16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/1

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара“

—

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускане на продукти на пазара“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно продавани на пазара в други държави-членки и за отмяна на Решение 3052/95/EО“

1.1

ЕИСК е твърдо убеден, че е важно да бъде осигурено пълното прилагане на принципа за свободно движение на стоки, залегнал в Договора и потвърден от редица решения на Съда на Европейските общности, така че продукти, законно продавани на пазара в дадена държава-членка, да могат да бъдат продавани безпрепятствено на пазарите в целия ЕС.

1.2

ЕИСК смята, че е от приоритетно значение да бъдат гарантирани сигурност, прозрачност и ефективност в търговията, като се премахне дублирането на проверки и тестове и се осигурят високи нива на защита за потребителите, гражданите и предприятията. От съществено значение е също така да се осигурява активно и уеднаквено прилагане на правилата на Общността в областта на безопасността на продуктите чрез координиране и засилване на дейностите по наблюдение на пазара.

1.3

ЕИСК подчертава, че свободното движение на стоки е основен двигател на конкурентоспособността и на икономическото и социално развитие на единния европейски пазар, както и че засилването и актуализирането на изискванията за пускане на пазара на безопасни, висококачествени продукти са ключови фактори за потребителите, предприятията и европейските граждани.

1.4

ЕИСК счита, че актуализирането и опростяването на законодателството на ЕС относно продуктите не може да бъде отлагано предвид следните обективни обстоятелства:

1.5

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за изготвяне на пакет от законодателни мерки по този въпрос, доколкото чрез него се постига напълно:

1.6

ЕИСК счита, че при прилагането на общите процедури за взаимно признаване от приоритетно значение е да се осигурят високи нива на прозрачност и сигурност посредством:

1.7

ЕИСК подкрепя основните принципи на предложенията, които съчетават положителния опит от „новия подход“ и „глобалния подход“ в областта на оценката на съответствието. Те би трябвало да бъдат прилагани навсякъде в настоящото и бъдещото законодателство на Общността като обхванат всички аспекти на продаваните продукти и по-специално тези, свързани с безопасността, здравето и опазването на околната среда.

1.8

Комитетът изтъква значението на това всички икономически оператори във веригата за доставка и дистрибуция — производители, оторизирани представители или вносители — да предприемат необходимите мерки и да поемат еднаква отговорност, за да се гарантира, че на пазара се предлагат единствено продукти, отговарящи на разпоредбите.

1.9

Проследяемостта на продуктите, която гарантира отговорността на икономическите оператори, предлагащи стоки на европейския пазар, трябва да позволява — във връзка с ефективното прилагане на правилата на Общността — тези оператори да бъдат ясно идентифицирани.

1.10

Според Комитета следва да се разгледат също така и проблемите, свързани с пускането на продукти на пазара чрез Интернет, като се има предвид, че пазарът за електронна търговия все още не е напълно регулиран.

1.11

ЕИСК счита, че за подобряването на настоящата рамка на новия подход е необходимо да се предоставят по-ясни насоки относно:

1.12

ЕИСК изразява съгласие по отношение на необходимостта от укрепване на статута и значението на маркировката „CE“ като й бъде осигурена по-висока степен на правна защита чрез регистрирането й като колективна марка, което ще даде възможност на публичните власти бързо да взимат мерки и да намалят злоупотребите.

1.13

ЕИСК подчертава, че техническата стандартизация играе ключова роля в тази област, тъй като новият подход се основава именно на тясната връзка между основни правни изисквания и европейските технически стандарти, които трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани.

1.14

Европейската система за акредитация (ЕСА), замислена като обществена услуга от общ интерес, трябва от една страна да осигурява повсеместното приемане на резултатите от оценката на съответствието и да предотвратява ненужното й дублиране и от друга, да се основава на международно признати стандарти и ясни дефиниции.

1.15

Разпоредбите на Регламента, които имат отношение към ЕСА, трябва да важат за всички органи по акредитация в рамките на Европейското икономическо пространство и за услугите, предоставяни от тях, независимо от вида на предоставяните на клиентите услуги за оценка на съответствието.

1.16

Тези разпоредби трябва да осигурят:

1.17

ЕИСК счита, че е необходимо да бъде установена ясна правна база за Европейското сътрудничество за акредитация (EA), чиято роля трябва да бъде подсилена и по-добре дефинирана: всички национални органи по акредитация трябва да са членове на EA, за да бъде осигурена еквивалентност, прозрачност, надеждност и ефективност; освен това мрежата EA трябва да бъде подкрепяна от държавите-членки.

1.18

ЕИСК счита че, тъй като органите по акредитация трябва да покажат, че гласуваното им доверие е оправдано, те следва да докажат, че участват успешно в системата на партньорски проверки.

1.19

Освен това, ЕИСК счита, че е важно да бъдат включени всички заинтересовани страни, като те би трябвало да бъдат представени в органите по акредитация. Това условие трябва да стане неразделна част от новия Регламент.

1.20

В тази връзка Комитетът счита, че правата на потребителите на вътрешния пазар трябва да се познават и признават в по-голяма степен и че за тази цел е необходимо да се предвиди подходяща инициатива.

1.21

Наблюдението на пазара следва да се прилага и към продуктите, обхванати от Директивата относно общата безопасност на продуктите (GPSD), тъй като голям брой продукти се продават както за професионална употреба, така и за употреба от крайния потребител. Освен това ЕИСК счита, че съществуването на сегашната система за бърз обмен на информация, RAPEX, която може да гарантира ефективността на наблюдението на пазара, е напълно оправдано.

1.22

Необходимо е митническите власти, в рамките на европейска мрежа, да си сътрудничат с органите за наблюдение на пазара, за да бъдат осигурени ефективни проверки на продуктите преди пускането им на европейския вътрешен пазар, където могат да се движат свободно.

1.23

Поради тази и други причини, митническите власти трябва да разполагат с квалифициран персонал, с достатъчно финансови средства и правомощия, за да могат да се справят ефикасно с поставените им задачи, както и със средства, позволяващи им да реагират бързо, когато става въпрос за сезонни продукти или продукти, продавани през ограничени периоди от време.

1.24

На последно място, ЕИСК счита, че в Регламента следва ясно да се посочи, че мерките, предприемани в отговор на доказана липса на съответствие, също трябва да отговарят на принципа на пропорционалността.

2.1

Вътрешният пазар на стоки е не само движещата сила на растежа в Общността: той има също така значително въздействие върху способността на Европейския съюз да се конкурира на международния пазар. Както ЕИСК многократно е посочвал, „фактор, чието значение нарасна, е глобализацията, която представлява предизвикателство, но същевременно и възможност. Предизвикателството може да бъде посрещнато единствено, ако бъде използван пълният потенциал на единния пазар“ (2).

2.2

Свободното движение на стоки представлява основният стълб на единния пазар: благодарение на прилагането на членове 28-30 (3) от Договора беше постигнат значителен напредък при хармонизирането на техническите стандарти на ниво ЕС с цел премахване на техническите бариери пред търговията, често посредством директивите на „новия подход“ (известни също така като Директиви за маркировката „CE“).

2.3

Появиха се обаче празноти при въвеждането и прилагането на разпоредбите на Договора, по-специално в областта на нехармонизираните продукти. Въвеждането на национални технически правила създаде значителни препятствия пред свободната търговия, особено за МСП, поради все още прекалено фрагментираната законова рамка и липсата на последователен подход към наблюдението на пазара от страна на държавите-членки.

2.4

ЕИСК е подчертавал, че „държавите-членки носят голямата отговорност за осигуряването на правилното въвеждане и прилагане на мерките на ЕС в тяхното национално законодателство“ и че е важно „произтичащата от това регулаторна рамка на национално ниво да е както балансирана по отношение на съдържанието, така и колкото е възможно по-опростена за предприятията, служителите, потребителите и участниците от гражданското общество“ (4).

2.5

ЕИСК твърдо подкрепя целите за по-прозрачни и ефективни правила и за по-строги, актуализирани изисквания във връзка с пускането на пазара на безопасни, висококачествени продукти с оглед да се осигурят:

2.6

В своето становище относно Стратегията за вътрешния пазар — приоритети 2003-2006 г.  (5), ЕИСК посочи, че „търговията с трети страни нарасна по-бързо отколкото търговията между държавите-членки“ и че „една от причините за това е лошото прилагане на взаимното признаване, чиято цел е да се създаде доверие у потребителите по отношение на продуктите, произведени в други страни. Държавите-членки следва да се отнасят с доверие към системите на другите държави-членки на Съюза. Най-добрите условия за нарастването на търговията със стоки между държавите-членки представляват солидна правна система, високи и прозрачни стандарти за качество и инициативите за образование на потребителите.“

2.7

ЕИСК също така подчерта, че правата на потребителите във вътрешния пазар не се познават достатъчно и че на няколко пъти е привличал вниманието (6), по-специално по отношение на периферните и наскоро присъединилите се държави, към тези недостатъци и към начина, по който публични национални и местни органи често пъти използват това незнание.

2.8

Освен това ЕИСК посочва, че четирите основни препятствия пред правилното функциониране на вътрешния пазар, установени от ОЕП (Обсерватория на единния пазар) през 2007 г. са:

2.9

ЕИСК имаше възможността да констатира „със съжаление, че след толкова години изграждане на Европа, редица държави-членки все още не са интегрирали в достатъчна степен законодателството и политиките на ЕС в изготвянето на националните им политики в областите, в които те са поели задължение да следват общи политики и да изпълняват решенията, взети съвместно с техните партньори“ (7).

2.10

След това ЕИСК посочи, че: „На национално равнище е необходим ефективен и прозрачен подход към въпросите на ЕС, тъй като всяка от 25-те държави-членки, отличаваща се със свои административна култура, традиции и управление на процесите, трябва да зачита същите достижения на правото на Общността, което включва, наред с другото, сходни изисквания по отношение на законотворчеството, транспонирането, въвеждането и прилагането на законодателството на ЕС“ (8).

2.11

Според „Доклада Кок“ (9)„свободното движение на стоки в рамките на ЕС продължава да бъде възпрепятствано от редица местни правила, често пъти прилагани произволно и в явно противоречие с принципа за взаимно признаване“ (10).

2.12

В светлината на горепосочените съображения ЕИСК счита, че с оглед на осигуряването на бъдещето на европейската интеграция, защитата на потребителите и гражданите и развитието на европейските предприятия, неотложен приоритет е:

3.1

Комисията приема за изходна точка констатацията, че изграждането на вътрешния пазар все още не е завършено:

3.2

За намиране на решение на тези въпроси Комисията предлага:

3.3

Първият регламент (COM(2007) 36 окончателен) предлага отмяната на настоящата процедура за взаимен обмен на информация и разглежда няколко аспекта на нехармонизираната област:

3.4

Предложението за Решение (COM(2007) 53 окончателен) излага общата рамка за бъдещото отраслово законодателство посредством:

3.5

Вторият регламент (COM(2007) 37 окончателен) предвижда по-строги изисквания за акредитация и наблюдение на пазара, така че продуктите, които не отговарят на изискванията, да бъдат лесно откривани и изтегляни от пазара. Основната цел на предложението е да осигури свободното движение на стоки в хармонизираната област чрез:

4.1

ЕИСК е твърдо убеден, че свободното движение на стоки е основен двигател на конкурентоспособността и икономическото и социално развитие на европейския единен пазар и че засилването и актуализирането на изискванията за пускането на пазара на безопасни, висококачествени продукти са ключови фактори за потребителите, предприятията и европейските граждани.

4.2

През последните 50 години единният пазар на стоки допринесе за все по-голямото сближаване на европейските икономики: понастоящем търговията между държавите-членки от EС-27 представлява две трети от цялата търговия на Съюза.

4.3

Прилагането на разпоредбите на член 28 и член 30 (13) от Договора за ЕО, процесът на хармонизиране на техническите правила на стария и новия подход и правилното прилагане на принципа за взаимното признаване са основни стълбове за развитието на търговията в рамките на Общността.

4.4

Има много причини, поради които актуализирането и адаптирането на законодателството на ЕС не може да бъде отлагано: проблемите, срещани при въвеждането и прилагането на разпоредбите на Договора; липсата на съгласуван подход към наблюдението на пазара в държавите-членки; недостатъци в органите за оценка на съответствието и в правната защита на маркировката „CE“; несъгласуваността и сложността на европейското законодателство, което често е многопластово и припокриващо се; смесицата от различни процедури и недостатъчното познаване от страна на предприятията, администрациите и потребителите на техните права и задължения.

4.5

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, още повече че вече е подчертавал и неколкократно е призовавал за подобна инициатива в своите становища за единния пазар (14) и подкрепя представените предложения, при условие че бъдат взети под внимание бележките, направени в настоящото становище.

4.6

Според ЕИСК за оценка на предлаганите мерки следва да се използват четири основни критерия, за да се гарантира, че те ще се впишат добре в съществуващата рамка на Общността:

4.7

ЕИСК счита, че предложенията на Комисията позволяват постигането на значителен напредък, тъй като те предвиждат:

4.8

ЕИСК признава напълно необходимостта от подобряване на качеството на системата за акредитация на нотифицираните органи и за въвеждането на по-строги критерии за подбор, управление и надзор на тези органи с правна рамка, осигуряваща съгласуваност, съпоставимост и координация в децентрализираната система, за да се осигури надеждност и да се увеличи взаимното доверие.

4.9

Особено с оглед на нарастващата глобализация, системата за наблюдение на пазара трябва да осигури обща правна рамка, гарантираща ефикасно, съгласувано прилагане на законодателството в целия ЕС.

4.10

Не трябва да се допуска потенциално опасни, неотговарящи на изискванията продукти да достигат до пазара, както се подчертава в годишния доклад на RAPEX (Система за бързо предупреждение за нехранителните потребителски продукти) за 2006 г. относно опасните потребителски продукти (15).

4.11

Що се отнася до маркировката „CE“, замислена като маркировка за съответствие, а не като маркировка за качество, ЕИСК смята, че е от решаващо значение да бъде възстановено доверието в маркировките за съответствие. Следва да се възвърне стойността на маркировката „CE“ с по-големи възможности за съдебно преследване на нарушенията спрямо нея и осигурена правна защита за този основен регулаторен елемент, върху който се основават всички директиви на „новия подход“, понастоящем обхващащи 20 производствени отрасли.

4.12

По отношение на настоящата правна рамка ЕИСК счита, че несъответствията, дублираните правила и правната несигурност могат да се окажат ахилесовата пета на цялата система и да нанесат сериозни вреди на потребителите, предприятията, гражданите и гражданското общество като цяло.

4.13

Наличието на комплексно структурирано законодателство и липсата на необходимата съгласуваност между инициативите, свързани с другите цели и политики на ЕС, доведоха до прекомерен бюрократизъм и значително увеличаване на сроковете по отношение на действителното въвеждане на различните процедури. Това оказа силно изразено отрицателно въздействие, особено върху потребителите, малките и средните предприятия и отделните граждани.

4.14

Ето защо ЕИСК напълно подкрепя предложението за обща референтна рамка за пускането на продуктите на пазара (16). Тази рамка би трябвало да включва общи елементи, процедури и определения за бъдещото реорганизиране и адаптиране на отделни директиви, така че да бъдат премахнати ненужната бюрократична тежест и недостатъците на настоящата правна рамка.

4.15

ЕИСК счита, че е важно, като ключов елемент в единния пазар, да бъде съставено „Практическо телематично ръководство за пускането на продукти на единния европейски пазар“ (17), предоставящо на потребителя лесен за ползване преглед на цялото законодателство и на процедурите, в хоризонтален план и по основни отрасли, включително права и задължения, процедури за достъп, времеви рамки и разходите за прилагане.

5.1.1

Принципът на взаимно признаване, предвиден в член 28 и член 30 от Договора, представлява основен елемент на свободното движение на стоки и услуги на вътрешния пазар. В продължение на петдесет години ЕС постепенно се е разширявал, а пазарите са ставали все по-глобализирани, затова Комитетът счита, че е необходимо ролята на този принцип да бъде засилена и защитена, като бъде осигурена по-голяма правна сигурност и еднакво прилагане, и да бъде използван целият му потенциал в полза, както на икономическите оператори и на европейските предприятия, така и на националните власти.

5.1.2

Предложението на Комисията е положителна стъпка в тази посока, тъй като:

5.1.3

Според Комитета обаче остават няколко проблемни въпроса, които трябва да бъдат разгледани по-конкретно в предложението за регламент:

5.1.4

Комитетът счита, че би било целесъобразно текстът да се позовава изрично на правните основания на Договора, установяващи принципа на взаимното признаване, като по този начин се подчертава, че запазването на предполагаеми национални изисквания може да бъде само изключение.

5.1.5

ЕИСК счита, че при въвеждането и прилагането на принципа за взаимно признаване трябва да бъдат осигурени високи нива на прозрачност, правна сигурност и опростяване:

5.1.6

Според ЕИСК, максималните срокове за разглеждане на обжалвания трябва да се определят така, че даден спор да може да бъде разрешен пред първоинстанциония съд.

5.1.7

Държавите-членки трябва да създадат ефективни технически структури (включително подсигуряване на спешна процедура), които да могат бързо да представят всяко доказателство за дерогация от принципа на взаимно признаване, в съответствие с член 30 от Договора, който „позволява държавите-членки да вземат мерки, имащи ефект, равностоен на количествени ограничения, когато същите са оправдани от общи неикономически съображения: обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, защитата на здравето и живота на хората и животните, опазването на растенията, защитата на национални богатства и защитата на промишлено и търговско имущество“ (19).

5.1.8

Местата за контакт за продукти (PCP) следва да използват SOLVIT механизми като първоначален опит за разрешаване на спорове и да позволяват на предприятия, чиито стоки са били блокирани на границата, да прибегнат до тази извънсъдебна процедура за административно сътрудничество между държавите-членки, позволяваща получаване на отговор в рамките на 10 седмици (20).

5.1.9

Комисията счита, че е важно местата за контакт за продукти да възприемат проактивен подход, като предоставят практически процедурни ръководства и като създадат национални уебсайтове, свързани в европейска мрежа и с уебсайт на ЕС, където да бъдат поместени решения по вече приключили дела, списъкът на продуктите, обхванати от принципа на взаимно признаване, и база данни, отворена за достъп от потенциалните потребители и свързана с телематична мрежа за обмен на информация между местата за контакт за продукти в съответствие с модела за оперативна съвместимост на IDABC (21).

5.1.10

Подготвянето на тези инструменти и работата с тях не може да бъде по желание, а трябва да бъде задължение, което да залегне в предложението. Местата за контакт за продукти би трябвало, заедно с Комисията, да провеждат редовни съвместни информационни и обучителни семинари за икономическите оператори, административните и митнически служители, както и за потребителите, за да осигурят правилното разбиране и разпространение на правата и задълженията, залегнали в Договора.

5.1.11

Целесъобразно е също да се изготви телематично ръководство, структурирано хоризонтално и по основни отрасли, което да позволява да се открият на цялата територия на ЕС всички съществуващи и действащи разпоредби.

5.1.12

Съставянето на позитивен списък на продукти, обхванати от Регламента, както и отпадането на неотложната процедура, предвидена от Директивата относно общата безопасност на продуктите, не изглеждат целесъобразни.

5.1.13

Комисията трябва да следи внимателно механизмите за нотифициране, за да контролира тяхното функциониране: ето защо от държавите-членки трябва да се изисква да представят копие от всяка нотификация и да съставят годишен доклад за предприетите мерки, в съответствие с Регламента, за да може Комисията да представи доклад пред Европейския парламент, Съвета и ЕИСК — ОЕП.

5.2.1

Комитетът подкрепя принципите на предложението, което се основава на положителния опит от новия подход, съчетан с глобалния подход (22), приложен при оценка на съответствието. Тези принципи следва да се прилагат повсеместно към настоящото и бъдещото законодателство на Общността и да обхванат всички аспекти на продуктите, предлагани на пазара, по-специално що се отнася до безопасността, здравето и опазването на околната среда. Ключовият принцип на единния пазар, т.е. не-дискриминацията на икономическите оператори, трябва да бъде зачитан от законодателството и изцяло прилаган от държавите-членки.

