ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 204

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 51
9 август 2008 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

443-та пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г.

2008/C 204/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бъдещето на единния пазар — Посока: светът

1

2008/C 204/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Европейската комисия: Европа на резултатите — прилагане на правото на ОбщносттаCOM(2007) 502 окончателен

9

2008/C 204/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати: 2-(2-метоксиетокси)етанол, 2-(2-бутоксиетокси) етанол, метилендифенил диизоцианат, циклохексан и амониев нитратCOM(2007) 559 окончателен — 2007/0200 (COD)

13

2008/C 204/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие Горивни клетки и водородCOM(2007) 571 окончателен — 2007/0211 (CNS)

19

2008/C 204/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива …/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно правната защита на компютърните програми (Кодифицирана версия) COM(2008) 23 окончателен — 2008/0019 (COD)

24

2008/C 204/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно сливанията на акционерни дружества (Кодифицирана версия) COM(2008) 26 окончателен — 2008/0009 (COD)

24

2008/C 204/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни (Кодифицирана версия) COM(2008) 39 окончателен — 2008/0022 (COD)

25

2008/C 204/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията относно Трансевропейски мрежи: Към интегриран подходCOM(2007) 135 окончателен

25

2008/C 204/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила за достъп до пазара на международен автомобилен превоз на товари (преработено)COM(2007) 265 окончателен/3 — 2007/0099 (COD)

31

2008/C 204/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ново управление на летищата за намаляване на емисиите на CO2

39

2008/C 204/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насоки относно прилагането на член 81 от Договора за ЕО към морските транспортни услуги

43

2008/C 204/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (Кодифицирана версия)COM(2008) 37 окончателен — 2008/0021 (COD)

47

2008/C 204/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за изменение на Директива 67/548/ЕИО и Регламент (EО) № 1907/2006COM(2007) 355 окончателен — 2007/0121 COD

47

2008/C 204/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Географски указания и наименования за произход

57

2008/C 204/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Усъвършенстване на механизма на Общността за гражданска защита — противодействие на природни бедствия

66

2008/C 204/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (становище по собствена инициатива)

70

2008/C 204/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за бъдещата обща европейска система за убежищеCOM(2007) 301 окончателен

77

2008/C 204/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за приемане на програма за действие за повишаване на качеството на висшето образование и насърчаване на междукултурното разбирателство чрез сътрудничеството с трети страни (Еразмус Мундус) (2009-2013)COM(2007) 395 окончателен

85

2008/C 204/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие относно обучението за възрастни: Всяко време е подходящо за ученеСOM(2007) 558 окончателен

89

2008/C 204/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на социалните партньори за подобряване на положението на младите хора на пазара на труда

95

2008/C 204/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Гарантиране на общия достъп до дългосрочни грижи и устойчиво финансиране на системите за предоставяне на дългосрочни грижи за възрастни хора

103

2008/C 204/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2004/40/ЕО относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (осемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)COM(2007) 669 окончателен — 2007/0230 (COD)

110

2008/C 204/23

Становище на на Европейския икономически и социален комитет относно Реформата на бюджета на Европейския съюз и бъдещото му финансиране

113

2008/C 204/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойностCOM(2007) 677 окончателен

119

2008/C 204/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношенията между Европейския съюз и Бившата югославска република Македония: ролята на гражданското общество

120

BG

 


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

443-та пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г.

9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на единния пазар — Посока: светът“

(2008/C 204/01)

На 27 септември 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище относно:

„Бъдещето на единния пазар — посока: светът“.

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Cassidy).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 39 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките

1.1

Обсерваторията на единния пазар бе създадена от ЕИСК, за да следи напредъка по пълното изграждане на единния пазар и през годините изготви редица становища в отговор на искания за проучвателни становища от други институции като Съвета, Комисията и Парламента, както и председателствата на ЕС (1); последното й становище бе в отговор на доклада на Комисията за постигнатия напредък по Прегледа на Единния пазар (2). Освен това ЕИСК през годините представи редица „становища по собствена инициатива“.

1.2

Настоящото становище по собствена инициатива е навременно, тъй като Европейският съвет на своето заседание от 18 и 19 октомври 2007 г. реши да направи ЕС международен лидер в областта на регулаторните въпроси и отварянето на пазарите. ЕС може да чертае рамките на глобализацията, ако свърже този процес със своя модел на развитие, съчетаващ устойчив растеж, социална справедливост и опазване на околната среда. Лисабонската стратегия за растеж и заетост дава по-добър отговор на глобализацията, отколкото търсенето на убежище в протекционизма.

1.3

Работодателите и профсъюзите са обединени около мнението, че „гъвкавата сигурност“ (3), договорена от социалните партньори, може да се окаже печеливш ход както за предприятията, така и за работниците. Следователно тя предоставя подходящата рамка за модернизиране на европейските пазари на труда, която обхваща трудовото право, ефективните системи за учене през целия живот и защитена и подобрена социална закрила. Освен това, ефективният социален диалог (по-специално чрез колективно договаряне) ще допринесе за доброто функциониране на пазарите на труда.

1.4

ЕИСК се запозна със съобщението на Комисията относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията“ (4), което Комисията представи на неформалния Съвет в Лисабон.

1.5

Успехът на единния пазар в толкова много дейности, които са вътрешни за ЕС, се приема за даденост от повечето граждани на ЕС. Единният пазар не е „приключен процес“, а бе окачествен от комисар McCreevy като „текуща дейност“ (5). Освен необходимостта от пълното изграждане на единния пазар, от ЕС в момента се изисква да се изправи срещу предизвикателството на глобализацията и да насърчава принципите на отворения пазар, на които се основава Съюзът — свят, в който няма място за протекционизъм в условията на реална конкуренция.

1.6

Част от мисията на ЕС в световен план е да допринесе за хармонизирани стандарти със свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора. Това означава, че трети страни, които желаят да извършват стопанска дейност в ЕС, няма да могат да заобикалят действащите на вътрешния пазар правила по отношение на защитата на потребителите, техническите стандарти, условията на труд и опазването на околната среда.

1.7

Важна част на предизвикателството на глобализацията е ролята на Световната търговска организация (СТО), Международната организация по труда (МОТ) и все по-взаимообвързаните световни финансови пазари; тази взаимовръзка бе изведена на преден план от финансовата и борсова криза през втората половина на 2007 г.

1.8

Европейският единен пазар не е самодостатъчен. ЕС трябва да търгува и да развива отношенията си с останалата част на света. Той трябва също така да остане конкурентоспособен в полза на работниците, работодателите и гражданите. Лисабонската стратегия бе изготвена, за да постигне тази цел и да даде възможност на ЕС да стане по-конкурентоспособна икономика на световната сцена. Самият ЕС трябва да се погрижи да бъдат премахнати оставащите вътрешни бариери.

1.9

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да подтикне ЕС да се изправи пред глобализацията и да използва произтичащите от нея възможности. Икономическият успех на Европа не е бил изграден на базата на протекционизъм, а на четирите свободи, които са в основата на първоначалната Европейска икономическа общност. (ЕС все още трябва да премахне някои от собствените си търговски ограничения.)

1.10

Освен това ЕС трябва да внимава да не извърши същата грешка както САЩ и да попадне в капана на субсидиране на производството на биогорива. Ако не бъдат държани под контрол чрез СТО, тези разточителни субсидии неизбежно ще доведат до повишаване на цените на храните и изостряне на проблема с глада в развиващите се и слабо развитите части на света (6).

1.11

ЕИСК отбелязва и подтиква Комисията и държавите-членки да обърнат внимание на препоръките на социалните партньори в съвместния им преглед и анализ на ключовите предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда (7).

1.12

ЕИСК приветства съобщението на Комисията до неформалния Съвет от Лисабон (8). Той по-специално подкрепя договорените четири стратегии за ЕС и държавите-членки: научноизследователска и развойна дейност и иновации, динамична среда за предприятията, инвестиране в човешки капитал, енергетика и изменение на климата. Във всяка от тези четири области обаче съществува необходимост от задълбочаване на програмата за реформи, за да може да се използва реалният потенциал за растеж и създаване на работни места.

1.13

ЕИСК призовава Комисията и Съвета да гарантират, че социалните партньори ще вземат дейно участие в разработването и изпълнението на мерките по политиката за „гъвкавата сигурност“ на национално равнище.

1.14

Предприятията и работниците в ЕС не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение спрямо своите конкуренти от трети страни, само защото ЕС би желал да е в авангарда на прогресивните екологични практики.

1.15

Решението е, че ЕС трябва непрекъснато и последователно да говори с един глас в рамките на международните преговори, посветени на глобалното затопляне, а върху страните-нарушителки трябва да се упражнява натиск.

2.   Постигане на успех в ерата на глобализацията — основни елементи

2.1

Съобщението на Комисията до октомврийската среща на държавните и правителствени ръководители е следствие от неформалната среща в Хемптън Корт през м. октомври 2005 г., която бе насочена към решаване на възникналите в резултат на глобализацията проблеми в области като иновации, енергетика, миграция, образование и демографски въпроси. През 2007 г. бе постигнато съгласие Европа да заеме челно място в световните усилия за справяне с изменението на климата и да се приеме европейска политика за сигурна, устойчива и конкурентна енергетика, която да изведе Европа на прага на третата индустриална революция.

2.2

Нараства съзнанието на обществото за глобализацията и ползите от нея, както и за проблемите, които тя предизвиква. Приветствана от едни и пораждаща опасения у други, тя постави под съмнение някои от следвоенните представи за световната икономика (например господството на САЩ) и начина, по който правителствата биха могли да помогнат на своите граждани да приемат промените. „Глобализацията“ е не само предизвикателство, но и възможност за ЕС.

2.3

За 50 години европейска интеграция взаимовръзките на икономическите перспективи на държавите-членки станаха по-силни от всякога, носейки безпрецедентен напредък в социален план. Целта на следващия етап следва да бъде осигуряването на възможност ЕС да насочва тенденциите за развитие в световната икономика и да допринася за международни стандарти на базата на ценностите на ЕС.

2.4

Паричният съюз и успехът на еврото бяха и ще продължат да бъдат катализатор за по-дълбока пазарна интеграция и укрепване на вътрешния пазар. Среда, която се характеризира с ниска инфлация, ниски лихви, евтини и прозрачни транзакции и по-силна финансова интеграция, благоприятства трансграничната търговия и инвестициите в ЕС и помага на европейските предприятия да устояват на световната конкуренция. Във външен план еврото осигурява защита срещу текущите пазарни колебания, а силните му позиции смекчават някои последици от покачването на цените на световните пазари на храни и енергия, предизвикани от силно търсене, не на последно място — от страна на нововъзникващи гиганти. Но силата на еврото трябва да отразява основни икономически показатели. Едно бързо и осезателно поскъпване на еврото на пазарите, благоприятствано от твърде висок референтен лихвен процент на ЕЦБ и свързано с парични политики, които по същество са сходни с конкурентни девалвации в други части на света, представлява опасност за просперитета на ЕС. Такова поскъпване създава големи трудности за европейските предприятия, които произвеждат в евро и продават в долари, като по този начин се създават рискове от делокализация.

3.   Външните измерения на единния пазар

3.1   Либерализация на търговията

Световната търговска организация е най-важният инструмент за либерализацията на международната търговия. Евентуален успех на преговорите в Доха би имал потенциала да отвори пазари за износ от ЕС в над сто страни по цял свят. Бавният напредък на преговорите е силно разочароващ. Увеличи се броят на двустранните търговски споразумения в допълнение към споразуменията в рамките на СТО. Предприятията и работниците имат належаща нужда от нов достъп до пазари с висок ръст в ключови търговски партньори. Стратегията на ЕС да договаря споразумения за свободна търговия с Корея, АСЕАН и Индия е положителна стъпка. Тези споразумения трябва да са възможно най-широки и амбициозни и да обхващат стоките (включително нетарифните бариери), услугите, инвестициите, правата на интелектуална собственост, търговските облекчения, политиката в областта на конкуренцията, екологичните стандарти и стандартите на МОТ. Целесъобразно е да се обмисли и включването на модел СОЛВИТ в тези споразумения.

3.2

Наред със стандартните споразумения за свободна търговия, ЕИСК вижда и други новаторски начини за справяне с текущите проблеми на местно ниво в двустранен контекст, в светлината на дискусиите в Трансатлантическия икономически съвет, създаден след срещата на върха между ЕС и САЩ от 30 април. На първата среща на Съвета на 9 ноември бе отбелязан добър начален напредък към решаване на проблемите за по-добри условия за търговия и инвестиции в най-големия икономически партньор на ЕС. Разглежданите въпроси не представляват задължително интерес за други търговски блокове, което потвърждава значимостта на подобни двустранни спогодби. (Твърди се, че от м. април досега двете страни са постигнали значителен напредък в премахването на пречките пред търговията и инвестициите и намаляването на регулаторната тежест.)

Въпросите и областите, по които е постигнато споразумение, са свързани с:

Приемливи счетоводни стандарти в САЩ — общоприети счетоводни принципи (GAAP) — по които предприятия от ЕС, регистрирани на фондови борси в САЩ, вече могат да подават финансови отчети на ЕС, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS).

Подобряване на сигурността и облекчаване на търговията — ще бъде реализирана пътна карта за постигане през 2009 г. на взаимно признаване на програми за търговско партньорство между ЕС и САЩ чрез ключови етапи, основани на изпълнението.

Облекчаване на режима за въвеждане на нови лекарства за редки заболявания чрез споразумение относно общата форма за кандидатстване за наименования за лекарства-сираци.

Мерки на ЕС по законодателно предложение, което дава на пациентите достъп до информация относно законните фармацевтични продукти.

Комисията предложи ЕС да продължи да разрешава вноса на продукти, носещи етикет както с американските имперски, така и с метричните мерни единици, за да намали разходите за трансатлантическа търговия.

До следващата среща на Съвета, Американската агенция за безопасни и здравословни условия на труд (OSHA) ще обсъди с партньорите си в Европейската комисия постигнатия напредък за облекчаване на търговията с електрически уреди по отношение на процедурите за оценка на съответствието в областта на безопасността и ще посочи въпроси, по които напредък може да бъде постигнат през следващата година.

Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) ще направи преглед на продуктите, които подлежат на задължително тестване от трета страна, за да разреши на доставчиците да издават декларации за съответствие на продуктите, показали добри резултати за спазване на съответните стандарти.

Съществува регулаторен диалог за финансовите пазари, в рамките на който се обсъжда как и в кои области да бъде въведено взаимно признаване в сферата на ценните книжа и се търсят други подходи за улесняване на трансграничната търговия с финансови услуги. Работата започна съвсем наскоро и на срещите на върха между САЩ и ЕС ще се работи със заинтересованите страни, за да се установят и други приоритети.

3.3

Освен това Европейският съюз трябва да задълбочи и укрепи икономическото си сътрудничество със съседни страни като Украйна и Русия. Присъединяването на Русия към СТО, Общото икономическо пространство между ЕС и Русия и новият рамков договор между ЕС и Русия са важни жалони по пътя към наистина стратегическо икономическо партньорство. Това засилено сътрудничество следва да подготви почвата за бъдещи преговори по Общото икономическо пространство, което би насърчило свободното движение на стоки и услуги, на капитали и хора, знания и технологии.

3.3.1

Тъй като присъединяването към СТО може да даде само частичен отговор на широкообхватните въпроси за стратегическо икономическо партньорство, ЕС и Русия би следвало да изградят бъдещите си икономически взаимоотношения въз основа на структури „СТО+“, за да създадат общо икономическо пространство за „по-голяма Европа“. Това изисква от ЕС и Русия силна воля да потърсят решения на много по-задълбочен и широк диапазон от въпроси в сравнение с тези в традиционните споразумения за свободна търговия.

3.3.2

Споразумението между ЕС и Русия следва да включва, наред с други въпроси, общи разпоредби за национално третиране на трансграничните инвестиции, премахване на митата, елиминиране на нетарифните бариери, сближаване на нормативните уредби, взаимно признаване на стандартите и оценка на съответствието, облекчаване на търговията и митническите формалности, сътрудничество в областта на конкуренцията, либерализация на услугите, обществените поръчки, санитарни и фитосанитарни разпоредби, защита на правата на интелектуална собственост, разрешаване на спорове и използване на международни счетоводни стандарти. Споразуменията за Европейското икономическо пространство предлагат пример за въпроси, които могат да бъдат обхванати от подобни широки споразумения.

3.4   НИРД и иновации

Успешното функциониране на единния пазар също е предпоставка за укрепване на капацитета на Европа за иновации. Един истински единен пазар дава най-силен тласък и възможност за иновативни стоки, продукти и услуги. Необходима е координация на европейско ниво на усилията в НИРД между „клъстерите“ от МСП и големи предприятия, научноизследователски институти, университети и новия Европейски институт за иновации и технологии. Това ще укрепи общата сила на европейската индустрия за постигане на по-високи нива на технологии, които да намерят отражение в съответните продукти в името на общата цел да се предотврати изнасяне на инвестициите извън ЕС и индустрията да стане по-конкурентоспособна по отношение на продукти и услуги с по-висока добавена стойност в глобален план.

3.5

Глобализацията ускори темпа на промени — за технологиите, за идеите, за начина, по който работим и живеем. ЕИСК систематично подкрепя тези цели и вярва, че ако Европа може да отключи своя потенциал за иновации и креативност, тя ще може да зададе посоката на промяната в света, подчертавайки европейските ценности и европейското културно многообразие.

3.6   Опазване на интелектуалната собственост

Усилията на Европа в сферата на иновациите трябва да бъдат подкрепени от подходящи условия за опазване на съответната интелектуална собственост, което изисква значителни инвестиции откъм финансови и човешки ресурси. Наред с останалите инициативи е желателно — нещо, което трябваше вече да е факт — ЕС да има обща и единна защита на общностния патент (9). Успехът в тази сфера носи пазарни предимства за продуктите от ЕС на световните пазари.

Също така от ключово значение е да се осигури решително налагане на правата на интелектуалната собственост и ефективно противодействие на подправянето и пиратството. Приемането на пълната правна рамка на ниво ЕС продължава да бъде изключително важно условие. Необходимо е и засилено международно сътрудничество, за да се намери решение на проблема в световен мащаб. Двустранният диалог по въпросите на интелектуалната собственост, провеждан от Европейската комисия с Китай, Русия и други региони, е полезен инструмент за решаване на проблема, но трябва да донесе конкретни резултати. Предложеното ново Търговско споразумение за борба против подправянето (ACTA) е положителна стъпка в правилна посока.

3.7   Условия на труд

Най-малкото, което ЕС може да стори, за да помогне на европейската индустрия да се конкурира лоялно в световен план, е да гарантира, че останалите страни спазват минималните условия на труд, определени от конвенциите на МОТ и други международни конвенции по отношение на индивидуалните права, свободата на сдружаване, правото на организиране и колективно договаряне, равенството, премахването на детския и принудителния труд.

3.8   Надзор на пазара на вносни продукти

В публикувани неотдавна доклади за неотговарящи на стандартите вносни продукти, които са вредни за здравето, бе подчертана липсата на ефективен надзор на пазара в ЕС. Това е друг аспект на начина, по който нелоялните условия на търговия допълнително намаляват конкурентоспособността на предприятия от ЕС. Засилването на пазарния надзор от държавите-членки следва да гарантира, че заявените от отвъдморските производители стандарти за качество се проверяват, за да се осигури справедлив баланс с производителите от ЕС и да се предпазят потребителите в ЕС от продукти, които не отговарят на стандартите и не са безопасни.

3.9   Сигурност на енергийните доставки — обща външна енергийна политика на ЕС

Неотдавнашният развой на събитията в енергийния сектор породи необходимост страните от ЕС да затегнат редици и да изготвят стратегическа енергийна политика, подкрепена от двустранни споразумения между ЕС и други страни, които трябва да бъдат договорени, за да може индустрията да планира бъдещите си инвестиции в ЕС. Подобна политика ще спомогне и за запазване на стандарта на живот за потребителите в ЕС. Държавите-членки на ЕС ще трябва да разработят алтернативи за снабдяване с енергия, като възобновяема или ядрена (10) енергия, и да намалят зависимостта си от Русия и Близкия Изток за доставките на газ и петрол (11). ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че публикуваният неотдавна пакет от мерки в областта на енергетиката и климата (12) осигурява предсказуемост, избягва негативните икономически въздействия, по-специално върху конкурентоспособността на енергоемките индустрии в ЕС, насърчава развитието на водещите в тази област европейски пазари и стимулира екологичните иновации.

3.10   Екологични въпроси

Предприятията и работниците в ЕС не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение спрямо своите конкуренти от трети страни, само защото ЕС би желал да е в авангарда на прогресивните екологични практики. Стратегията, според която ЕС изпреварва други страни при постигането на по-високи екологични стандарти, не е издържана от икономическа гледна точка по три причини:

1.

Не може да се постигне обрат в глобалното затопляне единствено от ЕС, а крайният резултат от мерките на ЕС определено ще бъде неутрализиран, ако другите страни не предприемат стъпки, за да контролират използването на енергия и емисиите.

2.

ЕС следва да избягва да създава дисбаланс в конкурентоспособността на производителите на стоки от ЕС, които ще трябва да увеличат оперативните си разходи, като плащат по-високи екологични данъци и по този начин стават по-неконкурентоспособни на световната сцена. Нещо повече, това би отворило пътя за преместване на инвестиции, които може би са от стратегическо значение за единния пазар в ЕС.

3.

ЕИСК не намира за убедителен аргумента, че по-високите екологични стандарти водят до засилена научноизследователска дейност в областта на екологичните продукти. Със сигурност ще измине много дълъг период от време, преди подобни продукти да бъдат изследвани и да стигнат до пазара. Междувременно производители на енергоемки стоки в ЕС могат да бъдат прогонени от пазара чрез нелоялна конкуренция от производители от страни, които не са толкова ентусиазирани да предприемат стъпки за контрол на емисиите си.

3.10.1

Решението е, че ЕС трябва непрекъснато и последователно да говори с единен глас в рамките на международните преговори, посветени на глобалното затопляне, а върху страните-нарушителки трябва да се упражнява натиск. Ако ЕС реши да започне сам да повишава определени екологични стандарти, той трябва да обмисли налагането на съобразени със СТО гранични мерки за продукти с произход от страни, за които е известно, че сериозно нарушават екологичните стандарти, така че европейските производители да не бъдат поставени в неблагоприятна позиция от гледна точка на конкуренцията.

3.10.2

Една отворена система за световна търговия е в интерес на ЕС. В миналото ЕС трябваше да поставя под закрила своите граждани, интереси и ценности. Сега протекционизмът не може да бъде решение. Като световен лидер в търговията и инвестициите, нашата отворена система позволява по-ниски разходи за ресурси в индустрията, по-ниски цени за потребителите, стимулиране на конкурентоспособността на бизнеса и на нови инвестиции. Същевременно за ЕС е важно да използва влиянието си при международни преговори в търсене на ответна отворена система: на политическо равнище отворената система е оправдана само в случай на положителни ответни реакции от отсрещните страни.

3.10.3

Комисията трябва да гарантира, че системата на трети страни ще е пропорционално отворена към износителите и инвеститорите от ЕС и че са налице основни правила, които да не ограничават възможностите ни за защита на нашите интереси и за запазване на нашите високи стандарти в здравеопазването, сигурността, околната среда и защитата на потребителите.

4.   По-голяма пригодност за заетост и инвестиране в човешките ресурси: създаване на повече и по-качествени работни места

4.1

Глобализацията и технологичните промени рискуват засилване на неравенството и все по-голяма пропаст между квалифицирани и неквалифицирани работници, както и между богати и бедни нации. Най-доброто решение е да се помогне на всеки индивид и нация да се адаптират, като се повишава качеството и се осигурява възможност за образование и квалификация за всички възрастови групи.

4.2

ЕИСК и социалните партньори взеха отношение по това как следва да се оформи „гъвкавата сигурност“, за да помогне на хората да се справят по-успешно с преминаването от едно работно място на друго в период на все по-бърза икономическа промяна.

4.3

Приетите на 5 декември от Съвета по заетостта и социалната политика (13) общи принципи за гъвкавата сигурност създадоха условия държавите-членки да включат гъвкавата сигурност в своите национални програми за реформа и да преминат към тяхното прилагане в тясно сътрудничество с националните социални партньори.

4.4

ЕИСК би желал да се обръща по-голямо внимание на активните политики за насърчаване на приобщаването и осигуряване на равни възможности за групи, които срещат дискриминация на трудовия пазар — хората над 50-годишна възраст, жените, етническите малцинства и нискоквалифицираните младежи, напускащи училище.

5.   Нестабилност на световния финансов пазар

5.1

В момента ЕС изпитва последиците от световната финансова и борсова криза. Паричният съюз и бързата реакция на ЕЦБ във връзка със сътресенията изиграха положителна роля. Най-напред, като инжектира голяма ликвидност в паричните пазари, ЕЦБ допринесе за намаляване на кризата на доверие в банковия сектор, снижавайки риска от значително затягане на условията за кредитиране за предприятия и домакинства. Второ, отсъствието на валутни рискове и ниските рискови премии в отделните страни означават, че по-крехките икономики на ЕС са успели да излязат сравнително незасегнати от сътресенията на финансовите пазари.

5.2

Вълненията на световните финансови пазари и отслабването на американския долар дават отражение върху Европа, включително чрез значително поскъпване на еврото, предизвикано от поддържането на твърде високо ниво на референтен лихвен процент на ЕЦБ и от парични политики, сходни по същество с конкурентни девалвации в други части на света, което ще има вредни последици за икономиката на ЕС и средносрочните й перспективи.

5.3

Неотдавнашният развой на събитията на световните финансови пазари показва необходимост от по-строги правила за пруденциален надзор, подобряване на координацията и комуникацията между надзорните органи и централните банки и повишаване на прозрачността и отчетността.

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 24 от 31.1.2006 г., докладчик: г-н Retureau, по искане на британското председателство.

(2)  ОВ C 93 от 27.4.2007 г., докладчик: г-н Cassidy.

(3)  ОВ C 256 от 27.10.2007 г., докладчик: г-н Janson.

Междинен доклад на експертната група по гъвкава сигурност от 20.4.2007 г.: „Гъвкавата сигурност е политическа стратегия с цел укрепване — едновременно и целенасочено — на гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, от една страна, а от друга — на сигурността, сигурността на заетостта и социалната сигурност. Основните принципи, залегнали в основата на стратегията за гъвкава сигурност са фактът, че гъвкавостта и сигурността не трябва да се разглеждат като противоположности, а да започнат да се подпомагат взаимно. Насърчаването на гъвкави пазари на труда и осигуряването на високи равнища на сигурност ще е ефективно, единствено ако работниците разполагат със средства за адаптиране към промените, за започване на трудова дейност, за задържане на пазара на труда и за постигане на напредък в професионалния им живот. Поради това концепцията за гъвкавата сигурност включва силен акцент върху активните политики на пазара на труда и стимулиране на ученето и обучението през целия живот — но и върху стабилни социалноосигурителни системи, които да осигуряват подкрепа за доходите и да помагат на хората да съчетават работата с полагането на грижи. Това би следвало да допринася и за равните възможности и равенството между половете“.

(4)  СOM(2007) 581 окончателен от 3.10.2007 г.

(5)  Вж. пакета от документи, посветени на Прегледа на единния пазар, приет от Комисията през м. ноември 2007 г., COM(2007) 724 окончателен.

(6)  ОВ C 44 от 16.2.2008 г., докладчик: г-н Iozia.

(7)  Социални партньори: Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)/Икономическите и социални съвети (ИСС), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP), Европейският съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия (UEAPME) и BUSINESSEUROPE „Ключови предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори“, м. октомври 2007 г.

(8)  Вж. бележка под линия № 4.

(9)  За допълнителна информация относно дейността на ГД „Предприятия и промишленост“ във връзка с „По-добро опазване на интелектуалната собственост“ вж. http://ec.europa.eu/enterprise/library/ee_online/art34_en.htm.

(10)  Някои страни са обявили, че са против всички форми на ядрена енергия и не разрешават на тяхна територия да се строят атомни електроцентрали. Те обаче внасят огромни количества електроенергия, произведена в атомни електроцентрали, напр. Италия.

(11)  ОВ C 318 от 23.12.2006 г., докладчик: г-жа Sirkeinen.

(12)  Мерките на Комисията в областта на енергетиката и климата бяха публикувани на 23 януари 2008 г. Вж. http://ec.europa.eu/energy/climate_actions/index_en.htm.

(13)  Съобщение за СМИ на Съвета 16139/07, връзка: http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/07/st16/st16139.en07.pdf.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните изменения, които получиха над една четвърт от подадените гласове, бяха гласувани заедно и отхвърлени по време на разискванията:

1.   Параграф 2.4

Изменя се предпоследното изречение:

(…). Едно бързо и осезателно поскъпване на еврото на пазарите, благоприятствано от твърде висок референтен лихвен процент на ЕЦБ и свързано с парични политики, които по същество са сходни с конкурентни девалвации в други части на света, представлява опасност за просперитета на ЕС.

Изложение на мотивите

Толкова открита и сериозна критика на политиката на ЕЦБ, изразена така, сякаш става въпрос за „уточняване“, не може да бъде формулирана, без предварително да е одобрена в конкретно становище на ЕИСК по този въпрос. Въпросът за референтния лихвен процент е обект на оживен дебат и мненията — всички достойни за уважение — значително се различават, но е необходимо да се напомни факта, че с управлението на референтните лихвени проценти, ЕЦБ изпълнява задача, която й е възложена от Договора, а именно защита срещу инфлацията.

2.   Параграф 5.2

Изменя се:

5.2

Вълненията на световните финансови пазари и отслабването на американския долар дават отражение върху Европа, включително чрез значително поскъпване на еврото, предизвикано от поддържането на твърде високо ниво на референтен лихвен процент на ЕЦБ и от парични политики, сходни по същество с конкурентни девалвации в други части на света, което ще има вредни последици за икономиката на ЕС и средносрочните й перспективи.

Изложение на мотивите

Мотивите за това изменение са същите, както тези, отнасящи се за параграф 2.4, като тук те важат с още по-голяма сила: преди се казваше, че поскъпването на еврото е „благоприятствано“ от политиката на ЕЦБ, сега думата дори е „предизвикано“. Заемането на толкова твърда позиция от ЕИСК е недопустимо и освен това е неправилно от процедурна гледна точка.

Резултат от гласуването

Гласове „за“: 22 Гласове „против“: 29 Гласове „въздържал се“: 8


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/9


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия: Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“

COM(2007) 502 окончателен

(2008/C 204/02)

На 5 септември 2007 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията: Европа на резултатите — Прилагане на правото на Общността“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 27 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Retureau).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 59 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

В съобщението си от 5 септември 2007 г.„Европа на резултатитеприлагане на правото на Общността“ (COM(2007) 502 окончателен), Комисията отбелязва, че от 9 000 законодателни мерки, 2 000 са директиви, всяка от които изисква между 40 и 300 мерки за транспониране и че трябва, като се вземе предвид броят на европейците, имащи възможност да предявяват правата си въз основа на законодателството на Общността и стремежа към „по-добро регулиране“, да се отдели особено голямо внимание на прилагането на правото и на определянето на причините, поради които продължават да съществуват трудности в прилагането и контрола на прилагането на правото.

В тази връзка, тя предлага да се подобри настоящият метод за управление на проблемите, свързани с прилагането и контрола на общностното право.

1.2

Също така, Комисията определи четири възможни начина за подобряване на прилагането на законодателството:

a)

превенция: по-добри оценки на въздействието и на риска, включени в предложенията на Комисията, включване на таблици за съответствие във всяко предложение, обучение по общностното право за националните власти;

б)

ефикасен и ефективен отговор: подобряване на обмена на информация с предприятията и гражданите, но също така и с националните власти, превръщането в редовни на т.нар. „срещи относно обсъждането на мерки в пакет“, които имат особена роля в тази връзка;

в)

подобряване на методите на работа: създаване на централно звено за връзка във всяка държава-членка, имащо за задача осъществяването на връзката между компетентния национален орган и Комисията, с цел подобряване на управлението на процедурите за нарушение, в частност чрез определяне на приоритетите;

г)

подобряване на диалога и прозрачността: засилване на междуинституционалния диалог, публикуване на обща информация относно ефективността на „новия подход“.

1.3

Комитетът се присъединява към желанието на Комисията да подобри инструментите, които позволяват по-добро прилагане на общностното право от държавите-членки.

Той би желал да направи следните забележки по тази тема:

2.   Идентифициране на проблема

2.1

Голяма част от проблемите, свързани с недоброто прилагане и изпълнение на общностното право се отнасят до транспонирането на директивите. Транспонирането би могло да се дефинира като действието, чрез което една държава-членка, адресат на директивата, пристъпва към предприемането на всички необходими мерки за ефективното ѝ въвеждане в националния правен ред чрез подходящи нормативни инструменти.

2.2

Транспонирането изисква изпълнението на две задължения от страна на държавите-членки:

от една страна въвеждането в националното право на нормативното съдържание на директивата;

от друга страна, отменяне или преразглеждане на всички съществуващи вътрешноправни актове, които не са в съответствие с директивата.

2.3

Същото изискване съществува и за въвеждането на рамковите решения, предвидени в член 34 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които подобно на директивите споменати в член 249 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), „са обвързващи за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставят на националните власти избора на формата и средствата“.

2.4

Транспонирането на рамковите решения също би могло да предизвика трудности. При все това, за разлика от производството за неизпълнение на задълженията, произтичащи от договорите, предвидено от членове 226 и 228 от ДЕО, Договорът за Европейския съюз не предвижда такъв механизъм за контрол по инициатива на Комисията в случай на липса на транспониране или при неправилно транспониране. Това, разбира се, не засяга по никакъв начин факта, че държавите-членки трябва да спазват задължението за транспониране на рамковите решения.

2.5

Трябва да се отбележи, че държавите-членки все още изпитват трудности да пригодят процедурите за изработване на нормативни актове за транспониране, тъй като тези нормативни актове, макар и това да не е очевидно, предизвикват сложни юридически ограничения и понякога влизат в разрез с националните законодателни традиции.

3.   Границите на задължението за транспониране и трудностите, срещани от държавите-членки

3.1

Единствено държавите-членки са компетентни относно избора на формата, под която ще се транспонират директивите и те определят сами под контрола на националния съдия, който е отговорен за прилагане на общностното право, средствата, които ще дадат ефект на директивата в националното законодателство. В тази връзка е целесъобразно да се подчертае задължението на Комисията, в качеството ѝ на пазителка на договорите, да гарантира правилното прилагане на общностното право и доброто функциониране на единния пазар, като при необходимост предприема степенуваните мерки, с които разполага за тази цел, срещу държавите-членки (мотивирано становище, иск пред Съда на Европейските общности, принудителна парична мярка). В заключение, закъснението при транспонирането или погрешното или неправилното транспониране не лишават засегнатите граждани от възможността да внесат иск за установяването на върховенството на директивата над националното право, съгласно принципа на върховенството на общностното право.

3.2

Поради тази причина правилното транспониране изисква приемане на вътрешноправни нормативни актове със задължителен характер, които са официално публикувани (1). Това е и причината, Съдът на ЕО да санкционира случаи, в които има само общо позоваване на общностното право, вместо същинско транспониране (2).

3.3

Възможно е общите принципи на конституционното или административното право да правят ненужно транспонирането чрез приемане на специфични законодателни или подзаконови нормативни актове, но също така е нужно тези общи принципи да гарантират пълното прилагане на директивата от националната администрация.

3.4

Транспонирането на директивите трябва обаче да бъде възможно най-точно. Директивите за хармонизиране на националните законодателства трябва да бъдат транспонирани по възможно най-близкия до оригинала начин, за да се осигури спазването на единството на тълкуване и на прилагане на общностното право (3).

