25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/1

1.1

ЕИСК реши да поднови дискусията относно необходимостта и възможността за задълбочена оценка на ролята и правния режим на определен вид хармонизирани колективни искове на общностно равнище, по-специално в областта на правото за защита на потребителя и правото на конкуренцията, поне на един начален етап.

1.2

ЕИСК винаги е подкрепял идеята на общностно равнище да се даде определение на колективен иск, чиято цел да бъде получаването на ефективно обезщетение в случай на нарушение на колективните или взаимосвързани права. Подобен иск би бил полезно допълнение на вече предложената защита чрез извънсъдебни и съдебни процедури за разрешаване на потребителските спорове, и по-специално чрез иска за преустановяване на нарушения, определен с директива 98/27/ЕО от 19 май 1998 г.

1.3

ЕИСК неколкократно се застъпи за необходимостта от намеса на общностно ниво в тази област, тъй като счита, че подобен иск:

1.4

Фактът, че редица държави-членки са възприели през последните години твърде различни правни системи за защита на колективните интереси на потребителите, докато други все още не са го направили, създава неравнопоставеност в достъпа до правосъдие, възпрепятстваща пълното изграждане на вътрешния пазар. ЕИСК изразява съжаление за тази ситуация, особено като се има предвид, че удовлетвореността и доверието на гражданите е една от обявените цели за пълното изграждане на вътрешния пазар през ХХI век. ЕИСК отчита с внимание въздействието, което всяка предвиждана мярка може да окаже върху конкурентоспособността на европейските предприятия и последиците, които в крайна сметка биха възникнали за работниците и потребителите в резултат на прекомерните разходи.

1.5

Ето защо ЕИСК предлага да допринесе за тази оценка с конкретни предложения относно правния режим на такъв колективен иск, като се отчитат действащите национални системи в европейските страни, както и опитът на други страни, които са въвели подобни искове. Той отбелязва по-специално принципите, посочени в Препоръка C(2007)74 на Съвета на министрите на ОИСР относно решаването на потребителски спорове и обезщетяването от 12 юли 2007 г.

1.6

При определянето на предложените параметри за законодателна инициатива на общностно равнище ЕИСК взе под внимание общата правна традиция на европейските съдебни институции и общите основни принципи на гражданското процесуално право на държавите-членки и затова отхвърли аспектите на практикуваните в САЩ групови искове („class action“), които са несъвместими с тези традиции и принципи. ЕИСК преценява като особено вредно всяко развитие на практики, съгласно които, по примера на практикуваните в САЩ групови искове, се предоставят на трети лица инвеститори или адвокати значителни дялове от получените суми като обезщетение за щети или като наказателни обезщетения при производства, започнати в интерес на потребителите.

1.7

Имайки предвид насочеността и крайните цели на един такъв инструмент, ЕИСК анализира основните възможни опции във връзка с правния режим (предимства и недостатъци на режим opt-in (заявление за участие в процеса след предявяване на иска), opt-out (изключване от участие в процеса след предявяване на иска) или смесен режим), ролята на съдията, обезщетението, правната защита и финансирането на мерките.

1.8

Правното основание на подобна инициатива, както и предложеният за използване законодателен инструмент са други важни въпроси, които също бяха анализирани и по отношение на които бяха направени предложения.

1.9

ЕИСК също така напомня, че тази оценка относно въвеждането на механизъм за колективен иск съвсем не се противопоставя на съществуването и развитието на извънсъдебно решаване на спорове (ИРС), а тъкмо напротив. ЕИСК бе сред първите заявили необходимостта от създаване на ефективни инструменти, позволяващи на потребителите да отстояват своите права, било то индивидуални или колективни, без да прибягват до съда. В това отношение ЕИСК се обявява за по-добро съответствие между режимите с участието на омбудсман и на сходни такива в различните сектори на потребителското общество и в частност там, където трансграничната търговия е най-развита или предстои да се развие.

1.10

Съществува цяла гама от възможности за колективни искове на ощетените потребители — от индивидуални, доброволни или консенсусни действия до колективни съдебни искове. Всяко едно от тези равнища на разрешаване на споровете трябва да действа по оптимален начин, като се стреми да улесни обезщетението на нанесените вреди на най-достъпното за пострадалите равнище.

1.11

ЕИСК приветства изразеното намерение на Комисията да продължи проучванията по тази тема. От друга страна Комитетът изтъква, че е необходимо това намерение да бъде съпътствано от реална политическа воля, водеща до адекватни законодателни инициативи.

1.12

Като дава израз на волята на представителите на организираното гражданско общество, ЕИСК призовава и Европейския парламент, Съвета и държавите-членки да вземат мерки тази оценка да се осъществи, като се вземат предвид интересите на различните страни и като се зачитат принципите на пропорционалност и субсидиарност и тя да бъде последвана от политически решения, абсолютно необходими, за да може в най-кратки срокове да се предприеме инициатива в препоръчваната насока.

2.1

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да предизвика широко обсъждане относно ролята и правния режим на определен вид колективен иск (1) на общностно равнище, по-специално в областта на правото на защита на потребителя и правото на конкуренцията, поне на един начален етап (2). Неговата крайна цел е да подтикне гражданското общество и компетентните институции на Европейския съюз да проучат необходимостта и въздействието на такава инициатива, да обмислят определянето на нейния правен характер и сроковете и условията на нейното привеждане в действие в рамките на европейското пространство на правосъдие.

2.2

За тази цел използваната методика се основава на предварителен анализ на потребностите в рамките на единния пазар и на съответствието на инициативата с общностното право. Проучен бе и капацитетът за бързо и ефективно решаване на трансгранични конфликти, по-специално що се отнася до икономическите интереси на потребителите.

3.1

Масовият характер на търговските сделки в резултат на разширяване на серийното производство от втората половина на миналия век доведе до големи промени в начина на сключване на договори и постигането на споразумения за продажба и предоставяне на услуги.

Настъпването на информационното общество и възможностите, създадени от дистанционните продажби и електронната търговия, доведоха до нови предимства за потребителя, но той потенциално е изложен на нови форми на натиск и на нови рискове при сключването на договорите.

3.2

Тъй като офертите, стандартните договори с общи условия, агресивните форми на реклама и маркетинг, недобре представената преддоговорна информация, широко разпространените нелоялни търговски практики и антиконкурентните практики са все по-застъпени, те могат да причинят вреди на големи групи потребители, чиято самоличност в повечето случаи не е известна и може да е трудна за установяване.

3.3

Еднотипните интереси на отделни лица, колективните интереси на групи или взаимосвързаните интереси на всички граждани не винаги намират в традиционните съдебни системи за процесуално право, водещи началото си от римското право, адекватни форми за лесни, бързи, икономични и ефективни правни действия (3).

3.4

Почти навсякъде по света и по-специално в държавите-членки на ЕС правните системи предлагат форми на съдебна защита на колективни или взаимосвързани интереси.

3.4.1

Въпреки това, тези системи са много разнородни и с ясно изразени различия в защитата на тези интереси. Тези различия създават нарушения във функционирането на вътрешния пазар.

3.5

Всъщност, поради липса на хармонизиране на общностно равнище, националните съдебни системи в близкото минало са се развили в твърде различни посоки. Тези различия се обясняват не толкова с различаващи се основни принципи, а по-скоро с различните традиции на процесуалното право. Приложените таблици илюстрират най-съществените различия на национално равнище (4).

3.6

Недостатъците, създадени от това положение са критикувани от дълго време най-вече от организациите, представляващи интересите на потребителите, но също така и от много практикуващи юристи и преподаватели по общностно право във връзка с неравнопоставеността на европейските граждани при достъпа до право и правосъдие (5).

3.7

В общностните институции обаче едва през 1985 г. след семинар, организиран в гр. Гент през 1982 г. под егидата на Комисията, бе публикуван меморандум относно „Достъп на потребителите до правосъдие“  (6) — документ, в който Комисията се спира за първи път върху системите за съдебна защита на колективните интереси.

3.8

Чак в едно допълнителното съобщение от 7 май 1987 г. след резолюция на Европейския парламент от 13 март 1987 г. (7). Комисията обяви намерението си да разгледа възможността за рамкова директива, въвеждаща общото право на сдруженията да защитават в съда своите колективни интереси и призоваваща Съвета да признае водещата роля на организациите на потребителите, едновременно като посредници и като преки представители в областта на достъпа на потребителите до правосъдие.

3.9

В резолюцията си от 25 юни 1987 г., посветена единствено на достъпа на потребителите до правосъдие, Съветът от своя страна също подчерта „важната роля, която са призовани да играят организациите на потребителите“, призовавайки Комисията „да проучи дали една инициатива на общностно равнище ще бъде уместна в тази област“  (8).

3.10

Накрая, през 1989 г. при подготовката на своите „Бъдещи приоритети за възобновяване на политиката на защита на потребителите“ Комисията заяви в своята тригодишна програма (9) (1990-1992 г.), че в много държави-членки условията за достъп до правосъдие и до обезщетение не са адекватни, поради свързаните с тях разходи, сложност и срокове, и че съществуват проблеми по отношение на трансграничните сделки. Тя заяви, че ще извърши проучвания на бъдещите мерки, като отдели специално внимание на възможността за колективни искове за обезщетение на вредите, нанесени на потребителите (10).

3.11

Едва през 1993 г. обаче Комисията поднови публичното обсъждане на този въпрос с публикуването на важната „Зелена книга за достъпа на потребителите до правосъдие и уреждането на потребителски спорове в единния пазар“ (11).

Всъщност именно по този случай за първи път бе проучен задълбочено и в общностна перспектива въпросът за въвеждането на единен режим на искове за преустановяване на нарушения, който по мнението на мнозина трябваше да послужи като база за истински режим за колективни искове в защита на интересите на потребителите (12).

3.12

От своя страна Европейският парламент в резолюция си от 22 април 1994 г. (13) заключи, че известна степен на хармонизиране на процедурните правила на държавите-членки би била от полза, като се предвиди възможността за сделките до определена сума да се въведе общностна процедура, която да позволява бързото решаване на трансгранични спорове, посочвайки също, че е целесъобразно да бъдат хармонизирани до известна степен условията, приложими при предявяване на искове за преустановяване на незаконни търговски практики.

3.13

Също така ЕИСК в своето становище, прието единодушно на пленарната сесия, проведена на 1 юни 1994 г. (14), се позовава и на принципа на „всеобщото признаване на правото за предявяване на иск от организациите на потребителите с оглед представляване на колективните и взаимосвързаните интереси пред коя да е съдебна или несъдебна инстанция на всяка държава-членка, независимо от гражданството на заинтересованите лица, на самите сдружения или на мястото на възникване на спора“ и призова изрично Комисията да установи единна процедура за колективни искове и за искове със съвместно представителство не само за преустановяване на незаконни практики, но също и за исковете за обезщетение (15).

3.14

От своя страна комисар Emma Bonino, още при излагането на приоритетите си, постави ударението върху въвеждане на общностна процедура, позволяваща бързото решаване на трансграничните спорове и хармонизирането на условията, приложими при предявяване на искове за преустановяване на незаконни търговски практики, в съчетание с взаимното признаване на правото на организациите на потребителите да предприемат правни действия (16).

3.15

Впоследствие на 25 януари 1996 г. бе публикувано предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно исковете за преустановяване на нарушения във връзка със защитата на интересите на потребителите (17).

С тази директива Комисията изпълни препоръката на доклада Sutherland, отговаряйки по този начин на изложеното в Зелената книга предложение, което се радваше на широка подкрепа (18)  (19).

3.16

Не може да се отрече, че въпросната директива отбеляза нов етап в общностното право, тъй като за първи път и в обобщаващ вид Комисията предприе законодателна инициатива по въпрос, свързан с гражданското процесуално право (20).

Въпреки това предложението за разширяване на приложното поле, така че да обхваща и обезщетението на вредите, не бе прието.

3.17

Успоредно с това Комисията изготви „План за действие относно достъпа на потребителите до правосъдие и уреждането на потребителски спорове във вътрешния пазар“, представен на 14 февруари 1996 г., в който, след като очерта и описа проблема с потребителските спорове и проучи различните решения, постигнати на национално равнище в държавите-членки, тя посочи редица инициативи, които възнамеряваше да предприеме. Сред тях може да се посочи ангажиментът за обсъждане на възможността потребителите, понесли щети от един и същ търговски оператор, да упълномощят организации на потребителите да групират жалбите им „ex ante“ (предварително), за да могат да бъдат обединени отделните еднотипни случаи и да бъдат представени едновременно пред една и съща съдебна инстанция (21).

3.18

В тази връзка в своята резолюция от 14 ноември 1996 г. Европейският парламент, „имайки предвид, че достъпът до правосъдието е едновременно основно човешко право и необходимо условие за гарантиране на правна сигурност, както на национално, така и на общностно ниво“, призна значението на извънсъдебното разрешаване на спорове за уреждане на потребителските конфликти, но обърна внимание върху необходимостта „да се осигури на потребителя възможността да прибегне, след като е изчерпал всички извънсъдебни помирителни процедури, към обикновеното съдебно производство в съответствие с принципа за правна ефективност и сигурност“. Затова той призова Комисията „да изготви други предложения, насочени към подобряване на достъпа на европейските граждани, непребиваващи постоянно в съответната страна, до националното съдебно производство“ и насърчи държавите-членки „да улесняват включването на организациите на потребителите […] в качеството им на упълномощени представители на правоспособните лица в предявяването на искове“ и „да признаят на тези организации законното право да предявят иск в защита на колективния интерес в случай на определени незаконни търговски практики“  (22).

3.19

Оттогава въпросът като че ли бе замразен в Европейската комисия (23).

В ЕИСК, напротив, той бе многократно повдиган с оглед да се докаже необходимостта от инструмент на гражданското процесуално право на общностно равнище, който да позволи съдебната защита на взаимосвързаните, колективните или еднотипните индивидуални интереси (24).

3.20

Комисията едва в последно време повдигна отново въпроса в своята „Зелена книга относно исковете за обезщетение при нарушения на общностните разпоредби за злоупотреба с господстващо положение“  (25) с формулировки, които следва да бъдат подчертани:

„По практически съображения е малко вероятно, ако не и невъзможно, потребителите и купувачите, които изискват обезщетения в малък размер, да подадат иск за обезщетение в резултат на нарушение на разпоредбите за злоупотреба с господстващо положение. Необходимо е следователно да се проучи дали колективни действия не биха позволили по-добре да се защитят техните интереси. Освен конкретна защита на потребителите, колективните искове представляват също начин да се групират в един единствен иск голям брой жалби за по-малки суми, което позволява да се спестят време и средства“.

3.21

В своето становище от 26 октомври 2006 г. ЕИСК отбеляза своята подкрепа за тази инициатива на Комисията и потвърди необходимостта от колективни действия, насочени към получаване на обезщетения, доколкото: „[те] отговарят съвсем точно на някои важни цели: 1) ефективно обезщетение за вредите, улесняващо иска за обезщетение от организациите от името на ощетените потребители, което допринася за реален достъп до правосъдие; 2) превенция и възпиране на антиконкурентното поведение предвид по-голямото социално въздействие на този вид искове“  (26).

3.22

Междувременно Комисията възложи на Центъра за изследване на правото на защита на потребителя към Католическия университет на Leuven едно публикувано неотдавна обстойно проучване на начините за извънсъдебно решаване на спорове. Немалка част от това проучване, с обем 400 страници, е посветено на описанието на 28 национални системи на правни мерки за колективна защита на потребителите — на 25-те държави-членки, както и тези на САЩ, Канада и Австралия (27).

3.23

Новият комисар, отговарящ за защитата на правата на потребителите, Меглена Кунева заяви многократно, че тази тема е сред приоритетите на нейния мандат. Впрочем темата вече фигурира и в неотдавнашното съобщение относно „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007/2013 г.“  (28). Тази тема бе застъпена още веднъж както от комисар Neelie KROES, така и от комисар Меглена Кунева на една неотдавнашна конференция в Лисабон по инициатива на португалското председателство (29).

3.24

Неотдавна Съветът на министрите на ОИСР също прие Препоръка относно решаването на потребителски спорове и обезщетяването [C(2007)74 от 12 юли 2007 г.]. В нея се отбелязва, че по-голямата част от приетите в държавите-членки системи за решаване на спорове и за обезщетение са били въведени, за да уреждат въпроси на национално ниво и не винаги са адаптирани, за да бъдат обезщетени потребителите от друга-държава членка.

4.1

За да бъдат зачетени от правна гледна точка интересите на потребителите на територията на държавите-членки и на равнище Европейски съюз, трябва да бъдат признати не само материалните права, но и да са налице процедури, които да им позволят да отстояват тези права.

Трябва също така да се изтъкне, че увеличеният трансграничен търговски обмен доведе до нарастване на потребителските спорове на европейско равнище.

В много случаи се оказва, че индивидуалното уреждане на споровете е недостатъчно. Цената и мудността му намаляват до голяма степен ефективността на правата на потребителите, особено в случаи, когато се касае за множество (няколко хиляди или дори няколко милиона) потребители, претърпели щети в резултат на една и съща практика и в случаи, когато сумите, на които възлизат индивидуалните щети, са сравнително малки. С прогресивното развитие на „европейското дружество“ възникват и проблеми при определяне на приложимото право; европейските граждани следва да могат да отстояват правата си по еднакъв начин. Понастоящем нелоялните практики, които се наблюдават при едни и същи обстоятелства и причиняват едни и същи щети в няколко държави-членки, могат да доведат до присъждане на обезщетение само в малкото държави-членки, разполагащи със система за колективни искове.

4.2

Освен това конституциите на всички държави-членки и Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи утвърждават правото на справедлив процес. Това право включва по-специално правото на полезен и ефективен достъп до съда.

4.3

Понастоящем съдебните системи са такива, че гражданите невинаги могат да оспорват конкретно и ефективно някои ощетяващи ги практики и да сезират съда.

В продължение на няколко десетилетия редица държави-членки реагираха по два начина на този проблем.

Първоначално те признаха правото да бъде защитен колективният интерес на потребителите чрез искове, подадени било в административните инстанции, било в съдилищата. Друг адекватен отговор бе намерен чрез признаването на производство, обединяващо индивидуалните искове. Тези искове се основават преди всичко на по-кратко производство, тъй като обобщават всички искове като ги събират в едно единствено производство.

4.4

Въвеждането на европейски колективен иск ще позволи достъп до правосъдие за всички потребители независимо от тяхната националност, финансовото им състояние и размера на индивидуалните им щети. Той ще предложи и предимства за търговските оператори, тъй като ще даде възможност за съкращаване на производствата. Разходите за подобен иск биха били по-ниски от тези при множество отделни искове. Тази процедура би имала и предимството да осигурява правна сигурност, тъй като с едно и също съдебно решение ще се разрешат извънредно голям брой сходни жалби (30). С подобна мярка в крайна сметка ще се избегнат противоречия в юриспруденцията между съдилищата на европейските държави, на които се налага да решават подобни спорове.

Следователно тази обща за всички европейски страни система ще позволи по-добра защита на потребителите, но и ще повиши доверието на предприятията, а оттам и обмена и търговията на територията на Европейския съюз.

4.5

Въвеждането на така дефинирания иск би оказало положителен ефект в сферата на частното международно право, като се имат предвид трудностите при тълкуването и прилагането на стандартите за решаване на договорни и извъндоговорни спорове (Рим I и Рим II). Той ще позволи също така точно да се определят правилата за компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент 44/2001) (31).

4.6

Така правото на защита на потребителя ще бъде укрепено чрез по-широкото прилагане на съдебни процедури, позволяващи справедливо обезщетение в полза на потребителите и ефективна защита на „слабата страна“, което е основен принцип на общностното право. Това би могло да се прилага по отношение на неотдавнашната директива относно нелоялните търговски практики. Тези практики често се използват едновременно в няколко държави-членки, което ощетява множество потребители, без те да могат да потърсят обезщетение заедно. Колективният иск е задължително процедурно допълнение за ефективното прилагане на посочената директива.

Всички приети досега директиви в сферата на защитата на потребителите във вида, в който те са транспонирани от държавите-членки, по този начин ще повишат своята ефективност чрез признаването на колективния иск в сферите, обхванати от тези директиви.

Би било желателно тези разпоредби да могат да бъдат прилагани в полза и на малките и средни предприятия, които са в сходна ситуация.

4.7

Разбира се, въвеждането на колективно съдебно производство на общностно ниво като последно средство за решаване на спорове по никакъв начин не изключва прибягването до системи за извънсъдебно решаване на потребителски конфликти. Тези системи са получили безрезервната подкрепа на ЕИСК. Техният потенциал трябва да бъде задълбочено проучен и доразвит още повече.

5.1

За да се очертае добре предметът на проектостановището, трябва да се постигне съгласие относно вида на съдебния иск, за който става въпрос.

Както показва обобщеното представяне на приетите в държавите-членки системи, има големи различия в наименованието и съдържанието на различните видове искове. Следователно трябва да се прави разлика между иск на квалифицираните организации, исковете в защита на обществения интерес и колективните искове.

5.2

Исковете на квалифицираните организации могат да бъдат предявени само от организациите на потребителите или административните организации (като омбудсман), за да се преустановят действията, насочени против правата на потребителите, или в някои страни — за да се премахнат незаконните или неправомерни клаузи в потребителските договори.

5.3

Исковете в защита на обществения интерес откриват възможност пред организациите на потребителите да сезират или не дадена съдебна инстанция, когато общественият общ интерес на потребителите е засегнат от нарушение на конкретна разпоредба на материалното право или на обща норма на поведение. Общественият интерес не е сбор от индивидуалните интереси на потребителите и се доближава до общия интерес.

5.4

Колективният иск е съдебен иск, който дава възможност на голям брой хора да бъдат признати правата им и да получат обезщетение. Следователно от техническа гледна точка той представлява колективно упражняване на индивидуалните права.

5.5

Колективният иск не е запазен единствено за сферата на защита на правата на потребителите и на конкуренцията.

В случая с настоящото становище обаче той е сведен само до материалната сфера в съответствие с общностното право.

5.6

Ето защо се предлага в настоящото становище да се използва терминът „колективен иск“ (32).

6.1

Правното основание за политиката за защита на потребителите фигурира в Дял ХIV от Договора за Европейската общност (ДЕО), озаглавен „Защита на потребителите“.

Член 153 представлява очевидно важен елемент за размисъл.