5.2.2

Комитетът подчертава, че „всички икономически оператори, които вземат участие в снабдителската и дистрибуторската верига, трябва да предприемат подходящите мерки, за да гарантират, че предлагат на пазара само продукти, които са в съответствие с приложимото законодателство“ (23), независимо дали става въпрос за производители, оторизирани представители или вносители (24).

5.2.3

Проследяемостта на продуктите е от основно значение за определяне на отговорността на икономическите оператори, които предлагат стоки на европейския пазар, и за да се гарантира, че се изпълняват всички съответни изисквания на Общността, а не само изискването за съответствие ограничено до „определени контролни мерки“, както се предлага от Комисията (25).

5.2.4

Що се отнася до предмета и приложното поле на Решението, Комитетът счита, че предвидените в него изключения трябва да бъдат избягвани, и че — в съответствие с предложенията, направени в точка 5.3.3 по отношение на Регламента за Европейска система за акредитация и механизмите за наблюдение на пазара — Общата рамка за пускане на продукти на пазара трябва да бъде прилагана към цялото съответно законодателство на Общността без изключение, както във връзка със здравето и безопасността, така и в връзка с опазване на околната среда. Новата рамка трябва да се прилага за цялото законодателство в тази област без да се изчаква евентуално цялостно преразглеждане на всяка отделна директива или регламент.

5.2.5

Общите дефиниции, съдържащи се в Глава I на предложението, са от жизненоважно значение за операторите на пазара, тъй като много често директиви, обхващащи едни и същи продукти, използват различни дефиниции.

5.2.6

Комитетът смята, че е необходимо да се предвиди:

5.2.7

Задълженията на икономическите оператори трябва да бъдат обосновани, пропорционални и освободени от скъпоструващи бюрократични и административни процедури, както по отношение на тестването на мостри от пуснатите на пазара продукти и на вписването на жалби (член 7, параграф 4, алинея втора), така и по отношение на изискването за нотифициране, което трябва да бъде ограничено до опасните продукти, така както са дефинирани в Директивата относно общата безопасност на продуктите.

5.2.7.1

Европейската система за акредитация трябва да се характеризира с пропорционалност на мерките, използвани от органите за оценка на съответствието, които трябва да прилагат подходящи методи по отношение на малките и средни предприятия и продуктите, които не се произвеждат серийно или се произвеждат в ограничени серии.

5.2.8

По отношение на нотифицираните органи, Комитетът би желал да заяви отново, че те трябва да гарантират компетентност, безпристрастност и ефективност в цялото Европейско икономическо пространство. За да се осигурят на всички производители равни условия на конкуренция, и в съответствие със задължението за акредитация, предвидено в член 3 и следващи, оценката за акредитация трябва да бъде извършвана от националния орган по акредитация и приемана от нотифициращия орган, като по този начин се избягва ненужно и скъпо дублиране на функциите.

5.2.9

Модул A за вътрешен контрол би трябвало да бъде предпочитаната процедура за оценка на съответствието, най-вече поради факта, че във всеки случай отговорността за продукта се носи изцяло от производителя или от вносителя в Европейското икономическо пространство. Освен това е необходимо да се гарантират различни възможности за избор между опростени модули, по-специално за МСП и при производства на лимитирани серии.

5.2.10

В основата на разпоредбите е системата за маркировка „CE“, предназначена да сертифицира съответствието на продукта с приложимите правила и от държавите-членки се изисква да я защитават по-ефективно, като реагират на неправилното й използване с подходящи и пропорционални санкции, при необходимост и наказателни. Новите, както и старите разпоредби, предвиждат, че съответствието на продукта, удостоверено от маркировката „CE“, не освобождава производителя от задължението да компенсира щетите, евентуално причинени от продукт, за който впоследствие е било установено, че е бил дефектен.

5.2.11

Комитетът споделя напълно мнението, че липсата на доверие в маркировката „CE“ представлява „липса на доверие в цялата система: включително и в органите за наблюдение на пазара, в производителите, в лабораториите и сертифициращите органи, и в крайна сметка, недоверие в целесъобразността на законодателството на новия подход“ (26).

5.2.12

Най-добрият начин да се укрепи статута и значението на маркировката „CE“, както се посочва в Решение на Съвета 93/465/ЕИО (27), е тя да бъде радикално преразгледана, което следва да включва:

5.2.13

Общите аспекти на механизмите за наблюдение на пазара са разгледани в параграф 5.3.13 и следващи, но тук Комитетът желае да подчертае значението на участието на Комисията, не само при всички случаи на продукти, които въпреки че съответстват на изискванията, все пак съдържат риск за здравето и безопасността, но също и в случаи на формално несъответствие, както това е предвидено в член 38 от Предложението за Решение.

5.2.14

Комитетът потвърждава решаващата роля на процеса на техническа стандартизация за всички аспекти на този въпрос, тъй новият подход се основава именно на тясната връзка между минимални правни изисквания и европейските технически стандарти, които трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани. Следователно, в случай на формално възражение към хармонизираните стандарти (29), съответният орган по стандартизация следва незабавно да бъде уведомен, така че това да може да се вземе предвид при изготвянето на стандартите.

5.3.1

Комитетът подкрепя предложенията за създаване на Европейска система за акредитация, основана на взаимното доверие и сътрудничество, доколкото тя въвежда обвързващи правила, както за икономическите оператори, така и за публичните власти, за да се гарантира, че всички пускани на пазара продукти отговарят на високи нива на безопасност и защита на здравето. Освен това системата би трябвало да гарантира еднаква степен на прилагане и регулиране спрямо всички европейски потребители и всички икономически оператори, при опростени и рационализирани процедури.

5.3.2

Европейската система за акредитация трябва да осигури общо приемане на резултата от оценките на съответствието и избягване на ненужното дублиране на тестването: за да се гарантира признаването на системата в международен план, компетентността за оценка за акредитация трябва да се основава на международно признати стандарти, а определенията на „оценка на съответствието“, „органи за оценка на съответствието“, „предназначение на органа“ и „нотифициране“ трябва изрично да бъдат посочени в Регламента.

5.3.3

Разпоредбите на регламента трябва да важат за всички органи по акредитация и услугите, които те предоставят в рамките на Европейското икономическо пространство, независимо от вида оценка на съответствието, предоставяна на клиентите, и трябва да гарантират:

5.3.4

Определението на акредитацията следва да бъде изменено, за да включи дейностите по калибриране, тестване, сертифициране, инспектиране и други дейности по оценка на съответствието.

5.3.5

Освен това, за да бъдат осигурени еднакви правила, обхващащи всички процедури по оценка на съответствието, включително тези за гарантиране на качеството, калибриране и тестове за оценка по ISO 43, не трябва да се предвиждат изключения и всички органи по акредитация и всички предоставяни от тях услуги в Европейското икономическо пространство трябва да бъдат включени в приложното поле на регламента, независимо от вида на оценката на съответствието, изготвяна за техните клиенти.

5.3.6

Дейността на националните органи по акредитация не би трябвало да има стопанска цел, както е предложено в член 4, параграф 6. Съществува обаче риск настоящата формулировка да затрудни набирането на необходимия стартов капитал, който да осигури солидна финансова основа за предлагането на качествени услуги. Според Комитета националните органи по акредитация следва да действат като органи с нестопанска цел, в смисъл, че не би трябвало да разпределят печалби, в съответствие с международно приетите с ISO/IEC 17011 (30) разпоредби.

5.3.7

Европейската система за акредитация (ЕСА) би трябвало да бъде разглеждана като най-високото ниво на системата за акредитация и в качеството си на обществена услуга от общ интерес не следва да е обект на конкуренция. Комитетът подкрепя правилото, което задължава държавите-членки да имат един национален орган по акредитация, чиято компетентност, обективност и безпристрастност да бъдат подлагани на партньорска проверка, с някои изключения при определени обстоятелства (31) за по-малките държави-членки, ако същите желаят да използват националните органи по акредитация на съседна държава-членка.

5.3.8

Комитетът счита, че е необходимо да се създаде ясна правна основа за Европейското сътрудничество за акредитация (EA), чиято роля да бъде укрепена и по-добре дефинирана: всички национални органи по акредитация трябва да бъдат членове на EA, за да се осигури еквивалентност, прозрачност, надеждност и ефикасност, а мрежата на EA трябва да бъде подпомагана от държавите-членки.

5.3.9

За да бъде допълнително засилена EA, Комитетът счита, че органите по акредитация трябва да подпишат многостранни споразумения за признаване (MLA), управлявани от EA. Освен това предвидените от Регламента механизми за финансиране, следва да се отнасят не само до ЕА, но да бъдат разширени и по отношение на кампании за подкрепата на дейности по наблюдение на пазара и съвместното обучение на различните участващи национални администрации.

5.3.10

Партньорската проверка, предвидена в член 9, параграф 1, предназначена да улесни и подобри функционирането на единния пазар чрез увеличаване на неговата надеждност, трябва да бъде организирана в рамките на Европейската система за акредитация и въведена в съответствие с хармонизираните правила, определени в EA. Резултатите от партньорската проверка трябва да бъдат направени публично достояние и съобщени на всички държави-членки и на Комисията.

5.3.11

Тъй като органите по акредитация трябва активно да покажат, че доверието, което им се оказва е оправдано, Комитетът счита, че те следва да докажат, че участват успешно в системата на партньорски проверки.

5.3.12

От друга страна Комитетът счита, че е важно заинтересованите страни да участват: техни представители би трябвало да участват в органите по акредитация и това условие следва да бъде включено в новия регламент.

5.3.13

Комитетът подчертава значението на въвеждането от страна на държавите-членки на еквивалентни, по-съгласувани и по-ефективни механизми за наблюдение на пазара чрез хармонизиране на законодателството на Общността, което включва засилването на трансграничното сътрудничество: целесъобразно е да се приведат в съответствие разпоредбите относно общата безопасност на продуктите — Директива относно общата безопасност на продуктите 2001/95/EО — и другите съответни директиви, за да бъде осигурено пълното прилагане на принципа за „по-добро законотворчество“ към функционирането на единния пазар. Дейностите по наблюдение на пазара би трябвало да се отнасят и до продукти, обхванати от Директивата относно общата безопасност на продуктите, тъй като голям брой продукти се продават както за професионална употреба, така и за употреба от крайния потребител. Ето защо Комитетът счита за неоправдано изключването на член 13, параграф 2 от приложното поле на Директивата относно общата безопасност на продуктите, тъй като това би създало по-скоро по-голямо объркване и усложнения за икономическите оператори, отколкото по-голяма съгласуваност на дейностите по наблюдение на единния пазар.

5.3.14

Освен това ЕИСК счита, че съществуването на сегашната система за бърз обмен на информация, RAPEX (32), която може да подпомага ефективно наблюдението на пазара, е напълно оправдано: тя би трябвало, обаче да бъде използвана по по-хомогенен и координиран начин от държавите-членки, митническите и административните власти.

5.3.15

Митническите власти следва да си сътрудничат с властите, наблюдаващи пазара, в рамките на европейска мрежа, за да бъдат осигурени ефективни проверки на продуктите, преди пускането им на единния европейски пазар; митническите власти следва да разполагат с квалифицирани човешки ресурси, финансови средства и достатъчно правомощия, за да могат да изпълняват ефективно поставените им задачи.

5.3.16

Механизмите за наблюдение на пазара и за митнически проверки трябва да разполагат по-специално с подходящите средства, позволяващи им да реагират бързо, когато става въпрос за сезонни продукти или за продукти, продавани през ограничени периоди от време, като специални промоции, често под ефимерни измислени имена. В такива случаи властите трябва да разполагат с необходимите правомощия и средства за бърза намеса, а техният вносител в Общността трябва да носи пълната отговорност за гарантиране на тяхното съответствие с основните изисквания на ЕС, особено що се отнася до безопасността и опазването на околната среда.

5.3.17

Накрая, Комитетът счита, че в Регламента следва ясно да се посочи, че мерките, предприемани в отговор на доказана липса на съответствие, също трябва да зачитат принципа на пропорционалност, независимо от насоките, предвидени от член 19, параграф 1. Комитетът счита, че член 17 следва да бъде съответно изменен.

1)

OВ C 93 от 27.4.2007 г., Преглед на единния пазар (докладчик: г-н CASSIDY).

2)

Становище относно Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: стратегия за опростяването на регулаторната среда, COM(2005) 535 окончателен (докладчик: г-н CASSIDY), OВ C 309 от 16.12.2006 г.

3)

Проучвателно становище по искане на британското председателство относно По-добро законотворчество, (докладчик: г-н RETUREAU), прието на 28.9.2005 г., OВ C 24 от 31.1.2006 г.

4)

Становище по собствена инициатива относно Подобряване на въвеждането и прилагането на законодателството на ЕС (докладчик: г-н VAN IERSEL), прието на 28.9.2005 г., OВ C 24 от 31.1.2006 г.

5)

Становище относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Актуализиране и опростяване на достиженията на правото на Общността, COM(2003) 71 окончателен (докладчик: г-н RETUREAU), прието на 31.3.2004 г., OВ C 112 от 30.4.2004 г.

6)

Становище по собствена инициатива относно Опростяване с оглед на европейското управление: по-добро законотворчество (докладчик: г-н SIMPSON), прието на 26.3.2003 г., OВ C 133 от 6.6.2003 г.

7)

Проучвателно становище относно Съобщение на Комисията — Опростяване и усъвършенстване на регулаторната рамка, COM(2001) 726 окончателен (докладчик: г-н WALKER), прието на 21.3.2002 г., OВ C 125 от 27.5.2002 г.

8)

Становище по собствена инициатива относно Опростяването (докладчик: г-н WALKER), прието на 29.11.2001 г., OВ C 48 от 21.2.2002 г.

9)

Становище по собствена инициатива относно Опростяването на правилата на единния пазар (докладчик: г-н VEVER), прието на 19.10.2000 г., OВ C 14 от 16.1.2001 г.

10)

Становище по собствена инициатива относно Приоритетите на единния пазар 2005-2010 г. (докладчик: г-н CASSIDY), прието на 7.4.2005 г., OВ C 255 от 14.10.2005 г.

11)

Становище относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — стратегия за вътрешния пазар — приоритети за периода 2003–2006 г. (докладчик: г-н CASSIDY), прието на 16.7.2003 г., OВ C 234 от 30.9.2003 г.

12)

Информационен доклад за опростяването.

13)

Информационен доклад относно Състоянието на сърегулирането и съвместното регулиране на единния пазар (докладчик: г-н VEVER), прието на 11.1.2005 г., CESE 1182/2004 fin.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/14

1.1

ЕИСК приема настоящото предложение без резерви.

1.2

В директивата се посочва краят на 2009 г. като краен срок за използване на „допълнителни обозначения“, т.е. неметрични обозначения. Запазването на този краен срок би довело до разходи за всички предприятия в ЕС, които се занимават с трансатлантическа търговия.

1.3

Директивата изисква също Обединеното кралство и Ирландия да определят краен срок за преустановяване на изключенията за използване на пинта, миля и тройунция.

1.4

Предложението на Комисията е тези крайни срокове да отпаднат и да не се заменят с нови.

1.5

Директивата определя като законоустановени мерни единици в ЕС метричните единици или единиците SI (Système International) — световната система, приета от Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM) през 1960 г. Въпреки че самият Европейски съюз не е подписал Конвенцията за метъра, всички държави-членки са страни по нея. Редовното актуализиране на единиците SI вследствие на техническия прогрес води до предложението на Комисията за приемане на единицата „катал“ като единица SI за каталитична активност.

1.6

ЕИСК приветства предложението на Комисията като част от стремежа за опростяване и усъвършенстване на законодателството и приветства проявената от Комисията чувствителност при признаването на значението на „субсидиарността“ за Ирландия и Обединеното кралство.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/15

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/15

1.1

ЕИСК отбелязва, че Зелената книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда беше публикувана с твърде голямо закъснение.

1.2

Комитетът споделя възгледите относно различните фискални и екологични ефекти на отделните пазарни инструменти за опазването на околната среда (данъци, налози, такси, субсидии, права/схеми за сертифициране и др.).

1.3

ЕИСК отбелязва, че пазарните инструменти отдавна са се превърнали в част от политическото действие. Следователно вече не става въпрос за това дали, а как да бъдат използвани.

1.4

Както Комисията с право отбелязва, пазарните инструменти представляват добра възможност за намиране на рентабилни решения по отношение на опазването на околната среда, но те не са панацея. Следователно, предмет на политическия дебат и на Зелената книга трябва да бъдат взаимовръзката и взаимодействието между, например, задълженията и забраните, нормативната уредба и пазарните инструменти (като данъци, такси, целеви субсидии и системите за търговия с разрешителни). Зелената книга на Комисията обаче дава твърде малко насоки по тези въпроси и в тази връзка ЕИСК изразява своето съжаление.

1.5

Затова Комитетът приканва Комисията да се възползва от породения по повод Зелената книга обществен дебат, за да представи чрез конкретни примери възможностите и въздействието, но също и ограниченията на различните инструменти за опазване на околната среда.

2.1

На 28 март 2007 г. Комисията представи обявената още през 2004 г. Зелена книга относно „пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики“ (1), която е предмет на настоящото становище.

2.2

Със Зелената книга Комисията възнамерява да постави началото на обществен дебат за засиленото прилагане на пазарните инструменти.

2.3

В Зелената книга Комисията обръща внимание върху междувременно договорените на европейско равнище цели в областта на опазването на околната среда, по-конкретно в рамките на новите политики в областта на енергетиката и изменението на климата, които според нея ще представляват „истинска индустриална революция през близките 10-15 години“.

2.4

Комисията подчертава, че „без намесата на публичните власти … тези амбициозни цели не могат да бъдат постигнати“. Според Комисията пазарните инструменти би трябвало все по-често да се използват като инструменти на политиката по опазване на околната среда. Те трябва да „бъдат важен елемент от усилията, насочени към действителна промяна чрез промяна на стимулите за бизнеса и потребителите“.

2.5

Същевременно Комисията отбелязва, че пазарните инструменти „не са решение на всички проблеми“.

2.6

Като „пазарни инструменти“ се определят данъците, таксите, целевите субсидии и системите за търговия с разрешителни.

2.7

Според Комисията използването на пазарните инструменти се обосновава с „присъщата им възможност за отстраняване на пазарни недостатъци по икономически ефективен начин. Под пазарен недостатък се разбира ситуация, при която изобщо липсва пазар (например екологични активи, които имат характер на обществени блага) или не се отчита в достатъчна степен „действителната“ или социалната стойност на икономическата дейност“.

2.8

Споменават се следните предимства:

2.9

Комисията обаче отбелязва също така, че пазарните инструменти служат не само за постигането на цели за опазване на околната среда, а преди всичко за да се избегнат „изкривявания в рамките на вътрешния пазар, вследствие на различни подходи в отделните държави-членки“, за да се „гарантира прилагането на еднаква тежест върху един и същ сектор в целия ЕС“ и да се преодолеят „евентуалните неблагоприятни ефекти върху конкуренцията в рамките на Общността“.

2.10

Освен това Комисията обръща внимание на факта, че различните пазарни инструменти се различават по отношение на оказваното от тях въздействие. Количествените системи (например системите за търговия с разрешителни) предоставят повече сигурност във връзка с постигане на конкретни цели (например лимити за емисиите), отколкото инструментите, основани изцяло на ценови принцип (например данъците). Инструментите, основаващи се на ценови принцип, от своя страна, предоставят повече сигурност по отношение на разходите или цената и са относително по-лесни за управление.

2.11

Освен това Комисията обръща внимание и на друго съществено различие: данъците (както и таксите) се използват не само като възможни средства за оказване на влияние върху поведението, но генерират и публични приходи; при системите за търговия с разрешителни това е възможно, само ако „се предлагат на търг от публичните власти“.

