ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 224

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 51
30 август 2008 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

445-та пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г.

2008/C 224/01

Становище на Европейския икономически исоциален комитет относно Екологични методи на производство

1

2008/C 224/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Общността в научноизследователска и развойна програма, насочена към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), предприета от няколко държави-членкиCOM(2007) 329 окончателен — 2007/0116 (COD)

8

2008/C 224/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно започване и извършване на застрахователна и презастрахователна дейност Платежоспособност IICOM(2007) 361 окончателен — 2007/0143 (COD)

11

2008/C 224/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Общността в изследователска и развойна програма, насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи изследователска и развойна дейност, предприета от няколко държави-членкиCOM(2007) 514 окончателен — 2007/0188 (COD)

18

2008/C 224/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията — За политика на втори шанс — Прилагане на Лисабонското партньорство за растеж и заетостCOM(2007) 584 окончателен

23

2008/C 224/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Международни обществени поръчки

32

2008/C 224/07

Проектостановище на Европейския икономически и социален комитет относно

35

2008/C 224/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол на задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) COM(2008) 98 окончателен — 2008/0049 (COD)

39

2008/C 224/09

Становище на специализирана секция Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество относно Зелена книга: към нова култура за градска мобилностCOM(2007) 551 окончателен

39

2008/C 224/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — План за действие в областта на логистиката на превоза на товариCOM(2007) 607 окончателен

46

2008/C 224/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

50

2008/C 224/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервацияCOM(2007) 709 окончателен — 2007/0243 (COD)

57

2008/C 224/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологииCOM(2008) 106 окончателен — 2008/0047 (COD)

61

2008/C 224/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркетаCOM(2008) 100 окончателен — 2008/0044 (COD)

66

2008/C 224/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюзCOM(2007) 414 окончателен

67

2008/C 224/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболовCOM(2007) 602 окончателен — 2007/0223 (CNS)

72

2008/C 224/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

77

2008/C 224/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни, изменящ Регламент (ЕО) № XXX/XXXX [обща процедура]COM(2007) 872 окончателен — 2008/0002 (COD)

81

2008/C 224/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на Директиви 64/432/EИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, на Решение 2000/258/EO и на Директиви 2001/89/EO, 2002/60/EO и 2005/94/EOCOM(2008) 120 окончателен — 2008/0046 (CNS)

84

2008/C 224/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки (преработена версия)COM(2008)154 — 2008/0060 (COD)

87

2008/C 224/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г.COM(2007) 62 окончателен

88

2008/C 224/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет Командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги — оптимизиране на ползите и потенциала от него и същевременно гарантиране на защита на работницитеCOM(2007) 304 окончателен

95

2008/C 224/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на мобилността на младите хора в Европа: практически аспекти и график

100

2008/C 224/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)COM(2007) 797 окончателен — 2007/0278 (COD)

106

2008/C 224/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1719/2006/ЕО за създаване на програма Младежта в действие за периода 2007-2013 г.COM(2008) 56 окончателен — 2008/0023 (COD)

113

2008/C 224/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1720/2006/ЕО за създаване на Програма за действие за обучение през целия животCOM(2008) 61 окончателен — 2008/0025 (COD)

115

2008/C 224/27

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предимствата и ползите от еврото: време за оценка

116

2008/C 224/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на третирането на застрахователните и финансовите услугиCOM(2007) 747 окончателен — 2007/0267 CNS

124

2008/C 224/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношенията между ЕС и Сърбия: Ролята на гражданското общество

130

BG

 


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

445-та пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г.

30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/1


Становище на Европейския икономически исоциален комитет относно „Екологични методи на производство“

(2008/C 224/01)

На 16 февруари 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище относно

„Екологични методи на производство“.

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложена подготовката на работата на Комитета по този въпрос, прие своето становището на 6 май 2008 г. (докладчик: г-жа Darmanin).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище единодушно.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът категорично подкрепя инициативи, насочени към разработване на политика на Общността за устойчивото производство и потребление, която да бъде напълно интегрирана в другите политики на Общността с оглед на:

превръщането на потенциалните предизвикателства във възможности за индустрията на ЕС да бъде конкурентоспособна на световния пазар посредством възприемането на екологични методи на производство въз основа на екологични продукти и услуги, които потребителите на цялата територия на Общността лесно ще могат да разпознават;

развитието на „зелен пазар“, който да гарантира, че тези продукти и услуги отговарят на ясни, общоприети дефиниции и че те наистина се предлагат във всички държави-членки;

повишаването на информираността на европейското общество относно отговорното и по-интелигентното от екологична гледна точка потребление и относно необходимостта от поведенчески модели, които да способстват за по-доброто опазване на околната среда, посредством поемането на твърд ангажимент за осигуряване на информация, обучение и образование още от началното училище;

възприемането на по-стратегически подход за оказване на влияние върху процеса на взимане на решения в предприятията, в политиката, сред потребителите и широката общественост; гарантирането на цялостна общностна рамка, която да не допуска фрагментиране на пазара поради разнопосочни и заблуждаващи съвети и рекламни послания относно екологичния характер на тези продукти и на свързаните с тях системи за производство и дистрибуция;

гарантирането на защита на потребителския избор и на ангажираността на производителите/дистрибуторите да спазват екологичните стандарти, гарантирането на факта, че пуснатите на пазара продукти отговарят на изискванията за екологична устойчивост;

гарантирането на факта, че отговорността за политиката за устойчиво потребление в областта на вземането на решения и тяхното прилагане се споделя от всички участници и организации на гражданското общество: производители, дистрибутори, потребители, учители, публични власти, екологични и потребителски организации и социални партньори.

1.2

Комитетът препоръчва да се възприемат дефиниции на понятията „екологични продукти/услуги“ и „екологично потребление“ в рамките на устойчивото развитие и потребление, които да бъдат валидни на цялата територия на ЕС, да са международно приети, като се използват ясни екологични критерии, индикатори и стандарти, предоставящи възможност за иновации и подобрения.

1.3

Комитетът призовава европейската индустрия, както и системите за дистрибуция и услуги, да поемат ясен ангажимент за прилагане на интегриран секторен подход, включващ график за постигането на подлежащи на проверка цели: този подход трябва да включва трите стълба на устойчивостта: екологичния, икономическия и социалния. Екологичните изисквания следва да се отчитат още на етапа на проектиране с оглед на целия жизнен цикъл, а в областта на качеството, иновациите и удовлетворението на потребителите следва да се поставят все по-високи цели.

1.4

Комитетът препоръчва на дружествата, на публичните и частните организации да засилят съвместното използване на общностните и националните инструменти, с които разполагат, за да се положат максимални усилия за провеждане на изследвания в областта на чистите технологии и продукти.

1.5

Комитетът подчертава необходимостта от укрепване и ускоряване на техническата стандартизация на екологичните продукти и екологичните производствени процеси.

1.6

Комитетът призовава да се гарантират критериите и да се уеднаквят минималните изисквания по отношение на системите за етикетиране на екологичните продукти в целия вътрешен пазар. Това следва да се направи с цел гарантиране на равнопоставеност при избора в областта на екологичното потребление, единен контрол на територията на целия ЕС и спазване на принципа на свободно движение на екологични продукти, които действително отговарят на екологичните стандарти. Европейската екомаркировка (еко-цветето) следва да се поставя и в бъдеще и да може да съществува редом с националните и секторните системи за етикетиране.

1.7

Комитетът смята, че е важно да се засили „продуктовият аспект“ в системите за управление на околната среда, така че да се насърчи неговото разпространение сред производителите и дистрибуторите и да се приспособи по-ефективно към системите за управление на местните власти, като улесни развитието на синергии с другите инструменти за насърчаване на устойчивото развитие.

1.8

Според Комитета следва да се подкрепя разпространението на СОУОСО (схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране). Това може да се постигне с финансови и данъчни мерки, административно опростяване, инициативи за насърчаване и маркетинг, признаване на СОУОСО като стандарт за високо качество, включително и на международно ниво, приемане на мерки за подпомагане на малките предприятия в постепенното прилагане на схемата.

1.9

От съществено значение са характеристиките на даден продукт да се оценяват като цяло, т.е. въз основа не само на екологични критерии, но и на други важни аспекти като: характеристиките на продукта от гледна точка на потребителя и производителя във финансово отношение и по отношение на безопасността, функционалността, защитата на здравето, рационалното използване на ресурси и материали, логистиката, иновационните характеристики, маркетинга, капацитета на продукта да увеличи възможностите за избор на потребителя, жизнения цикъл и социалните аспекти.

1.10

ЕИСК препоръчва да се насърчава развитието на „зелените“ обществени поръчки (ЕОП ) като: се определят техническите характеристики на „зелените“ продукти и се започне от тези с най-благоприятно въздействие върху околната среда; като в спецификациите се включат разходите за продукта или услугата по време на целия жизнен цикъл; като се изгради специална база данни, която да е достъпна онлайн; като се осъвременят директивите на ЕО относно обществените поръчки чрез включване на позовавания на стандарти, системи за управление на околната среда, европейски екоетикети и екологичен дизайн; и на последно място, като се публикуват националните планове за действие за приемането на „зелените“ обществени поръчки.

1.11

Комитетът отново отбелязва колко е важно член 153 от Договора за ЕО да се използва като правна основа, тъй като той е най-подходящ за гарантиране на високо ниво на защита на потребителите, включително и на тяхното право на изчерпателна, точна, подходяща, разбираема и навременна информация.

1.12

Комитетът твърди, че с оглед на саморегулирането, един от възможните начини за постигане на тази цел може да бъде разработването на кодекс за поведение, предвиден в Директива 2005/29/ЕО, за да се избегне злоупотребата с екологични аргументи в рекламите и при всички случаи да се избегнат заблуждаващи реклами. Този подход следва да се прилага заедно с екологични такси и регламентиране. ЕИСК препоръчва екологичните аргументи да бъдат подкрепени от един заслужаващ доверие и признат етикет.

1.13

Наред със съдебните производства, които следва да бъдат достъпни за всички, Комитетът подкрепя също определянето на извънсъдебни органи за наблюдение и разрешаване на конфликти в областта на потреблението, които да бъдат гъвкави, ефективни, икономични и заслужаващи доверие с оглед гарантиране постигането на екологичните стандарти за продуктите и факта, че пуснатите на пазара продукти отговарят на принципа на екологичната устойчивост.

1.14

Предвид фрагментирането на законодателните разпоредби относно изискванията за информиране на потребителя и изискванията за устойчиви продукти, Комитетът заявява, че съществува спешна необходимост да се започне да се работи по изготвянето на единна и добре дефинирана рамка под формата на „Европейска харта за устойчиво потребление и екологични продукти на вътрешния пазар“.

2.   Настояща рамка и перспективи

2.1

Със схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1) се цели насърчаване на продуктите, които оказват по-малко въздействие върху околната среда и осигуряват на потребителите точна и научно доказана информация. Тази маркировка не се отнася до храните, напитките, фармацевтичните продукти, медицинската апаратура (2), опасните или токсични продукти и вещества (3).

2.1.1

Проектирането, производството, дистрибуцията и потреблението на екологични продукти е неразделна част от политиката на Общността в областта на околната среда, както това е заложено в целите и приоритетите на Шестата програма за действие в областта на околната среда (4), които трябва да бъдат изпълнени до 2010 г. В тази програма, по която Комитетът е имал възможност да изрази многократно позицията си, се описват подробно планове за мерки, допринасящи за изготвянето на стратегия за устойчиво развитие.

2.1.2

Между инициативите на Общността в тази област основно място заема интегрираната продуктова политика (ИПП) (5), по която Комитетът изготви свое становище (6) и която се отнася до всички продукти и услуги с въздействие върху околната среда.

2.1.3

За да може интегрираната продуктова политика да бъде ефективна, е нужно производителите да се насърчават да произвеждат повече екологични продукти, а потребителите да купуват такива продукти. Инструментите, които биха могли да бъдат използвани за тази цел включват:

насърчаване на използването на данъчни мерки за поощряване на екологичните продукти;

отчитане на екологичните аспекти в решенията за сключване на договори за обществени поръчки (7);

насърчаване на прилагането на концепцията за жизнен цикъл на продукта;

интеграция и насърчаване на прилагането на доброволни инструменти като европейския екологичен знак, СОУОСО, екологичните декларации за продукти, „зелени“ обществени поръчки и т.н.;

предоставяне на нужната информация на потребителите, за да могат да направят „информиран избор относно продуктите“, които купуват, използват и изхвърлят.

2.1.4

Друга положителна стъпка в тази насока беше направена с въвеждането на новата нормативна рамка относно изискванията за екодизайн към енергоемките продукти, които се регулират от рамковата директива от 2005 г (8).

2.1.5

Що се отнася до прилагането, съгласно рамковата директива, първите правила влизат в сила през 2008 г. В момента се проучват мерки, засягащи 20 групи продукти (включително осветление, компютърни системи и перални машини), като за 14 от тях (включително за улично и офисно осветление) мерките следва да бъдат разработени до края на 2008 г., за останалите продукти като системи за домашно осветление, целта е те да бъдат разработени през 2009 г.

2.1.6

Шестата програма за действие в областта на околната среда (9) предвижда пет приоритетни насоки за стратегическо действие: подобряване на прилагането на съществуващото законодателство; включване на екологичните аспекти в другите политики; сътрудничество с предприятията; включване на гражданите, помагайки им да променят своето поведение, като се съобразяват с техните искания, и отчитане на околната среда в решенията относно регионалното планиране и управление на използването на земята.

2.1.7

По-общо, Европейската стратегия за устойчиво развитие, преразгледана от Европейския съвет през 2006 г. определя „устойчивото производство и развитие“ като едно от главните предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени чрез ориентирането на социалното и икономическото развитие към форми, съвместими с екосистемите. Стратегията също предлага нов план за действие в тази област.

2.1.8

Докладът от 2007 г. относно изпълнението на стратегията (10) сочи, че устойчивото потребление и производство трудно могат да бъдат измерени по надежден начин в широк мащаб. Въпреки че изглежда, че броят на устойчиви продукти и услуги се увеличава бързо, очакваните икономии в сравнение с настоящото потребление на енергия възлизат на 60 милиарда евро годишно, а броят на продуктите с европейския екологичен знак и на предприятията, регистрирани по СОУОСО, остава доста малък. Само 10 държави-членки са приели национален план за „зелени“ обществени поръчки, а само 21 са завършили изпълнението на пътната карта на Плана за действие в областта на екологичните технологии (11).

2.2

От друга страна, в областта на техническата стандартизация от известно време насам бяха взети мерки за включване на свързани с околната среда аспекти в новите технически стандарти, създавайки „екологична рамка“ (environmental framework) за Европейския комитет за стандартизация (CEN), чрез която техническите организации на CEN създават спецификации, свързани с околната среда. Когато един стандарт попада в обхвата на директивите „Нов подход“, съществува презумпция за съответствие с основните изисквания на съответната директива. Допълнителен напредък в тази посока беше постигнат с приемането на схемата за сертификация по отношение на опазване на околната среда ISO 14001.

2.3

На 10 октомври 2007 г. Европейската агенция за околна среда публикува четвъртия си доклад относно „Околната среда в Европа“ (12), като посвети една цяла глава на „Устойчивото потребление и производство“.

2.4

Също така, годишният доклад на Комисията за 2007 г. относно напредъка по Лисабонската стратегия за растеж и заетост поставя акцент върху значението на изменението на климата, екоиновациите, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и енергийните пазари.

2.5

Накрая Европейският съвет, който се проведе в Брюксел на 8 и на 9 март 2007 г., отдели специално внимание на темите, свързани с околната среда и изменението на климата. Съветът по околна среда от м. февруари от 2007 г. междувременно подчерта взаимното допълване между стратегията на ЕС за устойчиво развитие и Лисабонската стратегия за растеж и заетост, както и основния принос на Лисабонската стратегия за приоритетните цели на стратегията за устойчиво развитие чрез подчертаването на нуждата да се засилят аспектите, свързани с околната среда, във всички политики. Европейският съвет, който се проведе през м. декември 2007 г., също постави силен акцент върху тези насоки (13).

2.6

Основните цели на работната програма на Комисията за 2008 г (14). ясно включват поставянето на гражданите в центъра на европейския проект, започвайки с анализ на социалната ситуация паралелно с прегледа на вътрешния пазар, като се отделя постоянно внимание на нуждата европейските граждани да се възползват възможно в най-голяма степен от единния пазар.

2.7

ЕИСК често призовава за използването на член 153 от ДЕО като правно основание (15), тъй като той цели да осигури на потребителите високо ниво на защита и насърчава правото им на пълна (16), точна, ясна, подходяща, разбираема и навременна информация.

2.7.1

Що се отнася до вторичното (производното) право, правото на потребителите да бъдат информирани е уредено от Директива 2005/29/EО (17) относно „нелоялните търговски практики“, които биха могли да накърнят икономическия интерес на потребителите. Приложението към тази директива съдържа списък на тези търговски практики, които се считат за нелоялни без да се налага извършването на оценка на всеки отделен случай, като например „представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение“.

2.8

Комитетът все пак счита, че съществува известна степен на разпокъсаност на законодателството на европейско равнище що се отнася до основната информация, която трябва да бъде предоставена на потребителите и счита за важно изготвянето на „Европейска харта за устойчиво потребление и производство във вътрешния пазар“.

2.8.1

Ако резултатите от прилагането на тази харта и кодексите за саморегулиране, посочени в Директива 2005/29/EC, се окажат недостатъчни, Комитетът смята, че трябва да бъдат разгледани други опции, като например по-пълно хармонизиране или създаване на специфична операционна система на ниво на Общността.

3.   Общи положения

3.1

Комитетът счита за нужно да се започне с ясни и еднозначни дефиниции на понятия като „устойчив продукт“, „устойчив дизайн, производство и дистрибуция“ и „устойчиво потребление“, за да може съгласно тези дефиниции да бъде контролирано спазването на национално/регионално ниво на общностите законодателни, нормативни и доброволни рамки в целия Европейски съюз и в Европейското икономическо пространство.

3.2

Тези определения, които са общоприети на международно ниво, не са статични, а поради своето естество търпят непрекъснато развитие. Според Комитета обаче, тяхното съдържание трябва да бъде обогатено с:

пакет от екологични показатели  (18), проследяващи напредъка между отделните прагове, което позволява да се оцени устойчивостта на производствените системи, продукти и услуги и системи за дистрибуция;

технически екологични стандарти на Общността (евентуално обвързани със стандартите ISO), в които изцяло са застъпени екологичните аспекти в европейския процес на стандартизация, както бе подчертано на няколко пъти от Комитета (19), и които да бъдат спазвани от продуктите, системите за производство, системите за дистрибуция и услуги, в съответствие с насоките за прилагане на директивите на Общността (20) в тази област.

3.2.1

Комитетът застъпва становището, че горепосочените определения, подкрепени от подходящи показатели и стандарти, са изключително важни за една ефективна политика на Общността, която да позволи на информираните потребители да бъдат устойчиви в техния избор и поведение по отношение на производствените процеси, съобразени с околната среда.

3.3

Както бе подчертано от Комисията, „Европейската промишленост вече се намира в добра позиция, за да развива въз основа на силната си позиция на пазара нови продукти, услуги и процеси, основани на технологии за околната среда. В допълнение, европейските дружества обръщат все повече внимание на околната среда и на своето въздействие върху нея и това става част от техния подход за корпоративна социална отговорност“ (21).

3.3.1

Комитетът изразява съгласие с посочените три области на развитие в тази сфера: стимулиране на развитието и комерсиализацията на нисковъглеродните и енергийноефективни технологии, продукти и услуги; създаване на динамичен вътрешен пазар; създаване на световни пазари за нисковъглеродни и енергийноефективни технологии, продукти и услуги.

3.3.2

Както Комитетът подчерта в свое неотдавнашно становище, „за да се гарантира нашето бъдеще (например по отношение на въпросите на енергията и на климата), за да се запази и подобри настоящата ни позиция в международен план, както и за да не се разрушава, а да се подкрепи европейският социален модел, е абсолютно необходимо да се постигнат високи резултати в областта на науката и техниката и да се превърнат в икономически, конкурентен потенциал“ (22).

3.3.3

Според Комитета е необходим по-цялостен подход, за да бъдат преодолени трудностите и пречките към съвместно и съгласувано ползване на всички възможни финансови инструменти (23) на европейско, национално, регионално и местно ниво и от отделните оператори, за разработване на чисти и ефективни технологии и новаторски приложения, способни да генерират процеси, продукти и услуги с висока степен на устойчивост.

3.3.4

Комитетът е убеден, че в Общността е необходима вътрешноинституционална инициатива за координация и техническа помощ с цел оптимизиране на съвместното ползване на наличните общностни, европейски и национални инструменти, за да се извлече максимална полза от усилията в сферата на научните изследвания и иновациите както в предприятията, така и в обществените и частни структури с цел опазване на околната среда, в областта на европейското научноизследователско и иновационно пространство.

3.3.5

Както вече бе заявено нееднократно от Комитета (24), Комисията, Съвета и Европейския парламент, изключително важно е да се намали бюрокрацията, която забавя предприятията (предимно МСП), така че да се отключи икономическият им и социален потенциал и да се насочи към устойчивото модернизиране на производствения и организационен контекст и структури.

3.4

През 1997 г. ЕС въведе система за екомаркировка на продукти с цел да насърчи производство, безвредно за околната среда. След това системата бе разширена и до услуги, като с течение на времето се разрасна. Тя включва също обществени етикети с различни критерии, прилагани за групи от продукти/услуги (25).

3.4.1

Комитетът застъпва мнението, че ситуацията може да доведе до объркване сред производителите и преди всичко сред европейските потребители и че отговорът се крие в установяването на оптимизирана система за минимални общи критерии на ниво ЕС, въвеждането на задължителна регистрация и проверка на етикетите от независим сертифициращ орган.

3.4.2

Етикетирането на ниво ЕС не бива да се конкурира с националните и секторни етикети, които понякога са по-познати на потребителите от европейските, а да съществува успоредно с тях. Освен това следва да се извършва координация на международно равнище с етикети, които се утвърдиха като успешни като „Енергийна звезда“ (Energy Star).

3.4.3

Изключително важно е етикетите да бъдат надеждни и да се ползват с доверието на потребителите. Поради тази причина стандартите за определяне на подобни етикети и мониторингът на пазара следва да бъдат поверени на (всички) заинтересовани страни, за да вдъхват по-голямо доверие.

3.4.4

Може да е целесъобразно да започне да се разглежда етикетирането на продукти и услуги, за да се установи въглеродния им отпечатък.

3.5

Що се отнася до доброволната Схема на Общността по управление на околната среда и одит (СОУОСО), която позволява на тези, които желаят да покажат, че подобряват постиженията си в областта на околната среда, да изберат система на Общността за управление на околната среда и еко одит; демонстрирайки по този начин желанието си да спазват екологичните стандарти и ангажимента си да приемат екологична система за управление, Комитетът е на мнение, че след приемането на стандарта на ISO 14001, ще може да се укрепи „продуктовото измерение“ на екологичните схеми за управление, за да се популяризират сред производителите и дистрибуторите и да се приспособят към управлението на процесите сред местните власти и да станат по-отворени към синергии с инструменти за насърчаване на устойчивото развитие.

3.5.1

Според Комитета, би било полезно да се подкрепи популяризирането на СОУОСО посредством финансови, данъчни, оптимизиращи и административни мерки, информационна дейност и маркетингови инициативи, и чрез признаването на СОУОСО за „стандарт за високи постижения“ и на международно ниво, с възможност за подпомагане на МСП да приемат постепенен подход, не на последно място в сферата на индустриалните клъстери.

3.6

Комитетът счита за абсолютно необходимо да се разработи „зелен пазар“ за продукти и услуги, като се въведат редица стимули и инструменти, обусловени от предлагането, за да се стимулират иновациите, а по отношение на търсенето — на потребителите да се предлага необходимата информация или стимули, за да купуват по-екологични продукти.

3.6.1

За целите на конкурентоспособния вътрешен пазар, характеристиките на продукта следва да се оценяват не само въз основа на екологични критерии, но и въз основа на други важни аспекти като: икономически характеристики за потребителя и производителя, безопасност и функционалност, вложени ресурси, логистика, маркетинг, характеристики на продукта по отношение на здраве и иновации, способността му да разшири избора на потребителя, жизнения му цикъл и изхвърлянето му като отпадък, и накрая, социалните аспекти.

3.6.2

Изключително важно е да има истински ангажимент за подкрепа на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в сектора на екологичното производство и екологичните услуги.

3.7

Комитетът е на мнение, че CEN, CENELEC и Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) следва да играят ключова роля в развитието на процеса на техническа стандартизация по отношение на екологичната устойчивост на даден продукт (26).

3.7.1

Комитетът вече подчерта, че „стимулирането на екологични технически стандарти не бива да се подчинява на решения отгоре-надолу, а да бъде осъществено чрез широка положителна нагласа спрямо екологичните продукти, за да се отговори възможно най-ефективно на потребностите и интересите на гражданите и потребителите“ (27).

3.8

В областта на обществените поръчки е важно да се посочи Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (28) и тълкувателното съобщение на Комисията относно правото на Общността, приложимо към обществените поръчки и възможностите за интегриране на екологичните съображения в процеса на възлагане на обществени поръчки (29).

3.8.1

Комитетът е на мнение, че секторът на обществените поръчки, който представлява около 16 % от БВП на Общността, е от основно значение за насърчаване на разпространението на повече екологични продукти и призовава за предприемането на мерки за поощряване на възложителите да използват възможностите, които съществуват в областта на „зелените“ обществени поръчки.

3.8.2

В окончателния доклад от 2006 г. относно „зелените“ обществени поръчки в Европа (30) се споменават следните основни причини за тяхното разпространение: по-високите разходи за екологичните продукти, особено при липсата на индикатори относно разходите по време на жизнения цикъл; недостатъчните познания за околната среда и липсата на подходяща, лесно достъпна електронна база данни; недостатъчната яснота относно критериите и спецификациите на обществените поръчки с неуточнени определения и норми за екологичните продукти; липсата на подкрепа от страна на управленското и политическото ниво; и липсата на информация и инструменти за обучение.

3.8.3

Ето защо Комитетът препоръчва: да се определят ясни критерии за екологичните продукти, като се определят всички значими екологични спецификации; в спецификациите да се включат разходите за продукта или услугата по време на целия жизнен цикъл; да се създаде „Европейска база данни относно „зелените“ обществени поръчки“ (31); в директивите на ЕО относно обществените поръчки да се въведат изисквания за ISO стандарта 14004, системи за управление на околната среда — СУОС, позоваване на Европейския екологичен знак и екодизайн; в обществото да се популяризират национални планове за действие за използването на „зелените“ обществени поръчки; да се концентрира вниманието върху продукти с най-голямо въздействие върху околната среда.

3.9

Концепцията за „справедлива търговия“ също е широко разпространена в Европа. Справедливата търговия и етичната търговия привличат интереса на ЕИСК от известно време насам и те бяха разгледани подробно в становището REX/196 (32). Според Комитета те са ключът към успеха на устойчивото потребление.

3.10

Образованието е основен елемент в устойчивото потребление и ЕИСК настоява това обучение да започва още в училище. Потребителите следва да имат пряк достъп до информация за избраните продукти и услуги и тяхното потенциално въздействие върху околната среда. Също така е важно тази информация да се предоставя по интересен за потребителите начин и така те да я възприемат и разбират по-лесно.

3.11

ЕИСК смята, че законодателството на Общността относно устойчивото производство и потребление следва да се консолидира и да се опрости, така че то да стане по-лесно разбираемо и достъпно за потребителите и производителите: „Принципът „по-малко и по-добро законотворчество“ трябва да доведе до консолидирани, последователни разпоредби относно околната среда, осигуряващи правна сигурност и прозрачност в процеса на адаптиране към индустриалните промени и насочени към по-добро опазване на ресурсите и околната среда и към прилагане на устойчиви и конкурентоспособни на световните пазари технологични иновации“ (33).

3.12

По отношение на „зелените“ продукти би било целесъобразно да се засилят мерките на Общността, насочени към забраната на подвеждащи реклами и нелоялни търговски практики  (34): определенията „еко“ и „био“ често се използват като обикновени маркетингови инструменти, за да се повишат продажбите на продукти и услуги, които в действителност не се различават от други и не носят добавена стойност.

3.12.1

В тази връзка, Комитетът смята, че разработването на кодекси на поведение, както се предвижда в Директива 2005/29/EО, би могло да бъде изключително важен елемент в саморегулирането, за да се предотврати използването на неточни екологични твърдения в рекламата, като се прилагат следните критерии:

Рекламата, свързана с околната среда, не бива да води до ненужно социално напрежение относно екологични проблеми или да се възползва от непознаването на въпроса.

Рекламата не бива да подтиква към поведение, което вреди на опазването на околната среда или да представя такова поведение, без да отправя критики към него.

Рекламата не може да подвежда обществото относно въздействието върху околната среда на рекламирания продукт, както чрез заблуждаващо представяне на това въздействие, така и чрез неговото прикриване.

Екологичните характеристики на продукт или услуга не бива неоправдано да се прехвърлят на други продукти и услуги, предоставяни от съответната компания.

Когато екологичните качества на продукт или услуга зависят от определени условия или начини на употреба или определен етап от жизнения цикъл, рекламата трябва изрично да изтъква това или ясно да приканва потребителите да търсят такава информация.

Използването на екологични твърдения или девизи в рекламата трябва да се основава на обективни технически и научни критерии. Ако рекламата бъде оспорвана, рекламодателят трябва да предостави необходимите доказателства от независим орган или експерт, които да потвърдят нейната точност.

Информацията за съставки, които се добавят или отнемат от рекламираните продукти, за да се промени тяхното въздействие върху околната среда, трябва да бъде ясна и конкретна и да представя същината и мащаба на това въздействие.

Използването на знаци или символи, свързани с екологично въздействие, не бива да заблуждава или да води до объркване относно тяхното значение. Те не бива подвеждащо да будят асоциации с екологични знаци, използвани в конкретни държави, географски области или икономически сектори. Свидетелства и атестати могат да се използват само за изтъкване на екологични характеристики на рекламирания продукт чрез конкретни и обективни доказателства, в съответствие с предходното четвърто тире.

3.12.2

Според Комитета следва да се насърчава използването на гъвкави, ефективни и рентабилни извънсъдебни органи за контрол и арбитраж по въпросите на потреблението, които да работят обективно, така че да се гарантира, че продуктите съответстват на екологичните стандарти и че устойчивите продукти на пазара отговарят на изискванията за устойчивост на околната среда, направляващи избора на потребителя. Те не бива да заменят съдебните производства, които следва да бъдат достъпни за всички.

3.13

Комитетът отрежда изключително значение на една „Европейска харта за устойчиво потребление и производство“, която да защитава правата на потребителите при потреблението на екологични продукти. Една такава харта би трябвало да включва следните елементи:

поделяне на отговорността за устойчивото потребление между всички заинтересовани страни и организации на гражданското общество: производители, дистрибутори, потребители, учители, публични власти, екологични и потребителски организации и социални партньори;

включване на политиката за устойчиво производство и потребление в останалите политики на Общността в тази област след консултация с потребителите, екологичните организации, организациите на производители, търговци и дистрибутори, както и с всички останали заинтересовани лица;

поемане от страна на европейската индустрия и производителите на основната отговорност за максимално увеличаване на устойчивото потребление по време на жизнения цикъл на продукта „от неговото проектиране до неговото депониране“ и при дистрибуцията и обслужването;

отговорността на ЕС за предоставяне на единна, ясна, последователна и разбираема рамка на цялото законодателство на Общността в тази сфера, като на преден план се изтъкват правата на потребителите и достъпните за тях, безплатни начини за отстояване на тези права на практика;

възможни елементи, които биха могли да допълнят съществуващите права и ще попаднат в правомощията на държави-членки;

възможни елементи, които биха могли да допълнят съществуващите права и биха могли да бъдат постигнати чрез саморегулиране (35) от заинтересованите страни в частната сфера, представители на потребителите (36), екологични организации (37) и представители на бизнеса;

отговорност от страна на ЕС и правителствата на държавите-членки да насърчават динамични, обективни и единни мерки, отнасящи се до съобразен с околната среда дизайн във всеки продуктов сектор, надеждни екологични знаци в целия ЕС, широко разпространени системи за управление на околната среда, създаването и засилването на международно признати екологични стандарти в съответствие с техническия напредък, конкретни и задължителни технически екологични изисквания в процедурите за обществените поръчки, подвеждащата „зелена“ реклама, справедливата търговия и международно сътрудничество за устойчиво потребление;

ускоряване на развитието на научноизследователската дейност и технологиите и въвеждането на иновационни приложения в областта на устойчивото производство и потребление във връзка с публичните разходи и частните разходи на Общността и държавите-членки с оглед на определената цел, в ЕНП (38) да се инвестират 3 % от БВП;

информация, образование и обучение за всички заинтересовани от устойчивото потребление участници и дейности за формиране на капацитет за съответните администрации и организации;

разработването на обществено достъпни индикатори, методологии и бази данни за измерване на напредъка в устойчивото потребление на всички нива;

насърчаване на научноизследователската дейност в областта на потребителското поведение, което вреди на околната среда, с цел да се определят начини за това как моделите на потребление да станат по-устойчиви.