6.2

Всъщност при сегашното положение, макар правото за защита на потребителите да се е развивало главно на основата на член 95 от ДЕО, политиката за защита на потребителите, както е предвидена в настоящия документ, очевидно представлява мярка, чиято цел е да се застъпи за икономическите интереси на потребителите.

6.3

Няма съмнение, че колективният иск ще осигури по-високо ниво на защита и ще позволи на организациите на потребителите да се организират, за да защитават интересите на потребителите, т.е. да им гарантират справедливо обезщетение в случай на нарушение на правата, които общностното право в своята цялост, включително право на конкуренция, им признава изрично.

6.4

Въвеждането на колективен иск на общностно ниво ще допринесе също така за подобряване на функционирането на вътрешния пазар в полза на потребителите, което е една от целите на „прегледа на вътрешния пазар“. Потребителите ще имат по-голямо доверие в развитието на трансграничната търговия (33).

6.5

Може също така да се твърди, че доколкото става въпрос за един инструмент свързан само с процесуалното право, член 65 и член 67 могат евентуално да бъдат приети като достатъчно правно основание. Всъщност от 1996 г. насам именно на тази правна основа Комисията предложи, а Съветът и Парламентът приеха редица правни инструменти в областта на гражданскопроцесуалното право на общностно ниво (34).

Такова решение може да се предвиди, ако този колективен иск може да бъде използван както за трансграничните конфликти, така и за националните спорове и в други сфери освен правото на защита на потребителите.

6.6

При всички случаи колективният иск следва да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност и да не превишава степента, която е необходима за постигане на целите на Договора, ако те не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно е по-целесъобразно да се реализират на общностно ниво.

6.7

Той трябва също така да следва принципите и механизмите, подчертани в Препоръка на Съвета на министрите на ОИСР (C(2007)74 от 12 юли 2007 г.), които са представени като общи за държавите-членки въпреки различията в правните им режими.

7.1.1.1

Искът на квалифицирана организация може да се ползва единствено от определени организации със специални правомощия (организации на потребителите, омбудсман). Обикновено при тази процедура потребителите не могат да получат обезщетение за индивидуалните си щети.

7.1.1.2

Главната цел на тези процедури е преустановяването на действия, насочени срещу правата на потребителите, както и, в някои страни, премахването на незаконни или неправомерни клаузи в потребителските договори, според които съдилищата не могат да присъдят обезщетение.

7.1.1.3

Някои страни са уредили тези механизми по начин, позволяващ обезщетение на потребителите. Това обезщетение обаче не се изплаща на отделните потребители, а е запазено за представителните организации или се изплаща на държавата, за да го използва в социалните фондове.

7.1.1.4

Следователно този механизъм на практика не може да се отъждестви с истински колективен иск, при който всички потребители се обезщетяват в рамките на едно единствено производство.

7.1.2.1

Въвеждането на европейски колективен иск не води до пренасянето в Европа на груповия иск от типа „сlass action“ на САЩ. Американската съдебна система се различава много от съдебните системи на държавите-членки на ЕС. Слабите страни на груповия иск от типа „сlass action“, който търпи критики заради възможността за прекалено много уреждания на спорове, са присъщи на тази съдебна система и не могат да се проявят в Европа.

7.1.2.2

В САЩ съдебните решения се вземат от съдебни заседатели — обикновени граждани и магистрати на изборна длъжност. В резултат на този специфичен състав, за разлика от системата в повечето държави-членки (професионални магистрати), някои щатски съдилища често приемат нереалистични искове и вземат решения, които са прекалено благоприятни за ищците, подтиквайки потребителите да предявяват исковете си пред определени съдилища, вместо пред други, имащи репутацията на не толкова снизходителни — т.нар. „търсене на най-подходящата съдебна инстанция“ (forum shopping).

7.1.2.3

Европейският колективен иск, напротив, ще бъде бариера пред такова „търсене на най-подходящата съдебна инстанция“, тъй като във всяка държава-членка ще бъде създадена и въведена еднаква процедура, така че независимо от съдопроизводството или избраната от ищците държава, разглеждането на иска и съдебното решение ще бъдат еднотипни.

7.1.2.4

В САЩ обезщетенията за загуби и пропуснати ползи могат да бъдат съпътствани от наказателни обезщетения за вреди и пропуснати ползи. Тези обезщетения, определяни от съдебни заседатели и магистрати на изборна длъжност, често възлизат на астрономически суми. Наказателните обезщетения за вреди и пропуснати ползи не съществуват в повечето от държавите-членки на ЕС.

7.1.2.5

Адвокатите в САЩ получават като възнаграждение така наречените хонорари според присъденото обезщетение („contingency fees“). Става дума за вид пакт за „quota litis“, при който адвокатите, които биха могли да бъдат ищци, са заинтересовани от резултатите от иска. Тази система е забранена в повечето държави-членки на Европейския съюз или от закона, или от етичния кодекс на адвокатите.

7.2.1.1

Системата наречена opt-in предвижда волеизявление на лицето, ако желае да участва в процеса. По този начин заинтересованите лица трябва да се легитимират и да заявят изрично желанието си да се включат в иска, преди да бъде произнесено решението.

Наред с този механизъм на opt-in са се развили и механизми, наречени „прецедентни дела“, които се основават на първоначално декларативно съдебно решение. Тези процедури са близки до колективните искове, основани на opt-in, тъй като и при тях заинтересованите лица трябва да се легитимират, за да участват в процеса и да предявят индивидуални искове. Особеността на този механизъм обаче е свързана с обстоятелството, че съдията избира един от тези индивидуални искове и се произнася само по него. Постановеното по прецедентното дело решение ще важи за всички други индивидуални искове, внесени в този съд.

7.2.1.2.1

Всеки член на групата трябва да се легитимира, за да може да участва в процеса, обикновено като се запише в регистър. Налице е следователно изрично волеизявление, което е в съответствие с принципа на свободата на предявяване на иск в съда. Ищецът завежда дело от името на ощетените лица, едва след като те дадат официалното си съгласие.

7.2.1.2.2

„Системата „opted-in““ позволява да се определи ex ante предполагаемият размер на обезщетенията, за които става въпрос. Това е важно за ответниците, пряко засегнати от иска за обезщетение като цяло, и им дава възможност да сключат застраховка, която е в състояние да покрие част от потенциалните щети. По този начин ще бъдат осигурени достатъчно средства за легитимните искове за обезщетение.

7.2.1.2.3

При процедурата на прецедентното дело на съдията се представя една единствена индивидуална преписка за решаване на проблема: това означава печелене на време и по-голяма ефективност за магистрата, тъй като той взема решение за отговорността на търговския оператор въз основа на този единствен случай.

7.2.1.3.1

Тези механизми се управляват трудно и са скъпи: заинтересованите лица трябва да се легитимират, за да участват в процеса и да образуват отделна преписка. Управлението на отделните преписки става сложно, когато броят на заинтересованите лица е голям.

7.2.1.3.2

Това предизвиква голямо забавяне на производството, тъй като съдът трябва да организира и разгледа всички тези отделни преписки. Впрочем при масовите спорове, които са причина за повечето колективни искове, индивидуалните щети са сравнително еднотипни и често пъти не изискват отделно разглеждане.

7.2.1.3.3

При механизма на прецедентното дело съдията невинаги определя размера на дължимите обезщетения и понякога препраща към индивидуални процеси. Това води до проблеми с администрирането на делата и до удължаване на времетраенето на производството.

7.2.1.3.4

От друга страна, проучването на колективните искове от типа opt-in или прецедентно дело, разглеждани в страните, които разполагат с този механизъм, показва, че значителна част от потребителите не подават иск в съда поради липса на достатъчна информация за съществуването на процедурата. Голяма част от заинтересованите лица се отказват да сезират съда и поради материални, финансови и психологически пречки, свързани с един съдебен иск (за това са нужни време и средства и процесът е изключително сложен).

7.2.1.3.5

Така се стига до значителна разлика между броя на реално подалите иск лица и потенциално ощетените. Ето защо присъденото на потребителите обезщетение не е пълно. Реализираната в резултат на тази практика евентуална незаконна печалба би могла до голяма степен да бъде запазена от търговския оператор. Възпиращата цел на процедурата не е постигната.

7.2.1.3.6

Тези механизми поставят също и проблема за относителното въздействие на произнесеното решение. Отсъденото решение по колективния иск е валидно само за присъединилите се към иска лица. Оттам насетне потребителите, които не са се включили, ще имат пълната свобода да подадат индивидуални искове, които може да завършат с решения, противоречащи на взетото при колективния иск.

7.2.2.1

Традиционният колективен иск се основава на системата opt-out, която по подразбиране включва всички ощетени от определени действия, с изключение на изрично заявилите своята воля да бъдат изключени от това число.

Въз основа на този механизъм редица европейски държави са разработили процедура „sui generis“ на колективен иск.

7.2.2.2.1

Проучването на националните системи от типа opt-out показва, че тази процедура е по-лесна за управление и по-ефикасна от другите механизми, възприети от някои държави-членки.

7.2.2.2.2

Тя осигурява реален достъп на заинтересованите лица до правосъдие и по този начин дори справедливо и ефективно обезщетение на ощетените от практиките потребители.

7.2.2.2.3

Чрез нея се избягват административните трудности за ищеца и за съда (всъщност членовете на групата се легитимират чак след завършването на производството, а не предварително).

7.2.2.2.4

Тази система има, от друга страна, реално възпиращо въздействие върху отговорната страна, тъй като тя е принудена да обезщети всички лица, пострадали от практиката, и евентуално да възстанови цялата незаконна печалба, която е могла да реализира.

7.2.2.2.5

Необходимо е също така да се държи сметка за предимствата на този вид процедура за търговския оператор, срещу когото е предявен искът. Колективният иск позволява да се реализират икономии на човешки и финансови ресурси и да се осъществи по-ефективна защита на търговския оператор. Вместо да е принудена да управлява едновременно множество подобни спорове пред множество различни съдопроизводства, тя подготвя защитата си пред една единствена инстанция.

7.2.2.3.1

Този механизъм може да бъде обявен за неотговарящ на конституционните принципи на някои страни и на Европейската конвенция за правата на човека, по-специално на принципа на свобода на предявяване на иск в съда, доколкото лицата са автоматично част от групата, предявила колективния иск, без да са заявили изричното си съгласие да бъдат включени в нея. Ако не поискат да бъдат изключени, те може да се окажат обвързани с взетото решение.

Напълно възможно е впрочем да се запази тази индивидуална свобода, било чрез поименно изпращане на информация до съответните лица, което позволява да се смята, че лицата, които не поискат да бъдат изключени впоследствие, са дали мълчаливото си съгласие за иска, било като се даде на членовете на групата правото да поискат да бъдат изключени от процеса по всяко време и дори след като решението вече е било произнесено, а ако решението е неблагоприятно за тях, да им се разреши да подадат индивидуални искове.

7.2.2.3.2

Запазени ще бъдат и правата на защитата, като принципът на изслушване на двете страни и принципът на равнопоставеност на страните: търговският оператор трябва да може да използва индивидуални основания за защита срещу определен ощетен член на групата, предявила колективния иск. Този принцип е свързан с принципа на „справедлив процес“ от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Всъщност при системата opt-out не е задължително всички заинтересовани лица да бъдат посочени поименно и да са известни на търговския оператор, срещу когото е предявен искът. Поради това последният може да се окаже в невъзможност да използва индивидуални основания за защита.

Все пак в рамките на един колективен иск неизбежно е налице определена еднородност на отделните ситуации, за която е гарант съдията. Споровете в областта на правата на потребителите и конкуренцията са по принцип породени от договорите и затова ситуациите на заинтересованите страни са почти идентични. Така наречената „causa petendi“ е една и съща. Трудно е поради това да си представим как търговският оператор ще може да приложи някакво по-различно основание за защита срещу даден потребител.

По време на цялото производство съдията може да разполага с възможността да отхвърли иск, в който е установил голяма разнородност на фактическите или правни ситуации.

Накрая, при определяне на обезщетението, съдията има възможност да образува подгрупи, например за да определи размера на обезщетенията в зависимост от индивидуалните казуси и следователно да предвиди евентуално намаляване на отговорността.

7.2.3.1

Избраната неотдавна от Дания и Норвегия система предвижда процедури както за opt-in, така и за opt-out. Съдията може да реши да предпочете системата opt-out, ако споровете са за малки суми, исковете са сходни и е трудно да се следва процедура от типа opt-in. В потребителската сфера има многобройни спорове, при които потребителите нямат възможност за ефективна индивидуална правна защита поради големия брой засегнати лица и малкия размер на исканите суми. Процедурата от типа opt-out позволява да се вземат предвид всички засегнати лица и да се издейства санкция, която съответства на евентуално получената незаконната печалба. За спорове, при които индивидуалните щети са високи, се избира системата от типа opt-in, при която всеки потребител следва да се легитимира, за да участва в процеса.

7.3.1

В този особен вид производство, в която участват многобройни ищци, предоставените на съдията правомощия са от решаващо значение.

7.3.2

При повечето механизми на принципа opt-out първоначалният етап на производството е посветен на проучването от страна на съдията на допустимостта на иска. При така нареченото прецедентно дело проучването на индивидуалната преписка има същата крайна цел.

7.3.2.1

Предимството на този етап на допустимостта е, че той позволява да се прекратят в самото начало на производството всички искове, които са явно неоснователни или нереалистични и които биха увредили по противозаконен начин репутацията на противната страна, като се избягват неправомерни или неподходящи производства.

7.3.2.2

Самият съдия е гарантът за правилното протичане на този етап на допустимост. Той трябва да провери конкретно дали са изпълнени определените в закона условия за предявяване на колективен иск.

7.3.2.3

По-специално съдията трябва да провери:

7.3.3

На един по-късен етап също така е важно съдията да може да потвърди евентуално предложение за доброволно уреждане на спора или да го отхвърли, ако смята, че то не е в интерес на членовете на групата. За да е в състояние да направи това, той трябва да разполага с по-големи правомощия от това да одобрява споразумения, каквито обикновено са му предоставени по закон в повечето съдебни системи на държавите-членки.

7.3.4

Предвид особения характер на това производство е необходимо да се предвидят и подходящи начини за представяне на доказателствата. Съдията трябва да има възможност да използва право на издаване на съдебно нареждане на противната страна или на трети страни, за да му бъдат представени документи, както и право да нареди разследващи мерки с цел получаването на нови доказателства. Законодателството, въвеждащо колективния иск, трябва изрично да предвиди съдията да няма право да откаже да предприеме действия в този смисъл, след като ищците са ги поискали.

7.3.5

За да се даде на магистратите възможност да използват оптимално тези правомощия, изглежда необходимо да се предвиди само някои поименно посочени съдилища да получат юрисдикция за разглеждането на колективни искове. Ще трябва следователно да се адаптират съдебните структури на държавите-членки и да се предвиди специално обучение на магистратите за този вид съдопроизводство.

7.4.1

Колективният иск трябва да позволява да се поиска обезщетение за материалните (финансови) вреди, физическите вреди, както и за pretium doloris и други морални вреди. Доколкото целта на иска е да осигури едновременно обезщетение на потребителите и възпиращ ефект, изглежда необходимо да се предвиди обезщетение за всички видове вреди. На съдилищата трябва също така да могат да се предоставят на разположение прости, икономични и прозрачни методи за оценка, без да се изоставя принципът на обезщетение за вредите.

7.4.2

Вносителите на колективен иск трябва също да имат възможност да получат от съда различни начини на обезщетение. Наред със съществуващата възможност за преустановяване на определено поведение или нищожността на даден акт, обезщетението за вредите трябва да може да бъде пряко или косвено. Освен това трябва да има възможност то да се съчетава с други средства за съдебна защита, като публикуване на съдебното решение, публично известяване и пр.

7.4.3

Прякото и индивидуално обезщетение не трябва да бъде единствено възможното, тъй като в някои хипотези то ще бъде трудно или направо невъзможно за осъществяване, било поради факта, че членовете на групата не могат да бъдат идентифицирани при механизма opt-out, че са твърде многобройни или че сумата на тяхната индивидуална вреда е твърде ниска. Важното е винаги да има обезщетение на лицата, макар и по косвен начин, и да бъде постигнат възпиращият ефект.

7.4.3.1

Адекватни механизми трябва да се предвидят в случаите, когато съдията може да изчисли размера на всяко индивидуално обезщетение за идентифицираните или подлежащите на идентифициране членове на групата (opt-in, прецедентно дело или дори opt-out, когато например търговският оператор е представил списъка на ощетените клиенти), но също и в случаите, когато такова индивидуално разпределение се окаже твърде скъпо предвид малкия размер на индивидуалната вреда.

7.4.3.2

По същия начин, ако не всички суми са разпределени, трябва да бъде предпочетена мярка за косвено обезщетение с общата сума, която остава да бъде изплатена. Необходимо е съдията да детайлизира в своето решение оставащата за изплащане сума и да постанови мерки за контрол на разпореждането с обезщетението, което може да бъде възложено за изпълнение на трета страна.

7.4.3.3

При хипотезата, при която дори този начин на обезщетение е невъзможен, общата оставаща за изплащане сума, определена от съдията, трябва да бъде внесена във фонд за подпомагане на колективни искове за финансиране на нови производства.

7.4.3.4

Ако съдията не може да изчисли размера на всяко отделно обезщетение в случаите, когато е невъзможно да бъдат идентифицирани всички членове на групата (само при механизма opt-out), той трябва да определи таблица за оценка на различните категории вреди. Разпределянето на тези суми може да бъде възложено на съдебната канцелария, но също така и на адвоката на представителя на групата, на трета страна (застраховател, счетоводител и пр.), с това предимство, че съдът се разтоварва от сложния и труден етап на анализ на индивидуалните искове.

7.4.3.5

При тази втора хипотеза съдията трябва да има възможност да предвиди индивидуално обезщетение за членовете на групата, които са се легитимирали след съответното уведомление за решението, и оставащата за изплащане сума трябва да се прехвърли към искове за косвено обезщетение за нанесените на групата вреди.

7.4.3.6

Ако не е възможна косвена мярка, дължимата сума трябва да бъде внесена във фонда за подпомагане.

7.5.1

Колективният иск трябва да признае правото на обжалване и на двете страни.

7.5.2

Предвид важността, от една страна, на необходимостта от бързо обезщетяване на засегнатите лица и, от друга страна, на сигурността, че правата и на двете страни са били справедливо оценени, уместно е да се съгласува правото на обжалване на решението за всяка от страните с тези императиви.

7.5.3

Ето защо признаването на това право на обжалване трябва да задължи държавите-членки да въведат ускорена процедура за обжалване, за да се избегне механизъм с единствена цел удължаване на процеса във времето.

7.5.4

От друга страна, увереността, че обезщетенията, на които е осъдена отговорната страна, са надлежно предвидени в нейното счетоводство, също представлява гаранция в случай на обжалване, подадено от членовете на групата.

7.6.1

Системата на колективния иск трябва да се самофинансира след определен срок.

7.6.2

Предвид факта, че не е желателно и дори възможно да се въведе общовалидна система на хонорари според присъденото обезщетение („contingency fees“) от американски тип, тъй като те са в разрез с европейската правна традиция, е необходимо да се предвиди начин на финансиране, който да позволява на ищците, неразполагащи с финансови средства за подаване на колективния иск, да получат авансово сума за съдебни разходи (за адвокатски хонорари, за експертиза в случай на разпоредени от съдията следствени мерки и пр.).

7.6.3

Един от начините за финансиране на тази система би бил да се създаде „фонд за подпомагане на колективните искове“, който да се захранва от сумите от „незаконни печалби“ на осъдените предприятия, както са определени от съдията в едно производство, дотолкова доколкото за тях не е предявен иск от легитимираните лица, които са понесли преки вреди (35).

7.6.4

Фондът за подпомагане може освен това да има за задача: а) да централизира цялата информация, свързана с текущите колективни искове, и б) да му бъде възложено да разпространява информация относно стъпките, които ищците трябва да предприемат, за да се легитимират, да бъдат изключени от групата или да получат обезщетение.

—

режим на уведомяване на заинтересованите лица;

—

съдебни разноски и правна помощ;

—

сътрудничество между съдебните и административните власти на държавите-членки;

—

срокове за завеждане на съдебно дело и срокове на давност;

—

използване на интернет (e-правосъдие).

8.1

Привеждането в изпълнение на колективните искове на общностно ниво би могло да се реализира както чрез директива, така и чрез регламент; по подразбиране се счита, че обикновена препоръка не би могла да създаде условията за ефективност и единност, необходими за хармонизираното приемане на подобна инициатива в 27-те държави-членки.

8.2

При условие че се предвижда разширено приложно поле за други теми, а не само изключително за правата на потребителите и че избраното правно основание е член 65 и член 67 от Договора, може да се предвиди приемането на регламент със същата обосновка, каквато съществува, например, за регламентите относно процедурите по обявяване в несъстоятелност, европейското изпълнително основание, европейската процедура за платежно нареждане, европейската процедура за малки искове и за запор на банкови сметки.

8.3

Ако обаче бъде решено да се ограничи, поне първоначално, приложното поле на тази инициатива до правата на потребителите, най-подходящата форма за въвеждане на този колективен иск на общностно равнище изглежда би била директива, която ще бъде продължение на директивата относно исковете за преустановяване на нарушения.

8.4

Всъщност между държавите-членки все още се срещат съществени различия по отношение на процедурните правила и поради това е уместно да се подчертаят в общ план основните принципи на колективния иск, като се изхожда от презумпцията, че държавите ще въведат директивата при зачитане на своите обичайни процесуални принципи.

Не е сигурно например, че хармонизирането ще бъде възможно, тъй като съдилищата, в чиято компетенция влиза разглеждането на такъв иск, зависят от приложимите правила на съдебна организация на всяка държава.

Начините на сезиране трябва да се адаптират към особеностите на държавите. По тази причина регламентът не би бил подходящ.

8.5

Изглежда очевидно също така, че директивата в този случай трябва да бъде директива за пълно хармонизиране, за да не могат държавите-членки да направят системата по-натоварваща в ущърб на предприятията със седалище в съответната държава.

—

преустановяване или забрана на всяко действие, представляващо нарушение на интересите на потребителите, защитени от редица директиви, изброени в приложение;

—

необходими мерки за коригиране на последиците от нарушението, включително публикуване на решението и

—

налагане на задължителна парична санкция на загубилата делото страна в случай на неизпълнение на решението след изтичане на определения в него срок.