2.12

В Зелената книга се разглежда също така темата „растеж и заетост“ и се изтъкват аргументите в подкрепа на реформата на екологичния данък. На срещата си на високо равнище през м. юни 2006 г. Европейският съвет обсъди в контекста на новата стратегия за устойчиво развитие въпроса за нова, основаваща се върху критерии за устойчивост данъчна система, без обаче да навлиза в конкретни мерки. Понастоящем Комисията смята, че реформа на екологичния данък (РЕД), която прехвърля данъчната тежест от данъци с отрицателно въздействие върху благосъстоянието (например облагането на трудовите възнаграждения) върху данъци с положително въздействие върху благосъстоянието (например облагане на вредните за околната среда дейности като използване на ресурсите или замърсяване), „може да представлява печеливша възможност за едновременно решаване на проблемите по отношение на околната среда и заетостта  (2). В същото време такова прехвърляне на данъците в дългосрочен план ще изисква сравнително стабилни приходи от свързаната с околната среда данъчна основа.“

2.13

В заключение, в документа се дават няколко примера за вече наложили се пазарни инструменти (енергийни данъци, евровинетка, местни системи на таксуване, с цел намаляване на трафика в централните части на градовете) и се формулират редица въпроси, както специфични, така и от общ характер, насочени към широката общественост, с цел да се постави начало на обществен дебат.

2.14

Комисията вижда възможности за използване на пазарни инструменти също и с цел опазване на биологичното разнообразие.

3.1

ЕИСК често се е изказвал в подкрепа на оптималното използване на цялото разнообразие от инструменти за политическо действие за опазване на околната среда; в тази връзка пазарните инструменти могат да играят важна роля. В това отношение съществува консенсус между Комитета и Комисията.

3.2

Въпреки че Комитетът приема изложените аргументи и ги счита за целесъобразни и правилни, той би желал в Зелената книга, чието изготвяне отне дълго време и чието публикуване беше многократно отлагано, да има повече яснота по отношение на планираното бъдещо използване на пазарните инструменти. Продължителният процес на съгласуване в рамките на Комисията може би беше необходим; според ЕИСК обаче той все още не е донесъл видима полза за процеса на формулиране на политиките.

3.3

Създава се по-скоро впечатлението, че политическата реалност често се развива по-бързо от вътрешния процес на съгласуване.

3.4

ЕИСК констатира, че пазарните инструменти за опазване на околната среда отдавна са реалност, въпреки че се използват по най-различни начини от отделните държави-членки. Например по данни на Евростат средно около 7 % от бюджетните приходи в държавите-членки на ЕС се формират от постъпления, свързани с опазването на околната среда.

3.5

Следователно в Зелената книга и в политическия дебат не може да става дума за евентуално въвеждане на пазарни инструменти за опазване на околната среда. Въпросът е не „дали“, а „как“: в каква степен да се използват пазарните инструменти, как да се съотнесат към задълженията, забраните и останалите инструменти.

3.6

Направените в Зелената книга констатации не излизат обаче извън рамките на това, което е отдавна известно и се дискутира в предприятията и в обществото. Не се разглежда и въпросът за това коя страна трябва първа да предприеме действия. Известно е, че ЕС не разполага с еднакви правомощия по отношение на всички инструменти; например компетенциите му в областта на данъчното законодателство са твърде ограничени. Освен това остава неясно какво да се очаква в политически аспект след публикуването на тази Зелена книга, дали — както е обичайно — по-късно ще последва Бяла книга и какви изводи трябва да се направят.

3.7

Най-големият недостатък е липсата на яснота по отношение на това кой инструмент следва да бъде предпочетен в рамките на определена политическа ситуация. Предвиденото разграничаване и съответно потенциалната взаимовръзка, например между правна уредба и пазарни инструменти, остава неясна.

3.8

Следователно, ЕИСК приема положително Зелената книга, но посочва, че общественият дебат за по-ефективни инструменти в политиката по опазване на околната среда трябва да се води с по-голяма ангажираност и въз основа на възможно най-конкретни примери, за да могат посочените амбициозни цели на ЕС, например в областта на климата и енергийната политика, наистина да се превърнат в реалност.

3.9

Освен това ЕИСК смята, че пазарните инструменти трябва да се ръководят от принципа „замърсителят плаща“, като по този начин се поощряват онези, които активно опазват околната среда.

4.1

ЕИСК винаги е обръщал внимание на това колко е важно т.нар. „външни разходи“ да бъдат превърнати във вътрешни. Както Комисията сама отбелязва, пазарните инструменти могат изиграят важна роля за постигането на тази цел. Преди всичко обаче е необходимо ясно политическо решение относно размера на външните разходи, които да бъдат превърнати във вътрешни.

4.2

Описаната в Зелената книга като „пазарен инструмент“ в областта на автомобилния транспорт евровинетка е добър пример за това, как един считан като подходящ за интегрирането на външните разходи инструмент досега на практика се използва доста половинчато. Самата Комисия отбелязва, че „средните такси могат да покрият само разходите по инфраструктурата и следователно изключват външните разходи“. Ето защо са необходими инициативи, с които например за в бъдеще да се интегрират външните разходи с помощта на евровинетката.

4.3

ЕИСК отправя искане към Комисията, Съвета и Парламента да обозначават като „пазарни инструменти за опазване на околната среда“ само онези, които наистина се отличават с действителна и очевидна екологична насоченост. При посочената по-горе евровинетка такава насоченост може да бъде установена само условно, тъй като външните разходи не са включени. На първо място при евровинетката става въпрос за това, разходите за инфраструктура да бъдат финансирани не само с публични средства, но и директно от ползвателите. Подобен подход оказва естествено и непряко въздействие върху околната среда, например, когато поради повишаването на разходите ползвателят започва да си задава въпроса дали да не предпочете железопътния транспорт (или дори изобщо да не се откаже от пътуването). Евровинетката може да бъде разглеждана като „екологосъобразен инструмент“ едва когато бъдат интегрирани разходите по опазване на околната среда, за които досега „нямаше пазар“ и не бяха вземани предвид.

4.4

Затова на първо място е необходимо политиците да уточнят целите, които трябва да бъдат постигнати с въвеждането на една или друга политическа мярка. Едва след определянето на целите може да се обсъжда подходящият инструмент.

4.5

Дори и при засилено използване на пазарни инструменти в политиката не може да се избегне вземането на отчасти много трудни, тъй като са оспорвани, решения за назоваването на ясни (екологични) цели, например лимити за емисиите и др. Именно такива решения досега често липсваха. Пазарните инструменти не са заместител на подобни решения, а — както става ясно от наименованието им — инструменти за постигането на заложени политически цели.

4.6

Комисията трябва възможно най-скоро да отстрани неяснотите, които оставя Зелената книга. Тя трябва да уточни какви са нейните представи относно бъдещото използване на различните политически инструменти. Затова ЕИСК препоръчва на Комисията, още в рамките на планирания широк дебат по темата, да предложи различните възможности за политически действия (с използване или не на пазарни инструменти) въз основа на няколко практически примера от различни области на провежданите политики, например в енергетиката или транспорта.

4.7

По този начин тя би могла например да покаже, че не може да се очаква въвеждането на пазарни инструменти, да речем, да реши проблема с канцерогенните вещества.

4.8

Пазарните инструменти могат обаче да се окажат особено интересни, например във връзка с все по-актуалния въпрос за изграждане на топлоелектрически централи без емисии на въглероден двуокис в момента, когато евентуално ще разполагаме със съответната технология. Дали този тип централи ще бъдат задължително наложени (т.е. чрез законодателството) като „най-съвременна технология“ или пък ще бъдат направени рентабилни чрез прилагането на пазарни инструменти? Подобни въпроси би трябвало в бъдеще по-често да бъдат тема на обществения дебат.

4.9

Ако взаимовръзката и разграничаването между правната уредба и пазарните инструменти като цяло бяха по-ясно показани чрез представянето на конкретни възможности за действие, вероятно и изложените в Зелената книга разсъждения относно използването на пазарните инструменти за опазването на биологичното разнообразие биха били по-разбираеми. ЕИСК смята, че досегашните анализи не изглеждат достатъчно убедителни, за да може на тях да се основат надеждите за ефективна борба със застрашителното изоставане в областта на биологичното разнообразие.

4.10

В своето становище относно двугодишния доклад за постигнатия напредък по Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (3) Комитетът вече призова Комисията да конкретизира своите доста неясно формулирани разсъждения относно нова, ръководеща се от показателите за устойчиво развитие данъчна система. По данни на Евростат постъпленията от екологични данъци са в размер на около 7 % от общия размер на фискалните приходи.

4.11

ЕИСК смята, че е крайно време да се организира дебат за намаляването на облагането на трудовите възнаграждения и за съответното компенсиране чрез облагането на вредни за околната среда дейности и че представянето на Зелената книга следва да ускори неговото провеждане. Същевременно обаче е целесъобразно да се уточни начинът, по който ЕС възнамерява да извърши съответните промени, като се има предвид, че съгласно договорите той все още разполага с твърде ограничени възможности за въздействие върху данъчните политики на държавите-членки.

4.12

ЕИСК счита за изключително важно възможно най-скоро да бъде представен обещаният преглед на субсидиите за дейности, нанасящи вреди на околната среда и тези субсидии да бъдат прекратени възможно най-бързо. Комитетът разглежда тези субсидии като съществено нарушаване на конкуренцията и като напълно неприемливо и погрешно използване на публични средства. Пазарните инструменти биха могли да бъдат ефективни единствено тогава, когато субсидиите за дейности, нанасящи вреди на околната среда, бъдат напълно премахнати.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/19

1.1

Миграцията на работна сила в Европа има икономически характер. Тя е следствие от свободното движение на хора в една Европа, в която се наблюдават големи разлики в жизнения стандарт в различните държави-членки. Високата безработица в много от новите държави-членки и търсенето на евтина и нискоквалифицирана работна сила в 15-те по-стари държави-членки пораждат постоянен приток от търсещи работа.

1.2

През 2004 г. и 2007 г. бяха договорени преходни мерки, позволяващи на старите държави-членки да контролират имиграцията от новите държави-членки. Сред причините, изтъкнати в подкрепа на тези мерки, фигурираше желанието на старите държави-членки да избегнат твърде високия приток на работна сила, който би причинил напрежение на пазара на труда, водещо до незаконно наемане на работна сила.

1.3

Резултатът от тези мерки е точно ситуацията, която трябваше да бъде избегната. В своя доклад относно действието на преходните мерки Европейската комисия констатира, че ограниченията за създаване на законосъобразни трудови правоотношения, наложени на мигрантите от новите държави-членки, са довели на практика до рязко повишаване на дела на необявената заетост, фиктивна самостоятелна заетост, фиктивното предоставяне на услуги и на работата, прикрита под формата на подизпълнение.

1.4

Тази парадоксална ситуация е следствие от факта, че в земеделския сектор на ЕС-15 има значително търсене на сезонна работна сила, което не може да бъде задоволено в достатъчна степен от законно пребиваващите работници. Доста работници мигранти от новите държави-членки са заинтересовани от този тип работа, но голяма част от тях не могат да работят заради ограничителни преходни мерки. Притокът на работна сила в земеделския сектор е различен от гледна точка на страните на произход и на приемащите страни. Разликите са свързани най-вече с прилагането или неприлагането на пълни или частични преходни мерки.

1.5

В този контекст, сезонният труд често се превръща в неофициална трудова заетост. Трудно е да се получи точна информация по този въпрос, тъй като трите заинтересовани страни — работодателите, работниците и недобросъвестните посредници — имат собствени причини, за да не публикуват тази информация. Всъщност някои работодатели искат да плащат по-малко от това, което ги задължават действащият закон или колективен трудов договор, работниците се задоволяват с възнаграждение по-ниско от това, на което имат право в съответствие със същите тези разпоредби, а недобросъвестните посредници са безкрайно доволни да съдействат в тази дейност, която може да им донесе големи печалби.

1.6

Много от тези посредници подбиват цените, но в крайна сметка, потърпевшите са работниците мигранти, които трябва да се задоволят с доходи под социалния минимум. Също така има случаи, при които работодателите, наемащи сезонни работници, изплащат на посредниците възнаграждения близки до пазарните, но посредниците не плащат никакви данъци върху доходите или социални осигуровки. Освен това, те често удържат част от възнаграждението на работниците мигранти. Също така, в Източна и Западна Европа съществуват интернет сайтове с телефонни номера, предлагащи услугите на самостоятелно заети лица, за които не трябва да се плащат никакви данъци, социални осигуровки или осигуровки от страна на работодателя.

1.7

Тази ситуация не е желателна по различни причини. Би следвало да се възприеме принципът работниците мигранти във всяко едно отношение да бъдат третирани наравно с техните законно пребиваващи колеги. За еднакво положен труд се полага равно възнаграждение и следва да се създадат по-добри условия за достъп до системата за социално осигуряване. Така ще бъде защитен не само социалният интерес на работниците, но и икономическият интерес на работодателите (справедливи за всички условия за конкуренция), а също и финансовият интерес на държавите-членки (в областта на данъчното облагане).

1.8

Изготвено е предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, в което са предвидени санкции срещу работодателите, които наемат незаконно пребиваващи граждани на трети страни. В него са предвидени хармонизирани санкции спрямо работодателите, хармонизирани превантивни мерки, дадено е определение на добрите практики при прилагането на санкциите спрямо работодателите и е предвиден обмен на добри практики между държавите-членки.

1.9

Докато съществуват ограничения за мигрантите от новите държави-членки, ЕИСК призовава предложената директива да се прилага и по отношение на работодателите, наемащи незаконно пребиваващи лица от страни на Европейския съюз, за които ограниченията остават в сила. Освен това Комитетът смята, че е изключително важно ЕС да следи внимателно не само за транспонирането на директивата във всички държави-членки, но и за нейното прилагане на практика.

1.10

Борбата срещу неофициалната трудова заетост би могла да се възползва от еднозначна европейска дефиниция на трудовото правоотношение, която установява точната граница между заемането на длъжност (предоставяне на услуги) и изпълнението на задачи под ръководство (трудов договор). Международната организация на труда е изготвила ясна препоръка по темата. Тя предоставя на добросъвестните самостоятелно заети лица, със специализация различна от евтиния нискоквалифициран труд, по-ясен статут на пазара на труда и осигурява на заетите лица защитата, на която те имат право. ЕИСК изразява задоволството си от факта, че Комисията е одобрила предложението за проучване на (фиктивната) самостоятелна заетост, което ще бъде осъществено от европейските социални партньори в строителството. Той също така със задоволство отбелязва, че Комисията смята да финансира това проучване.

1.11

Като се имат предвид последиците, предизвикани от ограниченията на законосъобразната трудова заетост, може би би било по-добре при бъдещите разширявания на Европейския съюз да не се предвиждат преходни мерки от този тип. Също така, ЕИСК призовава Комисията да проучи възможността за премахване на всички ограничения, които все още са в сила за работниците от 12-те държави, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г. Повечето социални партньори в Европа подкрепят тази идея при условие, че бъдат взети конкретни мерки на ниво Общност, на национално ниво, а също и на тяхното собствено ниво, за гарантиране на справедливото отношение към работниците мигранти.

2.1

Според Лисабонската стратегия, Европейският съюз трябва да се превърне в изключително конкурентоспособна икономика на знанието, изградена на основата на устойчиво производство и потребление и характеризираща се с висока степен на социално сближаване.

2.2

Европейският съюз представлява днес относително конкурентоспособна икономика на знанието, характеризираща се с недостатъчно устойчиви форми на производство и потребление и с недостатъчно социално сближаване.

2.3

Настоящото становище се отнася най-вече до този последен аспект — социалното сближаване. Европейският съюз обръща голямо внимание на икономическото развитие и на прилагането на принципа на устойчивост, особено по отношение на производството. Политиките на Общността обаче пренебрегват третия стълб от Лисабонската стратегия и поради тази причина социалното сближаване не укрепва, а отслабва.

2.4

Последиците от това отслабване на социалното сближаване ясно се виждат на пазара на труда. Делът на неофициалната трудова заетост нараства и отново се появи една категория работници, която до неотдавна се смяташе за изчезнала — сезонните работници, които работят на надница.

2.5

Това ново поколение сезонни работници предлага услугите си на улицата, на места, известни като сборни пунктове, където действат безскрупулни посредници. Техните работодатели ги наемат на ден, без да плащат за тях какъвто и да било данък върху доходите или социални осигуровки. Работният им ден е твърде дълъг, те получават недостатъчно почасово заплащане и не са защитени от трудовото законодателство, доколкото изобщо такава защита съществува.

2.6

Преди няколко години пазарът на труда все още имаше национален характер, най-вече в областта на нискоквалифицирания или неквалифицирания труд. С разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и в този специфичен сегмент възникна европейски пазар на труда. Разширяването през 2007 г. и навлизането на български и румънски работници допринесоха за значителното увеличаване на предлагането на този нов пазар.

2.7

В земеделието тази тенденция се развива изключително силно. Освен това, много от търсещите работа в чужбина почти винаги намират първото си работно място именно в този сектор.

2.8

С настоящото становище, ЕИСК би желал да постави този въпрос в дневния ред на Европейския съюз, за да могат компетентните европейски институции, съвместно с държавите-членки и социалните партньори, да търсят решения на този значителен, трагичен и, за съжаление, все по-задълбочаващ се проблем.

3.1

Земеделието е съвкупност от икономически дейности, които променят естествената среда с цел отглеждане на растения и животни (1). За тази цел, в зависимост от продукта, начина на производство и нивото на благоденствие, се използват многобройни и разнообразни техники: от прости инструменти до мощни машини, които във все по-голяма степен заместват човешкия труд.

3.2

Земеделският сектор е важен сектор на европейската икономика. В Европейския съюз се обработват повече от 160 милиона хектара земеделска земя и 11 милиона стопанства осигуряват работа за общо 15 милиона лица. И докато в повечето случаи в тях работят самите земеделски стопани и членовете на техните семейства, приблизително един милион стопанства осигуряват работа за общо 6,5 милиона работници. От тях 4,5 милиона са сезонни работници, като неопределен брой от тях работят извън своите страни на произход (2). Много от тези сезонни работници произхождат от Полша, България и Румъния.

3.3

Земеделието може да бъде разделено на няколко дейности — животновъдство (производство на животинска продукция) и аквакултури (производство на риби), градинарство (производство в по-малък мащаб на култури с кратък цикъл като зеленчуци, декоративни растения, плодове, гъби) и отглеждането на култури, което се отличава от градинарството по това, че растениевъдството се извършва в по-голям мащаб и изисква по-малко работна сила. Лесовъдството с търговски цели не навсякъде в Европейския съюз се счита за подсектор на селското стопанство, а в много страни се разглежда като отделен сектор.

3.4

Земеделието не произвежда само храни — то все повече се насочва към производството и на други стоки като цветя, кожи с косъм, гладки кожи, биогорива (биодизел, етанол, газ, бързорастящи дървета), ензими, влакна, и др.

3.5

Според данните, както на Международната организация на труда (3), така и на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (4) земеделието е един от най-опасните сектори за работниците. Общият брой на трудови злополуки годишно е 335 000 и повече от половината от тях — 170 000 са в земеделския сектор.

4.1

Поради многобройните правни усложнения, с които се сблъсква Европейският съюз, не е възможно да се даде еднозначно определение на понятието „неофициална трудова заетост“. Практики, смятани за съвсем нормални в една държава-членка (в случаите, когато дадена област не е регламентирана и няма задължителни разпоредби), в друга държава-членка се считат за странни, дори за нарушение на действащото законодателство или действащата нормативна уредба.

4.2

Националните определения на понятието „неофициална трудова заетост“ се различават в различните държави-членки. Става въпрос за дейности, които не се отчитат от официалната икономическа статистика. И за тях съществуват статистически данни, но тези данни често идват от един и същи източник, не винаги подлежат на проверка и следователно не винаги са надеждни. Съществуването на това явление в широки мащаби обаче не подлежи на съмнение.

4.3

На практика всички национални определения на понятието „неофициална трудова заетост“ поставят акцента върху неспазването на данъчните задължения. Неспазването на задълженията, свързани със социалното осигуряване, също се съдържа в почти всички определения. Изненадващо, в националните определения на „неофициалната трудова заетост“ почти никога не се споменава неспазването на други задължения, свързани с трудовото законодателство (условия на труд, работно време, колективни трудови договори с общ задължителен характер).