3.13.1

Предвид значението на въпроса, ЕИСК предлага да се организира конференция относно Европейската харта за устойчиво потребление и производство с участието на Европейския парламент и Европейската комисия.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка.

(2)  Директива 93/42/ЕИО.

(3)  Директива 67/548/ЕИО.

(4)  COM(2001) 31 окончателен.

(5)  COM(2003) 302 окончателен и Зелена книга COM(2001) 68 окончателен.

(6)  ОВ C 80, 30.3.2004 г.

(7)  COM(2002) 412 окончателен от 17.7.2002 г. и Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г.

(8)  Директива 2005/32/ЕО — ОВ L 191, 22.7.2005 г. Решение 2000/729/ЕИО, Решение 2000/730/EО и Решение 2000/731/EО (ОВ L 293, 22.11.2000 г.).

(9)  ОВ L 242 от 10.9.2002 г.

(10)  Доклад относно Стратегията за устойчиво развитие 2007 г.

(11)  Виж бележка под линия 18. В частност.

(12)  ISBN 978-92-9167-932-4 — Европейска агенция за околната среда, Копенхаген, 2007 г.

(13)  Европейски съвет, състоял се в Брюксел на 14 декември 2007 г.

(14)  COM(2007) 640 окончателен.

(15)  ОВ C 108 от 30.4.2004 г.

(16)  ОВ C 175, 27.7.2007 г.; ОВ C 44 от 16.2.2008 г..

(17)  Директива 2005/29/ЕО — ОВ L 149, 11.6.2005 г.

(18)  Като рамката и методологиите на ООН за показател за устойчиво развитие (1996 г.).

(19)  OB C 48, 21.2.2002 г., стр. 112; ОВ C 117 от 30.4.2004 г.; ОВ C 74 от 23.3.2005 г.

(20)  От 2006 г. насам Европейският комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC) разработва база данни онлайн за екологичните аспекти, включени в стандартите на CENELEC.

От началото на 2007 г. Европейският комитет по стандартизация (CEN) работи по програма за обучение за включването на екологични стандарти в стандартите на CEN.

(21)  COM(2007) 374 окончателен 4.7.2007 г.

(22)  ОВ C 325 от 30.12.2006 г.

(23)  Има многобройни европейски и международни инструменти, които могат да бъдат използвани в тази рамка (Седма рамкова програма (7РП), Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации Европейски финансов инструмент за околната среда (LIFE), структурните фондове, ЕИБ, инициативата „i2i“, EUREKA, Програмата за местно икономическо развитие и заетост (LEED) на ОИСР, Банката за развитие на Съвета на Европа — БРСЕ и т.н.), но тяхното съвместно изпълнение се сблъсква с различни условия и процедури, с липса на съгласуване при тяхното привеждане в действие, както и с множество трудности по отношение на „simultaneous engineering“ между различните видове интервенции.

(24)  Вж. Становище на OB C 120, 16.5.2008 г., стр. 66 от 19.12.2007 г.; Докладчик г-н Pezzini.

(25)  Към примерите спадат: Eco-Flower (Еко-цвете) (европейска маркировка под формата на цвете, който се използва в цяла Европа; http://europa.eu.int/comm/environment/ecolabel/index_en.htm), Лебед (използван предимно в Скандинавските страни); http://www.svanen.nu/Eng/default.asp), Синият ангел (характерен за Германия); http://blauer-engel.de/englisch/navigation/body_blauer_engel.htm) и Fair Flower (създаден в Нидерландия; http://www.flowercampaign.org). Срещат се и обществени етикети, които са съсредоточени върху определен екологичен аспект, като например: Energy Star (Енергийна звезда). Също толкова разпространени са и частните етикети, сред които биха могли да се посочат тези на Международната федерация на движения за биологично земеделие (IFOAM) (http://ec.europa.eu/environemt/emas/index_en.htm).

(26)  ОВ C 74 от 23.3.2005 г.

(27)  Пак там.

(28)  ОВ L 134, 30.4.2004 г.

(29)  COM(2001) 274 окончателен (ОВ C 333, 28.11.2001 г.).

(30)  Green Public Procurement in Europe 2006 — Conclusions and recommendations. („Зелените“ обществени поръчки в Европа 2006 г. — Заключения и препоръки.) Virage Milieu & Management bv, Korte Spaarne 31, 2011 AJ Haarlem, the Netherlands, http://europa.eu.int/comm/environment/gpp.

(31)  Включително във връзка с европейската платформа относно жизнения цикъл по отношение на въздействието на продукти, технологии и услуги върху околната среда.

(32)  Етична търговска практика и потребителски гаранционни схеми (докладчик: г-н Adams), ОВ C 28 от 3.2.2006 г.

(33)  OB C 120, 16.5.2008 г., стр. 66, докладчик: г-н Pezzini.

(34)  Директива 2005/29/ЕО — ОВ L 149, 11.6.2005 г.

(35)  Вж. параграфи 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, ОВ C 321 от 31.12.2003 г.

(36)  В параграф 3.5 от становище ЕИСК разглежда характеристиките, използвани при опита да се определи единна концепция за това какво означава „представително сдружение на потребителите“ (ОВ C 185 от 8.8.2006 г.).

(37)  ЕИСК подкрепя идеята за поощряване на ангажираността на гражданското общество по въпросите на устойчивото развитие. Параграф 4.2.6 от становище OB C 120, 16.5.2008 г., стр. 33.

(38)  ЕНП: Европейско научноизследователско пространство.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/8


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Общността в научноизследователска и развойна програма, насочена към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), предприета от няколко държави-членки“

COM(2007) 329 окончателен — 2007/0116 (COD)

(2008/C 224/02)

На 10 юли 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 169 и член 172 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Общността в научноизследователска и развойна програма, насочена към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), предприета от няколко държави-членки“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 6 май 2008 г. (докладчик: г-жа Darmanin).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие единодушно следното становище.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства предложението на Комисията, насочено към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии. Програмата „Интелигентна заобикаляща среда“ (ИЗС) може да се нареди сред инструментите, които ще осигурят по ефективен и преимуществен начин качеството на живот не само на възрастните хора, но и на всички лица, които понастоящем са възпрепятствани да останат у дома си по здравословни причини.

1.2

ЕИСК е твърдо убеден, че към тази научноизследователска и развойна дейност в областта на ИКТ следва да се възприеме подход, който да гарантира преди всичко, че нуждите на бенефициерите наистина се разбират, взимат предвид и удовлетворяват. Ето защо би трябвало да се възприеме подход „отдолу-нагоре“, който предполага най-вече познаване на нуждите на потребителите и последващо осъществяване на съответната научноизследователска и развойна дейност.

1.3

ЕИСК смята, че крайните ползватели на ИЗС са една от основните заинтересовани страни. Ето защо е важно не само да се разбират нуждите на тези хора, но и те да бъдат подготвени за използването на подобна технология и включени в нейното разработване и изпитване.

1.3.1

По тази причина ЕИСК смята за важни политиките на ЕС, свързани с ученето през целия живот и електронното включване. В тази връзка Комитетът смята, че Комисията би трябвало да възприеме интегриран подход, който да обхваща както ИЗС, така и тези политики.

1.4

ЕИСК смята, че ИЗС се явява не толкова програма за научноизследователска и развойна дейност, а преди всичко един много „човешки“ проект. Тя представлява истинска научноизследователска програма, но се отнася до социални обстоятелства, които възникват много често в един деликатен етап от живота.

1.5

Както се уточнява по-долу, ЕИСК смята, че ИЗС трябва да отчита едновременно четири основни елемента: нуждите на потребителите; тяхната безопасност; организациите, работещи в областта на здравеопазването, както и на социалните въпроси (заедно с професионалните сдружения, представляващи специалистите в тези сектори); и технологиите, които следва да бъдат използвани.

1.6

ЕИСК подчертава, че трябва да се вземат надлежно предвид аспектите, свързани с етическите въпроси и със зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот, в съответствие с международните насоки. Ето защо приветства признаването на тези въпроси в предложението на Комисията.

2.   Основно съдържание на предложението на Комисията

2.1

Предложението на Комисията цели по-конкретно:

насърчаване на появата на иновационни, основаващи се на ИКТ продукти и услуги, позволяващи достойно остаряване, така че да се подобри качеството на живот на хората в напреднала възраст и да се намалят разходите за здравни и социални грижи;

подобряване на условията за прилагане в промишлен мащаб чрез въвеждане на съгласувана европейска рамка за изработване на общи подходи, улесняване на локализацията и намаляване на разходите за услугите;

създаване и увеличаване на критична маса от научни изследвания, развойни проекти и иновации на ниво ЕС в областта на технологиите и услугите, свързани с със застаряването.

2.2

Разглежданото предложение се вписва в контекста на стартирания от Комисията план за действие за достойно остаряване в информационното общество. Този план за действие се разглежда като основен елемент за посрещането на социалните и икономически предизвикателства, пред които е изправена Европа поради демографските промени. Според предвижданията между 2010 г. и 2030 г. населението в Европа на възраст от 65 до 80 г. ще се увеличи с почти 40 % (1). ИКТ се разглеждат като средство за подобряване на качеството на живот в тази възраст, за увеличаване на самостоятелността и запазване на по-добро здравословно състояние.

2.3

Комисията възнамерява да започне шестгодишна програма „Интелигентна заобикаляща среда“ (ИЗС) в допълнение на свързаните с ИКТ дейности в подкрепа на достойното остаряване по Седма рамкова програма и Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПИК). Програмата ИЗС ще бъде финансирана с около 300 милиона евро за периода 2008-2013 г., като тези средства ще бъдат предоставяни по равно от фондове на Общността и на държавите-членки.

2.4

Правната рамка, на която се основава програмата ИЗС е член 169 от Договора, който предвижда участие на Европейската общност в научноизследователски програми, предприемани съвместно от няколко държави-членки, включително участие в структурите, създадени с оглед изпълнението на националните програми. Тази конкретна правна рамка беше избрана за програмата ИЗС с оглед постигането на по-голяма ефективност в тази научноизследователска област чрез максимално използване на трансграничния опит, ангажираност от страна на държавите-членки, които частично финансират тези научни изследвания, осигуряване на съгласуван подход към този въпрос на европейско ниво и действително осигуряване на оперативно съвместими ИКТ-решения във връзка със застаряването в рамките на единния пазар.

3.   Контекст на предложението на Комисията

3.1

Предходна инициатива, основаваща се на член 169, цитирана в предложението на Комисията, а именно инициативата EDCTP относно клиничните изпитвания в Африка („Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“) подчерта значението на ясния ангажимент на участващите държави-членки в многогодишното финансиране на този проект. С програмата ИЗС се цели финансиране поравно от фондове на ЕС и национални фондове.

3.2

Подготвителната работа по тази програма беше осъществена посредством конкретен проект за подкрепа „Интелигентна заобикаляща среда“ по приоритет „Технологии на информационното общество“ в рамките на Шеста рамкова програма, реализирана в периода между 1 септември 2004 г. и 31 декември 2006 г. Консорциумът се състоеше от партньори от следните държави-членки: Австрия, Германия, Франция, Финландия, Италия, Белгия, както и от Швейцария. Партньорите бяха от частния, от публичния сектор и от един университет.

3.3

Правният субект на съвместната програма ИЗС е Сдружението ИЗС. Понастоящем сдружението се състои от представители на 21 държави-членки. Тъй като за осъществяването на програмата се използва подход „отдолу-нагоре“, бяха определени центрове за връзка в държавите-членки, участващи в Сдружението.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства инициативата ИЗС, основаваща се на член 169. Той признава, по-специално, че тя взима под внимание в пълна степен основните демографски тенденции в Европа.

4.1.1

ЕИСК смята, че за подобряването на икономическото, социално и териториално сближаване на държавите-членки, които не разполагат с достатъчно инфраструктури за осъществяването на разглежданото предложение, би било необходимо да се приемат „специфични мерки“, като например, предвидените в член 159 от Договора за ЕС, с цел коригиране на основните регионални дисбаланси в Европейския съюз.

4.2

ЕИСК счита, че инициативата следва да се разглежда като нещо повече от възможност за изграждане на пилотни системи, които да служат като модел. За да може тази инициатива да има трайно въздействие, е много важно в нея да бъде включен широк кръг от заинтересовани лица.

4.2.1

Основните заинтересовани страни са крайните ползватели на ИЗС. Основната цел на тази програма е да се удължи самостоятелността на възрастните хора и да се даде възможност на лицата, принадлежащи към тази категория от населението, да живеят колкото е възможно по-дълго у дома си. Следва да се има предвид, че това не се отнася само до групата на застаряващото население, но и до всички лица, които поради здравословни причини понастоящем са възпрепятствани да живеят самостоятелно у дома си. Чрез тази инициатива трябва да се направи така, че нуждите и изискванията на тези лица наистина да са в основата на научните изследвания.

4.3

Други важни заинтересовани страни са организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи. Тази инициатива трябва да вземе предвид техните организационни нужди. За да се гарантира успехът на проекта, ЕИСК препоръчва тези организации да имат възможност да изтъкнат пред други заинтересовани страни въпроси като интеграцията и оперативната съвместимост на системите.

4.4

ЕИСК настоятелно препоръчва ползвателите на системите, които ще бъдат разработени в рамките на тази инициатива, да бъдат включени като основни заинтересовани страни още в началните етапи на работа. ЕИСК препоръчва, доколкото е възможно, при методологиите на разработка консорциумите да използват методи, при които отправна точка са ползвателите, като например участието им в проектирането на продукта, с цел насърчаване на по-голяма ползваемост на устройствата и техните интерфейси. Комитетът приветства също и ангажимента за надлежно взимане под внимание на аспектите, свързани с етическите въпроси и със зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот, в съответствие с международните насоки.

4.5

ЕИСК отбелязва съдържащия се в предложението за решение ангажимент спрямо МСП и подкрепя признаването на професионалните организации в областта на промишлеността като ключови заинтересовани страни, които могат да подкрепят иновационните, пазарно ориентирани бизнес модели, показващи интегрирани и ясни пътища към промишлено приложение. Комитетът приветства по-специално признаването на факта, че МСП могат, в частност, да допринесат за научноизследователска дейност, чиито приложения се нуждаят от по-кратко време, за да бъдат пуснати на пазара (2 или повече години).

4.5.1

ЕИСК насърчава признанието, че понякога МСП са технологично приспособими и предлагат потенциал за пускане на нови технологии и бизнес модели на пазара с по-бързо темпо от по-големите предприятия или организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи. Тази отличителна черта на МСП се вписва особено добре в настоящата инициатива. Ето защо целенасоченото партньорство между големи организации и МСП е от полза и за двете страни.

4.6

Основната цел на програмата ИЗС е да подпомогне хората да живеят по-продължително време у дома си. За постигането на тази цел са необходими широка гама от сензори, задействащи устройства, потребителски интерфейси, процесори и комуникационни съоръжения и те често могат да бъдат доставени единствено от редица различни европейски МСП.

4.7

Що се отнася до всички тези групи заинтересовани страни, Комитетът подкрепя мерките в рамките на инициативата, които насърчават мултидисциплинарното свързване в мрежа между технолози, лекари и персонала на други организации, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, по-специално с потребителите, както обитателите на жилищата, така и хората, които се грижат за тях и техните близки.

4.8

В рамките на европейската система за иновации тази инициатива има възможност да възприеме нови модели за иновации, отразяващи съвременния напредък по отношение на „отворените“ за потребителите иновации, които допринасят за свързването на Лисабонската стратегия с нова европейска система за иновации, насочена в по-голяма степен към потребителите.

4.9

ЕИСК подчертава, че е важно да се гарантира всички видове организации във всички държави-членки да имат равен достъп до тази инициатива.

4.10

Освен това всички национални правителства би трябвало да бъдат насърчавани за участие. Понастоящем Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция, както и Израел, Норвегия и Швейцария са постигнали договореност за координиране на съвместни дейности за принос към програмата ИЗС.

4.11

ЕИСК изразява загриженост от факта, че някои страни не участват поради разходите, свързани със съфинансирането на научноизследователската дейност. Тези страни би трябвало да могат да участват на всеки един етап от програмата, при условие че отговарят на нейните изисквания (най-вече на изискването на съфинансиране).

4.12

ЕИСК признава, че ИЗС може да доведе до намаляване на разходите на системата за социални грижи. Въпреки това той отново потвърждава, че с програмата ИЗС се цели не намаляване на разходите, а ефективното осигуряване на качество на живот на определена категория граждани. Намаляването на разходите е само благоприятно последствие, което може да ни радва.

5.   Специфични бележки

5.1

ЕИСК е твърдо убеден, че програмата ИЗС следва да бъде съсредоточена върху специфичните черти на следните три сектора: потребителите, организациите, работещи в областта на здравеопазването и използваните технологии.

5.2

Понякога бенефициерите и основните заинтересовани страни ще бъдат възрастните хора. От първостепенно значение е програмата да е съсредоточена върху нуждите на крайните потребители. Попадането в капана на концепцията, според която потребителите би трябвало да се привличат само за тестване на изследванията в научноизследователска среда, може за съжаление да доведе до създаване на иновации, които в действителност да не отговарят на изискванията на основните бенефициери. Ето защо би трябвало да се взимат предвид нуждите на ползвателите, като например: сведена до минимум необходимост от промяна на поведението, мобилност, възможности за избор, мобилност, подобрено качество на живот и зачитане на личния живот.

5.3

Освен това трябва да се има също предвид, че възрастните хора вероятно принадлежат към категорията от населението, която е най-силно засегната от електронното изключване и следователно трябва да бъде преодолявано цифровото разделение. Освен това достъпът до Интернет е от основно значение и следователно трябва да бъдат положени усилия всички региони, и по-специално предимно селските, райони да имат достъп до Интернет (както в технически, така и във финансов смисъл).

5.3.1

Ето защо е много важно:

технологията да не заменя прекия контакт с лицето, полагащо грижи или институцията, предлагаща здравни грижи;

да се наблегне върху превантивните грижи и самостоятелността;

социалното включване да бъде сред основните цели;

програмата ИЗС да се впише във всекидневието на съответното лице наред с останалите услуги;

като се имат предвид специфичните обстоятелства, в които се намира ползвателят, използваната технология би трябвало да бъде безопасна и лесна за използване.

5.3.2

Ето защо ЕИСК е твърдо убеден, че в рамките на ИЗС трябва да бъде възприет подход „отдолу-нагоре“. Именно нуждите на потребителите, а не самата технология би трябвало да представляват отправна точка и централен елемент в целия процес. Трябва да се направи ясно проучване, за да се определи целият спектър от нужди, сред които могат да бъдат изтъкнати: нуждата, по-специално в напреднала възраст, от запазване на връзката с други хора (за тази цел програмите за интернет телефония, например SKYPE, и електронната поща се оказаха ефективни и евтини средства); слабият интерес към адаптиране спрямо бързите технологични промени; способността за управление на технологичните промени; нагласата за използване на подобни технологии. Освен това потребителите трябва да бъдат включени в разработката, въвеждането и оценката на тези технологии.

5.4

В крайна сметка, тези, които ще използват технологиите, за да предоставят грижи на бенефициерите, са организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, техните представители и семействата на ползвателите. От първостепенно значение е тези организации да участват в различните етапи на научноизследователската дейност, за да се гарантира, че крайните продукти са съвместими с оперативната система на тези организации. За въвеждането на нови технологии за ИЗС вероятно ще бъдат необходими организационни промени, затова е наложително организациите, работещи в областта на социалните грижи, да бъдат подготвени за тези промени, така че последните да протекат по възможно най-гладкия начин, с цел максимално оползотворяване на технологичния потенциал на ИЗС.

5.4.1

Дори и в рамките на ИЗС, персоналът, полагащ грижи, в действителност е изключително важен фактор в целия процес на социални грижи. Следователно би трябвало да се цели промяна на парадигмата не само на организационно ниво, но също и на ниво персонал, полагащ грижи, за да се гарантира, че лицето, имащо преки контакти с бенефициера на ИЗС, не само владее технологията, но и наистина е убедено в ползата от тази технология, така че на бенефициера да се вдъхне по-нататъшна увереност по отношение на смисъла от използване на подобни средства за подобряване на качеството на живот.

5.4.2

ЕИСК смята също така, че трябва да се направи щателен преглед на системата за здравеопазване, за да се гарантира не само подготвеността на организациите за ИЗС, но също и че организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, могат наистина да се справят с подпомагането на по-голям брой хора, живеещи у дома си.

5.4.3

Освен това с внедряването на ИЗС значението на подобряването на сътрудничеството и координацията между организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, дори нараства. В тази връзка технологията отново може да се окаже инструмент за подобряване на подобно сътрудничество, но най-важното си остава нагласата относно необходимостта и волята за сътрудничество.

5.5

Предвижда се ИЗС-системите да бъдат комплексни, следователно една от ключовите цели в рамките на тази програма следва бъде оперативната съвместимост. Целесъобразно е иновациите и технологиите да се разгърнат мащабно, да бъдат приспособени към потребителя, интегрирани и проактивни.

5.6

ЕИСК смята, че Комисията би трябвало да възприеме също така интегриран подход, който да обхваща ИЗС и политики като учене през целия живот. Всъщност обучението именно в рамките на подобни политики би трябвало да бъде насочено също и към заинтересованите страни в програмата ИЗС, тъй като обучението за познаване на тази технология е съществен фактор за техния успех.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2007) 329 окончателен.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/11


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно започване и извършване на застрахователна и презастрахователна дейност „Платежоспособност II““

COM(2007) 361 окончателен — 2007/0143 (COD)

(2008/C 224/03)

На 31 октомври 2007 г., Съветът реши, в съответствие с член 47, параграф 2 и член 251 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно започване и извършване на застрахователна и презастрахователна дейност — „Платежоспособност II““ (1).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 май 2008 г. (докладчик: г-н Robyns de Schneidauer).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 67 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1

ЕИСК изразява благодарност на Комисията за своевременното преработване на няколко сложни директиви в един ясен документ, като при това е взела предвид правилата, касаещи преработените части на документа. Тъй като правната рамка на ЕС не трябва да се концентрира единствено върху политиката на ûнадзор, която обхваща ролята на капитала в предоставянето на застрахователни услуги от значение за бизнеса и гражданите на Европа в много други отношения, ЕИСК си запазва правото да изрази в подходящ момент становището си относно отношенията между потребители и (пре)застрахователи, по-конкретно в рамките на последните инициативи на Комисията по отношение на финансовите услуги за крайни клиенти.

ЕИСК призовава Комисията да продължи хармонизацията на правните страни на отношенията между притежателите на полици и застрахователите, които се разглеждат понастоящем под ръководството на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ като част от работата по „общата референтна рамка“ (ОРР).

1.2

ЕИСК подкрепя като цяло предложената Рамкова директива „Платежоспособност II“ на Комисията и приветства предшествалите я широки консултации. Подходът на Комисията съответства на приетите от самата нея принципи за усъвършенстване на правната уредба. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

1.3

ЕИСК приветства приемането на основан на риска икономически подход за оценка на изискванията за границата на платежоспособност на застрахователните компании и на подход на общия балансов отчет, основан на пълна икономическа оценка на активите и пасивите, насочени към оценяването на финансовата позиция на застрахователните компании. Това има за цел правилното отразяване на реалните базисни експозиции към риск и мерките на предприятията за намаляване на риска. Освен че е правилен от икономическа гледна точка, предимството при този подход е, че се избягват възможностите за регулаторен арбитраж, като същевременно се осигурява еднакво ниво на защита на всички притежатели на полици в Европа, независимо от правния статут, големината или местоположението на компанията.

1.4

ЕИСК напълно одобрява въвеждането на тристълбов подход към пруденциален надзор, което съответства на въведените за банковия сектор капиталови изисквания Базел II, като същевременно отчита специфичните особености на застрахователния сектор. ЕИСК желае да подчертае важността на прибавянето на процедура за периодични проверки от органите на надзора и на качествени изисквания (Стълб II), както и въвеждането на принципи за регулиране на отчетността пред надзорните органи и публичното оповестяване на информация (Стълб III) в допълнение към основаните на риска количествени капиталови изисквания, за адекватността на пруденциалния надзор на застрахователните компании.

1.5

ЕИСК приветства въвеждането на система за платежоспособност, основаваща се на две изисквания за капиталова адекватност — изискването за граница на платежоспособност (SCR) и изискването за минимален размер на капитала (MCR), всяко от които има различно предназначение. SCR следва да отразява целево равнище на капитала, което компанията трябва да се стреми да постигне при нормални оперативни условия, докато MCR следва да отразява равнище на капитала, под което се задейства процедура за надзор. ЕИСК би приветствал регулаторни мерки от второ ниво за по-нататъшно изясняване на условията, при които ще се извършва опростеното изчисляване на SCR (член 108), както и на условията, при които ще се задейства изискване за повишаване на границата на платежоспособност.

1.6

ЕИСК смята, че MCR и SCR трябва да бъдат тясно свързани и следователно трябва да се основават на чувствителен към риска подход, за да се осигури подходящо прилагане на стълбица от ескалиращи намеси на надзорните органи, гарантиращи, че и съответната застрахователна компания и надзорният орган разполагат с достатъчно време за предприемане на подходящи мерки за решаване на проблема след нарушаване на SCR.

1.7

ЕИСК приветства включването на принципа на пропорционалност в предложната директива, тъй като той ще направи възможно прилагането на „Платежоспособност II“ от всички предприятия. ЕИСК би приветствал регулаторни мерки от второ ниво за по-нататъшно изясняване на общия принцип на пропорционалност (член 28, параграф 3), така че да бъде възможно да се анализира по по-сигурен начин адекватността на изискванията, а при необходимост и коригиращите мерки, като това обаче не трябва да води до регулаторна склероза. ЕИСК препоръчва този принцип да се прилага ефективно и последователно в цяла Европа, като това се гарантира с наличието на ефективни начини за обжалване чрез административна процедура или, при необходимост, по съдебен ред.

1.8

ЕИСК настоява Комисията да запази разнообразието на застрахователния пазар, като вземе предвид ролята на малките и средните застрахователи, както и тази на взаимозастрахователните дружества и застрахователните кооперации. Тъй като много от тях работят на пазарни ниши, ЕИСК смята за изключително важно в стандартния подход да бъде заложена определена гъвкавост за признаване, например, на ползването на собствени, по-приложими данни и общоприети методологии, но без това да нарушава лоялната конкуренция между застрахователните предприятия. Възможността взаимозастрахователните компании да използват членовете си за увеличаване на платежоспособността си — нещо, което се случва на практика — следва да бъде анализирана и разгледана по подходящ начин.

1.9

ЕИСК признава значението на надзора върху застрахователните групи, които — въпреки че са относително малки като брой на предприятията — представляват голям дял от застрахователния пазар в ЕС. Затова ЕИСК смята въвеждането на надзор върху застрахователните групи за важна стъпка, която ще даде възможност на надзорниците на групата, както и на останалите надзорни органи, да подобрят разбирането си за профила на риска на групата като цяло. Препоръчително е да се осигурят максимална хармонизация и прозрачност на тези надзорни органи, както и ясно разпределение на отговорностите между тях.

1.10

ЕИСК приветства въвеждането на незадължителен режим, който дава възможност на групите да усъвършенстват управлението на капитала си на ниво група, като подобрява мобилността на капитала в рамките на групата и осигурява практична и прозрачна система, чрез която групата може да се възползва от признаването на ефектите от диверсификацията на ниво група, без да бъдат засегнати нивата на изисквания капитал за дъщерните предприятия в групата. Ще бъде необходимо да се разгледат реалните равнища на капитала на дъщерните предприятия в групата, тъй като част от тях ще бъдат покрити чрез декларации за подкрепа от групата вместо с налични ликвидни активи или техни еквиваленти. ЕИСК отбеляза, че ефектите от диверсификацията на групата ще се признават само при използване на основния метод за изчисляване на SCR, както и че предложението трябва да даде възможност и за признаване на ефектите от диверсификацията на групата без използване на подкрепа от групата.

1.11

Комитетът препоръчва да се направи оценка на въздействието от предложения незадължителен режим върху конкуренцията на местно ниво, на степента на защита на потребителите в нормални и в кризисни ситуации — която не трябва да бъде по-малка от степента на защита, предоставяна от основния режим — и на изясняването на правни и практически въпроси, включително сигурността на трансграничните трансфери на средства между различни компании в рамките на една група — в частност, възможните правни ограничения на национално ниво за трансферите на капитал (групова подкрепа) към дъщерно предприятие, намиращо се в друга държава-членка.

1.12

ЕИСК очаква органите от второ ниво да вземат предвид резултатите от четвъртата фаза на проучването на количествените въздействия (QIS4), което все още се извършваше към датата на приемане на настоящото становище.

1.13

ЕИСК подчертава нуждата от добре хармонизирано прилагане на директивата, като се избягва излишното усложняване или разминаващи се политики чрез използване на варианти, които биха застрашили прилагането на еднаква политика на надзор на единния пазар.

1.14

ЕИСК призовава Комисията да гарантира предвидимостта на надзорните практики, за да предостави на застрахователните предприятия ниво на сигурност, което те очакват при разработването на политиките си относно риска и платежоспособността.

1.15

ЕИСК признава значението на „Платежоспособност II“ за факторите, свързани с намаляването на риска, като споделянето на надеждни данни между застрахователите и застрахователните пулове. Те улесняват достъпа на нови фирми и по-малки оператори до пазара и им предоставят възможност да повишават наличния си капацитет, както и да намаляват добавките за несигурност към премиите по техните застраховки. Поради това ЕИСК призовава Комисията да обмисли тази връзка в прегледа си на Регламента за групово освобождаване за застрахователния сектор.

1.16

ЕИКС поздравява Комисията и комитетите Lamfalussy за водещата им роля в този процес на реформи в прилагането на най-добри практики и повишаването на информираността на целия европейски пазар. Предложената директива е референтна база за много други юрисдикции и сектори за финансови услуги. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

1.17

ЕИСК призовава Комисията да приведе разпоредбите за платежоспособност за други доставчици — независимо от техния характер — на подобни финансови услуги в съответствие с нивата по директивата „Платежоспособност II“, въз основа на принципа „еднакъв риск — еднакви правила“. Предвид колебанията на финансовите пазари, потребителите или бенефициерите не трябва да се лишават от еднакво висока защита на платежоспособността. Наличието на еднакви за всички правила относно изискванията за границата на платежоспособност е жизненоважно за насърчаването на среда на лоялна конкуренция на финансовите пазари.

1.18

Принципите на „Платежоспособност II“ следва да бъдат референтна точка за въвеждането на нови стандарти за платежоспособност, например в рамките на прегледа на директивата относно ИППО (2), който ще се проведе през 2008 г., особено по отношение на еволюцията на задълженията на частните пенсионни институции на територията на ЕС.

2.   Въведение

2.1

С настоящото предложение за директива за нова рамка на платежоспособността за частните застрахователни и презастрахователни предприятия, наричана „Платежоспособност II“, се въвежда преразгледан режим, насочен към осигуряване на по-добра зашита на притежателите на полици и бенефициерите, задълбочаване на интеграцията на единния европейски застрахователен пазар и подобряване на международната конкурентоспособност на застрахователния отрасъл в ЕС като цяло и на отделните застрахователи и презастрахователи в частност. Едновременно с това, предложението обединява няколко поколения директиви в областта на застраховането в една преработена директива. Тази рамка ще се прилага както за застрахователните, така и за презастрахователните предприятия.

2.2

Чрез задълбочени и постоянни консултации с всички заинтересовани страни, Комисията и комитетите Lamfalussy, в които участват регулаторни и надзорни органи, поемат водещата роля в създаването на съвременни практики в една глобална среда, в частност в областта на финансовите услуги. В резултат от това „Платежоспособност II“ се нарежда сред най-усъвършенстваните набори от правила за платежоспособност в застрахователния сектор в света и поставя Европа доста по-напред от повечето други юрисдикции. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

3.   Обща информация

3.1

Предложената рамка за платежоспособността има за цел подобряването на финансовата стабилност и надеждността на европейския застрахователен пазар. Това ще има положително въздействие както върху конкурентоспособността на европейския застрахователен отрасъл като цяло, така и върху отделните застрахователи и презастрахователи и сигурността на потребителите. Надеждните застрахователни пазари имат жизненоважно значение за социалната и икономическата структура на Европейския съюз.

3.2

На първо място, застраховането е инструмент както за индивидуална, така и за колективна защита. Клиентите на застраховането включват домакинства, МСП, големи корпорации, сдружения и публични органи. Освен реалните потребители на застрахователни услуги, ангажиментите на застрахователните компании засягат и техните семейства и трети страни. ЕИСК осъзнава изцяло това въздействие върху ежедневието на европейските граждани. Освен че играе важна роля на пазарите за защита в случай на смърт, застраховането се е превърнало и в значителен доставчик на спестовни продукти. Застраховането взема участие в управлението на схемите за социална сигурност, като пенсии (скандинавските страни), обезщетения за трудови злополуки на работниците (BE, FI, PT) и национални системи за здравеопазване (IE, NL), в повечето случаи посредством участието на представители на работниците. Застраховането осигурява на работниците ползи, които придобиват все по-голямо значение за работната сила — важна заинтересована страна. То осигурява защита от нови рискове, като природни бедствия, загуба на реколта и дори терористични действия, понякога чрез партньорства между (пре)застрахователи и правителства.

3.3

Застрахователният пазар действа като важен лост за икономиката като цяло, като подкрепя инициативата и създава доверие; сам по себе си той е важен икономически фактор, който създава работни места за почти един милион служители в Европа (3). По оценка на Комисията, предложената директива ще доведе до допълнителни инвестиции на застрахователите и надзорните органи в размер на 2 до 3 милиарда евро. Очаква се голяма част от тези инвестиции да бъдат в човешки капитал и в създаване на трайни висококвалифицирани работни места на местно ниво (включително специалисти по управление на риска, актюери, специалисти по ИКТ и отговорници по съответствието). ЕИСК смята, че тези инвестиции следва да носят стойност за всички заинтересовани страни, включително потребителите и бенефициерите.

3.4

Към пряко създадените работни места се добавят още един милион, създадени при разпространението на застраховки от агенти и брокери и техни служители.

Инвестициите на застрахователните и презастрахователните предприятия възлизат на над 6 500 млрд. евро (4), което ги прави важни институционални инвеститори. В това си качество те отговарят за трансформирането на индивидуалните премии в пул от финансови активи, при подходящо съотношение спрямо присъщите рискове, както и за средносрочната и дългосрочната сигурност на притежателите на полици и бенефициерите.

3.5

Премиите от домакинствата, МСП, големите корпорации, сдруженията и публичните органи възлизат на над 5 % от БВП за животозастраховането (5) и на над 3 % за останалите застрахователни услуги. Дори и на развитите пазари ръстът на застраховането в повечето случаи надвишава ръста на икономиката като цяло. Инвестициите на застрахователите възлизат на над 50 % от БВП (6), от които половината в активи с фиксирана доходност и заеми (7), а инвестициите с променлива доходност на застрахователите се равняват на една четвърт от капитализацията на европейския фондов пазар (8).

3.6

Въпреки че в близкото минало на застрахователния отрасъл бяхме свидетели на голям брой сливания, в Европа все още съществуват около 5 000 застрахователни компании (9). Големите финансови групи могат да имат различни дъщерни фирми в различните държави. Структурата на групите в застрахователния сектор обхваща различни по вид дейности в рамките на застраховането (презастраховане, животозастраховане и други застрахователни услуги, застрахователно посредничество) или в по-широкия контекст на финансовите услуги (включително банкирането, например банково застраховане, и ипотечното финансиране). Освен че могат да се състоят от предприятие-майка и дъщерни компании, групите могат да включват съвместни предприятия, холдингови структури и т.н. Двадесетте най-големи групи събират половината от приходите от премии в Европа (10). Взаимозастрахователните дружества и застрахователните кооперации имат значителен пазарен дял. Последните често са неразривно свързани с голям брой организации на гражданското общество, като на тях се падат 30 % от общите приходи от премии в Европа (11).

3.7

Настоящата финансова криза, предизвикана от кредитните операции на американските банки на пазара на рискови ипотеки, подчертава необходимостта от разумни и задълбочени стандарти за платежоспособност, които да предоставят на застрахователните компании възможност да посрещат задълженията си, дори когато се намират в затруднено положение. Правилата, управленските методи и стрес тестовете допринасят за постигането на тази цел.

4.   Законодателен подход

4.1

В съответствие със собствените си принципи за усъвършенстване на правната уредба, Комисията работи задълбочено по изготвянето на директивата „Платежоспособност II“, като взема предвид правилата, отнасящи се до преработената част от работата. В Няколкото поредни оценки на количествените и качествените въздействия и на консултации взеха под внимание тревогите на предприятията и надзорните органи. Предстои извършването на нови подробни прегледи и консултации.

4.2

Предложението на Комисията е т.нар. директива „Lamfalussy“, която се основава на четирите нива от архитектурата на финансовите услуги на Lamfalussy. Разпоредбите от Първо ниво на директивата се основават на принципи и осигуряват основата за приемането на мерки за прилагане на Второ ниво и на инструкции за конвергенция на надзора на Трето ниво от процеса. Целта на този подход е да се даде възможност новият режим да бъде приспособен по подходящ начин, така че да отразява промените на пазара, събитията в международен план в областта на счетоводството и регулирането на (пре)застраховането, технологичното развитие, натрупаният опит и новите методологии. Записването в директивата на подробни спецификации за изчисляване би застрашило смисъла на този новаторски законодателен процес. По-подходящо би било те да бъдат включени на второ или трето ниво.

4.3

Подобно на капиталовите изисквания за банковия сектор (Базел II), новият режим има три стълба, но отразява специфичните особености на застрахователния бизнес. Стълб I (членове 74-142) определя количествени финансови изисквания, Стълб II (членове 27-34, 36-38, 40-49, 181-183) включва процедура за периодични проверки от надзорните органи и качествени изисквания, а Стълб III (членове 35, 50-55) урежда отчетността пред надзорните органи и публичното оповестяване на информация. Стълбовете не са самостоятелни, а се допълват взаимно за постигане целите на режима. Необходимо е взаимодействията между разпоредбите на отделните стълбове да бъдат разгледани по подходящ начин.

4.4

Преразглеждането на сегашния режим за платежоспособност се използва и като възможност за преработка на 13 директиви, свързани с (пре)застраховането и обединяването им в една единствена директива, в която са интегрирани новите правила относно платежоспособността. Той съдържа и някои несъществени изменения, насочени към подобряване на формулировките в предложената директива. Заличени са членове или части от членове, чиито текстове са остарели.

5.   Общи бележки

5.1

Няколко поколения директиви на ЕС създадоха през последните 30 години европейски (пре)застрахователен пазар, подчиняващ се на общ набор от правила, сред които и принципите на взаимно признаване и на упражняване на контрол от държавата на произход. Чрез тях беше създаден пазар, отворен за оператори извън ЕС, и насърчиха застрахователите от ЕС да разширят дейността си на пазари извън ЕС, предимно в Северна Америка, Азия и държави, които могат да се смятат за бъдещи членки на ЕС.

5.2

Предложеният съвременен начин за регламентиране на платежоспособността гарантира, че застрахователите са в добро финансово здраве и в състояние да устоят на неблагоприятни обстоятелства, за да изпълнят договорните си задължения към притежателите на полици и да гарантират стабилността на финансовата система. Важно е обаче да се подчертае, че всички потребители на тези финансови услуги заслужават такава усъвършенствана защита. Редица оператори на пазара, като например пенсионно-осигурителните фондове или спестовните и инвестиционните институции, не попадат в обхвата на разпоредбите, касаещи застраховането.

5.3

Хармонизираните правила за платежоспособност създават доверие не само сред потребителите, но и сред надзорните органи. Това доверие е определящ фактор за реалното функциониране на европейски пазар, характеризиращ се с взаимно признаване и контрол в държавата на произход. Сегашните правила на ЕС за платежоспособността („Платежоспособност I“) са остарели. Те не отчитат специфичните рискове, които поемат предприятията, осигуряващи застрахователното покритие, поради което еднакви изисквания за платежоспособност се прилагат за предприятия с различен профил на риска. Освен това, сегашните правила за платежоспособност се концентрират най-вече върху финансовото съответствие, на базата на основаващ се на правила — а не на добро управление — подход, и не уреждат адекватно груповия надзор. В допълнение, настоящата законодателна рамка на ЕС все още предоставя твърде голяма свобода на държавите-членки за национални различия, което намалява ефикасността на надзора върху многонационалните дейности и равните условия за всички. Предвид тези недостатъци, настоящият режим беше заменен от отраслови, международни и междусекторни промени. С други думи, новите стандарти за платежоспособност, заложени в предложената директива, отразяват тенденция, която вече е установена от следящи риска оператори и надзорни органи в различни страни.

5.4

За разлика от рамката „Платежоспособност I“, реформата се концентрира върху реалното качество на управлението на риска в предприятията и върху принципи и цели, вместо върху правила, които не отчитат конкретните профили на риска на компаниите.

Освен това, тя има за цел и да хармонизира практиките по отношение на надзора в ЕИП.

5.5

На практика новата система ще предостави най-напред на надзорниците и застрахователите съвременни инструменти за платежоспособност не само за преодоляване на неблагоприятни по отношение на застрахователния риск обстоятелства като наводнения, бури или големи автомобилни катастрофи, но и за пазарния, кредитния и оперативния риск. Друга разлика спрямо сегашното законодателство е, че застрахователите и презастрахователите ще бъдат длъжни да имат капитал в определено съотношение към общия им риск от изпадане в неплатежоспособност, като ще се отчитат не само количествени елементи, но и качествени фактори, които влияят на експозицията на предприятието към риск.

5.6

Това предложение се основава на отчитащ икономическия риск подход, който има за цел да гарантира, че базисните рискови експозиции и схемите за намаляване на риска са отразени по подходящ начин, като по този начин се премахват възможностите за регулаторен арбитраж, които могат да нарушат и да отслабят защитата на притежателите на полици. Това означава също така, че капиталовите изисквания би трябвало да предоставят възможност за оптимално разпределение на капитала, както и стимули за по-добро вътрешно управление на риска.

5.7

На второ място, „Платежоспособност II“ поставя акцент върху отговорността на ръководството на застрахователите за осигуряването на разумно управление на риска и се стреми към усъвършенстване на добрите практики в отрасъла. От тях ще се изисква да се концентрират върху активното определяне, измерване и управление на рисковете, както и върху обмислянето на бъдещи действия, като например съставяне на нови бизнеспланове или вероятността от катастрофални събития, които биха могли да повлияят на финансовата им позиция. Освен това, предложената реформа ще изисква от тях да оценяват нуждите си от капитал с оглед на всички рискове, като използват „оценка на собствения риск и платежоспособността“ (ORSA). От своя страна, чрез процедура за периодични проверки от надзорните органи (SRP) надзорниците ще преместят акцента на дейността си от оценка на съответствието и наблюдение на капиталовите равнища към оценка на реалните профили на риска на застрахователите и на качеството на системите им за управление на риска и за фирмено управление, например чрез механизми за ранно предупреждение и стрес тестове. В същото време реформата насърчава сътрудничеството и конвергенцията между надзорните органи, например чрез засилване ролята на Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии (CEIOPS), като стъпка към по-голямо единство на надзора върху финансовите услуги, която ЕИСК подкрепя.

5.8

Трета важна страна е опитът да се подобри ефикасността на надзора върху застрахователните групи посредством наличието на „групов надзорник“ в държавата на произход. Груповият надзор ще гарантира, че рисковете за цялата група няма да останат пренебрегнати и ще даде на групите възможност да работят по-ефективно, като същевременно предоставят на притежателите на полици по-високо ниво на защита. Груповият надзорник ще има конкретни задължения, които ще упражнява в тясно сътрудничество със съответните национални надзорни органи, като същевременно ще носи отговорност и за намирането на решения на ограничен брой въпроси. Насърчават се местните надзорници да вземат активно участие в дейността на колегията на надзорниците, тъй като имат правото на съвместно решение, стига да бъде постигнато споразумение. За това е необходимо да се използва различен подход, който отчита икономическите реалности и потенциала за диверсификация на риска в групите.

5.9

На четвърто място, с директивата „Платежоспособност II“ се въвежда по-голяма прозрачност и обективност, както по отношение на предоставяната от предприятията информация за финансово им състояние и свързаните с него рискове, така и по отношение на процесите за надзорна оценка. Понастоящем надзорните практики все още са различни в различните държави-членки, което оставя възможност за регулаторен арбитраж. От гледна точка както на европейската политика по тези въпроси, така и на застрахователите, които наистина желаят да станат част от един нов национален пазар, е важно надзорните практики да бъдат не само обективни и прозрачни, но и предсказуеми и добре документирани.

6.   Задълбочен анализ

6.1   Финансови изисквания (Първи стълб)

(Членове 74-142)

6.1.1

При определянето на количествените изисквания към застрахователните предприятия, новият режим се основава на холистичен „подход на общото балансово число“, при който всички активи (12) и пасиви се измерват по съгласуван с пазара начин и всички приведени в количествено изражение рискове, свързани с тях, се отразяват изрично в условията на изискванията за капиталова адекватност. Оценката на активите и пасивите на нива, отговарящи на условията, при които те се търгуват, е гаранция за това, че ще бъдат оценявани обективно и последователно. Тя гарантира също така, че всяка присъща им възможност за избор ще бъде остойностена правилно. Реалистичната оценка с поглед към бъдещето е най-ефективното средство за защита срещу възможно изкривяване на данните, което би могло да застраши правата на всички акционери.

6.1.2

В контекста на тази оценка, особено значение се отдава на изчисляването на техническите резерви, т.е. пасивите към притежателите на полици и другите бенефициери. Пазарно съгласуваната оценка на техническите резерви се постига чрез изчисляване на „най-добра приблизителна оценка“, която представлява вероятностно претеглено средно аритметично на бъдещите парични потоци, което отчита стойността на парите във времето и включва премия за риск. Този подход би трябвало да гарантира, че общата стойност на техническите резерви е равна на сумата, която трето лице би очаквало да заплати, за да получи застрахователния портфейл и да покрие свързаните с него задължения. Изчисленията трябва да се ползват от предоставена от финансовите пазари информация и свободно налични данни за застрахователните рискове, както и да бъдат съгласувани с тях.

6.1.3

Що се отнася до капиталовите изисквания, новата система за платежоспособност съдържа две изисквания за капиталова адекватност — изискването за граница на ликвидност (SCR) и изискването за минимален размер на капитала (MCR), всяко от които има различно предназначение и се изчислява по съответен начин.

6.1.4

SCR определя целево равнище на капитала, което определен застраховател трябва да поддържа при нормални условия на дейност, като стойности под това ниво водят до по-интензивна намеса на надзорните органи. Това изискване предоставя възможност за постепенна намеса на надзорните органи преди капиталът да достигне равнището на MCR, като по този начин дава разумни гаранции на притежателите на полици и бенефициерите, че при необходимост застрахователят ще бъде способен да покрие задълженията си. От техническа гледна точка, SCR трябва да бъде разработен и калибриран така, че да се определи равнище на капитала, предоставящо възможност на предприятието да поема значителни непредвидени загуби, въз основа на определена вероятност за изпадане в неизпълнение в рамките на определен период от време (0,5 % за период от една година).

6.1.5

MCR отразява в действителност равнище на капитала, при достигането на което се задействат крайни мерки от страна на надзорните органи. При изчисляването на MCR трябва да се предвиди достатъчен марж спрямо SCR, за да се осигури достатъчно пространство за прилагането на разумна стълбица от намеси от страна на надзорните органи.

6.1.6

На практика застрахователят може да изчисли SCR или чрез стандартна формула, или чрез собствен вътрешен модел, одобрен от надзорните органи. Стандартната формула трябва да отразява по подходящ начин техниките за намаляване на риска и въздействията от диверсификацията, както и всички форми за поемане на загуби от компонентите на балансовия отчет, които не са включени в наличния капитал. Ориентираният към риска подход на предложената директива означава, че един вътрешен модел (частичен или цялостен) може да замени — при условие, че бъде одобрен от надзорните органи — стандартната формула, ако отразява по-добре профила на риска на предприятието. Това представлява важен стимул за разумното вътрешнофирмено определяне и управление на рисковете, както и за обучението и наемането на висококвалифициран персонал.

6.1.7

Друг елемент, който съответства на целта да се насърчава доброто вътрешно управление в предприятията, е прилагането в инвестиционната политика на „принципа на разумния човек“, което ще позволи да не се определят изкуствени ограничения за инвестициите, като същевременно ще изисква покриването на високи количествени стандарти и надлежното остойностяване на всеки съществен риск при изчисляването на капиталовата надбавка.

6.1.8

Предвид сложността на изискванията е важно да се отбележи, че настоящото предложение включва разпоредби, предоставящи възможност за пропорционално и управляемо прилагане на изискванията по Първия стълб. Това е от особено значение за малките и средни застрахователни предприятия (МСП). Този принцип на пропорционалност обаче не е свързан с мащаба, а с естеството и сложността на рисковете, пред които са изправени предприятията. МСП са обект на подобни общи принципи на надзор, доколкото профилът на риска им е същият като на останалите предприятия. Техните клиенти и бенефициери се ползват от същото ниво на защита.

6.2   Процедура за периодични проверки от надзорните органи и качествени изисквания (Втори стълб)

(Членове 27-34, 36-38, 40-49, 181-183)

6.2.1

Предложението на Комисията „Платежоспособност II“ определя процедури и инструменти за надзорни дейности и прегледи, включително определяне на надзорни правомощия, разпоредби за сътрудничество между националните надзорни органи и за конвергенция на надзора. Разпоредбите по Стълб II включват и качествени изисквания към предприятията, т.е. към системите им за управление, включително наличието на ефективна система за вътрешен контрол, система за управление на риска, актюерска функция, вътрешен одит, функция за съответствие и правила за възлагане на външни изпълнители.

6.2.2

Инструментите на надзора имат за цел определяне на институции с финансови, организационни или други характеристики, водещи до по-висок профил на риск, които в изключителни случаи могат да бъдат задължени да поддържат по-високи от SCR равнища на границата на платежоспособност и/или да предприемат мерки за намаляване на съответните рискове.

6.2.3

Гореспоменатият принцип на пропорционалност се прилага и към процедурата за периодични проверки от надзорните органи. Надзорниците са длъжни да упражняват правомощията си, като отчитат мащаба, естеството и сложността на рисковете в отделните предприятия, за да се избегне твърде голяма надзорна тежест върху малките и средни застрахователни компании с ниски нива на риск.

6.2.4

„Платежоспособност II“ има за цел да усъвършенства качествената оценка, извършвана от надзорниците по отношение на състоянието на риска в предприятието. Важно е надзорниците да бъдат последователни в действията и решенията си в различните държави, различните предприятия и във времето. Струва си да се повтори колко голямо е значението на прозрачността, обективността и предсказуемостта на действията на надзорните органи. Това се отнася с особена сила за одобряването на вътрешни модели.

6.3   Отчетност пред надзорните органи и публично оповестяване на информация (Трети стълб)

(Членове 35, 50-55)

6.3.1

Прозрачността и предоставянето от предприятията на обществеността (публично оповестяване) на информация за финансовото им състояние и рисковете служат за укрепване на пазарната дисциплина. В допълнение, застрахователните предприятия трябва да предоставят на надзорните органи (отчетност пред надзорните органи) количествената и качествена информация, от която те се нуждаят за упражняването на ефективен контрол и предоставянето на насоки.

6.3.2

Хармонизацията на публичното оповестяване на информация и на отчетността пред надзорните органи е важен елемент на новия режим поради наличието на ясна нужда от конвергенция за предоставяне на сравними формат и съдържание в цяла Европа. Това е особено важно за многонационалните групи.

6.4   Групов надзор

(Членове 210-268)

6.4.1

Действащото законодателство на ЕС разглежда груповия надзор само като допълнение към индивидуалния надзор. Индивидуалният надзор не отчита дали определено юридическо лице е част от група (например дъщерна фирма) или не. Впоследствие груповият надзор се добавя механично към индивидуалния с единствената цел да се извърши оценка на последствията от груповите взаимоотношения за отделното предприятие. В резултат настоящият режим на платежоспособността в ЕС не отчита икономическите реалности в застрахователните групи и пренебрегва факта, че в много случаи управлението на риска се извършва на групово, а не на индивидуално ниво. Предложението „Платежоспособност II“ се опитва да намери по-подходящ начин за упражняване на надзор върху групите, чрез промяна на начина — при спазване на определен набор от условия — за упражняване на индивидуален и групов надзор.

6.4.2

За всяка застрахователна група ще се определя един орган, наричан „групов надзорник“, който ще носи основната отговорност за всички ключови аспекти на груповия надзор (платежоспособност на групата, вътрешногрупови транзакции, концентрация на риска, управление на риска и вътрешен контрол). Лицата, упражняващи групов и индивидуален надзор обаче са длъжни автоматично да обменят важна информация, както и да обменят друга информация по заявка. Освен това, груповият надзорник е длъжен да се консултира със съответните органи за индивидуален надзор преди да вземе важно решение, а съответните надзорни органи са длъжни да направят всичко в рамките на правомощията си за постигане на съвместно решение, въпреки че в случаите на одобрение на вътрешногрупов модел — както е при регулирането на банките — окончателното решение е предоставено на груповия надзорник. Тези разпоредби би трябвало да гарантират, че както груповите, така и индивидуалните надзорници ще бъдат по-добре запознати с профила на риска за групата като цяло, а вследствие от това, и че държателите на полици на отделните предприятия в групата ще бъдат по-добре защитени.

6.4.3

В допълнение към подобрената концепция за групов надзор, предложението въвежда и новаторски режим за подкрепа в група. Групи, желаещи да улеснят управлението на капитала си на ниво група, могат да кандидатстват за разрешение да бъдат регулирани по режима за подкрепа в група. На групи, получили разрешение да бъдат регулирани по режима за подкрепа в група, ще бъде позволено — при спазване на ясно определени условия — да покрият част от SCR (но не MCR) на дъщерните предприятия чрез декларация за групова подкрепа (финансов, правно приложим ангажимент на предприятието-майка към дъщерно дружество за осигуряване на капитал при необходимост). За да се даде възможност за ефикасно прилагане на режима за подкрепа в група, са включени няколко дерогации на индивидуалния надзор. След създаването на режима за подкрепа в група се предвижда конкретна процедура за действие в условия на стрес (нарушаване на SCR на отделно предприятие от групата), която включва координирани усилия от страна на груповия и индивидуалния надзорник. Този режим следва да се прилага по един и същ начин в целия ЕС.

6.4.4

Режимът за подкрепа в група дава възможност SCR капиталът на дъщерните предприятия да се държи на друго място в групата, като по този начин предоставя на групата практична и прозрачна мярка, чрез която да се възползва от отчитането на ефектите от диверсификацията в групата, като едновременно с това отделните дъщерни предприятия покриват същото равнище на капиталови изисквания, както ако не са част от група. Затова е необходимо създаването на подходящ надзор, който да гарантира своевременното прехвърляне на капитал при необходимост. Съществуването и използването на декларации за подкрепа от групата се обявява публично както от предприятието-майка, така и от съответното дъщерно предприятие.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  По-късно предложението беше изменено и стана СОМ(2008) 119 окончателен. В настоящото становище номерацията на членовете се отнася до тази последна версия на предложението за директива.

(2)  Институции за професионално пенсионно осигуряване.

(3)  Източник: Европейски комитет по застраховане, „Застраховането в Европа в цифри“, 2007 г. Цифрите са по данни от края на 2006 г.

(4)  Виж бележка 2.

(5)  Виж бележка 2.

(6)  Виж бележка 2.

(7)  Виж бележка 2.

(8)  Виж бележка 2.

(9)  Виж бележка 2.

(10)  Виж бележка 2.

(11)  Източник: AISAM.

(12)  Притежаваните от застрахователните компании в ЕС активи включват основно облигации (37 %), акции (31 %) и заеми (15 %). Източник: Европейски комитет по застраховане, „Застраховането в Европа в цифри“, 2007 г.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/18


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Общността в изследователска и развойна програма, насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи изследователска и развойна дейност, предприета от няколко държави-членки“

COM(2007) 514 окончателен — 2007/0188 (COD)

(2008/C 224/04)

На 11 октомври 2007 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 172 от Договора за създаване на Европейскaтa общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета относно участието на Общността в изследователска и развойна програма, насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи изследователска и развойна дейност, предприета от няколко държави-членки“.

На 25 септември 2007 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

С оглед на неотложния характер на работата, Европейският икономически и социален комитет определи г-н Capellini за главен докладчик на 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май 2008 г.), и прие настоящото становище единодушно.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (EИСК), който подкрепя целите на съвместната програма Eurostars, подчертава необходимостта да се вземат предвид отделните категории, големина и секторите на МСП при приемането на нови политики и програми на ЕС в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите, насочени и преориентирани към реалните потребности от иновации на малките и средни предприятия.

1.2

ЕИСК приветства предложението на държавите-членки за приемане на съвместна програма Eurostars за подкрепа на т.нар. „МСП, извършващи НИРД“ и отбелязва, че тя трябва да бъде отворена за всички МСП от страните, присъединили се към програмата, които желаят да участват в процеса на иновациите.

1.3

ЕИСК подчертава необходимостта от идентифициране на инструменти за включване в програмата на всички държави-членки, участващи в EUREKA, които не са включени в съвместната програма Eurostars.

1.4

ЕИСК изразява загриженост по отношение на критерия за допустимост на съвместната програма Eurostars (1), който ограничава участието на МСП, извършващи НИРД, които „инвестират 10 или повече процента от времето, използвано за научноизследователска дейност, при пълен работен ден или от годишния си оборот в научноизследователска дейност“. Дори ако това ограничение се прилага само за МСП, извършващо НИРД, което е предложило проекта (ръководител на проекта), това определение за „МСП, извършващо НИРД“ се основава на кодифицирани показатели, които не отчитат всички различни видове „несистематизирани знания“ (2), докато често пъти високо иновационните процеси се характеризират в голяма степен с „мълчаливо познание“ (3).

1.5

Поради това, ЕИСК потвърждава отново принципа, че за да се осигури лоялна конкуренция между предложенията за проекти, проектите трябва да бъдат подбирани на основата на качеството на тяхното съдържание, опита в управлението на НИРД и съответствието с целите на програмата, без да се изключва значителна част от иновационните МСП, които желаят да кандидатстват по програмата Eurostars. Освен това, следва да се разреши финансиране за програми за обучение, насочени към подготовката на експерти в областта на мениджмънта, които да работят по превръщането на развити технологии, предмет на научноизследователската дейност, в продаваеми продукти.

1.6

В това отношение, ЕИСК изисква, съгласно съответните процедури на съвместната програма Eurostars, да бъде създаден специален бюджетен ред за транснационални инициативи, провеждани от държавите-членки в сътрудничество с организации на МСП, желаещи да съдействат за разпространението на насочената към МСП информация относно резултатите от проектите по Eurostars до по-широк кръг МСП. Друг начин, по който на всички заинтересовани от успеха на програмата Eurostars МСП може да се дадат възможности за по-голяма ангажираност, е да се създадат и поддържат от организациите на МСП и социалните партньори обща база данни и многоезични секторни платформи в Интернет.

1.7

ЕИСК изтъква своята загриженост относно критериите за определяне на дела на МСП в общите разходи по проекта, свързани с НИРД. Важно е да се поясни, че понастоящем по съвместната програма Eurostars от МСП ще се изисква да поемат колективно най-малко 50 % от разходите по проектите за НИРД. Тъй като този критерий ще изключи много ориентирани към пазара МСП, по време на междинната оценка на програмата Eurostars (4) следва да се обмисли възможността за намаляване на този праг до 25 %.

1.8

По-нататък, заинтересованите държави-членки и националните органи на държавите-членки на ЕС следва да вземат под внимание загрижеността, изразена от ЕС, националните организации на МСП и други заинтересовани страни в областта на НИРД на различни етапи от наблюдението на въздействието и разпространението на резултатите. Редовни проверки от страна на консултативната група на ЕС по въпросите на МСП и НИРД могат да се превърнат в постоянен инструмент за техническо консултиране за държавите-членки и други органи на ниво ЕС и национално ниво. В това отношение Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК в сътрудничество с категория „МСП“ може също така да участва като член на групата с консултативен статут по време на етапите на мониторинг, изпълнение и разпространение.

1.9

ЕИСК подчертава, че съвместната програма Eurostars трябва да бъде изпълнявана по прозрачен и небюрократичен начин, който да улесни МСП при получаването на информация, участието и по-конкретно при включването в дейности за проследяване заедно със заинтересовани институции в областта на НИРД. С оглед на това, финансирането на проектите трябва да се извършва чрез фиксирани плащания, а където такова плащане е несъвместимо с националните програми, трябва да се извършва плащане във фиксиран размер.

1.10

С оглед на ефективното изпълнение на програмата Eurostars, следва да се укрепят регионалните иновационни мрежи, за да могат да предоставят услуги на едно гише в подкрепа на иновационните МСП, като им предоставят ефективен достъп до европейско финансиране за НИРД. Например, за да се повиши информираността относно специалните програми за финансиране на МСП, извършващи НИРД, връзките между мрежите EUREKA, други съществуващи публично-частни институции и европейските, национални или регионални организации на МСП трябва да бъдат заздравени и по-добре координирани. Следва да се финансират поредица прояви, организирани чрез представителните организации на МСП, за да може МСП и заинтересованите организации да осъзнаят значението и важността на иновациите и ролята, която иновациите ще играят за бъдещето на ЕС.

1.11

Резултатът от подбора на проектите по отделни сектори на МСП в рамките на програмата Eurostars (5) следва да бъде обявен в уебсайта на мрежата EUREKA. Освен това следва да бъде публикуван кратък списък от допустими проекти със значително иновационно съдържание, за които обаче не е било осигурено финансиране. Този списък би посочил на национални публични/частни инвеститори дали за програмата е необходимо допълнително финансиране.

1.12

Ефикасната координация между националните власти, отговарящи за политиките в областта на МСП и НИРД, и EUREKA трябва да бъде последователна и да съответства на потребностите, изразени от организациите на МСП и по-широк кръг заинтересовани страни (включително частни и публични научноизследователски институции). ЕИСК призовава заинтересованите европейски институции, държавите-членки и словенското и френското председателства на ЕС да гарантират, че координацията се осъществява в съответствие с очакванията на МСП и целите на програмата.

1.13

ЕИСК настоява, във връзка с участието на МСП в програми за финансиране на НИРД и в съвместната програма Eurostars, продължителният период от представянето на предложенията до одобрението от ЕС да бъде съкратен, за да се насърчат МСП да представят проекти.

1.14

ЕИСК подчертава, че, за да се подобри и разшири използването от страна на МСП на финансиране за НИРД, Комисията трябва да проучи възможността за пренасочване на неусвоените средства за МСП по глава „Сътрудничество“ на Седмата рамкова програма (представляващи 15 % от бюджета за „тематичните приоритети“ на Шестата рамкова програма) към програма „Капацитети“ (CRAFT, и т.н.), която е по-ефикасно насочена към МСП.

1.15

ЕИСК изисква да се отдели повече внимание на непропорционалната регулаторна тежест върху МСП, която може да бъде до 10 пъти по-голяма от тази за големите предприятия (6). Желателно е също така да бъдат намалени административните разходи и да бъдат опростени процедурите за представяне на проекти за МСП, които се стремят към участие в програмите за НИРД заедно с други европейски и международни партньори. ЕИСК би искал също така да види решение на въпроса за правата на интелектуална собственост (ПИС) и европейските патенти (7), тъй като ситуацията понастоящем възпрепятства конкуренцията и иновациите в Европа. Освен това достъпното патентоване и ПИС (8) могат да бъдат считани също така за важни непарични активи, в случаи на консолидиране на партньорства между предприятия, които участват в международни проекти.