—

разширяване на приложното поле на директивата върху всички бъдещи директиви с цел защита на интересите на потребителите;

—

включване сред признатите представителни структури на организациите и федерациите, представляващи потребители или предприятия, които действат на европейско, а не само на национално равнище.

—

становище по собствена инициатива CES 141/2005 — ОВ C 221, 8.9.2005 г., относно политиката за защита на потребителите след разширяването на ЕС (параграф 11.6)

—

становище CES 230/2006 — ОВ C 88, 11.4.2006 г., относно Програмата за действие на Общността в областта на здравето и защитата на потребителите (2007/2013), (параграф 3.2.2.2.1.)

—

становище CES 594/2006 — ОВ C 185, 8.8.2006 г., относно Правна рамка за политиката за защита на потребителите.

—

„Зелена книга за достъпа на потребителите до правосъдие и решаването на потребителски спорове на единния пазар“ (COM(93) 576 окончателен).

—

Препоръка на Комисията от 12 май 1995 г. относно периодите за плащане при търговски сделки и свързаното с нея съобщение на Комисията в ОВ L 127 от 10.6.1995 г. и съответно ОВ C 144 от 10.6.1995 г.

—

Съобщение на Комисията относно „План за действие за достъп на потребителите до правосъдие и решаване на потребителски спорове на вътрешния пазар“ от 14 февруари 1996 г. (COM (96) 13 окончателен).

—

Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Към по-висока ефективност при получаване и изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз“ (COM(97) 609 окончателен, ОВ C 33 от 31.1.1998 г.).

—

Директива 98/27/ЕО от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, ОВ L 166 от 11.6.1998 г.

—

Регламент на Съвета (EО) № 1346/2000 от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160 от 30.6.2000 г.). Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н G. Ravoet (CESE 79/2001, 26 януари 2001 г., ОВ C 75 от 15.3.2000 г.).

—

Регламент на Съвета (EО) № 1347/2000 от 29 май 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по семейни въпроси и по въпроси за родителска отговорност за общи деца, пак там. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Braghin (CES 940/1999 от 20 октомври 1999 г., ОВ C 368 от 20.12.1999 г.).

—

Регламент на Съвета (EО) № 1348/2000 от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки; пак там. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Hernandez Bataller (CESE 947/1999, 21 октомври 1999 г., ОВ C 368 от 20.12.1999 г.).

—

Директива 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, ОВ L 200 от 8.8.2000 г.

—

Програма с мерки за изпълнение на принципа на взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела (ОВ C 12 от 15.5.2001 г.).

—

Решение на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска правна мрежа по граждански и търговски дела, ОВ L 174 от 27.6.2001 г. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Retureau (CESE 227/2001 от 28 февруари 2001 г., ОВ C 139 от 11.5.2001 г.).

—

Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, ОВ L 174, 27.6.2001 г. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Hernandez Bataller (CESE 228/2001, 28 февруари 2001 г.), ОВ C 139 от 11.5.2001 г.

—

Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел I), ОВ L 12 от 16.1.2001 г. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Malosse (CES 233/2000 от 1 март 2000 г., ОВ C 117 от 26.4.2000 г.).

—

„Зелена книга за извънсъдебно уреждане на спорове в гражданското и търговско право“ (COM(2002) 196 окончателен, от 19.4.2002 г.).

—

Регламент (EО) № 805/2004 от 21 април 2004 г., за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, ОВ L 143 от 30.4.2004 г. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н G. Ravoet (CESE 1348/2002, 11 декември 2002 г., ОВ C 85 от 8.4.2003 г.).

—

Предложение за Регламент за създаване на европейска процедура за малки искове (COM(2005) 87 окончателен от 15.3.2005 г.). Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Pegado Liz (CESE 243/2006 от 14.2.2006 г.).

—

„Зелена книга за подобряване на ефективността на принудителното изпълнение на съдебните решения в Европейския съюз: налагане на запор върху банкови сметки“ COM(2006) 618 окончателен. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Pegado Liz (CESE 1237/2007 от 26 септември 2007 г.).

—

Регламент (EО) № 1896/2006 от 12 декември 2006 г. (ОВ L 399 от 30.12.2006 г.) за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Докладчик по становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Pegado Liz (CESE 133/2005 от 22 февруари 2005 г.).

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/20

1.1

ЕИСК приема положително тази стратегия за периода 2007-2013 г. и счита, че тя е обещаваща стъпка напред в областта на Стратегията за политика за защита на потребителите. ЕИСК признава, че този план, предприет от Комисията, е амбициозен, макар и отчасти неясно формулиран и предвижда, че целите ще бъдат постигнати в рамките на посочения график.

1.1.1

Въпреки това ЕИСК счита, че бюджетът на програмата, свързана със стратегията за политиката за защита на потребителите, възлизащ средно на 22,7 млн. EUR годишно, за съжаление е твърде малък за прилагане на мерките, изложени в тази стратегия. Съществува явно разминаване между амбициите, посочени в стратегията и финансовите ресурси, предоставени за осъществяване на тази стратегия.

1.2

ЕИСК отбелязва, че докато стратегията е позитивна и амбициозна, предприетите досега мерки в областите, свързани с политиката за защита на потребителите, са разочароващи и следователно това не предвещава успех на тази стратегия. За да могат да се осъществят амбициите е нужно да се създаде динамична програма за близкото бъдеще.

1.3

ЕИСК отбелязва също, че в областта на защитата на потребителите законодателството играе ключова роля. От друга страна, настоящото законодателство не е гъвкаво и лоялната конкуренция на пазара би могла да има голямо значение за потребителите и доставчиците. Когато пазарът не функционира добре е неизбежно приемането на законодателни мерки. ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че в случаите, където е необходимо законодателство, то действително се прилага и спазва. То по никакъв начин не следва да накърнява съществуващите разпоредби за защита на потребителите в държавите-членки. Един от инструментите, посочени в това отношение, е по-доброто наблюдение на пазара, по отношение на което ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че се извършва подходящо проучване на пазара на микро и макро ниво. Законодателството трябва да е свързано с прилагане и постоянна оценка. Освен това е от решаващо значение законодателството да бъде просто и разбираемо, особено с оглед на факта, че по-голямата част от участниците на вътрешния пазар са малки и средни предприятия.

1.3.1

Препоръчително е програмата, свързана със стратегията за политиката за защита на потребителите не само да осигури прилагане и оценка на гарантирането на правата на потребителите, но и да благоприятства сътрудничеството и координацията между икономическите сектори и организациите за защита на потребителите в държавите-членки. В крайна сметка, освен чрез законодателството, най-добрият начин за защита на правата на потребителите е двата сектора да работят заедно за постигането на обща цел.

1.4

Обучението на потребителите и търговците на дребно/доставчиците на услуги е ключов компонент за спазването и познаването на законодателството, но е и от решаващо значение с оглед на отговорното и устойчиво потребление и производство.

1.5

ЕИСК счита за решаващо през периода 2007-2013 г. да бъдат посрещнати следните предизвикателства:

2.1

В стратегията се подчертават основните предизвикателства за периода 2007-2013 г. По принцип тези предизвикателства са свързани с факта, че пазарът за търговия на дребно и пазарът на услуги се развиват и отбелязват растеж по такъв начин, че на потребителите са предоставени повече права. Въпреки това предоставянето на повече права може да доведе до по-голяма дискриминация сред потребителите, като се образуват групи от потребители, които познават своите права и разполагат със средства за тяхното прилагане и такива, които са уязвими. Това оправомощаване обаче не означава, че благосъстоянието на потребителите действително е нараснало; по тази причина от решаващо значение е доверието на потребителите да не бъде поставено под въпрос. Едно друго предизвикателство е свързано със способността на предприятията и по-специално МСП да се адаптират към технологическия напредък, който води до промяна в модела на продажба на техния продукт/услуга, и да разчитат в по-голяма степен на електронната търговия и услуги, приспособени към нуждите на потребителя.

2.2

Целите, определени в стратегията, които трябва да бъдат постигнати до 2013 г., са следните:

Тези цели се разглеждат като основните елементи на икономическия растеж на вътрешния пазар.

2.3

Тези цели ще бъдат постигнати чрез създаване на правна рамка за използване на финансовите средства за политиката на ЕС за защита на потребителите, така че да се гарантира защита на потребителите и ефективно прилагане на законодателството чрез прилагане, сътрудничество, информиране, обучение и правна защита относно правата на потребителите.

2.4

Следователно определените приоритетни области обхващат следните въпроси:

В стратегията се подчертават няколко мерки в рамките на всяка приоритетна област, някои от които са разгледани в частта относно специфичните бележки.

3.1

ЕИСК приветства Стратегията за политиката за защита на потребителите за периода 2007-2013 г. и по-специално подкрепя ясно заявената в стратегията концепция, че доверието на потребителите и защитата им е основен елемент на един добре функциониращ и проспериращ вътрешен пазар. Въпреки това следва да се отдели внимание на примерите за успехи в рамките на ЕС свързани със саморегулирането, сърегулирането и създаването на кодекси за поведение.

3.1.1

Въпреки това ЕИСК не свежда политиката за защита на потребителите до изграждането на вътрешния пазар; напротив, както бе правилно заявено в документа на Комисията относно „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007) 724 окончателен), вътрешният пазар следва да е насочен към това да задоволява и да служи на интересите на потребителите.

3.1.2

ЕИСК счита, че Комисията трябва да насочи своята политика към постигане на прозрачност на пазарите и засилване на вътрешния пазар — политика за защита на потребителите, която работи в полза на създаване на ефективни пазари, допринася за икономическия растеж и заетостта и за подобряване на благосъстоянието на потребителите.

3.2

Посочените от Комисията проблеми, свързани с вътрешния пазар, са истински предизвикателства, които трябва да бъдат посрещнати и всъщност са предмет на стратегията. При все това, докато тези предизвикателства са свързани с пазара, ЕИСК счита, че Комисията е изправена пред две други предизвикателства: хармонизиране на националните политики и поставяне на благосъстоянието на потребителите в центъра на дейността на различните генерални дирекции на Комисията.

3.3

ЕИСК счита, че новото съобщение на Комисията относно стратегията за периода 2007-2013 г. е много важна и обещаваща стъпка напред, и че то е много по-добре структурирано от предишната обща стратегия в областта на политиката за общественото здраве и защитата на потребителите (СОМ(2005) 115 окончателен), относно която Комитетът също изготви становище (1).

3.4

ЕИСК е притеснен от липсата на съгласуваност с други мерки, вече одобрени на ниво Общност, до която би могло да доведе настоящето предложение. Трябва да има съгласуваност между оперативните цели и Решението на Европейския парламент и Съвета за създаване на програма за действие на Общността относно политиката за защита на потребителите 2007-2013 г (2).

3.5

Въпреки че са твърде амбициозни и понякога неясни и не много точни, Комитетът очаква, че целите, определени от Комисията, ще бъдат постигнати в рамките на посочения график и по начин, в най-голяма степен съответстващ на изискванията на вътрешния пазар и потребителите.

3.6

С оглед на това, че Комисията вече инициира няколко инициативи за реализиране на целите на политиката, като в Зелената книга за преглед на общностното право в областта на защитата на потребителите Комитетът призовава Комисията да преразгледа старателно конкретни директиви. Представените наскоро съобщения относно Директивата за дистанционни продажби (COM(2006) 514 окончателен) от 21 септември 2006 г., Директивата относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, включително анализ на случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите (COM(2007) 210 окончателен) и относно Директивата за прилагането на измененията на Директивата относно правото на временно ползване на недвижима собственост от 2007 г., са разочароващи за ЕИСК с оглед на това, че тези предложения не отиват достатъчно далеч при решаването на реалните въпроси, пред които са изправени тези услуги. Освен това те не съответстват на целите, определени в стратегията за политиката за защита на потребителите.

3.6.1

ЕИСК очаква предложението на Комисията за рамкова директива относно договорните права на потребителите, както бе обявено в нейната Законодателна и работна програма за 2008 г. (COM(2007) 640 окончателен) и изразява готовност да изготви становище по този въпрос след неговото приемане и особено що се отнася до прилагането на принципите, установени в процеса на опростяване на общностното право.

3.7

Пълното хармонизиране на законодателството в областта на защитата на потребителите е подход, който ЕИСК е готов да подкрепи при определени условия и със съвсем конкретни цели, в случаите когато изграждането на вътрешния пазар е основната цел. Въпреки това, подобен подход не трябва да бъде за сметка на подкопаването на съществуващите права, а по-скоро следва да укрепва правата на потребителите в различните държави-членки, така че да бъдат допълнително насърчени трансгранични покупки, което ще доведе до ситуация, в която печелят както потребителят, така и пазарът за търговия на дребно и на услугите. Този подход следва да се прилага не само на ниво, при което държавите-членки гарантират подходящото ниво на защита на потребителите, но и на ниво ЕС, като се полагат усилия за действителна пазарна интеграция.

3.8

ЕИСК приветства мерките, определени в приоритетните области в рамките на стратегията за политика за защита на потребителите. Действително Комитетът очаква прилагането на тези мерки. ЕИСК счита, че ресурсите (както финансови, така и човешки) на Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ са ограничени. Това прави още по-трудна задачата на Генералната дирекция да постигне своите цели. Заедно с това бюджетът на програмата, свързана със стратегията за политиката за защита на потребителите, от 22,7 млн. EUR годишно, за съжаление, е твърде недостатъчен за прилагане на мерките.

3.8.1

Опитът с предходната програма показа, че много аспекти от мерките не можаха да бъдат изпълнени също и поради недостатъчна обезпеченост откъм човешки ресурси. Освен това отпуснатият годишен бюджет за предишни стратегии всъщност бе по-висок от този през настоящия период, през който поставените цели не са толкова амбициозни.

4.1

По-добро наблюдение на пазара: ЕИСК признава, че е необходимо да бъдат извършени по-добри проучвания на пазара и подкрепя мерките, предложени във връзка с този приоритет. Въпреки това, ЕИСК настойчиво призовава Комисията да потърси иновативни начини, за да добие реална представа за опита и гледната точка на потребителите. Заедно с това Комисията би могла да извърши проучване на макро ниво на опита на потребителите в държавите-членки чрез анализ на истински случаи и на техните решения. Освен това Комитетът призовава събирането на данни, свързани с пазара, да не бъде за сметка на възлагането на допълнителни натоварващи задачи, които отделните предприятия и особено МСП, да трябва да изпълняват.

4.2

По-добро регламентиране на защитата на потребителите: инициативите, предприети в тази приоритетна област, следва да разгледат въздействието на електронната търговия и дигиталния свят върху правата на потребителя и в съответствие с това да бъдат определени ясни задължения и права в рамките на дигиталната среда. Заедно с това следва да се определят мерки, за да не бъдат изключвани някои групи потребители от възможността да се възползват от определени услуги поради дигиталната пропаст, тъй като това ще доведе само до появата на още една уязвима група потребители.

4.3

По-добро правоприлагане и правна защита: правоприлагането определено е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на тази политика; по-голямо сътрудничество между държавите-членки и Комисията е безусловно необходимо. Мерките за колективна правна защита за потребителите, предлагани от Комисията, се приветстват и подкрепят от ЕИСК. Този вид правна защита гарантира, че могат да бъдат решавани проблеми на потребителите, които не могат да бъдат решени от отделния потребител.

4.4

По-добро информиране и обучение на потребителите: ЕИСК е убеден, че обучението и информирането са неразделна част от защитата на потребителите. Европейската мрежа на потребителските центрове (ECC-Net) е значителна стъпка напред при предоставянето на информация на потребителите. При все това ЕИСК счита, че Комисията следва да открие по-иновативни и творчески начини за комуникация с потребителите на език, разбираем за тях.

4.5

Отговорно и устойчиво потребление: с оглед на това, че е необходимо да има добре информирани потребители, е важно да се подчертае, че потреблението следва да е отговорно. В стратегията се посочва, че не трябва да се толерират нечестни търговци на дребно/доставчици на услуги, но следва също така да се заяви, че предприятията и търговците очакват потребителите да действат отговорно в рамките на техния начин на потребление. Заедно с това устойчивостта при потреблението следва да се превърне във важна област от вътрешния пазар и както доставчиците на услуги/търговците на дребно, така и потребителите следва да имат по-задълбочени познания за това какво означава устойчивото потребление и възприемането на подобни практики.

4.6

Елементи, свързани със защитата на потребителите, трябва да бъдат интегрирани във всички политики и в законодателството на ЕС; мерките, предложени от Комисията, като служителите за връзка с потребителите в генералните дирекции, са положителни и следва ефективно да допринесат за постигането на този приоритет. ЕИСК изразява съгласие с онези, които считат, че всяка генерална дирекция следва да докладва годишно за това по какъв начин политиката за защита на потребителите е интегрирана в тяхната специфична област. Ето защо ЕИСК приветства включването на параграф 2 на член 153 в общите разпоредби на Договора за изменение (нов член 12).

4.7

По-добра защита на потребителите на международните пазари: необходимо е потребителите за бъдат защитени и на международните пазари. Тази защита следва да е свързана не само с безопасността на продуктите, която се превръща в област от все по-голямо значение за потребителите, но и особено със защитата срещу услуги/продукти, продавани по електронен път, които причиняват проблеми на потребителите.

4.8

В стратегията се посочва, че Комисията си е поставила за цел да гарантира, че политиката в областта на услугите от общ интерес (SGI) върви ръка за ръка с приемането на подходящи мерки в полза на потребителите. Комитетът очаква Комисията да сподели гледната точка на ЕИСК, която бе изразена в различни становища относно SGI и универсалната услуга в съответствие с новия протокол относно услугите от общ интерес на Договора от Лисабон.

4.9

Сътрудничеството между икономическите оператори и организациите за защита на потребителите отвъд областта на законодателството и неговото прилагане, е сътрудничеството между тези два сектора, което ще даде възможност за истинска защита на потребителите. Следва да се положат усилия за улесняване на подобно сътрудничество, а примерите за най-добри практики от държави-членки, които са приели такъв подход и в които съществуват кодекси за поведение, следва да бъдат използвани в целия ЕС.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/24

1.1

По стратегически, политически и икономически причини, ЕИСК изрично подкрепя независимия европейски достъп до космоса. Затова Комитетът подкрепя политиките, описани в документи на Съвместния съвет по въпросите на космоса, Комисията и ЕКА (1) през м. април и м. май 2007 г.

1.2

Европейската космическа политика следва да се стреми към постигане на мирни цели, включително опазването на колективната сигурност.

1.3

ЕИСК вярва, че европейските космически дейности — независимо дали се извършват на национално ниво, в рамките на ЕС или ЕКА — ще генерират видими ползи в различни области, като научните изследвания, осигуряването на необходима инфраструктура и данни, както и широк набор от икономически приложения, произтичащи от интеграцията на базираните в космоса с наземно базираните системи.

1.4

Концепцията за ЕКА се доказа като изключително успешна в гарантирането на важната роля на Европа в космическия сектор в световен мащаб, която тя и преди това изпълняваше. Нейната връзка с дейностите на Комисията следва да създаде и ще донесе допълнителен потенциал. Заедно с това трябва да се разработят процедури за сътрудничество, разграничаване на компетентностите, както и разпределение на разходите между Комисията и ЕКА.

1.5

Събитията в други части на света — САЩ, Русия, Япония, Китай и Индия и др. космически нации подтикват Европа още повече да действа като конкурент и партньор в космоса. Това изисква разработването на конкретни програми в кратки срокове и въвеждането на процедури за вземане на решения, които да не позволяват изоставане от решенията, вземани от други световни играчи.

1.6

Едновременно с това един процес за по-бързо и концентрирано вземане на решения би подобрил възможностите за определяне, а впоследствие и за осъществяване, на ориентирани към потребителите мисии.

1.7

ГАЛИЛЕО и ГМОСС са европейски „флагмани“. Програмите ГАЛИЛЕО трябва да бъдат осъществени незабавно.

1.8

Включването на „космоса“ в политиките на Общността и в Седмата рамкова програма посредством специална глава „Космическа политика“ трябва да доведе до цялостен подход от всички заинтересовани генерални дирекции. Подобно разширяване на основата на стратегическо мислене ще има благоприятен ефект върху интегрираните подходи на национално ниво, каквито в момента често липсват. Желателно е да има концентриран подход в това отношение.

1.9

Всички държави-членки, включително по-малките и новоприетите, трябва да извличат полза от Европейската космическа политика чрез създаване на достатъчно възможности за включване на научния капацитет и висококвалифицираните производствени мощности в цяла Европа както в производствения, така и в дистрибуционния сектор.

1.10

При индустриалната политика на ЕКА (2) за „подобаваща компенсация“ всяка държава си връща направената инвестиция под формата на абонаменти и концесии. В резултат на това отношенията между правителствата, ЕКА, частните фирми и изследователските институти отразяват дълбоко вкоренени модели.

1.11

Досега принципът на „подобаваща компенсация“ беше успешен при развитието на европейските възможности в областта на космическата индустрия. Увеличаващата се зрялост на европейския пазар за космически продукти ще изисква по-голяма гъвкавост, тъй като твърдо установените взаимоотношения не спомагат за обновяването на индустрията. Поради налаганото от пазара търсене, нуждите на потребителите и развитието на услугите, очакванията са особено малките и средните предприятия да реагират адекватно на новите изисквания и варианти в Европейската космическа политика.

1.12

От друга страна, внезапната промяна на твърдо установени процедури и взаимоотношения може да има отрицателен ефект, особено като се вземат предвид и големите различия в размера на вноските в ЕКА.

1.13

Поради тези причини ЕИСК се застъпва за открит и прозрачен анализ и диалог относно нуждите през следващото десетилетие: какви цели и съответстващи на тях институционални инструменти — по отношение на ЕКА, Комисията и държавите-членки — са необходими за осъществяване на обща съгласувана европейска мисия. Освен всичко друго, диалогът трябва да обхване начина на финансиране на ЕКА, динамичния принос на средните предприятия и поддържането на най-високо равнище на конкуренция.

1.14

В тази връзка, възложената на Комисията отговорност за приложенията и за популяризирането на нуждите на потребителите е жизненоважна. ЕИСК вярва, че Комисията гарантира провеждането на открито обсъждане и участието на частния сектор, и по-конкретно на МСП.