4.4

Неофициалната трудова заетост се практикува от нерегистрирани работници. Тези работници не винаги са имигранти без разрешителни за работа и/или престой. Неофициално работят и лица, които притежават необходимите документи или не се нуждаят от тях, тъй като имат статут на законно пребиваващи в страната, където е извършено деянието. Работниците, които не притежават редовни документи, са по-уязвими и следователно по-лесно стават жертва на експлоатация в сравнение с тези, притежаващи документи. От друга страна, последната група също така има достъп до официалния сектор, докато работниците без редовни документи нямат такъв.

4.5

Наред с класическата форма на наемен труд, съществуват също и „самостоятелно заети лица без нает персонал“. Тези „самостоятелно заети лица“ се разглеждат като предприемачи и техните работодатели не са длъжни да плащат за тях данък върху доходите или социални осигуровки. Тези плащания са задължение на самите тях.

4.6

За разлика от другите работници, самостоятелно заети лица без нает персонал не са защитени от трудовото законодателство. Разпоредбите относно минималното заплащане, максимално допустимия брой работни часове в рамките на една работна седмица и здравословните и безопасни условия на труд не се отнасят за тях. Като се има предвид големият риск от трудови злополуки (виж параграф 3.5), тази ситуация е недопустима. Тези самостоятелно заети лица имат право да работят според заплащането и при условията, за които сами са се договорили със своите работодатели.

4.7

Първоначално самостоятелно заетите лица бяха компетентни професионалисти, специализирани в някои специфични професии. Обикновено в продължение на дълги години те са полагали усилия, за да се превърнат в квалифицирани и опитни професионалисти и да могат да развиват самостоятелна дейност.

4.8

В днешно време, поради възлагането на дейности на външни изпълнители и все по-честата практика за ползване на услуги на подизпълнители, след като са извършени второстепенните дейности, на подизпълнители се възлага много повече от тясно специализирана работа. Достатъчно е едно ядро от постоянни сътрудници със солидни знания в дадената област, тъй като изпълнението на най-лесните задачи все повече е обект на външно изпълнение и подизпълнение. Търсенето на този тип работа е задоволено от значителен брой нови самостоятелно заети лица, които се появяват на пазара на труда. Основната специализация на много от новите самостоятелно заети лица е най-вече неквалифицираният евтин труд.

4.9

На практика, става въпрос за форма на фиктивна самостоятелна заетост, използвана най-вече в края на 80-те години на миналия век за износ на безработица от Ирландия и Обединеното кралство. Преди това в британското законодателство съществуваха редица гаранции, позволяващи да се провери дали самостоятелно заетите лица наистина отговарят на определени условия. В частност, те трябваше да бъдат опитни експерти в дадена професия. Тогавашното британско правителство премахна тези критерии за селекция и по този начин позволи изведнъж на много повече хора да се регистрират като самостоятелно заети лица без да спазват трудовото законодателство действащо в държавите-членки от Континента (5).

4.10

Впрочем, днес този феномен не е привилегия на англосаксонските страни. В тази връзка, говорителят на полското правителство на конференция относно свободното движение на работници заяви, че правителството призова търсещите работа да се обявят за самостоятелно заети лица (6). Това им позволява да избегнат всички ограничения, които са в сила в другите държави-членки, доколкото такива ограничения все още съществуват, и да работят навсякъде. По този начин, статутът на самостоятелно заето лице се използва редовно и умишлено като изкуствено създаден повод, който позволява да се заобикалят законно установените схеми или да се нарушават условията на труд чрез създаване на верига от подизпълнители. Сключването на договори с невярно съдържание с тези фиктивни самостоятелно заети лица, често предлагано от посредническите агенции, позволява също така да се избегне всякаква отговорност, що се отнася до спазването на задълженията в областта на данъчното облагане на доходи от трудови правоотношения и в областта на социалната сигурност.

4.11

Този феномен също така съществува в особен размер в строителството, сектор, който е обект на повече изследвания от земеделието. Приликите между двата сектора са много. В тях действат три общи основни рискови фактора, които характеризират необявената заетост: трудът е интензивен, временен и се полага главно от чужденци. Социалните партньори от строителството междувременно идентифицираха заплахата и поискаха от Европейската комисия средства за извършване на проучване относно (фиктивната) самостоятелна заетост в 18 държави-членки. Комисията одобри това искане и проучването ще бъде предмет на обществена поръчка на европейско ниво преди края на годината.

4.12

Като се има предвид, че все още няма европейска правна рамка относно трудовото правоотношение, полето е свободно за съмнителна търговия с евтина работна ръка. Това положение води до сериозни отрицателни последствия на европейско ниво. Европейската комисия в своя „Доклад относно функционирането на преходните разпоредби на Договора за присъединяване от 2003 г.“ стига до същото заключение. В него тя отбелязва, че „ограниченията са насърчили гражданите от ЕС-8 да търсят други начини за осъществяване на икономическа дейност в ЕС-15, което обяснява необичайно големия приток на командировани работници и на работници, представящи се за самостоятелно заети лица“ (7).

4.13

В същия доклад Комисията отбелязва, че „като признават, че миграционните потоци от държавите-членки от ЕС-8 към държавите от ЕС-15 са били незначителни, социалните партньори специално подчертават необходимостта да не се допуска отслабване на социалната закрила на работниците и „социален дъмпинг“. Те също така обръщат внимание върху факта, че ограниченията пред законосъобразните трудови правоотношения наистина водят до увеличаване на необявената заетост, фиктивна самостоятелна заетост, фиктивното предоставяне на услуги и на работата, прикрита под формата на подизпълнение“. По-нататък в доклада Комисията внася корекции в твърдението, според което миграционните потоци са незначителни, като отбелязва, че „миграционните потоци в разширения Европейски съюз могат да бъдат по-значителни отколкото сочат представените в доклада данни, тъй като официалната статистика не отчита напълно необявената заетост“. От друга страна, Комисията прави обща констатация, че ограниченията върху достъпа до пазара на труда могат да доведат до по-широко използване на недекларирания труд.

4.14

Например, в градинарството в Нидерландия, земеделския сектор, в който са заети най-много работници, през 1992 г. са работили 54 200 лица в еквивалент на пълна заетост. Близо 87 % от работниците са били наети по трудов договор, а 13 % са били свързани с предприятието по друг начин (работа по заместване, с временен договори или фиктивна самостоятелна заетост). През 2005 г., в сектора са работили 59 000 работници в еквивалент на пълна заетост, като 61 % от тях са били наети по трудов договор, а близо 39 % са били свързани с предприятията по друг начин. Следва да се отбележи, че тези данни се отнасят само до официалната икономика. Броят на работещите неофициално в този сектор през пролетта на 2007 г. се оценява на 40 000 души в еквивалент на пълна заетост (8). Все пак, изглежда, че броят на неофициалната трудова заетост в градинарството постоянно намалява след премахването на ограничителните мерки за гражданите на държавите-членки, присъединили се през 2004 г.

5.1

През последните години стана ясно, че налагането на ограничения върху достъпа до пазара на труда често има обратен ефект. На практика то може да доведе до заобикаляне на законовите разпоредби относно условията на труд. До 31 декември 2008 г., на българите и румънците, търсещи работа, няма да бъдат налагани никакви ограничения в Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Чехия, Швеция, Финландия, Кипър и Словения. Те обаче ще трябва да се регистрират във Финландия, Кипър и Словения. В останалите 15 държави-членки ще им бъдат наложени ограничения (9). Що се отнася до търсещите работа от 10-те държави-членки, приети през 2004 г., все още са в сила някои ограничения. Все пак, те се отнасят само до определен брой страни и имат по-ограничен обхват от тези, отнасящи се до българските и румънските работници (10).

5.2

Миграцията на работна сила в Европейския съюз има икономически характер. Тя е следствие от свободното движение на хора в един съюз, в който се наблюдават големи разлики в жизнения стандарт в различните държави-членки. Високата безработица в много от новите държави-членки и търсенето на евтина и нискоквалифицирана работна сила в 15-те по-стари държави-членки пораждат постоянен приток от търсещи работа.

5.3

Много от тях намират работа в земеделския сектор поради неговия сезонен характер: в момента на прибиране на реколтата търсенето на допълнителна временна работна сила е много голямо. В този сектор и рисковете от социален дъмпинг са по-големи отколкото в другите сектори, в частност поради факта, че в много държави-членки в земеделския сектор не се сключват колективни трудови договори, а там, където такива договори все пак съществуват, те не са обявени като общо задължаващи.

5.4

Сезонната трудова заетост представлява структурен елемент от европейското земеделие. Без притока на гъвкава работна сила не е възможно устойчиво и ефективно земеделско производство. Значителна част от сезонната работа в земеделския сектор се извършва от работници мигранти. В някои случаи възникват проблеми, които застрашават социалното сближаване.

5.5

Работниците мигранти, които работят активно в официалната икономика, поначало представляват по-голям интерес от финансова гледна точка в сравнение със законно пребиваващите работници, тъй като работодателят не е длъжен да плаща за тях някои осигуровки, в частност осигуровките в секторните фондове за обучение и в пенсионните фондове. Мигрантите, произхождащи от 10-те страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. и за които все още са в сила ограничения на пазара на труда в някои стари държави-членки, често работят по един полуофициален начин и това им позволява да не обявяват пред данъчната администрация точния брой изработени часове. Работниците мигранти от България и Румъния, за които са в сила още по-сериозни ограничения, като правило са много добре представени в неофициалния сектор. В този сектор не им се заплащат всички изработени часове, почасовото им възнаграждение е твърде ниско, а договорите с невярно съдържание, които са подписали, ги принуждават да работят като (фиктивни) самостоятелно заети лица.

5.6

МОТ е посветила няколко конвенции на разглежданата в настоящето становище проблематика. Става въпрос за следните конвенции: № 97 (Миграция за работа, 1949 г.), № 143 (Работници мигранти — допълнителни разпоредби, 1975 г.), № 181 (Частни посреднически агенции, 1997 г.) и № 184 (Сигурност и здраве в земеделието, 2001 г.). Конвенции № 97 и № 181 не са ратифицирани от 17 от 27-те държави-членки на ЕС. Конвенции № 143 и № 184 не са ратифицирани съответно от 22 и 24 държави-членки. Нито една от 27-те държави-членки на Съюза не е ратифицирала и четирите конвенции (11). Също така, през 2006 г. МОТ ратифицира препоръка относно трудовото правоотношение (12). Основна цел на тази препоръка е да подобри законодателството на национално ниво във всички страни, за да се установи ясно разграничение между самостоятелно заети лица и работници. Това разграничение е необходимо, за да се сложи край на растящ брой измамни практики, целящи да прикрият факта, че заетите лица са работници на трудов договор, представяйки ги за самостоятелно заети лица (13).

6.1

Би следвало да се възприеме принципът работниците мигранти във всяко едно отношение да бъдат третирани наравно със законно пребиваващите работници. За еднакво положен труд се полага равно възнаграждение и следва да се създадат по-добри условия за достъп до системата за социално осигуряване. Така ще бъде защитен не само социалният интерес на работниците, но и икономическият интерес на работодателите (справедливи за всички условия за конкуренция), а също и финансовият интерес на държавите-членки (в областта на данъчното облагане). Този принцип далеч не се прилага навсякъде. След премахването на ограничителните мерки, отнасящи се за гражданите от държавите-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., социалните партньори в Нидерландия изразиха желанието си да сътрудничат от 1 май 2007 г. в контрола на спазването на социалното и трудовото законодателство и разпоредби. Правителството обеща да разработи съпътстваща политика. До днес няма никакви конкретни резултати.

6.2

Изготвено е предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, в което са предвидени санкции срещу работодателите, които наемат незаконно пребиваващи граждани на трети страни (14). В него са предвидени хармонизирани санкции срещу работодателите, хармонизирани превантивни мерки, дадено е определение на добрите практики при прилагането на санкциите срещу работодателите и е предвиден обмен на добри практики между държавите-членки.

6.3

Това предложение е направено поради значителния брой незаконно пребиваващи в ЕС граждани на трети страни — между 4,5 и 8 милиона според оценките. Този факт е в основата на неофициалната трудова заетост. Земеделието, наред със строителството, хотелиерството, ресторантьорството и услугите по почистването, е един от четирите най-засегнати сектори. В предложението за директива Европейският парламент и Съветът стигат до заключението, че този вид незаконна заетост, „както и недекларираната заетост, извършвана от граждани на ЕС, води до загуби на публични финанси, може да окаже натиск върху размера на трудовото възнаграждение и условията на труд, може да наруши конкуренцията между фирмите и означава, че недекларираните работници няма да се възползват от правата на здравното осигуряване и пенсионните права“.

6.4

В своя доклад относно функционирането на преходните разпоредби на Договора за присъединяване от 2003 г. (в периода от 1 май 2003 г. до 30 април 2006 г.) европейските социални партньори отбелязват, че „ограниченията за създаване на законосъобразни трудови правоотношения на практика водят до широко разпространение на недекларирания труд, фиктивна самостоятелна заетост, фиктивно предоставяне на услуги и до възлагане на работа на лица, които се представят за подизпълнители“. Предвид тази констатация е целесъобразно да се премахнат ограниченията, засягащи работниците от дванайсетте държави-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г., за да бъдат условията справедливи за всички. Повечето социални партньори в Европа подкрепят тази идея при условие, че бъдат взети конкретни мерки на ниво Общност, на национално ниво, а също и на тяхното собствено ниво за гарантиране на справедливото отношение към работниците мигранти.

6.5

ЕИСК призовава, докато съществуват ограничения за мигрантите от новите държави-членки, санкциите срещу работодателите, наемащи незаконно пребиваващи от трети страни, да се прилагат и по отношение на работодателите, наемащи незаконно пребиваващи лица от страни на Европейския съюз, за които ограниченията остават в сила. Освен това Комитетът смята, че е изключително важно ЕС да следи внимателно не само за транспонирането на директивата във всички държави-членки, но и за нейното ефективно прилагане.

6.6

От друга страна, тази директива позволява да се действа по отношение на големите разлики между държавите-членки, що се отнася до качеството и честотата на проверките и значимостта на наказанието. Така например в Нидерландия, максималният размер на глобата за работодатели, наемащи нелегални работници, е 6 700 евро на работник. В Белгия максималната глоба е 20 000 евро, а в Люксембург — 50 000 евро. Въпреки това, в някои държави-членки не са предвидени никакви санкции за работодателите, които наемат нелегални работници.

6.7

Обменът на добри практики представлява основен етап от този процес, който трябва да доведе до укрепване на социалното сближаване. По време на изслушването, което се проведе в гр. Пловдив (15), някои от тези добри практики бяха споменати, и по-специално следните:

6.8

Ситуациите, споменати в тези няколко примера, обаче, не могат да се сравнят с положението на българските и румънските работници, които търсят работа в страните от ЕС-15. Работещите в Burgenland унгарски работници се прибират в домовете си всяка вечер, докато българските и румънските работници живеят далеч от семействата си месеци наред. В някои от представените ситуации има злоупотреби, но в много по-малка степен. Формите на злоупотреба в тези случаи са напълно откриваеми и лесни за санкциониране ако съществуващите мерки се прилагат по проактивен начин. Въпреки това, общото впечатление е, че условията на труд в областта Burgerland са социално приемливи.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/25

1.1

Съобщението на Комисията „Заетостта в селските райони: да попълним дефицита на работни места“ (1) постави основата за дебат относно заетостта в селското стопанство като важен фактор за създаване и запазване на работни места в селските райони.

1.2

Преструктурирането на селското стопанство продължава. Това ще засегне стотици хиляди работници в селското стопанство, които ще загубят работните си места или чиито условия на живот ще се изменят. Впрочем в съобщението почти не е разгледана съществена част от заетостта в селското стопанство, а именно тази на наемните, сезонните работници и на работниците мигранти.

1.3

Това дава повод за съжаление, като се имат предвид усилията, направени от Комисията във връзка с Европейската година на мобилността на трудещите се през 2006 г. Всяка година около 4 милиона сезонни работници и работници на непълно работно време, включително 2 милиона работници мигранти, свидетелстват за голямата мобилност и гъвкавост в селскостопанския сектор.

1.4

Сезонната заетост, по-специално в производството на плодове и зеленчуци, е структурен елемент в селското стопанство и без нея не може да има ефективно и устойчиво управление на селското стопанство. Тъй като нуждите от сезонна работна ръка често не могат да бъдат покрити с местна работна сила, работниците мигранти също дават своя принос за развитието на селското стопанство в Европа.

1.5

Производството на здравословни храни е в основата на живота ни. Това включва също така справедливо заплащане.

1.6

Въпреки високата безработица в много европейски региони се търси допълнителна сезонна работна ръка от Белорусия, Украйна и други държави. Развитието на пазара на труда в ЕС следва да бъде социално устойчиво, т.е. всеки да има възможността да удовлетвори основните си потребности чрез работа. Тези възможности се ограничават от допълнителната евтина работна ръка от страни извън ЕС.

1.7

Поставените от Европейския съюз цели за растеж са постижими само чрез справедлива конкуренция. Заетите в селското стопанство трябва да са равнопоставени във всяко отношение независимо от техния произход.

1.8

Пазарът на труда в селското стопанство се характеризира с голяма мобилност. Това съответства на целите на Комисията. Независимо от това мобилната работна ръка не би следвало да бъде в неблагоприятно положение. Ето защо социалното включване би трябвало да следва непосредствено политическата и стопанска интеграция. ЕИСК смята, че в краткосрочен план са необходими следните действия:

1.9

В европейското селско стопанство липсва прозрачност по отношение на обхвата на заетостта и социалните стандарти. Това води до нарушаване на конкуренцията.

2.1.1

Състоянието на селскостопанския труд е било често предмет на становища на ЕИСК. Дебатът относно работниците мигранти и сезонните работници придобива все по-голямо значение както на европейско ниво, така и сред много държави-членки. В редица области и действия се ангажират междувременно трите основни заинтересовани страни: представителите на работодателите, на профсъюзите, както и политическите, съответно административни представители в тази област. Някои примери в това отношение:

2.1.2

Многократно се отправя искането за създаване на обсерватория на работниците мигранти и на сезонните работници — засега без резултат. Именно събирането и представянето на разбираеми данни относно заетостта в селското стопанство и оценяването им са важна основа за подобряване на положението на работниците.

2.2.1

Една от причините за колебливото обсъждане на темата за сезонната селскостопанска работа е липсата на прозрачност и недостатъчното представяне на реалното положение. Все още няма ясни и подробни цифри за мащаба на сезонната селскостопанска работа.

2.2.2

В Европейския съюз броят на заетите на пълно работно време в селското стопанство възлиза на около 2 милиона души. Приблизително 4 милиона са в положение на несигурна заетост. Някои от тях работят на непълно работно време, други са със сезонна заетост за период от няколко дни до 8 месеца годишно. Голяма част от тези сезонни работници са работници мигранти, които не работят по местоживеенето си. Често те трябва да пътуват до работното си място, пресичайки границата.

2.2.3

При анализа на данните относно заетостта е необходимо да се изяснят използваните разграничителни критерии, например за големина на предприятието, принадлежност към браншове и сектори, особено за разграничаване по отношение на градинарството и селското стопанство, насочено към услугите.

3.1

Неотложният характер на становището се дължи на различни причини:

4.1

Трудът на работниците мигранти е свързан основно с различията в жизнените стандарти на европейските региони. Миграцията на работна ръка в дългосрочна перспектива води, от своя страна, до недостиг на квалифицирани специалисти в страните на произход. В тези региони се правят опити недостигът на работна ръка да бъде преодолян не чрез повишаване на дохода, чрез повишаване на нивото на образованието, а чрез наемане на работна ръка от още по-бедни региони, занапред все повече извън Европейския съюз.

4.2

При това една от причините за недостига на работна ръка са периодично тежките и необичайни условия на труд в сектора. Работниците мигранти следват в поведението си пазара. В свободния пазар на труда те мигрират там, където за тях има най-добри условия.