3.5

Това изглежда лесно на теория, но на практика често се случва „специфични понятия на общностното право“ (4) да нямат еквивалент в националната юридическа терминология, или този тип понятия да не включват позоваване на правото на държавите-членки за определянето на тяхното значение и обхват (5).

3.6

Също така има случаи, в които директивата съдържа член, съгласно който националните разпоредби, транспониращи директивата, трябва да включват позоваване на директивата или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им публикуване. Незачитането на тази клауза, наричана „клауза за взаимовръзка“, се санкционира от Съда на ЕО, който отказва да вземе предвид възражението, повдигнато от държавите-членки, че съществуващото национално законодателство е вече в съответствие с директивата (6).

3.7

Трудностите, свързани с правилно транспониране на директивите, произтичат също така от различното им нормативно съдържание. Всъщност, съществуват две основни категории разпоредби в директивите.

„условни“ разпоредби, които се ограничават до излагането на общи принципи, предоставящи на държавите-членки доста голямо поле за действие при избора на национални мерки за транспониране;

„изрични/безусловни разпоредби“, които налагат на държавите-членки задължение за съответствие между националните транспониращи мерки и разпоредбите на директивата, това са например дефинициите, изричните/безусловни разпоредби със задължителен характер, които налагат определени задължения на държавите-членки, приложенията на директивите, които могат да съдържат списъци или таблици на вещества, предмети или продукти, образци на формуляри, които се прилагат в целия Европейски съюз.

3.8

В случай на „условни“ разпоредби, оценката на пълния, точния и ефективен характер на транспонирането трябва да се отнася не до самия текст на националните мерки, но до тяхното съдържание, което трябва да позволи осъществяването на целите на директивата.

3.9

В случай на „изрични/безусловни“ разпоредби, вниманието на Комисията и на Съда на ЕО е насочено по-скоро към еднаквостта между текста на националните мерки и разпоредбите на директивата.

3.10

Следователно, някои държави-членки изпитват сериозни трудности за намиране на подходяща редакция на актовете, транспониращи „изрични/безусловни разпоредби“, които могат да бъдат обобщени както следва: „създаването на нови разпоредби трябва за яснотата на правото да бъде придружавано от систематично „изчистване“ на текстовете, за да се избегне просъществуването на дублиращи разпоредби или още по-лошо на противоречащи си разпоредби. Затова е нужно да се намери точен баланс между много точната транскрипция и твърде широкото преразглеждане на въпросните разпоредби, което може да предизвика доста трудности  (7).“

4.   Методи на транспониране, използвани от държавите-членки

4.1

Изборът на редакционни техники на транспониращите мерки зависи от това дали става въпрос за „условни разпоредби“ или за „изрични/безусловни разпоредби“:

Изглежда, че „транспонирането чрез директно преписване на текста“ на „изричните/безусловните разпоредби“ на директивите е все по-използвано от държавите-членки, тъй като транспонирането на такъв вид разпоредби не оставя резервен вариант за действие на държавите-членки, така че вниманието на Комисията и на Съда е насочено повече към съвпадението, дори идентичната редакция на транспониращите мерки и безусловните разпоредби на директивата. При все това Съдът никога не е отсъждал, че задължението за точност при транспониране на директивите означава те просто бъдат преписани.

Комисията е по-скоро благосклонна към този метод на преписване на текста, като същевременно обръща голямо внимание на това определенията, съдържащи се в директивата, да бъдат точно включени в текста, който транспонира, за да бъде избегната всякакъв вид семантична или концептуална разлика, която би навредила на еднаквото прилагане на общностното право в държавите-членки и на неговия „полезен ефект“.

За разлика от това, контролът при транспонирането на „условните разпоредби“ е по-проблематичен. Да припомним, че се касае за хипотезата, при която, съгласно член 249 от ДЕО, директивата се ограничава да формулира общите цели, оставяйки на държавите-членки правото на избор на формите и начините за постигането им. Ето защо оценката за пълнота и точност на транспонирането трябва да бъде насочена към съдържанието на националните мерки, а не върху самата редакция на тези мерки. Съдът настойчиво препоръчва при контрола на транспониращите мерки да се дава предимство на прагматичния подход за всеки отделен случай, в зависимост от целите на директивата и областта, за която се отнася, което може да обърка Комисията (8).

4.2

Държавите-членки могат също така да транспонират чрез позоваване, когато става въпрос за разпоредби с технически характер, както например приложения на директиви, съдържащи списъци на предмети или образци на формуляри, или които са обект на чести изменения.

4.3

Нидерландия, Словакия, Австрия, Финландия и Естония транспонират чрез позоваване на техническите приложения на директивите, които често са изменяни от директиви, приемани на базата на процедурата на комитология.

4.4

Не е трудно да се разбере, че процесът на транспониране е по-сложен, отколкото изглежда, поради променливото нормативно съдържание на директивите. Това разнообразие води до разлика между начините на транспониране на национално ниво.

4.5

Например Обединеното кралство използва ускорена процедура за приемане на закони за транспониране, наречена „негативна декларация“, чрез която правителството внася в парламента текста за транспониране, който е резултат от междуведомствена дискусия. Този текст не се подлага на разискване, освен ако няма изрично искане за това.

4.6

Белгия използва спешна процедура, приложима за закони, при които изтичането на установения срок за транспониране налага бързо приемане на закони за транспониране.

4.7

За разлика от тях други държави-членки не разполагат с такъв тип ускорени законодателни процедури за приемане на закони за транспониране: сред тях са Германия, Австрия и Финландия.

4.8

Във Франция няма различно нормативно третиране според важността на различните директиви за транспониране, това става или чрез опростена законодателна процедура, или чрез приемане на подзаконодателни мерки.

5.   Какви решения могат да бъдат препоръчани за по-добро транспониране на директивите?

основният въпрос е да се определи как да се изработва по-лесно за транспониране законодателство на общностно равнище, което има концептуална последователност и относителна стабилност, които са от първостепенно значение за дейността на предприятията и за живота на гражданите;

да се определи предварително нормативният инструмент за транспониране, като още от самото начало на дискусиите по проекта за директива се определи точна и постоянно актуализирана таблица за съответствие, по примера на Обединеното кралство;

ускоряване на процеса на транспониране веднага след публикуването на директивата в Официален вестник на Европейския съюз, като се възложи вътрешната координация на звено за вътрешна връзка, което би разполагало със създадена за тази цел база данни, както това се препоръчва в съобщението на Комисията, то би могло да разполага със система за предупреждение, която се „включва“ няколко месеца преди изтичането на срока за транспониране. Белгия, Унгария, Нидерландия вече са организирали подобна процедура;

да се дава предимство на транспонирането чрез дословно преписване на текста на директивите, когато става въпрос за точни и безусловни разпоредби или дефиниции;

да се приеме транспонирането чрез позоваване, ограничено до изричните/безусловните разпоредби на директивите като списъци, таблици на продукти, вещества, предмети, упоменати в директивите, модели образци, сертификати, съдържащи се в приложение. Позоваването трябва да бъде непременно конкретно, тъй като Съдът на Европейските общности смята, че когато вътрешноправен текст се ограничава до общо позоваване на директивата, това не може да бъде считано за валидно транспониране (9). Нидерландия, Словакия, Австрия, Финландия и Естония са привърженици на този начин на транспониране за техническите приложения на директивите;

да се адаптират националните процедури за транспониране според обхвата на директивата, като се използват ускорени процедури, но без заради това да се пренебрегват задължителните вътрешни консултации, свързани с приемането на нормативни текстове.

6.   Заключение

6.1

Подобряване на прилагането на правото на Общността, изисквано от Комисията, е разумна цел, чиято реализация зависи до голяма степен от държавите-членки, които както можем да установим, се сблъскват с по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед, проблеми.

6.2

Държавите-членки не бива да се възползват от транспонирането на директивите за преразглеждане на част от тяхното национално законодателство, което не е пряко засегнато от законодателството на Общността „gold plating“ (възлагане на допълнителни задължения на национално ниво извън предвидените в директивите) или за редуциране на някои разпоредби от националното законодателство, което би занижило правата на гражданите или на предприятията, т.нар „downgrading“, като отговорността за тези промени се прехвърля на „Брюксел“.

6.3

Държавите-членки би следвало да прибягват по-системно до възможността, предоставена от първичното право и договорите, директивите да се транспонират чрез колективни преговори, по-специално що се отнася до директивите със социално и икономическо съдържание; в зависимост от темите, организациите на гражданското общество следва да бъдат консултирани по време на подготвителния процес на транспонирането (10) относно внесените чрез този процес промени и допълнения в националното законодателство. Процедурите на преговори и консултации, основаващи се на гражданското общество, биха могли да насърчат и улеснят по-нататъшното прилагане на общностното право. В действителност консултирането на гражданското общество преди приемането на националните мерки за транспониране изяснява процеса на вземане на публично решение, като позволява на националната администрация да се запознае със становищата на социалните партньори на експерти или на представители на професионалните среди от областта, в която ще се прилагат мерките за транспониране. Този подход с известна педагогическа стойност позволява на заинтересованите страни да се запознаят по-добре със съдържанието на предстоящите реформи. Така по-специално Обединеното кралство, Дания, Финландия и Швеция се консултират със социалните си партньори и техните консултативни органи, като им изпращат едновременно текста за транспониране и серия от конкретни въпроси, насочени към текста.

6.4

Нужно е да се вземе предвид в по-голяма степен вътрешно конституционното устройство на редица държави-членки (федерални държави, регионална децентрализация и други начини на прехвърляне на суверенни правомощия на под-национално ниво). Сроковете за транспониране понякога трябва да бъдат удължавани за общностни разпоредби, които засягат в частност правомощията, предоставени на териториални власти (регионална политика, крайно отдалечени райони и острови …).

6.5

Националните и регионалните парламенти или асамблеи (например на Шотландия, Белгия или на федералните провинции в Германия) имат особено важно участие и отговорности за транспонирането на общностното право в областите, в които имат предоставени правомощия или консултативни правомощия. Създадените от тях за тази цел комисии и комитети трябва да провеждат изслушвания на специалисти или представители на съответните сектори на гражданското общество и да имат специални правомощия за планиране на разглеждането на предложенията за закони за транспониране, за да се избегне ситуацията, при която „спешното“ национално законотворчество препраща разглеждането на националните разпоредби за транспониране след изтичането на установения срок. За разлика от това спешни мерки (делегиране на законодателни правомощия на изпълнителната власт) могат да бъдат използвани за редица забавени законодателни предложения, които не са обект на особен конфликт между политическите партии, за да може значително да се намали количеството на директивите, които не са транспонирани навреме.

6.6

Някои държави вече са създали системи за ускоряване на процедурите за приемане на нормативни актове за транспониране, други са изработили методи, имащи за цел да подобрят качеството на транспонирането, а други все още не са съвсем ориентирани и трябва тепърва да се адаптират. Например министерствата и парламентите могат да създадат отдел за проучване на транспонирането, който да има за цел да напътства и ориентира дейностите по транспонирането. Това е шанс да се модернизира общественото действие, а не да се понасят ограничения, наложени от институциите на Общността, на преден план сред които е Комисията. С други думи, в настоящия момент става въпрос всеки напълно да поеме ролята и отговорността си в европейската интеграция (11).

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Проучване на Държавния Съвет на Франция (Conseil d'État) „За по-добро въвеждане на общностните норми в националното право“ („Pour une meilleure insertion des normes communautaires dans le droit national“), проучване, прието от генералната асамблея на Държавния съвет на 22 февруари 2007 г., Documentation française, Париж, 2007 г.

(2)  20 март 1997 г., Комисия срещу Германия, Дело С 96/95 (Съд), ECR стр.1653.

(3)  Докладчик г-н Van Iersel, OB C 24 от 31.1.2006 г.

(4)  Например вж.: 26 юни 2003 г., Съд на Европейските общности, Комисия срещу Франция, Дело С 233/00 (Съд), ECR стр.I-66.

(5)  Съд на Европейските общности, 19 септември 2000 г., Linster, Дело C 287/98 (Съд), ECR стр. I-69.

(6)  Постоянна юриспруденция, Съд на Европейските общности, 23 май 1985 г., Комисия срещу Федерална Република Германия, Дело 29/84 (Съд), ECR.1661, 8 юли 1987 г., Комисия срещу Италия, Дело 262/85 (Съд), ECR. 3073, 10 май 2001 г., Комисия срещу Нидерландия, Дело C-144/99, (Съд) ECR. стр. I-3541.

(7)  Принос на Френския Държавен Съвет за XIX-ия колоквиум на асоциацията на Държавните съвети и висшите административни съдилища на Европейския съюз, Хага, 14 и 15 юни 2004 г.

(8)  Съд на европейските общности, 15 юни 2006 г., Комисията срещу Швеция, С 459/04: Съдът отхвърли иска на Комисията за установяване на неизпълнение на задълженията, предявен с мотива, че Швеция не е изпълнила задълженията, произтичащи от Директива № 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване на подобрения при здравословните и безопасни условия на труд на работещите. Съдът прецени, че директивата трябва да се разглежда като „рамкова директива“, която, в това си качество, не налага пълно хармонизиране на законодателството на държавите-членки по отношение на работната среда.

(9)  Съд на Европейските общности, 20 март 1997 г., Комисия срещу Германия, Дело С 96/65 (Съд), ECR.1653, цитиран по-горе.

(10)  Докладчик г-н Retoureau, ОВ C 24 от 31.1.2006 г., докладчик г-н Van Iersel, ОВ C 24 от 31.1.2006 г.

(11)  По същество, заключенията на проучването на френския Държавен съвет „За по-добро въвеждане на общностните норми в националното право“ („Pour une meilleure insertion des normes communautaires dans le droit national“), цитирано по-горе.


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/13


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати: 2-(2-метоксиетокси)етанол, 2-(2-бутоксиетокси) етанол, метилендифенил диизоцианат, циклохексан и амониев нитрат“

COM(2007) 559 окончателен — 2007/0200 (COD)

(2008/C 204/03)

На 23 октомври 2007 г., в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, Съветът реши да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати: 2-(2-метоксиетокси)етанол, 2-(2-бутоксиетокси)етанол, метилендифенил диизоцианат, циклохексан и амониев нитрат“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Sears).

На 443-тата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 125 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Настоящото предложение от Комисията за решение на Европейския съвет и Съвета има за цел изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета чрез добавяне на ограничения за пускането на пазара и употребата на пет несвързани помежду си вещества. Четири от тях бяха включени в първоначалните приоритетни списъци, съставени между 1994 и 2000 г. Предложените мерки се отнасят само до рисковете за обществеността като цяло. Последното вещество — амониев нитрат — е включено в настоящото предложение, за да се подобри безопасността на торовете на основата на амониев нитрат по време на обичайното боравене с тях от страна на земеделски производители и дистрибутори, както и като ход в борбата срещу тероризма, в частност чрез ограничаване на достъпа до прекурсори за взривни вещества. В последния случай ще бъдат засегнати и продажбите на търговци на дребно и на широката общественост.

1.2

ЕИСК подкрепя само някои от направените предложения. Подробните аргументи за всяко вещество и за препаратите, в които се съдържат, са изложени в параграфи 5 до 9.9.

1.3

ЕИСК разбира, че това е (почти) последното подобно изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета преди замяната й на 1 юни 2009 г. с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). Въпреки това, както и при предишните изменения, Комитетът изразява съжалението си, че несвързани помежду си вещества и препарати се обединяват по такъв начин и отбелязва дългото забавяне след вписването им като „приоритетни“ вещества по Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета. Ако това се дължи на ограничени ресурси или умения в Комисията или в други органи в тази област, включително новосъздадената Европейска агенция по химикалите в Хелзинки, тези ограничения трябва да бъдат преодолени във възможно най-кратък срок и определено преди 1 юни 2009 г. Производителите също трябва да осъзнаят, че по време на оценката на риска са задължени да предоставят своевременно необходимата информация. Липсата на такава дисциплина бързо ще обезсмисли резултатите.

1.4

В заключение, ЕИСК подкрепя Декларацията на Съвета относно борбата с тероризма и големия брой отделни мерки, произтичащи от нея. ЕИСК вярва, че може да играе ключова роля в този процес и понастоящем изготвя няколко становища по тази тема. Постигането на съгласие относно това кои действия са пропорционални и кои законодателни пътища трябва да се следват, за да се осигури своевременен и ефективен отговор от засегнатите лица, ще бъде жизненоважно за постигането на дългосрочна сигурност.

2.   Въведение

2.1

Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) ще влезе в сила на 1 юни 2009 г. Той ще отмени и замени редица съществуващи регламенти и директиви на Комисията и Съвета, сред които и Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускане на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати. Тази директива — на която настоящото предложение се явява изменение — има за цел опазване на вътрешния пазар и едновременно с това осигуряване на високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда.

2.2

С Приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати се определят конкретни ограничения, които са одобрени и въведени през последните 30 години. На 1 юни 2009 г. те ще се превърнат в крайъгълен камък на Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

2.3

Предишните изменения на Директива 76/769/ЕИО на Съвета (за добавяне на допълнителни рестриктивни мерки) бяха под формата на директиви, изискващи прилагане от страна на държавите-членки. Настоящето предложение на Комисията е за решение, което не изисква транспониране в националните закони, които в противен случай би трябвало да бъдат отменени на 1 юни 2009 г. с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

2.4

Известно е, че през следващите месеци ще бъде направено окончателно предложение, също под формата на решение по Директива 76/769/ЕИО на Съвета, относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на дихлорметан. Всички по-нататъшни предложения за ограничения при пускането на пазара и употребата на опасни вещества ще се правят по Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

2.5

Веществата (и препаратите, в които се съдържат), за които е преценено, че са необходими ограничения при пускането им на пазара и употребата им, са определени като цяло чрез оценка на някои „приоритетни вещества“ по смисъла на Регламент (ЕИО) 793/93 на Съвета. Бяха съставени четири приоритетни списъка за оценка, последният от които от 30 октомври 2000 г., които подлежат на изпълнение от компетентните органи в държавите-членки. От 141 включени вещества, окончателни доклади за оценка на риска (ДОР) са изготвени за 83. Тридесет и девет от тях бяха оценени от съответните научни комитети на ЕС и резултатите са публикувани в Официален вестник. За 22 от тези вещества бяха приети ограничителни мерки. В настоящето предложение са включени ограничителни мерки за още 4 вещества (определени и разгледани в параграфи 5 до 9.9 по-долу като DEGME, DEGBE, MDI и циклохексан).

2.6

Бавният напредък по този регламент се посочва като една от основните причини за приемането на нов подход към всички „съществуващи“ вещества по смисъла на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). Следователно, Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета също ще бъде отменен на 1 юни 2009 г.

2.7

Поради определянето на нови проблеми по молба на държавите-членки, някои вещества, които не са включени в първоначалните четири приоритетни списъка, са оценени по отношение на въздействието им върху човешкото здраве и околната среда и/или са предложени за ограничаване на пускането им на пазара и употребата им. Поради тази причина е включен амониевият нитрат.

2.8

Амониевият нитрат е по-особен и частен случай, тъй като характеристиките му са добре познати и следователно не се нуждаят от оценка на въздействието върху човешкото здраве или околната среда. Той се използва от много години в много големи количества по цял свят като азотен тор и не носи неочаквани рискове на работното място, за професионалните потребители или за потребителите при домашна употреба. За съжаление, той е и ефективен, евтин и широко разпространен елемент на взривни вещества, използвани законно при взривни работи в промишлеността или въоръжените сили и незаконно от терористи. Това е причината с Директива 76/769/ЕИО на Съвета да се търсят ограничения за пускането му на пазара и употребата му.

2.9

Можело е да бъдат избрани други правни основания, свързани с тероризма или прекурсорите за взривни вещества, но съгласно настоящия Договор за ЕС това би изисквало единодушие сред държавите-членки. Договорът от Лисабон — след ратифицирането му от всички държави-членки — ще промени този процес, но това ще отнеме известно време.

2.10

ЕИСК разбира, че съществува вероятност в Приложение XVII на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) да бъдат добавени и други прекурсори за производство на наркотици и взривни вещества, поради което понастоящем смята този начин на действие за подходящ.

2.11

Всичко казано по-горе се отнася до „съществуващи“ вещества, т.е. онези 100 195 вещества, за които се смята, че са били на пазара на Европейската общност между 1 януари 1971 г. и 18 септември 1981 г. Те са изброени в Европейския списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS), публикуван в Официален вестник през 1990 г. Веществата, пуснати на пазара след 18 септември 1981 г. се смятат за „нови“ и преди пускането им на пазара за тях трябва да бъдат публикувани подробни обявления, за да бъдат защитени човешкото здраве и околната среда.

3.   Резюме на предложението на Комисията

3.1

Предложението на Комисията има за цел да защити човешкото здраве, в частност здравето на потребителите, като същевременно запази вътрешния пазар за три вещества (DEGME, DEGBE и циклохексан), взети от първия приоритетен списък от 25 май 1994 г., и за едно вещество (MDI) от третия приоритетен списък от 27 януари 1997 г., по смисъла на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета.

3.2

В съответствие с Препоръка 1999/721/ЕИО на Комисията от 12 октомври 1999 г. и със следващите подобни препоръки относно резултатите от оценката на риска и стратегиите за намаляване на риска за определен брой вещества, се предлага поредица от конкретни и много подробни ограничения, които ще се прилагат единствено за продажбите за масова употреба и няма да имат ефект върху условията на работното място или върху околната среда. Смята се, че разходите за бизнеса и за обществото като цяло ще бъдат минимални, поради което се смята, че предложените действия са пропорционални на определените рискове. За препарати, съдържащи MDI, се искат допълнителни здравни данни.

3.3

Добавено е и пето вещество — амониев нитрат, използван широко като тор — поради способността му да действа като окислител, в частност да експлодира при смесване с други вещества. Целта на предложените ограничения е да се гарантира, че всички торове със съдържание на амониев нитрат отговарят на общите стандарти за безопасност, както и да ограничи гамата от продукти на основата на амониев нитрат, които се продават за масова употреба и лесно биха могли да се използват за незаконни цели. Затова може да се каже, че ограничението е в полза на здравето и безопасността на обществото като цяло. Настоящото ограничение няма да засегне професионалните потребители (земеделски стопани и законни производители на взривни вещества). Въпреки че е трудно да се даде количествено изражение на разходите (и ползите), се смята, че те са пропорционални на определените рискове (и предложените мерки).

3.4

Решението ще влезе в сила на третия ден след деня публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

3.5

Предложението е придружено от обяснителен меморандум, работен документ на службите на Комисията (доклад за оценката на въздействието) и — за четирите вещества, на които е извършена оценка по смисъла на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета — дълги и подробни доклади за оценка на риска (ДОР), публикувани от Европейското бюро за химически вещества (ЕБХВ), както и допълнителни материали, изразяващи едновременно подкрепа и критики, от различните научни комитети и други органи, участвали в подготовката или оценката на съответните данни.

4.   Общи бележки

4.1

Подобно на много от предходните изменения на Директива 76/769/ЕИО на Съвета, и настоящото предложение се отнася до вещества, които нямат връзка помежду си и които ще бъдат разгледани поотделно с цел по-голяма яснота.

5.   2-(2-метоксиетокси)етанол (DEGME)

5.1

DEGME е гликолов етер с висока температура на кипене, който може да се смесва с вода и обикновено се използва като междинно химическо вещество в синтетичната химия, като спомагателен разтворител в различни декоративни продукти за домакинството или като добавка против образуване на лед при ниски температури (например в гориво за реактивни двигатели). Според изготвения за холандското правителство и завършен през м. юли 1999 г. ДОР, към началото на 1990 г. общият обем на производството му в Европа е бил около 20 000 тона, от които малко повече от половината за износ.

5.2

Експозицията на потребителите се дължи на употребата му в бои и препарати за сваляне на бои, предлагани за непрофесионални приложения за домакинството от типа „направи си сам“. Както може да се очаква, въз основа на физическите му характеристики, DEGME се абсорбира лесно през кожата и при липса на редовна и гарантирана употреба на предпазно облекло носи риск за потребителите чрез дермална експозиция.

5.3

Според последните проучвания, DEGME е вече заменен с други разтворители във всички бои и препарати за сваляне на бои, предназначени за широка употреба. Следователно, подходящата мярка е да се гарантира запазването на тази ситуация за продукти, произвеждани или внасяни в ЕС. По този начин предложението гарантира, че в срок от 18 месеца след влизането му в сила DEGME няма да бъде пускан на пазара като съставна част на бои или препарати за сваляне на бои в концентрация, равна или по-висока от 0,1 % по маса (т.е., над нивата, достигнати чрез замърсяване или чрез влагане в други разрешени съставки). Засегнатите промишлени отрасли смятат това за разумно. Затова ЕИСК подкрепя това ограничение върху пускането на пазара и употребата на DEGME.

6.   2-(2-бутоксиетокси)етанол (DEGBE)

6.1

DEGBE също принадлежи към семейството на гликоловите етери. Той има малко по-висока точка на кипене в сравнение с DEGME, но притежава сходни физически характеристики, включително способността да се смесва с вода. Използва се широко като разтворител във водоразредими бои, където помага за образуването на филм и повишава трайността. Това от своя страна намалява честотата на боядисването и ограничава цялостната експозиция. Според ДОР, през 1994 г. общият обем на производството му в Европа е бил около 46 000 тона; към 2000 г. той е нараснал на 58 000 тона, от които 33 000 тона са били използвани в бои.

6.2

ДОР констатира някои рискове за потребителите, свързани с дразнене на дихателните пътища вследствие вдишването на фини капчици при употребата на съдържащи DEGBE водоразредими бои за нанасяне чрез пръскане. Вдишването на пари при полагане с четка или валяк не представлява токсикологичен риск.

6.3

Въз основа на доказателства, представени след завършването на ДОР през 1999 г. и осъзнавайки трудността на замяната на DEGBE като основен компонент на водоразредими бои, се извежда заключението, че определянето на гранична стойност от 3 % по маса за DEGBE в бои за нанасяне чрез пръскане би било подходяща мярка за защита на здравето на потребителите. Бои с по-висока концентрация на DEGBE могат да бъдат пускани на пазара за масова употреба, но само ако имат надпис „Да не се използва в средства за нанасяне на бои чрез пръскане“. Продажбите на професионални потребители, които е по-вероятно да използват подходящи предпазни средства, няма да бъдат засегнати. Смята се, че каналите за дистрибуция са достатъчно диверсифицирани, за да може това да се осъществи.

6.4

Тези мерки ще бъдат приведени в изпълнение 18-24 месеца след влизането в сила на решението, за да се даде време за необходимата промяна в химическите формули и в етикетирането. Засегнатите промишлени отрасли смятат това за разумно. Затова ЕИСК подкрепя това ограничение върху пускането на пазара и употребата на DEGBE като подходящ начин за защита здравето на потребителите и опазване на вътрешния пазар.

7.   Метилендифенил диизоцианат (MDI)

7.1

Под MDI се разбира смес от подобни продукти (изомери), които в чист вид представляват восъкоподобни твърди вещества, но са по-широко достъпни под формата на силно реактивна гъста кафява течност. Според ДОР, през 1996 г. производството в световен мащаб е надхвърлило 2 500 000 тона, от които поне 500 000 тона са били произведени в ЕС. При наличие на подходящи леки полиоли или гликоли (или дори вода) и на разпенващ агент, MDI реагира изключително бързо и в резултат се получава полиуретанова пяна. Тя може да бъде твърда или гъвкава и има широк набор от приложения в строителството и в други отрасли като конструктивен елемент, уплътнител, пълнител, матрица и лепило.

7.2

Експозицията на потребителите се дължи основно на употребата на еднокомпонентна пяна (OCF), която се продава във флакони за нанасяне чрез пръскане на запалени привърженици на „направи си сам“, които я използват за запълване на неправилни отвори в мазилка или зидария или за запълване на фугите около монтирана наскоро дограма. Общият обем на продажбите за този сектор възлиза на 10 000 тона MDI годишно. Това количество е достатъчно за производството на близо 36 милиона флакона за нанасяне чрез пръскане за масова употреба и на още 134 милиона флакона годишно за професионална употреба. Алтернативните продукти, като например стъклени влакна за уплътняване на прозоречни фуги, не са толкова удобни за ползване и биха дали други поводи за безпокойство.

7.3

Представянето в количествено изражение на рисковете за потребителите при дермална и респираторна експозиция и сенсибилизация въз основа на данните за експозицията на работното място се оказва трудно. Трудно е да бъдат получени чисти проби от изомери. Изключително бързата реакция на MDI с вода, която го превръща в инертно неразтворимо твърдо вещество, затруднява стандартните изпитания за опасност. Практическото приложение от потребителя чрез нанасяне чрез пръскане по насочена тръба от малък, побиращ се в ръката флакон, може да ограничи общото налично количество. Един стандартен флакон се изпразва за 2-4 минути. Бързото втвърдяване при наличие на водни пари във въздуха отстранява MDI. Твърдият краен продукт е инертен и не представлява опасност. В повечето случаи употребата е еднократна (за запълване или херметизиране на определен отвор, прозорец или врата) и епизодична (за повечето потребители) и определено не може да повтори ежедневната експозиция в условията на цехови операции. Подобно на приложенията „направи си сам“, лични предпазни средства може да се ползват или да не се ползват редовно.

7.4

Предвид гореизложеното, не е изненада, че въпреки наличието на теоретичен риск, се оказва трудно или дори невъзможно да се установят случаи на реална дермална или респираторна сенсибилизация сред обществеността като цяло (или пък на работното място, където могат да бъдат приложени подходящи предпазни мерки). Това от своя страна означава, че е по-трудно да се определи пропорционален, икономически целесъобразен и практически отговор.

7.5

В този смисъл, оценката на въздействието правилно посочва, че докато с всеки флакон, продаван за масова употреба с еднократно или рядко приложение, е възможно и необходимо да бъдат предоставяни леки, евтини и напълно достатъчни полиетиленови ръкавици, не е възможно да се предоставят необходимите за индустриално приложение неопренови или нитрилни ръкавици. За сравнение, въпреки че е възможно с всеки флакон да бъдат предоставяни леки памучни предпазни маски срещу прах, те няма да свършат работа при реален риск, а един противогаз за предпазване от възможна газова експозиция би струвал десет пъти повече от самия флакон, при това без да има някаква гаранция, че ще бъде използван при нужда.

7.6

Затова Комисията предлага към всички флакони за масова продажба да бъдат добавени полиетиленови ръкавици (например, сгънати в капачката), а флаконът да бъде надписан със специално предупреждение за опасността от алергични (нестандартни) реакции на MDI при вече сенсибилизирани лица, от астмоподобни реакции (при лица, страдащи от астма) или от дермални реакции (при лица, страдащи от кожни заболявания).

7.7

ЕИСК подкрепя първата от тези мерки, т.е. предоставянето на полиетиленови ръкавици, които така или иначе трябва да се носят при повечето приложения от типа „направи си сам“. Всяко изискване за по-строги стандарти към тях, което би попречило на разпространението на ръкавиците, трябва да срещне отпор, ако искаме тази важна и пропорционална мярка да остане приложима.

7.8

ЕИСК обаче поставя под въпрос въвеждането на допълнителното етикетиране, дори ако бъде предоставено достатъчно време за въвеждането му при пропорционални разходи. Така например, не става ясно по какъв начин един гражданин ще разбере, че е „чувствителен към диизоцианати, различни от MDI“, нито защо е важно това. Страдащите от хронична (дълготрайна) астма или дерматит са наясно, че почти всеки продукт за домакинството или от типа „направи си сам“ може да доведе до остра (краткотрайна) нежелана реакция. При тези обстоятелства са еднакво важни добрата вентилация и ползването на предпазно облекло (ръкавици), както и съветът употребата на продукта да бъде прекратена незабавно при поява на симптоми. Това е добър съвет за всички потребители, независимо от опита им в миналото, поради което трябва да бъде включен в етикета. Предвид факта, че флаконите — а съответно и техните етикети — са малки, подобни съвети трябва да бъдат ясни, по същество и четливи в нормални условия на употреба. В случай, че са необходими допълнителни указания за боравене или безопасност, те могат да бъдат включени в отделна съпътстваща листовка.

7.9

ЕИСК поставя под въпрос и предложението в 6-то тире „физически или юридически лица, които пускат на пазара за първи път препарати, съдържащи MDI, за период от 3 години … трябва да съберат данни за евентуални случаи на лица, страдащи от респираторна алергия … и да ги предоставят на разположение на Комисията … в съответствие с протокол за изследване, … който трябва да включва участието на специализирани центрове … за да покажат, че не са необходими повече ограничителни мерки“. Имайки предвид, че MDI се използва рутинно от 70-те години на миналия век, както и че — както е отбелязано по-горе — понастоящем над 36 милиона флакона годишно се продават от съществуващи производители, които са изключени от обхвата на това изискване, е трудно са се разглежда тази мярка като нещо повече от недобре обоснована пречка пред влизането на пазара.

7.10

Докладът на Комисията относно оценката на въздействието пояснява, че това произтича от изразена в ДОР загриженост, че „някои рискове от респираторна алергия при работниците … потенциално могат да се отнасят и до потребителите“. По-нататък в същия параграф се казва, че „наличната към момента информация от токсикологични центрове изглежда показва малък брой или липса на случаи на респираторна алергия при потребители, дължаща се на съдържащи MDI продукти“. Въпреки предполагаемите ограничения при този начин на отчитане, все пак остава неясно дали предложението на Комисията ще бъде по-конкретно. Затова предложението изглежда непропорционално на риска, за който се твърди, че е хипотетичен и за който липсват доказателства, произтичащи от сегашната масова употреба.

7.11

Поради това ЕИСК препоръчва тази част от ограниченията за пускането на пазара и употребата да бъде оттеглена. Ако все още съществуват основателни съмнения във връзка с безопасността на тези продукти, които не могат да бъдат заменени в краткосрочен план, те трябва да бъдат изследвани с производителите, като се следват подходящи процеси за събиране и оценка на данни.

8.   Циклохексан

8.1

Циклохексанът е безцветна течност, която се произвежда в много големи количества при хидриране на бензол. Той се използва почти изцяло (> 95 %) за синтез на адипинова киселина, а от нея — на найлон. Настоящият обем на производството в световен мащаб надхвърля 5 000 000 тона, от които приблизително 1 500 000 тона в ЕС. Тези процеси протичат в затворени системи и нивата на експозиция са ниски. Циклохексанът се среща в естествен вид в продукти на горенето, включително в цигарения дим, в суровия нефт и в растенията, както и в бензиновите изпарения.

8.2

Циклохексанът се използва широко за разтворител в — освен всичко останало — контактни неопренови лепила, които се използват в кожарската (обувната), автомобилната и строителната промишленост. Тук влиза поставянето на големи количества мокет от професионалисти, както и подобни ремонтни работи в по-малък мащаб или други приложения от типа „направи си сам“ за масова употреба. Общото потребление на циклохексан в лепила в ЕС е под 10 000 тона годишно.

8.3

Както при всички въглеводороди, добрата вентилация и използването на предпазно облекло или дихателно оборудване са жизненоважни. Това може да се гарантира в достатъчна степен при професионалната, но не и при широката употреба. Въпреки това, също като при съдържащите MDI препарати, физическите характеристики на пуснатите на пазара продукти значително ограничават риска. Бързосъхнещите контактни лепила са идеални за домашно приложение, но за един непрофесионалист е изключително трудно да ги използва задоволително в голям мащаб. Следователно, ограничаването на размера на разфасовката на продуктите за масова употреба би било подходящо и като цяло приемливо.