1.15

ЕИСК споделя мнението на Съвета относно значението на космоса за отбраната и сигурността. Необходимо е да се даде тласък на планирането на бъдещи системи, които да сближават европейските държави.

1.16

С размиването на границата между военни и граждански приложения е необходимо да се използват пълноценно възможностите, които предоставя така наречената „двойна употреба“.

1.17

В заключение, добрата информираност е жизненоважна. ЕИСК смята, че е необходимо да се предоставя по-добра информация относно ежедневните ползи от космоса.

1.18

Една добре ориентирана информационна кампания за Европейската космическа политика следва да създава положителни стимули за младежите по отношение на този сектор, а в по-общ план да прави изучаването на научни и/или технически специалности по-привлекателно за младите хора.

2.1

През последното десетилетие европейските институции и национални работни групи отделят все по-голямо внимание на дебата за нови стъпки към бъдещето на Европейската космическа политика.

2.2

През април 2007 г. Комисията, в тясно сътрудничество с ЕКА (3), публикува съобщение за космическата политика (4), придружено от оценка на въздействието, и обширна програма за планираните от ЕКА, Комисията и държавите-членки действия.

2.3

На 22 май 2007 г. Съветът по въпросите на космоса (5), въз основа на съобщението от Комисията, прие резолюция относно Европейската космическа политика.

2.4

Както се вижда от гореспоменатите документи, този нарастващ интерес се стимулира от широк спектър от събития по света и от европейските стратегически цели:

2.5

През 2003 и 2004 г. Европейската комисия представи Зелена и Бяла книга по въпросите на космическата политика. И двата документа очертават рамките на една бъдеща космическа политика. Те съдържат много елементи — понякога доста мащабни, които са разработени по-подробно в гореспоменатото съобщение.

2.6

В резолюцията си от 22 май Съветът потвърждава, че космическият сектор „е стратегически актив, допринасящ за независимостта, сигурността и просперитета на Европа и нейната роля в света“. Като ключов въпрос се определя по-интензивното европейско сътрудничество за предоставяне на базирани в космоса услуги в полза на гражданите. Съветът обвързва космическата политика с Лисабонската стратегия и подчертава значението й за Общата външна политика и политика за сигурност.

2.7

Резолюцията на Съвета подчертава целта да се изгради Европейското изследователско пространство и потвърждава сътрудничеството между ЕКА и Комисията, което ще насърчи ефикасността, повишеното финансиране на европейски програми и по-голямото сближаване между технологиите и тяхното приложение. Взаимоотношенията между ЕКА и Комисията ще се развиват на базата на емпирични данни. Въпросът за съфинансирането на вече съществуващите основни инфраструктури (Kourou, Darmstadt) остава обаче открит.

2.8

Сътрудничеството и разделението на труда между ЕКА и Комисията е основен въпрос. ЕКА е водеща в изследванията и технологиите, а Комисията ще отговаря за приложенията, които имат връзка с нейните политики като тези за транспорт, околна среда, сигурност и отношения с трети страни, както и за определяне на нуждите на неправителствените потребители от подобрени услуги.

2.9

Рентабилността на програмите в публичния сектор ще допринесе за конкурентоспособността на частните промишлени и търговски компании. В частност като важни се определят малките и средни предприятия (МСП) и секторът на доставките. Едновременно с това Съветът признава индустриалната политика на ЕКА, в частност принципа на „подобаваща компенсация“, за инструмент за стимулиране на инвестиции и подобряване на европейската конкурентоспособност.

2.10

Без съмнение с резолюцията от м. май тази година се постави началото на нов етап, който бе посрещнат с въодушевление от основните заинтересовани страни (6).

3.1

Космическият свят се променя бързо. През последното десетилетие Европейският икономически и социален комитет изрази положителното си становище относно публикуваните от Комисията Зелена и Бяла книга по въпросите на космическата политика (7). Комитетът изразява още веднъж силната си подкрепа за новите стъпки, обявени от Съвета, Комисията и ЕКА през месец май тази година. Знаково е, че такъв значителен напредък по отношение на космическата политика се постига в началото на 21-ви век. Започва нова ера.

3.2

Събитията в космическия сектор в други страни по света имат все по-голямо стратегическо и технологично въздействие.

3.2.1

Космическата политика несъмнено става все по-важна, ако не и незаменима, за постигането на цели, поставени на Земята; с други думи, космическите приложения са жизненоважни за постигането на икономическите и обществените цели за една обединяваща се Европа.

3.2.2

В науката и изследванията се наблюдава очевиден напредък в астрономическите и планетарните изследвания. ЕКА има полза от съществуващите мрежи. Тя, от своя страна, допринася със съсредоточени програми и партньорски проверки. За разлика от научния свят, военният сектор все още е национален.

3.2.3

В стратегически план Европа трябва да запази своята независимост по отношение на САЩ и Русия, а все повече и по отношение на Китай и Индия и на други космически държави, които са едновременно неин конкурент и партньор в космоса. Казано по-общо, позицията на Европа в света трябва да служи като отправна точка за всяка космическа политика.

3.3

От резолюцията на Съвета по въпросите на космоса от 22 май 2007 г. и съпътстващите я документи като съобщението на Комисията от 2007 г., оценката на въздействието от него, изявлението на генералния директор на ЕКА и предварителните елементи на обща европейска програма за ЕКА се вижда, че Комисията и държавите-членки са направили голяма стъпка напред, ако се има предвид, че:

3.4

Рамковото споразумение от 2003 г. (8) между ЕК и Европейския съюз постави основата за конвергентно планиране и действия в ЕС и ЕКА. Сега Съветът формулира глобален подход, насочен към по-добра координация и подобряване на ефикасността на отделните проекти, били те национални, междуправителствени или европейски.

3.5

Според ЕИСК, важните елементи включват нарастващия консенсус и общата визия на държавите-членки; потвърждаването на сътрудничеството между Комисията и ЕКА и разпределение на компетенциите между тези два органа, осигурявайки по този начин основа за увеличено финансиране от ЕС; постигането на по-добър баланс между научноизследователската и развойна дейност и прилагането на резултатите от нея, и преди всичко изрично заявеното намерение да се поставят нуждите на потребителите на преден план; обществено-частните партньорства; и приоритетите — „флагманите“ — ГАЛИЛЕО и ГМОСС (9) в рамките на Европейската космическа политика.

3.6

Следва да се отбележи обаче, че планираните стъпки са част от продължителен процес, който определено не е достигнал последната си фаза. Все още е необходимо да бъдат разработени конкретни проекти и потоци на финансиране.

3.7

Общият бюджет на космическите дейности на ЕКА, EUMETSAT и държавите-членки за 2005 г. възлиза на 4,8 млрд. евро (без ЕК) (10). Чрез Седмата рамкова програма ЕК ще отдели осигурените над 1,4 млрд. евро (2007-2013 г.) за космически приложения и дейности. В световен мащаб бюджетите за космически дейности възлизат на 50 млрд. евро. Бюджетът на САЩ е приблизително 40 млрд. евро, от които над 50 % се падат на военните. Разходите на САЩ обаче са подчинени на принципа „само за американци“, което влияе върху сътрудничеството между различните институции и фирми (11). САЩ е преди всичко затворен пазар, който е достатъчно голям, за да издържа американската космическа индустрия, без на последната да й се налага да се конкурира успешно на международните търговски пазари.

3.8

Европейските космически дейности представляват смесица от европейски (междуправителствени или общностни) и национални програми. Дейността на ЕКА не се свежда единствено до координиране на проекти и досега тя се оказа изключително успешна; ЕКА е агенция за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), която развива големи и успешни инфраструктури на европейско ниво. В космоса работят големи европейски оператори на ЕКА: Arianespace, EUMETSAT, Eutelsat. Освен тези програми, някои държави-членки разполагат със собствени програми, основаващи се на национални политически и технологични традиции и цели, а в съответствие с това и на национални мощности, мрежи и приложения. Европейският модел се състои от сложна система от общи и национални програми.

3.9

Новите държави-членки вероятно ще се присъединят към ЕКА, което ще увеличи броя на държавите, членуващи в нея от 17 на 22 (12). Ползите следва да се извличат от наличния научен капацитет и от потенциалното укрепване на икономическите клъстъри.

3.10

Възможно е да се получи застъпване на националните програми и програмите на ЕКА. Проектите за нуждите на отбраната засега ще останат най-вече национални. Това може да доведе и до неефективност поради размиването на границите между технологиите за военни и граждански цели. Новият глобален подход може да спомогне за насърчаването на конвергенцията.

3.11

Бюджетите са свързани с инфраструктура и със събиране на данни. Колкото по-добре са организирани взаимоотношенията с бизнеса и пазарните сили, толкова по-мащабен е ефектът на мултипликатора върху приложенията и услугите. В това отношение EUMETSAT (операторът на метеорологични спътници) е емблематичен пример, който може да послужи като полезен модел за други сектори.

3.12

Предвид бюджетните ограничения, разумно е Европа да се концентрира върху приоритети и да се отвори изцяло за международно сътрудничество. Международното сътрудничество има висока добавена стойност и понякога води до впечатляващи ефекти на мултипликатора. За да бъде обаче Европа равнопоставен партньор с трети страни, нейният капацитет трябва да отговаря в достатъчна степен освен на приоритетите, и на някои основни изисквания. Желателно е по тези изисквания да има общо съгласие, а впоследствие и в тях да се правят достатъчно инвестиции.

3.13

В публикувано наскоро становище ЕИСК подкрепя изцяло европейския проект за глобална навигация ГАЛИЛЕО (13). ГАЛИЛЕО ще предоставя по-голяма точност по време и позициониране във всяка точка на света за гражданско приложение в широк спектър от области. Системата е сравнима със съществуващата американска система GPS, но в същото време я надгражда.

3.13.1

ГАЛИЛЕО ще затвърди позицията на Европа на независим играч в космоса.

3.13.2

За производствения сектор нямаше задоволителен бизнес стимул. ЕИСК приветства решението на Съвета да финансира ГАЛИЛЕО и определянето на програмите. Тези програми трябва да се осъществят незабавно, за да бъдат създадени благоприятни условия в дистрибуционния сектор (14).

3.13.3

Освен пречките пред работещо публично-частно партньорство, което само по себе си е доста сложно нещо, съществуват и други неразрешени въпроси, на които спешно трябва да бъде намерено решение, за да се постигне ефективно участие на частните партньори.

3.14

В допълнение към съществуващите услуги ГМОСС ще осигурява все по-незаменим съгласуван набор от услуги, основаващи се на наблюдението на Земята. ГМОСС „ще подобри способностите на Европа за наблюдение и оценка в областта на политиката спрямо околната среда и ще допринесе за конкретизиране на потребностите, свързани със сигурността“ (15). Динамичното развитие на събитията по света показва в каква степен е необходимо да бъдат разработени нови инструменти, които да отговорят на новите предизвикателства, свързани с околната среда, промяната на климата, здравето, личната и колективната сигурност.

3.14.1

Тези предизвикателства засягат много широк спектър от области, вариращи от природни бедствия и кризи до фактори, въздействащи върху промяната на климата като емисии на газове и замърсяване на въздуха, до защита на населението и граничен контрол.

3.14.2

Необходимите приложения в тази област са ориентирани към потребителя — потребители, принадлежащи към различни общности, представляващи политици, обществени услуги, компании и граждани, — което подчертава нуждата от засилено сътрудничество между ЕКА, Комисията и държавите-членки, и необходимостта от установяване на нуждите от Комисията.

3.14.3

Предоставяните от ГМОСС услуги ще бъдат от полза за разработването и осъществяването на различни политики на ЕС. Предвид очакваната добавена стойност от ГМОСС, в бюджета на ЕС (2009 г.) трябва да се осигури оперативно финансиране за услуги и космически приложения в подкрепа на политиките на ЕС.

3.14.4

Относно инфраструктурата на ГМОСС, събирането на данни по надежден и устойчив начин е задължение на правителствата. Оттук произтича и необходимостта да се създадат условия за участие на частния бизнес.

3.15

ГАЛИЛЕО, ГМОСС и другите програми са доказателство, че космическата политика става все по-оперативна и във все по-голяма степен подкрепя текущите технологични резултати и приложения, които биха ни помогнали да използваме нови методи за анализ, предвиждане и решаване на важни за обществото въпроси.

3.16

Важно е Европейската космическа политика да носи ползи за всички държави-членки, включително по-малките и новоприетите. Ангажирането на всички държави-членки е в интерес и на Съюза като цяло.

3.17

Новите държави-членки определено ще имат полза от приложенията. Освен това е необходимо за тях да бъдат създадени възможности да включат наличния си научен капацитет и висококвалифицираните си промишлени мощности, за да засилят потенциалните възможности.

4.1

Първото заседание на Съвета по въпросите на космоса се състоя през м. ноември 2004 г., когато бяха обсъдени европейската конвергенция и програмите, базирани в Европа. ЕИСК се надява и вярва, че формулираните през м. май 2007 г. от Съвета насоки ще създадат желания контекст за космическа политика в съответствие с европейските амбиции.

4.2

По-добрите институционални разпоредби са незаменими за постигането на напредък. В този смисъл ЕИСК приветства нарастващото ангажиране на Съвета и Комисията с въпросите, свързани с космоса, както и предвижданото добре организирано сътрудничество и разпределението на компетенциите между ЕКА и Комисията.

4.3

Съветът по въпросите на космоса създава желаната платформа за обсъждане на междуправителствени и общностни подходи, които ще трябва да бъдат свързани ефективно.

4.4

Включването на „космоса“ в политиките на Общността и в Седмата рамкова програма посредством специална глава „Космическа политика“ трябва да бъде популяризирано чрез заявеното участие на всички засегнати ГД. Това интегрирано участие ще разшири и основата за стратегическо мислене. В този смисъл конкретните компетенции на ЕС по въпросите на космоса, заложени в новия Договор, определено ще бъдат полезни.

4.5

Специално внимание е необходимо да се обърне на правния ред, който често се пренебрегва. В контекста на „една държава“, каквато е САЩ, съществуващият правен ред е естествената рамка за конкретните дейности и съпътстващите ги регулации. В сложния европейски контекст — ЕКА, Комисия, суверенни държави-членки — добре структуриран правен ред обаче липсва, а това има отрицателен ефект. Предвид разширяването на свързаните с космоса дейности в ЕС, все повече ще се налага една съгласувана и логическа правна/институционална рамка.

4.6

Възлагането на Комисията на отговорността за приложенията и за участието на отделните генерални дирекции ще има положително влияние върху обсъжданията и сътрудничеството с частния сектор. Това ще разкрие нови възможности за проекти, ориентирани към потребителите.

4.7

Един конкретен аспект, който следва да бъде споменат, е разпоредбата в новия договор, според която върховния представител за общата външна политика и политика на сигурността в Съвета ще бъде и заместник-председател на Комисията.

4.8

Един от основните аргументи в полза на наличието на Европейска космическа политика е, че стратегическото мислене от страна на Комисията ще има благоприятен ефект върху интегрираните подходи на национално ниво, какъвто в момента често липсва. Участието на генералните дирекции на Комисията ще стимулира развитието на мрежи на (потенциални) потребители в националните администрации.

4.9

По същата причина се приветства и създаването на Бюро ГМОСС към ГД „Предприятия“, което ще отговаря за координацията.

4.10

Участието на Комисията нарежда космическата политика сред останалите политики на Общността. Това ще спомогне за подобряването на възприемането на ползите, които „космосът“ дава на гражданите.

4.11

Досега понятието „космос“ се използваше твърде изолирано и без адекватни разяснения. За да бъдат ефективни, съобщенията на Комисията и Съвета следва да наблягат върху ползите от „космоса“ за обществото. Една добре ориентирана информационна кампания следва да създава положителни стимули за младежите по отношение на космоса, а в по-общ план и стимули за изучаването на научни и/или технически специалности.

4.12

ЕИСК подчертава голямото значение на систематичната и напълно прозрачна оценка и на правилното прилагане. Сложните взаимоотношения между изследователски центрове, обществени органи в ЕС и в държавите-членки и частни фирми, съчетано със сложната финансова и организационна структура, изискват наблюдение. При едно динамично взаимодействие ефективното наблюдение ще доведе до прозрачност, а вероятно и да опростяване и до нови възгледи и проекти, както и до тяхното финансиране.

5.1

Принципът на „подобаваща компенсация“ се обяснява със стратегическите концепции и програми в държавите-членки, специфичните за отделните страни взаимоотношения с частните фирми, междуправителственото сътрудничество в рамките на ЕС и извън него и ориентираната към технологиите ЕКА в качеството на междуправителствена агенция: всяка държава си връща вложените в дейности на ЕКА инвестиции под формата на договори със своите предприятия посредством сложен модел за абонаменти и концесии. При сегашните условия индустриалната политика на ЕКА е успешна.

5.2

В резултат на това отношенията между правителствата, ЕКА, частните фирми и изследователските институти отразяват дълбоко вкоренени модели, също и поради това, че космическият сегмент представлява ограничен и високоспециализиран пазар.

5.3

Трябва да бъдат взети предвид някои решаващи фактори:

5.4

Съветът се застъпва по-нататъшното използване на принципа на „подобаваща компенсация“ по отношение на ЕКА. В това отношение интересите на държавите, членуващи в ЕКА, не съвпадат във всички измерения. Следва да се отбележи, че принципът на „подобаваща компенсация“ вече е еволюирал в подход, който е по-гъвкав в сравнение с миналото, и че постепенно се модернизира. От гледна точка на ЕИСК този принцип следва да стане достатъчно гъвкав, за да бъдат включени по подходящ начин (все още) националните висококвалифицирани средни фирми.

5.5

В случаите на участие и на финансиране от Комисията, превес имат правилата на ЕС, т.е. политиката на конкуренция и правилата за възлагане на обществени поръчки. ЕИСК оценява факта, че Комисията развива подходящи инструменти и правила за финансиране мерките на Общността в областта на космическата политика, които са съобразени с особеностите на космическия сектор и позволяват да се създаде балансирана индустриална структура на държавите-членки в областта на космическата политика.

5.6

Ролята на МСП в разработването на услугите заслужава специално внимание. Необходимо е да се прави разлика между големите, често работещи в международен план компании, и големия брой специализирани, най-често базирани в отделни държави средни предприятия, търсещи възможности за изява в европейското пространство. Консорциумите на МСП в космоса се нуждаят от подкрепа.

5.6.1

Ролята на специализираните средни предприятия нараства така или иначе (16). Това вероятно ще важи с още по-голяма сила за този сектор поради акцента върху налаганото от потребителите търсене и нуждите на потребителите, и динамичното участие на по-малки фирми в разработването на услуги. Оперативното планиране и осъществяването на проекти в сътрудничество със средни предприятия ще се превърнат в нещо по-обичайно.

5.6.2

Досега космическата политика беше в голяма степен отделена от останалите сектори на икономиката. Промяната на ориентацията, хоризонталният подход и сътрудничеството между ЕКА и Комисията ще допринесат за свързването на технологиите, обществените инвестиции и частния бизнес. Опитът на EUMETSAT в разработването на функциониращи услуги може да бъде особено ценен за ГМОСС.

5.6.3

Бизнес планирането, маркетингът и комерсиализацията по отношение на спътниците могат да спомогнат за въвеждането на полезни практики. Ще се засили създаването на мрежи със средни предприятия.

5.7

Базираните в космоса и наземно базираните системи трябва да бъдат интегрирани, както се предвижда за ГМОСС. Интелигентните сензорни мрежи могат да бъдат усъвършенствани.

5.8

Участието на фирмите изисква точно определяне на търсенето от страна на ЕС. По-силната ориентация към услугите и нуждите на потребителите, събирането на данни и инфраструктурата изисква постоянно коригиране на баланса между наука и приложение в цяла Европа (17).

5.9

Както бе отбелязано по-горе, обаче, за да се достигне до приложение е необходимо съответното технологично развитие. Наред с други Европейската технологична платформа за космоса (ESTP) (18), която обединява заинтересовани страни от науката и бизнеса, е една многообещаваща платформа за определяне на желаните технологии. Очаква се тя да разработи дългосрочна Програма за стратегически изследвания. ESTP може да осигури и връзка с други промишлени области и отрасли.

5.10

Досега принципът на „подобаваща компенсация“ беше успешен при развитието на европейските възможности в областта на космическата индустрия. Увеличаващата се зрялост на европейския пазар за космически продукти ще изисква по-голяма гъвкавост, тъй като твърдо установените взаимоотношения не спомагат за обновяването на индустрията. Поради налаганото от пазара търсене, нуждите на потребителите и развитието на услугите, очакванията са особено малките и средните предприятия да реагират адекватно на новите изисквания и варианти в Европейската космическа политика.

5.10.1

В този смисъл трябва да се имат предвид и големите различия в размера на националните вноски в ЕКА, в частност тези на новите държави-членки и по-малките държави, както и на страни (от ЕКА), които не са членки на ЕС.

5.11

Поради тези причини ЕИСК се застъпва за открит и прозрачен анализ и диалог относно онова, което трябва да направи Европа през следващото десетилетие, за да запази и подобри позицията си в света: какви цели и съответстващи на тях институционални инструменти — по отношение на ЕКА, Комисията и държавите-членки — са необходими за осъществяване на обща концентрирана европейска мисия, включваща динамичен принос от средните фирми и гарантиране на най-високо равнище на конкуренция.

5.12

Един такъв анализ и диалог трябва да обхваща и начина на финансиране на ЕКА, в частност ефекта от незадължителните вноски, както и по какъв начин може да се предвидят процедури и една напреднала интеграция на използването на услуги, свързани с космоса на вътрешния пазар на ЕС. В сферите, в които ще участват ГД на Комисията, трябва да се разработят особени правила за финансиране и съответно разпределение на разходите.

5.13

Съвременните секторни индустриални политики, които се разработват от Комисията за различни сектори, също могат да се окажат полезни, предвид специфичните характеристики на космоса. Последните включват необходимостта от обществено финансирани технологии и инфраструктура, разработването на прототипи, липсата на истински пазар в някои сегменти, както и активната индустриална политика по отношение на космоса, водена и финансирана на държавно ниво от САЩ и други страни по света.

5.14

Спешно е необходимо политиците да конкретизират възгледите си за индустриалните амбиции на Европа, като една първа стъпка към бизнеса.

6.1

Резолюцията на Съвета подчертава значението на космоса за отбраната и сигурността. Води се все по-усилен дебат за обща стратегия за европейските военни възможности.