4.3

Трудът на работниците мигранти е свързан с постоянно възникващи проблеми:

5.1.1

ЕИСК приветства усилията на Комисията за по-голяма заетост в селските райони. Те включват по-нататъшни усилия за насърчаване на прозрачността относно заетостта в селското стопанство. Към тях спада и натрупването на статистически данни за състоянието на заетостта, както и предоставянето на обстойна информация на работниците относно условията на труд и живот в съответните държави.

5.1.2

Досега селскостопанската политика беше насочена предимно към качествените и количествените аспекти на продуктите, докато до голяма степен организацията на работата на работниците не бе вземана предвид.

5.1.3

Целите на Лисабонската стратегия и на стратегията от Гьотеборг трябва още повече да се конкретизират. Наред с икономическото и екологичното измерение трябва да се отдели особено внимание и на социалното измерение за по-нататъшното развитие на устойчиво селско стопанство.

5.1.4

Най-неотложната цел на всички заинтересовани страни трябва да бъде премахването на неравновесието на европейския пазар на труда. Това не може да се постигне чрез осигуряването на повече евтина работна ръка в Европа от все по-отдалечени региони. Развитието на социална общност в Европа е част от европейския модел. В него няма място за гета от работници мигранти с лоши жилищни и жизнени условия без културно и социално приобщаване към местния живот.

5.1.5

По-нататъшните проучвания в тази област и произтичащите от тях решения на проблемите следва в по-голяма степен да вземат предвид въпросите, свързани с пола.

5.1.6

Необходимите условия все още не съществуват! Всички заинтересовани страни се приканват да дадат своя принос.

5.1.7

Работниците мигранти трябва да бъдат равнопоставени с местните. В рамките на възможностите си Комисията трябва да даде своя принос към този процес. Първа стъпка в тази насока е определянето на минимален стандарт. Този минимален стандарт изгражда една добра основа за широко обсъждане на качеството на труда.

5.2.1

ЕИСК приветства усилията на социалните партньори за насърчаване в социалния диалог на развитието на професионалното обучение в селскостопанския сектор и особено на взаимното признаване на професионалната квалификация от упълномощените от държавите-членки инстанции. Европейският паспорт „Agripass“ (справочник на професиите в селското стопанство), който е в процес на създаване, има за цел да улесни мобилността на селскостопанските работници в европейския единен пазар. Този „agripass“ не би следвало да се превърне в инструмент за дискриминация на работниците, които не го притежават, а единствено да насърчава придобиването на това доказателство за професионална квалификация.

5.2.2

Едновременно с това прозрачността в професионалната квалификация може също така да подобри мобилността и възможностите на работниците да работят и да се установят в други държави. ЕИСК приветства инициативите на Комисията за поддържане на социалните партньори с въвеждането на „agripass“.

5.2.3

Би следвало социалните партньори съвместно с Европейската комисия и правителствата на съответните държави-членки да изготвят и приложат мерки за борба с нелегалната заетост.

5.3.1

Социалното осигуряване на сезонно заетите представлява особен интерес. Работниците, заети на сезонна работа в течение на няколко години, не трябва да бъдат поставени в неравностойно положение в сравнение с другите работници по отношение на социалното осигуряване. Това включва по-специално:

5.3.2

На работниците би следвало да се предоставя информация на майчиния им език относно законите, споразуменията и практиките по отношение например на възнагражденията и заплатите, организацията, социалното осигуряване, данъчното облагане, както и разпоредбите за безопасност на труда. Същевременно ЕС следва да съблюдава ролята на социалните партньори и да не изготвя правни разпоредби в области, които подлежат на колективно трудово договаряне.

5.4.1

Работниците мигранти имат правото на достойно жилище в страната на местоназначение. Следва да се развие рамка на европейско ниво, в която да се определят основните стандарти за жилища на работниците мигранти.

5.5.1

Комитетът подкрепя от години устойчивото стопанисване в редица свои становища. Устойчивото стопанисване има не само екологично измерение, но то включва също така свързани с предприятията и социални аспекти. Една недържавна, доброволна система на сертифициране на „справедлива сезонна работа“ би могла да придаде на конкуренцията по-лоялен характер. Критериите за доброволно сертифициране биха могли да бъдат следните:

Сертифицирането трябва:

5.6.1

В селското стопанство в Европа има редица интересни инициативи и проекти за подобряване на мобилността в селското стопанство и за подобряване на положението на сезонните работници. ЕИСК насърчава Комисията да предприеме мерки за оценяване и разпространяване на добрите практики.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/29

1.1

Националните съвети за устойчиво развитие (НСУР) могат да бъдат силен и влиятелен фактор за устойчивото развитие, тъй като могат да осигуряват независими становища и да подпомагат диалога с гражданското общество и заинтересованите страни относно устойчивото развитие.

1.2

Ако разгледаме НСУР в целия ЕС, ще видим разнообразна картина. Докато някои държави-членки нямат създадени съвети или създадените все още не са действащи, тези, които вече функционират, варират значително по отношение на правомощията, състава, независимостта, ресурсите и въздействието от тяхната работа.

1.3

Като взема предвид положителния опит, наблюдаван в държавите-членки със „силни“ НСУР, ЕИСК призовава всички държави-членки да укрепват националните съвети за устойчиво развитие или да създадат работещи и ефективни съвети там, където те още не съществуват.

1.4

ЕИСК препоръчва НСУР да:

2.1

Устойчиво развитие означава задоволяване на потребностите на настоящото поколение, без да бъде застрашавана възможността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. Това е една от основните цели на ЕС, които управляват политиката и дейността му. Тя се основава на принципите на демокрацията, равенството между половете, солидарността, принципа на правовата държава и зачитането на основните права, включително правото на свобода и равни възможности за всички.

2.2

След конференцията на Организацията на обединените нации в Рио де Жанейро през 1992 г. устойчивото развитие получи признание като област, изискваща отделна политика в глобален мащаб. Идеята за консултативни структури, като НСУР например, също води началото си от конференцията в Рио де Жанейро. В програмата „Дневен ред 21“ — също резултат от Рио де Жанейро — е записано, че „национална стратегия за устойчиво развитие следва да бъде разработвана чрез възможно най-широко участие“. И накрая, в препоръките от Йоханесбург от 2002 г. отново се призовава за създаване на съвети за устойчиво развитие.

2.3

Първата стратегия за устойчиво развитие в рамките на ЕС бе приета в Гьотеборг през 2001 г. С цел да се създаде стратегия с по-широк обхват и ефективност, през 2004 г. Комисията започна процес на преразглеждане, а през м. юни 2006 г. Съветът прие обновената Стратегия за устойчиво развитие за разширена Европа (1). Обновената стратегия се стреми да реализира дългосрочния ангажимент на Европа за постигане целите на устойчивото развитие.

2.4

В резултат на препоръките на ООН, а по-късно и на ЕС, през 90-те години в редица страни започнаха да се създават институции, известни като НСУР, чиято основна цел беше да следят за ефективното изпълнение на „Дневен ред 21“ и практическото приложение на принципите на устойчивото развитие. Някои правителства създадоха междуминистерски координационни структури (например унгарската Комисия за устойчиво развитие от 1993 г.), някои избраха смесени структури като финландската Национална комисия за устойчиво развитие (1993 г.), а други създадоха съвети с участието на представители на гражданското общество като Белгийския национален съвет (1993 г.) и Кръглата маса за устойчиво развитие на Обединеното кралство (1994 г.). Включиха се и други страни, като някои от създадените на ранен етап организации бяха реорганизирани, а други преустановиха дейността си.

2.5

В обновената Стратегия на ЕС се казва следното: „Държавите-членки следва да обмислят укрепването, или там, където те още не съществуват, създаването на национални консултативни съвети за устойчиво развитие с участието на редица заинтересовани страни, за да стимулират обсъждането на основата на предварителна информация, да подпомогнат подготовката на Национални стратегии за устойчиво развитие и/или да допринесат за прегледите на напредъка по тях на национално ниво и на ниво ЕС. Националните съвети за устойчиво развитие имат за задача да стимулират участието на гражданското общество в дейностите, насочени към устойчиво развитие и да допринесат за по-добрата връзка между различните политики и нива на политики, като използват мрежата на Европейските консултативни съвети по околна среда и устойчиво развитие (EEAC).“

2.6

В настоящия момент в редица държави-членки има официално създадени НСУР. Като следствие от различната им предистория, НСУР варират по форма и структура в отделните държави-членки на ЕС. В 24 държави-членки съвет за устойчиво развитие или за политика в областта на околната среда съществува под някаква форма; в осем от тях има съвети за устойчиво развитие като такива, други шест са създали съвети по околната среда, в чийто състав влизат заинтересовани страни или експерти, работещи и в областта на устойчивото развитие. В други страни съществуват правителствени координационни структури, наречени съвети — някои с участието на представители на гражданското общество. Някои от тези структури не са действащи. В няколко страни, където регионите имат значителни правомощия, освен националните бяха учредени и регионални съвети. Бързото нарастване на броя на НСУР показва, че те имат потенциал и биха могли да бъдат източник на добавена стойност в процеса на разработване на дадена политика и в широкия обществен дебат.

2.7

Настоящото становище има за цел да проучи ролята на НСУР, техните правомощия, състав, ресурси, методи на работа и, преди всичко, степента, в която те привличат за участие гражданското общество. В определена степен становището цели също така да разгледа ефективността на НСУР, като се има предвид, че подобна оценка винаги е отчасти субективна. Оценката се базира по-специално на проучвания на мрежата на EEAC (2), на резултатите от въпросник, изпратен от ЕИСК до няколко ключови национални организации и НСУР, а също така и до редица организации на гражданското общество. Допълнително бяха проведени поредица разговори с НСУР, както и с представители на гражданското общество.

3.1

Прегледът на НСУР показва изключително разнообразна картина:

3.2

Могат да бъдат откроени четири главни задачи на НСУР:

3.2.1

Тези четири задачи не се изпълняват от съветите във всички държави-членки. Правомощията на някои от тях са много по-ограничени, докато други, въпреки че са били натоварени с горепосочените задачи, ги изпълняват само отчасти или изобщо не ги изпълняват. В подкрепа на това твърдение трябва да се посочи, че някои съвети заседават много рядко (2-3 пъти в годината). Други провеждат срещи по-често и са създали допълнителни работни групи (работните групи, създадени като екипи по отделни проекти изглеждат особено ефективни в сравнение със статичните групи по определена тема). В някои държави-членки съветите имат възможност да представят становища на ранен етап от изготвянето на националните стратегии за УР, докато в други те не биват консултирани или това става на твърде късен етап. Годишният брой на изготвените доклади варира между нула и над десет. Добре функциониращите съвети се срещат редовно със заинтересованите страни и организират обществени прояви или експертни срещи на редовни интервали.

3.3

Размерът и съставът на НСУР е различен в отделните държави-членки; броят на членовете им варира от 15 в Германия до 78, 81 и 90 съответно в Белгия, Финландия и Франция. В повечето от тях влизат представители на гражданското общество (бизнес, профсъюзи, НПО и научноизследователски институти). В други са включени и представители на различни държавни ведомства. В някои случаи правителствената координационна структура се нарича „съвет“ и може да включва малък брой заинтересовани страни. Често са представени и регионалните и местните власти. Редица представители на гражданското общество в отделни държави изразиха недоволство от недостатъчната степен на участие на гражданското общество в съветите на техните страни и в процесите, свързани с УР като цяло.

3.4

Като се има предвид, че съветите се създават и финансират от правителствата, може да се говори за определена „зависимост“ в този смисъл. С цел да завоюват авторитет пред правителствените органи и организациите на гражданското общество, съветите трябва да достигнат определена степен на независимост, но постигането на точния баланс е трудна задача. Процесът на избиране също се различава, но като цяло правителството назначава членовете на съвета въз основата на номинации от организациите на гражданското общество, представени в него. Съществува и въпросът за персонала, който работи за съвета; в редица страни персоналът идва от правителствените органи. Това може да ограничи степента на независимост на съвета. Нещо повече, председателите на някои съвети са членове на правителствата.

3.5

Разликите в ресурсите на отделните съвети са значителни, както по отношение на човешките ресурси, така и по отношение на наличния бюджет. В някои страни, където секретариатът се намира в министерство, съветът разполага само с един администратор, който често не работи на пълен работен ден за него. Личният състав като цяло варира от по-малко от 1 до около 20. Най-големият по численост на секретариата съвет е този на Обединеното кралство с 58 служители. Не всички съвети имат собствен бюджет. Бюджетите варират от по-малко от 0,1 до около 1 млн. евро, с изключение на този на Обединеното кралство, който възлиза на 5,5 млн.

3.6

Оценката на въздействието от работата на съветите, естествено, не е лесна задача, но въз основа на получената информация могат да бъдат направени няколко извода. Така например, може да се отбележи, че в някои страни, където съветите имат широки правомощия, редица от техните препоръки бяха включени в правителствената политика, по-специално в частта за националната стратегия за УР. Някои съвети имат установени канали за комуникация с министри и отдели в правителствата и биват консултирани редовно при изработването на политиката в дадена област. Други биват държани на разстояние. Може да се отбележи също така, че някои съвети са достигнали до голям брой заинтересовани страни и до по-широката общественост по пътя на привличането на голям брой участници в организираните от тях прояви, което им позволява да осигурят силно участие на гражданското общество в процесите на УР.

3.7

НСУР могат да бъдат силен и влиятелен фактор в устойчивото развитие. Те могат да дават независими мнения и разнообразна информация; в състояние са да насърчават диалога с гражданското общество и заинтересованите страни; могат да играят важна роля в проследяването на напредъка към по-дългосрочните цели на устойчивото развитие и да служат като коректив и катализатор на процеса, когато има изоставане.

3.8

Докато някои държави-членки нямат създадени съвети или създадените все още не са действащи, тези от тях, които вече функционират, варират значително по отношение на правомощия, състав, независимост, ресурси и въздействие от тяхната работа. Това е следствие от различни фактори: големината и политическата организация на държавата, ролята, отредена на политиката за устойчиво развитие от правителството, наличието на традиция на участие на гражданското общество, съществуването на други органи, чиито правомощия частично се припокриват с тези на съветите, добрата воля на правителството да приеме съвет от друга структура и т.н.

3.9

Потенциалът на НСУР не се използва пълноценно във всички държави-членки. В някои създаването на съвет е по-скоро „фасада“, отколкото стремеж да се осигури действителен принос от страна на гражданското общество. Въпреки това, има редица държави с добре функциониращи съвети, които изпълняват ролята си и имат реално въздействие върху процесите.

3.10

Повечето съвети не изглежда да разполагат с достатъчно ресурси за изпълнение на всички поставени задачи. Събирането на доказателства, анализът на политиките и тяхното въздействие, организирането на заседания на съветите и ангажирането на обществеността в процесите, добре обоснованите и авторитетни доклади и активното им популяризиране сред правителството и извън него изискват значителни инвестиции в човешки ресурси и средства.

3.11

В някои държави-членки ролята на правителството изглежда много силна, например по отношение на назначаването на членове на съвета, определянето на броя на правителствените представители, както и на персонала, който да бъде ангажиран в него. В този случай съществува опасност гледната точка на правителството да се превърне в определяща за работата на съвета, което намалява вероятността съветът да играе значителна роля при подпомагането на правителството да премине от разглеждане на краткосрочните политически перспективи към отчитане на по-дългосрочни цели в рамките на устойчивото развитие.

3.12

НСУР разполагат със смесен опит от популяризирането на включването на гражданското общество в обсъждането на въпросите на устойчивото развитие. По отношение на установяването на добри практики в тази област съветите в цяла Европа могат да научат много един от друг.

3.13

Редица въпроси на устойчивото развитие влизат в компетенциите както на Европейския съюз, така и на държавите-членки. Повечето съвети обаче разполагат с ограничен капацитет, за да могат да се съсредоточат върху европейските аспекти или да упражнят някакво влияние в Брюксел. Този проблем беше отчасти решен със създаването на мрежата на EEAC, която се превръща във все по-значителен фактор за устойчивото развитие на Европа.

4.1

Като взема предвид положителния опит на държавите-членки със „силни“ НСУР, ЕИСК призовава всички държави-членки да укрепват своите съвети или съответно да създадат силни съвети там, където те все още не съществуват.

4.2

Съставът, правомощията и функциите на съответните НСУР в отделните страни ще се различават, в зависимост от местните условия и политическите структури. ЕИСК препоръчва държавите-членки да отделят специално внимание на общите препоръки, представени по-долу, отнасящи се до основните аспекти на съветите.

4.2.1

Членство: НСУР се ползват с по-голям авторитет и доверие, ако включват заинтересовани страни от всички основни сфери на обществото, работещи по въпросите на устойчивото развитие. Колкото по-широка е членската база, толкова по-голяма е вероятността за намиране на решения, които да получат широка подкрепа.

4.2.2

Правомощия и визия: постигането на устойчивост в развитието изисква от хората, които вземат решения, дългосрочна перспектива и отчитане както на потребностите на бъдещите поколения и на планетата като цяло, така и на непосредствените краткосрочни политически съображения. НСУР могат да играят важна роля във формулирането на тази дългосрочна перспектива. За да могат да изпълнят тази задача пълноценно, те се нуждаят от членове с визия, авторитет и позиция в обществото, способни да отстояват независима позиция и да поставят под въпрос съществуващите политики и практики.

4.2.3

Независимост: НСУР биха могли да упражняват по-силно въздействие в посока към по-устойчиво развитие, ако притежаваха достатъчна степен на независимост спрямо правителството и способността да се заемат с трудни политически въпроси, които биха могли да представляват основа за конфликт между краткосрочните политически цели и по-дългосрочните цели на устойчивото развитие.

4.2.4

Обхват на дейност: НСУР следва да играят важна роля в разработването на ранен етап на стратегии за устойчиво развитие (и на стратегии, които са свързани с тях) и в проследяването на тяхното изпълнение. Това включва широк кръг от въпроси на устойчивостта, като например изменението на климата, енергийната и транспортната политика, биоразнообразието, развитието на селските райони, селскостопански въпроси и общото управление на икономиката по гарантиращ устойчивостта начин. НСУР могат да бъдат най-продуктивни, ако съумяват да отговарят както на правителствените заявки за проучване на определени въпроси, така и да се заемат с други области, които смятат за важни, по собствена инициатива.

4.2.5

Достъп до информация: за да работят добре, НСУР трябва да имат възможност да събират доказателства от всички подходящи източници и, по-специално, да имат пълноценен достъп до правителствената информация и становища.

4.2.6

Поощряване на ангажираността на гражданското общество по въпросите на устойчивото развитие: друга важна роля на НСУР е да повишават обществената осведоменост. Те могат да изиграят съществена роля в качеството си на помощници на съответните органи за включване на проблематиката на устойчивото развитие във формалното и неофициалното образование. Също така могат да популяризират по-широко тези въпроси чрез средствата за масова информация. Публикуването на годишни доклади относно състоянието на устойчивостта от НСУР би могло допълнително да привлече вниманието към въпроса и да насърчи обществения дебат.

4.2.7

Ресурси: ЕИСК призовава държавите-членки да осигурят достатъчно финансиране за НСУР, така че те да могат да изпълняват задачите си и да добавят стойност в процесите на обсъждане и вземане на решения по въпроси на устойчивостта.

4.2.8

Европейското участие: комитетът приканва НСУР да обединят опита си, да обменят добри практики и да поддържат активен диалог между съветите, по-специално чрез укрепване на мрежата на EEAC. Така те могат да се превърнат в силен глас на Европа за устойчиво развитие.

4.3

ЕИСК препоръчва също така на съветите да развиват способностите си за индивидуално и колективно взаимодействие с европейските институции по европейските измерения на политиката на устойчиво развитие от гледна точка на гражданското общество. ЕИСК (и по-специално Обсерваторията на устойчивото развитие) биха могли да играят полезна роля за по-силното участие на НСУР във всички въпроси на европейското устойчиво развитие. ЕИСК би могъл да включва редовно EEAC и нейните членове в обсъждания на предстоящи въпроси. Той би могъл да подкрепя сравнителни проучвания на такива теми в общоевропейски план, по-специално относно приноса и ролята на гражданското общество. В допълнение, Комитетът би могъл да привлече вниманието към добрите практики и да ги популяризира.

4.4

Комитетът подчертава, че наред с националните съвети, при обсъждането на устойчивото развитие от първостепенно значение е и участието на широката общественост. Поради това той призовава властите на национално, регионално и местно ниво да включват представители на гражданското общество във всички процеси на вземане на решения по политики, които са от особено значение за устойчивостта. Не съществуват насоки по отношение на минималните стандарти за добри практики във връзка с ангажирането на обществеността. С цел подкрепа на процеса на участие, ЕИСК препоръчва редовното оценяване спрямо определени критерии или награждаването на добрите практики. Националните съвети трябва да се погрижат да работят в тясно сътрудничество с останалите организации и институции, които се занимават с проблемите на устойчивото развитие в техните страни, по-специално с националните икономически и социални съвети.

4.5

В заключение, ЕИСК подчертава, че работата на НСУР може да бъде ползотворна само при наличие на воля от страна на правителствата да се вслушват и вземат предвид техните съвети и да предприемат конкретни действия по интегрирането на перспективата на устойчивото развитие в националната политика, което включва и осигуряване на адекватно финансиране.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/33

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението на Комисията за действия на международно и регионално ниво, насочени към възможно най-бърза промяна на настоящите неприемливи практики за разглобяване на кораби за скрап.

1.2

Понастоящем структурата на международния сектор за разглобяване на кораби за скрап включва различни практики от безопасни, добре регулирани сухи докове, до морски брегове, на които плавателните съдове се разглобяват ръчно и при минимални грижи за здравето, безопасността и околната среда. Понастоящем повечето кораби от търговския флот се разглобяват за скрап на бреговете на Южна Азия. В цял свят съществува значителен недостиг на съвместими с принципите на екологичната и социалната устойчивост съоръжения за разглобяване за скрап.

1.3

Комитетът е обезпокоен от факта, че положението ще се влоши поради рязкото нарастване на броя на корабите, които ще излязат от експлоатация през следващите няколко години, вследствие на преустановяването на използването на еднокорпусните нефтени танкери в световен мащаб, поради големия брой кораби, чието разглобяване за скрап се забавя и които се оценяват на 15 милиона тона доково тегло (1), а също и поради неотдавнашния подем в корабостроенето. Тъй като прекалено големият брой плавателни съдове, които трябва да бъдат отстранени през следващите няколко години, е отчасти резултат от действията, предприети от Международната морска организация (ММО) по инициатива на ЕС, който по този начин се грижи за опазването на своята околна среда, ЕС носи ясна отговорност, изискваща предприемането на определени действия.

1.4

Установено е, че някои корабособственици в своите оперативни разходи не предвиждат средства за безопасно разглобяване за скрап на бракуваните кораби в заградени участъци, въпреки че голяма част от тях (2) осъзнават необходимостта от действия и започват да прилагат доброволни мерки.

1.5

Установено е също, че макар и в ЕС да съществуват законови разпоредби, които следва да не допускат изпращането на корабите в последен рейс за разглобяване за скрап на места, които не разполагат с подходящото оборудване, тези разпоредби се заобикалят лесно. ЕИСК е последователен в позицията си, че държавите-членки следва да ратифицират незабавно международните конвенции за морска безопасност и опазване на околната среда и да гарантират правилното им прилагане и за последен път е изразил тази позиция през м. март 2007 г. в своето становище относно зелената книга „Към бъдеща морска политика на ЕС“  (3).

1.6

Общопризнат факт е, че разглобяването на бракувани плавателни съдове за скрап е комплексен въпрос, свързан с разкриване на работни места и доставка на суровинни ресурси в развиващите се страни, които предлагат разглобяване за скрап на ниски цени. Същевременно Комитетът признава, че структурната бедност и други социални и правни проблеми в някои области на Южна Азия са тясно свързани с липсата или на прилагането дори на минимални стандарти за безопасност на работното място, на минимални трудови стандарти и на стандарти за опазване на околната среда.

1.7

Строг международен режим за идентифициране, контрол и отстраняване на бракуваните кораби, който следва да бъде установен чрез ММО. В този режим трябва да бъде предвидено същото ниво на контрол като това в Базелската конвенция, което да включва всички, имащи отношение към въпроса, стандарти на Международната организация на труда (МОТ), да не позволява изключения и да не допуска кораби с опасни отпадъци да отпътуват за държави, които не са страни по конвенцията и които не разполагат с необходимите съоръжения.

1.8

Обаче прилагането на едно такова споразумение на ММО ще може да се осъществи едва след няколко години. Затова:

1.9

ЕИСК категорично подкрепя насърчаването на корабното рециклиране с използване на най-добрите практики и предварителното почистване на корабите от газове и токсични отпадъци на територията на ЕС. Ангажираността на държавите-членки да прилагат тези практики за всички държавни кораби и обвързващи клаузи за бракуване при продажбата на такива кораби на трети страни са първите важни стъпки в подкрепа на този подход. Предварителното почистване на плавателните съдове преди износ ще осигури възможности за получаване на чиста рециклирана стомана в тези точки на Южна Азия, където съществува голямо търсене. За тази цел следва да се изготви документ, съдържащ насоки за предварителното почистване.

1.10

Осигуряването на финансова и техническа помощ за страните от Южна Азия, предназначена за подобряване на техните съоръжения, ще облекчи някои от най-острите проблеми, като минималното, което е необходимо да се направи, е операциите, извършвани на морския бряг, да се пренесат в сухи докове или заградени участъци на кея, да се осигури по-добра безопасност и по-добро управление на отпадъците в края на производствения цикъл.

1.11

ЕИСК признава, че ефективните действия в тази насока ще бъдат свързани с допълнителни разходи. Комитетът подкрепя представените от Комисията предложения за механизми, с които да се гарантира, че осигуряването на средства за тези допълнителни разходи ще стане част от обичайните оперативни разходи на корабоплаването. В частност ММО и корабособствениците настояват за по-нататъшни действия, целящи обезпечаването на всеки кораб с фонд за рециклиране, в който средствата ще постъпват през целия експлоатационен период на кораба или под формата на финансова гаранция при пускането му. Различни финансови институции разполагат с необходимите средства за структурирането и прилагането на тези мерки. Ако създаването на такъв фонд е невъзможно, ЕС следва да обърне внимание на регионалните механизми като такси, събирани от пристанищните държави, или други подобни мерки.

1.12

Проектиране, при което се отчита рециклирането, откриване на съществуващите опасности и подмяна на възможно по-голямо количество токсични материали в корабите в процеса на строежа им, в дългосрочен план ще окаже положително въздействие. ЕИСК подкрепя усилията, които ЕС, ММО, корабособствениците и корабостроителите полагат в това отношение.

2.1

Настоящото становище е изготвено в контекста на международното корабоплаване и на международния превоз на отпадъци. Всяка година 200 до 600 големи кораби се разглобяват за скрап и рециклират с оглед на получаването на стомана и други суровини. По-голямата част от тази дейност се извършва в страните от Южна Азия, на брегове с висок прилив, без да се обръща достатъчно внимание на безопасността на работниците и опазването на околната среда. Количеството опасни материали — нефтени утайки, масла, бои, PVC и азбест, които през следващите осем години бракуваните кораби ще доставят в режищата, се оценява на 5,5 милиона тона.

2.2

Нито едно от местата за разглобяване на кораби за скрап на полуостров Индустан не разполага със заграждения, които да предотвратят замърсяването на почвите и водите, а третирането на отпадъците рядко е съобразено дори с минималните екологични стандарти. Ниското ниво на мерките за безопасност повишава дела на трудовите злополуки и в дългосрочен план увеличава рисковете за здравето, които се дължат на факта, че работниците работят с токсични материали без необходимата защита (4).

2.3

Трансферът на бракувани кораби от индустриалните към развиващите се държави е уреден от международното законодателство за превоз на отпадъци, а износът от ЕС на плавателни съдове, съдържащи опасни материали, е забранен от Регламента на ЕС за превоз на отпадъци. Обаче трансферът към корабни брокери и преминаването под друг флаг внасят объркване във въпросите, свързани със собственост и отговорност, като с това затрудняват прилагането на съществуващото законодателство и позволяват на безотговорните собственици да не изпълнят своите задължения.

2.4

Част от решението е насърчаване на по-голям капацитет в ЕС. Обаче, въпреки че това би представлявало положителна стъпка, която може да бъде предприета от собствениците на морски и държавни кораби, тя по всяка вероятност ще реши проблема само с малък процент от корабите с общо тегло 105 милиона докови тона, които предстои да бъдат разглобени за скрап до 2020 г (5).

2.5

Затова зелената книга се стреми бързо да открие решения, които при ефективен разход на средства да подобрят цялостно стандартите в съответствие със съществуващото европейско и международно законодателство, както беше споменато по-горе.

3.1

Съгласно заключенията от срещата на Съвета през м. ноември 2006 г. екологичното управление на разглобяването на кораби за скрап е приоритет на Европейския съюз. Комисията вече изрази своята позиция в зелената книга за морската политика от м. юни 2006 г. (6), в която се предлага бъдещата морска политика на ЕС да подкрепя международни инициативи за налагането на обвързващи минимални стандарти при корабното рециклиране и да насърчава въвеждането на съоръжения за предварително почистване.

3.2

Настоящата зелена книга предлага нови идеи, с оглед на продължаването и засилването на диалога с държавите-членки и заинтересованите страни и подготвянето на почвата за бъдещи действия; тя представлява покана да се дадат отговори на редица важни въпроси, които позволяват по-ясно да се видят основните проблеми.

3.3

Основната цел на тази дейност е опазване на околната среда и на човешкото здраве. Целта не е обемът от дейности, свързани с корабното рециклиране, да бъде върнат по изкуствен начин в ЕС и страните от Южна Азия да бъдат лишени от важен източник на приходи и необходими материали. Крайната цел е да се стигне до устойчиви решения в световен мащаб.

3.4

Понастоящем, съобразеният с екологичните стандарти и със стандартите за безопасност капацитет за корабно рециклиране в целия свят е достатъчен за обработката най-много на 2 милиона тона годишно, което представлява 30 % от предвижданото търсене на скрап в нормалните години. Повечето от тези съоръжения — най-вече в Китай, но също и в някои държави-членки на ЕС — не са в състояние да предложат същите цени за скрап като техните конкуренти в Южна Азия и имат много по-високи разходи от тях. Тези (и всички други съоръжения) скоро ще се окажат претоварени, тъй като в резултат от действията, предприети след катастрофите с „Ерика“ и „Престиж“ (7), 1 300 еднокорпусни нефтени танкери трябва да бъдат извадени от експлоатация до 2015 г. Основното безпокойство е породено от факта, че наемането на по-нискоквалифицирани работници за извършване на значително нарасналия обем от работа още повече ще понижи стандартите за безопасност и екологичните стандарти. Пикът ще бъде достигнат през 2010 г., когато се очаква 800 еднокорпусни кораби да бъдат разглобени за скрап. Затова е необходимо спешно да бъдат предприети действия.

—

по-ниски регулаторни изисквания или неприлагане на регулаторните изисквания, свързани с отпадъците, здравето и безопасността;

—

значително по-ниски разходи за работни заплати. Разглобяването на морския бряг не позволява използването на тежки машини и поради това ръчният труд продължава да представлява значителна част от разходите;

—

доставките на кораби са нередовни и разнородни. Съществува тенденция корабите да се изваждат от експлоатация, когато навлата са ниски; плавателните съдове са построени по различни проекти и се различават много по състав;

—

Поради регулаторните изисквания в държавите от ОИСР почти не съществува пазар на използвана стомана и корабно оборудване втора употреба.

3.11.1

За значително по-големия търговски флот са необходими инициативи, които да променят съществуващите в корабната индустрия практики. Например чрез система за финансиране като описаната по-долу, при която корабособствениците и други страни допринасят за безопасното и екологично разглобяване за скрап на корабите в целия свят.

3.14.1

Основаването на фонд за устойчиво разглобяване на кораби за скрап като задължителен елемент от новия международен режим за разглобяване на кораби за скрап, който се управлява от ММО, също може да бъде положителна стъпка. Съществуващите фондове за нефтено замърсяване в съответствие с конвенцията MARPOL са прецедент в тази насока.

a)

законодателството на ЕС, в частност законодателството, свързано с еднокорпусните нефтени танкери;

б)

обвързване на помощите за корабоплаването с екологичното разглобяване на корабите за скрап;

в)

въвеждане на европейска система за сертифициране за чисто разглобяване на корабите за скрап и на награди за примерно екологично рециклиране;

г)

засилване на международната научноизследователска дейност в областта на разглобяването на кораби за скрап.

4.1

Корабното рециклиране в по-голямата си част протича по начин, който е в разрез с международно приетите стандарти за здравето на работниците, безопасност и опазване на околната среда.

4.2

Необходимо е ЕС да гарантира, че наложените от него мерки за защита на морската среда и на безопасността, например при еднокорпусните нефтени танкери, няма да доведат до обикновен трансфер на вредите към развиващите се страни, а ще бъдат осъществени посредством пълното прилагане на Регламента за превоз на отпадъци, който включва Базелската конвенция, в това число и изменената Базелска забрана, и нейните принципи.

4.3

Освен за техническа и финансова помощ за подобряване на условията в съоръженията за разглобяване на кораби за скрап в развиващите се страни, ще бъдат необходими фондове и за възстановяване на заразените почви и води и за покриване на други щети, причинени от неконтролирани дейности по разрушаване на кораби. Следва обаче още веднъж да се подчертае, че осигуряването на технологичен напредък само по себе си не може да разреши често срещаните проблеми, с които се характеризира положението в развиващите се страни.

4.4

ЕИСК се присъединява към безпокойствието на Комисията по този въпрос и към нейния подход, свързан с прилагането на широк пакет от мерки. Предвид спешната необходимост от подобряване на съоръженията и условията, най-вече в Бангладеш, бързият напредък в определянето на най-ефективните форми на помощ, регулиране и стимулиране следва да стане приоритет, така че предложенията да могат да бъдат изложени в една Бяла книга и да могат да се направят съответните оценки на въздействието. Корабната индустрия признава също необходимостта от подобряване на стандартите за здраве и безопасност в обектите за рециклиране на кораби по цял свят (11) и вярва в ролята, която ЕС може да има в този процес и във влиянието, което може да окаже върху ММО.

5.1

За яснота и краткост, специфичните бележки, възникнали в резултат от работата на Комитета по този въпрос, бяха представени синтезирано под формата на предложения за практически действия в раздел „Заключения и препоръки“ (от параграф 1.1 до параграф 1.12) в началото на настоящото становище.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/38

1.1

Изменението на климата представлява едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век. Действията за неговото ограничаване чрез намаляване на емисиите на парникови газове са основен приоритет. Но също така е важно навреме да се планира адаптирането към онези промени, които вече са станали неизбежни. Зелената книга е добре дошла първа стъпка на Европа при изправянето й пред този проблем.

1.2

ЕИСК препоръчва да се изработи всеобхватна европейска стратегия за адаптиране като рамка, предначертаваща мерките, които е необходимо да бъдат предприети на европейско и на национално равнище и от други действащи лица.

1.3

Според ЕИСК в разработването на европейски и национални стратегии за адаптиране би трябвало да се вземат предвид следните основни точки:

2.1

Изменението на климата е едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век.

2.2

Досега действията в световен мащаб се концентрираха главно върху опити за намаляване на последствията от изменението на климата чрез ограничаване на емисиите на парникови газове. Става обаче все по-ясно, че дори само досегашните емисии ще предизвикат значително по-нататъшно затопляне на атмосферата и моретата през следващия век и след това. Това ще има силно отражение върху климата и върху метеорологично обусловените процеси, както и върху физическата и природната околна среда на планетата. Следователно трябва да се насочим по-категорично, отколкото досега, към неизбежните последствия от глобалното затопляне и от изменението на климата, както и към най-добрия начин за адаптиране към тях.

2.3

Подобни действия не трябва да доведат до намаляване на усилията за ограничаване на емисиите, чрез които се цели да се смекчат последствията от по-нататъшното изменение на климата. Напротив, правилното разбиране за това колко труден може да стане процесът на адаптиране би трябвало да спомогне за засилване на решителността на всеки един от нас за постигане на съществено намаляване на емисиите. Ако се допусне емисиите да продължат неконтролируемо да нарастват, бъдещите поколения ще бъдат обречени на още по-трудно и скъпо адаптиране.

2.4

Стратегиите за ограничаване и за адаптиране трябва да бъдат съгласувани и да се допълват взаимно. Необходимо е да се разработят убедителни и приложими стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове до поносими нива или параметри в реалистични срокове. Стратегиите за адаптиране трябва от своя страна да посочат в основни линии как светът би могъл най-добре да се адаптира към най-вероятните проявления на неизбежното изменение на климата, които са обект на действията за ограничаване на последствията. Оценката и управлението на риска следва да бъде съществен инструмент при определянето на обхвата на необходимите действия и степенуването на приоритетите.

2.5

Зелената книга на Комисията прави ценен преглед на многото сектори, които ще бъдат засегнати от изменението на климата, както и на видовете проблеми, които ще възникнат.

2.6

Според ЕИСК сега е подходящият момент за изготвяне на европейска всеобхватна рамкова стратегия, в която да се обхваща целият спектър от проблемите на адаптирането и да се предначертават мерките, които следва да бъдат предприемани на европейско и на национално равнище, както и от други действащи лица.

2.7

Тази европейска стратегия за адаптиране следва да се обяви за разработването в подходящи срокове на национални стратегии за адаптиране, след което редовно да се представят национални доклади за тяхното прилагане.

2.8

Европейската стратегия за адаптиране се нуждае от стабилно външнополитическо измерение, което ясно да посочва как Европа смята да помага на други райони на планетата да се справят с проблемите на адаптирането си.

2.9

Европа ще има нужда от солидна и независима институционална структура, за да организира необходимите научни изследвания и наблюдение и да следи дали политическите органи предприемат навреме необходимите мерки. Гражданското общество трябва да бъде изцяло включено в работата на тези институции.

3.1

ЕИСК вярва, че конкретните области на действие, определени в Зелената книга, в общи линии са правилни. ЕИСК препоръчва, след Зелената книга Европейският съюз и неговите държави-членки да разработят конкретни програми и действия във всяка една от тези области в рамките на общите им стратегии. Необходимо е да се съставят графици и планове, както и да се осигурят съответните финансови ресурси.

3.2

За повечето от областите основната отговорност за организиране на необходимите дейности ще бъде преди всичко у националните и местните власти. Въпреки това Европейският съюз би трябвало да играе значителна роля при определянето на рамката и при насърчаването и подкрепянето на националните усилия за адаптиране. По-конкретно Комитетът предлага ЕС:

4.1

Защита на крайбрежието: морското равнище ще се покачва вследствие на стопяването на ледовете, а температурата на моретата ще се повишава. Възможно е на някои места да се наложи изграждането или укрепването на физически прегради за защита на земята и на населените места. В други области може да се окаже, че по-подходяща стратегия е изтеглянето във вътрешността на основната линия на дигите и възстановяването на защитни морски блата, съчетано с преместване на обитателите на уязвими терени.

4.2

Наводнения — изменението на климата вероятно ще доведе до по-променливи метеорологични модели, с редуване на по-дълги периоди на суша и по-интензивни валежи, причиняващи бързо оттичане и наводнения. Плановете за защита срещу наводненията трябва да бъдат актуализирани, като се вземат предвид тези нови метеорологични условия. В някои случаи ще бъдат необходими нови програми за строителни мероприятия, предназначени за защита срещу наводненията. В други случаи може да се окаже необходимо създаването или възстановяването на алувиални долини или зони на каптиране с цел улавяне на водите от наводненията. В тези райони може да се наложи ограничаване на развитието и да е необходимо преместване.

4.3

Водни ресурси и недостиг на вода: в някои части на Европа водните ресурси вече не достигат. Този недостиг вероятно ще се засилва все повече, тъй като изменението на климата ще предизвиква все по-дълги периоди на слаби валежи и на суша. Възможно е да се наложи да се вземат мерки за насочване на допълнителни водни ресурси към засегнатите райони (например, чрез такива мерки като обезсоляване или пренос на големи разстояния) и за по-ефективно управление на използването на водата. Необходимо е да се засилят стимулите за насърчаване на ефективното потребление на вода (включително цените на водата). Може също така да се окажат необходими мерки за ограничаване на дейности като интензивното земеделие или туризма в най-засегнатите зони. (В момента ЕИСК подготвя отделно, по-подробно становище относно недостига на вода и сушите.)

4.4

Рисковете и случаите на сериозни пожари вече нарастват в райони, например в южната част на Европа, които стават все по-горещи и по-сухи и където условията могат да станат още по-тежки с продължаващото покачване на температурите. (ЕИСК подготвя отделно, по-подробно становище относно природните стихии и гражданската защита.)

4.5

Обществено здраве — изменението на климата може по много начини да окаже влияние върху общественото здраве. То може да предизвика силно разпространение на преносители на болести, особено преместването на север на редица болести, чието разпространение досега се ограничаваше в тропическите райони. Температурните амплитуди също могат да имат повече преки последствия. Необходимо е да се изготвят планове за подготовка за тези промени.

4.6

Селско стопанство: селското стопанство ще бъде много силно засегнато от изменението на климата. Изменението на температурите и на валежите ще се отрази върху устойчивото използване на земеделските земи за различни цели и ще предизвика значителни промени що се отнася до качеството и количеството на продукцията, която може да бъде произведена, а следователно и върху рентабилността на различните селскостопански схеми в различните части на Европа.

4.6.1

Прегледът на състоянието на ОСП, който ще бъде предприет през 2008 г. следва да предостави възможност за извършването на допълнителни промени, чрез които земеделските производители да адаптират селскостопанските си дейности към изменението на климата, което протича в момента.

4.6.2

Научноизследователската дейност в областта на селското стопанство за създаване на нови зърнени култури и методи на култивиране, които да са по-подходящи за настъпващите климатични условия, трябва да се разшири. Трябва също така да се направи оценка на последствията от изменението на климата върху перспективите за животновъдство в различните части на Европа, както и да се проучат начини за справяне с предизвиканото от изменението на климата разпространение на болести. (ЕИСК в най-скоро време ще изготви по-подробно становище относно изменението на климата и селското стопанство.)

4.7

Биологично разнообразие — изменението на климата силно ще засегне местообитанията на растенията и животните в Европа. В някои случаи определени видове няма да са вече в състояние да оцеляват в промененото си местообитание или ще бъдат сериозно застрашени от изчезване. Някои видове може да успеят да мигрират по естествен начин към нови местообитания. Други ще се нуждаят от помощ при смяната на местообитанието си, за да оцелеят. Би следвало да бъдат актуализирани съществуващите стратегии и програми в областта на биологичното разнообразие и да се отделят средства за тяхното осъществяване, така че този преход да се извърши без големи загуби на видове.

4.8

Дърветата и горите също ще бъдат съществено засегнати от изменението на климата. Някои райони могат да станат по-малко благоприятни за определени видове. Други райони могат в действителност да станат по-благоприятни за някои видове. Необходимо е да се изготвят подходящи програми за залесяване, повторно залесяване, грижи за дърветата и стопанисване на горите.

4.9

Планиране на използването на земята: планирането на градските и останалите населени места и на транспорта и инфраструктурата ще трябва все повече да се съобразява с измененията в температурните и в метеорологичните модели. Тези фактори следва да бъдат отразени в стандартите за проектиране, както и в професионалното обучение и повишаването на квалификацията. Също така всяка отделна програма и всеки отделен проект за развитие би следвало да взимат под внимание последствията от изменението на климата. Методологията за оценка на последствията също ще трябва да бъде съответно адаптирана.

4.10

Сгради: сградният и строителният сектор ще бъдат тежко засегнати от изменението на климата. Нуждаем се от по-строги минимални стандарти за енергийна ефективност на сградите, по-добри норми по отношение на строителството и т.н. Необходимо е също така гражданите да имат по-лесен достъп до информация за съществуващите най-добри практики и за методите, материалите и субсидиите за саниране на стари и строителство на нови сгради с цел намаляване на потреблението на енергия и приспособяването им към изменените температурни и метеорологични условия.

4.11

Бюджет на ЕС: ЕИСК препоръчва в годишния бюджет да фигурира раздел „Мерки за адаптиране“ за политиките, които се нуждаят от незабавни инвестиции (например енергетика, научни изследвания, селско стопанство, транспорт, сградни норми, защита при природни бедствия, опазване на биологичното разнообразие, здравна политика и т.н.). Следващата финансова рамка би трябвало да предостави по-голям дял налични ресурси за програми, свързани с ограничаване на последствията и адаптиране към изменението на климата. Държавите-членки би трябвало да направят съответните промени в своите национални бюджети и в разходните програми.

4.12

Структурни фондове: Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд и Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) съдържат критерии за подпомагане на проекти, свързани с околната среда. Адаптирането към изменението на климата обаче не е посочено изрично, а и оценките на въздействието не винаги са адекватни (голям брой проекти в областта на транспорта и енергетиката имат ясно изразени вредни последствия за околната среда и климата). При предстоящите преразглеждания на всички тези програми значително по-голям дял от наличните средства би трябвало да се предоставя за мерки в подкрепа на дейности, целящи ограничаване на въздействието на изменението на климата и адаптирането към него.

4.13

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) би трябвало да включат изменението на климата в своите бюджетни процедури и в критериите си за оценка на проекти и програми.

4.14

Застрахователният сектор се интересува отблизо от измененията на климата и все повече взима под внимание свързаните с тях съображения, когато решава кои събития и при какви условия е готов да застрахова. Европейският съюз и неговите държави-членки биха могли да институционализират един постоянен диалог със застрахователния сектор, за да може той да изпълнява пълноценно задачата си и да помага на предприятия и други да се адаптират към изменението на климата.

4.15

Развиващи се страни: многобройни развиващи се страни ще се изправят пред по-сериозни проблеми на адаптирането, отколкото Европа, а същевременно ще разполагат с по-малко ресурси, за да се справят с тях. Някои от най-слабо развитите държави са допринесли в незначителна степен за проблема с изменението на климата, но ще бъдат сред най-силно засегнатите и според принципа за равнопоставеност и справедливост имат особено голямо право да получат сътрудничество и помощ. Те ще се нуждаят от подкрепата на развитите страни, особено от човешки, технически и финансови ресурси, които да им позволят да се адаптират подобаващо. Европа би трябвало да поеме водеща роля, като предоставя допълнителни средства за мерки за адаптиране в рамките на собствените й общи и национални програми за помощ за развитие, но същевременно като помогне и на международната финансова общност да се настрои към предизвикателствата на адаптирането.

4.16

Някои части на света ще станат много по-непригодни за населяване от човека (а в екстремни случаи — дори и практически необитаеми) вследствие на покачването на морското равнище или на екстремни метеорологични условия. Изменението на климата може да доведе до нарастващ натиск по отношение повишаване на миграцията към Европа от останалите части на света, както и до премествания на населението във вътрешността на Европа. Агенциите за развитие и други сродни правителствени подразделения трябва да са готови да помогнат на развиващите се страни своевременно да разпознават такива ситуации и да планират евентуално необходимите мерки за преместване.

4.17

Потенциалните последствия от изменението на климата на национално и местно ниво в Европа и вероятният темп на изменението все още не се познават добре и ще са необходими значителни допълнителни изследвания и анализ за подобряване и уточняване на прогнозите. Европейската агенция по околна среда може да изиграе важна роля като координиращо звено за съответните изследователска дейност, мониторинг и прогнозиране в тази област и за разпространението на най-добрата налична информация сред отговорните лица, взимащи решения и други, участващи в конкретното прилагане на стратегиите за адаптиране. ЕИСК е готов да даде своя принос в насърчаването на по-задълбочено и по-разпространено разбиране за последствията от изменението на климата в различните части на Европа и от прилагането на необходимите мерки.

4.18

Гражданското общество ще трябва да бъде ангажирано в по-голяма степен в процеса на адаптиране към изменението на климата. Местните общности, предприятията и техните организации от всякакъв вид ще бъдат все повече засегнати от изменението на климата и ще трябва да бъдат включени в предприеманите действия. Гражданите и организациите от всякакъв тип се нуждаят от по-задълбочено разбиране за промените, които вече настъпват и които вероятно ще се случат в бъдеще през техния живот и живота на децата им. Те се нуждаят от по-добро разбиране и за това, в какво ще се изразяват за тях последствията от ограничаването на изменението на климата и от адаптирането към него. Натрупването на знания по тези въпроси би трябвало да се превърне в съществена част от учебните програми на официалното и неформалното образование.

4.19

ЕИСК подчертава значението на участието на гражданското общество на всички равнища и на общуването с потребителите и широката общественост. Той подкрепя напълно предложението в Зелената книга за работни групи по отрасли, включващи заинтересовани лица, които да осигуряват подкрепа при разработването на необходимите решения, специфични за всеки един отрасъл. Важна задача за тези групи би било разработването на методи за оценка на степента на риска и за проверяване на готовността и подготвеността на организациите и общностите да реагират на екстремни метеорологични условия и други бедствия, които могат да станат още по-сериозни и по-чести с настъпващото изменение на климата.

4.20

Регионалните и местните власти имат важната роля да координират и стимулират дейността на всички равнища и да мобилизират обществената реакция и участие. Публичните власти на всички равнища могат да играят съществена роля и като дават пример чрез подходящо планиране на своите сгради и проекти и чрез своята политика на възлагане на обществени поръчки.

4.21

Зелената книга предлага създаването на „Европейска консултативна група по адаптиране към изменението на климата“, в която да участват представители на гражданското общество, политици и учени, която да функционира като експертна група по време на изготвянето на стратегията. Комитетът може да подкрепи идеята за такава група.

4.22

В допълнение, Комитетът предлага ЕС да предвиди създаването на независим орган за наблюдение с независим председател, който да бъде натоварен да следи напредъка на цялостната стратегия относно изменението на климата (както по отношение на адаптирането, така и във връзка с ограничаването на последствията). Той следва да изготвя редовни и публични доклади за постигнатия напредък и да отправя навременни предупреждения, ако счете, че има изоставане в изпълнението на ангажиментите и в зависимост от изискванията на ситуацията. От своя страна ЕИСК също възнамерява редовно и стриктно да наблюдава напредъка в тази област.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/42

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства факта, че Европейската комисия, с предложението си за реформиране на организацията на европейския пазар на вино, по принцип предлага запазването на една специфична за лозаро-винарския сектор организация на пазара. Той би желал Европейската комисия да бе взела под внимание по-голям брой от неговите предложения, изложени в становището му от 14 декември 2006 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Към устойчив европейски лозаро-винарски сектор“  (1).

1.2

ЕИСК отново настоява най-важна цел на реформата да бъде повишаването на конкурентоспособността на европейските вина и възстановяването на пазарните дялове. Същевременно, Комисията, в контекста на реформата и на разпоредбите по отношение на външната търговия, би следвало в по-голяма степен да отчита водещата пазарна позиция на европейския лозаро-винарски сектор в световен план.

1.3

ЕИСК подчертава, че винарството и лозарството са важни и неотменни елементи на европейската култура и на европейския начин на живот. В много европейски лозарски региони лозарството е определящо за социалната и икономическата среда. Затова Комитетът отдава голямо значение на това, както при поставянето на целите, така и при мерките, да се мисли не само за икономическите резултати, но също така да се държи сметка за последиците за заетостта, социалната структура, околната среда — особено вследствие на програмите за изкореняване, както и за защитата на потребителите и за здравето. В проекта на Европейската комисия това не е направено в достатъчна степен.

1.4

ЕИСК обръща внимание, че в Европейския съюз лозарството е основа за съществуване на 1,5 милиона предимно малки семейни предприятия и осигурява — най-малкото сезонна — заетост на над 2,5 милиона работници. Поради това Комитетът държи особено, при реформата да се предпочитат мерки, които се отразяват положително върху доходите на лозарите и върху възможностите за заетост в европейското лозарство.

1.5

ЕИСК разглежда предложението на Европейската комисия, на държавите-членки — производителки на вино да се предостави съответен национален бюджетен пакет, като важен принос за повече субсидиарност и за отчитане на регионалното разнообразие. Списъкът на инструментите за насърчаване обаче трябва да бъде разширен още повече, за да се постигнат целите на реформата.

1.6

ЕИСК оценява като недостатъчни представените от Европейската комисия предложения за мерки за повишаване на информираността на потребителите. Той приветства предложенията за мерки за насърчаване на продажбите на експортните пазари, но смята, че е необходимо те да обхванат и вътрешния пазар.

2.1

Европейската комисия предлага реформиране на организацията на пазара на вино предимно в следните области:

3.1

ЕИСК принципно подкрепя целите на предложението на Европейската комисия. Що се отнася до предложените мерки обаче, той смята, че е необходимо те да бъдат адаптирани и подобрени.

3.2

ЕИСК отново настоява да се подобри конкурентоспособността на европейските винопроизводители на вътрешния пазар и на експортните пазари, да се укрепи Европа като място за бизнес, да се подкрепят усилията за подобряване на качеството и в по-голяма степен да се следват развитието на пазара и желанията на потребителите. В своето предложение за регламент Комисията не отчита достатъчно тези изисквания.

3.3

ЕИСК продължава да настоява, икономическите цели да бъдат конкретизирани и допълнени със социални цели и с цели на политиката по заетостта. Към тях спадат подобряване на положението с доходите на лозарските стопанства, по-добри възможности за развитие на млади винопроизводители, устойчиви възможности за заетост и адекватно заплащане на целогодишно или сезонно наетите работници.

3.4

ЕИСК продължава да гледа критично на прехвърлянето на компетентност от Съвета към Комисията, например при разрешаването на нови практики на производство на вино, тъй като по време на преговорите за двустранни споразумения Комисията не защити в достатъчна степен интересите на европейските винопроизводители.

3.5

ЕИСК потвърждава своето виждане, че сегашните финансови средства следва да бъдат увеличени, за да се отчете присъединяването на две нови страни, производителки на вино, в ЕС.

3.6

ЕИСК отново настоява за по-добро и по-обхватно наблюдение на пазара, за да могат да се получат по-точни данни за производството, търговията и потреблението, които да послужат като основа за организацията на пазара на вино. Използваните досега общи данни са важни, но недостатъчни. Необходима е също така актуална информация за промени в производствените структури, търговските канали и поведението на потребителите.

3.7

ЕИСК подкрепя Комисията в нейното виждане, че новата организация на пазара на вино трябва да влезе в сила възможно най-скоро. Той смята обаче, че е необходим преходен („phasing-out“) период, за да се даде при необходимост на предприятията възможност за постепенно адаптиране към новите рамкови условия.

3.8

ЕИСК приветства факта, че Комисията е изменила своето предложение относно програмата за изкореняване. Той смята обаче за подходящо тези мерки да бъдат проведени в рамките на регионални или национални структурни програми, за да се предотвратят отрицателни последици от отделни изкоренявания (например угар сред терени с лозя) и да се гарантира прилагането им в добър ред.

3.9

ЕИСК повтаря своето възражение срещу пълната либерализация на правата на засаждане, тъй като това би изложило на опасност икономическите и социалните цели на реформата на пазара на вино, както и целите, свързани с политиката по околната среда и по опазване на ландшафта.

4.1.1

ЕИСК приветства факта, че по принцип се приемат неговите искания да бъдат взети предвид в по-голяма степен регионалните различия и субсидиарността в лозаро-винарския сектор да се прилага по-последователно чрез въвеждане на национални бюджетни пакети. Същевременно обаче той оценява като недостатъчни предложените мерки за подпомагане.

4.1.2

ЕИСК е съгласен с Комисията, че е необходимо да се запази една адекватна общностна рамка. Вътре в тази рамка държавите-членки следва да могат сами да подбират мерките, които да прилагат в своите винопроизводителни райони. При това важно значение може да бъде отредено на производителските, браншовите, организациите за регулиране и на други организации с подобна насоченост.

4.1.3

ЕИСК би приветствал един по-пространен списък с мерки, за да се отговори на целите на организацията на пазара. Той припомня своите предишни становища относно реформирането на общата организация на пазара на вино (2), в които той, наред с останалото, вече бе поискал програми за насърчаване на висококачествените продукти в лозарството, съхраняването на вино в изби, продажби и информирането на потребителите, мерки в подкрепа на необлагодетелстваните райони, както и възможността за единно плащане на площ.

4.1.4

ЕИСК подновява своето искане за последователни и интегрирани мерки за постигане на възможно най-голяма ефективност. Тези мерки трябва следователно да бъдат интегрирани в планове, обхващащи цялостната производствена верига от засаждането на лозите през преработката до продажбата на продукта. Тук се включват също така и мерки за разкриване на алтернативни пазари за продажба на всички продукти, произведени от грозде.

4.1.5

ЕИСК отново настойчиво поставя искането за специфична програма за подпомагане на необлагодетелстваните винопроизводителни райони, например под силен наклон или на стръмни склонове, както и онези райони, които са изложени на тежки климатични условия.

4.1.6

ЕИСК приветства факта, че в националния бюджетен пакет Комисията е отредила важно значение на мерките за насърчаване на износа. В допълнение към това са необходими мерки, чрез които потребителите на вътрешния пазар да бъдат информирани за културата на лозарството и винарството и най-вече да бъдат запознати с предимствата на една умерена консумация на вино, както и с опасностите от злоупотребата с него. Комитетът подновява искането си да се подкрепи създаването на европейска обсерватория на пазара.

4.1.7

ЕИСК смята незабавното премахване на интервенционните мерки за неприемливо. Затова той предлага през преходния („phasing-out“) период 2008-2010 г. в обхвата на националния бюджетен пакет да може да се предоставя помощ за дестилация, с цел производството на спиртни напитки и за частно съхраняване.

4.1.8

ЕИСК е на мнение, че в рамките на националния бюджетен пакет следва да бъдат предвидени мерки за справяне с кризите, които да се основават и върху солидарна отговорност на производителите. Предвидените досега мерки (застраховане на реколтата и взаимоспомагателни фондове) не са достатъчни за преодоляването на конюнктурно обусловени кризи. Затова следва да се проучи дали досегашните кризисни дестилации са се оказали подходящи и дали в рамките на националния бюджетен пакет трябва да се предвиди кризисна дестилация.

4.1.9

Действащата забрана за свръхпресоване на гроздето, джибрите и винената утайка се утвърди като полезна за гарантиране на качеството на лозаро-винарските продукти и за предотвратяване на евентуална злоупотреба. Затова тя трябва да се запази. На държавите-членки би трябвало да се даде разрешение, през определени години да повишават процентния дял от реколтата, предназначен за дестилиране.

4.1.10

ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия е разработила предложение относно разпределението на бюджета, предназначен за националните бюджетни пакети. За новите държави-членки, за които липсват предишни референтни параметри, би следвало да се определи съответна специфична схема за финансиране в съответствие с дела на лозарските площи.

4.2.1

В различни свои становища ЕИСК е подчертавал значението на Втория стълб за бъдещото развитие на селските райони, към които спадат и европейските лозарски региони. Но, като отчита тази принципна насоченост, той препоръчва, с цел решаване на специфичните за лозаро-винарския сектор проблеми, обсъжданите мерки за реформиране като цяло да бъдат финансирани от предвидения за този сектор бюджет. Затова бюджетът не бива да бъде намаляван нито чрез орязване, нито чрез прехвърляне на финансови средства.

4.3.1

ЕИСК смята за абсолютно необходима една международно призната дефиниция на продукта вино. Това изисква и определянето на признати производствени методи. Би следвало ясно да се посочи, че. нар. „плодови вина“ не са предмет на организацията на пазара на вино.