8.4

Затова Комисията предлага циклохексанът да не се пуска на пазара като компонент на неопренови лепила за масова употреба в разфасовки над 650 грама. Всички разфасовки трябва да бъдат надписани „Да не се използва при полагане на мокет“ и „Да не се използва в условия на лоша вентилация“.

8.5

Практическите изпитания за най-лошия възможен вариант, например монтиране на големи коркови плоскости върху вътрешна стена, показват, че това ще ограничи по подходящ начин експозицията на потребителя, която — както и при разгледаните по-горе случаи — се очаква да бъде епизодична и краткотрайна. Както изглежда, не съществуват доказателства за реални инциденти, произтичащи от употребата на неопренови лепила, въпреки че същите се използват масово и отдавна. Все пак мерките могат да бъдат въведени без ненужни смущения за производителите или потребителите. Затова ЕИСК подкрепя това ограничение върху пускането на пазара и употребата на циклохексан, като го смята за пропорционално на разгледаните рискове.

9.   Амониев нитрат

9.1

Амониевият нитрат е бяло твърдо вещество, което се продава на гранули и което се произвежда от амоняк от природен газ в продължение на повече от 100 години. Обемът на световното производство надвишава 20 000 000 тона. Амониевият нитрат се използва като азотен тор и като суровина за производството на взривни вещества. Последното му приложение, широкото му разпространение и ниската му цена привличат интереса на терористите. Необходими са и други компоненти, като например дизелово гориво, но снабдяването с тях не е трудно. В продължение на години амониевият нитрат беше предпочитаният от ИРА експлозив; веществото бе използвано и в получилите широк отзвук атентати в Оклахома, Световния търговски център и о-в Бали. Наскоро беше използвано при атаки на екстремистки групировки в Лондон и други европейски столици. Инструкции за производството на такива устройства могат лесно да се намерят в интернет. Дори само 2 кг могат да имат опустошителен ефект. Както изглежда, всеки гражданин, решен да закупи количества над 500 кг, може да направи това, при необходимост чрез няколко покупки на по-малки количества от магазини за градинарство или за търговия на дребно. Очевидно е, че упражняването на контрол върху тези продажби е трудно.

9.2

При професионалните потребители (земеделски производители) контрол се упражнява, като се поддържат големи минимални размери на разфасовките (така че една разфасовка да не може лесно да бъде превозена или отклонена незаконно) и чрез стриктни изисквания за стопанисване на продукта на всички етапи от веригата за доставки. Амониевият нитрат за масова употреба е нестабилен и може да се разложи и да стане неизползваем. Затова трябва да се съхранява грижливо и да се използва във възможно най-кратък срок. Това ограничава отклоняването на количества за други приложения.

9.3

Амониевият нитрат се доставя в различни концентрации (процент азотно съдържание), с или без други важни елементи (обикновено производни на фосфора и калия). В чисто състояние, амониевият нитрат е приблизително 35 % азот. За избягване увреждането на растенията е необходимо да бъде разреден. Различните характеристики се получават чрез смесване с активни компоненти или инертни пълнители, като например креда, или чрез химически реакции за постигане на желаното съотношение между основните съставки. Съдържанието на азот в продуктите за употреба от земеделски производители може да бъде 28 % или по-високо. Такива торове с високо съдържание на азот подлежат на контрол по смисъла на Регламент (ЕО) № 2003/2003, за да се гарантира, че предоставят необходимото количество азот и безопасната им употреба без риск от експлозия. Торовете, които отговарят на тези стандарти, могат да се обозначават с „ЕС торове“ и да се търгуват извън националните граници. Торове, които не отговарят на тези стандарти, не могат да се продават извън националните граници и са познати под наименованието „национални торове“. Съдържанието на азот в потребителските продукти обикновено е 20-25 %. Колкото по-нисък е процентът на азотното съдържание, толкова по-високи са транспортните разходи за единица тор и толкова по-голямо е количеството, което трябва да се използва на определена площ. Въпреки че амониево-нитратните торове се смятат за жизненоважни за земеделските дейности с търговска цел, това не се отнася за много по-малките количества, които се продават за масова употреба в магазините за търговия на дребно и които могат да бъдат заменени с други продукти.

9.4

За всеки, който се опитва да произведе незаконни взривни вещества, колкото по-голямо е азотното съдържание на амониевия нитрат, толкова по-добре. Концентрацията на съставките при механично свързани смеси може да бъде променена лесно чрез прост разтвор и кристализация. Химически свързани смеси се концентрират по-трудно или това е невъзможно. Експерти на датското правителство са постигнали експлозия при концентрация от само 16 %. При наличие на достатъчно време и ресурси, всичко е възможно, въпреки че в крайна сметка предпочитанията се насочват към конкурентни формули, използващи суровини, които се намират също толкова лесно. Те са описани в „Наръчник на терориста“ и други интернет ресурси, до които обществеността има достъп.

9.5

След бомбените атентати от м. май 2004 г. в Мадрид, Европейският съвет прие Декларация относно борбата с тероризма. С нея се създаде Експертна група по сигурност на експлозивите (ЕГСЕ), на която е възложено разработването на план за действие за борба с употребата на взривни устройства от терористи. Планът за действие беше завършен през м. юни 2007 г. Една от 47-те конкретни мерки в него изисква създаването на Постоянна експертна комисия по прекурсори за взривни вещества (SCEEP). В нея участват специалисти от частния и публичния сектор, които ползват информация от представителите на производителите и дистрибуторите на химически вещества — CEFIC и FECC — и представителят на производителите на торове — EFMA.

9.6

Целта на настоящото предложение е всички амониево-нитратни торове за продажба на земеделски производители (или дистрибутори) да се приведат в съответствие със стандартите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2003/2003 и да се ограничи азотното съдържание на продуктите за масова употреба. В случай че предложението бъде прието, 18 месеца след влизането на решението в сила амониевият нитрат няма да може да бъде пускан на пазара за масовия потребител „самостоятелно или в препарати, които съдържат повече от 20 % или повече азот по маса като амониев нитрат“.

9.7

ЕИСК подкрепя напълно първата част от това предложение — всички торове с високо съдържание на азот, предназначени за продажба на земеделски производители, независимо дали се продават извън националните граници, да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003.

9.8

Що се отнася до второто ограничение, касаещо продажбите за масовия потребител, ЕИСК отбелязва, че засегнатите обеми може да се окажат с над 50 000 тона по-големи, отколкото се смяташе, както и че EFMA, от името на производителите на торове, прие ограничение от 20 % за смесени торове (при които промяната на концентрацията е сравнително лесна), но предложи ограничение от 24,5 % за продуктите, съдържащи химически съединения (при които промяната на концентрацията е много по-трудна). Имайки предвид, че обсъжданията в SCEEP все още не са приключили, тази и свързаните с нея възможности трябва да бъдат проучени подробно преди вземането на окончателно решение. Каквото и друго да се знае за борбата с тероризма, ясно е, че наличието на общо съгласие и ангажираност на отделните заинтересовани страни — които в този случай включват производители, дистрибутори, обекти за продажби на дребно и обществеността — ще бъде жизненоважно за постигането на истински напредък в ограничаването на достъпа до прекурсори за взривни вещества.

9.9

ЕИСК приема с известно нежелание, че в краткосрочен план Директива 76/769/ЕИО на Съвета е единственото правно основание, което може да бъде използвано от Комисията, поради което мерките трябва да се предлагат и обсъждат по този начин. Остава да се надяваме, че след ратифицирането на Договора от Лисабон ще бъде възприета по-добра система.

10.   Специфични бележки

10.1

ЕИСК изразява съжаление — както в становищата си относно предходни изменения на Директива 76/769/ЕИО на Съвета, — че тези изменения продължават да обединяват вещества, които нямат връзка по между си и за които трябва да бъдат взети съвсем отделни решения. Тази практика не е добра и полезна. Тя определено не дава пример за добро управление. Можем само да се надяваме, че от 1 юни 2009 г. ще има по-добра процедура съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

10.2

ЕИСК отбелязва също така дългото време, което отне формулирането на предложенията. Първият приоритетен списък беше публикуван през м. май 1994 г. Дори ако настоящото предложение бъде осъществено с желаната бързина, до края на 2010 г. въздействието върху пазара ще бъде малко (а дори и тогава е трудно да се прогнозира, че ще бъдат отчетени някакви подобрения за човешкото здраве). Освен това е трудно да се приеме, че тези забавяния се дължат изцяло на производителите, които трябваше да предоставят данните, на които се основават ДОР, тъй като последните са налични от доста време. Ако това се дължи на липса на ресурси в Комисията или в нейните научни комитети или други органи или агенции, отговорни за безопасността на обществото, то трябва да бъде намерено ясно решение, преди да им бъдат възложени много по-големи отговорности — в по-голямата си част без да са подредени по приоритет — от 1 юни 2009 г.

10.3

ЕИСК твърдо подкрепя Декларацията на Съвета относно борбата с тероризма от 2004 г. и различните действия, произтичащи от нея, и вярва, че гражданското общество има ключова роля в това. Затова Комитетът изразява надежда, че ще бъде смятан за приет и полезен партньор и участник в този процес и отбелязва, че в момента изготвя няколко становища по тази тема. Постигането на съгласие за това кои действия са пропорционални и какви законодателни пътища следва да бъдат използвани, за да се осигури своевременната и ефективна реакция на всички засегнати страни, ще бъде жизненоважно за постигането на дългосрочен мир и сигурност в и около ЕС.

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/19


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород““

COM(2007) 571 окончателен — 2007/0211 (CNS)

(2008/C 204/04)

На 30 ноември 2007 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за Регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Dantin).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 117 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът одобрява решението за създаване на съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“. Той смята, че чрез създадените по този начин стимули за инвестиции в областта на НИРД може да се предостави на предприятията стабилна референтна рамка, което ще позволи да се преодолее сегашната разпокъсаност при финансирането от страна на Общността и да се съгласуват често пъти некоординираните научни изследвания, като с това се подобри тяхната ефективност.

1.2

Комитетът приветства факта, че е бил избран именно този сектор, който е свързан както с Лисабонската стратегия и с целите от Барселона относно средствата, предвидени за НИРД, така и с други важни политики на Общността, например опазването на околната среда и устойчивото развитие.

1.3

С положителното си становище относно разглежданото предложение, ЕИСК желае най-напред да подчертае значението на предложената стратегия за ЕС в областта на инвестициите и координирането на научните изследвания. При това той е на мнение, че тази стратегия представлява благоприятна отправна точка за създаването на европейско пространство на научните изследвания.

1.4

Същевременно, предвид системата на финансиране, множеството различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, е целесъобразно да се дефинира по-добре използването и разпределянето на крайните продукти от научните изследвания, особено що се отнася до интелектуалната собственост и издаването на патенти. Тази слабост беше вече посочена от Комитета в неговите становища относно създаването на съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства и на съвместно предприятие „Чисто небе“. В настоящата съвместна технологична инициатива съществува риск този недостатък да доведе до още по-щекотлив проблем, доколкото от крайния продукт ще се интересуват конкуриращи се на пазара предприятия, особено производителите на автомобили.

1.5

Накрая, Комитетът препоръчва като необходими:

действително опростяване на процедурите, особено предвид отрицателната роля, която усложнените административни процедури изиграха при предходните програми в областта на НИРД. От тази гледна точка ЕИСК изразява съжаление, че не бе направена сериозна равносметка на този опит, за да се установят причините за евентуалните трудности, на които се натъкнаха европейските технологични платформи (ЕТП), с оглед избягването на трудности за в бъдеще;

информационна програма, която да спомага за мобилизиране на необходимите — публични и частни — икономически ресурси;

осъществяване на програми за професионално обучение, позволяващи постигането на съответствие между квалификацията на работниците и работните места, създадени от тази съвместна технологична инициатива (СТИ).

2.   Въведение

2.1

Разглежданото предложение за регламент има за цел да постави началото на едно от първите европейски публично-частно партньорства в сектора на научноизследователската и развойна дейност и е една от шестте съвместни технологични инициативи (СТИ). Това партньорство, наречено Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“, се отнася до сфера от стратегическо значение за бъдещото осигуряване и диверсификация на енергийните източници.

2.2

Главната цел на това съвместно предприятие е да даде възможност на индустрията, на отделните държави-членки и на Комисията да обединят съответните си ресурси в полза на планираните научноизследователски програми.

2.3

За разлика от традиционния подход, при който се предоставя отделно публично финансиране за всеки проект, СТИ се отнасят до широкомащабни програми за научни изследвания с общи стратегически изследователски цели. Очаква се този нов подход да създаде критична маса за европейските научни изследвания и иновации, да консолидира научноизследователската общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, така че резултатите от научните изследвания да се усвояват по-бързо. СТИ се отнасят до онези определящи сектори, на които сегашните инструменти не предлагат нито критичната маса, нито темпото, необходими на Европа, за да запази или постигне благоприятни позиции в световната конкуренция. Става въпрос за области, където националното, европейското и частното финансиране на научните изследвания могат да създадат значителна добавена стойност, особено ако се насърчава увеличаването на частните инвестиции за научни изследвания и развойна дейност.

2.4

Горивните клетки са свръхефективни преобразуватели на енергия, които позволяват значително намаляване на емисиите на парникови газове и други замърсители. Освен това те предлагат гъвкавост в енергийния избор, тъй като могат да ползват както водород, така и други горива като природен газ, етанол и метанол, и по този начин допринасят в решаваща степен за опазването на околната среда и за борбата срещу замърсяването.

2.5

Що се отнася до сектора горивни клетки и водород, главната цел на СТИ Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ е да допринесе за развитието на онези знания и възможности, които са от ключово значение за сектора и по този начин да засили конкурентоспособността на Европа. Разглежданото предложение създава необходимата регулаторна рамка за учредяването на такова съвместно предприятие.

2.6

Освен това Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ ще допринесе за прилагането на плана за действие за технологиите за опазване на околната среда (ПДТООС), предложен в Съобщението на Комисията COM(2004) 38 окончателен, който включваше тази технологична платформа сред приоритетните инициативи на ПДТООС.

3.   Контекст и общи съображения

3.1

Недостигът на енергия и постоянната несигурност по отношение на енергийните доставки излагат на риск качеството на живот на гражданите и запазването на условията за конкурентоспособността на европейските предприятия. Тези два фактора могат да доведат в бъдеще до тежки последствия, включително и с оглед на постоянната нестабилност и на повишаването на цените на енергийните носители.

3.2

По тази причина горивните клетки, използващи водород, са от голям интерес за бъдещето, защото, освен че позволяват диверсификация на наличните енергийни източници, те са също така и чисти преобразуватели на енергия, тъй като единственият отпадъчен продукт при тяхното действие е водната пара. Останалите типове горивни клетки, използващи природен газ или други изкопаеми горива, също позволяват намаляване на емисиите на вредни вещества благодарение на високия си коефициент на полезно действие.

3.3

Използването на водорода като гъвкав енергиен носител може да допринесе за гарантиране на енергийната сигурност и за стабилизиране на цените на енергията. Действително, той може да бъде произведен от който и да е първичен енергиен източник, с което дава възможност за диверсификация на горивата за транспорта, който понастоящем зависи до 98 % от нефта.

3.4

През 2005 г. световният оборот в сектора на горивните клетки възлиза на около 300 милиона евро, от които само 12 % в Европа; инвестициите в научни изследвания се изчисляват на около 700 милиона евро, от които 78 % в Северна Америка и само 10 % в Европа.

3.5

Следователно сегашната структура на сектора на горивните клетки и водорода в Европа е напълно недостатъчна, независимо от значителните публични средства, които ЕС вече инвестира в тази област, включена още в раздел „Енергетика и транспорт“ на Седмата рамкова програма за научни изследвания. Усилията на Европа в тази научноизследователска област изостават далеч зад тези, полагани в други части на света; според едно проучване на ЕС (проекта „HyLights“ на ГД „Енергетика и транспорт“ — TREN), по отношение на превозните средства с горивни клетки в момента Европа изостава с поне пет години от Япония и от Северна Америка.

3.6

Без нови, конкретни усилия в научноизследователската и развойната дейност съществува риск индустриалното развитие в един толкова фундаментален сектор като този на горивните клетки и водорода да натрупа още по-голямо изоставане спрямо световната конкуренция, което би имало отрицателни последствия за индустриалното развитие и за заетостта в този сектор.

3.7

Главните проблеми, които се откроиха в хода на анализа и на консултациите, проведени от Комисията, произтичат от комплексността на научните изследвания, необходими за сектора, и от липсата на конкретно споразумение на равнище ЕС относно дългосрочен план за инвестиции.

3.8

В тази ситуация, предвид действията, необходими в областта на иновациите, които изискват много големи ресурси, е очевидно, че никое предприятие и никоя институция не биха били в състояние да проведат сами необходимите изследвания.

3.9

Освен че са недостатъчни, наличните понастоящем средства не се и използват по най-добър начин, за което свидетелстват пропуските в програмите и/или ненужното дублиране; те не са пригодни за финансиране на програма от голям мащаб на равнище ЕС.

3.10

Освен това европейският сектор на горивните клетки и водорода е недостатъчно координиран между отделните страни и области на дейност (университетски среди, нови индустриални предприятия, високотехнологични МСП и др.), което затруднява обединяването на знанията и опита, технологичния прогрес, необходим за подобряване на качествата на материалите, както и намаляването на разходите в съответствие с очакванията на потенциалните нови клиенти.

3.11

Придаването на европейско измерение на научните изследвания в областта на горивните клетки и водорода е избор, който не може да бъде подлаган на съмнение; това наистина изглежда единственото възможно решение за посрещане на тежките предизвикателства, пред които ще бъде изправен секторът.

3.12

Създаването на съвместно публично-частно предприятие би следвало да позволи на НИРД в този сектор на равнище ЕС да направи скок към ефикасни научни изследвания, които към момента са изправени пред затруднения за постигането на необходимата критична маса. Това ще е от решаващо значение за преодоляването на сегашната разпокъсаност на научноизследователските програми между отделните държави-членки, които не са в състояние да постигнат необходимата критична маса, тъй като не разполагат със средства за финансиране на необходимите програми.

4.   Съгласуваност

4.1

Отправна точка за научноизследователските програми е Седмата рамкова програма (РП7). Наистина, ако желаем конкурентна и динамична икономика, е абсолютно необходимо да се засилят инвестициите в НИРД.

4.2

Разглежданото предложение за регламент изглежда съгласувано с общностната политика в областта на научните изследвания, с Лисабонската стратегия (конкурентоспособност), както и с целите от Барселона (средства, предназначени за научни изследвания), които предвиждат инвестиции от 3 % от БВП до 2010 г.

4.3

Освен това предложението изглежда съгласувано и със съобщението на Комисията относно инициативата „Енергийна политика за Европа“, лансирана през м. януари 2007 г., както и с Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET), относно който Комитетът в момента подготвя становище (1) и който трябва да послужи като основа за насоките в областта на енергийните технологии през следващото десетилетие. Предложението е съгласувано и с други общностни политики, като напр. околна среда и устойчиво развитие.

5.   Предложението на Комисията

5.1

Предложението за регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ COM(2007) 571 окончателен се позовава на разпоредбите на Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7), предмет на Решение № 1982/2006/ЕО, които предвиждат принос на ЕС в дългосрочен план за създаването на публично-частни партньорства в сектора на научните изследвания.

5.2

Тези партньорства под формата на съвместни технологични инициативи (СТИ) заменят предхождащите ги европейски технологични платформи (ЕТП).

5.3

В своето Решение № 2006/971/ЕО относно специфичната програма „Сътрудничество“ Съветът подчерта необходимостта от създаване на публично-частни партньорства и посочи шест сектора, в които създаването на съвместни технологични инициативи може да даде тласък на европейските научни изследвания:

водород и горивни клетки;

аеронавтика и въздушен транспорт (2);

иновационни лекарства (3);

компютърни системи със специално предназначение (4);

наноелектроника (5);

глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОС).

5.4

В контекста на тази генерална стратегия разглежданото предложение за регламент, съдържащо се в COM(2007) 571 окончателен, предвижда осъществяването на съвместната технологична инициатива за горивните клетки и водорода чрез създаването на съвместно предприятие, наречено „Горивни клетки и водород“.

5.5

Съвместното предприятие се счита за международен орган със статут на юридическо лице по смисъла на член 22 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. и на член 15 от Директива 2004/18/ЕО. Седалището на предприятието ще е в Брюксел, а дейността му ще приключи на 31 декември 2017 г., освен ако Съветът не вземе решение за продължаването й, като измени настоящия Регламент.

5.6

Основните цели, които Комисията си поставя със създаването на това съвместно предприятие, са подробно изложени в член I.2 от Устава на съвместното предприятие, приложен към разглежданото предложение за регламент:

да се изведе Европа на челно място в технологиите в областта на горивните клетки и водорода в световен мащаб;

да се направи възможен напредъкът на пазара на технологии, свързани с горивни клетки и водород, което ще позволи на пазарните сили да генерират значителни обществени ползи;

да се достигне критична маса от изследвания, за да могат представителите на промишлеността, публичните и частните инвеститори, отговорните лица и други заинтересовани страни да се ангажират с увереност в една дългосрочна програма;

да се наберат нови инвестиции за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (НИТРД) от страна на предприятията, както и на национално и регионално ниво;

да се изгради европейското научноизследователско пространство;

да се стимулират иновациите и възникването на нови вериги за създаване на стойност, в това число и МСП;

да се улесни взаимодействието между промишлеността, университетите и изследователските центрове в областта на фундаменталните изследвания;

да се поощри участието на новите държави-членки и страните кандидатки;

да се подкрепи разработването на нови разпоредби и преразглеждането на съществуващите нормативни документи и стандарти, за да се отстранят изкуствените пречки за комерсиализирането на водородните технологии;

да се предостави на широката общественост достоверна информация относно безопасността на водорода и ползата от новите технологии за околната среда, сигурността на снабдяването, енергийните разходи и заетостта.

6.   Правно основание

6.1

Предложението се състои от регламент на Съвета и приложение, което включва устава на съвместното предприятие. Предложението почива върху член 171 от Договора. Съвместното предприятие ще бъде орган на Общността, чийто бюджет ще се контролира от член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Поради това следва да се има предвид фактът, че по своята същност тази инициатива попада в категорията публично-частно партньорство, в която приносът на частния е най-малкото равен на този на публичния сектор.

7.   Учредяване

7.1

Членовете-учредители на Съвместното предприятие са:

a)

Европейската общност, представлявана от Комисията;

б)

Промишлената група в рамките на Европейската съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода.

7.2

След създаването на съвместното предприятие, изследователска група, която представлява изследователските организации с нестопанска цел, може да стане негов член, при условие че е учреден правен субект, който да представлява научната общност.

8.   Финансиране

8.1

Административните разходи на съвместното предприятие, представени подробно в член 5 от Регламента, ще бъдат покрити по равно от неговите членове-учредители.

8.2

Оперативните разходи за дейности по НИТРД се финансират съвместно чрез финансово участие на Общността и чрез участие в натура от страна на частните юридически субекти, участващи в дейностите на съвместното предприятие. Участието на частните юридически субекти следва да бъде в размер съответно най-малко равен на участието на Общността.

8.3

Максималното участие на Общността в административните и оперативните разходи на съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ е 470 милиона евро. Комитетът смята, че размерът на тази сума би могъл да бъде по-висок, като се има предвид важността на научните изследвания, обект на тази СТИ. Впрочем оперативните разходи се оценяват най-много на 20 милиона евро. Тези средства ще бъдат осигурени от специфичната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, съгласно разпоредбите на член 54, параграф 2, точка б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

8.4

Ако се създаде Изследователска група (вж. параграф 7.2), тя поема 1/12 от административните разходи, като в такъв случай участието на Комисията ще бъде съответно намалено.

8.5

Освен ако не се осигури финансиране след 2013 г. (когато приключва РП7), през периода 2014-2017 г. ще бъдат продължени само проекти, за които е било подписано споразумение за безвъзмездна помощ най-късно до 31 декември 2013 г.

9.   Общи бележки

9.1

ЕИСК дава благоприятно становище относно решението за създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ и одобрява съответното предложение за регламент, съдържащо се в COM(2007) 571 окончателен. Комитетът държи да подчертае преди всичко значението, което има за Европейския съюз предлаганата стратегия за инвестиции и координиране на научните изследвания, която, що се отнася до тази СТИ, води към по-голяма диверсификация на енергийния микс, особено в транспортния сектор (6).

9.2

Както вече е посочвал в своите становища относно други регламенти във връзка с Решение 2006/971/CE на Съвета относно специфичната програма „Сътрудничество“, ЕИСК смята, че засилването на инвестициите в НИРД представлява подходящ инструмент, за да се осигури на предприятията надеждна референтна рамка, позволяваща да се преодолее сегашната разпокъсаност на финансирането от ЕС и да се избегне раздробяването на програмите.

9.3

От самото начало в редица свои становища ЕИСК призоваваше настойчиво за все по-голяма ангажираност на ЕС в областта на НИРД. Тъй като не е възможно да бъдат цитирани всички тези документи, ще се задоволим да припомним последните две становища, приети с голямо мнозинство на последната пленарна сесия на Комитета на 24 и 24 октомври 2007 г. и отнасящи се до съвместните предприятия „Чисто небе“ и ENIAC.

9.4

В общ план: В становището (7) относно „Зелена книга — Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ ЕИСК потвърждава, че „подкрепя целта за разработване на научноизследователски инфраструктури на световно ниво, които обаче трябва и в бъдеще да бъдат трайно и надеждно поддържани“, като същевременно припомня, че „основна предпоставка за успеха и смисъла на тези инвестиции е участието на съответните институти и групи от университети в държавите-членки, както и ангажираното включване на индустрията в технически проекти“.

9.5

В специфичен план: В становището (8) относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: Доклад за напредъка в областта на биогоривата. Доклад за напредъка в използването на биогорива и други възобновяеми горива в държавите-членки на Европейския съюз“ ЕИСК настоятелно подчертава важността на развитието на научноизследователските програми в секторите, които са предмет на настоящото предложение за регламент.

9.5.1

В него ЕИСК припомня, че „трябва да бъде отделено особено внимание на изследванията в сектора на биогоривата, особено на биогоривата от второ поколение, без да бъдат пренебрегвани други възможности, като тези, свързани с развитието на технологиите за соларен водород или водород, получен от обработката на биомаса“.

9.5.2

Освен това той посочва: „Въпреки напредъка в научните изследвания в областта на получаването на водород от биомаса, по-конкретно чрез използването на биотехнологии или от възобновяеми източници, възможността за разпространение и пускане на пазара на автомобили, задвижвани с водородно гориво, зависи и от високите разходи за набавяне на горивните клетки“ и заявява в заключение, че „за да се превърне водородът в икономически жизнеспособен алтернативен източник на енергия, трябва да бъдат намалени производствените разходи. Комитетът смята, че следва да се подкрепят изследванията в областта на технологиите, свързани с горивните клетки, т.е. биологични горивни клетки, които използват биокатализатори за преобразуване на химическа енергия в електрическа“.

10.   Специфични бележки

10.1

Все пак, предвид системата на финансиране чрез множество различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е целесъобразно да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания. За тази цел въпросът за патентите и за интелектуалната собственост, така както е разгледан в член 17 от проекта за Регламент и в член 1, параграф 24 от приложението към Устава на предприятието, които се ограничават единствено до посочването на принципите, заслужава да бъде изложен по-прецизно и ясно, за да не се превърне в деликатен момент при осъществяването на Съвместната инициатива „Горивни клетки и водород“. Тази слабост беше вече посочена от Комитета в неговите становища относно създаването на съвместни предприятия на инициативата за иновативни лекарства и „Чисто небе“. В настоящата съвместна технологична инициатива съществува риск този недостатък да доведе до още по-щекотлив проблем, тъй като от крайния продукт на изследванията ще се интересуват конкуриращи се на пазара предприятия, особено производителите на автомобили. Освен това, предвид значителното финансиране от страна на ЕС, би следвало да се помисли за механизми за насърчаване на възвращаемостта от тези европейски инвестиции или пък този въпрос би трябвало най-малкото да бъде поставен в разглеждания документ.

10.2

Както се посочва в параграф 5.2, СТИ произлизат от работата на бившите Европейски технологични платформи (ЕТП). Последните обаче не винаги постигаха поставената пред тях цел за стратегическо активизиране на научните изследвания в Европа. СТИ бяха създадени именно поради евентуалните трудности, срещнати от ЕТП, които трябваше преди всичко да допринесат в значителна степен за конкурентоспособността на индустрията.

10.2.1

В този смисъл ЕИСК изразява съжаление, че в предложението на Комисията липсва по-подробен преглед на работата, извършена в миналото от европейските технологични платформи (ЕТП); не е направена равносметка, не се посочват получените резултати, няма нито едно библиографско позоваване. Задълбочен анализ, установяващ прецизно причините за евентуалните трудности на ЕТП, би спомогнал за предотвратяването на трудности във връзка с новата инициатива.

10.3

За постигане на целите, поставени пред СТИ „Горивни клетки и водород“ и за максимално използване на потенциала на този нов инструмент, ЕИСК смята, че е необходимо:

действително да се опростят процедурите, особено предвид отрицателната роля, която усложнените административни процедури изиграха при предходните програми в областта на НИРД. Освен това Комитетът ще следи с особено голямо внимание на всички заинтересовани страни да бъде давана възможност да участват в определянето на целите и в анализа на крайните резултати;

да се провежда широка информационна програма за предлаганите възможности от СТИ, особено що се отнася до възможностите й да мобилизира необходимите икономически ресурси с оглед на новите форми на финансиране;

да се изготвят подходящи програми за професионално обучение, за осигуряването на висококвалифицирана работна ръка, притежаваща необходимите знания в областта на НИРД, която е необходима за това съвместно предприятие и която ще бъде от голямо стратегическо значение за промишленото бъдеще на ЕС. Въвеждането на тези високи квалификации, отговарящи на високата степен на специализация, необходима за бъдещите работни места в областта на НИРД, ще бъде освен това и спирачка за емиграцията на учени. Същевременно те ще представляват едно от необходимите условия за осигуряване на лидерството на ЕС в тези икономически сектори със стратегическо значение за индустрията и за политиката в областта на околната среда.

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  TEN/332: „Европейски стратегически план за енергийните технологии“, докладчик г-н Zboril.

(2)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 11 (INT/364).

(3)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 1 (INT/363).

(4)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 15 (INT/370).

(5)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 19 (INT/369).

(6)  TEN/297: „Енергийният микс в транспорта“, докладчик: г-н Iozia.

(7)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 1 (INT/358).

(8)  ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 34 (TEN/286).


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива …/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно правната защита на компютърните програми“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 23 окончателен — 2008/0019 (COD)

(2008/C 204/05)

На 13 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива …/…/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно правната защита на компютърните програми“(Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 443-та си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет взе решение със 126 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно сливанията на акционерни дружества“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 26 окончателен — 2008/0009 (COD)

(2008/C 204/06)

На 14 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета относно сливанията на акционерни дружества“(Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 443-та си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет взе решение със 117 гласа „за“, 1 глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/25


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 39 окончателен — 2008/0022 (COD)

(2008/C 204/07)

На 14 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни“(Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 443-тата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет взе решение със 125 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/25


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията относно „Трансевропейски мрежи: „Към интегриран подход““

COM(2007) 135 окончателен

(2008/C 204/08)

На 21 март 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщението на Комисията „Трансевропейски мрежи: „Към интегриран подход““.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 9 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Marian KRZAKLEWSKI).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 13 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 64 гласа „за“ и 1 глас„въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) заявява, че интегрираният подход към трансевропейските мрежи (ТЕМ) е един от методите за постигане на целите на устойчивото развитие на ЕС.

1.2

ЕИСК е убеден, че прилагането на интегриран подход към трансевропейските мрежи ще ускори осъществяването на планираната структура на ТЕМ и ще намали разходите по строителството на трансевропейските мрежи в сравнение с финансовото бреме, които би следвало да бъде взето предвид при метод, който не отчита синергията между различните видове мрежи.

1.2.1

Във връзка с горното, Комитетът изразява мнение, че преди да изтече средносрочният преглед, Европейската комисия (ЕК) следва да излезе с предложение за разширяване обхвата на финансирането на проекти в сферата на ТЕM, които прилагат интегрирания подход (в широк смисъл, т.е. с разклоненията на мрежите) под формата на фонд за интегриран подход.

1.3

Като анализира условията, в които въздействието от синергията на трансевропейските мрежи може да бъде осъществена успешно, ЕИСК смята, че подобно въздействие е възможно при провеждане на процес на конвергенция на секторите (1). Не по-малко съществено условие за увеличаване на ефективността на интегрирания подход е възможно най-бързото изграждане на основната структура на дадения вид мрежа.

1.4

Като се позовава на съдържанието на съобщението на Комисията, Комитетът заключава, че е наложително обхватът на съдържащия се в него анализ да се разшири. Той трябва да включва въпроса за степента, в която последвалото присъединяване към ЕС на 12 нови държави-членки може да повлияе на възможността и областта на приложение на интегрирания подход в тези страни.

1.5

Комитетът приема, че интегрираният подход към трансевропейските мрежи е от особена важност с оглед на следните въпроси:

ограничаване на вредите за околната среда в процеса на построяване и експлоатация на мрежите;

намаляване на броя на спорните въпроси и ограничаването им в случай на конфликт на интереси, появил се при построяване и експлоатация на мрежите.

1.6

ЕИСК смята, че от особено значение за постигане на оптимално въздействие на интегрирания подход към трансевропейските мрежи са научните изследвания, както и общоевропейските и национални инициативи. Във връзка с това Комитетът заявява, че за съществуващите изследвания е характерна липса на тематичен и секторен фокус. С оглед на това ЕИСК апелира Комисията и Съвета да планират, задвижат и проследят прилагането на програми за научни изследвания на цялата територия на ЕС, които да са свързани със синергии от различен вид в рамките на комплексната структура на ТЕМ.

1.7

Като взема предвид съществуването в част от държавите-членки на ЕС на частични оптични мрежи, създадени с оглед на други национални технологични инфраструктури (като напр. електроенергийните или железопътните мрежи), ЕИСК изразява убеденост, че в рамките на един интегриран подход тези оптични мрежи следва да бъдат използвани в по-голяма степен с търговска цел (за телекомуникационни услуги, пренос на данни и т.н.).

1.7.1

Същевременно Комитетът смята, че във връзка с интензивното развитие на местните (общински) инфраструктури в много страни от ЕС и като се има предвид интегрирания подход, е необходимо тези нови инфраструктури да се използват за интензификация на развитието на оптичните мрежи за достъп и за изграждане на интелигентни общински инфраструктури (2). Картите на Географски информационни системи (GIS) трябва да се превърнат в съставна част от интелигентните общински инфраструктури (3). По този начин интегрираният подход към мрежите на общинските инфраструктури се осъществява чрез информационна система (т. нар. интелигентна система за управление на инфраструктурата).

1.8

Комитетът предлага Комисията, при планиране на дейности, свързани с интегрирания подход към ТЕМ, да вземе предвид и интегрираните технологии в областта на възобновяемите газови и енергийни източници. Благодарение на тези технологии, приближаващи производството на електроенергия до крайния потребител, емисиите на въглероден диоксид могат да бъдат намалени.

1.8.1

В рамките на този подход следва да се стремим към постигане не само на синергия, но и към координиране и икономия на ресурси в процеса на развитие на биотехнологиите и енергийните технологии с използване на газ.

1.9

Като анализира въпроса за възможните синергии по отношение на трансевропейските енергийни мрежи на фона на положението в новите държави-членки от Балтийския регион, ЕИСК смята, че в рамките на интегрирания подход следва да се използва един от вариантите, подлежащи на бързо осъществяванечрез енергиен мост да се стигне до интегриране на системите на страните от района на Балтийско море със системите на ЕС. При осъществяването на този проект в сферата на преносните мрежи на далечни разстояния не бива да се допуска загуба на инвестиции (stranded cost (4)) в дългосрочен план (2020 г.).