6.2

Този дебат се вписва в желания напредък към обща външна политика и политика за сигурност. ЕИСК приветства постепенно приетото заключение, че сигурността вече не трябва да бъде предмет на една-единствена политика, а на съчетание от политики в рамките на европейските институции и извън тях (19).

6.3

Освен това не трябва да се забравя, че границите между граждански и военни приложения се размиват. Препоръчително е да се очертаят възможните реципрочни възможности за набори от изисквания в двата сектора. Военните системи могат да имат полза от граждански европейски мисии, поради двойната употреба на граждански и военни приложения.

6.4

Понастоящем собствеността, управлението и финансирането в областта на сигурността са стриктно национални. Синергийни подходи в различните държави се срещат изключително рядко, въпреки че някои участници в отбранителния сектор се координират чрез европейска рамка. Съществуват няколко модела за бъдещето, вариращи от ниска степен на европейско сътрудничество до пълномощабен общ европейски модел.

6.5

ЕИСК смята, че по съображения за сигурност, технологични и бюджетни причини е необходимо да се даде тласък на планирането на бъдещи системи, които сближават европейските държави.

6.6

Националната логика в областта на сигурността има дълбоки корени. Но ако се започне с обща визия за бъдещето, ако се включат и значимите събития в световен мащаб, е възможно да се даде начало на конкретни проекти, а емпирично събраните факти могат да стимулират напредъка.

6.7

За да се избегне ненужното дублиране на усилия, специализацията и разделението на труда също могат да бъдат част от този процес на планиране (20). Могат да бъдат създадени изследователски програми, които да спомогнат за развитието на технически възможности.

6.8

В това отношение ЕАО (21) е един от участниците, на които може да бъде предоставена възможност да развиват специални компетентности, като определяне на капацитет, предлагане на програми за развитие и координация на националните агенции за отбрана, националните космически агенции и ЕКА.

6.9

Новият договор предлага също така и възможности на Комисията и Съвета да разширяват инициативи с цел стимулиране на изследванията в сектора на отбраната , при което би следвало да се избягват евентуални, получаващи се вследствие на това, припокривания и дублирания.

6.10

Решения от това естество изискват подготовка, а впоследствие и ангажименти от страна на Съвета по въпросите на космоса и Съвета по общи въпроси. Въведените с новия договор институционални подобрения ще имат подкрепяща роля.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/31

1.1

Проверките на транспонирането, извършени от Комисията, показаха значително разминаване в законодателството на отделните държави-членки, които транспонират директива 1999/44/ЕО. Някои от различията може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. В настоящия момент не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи спешно последствията както за вътрешния пазар, така и за доверието на потребителите (1).

1.2

Като следствие от горепосоченото, ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме принудителни действия спрямо тези държави-членки, които понастоящем не са приложили правилно директива 1999/44/ЕО.

1.3

В Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността се разглеждат редица въпроси с отражение върху различни сектори. В резултат на прегледа, Комисията е идентифицирала някои проблеми, които се отнасят до прилагането на директивата за продажба на потребителски стоки, по-специално по въпроса за пряката отговорност на производителите (ПОП).

1.4

Нещо повече, ЕИСК смята, че от директивата за продажба на потребителски стоки има какво да се желае в частта за регулиране на гаранциите, предоставяни от производителите и търговците на дребно, например по отношение на изискванията за съответствие по член 2 на директивата.

1.5

Не съществуват достатъчно солидни доказателства в подкрепа единствено на изменението на директива 1999/44/ЕО с цел въвеждане на ПОП. Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (2) сложи началото на публично обсъждане на този и други въпроси, които бяха определени от Европейската комисия по време на разглеждането на законодателството на ЕС за защита на потребителите (например осемте директиви, свързани с потребителите (3)). Във връзка с това ЕИСК препоръчва на Комисията да разгледа въпроса доколко е желателно въвеждането на ПОП под формата на допълващ Зелената книга законов инструмент, като напр. „хоризонтална“ директива — вариант, който е предпочитан от организации като UGAL (4) и Европейската асоциация на потребителите (BEUC). Все пак, ЕИСК подчертава, че резултатите от тази инициатива не бива да натоварват ненужно предприятията, както това бе поискано от Eurocommerce.

1.6

ЕИСК смята, че преди Комисията да въведе „хоризонтална“ директива, е необходимо да се направи оценка на въздействието.

1.6.1

Такъв е случаят с приложното поле на директивата. ЕИСК одобрява факта, че директивата следва да се прилага за други типове договори, по които на потребителите се доставят стоки (напр. наемане на кола) или за договори, според които на потребителите се предоставят услуги с цифрово съдържание (напр. онлайн музика). Такъв е и случаят със стоките втора употреба, продавани на публични търгове, когато потребителят присъства лично на продажбата. Други аспекти като дефиницията на доставката, прехвърлянето на риска, понятието и удължаването на срока за липсата на съответствие, включването на повторно възникналите дефекти, правилата за тежестта на доказване, както дори и някои средства за правна защита, следва да бъдат част от хоризонталния инструмент в рамките смесения подход за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите и дискусията върху елементите по тези теми следва да се проведе, когато предложението за такъв инструмент бъде предмет на консултации и публично обсъждане.

1.7

Заинтересованите страни и държавите-членки имат различни становища относно въздействието на ПОП върху нивото на защита на потребителя и вътрешния пазар. По-голямата част от държавите-членки и редица заинтересовани страни са на мнение, че ПОП повишава потенциално защитата на потребителя. Някои се придържат към мнението, че производителите имат по-добри възможности да осигурят съответствие на стоките с договора в сравнение с продавачите. Други смятат, че ПОП не би допринесла за повишаване на нивото на защита на потребителите, а по-скоро би довела до правна несигурност и би се превърнала в значително бреме за предприятията. ЕИСК смята, че по тези въпроси е нужна по-подробна информация (5).

2.1

На 24 април 2007 г. Европейската комисия прие съобщение относно прилагането на директива 1999/44/ЕО (т.нар. Директива за продажба на потребителски стоки) относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, включително анализ на случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите, както е предвидено в член 12 от директивата.

2.2

На 8 февруари 2007 г. Европейската комисия прие Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите. Директива 1999/44/ЕО е една от осемте директиви относно защитата на потребителите, изброени в Приложение №2 на Зелената книга.

2.2.1

Приложение № 1 на Зелената книга също така поставя ред въпроси относно специфичните правила, които са приложими към продажбите на потребителски стоки. Това становище има за цел да даде насоки на Комисията в отговор на нейното съобщение COM(2007) 210 окончателен относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, включително анализ на случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите. ЕИСК прие становището си относно Зелената книга (6) на своето пленарно заседание от 11 и 12 юли 2007 г. и тогава реши да не дава мнение по специфични теми, по-специално по въпросите, повдигнати от Комисията относно директивата за потребителските продажби, които ще бъдат включени в предложението на Комисията за рамкова директива относно договорните права на потребителите.

2.2.2

В Зелената книга Комисията предлага за публично обсъждане редица въпроси с отражение върху различни сектори. Те включват въпроси, свързани с пропуските и регулаторните недостатъци, открити от Комисията при прегледа на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, в това число и произтичащите от Директива 1999/44.

2.3

Всички държави-членки са транспонирали директивата (7). Целта на настоящото съобщение е да разгледа по какъв начин тя бива прилагана. Съобщението представлява част от процеса на преразглеждане достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, който е в съответствие с целите на Комисията, Европейския парламент и ЕИСК за подобряване на регулаторната база с цел опростяване на регулаторната среда.

2.4

Директивата има за цел да хармонизира елементите от договорното право в сферата на продажбите на потребителски стоки, които се отнасят до правните гаранции и, в по-малка степен, търговските гаранции.

2.5

Всички държави-членки бяха длъжни да приемат директивата като част от националното законодателство до 1 януари 2002 г., като им бе дадена възможност да приемат и по-строги мерки в защита на потребителя.

2.6

Комисията акцентира върху пропуските при прилагането на директивата от някои държави-членки.

3.1

Настоящото съобщение се отнася до прилагането на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (т. нар. директива за продажбата на потребителски стоки) на територията на държавите-членки и разглежда случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите на нивото на Общността, както предвижда член 12 на самата директива.

3.2

Съобщението на Комисията изтъква трудностите, които някои държави-членки срещат при прилагане на директивата. Проблеми възникват по-специално поради разминаванията в определенията за „потребител“ и „продавач“, тъй като в други актове на Общността съществуват различни дефиниции.

3.3

По подобен начин и определението за „потребителски стоки“ в член 1, параграф 2, буква б на директивата определя обхвата й. Държавите-членки транспонираха дефиницията по различен начин. В някои от тях съответните закони се отнасят и към продажбите на недвижими имоти от потребителите.

3.4

Някои държави-членки изключват „стоките втора употреба, продавани на публични търгове, когато потребителите имат възможност да присъстват лично на продажбата“. Част от тях избраха да се възползват от тази клауза. Други предпочетоха да ограничат отговорността на продавачите за подобни стоки.

3.5

Всички държави-членки въведоха законови норми, транспониращи изискванията на директивата. Член 12 предвижда Комисията да представи на Европейския парламент и Съвета (в определен срок) доклад за прилагането на тази директива от държавите-членки, в който по-специално се разглежда inter alia случаят с въвеждане на пряка отговорност на производителите и, ако е необходимо, се правят съответните предложения. С настоящото съобщение се изпълнява това задължение.

3.6

Част I на това съобщение се занимава с прилагането на директивата за продажбата на потребителски стоки на територията на държавите-членки, докато част II разглежда случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите спрямо потребителите в рамките на законодателството на ЕС.

3.7

Транспонирането на директивата предизвика редица проблеми. Някои от тях може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. Проверките на Комисията показаха значително разминаване в националните законодателства в резултат на използването на клаузата за минимална хармонизация и различните регулаторни варианти, предложени от директивата. В настоящия момент обаче не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите.

3.7.1

Зелената книга постави на публично обсъждане редица въпроси с отражение върху различни сектори, отнасящи се до пропуски и регулаторни недостатъци, които Комисията идентифицира по време на преразглеждането на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, включително и такива, свързани с прилагането на директивата. По тази причина Комисията реши на този етап да не внася предложения относно директивата.

3.7.2

Комисията заключи, че по въпроса за ПОП няма достатъчно данни, въз основа на които да се прецени дали липсата на правила на ЕС влияе отрицателно върху доверието на потребителя във вътрешния пазар. Въпросът продължава да се разглежда в контекста на Зелената книга.

3.8

В заключенията на становището си относно Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (8) ЕИСК изразява съмнение, че предложеният подход би могъл да доведе до висока и хармонизирана защита на потребителите в рамките на ЕС. Необходимо е истински демократично легитимиране на преразгледаните достижения на правото на ЕС в сферата на защита на потребителя, заедно с ясна правна и концептуална основа. ЕИСК обръща внимание на недобре регулираната среда в сферата на цифровите технологии. Всяко предложение за хармонизиране на правилата в тази област трябва да е подкрепено от подходяща оценка на въздействието и да е насочено към опростяване и изясняване на съществуващите правила. Приоритет следва да бъдат по-ефективните мерки за прилагане и укрепването или въвеждането на ясни и прости процедури за обезщетение. Хармонизирането на законодателството в сферата на защита на потребителите в ЕС трябва да има за свой основен принцип приемането на най-качественото и високо ниво на защита на потребителя, което е налице в държавите-членки.

4.1

Проверките на транспонирането, извършени от Комисията, показаха значително разминаване в законодателството на отделните държави-членки, които транспонират директива 1999/44/ЕО. Някои от различията може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. В настоящия момент не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи спешно последствията както за вътрешния пазар, така и за доверието на потребителите и да предприеме принудителни действия спрямо тези държави-членки, които са в нарушение (9).

5.1

Някои държави-членки въведоха различни форми на пряка отговорност на производителите. Те се различават значително по отношение на условията и реда за прилагане. Директивата от 1999 г. изисква от Комисията да проучи случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите (ПОП) и, при необходимост, да направи предложение. Седем от 17-те държави-членки, които попълниха въпросника на Комисията, вече са въвели ПОП под някаква форма, въпреки че условията за предявяване на пряк иск към производителите значително се различават. Съществуват и сериозни възражения срещу концепцията за ПОП от някои държави-членки и заинтересовани страни, част от които смятат, че е твърде рано да се прави оценка на последствията от нея върху необходимостта от изменение на директива 1999/44/ЕО (10).

5.2

Заинтересованите страни и държавите-членки имат различни становища относно въздействието на ПОП върху нивото на защита на потребителя и вътрешния пазар. Повечето държавите-членки и редица заинтересовани страни са на мнение, че ПОП повишава потенциално защитата на потребителя. Въпреки това съществуват разногласия между държавите-членки относно ПОП, като някои се придържат към мнението, че производителите имат по-добри възможности да осигурят съответствие на стоките с договора в сравнение с продавачите. Други смятат, че ПОП не би допринесла за повишаване на нивото на защита на потребителите, а по-скоро би довела до правна несигурност. ЕИСК смята, че по тези въпроси е нужна по-подробна информация.

5.3

Редица заинтересовани страни и някои държави-членки считат, че ПОП би могла да бъде значително бреме за предприятията, тъй като производителите ще трябва да разработят системи за разглеждане на жалбите и да предвидят финансови средства за поемането на тази отговорност. Трябва обаче да се подчертае, че по въпроса няма единно мнение, тъй като позициите на други държави-членки и заинтересовани страни се различават.

5.4

Съществуването на различни режими на ПОП представлява потенциален проблем за вътрешния пазар. Въпреки това на този етап Комисията не успя да стигне до окончателно становище по този въпрос. Няма достатъчно данни, въз основа на които да се прецени дали липсата на правила на ЕС относно ПОП влияе отрицателно върху доверието на потребителя към вътрешния пазар.

5.5

Въпросът за превръщането на ПОП в задължителна за всички държави-членки все още няма еднозначен отговор. ПОП би въвела разширена верига на отговорност в сравнение с предявяването на пряк иск към продавача. Това ще зависи от конкретната стока или услуга. Трансграничната търговия със стоки с висока себестойност, като автомобили например, пряко ангажира производителя. Благодарение на законодателството на Европейската общност търговците на коли или техните дистрибутори са длъжни да зачитат гаранцията на производителя, независимо от мястото на покупка на превозното средство. При трансграничните покупки на вино и алкохол, които се превръщат във все по-значителна част от единния пазар, ще бъде трудно да се осигури спазване на ПОП от страна на продавача или „производителя“, освен ако купувачът не посещава често държавата-членка, от която е закупил стоката. Въвеждането на ПОП за потребителски стоки като цяло би могло да допринесе за защитата на потребителите и за доверието на потребителите в единния пазар.

5.6

Въпросът за ПОП изисква много по-задълбочено проучване, съпроводено от подробна оценка на въздействието.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/35

1.1

Годишният доклад за политиката в областта на конкуренцията за 2006 г. представя промените, настъпили във вътрешната организация на сектора и в методите на работа на Комисията, и показва как тя гарантира съгласуваността на европейското икономическо управление във връзка с постигането на целите на Лисабонската стратегия.

2.1.1

Комисията разглежда глобите като изключително важен елемент за възпиране на предприятията да нарушават правилата на конкуренция.

Беше приет нов праг на имунитета срещу глоби и за намаляването на техния размер при картели. Съгласно новите насоки, размерът на глобата съответства на процент от годишните продажби на съответния продукт (до 30 %), умножен по броя години на участие на предприятието в нарушението (и може да достигне до 100 % при повторно нарушение).

2.1.2

С цел да се подобри ефективността на системата за контрол, беше приета Зелена книга за искове за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО, посочени в членове 81 и 82 от ДЕО. Зелената книга беше предмет на широк дебат в Европа, в резултат на който различни европейски страни представиха повече от 150 коментара от публични власти, органи в областта на конкуренцията, индустрията, организации на потребителите, адвокати и университети.

След провеждането на широк дебат ЕИСК също приветства инициативата на Комисията в своето становище относно Зелената книга (3).

2.1.3

В рамките на своите действия срещу картелите, Комисията публикува седем окончателни решения, в които осъди 41 предприятия да заплатят глоби, възлизащи общо на 1 846 милиона евро (през 2005 г. са осъдени 33 предприятия, като те са заплатили глоби на обща сума 683 милиона евро).

2.2.1

С провеждането на обществена консултация Комисията предприе мерки за подобряване на предоставените насоки по въпроси, свързани с юрисдикцията  (5), които могат да възникнат във връзка с контрола върху концентрациите съгласно Регламента относно концентрациите (6).

Новото съобщение, което е предвидено да бъде прието през 2007 г., ще замени съществуващите в тази област съобщения.

2.2.2

В резултат на прилагането на тези правила броят на съобщените на Комисията концентрации е достигнал 356 през 2006 г. Комисията прие общо 352 окончателни решения, от които 207 са били приети в съответствие с опростената процедура.

2.3.1

Комисията опрости разрешаването на регионални помощи като прие Регламент за групово освобождаване  (7), както и разрешаването на помощи за научно-изследователска и развойна дейност и иновации (НИРДИ) като прие нова общностна рамка (8); на помощи за инвестиции в малки и средни предприятия като улесни достъпа на МСП до финансиране (9), а също и на помощи за опазване на околната среда.

Накрая Комисията прие нов регламент за минимална помощ  (10), съгласно който всяка помощ, която не превишава 200 000 (11) евро и е предоставена за период от три данъчни години, не се смята за държавна помощ.

2.3.2

Във връзка с прилагането на правилата, Комисията разгледа през 2006 г. 921 случая на държавни помощи, което представлява увеличение с 36 % спрямо 2005 г. Тя прие 710 окончателни решения и в повечето случаи — 91 %, разреши държавни помощи без да провежда официално разследване, преценявайки, че е съвместима с правилата за свободна конкуренция.

2.3.3

Освен това, докато Комисията считаше, че помощта за обучение може да бъде от полза за европейския общ интерес, тя извърши строга оценка на помощта за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение, като смята, че такава помощ е правомерна само ако отговаря на стриктни условия (12).

3.1.1

Окончателният доклад за разследване на европейските отрасли на газта и електроенергията, приет от Комисията на 10 януари 2007 г. (13), показва една Европа, в която цените на едро на газта и електроенергията непрекъснато се увеличават и изборът на потребителите е сравнително ограничен поради препятствията при навлизането на съответните продукти.

3.1.2

Комисията проведе редица антитръстови разследвания във връзка с презапасяването с мрежов и складов капацитет, дългосрочното резервиране на капацитет, подялбата на пазарите и дългосрочните договори между търговците на едро/на дребно и крайните клиенти.

3.1.3

Комисията разгледа и прие решения във връзка с концентрациите в енергийния сектор. Най-важните дела в това отношение бяха DONG/Elsam/Energi E2  (14) и Gaz de France/Suez  (15).

3.1.4

Контролът върху държавните помощи показа, че договорите, сключени между операторите на публични мрежи и производителите в Унгария и Полша, изключват част от пазарите на едро и че в Италия преференциалните цени на електроенергията за определени промишлени предприятия нарушават конкуренцията. Също заслужава да бъде подчертано решението, свързано с държавните помощи в областта на възобновяемите енергийни източници, което гарантира, че публичното финансиране се отнася само до изключителни случаи, без да се привилегироват предприятия или дейности, които не отговарят на изискванията.

3.2.1

През 2005 г. Комисията започна разследване в сектора на банкирането на дребно  (16) и по-конкретно във връзка с трансграничната конкуренция. В публикувания на 31 януари 2007 г. окончателен доклад се откроиха следните проблеми: пречки за навлизане на пазара, разпокъсаност на пазара, висока степен на концентрация между издаващите дружества и придобиващите разплащателни карти лица.

3.2.2

Комисията публикува на 24 януари 2007 г. междинен доклад за задълбоченото секторно разследване относно застраховките на предприятията.

3.2.3

Освен това Комисията разреши редица концентрации в областта на финансовите услуги, както по делото Talanx Aktiengesellschaft  (17).

3.2.4

Контролът върху държавните помощи позволи да се осигурят условия на конкуренция в областта на финансовите услуги, по-специално за новите участници на пазара и чуждестранните банки, като по-конкретно се отмени люксембургският режим на скрити субсидии в полза на холдинги.

3.3.1

Предвид факта, че мнозинството от доставчиците на електронни съобщителни услуги упражняват дейността си в регулаторната рамка на ЕС, приложима към съответните мрежи и услуги, Комисията прие препоръка относно 18 специфични пазара на продукти и услуги на търговията на едро и на дребно, които според Комисията трябва да бъдат подложени на предварително регулиране от страна на националните органи (18). Пазарите за широколентов достъп са пример за едновременното прилагане на предварително секторно регулиране и на последващо право в областта на конкуренцията.

3.4.1

В сектора на информационните технологии Комисията продължи да следи за ненарушаването на конкуренцията в пазар, който понастоящем се характеризира с цифрова конвергенция и нарастваща оперативна съвместимост.

В това отношение от голямо значение е случаят с Microsoft , на когото беше наложена глоба за това, че не е представил своевременно поисканата от Комисията информация. С решението си от 17 септември 2007 г. (19) първоинстанционният съд отхвърли представения от Microsoft иск срещу решението на Комисията (20).

3.4.2

Във връзка с контрола върху концентрациите Комисията разреши операцията по концентрация между Nokia и дейността за „мрежово оборудване“ на Siemens AG, както и сливането между Alcatel и Lucent Technologies, тъй като смята, че няма да бъде засегната конкурентоспособността в областта на доставките на оптично мрежово оборудване и на решения за широколентов достъп.

3.5.1

Целта на политиката в областта на конкуренцията в медийния сектор е да се гарантират еднакви условия на конкуренция както между различните търговски оператори, така и между тях и операторите, финансирани с публични средства.

3.5.2

В областта на цифровото радиоразпръскване Комисията започна процедура за нарушение срещу Италия, за да определи дали при преминаването към цифрово разпръскване са наложени ограничения на операторите на радиоразпръскване и са предоставени конкурентни предимства на съществуващите аналогови оператори при очевидно нарушение на директивата за конкуренцията.

3.5.3

Освен това Комисията се намеси многократно, за да възстанови действителната конкуренция по отношение на продукти с популярно съдържание, на държавните помощи, предоставяни за филми и други аудиовизуални произведения, както и при управлението на права.