4.3.2

ЕИСК се застъпва за това, съобразеността на практиките за производство на вино със стандартите на Международната организация по лозарство и винарство (МОЛВ) да бъде по-последователно включвана в стратегическата насоченост на двустранните или международните търговски договори. Допускането на различни производствени практики по отношение на вносните вина, само защото са признати някъде по света, противоречи на по-стриктното придържане към стандартите на МОЛВ за европейските вина и би довело до по-нататъшни изкривявания на конкуренцията. ЕИСК също така се противопоставя на предложението, при износа на вина да се допускат енологични практики, които са забранени при вината, предлагани на вътрешния пазар.

4.3.3

ЕИСК препоръчва, като приложение към този регламент да бъде добавен списък на допустимите енологични практики, а Съветът да запази своята компетентност за актуализиране на тези практики и разрешаването на нови.

4.3.4

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е преразгледала решението в Европа да се разреши производството на вино от вносна гроздова мъст или концентрирана гроздова мъст, както и купажирането на продукти с произход от трети страни с европейски продукти.

4.3.5

ЕИСК приканва Комисията, в предложенията си относно правилата за производство да отчита различните местни, климатични и метеорологични условия в рамките на Европейския съюз. Той обръща внимание, че тази тематика е много чувствителна и не бива да доведе до разделение в европейския лозаро-винарски сектор или дори до блокиране на предложенията за реформа. ЕИСК се присъединява към искането за по-силен контрол над всички енологични практики, за да се подобри и гарантира каечеството на вината.

4.3.6

Поради това ЕИСК оценява предложенията на Комисията, взимайки предвид своите предишни становища, представените от Комисията анализи, предложената либерализация на практиките за производство на вино, признаването на енологичните практики в двустранните договори, както и в контекста на целите на реформата, особено повишаването на конкурентоспособността и намаляването на производствените разходи. Преценявайки съображенията „за“ и „против“ в предложенията на Комисията, той поддържа принципното запазване на действащите правила за използване на захароза и за предоставяне на помощ за концентрирана гроздова мъст.

4.4.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е прецизирала своите предложения за етикетиране на вина според техния произход. Той, също както Комисията, застъпва виждането, че понятието за висококачествени вина в Общността се основава, наред с останалото, върху специфични характеристики, свързани с географския произход. Защитата на наименованията за произход, както и на географските указания, има висок приоритет. Затова и използването на дадено наименование за произход, както и на дадено географско указание, следва да бъде свързано с производството на вино в рамките на ограничени географски райони.

4.4.2

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия междувременно е разяснила и прецизирала предложенията си така, че да продължат да се прилагат утвърдени системи в областта на политиката по отношение на качеството, които не почиват или почиват единствено върху принципа на наименованията за произход. Най-вече контролът върху висококачествените вина в много страни се утвърди като ефикасен от гледна точка на производителите и преди всичко на потребителите.

4.4.3

Въпреки всичко остават открити много въпроси по отношение на съвместимостта с Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (3). Затова ЕИСК приканва към представянето на таблица за съответствията, чрез която да може да се установят последиците за географските указания и традиционните наименования.

4.5.1

ЕИСК намира предложенията в тази област за много комплексни и очаква Европейската комисия да предприеме прецизна симулация на последиците от предлаганите изменения.

4.5.2

ЕИСК обръща внимание, че законодателството по отношение на етикетирането бе изменено едва неотдавна, след дългогодишни дебати. Той приканва Европейската комисия да обясни какви нови гледни точки съществуват, които не са били взети предвид в току-що приключилата дискусия.

4.5.3

ЕИСК приветства опростяването на правилата за етикетиране, когато то служи за по-добра информираност на потребителите. Подобни промени обаче не бива да увеличават риска от изкривяване на конкуренцията или от подвеждане на потребителите, което би довело до вълна от съдебни спорове. От тази гледна точка въпроси буди и предложението на Комисията за факултативно указание за лозовия сорт и годината на реколтата при вина без наименование за произход или географско указание. Това предложение може да се приеме само при условие, че в интерес на защитата на потребителите и за избягване на заблуда и на нелоялна конкуренция бъде осигурена система на контрол и сертифициране за проследяването на тези вина.

4.5.4

ЕИСК обръща внимание върху обстоятелството, че във все по-разширяващия се Европейски съюз съответно нараства и езиковото многообразие и оттам могат да възникнат пречки за търговията, какъвто е в момента случаят с изискването за посочване на съдържанието на сулфити. Затова при етикетирането с посочване на задължителни данни, например съставки, следва да се създаде възможност те да бъдат представяни чрез общоразбираеми символи.

4.6.1

ЕИСК приема със задоволство факта, че Комисията е променила своите предложения относно правилата за изкореняване и е намалила предвиждания бюджет. Той признава значението на изкореняването като инструмент на организацията на пазара, който следва да бъде предлаган за ограничено време — от две до пет години, като компонент на регионални или национални структурни програми в обсега на глобалната общностна рамка. Изкореняването би следвало да се предлага като доброволна мярка за отстраняване на лози върху площи, които не са подходящи за лозарство, и за смекчаване на социалните последици от закриването на безперспективни предприятия.

4.6.2

ЕИСК приветства факта, че Комисията е променила първоначалния си график за либерализация на правата за засаждане. Както и досега обаче, той отхвърля пълната либерализация, включително и в по-късен момент, тъй като това излага на опасност икономическите и социалните цели на реформата на пазара на вино, както и тези, свързани с политиката по околната среда и по опазване на ландшафта. Преместването на отглеждането на лозя от традиционно ценни лозарски региони върху площи, където то би било по-евтино, е неприемливо от гледна точка на цялостната отговорност за заетостта, за икономиката и за инфраструктурата на лозарските райони, за социалната структура, за опазването на околната среда и за защитата на природата.

4.6.3

Ако се отмени европейската схема за отглеждане на лозя едновременно със забрана за засаждане на нови лозя, то тогава следва да бъде дадено право на лозарските региони да продължат да прилагат или да разработват своите схеми за права на засаждане и отглеждане на лозя, в съответствие с целите на общностната организация на пазара на вино.

4.7.1

ЕИСК преценява, че предложенията на Комисията са недостатъчни, за да се възстановят пазарни дялове на вътрешния пазар в конкуренция с вината от трети страни и особено от Новия свят.

4.7.2

ЕИСК призовава Комисията, в рамките на националните бюджетни пакети, да предвиди мерки за насърчаване на повишаването на информираността на потребителите и насърчаване на продажбите не само на експортните пазари, но също и на вътрешния пазар. При това трябва да се отдели особено място на изчерпателното информиране за предимствата на една умерена консумация на вино като елемент на здравословното хранене и съвременния начин на живот.

4.7.3

ЕИСК подчертава, че мерките за информация и за насърчаване на продажбите следва да взимат предвид всички произведени от грозде продукти.

4.7.4

ЕИСК препоръчва комуникационните мероприятия за продуктите на лозаро-винарския сектор да се съчетават с туризъм, гастрономия и други продукти от лозарските региони.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/47

1.1

На 13 септември 2006 г. Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива относно „Перспективи за развитието на земеделието в области със специфични неблагоприятни природни условия (планински, островни и най-отдалечени региони)“ (1).

1.1.1

В това становище ЕИСК посвети цяла глава, глава 4, на проблемите на планинските райони, като подчерта, наред с другото, необходимостта:

1.2

На 7 декември 2006 г., по време на сесията за политически диалог, с която завърши пленарната сесия на Комитета на регионите, г-н José Manuel BARROSO, председател на Европейската комисия, изрази своята подкрепа за изработването на Зелена книга за бъдещето на политиките за планинските райони.

1.3

По тази причина ЕИСК прецени, че е подходящо да изработи допълнение към становището си, за да изрази позиция по принципа за изготвяне на такава зелена книга.

1.4

Всъщност, всички граждани на Европа имат полза от многото обществени и икономически блага и услуги, които предоставят планинските райони, а именно:

1.5

Без подходящо управление на планинските райони от техните обитатели производството на тези блага и услуги ще бъде поставено под заплаха.

1.6

Днес трябва да се справяме с нови значителни предизвикателства, настоящи и бъдещи, като засилването на икономическата конкуренция, демографския преход, изменението на климата и др. Макар че тези предизвикателства се отнасят към всички райони, тяхното въздействие е много по-осезаемо в планинските райони и следователно изисква специфични отговори.

1.7

Но по-голямата част от осъществяваните политики в планинските райони са секторни и често пъти се осъществяват извън планинските райони без да се отчитат особеностите на тези райони. Наблюдава се склонност да се банализират публичните политики, посветени на планинските райони, да се разпростират до други райони и по-малко да се отчита тяхната специфика. Същевременно, европейските и национални публични политики са насочени все повече към сравнителните предимства на районите, които трябва да бъдат насърчавани или развивани.

1.8

Въпреки тяхното значение на европейско равнище, планинските райони страдат от известно маргинализиране в европейските политики и сериозна липса на признание за техния значителен потенциал да допринасят за растежа на Европа и за нейното разнообразие, именно посредством техните новаторски подходи.

1.9

Затова ЕИСК призовава за един много по-съгласуван и по-добре интегриран политически подход. За устойчивото развитие на планинските райони е необходимо да се приложи многосекторен и териториален подход.

1.10

Една европейска зелена книга за бъдещето на политиката за планинските райони би позволила да се рационализират и да се консолидират съществуващите политики и инициативи на европейско равнище, за да станат по-ефикасни в специфичния контекст на планинските райони. Това е особено актуално за селското стопанство в планинските райони, както се спомена в това становище. Всъщност, в повечето европейски планински райони, селското стопанство е основата, върху която се развиват другите социално-икономически, агропромишлени, туристически и т.н. дейности и от която произлиза привлекателността им. Следователно общата селскостопанска политика играе голяма роля и трябва да се интегрира в прегледа на европейските политики в планинските райони, изискван от Зелената книга.

1.11

Затова ЕИСК изисква Зелената книга за бъдещето на политиката за планинските райони да бъде включена възможно най-бързо в работната програма на Европейската комисия, за да се уточнят темите от стратегическо значение за планинските райони в държавите-членки на Европейския съюз, да се изяснят и да се координират съответните задачи на различните равнища на отговорност и в различните стопански сектори, да се консолидират специфичните статистически данни, на които се опират политиките в тези области, да се проучат съпътстващите и подпомагащите мерки, които да се осъществят в тези райони в светлината на стратегическите цели, определени от Европейския съюз, и да се направят постъпки за развитие на европейските и национални публични политики.

1.12

Като улесни използването на сравнителните предимства на планинските райони, Зелената книга за бъдещето на политиката за планинските райони ще се впише и в обновената Лисабонска стратегия, и в Стратегията от Гьотеборг. Тя би допринесла и за постигането на целта за растеж и работни места, и би помогнала на Европейския съюз да стане в следващите години по-конкурентоспособна в световен мащаб икономика, основана на знанието. Планинските райони могат да допринесат значително за цяла Европа и би било подходящо да се проучи по-добре техният потенциал за иновации и растеж.

1.13

По време на пленарната сесия на ЕИСК на 11 и 12 юли 2007 г. г-жа Danuta HÜBNER, член на Европейската комисия, отговаряща за регионалната политика, говори за „Териториална програма на ЕС“ и обяви, че през 2008 г. ще бъде изготвен доклад за териториалното сближаване, в който ще се проучи отражението върху районите на големите предизвикателства, които предстоят и на средствата, с които да се решават. ЕИСК желае териториалните особености на планинските райони, както и на островни и най-отдалечени региони, да бъдат отчетени адекватно при текущото определяне на политиката на сближаване на Европейския съюз и при осъществяването на Териториалната програма.

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/49

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/50

—

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 76/768/ЕИО, 88/378/ЕИО, 1999/13/ЕО и Директиви 2000/53/ЕО, 2002/96/ЕО и 2004/42/ЕО на Съвета с цел адаптирането им към Регламент (ЕО) № … относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за изменение на Директива 67/548/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1907/2006“

—

и относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 с цел адаптирането му към Регламент (ЕО) № … относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и за изменение на Директива 67/548/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1907/2006“

16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/51

А.

Европейската икономика е добре интегрирана в световната икономика. В различните сектори това интегриране е по-силно или по-слабо; то е особено добре изразено по отношение на тези индустриални дейности, които в най-голяма степен са отворени за глобализацията. Следователно при определянето на икономическата и данъчната политики на Европейския съюз (ЕС) трябва да се взима предвид и световното развитие. Въпреки че темата на настоящето становище е въздействието на териториалния характер на данъчните законодателства върху индустриалните промени в ЕС, този териториален характер не бива да се разглежда изолирано от света.

Б.

ЕС и всички негови държави-членки носят отговорност за провеждането на икономическа, финансова, социална и екологична политики, чиито изисквания излизат извън динамиката на пазара. Следователно е целесъобразно да се следи за това териториалният характер на данъчните законодателства да оказва положително въздействие върху индустриалните промени на европейско ниво. Тези промени без съмнение следва да отговарят на динамиката на пазара, но те печелят също и от включването им в гореспоменатите политики в по-широк контекст. Самата същност на Лисабонския процес се основава върху постигането на баланс между различните направления (конкурентоспособност, социално измерение, опазване на околната среда) и този баланс трябва да бъде съхраняван, като се отдава дължимото и на данъчната конкуренция между държавите-членки (1).

В.

Комитетът отбелязва, че данъчната конкуренция е една от реалностите на вътрешния пазар, която може да доведе до изкривявания на конкуренцията. Тя предполага правила за прозрачност и определяне на евентуални злоупотреби и вредни практики (2). Същевременно изисква и наличието на индикатори, които да бъдат добър критерий за оценка на състоянието на данъчната конкуренция. ЕИСК обаче отбелязва, че данъчната конкуренция не е решаващ фактор за инвестиционните решения на МСП. Тя има по-голяма тежест при мултинационалните предприятия, които са по-мобилни.

Г.

Данъчната конкуренция не засяга само данъчното облагане на предприятията. С увеличаването на мобилността на финансовите активи тази конкуренция засяга и доходите от инвестициите на лицата, както и данъците върху имуществото.

Д.

Комитетът смята, че координирането на данъчните разпоредби на различните администрации може да се окаже важен инструмент за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, като се отстранят смущенията във функционирането му и разходите, свързани със съгласуване на данъците, най-вече в граничните райони. ЕИСК повтаря препоръките, отправени в изготвеното неотдавна становище относно Fiscalis 2013 (3).

Е.

Според ЕИСК липсата на съгласуваност между системите за пряко данъчно облагане на държавите членки води до необлагане с данъци (4), злоупотреби или нарушения във функционирането на единния пазар. Това положение може да доведе до дестабилизация, дори до намаляване на общите данъчни приходи в ЕС.

Ж.

Неограничената данъчна конкуренция в Общността от една страна може да утежни факторите, които се взимат под внимание при определянето на данъчната основа на най-слабо мобилните задължени лица, като малките предприятия или услугите, които не могат да бъдат делокализирани, а от друга страна може да промени разпределението на данъчната тежест между данъкоплатците и потребителите с оглед на покриването на публичните разходи и социалните трансфери. Последното би се отразило отрицателно върху социалното сближаване.

З.

МСП и предприятията, работещи в областта на услугите, разполагат с най-малко възможности да се възползват от данъчната конкуренция. Комитетът препоръчва да им бъде оказана подкрепа, да бъдат въведени програми за обучение на кадрите в тези предприятия и на служителите в обществените администрации, да бъдат съставени подходящи бази данни, в частност в граничните и най-отдалечените региони на ЕС, с цел оказване на помощ на предприятията по пътя им на развитие в международен план.

И.

Комитетът смята, че борбата с данъчните измами трябва да бъде приоритет и припомня заключенията на своето неотдавнашно становище по този въпрос (5).

Й.

Пренасянето на данъчната тежест върху най-слабо мобилните производствени фактори може да намали конкурентоспособността на засегнатите предприятия и на предлаганите от тях работни места спрямо чуждестранните им конкуренти. Това прехвърляне на данъчната тежест ще забави растежа на националния БВП, което при липса на нови бюджетни ресурси може да доведе до намаляване на капацитета за обществени инвестиции.

К.

Данъчната конкуренция кара всяка държава да управлява по-добре своите обществени разходи. Комитетът настоява това да не става за сметка на предлагането и качеството на обществените услуги. Те са от първостепенно значение за поддържането и привличането на производствени дейности, които създават блага, разкриват работни места и в крайна сметка създават и данъчна основа. Данъчната конкуренция не бива да влияе отрицателно върху финансирането и обезпечаването на системите за колективната социална закрила.

Л.

Комитетът подкрепя усилията на държавите-членки за премахването на вредната данъчна конкуренция и тяхната ангажираност най-късно до 2010 г. да отменят редица вредни данъчни режими като тези, които са отразени в приетия през 1997 г. Кодекс за поведение (6). От друга страна ЕИСК приканва Комисията да продължи своите усилия в тази насока, започнати по същото време.

М.

Комитетът също така подкрепя политиката на Комисията, която цели обществените помощи, включително избирателно предоставените на предприятията данъчни преференции, да служат за постигането на дългосрочни цели, свързани с индустриалните промени и териториалното развитие, като в същото време остават съвместими с политиката на конкуренция вътре в ЕС.

Н.

Комитетът призовава за въвеждане на Обща консолидирана корпоративна данъчна основа на данъка върху дружествата (ОККДО) (7) с оглед на опростяването, безпристрастността и прозрачността на данъчните практики в държавите-членки. Това би позволило да се използва максимално потенциалът на вътрешния пазар, като се запазят бюджетният и данъчният суверенитет на държавите-членки и се избегнат рисковете от конфликт с разпоредбите на Договора. Тъй като по всяка вероятност ОККДО ще бъде въведена на основата на засилено сътрудничество, Комитетът би желал тя да бъде приета от възможно най-голям брой държави-членки.

О.

Комитетът призовава за повече информация относно съдържанието, формите и развитието на проекта ОККДО преди да формулира отново становището си по този сложен стратегически въпрос, като за момента се задоволява да припомни своето проучвателно становище от 2006 г., изготвено по молба на комисар Ковач (8).

П.

Въпреки това Комитетът предлага някои виждания и въпроси относно ОККДО. Той смята, че е желателно този незадължителен проект да бъде приет от възможно най-голям брой държави-членки, дори ако за тази цел трябва да се предвидят преходни мерки. Смята също така, че е желателно след като приключи периодът на съществуването на двете системи държавите-членки да започнат да прилагат единна основа за данъчното облагане. Освен това следва да се прецени дали общата основа, която се прилага по отношение на предприятията, работещи на външните пазари, да не бъде поверена на транснационална организация. В крайна сметка е целесъобразно да се постави въпросът за въздействието, което една такава основа може да окаже върху ставките, при които е възможно да се появи още по-голяма дисперсия. При тази хипотеза може да се определи долна граница на данъчните ставки, която да бъде малко под настоящата средна ставка в новите държави-членки.

Р.

Комитетът препоръчва на Комисията да засили мониторинга на данъчните практики в определени пространства — „убежища“, които се стремят да привлекат облагаемите ресурси на данъчните системи на държавите-членки.

1.1

Данъчното облагане (нивото на данъчната тежест и размерът на данъците) често се посочва като един от критериите за оценяване на степента на привлекателност на дадена територия като седалище на индустриални, финансови и търговски дейности. Не е постигнато обаче съгласие за относителното тегло на този критерий по отношение на други критерии, като близост до търговския потенциал, себестойност на продукцията, наличие на квалифициран персонал, инфраструктура и обществени производствени мощности, обществени помощи и др.

1.2

Данъчните системи са сложни и не е лесно да бъдат сравнявани помежду им. Все пак, много важно е да може да се прецени дали данъчните стимули на различните власти действително постигат поставените цели, да се оцени потенциалното въздействие на всяко решение, насочено към положителни индустриални промени на тяхна територия, и да се свържат тези промени с очакваната себестойност.

1.3

Становището има за цел да представи насоки за предвиждането и управлението на индустриалните промени, за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика — в рамките на целите от Лисабон — и за изграждането на истински вътрешен пазар, който се характеризира с лоялна, неизкривена или поне „приемлива“ (съвместима с правилата на вътрешния пазар) конкуренция.

2.1

Тази мобилност се ускорява в рамките на ЕС поради следните причини: