16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/1

1.1

Комитетът смята за наложително, значително да се засилят досегашните мерки в подкрепа на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в Европа, да се подобрят необходимите рамкови условия и да се създадат съответните финансови предпоставки.

Наред с ефективни програми за научни изследвания и развойна дейност на равнище ЕС, държави-членки и индустрия, ни е необходим Европейски вътрешен пазар на научните изследвания и развойната дейност, за да можем да използваме по-добре и да освободим наличния и бъдещия потенциал: това е Европейското научноизследователско пространство.

1.2

Затова Комитетът приветства намерението на Комисията да засили и развие Европейското научноизследователско пространство. Посочените цели и предложения са в голяма степен правилни и заслужаващи подкрепа. Те обаче се нуждаят от допълване, а в отделни случаи също и от изясняване или коригиране.

1.3

Комитетът подкрепя целта за създаване на привлекателен европейски пазар за изследователите, който освен това да прави възможна и да възнаграждава мобилността. В този контекст най-важни са въпросите за договорите, атрактивното заплащане, преносимостта на социалните осигуровки/придобивки и запазването на целостта на семейството. В това отношение се наблюдават много големи дефицити главно на равнище държави-членки. Затова Комитетът призовава преди всичко държавите-членки и съответните социални партньори да попълнят тези дефицити и да предложат най-вече и на младите изследователи привлекателни кариерни перспективи, които да могат да се конкурират с алтернативните кариерни възможности за особено талантливите академични учени. По този начин отново повече млади хора ще пожелаят да инвестират енергията и времето си в тежко и селективно следване и така ще спомогнат за преодоляване на застрашителния недостиг на квалифицирани научно-технически специалисти и дипломирани висшисти в Европа.

1.4

Комитетът подкрепя формулираната от Европейския съвет цел от Барселона. Според приетото към момента решение обаче Общността ще участва само с около 2 % (т.е. само с една петдесета!) в общите инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, предвиждани съгласно целта от Барселона. Това означава, че най-голямата част от политическата отговорност за постигане на целта от Барселона се пада на държавите-членки, а икономическата отговорност се носи основно от индустрията. Затова препоръките на Комитета са насочени особено към Съвета, Парламента и държавите-членки, да предприемат от своя страна всички стъпки, за да изведат Европа отново на челно място в света в областта на научните изследвания и развойната дейност и да вземат необходимите за тази цел мерки.

1.5

Комитетът повтаря своята препоръка, приносът на Европейската общност към поставения като цел общ обем на инвестиции в областта на НИРД да се увеличи поне на 3 %, за да се засили ефектът на лоста, който финансирането на научните изследвания от страна на Общността упражнява върху инвестициите в изследвания от страна на държавите-членки и на индустрията. В допълнение към това, част от средствата от структурните фондове трябва да се използват за инфраструктурни мерки в областта на НИРД, както и да се засилят възможностите за финансиране чрез ЕИБ. Тази препоръка стана още по-наложителна вследствие на много сериозните и дълго подценявани проблеми, свързани с енергетиката и изменението на климата.

1.6

Комитетът подкрепя целта за разработване на научноизследователски инфраструктури на световно ниво, които обаче трябва и в бъдеще да бъдат трайно и надеждно поддържани. Основна предпоставка за успеха и смисъла на тези инвестиции е участието на съответните институти и групи от университети в държавите-членки, както и ангажираното включване на индустрията в технически проекти. Едва чрез такова обвързване в мрежа се изгражда цялостната система и се създава европейска добавена стойност.

1.7

Комитетът подкрепя целта за укрепване на научноизследователските институции — но също така и на висшестоящите им организации — като основни инициатори и носители на научните изследвания и развойната дейност. Тези институции трябва да имат възможност за дългосрочно планиране, да разполагат с адекватни ресурси и с достатъчна свобода за вземане на решения. За тази цел е необходимо да се гарантира по-голямата собствена отговорност при използването на финансови ресурси, да се предвиди достатъчно висок дял на основното финансиране и цялостното финансиране на проекти, както и възможност за прехвърляне на бюджет в следващата година, да се намали административното натоварване на изследователските и преподавателските кадри, което пречи на прогреса, да се стимулират върхови постижения чрез предоставяне на допълнително финансиране на научноизследователската дейност на конкурсни начала.

1.8

Комитетът вижда в Съвместните технологични инициативи и в технологичните платформи важни инструменти за създаване на технологични иновации в научноизследователски области със стратегическо значение. При необходимите за това партньорства между публичния и частния сектор и при съвместните изследователски програми е важно също така да бъдат подобаващо включвани малките и средните предприятия (МСП). „Общностите на знанието и иновациите“ (ОЗИ) на Европейския технологичен институт (ETИ), които предстои да бъдат създадени, би трябвало да използват досегашния опит. Набраният опит в проектите по ERA-Net и CORNEО, както и при клъстерите на EUREKA също може да бъде особено полезен в това отношение.

1.9

Комитетът подкрепя целта за отваряне на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) към света. Решаващ критерий в това отношение обаче е привлекателността на ЕНП: едва когато „изтичането на мозъци“, което за жалост наблюдаваме днес, бъде преодоляно не само количествено, но и качествено по отношение на най-ефективните и успешни изследователи в света, тази задача ще може да се смята за изпълнена. Но за да се постигне това, трябва да са налице всички решаващи фактори: ниво, оборудване, условия на труд, политическа рамка, възможности за разгръщане и свобода на действие, лични доходи, обществено признание.

1.10

Комитетът подкрепя „отворения метод на координация“, при който се оценяват стратегическите цели и политиките на държавите-членки и се обменя опитът им, за да се постигне съгласуваност и оптимизиране на Европейската научноизследователска политика. И обратно, следва да бъде отхвърляна всяка идваща отгоре надолу координация на европейска научноизследователска дейност, която — предприемана с цел пълна унификация — навлиза в детайли и в самите научноизследователски организации или фирми. Затова трябва да се избягва да се създава впечатлението, че Комисията се стреми към централно направляване на европейската научноизследователска дейност. Това е въпрос на постигане на добър баланс между рамката на Общността, автономността на държавите-членки и институционалните и индивидуалните инициатива и творчество. Единствено плурализмът на методи, подходи и избор на теми може да осигури най-добрите във всеки конкретен случай резултати, методи и иновации.

1.11

Комитетът повтаря своята препоръка за намаляване на бюрокрацията. Затова Комитетът препоръчва „намаляването на бюрокрацията“ да бъде включено като поредна важна политическа цел в бъдещата програма на Европейското научноизследователско пространство. Това означава, съвместно с държавите-членки и с научноизследователските организации, да се разработят начини за опростяване и свеждане до най-необходимия минимум на свръхрегулацията и свръхмногообразието от европейски, национални, регионални и институционални изисквания за отчет, процедури за кандидатстване, експертизи, оценка и издаване на разрешения. Дори конкуренцията при кандидатстването за финансиране на върхови постижения първоначално увеличава времето, което изследователите са принудени употребяват за бюрократични процедури. Толкова по-важно е да се намери приемливо решение чрез цялостно редуциране и опростяване на процедурите. Страхът, че отделни лица биха могли да допуснат грешки, не бива да води до свръхрегулация и парализа за всички.

1.12

Комитетът смята, че е изключително важно, в организациите, финансиращи научноизследователската дейност, и най-вече в Комисията, да работят доказали се в науката компетентни служители, които отлично и трайно познават и следят съответната научна област, особеностите й и свързаната с нея „общност“ (при такава дейност редовната ротация на кадри е контрапродуктивна!).

1.13

Комитетът препоръчва Европейското научноизследователско пространство да бъде допълнено от Европейско пространство на знанието, с цел създаване на Европейско общество, основано на знанието. Това изисква стабилна и широка образованост на всички граждани, както и допълнително специализирано обучение от най-високо качество за учените и инженерите. Оттук и необходимостта от адекватно „управление на знанието“. Научноизследователската и развойната дейност надграждат върху съществуващото знание, за да генерират ново знание.

1.14

Комитетът препоръчва да се разработят ясни и разбираеми правила за разнообразните инструменти за стимулиране и координиране на НИРД, включително обобщаващ списък (и упътване за използване) на всички инструменти и форми за стимулиране и координиране, с които Комисията разполага за нуждите на НИРД. Това би показало също, дали при все по-голямото изобилие от такива инструменти се запазва достатъчна яснота за предназначението и обособеността им и дали те остават достатъчно обозрими и приложими за потенциалните потребители, а и за служителите в Комисията или пък по-скоро се нуждаят от реорганизиране.

1.15

Голяма част от засегнатите в Зелената книга теми изискват диференцирано разглеждане. По този въпрос и по други аспекти Комитетът препраща към пълния текст на своето становище.

2.1

Съобщението на Комисията е на фона на проведения по-рано дебат и на приемането на вече действащата Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, на избраните по нея теми за научни изследвания (т.нар. специфични програми), на наличните за тази цел инструменти както и на правилата за участие. Затова в настоящото Съобщение на Комисията вече става дума не за съдържанието на научноизследователската дейност, а изключително за стратегическите цели на Европейското научноизследователско пространство.

2.2

След кратък преглед на историята на Зелената книга, в Съобщението са представени обобщено задачите и целите на Европейското научноизследователско пространство. Те са обсъдени в контекста на настоящата ситуация, преразгледани и адаптирани към новото развитие. Отправна точка на Съобщението е значението на научноизследователската и развойна дейност в Европа за Лисабонската стратегия, както и въпросът за конкурентоспособността на тази дейност в глобален план.

2.3

Сред задачите и целите са откроени по-специално следните точки:

2.4

Въз основа на обобщение на постигнатото досега, Комисията предлага насочени към бъдещето мерки за консолидиране и по-нататъшно разширяване на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Според Комисията, настоящата Рамкова програма за научни изследвания на ЕС има ясното предназначение да подкрепя подобни мерки; нейното финансиране е увеличено значително, макар и в по-малък от първоначалните предложения на Европейската комисия (и препоръчан от Комитета!) размер. Предприетите нови инициативи във връзка със Седмата рамкова програма (2007-2013 г.), като например Европейският съвет по научни изследвания, ще окажат важно влияние върху Европейското научноизследователско пространство. Бъдещият Европейски технологичен институт също би могъл да допринесе за създаването на „общности на знанието и иновациите“ от световна класа.

2.5

Същевременно Комисията посочва кои, според нея, са слабостите, които трябва да бъдат преодолени, като например (накратко):

2.6

Други елементи на Зелената книга се разглеждат в забележките на Комитета по-долу.

2.7

С цел да стимулира открита дискусия на основата на Зелената книга, Комисията е поставила 35 конкретни въпроса. Отговорите на тези въпроси, които се очаква да бъдат дадени от Парламента, Съвета, ЕИСК, Комитета на регионите, държавите-членки, както и от изследователите и научноизследователските институции, ще бъдат взети под внимание в предложенията за конкретни инициативи, които Комисията възнамерява да направи през 2008 г. Много от тези въпроси вече са намерили отговор по същество в глава 3. По някои специфични въпроси е взето отношение в глава 4.

3.1

Значение на отличната научна работа. Комитетът многократно (1) е отбелязвал, че върховите постижения в науката и техниката, както и тяхното превръщане в конкурентоспособна икономическа сила са решаващи условия, за да се гарантира бъдещето ни в глобалната среда и да не се застрашава европейският социален модел.

Затова е спешно необходимо значително да се засилят предприеманите досега мерки за научни изследвания и развойна дейност, да се определят съответно необходимите политически приоритети, както и да се подобрят нужните рамкови условия и да се осигурят финансовите предпоставки за целта. Важно е да се приложи принципът на конкурентоспособност въз основа на отлични постижения. Комитетът вече няколкократно се е произнасял по правилата за необходимата държавна помощ (2).

3.2

Европейски вътрешен пазар на научните изследвания и развойната дейност. Наред с ефективни програми за НИРД на равнище Общност, държави-членки и индустрия, ни е необходим и Европейски вътрешен пазар на научните изследвания и развойната дейност, за да можем да използваме по-добре и да освободим наличния и бъдещия потенциал: това е Европейското научноизследователско пространство.

3.3

Принципна подкрепа. Затова Комитетът приветства заявеното в Зелената книга намерение на Комисията да консолидира, засили и развие Европейското научноизследователско пространство в продължение на едно, като цяло, положително развитие. Освен това Зелената книга съдържа важни елементи от предишни препоръки на Комитета (3). Комитетът смята, че целите, посочени във връзка с това от Комисията, са правилни, а представените съответни предложения в голямата си част са уместни и заслужават да бъдат подкрепени. Те обаче се нуждаят от допълване, а в отделни случаи и от изясняване или коригиране.

3.4.1

„Научната общност“. Европейската организация за ядрени изследвания (4) (CERN) бе основана още преди 50 години. Самоинициативният ангажимент на международната научна общност, тоест на самоорганизирали се учени (5) от международна величина, получи тогава необходимата му подкрепа от страна на водещи политици в Европа. Така бе създадена европейска експериментална организация от висша класа, каквато отделните държави не биха могли или не биха пожелали да създадат със собствени финансови средства. По подобни съображения по-късно бяха основани и други такива наднационални европейски организации (6), като ECMWF, EMBO, ESRF, ESO, ESA и ILL.

3.4.2

Европейската общност. Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), който бе подписан на 25 март 1957 г., е един от трите договора за създаване на Европейските общности и поставя началото на ангажимента на Общността в областта на научните изследвания и развойната дейност  (7) . През 1986 г., с влизането в сила на Първата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност бе положен основният камък на една обща научноизследователска политика на Общността с много по-мащабни цели от ЕВРАТОМ. С решението относно Европейското научноизследователско пространство, взето през 2000 г. във връзка с формулирането на Лисабонската стратегия, европейските политици потвърдиха волята си да създадат формална рамка за научноизследователска дейност в Европа. Европейското научноизследователско пространство трябваше същевременно да се превърне в емблематичен проект, основаващ се върху мотивите и целите на Лисабонската стратегия.

3.4.3

Целта от Барселона. Както е заявявал многократно, Комитетът подкрепя целта от Барселона, формулирана преди пет години от Европейския съвет като резултат от Лисабонската стратегия. Тази цел гласи, че общите разходи за НИРД в ЕС трябва да бъдат се увеличат, така че през 2010 г. да достигнат почти 3 % от БВП. До две трети от необходимите за това инвестиции трябва да бъдат финансирани от частния сектор. Според приетото към момента решение обаче Общността ще участва само с около 2 % (т.е. само с една петдесета!) в общите инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, предвиждани съгласно целта от Барселона.

3.5

Политическа отговорност на държавите-членки. Следователно, най-голямата част от политическата отговорност за постигане на целта от Барселона се пада на държавите-членки, а икономическата отговорност се носи основно от индустрията. Затова следващите препоръки и призиви на Комитета са насочени особено към Съвета, Парламента и държавите-членки да предприемат от своя страна всички спешно необходими стъпки и да подкрепят формулираните в Зелената книга цели, за да изведат научните изследвания и развойната дейност в Европа отново на челно място в света, като първа стъпка в тази посока да изпълнят целта от Барселона и да вземат всички други необходими за това мерки.

3.6

По-добро оползотворяване на ефекта на лоста, упражняван от финансирането на научните изследвания от страна на Общността. Финансирането на научните изследвания от страна на Общността също е от много голямо значение. То има не само интегриращо и координиращо действие, но преди всичко упражнява ефекта на лост върху инвестициите в изследвания от страна на държавите-членки и на индустрията. Затова този ефект на лоста трябва значително да се засили, така че най-сетне да се постигне необходимият пълен и цялостен принос на държавите-членки и на индустрията за осъществяване на все още непостигнатата цел от Барселона. Европа трябва да осъзнае, че по-рано е била водещо пространство на научни изследвания и иновации и да възроди тази традиция.

3.6.1

Увеличаване на приноса на Общността. По този въпрос Комитетът вече констатира (8), че приетият понастоящем бюджет на Общността за НИРД не е достатъчен за максимално оползотворяване на ефекта на лоста. Затова той отново повтаря своята настойчива препоръка, при предстоящото преразглеждане на бюджета през 2008 г. приносът на Общността в предвиждания общ обем на средствата за НИРД в Европейското научноизследователско пространство да бъде увеличен от сегашните доста по-малко от 2 % поне на 3 %, освен това значителна част от средствата по структурните фондове да се използват (9) за инфраструктурни мерки в областта на НИРД (10), както и решително да се увеличат възможностите за финансиране чрез ЕИБ.

3.6.2

Спешна необходимост от политическо решение. Един публикуван съвсем наскоро от Комисията статистически бюлетин (11) за настоящото състояние на научноизследователската дейност в Европа и нейното финансиране в сравнение с международните конкуренти потвърждава изключително спешната необходимост от превръщане на горната препоръка на Комитета в политическо решение. Към това се прибавя и много сериозният и дълго подценяван проблем, свързан с енергетиката и с климата.

3.7

Критична маса, концентрация и интеграция на ресурси и експертно знание, европейска добавена стойност. Общността следва да се насочи и да финансира приоритетно онези научноизследователски задачи и проекти, които са от решаващо значение за научния и технологическия прогрес и които надхвърлят готовността или възможностите на отделните държави-членки и на тяхната икономическа мощ или пък ще имат значително по-голям ефект при съвместен подход на равнището на Общността и чрез обвързване в общоевропейска мрежа. Така те ще доведат до значителна добавена стойност в сравнение с усилията на отделните държави-членки.

3.8

Инфраструктури и изследователски институции на световно ниво. В множество особено важни научноизследователски области скъпо струващите инфраструктурни мерки и мащабната апаратура са техническата предпоставка за принципно нови открития и технически прогрес и предоставят на технологичното развитие (в предконкурентния етап) нови възможности за подобрения и иновации. Затова Комитетът отдава изключително значение на посочената в Зелената книга цел Изграждане на научноизследователски инфраструктури на световно ниво. Тези инфраструктури са основа и катализатор за научни изследвания от най-високо ниво. Те имат силно привлекателно въздействие върху най-добрите учени и инженери от цял свят и така служат по превъзходен начин и на друга важна цел, заслужаваща подкрепа, а именно създаването на отлични научноизследователски институции, които повдигат авторитета на марките „Европейски научни изследвания“ и „Европейско научноизследователско пространство“.

3.8.1

Списъкът на ESFRI  (12). Комитетът приветства списъка на ESFRI, който бе изготвен с участието на държавите-членки и на Комисията и получи висока оценка и подкрепа от Съвета (13). Същевременно той обръща внимание, че освен принципния ангажимент на държавите-членки, в бъдеще ще е необходим и засилен, надежден и траен ангажимент от страна на Комисията. Защото тук особено ясно се проявява политическата воля за изключителни авангардни постижения в науката и техниката. В съответствие с това Комитетът категорично подкрепя последователното изпълнение на „пътната карта“, както и решаващо финансово участие на Общността в изграждането и експлоатацията на тези обекти в дългосрочен план. Той подчертава важността на адекватните договорни взаимоотношения, които да направят съоръженията достъпни и привлекателни за партньори или потребители от цялото Европейско научноизследователско пространство и подкрепя освен това усилията за партньорства и участие на държави извън Европа (14).

3.8.2

Непрекъснатост на финансирането. Именно с оглед на големите инвестиционни разходи, при дългосрочни проекти е особено важно финансирането им да бъде и да остане надеждно и непрекъснато до постигане на целите, при условие че тези проекти отговарят на критериите за отлична научноизследователска дейност. Точно в тази област колебанията, несигурността или дори прекъсванията на финансирането водят не само до прахосване на големи инвестиции и научно-техническа развойна работа, но и разрушават изградените мрежи, международното сътрудничество и доверието в бъдещи договорености, което вреди и на европейския трудов пазар за учени и инженери.

3.8.3

Включване на университетите и институтите. За да бъдат тези значителни инвестиции в инфраструктурни проекти ефективни и за да се постигне необходимото разширяване на основата за научноизследователската дейност на най-високо ниво, е изключително важно съответните групи университети, институти и научноизследователски организации, базирани в държавите-членки, да участват отговорно в разработването и използването на експерименталните лаборатории: Едва чрез обвързването в подобна мрежа се изгражда цялостна система и се създава европейска добавена стойност. Затова е също така необходимо, такова обвързване в мрежа да се стимулира подобаващо и да бъдат съответно обезпечени специфичните програми Сътрудничество и Идеи. За тази цел е също особено важно на разположение да има достатъчно средства за пътувания и пребиваване в изследователските центрове, както и за комуникационни системи и помощна апаратура. Освен това, Комитетът подчертава и тук голямото значение на насърчаването на мобилността.

3.8.4

Безпрепятствена мобилност. Комитетът подкрепя целта, в рамките на Европейското научноизследователско пространство да се осигури безпрепятствена мобилност между държавите-членки, между организациите, както и между частния и публичния сектор. Мобилността не само спомага за професионалното израстване, обмена на знания и експертния опит, но също така разширява цялостно хоризонта, подобрява способността за преценка и стимулира взаимното разбиране между културите. Затова всички онези препятствия и погрешни решения, които все още пречат на безпрепятствената мобилност, следва да бъдат преодолени или отстранени. Сред тях са междудържавните пречки, недостатъчното признаване/недостатъчната преносимост на придобитите права на социални услуги, като ощетяващо/обременяващо данъчно облагане при смяна на жилището или на местожителството на семейството.

3.8.5

Положение в новите държави-членки. При това трябва обаче да се внимава и да се създават стимули, така че желателната вътрешноевропейска мобилност на изследователите от новите държави-членки да не доведе до дългосрочно вътрешноевропейско „изтичане на мозъци“. Комитетът бе посочил и в предишно свое становище, че изграждането на привлекателни научноизследователски институти в новите държави-членки е особено важно също и по горната причина.

3.9

Висока оценка на Европейското научноизследователско пространство. Успешното и ефективно международно сътрудничество, особено по големи общи проекти на равнище ЕС, създава у участниците дух на екипност, което е от полза за високата оценка на Европейското научноизследователско пространство и за символиката на Европа.

3.10

Самоорганизиране и специализирани конференции. CERN, но също и развитието например на европейските институти за ядрени изследвания, показват волята и способността на научната общност, по своя собствена инициатива да търси и намира международни партньори за сътрудничество, както и да привлича финансиране от правителства на трети страни. Необходима предпоставка за това е да се предоставят средства и за провеждането на особено важни научно-технически специализирани конференции, както и за участие — особено на по-млади европейски учени — в международни конференции.

3.10.1

Научно-техническите-дружества — организации на гражданското общество. Специализираните конференции са основният форум за разпространяване и оценка на резултатите, за обмен на знания и мисли, за поставяне на началото на сътрудничества и за развиване на нови или подобрени концепции. Такива конференции обикновено се провеждат от съответните специализирани научно-технически дружества (15) като типични организации на гражданското общество. Затова Комитетът препоръчва, работата на тези дружества да получава повече внимание и признание, както и в по-голяма степен да се използва и стимулира тяхната дейност за разпространяване на знания, оценка на резултатите и координация на научните изследвания.

3.11

Рамкови програми. По мнението на Комитета рамковата програма на Общността за НИРД и рамковата програма на Европейската общност за атомна енергия са основните инструменти за реализиране на Европейското научноизследователско пространство.

В допълнение към специфичните програми Инфраструктури и Идеи, важни стимули за координирано сътрудничество (вж. параграф 3.13) произтичат особено от специфичните програми Сътрудничество и Хора и свързаните с тях мерки за финансиране. Затова тяхното адекватно прилагане е съществено за създаването на една транснационална и пораждаща синергии идентичност на Европейската научноизследователска дейност и Европейското научноизследователско пространство.