2.   Въведение

2.1

Развитието, свързването, по-добрата интеграция и координация на европейските енергийни, транспортни и телекомуникационни инфраструктури са амбициозни цели, за които става дума в Договора (5) и в насоките, отнасящи се до икономическия ръст и заетостта в рамките на Лисабонския процес (6).

2.2

Членове 154-156 от Договора и насоките относно стопанския растеж и заетостта поставят цели, отнасящи се до разработването, свързването, по-добрата интеграция и координация на европейските енергийни, транспортни и телекомуникационни инфраструктури.

2.3

Въз основа на записаното в договора и гореизброените насоки бе формулирана идеята за трансевропейските транспортни, енергийни и телекомуникационни мрежи, които са кръвоносната система на икономиката на Общността.

2.4

С цел извличане на максимално добри резултати от функционирането на трансевропейските мрежи, особено що се отнася до критерия за увеличаване на конкурентоспособността на Европейския съюз, Европейската комисия постави през м. юли 2005 г. на специално избрана за целта пилотна група задачата да определи общ подход, който да доведе до подобряване на координацията между различни общностни дейности в областта на трансевропейските енергийни, транспортни и телекомуникационни инфраструктури.

2.4.1

В частност, пилотната група разгледа следните въпроси:

синергията между европейските мрежи;

зачитането на околната среда в контекста на трансевропейските мрежи;

използването на новите технологии в трансевропейските мрежи в транспортния сектор;

финансирането на трансевропейските мрежи, и по-специално:

комбинирането на фондовете;

финансирането на приоритетните проекти;

привличането на публично-частни партньорства (ПЧП) за финансиране на трансевропейските мрежи.

2.5

Предмет на представеното тук становище на ЕИСК е възникналото в резултат от работата на пилотната група съобщение на Комисията относно„Трансевропейски мрежи: „Към интегриран подход““, COM(2007) 135 окончателен.

3.   Общи бележки

Настоящото положение в областта на изграждането на трансевропейските мрежи

3.1   Трансевропейски транспортни мрежи (ТЕМ-Т)

3.1.1

След последното разширяване на ЕС през 2007 г. ТЕМ-Т обхваща 30 приоритетни проекта, които следва да бъдат осъществени до 2020 г. В допълнение, Комисията неотдавна подчерта необходимостта от разширяване на трансевропейските транспортни мрежи и към съседните страни (7).

3.1.2

Отчита се закъснение в осъществяването на главните проекти спрямо първоначалните планове. Въпреки че някои от тях бяха завършени или са пред завършване (8), темповете на изграждане на определените като приоритетни транспортни трасета продължават да се бавят. Становището по собствена инициатива на ЕИСК (9) подробно описва причините за това състояние на нещата.

3.1.3

Сред тези 30 приоритетни проекта 18 са в сферата на железопътния транспорт, а 2 — на морското и речно корабоплаване. По този начин решаващо предимство получиха най-екологично чистите транспортни средства. Картите, поместени в изследването на ECORYS за ЕК (10), показват напредъка на 30 приоритетни проекта в настоящия момент и планираното състояние в края на периода на многогодишната финансова рамка (2013 г.). Анализът на картите свидетелства, че мрежите все още са незавършени в голяма степен.

3.1.4

Съобщението на Комисията, което е предмет на настоящето становище, привежда баланса на финансовите средства, предназначени за осъществяване на ТЕМ-Т през финансовия период 2000-2006 г. и представя финансовите механизми за периода на многогодишната финансова рамка (2007-2013 г.). Непосредствено за изграждане на трансевропейските транспортни мрежи са предназначени 8,013 млрд. евро от бюджета на ЕС.

3.1.5

И в бъдеще основни източници на съфинансиране от Общността на проекти за трансевропейски транспортни мрежи в програмния период 2007-2013 г. ще останат ЕФВР и Кохезионният фонд. Като цяло делът на Общността за осъществяване на трансевропейските транспортни мрежи следва да се съсредоточи върху трансграничните отсечки и тесните пътни артерии, в които стават задръствания.

3.1.6

Европейската инвестиционна банка ще продължи да финансира транспортната инфраструктура чрез заеми и специален гаранционен инструмент, като 500 млн. евро ще идват от собствените средства на ЕИБ и още 500 млн. евро ще дойдат от бюджета на трансевропейските транспортни мрежи (6,25 % от целия набор средства).

3.2   Трансевропейски транспортни мрежи (ТЕМ-Е)

3.2.1

През м. януари 2007 г. Комисията оцени напредъка в проектите от общоевропейски интерес като приоритет в плана за междумрежови връзки. В случая с електроенергията само 12 от 32 проекта се осъществяват в съответствие с плана, а едва 5 са фактически завършени (11).

3.2.2

Положението в газовия сектор е по-добро: 7 от 10 проекта следва да бъдат предадени за експлоатация през периода 2010-2013 г., но, от друга страна, се забавя изграждането на 29 терминала за ВПГ (12) и газохранилища (работата в 9 от тях вече е прекратена, а в 5 — временно спряна).

3.2.2.1

Като основна причина за забавянето и неспазването на сроковете Комисията споменава сложността на планирането и процедурите за получаване на разрешения. Сред останалите причини са съпротивата на общественото мнение, недостатъчните финансови източници, утвърдената вече структура на интегрираните вертикално енергийни предприятия.

3.2.3

За да бъдат осъществени напълно огласените приоритети, ЕС трябва да инвестира най-малко 30 млрд. евро в инфраструктура до 2013 г. (6 млрд. в енергийната мрежа, 19 млрд. в газопроводите и 5 млрд. в терминалите за ВПГ). Инвестиции са необходими както в областта на трансграничните връзки, така и в областта на производството на енергия.

3.2.4

Финансовата подкрепа, която може да бъде предоставяна единствено в специални и точно определени случаи за инвестиции в ТЕM-E, се осъществява от бюджетните средства на Европейския съюз. Това включва бюджетна линия, предназначена изключително за финансиране на трансевропейските мрежи, кохезионния и структурните фондове (фондовете съставляват една трета от бюджета и са предназначени за финансиране на регионалното развитие, по-специално в областта на енергийните мрежи).

3.2.5

Финансирането на етап осъществяване на инвестициите се осигурява по пътя на използването на други финансови инструменти (кредити, фондове). Европейската инвестиционна банка е основен източник на финансиране на трансевропейските мрежи. В периода от 1993 г. до края на 2005 г. общата сума за финансиране на всички трансевропейски мрежи, в съответствие с кредитните споразумения, възлиза на 69,3 млрд. евро, от които 9,1 млрд. — за енергийните мрежи.

3.3   Трансевропейски телекомуникационни мрежи

3.3.1

От всички трансевропейски мрежи най-напреднало е изграждането на телекомуникационните мрежи (eТЕM). Постепенното отваряне от 1988 г. насам за конкуренцията на телекомуникационния сектор имаше важни последствия. Нарастването на конкуренцията стимулира инвестициите, иновациите, появата на нови услуги и доведе до значителен спад в цените за потребителите.

3.3.2

В настоящия момент инвестициите се съсредоточават върху модернизацията на съществуващите мрежи с цел преминаване към следващото поколение, върху разпространяването на клетъчните телефони от трето поколение и други безжични услуги, както и на оборудването на селските райони на ЕС с широколентови връзки.

3.3.2.1

Инвестициите могат да обхващат инсталиране на оптични мрежи — в този случай разходите за инженерна работа и окабеляване в самите сгради съставляват 70 % от разходите за по-нататъшното изграждане на мрежите. Строителството на железопътни линии, пътища или газопроводи може да улесни изграждането на мрежи в области, изостанали в тази сфера.

3.3.3

Съществен проблем, свързан с европейската телекомуникационна мрежа, е премахването на разликите в достъпа до широколентовите връзки. От тази гледна точка селските и градските райони се различават, и така държавите-членки са принудени да предприемат конкретни действия, като определят целите за премахване на тези различия до 2010 г.

3.3.4

С цел общо планиране и разширяване на покритието на широколентовите мрежи е необходима по-добра координация и интеграция на отделните финансови източници (структурни фондове, фондове за развитието на селските райони, фондове в рамките на ТЕM и държавно финансиране).

Области на интегриран подход в рамките на трансевропейските мрежи

3.4   Синергия между европейските мрежи

3.4.1

Първият пример за синергия в рамките на ТЕM е свързването на железопътната и пътната мрежи (13). Предимствата от такава форма на свързване са разгледани в Съобщението на Комисията относно „Удължаване на основните трансевропейски оси до съседните страниНасоки за транспорта в Европа и съседните региони“  (14). Най-важните сред тях са: по-добро използване на площта, съвместно осъществяване на строителните работи, ограничаване на вредите за естетическия вид и целостта на пейзажа, както и на отрицателните последствия от общата инфраструктура (шумова защита, виадукти за големи и малки животни). Такова свързване дава също така реални възможности за намаляване на разходите и отрицателните последици за околната среда.

3.4.2

Ако става дума за друг вид свързване на мрежи, като например прокарването на кабели за високо напрежение в железопътни тунели, поставянето на телекомуникационни (по-специално оптични) кабели край железопътните линии, по този въпрос бяха проведени специални изследвания (15). Анализирани бяха техническите възможности, въпросът за отражението на тези проекти върху разходите и степента на сложност на процедурите. Изводите, направени от изследването, са представени по-долу.

3.4.2.1

Освен свързването на газопроводите с друг вид инфраструктури — което изглежда трудно за осъществяване от техническа гледна точка, с оглед на задължителната зона за сигурност, — съществуват реални предимства от свързването на ТЕM.

3.4.2.2

Най-обещаващи изглеждат синергиите между телекомуникационните и транспортните мрежи. Всяка транспортна мрежа може да бъде оптимизирана благодарение на собствената телекомуникационна мрежа, която се използва за функционирането й. В повечето случаи железопътните и автомагистралните мрежи вече разполагат с подобни телекомуникационни мрежи. В някои случаи излишъкът от преносен капацитет се използва за други цели, като например за пренос на данни.

3.4.2.3

Постоянното търсене на синергия между системите на управление на инфраструктурата и телекомуникационната мрежа засега се среща рядко.

3.4.2.4

В това отношение интерес представлява изпробването на следните решения: създаване на взаимовръзки между електроенергийните мрежи, транспортните и телекомуникационните инфраструктури, като например поставянето на кабели за ниско напрежение (2 пъти по 25 kV) в бреговете/стените на каналите и реките; връзки с високо напрежение посредством високоскоростните железопътни линии; по-систематично свързване на подземни линии за високо напрежение (300 до 700 kV) по трасето на подземни транспортни мрежи. Тези идеи не заместват необходимостта от незабавно взаимосвързване на националните мрежи на високо напрежение, но са предложение за по-гъсто разпространение на националните енергийни мрежи в дългосрочна перспектива, съответстваща на периода за осъществяване на големите инфраструктурни проекти.

3.5   Интегриране на околната среда и трансевропейските мрежи

3.5.1

Лисабонската стратегия за растеж и заетост призовава за осъществяване на ТЕM по начин, съответстващ на целите на устойчивото развитие.

3.5.2

Повечето проекти, приоритетни по ТЕM-T, са предимно проекти за подкрепа на транспортни средства, които са по-екологосъобразни, както и на тези, които използват по-малко енергия, като например железопътния или водния транспорт. Изграждането на трансевропейски транспортни мрежи ще има положително въздействие върху околната среда. Ако емисиите на CO2, резултат от работата на транспорта, продължат да нарастват със същите темпове, през 2020 г. те ще надвишат днешните нива с 38 %. По мнение на Комисията осъществяването на 30 приоритетни оси ще намали темповете на нарастване приблизително с 4 %, които означава годишен спад в емисиите на CO2 с 6,3 млн. тона.

3.5.3

Взаимосвързването на националните енергийни мрежи с възобновяеми източници на енергия означава оптимално използване на възможностите във всяка държава-членка, а следователно, и ограничаване на отрицателните последици за околната среда.

3.5.4

Законодателството на Общността в областта на опазването на околната среда ясно очертава рамките, в които трябва да се вместват главните проекти. Насоките на Общността относно развитието на трансевропейски транспортни мрежи изрично се позовават на тях (16). Всяка нова програма в областта на ТЕM следва да бъде подложена на стратегическа оценка за въздействието върху околната среда (17), а всеки нов проект — да бъде оценяван индивидуално (18). Тази оценка може да послужи за определяне на изследователските рамки в областта на откриване на възможните синергии.

3.5.5

Всеки отделен проект трябва да спазва общностното законодателство по отношение на шума, водите и опазването на флората и фауната (19).

3.5.6

Ако нито една от алтернативите на проект, обявен за обществена полза, не предлага оптимално решение в съответствие с общностното законодателство, могат да бъдат приети компенсационни мерки, които да позволят реализирането му, като компенсират евентуалния отрицателен ефект.

3.6   Интегриран подход към финансирането на трансевропейските мрежи

3.6.1

Въпросът за обединяване на финансирането при осъществяването на ТЕM е свързан със съществени проблеми и дори конфликти. Комисията винаги е била загрижена от кумулирането на общностни средства от различен произход за подкрепа на един и същи проект. Сметната палата изложи този въпрос в докладите относно въвеждането на трансевропейските мрежи от Комисията.

3.6.2

В съобщението, предмет на настоящото становище на ЕИСК, пилотната група достига до извода, че възможността за кумулиране на дотации от различни фондове на Общността трябва да бъде изключена напълно. За да се гарантира бюджетна прозрачност и добро управление на финансите, финансовият регламент и/или основните секторни актове, които са приети или са в процес на приемане, изключват кумулирането на различни финансови инструменти за едно и също действие.

3.6.3

От голямо значение за инвестициите в рамките на ТЕМ е следната постановка от съобщението: разходите, извършени в рамките на проект, който е част от оперативна програма, получила финансова помощ по линията на структурните и кохезионния фондове, не могат да бъдат предмет на финансиране по линията на други общностни инструменти.

3.6.3.1

От това произтича, че ако разходите по изграждането например на системата за управление на европейския железопътен трафик (ERTMS) или електрификацията на железопътната линия не се покриват от структурните фондове или кохезионния фонд, те могат да бъдат финансирани от средства, предназначени за ТЕM. Строителството на железопътната линия би могло да бъде финансирано от Европейския фонд за регионално развитие или от кохезионния фонд. Проектите биха могли също така да бъдат разделени на регионални отсечки, които могат да бъдат финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, кохезионния фонд или в рамките на ТЕM.

4.   Специални бележки

4.1   Интегриран подход към развитието на трансевропейските енергийни (електроенергийни и газови) мрежи

4.1.1

Развитието на технологиите за производство на газ (комбинирани технологии (20), когенерация (21)) означава, че рискът за инвестициите в областта на електроенергийните мрежи нараства (преносът на електроенергия се заменя с транспортиране на природен газ и с развиване на локална газова когенерация, когенерация в малки мащаби, а също и от микрокогенерация).

4.1.2

Разработването на нови технологии за пренос на газ води до нарастване на риска за инвестициите в областта на газовите мрежи (преносът на природен газ по мрежите се заменя с морски и пътен транспорт, като се използват технологиите за CNG (22) и LNG).

4.1.3

Конвергенцията на електроенергийния и газовия сектор (на предприятията в тези сектори), т.е. конвергенцията в областта на отношенията на собственост, управление и организация, е условие за интегрирания технологичен подход, когато става дума за използване на природен газ, производство на електрическа и топлинна енергия. По тази причина възниква необходимостта от преодоляване на браншовостта — откъсване от взаимната изолация между електроенергийния и газовия сектори. Особено важно е ускоряването на конвергенцията на електроенергетика и газова промишленост в новите държави-членки на ЕС (в Централна и Източна Европа), като се отчитат неизбежните социални последици както за новите, така и за старите държави-членки.

4.2   Интегриран подход към развитието на трансевропейските оптични мрежи

4.2.1

В част от страните от ЕС, между които и някои от новите държави-членки (напр. Полша), вече са изградени доста големи оптични мрежи за технологични цели в електронергетиката (23) и железопътния транспорт (24). Използването им за търговски цели напредва наистина (25), но големият им интеграционен потенциал все още не се използва напълно. Този неизползван потенциал съществува и в газовия сектор. Става дума най-вече за потенциал за интегриране на мрежите на оптичните технологии на различните инфраструктури (електроенергетика, железопътен транспорт) с телекомуникационните мрежи за получаване на интегрирана мрежа за достъп.

4.2.2

Повечето от страните от ЕС, и по-специално новите държави-членки, се намират в период на интензивно строителство на общински инфраструктури, като напр. водопровод и канализация, съфинансиран и от общностни средства — предимно чрез фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Това е изключителна възможност за интегриране на оптичните мрежи за достъп с тези инфраструктури. За европейските селски райони и малките градове това е шанс за осъществяване на цивилизационен скок. Практическото осъществяване на интеграцията, за която става дума, може да се опре на въвеждане на стимули в системите за разпределяне на общностни средства за развитие на общинските инфраструктури, например чрез популяризиране на изграждането на интегрирани инфраструктури.

4.2.3

Оптичните мрежи за достъп могат да се превърнат в основа за изграждане на интелигентна общинска инфраструктура, която да включва (техническото) направляване на (интелигентни) разпръснати обекти в нея (водопровод, канализация, транспорт, отоплителни мрежи, обществена безопасност), както и управлението на тази инфраструктура (както по отношение на техническото й управление, така и на пазара на услугите). Съставна част на интелигентната общинска инфраструктура би следвало да бъде интегрираната карта на GIS (карта, администрирана от общината, достъпна за инфраструктурните предприятия, действащи на нейна територия). Най-големият потенциал за интеграция на мрежовите структури на общинската инфраструктура в настоящия момент е в GIS.

4.3   Интегрираният подход и въпросът за технологиите за възобновяване на газ и енергия с оглед опазване на околната среда

4.3.1

Технологиите за възобновяване на газ (в малки мащаби, когенерация (26), използване на биомаса от големите земеделски стопанства) дават възможност да се ограничи по-нататъшното разширяване на електроенергийните мрежи и на мрежовите загуби, а също и да се използва по-добре първичната енергия, като по този начин се стига до ограничаване на емисиите на CO2.

4.3.2

Особено важен вид интегрирани технологии са енергийно-екологичните (екологична когенерация), насочени към производство на енергия (електрическа и топлинна енергия) и към използване на отпадъците (използване на общинските отпадъци, тези от селскостопанската дейност и от хранително-преработващата промишленост).

4.4   Интегриране на инфраструктурното финансиране под форма на публично-частни партньорства

4.4.1

Целта на интегрирането на инфраструктурното финансиране под форма на публично-частни партньорства е увеличаване на ефективността при използване на общностни средства, предназначени за инфраструктурно развитие, най-вече в новите държави-членки.

4.4.2

Натрупаният от старите държави-членки (Европа на 15-те) опит от публично-частните партньорства се отнася до финансирането на големи инфраструктурни инвестиции. В новите държави-членки (страните от Централна и Източна Европа) използването на публично-частните партньорства е необходимо за финансиране на малки инфраструктурни инвестиции на ниво община. Затова в настоящия момент нараства значението на пренасянето на опит от прилагането на партньорствата в старите държави-членки към новите (като се вземе предвид, че механично пренасяне не е възможно, както не е възможно и механично сравняване на финансирането на отделни големи инфраструктурни проекти с това при малките, но силно разпространени проекти).

4.4.3

Достъпността на средства от Общността води до това, че общините в някои страни (в това число и страните от Централна и Източна Европа) често допускат свръхинвестиране в браншови инфраструктури, предимно водопровод и канализация, като същевременно не се възползват от потенциала за интегриране на тези инфраструктури на етап инвестиции. Това е много опасно, тъй като води до пропускане на възможности за намаляване на инфраструктурните инвестиции (с което намалява ефективността при използването на общностните средства), както и до нарастване в бъдеще на бремето върху общините под форма на необосновани експлоатационни разходи за инфраструктурата, в която са направени твърде много инвестиции (увеличаване на дълготрайните разходи за експлоатация, които се покриват от жителите на общината). Делът на частния капитал в инфраструктурното финансиране е успешен начин да се използва интеграционният потенциал и да се ограничи рискът от свръхинвестиране.

Брюксел, 13 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Конвергенция на секторите в организационен аспект, която обхваща предприятията.

(2)  Интелигентните инфраструктури имат добавени или вградени компоненти, които могат да събират и предават информация за състоянието на инфраструктурата на централен компютър, както и да получават обратно инструкции от него в определени случаи, което задейства контролните устройства (U of T Civil Engineeringlast updated: Nov. 9, 2001Университет на Торонто, Факултет по строително инженерство, последна актуализация от 9 ноември 2001 г.).

(3)  Вж: подробната бележка към параграф 4.2.3.

(4)  Т.нар. stranded costs са инвестиционни разходи и задължения, възникнали в миналото, които инвеститорите все още не са си възвърнали посредством продажба на електроенергия и други услути и които не подлежат на възвръщане на конкурентния пазар. Като дата на възникването им по правило се счита датата на въвеждане или либерализиране на енергийния пазар.

(5)  Членове 154, 155 и 156 от договора.

(6)  Ръководни насоки за растежа и заетостта (2005-2008 г.) № 9, 10, 11 и 16.

(7)  COM(2007) 32 от 31.1.2007 г.

(8)  Постоянната връзка между Швеция и Дания, завършена през 2000 г., летище Malpensa, завършено през 2001 г., железопътната линия Betuwe, свързваща Ротердам с германската граница, завършена през 2007 г., проектът PBKAL — високоскоростна железопътна линия Париж-Брюксел/Брюксел-Кьолн-Амстердам-Лондон, завършена през 2007 г.

(9)  ОВ C 157 от 28 юни 2005, стр. 130.

(10)  Synergies between Trans-European Networks, Evaluations of potential areas for synergetic impacts, ECORYS, August 2006 („Синергии между трансевропейските мрежи — оценка на потенциалните области на синергичен ефект“, ECORYS, м. август 2006 г.).

(11)  Aleksandra Gawlikowska-Fryk: „Transeuropejskie sieci energetyczne“ („Трансевропейски енергийни мрежи“), 2007 г.

(12)  ВПГ (англ. — LNG) = втечнен природен газ.

(13)  Някои държави-членки (напр. Германия) въведоха законово задължение да се търси синергия (вж.: Закон за опазване на околната среда, параграф 2 — Bundesnaturschutzgesetzes, Par.2, Bündelungsgebot).

(14)  COM(2007) 32 от 31 януари 2007 г. окончателен.

(15)  Synergies between Trans-European Networks, Evaluations of potential areas for synergetic impacts, ECORYS, August 2006 („Синергии между трансевропейските мрежи — оценка на потенциалните области на синергиен ефект“, ECORYS, м. август 2006 г.).

(16)  Вж.: упоменатото по-горе решение 884/2004/ЕО, чл. 8.

(17)  Стратегическа оценка на околната среда (SEA) — Директива (2001/42/ЕО) относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда.

(18)  Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) — Директива (85/337/ЕИО, изменена с директивите 97/11/ЕО и 2003/35/ЕО) относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда.

(19)  Директива „Птици“ (79/409/ЕИО), директива „Хабитати“ (92/43/ЕИО) и рамкова директива за водите (2000/60/ЕО).

(20)  Газово-парни турбини с единична мощност като цяло от няколко десетки до 200 мегавата (Jan Popczyk, „Co dalej z elektroenergetyką?“, Miesięcznik Stowarzyszenia Elektryków Polskich, VI 2000 — „Накъде по-нататък в енергетиката“, месечно издание на полските електроинженери, м. юли 2000 г.).

(21)  Вж.: бележка под линия 25.

(22)  CNG = компресиран природен газ.

(23)  Такава оптична мрежа в Полша е например TelEnergo.

(24)  Например полската оптична мрежа на Железопътни телекомуникации — Група Полски железопътни линии („Telekomunikacja Kolejowa — Grupa PKP“).

(25)  В Полша такъв пример е свързването на TelEnergo и Telbank, в резултат на което възникна Exatel — съвременна фирма на пазара на телекомуникационните услуги.

(26)  Когенерацията, или т.нар. асоциирана енергийна икономика (Combined Heat and Power = CHP) е технологичен процес на едновременно генериране на електроенергия и полезна топлоенергия в електроцентралите (източник — Wikipedia).


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила за достъп до пазара на международен автомобилен превоз на товари (преработено)“

COM(2007) 265 окончателен/3 — 2007/0099 (COD)

(2008/C 204/09)

На 16 юли 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 71 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила за достъп до пазара на международен автомобилен превоз на товари (преработено)“.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 февруари 2008 г. (докладчик: г-н Chagas).

На 443-тата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 65 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приема с интерес предложението за регламент относно достъпа до пазара на международен автомобилен превоз на товари. Решението на Комисията да избере чрез това предложение да хармонизира прилагането на регламента, би позволило да се наложи точно и лесно приложимо определение на понятието „каботаж“ и би подобрило значително правилата за съответствие и контрол на прилагането, като едновременно отговаря на исканията на повечето професионални заинтересовани страни от сектора.

1.2

ЕИСК е впрочем на мнение, че на социалното измерение на достъпа до пазара на международен автомобилен превоз следва да бъде отделено по-голямо внимание. Каботажът, както и превозът до и от трети страни (1), може да предизвика нелоялна конкуренция и социален дъмпинг в сектора поради разликите в заплащането на водачите от новите и от старите държави-членки.

1.3

ЕИСК е на мнение, че ограничаването на каботажните операции до седемдневен срок би могла да улесни контрола върху тях. Такива операции могат бъдат допуснати само когато са следствие на международен транспорт.

1.4

Контролът на каботажа следва да бъде част от национална стратегия за контрол на прилагането на законодателството относно автомобилния транспорт и да се координира от Комисията. ЕИСК се противопоставя на непрекъснатото създаване на нови комитети на европейско ниво и настоява за създаването на един комитет, съставен от представители на държавите-членки и от социални партньори — със статут на наблюдатели.

1.5

В по-дългосрочен план Комитетът би насърчил Комисията да предприеме допълнителен анализ с оглед по-доброто изграждане на вътрешния пазар, като същевременно се постигне по-нататъшно хармонизиране на стандартите за качество, на защитата на работниците и на данъчната и социална рамка, включително намаляване на разликите в заплащането.

2.   Въведение

2.1

Разглежданото предложение за регламент относно достъпа до пазара на международен автомобилен превоз на товари засяга елементи, които са сред стълбовете на вътрешния пазар на автомобилен превоз.

2.2

Тези стълбове са съставени по-точно от правна рамка, установяваща европейски правила, познати като общоприложими правила, които трябва да бъдат спазвани по отношение на международния автомобилен превоз на товари и пътници в ЕС (т.е. превозът, който се извършва от или до територията на държава-членка или който пресича територията на една или няколко държави-членки).

2.3

Тази рамка:

определя минималните стандарти за качество, които следва да се съблюдават, за да се получи достъп до професията;

либерализира пазара на международния автомобилен превоз на товари, както и случайните превози на пътници;

установява регламентирана конкуренция между редовните превози на пътници и по отношение на някои каботажни операции, извършвани от превозвачи със седалище извън държавата-членка.

2.4

При тази правна рамка, създадена с цел доброто функциониране на вътрешния пазар на превози, не винаги се взема предвид нейното социално въздействие, т.е. въздействието й върху условията на заетост и труд на професионалните водачи на автобуси или камиони. По онова време — първата директива е от 1962 г. — социалното измерение на вътрешния пазар на автомобилния превоз или устойчивият превоз не са били сред въпросите, даващи повод за политическа загриженост в тази област.

3.   Предложение на Комисията

3.1

В предложението на Комисията са определени пет възможности за насочване на политиката от „без изменение“ до „либерализация“, която на практика не би поставила количествени ограничения пред каботажа. Комитетът смята, че понастоящем съществуват големи разлики в стандартите на държавите-членки и пълната либерализация няма да бъде възможна, без да подкопае стандартите и качеството на услугата и отдавна установените норми за защита на здравето, безопасността и условията на труд в сектора. Затова предлага към настоящия момент по-ограничена междинна възможност за „хармонизация“, която би трябвало ясно и с практическа насоченост да определи обстоятелствата, при които могат да бъдат разрешени каботажни превози, успоредно с по-добри процедури за осигуряване на съответствие, прилагане, стандартизация и опростяване на необходимите документи.

3.2

Това предложение е част от законодателен пакет, който се състои от три предложения за регламент, насочени към актуализирането, опростяването и съкращаването на правилата за достъп до професията и до пазара на международен автомобилен превоз на стоки и пътници и включва доклад за прилагането на директивата за организацията на работното време по отношение на самостоятелно заетите водачи. Ето защо е уместно това предложение да се разглежда в цялостната му взаимосвързаност.

3.3

Като се има предвид това Комисията обосновава това предложение за регламент с необходимостта от подобряване на яснотата, четивността и приложимостта на действащите правила. Някои мерки, които са част от тази правна рамка, не се прилагат по еднакъв начин и контролът на прилагането им също се различава поради неточността и непълнотата на законодателството.

3.4

Проблем по отношение на прилагането и/или контрола на прилагането представляват по-специално следните аспекти:

обхватът на Регламента по отношение на транспорта, осигурен от превозвачите в Общността за и от трети страни;

трудностите при прилагането на концепцията за временен каботаж; независимо от тълкувателното съобщение, публикувано през 2005 г., основаващо се на определението за „временен“ характер, дадено от Съда на Европейските общности по отношение на свободното предоставяне на услуги, трудностите продължават и държавите-членки се опитват да приложат мерки, които са разнопосочни и чието прилагане е трудно за контролиране или които представляват допълнителна административна тежест;

неефективността на обмена на информация между държавите-членки; вследствие на това предприятията, които упражняват дейност на територията на държава-членка, различна от тяхната държава-членка, в която са установени, не рискуват практически никаква административна санкция, вследствие на което би могло да се стигне до изкривяване на конкуренцията сред предприятията, които са по-малко склонни да съблюдават правилата, отколкото други;

разнородността на различни документи (лицензи на Общността, сертифицирани копия и свидетелства за водачи), която създава проблеми при контрола по пътищата и довежда често до значителна загуба на време за превозвачите.

3.5

Предложението е насочено към преразглеждане и консолидиране на Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (ЕИО) № 3118/93 и на Директива № 2006/94/ЕО. Независимо от това не става дума за обикновено преработване, тъй като предложението съдържа нови елементи, например относно каботажа. То се основава на член 71 от Договора, който се отнася до общите правила, приложими за международния превоз, както и до условията за допускане на превозвачи, които не са установени в държава-членка до националните превози в държава-членка (2).

3.6

Комисията е на мнение, че предложението й е в съзвучие с необходимостта от добро функциониране на вътрешния пазар, че то допринася за осъществяването на целите на Лисабонската стратегия, за засилването на безопасността по пътищата и за „по-доброто регулиране“ и че ще подобри съблюдаването на правилата за социална закрила.

3.7

Предложеният текст представлява интерес за Европейското икономическо пространство (ЕИП), поради което е целесъобразно неговото разширяване.

4.   Общи забележки

4.1

ЕИСК приема с интерес предложението за Правилник за дейността относно достъпа до пазара на международни автомобилни превози на товари. По принцип ЕИСК счита, че дългосрочната цел следва да бъде по-нататъшна либерализация на пазара на операциите, извършвани с автомобилен превоз, в рамките на ЕС, съчетана с по-добро прилагане на европейските стандарти за здраве, безопасност и защита на работниците и по-нататъшна хармонизация във фискалната и социалната области, включваща намаляване на разликите в заплащането, т.е. трябва да се следва Опция 5 на Комисията, която е в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3118/93 и с политиката относно вътрешния пазар. Това може да повиши конкурентоспособността на отрасъла, от което ще спечелят всички европейски предприятия като ползватели на транспортни услуги. Това може да има и някои предимства по отношение на околната среда като намали броя на курсовете с празни или непълни превозни средства, предприемани поради съществуващите ограничения върху каботажа.

4.2

Комитетът все пак е съгласен с Комисията, че пълна либерализация на пазара на автомобилни превози в Европа в момента би била твърде дестабилизираща, би предизвикала сериозен риск от нарушаване на социалните стандарти и стандартите за качество и би ограничила тяхното спазване. Комитетът смята, че Комисията трябва да бъде насърчена да предприеме по-задълбочения анализ, който съгласно нейното предложение е необходим за по-нататъшната либерализация в бъдеще. Комитетът обаче е съгласен с Комисията, че опцията за „хармонизация“ е най-добрият път за напредък в непосредствено бъдеще.

4.3

По-специално ЕИСК смята, че:

новото определение на „каботаж“, което регулира условията на допускане на автомобилни превозвачи, които не са установени в държава-членка, до националните автомобилни превози на товари в държава-членка;

изискването за опростен и стандартизиран модел на лиценз на Общността и на заверените екземпляри, както и на сертификат на водача;

засилването на действащите разпоредби, задължаващи отделна държава-членка да предприеме мерки по искане на друга държава-членка, когато превозвач, който е получил лиценз на Общността, извърши нарушение в държава-членка, в която е установен или в друга държава-членка;

допринасят за по-голяма яснота и приложимост на мерките.

4.4

ЕИСК припомня, че съгласно организираната от Комисията преди законодателния пакет и по-специално преди това предложение консултация, голям брой професионални заинтересовани страни са на мнение, че е необходимо да има ясни, прости, приложими, еднакви във всички държави-членки и лесни за контролиране правила. Изборът, направен от Комисията в това предложение за хармонизация, който би позволил установяването на точно и лесно приложимо определение на каботажа и би подобрил значително правилата за привеждане в съответствие и контрола над прилагането, отговаря на исканията на тези заинтересовани страни.

4.5

Всъщност, макар че преамбюлът на Регламент (ЕИО) № 881/92 се отнася до премахването на „всички ограничения, наложени на доставчика на услуги предвид на неговата националност или на факта, че той е установен в друга държава-членка, а не в тази, в която ще бъде предоставена услугата“, запазването, дори временно, на дерогацията в съответствие с член 71 параграф 2 от Договора е напълно оправдано: пълното либерализиране на пазара „би засегнало сериозно жизненото равнище и заетостта в някои области и самото функциониране на транспорта …“.

4.6

ЕИСК обаче смята, че социалното измерение на достъпа до пазара на международен автомобилен превоз на товари заслужава по-голямо внимание. Наистина в съображенията, по-конкретно в съображение 12, се споменава Директивата относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (Директива 96/71), която следва да се приложи в случай, че за оказването на каботажни услуги, превозвачите командироват от държавата-членка, в която обичайно работят, работници с които са в трудови отношения. Това съображение не е отразено нито в отделните членове, нито в изложението на мотивите.

4.7

Този аспект става още по-важен предвид на това, че законодателните разпоредби на Общността в сектора на автомобилните превози и по-специално тези, които засягат социалната област, не се прилагат правилно във всички държави-членки.

5.   Специфични забележки

5.1   Приложно поле (член 1)

5.1.1

ЕИСК изразява съжалението си, че Регламентът не обхваща международния превоз с маса до 3,5 тона. Като се има предвид обхватът на куриерските услуги и на услугите за доставка до дома, включително в граничните региони, би било оправдано в Регламента да се включат използваните в този сектор превозни средства с маса до 3,5 тона, за да се избегнат ситуации на нелоялна конкуренция.

5.1.2

ЕИСК изразява опасенията си относно неприлагането по отношение на международните превози от държава-членка и с дестинация трета страна и обратно, докато не бъде сключено споразумение между Общността и съответната трета държава. Поради това ЕИСК призовава Комисията да предприеме всичко необходимо за сключването на такива споразумения, особено с държавите, които имат обща граница с Европейския съюз.

5.2   Определения (член 2)

5.2.1

ЕИСК приветства изясняването на новите определения относно приемаща държава-членка, превозвач, който не е установен в държава-членка, и каботажна транспортна операция.

5.3   Оперативно определение на „каботаж“ (членове 2 и 8)

5.3.1

Съгласно предложението на Комисията, на превозвачите се разрешава да извършват до три каботажни операции след международен превоз, след като бъдат доставени превозваните по време на операцията за входящ международен превоз стоки. Последната каботажна операция следва да се извърши най-късно в седемдневен срок.

5.3.2

Предимството на това оперативно определение е, че то еднозначно забранява на превозвачите, установени извън държава-членка, да влизат с ненатоварено превозно средство. Каботажът е разрешен само когато се извършва непосредствено преди или след международен превоз.

5.3.3

Недостатъкът обаче се състои в това, че теоретично след изтичане на седемдневния срок превозвачът може да повтори операцията за същото предприятие, със същия вид стока и по същия маршрут. Как да се гарантира в този случай временният характер на каботажните транспортни операции?

5.3.4

Поради тази причина ЕИСК отправя искане, в новия текст да бъде записано и подчертано, „временният характер“ на каботажа е негова основна характерна черта (3).

5.3.5

Макар каботажът да представлява само 3 % от международния транспорт на стоки (4), той все пак е важен за по-малките държави-членки, в които ограниченият вътрешен пазар на превози кара превозвачите да търсят възможности за фрахтоване в чужбина. Статистиките може да не са 100 % надеждни, тъй като каботажът се съобщава от страната, в която е регистриран превозвачът, но те показват, че това явление се разраства (5).

5.3.6

Дори ако тези статистически данни биха могли да бъдат подложени на съмнение, от тях се вижда, че каботажът има съществен дял в международния превоз, по-специално в по-малките стари държави-членки. Превозвачите от Нидерландия са най-активни на пазара на каботажа, следвани от Германия и Люксембург. През 2005 г. на тези три страни се пада половината от общите каботажни транспортни операции, извършени от превозвачи от ЕС-25. Въпреки че, обратно, процентът на навлизането на каботажни операции по държави (той представлява процента на каботажа във вътрешния пазар на дадена държава, т.е. национален превоз + каботаж) отбелязва бавно, но редовно нарастване, той остава в пренебрежимо малки размери. От 1999 г. насам каботажът навлезе в най-висока степен в Белгия, Люксембург и Франция: Белгия 2,87 %, Франция 2,50 % и Люксембург 1,99 % (6). В новите държави-членки процентът на навлизане на каботажа най-често е под 0,3 %, с изключение на Латвия (0,8 %).

5.3.7

ЕИСК изразява обаче своята загриженост поради отрицателното въздействие на каботажа върху малките и средните предприятия от сектора, което ще бъде значително по-силно, когато каботажът се извършва в старите държави-членки от оператори от нови държави-членки, които ще изпратят там водачи за извършването на каботажни операции със заплати, много по-ниски от тези в приемащите страни (7).

5.3.8

Ясно е, че ЕИСК не се противопоставя на навлизането на пазара на превозвачи от новите държави-членки, но се поставя въпросът за ограничаване и контрол на каботажа, за да се избягнат нелоялната конкуренция и социалният дъмпинг. Ето защо ЕИСК подкрепя избора на Комисията за установяване на правна рамка, която благоприятства регулираната конкуренция, а не пълното либерализиране на каботажа.

5.3.9

Оценката на въздействието на предложените от Комисията мерки показва също така ясно и нарастването на трафика от трети страни (наричан от някои „голям каботаж“) (8). Освен това все повече предприятия за превоз и логистика откриват филиали в новите държави-членки и изпращат водачи от тези държави да извършват международни превози между старите държави-членки по цени, които са извън всякаква конкуренция, тъй като са образувани въз основа на голямата разлика в заплатите на водачите в старите и новите държави-членки. Този допълнителен аспект на нелоялна конкуренция и на социален дъмпинг не е включен в предложението за регламент.

5.3.10

По тази причина ЕИСК изразява съжаление поради липсата на социалното измерение в законодателния пакет и особено в настоящото предложение. Не се взема предвид голямата разлика в заплатите, съществуваща между новите и стари държави-членки в сектора, нито отрицателното въздействие върху малките и средните предприятия, заетостта и заплащането на водачите.

5.3.11

По отношение на контрола на каботажа (член 8), според Комисията органите за контрол могат да извършат по-лесно проверка дали дадена каботажна операция е допустима като проверят товарителниците CMR, в които са посочени датите на товарене и разтоварване при международния превоз. Освен това за всяка каботажна операция следва да се посочат следните данни: подател, превозвач, получател, място и дата на приемане на стоката и местопредназначение на доставката, обичайно наименование на естеството на стоката и начин на опаковка, а за опасните стоки — общоприетото им описание, както и броят, специфичната маркировка и номерата на колетите, брутното тегло на стоката или количеството й, изразено по друг начин, регистрационните номера на превозното средство и на ремаркето. Действително, тези данни позволяват по-добро контролиране на каботажа, който следва да се осъществи в седемдневен срок.

Независимо от това ЕИСК застъпва становището, че изискването, каботажната операция да се ограничи в рамките на седем дни, може да улесни контрола й.

6.   А Директивата относно командироването на работници?

6.1

Директивата относно командироването на работници (Директива 96/71) в рамките на предоставянето на услуги следва да се прилага в случаите, когато за предоставянето на каботажни услуги превозвачите командироват работници, с които са в трудови отношения, от държава-членка, в която работят обичайно.

6.2

Трудността се състои в начина, по който тази директива е била транспонирана в националните законодателства, което в дадения случай е довело до различия в прилагането й, що се отнася до обхванатите сектори и продължителността на предоставянето на услугата. Така някои държави прилагат Директивата единствено в строителството, докато други я прилагат задължително от първия ден на предоставянето на услугата (9). Освен това Директивата дава възможност на държавите-членки за дерогация от прилагането й чрез колективни трудови договори, когато продължителността на командироването не превишава един месец (10).

6.3

По отношение на каботажа като се има предвид че прилагането на директивата е различно в отделните държави-членки, дори и тя да се прилага правилно, тя не може да доведе до разрешаване на проблемите, свързани с нелоялната конкуренция и със социалния дъмпинг.

6.4

Освен това не съществува контрол по прилагането на Директивата за командироването (11). Това е учудващ пропуск, като се има предвид, че според тази Директива всяка държава-членка е задължена да гарантира сътрудничеството между компетентните за социалното законодателство публични власти, съгласно предвиденото в горепосочената директива (12).

6.5

Поради това ЕИСК ще вземе предвид резултатите по тази тема от Европейския социален диалог в автомобилния сектор.

7.   Атестация на водача (член 5)

7.1

ЕИСК поставя искането, сертификатът на водач от трета страна също да удостоверява неговата регистрация в системата на социалното осигуряване.

8.   Контрол (от член 10 до член 15)

8.1

Предложението за Регламент задължава държавите-членки да обменят информация чрез националните пунктове за контакт, чието създаване е предвидено от Регламента относно условията за достъп до професията на автомобилен превозвач. Става дума за административни власти или органи, натоварени с обмена на информация със съответстващите им в другите държави-членки власти или органи.

8.2

Освен това е предвидено държавите-членки да включат в своя национален регистър на предприятията за автомобилен транспорт всички тежки и повтарящи се леки нарушения, извършени от техните собствени превозвачи, които са довели до налагането на санкция.

8.3

Предложението за Регламент въвежда нова процедура, която следва да спазва държавата-членка, която констатира нарушение, извършено от превозвач, установен извън нея. Тази държава-членка разполага с един месец, за да предаде информацията в съответствие с минимален стандартен формат. Тя може да поиска от държавата-членка, в която е установен превозвачът, да наложи административни санкции. Съответната държава-членка, в която е установен превозвачът, разполага с три месеца, за да информира другата държава-членка за последващите действия.

8.4

Според ЕИСК тези нови разпоредби представляват напредък. Независимо от това Комитетът изразява съжаление поради фрагментирането и разнородността на принципите и на процедурите за контрол и прилагане на европейското законодателство относно автомобилния транспорт. За ЕИСК принципът на екстериториалност, който се прилага в законодателството относно времето за почивка и управление на превозно средство (Регламент (ЕО) № 561/2006), би следвало също така да се прилага в случаите на нарушения на законодателството относно каботажа. Това би представлявало по-силен стимул за съблюдаване на законодателството.

8.5

Директива 2006/22 предвижда последователна национална стратегия за контрол и изисква от държавите-членки да определят орган за координация и контрол на законодателството относно продължителността на времето за управление на превозното средство и за почивка. За ЕИСК контролът на каботажа следва да представлява част от тази стратегия.

8.6

Същото се отнася и за комитета, който следва да съдейства на Комисията. ЕИСК се противопоставя на това разрастване на броя на комитетите и призовава за един единствен комитет, съставен от представители на държавите-членки и от социалните партньори като наблюдатели, на който да бъде възложено да съдейства на Комисията в областта на контрола и прилагането на европейското законодателство в областта на автомобилния превоз.

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Превоз между страна А и Б, извършен от превозвач, установен в страна В.

(2)  Член 71, ОВ C 325, 24 декември 2002 г., с. 61 постановява:

„1.

С оглед прилагането на член 70 и като се имат предвид специалните аспекти на превозите, Съветът в съответствие с процедурата, посочена в член 251 и след консултиране с Европейския икономически и социален комитет и с Комитета на регионите установява:

a)

общи правила, приложими по отношение на международните превози, извършвани от или към територията на дадена държава-членка или които преминаващи през територията на една или повече държави-членки;

б)

условия, в съответствие с които превозвачи, които не са установени в дадена държава-членка, имат право да осъществяват превози в рамките на тази държава-членка;

c)

мерки за подобряване на безопасността на превозите;

г)

всички други подходящи разпоредби.

2.

Чрез дерогация от процедурата, предвидена в параграф 1, разпоредбите относно принципите на режима на превози, чието приложение би засегнало сериозно жизненото равнище и заетостта в някои области и самото функциониране на транспорта, предвид необходимостта от адаптиране на тези разпоредби към икономическото развитие вследствие на създаването на Общия пазар, те се утвърждават с единодушие от Съвета по предложение на Комисията, след консултиране с Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет.“.

(3)  На основата на Регламент (ЕИО) № 3118/93 на Съвета от 25 октомври 1993 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава-членка (ОВ L 279, 12 ноември 1993 г., стр. 1) и Тълкувателното съобщение на Комисията относно временния характер на каботажа при автомобилния превоз на стоки от м. декември 2004 г.

(4)  Кратки статистически данни, Yves Mathieu, 77/2007 г., „Trends in road freight transport 1999-2005“ (Тенденции в автомобилния превоз на стоки за периода 1999-2005 г.), стр. 4.

(5)  Кратки статистически данни, Simo Pasi, 27/2007 г., „Trends in road freight transport 1999-2005“ (Тенденции в автомобилния превоз на стоки за периода 1999-2005 г.), стр. 6; през 2005 г. има повишение от 2 % в сравнение с 2004 г.

(6)  Кратки статистически данни, Simo Pasi, 27/2007 г., „Trends in road freight transport 1999-2005“ (Тенденции в автомобилния превоз на стоки за периода 1999-2005 г.), стр. 6, през 2005 г. се наблюдава ръст от 2 % в сравнение с 2004 г.

(7)  Работен документ на Комисията, оценка на въздействието SEC(2007) 635/2 отбелязва, че по-специално разходите за труд (за водачите) може да варират от 1 до 3, а в някои случаи дори от 1 до 6 (страница 6).

(8)  В работния документ на Комисията, оценка на въздействието, SEC(2007) 635/2, страница 6 се отбелязва, че трансграничният превоз на товари (cross-trade) нараства непрекъснато със средно 4,4 % на година между 1999 г. и 2003 г. Този процент се е увеличил до над 20 % за 2004 г. и 2005 г.

(9)  Jan Cremers, Peter Donders, Editors, „The free movement of workers in the European Union“ („Свободното движение на работници в Европейския съюз“), European Institute for Construction Labour Research, CLR studies 4, 2004 г. По-конкретно това се отнася за Нидерландия, която прилага Директивата в строителството и изключва другите сектори, докато Белгия прилага Директивата за командироване от първия ден на предоставяне на услугата.

(10)  Член 3, параграф 4 на Директива 96/71/ЕО.

(11)  Ecorys, „Study on road cabotage in the freight transport market“ („Проучване на каботаж на пазара на автомобилни превози на стоки“), доклад на ГД TREN, с. 8.

(12)  Директива 96/71/ЕО, член 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните изменения, получили най-малко една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 4.5 и параграф 4.6

Параграф 4.5 и параграф 4.6 се заличават:

4.5.

ЕИСК смята обаче, че на социалното измерение на достъпа до пазара на международен автомобилен превоз на товари следва да се отдели по-голямо внимание. Наистина в съображенията, по-конкретно при разглеждането на съображение 12, следва да се спомене Директивата относно командироването на работници (Директива 96/71), в рамките на предоставянето на услуги, която следва да се приложи в случай, че за оказването на каботажни услуги, превозвачите командироват от държавата-членка, в която обичайно работят, работници с които са в трудови отношения. Това съображение не е отразено нито в отделните членове, нито в изложението на мотивите.

4.6

Този аспект става още по-важен предвид на това, че законодателните разпоредби на Общността в сектора на автомобилните превози и по-специално тези, които засягат социалната област, не се прилагат на практика във всички държави-членки.

Изложение на мотивите:

Социалното измерение по отношение на предоставянето на каботажни услуги вече се регулира, в голяма степен, чрез Регламент № 561/2006 относно хармонизирането на времето за управление и периодите на почивка и съответното транспониране в правния ред на различните държави-членки на Директива 2002/15/ЕО относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и чрез присъщото за каботажа ограничение във времето.

Резултати от гласуването:

Гласове „за“: 27 Гласове „против“: 41 Гласове „въздържал се“: 5

Параграф 4.6

Параграф 4.6 се изменя както следва:

4.6.

Този аспект става още по-важен предвид на това, че законодателните разпоредби на Общността в сектора на автомобилните превози и по-специално тези, които засягат социалната област, не се прилагат на практика във всички държави-членки. В заключение би било целесъобразно да се спомене за възможното явление каботаж от превозвачи от нови държави-членки, доколкото има преходни мерки след Договорите за присъединяване, сключени с новите държави-членки, дори поради факта, че всички преходни мерки ще отпаднат най-късно в края на 2009 г. и каботажът ще бъде разрешен.

Изложение на мотивите:

Преходните мерки за новите държави-членки ще отпаднат през 2009 г. Следователно, всички държави ще бъдат третирани еднакво по отношение на горепосочения регламент. Погледнато реално, регламентът ще влезе в сила след 2009 г. Този факт е важен, тъй като би трябвало да сложи край на спекулациите относно нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг от новите държави-членки.

Резултати от гласуването:

Гласове „за“: 27 Гласове „против“: 47 Гласове „въздържал се“: 4

Параграф 5.3.9

Параграф 5.3.9 се изменя както следва:

5.3.9.

Ясно е, че ЕИСК не се противопоставя на навлизането на пазара на превозвачи от новите държави-членки, но се поставя въпросът за ограничаване и контрол на каботажа, за да се избягнат нелоялната конкуренция и социалният дъмпинг.Ето защо ЕИСК подкрепя избора на Комисията за установяване на правна рамка, която благоприятства регулираната конкуренция, а не пълното либерализиране на каботажа. Оценката на въздействието на предложените от Комисията мерки показва ясно нарастване на трафика от трети страни на вътрешния пазар (трафик от трети страни в рамките на вътрешния пазар)  (1) . Освен това все повече предприятия за превоз и логистика откриват филиали в новите държави-членки и изпращат водачи от тези държави да извършват международни превози между старите държави-членки. Все пак, ЕИСК смята, че това е присъщо за етапа на разширяване на ЕС и целите на вътрешния пазар.

Изложение на мотивите

Отново се изразяват опасения от нелоялна конкуренция и социален дъмпинг и параграфът преповтаря нещо, което е било нееднократно отбелязано. За предпочитане е да се посочи, че ЕС се нуждае от по-нататъшно развитие на вътрешния пазар.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 31 Гласове „против“: 61 Гласове „въздържал се“: 0

Параграф 5.3.10

Параграф 5.3.10 се заличава:

5.3.10

Оценката на въздействието на предложените от Комисията мерки показва също така ясно и нарастването на трафика от трети страни (наричан от някои „голям каботаж“)  (2) . Освен това все повече предприятия за превоз и логистика откриват филиали в новите държави-членки и изпращат водачи от тези държави да извършват международни превози между старите държави-членки по цени, които противоречат са извън всякаква конкуренция, тъй като са образувани въз основа на голямата разлика в заплатите на водачите в старите и новите държави-членки. Този друг аспект на нелоялна конкуренция и на социален дъмпинг не е включен в предложението за регламент.

Изложение на мотивите

Поставянето на акцент върху социалните страни на регламента не означава, че винаги трябва да го правим само заради новите държави-членки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 33 Гласове „против“: 58 Гласове „въздържал се“: 5

Параграф 5.3.11

Параграф 5.3.11 се заличава:

5.3.11.

По тази причина ЕИСК изразява съжаление поради отсъствието на социалното измерение в законодателния пакет и особено в настоящото предложение. Не се взема предвид голямата разлика в заплатите, съществуваща между новите и стари държави-членки в сектора, нито отрицателното въздействие върху малките и средните предприятия, заетостта и заплащането на водачите.

Изложение на мотивите

Поставянето на акцент върху социалните страни на регламента не означава, че винаги трябва да го правим само заради новите държави-членки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 27 Гласове „против“: 62 Гласове „въздържал се“: 1

Параграф 6

Параграф 6 се заличава:

6.     А Директивата за командироване на работници?

6.1.

Директивата относно командироването на работници (Директива 96/71) в рамките на предоставянето на услуги следва да се прилага в случаите, когато за предоставянето на каботажни услуги превозвачите командироват работници, с които са в трудови отношения, от държава-членка, в която работят обичайно.

6.2.

Трудността се състои в начина, по който тази директива е била транспонирана в националните законодателства, което в дадения случай е довело до различия в прилагането й, що се отнася до обхванатите сектори и продължителността на предоставянето на услугата. Така някои държави прилагат Директивата единствено в строителството, докато други я прилагат задължително от първия ден на предоставянето на услугата. Освен това Директивата дава възможност на държавите-членки за дерогация от прилагането й чрез колективни трудови договори, когато продължителността на командироването не превишава един месец.

6.3.

По отношение на каботажа тази Директива не може да доведе до разрешаване на проблемите, свързани с нелоялната конкуренция и със социалния дъмпинг, поради различното й прилагане в отделните държави-членки — доколкото тя въобще се прилага.

6.4.

Освен това не съществува контрол по прилагането на Директивата за командироването. Това е учудващ пропуск, като се има предвид, че според тази Директива всяка държава-членка е задължена да гарантира сътрудничеството между компетентните публични власти, съгласно националното социално законодателство.

6.5.

Поради това ЕИСК ще вземе предвид резултатите по тази тема на Европейския социален диалог в автомобилния сектор.

Изложение на мотивите

Поради специфичните характеристики на транспортния сектор, социалните аспекти в него вече се регулират посредством Директива 2002/15/ЕО относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт и Регламент № 561/2006 относно хармонизирането на времето за управление и периодите на почивка на водачите, както и относно използването на цифрови тахографи.

По отношение на останалите социални аспекти, да се прилага Директива 96/71 за сектор като строителството, в който работниците се командироват за продължителен период от време, е различно от прилагането й за транспорта на товари в случай на каботажни услуги, които са продължение на международния транспорт. В последния случай командироването на водача не е същото, тъй като е част от работата му на водач в международния транспорт, която се урежда с разрешително на ЕС за транспорт.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 24 Гласове „против“: 63 Гласове „въздържал се“: 2

Параграф 6.3

Параграф 6.3 се изменя както следва:

„6.3.

По отношение на каботажа тази Тази директива не може да доведе до разрешаване на проблемите, свързани с нелоялната конкуренция и със социалния дъмпинг, поради различията в прилагането й в отделните държави-членки — доколкото тя въобще се доколкото изобщо се прилага.“

Изложение на мотивите

Поставянето на акцент върху социалните страни на регламента не означава, че винаги трябва да го правим само заради новите държави-членки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 32 Гласове „против“: 57 Гласове „въздържал се“: 2

Параграф 1.2

В параграф 1.2 се заличава следният текст:

„1.2.

ЕИСК е впрочем на мнение, че на социалното измерение на достъпа до пазара на международен автомобилен превоз следва да бъде отделено по-голямо внимание. Каботажът, както и трафикът от трети участници  (3) може да предизвика нелоялна конкуренция и социален дъмпинг в сектора поради разликите в заплащането на шофьорите от новите и от старите държави-членки.“

Изложение на мотивите

Желанието да поставим акцент върху социалните аспекти на горепосочения регламент, не означава, че трябва да го правим заради новите държави-членки. Нелоялна конкуренция може да има и да произлиза от всяка държава-членка. Що се отнася до споменаването на социалния дъмпинг, в ЕС определението за социален дъмпинг не може да се прилага, ако предприятията и лицата работят напълно законосъобразно, независимо къде се намират.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 28 Гласове „против“: 61 Гласове „въздържал се“: 1


(1)  В работния документ на Комисията, оценка на въздействието, SEC (2007)635/2, страница 6 се отбелязва, че трансграничният превоз на товари (cross-trade) нараства непрекъснато със средно 4,4 % на година между 1999 и 2003 г. Този процент се е увеличил до над 20 % за 2004 и 2005 г.

(2)  В работния документ на Комисията, оценка на въздействието, SEC (2007)635/2, страница 6 се отбелязва, че трансграничният превоз на товари (cross-trade) нараства непрекъснато със средно 4,4 % на година между 1999 и 2003 г. Този процент се е увеличил до над 20 % за 2004 и 2005 г.

(3)  Като трафик от трети участници се разглежда превозът между страна А и Б, извършен от превозвач, установен в страна В.


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ново управление на летищата за намаляване на емисиите на CO2

(2008/C 204/10)

В писмо от 4 юли 2007 г. португалското министерство на транспорта, в контекста на португалското председателство на ЕС, поиска от ЕИСК, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Ново управление на летищата за намаляване на емисиите на CO2“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 февруари 2008 г. (докладчик: г-н McDonogh).

На 443-та си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март (заседание от 13 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 103 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

Насърчаване на летищата да възприемат стратегии за управление, насочени към намаляване на емисиите на въглероден двуокис, посредством въвеждането на модел за контрол на въздуха, при който се установяват всички източници на NOx и се поставят цели за намаляване на CO2. Този модел следва да бъде калибриран въз основата на измервания, направени в пунктове за контрол на качеството на въздуха, разположени на територията на всяко едно летище. Основните зони, които трябва да бъдат включени в модела, са летището, летищните сгради (терминалът и свързаните с него обслужващи съоръжения), паркингите и наземният достъп.

Следва да се насърчава възприемането на признати строителни стандарти и на най-добрите международни практики в областта на изграждането и експлоатацията на летищната инфраструктура, с цел да бъде сведен до минимум свързаният с това въглероден отпечатък. Основните примери в това отношение са изолациите, максималното използване на естествената светлина и на пасивното слънчево отопление, събирането на дъждовна вода, слънчевата енергия, комбинирани системи за производство на топлинна и електроенергия, интелигентните системи за сградна автоматизация и използването на топлообменни апарати.

Насърчаване на летищата да използват енергия, произведена от възобновяеми източници.

Насърчаване на използването на щадящи околната среда превозни средства, които осигуряват междуполетната подготовка на летища с висока натовареност. Летищата биха могли също така да насърчават пътниците да използват щадящи околната среда превозни средства, като прилагат диференцирани такси за паркинг и предлагат места за паркиране с преференциални условия.

Насърчаване на летищата да свеждат до минимум производството на отпадъци чрез осигуряването на по-ефективни летищни съоръжения за рециклиране. Би било целесъобразно като основен индикатор за въздействието върху околната среда да се използва количеството отпадъци, генерирано от един пътник.

Въздействието от пътуването с леки автомобили до летищата следва да бъде сведено до минимум чрез осигуряване на устойчиви транспортни алтернативи за пътниците и за персонала като железопътни връзки, автобусни връзки, инициативи, свързани със съвместно използване на автомобили и използване на велосипеди.

Насърчаване на летищата, доколкото е възможно, да подобрят процедурите по управление на въздушното движение в района на летищата и около тях, за да намалят изгарянето на гориво от въздухоплавателните средства.

Доколкото е възможно, помощните двигатели следва да не се оставят включени, докато въздухоплавателното средство е на земята. Стационарно наземно електрозахранване и предварително кондициониран въздух следва да се осигуряват от сградата на терминала.

Противодействие или забрана на използването на въздухоплавателни средства с по-стари двигатели, които не са ефективни по отношение разхода на гориво, чрез увеличаване на таксите за излитане и кацане за тези въздухоплавателни средства посредством диференцирано таксуване.

Противодействие на използването на по-шумни въздухоплавателни средства чрез приемане на схеми за класификация на шума от въздухоплавателните средства и свързани с тях схеми за квоти на шума на летищата.

Намаляване на емисиите чрез системен подход: въпреки че безопасността остава главен приоритет, трябва да се отчитат всички фактори, включително конструкцията и функционирането на корпуса и двигателя, възможните компромиси, алтернативните горива, наземните служби, капацитета на летищата и управлението на въздушното движение.

Предпочитане на заход за кацане с продължително снижаване (CDA — continuous descent approach), при който въздухоплавателното средство започва равномерно снижаване на по-голяма височина и равномерно се спуска към земята, пред заход за кацане със стъпаловидно снижаване, при който се изисква въздухоплавателното средства да лети без промяна на височината през по-дълги периоди от време, поради което е необходима по-мощна тяга за поддържане на постоянна скорост и следователно се изразходва повече гориво. Продължителното снижаване означава, че въздухоплавателното средство се снижава с по-ефективна скорост и следователно намалява разхода на гориво. По всяка вероятност този подход би трябвало да оказва въздействие върху качеството на въздуха в периметър 24-32 км от летището.

Използване на турбовитлови самолети при всички пътувания на разстояния под 500 километра, както и при маршрути, при които броят на пътниците, обслужвани на всяка една отсечка от маршрута, не превишава 70, ако разстоянието, което въздухоплавателното средство може да измине без презареждане, допуска това.

Намаляване на потреблението на гориво посредством изключването на 1 или 2 двигателя при рулиране до и от пистата.

2.   Въведение

2.1

Въздухоплаването има значителен принос за генериране на емисии от парникови газове. Понастоящем тези емисии съставляват около 3 % (1) от общите емисии на парникови газове в ЕС и са се увеличили с 87 % от 1990 г. Бързото нарастване на емисиите, генерирани от въздухоплаването, контрастира с постигнатите от редица други сектори на икономиката успешни резултати във връзка с намаляването на емисиите. Ако не се предприемат мерки, до 2012 г. нарастването на генерираните в резултат от полетите от летищата на ЕС емисии ще погълне над една четвърт от 8 %-ото намаляване на емисиите, което държавите от ЕС-15 трябва да постигнат, за да изпълнят целта от Протокола от Киото. По всяка вероятност до 2020 г. емисиите, генерирани от въздухоплаването, ще нараснат повече от два пъти по отношение на настоящите нива.

2.2

Въздухоплаването стимулира икономиката, търговията и туризма, създава възможности за бизнеса и увеличава потенциала за подобряване на качеството на живот както в развитите, така и в развиващите се региони.

2.3

Годишно въздухоплаването превозва 2 милиарда пътници и 40 % (в стойностно изражение) от стоките, представляващи междурегионален износ. Четиридесет процента от международните туристи пътуват по въздуха. В световен мащаб въздухоплаването създава 29 милиона работни места. Неговото общо икономическо въздействие се оценява на 2 960 милиарда USD, което се равнява на 8 % от световния БВП.

2.4

Летището следва да бъде неразделна част от местната инфраструктура и да играе водеща роля в опазването на околната среда на местно ниво.

2.5

Ефективността и максималното използване на летищната инфраструктура зависят до голяма степен от контрола на въздушното движение. Въвеждането и внимателното проследяване на ефективни процедури за контрол на въздушното движение както на самите летища, така и в близост до тях, може да ограничи количеството гориво, изразходвано при излитане, кацане и рулиране на летището.

2.6

Много летища като лондонското летище Gatwick, парижкото летище Orly, миланското летище Linate и др. вече изпитват остър недостиг на капацитет. До 2010 г. в тяхното положение ще се окажат приблизително още 15 европейски летища. Органът на гражданското въздухоплаване на Обединеното кралство е сред тези, които смятат, че слотовете следва да се продават на търг на въздухоплавателните компании и впоследствие да се търгуват на прозрачен вторичен пазар, с цел да се насърчи по-доброто използване на един ограничен ресурс.

2.7

Летищните инфраструктури и свързаните с тях наземни съоръжения могат да се използват по-ефективно чрез експлоатация на по-големи въздухоплавателни средства там, където това е възможно. Въпреки че много полети са пълни, средният брой на пътниците на борда на всяко въздухоплавателно средство, което използва много летища, е само 68. Въздухоплавателните средства са прекалено малки и въздухоплавателните компании нямат достатъчно стимули за въвеждане на по-големи и по-съвременни въздухоплавателни средства, тъй като този вид ефективност не може да бъде насърчаван чрез летищните такси. За да се подобри положението, следва да се въведе комбинация от пазарни механизми и правила за ефективност, като например правилото, според което превозвачите са задължени да използват своите изходи най-малко веднъж на час, в зависимост от вида на използваното въздухоплавателно средство, или да ги предоставят на друг превозвач.

2.8

Предложението на Комисията (проектът SESAR) за установяването на единно отворено небе за Европа, което да обедини отделните национални системи за въздушен контрол, които съществуват понастоящем, предлага възможност за значително повишаване на ефективността от използването на въздушното пространство при кацане и при излитане, като по този начин се намалят кръженето във въздуха при кацане и престоят на земята, т.е. изчакването на слот съответно за кацане и за излитане. (Международната организация за въздушен транспорт (IATA) прогнозира, че по-ефективни системи за контрол на въздушното движение биха позволили да се спестят 12 % от световните емисии на CO2 от въздухоплавателните средства). Комитетът настоятелно приканва всички заинтересовани страни да постигнат бърз напредък в преговорите за въвеждане на този нов режим и да не допускат това да се отлага посредством тактики за забавяне, прилагани поради секторни интереси.

3.   Въздухоплаването — източник на шум и емисии

3.1

Въздействието на въздухоплаването върху околната среда се оценява на около 2 % от световните емисии на парникови газове и този дял може да нарасне двукратно до 2050 г.

3.2

През годините въздухоплавателната индустрия е изпреварила много други индустриални сектори в намаляването на шума и емисиите на единица производство. Понастоящем горивната ефективност се повишава с 1-2 % годишно, а емисиите заемат около 2 % от общия обем. Ръстът на въздухоплаването е 5 % годишно, докато икономиите, постигнати благодарение на енергийната ефективност, са по-малко от 1,5 %. Прогнозира се обаче, че растежът във въздухоплаването ще бъде по-бърз и поради тази причина технологичните подобрения сами по себе си няма да са достатъчни за решаването на проблема.

4.   Шум и качество на въздуха около летищата

4.1

Въздухоплавателната индустрия се ангажира с прилагането на балансирания подход на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) за управление на шума, който е насочен към намаляване на излагането на населението на въздействието на шума по най-целесъобразен от икономическа гледна точка начин.

4.2

Намаляването на шума при източника чрез средствата на техническия прогрес е основен елемент в това отношение и през изминалите десетилетия бяха постигнати значителни подобрения, а през следващите 15 години се цели по-нататъшен прогрес. ЕС прие директива (2), в която се установяват принципи за управление на шума от въздухоплавателните средства и се въвеждат експлоатационни ограничения, включително и разпоредба за изтегляне на посочените в Глава 3 най-шумни въздухоплавателни средства от летищата в ЕС. На настоящия етап следва да се направи преглед на резултатите от тази директива.

4.3

Летищата и службите за управление на полетите се стремят да прилагат заход за кацане с постоянно снижаване и други полетни процедури за намаляване на шума при полетите там, където това е целесъобразно, като същевременно запазват капацитета на пистите. Това беше посочено като основна област, в която могат да се направят подобрения, с цел намаляване на емисиите на СО2 в летищата и около тях.

4.4

Правителствата трябва да осигурят превантивни мерки за планиране и управление на използването на земята около летищата.

4.5

Загрижеността относно качеството на въздуха на местно ниво изисква всестранни действия, насочени към всички източници на емисии във въздуха и на земята, включително и към дейности като индустрията и движението по пътищата, които не са свързани пряко с въздушния превоз, но са съпътстващ продукт от обслужването на летищата. Следва да се насърчава свързването на летищата с железопътните мрежи, така че да се създадат екологично устойчиви транспортни алтернативи за достигане до летищата. Развитието на автобусните и железопътните мрежи също е основен фактор в това отношение. Летищата следва да насърчават използването на автомобили, щадящи околната среда, чрез диференцирано таксуване и места за паркиране с преференциални условия. Използването на по-чисти енергийни източници като газ и електричество следва да бъде минимално изискване към летищните обслужващи превозни средства. Някои видове превозни средства вече използват електрически батерии и това следва да се разширява там, където специфичните експлоатационни изисквания го позволяват. Тъй като придвижването на персонала от и до летищата може да генерира значителен автомобилен трафик, следва да се насърчават алтернативни възможности като автобуси за персонала, съвместни пътувания с автомобил, стъпаловиден график на смените за избягване на пиковите периоди и придвижване на летищния персонал с велосипеди, ако това е възможно.

4.6

Технологичният прогрес почти премахна видимия пушек и въглеводородните емисии, а азотните окиси от двигателите на въздухоплавателните средства за последните 15 години постепенно бяха намалени с 50 %. До 2020 г. новите технологии на двигателите се очаква да доведат до допълнително намаление на азота с 80 %.

4.7

В процес на разработка са системите с горивни клетки, които биха могли да заменят спомагателните бордови енергийни агрегати (СЕА), като по този начин емисиите се намалят до 75 % на единица производство.

4.8

Летищата и въздухоплавателните компании се ангажират да използват по-чисто и по-ефективно оборудване и по-чисти и по-ефективни транспортни средства за наземното обслужване, като същевременно оказват натиск върху правителствата и местните власти да осигурят по-чист наземен достъп до летищата като влакове или метро.

4.9

Обикновено по време на престоя си на земята въздухоплавателните средства държат включен един от своите двигатели, за да осигуряват захранване на самолета.

5.   Приносът на въздухоплавателните средства за изменението на климата

5.1

На въздухоплаването се дължат приблизително 2-4 % от европейските емисии на CO2 в резултат от използването на изкопаеми горива. По прогнози на Междуправителствената комисия по изменение на климата към 2050 г. този показател може да достигне почти 5 % или повече. Също така се отбелязва, че до 2012 г. нарастването на емисиите от въздухоплаването може да погълне над една четвърт от екологичния принос на ЕС съгласно Протокола от Киото. Постигането на международно споразумение за предприемане на действия се оказва трудно, но с предложената директива се цели да се осигури модел за действие в световен мащаб и тя е единствената инициатива, която предлага тази възможност.

5.2

Осемдесет процента от емисиите на парникови газове, генерирани от въздухоплаването, са свързани с пътническите полети на разстояние повече от 1 500 километра/900 мили, за които на практика не съществува алтернатива.

5.3

Въздухоплаването се ангажира с активното проучване на постепенното въвеждане на алтернативни горива, като например течна биомаса, с цел по-нататъшно намаляване на емисиите на CO2.