3.6.1

Основните проблеми са свързани със защитата на националните пазари в областта на автомобилния транспорт, ниската степен на оперативна съвместимост в случая на железопътния транспорт и липсата на прозрачност на достъпа до пристанищни услуги.

3.6.2

По отношение на автомобилния транспорт Комисията продължи да разрешава държавни помощи, за да насърчава разпространението на технологии, щадящи околната среда, както и държавните помощи за изпълнение на задълженията за предоставяне на публични услуги.

3.6.3

В областта на железопътния транспорт следва да се отбележи решението на Комисията относно държавните помощи за железопътни инфраструктури, за които Комисията смята, че са от компетентността на публичните власти и поради това не представляват държавна помощ (21).

3.6.4

В сектора на водния транспорт Комисията пое задължението да публикува насоки за прилагането на правото в областта на конкуренцията, за да се улесни преминаването към напълно конкурентен режим. По отношение на държавните помощи Комисията настоява да се премахнат всички клаузи за националност, които освобождават корабособствениците от плащането на социални осигуровки за техните моряци.

3.6.5

Накрая, в областта на въздушния транспорт Регламент (ЕО) № 1459/2006 премахна, считано от 1 януари 2007 г., освобождаването от забраната, предвидена в член 81, параграф 1 от Договора за ЕО, в полза на споразуменията на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) относно тарифите за превоза на пътници по въздушни линии в ЕС, както и освобождаването по отношение на слотовете и летищните разписания.

3.7.1

В резултат на значителното развитие на пазара на пощенски услуги Комисията намали услугите, за които се предоставят монополни права на доставчици на универсалната услуга, от една страна, а от друга, запази конкуренцията в либерализираните области, за да се избегне фактическото възстановяване на монополното положение.

3.7.2

Следва да се привлече вниманието върху решението на Комисията, съгласно което предложената компенсация за услугите от общ интерес се счита за съвместима с правилата в областта на държавните помощи, само когато размерът на тази компенсация не превишава разходите по изпълняване на задължението за предоставяне на обществена услуга и при условие, че са спазени останалите условия.

Комисията също така разгледа въпроса дали пощенските оператори се ползват от други преимущества, какъвто е например случаят с Франция (22). В тази връзка Комисията препоръча Франция да прекрати до края на 2008 г. неограничената държавна гаранция, предоставяна на френските пощи в качеството им на публичен орган.

4.1

Годината 2006 беше важна година, през която беше консолидирана в още по-голяма степен системата, установена с Регламент (ЕО) № 1/2003, и се задълбочи сътрудничеството, от една страна, между членовете на ЕМК (Европейска мрежа по конкуренция), тоест националните органи в областта на конкуренцията и Комисията и, от друга страна, между националните съдилища и Комисията.

4.2

Сътрудничеството между членовете на ЕМК се изгражда върху две главни задължения на националните органи в областта на конкуренцията, а именно да уведомяват Комисията, когато са започнати нови процедури, и във всеки случай преди постановяването на окончателно решение. Комисията беше уведомена за около 150 случая на разследване, започнати от националните органи, и изготви становище или даде съвети на националните органи в 125 от тези случаи.

4.3

Тясното сътрудничество в ЕМК включваше среща на генералния директор на ГД „Конкуренция“ и компетентните национални органи, по време на която беше приета програма — модел на ЕМК в областта на политиката на снизходителност. Комисията и националните власти се срещаха, за да обсъждат общи въпроси, свързани с антитръстовата политика, секторните разследвания или с конкретни сектори.

4.4.1

В съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 националните съдилища могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното становище. Освен това, съгласно същия този член държавите-членки са длъжни да изпращат на Комисията копие от всички съдебни решения на националните съдилища.

4.4.2

Непрекъснатото обучение на националните съдии е от съществено значение за задълбочаване на познанията, свързани с общностното право в областта на конкуренцията. За тази цел Комисията съфинансира ежегодно проекти за обучение във всички държави-членки.

5.1

В процеса на подготовката за присъединяване на Румъния и България към ЕС Комисията допринесе за прилагането на практика на правилата за защита на конкуренцията в тези страни, така както тя прави това понастоящем в Хърватия и Турция.

5.2

Засилиха се двустранният диалог между Комисията и многобройни национални органи в областта на конкуренцията, както и контактите със Съединените щати, Канада и Япония. ГД „Конкуренция“ оказа съдействие също на Китай и Русия при изготвянето на тяхното законодателство в областта на конкуренцията.

5.3

В заключение, в рамките на многостранното сътрудничество ГД „Конкуренция“ играе водеща роля в Международната мрежа по конкуренция и участва в Комитета на ОИСР по конкуренция.

6.1

Всяка година Европейският парламент публикува доклад по собствена инициатива относно годишния доклад на Комисията за политиката й в областта на конкуренцията. Комисарят, който отговаря за политиката в областта на конкуренцията, провежда редовни срещи със Съвета и компетентните парламентарни комисии.

6.2

В заключение следва да се подчертае, че Комисията информира Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за значимите инициативи, проведени в тази област, и участва по-специално в изготвянето на годишното становище на ЕИСК относно годишния доклад на Комисията за политиката в областта на конкуренцията.

7.1.1

Политиката на конкуренция играе все по-важна роля в европейската икономическа политика. В миналото както Комисията (23), така и ЕИСК (24) подчертаваха необходимостта от прилагане на нови инструменти на икономическата политика, които да насочат политиката в областта на конкуренцията и индустриалната политика към постигане на целта за по-голямо икономическо и социално сближаване, гарантиране на заетостта, също така и чрез механизми за контрол на държавните помощи и делокализацията, опазване на околната среда и насърчаване на амбициозни мащабни програми за научни изследвания и развойна дейност.

Понастоящем политиката в областта на конкуренцията е предмет на тясна координация с другите политики като политиката на вътрешния пазар и политиката за защита на потребителите, с оглед да се създадат по-добре функциониращи пазари в полза на потребителите и на европейската конкурентоспособност.

7.1.2

Въз основа на актуализацията, извършена за седемте най-големи държави-членки на Европейския съюз, Комисията предвиждаше за 2007 г. икономически растеж 2,8 % в ЕС и 2,5 % в еврозоната (25). Въпреки че тези прогнози за растеж в еврозоната бяха коригирани от МВФ от 2,1 на 1,6 %, ЕИСК счита, че европейският растеж следва да се запази, подкрепен от солидни основи и от благоприятна глобална среда.

7.1.3

ЕИСК смята, че е важно ЕС да постигне балансиран икономически растеж и стабилни цени, изключително конкурентоспособна социална пазарна икономика, която насърчава обучението, пълната заетост и социалния прогрес, и накрая, високо ниво на опазване и повишаване на качеството на околната среда.

7.1.4

В един пазар, в който политиките на конкуренция ще имат все по-голямо влияние, икономическите, социалните и екологични показатели представляват основни фактори за измерване на конкурентоспособността не само за крайните потребители, а и за предприятията.

7.1.5

ЕИСК смята, че конкурентоспособността на предприятията и услугите в Европа следва да се запази посредством ясна регулаторна рамка, основана на правилното прилагане на политиката в областта на конкуренцията, в тясна координация с търговските политики.

ЕС е днес най-отвореният за чуждестранни продукти пазар в света; премахването на най-елементарните защити на ЕС срещу дъмпинга и субсидиите ще засегне без разлика всички производители в ЕС, които произвеждат като спазват правилата за конкуренция и законна търговия, стандартите на ЕС и без да ползват държавни помощи.

По този въпрос ЕИСК призовава Комисията да бъде, от една страна, по-внимателна при докладването на случаи на нарушения на правилата на международната конкуренция, а от друга, да се задължи да предвиди в двустранните търговски споразумения клауза, която налага на търговските партньори спазването на правилата на конкуренция, включително ефективния контрол на държавните помощи.

7.2.1

Като оценява положително стратегията на Комисията за модернизиране на плана за действие за държавните помощи, основан на целеви държавни помощи, икономически анализ, ефективни процедури, поделена отговорност на Комисията и държавите-членки, Комитетът смята за основателна преценката на Комисията, която оценява държавна помощ, предназначена за трансфер на технологии, иновационни дейности и мултисекторна рамка за подкрепа на големи инвестиционни проекти по положителен и различен начин от другите държавни помощи.

7.2.2

Когато разглежда случаи на държавни помощи, Комисията следва да приеме като основателни специалните данъчни режими, приети от държавите-членки за дружества от типа на взаимоспомагателните като кооперациите и предприятията с голямо социално въздействие.

7.3.1

ЕИСК подкрепя предприетите действия на Комисията за контрол върху кръстосаните участия и управлението на финансови продукти. В някои конкретни случаи беше констатирано, че кредитните институции са основни акционери (споразумения между акционерите) в индустриални предприятия, в резултат на което отпусканите от банките кредити се използват за финансиране на закупуването на акции в същите тези банки.

7.4.1

ЕИСК подчертава, че енергетиката не се свежда единствено до понятието „пазар“, а включва освен това развитие, заетост и околна среда. ЕС е изправен днес пред нови конкуренти (26) в световен мащаб и много често новите пазарни структури трябва да вземат под внимание политиката на силата.

7.4.2

ЕИСК счита, че при разглеждането на въпроса за разделянето на производството и разпределението (unbundling) в сектора на природния газ е необходимо да се вземат предвид специфичните характеристики на този сектор (27).

7.5.1

В медийния сектор ЕИСК препоръчва да се прави разграничение между правилата, предназначени конкретно за защита на плурализма на информацията, и общите антитръстови правила, като набляга на факта, че прилагането на правилата за конкуренция е необходимо, но недостатъчно условие за гарантиране на плурализма.

7.5.2

Невземането под внимание на тази особеност създава опасност в същото време да се намали ефективността на правилата за конкуренция и да се отслаби действието на принципа на плурализъм.

7.6.1

ЕИСК смята, че функционалното разделяне на далекосъобщителните мрежи и създаването на европейска агенция в този сектор би следвало да бъдат оценени по съответен начин в сравнение с другите сектори, тъй като инвестициите в такъв ключов за европейската конкурентоспособност сектор, особено предвид бързия напредък на технологиите, са от съществено значение за развитието на конкуренцията в този сектор.

7.7.1

За да се гарантира ефективно прилагане на правилата, е необходимо да се осигури непрекъснато обучение и постоянно актуализиране на знанията в областта на правото на конкуренцията на националните съдии и на всички оператори.

В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да приеме в най-кратки срокове насоки за прилагането на член 82 от Договора за ЕО, по-специално във връзка с практиките за изключване.

7.7.2

Въпреки че подкрепя съфинансирането на проекти, изготвени от Комисията, ЕИСК смята, че освен 15-те проекта за обучение, одобрени за 2006 г. за 25-те държави-членки, може и трябва да се положат по-големи усилия, за да се отговори на предизвикателствата, поставени от политиката в областта на конкуренцията, както и на проблемите, породени от отношенията между Комисията, предприятията, асоциациите и потребителите.

7.7.3

Отношенията между ЕИСК и Европейската комисия бяха заздравени неотдавна с подписването в рамките на Пленарната асамблея на ЕИСК на 30 и 31 май 2007 г. (28) на Допълнение към Протокола за сътрудничество от м. ноември 2005 г. Това споразумение поставя ЕИСК в центъра на процеса на комуникация по силата на привилегированото положение, което заема за насърчаване на диалога с гражданите.

7.7.4

ЕИСК призовава Комисията и Европейския парламент да разработят политика на междуинституционално сътрудничество, която да направи съвместими националните разпоредби със законодателството на ЕС.

ЕИСК подкрепя процеса на приемане на нов договор (наречен „Договорът от Лисабон“), който опростява законодателната референтна рамка, отговаря на изискванията на един Европейски съюз с 27 държави-членки и позволява на ЕС да постигне съгласие по нови политики и да вземе необходимите решения, за да посрещне новите предизвикателства, пред които е изправен.

7.7.5

Накрая ЕИСК подчертава, че политиката в областта на конкуренцията не трябва да се свързва с отделни цели, а да продължи да бъде напълно интегрирана „дейност“ на Европейската комисия (29).

С цел да допринесе за по–голяма прозрачност на работата, ЕИСК организира в седалището си конференция на тема „МПК 2007: организираното гражданско общество споделя вижданията си за бъдещето на Европа“, която се проведе на 27 и 28 септември 2007 г. и отбеляза високо участие.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/40

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/40

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/41

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/41

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/42

1.1

Изменението на договорите, за което Европейският съвет на 17 и 18 октомври 2007 г. взе решение, отбеляза нова крачка напред, която по отношение на услугите от общ интерес (УОИ) се изразява във въвеждането в разпоредбите за функционирането на Съюза на клауза с общо приложение за услугите от общ икономически интерес (УОИИ) (член 14), която трябва да се прилага във всички политики на Европейския съюз (ЕС), включително вътрешния пазар и конкуренцията, както и в протокол, приложен към двата договора, за всички услуги от общ интерес, включително нестопанските услуги от общ интерес (НСУОИ).

1.2

УОИ, УОИИ и НСУОИ допринасят за благосъстоянието на гражданите като цяло и за ефективното упражняване на основните им права. Тези услуги, които се предоставят в духа на общия интерес, са свързани с извършването на политически избори и като такива, попадат в правомощията на законодателите.

1.3

От това произтича не само нараснало задължение на Съюза и на държавите-членки да следят за доброто функциониране на системата от услуги от общ икономически интерес, която включва и разработване на прогресивна динамична методика за оценка на ефективността на тези услуги, но и необходимостта институциите, които вземат решения, да определят ясно понятията, целите и мисиите, които включват в тези три вида услуги. Докато това не се извърши, оценките на ефективността няма да допринесат за осигуряване на правна сигурност на гражданите, която те основателно очакват от своите национални и европейски институции.

1.4

Оценката трябва да допринесе за подобряване на ефективността и ефикасността на услугите от общ икономически интерес и привеждането им в съответствие с нарасналите потребности на гражданите и предприятията и да предостави на публичните власти информацията, която да им позволи да направят най-правилния избор. Същевременно на оценката е отредена съществена роля за постигане на балансиран компромис между пазара и общия интерес, както и между икономически, социални и екологични цели.

1.5

Предвид значението, което УОИ имат в борбата срещу социалното изключване и в насърчаването на социалната справедливост и защита, които са и цели на ЕС в съответствие с договора, се налага редовна оценка на равнище държави-членки не само на услугите от общ икономически интерес, за които има правила на Общността, но също и на нестопанските услуги от общ интерес (НСУОИ).

1.6

На национално, регионално или местно равнище в държавите-членки, оценката на УОИ (стопански и нестопански) трябва да бъде независима, разнопосочна, да включва различни гледни точки, да обхваща трите стълба на Лисабонската стратегия и да се основава на съвкупност от критерии, както и да се провежда в сътрудничество с всички заинтересовани страни.

1.7

На ниво Европейска общност следва да се определят редът и условията на обмен, на съпоставяне, на сравняване и на координиране и да се активизира динамиката на независимата оценка при спазване на принципа на субсидиарност, като се изработи съвместно с представителите на заинтересованите страни хармонизирана в европейски мащаб методика за оценка, която да се основава на общи показатели.

1.8

С цел точност и полезност на тази оценка, следва да се създаде широко представителен координационен комитет, който да работи напълно самостоятелно и в който да бъдат включени представители на Европейската комисия, Европейския парламент, Постоянните представителства на държавите-членки при ЕС, Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет.

2.1

Съгласно учредителните договори услугите от общ икономически интерес са част от общите ценности на Съюза, особено що се отнася до приноса им към социалното и териториално сближаване. Договорът за изменение, приет от Европейският съвет на 17 и 18 октомври 2007 г., потвърждава това, като дава възможност на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз да установят чрез регламенти принципите и условията, които позволяват на УОИИ да изпълняват мисиите си, без да засягат компетентността, която имат държавите-членки относно предоставянето, възлагането и финансирането на тези услуги, като набляга на споделената отговорност на държавите-членки и на Общността.

2.2

Така на Съюза и неговите държави-членки е възложено, всеки в рамките на компетентността си и в рамките на приложното поле на Договора за изменение, да следят и осигуряват ефективното функциониране на тези услуги в съответствие с принципи и при условия, включително икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите мисии.

2.3

След влизането в сила на Договора за изменение, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз трябва чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура и при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, да установят принципите и условията.

2.4

В протокола относно УОИ, приложен към Договорите за изменение, се подчертава основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи при предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите, както и високото ниво по отношение на качество, безопасност и достъпност, равното третиране и насърчаването на универсалния достъп и на правата на ползвателите.

2.5

В същия този протокол, за първи път в текст от първичното законодателство, се споменават нестопанските услуги от общ интерес. В протокола се подчертава, че предоставянето, възлагането и организирането на тези услуги са от компетентността на държавите-членки и че разпоредбите на договорите по никакъв начин не засягат компетентността им в тази област, така че нестопанските услуги от общ интерес остават по принцип извън правилата, отнасящи се за вътрешния пазар, конкуренцията и държавните помощи, като се има предвид, че общите принципи на правото на Общността остават в сила при прилагането на националната компетентност.

2.6

Що се отнася до разграничението между стопанска и нестопанска услуга, Договорът за изменение не предлага никакво определение, в резултат на което спорните въпроси ще продължат да бъдат отнасяни до Съда на ЕО, което ще затвърди настоящата несигурност от правна гледна точка. Гражданите очакват много от Европейския съюз. Той следва да се грижи за повишаването на благосъстоянието, за гарантирането на основните права и за това решенията, които взема, да не водят до отстъпление от постигнатото на национално ниво.

3.1

Задължението да се следи за доброто функциониране на услугите от общ икономически интерес, предвидено в член 14 от Договора за изменение, налага и разработването на прогресивна динамична система за оценка на тяхната ефективност.

3.2

Според ЕИСК, за да може една УОИИ да бъде окачествена като добре функционираща, то тя трябва между другото:

3.3

Въпреки че в Договора за изменение това не е посочено експлицитно, оценката трябва да се превърне в инструмент за контрол именно по силата на договора.

3.4

Държавите-членки или Съюзът трябва да дефинират и приспособят по прозрачен и недискриминационен начин задачите и целите на услугите от общ икономически интерес, които попадат в техните сфери на компетентност, при зачитане принципа на пропорционалност, в интерес и за общо удовлетворение на всички, за които са предназначени тези услуги.

3.5

За да се провери дали мисиите от общ интерес се изпълняват правилно и ефикасно и дали целите, в зависимост от това дали се касае за УОИИ или за нестопански услуги от общ интерес или в зависимост от естеството на самата услуга, са или ще бъдат постигнати, компетентният орган трябва да въведе система за оценка на ефективността, на ефикасността и качеството на тези услуги, която система да е по-прецизна от обикновените анкети и проучвания на общественото мнение.

3.6

В този смисъл оценката включва анализ и системно наблюдение на условията за ефективно прилагане на специалната мисия от общ интерес, както с оглед изпълнението й и възможността й да отговори на нуждите на потребителите, на предприятията, на гражданите и на обществото, така и с оглед целите на Съюза, особено в областта на социалното, икономическо и териториално сближаване, на социалната пазарна икономика, на Лисабонската стратегия и на гарантиране упражняването на основните права.

3.7

Услугите от общ икономически интерес се характеризират с търсенето на компромис между:

3.8

Тези компромиси търпят развитие в зависимост от икономическите и технологични промени, развитието на индивидуалните и колективни потребности и очаквания, като същевременно отразяват необходимостта от сближаване на различията, породени от състоянието във всяка една държава, географските особености и характерните особености на сектора.

3.9

Оценката на ефективността е функция, различна от регулацията, но също и част от нея. Полезно би било регулацията да се основава на подходящи оценки и да ги поощрява. В същото време оценката трябва да покаже кои услуги не функционират както трябва, както и разликите по отношение на качество и/или вид услуга в различните страни и впоследствие да акцентира върху адаптиране на изискванията в зависимост от потребностите и интересите на ползвателите и потребителите, както и от промените на икономическата, технологична и социална среда.

4.1

Целите, които са им поставени, и значението, което имат за осъществяването на различните политики на Общността, налагат редовна оценка не само на услугите от общ икономически интерес, за които съществуват общностни правила, но и на нестопанските услуги от общ интерес, тъй като последните са част от ефективното прилагане на основните права и се основават на принципа на солидарност и зачитане на човешкото достойнство с оглед общите ценности, присъщи на европейския социален модел.

4.2

Тъй като Протоколът, приложен към договорите за изменение, потвърждава, че нестопанските услуги от общ интерес са от изключителната компетентност на държавите-членки, оценката на НСУОИ следва да се извършва единствено на национално, регионално или местно равнище.

4.3

От друга страна, предвид това, че услугите от общ интерес с нестопански характер подобно на УОИИ са част от серия цели, които си е поставил Европейският съюз (зачитане на основните права, насърчаване на благосъстоянието на гражданите, социална справедливост, социално сближаване и т.н.) и тъй като Съюзът носи отговорност за реализирането на тези цели, той трябва поне да следи за това държавите-членки да извършват редовни оценки относно функционирането на тези нестопански услуги от общ интерес.

5.1.

На Европейските съвети от Ница (2000 г.) и от Лакен (2001 г.) беше договорено, че на равнище на Общността е необходимо провеждането на ефикасна и динамична оценка на конкуренцията и на ефективността на услугите от общ интерес, която оценка да отчита националните, регионални и местни особености и компетенции.

5.2.

Освен това беше прието, че тази оценка трябва да се извърши в рамките на съществуващите структури, в частност чрез хоризонтални оценки и доклади от различните сектори, както и с оглед „Доклада от Кардиф“ за икономическата реформа, изготвен от Комисията, и трябва да вземе предвид структурите и ефективността на пазара, включително аспектите, свързани със заетостта, икономическата и социална оценка на задълженията за предоставяне на публични услуги и мненията на гражданите и потребителите за ефикасността на услугите от общ интерес и влиянието на либерализацията върху тях.

5.3.

От 2001 г. Европейската комисия извършва всяка година (с изключение на 2003 г.) хоризонтална оценка на мрежовите индустрии (електроснабдяване, газоснабдяване, електронни съобщения, пощенски услуги, въздушен и железопътен транспорт) съгласно методология, определена в Съобщение (1) на Комисията, която оценка при все това не се приема едностранно от участниците в този сектор, някои от които считат, че се оценяват по-скоро политиките на Общността в областта на мрежовите индустрии, отколкото ефективността им.

5.4.

През 2003 г. в рамките на Зелената книга за услугите от общ интерес Европейската комисия проведе публични консултации с цел да бъде определен начинът на организиране на оценката, какви критерии да се използват, как да се накарат гражданите да участват и как да се подобри качеството на данните. Основните заключения от тези консултации бяха, че е необходима многостранна оценка и преразглеждане на механизмите за оценяване, но според Комисията не е било постигнато съгласие по въпроса кой да извършва тази оценка.

5.5.

Бялата книга за услугите от общ интерес (2) извежда на преден план процеса на оценяване, който занапред трябва да предхожда всяко адаптиране на законодателната рамка на Общността, особено когато се отнася за либерализирането на услугите.

5.6.

В тази Бяла книга Комисията признава особената отговорност, която трябва да поемат институциите на Общността — с помощта на данните, предоставяни от страните — при оценката на услугите, обект на регулаторна рамка, установена на равнище Общност. Комисията не изключва възможността оценката на общностно ниво да обхване и други области, ако бъде установено, че в конкретни случаи тази оценка ще доведе до създаване на добавена стойност.

5.7.

Накрая Комисията възложи на външен консултант изготвянето на задълбочен доклад за оценка на методологията на оценяване. Основните заключения ще бъдат обобщени в ново съобщение през 2008 г.

5.8.

Според Комисията външният одит трябва да разгледа необходимостта от оценка на ефективността на мрежовите индустрии, предоставящи услуги от общ икономически интерес (УОИИ) на равнище Европейски съюз, да даде препоръки за подобряване на хоризонталните оценки и да направи оценка доколко е уместна ролята на Комисията като автор на хоризонталните оценки.

5.9.

В Съобщението на Комисията относно УОИ (3) Комисията „счита, че за качеството и прозрачността на процеса за вземане на решение е важно редовно да извършва задълбочена оценка, както и да представя своите резултати и методология, така че да могат да бъдат внимателно разгледани“.

6.1.

В своето съобщение COM(2002) 331 Комисията беше поела ангажимента да включи гражданското общество при хоризонталната оценка на ефективността на УОИ, включително чрез въвеждането на „постоянен механизъм за проследяване мнението на гражданите и неговото развитие“ и да „обсъжда ad hoc със заинтересованите страни, включително социалните партньори, въпроси от специфичен характер“.

6.2.

Развитието на обществото се изразява в очаквания, отразяващи нарасналите изисквания на обществеността в лицето на ползвателите или потребителите, които претендират не само за признаване на правата им, но и за вземане под внимание на особеностите им. Начините за практическото прилагане на услугите от общ интерес са зависими в голяма степен от обществата, където ще се прилагат.

6.3.

Разнообразието от структури и статути (публични и частни оператори или публично-частни партньорства), които прилагат националните, регионални и местни публични власти, за да осигурят услугите от общ интерес, прави необходимо прилагането на многостранна оценка.

6.4.

Освен това оценката на равнище държави-членки трябва да бъде плуралистична, като в нея се включат всички заинтересовани страни и лица: органи, отговорни за определянето и осъществяването на услугите от общ интерес, регулатори, оператори/лица, натоварени с предоставянето на услугите, представители на потребителите, на синдикатите и на гражданското общество и т.н.

6.5.

Наред с плуралистичния си характер, тази оценка трябва да бъде независима и да отчита различните гледни точки, предвид това че различните участници не винаги имат едни и същи интереси, дори в определени случаи позициите им са противоположни, което проличава в несъответствието между информацията и експертните анализи, предоставяни от тях.

6.6.

Ето защо не би било възможно да се оцени икономическата и социална ефикасност на услугите от общ интерес, съпътстващите ги дейности и ефективност на базата на един единствен критерий, в случая спазването на правилата за конкуренцията, а е необходимо прилагането на цял набор от критерии.

6.7.

Както подчертават CIRIEC и CEEP в проучване, проведено през 2000 г. (4) по искане на Европейската комисия, оценката има смисъл, само ако е обвързана с възложените цели и задачи, които се определят от три фактора — потребител, гражданин и местна власт — и в които са заложени три основни елемента — гарантиране упражняването на основните права на човека, социално и териториално сближаване, определяне и провеждане на обществените политики.

6.8.

Оценката трябва да покрива трите стълба на Лисабонската стратегия (икономически, социален и екологичен) и да се отнася едновременно до политиките за вътрешния пазар, за конкуренцията, за защита на потребителите, за заетостта и за всяка от съответните за сектора политики.

6.9.

За целта оценката трябва да се позовава на множество критерии, в частност на:

6.10.

Ето защо, занапред ще трябва да се предоставя информация и оценка на реалните практики и да се отчита влиянието на действията върху различните видове потребители, което ще доведе до компенсиране на различията в информацията, които са обичайни, когато се касае за отношения между оператори/лица, предоставящи услугата, регулатори и потребители.

7.1.

Системата за оценяване трябва да се основава на периодични доклади, изготвяни на национално или местно ниво, от органите, натоварени с оценката и създадени от държавите-членки съгласно упоменатите по-горе принципи.

7.2.

На общностно равнище следва да се определят начините на обмен, на съпоставяне, на сравнение и на координиране. Ето защо, при спазване на принципа на субсидиарност и на принципите, упоменати в Протокола, приложен към договорите за изменение, Съюзът трябва да даде импулс на процеса на независимата оценка, като в диалог с представителите на заинтересованите страни изготви хармонизирана на европейско равнище методика за оценяване, основана на общи показатели, както и средства за функционирането й.

7.3.

С цел точност и полезност на оценката следва да се създаде широко представителен Координационен комитет, в който да участват представители на всички заинтересовани страни (публични власти, социални партньори, оператори, регулатори, ползватели — частни лица и предприятия и профсъюзни организации) и който на ниво Общност може да включва представители на Европейската комисия, Европейския парламент, Постоянните представителства на държавите-членки при ЕС, Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет.

7.4.

Този координационен комитет трябва да отговаря за:

7.5.

Обсъжданията на докладите за оценка с участието на всички заинтересовани страни биха могли да се провеждат под формата на годишна конференция за ефективността на УОИИ, подобно на тази за мрежовите индустрии, която се организира вече няколко години от Европейския икономически и социален комитет, или могат да бъдат организирани по време на срещата на високо равнище на ЕС по социални въпроси, която ще се проведе през пролетта.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/46

1.1

С наближаването на лансирането през 2008 г. на Европейска цифрова библиотека (1), становището на Комитета има за цел силно да подкрепи проекта за онлайн достъп до част от културното и научнотехническо наследство. То подкрепя и дейностите на европейските институции за създаването на портал, предназначен за широката общественост, инструмент за разпространение на организираното знание в цифровата ера.

1.2

Комитетът отдава дължимото на общите усилия, положени от Комисията и държавите-членки и приветства координацията между културните институции, започнала с Конференцията на националните библиотеки (КНБ) и обединила във фондация всички институции, имащи желание да осигурят достъп до цифровизираното си наследство. Той отправя призив към организациите на гражданското общество на европейско, национално и регионално ниво за присъединяване към този мащабен европейски проект, за да осигурят добра осведоменост на гражданите.

1.3

Участието на гражданското общество в развитието на Европейската цифрова библиотека (ЕЦБ) ще се окаже решаващо поради четири основни причини, които обосновават ангажимента на ЕИСК. Става дума за:

1.4

Комитетът отчита цялата извършена работа от държавите-членки в течение на няколко последователни председателства, както и направеното от Комисията с участието на заинтересованите страни. Той подкрепя неотдавнашния доклад (2) на Европейския парламент, в който много добре са отразени постигнатото и предстоящите етапи. В настоящото становище Комитетът избра да наблегне върху необходимостта от участие на гражданското общество като се насърчат различните действащи лица да дадат своя принос за създаването на ЕЦБ и за бъдещото й развитие. Това становище предлага да се акцентира върху очакванията и нуждите на потребителите, за да се постигне поставената цел — осигуряване на широк обществен достъп.

1.4.1

На организациите на гражданското общество ЕИСК препоръчва:

1.4.2

По отношение на държавите-членки и Комисията, ЕИСК препоръчва:

1.4.3

По отношение на стопанските субекти и културните институции, ЕИСК ги насърчава:

2.1.1

През 2010 г. електронният достъп до културното наследство в Европа, съхранявано в библиотеки, архиви и музеи, ще даде на европейците, а и на хората по цял свят, достъп до шест милиона цифровизирани документа, които да могат да бъдат използвани за развлекателни, образователни, професионални или научноизследователски цели. Тази количествена цел ще бъде първият етап на мащабна цифровизация.

2.1.2

Проектът, временно наречен Европейска цифрова библиотека (ЕЦБ), за удобство се определя като „библиотека“, а в своето съобщение (5) Комисията определя широка рамка за цифровизация, като приканва всички институции да участват в нея. Той обхваща и всички културни, научни и технически познания и се отнася до всички видове писмени документи, книги, партитури, карти, звукозаписи, аудиовизуални записи, списания, снимки и т. н.

2.1.3

Комитетът е съгласен с мнението на държавите-членки, изразено в единодушните заключения на Съвета през м. ноември 2006 г., че проектът за ЕЦБ е водещ проект, предназначен да насърчава участието на всички в информационното общество и да подпомогне гражданите в тяхното разбиране на европейската идентичност.

2.1.4

Втората заявена амбиция на проекта е да направи бъдещата ЕЦБ многоезично място за достъп, насочено към всички, а не обект на интерес само за академичните среди или за хората на изкуството, благодарение на наличието на общ портал. Поради това, ЕИСК приканва Комисията да подобри информацията, насочена към гражданите, за да улесни присъединяването при началото на цифровата библиотека, по-специално чрез многоезична документация. Следва да се разработи план за комуникация, който да обхваща всички европейски институции и държавите-членки и да започне едновременно с пускането през м. ноември 2008 г.

2.1.5

Гигантската вълна на цифровизация ще бъде знаменателен момент в историята на човечеството. Поради това си струва дискусията да обхване също подбора и организацията на съдържанието и познанията на европейско ниво. ЕИСК счита, че един широк дебат за условията на масовата цифровизация би трябвало да обхване някои финансови, технически и правни аспекти, необходими за напредъка на обществото на познанието, открито за всички.

2.2.1

Досега проектът се обсъжда изключително между специалисти, което е израз на сериозната мобилизация на заинтересованите страни (културни институции, автори, издатели, книжари и др.) и тяхното ефективно участие в групата на високо ниво, създадена от Комисията. По време на консултацията по инициатива на Комисията „i2010: цифрови библиотеки“ (9), през 2005 г., участието на гражданите се е свеждало само до 7 % от отговорите, а на университетските среди до 14 %. Това слабо участие на широката общественост не е за учудване, ако се вземе предвид, че този дебат възникна внезапно в края на 2004 г., след като Google извести за масова цифровизация, или ако се отчете характерът на въпросника, който беше насочен към групите по икономически интерес, засегнати от въздействието на цифровизацията.

2.2.2

Повсеместният безплатен достъп до информация в интернет, замаскиран от сериозни инвестиции в рекламата, създава объркване в общественото мнение по отношение на това какво може да предложи една цифрова библиотека. Следователно гражданското общество има първостепенната отговорност, най-вече по отношение на младите поколения, да участва в информационна и образователна кампания за стойността на интелектуалното или художественото творчество и необходимостта то да бъде уважавано.

2.2.3

ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да поемат инициативата за по-добро приобщаване на гражданското общество към бъдещото развитие на цифровизацията на културното наследство. Включването на организациите на гражданското общество е решаващо за постигането на четири основни цели: определяне на общите критерии за подбор на материали, обезпечаване на необходимите финансови средства, подкрепа на новаторските идеи на заинтересованите страни и насърчаване приобщаването на всички към информационното общество.

2.2.4

За целта ЕИСК препоръчва да се открие публично пространство още през м. март 2008 г. при стартирането на прототипа, за да се даде думата на образователните, културните, семейните и социално-професионалните представителни групи на бъдещите потребители. Участието на гражданското общество ще се окаже полезно през различните етапи от старта през м. ноември 2008 г. и следващите етапи на развитие.

2.2.5

Обсъжданията трябва да се явят като допълнение към пътния лист (2007-2010 г.) включен в приложението на заключенията на Съвета и да го продължат след този период, за да продължи развитието на цифровизацията и да се обогати използването й. ЕИСК приема с интерес поканата да се свърже с „Платформата на гражданското общество за диалог между културите“, който сформира гражданска мрежа покрай цифровите библиотеки.

2.2.6

След 2008 г., европейската година на междукултурния диалог, дебатът може да бъде продължен и да се проведе нова консултация през 2009 г. Това ще помогне на гражданското общество да участва в определянето на дългосрочните етапи, съобразявайки се с европейската програма за култура в глобализиращия се свят (10).

2.3.1

ЕИСК подкрепя предложението в доклада на Европейския парламент (11), който предлага да се създаде управителен съвет на ЕЦБ, в който да влизат културните институции, участващи в EDL net. Той ще следи по-специално за продължаването на проекта и за връзката между националните планове за цифровизация. Управителният съвет трябва да започне плодотворен диалог с организациите, представляващи потребителите и по-специално ЕИСК.

2.3.2

ЕИСК признава водещата обучаваща роля на Конференцията на националните библиотеки КНБ въз основа на международните стандарти за кодиране (библиографска справка) и постигнатия напредък в цифровизацията на писмените документи. Комитетът насърчава другите национални културни институции, било на национално, регионално или европейско равнище, да се включат в координацията на EDL net за фондовете на архивите, националните музеи и аудиовизуалните центрове, по-специално в рамките на фондацията, създадена през м. ноември 2007 г.

2.3.3

По тази важна точка ЕИСК подкрепя прилагането на директива 2001/29/ЕО, която гарантира защитата на авторското право и сходните му права в информационното общество, по-специално в областта на възпроизвеждането и разпространението на произведенията. В цифровия век обаче, в тази директива липсват разпоредби относно осиротелите произведения, правилата за цифрово съхранение, статута на произведенията, създадени в web мрежата (digital born), липсват и решения за изчерпаните и непреиздадени произведения.

2.3.4

Тази директива предвижда изключения, по-специално за специфичните дейности за размножаване, извършвани от обществените библиотеки, учебните заведения, някои музеи или архиви и за употреба в полза на хората с увреждания. Тъй като тези изключения не са задължителни, различните държави ги изпълняват по различен начин.

2.3.5

Комитетът признава, че освен тези юридически дадености, съществуват и други, технологически проблеми, които усложняват допълнително проекта. В тази област той поздравява Комисията за извършената през годините работа за разрешаване на техническите въпроси. Комитетът подкрепя предприетите начинания в рамките на 7-а Рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации и програма „econtentplus“, особено научноизследователската дейност за оперативна съвместимост и компетентните центрове за цифровизацията. Оперативната съвместимост и многоезичието или механизмите, чрез които съдържанието на музеите, библиотеките или архивите ще станат достъпни на обща интернет страница, са един от основните фактори, обуславящи успеха на ЕДБ.

2.3.6

Организациите на гражданското общество на национално и регионално равнище, и по-специално националните икономически и социални съвети, са поканени да обезпечат необходимите инвестиции за цифровизацията във всяка държава-членка, за достигане на критична маса на материали и гарантиране на разнообразието. Комитетът препоръчва на държавите-членки да потърсят финансиране и чрез структурните фондове, както сочи един убедителен пример в Литва.

3.1.1

ЕИСК счита, че е от значение този знаменателен момент на цифровизация да стане фактор за социалното и териториално сближаване (13). Комитетът препоръчва по-специално в предлагането на материали в електронен формат и условията за достъп до тях да бъдат взети предвид очакванията на различните поколения, за да се улеснят връзките и обмена на информация. Хората, които не четат, рядко се превръщат в читатели след юношеството. Именно за хората, които не четат или четат рядко, е залогът в широкия достъп до цифровата библиотека в обществото на познанието.

3.1.2

В светлината на идеята за учене през целия живот (14), прехвърлянето в електронен формат на културните произведения и по-специално на научната информация (15) крие значителен потенциал за достъп до познанието. Постигането на тази цел предполага промяна на началното образование на учителите (16) и ученето през целия живот за адаптация към тази нова действителност, за да могат да отговорят на новите условия за предаване на знания.

3.1.3

Очакваният ефект от този механизъм изисква да се направят проучвания на очакванията и практиките на потребителите. В настоящия етап беше дадено предимство на документите в писмен вид (ръкописи, книги, списания, учебни помагала), които основно се използват по три начина: търсене в текста, консултация онлайн и прочит офлайн (лична виртуална библиотека). Трябва да се изпробват нови начини на ползване като средства за сътрудничество, платформи за обяснителни бележки и хипертекстово обогатяване на съдържанието дори с добавяне на мултимедия (звук, видео, анимация). Тези нови функции са помощни средства не само за разпространението, но преди всичко за постигане на задълбочена мисъл.

3.1.4

По отношение на документите, които не са в писмен вид, от 2007 г. порталът Michael (многоезичен регистър на европейското културно наследство) осигурява достъп до портала на различните колекции в електронен формат на музеи, библиотеки и архиви, досега разпръснати по цяла Европа. Много културни институции на местно, регионално и национално ниво предоставят описания на колекциите си. В началото тази инициатива включваше Обединеното кралство, Франция и Италия, предстои тя да обхване още петнадесет държави-членки, предлагащи нови услуги за културния туризъм. Този портал, наречен „Michael Culture“ беше включен във фондацията, която от ноември 2007 г. обединява и управлява културните институции, участващи в този проект.

3.1.5

ЕИСК препоръчва да бъде създадена „обсерватория на ползването“, с цел да се проучат различните възможности и практики. ЕЦБ представлява интерес с богатото си съдържание, с разпространението на нови практики на интелектуален обмен и с готовността си да изследва нови теми. Комитетът би желал да вземе участие в дейността на работната група „потребители“ на EDL net.

3.2.1

Съгласно декларацията на министрите от Рига от м. юни 2006 г., относно новите технологии в едно общество, включващо всички, ЕЦБ не трябва да разширява различията в използването на Интернет между обичайните потребители и по-възрастните хора, хората с увреждания или уязвимите групи. В неотдавнашни проучвателни становища Комитетът определи дейностите, които могат да им осигурят електронен достъп, включително разчитайки на участието на Европейския социален фонд.

3.2.2

Цифровизацията и онлайн достъпът до документи на библиотеки, архиви и музеи от цяла Европа са несравними средства за приобщаване на хората с увреждания. Обаче един сложен дизайн, неподходящ формат или несъобразени защитни мерки могат да попречат на този достъп.

3.2.3

Директивата 2001 предвижда изрично, че могат да се приемат изключения от принципа на авторското право в полза на хора с увреждания (незрящи или хора с увредено зрение, хора с двигателни увреждания и хора с умствени увреждания).

3.2.4

За да бъде възможен достъпът до това културно наследство, изключително важно е още от самото начало интернет порталът на бъдещата ЕЦБ и асоциираните национални портали да бъдат създадени така, че да са достъпни за хората с увреждания чрез специфични технически механизми.

3.2.5

Макар че по-опитните потребители често разбиват технологическите защитни механизми срещу пиратството, те все пак представляват ограничение за обикновените потребители. Затова ЕИСК препоръчва при създаването на технологични защитни мерки още от самото начало да се имат предвид достъпът и оперативната съвместимост, така че средствата за прочит, използвани от хората с увреждания, като например гласови синтезатори, да имат възможност да разчетат текста в електронен формат.

3.3.1

През есента на 2008 г. порталът ще стартира с два милиона произведения, снимки или карти, които не са обект на авторско право, достъпни безплатно онлайн и които могат да бъда изтеглени. Това ще бъде незаменим принос, особено за редките, ценните или изчерпаните документи. В средносрочен план обаче достъпът не може да се ограничи до тези документи, които несъмнено са наследство, но не са актуални.

3.3.2

Още от самото начало ЕЦБ има амбицията да предложи на потребителите на същия портал редом с историческите документи и тези, които не са обект на авторско право, и съвременни или неотдавнашни документи, обект на авторско право.

3.3.3

Комисията създаде експертна група на високо ниво, за да насърчи търсенето на решения за достъп до неотдавнашни произведения. Тази група, съставена от представители на издателите, националните библиотеки, професионалистите от аудиовизуалния сектор и на архивите, за да ограничи „черната дупка на ХХ и ХХI в.“ (18), свързана с произведенията, защитени от авторско право, през м. април 2007 г. изготви предложения за улесняване на достъпа до осиротелите и изчерпаните произведения и улесняване на цифровото съхранение.

3.3.4

Постигането на целта за масова цифровизация, достъпна за всички, предполага да се изобрети нов икономически модел, който осигурява равностойно разпределение между автори, издатели и разпространители. Достъп до платени материали на разумни цени е услуга, която интернет-потребителите имат право да очакват. Комитетът насърчава икономическите оператори от веригата на книгоиздаването да извършат конкретни проучвания на обсъждани решения (19). Издателите, авторите и книжарите, зачитайки позициите на различните действащи лица, носят отговорността пред потребителите да направят атрактивно предложение, за да насърчат новия пазар и да отстранят рисковете за пиратство и фалшификация.

3.3.5

Съгласно препоръките, що се отнася до произведения, защитени чрез авторско право и със съгласието на притежателите на това право, потребителите биха могли да получат достъп през портала до кратки откъси или, чрез специализирани страници, да прелистят виртуално произведението. След това, за да може интернет-потребителят да получи достъп до целия документ, той ще бъде пренасочен към частни оператори, включително мрежата на класическите книжарници, където ще му бъдат направени различни предложения на достъпни цени и със зачитане на заплащането на притежателите на авторското право. ЕИСК насърчава притежателите на авторско право да се присъединят към тези новаторски формули.

3.3.6

За да насърчат това предлагане на достъпни цени, от значение е държавите-членки да разширят възможността намалената ставка на ДДС за книгите и другите издания да бъде приложима и за изданията в електронен формат.

3.3.7

За да насърчи по-отворените лицензи, обогатяващи разполагаемото съвременно съдържание, едно неотдавнашно становище на Комитета (20) препоръчва на общностно ниво да се предостави подходяща защита на авторите/създателите, които изберат лиценз с облекчен достъп. Предоставяйки безплатен достъп до произведенията си, те трябва да могат да се възползват от гарантирани морални права и трябва да бъдат защитени срещу злоупотреба с търговска цел.