3.11.1

Фундаменталните изследвания и тяхното приложение. Трябва да се изтъкне, че фундаменталните изследвания са изрично взети под внимание и е признато тяхното решаващо значение за прогреса и иновациите. Оттук следва и необходимостта от установяване на баланс между предвижданото насърчаване на фундаментални изследвания, от една страна, и на приложни изследвания и изследвания, ориентирани към продукти и процеси, от друга. Както често е подчертавано (16), между тези области не съществуват строги разделителни линии, а много взаимодействия, които се обуславят едни други.

3.11.2

Съвместни технологични инициативи, технологични платформи и ЕТИ. Комитетът подчертава особената роля на Съвместните технологични инициативи и на технологичните платформи. Целта, за която те служат, е създаването на партньорства между публичния и частния сектор в стратегически научноизследователски области и осъществяването на съвместни изследователски програми. Комитетът препоръчва, в бъдещите Общности на знанието и иновациите, които предстои да бъдат създадени към Европейския технологичен институт, да се използва придобитият досега опит. Набраният опит в проектите по ERA-Net и CORNET, както и при клъстерите на EUREKA, също може да бъде особено полезен в това отношение.

3.11.3

МСП. Адекватното участие на малките и средните предприятия (МСП) е особено съществено за публично-частните партньорства, както и за партньорствата в индустрията. Комитетът приветства значителните усилия на Комисията в тази област понастоящем и нейното желание да ги продължи и в бъдеще. Проектът CORNET (17) (Мрежи за колективни изследвания), започнат в рамките на ERA-Net, също може да се окаже полезен в случая.

3.11.4

Тайна на информацията. Свободното разпространение на данни за нови открития е било и е един от факторите за успеха на съвременната наука (вж. също точка 4.4.2 свободен достъп). Неговото ограничаване поставя, наред с аспекта интелектуална собственост, по-специално и въпроса, от кой етап на развитие на една нова/иновативна технология нататък налагането на тайна на данните — поради пазарната конкуренция (18) — пречи на необходимия обмен на знания и на по-нататъшното сътрудничество със и между индустриалните партньори. Комитетът препоръчва този важен въпрос да бъде разгледан задълбочено, тъй като от него зависи успехът на сътрудничеството, особено между публичния и частния сектор.

3.12

Укрепване на научноизследователските институции. Комитетът подкрепя особено важната цел за укрепване на научноизследователските институции, но също така и на висшестоящите им организации, като основни инициатори и носители на научните изследвания и развойната дейност. Те са местата, където се осъществяват научните изследвания и създаващият се там работен климат, свободата на действие и изследователският стил са определящи за репутацията и успеха на съответната научноизследователска организация или институция. Затова тези научноизследователски организации и институции трябва да имат възможност за дългосрочно планиране, да разполагат с адекватни ресурси и с достатъчна свобода за вземане на решения. Необходими са, следователно, по-голяма собствена отговорност при използването на финансовите ресурси, надежден, достатъчно висок (обикновено поне 75-80 %) дял на институционалното основно финансиране, цялостно финансиране на проекти, възможност за прехвърляне на бюджет в следващата година, намаляване на административното пренатоварване на изпълнителите, стимулиране и финансиране на върхови постижения чрез предоставяне на достатъчно и дългосрочно ориентирани допълнителни средства на конкурсни начала и в зависимост от резултатите.

3.13

Отворена координация. Съществени импулси за взаимната отворена координация и оценка на научноизследователските политики и стратегическите цели на държавите-членки идват от осъществявани на равнище ЕС, утвърдили се процедури за вземане на решения относно инициативите на Комисията в научноизследователската политика, както и от нейните подготвителни консултации. Комитетът смята, че процедурите на съгласуване и координация със и между държавите-членки и регионите по специфични приоритети или инфраструктурни проекти също са важни и полезни за постигане на повече съгласуваност и оптимизиране на Европейската научноизследователска политика. Затова известна координация е полезна и за изграждането на Европейски междудържавни научноизследователски организации за големи проекти и инфраструктурни проекти (вж. параграф 3.8). Комисията упражнява координационна функция и във връзка с мерките за финансиране, предвидени в Седмата рамкова програма (вж. параграф 3.11).

3.14

Избягване на прекалената координация. И обратно, следва да бъде отхвърляно всяко евентуално намерение (било то самоцелно или с цел пълна унификация) за идваща отгоре надолу координация на европейска научноизследователска дейност, навлизаща в детайли и в самите научноизследователски организации или фирми. Такава унификация, при заявено намерение например за избягване на дублирането (19) и фрагментирането на изследванията, би ограничила необходимия плурализъм на изследователските подходи и методи (вж. по-специално точка 4.7.1) и би довела до отрицателно отношение от страна на изследователите, институциите и участващите индустриални предприятия.

Във всеки случай, трябва да се избягва да се създава впечатлението, че Комисията се стреми към централно направляване на европейската научноизследователска дейност. В противен случай още повече ще се засилят бездруго съществуващите опасения на гражданите (20) от прекалена централизация в Брюксел. По-скоро въпросът е да се постигне добър баланс между рамката на Общността, автономността на държавите-членки, както и институционалните и индивидуалните инициатива и творчество.

3.14.1

Плурализъм на методите, подходите и избора на теми. Единствено плурализмът на методи, подходи и избор на теми може да осигури най-добрите във всеки конкретен случай резултати, методи и иновации. Плурализмът не е разточителство, а необходимо средство за оптимизиране и еволюция в стремежа към нови знания и умения. Комитетът препоръчва по този важен разграничаващ въпрос да се потърси преди всичко мнението на Европейския съвет за научни изследвания.

3.15

Допълнителна цел: Намаляване на бюрокрацията. Независимо от това, припомняйки свои предишни предупреждения, Комитетът отново препоръчва на Комисията да включи в бъдещата си политическа програма „намаляването на бюрокрацията“ като още една приоритетна цел. Съвместно с държавите-членки и с научноизследователските организации следва да се разработят начини за опростяване или обединяване и свеждане до най-необходимия минимум на свръхрегулацията и свръхмногообразието от европейски, национални, регионални и институционални изисквания за отчет, процедури за кандидатстване, експертизи, оценка или издаване на разрешения и др. Дори и подкрепяната от Комитета конкуренция при кандидатстването за финансиране на върхови постижения първоначално увеличава времето, което изследователите са принудени да употребяват за бюрократични и експертни процедури. Толкова по-важно е да се намери приемливо решение чрез цялостно редуциране и опростяване на всички процедури. Комитетът вече е посочвал (21), че опасенията от грешки или неправилно поведение на отделни лица, не бива да водят до свръхрегулация и парализа за всички. Това важи в еднаква степен за начина на работа на финансиращите организации и на изследователите.

3.16

Привлекателен трудов пазар и по-добри кариерни шансове. Комитетът подкрепя важната цел за създаване на привлекателен европейски трудов пазар за изследователите. За тази цел договорите, нивото на заплащане, социалните осигуровки/придобивки и стимулите за запазване на целостта на семейството следва да бъдат уредени и подобрени така, че изследователите да не остават с чувството, че техният идеализъм се експлоатира (например поради ниско заплащане, проточващи се преговори за сключване на договор и твърде голяма несигурност за бъдещото им професионално развитие) и да не стигат до заключението, че тяхната инвестиция в изискващо много усилия, селективно обучение не може да се реализира рентабилно в успешна професионална кариера в Европа.

3.16.1

Дефицити в държавите-членки. Преди всичко в държавите членки съществуват много големи дефицити в това отношение и продължават да се наблюдават процеси в погрешна посока (22). Затова тук Комитетът призовава преди всичко държавите-членки и съответните социални партньори да попълнят тези дефицити и да предложат най-вече и на младите изследователи привлекателни кариерни перспективи, които да могат да се конкурират с алтернативните кариерни възможности за особено талантливите академични учени. По този начин отново повече млади хора с необходимите дарби ще пожелаят да инвестират енергията и времето си в съответното тежко и селективно следване и така ще спомогнат за преодоляване на застрашителния недостиг на квалифицирани научно-технически специалисти и дипломирани висшисти в Европа.

3.16.2

Равнопоставеност на половете. Комитетът подчертава своя ангажимент за равни възможности и еднакво третиране на половете. Нуждаем се от най-добрите таланти и от двата пола: онова, което е от значение, са способностите и резултатите в работата. (Понятията „учен“, „изследовател“ и „инженер“ тук се употребяват за лицата от двата пола).

3.16.3

Мобилност между институциите, дисциплините, секторите и държавите. Комитетът подкрепя също така и целта, формулирана в Зелената книга, за подобряване на мобилността между институциите, дисциплините, секторите и държавите. Той препраща, от една страна, към своите посочени по-горе препоръки, и, от друга страна, към своя предишна препоръка за привлекателна система от стипендии (Sabbatical) за обмен на служители между академичните институции и индустрията.

3.16.4

Запазване на целостта на семейството. Комитетът многократно е подчертавал един изключително важен аспект на насърчаването на мобилността, а именно улесняването и стимулирането на запазване на целостта на семейството. Това се отнася особено до професионалната дейност на семейния партньор (напр. когато и двамата партньори в двойката имат своя кариера), осигуряването на подходящи училища за децата, подкрепа при преместването на домакинството (възстановяване на разноските, данъци) и др.

3.17

Отваряне на Европейското научноизследователско пространство към света. В Зелената книга отварянето на Европейското научноизследователско пространство към света е посочено като изключително важна цел. Комитетът е напълно съгласен с това. Действителното постигане на тази цел ще бъде важен пробен камък за успеха на Лисабонската стратегия.

3.17.1

Привлекателността е решаващият критерий. И все пак, отвъд по-скоро формалния и вече до голяма степен осъществен аспект на принципното отваряне, решаващият критерий е привлекателността на Европейското научноизследователско пространство. Поканите към водещи изследователи от международна величина са първата необходима стъпка, след това обаче трябва наистина да се осигури идването им, а европейски учени, работещи в държави извън Европа, трябва да бъдат убеждавани, да се завърнат обратно в бъдеще.

3.17.2

Преодоляване на „изтичането на мозъци“. Едва когато „изтичането на мозъци“, което за жалост наблюдаваме днес, бъде преодоляно не само количествено, но и качествено, т.е. по отношение на най-ефективните и успешни учени и инженери в света, тази задача ще може да се смята за изпълнена. Но за да се постигне това, трябва да са налице всички решаващи фактори: ниво, оборудване, условия на труд, надеждна рамка, възможности за разгръщане и свобода на действие, лични доходи (включително социално осигуряване) и обществено признание.

3.18

Надграждане върху първите успехи. Въпреки все още съществуващите дефицити и значителната работа, която трябва да бъде извършена, Комитетът със задоволство констатира, че досегашните усилия на Европейската научноизследователска политика по отношение на Европейското научноизследователско пространство отбелязват своите първи успехи и като цяло са в правилната посока. Важно е започналото развитие да продължи с по-нататъшно бързо увеличаване на европейския потенциал в НИРД чрез политика на финансиране на конкурсна основа, чрез обвързване в мрежи и използване на интеграционната сила на този потенциал, както и особено чрез създаване на привлекателни и надеждни рамкови условия и на кариерни възможности — без свръхрегулация и централизация! Европейското научноизследователско пространство трябва да се превърне в понятие от световно значение.

3.19

Европейско пространство на знанието. Комитетът вече многократно е отбелязвал, че Европейското научноизследователско пространство трябва да бъде допълнено с „Европейско пространство на знанието“ (23). Съществено основание за това бе целта да се създаде Европейско общество, основано на знанието, което предполага както солидна образованост на всички граждани, така и необходимото за учените и инженерите висококачествено специализирано образование. При това от голямо значение са също обучението през целия живот и самообучението. В това становище, което засяга Европейското научноизследователско пространство, би трябвало да се подчертае и необходимостта от подходящо „управление на знанието“, което да осигури документирането, класифицирането, разпространението, достъпността и съхраняването на вече придобитото знание. Научноизследователската и развойната дейност надграждат върху съществуващото знание, за да генерират ново знание.

3.19.1

Управление на знанието и технологии. Управлението на знанието е важно и с оглед безопасното прилагане (24) на технически процедури, за да се гарантира тяхното оптимално и безопасно използване, да се намалят до минимум рисковете и да не се излага населението на опасност. За тази цел Комисията, съвместно със съответните международни организации, трябва и в бъдеще да предприема подходящи инициативи и да насърчава всички необходими програми за научни изследвания.

3.19.2

Учебници и обзорни издания. Важно значение за съхраняване, обясняване и организиране на знанието и особено за едно висококачествено обучение имат добрите учебници, обзорните издания и наръчниците. Изработването им изисква голям опит, усилия и време, както и освобождаване от други задачи. Комитетът препоръчва то да бъде включена в списъка със задачите, които следва да получат финансиране, още повече, че тази усилна и трудна работа обикновено не носи никаква финансова печалба за авторите.

4.1

Въпроси 1-3: Елементи на визията за Европейското научноизследователско пространство. Основна предпоставка е отвореността на обществото към научноизследователската и развойната дейност, което означава да се осъзнае и оцени решаващото значение на НИРД за благоденствието, конкурентоспособността, прогреса и културата. Важна е също добрата комуникация между различните научни дисциплини, особено между природните и хуманитарните науки, включително опити за постигане на съгласие по някои методологични принципи. Това е и предварително условие за създаване на необходимите рамкови условия и за определяне на приоритетите на всички политически равнища. Комисията и държавите-членки могат освен това чрез симпозиуми и конференции да насърчават още по-активно обмяната на опит между научната общност и цялото гражданско общество и да популяризират Европейското научноизследователско пространство. Медиите също трябва да поемат съществена роля в това отношение, като ударението следва да се постави върху информацията, а не върху изказването на мнения. Комитетът подкрепя Комисията в желанието й за провеждане на Публичен дебат и по-нататъшни стъпки.

4.2

Въпроси 8 и 10: Докторанти. Това започва още с младите учени, притежаващи диплома за завършени всички степени на университетско образование, тоест с докторантите. Те не са студенти или чираци (25), а професионалисти със съществен принос в изследователската и преподавателската дейност. Самите научни изследвания и преподаването, както и работата върху научни трудове, участието в конференции, семинари и летни курсове, са най-добрите форми за продължаване на квалификацията. Участието в такива дейности обаче се нуждае от сериозно насърчаване и подпомагане. Инициативността и самостоятелността трябва да получат възможност да се проявят, да бъдат стимулирани и възнаграждавани; те не могат да се развият с учителски подход.

4.3

Въпрос 12 и други: Да се започне с ЕТИ и неговите „Общности на знание и иновации“ и да се извлече опит от тях.

4.3.1

Въпрос 18: Най-напред да се събере опит от конкретни случаи. Да се изяснят въпросите, свързани с риска и отговорността, напр. при отпадане на някой партньор.

4.3.2

Въпрос 19: Първо да се използва опитът на вече съществуващите „виртуални институти“ в научноизследователските организации на държавите-членки. Оттам нататък да се възприеме подходът „отдолу нагоре“ („bottom-up“).

4.3.3

Въпрос 20. i): Добре е да се поискат предложения от съответните институции.

4.3.4

Въпрос 20. ii): Да не се възприемат обективно измерими критерии. По този въпрос Комитетът има сериозни резерви. Съществуват основателни опасения, че на преден план може да бъдат поставени количествени и „обективно измерими“ критерии, каквито на практика не съществуват в научноизследователската дейност (26). Те може и да са полезни в случаи на продуктово ориентирани разработки, но в научноизследователската област само биха насърчили скъсяването на хоризонта и повърхностното отношение (гонитба за финансиране). Дори научноизследователските институти в индустрията имат възможност за по-дългосрочни и фундаментални изследвания, чието значение обаче, макар и нагледно доказано от най-успешните институти (27), трудно би могло да бъде аргументирано при наличието на постановени процедури за оценка, основаващи се предимно на „количествено измерими“ критерии. Комитетът препраща освен това и към заявеното по въпроса в предишни негови становища (28).

4.4

Въпрос 21: Споделяне на знанията: сурови данни. Това е сложен и деликатен въпрос. Той се отнася до индивидуалните отношения на доверие между изследователите във връзка със суровите данни (На кой етап от научните изследвания се създават суровите данни? Тяхната точност често трябва да бъде отново проверена или оценена от изследователя, провел първоначалния експеримент.) (29). В така зададения въпрос липсва разбиране за процесите на експериментиране и за междуличностните фактори (дух на екипност, конкуренция, приоритети и т.н.) между изследователите. Би било полезно да се стимулира прекият обмен на знания. Ключов момент тук е възпроизводимостта на резултатите. Категорично не се препоръчва подход на спуснати отгоре разпоредби, особено на европейско равнище; в отделни случаи би било подходящо да се дадат препоръки, какъв да бъде минималният срок на съхранение на „суровите данни“ и кой да отговаря за това. Независимо от това (вж. параграф 3.19.1), продължава да стои въпросът за едно генерално „управление на знанието“, с което да се гарантира, че няма да се допусне загуба на знание. С този въпрос би могъл евентуално да се занимае и Европейският съвет за научни изследвания.

4.4.1

Отново по въпрос 21: Затруднен достъп до и обмен на информация. Този кръг от въпроси засяга обаче и един допълнителен проблем, именно безпрепятствения и бърз достъп до информация, вече публикувана в специализирани списания на научните издателства. Вследствие на настоящото тълкуване на авторските права липсват свободно достъпни онлайн библиотеки, а изпращането на електронни копия вече не е разрешено. С това силно се ограничава бързият достъп до фондовете с важна научно-техническа литература, с което значително се възпрепятстват научният обмен и прогресът.

4.4.2

Свободен достъп. В толкова по-голяма степен Комитетът насърчава Комисията да се занимае с този въпрос и да потърси нови, по-добри решения. Една възможност биха били информационните системи със свободен достъп (30), например в утвърдени свободно достъпни специализирани издания с рецензии от други изследователи (вж. и по-долу).

4.4.3

Въпрос 23: Гратисен период. Във връзка с това Комитетът вече многократно се е изказвал в полза на гратисния период, за да се намали конфликтът между възможно най-бързото публикуване (учените се оценяват по техните публикации) и незабавната заявка за патентоване.

4.5

По кръга от въпроси 25-29: Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети. Като цяло тук би трябвало да се използва набраният досега опит с ERA-Net.

4.5.1

Въпрос 25: Принципи на оценка. Въпросът за общите — има се предвид унифицирани — принципи за рецензиране от други изследователи, за гарантиране на качеството и за оценка, е свързан с една сложна тема, тъй като, от една страна, не съществуват перфектни, а само по-добри или по-лоши процедури за оценка, от друга страна, различните научноизследователски организации имат — поне в детайлите — различни подходи, поради което за критерий трябва да се приеме (относителният) успех на различните методи. Затова Комитетът и тук има принципни резерви към една бъдеща унификация. Без съмнение е вярно, че рецензирането от други изследователи е най-добрият метод (31), но неговото качество и ефективност зависят до голяма степен от подробности (32). Преди всичко трябва да се избегне повърхностност, каквато лесно може да се прояви при често изискваното днес текущо или многократно оценяване. Затова принципът трябва да гласи: по-редки, но по-задълбочени оценки.

4.5.2

Отново по въпрос 25, но и извън него: Компетентни служители. От изключителна важност е, в организациите, финансиращи научноизследователската дейност, а значи и в Комисията, да работят доказали се в науката компетентни служители, които отлично и трайно познават и следят съответната научна област, особеностите и свързаната с нея „общност“ — включително и от собствената си предишна дейност в научноизследователската област. (В тези случаи редовната ротация на кадри е контрапродуктивна.) И тук важи същото: страхът, че отделни лица биха могли да допуснат грешки, не бива да води до свръхрегулация и негативи за всички. Също и в този случай като ориентир трябва да се използва примерът на особено успешните научноизследователски организации.

4.5.3

Въпрос 26: Опростяване. По-нататъшното опростяване на правилата и процедурите, за да се разтоварят изследователите от прекалено многото административни задачи, е една многократно припомняна цел. Комитетът обаче съзнава, че неговата принципна пледоария за плурализъм и подход „отдолу нагоре“ би могла да се възприеме като в известна степен противоречаща на искането за опростяване и за намаляване на свръхбюрокрацията. Затова той подкрепя координиран подход (вж. също параграф 3.15) със съвместна оценка при всички онези акции, в които Общността има или би следвало да има меродавно участие със своите програми за финансиране. При избора на процедури за оценка е препоръчително да бъде консултиран Европейският съвет за научни изследвания.

4.5.4

Въпрос 29: Членство в междуправителствени изследователски организации. Значението на термина „членство“ следва да бъде уточнено. Членството в консултативни органи изглежда полезно, както и членството в съответните надзорни органи, когато е налице съфинансиране от страна на Общността. Комитетът обаче отправя категорична препоръка против членство в преките изпълнителни органи.

4.6

Въпроси 30 и 31: Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите. Тази цел получава пълната подкрепа на Комитета. Що се отнася до инструментариума, трябва да се прави разлика между програмите, които изискват мащабна апаратура, като например ускорители, инсталации за ядрен синтез, спътници и вятърни тунели, от една страна, и програми, чието изпълнение е разпределено между множество центрове или инсталации, от друга страна. Широко трябва да се използва опитът от вече съществуващи примери, но при твърде стриктно придържане към обобщенията съществува, разбира се, риск да не бъде отчетена специфичността на разнообразните отделни случаи. Като цяло, Комитетът е мнение, че в това отношение вече съществуват работещи механизми или респективно прецеденти, така че няма необходимост от допълнителни инструменти.

4.7

Обща забележка по поставените въпроси. От въпросите, поставени от Комисията, се създава впечатлението, че тя постоянно се стреми към общи правила, които след това да бъдат валидни за всички конкретни случаи. Комитетът би имал най-сериозни резерви към подобно намерение (вж. също 3.14.1).

4.7.1

Не унификация, а свобода на действие и подход „отдолу нагоре“. Това означава, че трябва да бъдат отхвърляни всички опити за прекомерна унификация. Унификацията пречи съответните добри практики да бъдат открити — най-напред емпирично — чрез конкуренция между различни процедури, методи и културни подходи, както би било възможно при принципа „отдолу нагоре“, и при това да се използват и предимствата на едно еволюционно развитие. Това е единственият начин да се установи, кой подход е особено успешен, заслужава допълнително финансиране и може да служи като пример за останалите.

4.7.2

Съществуващите механизми са достатъчни. Механизмите, съществуващи вече както на политическо равнище, така и на равнище програми и проекти, осигуряват достатъчно широко и адекватно поле за действие в това отношение. Допълнителни мерки и правила могат да бъдат въведени или адаптирани по-късно, в определен момент и с определен обхват, ако съществува добре обоснована специфична необходимост от това.

4.8

Настоящи инструменти на Общността за насърчаване и координиране. Същевременно, Комитетът препоръчва да бъдат разработени общи, ясни и разбираеми правила за използване на разнообразните инструменти на Общността за стимулиране и координиране на НИРД. Би било много полезно Комисията да състави списък и описание (т.е. разбираемо упътване за използване) на всички инструменти и форми за стимулиране и координиране на НИРД, с които разполага. От такъв списък би станало видно, дали при все по-голямото изобилие от инструменти се запазва достатъчна яснота за предназначението и обособеността им и дали те остават достатъчно обозрими и приложими за потенциалните потребители, както и за самите служители в Комисията, или пък се нуждаят от преработване, което да ги направи по-ясни.