5.4

Технологичният прогрес, подобренията на инфраструктурата и добрите експлоатационни практики в летищата, наред с подходящите пазарни мерки понастоящем се смятат за най-ефективните и целесъобразни от икономическа гледна точка средства, за да се отговори на безпокойствата, свързани с изменението на климата.

5.5

Летищата се нуждаят от международни стандарти и глобални политики, а не от недалновидни мерки „на парче“.

5.6

Проектирането на летищата може да изиграе положителна роля за намаляване на емисиите, най-вече ако се препроектират пистите за рулиране и пътническите ръкави, с цел да се намали претовареността на летищата. Сградата на терминала следва да се проектира по такъв начин, че да бъдат сведени до минимум потребностите от енергия за отопление и кондициониране на въздуха и там, където това е възможно, да се обмисли използването на слънчеви батерии, максималното използване на естествена светлина и на пасивно слънчево отопление, използването на комбинирани системи за производство на топлинна и електроенергия и на топлообменни системи, включването на съоръжения за събиране на дъждовната вода в проекта на сградите, която да се използва в тоалетните и за измиване на въздухоплавателните средства и др. Температурата в сградите на терминалите следва да се контролира по ефективен начин, с цел да се намалят загубите на енергия при пренагряване или преохлаждане.

5.7

Оперативното управление на летището следва да бъде насочено към намаляване на отпадъците, генерирани от един пътник, чрез използването на по-ефективни инициативи за рециклиране, които се контролират пряко от летищата или са предвидени в споразуменията за определено ниво на обслужване, сключени с въздухоплавателните компании и други основни партньори в обслужването.

5.8

Директивата, с която въздухоплаването се включва в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) (3)може да повлияе положително върху повишаването на информираността на обществото, да предложи значителни нови ресурси за намаляване на отделянето на въглерод и да осигури инструмент за интернализиране на онези външни екологични разходи, които до този момент въздухоплавателната индустрия е можела да пренебрегва. Като се има предвид нивото и нестабилността на цените на въглерода, е малко вероятно тя да има значително въздействие върху непрекъснатото увеличаване на въздушния трафик и на емисиите.

6.   Заключения — следващи стъпки

6.1

За да се подходи проактивно, своевременно и икономически целесъобразно към въпроса за въздействието на летищата върху околната среда, е необходимо пълно сътрудничество и съгласие на международните органи, правителствата и заинтересованите участници от индустрията.

6.2

Намаляване на емисиите чрез системен подход: въпреки че безопасността остава главен приоритет, трябва да се отчитат всички фактори, включително конструкцията и функционирането на корпуса и двигателя, възможните компромиси, алтернативните горива, наземните служби, капацитета на летищата и управлението на въздушното движение.

6.3

Консолидирането на дългосрочните цели на летищата в областта на опазването на околната среда въз основа на надеждни и подлежащи на проверка данни и изисквания, представлява неотложен приоритет. В тези цели следва да се включат всички аспекти на дейностите, осъществявани в летищата (въздушно движение, сградни съоръжения, наземен достъп и др.).

6.4

Създаването на нова летищна инфраструктура с цел намаляване на разхода на гориво преди излитане и след кацане следва да бъде основен параметър при проектирането на всички бъдещи летища. Следва да се проучат допълнително и да се приложат там, където това е възможно, инициативи като осигуряване на зони за престой и захранване на големите летища, към които търговските самолети биха могли да бъдат изтегляни с изключени двигатели; двигателите би следвало да се включват едва 10 минути преди излитане.

6.5

Предпочитане на заход за кацане с продължително снижаване, при който въздухоплавателното средство започва снижаването на по-голяма височина и равномерно се спуска към земята, за разлика от заход за кацане със стъпаловидно снижаване, при който има преразход на гориво. Продължителното снижаване означава, че въздухоплавателното средство се снижава с по-ефективна скорост и следователно намалява разхода на гориво.

Брюксел, 13 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Вж. http://ec.europa.eu/environment/climat/aviation_en.htm

(2)  Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2002 г. относно установяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността (текст от значение за ЕИП), ОВ L 85, 28.3.2002 г., стр. 40-46.

(3)  COM(2006) 818 окончателен — 2006/0304 (COD) и становище на Комитета ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 5.


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/43


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насоки относно прилагането на член 81 от Договора за ЕО към морските транспортни услуги“

(2008/C 204/11)

На 20 ноември 2007 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29А от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви допълнение към становище относно:

„Насоки относно прилагането на член 81 от Договора за ЕО към морските транспортни услуги“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 февруари 2008 г. (докладчик: д-р Bredima).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 117 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК смята, че структурата и настоящата редакция на проекта за Насоките като цяло могат да бъдат одобрени. Въпреки това, той отбелязва разлика по отношение на подробното разработване на главата, посветена на линейното корабоплаване, в сравнение с това на случайните морски превози (пулове). Разделът от главата за линейното корабоплаване, разглеждащ обмена на информация, е доста подробен и изглежда относително полезен по отношение на представянето и тълкуването на съответната съдебна практика и практиката на вземане на решения по темата. По принцип, проектът за Насоки за линейните превозни услуги изглежда ясен и се основава на съществуващата съдебна практика и продължителни подробни обсъждания с представители на съответния бранш. От друга страна, не са толкова подробно разработени разделите, посветени на случайните морски превози по принцип и на пуловете за случайни морски превози в частност. ЕИСК предполага, че липсата на подробни разпоредби се дължи до голяма степен на отсъствието на съдебна практика и следователно на опит на съответните (в областта на конкуренцията) органи, включително и на Европейската комисия, по отношение на случайните морски превози и на пуловете за случайни морски превози, тъй като до момента не са подавани официални жалби от наематели на плавателни съдове.

1.2

ЕИСК призовава отново, както и в свои предходни становища (2004 г., 2006 г., 2007 г.), ЕС да започне съдържателни консултации с други юрисдикции с цел да се определи съвместимостта между съществуващите режими, регулиращи търговията, извършвана от линейното корабоплаване в света. Освен това, ЕИСК отново отправя съдържащите се в същите тези становища препоръки при разглеждането на правилата за конкуренцията в областта на морския транспорт Европейската комисия да взема под внимание и аспекта, свързан с човешките ресурси (напр. въздействието върху заетостта на европейските морски лица), в допълнение към факторите, отнасящи се само до конкуренцията.

1.3

ЕИСК предлага да се използват пояснителни примери, за да се конкретизира съдържанието на (проекта за) Насоките, разглеждащи линейното корабоплаване, по-специално когато данните се смятат за „исторически“.

1.4

Тъй като разделите, в които се разглеждат случайните морски превози и пуловете за случайни морски превози, не са толкова подробни поради изложените по-горе предполагаеми причини, ЕИСК си задава въпроса, дали съдържащите се в тях разпоредби ще бъдат достатъчни, за да предоставят на операторите на случайни морски превози (пулове) необходимите насоки, за да извършват самостоятелно оценка на споразуменията за сътрудничество, в които участват. Възможно е да е необходима по-голяма яснота на текста на някои раздели от проекта на Насоките, които третират случайните морски превози (пулове). По същия начин може би е целесъобразно да се обмисли разширяването на обхвата на Регламента за консорциумите, който в момента е ограничен до търговия с контейнерни превози, с цел да обхване и други сегменти на световния пазар на превози.

1.5

ЕИСК подчертава, че пуловете за превоз не съставляват по-голямата част от пазарите на случайни морски превози. На практика мнозинството от случайните превози с плавателни съдове се извършват от множество малки или средни предприятия, които се конкурират помежду си за превоз на товари. Поради тази причина ЕИСК смята, че в Насоките е необходимо да се въведе конкретен текст, който пояснява и взема под внимание този въпрос. Нещо повече, Европейската комисия следва също да даде повече указания за прилагането на правилото de minimis по отношение на пулове, които са твърде малки, за да оказват чувствително влияние върху пазарите, в които оперират.

1.6

Буди разочарование фактът, че в насоките за пуловете за случайни морски превози не се дава изчерпателен отговор на въпросите, които пораждат несигурност и дори загриженост у операторите на пулове за случайни морски превози. ЕИСК споделя впечатлението, което може да се придобие от проектонасоките, че пуловете за случайни морски превози сами по себе си не са в противоречие с правото на ЕО в областта на конкуренцията, но настоятелно призовава Комисията да предвиди по-конкретни указания в окончателната редакция на Насоките за прилагането на член 81, параграф 3 по отношение на пуловете за случайни морски превози, с цел да се осигурят необходимите инструменти за провеждането на самостоятелните оценки.

1.7

Заслужава да се отбележи, че в Насоките не се дава определение на термина „случайни морски превози“ и поради това не е ясно дали те са приложими и за морския пътнически транспорт и/или специализирани превози. Може да е целесъобразно да се предвиди изясняване и на този въпрос.

1.8

Освен това, по отношение на главата, в която се разглеждат случайните морски превози, ЕИСК предлага в Насоките да се поясни, че дейността на корабните комисионери не се различава съществено от тази на управителя на пул по отношение на определянето на цените. Пазарите на услуги за случайните морски превози, включително и тези, на които оперират и пуловете за превоз, са тръжни пазари, т.е. цените се определят от договарящите цената страни и се основават на предлагането и търсенето. Самият факт, че управителят на пула договаря с наемателя на кораба цена за използване на плавателен съд на пула, следователно не може да представлява „определяне на цена“ като твърдо установено ограничение.

2.   Въведение

2.1

На 13 септември 2007 г. Европейската комисия публикува дългоочаквания проект за Насоки относно прилагането на правилата на ЕО в областта на конкуренцията към морските транспортни услуги. Насоките се прилагат към споразуменията за сътрудничество в областта на морските транспортни услуги, които са пряко засегнати от промените, въведени с Регламент (ЕО) № 1419/2006, приложим за морския каботаж, услугите на линейното корабоплаване и услугите за случайни превози с плавателни съдове. Те имат за цел да предоставят указания за подпомагане на корабните дружества да извършват самостоятелно оценка на споразуменията за сътрудничество, в които участват, т.е. те следва да дадат възможност на съответните дружества да определят дали споразуменията за сътрудничество са съвместими с член 81 от Договора за ЕО. Насоките ще бъдат в сила за първоначален период от пет години.

2.2

Проектът за Насоките има за цел по-специално да изясни условията, при които операторите в линейното корабоплаване могат законно за обменят информация за товарите и при които операторите на случайни морски превози могат да сключват споразумения за създаване на пулове. За тази цел е предвиден комплексен набор от параметри. Въпреки това, на практика, реалната добавена стойност на (проекта за) Насоките, т.е. дали (проектът за) Насоките ще предостави необходимите указания за операторите относно това как да определят законността на тяхното планирано поведение на пазара, ще трябва да се оцени в бъдеще.

3.   Общи наблюдения

Услуги в линейното корабоплаване

3.1

Проектът за Насоките, в който се разглежда линейното корабоплаване, освен че потвърждава вече известен факт, т.е. че линейните конференции в търговията за и от ЕС ще бъдат премахнати, считано от 18 октомври 2008 г., анализира позволените средства за обмен на пазарна информация между самите линейни оператори. Въпреки че може да е необходимо някои подробности да бъдат доуточнени, Насоките в настоящата им редакция вероятно ще осигурят на сектора на линейното корабоплаване този вид обмен на информация, от който той се нуждае, за да функционира правилно.

3.2

Считано от 18 октомври 2008 г. линейните превозвачи, извършващи услуги до и/или от пристанище в ЕС, трябва да прекратят всички дейности в рамките на линейните конференции, които са в нарушение на правилата за конкуренция, независимо дали тези дейности са разрешени от други юрисдикции в света. ЕИСК смята, че за превозвачите, които извършват дейност в световен мащаб, ще бъде трудно да гарантират, че дейностите на линейните конференции, които са незаконни в ЕС, не засягат значително пазара на ЕС.

3.3

Що се отнася до линейното корабоплаване, вниманието е насочено върху системите за обмен на информация. На дружествата в линейното корабоплаване е предоставена известна свобода за обмен на информация. Важните елементи включват пазарната структура, вида на обменената информация, откога датира и честотата на обмена на данни. Ударението основателно е поставено върху обмена на бъдещи данни, по-специално прогнозни данни за капацитета и ценовите показатели. Изглежда, че за прогнозните данни за капацитета prima facie винаги съществува вероятност те да са незаконни. ЕИСК отчита, че последиците от обмена на информация трябва да се разглеждат за всеки отделен случай.

3.4

По отношение на ценовите показатели, малко вероятно е обобщеният ценови показател да нарушава закона, освен ако информацията не може да бъде индивидуализирана, така че предприятията да могат пряко или косвено да идентифицират конкурентните стратегии на техните конкуренти. Следва да се оцени степента на обобщаване на данните, „историческият“ или „нов характер“ на данните и честотата на публикуване, но в проекта за Насоките не се посочва конкретно какво значение следва да се отдава на тези фактори.

3.5

В Насоките не се съдържа никакъв нов елемент по отношение на линейните превозни услуги, а по-скоро се излагат отново общите критерии, разработени по-рано от Европейската комисия и европейските съдилища.

3.6

ЕИСК призовава отново, както и в свои предходни становища (1), ЕС да започне съдържателни консултации с други юрисдикции с цел да се определи съвместимостта между съществуващите режими, регулиращи търговията, извършвана от линейното корабоплаване в света. Освен това, ЕИСК отново отправя съдържащите се в същите тези становища препоръки при разглеждането на правилата за конкуренцията в областта на морския транспорт Европейската комисия да взема под внимание и аспекта, свързан с човешките ресурси (напр. въздействието върху заетостта на европейските морски лица), в допълнение към факторите, отнасящи се само до конкуренцията.

Услуги за случайни морски превози

3.7

Услугите за случайни морски превози се извършват в условията на силна глобална конкуренция и отговарят на много от характеристиките на идеалния модел на конкуренция. Стоката е еднородна и разходите за навлизане на пазара обикновено са много ниски. Много от дружествата се конкурират за бизнес, като в зависимост от изискванията на пазара се извършва заменимост между различни по големина и вид плавателни съдове. Информационните потоци също правят пазара много прозрачен. Търговската дейност се извършва главно въз основа на договор за наем на кораб за едно пътуване, договор за наем на кораб за последователни пътувания, договор за товарене, договор за наем на кораб за определено време. Ставките за товар, които могат да се постигнат на тези пазари, са много нестабилни и се променят в зависимост от условията на пазара. Накрая, пазарите на случайни морски превози са в състояние да отговорят бързо на развитието на пазара и на нуждите на превозвачите (2).

3.8

Пуловете за превоз функционират във всеки сектор от търговията със случайни морски превози. „Пулът“ обединява под общо административно управление сходни плавателни съдове с различни собственици. Управителят на пула управлява плавателните съдове като единна, съгласувана флота, събира постъпленията от тях и ги разпределя съгласно предварително определена система на „претегляне“, докато отделният собственик трябва да ръководи само плавателната/техническа експлоатация на плавателния съд. Пуловете обикновено се разработват по две причини. Първо, те се създават, за да дадат възможност на участниците да предоставят такива нива на обслужване, каквито все повече изискват големите клиенти. На второ място, те имат за цел да подобрят транспортната ефективност посредством специални инвестиции и увеличено използване на кораба. Пуловете извършват дейността си в среда, определяна от предлагането и търсенето, в която договорите се сключват въз основа на оферти, като ставките се определят до голяма степен от спот-пазара, купувачите са големи и съвременни дружества и брокерите предлагат по всяко време изключително прозрачна информация за тонажа и условията.

3.9

ЕИСК подчертава, че пуловете за превоз не съставляват по-голямата част от пазарите на случайни морски превози. На практика мнозинството от случайните превози с плавателни съдове се извършва от множество малки или средни предприятия, които се конкурират помежду си за превоз на товари. Поради тази причина ЕИСК смята, че в Насоките е необходимо да се въведе конкретен текст, който да пояснява и взема под внимание този въпрос.

3.10

ЕИСК отбелязва, че случайните превози с плавателни съдове, както и пуловете за морски случайни превози винаги са били предмет на правото на ЕО в областта на конкуренцията, т.е. много преди приемането на Регламент № 1419/2006, с който се предоставят изпълнителни правомощия на Европейската комисия по отношение на тези услуги. Въпреки това, през този период не са постъпили официални жалби от наематели на кораби по отношение на този сектор и поради това няма съдебна практика. ЕИСК предполага, че разделите на проекта за Насоките, отнасящи се до случайните морски превози (пулове), не са толкова подробно разработени, колкото тези за линейните превози именно поради липсата на съдебна практика и оттук на опит на съответните (в областта на конкуренцията) органи, включително и Европейската комисия. Освен това заслужава да се отбележи, че в проекта за Насоките не се дава определение на термина „случайни морски превози“ и поради това не е ясно дали те са приложими и за морския пътнически транспорт и/или специализирани превози. Може да е целесъобразно да се предвиди изясняване и на този въпрос.

3.11

Проектът за Насоките не отчита достатъчно спецификата на сектора на случайното корабоплаване и като че ли следва Насоките за хоризонтално сътрудничество, които не са насочени конкретно към даден сектор. Пуловете за превоз ще трябва да отговарят на изискванията на същите Насоки, които се прилагат към други сектори на индустрията, за да се гарантира, че няма да възпрепятстват свободната конкуренция или да възприемат поведение на картел.

3.12

Проектът за Насоките е доста общ и не осигурява точна правна сигурност. В него не се посочва изрично, че пуловете за превоз са несъвместими със законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, но и не се съдържат указания относно случаите на несъвместимост.

3.13

Най-важният раздел от проекта за Насоки разглежда оценката и класификацията на пуловете за превоз. Изходната точка е констатацията, че пуловете по принцип предполагат съвместен маркетинг и различна степен на съвместни производствени характеристики.

3.14

По отношение на съответния пазар ЕИСК смята, че в Насоките следва да се вземе в по-голяма степен под внимание факта, че при случайните морски превози, както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането, съществува значителен елемент на заменимост или взаимозаменяемост (напр. по отношение на вида и големината на плавателния съд, видовете договори за превоз и географския пазар). Освен това, ако един пул следва да извърши самостоятелна оценка, пазарните дялове не може да се определят за всеки отделен договор, а следва да се оценяват за даден период.

3.15

ЕИСК смята, че е необходимо да се извършат подобрения по отношение на значимостта и определенията на пазарния дял на пуловете за превоз и на „заменимостта“ между видовете търговия и кораби. Той посочва липсата на практически указания по отношение на определянето на съответния пазар. Въпреки това, пазарните дялове биха могли силно да се различават в зависимост от използваната методология.

3.16

При оценката на споразуменията за пулове за случайни превози с плавателни съдове по смисъла на член 81, следва да се подчертае, че управителят на пул „управлява“ събрания в пул флот от оперативна и търговска гледна точка и следователно предлага съвместен продукт посредством единствен икономически субект — пул. Предлагането на плавателни съдове на пазара е de facto второстепенна дейност на управителя на пул, чиято основна задача е да управлява предлаганите услуги. От своя страна отделните собственици запазват отговорността за чисто плавателната/техническа експлоатация на плавателните съдове. Пуловете предоставят съвместно „произведени“ услуги, които са резултат от значителна степен на интеграция на дейностите на участващите страни (3). По този начин споразуменията за създаване на пулове следва да се оценяват наравно с другите форми на съвместно производство или споразумения в специализирани области.

3.17

ЕИСК смята, че посочването на „фиксиране на цена“ като характеристика на функционирането на пула (и оттук като твърдо установено ограничение на конкуренцията) не може да бъде обосновано в Насоките с довода, че договарянето на цената между управителя на пула и клиента е присъща част от предлаганата услуга и резултат от договарянето на цената за използване на плавателен съд на пула чрез наддаване.

3.18

ЕИСК смята, че предвид целта на споразуменията за създаване на пулове и основните им характеристики, обикновено са изпълнени четирите условия, посочени в член 81, параграф 3 от ДЕО, за да бъдат освободени пуловете от забрана. Това мнение се подкрепя от факта, че пуловете се създават, за да задоволят нуждите и изискванията на наемателите на кораби и че функционират от десетилетия без да има подадени жалби до момента.

3.19

ЕИСК се надява, че Европейската комисия постоянно ще преразглежда Насоките в зависимост от натрупания опит и при необходимост ще внася допълнителни или пояснителни указания, ако и когато има такива, без да се чака изтичането на петгодишния период.

3.20

При първа възможност Комисията следва да започне преразглеждане на обхвата на груповите освобождавания за линейните консорциуми и в тази връзка да разгледа необходимостта от включването на други сегменти от световния пазар на превози, по-специално търговията със случайни морски превози, които се извършват редовно, по редовни маршрути — обща характеристика на редица специализирани търговии (напр. обикновени хладилни кораби, търговия с превоз на дървен материал, превозването на автомобили със специализирани плавателни съдове и ро-ро превози).

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 62-65, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 46-50, ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 130-136.

(2)  Доклад на Fearnleys „Правен и икономически анализ на случайните морски превози“ („The Legal and Economic Analysis of Tramp Maritime Services“), м. февруари 2007 г., стр. 14-31 http://ec.europa.eu/comm/competition/antitrust/legislation/maritime/tramp_report.pdf

(3)  Доклад на Fearnley, 2007 г.: авторите на доклада достигат до същото заключение.


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (Кодифицирана версия)“

COM(2008) 37 окончателен — 2008/0021 (COD)

(2008/C 204/12)

На 13 февруари 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 80, параграф 2 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (Кодифицирана версия)“.

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет реши със 121 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за изменение на Директива 67/548/ЕИО и Регламент (EО) № 1907/2006“

COM(2007) 355 окончателен — 2007/0121 COD

(2008/C 204/13)

На 13 юли 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за изменение на Директива 67/548/ЕИО и Регламент (EО) № 1907/2006“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 февруари 2008 г. (докладчик: г-н David Sears).

На 443-тата си пленарна сесия, проведена на 12 и 13 март 2008 г. (заседание от 12 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 124 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и препоръки

1.1

ООН, действайки от името на своите страни-членки, предложи модел на „Глобална хармонизирана система“ (GHS) за критериите и процесите, използвани при „класифицирането, опаковането и етикетирането на химични продукти“. Тази мярка цели да подкрепи световната търговия и да подпомогне по-слабо развитите икономики в техните усилия за защита на безопасността и здравето на работниците и потребителите.

1.2

ЕИСК подкрепя твърдо целта за глобална хармонизация, формата и правната основа на предложеното от Комисията законодателство, свързано с прилагането на системата и предложения график за въвеждане от производителите и доставчиците, който трябва да съвпадне с първия по-значителен краен срок за регистриране на „вещества“ в съответствие с Регламент (EО) № 1907/2006 (REACH).

1.3

ЕИСК изразява съгласие и с оценката на Комисията, че въпреки че промените в разработената в ЕС през последните 40 години система са както неизбежни, така и широко подкрепяни, краткосрочните ползи в рамките на ЕС е вероятно да бъдат пренебрежими, а разходите — потенциално високи. Поради това, ЕИСК смята, че на тези доста необичайни обстоятелства е трябвало да бъде обърнато по-голямо внимание при първоначалната оценка на въздействието. При липсата на каквато и да е значителна цялостна полза, всяка добавка или изменение на съществуващото законодателство, които не са от основно значение за прилагането на предложението на ООН, би трябвало да бъдат придружени от отделна обосновка за безопасност, здравна или икономическа обосновка. Най-вече трябва да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че по време на неизбежно дългия преходен период между тези две до голяма степен еквивалентни системи няма да бъдат правени компромиси със съществуващите стандарти. Ключово изискване ще бъде предоставянето на повече информация в търговските обекти.

1.4

ЕИСК смята също, че като се има предвид твърде сгъстения график, както и необходимостта първоначалните разходи да бъдат държани на ниско равнище, има възможност да се прояви гъвкавост по отношение на предложението и незабавното му въвеждане. Развитието на настоящата система до състояние, в която тя ефективно защитава здравето и безопасността на работниците и потребителите в ЕС отне много години, и вероятно същото ще е необходимо и за новата Глобална хармонизирана система. От първостепенно значение обаче, е ООН и Европейската комисия да предвидят дългосрочно финансиране в достатъчен размер, за да се гарантира, че процесът на хармонизация ще продължи — и че в крайна сметка ще обхване действителното класифициране и етикетиране на широко търгуваните стоки, а няма просто да бъде ограничен до критериите, върху които трябва да се основава това класифициране.

1.5

ЕИСК отбелязва със загриженост големия обем на текста на предложението, както сам по себе си, така и във връзка с други неотдавнашни предложения, като например с Регламента REACH, с многото други законодателни актове на ЕС, свързани с тези два регламента, и с постоянно нарастващия брой на ръководни насоки, които понастоящем се считат за необходими. Необходим е нов подход, за да не понесе европейската индустрия (без да говорим за процесите на мониторинг или изменение на законодателството) непоправими щети. Просто не е разумно да се приеме, че всички участници, от собственика на най-малкото предприятие до обикновено по-големите групи от ръководни служители в някой национален компетентен орган, ще трябва редовно да правят справки с над 20 000 страници взаимосвързана документация само по тези въпроси. Трябва да бъде намерен по-добър начин.

1.6

В същия дух ЕИСК изразява съжаление относно липсата на ключови дефиниции и, в частност, за преминаването от използването на термина „препарати“, който има специфично токсикологично значение, към „смеси“, който няма такова. Фактът, че все още не съществува европейска дефиниция на термина „химично вещество“, или на прилагателното „химичен“, продължава да води до объркване сред работници, потребители, мениджъри и законодатели. Целта на това предложение е да бъде неутрално по съдържание и да бъде прието с консенсус; то представлява чудесна възможност да се коригират грешките в детайлите; това вече се извършва в техническите приложения. Следва незабавно да се започне работа по осигуряването на стандартен набор дефиниции, приложими спрямо цялото, свързано с този въпрос законодателство, което в крайна сметка да доведе до съставянето на глосар на ключови термини на всички езици, в който да се идентифицират онези от тях, които са синоними (по всяка вероятност „химикали“, „химично вещество“, и „вещество“) и онези, които или имат различно значение или не са свързани (например „член“ и „продукт“). Следва също така да се идентифицират и избягват обърквания или асоциации от културно естество, свързани на някои езици с думите „вещества“ (в смисъла на наркотици, алкохол или тютюн) и „химични вещества“ (във връзка с терористични действия и други незаконни дейности).

1.7

Освен това ЕИСК отбелязва също и двойната опасност, свързана от една страна със свръхкласифицирането и свръхетикетирането, което в крайна сметка ще отслаби въздействието на абсолютно задължителните предупреждения, и от друга — да се разчита на етикетите като на единствен източник на информация, както за работниците, така и за потребителите. Разбира се, основната информация трябва да бъде включена, а също така е важно да се посочат и връзки към други, лесно достъпни източници на информация. Нарастващият дял на покупките по интернет и търсенето в интернет на информация за ползите и рисковете, свързани с определени продукти, показва, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на този въпрос. Дългите списъци със стандартизирани и непознати имена на съставки на сложни смеси не са от голяма полза за нуждите на центровете за спешна помощ и токсикологиите. Посочването на общите опасности, свързани с даден продукт и предпазните мерки, които следва бъдат взети, в съчетание с данните за контакт на център, с който може да бъде осъществена връзка 24 часа в денонощието, представлява най-добрата защита за всички засегнати. В особените случаи, когато става дума за технология, свързана със собственост, този подход защитава и производителя, какъвто е и случая в действащото законодателство.

1.8

ЕИСК отбелязва, че не е предложен етикет за много малките количества, които често се пренасят между лаборатории за целите на академични изследвания или за научноизследователска и развойна дейност в бизнеса. Подобен етикет може да бъде добавен към дългия списък с етикети, предложен от ООН, без особени затруднения, и следва да бъде предпочетен пред изключително рестриктивната, непропорционална и скъпа схема за освобождаване от етикетиране, която се предлага понастоящем.

1.9

Накрая, ЕИСК отбелязва, че ще нараства необходимостта от преразглеждане на качеството на използваните данни и на решенията, взимани от различните юрисдикции по цял свят. Със сигурност ще продължи натискът за постигане на договореност по отношение на резултатите от класифицирането, а не само относно критериите и процесите, водещи до тях. Глобалните нужди и ползи от подобна мярка са доста по-лесни за разбиране.

2.   Въведение

2.1

Това предложение има за цел да приведе действащото законодателство на ЕС в съответствие с неотдавна договорения модел на ООН за „Глобална хармонизирана система“ за класифициране, етикетиране и опаковане на суровини, междинни и крайни продукти, определени като „опасни“ или „рискови“ и описвани като „химични вещества“, „вещества“, „смеси“ или „препарати“. Ще бъде заменено европейско законодателство, датиращо от 1967 г. Много други директиви и регламенти, включително Регламент (EО) 1907/2006 (REACH), които се прилагат понастоящем, ще трябва да бъдат изменени. Дългосрочният ефект в рамките на ЕС би трябвало да бъде положителен, при условие че няма нарастване на разходите и бъдат постигнати някои по-малко значителни ползи. Като цяло, предложението би трябвало да улесни световния търговски обмен, като същевременно се запазят високи стандарти за защита на човешкото здраве и околната среда.

2.2

Директивата, която трябва да бъде заменена, приета преди 40 години, се отнася до класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни вещества 67/548/ЕИО. Тя обикновено се счита за първия елемент от общоевропейското законодателство за „химичните вещества“, насочено, в частност, към защитата на безопасността на работниците. Тя, както и големият брой изменящи я директиви и адаптации към техническия прогрес, понастоящем предоставят на производители и търговци, работници, дистрибутори и потребители, в и извън ЕС, хармонизирана система за класифицирането на „опасни вещества“, чрез определени изпитвания, въз основата на съгласувани крайни точки и критерии за риска; за подходящо етикетиране посредством ограничен набор от пиктограми и стандартизирани изрази, посочващи възможните рискове и препоръчващи процедури за безопасно боравене с продуктите, както и за тяхното опаковане, за да бъдат защитени редовните потребители и уязвимите групи, в частност малките деца.

2.3

Двадесет и една години след приемането на Директива 67/548/ЕИО, Директива 88/379/ЕИО за опасните препарати разшири процедурата от „вещества“ (относително ограничен списък с „елементи и техните съединения“) към теоретично безкрайния списък на „препарати“ („смес от две или повече вещества“). Признавайки, че е нежелателно или невъзможно да се провеждат опити с животни в такъв мащаб, директивата за първи път въведе в европейското право теоретична връзка между познатите или определими рискове от съставните вещества и най-вероятния риск от евентуалното смесване на тези вещества. Това направи възможно класифицирането, етикетирането и опаковането на даден препарат, без да има необходимост от по-нататъшни изпитвания.

2.4

Като се има предвид, че преобладаващата част от продуктите, продавани на потребителите, в действителност са „препарати“ (или дори „изделия“), това беше важна стъпка в посока гарантиране на безопасността на потребителите по отношение на продукти, които все още не бяха обхванати от конкретни и по-рестриктивни директиви, например тези, които се отнасят до продажбата на пестициди, почистващи препарати или козметика. Директивата от 1988 г. беше в значителна степен изменена през 1999 г. с Директива 1999/45/ЕО.

2.5

Горепосочените директиви, както и Директива 91/155/ЕИО за информационните листове за безопасност, впоследствие също изменена, представляваха, в продължение на много години, крайъгълните камъни за защита на потребителите и работниците в целия ЕС. Те допринасят и си взаимодействат с почти цялото останало законодателство на ЕС, насочено към защитата на човешкото здраве, безопасността и околната среда. Необходимо е постоянно актуализиране, което да отразява промените в обхвата, технологиите за производство и методите за тестване, наличността на продуктите и възможното им използване, както и най-новите научни знания относно въздействието на тези промени и за начините за смекчаване на възможните нежелани ефекти.

2.6

Също толкова важно е, че тези директиви „преследват цели по отношение на вътрешния пазар“, т.е. създаването на единен пазар в ЕС за различните продукти, за които се отнасят. Продуктите, независимо дали става въпрос за суровини, естествени или синтетични продукти, полуготови продукти или отпадъчни потоци, готови продукти или изделия, могат безопасно да бъдат внасяни или търгувани в и между държавите-членки, при условие, че отговарят на тези и други, имащи отношение по тези въпроси актове от законодателството на ЕС.

2.7

През 2001 г. Европейската комисия публикува Бяла книга относно стратегията за бъдеща политика в областта на химичните вещества. Миналата година този процес намери завършек с приемането на Регламент (ЕО) 1907/2006, познат като REACH, относно „регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества“. Директива 2006/121/ЕО, приета и публикувана по същото време, внесе допълнителни изменения в Директива 67/548/ЕИО, за да приведе двата акта в съответствие. Този процес вероятно ще продължи, когато се появят повече данни на разположение или при нужда от промяна на законодателството.

2.8

Гореизложеното засяга и се отнася до производството, дистрибуцията и пускането на пазара на определени продукти в рамките на ЕС, както и до търговския обмен между ЕС и неговите партньори — вносители и износители. Неизбежно, през същия период бяха развити подобни, но не идентични системи в редица други икономики по света, с които ЕС осъществява редовен търговски обмен чрез голям брой големи, средни и малки предприятия, установени в и извън неговите граници.

2.9

Редица други страни, обикновено по-слабо развити по отношение на техните икономики и/или законодателни структури, признаха необходимостта от подобна система за класифициране, етикетиране и опаковане на „опасни вещества“, но очакват договарянето на глобален хармонизиран модел, за да го приложат на местно ниво.

2.10

Признавайки, в началото на 90-те години, че тези национални или регионални системи, създадени независимо една от друга, макар и от първостепенно значение за защитата на човешкото здраве, безопасността и околната среда, биха могли също така да се превърнат в пречка пред световната търговия, Организацията на обединените нации положи усилия за изработване на предложение за Глобална хармонизирана система (GHS) за „класифицирането, опаковането и етикетирането на химични вещества и за предоставянето на информационни листове за безопасност“. В транспортния сектор вече съществуваха модели за такава хармонизация, в частност относно физическите опасности и острата токсичност.

2.11

Одобрение за разработването на този по-широк подход беше даден в Глава 19 от „Agenda 21“, приета от Конференцията за околната среда и развитието (UNCED) на ООН, проведена през 1992 г. Техническите данни трябваше да бъдат събирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международната организация на труда (МОТ) и Експертния подкомитет на ООН за транспортирането на опасни стоки (UNSCETDG).

2.12

През м. декември 2002 г., след почти едно десетилетие работа, представителите на около 160-те държави-членки на ООН, които участваха в процеса, постигнаха споразумение относно техническото съдържание на новата Глобална хармонизирана система (GHS). Световната среща на върха за устойчивото развитие (СВУР), проведена в Йоханесбург през м. септември същата година, насърчи страните, които са я подписали, „да приложат GHS колкото е възможно по-скоро, с цел системата да заработи напълно до 2008 г.“. Глобалната хармонизирана система на ООН, която отсега нататък имаше вече и срок за въвеждане — 2008 г., беше приета от Икономическия и социален съвет на ООН през м. юли 2003 г. Тези споразумения бяха подписани от представителите на всички 27 държави-членки на вече разширения ЕС.

2.13

През 2004 г. бяха приети редица изменения на първоначалното предложение на ООН, които бяха включени в препоръките относно „Глобална хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химични вещества (GHS)“, публикувани през 2005 г. от ООН. Този документ от 540 страници и последващите му редакции станаха популярни под названието „Пурпурната книга“, заради цвета на корицата, с която беше отпечатан. На съответния уебсайт на ООН могат да бъдат открити подробности за напредъка, постигнат от 65 държави, включително и 27-те от ЕС, с оглед на срока за въвеждане — 2008 г.

2.14

През 2006 г. в рамките на ООН бяха договорени допълнителни технически изменения, които бяха включени в преразгледано издание на Пурпурната книга, публикувано през 2007 г. Както би могло да се очаква при процес на глобално хармонизиране на съществуващите системи, отличаващ се с такъв обхват и степен на сложност, предложенията включват смесица от стари и нови критерии за изпитване и крайни точки, пиктограми, одобрени изрази и дизайн на етикети. Беше въведен „модулен подход“, който позволява съвместното съществуване на различни гледни точки, и постигането на споразумение между страните участнички (въпреки че прекалено честото прибягване до този подход естествено би премахнало много от планираните ползи).

2.15

Предлаганият от ООН модел обаче няма силата на закон и страните, които желаят да следват неговите препоръки, се нуждаят от законодателство за прилагането му. За държавите-членки на ЕС е необходимо предложение от Комисията.

2.16

През 2004 г. Комисията започна работа по изготвянето на предложение за прилагане, като през 2006 г. публикува първия проект за система на ЕС, съобразена с GHS. През същия период бяха извършени и публикувани оценки на въздействието. Проведената през третото тримесечие на 2006 г. по интернет консултация със заинтересованите страни, заедно с поредица въпроси, будещи загриженост, изразени от правните служби на Комисията, доведоха до значително преработване на първоначалното предложение. През м. юни 2007 г. то беше окончателно прието и публикувано от Комисията. В съответната работна група на Съвета вече започнаха технически прегледи. Както обикновено, сега се очакват становища от Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и от Комитета на регионите.

2.17

Широко разпространено е схващането, че текущите прегледи не следва нито да отлагат, нито значително да изменят предложенията за хармонизиране. Ползите като цяло се приемат като разпръснати, свързани главно със световната търговия, и ще се окажат по-малки, ако не бъде постигната хармонизация. Разходите в рамките на ЕС (или за търговските партньори на ЕС) ще нараснат значително, ако графикът за въвеждане се различава от вече договорения за REACH. Ползите за здравето, безопасността или околната среда ще се почувстват в най-голяма степен извън ЕС, в страните, които понастоящем нямат свои собствени ефективни системи.

2.18

Въвеждането на GHS ще има значително въздействие върху законодателството на ЕС в областта на транспорта и върху поредица от свързани законодателни актове на ЕС „надолу по веригата“, отнасящи се до потребителските продукти, боравенето с химични вещества за специфична употреба, контрола върху опасни или свързани с риск химични вещества, здравословните и безопасни условия на труд, отпадъчните продукти и такива в краен стадий на жизнен цикъл. При необходимост през следващите години ще бъдат изготвени допълнителни предложения, които да обхванат тези области. През м. август 2006 г. службите на Комисията публикуваха пълен списък със законодателните актове, които вероятно ще бъдат засегнати. В настоящото предложение са включени измененията на Регламент (EО) 1907/2006 (REACH).

3.   Обобщение на предложението на Комисията

3.1

Предложението е изложено в 3 „тома“ и 7 „приложения“. Във версията на английски език те наброяват общо малко над 2 100 страници. Въпреки че основните елементи на предложението са изложени в относително краткия I-ви том, който съдържа 64 страници, в целия документ се съдържа нов материал или нови и преразгледани интерпретации на стар материал. Ето защо, предложението трябва да бъде разглеждано в неговата цялост, в качеството му на основен акт от първичното законодателство на ЕС и националното законодателство, засягащо регулатори, производители, доставчици, дистрибутори, търговци, работници и потребители в и извън ЕС.

3.2

Във II-ри том, състоящ се от I приложение, са изложени подробните изисквания за класифициране и етикетиране на опасните вещества и смеси (154 страници).

3.3

В III-ти том, състоящ се от Приложения II до VII, се съдържат серия от специални правила за някои вещества и смеси; списъци с нови изречения за опасност и изречения за безопасност; нови пиктограми относно опасностите; подробно хармонизирано класифициране и етикетиране на някои опасни вещества; и таблица за транспониране, предназначена да помогне на потребителите, като покаже промените, настъпили по отношение на изискванията за класифициране и етикетиране съгласно Директива 67/548/ЕИО според новите изисквания и изречения за опасност, съдържащи се в предложения Регламент (430 страници). В края на този том е включена, или по-скоро скрита, „Правна финансова обосновка“, отнасяща се до предложението като цяло и необходима за правилното му оценяване, но представляваща относително малка трайна стойност или интерес в качеството си на първично законодателство.

3.4

Том IIIa и том IIIб се състоят от Таблици 3.1 и 3.2, които представляват част от Приложение VI, което се съдържа в III-ти том, както е посочено по-горе. Двата заедно представляват транспониране на Приложение 1 към действащата Директива 67/548/ЕИО в новата регулаторна рамка — почти 1 500 страници с решения относно класифицирането и етикетирането на конкретни опасни вещества, натрупани в продължение на повече от 40 години при оценяване на продукти в ЕС.

3.5

Оценката за въздействието на Комисията, която трябва да бъде разглеждана във връзка с гореизложеното, се основава на доклади, изготвени от консултантите на„RPA и London Economics“ и е относително кратка (34 страници).

3.6

Предложението е представено като Регламент въз основа на член 95 от Договора за ЕО, като: „целта е да се гарантират еднакви условия за всички доставчици на вещества и смеси на вътрешния пазар, както и високо ниво на защита на здравето, безопасността, околната среда и потребителите.“

3.7

В предложението се признава, че обхватът на съществуващото законодателство на ЕС и обхватът на предложението на ООН за Глобална хармонизирана система не са идентични. Те се различават от разпоредбите за класифициране и етикетиране в областта на транспорта, които вече бяха до голяма степен хармонизирани, по отношение на подробностите. В рамките на възможното, измененията, съдържащи се в разглежданото предложение, са били сведени до минимум. В някои случаи ще са необходими допълнителни предложения, по-специално по време на етапите на въвеждане на Регламента REACH.

3.8

Предложението възприема някои нови термини и дефиниции от Глобалната хармонизирана система на ООН, по-специално използването на термина „смес“ вместо „препарат“.

3.9

В предложението се признава, че всяка нова система на класифициране би могла да доведе до използване на лабораторни животни в голям мащаб. Където е възможно, трябва да бъдат използвани алтернативни методи. Предложението на Комисията като че ли забранява изрично експериментите върху хора или други примати за целите на тази класификация (в зависимост от недотам сигурното правно и лингвистично разграничение между „не би трябвало“ и „не трябва“ на различните официални езици на ЕС), въпреки че според модела на Глобалната хармонизирана система на ООН подобни изпитвания са разрешени.

3.10

Признават се проблемите, свързани с класифицирането на „смесите“. Предлагат се „свързващи принципи“, които имат за цел да улеснят извеждането по дедукция на предполагаеми ефекти, като се изхожда от продукти, които е вероятно да имат подобен ефект.

3.11

В предложението се предвижда възможността за използване на съкратени общоприети наименования за отделни вещества, сами по себе си или като съставки на смеси, когато официалните наименования, определени от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC), надвишават 100 знака. Освен това ще продължат да се използват и продуктови идентификатори (номера и наименования), предоставени от Chemical Abstracts Service (CAS) на Американското химично общество. Запазва се контролираната употреба на генерични наименования, които посочват правилно вероятна опасност, без да застрашават правата върху интелектуална собственост, свързана с точния състав на дадена смес, съгласно действащото законодателство.

3.12

Необходимият преходен период между двете системи е разгледан подробно. В предложението се признава недвусмислено, че новите критерии трябва да бъдат приложени първо спрямо „веществата“ и после спрямо „смесите“. За се избегнат ненужни тежести за предприятията, няма да има задължение за дадено предприятие да преименова или пре-етикетира продуктите (както „вещества“, така и „смеси“), които вече се намират в мрежата за доставки по времето, когато съответното законодателство влезе в сила.

3.13

От държавите-членки ще се изисква да назначават органи, които да следят за прилагането и изпълнението на Регламента, както и да определят „подходящи санкции в случаи на неспазване“. Отбелязва се, че „доброто сътрудничество между всички компетентни власти е от първостепенно значение“.

3.14

По принцип Регламентът ще се отнася до всички вещества и смеси, освен когато друг законодателен акт на Общността определя по-конкретни правила. Козметиката, ароматизантите, хранителните добавки, храните за животни и ветеринарните продукти, някои медицински изделия, продукти, регулирани от правилата, отнасящи се до гражданското въздухоплаване, автомобилния или железопътния транспорт, и амунициите (с изключение на „експлозивните продукти, продавани за декоративни цели“, т.е. фойерверките) не попадат в приложното поле на този Регламент.

3.15

Съгласно предложението отпадъците, така както са дефинирани от Директива 2006/12/ЕО, не могат да бъдат класифицирани като „вещества“ или „смеси“, или като „изделия“ по смисъла на този Регламент и поради това не попадат в приложното му поле.

3.16

Сплавите, обаче, са дефинирани като „смеси“, в съответствие с алинея 41 от член 3 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) и следователно са обхванати от настоящия регламент, както по всяка вероятност и същинските „смеси“ (но не и „препаратите“) на вещества от естествен произход като руди, минерали и растителни екстракти.

3.17

Променени са изискванията във връзка с етикетирането, както по отношение на оформлението, така и на съдържанието, в сравнение с действащата система в ЕС. Някои съществуващи пиктограми са заменени; други се добавят за пръв път. Разрешените понастоящем стандартизирани изрази за „риск“ и „безопасност“ са подменени с нови „сигнални думи“, „изречения за опасност“ и „изречения за безопасност“.

3.18

Всички горепосочени одобрени изрази са определени на всички официални езици на ЕС и трябва да бъдат използвани по целесъобразност върху всички етикети, в зависимост от страната, в която продуктът ще се продава на крайния потребител. Могат да бъдат използвани няколко езика, въпреки все по-ограниченото място. (В някои особени случаи може, разбира се, да се изисква допълнителен превод на етикетите и съпътстващата документация на „неофициални“, но необходими от правна гледна точка езици като уелски, или на други езици, например руски, турски, арабски или хинди, за да се отговори на нуждите на специфични местни или имигрантски групи).

3.19

В предложението се признава, че процесът на класифициране, и следователно на етикетиране и опаковане, се характеризира с постоянно актуализиране в рамките на ЕС, поради появата на нова информация или знания, или при промяна на методите за изпитване или на правните изисквания. В текста са изложени промените, изискващи предприемането на мерки и процедурите, които трябва да бъдат следвани.

3.20

Предвижда се Регламентът да влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник. Действащото законодателство по отношение на класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества би трябвало да се прилага най-късно до 1 декември 2010 г. (за да съвпадне с крайните срокове за регистриране съгласно Регламента REACH). Смесите би трябвало да бъдат класифицирани, етикетирани и опаковани съгласно действащото законодателство най-късно до 1 юни 2015 г. След тези дати ще се прилага единствено новото законодателство.

4.   Общи бележки

4.1

ООН, действайки от името на всички нейни страни-членки, предложи модел за „Глобална хармонизирана система“ за критериите и процесите, използвани при класифицирането, опаковането и етикетирането на „химични вещества“. Държавите-членки на ЕС постигнаха договореност, че, в идеалния случай, моделът би трябвало да бъде въведен до 2008 г. Комисията предложи законодателен акт за приложение под формата на разглеждания в настоящото становище Регламент.

4.2

ЕИСК твърдо подкрепя целта за глобална хармонизация, формата и правното основание на предложения законодателен акт и предложената времева рамка за въвеждането му, която трябва да съвпадне с първия важен краен срок за регистрирането на веществата съгласно Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).

4.3

ЕИСК отбелязва също така необходимостта от гъвкавост, за да могат да бъдат управлявани паралелно двете системи, по-специално по отношение на „смесите“, които в много случаи представляват „смеси“ на други „смеси“, чийто срок на съхранение се различава и може да бъде твърде дълъг, понякога месеци или дори години. Малко вероятно е преходът да се вмести в предложената времева рамка, но за щастие това не означава, че процесът ще бъде неефективен. При липсата на подобна гъвкавост, първоначалните разходи ще нараснат, а планираните дългосрочни ползи може да не бъдат реализирани.

4.4

Освен това ЕИСК отбелязва и изразява съгласие с уводните бележки на оценката на въздействието на Комисията, че „в дългосрочен план, въвеждането на GHS изглежда ще донесе ползи … тъй като, в крайна сметка, спестените разходи ще надхвърлят еднократните разходи по въвеждането й“, … въпреки че … „разходите по въвеждането трябва да бъдат следени, така че да бъдат постигнати нетни ползи … в предвидимо бъдеще и да се избегнат ненужни разходи и административни тежести за МСП“.

4.5

ЕИСК отбелязва и позициите, изразени от Комисията в нейната Правна финансова обосновка, че „законодателното предложение се отнася до въвеждането на международно споразумение. Дори и отрицателна ex-ante оценка не би попречила Комисията да представи законодателно предложение, тъй като не съществуват други възможности в политически план. Отрицателна ex-post оценка не би накарала Комисията да оттегли поетия ангажимент за въвеждане на договорената в международен план система за класифициране и етикетиране.“

4.6

Просто казано, Комисията вярва, че не е имала друг избор, освен да представи предложението, независимо от калкулирания или действителния баланс между разходите и крайните ползи. ЕИСК е съгласен, че при тези обстоятелства тази позиция е реалистична, но изразява съжаление, че в оценката на въздействието, въпреки че тя не представлява ключов елемент при взимането на решение, не са били проучени по-щателно вероятните разходи, свързани с въвеждането на регламента, за да могат още по време на изготвянето на предложението да се предвидят мерки за смекчаването им. Фактът, че същите консултанти (RPA) са изготвили подробен (и противоречив) анализ само за един засегнат сектор (някои потребителски продукти) подсказва, че подобни проучвания са могли да бъдат направени в по-голям мащаб и определено по по-ефективен начин, ако са били налице нужните средства, време и воля. Както при всички процеси на хармонизация, рискът от нарастващи разходи и изпаряващи се ползи е повече от очевиден.

4.7

Например, трудно е да се разбере до какви преки положителни последици за здравето, безопасността и околната среда в рамките на ЕС ще доведе замяната на една отдавна установена и напълно функционираща система с друга също толкова валидна, но непозната система. В краткосрочен план успоредното функциониране на двете системи, които използват различни изрази, изречения и пиктограми, би могло дори да се отрази отрицателно върху защитата на потребителите. Този риск би могъл до известна степен да бъде намален чрез координирана програма за образование и обучение, предназначена за сектора за продажби на дребно.

4.8

Не е лесно да се разбере също така как ще бъдат реализирани в пълна степен ползите за световната търговия, при положение че в отделните страни предложението на ООН се въвежда според различен времеви график и с различаващи се интерпретации на основните изисквания. Ранното въвеждане от страна на Япония и Нова Зеландия вече породи загриженост в Европа. Изобщо не е приключило въвеждането й в САЩ, където понастоящем функционират успоредно 4 или 5 системи. За стоките, които се търгуват в световен план, разбира се, ще продължат да бъдат необходими версии на различни езици, независимо от хармонизирането на необходимите етикети и информационни листове за безопасност.

4.9

В най-добрия случай става въпрос за началото на процес на глобална хармонизация, по подобие на това, което вече се случи в държавите-членки на ЕС, и който сега ще изисква същото равнище на ресурси, поддържащи системи и процеси, за да може да функционира в глобален план. Това ще е необичайна роля за Комисията, ето защо ще е важно тя да отдели достатъчно ресурси, за да гарантира навременното и ефективно извършване на неизбежните изменения, актуализиране и адаптиране на настоящото предложение към техническия прогрес. Не е сигурно дали Правната финансова обосновка и предложенията за комитологична процедура и последващо наблюдение представляват подходящи инструменти в това отношение.

4.10

Подобни бележки би трябвало да бъдат отправяни до ООН, за да се гарантира, че колкото е възможно по-скоро ще бъде постигната пълна хармонизация не само на критериите за класифициране, но също и на действителното класифициране, определено и използвано като основа за последващото етикетиране и опаковане за търгуваните в големи обеми в световен мащаб „основни химични вещества“ (и в крайна сметка за по-голямата част от търгуваните в големи обеми в световен мащаб потребителски продукти). И в двата случая тясното и непрекъснато сътрудничество между производителите на продуктите и съответните регулатори ще е от първостепенно значение.

4.11

В ЕС на Комисията тепърва й предстои да разгледа двойния проблем за това как да се третират редицата само отчасти дефинирани взаимодействия със собственото й законодателство „надолу по веригата“, както и за признаването и приспособяването на нуждите на конкретни сектори, по-специално що се отнася до потребителските продукти. Като се има предвид, че двете системи би следвало да са еднакво ефективни, би трябвало да е възможно да се прояви известна гъвкавост, за да се гарантира, че широката рамка на предложението ще може да бъде договорена колкото е възможно по-скоро.

4.12

Аналогично „работниците“ (на работното място) и „потребителите“ (в магазина на дребно, при пазаруване по интернет или впоследствие у дома), разбира се, би трябвало да продължат да получават най-високата възможна защита по отношение на тяхното здраве и безопасност. Само че тези два вида среда, както и необходимостта от информация и службите в помощ на засегнатите лица се различават значително. Това се признава само отчасти в предложението. Няма нужда да се възприема универсален подход. Следва да се признаят развилите се напоследък тенденции по отношение на моделите на пазаруване на потребителите, особено чрез интернет. По отношение на съдържанието на етикетите и адекватността на поместената информация следва също така да се вземат предвид професионалните нужди на спешните центрове, здравните служби от първа линия и токсикологиите.

4.13

Би трябвало да бъдат признати съществуването и стойността и на други източници на информация освен етикета, в частност за потребителите, в случаите, когато те могат да направят информиран избор благодарение на съветите на организации на потребителите или на предоставяната от повечето производители или доставчици информация онлайн. Ето защо смелото изявление на Комисията, че „етикетът е единственият инструмент за комуникация с потребителите“ е твърде опростителско. За тези, които разчитат единствено на етикета, нуждата от ясна, сбита, разбираема и релевантна информация е от първостепенно значение, вероятно дълго време след първоначалната покупка на продукта. Останалите, които биха желали да се задълбочат, могат лесно да открият допълнителна информация съгласно действащото законодателство на ЕС или добрите търговски практики. Големият брой индивидуални решения за покупка, основаващи се единствено на лоялност към марката, функционират и в двете посоки — може да се допусне, от една страна, че даден продукт е безопасен, просто защото е произведен от компанията X, а от друга, че стойността на тази потребителска лоялност към компанията X гарантира, че нейните продукти наистина остават безопасни, и че в противен случай формулата им ще бъде променена, ще бъдат произведени наново или изтеглени от пазара. (Някои скорошни и без съмнение доста скъпи случаи на доброволно изтегляне в световен мащаб на играчки и други потребителски стоки поради грешки на вътрешния качествен контрол доста ясно илюстрират този аргумент.)

4.14

За работниците и за всички, които се озовават на работно място, където излагането на въздействие е като цяло по-високо и/или по-продължително, и където нуждата от поддържане на най-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд е ежедневен приоритет за всички засегнати, опаковките и съдържащите се в тях количества обикновено са по-големи и етикетите могат да бъдат по-подробни. Тук също няма недостиг на допълнителна информация, голяма част от която, съгласно европейското или друго законодателство, трябва да бъде предоставена при или преди доставката на суровината или междинния продукт за по-нататъшна обработка. В един американски уебсайт, цитиран в предишен информационен доклад на ЕИСК относно REACH, (м. февруари 2005 г.), като съдържащ 1,4 милиона информационни листа за безопасност на вещества, понастоящем фигурират повече от 3,5 милиона — и в него се твърди, че ежедневно се добавят около 10 000 нови. От повечето производители и доставчици и от някои централизирани източници могат да бъдат получени форматирани за ЕС и на съответните национални езици информационни листове за безопасност, както за вещества, така и за препарати и, разбира се, трябва да бъдат предоставени на потребителите в Европа, преди да бъде осъществена доставката на даден продукт. Като се има предвид, че те трябва да бъдат предоставени на всички нужни езици, от всички производители и доставчици за всички техни продукти, са необходими много голям брой отделни листове за безопасност, които трябва да бъдат актуализирани редовно или когато го изискват нови законодателни актове, като предложението, предмет на настоящото становище.

4.15

В допълнение към гореизложеното, наскоро откритият (м. юни 2007 г.) eChemPortal на ОИСР предоставя лесен достъп до цяла поредица бази данни, поддържани от страните членки и агенциите на организацията, в частност, от Европейското бюро за химични вещества за ЕС. Тези бази данни, предоставящи данни за много десетки хиляди отделни вещества, произвеждани и продавани в ЕС, са познати под редица акроними, например ESIS (ЕС), CHRIP (Япония), OECD HPV (OИСР), SIDS HVPC (Програма на ООН за опазването на околната среда), HPVIS (Агенция за защита на околната среда, САЩ), INCHEM (Международна програма за безопасност на химичните вещества), както и по-известните и редовно използвани източници в ЕС като IUCLID, ORATS, HPVCS, LPVCS, ELINCS и EINECS, наред със сайтове, посветени на отделни сектори като SEED, EUROPHYT, PHYSAN и CAT. Подкрепящи програми, координирани в световен мащаб, като pharmacovigilence и cosmetovigilance гарантират, че всяко отрицателно въздействие от определен продукт ще бъде вписано бързо и по централизиран начин. Разширяването на тези съвместни програми за ранно предупреждение, обединяващи производители и регулатори, така че да обхванат и други, широко използвани от потребителите продукти, би трябвало да бъде насърчавано.

4.16

Добре е, че тези източници на данни съществуват и са лесно достъпни, а още по-добре би било, ако горепосочената информация — всеки отделен лист за безопасност или данни за продукта — може да бъде актуализирана, за да отрази подробно промените, изисквани съгласно различното въвеждане (в национален и регионален план) на GHS, без това да води до неприемливи разходи за всички засегнати страни, въпреки че отново не е сигурно, че тази възможност е била напълно взета предвид в оценката на въздействието.

4.17

Това изобилие от онлайн информация, в съчетание с големия обем на законодателството за приложение обаче става обременително и се превръща в предизвикателство в правно и интелектуално отношение, както за регулаторите, така и за потребителите. При публикуването му в окончателната му редакция на английски език Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) достигна 850 страници. Твърди се, че проектите за въвеждане на REACH (RIPs) и ръководните насоки, които все още не са финализирани, надхвърлят 10 000 страници. Все още не са известни окончателните им редакции и окончателния им правен статут. Предложението относно GHS, което е предмет на настоящото становище, надхвърля 2 000 страници. Отново ще са необходими ръководни насоки, както за този регламент, така и за да бъде подпомогнато прилагането в близо 20-те основни законодателни акта „надолу по веригата“, включително Директива 1996/82/ЕО (Seveso II), която той ще засегне. Така на отговорните институции и органи на ЕС в скоро време ще се наложи да създадат или преразгледат близо 20 000 страници законодателство или съпътстващи документи само в тази област. Трудно е това да бъде разглеждано като модел за по-добра уредба или като идеалният начин за подкрепяне на целите от Лисабон, или като начин за популяризиране сред европейските граждани на идеята за централизиран в административно отношение ЕС, който ги подпомага и се вслушва в тяхното мнение.

4.18

Но могат да бъдат наистина постигнати големи ползи, ако тези основни комуникационни проблеми могат да бъдат своевременно преодолени (вероятно чрез разделянето на законодателството на основни модули: дефиниции с ясно определено и договорено съдържание; методи за изпитване; крайни точки; резултати; необходими процеси и процедури и т.н. Те следва да се публикуват и актуализират поотделно, съгласно подходящи, но различни графици, които да не изискват едновременното им публикуване както първичното законодателство.) В крайна сметка основаващата се на данни и общо приложима GHS би трябвало да въздейства и да насочва всички заинтересовани страни, които се занимават с най-добрите начини за защита на човешкото здраве, безопасността и околната среда, а ползите от това могат да се окажат далеч по-големи от използваните понастоящем като икономическа аргументация на разглежданото предложение доста малко нарастване на световния търговски обмен или на заетостта на местно равнище.

5.   Специфични бележки

5.1

ЕИСК отбелязва сгъстения график за приемането на предложения Регламент, така че въвеждането му да може да следва сроковете, определени за Регламента REACH, за да се ограничат еднократните първоначални разходи. ЕИСК отбелязва също така, че това е просто началото на глобален процес, който ще изисква непрекъснати изменения от страна на всички участващи регулаторни органи, както и от предприятията и от други пряко засегнати субекти. Ето защо съществува очевидна необходимост да бъде постигнато разбиране и намерено решение на възможно най-голям брой от набелязаните проблеми и основната част на предложението да бъде въведена по колкото е възможно по-гъвкав начин. Като се има предвид, че една добра и изпитана система се заменя с друга, да се надяваме също толкова добра, рисковете, свързани с някои конкретни дерогации, целящи да се осигури време за решаване на проблемите, са малки.

5.2

Като пример за това може да се отбележи, че въпреки че изготвената от службите на Комисията и от националните експерти и включена „таблица за съответствие“, свързана с транспонирането на Приложение 1 към действащата Директива в Приложение VI към новия Регламент, представлява полезно ръководство за прехода от старите към новите изисквания, тя не е съобразена с необходимите процеси на преразглеждане и одобрение, върху които първоначално се основаваха над хилядата страници решения. Ако този документ трябва да се превърне в закон, който незабавно да влезе в сила, тогава трябва да бъдат отделени ресурси за подробна проверка по време, когато голямата част от предприятията полагат всички усилия да изпълнят изискванията за регистриране съгласно REACH. Като се има предвид, че често се случва да се приемат законодателни актове на ЕС, в които част или всички приложения са все още без текстово съдържание, тук също би могъл да бъде възприет подобен подход, така че да бъде запазен общият времеви график. Това би решило и проблемите, свързани с отговорността за неправилен „превод“ или „транспониране“ на изискванията, която към настоящия момент се носи от отговорните служби на Комисията (ситуация, считана за неудовлетворителна). Фактът, че в рамките на този процес се открояват редица грешки в съществуващото законодателство най-вече с въвеждането на много нови езици, при които „преводът“, в обичайния езиков смисъл на думата, е от извънредно важно значение, не е успокоителен. Като се има предвид обемът на данните, трябва да се предположи, че в същото време в законодателството се въвеждат нови грешки, които ще бъдат открити едва по-късно от производителя или доставчика на съответния продукт.

5.3

Подобни бележки важат за всички инстанции, където, тъй като не са били надлежно взети предвид последствията, новата GHS ще доведе до по-строги изисквания относно класифицирането, и оттам относно етикетирането и опаковането и вероятно ще се отрази върху съответното законодателство в областта на транспорта или законодателството „надолу по веригата“. Такъв би могъл да бъде случаят, например, за някои широко използвани потребителски продукти, като почистващите препарати, използвани в бита, където новата GHS като че ли изисква безсмислено свръх-етикетиране. Често цитираният пример, че „при разливането на широко използван почистващ препарат, потребителят би трябвало да свали всичките си дрехи и да ги изпере в същия почистващ препарат“, просто би спечелил лоша слава на системата и на тези, които я прилагат. Това със сигурност не би довело до най-високите стандарти по отношение на човешкото здраве, безопасността и околната среда. Внимателното използване на дерогацията, предвидена от член 30, параграф 1, която позволява „очевидно ненужните изрази … да отпаднат от етикета“ като че ли е от първостепенно значение.

5.4

Изискванията, които водят до свръхкласифициране — практика в някои юрисдикции, предназначена да ограничи отговорността на производителите, но която и в този случай не насърчава реално подходящата защита на работниците или потребителите, също е предмет на загриженост. По-конкретно, настоящото предложение не успява да направи подходящото разграничение между продукти, които са потенциално „дразнещи“ (т.е. в някои случаи могат да причинят временно и обратимо зачервяване или подуване на кожата) и „корозивни“ (т.е., такива, които е вероятно да причинят постоянно и може би необратимо разяждане на кожата, например силни киселина или алкално вещество, или кислород). Рискът от „увреждане на очите“, сам по себе си, е, разбира се, много по-често срещан, и в някои случаи е потенциално по-сериозен, като може да причини дори слепота, и, ако такъв съществува, би трябвало да бъде посочен посредством подходящ и лесно разпознаваем символ. Ситуацията се усложнява от наложените или доброволни ограничения върху използването на животни за изпитването на продукти, които понастоящем са на етап близък до преразгледана крайна точка, и при които опаковането и етикетирането с цел продажби на потребителите зависят от възприетата класификация. Тъй като продуктите, засегнати по такъв начин, вероятно ще бъдат по-скоро изключения, отколкото правило, краткосрочните дерогации биха позволили предложението да бъде внесено без отлагане в неговата цялост.

5.5

Свръхетикетирането има също така и нежелателно последващо въздействие върху опаковането, тъй като опаковките, защитени от деца, се оказват също толкова трудни за отваряне и от по-възрастни потребители и потребители с увреждания. Съветите относно внимателното боравене с продуктите и тяхното съхраняване в ежедневието обикновено са по-полезни, отколкото приспособленията, които ги правят недостъпни за потребителите, в резултат на което опаковките се оставят отворени, или съдържанието им се прехвърля в други, не толкова безопасни алтернативи. Потребителите, с помощта на подходящо етикетиране и нормалния здрав разум, както и чрез ежедневни наблюдения разбират, че с продукти като почистващи препарати за фурни и такива за отпушване на канали трябва да се борави с голямо внимание; те са, в повечето случаи също така достатъчно способни да боравят с прах за пране или с таблетки за миялна машина без да си причинят увреждания. Етикетирането им като „корозивни“ с ключовата дума „ОПАСНОСТ“ е безполезно и отново излага целия процес на риск.

5.6

Горните примери повдигат и въпроса до каква степен е било тествано възприемането на различните нови (и стари) пиктограми, ключови думи и изрази от различни аудитории по света. Въпреки че е прекалено късно да се променят съществуващите предложения на ООН за GHS, някои допълнителни изрази могат да се окажат полезни, могат да бъдат предложени поправки, за да се внесе повече яснота. Особено съжаление буди отпадането на широко познатата пиктограма „кръст на Св. Андрей“, в черно върху оранжев фон. За постигането на правилно разпознаване на заменящите символи ще бъде необходим значителен период от време и ще има повишен риск за потребителите, по-специално докато новите символи се установят напълно. Ето защо колкото е възможно по-скоро трябва да се осъществят (централизирано финансирани) програми за повишаване на информираността „в магазина“, които да подпомагат потребителите, извършващи обичайни покупки на дребно. Нуждите на купуващите потребителски стоки онлайн, където по време на покупката рядко може да се види етикет, изискват допълнително проучване.

5.7

С оглед на идентифицирането на съставките на даден препарат или смес, предложението основателно изисква да се използват CAS номера (които понастоящем обхващат повече от 32 милиона органични и неорганични вещества с частично или изцяло определени структури, около 13 милиона от които са класифицирани като налични на пазара, често в много малки количества) и да се използват номенклатури като IUPAC, CAS или други наименования за допълване на идентификацията. Редно е да се отбележи обаче, че тези наименования са предназначени да дефинират структури, не да посочват опасност или риск. Те рядко са от полза на спешните центрове или на токсикологиите, тъй като обикновено не съществуват специфични антидоти. Но изборът между това да се накара пострадалият да повърне или да се неутрализира даден продукт в стомаха може да е критичен за оказването на първа помощ на пострадал потребител. От решаващо значение вероятно би могъл да се окаже и последващият контакт с производителя, по всяко време на деня или нощта, седем дни в седмицата, за получаване на по-конкретни съвети. Именно тази информация, а не официалното химично наименование и молекулярната структура на една или повече от съставките на някоя сложна смес, трябва да фигурира на етикета, за да бъде използвана при спешни случаи.

5.8

Следователно в случаите, когато наименованието на определена съставка, до степен на посочване на абсолютната й химична структура, би имало значение единствено за някой конкурент, с последваща загуба на права на интелектуална собственост за първоначалния производител, предпазните механизми, предвидени в действащата Директива за общите препарати, следва да бъдат запазени. Като цяло, това е проблем само за „машинните течности“ като смазочни масла и други високотехнологични препарати, при които излагането на потребителя на тяхното въздействие обикновено е ограничено, а общите рискове са очевидни, независимо от конкретните съставки.

5.9

Горепосоченото повдига и въпроса за предлаганото използване на термина „смес“, който би трябвало да се отнася единствено до система от вещества, които могат да бъдат разделени по физичен начин, за да се направи разграничение със „съединение“ или „вещество“ (които не могат да бъдат разделени по такъв начин). Използваното тук определение като че ли смесва поредица от доста различни системи от материали (руди, минерали, концентрати и растителни екстракти) с „препарати“, понятие, в което се съдържа идеята за нарочно приготвена смес от познати съставки, където свързаният с крайния продукт риск може да бъде определен в разумна степен. Сплавите (и стъклата), разбира се, не са нито едно от двете и би трябвало да бъдат уредени отделно и по-подходящ начин, както в настоящия регламент, така и в REACH. Неясно остава също така защо отпадъчните потоци са изключени като категория, въпреки че в някои случаи са включени в номенклатурата на EINECS като „вещества“ в разделите „тини“ и „утайки“. Това изглежда предполага, че една смесена руда в нейното естествено състояние трябва да бъде класифицирана (без очевидна причина, тъй като няма вероятност за контакт с потребителите, нито възможност за намиране на заместител), докато отпадното желязо или смесените хартиени отпадъци, които трябва да бъдат третирани „във вида, в който са“ посредством продължителни операции на обработка и рециклиране, са изключени. С всички посочени по-горе продукти трябва да се борави внимателно на работното място, но това не е главната цел на класификацията, и действително, тези продукти рядко биват опаковани или етикетирани. Обикновено конкретното свързано със съответния сектор или работно място законодателство осигурява по-добра защита.

5.10

Независимо от съдържанието на определенията, те би трябвало да бъдат включени изцяло в настоящото предложение, а не просто да цитират GHS, или да изискват позоваване на други документи. Това би била добра възможност да се дефинира за пръв път терминът „химично вещество“ и прилагателното „химичен“. Ако терминът „химично вещество“ е равнозначен на „вещество“, какъвто изглежда е случаят, това трябва ясно да бъде посочено. Това би изяснило и обхвата на настоящото предложение, както и този на други директиви и регламенти, чието приложно поле е много по-широко и обхваща не само продуктите на „химичната“ индустрия в стриктния смисъл на думата. Освен това би станало ясно, че превеждането на английското съществително „chemical“ като „химично вещество“ на езиците, в които липсва равнозначна дума, не означава, че съществуват алтернативни „нехимични“ (и следователно нетоксични?) „вещества“. Също така можем да се надяваме, че това би могло да доведе до по-рядко използване на основаващи се на добри намерения, но безсмислени изрази, като „повечето изделия съдържат химични вещества“ (1) (какво съдържат останалите?), или „на почти всички работни места се използват химични вещества“ (2) (какво ли се използва на останалите работни места?). ЕИСК, естествено, разбира, че всички използвани дефиниции трябва да са съгласувани в цялото законодателство. Но ЕИСК не приема, че някой законодателен акт е по-„фундаментален“ от някой друг (в противен случай настоящото предложение определено би попаднало в тази категория) и, разбира се, не приема, че всички заинтересовани страни трябва да изчетат цялото свързано с въпроса законодателство просто за да определят какво означава или не означава една дума. Това е важно, тъй като преводът на различни езици довежда до различия, които не съществуват в оригинала или заличава нюанси, които са от решаващо значение. Така например думата „продукт“ тук се използва в неутрален смисъл за означаване на всякакви стоки, които вероятно ще бъдат закупени или използвани на работното място или от потребител. Тя в никакъв случай не е предназначена да бъде синоним на термина „изделие“ (article), което има специално значение в рамките на законодателството на ЕС и други законодателства. Това е достатъчно ясно на английски език, но може да не е толкова ясно на други езици. Независимо от ситуацията това разграничаване трябва да бъде запазено. Следва също така да бъдат идентифицирани и избегнати други поводи за объркване от езиково и културно естество. Така например „среда без вещества“ в Европа може да бъде разбрана като отнасяща се може би за открития космос. В САЩ това означава училище, където са забранени тютюнопушенето и употребата на алкохол. В предназначената за широката публика преса в много страни, за всяко заловено със следи от „химични вещества“ върху ръцете или дрехите лице се приема, че е терорист.

5.11

Във всеки случай точното значение на различните термини трябва да бъде ясно за всички, включително и за обикновените граждани. Забраната за използване на думата „опасност“, в съчетание с думата „предупреждение“ може да представлява интерес за експертите по етикетиране, въпреки че двете думи често се използват заедно в друг вид комуникации, целящи да се намали рискът. Ако английската дума „dangerous“ означава нещо по-различно от думата „hazardous“, това би трябвало да бъде изяснено на всички езици в ЕС (и на тези на неговите търговски партньори). Във всеки случай, на английски език е трудно да се направи разграничение между тях. Следва да се избягва използването на съкращения като например „m-factor“, които имат смисъл само там, където преводите на думата „multiplying“ на местния език наистина започват с „m“. (Фактът, че действащото законодателство постоянно се позовава на „R“ (risk) и „S“ (safety) изрази, обозначаващи съответно риск и безопасност, показва просто, че законодателството е било изготвено на английски език, с малко зачитане на нуждите на говорещите други езици.)

5.12

Що се отнася до цялостния обхват на предложението, предмет на настоящото становище, и за да се избегне изключителното затрудняване на процеса с данни за милиони вещества, трансферирани в малки или дори незначителни количества, би било полезно да се определи праг въз основа на годишните продажби, обема, размера на опаковката или тегло, или на познатата токсичност. Аналогично, би било целесъобразно към набора от съществуващи понастоящем етикети, да се добави етикет, подходящ за извършван обикновено между лаборатории трансфер на много малки количества, които служат като проби за провеждане на изследвания и разработки, който да посочва, че „продуктът не е бил изпитван или класифициран“ и „може да се използва само за професионални цели“. (Предложената нова разпоредба да бъдат изключени „веществата и смесите, предназначени за научни изследвания и разработки“, но само ако се използват при условия, при които се приема, че те са „канцерогенни, имат мутагенно действие върху зародишните клетки или са токсични за възпроизводствените способности“, е нецелесъобразна и би трябвало да бъде заличена. Не се привеждат доказателства, които да показват, че лабораторните рискове изискват приоритетно третиране или, че, противно на нормалните очаквания, лицата, работещи в лаборатория, са изложени на риск поради липса на знания. Ако обаче се окаже, че случаят е такъв, по-целесъобразно би било да се направят изменения в законодателството на ЕС относно добрите лабораторни практики.)

5.13

Следва да се гарантира, че предлаганият процес на класифициране и етикетиране отразява напълно, какъвто е случаят понастоящем, присъщите рискови свойства на отделните вещества, препарати или смеси, които се предлагат на пазара. Би следвало да се заличи всяко разширение на обхвата в посока неофициални или нерегулирани оценки на риска в малък мащаб, осъществявани от производители или доставчици, които целят да обхванат възможно или очаквано бъдещо използване, тъй като то е несъвместимо както с действащото право на ЕС, така и с предложението на ООН за GHS.

5.14

Що се отнася до въвеждането, отчетността и санкциите за неспазване, предложението съвсем логично прехвърля отговорността на държавите-членки с изискването за „ефективни, пропорционални и възпиращи“ разпоредби в тази област, които да бъдат нотифицирани пред Комисията не по-късно от осемнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент. ЕИСК обаче отбелязва, че целта на предложението, както и на действащото законодателство, е да хармонизира критериите и процесите, използвани при класифициране, а не да хармонизира резултатите от това класифициране. Ето защо е вероятно размерът, въздействието и възможността за прилагане на санкциите да се окажат малки в сравнение с желанието на производителите да защитават по най-пълен и целесъобразен начин работниците и потребителите, от които зависи техния бизнес. Поради това въвеждането и функционирането на предложението в неговата цялост, в съчетание с други законодателни актове, като например Регламента REACH, си остава трудно.

5.15

Накрая ще бъде необходима оценка на качеството на данните, получавани от различните юрисдикции, за да се гарантира, че те са съпоставими и релевантни за определянето на присъщите рискове на нови и комплексни вещества, включително на тези с „неизвестен или променлив състав“. Такива системи за оценка съществуват, например тази на „Society of Chemical Hazard Communications“. Данни от проведена партньорска проверка се съдържат също и в „Register of Toxic Effects of Chemical Substances“ (Регистър на токсичните ефекти на химичните вещества). Като че ли конкретният процес в тази област, който без съмнение би трябвало да протече в рамките на ООН, не изглежда напълно дефиниран и не са предвидени съответните ресурси и бюджетни средства.

Брюксел, 12 март 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Европейска комисия, „Често задавани въпроси“ по повод на регламента REACH.

(2)  Насочваща бележка на британското министерство на околната среда, прехраната и въпросите на селското стопанство (DEFRA), предназначена за членовете на Европейския парламент по повод на разглежданото предложение.


9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Географски указания и наименования за произход“

(2008/C 204/14)

На 27 септември 2007 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище относно:

„Географски указания и наименования за произход“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 февруари 2008 г. (докладчик: г-н CAMPLI).

На 443-ата си пленарна сесия, проведена на 12 март 2008 г. Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 124 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК смята, че е от стратегическо значение да се задълбочи и да се даде нов импулс на разискванията относно политиката за качество на ЕС в нейната цялост, при създаване на хармонична симбиоза между изискванията на разпоредбите в областта на хранителната безопасност, околната среда и социалните интереси, във връзка с целта за евентуално създаване на марка за качество на ЕС, и тези, целящи подчертаването на основавана на стандарти с високи изисквания специфичност на продуктите и храните от различни области от ЕС.

1.1.1

По отношение на ефективността на системата за географски указания и наименования за произход (ГУ) ЕИСК смята, че е необходимо:

да се внесе по-голяма яснота и да се опрости процедурата за подаване на заявка;

да се признават публични и/или частни органи за извършване на проверки, единствено ако са независими и акредитирани (съгласно разпоредбите и стандартите ISO/EN (1) относно акредитацията на сертифициращите органи);

да се внесат допълнителни изменения в нормативната рамка относно спорове, целящи предотвратяването и/или управлението на тези проблеми и избягването на дълги и изтощителни съдебни спорове, например чрез намесата на държавите-членки в случай на доказано нарушение на общностните норми (2), чрез създаване на инстанции за извънсъдебно разрешаване на спорове и др.

ЕИСК смята, че при преразглеждането, довело до изготвянето на Регламент (EО) № 510/2006, тези проблеми са взети под внимание само частично и е необходимо те да бъдат разрешени, тъй като могат да се окажат още по-значими при разширяването на системата за страни извън ЕС.

1.1.2

Относно ефективността, ЕИСК предлага да се предвидят мерки както за гарантиране на необходимото реноме на даден продукт по отношение на пазара, посредством укрепване на организациите, натоварени с управлението на ГУ, така и за приемане на ясно определени и реалистични продуктови спецификации, подкрепени от наистина независими, ефективни и ефикасни проверки.

1.1.3

Поради това ЕИСК препоръчва необходимото съгласие относно съдържанието на спецификациите да се осигури при подаване на заявката за регистрация, въз основа на определени критерии за представителност на асоциацията, подаваща молбата, с цел да се гарантира подходящото съгласуване дори и на такива сложни и оспорвани аспекти.

1.1.4

Освен това, по отношение на ефективността, ЕИСК подчертава, че ГУ трябва все повече да се включват към основните инструменти за развитие на селските райони в страните членки, свързвайки по всеки възможен начин приемането на ГУ с дейностите, предвидени във втория стълб, особено що се отнася до новоприетите страни и необлагодетелстваните райони като цяло.

1.1.5

Накрая, по отношение на ефективността, ЕИСК смята, че системата на ГУ — разглеждана като възможност за развитие на селските райони — трябва да бъде синхронизирана с увеличаващите се очаквания на потребителя, включително и тези от етичен и екологичен характер. Ако този подход бъде приложен чрез стратегия на партньорство с други райони на света, включително и чрез добре регламентирано и контролирано отваряне за внос на продукти с ГУ от развиващите се страни, той би могъл да засили консенсуса относно наименованията за произход и да улесни многостранните преговори.

1.1.6

Относно популяризирането на продукти с ГУ, ЕИСК е на мнение, че е необходимо да се засили подкрепата на действията за промоция на марките на Общността. С тези дейности се цели да се предоставя повече информация на операторите и да се комуникира по-добре с потребителите, особено в страните, в които тези марки са по-слабо развити, като целта е да се постигне нарастване на ГУ, по-доброто им разпространение в ЕС и увеличаване на търсенето им на пазара.

1.1.7

По отношение на изследванията и разпространението на знанията, свързани с въздействието на системата върху различните територии на ЕС и върху пазарите, ЕИСК препоръчва извършване на подходящо и еднакво разпространение на положителните резултати от изследванията, проведени от различните служби на Комисията във всички държави-членки и сред всички заинтересовани участници.

1.1.8

ЕИСК препоръчва свързаните с географските указания и наименования за произход действия по преговорите в международната търговия да се впишат в една по-широка политика на международно сътрудничество. Във връзка с това ЕИСК смята за необходимо да се даде нов, по-силен и убедителен тласък на многостранните преговори (разширяване на обсега на член 23 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) по отношение на всички продукти, носещи ГУ; международен регистър, техническа помощ за развиващите се страни), като едновременно ефикасно продължат и допълнителните двустранни преговори.

1.2

Става въпрос най-вече за следните шест теми, които Комисията посочи като обект на бъдещия политически преглед (вж. 2720-та сесия на Съвета на ЕС от 20 март 2006 г.):

1.2.1

Първа тема: „Определяне на защитените географски указания и на защитените наименования за произход по отношение на съставките“. ЕИСК смята за нужно в съгласие с всички заинтересовани страни, участващи в асоциации, подали искане (консорциуми за защита и др.), да се определят критерии и параметри относно съставките с ГУ, които даден продукт следва да съдържа, за да може върху крайния продукт да се постави географско указание или наименование за произход.

1.2.2

Втора тема: „Използване на алтернативни инструменти като например търговски марки за защита на географските указания и наименованията за произход“. ЕИСК смята, че използването на регистрирани търговски марки за защита на ГУ извън ЕС е със сигурност интересна възможност, която обаче не решава проблема с международната защита на наименованията. Това е вариант, който е сложен (предвид броя на страните, които евентуално биха били заинтересовани), чието прилагане е скъпо (следователно възможно само за големите търговски организации, разполагащи с необходимите финансови средства) и който не предлага пълна защита.

1.2.3

Трета тема: „Гамата продукти, за които се отнася регламента, и особено солта, билковите смеси, продуктите от ракита и подправките“. ЕИСК оценява положително развитието на правната система на Общността в посока приемане на молби за сертифициране на произход и за продукти, които не са земеделски в истинския смисъл (сол, билкови смеси, изделия от ракита, подправки и др.), с цел изтъкване на селската култура на даден регион. Същевременно той препоръчва разширението на правната система и за всички земеделски продукти, които досега не са били взети под внимание.

1.2.4

Четвърта тема: „Установяване на произхода на суровините“. В условията на доброволни междубраншови споразумения между всички заинтересовани страни, предвидени от настоящата процедура за подаване на молба за наименование, ЕИСК препоръчва при ЗНП да се оценяват по-внимателно аспектите, свързани с употреба на суровини, предвид на това, че всички те трябва задължително да произлизат от въпросния регион.

1.2.5

Пета тема: „Критерии, използвани за оценяване на родовия характер на дадено наименование“. В светлината на досега възникналите спорове ЕИСК препоръчва определяне на по-подробни механизми, които да са в състояние да позволят по-лесно установяване на историческата наситеност и/или репутацията на дадено наименование: например създаването на инстанция (жури), която да служи за „буфер“ и/или за контролен орган на евентуалните наименования за произход, които вече съществуват в различните държави на Европейския съюз или на други инстанции за извънсъдебно разрешаване на спорове.

1.2.6

Шеста тема: „Създаване на символи на Общността, които да обозначават защитените географски указания и защитените наименования за произход“. ЕИСК смята, че с обединяването на ЗНП и ЗГУ в един единствен знак има опасност да се създаде неравнопоставеност между две еднакво стойностни реалности, съществуващи и трайно свързани с териториите. Въпреки това, поради необходимостта от ефикасна комуникация по отношение на потребителя, би било целесъобразно да се създаде графично разграничаване на знаците за ЗНП и ЗГУ, което да е по-ясно от настоящото (например чрез използване на различни цветове). Относно другите европейски знаци (ХТСХ, биологично земеделие) тази разлика би трябвало да се задълбочи допълнително (включително и чрез използване на различни символи).

1.3

Затова ЕИСК изразява желание при подновяване на обсъждането относно бъдещето на ОСП, за периода до 2013 г. общата стратегия на ЕС да обхваща всички предизвикателства, очакващи европейското селско стопанство и хранителна промишленост: пазарна политика, която трябва да остане обща и да има за цел да се бори със свързаните с доходите рискове, които нарастват поради неустойчивостта на селскостопанския пазар, който е все по-отворен и глобализиран; по-силна и решителна политика за развитие на селските райони; политика по отношение на качеството, разглеждана като основен стълб за бъдещето на цялото европейско селско стопанство; балансирана и последователна политика относно природните и енергийни ресурси.

1.4

В заключение, ЕИСК приканва държавите-членки да развият своя инициатива, насочена към максимално използване на европейската система на ЗГУ и ЗНП, с цел да насърчават и популяризират по-ефективно както земеделските продукти от своя регион, така и европейския земеделски модел.

2.   Въведение — Европейската система за географски указания и наименования за произход: създаване и развитие

2.1

От известно време в европейското гражданско общество се забелязва, че потребителите стават все по-чувствителни към характеристиките на хранителните продукти, като това се изразява в търсене на качествени храни. ЕС отговаря на това търсене посредством своята законодателна политика, която изтъква качествените хранителни продукти и която обхваща не само аспектите, свързани с хранителната безопасност („пакет хигиена“, проследяемост и др.), а и тези, отнасящи се до специфичносттта на продуктите (марки за качество: биологично земеделие, ГУ). В настоящото становище понятието „качество“ трябва да се разглежда в този смисъл.

2.2

При тези условия, европейската политика създаде специфична нормативна уредба, целяща признаването на местните специфични характеристики, свързани с мястото на произход. Такива са например местни продукти, чиито качества или популярност са свързани с определена област или регион на производство или със суровини или методи на производство, използвани в ограничен географски район.

2.3

В европейските страни от Средиземноморския басейн защитата на мястото на произход като начин за идентифициране на даден хранителен продукт датира от началото на XX век, като първо беше въведена във винарския сектор и след това разширена и за други хранителни продукти.

2.4

През 1992 г. Европейската комисия за пръв път прие обща законодателна рамка относно наименованията на хранителните продукти, приложима във всички държави-членки на ЕС. Това ново законодателство промени дефиниции, изисквания и процедури на вече съществуващи национални законодателства, както е видно от тясната връзка между европейския термин „Защитени наименования за произход“ (denominazione di origine protetta) и френския „аppellation d'origine contrôlée“, испанския „denominacion de origen“ или италианския „denominazione di origine controllata“.

2.5

Става въпрос за Регламент (ЕИО) 2081/92 относно закрилата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски и хранителни продукти и за Регламент (ЕИО) 2082/92 относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителните продукти. И двата регламента бяха преразгледани наскоро, съответно с Регламенти (ЕО) 510/2006 и 509/2006 от м. март 2006 г.

2.6

Регламент (ЕО) 510/2006 се отнася за защитата на наименованията на продукти със специфичен характер, определен от техния географски произход, т.е за „защитено наименование за произход“ (ЗНП) и „защитено географско указание“ (ЗГУ).

2.6.1

Продуктите с етикет ЗНП притежават характеристики, дължащи се изключително на природната среда и на уменията на производителите в региона, от който произлизат продуктите. Следователно, в случая със ЗНП е необходимо всички етапи на производствения процес — производство на суровината, преработка и приготвяне — да се извършват в този район и да съществува много тясна връзка между характеристиките на продукта и неговия географски произход. „Huile d'olive de Nyons“, „Parmigiano reggiano“ и „Shetland lamb“ са примери за ЗНП.

2.6.2

Продуктите с графичен знак ЗГУ също притежават специфични характеристики, свързващи ги с определен регион, но за тях е достатъчно само един етап на производствения процес да бъде извършен в дадения регион, докато например, използваните суровини могат да произлизат от друг регион. Примери за ЗГУ са „Clare Island salmon“ (сьомга от остров Clare), „Arancia Rossa di Sicilia“ (червен портокал от Сицилия) и „Dortmund bier“ (бира „Dortmundеr“).

2.7

Регламент (ЕО) 509/2006 се отнася за хранителни продукти с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Този графичен знак се използва за продукти със специфични характеристики, дължащи се на съставките им или на традиционни методи на производство, а не на техния географския произход. Примери за ХТСХ са шунката „Serrano“, бирата „Kriek“ или хлябът „Kalakukko“.

2.8

Регламенти (ЕО) 509 и 510/2006 бяха приети от Съвета на 20 март 2006 г. По време на същата тази сесия Комисията представи декларация относно предстоящето политическо преразглеждане на действието на Регламент (ЕО) 510 и бъдещето му развитие (3).

2.9

Новото законодателство относно наименованията за качество значително опрости системата. Преди кандидатите подаваха молба за регистрация до компетентните органи на своята страна, които след разглеждането й изпращаха на Европейската комисия пълната документация. Тя, от своя страна, извършваше ново пълно разглеждане. Днес вече разглеждането на молбите е задача на държавите-членки, като това се извършва в рамките на регламенти и насоки, определени на равнище на Общността. Ролята на Комисията се ограничава в анализ на основните елементи, събрани в един единствен документ, който след това се публикува в „Официален вестник“ на Европейския съюз (ОВ). Друга новост е, че производителите от трети страни могат да изпращат молби за регистрация директно до Комисията, докато преди беше задължително молбите да минават през националните власти, които невинаги бяха склонни или подготвени да ги разгледат.

2.10

На 5 февруари 2007 г. Комисията организира конференция относно сертифицирането на качеството на храните, като значително разшири спектъра на темите, които биха могли да бъдат разгледани (системи за сертифициране, системи за маркиране) и включи главния въпрос за безопасността на храните, т.е. качеството, разбирано като система за безопасност на храните на Европейския съюз. Неслучайно първото заключение на конференцията гласи: „Всяка (европейска) храна, произведена или внесена в ЕС, отговаря на високи стандарти за производство, безопасност и хигиена“ (4).

2.10.1

Нужно е да се отбележи въпреки това, че Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните, съставен от Европейската комисия и държавите-членки, на 20 декември 2004 г. стигна до заключение, че проследяемостта не е „необходимо“ изискване за вносните храни. ЕИСК не е съгласен с това твърдение.

2.11

В светлината на постигнатите от конференцията през месец февруари 2007 г. резултати и заключения, Комисията реши да изготви „Зелена книга относно политиката за качество на европейското земеделско производство“, която трябва да бъде готова през октомври 2008 г. и в която се предвижда темата за ГУ да заеме важно място. След зелената книга могат да последват законодателни предложения.

2.12

В същото време Комисията (по-точно ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) извършва вътрешна оценка на настоящата система за защита на географските указания. Резултатите от тази оценка се очакват през м. юли 2008 г.

2.13

ЕИСК се вписва в така създадения общ контекст чрез настоящото становище по собствена инициатива, с което, въпреки всичко, Комитетът няма амбицията да анализира разглежданите в предишните параграфи многобройни аспекти и проблематики на настоящата политика за качество, а да насочи вниманието към аспектите на ефикасността и ефективността на европейската система за географски указания и наименования за произход и към трудния въпрос за свързаните с тях многостранни и двустранни търговски преговори.

2.14

Работата, извършена досега, както и позицията на ЕИСК относно разглежданата тема, са отбелязани в становището по собствена инициатива „Придаване на по-голяма стойност на качествените типични продукти като инструмент за развитие в условията на една нова ОСП“ (докладчик: г-жа Santiago) (5). Освен това, в становището относно „Бъдещето на ОСП“ (докладчик: Ribbe) (6), ЕИСК обръща внимание върху необходимостта от насочване на европейското селско стопанство към безопасно и висококачествено производство.

3.   Общи бележки

3.1   Приложение на системата и резултатите от нея: ефективност и ефикасност

3.1.1

Системата, въведена с регламент CEЕ 2081/92, се оказа ефективна като цяло. В същото време, от функционална гледна точка ЕИСК би искал да привлече вниманието на Комисията върху някои пропуски, които проличаха с течение на времето и по-специално в следните три области:

процедурата за одобряване на продуктовата спецификация, която често е прекалено бавна и несъвместима с изискванията на кандидатите (трудности при планиране на продажбите, комуникационна стратегия и др.), което се оказва вредно най-вече за тези наименования за произход, които биха могли да бъдат най-разпространени и привличащи вниманието на пазара;

проверките, често поверени на органи, които не винаги са защитени от евентуални конфликти на интереси или поне не са доказали независимостта, която се изисква за коректното упражняване на независими проверки;

критериите за оценка на наименованията, основаващи се на „историчност“, на репутация, на разпространение и въпросът за евентуален родов характер често водят до проблеми, свързани с непрекъснати възражения или обжалвания както в Европейския съюз, така и извън него.

3.1.2

Като цяло системата доказа своята ефикасност. Продуктите, за които това се отнася, принадлежат практически към всички категории стоки — животински и растителни, пресни и преработени, напитки, продукти на риболова, подправки и др., както е посочено в следващата таблица, съдържаща актуализирани през м. декември 2007 г. данни, от които се вижда, че общия брой ЗНП и ЗГУ достигна 772. Ако се анализира по-специално броят на регистрираните продукти, например за периода 2000-2006 г., се забелязва, че ЗНП са се увеличили с 22 %, а ЗГУ- с 40 %, при средно общо увеличение от 29 % за период само от 5 години.

ТАБЛИЦА I: Указания и наименования за произход, регистрирани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ до 15.12.2007 г. (http://ec.europa.eu/agriculture/qual/fr/1bbaa_fr.htm)

 

DE

AT

BE

CY

DK

ES

FI

FR

EL

HU

IE

IT

LU

NL

PL

PT

CZ

UK

SK

SI

SE

CO

Общо

Плодове, зеленчуци и зърнени култури

3

3

0

0

1

34

1

27

32

0

0

53

0

2

0

22

0

1

0

0

0

0

179

Сирена

4

6

1

0

2

19

0

45

20

0

1

33

0

4

1

12

0

12

0

0

1

0

161

Месо (и прясна карантия)

3

0

0

0

0

13

0

50

0

0

1

2

1

0

0

27

0

7

0

0

0

0

104

Олио и други мазнини/Маслиново масло

1

1

1

0

0

20

0

9

26

0

0

38

1

0

0

6

0

0

0

1

0

0

104

Месни продукти

8

2

2

0

0

10

0

4

0

1

1

29

1

0

0

28

0

0

0

0

0

0

86

Минерални води

31

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

31

Продукти на хлебопроизводството, сладкарството, захарни изделия, бисквити

4

0

1

1

0

7

0

3

1

0

0

3

0

0

0

0

4

0

1

0

1

0

26

Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти с изключение на масло и др.)

0

0

0

0

0

3

0

6

1

0

0

2

1

0

0

10

0

1

0

0

0

0

24

Други продукти от приложение I (подправки и др.)

0

0

0

0

0

4

0

7

1

0

0

4

0

0

0

0

1

3

0

0

0

1 (7)

21

Бира

12

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

3

2

0

0

0

0

17

Риба, мекотели и ракообразни

3

0

0

0

0

1

0

2

1

0

1

0

0

0

0

0

2

3

0

0

0

0

13

Етерични масла

0

0

0

0

0

0

0

1

1

0

0

1

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

3

Естествени клейове и смоли

0

0

0

0

0

0

0

0

2

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

2

Сено

0

0

0

0

0

0

0

1

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

1

ОБЩО

69

12

5

1

3

111

1

155

85

1

4

165

4

6

1

105

10

29

1

1

2

1

772

3.1.3

Системата на географските указания беше обект на специфични изследвания и проучвания (вж. проекти DOLPHINS 1999-2003 и SINER-GI 2004-2008, финансирани от ГД „Изследвания“) (8), които я анализираха от различни гледни точки. Тези проекти, разработени един след друг, ясно показаха важните аспекти за ефикасността на географските указания на Общността.

3.1.3.1

По този повод ЕИСК подчертава най-напред съществуването на проблем, свързан с организацията и „управлението“ на ГУ (специфични изследвания и проучвания на тази тема бяха извършени в партньорство с Европейската комисия от Университета в гр. Парма (Università degli studi di Parma) — под ръководството на проф. Filippo Arfini и от Националния институт по земеделски изследвания (INRA) в Париж, под ръководството на проф. Bertil Sylvander). Според Комисията може да се определят три вида управление:

„териториално“ управление, даващо предимство на участието на всички заинтересовани лица от съответната територия (институции, предприятия, асоциации и др.);

„секторно“ управление, даващо предимство единствено на участниците от този сектор (като територията се счита просто за „вместилище“);

„корпоративно“ управление, даващо предимство на някои участници от сектора, които могат да се присъединят и само с чисто опортюнистична цел.

С цел постигане на ефективност обаче, се прави разлика между „силно“ и „слабо“ управление, като под „силно“ се разбира това, което е в състояние да гарантира имиджа на даден продукт пред различните ползватели и по-специално пред потребителите.

3.1.3.2

ЕИСК отбелязва също така, че търговският успех на ГУ е все още ограничен и може да стане по-значителен само там, където предварително са налице добри структури, качествени продукти и организации, които са в състояние да създадат мрежи от предприятия и да осъществят ефикасни търговски стратегии. Предаването на качественото съдържание и стойност (а понякога и териториално) на даден продукт с ГУ е от съществено значение за успеха на определено наименование за произход. Естествено е, че „историята“ на дадено ГУ е предимство, но тя не може да замести необходимостта от по-решителни мерки за подкрепа на организациите и за комуникация относно ГУ.

3.1.3.3

Все пак, ЕИСК подчертава, че тежестта и икономическата и социална стойност на системата на ГУ не могат да се измерват единствено чрез числови и статистически показатели за частта от брутната продукция, която може да бъде продадена, тъй като отражението на ГУ върху дадена територия или върху търговския баланс на дадена държава и на ЕС засяга множество аспекти на социално-икономическата действителност, които силно надминават селскостопанския сектор.

3.1.4

Според ЕИСК, интересен аспект, присъщ на ГУ, е връзката между тях и развитието на селските райони. Всъщност, от първоначален инструмент за защита на даден продукт, маркировката за произход често се превръща в истинска възможност за валоризация на културната типичност на цял географски район. Това дава ясна представа за възможностите, които може да се създадат при разширяване на системата на ГУ и за продукти с неземеделски произход и за това как този факт се вписва в отдавна набелязаните насоки на Общността по отношение на развитието на селските райони (Зелена книга от 1985 г., Съобщение относно „Бъдещето на селото“ от 1988 г, Декларация от Cork от 1995 г.).

3.1.4.1

В ролята на насърчител на културата, типичният продукт може и трябва да бъде двигател на икономическия подем на селските зони и главно на най-ощетените. Този аспект обаче не трябва да бъде разглеждан само от гледна точка на Общността. ЕИСК подчертава, че в условията на настоящата европейска система и на възможното използване на знаците на ЕС от страни извън него, съчетанието на ГУ и развитието на селските райони и приложението му се оказват особено привлекателни за развиващите се страни. По този въпрос мнение са изразили авторитетни международни институции (ФАО, Световната банка), които намират логично съответствие между понятията за ГУ и това, което развиващите се страни наричат „местни умения“ или просто традиция. В този дух са и справочниците за употреба на ГУ (съдържащи процедурите и правилата на Общността), които ФАО и Световната банка изготвят и разпространяват в развиващите се страни.

3.1.5

Според Комитета, допълнителен аспект, който не бива да се пренебрегва, е положителното отражение на ГУ върху околната среда на дадена територия. Наистина, по дефиниция продуктите с типичен характер предполагат методи за производство и/или преработка, основани в голяма степен на процеси, които по традиция използват съвсем слабо или изобщо не използват технически средства, потенциално опасни за околната среда и/или неинтензивни и благоприятстващи биоразнообразието и опазването на околната среда и пейзажа системи за земеделие.

3.1.6

По отношение на ефикасността е необходимо да се вземат предвид и възможни бъдещи промени. Според ЕИСК налице са признаци за възможна промяна в ситуации, които досега се считаха за неизменни. Много мултинационални предприятия и дистрибуторски вериги на хранителни продукти например предприемат инициативи, предвиждащи включването на продукти с ГУ в асортимента, който те предлагат, надхвърляйки частично международните политики относно търговската марка и стратегиите на глобализирания пазар, които до този момент оспорваха не само необходимостта, но и основателността на наименованията за произход. Този феномен представлява много интересен прецедент, чието развитие би могло да се окаже от основно значение за развитието на ГУ.

3.1.7

При тези условия някои проучвания показват, че противопоставянето от страна на САЩ на европейския модел за ГУ (поради твърде различната ситуация в хранителния сектор и често противоположните търговските стратегии) започва да се пропуква под натиска на развитието на вътрешната типология на производство. На територията на САЩ започва да се забелязва появата на предприятия, които свързват успеха на своите продукти с техния произход. Тези предприятия се оплакват от липсата на подходяща защита. Известен е примерът с вината от долината Напа (Napa Valley) в Калифорния. Към него могат да бъдат добавени и скорошни примери с други продукти, произхождащи от различни щати на САЩ и Канада: портокали от Флорида (Florida Orange), боровинки от района на езерото Saint-Jean (Bleuet du Lac Saint-Jean), които се сблъскват с различни практики на плагиатство на наименованията и на нарушаване на вътрешната конкуренция или на конкуренцията със съседните щати.

3.1.8

Накрая, ЕИСК отбелязва, че като цяло в настоящия момент потребителите обръщат внимание на произхода на продуктите и го смятат за характеристика, влияеща на техния избор при покупката (вж. например някои резултати на европейския проект TYPIC — 2005 г. и DOLPHINS — 2002 г.). По същия начин, изглежда, че потребителите са склонни да платят по-висока цена за продукти със сертификат за произход, който често е считан за гаранция за по-високо качество и безопасност. В този контекст могат да се вземат предвид и новопоявилите се въпроси за установяване на произхода на суровините и употребата на продукти с ГУ като съставки в храните.

3.1.8.1

Въпреки това ЕИСК констатира, че признаването на европейските схеми за сертифициране, на техните графични знаци и етикети все още е слабо и много нееднородно. Изследването „Идентичност и качество на средиземноморските хранителни продукти“ — Париж, 2007 г., проведено от Международния център за съвременни агрономични изследвания на Средиземноморието — CIHEAM показва, че 80 % от европейските граждани никога не са чували за ЗНП, а 86 % — за ЗГУ. Когато обаче същият въпрос се задава по отношение на съответните национални наименования (например „denominaciòn de origen“ в Испания или „appellation d'origine contrôlée“ във Франция, то процентът на гражданите, които познават такива наименования, се увеличава значително. Тази ситуация показва, че е налице очевиден проблем на ниво ЕС с промоцията на продукти и с това те да станат познати на потребителите.

3.2   Европейската система и многостранните и двустранни търговски преговори

3.2.1   Стратегическо значение

3.2.1.1

През септември 2003 г. неуспехът на проведената в Канкун Министерска конференция показа, че търговските преговори вече не са само рамка за договаряне на цени и тарифи с цел да се улесни достъпът до различни и реципрочни пазари. Взаимното опознаване и оценяване на съответните традиции на производство и хранене представлява предварително условие за успеха на търговските преговори.

3.2.1.2

По тази причина, когато Европейската общност сяда на масата на търговските преговори, тя сравнява своя специфичен социално-икономически модел с други легитимни модели. Затова ЕИСК смята, че силата и достоверността на инициативите на Европейската общност при преговорите могат да бъдат ефикасни, ако са неразделна част от външна политика, която включва и преговори по отношение на защитата на интелектуалната собственост и търговията. При такива условия политиките за качество също могат да бъдат разглеждани като система от правила, съвместими с едно по-широко и общо налагане на политиката за международно сътрудничество, която днес е от все по-голямо значение за стабилността в света.

3.2.2   Нормативен процес

3.2.2.1

Един от основните принципи на устройството на Общността се отнася, както е известно, за свободата на движение на стоки на единния европейски пазар (Член 23 от Договора за създаване на Европейската общност). Този принцип е трудно приложим при наличието на разпоредби, които са твърде различни в държавите-членки. От друга страна, това различие се вписва исторически в рамките на международни правила и договори, които са сложни, противоречиви и нехармонични и са още по-обезпокоителни в условията на глобализиран пазар. По тази причина гарантирането на лоялна конкуренция между икономическите участници в един все по-отворен пазар придобива по-силно стратегическо значение. Затова последователното регламентиране на ГУ би дало положителен принос в тази насока.

3.2.2.2

Във вътрешен план беше отбелязан значителен напредък по пътя на хармонизирането, благодарение на решенията на Съда на Европейските общности, основани още от самото начало върху принципа на взаимното признаване.

3.2.2.3

В международен план пътят към намиране на общ подход относно географските указания минава най-напред през преговорите и сключването на споразумения за защита на индустриалната, а след това — на интелектуалната собственост. От Парижката конвенция (1883 г. — 169 държави-членки), през Мадридското споразумение (1891 г. — 34 държави-членки), до Лисабонското споразумение (1958 г. — 23 държави-членки), принципът, че продуктът е свързан с дадена територия, от която произхожда, се признава, но в един доста незадоволителен контекст по отношение на правната сигурност, на упражняването на контрол и на възможността за изработване на незаконни имитации.

3.2.3   Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС): крайна точка и патова ситуация на този процес

3.2.3.1

Споразумението ТРИПС, сключено през 1994 г., относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържа специална част, посветена на географските указания.

а)

дефиниция за ГУ (член 22);

б)

норми за обща защита на всички продукти чрез ГУ (член 22.2-22.4);

в)

допълнителна защита чрез ГУ на вина и алкохолни напитки (член 23);

г)

бъдещи преговори и изключения (член 24).

3.2.3.2

Използваната в международните споразумения терминология за определяне на връзката между „място“ и „продукт“ зависи от „тясната“ връзка между тези две понятия: указание за произход (Мадрид, 1891 г.), географско обозначение  (9) (ТРИПС, 1994 г.), наименование за произход (Лисабон, 1958 г.). При едно по-крайно обобщение би могло да се каже, че всички наименования за произход са географски указания; докато не всички географски указания са наименования за произход. В докторската дисертация на Sabrina Cernicchiaro в Университета в гр. Парма „Анализ на политиката за международно признаване на географските указания“ е направена класификация в съответствие с различни международни споразумения, на различни продукти, свързани с определени региони.

3.2.3.3

Споразумението ТРИПС представлява важен етап в историята на споразуменията за защита на интелектуалната собственост на продуктите на международната търговия, но същевременно остави нерешени голям брой важни аспекти. То въведе общата дефиниция на ГУ, която днес е валидна в 151 страни-членки и определи единна система за уреждане на споровете. Едновременно с това е необходимо да се изтъкнат поне три важни пропуска:

а)