2.   Контекст на становището

2.1

В Европейската харта за малките предприятия, одобрена от ръководителите на ЕС през 2000 г., беше постигнато съгласие, че малките предприятия трябва да се считат за основен двигател на иновациите и заетостта, както и на социалната и местна интеграция в Европа (9). Също така, през октомври 2007 г., Комисията обяви подготовката на „Европейски закон за малките предприятия“ (10), в който ще бъдат определени набор от мерки, насочени към насърчаване на предприемачеството, културата на предприемачеството и достъпа до компетенции (11). През 2008 г. Комисията също така ще разгледа редица инициативи, свързани с МСП (12), за да повиши участието им в програмите на ЕС.

2.2

На тази основа възниква предложението за конкретна съвместна програма Eurostars. Програмата, разработена в съответствие с член 169 от Договора за ЕО и съставена така, че да допълва и да е насочена към дейността „Научни изследвания в полза на МСП“ в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания (FP 7), се управлява от EUREKA и е започната съвместно от 22 държави-членки и пет други страни, участващи в EUREKA (Исландия, Израел, Норвегия, Швейцария и Турция). Понастоящем програмата Eurostars включва 30 държави-членки (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Чешка Република, Швеция, Швейцария).

2.3

В Седмата рамкова програма за научни изследвания се възприемат много от мерките, предложени по време на прегледа на Шестата рамкова програма (FP 6) (13) с оглед на преодоляването на различията в политиките в полза на МСП. FP7 включва стратегия за МСП, част от която са както качествени, така и количествени мерки за стимулиране на действията на национално и регионално равнище. Целта й е да се създадат клъстери и мрежи от предприятия, да се подобри паневропейското сътрудничество между малките предприятия, като се използва информационна технология, да се разпространяват най-добрите практики в областта на споразуменията за сътрудничество и да се подкрепи сътрудничеството между малките предприятия (14).

2.4

Регистрираните в ЕС 23 милиона МСП представляват 99 % от всички предприятия и две трети от оборота в Европа и те също така оказват подкрепа на ключовите участници в устойчивото развитие (15). Въпреки това, за да станат по-конкурентоспособни, тези предприятия се нуждаят от рационализиране и прегрупиране, за да оформят цялостна структура с критична маса и да могат да се възползват от разработването на специални фондовете за рисков капитал, научни паркове, инкубатори и регионални иновативни политики (16).

2.5

Освен това, в бюлетина „Евробарометър“ се подчертава, че растежът на МСП може да бъде възпрепятстван от нежеланието на европейците да поемат рискове, тъй като не притежават предприемачески дух (17). Поради това, от особена важност е да се предприемат действия за повишаване на професионалния имидж на предприемачите и за повишаване на информираността на обществото за ключовата им роля в иновациите, икономическия напредък и благосъстоянието като цяло. Лисабонските цели могат да бъдат постигнати само чрез отговорно, енергично и творческо предприемачество, което да може да се развива свободно (18).

2.6

Все пак, конкретните мерки, които държавите-членки приемат в подкрепа на МСП, не винаги насърчават и подкрепят транснационалното сътрудничество в областта на научните изследвания и трансфера на технологии. С оглед на пазарните промени и интернационализацирането на веригите на стойността, сега европейските МСП трябва да се адаптират към силната световна конкуренция чрез участие в постоянни иновационни процеси в един още по-широк международен контекст. Съвместната програма Eurostars следва да възнагради онези МСП и публични или частни изследователски институции, които полагат конкретни усилия за подкрепа на проекти за НИРД, разпространяване на резултатите от тях, извършване на трансфер на знания и да оказват съдействие за предоставяне на достъп до тях. По-конкретно, тя трябва да подпомогне проекти, които включват институции и групи и/или отделни МСП, които обикновено участват в по-малка степен или срещат затруднения по отношение на достъпа до такива програми. ЕИСК подчертава значението на разширяването на участието в съвместната програма Eurostars, като бъдат включени всички държави, участващи в Eureka, и по-специално онези от тях, които наскоро се присъединиха към ЕС и могат да се възползват от транснационалния подход.

2.7

Съвместната програма Eurostars е насочена към МСП, извършващи НИРД, с акцент върху пазарно ориентирани проекти за НИРД и транснационални проекти с повече участници (с най-малко двама независими представители на различни участващи държави). Важен аспект на програмата е подходът „отдолу нагоре“ („bottom-up“), който дава на МСП, извършващи НИРД, възможност за собствена инициатива и за стратегически бизнес иновации. При подобни условия, МСП упражняват контрол и са способни да влияят върху резултатите от текущата научноизследователска дейност в съответствие с търговските възможности.

3.   Цели на Съвместната програма Eurostars

3.1

Участието в програмите за научноизследователска и развойна дейност съгласно член 169 от Договора предполага, че участващите държави-членки на ЕС интегрират своите национални научноизследователски програми, като се включват в съвместна научноизследователска програма. Комисията идентифицира четири потенциални инициативи в съответствие с правното основание на член 169. Една от тях е Eurostars — съвместна научноизследователска програма за МСП и техните партньори.

3.2

Програмата Eurostars се състои от проекти, предложени от едно или повече МСП, установени в държавите участнички и активно включени в НИРД. Проектите могат да бъдат реализирани във всяка област на науката и технологиите (но с гражданско приложение). Проектите трябва да се основават на сътрудничество и да включват най-малко двама участници от две различни държави участнички в Eurostars, които участват в различни дейности във връзка с научни изследвания, технологично развитие, демонстрации, обучение и разпространение на съответната информация. Съобразно спецификата на МСП, жизненият цикъл на проекта е кратък. Максималната продължителност на проекта не бива да надхвърля три години, като в срок от две години от приключването на проекта, продуктът от научните изследванията трябва да бъде готов за пускане на пазара.

3.3

Съвместната програма Eurostars може да осигури значителен ефект на лоста за финансиране от Общността: държавите-членки и петте други страни, участващи в EUREKA (Исландия, Израел, Норвегия, Швейцария и Турция) ще участват с 300 млн. евро. Общността ще допълни финансирането с принос, равняващ се на една трета от този на държавите-членки, като в резултат ще е налице бюджет на програмата от 400 млн. евро публично финансиране. Ако се предположи, че финансирането на проектите покрива от 50 % до 75 %, „Eurostars“ може да мобилизира между 133 и 400 млн. евро допълнително частно финансиране за времетраенето на програмата (ефект на лоста). Очакваното участие се изчислява, като се приема, че средната стойност на проект по Eurostars е 1,4 млн. евро. При средно финансиране в размер на 50 %, публично финансиране от 0,7 евро за всеки проект и общ бюджет на програмата от около 400 млн. евро, могат да бъдат финансирани 565 проекта.

3.4

По този начин приносът на Общността запълва една празнина във финансирането на ранния етап от НИРД, когато иновационните дейности са с относително висок риск и може да не успеят да привлекат само частни инвеститори (19). Интервенцията на Общността с публични инвестиции в полза на програмата Eurostars ще насърчи в по-голяма степен МСП, извършващи НИРД, да търсят частни инвестиции за разработване на иновационни продукти и услуги.

3.5

Що се отнася до финансирането, следва да се обмисли възможността за предоставяне на данъчни облекчения за инвестиции в НИРД в държавите-членки, които биха били привлекателни за инвеститорите дори в най-неблагоприятния случай, тъй като те поне биха могли да се възползват от тези облекчения. Ползата за МСП е в алтернативния начин за финансиране.

3.6

Съществува обаче загриженост, че голяма част от МСП могат да бъдат възпрепятствани да участват в инициативата на ЕС за насърчаващи конкуренцията иновации. Според програмата Eurostars, критерият за допустимост за „МСП, извършващи изследователска и развойна дейност“, е предлагащото проекта МСП да заделя не по-малко от 10 % от времето, използвано за научноизследователска дейност при пълен работен ден или от годишния си оборот за научноизследователска дейност. Дори ако това ограничение се прилага само за основния партньор по проекта, това все пак може да попречи на много малки предприятия да предложат иновационни проекти. В резултат на това, програмата може да привлече само вече утвърдени високотехнологични предприятия, които имат достъп до други по-подходящи форми на финансиране.

3.7

Освен това, в някои държави-членки на ЕС, разходите за НИРД често пъти се включват в други оперативни разходи и поради това не могат да бъдат посочени отделно (20). Поради това, определянето на показатели за НИРД, ползвани от ОИСР, показва известни недостатъци, когато те се прилагат към иновационни малки предприятия, тъй като те не отчитат онази част от дейностите, характеризирани като несистематизирани знания, което трудно се поддава на количествена оценка (21).

3.8

Също според ОИСР, към сектора на „високите технологии“ се причисляват сектори, които отделят повече от 4 % от оборота си за НИРД. Дори във високо развитите икономики този сектор представлява около 3,0 % от БВП, което означава, че 97 % от всички икономически дейности и повечето иновационни процеси се осъществяват в сектори, определяни от ОИСР като „среднотехнологични“ или „нискотехнологични“ (22). Данните показват, че голяма част от иновационните предприятия могат да бъдат изключени, ако достъпът до програмата за финансиране се ограничи от 10 % праг за НИРД, което не поражда положителни нагласи към иновациите на базата на европейската инициатива.

3.9

Ето защо ЕИСК счита, че проектите трябва да бъдат подбирани на базата на тяхното високо качество и съответствие с целите на програмата, а 10-процентният праг за НИРД следва да бъде премахнат.

3.10

Друго изискване на програмата Eurostars е, че участващите МСП, извършващи НИРД, следва да бъдат в състояние да извършват основната част от работата, свързана с НИРД. Не бива да се изключва сътрудничеството с други партньори, които могат да бъдат други МСП, местни клъстери, големи предприятия, които са склонни да споделят целите на програмата, научноизследователски институции или университети. Освен това, понятието „клъстер“ следва да отчита също така и необходимостта от установяването на МСП, осъществяващи НИРД в близост до университетите/учебните заведения от трета степен, за да се засили взаимодействието между тях на взаимоизгодна основа.

3.11

С оглед на съответния принос на иновационните МСП, които участват в програмата Eurostars, е важно да се поясни, че МСП, извършващи НИРД, трябва колективно да покрият най-малко 50 % от разходите за НИРД в рамките на проекта. Въпреки това, този критерий може да изключи редица ориентирани към пазара МСП и поради това по време на междинната оценка на програмата Eurostars следва да бъде разгледана възможността за снижаване на този праг до 25 % (23).

3.12

Връзката с други финансови инструменти по CIP (Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации) се нуждае от допълнително изясняване. Програмата за финансиране трябва също така да стане по-гъвкава и адаптирана към потребностите на МСП, като същевременно се вземе предвид положителният опит с гаранционните фондове за научноизследователска и развойна дейност, за да се позволи на предприятията да възприемат по-дългосрочна бизнес перспектива.

3.13

Една по-добра регулаторна рамка, заедно със системни консултации с представителните организации на МСП и по-широк кръг заинтересовани страни ще снижи оперативните разходи и рискове, ще повиши възвращаемостта, ще увеличи потоците на рисков капитал и ще подобри функционирането на пазарите на рисков капитал. Това ще бъде от особена полза за иновационните МСП. Подобно финансиране ще допълни публичната подкрепа за много ранните (пред-стартови) етапи на внедряване на резултатите от научноизследователската дейност в търговски предложения.

3.14

Комисията се ангажира да насърчи мерки за повече трансгранични инвестиции от фондове за рисков капитал (24). В Европа пазарът на рискови капитали е фрагментиран, като понастоящем обхваща 27 различни оперативни среди. Това се отразява негативно, както върху набирането на средства, така и върху инвестициите.

3.15

Поради това, съществува необходимост от по-добра среда за инвестиции на рисков капитал и от това държавите-членки да въведат стимули за частните инвеститори за участие в международно сътрудничество в областта на научноизследователската дейност (25), както и да насърчат участието на служби за подкрепа на малките и средни предприятия, чиято роля е да подкрепят предприятия, които са преминали успешно стартовата фаза.

4.   Подобряване на координацията по съвместната програма Eurostars

4.1

Програмата Eurostars има за цел да подпомогне МСП по отношение на всякакви технологии или индустриалната, правна и организационна рамка, необходима за европейско сътрудничество в голям мащаб между държавите-членки в областта на приложните изследвания и иновациите. В резултат на това ще се увеличи способността на МСП, извършващи НИРД, да пуснат на пазара нови и конкурентни продукти, процеси и услуги.

4.2

Чрез интернационализацията на проекта може да избегне дублирането на усилията по отношение на иновациите и тя следва да представлява възможност за приемане на общи политики и за въвеждане на бързи действия за намаляване на административната тежест (26). С помощта на програмата Eurostars, много МСП могат да бъдат насърчени да се възползват от международното сътрудничество, при условие, че са в състояние да предлагат и пряко да управляват проекти. Въпреки това, включването в интегрирани проекти и в мрежата за високи постижения трябва внимателно да бъде планирано, за да се избегне дисбаланс при участието в проектите.

4.3

Заедно с подкрепата за НИРД, трябва да се обмислят начини, чрез които правителствата да подкрепят иновациите по-пряко чрез осигуряване на подходяща инфраструктура. Съществува много голяма общност от научноизследователски „институции“, някои от които могат да бъдат асоциации или предприятия, специализирани в областта на научните изследвания, чиято задача е да подкрепят иновациите, по-конкретно чрез МСП. Има също така научни паркове и научни центрове, инкубатори, органи на регионалното и местно самоуправление и организации за трансфер на знания. Те осигуряват важна подкрепа за новосъздадените високотехнологични МСП и дори за по-традиционни предприятия, които обмислят как да преминат към стратегии, основаващи се на иновации. Словенското председателство на ЕС и предстоящото френско председателство трябва да разгледат въпроса за осъществяването на координацията на програмата Eurostar на европейско и национално равнище, като я насочват към оптимални нива и избягват дублирането на функции и риска от объркване сред агенциите за МСП.

4.4

ЕИСК няколкократно препоръча също така да се насочи много по-голяма част от ресурсите на европейските структурни фондове към разработването на съвместни научни инфраструктури и по-специално на такива, които са адаптирани към нуждите на МСП. Използването на финансиране от Европейската инвестиционна банка за тази цел може също да бъде много полезно (27).

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  http://www.eurostars-eureka.eu/.

(2)  Hartmut Hirsch-Kreinsen, „Low-Tech“ Innovations, Industry and Innovation („Нискотехнологични“ иновации, индустрия и иновации), 2.2008 г.

(3)  Пилотен проект: http://www.pilot-project.org.

(4)  A6-0064/2008 (изменение на предложението), Европейски парламент, Комисия по промишленост, изследвания и енергетика, 2008 г.

(5)  http://ec.europa.eu/research/sme-techweb/index_en.cfm?pg=results.

(6)  Модели за намаляване на непропорционалната регулаторна тежест върху МСП, Европейска комисия, май 2007 г., ГД „Предприятия и промишленост“.

(7)  The Cost Factor in Patent Systems (Разходният фактор в патентната система), Université Libre de Bruxelles working paper WP-CEB 06-002, Брюксел, 2006 г., вж. от стр. 17.

(8)  Усъвършенстване на патентната система в Европа: COM(2007) 165.

(9)  Европейска харта за малките предприятия, Европейски съвет от Санта Мария да Фейра, 19-20 юни 2000 г.

(10)  Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП. COM(2007) 592 окончателен, 4.10.2007 г.

(11)  Luc Hendrickx, „Очакванията на UEAPME по отношение на предложението за Европейски закон за малките предприятия“, 14.12.2007 г.

(12)  http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/sba_en.htm.

(13)  OB C 234, 22.9.2005 г., стр. 14, Становище на Европейската асоциация на занаятите, средния и малък бизнес (UEAPME) относно продължението на 6-та рамкова програма за изследвания и развитие, 1/2005.

(14)  Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП, COM(2007) 592, 4.10.2007 г.

(15)  Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: финансиране на растежа на малките и средните предприятия — добавяне на европейска стойност, COM(2006) 349, 29.6.2006 г.

(16)  Науката и технологиите — ключът към европейското бъдеще, COM(2004) 353, 16.6.2004 г.

(17)  Observatory of European SMEs (Обсерватория за европейските малки и средни предприятия), Бюлетин Eurobarometer 196, май 2007 г.

(18)  Инвестиране в знания и иновации, INT/325, OB C 256, 27.10.2007 г., стр. 8.

(19)  „Annual Survey of Pan-European Private Equity & Venture Capital Activity“ (Годишен преглед на паневропейската активност на частния акционерен и рисков капитал), 2004 г.

(20)  „Сравнителна таблица на резултатите от инвестициите в НИРД в ЕС през 2007 г.“, стp. 20, издание на Съвместния изследователски център (JRC) и Генералната дирекция „Изследвания“.

(21)  H. Hirsch-Kreinsen, „Low technology“: A forgotten sector in innovation policy (Ниски технологии: Един забравен сектор от иновационната политика), Faculty for Economics and Social Sciences, University of Dortmund, 15.3.2006 г.; UAPME, Towards an Innovation Policy for Crafts, Trades and SMEs (Към иновационна политика за занаятите, стопанските дейности и МСП), 27.10.2004 г.

(22)  Towards an Innovation Policy for Crafts, Trades and SMEs („Към иновационна политика за занаятите, стопанските дейности и малките и средни предприятия“), UEAPME, 27.10.2004 г.

(23)  Европейски парламент, Комисия по промишленост, изследвания и енергетика, A6-0064/2008.

(24)  Комисията предлага мерки за повече трансгранични инвестиции от фондове с рисков капитал, IP/08/15, 7.1.2008 г.

(25)  „Финансиране на растежа на МСП — добавяне на европейска стойност“ COM(2006) 349, 29.6.2006 г.

(26)  Предложения на Европейската комисия за намаляване на административната тежест през 2008 г., MEMO/08/152, 10.3.2008 г.

(27)  ОВ C 65, 17.3.2006 г.; OB C 256, 27.10.2007 г., стр. 17.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/23


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията — За политика на втори шанс — Прилагане на Лисабонското партньорство за растеж и заетост“

COM(2007) 584 окончателен

(2008/C 224/05)

На 5 октомври 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията — за политика на втори шанс — Прилагане на Лисабонското партньорство за растеж и заетост“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 май 2008 г. (докладчик: г-н Morgan).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 70 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комисията започна да разглежда въпроса за отрицателните последици от фалита на предприятията от 2001 г. По-специално, тя обърна внимание на необходимостта процедурата по фалит да бъде улеснена. Като се имат предвид ограничените правомощия на Комисията в тази област, тя се съсредоточи върху събирането на информация относно правните и социалните последици от фалита на предприятията, като по този начин улесни идентифицирането и разпространяването на добри практики, както и върху инструменти за ранно предупреждение като средство да се намали стигматизирането на фалита.

1.2

ЕИСК споделя важността, която Комисията отдава на необходимостта от преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията. Добри национални рамкови условия за предприемачество са от изключително значение за пълното оползотворяване на предприемаческия потенциал в ЕС и за създаването на динамично развиващи се предприятия. Общественото признание за успешно предприемачество, което е решаващо за постигането на тази цел, трябва да върви редом с политика за насърчаване на втори шанс за предприемачите, които са претърпели фалит.

1.3

Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът им са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало. ЕС трябва да промени своята нагласа. Колкото повече стигматизирането на фалита се свързва с предишен фалит, толкова по-голям е рискът за всяко ново предприятие, и този риск се свързва с всички заинтересовани страни в предприятието.

1.4

Законите в САЩ целят да установят баланс между интересите на длъжниците, кредиторите и обществото като цяло. ЕИСК е на мнение, че законите в държавите-членки следва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да се постигне същият баланс. Несъстоятелността и неплащането на дългове могат да причинят огромни трудности за кредиторите и на свой ред да ги доведат до несъстоятелност. Освобождаването от дългове на едно предприятие, за да му се даде възможност за нов старт, може да бъде извънредно несправедливо за кредиторите. Законодателството, свързано с несъстоятелността, трябва да установи правилния баланс.

1.5

От гледна точка на обществото по принцип, запазването на цялото предприятие или част от него може да бъде най-доброто решение. Ако предприятието е потенциално жизнеспособно, всички заинтересовани страни ще спечелят от това в още по-голяма степен. Ако едно предприятие, обявено в несъстоятелност, може да бъде спасено от съдебен администратор по несъстоятелност, служителите ще продължат да бъдат заети. Ако един фалирал предприемач отново започне икономическа дейност, той създава нови работни места. Ясно е, че заетостта, свързана с който и да е от тези начини, служи на обществото като цяло.

1.6

Съществуват много начини дадено предприятие да стигне до фалит, дори и при най-добри намерения от страна на предприемача. В началната фаза, например, може да не е възможно да се създаде жизнеспособно предприятие. След създаването си предприятието може да няма бъдеще, поради недостатъци на бизнес модела. От друга страна, потенциално жизнеспособни предприятия могат да фалират, поради грешки на предприемачите, както и поради причини, които съвсем не са под техен контрол. Подобни предприятия могат и следва да бъдат спасени от синдиците, като се запазят максимален брой работни места.

1.7

Важно е да се прави разлика между предприятието и неговите ръководители. Ръководителите може да фалират, докато синдикът спасява предприятието и неговите служители. Когато едно предприятие фалира, е възможно предприемачите също да банкрутират заради банковите гаранции, които са предоставили, дори и ако личното им поведение не е било насочено към измама. Комисията разглежда всъщност въпроса за тези неумишлено банкрутирали предприемачи. Ако са създали добро предприятие и са имали нещастието след това да фалират поради липса на опит или неблагоприятно стечение на обстоятелствата, те заслужават втори шанс. Икономиката има нужда от техните умения. Други, които се провалят, поради некомпетентност и липса на визия, вероятно няма какво да предложат в икономически план, дори и ако съумеят да намерят финансова подкрепа. Не всички фалирали предприемачи заслужават втори шанс.

1.8

Инициативата на Комисията спомага за стимулирането на реформа в ЕС и много държави-членки вече последваха примера на добрите практики и изводи от политиките, събрани на европейско равнище. Около една трета от държавите-членки предложиха планове за реформиране на националното си законодателство относно несъстоятелността. Въпреки това на почти половината от държавите в ЕС все още им предстои да направят първите стъпки в тази посока. Въпреки че Комисията има ограничени правомощия в тази област, ЕИСК я приканва да използва всички средства, които има на разположение, за да мотивира финансовите министри на държавите-членки за действие. ЕИСК смята, че напредъкът на държавите-членки като цяло е незадоволителен.

1.9

ЕИСК напълно подкрепя всички тези на съобщението, отнасящи се до законовата уредба относно несъстоятелността, като, разбира се, се отчетат подробно разпоредбите, които в крайна сметка бъдат въведени. Те включват формалното признаване на неумишлен банкрут, ранно обезсилване на оставащите дългове и намаляване на правните ограничения, лишаването от права или забраните, както и ускоряване на процесуалните действия. Целта в средносрочен план е процесуалните действия да не продължават повече от дванадесет месеца.

1.10

ЕИСК смята, че е задължително всички държави-членки да преразгледат законовите си уредби относно несъстоятелността с цената на минимално отлагане. Наред с промените в закона, от основно значение е случаите на банкрут да бъдат решавани бързо от съдилищата. Този процес трябва да бъде добре организиран. Тези промени заемат централно място в програмата за втори шанс.

1.11

Второто послание на съобщението е за активно подпомагане на предприемачи, изложени на риск. То не е част от самата програма за втори шанс. Вместо това, става дума за програма за избягване на фалити и запазване на предприятия и работни места. Параграф 4.0 на становището привежда редица примери за фалити, които биха могли да бъдат избегнати. В този смисъл, основната идея на съобщението е да се предотвратяват фалитите, които могат да бъдат избегнати, чрез системи на ранно предупреждение, предоставяне на временно финансиране и съвети.

1.12

Тази програма не е особено практична за МСП като цяло, тъй като съществуват малко на брой механизми за превантивно идентифициране, сред десетките хиляди МСП във всяка от държавите-членки, на предприятията, изложени на риск. Дори при това положение, държавите-членки се насърчават да използват в максимална степен съществуващите възможности, например във Франция се използват службите, отговарящи за ДДС, за отправяне на ранно предупреждение при евентуални проблеми, свързани с паричните потоци на предприятията. Мерките за подкрепа, според Комисията, трябва да са насочени към предотвратяването на банкрути, осигуряване на експертни съвети и навременна намеса. Проблемите възникват, когато ръководителите не си дават сметка, че тяхното предприятие е изложено на риск. Държавите-членки ще трябва да работят съвместно с организации на счетоводителите и организации за подкрепа на МСП, за да разработят превантивни мерки, които са подходящи за предприятията с оглед културните специфики във всяка страна.

1.13

Ясно е, че най-важната препоръка, съдържаща се в Съобщението, се отнася до изменението на законовата уредба относно несъстоятелността. Това е ключовата мярка, без която програмата за втори шанс не би могла да започне.

1.14

Някои от „по-меките“ препоръки в документа могат да бъдат приложени без промени в законовата уредба относно несъстоятелността. Другите „меки“ мерки, предложени от Комисията, ще могат да бъдат предприети, когато законовата уредба бъде променена. Без промени в законовата уредба относно несъстоятелността ще бъде пропусната основната цел на съобщението на Комисията.

1.15

ЕИСК счита, че всяка държава-членка следва да отговори на настоящото съобщение, като включи своите предложения в националния си план за Лисабонската стратегия (тук важи насока 15).

2.   Въведение

2.1

Комисията започна да разглежда въпроса за отрицателните последици от фалита на предприятията от 2001 г. По-специално, тя обърна внимание на необходимостта процедурата по фалит да бъде улеснена. Предвид ограничените си компетенции в тази област, Комисията се ограничи до събирането на данни относно правните и социални последствия от фалита на предприятия, улеснявайки идентифицирането и разпространението на добри практики и разработвайки инструменти за ранно предупреждение като средство за намаляване на стигматизирането на фалита.

2.2

Това спомага за стимулирането на реформа в ЕС и много държави-членки вече получиха известен подтик от добрите практики и изводи от политиките, събрани на европейско равнище. Около една трета от държавите-членки предложиха планове за реформиране на националното си законодателство относно несъстоятелността. Въпреки това, на почти половината от държавите в ЕС все още им предстои да направят първите стъпки в тази посока. Въпреки че Комисията има ограничени правомощия в тази област, ЕИСК я приканва да използва всички средства, които има на разположение, за да мотивира финансовите министри на държавите-членки за действие. ЕИСК смята, че напредъкът на държавите-членки като цяло е незадоволителен.

ТАБЛИЦА А: СЕГАШНА СИТУАЦИЯ В ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

ДА

Съществуват мерки

(Да)

Планирани/частично достъпни мерки

НЕ

Не съществуват мерки

 

Информация/образование

Цялостна стратегия

Публичност при решение на съда за неумишлен банкрут

Намалени ограничения и др.

По-добро правно третиране за честно банкрутирали лица

Кратък период на освобождаване от отговорност и/или облекчаване на дълг

Рационализирани процедури

Стимулиране на подкрепа

Насърчаване на връзки

Дискусии в рамките на финансовия сектор

Общо Да + (Да)

Белгия

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

ДА

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

4

България

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

0

Република Чехия

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

1

Дания

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

(Да)

ДА

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

4

Германия

(Да)

НЕ

НЕ

ДА

ДА

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

4

Естония

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

2

Ирландия

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

2

Гърция

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

(Да)

(Да)

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

4

Испания

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

3

Франция

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

НЕ

ДА

НЕ

(Да)

НЕ

3

Италия

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

(Да)

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

4

Кипър

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

4

Латвия

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

1

Литва

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

(Да)

ДА

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

4

Люксембург

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

1

Унгария

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

0

Малта

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

2

Нидерландия

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

4

Австрия

НЕ

(Да)

НЕ

(Да)

(Да)

(Да)

ДА

(Да)

(Да)

НЕ

7

Полша

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

3

Португалия

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

0

Румъния

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

(Да)

НЕ

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

3

Словения

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

(Да)

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

1

Словакия

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

0

Финландия

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

НЕ

(Да)

ДА

ДА

НЕ

НЕ

4

Швеция

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

(Да)

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

3

Обединено кралство

НЕ

НЕ

ДА

ДА

ДА

ДА

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

5

Общо ДА + (ДА)

2

1

3

12

15

17

17

3

2

1

 

САЩ

НЕ

НЕ

НЕ

ДА

ДА

ДА

ДА

НЕ

НЕ

НЕ

4

2.3

Таблица А е взета от съобщението. Колони от 4 до 6 се отнасят до реформата на законовите уредби относно несъстоятелността. Съвършено очевидно е, че държавите-членки са много активни по отношение на законодателството, като същевременно се вижда, че в много малко от тях промените са влезли в сила. Ако сумарните цифри на последния ред се отнасяха до законодателството в сила, те нямаше да бъдат 12-15-17-17, а по-скоро 6-6-5-10. Това е твърде слаб резултат за 27 държави-членки. Бавните действия или липсата на действия без съмнение са вредни за предприемаческата дейност в държавите-членки, като се има предвид, че докато бъдат направени необходимите промени, възможността за фалит ще остане важна бариера за предприемачеството.

2.4

Друга особеност на таблицата е, че шестте колони, разположени в съседство с колоните, посветени на законодателството, са повече или по-малко празни. Това е донякъде изненадващо, като се има предвид, че макар и в повечето държави-членки да не са променени законовите уредби по несъстоятелност, все пак биха могли да бъдат предприети другите „меки“ мерки.

2.5

С оглед база за сравнение, ЕИСК предложи на Комисията да предостави данни за разпоредбите в САЩ, съответстващи на онези данни, дадени в таблицата за държавите от ЕС. Следните разяснения са свързани с данните за САЩ в таблицата:

Намалени ограничения (ДА). В САЩ не се прилагат нито едно от по-често срещаните в ЕС ограничения (например недопускане банкрутирали лица да стават ръководители на предприятие, недопускане банкрутирали лица да бъдат попечители и определяне на някакъв лимит на кредита, който може да бъде отпуснат на банкрутирало лице). Всъщност, член 525 от Федералния закон за банкрута на САЩ предвижда, че не може да се проявява дискриминация срещу физически лица единствено на основание на факта, че са или са били обект на съдебна процедура при банкрут;

По-добро правно третиране (ДА). Както и в други страни от ЕС, не се предвижда освобождаване от отговорност в случаи на некоректно и насочено към измама поведение и т.н. Не съществува допълнително „по-добро правно третиране“;

Кратък период на освобождаване от отговорност (ДА) — Не съществува определен период, в рамките на който банкрутиралото лице запазва този си статут, преди да бъде освободено от отговорност;

Рационализирани процедури (ДА) — Най-често срещаната форма на съдебна процедура при банкрут, използвана от физически лица, е член 7, отнасящ се до производството по ликвидация или банкрут. По принцип приключването на процедурата взема 3-4 месеца. Като гаранция срещу многократно подаване на иск за откриване на производство по несъстоятелност, от член 7 не може да се възползва физическо лице, което вече се е възползвало от него през предишните 6 години.

2.6

Федералният закон за банкрута на САЩ показва наличието на съвсем различна нагласа от онази, която съществува в повечето, ако не и във всички държави-членки. Понастоящем правната позиция на повечето държави-членки е израз на това до каква степен изобщо не се разбира този проблем. Времето за промяната на законовата уредба относно несъстоятелността показва, че казано на по-обикновен език, ЕС „не схваща за какво става дума“. Промяната в нагласите ще ускори въвеждането на нови закони. Освен това, без подобна промяна „по-меките“ мерки никога няма да бъдат ефективни.

2.7

През 19-ти век стигматизирането на фалита на предприятията бе толкова силно, че довеждаше фалиралите предприемачи до самоубийство. Въпреки че през 21-ви век броят на самоубийствата е по-малък, социалното стигматизиране продължава да съществува. Гражданите на ЕС трябва да гледат на предприемачите като на хора, които правят нещо, което наистина си заслужава, дори в случаите, когато те са фалирали. Някои фалити са неизбежни. Малко по-малко от три четвърти (73,0 %) от 931 435 предприятия, създадени през 1998 г. в икономиките на Испания, Финландия, Италия, Люксембург, Швеция и Великобритания, оцеляха за период от две години. Малко по-малко от половината (49,1 %) от същия брой предприятия оцеляха за период от пет години до 2003 г.

2.8.

Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът им са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало. ЕС трябва да промени своята нагласа. Колкото повече стигматизирането на фалита се свързва с лице, което вече е банкрутирало, толкова по-голям е рискът за всяко ново предприятие, и този риск се свързва с всички заинтересовани страни в предприятието.

2.9

Законите в САЩ целят да установят баланс между интересите на длъжниците, кредиторите и обществото като цяло. ЕИСК е на мнение, че законите в държавите-членки следва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да се постигне същият баланс. Както се посочва по-нататък в част 4, несъстоятелността и неплащането на дългове могат да причинят огромни трудности за кредиторите и на свой ред да ги доведат до несъстоятелност. Освобождаването от дългове на едно предприятие, за да му се даде възможност за нов старт, може да бъде извънредно несправедливо за кредиторите. Законодателството, свързано с несъстоятелността, трябва да установи правилния баланс.

2.10

От гледна точка на обществото като цяло, запазването на цялото предприятие или част от него може да бъде най-доброто решение. Ако предприятието е потенциално жизнеспособно, от това ще спечелят всички заинтересовани страни.

2.11

Интересите на служителите са защитени по няколко начина. В случай на несъстоятелност, държавите-членки прилагат Директивата относно несъстоятелността, която предвижда изплащане на обезщетение на работниците. Ако обявено в несъстоятелност предприятие може да бъде спасено от съдебен администратор по несъстоятелност, служителите ще продължат да бъдат заети. Ако един фалирал предприемач отново започне икономическа дейност, той създава нови работни места. Заетостта, свързана с който и да е от тези начини, служи на обществото като цяло.

3.   Основно съдържание на съобщението на Комисията

3.1   Обществен имидж, образование и медиите

3.1.1

Първата стъпка към преодоляване на отрицателните последици от фалита на предприятията е обществената дискусия. В ЕС широката общественост често възприема банкрута като престъпно деяние, без оглед на причината. Медиите трябва да играят положителна роля за преодоляване на това погрешно схващане. Може да се извлече следният полезен опит:

(а)

ползите от едно ново начало следва да бъдат изтъквани в информационни кампании и образователни програми, като се показва, че да се правят няколко опита е част от нормалния процес на изучаване, изследване и откриване;

(б)

медиите могат да играят положителна роля за разграничаването на банкрута от измамите и за популяризирането на ползите от подновяване на предприемаческа дейност, като по този начин подобряват обществения имидж на повторно откриващите предприятия и дават висока оценка на техния опит;

(в)

допълнителното обсъждане на този въпрос с всички съответни участници трябва да спомогне за разкриване на различните аспекти на стигматизирането, свързано с фалита на предприятия.

3.2   Ролята на законовата уредба относно несъстоятелността

3.2.1

Поставянето на ново начало след банкрут може да бъде предизвикателство от правна гледна точка. В много държави законодателството относно несъстоятелността все още третира всички по един и същи начин, независимо дали банкрутът е свързан с измама, дали се дължи на безотговорност или не е по очевидна вина на собственика или управителя, т.е. той е бил честен и открит.

3.2.2

Редица разпоредби налагат ограничения, забрани и лишаване от права на лица в несъстоятелност единствено на базата на съществуването на съдебна процедура по банкрут. Това автоматизиране на подхода не взема предвид рисковете, които са ежедневен факт в деловия живот, и налага представата, че обявилият несъстоятелност е някой, на когото обществото не може да разчита или да се довери. ЕС се нуждае от радикална промяна в обосновката на законодателството относно несъстоятелността. Най-важните въпроси са следните:

(a)

От съществено значение е да се създаде правилната рамка, която едновременно да предпазва интересите на всички страни по подходящ начин и да признава възможността един предприемач да претърпи фалит и да започне отново. Законовата уредба относно банкрута трябва да включва ясно разграничаване между правното третиране на неумишлено и умишлено банкрутиралите;

(б)

Предприемачите, които претърпят банкрут не по своя вина, трябва да имат право да получат официално съдебно решение, което обявява техния банкрут за неумишлен и извиним. Решението трябва да е обществено достъпно;

(в)

В законовата уредба относно несъстоятелността трябва да се предвиди ранно обезсилване на оставащите дългове, при спазването на определени критерии;

(г)

Трябва да се намалят правните ограничения, лишаването от права или забраните;

(д)

Законовите процедури трябва да се опростят и ускорят, като по този начин се повиши максимално стойността на активите на имущество в случай на банкрут, когато се преразпределят ресурсите. Обикновено съдебната процедура не трябва да продължава повече от една година.

3.3   Активно подпомагане на изложени на риск предприятия

3.3.1

Стигматизирането на фалита на предприятията е причина, поради която много МСП с финансови затруднения крият своите проблеми, докато не стане твърде късно. Навременното действие е от решаващо значение за избягване на банкрута и в много случаи оздравяването на предприятията е за предпочитане пред ликвидацията. Може да се извлече следният полезен опит:

(а)

Броят на случаите на несъстоятелност не може да бъде сведен до нула, но ранната подкрепа за жизнеспособни предприятия ще помогне случаите на несъстоятелност да се поддържат на минимално ниво. Мерките за подкрепа трябва да са насочени към предотвратяването на банкрути, осигуряване на експертни съвети и навременна намеса;

(б)

Трябва да се обърне внимание на достъпността на подкрепата, тъй като изложените на риск предприятия не могат да си позволят скъпо струващи съвети;

(в)

Трябва да се използват пълноценно възможностите за създаване на контакти, предложени от ЕС и европейските делови организации;

(г)

Законовите уредби относно несъстоятелността трябва да предоставят и вариант за преструктуриране и оздравяване, а не да са насочени единствено към ликвидация.

3.4   Активно подпомагане на започващите отново

3.4.1

Няма достатъчна обществена подкрепа за преодоляване на основните ограничения, пред които са изправени предприемачите, когато започват второ начинание, като ресурси, подходящи умения и психологическа подкрепа. Като цяло новото начало се възпрепятства от липса на ресурси за създаване на ново предприятие, най-вече на финансови средства. Може да се извлече следният полезен опит:

(a)

Компетентните органи следва да отделят достатъчно финансови средства за започващите отново предприемачи, като отстраняват бариерите пред схеми за публично финансиране на начинания;

(б)

Банките и финансовите институции следва да преразгледат своята твърде предпазлива нагласа към започващи отново предприемачи, често базираща се на отрицателни кредитни рейтинги. Комисията планира да включи този въпрос в дневния ред за бъдещата Кръгла маса на банкери и МСП;

(в)

Държавите от ЕС следва да гарантират, че имената на неумишлено фалирали лица не присъстват в списъци на банковия сектор, които ограничават достъпа до заеми;

(г)

Възложителите на обществени поръчки следва да имат предвид, че директивите за обществените поръчки не допускат пренебрегването на неумишлено фалирали в миналото лица;

(д)

Започващи отново лица трябва да имат достъп до подходяща психологическа и техническа подкрепа и специализирано обучение и подготовка;

(е)

Съответните органи следва да улеснят получаването на подкрепа от клиенти, делови партньори и инвеститори чрез укрепване на връзките между тях и потенциалните започващи отново предприемачи, с цел да се удовлетворят потребностите на започващите отново предприемачи.

3.5

Добрите национални рамкови условия за предприемачество са от изключително значение за пълното оползотворяване на предприемаческия потенциал в ЕС и за създаването на динамични дружества. Общественото признание за успешно предприемачество, което е решаващо за постигането на тази цел, трябва да върви редом с политика на насърчаване на втори шанс за предприемачи, които са изложени на риск или са претърпели фалит.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК споделя мнението на Комисията за необходимостта от преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията. Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало.

4.2

Въпреки това, ЕИСК е на мнение, че докато голяма част от насоките в съобщението са изключително ценни, части от него не изглеждат особено реалистични. Възраженията на Комитета са изложени на различни места в параграфи 4 и 5 на становището.

4.3

Предназначението и целите на предприемаческата дейност е да се създаде печеливш и притежаващ потенциал за разрастване бизнес. Предприемачите създават нови стоки и услуги, за да удовлетворят незадоволени (или незадоволени по най-добрия начин) потребности на клиентите.

4.4

Един предприемач може да открие търговска възможност. Например лондонски предприемач вижда възможност за вносно-износна търговия между Обединеното кралство и Индия, която да задоволява потребности и от двете страни. Така се попълва определена пазарна ниша. Други предприемачи отварят ресторанти или фризьорски салони в общности, които нямат развито обслужване, и така запълват пазарна ниша.

4.5

Amazon е отличен пример за задоволяване на потребностите по един по-ефективен начин. Книжарниците, които все още съществуват, са на пазара за онези, които имат време и склонност да разглеждат. Amazon се грижи за потребностите на различен сегмент от купуващата книги публика.

4.6

Някои предприемачи създават фирми, за да използват възможностите на напредъка в науката и технологиите. Такива предприятия са излъчени от университети, научни институти или фирми в научната сфера. Например, четирима лектори от Лондонския университет са основали фирма, която предлага анализ на изображения посредством собствен софтуер. Целта е да се подобрят съществуващите начини за измерване на терапевтичния ефект от лекарствените средства, които са в процес на разработка. Интелектуалната собственост върху софтуера е в основата на тяхната дейност. Единият от лекторите бе определен за управляващ директор и сега предстои да разбере дали може да бъде предприемач или не.

4.7

За да успее, предприемачът има нужда най-вече от три неща. Първо, той трябва да притежава необходимите познания и опит да преценява правилно възможностите на пазара и уменията и опита да превръща в реалност дадено бизнес предложение, независимо дали става дума за нов ресторант, пътническо бюро или откритие в научната сфера. Първата стъпка при всяко ново предприятие е да докаже стойността на предложението, като го осъществи. Това означава разработване на продукт или услуга до етап, в който има клиенти, готови да платят цената, необходима за превръщането на това начинание в печелившо и жизнеспособно. Много от бъдещите предприемачи се провалят на този етап. Някои съумяват да се поучат от грешките си и да започнат отново. Други никога няма да се научат.

4.8

Втората предпоставка е финансиране. Някои начинаещи предприятия са достатъчно привлекателни за финансовите институции за рисков капитал от самото начало. Повечето от тях не се ангажират, докато предприемачът не осъществи идеята си. Понастоящем съществува схема за рисков капитал, предложена от ЕИБ, но и нейните възможности ще бъдат ограничени. Финансирането се предлага обикновено на части (траншове). Ако първата фаза на финансиране даде добри резултати, по-нататъшното осигуряване на средства става много по-лесно.

4.9

По-често финансирането на началния етап идва от роднини и приятели. Съществува възможност за банкови заеми, но банките имат нужда от гаранции. Ако предприятието няма активи, банките вземат активите на самите предприемачи като гаранция. За предприемача, роднините и приятелите му рискът възниква, когато трябва да предоставят лични гаранции. Тези гаранции обичайно са валидни и след началната фаза, тъй като частните фирми по правило се нуждаят от подкрепата на банките, докато фирмата не започне да предлага акции. Ако банката оттегли гаранциите си, предприемачът може да загуби дома си. При тези обстоятелства данъчните задължения и задълженията за социално осигуряване могат още повече да влошат ситуацията.

4.10

В становището на ЕИСК относно „Данъчни стимули за НИРД“ (1) Комитетът насърчи държавите-членки да предоставят данъчни облекчения на частни лица, които инвестират в новосъздадени предприятия. Ясно е, че подобни данъчни стимули ще улеснят предприемачите при капитализацията на новите предприятия.

4.11

След началната фаза успехът на предприемача се определя задължително от третия компонент за успех — жизнеспособния бизнес модел. Той е в основата на разрастването на едно начинание. Моделът зависи от система от съотношения между отделните елементи на бизнеса. Продажбите без производствените разходи се равняват на брутната печалба, която след приспадане на разходите дава достатъчна печалба преди данъчното облагане, която да покрие обслужването на дълга към банката и плащането му. При неработещ бизнес модел или в случаи, когато ръководителите на предприятието нямат уменията или опита да осигуряват продажби или по друг начин да допринасят за функционирането на предприятието, тези, които са гарантирали за банковия заем, подлежат на обявяване в несъстоятелност. Очевидно подобен опит е възможност за придобиване на опит. Ако предприемачът усвои законите и задължителните елементи за бизнес модела, вероятно има шанс да започне отново.

4.12

Успешни до някакъв момент бизнес модели обикновено са застрашени от промени в персонала, клиентската база, пазарите, технологиите и конкуренцията. След успешно създаване на предприятие предприемачите постоянно са подложени на изпитания, свързани с промените по-специално в сектори, където се използват технологиите. Предприемачи, които са се провалили при такива изпитания, могат да се поучат от опита си. Други, особено второ и трето поколение собственици, може да се окажат неспособни на такова нещо.

4.13

За да бъде един бизнес модел работещ, основната роля е на предприемача и неговия екип. По-специално, задължителни са уменията за управляване на финанси. Доброто предприятие може да се окаже твърде успешно и да остане без оборотни средства, така че да не успява да плаща сметките си. В този случай може да бъде поставено под разпореждането на кредиторите си. Такива предприятия предлагат множество възможности за успешно ново начало.

4.14

Друг финансов капан може да възникне, когато важен клиент просрочи и не успее да уреди своите плащания, като по този начин постави предприемача в същото състояние — тогава банката е готова да пристъпи към налагане на запор. Според статистическите данни на Комисията, един от всеки четири случая на несъстоятелност е причинен от закъснели плащания. В такъв случай би било възможно започване отново. Уязвимостта на малките и млади предприятия се признава както от правителствата на държавите-членки, така и от Комисията. Този въпрос се разглежда в Директивата относно борбата със забавяне на плащане и ще бъде разгледан още веднъж в бъдещия Закон за малките предприятия.

4.15

Някои предприятия фалират не по тяхна вина, по причини, които не са могли да бъдат предвидени, като например последиците от събитията на 11 септември или поради въздействието на екстремни метеорологични условия. Дори при това положение, проявяването на предвидливост и сключването на застраховка са можели да омекотят шока. Ето защо организациите, подкрепящи малките предприятия, се насърчават да представят на предприемачите ползите от пруденциалните инструменти.

4.16

Накратко, съществуват много начини дадено предприятие да стигне до фалит дори и при най-добри намерения от страна на предприемача. В началната фаза, например, може да не е възможно да се създаде жизнеспособно предприятие. След създаването си предприятието може да няма бъдеще, поради недостатъци на бизнес модела. От друга страна, потенциално жизнеспособни предприятия могат да фалират поради грешки на предприемачите, както и поради причини, които съвсем не са под техен контрол. Подобни предприятия могат и следва да бъдат спасени от синдиците, като се запазят максимален брой работни места.

4.17

Важно е да се прави разлика между предприятието и неговите ръководители. Ръководителите могат да фалират, докато синдикът спасява предприятието и неговите служители. Когато предприятията фалират, е възможно предприемачите също да банкрутират заради банковите гаранции, които са предоставили, дори и ако личното им поведение не е било нечестно. Комисията се занимава именно с въпроса за тези неумишлено банкрутирали предприемачи. Други, които се провалят заради некомпетентност и липса на визия, вероятно няма какво да предложат в икономически план, дори и ако съумеят да намерят финансова подкрепа. Не всички фалирали предприемачи заслужават втори шанс.

5.   Конкретни бележки

5.1   Обществен имидж, образование и медиите

5.1.1

Очевидно е, че най-въздействащото послание, което правителствата на държавите-членки могат да отправят към обществеността, произтича от промените в законовите уредби относно несъстоятелността. Ако законът ясно поощрява даването на втори шанс за предприемачите, това ще се отрази в медийните послания.

5.1.2

Правителствата могат също така да работят с организации и институции, чиято дейност е тясно свързана с предприемаческа дейност. Очевиден пример в случая е професията на счетоводителя, като в същото време роля могат да играят и организации, представляващи МСП и едноличните търговци.

5.1.3

В съобщението се споменава идеята за програма за награждаване на успешно повторно начало. Ако горепосочените организации възприемат подобен подход, благосклонните коментари в СМИ няма да закъснеят.

5.2   Ролята на законовата уредба относно несъстоятелността

5.2.1

ЕИСК напълно подкрепя тезите на съобщението, отнасящи се до законовата уредба относно несъстоятелността, като, разбира се, бъдат отчетени подробно разпоредбите, които в крайна сметка бъдат въведени. Те се разглеждат в параграф 3.2 по-горе и включват формалното признаване на неумишлен банкрут, ранно обезсилване на оставащите дългове, и намаляване на правните ограничения, лишаването от права или забраните, както и ускоряване на процесуалните действия. Целта в средносрочен план е процесуалните действия да не продължават повече от дванадесет месеца.

5.2.2

ЕИСК смята, че е задължително всички държави-членки да преразгледат законовите си уредби относно несъстоятелността с цената на минимално отлагане. Наред с промените в закона, от основно значение е случаите на банкрут да бъдат решавани бързо от съдилищата. Този процес трябва да бъде добре организиран. Тези промени заемат централно място в програмата за втори шанс.

5.3   Активно подпомагане на изложени на риск предприятия

5.3.1

Това е второто послание на съобщението. То не е част от самата програма за започване отново. Вместо това, става дума за програма за избягване на фалити и запазване на предприятия и работни места. В този смисъл, основната идея на съобщението е да се предотвратяват фалити, които могат да бъдат избегнати, чрез системи на ранно предупреждение, предоставяне за временно финансиране и съвети.

5.3.2

Проблемът е в това, че такава програма не е особено практична за МСП като цяло, тъй като съществуват малко на брой механизми за превантивно идентифициране на предприятията, изложени на риск, сред десетките хиляди МСП във всяка от държавите-членки. Дори при това положение, държавите-членки се насърчават да използват в максимална степен съществуващите възможности, например във Франция се използват службите, отговарящи за ДДС за отправяне на ранно предупреждение при евентуални проблеми, свързани с паричните потоци на предприятията. Мерките за подкрепа, според Комисията, трябва да са насочени към предотвратяването на банкрути, осигуряване на експертни съвети и навременна намеса. Проблемите възникват, когато ръководителите не си дават сметка, че тяхното предприятие е изложено на риск. Държавите-членки ще трябва да работят съвместно с организациите на счетоводителите и организациите за подкрепа на МСП, за да разработят превантивни мерки, които са подходящи за предприятията с оглед културните особености на всяка страна.

5.3.3

ЕИСК не подценява трудностите, които възникват при предоставянето на подобна подкрепа. Правителствената намеса за противодействие на пазарните сили има потенциала да предизвика обратен ефект и да подкопае пазарната дисциплина.

5.3.4

В акционерните дружества съществува двойното задължение счетоводният отчет да се подава навреме и счетоводители и ръководители да гарантират, че дружеството е действащо предприятие, т.е. че може да покрива задълженията си. Подобна дисциплина при всички предприятия, особено при ранно подаване на отчетите, би подобрила системата за ранно предупреждение.

5.3.5

ЕИСК приветства поставянето на акцент върху предприятията, изложени на риск, доколкото това е възможно, тъй като това означава перспективи за запазване на работни места и постоянна заетост.

5.4   Активно подпомагане на започващите отново

5.4.1

Наистина, между дванайсет и седемнайсет страни-членки или са променили или са в процес на променяне на своите законови уредби относно несъстоятелността, но в действителност не се наблюдава никаква дейност от страна на държавите-членки с оглед на тази част от препоръките на Комисията.

5.4.2

Причината за такава слаба активност е — за пореден път — фактът, че редица предложения могат да бъдат възприети като противопоставящи се на силите на пазара. Това важи особено за предложението банките да прилагат по-малко предпазлив подход, както и относно създаването на мрежи за подкрепа от страна на съответните органи за предприемачи, започващи отново.

5.4.3

Би трябвало да е възможно предложенията, които са част от правомощията на правителствата на държавите-членки — схеми за обществено финансиране, достъп до кредити за честни предприемачи, претърпели фалит, обществени поръчки — да бъдат реализирани без много проблеми дори преди промяната на законовите уредби относно несъстоятелността.

5.4.4

Също така би трябвало да е възможно тези, което предлагат услуги по обучение за предприемачи, да започнат да предлагат и обучение за такива, които започват отново, ако се появи търсене.

5.5.   Други предложения на Комисията

5.5.1

ЕИСК приема със задоволство новия уебсайт на Комисията за политика на втори шанс (http://ec.europa/eu/sme2chance). Той ще бъде особено полезен за организации, оказващи подкрепа за инициативи, свързани с политиката на втори шанс на държавите-членки.

5.5.2

В своята пролетна проява през 2009 г., посветена на МСП, Комисията ще включи въпроси, свързани с новото начало и други въпроси, свързани с втория шанс. ЕИСК очаква, че тази инициатива ще даде допълнителен стимул на „меките“ елементи на програмата за втори шанс.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 10, 15.1.2008 г.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/32


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Международни обществени поръчки“

(2008/C 224/06)

На 25 октомври 2007 г. г-н Jean-Pierre Jouyet, държавен секретар по европейските въпроси на Франция, прикани Европейския икономически и социален комитет, от името на бъдещото френско председателство на Съвета, да изготви становище относно

„Международни обществени поръчки“.

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 май 2008 г. (докладчик: г-н Malosse).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 70 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1

ЕИСК насърчава Европейската комисия да преследва неотклонно целите си за по-голямо отваряне на обществените поръчки и за гарантиране на спазването на принципите на прозрачност, еднакво третиране, социална и екологична отговорност.

1.2

В рамките на предоговарянето на споразумението СОП (Споразумение за обществени поръчки), ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да се противопостави енергично на протекционистичните практики на някои държави — страни по споразумението.

1.3

По отношение на публичните помощи за развитие ЕИСК се обявява в полза на постепенното и реципрочно изоставяне на системите на „обвързани помощи“ и смята, че в този случай основните критерии трябва да бъдат ефективността и прозрачността.

1.4

На ниво Европейски съюз ЕИСК подкрепя по-голяма прозрачност и съвременни механизми за възлагане на поръчки и публикуване на оферти. В тази връзка ЕИСК е против всяко повишаване на праговите стойности на обществените поръчки, залегнали в европейските директиви, които действат като предпазни мерки по отношение на прозрачността. ЕИСК подкрепя съобщението на Европейската комисия, насочено към увеличаване на прозрачността на обществените поръчки, които са под определените в директивите прагови стойности.

1.5

ЕИСК се обявява против установяването на система от квоти за МСП, подобно на модела на американския „Закон за малките предприятия“, но признава ползата от европейска пътна карта в подкрепа на МСП и по-специално на много малките предприятия, придружена с конкретни проекти, график, многогодишен бюджет и насочена към насърчаване на иновациите и създаването на предприятия, по-специално в ключовите области на енергийната ефективност и защитата на околната среда.

1.6

Механизми за предоставяне на информация, основаващи се на естествените точки за контакт на МСП, истински прозрачни и справедливи механизми за консултации, както и опростени европейски правни инструменти биха били от полза за тази пътна карта и биха улеснили нейното изпълнение.

1.7

При тези конкретни проекти и механизми трябва винаги, когато това е възможно, да се прилага принципът „мислете преди всичко за малките“, например установяването на „еднократни“ процедури за издаване на административните документи. Това би позволило да се предвидят административни и технически процедури, адаптирани към размера на малките предприятия, към техните характеристики и насочени към целта за намаляване на лежащата върху тях тежест.

2.   Представяне

2.1

Бъдещото френско председателство на Европейския съюз сезира ЕИСК с официално писмо от държавния секретар по европейските въпроси за изготвяне на проучвателно становище на тема „Международни обществени поръчки“.

2.1.1.

Това искане се позовава изрично на текущите преговори в рамките на преразглеждането на споразумението за обществените поръчки (СОП) на Световната търговска организация (СТО), което обвързва 12 страни (1) и Европейския съюз (а 18 страни имат статут на наблюдатели).

2.1.2.

Френското правителство изрази през есента на 2007 г. загриженост във връзка с прекалено великодушното предложение на Европейския съюз, като се има предвид че определени страни (САЩ, Корея, Япония) имат ограничителни клаузи по отношение на достъпа до обществени поръчки, които запазват някои поръчки за собствените си малки и средни предприятия.

2.2

Френската позиция, подкрепяна от няколко държави-членки, поставяше искането за по-лесен достъп до обществените поръчки в тези страни в рамките на преразгледано СОП или за прилагането в Европейския съюз на сходни ограничения в полза на европейските МСП.

2.3

Понастоящем в СОП става въпрос за праговите стойности на поръчките, сходни на тези, които са в сила за прилагането на задълженията, предвидени от вътрешните за Европейския съюз директиви (2), като по този начин се позволява де факто на предприятията от останалите 12 държави страни по СОП да участват във всяка обществена поръчка на територията на Европейския съюз, която надвишава тези прагови стойности.

2.4

ЕИСК вече даде своето мнение по въпроса за отварянето на обществените поръчки в Европейския съюз, като изрази съжаление, по-специално по повод прекалено слабото трансгранично участие на предприятията на пазара на обществените поръчки в Европейския съюз (3).

3.   В международен план

3.1

В международен план обществените поръчки в Европейския съюз може да се смятат за подчертано отворени за международната конкуренция. Това важи и за нарастващия брой обществени поръчки, финансирани от Европейския съюз под формата на помощ за развитие (ЕС е най-големият донор на помощи за развитие в света). ЕИСК изразява обаче съжаление във връзка със съществуващите в държавите-членки практики за обвързване на помощта за развитие с получаването на договори от предприятията от държавата-донор (4).

3.2

Част от партньорите ни въведоха различни и разнообразни системи за защита (например „Купувайте американски стоки“ и „Закона за малките предприятия“ в САЩ) или използват широко програмите за „обвързана“ помощ. Отварянето на обществените поръчки в международен план следва да бъде разглеждано като предимство за Европейския съюз, предвид факта, че в ЕС има редица водещи в световен план предприятия, включително МСП в сектори като строителството, обществените поръчки за строителни и ремонтни дейности, алтернативните енергии, опазването на околната среда.

3.3

Американският „Закон за малките предприятия“ съдържа, освен мерките в подкрепа на МСП, разпоредба, съгласно която 25 % от федералните обществени поръчки са запазени за американските МСП.

3.4

По отношение на предоговарянето на СОП (Споразумение за обществени поръчки), ЕИСК смята, че независимо че принципът на реципрочност следва да бъде изтъкнат, ЕС не би следвало да предприема протекционистични мерки, сходни с тези на нашите конкуренти, тъй като това не би улеснило общата цел за отваряне на обществените поръчки, която следва да има Европейския съюз.

3.5

Освен това тази цел следва да обхваща не само страните по СОП, но и други страни, чиито процедури за възлагане на поръчки се отличават с особена липса на прозрачност и като цяло са затворени за европейските предприятия.

3.6

Идеята да се изключат временно от СОП обществените поръчки, финансирани с европейски средства за предприятията от страни, които продължават да прилагат протекция на национално ниво, е интересна и вече беше предлагана от ЕИСК в предишни становища.

3.7

ЕИСК подчертава, че въпросите, свързани с опазването на околната среда и с минималните социални норми, установени от конвенциите на МОТ (както и колективните междубраншови и браншови споразумения, и споразумения на ниво предприятие, сключени от социалните партньори), следва да бъдат взети под внимание при преговорите, по-специално при двустранните споразумения със страните, които не са ратифицирали Протокола от Киото или конвенциите на МОТ, както и тези, които не ги прилагат или ги прилагат неправилно.

4.   В Европейския съюз

4.1

Като се основава на американския опит, Европейската комисия обяви, че би могла да предложи европейски вариант на „Закона за малките предприятия“, който без да запазва специфични квоти за МСП за обществените поръчки както в САЩ, би улеснил участието на МСП в пазара на обществените поръчки и в по-общ план би предложил конкретни мерки в полза на МСП.

4.2

Всъщност въпросът за въвеждането на квоти в полза на МСП не е на дневен ред в ЕС, тъй като се счита, че около 42 % (според Европейската комисия) от общия обем на обществените поръчки, възложени в ЕС (според източник от 2005 г.), се предоставят на предприятията, квалифицирани според общностната терминология като МСП (5).

4.3

В рамките на Европейския съюз става въпрос за развитието на европейското измерение на обществените поръчки, с цел по-доброто използване на публичните фондове. Независимо от чувствителното увеличение на възлагането на обществените поръчки на предприятия от други държави-членки на Съюза, предприятията се оплакват от липса на прозрачност и недостиг на адекватна информация, която да им позволи да участват в трансграничните обществени поръчки, по-специално тези, които са под праговите стойности за прилагане на европейските директиви и при които не се прилага задължението за обявяване на европейско ниво. Предприемачите изразяват съжаление и поради усложняването на европейските директиви заради процедурите за транспониране, които не винаги са прозрачни (крайни срокове, забавяния и др.), и в резултат на които често се добавят допълнителни специфични национални разпоредби. ЕИСК признава необходимостта от регулиране на обществените поръчки, но приканва към по-голяма прозрачност и правна сигурност.

4.4

ЕИСК е на мнение, че праговите стойности, над които се прилагат принципите на отвореност, прозрачност и нотифициране са най-добрата възможна гаранция, че икономическите оператори, по-специално най-малките от тях, имат възможност да участват в обществените поръчки. В самия ЕС именно обществените поръчки, които са под праговите стойности, но при които би следвало да се прилагат принципите на равно третиране и недискриминация на основание националност, са предмет на многобройни оплаквания от страна на МСП заради липса на отвореност.

4.5

Въпреки че идеята за установяване на квоти „по американски“ не се одобрява от европейските федерации на предприемачите, последните признават значението на проактивната политика на подкрепа, по-специално за обществените поръчки под праговите стойности, определени от европейските директиви, както и за поръчките, свързани с новите технологии, енергийната ефективност или опазването на околната среда.

4.6

ЕИСК подкрепя твърдо „пътната карта“, насърчаваща европейските МСП, която включва поредица от точни и обвързващи разпоредби, наред с график и план за финансиране. Тя ще се основава на двадесетгодишния опит на европейската политика за насърчаване на малките предприятия и по-специално на Европейската харта за малките предприятия, приета на европейската среща на върха в Santa Maria de Feira през м. юни 2000 г., както и на заключенията на Конференцията в Щутгарт за занаятчийските и малки предприятия, състояла се през м. април 2007 г.

4.7

Най-подходящите мерки биха могли да включват:

4.7.1.   Законодателни предложения с график за приемането им:

кодекс на поведение на възлагащите органи, който да насърчи интереса към разкриването на възможността за участие на най-малките предприятия в обществените поръчки, както и да стимулира добрите практики за опростяване и дематериализиране на процедурите;

единни европейски механизми като патента на Общността или Европейският устав на малките и средни предприятия (Инициатива на Европейския икономически и социален комитет относно„Достъп на МСП до европейски правен статут“ от 21.3.2002 г.), насочени към опростяване на правната рамка на Европейския съюз и утвърждаване на „европейска идентичност“ на предприятията;

укрепване на Директивата относно крайните срокове на плащане, както беше поискано от ЕИСК (6).

4.7.2.   Механизми за предоставяне на информация относно обществените поръчки с график за прилагането им

подкрепяне и разработване на системи за предоставяне на информация и посредничество за трансграничните обществени поръчки и свързването в мрежа на предприятията като се използва ефективно новата европейска мрежа „Enterprise Europe Network“ и като се подкрепят местните инициативи на сдруженията на МСП;

подкрепа на пилотни проекти за възлагане на обществени поръчки по електронен път, свързване на предприятията в мрежа, създаване на информационни портали и обслужване на „едно гише“ за трансграничните обществени поръчки въз основа на съществуващите и признати от икономическите оператори структури.

4.7.3.   Подходящо финансирани мерки на европейско ниво:

създаване на схема за финансов инженеринг за насърчаване на участието на МСП в обществените поръчки под формата на фондове, предоставящи гаранции и обезпечение и застраховки на кредити, като за тази цел се използват европейски структурни фондове;

създаване на европейски програми за обучение и демонстрационни дейности, предназначени за МСП, с цел насърчаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда (по-специално в сектора на строителството). Тази нова мярка би могла да използва неизползваните европейски средства, които всяка година се прехвърлят обратно на държавите-членки;

разширяване на механизмите за насърчаване на участието на МСП в научноизследователските дейности и програми на Европейския съюз (премии за осъществимост, съвместни изследвания) и насърчаване на държавите-членки за създаване на идентични структури в национален план, по-специално в секторите, свързани с новите технологии, включително секторите на отбраната и здравеопазването.

4.7.4.   Процедури на консултация и посредничество:

и накрая преразглеждане на процедурите за консултация и оценка на Европейската комисия, които често пренебрегват реалността на европейската икономическа тъкан, съставена предимно от МСП: подобряване на оценката на въздействие на МСП, по-редовно вземане предвид на проучвателните становища, изготвени от ЕИСК, и търсене на по-голяма подкрепа от представителните организации на гражданското общество;

повишаване на ролята на мрежата „Enterprise Europe Network“, съставена от повече от 600 точки за контакт в местните структури, признати от местните икономически оператори в Европейския съюз, както и от съществуващите сдружения на предприятията, за да се развие истинска европейска мрежа за сигнализиране, посредничество и подкрепа на малките и средни предприятия.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Аруба (Нидерландия), Израел, Исландия, Канада, Корея, Лихтенщайн, Норвегия, САЩ, Сингапур, Хонг-Конг (Китай), Швейцария, Япония.

(2)  Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО от 31.3.2004 г.

(3)  ОВ C 287, 22.9.1997 г.

(4)  Обвързаните помощи: Annamaria La Chimia; „Effectiveness and legality issues in development Aid Procurement for EU Member States“ (Въпроси, свързани с ефективността и легалността при обществените поръчки в областта на помощта за развитие за държавите-членки на ЕС), European Current Law, м. март 2008 г.

(5)  ОВ C 241, 7.10.2002 г.

(6)  ОВ C 407, 28.12.1998 г.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/35


Проектостановище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол — част 1“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 2“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 3“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 4“

COM(2007) 741 окончателен — 2007/0262 (COD)

COM(2007) 824 окончателен — 2007/0293 (COD)

COM(2007) 822 окончателен — 2007/0282 (COD)

COM(2008) 71 окончателен — 2008/0032 (COD)

(2008/C 224/07)

На 21 януари 2008 г., 24 януари 2008 г. и 4 март 2008 г. Съветът реши да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 1“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 2“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 3“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 4“.

На 11 декември 2007 г., 15 януари 2008 г. и 11 март 2008 г., Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 445-ата си пленарна сесия на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май) Европейският икономически и социален комитет реши да определи за главен докладчик г-н PEZZINI и прие единодушно настоящото становище.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът приветства включването на процедурата по регулиране с контрол в процедурата на комитология и привеждането в съответствие с тази процедура на предложените четири пакета от директиви и регламенти.

1.2

Комитетът отбелязва, че предложеното от Комисията изменение по спешност на определени актове (1), съответства на Решение 2006/512/ЕО и на Съвместната декларация относно списъка на актовете, които трябва да се адаптират възможно най-бързо, както и на премахването на ограничението във времето за упражняването на изпълнителните правомощия на Комисията.

1.3

Комитетът препоръчва да се пристъпи своевременно към приемането на регламенти за привеждане в съответствие с Решение 2006/512/ЕО, преди Договора от Лисабон да влезе в сила.

1.4

Комитетът припомня, че с Договора от Лисабон се въвежда нова законодателна йерархия чрез разграничение между законодателни актове, делегирани актове и актове за изпълнение и се предоставят еднакви правомощия на Парламента и на Съвета по отношение на дефинирането на реда и условията за упражняване на контрол върху тези актове.

1.5

Комитетът подчертава голямото значение на:

пълното участие на ЕП;

рационализирането и опростяването на процедурите;

по-доброто информиране на ЕП както относно комитетите, така и относно мерките, които им се предлагат на всички етапи на процедурата;

потвърждаването на отменянето на времевите ограничения на изпълнителните правомощия, предвидено в някои актове, които са приети въз основа на процедурата за съвместно решение и на процедурата „Lamfalussy“.

1.6

Комитетът потвърждава важността на това, процедурите по комитология да бъдат възможно най-открити и разбираеми за хората, живеещи в ЕС и особено за тези, които са пряко заинтересовани от тези актове.

1.7

Комитетът припомня, че ще е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите ниво и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.

1.8

Накрая, Комитетът желае да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на информацията.

2.   Въведение

2.1

На 17 юли 2006 г. (2) Съветът промени Решението за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (3), добавяйки нова процедура: процедура по регулиране с контрол. Благодарение на тази процедура законодателят може да се противопостави на приемането на „квазизаконодателни“ мерки — мерки от общ характер, насочени към изменение на несъществени елементи от основния акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, всеки път, когато прецени, че този проект надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, или е несъвместим с целта или съдържанието на основния акт, или че не спазва принципите на субсидиарност или пропорционалност.

2.2

Става въпрос за процедура, типична за комитологията — термин, с който се наричат процедурите, чрез които Комисията, въз основа на член 202 от Договора за създаване на ЕО, упражнява поверените й правомощия за прилагането на „законодателните“ актове на Общността, (т.е. актовете, приети от Парламента и Съвета, или само от Съвета), според предвидените в Договора за създаване на ЕО процедури за вземане на решения (консултации, съвместно вземане на решение, сътрудничество, одобрение).

2.3

Петте процедури на комитологията (консултиране, управление, регулиране, регулиране с контрол и предпазна процедура) се уреждат от Решение 1999/468/EО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/EО, и предвиждат задължението Комисията да представя проектите за мерки за изпълнение от страна на комитети, съставени от длъжностни лица от националните администрации.

2.4

Европейският парламент, Съветът и Комисията приеха през октомври 2006 г. съвместна декларация (4), в която са изброени различните вече влезли в сила актове, които трябва да бъдат приоритетно приспособени към новата процедура. В декларацията се изразява и задоволство от приемането от Съвета на Решение 2006/512/EО, с което в Решение 1999/468/EО се включва нова процедура, наречена „процедура по регулиране с контрол“, която позволява на законодателя да упражнява контрол над приемането на „квазизаконодателни“ мерки за изпълнение на даден акт, приет според процедурата за съвместно вземане на решение.

2.5

Без да засягат прерогативите на законодателните органи, Парламентът и Съветът признават, че принципите на доброто законодателство изискват изпълнителните правомощия да бъдат предоставени на Комисията без ограничение във времето. Все пак, когато се наложи да се пристъпи към евентуално адаптиране, те считат, че една клауза, изискваща Комисията да представи предложение за преразглеждане или отменяне на разпоредбите относно делегирането на изпълнителните правомощия, може да засили контрола, упражняван от законодателя.

2.6

Още от влизането й в сила, новата процедура се прилага за „квазизаконодателните“ мерки, предвидени в актове, които ще бъдат приети според процедурата за съвместно вземане на решение, включително и тези, предвидени в актове, които в бъдеще ще се приемат в сектора на финансовите услуги (актове „Lamfalussy“ (5)).

2.7

От друга страна, за да може новата процедура да се приложи за влезлите в сила актове, приети според процедурата за съвместно вземане на решение, същите трябва да бъдат адаптирани съгласно приложимите процедури, с цел процедурата, описана в член 5 на Решение 1999/468/ЕО, да се замени с процедура по регулиране с контрол, винаги когато става въпрос за мерки в обхвата на приложното й поле.

2.8

През декември 2006 г. Комисията прие 25-те предложения (6), за които Комитетът има възможност да даде своето мнение (7).

2.8.1

Когато основен акт, приет съгласно процедурата, посочена в член 251 на Договора, предвижда приемането на мерки от общ характер с цел изменение на несъществени елементи от този акт, включително като се премахнат някои от тези елементи или се добавят нови несъществени елементи, тези мерки се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол.

2.8.2

Представителят на Комисията представя на комитет по регулиране с контрол, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията, проект за мерките, които ще се вземат.

2.8.3

Когато предвидените от Комисията мерки съответстват на становището на комитета, се прилага следната процедура:

Комисията внася незабавно в Европейския парламент и в Съвета проекта за мерките с цел те да бъдат проверени;

Европейският парламент с мнозинство на членовете си или Съветът с квалифицирано мнозинство могат да отхвърлят този проект за мерки на Комисията, излагайки аргументите за това отхвърляне;

ако в срок от три месеца, след като бъдат сезирани, Европейският парламент или Съветът отхвърлят проекта за мерки, Комисията не приема посочените мерки. В този случай Комисията може да внесе в комитета изменен проект за мерки или да внесе законодателно предложение въз основа на Договора;

ако до изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът не отхвърлят проекта за мерки, Комисията приема посочените мерки.

2.8.4

Когато предвидените от Комисията мерки не съответстват на становището на комитета, или ако няма такова становище, се прилага следната процедура:

Комисията внася незабавно предложение за мерките в Съвета и същевременно го изпраща на Европейския парламент;

Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство по това предложение в срок от два месеца от датата на сезиране;

ако в този срок Съветът отхвърли с квалифицирано мнозинство предложените мерки, те не се приемат. В този случай Комисията може да внесе в Съвета изменено предложение или да внесе законодателно предложение въз основа на Договора;

ако Съветът възнамерява да приеме предложените мерки, той ги внася незабавно в Европейския парламент. Ако Съветът не се произнесе в срок от два месеца, Комисията внася незабавно мерките за контрол в Европейския парламент;

в срок от четири месеца, считано от внасянето на предложението, Европейският парламент с мнозинство на членовете си може да отхвърли посочените мерки, с аргумента:

че този проект за мерки надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт;

или че този проект не е съвместим с целта или съдържанието на основния акт;

или че не спазва принципите на субсидиарност или пропорционалност;

ако в този срок Парламентът отхвърли предложените мерки, те не се приемат. В този случай Комисията може да внесе в комитета изменен проект за мерки или да внесе законодателно предложение въз основа на Договора;

ако до изтичането на този срок Европейският парламент не отхвърли предложените мерки, те се приемат от Съвета или от Комисията, според случая.

2.9

Настоящите предложения за Регламент се вписват в изискването за адаптиране на актовете, които вече са приети съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора, в съответствие с приложимите процедури в областта на: земеделието, заетостта, хуманитарната помощ, политиката за предприятията, европейските статистики, околната среда, вътрешния пазар, здравето и защитата на потребителите, енергетиката и транспорта, информационното общество.

3.   Предложения на Европейската комисия

3.1

Предложенията на Европейската комисия се отнасят за измененията на регламенти и директиви (8), подвластни на процедурата, посочена в член 251 от Договора, с цел тяхното адаптиране към новите процедури, установени с Решение 1999/468/EО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/EО.

3.2

По принцип става въпрос, съгласно политиката на Общността за по-добро законотворчество (9), за процедури за адаптиране и актуализиране, необходими за правилното прилагане на съответния акт, в съответствие с член 251 от ДЕО.

4.   Общи бележки

4.1

Комитетът напълно подкрепя разграничението между законодателни и изпълнителни механизми, което, предвид договора от Лисабон, ще доведе до ново дефиниране на делегираните актове, което ще позволи да се опростят и рационализират законодателните и подзаконови актове на Общността (10), поддържайки система за демократичен парламентарен контрол на изпълнителните правомощия на Комисията.

4.2

Следователно, Комитетът приветства въвеждането на процедурата за регулиране с контрол в системата на комитологията, което ще позволи на Съвета и на Парламента да контролират и евентуално да изменят регламентите за прилагане, приемани от Комисията, когато законодателният акт й предоставя възможността да упражнява своите изпълнителни правомощия в определени области, без да я упълномощава да прави изменения по същество.

4.3

Комитетът препоръчва да се пристъпи своевременно към приемането на регламенти за привеждане в съответствие с Решение 2006/512/ЕО на четирите пакета от директиви и регламенти, преди влизането в сила на Договора от Лисабон.

4.4

Комитетът припомня, че с Договора от Лисабон се въвежда нова законодателна йерархия чрез разграничение между законодателни актове, делегирани актове и актове за изпълнение (11) при запазване на досегашната терминология (директиви, регламенти и решения): Парламентът и Съветът ще разполагат с еднакви правомощия относно определянето на реда и условията за контрол на делегираните актове и актовете за изпълнение (комитология) (12).

4.5

Комитетът подчертава важността за:

пълно участие на ЕП, който трябва да има право, в качеството на последна инстанция, да отхвърли дадено решение;

намаляване на броя и на сложността на процедурите на комитологията;

по-добро информиране на ЕП както относно комитетите, така и относно мерките, които им се предлагат на всички етапи на процедурата;

процедура на консултиране на ЕП от страна на Съвета в случай, когато даден проект на акт за изпълнение се представя на Съвета, поради вътрешен конфликт между Комисията и комитета от експерти;

засилване на ролята на ЕП чрез процедура за съгласуване между него и Съвета, в случай на отрицателно мнение, формулирано от ЕП;

потвърждаването на отменянето на времевите ограничения за изпълнителните правомощия, предвидено в някои актове, приети въз основа на процедурата за съвместно вземане на решения и на процедурата „Lamfalussy“.

4.6

Комитетът потвърждава, както вече беше споменато, че „процедурите по комитология, в които участват единствено представители на Комисията и на правителствата на държавите-членки, и които са предназначени, според естеството на съответния комитет, да управляват, консултират или да регламентират в резултат от проследяването и прилагането на законодателните актове, би трябвало да бъдат по-прозрачни и по-разбираеми за хората, които живеят на европейската територия, и по-конкретно за онези от тях, които са засегнати от тези актове“ (13).

4.7

Във връзка с това, Комитетът припомня, че е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат възможно най-близко до гражданите и следователно да се гарантира максимална прозрачност и пълен достъп на гражданите и на гражданското общество до информацията.

4.8

Накрая, ЕИСК смята, че е необходимо да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на разбираема и достъпна за всеки информация относно делегираните актове на Общността, с цел да се даде възможност за упражняване на контрол върху тяхното приложение, в което се комбинират подзаконови мерки и изпълнителни мерки.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2006) от 901 окончателен до 926 окончателен.

(2)  Решение 2006/512/EО — ОВ L 200, 22.7.2006 г.

(3)  Решение 1999/468/ЕО — ОВ L 184, 17.7.1999 г.

(4)  ОВ C 255, 21.10.2006 г.

(5)  Така нареченият „метод“„Lamfalussy“ представлява начин за вземане на решения, който се прилага при приемането и прилагането на законодателни актове на Общността в сектора на финансовите услуги (ценни книжа, банки и застраховане). Този модел разделя процеса на вземане на решение на четири нива:

на първото ниво се намира законодателната дейност в тесен смисъл (приемане на регламенти или директиви според процедурата на съвместно вземане на решение). На този етап, във връзка със сектора на ценните книжа, преди да представи съответните законодателни предложения, Комисията се консултира с Европейския комитет по ценни книжа (ESC), съставен от представители на всяка държава-членка;

на второ ниво са изпълнителните разпоредби прилагани от Комисията въз основата на делегирането, предвидено в законодателния акт, съгласно процедурата по регулиране (понастоящем процедура по регулиране с контрол). На този етап, въз основа на техническото мнение на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR), съставен от представители на националните органи за регулиране и надзор на сектора, Комисията изготвя проект от мерки за изпълнение и го представя на Европейския комитет по ценни книжа (ESC), който дава своето мнение;

третото ниво за вземане на решение се състои, по отношение на сектора на ценните книжа, в неофициалното координиране в рамките на CESR на дейността на националните органи за регулиране и надзор на ценните книжа, с цел гарантиране на еднородното и последователно прилагане на разпоредбите, приети на първите две нива;

накрая, четвъртото ниво на вземане на решение отговаря на законодателното и административното транспониране на разпоредбите на Общността от страна на държавите-членки и на контролирането на този процес от Европейската комисия.

(6)  COM(2006) от 901 окончателен до 926 окончателен.

(7)  Становище CESE 418/2007 от 14.3.2007 г., докладчик: г-н Retureau.

(8)  Вж. COM(2007) 740 окончателен — стр. 6, Общ списък.

(9)  Вж. становище 1068/2005 от 28.9.2005 г., докладчик: г-н Retureau, и становище CESE 1069/2005 от 6.10.2005 г., докладчик: г-н Van Iersel.

(10)  Вж. доклад на ЕП за Договора от Лисабон, 18.2.2008 г., докладчици Íñigo Méndez De Vigo (ЕНП/DE, ES) и Richard Corbett (ПЕС, UK).

(11)  От член 249 до член 249 г) на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(12)  Член 249 б) и член 249 в) от ДФЕС.

(13)  Становище OB C 161, 13.7.2007 г., стр. 48, докладчик: г-н Retureau.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол на задължението за сключване на такава застраховка“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 98 окончателен — 2008/0049 (COD)

(2008/C 224/08)

На 22 април 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол на задължението за сключване на такава застраховка“ (Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 445-та си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет взе решение с 80 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/39


Становище на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ относно „Зелена книга: към нова култура за градска мобилност“

COM(2007) 551 окончателен

(2008/C 224/09)

На 25 септември 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга: Към нова култура за градска мобилност“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 8 май 2008 г. (докладчик: г-н HERNÁNDEZ BATALLER, съдокладчик: г-н BARBADILLO LÓPEZ).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май (заседание от 29 май 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК счита, че в политиката за градската мобилност трябва да бъдат определени приоритетите, включително по отношение на градоустройствените планове, информационното общество, информационните технологии и добрите практики, в частност за създаването на публични пространства, предназначени за пешеходци и велосипеди, и въвеждането на интегриран подход за инфраструктурата.

1.2

ЕИСК подкрепя усилията на Комисията и изразява надежда, че тя ще насърчи мерки на общностно равнище в подкрепа на мобилността, по-специално за колективния транспорт с високо качество и защита на потребителите, като се насърчава използването на велосипед и ходенето пеш.

1.3

За целта трябва да е налице адекватно и компактно градоустройствено решение, което да ограничава търсенето на самостоятелно придвижване с автомобил въз основа на градоустройствени планове и подходящо и рационално градско планиране.

1.4

Комитетът счита, че без това да пречи на приемането и на друг вид мерки, трябва да бъдат изменени Директива 85/377/ЕИО и Директива 2001/42/ЕО в смисъла, посочен в настоящото становище.

1.5

ЕИСК подкрепя използването на „зелени покупки“ при обществените поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани чрез европейски програми и призовава да бъдат отстранени съществуващите пречки.

1.6

Създаването на Европейска обсерватория за устойчива градска мобилност би произвело добавена стойност чрез събиране на информация и насърчаване обмена на опит.

1.7

ЕИСК счита, че е необходимо да се въведе общ стандарт на общностно равнище за хармонизиране на критериите при изчисляване на тарифите и на статистическите данни.

2.   Въведение

2.1

През последните години интензивността на движението по пътищата като цяло силно нарасна и в много случаи се получи драматичен обрат в т.нар. модален сплит: все повече пътувания се извършват с автомобил, а реално или в сравнение с тях пътуванията с обществен транспорт намаляват все повече.

2.2

През 2006 г. при представянето на средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта (1), Европейската комисия обяви намерението си да представи Зелена книга за градския транспорт. През последните месеци тя предприе широки обществени консултации, по време на които ЕИСК също изрази своята позиция (2).

2.2.1

ЕИСК смята, че намесата на Общността по въпроса за градската мобилност е необходима и полезна и счита, че вземането на решения на европейско равнище (3) включва европейска добавена стойност, която може да бъде конкретизирана чрез множество мерки, задължителни или не.

3.   Съдържание на „Зелена книга: Към нова култура за градска мобилност“

3.1

Консултациите, проведени от Комисията, потвърдиха някои големи очаквания относно формулирането на истинска европейска политика за градска мобилност.

3.2

Новата концепция за градска мобилност предполага оптимизиране на използването на всички видове транспортни средства и комбиниране на различните видове колективен транспорт (влак, трамвай, метро, автобус и такси) с различни видове индивидуален транспорт (автомобил, велосипед, ходене пеш и т.н.).

3.3

Градската мобилност се счита за важен елемент за стимулиране на растежа и заетостта с голямо влияние за устойчивото развитие на ЕС.

3.4

Европейската добавена стойност може да има различни форми: насърчаване на обмена на добри практики на всички нива (местно, регионално или национално); допълване на определението за общи стандарти и, при необходимост, хармонизиране на стандартите; предлагане на финансова помощ на тези, които най-много се нуждаят; насърчаване на научните изследвания, чиито приложения улесняват подобряването на състоянието на околната среда и сигурността на мобилността; опростяване на законодателството, а в някои случаи, промяна на съществуващите норми или въвеждане на нови.

3.5

С поставените 25 въпроса в Зелената книга Комисията отправя питане как да се справим със следните предизвикателства: градове с по-лесно придвижване, по-екологични градове, по-интелигентен, по-достъпен, сигурен и безопасен градски транспорт, създаване на нова култура за градска мобилност и необходимите за това средства. Все пак Комисията не представя, както е желателно, серия от конкретни мерки за градския транспорт от вертикален или хоризонтален характер.

4.   Отговори на Зелената книга

В становището ще се опитаме да дадем отговор на всички въпроси, поставени от Комисията.

4.1   Въпрос 1: Трябва ли да се предвиди схема за оценяване („label“), за да се признаят усилията на градовете-пионери в борбата със задръстванията и за подобряване на условията на живот?

4.1.1

ЕИСК счита, че може да се въведе схема за оценяване, която да взема предвид вече съществуващите схеми и да бъде съвместима с тях.

4.1.2

На равнището на Общността би било целесъобразно Комисията да пристъпи към анализ на показателите за рентабилност, планиране и развитие, като създаде хармонизирана отправна рамка.

4.1.3

Също би било възможно вместо финансови стимули да се установят доброволни схеми за маркировка, като например тези, които се прилагат в рамките на политиката за туризъм.

4.1.4

При всяко положение схемите, които ще се приемат, трябва да се основават на обективни и прозрачни критерии, периодично да бъдат оценявани и, ако е необходимо, преразглеждани, и да са обект на достатъчно реклама.

4.2   Въпрос 2: Какви мерки могат да се вземат за стимулиране на ходенето пеш и използването на велосипед като истинска алтернатива на автомобила?

4.2.1

Предвид незначителния им дял в мобилността, „ходенето пеш“ и велосипедът по принцип не могат да се считат за алтернатива на използването на автомобила, освен ако местоработата и жилището се намират на много близко разстояние и метеорологичните условия са благоприятни. Освен това използването на велосипед не е универсално средство, тъй като изключва хората с намалена мобилност, хората с увреждания, малолетните и възрастите. Въпреки това, като връзка с колективния транспорт, „ходенето пеш“ и велосипедът могат да бъдат алтернатива в някои градове.

4.2.2

Общините трябва да изготвят планове за устойчив градски транспорт, включващи велосипедна лента, като целта задължително трябва да бъде преминаване към екологично съобразни транспортни средства, които да отговарят на минималните европейски изисквания (които трябва да бъдат определени). Тези планове следва да разглеждат ситуации на липса на безопасност на пешеходците и да избягват конфликти между различните видове транспорт.

4.2.3

За целта плановете би трябвало да включват и количествени цели за увеличаване на дела на обществения пътнически транспорт, както и на придвижването с велосипед и пеш общо в транспорта. Ако не изготвят такива планове, общините би трябвало да бъдат изключени от финансовите помощи, отпускани от фондовете на Общността. Също така Комисията би трябвало да проверява данните във въпросните планове, отнасящи се до зелените зони и велосипедните ленти.

4.3   Въпрос 3: Какво може да се направи за смяна на видовете транспорт в подкрепа на по-екологичен транспорт в градовете?

4.3.1

Възможните решения зависят в голяма степен от мащаба (територия и брой жители) на града, като трябва да се отбележи, че замърсяването се дължи и на слабостите в териториалното устройство, а не само на транспорта.

4.3.2

Проблемът и неговите възможни решения трябва да се разглеждат в светлината на териториалното и градоустройствено планиране: осигуряване на сигурни обществени паркинги на входа на градовете; пътна мрежа, предназначена за изключително използване от колективния транспорт, свързана с различните видове транспорт (паркинги, влакове и метро), изграждане на големи пунктове за връзка с градския транспорт, които насърчават интермодалността, улеснявайки прекачването на различни транспортни средства, както и да бъде повишено качеството на услугата с цел превръщане на колективния транспорт в атрактивен за използване от пътниците.

4.3.3

Що се отнася до превоза на стоки, Комисията би трябвало да насърчи обмена на добри практики в областта на градската логистика, както например в италианския град Сиена, където се издават само временни разрешителни за превоз на стоки.

4.4   Въпрос 4: Как занапред да се увеличи използването на чисти и енергийноефективни технологии в градския транспорт?

4.4.1

Чрез въвеждане на данъчна политика за транспорта, която насърчава закупуването, въвеждането и използването на новите технологии, които могат да доведат до намаляване на замърсяването и увеличаване на енергийната ефективност.

4.4.2

Чрез събиране на информация относно екологичносъобразното поведение на градовете: изчисляване на емисиите от транспорта на жител и ежегодно разпространение на резултатите.

4.5   Въпрос 5: Как да се насърчи съвместното закупуване на екологично чисти технологии?

4.5.1

Чрез насърчаване на използването на „зелени покупки“ при доставките за инфраструктурни проекти, финансирани по европейски програми и премахване на съществуващите пречки (4).

4.5.2

На равнището на Общността би трябвало да се определят общи правила и да се хармонизират, ако е необходимо.

4.6   Въпрос 6: Трябва ли да се определят критерии за дефиниране на зелените зони и ограничителните мерки, които ще се прилагат там? Как най-добре да се съвместят със свободното движение в градовете? Съществува ли проблем местните правила за зелените зони да се прилагат трансгранично?

4.6.1

ЕИСК счита, че достъпът до тези зони трябва да се ограничи значително. Все пак е необходима хармонизация, за да не се допусне различие в разпоредбите, което да затрудни свободното движение на хора и да ограничи ненужно градската мобилност.

4.7   Въпрос 7: Как да се насърчи занапред екологичното управление на превозни средства?

4.7.1

Екологичното управление на превозно средство трябва да бъде включено в задължителните програми за обучение, свързани с първоначалната и последваща квалификация на водачите, както и да бъде предмет на данъчни облекчения за предприятията, които въвеждат мерки за контрол и измерване на характеристиките на управление на превозното средство. Би могла да се измени Директивата за категориите на водачите на автомобили, за да бъдат включени тези критерии.

4.8   Въпрос 8: Трябва ли да се развиват и насърчават по-добри информационни услуги за пътниците?

4.8.1

Да, с оглед на сигурността в превозното средство, времето на чакане и пътуване, поведението на пътниците при спешни ситуации, както и относно всички съществуващи възможности за транспорт и техните условия.

4.9   Въпрос 9: Необходими ли са по-нататъшни действия, за да се осигури стандартизацията на интерфейсите и взаимната съвместимост на приложенията на ИТС в градовете? Кои приложения ще бъдат приоритетни при предприемането на действия?

4.9.1

Различните ИТС приложения трябва да са изцяло съвместими, за да е възможно използването на различни технологии, включително по отношение на документите за пътуване, улеснявайки прекачването от един вид транспорт на друг и подобрявайки времената на транспортна достъпност, което ще доведе до увеличаване на търговската скорост на обществения транспорт. Важно е ИТС приложенията да могат да приемат новостите на технологичния прогрес, за да не остареят бързо и да бъдат амортизирани по тази причина.

ЕИСК счита, че трябва да се използват информационните и комуникационни технологии за подобряване на трафика и по-добра организация на транспорта.

4.10   Въпрос 10: Относно ИТС, как може да се подобри обмяната на информация и добри практики между всички заинтересовани страни?

4.10.1

Чрез публикуването на цифров каталог на добрите практики в областта на ИТС, който да се актуализира редовно и с който да могат да се правят справки по Интернет.

4.11   Въпрос 11: Как да се подобри качеството на колективния транспорт в европейските градове?

4.11.1

Чрез създаване на структури за координация на различните услуги на колективния транспорт, въвеждане на интегрирани системи за таксуване, чрез поставяне на изисквания за по-добра техника (не толкова замърсяваща и адаптирана към хората с намалена мобилност), чрез увеличаване на броя на връзките или честотата, което ще намали времето на чакане за пътниците, чрез въвеждане на платформи за автобусите (по-голяма безопасност, комфорт и бързина и по-малко потребление на енергия, което е равносилно на по-малко замърсяване), чрез изграждане пунктове за връзка с градския транспорт, които улесняват прекачването от едно превозно средство на друго, чрез подобряване на подготовката на лицата, работещи в този сектор, информация и насочване на вниманието на пътниците, чрез изграждане на инфраструктури за по-добро разпределение на транзитния трафик в градовете, чрез изграждане на буферни паркинги, както и предприемане на мерки за насърчаване на използването им, чрез поставяне на светофари, които дават предимство на колективния транспорт, чрез изграждане на подходящи пространства, осигуряващи безопасно качване и слизане на пътниците.

4.11.2

Един от най-ефективните инструменти в тази област е оценката на въздействието на определени планове, програми и проекти върху мобилността.

4.11.3

В този смисъл е полезно да се припомни решението на Съда на ЕО (дело С-332/04) относно липсата на оценка на околната среда на един проект за изграждане на търговски и развлекателен център в градска зона: по-конкретно, трябвало е да се изчисли броят на очакваните посетители, които ще посещават центъра със собствен транспорт, което да определи въздействието му върху околната среда и необходимостта от оценка.

4.11.4

Следователно съществуващите директиви биха могли да бъдат изменени в три аспекта:

4.11.4.1

Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда, установява в своето Приложение III критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да определят дали конкретни проекти ще имат значително въздействие върху околната среда.

ЕИСК предлага да се добави ново тире в този параграф 1 от въпросното Приложение III, в което изрично да се упомене предоставянето на карта за мобилност (очаквани ползватели на съоръженията, местоживеене и т.н.).

4.11.4.2

На второ място, в Приложение IV на директивата е посочена информацията, която трябва задължително да се съдържа в доклада за околната среда.

ЕИСК предлага:

а)

да се добави ново тире в този параграф 4 от Приложение IV или да се промени текстът на третото тире в смисъл, че трябва изрично да са упоменати емисиите от транспорта, използван от обичайните ползватели на съоръженията;

б)

да се разшири параграф 5 от Приложение IV в смисъл да се разглежда не само осъществяването на проекта, а и последващата работа на съоръженията и корективните мерки, свързани с емисиите от транспорта до въпросните съоръжения.

В заключение, би трябвало да се направят изменения в посочения смисъл на Директива 85/337/ЕИО, приложение III, параграф 1 и приложение IV, параграфи 4 и 5.

4.11.4.3

На трето място, с оглед на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците от някои планове и програми върху околната среда, биха могли да се направят подобни допълнения (задължителни критерии за спазване и необходима информация в доклада за околната среда, касаещи мобилността и транспортните средства). В този случай би могло да се включи въздействието на плановете върху мобилността както е посочено по-конкретно в приложение I, точка „е“ и в приложение II, параграф 2.

4.12   Въпрос 12: Трябва ли да се насърчи създаването на ленти специално за колективния градски транспорт?

4.12.1

Да, тази мярка е абсолютно необходима и със съществено въздействие върху мобилността. Ленти или платформи, запазени за използване от колективния транспорт, означава повече сигурност, повече бързина, по-малко замърсяване и по-малко потребление на енергия, както и по-голям комфорт за пътуващия. Тази мярка ще допринесе за привличането на пътници, които използват лични автомобили.

4.13   Въпрос 13: Има ли нужда от европейска харта за правата и задълженията на пътниците, използващи колективния транспорт?

4.13.1

Увеличаването на правата и задълженията на пътниците е от съществено значение, за да може да бъде подобрено качеството на обслужване в колективния транспорт (честота, точност, комфорт за всички категории пътници, безопасност, политика на таксуване и т.н.). Комитетът приветства идеята това да бъде направено, но като бъдат взети предвид характеристиките на всеки вид транспорт, особено на тези, които използват общи с други средства инфраструктури.

4.13.2

Предвид съществуващите нормативни различия в различни правни текстове и за различните видове транспорт, Комитетът счита, че всички права и задължения на ползващите колективен транспорт трябва да се съберат в „харта за правата“, която да може да се допълва от държавите-членки и чрез саморегулиране посредством кодекси за поведение, съставени от икономическите оператори и от организираното гражданско общество (сдружения на потребители, сдружения за опазване на околната среда, работодателски организации, синдикати и т.н.). ЕИСК подчертава значението на диалога между тези асоциации и предприятията за колективен транспорт, по-конкретно за подобряване качеството на услугата.

На общностно ниво трябва да се предприемат действия за преработване и консолидиране на съществуващите в различните правни текстове права, които да се допълват с действия от страна на държавите-членки и организациите на гражданското общество. ЕИСК подчертава необходимостта от съществуването на прости и гъвкави механизми и инструменти, чрез които правата на ползвателите да станат ефективни.

4.14   Въпрос 14: Какви мерки да се предприемат за по-добро интегриране на пътническия и товарен транспорт в проучването и планирането на градската мобилност?

4.14.1

Плановете за градска мобилност в метрополните зони би трябвало да вземат предвид както превоза на пътници, така и този на стоки, за да е възможно зареждането със стоки да се развива, без да се пречи на мобилността на хората.

4.14.2

За целта е необходимо да се увеличи персоналът, осигуряващ наблюдение на местата, запазени за товаро-разтоварни дейности.

4.14.3

Създаване на механизми, които улесняват функционирането и правят по-гъвкави системите за разкриване на нарушителите, така че превозното средство, което е в нарушение, да бъде отстранено възможно най-бързо от запазеното място и то отново да може да се използва.

4.14.4

Създаване на ефективни механизми за санкциониране на нарушителите от вдигането на превозното средство до ефективното събиране на глобата.

4.14.5

Кампания за информиране и приобщаване на гражданите с цел по-добро приемане на тези мерки от населението и сътрудничество за постигане на поставените цели, като една от целите на тази кампания да е спечелване на сътрудничеството на собственици на търговски обекти за контрола върху местата, запазени за товаро-разтоварни дейности, като им бъде показано, че незаконното заемане на тези места може да навреди на тяхната търговия.

4.14.6

Ограничаване на разрешеното време за спиране на местата, запазени за товаро-разтоварни дейности, в съответствие с времето, необходимо за по-голяма част от товаро-разтоварните дейности. Може да се предвиди възможността за изискване на специални разрешителни за удължаване на разрешеното време за престой, за да не се навреди на определени видове транспорт, като транспорта на мебелировка при пренасяне, при които е необходимо повече време за натоварване и разтоварване на стоката. Също така могат да бъдат определени конкретни часови пояси за извършване на товаро-разтоварни дейности

4.15   Въпрос 15: Как да се постигне по-добра координация на градския и извънградския транспорт с устройството на територията? Какъв вид организационна структура би била подходяща?

Чрез подходяща координация в следните области:

а)

координация между различните органи:

в някои европейски градове създаването на органи за координация на транспорта допринесе изключително много за координирането и организацията на транспорта, което позволи да бъдат развити качествени, ефикасни и ефективни услуги;

по отношение на координацията с други видове транспорт, трябва да се постигне повече прозрачност при начисляването на разходи на различните видове колективен транспорт;

полезно би било, ако извънградският транспорт разполага с необходимата инфраструктура за модален обмен, така че да се улеснява прекачването на различните видове колективен транспорт, като по този начин се избягва използването на друго транспортно средство, за да се направи връзката между два вида транспорт.

б)

координиране с инструментите за планиране:

планирането на въздействието върху мобилността, което имат определени планове и проекти, е изискване, вече установено с важното решение на Съда от 16 март 2006 г. (дело С-332/04): задължението спорният проект да се подлага на оценка на околната среда се основава на очакваното въздействие по отношение на мобилността. При все това този критерий все още не е част от положителното право;

следователно са необходими две изменения на общностните норми за оценка на околната среда, за да се прибави въздействието на плана или програмата за мобилността към последствията, които трябва да се имат предвид. ЕИСК предлага измененията, посочени в отговор номер 11;

за да се осигури рационалното използване на земята, регионалните власти трябва последователно да прилагат стратегическото териториално устройство.

4.16   Въпрос 16: Какви действия да бъдат предприети, за да могат градовете да се справят с проблемите на личната сигурност и безопасност в градския транспорт?

4.16.1

Пътна безопасност: на европейско равнище следва да се насърчават добрите практики и засилването и структурирането на диалога със заинтересованите лица на регионално и местно равнище и с държавите-членки относно новите технологии и по-специално ИТС, които могат да подобрят безопасността. Следва също така да се повиши нивото на подготовка на водачите в този сектор и да се въведат разубеждаващи мерки, за да не се допусне трансграничните нарушения на трафика да остават ненаказани.

4.16.2

Лична защита: за насърчаване на добрите практики трябва да се засили физическото полицейско присъствие в средствата на колективния транспорт, главно в нощните часове или по маршрути към чувствителни квартали с високи показатели за конфликти и социално изключване, да се използват информационните технологии и да се предоставя информация на ползвателите.

4.17   Въпрос 17: Как да се информират по-добре граждани и оператори относно потенциала на новите технологии за инфраструктурата и безопасността на превозните средства?

4.17.1

Като се приобщават посредством образователни и информационни кампании, насочени по-специално към младежите. Също така чрез дейности в полза на повсеместно използване на контролни устройства в града за всички, които се движат по пътищата. По принцип, ЕИСК счита за особено подходящо приемането на мерки, които имат за цел да насърчават културния и гражданско-образователен аспект във всички области, свързани с градската мобилност.

4.18   Въпрос 18: Трябва ли да се разработят автоматични радарни устройства, адаптирани за градска среда и да се насърчи използването им?

4.18.1

В зависимост от преследваните цели тези устройства трябва винаги да допринасят за подобряване на мобилността и оптимизиране на търговските скорости. Да се насърчават добрите практики за повишаване на сигурността и използването на интелигентните устройства.

4.19   Въпрос 19: Видеонаблюдението добър инструмент ли е за осигуряване на сигурността и безопасността на градския транспорт?

4.19.1

Инсталирането в средствата на колективния транспорт на системи за спешни случаи, използващи новите технологии, които позволяват да бъдат предупредени службите в случаи на вандализъм или злополука, като бъде посочено местонахождението на превозното средство, от което директно да се предава картина и звук.

4.19.2

Следва да се предприемат подходящи мерки, за да се гарантира зачитането на правото на личен живот, което е основно човешко право.

4.20   Въпрос 20: Трябва ли всички заинтересовани страни да си сътрудничат за създаването на нова култура на градската мобилност в Европа? Ще има ли полза от създаване на Европейска служба за градска мобилност по подобие на Европейската служба за наблюдение на безопасността на движението по пътищата?

4.20.1

Новата култура на градска мобилност включва сътрудничеството на европейските институции, на институциите на държавите-членки, на местните и регионални власти, както и на организациите на организираното гражданско общество.

4.20.2

Създаването на Европейска обсерватория за устойчива градска мобилност би било полезна инициатива и би донесло добавена стойност, защото това би позволило събирането на информация, проучване на промените в търсенето на транспорт и насърчаване на обмена на опит. По този начин ще има по-добра информация за проблемите, произтичащи от мобилността и ще могат да се прилагат адекватните политики за тяхното разрешаване.

На европейско равнище е необходимо да се хармонизират мерките за градоустройствена оценка. ЕИСК счита, че уеднаквяването на критериите в тази област е положително.

4.21   Въпрос 21: Как съществуващите финансови инструменти като структурните и кохезионни фондове могат по-добре да се използват по последователен начин за подпомагане на интегриран и устойчив градски транспорт?

4.21.1

Като се постави за цел подобряването на фондовете за градска мобилност и плавното преминаване към екологичен колективен транспорт (икономичен и с малки емисии), както и получаването на по-голяма печалба за всяко инвестирано евро.

ЕИСК се обявява за увеличаване на процента от фондовете, предвидени за обучение и изследователска дейност.

4.21.2

Следва също така да се намали икономическият принос, като се изготвят обективни рамки, позволяващи да се избере най-рентабилното решение за общината, за да се предложи на гражданина качествен транспорт на разумна цена. Би трябвало да се даде предимство на ефективността и изпълнение на задълженията за обществена услуга.

4.22   Въпрос 22: Как икономическите инструменти и по-конкретно пазарните инструменти, могат да подпомогнат постигането на чист и енергийно ефективен градски транспорт?

4.22.1

Чрез налагането на „зелени клаузи“ при обществените поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани по европейски програми.

4.22.2

Друга възможност би била включването на критериите „Buying green. A handbook on enviromental public procurement“ [SEC(2004) 1050] в документ на Комисията, като се добавят зелените публични покупки на транспортни съоръжения.

Пазарът на лични превозни средства, както и на превозни средства за обществен транспорт, се променя в посока по-голямо зачитане на околната среда. Закупуването на по-чисти превозни средства (по отношение на горива и двигатели) би трябвало да бъде насърчавано и финансовите усилия от страна на купувачите да бъдат признати посредством диференцирано третиране на техните превозни средства в рамките на политиките по отношение на достъпа до градските центрове.

4.23   Въпрос 23: Как изследователските дейности могат да допринесат за облекчаване на градските ограничения и за подобряване на движението в градовете?

4.23.1

Като бъдат ясно определени видовете проекти, които могат да получават публични помощи от Общността, и като се изисква (подходящ контрол) спазването (в определения срок) на целите на тези проекти, за да може, в случай на неспазване, да се изисква връщането на отпуснатите помощи.

4.24   Въпрос 24: Трябва ли да се поощрява въвеждането на градски такси в градовете? Нужни ли са обща нормативна рамка и/или насоки за таксуването в градовете? Трябва ли приходите от него да са предназначени за подобряване на обществения транспорт? Трябва ли външните разходи да се превърнат във вътрешни?

4.24.1

Необходимо е общо правило на европейско равнище, което би трябвало да бъде изготвено чрез хармонизиране на критериите за изчисляване на таксите и изчисляването на полезен праг на гъстота на мрежата на обществения транспорт.

4.24.2

При все това ЕИСК счита, че системите за таксуване или такси за достъп в центъра на градовете се въвеждат в интерес на обществото и дават приемливи незабавни резултати, но могат да се окажат дискриминационни по отношение на хората с по-ниски доходи и ще имат слаб разубеждаващ ефект спрямо по-заможните социални слоеве.

Местните власти могат да приемат мерки за противодействие на евентуалните отрицателни ефекти, като например да насърчат употребата на градския транспорт или да предоставят пропуски на по-ниски цени.

4.24.3

Друга възможност с „хоризонтален ефект“ за всички слоеве на населението би било плащането на „пътна такса“ на входните пунктове, но не чрез събирането на определена сума пари, а чрез „изчисляване“ на квота от градски километри, които се полагат на всеки водач. В случая се касае за „разпределение“ на достъпа (километри/времева единица), което би довело до подбиране и управление на градските трасета като частен транспорт, което може да се счита за дискриминационен фактор в зависимост от местоживеенето, изходната точка и дестинацията.

4.24.4

Естествено това „зониране“ би допълнило вече предложеното определяне на „зони със слаб трафик“, в които на практика ще могат да се движат само колективният транспорт и живеещите в района.

4.25   Въпрос 25: Каква добавена стойност в дългосрочен план би имала предвидената европейска подкрепа за финансиране на чист и енергийноефективен градски транспорт?

4.25.1

Тази добавена стойност е огромна и трудна за изчисляване, ако се вземат предвид факторите, свързани с хигиената или здравето, както психологически, така и физически, както и стойността на времето, с което разполагат хората (предвид значителното време, необходимо за пътуване между дома и работата и обратно, което, прибавено към работния ден, води до многобройни отрицателни фактори).

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2006) 314 окончателен, Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: Устойчива мобилност за нашия континент: Средносрочен преглед на Бялата книга за транспорт на Европейската комисия от 2001 г.

(2)  OB C 168, 27.7.2007 г., стр. 74, „Транспортът в градски агломерации и метрополни региони“ (докладчик: г-н Ribbe).

(3)  Предвид Протокол № 30 от Договора за ЕО относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и Междуинституционалното споразумение от 25 октомври 1993 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

(4)  Виж документ на СЕС „Concorida BUS“ и използваните там критерии.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/46


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — План за действие в областта на логистиката на превоза на товари“

COM(2007) 607 окончателен

(2008/C 224/10)

На 18 октомври 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията — План за действие в областта на логистиката на превоза на товари“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 8 май 2008 г. (докладчик: г-н Retureau).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 99 гласа „за“, и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът приветства предложения от Комисията план за действие и би желал да бъде консултиран относно междинния доклад, предвиден за 2010 г., за да установи постигнатия напредък и евентуално продължаващите проблеми.

1.2

ЕИСК споделя гледната точка, според която осъществяването на специфичен „бенчмаркинг“, в тясно сътрудничество с отрасъла, е от полза за интермодалните терминали, включително за пристанищата и летищата. Предвид различните характеристики на сухопътните терминали, на морските пристанища, на летищата и вътрешните речни пристанища, „бенчмаркингът“ може да се диференцира в достатъчна степен посредством комплект от общи европейски референтни параметри, които да позволяват по-нататъшна детайлизация на местно ниво.

1.3

Определянето на цените на транспорта в зависимост от различните видове транспорт не отразява адекватно истинското им въздействие върху инфраструктурите, околната среда, енергийната ефективност, нито в достатъчна степен социалните и териториални разходи, както и тези за обществото.

1.4

Следователно предвидените за „бенчмаркинга“ инструменти за сравнение и оценка ще трябва да сравняват използваемите транспортни вериги въз основа на тяхната устойчивост, за да се улесни по този начин въвеждането на балансиран механизъм за определяне на цените и изработването на регулаторна система, която да гарантира логистичния избор на най-ефикасните и устойчиви видове транспорт в зависимост от естеството на превозваните товари и наличните видове транспорт.

1.5

Повишаването на ефективността на транспортната логистика, отговаряща на нуждите на потребителите и на цялото общество, неизбежно налага значително ускоряване на внедряването на съществуващите водещи нови технологии и нови изследвания, както и постоянни усилия за обучение и квалификация на персонала и подобряване на условията на труд. Същевременно е необходимо да се оптимизира използването на съществуващата инфраструктура, да се оползотворят инвестираните в транспорта и логистиката човешки, материални и финансови ресурси. Необходимо е също да се насърчи повишаването на престижа и привлекателността на тези професии. Ще бъдат необходими също и нови инвестиции за ускоряване на интеграцията на новите държави-членки и улесняване на евро-средиземноморската политика и политиката на съседство. Освен това трябва да се направи оценка на дългосрочните перспективи по отношение на развитието на търсенето, за да се направят инвестиции с много дългосрочна възвръщаемост.

1.6

Следва да се увеличи безопасността и сигурността по пътищата, особено в зоните гранични с трети страни.

1.7

Бреговата ивица на ЕС се е удължила, като понастоящем включва и Балтийско и Черно море и е свързана с р. Дунав — основна ос, която е целесъобразно да бъде съживена отново. Европа разполага с пристанищни центрове, през които преминават 90 % от търговския обмен с трети страни и 40 % от търговията между страните от Европейския съюз. В тях значително се развиват логистичните дейности. Независимо от това са необходими редица подобрения. По-специално е целесъобразно да се модернизират връзките с транспорта по суша, като се осигури по-широка гама видове транспорт и по-широко използване на интермодалните подходи. Трябва също да се подобрят методите и организацията на претоварванията. Аналогично трябва да се цели постигане на по-добър баланс между отделните пристанища и по-добра допълняемост между тях и сухопътните транспортни центрове.

1.8

Комитетът подкрепя използването на новите технологии, приложните изследвания във връзка с подлежащите на подобрения аспекти на различните видове транспорт (инфраструктура, транспортни съоръжения и съоръжения за поддръжка, организация и условия на труд и др.), ангажирания принос за изготвянето на технически стандарти и стандарти за изпращане на данни и комуникация с цел улесняване на развитието на интермодалността и търговските потоци, както и по-добро „обвързване“ на растежа на производството и търговията, от една страна, и неизбежното нарастване на транспорта от друга. Фактор от основно значение в тази връзка е по-голямата ефективност на логистичните вериги.

1.9

Трябва да продължи изследователската дейност, свързана с двигателите и тяхната енергийна ефективност и с неизкопаемите горива, предназначени за превозните средства както за личен и колективен транспорт на пътници, така и за превоз на товари.

1.10

Логистиката на градския транспорт изисква спешни мерки и по-големи усилия, за да се предотвратят постепенното задушаване на икономиката на големите градове и значителните загуби на ефективност в резултат на времето, прекарвано в задръствания, което е непродуктивно и води до замърсяване, засягащо жителите и предприятията. За градската среда е необходим глобален подход, който да отчита нуждите на индивидуалния и колективния превоз на пътници и на товари, за да се постигне по-добро разпределение на пътната мрежа и да се обърне тенденцията, при която жители и редица дейности се преместват в разрастващите се предградия и отдалечени населени места.

1.11

В основата на този план са устойчивостта, енергийната ефективност и интермодалността, а предвиденият график подчертава неотложния характер на политиката, която трябва да бъде следвана. В предложенията на Комисията се дава превес на сътрудничеството и диалога пред задължителните мерки. Трябва да се докаже оперативността на този подход. Неговият успех ще зависи от операторите в транспортния сектор и техния капацитет за адаптиране към тези изисквания, поставяни настоятелно от гражданското общество.

2.   Предложенията на Комисията

2.1   Въведение

2.1.1

На 28 юни 2006 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Логистика на превоза на товари в Европа — ключ към устойчивата мобилност“ (1). Съобщението показа ролята на логистиката за по-устойчив, по-малко замърсяващ и наистина екологосъобразен транспорт. То трябваше да бъде последвано от консултации, за да доведе до изготвянето на европейски план за действие в областта на логистиката на превоза на товари (2), публикуван на 18 октомври 2007 г.

2.1.2

Комисията възнамеряваше да въведе логистичното измерение в транспортната политика на Европейския съюз с цел намаляване на постоянните затруднения, намаляване на потреблението на енергия, по-добро използване на интермодалността или мултимодалността на инфраструктурите и транспортните средства, опазване на околната среда и ограничаване на вредите и насърчаване на непрекъснатото обучение на персонала.

2.1.3

От Комитета беше поискано да изготви становище относно този план, който съдържа цели, график за постигането им и насърчава използването на новите информационни технологии за засилване на ефективността на логистиката на превозите, що се отнася до товарите (отделни товари, пратки, контейнери). Обмисля се също и система за сертифициране на доброволна основа на специалистите в областта на логистиката, а също и необходимите квалификация и обучение за упражняване на тяхната професия с оглед на улесняването на мобилността им.

2.1.4

Но още през 2006 г. Комисията подчерта, че не е лесно да се състави картина на европейския логистичен пазар поради липсата на адекватни статистически данни. Общо взето се смята, че логистиката съставлява 10 до 15 % от разходите за превозваните продукти.

2.1.5

В съобщението си Комисията предлагаше да се създаде европейска рамка за логистиката на превоз на товари и да се предприемат по-специално мерки в редица области. Планът за действие внася уточнения и определя срокове за изпълнение между 2008 и 2012 г., т.е. сроковете са твърде кратки:

набелязване и премахване на затрудненията в транспорта;

използване на усъвършенствани информационни и комуникационни технологии — ИКТ (наблюдение и проследяване) с Галилео, системите LRIT (за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния), RIS (Речни информационни услуги), AIS (система за автоматизирана идентификация), системата SafeSeaNet и телематичните приложения в железопътните превози (TAF) с интегрираната си логистика (ERTMS); въвеждане на „интелигентни“ технологии като разработването или стандартизирането на електронните етикети за радиочестотна идентификация (RFID) (3);

универсални стандарти за изпращане на данни и комуникация;

изследвания (Седма рамкова програма);

оперативна съвместимост и взаимна връзка;

обучение на квалифициран персонал в областта на логистиката;

европейски „бенчмаркинг“, като показателите и методологията предстои да бъдат разработени;

политики по отношение на инфраструктурата: поддръжка и оптимално използване на съществуващата инфраструктура и евентуални нови инвестиции, в частност в авангардните технологии;

качество на постиганите резултати посредством социален диалог и подходящо сътрудничество и регулиране;

насърчаване и опростяване на мултимодалните вериги и съответните стандарти за натоварване.

2.1.6

Планът за действие, публикуван през 2007 г., има за цел да включи планираните по-рано мерки в програма, съставена от по-подробно изложени цели, придружена от график за изпълнение на всяка от предлаганите мерки.

2.1.7

В съобщението си „За Европа в движение — устойчива мобилност на нашия континент“ (4), публикувано във връзка със средносрочния преглед и преразглеждането на Бялата книга за транспорта от 2001 г. (5), Европейската комисия поставя ударение върху понятието за „интелигентна мобилност“, включващо транспортната логистика и интелигентните транспортни системи (ИТС), и тази тема заема челно място и в плана за действие.

2.2   Електронни товари („е-freight“) и интелигентни транспортни системи

2.2.1

Широкото използване на наличните и бъдещите ИКТ може да подобри значително логистиката на превоза на товари, но все още създава проблеми, които следва да бъдат разрешени, като стандартизацията, уменията на ползвателите, регулаторните или други пречки пред дематериализирането на документите, сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот.

2.2.2

Понятието за „e-freight“ в крайна сметка води до „интернет на нещата“ (товари: отделни товари, колети и пакети, контейнери, като всеки елемент може да бъде индивидуализиран, наименован и идентифициран с помощта на пасивен или активен електронен етикет, активиран посредством радиочестотна идентификация); този нов интернет на нещата ще позволи автоматизиране и опростяване на трансфера на данни относно товарите (географско местоположение, информация относно естеството и обема и митнически и други съобщения). Необходимо е съществуващите системи да се разгърнат с оглед конкретната реализация на това ново измерение на интернет, основаващо се на идентифицирането на товарите.

2.2.3

През 2008 г. Комисията е планирала голям изследователски проект въз основа на пътна карта за разгръщането на ИТС и на технологиите, свързани с транспортната логистика.

2.3   Перспективи

2.3.1

Планът цели, чрез развиване на ефективността, да допринесе за разрешаването на проблеми като претовареността, замърсяването и шума, емисиите на въглероден двуокис и зависимостта от изкопаеми горива. Тези действия трябва да са придружени от работа в дългосрочна перспектива, извършвана съвместно с държавите-членки, за да се създаде обща база за инвестиции в бъдещите системи на товарния транспорт.

2.3.2

Европейската комисия ще изготви доклад за постигнатия напредък в изпълнението на плана за действие през 2010 г.

3.   Общи бележки

3.1

Разширяването на ЕС, нарастващата глобализация на търговията, възникващите нови икономически сили (не само Китай) и процесите на делокализиране представляват мощни фактори за развитие на търговията. Тя нараства с по-бързо темпо, отколкото производството. В Бялата си книга от 2001 г. Комисията беше предложила „отделяне“ на транспорта и растежа. Наложително е да се възобнови дебатът по този въпрос, най-малкото за да се възстанови тяхното „обвързване“ или „паралелизъм“. Във връзка с преразглеждането на Бялата книга през 2006 г (6). логистиката може да се превърне в определящ фактор за рационализиране и постигане на по-голяма ефективност на търговията и в превоза на товари, тъй като тя свързва различните видове транспорт и различните участници (организатори на потоци, превозвачи, ползватели, национални, общности и международни власти) и се опира на новите информационни технологии, технологии за заготовка и обработка.

3.2

Световните логистични вериги изискват в крайна сметка пълното интегриране на материалните и електронните връзки между видовете транспортни системи, с цел използване на най-ефективния вид или комбинация от видове транспорт и подобряване на логистиката, като се постави тройна цел — едновременно постигане на икономическа, социална и екологична ефективност (включително и намаляване на енергийните разходи).

3.3

В повечето случаи планирането на транспорта означава дълги срокове и сътрудничество между голям брой участници. Инвестициите в транспортна инфраструктура и логистични платформи се правят в твърде дългосрочен план и са много скъпи, по-специално по отношение на морските и вътрешните пристанища и летищата, но също и на площадките за съхраняване на контейнери и насипни товари или комбинираните транспортни площадки. Именно тези платформи обаче създават най-много проблеми и за тях трябва да се намерят бързи, надеждни и устойчиви решения. Ето защо според Комитета е целесъобразно да се пристъпи преди всичко към оптимизиране на използването на съществуващите структури, във връзка с което обменът на информация и опит може да се окаже много плодотворен. Но оползотворяването на съществуващата инфраструктура и използването на усъвършенствани технологии не е достатъчно. Необходимо е средносрочно и дългосрочно планиране на нови инвестиции.

3.4

Нови дълготрайни инфраструктури следва да се създават, когато изчисленията са показали много дългосрочна необходимост и когато не съществува алтернативно интермодално решение, например използване на други съществуващи инфраструктури. Железопътно-автомобилната комбинация например може да бъде алтернатива на разширяването на съществуващата пътна мрежа или на строежа на нови пътища. Необходимото планиране означава привличане на всички участници в логистичната верига: общностни, национални и регионални публични власти, предприятия, дистрибутори и други товародатели, специалисти по логистика и превозвачи, социални партньори. Всички засегнати страни следва да могат да участват в предварителните дискусии и различни консултации по тези въпроси, а и мненията им трябва да бъдат надлежно взети предвид.

3.5

Планирането трябва да доведе до създаването на дългосрочни партньорства, които да осигуряват устойчива жизнеспособност (както икономическа, така и социална) на инфраструктурите. То следва да се впише в Европейската перспектива за териториално развитие и да допринесе за поставянето на трайна основа на инвестициите в транспорта и за по-доброто структуриране и координиране с промишлените и търговски дейности и програмите за териториално устройство и градоустройство (по-специално за да се избегне „роенето“ на логистични платформи и прибързаните и скъпи делокализации, претоварването на някои оси и някои зони, от една страна, и упадъкът и изолирането на други зони поради липса или лошо качество на връзките, от друга).

3.6

Що се отнася до планираните нови стандарти за товарните единици, очевидно е, че те трябва да способстват за улесняването на евентуалните претоварвания по отношение на максималното тегло за обработка и габаритите. Въпреки това, предвид проблемите, свързани с факта, че почти целият превоз на товари по суша се извършва с автомобилен транспорт, тези стандарти не би трябвало да водят до допълнителни разходи, в резултат на които да се стигне до влошаване на инфраструктурата и до по-нататъшно намаляване на безопасността на автомобилния транспорт. Те следва да улесняват интермодалността.

3.7.

Във връзка с предложението от 2003 г. относно нова доброволна интермодална товарна единица, Комитетът отново заявява своята позиция, че комбинирането на две товарни единици с различни габарити представлява „логистичен кошмар“. Самата комбинация от посочените в становището две пречки (фиксирани размери на направляващите елементи на корабите и несигурността относно поемането на разходите за тази система) вече поражда загриженост, че системата няма да се използва.

4.   Специфични бележки

4.1

Комитетът отправя настойчиво искане да бъде консултиран относно доклада за напредъка на плана и евентуалните проблеми, свързани с неговото изпълнение, който Комисията ще изготви през 2010 г.

4.2

„Интернет за товарите“ несъмнено ще се окаже средство за подобряване на ефективността на транспортната логистика, както и на услугите, предоставяни на клиентите. Въпреки това, опирайки се на опита, натрупан от „интернет на наименованията“, Комитетът смята, че има какво да се обсъди по отношение на процедурите и инструментите за контрол, които следва да се създадат във връзка с „наименоването“; по исторически причини интернетът на наименованията се намира под крайния контрол на Министерството на търговията на Съединените щати. Комитетът подкрепя възможността за европейско управление в областта на наименоването и управлението на базите данни, както и при определянето на техническите стандарти.

4.2.1

Комитетът изразява задоволство от факта, че Комисията включва развитието на логистиката в обновената Лисабонска програма за растеж и заетост. Въпреки това, основавайки се на опита, той приканва Комисията да навакса бързо изоставането по отношение на въвеждането на новите технологии, по-специално що се отнася до „Галилео“.

4.3

Според Комитета поради икономическото значение и преобладаващо вътрешнорегионалния характер на търговията, интернетът на товарите следва да се основава на многополюсния принцип (напр. регионални или субрегионални органи за наименоване), а не да бъде поставян в крайна сметка под контрола на една единствена институция, при това външна за Европейския съюз.

4.4

Освен това е целесъобразно да се поставят ясно въпросите за защитата на личния живот и за поверителността на сделките във връзка с диверсифицирането на информационните инструменти, използвани за проверяването на съдържанието на товарите, за да се избегне изтичането на информация към престъпни организации, в частност в трети страни (като се взимат предвид и аспектите, свързани с митническия и застрахователен контрол), проследяването на товарите, техните изпращачи, междинните звена и получателите в контекста на насърчаването на ИТС и свързаните с тях информационни технологии.

4.5

Това важи по-специално за фината логистика, свързана с електронната търговия.

4.6

Комитетът оценява положително намерението на Комисията да „модернизира“ професията на специалистите в областта на логистиката посредством система за „дефиниране“ и „сертифициране“ на операторите, като желанието му е тази система да носи висока добавена стойност.

4.7

Комитетът приветства също и факта, че Комисията предлага да работи заедно със социалните партньори за изготвянето на изисквания за квалификация и обучение. В този контекст Комитетът се надява, че необходимите квалификация и обучение ще се развиват през целия живот и ще отразяват напредъка на познанието и технологиите. Комитетът приветства и факта, че Комисията работи за взаимно признаване на тези доброволни сертификати.

4.8

Необходимо е подобряването на логистичните резултати чрез засилено използване на новите технологии, чрез опростяване на административните процедури, обмен на опит, развиване на квалификациите и на обучението, интермодалност. Но Комитетът държи да подчертае, че положителното въздействие от този напредък може да се прояви в пълна степен само ако при транспортния и логистичния сектор се приложат мерки, за постигане на баланс в отделните видове транспорт или между тях и се въведе „регулирана конкуренция“, както препоръчва Комисията в Бялата книга от 2001 г., което означава относително преразглеждане на цените на транспорта и действително хармонизиране на условията за конкуренция в отделните видове транспорт и между тях в рамките на ЕС.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2006) 336 окончателен.

(2)  COM(2007) 607 окончателен.

(3)  Вж. проучвателно становище по тази тема: „Радиочестотна идентификация (RFID)“ (докладчик: г-н Morgan), ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 66-72 и работата на конференцията, проведена в Лисабон на 15 и 16 ноември 2007 г. (уебсайт на португалското председателство).

(4)  COM(2006) 314 окончателен от 22.6.2006 г.

(5)  Вж. съответните становища на Комитета относно Бялата книга COM(2001) 370 от 12 септември 2001 г.„Европейската транспортна политика за 1010 г. — време за взимане на решения“ и относно средносрочния преглед COM(2006) 314 от 22 юни 2006 г.: „За Европа в движение — устойчива мобилност на нашия континент — Средносрочен преглед на Бялата книга за транспорта“.

(6)  „За да продължи Европа да се движи: Устойчива мобилност за нашия континент- средносрочен преглед на Бялата книга за транспорта през 2001“ COM(2006) 314 окончателен, 22 юни 2006 г.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/50


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги“

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения“

COM(2007) 697 окончателен — 2007/0247 (COD)

COM(2007) 698 окончателен — 2007/0248 (COD)

COM(2007) 699 окончателен — 2007/0249 (COD)

(2008/C 224/11)

На 10 декември 2007 г. Европейската комисия реши, съгласно член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги“.

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите“.

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 8 май 2008 г. (докладчик: г-н HERNÁNDEZ BATALLER).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май 2008 г.), Европейският* икономически и социален комитет прие настоящото становище с 80 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК споделя целите на Комисията да се даде възможност на потребителите да извлекат максимална полза от пазара на електронни съобщения, да се гарантира липсата на нарушаване или ограничаване на конкуренцията, да насърчава ефективните инвестиции в инфраструктура и да поощрява иновациите, стимулирайки по този начин ефикасното потребление и управление на радиочестотния спектър и на номерационните ресурси.

1.2

Предвид факта, че секторът на електронните съобщения се характеризира с високо ниво на технологични иновации и със силно динамични пазари, ЕИСК счита за задоволителни регулаторния модел на рамката на електронните съобщения и предложените изменения, които се основават на:

1.2.1

децентрализирано регулиране в държавите-членки, като отговорността за наблюдаване на пазарите въз основа на общ набор от принципи и процедури се възлага на националните органи. Едновременно с това се укрепват независимостта, ежедневното управление и правомощията на НРО, като им се гарантират подходящи бюджети и достатъчни човешки ресурси и се подсилват изпълнителните им правомощия с цел подобряване на ефективното прилагане на регулаторната рамка;

1.2.2

консолидация на вътрешния пазар и възлагане на Комисията на определени правомощия във връзка с транснационалните пазари, които излизат извън обхвата на отговорностите на държава-членка;

1.2.3

по-добра съгласуваност на законодателството чрез осъвременяване на определени разпоредби с цел привеждането им в съответствие с развитието на технологиите и пазара, и заличаване на редица остарели или ненужни разпоредби;

1.2.4

разработване на ефективна стратегия за управление на спектъра, насочена към създаване на единно европейско информационно пространство;

1.2.5

в изключителни случаи, функционално разделение по решение на НРО, след одобрение от страна на Комисията, за гарантиране предоставянето на продукти с еднакъв достъп за всички оператори на вторичните пазари, включително поделенията на вертикално интегрирания оператор;

1.2.6

постигане на надеждна и ефикасна комуникация чрез мрежите за електронни съобщения. За постигането на тази цел, Органът трябва да допринесе за хармонизацията на подходящите технически и организационни мерки за сигурност чрез предоставяне на експертни съвети;

1.2.7

укрепване на правата на потребителите по отношение на определени аспекти на договорите, прозрачността и публикуването на информация, наличието на услуги, информационните и аварийните услуги и преносимостта на номерата. Независимо от това, с предложенията не се постига по-високо ниво на защита на потребителите, както е предвидено в Договора за създаване на Европейската общност по отношение на защитата на потребителите, тъй като те не разглеждат други аспекти, като например регулиране на обслужването на клиентите, минимални нива на качеството, наказателни клаузи или евентуална съвместна продажба на услуги и терминали;

1.2.8

по-голяма защита на неприкосновеността на личния живот, въпреки че не всички предложения са достатъчно амбициозни, като например защитата от нежелани съобщения (спам), която според ЕИСК трябва еднозначно да се основава на принципа на изричното предварително съгласие на потребителя да получава търговски съобщения.

1.3

ЕИСК приветства включването на крайното оборудване в приложното поле на регулаторната рамка, тъй като това ще подобри електронния достъп за крайни потребители с увреждания. Комитетът приветства и създаването на задължителни мерки за крайни потребители с увреждания по отношение на универсалната услуга, подобряване на достъпа до публични телефонни услуги, включително аварийни услуги, информационни справочни услуги, еквивалентни на достъпните за останалите крайни потребители, както и други конкретни мерки.

1.4

Опростяването и намаляването на административните разходи е важно, а наличието на по-голяма гъвкавост при задачите за управление на спектъра ще улесни административните процедури и ползването на спектъра от операторите. ЕИСК счита, че следва да има ограничен брой изключения от техническо естество, както и по-широки изключения за постигане на цели от общ интерес — които да се определят от държавите-членки — като културно и езиково многообразие, свобода на изразяване и плурализъм в медиите, насърчаване на социалното и териториалното сближаване и безопасност на човешкия живот, като се вземат предвид техническите, социалните, културните и политическите нужди на всички държави-членки, в съответствие с разпоредбите на националните законодателства и правото на Общността.

1.5

Създаването на Европейски орган за пазара на електронни съобщения, който ще бъде независим от Комисията и ще засили правомощията на НРО, би могло да бъде полезно, тъй като ще предостави средства за ефективно партньорство между Комисията и националните регулаторни органи по теми, изискващи съгласуваност на европейско ниво, като определяне на пазари, извършване на анализи и формулиране на решения, хармонизация на използването на радиочестотния спектър или определяне на транснационални пазари.

2.   Въведение

2.1

През 2002 г. бе одобрена реформа на пазара на далекосъобщенията, която доведе до създаването на регулаторна рамка за електронните съобщения (включително всички спътникови и наземни мрежи, фиксирани и безжични), включваща директивите относно рамката, достъпа, разрешението и универсалната услуга, както и директивата относно обработката на личните данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в сектора.

2.2

Тази регулаторна рамка на ЕС за електроните съобщителни мрежи и услуги бе създадена за улесняване достъпа на нови оператори до съществуваща инфраструктура, стимулиране на инвестициите в алтернативни инфраструктури и предлагане на потребителите на по-голям избор и по-ниски цени.

2.3

Регулаторният модел на сегашната рамка се основава на принципа на децентрализирано регулиране в държавите-членки, като отговорността за наблюдаване на пазарите въз основа на общ набор от принципи и процедури се възлага на националните органи.

2.4

Рамката предлага минимално ниво на хармонизиране, оставяйки определянето на мерките за изпълнение или на националните регулаторни органи (наричани по-долу „НРО“), или на държавите-членки.

2.5

Целта на регулаторната рамка е постепенно намаляване на специфичните за сектора правила ex ante паралелно с развитието на конкуренцията на пазара, посредством препоръка на Комисията, идентифицираща пазарите на стоки и услуги, в които правилата ex ante биха могли да се оправдаят.

2.5.1

Целта на всяка регулаторна интервенция ex ante е да бъде в полза на потребителите и да осигури конкурентоспособност на пазарите за крайни потребители. Определението за „релевантните пазари“ може да се променя с времето, тъй като характеристиките на стоките и услугите търпят развитие, а възможностите за продуктово заместване в търсенето и предлагането се променят, както е посочено в Препоръката на Комисията от 17 декември 2007 г. (1).

3.   Предложенията на Комисията

3.1

Комисията предлага широко преразглеждане на европейското законодателство, уреждащо електронните съобщения (наричано по-нататък „регулаторна рамка“), чрез съвместното представяне на:

две предложения за директива: първото — за изменение на директивите относно рамката, достъпа и разрешението, а второто — за изменение на директивите относно универсалната услуга и защитата на неприкосновеността на личния живот;

предложение за регламент за създаване на Европейски орган за пазара на електронни съобщения (наричан по-надолу „Органът“).

3.2

Накратко, тези предложения целят регулирането на „изменената“ европейска регулаторна рамка за електронни съобщения, като я приведат в съответствие с изискванията на националните регулаторни органи, операторите и потребителите на стоки и услуги.

3.3

Целта е да се създаде последователна „изменена регулаторна рамка“ за електронни съобщения, която да се възползва максимално от напредъка, постигнат от развитието на вътрешния пазар. Предложенията се отнасят до:

3.4

Предложението за изменение на директивите относно рамката, разрешението и достъпа:

а)

гарантира, по отношение на управлението на спектъра, че държавите-членки ще се консултират със заинтересованите страни, когато се обсъждат изключения от принципите за неутралност на технологиите и услугите, включително при преследване на цели от общ интерес;

б)

повишава последователността на регулаторната рамка чрез рационализиране на някои процедурни елементи в процеса на наблюдение на пазара, включително възможността Комисията да поеме анализа на пазара, ако НРО изостава значително при изпълнение на задълженията си;

в)

подобрява целостта и сигурността на мрежата чрез подсилване на съществуващите задължения и разширява обхвата на изискванията за цялост отвъд телефонните мрежи с цел покриване на мобилни и IP мрежи;

г)

засилва законовите гаранции на заинтересованите страни чрез дефиниране на разнообразни критерии, отнасящи се до независимостта на НРО, и признава правото на обжалване на решенията на НРО и възможността за прекратяване на изпълнението на приети от тях мерки с цел предотвратяване на сериозни и необратими вреди в спешни случаи;

д)

задоволява нуждите на уязвими групи, включвайки технически изисквания за оборудване на терминали за подобряване на електронния достъп за лица с увреждания, и актуализирайки целите на НРО по отношение на по-възрастни потребители и социално нуждаещи се потребители;

е)

позволява на НРО, след получаване на предварително съгласие от Комисията, да налагат функционално разделение;

ж)

създава обща процедура за подбор;

з)

и накрая, засилва изпълнителните правомощия на НРО, които имат възможността да налагат конкретни условия за общи разрешения, с цел обезпечаване на достъпа на лица с увреждания, за защита на авторското право и интелектуалната собственост и за гарантиране на съобщения от обществени органи в случай на непосредствени заплахи.

3.5

Предложението за изменение на схемата за универсална услуга, обработка на лични данни и защита на неприкосновеността на личния живот и правата на потребителите в сектора на електронните съобщения, както и режимът относно сътрудничеството в областта на защитата на потребителите се основава на постигнатия вече напредък в законодателния подход на Комисията в този сектор.

3.5.1

Признава се в тази връзка, че само конкуренцията не е достатъчна за задоволяване нуждите на всички потребители и защита на правата на потребителите; поради това са включени конкретни разпоредби, гарантиращи универсалната услуга, правата на потребителите и защитата на личните данни.

3.5.2

В частност, предложението цели да подобри прозрачността на тарифите и публикуването на информация за крайните потребители, като от операторите се изисква да публикуват сравнителна, подходяща и актуална информация в леснодостъпна форма, и като се предоставят правомощия на НРО да налагат спазването на тези задължения от операторите.

3.5.3

Включени са разпоредби за преносимост на номерата, така че потребителите да могат лесно да сменят доставчика (установен е максимален срок от един работен ден за ефективен пренос на номерата, а на НРО се дават правомощия за предотвратяване на възпиращи практики от доставчиците); извършват се подобрения на изискванията за информация относно местоположението на лицата, извършващи повиквания към аварийните услуги, като задължението за предоставяне на информация на аварийните служби.

3.5.4

„Възможността“ държавите-членки да приемат конкретни мерки в полза на потребители с увреждания е заменена с изрично „задължение“ за това, като се дава право на НРО да изискват от операторите да публикуват информация, представляваща интерес за потребители с увреждания.

3.5.5

Освен това, НРО ще имат правомощия да предотвратяват снижаването на качеството на услугата, установявайки минимални нива на качество за мрежови предавателни услуги за крайни потребители, и ще могат да наблюдават тарифите на дребно, ако няма предприятие, определено като доставчик на универсална услуга.

3.5.6

Ще бъдат предприети и стъпки за гарантиране уведомяването на крайните потребители за нарушаване на сигурността, водещо до загуба или по друг начин компрометиране на личните им данни, и за информирането им относно предпазните мерки, които могат да вземат за свеждане на щетите до минимум.

3.5.7

В този дух, използването на „шпионски програми“ или друг вреден софтуер се забранява, независимо от метода, използван за инсталирането му върху оборудване на потребител; борбата срещу нежеланите търговски съобщения в Европа се засилва чрез разпоредбата доставчиците на интернет услуги да предприемат законови действия срещу разпространители на спам.

3.6

В заключение, заслужава да се изтъкне предложението за създаване на „Орган“, отчитащ се пред Европейския парламент, който ще включва регулаторен съвет, състоящ се от ръководителите на НРО на всички държави-членки на ЕО и ще замени Европейската група на регулаторите (ЕГР) (2).

3.6.1

Този орган ще консултира Комисията относно приемането на някои решения, ще действа като експертен център за електронни съобщителни мрежи и услуги на ниво ЕС и ще поеме функциите на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства предложенията на Комисията, доколкото те целят да намерят решения за нуждите в областта на регулирането и управлението на европейския пазар на електрони съобщителни услуги.

4.1.1

ЕИСК подкрепя целта на Комисията за по-нататъшно отваряне на пазара на далекосъобщенията за конкуренция и за повишаване на инвестициите във високоскоростни мрежи (включително всички фиксирани, мобилни и спътникови технологии (3)), както и целта за постигане на интернет на бъдещето (интернет на нещата и семантичен интернет), така че да се осигури оптимизирано управление на спектъра на вътрешния пазар, и в контекста на цифровизацията на аудиовизуалните услуги. Това е в общия интерес на потребителите и бизнеса, нуждаещи се от достъп до висококачествени далекосъобщителни системи и услуги.

4.1.2

ЕИСК отбелязва, че настоящата регулаторна рамка в сектора на далекосъобщенията позволи:

постигането на съществен напредък към по-отворени, динамични пазари, както се изтъква от Комисията в нейния 12-ти доклад относно изпълнението на регулаторния пакет за далекосъобщенията;

борбата със сериозното неравенство между операторите, което е наследство от преимуществата, облагодетелствали старите държавни монополи.

4.2

ЕИСК счита за положително и това, че регулаторната схема, заложена в предложенията, е разширена до сферата на електронните съобщения, и следователно, до всички мрежи за предаване и доставка на услуги, от които то се състои.

4.3

В допълнение към подобряването на чисто техническите и управленски аспекти, посочени по-горе, Комитетът приветства големия брой разпоредби, насочени конкретно към укрепване на правата на потребителите на електронни съобщителни услуги, както и процедурните и административни гаранции за операторите, които осигуряват правилното изпълнение на тези разпоредби (право на изслушване на засегнатите страни, основания за решения, предпазни мерки и право на обжалване). С въвеждането на тези гаранции се гарантира „правото на добра администрация“, записано в член 41 на Хартата на основните права.

4.4

ЕИСК подкрепя в частност предложенията, направени в предходни становища и взети предвид в предложението на Комисията, относно:

изискването държавите-членки да приемат конкретни мерки за подпомагане на потребители с увреждания (4) за постигане на целите на Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

общите принципи за управление на спектъра (тъй като спектърът е от обществен интерес и трябва да се управлява от икономическа, социална и екологична гледна точка), които, освен неутралност на технологиите и услугите, трябва да обезпечават и културно и езиково разнообразие, свобода на изразяването и медиен плурализъм, и да отразяват техническите, социалните, културните и политическите нужди на всички държави-членки (5).

4.4.1

За да се гарантира културното и езиково многообразие е важно също така при предаването на съобщения по електронна поща диакритичните знаци на различните езици и буквите на кирилица, гръцки и други, да бъдат четливи, а не деформирани. Не би следвало използването на букви с диакритични знаци в кратки съобщения (SMS) да бъде по-скъпо.

4.5

ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията, особено във връзка със следните аспекти:

а)

опростяването на процедурите за анализ на пазара, което намалява административната тежест за НРО и административните разходи на операторите;

б)

подобряването на сигурността и целостта на мрежите, което гарантира надеждно ползване на електронните съобщения;

в)

укрепването на независимостта на НРО чрез ограничаване на възможностите на други публични органи да влияят върху ежедневното им управление и чрез осигуряване на собствени, независими бюджети и достатъчни човешки ресурси за НРО.

5.   Специфични бележки

5.1

Тъй като целта на предложенията на Комисията е, първо, да се приемат мерки за сближаване на националното законодателство в областта на електронните съобщения и, второ, да се създаде нов наднационален орган, ЕИСК желае да подчертае, че предложенията се основават изключително на член 95 от Договора за създаване на Европейската общност.

5.1.1

Разбира се този член може да бъде подходящо и достатъчно правно основание за постигане на преследваните цели (6), но съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности, Комисията ще трябва да следи, че приетите за тази цел мерки ще окажат реално въздействие върху националните законодателни разпоредби (водейки до тяхното изменение) и ще регулират в изчерпателна степен на наднационално ниво всички онези аспекти, които ще облагодетелстват потребителите и ползвателите на електронни съобщения, както и аспектите, отнасящи се до законовите и процедурните гаранции, заложени в предложенията (7).

5.1.2

Накратко, приемането на бъдещата наднационална регулаторна рамка в тази област не трябва да се превърне в обикновена козметична преработка на сегашната наднационална регулаторна рамка в сектора на електронните съобщения.

5.1.3

Горното се отнася и до създаването на Органа, чието съществуване е напълно оправдано дотолкова, доколкото същият е в състояние да подпомогне последователното и ефективно изпълнение на големия брой предложени разпоредби, за които същият е отговорен по силата на предоставените му конкретни правомощия.

5.1.4

Създаването на този Орган отговаря на принципа на субсидиарност, тъй като съществуващото сътрудничество:

а)

е слабо структурирано и се основава на неефективни механизми, което разпокъсва вътрешния пазар;

б)

не гарантира еднакви условия за оператори, установени в различни държави-членки;

в)

пречи на потребителите да реализират ползите, произтичащи от конкуренцията и трансграничните услуги.

5.1.5

То е в съответствие и с принципа за пропорционалност, тъй като прави възможно установяването на ефективно партньорство между Комисията и националните регулатори по въпроси, по които се изисква европейска последователност.

5.2

Органът следва да функционира като изключителен форум за сътрудничество между НРО при упражняването на правомощията им съгласно регулаторната рамка.

5.2.1

ЕИСК очаква бъдещата оценка на работата на Органа, за да се гарантира, че неговата дейност се основава на прозрачност, отчетност и независимост, и че правомощията на НРО са засилени, като им е дадена солидна и прозрачна основа в правото на Общността.

5.3

По отношение на законодателния подход на предложената регулаторна рамка е важно да се признае ползата от прилагането на специфични критерии за регулиране на сектора, заедно с принципите и правилата на свободната конкуренция на вътрешния пазар (8). Това се отнася особено до въпросния сектор, който изисква административни интервенции ex ante, включващи сложни икономически анализи на съответния пазар, които не са необходими в други сектори на вътрешния пазар (9).

5.3.1

ЕИСК изразява подкрепа за целта на регулаторната рамка за прогресивно намаляване на регулирането ex ante в сектора, паралелно с развитието на конкуренцията на пазара, която Комисията вече осъществява постепенно, например чрез препоръката си от 17 декември 2007 г. ЕИСК изразява надежда, че — предвид динамиката на пазара на електрони съобщения — характеристиките на продуктите и услугите и възможностите за тяхната замяна ще се развият по такъв начин, че прилагането на този вид мерки за намеса ще стане ненужно.

5.3.2

ЕИСК е убеден, че „функционалното разделение“ е изключителна мярка, която следва да се прилага пестеливо. Тя трябва да се налага само от НРО, след предварително одобрение от Комисията, която следва да поиска становището на новия Орган.

5.3.3

Подобно решение може да бъде оправдано единствено в случай на постоянен неуспех да се постигне ефективна недискриминация на различните засегнати пазари, както и в случаите, когато перспективите за конкуренция в инфраструктурата в разумни срокове са малки или липсват, след прилагането на едно или повече решения, които са били счетени за подходящи в миналото.

5.4

Въпреки това, конкретните разпоредби, предложени за този сектор, не покриват някои съществени въпроси, оказващи въздействие върху ефективното и прозрачно осъществяване на свободната конкуренция между операторите и доставчиците на услуги на паневропейския пазар, или някои съществени аспекти на правата на потребителя.

5.5

Първо, следва да се изясни обхвата на „националната сигурност“, която, съгласно член 3 a, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон, остава „единствено в рамките на отговорността“ на всяка държава-членка.

5.5.1

Това признаване на нерегулирани правомощия ще предостави значителна свобода на действие при установяване на причините и мерките, които, по съображения, касаещи националната сигурност, биха могли да водят до изключения в прилагането на секторните правила и принципи и на правото на конкуренцията, включени в съответните предложения на Комисията.

5.5.2

В сектора на електронните съобщения понастоящем съществуват национални правила, които оставят на държавите-членки правото да определят съобщителни мрежи, услуги, съоръжения и оборудване, извършващи дейности, съществени за националната отбрана и обществената сигурност (10). В този смисъл, ЕИСК отбелязва, че практиките при изпълнението на проекта „Галилео“ биха могли да бъдат полезни.

5.6

С оглед запазване на социалната, икономическа и териториална цялост при създаване на нови мрежови инфраструктури, особено що се отнася до така наречените „мрежи от ново поколение“, обществените органи имат нужда да стимулират икономически и социален напредък и високо ниво на заетост, в съответствие с правото на Общността и демократичните принципи, с оглед създаване на високотехнологичен пазар на електронни съобщения.

5.6.1

Мерките за намеса трябва да служат, с обществено финансиране — особено от местните власти — за засилване на бъдещото внедряване на мрежи от ново поколение, при наличие на гаранции, че това не оказва въздействие върху неутралността на технологиите, и че — в духа на принципа за пропорционалност — се избягва ненужното дублиране на мрежови ресурси.

5.7

По отношение влиянието на предложената регулаторна рамка върху правата на потребителя, в някои случаи ще бъде необходимо да се извърши конкретен анализ на защитата на правото на достъп до услуги от общ икономически интерес (11) (което, освен че се признава за основно право в член 36 на Хартата за основните права на ЕС, ще бъде регулирано чрез член 16 от ДЕС и протокол № 9, приложен към Договорите), и защитата на свободната конкуренция, която няма да бъде между целите на ЕС, посочени в член 3 на Договора от Лисабон, но ще бъде субект на ad hoc регулиране, съгласно Протокола относно вътрешния пазар и конкуренцията, приложен към Договорите.

5.7.1

Въпреки че ЕИСК приветства факта, че предложението относно универсалната услуга създава механизъм за консултации в държавите-членки, чрез който се гарантира, че на интересите на потребителите ще се обръща необходимото внимание, той изказва съжаление, че нито една от разпоредбите не се отнася до ролята на организираното гражданско общество, когато става дума за консултация и участие в процеса на приемане от компетентните наднационални органи на подходящи мерки, гарантиращи ефективно прилагане на механизмите за консултации в ЕС.

5.7.2

По отношение на физическите аспекти на универсалната услуга, ЕИСК очаква предложенията на Комисията по темата да бъдат публикувани тази година, преди да е дал окончателно своята позиция. Докато това се случи, ЕИСК повтаря отново (12) основните принципи, които счита за приложими:

а)

достъп до висококачествени услуги на справедливи, уместни и достъпни цени;

б)

бърз обществен широколентов достъп до информация и модерни далекосъобщителни услуги във всички региони;

в)

достъп за всички потребители, независимо от дохода и географското им местоположение, с право на изравняване на тарифите;

г)

справедлив и недискриминиращ принос на всички доставчици на далекосъобщителни услуги за поддръжка и усъвършенстване на универсалната услуга;

д)

наличие на конкретни, предсказуеми и адекватни механизми, гарантиращи поддържането и разширяването на универсалната услуга, в съответствие с технологичното и социалното развитие;

е)

всички допълнителни принципи, считани за необходими от НРО за защита на обществения интерес;

ж)

създаване на форум или обсерватория на електроните съобщения на нивото на Общността, с оглед отчитане мненията на всички участници в икономическата и социалната сфера и на други организации на организираното гражданското общество.

5.7.3

От гледна точка на универсалната услуга, директивата следва да покрива следните аспекти:

а)

нуждата от регулиране на потребителските услуги, предлагани от операторите, включително възможността за налагане на нива за качество на потребителската услуга, когато услугата започне да се влошава;

б)

определянето на наказателни клаузи, така че да се осигури по-голяма правна сигурност;

в)

изменения на договорите;

г)

минимални нива на качество за някои аспекти, даващи правомощия на НРО да налагат минимални нива на качество за всички услуги, ако го желаят;

д)

изготвяне на подробни фактури и подобрени ценови услуги, при наличие на гаранции, че фактурите включват разбивка на всички услуги извън сферата на електронните съобщения;

е)

съвместната продажба на услуги и терминали, която следва да бъде обект на по-прозрачни договорни споразумения.

5.7.4

Повишаването на защитата на потребителите, предвидена в предложението за универсалната услуга, не гарантира изцяло високо ниво на защита на потребителите, както се изисква от член 153 от Договора за създаването на Европейската общност, тъй като предложението не спазва общия принцип, според който абонатите имат правото да прекратят по всяко време, без неустойка, договорите си с доставчиците на електрони съобщителни мрежи и услуги.

5.7.5

Въпреки това, съществуват някои аспекти, за които тази защита е подобрена, като:

ценова информация с прозрачни, актуализирани или сравними тарифи и информация за предлаганите видове услуги;

реформата на Регламент (ЕО) № 2006/2004, която прави възможно международното сътрудничество, с оглед предотвратяване на нежелателни практики като „фишинг“ (13), „сайбърстокинг“ и „спуфинг“.

5.8

ЕИСК счита, че по отношение на неприкосновеността на електронните съобщения предложението представлява стъпка напред спрямо съществуващото законодателство. Комитетът призовава Комисията да повиши поверителността на съобщенията, които се осъществяват чрез публични съобщителни мрежи и публично достъпни електронни съобщителни услуги, и на съответните данни за трафика, в съответствие с критериите, предвидени в съдебната практика на Съда на Европейските общности (14).

5.8.1

ЕИСК подкрепя укрепването на регулирането на основните права, отнасящи се до електронните съобщения, като защитата на неприкосновеността на личния живот, защитата на личните данни, тайната на съобщенията и поверителността, и някои търговски аспекти, отнасящи се до интелектуалната собственост.

5.8.2

Когато става дума за сигурност (15), следва да се приемат подходящи мерки за гарантиране на мрежовата сигурност (16) и за използване на достатъчно надежден шифрован материал, така че да се повиши защитата на неприкосновеността на личния живот.

5.8.3

ЕИСК счита за положително прилагането на защитата по тази директива за обществени съобщителни мрежи, поддържащи устройства за събиране на данни и за идентификация (включително безконтактни устройства, като системи за радиочестотна идентификация — RFID) (17).

5.9

Що се отнася до нежеланите търговски съобщения (спам), ЕИСК припомня (18) убеждението си, че законодателството следва да се основава еднозначно на принципа на предварителното съгласие на потребителя: интересът на потребителя е този, който трябва да е господстващ с оглед предотвратяване на нежелани търговски съобщения. Следователно, следва да се вземат всички необходими мерки за гарантиране спазването на този принцип, като там, където е приложимо, се въвеждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Брюксел, 29 май 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 65.

(2)  Създадена с Решение на Комисията 2002/627/ЕО от 29.7.2002 г., последно изменено с Решение на Комисията 2004/641/ЕО от 6.12.2007 г., ОВ L 323, 8.12.2007, стр. 43.

(3)  Виж становище OB C 44, 16.2.2008 г., стр. 50, (докладчик: г-н Retureau).

(4)  Проучвателно становище относно „Бъдещо законодателство в областта на електронния достъп“, ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 91-95.

(5)  OB C 151, 17.6.2008 г., стр. 25.

(6)  Решение на СЕО от 2.5.2006 г., дело C-436/03.

(7)  Пак там. Правни основания 44 и 45.

(8)  Виж A. Bavasso, „Electronics Communications: A new Paradigm for European Regulation“, CML Rev. 41, 2004 г., стр. 110 и следващи.

(9)  De STREEL, A: „The Integration of Competition Law Principles in the New European Regulatory Framework for Electronics Communications“, World Competition, 26, 2003 г., стр. 497.

(10)  За по-подробен анализ по тези въпроси, виж MOREIRO GONZÁLEZ, Carlos J.: „Las cláusulas de Seguridad Nacional“. Iustel, 207, стр. 26-31, 53-64.

(11)  Виж становище CESE 267/2008 (прието на 14.2.2008 г.), докладчик: г-н Hencks.

(12)  Становище на ЕИСК, прието на пленарната сесия на 28.2 и 1.3.2001 г.ОВ C 139, 11.5.2001 г., стр. 15.

(13)  Вид измама, която включва придобиване на данни за банковите сметки на лице, без негово знание, с цел достъп до тях и отклоняване на средства.

(14)  В частност, вж. Решение на СЕО от 29.1.2008 г. (дело С-275/06).

(15)  ЕИСК е в процес на изготвяне на становище (INT/417) DT R/CESE 480/2008 относно „Борба срещу измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства“.

(16)  Виж становище „Мрежа и информационна сигурност“, докладчик: г-н Retureau, ОВ C 48 от 20.2.2002 г., стр. 20.

(17)  Виж становище „Радиочестотна идентификация (RFID)“ докладчик: г-н Morgan, ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 66.

(18)  Становище, прието на пленарната сесия на 24 и 25 януари 2001 г., ОВ C 123, 25.4.2001 г., стр. 53.


30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация“

COM(2007) 709 окончателен — 2007/0243 (COD)

(2008/C 224/12)

На 5 декември 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 71 и член 80, параграф 2 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация (КСР)“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 май 2008 г. (докладчик: г-н McDonogh).

На 445-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 май 2008 г. (заседание от 29 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 75 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Препоръки

ЕИСК е съгласен с и подкрепя препоръките на Комисията, но в допълнение препоръчва следното:

1.1

да се въведе законодателство за пълното отказване на превозвачите-собственици в ЕС от участие в предприятията, доставчици на компютъризирани системи за резервация (КСР) в ЕС, както и мерки за предотвратяването на бъдещи инвестиции в КСР, преки или не, от страна на превозвачите.

1.2

Да се запазят правилата за превозвачите-собственици, докато тези авиокомпании не се откажат от участието си в предприятията, доставчици на компютъризирани системи за резервация (КСР).

1.3

Да се отменят разпоредбите за неутрално изобразяване на информацията. Поддържането на главен екран на практика се използва ограничено поради индивидуалните предпочитания или политики на пътуващите по лични или делови причини, докато в онлайн средата за резервации правилата за неутралност са или рядко спазвани, или не са обхванати в Кодекса за поведение.

1.4

Да се изиска визуалното представяне на тарифи да включва винаги всички данъци, такси, доплащания и разходи за КСР. Да се гарантира прозрачна информация за полета, особено що се отнася до заблуждаващи практики като съвместното ползване на кодове, при което извършващите превоза компании трябва да бъдат ясно показани на потребителя.

1.5

Да се позволи на пътническите агенции и авиокомпаниите да договарят свободно с КСР условията за това как могат да бъдат използвани и закупувани данни от системата за проучване на продажбите (MIDT — Market Information Data Tapes).

1.6

Да се засилят правилата за защита на личните данни, по-специално на всички лица, чиито данни присъстват в досието на пътника (PNR — Passenger Name Record), а не само на пътуващия.

1.7

Прилагането на частта от Кодекса относно защитата на личните данни, особено във връзка с трансфера към трети страни (търговски и правителствени организации) на лична информация, притежавана от авиокомпаниите, трябва да бъде гарантирано от ЕС и признато под формата на двустранни договори с правителствата на трети страни, вместо чрез договорености, които не са правно обвързващи.

1.8

Да се въведат нови разпоредби, според които всички досиета на пътници (PNR), създадени от абонатите на КСР трябва да бъдат защитени без изключение от разпоредбите на Кодекса относно защитата на личните данни; тази клауза да се отнася и за авиокомпании, които възлагат на доставчиците на КСР хостинга на базите си данни от досиета на пътници, както и за пътнически агенции, туроператори и корпорации.

1.9

Да се премахнат разпоредбите, според които абонатите могат да прекратят договорите си с доставчик на КСР с тримесечно предизвестие.

1.10

КСР да бъдат официално признати като администратори на лични данни, не само за данни относно пътувания със самолет или влак, но и относно хотели, коли, фериботи, застраховки и други данни, съдържащи се в техните системи.

1.11

Да се насърчава влизането на нови КСР на пазара, като по този начин се увеличава конкуренцията между доставчиците на системите. Абонатите и клиентите ще бъдат обслужвани по-добре чрез подобрени услуги, технологии и конкурентни цени.

1.12

Да се насърчават железопътните компании да разпространяват услугите си чрез КСР и да популяризират тези по-екологични начини на пътуване в ЕС.

2.   Въведение

2.1

На 15 ноември 2007 г. Комисията предложи преразглеждане на Регламент (ЕИО) № 2299/89 относно Кодекса за поведение при КСР. Този регламент беше създаден, за да се предотврати антиконкурентното поведение на един специален пазар, за който общите правила в областта на конкуренцията не биха били достатъчни. По това време КСР беше единственият жизнеспособен канал, чрез който потребителите можеха да имат достъп до информация за пътуванията, и същественото беше, че доставчиците на КСР бяха притежавани и контролирани от авиокомпаниите.

2.2

КСР е компютъризирана система, използвана за съхранение, търсене, разпространение на информация относно пътуванията и за резервации.

2.2.1

Четирите КСР, които съществуват днес, са SABRE, Galileo, Worldspan и Amadeus. Всички са американска собственост, освен Amadeus, която е европейска. Galileo и Worldspan се сляха през 2007 г., но все още извършват дейност като отделни предприятия.

2.3

Обстоятелствата за КСР се промениха, тъй като:

2.3.1

По-голямата част от авиокомпании продадоха дяловете си в КСР, с изключение на ключови предприятия като Air France, Lufthansa и Iberia (1).

2.3.2

С навлизането на Интернет, КСР вече не е единственият наличен канал за резервиране на самолетни билети. С нарастването на достъпа до Интернет в държавите-членки на ЕС (2) и с подобряването на технологията за организиране на пътувания чрез Интернет, вече няма да се разчита до толкова голяма степен на КСР за достъп до данни за пътуванията.

2.4

Пазарът на КСР в САЩ беше дерегулиран през 2004 г. при условие, че превозвачите-собственици се откажат напълно от финансовото си участие в КСР. Оттогава таксите за резервации намаляха с 20-30 %. Превозвачите от ЕС се затрудняват в конкуренцията с превозвачите от САЩ, тъй като нямат възможност да сключват по-изгодни договори с доставчиците на КСР.

2.5

В резултат на Кодекса за поведение, пазарът на КСР в ЕС все още е доминиран от олигопол и влиянието при преговорите е разпределено неравномерно между основните участници. КСР имат гарантиран пазар и разполагат с отношенията с пътническите агенции, докато авиокомпании подобриха пазарните си позиции като развиха възможностите си за дистрибуция чрез Интернет.

2.6

Като се изключи правилото за превозвачите-собственици, се приема, че общото законодателство на ЕС в областта на конкуренцията ще бъде достатъчно, за да се предотвратят злоупотреби като фиксирането на цени при липсата на регулиране, специфично за сектора.

3.   Бележки

3.1   Превозвачи-собственици

3.1.1

Авиокомпании, притежаващи дял в КСР, се наричат „превозвачи-собственици“. Премахването на разпоредбите за превозвачи-собственици би било твърде рисковано, тъй като трите най-големи европейски авиокомпании (Iberia, Lufthansa, Air France) притежават значителен дял в Amadeus. Рискът от антиконкурентно поведение е твърде голям и господстващото положение на националните пазари остава реална заплаха за другите КСР и превозвачите, които нямат дял в тях.

3.1.2

ЕС трябва да въведе цялостно ограничение върху собствеността или акционерния дял (настоящ и бъдещ) в КСР от страна на всички авиокомпании.