ILL

:

Institut Laue-Langevin (Институт Laue-Langevin)

ECMWF

:

European Centre for Medium-Range Weather Forecasts (Европейски център за средносрочна прогноза за времето)

ESRF

:

European Synchrotron Radiation Facility (Европейски синхротронен център)

ESO

:

European Southern Observatory (Европейска Южна обсерватория)

EMBO

:

European Molecular Biology Organization (Европейска организация за молекулярна биология)

ESA

:

European Space Agency (Европейска космическа агенция)

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/11

1.1

Фармацевтичната индустрия с основание се счита за ключов стратегически сектор, а нейните продукти имат решаващ принос за здравето и благоденствието на европейските граждани. Освен това, тя е важна от гледна точка на заетостта.

1.2

Предвид тази ситуация и изоставането на Европа в областта на фармацевтичните изследвания, решението за създаване на Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства (СП ИИЛ) е особено оправдано. Комитетът приветства и подкрепя това решение, особено поради това, че то включва едно действително партньорство между публичния и частния сектор.

1.3

Основните аспекти, в които би трябвало да се съсредоточи ролята на СП ИИЛ, са:

1.4

ЕИСК приветства широките консултации, които предхождаха подготовката на разглеждания регламент и подкрепя заявеното намерение, ежегодно да бъде представян доклад за напредъка, постигнат от СП ИИЛ. Същевременно, Комитетът изразява съжаление във връзка с липсата на подробна равносметка за функционирането и резултатите от работата на бившите Европейски технологични платформи (ЕТП).

1.5

Предвид системата на финансиране, множеството различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания, особено що се отнася до интелектуалната собственост и издаването на патенти.

1.6

ЕИСК смята, че е подходящо да се помисли за механизми, благоприятстващи връщането към европейските инвестиции. Желателно е също така да се предвиди създадените от научните изследвания печалби да се използват за инвестиции на територията на Общността.

2.1

Предложението за регламент има за цел да постави началото на първите публично-частни партньорства в областта на научните изследвания и развойната дейност. То формулира също така и една от първите две Съвместни технологични инициативи (СТИ). Тя се отнася до иновативните лекарства (1).

2.2

Целта на СТИ е да позволи на индустрията, на научноизследователските институти, на държавите-членки и на Комисията да обединят всички или част от своите ресурси в полза на избраните програми за научни изследвания.

2.3

За разлика от традиционната стратегия, при която публично финансиране се предоставя за всеки отделен проект, СТИ включват широкомащабни научноизследователски програми, които имат общи стратегически изследователски цели. Очаква се този нов подход да създаде критична маса за европейските научни изследвания и иновации, да консолидира научноизследователската общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, така че резултатите от научните изследвания да се усвояват по-бързо. СТИ са насочени към ключови области, където използваните понастоящем инструменти нямат нито обхвата, нито скоростта, необходими за да поддържат Европа начело в световната конкуренция. Става въпрос за области, където националното, европейското и частното финансиране в научните изследвания могат да създадат значителна добавена стойност, включително като се насърчава увеличаването на частните разходи за научни изследвания и развойна дейност.

2.4

СТИ, свързана с „Инициативата за иновативни лекарства“ (ИИЛ), има за цел да подкрепи развитието на нови знания, нови инструменти и нови методи, които да доведат по-бързо до предоставянето на по-ефикасни и по-безопасни лекарства.

2.5

Чрез иновативен метод на финансиране се очаква ИИЛ да допринесе за увеличаването на частните инвестиции в НИРД, в засилването на трансфера на знания между университетите и предприятията и за улесняване на участието на МСП в европейските научни изследвания.

3.1

През последните 10-15 години научните изследвания във фармацевтичния сектор в Европа все повече изостават. Докато в САЩ през периода 1990-2005 г. инвестициите в НИРД са нараснали 4,6 пъти, то в Европа съответното увеличение е само 2,8 пъти. Предприятията все по-често изнасят своите центрове за научни изследвания в страни извън Европейския съюз, главно в Съединените щати, а напоследък в Азия.

3.1.1

Това положение може да доведе до тежки последствия за европейската конкурентоспособност, тъй като иновациите във върховите технологии са един от ключовите фактори за икономически растеж в дългосрочен план. Това е едно от основните съображения, довели до решението за създаване на СТИ за „иновативни лекарства“.

3.2

Докато правителствата планират своите дейности в национален мащаб, индустрията гледа глобално. Големите държави като Съединените щати и Китай имат единна стратегия за инвестиции, която позволява на предприятията да планират по-добре и да привличат ресурси. В Европа националните правителства не координират своите инвестиции в НИРД и фармацевтичните фирми трябва да влагат ресурси за адаптиране на своите дейности към местните условия.

3.3

Един законодателен акт на Общността би създал целенасочена и последователна програма за НИРД, която да разчита на всички източници на инвестиции в НИРД (публични и частни) на европейско ниво, и така би променил настоящия контекст в благоприятна за Европейския съюз посока. Това е целта на разглеждания регламент.

4.1

Предложението за регламент, уреждащ създаването на Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства [COM(2007) 241], произтича от разпоредбите на Седмата рамкова програма (РП7), предмет на Решение № 1982/2006/ЕО. Тя предвижда принос от страна на Общността за създаването на дългосрочни публично-частни партньорства на ниво Европейски съюз в областта на научните изследвания.

4.2

Тези партньорства са под формата на Съвместни технологични инициативи (СТИ) и произлизат от работата на бившите Европейски технологични платформи (ЕТП).

4.3

В своето Решение № 971/2006/ЕО относно специфичната програма „Сътрудничество“ Съветът подчертава необходимостта от установяването на публично-частни партньорства и определя шест области, в които създаването на съвместни технологични инициативи е подходящо, с цел активизиране на европейските научни изследвания. Става дума за следните области:

4.4

В контекста на тази генерална стратегия, разглежданият регламент, предмет на предложение COM(2007) 241, предвижда осъществяването на Съвместна технологична инициатива за иновативни лекарства (СТИ ИИЛ) чрез създаването на Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства (СП ИИЛ).

4.5

Според поставените от Комисията цели се очаква създаването на съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства да благоприятства включването на участници, които днес не са в състояние да изпълняват комплексни и скъпи програми за научни изследвания (академични и клинични центрове, малки и средни предприятия, публични власти и др.).

4.6

СП ИИЛ ще бъде учредено като съвместно предприятие с членове-учредители Европейската общност, представлявана от Комисията, и Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА) и ще се установи като орган на Общността с регламент на Съвета съгласно член 171 от Договора. Към съвместното предприятие могат да се присъединят държавите-членки и страни, които са асоциирани към Седмата рамкова програма, както и всяко юридическо лице, ангажирано в областта на НИРД, при условие че участват в неговото финансиране.

4.7

Тази програма ще разполага с бюджет от 2 милиарда EUR, които следва да бъдат инвестирани за период от седем години с еднакви дялове от Комисията (ресурси от Седмата рамкова програма съгласно разпоредбите на член 54 от Регламент № 1605/2002 на Съвета) и компаниите — членове на ЕФФИА, които ще предоставят приоритетно персонал, оборудване, консумативи и др.

4.8

СП ИИЛ ще подкрепя по-конкретно научните изследвания в държавите-членки и в страни, асоциирани към Седмата рамкова програма. Вноската на Общността от 1 милиард EUR ще бъде предназначена изцяло за малки и средни предприятия и висши учебни заведения за приложни фармацевтични изследвания. Големите компании-участници ще инвестират идентична сума, поемайки разходите за своята част от научните изследвания и включвайки в тях МСП и висшите учебни заведения.

4.9

Съвместното предприятие ИИЛ следва да се счита за международен орган с качество на юридическо лице по смисъла на член 2 от Директива 2004/17/ЕО и на член 15 от Директива 2004/18/ЕО; седалището му ще бъде в гр. Брюксел, а дейността му ще приключи на 31 декември 2017 г., освен ако този срок не бъде продължен от Съвета.

5.1

В доклада „Създаване на иновативна Европа“ фармацевтичната индустрия с право се определя като ключова стратегическа област, като нейните продукти имат решаващ принос за здравето и благоденствието на европейските граждани. По същество, рационалното и коректно използване на фармацевтичните продукти допринася за подобряване на качеството на живота.

5.2

Освен това фармацевтичната индустрия осигурява на Европа значителен брой работни места. През 2004 г. в сектора бяха заети 612 000 служители, от които 103 000 висококвалифицирани в сферата на научните изследвания.

5.3

Учредяването на СП ИИЛ е мотивирано главно от признатата необходимост Европа да се справи със своето изоставане в областта на фармацевтичните изследвания и да се обърне обратно тенденцията, констатирана още в съобщението на Комисията от 1 юли 2003 г., озаглавено „По-силна фармацевтична промишленост на европейско ниво в полза на пациента — призив за действие“.

5.4

За тази цел е задължително да се променят традиционните двустранни форми на сътрудничество. Днес е необходим нов подход на европейско ниво, който да позволи пряко сътрудничество на висшите учебни заведения, заинтересованите МСП и публичните власти с фармацевтичния сектор във връзка с финансовите разпоредби на Седмата рамкова програма.

5.5

Основните аспекти, в които би трябвало да се съсредоточи ролята на СП ИИЛ, са следните:

6.1

ЕИСК отбелязва със задоволство широките консултации, които предхождаха подготовката на разглеждания регламент и подкрепя осъществяването на подходящи програми за обучение, чрез които да се осигури нужният професионализъм в един сектор от решаващо значение за европейската икономика и за качеството на живот на гражданите.

6.2

Както се посочва в параграф 4.2, СТИ произлизат от работата на бившите Европейски технологични платформи (ЕТП). Последните обаче рядко постигаха поставената пред тях цел за стратегическо активизиране на научните изследвания в Европа. Създаването на СТИ почива върху тази констатация за частичен неуспех на ЕТП, чиято роля се състоеше основно в даването на решителен принос за конкурентоспособността на индустрията.

6.2.1

В този смисъл ЕИСК изразява съжаление, че в предложението на Комисията липсва по-подробен преглед на работата, извършена в миналото от европейските технологични платформи (ЕТП); не е направена равносметка, не се посочват получените резултати, няма нито едно библиографско позоваване.

6.2.2

По тази причина, що се отнася до СТИ, Комитетът подкрепя заявеното намерение ежегодно да бъде представян доклад с равносметка на постигнатите резултати и осъществения напредък.

6.3

Въпреки това ЕИСК оценява положително създаването на Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства. Като цяло то притежава основните характеристики, необходими за активизиране на фармацевтичните изследвания в Европа, благодарение на осъществяването на действително партньорство между публичния и частния сектор. Тази инициатива отговаря на целите на Лисабонската стратегия, която предвижда 3 % от БВП да се инвестират в научни изследвания и развойна дейност, като две трети от тях да се осигуряват от частния сектор.

6.3.1

Но все пак, предвид системата на финансиране с множество различни участия и на значителния обем на заделените от Общността ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания. За тези цел въпросът за патентите и за интелектуалната собственост, формулиран в регламента и в приложението към него, който се ограничава с посочване на принципите, заслужава да бъде изложен по-прецизно и ясно, за да не се превърне в деликатен момент при хармоничното осъществяване на Съвместната инициатива ИИЛ.

6.3.2

Повечето големи фармацевтични компании, действащи в Европа, имат глобално измерение. Предвид значителното финансиране от страна на Общността, тук също би било подходящо да се помисли за механизми, които да благоприятстват връщането към европейски инвестиции. От тази гледна точка регламентът би могъл да предвиди разпоредби, според които всички фази на научните изследвания, както и производството на създадените в резултат на тези изследвания активни вещества, да се осъществяват на територията на Европейския съюз, като същевременно се внимава да не се създават пречки за използването на иновативни лекарства в държавите, които не са членки на ЕС. Желателно е също тези разпоредби да предвиждат, печалбите, създадени в резултат на финансирани от Съвместната инициатива научни изследвания, да бъдат използвани за инвестиции на територията на Общността.

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/15

1.1

ЕИСК одобрява като цяло стратегията на Комисията. Комитетът е на мнение, че даването на нов тласък на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) е адекватно средство за осигуряване на стабилна референтна рамка чрез нов инструмент, който дава възможност за преодоляване на сегашната разпокъсаност на финансирането на Общността и за избягване на неравномерното разпределение на програмите, което правеше почти невъзможна оценката на постигнатите резултати.

1.2

Комитетът одобрява предложението за представяне на годишен отчет на дейността на ARTEMIS, но от друга страна Комитетът изразява съжаление по повод липсата на подробен отчет за функционирането и резултатите, постигнати от предишните „Европейски технологични платформи“.

1.3

За Комитета съвместното предприятие ARTEMIS, което е основано на публично-частното партньорство, представлява здрава основа за създаването на Европейско научноизследователско пространство и важен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия.

1.4

С положителното си становище относно разглежданото предложение, ЕИСК подчертава значението на иновационната стратегия, предложена в областта на инвестициите, която обединява ресурсите на ЕС, предприятията, различните държави-членки и структурите за НИРД, участващи в нея.

1.5

По отношение на тази иновационна структура на сътрудничество, която може да се окаже сложна за използването на продуктите на научноизследователската дейност, която ще бъде проведена, ЕИСК приветства значението и точността, които се придават на интелектуалната собственост в член 24 от правилника на съвместното предприятие.

1.6

Накрая, Комитетът препоръчва като необходими:

2.1

Разглежданото предложение за регламент на Съвета е насочено към започване на първите европейски публично-частни партньорства в областта на НИРД. Тя определя една от първите съвместни технологически инициативи (СТИ). Тя се отнася до вградените изчислителни системи (1).

2.2

Целта на СТИ е да позволят като цяло на промишлеността, на научноизследователските институти, на държавите-членки и на Комисията да обединят ресурсите си за насърчаване на целеви научноизследователски програми.

2.3

За разлика от традиционната стратегия, която се състои в осигуряването на публично финансиране за проектите за всеки отделен случай, СТИ включват широкомащабни научноизследователски програми с общи стратегически научноизследователски цели. Този нов подход би следвало да създаде критична маса за европейската НИРД, да сплоти научната общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, за да може да се използват по-бързо резултатите от научноизследователската дейност.

2.4

Това предложение осигурява правната рамка за създаването на ARTEMIS, което представлява СТИ в областта на вградените изчислителни системи.

2.5

Съвместната технологическа инициатива ARTEMIS включва невидими компютри (интегрирани системи), които са в основата на функционирането на редица машини, от автомобили до самолети и телефони и от енергийни мрежи до различни уреди за домашна употреба като перални машини и телевизори и т.н.

2.6

Според предвижданията, в света ще има повече от 16 милиарда интегрирани процесора до 2010 г. и повече от 40 милиарда през 2020 г. През 2010 г. тези невидими вградени устройства и софтуер представляват от 30 до 40 % от стойността на новите продукти: в битовата електроника (41 %), в телекомуникациите (37 %), в автомобилостроенето (36 %) и в медицинското оборудване (33 %).

2.7

Бюджетът на ARTEMIS, предназначен за научноизследователска дейност, ще достигне общо 2,7 милиарда евро за седем години. 60 % от него би следвало да бъдат внесени от промишления сектор, 410 милиона евро — от Комисията и 800 милиона евро — от програми на държавите-членки.

3.1

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) имат първостепенно икономическо и социално значение и играят съществена роля за осъществяването на обновената Лисабонска стратегия, която подчертава, че знанието и иновацията в Общността съдействат за насърчаване на растежа и заетостта.

3.2

В световен мащаб се очаква общите разходи за НИРД да се увеличат с около 170 % през следващите десет години, разходите за интегрираните системи да се увеличат с 225 %, като по този начин увеличението бъде от 58 милиарда евро през 2002 г. на 132 милиарда евро през 2015 г (2).

3.3

В ЕС разходите за НИРД в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) представляват около 18 % от общите разходи за НИРД, като тази цифра е 34 % за САЩ и 35 % за Япония (3). В сравнение с броя на населението си, разходите в ЕС са около 80 евро на човек, докато те са 350 евро в Съединените щати и около 400 евро в Япония. Научноизследователската дейност в областта на вградените системи е важна част от научноизследователската дейност, свързана с ИКТ, в Европа тя представлява 380 милиона евро публични средства и повече от 50 % от бюджета на предприятията, отделен за информационните и комуникационни технологии.

3.4

За да има по-голям потенциал за развитие в бъдеще в този сектор, ЕС трябва да увеличи инвестициите си в тази стратегическа област и да ги използва по-добре, вместо да разчита на научноизследователска структура, която води до разнопосочност на усилията и до дублиране на дейността. Предприятията на ЕС не разполагат в момента с рамка, която да улесни развитието на необходимите за действие технологии и стандарти.

3.4.1

Като цяло напредъкът се възпира от липсата на координация на целите на предприятията в областта на НИРД, дублирането и неоптималното използване на ограничените кредити за научни изследвания.

3.4.2

Предложението е насочено към промяна на този контекст.

4.1

Решението относно създаването на съвместното предприятие ARTEMIS е предмет на документа COM(2007) 243 окончателен и произтича от решението № 1982/2006/ЕИО относно Седмата рамкова програма, която предвижда участие на Общността за създаването на дългосрочни публично-частни партньорства на европейско равнище в областта на научноизследователската дейност.

4.2

Тези партньорства са под формата на „съвместни технологични инициативи“ (СТИ) и са възникнали на основата на „европейски технологични платформи“ (ЕТП).

4.3

В решението си № 971/2006/ЕО относно „Специфичната програма за сътрудничество“ (4) Комисията подчерта необходимостта от създаване на публично-частни партньорства и определи шест области, в които е целесъобразно създаването на съвместни технологични инициативи за даване на нов тласък на европейските научни изследвания. Става дума за следните области:

4.4

В контекстна на тази обща стратегия, регламентът, който е предмет на разглежданото предложение COM(2007) 243, предвижда изготвянето на Регламент на Съвета относно създаването на съвместното предприятие ARTEMIS за разработването на съвместна технологична инициатива за вградени изчислителни системи.

4.5

Изборът на предприятие, което да се заеме с основната тема за „вграждането на интелект“, е част от стратегическата област, която включва сектора на автомобилостроенето, битовата електроника, съобщителната техника, автоматиката и офис оборудването.

4.6

В тези сектори се очаква вече голямото понастоящем значение на вградените системи за контрол на уредите да нарасне значително през следващите пет години: делът на вградените системи в стойността на крайните продукти се очаква да достигне 35 до 40 % и общият им брой да стане 16 милиарда през 2010 г. и повече от 40 милиарда през 2020 г.

4.7

Изборът за създаване на СТИ е предимно воден от нагласата за създаване на европейска научноизследователска и развойна програма, която да съдейства на европейската икономика да стане световен лидер в областта на вградените изчислителни системи, които представляват иновации от първостепенно значение в ключови сектори за конкурентоспособността и развитието на европейските предприятия.

4.8

По мнението на Комисията инициатива като ARTEMIS има първостепенна роля за избягване на това, което се случи в европейския сектор на персоналните компютри и Интернет, чието производство се изтегли от Европа към САЩ, Япония и др. именно поради недостига на инвестиции в научноизследователската дейност и иновациите.

4.9

Създаването на СТИ ARTEMIS е следствие от широкообхватно допитване до заинтересованите страни и редица важни инициативи и конференции на равнище Общност. Целите и предназначението на тази инициатива бяха подложени на предварително разглеждане от академичните и бизнес среди, които дадоха своя принос към разглежданото предложение с експертния си опит в областта на вградените системи. Държавите-членки приеха, че е възможно единствено на равнище Общност да се даде отговор на предизвикателствата на бъдещето.

—

финансово участие на ARTEMISIA с максимална сума от 20 милиона евро или 1 % от общата сума на проектите, без да превишава 30 милиона евро;

—

финансово участие на Общността с максимален сума от 10 милиона евро;

—

участие в натура на държавите-членки на ARTEMIS.

—

финансово участие на Общността в размер на 410 милиона евро;

—

участие на държавите-членки на ARTEMIS, изплатено пряко на организациите за научноизследователска и развойна дейност, които участват в проектите за НИРД;

—

участие в натура на организациите за научноизследователска и развойна дейност.

4.12.1

За текущия период до 31 декември 2013 г. максималното участие на Комисията ще бъде 420 милиона евро. Тези средства ще бъдат осигурени от специфичната програма „Сътрудничество“ за приложение на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, съгласно разпоредбите на член 54, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 на Съвета. През 2008 г. ще бъдат отделени 42,5 милиона евро.

4.12.2

Тази значителна инвестиция е оправдана от факта, че бъдещите резултати на АRTEMIS в съответните области ще бъдат също така и важна референция за съвкупността от политиките на Общността, по-специално в областта на околната среда, в транспорта, в енергийния сектор и на вътрешния пазар. По този начин те ще съдействат конкретно за осъществяването на Лисабонските цели за конкурентоспособност и на целите от Барселона по отношение на разходите в областта на научноизследователската дейност. Предложената инициатива е част от амбициозна стратегия на Общността, която включва между другото и предложение за създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ).

4.14

Според Комисията създаването на съвместното предприятие ARTEMIS ще предложи на Общността следните обективни предимства:

5.1

ЕИСК одобрява като цяло стратегията на Комисията. Комитетът е на мнение, че новите инвестиции в областта на НИРД са адекватно средство за осигуряване на стабилна референтна рамка в рамките на нов инструмент, които позволява преодоляването на сегашната разпокъсаност на финансирането на Общността и избягването на разнопосочността на програмите, което правеше почти невъзможно оценката на постигнатите резултати.

5.2

Въпреки това, както е посочено в член 4.2, СТИ произлизат от дейността на предишните „европейски технологични платформи“ (ЕТП). Тези платформи рядко постигат поставената им цел да дадат тласък на научноизследователската дейност в Европа, особено поради недостатъчните пълномощия на заинтересованите страни. Създаването на СТИ се основава на това признаване на частичен неуспех по отношение на ползата на ЕТП, която трябваше да съдейства съществено на промишлеността в областта на конкурентоспособността.

5.2.1

ЕИСК изразява съжаление във връзка с отсъствието в предложението на Комисията на по-подробна рамка за вече извършената от „европейски технологични платформи“ (ЕТП) работа: не е направена оценка на работата, не са изтъкнати получените резултати и не са дадени никакви библиографични референции.

5.2.2

Ето защо Комитетът одобрява направеното предложение по отношение на СТИ да се представя годишен отчет за получените резултати и за осъществения напредък.

5.3

За Комитета, „Съвместното предприятие ARTEMIS“, основано на публично-частното партньорство, представлява здрава основа за създаването на Европейско научноизследователско пространство и е решаващ принос за конкурентоспособността на европейските предприятия.

5.4

Наличието в бъдеще на все по-интелигентни системи може значително да съдейства за производството на все по-сигурни продукти, като едновременно с това насърчава провеждането на обучение и следдипломни квалификации на високо ниво, които съдействат за създаването и развитието на работни места.

5.5

Като дава положително становище относно разглежданото предложение, ЕИСК би искал да подчертае преди всичко значението на иновационната стратегия, предложена в областта на инвестициите.

5.5.1

Всъщност за първи път по отношение на програмите в областта на НИРД, средствата следва да се осигурят не само от Общността и от предприятията — което е необичайно — представени от ARTEMISIA, но и от ресурси на различните държави-членки и структури в областта на НИРД, които участват.

5.5.2

Що се отнася до тази иновационна структура за сътрудничество, която може да се окаже сложна за използването на продуктите от бъдещата научноизследователската дейност, ЕИСК приветства значението и точността по отношение на интелектуалната собственост в член 24 от устава на съвместното предприятие.