3.3.8

Комитетът препоръчва на Комисията да поеме инициативата и да създаде нови лицензи, които да отделят правата за цифрово разпространение от тези за книжното тяло.

3.3.9

През 2007 г. Комисията извърши задълбочено сравнително изследване (21) на транспонирането и въздействието в националните законодателства на директивата за авторското право и сходните му права (22). Комитетът ще разгледа с особено внимание заключенията на този доклад с цел подобряване на европейската хармонизация.

3.4.1

В началото на ХХI в., пред нахлуването на информация в интернет без ясно обозначение и без гаранции за автентичност, големият залог за бъдещия европейски проект ще бъде в подбора на съдържанието, за да се гарантира неговата обективност и многообразие, както и в организацията на познанието, неговото класиране и определянето на форматите, за да запази четивност в това изобилие от информация. Да се гарантира финес, качество и точност на отговорите на въпросите на потребителите и техните искания на данни, зависи от развитието на търсачките, съвместно с по-добра координация на цифровизицаното познание на европейско равнище.

3.4.2

Относно достъпа до организираните колекции, ЕИСК набляга на интереса от изпитанието на прототипа, стартирал през м. март 2007 г. в сътрудничество между институциите на Франция, Унгария и Португалия. Този европейски проект, утвърден от експерти, е основата на европейски сборник за цифровизация, принос към бъдещия етап на ЕДБ. Освен това този прототип е система, отворена за всички интеренет-търсачки. Тя би трябвало да улесни търсенето чрез стандартни модели въпросници, за да формулира и насочи искането на интернет-потребителя.

3.5.1

Като основно средство за запазване и оценка на културното разнообразие, ЕИСК откроява своеобразието на една многоезична библиотека (23) в световната мрежа. Европа, която има изключително богато културно наследство и значимо производство на съдържание, трябва да заеме водещо място в цифровизацията на познанието в световен мащаб в съответствие с конвенцията на ЮНЕСКО за културното разнообразие. Благодарение на разпространението на европейските езици по света, достъпността ще служи еднакво на европейците и на другите граждани, търсещи достъп до световното наследство и до произведенията на тяхната собствена култура, находящи се в Европа.

3.5.2

В етапа на развитие на ЕЦБ след 2010 г., Комитетът препоръчва на държавите-членки да подготвят значими произведения от литературата си на различни езици, за да участват в разпространението на европейската културна идентичност и да отговорят на многообразието.

4.1

За да гарантира местен достъп до глобалната система, ЕИСК представя своите препоръки за засилване на ролята на обществените библиотеки. Движението на културни ценности придоби световни и многостранни размери и ще бъде ефективно, само ако обществеността разполага с материалните средства за достъп до това значително предлагане. Обществените библиотеки и кварталните културни центрове остават средство, гарантиращо равнопоставен достъп на възможно най-голям брой хора. В перспективата на социалното включване е от значение да се запази ролята на заемните библиотеки в предоставянето на материали в електронен формат.

4.2

Във веригата от автора през книжаря до читателя, заемните библиотеки и медиатеки са доказали ролята си в организираното предаване на познание и в достъпа на всички до културните произведения. Следователно тези местни центрове трябва да продължат да изпълняват тази мисия за съдържанието на електронен носител. Следователно е необходимо да се насърчат контакти или специфични лицензи, които, без да създават неравнопоставеност, да облагодетелстват тези заведения и осъществяването на тяхната мисия за разпространение (24).

4.3

Важно е да се проектира цифровизацията на общественото пространство на културните институции съвместно с кварталните библиотеки и архивни центрове. Потребителите на заемните библиотеки съставляват група от неспециалисти и е важно техните очаквания да се отчетат при избора на съдържание, което не е обект на авторско право, съобразявайки се с разнообразието на публиката.

4.4.1

Заемните библиотеки купуват материални носители (книги, компакт дискове, партитури, методики за изучаване на езици и др.) и ги предоставят на своите читатели безплатно или срещу минимално заплащане за ограничено време и по този начин икономическият фактор не е постоянно препятствие за достъпа до тези материални носители. Един нов икономически модел за съдържанията на нематериален носител трябва да отговаря на очакванията на потребителите на библиотеки и медиатеки и да се приспособи към техния начин на действие. Впрочем заемните библиотеки са клиенти с голям потенциал за покупка на съвременни материали, пряко свързани с новостите в информацията и културните и технически произведения. Те трябва да вземат участие в определянето на този нов икономически модел.

4.4.2

Следователно е от значение повсеместното навлизане на материали на електронен носител, по-специално на цифровизираните материали, да не попречи на заемните библиотеки да продължат да изпълняват образователната си мисия. Необходимо е икономическите и технически модели за движение на цифровизирани материали да се съобразят с ролята и мисията на заемните библиотеки и да им позволят да продължат да ги предлагат, в рамките на затворените мрежи на тези библиотеки (интранет) и като ги заемат на редовно регистрираните си потребители.

4.5.1

В рамките на тези затворени мрежи (интранет) е необходимо заемните библиотеки да могат да предлагат на потребителите си също както колекциите на материален носител, условия за достъп на място до съдържанието на електронен носител: информатизирани работни места, носители с електронно мастило, софтуерни програми, високоскоростна връзка, информация, помощ и посредничество. Първоначалното образование и обучението през целия живот на работещите в заемните библиотеки, както и организацията на работата им, трябва занапред да бъдат съобразени със съдържанието на електронен носител.

4.6.1

Без обучение и без информация, широката общественост възприема личния компютър, притежание на все повече и повече домакинства, по-скоро като мултимедийно средство за развлечение в свободното време, като пренебрегва културните, образователни, педагогически и информационни възможности, достъпни в интернет. Така както заемните библиотеки организират мероприятия за активно насочване към книгата и четенето за всички възрасти, те трябва да се заемат с организацията на мероприятия за насочване към материалите на електронен носител.

25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/52

1.1

Комитетът с удоволствие отговаря на искането на г-н Jacques Barrot, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по транспорта, за изготвяне на становище относно енергийния микс в транспорта, тъй като е убеден, че е необходимо да се установи постоянен диалог между Комисията и Комитета като представител на организираното гражданско общество.

1.2

Комитетът споделя заключенията на пролетния Европейски съвет, който определи следните приоритети:

1.3

Ето защо политиките, насочени към постигане на най-подходящ енергиен микс, би трябвало да се определят от тези приоритети, както вече беше направено от Комисията в нейното съобщение относно целите в областта на горивата през периода 2001-2020 г.

1.4

Макар да преценява, че нефтът още дълги години ще остане основният източник на гориво за транспорта и че природният газ, който също е невъзобновяем енергиен източник, ще може да допълва и отчасти да заменя нефтопродуктите, ЕИСК смята за изключително важно решително да се увеличи финансирането на научните изследвания в областта на производството и използването на водород и на биогорива от второ поколение. Във връзка с това Комитетът приветства инициативата, поета от Комисията, която на 9 октомври 2007 г. реши да финансира съвместна технологична инициатива на стойност 1 млрд. евро за периода 2007-2013 г. и подкрепя исканията, изхождащи от предприятия и изследователски центрове, занимаващи се с разработки за използване на водород, Съветът и Парламентът да ускорят процеса на одобряване на предложението.

1.5

Растящата загриженост на общественото мнение във връзка с изменението на климата и рисковете, произтичащи от покачването на средната температура на планетата, която — ако не се предприемат конкретни действия — може да нарасне с 2 до 6,3 °C, подчертава необходимостта от разгръщане на всички подходящи инструменти за борба с вредното въздействие на емисиите на парникови газове в атмосферата. ЕИСК оценява положително работата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и значителния й принос за разпространяването на данни и информация относно борбата със замърсяването на атмосферата.

1.6

ЕИСК одобрява заключенията на Съвета по околна среда от 28 юни 2007 г. и подкрепя предложението на Комисията за преразглеждане на Шестата програма за действие в областта на околната среда в светлината на така определените приоритети:

1.7

Начини за постигане на тези цели се проучват във всички транспортни сектори, а основните европейски агенции насочват своите усилия така, че до няколко години да получат конкретни практически резултати. Решението въздушният транспорт, който има все по-голям дял в отделянето на парникови газове, също да бъде включен в схемата за търговия с емисии, ще позволи да се ускори разработването на нови горива. Някои компании вече проучват възможността да използват биогорива, тъй като резултатите, свързани с използването на водород, засега са само частични, а алтернативните решения на база водород все още са въпрос на по-далечно бъдеще. Големите двигатели на морски плавателни съдове могат по-лесно да се приспособят за използване на смесени горива с по-ниско въглеродно съдържание, а комбинацията от електричество и разработване на възобновяеми енергийни източници в железопътния транспорт може, разбира се, да подобри още повече неговата екологична ефективност, която и сега вече е на отлично ниво.

1.8

Най-доброто гориво е спестеното гориво. Според ЕИСК, опцията, която следва решително да бъде предпочетена при избора на най-подходящ енергиен микс и все повече да се издига до ранга на политика на Общността, би трябвало да отчита всички тези фактори и ясно да даде приоритет на здравето и благосъстоянието на гражданите на Европа и на планетата. Данъчните политики, стимулите, препоръките и разпоредбите трябва винаги да се съобразяват с този приоритет, като дават предимство на екологично най-съвместимата и икономически най-устойчивата опция. Целесъобразно е да се направят икономии в полза на обществения транспорт, на алтернативните видове транспорт, на избор на икономическа и социална политика, която да увеличава индивидуалната мобилност и да намалява движението на стоки, когато то не е необходимо.

1.9

ЕИСК е убеден, че бъдещето на транспорта ще трябва неминуемо да почива върху нарастваща декарбонизация на горивата, докато се постигне целта „нулеви емисии“. Производството на дихидроген (H2) от възобновяеми енергийни източници, като напр. биомаса, фотолиза, термодинамична или фотоволтаична слънчева енергия, вятърна енергия или водноелектрическа енергия е единственият вариант, който е нещо повече от „екологична утопия“, доколкото водородът като елемент, съхраняващ енергия, позволява синхронизиране на доставките на енергия, които са „по природа“ периодични (нощ/ден, годишни цикли и т.н.), с променливо и „отделено“ търсене на енергия.

1.10

Развитието на горивните технологии и на технологиите на задвижване направи възможно бързото разпространяване на хибридни превозни средства. Най-подходящото решение за ограничаване на емисиите изглежда е изцяло електрическото задвижване, като се развива производството на електроенергия от възобновяеми източници, или пък хибридното използване на природен газ и водород, поне дотогава, докато разполагаме със значителни наличности на тези два източника. Друг междинен вариант може да бъде използването на водородно-метанова смес с ниско съдържание на водород. Този метод представлява първи етап към използването на водорода за транспортни цели.

1.11

Използването на водород като енергиен носител, пригоден за използване в транспорта, представлява предизвикателство за бъдещето, независимо от посочените ограничения на сегашния етап; възможността да видим превозни средства, задвижвани частично или изцяло с водород, може да стане факт в относително кратък срок, при условие, че научните изследвания продължат да бъдат подпомагани от националните и европейските власти. В това отношение резултатите от проекта „Чист градски транспорт за Европа“ (CUTE — Clean Urban Transport for Europe) изглеждат окуражаващи.

1.12

Както и по-рано вече е посочвал във връзка с енергийната ефективност, ЕИСК смята, че един интернет портал, който да представя на по-широката публика и особено на местната администрация университетските научни изследвания, както и опита, набран на национално, регионално и градско равнище, би бил много полезен. Комитетът смята, че за да се постигне оптимален енергиен микс, е необходимо да се използва подходящ микс в транспорта, като се повишава ефективността на въглеводородите и се насърчават приоритетите в транспорта. В очакване на момента, когато ще може да се разчита на ефективно и надеждно производство на водород, не бива да се отлага използването на електроенергия от възобновяеми източници. Предизвикателството за транспорта в краткосрочен план се състои в нарастващото използване на електроенергия колкото се може по-скоро и навсякъде, където това е възможно.

1.13

ЕИСК подчертава колко е важно да се информира и привлече за участие гражданското общество, което чрез своите модели на поведение допринася за постигането на целите за намаляване на потреблението, за подкрепа на научните изследвания и иновациите, насочени към чисти и устойчиви горива. Целесъобразно е тези насоки да бъдат включени в европейските и националните политики и да се подчертае добавената стойност, създавана от потенциала на държавите-членки за сътрудничество и сближаване. Това включва отстояването на общите ценности и на европейския социален модел, който следи за опазването на богатството на околната среда, за здравето и безопасността на своите граждани и на хората, които живеят и работят в ЕС, и който е загрижен за условията на живот на човечеството като цяло.

2.1

Г-н Jacques Barrot, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по транспорта, отправи искане към Европейския икономически и социален комитет за изготвяне на становище относно „Енергийния микс в транспорта“.

2.2

Комитетът споделя загрижеността на комисаря по транспорта относно доставките на горива и необходимостта да се пристъпи без отлагане към анализите и проучванията, наложителни във връзка с възможните решения за развитието на транспортната политика и нуждата от приемане на мерки за осигуряване на съответните горива.

2.3

В светлината на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС по отношение на пълното постигане на целите, поставени в протокола от Киото, неотложният проблем, свързан с изменението на климата, намаляването на зависимостта от трети страни по отношение на енергийните доставки, прилагането на опциите, определени от Лисабонската програма, осъществяването на целите от Бялата книга за транспорта и на тези, свързани с разгръщането на „съмодалността“ и с избора на варианти за енергийна ефективност, този въпрос придобива централно значение в енергийната стратегия на ЕС.

2.4

Още през 2001 г. в своето съобщение относно целите в областта на горивата за периода 2001-2020 г. Комисията посочи необходимостта да се разработи въпросът за енергийния микс и постави редица цели за горивата, които не са произведени на нефтена основа. Според нейната оценка възможен и приемлив е следният сценарий:

2.5

ЕИСК изрази подкрепата си за това съобщение и в свое предишно становище по собствена инициатива (1) посочи разработването на природния газ (2), научните изследвания в областта на биогоривата и подобряването на енергийната ефективност на горивата, предлагани понастоящем на пазара, като най-добрия път към диверсифициране на доставките и същевременно намаляване на емисиите на парникови газове.

3.1

Все по-голям брой учени днес признават, че климатът се влияе пряко от емисиите на парникови газове. През 20-и век средната температура се е повишила с около 1 °C и, ако изхождаме от настоящите климатични модели, отразяващи тенденциите при глобалните емисии на парникови газове, изглежда правдоподобно, че средната световна температура може да се повиши с 2 °C до 6,3 °C, а това би имало разрушителни последици за климата, морското равнище, селскостопанското производство и други икономически дейности.

3.2

Съветът по околна среда, проведен на 28 юни 2007 г. в Люксембург, потвърди валидността на Шестата програма за действие в областта на околната среда и предложението на Комисията за средносрочен преглед, като подчерта залегналите в него четири приоритета: борба с изменението на климата; спиране на намаляването на биоразнообразието; намаляване на отрицателните последици от замърсяването върху здравето; насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси и устойчиво управление на отпадъците.

3.3

Съветът по околна среда прие стратегията за интегриране на политиките, провеждани в областта на енергетиката и на климата и припомни необходимостта от започване, най-късно през 2009 г., на преговори за постигане на глобално споразумение за периода след 2012 г. Съгласно декларацията, прочетена от председателя на Европейския съвет г-н José Socrates по време на срещата на високо равнище, проведена на 27 септември 2007 г. в Ню Йорк, конференцията в Бали (3) за изменението на климата, организирана от ООН, „остава подходящият форум за преговори по всички бъдещи действия в световен план. В този контекст срещата на върха в Бали в края на годината е важен жалон и се надяваме, че на нея международната общност ще изработи амбициозна пътна карта за преговорите за постигане на споразумение относно изменението на климата“. Присъствието на Съединените щати, които едва в средата на м. октомври преодоляха своите резерви за участие в срещата, и гласуването им в подкрепа на заключителната резолюция, засилиха значително характера на решенията, които бяха взети, като се има предвид икономическата тежест на САЩ и тяхната отговорност по отношение на емисиите на парникови газове в атмосферата.

3.4

Съветът по околна среда подчерта необходимостта от интернализиране на разходите за околна среда, както и на тези за потребление на енергия, за да се постигнат устойчиви дългосрочни политики. Също така важно е в областта на политиката за околната среда да се използват в по-голяма степен инструменти на пазарната икономика като данъци, налози и сертификати за емисии, за да се допринесе за подобряването на околната среда. Би следвало еко-иновационната дейност бързо и в широк мащаб да стане част от оценката за въздействие на всички съответни политики на ЕС, както и по-широко и по-ефективно да се използват икономическите инструменти, особено що се отнася до потреблението на горива и енергия.

3.5

На 29 юни 2007 г. Комисията представи своята „Зелена книга — Адаптиране към изменението на климата в Европа“. В изказването си по този повод комисарят по околната среда Stavros Dimas предложи конкретни и незабавни действия за адаптиране към изменението на климата, което вече е в ход. Повишение на температурите, наводнения и поройни дъждове на север, суша и горещи вълни на юг, застрашени екосистеми, нови болести: това са само някои от проблемите, посочени в документа.

3.6

„Да се адаптират или да загинат“ — такава е съдбата, която очаква някои сектори на европейската икономика според Stavros Dimas. „Селското стопанство, туризмът и енергетиката ще понесат опустошителни щети и трябва да се действа без отлагане, за да се ограничат икономическите и социалните разходи и тези за човешки ресурси, до които ще се стигне в бъдеще“.

3.7

Документът предлага няколко конкретни решения: намаляване на разхищението на вода, изграждане на диги и защитни съоръжения срещу наводненията, разработване на нови технологии за опазване на реколтата, защита на най-засегнатите от изменението на климата групи от населението, приемане на мерки за опазване на биологичното разнообразие. И все пак, приоритетната цел за всички държави-членки на ЕС си остава намаляването на емисиите на CO2.

4.1

Пролетният Европейски съвет през 2007 г. се занима с въпроса за енергетиката и климата и предложи „интегрирана европейска политика в областта на климата и енергетиката“, посочвайки я като абсолютен приоритет, като наблегна върху „стратегическата цел да се ограничи нарастването на средната световна температура до не повече от 2 °C в сравнение с равнищата от прединдустриалната епоха“.

4.2

Европейската енергийна политика (ЕЕП) предлага ясна стратегия, основана на три стълба:

4.3

Що се отнася до транспортната политика, „Европейският съвет изтъква необходимостта от ефикасна, безопасна и устойчива европейска транспортна политика. В този контекст е важно да се предприемат действия за увеличаване на екологичното функциониране на европейската транспортна система. Европейският съвет отчита текущата работа на Европейската комисия по оценката на външните разходи за транспорта и превръщането им във вътрешни“. Европейският съвет от 21 и 22 юни отбеляза намерението на Комисията да представи най-късно през м. юни 2008 г. модел за оценка на такова интернализиране за всички видове транспорт, както и нови мерки в съответствие с Директивата за евровинетката, които да разширяват обхвата й, включвайки например и градско измерение, така че пътните такси да се прилагат за всички видове превозни средства и инфраструктури.

5.1

Що се отнася до емисиите, понастоящем транспортът е отговорен за 32 % от общото потребление на енергия в Европа и за 2 % от общото количество емисии на CO2  (4). Смята се, че този сектор ще допринесе за увеличението на емисиите с 90 % през периода 1990-2010 г. и може да се окаже една от главните причини за това да не бъдат изпълнени целите от Киото. Според предварителните оценки на Комисията се очаква автомобилният превоз на пътници да се увеличи с 19 %, докато автомобилните товарни превози би трябвало да нараснат с 50 %.

5.2

Друг сектор, отбелязал експоненциален растеж, е въздушният транспорт, който е причина за увеличение на емисиите с 86 % между 1990 г. и 2004 г. и понастоящем генерира малко над 2 % от световните емисии.

5.3

Според доклада TERM 2006 („Transport and Environment Reporting Mechanism“ — Отчетен механизъм за транспорта и околната среда) (5) напредъкът, отбелязан от транспортния сектор през 2006 г., все още е незадоволителен. Докладът разглежда Средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта от 2001 г., който би могъл да доведе до положителни или отрицателни резултати в зависимост от това как ще бъде интерпретиран при приложението му на национално и регионално ниво. EАОС смята, че що се отнася до околната среда, Средносрочният преглед премества фокуса от управлението на транспортното търсене към ограничаване на съществуващите отрицателни странични ефекти, което означава, че нарастването на транспортното търсене вече не се разглежда непременно като един от главните проблеми за околната среда в транспортния сектор. Ключови въпроси като изменението на климата, шумът и разпокъсването на ландшафта, причинени от прекомерната транспортна инфраструктура, продължават да налагат необходимостта от управление на транспортното търсене. Бялата книга изглежда не е успяла да се справи в това отношение.

5.4

Друг важен въпрос, подчертан в доклада, са субсидиите за транспорта, чийто общ размер в ЕС е между 270 и 290 млрд. евро. Почти половината от тези средства са предназначени за автомобилния транспорт — един от видовете транспорт, които най-малко щадят околната среда. Транспортът допринася за редица екологични проблеми като изменението на климата, атмосферните емисии и шума, а в същото време се ползва от значителни субсидии. Автомобилният транспорт получава 125 млрд. евро годишни субсидии, по-голямата част от които са предназначени за инфраструктурата, ако се изхожда от принципа, че данъците върху автомобилния транспорт не се считат като принос за финансиране на инфраструктурата. Въздушният транспорт, който оказва най-силно специфично въздействие върху изменението на климата, получава значителни субсидии под формата на преференциално данъчно третиране, в частност освобождаване от данък върху горивото и от ДДС, което представлява допълнителни 27 до 35 млрд. евро годишно. Железопътният транспорт получава 73 млрд. евро годишно и е най-големият бенефициер на други бюджетни субсидии. Субсидиите за водния транспорт се оценяват на 14 до 30 млрд. евро. (Доклад на ЕАОС, озаглавен „Size, structure and distribution of transport subsidies in Europe“ — „Размер, структура и разпределение на транспортните субсидии в Европа“).

5.5

Според инвентаризацията на парниковите газове в Общността през периода 1990-2005 г. и доклада за инвентаризация от 2007 г.: