ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 211

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 51
19 август 2008 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

444-та пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г.

2008/C 211/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации — Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни местаCOM(2007) 474 окончателен

1

2008/C 211/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движениеCOM(2007) 560 окончателен — 2007/0201 (COD)

9

2008/C 211/03

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежкотоварни автомобили (Евро VI) и относно достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средстваCOM(2007) 851 окончателен — 2007/0295 (COD)

12

2008/C 211/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно защитните конструкции при преобръщане на селскостопанските или горските колесни трактори (статични изпитвания) (Кодифицирана версия) COM(2008) 25 окончателен — 2008/0008 (COD)

17

2008/C 211/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към обща енергийна политика

17

2008/C 211/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

23

2008/C 211/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Интегрирана морска политика за Европейския съюзCOM(2007) 575 окончателен

31

2008/C 211/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета относно статистическите справки при автомобилен превоз на товари по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на КомисиятаCOM(2007) 778 окончателен — 2007/0269 (COD)

36

2008/C 211/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Малки, чисти и конкурентоспособни — Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната средаCOM(2007) 379 окончателен — {SEC(2007) 906, SEC(2007) 907, SEC(2007) 908}

37

2008/C 211/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите-членкиCOM(2007) 707 окончателен

40

2008/C 211/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за храни, предназначени за специфична хранителна употреба (преработена версия)COM(2008) 3 окончателен — 2008/0003 (COD)

44

2008/C 211/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на КомисиятаCOM(2008) 104 окончателен — 2008/0042 (COD)

45

2008/C 211/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птициCOM(2008) 105 окончателен — 2008/0038 (COD)

46

2008/C 211/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 (относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии) във връзка с изпълнителните правомощия, предоставени на КомисиятаCOM(2008) 53 окончателен — 2008/0030 (COD)

47

2008/C 211/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към общи принципи на гъвкавата сигурностCOM(2007) 359 окончателен

48

2008/C 211/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете(COM(2007) 424 окончателен

54

2008/C 211/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Превенция на тероризма и агресивната радикализация

61

2008/C 211/18

Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно данъчни ставки по ДДС, различни от стандартните данъчни ставки по ДДСCOM(2007) 380 окончателен — SEC(2007) 910

67

2008/C 211/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективиCOM(2007) 507 окончателен

72

2008/C 211/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Свободата на сдружаване в страните партньори от Средиземноморския регион

77

2008/C 211/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преговори за сключване на нови търговски споразумения: позицията на ЕИСК

82

2008/C 211/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията: Да общуваме на тема Европа в партньорствоCOM(2007) 568 и Приложение COM(2007) 569

90

BG

 


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

444-та пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г.

19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации — Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места““

COM(2007) 474 окончателен

(2008/C 211/01)

На 16 август 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 на Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията — „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации“ — Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2008 г. (докладчик: г-н PEZZINI).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 130 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът може да подкрепи твърдо инициативата на Комисията само при условие, че тя вземе под внимание не само проблемите на търсенето, но също така и най-вече оптимизирането на аспектите, свързани с предлагането, като се избягват неуспехите и бюрокрацията.

1.2

Комитетът е твърдо убеден, че насърчаването на действията на местно и регионално ниво и способността за свързването им в мрежа за осъществяване на Лисабонската стратегия са от съществено значение за съвместните усилия в областта на НИРД, водещи до създаването и развитието на иновативни предприятия на цялата територия на Съюза, но най-вече за привличането на местните икономически и социални участници в осъществяването на споделените цели за повече и по-добри работни места в рамките на общо устойчиво и конкурентоспособно глобално развитие.

1.3

Комитетът подчертава отново важността на триъгълника на знанието (научни изследвания, образование и иновации), който играе съществена роля в насърчаването на растежа и заетостта и счита, че е от първостепенно значение да се ускорят реформите, да се насърчават високите постижения във висшето образование и в партньорството между университети, научноизследователски центрове и предприятия и да се гарантира, че всички сектори на о бразованието и на обучението изпълняват напълно своята роля в насърчаването на творчеството и иновациите, особено на регионално и местно ниво. Това важи особено за онези конкретни региони –еврорегионите — където свързването в мрежа на съседни общности и партньори се извършва на територии, надхвърлящи националните граници.

1.4

Комитетът счита, че въпросите, свързани с конкурентоспособността, икономическото и социалното развитие и заетостта в европейските региони трябва да се разглеждат от всички участници по по-проактивен и по-координиран начин отколкото това се прави сега, за да се насърчи оптимизирането на конкретните резултати в постигането на целите на Лисабонската стратегия.

1.5

Комитетът напълно споделя констатацията на Комисията относно недостатъците в съвместното и координирано използване на инструментите на Общността, но изразява съжаление, че от едно десетилетие насам този ключов въпрос все още е предмет на анализи, без да се достига до същината на проблема, за да се развиват нови възможности на „simultaneous engineering“ (1) между различните видове намеса на европейско ниво и на ниво ЕС.

1.6

Комитетът счита, че е необходимо, но не и достатъчно, да се действа единствено по отношение на търсенето. Според него следва да се преодолее етапът на утвърждаване на необходимостта да се обръща по-голямо внимание на регионите и да се премине към:

териториална стратегия за научни изследвания, технологично развитие и иновации;

конкретни съображения по отношение на трансграничното сътрудничество;

координирано използване на инструментите на Общността;

по-пълна информация относно предлаганите възможности на национално и европейско ниво;

значително намаляване на бюрократичните тежести.

1.7

Според Комитета е необходимо да се действа в дълбочина относно предлагането, за да се гарантира единна и леснодостъпна рамка, обединяваща всички предлагани инструменти за развитието на конкурентоспособността на европейските териториални общности, като се преодолеят трудностите от правно естество, липсата на съгласуваност между сроковете за стартиране и предоставяне на финансова подкрепа.

1.8

Комитетът счита, че е особено необходимо да се изработи Практически европейски наръчник, който представя в обобщен вид:

видовете общностни и паневропейски дейности, които могат да бъдат започнати;

различията в изискванията за подбор и критериите за оценка;

съгласуваност и несъгласуваност на процедурите и управлението;

съвместимост и допълняемост на възможните действия.

1.9

Освен това Комитетът счита, че за да може да се гарантират нови възможности за „simultaneous engineering“ между различните видове действия и за да се оптимизират и концентрират ресурсите по места, едно точно и навременно действие от страна на Общността повече не може да се отлага.

1.10

Ето защо Комитетът счита, че е от първостепенно значение да се решават проблемите с плурализма на нивата на управление и с разпокъсаността на действията, необходими за конкурентен подем на европейските региони, в съответствие с позицията, която ЕИСК вече изрази (2) и предлага започването на нова инициатива „Jasmine“ (Joint Assistance Supporting Multiprojects for Innovation Networking in Europe), за да се запълнят съществуващите институционални празноти, както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането и за да се постигне значително намаляване на бюрократичните тежести.

1.11

Инициативата Jasmine би трябвало да e насочена към по-добро разбиране и съгласуваност на поведението на различните участници, от които се изисква да участват в процес на вземане на решения в мрежа, в единна съгласувана рамка за териториално планиране.

2.   Въведение

2.1

Европейските региони на знанието са изправени пред множество фактори за промяна, които представляват както предизвикателства, така и възможности, оказващи влияние върху способността им за постигане на целите на обновената Лисабонска стратегия.

2.2

Сред факторите за промяна можем да споменем следните:

—   екзогенни фактори: ускорения процес на глобализиране, появата на континентални области със силна динамика на растеж, значителното повишаване на цените на енергията и на суровините, непредвидените научни и технологични разработки, интернационализирането на иновациите, проблемите, свързани с изменението на климата, миграционният натиск, който често е неуправляван или неуправляем;

—   ендогенни фактори: застаряването на населението, опазването на околната среда и запазването на качеството на живота, остаряването на производството и услугите, модернизирането на публичния сектор, нарастващото взаимодействие между нововъзникващите знания и наличните човешки ресурси, способностите за културно развитие и творчество, развитието на общите териториални инфраструктури, както материални, така и нематериални.

2.3

По тези теми Комитетът имаше възможност няколко пъти да изрази своето мнение, както в общ план, в рамките на развитието на Лисабонската стратегия и политиките на Общността за научни изследвания и иновации, околна среда, образование и обучение, така и в по-конкретен план.

2.4

Комитетът, по-специално, имаше възможност да подчертае необходимостта „да се създадат условия на цялата територия на Общността за адаптиране към предизвикателствата на икономиката на знанието, като по този начин се помогне всички региони да могат да вземат предвид целите от Лисабон“ (3).

2.5

Освен това Комитетът потвърди, че „новата конфигурация на модели на конкуренция на световния пазар налага големи промени. Новите интегрирани платформи и мрежите трябва да разглеждат темите, свързани с научните изследвания и иновациите, с управлението на новите човешки ресурси, с промоцията и маркетинга, с финансите и кредита, с логистиката и наблюдението на пазара, както и с услугите за клиентите“ (4).

2.6

Комитетът потвърждава убеждението си, че насърчаването на действията на местно ниво и способността за включването им в мрежа с цел осъществяване на Лисабонската стратегия са съществени за поощряването на създаването на иновативни предприятия в рамките на устойчиво и конкурентно развитие. Това би трябвало също така да включва по-специално всички онези региони (еврорегиони) и дейности, където свързването в мрежа на съседни общности и партньори се извършва на територии, надхвърлящи националните граници.

2.7

В своето становище относно „Зелена книгаЕвропейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ Комитетът препоръча „Европейското научноизследователско пространство да бъде допълнено от Европейско пространство на знанието с цел създаване на Европейско общество, основано на знанието“ и посочи необходимостта от „координация от страна на Комисията […] за изграждането на ефикасни ръководни и консултационни структури, както и на добре функционираща организация на труда“ (5).

2.8

Накрая, Комитетът подчерта важността на „триъгълника на знанието“ — образование, научни изследвания и иновации, който играе съществена роля в насърчаването на растежа и заетостта. Поради това е необходимо да се ускорят реформите, да се насърчават високите постижения във висшето образование и в партньорството между университетите, научноизследователските центрове и предприятията и да се гарантира, че всички сектори на образованието и обучението изпълняват напълно своята роля в насърчаването на творчеството и иновациите, особено на регионално и местно ниво.

2.9

Комитетът счита, че конкурентоспособността и икономическото и социалното развитие, както и развитието на заетостта на европейските региони, трябва да бъдат разглеждани от всички по по-проактивен и по-координиран начин: Комисията следва да се стреми да преодолее ограниченията, поставяни от различни правни основания и от процедурни критерии, за да се насърчи оптимизирането на конкретните резултати в постигането на целите на Лисабонската стратегия чрез различни бюджетни инструменти на Общността, в интерес на гражданите-данъкоплатци, както и по отношение на ефективността на съвместния достъп, координацията, синергиите и съгласуваността на действията, осъществими на общностно и паневропейско ниво, за да се достигне критичната маса, необходима за постигане на мултиплициращ ефект.

2.10

Според интегрираните насоки за растеж и заетост на обновения Лисабонски дневен ред политиката на сближаване очертава три стратегически приоритета (6):

засилване привлекателността на държавите-членки, регионите и градовете („Градове на науката“) (7), като се подобри достъпът до тях и се гарантират подходящи нива на качеството на услугите и опазване на околната среда;

насърчаване на иновациите и предприемчивостта и развитие на икономиката, основана на знанието, чрез научни изследвания и приложения на иновациите, в това число на информационните и комуникационните технологии;

създаване на повече и по-добри работни места чрез привличане на повече хора в производствената и предприемаческата дейност, като се подобрява адаптивността на предприятията и работниците и се увеличават инвестициите в човешкият капитал.

2.11

По отношение на предлагането, трудностите за гарантиране на ефекта на лоста и координирано използване на наличните за постигането на тези цели финансови инструменти, зависят от присъщите характеристики на самите инструменти, а именно от:

различните управленски и процедурни насоки, които ги уреждат;

тяхното измерение, по-специално териториално или транснационално;

спецификата на целите, които им се възлагат;

различната правна база;

възлагането на отговорности за вземане на решения и управление на различни звена и органи.

2.12

По отношение на търсенето, регионите често се характеризират с:

липса на ясно, определено и споделено виждане за териториална стратегия за научни изследвания, технологично и иновационно развитие;

трудности от информационен и комуникационен характер;

недостатъчни способности за управление на сложни проекти, които са структурирани на няколко нива и преследват различни цели;

недостатъчно развитие на клъстери и на районни мрежи;

неадекватно развитие на професионалните, технически и организационни умения, необходими за оптимално използване на стратегията за иновации.

2.13

Недостатъците трябва да бъдат преодолени, като се осигури техническа помощ и координация от самото начало на всички програми на Общността.

2.14

Похвалните инициативи за синергия, които са налице при осъществяването на различни програми и структурни мерки за периода 2007-2013 г. изглежда са необходимо, но недостатъчно условие за оптимизиране на конкретните резултати.

2.15

Комитетът имаше възможност да изрази положителното си мнение относно инициативи на Комисията като Jeremie, и предложи създаването на координатор на Jeremie, разглеждан като координиращо и информационно звено между различните действия, подчертавайки, че липсва проект, който да е в състояние да координира и финализира вече съществуващите многобройни инструменти в областта на кредитирането (8).

2.16

Комитетът подкрепя и споделя напълно декларациите на г-жа Danuta Hübner, член на Европейската комисия, относно инициативите Jasper, Jeremie и Jessica (9), „които създадоха нова динамика и перспективи за инвестиране, за растеж и заетост в държавите-членки и в някои региони, както и между социалните партньори във всички региони на Европейския съюз“.

2.17

Комитетът счита, че приетите от него насоки за научни и технически изследвания на ЕС (CREST) (10) и публикувани през м. септември 2007 г. представляват важен насочващ инструмент, въпреки че е ограничен до взаимодействия между Рамковата програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и новите структурни фондове.

3.   Предложението на Комисията

3.1

В предложението на Европейската комисия се подчертават потенциалните синергии, които съществуват в проектирането на инструменти за финансиране на европейските политики за научни изследвания, за иновации и сближаване, които са на разположение на заинтересованите страни, за да се направят по-конкурентоспособни европейските региони, в зависимост от възможностите им за усвояване.

3.2

Като основни инструменти на политиката са посочени Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (7 РП), новата рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP), както и новите насоки на структурните фондове и на кохезионния фонд.

3.3

Комисията посочва, че е действала посредством серия от координиращи консултативни групи, които са дали следните препоръки:

да се разработи специална стратегия за координирано използване на рамковата програма и на програмите на политиката на сближаване в областта на тяхната стратегия за НИРД;

да се укрепи управлението на стратегиите за НИРД чрез обмен и създаване на мрежи;

да се създадат ефикасни синергии за засилване и укрепване на капацитета на НИРД, развитието на високи постижения, вниманието към МСП, създаването на форми на сътрудничество на европейско и международно ниво и ефективното използване на резултатите;

да се подобрят комуникацията и сътрудничеството между националните и регионалните оператори и бенефициентите;

да се използват инициативи на специфичната програма „Капацитети“ на 7 РП за координирани действия;

да се засилят на синергиите между политиката на сближаване и 7 РП относно научноизследователските инфраструктури с участието на държавите-членки.

3.4

Комисията призовава държавите-членки да усъвършенстват условията за координирано развитие и използване на инструментите на Общността, като се създадат механизми за информиране на заинтересованите оператори относно възможностите, които им се предлагат, и се наема да публикува до края на 2007 г. практическо ръководство за възможностите за финансиране за научноизследователските институти с предвидените от националните и регионални механизми условия за насърчаване на координиран достъп до финансирането.

4.   Общи бележки

4.1

Комитетът подкрепя напълно поставената от Комисията диагноза относно недостатъците в областта на съвместното и координирано използване на препоръчаните от нея инструменти на Общността, но не е съгласен с терапията, тъй като счита, че тя е недостатъчна за постигане на целите, преследвани от политиките на Общността, особено в областта на научните изследвания, иновациите и обучението.

4.2

Комитетът изразява съгласие с Комисията (11) относно факта, че „за реализацията на обновеното Партньорство за растеж и заетост е необходим стремеж към стимулиране на икономиката на знанието, по-специално чрез научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите“, но счита че това партньорство следва да бъде обща отговорност на всички заинтересовани страни, преди всичко на ниво Общност, но и на национално, регионално и местно ниво.

4.3

Комитетът счита, че е необходимо да се направи повече от разработването на една териториална стратегия за научни изследвания, технологично развитие и иновации, като все повече се използват:

инструментите за прогноза и SWOT-анализ (12) за определяне на стратегическите възможности на регионите;

действията за изграждане на капацитет и за формиране на подходящ професионализъм;

засилването на атрактивността на заетостта в областта на НИРД, за да се избегне „изтичането на мозъци“, както в рамките на ЕС, така и към останалата част от света;

обмена на квалифицирани експерти и на опит в иновациите;

подкрепата за развитие и координация на индустриалните научни клъстери;

използването на Европейските технологични платформи успоредно с общите европейски инициативи;

координираното използване на инструментите на Общността, заедно със създаването на интерактивни системи за информиране на заинтересованите оператори относно предлаганите им възможности;

възможностите за комуникация и обмен на опит, най-вече между МСП.

4.4

Според Комитета е необходимо да се действа в дълбочина по отношение на предлагането, за да се гарантира леснодостъпна рамка на всички инструменти, предлагани за конкурентното развитие на европейските територии, в съответствие с целите за „Социално отговорна територия“ с участието на социалните партньори, търговските камари, университетите и организираното гражданско общество в съответствие със стратегиите за устойчиво развитие на европейската индустриална политика (13), както за устойчиво производство, така и за устойчиво потребление.

4.5

От друга страна, Комитетът счита, че посочването на инструментите, които допринасят за засилване на растежа и за количествено и качествено подобряване на заетостта и конкурентоспособността на европейските региони чрез научни изследвания и иновации, е непълно по отношение на съответните инструменти за действие на Общността и недостатъчно по отношение на гамата от налични възможности за европейските региони и необходимостта от координиране на приложимите паневропейски и международни инструменти.

4.6

В Съобщението не се посочват или пък се посочват бегло (14) следните възможностите за действие:

Европейската инвестиционна банка с широкия й спектър от оферти;

инициативата „Иновации 2010“ (i2i);

действията за сътрудничество, започнати на европейско и общностно ниво, като например Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) или Европейските технологични платформи;

оборудването, предназначено за европейските човешки ресурси в областта на науката и технологиите, програмата Eiburs (Програма на ЕИБ за спонсориране на научни изследвания в университетите);

програмата Starebei (STAges de REcherche BEI), Университетска мрежа на ЕИБ;

регионални и местни дотации за НИРД и иновации;

публични и частни инвестиции в НИРД и в иновационни проекти;

услуги в областта на ИКТ и аудиовизуални средства;

Интегрираната програма за действие, свързана с работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, съставена от други секторни програми за „образование и обучение през целия живот за знания, творчество и иновации“ (15), която е съставна част на „триъгълника на знанието“ (образование, научни изследвания и иновации);

инструментите в областта на информационното общество за действия на Общността с програми, предвидени в рамките на „Иновации 2010“ (16);

приносът на социалния диалог за укрепване на обществото на знанието;

развитието на непрекъснатото и продължаващото обучение;

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (17), предназначен за оказване на специфична и конкретна помощ с цел да се улесни пълноценното връщане на работа на работниците от отрасли или сектори, които понасят шок от сериозно икономическо сътресение (18).

4.7

Освен това в Съобщението не се споменават паневропейските и неевропейските програми и инициативи, които все пак оказват влияние по отношение на иновативното развитие на територията на ЕС, като например:

инициативата EUREKA, паневропейска мрежа, която е предназначена за ориентирани към пазара индустриални организации за научноизследователска и развойна дейност и която подкрепя конкурентоспособността на европейските предприятия чрез установяване на връзки и иновационни мрежи в 36 различни държави, с които Комисията е сключила договори за сътрудничество;

програмата EUROSTARS, съвместна инициатива на ЕС и EUREKA, базираща се на трансевропейска схема за подкрепа на МСП за разработване на нови продукти и услуги, предназначени за пазара;

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която сключи с Комисията споразумение за партньорство с цел да се улесни изготвянето на големи проекти, съфинансирани от кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), по-специално в новите държави-членки за периода 2007-2013 г.;

програмата LEED — ОИСР (Local Economic and Employment Development Programme — програма за местно икономическо развитие и създаване на работни места), с която се определят, анализират и разпространяват иновативни идеи за местното развитие и се допринася за подобряване на управлението на малките и средни предприятия, включително в сътрудничество с Европейската комисия;

банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ), която има споразумение за партньорство с Комисията и финансира социални проекти за повишаване на икономическото и социално сближаване и за засилване на социалната интеграция, опазването на околната среда и развитието на човешкия капитал в регионите;

различни дейности, свързани с еврорегионите;

инициативите, свързани с „Градове на науката“.

4.8

Освен това Комитетът счита, че следва по-добре да се уточнят посочените трудности и пречки за съвместно и координирано използване на средствата на национално, регионално и местно ниво и от различните оператори (19) (при съобразяване с Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, член 54, параграф 5), не само по отношение на различната правна база, тематичната специализация, географските райони, реда и условията за прилагане, но и по отношение на значителните, понякога непреодолими, различия, като например:

транснационален или нетранснационален характер на проектите;

съгласуване на сроковете за започване;

съгласуване на сроковете за предоставяне на финансовата помощ;

едновременно прилагане;

възможности и способности да се раздели един цялостен проект за териториално действие на серия от „подпроекти“, които могат да бъдат започнати в зависимост от определените изисквания на отделните програми и инструменти, независимо дали са общностни, паневропейски или международни.

4.9

Комитетът счита, че е особено необходимо да се разработи Европейски практически наръчник, който да представи в обобщен вид типовете общностни и паневропейски дейности, които могат да бъдат предприети, различните критерии за оценка, съвместимостта и допълването на възможните мерки.

4.10

Комитетът припомня необходимостта от координирани и съвместни действия „относно връзките между структурните политики на Общността и политиките за научни изследвания и иновации на Съюза, както самият той на няколко пъти изрази желание за това“ и подчертава, че „една тясна координация между тези политики е особено необходима, за да се постигне оптимално ниво на оперативна синергия и за да може да се отговори пълно на нуждите на гражданите, предприятията и обществото с глобалната цел за устойчив и хармоничен растеж в средносрочен и дългосрочен план, в съответствие с интегрирания подход на НИСД за решаване на проблеми и с ключовия фактор, какъвто са тези нива на синергия, за развитието на нематериалните инвестиции“ (20).

4.11

Комитетът подчертава множеството общностни политики, които заедно с политиката на сближаване и политиката за научноизследователска дейност допринасят за постигането на целта за конкурентно развитие на европейските региони и подчертава още веднъж изискването за интегриран и координиран подход, а именно:

устойчива индустриална политика, както беше подчертано на срещата на Европейския съвет в Брюксел през м. декември 2007 г., за „да се насърчава интегриран подход към европейската конкурентоспособност чрез устойчива индустриална политика, съчетана с иновации и умения, като същевременно се развива външното измерение, за да се осигурят равностойни условия“ (21);

преглед на политиката на единния европейски пазар за гарантиране на благоприятни условия за иновации, за защита на интелектуалната собственост и за сътрудничество между университети, предприятия и научноизследователски центрове, за засилване на политиката на правна стандартизация;

социална политика и политика по отношение на заетостта, като се гарантира структуриран социален диалог, споделени принципи на гъвкава сигурност (22), подкрепа за „стареене, оставайки активни“ и политики за активно включване и продължаващо образование за всички граждани;

политика на устойчиво развитие и потребление, която се отразява в научноизследователската дейност и прилагането на „чисти“ иновационни технологии, и която включва интегрирана политика по отношение на климата и енергията и устойчивото управление на природните ресурси и устойчиво производство и потребление.

4.12

В тази връзка Комитетът потвърждава онова, което вече беше заявил (23):

„да се изготви и приеме обща стратегия на Общността за рационализиране на съществуващите механизми и за интегриране на съответните различни европейски политики, която, зачитайки регионалните специфики, дава еднозначна насоченост на действията на ниво Общност във връзка с конкурентоспособността и устойчивото и хармонично развитие на европейската система“;

„определяне на интегрирани инструменти за иновации на местните, регионални и национални пазари …“;

„определяне на степента на интеграция и необходимите взаимодействия между тези пазари така, че да се гарантира съвместимост и по-добра съгласуваност между системите за вземане на решения и на прилагане на структурните политики за сближаване и за НИРД и иновации, необходими за пълното им и ефикасно интегриране“;

„определяне на нови форми на интегрирано приложение на инструментите за сближаване и за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности чрез опростени и, доколкото е възможно, уеднаквени и автоматизирани процедури и методи, като се използват напълно предлаганите възможности за модулиране на нивата на подкрепа за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на предприятията …“;

„създаване на системи за контрол и проследяване на съвместните действия на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и на сближаване, за да се оценява ефективността въз основа на постигнатите резултати по отношение на заявените цели чрез предварително дефинирани и хармонизирани показатели за ефективност и сравнителни оценки на регионално ниво“.

4.12.1

Освен това Комитетът препоръчва интегриране на програмите за обучение на Общността.

4.13

Комитетът изразява съжаление, че след един период от десет години този ключов въпрос е само обект на анализ, без да се достигне до същината на проблема, което предполага намесата на Общността, за да се предложат нови възможности за „ simultaneous engineering “ между различните видове намеса: технологична, демонстрационна, иновационна, разпространителска, обучителна, финансова и др., насочени към подобряване на заетостта и на производителността на различните териториални общности (24).

4.14

Комитетът счита, че едно точно и конкретно действие на Общността повече не бива да се отлага, ако не искаме да се изложим на риск от загуби по отношение на конкурентоспособността и заетостта на европейските региони.

5.   Предложението на ЕИСК:

Инициативата Jasmine (Joint Assistance Supporting Multiprojects for Innovation Networking in Europe)

5.1

ЕИСК настоятелно подчертава необходимостта Jasmine да бъде доброволен инструмент за опростяване и премахване на бюрократичните, процедурни и концептуални пречки, предоставен за съвместно ползване в паневропейски, общностни, национални и регионални програми в съответствие с ускореното развитие на Европейското научноизследователско пространство.

5.2

Комитетът счита, че понастоящем за конкурентен подем на европейските региони от първостепенно значение е да се решат проблемите, които се дължат на плурализма на нивата на управление на различните мерки, които могат да бъдат предприети и предлага стартирането на нова инициатива „Jasmine“ (Joint Assistance Supporting Multiprojects for Innovation Networking in Europe), за да се попълнят съществуващите институционални празноти, както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането, в областта на мерките за подпомагане на научноизследователската и развойна дейност.

5.3

Дейността на Общността би трябвало да се базира на политиката на включване в мрежа — Policy Networking, и би могла да бъде конкретизирана по следния начин:

създаване на инициатива на Общността, която би могла да бъде наречена например общностна инициатива Jasmine и която се осъществява успоредно с инициативите Jasper, Jeremie и Jessica и предвижда разработване на действия за техническо подпомагане, насочени към националните, регионални и местни власти, както и към заинтересованите оператори, за да се постигне действителна ефективност при координирането на общностните, паневропейските и националните дейности, за да се отговори на необходимостта от „ simultaneous engineering “ между различните видове действия;

с действието се цели по-добро разбиране и съгласуваност на поведението на различните участници като участници в един процес на вземане на решения в мрежа и на взаимозависимостта им по отношение на информация, управленски капацитет, компетенции и финансови ресурси, насочени към едновременното стартиране на действията за управление на няколко нива в единна и съгласувана рамка на териториални проекти, както по отношение на публично-частно партньорство (ПЧП), така и по отношение на национални, общностни и транснационални проекти;

политика на вертикална мрежа, която да включва управляващите институции на различни нива: международно, общностно, национално и регионално в добре определени и структурирани системи за сътрудничество;

политика на хоризонтална мрежа, която да включва заинтересовани участници от публичния и частния сектор по места, като например местните власти, предприятията, банките, неправителствените организации, групите по интереси и институциите за социален диалог (25);

създаване на координатор за Jasmine, като общностно звено за връзка и за информация — включително създаването на специален уебсайт — като се избягва обаче прекомерната централизация (26)между различните нива и различните действия — които се подчиняват на различни правила и представляват различни нива на управленски отговорности във и извън службите на Комисията — с цел оптимизиране на резултатите;

осъществяване на общностна мрежа от регионални координатори на Jasmine в регионите, които желаят това, за разрешаване на проблемите с цялостно разработване на проекти, разделени на повече подпроекти; връзка между териториалния и транстериториалния аспект на тези подпроекти; търсене на транснационални и национални партньори за предложенията за повече проекти; съгласуване на сроковете за започването им; съгласуване на сроковете за предоставяне на финансовата помощ; едновременното им прилагане, забрана за дублиране;

доброволно създаване от страна на регионите на Регионални фондове за участие в Jasmine , подлежащи на акредитация от страна на Комисията според критерии за рентабилност, ефективност, безпристрастност, еднакво третиране и прозрачност на процедурите, които трябва да включват предварително определени схеми, предвидени от Комисията;

стартиране на общностно проучвателно действие „Конкурентоспособни европейски региони“, което извлича полза от опита на ГД „Изследвания“ и включва най-висшите ръководители на всички заинтересовани служби на Комисията, както и бюрата за политическо представителство на регионите, Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет;

„включването на специфични сравнителни оценки относно успеха на нови методи за управление на основата на прозрачността и опростяването на процедурите и на истинското партньорство с местните и регионални икономически и социални участници“ (27);

мерки за засилване изграждането на капацитет на местните администрации и икономическите и социални участници, подкрепа за развитието на транснационални мрежи за проекти в партньорство, наблюдение на синергиите и на синхронизирането на проекти, подкрепа за прозрачна и интерактивна общностна стратегия за комуникация и информация.

5.4

Новите приоритети на регионалните програми, съсредоточени върху иновациите, конкурентоспособността и взаимното учене през целия активен живот, би трябвало да дадат възможност за развитието на активни политики за засилване и подкрепа на конкурентоспособността на територията чрез финансиране на мерки за регионално и междурегионално прогнозиране, за клъстери и местни мрежи, гарантиращи стратегическа визия, споделяна от всеки регион, която може да послужи за основа за действие за техническо подпомагане за оптимално съвместно използване на най-подходящите национални, общностни и паневропейски инструменти и инструментите на публично-частното партньорство.

5.5

Инициативата Jasmine би могла да се разглежда като знак за гаранция за различните финансови организации и програми с цел по-лесното одобряване на допълнителни и/или организирани в последователни етапи преки проекти чрез протоколи за споразумения или споразумения за сътрудничество между Европейската комисия и други европейски или неевропейски организации или чрез административни разпоредби на Комисията, предназначени за различните й служби, отговарящи за отделните програми. Това би означавало, че за одобрение от страна на няколко финансиращи институции, които разглеждат пакет от предложения, би бил представен само един набор от документи за проекта.

5.6

С инициативата Jasmine се цели улесняване на мобилизирането на финансови ресурси, които зависят от различни нива на управленски отговорности и на различни нива, както на публично, така и на частно управление, за достигане на оптималната критична маса от ресурси, като по този начин се дава възможност за засилване на техния общ ефект на лоста за осъществяването на единна рамка от множество проекти, която да отговаря напълно на споделената стратегическа визия за един европейски регион по отношение на развитието на неговите силни страни в областта на технологиите и иновациите.

5.7

Jasmine би трябвало да се базира на опита от инициативата за водещите пазари, Европейските технологични платформи и Съвместните технологични инициативи, както и на резултатите на ERANET и ERANET-PLUS, на инициативите „Региони за икономическа промяна“ и „Pro Inno“, както и на Jeremie, Jaspers и Jessica (28).

5.8

Jasmine би могла да оптимизира усилията за иновации и научни изследвания на територията, предприятията, човешките ресурси, университетите, центровете за научни изследвания и администрациите, работещи в тази област, и чрез общностите на знанието и иновациите (ОЗИ) на Европейския технологичен институт (ЕТИ), но е необходимо да се припомни, че в основната си част иновациите са предприемаческа дейност, която трябва да може да се развива при възможно най-добри оперативни рамкови условия, особено от гледна точка на данъчното облагане, свързано с научноизследователската дейност, третирането и защитата на интелектуалната собственост, както и по отношение на структурите за постигане на високи резултати в образованието и обучението, за да може да се създават повече и по-добри работни места.

5.9

В заключение, Jasmine би могла да допринесе за използването на специфичните предимства на регионите и да помогне за насърчаване на обмена в областта на иновациите и научните изследвания.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Така както то се употребява в документите на Комисията в смисъл на „симултанно проектиране“.

(2)  Вж. становище, ОВ C 44 от 16.2.2008 г., стр. 1 (докладчик: г-н WOLF): „Комитетът препоръчва да се разработят ясни и разбираеми правила за разнообразните инструменти за стимулиране и координиране на НИРД, включително обобщаващ списък (и упътване за използване) на всички инструменти и форми за стимулиране и координиране, с които Комисията разполага за нуждите на НИРД …“.

(3)  Вж. становище, докладчик: г-н Malosse, ОВ C 10 от 14.1.2004 г., стр. 88.

(4)  Вж. становище, ОВ C 255 oт 14.10.2005 г., стр. 1.

(5)  Вж. становище, ОВ C 44 от 16.2.2008 г., стр. 1.

(6)  Решение на Съвета от 6.10.2006 г.

(7)  Вж. също така инициативата „Градове на науката“

(www.sciencecities.eu).

(8)  Вж. становище, ОВ C 110 от 9.5.2006 г.

(9)  Jeremie: Съвместни европейски ресурси за микро и средни предприятия; Jessica: Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските зони; Jaspers: Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони.

(10)  Насоки CREST — 1.6.2007 г.

(11)  Вж. COM(2007) 474 окончателен.

(12)  SWOT: Анализ на силните и слабите страни, възможностите за развитие и заплахите.

(13)  COM(2007)374 окончателен от 4.7.2007 г.

(14)  Вж. SEC(2007) 1045 от 16.8.2007 г.

(15)  Вж. COM(2007) 703 окончателен от 12.11.2007 г.

(16)  Вж. COM(2007) 146 окончателен.

(17)  Вж. COM(2006) 91 окончателен.

(18)  Вж. становище, ОВ C 318 от 23.12.2006 г.

(19)  Вж. становище, ОВ C 44 от 16.2.2008 г., стр. 1: „Настоящи инструменти на Общността за насърчаване и координиране. Същевременно, Комитетът препоръчва да бъдат разработени общи, ясни и разбираеми правила за използване на разнообразните инструменти на Общността за стимулиране и координиране на НИРД. Би било много полезно Комисията да състави списък и описание (т.е. разбираемо упътване за използване) на всички инструменти и форми за стимулиране и координиране на НИРД, с които разполага. От такъв списък би станало видно, дали при все по-голямото изобилие от инструменти се запазва достатъчна яснота за предназначението и обособеността им и дали те остават достатъчно обозрими и приложими за потенциалните потребители, както и за самите служители в Комисията, или пък се нуждаят от преработване, което да ги направи по-ясни“.

(20)  Вж. становище, ОВ C 40 от 15.2.1999 г.

(21)  Европейският съвет в Брюксел, 14 декември 2007 г., заключения на председателството.

(22)  В съответствие с формулировката от заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 март 2008 г. (т. 16) и в становищата на ЕИСК.

(23)  Вж. становище, ОВ C 40 от 15.2.1999 г.

(24)  Вж. бележка под линия № 23.

(25)  Вж. ГД „Регионална политика“, ЕК, м. януари 2003 г.

(26)  Вж. становище, ОВ C 44 от 16.2.2008 г., стр. 1: „Във всеки случай, трябва да се избягва да се създава впечатлението, че Комисията се стреми към централно управление на европейската научноизследователска дейност. В противен случай още повече ще се засилят бездруго съществуващите опасения на гражданите от прекалена централизация в Брюксел“.

(27)  Вж. становище, ОВ C 10/88 от 14.1.2004 г.

(28)  Вж. бележка под линия № 9.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/9


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение“

COM(2007) 560 окончателен — 2007/0201 (COD)

(2008/C 211/02)

На 23 октомври 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2008 г. (докладчик: г-н RANOCCHIARI).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 155 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и заключения

1.1

Всяка година в 27-те държави-членки вследствие на пътнотранспортни произшествия над 44 000 души загиват, а други 1,7 милиона са ранени. Над 8 000 от загиналите и 300 000 от ранените спадат към категорията на най-уязвимите участници в движението — пешеходците и велосипедистите (1).

1.2

За да се гарантира по-голяма защита на тази категория, през 2003 г. беше приета рамкова директива, предвиждаща значително подобряване на конструкцията на предните части на моторните превозни средства, което трябва да се извърши в две фази: първата се прилага от 1 октомври 2005 г. спрямо получилите типово одобрение автомобили, а втората би трябвало да започне през септември 2010 г., след преглед на приложимостта, който следва да се извърши най-късно до 2004 г.

1.3

Извършените от редица независими експерти проучвания показаха, че тази втора фаза е неосъществима, поне в предвидения срок: по тази причина Комисията предлага да я преразгледа, като добави в нея и нови алтернативни мерки, които да гарантират, а дори и да подобрят нивото на безопасност, спрямо предвиденото в съществуващата директива.

1.4

В проучването, извършено от определения от Комисията експерт (2), бяха предложени различни решения, включени в разглежданото предложение. Те съдържат мерки за активна и пасивна безопасност, в съответствие с препоръките на CARS 21 (3) и със законодателното предложение на икономическата комисия за Европа на ООН — Женева (United Nations Economic Commission for Europe — UN/ECE) за Глобална техническа разпоредба (ГТР) (Global Technical Regulation — GTR) за защита на пешеходците.

1.5

Освен това ЕИСК смята, че предложението не нарушава свободната конкуренция между производителите, доколкото не поставя ограничения на пазарното предлагане на модели автомобили, а цели да насочи търсенето към модели, отговарящи на по-високи изисквания за безопасност.

1.6

В светлината на гореказаното, ЕИСК безрезервно подкрепя предложението на Комисията; въпреки това, не може да не изрази съжаление от почти тригодишното закъснение, с което се достигна до преразглеждане на мерките, оказали се неприложими, и до изготвянето на нови, макар че, по всяка вероятност, това закъснение се дължи отчасти на факта, че днес разполагаме с технически данни и решения, които в момента на приемането на настоящата директивата не съществуваха.

1.7

ЕИСК призовава това закъснение, което е сериозно, тъй като се отнася за живота и здравето на европейските граждани, да се навакса с незабавно и пълно приемане на предложението от страна на Парламента и Европейския съвет и по този начин в предвидените срокове да се даде старт на втората фаза.

1.8

ЕИСК изразява задоволството си от по-голямата ефикасност на приетите технически мерки за автомобилите и същевременно приканва европейските институции и държавите-членки по-уверено да продължат инициативите, засягащи останалите два аспекта, които допринасят за пътната безопасност: от една страна — подобряването и обезопасяването на инфраструктурата и от друга — обучението и повишаването на осведомеността на всички участници в движението. Този призив се отнася и за регионалните и местни власти, които в тази област трябва във все по-голяма степен да поемат отговорности от решаващо значение.

2.   Въведение

2.1

Всяка година в 27-те държави-членки на ЕС вследствие на пътнотранспортни произшествия загиват около 8 000, а са ранени 300 000 пешеходци и велосипедисти. Това са най-уязвимите участници в движението по пътищата.

2.2

Още през 2001 г. Европейската комисия получи уверение от автомобилните производители те да поемат ангажимент за разработване на нови мерки, чрез които да се повиши активната (преди да се стигне до сблъсък) и пасивната (в момента на сблъсъка) безопасност на пешеходци и велосипедисти.

2.3

Между различните мерки, които навремето производителите предложиха, трябва да се споменат: оборудването на всички моторни превозни средства с антиблокираща спирачна система ABS, доброволния отказ от продажба на твърди решетки (rigid bull bars), оборудването с дневни светлини DRL — мярка, която впоследствие беше премахната поради противопоставянето на някои държави-членки, и накрая — бъдещото въвеждане на допълнителни нови технологични системи за повишена активна защита, които все още се намират в процес на проучване.

2.4

Съветът и Европейският парламент изразиха одобрение на поетия от автомобилната индустрия ангажимент и в същото време изразиха желание защитата на пешеходците да се регулира не от доброволни споразумения или препоръки, а от истинско законодателство в областта на безопасността на пешеходците под формата на специфична директива.

2.5

Това доведе до приемането на „рамкова“ директива 2003/102/ЕО (4) относно „безопасността на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение“ и след това — на директива 2005/66/EО (5) относно „употребата на системи за предна защита в моторни превозни средства“ (премахване на твърдите решетки).

2.6

Рамковата директива относно безопасността на пешеходците се основава на изпитания и пределно допустими стойности, препоръчани от Европейския комитет за подобряване на безопасността на моторните превозни средства (EEVC). В нея се предвижда приложението да се извърши в две фази — и двете насочени към пасивната безопасност. Първата фаза, в която беше предвидено извършването на промени в конструкцията и олекотяване на капака на двигателя и бронята за превозните средства от категории М1 и N1  (6) с максимално допустима маса 2 500 кг, влезе в сила на 1 октомври 2005 г. за получилите типово одобрение превозни средства. Втората фаза, предвиждаща по-строги изпитания и пределно допустими стойности, се предвижда да започне на 1 септември 2010 г. за автомобилите, получили типово одобрение.

2.7

По отношение на приложимостта на тестовете от втората фаза, още в процеса на обсъждането на предложението в Европейския парламент възникнаха множество съмнения до такава степен, че в крайния вариант на директивата беше предвидено до 1 юли 2004 г. Комисията да изготви проучване относно осъществимостта на самата втора фаза. По-специално, проучването имаше за цел да определи „алтернативните мерки — както пасивни, така и като съчетания от активни и пасивни мерки — които са поне еквивалентни на разпоредбите като действителна ефективност“ (7).

2.8

Серия проучвания, извършени от независими експерти, между които и проучванията, възложени от Комисията, показа, че е технически невъзможно да се изпълнят изискванията от втората фаза в срока и чрез тестовете, предвидени от EEVC. В светлината на това заключение новото предложение предвижда преразгледани параметри за пасивна безопасност и нови елементи за активна безопасност, разработени междувременно от индустрията и които са в състояние да отговорят на изискванията на член 5 от директивата за мерки, „които са поне еквивалентни на разпоредбите като действителна ефективност“ и дори да ги надвишат.

2.9

Освен това, сега препоръчаните тестове са еднакви с тези, които се съдържат в предложението за Глобална техническа разпоредба (ГТР) (Global Technical Regulation) относно безопасността на пешеходците, изготвено от икономическата комисия за Европа на ООН (UN/ECE). Едно последващо евентуално хармонизиране на европейското законодателство с извъневропейското би донесло и очевидна полза по отношение на конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия.

3.   Предложението на Европейската комисия

3.1

Новото предложение вече е под формата на регламент, а не на директива. То предвижда преди всичко съчетаване на препоръките на директивата относно системи за предна защита с тези от предходната директива, относно безопасността на пешеходците, в която ще се внесат поправки, необходими за гарантирането на нейната приложимост. Следователно, в случай че разглежданият регламент бъде приет, двете горепосочени директиви ще бъдат отменени.

3.2

Според предложения регламент, изпитанията, които превозните средства трябва да преминат, за да получат типово одобрение засягат:

3.2.1

сблъсък на макет на глава на дете/дребен възрастен индивид с предната част на капака; сблъсък на макет на глава на дете/дребен възрастен индивид със задната част на капака и сблъсък на макет на долната и горна част на крак в бронята, при параметри, които са частично преразгледани спрямо втората фаза, предвидена в действащата директива. Също така се изисква провеждане на изпитания, свързани със сблъсък на макет на таз с водещия край на предния капак на двигателя и сблъсък на макет на глава на възрастен индивид с предното стъкло, като целта вече не е получаване на типово одобрение, а извършване на наблюдение във връзка с предвиждане на бъдещото технологично развитие;

3.2.2

по отношение на системите за предна защита (вж. Директива 2005/66/EО) изпитанията, свързани със сблъсък на макет на долна и горна част на крак, както и сблъсък на макет на глава на дете/дребен възрастен индивид с тази система, са потвърдени като изисквания за получаване на типово одобрение. С цел наблюдение, заедно с обвързващите препоръки относно конструкцията и инсталирането на тези системи, се предвижда и провеждането на други тестове.

3.3

Към мерките за пасивна безопасност се добавя и инсталиране на система за активна безопасност с цел да се гарантират нивата на безопасност, определени от двете предходни директиви. Става въпрос за система за подпомагане на спирачното усилие (Brake Assist System — BAS), която оказва помощ на водача, опитващ се рязко да задейства спирачката в критична ситуация, но с недостатъчна сила. Комбинирането на тази система със системата ABS осигурява максимално спирачно налягане и оптимизира времето за забавяне, чувствително намалявайки скоростта при сблъсъка с пешеходеца.

3.4

Предвид увеличението на броя на по-тежките превозни средства по градските пътища (и най-вече на високопроходимите спортни автомобили (SUV) се препоръчва след определен преходен период, предвидените разпоредби да се прилагат не само към превозните средства от категории M1 и N1 с максимално допустима маса 2 500 кг, както предвижда настоящото законодателство, а също и към по-тежките (до 3 500 кг), т.е. да се достигне максималният праг за двете разглеждани категории.

4.   Забележки на ЕИСК относно предложението на Комисията

4.1

Преди всичко ЕИСК приветства решението на Комисията да слее двете предходни директиви в предложения регламент. Изборът на това решение по-добре изяснява и опростява законодателството в тази област, както ЕИСК вече препоръча в становището си относно предложението за директива относно употребата на системи за предна защита (8).

4.2

Във връзка с това ЕИСК изразява задоволството си и от избрания законодателен механизъм, а именно регламента, който гарантира ясно определени срокове и начини за приложение в различните държави-членки, което е особено важно за законодателство със силно изразено техническо съдържание.

4.3

От друга страна, ЕИСК изразява съжаление, че тестовете, предвидени от EEVC за втората фаза се оказаха неприложими, тъй като тяхната осъществимост не беше проверена в предвидените срокове (1 юли 2004 г.), което доведе до над тригодишно закъснение.

4.4

Въпреки това, ЕИСК изразява своето одобрение на решението, предложено след труден, но плодоносен период, през който бяха приложени препоръките на групата CARS 21 относно интегрирания подход, като по този начин стана възможно привеждането в съответствие на европейското и извъневропейското законодателство. Комитетът изразява особено задоволство от факта, че всичко това беше подкрепено от една внимателна оценка на въздействието, първата, която беше разгледана и одобрена от наскоро създадения от Европейската комисия комитет „Impact Assessement Board“.

4.5

Според прогнозите на Комисията и нейните експерти, избраното решение, което включва и мерки за активна безопасност, ще доведе до намаление съответно с 80 % и 44 % на броя на загиналите и тежко ранените спрямо резултатите, които биха се получили от втората фаза (9), която се оказа неприложима. Така то ще допринесе за спасяването на още 1 100 човешки живота и ще намали с повече от 46 000 броя на ранените. Трябва да се добави, че новите мерки са свързани с ниски разходи и следователно отражението им върху цената на превозните средства ще е незначително.

4.6

В светлината на гореказаното ЕИСК горещо препоръчва предложението на Комисията да бъде одобрено напълно и в кратък срок от Парламента и Европейския съвет, като се избегнат допълнителни забавяния, водещи неизбежно до друго забавяне, дължащо се на необходимото на автомобилната индустрия време за прилагане (lead time) (10).

4.7

Освен това, ЕИСК би желал новите разпоредби да бъдат приложени в кратък срок и за по-тежките превозни средства, включително и за високопроходимите спортни автомобили (SUV), които се срещат все по-често в градското движение. За тази цел, подходящо би било още отсега да се определи преходният период, предвиден в предложението.

4.8

И накрая, не бива да се забравя, че тези мерки за безопасност очевидно не се отнасят за по-старите моторни превозни средства, които са в движение и които днес представляват една от най-големите заплахи за уязвимите участници в пътното движение. Достатъчно е да припомним, че системата ABS, днес ефикасно съчетавана със системата BAS и въвеждана от 2004 г. насам на доброволен принцип, ще се превърне в задължителен елемент единствено с новото законодателство.

4.9

ЕИСК припомня, че при сблъсък от разглеждания вид, нараняванията принадлежат към следните категории: наранявания, произтичащи от „първичния“ сблъсък на пешеходеца или велосипедиста с предната част на превозното средство и тези, произтичащи от „вторичния“ сблъсък с пътното платно, към което пешеходецът често бива изхвърлен. При всички случаи трябва да се подчертае, че е илюзорно да се надяваме пешеходецът да бъде защитен, ако първичният сблъсък се извърши при скорост над 40 км/ч.

4.10

С предходните забележки се цели да се подчертае още веднъж, че решението на този проблем, както и на много други, свързани с безопасността на участниците в движението по пътищата, минава през един интегриран подход, който освен технологичното подобрение на моторните превозни средства включва и други два аспекта от основно значение: поведението на участниците в движението по пътищата и инфраструктурата — два аспекта, за които както европейските институции, така и държавите-членки трябва да поемат отговорности от решаващо значение.

4.11

ЕИСК смята, че в това отношение Европейската комисия е направила и продължава да прави много чрез предложения за законодателни и политически инициативи, чрез предоставяне на финансови средства по линия на европейски рамкови програми за научни изследвания и на програмата за субсидиране на безопасността по пътищата и, не на последно място, чрез изготвянето на Европейска харта за безопасност по пътищата.

4.12

В същото време, другите институции и държавите-членки, въпреки че отделят внимание на проблема, не винаги оказват подходяща подкрепа на инициативите на Комисията. В тази връзка като съвсем пресен пример може да се даде предложението на Комисията, с което се цели повишаването на стандартите за безопасност на пътната инфраструктура (11). Това предложение, което ЕИСК оценява като необходимо за намаляване на броя на жертвите по пътищата, беше сметнато от Парламента за прекалено безусловно и по тази причина, в името на принципа на субсидиарност, от него бяха премахнати най-острите обвързващи разпоредби. Дори и в този случай, освен ако не бъдат направени малко вероятни изменения по време на гласуване на пленарна сесия, Парламентът възложи на държавите-членки вземането на решения в тази област.

4.13

Що се отнася до първия аспект, споменат по-горе, а именно поведението на участниците в пътното движение, трябва да се отбележи фактът, че ако често пътнотранспортните произшествия се дължат на невниманието на водачите, то в същото време и пешеходците и велосипедистите са тези, които имат неправомерно поведение, тъй като пренебрегват елементарни правила от правилника за движение по пътищата, а понякога просто и принципите на здравия разум. Обучението и информирането по тези въпроси трябва да започнат още от началното училище чрез редовни разяснителни кампании, насочени към възприемането на правилно поведение от всички участници в движението по пътищата. Еднакво важно е да се предвидят строги наказателни мерки за опасното поведение на всички участници в движението по пътищата.

4.14

Другият аспект от основно значение за безопасността по пътищата засяга инфраструктурата, най-вече в градовете, където се случват 80 % от произшествията със смъртен изход за пешеходци и велосипедисти. Физическото разделяне на участниците в движението по пътищата, всеки път, когато това е възможно, е най-ефикасният начин за избягване на контакта между моторни превозни средства, пешеходци и велосипедисти. Във връзка с това, дейностите, насочени към създаване на защитени пешеходни пътеки, пешеходни мостове, велосипедни алеи, подходящо осветление и настилка, ясни и доколкото е възможно уеднаквени за различните държави-членки пътни знаци и т.н., биха допринесли не само за намаляването на произшествията, но и за създаването на градска среда с по-малко препятствия пред хората с увреждания.

4.15

Разработването на инициативи от този вид засилват безопасността и подобряват качеството на живота в градовете и затова заслужават да бъдат припомняни във всяко предложение на Комисията, включително и в тези, които като настоящото се отнасят само до техническите аспекти на моторните превозни средства.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Източник: CARE (Community Road Accident Database): база данни, в която са събрани данните за пътнотранспортни произшествия, предоставени от държавите-членки.

(2)  Transport Research Limited UK.

(3)  COM (2007) 22 окончателен от 7.2.2007 г.„Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето през 21-ви век“.

(4)  ОВ L 321 от 6.12.2003 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 309 от 25.11.2005 г., стр. 37.

(6)  

M1

=

превозни средства с 8 места за сядане + шофьор и с максимална допустима маса 3 500 кг;

N1

=

товарни превозни средства, включени в категория М1, и с максимално допустима маса 3 500 кг.

(7)  Член 5 на Директива 2003/102/ЕО относно безопасността на пешеходците.

(8)  Становище в ОВ C 118 от 30.4.2004 г.

(9)  SEC(2007) 1244 — Оценка на въздействието, която придружава предложението за регламент.

(10)  Време, необходимо на индустрията, за да приложи всички нови изисквания, които включват структурни промени в превозното средство.

(11)  COM(2006) 569 окончателен.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/12


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежкотоварни автомобили (Евро VI) и относно достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства“

COM(2007) 851 окончателен — 2007/0295 (COD)

(2008/C 211/03)

На 30 януари 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежкотоварни автомобили (Евро VI) и относно достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2008 г. (докладчик: г-н RANOCCHIARI).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 142 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Развитието на търсенето в сферата на мобилността, делът на индивидуалния транспорт, проблемите, свързани със задръстванията, преди всичко — но не само — в градските зони, допринесоха за това, пътният транспорт да се превърне в една от човешките дейности, върху която все повече се концентрира вниманието при оценяване на въздействието върху околната среда. В този контекст се вписва и предложението за регламент на Комисията, с което се цели да се намалят емисиите на замърсители на въздуха от тежкотоварни автомобили.

1.2

ЕИСК подкрепя предложението, като счита, че то е подходящо от гледна точка както на ефективността, така и на сроковете за прилагане на екологичните изисквания и необходимото време за адаптиране на индустрията.

1.3

ЕИСК изразява съгласие с твърдението на Комисията, че регламентът, обект на настоящото становище, представлява крачка напред по пътя на постепенното глобално хармонизиране на равнищата на емисиите.

1.4

ЕИСК определя като целесъобразен и изключително подходящ избрания законодателен механизъм, а именно регламента, който гарантира ясно определени срокове и начини за приложение във всички държави-членки, което е особено важно за законодателство със силно изразено техническо съдържание.

1.5

ЕИСК напълно подкрепя правото на независимите оператори да имат свободен достъп до информацията относно ремонта на превозните средства. Въпреки това ЕИСК изразява загриженост относно решението стандартизираният формат OASIS, който е предвиден за леки автомобили, да се използва включително и за тежкотоварни превозни средства, поради описаните по-долу причини.

1.6

За да разсее тези съмнения, ЕИСК се надява, че Комисията ще продължи да търси алтернативни решения, които могат да донесат същите очаквани ползи като тези от системата OASIS, но позволяват по-лесното и по-евтиното им прилагане от потребителите.

1.7

ЕИСК би искал отново да подчертае възможността, в рамките на политиките на Комисията за намаляване на вредните емисии, да се насърчава използването на превозни средства, функциониращи на базата на алтернативни горива, които имат по-малки емисии на азотни окиси и на твърди частици и да се гарантира, че въпросът за качеството на горивата ще присъства в текста на бъдещия регламент.

1.8

Накрая ЕИСК счита за неподходящо включването на задължението за измерване на емисиите на CO2 в разпоредба, която би трябвало да се отнася единствено до вредните емисии. В действителност ЕИСК се опасява, че сложността и спецификата на този въпрос, оказващ съществено влияние върху конкуренцията, може да породи дебат, който да наруши протичането на законодателния процес и да забави очакваните от настоящия регламент резултати. Ето защо ЕИСК препоръчва въпросът за CO2 да бъде обект на ad hoc регламент, когато ще бъдат налице по-надеждни данни, отколкото наличните сега.

2.   Въведение

2.1

Въпреки че през последните десет години качеството на въздуха беше подобрено, то все още е сериозен проблем за целия Европейски съюз, особено в градските зони и в гъстонаселените райони.

2.2

И през 2020 г. ЕС далеч няма да е постигнал целите, определени от Шестата програма за действие в областта на околната среда. От всички форми на замърсяване, причиняваното от твърдите частици предизвиква все по-голяма загриженост в научните среди: с разглежданото в настоящото становище предложение за регламент се цели подобряване на качеството на въздуха без това да доведе до отрицателни последици за конкурентоспособността на предприятията и свободното движение на стоки.

2.3

Както посочи г-н Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия, новият стандарт EURO VI ще бъде напредък към общото регулаторно хармонизиране по отношение на нивото на емисиите, тъй като в него се предвиждат пределни допустими стойности, сходни с предвидените в други страни извън Европа, например в Съединените американски щати.

2.4

Причиняван отчасти от естествени източници и отчасти от човешката дейност, по-специално от процесите на изгаряне, прахът, който образува твърдите частици, има сложен състав и варира както от химична гледна точка, така и по размер.

2.5

Следва да се припомни, че макар и често да са свързвани с последиците от човешката дейност случаите на силно замърсяване, причинявано от фини прахови частици, се наблюдават и далече от силно урбанизираните райони поради природни явления, благоприятствани от особени метеорологични условия и от топографията на съответната територия. Освен това, процентният дял на различните източници на емисии може да варира значително в различните райони: Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) счита, че в ЕС-15 26 % от всички емисии, свързани с човешката дейност, се дължат на автомобилния транспорт.

2.6

Това потвърждава още веднъж, че проблемът с емисиите и замърсителите винаги трябва да бъде оценяван в глобален аспект и в рамките на интегриран подход.

2.7

В тази връзка ЕИСК приветства факта, че Комисията е изготвила своето предложение в контекста на програмата „Чист въздух за Европа“ (CAFE (1)), която предостави техническата база за подготвянето на тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха.

2.8

ЕИСК изразява задоволство и от факта, че за разглеждане на този въпрос Комисията възприе „двустепенен подход“. В действителност в предложения регламент се определят основните принципи на новите мерки, които ще бъдат приети в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения. Техническите изисквания относно прилагането на тези мерки ще бъдат определени в друг регламент, който ще бъде приет от Комисията със съдействието на Регулаторен комитет за адаптиране към техническия прогрес съгласно процедурата по комитология.

3.   Предложение на Комисията

3.1

Комисията възнамеряваше да определи мерките, необходими за достигане на препоръчваните нива на качество на въздуха. Euro VI е важна мярка за намаляване на емисиите на вредни газове (азотни окиси — NOX и въглеводороди — HC) и на частици.

3.2

Предлаганият регламент се прилага за превозните средства от категории M1, M2, N1 и N2, съгласно определенията в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, с референтна маса над 2 610 кг, и за всички моторни превозни средства от категории M3 и N3, съгласно определенията в същото приложение. От друга страна, по искане на производителя регламентът не се прилага за превозните средства от категория M1, M2, N1 и N2 с референтна маса по-малка или равна на 2 840 кг типово одобрени съгласно Регламент ЕO № 715/2007 (2).

3.3

По отношение на ниво Euro V (задължително за новите типови одобрения от 1 октомври 2008 г.) новите предлагани пределни допустими стойности на емисиите при изпускателната тръба (Euro VI) водят до намаляване на азотните окиси с 80 % и на частиците с 66 %. Допустимото ниво на емисии се равнява на нивото, предвидено в САЩ за същия период. Освен това Регламентът предвижда въвеждането, след като бъде разработена надеждна методика за измерване, на предел на количеството отделяни частици.

3.4

Предложеният регламент определя пределните допустими стойности въз основа на настоящите изпитателни цикли, но предвижда въвеждането на хармонизирани на световно ниво цикли (WHDC), когато измерваните емисии въз основа на настоящите цикли ще могат да бъдат свързани с емисиите, измерени въз основа на хармонизираните цикли.

3.5

По отношение на сега действащите разпоредби, регламентът удължава полезния срок на експлоатационна годност на автомобилите в зависимост от надеждността на устройствата за контрол на замърсяването и от съответствието на условията за експлоатация.

3.6

За тази цел дефинициите за полезната експлоатационна годност на различните категории превозни средства ще бъдат разширени, както следва:

a)

160 000 км или 5 години, което събитие настъпи първо, за двигателите, които се монтират на превозни средства от категория M1, N1 и M2;

б)

300 000 км или 6 години, което събитие настъпи първо, за двигателите, които се монтират на превозни средства от категория N2, N3 с максимална технически допустима маса ненадвишаваща 16 тона, и М3 клас I и II и клас А и Б с максимална технически допустима маса ненадвишаваща 7,5 т;

в)

700 000 км или 7 години, което събитие настъпи първо, за двигателите, които се монтират на превозни средства от категория N3 с максимална технически допустима маса ненадвишаваща 16 т, и М3, клас III и клас Б с максимална технически допустима маса ненадвишаваща 7,5 т.

3.7

Разглежданият регламент предвижда Комисията да приеме друг регламент за прилагането, чиито мерки ще се отнасят за:

емисиите на отработилите газове от изходната тръба, включително изпитвателни цикли, емисии извън рамките на цикъла, брой на частиците, емисии при работа на празен ход, непрозрачност на дима и правилната работа и възстановяване на устройствата, регулиращи замърсяването;

картерни емисии;

бордови системи за диагностика и функциониране по време на експлоатация на устройствата, регулиращи замърсяването;

надеждност на устройствата, регулиращи замърсяването; резервни устройства, регулиращи замърсяването; съответствие на двигателите и превозните средства в експлоатация; съответствие на продукцията и периодични технически прегледи;

емисии на въглероден двуокис и разход на гориво;

разширяване на типовите одобрения;

изпитвателно оборудване;

еталонни горива;

измерване на мощността на двигателя;

специални разпоредби за осигуряване на правилното функциониране на мерките за контрол на NOx; тези мерки трябва да гарантират, че превозните средства, които имат нужда от използване на реагент за спазване на пределните стойности на емисиите от NOx, няма да могат да функционират без този реагент.

3.8

Освен това в регламента се предвижда, че на независимите оператори следва да се предостави неограничен и стандартизиран достъп до информацията от бордовата система за диагностика (БСД) и до информацията за ремонта и техническото обслужване на превозните средства (3). Позовавайки се на друг, по-подробен регламент, се предвижда също така изискването, съгласно което информацията от бордовата система за диагностика (БСД) и информацията за ремонта и техническото обслужване на превозните средства трябва да бъдат предоставяни чрез уебсайтове в стандартизирания формат, изготвен от технически комитет на заинтересованите страни (така нареченият „формат OASIS“ (4)).

3.9

Сроковете за прилагане на стандарта Euro VI, определени в регламента, са следните:

1 април 2013 г. за новите одобрения;

1 октомври 2014 г. за регистрираните нови автомобили.

4.   Общи бележки

4.1

През последното десетилетие качеството на въздуха се подобри въпреки значително увеличения брой на моторните превозни средства по пътищата. Все пак в целия Европейски съюз проблемът със замърсяването на въздуха все още далеч не е решен, особено в градските зони и в гъсто населените райони. Ето защо ЕИСК приветства предложението на Комисията, с което се цели определяне на хармонизирани правила относно производството на моторни превозни средства с цел осигуряване функционирането на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира висока степен на опазване на околната среда.

4.2

Пределните стойности на емисиите Евро IV за камиони и автобуси се прилагат от 9 ноември 2006 г., а пределните стойности на емисиите Евро V ще се прилагат от 1 октомври 2008 г. за новите типови одобрения. Затова ЕИСК счита, че предложените срокове за прилагане на новия регламент са подходящи.

4.3

Тъй като предложението не е от изключителните компетенции на Общността, ЕИСК подкрепя прилагането на принципа на субсидиарност. Комитетът все пак споделя гледната точка на Комисията, която с право се стреми да избегне появата на пречки за единния пазар и, съзнавайки трансграничните последици от замърсяването на въздуха, счита, че целите на предложението не могат да бъдат осъществени задоволително само чрез действия на държавите-членки и че са необходими обвързващи мерки в европейски мащаб.

4.4

Освен това ЕИСК подкрепя предложения законодателен инструмент, тоест регламента, който гарантира сигурни срокове и начини за прилагане във всички държави-членки, което е особено важен аспект за едно законодателство от технически характер.

4.5

ЕИСК изразява съгласие с твърденията в параграф 5 на увода към предложението за регламент, според който „постигането на целите на ЕС в областта на качеството на въздуха изисква постоянно усилие за намаляване на емисиите от превозните средства. По тази причина на промишления сектор следва да бъде предоставяна ясна информация за бъдещите пределни стойности на емисиите“ и в следващия параграф 6, според който „определянето на пределни стойности за азотния окис на ранен етап би осигурило дългосрочна сигурност в планирането за производителите на превозни средства в цяла Европа“.

4.6

Освен това ЕИСК изразява съгласие с Комисията, когато тя напомня, че определяйки стандарти за емисиите, е важно да се имат предвид, от една страна последиците за конкурентоспособността на пазарите и на производителите, както и преките и непреки разходи, налагани на предприятията, и, от друга страна, предимствата по отношение на стимулирането на иновациите, подобряването на качеството на въздуха, намаляването на разходите за здравеопазване и за по-голяма продължителност на живота.

4.7

ЕИСК напълно подкрепя факта, че независимите оператори на сервизни услуги трябва да имат право на свободен достъп до информацията относно ремонта на превозните средства. Той обаче изразява голяма загриженост от избора на Комисията да използва предвидения за леки автомобили стандартизиран формат OASIS и за тежкотоварните автомобили.

4.7.1

В действителност автомобилите, които се произвеждат в големи серии, не попадат в обсега на действие на регламента, тъй като той се прилага за превозни средства с маса над 2 610 кг. Товарните превозни средства се предлагат в значителен брой версии и модификации, което прави опита за стандартизация проблематичен и изключително скъп в сравнение с ползата, която би могла да се извлече от нея, като се има предвид също и фактът, че предприятията за сервизно обслужване на тежкотоварни автомобили са малко на брой и често са специализирани в определени марки. Прилагането на системата OASIS за предприятията за сервизно обслужване на тежкотоварни автомобили, почти всички от които са МСП, би означавало значителни финансови и организационни тежести за тях при въвеждането и управлението на новата система: тези разходи биха могли да надхвърлят очакваната от потребителите на тази система печалба.

4.7.2

В светлината на гореизложеното, ЕИСК препоръчва Комисията да пристъпи към анализ на въздействието, за да направи оценка на разходите и ползите при използването на системата OASIS в сравнение с други възможни, по-прости и по-евтини решения.

4.8

Както е подчертавал и преди, във връзка с други представяни от Комисията предложения, ЕИСК повтаря, че е целесъобразно да се насърчава въвеждането на пазара на превозни средства, използващи алтернативни горива, които имат по-малки емисии на азотни окиси и на частици. Ето защо е необходимо въвеждането на пределни стойности за въглеводородите, неметановите въглеводороди и метана.

4.9

ЕИСК се надява, че при първа възможност Комисията ще приеме използването на хармонизирани в световен мащаб цикли на шофиране в процедурите за изпитване, които са в основата на регламента относно типовото одобрение.

4.10

В регламента се предвижда и измерването на разхода на гориво и на емисиите на CO2 и следователно в известна степен се отклонява от заявената цел, а именно намаляването на атмосферните замърсители.

4.10.1

Данните, използвани за извършването на тези измервания, биха били същите, като онези, които се получават в рамките на тестове на двигател с динамометър, които в действителност не са представителни за измерванията по отношение на превозните средства. В действителност, известно е, че енергийната ефективност на превозното средство зависи от различни аспекти, тъй като освен двигателя има и други важни компоненти (трансмисия, аеродинамика, съпротивление на търкаляне, спомагателни устройства и др.). В превозни средства с много различни характеристики и предназначение (тежкотоварни автомобили, превозни средства за строителството, градски автобуси и др.) може да има един и същ вид двигател.

4.10.2

Следователно не случайно ЕИСК държи да напомни, че в съобщението си относно стратегията за намаляване на емисиите на CO2 (COM(2007) 19 окончателен) Комисията беше предвидила да включи товарните превозните средства N1, идея, която впоследствие беше изоставена в съответното предложение за регламент (COM(2007) 856 окончателен) поради спецификата на темата и непригодността на наличните данни.

4.10.3

Освен това ЕИСК напомня, че по отношение на товарните превозни средства намаляването на разхода на гориво (пропорционално на емисиите на СО2) е важно изискване на пазара, тъй като горивото често представлява най-важното перо от оперативните транспортни разходи. Следователно конкуренцията е тази, която подтиква производителите на превозни средства да предлагат най-напредничавите решения по отношение на разхода и оттам на емисиите на въглероден двуокис.

4.10.4

Не на последно място, по отношение на измерването на емисиите на CO2, ЕИСК подчертава, че ако се използват данните свързани с разхода и с СО2, измервани единствено въз основа на двигателя, при въвеждане на евентуални стимули или данъци, това би могло да предизвика ирационални нарушения на пазара.

4.10.5

В светлината на гореизложеното, ЕИСК потвърждава, че е подходящо възможно най-бързо да се приемат закони и по отношение на емисиите на СО2 от тежкотоварните автомобили, но счита, че е по-подходящо темата да се разгледа задълбочено и отделно чрез изготвянето на конкретно предложение, а и за да се избегне опасността от започване на конфликтен дебат, който би могъл да забави приемането на сега разглеждания регламент.

4.11

Предвид сдържаността на пазара по отношение на купуването на екологично по-чисти превозни средства поради неизбежно по-високите им цени, ЕИСК подкрепя възможността да се предвидят финансови стимули при закупуването им и счита че е уместно държавите-членки да ускорят, чрез различни видове стимули, пускането на пазара на превозни средства, които отговарят на определените на ниво Общност изисквания.

4.12

ЕИСК може само да подкрепи предложението, според което държавите-членки следва да определят правила по отношение на санкциите, приложими в случай на нарушаване на разглеждания регламент и да се следи те да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи.

4.13

ЕИСК счита, че предложените от Комисията срокове за прилагане (1 април 2013 г. за новите одобрения и 1 октомври 2014 г. за регистрираните нови автомобили) са подходящи. В действителност, пет години стабилност между едно ниво на емисии и следващото ниво са достатъчни, за да се даде възможност на индустрията да постигне икономическа възвръщаемост на инвестициите, направени с цел да се пуснат на пазара новите решения.

4.14

ЕИСК се присъединява към предложението на Комисията, по искане на производителите, новият регламент да не се прилага за превозните средства от категория M1, M2, N1 и N2 с референтна маса по-малка или равна на 2 840 кг типово одобрени съгласно Регламент ЕO № 715/2007. С други думи, ЕИСК приветства факта, че за типовото одобрение на превозните средства, чието тегло е „на границата“ на определената маса, съществува известна гъвкавост с цел да може да се отговори по-ефективно на различните изисквания на клиентите, по-специално относно компромиса разход/пробег/вредни емисии.

5.   Специфични бележки

5.1

ЕИСК приема предложените пределни допустими стойности на емисии. Става дума за граници от сценарий A (5), проучен от Комисията и приет положително от повечето заинтересовани страни, които са участвали в допитването.

5.2

ЕИСК счита обаче, че вниманието отново трябва да се насочи към обратната зависимост между емисиите на NOx и тези на CO2. Тъй като намаляването на тези два вида емисии представлява важна цел с екологична насоченост, от решаващо значение е да се контролират емисиите на азотни окиси, за да не се благоприятства увеличаването на емисиите на въглероден двуокис. Всъщност очакваното намаляване на NOx ще доведе до нарастване на CO2 с 2 % до 3 %. Като се позовава на проучване от САЩ през 2004 г., Комисията смята, че към момента на прилагане на регламента предвижданото понастоящем нарастване ще бъде компенсирано благодарение на технологическото развитие на двигателите. Въпреки това ЕИСК би искал да предложи споменатото проучване да бъде актуализирано, за да се разполага с по-благонадеждни данни за въздействието на предлаганите пределно допустими стойности на NOx върху разхода на гориво и оттам — върху производството на СО2.

5.3

Както казахме, ЕИСК приветства двустепенния подход, който ограничава процеса на съвместно вземане на решения до аспектите с голяма политическа важност и запазва мерките за прилагане и техническите подробности за процедурата по комитология.

5.4

Комитетът подчертава все пак, че голям брой мерки, поверени на Регулаторния комитет (бордови системи за диагностика, брой на частиците, схеми за убеждаване на водача в случай на употреба на реактив и др.) са много сложни и имат значително въздействие върху автомобилната технология. Ето защо ЕИСК препоръчва всички тези аспекти да бъдат приложени едновременно с пределните допустими стойности Euro VI и, доколкото се отнася до разглеждания регламент, да бъде гарантиран подходящ срок между влизането му в сила и прилагането му, за да се даде на индустрията достатъчно време да направи изискваните разработки.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  CAFE — „Чист въздух за Европа“. Тази програма беше стартирана със съобщението COM(2001) 245 окончателен и с нея се цели разработване на стратегия, която да даде възможност да се оценят директивите относно качеството на въздуха и ефективността на настоящите програми в държавите-членки, да се гарантира непрекъснато наблюдение на качеството на въздуха, да се насърчава разпространението на информация сред обществеността и да допринесе за преразглеждане и актуализиране на пределните допустими стойности на емисии, както и за разработването на нови системи за мониторинг и моделиране.

(2)  Превозните средства от категория N имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на стоки. Те се подразделят на три класа — N1, N2 e N3 въз основа на максимална маса: N1 < 3 500 кг; N2 < 12 000 кг; N3 > 12 000 кг. Класът N1 се подразделя от своя страна на три подкласа, наречени NI, NII и NIII също в зависимост от масата. Превозните средства от категория М имат най-малко 4 колела и са предназначени за превоз на пътници. Те се подразделят на три класа (M1, M2, и M3) в зависимост от броя на местата и максималната им маса: M1 < 9 места; M2 > 9 места и < 5 000 кг; M3 > 9 места и > 5 000 кг.

(3)  Под „информация за ремонт и техническо обслужване на превозното средство“ се разбира цялата необходима информация за диагностика, поддържане в изправност, инспекция, периодична проверка, ремонт, препрограмиране или реинициализиране на превозното средство, предоставяна от производителите на техните оторизирани търговци/сервизи, включително всички последващи изменения и допълнения към тази информация. Тази информация включва цялата необходима информация за монтиране на части или оборудване на превозни средства.

(4)  OASIS — Organization for the Advancement of Structured Information Standards (Организация за поощряване на структурираните информационни стандарти).

(5)  Анализ на въздействието, параграф 6.6.2: Euro VI emission limit value sub-options.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно защитните конструкции при преобръщане на селскостопанските или горските колесни трактори (статични изпитвания)“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 25 окончателен — 2008/0008 (COD)

(2008/C 211/04)

На 7 март 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно защитните конструкции при преобръщане на селскостопанските или горските колесни трактори (статични изпитвания)“ (Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 444-тата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет взе решение със 143 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към обща енергийна политика“

(2008/C 211/05)

На 27 септември 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника си за дейността, да изготви становище

„Към обща енергийна политика“.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2008 г. (докладчик: г-н Buffetaut).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 23 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 173 гласа „за“ и 13 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Въпросът с енергийните доставки, разнообразяването на енергийните източници, развитието на възобновяемите енергийни източници ще бъде един от основните въпроси пред бъдещето на Европа, равновесието в световен план и усилията за ограничаване на изменението на климата.

1.2

ЕИСК счита, че Европейският съюз разполага с подходящата структура, за да играе важна роля в световната конфронтация, породена от надпреварата за енергийни ресурси и борбата с изменението на климата, защото има необходимия мащаб, за да може да окаже реално политическо влияние в международните преговори.

1.3

Отбелязва със задоволство, че проектът за договор от Лисабон включва дял ХХ, посветен на енергетиката, който ще подсили правното основание за дейността на Европейския съюз в тази област.

1.4

ЕИСК подчертава решаващото значение на научните изследвания и разработки в областта на устойчивата енергия и устойчивата околна среда и изтъква значението на правилното разпределение на ресурсите. Следва да се проучи внимателно насърчаването на някои енергийни източници и енергийни технологии, както и технологии за намаляване на тяхното потребление и минимизиране на емисиите, за които разумно може да се смята, че няма да постигнат икономически баланс, за да не се пилеят обществени средства чрез субсидии за безперспективни технологии. Обратно, средства следва да се отделят за проучвания за технологии, за които научната общност смята, че са обещаващи. Например технологиите за минимизиране на емисиите или улавяне на парниковите газове, енергийната ефективност, чистите въглища, превозните средства, задвижвани чрез електричество или други алтернативни енергии, горивните клетки, слънчевата енергия, енергийната ефективност от оползотворяването на отпадъците, ядрения синтез, унищожаването на ядрените отпадъци и т.н.

1.5

Той настоява също така върху значението от енергийната ефективност на съоръженията и сградите.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо на европейско равнище да се провежда реална политика на закупуване, за да се прекрати натискът, оказван от производителите, които понякога са много организирани и препоръчва координиране на европейско ниво на енергийните политики и на позициите в рамките на международните организации като СТО, ООН, НАТО, ОИРС.

1.7

Подчертава значението на разнообразяването на източниците на доставки и препоръчва конструктивно, но предпазливо отношение спрямо партньорствата с Русия и републиките от Кавказ и Централна Азия.

1.8

Той настоява върху факта, че би било подходящо да се проучи възможността за възобновяване на програмите за ядрена енергия в държавите, в които има консенсус по тази тема и да се засилят научните изследвания в областта на рециклирането на отпадъците. Той насърчава също така развитието на проучванията върху ядрения синтез в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания за Евратом и чрез инициативата ITER.

1.9

Комитетът счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството и координацията в областта на енергийната политика, представителството и действията в международните организации, да се развие политиката на съседство в областта на енергията и да се планира възможността за постепенно въвеждане на обща енергийна политика, която да се опира евентуално на собствените институции. Смята също така, че търговският подем на възобновяемите енергии, който се наблюдава във всички държави-членки, е нова територия, която показва интереса на гражданите; това положение, което съвпада с новия характер на общата политика, определена в Договора от Лисабон, може да се окаже стратегическа възможност за нейното приемане и развитие.

2.   Въведение: основание за съществуване на европейска енергийна политика

2.1   Трудно геостратегическо положение

2.1.1

Международната агенция по енергетика очаква световното търсене на енергия да нарасне с 55 % до 2030 г.

2.1.2

Самият Европейският съюз е изключително зависим от доставките на твърди изкопаеми горива, нефтени продукти и природен газ, като се очаква тази зависимост да се увеличи още през следващите години. Европейският съюз зависи на 80 % за изкопаемите горива, като се очаква вносът на енергия да нарасне от 50 на 70 % до 2030 г.

2.1.3

Очаква се след 2050 г. доказаните нефтени запаси да намалеят, но други неексплоатирани днес ресурси ще станат икономически експлоатируеми в бъдеще поради нарастващото търсене и напредъка в технологиите.

2.1.4

Преходът към друга енергия е неизбежен, но ще бъде труден. Но светът вече веднъж е преживял такива промени, особено през 19-и век, когато се е преминало от горива от биомаса (основно дърва) към въглища, а по-късно и към нефта. Но днес ние все още не разполагаме с достатъчно средства да експлоатираме възобновяемите енергии, така че да се извърши промяна, сравнима с тази през 19-и век.

2.1.5

Трудностите се дължат на множество фактори: енергийна плътност, необходими площи за производство за биогорива (за сметка на други дейности, включително земеделски), непостоянния и трудно прогнозируем характер на източниците (вятър, слънчева енергия, приливи), които изисква внимателно планиране на възможностите за съхранение, географското разпределение на възобновяемите източници на енергия. Що се отнася до ядрената енергия, ако се предположи, че се впуснем в много амбициозна политика на обновяване и изграждане на централи, световната ядрена промишленост не би била в състояние да отговори на търсенето.

2.1.6

Европа се характеризира със силна енергийна зависимост. Понастоящем тя покрива 50 % от нуждите си от енергия с внос, като се очаква тази зависимост да достигне 70 % до 2030 г. По този начин Европа ще бъде зависима на 90 % за нефта и на 70 % за природния газ!

2.1.7

През м. март 2006 г. Европейският съвет изготви тревожен доклад, в който беше отбелязано:

трудното положение на пазарите на газ и нефт;

нарастващата зависимост на Европейския съюз;

повишаването и неустойчивостта на цените на енергията, които оттогава са нараснали още;

нарастване на световното енергийно търсене;

рисковете по отношение на сигурността на доставките;

заплахите, свързани с изменението на климата;

бавният напредък в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия;

необходимостта от увеличаване на прозрачността по отношение на енергийните пазари и продължаване на интегрирането и взаимната свързаност на националните енергийни пазари с оглед на либерализация на енергийния пазар;

слабата координация на действията в областта на енергетиката предвид големите инвестиции, които трябва да се направят в енергийните инфраструктури.

Тази будеща загриженост констатация е вдъхновила предложенията, съдържащи се в новия енергиен пакет, който до известна степен дава отговор на предизвикателствата, които трябва да се преодолеят.

2.1.8

Европейските ръководители са изправени пред двоен проблем: от една страна, изчерпването на първоначалните традиционни ресурси и, от друга страна, проблемната географска локализация на ресурсите, като по-голямата част се намират в политически нестабилни страни, които биха могли да използват ресурсите като средство за натиск върху зависими страни, както вече се е случвало.

2.2   Има ли подходяща структура Европейският съюз?

2.2.1

Всяка държава-членка на Европейския съюз е засегната, но е очевидно, че разпокъсаните индивидуални действия не помагат срещу производителите, които често са организирани.

2.2.2

Ето защо държавите-членки имат интерес да направят блок и да използват Европейския съюз като ефикасен инструмент за изграждане на обща енергийна политика, чието основание и цел да бъде по-добре овладяно потребление и разнообразяване на доставките.

2.2.3

Европейският съюз притежава подходящия мащаб и разполага с институционални инструменти. Той е в състояние да развива транснационални политики, да координира националните политики, да бъде в основата на по-голямо европейско сближаване в енергийната област и накрая да развива енергийна политика спрямо трети страни.

2.2.4

Накрая остава да добавим, че след отхвърлянето на проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа и в съответствие с Договора от Лисабон, европейската енергийна политика би могла да се превърне в обединителен фактор и доказателство за конкретната полза от Европейския съюз.

2.3   Правна рамка, която трябва да се развива

2.3.1

Днес Европейският съюз няма правомощия в областта на енергетиката. Предоставянето на такива правомощия е едно от важните нововъведения на проекта за договор от Лисабон.

2.3.2

Вярно е, че в момента на създаването на Европейската икономическа общност, Евратом от една страна и ЕОВС от друга страна решаваха значителна част от енергийните въпроси по онова време.

2.3.3

Означава ли това, че Европейският съюз не е предприел никакви действия в енергийната област?

2.3.4

Разбира се, че не: от една страна, на основание на член 308 от Договора за ЕО, той разви реална енергийна политика, а от друга страна — на основание член 154 от Договора за ЕО — политика в областта на трансевропейските енергийни мрежи (срв. Решение № 1364/2006/ЕО). Накрая правилата за вътрешния пазар и конкуренцията бяха, разбира се, приложени към енергийния пазар (Директива 2003/55/ЕО относно отварянето на пазара на природен газ, Директива 2003/54/ЕО за електричеството, Директива 90/37/ЕИО, изменена с Директива 93/87/ЕИО относно прозрачността на цените на природния газ и електроенергията). Първите резултати от това отваряне на пазарите и от края на държавните монополи понякога изглеждаха обезпокоителни по отношение нивото на цените на електроенергията, но в интерес на истината, нарастването на цените, което беше констатирано понякога, се дължи преди всичко на нарасналото световно търсене на ограничени, а понякога обречени на изчезване ресурси.

2.3.5

Към това следва да се добавят текстовете на Комисията, които не са част от законодателно предложение, а по-скоро от „мекото законодателство“: Зелена книга за европейска стратегия за сигурност на доставките (28 ноември 2008 г.), Съобщение „Към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки“ (26 юни 2002 г.), Зелена книга „Енергийната ефективност или да направим повече с по-малко“, план за действие за периода 2007-2012 г. (19 октомври 2006 г.), Съобщение относно Фонда за енергийна ефективност в световен мащаб и възобновяеми източници на енергия (6 октомври 2006 г.).

2.3.6

Европейският съюз многократно е обсъждал енергийни въпроси, но неговите действия се основаваха на малко несигурна правна основа — член 308 от Договора за ЕО, наречен гъвкава клауза, който гласи: „Ако се окаже необходимо предприемането на действия от страна на Общността за постигане, в хода на функционирането на общия пазар, на една от целите на Общността, а този договор не е предвидил необходимите правомощия за това, Съветът, действайки с единодушие по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема следните актове“. Съюзът подхождаше и индиректно по въпроса, като използваше правилата в сила за вътрешния пазар, конкуренцията и околната среда. Подходът му беше, поне видимо, по-скоро технически и юридически, а не политически.

2.3.7

Именно затова, предвид огромната важност на енергийния въпрос, както за ежедневието на европейците, така и за икономическия живот или стабилността на света, Договорът от Лисабон съдържа член 176, посветен на енергетиката, който определя целите на Съюза в областта на енергетиката „предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда“ и „в духа на солидарност между държавите-членки“.

2.3.8

В рамките на бъдещия договор европейската енергийна политика си поставя следните цели:

да осигури функционирането на енергийния пазар;

да обезпечи сигурността на енергийните доставки;

да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници;

да подпомага взаимната свързаност на енергийните мрежи.

2.3.9

Тази политика попада в сферата на споделената компетентност, където правилото, което се прилага, е вземане на решенията с квалифицирано мнозинство, с изключение на данъчните въпроси, които се гласуват с единодушие. При все това в член 176а, параграф 2 се уточнява, че „правото на дадена държава-членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни енергийни източници и да определя общата структура на енергийното си снабдяване“ не се засяга от предприетите мерки за постигане на целите, посочени в първия параграф на този нов член.

2.3.10

Европейският съюз ще разполага с правомощие, първият необходим инструмент за по-засилени и по-конкретни действия. Достатъчен ли ще бъде този инструмент или трябва да се отиде по-далеч в институционален план? Но преди да се разработи този инструмент, следва да се дефинират политиките, а те могат да еволюират под общото въздействие на външните обстоятелства и развитието на услугите и техниката.

3.   Какви политики?

3.1

До момента европейските енергийни политики се определяха от икономически императиви и/или такива, свързани с устойчивото развитие: желание да се либерализира енергийният пазар с директиви и политика, свързана с мрежовите индустрии, политика за насърчаване на енергийната ефективност, политика за насърчаване и разработване на възобновяеми енергии, борба срещу емисиите на СО2 и т.н.

3.2

В известен смисъл Европейският съюз, който до момента не притежаваше правомощия в областта на енергетиката, имаше индиректен подход по въпроса, като прилагаше правилата, отнасящи се до вътрешния пазар, конкуренцията и околната среда. Подходът беше, поне видимо, по-скоро технически и юридически, отколкото политически.

3.3

Това не му е попречило, както стана видно, да има значителна законодателна и теоретична дейност по отношение на енергетиката. Съвсем скоро той публикува (19.9.2007 г.) серия от законодателни предложения за изменение на действащите текстове (изменение на регламента относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия, регламент за създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, изменение на регламента относно условията за достъп до газопреносните мрежи, изменение на директивите относно общите правила за вътрешния пазар на газ и електроенергия).

3.4

Ако Договорът от Лисабон бъде ратифициран в този си вид, Съюзът ще може да се занимава с този важен политически въпрос по по-ясен и по-директен начин. Но юридическата компетентност не решава сама по себе си всички политически, икономически и социални трудности. На всички е ясно, че съществуват много различни възможности за избор на национална политика, особено по отношение на ядрената енергия. От провеждането на неформалната среща на върха в Hampton Court, Европейският съвет определи основите на истинска европейска енергийна политика, която дава конкретна форма на новия енергиен пакет, изготвен от ГД „Енергeтика и транспорт“ и ГД „Околна среда“.

3.5

Бяхме свидетели на това, че Европейският съюз първоначално поиска да използва пазарните механизми, желаейки да създаде конкурентоспособен пазар, който се очакваше да бъде по-ефикасен, и да постигне благодарение на трансевропейските енергийни мрежи взаимосвързан пазар.

3.6

Той искаше също така да насърчи енергийната ефективност, особено в секторите с най-голямо потребление на енергия: отоплението и климатичните инсталации на сградите, производството и транспорта.

3.7

Известно е, че амбициозната цел, който си поставя планът за действие за периода 2007-2012 г. (м.октомври 2006 г.), е да бъдат реализирани 20 % икономии от годишното потребление на електроенергия до 2020 г., което означава икономия от около 1,5 % годишно енергийна интензивност до 2020 г.

3.8

Съюзът също така силно настояваше върху необходимостта от разработването на възобновяема енергия. Тук отново целта, която си поставя Европейският съюз, е много амбициозна, тъй като до 2020 г. трябва да се достигне 20 % дял от общото енергийно потребление, като освен това да бъде поставена и минимална задължителна цел от 10 % за биогоривата (пътна карта за възобновяема енергия от 10 януари 2007 г.).

3.9

Тези енергии, обаче, имат все още редица недостатъци в сравнение с енергията от изкопаеми горива: по-малка енергийна плътност, заемане на пространство (например фотоволтаични полета), непостоянно производство и, разбира се, разходи за въпросните технологии. Затова, въпреки че относително скъпоструващите недостатъци намаляват прогресивно, преходът към тези технологии вероятно ще бъде постепенен и дълъг, освен ако не получи значително по-голяма политическа и финансова подкрепа, и че са необходими сериозни проучвания на въздействието за всички нови източници на енергия (срв. OECD Observer, м. декември 2006 г., бр. 258/259 „21st century energy: Some sobering thoughts“ от Vaclav Smil).

3.10

По отношение на енергията с транспортно приложение Комисията проявява интерес по-специално към насърчаването на употребата на биогоривата, както и на горивните клетки и водорода. При все това планираното мащабно развитие на биогоривата, обаче повдига някои проблеми. В действителност горивните клетки са високоефективни преобразуватели на енергия, като по този начин позволяват значително намаляване на производството на парникови газове и замърсители. При все това е малко вероятно тези технологии да се утвърдят бързо на пазара.

3.11

Именно поради тази причина, в духа на Седмата рамкова програма за научни изследвания и съвместни технологични инициативи с цел създаване на публично-частни партньорства, Комисията предложи регламент за създаване на съвместно предприятие за горивни клетки и водород (СОМ (2007) 571 окончателен) с цел прилагането на програмата за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в Европа в областта на горивните клетки и водорода.

3.12

Във връзка с разработването на пазара на моторни превозни средства, задвижвани с водород, Комисията предложи също така регламент относно типовото одобрение на тези превозни средства (СОМ(2007) 593 окончателен), за да може стандартите да не варират от една държава-членка в друга, което би затруднило разпространението на тази технология.

4.   Тези насоки са необходими, но дали са достатъчни?

4.1

Търсенето на енергия от изкопаеми горива ще продължи да бъде значително и от жизнено важно значение. Поради тази причина обсъжданията трябва неизбежно да бъдат насочени към този факт и трябва да бъдем реалисти по отношение на енергията от възобновяеми източници.

4.2

Ето защо е необходимо държавите-членки на Европейския съюз да изготвят съгласувана политика по отношение на държавите-производителки на изкопаеми горива в „духа на солидарност“, утвърден от Договора от Лисабон. Покупателната политика ще бъде също така много полезна, но засяга основно мултинационалните предприятия в нефтения сектор.

4.3

Нефтеният пазар е официално организиран от ОПЕК. При тези условия обединените 27 държави-членки очевидно биха имали повече тежест отколкото всяка страна самостоятелно, още повече че спадат към най-развитите индустриализирани страни, тоест са големи потребители на енергия. Следва да припомним, че Европейският съюз представлява интегриран пазар с почти половин милиард потребители.

4.4

Един такъв блок на купувачите може да разполага с реална политическа сила пред организацията на производителите на нефт, като това положение е различно за природния газ, където явлението „картел“ не съществува.

4.5

По отношение на сигурността на доставките, разнообразяването е необходимо условие. В този смисъл отношението към Русия, голяма европейска нация, трябва да бъде поне същото като към ОПЕК. По същия начин трябва да се помисли за изготвянето на политика за доставки с кавказките републики и Централна Азия.

4.6

Отново по отношение на енергията от изкопаеми горива е силно желателно да бъдат изградени алтернативни сектори, особено на базата на въглищата. Проучванията по отношение на „чистите въглища“ отбелязаха значителен напредък и трябва да бъдат ускорени, ако не искаме едно ново увеличение на потреблението на въглища да засили глобалното затопляне. В тази област трябва да бъде разработен мащабен европейски план за научноизследователска и развойна дейност, още повече че Европа е континент, богат на въглища и този ресурс е значително по-евтин, отколкото е нефтът на световния пазар. Разбира се, начините за добиване на въглища продължават да са чувствителна тема. Всички са наясно с трудните и понякога опасни условия, при които се упражнява миньорската професия. Ето защо трябва да бъде отделено специално внимание на условията на труд, на безопасността и на хигиената на труда в този сектор.

4.7

Употребените автомобилни гуми също биха могли да се използват като възобновяем източник, при условия че се улавят добре емисиите, отделяни при тяхното горене. В някои страни от години работят електрически централи, захранвани с автомобилни гуми.

4.8

Технологиите за съхраняване на СО2 бележат напредък, но все още са прекалено скъпи, трудни и не изключват риск от течове, например в случай на напукване в скалата или земни трусове, както и замърсяване на дълбоките подземни водни пластове. В предстоящи становища на ЕИСК подробно ще бъдат разгледани тези въпроси.

4.9

Освен изкопаемите горива съществува един богат, много богат ресурс: отпадъците. Милиарди тонове отпадъци се генерират в Европейския съюз. Рециклирането и повторното използване на отпадъчни материали обикновено се смята за най-доброто използване на отпадъците, тъй като намалява търсенето на всякакъв вид нови материали и се избягва отделянето на парникови газове при повечето форми на депониране на отпадъци. Но когато това не е възможно, използването на отпадъците безспорно следва да се разглежда като източник на енергия. Научните изследвания и разработки в тази област също трябва да се насърчават, за да се постигне по-добра енергийна ефективност, като се намалят максимално емисиите парникови и други замърсяващи газове.

4.10

Законодателството и съдебната практика по този въпрос би трябвало да бъдат развити, защото енергийното оползотворяване не се признава за такова. Преразгледаното предложение за рамкова директива за отпадъците, което се обсъжда в Европейския парламент, е обнадеждаващо.

4.11

И накрая ще бъде неизбежно поставен въпросът за ядрената енергия. Трудно ще бъде постигнато намаляване с 20 % на парниковите газове до 2020 г., без да се разгледа ускорено съживяване на програмите за ядрени централи от ново поколение за държавите-членки, които са решили да използват тази енергия. Останалите държави-членки следва да усъвършенстват политиките си в областта на възобновяемите енергийни източници.

4.12

Разбира се, ние сме наясно с големите предизвикателства, свързани с безопасността и управлението на отпадъците, които повдига развитието на този сектор. Но, реално погледнато, можем ли да минем без него?

4.13

Изборът на енергийни източници поражда полемики, но никоя не е толкова голяма колкото полемиката „за“ и „против“ ядрената енергия. Истината е, че съществува истинско ядрено разделение в Европа, поради което изглежда целесъобразно решението за използването на този енергиен източник да се предостави изцяло на държавите-членки.

4.14

Европа разполага с ефективен инструмент в лицето на Евратом. Той трябва да й помогне да запази техническото си предимство, да осигури конкурентосопособността си, да намали енергийната зависимост и да засили усилията и международното сътрудничество с цел безопасност, сигурност и неразпространение. Би могло да се помисли и за нова насока на Евратом.

4.15

Една от основните цели е свързана с научните изследвания върху синтеза. Седмата рамкова програма за научни изследвания за Евратом разполага с приблизително 2,75 милиарда евро, от които близо две трети са предвидени за научни изследвания за получаване на енергия от термоядрен синтез. Този приоритетен подход трябва да бъде насърчаван и поддържан, защото овладяването на тази технология ще помогне значително за улесняване на управлението на отпадъците, съкращавайки значително продължителността им на разпад. Започването на проекта ITER на територията на Европейския съюз е многообещаващо събитие.

4.16

По въпроса за задвижването на превозните средства Европейският съюз би трябвало да прояви интерес към хибридните превозни средства, горивните клетки, задвижването със сгъстен въздух. И тук научните изследвания и разработките бележат напредък, а един френски инженер е разработил много икономично превозно средство, което може да достигне скорост от 150 км/ч чрез задвижване със сгъстен въздух, като производството му би трябвало да започне през следващите месеци. Известната индийка фирма „Tata“ е закупила правата за производството му в Индия.

4.17

В тази връзка Комитетът потвърждава също така отправените в миналото препоръки относно проблематиката, свързана с енергийните ресурси на Европейския съюз, които подготвиха и подкрепиха твърденията в настоящото становище.

5.   Какви инструменти?

5.1

Дефинирането на политики, изборът на приоритети, това са несъмнено съществени елементи, но трябва да бъдат намерени политически и правни инструменти за прилагането им. В тази връзка, дали разпоредбите на Договора от Лисабон, ако бъде ратифициран, ще се окажат достатъчни или трябва да се отиде по-далеч?

5.2

Да се прокламира необходимостта от дух на солидарност между държавите-членки в областта на енергетиката е, разбира се, нещо прекрасно, а определянето на четирите направления на тази политика е новост, която можем само да приветстваме, въпреки че направленията не са съвсем новаторски.

5.3

Все ни се струва, че сериозността на световните енергийни цели заслужава повече.

5.4

Не е ли прекалено предпазлив Договорът от Лисабон, въпреки че е вероятно една обща енергийна политика, поддържана от специална институционална рамка, подобно на това, което беше Европейската общност за въглища и стомана и което е Евратом, да е все още невъзможна днес?

5.5

В световната надпревара за енергия състезателите имат континентални измерения. Общностната рамка дава повече тежест, но създаването на специален орган, натоварен с енергийната „дипломация“, с политиката на закупуване, с определянето и финансирането на рамкови програми за научни изследвания и развойна дейност, вероятно би бил в състояние да направи от Европа главно действащо лице в голямата световна енергийна игра, нещо, което държавите-членки не могат да постигнат, ако действат самостоятелно.

5.6

Днес на национално ниво се наблюдава голямо разнообразие от подходи, което несъмнено се дължи на факта, че след първия нефтен шок през 1973 г., всяка страна се е стремяла да обезпечи собствените си енергийни доставки. Примерите за некоординирани усилия и различни подходи са многобройни.

5.7

За избягването на евентуална дисхармония, която би довела до обезличаването на Европа, е необходимо да се разработи мащабна европейска енергийна политика, която да е тясно интегрирана с вече установената водеща позиция на Европа в международните преговори в областта на изменението на климата. Началото на тази политика трябва да бъде поставено от засилена координация в рамките на международните организации като СТГ, ООН, НАТО, ОИСР при всяко обсъждане на енергийни въпроси. Успоредно с това трябва да бъде постигната координация на енергийните политики и особено при въвеждането на ясна политика на закупуване, както и на волунтаристична, а не само емпирична политика на взаимна свързаност на мрежите. И накрая, когато настъпи моментът, тази политика на координация, консултации и съвместни проекти би могла да се опре на специални институции, които да помогнат на Европа да отговори на енергийното предизвикателство. Ще имаме ли смелостта за това?

Брюксел, 23 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Изменението по-долу, което събра по-малко от една четвърт от гласовете, беше отхвърлено по време на обсъжданията:

Параграф 4.11 се изменя както следва:

„И накрая ще бъде неизбежно поставен въпросът за ядрената енергия, чийто отговор следва да бъде намерен от отделните държави-членки в рамките на техния суверенитет. Не може да се иска да бъде постигнато намаляване с 20 % на парниковите газове до 2020 г., без да се разгледа ускорено съживяване на програмите за ядрени централи от ново поколение.“

Изложение на мотивите:

Федерална република Германия, която понастоящем експлоатира 10 ядрени централи, е представила програма, предвиждаща намаляване на емисиите на CO2 с почти 40 % до 2020 г., и същевременно и отказ от ядрената енергия. Поставя ли докладчикът (както и ЕИСК) под въпрос сериозността на тази програма?

Резултат от гласуването

„За“: 46 „Против“: 103 „Въздържали се“: 27


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/23


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия“

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/55/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия“

„Регламент на Европейския парламент и на Съвет за изменение на Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи“

COM(2007) 528 окончателен — 2007/0195 (COD)

COM(2007) 529 окончателен — 2007/0196 (COD)

COM(2007) 530 окончателен — 2007/0197 (COD)

COM(2007) 531 окончателен — 2007/0198 (COD)

COM(2007) 532 окончателен — 2007/0199 (COD)

(2008/C 211/06)

На 18 октомври 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 44, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/55/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия.

Регламент на Европейския парламент и на Съвет за изменение на Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи.

Специализираната секция, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2008 г. (докладчик: г-н CEDRONE).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 100 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и предложения

1.1   Заключения

1.1.1

ЕИСК оценява положително като цяло основанията, които са накарали Комисията да представи Третия енергиен пакет, сложна и трудна тема от правна и икономическа гледна точка, тема, която предизвика противоречиви позиции и реакции.

1.1.2

ЕИСК счита, че сегашното положение на енергийния сектор не може да продължава повече. След като положихме началото на процеса на интеграция и либерализация, ние се намираме на кръстопът и трябва да решим в каква посока да тръгнем. Либерализацията на енергийния пазар премина през фаза на застой. Това доведе до преходни разходи, които биха могли да надвишат ползите; тези разходи се дължат на липсата на еднородна регулаторна рамка на европейско ниво, както и, в някои случаи, на истинска воля за либерализация и на ясно разпределение на отговорностите между различните участници. Тази липса на регулаторна сигурност може да доведе до скромни инвестиции и слабо развита конкуренция. Поради тези обстоятелства се създаде фрагментиран европейски пазар, управляван, в някои случаи, от бившите монополи, поради което е наложително да се препотвърди категорично нуждата от решително продължаване на процеса на либерализация.

1.1.3   Политически аспекти: единният пазар

1.1.3.1

Най-важният елемент на тази стратегия е осъществяването на Единен европейски енергиен пазар. Европейският съюз трябва да изработи обща стратегия, за да може да действа бързо и единно и да има по-голямо влияние при международните преговори. Съществува належаща нужда от сътрудничество между държавите-членки, регулаторните органи и операторите на преносни системи. Необходимо е да се осъществяват структурни промени, насочени към интегриране на функционирането и развитието на системите на регионално ниво. Отделните държави-членки трябва да обединят опит, знания и правила, за да действат заедно и да предлагат (налагат) собствена политика на разходите по отношение на доставките, за да установят възможно най-конкурентна среда, така че цените да бъдат по-справедливи и да се избягват финансовите спекулации. Необходимо е държавите-членки да бъдат по-единни и да спазват определените с общо съгласие правила в интерес на ползвателите-потребители, като прилагат на национално ниво предварително съгласуваното общностно законодателство.

1.1.4   Икономически аспекти

1.1.4.1

По мнение на Комитета лоялната, регулирана по подходящ начин конкуренция (за каквато в предложението на Комисията не се дава възможност), би благоприятствала засилването на алтернативните енергийни източници и инвестициите в енергийните инфраструктури, което от своя страна би повишило производителността на предприятията (например на МСП); позволявайки да се постигнат справедливи цени, благоприятствайки прозрачността и намалявайки рисковете от господстващо положение.

1.1.4.2

Една от приоритетните цели на третия законодателен пакет е да се насърчат необходимите инвестиции в енергийните инфраструктури и да се гарантира координирането им на европейско ниво. Що се отнася до този аспект, предлаганите от Комисията мерки са насочени в правилната посока. Все пак е нужно да се направи така, че въпросните мерки да позволяват извършването на необходимите инвестиции на ниво производство, които да вдъхнат доверие на инвеститорите. Относно развитието на мрежите, тези мерки трябва да гарантират извършване на подходящо планиране, в което да бъдат взети предвид всички заинтересовани страни, и това планиране да се осъществява на подходящо ниво в съответствие с определените срокове. Освен това е необходимо на европейско ниво инвестициите да бъдат обект на контрол (от страна на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори). Наличието на сравнително негъвкав пазар, характеризиращ се с предприятия, които оперират в условията на олигополи и на някои държави, които се въздържат да делегират правомощия в областта на доставките, намалява доверието на операторите и потребителите, като води до блокиране на ликвидността. На това положение трябва да се сложи край.

1.1.5   Социални аспекти

1.1.5.1

Процесите на преструктуриране, породени от мерките от третия пакет, ще трябва да бъдат съпроводени от политика за подпомагане на заетостта и от пълното включване на синдикатите и предприятията чрез инструменти като например „корпоративно социално преструктуриране“ и социални „амортисьори“, предвидени на национално и европейско ниво. Успокояваща е констатацията, че в държавите, които разделиха собствеността в транспортните мрежи, не са регистрирани негативни последици върху заетостта.

1.1.5.2

Въпреки че защитата на уязвимите потребители е и ще продължава да бъде от компетентността на отделните държави, от съществено значение е Комисията да признае важността на тези мерки на международно ниво. Комисията трябва да гарантира също така и контрола върху прилагането им, за да могат тези инструменти да отговорят на необходимите изисквания за изграждането на отворен и конкурентен пазар. Би било необходимо да се въведе понятието „енергийна бедност“ на ниво Общност (прилагане на минимална тарифа) и да се изпълнят предвидените от действащите директиви задължения за обществена услуга и услугата от общ интерес.

1.1.6   Ползвателите (предприятия и потребители)

1.1.6.1

Една нова стратегия в областта на енергийните политики трябва да бъде в състояние да насърчава реалната конкуренция между предприятията, за да имат потребителите по-голяма възможност за избор. Преносните системи трябва да са достъпни за всеки, който иска да ги използва. Що се отнася до големите енергоемки предприятия, необходимо е да се подпише европейски договор за купуване на енергия на еднакви цени (сравними цени или „закон за една цена“), като се премахнат държавните помощи, които нарушават конкуренцията. Освен това трябва да бъдат признати правата на потребителите, предвидени от ЕС, и те трябва да са свободни да избират предпочитания от тях доставчик на възможно най-ниска цена.

1.1.7

Освен това, ЕИСК счита, че целта на предложението на Комисията трябва да бъде предотвратяване на непредумишлени споразумения за консолидиране на статуквото на големите монополни предприятия, насочени към запазване на господстващото им положение и на дейността на синдикатите, целяща защита на работните места.

1.2   Предложенията на ЕИСК

1.2.1   Единен енергиен пазар

1.2.1.1

За да ускори напредъка към единния енергиен пазар, Комисията трябва да внесе промени в представените предложения в третия енергиен пакет, за да получи възможност за самостоятелни действия в международния контекст, по-специално по отношение на енергийните източници. За тази цел предложенията за регионално сътрудничество в пакета трябва да се разглеждат като междинни етапи към постигането на крайната цел, а именно изграждането на единния енергиен пазар. В допълнение, държавите-членки трябва да пристъпят към интегриране на пазарите си за електроенергия, а системните оператори трябва да извършват дейност в различни държави-членки. ЕИСК счита, че предложението за регионално сътрудничество между системните оператори, което се съдържа в третия пакет, в никакъв случай не бива да се разглежда като заместител или алтернатива на единния пазар. Наличието на основаващо се на „разделяне на собствеността“ регионално сътрудничество между оператори на системи, които на практика са отделени от производството/продажбата, е жизненоважно. Неотдавнашните регионални инициативи, насърчавани от ERGEG (Европейската група на регулаторите в секторите на електроенергията и природния газ), също би следвало да се използват за проверка на последователността на регулирането и на пазарните правила.

1.2.2   Вертикално интегрирано разделяне на производството и разпределението (unbundling)

1.2.2.1

ЕИСК счита, че Комисията трябва да даде предимство на разделянето на собствеността (ownership unbundling), което несъмнено е за предпочитане пред възможността за „независим оператор на система“ за насърчаване на инвестициите. Това би увеличило прозрачността и доверието на операторите, би подобрило сигурността на системата и би позволило контрол върху монополистичните дейности, предотвратявайки дискриминационното поведение и оптимизирайки използването и поддръжката на системата.

1.2.2.2

Стратегическите последици, свързани със собствеността на системите и с необходимостта да се увеличи независимостта им, по-специално във връзка с евентуалните интереси на трети страни, в това число избора на собственост на системите (публична и частна), трябва да бъдат предмет на допълнителни задълбочени анализи. Разделянето на собствеността, предлагано от Комисията, не изисква приватизация на преносните системи, които понастоящем са публична собственост.

1.2.2.3

Между пазара на електроенергия и този на газ (виж ситуацията в Съединените щати, Дания, Нидерландия, Португалия, Обединеното кралство, Испания и Швеция) не съществува разлика, която да оправдае различното третиране по отношение разделянето на собствеността. Разделянето на собствеността на производство/продажба от преноса е необходимо и в двата сектора. Евентуалното дискриминационно поведение, свързано с недостатъчната степен на вертикално разделяне, е същото. Компаниите, които продават газ, не би трябвало да се интересуват от онези, които го пренасят, а от това само да имат за партньори надеждни и стабилни във финансово отношение предприятия, способни да продават „своя“ газ.

1.2.3   Европейска агенция

ЕИСК е убеден, че на Европейската агенция на енергийните регулатори (ACER) трябва да бъдат предоставени по-големи правомощия, с оглед тя да може:

да изпълнява самостоятелна и независима регулаторна роля;

да наблюдава дейностите на Европейската мрежа на операторите на системи (ENTSO) и със постоянния комитет за пазара/Standing Market Panel да подпомага Европейската комисия при изготвянето на списък от нужни правила за съставяне и одобряване на насоки и кодекси;

да определя критериите и да приема техническите и търговски кодекси;

да фиксира методиките за определяне на тарифите и цените по отношение на механизма за компенсиране на разходите, направени от операторите на системи в рамките на трансграничния пренос на електроенергия;

да съставя насоки относно принципите за развитие на мрежата и да приема десетгодишния инвестиционен план, предложен ENTSO;

да дава информация и да представя становища на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

да се консултира с операторите на пазара;

да координира работата на националните органи и

да насърчава прозрачността, в това число начините за определяне на своята ръководна група.

1.2.4   Националните органи

1.2.4.1

Националните регулаторни органи играят съществена роля за насърчаването на конкуренцията и за осигуряването на правилното прилагане на директивите на национално ниво, в частност по отношение спазването на правилата за справедливо използване на инфраструктурата. Ето защо е необходимо да се хармонизират техните правомощия и на национално ниво да се увеличи независимостта им по отношение на националните и енергийните предприятия, така че да могат да извършват наблюдение и да предотвратяват злоупотреби, произтичащи от господстващо положение. Един по-независим регулаторен орган ще създаде доверие в пазара и ще може да взаимодейства по-активно с ACER.

1.2.5   Механизъм за координиране на националните оператори на системи (European Networks of Transmission System Operators — ENTSOs)

1.2.5.1

ЕИСК се обявява за по-ефективна координация между националните оператори на системи, за да може да се реализират необходимите инвестиции и да се оптимизира управлението на инфраструктурите, необходими за развитието на интегрирана европейска мрежа. Агенцията би трябвало да играе по-важна роля, отколкото ролята, която е предвидена при предлагането, изготвянето, наблюдението и одобряването на кодексите, за да се направи така, че общественият интерес да бъде взет под внимание в необходимата степен. ENTSO следва да има единствено роля, свързана с неговите умения и компетенции. В съответствие с това ACER следва да има задължението да съставя насоки и кодекси.

1.2.6   Европейски системи и инвестиции

1.2.6.1

ЕИСК счита, че ЕС трябва да предвиди бъдещото развитие на използването на системите чрез инвестиционна програма, насочена към създаване на мрежа от европейски публични и/или частни регулирани от ЕС системи, достъпни за всички, както за пренос, така и за използване на енергия. За тази цел би трябвало да се гарантира, че процедурите за управление на свързаните мрежи са наистина прозрачни и се основават на пазарни процедури, които да позволят увеличение в максимална степен на търговската дейност. Желателно е инвестиции да се правят тогава, когато носят социално-икономически ползи от регионална гледна точка и всички заинтересовани страни на пазара следва да бъдат надлежно включени в процеса на вземане на решения, касаещи съставянето на кодексите и 10-годишния инвестиционен план.

1.2.7   Демокрация и представителство

1.2.7.1

ЕИСК счита, че въз основа на съществуващите разпоредби или на онези, които са в процес на изготвяне, е необходимо да се предвиди представителство на потребителите в управителния съвет на агенцията. Същото се отнася и за всички заинтересовани страни (оператори, потребители, синдикати), които освен в управителния съвет, могат да бъдат представени и в специален надзорен съвет, така че новото законодателство да може да разчита в най-голяма степен на консенсуса и най-широкото участие от самото начало, а не само на последните етапи.

2.   Въведение

2.1

Преди около десет години Комисията започна (с голямо закъснение) да прави първи стъпки към създаването на европейска регулаторна рамка за единен пазар на електроенергията и газта. Така Комитетът имаше възможност да изрази своята позиция, която понякога се различаваше от тази на Комисията по един въпрос, който с течение на годините придобиваше все по-голямо значение и стана все по-спорен.

2.2

С приемането на третия пакет от законодателни предложения относно пазара на електроенергия и газ Комисията възнамерява да допълни вече започнатата работа в дълбоко променен международен контекст, който изправя пред нови проблеми всички заинтересовани страни. Предложенията не се подкрепят единодушно от всички държави-членки и това на свой ред забавя тяхното приемане и прилагане и застрашава изграждането на единния европейски енергиен пазар.

2.3

ЕИСК е изправен пред голяма отговорност: да изготви становище относно една от най-важните (и спорни) теми през последните години, от които зависи не само единният енергиен пазар, но и бъдещето на европейските предприятия от този сектор, на европейските потребители, както и на предприятията на трети страни.

2.4

ЕИСК изразява положително мнение относно „оценката на въздействието“, направена от Комисията, която вече предлага добри насоки за ефективността на либерализацията и за лоялна конкуренция (виж текста на тази оценка).

3.   Основания за предложенията на Комисията

3.1

Да се гарантира, че потребителите са наистина свободни да избират своя доставчик и се възползват от „предимствата“, които този избор „би могъл“ да предостави. Тези оптимални условия за потребителите трябва са обща цел на предприятията от трети страни, които оперират в Европейския съюз.

3.2

Да се отделят производството и преноса от собствеността и управлението на електропреносните и газопреносните мрежи. Освен това се предлага и друга възможност — „независим системен оператор“ — която позволява на вертикално интегрираните предприятия да останат собственици на мрежата само ако техният основен капитал се управлява от независим орган или от друго предприятие; това би трябвало да насърчи инвестициите в инфраструктурите.

3.3

Да се предоставят ефективни мерки срещу фрагментирането на пазара поради съществуването на национални граници, срещу съществуващата вертикална интеграция и силната концентрация на пазара, които досега на практика пречеха за въвеждането на истинска конкуренция и за установяването на единен енергиен пазар.

3.4

Да се опрости трансграничната търговия, като се създаде агенция, чиято цел ще бъде да координира дейността на националните регулаторни органи и да се предложат равни условия на европейските предприятия в сектора; това би трябвало да гарантира въвеждането на истинска европейска система, която да осигури сигурност и разнообразяване на предлагането. Националните власти следва да станат наистина по-независими.

3.5

Да се благоприятства сътрудничеството чрез създаване на нови правила от страна на операторите на европейските мрежи и да се гарантира по-голямо сътрудничество между различните национални пазари дори в случай, че доставките са застрашени.

3.6

Да се увеличи прозрачността, като се опростят пазарните правила и като се предоставя информация на потребителите, за да се „увеличи“ доверието на ползвателите в пазара (но досега винаги ли е било така?).

3.7

Да се направи така, че догодина потребителите да могат да ползват правата, гарантирани от специална (задължителна) „харта“, която, между другото би трябвало да съдържа информация за доставчиците, за различните предлагани на пазара възможности, за опростяването на административните практики, за енергийната бедност (fuel poverty) и др (1).

4.   Предложенията за директива (eлектроенергия и газ)

4.1

Ефективно разделяне (правно и функционално) на системата за доставки и пренос на електроенергията и газта посредством предприятия, които не са вертикално интегрирани във всички държави-членки — този аспект представлява ключов фактор за решаването на евентуални конфликти на интереси и:

осигуряване на подходящи инвестиции за подобряване ефективността на разпределителната и преносната система, включително подобряване на управлението на трансграничните трансфери;

избягване на всякакви привилегии или фаворизиране на предприятия и дъщерни фирми, които са част от вертикално интегрирани разпределителни и производствени системи;

гарантиране на коректен и прозрачен достъп до информация на всички участници на пазара, а не само на онези, които са свързани с дадено предприятие.

4.2

Създаването на „независим оператор на система“ (ISO) е решение, когато става въпрос за вертикално интегрирани предприятия, които отказват ефективно да отделят собствеността. Този оператор дава възможност на предприятията да запазят собствеността върху системата, но не и да я управляват. Такава независимост ще може да бъде осъществена само при наличието на ефикасна регулаторна система.

4.2.1

Независимостта на оператора на система се прилага както за публичните, така и за частните предприятия, както разделянето на собствеността върху разпределителната и производствената система.

4.2.2

Основната цел е да се направи така, че производствените и разпределителните предприятия на електроенергия и газ да могат да оперират напълно отделени във всички страни на ЕС.

4.2.3

В предложената директивата се предвиждат временни дерогации от правилата за отделяне на собствеността в случай на инвестиране в енергийните инфраструктури.

4.3

Отделянето на разпределението и производството от системните оператори е предвидено не само в национален мащаб, но и в целия ЕС. Това означава, че нито едно предприятие за производство на енергия не може да управлява или да притежава разпределителна система в друга държава-членка. Всеки оператор, който излиза на пазара и става част от системата, трябва да докаже своята независимост по отношение на дейностите, свързани с разпределението и производството.

4.4

Отделянето на собствеността ще трябва да доведе до правилно функциониране на пазара и на системата, което в крайна сметка ще доведе до правилно ценообразуване на електроенергията и газта и до евентуално намаляване на цените в полза на потребителите и инвеститорите в сектора.

4.5

Независимият оператор на система ще функционира правилно и отделянето на собствеността на производствената и преносната система ще бъде ефективно само при наличието на независим и действащ регулаторен орган. Регулаторните органи трябва да бъдат юридически разграничени и функционално независими от всеки друг субект на публичното или частното право и трябва да действат независимо от всякакви пазарни интереси. Освен това те трябва да получат пълни правомощия и ще могат да сътрудничат помежду си в различните държави с цел:

да контролират спазването на задълженията за прозрачност от страна на различните оператори на пазара;

да гарантират ефективността на мерките за защита на потребителите;

да следят за доброто функциониране на разпределението на електроенергия и газ;

да контролират инвестиционните планове на операторите на преносната система и да следят за съвместимостта между тях;

да проверяват дали съществуват на пазара оператори, които злоупотребяват с господстващото си положение и по този начин пречат за правилното ценообразуване.

На външни агенции (CESR, Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори) е възложено да консултират Комисията относно прилагането на споменатите правила.

5.   Предложенията за регламент (създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и достъп до газопреносните мрежи)

5.1

Консолидирането на вътрешните пазари чрез общи правила и мерки е ключов фактор за развитието на европейския енергиен пазар и за осъществяването на необходимия трансграничен обмен. Налага се хармонизиране на съществуващите стандарти в различните държави (например техническите правила или „мрежови кодекси“, на базата на които трябва да работят предприятията от електроенергийния сектор). Понастоящем изглежда то все още не е осъществено с помощта на ERGEG. Това хармонизиране ще може да бъде осъществено само от отделен и независим орган под формата на агенция, предвид определените в членовете на договора ограничения.

5.2

Тази агенция би трябвало да има следните основни задачи:

подобряване на управлението на трансграничните ситуации;

контролиране на дейността на операторите на електро и газопреносните системи;

проверяване ефективността на предвидените десетгодишни инвестиционни планове за системите;

гарантиране, че сътрудничеството между операторите е ефикасно, прозрачно и изгодно за вътрешния пазар;

вземане на индивидуални решения относно някои технически аспекти и относно исканията за дерогации;

изпълняване на консултативна роля относно проблемите с регулирането на пазара и предлагане на насоки с цел подобряване на практиките, възприети от националните регулаторни органи.

5.3

Организационната структура ще възпроизвежда типичния модел на регулаторните агенции на Европейската общност, като бъде обърнато особено внимание на приемането на система, която да гарантира независимостта на регулаторните функции. Освен управителния съвет, който назначава директора на агенцията, ще бъдат създадени и Съвет на регулаторите, отговарящи за всички свързани с регулирането въпроси, както и Апелативен съвет, който ще трябва да обработва жалби срещу приети от агенцията решения. Агенцията ще бъде съставена най-много от 40 до 50 души и общите й разходи ще бъдат 6-7 млн. евро годишно, покривани от субсидии от Общността.

5.4

Комисията играе роля на пазител на договорите и е натоварена да „контролира контрольора“. Агенцията може да взема решения и да прави преценка само по специфични технически въпроси. Комисията може да реши да се намеси с цел засилване на сътрудничеството или за правилното функциониране на пазара, в отговор на сигнали от страна на агенцията или по своя инициатива.

5.5

Едно ефективно сътрудничество между операторите на преносната система е абсолютно необходимо за истинско осъществяване на интеграцията на пазара. Понастоящем сътрудничеството се осъществява единствено на доброволна основа, което обаче не даде удовлетворяващи резултати, особено при малки повреди в мрежата и при продължително общо прекъсване. Интеграцията на функционирането на системата на регионално ниво би позволила:

да се определи съгласуван набор от технически и търговски кодекси с международна валидност;

да се определят технически кодекси при липса на ефективно сътрудничество между мрежите;

да се гарантира недискриминиращо поведение по отношение функционирането и развитието на мрежата;

да се улесни интеграцията на пазара, като по този начин се осигури конвергенция на цените, намаляване на опасенията от концентрация на пазара, насърчаване на ликвидността и др.;

да се насърчи финансирането и управлението на научноизследователската дейност и иновациите.

5.6

Важно е структурите за сътрудничество на операторите на преносните системи да бъдат напълно признати в европейски мащаб. Могат да бъдат използвани съществуващите структури като например Европейски оператори на преносни системи за природен газ (GTE) и Европейски оператори на преносни системи (ETSO) или да се създадат нови централни и постоянни структури, занимаващи се както с организационни въпроси, така и за да се разполага с практически инструменти за планиране и управление на системите.

6.   Общи бележки

6.1

Главният проблем със системите, по-специално електрическите, се състои не само в либерализацията, но и в това да се направи така, че гражданите и предприятията да могат да се възползват пълноценно от тях. Например би могло да се помисли за публични европейски или регулирани от Съюза системи, достъпни за всички.

6.2

Би било желателно Европейската комисия да благоприятства инвестициите, за да се реализира напълно иновативна преносна система, която да даде възможност електроенергията да се използва на европейско ниво чрез интелигентна интерактивна мрежа. Мрежа, подобна на Интернет, която чрез технологията на интелигентните електромери позволява на енергийния поток да се движи в двете посоки.

6.3

Този подход реално би насърчил инвестициите и би дал възможност за разкриване на нови работни места и за прилагане на практика на старият лозунг „power to the people“: обмен на енергия в зависимост от нуждите на всеки посредством отворени за всички мрежи, с прилагане на еднакви правила във всички държави на Съюза (както това вече става с Интернет).

6.4

Поради тези причини бихме могли да се ориентираме към пълно отделяне в електроразпределителната система и да изберем между разделянето и „независим оператор на система“ за газовите мрежи.

6.5

Преследваните от Комисията цели (засилване на националните органи, на сътрудничество между операторите на преносните системи (ISO, TSO), по-голяма прозрачност на пазара и т.н.) ще могат трудно да бъдат постигнати, ако не се превъзмогне манталитетът в отделните държави-членки, не само по отношение на мрежите, а и по отношение на доставките, инвестициите и т. н. Единствено с тези мерки може да се гарантира по-добро качество на обслужването, въпреки че те са недостатъчни, за да се поддържат цените на същото равнище.

6.6

Концентрацията на запасите от петрол в няколко региона на света (61,8 % в Средния Изток, 11,7 % в Европа и Русия, 9,4 % в Африка, 8,5 % в Южна Америка, 5,1 % в Северна Америка и 3,5 % в Далечния Изток) (F. Profumo, Политехнически университет в Торино) би трябвало да подтикне Комисията да прилага обща, по-решителна политика, по отношение на тези региони и в рамките на международните организации, където се сключват споразумения и се вземат решения. Ако тя не го направи, има опасност либерализацията сама по себе си да превърне в примамлива клопка и ще бъде недостатъчна, за да се поддържат цените, често повишавани заради монополите, които диктуват своите условия дори и на политическите органи.

6.7

ЕС трябва да постигне напредък по отношение на регулирането на конкуренцията и прозрачността, ако иска икономическата система да бъде по-конкурентоспособна и прозрачна. Победите, постигнати над Microsoft и Wоlkswagen са окуражителен прецедент в полза на конкуренцията, въпреки че това не е достатъчно. Необходимо е да се изработят също така по-ефикасни мерки, които да ограничат въздействието и последиците върху заетостта, да се предприемат мерки и да се направят инвестиции, които да направя икономиката по-динамична, за да се създадат повече възможности за работещите и за младите хора и по този начин да се намали нуждата от „закрила“. В действителност, въпреки че последните данни за икономическия растеж на Европа не са окуражаващи (виж съобщението на Комисията), това е не само защото еврото е силно, но и поради слабата конкурентоспособност на предприятията и „закрилата“, от която много от тях се ползват. Премахването на монополите, предприето след Единния европейски акт, трябва непременно да успее, тъй като в случай на провал интересът на гражданите потребители може да бъде накърнен от дезорганизацията и от евентуалното ново въвеждане на публично финансиране за оцеляване на мрежите, както това стана в случая с британските железници.

6.8

Дискусията относно разглеждания пакет не бива да остане само в залите на институциите и да се води единствено между „посветените“. Комисията и ЕИСК трябва да изнесат темата навън и този дебат трябва да е открит и да включва гражданите като потребители, работниците и предприятията, за да се избегне енергийните компании от този сектор, които често са монополи, да са единствените, които влияят при вземането на решения (например би могъл да се открие специален „блог“ за гражданите, да се организират открити изслушвания в голяма част от държавите-членки и в някои европейски градове и да се групират заключенията от тези разисквания на голяма публична конференция на ниво Общност). Освен това контролът върху европейските регулаторни агенции, който се извършва от Комисията, би трябвало да има и демократично измерение и да бъде потвърден от контрола на Европейския парламент.

7.   Специфични бележки

7.1

Разделяне на собствеността на различните дейностите по веригата — доставките и производството от управлението на мрежата — чрез отделяне на собствеността (ownership unbundling). Прилагането на тези мерки е необходимо условие за намаляване на пречките за влизане на пазара. Целта е да се избегне интегрираните предприятия, които извършват няколко дейности, да могат да „прехвърлят“ част от разходите, свързани с либерализираните дейности, за сметка на регламентираните дейности и по този начин да се възползват от неоправдано конкурентно предимство по отношение на предприятията, които упражняват само дейности, които са обект на конкуренция. Държавите-членки не приеха по еднакъв начин директивите относно пазара на природен газ и електроенергия, което в някои случаи даде възможност за създаване на предприятия за производство и доставка и за управление на вертикално интегрираните преносни системи.

7.2

Ефективно засилване на правомощията на националните регулаторни органи. Тези органи са гарант за неутрално управление на системите и, в по-общ план, на инфраструктурите, управлявани на концесия, и играят съществена роля по отношение на либерализацията (пренос, доставки и измерване в енергийния сектор; пренос, разпределение, измерване, съхранение и регазификация в газовия сектор).

7.3

Определяща роля на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори по отношение на контрола върху независимите национални органи. Създаване на наднационален регулаторен орган, натоварен с контролирането на управлението на различните заинтересовани държави, би довело до ясно дефинирано регулаторно сътрудничество и би намалило неравновесието между перспективите на ЕС като цяло и тези на различните държави в полза на решения, насочени към интегриран енергиен пазар.

7.4

Създаване на оператори на преносни системи, които са независими от системата за производство, които да си сътрудничат, за да управляват ефективно проблемите на преноса. Операторите на преносната система на вертикално интегрирани предприятия са склонни да дават предимства на свързаните с тях предприятия, което води до сериозен дефицит на информация за новите конкуренти. Инвестициите в едно силно интегрирано дружество често са деформирани, тъй като доминиращото предприятие няма никакъв интерес да подобри системата, тъй като от това биха се възползвали главно предприятията конкуренти. Едно формално и съществено разделяне на операторите на преносни системи би предложило същите гаранции за достъп до системите за всички разпределителни дружества и би позволило да се пристъпи към технологични подобрения, необходими за осигуряване на по-ефективно управление и в крайна сметка и по-ниски цени за потребителите.

7.5

Създаване на по-голяма прозрачност и улесняване на достъпа до пазарите, за да се увеличи ликвидността на пазара на електроенергия и на газ. Съществува недостиг на информация по отношение на надеждността и възможностите на пазара (между заинтересованите страни по веригата). Нееднаквият достъп до информация, констатиран между традиционните оператори и конкурентните дружества, е значителен. Една по-голяма прозрачност би намалила рисковете при навлизането на новите участници на пазара и би намалила пречките, засилвайки доверието в пазарите на едро и по този начин — в сигналите за ценообразуването. Необходимо е обаче да се гарантира известна еднаквост/съответствие на информацията, което без да подценява важността на конфиденциалността на стратегическата и търговската информация на едно предприятие, не ще остави място за неясни тълкувания, които вредят на истинската прозрачност на пазара.

7.6

Гарантиране, че всички оператори на пазара имат достъп до информация, за да се установи доверие и да се даде възможност за правилно развитие на пазара. Много оператори имат малко доверие в механизма на ценообразуването. Договорите за внос на газ се сключват въз основа на ценовите индекси, формирани на базата на производни на петрола продукти, така че цените следват строго развитието на петролните пазари. Това отношение дава отражения върху цените на едро, които не се формират въз основа на механизма на търсенето и предлагането в ущърб на гаранцията на доставките (предлагане). Що се отнася до дългосрочните договори за внос, не се констатира ясна тенденция към механизми за ценообразуване въз основа на динамиката на пазара.

7.7

Определяне на особено подробни изисквания за гарантиране на прозрачността в областта на производството на електроенергия и газ. Необходимо е да се предоставя точна информация относно прогнозите, свързани с търсенето и предлагането в краткосрочен план. Тъй като тези изисквания би трябвало да бъдат спазвани от различните производители на електроенергия, необходимо е да се предоставят повече правомощия на националните регулаторни органи.

7.8

Създаване на пазари на деривати. Дериватите са не само ефикасно средство за управление на риска по отношение на цените, но и естествен инструмент за развитие на пазарите на газ и електроенергия. Въпреки че на пазара на електроенергия се сключват договори за деривати пряко или непряко и като резултат са били положени усилия за уеднаквяване, в тази област е нужна допълнителна работа. На европейския пазар за природен газ съществуват ясни разлики. Всъщност, въпреки че либерализацията е отбелязала голям напредък в някои държави-членки като например Обединеното кралство, в други държави като Италия дори не съществува кешов пазар на природния газ.

7.9

Разпоредби относно инсталации за съхраняване, за да се гарантира че наличният запас за трети лица се предлага по прозрачен и справедлив начин, като се избягва презапасяване с капацитет.

7.10

Еднозначни и огласени критерии, определящи кога и как се прилага достъпът на трети лица до капацитет за съхранение, предлаган на пазара.

7.11

Определянето на прозрачни и подробни правила за достъпа до LNG терминали, които ще дадат възможност за определяне на инфраструктурите, ползващи дерогация. Става дума да се определят подходящи стандарти за прилагане на тръжната процедура „open season“. Тази процедура, която предвижда предварителен механизъм за запазване на капацитета преди той да бъде изграден, може да не е достатъчна, за да се гарантира по-голямо отваряне на пазара за операторите. Всъщност в рамките на самата процедура трябва да се даде приоритет на предоставяне на капацитет на националната преносна система на предприятието, което изгражда газопровода или LNG терминала и което е титуляр на дерогацията. Освен това пречката за развитието на конкуренцията на пазара на доставките би могла да се дължи на процедурата за разпределение на остатъчната квота от 20 %, която дава предимство на операторите, които се наемат да запълнят тази квота с дългосрочни договори в ущърб на спот пазара или на гъвкавостта на разпределението.

7.12

Определяне на дългосрочни двустранни споразумения за доставки надолу по веригата, които да са съвместими с европейското право в областта на конкуренцията. Степента на конкуренцията на ниво пазар на дребно е много ограничена. Съвкупният ефект на дългосрочните договори, на безсрочните договори, договори с клаузи за удължаване с мълчаливо съгласие и с дълъг срок за прекратяване могат да бъдат значителна пречка за конкуренцията. Договорите, които обвързват крайните потребители от индустрията и (традиционните) производители в дългосрочен план, се различават в отделните страни. Все пак искането за по-конкурентно предлагане, давано от нови предприятия, се увеличава. В европейски мащаб липсва предлагане и на това трябва да се разгледа сериозно. Сегашното ниво на конкуренция (малко на брой доставчици) е особено незадоволително в някои държави-членки, с високо ниво на концентрацията (Австрия и Белгия). Следователно ограниченията относно начина, по който потребителите могат да разполагат с доставения им газ, в съчетание с рестриктивните практики на доставчиците на пунктовете за доставка, будят тревога що се отнася до конкуренцията.

7.13

Стимулиране на пазара на дребно на електроенергия и газ с цел действително да се осъществи процесът на либерализация. Само с един истински пазар на дребно гражданите на ЕС ще могат да се възползват от предимствата на конкуренцията. Това предполага установяването на опростени правила за достъп до пазара, за да могат малките производители и разпределители да участват в него, така че да стимулират ликвидността на пазара и да се получат възможно най-конкурентоспособни цени. Осигуряването на ликвидност е от основно значение за увеличаване на доверието в ценообразуването, както на пазарите на електроенергия, така и на пазарите на газта, което ще позволи, особено в случая с газта, освобождаване от обвързаността с петролните продукти.

7.14

Един либерализиран пазар на електроенергията и газта играе ключова роля в повишаването на информираността на предприятията и гражданите за „интелигентно“ потребление на енергия, което ще позволи спестяване и контролиране на разходите. Това включва информиране на гражданите относно сега наличните енергийни източници и алтернативните източници (възобновяеми енергии), за да разберат жизненоважното значение на тази стока поради сегашният й недостиг. Предлагането на крайните клиенти на договори, които могат да бъдат персонализирани въз основа на консумираната енергия, е от решаващо значение за спестяването на енергия и разходи.

7.15

Като отговорни крайни потребители, гражданите ще трябва също така да бъдат информирани за спазването на правилата от страна на регулаторните органи или за евентуални злоупотреби, за да могат да защитят правата си и чрез сдруженията за защита на потребителите.

7.16

Гаранция, че търсенето може да бъде задоволено и през пиковите периоди на потребление. При електроенергията възниква проблемът с производствения капацитет и с големината на преносната мрежа; при газта трябва да се предостави достатъчен капацитет за внос и съхранение. Известно е обаче, че капацитетът за внос е особено ограничен, тъй като традиционните оператори резервират преноса чрез многогодишни договори, които могат да покрият период, надхвърлящ двадесет години. Това означава, че новите проекти, както и проектите за преструктуриране/засилване на електрическите и газовите инфраструктури (газопроводи) трябва да напредват бързо на европейско и национално ниво. Инсталациите за регазификация са от първостепенна важност. Всъщност те играят решаваща роля най-вече в Средиземноморския басейн, осигурявайки връзката с основните държави производителки (Либия и Алжир).

7.17

Насърчаване на солидарността: държавите-членки на ЕС трябва да насърчават в регионален мащаб и на двустранно ниво сключването на споразумения за сътрудничество и взаимно сътрудничество, в случай, че някоя от тях се окаже в ситуация на енергиен дефицит по различни причини, които не зависят пряко от нея.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Вж. становище на Европейския икономически и социален комитет относно„Съобщение на Комисията — Към Европейска харта за правата на потребителите на енергия“ CESE 71/2008.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Интегрирана морска политика за Европейския съюз““

COM(2007) 575 окончателен

(2008/C 211/07)

На 10 октомври 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Интегрирана морска политика за Европейския съюз“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури и информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2008 г. (докладчик: д-р Bredima, съдокладчик: г-н Chagas).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 152 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК оценява уникалния процес на консултации във връзка със „Зелената книга за бъдеща морска политика на Съюза: европейско виждане по отношение на моретата и океаните“. Комитетът даде своя активен принос към този процес чрез становището си и участието си в две конференции (1).

1.2

Съобщението подчертава значението на човешкия фактор в рамките на морския клъстер. ЕИСК е доволен от постигнатата между социалните партньори (ETF и ECSA (2)) договореност за включване в законодателството на Общността на разпоредби от Морската трудова конвенция на МОТ (3) от 2006 г. ЕИСК изразява своето желание, във възможно най-кратък срок, да започне прилагането, в световен мащаб, на морските трудови стандарти, осигуряващи еднакви правила за всички морски лица, в съответствие с конвенцията. Също толкова важно е държавите-членки да ратифицират международните инструменти, които се отнасят до риболовния сектор (включително Конвенцията на МОТ за условията за труд на борда на риболовни кораби от 2007 г.).

1.3

ЕИСК подкрепя прегледа, в тясно сътрудничество със социалните партньори, на изключенията в трудовото законодателство на Европейския съюз за секторите на корабоплаването и риболова и настоява за разяснения относно сертификата за морска подготовка. Трябва да се помисли за приложимостта за морските лица на сертификат за морска подготовка, който да бъде задължителен за вътрешните фериботни услуги в ЕС и доброволен за останалите услуги.

1.4

Плаващият университет предоставя на борда си възможност за студентите да придобият практически опит по море. Идеята за плаващ в океана университет се вписва в по-широките тенденции, които следва да бъдат проучени по-задълбочено от Комисията в контекста на привличането на качествени студенти, които да изберат свързана с морското дело кариера (4). Въпросите, свързани с живота на екипажите, трябва да бъдат разгледани неотложно и да бъдат проучени от социалните партньори в ЕС.

1.5

По отношение на морските произшествия, бъдещата политика на ЕС следва да се ръководи от следните съображения:

крайбрежните държави трябва да поемат своя дял от отговорността за морската безопасност и опазването на околната среда. За тази цел е необходимо да се приемат по-строги правила относно корабните регистри, както и да се изгради функционираща мрежа за наблюдение и помощ, обезпечена със средства за спътниково проследяване и с добре оборудвани морски и въздушни патрули;

предотвратяването на сериозни морски произшествия не трябва да се поставя под въздействието на човешкия фактор чрез възлагане на несвойствени задължения на морските лица. То трябва да се основава на интегрирана система, намаляваща вероятността от човешка грешка (на капитана или екипажа), посредством съвременни електронни устройства за безопасност и усилия за подобряване на проектирането и оборудването на корабите. Освен това е необходима морска правна система за справедливо и ясно разпределяне на отговорностите между морските лица, службите за наблюдение на бреговата ивица, корабособствениците, корабните регистри и морските власти.

1.6

ЕИСК отбелязва, че в корабоплаването се използва като гориво по-нискокачествен петрол, тъй като рафинериите не произвеждат гориво с по-добро качество. Комитетът подкрепя инициативи в световен мащаб за разглеждане на въпроса за качеството на корабното гориво, с цел постигане на значителен напредък по отношение на атмосферното замърсяване, генерирано от корабите.

1.7

Съобщението и Планът за действие пренебрегват факта, че значителен дял от замърсяването на моретата и реките с нефт се дължи на плавателните съдове, използвани за отдих и почивка, особено като се има предвид чувствителността на крайбрежните държави, в които най-често оперират (5) тези съдове. Освен това проблемът със замърсяването на околната среда в моретата се задълбочава още повече от дейностите на военните кораби, които са извън обсега на правилата на ЕС.

1.8

Замърсяването на реките и моретата (Балтийско море и Черно море) от наземни източници е въпрос, по който ЕС трябва да засили своите усилия. Политически е по-целесъобразно проблемите да се решават на многостранно, а не на двустранно равнище.

1.9

ЕС трябва да играе водеща роля в международен план по отношение решаването на екологични проблеми. Съществува възможност за засилено сътрудничество и координация на позициите на държавите-членки на ЕС в контекста на международните организации, без това да представлява заплаха за тяхното индивидуално участие. Експертният принос на държавите-членки на ЕС в международните организации се ползва с много добра репутация и тя не трябва да се подкопава, а да се засилва.

1.10

По отношение на „европейското пространство за морски транспорт без граници“, ЕИСК признава предимството, че то се е утвърдило като виртуална морска зона. В съответствие с възгледите на ЕИСК, в съобщението се подчертава, че концепцията има за цел единствено опростяване на административните и митническите формалности и улесняване на търговията в контекста на единния пазар на ЕС.

1.11

ЕИСК подкрепя символичното послание на съобщението, че Европа е и е била морска нация. Въпреки това, Комитетът все още очаква конкретни мерки за привеждането му в действие.

1.12

ЕИСК отново подчертава ролята, която може да изпълнява в разработването на морски политики, включително по отношение на териториалното устройство, във връзка с популяризирането на морската идентичност на ЕС и на морското културно наследство, както и с изострянето на чувствителността на европейската общественост по отношение на глобалното затопляне.

1.13

ЕИСК подкрепя предложенията за Европейска мрежа за морско наблюдение и подобряване на сътрудничеството между бреговите охрани на държавите-членки. Подобни мерки ще подобрят морската безопасност и сигурност, контрола върху риболова и контрола на външните граници, и ще допринесат за опазването на морската среда.

ЕИСК още веднъж подчертава, че поради засилените мерки за сигурност е необходим координиран подход към двустранните споразумения с трети страни за проверки на борда на кораби. Комитетът призовава за действия на ЕС във връзка с нарасналия брой на случаите на въоръжени обири и пиратство срещу търговски съдове в Югоизточна Азия и Африка.

2.   Въведение

2.1

Настоящото съобщение относно интегрирана морска политика за ЕС и приложеният към него План за действие, в който се очертава разработването, в бъдеще, на 29 конкретни мерки, отчитат изразените от европейските институции и заинтересовани страни мнения относно съответната Зелена книга.

2.2

Безпрецедентният кръг от консултации по Зелената книга завърши с широк консенсус относно нуждата от холистичен, интегриран, междусекторен и стратегически подход към океаните. Мотивите за замяна на водещата понякога до нежелани последствия фрагментация с широка визия, заслужават подкрепа.

2.3

ЕИСК подкрепя символичното послание на съобщението, че Европа е и е била морска нация. Комитетът подкрепя всички 29 мерки от Плана за действие (с конкретни бележки), но ги смята за недостатъчни.

3.   Общи бележки

3.1   Екологични аспекти

3.1.1

ЕИСК придава голямо значение на поддържането на целостта на морската среда и гарантирането, че целият набор от човешки дейности, които я засягат, не води до нейното постепенно влошаване.

3.1.2

ЕИСК приветства плановете на Комисията да се концентрира върху по-ефективно международно сътрудничество, подобряване на интеграцията на политиките, прилагане на съществуващото законодателство и насърчаване на екологичните технологии (Шеста програма за действие на Общността за околната среда — 6 ПДООС). Необходимо е да се постави акцент върху изпълнението на Конвенцията за предотвратяване на морското замърсяване, причинявано от наземни източници (6).

3.1.3

Натрупването на CO2 и на други парникови газове в атмосферата, дължащо се на твърде големите емисии, вече води до абсорбиране на по-големи количества CO2 в океаните, като се очаква този процес да продължи. Произтичащата от това киселинност на океаните вероятно ще доведе до по-голямо напрежение за морската среда. Изследванията на тези въздействия върху морската среда трябва да бъдат разширени, заедно с изследванията за разработване на благоприятни за околната среда методи за реабсорбация на CO2. Освен това морските енергийни ресурси ще имат значение за диверсифицирането на енергийните източници в Европа.

3.1.4

Съобщението пренебрегва факта, че значителен дял от замърсяването на моретата и реките с нефт се дължи на плавателните съдове, използвани за отдих и почивка, особено като се има предвид чувствителността на крайбрежните държави, в които най-често (7) оперират тези съдове. Освен това проблемът със замърсяването на околната среда в моретата се задълбочава още повече от дейностите на военните кораби — извън обсега на правилата на ЕС — които нанасят все по-големи вреди на околната среда и туризма.

3.1.5

ЕИСК отбелязва, че корабоплавателната индустрия използва като гориво по-нискокачествен петрол, тъй като рафинериите не произвеждат гориво от по-добро качество. Комитетът подкрепя инициативи в световен мащаб за разглеждане на въпроса за качеството на корабното гориво (8), с цел постигане на значителен напредък по отношение на атмосферното замърсяване, генерирано от корабите.

3.1.6

Замърсяването на моретата и въздуха, независимо от източника, влошава морската околна среда, а това води до здравословни, социални и икономически последствия. Съществуват достатъчно мерки за контрол и смекчаване на причиняваното от корабите замърсяване на морската среда — включително глоби за замърсителите — които следва да бъдат прилагани стриктно. Такава рамка обаче не съществува по отношение на замърсяването на моретата и реките от други източници (напр. промишлени, градски и селскостопански дейности, пестициди). ЕИСК изразява безпокойство, че ако не бъдат предприети всеобхватни и ефективни действия, ще бъде поставена под въпрос жизнеността на крайбрежния и морския туризъм — най-големият свързан с морето отрасъл в Европа. Подобни действия биха спомогнали и за поддържането на обема и разнообразието на живота в морската среда, включително на рибните запаси.

3.1.7

ЕИСК подчертава нуждата от сключване на двустранно споразумение между ЕС и някои южносредиземноморски държави по Годишните планове за действие в рамките на политиката на съседство. Споразумението ще гарантира, че засегнатите трети страни ще споделят с държавите-членки на ЕС отговорността за опазване чистотата на моретата чрез контролиране на атмосферните емисии и изхвърлянето на отпадъци в техните реки (напр. делтата на Нил). Крайната цел е опазването на общото наследство на Средиземно море.

3.2   Социални аспекти

3.2.1

В съобщението се подчертава значението на човешкия фактор в рамките на морския клъстер. При търсенето на подходящия баланс между икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчива морска политика, в Плана за действие следва да бъде отделено подобаващо внимание на социалното измерение.

3.2.2

ЕИСК изразява задоволство от постигнатата договореност между социалните партньори (ETF и CSA) за включване в законодателството на Общността на определени разпоредби от Морската трудова конвенция на МОТ от 2006 г. Комитетът изразява своето желание, във възможно най-кратък срок, да започне прилагането, в световен мащаб, на морските трудови стандарти, осигуряващи еднакви правила за всички морски лица, в съответствие с конвенцията. Също толкова важно е държавите-членки да ратифицират приложимите международни инструменти, които се отнасят до риболовния сектор, включително Конвенцията на МОТ от 2007 г. за условията за труд на борда на риболовни кораби.

3.2.3

Във връзка с разработването на план за действие относно квалификацията на морските лица в ЕС, ЕИСК насочва вниманието към прегледа на Международната конвенция на ММО за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) (9), която установява световните стандарти за обучение и сертифициране. Всяко предложение на ЕС следва да съответства на режима на ММО/МОТ.

3.2.4

ЕИСК подкрепя прегледа, в тясно сътрудничество със социалните партньори, на изключенията в трудовото законодателство на ЕС за секторите на корабоплаването и риболова и настоява Европейската комисия да представи разяснения във връзка със сертификата за морска подготовка. Трябва да се помисли за приложимостта за морските лица на сертификат за морска подготовка, който да бъде задължителен за вътрешните фериботни услуги в ЕС и доброволен за останалите услуги.

3.2.5

Насърчаването на кариерите в корабоплаването в ЕС може да бъде ефективно, само ако ресурсите се влагат в по-високи стандарти за качество, като по този начин конкурентните предимства на морските лица в ЕС се повишават на качествена, а не на разходна основа.

3.2.6

Растящият недостиг на квалифицирани морски лица в световен мащаб подсказва обезпокояващи последици за безопасността на морската инфраструктура на ЕС и този проблем ще продължи да се задълбочава, ако ЕС и държавите-членки не предприемат съгласувани усилия за решаването му. Без такова предлагане, на Европа няма да й достигат нужните познания и опит, необходими за провеждането на ключови по отношение на безопасността морски дейности (инспектиране на кораби, наблюдение, право, застраховане, услуги за морски трафик, спасителни действия, брегова охрана и пилотиране). Освен това, морските клъстери могат да се преместят в други региони. Сегашните действия не са достатъчни и ЕИСК изразява съжаление, че Комисията няма намерение да разгледа този въпрос преди края на 2009 г.

3.2.7

ЕИСК изразява тревогата си от високия процент на отпадналите от морските училища в някои държави-членки и от ранното напускане на кариерата в морското дело от морските лица, които вече са навлезли в професията. Морското призвание на ЕС може да бъде сериозно застрашено, ако предприемат незабавно мерки за справяне с настоящата криза; необходимо е да се намерят решения под формата на цялостна стратегия, насочена към повишаване на привлекателността на морските професии. Следва да бъдат доразвити действията във връзка с планирането на кариерата, предприети от социалните партньори (ECSA и ETF). „Привличането“ към професиите на морските лица следва да бъде съчетано с мерки за „задържане“.

3.2.8

Плаващият университет предоставя на борда си възможност за студентите да придобият практически опит по море. Идеята за плаващ в океана университет заслужава да бъде проучена от Европейската комисия в контекста на привличането на качествени студенти, които да изберат свързана с морското дело кариера. По същия начин, в големите европейски пристанища могат да се създадат училища от типа „Harbour school“ (пристанищни училища) (10), разположени на сушата (което е по-лесно), но в близост до морето, в които да се преподават на деца от началните и средните класове всички дисциплини, запознавайки ги с морската среда, корабите и основите на навигацията.

3.2.9

ЕИСК изразява желанието си Комисията да разгледа съществуващите в средното образование в държавите-членки най-добри практики за привличане към кариера в морското дело.

3.2.10

По отношение на морските произшествия, бъдещата политика следва да се ръководи от следните съображения:

крайбрежните държави трябва да поемат своя дял от отговорността за морската безопасност и опазването на околната среда. За тази цел е необходимо да се приемат по-строги правила относно корабните регистри, както и да се изгради функционираща мрежа за наблюдение и помощ, обезпечена със средства за спътниково проследяване и с добре оборудвани морски и въздушни патрули;

предотвратяването на морските произшествия не трябва да се поставя под въздействието на човешкия фактор чрез възлагане на несвойствени задължения на морските лица. То трябва да се основава на интегрирана система, намаляваща вероятността от човешка грешка (на капитана или екипажа) посредством съвременни електронни устройства за безопасност и усилия за подобряване на проектирането и оборудването на корабите. Морската правна система следва справедливо и ясно да разпределя отговорностите между морските лица, службите за наблюдение на бреговата ивица, корабособствениците, корабните регистри и морските власти.

3.2.11

При изключително опасни метеорологични условия, морските лица могат да предприемат действия, далеч надхвърлящи обхвата на обичайните им задължения. Както казва генералният секретар на ММО: „Стихийната природа на работната среда понякога поставя професионалните морски лица в ситуации, за които са слабо подготвени или изобщо не са подготвени. Тяхната реакция е тест за истинска смелост, която заслужава да бъде призната“ (11). Приканва се Комисията да вземе предвид тези съображения при предлагането на по-нататъшни мерки за справяне с морските произшествия.

3.3   Икономически въпроси

3.3.1

Бъдещото съобщение относно морската транспортна политика на ЕС за периода 2008-2018 г. следва да създаде подходяща рамка за привличане на инвестиции в корабоплаването и да допринесе за засилване на водещата роля на европейското корабоплаване в световен мащаб, както и да играе ролята на катализатор за морския клъстер.

3.3.2

ЕИСК приветства признаването от страна на Комисията на необходимостта от глобални правила за един глобален отрасъл, на важността на международните морски правила и подкрепата за намирането на решения на регулаторните предизвикателства, пред които са изправени международните органи (като ММО). Всъщност, глобалният характер на корабоплаването, глобалният пазар на труда, на който действа корабоплаването, както и конкурентната позиция на европейското корабоплаване на глобалния пазар, са теми, които трябва да бъдат взети предвид.

3.3.3

Отново трябва да бъде заявена нуждата от подобряване ефективността на съществуващия пристанищен капацитет и услуги, както и от увеличаване на пристанищния капацитет и подобряване на връзките с вътрешността.

3.3.4

ЕИСК отбелязва, че Комисията е приела предложенията му относно ускоряването на ратификацията на конвенциите на ММО от държавите-членки и от останалите държави по света, както и предложенията във връзка с развитието на пристанищата, намаляването на генерираното от корабите атмосферно замърсяване, създаването на многосекторни клъстери и на европейска мрежа на морски клъстери. Признава се и жизненоважната роля на европейското корабоплаване за европейската и международната търговия и за ежедневието на европейските граждани.

3.3.5

Относно понятието за „европейско пространство за морски транспорт без бариери“, в съответствие с възгледите на ЕИСК (12), в съобщението се подчертава, че то се отнася само до създаването на виртуално морско пространство, в рамките на което ще има опростяване на административните и митническите формалности и улесняване на търговията в контекста на единния пазар на ЕС. ЕИСК отбелязва консултациите, започнати от Комисията, с цел определяне на възможни бъдещи предложения за ефикасно прилагане на концепцията.

3.3.6

ЕИСК вярва, че има възможност за засилено сътрудничество и координация между държавите-членки на ЕС в международните организации, без това да застрашава тяхното индивидуално участие. Експертният принос на държавите-членки на ЕС в международните организации се ползва с много добра репутация и тя не трябва да се подкопава, а да се засилва.

3.3.7

ЕИСК подкрепя целта ЕС да упражнява влиянието си спрямо трети страни, за да ги насърчава да прилагат и ратифицират важни международни морски конвенции. Държавният пристанищен контрол в държавите-членки на ЕС трябва да следи за спазването на международните екологични и социални стандарти както от съдове от ЕС, така и от съдове от трети страни.

4.   Специфични бележки

4.1   Крайбрежните региони и островите

4.1.1

ЕИСК отбелязва с удовлетворение, че неговите предложения относно насърчаването на крайбрежния туризъм и базата данни за финансирането от ЕС за крайбрежните региони са били взети предвид. Островите трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на ЕС посредством следните мерки:

подобряване инфраструктурата на островите за насърчаване на морския туризъм;

удължаване продължителността на туристическия сезон на островите чрез културни и спортни дейности;

подобряване на връзките между островите и континента чрез нови технологии с подкрепа от фондовете на ЕС;

осигуряване на инсталации за обезсоляване, които не нарушават равновесието на природната среда, с цел преодоляване недостига на вода, който ще се превърне в едно от основните предизвикателства в Средиземноморието, породени от изменението на климата.

4.2   Северният ледовит океан и отношенията с трети страни

4.2.1

ЕИСК приветства предложенията относно засилването на сътрудничеството при управлението на Средиземно море и Черно море, разширяването и европейските политики на съседство и Северното измерение.

4.2.2

Приблизително 20 % до 30 % от неразкритите залежи на петрол в света се намират под дъното на Северния ледовит океан. Поради изменението на климата, към 2015 г. арктическите корабни пътища може да бъдат отворени през по-голямата част от годината. Отварянето на арктически маршрут е привлекателно поради съображения, свързани с разстоянията и сигурността: пътят от Шанхай до Ротердам през Северния ледовит океан, например, е с 1000 мили по-къс в сравнение с пътя през Суецкия канал. По-късите корабни маршрути биха могли значително да намалят потреблението на гориво и емисиите. ЕИСК отбелязва, че — с оглед на някои правни и екологични проблеми, засягащи няколко държави — изясняването на международното право относно морския лед ще стане наложително. В този смисъл Комитетът очаква с интерес обявения доклад за Северния ледовит океан, в който ще бъдат разгледани геополитическите последствия от изменението на климата. Възможното екологично въздействие от използването на нови морски пътища през Северния ледовит океан трябва да бъде проучено предварително.

4.3   Морско наблюдение

4.3.1

ЕИСК подкрепя предложенията за Европейска мрежа за морско наблюдение и за подобряване на сътрудничеството между бреговите охрани на държавите-членки. Подобни мерки ще подобрят морската безопасност и сигурност, контрола върху риболова и контрола на външните граници и ще допринесат за опазването на морската среда.

4.4   Замърсяване на моретата и реките

4.4.1

Замърсяването на реките и моретата (Балтийско море и Черно море) от наземни източници е въпрос, по който ЕС трябва да засили своите усилия в Плана за действие. Политически е по-целесъобразно проблемите да се решават на многостранно, а не на двустранно равнище.

4.5   Рибарство

4.5.1

Предвид тревожното намаляване или изчезване на морски видове, ЕИСК подчертава необходимостта от рационално използване на рибните ресурси. Предложенията относно управлението на рибарството са насочени в правилната посока. Тъй като риболовът е една от най-опасните професии, трябва да бъдат положени по-големи усилия за повишаване културата на безопасността сред професионалните риболовци. В частност, съществува необходимост от приемане на мерки за безопасност за риболовни кораби с дължина под 24 метра (това е пропуск в съществуващите международни конвенции и в директивите на ЕС). ЕИСК припомня, че нужното опазване на видовете има социални последици, които трябва да бъдат третирани като такива: обвързването на рибарите с морето често е свързано с липсата им на ресурси и води до излагането на живота им на риск.

4.5.2

Физическите и финансови рискове, свързани с рибарската професия, са сериозни и обясняват защо толкова хора се отказват от професията. Съществува неотложна нужда от проекти и програми на ЕС за развитие на технологиите при риболовните кораби. Във връзка с обмена на най-добри практики относно привлекателността на рибарската професия, ЕИСК приветства широкото разпространение на публикувания наскоро от европейските социални партньори Europêche и ETF „Наръчник за предотвратяване на морски произшествия и за безопасност на рибарите“. Също така е важно държавите-членки да ускорят ратифицирането на Конвенцията на МОТ за условията на труд на борда на риболовни съдове от м. юни 2007 г. Крайната цел следва да бъде да се повиши устойчивостта на риболовните дейности и тяхната привлекателност.

4.6   Рециклиране на кораби

4.6.1

В неотдавнашното си становище относно „Зелената книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап“ ЕИСК изрази загриженост от наличието на „значителен недостиг на съвместими с принципите на екологичната и социалната устойчивост съоръжения за разглобяване за скрап“. Положението ще се влоши „поради рязкото нарастване на броя на корабите, които ще излязат от експлоатация през следващите няколко години, вследствие на преустановяването на използването на еднокорпусните нефтени танкери в световен мащаб“ (13). Подобряването на съоръженията и условията за работа в Южна Азия, където се извършва по-голямата част от рециклирането на кораби, трябва да отговаря на международно приемливи стандарти.

4.6.2

ЕИСК подкрепя напредъка в международен план по отношение на разглобяването на остарели кораби по ефикасен, безопасен и екологично устойчив начин. Приоритетната цел е до 2008-2009 г. да бъде приета задължителна конвенция, като междувременно се популяризират насоките на ММО. Тази международно договорена основа ще установи ясни задължения за корабособствениците да предоставят информация за потенциално опасни материали на техните кораби и ще създаде минимални стандарти за обектите за рециклиране на кораби по отношение опазването на здравето и безопасността и управлението на опасни материали.

4.7   Споразумения за проверки на борда на кораби и сигурност

4.7.1

От съображения за повишаване на сигурността няколко държави-членки на ЕС сключиха с трети страни двустранни споразумения за извършване на проверка на кораби. ЕИСК отново заявява, че при такива инициативи е желателно държавите-членки на ЕС да възприемат координиран подход и координирано разделение на труда помежду си, включително и между военните си флоти, във връзка с приложението на тези правила. Алтернативен вариант би било бързото ратифициране от държавите-членки на ЕС на Протоколите за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, които включват гаранции за защита на законните търговски интереси на превозвачите и човешките права на морските лица.

4.7.2

ЕИСК изразява тревога от ескалиращите нападения срещу търговски кораби и нарастващия брой случаи на въоръжени обири и морско пиратство, по-конкретно в Югоизточна Азия и Африка. Комитетът настоява за действия от страна на ЕС за ескортиране на търговските кораби от военноморски сили при преминаване през опасни води.

4.8   Наземно електроснабдяване

4.8.1

Комисията предлага използването на наземно електричество (План за действие) като мярка за намаляване на емисиите на парникови газове от кораби по време на престоя им на кей. При ползването на наземно електроснабдяване корабите няма да изгарят гориво и съответно няма да емитират замърсители (SOx, NOx и твърди частици) и CO2.

4.8.2

ЕИСК подкрепя изложеното по-горе предложение, но насочва вниманието към следните аспекти: едно-единствено решение може да не се окаже подходящо за всички видове кораби; наземното електричество може да бъде произвеждано в електроцентрали, работещи на течно гориво и въглища, което ще доведе до допълнителни емисии на CO2, които може да неутрализират ползите. Затова ЕИСК приканва Комисията да вземе предвид горепосочените съображения, така че да предложи разумна политика в глобален план.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 50-56.

(2)  ETF — Европейска федерация на транспортните работници; ECSA — Сдружение на корабособствениците от Европейската общност).

(3)  МОТ — Международна организация по труда.

(4)  сп. „Икономист“, 1.9.2007 г.

(5)  Съвместна експертна група на ММО/ФАО/ЮНЕСКО-МОК/СМО/СЗО/МААЕ/ООН/ПОСООН по научните аспекти на опазването на морската среда (GESAMP).

(6)  Подписана в Париж на 4 юни 1974 г., изменена с Протокол от 26 март 1986 г. Тази конвенция е заменена от Конвенцията за защита на морската среда в Североизточния Атлантик (OSPAR), приета в Париж през м. септември 1992 г. и влязла в сила през м. март 1998 г.

(7)  Съвместна експертна група на ММО/ФАО/ЮНЕСКО-МОК/СМО/СЗО/МААЕ/ООН/ПОСООН по научните аспекти на опазването на морската среда (GESAMP).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийният микс в транспорта“ (TEN 305), CESE 269/2008, 13.2.2008 г.

(9)  STCW — Норми за подготовка и освидетелстване на моряците.

(10)  Вж.: „New York Harbor School“,

http://www.newyorkharborschool.org.

(11)  Награда на ММО за изключителна смелост на море, 19.11.2007 г.

(12)  Становище относно Зелена книга „Към бъдеща морска политика на ЕС“, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 50-56; становище относно „Обща пристанищна политика на ЕС“, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 57-62; становище относно „Морски магистрали в логистичната верига“ TEN 297, CESE 1204/2007, 18.12.2007 г.

(13)  Становище относно „Зелена книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап“, СОМ(2007) 269, CESE 1701/2007 окончателен — 13.12.2007 г.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/36


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета относно статистическите справки при автомобилен превоз на товари по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“

COM(2007) 778 окончателен — 2007/0269 (COD)

(2008/C 211/08)

На 27 февруари 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 285, параграф 1 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета относно статистическите справки при автомобилен превоз на товари по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет реши с 145 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище (1) по предложения текст.

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становището на Комитета относно процедурата за регулиране с контрол е в процес на изготвяне [COM(2007) 741 окончателен, COM(2007) 822 окончателен, COM(2007) 824 окончателен и COM(2008) 71 окончателен].


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/37


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Малки, чисти и конкурентоспособни — Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната среда““

COM(2007) 379 окончателен — {SEC(2007) 906, SEC(2007) 907, SEC(2007) 908}

(2008/C 211/09)

На 8 октомври 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Малки, чисти и конкурентоспособни — Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната среда““.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 март 2008 г. (докладчик: г-н CHIRIACO).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 109 гласа „за“, нито един глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за изготвяне на програма, насочена специално към подпомагането на малките и средните предприятия и микропредприятията в техните усилия за съобразяване със законодателството по отношение на околната среда, предвид сложността на това законодателство и важното социално-икономическо значение на МСП за европейската икономика. В този контекст ЕИСК подчертава, че е необходимо да се обърне особено внимание на микропредприятията, предвид структурните затруднения, които ги правят по-уязвими.

1.2

ЕИСК осъзнава трудностите, които МСП могат да срещнат при съобразяването си с екологичното законодателство, като се има предвид неговата сложност, и приветства разработването на инструменти, които имат за цел да го направят по-ясно и разбираемо. Независимо от факта, че през последното десетилетие все повече се обръща внимание на социалната тематика и проблемите на околната среда, все още не всички видове предприятия считат корпоративната социална отговорност (Corporate Social Responsibility) за фактор, представляващ конкурентно предимство.

1.3

ЕИСК смята, че инициативата на Комисията за програма за подпомагане на МСП за съобразяване със законодателството по отношение на околната среда е първа, много важна крачка.

1.4

ЕИСК смята, че е необходимо Комисията да развие проактивен подход по отношение на МСП, определяйки структурирана система за сътрудничество с предприятията на местно равнище. В този контекст е необходимо да се обърне особено внимание на трансграничното сътрудничество.

1.5

По-специално, от основно значение е:

предвид сложността на законодателството, да се постигне единство на разпоредбите относно околната среда, като се уеднакви законодателството на национално равнище с цел по-добро юридическо съответствие;

да се опрости и повиши качеството на законодателния контекст и чрез изготвяне на по-ясни и прости текстове;

да се намалят бюрократичните и административни тежести;

да се разработят подходящи секторни системи за управление на околната среда, които да са по-достъпни за МСП;

да се развият уменията на МСП, най-вече чрез техните организации, посредством обучение на местни експерти, които да осигуряват професионална подкрепа на МСП;

да се реорганизират финансовите ресурси на програмата, за да се опрости и да стане по-функционална;

да се подобрят комуникацията и информацията, особено по отношение на разпространението на резултатите от добрите практики.

2.   Обобщено съдържание на съобщението на Комисията

2.1

Съобщението на Комисията цели да се окаже помощ на малките и средни предприятия (МСП), за да могат те да използват ресурсите и енергията си по ефективен начин (1). Затова то предоставя юридическа рамка и предлага мерки, които целят засилване на съществуващите политики и инициативи в съответствие със специфичните характеристики на малките предприятия. За тази цел Комисията предлага да се създаде програма, която да подпомага МСП при прилагането на законодателството по отношение на околната среда: чрез тази програма ще стане възможно освобождаването на финансови средства, които ще бъдат предназначени за развитие на мрежи за подкрепа, ще се опрости достъпът до системи за управление на околната среда и ще се увеличи екологичното съзнание на тези предприятия.

2.2

Независимо, че в малките или средни предприятия работят по-малко от 250 служители, като цяло МСП в Европейския съюз са 23 милиона и съставляват приблизително 99 % от всички предприятия и 57 % от добавената стойност на икономиката на ЕС. Тъй като МСП имат толкова голям дял в оборота на ЕС, те оказват значително въздействие върху околната среда.

2.3

Много предприятия не осъзнават последствията за околната среда, до които води тяхната дейност, и мнозинството от тях смятат, че не оказват въздействие върху околната среда или че то е незначително. Освен това, МСП са склонни да смятат, че спазват напълно съществуващите разпоредби, освен ако не им се покаже противното. При тези условия, дейността на МСП може да изложи здравето и безопасността на служителите им на повишен риск, както и да се окаже голяма заплаха за околната среда. На последно място, при положение, че не вземат под внимание свързаните с околната среда аспекти на своята икономическа дейност, МСП рискуват да изгубят икономическите ползи, произтичащи от по-доброто екологично управление и от екологичните иновации.

2.4

Предложената от Комисията програма за подпомагане на малките и средни предприятия да се съобразят със законодателството в областта на околната среда предвижда мерки, които от една страна целят да гарантират свеждането до възможния минимум на въздействието на дейността на МСП върху околната среда, а от друга — да улеснят спазването на действащото законодателство. С програмата се цели намаляване на тежестите, произтичащи от спазването на съществуващото законодателство чрез създаването на инструменти и политики, насочени към поставянето на екологичните изисквания в центъра на дейността на МСП.

2.5

Представените в съобщението мерки се отнасят и за разпространението на информация, предназначена специално за МСП, и за насърчаването на мрежи за подкрепа и на дейности за обучение, целящи развиването на местно равнище на умения, свързани с околната среда.

2.6

Програмата ще се финансира от програмата „LIFE +“ (5 милиона евро за периода 2007-2013 г.) и чрез допълнителни средства от рамковата програма „Програма за конкурентоспособност и иновации“ (ПКИ) и от структурните фондове.

2.7

Вече съществува уебсайт на седем езика, посветен на екологичната политика на ЕС по отношение на МСП, и се предвижда публикуването на оперативни насоки по теми като енергийната ефективност, емисиите в атмосферата, създаването на отпадъци и изхвърлянето на замърсители във водата и почвата. Ще се издаде също и наръчник, илюстриращ новите възможности за финансиране.

2.8

От 2008 г. в прилагането на програмата ще участва и новата мрежа за подкрепа на бизнеса и иновациите. Заедно с останалите мрежи за подкрепа на МСП тя ще играе важна роля за оказването на помощ на тези предприятия при преобразуването на екологичните политики в оперативни мерки.

2.9

Приложеният към съобщението работен документ на службите на Комисията представя набор от специални случаи и примери за добри практики, приложени от МСП в Европа и по света.

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК приветства програмата на Комисията, по-специално във връзка с признаването на важността и стойността на МСП за европейската икономика и общество.

3.2

В този контекст ЕИСК подчертава важното значение на решението на Европейския съвет, проведен във Фейра (2) на 19 и 20 юни 2000 г., и на Европейската харта за малки предприятия (3), в която се потвърждава, че „малките предприятия са гръбначният стълб на европейската икономика“ и че „те са основен източник на работни места, в който разцъфват бизнес идеи“. Между приоритетите, посочени в Хартата, фигурира засилването на растежа и конкурентоспособността на предприятията, не само на териториално равнище, но и в рамките на един глобализиран пазар.

3.3

Оценката на въздействието върху околната среда трябва да бъде обект на интегрирано управление от страна на предприятието. Следователно, имайки предвид, че по-голямата част от МСП, и по-специално малките предприятия и микропредприятията, обикновено не прилагат екологична политика, ще е необходимо да се пристъпи към интегрирано управление по отношение на околната среда, при стремеж административните тежести да се намалят до минимум.

3.4

Първата крачка в тази насока е да се помогне на предприятията да осъзнаят, че подобни практики не представляват само допълнителен разход или задължение, а са инструмент, с помощта на който може да се подобри конкурентоспособността на предприятието и да се създаде стойност в дългосрочен план.

3.5

Предприятията, които успяват постоянно да наблюдават протичането на тези дейности, например чрез системи за екологично управление, съумяват също така и да осигурят увеличаването на броя на контролираните параметри на управление, систематизирайки икономическите и финансовите данни и тези, свързани със социалното и екологично въздействие в един единствен стратегически план (4). По този начин, освен икономическите и екологични ползи, дължащи се на ефикасно и рационално използване на ресурсите, чрез промени в организацията на работата се запазва и безопасността на трудовата дейност.

3.6

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от приемане на дългосрочна стратегия и нейното бързо прилагане от държавите-членки.

4.   Специфични бележки

Бележки относно дейностите, предложени в програмата за действие на Комисията

4.1

По-добро законотворчество при изготвяне и изпълнение на политиките: в този контекст „по-добро законотворчество“ означава МСП да участват в по-голяма степен в изготвянето на политиките по отношение на околната среда и тези политики да се основават на анализ на добрите практики, които когато са подходящо определени и разпространени, представляват силна подкрепа за икономически ефективното прилагане на законодателството в областта на околната среда. Намаляването на административните и бюрократични тежести на общностно, национално и регионално равнище и внасянето на повече яснота не трябва да се разглеждат единствено в контекста на евентуални нови законодателни инструменти, но и във връзка с възможното преразглеждане на съществуващото законодателство.

4.2

По-достъпни, съобразени с конкретните условия системи за екологично управление: интегрирането на политиките относно околната среда в стратегическите решения като път за растеж и иновации, ще позволи на предприятията не само да спазват съществуващото законодателство, но и да експериментират нови и добри практики, отчитащи свободната инициатива и параметрите, наложени с цел задоволяване на изискванията, присъщи на малките предприятия и микропредприятията. Особено необходимо е да се поощри възприемането на системи за управление на околната среда (като СОУОСО или ISO). По отношение на СОУОСО (Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране) — възможно е тази цел да бъде постигната например чрез включване в съответния регламент на клаузи в полза на МСП чрез съобразено със структурата на МСП прилагане (5) и чрез прогресивно намаляване на надзора и изискванията за предоставяне на информация от страна на регистрираните предприятия. Всичко това има за цел да се насърчават МСП да се присъединят към схемата, отчитайки факта, че понастоящем се отбелязва значителен брой на участващи предприятия само в Италия, Германия и Испания. ЕИСК се надява, че с оглед на настоящото преразглеждане на СОУОСО, Комисията ще вземе под внимание тези забележки, както и становището на ЕИСК относно изменението на климата и гражданското общество от юли 2006 г. (6). Накрая, ЕИСК призовава Комисията да разгледа неофициалните и некодифицирани на териториално равнище инструменти, които могат да бъдат полезни за разширяване на настоящите системи за управление на околната среда, тъй като само едно пряко включване на МСП и на сдруженията на МСП на териториално равнище, би допринесло за промяна на настоящата ситуация.

4.3

Предоставяне на целенасочена финансова помощ и създаване на многогодишна финансова програма: големият брой съществуващи финансови инструменти може да стане причина за объркване и лошото им функциониране. Затова се препоръчва, както предвижда Комисията, възможно най-бързо да се публикува наръчник, посочващ новите възможности за финансиране на проекти, целящи подобряване на спазването на законодателството, свързано с околната среда, и на постиженията на МСП по отношение на околната среда. При тези условия за предпочитане е в дългосрочна перспектива да се предвиди една единствена бюджетна линия за всички дейности, свързани с МСП.

4.4

Изграждане на местен опит в областта на околната среда за МСП: предоставянето на техническа помощ за МСП изисква участие на специалисти от различни професионални области. За тази цел е необходимо да се включат организациите на МСП на местно равнище и институциите. Освен това трябва да се гарантира, че цената на предоставените услуги ще е разумна и че МСП ще имат възможност да обучават и използват вътрешни консултанти.

4.5

Подобряване на комуникацията и по-добро насочване на информацията: създаването на нов многоезичен уебсайт, свързан с портала за МСП (7), който трябва стане основен източник на информация за мрежите за подкрепа на МСП по въпросите, свързани с политиката на ЕС за околната среда и за МСП. ЕИСК смята, че е от изключително значение да се гарантира незабавен достъп до информацията и пряк контакт между органите на Общността и МСП.

4.6

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за създаване на „Enterprise Europe Network“ — нова важна европейска мрежа за подкрепа на предприятията на територията на ЕС и извън нея. ЕИСК смята, че е от особено значение ЕС да продължи да засилва услугите за МСП, особено в сферата на търговията и трансграничните инвестиции, технологичното сътрудничество между МСП и големите предприятия, иновациите, познаването на източниците на финансиране на ЕС и научноизследователските програми за МСП.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2007) 379 окончателен.

(2)  http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/it/ec/00200-r1. %20ann1.i0.pdf.

(3)  http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/charter/docs/charter_it.pdf.

(4)  Вж. A Comparative Analysis of the Environmental Management, Performance and Innovation of SMEs and Larger Firms based on the OECD database, Julien Labonne, 07/2006.

(5)  Ръководни насоки „Насоки за контрольорите по проверките на МСП и по-специално на малките предприятия и микропредприятията“, приложение IV към Препоръка на Комисията от 7 септември 2001 г. относно насоките за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и Съвета за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране СОУОСО (EMAS).

(6)  NAT/310 — „Как да посрещнем предизвикателствата на изменението на климата — ролята на гражданското общество“.

(7)  http://ec.europa.eu/enterprise/sme/index_en.htm.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/40


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите-членки“

COM(2007) 707 окончателен

(2008/C 211/10)

На 14 ноември 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите-членки“.

Специализираната секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 март 2008 г. (докладчик: г-н Zbořil).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 151 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК споделя гледната точка на Комисията, според която общата рамка за системите за инспекции на околната среда в държавите-членки трябва да бъде под формата на препоръка. Препоръката обаче следва да бъде изменена с цел да се подобри приложението и повиши ефективността й. По силата на законодателни актове, отнасящи се до специфични сектори, инспекционните дейности, техният обхват и тяхното провеждане в тези основни области са юридически обвързващи на цялата територия на Общността.

1.2

За да може дадена препоръка да се прилага ефективно, от съществено значение е тя да бъде разбираема и ясна. Изключително важно е също така да се определи добре обхватът на инспекциите на околната среда, които са насочени към констатираните проблеми.

1.3

Определянето, изясняването и унифицирането на терминологията имат основно значение за хармонизирането на инспекционните дейности на територията на Общността и за въвеждане на равни условия за предприятията. В общностното право се срещат и много други термини, дефинирани по различен начин в различните законодателни актове. Поради тази причина дефинирането на тези термини изисква като цяло по-задълбочен анализ.

1.4

Освен това е абсолютно необходимо да се определят критериите за планиране, провеждане, проследяване и изготвяне на доклади за резултатите от инспекциите на околната среда.

1.5

По отношение на системата за управление на инспекционните дейности има основания да се препоръча използването на съвременните управленски методи. Те допринасят за съсредоточаване на инспекционните дейности в области от решаващо значение за опазването на околната среда, дават възможност за подобряване на планирането и спомагат за устойчиво подобряване на опазването на околната среда.

1.6

Необходимо е унифицирането на достъпа до информация да продължи в съответствие с действащото общностно право. Съобщаваните данни трябва да дават обща представа за установените по време на инспекцията факти, информация за наложените коригиращи мерки и за тяхното прилагане.

1.7

Следва да се оказва подкрепа на мрежата IMPEL с оглед на по-нататъшното засилване на международното сътрудничество и гарантирането на по-голяма хармонизация на стандартите за инспекциите и на тяхното прилагане.

2.   Съдържание на документа на Комисията

2.1

Инспекциите представляват важен инструмент за гарантиране на изпълнението и прилагането на правото на Общността в областта на околната среда. През 2001 г. Европейският парламент и Съветът приеха Препоръка 2001/331/ЕО, в която са предвидени минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите-членки (1).

2.2

Препоръката съдържа необвързващи критерии за планирането, осъществяването, проследяването и изготвянето на доклади за резултатите от инспекциите на околната среда. С нея се цели по-добро спазване на правото на Общността в областта на околната среда и спомагане за по-съгласуваното му изпълнение и прилагане във всички държави-членки.

2.3

Комисията направи проучване за изпълнението и прилагането на тази препоръка, която ще послужи като основа за изготвянето на нов текст на препоръката, който ще бъде представен през 2008 г.

2.4

Всички държави-членки представиха доклад за изпълнението на препоръката и доклад за опита си в прилагането й. Следва обаче да се отбележи, че в различните държави-членки процесът на прилагане на препоръката протича по много различен начин. Макар че всички държави членки са изпълнили препоръката частично, само малък брой от тях са я приложили изцяло. В рамките на Общността все още съществуват големи различия в осъществяването на инспекциите на околната среда. Тези различия водят и до нарушаване на конкуренцията между предприятията.

2.5

Големите различия, които трябва да се премахнат, се проявяват в особена степен в следните области:

2.5.1   Дефиниране на обхвата

2.5.1.1

Понастоящем обхватът е фокусиран основно върху промишлените инсталации и тези за преработка на отпадъците, като изключва много дейности, регулирани от законодателството на Общността в областта на околната среда. По-специално, препоръката не съдържа критерии за инспекции на превозите на отпадъци. Трансграничните превози на отпадъци се регулират на ниво ЕС от регламента относно превозите на отпадъци (2). Прилагането на този регламент е основен приоритет за Комисията.

2.5.1.2

Препоръката не включва други критерии за инспекции на обектите от „Натура 2000“. Поради тази причина Комисията приветства създаването на „Green Enforce Network“ („Зелена мрежа за привеждане в действие“), насочена към насърчаване на сътрудничеството и обмена на опит между държавите-членки, с цел улесняване на прилагането на законодателството в областта. Понастоящем в рамките на Green Enforce Network се обмисля възможността за принос за подобряване на инспекциите на околната среда, като се разработват критерии за инспекции на обектите от „Натура 2000“.

2.5.1.3

Други области на законодателство в областта на околната среда, за които препоръката не се отнася, засягат регистрацията и разрешаването на химикали (REACH (3)), ограничението на определени опасни вещества в продуктите (например директивата относно ограничението за употребата на определени опасни вещества (4)), търговията със застрашени видове (5), както и дейности, свързани с генетично модифицирани организми и системи за отговорност на производителите.

2.5.2

Изясняване на дефинициите: някои използвани в препоръката термини се интерпретират различно в различните държави-членки. Предмет на различни тълкувания са например следните термини:

инспектиращ орган;

инспекция, контрол и одит;

план за инспекции и програма за инспекции;

трансграничен механизъм;

рутинни и нерутинни инспекции.

2.5.3

Критерии за планирането, провеждането, проследяването и изготвянето на доклади за резултатите от инспекциите: целта на препоръката е да се постигне по-добро спазване на законодателството в областта на околната среда при контролираните инсталации и по-високо ниво на опазване на околната среда. С оглед на постигането на тази цел, в препоръката са определени критерии за планиране, провеждане, проследяване и изготвянето на доклади за резултатите от инспекциите на околната среда.

Планиране на инспекциите: в препоръката се предвижда създаване на планове за инспекции и се определят общи критерии за тези планове и минималното им съдържание. В много от държавите-членки плановете за инспекции не включват стратегически елементи, а по-скоро се състоят от списъци на инсталации или сектори, които трябва да бъдат инспектирани в даден период от време. Съществува възможност за по-нататъшното усъвършенстване на планирането на инспекциите в държавите-членки и за използване по най-добър начин на техните налични ресурси. Някои държави-членки вече въведоха модерни системи за планиране на инспекциите, при които се използват управленски подходи, основаващи се на оценка на риска (6).

Провеждане на инспекциите: в препоръката се посочва, че посещенията на място трябва да се провеждат редовно като част от рутинните инспекции на органите и в случаи на жалби, аварии, инциденти или нарушения и след издаването на разрешително, както и преди преиздаването, подновяването или изменението на разрешително. Определят са критерии за начина на провеждане на тези посещения на място. Въпреки че по този въпрос няма съществени различия между държавите-членки, практиките и в тази област следва да бъдат хармонизирани.

Оценка на плановете за инспекция: оценката на успеха на плановете за инспекции се счита за важен инструмент за подобряване планирането на инспекциите. Някои държави-членки въведоха сложни системи за оценката на успеха на своите планове за инспекции, които им помогнаха при изготвянето на техните бъдещи планове.

2.5.4

Изготвяне на доклади: първите доклади предоставиха голям обем информация относно изпълнението и прилагането на препоръката в държавите-членки. Тези данни обаче не винаги са сравними. Необходимо е да се разработи много ясен, единен формат за тази система за изготвяне на доклади, който да гарантира сравнимост на данните.

2.5.5

Достъп до информация: в препоръката е предвидено, че плановете и докладите за инспекциите трябва да бъдат публикувани в съответствие с действащите директиви на Общността. Докладите показват, че много държави-членки не публикуват нито своите планове, нито докладите за проведените инспекции. Сведенията, свързани с инспекциите на околната среда, са предмет на Директива 2003/4/ЕО, така че вече съществува правно задължение за публикуване на тези сведения. Освен това в директивата са предвидени и достатъчно основания за дерогация, при които се отказва достъп до тази информация, когато трябва да бъдат защитени по-важни интереси. Необходимо е да се въведат подходящи механизми, които да дадат възможност за упражняването на това право.

2.6   Предложения за по-нататъшни действия

Комисията счита, че непълното изпълнение на препоръката налага разглеждането на въпроса за въвеждане на юридически обвързващи изисквания за инспекциите на околната среда. Освен това е необходимо да се уточнят общите критерии, приложими за инспекциите на околната среда, да се осигурят допълнителни насоки и да се пристъпи към обмен на информация за изпълнението им. Във връзка с това се предлагат следните мерки:

2.6.1

Преразглеждане на препоръката: препоръката би трябвало да се разглежда като обща рамка за системите за инспекции на околната среда в държавите-членки. В нея са определени общите критерии. Поради твърде общия и описателен характер на тези критерии, тяхното трансформиране в юридически обвързващи изисквания не изглежда целесъобразно. С оглед подобряване на прилагането й и повишаване на ефективността й обаче, препоръката следва да бъде изменена.

2.6.2

Изисквания към инспекциите по сектори: освен определените в препоръката общи критерии за инспекциите на околната среда, в нормативните документи по сектори следва да бъдат включени специални юридически обвързващи изисквания към инспекциите на някои инсталации или дейности. Тези юридически обвързващи изисквания са необходими, за да се гарантира предоставянето на по-висок политически приоритет на инспекциите и по-доброто прилагане на законодателството в областта на околната среда в цялата Общност. Тези изисквания към инспекциите по сектори могат да допълват препоръката или да се отнасят до инсталации или дейности, които не попадат в нейния обхват.

2.6.2.1

В рамките на преразглеждането на директивата за предотвратяване и контрол на замърсяването (7), предвидено в „Програмата за законодателната работа на Комисията за 2007 г.“, и въз основа на анализа на изпълнението на тези законодателни разпоредби, Комисията ще разгледа начините за осигуряване на по-подходяща рамка на изпълнението, с цел да се гарантира по-добро съответствие и доверие в провежданите от държавите-членки инспекции на инсталациите за предотвратяване и контрол на замърсяването.

2.6.2.2

Комисията разглежда възможността да предложи специални юридически обвързващи правила за инспекциите на превозите на отпадъци. Следва да бъдат дефинирани специфични критерии за гарантирането на достатъчно чести и качествени инспекции. Освен това следва да се предвидят подходящо обучение и сътрудничество между властите.

2.6.3

Изготвяне на насоки и сътрудничество между държавите-членки: мрежата IMPEL е съставила дълъг списък с проекти, целящи засилване на сътрудничеството и насърчаване на обмена на информация между държавите-членки във връзка с инспекциите на околната среда (8). Комисията подкрепи тези проекти и взе активно участие в тях. Всички тези инициативи имаха положителен ефект за засилване на инспекциите в Общността и би трябвало да се насърчава продължаването на работата в рамките на IMPEL.

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно преразглеждането на Препоръка № 2001/331/ЕО, в която са предвидени минимални критерии за инспекциите на околната среда в държавите-членки, и оценява усилията (9), положени за осъществяване на проучване за прилагането на тази препоръка.

3.2

Във всяка държава инспекциите на околната среда представляват основен елемент на изпълнителната власт в областта на опазването на околната среда. Те трябва да осигурят не само прилагането на националната политика в областта на околната среда, но и прилагането на общите принципи на общностната политика в областта на околната среда по възможно най-балансиран начин, независимо от това кой е правният субект, на когото е възложено провеждането на инспекциите в дадена държава-членка.

3.3

ЕИСК си дава сметка, че е изключително необходимо да се осигури по-добро зачитане на общностното право в областта на околната среда и да се допринесе за неговото съгласувано изпълняване и прилагане във всички държави-членки. Това трябва да се извърши с цел определените и прилагани минимални критерии да допринасят в бъдеще за създаването на равни условия, по-специално в областта на икономическата конкуренция.

3.4

ЕИСК счита, че в резултат на допълнително обсъждане на въпросите на комуникацията със заинтересованите страни ще бъдат получени необходимите знания за създаването на оптимална рамка за инспекционните дейности, която да бъде ясна и добре приложима в цялата Общност.

4.   Специфични бележки

4.1

За да може дадена препоръка да се прилага ефективно, e абсолютно необходимо тя да бъде разбираема и ясна. Поради тази причина ЕИСК приветства факта, че Комисията възнамерява да привлече вниманието към този въпрос.

4.1.1

Според ЕИСК е абсолютно необходимо да се дефинира добре обхватът на инспекциите на околната среда, които се отнасят до проблемни области от решаващо значение, без това да се отразява отрицателно върху гъвкавостта на системата за инспекции и върху някои специфични национални подходи. Тези национални подходи обаче трябва да се прилагат само дотолкова, доколкото това е необходимо за постигането на специфичните национални цели в областта на опазването на околната среда.

4.1.2

В случаите, когато специфични законодателни актове на Общността предвиждат инспекции, всяка инспекция следва да е регламентирана от един единствен законодателен акт, за да не се допускат различни тълкувания.

4.1.3

Съобщението показва, че дефинирането, изясняването и унифицирането на термините е от решаващо значение за хармонизиране на инспекционните дейности на територията на Общността и за въвеждането на равни условия за предприятията. Ако целта е да се гарантира унифицирано прилагане на препоръката, абсолютно необходимо е да се уточнят дефинициите на основните термини, за да се осигури възможност за хармонизиране и да се установят връзки с други законодателни актове.

4.1.4

Във връзка с това ЕИСК подчертава, че в общностното право се срещат и много други термини, дефинирани по различен начин в различните законодателни актове. Поради тази причина дефинирането на термините като цяло изисква по-задълбочен анализ.

4.2

Освен това ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо да се дефинират ясно критериите за планиране, провеждане, проследяване и изготвяне на доклади за резултатите от инспекциите на околната среда, като се запази гъвкавостта, необходима за провеждането на специфични инспекционни дейности. Трябва да се създаде възможно най-ясна и проста система за отчитане, която да дава възможност за получаване на сравними данни относно функционирането на системите за инспектиране и постигането на целта за гарантиране на по-добро спазване на законодателството в областта на околната среда.

4.3

По отношение на системата за управление на инспекционните дейности има основания да се препоръча използването на съвременните управленски методи, които някои държави-членки са приложили с положителен резултат. Тези методи допринасят за съсредоточаване на инспекционните дейности в области от решаващо значение, които представляват интерес от гледна точка на околната среда, дават възможност за подобряване на планирането и спомагат за трайно подобряване на опазването на околната среда.

4.4

ЕИСК препоръчва по-голямо унифициране на достъпа до информация в съответствие с действащите разпоредби на Общността относно спазването на определено ниво на достъп до информацията в държавите-членки. Съобщаваните сведения не бива да препятстват инспекционните дейности и следва да съдържат обобщено представяне на установените по време на инспекцията факти, информация за наложените коригиращи мерки и за тяхното прилагане.

4.5

ЕИСК споделя гледната точка на Комисията, според която общата рамка за системите за инспекции на околната среда в държавите-членки трябва да бъде под формата на препоръка. На практика, поради общия и описателен характер на тези критерии, трансформирането им в обвързващи юридически изисквания не изглежда целесъобразно. Препоръката обаче следва да бъде изменена с цел подобряване на изпълнението и ефективността й.

4.6

Настоящото становище се основава също на факта, че много от прилаганите и изготвяните понастоящем законодателни актове на Общността предвиждат условия и критерии за провеждането на инспекциите в специфични сектори. По силата на това законодателство инспекционните дейности, техният обхват и тяхното провеждане са юридически обвързващи на цялата територия на Общността.

4.7

ЕИСК счита, че ако целта е по-нататъшно засилване на международното сътрудничество, от съществено значение е да се оказва подкрепа на мрежата IMPEL, въз основа на която са изготвени множество документи, съдържащи насоки за планирането и провеждането на инспекциите. Наред с това мрежата е организирала обмен на информация и опит между инспекторите. Специализираните дейности на мрежата IMPEL могат да дадат значителен принос, по-специално посредством специфични проекти по подобие на вече осъществените. Мрежата IMPEL може да изиграе полезна роля за улесняването на общата подготовка и общото професионално развитие. Би било полезно също така да се създаде централизирано звено за събиране на статистически данни от цяла Европа и на други информационни инструменти относно дейностите, свързани с инспекциите и тяхното прилагане в цяла Европа.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ L 118, 27.4.2001 г., стр. 41.

(2)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци, ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикалите, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4)  Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19.

(5)  Регламент на Съвета (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1.

(6)  Пример за подобен подход е британската система OPRA (Operator and Pollution Risk Appraisal, „Оценка на операторите и рисковете от замърсяване“).

(7)  Директива 96/61/ЕО за предотвратяване и контрол на замърсяването.

(8)  За по-подробна информация вж. Интернет-страницата на мрежата IMPEL:

http://ec.europa.eu/environment/impel/index.htm (страницата е достъпна само на английски език).

(9)  Работен документ на службите на Комисията: Доклад относно прилагането на препоръка № 2001/331/CE, предвиждаща минимални критерии за инспекциите в областта на околната среда в държавите-членки, SEC(2007) 1493.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/44


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за храни, предназначени за специфична хранителна употреба (преработена версия)“

COM(2008) 3 окончателен — 2008/0003 (COD)

(2008/C 211/11)

На 30 януари 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за храни, предназначени за специфична хранителна употреба (преработена версия)“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и че то е било предмет на негово предходно становище, прието на 17 септември 1986 г. (1) и на становище CESE 848/2004, прието на 2 юни 2004 г. (2), на 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет реши със 148 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст и да се позове на позицията, изразена в горепосочените документи.

Становището на Комитета относно процедурата за регулиране с контрол е в процес на изготвяне [COM(2007) 741 окончателен, COM(2007) 822 окончателен, COM(2007) 824 окончателен и COM(2008) 71 окончателен].

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба“ (ОВ C 328 от 22.12.1986 г., стр. 9).

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба (кодифицирана версия)“ COM(2004) 290 окончателен (ОВ C 241 от 28.9.2004 г., стр. 23).


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“

COM(2008) 104 окончателен — 2008/0042 (COD)

(2008/C 211/12)

На 17 март 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 175, параграф 1 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и че то е било предмет на негово становище, прието на 26 май 1992 г. (1), на 444-ата си пленарна сесия, поведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет реши със 146 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст и да се позове на позицията, изразена в горепосочения документ.

Становището на Комитета относно процедурата за регулиране с контрол е в процес на изготвяне [COM(2007) 741 окончателен, COM(2007) 822 окончателен, COM(2007) 824 окончателен и COM(2008) 71 окончателен].

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становище относно „Предложението за регламент на Съвета (ЕИО), в което са предвидени разпоредби относно притежаването на екземпляри от видовете от дивата флора и фауна и търговията с тях“ — ОВ C 223 от 31.8.1992 г., стр. 19.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/46


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици“

COM(2008) 105 окончателен — 2008/0038 (COD)

(2008/C 211/13)

На 10 март 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 175, параграф 1 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол/Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и че то е било предмет на негово предходно становище, прието на 25 май 1977 г. (1), и на становището, прието на 14 септември 1994 г. (2), на 444-тата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет реши със 143 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст и да се позове на позицията, изразена в горепосочените документи.

Понастоящем се подготвя становището на Комитета относно процедурата по регулиране с контрол [COM(2007) 741 окончателен, COM(2007) 822 окончателен, COM(2007) 824 окончателен и COM(2008) 71 окончателен].

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Предложение за Директива на Съвета относно опазването на птиците“ — ОВ C 152 от 29 юни 1977 г., стр. 3.

(2)  Становище относно „Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици (94/C 393/19)“ — ОВ C 393 от 31 декември 1994 г., стр. 93.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 (относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии) във връзка с изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“

COM(2008) 53 окончателен — 2008/0030 (COD)

(2008/C 211/14)

На 22 февруари 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 152, параграф 4, буква б) от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 999/2001 (относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии) във връзка с изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и че то е било предмет на негови предходни становища, приети на 7 юли 1999 г. (1) и на 9 март 2005 г. (2), на 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет реши със 154 гласа „за“, и 2 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст и да се позове на позицията, изразена в горепосочените документи.

Становището на Комитета относно процедурата за регулиране с контрол е в процес на изготвяне [COM(2007) 741 окончателен, COM(2007) 822 окончателен, COM(2007) 824 окончателен и COM(2008) 71 окончателен].

 

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становище на Икономическия и социален комитет относно Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правилата за превенция и контрол на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии — ОВ C 258, 1999 г., стр. 19.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 999/2001 относно правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии — COM(2004) 775 окончателен — ОВ C 234 от 22.9.2005 г., стр. 26-27.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/48


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към общи принципи на гъвкавата сигурност“

COM(2007) 359 окончателен

(2008/C 211/15)

На 27 юни 2007 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Към общи принципи на гъвкавата сигурност“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 2 април 2008 г. (докладчик: г-н Thomas JANSON, съдокладчик: г-н Christian ARDHE).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК изразява задоволство от приноса на Европейския парламент, Съвета и европейските социални партньори в дебата относно гъвкавата сигурност. Той смята, че в променящия се свят е изключително важно да се обсъжда начинът, по който равновесието между гъвкавост и сигурност на равнище ЕС и държави-членки може да допринесе за създаване на повече работни места с по-добро качество.

1.1.1

ЕИСК вече подчерта, че концепцията за гъвкава сигурност не е синоним на едностранно и неправомерно ограничаване на правата на работниците. Европейските социални партньори вече приканиха държавите-членки да преразгледат и, ако е необходимо, да приспособят концепцията за трудово право, системите за защита на заетостта и, съвместно със социалните партньори, практиките за колективно договаряне, например с цел „да се гарантира оптимално равновесие между гъвкавост и сигурност във всички трудови отношения; да се гарантира подходяща сигурност на трудещите се, независимо от типа трудов договор, с цел противодействие на сегментирането на пазарите на труда“.

1.2

В същото време дебатът относно гъвкавата сигурност предизвика отзвук в държавите-членки и доведе до съгласувани действия в някои от тях. Този факт подчертава колко е важно социалните партньори да се включат активно в дебата и в процеса на вземане на решения.

1.3

ЕИСК подчертава факта, че гъвкавата сигурност не може да се разглежда отделно от предизвикателствата пред ЕС. Глобализацията, бързото развитие на нови технологии, демографските предизвикателства и тези, свързани с околната среда, променят европейския пазар на труда. Гъвкавата сигурност трябва да стане част от отговора на тези тенденции и на външния и вътрешен натиск, като целта е да се намери точното равновесие между работници и работодатели.

1.4

Комитетът е на мнение, че Европа трябва да акцентира върху своя капацитет за иновации, високото качество на своите продукти и услуги, върху висококвалифицираната си работна ръка и своя социален модел и да си съперничи с конкурентите от останалата част на света по отношение на качеството. Това би трябвало да бъде отразено в ръководните насоки по въпросите на трудовата заетост. Предвид обсъжданията по въпросите на гъвкавата сигурност, ЕИСК би желал в тези ръководни насоки да бъдат внесени промени, особено що се отнася до качеството на работните места.

1.5

Накрая, ЕИСК отправя следните препоръки във връзка с прилагането на гъвкавата сигурност:

препоръчва на Комисията подробно да разгледа различните мнения и възгледи, изразени във връзка със Съобщението на Комисията и да се консултира със социалните партньори от държавите-членки на всички равнища;

насърчава Комисията да следи процеса на прилагане и да създаде платформа за обмен на добри практики, в която да се включат социалните партньори; подкрепя активното участие на социалните партньори в определянето и реализирането на политиките за гъвкава сигурност в държавите-членки на всички етапи на процеса;

подчертава важността на взаимното доверие между участниците;

подчертава, че стабилните макроикономически политики, които насърчават растежа на заетостта, и благоприятната за бизнес среда, която осъществява и подкрепя реализирането на цялостния потенциал за растеж, са важни предварителни условия за успешното функциониране на модела на гъвкава сигурност; насърчава държавите-членки и ЕС да създадат и поддържат проста, прозрачна и предсказуема правна рамка, благоприятстваща адаптивността, както и да укрепват и поддържат правата на работниците и служителите и възможността за защитата им по съдебен ред, и навсякъде в ЕС да се насърчава изграждането на стабилна правна рамка за колективното трудово договаряне и социалния диалог, когато се прилага гъвкавата сигурност;

посочва, че в общия случай системите за социална закрила могат да подобрят мобилността, така че работниците да не са губещата страна, когато бъдат изправени пред промени, засягащи местоработата им; за предвиждането на промените и смекчаването на последиците от тях е важно да се спазват националните и общностните правила относно информирането и консултирането; подчертава важността на това да се заделят икономически ресурси за гъвкавата сигурност, включително за публичната и частна подкрепа на работниците при преминаване на нова работа;

набляга на това, че всички политики, свързани с гъвкавата сигурност, би трябвало взаимно да се допълват;

би желал да види, че се прилага интегриран, многостепенен подход; предвид многоизмерния характер на гъвкавата сигурност е важно да има стремеж към интегриране на различните нива на политиката;

твърди, че при осъществяването на гъвкавата сигурност трябва да се отчитат новите рискове и да се оставят преходни периоди, но също и да не се премахват системно безсрочните трудови договори;

смята, че Комисията би трябвало да предприеме провеждането в следващите пет години на оценка на практикуваните модели на гъвкава сигурност в държавите-членки и особено на тяхното въздействие върху равнището на заетост в държавите-членки и на ниво ЕС.

2.   Контекст

2.1

Гъвкавата сигурност стои на дневен ред още от приемането на първите насоки за политиките по заетостта. Независимо от това, настоящият дебат се зароди през януари 2006 г. на неформално заседание на Съвета, посветено на този въпрос. Европейският съвет, проведен през пролетта на 2006 г., поиска държавите-членки да обърнат особено внимание на голямото предизвикателство, което представлява гъвкавата сигурност. Въпросът за гъвкавата сигурност беше предмет на обсъждания на две тристранни срещи на върха по социалните въпроси, които се състояха по време на европейските срещи на върха през декември 2006 г. и март 2007 г. През юни 2007 г. Комисията публикува съобщение по въпроса, което беше обсъдено в Европейския парламент и в Съвета, и по което Съветът взе единодушно решение. Освен това, социалните партньори завършиха изготвянето на съвместен анализ на главните предизвикателства пред европейския пазар на труда с препоръки относно гъвкавата сигурност. ЕИСК приветства цялостния принос и особено съвместния анализ, изготвен от европейските социални партньори (1).

2.2

Дебатът за гъвкавата сигурност неотдавна предизвика отзвук в държавите-членки и в някои от тях доведе до съгласувани действия. ЕИСК приветства тези обсъждания и действия, но подчертава, че е от решаващо значение социалните партньори да участват активно в дебатите и в процеса на вземане на решения.

2.3

Като счита приетото през юли 2007 г. (2) становище на Комитета относно гъвкавата сигурност за валидна основа, настоящото становище има за цел:

да представи позицията на ЕИСК по голям брой важни въпроси, за да улесни приложението на модела на гъвкавата сигурност в държавите-членки и да насочи вниманието към разглеждането на отражението й върху политиките на ЕС;

да изтъкне отново възгледите на ЕИСК относно ключовата роля на социалните партньори и допълнително да подчертае ролята на гражданското общество в този процес.

3.   Прилагане на гъвкавата сигурност

3.1

ЕИСК изразява задоволство от приносите в дебата за гъвкавата сигурност. Той смята, че в един променящ се свят е изключително важно да се обсъжда начинът, по който равновесието между гъвкавост и сигурност на равнище ЕС и държави-членки може да допринася за създаване на повече работни места с по-добро качество.

3.2   Предизвикателствата пред пазара на труда

3.2.1

Не е възможно гъвкавата сигурност да се отдели от предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз. Глобализацията, бързото развитие на нови технологии и демографските предизвикателства променят европейския пазар на труда. ЕИСК би желал да добави, че и предизвикателствата, свързани с околната среда, могат да окажат въздействие върху пазара на труда. Гъвкавата сигурност трябва да стане част от отговора на тези тенденции и на външния и вътрешен натиск, като целта е да се намери точното равновесие между социален, екологичен и икономически прогрес.

3.2.2

ЕИСК е на мнение, че предизвикателствата, свързани с околната среда, ще се отразят на европейския пазар на труда. Те ще увеличат натиска за икономия на енергия и въвеждане на системи, благоприятстващи една по-устойчива околна среда. Също така, тези предизвикателства могат да се отразят благоприятно и на технологичните иновации и по този начин да спомогнат за икономическия растеж и повишаването на трудовата заетост.

3.2.3

Комитетът отбелязва, че изменението на климата може да изостри някои актуални социални проблеми и различия (3), както в ЕС, така и в други части на света. Той обръща внимание и на факта, че целта трябва да бъде успешно адаптиране към измененията на климата и смекчаване на последствията от тях, без да се стига до безработица и социални проблеми (4).

3.2.4

Глобализацията и произтичащата от нея интеграция на пазарите се отразява на европейския пазар на труда. Моделите за потребление, производство и инвестиции се намират в процес на промяна. Тези промени не са неизбежни; да им се повлияе или да се пригодят също не е невъзможно. Законодателството в сферата на здравето и безопасността, както и в сферата на правата на трудещите се, подобряват трудовия живот и формират световните стандарти. Стандартите за продукти могат да подобрят конкурентоспособността с оглед на приспособимостта на предприятията. Все пак, за да бъде в състояние да посрещне предизвикателствата на глобализирания свят, европейският пазар на труда ще трябва да се приспособи. Глобализацията се отрази благотворно на Европа в много отношения. Единният пазар допринесе за създаването в Европейския съюз на предприятия, конкурентоспособни на световно равнище. По тази причина ЕС беше в състояние да продаде продукти и услуги, намиращи се в горния край на стойностната верига.

3.2.5

Глобализацията и развитието на технологиите не се отразиха отрицателно на ръста на трудовата заетост в Европа. През периода 1995-2005 г. ЕС отбеляза нетно увеличение в тази област с 18,5 милиона създадени работни места. Броят на изгубените работни места поради приспособяване на търговския сектор е ограничен в сравнение с общия брой на създадени работни места в икономиката. Наистина, либерализацията на търговията може да увеличи възможностите за трудова заетост, както личи от последните данни за развитието на ситуацията в ЕС.

3.2.6

В същото време, глобализацията може да увеличи и уязвимостта. Предприятията са изправени пред засилена конкуренция. Работни места, които по-рано се считаха за сигурни, днес са изложени на международна конкуренция. Услуги, които дълги години се извършваха на местно равнище, днес могат да бъдат предоставяни извън границите на съответната страна. Преструктурирането се извършва все по-често и по-бързо. Работници, изгубили работното си място вследствие на промените в търговския сектор, по правило са по-ниско платени при следващо наемане. Ето защо за много хора глобализацията, в случаите, в които води до смяна на работата, е синоним на загуба на доход. Всъщност, делът на средствата за заплати като част от икономиката е намалял. От вниманието на социалните партньори не убягва и фактът, че в сравнение със САЩ, ЕС създаде повече работни места в секторите, намиращи се в долния край на скалата на ръста на производителността, а заетостта в секторите с най-висока производителност се понижи (5).

3.2.7

Промените в пазара на труда доведоха до увеличаване на дяла на заетостта на непълен работен ден и на срочните трудови договори. Тези форми на труд вероятно са допринесли да се улесни навлизането на пазара на труда и да се подобри степента на трудова заетост в Европа. Въпреки това, тенденцията при работещите на срочен трудов договор е за по-ниска производителност на труда, те по-рядко посещават осигурявани от работодателя обучения (6) и по-често стават жертва на трудови злополуки (7). Съществува и риск от продължително застояване на такъв тип заетост. Едва малко повече от половината работещи на непълен работен ден преминават на безсрочен трудов договор след 6 години — спрямо три четвърти от лицата, започнали работа на безсрочен трудов договор (8).

3.2.8

За да се отговори на демографските предизвикателства, трябва да се създават нови услуги и възможности за заетост, например в сектора на грижите за децата и възрастните. В тази рамка Европа трябва да подобри организацията на работата, равенството между половете и постигането на равновесие между професионалния и личния живот.

3.2.9

Съществува тенденция за отпускане във фискалната политика в много страни на ЕС при добри години и затягане в ниската част на бизнес цикъла. Това е така най-вече сред по-големите страни от еврозоната. Освен това, в редица страни от ЕС публичният дълг остава висок в светлината на застаряването на населението (9).

3.3   Стратегия за трудова заетост и гъвкавата сигурност

3.3.1

Когато става дума за прилагане на политиките за гъвкава сигурност, ръководните насоки за политиките по заетост предоставят указания на държавите-членки за типа икономика и пазар на труда, към които Европа трябва да се стреми. Позицията на ЕИСК по този въпрос е ясна: Европа трябва да акцентира върху капацитета си за иновации, високото качество на продуктите и услугите, висококвалифицираната работна ръка и социалния модел и да си съперничи с конкурентите от останалата част на света по качество, а не по предлагане на по-ниски заплати и занижени социални стандарти — състезание, в което тя може да бъде само губещ участник (10).

3.3.2

Много от ръководните насоки, свързани с политиките по заетостта, могат да служат като основа за дискусия по темата „гъвкавост и сигурност“. ЕИСК би желал промени в ръководните насоки, които да отразяват неговите препоръки, особено тези, свързани с качеството на работните места, както се посочва в становището относно насоките за политиките по заетостта (11).

3.3.3

ЕИСК многократно е изразявал мнения относно преразгледания Лисабонски процес и новите насоки за политиките по заетостта (12). Комитетът приветства новия интегриран подход и многогодишния цикъл, но в същото време констатира, че:

в някои области липсва съгласуваност между главните направления на икономическата политика и насоките по заетостта;

успехът зависи от сериозното отношение на държавите-членки към изпълнението на техните задължения, особено от ефективното прилагане на определените на национално равнище приоритети;

националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество трябва да вземат пълноценно участие във всички етапи на координиране на политиките за заетостта.

3.3.4

Освен това, ЕИСК посочва, че един от факторите, водещи до успех на националните програми за реформа, е възможно най-широкото участие на всички заинтересовани социални участници и по-специално на социалните партньори, във всички етапи на този процес и че е необходимо да се засили ролята на социалните партньори (13). Комитетът би желал също да подчертае важността на консултирането с националните икономически и социални съвети в тази рамка.

3.4   Концепцията за гъвкава сигурност

3.4.1

Гъвкавата сигурност може да играе главна роля в реализацията на целите на обновената Лисабонска стратегия, обхващайки като рамка отделните национални реформи и политически варианти. Въпреки това, нито концепцията, нито нейните съставни елементи представляват новост. Още първите насоки за политиките по заетост, приети през 1998 г. в рамките на европейската стратегия за заетостта, приканиха социалните партньори да преговарят за постигане на равновесие между гъвкавост и сигурност.

3.4.2

ЕИСК би желал да изтъкне, че не съществува единствено решение, приложимо за всички държави-членки, и че подходящата комбинация е различна за различните страни. Комитетът вече наблегна на факта, че дебатът за гъвкавостта и сигурността се свежда основно до нарастващата външна гъвкавост и до начините за компенсиране на това нарастване, като се засилват политиките по заетостта или разпоредбите в областта на социалната закрила. Вместо това, целта следва да бъде съсредоточаване върху други измерения, за да се създават ситуации, при които няма губеща страна (14). От друга страна, гъвкавата сигурност включва намиране на равновесие на правата и задълженията между работодатели и работници. При тези условия би било целесъобразно да се договарят „пакети“ от справедливи права и задължения (15).

3.4.3

Моделът на гъвкавата сигурност се използва също така от Комисията в рамките на оценката на националните програми за реформа и от Председателството в обсъждането на въпроси, свързани с предизвикателствата на пазара на труда. Той се превърна в оценъчна рамка за пазарите на труда на различните държави-членки. Комисията трябва да вземе предвид всички неотдавнашни събития и заявени позиции. За да се оценят различните, често много сложни изходни условия в различните държави-членки, е изключително важно да се поддържа тясно сътрудничество със съответните участници. Преди правителствата да приемат своите национални планове за реформа, трябва да се консултират със социалните партньори.

3.5   Елементи на приложението на гъвкавата сигурност

3.5.1

ЕИСК вече подчерта, че концепцията за гъвкава сигурност не е синоним на едностранно и неправомерно ограничаване на правата на работниците. Комитетът отхвърля тази идея (16). Европейските социални партньори (17) вече приканиха държавите-членки да преразгледат и, ако е необходимо, да приспособят концепцията за трудово право, системите за защита на заетостта и, съвместно със социалните партньори, практиките за колективно договаряне, с цел:

„да се гарантира оптимално равновесие между гъвкавост и сигурност във всички трудови отношения;

да се гарантира подходяща сигурност на трудещите се, независимо от типа трудов договор, с цел противодействие на сегментирането на пазарите на труда;

да се развиват допълнителни мерки за сигурност на заетостта чрез улесняване на прехода към продуктивна и удовлетворяваща заетост;

да се засили юридическата сигурност и прозрачността по отношение на обсега, покритието и приложението на трудовото право, както за работодателите, така и за трудещите се;

на национално равнище да се прилагат и зачитат правилата и принципите на европейските директиви в социалната сфера, включително и тези, които произтичат от рамкови споразумения между европейските социални партньори, както и основните принципи за равно третиране и недискриминация;

да се насърчат стабилните трудови отношения и устойчивите практики на пазара на труда;

да се създаде необходимата рамка за развитието на работното място на практики, които да подобрят равновесието между професионален и личен живот, като по този начин се подпомогне оптималното използване на производствения потенциал на работната ръка в Европа.“

3.5.2

Комитетът е съгласен, че за реализирането на Лисабонската стратегия от решаващо значение е да се приемат глобални стратегии за обучение през целия живот и да се подобрят инвестициите в човешки ресурси. Въпреки това, статистиките на Евростат показват, че не е отбелязан почти никакъв напредък що се отнася до подобряването на участието на трудещите се в обучението през целия живот. Все пак, съществената роля на това обучение за подобряването на квалификацията на работещите, на техните възможности за кариера и тяхната производителност беше подчертана в множество становища на ЕИСК напоследък. Въпреки че в областта на обучението през целия живот в миналото бяха поети голям брой ангажименти, на практика на държавите-членки и останалите участници предстои да изминат дълъг път. През 2002 г. европейските социални партньори постигнаха съгласие по „Рамка за действия за развитието на компетенциите и квалификациите през целия живот“.

3.5.3

ЕИСК е на мнение, че всеобхватните социални системи, съчетани с активни политики на пазара на труда подобряват възможностите за намиране на подходяща работа и насърчават иновациите и по-добрата производителност в уязвимите сектори, които са ключови за бъдещата конкурентоспособност на Европа. Друга важна част от гъвкавата сигурност са обезщетенията за безработица с висока степен на компенсираност, ефективни и ориентирани към заетост, които осигуряват възможности за намиране на подходяща работа с цел качествена заетост, като в същото време засилват сигурността на заетостта. Следователно не става въпрос единствено да се гарантира подходящ размер на обезщетения за безработица, но също и да се следи те да позволяват поддържането на подходящ жизнен стандарт, като същевременно се запазва тяхната устойчивост, и да са свързани със стратегии за професионална активност и със висококачествени услуги по заетост.

3.5.4

В миналото ЕИСК вече подчерта важното значение на равенството между жените и мъжете (18). Целесъобразно е да се прилагат политики, позволяващи съчетаването на професионалния, личния и семейния живот, както и мерки, даващи възможност както на мъжете, така и на жените, да реализират своя професионален потенциал и да придобият икономическа независимост. Комитетът насърчава Европейския институт за равенство между мъжете и жените да следи гъвкавата сигурност от гледна точка на пола.

3.5.5

Намалявайки броя на „задръстванията“ в някои сектори и професии, географската и професионална мобилност на трудещите се е абсолютно необходим инструмент за ефективното функциониране на пазара на труда и за намаляването на разликата в предлагането и търсенето на работни места. Географската мобилност може да допринесе за по-доброто съчетаване на условията на живот и работа. Освен това географската и професионална мобилност се отразяват силно върху нивата на растеж и заетост. През последните години държавите-членки с най-високо общо ниво на мобилност отбелязаха и силен икономически растеж и нисък или силно намален процент на безработица. Това показва, че съществува връзка между нивото на мобилност, от една страна, и добрите икономически резултати и ефективния пазар на труда, от друга.

3.6   Гъвкавата сигурност и различните заинтересовани страни

3.6.1

ЕИСК набляга на важното значение на социалния диалог и активното участие на социалните партньори, на всички подходящи нива, в създаването и прилагането на политики в областта на гъвкавата сигурност (19). Както ЕИСК вече посочи в едно свое предходно становище, укрепването на системите за индустриални отношения на европейско и национално равнище е абсолютно необходимо за провеждането на каквото и да било обсъждане, свързано с гъвкавата сигурност.

3.6.2

Гъвкавата сигурност изисква климат на доверие и широк диалог между всички участници, както и съгласието на всички да поемат отговорността за промяна, с цел да се приложат уравновесени в социално отношение политики. Това включва и възможността за проследяване и оценка както на приложението, така и на резултатите от тези политики.

3.6.3

Гражданското общество също играе роля в прилагането на гъвкавата сигурност. Социалните НПО предоставят услуги от основно значение за хора, които са в неравностойно положение или рискуват да изпаднат в такова и допринасят за съчетаването на семейния и професионалния живот. Образователните дружества поощряват и дават възможност за обучение на възрастни през целия живот. Организираното гражданско общество помага за подобряването на качеството на заетостта и за смекчаване на предизвикателствата, пред които са изправени най-уязвимите групи, сблъскващи се с дискриминация на европейския пазар на труда. Това са младите хора, възрастните хора, жените, имигрантите и хората с увреждания.

4.   Препоръки

4.1

ЕИСК настоява Комисията подробно да разгледа различните мнения и възгледи, изказани относно Съобщението на Комисията, както и други скорошни събития. Държавите-членки и социалните партньори на всички равнища също могат да участват в оформянето на концепцията за гъвкавата сигурност при прилагането й. Тази стъпка е от основно значение, предвид факта, че гъвкавата сигурност се използва в рамките на процеса за оценка на националните програми за реформа на държавите-членки.

4.2

Когато държавите-членки интегрират общите принципи в своите национални програми за реформа, като създадат комбинация от национални политики, отговарящи на техните собствени условия и практики, ЕИСК насърчава Комисията да проследи целия процес и да създаде платформа, в която да участват по-конкретно социалните партньори, а също и организираното гражданско общество и която да позволи обмена на добри практики и извършването на сравнителен анализ. Затова ЕИСК приветства създадената от Комисията „Мисия за съчетаване на гъвкавост и сигурност“ за установяване на фактите.

4.3

ЕИСК подкрепя активното участие на социалните партньори в определянето и реализирането на политиките за гъвкава сигурност във всички етапи на този процес. И преди ЕИСК е подчертавал необходимостта от „интензивен и жизнен социален диалог, в който социалните партньори вземат активно участие и имат възможност да преговарят, да оказват влияние и да поемат отговорност за определянето, за компонентите и за оценяването на резултатите на гъвкавостта и сигурността“ (20).

4.4

Взаимното доверие между участниците е от основно значение. Организираното гражданското общество може да играе важна роля за укрепване на доверието, както и да служи като трамплин за най-отдалечените от пазара на труда лица.

4.5

Важни предварителни условия за осигуряване на гъвкава сигурност на работата са стабилните макроикономически политики, които насърчават растежа на заетостта, и благоприятната среда за бизнес, която осъществява и подкрепя реализирането на цялостния потенциал за растеж.

4.6

ЕИСК насърчава държавите-членки и ЕС да създадат и поддържат проста, прозрачна и предсказуема правна рамка, благоприятстваща адаптивността, както и да укрепват и поддържат правата на работниците и служителите и възможността за защитата им по съдебен ред, и навсякъде в ЕС да се насърчава изграждането на стабилна правна рамка за колективното трудово договаряне и социалния диалог, когато прилагат гъвкавата сигурност. Всички модели за гъвкавост и сигурност се градят върху политика, която може да гарантира високо ниво на социална закрила, върху поемане на отговорност от публичните служби, на които са предоставени достатъчни средства, както и върху стабилна правна рамка за колективно договаряне и социален диалог. При тези условия, прозрачните и предвидими социални стандарти на МОТ и законодателство на Общността са важни основи.

4.7

В общия случай системите за социална закрила могат да подобрят мобилността, така че работниците да не са губещата страна, когато бъдат изправени пред промени, оказващи въздействие върху тяхната месторабота. Важно е да се следват националните и общностни разпоредби по отношение на информация и консултации, за да се предвиди промяната и да се смекчат последствията. В едно предходно становище ЕИСК предложи да се преразгледа директивата относно европейските работнически комитети (21) и Комисията наскоро започна втория етап от консултациите, с които се дава възможност на социалните партньори да започнат преговори с оглед на преразглеждането на съществуващото законодателство. Комитетът приканва Съвета и Комисията също да положат усилие да разрешат нерешения проблем, свързан със законодателството в социалната област.

4.8

ЕИСК подчертава важността на предназначаването на икономически ресурси за гъвкавата сигурност. Прилагането на гъвкава сигурност, без да се инвестира в укрепването на институциите, в активните политики на пазара на труда и в обучението през целия живот, няма да доведе до висококачествен пазар на труда. При тези условия е целесъобразно закрилата да се разпростира и върху несигурните работни места. Политиките би трябвало да са насочени към интегрирането на жените, младежите и възрастните хора в пазара на труда. Гъвкавата сигурност трябва да се прилага в рамките на един глобален и последователен подход. В това отношение от основно значение е да се отделят подходящите ресурси за европейските фондове, като Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

4.9

Комитетът насочва вниманието върху факта, че всички политики, свързани с гъвкавата сигурност, би трябвало взаимно да се допълват. Растежът, заетостта, социалното сближаване и околната среда са еднакво важни въпроси, които са свързани помежду си. Устойчивият растеж зависи от нарасналия стремеж към благоденствие и по-добра околна среда.

4.10

ЕИСК отправя призив за прилагане на интегриран подход на много нива. Предвид многоизмерното естество на гъвкавата сигурност, важно е стремежът да се насочи към интеграция на различните политически нива. За подобряването на социалното и икономическо сближаване са необходими по-последователна политика при разглеждането на този въпрос и засилено взаимодействие между различните участници и нива.

4.11

ЕИСК смята, че е целесъобразно да се отчитат новите рискове и да се предвидят преходни периоди в рамките на прилагането на гъвкавата сигурност. Глобализацията ще увеличи рисковете за трудещите се и за предприятията. Необходимо ще е новите рискове да се вземат предвид, за да се посрещне предизвикателството на глобализацията. От решаващо значение е трудовата мобилност да се популяризира по положителен и висококачествен начин, като се инвестира в хората и се подобрява преносимостта на правата.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  „Key challenges facing European labour markets: A joint analysis of European social partners“, („Ключови предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори“), октомври 2007 г.:

http://www.ceep.eu/media/right/publications/key_market_challenges_facing_european_labour_markets.

(2)  Становище на ЕИСК от 11 юли 2007 г. относно „Гъвкава сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост — колективното договаряне и ролята на социалния диалог)“ докладчик: г-н JANSON; ОВ C 256 от 27.10.2007 г.

(3)  Вж. http://www.etuc.org/a/3356 „Изменение на климата и заетост“.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Изменението на климата и Лисабонската стратегия“ от 24 октомври 2007 г., докладчик: г-н EHNMARK; (NAT/362, ОВ C 44, 16.2.2008 г.), параграф 1.11.

(5)  Вж. бележка 1.

(6)  „Assessing the impact of labour market policies on productivity: a difference-in-differences approach“. („Оценяване на въздействието на политиките, свързани с пазара на труда върху производителността: метод разлика в разликите“), OECD Social, Employment and Migration Working Papers No. 54, 2007 г.:

http://www.oecd.org/dataoecd/27/20/38797288.pdf.

(7)  Европейско проучване на условията на труд, Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд.

(8)  Съвместен анализ (вж. бележка 1).

(9)  Пак там.

(10)  Становище на ЕИСК от 13 септември 2006 г. относно „Качество на професионалния живот, продуктивност, заетост в контекста на глобализацията и демографските предизвикателства“, докладчик: г-жа ENGELEN-KEFER, (ОВ C 318, 23.12.2006 г.).

(11)  „Насоки за политиките по заетостта“ (SOC/303), докладчик г-н GREIF (приемането на становището е предвидено за март 2008 г.). Новите насоки за политиките по заетостта за периода 2008-2010 г., предложени от Комисията през декември 2007 г. са същите като предходните (за периода 2005-2008 г.).

(12)  Становище на ЕИСК от 31 май 2005 г. относно „Насоки за политиките по заетостта за периода 2005-2008 г.“, докладчик: г-н MALOSSE (ОВ C 286, 17.11.2005 г.), становище на ЕИСК от 17 май 2006 г. относно „Насоки за политиките по заетостта“, докладчик г-н GREIF (ОВ C 195, 18.8.2006 г.), становище на ЕИСК от 24 април 2007 г. относно „Насоки за политиките по заетостта“, докладчик г-жа O'NEILL (ОВ C 168, 20.7.2007 г.).

(13)  Становище на ЕИСК от 17 май 2006 г. относно „Насоки за политиките по заетостта“, докладчик: г-н GREIF; (ОВ C 195, 18.8.2006 г.).

(14)  Становище на ЕИСК от 11 юли 2007 г. относно „Гъвкавост и сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост — колективното договаряне и ролята на социалния диалог)“ докладчик: г-н JANSON; ОВ C 256 от 27.10.2007 г., параграф 1.1.

(15)  Пак там, параграф 4.1.

(16)  Пак там, параграф 1.4.

(17)  Вж. бележка 1.

(18)  Становище на ЕИСК от 11 юли 2007 г. относно „Гъвкава сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост — колективното договаряне и ролята на социалния диалог)“, докладчик г-н JANSON; ОВ C 256 от 27.10.2007 г.

(19)  Пак там, параграф 4.1.

(20)  Становище на ЕИСК от 11 юли 2007 г. относно „Гъвкава сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост — колективното договаряне и ролята на социалния диалог)“ докладчик г-н JANSON; ОВ C 256 от 27.10.2007 г.), параграф 1.3.

(21)  Становище на ЕИСК от 13 септември 2006 г. относно „Европейските работнически съвети: нова роля за насърчаване на европейската интеграция“, докладчик: г-н IOZIA; (ОВ C 318 от 23.12.2006 г.).


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/54


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“

(COM(2007) 424 окончателен

(2008/C 211/16)

На 18 юли 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 април 2008 г. (докладчик: г-жа Kössler).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 125 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства политическата воля на Комисията да продължи своите усилия срещу неравностойното заплащане на жените и мъжете. Както и Комисията, Комитетът приема много сериозно факта, че няма никакви признаци за осезаeмо намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Въпреки въведените мерки и използваните преди това средства за борба с нея, разликата в заплащането на жените и мъжете се запазва. Затова е важно всички заинтересовани страни да участват в предприеманите усилия и да покажат воля за постигане на действителни промени. Стратегията на ЕС за растеж и заетост, залегнала в Лисабонската стратегия, е важен инструмент за насърчаване на равенството между жените и мъжете на пазара на труда и за намаляване на съществуващата разлика в заплащането между тях. Равенството в заплащането е необходимо, за да бъдат постигнати целите на Лисабонската стратегия, да се гарантира общественото благополучие и да се осигури конкурентоспособността на Европа в световен план. Това е важно за бъдещето както на жените, така и на мъжете.

1.2

По отношение на борбата за равенство в заплащането ЕИСК отправя следните препоръки към европейските институции, правителствата на отделните държави-членки, националните органи, отговорни за насърчаване на равенството между жените и мъжете и социалните партньори.

1.2.1

По мнение на ЕИСК всяка държава-членка би трябвало да гарантира, че в съответното законодателство и при колективното договаряне се прилага принципът на еднакво заплащане на мъжете и жените за еднакъв труд или за труд с еднаква стойност в съответствие с Директива 75/117/ЕИО.

1.2.2

ЕИСК е на мнение, че държавите-членки следва да концентрират усилията си върху борбата с причините за разликата в заплащането на жените и мъжете. Те са свързани с факта, че извършваният от мъжете и жените труд се оценява по различен начин, че на пазара на труда съществува разделение на труда въз основа на пола, и че ситуацията при мъжете и жените по отношение на професионалния живот, както и техните властови позиции и статут се различават.

1.2.3.

Във връзка с действащите разпоредби е необходимо:

те действително да бъдат използвани в борбата срещу дискриминацията по отношение на заплащането;

правните възможности за предприемане на положителни мерки в съответствие с член 141, параграф 4 от Договора за ЕО да бъдат запазени и ефективно прилагани, за да се улесни упражняването на професионална дейност от по-слабо представения пол;

работодателите да правят ежегоден преглед на възнагражденията и тяхното развитие, за да определят проблемите, свързани с дискриминация въз основа на пола в системите за класификация на професиите и да прилагат на практика подходящи решения, като изготвят план за равно третиране, както и прозрачни системи за заплащане;

държавите-членки да осигурят лесен достъп до механизми за обжалване и за сигнализиране за случаи на дискриминация и, в съответствие с Директива на Съвета 97/80/ЕО относно представянето на доказателства при дискриминация въз основа на пола (1), ответникът да следва да докаже пред съда или пред друг компетентен орган, че не е налице нарушение на принципа на равно третиране.

1.2.4

Що се отнася до споразуменията между социалните партньори, необходимо е да се гарантира:

засилване на социалния диалог и колективното договаряне на всички нива, тъй като те са сред най-важните средства за премахването на разликата в заплащането между мъжете и жените;

внимателно проучване на настоящите критерии за класифициране на професиите — ясно изразените и подразбиращите се последствия от тях, протичането на работата във времето, степента на присъствие и домашните задължения;

прозрачност в разпоредбите относно информирането на и консултирането с работниците и служителите и техните представители по въпросите, свързани с възнаграждението и развитието на възнагражденията на жените и мъжете в рамките на дадено предприятие или организация;

предприемане на мерки за борба с диференцираното въз основа на пола възнаграждение за жени и за мъже;

предвиждане на възможности за гъвкаво работно време.

1.2.5

Тъй като равнопоставеността на пазара на труда е от ключово значение за преодоляването на разликата в заплащането на мъжете и жените, е важно:

да се насърчават мерки, улесняващи равноправния достъп и участието на двата пола в целия пазар на труда, като за тази цел се използват и средства от структурните фондове;

да се дават на децата и младежите от двата пола добри примери, които насърчават„нетрадиционния“ избор на професия;

да се постигне равнопоставеност по отношение на участието и влиянието на жените в професионалния живот;

да се предприемат общи, тясно свързани и последователни мерки за гарантиране на баланс между личния и професионалния живот, така че задълженията в семейството да могат да се съчетават с професионалната дейност;

да бъде въведен отпуск за отглеждане на дете в държавите, в които той понастоящем не съществува (например като се възприемат действащите в институциите на ЕС разпоредби) и да се създадат възможности за по-дълъг платен отпуск за отглеждане на дете. Необходимо е държавите-членки да предприемат ефективни мерки за улесняване на поделянето на отпуска за отглеждане на дете между мъжете и жените (2);

да се предложат добре развити, субсидирани детски заведения, които да позволяват на родителите да продължат професионалната си дейност и да съкратят продължителността на прекъсванията в кариерата си и да се разшири предлагането на качествени и финансово достъпни услуги, предназначени за нуждаещите се от грижи лица и техните семейства (3);

да се предоставят добре развити и публично субсидирани услуги за възрастните хора и други лица, нуждаещи се от грижи.

1.2.6.

Освен това държавите-членки трябва да следят:

всички засегнати страни да бъдат информирани за причините за разликата в заплащането и дискриминацията въз основа на пола;

да се извършва обмен на добри практики и да се осъществява по-интензивен диалог между отделните страни;

както гражданите изобщо, така и представителите на работниците и на работодателите и професионалистите в областта на правосъдието да бъдат информирани за правата на лица, които се чувстват дискриминирани.

1.2.7

ЕИСК призовава Европейския институт за равенство между половете да направи въпроса за разликата в заплащането на жените и мъжете приоритет в своята дейност.

1.2.8

ЕИСК изразява силна загриженост във връзка със заключенията от доклада на Комисията, озаглавен „Равенството между жените и мъжете — 2008 г.“ (4). В доклада се посочва, че жените са по-слабо представени в сектори, които са от жизнено значение за икономическото развитие и в които заплатите по правило са високи; ето защо едно от основните предизвикателства би трябвало да бъде засилването на качествения аспект на равенството.

1.2.9

ЕИСК подкрепя също и Европейската платформа на жените в науката (5), като призовава всички заинтересовани страни на европейско и национално ниво да обърнат особено внимание на присъствието на жените в науката и в изследователската дейност. Едва 29 % от заетите в областта на науката и от инженерите в ЕС са жени.

1.3

Комитетът изразява надежда, че практиката на правителствените институции в държавите-членки, както и поведението на политическия елит ще бъдат образцов пример за прилагането на принципите, за които става въпрос в настоящото становище.

1.4

ЕИСК препоръчва да се обърне специално внимание на влиянието на средствата за масова информация за изкореняване на стереотипните представи за мъжете и жените и да се насърчи представяне на двата пола, което да отразява по-точно техния принос към обществото във всички сфери.

2.   Въведение

2.1

От съобщението на Комисията става ясно, че жените в ЕС все още получават средно с 15 % по-ниско заплащане от мъжете. Премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете е една от главните цели на „Пътната карта за равенство между мъжете и жените“ за периода 2006-2010 г. (6) Въпросът за разликата в заплащането на жените и мъжете далеч надхвърля рамките на принципа „еднакво заплащане за еднакъв труд“. Една от главните причини е свързана с начина на оценка на уменията и компетентността на жените в сравнение с тези на мъжете. Работа, изискваща сходни квалификация или опит, но упражнявана предимно от жени, обикновено се заплаща по-малко, отколкото ако се упражнява предимно от мъже.

2.1.1

Разликата в заплащането показва също така неравенството на пазара на труда, от което са засегнати преди всичко жените — особено затрудненията при съчетаването на професионалния и личния живот. Жените работят по-често на непълно работно време и по-често прекъсват кариерата си, което ограничава възможностите за учене през целия живот и се отразява отрицателно върху професионалното им развитие. Те все още изостават, що се отнася до заемането на ръководни длъжности и срещат повече пречки и съпротива при изкачването по кариерната стълбица. В резултат на това професионалната кариера на жените е по-често прекъсвана, по-забавена и по-кратка и поради това те получават по-ниско заплащане от мъжете. Според статистическите данни разликата в заплащането се увеличава с възрастта, образователното ниво и прослужените години. Разликата в заплащането е над 30 % във възрастовата група от 50 до 59 години и 7 % — при младите хора под 30 години. Тя е над 30 % за тези с висше образование и 13 % — при тези с основно образование.

2.1.2

В съобщението са набелязани четири области на действие:

по-добро прилагане на съществуващото законодателство (като се анализират възможностите за приспособяване и по-добро прилагане на действащото законодателство и се организират акции за повишаване на информираността на хората и по-добро осъзнаване на проблема);

включване на борбата срещу разликата в заплащането като неотменна част от политиките на държавите-членки по заетостта (чрез използване на финансови средства от ЕС, по-специално от Европейския социален фонд) (7);

популяризиране на идеята за равенство на заплащането сред работодателите, като се апелира преди всичко към тяхната социална отговорност;

подкрепа на обмена на добри практики на общностно ниво и включване на социалните партньори.

2.1.3

В съобщението се анализират причините за разликата в заплащането и се разглеждат възможните действия на равнище ЕС. Основната идея е, че действията срещу разликата в заплащането могат да бъдат ефикасни, само ако се предприемат на всички нива, с участието на всички заинтересовани страни и като се отчитат всички обуславящи явлението фактори.

3.   Общи бележки

3.1

Комитетът е съгласен, че в усилията за намаляване на разликата във възнагражденията между жените и мъжете трябва да участват всички заинтересовани страни.

3.1.1

Напредъкът, постигнат от жените в образованието, научните изследвания и предприемаческата дейност, не намира отражение в техните позиции на пазара на труда. Процентът на професионална заетост при жените е по-нисък от този при мъжете (55,7 % спрямо 70 %). Той е още по-нисък при жените между 55 и 64 години (31,7 %). Освен това безработицата е по-висока сред жените, отколкото сред мъжете (9,7 % спрямо 7,8 %).

3.1.2

ЕИСК смята, че правителствата на отделните държави-членки, както и националните органи, отговарящи за насърчаването на равенството между жените и мъжете, и особено социалните партньори, имат задължението да гарантират премахването на структурните различия, проявяващи се под формата на сегрегация в различните сектори, професии и видове заетост, както и създаването на системи на заплащане на труда, които да намалят съществуващата разлика в заплащането на жените и мъжете.

3.1.3

Напредъкът, постигнат от жените, не на последно място в области като образованието и научните изследвания, не намира отражение нито в тяхното заплащане, нито в техните доходи. Една от основните причини за това жените да имат по-ниски доходи от мъжете е, че жените прекъсват професионалната си кариера, за да се посветят на децата и семейството. Жените са тези, които раждат деца и посвещават на грижите за тях непропорционално повече време от мъжете. Отпускът по майчинство означава и по-кратък трудов стаж, по-малко професионален опит и по-малко възможности за повишаване на квалификацията. Колкото по-продължително е прекъсването на професионалната дейност, толкова по-слабо е развитието на трудовото възнаграждение. Жените поемат също и основната отговорност за предоставянето на грижи за възрастните хора и други нуждаещи се от грижи лица.

3.1.4

Неблагоприятните позиции на жените на пазара на труда, както и появяващите се вследствие на това разлики в доходите се отразяват и върху тяхното право на пенсия. Затова пенсионните системи трябва да се адаптират така, че да не бъдат ощетявани жените, които прекъсват професионалната си дейност поради отпуск за бременност или отпуск за отглеждане на дете и да може да се гарантира равнопоставеност на жените и мъжете с оглед на дългосрочната цел — индивидуализиране на пенсиите. Мъжете и жените трябва да си поделят отговорността за семейството и родителската отговорност не трябва да е свързана с по-лоши условия на пенсиониране (8).

4.   Специфични бележки

4.1

Още в Римския договор от 1957 г., в член 119 е залегнал принципът за равенство в заплащането на работещите мъже и работещите жени за еднакъв труд. Съгласно този член, станал впоследствие член 141 в ДЕО, държавите-членки трябва да осигурят прилагането на принципа за равенство в заплащането на работещите мъже и работещите жени за еднакъв труд или труд с еднаква стойност.

4.1.1

Ето защо параграф 4 от този член дава възможност на държавите-членки, „с оглед на гарантирането на пълно равенство в практиката между мъжете и жените в трудовото битие“, да запазват или да приемат положителни мерки, предназначени да улеснят упражняването на професионална дейност от по-слабо представения пол.

4.1.2

Законодателните възможности за предприемане на подобни положителни мерки би следвало да бъдат запазени и при необходимост засилени, тъй като по отношение на заемането на ръководни постове продължават да съществуват големи разлики между жените и мъжете. През 2000 г. само 31 % от по-високите ръководни постове са били заемани от жени; до 2006 г. този дял е нараснал само с един процент до 32 % (9).

4.1.3

Приетата през 1975 г. от Съвета Директива 75/117/ЕИО предвижда, че принципът за равенство в заплащането на работещите мъже и работещите жени за еднакъв труд и за труд с еднаква стойност следва да се разбира така, че да се изключи всяка възможност за дискриминация, основана на пола, по отношение на всички аспекти и условия на заплащането. Този законодателен акт на Общността е в основата на повечето национални законодателни мерки, отнасящи се до принципа на равенството в заплащането и някои колективни трудови договори, като по този начин е допринесъл за укрепването на положението на жените на пазара на труда.

4.1.4

Съгласно член 141 от Договора за ЕС, под „заплащане“ се разбира „обичайната основна или минимална работна заплата или надница, както и всякакви други придобивки, било в пари или в натура, които работникът получава пряко или косвено във връзка с трудовото си правоотношение от своя работодател“.

4.1.5

Законодателните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до еднаквите условия на назначаване и заплащане следва обаче да бъдат по-добре съгласувани помежду им, за да се изключи възможността за пряка или непряка дискриминация на жените.

4.1.6

Действащото законодателство очевидно не е било прилагано достатъчно ефективно, за да наложи принципа на равенство в заплащането за труд с еднаква стойност. Този вид дискриминация много трудно може да бъде разкрита. Засегнатите не винаги осъзнават дискриминацията и/или могат много трудно да я докажат. Според Комитета работниците и съответно техните представители трябва да имат достъп до ефикасни средства, даващи им възможност да проверяват дали за еднакъв труд или труд с еднаква стойност те получават и равно възнаграждение.

4.1.7

Ефикасен начин за наблюдение и гарантиране на справедливо заплащане е ежегодният преглед от страна на работодателите в големите и средни предприятия на трудовите възнаграждения и на тяхното развитие, за да определят проблемите, свързани с дискриминация въз основа на пола в системите за класификация на професиите и да прилагат на практика подходящи решения, като например изготвят план за равно третиране, включващ прозрачни системи за заплащане, за да гарантират справедливо заплащане за уменията, опита и потенциала на всички служители. Би трябвало да се изготвят планове за постигане на еднакво заплащане със заложени конкретни цели, например намаляване на разликата в заплащането с 1 % годишно. Във всички държави-членки работодателите следва ежегодно да представят на работниците и техните представители статистически данни за възнагражденията, разпределени според пола.

4.1.8

Пречка за пълното прилагане на законодателните разпоредби са липсата на информация и непознаването на действащите разпоредби от страна на засегнатите. Едва един от трима респонденти посочва, че познава правата си в случай на дискриминация (10). Комитетът смята, че е важно както гражданите изобщо, така и представителите на работниците и на работодателите и професионалистите в областта на правосъдието да продължат да бъдат информирани за тези права.

4.1.9

Държавите-членки трябва да осигурят лесен достъп до механизми за обжалване и за сигнализиране за случаи на дискриминация, и, в съответствие с Директива на Съвета 97/80/ЕО относно представянето на доказателства при дискриминация въз основа на пола, ответникът да следва да докаже пред съда или пред друг компетентен орган, че не е налице нарушение на принципа на равно третиране.

4.1.10

Въпреки законодателните разпоредби и колективните трудови договори не бе постигнато намаляване на съществуващата разлика в заплащането на жените и мъжете. Това показва, че разликите в заплащането се дължат на други фактори — някои от психологично естество, други от обективен характер — например трудността да се съчетават семейните отговорности с професионалната дейност. Важно е да се постигне баланс между личния и професионалния живот. Затова Комитетът смята, че борбата за равенство във възнагражденията и заплатите трябва да продължи в редица различни области.

4.1.11

Целесъобразно е да се използват законовите възможности за взимане предвид на някои социални клаузи при възлагането на обществени поръчки, защото по този начин участниците в икономическия живот се насърчават да инвестират в равенството и в справедливото заплащане на жените и мъжете.

4.1.12

Комитетът смята, че институциите на публичната администрация в държавите-членки следва да се превърнат в образец за всички останали работодатели, и то не само по въпросите, свързани пряко с равните възнаграждения или възможности за професионална кариера, но също така и когато става въпрос за намиране на организационни решения (напр. гъвкаво работно време), които позволяват съчетаване на професионалния и семейния живот, както и за намиране на решения в областта на образователната политика, насочени към изравняване на професионалните възможности за двата пола.

4.1.13.

Голямо значение за увеличаване на информираността на обществото могат да имат публичните личности, например политиците. Техният личен пример, както в професионалната, така и в личната сфера, може да донесе по-добри резултати от множество скъпоструващи програми за подпомагане.

4.2   Премахването на разликата в заплащането като част от политиките по заетостта на държавите-членки

4.2.1

Стратегията на ЕС за растеж и заетост, залегнала в Лисабонската стратегия, е важен инструмент за насърчаване на равенството на пазара на труда и за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Комитетът смята, че е важно да се предприемат мерки, улесняващи достъпа и участието на всички на пазара на труда, като за тази цел, по възможност, се използват и средства от структурните фондове.

4.2.2

Комитетът предлага следните мерки:

да се осигури прозрачност на системите за класифициране на професиите посредством набор от критерии, изготвени и прилагани без дискриминация основана на пола;

да се осигурят различни критерии за оценка, свързани с естеството на работата, а не с лицето, заемащо съответната длъжност, които да не съдържат никакви възможни различни форми на дискриминация;

да се насърчава „нетрадиционният“ избор на професия, за да се повлияе и намали дисбалансът на пазара на труда; целта трябва да бъде жените да търсят и избират професии в научните и техническите области, а мъжете да търсят и избират професии, които обикновено се упражняват от жени;

работодателите да бъдат насърчавани да изготвят и изпълняват планове за равно третиране, включващи проучване на възнагражденията и да ги адаптират към новите тенденции;

работодателите и работниците да бъдат насърчавани да допринасят за повишаване на квалификацията;

работодателите и профсъюзите да бъдат насърчавани да въвеждат механизми за наблюдение на развитието на възнагражденията. В тази връзка би трябвало да се използват номенклатурата на длъжностите, правните казуси, съдебната практика, както и класификацията на професиите;

да се развива и насърчава тенденцията жените да се стремят и да заемат по-високи и отговорни длъжности, както и ръководни длъжности в областта на научноизследователската и развойната дейност, технологиите и иновациите;

да се насърчава по-голямо участие на жените на всички професионални равнища в сектори, характеризиращи се с растеж, като туризма, опазването на околната среда и рециклирането, телекомуникациите и биотехнологиите;

да се насърчават управленски практики, които поощряват равенството между половете;

в стратегията за заетостта да се включи специфичен показател с цел наблюдение на равенството в заплащането на ниво Общност.

4.3   Комитетът предлага следните мерки за насърчаване на равенството в образованието и професионалното обучение:

да се насърчи участието на жените в професионалното обучение и в обучение, свързано с включването в пазара на труда в секторите на технологиите и информатиката и да се повиши техният дял (по-специално на по-високите нива в сектора на ИТ);

чрез обучение, практически опит и други мерки, насочени към пазара на труда, да се засилва и насърчава развитие, което благоприятства включването на по-голям брой мъже в професии в сектора на услугите, здравеопазването и грижите;

по-гъвкава концепция във връзка с предлагането в областта на образованието и професионалното обучение, за да могат те да станат достъпни и за жените в селските и слабо населените райони;

да се насърчат възможностите за жените да повишават професионалните си умения чрез професионално обучение по време на отпуска за отглеждане на дете и веднага след завръщането им на работа.

4.4   Комитетът предлага следните мерки за създаване и подобряване на възможностите за жените да създават и развиват свой собствен бизнес:

използване на структурните фондове, за да се даде възможност на повече жени да създадат собствен бизнес (11);

повишаване на информираността на ръководителите и консултантите в областта на създаването на предприятия и насърчаването им да обръщат внимание на въпросите във връзка с равното третиране;

преориентиране и нова концепция за услугите (финансови и технически) в подкрепа на МСП, за да се отговори по-адекватно на потребностите на жените, които желаят да създадат и развият собствено предприятие;

предоставяне на финансова помощ/кредити за жени, които създават и развиват свой бизнес;

насърчаване на мрежи и организации на жени предприемачи, както и на наставничеството от жени за жени;

специална подкрепа за жени, които желаят да създадат и развият свое предприятие в секторите на телекомуникациите и на високите технологии;

подкрепа за жени, които предлагат и разгръщат инициативи в областта на социалната икономика.

4.5   Правото на жените да упражняват професионална дейност и да се издържат трябва да бъде укрепено. Жените, както и мъжете би следвало да имат възможността да могат да се издържат от собствената си заплата. Комитетът предлага следните мерки за по-добро съчетаване на отговорностите в семейството и на професионалната дейност:

държавно субсидиране на детски заведения, за да се даде възможност на родителите да продължат професионалната си дейност и да съкратят продължителността на прекъсванията в кариерата си;

насърчаване на професионалното обучение на персонала на детските заведения и заведенията, предоставящи грижи;

въвеждане на платен отпуск за отглеждане на дете в държавите, в които той понастоящем не съществува, например като се възприемат действащите в институциите на ЕС разпоредби и създаване на възможности за по-дълъг платен отпуск за отглеждане на дете. Родителите трябва да имат възможност да си разделят платения отпуск за отглеждане на дете. Запазването на част от отпуска за отглеждане на дете за бащите представлява значителен напредък в рамките на усилията за насърчаването им да поемат по-голяма отговорност в семейството. Финансови стимули като компенсация за намаляването на доходите биха допринесли за това повече мъже да ползват отпуск за отглеждане на дете. Този въпрос е включен в дневния ред на европейските социални партньори, както бе предложено по време на втората консултация на европейските социални партньори относно съчетаването на професионалния, личния и семейния живот (12);

създаване, посредством работа от разстояние или работа посредством телекомуникации, на повече възможности за хора, които по различни причини не могат да се придвижват, да се включат в курсове за обучение и да започнат работа;

възможности за обучение с цел професионална реинтеграция, включително чрез данъчни мерки. Този вид мерки за обучение би следвало да бъдат насочени към жени, които поради ползването на отпуск за отглеждане на дете са били откъснати по-продължително време от пазара на труда;

предлагане на субсидирани услуги за възрастните хора и хората, нуждаещи се от грижи, коeто да улесни по-специално участието на жените в пазара на труда.

4.6   Комитетът предлага следните мерки за засилване на участието и влиянието на жените:

създаване на балансирано съотношение между жени и мъже в комитетите и органите за вземане на решения;

привличане на представителни организации, които работят в областта на равното третиране, и на женски организации в надзорни органи, партньорства и други форуми за обмен;

използване на възможностите за насърчаване на жени да заемат ръководни и отговорни постове в управленски структури и структури, отговарящи за изпълнението;

да се гарантира на жените постоянно равнопоставено място в професионалния живот, така че те да са търсени на пазара на труда не само в периоди на икономически подем и да не бъдат първите и най-тежко засегнатите при икономически спад;

редовен обмен на мнения с организации, които работят в областта на равнопоставеността.

4.7   Зачитане на принципа на равенство при заплащането и поемане на обществена отговорност от страна на работодателите:

4.7.1

Принципът „еднакво заплащане за еднакъв труд“ се признава все по-широко в Европа, макар че все още не „се разбира от само себе си“ във всичките 27 държави-членки на ЕС. Въпреки че в член 2 от Конвенция 100 за правото на равно заплащане на Международната организация на труда (МОТ), приета преди над 50 години, през 1951 г. и ратифицирана от всички държави-членки, е записано, че „всяка държава-членка на организацията, е длъжна чрез средства, съответстващи на действащите методи за определяне на размера на възнаграждението, да насърчава и в степента, в която това е съвместимо с тези методи, да осигурява прилагането към всички трудещи се на принципа за равенство на възнаграждението между мъжката и женската работна ръка за равен труд“, то съществува негласното подразбиране, че жената може да разчита на доходите на мъжа — предположение, което се разминава с днешната действителност. Също така не се разбира от само себе си и не е общоприето еднаквото заплащане за еднакъв труд. Много трудно е да се направи оценка дали даден труд или професия имат еднаква стойност с други. Редица правни казуси биха могли да послужат като ориентир в това отношение.

4.7.2

Комитетът е на мнение, че работодателите могат да допринесат за намаляване на разликата в заплащането чрез следните мерки:

гъвкавото работно време благоприятства равнопоставеността на пазара на труда. Доброволният избор на работа на непълно работно време може да предложи възможности на родителите за съчетаване на професионалния и семейния живот; независимо от това е важно също така да им се позволи да намерят работа на пълно работно време. На родителите, които работят на непълно работно време не по свое желание, би следвало да се даде възможност отново да преминат на работа на пълно работно време, за да могат да се издържат сами, което е особено важно за онези, които трябва сами да се грижат за издръжката на децата си;

осигуряване на съвместимост между разпределението на работното време и отговорностите в семейството. Разпределението на задачите в домакинството и на грижите следва да се промени така, че те да бъдат равностойно разделени между мъжете и жените. Мъжете следва да поемат по-голяма роля в полагането на грижи в семейството и в домакинството;

разработване на модели за съпоставка на професии и области на трудова дейност, което ще създаде основа за извършване на оценка на заплащането, а с това и инструмент за прилагане на принципа на еднаквото заплащане. Освен това съществува необходимост от разработване на схеми за оценка на професиите, които могат да се използват за определяне на професии с еднаква стойност в различните групи работници и служители. Това би спомогнало да се гарантира, че за еднаква работа се изплаща еднакво възнаграждение, независимо от пола;

ако отпускът за отглеждане на дете се разглежда като нещо заслужаващо уважение и този вид опит бъде съответно зачитан при повишения и при определянето на трудовото възнаграждение, то това би допринесло за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Това обаче не трябва да поставя хората без деца в неравностойна позиция по отношение на заплащането и напредването в кариерата;

обществото и работодателите могат да допринесат за увеличаване на възможностите на жените за упражняване на професионална дейност и за израстване в кариерата чрез осигуряване на структури, предлагащи грижи за децата;

разрешаване на отпуск по време на ученическите ваканции или при заболяване на дете: така работодателят може да допринесе за по-лесното и по-добро съчетаване на отговорностите в семейството и в професионалния живот;

в държавите-членки, чието законодателство не предвижда правото на мъжете да ползват отпуск по бащинство или отпуск при осиновяване, работодателят може да проправи нов път, да даде пример и да поеме своята социална отговорност, като предостави такива възможности (13);

работодателите би трябвало да разрешават отпуск за гледане на болен при заболяване на близък член на семейството;

насърчаване на участието на жените в мерки за повишаване на квалификацията и в програми за професионално развитие;

мъжете, а и самите жени, трябва да се научат да виждат, разбират и признават и използват уменията и способностите на жените.

4.8   Засилен обмен на добри практики в ЕС и привличане на социалните партньори

4.8.1

Комитетът смята, че обменът и развитието на ефикасни практики, както и засилването на диалога между държавите-членки представляват конкретен път към успех. Истинско равенство и истински справедлива система на заплащане могат да се постигнат само ако всички държави-членки предприемат конструктивни мерки и работят за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Работодателите и техните организации, както и Европейският институт за равенство между половете имат важна роля при осъществяването на тази цел.

4.8.2

В преговорите за колективните трудови договори социалните партньори следва целенасочено да работят за намаляване на разликата в заплащането. Конкретен пример за подобна успешна инициатива е приетата от европейските социални партньори през 2005 г. Рамково споразумение за действия за равнопоставеност между половете, в което разликата в заплащането на мъжете и жените въз основа на пола е един от четирите приоритета (14).

4.8.3

Необходимо е да въведат промени от различно естество в статистиката относно заплащането, за да може информацията за различията в заплащането да се използва като по-подходяща основа за вземане на решения. Причините за различията в заплащането следва да бъдат проучени по-задълбочено, а споделянето на резултатите може да се използва за разкриване, коригиране и предотвратяване на дискриминация.

4.8.4

За тази цел Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (в Дъблин) и Европейският институт за равенство между половете следва да съберат от държавите-членки и да представят сравними статистически данни за дела на жените, заемащи отговорни и ръководни постове както в публичния, така и в частния сектор, както и статистически данни относно напредъка на отделните държави-членки в областта на еднаквото заплащане за еднакъв труд.

Брюксел, 22 април 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Член 4: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=DD:05:05:31997L0080:BG:PDF.

(2)  Този въпрос беше включен в дневния ред на европейските социални партньори, така като беше предложено по време на второто изслушване на европейските социални партньори на тема „Съчетаване на професионалния, личния и семейния живот“.

(3)  Във връзка с това ЕИСК напомня препоръките, многократно изразявани в предходни становища, последното от които е становището относно „Насоки за политиките по заетостта“ (съгласно член 128 от ДЕО) (SOC/303), докладчик: г-н Greif (вж. параграф 2.3).

(4)  СОМ (2008) 10 от 23.1.2008 г.

(5)  Вж. www.epws.org.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Равнопоставеност между мъжете и жените: „Равенство на половете: пътна карта за периода 2006-2010 г.““, докладчик: г-жа Grace Attard, ОВ C 318, 23.12.2006 г. В тази връзка може да се посочат и следните други становища: Становище на ЕИСК от 28 септември 2005 г. относно „Създаване на Европейски институт за равенство между половете“, докладчик: г-жа Dana Štechová (ОВ C 24, 31.1.2006 г.); Становище на ЕИСК от 29 септември 2005 г. относно „Бедността сред жените в Европа“, докладчик: г-жа Brenda King (ОВ C 24, 31.1.2006 г.). Вж. също и Хартата на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) за създаване на равни възможности за мъжете и жените в синдикатите, приета на конгреса на ETUC в Севиля, 23 май 2007 г. и Наръчник за интегриране на принципа на равнопоставеността между половете в политиките за заетостта, Европейска комисия, юли 2007 г.

(7)  Вж. бележка под линия 3.

(8)  Становище на ЕИСК от 29 ноември 2001 г. относно „Икономически растеж, данъчно облагане и устойчивост на пенсионните системи в ЕС“ (ОВ C 48 от 21.2.2002 г.); докладчик: г-н Byme, съдокладчик: г-н van Dijk.

(9)  Eurostat, Labour Force Survey Managers in the EU — Distribution by sex 2000 and 2006 (Преглед на работната сила, ръководни кадри в ЕС — разпределение по пол за 2000 г. и 2006 г.).

(10)  Евробарометър.

(11)  Вж. Становище на ЕИСК относно „Предприемаческият дух и Лисабонската програма“ от 25 октомври 2007 г., докладчик: г-жа Sharma, съдокладчик: г-н Olsson; ОВ C 44, 16.2.2008 г.

(12)  В Дания от 1 октомври 2006 г. законът задължава всички предприятия да правят вноски в национален компенсационен фонд за осигуряване на платения отпуск за отглеждане на дете. Така никое предприятие не бива поставено в неблагоприятно положение вследствие на изплащането на обезщетения за отпуск за отглеждане на дете, а родителите, ползващи отпуск за отглеждане на дете, не рискуват да се превърнат във финансово бреме за отделния работодател. Подобна система съществува и в Исландия, където всички работодатели и работници правят вноски в държавен фонд за финансиране на отпуск за отглеждане на дете. Заедно с това там бе въведен модел, разделен на три части, според който майката и бащата имат право съответно по на една трета от деветмесечния отпуск за отглеждане на дете, като могат да си поделят последната третина. От влизането в сила на тази разпоредба, почти 90 % от бащите в Исландия вземат отпуск за отглеждане на дете.

(13)  На 1 юли 2006 г. в Швеция бе приет нов закон за отпуските за отглеждане на дете, според който работодателят не може да постави даден работник в неблагоприятно положение поради това, че последният е или е бил в отпуск за отглеждане на дете. Съгласно новия закон вече не може да се прави разлика между работници в отпуск за отглеждане на дете и останалите работници. Според омбудсмана, отговарящ за въпросите на равнопоставеността, работниците в отпуск за отглеждане на дете следва да бъдат третирани така, все едно че са на работа. Жените ползват средно значително по-продължителен отпуск за отглеждане на дете в сравнение с мъжете, така че получават премии и надбавки по-рядко от тях.

(14)  Рамково споразумение за действия за равнопоставеност между половете:

http://ec.europa.eu/employment_social/news/2005/mar/gender_equality_en.pdf.


19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/61


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Превенция на тероризма и агресивната радикализация“

(2008/C 211/17)

В писмо от 17 декември 2007 г. г-жа Margot WALLSTRÖM, заместник-председател на Европейската комисия, поиска Европейският икономически и социален комитет, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Превенция на тероризма и агресивната радикализация“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 април 2008 г. (Докладчик: г-н RETUREAU, съдокладчик: г-н CABRA DE LUNA).

На 444-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 април 2008 г. (заседание от 22 април 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 147 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

Комисията поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище относно превенцията на тероризма и по-специално политиките за предотвратяване на агресивната радикализация — тема, по която Комисията смята да приеме съобщение през юли 2008 г. Основната цел на съобщението е да се посочат политиките, действията и инициативите, които могат да се приемат за добри практики в противодействието на агресивната радикализация. Понастоящем се предвижда в съобщението да бъдат засегнати следните теми: агресивната радикализация в затворите и в други уязвими места или места за вербуване, като се обърне внимание на речите и идеологията, която пропагандират агресивните екстремисти, както и на ангажирането и укрепването на гражданското общество.

1.2

След студената война и в епохата на икономическата глобализация, светът е свидетел на дълбока промяна в международното съотношение на силите. Тя се отрази на същината на световните организации като Организацията на обединените нации, които познаха (и признаха) множество нови държави, обявили независимостта си и приели международното публично право.

1.3

Освен това, в някои от тези нови държави възникнаха конфликти и все още части от териториите им са под контрола на въоръжени движения; човешките права там често се потъпкват.

1.4

Територии или части от територии, зле контролирани или извън контрол, служат за пристан на водачите на основните терористични групи, които се опитват да установят лагерите си там, където правовата дъ