5.6

Въпреки това, за да осъществи целите си и за да използва максимално възможностите, предлагани от този нов инструмент, ЕИСК препоръчва като необходими:

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/19

1.1

Комитетът одобрява решението за създаване на съвместното предприятие „Чисто небе“. Той счита, че повторното лансиране по такъв начин на инвестициите за научноизследователските и развойни дейности (НИРД) чрез публично-частно финансиране може да предостави на предприятията една сигурна референтна рамка, даваща възможност за преодоляване на настоящата разпокъсаност на финансирането от Общността и за координиране на изследванията, твърде често частични, улеснявайки по този начин тяхната ефективност.

1.2

Той изразява задоволството си от избрания сектор, който позволява в духа на Лисабонската стратегия едновременно да се стимулира един промишлен бранш, отличаващ се с техническо новаторство и с изобилие на висококвалифицирани работни места, и да се допринесе за необходимия прогрес в областта на качеството на околната среда.

1.3

Като дава положително становище относно разглежданото предложение, ЕИСК би искал да подчертае преди всичко значението за ЕС на предложената стратегия в областта на инвестициите и на съгласуването на изследванията. По този начин той счита, че тази стратегия представлява силен аргумент за създаването на европейска изследователска зона и е важен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия от този сектор.

1.4

Същевременно предвид системата на финансиране, множеството различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания, особено що се отнася до интелектуалната собственост и издаването на патенти.

1.5

Накрая, Комитетът препоръчва като необходими:

2.1

Разглежданото предложение за регламент има за цел да постави началото на едно от първите публично-частни партньорства в областта на НИРД. То формулира също така и една от първите две Съвместни технологични инициативи (СТИ), засягаща сферата на аеронавтиката и въздушния транспорт. Тази инициатива се нарича „Чисто небе“.

2.2

Целта на СТИ е да позволи на индустрията, на научноизследователските институти, на държавите-членки и на Комисията да обединят всички или част от своите ресурси в полза на избраните програми за научни изследвания.

2.3

За разлика от традиционната стратегия, при която публично финансиране се предоставя за всеки отделен проект, СТИ включват широкомащабни научноизследователски програми, които имат общи стратегически цели. Очаква се този нов подход да създаде критична маса за европейските научни изследвания и иновации, да консолидира научноизследователската общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, така че резултатите от научните изследвания да се усвояват по-бързо. СТИ са насочени към ключови области, където използваните понастоящем инструменти нямат нито обхвата, нито скоростта, необходими, за да поддържат Европа начело в световната конкуренция. Става въпрос за области, където националното, европейското и частното финансиране на научните изследвания може да създаде значителна добавена стойност, включително като се насърчава увеличаването на частните разходи за научните изследвания и развойната дейност.

2.4

СТИ в аеронавтиката и въздушния транспорт, наречена „Чисто небе“, има за цел да ускори разработката на чисти технологии за въздушния транспорт в ЕС, така че да се осигури въвеждането им във възможно най-кратък срок. Освен изискването за поддържане на конкурентоспособността в сектора, тези технологии би трябвало да допринесат и за реализирането на стратегическите екологични и социални приоритети на Европа, както и за устойчив икономически растеж.

3.1

Необходимостта от и легитимността на тази програма произтичат от прогнозата за удвояване на въздушния трафик през следващите 20 години и от факта, че разработването на екологично съвместим транспорт е от съществено значение за осигуряването на европейски икономически и социален растеж в превоза на пътници и стоки.

3.2

Изборът това да се извърши на европейско равнище е подходящ, тъй като интервенциите на заинтересованите страни в различните държави-членки не са оптимални като икономически ресурс и като необходим научен принос.

3.3

Директното участие на държавите-членки е ключов елемент както за набирането на необходимите средства за финансиране, така и поради факта, че множество решения ще продължават да бъдат взимани на национално равнище — от представянето на поканите за участие в програмите, до постоянния контрол на всички етапи от програмите и оценяването на резултатите.

3.4

Въздухоплавателният сектор в най-скоро време ще бъде изправен пред значими предизвикателства, като например въздействието върху околната среда. Това би могло да възпрепятства развитието му.

3.5

Ограничаването на въздействието на авиацията върху промяната в климата и намаляването на шума са най-важните приоритети. Те изискват извършването в близко бъдеще на дълбоки технологични промени, с цел реализиране на намаленията, предвидени в специалните правила на Общността. (Европейската технологична платформа за аеронавтика „ACARE“ (Консултативен съвет за въздухоплавателно изследване в Европа) в своята стратегическа програма за изследователска дейност си поставя за цел до 2020 година да намали с 50 % емисиите на CO2, с 80 % емисиите на Nox и с 50 % — шума.)

3.6

Европейската авиационна индустрия, в която днес работят 3 милиона европейски граждани, е изправена пред силна конкуренция, произтичаща от предоставените в други райони (като например САЩ) публични инвестиции, където отпуснатите средства за изследвания в този сектор са 3 пъти повече от наличните в момента в Европа.

3.7

Освен това, тъй като в този сектор възвръщаемостта на инвестициите е по-бавна и това би могло да създаде пазарни неуспехи, поради липса на инвестиции в областта на НИРД в аеронавтиката, публичното участие във финансирането е полезно.

3.8

Изборът на аеронавтиката и на въздушния транспорт в Специфичната програма за сътрудничество (вж. параграф 4.3 от настоящия текст) се обосновава от желанието за подобряване на здравето и на качеството на живот на сегашните и бъдещи поколения чрез свеждане до минимум на въздействието на авиацията върху околната среда, подобрение на качеството на въздуха на местно равнище, намаляване на шума около летищата и подобрение на условията за превоз в полза на пътниците.

4.1

Предложението за Регламент за създаване на Съвместното предприятие „Чисто небе“ [COM(2007) 315 окончателен], произтича от разпоредбите на Седмата рамкова програма (РП7), предмет на Решение № 1982/2006/ЕИО. Тя предвижда принос от страна на Общността за създаване на дългосрочни публично-частни партньорства на ниво Европейски съюз в областта на научните изследвания.

4.2

Тези партньорства са под формата на „съвместни технологични инициативи“ (СТИ) и възникнаха на основата на „европейски технологични платформи“ (ЕТП).

4.3

В своето Решение № 971/2006/ЕИО относно Специфичната програма за сътрудничество Съветът подчертава необходимостта от установяването на публично-частни партньорства и определя шест области, в които създаването на съвместни технологични инициативи е подходящо с цел активизиране на европейските научни изследвания. Става дума за следните области:

4.4

В контекста на тази обща стратегия, регламентът, предмет на разглежданото предложение [COM(2007) 315окончателен], предвижда прилагането на Съвместната технологична инициатива (СТИ) в аеронавтиката и въздушния транспорт, посредством създаването на съвместно предприятие, наречено „Чисто небе“.

4.5

Целите на съвместното предприятие „Чисто небе“ са изложени подробно и ясно в член 3 на устава, приложен към разглеждания регламент. Те засягат обширна и амбициозна област от дейности и са резюмирани в член 3 на устава:

4.5.1

По този начин „Чисто небе“ ще гарантира интеграцията и координацията между различните изследователски дейности, като се възползва от икономията от мащаба; то ще се развие около 6 различни технически области, наречени „Интегрирани технологични демонстратори“ (ИТД), а именно:

Технологичните цели за всеки ИДТ са вече поставени.

4.6

Съвместното предприятие „Чисто небе“ се разглежда като международен орган с юридическа правосубектност, по смисъла на член 22 от Директива 2004/17/ЕО и точка в) на член 15 от Директива 2004/18/ЕО. За негово седалище се определя гр. Брюксел, а за краен срок на дейността му — 31 декември 2017 г., освен ако Съветът не го удължи.

4.7.1

Предложението се състои от Регламент на Съвета и, в приложение, устав на съвместното предприятие. То е изготвено въз основа на член 171 от Договора. Съвместното предприятие ще бъде орган на Общността и въпреки, че бюджетът му се регулира от разпоредбите на член 185 от Регламент 1605/2002 на Съвета, в него трябва да се отчетат специфичните особености на тази инициатива, предвид на това, че се отнася до публично-частно партньорство с принос на частния сектор, който е значителен или поне равен на този на публичния сектор.

—

Европейската общност, представлявана от Комисията;

—

12 ръководители на Интегрирани технологични демонстратори (ИТД) и най-много 74 асоциирани членове, правилата за присъединяване на които са записани в член 2 на устава, приложен към разглеждания регламент;

—

всяко публично или частно лице, установено в държава-членка или в асоциирана държава към Седмата рамкова програма, може да кандидатства за членство в съвместното предприятие „Чисто небе“ от момента, в който в качеството си на ръководител на ИТД се ангажира да внася средства, пропорционални на цялостните дейности на СТИ и в съответствие с тях. В качеството си на асоцииран член неговият ангажимент е пропорционален на бюджета на ИТД, в който участва, и е в съответствие с изискванията на ИТД.

4.9.1

Текущите разходи на съвместното предприятие „Чисто небе“ се поделят поравно в брой между, от една страна, Европейската общност и от друга — останалите членове, в размер до 50 % за всяка страна.

4.9.2

Максималната вноска на Общността в съвместното предприятие „Чисто небе“ за текущи разходи и изследователски дейности ще бъде в размер на 800 милиона евро, платими от бюджетния кредит, предоставен по позиция „Транспорт“ на Специфичната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма в съответствие с разпоредбите на член 54 на Регламент № 1605/2002 на Съвета.

5.1

ЕИСК одобрява решението за създаване на съвместно предприятие „Чисто небе“, произтичащо от разпоредбите на Седмата рамкова програма (РП7). Комитетът е на мнение, че даването на нов тласък на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) е адекватен начин за осигуряване на стабилна референтна рамка чрез нов инструмент, който позволява да се преодолее сегашната разпокъсаност на финансирането на Общността и да се избегне неравномерното разпределение на програмите, което правеше почти невъзможна оценката на постигнатите резултати.

5.2

Предложената инициатива е в съответствие с политиките и целите на Съюза и съответства на ориентациите, определени в Лисабонската стратегия, която подчертава, че знанието и иновациите допринасят за засилване на растежа и трудовата заетост в Европейския съюз. Тя включва мерки, отнасящи се до Системата на ЕС за търговия с емисиите (СТЕ) и би трябвало да стимулира отбелязването на значителен напредък в прилагането на програмата за стратегическа изследователска дейност на ACARE в областта на опазването на околната среда.

5.3

Съвместното предприятие „Чисто небе“, създадено въз основата на публично-частно партньорство, заедно с останалите СТИ, произтичащи от разпоредбите на Седма рамкова програма, представлява според Комитета, отправна точка за създаване на европейска изследователска зона и е важен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия.

5.4

Като дава положително становище относно разглежданото предложение, ЕИСК би искал да подчертае преди всичко значението за ЕС на предложената стратегия в областта на инвестициите и на съгласуването на изследванията.

5.5

Все пак, предвид системата на финансиране чрез множество различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания. За тази цел въпросът за патентите и за интелектуалната собственост, формулиран в член 20 на Регламента, който се ограничава единствено до посочването на принципите, заслужава да бъде разгледан по-прецизно и ясно, за да не се превърне в деликатен момент при осъществяване на Съвместната инициатива „Чисто небе“.

5.6

Въпреки това, за да се осъществят целите и за да се използват максимално възможностите, предлагани от този нов инструмент, ЕИСК препоръчва като необходими:

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/22

1.1

Европейският икономически и социален комитет одобрява решението за създаването на съвместното предприятие ENIAC (1).

1.1.1

Всъщност смята, че този подход към активизиране чрез публично-частно финансиране на инвестициите в сектора на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) може да предостави на предприятията стабилна референтна рамка, като по този начин се преодолее сегашната разпокъсаност при финансирането от страна на Общността и се координират твърде често несистематизираните научни изследвания, допринасяйки по този начин за тяхната ефективност.

1.2

Комитетът приветства избора на сектора. В действителност, освен предимствата, породени от новаторския му от техническа гледна точка характер, богатите бъдещи възможности и заетостта на висококвалифицирани специалисти, развитието му пряко ще допринесе за постигане на целите от Лисабон за конкурентоспособността, на тези от Барселона за % от БВП, отделян за научноизследователска дейност, но също и за други аспекти на политиките на Общността като околна среда, транспорт, енергия, здравеопазване.

1.3

С положителното си становище относно разглежданото предложение, ЕИСК желае най-напред да подчертае важността за ЕС на предложената стратегия в областта на инвестициите и координиране на научните изследвания. Ето защо Комитетът смята, че тази стратегия дава силен тласък на създаването на европейско изследователско пространство и представлява значителен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия в този сектор.

1.4

По отношение на тази новаторска структура на сътрудничество, която би могла да се окаже сложна що се отнася до използването на продуктите от изследователската дейност, които ще бъдат въведени от ENIAC, и производствената им фаза, ЕИСК приветства вниманието, отделено на правилата в областта на интелектуалната собственост.

1.5

Комитетът отбелязва със задоволство специалното внимание, което е отделено на опасността от изнасяне на наноелектронното производство към други региони на света и подкрепя идеята за специфичен подход към този сектор.

1.6

И накрая, за да се използват максимално възможностите, предлагани от този нов инструмент, Комитетът смята, че е необходимо:

2.1

Разглежданото предложение за регламент на Съвета има за цел да постави началото на едно от първите публично-частни партньорства в областта на НИРД. То формулира една от първите Съвместни технологични инициативи (СТИ). Тази инициатива касае сектора на нанотехнологиите и носи наименованието ENIAC.

2.2

Целта на СТИ е да позволят на промишлеността, на държавите-членки и на Комисията да обединят всички или част от своите ресурси в полза на избраните програми за научни изследвания.

2.3

За разлика от традиционната стратегия, при която публично финансиране се предоставя за всеки конкретен проект, СТИ включват широкомащабни научноизследователски програми, които имат общи стратегически изследователски цели. Очаква се този нов подход да създаде критична маса за европейските научни изследвания и иновации, да консолидира научната общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, така че резултатите от научните изследвания да се усвояват по-бързо. СТИ са насочени към ключови области, където използваните понастоящем инструменти нямат нито обхвата, нито скоростта, необходими, за да поддържат или изведат Европа на челно място в световната конкуренция. Става въпрос за области, където националното, европейското и частното финансиране на научните изследвания могат да създадат значителна добавена стойност, включително като се насърчава увеличаването на частните разходи за научните изследвания и развойната дейност.

2.4

Главната цел на СТИ в областта на наноелектрониката, наречена ENIAC, е да допринесе за развитието на ключови компетенции за наноелектрониката с оглед укрепване на конкурентоспособността на Европа. За целта разглежданото предложение установява правната рамка за създаването на ENIAC.

3.1

Постоянното нарастване на броя на електронните елементи, използвани във високотехнологичните иновационни продукти, нарежда сектора на нанотехнологиите сред секторите със стратегическо значение за конкурентоспособността и промишления растеж в Европа.

3.2

В сектора на нанотехнологиите се произвежда оборудване, необходимо за основните промишлености в широк спектър от области като далекосъобщения, потребителски изделия, мултимедийни услуги, образование, транспорт, здравеопазване, сигурност и околна среда.

3.3

Според прогнозите се очаква пазарът, образуван от производствения клон на наноелектрониката (който освен преките производители включва и доставчиците на производствени инструменти и материали), да бележи средногодишен ръст в размер на около 15 %. За да се поддържа толкова висок темп на растеж, още отсега на този сектор трябва да се отдели дължимото внимание.

3.4

Ето защо една инициатива на равнище на Общността трябва да бъде насочена към запазване и укрепване на водещата световна позиция в разглежданите сектори посредством програми за НИРД, които да позволят постигането на необходимите цели в областта на промишленото производство, като се преследват по-високи технологични цели, набляга се върху все по-засилваща се конкурентоспособност и се създават нови работни места, за които са необходими професионални умения и висока квалификация.

3.5

Очаква се изборът на съвместно публично-частно предприятие да доведе до качествен скок по отношение на НИРД в този сектор. Това е важно за преодоляване на настоящата разпокъсаност на научноизследователските програми, действащи в различните държави-членки, които не могат да достигнат критичната маса и да разполагат с необходимите средства за финансиране на подходящи програми.

3.6

В този смисъл изборът на европейско измерение се явява задължително условие, защото само така е възможно да се преодолеят трудните предизвикателства, пред които е изправен секторът на нанотехнологиите.

3.7

Освен това се очаква препотвърждаването на общностното измерение да доведе до бюрократично и административно опростяване, като настоящите различни национални процедури бъдат заменени с единна общностна процедура и се съкратят сроковете за получаване на договор за НИРД спрямо настоящото положение на общностно ниво (вж. EUREKА), като впрочем бъдат избегнати и различните процедури за оценка и контрол.

3.8

Създаването на публично-частно предприятие с прякото участие на държавите-членки и предприятията от съответните сектори е нов подход с оглед настоящите процедури за участие, залегнали в общностните програми за европейска НИРД. Нещо повече, значителните финансови средства, които програмата предвижда да отпусне на общностно ниво, ще позволят създаването на абсолютно необходима икономическа критична маса във връзка с постигане на амбициозните цели, които програмата си е поставила.

3.9

Присъствието на държавите-членки и на предприятията, както и прякото им участие чрез финансови вноски в размер на поне 50 % от разходите, свързани с научните изследвания, ще имат мултиплициращ ефект под формата на тласък за привличане на нови инвестиции и силен принос за развитието на Европейското изследователско пространство.

3.10

Прякото участие на държавите-членки е задължителен елемент за мобилизирането на инвестициите, но също така и най-вече, защото решенията ще продължат да бъдат вземани на национално ниво, включително по отношение на поканите за представяне на предложения и постоянния пряк контрол по време на всички етапи от процеса.

3.11

Друг абсолютно необходим фактор е прякото участие на промишлеността доколкото резултатите от тази амбициозна програма за НИРД могат да бъдат от полза на европейската промишленост в този сектор във връзка с осъществяване на важни и конкретни цели по отношение на конкурентоспособността и впоследствие да окажат положително въздействие върху заетостта в този сектор.

4.1

Отправна точка за научноизследователските програми е Седмата рамкова програма (7РП). Тя се основава на дълбокото убеждение, че активизирането на инвестициите в сектора на НИРД е абсолютно необходимо условие за изграждане на конкурентоспособна и динамична икономика.

4.2

Създаването на съвместното предприятие СТИ-ENIAC ще допринесе пряко за постигане на целите от Лисабон за конкурентоспособността и на тези от Барселона за разходите, отделяни за научни изследвания. Непряко то ще съдейства за развитието на други аспекти на общностните политики като околна среда, транспорт, енергия и здравеопазване.

4.3

Референтната рамка от общностните политики, на която ще се опира инициативата СТИ-ENIAC, e изградена по-конкретно на базата на Европейския план за действие „Нанонауки и нанотехнологии: План за действие за Европа 2005-2009 г.“ (COM(2005) 243 окончателен) и работата на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР).

5.1

Решението относно създаването на съвместното предприятие ENIAC, предмет на документ COM(2007) 356 окончателен, произтича от Решение № 1982/2006/ЕИО относно Седмата рамкова програма, която предвижда участие на Общността при създаването на дългосрочни публично-частни партньорства на европейско равнище в областта на научноизследователската дейност.

5.2

Тези партньорства са под формата на „съвместни технологични инициативи“ (СТИ) и са възникнали на основата на „европейски технологични платформи“ (ЕТП).

5.3

В своето Решение № 971/2006/ЕИО относно тематичната програма „Сътрудничество“ (2) Комисията подчерта необходимостта от създаване на публично-частни партньорства и определи шест области, в които е целесъобразно създаването на съвместни технологични инициативи за даване на нов тласък на европейските научни изследвания. Става дума за следните области:

5.4

В контекста на тази обща стратегия регламентът предмет на разглежданото предложение [COM(2007) 356 окончателен] предвижда създаването на съвместно предприятие ENIAC в областта на наноелектрониката.

5.5

Съвместното предприятие ENIAC се счита за международен орган със статут на юридическо лице по смисъла на член 22 от Директива 2004/17/ЕО и на член 15, буква в) от Директива 2004/18/ЕО. Седалището на предприятието ще е в Брюксел, а дейността му ще приключи на 31 декември 2017 г., освен ако Съветът не вземе решение за продължаването й.

5.8.1

Оперативните разходи на съвместното предприятие ENIAC, подробно представени в член 4, ще бъдат покрити със следните участия:

НИРД на съвместното предприятие ENIAC за периода, който изтича на 31 декември 2017 г., се финансира от следните вноски:

5.8.2

За периода до 31 декември 2013 г. максималното участие на „Комисията“ ще бъде 450 милиона EUR. Тези средства ще бъдат осигурени от тематичната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, съгласно разпоредбите на член 54, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 на Съвета.

—

изготвяне и изпълнение на изследователска програма за развитие на ключови технологии за наноелектрониката с цел засилване конкурентоспособността и устойчивото развитие на предприятията в рамките на Общността и създаване на възможност за поява на нови пазари,

—

подкрепа за осъществяването на НИРД чрез предоставяне на финансова помощ на участниците в одобрените проекти,

—

насърчаване на публично-частното партньорство с цел мобилизиране и обединяване усилията на равнището на Общността, на национално ниво и в частния сектор, както и поощряване на сътрудничеството между публичния и частния сектори,

—

осигуряване ефикасността и дълготрайността на съвместната технологична инициатива за наноелектроника,

—

постигане на синергия и координация на европейските усилия в областта НИРД, включително постепенното интегриране в съвместното предприятие ENIAC на свързаните с тази област дейности, които понастоящем се осъществяват чрез междуправителствените схеми за научноизследователска и развойна дейност (EUREKA).

6.1

ЕИСК одобрява решението за създаване на съвместното предприятие ENIAC и проекта за регламент в тази връзка. Като дава положително становище по разглежданото решение, ЕИСК държи да подчертае най-вече значението, което има за ЕС предложената стратегия в областта на финансиране и координиране на научните изследвания.

6.2

Всъщност, както и при изразяване на становища по други регламенти, произтичащи от Решение № 971/2006/ЕИО на Съвета относно тематичната програма „Сътрудничество“, Комитетът смята, че активизирането на инвестициите в областта на НИРД е адекватно средство, което ще гарантира на европейските предприятия стабилна референтна рамка, което от своя страна ще позволи да се избегне настоящата разпокъсаност при финансирането от страна на Общността и да се предотврати нехармоничното разпределение на програмите.

6.3

Представената инициатива се вписва в политиките и целите на Съюза и отговаря на насоките, определени в рамките на Лисабонската стратегия, в която се подчертава, че знанието и иновациите в Общността допринасят за насърчаване на растежа и заетостта. Нанотехнологията има жизненоважна роля, тъй като днес тя е двигателят на иновациите в многобройни сектори, които са невралгични и стратегически за развитието и растежа на Съюза (мобилни комуникации, транспорт, изчислителна техника, автоматизация на производството, здравеопазване …). Създаването на съвместното предприятие може да се превърне в инструмент, който да позволи на Европа да запази, дори да доразвие способността си да разработва и произвежда продукти, които да отговарят на собствените й стандарти за високо качество, стабилност и защита на околната среда. Създаването на това предприятие се явява опорна точка за създаването на европейско изследователско пространство и значителен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия.

6.4

Комитетът отбелязва със задоволство, че в „Оценката на въздействието“, която е приложена към проекта за регламент за тази СТИ, е отделено специално внимание на опасността от изнасяне на наноелектронното производство към други региони на света. Това е важно, тъй като тези производства имат голяма добавена стойност, която от своя страна е синоним на растеж и трудова заетост, като същевременно ще доведат до частична възвращаемост на средствата, които Съюзът възнамерява да инвестира в развитието на този сектор. Ето защо Комитетът подкрепя изразената идея за специален подход към този сектор с цел оказване подкрепа на тази ключова промишленост.

6.5

По отношение на тази новаторска структура за сътрудничество, която би могла да се окаже сложна що се отнася до използването на продуктите от изследователската дейност, които ще бъдат въведени от ENIAC, и производствената им фаза, ЕИСК приветства вниманието, отделено на определянето на правилата в областта на интелектуалната собственост, съдържащи се в член 23 на устава. Едновременно с това приветства факта, че в плана за действие, залегнал в регламента, се отделя особено внимание на въпросите, свързани със здравето и сигурността.

6.6

Във връзка с оптималното осъществяване на целите на съвместното предприятие и за да се използват в максимална степен възможностите, предоставяни от този нов инструмент, Комитетът смята, че е необходимо:

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/27

1.1

Като продължение на своите становища относно Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (1) и Съобщение на Комисията за изпълнението на директивата относно защитата на потребителите по отношение на дистанционни договори (2), ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията да пристъпи към преразглеждане на Директива 94/47/ЕО (3) от 26 октомври 1994 г. в предложената форма, като се вземат предвид бележките и препоръките на Комитета (4).

1.2

ЕИСК одобрява най-общо насоката на предложението на Комисията по отношение на разширяването на обхвата на директивата, дефиницията и изясняването на естеството на новите продукти, засилването на изискванията за информация, предшестваща договора и самия договор, стандартизиране на срока за упражняване на правото на оттегляне и забрана за каквито и да е плащания по време на този срок.

1.3

Комитетът приветства минималистичния подход на това предложение, който предоставя на държавите-членки възможност да предприемат по-нататъшни стъпки за защита на потребителите, в съответствие с определените в договора принципи. ЕИСК обаче смята, че ако съществува област, в която е оправдано максималната хармонизация, съгласно съображенията на Комисията, изразени в Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, то тя е именно тази, която е предмет на разглеждане, поради специфичното естество на въпросното право и значителните разминавания на национално ниво в концепцията и специфичните характеристики на неговата многостранна юридическа същност, която води до извънредно различни последици в националните правни системи, особено що се отнася до минималния и максималния срок и недействителността, нищожността, прекратяването или развалянето на договорите.

1.4

Комитетът следователно изразява съжаление, че въпреки признанието от страна на Комисията, че проблемите, съществуващи в този сектор, често са от трансгранично естество и в резултат на това не могат да бъдат решени по подходящ начин от държавите-членки поради различия в националните им законодателства, тя в крайна сметка разглежда само ограничен брой аспекти, отнасящи се до тези права. Още веднъж, редица ситуации са оставени на усмотрението на държавите-членки и това не спомага за решаване на проблемите, изброени в предложението.

1.5

Заедно с това, въпреки че ЕИСК одобрява приемането на клаузата за „минимална хармонизация“, той счита, в съгласие с другите институции на Общността (5), че е определено твърде ниско ниво на мерките за защита на правата на потребителите. Опитът показва, че мнозинството от държавите-членки не са използвали тази клауза, а са направили точно обратното, като са възприели буквално подхода (6). Като последица от това не е постигнато подходящо ниво на защита на потребителите и поради това ЕИСК призовава Комисията, като спазва принципа на субсидиарността, да регулира други, еднакво важни аспекти на предложението, като приеме за основен принцип по-високото ниво на защитата на потребителите.

1.6

Комитетът следователно предлага да бъдат внесени подобрения в редица разпоредби, свързани с правния режим за прилагане на въпросните права, съдържанието на основния договор и неговата връзка с допълнителните договори, особено тези, които не са свързани с договори за кредит и за да засили и гарантира адекватна защита на потребителите.

1.7

Както и в предходните си становища (7), ЕИСК също желае да подчертае значението на това страните по договора — особено по-слабо информираните потребители — да получат правилна информация. ЕИСК смята, че би било полезно да не се изключва възможността държавите-членки да приемат пропорционални и разубеждаващи наказателни санкции за практики, които сериозно нарушават правата, определени в тази директива, като техните основни характеристики следва да бъдат подробно дефинирани.

1.8

Комитетът настоятелно приканва Комисията да направи подробен анализ на отговорите, които е получила на своя консултативен документ (8), най-вече що се отнася до държавите-членки, консултирани чрез този документ, които не са обхванати в доклада (9) за прилагането на директивата, което се осъществява само в 15 държави-членки. Комисията следва също така да разгледа подробно сравнителния анализ, обхващащ 25 държави-членки (10), който се концентрира върху разликите между държавите-членки.

1.9

По-конкретно ЕИСК предлага различни изменения (11) и формулира няколко препоръки, чиято цел е да се подобрят правните аспекти на предложението и да се консолидират и хармонизират идеи, концепции или практики, които вече се съдържат в други директиви, особено в Директивата относно нелоялни търговски практики (12). Те трябва да бъдат взети предвид, за да се насърчи сигурността на потребителите и доверието в този нов вид договор, което често се основава на агресивни техники за маркетинг и продажби (13).

2.1

Комисията предлага преразглеждане на Директива 94/47/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти, свързани с придобиване на правото на временно ползване на недвижима собственост. Предложението следва Заключенията на Съвета от 13 април 2000 г. относно доклада за прилагането на директивата (14) и препоръките на Европейския парламент, съдържащи се в неговата резолюция от 4 юли 2002 г. (15)

2.2

След публикуването на съобщението на Комисията относно Стратегия на потребителската политика 2002-2006 г. (16) се предвижда преразглеждане на тази директива, която е част от достиженията на правото на Общността в областта на защитата правата на потребителите, определени в съответната Зелена книга (17).

2.3

Като се насочва към ситуации, които създават проблеми за прилагането на директивата, Комисията счита, че развитието на пазара в този сектор е довело до появата на значителен брой нови продукти, които, макар и да включват използването на ваканционно настаняване, не попадат в обхвата на директивата.

2.4

В доклада, изготвен от Комисията през 1999 г. за прилагането на Директива 94/47/EО на Европейския парламент и Съвета (18), вече бяха подчертани многобройните пропуски при транспониране на директивата и заключенията му бяха приети от Съвета през м. април 2000 г. (19), като бяха изброени редица фактори, които следва да бъдат взети предвид при преразглеждането на директивата.

2.5

В становището на Комисията на Европейския парламент по околна среда, здравеопазване и безопасност на храните от 2001 г. (20) също се подчертава „минималното приемливо ниво на мерките за защита на потребителите“, посочено в директивата.

2.6

Резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2002 г. на свой ред препоръча Комисията да приеме мерки за гарантиране на високо ниво на защита на потребителите.

2.7

По тези причини Комисията счита, че преразглеждането само на тази директива се налага поради „спешността на проблемите“ и че дори „се е превърнала в приоритет“ поради „проблемите, с които се сблъскват потребителите, особено във връзка с препродажбите и новите продукти“, които „са се появили на пазара и са подобни на временното ползване на недвижима собственост“, като например „ваканционните клубове, предлагащи преференциални цени, както и договорите за препродажба“.

2.8

Между главните основания за предложението за преразглеждане, Комисията подчертава нуждата от актуализиране на изискванията за информацията, предшестваща договора и самия договор, забрана на депозит и авансово плащане по време на срока на упражняване на правата на оттегляне, хармонизация на срока за упражняване на правата за оттегляне, както и да се обмисли възможността от въвеждане на наказателни санкции.

2.9

Основните заинтересовани страни бяха консултирани на заседания, проведени между 2004 г. и 2006 г.

2.10

След като получи няколко жалби във връзка с временното ползване на собственост, особено такива, отнасящи се до продукти като ваканционните клубове, промоционални туристически договори и договори за замяна и препродажба, Комисията публикува документ за консултация (21). Тези въпроси бяха също така разгледани на заседанието на постоянната работна група на експертите от държавите-членки за преразглеждане на достиженията на правото на Общността през м. март 2006 г.

2.11

Предложеното преразглеждане e включено в програмата на Комисията за осъвременяване и опростяване на достиженията на правото на Общността (22).

2.12

Комисията счита, че правното основание за това предложение следва да бъде ограничено до член 95 от Договора (завършване на изграждането на вътрешния пазар) и че в съответствие с принципа на субсидиарност, тя не следва да се произнася по юридическата същност на правата на временно ползване на собственост, като зачита различните позиции на държавите-членки по този въпрос.

2.13

Комисията подчертава трансграничните аспекти на проблема и всъщност смята, че „огромна част от жалбите на потребители са от трансграничен характер“. Въпреки това, тя се насочва само към онези аспекти, които смята за „най-проблематични и следователно, нуждаещи се от действие от страна на Общността“, като оставя всички други аспекти на националното законодателство. Тя премахна всички препратки към правата за обявяване за недействителни и прекратяване на договорите (които бяха регламентирани от Директива 94/47/EО), дори когато те имат връзка с правото на оттегляне.

3.1.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията, но отбелязва нейното забавяне, като се има предвид, че посочените проблеми са били идентифицирани още през 1999 г. и че поради това е било възможно да се намерят решения за тях много отдавна.

3.1.2

ЕИСК също би желал да отбележи, че някои от разглежданите в документа въпроси вече са били поставени от Комитета в становището му от 24 февруари 1993 г., по време на изготвянето на директивата (23).

3.1.3

Комитетът счита, че правното основание на директивата следва да бъде член 153 от Договора, а не член 95, тъй като материята не се отнася само до единния пазар, но и до политиката за защита на потребителите.

3.1.4

ЕИСК одобрява разширяването на обхвата на директивата до някои видове движима собственост, за да се отговори адекватно на новите пазарни тенденции.

3.1.5

Комитетът подкрепя предложените изменения на съществуващите дефиниции (24), защото те са по-подходящи за новите продукти, предлагани понастоящем на пазара в този сектор.

3.1.6

ЕИСК подкрепя оставането в сила на забраната на всички плащания и на всякакви депозити като ефективен начин да се даде възможност на потребителите да упражнят правото си на оттегляне от договора, без върху тях да се оказва какъвто и да било икономически натиск. Комитетът също счита, че разширяването на обхвата на разпоредбите до трети страни ще включи по подходящ начин договори за замяна и препродажба.

3.1.7

Комитетът приветства удължаването на периода за размисъл на 14 дни и стандартизирането на срока за този процес, въпреки че би предпочел срокът да се изчислява в работни, а не в календарни дни, както това бе посочено в предходно становище (25). Важно е да се отбележи, че при приемането на Директива 97/7/ЕО, Съветът направи декларация, с която призовава Комисията да търси начини за хармонизиране на методите за изчисление на периода на размисъл в директивите относно защитата на потребителите.

3.1.8

Както се отбелязва в предходни становища (26) и без да се засяга параграф трети на член 1 от предложението, ЕИСК счита, че е изключително важно Комисията да даде по-подробна дефиниция на естеството, ограниченията и последствията от правото на оттегляне, на правото на прекратяване и разваляне на договорите. В противен случай, няма да се постигне сближаване на законодателствата, тъй като всяка държава-членка ще приеме собствени разпоредби с неизбежните негативни последици върху развитието на трансграничните отношения.

3.1.9

Тъй като целта на тази директива е сближаването на националните законодателства относно този вид право, ЕИСК смята, че обратно на посоченото в съображение 4 на предложението и въпреки съществуващите разлики между държавите-членки, Комисията следва да отиде по-далеч, като определи юридическата същност (27) на това право, с други думи дали то може да бъде считано за вещно право или за облигационно право. В противен случай предложението не би спомогнало за разрешаването на набелязаните проблеми. Следва да бъдат определени основни изисквания за спазване на това право и по-специално, ако то се счита за вещно право, неизбежните последствия, свързани с регистрацията му.

3.1.9.1

Поради това ЕИСК призовава Комисията да изготви дефиниция на юридическата същност на правата за временно ползване на собственост, дали те се определят като вещно право или като право, свързано с облигационното право (право на предоставяне на услуга), с неизбежните последствия за приложимите принципи на Регламент Брюксел и на Регламент Рим I. Докато това не бъде направено, няма да бъдат постигнати желаната хармонизация и доверието на потребителите и на търговците. Всъщност в гореспоменатото становище (28), ЕИСК вече е спомогнал за тази дефиниция, като отбелязва, че договорът за временно ползване е „вещно право (in rem) или облигационно право. То не е право на наем, тъй като правото на наем не позволява прехвърляне. Прехвърленото право се прилага за неделима вещ — неделим апартамент — и се превръща или може да се превърне във вещно право върху недвижимо имущество“.

3.1.10

Без да се засяга юридическата същност на това право, което би могло да бъде право „sui generis“ и най-вече заради това, ЕИСК се съгласява с определените в предложението основни характеристики: включването в обхвата му едновременно на движимо и недвижимо имущество, включващо право на ползване на жилище (предполагащо престой с преспиване) срещу заплащането на определена сума за минимален срок от една година.

3.1.11

В допълнение към вече изброените в член 2 продукти, Комитетът призовава Комисията да предвиди клауза (включваща дефиниции на основните характеристики), за да улесни адаптирането на директивата към нови продукти (29), които могат да бъдат пуснати на пазара след влизането й в сила и няма да отговорят на условията, определени в дефинициите за нови продукти.

3.1.12

ЕИСК смята, че възможността, предвидена за потребителите да възстановяват или да заплащат каквито и да е суми при упражняването на правото си на оттегляне своевременно, ясно излага на опасност това право, което се основава на идеята, че потребителят не трябва да изтъква каквато и да е причина и да плаща каквато и да е сума за това. Следователно параграфи 5 и 6 на член 5 следва да бъдат заличени.

3.1.13

Комитетът насочва вниманието на Комисията върху споменаването на наскоро приетата директива относно нелоялни търговски практики (30), която той одобрява. Комитетът обаче отбелязва, че членове 14 и 15 от тази директива не се позовават на директивата, която в момента е в сила, нито е предвидено такова позоваване в разглежданото предложение.

3.1.14

Въпреки че ЕИСК одобрява клаузата за „минимална хармонизация“, Комитетът счита, че предложената директива е по-ограничителна от тази, която в момента е в сила, в смисъл, че като дава право на държавите-членки да въвеждат мерки за осигуряване по-висока степен на защита на потребителя, това се отнася само до правото на оттегляне (относно началния момент, условията на упражняване и последиците от упражняването на оттеглянето). Член 11 от настоящата директива (31), всъщност предвижда тази опция да се използва по-широко. ЕИСК призовава Комисията да запази подобна разпоредба.

3.1.15

Комитетът смята, че Комисията трябва да предвиди ефективна система от санкции, които са насочени не само към предотвратяване на практики, нарушаващи задълженията, произтичащи от директивата, но и по причини свързани с правната яснота и сигурност (32). Комитетът подкрепя възможността, чрез предварително определена от Комисията рамка (33), държавите-членки, а не Комисията, да могат да въвеждат наказателни санкции, които да са пропорционални, но достатъчни за предотвратяване на особено тежки форми на злоупотреба.

3.1.16

ЕИСК подкрепя включването на клауза за редовно преразглеждане — която не съществува в настоящата директива, за да се избегне разглежданата директива да загуби бързо актуалността си.

3.1.17

Въпреки че бяха започнати дела срещу някои държави-членки (34) за неправилно транспониране на определени разпоредби на директивата, ЕИСК с изненада отбелязва бездействието на Комисията, по-специално що се отнася до неспазването на срока за транспониране на директивата (30 април 1997 г.). Само две държави-членки (35) спазиха този срок. Затова Комитетът призовава Комисията, що се отнася до новата директива, да бъде по-малко толерантна към толкова явни нарушения при прилагането на правото на Общността.

3.2.1

ЕИСК смята, че дефиницията в член 2, параграф 1, буква ж), свързана с разпоредбите, съдържащи се в член 7, е доста ограничителна, тъй като това, което характеризира допълнителната същност на договорите, е взаимното им допълване. Поради това следва да бъде взето предвид взаимното допълване, а не подчинеността, тъй като например повечето свързани договори за кредит са неприсъщи комбинации от договори, които поради тяхната юридическа същност са юридически независими и като такива не отговарят на предложената дефиниция.

3.2.2

Комитетът изразява несъгласието си с текста на член 3, параграф 2, по-специално що се отнася до информацията в писмен вид, която се предоставя на потребителя, „искащ“ информацията и „когато е приложимо“. Тъй като този член засяга преддоговорната информация, на базата на която потребителят взима своето решение да подпише договора, ЕИСК счита, че предоставянето на такава писмена информация следва да бъде задължително и призовава Комисията да включи тази разпоредба.

3.2.3

Комитетът призовава Комисията да замени член 3, параграф 4 и член 4, параграф 1 и Приложение I л), Приложение III е) и Приложение IV г) с разпоредби, подобни на съдържащите се в член 4 на настоящата директива (36), която осигурява по-добра защита на потребителите, не само поради задължителния характер на предоставянето на информация на езика на държавата-членка на потребителя, но и поради изискването за легализиран превод на езика на държавата-членка, в която се намира недвижимата собственост, по-специално по въпроси, свързани с евентуални формалности около регистрацията.

3.2.3.1

Всъщност, ЕИСК може да предвиди широкото въвеждане от търговците на стандартни договори, в които ролята на потребителите се ограничава до потвърждаване избора на език, без да имат никаква възможност да уточняват или да преговарят, което може сериозно да накърни икономическите им интереси.

3.2.4

Комитетът призовава Комисията да измени текста на член 4, параграф 2, по-специално като заличи фразата „освен ако страните не са се договорили изрично друго“, като се има предвид, че това е важна информация, която не би следвало да бъде оставяна на преценката на заинтересованите страни. Опитът от миналото показва, че въвеждането на такава фраза ще доведе до предлагането на стандартни договори от търговците, в които потребителят няма да има друг избор, освен да приеме.

3.2.4.1

По причини, свързани с правната яснота и сигурност, ЕИСК смята, че Комисията трябва да поясни/стандартизира видовете „обстоятелства извън контрола на търговеца“, които представляват неразделна част от договора съгласно условията на член 4, параграф 2.

3.2.4.2

Също така по отношение на този член, Комитетът призовава Комисията да определи метода за съобщаване на информацията, която следва да бъде предоставена по подходящ, обективен и ясен начин (37) и следва да бъде отпечатана с букви с размер, който улеснява четенето на текста (38).

3.2.5

Комитетът предлага Комисията да поясни фразата в член 4, параграф 3 „търговецът трябва изрично да насочи вниманието на потребителя“, защото специфичното й юридическо значение е неясно.

3.2.6

Ако член 5, параграф 1 следва да се разбира като предоставящ два срока за упражняване правото на оттегляне, в такъв случай ЕИСК призовава Комисията да предвиди само една разпоредба, която да дава на потребителя право на оттегляне до 14 дни след подписването на окончателния договор, ако той е предхождан от по-ранен обвързващ договор, при условие че собствеността не е използвана през този период.

3.2.7

Както направи това в предишни становища, Комитетът призовава Комисията да определи естеството на известието за упражняване на правото на оттегляне, така че да се гарантира, че и двете страни разполагат с доказателство, че информацията е изпратена. Всъщност текстът на сегашната директива е по-подходящ (39).

3.2.8

ЕИСК счита, че заглавието на член 8 следва да бъде заменено със „задължителен характер на правата“, като се има предвид, че целта на този член не е да установи императивния характер на директивата, а да гарантира, че тези права не са изключени или ограничени, независимо от прилагащото се законодателство.

3.2.9

Що се отнася до правната и административна защита, Комитетът счита разпоредбите, съдържащи се в член 11 и 12 на директивата относно нелоялните търговски практики (40), за по-подходящи, защото те са по-широкообхватни и изчерпателни. Поради тази причина, Комитетът призовава Комисията да замени член 9 от предложението с правила, сходни на съдържащите се в директивата относно нелоялните търговски практики.

3.2.10

ЕИСК би искал да обърне вниманието на Комисията на текста на различните езикови версии на предложението, защото има точки, които се нуждаят от по-точен превод (41).

4.1

ЕИСК счита, че в допълнение на пропуските, вече посочени по-горе, становището пренебрегва други въпроси, които биха могли да изискват да бъдат преразгледани в рамките на преразглеждането на директивата.

Това се отнася особено за:

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/33

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/33

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/34

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/34

1.1

Комитетът се отнася много сериозно към проблемите на енергийната ефективност, изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове и приема по принцип заключенията на пролетната сесия на Европейски съвет от 8 и 9 март, в които се потвърждават трите стълба на Европейската енергийна политика:

1.2

В своя Доклад за напредъка в областта на биогоривата Комисията посочва, че без да бъдат поставени задължителни цели ще бъде невъзможно да се постигне задоволително ниво на употреба на биогорива. Целта за достигане на 5,75 % пазарен дял на биогоривата до 2010 г., се е оказала неосъществима. Следователно, за да се отговори на изискванията, формулирани от Съвета, трябва да бъде поставена изпълнима цел — 10 % до 2020 г. според Комисията, като се използва т.нар. „клауза за преразглеждане“, предвидена в член 4, параграф 2 на директива 2003/30/ЕО. Учудващо, Комисията изтъква предимствата въз основа на сценарий с 14 % използване на биогорива, докато декларираната цел е 10 % и прави предвиждания за нереалистични резултати, които да „разкрасят“ Съобщението.

1.3

Има обаче и доста противопоказания срещу използването на биогорива от първо поколение, които не отговарят напълно на европейските цели. Свързаните с тях производствени и екологични разходи са високи, отнемат се зърнени култури, предназначени за изхранване на хора и животни и според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), тези горива в известна степен са причина за повишаването на цените на зърнените култури на световните пазари.

1.4

Използването на биогорива от първо поколение поражда следователно етични проблеми, като конкуренцията между храни и горива, които Комисията сякаш омаловажава. Комитетът подчертава нуждата от по-тясно сътрудничество със световните институции и агенции, работещи в областта на земеделието и прехраната, като FAO и Световната продоволствена програма WFP.

1.5

Нито в съобщението на Комисията, нито в прикрепеното към него Проучване на въздействието се споменават някакви по-сериозни рискови фактори.

Що се отнася до биодизела, особено внимание трябва да се обърне на следните проблеми:

Биоетанолът, от своя страна, е свързан със следните проблеми:

1.6

Комитетът подчертава необходимостта, наред със социалното и икономическото въздействие да бъдат внимателно оценени и техническите проблеми, свързани с разработването на биогорива. По-специално трябва да се проучи въпросът за рандемана на суровините за производството на биогорива: от един тон захарно цвекло могат да се добият около 400 литра биоетанол (около 1 500 Mcal). Това съотношение не изглежда твърде изгодно и ефективно, като се има предвид количеството енергия, нужно за превръщането на биомасата в биогориво. Би било далеч по-ефективно биомасата да се използва направо за производството на електрическа енергия или за отопление, за воден или за градски обществен транспорт.

1.7

Комитетът подчертава, че от строго екологична гледна точка е необходимо да се отчетат рисковете от обезлесяване, както и тези, произтичащи от съхранението на суровините. Свързаните с тях биологични и биохимични проблеми трябва да бъдат обект на ясно и внимателно проучване.

1.8

Комитетът би повдигнал също и въпроса за „научната етика“. Планетата Земя е отворена система, неумолимо клоняща към една точка на равновесие, която ще означава и нейния край. Задача на науката е да забави тази низходяща тенденция, а отговорност на политиците е да насърчат необходимите за тази цел дейности и изследвания.

1.9

Комитетът препоръчва извършването на сериозни химични анализи с цел да се установи, дали при горивните процеси, в които участват и други молекули освен въглеводород, се образуват или отделят свободни радикали — причинители на оксидантния стрес, който се смята за патологично състояние, предхождащо по-тежки заболявания. Основание за тази препоръка дава липсата на достатъчно данни в това отношение.

1.10

Комитетът смята за абсолютно необходимо да се отдели специално внимание на поддържането и опазването на почвите. Те трябва да бъдат опазвани, тъй като осигуряват оцеляването ни. Все по силното спадане на нивото и продължаващото влошаване на свойствата на подпочвените води са предизвикани от неправилни стратегии за използване на площите, водещи до и обедняване на почвите. Трябва да се осигури редуване на културите, така че да се стимулира възстановяването на почвите.

1.11

Комитетът препоръчва на Комисията и на всички европейски институции да съсредоточат вниманието си особено върху проблема с потреблението на вода при производството на биогорива. Сред многобройните отрицателни последици от изменението на климата, намаляването на водните ресурси може да достигне критични размери, особено в някои региони. Според най-новите проучвания на Международния институт за управление на водите (International Water Management Institute — IWMI) за производството на един литър биогориво са нужни най-малко 1000 литра, понякога дори до 4 000 литра вода в зависимост от вида продукт и района на производство.

1.12

Независимо от тези проблеми, които биха могли да се смекчат чрез приемането на мерки за контрол и сертифициране на методите за производство на биогорива — евентуално с помощта на системи за обратно проследяване на продуктите, Комитетът е на мнение, че научноизследователската и развойната дейност в областта на биопродуктите от второ, а и от трето поколение, като например биобутанол, трябва да продължи да бъде насърчавана. Ниското парно налягане на биобутанола и високата му поносимост спрямо замърсяване на водата в бензинови смеси правят възможно използването му в съществуващите канали за доставка и дистрибуция на горива. Биобутанолът може да се примесва към бензина в по-високи концентрации, отколкото досегашните биогорива, без да се налага преоборудване на автомобилите. Освен това при използването на биобутанол разходът на гориво е по-малък, отколкото при смесите бензин-етанол, като по този начин той подобрява енергийната ефективност и намалява консумацията на гориво на литър. Биогоривата от новото поколение са енергийно ефективни и щадящи околната среда, благодарение на използването на отпадъци и на биохимични методи, стимулиращи природните процеси на разграждане на целулоза, които са комплексни и скъпи.

1.13

Комитетът разглежда също така възможностите, които разработването на биогорива би могло да предложи на европейската икономика, допринасяйки за постигане на целите на Лисабонската стратегия. Седмата рамкова програма наистина изрично предвижда такъв кръг от мерки, но е необходимо да се осигури по-добро взаимодействие между различните заинтересовани страни: селските стопани, преработвателната индустрия, но също така сдруженията за защита на околната среда и опазване на ландшафта, организациите на работниците и служителите, които проявяват нарастващ интерес към съчетаване на устойчивото развитие с все по-напредничави модели за корпоративна социална отговорност.

1.14

Възможностите, които селскостопанският сектор вижда в развитието на биогоривата, трябва да бъдат насърчавани, при условие, че селските стопани от своя страна също вземат присърце съхраняването на природните богатства и опазването на общите ни ресурси, каквито са водата и храните за хора и животни. Сдруженията на земеделските производители трябва да имат грижата за разпространяване на правилата, за управление на производството и търговията с биогорива, приети от международната общност. Разпространението на практиките на сертифициране, обратно проследяване, както и контролът на съответствие са все области, в които се очаква различните земеделски организации да дадат решителен принос както на европейско, така и на национално и местно ниво. По този и по други въпроси, имащи отношение към енергийната ефективност, Комитетът е готов да си сътрудничи с националните икономически и социални съвети, които многократно са проявявали жив интерес и активно участват в изготвянето на редица становища.

1.15

Що се отнася до данъчната уредба, особено акцизите върху биогорива и облекченията, предлагани за земеделските производители, за автомобилната индустрия — с цел насърчаване като помощ за финансиране на научноизследователската дейност, за потребителите — за да преоборудват автомобилите, които не са били предназначени да работят с биогорива, и за производителите на биогорива, ясно е, че списъкът с кандидати за държавни помощи е безкраен. В Германия, където неотдавна бяха значително намалени данъчните облекчения, веднага се стигна до спад в потреблението на биогорива и до остри протести от страна на индустрията. Извършването на инвестиции изисква сигурност и стабилност, но в областта на биогоривата всъщност все още не съществува пазар. Неизменно условие обаче е, че никоя от мерките за подпомагане не бива да води до изкривяване на конкуренцията.

1.16

Транспортният сектор, от своя страна, не попада в обхвата на система за търговия с емисии на парникови газове. Комитетът препоръчва на Комисията да разгледа възможността за разширяване на системата за търговия с емисии и върху този сектор, тъй като сертификатите за емисии могат да осигурят допълнителен стимул за по-добра ефективност в търсенето на нови решения за намаляване на вредните емисии. Комитетът подготвя работна хипотеза по този въпрос в съответно проучвателно становище, поискано от заместник-председателя на Комисията Jacques Barrot.

1.17

Комитетът е съгласен с резолюцията на Европейския парламент относно стратегията за биомасата и биогоривата. В нея Парламентът призовава Комисията да въведе задължителна и изчерпателна схема за сертифициране, позволяваща устойчиво производство на биогорива на всички етапи, и да подкрепи разработването и въвеждането на система за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES) за наблюдение на използването на площите при производството на биоетанол, за да се предотвратят унищожаването на тропическите гори и други отрицателни въздействия върху околната среда.

1.18

Предвид констатираните в настоящото становище проблеми, Комитетът настоятелно призовава Комисията да преразглежда постоянно целта за 10 % и да има готовност да представи предложения за промяната й, ако тези проблеми не могат да бъдат разрешени по задоволителен и устойчив начин.

2.1

Във въведението към своя Доклад за напредъка в областта на биогоривата Комисията подчертава, че за периода между 2005 и 2020 г. само за транспортния сектор се прогнозира увеличение на емисиите на парникови газове (в този случай само на CO2) с 77 милиона тона годишно, т.е. над 60 % общото нарастване на емисиите, което се очаква да достигне 126 милиона тона годишно.

2.2

Като друг рисков фактор се посочва почти пълната зависимост на транспортния сектор от вноса на петрол, който е енергийният източник, представляващ най-голямо предизвикателство пред сигурността на доставките. Тази зависимост би се намалила, ако употребата на биогорива нарасне значително.

2.3

Ползите от разработването на биогорива за намаляване на парниковите газове няма обаче да бъдат почувствани, ако за целта, например, се конвертират съществуващи култури или се използват площи с голямо биологическо разнообразие, каквито са тропическите гори.

2.4

През 2001 г. пазарният дял на биогоривата беше едва 0,3 %, като само пет държави-членки имаха опит в тяхното използване. Макар че не поставя задължителни изисквания, Директива 2003/30/EО все пак залага като цел, до 2010 г. делът на биогоривата да достигне 5,75 % от пазара на бензин и дизел в транспорта, с междинна цел от 2 % до 2005 г.

2.5

Член 4, параграф 2 от директивата съдържа клауза за преразглеждане, която дава на Комисията възможност да представя предложения за задължителни цели за отделните държави в случай на значително и неоправдано изоставане по отношение на целта от 2 %.

2.6

Общата селскостопанска политика играе основна роля, особено след реформата от 2003 г. Чрез отделянето на плащанията, които се дават на селските стопани, от произвежданите реколти, реформата даде възможност върху неизползваните площи да бъде възстановено отглеждането на нехранителни култури, които често служат за производството на биогорива.

2.7

Наред с мерките за насърчаване на производството на дървесна енергия и с мерките, предвидени в рамките на политиката за развитие на селските райони, през 2007 г. ще се изплаща премия за т. нар „енергийни култури“ (1).

2.8

Използването на биогорива е нараснало значително, но само две държави-членки са постигнали поставените цели, като цялостният резултат е 1 % през 2005 г. с пазарен дял съответно от 1,6 % за биодизела и 0,4 % за биоетанола. На тази основа Комисията стига до заключението, че целта от 5,75 % до 2010 г. няма да бъде постигната.

2.9

Опитът показва, че положителни резултати са постигани както чрез данъчно стимулиране, без ограничение на сумите, така и чрез задължаване на доставчиците да изнасят определен процент биогорива на пазара. Комисията смята, че определянето на задължения е най-ефективното решение.

2.10

В своето съобщение Комисията заявява: „Има неотложна нужда Съюзът да изпрати ясен сигнал за своята решимост за намаляване на зависимостта си от използването на петрол в транспорта“. Единствения реалистичен път към тази цел тя вижда в използването на биогоривата. Те са средство за застраховане срещу високите цени на петрола.

2.11

Този сигнал трябва да бъде под формата на правно обвързващи цели, за да упражни нужното въздействие върху производителите на петрол, които продават 300 милиона тона петрол на пазара на ЕС, и то само в транспортния сектор.

2.12

Най-големи изгледи за успех има стратегията за насърчаване на съвместната научноизследователска дейност и технологично развитие в 27-те държави-членки. Постигането на пазарен дял от 10 % до 2020 г. би било реалистична цел.

2.13

Една ясна правна рамка с минимални административни тежести, определяща междинни цели — например за 2015 г. — е необходима, за да могат производителите на автомобили да приспособят своите конструктивни процеси.

2.14

При анализирането на въздействието върху икономиката и околната среда са представени различни сценарии, свързани, от една страна, с развитието на цените на петрола, вноса и конкурентоспособността на цените на селскостопанските продукти, и от друга страна, с развитието на нови технологии, които биха могли да насърчат използването на биогорива от „второ поколение“, което би довело до намаляване на екологичните разходи.

2.15

Що се отнася до разходите, едно хипотетично увеличение на използването на биогорива до 14 % би довело през 2020 г. до допълнителни разходи от между 11,7 и 17,2 милиарда EUR при цена на петрола от 48 щ.д./барел и от между 5,2 и 11,4 милиарда EUR при цена от 70 щ.д./барел. Прагът на рентабилност на биодизела е между 69 и 76 EUR, и биоетанола — съответно между 63 и 85 EUR за барел (Заб. авт.: 92,76-102,18, съответно 84,76-114,28 щ.д./барел при курс от 1,3444 щ.д. за 1 EUR към 25.5.2007 г.).

2.16

Намаляването на разходите за съхранение на запаси би донесло до 1 милиард EUR икономии при хипотеза за 14 % през 2020 г. (Заб. авт.: съответно 720 милиона EUR при сценария за 10 %). Наред с желаното пускане на пазара на биогорива от второ поколение, диверсификацията на източниците на доставките между трети страни и държавите-членки представлява най-доброто решение.

2.17

Този сценарий би имал положително въздействие както върху заетостта — при предимно местно производство на биоетанол биха се създали 144 000 нови работни места (Заб. авт.: съответно 100 000 при сценарий с 10 %), така и върху БВП на ЕС (нарастване с 0,23 %). И най-сетне, положителното въздействие на резултатите от научните изследвания, най-вече при биогоривата от второ поколение, би осигурило конкурентоспособност на възобновяемата енергия.

2.18

На базата на метода за изчисление „от източника до потреблението“, Комисията очаква, че благодарение на използваните днес по-добри и по-ефективни технологии ще бъде постигнато намаление на емисиите на парникови газове от 35-50 %. Добиването на етанол от захарна тръстика в Бразилия прави възможно намаляването на тези емисии с 90 %. Производството на биодизел от палмово масло и соя води до намаляване на парниковите газове съответно с 50 и 30 %. Производството на биогорива от второ поколение вероятно би довело до намаляване с 90 %. Според 14-процентния сценарий намаляването на емисиите на парникови газове би възлязло на 101 до 103 милиона тона CO2 eq годишно (Заб. авт.: съответно 71-75 милиона тона CO2 eq. при сценарий с 10 %).

2.19

Що се отнася до екологичното въздействие, в съобщението се приема, че дял на биогоривата от 14 % е постижим, при условие, че за отглеждането на суровини не се използва неподходяща за целта земя като тропическа гора или други хабитати с висока природна стойност.

2.20

Комисията завършва своя доклад с констатацията, че развитието на биогоривата ще доведе до значителни предимства по отношение на емисиите на парникови газове и до по-голяма сигурност на доставките. Една целенасочена политика на стимулиране/подпомагане би трябвало да може да неутрализира рисковете от използване на земя с висока степен на биологично разнообразие или от прилагането на неподходящи системи за производство на биогорива и да насърчи развитието на биогоривата от второ поколение.

2.21

За постигането на тези цели е необходимо следното:

2.22

Накрая, Комисията предлага да преразгледа директивата за биогоривата, за да установи на 10 % минималното изискване за дела на биогоривата през 2020 г. и да осигури използването на ефективни и щадящи околната среда биогорива.

3.1

Биодизелът се получава като се смилат семена от рапица, соя и слънчоглед и чрез химична реакция на трансестерификация, при която първоначалните алкохолни съставки (глицерин) се заместват с метилов алкохол (метанол). Биоетанолът е алкохол (етанол или етилов алкохол), получаван чрез ферментация на различни земеделски продукти, богати на въглехидрати и захари, като зърнени култури (царевица, сорго, пшеница, ечемик), захарни култури (цвекло и захарна тръстика), плодове, картофи и джибри. Продуктите, получени чрез химичен синтез на молекули с биологически произход и фосилен произход, също се считат за биогорива. Най-типичен пример за това е етил-тeртио-бутил-етерът (ETBE), получаван чрез реакция между биоетанол и изобутен.

3.2

Етанолът притежава отлични горивни качества: той има високо октаново число и може да бъде примесван към други горива (E5, E10), без да е необходимо значително преоборудване на двигателите, но при по-високо съдържание на етанол (E85) са необходими специални двигатели.

3.3

Основните рискове възникват при примесването на етанол към бензин. Дори при ниско процентно съдържание на етанол, парното налягане се повишава (приблизително 10 kPa) и оттам значително нарастват изпаренията. Вследствие на афинитета на етанола към водата може да се влоши качеството на крайния продукт. Следва да се избягват смеси на обикновен бензин, получен от въглеводород, с бензини, съдържащи етанол: за последните трябва да се използва отделна логистична и дистрибуторска верига.

3.4

Биодизелът в смес с дизелово гориво може да се използва при дизелови двигатели. В европейските страни той се примесва в съотношение до 5 % (B5) към обичайното, предлагано на пазара дизелово гориво, без това да води до каквито и да било проблеми със съвместимостта. Дизелово гориво с високо съдържание на биодизел (над 8 -10 %) може да създаде проблеми при автомобили с уплътнения на двигателите, изработени от несъвместими полимерни материали. Най-големи проблеми възникват при филтрите за сажди и фини прахови частици, при които се налага значително и скъпо преоборудване. Поради тази причина някои производители вече са адаптирали характеристиките на произвежданите от тях автомобили, докато други ограничават гаранционното си покритие само до B5. Поради хигроскопичните си свойства, детергентност и ниска стабилност при съхранение, смесите с високо съдържание на биодизел могат да изискват специални защитни мерки по отношение на автомобилите и търговската система.

3.5

Комисията привежда убедителни аргументи за необходимостта разработването на биогорива да бъде насърчавано с по-голяма решимост. Подхождайки реалистично, тя не разглежда възможността сегашното производство на бензин (1,2 милиарда тона общо за целия свят през 2004 г.) да бъде заменено от биогорива (46 милиона тона през 2005 г., от които 3 милиона в ЕС, както е показано в таблицата по-долу), а поставя като цел, в рамките на малко над 13 години, делът на биогоривата да достигне поне 10 % от съществуващите горива, като това бъде постигнато чрез приемането на съответна директива и поставянето на индивидуални цели за всяка държава-членка.

3.6

Водородът, който вече се използва от някои европейски производители на автомобили — поне експериментално — като енергиен източник, все още се произвежда или чрез електролиза, която е високо енергоемка, или чрез екстракция от природен газ или други изкопаеми горива. Това не води до каквото и да било намаляване на емисиите на парникови газове. Въпреки напредъка в научните изследвания в областта на получаването на водород от биомаса, по-конкретно чрез използването на биотехнологии или от възобновяеми източници, възможността за разпространение и пускане на пазара на автомобили, задвижвани с водородно гориво, зависи и от високите разходи за набавяне на горивните клетки. Но за да се превърне водородът в икономически жизнеспособен алтернативен източник на енергия, трябва да бъдат намалени производствените разходи. Според едно провеждано понастоящем в University of New South Wales научно изследване, има възможност тази цел да бъде постигната чрез използването на специални слънчеви панели с керамично покритие на база на титанов оксид. Титанът е широко разпространен в областта на соларния въглерод: той притежава подходящите качества на полупроводник и е водоустойчив. В своето естествено състояние и без съответна обработка обаче той не е достатъчно ефективен.

4.1

Комисията, въпреки че представя евентуалните предимства, не обръща внимание на проблемите и трудностите, съпътстващи разработването на биогорива, независимо от това, че периодично се появяват някои предупреждения. От своя страна, Комитетът вярва, че предложението на Комисията трябва да бъде анализирано внимателно и отблизо, така че с решаването на един проблем да не се създават други, по-сериозни, и да бъде предотвратено изтъкването единствено на аргументите „за“, а аргументите „против“ да бъдат изключени. Странно е, че нереалистичният сценарий за 14 % дял до 2020 г. се използва, за да бъдат подчертани ползите от предложението. Ползите в случай, че бъде изпълнена целта от 10 % обективно биха били по-скромни.

4.2

Нито документът на Комисията, нито придружаващата го Оценка на въздействието посочват някакви сериозни трудности. Например преработката на отпадъците вследствие на производството на биогорива може да бъде модернизирана, както и да и бъде направена нова оценка, предвид новите системи с горивни клетки (biofuel cells) и електронните технологии, свързани с производството.

4.3

Привлича се вниманието към следните проблеми, отнасящи се до биодизела:

4.4

По отношение на биоетанола:

От друга страна, се наблюдават предимствата, породени от възможността за разширяване на цикъла на земеделското производство чрез заместване на традиционни култури, предназначени за консумация от човека или от животни, с други специфични култури, предназначени за производството на биомаси с цел производство на енергия. Важно е това развитие да се извършва при пряко наблюдение и отчитане на регионалните производства. Във всички случаи, европейските култури са предмет на разпоредби относно опазването на почвите и използването на торове.

4.5

За биогоривата са необходими подходящи култури, отглеждани в големи количества. Това е свързано с жертването на други култури, които са по-необходими, за да бъде изпълнено изискването от страна на най-бедните страни за хранителни продукти на най-ниските възможни цени. Възможността да се използва целулоза за производството на биогорива е интересна, но трябва да бъде посочено, че за това е необходима предварителна химическа и физическа обработка (нещо като разлагане на нейната маса), за да бъде направена реактивна на биообработване. Проблемът за остатъчните вещества и използването на катализатори също така трябва да бъде подчертан, тъй като те усложняват въпроса за отстраняването на отпадъците надолу по веригата на преработка.

4.6

За широка употреба може да бъде разгледан глицеролът — непреработен, в чист вид или смесен с други горива. Трябва да се посочат недостатъците на тази алтернатива: цената на глицерола, ако бъде използван в чист вид, стойността на обработване, ако се използва нерафиниран, неговият нискокалоричен добив, и във всички случаи, необходимостта от разграждане на отровните вещества, образуващи се по време на горене (главно акролеин, известен също като акрилен алдехид).

4.7

Друг подход би могъл да се основава на генетичното модифициране на определени култури, които са особено подходящи за биообработка, с висок добив и съответно с ниска консумация на енергия при производство. Генетичното инженерство би могло също да бъде приложено, за да бъдат модифицирани организми, които биха могли да улеснят използването на целулоза.

4.8

От техническа гледна точка, съществува и въпросът за добива на биогориво от суровите материали: от 1 тон цвекло се добиват около 400 литра биоетанол (приблизително 1 500 Mcal). Това достатъчен аргумент ли е за съставянето на една като цяло положителна оценка, като се вземат предвид възможните рискове за околната среда и недостатъците, произтичащи от възприемането на този вид енергия?

4.9

Допълнителен аспект, който не трябва да бъде подценяван, се отнася до процесите на екстракция и тяхната селективност, както и ферментационните процеси, които са относително скъпи, ако бъдат провеждани с максимално внимание към качеството на крайния продукт. Още повече, възможното наличие на примеси в горивото би могло, при неговата употреба, да породи по-високи икономически загуби във връзка с вторичните реакции, качеството на полученото гориво и характеристиките на отпадъците и остатъците, които се получават.

4.10

От чисто екологична гледна точка, трябва да бъдат обмислени рисковете от обезлесяване (какъвто е понастоящем случаят в Малайзия и Индонезия, дължащо се на производството на палмово масло, и в Малави и Уганда — поради отглеждането на ятрофа в райони, предназначени за производство на храни или изключително ценни зони с дъждовни гори) и тези, възникващи от съхранението на суровини. Свързаните с тях биологични и биохимични рискове трябва да бъдат обект на добросъвестно и внимателно проучване.

4.11

Съществува и допълнителен „етичен“ аспект, който трябва да бъде също разгледан. Цените на висококачествени сурови материали като пшеница, царевица и ориз се повишават неумолимо в резултат от нарастващото търсене от страна на „дистилаторите“ на биогориво (доклад 2007 г. на Организацията по прехраната (ФАО) към ООН и Световната продоволствена програма (WFP). В Мексико, цената на тортилите се е увеличила с 60 %, пораждайки обществено недоволство и протести. От началото на годината, нарастването на цената на соята е довела до повишаване на цената на месото и яйцата в Китай съответно с 43 % и 16 %. Цената на царевицата и овеса нарасна съответно с 40 % и 20 %. В Индия цената на зърнените храни се повиши с 10 %, а на пшеницата — с 11 %. Според Департамента по земеделието на САЩ, в Съединените щати също ще има увеличаване на цените от 10 % за домашните птици, 21 % — за яйцата и 14 % — за млякото. Ако в бъдеще стойността на зърнените продукти като гориво надвиши тяхната стойност като храни, пазарът ще се обърне към енергийната икономика — и цените на храните ще се повишават с повишаването на цените на петрола, а това ще повиши опасността от намаляване на запасите от храна, даже и на европейско ниво.

4.12

Нарастването на броя на производствените предприятия (само в САЩ се строят 79 нови завода, в допълнение към 116-те, които понастоящем работят) ще породи съответния ръст на потреблението на зърнени продукти, оценен от EPI (Института за политика за земята) на около 139 милиона тона, два пъти повече от прогнозираното от Департамента по земеделието на САЩ. Тъй като добивите са от 110 галона (416,19 литра) етанол на тон царевица (малко повече от четири пълни резервоара на една спортна кола), проблемът придобива наистина обезпокояващи размери.

4.13

В неотдавнашно становище (2), Комитетът също така подчерта нуждата от опазване на биологичното разнообразие, особено в дъждовните гори, които не само са хабитат на фауна, която иначе неизбежно би изчезнала, но също са и единствения и последен „бял дроб“ на планетата. Интензивното отглеждане на захарна тръстика в Бразилия и на палмови дървета в Малайзия и Индонезия, водещо до ежедневното унищожаване на стотици хектари гори, за да бъде отглеждана една единствена култура, трябва да бъде спряно.

4.14

Съществува също и въпросът за „научната етика“. Планетата Земя е отворена система, неумолимо клоняща към една точка на равновесие, която ще означава и нейния край. Задача на науката е да забави тази низходяща тенденция, а отговорност на политиците е да насърчат необходимите за тази цел дейности и изследвания.

4.15

Цената — не само икономическа, но също за околната среда и за здравето — трябва да бъде ясно посочена. Необходими са сериозни усилия за точната оценка и изучаване на въздействието.

4.16

С оглед на химичните процеси на горене, при които участват и други молекули освен въглеводородни, трябва да бъде проведено внимателно изследване на възможното образуване и развитие на свободни радикали като резултат от окислителното напрежение при процеса (свободните радикали са едни от основните причинители на онкологични заболявания). Не съществуват надеждни данни за тяхното възможно нарастване в резултат от производството на биогорива.

4.17

Грижата за почвата и нейното опазване са от основно значение. Те трябва да бъдат опазвани, тъй като осигуряват оцеляването ни. Все по-силното спадане на нивото и продължаващото влошаване на свойствата на подпочвените води са предизвикани от неправилни стратегии за използване на площите, водещи и до обедняване на почвите. Трябва да бъде гарантирано редуването на културите, за да се улесни възстановяването на почвата.

4.18

По време на 33-ата си сесия, проведена в Рим на 10 май 2007 г., Комитета на ФАО по Сигурността на храните в света посвети на този въпрос отделен раздел. В точка 45 се казва „Биоенергията предлага както възможности, така и рискове за всяко от четирите измерения на сигурността на храните: наличност, достъп, стабилност и оползотворяване. Въздействието на биоенергията върху сигурността на храните ще зависи от размера и типа система, която ще бъде обсъждана, от структурата на пазарите на стоки и енергия и от политическите решения в областта на земеделието, енергетиката, околната среда и търговията. Технологичната промяна в биоенергийния сектор протича бързо и представлява допълнителен главен източник на несигурност по отношение на сигурността на храните“.

4.19

Пак в доклада ФАО подчертава, че „най-характерната черта на пазарите на храна и фуражи през 2006 г. беше стремителното нарастване на цените на зърнените култури, в частност на пшеницата и царевицата, които до ноември бяха достигнали равнища, които не са наблюдавани в продължение на цяло десетилетие. Слабите реколти в ключови страни-производителки, свързани с бързо нарастващото търсене за производството на биогорива, бяха основните движещи сили на пазарите на зърнени продукти. Проблеми, породени от ограничаването на доставките също така оказаха влияние на пазара на ориз“.

4.20

Също и Китай неотдавна предприе стъпки за намаляване на производството на етанол от царевица, както отбелязва Asia Times Online от 21 декември 2006 г.„В Китай първата задача е да бъде осигурена храна за неговото население от 1.3 милиарда жители, а след това ние ще подкрепим производството на биогорива“, заявява Wang Xiaobing, служител от Министерството на селското стопанство

4.21

В Италия, на 20 юни, вестник La Repubblica публикува статия, озаглавена: „Войната между биогоривата и спагетите“. Повишената необходимост от царевица за производство на биогорива ще доведе до повишаване на цените на тестените изделия с 20 %. Цената на твърдата пшеница, основна съставка за италианските тестени изделия, се повиши с повече от 30 %, след като земеделските производители изоставиха тази култура и се пренасочиха към царевицата за производство на биоетанол. Цената на бушел (27 кг.) пшеница на чикагската борса нарасна от 3,6404 щатски долара на 3 април 2007 г. на 5,64 на 4 юли 2007 г. Италианците, които са най-големите потребители в света с 28 кг за жител на година, както и най-големите производители с 3,2 милиона тона годишно, са много чувствителни към промяната на тези цени.

4.22

Потреблението на вода при производството на биогорива е друг аспект, който не получава достатъчно внимание. Най-скорошните проучвания на Института за управление на водите (IWMI), публикувани на 10 май 2007 г., показват че, в Шри Ланка например, са нужни от 1 000-4 000 литра вода за производството на един литър етанол, в зависимост от вида растение и използваните производствени техники. Изчислено е, че в Бразилия са нужни 2 200 литра вода за един литър етанол, докато в Индия — където дъждовете не са така изобилни и трябва да бъдат използвани системи за напояване — за същия един литър етанол са нужни 3 500 литра вода за напояване! Тези данни са потвърдени от „UNESCO-IHE Institute for Water Education“, международен институт в гр. Делфт, създаден през 2003 г., който сътрудничи с местния университет, както и от скорошни проучвания на селскостопанския факултет на университета в Колорадо, който разработва специален сорт царевица, нуждаещ се от по-малко количество вода. Данните могат да бъдат намерени на следния интернет адрес www.waterfootprint.org.

4.23

В Европа най-засегнатите от водните проблеми са южните региони, които от дълги години страдат от сушата, а поради увеличаването на температурите и на свързаното с тях изпаряване, проблемите ще се задълбочат, докато, поне за момента, този проблем не застрашава северните региони.

4.24

Следната таблица (представена от г-н Mario Marchionna от ENI на неотдавнашния семинар, проведен от AIDIC) сравнява цената на изкопаеми горива и биогорива, за еквивалент енергия.

4.25

По оценка на Комисията, 18 милиона хектара обработваема земя би трябвало да са достатъчни за производството на необходимите биогорива в ЕС, за да бъде постигната целта от 10 % до 2020 г.:

4.26

Комисията заявява, че използването на биогорива ще донесе значителни ползи, особено за развиващите се страни, което може да подпомогне увеличаването на тяхната продукция, предназначена за износ. Африканските селски стопани обаче изразяват загриженост за икономическата възвръщаемост на инвестициите, направени досега. В статия на вестник African Agriculture от 10 май 2007 г., озаглавена „Мираж ли е сензацията ятрофа?“ се повдигат някои сериозни въпроси (ятрофа е храст, от който се добиват маслодайни семена, които са отровни за хората, но от тях се добива биодизел с прилично качество, без да се изискват специални грижи).

4.27

Африкански природозащитни асоциации също надигат глас, както се съобщава в East African Business Week (онлайн списание, издавано от водещата издателска група в Кения, Nation Media Group) от 7 май 2007 г. Обезлесяването в Уганда нараства с 2,2 % годишно, сравнено със средните 0,2 % за света — при тази скорост до 2040 г. страната вече няма да има гори. Група активисти от гражданското общество са създали коалицията „Save Mabira“, на името на гора, която правителството на Уганда е решило да предаде на Sugar Corporation of Uganda Ltd, за да бъде увеличена площта на земята, използвана за отглеждане на захарна тръстика, предназначена за биоетанол. Седем хиляди и сто (7 100) хектара или една четвърт от девствената гора, най-голямата в страната, ще бъдат пожертвани за произвеждането на няколко тона биоетанол, който дори би могъл да завърши пътя си като гориво за екологичните автобуси в Европа!

4.28

Комисията на практика не казва нищо по този въпрос, като просто мимоходом споменава, че както използването на реколти, предназначени за храна, така и на земя с висока природна стойност трябва да бъде предотвратено по някакъв начин, разчитайки, че възпиращите икономически политики ще разрешат проблема. Честно казано, в това трудно може да бъде открит някакъв сигнал за решителност от страна на Комисията. Комитетът изразява голяма загриженост за рисковете за околната среда, възникващи от разпространението на генетично модифицирани култури, които, ако бъдат използвани за такива цели, биха могли да изглеждат по-приемливи. Рискът от разпространението на генетично модифицирани организми е реален, а тяхната употреба може да бъде оценена едва след като бъдат завършени всички научни изследвания за възможните опасности, които те носят; във всеки случай, наличното биологическо разнообразие на ЕС трябва да бъде съхранено.

4.29

Комитетът смята, че е от основно значение да бъде повишено сътрудничеството с международните органи, работещи за предотвратяването на глада по света, особено с ФАО и на Световната продоволствена програма (WFP), и изразява съжаление, че в своята оценка за въздействието Комисията е решила да не влиза в контакт с тези международни агенции, които извършват сериозна дейност по въпроса, без да крият всички проблеми и рискове, възникващи от разработването на биогорива, особено що се отнася до използването на водните ресурси.

4.30

Комитетът отбелязва заключенията на Пролетния съвет от 8 и 9 март 2007 г., който отдели голямо внимание на Енергийната политика за Европа (EПE) и чиито три цели са:

4.31

Европейският съвет като цяло подкрепя и приема енергийните предложения на Комисията, въпреки че изразът, използван по отношение на 10 %-ото задължение оставя значително място за съмнения: „Обвързващият характер на тази цел е подходящ, при условие, че производството бъде устойчиво, биогоривата от второ поколение бъдат достъпни на пазара, а в директивата за качеството на горивата бъдат нанесени съответните поправки, за да се позволят адекватни нива на смесване“.

4.32

Ще бъде изключително важно да се разбере как държавите-членки ще могат ефективно да използват тези разпоредби. По-специално, условието за наличност на биогорива от второ поколение на пазара понастоящем изглежда създава реален проблем. Конверсията на съществуващите предприятия за производство на биогорива от първо поколение от тези, които са в напреднал етап на строителство, до тези, които се планират да бъдат построени през следващите години, е свързана с големи разходи, тъй като процесите им са много различни от тези, които са необходими за производството на горива от второ поколение. Това означава, че при липса на такава наличност, решението на Съвета ще загуби задължителния си характер. Що се отнася до устойчивостта, заедно с действащите директиви трябва да се приемат други европейски законодателни актове, за да се гарантира, че производството на биомаса точно отговаря на установените критерии и че културите за биогорива няма да се конкурират с културите, предназначени за храна на хора и животни. Що се отнася до промените, които следва да се внесат в директивата за качеството на биогоривата, процедурата е по-скоро сложна и с нея следва да се занимаят органите по стандартизация, и по-специално CEN, за да се анализират проблемите, свързани с техническите спецификации.

4.33

Що се отнася до биогоривата от второ поколение, вече са възможни редица решения за производство на етанол, както чрез процес на биологическа ферментация и дестилация, така и чрез процес за термохимично газифициране на биомасата, с цел получаването на синтетичен газ (H2 и CO), от който чрез ферментация се получава етанол и се генерира енергия чрез комбиниран цикъл или чрез комбинирано производство. Първият завод за производство с капацитет 180 000 т. годишно ще влезе в експлоатация още тази година в Порвоо, Финландия, а откриването на друг е планирано за края на 2008 г. на същото място. Въпреки това, енергийната производителност на тези процеси е много ниска и в някои случаи е дори отрицателна. Ето защо беше проучена възможността да се разработи фотохимичен процес, като се използва слънчевата енергия като източник на енергия и подходящи катализатори, които могат да подобрят свойствата. Биобутанолът представлява възможно решение за биогоривата от новото поколение. Ниското парно налягане на биобутанола и високата му поносимост спрямо замърсяване на водата в бензинови смеси правят възможно използването му в съществуващите канали за доставка и дистрибуция на горива. Биобутанолът може да се смесва с бензина в по-високи концентрации, отколкото съществуващите биогорива, без да е необходимо да се променят автомобилите. Освен това, той предлага по-голяма икономия на гориво от смесите с бензин и етанол, като подобрява енергийната ефективност и намалява разхода на литър.

4.34

В 7-ата рамкова програма се отделят значителни ресурси за разработването на тези технологии, които предлагат цял ред интересни характеристики и произвеждат „чисти“ биогорива:

Комитетът счита, че Европа трябва да отпусне повече финансови средства за изследванията, свързани с биогоривата от второ поколение.

5.1

Комитетът подкрепя целите на EПE: за да бъдат постигнати, трябва да бъде намерено финансиране за необходимите инвестиции, което означава включването на европейските финансови институции.

5.2

Комитетът смята, че трябва да бъде отделено особено внимание на изследвания в сектора на биогоривата, особено на биогоривата от второ поколение, без да бъдат пренебрегвани други възможности, като тези, възникващи от развитието на технологиите за слънчев водород или водород, получен от обработката на биомаса.

5.3

Комитетът препоръчва при производството на горива да се обърне особено внимание на биологичното разнообразие и използването изключително на култури, които не са предназначени за храна, за да бъде предотвратен рискът от конкуренция между храните и горивата, тъй като милиони хора все още нямат достатъчно храна и умират от глад. Това се потвърждава в заключенията в посочения по-горе доклад на ФАО: „В света понастоящем все още има 854 милиона недохранени, което отразява недостатъчният напредък към постигане на целта на Световната среща по изхранването и Целите на хилядолетието за развитие. Докато много страни, особено в субсахарна Африка, показват потенциала си да намалят броя на гладуващите, тази възможност остава застрашена от нарастващите цени на храните, потенциалното свиване на пазарите на зърно, конфликтите, болестите и климатичните промени“. Според американските учени Forscher Ford Runge и Benjamin Senauer от Университета в Минесота, движението на цените на зърнените култури дава основание да се смята, че броят на гладуващите в света вместо да намалее на 600 милиона през 2005 г., както се предвиждаше, ще се удвои и ще достигне 1 милиард и 200 милиона!

5.4

С оглед постигането на целите за опазване на околната среда, намаляване на емисиите на парникови газове, оптимизиране на потреблението на енергия, използването на алтернативни енергии, енергийната автономност и сигурността на доставките на енергия, Комитетът предлага специално третиране (данъчни и административни стимули и т.н.) за тези продукти, които имат най-съществен принос за постигането на тези цели.

5.5

Комитетът смята, че на настоящия им етап на развитие, съществуващите технологии изискват много високо потребление на енергия, вода и площи (добивите на хектар са такива, че ако една трета от цялата площ на територията на Италия бъде отделена за отглеждането на рапица, количеството на получения биодизел би било достатъчно да замени едва 10 % от цялото потребление на петрол в Италия и 40 % от потреблението на дизел за превозните средства).

5.6

Комитетът вярва, че предложението за нова директива трябва да бъде придружено от голям и широкомащабен процес на икономическото, екологично и социално въздействие, който поне на този етап не изглежда да е структуриран по начин, пропорционален на важността на проблема.

5.7

За да не бъде напразна борбата срещу замърсяването, от съществено значение е да се получат биогорива от национални земеделски продукти „нула километър“. Тези продукти не трябва да се превозват от една в друга страна на големи разстояния, което би било свързано със съответното потребление на изкопаеми горива. Трудностите, свързани с извличането на енергия от земеделски отпадъци, произтичат от голямата им разпръснатост по територията, което изисква скъпо транспортиране до преработвателните центрове, и от голямото им съдържание на вода, което налага обработване на големи обеми. Поради тези причини, обработката на биомаса следва да се извършва за предпочитане на място.

5.8

Комитетът смята, че следва да се подкрепят изследванията в областта на технологиите, свързани с горивните клетки т.е. биологични горивни клетки, които използват биокатализатори за преобразуване на химическа енергия в електрическа. Този производствен процес на енергия чрез клетки позволява да се възстановят всички електрони, които растението, от което е получена биомасата, е акумулирало по време на фотосинтезата (24 електрона на молекула оксидирана глюкоза в CO2 и вода).

5.9

Комитетът споделя мнението на Европейския парламент, който в съображенията на резолюцията си относно стратегия за биомаса и биогорива, приета в Страсбург на 14 декември 2006 г., посочва, че „на транспорта се дължат 20 % от емисиите на парникови газове, въпреки че този сектор не е включен в системата за търговия с емисии …“. Комитетът следователно препоръчва Комисията да предвиди разширяването на схемата на „бели сертификати“ за транспортния сектор.

5.10

В същата резолюция, Европейският парламент „призовава Комисията да въведе задължителна и изчерпателна схема за сертифициране, позволяваща устойчивото производство на биогорива на всички етапи, включително на стандарти за етапите на отглеждане и преработка, както и за цялостния жизнен цикъл на равновесието на парникови газове, приложимо към биогорива както произведени, така и внасяни в Европейския съюз“ и „да подкрепи разработването и употребата на система за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES) за наблюдаване на използването на земни площи при производството на биоетанол, за да бъде предотвратено унищожаването на дъждовните гори и други отрицателни въздействия върху околната среда“. Комитетът е съгласен с предложенията на Европейския парламент и ги подкрепя.

5.11

Комитетът посочва, че автомобилния парк на някои от неотдавна присъединилите се държавни-членки е силно остарял, съставен от най-слабо ефикасните употребявани превозни средства от богатите пазари. Доходът на глава от населението в тези страни е твърде нисък, какъвто е случаят и за големи части от населението в страните с по-висок доход на глава от населението. В резултат на това, не е възможно да се налагат задължения и разходи върху тези европейски граждани, за които личният автомобил е основен работен инструмент.

5.12

Комитетът смята, че на този етап биогоривата могат да осигурят подкрепа на пазарите на горива, при условие че производството се наблюдава отблизо, за да се избегнат екологичните и социални рискове, посочени в настоящото становище. Във всеки случай те не могат да представляват структурен отговор на нуждите на този сектор. Предвид проблемите, констатирани в настоящото становище, Комитетът счита, че Комисията би трябвало да не спира да преразглежда целта за 10 % и да има готовност да представи предложения за промяната й, ако тези проблеми не могат да бъдат разрешени по задоволителен и устойчив начин.

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/44

1.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Европейската комисия, с която се цели преглед на Стратегията на Общността за намаляване на емисиите на CO2, свързани с движението по пътищата.

1.2

Комисията предложи, а Съветът възнамерява да потвърди инициативата за намаляване на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили до 130 г/км до 2012 г. чрез технологични подобрения на двигателите на превозните средства. Ако е технически осъществимо, трябва да бъде направено допълнително намаляване на CO2 с 10 г/км чрез алтернативни технологични подобрения и чрез повишено използване на биогорива, за да се постигне общата цел за емисии на CO2 от 120г/км до 2012 г.

1.3

Според ЕИСК тази амбициозна инициатива може да успее само при условие, че бъде осъществена с балансирани и разнообразни мерки в график, съобразен с необходимостта производителите да приспособят избраните технически решения към всички произвеждани модели, което е сложна и свързана с различни разходи операция. С други думи, подобренията на ефективността на автомобилите по отношение на емисиите на СО2 трябва да бъдат съвместими както със способността на производителите да ги прилагат от икономическа и технологична гледна точка, така и с покупателната способност на потенциалните купувачи.

1.4

В тази връзка, като потвърждава необходимостта производителите да бъдат принудени да ускорят още повече намаляването на потреблението и на емисиите, ЕИСК посочва също така необходимостта да се продължат усилията, за да се постигне тази цел чрез създаване на нормативна рамка, която да е възможно най-ефикасна и ефективна от социална, икономическа и екологична гледна точка.

1.5

Ето защо ЕИСК препоръчва да се направи цялостна и задълбочена оценка на въздействието, която да може да покаже разходите и ползите за различните възможни решения, като се започне от работата върху автомобилната технология и се стигне до другите възможни инструменти: адаптиране на инфраструктурите, алтернативните горива, данъчните стимули, предоставянето на информация чрез различни форми на обучение за начини на шофиране, съобразено с опазването на околната среда (особено необходимо в градските агломерации (1)) и насочването на търсенето чрез данъчни мерки в зависимост от емисиите на СО2. Освен това ЕИСК счита, че сред мерките, които е желателно да се предприемат, следва да се вземе предвид и използването на гуми с ниска степен на износване при търкаляне, които, според данни на индустрията, могат да намалят с 3-4 % разхода на гориво. В тази насока е препоръката на Комисията за създаване на системи за наблюдение на налягането в гумите.

1.6

Едно интелигентно и балансирано комбиниране на всички налични мерки може да даде възможност за постигане на целите за намаляване на СО2, без да забави обновяването на автомобилния парк, чрез ограничаване и разпределяне на финансовата тежест, с което би се избегнало поставянето в неблагоприятно положение на потенциалните купувачи на нови автомобили.

1.7

Освен това ЕИСК желае избраният законодателен инструмент да бъде възможно най-неутрален по отношение на конкуренцията между производителите, без да се създават принудителни ограничения на производителите да продават определени модели, а да се насочи търсенето на купувачите към модели с по-малки емисии. Исканите намаления на СО2 би трябвало да са в зависимост от съществуващите различия в гамата на продуктите, като се използват параметри, смятани за най-показателни и пропорционални на емисиите на СО2.

1.8

Що се отнася до възможните параметри, от решаващо значение е този, който е бил избран, да се използва като инструмент за насочване на потребителите към вид превозно средство, което да отговаря на реалните им нужди, като се избягва ненужен разход на гориво и емисии при ежедневното му ползване.

1.9

От тази гледна точка ЕИСК изразява своето недоумение във връзка с намерението на Комисията да изработи законодателен инструмент също и за лекотоварните автомобили. В действителност тези автомобили, тъй като са предназначени за търговска употреба, са обект на внимателна оценка от страна на потенциалите купувачи, поради факта, че техният разход на гориво и следователно техните емисии на СО2 оказват голямо влияние върху разходите, свързани с дейността им. Поради това, за превозните средства, предлагани понастоящем на пазара, вече са приети най-ефективните решения, тоест почти изключително използване на дизелови двигатели. Все пак и преди приемането на някакво решение по този въпрос, ЕИСК препоръчва на Комисията да изработи оценка на въздействието, което се опира на актуализирана мярка за емисиите на лекотоварните автомобили, която понастоящем не е налице.

1.10

Накрая ЕИСК счита, че държавите-членки трябва да предприемат действия в повече насоки освен представените преди (пътища, интелигентни светофари, …) по-специално чрез инициативи за екологични покупки за създаване на свои автомобилни паркове и чрез ангажимент за осъществяване както на инфраструктурни мрежи, позволяващи достъп до разпределянето на горива с ниско въздействие върху околната среда, като природен газ, така и чрез насърчаване на закупуването на превозни средства, използващи природен газ или LGP (втечнен нефтен газ), въпрос, по който ЕИСК вече е изразил своята позиция в предишни становища (2).

2.1

През 1995 г. бе приета стратегия на Общността за намаляване на емисиите на CO2, която трябваше да включва мерки, свързани както с предлагането от страна на производителите на превозни средства, така и с търсенето от страна на потребителите.

2.2

В рамките на по-широка инициатива във връзка с предлагането, през 1998 г. европейските производители подписаха доброволно споразумение, с което се цели до 2008 г. да се намали средната стойност на емисиите на CO2 от автомобилите до 140 г/км. През следващата година японските и корейските производители поеха същия ангажимент за 2009 г.

2.3

Успоредно с това, по отношение на търсенето, стратегията на Европейската комисия предвиждаше информиране на потребителите относно емисиите на CO2, за да ги насочи към разумен избор, както и целево използване на режима за данъчно облагане на леките автомобили.

2.4

На практика, по отношение на предлагането бяха отбелязани значителни подобрения, но сами по себе си те не са достатъчни, за да се постигне поставената цел, тъй като липсва подкрепа от другите два инструмента — информирането/насочването на потребителите и данъчното облагане, както призна Европейската комисия в съобщението си, твърдейки че „подобренията в автомобилната технология са довели до основната част от сегашните намаления на емисиите на СО 2 “.

2.5

Всъщност средната стойност на емисиите на CO2 от автомобилите намаля от 186 г/км през 1995 г. на 161 г/км през 2004 г., тоест намаление от около 13 %, като 30 % от продадените през 2004 г. автомобили изпускат емисии, по-ниски от 140 г/км.

2.6

От друга страна, през същия период предпочитанията на потребителите се насочиха към по-големи, по-тежки, по-мощни и мултифункционални автомобили, както поради факта, че тези автомобили се считат за по-сигурни, а и поради това, че голяма част от населението напусна градските центрове. Следователно информацията относно емисиите (етикетиране) е оказала малко или никакво влияние върху избора на потребителите.

2.7

Другият инструмент за насочване на търсенето, а именно данъчно облагане с цел да се намалят емисиите на СО2, все още няма европейско измерение (3) и се ограничава до инициативи в национален мащаб в по-малко от половината от държавите-членки, като в някои случаи предприетите мерки по парадоксален начин оказаха негативно въздействие върху намаляването на емисиите на СО2. Ето един от многото примери: увеличаването на данъка върху дизеловото гориво в много държави-членки, чийто автомобилен парк с превозни средства, използващи дизелово гориво е по-голям, забави процеса на преминаване към използване на дизелово гориво през последните години.

2.8

И в заключение, както поради външни фактори, които забавиха процеса на намаляване на емисиите, започнат чрез подобрения на автомобилните технологии след сключването на доброволните споразумения, така и поради неизползването на другите предвидени инструменти, поставените за 2008-2009 г. цели изглеждат неосъществими. Ето защо Комисията реши да преразгледа стратегията и публикува съобщението, предмет на разглеждане от ЕИСК, определящо основните насоки, които трябва да бъдат последвани от конкретно законодателно предложение до края на първата половина на 2008 г.

3.1

В съобщението си Комисията предлага, чрез съчетаване на действия на ЕС и на държавите-членки до 2012 г. да се постигне целта на Общността за намаляване на емисиите до 120 г СО2/км.

3.2

За тази цел, до средата на 2008 г. Комисията ще предложи законодателна рамка, като се фокусира върху задължителни намаления на емисиите на CО2, за да постигне целта от 130 г СО2/км за средностатистическата кола от новия автомобилен парк чрез подобрения в автомобилната технология.

3.3

По-нататъшно намаляване от 10 г СО2/км или неговият еквивалент, ако е технически необходимо, ще трябва да се осъществи чрез технологични подобрения от друго естество и чрез увеличена употреба на биогорива и по-конкретно:

3.4

Комисията признава, че законодателната рамка за постигане на целта за средностатистическата кола от новия автомобилен парк, следва да бъде съставена така, че да гарантира неутрални по отношение на конкурентоспособността, социално справедливи и устойчиви цели за намаляване на емисиите, които отразяват многообразието на европейските производители на автомобили и ще избягват всяко неоправдано нарушаване на конкуренцията между производителите на автомобили.

3.5

В този контекст Комисията призовава държавите-членки да адаптират политиките си на облагане на леките автомобили, така че да насърчат купуването на коли с висока горивна ефективност в целия Европейски съюз и помогнат на производителите да се съобразят с бъдещата рамка за ефективност.

3.6

Комисията препоръчва също така диференцирано облагане върху целия спектър леки автомобили на пазара, с цел постепенно да се създаде стимул за преминаване към сравнително по-малко емитиращи леки автомобили, което би било ефективен начин да се намалят разходите на производителите.

3.7

Посочва се ролята на данъчните стимули, които биха могли да бъдат мощно средство за насърчаване на по-чисти класове лекотоварни превозни средства на пазара. Набляга се също така на необходимостта да се подобри ефективността на предоставянето на информация на потенциалните купувачи за разхода на гориво на автомобилите (през 2007 г. Комисията ще приеме предложение за изменение на директива 1999/94/ЕО относно етикетирането).

3.8

Комисията подкрепя необходимостта държавите-членки да насърчават начините на шофиране, съвместими с околната среда, като организират различни обучения и/или кампании за повишаване на осведомеността, с цел намаляване на емисиите (екологично шофиране).

3.9

И накрая „производителите на леки автомобили са поканени да се включат, преди средата на 2007 г., в доброволно споразумение за единен за ЕС кодекс за добри практики по отношение предлагането на пазара на леки автомобили и рекламирането им, целящо насърчаване на устойчиви потребителски модели“.

4.1

ЕИСК подкрепя напълно необходимостта от преразглеждане на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на СО2, свързани с автомобилния транспорт, които представляват близо 20 % от всички емисии.

4.2

ЕИСК отчита сложността на това преразглеждане, с което би следвало да се цели допълнително намаляване на емисиите на СО2, без обаче да се отслаби конкурентоспособността на автомобилния сектор, който оперира в един глобален пазар с изключително голяма конкуренция.

4.3

Трябва всъщност да се припомни, че в автомобилната индустрия само в Европа работят два милиона души, към които се добавят още 10 милиона непреки работни места в други сектори. Тази индустрия представлява 3,5 % от БВП на ЕС и 33,5 милиарда EUR нетен износ, без да се забравя, че облагането на автомобилите носи на държавите-членки 365 милиарда EUR годишно.

4.4

Не е случайно, че със съобщението (4)„Cars 21“ целта на Комисията е да очертае насоки за индустриалната политика в един сектор като автомобилния, който „играе съществена роля в европейската икономика“.

Този документ е отговорът на Комисията на окончателния доклад и на препоръките, направени през м. декември 2005 г. от групата на високо равнище CARS 21, съставена от представители на Комисията, на индустрията и на основните компоненти на гражданското общество. В документа се посочва, че осъществяването на амбициозни проекти в „комплексни области“, като например намаляване на емисиите на СО2, без да се засяга конкурентоспособността на индустрията и заетостта, изисква интегриран подход, с който се цели да се насочи приносът на всички заинтересовани страни към преследването на една и съща цел от общ интерес.

4.5

ЕИСК споделя загрижеността, изразена от онези, които се опасяват от прекалено голямото въздействие върху индустриалните разходи на решения, които биха могли пряко или непряко да застрашат нивото на заетостта в автомобилната индустрия, като насърчат стратегически избор за евентуално делокализиране на индустрията извън границите на ЕС.

4.6

Предвид тези съображения, ЕИСК изразява съгласие, че автомобилните производители следва да бъдат принудени да ускорят още повече намаляването на потреблението и на емисиите, като подчертава също така необходимостта да се продължат усилията за въвеждане на нормативна рамка за намаляване на емисиите на СО2, която да е възможно най-ефикасна от социална, икономическа и екологична гледна точка.

4.6.1

ЕИСК би искал да отправи следните препоръки, с цел да се оптимизират резултатите от бъдещото законодателство на Общността, свързано с намаляване на емисиите на СО2, които се дължат на движението по пътищата:

4.6.2

Всички тези мерки биха спомогнали също така да не се наруши процеса на обновяване на автомобилния парк, чрез разпределяне на финансовата тежест за намаляване нивото на емисиите на СО2. Между другото, ЕИСК счита, че според EПИК (6) потенциалното намаляване на емисиите на СО2 чрез „екологично“ шофиране до 2010 г. (2006-2010 г.) може да достигне до 50 милиона тона в Европа, докато според друго съвместно проучване на TNO/IEEP (7) (Институт по околна среда и Институт за европейска политика в областта на околната среда) „екологичното“ шофиране е не само възможно, но и ефикасно и измеримо средство.

4.6.3

От друга страна, ако искаме да достигнем ниво от 120 г/км единствено посредством автомобилната технология, средната продажна цена на автомобилите би се увеличила с около 3 600 EUR. За по-подробна информация следва да се добави, че същите тези източници (8) сочат, че за да се постигне целта от 130 г/км, допълнителният разход за купувача във всички случаи ще бъде голям, от порядъка на 2 500 EUR.

4.6.4

Комисията напомня, че в Европа, която обновява своя автомобилен парк средно на всеки 12 години, е очевидно, че едно толкова значително увеличение на цените би довело до още по-голямо забавяне в цикъла на обновяване на автомобилите. Що се отнася до социалното въздействие, очевидно е също така, че увеличението на цените би направило още по-трудно закупуването на автомобил от лица, принадлежащи към социални слоеве в най-неравностойно положение.

4.7

И накрая, ЕИСК не споделя позицията на Комисията, според която допълнителните технологии биха спомогнали за намаляване на емисиите на СО2 с 10 г/км, тъй като още не е сигурно дали биогоривата ще могат да навлязат на пазара и тъй като не може да се твърди със сигурност, че техният принос ще достигне очакваното ниво от 5 г/км. В тази връзка ЕИСК счита, че е необходимо да се въведе система от мерки, чието проследяване може да се гарантира със сигурност, какъвто е случаят например при екологичното шофиране и инфраструктурите.

5.1

В съответствие с изложените по-горе общи съображения, както и в светлината на провеждащия се в момента парламентарен дебат, ЕИСК се надява, че законодателният инструмент, който ще бъде изготвен, не само няма да се отрази отрицателно на способността на потенциалните клиенти да закупуват нови автомобили, с цел да се гарантира обновяването на автомобилния парк, но също така, че той ще бъде в състояние решително да насочи търсенето към модели с по-ниски емисии.

5.2

Поради липсата на цялостна и задълбочена оценка на въздействието, която да може да покаже разходите и ползите за различните възможни решения, ЕИСК си запазва правото на по-късен етап да изрази в становище своята позиция относно възможните и постижими граници, в които да се намалят емисиите на СО2, като в същото време препоръчва още отсега в законодателния инструмент да се вземе предвид общоизвестната сложност на „автомобилния“ производствен цикъл, чийто „lead time“ (9) може да достигне 7 години.

5.3

Предвид времето, необходимо за определяне на правила относно процеса на съвместно вземане на решения, ЕИСК счита, че окончателният текст, съдържащ изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, няма да бъде готов преди 2009 г. Във връзка с казаното по-горе относно типичните индустриални производствени цикли, първата реалистична дата би била 2015 г., като се има предвид, по-специално, че тогава ще влезе в сила Регламент ЕВРО 6 за намаляване на замърсяващите емисии, които, както при СО2, изискват структурни промени в превозните средства.

5.4

И напротив, ЕИСК счита, че има опасност поставената за цел дата 2012 г. да се окаже технически неосъществима и във всеки случай не без значителни отрицателни последици върху конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия и върху нивото на заетост.

5.5

Още от сега ЕИСК се произнася в полза на законодателен инструмент, който да е неутрален по отношение на конкуренцията между производителите: с други думи, не бива да се създават принудителни ограничения за производителите да продават определени модели, а да се насочи търсенето на купувачите към модели с по-малки емисии. Исканите намаления на СО2 би трябвало да са в зависимост от съществуващите различия в гамата на продуктите, като се използват параметри, смятани за най-показателни и пропорционални на емисиите на СО2.

5.6

В това отношение се счита, че избраният параметър трябва да гарантира, че приносът за намаляване на емисиите на различните сегменти и произтичащото от това неизбежно увеличение на цените на превозните средства не трябва да засегне „достъпността“ на превозните средства, тоест възможността за клиента да може да закупи ново превозно средство, съответстващо на покупателната му способност.

5.6.1

Един от възможните параметри би могъл да бъде теглото на превозното средство (както препоръчва ACEA — Европейската асоциация на автомобилните производители), доколкото то е пряко свързан с нивото на емисиите на СО2. ЕИСК припомня, че между 1996 г. и 2005 г. теглото на автомобилите се е увеличило с 32 кг и че е било съпроводено с увеличаване на емисиите на СО2 с 6,6 г/км. В действителност в Япония, където през 2006 г. бе взето решение до 2015 г. да се постигне целта от 138 г/км., теглото ще бъде използвано като референтен параметър в стратегията за намаляване на емисиите на СО2. ACEA одобрява този параметър, тъй като той е в съответствие с хармонизиране на политиките по отношение на СО2 в световен мащаб.

5.6.2

Трябва също така да се посочи, че понастоящем се обсъждат други параметри, които биха могли да се използват за идентифициране и диференциране на продуктовите гами. Важно е да се спомене по-специално предложението на докладчика на Европейския парламент г-н C. Davies, което се отнася за „отпечатъка“ (площта, заемана от автомобила в зависимост от междуосовото разстояние и разстоянието между колелата) (10).

5.6.3

От своя страна ЕИСК счита, че би било полезно и подходящо например да се въведе като параметър „box volume“ (дължина/ширина/височина на превозното средство), като един такъв инструмент може да насочва потребителите към определен вид превозно средство, което отговаря на действителните им нужди, без да води до ненужни емисии на СО2 поради несъответствие между практическата нужда и размерите на превозното средство. С други думи, този, който се нуждае от спортен автомобил, с който може да се превозват повече хора и повече товари, ще бъде готов да заплати повече, тъй като наистина има нужда от такова превозно средство; докато човек, който няма такива изисквания, ще сметне, че е по-уместно да се насочи към по-нисък сегмент на пазара.

5.7

Що се отнася до предложението, направено от същия докладчик на Европейския парламент, г-н Daviеs, за създаване на механизъм, наречен CARS (Система за намаляване на допустимите въглеродни емисии) за определяне на санкции и компенсационни плащания в случай на надвишаване на граничната стойност или на емисии, по-малки от тази стойност, ЕИСК счита, че въвеждането на система за обмен на квоти на СО2 в един пазар, ограничен до автомобилния сектор, не е практично.

С оглед на амбициозните цели, изглежда нереалистично да се създадат достатъчни обеми от квоти за обмен, така че да се гарантира добро функциониране на системата.

5.7.1

От друга страна ЕИСК счита, че е възможно прилагане на „отворена“ система за търговия с емисии (т.е. позволяваща търговия с други сектори), чието предимство ще бъде гарантиране на общо намаляване на емисиите на СО2 с подходяща гъвкавост, като освен това се определят граници за възможностите за купуване за автомобилните производители. Следователно ЕИСК подкрепя определянето и използването на една отворена система, чиито икономически последици следва да се определят в зависимост от промените, които ще настъпят в пазара на емисиите до 2015 г., и потвърждава необходимостта тези икономически последици да не застрашат „достъпността“ за крайния потребител.

5.8

По отношение на параграфа от съобщението относно въвеждането на кодекс за добри практики по отношение на предлагането на пазара на леки автомобили и рекламирането им, ЕИСК посочва, че в почти всички държави-членки вече съществуват споразумения, повечето от които много строги, за определяне на правила в тази сфера. Все пак, по принцип ЕИСК подкрепя хармонизирането на тези споразумения и следователно не е против изготвянето на европейски кодекс на добрите практики така, както е препоръчано от Комисията на производителите на превозни средства.

5.9

Освен това ЕИСК посочва, че в съобщението си Комисията заявява своето намерение да изработи законодателен инструмент за намаляване на емисиите на СО2 от лекотоварните автомобили.

5.9.1

ЕИСК предполага, че по отношение на лекотоварните автомобили (категория N1 и съответните превозни средства за превоз на пътници), не е необходима такава намеса, тъй като те се използват за търговски цели и следователно тяхната консумация на гориво и емисии на СО2 сами по себе си са решаващ фактор за избора на купувачите с оглед на много по-голямото им влияние върху разходите, свързани с дейността им. Поради това, за превозните средства, предлагани понастоящем на пазара, вече са приети най-ефективните решения, тоест почти изключително използване на дизелови двигатели.

5.9.2

Все пак и преди приемането на някакво решение по този въпрос, ЕИСК препоръчва на Комисията да изработи оценка на въздействието, което се опира на актуализирана мярка за емисиите на лекотоварните автомобили, която понастоящем не е налице.

5.9.3

Прилагането на цели за емисиите в г/км по отношение на лекотоварните автомобили, без точно познаване на съответните данни, освен това поражда риск да се намали транспортният капацитет на отделните превозни средства, водещо до неефективност, което би изисквало увеличаване на броя на необходимите превозни средства за превоз на същото количество товари или използване на превозни средства от по-висока категория или с по-големи размери, което би увеличило общия обем на емисиите.

5.10

Освен това ЕИСК счита, че би било уместно темата за емисиите на СО2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили да бъде оценена в цялост, като се вземе предвид целият експлоатационен цикъл на тези превозни средства от производствения процес през фазите на използване до края на експлоатационния им цикъл. Във връзка с по-горе изложеното, ЕИСК подчертава също така необходимостта от координиране и последователност на законодателните и регулаторни инициативи, свързани с автомобилната промишленост, и оказващи въздействие върху емисиите на СО2, за да се избегнат противоречия, предизвикващи забавяне в прилагането на тези инициативи.

5.11

ЕИСК счита, че инициативите на бъдещите научноизследователски рамкови програми трябва да бъдат приоритетно и незабавно насочени към проекти, с които се цели намирането на технически осъществими и икономически устойчиви решения за намаляване на сумарните (следователно свързани не само с транспорта) емисии на СО2, като се взема под внимание въздействието, предизвиквано през целия жизнен цикъл на различните източници на емисии. ЕИСК е на мнение, че научноизследователските проекти следва да обхващат широк спектър, с оглед да бъдат намерени решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, като твърдо се придържат към целта за „достъпност“, както за производителя, така и за крайния потребител, така че да се насърчава обновяването на автомобилния парк за постигане на устойчива мобилност.

5.12

Накрая ЕИСК счита, че държавите-членки трябва да предприемат действия в повече насоки освен представените преди (пътища, интелигентни светофари и т.н.), по-специално чрез инициативи за екологични покупки за създаване на свои автомобилни паркове и чрез ангажимент както за осъществяване на инфраструктурни мрежи, позволяващи достъп до разпределянето на горива с ниско въздействие върху околната среда като природен газ, така и за улесняване на закупуването на превозни средства, използващи природен газ или LPG (втечнен нефтен газ).

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/49

16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/50

1.1

ЕИСК одобрява предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно подбора и издаването на разрешителни за системи, предоставящи мобилни спътникови услуги и препоръчва незабавното му приемане и влизане в сила.

1.2

Комитетът изразява силна подкрепа за приоритетната цел на предложението за решение, внесено за обсъждане, формулирана в Дял I, член 1, алинея 1: създаване на единна процедура, координирана на равнище Общност, за подбор и издаване на разрешителни от държавите-членки на операторите на мобилни спътникови комуникационни системи.

1.3

ЕИСК смята, че незабавното приемане на това решение се налага поради следните причини:

1.4

ЕИСК изтъква, че осъществяването и използването на спътниковите комуникационни системи, поради самата площ на покритата територия, представляват инициатива от основно значение, която гарантира развитието на европейската космическа промишленост и разработването на специфични приложения в сферата на комуникациите и която се вписва напълно в Лисабонската стратегия за насърчаване на устойчивото развитие, по-специално като допринася пряко за създаването на нови работни места в контекста на по-голяма конкурентоспособност.

1.5

Комитетът със задоволство отбелязва съществуването на европейско ниво на важно техническо оборудване в тази област — факт, който е в подкрепа на предложеното за разглеждане предложение. В действителност три от най-големите световни оператори на спътникови системи са европейски и спътниковите далекосъобщения представляват 40 % от текущите приходи на европейския космически сектор.

1.6

ЕИСК приветства постигнатия от Комисията консенсус при лансирането на това предложение, което, въпреки че все още е на стадий проект, вече се ползва с подкрепата на всички заинтересовани лица, с които са проведени консултации: спътниковата промишленост, операторите на далекосъобщителни мрежи, Европейската космическа агенция и националните регулаторни органи на държавите-членки.

1.7

Същевременно Комитетът смята, че решението в окончателния му вариант, който понастоящем се разглежда, постига по справедлив начин баланс на различните гледни точки, изразени при консултациите. Те се отнасят по-специално до методите и критериите за подбор, до необходимостта от повишаване на гъвкавостта на национално равнище по отношение, от една страна, на нужния срок за получаване на разрешително, а от друга страна, на срока на валидност на разрешителното и до по-детайлното координиране на националните процедури по издаването на разрешителни.

1.8

ЕИСК препоръчва решението да бъде прието във вида, в който е предложено, като същевременно посочва, че по отношение на прилагането на разпоредбите относно подбора и издаването на разрешителни би следвало да се определи нормативна база за защита на частните интереси на гражданите и за гарантиране на зачитането на личния живот на потребителите на крайно оборудване на мобилни спътникови системи.

2.1

Създаването и прилагането на общоевропейска спътникова комуникационна система представлява алтернативна и новаторска основа за различни услуги от този вид за далекосъобщения и услуги с радиоразпръскване до всички или до определено множество потребители, независимо от местонахождението на крайния потребител, услуги като високоскоростен достъп до Интернет/Интранет, мобилни мултимедийни услуги, гражданска защита, управление на кризи от невоенен характер (природни и антропогенни бедствия), гарантиране на сигурността и на вътрешния ред, приложения от типа системи за управление на транспортни средства („fleet management“), дистанционно медицинско обслужване и др.

2.2

Системата е разработена по такъв начин, че да допринася за развитието на вътрешния пазар, за повишаване на конкурентоспособността посредством подобряване на възможността за използване на общоевропейските услуги и за насърчаването на ефективните инвестиции, най-вече чрез въвеждане на новаторски услуги с цел осигуряване на покритие на периферните наземни райони и на морската среда по отношение на възможността за комуникация.

2.3

Създаването на общностна процедура за подбор на оператори на мобилни спътникови системи и установяването на разпоредби относно координираното издаване на разрешителни на национално ниво на избраните оператори се налагат особено при общоевропейските системи. Хармонизирането на критериите за подбор при мобилните спътникови комуникационни системи дава възможност за прилагане на обща политика на европейско ниво в тази област. Подборът от страна на държавите-членки на различни оператори на мобилни комуникационни системи с използване на спътници би могло да породи сложни полета, водещи до смущения, дори да изложат на опасност правилното действие на цялата система, в случай че на един оператор са предоставени различни радиочестоти във всяка държава-членка, в която оперира. Именно поради тези потенциални опасности, за да се осигури съответствие между подходите за издаване на разрешителни в различните държави-членки, е от основно значение на равнище на Общността да се установят разпоредби за синхронизирано предоставяне на радиочестотен спектър, както и за хармонизирани условия за издаване на разрешителни, без да се нарушават специфичните национални условия, съвместими със законодателството на Общността.

2.4

Тъй като представляват основен елемент във вътрешния пазар, спътниковите далекосъобщения надхвърлят националните граници и поради това попадат в рамките на международното регулиране, като се има предвид по-специално значителният им принос за осъществяването на някои цели на Европейския съюз във връзка с разширяването на географския обхват на широколентовото покритие.

3.1

Решението, предложено на основание член 95 от Договора, ще осигури правна рамка за подбор и издаване на разрешителни за мобилни спътникови съобщителни услуги. Такъв подбор би следвало да бъде извършван в съответствие с общите цели и съгласно конкурсната процедура за подбор, описана в предложението. В него ще участва Комисията, подпомагана от Комитета за регулиране на съобщенията. Разрешителните (предоставянето на права за използване на радиочестотен спектър) за избраните оператори ще бъдат издавани на национално равнище, като ще бъдат подложени на минимален набор от хармонизирани условия, определени в предложението.

4.1

Комисията предлага при прилагането на решението да се вземе предвид оценката на следните аспекти:

4.2

ЕИСК смята, че подборът и издаването на разрешително за двата или трите първи оператора на мобилни спътникови системи, доставчици на общоевропейски услуги при честотния обхват 2 GHz, ще завърши до края на 2008 г. или началото на 2009 г.

4.3

Комитетът смята, че крайният срок за пускане в действие на общоевропейските услуги за частни потребители и за предприятия, както и на мобилните спътникови услуги, по отношение по-специално на високоскоростния достъп до Интернет, мобилните мултимедийни услуги, гражданската защита, вътрешната сигурност и отбраната, трябва да бъде определен не по-късно от първото шестмесечие на 2011 г.

4.4

ЕИСК е на мнение, че завършването на подготвителните работи по прилагането и експлоатацията на европейските сателитни системи за позициониране трябва да бъде първостепенен приоритет за Комисията.