ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 256

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 50
27 октомври 2007 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски икономически и социален комитет
436-та пленарна сесия, проведена на 30 и 31 май 2007 г.

2007/C 256/01

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно Принос към Европейския съвет на 21 и 22 юни 2007 г. — Пътна карта на конституционния процес

1

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

437-та пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г.

2007/C 256/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата на интелектуална собственостCOM(2005) 276 окончателен — 2005/0127 (COD)

3

2007/C 256/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)

8

2007/C 256/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Инвестиции в знания и иновации (Лисабонска стратегия)

17

2007/C 256/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителитеCOM(2006) 744 окончателен

27

2007/C 256/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно огледалата за обратно виждане на колесни селскостопански или горски трактори (кодифицирана версия) COM(2007) 236 окончателен — 2007/0081 (COD)

31

2007/C 256/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Определяне на енергийната политика за Европа (Лисабонската стратегия)

31

2007/C 256/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

39

2007/C 256/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товариCOM(2006) 852 — 2006/0278 (COD)

44

2007/C 256/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за приложенията на спътниковата радионавигационна системаCOM(2006) 769 окончателен

47

2007/C 256/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Примерна ядрена програма, представена съгласно член 40 от Договора за Евратом за становище на Европейския икономически и социален комитетCOM(2006) 844 окончателен

51

2007/C 256/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Конвенция на ООН за Професионален кодекс на линейните конференцииCOM(2006) 869 окончателен — 2006/0308 (COD)

62

2007/C 256/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Радиочестотна идентификация (RFID)

66

2007/C 256/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Галилео на кръстопът: Изпълнение на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС)COM(2007) 261 окончателен

73

2007/C 256/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Двугодишен доклад за постигнатия напредък по Стратегията на ЕС за устойчиво развитие

76

2007/C 256/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно статистическите данни за продуктите за растителна защитаCOM(2006) 778 окончателен — 2006/0258 (COD)

86

2007/C 256/17

Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно Иновациите: влияние върху индустриалните промени и ролята на ЕИБ

88

2007/C 256/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)

93

2007/C 256/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на социалните партньори за съчетаването на професионалния, семейния и личния живот

102

2007/C 256/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Гъвкавост и сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост — колективното договаряне и ролята на социалния диалог като механизъм за регулиране и реформиране на пазарите на труда)

108

2007/C 256/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Пригодност за заетост и предприемачество — ролята на гражданското общество, социалните партньори и регионалните и местни органи от гледна точка на пола

114

2007/C 256/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Здраве и миграции

123

2007/C 256/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Еврорегионите

131

2007/C 256/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношения ЕС — Централна Америка

138

2007/C 256/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на предприемаческия дух у жените в Евро-средиземноморския регион

144

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски икономически и социален комитет 436-та пленарна сесия, проведена на 30 и 31 май 2007 г.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/1


Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Принос към Европейския съвет на 21 и 22 юни 2007 г. — Пътна карта на конституционния процес“

(2007/C 256/01)

На своето заседание на 29 май 2007 г., Бюрото на Европейския икономически и социален комитет реши да представи на пленарната сесия резолюция относно пътната карта на конституционния процес като принос към срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни 2007 г.

На своята пленарна сесия на 30 и 31 май 2007 г. (заседание от 30 май) Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция с 171 гласа „за“, 18 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.

1.

ЕИСК потвърждава категорично своите становища относно Договора за конституция за Европа от 24 септември 2003 г. (1), 28 октомври 2004 г. (2) и от 17 май 2006 г. (3), както и своята резолюция от 14 март 2007 г. по случай 50-ата годишнина от подписването на Римските договори (4). Във всички тези становища, ЕИСК безрезервно подкрепя метода на работа чрез Конвента, както и постигнатия от него резултат.

2.

ЕИСК продължава да подкрепя Договора за конституция за Европа, който се отличава основно и положително от всички институционални текстове, които бяха приети досега от различните междуправителствени конференции за преразглеждане на Римските договори: той е резултат на свободен и публичен дебат с участието на националните и европейски парламентаристи; той обобщава систематично в един единствен текст съвкупността политическите и институционални разпоредби, във вида им в който са се развивали от създаването на Европейските общности насам; той съдържа разпоредби за необходимите институционални и процедурни реформи в системата за вземане на решения на Европейския съюз, описва целите, които следва да се преследват от него, посочва ценностите, върху които следва да се основава неговата политика и кодифицира основните права, които той трябва да уважава и опазва.

3.

Всичко това е основание проектът на Конвента да бъде наречен „Договор за конституция за Европа“. Поради многобройни недоразумения в някои държави-членки терминът „конституция“ бе, въпреки това, отхвърлен. ЕИСК не се противопоставя на това, на договора да бъде дадено ново название. Съдържанието е по-важно от наименованието му.

4.

Като институция представляваща организираното гражданско общество, за ЕИСК от решаващо значение са следните основания за продължаващата му подкрепа на конституционния договор, основания които също така допринасят за засилването на демократичната легитимност на ЕС:

засилване на правомощията на Европейския парламент чрез разширяването на процедурата на съвместно взимане на решения към нови области;

засиленото привличане на националните парламенти в дейността на Европейския съюз, като им се предоставя право на мониторинг по отношение спазването на принципа на субсидиарност;

подобряване на прозрачността на разискванията на Съвета на Европейския съюз.

засилване на ролята на автономния социален диалог и признаване на социалните партньори като участници в европейската интеграция;

признаване на ролята на демокрацията на участието, именно чрез задължаването на европейските институции да водят прозрачен и постоянен диалог, с организациите на гражданското общество и гражданите на ЕС;

в същия дух, и въвеждане на право на инициатива за гражданите на ЕС.

5.

ЕИСК напомня, че Европейският съвет на държавни или правителствени глави на всички държави-членки одобриха конституционния договор и тържествено го подписаха на 29 октомври 2004 г. в Рим. Междувременно две трети от държавите-членки с население, представляващо значително мнозинство от гражданите на Европейския съюз, също ратифицираха конституционния договор. По тази причина ЕИСК настоява Конституционния договор да остане основа на по-нататъшните разисквания за решаване на сегашната криза.

6.

ЕИСК подкрепя германското председателство в неговото намерение да представи по повод на срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни тази година пътна карта за бъдещите усилия за разрешаване на кризата и приветства факта, че в Берлинската декларация от 25 март 2007 г. изборите за Европейски парламент през 2009 г. са определени като дата на влизане в сила на новия договор.

7.

Това означава, че до края на 2007 г. една кратка междуправителствена конференция трябва да приеме изменения в съществуващия проект, които са необходими за постигане на нов консенсус. В мандата за тази междуправителствена конференция ще трябва съответно да бъдат посочени точно малкото разпоредби, които могат отново да бъдат обсъдени. Резултатът от нея следва да бъде ратифициран от всички държави-членки през 2008 г.

8.

Новите обсъждания на договора трябва да доведат до запазване на основното съдържание на решенията, взети в Европейския конвент и впоследствие единодушно одобрени от държавните и правителствените глави. Това включва най-напред институционалните и процедурни нововъведения, както и задължителния характер на Хартата на основните права. Това означава, че дял I (Цели, институции, структура на съюза), дял II (Харта на основните права на ЕС) и дял IV (Общи и заключителни разпоредби) трябва да бъдат запазени. Дял III съдържа най-вече разпоредбите на действащите договори по отношение на политиките на Европейския съюз и не е нужно непременно да бъде съставна част от новия договор; институционалните и процедурни разпоредби в дял III следва, доколкото не надхвърлят обхвата на действащото право, да бъдат интегрирани в Дял I.

9.

ЕИСК ще следи конструктивно работата на междуправителствената конференция. Комитетът обаче настоява също така, на организациите на гражданското общество, въпреки вероятната кратка продължителност на междуправителствената конференция и на нейния ограничен мандат, да бъде дадена възможност да участват с консултативна роля. ЕИСК е готов да организира съответните информационни и консултативни срещи в сътрудничество с председателството на Съвета; при това той може да се опира върху добрия опит, който е натрупал по време на работата на Европейския конвент в сътрудничество с неговото председателство, както и с Европейския парламент.

10.

Необходимо е спешно да се намери изход от сегашната криза като се приеме договор, който да отговаря на нуждите на един съюз от 27 държави-членки. Поради новите предизвикателства е необходимо Европейският съюз да постигне съгласие по отношение на нови политики и да вземе дългосрочни решения, най-вече с оглед и на по-нататъшното развитие на европейския обществен модел, за който услугите от общ характер (УОХ) представляват съществен елемент, както и за засилването на социалното измерение на европейската интеграция; овладяването на негативните последствия, които са резултат от глобализацията на всички икономически, социални и културни отношения; насърчаването на икономическия растеж и укрепването на конкурентоспособността, справяне с предизвикателствата на измененията на климата; гарантиране на снабдяването с енергия; справяне с проблемите, свързани с имиграцията и борба с бедността и социалното изключване.

Брюксел, 31 май 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Становище адресирано до Междуправителствената конференция (CESE 1171/2003). OB C 10, 14.1.2004 г.

(2)  Становище относно Договора за конституция за Европа. OB C 120, 20.5.2005 г.

(3)  Становище от 17 май 2006 г.„Принос към Европейския съвет на 15-16 юни 2006 г. — период на размисъл“. OB C 195, 18.8.2006 г.

(4)  OB C 161, 13.7.2007 г.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

437-та пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/3


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата на интелектуална собственост“

COM(2005) 276 окончателен — 2005/0127 (COD)

(2007/C 256/02)

На 21 септември 2005 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която бе възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие решението си на 4 юни 2007 г. (докладчик: г-н RETUREAU).

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание на 12 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 76 гласа „за“ и 3 гласа „против“.

1.   Заключения

1.1

Комитетът ще продължи внимателно да следи съгласуваното прилагане на директивата от 2004 г. с настоящото изменено предложение за директива, както и съответните допълнителни рамкови решения, за да провери с течение на времето ефективността на борбата срещу фалшифицирането и неговите последици в международен план, в това число и извън територията на Общността.

1.2

Като изразява пълна подкрепа за предложените в общия подход разпоредби, той приканва Комисията да разгледа бележките, формулирани в настоящото становище, в което се предлага да се насочат усилията към съдебното и митническото сътрудничество и борбата срещу масово фалшифициране и срещу фалшифициранията, извършвани от престъпни организации или срещу правонарушения, които представляват опасност за здравето или сигурността на хората.

1.3

Комитетът изразява желание по-специално директивата да обхване правата на индустриална собственост в тяхната цялост и следователно да не изключва патентите, които в това отношение представляват най важната за европейската промишленост област.

1.4

ЕИСК подчертава неточността на някои правни понятия като „нарушения от търговски мащаб“ или „търговски“ характер, които фигурират в разглежданото предложение за директива, като тази неяснота е в нарушение на основните принципи на наказателното право, съгласно които съставът на едно деяние трябва да е обективен и да е определен ясно и точно. ЕИСК се обявява и срещу начина на определяне на наказанията, предвидени в член 2 на предложението за директива, тъй като смята, че следва да се постанови само обща рамка за наказателноправни санкции (като се ограничава до постановяване на наказание лишаване от свобода или на парични санкции или глоби), докато определянето на конкретни наказания трябва да остане от изключителната компетентност на националните законодателства.

2.   Въведение

2.1

В меморандум MEMO/05/437 от 23 ноември 2005 г., обобщаващ съобщението на Комисията от същата дата, Комисията приветства решението на Съда на европейските общности, в което се признават правомощия на Общността при приемането на възпиращи и съразмерни наказателни мерки, с цел да се гарантира прилагането на разпоредбите относно общностните политики, включени в ДЕО.

2.2

В това съобщение Комисията излага своето тълкуване на решението от 13 септември 2005 г., с което Съдът анулира рамково решение относно защитата на околната среда чрез наказателното право. Според нея Съдът е счел, че Общността е оправомощена да приема мерки във връзка с наказателното право, необходими за осигуряване на ефективността на правото на Общността. Според Комисията обхватът на това решение далеч надхвърля сферата на околната среда и е насочено към съвкупността от политиките на Общността, както и основните свободи, признати от Договора. Включването на наказателноправни санкции в правото на Общността трябва да бъде мотивирано от надлежно обоснована необходимост и да зачита общата логика на структурата на наказателното право на Съюза.

2.3

Това разширено тълкуване на едно решение, отнасящо се до околната среда, не получи единодушното одобрение на държавите-членки и на правната доктрина. Мнозина смятат, че инкриминирането и размерът на съответните наказателноправни санкции се отнасят основно до субсидиарността и че евентуалното им хармонизиране на ниво ЕС следва да се постигне чрез междудържавното съдебно сътрудничество, предвидено в ДЕО.

2.4

Трябва да се отбележи, че Европейският парламент широко споделя това тълкуване, тъй като областите, които могат да са от наказателноправните правомощия на Общността, не зависят вече само от единодушието на държавите-членки в Съвета, но и от квалифицирано мнозинство при процедура на съвместно взимане на решения, включваща Парламента, чиито правомощия на съзаконодател по този начин са разширени (1).

2.5

Но това е значително разширяване на правомощията на Общността в резултат от съдебно решение и рискът от разминаване в тълкуването между институциите може, наред с друго, да доведе до забавяне на приемането на законодателна уредба, съдържаща наказателноправни разпоредби или до ограничаване в последствие на техния обхват, в следствие, например, на нови съдебни производства или спогодби. При това предложение за директива въпросът дали да бъдат включени или не патентите в обхвата на наказателноправната защита остава открит, тъй като Парламентът смята, че решението на Съда се отнася единствено до правото на Общността, докато Комисията счита, че се има предвид цялото право, общностно и национално, в областта на интелектуалната собственост.

3.   Предложения на Комисията

3.1

Измененото предложение за директива СОМ(2006) окончателен цели създаването на хоризонтална и хармонизирана наказателноправна рамка, за да се гарантира зачитането на правата на индустриална собственост и на литературна и художествена собственост, както и на други сродни права, свързани с нематериална собственост (обединени под наименованието „интелектуална собственост“). То се отнася до вътрешния пазар и се налага от ясната необходимост за действие на Общността в тази област при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Правната основа е член 95 на ДЕО.

3.2

То създава обща наказателноправна рамка, дефинираща „правата на интелектуална собственост“ (ПИС), нарушенията на тези права и максималните наказателноправни санкции, които да се прилагат хармонизирано в рамките на вътрешния пазар, наказателните разпоредби срещу фалшифицирането на материални блага, услуги и интелектуални и художествени произведения, защитени от европейското материално право и националните законодателства, както и от съответните международни конвенции и по-специално споразумението ТРИПС (2), сключено през 1994 г. под егидата на СТО, което съдържа разпоредби относно наказателноправните санкции (3), прилагани в случай на нарушения на някои защитени права.

3.3

В директива, приета през 2004 г., вече бе създадена рамка за защита срещу копирането, пиратството и фалшифицирането (4) с търговска цел. Подробен списък на защитените от член 2 на тази директива права де съдържа в декларация на Комисията (5). Става въпрос за индустриалната собственост (патенти за изобретения и допълнителни удостоверения, удостоверения за полезни модели, марки, свидетелства за произход, дизайн и модели, нови растителни сортове) и за авторското право и сродните права, както и за особени права, създадени от законодателството на Общността върху топологията на интегралните схеми и върху базите данни. Това са изключителни права, които се разглеждат юридически като част от нематериалното право. Част от тези права са включени в достиженията на правото на ЕО, т.е. те са обект на организирана материална защита от страна на Общността (десени и модели, марки, нови растителни сортове) (6). Други, като патентите, остават изключително в обхвата на националното право в очакване на създаването на патент на Общността, за какъвто настояват всички промишлени отрасли. Следователно под наименованието интелектуална собственост става въпрос за изключително разнородна област от нематериални права, чиито естество и правен режим се различават значително.

3.4

Държавите-членки следва да изпълняват задълженията, произтичащи от конвенцията ТРИПС, която изисква въвеждането на адекватно национално законодателство за преследване и наказателноправни санкции за фалшифицирането с търговска цел. От друга страна им е оставена известна свобода на тълкуване и някои държави впрочем все още не са въвели наказателни мерки, съразмерни на нарушенията на правата на интелектуална собственост, извършени на тяхна територия, в това число и между държавите-членки на ЕС. Директивата от 2004 г. позволява на потърпевшите, чиито права са накърнени, да получат обезщетение, като вменява за сметка на държавите-членки задължения за разследване, производство, конфискация (7) и обезщетение, за хармонизиране на приложимото законодателство и борба с организираната престъпност (8), която е много активна в сферата на фалшифициранията. От друга страна, тази директива засяга единствено процедурите и санкциите от граждански, търговски и административен характер, визирайки главно възстановяването на щетите, причинени на притежателите на запазени права, които са подали иск срещу фалшифициране, а и няколко държави-членки все още не са я транспонирали.

3.5

Защитата на „интелектуалната собственост“ е записана във Всеобщата декларация за правата на човека, както и в Хартата за основните права на ЕС — тържествена декларация, приета в Ница през декември 2000 г. Също така международна защита е предвидена и се осигурява от споразуменията, сключени в рамките на компетентните специализирани организации на ООН (Международна организация за интелектуалната собственост СОИС, ЮНЕСКО) или в регионален план (Мюнхенска конвенция от 1973 г. за създаване на Международно патентно бюро и европейския патент). Единствено ТРИПС съдържа засега минимални наказателни разпоредби. Предложението на Комисията цели да се създаде известна степен на хармонизиране в Общността, като задължи държавите-членки да въведат наказателни санкции в своето вътрешно законодателство с общи определения на нарушенията и общи стандарти на санкции.

3.6

Измененото предложение за директива визира сближаване на нивото на наказанията за нарушение на правата на интелектуална собственост, като лишаване от свобода, наказателни глоби и конфискуване. То има за цел да определи правила за юрисдикция, за да се централизират, ако е възможно, съдебното преследване само в една държава-членка, когато нарушението засяга няколко държави-членки, и да се улеснят разследванията; предлага се потърпевшите или техните представители да бъдат привлечени към тези разследвания.

3.7

Основната промяна спрямо предходните предложения се състои в определяне на степента и характера на наказателните санкции, приложими спрямо посегателствата върху интелектуалната собственост, също определени в проекта.

3.8

Физическите лица, признати за виновни за извършването на нарушенията, посочени в член 3 на директивата, трябва да получат максимално наказание от най-малко 4 години лишаване от свобода, ако са действали в рамките на престъпна организация или когато нарушението е довело до риск за здравето или безопасността на лицата (член 2, параграф 1).

3.9

На физическите и юридическите лица, признати за виновни за извършването на нарушения, посочени в член 3 на директивата, трябва да се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включващи наказателни и ненаказателни глоби в максимален размер не по-малко от 100 000 еуро (300 000 еуро при тежки нарушения, посочени в член 2, параграф 1, без да се засягат по-тежки наказания в случай на риск от смърт или инвалидност).

3.10

Националното законодателство трябва да предвижда конфискация на фалшификатите, на имуществото и инструментите, свързани с престъплението, поне в тежките случаи (организирана престъпност, риск от увреждане на здравето и безопасността на лицата) (член 3).

3.11

Измененото предложение позволява на държавите-членки да надхвърлят установените размери.

3.12

След оттеглянето на проекта за рамково решение на Съвета, което придружаваше първоначалния проект, Комисията предвижда прилагането на хоризонталния подход в рамките на наказателноправните процедури, приет на 23.12.2005 г., чиято цел е да подкрепя съдебното сътрудничество и да направи размера на наказанията сравним между различните държави-членки с цел да се привлече Евроюст (9).

3.13

Инициативата за разследвания и наказателно преследване принадлежи на държавите-членки; тя не трябва да зависи само от жалба, подадена от потърпевшите.

4.   Общи бележки на Комитета

4.1

Комитетът констатира все по-широкото използване на неясния термин „интелектуална собственост“, който смесва добре разграничени правни понятия, различни начини на защита и използване. Но този термин все пак е утвърден в европейското и международното право. Естеството, срокът на действие и обхватът на всяко от разглежданите нематериални права се различават съществено, като всяко произтича от особен правен режим, има различна териториална валидност и обособени институции за регистрация или защита и освен това тълкуването на нарушенията на тези права може да варира според страната и в определени случаи бързо еволюира.

4.2

Анализите на състава на лекарства (без промишлено използване или публикуване на резултата) или обратният инженеринг на софтуерни продукти или на електронни компоненти с цел интероперативност или упражняването на законно право като правото на възпроизвеждане за лично ползване чрез заобикаляне на система за защита (която обикновено е твърде слаба), могат да бъдат окачествени като фалшификация или като неправомерно възпроизвеждане в редица държави-членки, където освен това наказанията могат да бъдат твърде строги, дори когато няма търговска цел или връзка с престъпна дейност.

4.2.1

Комитетът се произнесе вече за съгласувана на общностно ниво борба срещу различните форми на търговско фалшифициране, засягащи европейската икономика, и за репресивни мерки срещу различните нарушения на индустриалната собственост и авторските права (10), които причиняват значителни щети на европейската икономика. Масираното фалшифициране е често продукт на престъпни организации или на организирани банди и може да накърни здравето, сигурността или живота на хората: в последните случаи при определянето на наказателните санкции трябва да се вземат предвид утежняващи вината обстоятелства. Проектодирективата трябва да запази принципа на увеличаване на размера на наказанието за всички утежняващи вината обстоятелства.

4.2.2

Комитетът одобрява, както и за директивата от 2004 г., факта, че предвиденото хармонизиране се отнася само до нарушенията, извършени в търговски мащаб и следователно засягащи съществено единния пазар; би било полезно впрочем да се дефинира по-добре този „търговски“ характер, например като се уточни, че фалшифицираните продукти или услуги са предназначени за продажба в големи количества, която може да причини значителни икономически щети, или че са опасни за хората независимо от продаденото количество или при всички случаи, че извършителите на тези престъпления действат с цел извличане на незаконна финансова изгода. Въвеждането на наказателноправни санкции предполага очевидно посегателство срещу обществения ред, като това посегателство може да бъде с различна сила или тежест: мащабът на нарушенията и наказанията трябва да отговаря на посегателството, но уместен е въпросът знаем ли дали различията между „нарушения от търговски мащаб на право на интелектуална собственост“ и „тежки нарушения“, и дали суровостта на предложените изправителни санкции отговарят наистина на принципа за пропорционалност, присъщ на наказателното право. От друга страна, частният обмен на файлове по Интернет и репродукцията (или музикалният „ремикс“) или представянето на материални или интелектуални произведения в семейна или частна среда или за целите на обучението и опита, са негласно изключени от полето на приложение на предложеното законодателство. Би било полезно това изключване да бъде изрично посочено.

4.2.3

Комитетът държи да напомни, че нематериалните права, засегнати от фалшифицирането, не са абсолютни права. Всяко от въпросните права има свои характерни особености и всяко придава по принцип изключителност или временен монопол на ползване, чиито срокове и географски обхват на валидност са променливи, т.е. то въвежда ограничена във времето защитна мярка (в замяна на публикуването на изобретения в сектора на патентите, при създаване на произведение, включено в авторското право). Обаче титулярите на лицензите и легитимните или добросъвестни потребители на продукти и услуги или на духовни творби имат също права, понякога твърди широки, в рамките на някои лицензи (11). От друга страна, редица национални законодателства съдържат несъответствия и създават често едностранни привилегии на правото на производителите, разпространителите и индустриите спрямо правата на потребителите; волята да се въведат в националното право тежки наказателни санкции в много страни играе, както изглежда, роля в това отношение. Така се стига до парадокса максималното наказание за нарушение в търговски мащаб в предложението за директива да се окаже равно или дори по-леко от това за индивидуално нарушение.

4.2.4

Комитетът би желал, по инициатива на Комисията, например чрез задълбочено сравнително проучване на националните законодателства след транспонирането, да се осъществи истинско преразглеждане на националното законодателство спрямо наказателното право на Общността, с цел да се постигне истинско европейско хармонизиране, по-специално в сферата на авторското право и на сродните права, които понякога са обект на превишаване на наказателноправните санкции, създаващо несъразмерни санкции и наказания без да са наистина необходими, тъй като търговските модели за разпространение на произведенията са в процес на развитие и в скоро време ще се премахнат системите за защита от копиране и в някой случаи данъците върху носителите компенсират до голяма степен притежателите на права срещу неправомерно възпроизвеждане.

4.3   Специфични бележки

4.3.1

Комитетът би желал да се даде по-точно определение на естеството на деянието „подбудителство“ към фалшифициране на продукти или услуги, които са обект на интелектуална собственост. Наказуемото закононарушение включва елемент на преднамереното му извършване от страна на неговия деятел или съучастниците му. Конвенцията ТРИПС споменава „преднамерен акт на фалшифициране“, а директивата говори за преднамерено, умишлено действие. Закононарушението включва следователно материален елемент, който е самото извършване на нарушението, или поне опитът за неговото извършване, приравним към започване на изпълнението му: тези два елемента са кумулативни, като простото намерение не е достатъчно за състава на закононарушение (освен за учредяване на полиция на мисълта). Обаче подбудителството към извършване на закононарушение не може по принцип да бъде прието, когато „подбудителят“ не предоставя инструменти (обикновено незаконни) за конкретните цели на извършване на въпросното деяние; ето защо за Комитета обикновеното предоставяне на материали или софтуер за текуща употреба или на достъп до Интернет не може да бъде прието като съучастничество или за деянието „подбудителство“ (което, общо взето, съществува само при много ограничени обстоятелства в наказателното право и освен това е трудно доказуемо), ако тези средства бъдат използвани от нарушителите. В общностното законодателство понятието за съучастие следва да бъде достатъчно, при положение че проблемът на съавторството е подробно уреден в националните правни системи. В противен случай може да се достигне до инкриминиране при липса на елементи на умисъл, което би предизвикало голяма несигурност в правно отношение за доставчиците на материали или на услуги.

4.3.2

Незаконното възпроизвеждане на творби, модели, способи или изобретения, защитени от временен монопол, съставлява закононарушението фалшифициране; Препоръчително е да се запази това определение, без то да се разширява с понятието за пиратство (което се състои обикновено в незаконно нахлуване в информационните системи, за да бъдат взети те под контрол, да се откраднат данни от тях или да се използва тяхната проходима честота, най-често за незаконни цели). Пиратството е различно от същинското фалшифициране и наказуемите престъпления трябва да останат обект на стриктно тълкуване. Неправомерното нахлуване в информационни системи, кражбата на данни или на проходима честота, посегателствата на частния живот трябва без съмнение да бъдат обект на подходящи наказателни обвинения, но те не спадат непосредствено към фалшифицирането. Правоохранителните мерки при компютърното пиратство трябва да се разглеждат по специфичен начин, дори и понятията да се използват неточно в редица политически декларации, които имат склонност да ги смесват и да поддържат известна неяснота. Компютърното пиратство се използва в рамките на терористични организация и следва да бъде обект на особено внимание и на адекватно международно сътрудничество.

4.3.3

Терминът „престъпна организация“ или „организирана престъпност“, фигуриращ в изложението на мотивите, трябва да се допълни с този за „организирана банда“, който съществува вече като утежняващо вината обстоятелство в някои наказателни законодателства. Извършването на търговско фалшифициране в организирана банда или в рамките на престъпна организация трябва да съставлява утежняващо вината обстоятелство, оправдаващо утежняване на наказанията и глобите.

4.3.4

Комисията посочва, че държавите-членки имат свобода да приемат по-тежки наказания или да санкционират други деяния. Това може да се тълкува като насърчаване на наказуемостта на деяния, които нямат търговска цел, т.е. да се разшири престъплението фалшифициране, като то включи деяния, които не съставляват възпроизвеждане или същинско копиране на даден продукт, способ или произведение.

4.3.5

Комитетът си задава въпроса за приравняването от правото на Общността и на някои страни на софтуера за копиране, който може да заобиколи или да отмени забраната за копиране или DRM (12) (механизми против копиране, хардуер или софтуер, най-често слаби и некодирани) към фалшифициране на механизмите DRM, макар че окачественото по този начин като „фалшифициране“ деяние не представлява копиране или възпроизвеждане на оригиналния механизъм. Освен това механизмите, наречени DRM, не са стандартни, те зависят от определена платформа или от определен доставчик, форматите на файловете могат да бъдат защитени, а това създава затруднения при връзката между различни системи или цели създаването на монополни пазари, като елиминира конкуренцията. Създаването и използването на средства за копиране, за да се даде възможност на потребителя или на притежаващото софтуерен лиценз предприятие да упражнят своите права (частно копие, резервно копие за използване на друг стандартен хардуер) не трябва да бъдат наказвани като такива, а само ако е налице морален или материален елемент на престъпление в търговски мащаб.

4.3.6

Комитетът подкрепя принципа на независимост на наказателното действие по отношение на всеки граждански или наказателен иск на потърпевшия; всъщност в мафиотски контекст потърпевшите може да се поколебаят да започнат действия за защита на своите права. Освен това търговското фалшифициране, особено от банди или организации, които са част от организираната престъпност или дори от терористична структура, засяга икономиките и социалното благополучие и репресивните мерки срещу него представляват отговорност на държавата.

4.3.7

Комитетът се надява, че ефективно сътрудничество между държавите-членки би позволило да се води ефикасна борба с международните мрежи за фалшифициране, по-специално със свързаните с престъпни организации и с дейности за пране на финансови средства, като в същото време припомня, че много от тези мрежи оперират от трети страни и че е изключително необходимо да се разшири дейността извън границите на ЕС, използвайки средствата, които международното право предлага.

4.3.8

На ниво Общност Комитетът е на мнение, че съвместните екипи за полицейско разследване трябва да си сътрудничат и с екипите на митниците, както и с жертвите на фалшифициране или техните упълномощени експерти. Той приветства включването на потърпевшите в следствените процедури, но предлага тяхната роля да се ограничи само до предоставяне на информация на публичните органи. Би било прекалено, ако след обвинение във фалшифициране с търговска цел, едно предприятие придобие например правото да участва в проверките и конфискациите при свой конкурент, който се смята за невинен до съдебно и окончателно доказване на противното чрез издадена присъда. Комитетът държи да се избегне тенденцията към частното правораздаване, намесата или неправомерното вмешателство на лица без публични правомощия в наказателните производства.

4.3.9

На последно място Комитетът е обезпокоен от тенденцията към нарастващо търговско използване на Интернет мрежите и към исканията за разширяване върху този сектор на дейността на наказателните санкции, предвидени в ТРИПС, както това е ясно посочено в доклад от 2006 г. на Министерството на търговията на САЩ относно глави 301 и супер 301 (13), съгласно договорите на ОМРI относно интелектуалната собственост по Интернет, свободно достъпен инструмент на публичния сектор и универсално общо достояние.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Възможността за включване (англ. opt in) на Обединеното кралство и Ирландия и за изключението за Дания вече не може да има превес над законодателството, както е при инициативите от третия стълб.

(2)  Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост.

(3)  Член 61, ТРИПС.

(4)  Директива 2004/48/EО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

(5)  Декларация 2005/295/ЕО на Комисията относно тълкуването на член 2 от цитираната по-горе директива.

(6)  С важното изключение на патента на Общността, който все още не е изяснен. (Б. а.)

(7)  Рамково решение на Съвета 2005/212/ПВР относно конфискуването на продукти, инструменти и имущество, свързани с престъплението (фалшифициране, пиратство) (ОВ L 68 от 15.3.2005 г.).

(8)  Проект за рамково решение на Съвета относно борбата срещу организираната престъпност. Фалшифицирането също може да участва във финансирането на терористични мрежи; прането на доходи и фалшифицирането също представляват действия с престъпен характер, срещу които трябва да се води твърда борба.

(9)  COM(2005) 696 окончателен.

(10)  Вж. становището Malosse (OВ C 221 от 7.8.2001 г.).

(11)  Лиценз „Creative Commons“, „General Public Licence“, „BSD“, свободен аудио-визуален лиценз на BBC и др.

(12)  Digital Rights Management (управление на дигиталните права, евфемизъм за „защита срещу копиране“).

(13)  2006 SPECIAL 301 REPORT USA.


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/8


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“

(2007/C 256/03)

На 14 септември 2006 г. Европейският икономически и социален комитет в съответствие с член 31 от своя Правилник за дейността, реши да възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да изготви информационен доклад относно Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия).

На проведената на 14 и 15 март 2007 г. пленарна сесия беше решено информационният доклад да се преобразува в становище по собствена инициатива (член 29, параграф 2 от Правилника за дейността).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 3 май 2007 г. (докладчик: г-жа Faes).

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 123 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Увод

1.1

В заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 март 2006 г. е записано, че от Европейския икономически и социален комитет се изисква да представи в началото на 2008 г. обобщителни доклади в подкрепа на Партньорството за растеж и заетост.

1.2

Освен това Европейският съвет предложи конкретни области за приоритетни действия за периода 2005–2008 г.:

i.

инвестиции в знанието и иновациите;

ii.

потенциал на предприятията, по специално на МСП;

iii.

заетост на приоритетни категории (…);

iv.

дефиниране на Енергийна политика за Европа (…);

v.

предприемане на мерки във всички области, с цел поддържане на динамиката по всички стълбове на Партньорството за растеж и заетост (…).

2.   Заключения и препоръки

2.1

Въпреки отчетеното положително развитие, Лисабонската стратегия все още не е постигнала всички очаквани резултати в областта на икономическия и индустриален растеж и създаването на повече и по-добри работни места. По отношение на международната конкуренция, Европа е изправена пред предизвикателствата от страна на традиционните й и на нови конкуренти, на които тя не успява да отговори адекватно.

2.2

Европейските предприятия работят в условията на единен пазар, чието изграждане все още не е завършило, по-специално в областта на хармонизирането на данъчните правила, поради твърде бавното въвеждане на директивите от държавите-членки, съществуващите административни тежести и липсата на мобилност на работна ръка. По-специално МСП срещат трудности при преодоляването на тези пречки.

2.3

Други предизвикателства, на които следва да се отговори, са липсата на предприемаческа култура, застаряването на населението и въздействието му върху предприемачеството и предлагането на работна ръка, както и необходимостта да се обърне по-голямо внимание на прехвърлянето на предприятия, достъпа до финансиране в началната фаза и фазата на развитие на предприятията, достъпа до резултати от научни изследвания и съответно възможностите за иновации.

2.4

Малките и средни предприятия играят ключова роля за постигането на Лисабонските цели. Въпреки това техният необходим принос е бил пренебрегван през първите години от осъществяването на тези цели. По-специално следва да се засили участието на организациите на МСП в оценката на постигнатия напредък, както и тяхната роля в насърчаването на МСП на всички нива на тази политика. Във връзка със следващото преразглеждане на интегрираните насоки за растеж и работни места за периода 2008-2010 г., ЕИСК призовава за по-целенасочени и ефективни насоки за МСП, по-специално по отношение на главата, посветена на микроикономическите реформи. С оглед на максималното им включване в процеса, ЕИСК настоятелно приканва Съвета да даде на Хартата за малки предприятия правна основа в съответствие с искането на Европейския парламент, за да се укрепи основата за засилено действие. Посочените по-долу насоки и действия се смятат за ключови за развитието на потенциала на МСП.

2.4.1

ЕИСК призовава Комисията и Съвета да положат максимални усилия, за да стане водещ във всички законодателни мерки принципът, съгласно който първо следва да се мисли за малките предприятия.

2.4.2

ЕИСК би желал 2009 г. да бъде обявена за „Година на предприемача“, за да се подчертае ключовата роля на предприемачите за растежа и благоденствието и да се стимулират младите хора и другите членове на обществото да обмислят възможността да превърнат предприемачеството в своя кариера.

2.4.3

ЕИСК призовава да се положат усилия, за да се гарантира една резултатна Програма за конкурентоспособност и иновации, която да предоставя ефективна подкрепа на МСП и лесен достъп до тях, а 7-ата рамкова програма за научни изследвания и развитие и механизмите на Структурните фондове да улесняват достъпа до МСП. Следва да се следят внимателно ефективността и достъпността на посочените програми, както и на инициативата JEREMIE.

2.4.4

Най-ценният актив на всяко предприятие е човешкият му капитал. Адекватни структури за подкрепа, предложения за обучение, изготвени според нуждите на предприятията и правилно планирани финансови стимули биха помогнали на МСП да повишат компетенциите и уменията на работниците и предприемачите, като инвестират допълнителни средства в непрекъснато обучение.

2.4.5

ЕИСК призовава Комисията да изготви анализ на участието на МСП в общностните програми. В случай че участието се смята за недостатъчно, следва да се определи задължителен минимален процент.

2.4.6

Обществените поръчки представляват важен инструмент за подпомагане на МСП да развиват дейността си. Участието на МСП следва да се следи отблизо и да се разработят мерки, които да улеснят достъпа им до обществените поръчки. Следва да се насърчава обмена на най-добри практики.

2.4.7

Следва да се създаде на ниво на Комисията координационна структура за действителна, ефикасна и ефективна политика по отношение МСП във всички програми, действия и законодателни мерки.

2.4.8

Необходимо е да се осъществят конкретни дейности за насърчаване и за повишаване на важността на добрите практики по отношение на МСП и подобряване на конкурентоспособността, особено в регионите с ниско ниво на европейско развитие. Инициативите от този вид би трябвало да се провеждат от организациите на МСП.

3.   Общи бележки

3.1

Лисабонската стратегия е известна, най-общо, като ангажимент за превръщане на Европа до 2010 г. в най-конкурентоспособната, основана на знания икономика в света. В допълнение към главните насоки, през м. юни 2000 г. в Santa Maria da Feira, Съветът прие Хартата за малките предприятия.

3.2

Комитетът припомня, че Лисабонският мандат от 24 март 2000 г. от самото начало:

подчерта необходимостта от активно включване на социалните партньори и гражданското общество в стратегията, като се използват различни форми на партньорство;

уточни, че успехът зависи преди всичко от частния сектор и публично-частните партньорства, както и от участието както на държавите-членки, така и на Съюза;

постави за цел балансираното развитие на трите си елемента, а именно икономически растеж, социално сближаване и екологична устойчивост чрез стимулиране на европейската конкурентоспособност и откриването на нови работни места въз основа на подходящи политики в областта на околната среда.

3.3

По време на пролетния Европейски съвет през м. март 2005 г. Съветът пристъпи към извършването на междинен преглед на Лисабонската стратегия и взе решение да поднови процеса, като отново постави ударението върху растежа и заетостта като главни европейски политически приоритети. Беше постигнато споразумение относно интегрираните насоки за растеж и работни места (1), които да осигурят съгласуваност на мерките за реформи и да предоставят пътна карта за изготвянето на национални програми за реформи.

3.4

В развитието на Лисабонската стратегия стремежът към постигане на конкурентоспособност и растеж е основен фактор за повишаване на икономическо благосъстояние, създаването на заетост, запазване и подобряване на качеството на живот. От своя страна, по-доброто качество на живот, социалните придобивки и екологичната устойчивост могат също да бъдат предпоставка за растеж. Лисабонската стратегия все още не е постигнала очакваните резултати най-вече в областта на икономическия и индустриален растеж и създаването на повече и по-добри работни места. Европа среща затруднения по отношение на международната конкуренция. От стартирането на Лисабонския процес, в резултат на значителното разширяване на ЕС, броят на неговите държави-членки се увеличи от 15 на 25, а впоследствие и на 27 държави-членки.

3.5

Комитетът отбелязва на първо място, че Лисабонската стратегия създаде предпоставки за развитието на редица положителни процеси, като:

осъзнаване на необходимостта от реформи, които надхвърлят традиционните разделения;

ускорено разпространение на информационни технологии и иновации;

засилена подкрепа при създаване на предприятия и финансиране на МСП;

повишена грижа за постигане на устойчиво развитие, с цел намаляване на публичния дефицит, стабилизиране на бюджета за социална закрила и опазване на околната среда;

инициативи от страна на социалните партньори, свързани със социалните реформи;

мерки за опростяване на правните и административни процедури, въпреки ограниченото им въздействие досега.

3.6

Въпреки положителните моменти, основната констатация е, че Европа е изправена пред все по-големи конкурентни предизвикателства, притисната от силните си индустриализирани конкуренти и възникващи икономики с ниски производствени разходи, които прилагат по-добре новите технологии. Няколко показатели дават основание за загриженост, а именно:

по-слабо търсене на вътрешния пазар, намаляване на инвестициите, на производителността и на темповете на растеж в Европейския съюз, поради което той губи позиции спрямо основните конкуренти и на възникващите пазари;

глобализацията, която води до интегриране на нови държави в международната икономическа система;

непостигане на целите в областта на заетостта;

продължаващи публични дефицити в редица държави-членки, макар и не винаги в едни и същи;

големи различия в правилата за данъчно облагане и данъчните ставки за предприятията;

съществуващи административни тежести за предприятията и бавно прилагане на директивите в държавите-членки;

застаряване на населението в Европа, което ще доведе до огромен натиск върху публичните финанси и предлагането на работна ръка;

заплаха от задълбочаване на недостига на ресурси или нестабилност на цените, изменение на климата и загуба на биологичното разнообразие;

липса на мобилност на работна сила, което е от първостепенна важност за осъществяването на вътрешния пазар;

пренасочване на предприятия от Европа към възникващи и бързоразвиващи се пазари;

намаляващ интерес на гражданите на Европа към Европейския съюз.

3.7

Същевременно реформите на Лисабонската стратегия изостават:

3.7.1

На европейско ниво държавите-членки се задължиха да завършат изграждането на единния пазар в редица области (енергетика, услуги, обществени поръчки, трансевропейски мрежи, адаптиране на обществените услуги), но им липсва решителност при прилагането на необходимите мерки в определения срок.

3.7.1.1

На европейско ниво Комисията предприе през 90-те години на миналия век множество инициативи, за да може първо, да разбере по-добре нуждите и функционирането на МСП и второ, да подкрепи тяхното развитие и помогне за по-доброто използване на техния потенциал за разкриване на работни места. Тези действия бяха засилени през последните няколко години с определянето на представител за МСП, с приетия през 2004 г. план за действие в подкрепа на предприемачеството и положените усилия за създаване на по-добро законотворчество, по-лесен достъп на предприятията до финансиране (в рамките на Европейския инвестиционен фонд и на Европейската инвестиционна банка) и на последно място с приемането на Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ).

3.7.2

Резултатите на национално ниво се различават, като недостатъците са предимно в:

структурната сложност на нормативните уредби и административните процедури;

високите равнища на безработица, особено за определени целеви групи;

високи нива на ранно пенсиониране, въпреки поетите ангажименти;

неадаптирани образователни и обучителни системи, особено по отношение на предприемаческите умения и уменията в областта на информационните и комуникационни технологии;

недостатъчно предлагане на възможности за учене през целия живот;

разходите за научни изследвания, вместо да се увеличават до достигане на Лисабонската цел от 3 % от БВП, са намалели като цяло;

липса на иновации, въпреки че в последния доклад за достиженията в областта на иновациите се отчитат по-добри резултати;

липса на достъп до финансиране за МСП, съчетан с липса на информираност относно съществуващите за това възможности на европейско ниво;

продължаващи бюджетни дефицити, макар и не винаги в едни и същи държави.

3.7.3

Често се налага новите държави-членки да преодоляват допълнителни трудности, породени от изоставане в развитието им, например в областта на заетостта, технологиите или околната среда, въпреки че тези трудности понякога се компенсират от много по–радикални, отколкото в ЕС с 15 държави-членки, обновителни мерки.

3.8

Споменава се доклада, изготвен от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), в съответствие с молбата на Европейския съвет от м. март 2005 г., в който се описват резултатите от консултациите на ЕИСК с неговите партньори в държавите-членки и на европейско ниво относно изпълнението на Лисабонската стратегия и ролята на социалните партньори и други елементи на организираното гражданското общество (2). През последните години Комитетът публикува няколко доклада относно Лисабонската стратегия и определени нейни аспекти (3).

4.   Подобряване на потенциала на предприятията, по-конкретно на МСП

4.1   Значението на МСП в европейската икономика

4.1.1

По-голямата част от предприятията (99,8 %) в Европа са МСП. Преобладаващата форма на предприятие в Европа е микропредприятие (91 %), а 7 % са малки предприятия. В Европа не само преобладават малките предприятия, но те също съставляват важен дял от заетостта (две трети от заетите в частния сектор) и от икономическата дейност (57 % oт БНП) (4).

4.1.2

За да се подобри мониторинга на икономическите постижения на МСП, ЕИСК призовава Европейската комисия да възобнови дейностите на Европейската обсерватория за МСП.

4.1.3

МСП играят основна роля в създаването на работни места, представляват един от основните източници на приходи в държавния бюджет (данъци, ДДС и др.), предоставят възможности за професионална и обществена реализация на значителна част от населението и особено на най-активната и прогресивна прослойка от него, която дърпа икономиката напред. Освен това те гарантират основният компонент на благоприятна за пазарната икономика икономическа среда, характеризираща се с гъвкавост, иновативност и динамизъм, и носеща в зародиш бъдещи големи предприятия, най-вече в новите икономически области, основани на комплексни технологии.

4.2   Конкурентоспособност

4.2.1

С поставянето на ударение върху конкурентоспособността се отчита необходимостта от постигане на устойчива конкурентоспособност в една отворена и глобална икономика, чрез засилено използване на нови технологии, идентифициране на по-ефективно професионално обучение, осигуряване на квалифицирана работна ръка и увеличаване на производителността. Концепцията за качество (качество на стоките, услугите, нормативната уредба, управлението, заетостта, социалните отношения и околната среда) е основен момент в стратегията.

4.2.2

За да се осигури икономическа стабилност, държавите-членки следва да поддържат и отчитат средносрочните си бюджетни цели през икономическия цикъл или да вземат всички необходими коригиращи мерки. При спазване на това задължение държавите-членки следва да избягват проциклични фискални политики. Държави-членки, отчитащи дефицит по текущата сметка, за който съществува риск да бъде неустойчив, следва да работят за коригирането му чрез осъществяването на структурни реформи за повишаване на външната конкурентоспособност и да провеждат фискални политики, които да спомагат за намаляването на този дефицит. Тези мерки представляват един минимум поради застаряването на населението в Европа.

4.2.3

ЕИСК смята, че само чрез промяна на основната ориентация на икономическите политики и по-специално, на макроикономическите, ще бъде възможно да се премахнат пречките в Европа, забавящи едно устойчиво и по-резултатно икономическо възстановяване. ЕС следва да разчита на собствените си сили, за да се развива отново европейската икономика в посока на растеж и пълна заетост. Това изисква балансирана макроикономическа политика, която да включва постигането на целите на Лисабонската стратегия, по-специално пълна заетост, засилване на конкурентоспособността и отчитане на практика на задължението да се преследва устойчиво развитие в съответствие с заключенията на европейската среща на върха в Гьотеборг.

4.2.4

ЕИСК припомня, че целта на паричната политика следва да бъде постигането на баланс между стабилност на цените, икономически растеж и заетост. Би било разумно да се настоява ЕЦБ да насочи стабилността в един по-широк смисъл т.е. не само стабилност на цените, но стабилност по отношение на растежа, пълната заетост и социалното сближаване (5). За да се постигнат резултати, е важно националните бюджети да се приведат в съответствие с политиките на ЕЦБ и да се спазва Пактът за стабилност и развитие.

4.2.5

Освен това ЕИСК отбелязва специалното значение на бизнес услугите като част от МСП за успеха на Лисабонския процес и на конкурентоспособността на ЕС. Като продължение на съответното съобщение на Комисията (6), ЕИСК подчертава необходимостта да се създаде регулаторна рамка, която да позволи на съответните МСП да изпълнят изискванията на обществото, пред които са изправени.

4.2.6

ЕИСК подкрепя и съдържащия се в документа на Комисията относно интегрирана индустриална политика, задълбочен анализ на необходимите мерки за подкрепа в 27 сектора в производството, но настоява за осъществяването на практика на политиката в сътрудничество с държавите-членки (7).

4.3   По-добро законотворчество (8)

4.3.1

ЕИСК напълно подкрепя неотдавна представеното предложение на Европейската комисия за намаляване с 25 % до 2012 г. на административната тежест за предприятията (9). Това може да доведе до увеличаване с 1,5 % на БВП на ЕС. ЕИСК настоятелно приканва Комисията да представи ясна Стратегия за цялостно опростяване на нормативната уредба, за да може ЕС да постигне целите си в тази област (10).

4.3.2

Намаляването на административните пречки може да стимулира икономическата динамика. Намаляването на тежестта на законовите и регулаторни задължения изисква глобален подход от страна на местните, регионални и национални органи, включително и от страна на Европейския съюз. От голямо значение е законодателните актове да са добре изготвени и да са пропорционални.

4.3.3

ЕИСК подкрепя обявения от Комисията в стратегическия преглед на програмата „По-добро законотворчество“ (11) проект за създаване на Комитет за оценка на въздействието (върху предприятията), с оглед повишаване на качеството и ефективността на анализите на въздействието. Въпреки това, неговият обхват на действие не следва да се ограничава до обикновено координиране, а и да взема под внимание качеството на текстовете по отношение на МСП и анализа на икономическите и социални последици на регулаторните предложения. Новите разпоредби на национално и на ниво Общност следва да бъдат внимателно проучени, с цел да се направи оценка на въздействието им върху МСП.

4.3.4

Икономическите, социалните и екологични въздействия на нови или изменени регламенти следва внимателно да се оценяват, за да се открият възможностите за постигане на компромиси или синергии между целите на различните провеждани политики. Освен това, съществуващата нормативна уредба се изследва с цел да се открият възможностите за опростяване и се оценява нейното въздействие върху конкурентоспособността. Специално внимание следва да се отдели на независимите оценки на въздействието на всички законодателни и регулаторни предложения на Европейската комисия върху предприятията, по-специално върху малките предприятия. На последно място, разработва се общ подход към оценката на административните разходи на новото и съществуващото законодателство. Принципът, съгласно който първо следва да се мисли за малките предприятия, следва да бъде ръководен при преразглеждането на съществуващото законодателство и при създаването на ново законодателство. Това означава, че законодателството следва да отчита особеностите на МСП.

4.3.5

ЕИСК отбелязва, че е особено важно да се извършат подобрения за малки и средни предприятия (МСП), които обикновено разполагат с ограничени ресурси, за да се справят с наложените им както от общностното, така и от националното законодателства административни задачи.

4.3.6

Следва да се предприемат необходимите мерки, за да се гарантира своевременното и висококачествено въвеждане на всички директиви от страна на държавите-членки, и за да се убедят националните и регионални органи и законодатели да започнат свой проект за опростяване на нормативната уредба, като отделят специално внимание на нормативна уредба, утежнена с допълнителни изисквания в резултат на прилагането на европейското законодателство.

4.3.7

По-голямата част от действащите лица на регионално, национално и европейско ниво не познават достатъчно реалността в малките предприятия и техните действителни нужди. По-активното участие на представителните сдружения на МСП (12) на всички нива е предпоставка за подобряване на качеството на политиката по отношение на МСП в Европа. Укрепването на сдруженията на малките предприятия е също един от ключовите елементи на Европейската харта за малките предприятия (2000 г.). Като важни заинтересовани страни, представителните сдружения на МСП следва да участват в процеса на вземане на решения на всички нива.

4.3.8

ЕИСК подкрепя твърдо Европейската харта за малките предприятия, която се оказа добър инструмент за мониторинг на постигнатия напредък и идентифициране на проблемите, с които се сблъскват МСП, както и за подтикване на държавите-членки към действия с цел подобряване на координацията на политиките в областта на предприемачеството в цяла Европа. Важно е да се поддържа неотслабващ темп на процеса на интегриране на докладите относно изпълнението на Хартата в годишните доклади по Дневния ред от Лисабон. Хартата трябва да бъде непрестанно актуализирана и допълвана с оглед на обновената Лисабонска стратегия и значителния процес на разширяване на Европейския съюз.

4.4   Предприемаческа култура и създаване на предприятия (13)

4.4.1

Предприемачеството е сложно явление, което включва елементи на инициативност, поемане на риск и новаторство. Малките и средни предприятия са източник на иновации, запълват пазарни ниши, създават заетост и повишават конкуренцията, като по този начин насърчават икономическата ефективност.

4.4.2

Европейският съюз като цяло страда от слаба предприемаческа активност по отношение на предприятията на начален етап. В последния доклад на GEM (Глобален наблюдател на предприемачеството) първите десет места се заемат от държави, които не са членки на Европейския съюз (14). Точно обратното, 8 държави-членки фигурират сред 10-те с най-ниски нива на участие (15).

4.4.3

Предприемачеството е от голямо значение за обществото като цяло. За да се стимулира и повиши осведомеността относно културата на предприемаческото мислене, както и разбирането на значението на предприемачеството за цялостното развитие на страната, Комитетът предлага 2009 г. да бъде обявена за Европейска година на предприемачеството. В този контекст Комитетът отбелязва, че междинният преглед на редица важни програми на Общността ще се извърши през 2010 г. Необходимо е създаването на положително отношение на обществото към предприемачеството. Годината също би осигурила възможност за консолидиране и засилване на съществуващия обмен на добри практики.

4.4.4

В ЕС се отчита остра необходимост от промяна на образователните и обучителните програми, по-специално във висшето образование, за да се обърне по-голямо внимание на съвременно образование, ориентирано към предприемачеството, на стратегическата стойност на управлението на информация и ИКТ и на създаването на мрежи. Ролята на училищата и университетите е основен фактор за стимулиране на предприемаческото мислене сред младите хора. Препоръчва се, например, активното участие на представители на предприятия в образованието, както и привличането на организации на предприятия. Дейността на медиите, както и създаваният от тях облик на предприятията, са също от значение.

4.4.5

Необходимо е да се засилят политики, които да подкрепят създаването и развитието на предприятия, като бързо и нискоразходно създаване на предприятия, мерки за улесняване достъпа до рисков капитал, повече обучителни програми, посветени на професията предприемач, мерки, предназначени за улесняване на достъпа до обществени мрежи и комунални услуги и по-гъста мрежа от услуги за подкрепа на малките предприятия. Освен това са необходими политически решения с оглед реформирането на данъчните системи, нормативната уредба, достъпа до пазари, процедурите по спасяване и преструктуриране на предприятията, както и на наследственото право. Необходима е промяна в отношението към обявяването в несъстоятелност.

4.4.6

Достъпът на предприятията до финансиране на началния етап на започване на дейност е от ключово значение. В Белгия например, правителството е предприело инициативи, за преодоляване на липсата на собствен капитал. Като пример може да се посочи фондът ARKimedes, който е привлякъл средства в размер на 110 милиона EUR под формата на дялове и акции, гарантирани от регионалното правителство на Фландрия.

4.4.7

Също толкова важно е осигуряването на информация и услуги в подкрепа на предприятията, насочени предимно към млади предприемачи. Реализираните във Фландрия (Белгия) менторски програми показаха добри резултати.

4.4.8

Страхът от провал има силно негативно влияние върху създаването на потенциални предприятия. Следва да се приеме адекватна социална рамка за самонаети лица. На тях следва да се предоставя по-лесно втори шанс.

4.5   Вътрешен пазар (16)

4.5.1

Потенциалът на Общия пазар следва да се освободи. Европейският съюз следва сега да притежава преимуществата на пазар, който е по-голям от този на САЩ или Китай, но:

твърде много директиви не са напълно въведени в националните законодателства;

недостатъчен е отбелязаният напредък в стандартизацията и взаимното признаване при предоставянето на услуги;

закъснява либерализирането на пазарите, включително и в публичния сектор;

възникваха трудности при договарянето на ефективна европейска система в областта на правата на интелектуалната собственост;

различията между данъчните системи пораждат нарушения на конкуренцията.

4.5.2

Привлекателността на Европейския съюз като място за инвестиции зависи от размера и отвореността на неговите пазари, нормативната уредба и качеството на инфраструктурата му. Нарасналите инвестиции ще увеличат производителността на Европа, тъй като нивото на производителността на труда зависи от инвестициите във физически и човешки капитал, както и в знания и инфраструктура.

4.5.3

Способността на европейските производители да се конкурират и да оцеляват на вътрешния пазар определя тяхната конкурентна сила на световните пазари. Докато вътрешният пазар за стоки е сравнително добре интегриран, пазарът на услуги остава, de jure или de facto, твърде разпокъсан. За да се насърчи растежа и заетостта и повиши конкурентоспособността, вътрешният пазар на услуги следва да бъде напълно оперативен, като същевременно се запази европейският социален модел. Премахването на данъчните пречки при осъществяване на трансгранични дейности и отстраняването на съществуващи препятствия за мобилността на работниците също ще доведат до по-голяма ефективност. На последно място, пълното интегриране на финансовите пазари ще повиши производството и заетостта, което ще позволи по-ефективното разпределение на капитала и създаването на по-благоприятни условия за финансиране на предприятията.

4.5.4

За МСП, по-конкретно в сектора на услугите, вътрешният пазар все още не е напълно изграден. Голямата административна тежест при осъществяване на трансгранични операции и неадаптираните европейски стандарти възпрепятстват малките предприятия да се възползват от един по-голям пазар.

4.5.5

Стандартите играят основна роля за достъпа до пазари. Настоящите процеси на стандартизация не отчитат в достатъчна степен особеностите на занаятите и МСП. Малките предприятия следва да участват по-активно в изготвянето на европейски и международни стандарти. Въпреки силната подкрепа на Комисията на структури като NORMAPME (17) са необходими допълнителни усилия за насърчаване на МСП, по-специално за производство на малки серии и по специална поръчка, за по-ниски разходи на стандартите, по-балансирано представителство в техническите комитети, опростяване на сертификационните системи.

4.5.6

Съществуват значителни възможности за допълнително усъвършенстване на практиките на обществените поръчки. Такива подобрения биха се отразили чрез увеличаването дела на обществените поръчки, предмет на обществена информация. Следва да се постави по-голямо ударение върху съществуващите за МСП възможности да участват в процедурите на обществените поръчки. ЕИСК подкрепя съставянето от страна на Комисията на Сборник с добри практики, отчетени в тази област от държавите-членки на ЕС, но също така от Съединените щати и Япония — практики, довели до разширяване на достъпа на МСП до обществените поръчки.

4.5.7

В Европа МСП са изправени пред 27 различни системи за данъчно облагане, които водят до непосилни разходи за постигане на съответствие и по този начин създават сериозни бариери за вътрешния пазар. Разходите за постигане на съответствие са много по-големи за малките, отколкото за големите предприятия (18). Очаква се опростяване особено в полза на МСП.

4.6   Човешки ресурси, развитие на компетенции и социален диалог

4.6.1

В контекста на една глобализирана и основана на знания икономика, предприятията следва непрекъснато да се адаптират към промените. Успешните предприемачи се нуждаят повече от всякога от солидна база от знания и висока квалификация, за да се изправят пред нарастващата конкуренция и да спечелят състезанието за иновации. Предвид развитието на технологиите, и предприемачите, и работниците следва непрекъснато да развиват нови компетентности, особено в областта на ИКТ, както и да усъвършенстват своите умения (19).

4.6.2

Още от началото на Лисабонската стратегия през 2000 г. бяха засилени образователните цели и стратегиите за учене през целия живот, но те все още следва да бъдат доусъвършенствани, както се отбелязва в доклада за оценка от 2006 г. „Рамка за действия за развитие на компетенции и квалификации през целия живот“, одобрен от Европейските социални партньори (Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Business Europe, Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), UEAPME — Европейски съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия) през 2002 г. В този контекст новата програма на Общността „Интегрирана програма за действие в областта на ученето през целия живот“, следва също изцяло да се включи към усилията, тъй като нейната основна задача е да допринесе за осъществяването на Лисабонските цели, а именно „развитието на Европейския съюз като съвременно общество на знания, с устойчиво икономическо развитие, повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“.

4.6.3

Както ЕИСК правилно подчерта (20), „образователните програми на Съюза са сред малкото директно насочени към гражданите действия на Общността. Поради това, новата програма следва да има за цел да насърчи демокрацията на участие и активното гражданство“, и „да насърчи заетостта и създаде разнообразен пазар на труда“. Тъй като тя също така интегрира основните европейски програми за мобилност, по-точно „Леонардо да Винчи“ за стажанти и млади хора, участващи в начална фаза на професионално обучение и млади работници, както и „ЕРАЗЪМ“ за студенти, те следва да бъдат по-лесно достъпни за индивидуалната мобилност. Ученето и работата в чужбина за известно време не само обогатява уменията и познанията на отделния човек, но и повишава разбирането за Европа и европейското гражданство. Освен това, то помага на хората да са проактивни и по-открити да поемат отговорност за пригодността им за заетост.

4.6.4

Освен това, ЕИСК подчерта „особеното значение на възможността да се предостави на МСП достъп до програмата“ и „предлага специален подход за МСП, който опростява съответните процедури, за да бъде тяхното участие в програмите и възможно, и ефективно“. В една икономика, основана на услуги, най-важният капитал на всяко предприятие е човешкият й капитал. За да могат предприятията, особено МСП, да прилагат стратегии за развитие на компетенциите, следва да се изготвят индивидуализирани инициативи за подкрепа, които да им помогнат да инвестират в непрекъснато обучение като например предложения за обучения, съобразени с техните нужди, финансова подкрепа, данъчни стимули.

4.6.5

Социалният диалог е важен инструмент за преодоляване на икономическите и социални предизвикателства. Едно от неговите основни постижения е подобряването на функционирането на пазара на труда и подготовката за бъдеща промяна. Освен това, социалният диалог допринася за създаването на климат на доверие в предприятията. Той може също да предложи отговори, в съответствие с нуждите на малките предприятия, като отчита спецификата и качеството на работната среда, работните отношения в малките предприятия, както и конкретната ситуация, в която занаятите и малките предприятия работят и се развиват.

4.7   Иновации

4.7.1

Лисабонският дневен ред постави за цел постигане на 3 % от БВП за НИРД, от които две трети следва да се формират от частния сектор, който към момента допринася едва с 56 %. За съжаление, следва да се отбележи, че Европа отделя много по-малък дял от своя БВП за НИРД, отколкото САЩ и Япония (1,93 % в сравнение с 2,59 % в САЩ и 3,15 % в Япония). Освен това, Китай е на път да достигне интензивността на изследователската дейност на ЕО до 2010 г.: Научни изследвания и развитие: през 2002 г., частният сектор е изразходвал 100 милиарда EUR повече за научни изследвания и развитие в САЩ, отколкото в Европа.

4.7.2

Бъдещият европейски технологичен институт (ЕТИ), чиято цел е да постигне възможно най-тясно интегриране на образованието, научните изследвания и иновациите на най-високо ниво, следва да признае изцяло и да отдаде заслуженото на потенциала на МСП. Следва да се затвърди сътрудничеството между университетите, изследователските центрове и предприятията, по-точно малките предприятия. Изследователите следва да се насърчават да поддържат контакти с предприятията. Не може да се подценява важността на насърчаването на трансфери на технологии чрез технологичните центрове и инкубатори. В новата Рамка за държавни помощи за научни изследвания, развитие и иновации (НИРИ) следва да се предвидят мерки за подкрепа на доставчиците на свързани с иновации услуги, на клъстерите и мрежите. Във всяка от 27-те държави-членки следва да се предоставят повече възможности на европейските научни работници. Трябва да се осигури по-добро популяризиране и разпространение на резултатите от научните изследвания, за да се подобри достъпът на бизнеса до тези резултати и да се засили тяхното въздействие.

4.7.3

Европа следва да въведе хармонизирана нормативна уредба в ЕС, която да подкрепя иновациите. Необходими са нови инициативи за създаване на патент на Европейската общност, за да се защитят иновациите и да се отговори на нуждите на европейските предприятия. Подобна система следва да предвиди намалени такси за МСП и подходяща структура за застраховане срещу искове, свързани с патенти.

4.7.4

Европейската комисия признава в последните си съобщения необходимостта от разширяване на определението за иновация, за да насочи вниманието си върху МСП и вземе предвид иновациите от нетехнически характер във всички икономически сектори. Този нов подход следва да се приложи понастоящем във всички области на действие, за да бъде от полза за малките предприятия.

4.7.5

От голямо значение е МСП да повишат квалификацията на техния човешки капитал и да въведат академични кадри в производството и иновациите. Седмата рамкова програма следва да осигури подкрепа на МСП за внедряването на съвременни научноизследователски и производствени технологии, а също и на други форми на иновации от значение за структурата на МСП.

4.7.6

Необходимите ресурси на ниво ЕС следва да дойдат от програмата ПКИ, Рамковата програма за научни изследвания, структурните фондове, образователните програми, като споменатите дотук са най-важните. Координирането на политиките, включително на ресурсите, ще бъде трудна и деликатна задача, особено поради факта, че наличните финансови средства са относително ограничени в сравнение с нуждите и търсенето. За да се гарантира, че финансовите средства от структурните фондове се използват за съфинансиране на програми за иновационни МСП, новосъздадени предприятия и прехвърляния на предприятия (напр. чрез Европейския инвестиционен фонд — JEREMIE), в държавите-членки трябва да се вземат подходящи мерки и тяхната ефективност и достъпност да се следи отблизо.

4.7.7

Въвеждането на нови съвременни производствени методи и машини, особено в МСП, ще изисква отпускането на кредити при облекчени условия. ЕИБ и ЕИФ следва да бъдат привлечени по-активно в работата на групите за секторно и междусекторно планиране.

4.7.8

МСП следва да бъдат насочвани към повече ИКТ приложения, които могат да намалят разходите им и да увеличат производителността и конкурентоспособността им.

4.8   Прехвърляне на предприятия (21)

4.8.1

Европейските проучвания показват, че около една трета от европейските предприемачи, предимно собственици на фамилни предприятия, ще се оттеглят през следващите 10 години. Очаква се, че това ще засегне около 690 000 предприятия, предлагащи 2,8 милиона работни места. Прехвърлянията следва да се популяризират като ценни алтернативи на създаването на нови предприятия.

4.8.2

За разлика от преди, все повече предприятия се прехвърлят на трети страни, извън семейството. Едновременно се наблюдава нарастващ интерес по-скоро към поемане на установено вече предприятие, отколкото към създаването на ново, започвайки от начало. Резултатите от изследването показаха, че 96 % от прехвърлянията на предприятия оцеляват през първите пет години в сравнение с 75 % от новосъздадените предприятия.

4.8.3

Ето защо първото предизвикателство е да се създаде платформа и да се улесни свързването на потенциалните продавачи с купувачите на предприятия. Този пазар следва да е прозрачен, за да се увеличат възможностите за контакти и да се осигури приемственост в дейността на съществуващите жизнеспособни предприятия. От съществено значение е наличието на висококачествени услуги, включващи свързване на купувачите и продавачите, консултации и конфиденциалност. В повечето европейски държави съществуват държавни или подкрепяни от държавата пазари за прехвърляне на предприятия (22). Подобни инициативи следва да се развият във всички държави-членки на ЕС.

4.9   Достъп до финансиране

4.9.1

МСП и най-вече новосъздадените предприятия, прехвърлянето на предприятия и иновационните предприятия следва да получат по-добър достъп до финансиране, за да реализират изцяло своя потенциал и да допринесат за икономическия растеж и по-голяма заетост в Европа. Моделите за споделяне на риска като схеми за взаимни гаранции и за публични гаранции, които доказаха своята голяма ефективност като инструменти, следва да бъдат допълнително насърчавани на равнище на ЕС и в държавите-членки.

4.9.2

Наличност на капитал на разумна цена за нови предприятия, МСП и бързоразвиващи се предприятия: това изисква поддържане на лихвените проценти и рисковите премии на разумни нива, както и рационализиране на схемите за държавни помощи.

4.9.3

Следва да се засилят и подпомогнат консултантските услуги, предоставяни от организации на МСП на малките и средни предприятия. Освен това е необходимо да се въведат финансови инструменти, адаптирани към нуждите и средствата на малките предприятия. ЕИСК приканва Комисията и ЕИБ/ЕИФ да финансират иновациите в малки предприятия чрез рисков капитал и схеми на гаранции.

4.9.4

Рисковите капиталисти и бизнес ангелите представляват за МСП важни методи за достъп до финансиране. Насърчаването на създаването на мрежи между рисковите инвеститори и бизнес ангелите от една страна, и (стартиращите) предприемачи от друга страна, представлява важна стъпка за преодоляване на недостига на собствен капитал на началния етап.

4.9.5

Системите за гаранции се оказват много ефективен и резултатен, предвид инвестираните средства, начин за подкрепа на малките предприятия. Caisse Mutuelle de Garantie de la Mécanique (CMGM) във Франция притежава повече от 45-годишен опит в тази област. Тя предлага банкови гаранции за почти целия размер на кредитите (инвестиционни кредити, прехвърляне на предприятия, банкови гаранции, кредити в брой), които се предоставят на предприятията. Предприятията стават акционери в капиталовия и гаранционен фонд на тази Caisse. Описаната система позволява намаляване на персоналните гаранции, които се изискват от предприемачите, получаване на по-големи кредити и предлага сигурност на предприемача по отношение на неговия банкер. Следва да се насърчи обменът на добри практики между държавите-членки на ЕС във връзка с достъпа до финансиране и гаранционни фондове, предназначени за МСП.

4.10   Интернационализация

4.10.1

ЕС следва да се възползва от възможностите, които му предлага отварянето на бързоразвиващите се пазари в Азия, като Китай и Индия. Същевременно ЕС следва да се справя с последвалото ново международно разделение на труда, особено след като Китай започна да специализира все повече в производството на стоки с висока добавена стойност, а Индия се развива като глобален център за прехвърляне предоставянето на услуги на външни доставчици. ЕИСК подчертава, че от съществено значение за подобряването на условията на достъп до пазарите за предприятия от ЕО, е приемането на общ подход по отношение на трети страни.

4.10.2

Въпреки че единният пазар съществува от над 14 години, много предприятия все още работят единствено в собствената си страна. Основните пречки са езиковите бариери, съществуващите законови и регулаторни различия, липсата на информация за други пазари. ЕИСК приветства създаването на подкрепящи услуги, достъпни за предприемачите, подобни на Паспорта за износ в Обединеното кралство (23). Следва също да се улесни достъпът на МСП до обществените поръчки.

4.10.3

Следва да се разработват подходящи системи за осигуряване на подкрепа, които да стимулират трансграничните дейности както в Европейския съюз, така и на други пазари.

4.10.4

ЕИСК подчертава, че следва да се отдели специално внимание на МСП в документите на Комисията относно търговската политика (Стратегия за достъп, Инструменти за защита, Глобална Европа).

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Решение на Съвета от 12 юли 2005 г. относно Насоки на политиките на заетост на държавите-членки (2005/600/EО), ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 21.

(2)  Изпълнение на Лисабонската стратегия. Обобщен доклад за Европейския съвет.

(3)  ОВ C 185, 8.8.2006 г. + CCMI/032.

(4)  Налични данни за 2003 г. Pocket book, публикувана от Евростат през 2006 г.

(5)  EESC многократно е настоявал паричната политика да допринесе също за постигането на целите за пълна заетост и растеж.

(6)  „Конкурентоспособност на бизнес услугите и техният принос за ефективността на европейските предприятия“ [COM(2003) 747 окончателен] 4 декември 2003 г.

(7)  Съобщение на Комисията — Изпълнение на Лисабонската програма на Общността. Политическа рамка за засилване на производството на ЕС — към по-интегриран подход към индустриална политика COM(2005) 474 окончателен, Съвременна индустриална политика.

(8)  ЕИСК публикува наскоро няколко становища относно Опростяване и по-добро законотворчество.

 

OВ C 24, 31.1.2006 г. По-добро законотворчество, проучвателно становище, представено от г-н Retureau по искане на председателството на Обединеното кралство.

 

OВ C 24, 31.1.2006 г. Как да подобрим прилагането и въвеждането на законодателството на ЕС, становище по собствена инициатива, докладчик г-н van Iersel.

 

OВ C 112, 30.4.2004 г. Становище относно актуализирането и опростяването на достиженията на правото на Общността (COM(2003) 71 окончателен), докладчик: г-н Retureau.

(9)  COM(2006) 689, 690 и 691 от 14 ноември 2006 г.

(10)  Програма за действие за намаляване на административния товар в Европейския съюз. COM(2007) 23 окончателен 24.1.2007 г.

(11)  Съобщение на Европейската комисия от 14 ноември 2006 г.

(12)  Под организация на МСП имаме предвид организации, представляващи МСП (Европейска дефиниция) в различни области на дейност: занаяти, индустрия, услуги, търговия, свободни професии. Тук се включват мултисекторни организации, както и организации от определен сектор.

(13)  OВ C 309, 12.12.2006 г., Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията: Изпълнение на Лисабонската програма на Общността. Насърчаване на предприемаческия дух чрез образование и учене COM(2006) 33 окончателен.

(14)  Ирландия е на 11-то място.

(15)  Унгария, Белгия, Швеция, Словения, Нидерландия, Дания, Италия и Финландия.

(16)  Проучвателно становище относно прегледа на единния пазар. OB C 93, 27.4.2007 г.

(17)  NORMAPME е Европейско бюро на занаятите, търговията и МСП за стандартизация —

www.normapme.com

(18)  Имат се предвид данъчните разходите за постигане на съответствие за презгранични дейности.

(19)  Дори традиционните професии като водопроводчици или дърводелци следва да имат предвид техниките за енергоспестяване.

(20)  OВ C 221, 8.9.2005 г.

(21)  Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж и работни места. Прехвърляне на предприятия — приемственост чрез ново начало COM(2006) 117 окончателен 14.3.2006 г.

(22)  Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Финландия и Белгия (която има отделни бази данни за всеки регион). Процентът на успеваемост за тези държави е около 25 %, т.е. едно от всеки четири предприятия, включени в базата данни, е намерило свой приемник.

(23)  За подробности относно единния пазар вж. Flash Barometer 180 — TNS Sofres/EOS Gallup Group Europe, Internal Market Opinions and Experiences of Businesses in EU-15, публикация от юни 2006 г.

За подробности по Паспорта за износ, програма на правителствената организацията UK Trade and Investment на за подпомагане на износителите от Обединеното кралство за преодоляване на слабостите в международната търговия, вж. Charter of Small Business, Selection of good practices 2006 г., стр. 9.


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Инвестиции в знания и иновации (Лисабонска стратегия)“

(2007/C 256/04)

На 14 септември 2006 г. Европейският икономически и социален комитет, съгласно член 31 от Правилника за дейността, реши да възложи на секция „Единен пазар, производство и потребление“ да изготви информационен доклад относно: „Инвестиции в знания и иновации“.

На пленарната сесия от 14-15 март 2007 г. бе решено информационният доклад да се преобразува в становище по собствена инициатива (член 29, параграф 2 от Правилника за дейността).

Специализираната секция „Вътрешен пазар, производство и потребление“, която бе натоварена да подготви работата на Комитета в тази област, прие своето становище на 3 май 2007 г. Докладчик: г-н WOLF.

Комитетът прие на 437-ата си пленарна сесия на 11-12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли) със 120 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ следното становище:

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Въведение

2.

Заключения и препоръки

3.

Общи бележки

4,

Обучение и повишаване на квалификацията

5.

Финансови въпроси и процедури

6.

Структурни аспекти и рамкови условия

7.

Човешкият фактор — учени, инженери и предприемачи

1.   Въведение

1.1

В рамките на темата „Обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост“ Европейският съвет, в заключенията на Председателството от 23-24 март 2006 г. (точка 12), приветства инициативата на Европейския икономически и социален комитет, чрез която трябва да се подсили на ниво Общност ангажираността с Лисабонската стратегия. Той насърчи Европейския икономически и социален комитет да продължи работата си и изиска от него да изготви до началото на 2008 г. обобщаващ доклад в подкрепа на партньорството за растеж и заетост.

1.2

Комитетът междувременно вече прие на 15 февруари 2007 г. Резолюция за прилагане на обновената Лисабонска стратегия, която да бъде представена на пролетната среща на върха на ЕС 2007 г.

1.3

В хода на изготвянето на изискания от Европейския съвет обобщаващ доклад ще бъдат изготвени четири информационни доклада на следните теми:

„Инвестиции в знания и иновации“

„Потенциал на предприятията — най-вече на МСП“

„Заетост за приоритетни категории от населението“ и

„Определяне на енергийна политика за Европа“.

Тези информационни доклади ще бъдат основните точки на обобщаващия доклад.

1.4

Последващият текст, който бе съставен съвместно с представители на икономическите и социални съвети на някои държави-членки, обхваща най-вече темата „Инвестиции в знания и иновации“.

2.   Заключения и препоръки:

2.1

Силата на Европа е в способностите на нейните граждани.

2.2

Свободното взаимодействие на занаятчийския изобретателски дух и предприемаческата инициатива с научните методи и системи, както и развитите от тях технологии и индустриални процеси, бе европейската рецепта за напредъка, довел до днешния жизнен стандарт, придружени от историческото обществено-политическо развитие към модерна държава с разделение на властите, демокрация и основни права на човека.

2.3

Разработването и интензивното използване на енергоемки промишлени процеси, на машини и транспортни средства допринесе значително за това — енергията освободи човека от бремето на тежкия физически труд, увеличи многократно неговата производителност, даде топлина и светлина и направи възможни немислимите преди мобилност и комуникации. Енергията се превърна в „храна“ и „гориво“ за съвременните икономики.

2.3.1

С оглед на изчерпаемите ресурси на фосилни горива, бързо нарастващото енергийно търсене, както и на очаквания ефект на потреблението на енергия върху промяната на климата, осигуряването на устойчиво и съобразено с климата енергийно снабдяване заема приоритетно място в политическия дневен ред. Важна предпоставка за решението на тази много трудна задача е една добре развита, широкообхватна и ефективна програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката.

2.4

Заедно с това обаче все още съществуват и много други проблеми и задачи, които могат да бъдат разрешени само чрез научноизследователска и развойна дейност и иновации. Те са свързани с борбата с физически и психически заболявания, улесняване на живота и възможност за участие в обществото на хора с увреждания, въздействието на демографската промяна, включително и геронтологията, опазване на околната среда и като цяло с гарантиране и по-нататъшно развитие на нашия начин на живот и на европейските ни ценности и социален модел. В крайна сметка научноизследователската и развойна дейност служи обаче на основната цел за създаване на повече и нови знания. Повече знания помагат не само за разрешаване на проблемите, а и разширяват нашия светоглед, обективират конфликтни ситуации и обогатяват нашата култура.

2.5

Освен това Европейската общност е изправена пред предизвикателството на едно засилващо се глобално съревнование за запазване на европейските работни места, равнище на доходите, както и на социалните стандарти и стандартите, свързани с околната среда. Това е валидно не само на фона на икономическата мощ на САЩ и Япония, но най-вече на все по-силните индустриални и изследователски постижения на държави като Китай, Индия и Бразилия и на значително по-ниските там заплати, както и на по-ниските социални и екологични стандарти.

2.6

Отговор на това може да се даде само с продължаваща и в бъдеще преднина в областта на изследванията, развитието на технологиите и непрекъснати нововъведения, поставени в обществена и културна среда на демокрация, върховенството на закона, политическа стабилност, свободна предприемаческа дейност, сигурност на планирането, воля за успех, признание на постиженията и социална сигурност.

2.7

Върховите научни и технически постижения и тяхното превръщане в интерес на предприемчивостта в конкурентоспособна икономическа сила са решаващи предпоставки, за да си осигурим бъдещето — особено що се отнася до енергийния проблем и проблема с климата, да запазим и подобрим сегашната си позиция в глобалната среда и да можем да изградим европейския социален модел, а не да му навредим.

2.8

Основната предпоставка за това е отворен към напредъка и иновациите обществен климат, в който това разбиране е напълно прието, за да може на всички нива на политиката да се създадат необходимите рамкови условия и да се вземат съответните насочващи решения, така че от страна на икономиката да бъде изградено достатъчно доверие и оптимизъм за необходимите в Европа инвестиции и да се създадат нови работни места. Това включва също така и изграждането на още по-ясно съзнание за основното значение на фундаменталните изследвания, тъй като те създават необходимата база за бъдещи иновации. Особено необходими са открит към нововъведения и поемане на рискове предприемачески дух, както и политическо лидерство, надеждност и чувство за реалност.

2.9

Особено сериозно трябва да бъде приемана от всички заинтересовани участници формулираната за осъществяване на Лисабонската стратегия цел от Барселона, за да не се допусне по-нататъшното отпадане на Европа от глобалната надпревара на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност. Тази цел гласи, че общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в Съюза трябва да бъдат повишени, така че през 2010 г. да достигнат почти 3 % от БВП. Две трети от необходимите за това инвестиции трябва да бъдат финансирани от частния сектор.

2.10

През декември 2006 г. Съветът прие 7-та рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (RP7) за периода 2007-2013 г., с бюджет от 50 милиарда EUR, значително увеличен спрямо предшестващата я програма. Това е още един забележителен успех на европейската политика, който бе подкрепен в значителна степен от Комитета. Въпреки това Общността все още осигурява само около 2 % (с други думи 1/50!) от всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, предвидени в целта от Барселона. Както бе многократно подчертано от Комитета, това не е достатъчно, за да се задейства напълно предвиденият мултиплициращ ефект и интеграционната сила, която финансирането от страна на Общността упражнява върху политиката на подпомагане на държавите-членки в областта на научноизследователската дейност и върху готовността за инвестиране от индустрията.

2.11

Затова Комитетът подкрепя по-раншната си препоръка, при предстоящото през 2008 г. преразглеждане на бюджета на ЕС като първа стъпка да се увеличи с една втора делът на финансиране от страна на Общността, т.е. на около 3 % от планираните в целта от Барселона цялостни инвестиции. Това се отнася особено и до бъдещия Европейски технологичен институт (ЕТИ) и спешната нужда от по-широка научноизследователска и развойна дейност за осигуряване на едно съобразено с климата снабдяване с енергия.

2.12

Едновременно с това обаче е необходимо да се поощрява готовността за инвестиране на индустрията в научноизследователска и развойна дейност, особено тази на малките и средни предприятия, чрез подходящи правни (а също и свързани с отговорността), административни, данъчни и финансови рамкови условия, както и те да се направят по-атрактивни и по-изгодни. Важна роля в това отношение играе също и законодателството на ЕС в областта на държавните помощи. То трябва да позволи на държавите-членки да поощряват по-ефективно и по-небюрократично от досега проектите за научноизследователска и развойна дейност на университетите, научноизследователските организации и на индустрията, както и да им помогне да създадат необходимите мрежи. По тази причина трябва внимателно да се наблюдава дали Рамката на Общността за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации действително подкрепя поставените цели.

2.13

Знанието се основава на два еднакво важни и зависими един от друг стълба: образование и научноизследователска дейност. Нови познания се придобиват чрез научноизследователска и развойна дейност. Съществуващите познания са основата. Те трябва да се утвърдят и предадат чрез образование, обучение и повишаване на квалификацията. Затова трябва да се провери дали методите и съдържанието служат на упоменатите цели. Освен това и двата стълба имат нужда от значително увеличени финансови инвестиции и подходящи рамкови условия.

2.14

Силата на Европа е в способностите на нейните граждани. Затова е приоритетно да се насърчават и да се развиват в по-голяма степен именно тези способности. В съответствие с това Комитетът призовава държавите-членки да засилят и подобрят своите образователни институции, както и да предоставят необходимите за това значителни инвестиции. Едно солидно образование сред широките слоеве от населението е също толкова важно, колкото и обучението на научния елит. В този смисъл е необходимо широко и достатъчно предлагане на солидни и подходящи образователни институции — от основни училища до университети. Само така ще се изгради поощряващо образованието и науката европейско общество.

2.15

Заедно с това Комитетът потвърждава своята препоръка да се развие, чрез едно по-интензивно транснационално сътрудничество в областта на знанието, иновациите и изследователската дейност, едно европейско пространство на знанието, което ще допълни Европейското изследователско пространство. Тук важна роля играят всички стимули и мерки за учене през целия живот — ученето през целия живот е ключът към обществото на знанието. Пречките пред единния пазар, които затрудняват прехода към европейско общество на знанието, трябва да бъдат премахнати, колкото се може по-бързо.

2.16

Това включва и едно още по-интензивно насърчаване на личната мобилност от страна на държавите-членки, както и засилване на съответните ефективни програми на ЕС (Erasmus, Marie Curie). Мобилността подпомага придобиването и трансфера на умения. Свободното движение на работници, изследователи и студенти в Европа трябва да се гарантира и да се възнагради чрез стимули; то трябва да върви заедно с приемливи доходи, условия на работа и подпомагане на семействата. За тази цел трябва да се подобри и достъпът до информация чрез обществените институции в цяла Европа.

2.17

Що се отнася до значението и поощряването на иновациите, Комитетът препраща не само към изложените по-долу изчерпателни препоръки, но най-вече към отличния доклад на Aho, който подкрепя. Това засяга особено правните и обществени рамкови условия за едно отворено към иновациите предприемачество и добре настроен към иновациите пазар. Освен това Комитетът препраща към своето по-подробно становище „Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации“.

2.18

Напредъкът и иновациите се основават на прилагането на нови познания в нови, по-добри процеси и продукти (включително и за постоянното подобряване на съществуващи иновации), на фирмени модели от нов тип и на подходящи методи на управление; тук следователно става дума за иновативен предприемачески дух и предприемачески инициативи. Напредъкът и иновациите обаче се основават и на нов тип услуги, на по-нататъшното развитие на здравните услуги и като цяло на по-добри решения на социалните въпроси в рамките на съществуващите икономически ограничения.

2.19

Иновациите означават създаване и реализиране на нови техники, методи, начини на организация, фирмени модели, модели на образование и др., на които преди не е било обръщано или не е било възможно да се обърне внимание. Поради тази причина е важно съответната нормативна уредба да предлага достатъчно свобода на действие и свобода за изява, за да се даде шанс за реализирането и на нови, необсъдени преди това идеи и да не се допуска предрешеното им пропадане поради това, че не попадат в рамките на една твърде подробна нормативна уредба. Прекалено многото ограничаващи разпоредби са спирачка за иновациите. По тази причина Комитетът подкрепя всички усилия за опростяване на нормативната уредба и нейната проверка, за да се установи дали тя съдържа излишни, твърде подробни и/или поставящи излишни ограничения разпоредби.

2.20

Иновация означава също да се приеме възможността за съществуване на известен риск от неуспех и риск от понасяне на щети; най-често ефективността, но и недостатъците или страничните ефекти на една нова идея или концепция стават видни едва при утвърждаването й в практиката и в съревнованието с конкурентни методи. Неуспехът е също натрупване на познания. Възможностите и рискът са двете страни на един и същ медал. По принцип очакваната полза от иновациите следва да доминира над възможните, свързани с тях рискове. Някои рискове за обществото се нуждаят от специална оценка. Във всеки случай би могло да се обмисли дали поне за малките и средни предприятия не трябва да се създаде рисков фонд — например към ЕИБ, който да покрива щети или загуби.

2.21

Комитетът вече многократно обърна внимание на това, че човешките способности („човешкият капитал“) са най-чувствителният и най-ценен ресурс за знания и иновации. Поради това достатъчният брой, оборудването и качеството на необходимите за това образователни институции са решаващи предпоставки, за да може да бъде задоволена нуждата от добри научни работници, инженери и преподаватели.

2.22

С осъществените от страна на обществото и едновременно с това от всеки отделен научен работник и инженер инвестиции за получаване на широки и трудно достъпни основни и специализирани познания, обществото — представлявано от политиците — поема отговорността за възможно най-доброто използване на тези инвестиции. Тази отговорност трябва да се изразява в грижата за осигуряване на подходящи професионални възможности и възможности за развитие на квалифицираните научни работници и инженери, на възможността за създаване на семейство, както и на съответна кариера с възможности за разклоняване на дейността в други области, без риска от професионален застой или попадане в професионална задънена улица! Безработицата, ниското заплащане или несъобразената с квалификацията работа (също и поради пренатоварване с административна работа и работа в научни комисии) на квалифицирани учени и инженери е прахосване на икономически инвестиции и е препятствие пред следващото поколение учени, в резултат на което те решават да изберат кариера далече от науката и технологиите или да напуснат Европа!

2.23

Това не противоречи на искането опитни експерти и изявени научни и технически работници да бъдат включени в значително по-голяма степен от сега в процеса на вземане на политически решения в областта на научните изследвания, предприемачеството и иновациите, както и в административна кореспонденция. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е една много насърчаваща първа стъпка в тази посока. За финансирането на научноизследователската дейност и иновациите от страна на Общността (включително и на Комисията!) и на държавите-членки обаче също трябва да се привлече и задържи достатъчен експертен опит. Администрирането само по себе си не е достатъчно.

2.24

Особен проблем представлява прилагането на научните изследвания и иновациите в индустриални продукти и процеси. Не напразно в целите от Лисабон се изисква 2/3 от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност да бъдат предоставени от индустрията. В особена степен обаче става дума и за това, да се издигне и затвърди в обществото професионалният имидж на предприемача с оглед на решаващото му значение за иновациите, икономическия напредък и общото благосъстояние. Поради това Комитетът, като мост към организираното гражданско общество, постави предприемачеството с човешко лице в центъра на своята бъдеща работна програма. Целите от Лисабон могат да се реализират само чрез едно свободно развиващо се отговорно, енергично и творческо предприемачество.

2.25

Много от по-нататъшните съображения и подробности са разгледани в следните по-подробни бележки, както и в становищата на Комитета относно „По пътя към европейско общество на знаниетоприносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия  (1)“, както и в „Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации  (2)“.

3.   Общи бележки

3.1

Развитие на науката и техниката. Европа е люлката на една непрекъснато развиваща се съвременна наука и изследователска дейност. Като се вземе предвид гръко-египетския културен кръг и взаимодействието му от време на време с индийско-арабския културен кръг, това се отнася за люлката на науката въобще (3). Науката и научните изследвания, въпреки временни колебания и прекъсвания поради войни, са били свързани в цяла Европа, независимо от националните граници. Тяхната методика и начин на мислене са били решаващи за създаването на нашето днешно европейско общество, на неговите ценности, начин на живот и жизнен стандарт; те са били отличителен белег на културното пространство в Европа (4). Рецептата за успех на произлезлите от това постижения бе свободното взаимодействие на занаятчийското и предприемаческо инициативно мислене с научните методи и системи, както и развитите от тях технологии и индустриални процеси.

3.2

Развитие на обществото. Решаващите обществено-политически развития в посока на модерната държава с разделение на властите, демокрация, основни човешки права и социални закони протекоха почти едновременно с научно-техническия прогрес.

3.3

Развитие на условията за живот. Като резултат от този общ процес, условията за живот на хората в участващите в това държави и региони, се промени и се подобри в степен непозната досега в историята на човечеството. През последните 135 години средната продължителност на живота на населението (5) се увеличи повече от два пъти (6). През последните 50 години селскостопанският добив, отнесен към площта, се увеличи почти трикратно. В успешните индустриални страни се говори повече за наднормено тегло, а не за недохранване, за заливане с информация, а не за липса на информация, за застаряване на населението, а не за детска смъртност. Способностите и постиженията на модерното мобилно индустриално общество, постигнати чрез научноизследователска дейност, развитие и иновации, обхващат всички области на човешкото развитие и качество на живот.

3.4

Използване на енергията. Съществен фактор за постигнатия напредък бе разработването и интензивното използване на енергоемки промишлени процеси, на машини и транспортни средства — енергията освободи човека от бремето на тежкия физически труд, увеличи многократно неговата производителност, даде топлина и светлина и направи възможни немислимите преди мобилност, комуникации и културно развитие; енергията се превърна в „храна“ и „гориво“ за съвременните икономики.

3.5

Проблеми, свързани с климата и снабдяване с енергия. Това забележително развитие обаче води до нови проблеми и предизвикателства. Глобалното затопляне, неговите възможни последици, както и стратегията за неговото ограничаване, са предмет на политически решения с дългосрочен ефект (7) и на многобройни изследвания (8), някои от които представят спорни заключения. В публикувания в края на октомври 2006 г. доклад Stern (9)The Economics of Climate Change“, бе установено, че само за ограничаване на повлияното от емисии на газове затопляне са необходими средства от порядъка на около 1 % от БВП, които обхващат и други, необходими за това мерки за научноизследователска и развойна дейност. Но дори и ако се изключи проблемът с промяната на климата, въпросът за едно устойчиво снабдяване на Европа (а и на света!) с енергия, е едно от основните политически предизвикателства, за чието посрещане играят решаваща роля научноизследователската и развойна дейност (10).

3.6

По-нататъшни проблеми и предизвикателства  (11). Промяната на климата и снабдяването с енергия обаче не са единственият кръг проблеми. Борбата с физически и психически заболявания, улесняването на живота на хора с увреждания или хора, неравнопоставени по друг начин, с цел да се подобри тяхното професионално развитие и участие в обществото на знанието, въздействието на демографската промяна, включително и геронтологията, по-доброто разбиране на сложни икономически, социални и културни взаимодействия и механизми, опазване на околната среда и като цяло гарантирането и по-нататъшното развитие на нашия начин на живот и на европейските ни ценности и социален модел, са също примери за научноизследователски теми, по които Комитетът даде подробни препоръки в предходни становища като това относно 7-мата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (12) и нейните „специфични програми“ (13).

3.7

Глобална конкуренция. Освен това Европейската общност е изправена пред предизвикателството на едно засилващо се глобално съревнование за запазване на европейските работни места, равнище на доходите, както и на социалните стандарти и стандартите, свързани с околната среда. Това е валидно не само на фона на икономическата мощ на САЩ и Япония, но най-вече на значителните и все по-силни индустриални и изследователски постижения на държави като Китай (до 2050 г. Китай ще е изместил САЩ като водещата световна сила в областта на технологиите! (14)), Индия и Бразилия и на значително по-ниските там заплати, както и на по-ниските социални и екологични стандарти. Точно на този фон на глобална конкуренция, както и на свързаната с това глобална надпревара на растящи инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност, включително на глобална борба за най-добрите учени и инженери, Европейският съюз трябва да оптимизира своята политика. При това става дума основно за глобалната конкуренция, а не за вътрешно европейската!

3.8

Преднина в научните изследвания, развитието и иновациите. Конкурентоспособната позиция на Европа може да бъде запазена само чрез съществуваща и за в бъдеще преднина в научните изследвания, развитието на технологиите и непрекъснати иновации, поставени в обществена и културна среда на демокрация, върховенството на закона, политическа стабилност и надеждност, свободна предприемаческа дейност, сигурност на планирането, воля за успех и признание на постиженията. Европейското изследователско пространство трябва да бъде засилено и разширено. Това разбиране междувременно е всеобщо признато в политически изявления относно целите, но при фактическите действия и определянето на реални приоритети (напр. бюджет за изследователска дейност) и в съответната регулаторна рамка (колективни трудови договори (15), данъчно законодателство (16)) съществуват все още значителни и неприятни празноти, както на ниво Общност, така и на ниво държави-членки. Този драматичен факт не трябва да се подценява, дори ако за щастие в някои държави-членки се наблюдава тенденция към подобрение (17).

3.9

Върхови научни и технически постижения. Върховите научни и технически постижения и тяхното превръщане в интерес на предприемчивостта в конкурентоспособна икономическа сила, са решаващи предпоставки за да си осигурим бъдещето — особено що се отнася до енергийния проблем и проблема с климата, да запазим и подобрим сегашната си позиция в глобалната среда и да можем да изградим Европейския социален модел, а не да му навредим. В крайна сметка научноизследователската и развойна дейност служи обаче на основната цел за създаване на повече и нови знания. Повече знания помагат не само за разрешаване на проблемите, а и разширяват нашия светоглед, обективират конфликтни ситуации и обогатяват нашата култура.

3.10

Съживяване на традицията. Европа сега трябва да осъзнае традициите си като водещо изследователско пространство и пространство на иновации и да ги съживи. Силата на Европа е в способностите на нейните граждани. Затова е приоритетно да се насърчават и да се развият в още по-голяма степен отпреди именно тези способности. Поради това е необходимо и да се инвестира значително повече в научноизследователска и развойна дейност, да се увеличи нейната ефикасност, да се засили готовността и способността за иновации на индустрията, търговията и администрацията, както и да се отстранят пречките.

3.11

Увеличаване на инвестициите. Това означава още повече инвестиции от страна на Съюза и държавите-членки в научноизследователска и развойна дейност, в съответното образование на гражданите, както и в обучението на необходимите учени и инженери (и от двата пола!). Едновременно с това обаче е необходимо да се поощрява готовността за инвестиране на индустрията в научноизследователска и развойна дейност, особено тази на малките и средни предприятия, чрез подходящи правни (а също и свързани с отговорността), административни, данъчни (18) и финансови рамкови условия, както и те да се направят по-атрактивни и по-изгодни.

3.12

Положително настроен към напредъка обществен климат. Най-важната предпоставка за това е отвореният към напредъка, иновациите и предприемачеството обществен климат, в който това виждане е напълно осъзнато от обществото, в който това разбиране е напълно прието, за да може на всички нива на политиката да се създадат необходимите рамкови условия и да се вземат съответните насочващи решения, а и по този начин да се създадат работни места и от страна на икономиката да бъде изградено достатъчно доверие и оптимизъм за необходимите инвестиции. Това включва и създаването на по-голямо доверие у гражданите към постиженията и значението на науката и техниката и към първите новаторски начинания на предприемачите. Това включва също така и изграждането на още по-ясно съзнание за основното значение на фундаменталните изследвания (19), тъй като те създават необходимата база за бъдещи знания и иновации.

3.13

Признаване на постиженията. Решаващата роля на тези постижения за сегашния ни начин на живот, предпоставките за възникването им, както и свързаните с тях научно-технически и културни постижения, трябва да бъде осъзната от обществото, да бъде преподавана в училищата и да бъде оценена по своето жизнено значение.

3.14

По-нататъшни предпоставки. Във всеки случай напредъкът и непрекъснатите иновации се основават не само на науката и техниката, но и на мотивацията, уменията и готовността за участие на всички заинтересовани страни, както и на икономическите модели от нов тип, на правилните методи на управление и на благоприятните за това правни рамки.

3.15

Приемане възможността за риск. За да се разработят нови подходи към научните изследвания, иновационни технологии, производствени процеси или фирмени модели, е необходимо да се приеме възможността за съществуване на известен риск от неуспех или дори риск от понасяне на щети. Най-често ефективността, но и недостатъците или страничните ефекти на един нов подход стават видни едва при утвърждаването му в практиката и в съревнованието с конкурентни методи. Неуспехът е също натрупване на познания. Възможностите и рискът са двете страни на медала. По принцип очакваната полза от иновациите следва да доминира над възможните, свързани с тях рискове. Някои рискове за обществото се нуждаят от специална оценка. Заедно с това би могло да се обмисли дали поне за малките и средни предприятия да не се създаде рисков фонд, например към ЕИБ, които да улесни предприятията да покрият щети или загуби.

4.   Образование, обучение и повишаване на квалификацията

4.1

База на познанията. Знанието се основава на два еднакво важни и зависими един от друг стълба: образование и научноизследователска дейност. Нови познания се придобиват чрез научноизследователска и развойна дейност. За тази цел съществуващите знания са нужни като основа — те трябва да се утвърдят и предадат чрез образование, обучение и повишаване на квалификацията. Тук са важни следните цели:

4.1.1

Основни познания. От една страна е необходимо солидните познания за науката, техниката и икономиката, тяхното функциониране и съществени основни принципи, да бъдат заложени в образователната програма на всички граждани. Само по този начин например те ще могат да направят преценка на често сложните взаимовръзки, чието познаване е също нужно, за да си съставят компетентно политическо мнение. В съответствие с това учебният план и броят на учебните часове във всички нива на училищното образование трябва да бъдат насочени към това, децата и младежите да бъдат постепенно въведени чрез нагледни примери и ясни и стимулиращи обяснения и учебни материали в научния, технически и икономически начин на мислене, както и в съвкупността от съществуващи знания (20) и у тях да се развие съзнание за решаващото значение на научната работа, на развитието на технологиите, с оглед на иновативни начини на икономическо и социално поведение, както и като цяло за значението на обществото на знанието за тяхното бъдеще и шансове в живота. Затова на тази част от учебните планове трябва да се отдели значително по-голямо място. Комитетът приветства и подкрепя препоръките на посветения на този въпрос доклад на Rocard (21).

4.1.2

Стимули за избор на професия. От друга страна децата с такива дарби трябва да бъдат вдъхновени за съответстващия избор на професия и за едно известно с трудността си следване във висше учебно заведение и да бъдат подготвени за него със солидни фундаментални знания. Учебните планове на училищата, и особено на гимназиите, трябва и в тази област да съдържат достатъчно и особено пълноценни възможности за обучение.

4.1.3

Нужда от наваксване във всички посоки. Съществува ясно изразена нужда от наваксване в учебната програма в областта на естествените науки и технологиите, без естествено да се изключва нуждата от насърчаване на всички таланти, т.е. също и тези в областта на социалните науки, икономиката, хуманитарните науки и изкуствата. Едно задълбочено образование на широките слоеве от населението, за което са нужни и ангажираност, и дисциплина от страна на учениците, е също от значение, както и образованието на академичния елит. Качествените образователни институции — от основни училища до университети — са основна предпоставка за възникването на едно положително настроено като цяло, към образованието и науката общество.

4.1.4

Европейско пространство на знанието. Заедно с това Комитетът потвърждава своята препоръка да се развие, чрез едно по-интензивно транснационално сътрудничество в областта на знанието, иновациите и изследователската дейност, едно европейско пространство на знанието, което ще допълни Европейското изследователско пространство. Пречките пред единния пазар, които затрудняват прехода към европейско общество на знанието, трябва да бъдат премахнати колкото може по-бързо. Комитетът препраща също така и към своето становище „По пътя към европейско общество на знаниетоприносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия (22).

4.1.5

Учене през целия живот и мобилност. Тук важна роля играят всички стимули и мерки за учене през целия живот — ученето през целия живот е ключът към обществото на знанието. Това включва и едно още по-интензивно насърчаване на личната мобилност от страна на държавите-членки, както и засилване на съответните ефективни програми на ЕС (Erasmus, Marie Curie). Мобилността свързва Европа и служи за придобиването и трансфера на умения. Свободното движение на работници, изследователи и студенти трябва да се гарантира и да върви заедно с приемливи доходи, условия на работа и подпомагане на семействата. За тази цел трябва да се подобри и достъпът до информация чрез обществените институции във всички държави-членки.

4.2

Стандарти на специализираното образование. Това включва също така и да се гарантира в университетите и висшите технически институти специализирано образование, отговарящо най-малко на най-добрите международни стандарти — най-важният капитал за научните изследвания и иновациите са висококвалифицирани и мотивирани учени и инженери от двата пола, които придобиват и изграждат техните професионални умения чрез учене през целия живот по време на цялата си професионална кариера и между които съществува достатъчен брой хора със способности да играят водеща роля и да бъдат пионери в най-трудните области.

4.3

Възможности за всички. Напредъкът и успехът в бъдеще ще бъдат повече от всякога резултат от структурирана работа в екип, при която е необходимо да се дадат възможно най-добрите шансове за развитие и собствена инициатива на всички участници съобразно техния талант, способности и творчески възможности. Също толкова важни са и висококачествените образователни институции за целия спектър от експерти и специалисти, който днес и за в бъдеще е необходим за обширната гама от задачи в областта на технологиите, науката и икономиката.

4.4

Изграждане на мрежи. Едно още по-силно свързване на стълбовете на образованието, научните изследвания и прилагане в индустрията, е необходимо особено в областта на обучението и повишаването на квалификацията, като съществува ясна връзка с темата за ученето през целия живот и мобилността (вж. т. 4.1.5). Нужно е също така и по-силно трансгранично свързване между университетите и висшите технически институти. С оглед на това Комитетът приветства плановете за създаване на Европейския технологичен институт (23) (ЕТИ), който трябва да допринесе за по-нататъшното развитие на капацитета за иновации на Съюза и на държавите-членки, като свърже на най-високо ниво дейностите по образование, научни изследвания и иновации. Това се отнася обаче и до надхвърлящата образованието и обучението обща „предконкурентна“ научноизследователска и развойна дейност (24) на индустриалните предприятия, като например съвместното разработване на подобрени технологии за производство на двигатели в автомобилната индустрия.

5.   Финансови въпроси и процедури.

5.1

Инвестирането е задача на всички заинтересовани страни. Европейският съюз, държавите-членки и частният сектор трябва да положат възможно най-големи усилия, т.е. значително повече отколкото досега, за да осигурят необходимите за образование, научноизследователска и развойна дейност инвестиции.

5.2

Целта от Барселона. Формулираната за осъществяване на Лисабонската стратегия цел от Барселона трябва да бъде приемана много сериозно и да се преследва с всички сили от всички заинтересовани участници, за да не изостане Европа на последно място в глобалната надпревара на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност. Тази цел гласи, че общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в Съюза трябва да бъдат повишени, така че през 2010 г. да достигнат почти 3 % от БВП. Две трети от необходимите за това инвестиции трябва да бъдат финансирани от частния сектор.

5.3

Мултипликационен ефект на 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. През декември 2006 г. Съветът прие 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (RP7) за периода 2007-2013 г., с бюджет от 50 милиарда EUR, значително увеличен спрямо предшестващата я програма. Това е още един забележителен успех на европейската политика, който бе подкрепен в значителна степен от Комитета. Въпреки това Общността все още осигурява само около 2 % (с други думи 1/50!) от всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, предвидени в целта от Барселона. Както много пъти е подчертавано от Комитета, това не е достатъчно, за да се задейства напълно предвиденият мултиплициращ ефект и интеграционната сила, която финансирането от страна на Общността упражнява върху политиката на подпомагане на държавите-членки в областта на научноизследователската дейност и върху готовността за инвестиране от индустрията и да се насърчи значителното увеличаване на инвестициите, необходимо за постигането на целта от Барселона.

5.4

Повторна препоръка. По тази причина Комитетът потвърждава, особено с оглед на планираното създаване на Европейския технологичен институт (ЕТИ), както и на спешната необходимост от повече работа в областта на научноизследователската и развойна дейност относно съобразено с климата устойчиво снабдяване с енергия, своята препоръка (25) да се увеличи като първа стъпка с една втора делът на финансирането от страна на Съюза при предстоящото преразглеждане на бюджета на ЕС през 2008 г., т.е. на около 3 % от всички инвестиции, предвидени в целта от Барселона. От страна на ЕС това би било особено ефективна мярка, за да се постигнат по-бързо, отколкото се очаква понастоящем, все по-важните цели от Лисабон и Барселона, както и да бъдат решени по-ефективно и по-бързо горепосочените проблеми.

5.4.1

Надпревара с Китай. Усилията на Китай в областта на научните изследвания се увеличават бързо и Европа трябва да положи всички усилия, за да не отстъпи мястото си на пазара за важни в световен мащаб и необходими технологии на международната конкуренция. В политически план обаче не е приемливо да бъдат привлечени нужните за това инвестиции от частния сектор, ако Европейският съюз и държавите-членки все още не са дори предоставили собствения си дял от финансирането на целта от Барселона, която сами са формулирали.

5.4.2

Първоначално финансиране от страните членки. Държавите-членки следва да се погрижат техните университети и научноизследователски институции да разполагат поне с достатъчно първоначално финансиране, за да могат да се възползват от възможността да получат съфинансиране в очаквания размер чрез 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

5.5

Рамки на ЕС в областта на държавните помощи. Трябва да се създаде такава рамка на законодателството на ЕС в областта на държавните помощи, която да насърчи държавите-членки и да им предостави необходимото свободно поле за действие да поощряват в по-голяма степен по-ефективно и по-небюрократично от досега проектите за научноизследователска и развойна дейност на университетите, научноизследователските организации и на индустрията, както и да им помогне да създадат необходимите мрежи. По тази причина трябва внимателно да се наблюдава дали Рамката на Общността за държавни помощи за научноизследователска и развойна дейност (26) и иновации действително подкрепя поставените цели.

5.6

Бюджетни правила на държавите-членки. Бюджетните правила на отделните държави-членки следва при финансиране на мерките за научноизследователска и развойна дейност да позволяват по-гъвкаво и адаптирано към съответния проект привличане на средства, например чрез възможност за прехвърляне на отпуснати средства за следващата календарна или бюджетна година.

5.7

Изграждане на научна инфраструктура. Освен това Комитетът многократно (27) препоръча, значително по-голяма част от средствата на структурните фондове на Съюза да бъдат използвани за изграждането на научна инфраструктура. Тук от голяма полза би могло да бъде и финансирането от страна на Европейската инвестиционна банка.

5.8

Потенциал на малките и средни предприятия. Тук е важно още повече да се подсили потенциалът на малките и средни предприятия и особено на стартиращите предприятия за иновации, както и като цяло да се създадат по-големи стимули за повече инвестиции от страна на индустрията в тази област. Комитетът препраща към своите препоръки (28) относно многогодишната програмата на EС за предприятия и предприемаческа инициатива, особено за малките и средни предприятия и към особено важното в тази връзка подпомагане в областта на основаваната на знания икономика. От факта, че в ЕС 98 % от всички фирми са малки и средни предприятия, става особено ясно какво е значението на засилването на способността за иновации на тази категория предприятия (поради това Комитетът приветства заделянето в FP7 на 1.3 милиарда EUR за научноизследователска и развойна дейност от и за малките и средни предприятия). Разпоредбите, които понастоящем затрудняват МСП, следва да бъдат преразгледани и доколкото е възможно да се намали бюрокрацията. Заедно с това администрацията би могла чрез „бизнес ангели“ да оказва помощ при достъпа до възможности за финансиране. В тази област Европа може да се вдъхнови също и от политиката на финансиране на други страни.

6.   Структурни аспекти и рамкови условия

6.1

Препратка към други и предходни доклади. За тази цел Комитетът препраща първо към двете неотдавна публикувани Съобщения (29) на Комисията на тема иновации, както и към отличния доклад на Aho (30). Освен това препраща към своето становище (31)Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации“, което в своите формулировки показва многобройни съвпадения с настоящия текст, но едновременно с това е много по-изчерпателно по някои от разгледаните тук въпроси.

6.2

Иновациите са нещо повече. Като потвърждава и допълва горепосочените доклади, Комитетът повтаря, че напредъкът и иновациите се основават не само на науката и техниката, но и на прилагането на тези знания в нови, по-добри процеси и продукти, на фирмени модели от нов тип и на подходящи методи на управление, т.е. тук става дума за иновативен предприемачески дух и предприемачески инициативи. Напредъкът и иновациите се основават също на услуги от нов тип, на по-нататъшното развитие на здравеопазването и въобще на по-доброто разрешаване на социални въпроси — пример за това е разгледаната от Комитета концепция за гъвкавост и сигурност („Flexicurity“) (32).

6.3

Иновациитестъпка в неизвестността. Иновациите означават създаване и реализиране на нови техники, методи, начини на организация, фирмени модели, модели на образование и др., на които преди не е било обръщано внимание. По тази причина тяхната ефективност обикновено може да се докаже едва по-късно чрез успеха им в реална конкуренция.

6.4

Гъвкави регулаторни рамки. От друга страна нормативната уредба се изготвя на базата на съществуващото ниво на знания. Поради тази причина е важно нормативната уредба да предлага достатъчно свобода на действие и свобода за изява, т.е. достатъчно плурализъм и разнообразие, за да се даде шанс за реализирането и на нови, необсъдени преди това идеи и да не се допуска предрешеното им пропадане или бавен провал поради това, че не попадат в рамките на съществуващата нормативна уредба. Във всяка нормативната уредба трябва да се внимава всички основни въпроси да бъдат обхванати и разгледани, но да се избягва всяка твърде подробна разпоредба. Всяко свръхрегулиране, прекалено многото ограничаващи разпоредби, дори и да са издадени с най-добри намерения, са спирачка и пречка за иновациите. По тази причина Комитетът подкрепя всички усилия за опростяване на нормативната уредба и нейната проверка, за да се установи дали тя съдържа излишни, твърде подробни и/или поставящи излишни ограничения разпоредби. Това служи също така и за освобождаване (вж. по-долу) на експертите от ненужна бюрокрация. Също така грешките на отделни хора не трябва да водят до свръхрегулиране за всички.

6.5

Свобода на научноизследователската дейност. За иновациите е необходима достатъчна предприемаческа свобода на действие. Свободата на научноизследователската дейност — дори свободата от несъответстващи, ограничаващи (33) или дори идеологически изисквания — е основна предпоставка за творческа наука и нови открития, въпреки границите, поставени от законовите разпоредби, отнасящи се до етични проблеми и подходящото използване на отпуснатите средства.

6.6

Потвърждаване на документ CESE 1566/2006. Относно други важни съображения се прави препратка към упоменатото в точка 5.1 становище (34) и се изразява настойчива подкрепа за формулировките в него. В точки 4.7 до 4.11 се дават препоръки за следните теми, свързани със становището: „От познания за природата към иновативен продукт, иновативни процеси и иновативни услуги. Мобилност между академичните среди и индустрията. Обществено достъпни информационни системи. „Клъстери“. „Новосъздадени предприятия за иновации“. Фундаментални изследвания. Иновативният продукт. Обществени поръчки. Интелектуалната собственост и необходимия патент на ЕС. Предварителен срок за публикуване. Езиковият проблем. Особена ситуация на новите държави-членки.“

6.6.1

Защита на интелектуалната собственост: Тук се подчертава още веднъж особеното значение на достатъчната защита на интелектуалната собственост (35): инвестициите на предприятията в научни изследвания, развитие и иновации трябва да бъдат рентабилни и финансовите, както и правните/административни разходи за придобиване и запазване на правата върху интелектуалната собственост, в сравнение с международната конкуренция, не трябва да представляват бреме за икономическата сила на Европа. Това показва също и спешната необходимост от патент на ЕС (с включен гратисен период).

7.   Човешкият фактор

7.1

Най-ценният ресурс. Най-напред Комитетът препраща към своето посветено специално на тези теми становище (36), чиито формулировки още веднъж потвърждава и подчертава. Както бе вече посочено в него от Комитета, човешкият капитал е най-чувствителният и най-ценен ресурс за знания и иновации. Следователно най-важната задача е да бъдат мотивирани талантливи млади хора да поемат пътя на научното или техническо образование и да им се предложи най-доброто образование в тази област.

7.2

Качество на образователните институции (вж. глава 4). Оттам броят, оборудването и качеството на необходимите за това образователни институции са решаващи предпоставки, за да може да бъде задоволена нуждата от добри научни работници, инженери и предприемачи. Необходимо е да се създадат и съответно запазят достатъчен брой университети, и то най-вече технически университети, които са добре оборудвани, привлекателни и качествени и разполагат с отлични преподаватели, в тясна връзка между научноизследователската и преподавателската дейност (37). Те трябва да могат да издържат на конкуренцията с най-добрите университети в САЩ или други държави извън Европа, а и да са достатъчно привлекателни за най-добрите студенти извън Европа.

7.3

Отговорност на обществото. С осъществените от страна на обществото и едновременно с това, от всеки отделен научен работник, инвестиции за получаване на широки и трудно достъпни основни и специализирани познания, обществото — представлявано от политиците — поема отговорността за възможно най-доброто използване на тези инвестиции. Тази отговорност трябва да се изразява в грижата за осигуряване на подходящи професионални възможности и възможности за развитие, както и за кариера на квалифицираните научни работници с атрактивни възможности за разклоняване на дейността в други области, без риска от професионален застой или попадане в професионална задънена улица! Безработицата, ниското заплащане или несъобразената с квалификацията работа на квалифицирани учени и инженери е прахосване на икономически инвестиции е препятствие пред следващото поколение учени, в резултат на което те решават да изберат кариера далече от науката и технологиите или да напуснат Европа! Прекалената бюрокрация (вж. т. 7.7.) също представлява несъобразена с квалификацията работа.

7.4

Разгръщане на талантите. На човека — т.е. и на всички работници във фирми, университети и научноизследователски институти — трябва да се дадат най-добрите възможности за разгръщане на неговия талант и собствена инициатива, съобразно неговия талант, способности и творчески възможности, както и да се осигури социална среда, която да му позволява да създаде семейство, както и да служи на неговите творчески сили и да ги стимулира. Това означава обаче и младите хора, които се възползват от това обучение и подпомагане, да положат от своя страна всички усилия, за да приложат със съзнание за дълг и ангажираност колкото може по-добре своя талант и придобити способности. Това са много важни въпроси на социалната политика, семейната политика, на стопанското управление и като цяло на културата на управление. Междувременно бе установено и значението на целесъобразния баланс между работата и личния живот за творческата нагласа и производителността (38).

7.5

Идентифициране и оценка на учените, постигнали върхови постижения  (39) Изключителните способности и постижения не могат да бъдат обхванати от формални схеми за оценка, при които съществува и възможността за злоупотреба. Проблем представлява поведението на някои научни автори, които предпочитат да се цитират взаимно, като образуват по този начин „картел на цитата“ и си осигуряват преимущества при оценка, основана на количествени показатели. Нито броят публикации, нито този на цитатите и патентите или други подобни цифри, са достатъчен критерий; по-важни са качеството, стойността на резултатите и значението. Освен това понякога именно особено съществените научни открития или изобретения са станали известни, признати и са били използвани или цитирани едва с известно забавяне във времето. По тази причина за оценка на личността и постиженията с всичките им аспекти е необходим опитът и личната преценка (без да се пренебрегва рискът от грешна преценка) на представителите на съответната научна област, в която са били или се очаква да бъдат постигнати постиженията.

7.6

Участие в процеси на вземане на решения. Заедно с това е важно опитни експерти и изявени научни и технически работници да бъдат включвани в значително по-голяма степен от сега в процеса на вземане на политически решения в областта на научните изследвания, предприемачеството и иновациите, както и в административна кореспонденция. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е една много насърчаваща първа стъпка, която бе категорично подкрепена от Комитета (40). За финансирането на научноизследователската дейност и иновациите от страна на Общността (включително и на Комисията!) и на държавите-членки обаче също трябва да се привлече и задържи достатъчен експертен опит. При това трябва да бъдат включени особено и успешни млади инженери и научни работници. Насърчаването на научноизследователската дейност и иновациите трябва да надхвърля административната дейност.

7.7

Разтоварване от прекалено много външни задачи. Научните изследвания, разработки и изобретения, но и обработката и трансферът на знания са задачи, изискващи много време за мислене и работа в лаборатория, която изисква и фази на ненарушавана концентрация. От 2000 г. насам Комитетът няколко пъти посочи (41), че увеличаващото се участие в научни комитети, в дейности по подаване на молби за проекти и извършване на оценка, писане на доклади, т.е. като цяло бюрокрация, междувременно заема по-голямата част от времето на много експерти, откъсва ги от работата им и по този начин вреди именно на иновациите и постиженията и на най-изтъкнатите специалисти. Това погрешно развитие междувременно все повече се критикува и в медиите (42). Комитетът приветства обявеното намерение на Комисията да се занимае с тази тема и заедно с държавите-членки да търси възможности за разтоварване от други задачи. При това искането за участие на експертите в политически решения в областта на научните изследвания не противоречи на необходимото разтоварване от административни задачи. То може дори да е полезно за тази цел. Следва да бъде конкретна цел обединяването на многобройните процедури за подаване на молби, изготвяне на доклади и мониторинг за различните финансиращи организации, партниращи институции, мрежи, както и контролни органи и експертни съвети. Освен това по този начин значително се засилва прозрачността.

7.8

„Изтичане на мозъци“ и мобилност. Професията на инженера и учения изисква по много причини (вж. също 4.1.5) мобилност и гъвкавост. Те обаче не бива да бъдат за сметка на личния и семейния живот или социалната сигурност (43). Освен това, тя не трябва да води до емиграцията на най-добрите кадри от Европа. Следователно условията за работа в Европа трябва да бъдат особено привлекателни, за да се попречи на това и като цяло да водят най-малко до цялостен баланс на глобалната мобилност на висококвалифицираните учени. От страна на държавите-членки обаче съществува загрижеността, че в рамките на ЕС би могло да възникне едностранно „изтичане на мозъци“. Както многократно препоръча Комитетът (вж. също и т. 5.7.), по тази причина една значително по-голяма част от средствата на структуралните фондове на ЕС трябва да се използва за изграждане на научна инфраструктура, за да се създадат във всички държави-членки привлекателни центрове за научни изследвания, които да привлекат учени, които желаят да се върнат в своите страни и едновременно с това да бъдат партньори в рамките на мрежи.

7.9

Професионален имидж на предприемача. Особен проблем представлява прилагането на научните изследвания и иновациите в индустриални продукти и процеси. Не напразно в целите от Лисабон се изисква 2/3 от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност да бъдат предоставени от индустрията. В особена степен обаче става дума и за това да се издигне и затвърди в обществото професионалният имидж на предприемача с оглед на решаващото му значение за иновациите, икономическия напредък и общото благосъстояние. Поради това Комитетът като мост към организираното гражданско общество постави предприемачеството с човешко лице в центъра на своята бъдеща работна програма. Целите от Лисабон могат да се реализират само чрез едно отговорно и енергично предприемачество.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 65, 17.3.2006 г.

(2)  ОВ C 325, 30.12.2006 г.

(3)  Може бе също и с китайския културен кръг.

(4)  Тези процеси са представени много подробно и диференцирано в становището по собствена инициатива на Комитета „Науката, обществото и гражданите на Европа“ (ОВ C 221, 7.8.2001 г.).

(5)  В Германия.

(6)  Особено чрез намаляване на детската смъртност.

(7)  Европейски Съвет 23-24 март 2007 г. — заключение на Председателството (устойчива енергия).

(8)  

Напр.

1)

WMO/UNEP Intergovernmental Panel on Climate Change — „Climate Change 2007: The Physical Science Basis — Summary for Policy Makers“ или

2)

Open letter by 61 Scientists to the Canadian Prime Minister

(http://www.lavoisier.com.au/papers/articles/canadianPMletter06.html)

(9)  http://www.hm-treasury.gov.uk/independent_reviews/stern_review_economics_climate_change/sternreview_index.cfm.

(10)  OB C 241, 7.10.2002 г.„Нуждата от научни изследвания с оглед на сигурно и устойчиво снабдяване с енергия“. Вж. и по-скоророшната публикация ISBN 92-79-02688-7 „Transition to a sustainable energy system for Europe — The R&D perspective“, както и „nature“ Vol 444, Issue no. 7119, page 519 (Nov. 2006) „Our emperors have no clothes“.

(11)  Вж. например ОВ C 185, 8.8.2006 г.

(12)  ОВ C 65, 17.3.2006 г.

(13)  ОВ C 185, 8.8.2006 г.

(14)  Bild der Wisssenschaft 9/2006, стр. 109.

(15)  Особено що се отнася до доходите и договорите на младите учени и инженери.

(16)  По този въпрос вж. Съобщение на Комисията СOM(2006) 728 окончателен „Пътища за по-ефективно данъчно насърчаване на научноизследователската и развойна дейност“.

(17)  FAZ, брой 49, стр. 17 от 27 февруари 2007 г.„Между напредък и изоставане“.

(18)  По този въпрос вж. Съобщение на Комисията СOM(2006) 728 окончателен „Пътища за по-ефективно данъчно насърчаване на научноизследователската и развойна дейност“ По този въпрос Комитетът ще изготви собствено становище.

(19)  Вж например ОВ C 110, 30.4.2004 г. В исторически план, първите инициативи за научно сътрудничество в (Западна) Европа бяха инициирани именно в областта на фундаменталните изследвания. Те се появиха от нуждата да се създадат центрове за едромащабна техника и да се създаде критична маса, разходите за която надвишаваха способността или готовността за финансиране от страна на отделните държави-членки.

(20)  Тук става дума не толкова за научаване и овладяване на голям брой формули, колкото за придобиване на базисно разбиране за техниката и основните закони на природата, но и за значението на количествените връзки и ползата от математиката.

(21)  A Renewed Pedagogy for the Future of Europe, Directorate-General for Research 2007 Science, EUR 22845, High Level Group on Science Education, Michel Rocard (Chair), Peter Csermely, Doris Jorde, Dieter Lenzen, Harriet Walberg-Henriksson, Valerie Hemmo (rapporteur).

(22)  ОВ C 65, 17.3.2006 г.

(23)  OB C 93, 27.4.2007 г.

(24)  Вж. например глава 7 на ОВ C 204, 18.7.2000 г.

(25)  OB C 325, 30.12.2006 г.

(26)  ОВ C 323/I, 30.12.2006 г.

(27)  Напр. ОВ C 65, 17.3.2006 г.

(28)  OB C 234, 22.9.2005 г.

(29)  СОМ (2006) окончателен от 13.9.2006 г.„Прилагане на знанията на практика: широкообхватна стратегия за ЕС“; СОМ (2006) 569 окончателен от 12.10.2006 г.„Положително настроена към иновациите и модерна Европа“.

(30)  EUR 22005 „Creating an Innovative Europe“ ISBN 92-79-00964-8.

(31)  OB C 325, 30.12.2006 г.

(32)  Вж например „Гъвкавост и сигурност по датския модел“ (ОВ C 195, 18.8.2006 г.).

(33)  Виж също ОВ C 65, 17.3.2006 г., т. 4.13.2 „Харта“, заедно с бележката под линия.

(34)  ОВ C 325, 30.12.2006.

(35)  Вж. също така и реч 07/236 на комисаря Günter Verheugen: „Интелектуалната собственост — движеща сила на иновациите в Европа“, 19 април 2007 г.

(36)  „Научните работници в Европейското изследователско пространство — професия, разнообразни възможности за кариера“ (ОВ C 110, 30.4.2004 г.).

(37)  При това по-добрата връзка между университетите и изследователските институти извън университетите би могла да бъде полезна, особено за включване на техните инструменти и инфраструктура във връзката между научноизследователска дейност и преподавателска дейност, но и за да се позволи навлизането на техните най-нови познания в обучението.

(38)  Вж. Frankfurter Allgemeine Zeitung Nr. 257, 4. November 2005, C1.

(39)  Вж. например ОВ C 110, 30.4.2004 г.

(40)  Вж. например ОВ C 110, 30.4.2004 г.

(41)  Вж. например глава 9.8 на ОВ C 204, 18.7.2000 г. Там се казва напр. в точка 9.8.2 „В този смисъл всеки успешен учен има ограничен брой валенции и разполага с ограничена част от времето си, за да поддържа контакти с други хора, групи, научни институции, комисии и т.н. и да ги запълни със стойностно съдържание, без това да навреди на неговите научни постижения. Твърде многото и свързаните с твърде много разходи процедури на подаване на молби за проекти и извършване на експертизи, а особено когато са неуспешни, откъсват хората, нужни за научноизследователската дейност, от нея. Това се отнася особено до случаи, където съществуват много често пресичащи се инструменти за финансиране и процедури на оценка, които се прилагат за един единствен проект“.

(42)  Вж. напр. FAZ (Frankfurter Allgemeine Zeitung) брой 60 от 12 март 2007 г.„Ein Forscher geht“ („Един научен работник си тръгва“); но и FAZ брой 67 от 20 март 2007 г., интервю с Harald Uhlig.

(43)  Вж. например ОВ C 110, 30.4.2004 г.


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/27


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите“

COM(2006) 744 окончателен

(2007/C 256/05)

На 8 февруари 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 юни 2007 г. Докладчик: г-н Adams.

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 55 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК разгледа Зелената книга, но изразява съмнение, че предложеният подход би могъл да доведе до висока и хармонизирана защита за потребителите в рамките на ЕС. Осигуряването на подобна защита чрез опростено и системно прилагане на достиженията на правото на ЕС в сферата на защитата на потребителя е често срещана тема в становищата на ЕИСК относно закрилата на потребителя, но в процеса на преразглеждане се получиха индикации, че това може да бъде трудно за постигане. Прегледът на достиженията на правото на ЕС е пример за реализиране на практика на инициативата „По-добро законотворчество“. Основата и целите на подобен преглед трябва да са ясни и предварително съгласувани със заинтересованите страни.

1.2

Необходимо е истински демократично легитимиране на преразгледаните достижения на правото на ЕС в сферата на защита на потребителя, заедно с ясна правна и концептуална основа.

1.3

ЕИСК силно приветства прилагането на принципите на достиженията на правото на ЕС към бързо растящото и слабо регулирано цифрово пространство.

1.4

ЕИСК приема политиката за защита на потребителя не само като неразделна част от стратегията за вътрешния пазар на ЕС, но също така и като важен и утвърждаващ елемент на гражданството. ЕИСК подкрепя прилагането на принципите за по-добро регулиране на правото в сферата на защита на потребителя. Всяко предложение за хармонизиране на правилата трябва да е подкрепено от подходяща оценка на въздействието и да е насочено към опростяване и изясняване на съществуващите правила.

1.5

Трябва да се подчертае, че приоритет са по-ефикасните мерки за прилагане и укрепването или въвеждането на ясни и прости процедури за обезщетение.

1.6

Комитетът насърчава Комисията да вземе предвид неговото становище от м. април 2006 г. относно „Правна рамка за политиката за защита на потребителите“ (1), в което предложи да се направи възможно приемането на мерки по политиката за защита на потребителите самостоятелно, а не само в резултат на изграждането на вътрешния пазар.

1.7

Хармонизирането на законодателството в сферата на защита на потребителите в ЕС трябва да има за свой основен принцип приемането на най-качественото и високо ниво на защита на потребителя, което е налице в държавите-членки. Всеки „хоризонтален инструмент“ трябва да се базира върху най-високите стандарти, а необходимата „вертикална интеграция“ — да се съсредоточава върху изясняване на техническите аспекти. Но един хоризонтален инструмент може да съдържа изцяло хармонизирани правила за конкретни сфери, като например правото на оттегляне и определението за потребител, както и неправомерните клаузи, доставката или правото на обезщетение на потребителя, а в други да се прилага минимална хармонизация. Изразяваме надежда, че това ще бъде предпочитаният подход и от Комисията, и от всички държави-членки.

2.   Въведение

2.1

Комисията прие дългоочакваната Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (законодателството за защита на потребителите) в началото на м. февруари 2007 г. С това приключи така наречената от тях „диагностична фаза“ на прегледа. Търсят се гледни точки относно възможността за опростяване, модернизиране и хармонизиране на съществуващото законодателство за защита на потребителите. Твърди се, че от анализа на силните и слаби страни на съществуващото законодателство и след съответните поправки полза ще имат и потребителите, и предприятията. Комисията също смята, че прегледът е възможност за постигане на съгласуваност между държавите-членки и като цяло за подобряване на законодателството за защита на потребителите, част от което датира от преди 20 години, най-вече като се посочи къде има несъответствия и дали те представляват пречка за потребителите и предприятията на вътрешния пазар, като същевременно се спазва принципът на субсидиарността. Поради това, настоящото становище се съсредоточава върху това как се представят и възприемат основните теми на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите. Досега са предлагани само варианти за промени.

2.2

Разходите на потребителите представляват 58 % от БВП на ЕС, но са все още силно разделени между 27 национални пазара. Вътрешният пазар може да бъде най-големият в света и Комисията е описала стратегията си като „събуждане на един спящ великан — частта от единния пазар, която се занимава с търговията на дребно“ (2). Към настоящия момент Комисията определя политиката си за защита на потребителите като „осигуряване на висока степен на защита за всички потребители в ЕС, където и да живеят, пътуват или пазаруват в рамките на ЕС, от рисковете и опасностите за тяхната безопасност и икономически интереси, както и увеличаване на възможността да защитават собствените си интереси (3).

2.3

Широка подкрепа среща целта да се осигури съгласувано прилагане на обща рамка за правата на потребителите в ЕС. Подобна рамка би осигурила ясни и справедливи права и защита за всички потребители, докато в същото време ще създаде равни условия за предлагащите стоки и услуги. Зелената книга за правата на потребителите ясно признава, че напредъкът към подобна цел е бавен, непостоянен и затруднен от широка гама различни национални приоритети и изключения. Приветстваното присъединяване на нови държави-членки допълнително усложни общото разбиране за правата на потребителите. Прегледът на достиженията на правото относно правата на потребителите представя виждането на Комисията за един процес, който може да доведе до повече яснота, последователност и съгласувано прилагане на съществуващите директиви. Но много потребителски организации са на мнение, че той също така поставя въпроси относно насоките на политиката в сферата на защита на правата на потребителите като цяло.

2.4

Директивите, които са включени в настоящия преглед, покриват широка гама от теми в сферата на договорното право, в това число продажбите по домовете, придобиването на право за временно ползване на недвижима собственост, пакетните туристически пътувания, дистанционната търговия и продажбата на потребителски стоки и нелоялните договорни условия. Въпреки това, не всички директиви за защита на потребителя са разгледани, защото някои са определени като прекалено нови, за да бъдат включени, или попадат в сфери, които Комисията разглежда другаде. В Зелената книга се подчертава, че Директивата за придобиване на правото за временно ползване на недвижима собственост има нужда от спешно преразглеждане и скоро се очаква неин преработен вариант. Важна нова сфера, която е посочена като нуждаеща се от включване в принципите на общностното законодателство, е дигиталният „свят“, който съдържа голямото предизвикателство на електронната търговия.

2.5

Комисията е разгледала директивите, като за целта е извършила:

сравнителен анализ на тяхното транспониране в националните законодателства,

проучване на възприятията на потребители и предприятия,

семинари с експерти по договорното право от държавите-членки и заинтересовани страни.

2.6

Тъй като установената терминология, използвана от работещите в сферата на защитата на потребителите, може да създаде объркване, следва едно навременно разясняване на някои от основните понятия. „Минимална хармонизация“ е термин, който се използва, когато една директива налага основни изисквания за прилагане от страна на държава-членка. Това оставя възможност държавата-членка да приложи по-стриктни изисквания от определените в директивата. „Максимална“ или „пълна“ хармонизация означава, че държавите-членки трябва да приложат правилата, определени в директивата, и не могат да предприемат повече мерки („дъно и таван за хармонизацията“). Поради това потребителските организации възприемат пълната хармонизация като синоним на минимално ниво на хармонизация, а минималната хармонизация като предлагаща възможността за много по-високо ниво на защита.

2.7

С публикуването на Зелената книга се сложи край на проучвателната фаза на прегледа. Комисията отправи покана за мнения относно Зелената книга до 15 май 2007 г. Към настоящия момент Комисията анализира отговорите от допитването, после ще изготви резюме на различните гледни точки и ще реши дали е необходим законодателен инструмент, макар и това да отнеме няколко месеца. Всяко подобно предложение ще бъде придружено от оценка на въздействието. „В най-добрия случай след приключване на действието, трябва да бъде възможно да се обърнем към потребителите от ЕС с думите:независимо в коя точка на ЕС се намирате и откъде купувате“ — вашите основни права са еднакви (4).

3.   Резюме на Зелената книга

3.1

Зелената книга има за цел да създаде условия, при които да могат да се съберат гледните точки на заинтересованите страни относно възможните политики в сферата на Общностното законодателство за защита на потребителите, както и някои други теми. Тя определя като основни следните възможности:

Нови развития на пазара: повечето директиви, които съставят достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, не отговарят напълно на нуждите на съвременните бързо развиващи се пазари. Като примери са споменати свалянето на музика и виртуалните търгове, както и изключването на софтуера от Директивата за потребителски продажби.

Разпокъсаност на правилата: Настоящите директиви позволяват на държавите-членки да приемат по-високи изисквания за защита на потребителите в националното си законодателство. По редица теми, например продължителността на пробните периоди при сключването на договор, липсва съгласуваност между националните законодателства.

Липса на доверие: по-голямата част от потребителите вярват, че е по-вероятно предприятията от други държави-членки да не спазват правилата за защита на потребителите.

3.2

Въз основа на предишната си работа Комисията посочва две положителни стратегии за преглед на правото на Общността.

Вариант I: Вертикален подход, който включва поправка на съществуващите директиви поотделно и с течение на времето, тяхното хармонизиране една с друга.

Вариант II: Смесен подход, който изисква определяне и извеждане на темите, общи за всички директиви и тяхното системно урегулиране с „хоризонтален инструмент“. Ще бъдат необходими и „вертикални“ корекции за някои конкретни директиви.

3.3

Накратко е спомената трета стратегия — „без законодателни действия“, и е подчертано, че съществуващите към момента проблеми не биха се разрешили и несъответствията между държавите-членки могат да се увеличат.

3.4

След това в Зелената книга се разглежда какъв може да бъде обхватът на един Хоризонтален инструмент. Предложени са три възможности:

I.

Рамков инструмент, приложим към вътрешните и трансгранични сделки, но без да отменя съществуващите специфични за даден сектор правила, които ще продължат да бъдат в сила. Като пример се посочва секторът на финансовите услуги и застраховките.

II.

Инструмент, който се прилага само при трансгранични договори. Това би осигурило повече сигурност и доверие от страна на потребителите, които закупуват стоки и услуги извън своята страна, но е възможно да доведе и до различаващи се стандарти между вътрешната и трансгранична защита.

III.

Хоризонтален инструмент, който се прилага само при дистанционното пазаруване — трансгранично или вътрешно. Това би заменило Директивата за дистанционни продажби, но може също така да доведе до фрагментиране на правилата за защита, които се прилагат при дистанционните продажби и преките продажби.

3.5

Следващата тема на Зелената книга ще бъде възприета от мнозина като централна тема в прегледа на общностното законодателство за защита на потребителите — нивото на хармонизиране. Към настоящия момент държавите-членки могат да издават разпоредби за по-високо ниво на защита на потребителите от предвидената в директивите. Това се нарича „минимална хармонизация“. Съществуват значителни разлики между държавите-членки в приоритетите и основните цели на политиката за защита на потребителите, което понякога води до объркване на потребителите и възпрепятства предприятията да извършват трансгранични продажби. Предложени са две възможни решения за разглеждане:

1.

Преработено и изцяло хармонизирано законодателство. По въпроси, по които не би била възможна пълна хармонизация, може да се приложи клауза за взаимно признаване „по отношение на някои аспекти, които са покрити от предложеното законодателство, но не са напълно сближени“.

2.

Преразгледаното законодателство, което да се основава на минимална хармонизация, съчетана с клауза за взаимно признаване или с принципа на страната на произход (5).

3.6   Приложение I — Консултация

По-голямата част на Зелената книга съдържа подробна и добре структурирана покана за обсъждане, в която респондентите са приканени да изразят вижданията си относно широка гама от теми, свързани с общи въпроси относно политиката, определенията, договорното право, принципни въпроси, обхват и детайли. Консултирането започва с трите описани по-горе въпроси на политиката.

Общия законодателен подход,

Обхвата на хоризонталния инструмент,

Нивото на хармонизиране.

За всяка тема Комисията задава ключов въпрос и предлага три или четири възможни отговора. Следват 27 конкретни въпроса относно разглежданите директиви. Отново се следва структура, при която след кратък увод към темата се поставя основният въпрос, например „До каква степен дисциплината за некоректните договорни условия трябва да покрива и индивидуално договорените условия?“ или „Трябва ли да има сближаване на продължителността на пробните периоди в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите като цяло?“ и се предлагат три или четири възможни отговора.

4.   Общи бележки

4.1

В продължение на много години ЕИСК подкрепя, чрез своите становища и своята работа, основната цел на политиката на ЕС за защита на потребителя — да има високо ниво на съгласувана и равна защита за всички. Комитетът също подкрепя и вторичната цел да се даде възможност на потребителите да бъдат информирани и да взимат информирани решения в един свободен пазар без бариери. Структурата на Зелената книга неизбежно подчертава вътрешното напрежение, което съществува за постигането на тези две цели.

4.2

Вече е ясно, че продължаването на общностно законодателство в сегашната му форма не би трябвало да се разглежда като дългосрочен вариант. За създаването на бариери в единния пазар допринасят донякъде и различията между правото в различните държави-членки, несъгласуваността на определенията, значителните различия в начина, по който се прилага и изпълнява законодателството за защита на потребителите, както и липсата на яснота или дори пълната липса на процедури за подаване на жалби и обезщетение.

4.3

Също така е очевидно, че Комисията възприема прегледа като възможност да се разгледат някои страни от политиката за защита на потребителите, които се смятат за основни и да провери дали те са съвместими с един енергичен вътрешен пазар, най-вече конкурентоспособен в съвременния глобализиран свят. В това отношение има прилика с други прегледи, които са проведени вследствие на прилагането на Лисабонската стратегия. Високото и съгласувано ниво на защита на потребителите се определя като основна част от европейския социален модел, а като предизвикателство за тази концепция може да се определи изместването на ударението върху „променяне на европейската политика за защита на потребителите, с цел тя да допринася ефективно за две основни европейски целисъздаване на икономически растеж и заетост, както и свързването на Европа с нейните граждани отново (6).

4.4

Макар и задачата да е трудна, ЕИСК приветства прегледа на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите и подкрепя Комисията за постигане на заявените от нея цели, а именно намаляване на бариерите за вътрешния пазар, съчетано с поддържане на високо ниво на защита за потребителите. Въпреки това ЕИСК смята, че тези усилия не трябва да се ограничават до осемте директиви в процес на преразглеждане, а трябва да обхванат най-малко двайсет и двете директиви, включени в изготвения от Комисията през м. май 2003 г. списък.

4.5

ЕИСК желае да участва активно в този дебат с цел да заздрави вътрешния пазар в полза на всички заинтересовани страни — потребители, специалисти, предприятия и граждани.

5.   Специфични бележки

5.1

Зелената книга повдига сложни въпроси от областта на политиката, принципите и правото. Държавите-членки сами за развили голям обем законодателство в сферата на защитата на потребителите, което макар и често да е съвместимо между държавите в общите си принципи, варира по отношение на подробностите и приложението. Приложеният към документа процес на систематично и разширено консултиране отразява тази сложност. Тази подробна рамка изисква отговор от стотици организации на заинтересовани участници, които желаят да изразят мнението си. Въпреки това, в настоящото становище, ЕИСК ограничава коментарите си до основните важни аспекти от политиката, тъй като смята, че ще трябва да се произнесе поотделно относно всяка една от преразглежданите директиви, както вече го направи в становището си относно директивата за защита на потребителите по отношение на дистанционните договори (становище INT/334 относно Съобщение на Комисията COM (2006) 514 окончателен, от 21 септември 2006 г.).

5.2

Основните приоритети трябва да бъдат отстраняването на пропуските в съществуващите директиви и тяхното съгласуване.

5.3

„Минималната хармонизация“, съчетана с един положителен подход от страна на държавите-членки за приемане на все по-високи стандарти за защита на потребителите, вероятно ще положи основите на голяма част от законодателството на Общността за защита на потребителите в обозримо бъдеще. Поради множество (различни) социални и икономически причини държавите-членки или ще запазят нивото на защита на потребителите, което вече са установили, или ще предприемат мерки с темп, който сами ще определят, към желаното ниво на защита. С тази позиция се спазва и много по-лесно се съчетава принципът на субсидиарността. Все пак, тя признава, че няколко категории потребители в ЕС са в неравностойно положение по отношение на нивото на защита или на възможността да търсят обезщетение и са необходими действия, както на ниво ЕС, така и на ниво държави-членки.

5.3.1

Това не означава обаче, че при разглеждането на отделни случаи в точно определени области, където превес имат съображенията, свързани с изграждането на вътрешния пазар, не трябва да се взима предвид възможността за максимално хармонизиране, при условие че се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите, при необходимост дори и посредством регламенти.

5.4

Обявената цел да се постави потребителят на кормилото по отношение на познаването на правата си, способността си да завежда дела срещу доставчиците и да получава обезщетения не трябва да се възприема като алтернатива на ясната и активно прилагана чрез съчетание от общностното и национално законодателство защита. Информацията е коренно различно нещо от защитата. В действителност, съотношението на силите при повечето пазарни сделки обикновено натежава в полза на доставчика, а по-голямата част от законодателството за защита на потребителя е създадена с цел да се защитят правата на купувача.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейски икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 185 от 8.8.2006 г.

(2)  http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/07/320&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

(3)  http://ec.europa.eu/consumers/overview/cons_policy/index_en.htm

(4)  http://ec.europa.eu/consumers/cons_int/safe_shop/acquis/green-paper_cons_acquis_en.pdf

(5)  Взаимно признаване би означавало, че държавите-членки ще запазят възможността да въведат по-строги правила за защита на потребителите в националното си законодателство, но няма да могат да налагат своите по-строги изисквания на предприятия, регистрирани в друга държава-членка по такъв начин, че да се създаде неоправдано ограничаване на свободното движение на стоки или свободното предлагане на услуги. Прилагането на принципа на страната на произход би означавало, че държавата-членка запазва правото си да прилага по-строги изисквания за правила за защита на потребителите в националното си законодателство, но предприятията, регистрирани в друга държава-членка, ще трябва да се съобразяват само с правилата, приложими в страната им на произход.

(6)  Г-жа Меглена Кунева, комисар по защита на потребителите

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/07/256&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно огледалата за обратно виждане на колесни селскостопански или горски трактори“ (кодифицирана версия)

COM(2007) 236 окончателен — 2007/0081 (COD)

(2007/C 256/06)

На 29 май 2007 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Тъй като Комитетът смята, че съдържанието на предложението е напълно удовлетворително и не изисква коментар от негова страна, на 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 11 юли), той реши с 145 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по отношение на предложения текст.

 

Брюксел, 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Определяне на енергийната политика за Европа (Лисабонската стратегия)“

(2007/C 256/07)

На 14 септември 2006 г. (потвърдено на 26 октомври 2006 г.) Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 31 от Правилника за дейността, реши да изготви информационен доклад относно Определяне на енергийната политика за Европа.

На пленарното заседание, проведено на 14 и 15 март 2007 г., беше решено информационния доклад да се преобразува в становище по собствена инициатива (член 29, параграф 2 от Правилника за дейността).

Специализирана секция „Транспорт, инфраструктури, информационното общество“, на която бе възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2007 г. (докладчик — г-жа Sirkeinen).

На 437-а си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 126 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1

Енергията се превърна в централен политически въпрос, тясно свързан с Лисабонската стратегия за развитие и работни места.

Енергията оказва все по-голямо влияние върху европейската икономика. За да се справи с настоящите предизвикателства пред енергийната политика, свързани с промяната на климата, сигурността на доставките и конкурентоспособността, ЕС трябва да се превърне във високоефективна и нисковъглеродна икономика.

За тази цел е необходимо да има глобален подход и да се помисли на равнището на Европейския съюз как да се намалят европейските потребности от енергия, как да се гарантират доставките чрез източници, които са много разнообразни, и как да се осигури достъп до мрежи и единно да се изразяват становища по отношение на външните енергийни отношения, както и да се помисли за други потенциални мерки.

Създаването и внедряването на нововъведенията, които ще направят тази промяна възможна, изискват някои условия и някои конкретни мерки на равнището на ЕС, на държавите-членки, на регионално и местно равнище.

1.2

Повече и по-добри работни места са залегнали в основата на Лисабонската стратегия. При промяна на пазарните условия енергийният сектор губи работни места. В същото време новите енергийни решения могат да дадат силен тласък за създаването на висококачествени работни места. Образованието и обучението са ключови фактори, които улесняват този процес.

1.2.1

Освен заетостта и други аспекти на социалното измерение на енергетиката заемат централно място в контекста на Лисабонската стратегия. Те включват в частност висококачествени обществени услуги на достъпни цени. Гражданското общество, в което влизат и социалните партньори, трябва да участва активно в разработването на енергийната политика.

1.3

ЕИСК, съвместно с националните икономически и социални съвети, дава следните препоръки за енергийната политика в рамките на Лисабонската стратегия „Енергийната политика за общество, основано на познанието“:

Да се разгледат внимателно енергийните политики и други свързани с тях рамкови условия с оглед целите на ЕС за създаване на ефективна, нисковъглеродна икономика;

Да се осигури квалифицирана и добре мотивирана работна ръка, като се гарантира висококачествена образователна система;

Да се осигури достатъчно публична научна и развойна дейност (НИРД), сравнима с тази на основните конкуренти, и да се стимулира ръстът на частните инвестиции в НИРД;

Да се развие международното сътрудничество в областта на енергийните технологии, в частност съвместно с другите основни участници. Да се осъществява редовен мониторинг на политиките и мерките, които основните конкуренти и партньори предприемат по отношение на енергийните технологии;

Да се осигурява рисково финансиране за етапите на разработване и стартиране на МСП, както и за инвестиции в нови технологии;

Да се гарантира открита и здравословна конкуренция на енергийните пазари, за да се принудят предприятията да въвеждат нововъведения. Когато се отнася до енергия от възобновяеми източници, достъпът до мрежата може да бъде решаващ за успешни иновации;

Да се премахнат пречките за инвестициите, необходими за внедряването на нови технологии. Изискванията към планирането и получаването на разрешения забавят и дори възпрепятстват инвестициите. За да се намалят рисковете при инвестиране, регулаторната рамка трябва да бъде предвидима и стабилна;

Да се осигури достъп на новите технологии до пазара на ЕС и до световния пазар;

Да се осигурят в световен план равнопоставени условия, например единна цена за CO2 като в същото време се следи той да не се превърне в обикновена стока, тъй като от реалното му намаляване зависи оцеляването на планетата;

Амбициозните цели могат да допринесат за постигането на силна позиция на ЕС на световните пазари на технологии за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Целите и сроковете трябва обаче да се определят внимателно, за да има реални възможности за тяхното постигане;

За да се постигнат резултатите по икономически целесъобразен начин, мерките за активно подпомагане на нововъведенията трябва да се избират много внимателно измежду следните:

финансиране на НИРД,

образование и обучение,

информираност на обществото,

ценови механизми, данъчно облагане,

субсидии,

задължителни цели и твърди ангажименти,

правна уредба и задължителни стандарти,

незадължителни стандарти, доброволни споразумения,

обществени поръчки.

1.4

За да се осъществи спешната и наложителна трансформация на енергийния сектор, трябва да се ускори ритъмът на нововъведенията. Комитетът настоява да се обърне особено внимание на

мерките за правилно определяне на цената на емисиите от въглероден двуокис,

увеличаване на НИРД в обществения и частния сектор, за да се насърчи използването на нови видове енергия и енергийна ефективност,

използване на законодателството (или други мерки, когато са по-ефективни откъм направени разходи) за постигане на по-бърз прогрес в повишаването на енергийната ефективност на всички видове продукти,

използване на обществените поръчки по по-проактивен начин с цел да се повишат стандартите за енергийна ефективност, особено в строителството.

2.   Въведение

2.1

ЕИСК, със съдействието на националните икономически и социални съвети, в началото на 2008 г. трябва да изготви „обобщен доклад“ по Лисабонската стратегия относно приоритетите на растежа и работните места. Настоящето становище относно енергийната политика е част от този Обобщен доклад. То е изготвено в сътрудничество с националните икономически и социални съвети, за което особено активен принос имат френските, италианските и малтийските съвети.

2.2

Становището е свързано с раздел Б от Интегрираните насоки за растеж и заетост — микроикономически реформи за повишаване на потенциала на Европа за растеж. В частност то има връзка със следните насоки: 8. относно повишаване на конкурентоспособността, 12. относно НИРД, 13. относно нововъведения и ИКТ и 14. относно устойчиво използване на ресурсите (1).

Европейският съвет през март 2006 г.

2.3

В заключенията от заседанието, състояло се в Брюксел на 23-24 март 2006 г., Европейският съвет приветства „инициативите, предприети от Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, за по-добър контрол върху процеса (на обновената Лисабонска стратегия за заетост и растеж) на равнището на Общността. Той насърчи Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да продължат своята работа и поиска обобщен доклад в подкрепа на Партньорството за растеж и заетост в началото на 2008 г.“ (Точка 12 от Заключенията на председателството).

2.4

Европейският съвет отбелязва, че „положението в Европа се характеризира със засилена конкуренция от страна на държави извън нея, застаряващо население, по-високи цени на енергията и необходимостта да се гарантира енергийната сигурност“ (Точка 7 от Заключенията на Председателството). „Той потвърди, че Интегрираните насоки 2005-2008 г. за растеж и заетост остават в сила. В тази рамка той дава съгласието си да се работи с приоритет в конкретни области, засягащи инвестициите в знанието и нововъведенията, потенциала на бизнеса, особено на малките и средни предприятия (МСП) и наемане на работа на приоритетни категории; а също и определянето на Енергийна политика за Европа“ (Точка 16).

2.5

По въпроса за енергетиката Европейският съвет отбелязва, че Европа е изправена пред редица предизвикателства в областта на енергетиката: трудната понастоящем ситуация на пазара на нефт и газ, растящата зависимост от вноса, недостатъчната диверсификация, постигната до момента, високи и нестабилни цени на енергията, растящо търсене на енергия в глобален мащаб, рискове за безопасността, засягащи страните-производителки, страните, през които енергията преминава транзитно, а също и транспортните коридори, нарастващата заплаха за промяна на климата, бавния прогрес в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, необходимостта от по-голяма прозрачност на енергийния пазар и по-нататъшна интеграция на и свързване на националните енергийни пазари в контекста на почти завършената либерализация на енергийния пазар (юли 2007 г.), слаба координация между участниците в енергетиката, като същевременно са необходими големи инвестиции в енергийните инфраструктури (Точка 43).

2.6

В отговор на тези предизвикателства и въз основа на Зелената книга на Комисията „Европейска стратегия за устойчива, конкурентноспособна и сигурна енергетика“ Европейският съвет призовава за Енергийна политика за Европа, насочена към ефективна политика на Общността, координация между държавите-членки, съгласуваност на действията в различните политически области и балансираното постигане на трите цели — сигурност на доставките, конкурентоспособност и екологична устойчивост (Точка 44).

2.7

Европейският съвет подчерта, че за да се постигне такава последователност във вътрешната и външната политика на ЕС, енергийната политика трябва да отговаря на изискванията на много области на политика. Като част от стратегията за растеж и чрез открити и конкурентни пазари, тя насърчава инвестициите, технологическото развитие, вътрешната и външна търговия. Тя е силно обвързана с политиката за околната среда и е тясно свързана със заетостта, регионалната политика и в частност, с транспортната политика. Освен това нараства значението на аспектите, свързани с външната политика и развитието, за популяризирането на целите на енергийната политика в други страни (Точка 45).

2.8

Енергийната политика за Европа (ЕПЕ) би трябвало да се основава на общи перспективи за дългосрочното търсене и предлагане и на обективна и прозрачна оценка на преимуществата и недостатъците на всички енергийни източници, както и да допринесе по един балансиран начин за постигането на нейните три основни цели: (Точки 46 и 47).

По-голяма сигурност на доставките

Гарантиране на конкурентоспособността на европейските икономики и достъпността на енергоснабдяването в полза както на бизнеса, така и на потребителите, с една стабилна регулаторна рамка.

Поощряване на екологичната устойчивост.

2.9

В изпълнение на тези основни цели Енергийната политика за Европа трябва:

да гарантира прозрачност и недискриминация на пазарите,

да отговаря на правилата за конкуренцията,

да бъде в съответствие със задълженията за публичните услуги,

да зачита изцяло правото на държавите-членки да се разпореждат с основни енергийни източници и да избират свой енергиен микс.

„Енергийният пакет“ 2007 г.

2.10

Комисията следва да представя редовно Стратегически енергиен преглед от 2007 г. нататък. На 10 януари 2007 г. Комисията публикува своя първи преглед и съобщение до Европейския съвет и Европейския парламент „Енергийна политика за Европа“, известни като „енергийния пакет“.

2.11

Отправните точки на Европейската комисия за европейска енергийна политика са три: борба с изменението на климата, създаване на работни места и растеж и ограничаване на външната зависимост на ЕС от вноса на газ и петрол.

2.12

Европейската комисия представя като основна енергийна цел за Европа до 2020 г. ЕС да намали емисиите на парникови газове с 20 %. Целта на ЕС трябва да бъде разгледана в контекста на необходимостта от международни действия от страна на индустриалните нации във връзка с изменението на климата. Когато бъде поет такъв ангажимент, ЕС трябва да направи нещо повече. Целта тогава ще бъде намаляване на емисиите с 30 % до 2020 г. и 60-80 % до 2050 г.

2.13

Загрижеността не се отнася само до изменението на климата, а и до сигурността на енергийните доставки в Европа, икономиката и благосъстоянието на нейните граждани. Европейската комисия смята, че с постигането на тази цел може също така да се ограничи нарастващата зависимост на ЕС от все по-голямата неустойчивост на цените на нефта и газа, да се създаде по-конкурентен енергиен пазар в ЕС и да се стимулира създаването на технологии и работни места.

2.14

Конкретно за енергетиката, за постигането на тази обща цел за намаляване на парниковите газове ще е необходимо да се намали количеството на употребявания CO2 с най-малко 20 %, а вероятно и с повече, в следващите 13 години. Това ще означава ЕС да стане глобален лидер и катализатор на нова индустриална революция.

2.15

За постигането на тази цел, Комисията предлага също така да се обърне внимание на редица мерки, свързани с енергетиката: подобряване на енергийната ефективност; повишаване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс, както и нови мерки, за да се гарантира, че ползите на вътрешния енергиен пазар ще достигнат до всеки; укрепване на солидарността между държавите-членки, с по-дългосрочна визия за развитието на енергийните технологии, подновено внимание към ядрената безопасност и сигурност и решителни усилия от страна на ЕС да „говори с единен глас“ със своите международни партньори, включително производителите на енергия, вносителите на енергия и развиващите се страни.

2.16

Прегледът включва План за действие, състоящ се от десет точки, с график за изпълнение на мерките. Първият пакет от конкретни мерки е даден в Плана за действие. Той включва:

доклад за създаването от държавите-членки на вътрешен пазар на газ и електроенергия, както и резултатите от запитване за състоянието на конкуренцията в тези два сектора;

План за приоритетно взаимообвързване на електроенергийните и газовите мрежи на държавите-членки, така че Европейската енергийна мрежа да стане действителност;

предложения за поощряване на устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива;

пътна карта и други инициативи за популяризиране на енергията от възобновяеми източници, най-вече на биогоривата за транспорта;

анализ на състоянието на ядрената енергетика в Европа;

работен лист за бъдещ Технологичен план за Европейската енергийна стратегия.

2.17

Планът за действие за енергийна ефективност, приет от Европейската комисия на 19 октомври 2006 г., също съставлява част от Плана за действие. Съобщението на Европейската комисия „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса Целзийполитически опции за ЕС и в световен мащаб за 2020 г. и след това“ и Стратегическият преглед се допълват взаимно и засилват въздействието си.

2.18

На пролетната среща на върха на 8-9 март 2007 г. Европейският съвет одобри напълно предложенията на Комисията. Комисията започва изготвянето на подробни законодателни и други предложения по този въпрос, в съответствие със заключенията на срещата на върха. Втори Стратегически енергиен преглед след две години ще представи напредъка, тъй като държавните и правителствени глави поеха ангажимент редовно да обсъждат въпросите на енергетиката.

Предишни становища на Европейския икономически и социален комитет относно енергийната политика

2.19

По време на своя мандат 2002-2006 г. ЕИСК изготви няколко становища по въпросите на енергийната политика, в частност за характеристиките и ролята на различни енергийни източници и технологии. На своята пленарна сесия през септември 2006 г. ЕИСК прие окончателно проучвателно становище, изготвено на основата на тези предишни становища: относно „Доставката на електроенергия на ЕС: стратегия за оптимален енергиен микс“  (2). В това становище се разглеждат много от въпросите, повдигнати на Европейския съвет през март 2006 г. Основните заключения в становището бяха:

2.20

ЕИСК смята, че е необходимо Европа да формулира стратегическа цел за разнообразен енергиен микс, който оптимално да удовлетвори политическите цели във връзка с икономиката, сигурността на доставките и промяната на климата. Всички енергийни източници и технологии имат, по отношение на тези цели, предимства и недостатъци, които трябва да бъдат взети предвид по един открит и балансиран начин.

2.21

Нарасналото потребление на енергия от възобновяеми източници има потенциал, който трябва да се използва. Но дори и когато се постигне целта за 2020 г. — 20 % от енергията да идва от възобновяеми източници, не изглежда вероятно енергията от възобновяеми източници да може да замести традиционните енергийни източници в обозримо бъдеще.

2.22

Всички опции трябва да останат открити. Сценариите за ЕС-25, упоменати в становището, са явно в подкрепа на това заключение. Дори в сценарий, основан на предположения за най-добри разработки за енергийната ефективност и увеличаване на възобновяемите енергии, нито една енергийна технология не става отживяла, без това да има отрицателни последствия върху околната среда или върху икономиката.

2.23

Настоящият енергиен микс трябва да бъде развит посредством политически стратегии към по-малко външна зависимост и налични източници без емисии в Европа, като се има предвид, че участниците на пазара взимат решения за инвестиции в различните технологии.

2.24

Европейският икономически и социален съвет препоръча разработването на стратегия за оптимален енергиен микс. Във връзка с това е важно да се изяснят ролите на ЕС, държавите-членки, независимите органи и участниците на пазара.

Стратегията за оптимална енергиен микс трябва да включва следните елементи:

енергийна ефективност, включително комбинирано производство на топлина и електроенергия,

източници на възобновяема енергия, включително използването на биогорива за транспорта,

енергийна ефективност в транспорта,

още по-добра ядрена безопасност и разрешаване на въпроса с използваните горива,

чисти въглищни технологии и подготовка за ново увеличаване на използването на вътрешните запаси на ЕС от въглища,

насърчаване на инвестициите в терминали за втечнен природен газ,

рамка, която да гарантира достатъчни инвестиции в производство и пренасянето на енергия,

ЕС да говори с единен глас като един от най-силните участници на международната сцена,

оценка на въздействието на настоящите и бъдещи политически мерки за климата и околната среда върху другите цели на енергийната политика,

общо решение за политиките по отношение на климата след Протокола от Киото, което да включва най-малко всички големи източници на вредни емисии,

по-големи усилия в сферата на НИРД и подкрепа от страна на ЕС на НИРД в областта на енергетиката както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

3.   Бележки на ЕИСК относно енергийна политика за Европа в контекста на Лисабонската стратегия

3.1

В съвременното общество енергията е необходимост. За да удовлетворим нашите нужди от храна, отопление при студен климат, осветление, транспорт, потребителски стоки и стоки за широко потребление, както и от комуникации и обработка на данни, които днес стават все по-големи, са ни необходими сигурни енергийни доставки. Обаче начинът, по който ние удовлетворяваме тези нужди, може и трябва да бъде променен. Изправени пред днешните предизвикателства, в частност изменението на климата, на нас ни е необходима спешна принципна промяна към високо ефективна нисковъглеродна енергийна икономика.

3.2

Енергетиката има силна връзка с Лисабонската стратегия за растеж и нови работни места: За да постигнем целите на Лисабонската стратегия, на нас ни е необходима достатъчна енергия на достъпни и конкурентни цени. Същевременно новите енергийни решения могат, особено ако имат успех на световния пазар, да дадат силен тласък на европейската конкурентоспособност и създаването на висококачествени работни места.

3.3

Общите цели на енергийната политика — конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчивост — остават валидни. Сериозното предизвикателство — изменението на климата, изисква задържане на ръста на енергийното търсене чрез много по-добра енергийна ефективност и силно увеличен дял на възобновяемите и други нисковъглеродни енергийни технологии, като потенциално в бъдеще улавяне и складиране на въглеродния двуокис. За сигурността на енергийните доставки допринасят както по-добрата енергийна ефективност, така и диверсификацията на източниците и единният глас на ЕС във външните отношения. Необходимо е да се увеличи конкурентоспособността като се създаде отворен пазар с добре функционираща и лоялна конкуренция, който да включва и достъп до мрежите, като същевременно се гарантира високо качество на публичните услуги.

3.4

Въпросът за създаването на повече и по-добри работни места заема централно място в Лисабонската стратегия. Тъй като конкуренцията на пазара като правило изисква по-добра производителност, предприятията на енергийния пазар също трябва да бъдат по-ефективни. При загуба на работни места в енергийния сектор, работниците трябва да бъдат подпомагани по подходящ начин. В същото време работните места в секторите, използващи енергия, могат да се запазят и увеличат. В частност, стремежът към по-добра енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници и други развиващи се технологии ще създаде много работни места, най-вече за висококвалифицирани специалисти.

3.4.1

Трябва да се отдаде дължимото внимание и на социалния аспект в контекста на Лисабон. Той включва въпросите за заетостта и работните места, а също и предоставянето на енергия за всички на достъпни цени, т.е. висококачествени публични услуги. Гражданското общество, в което влизат и социалните партньори, трябва да участва активно в развитието на енергийната политика.

3.5

ЕИСК представи своите подробни виждания по горните ключови въпроси на енергийната политика в последните си становища и своевременно ще изготви становища относно законодателни и други подробни предложения, които ще бъдат внесени в Комисията, на базата на заключенията на Европейския съвет относно Енергийния пакет.

3.6

За да не допусне дублиране на дейностите и за да даде оптимален принос към енергийния дебат, в това становище ЕИСК се спира само върху отношението между енергийната политика и визията на Лисабонската стратегия за Европа като общество, основано на знанието. В това становище коментираме въпросите, съдържащи се в Енергийния пакет и свързани с нововъведенията.

Ролята на технологията и нововъведенията за посрещане на енергийните предизвикателства на този век

3.7

Политическите цели и мерки определят рамката, но технологиите и другите нововъведения, които включват и промени в поведението, са ключ към истинския прогрес. Това се отнася за по-добрата енергийна ефективност, както при производството, така и при потреблението. Нововъведенията могат да изиграят важна роля за намаляване на зависимостта от външни енергийни източници като дадат възможност за диверсификация на енергийния микс. определено са необходими иновации за намаляване на емисиите на парникови газове чрез разработване и използване на енергия от възобновяеми източници, чисти въглища и други изкопаеми горива, а също и безопасна ядрена енергетика.

3.8

Иновациите означават обновяване в широк смисъл. Става дума за разработване и широко използване на нови идеи, при което те дават икономически резултат. Тук влизат както технологичните нововъведения, така и нови управленски и организационни решения. Те се осъществяват в промишлеността, но също така и в областта на услугите и публичния сектор. Научноизследователска дейност често, но не винаги, става източник на нововъведения. В тази връзка Комитетът препраща също към своето становище „Нуждата от изследвания за сигурно и устойчиво енергоснабдяване“ INT/146 (3).

3.8.1

В центъра на вниманието са енергийните технологии, такива като по-ефективни горивни процеси, ветрогенераторните централи, слънчевите колектори или бъдещите горивни клетки, водородната технология и синтез. Еднакво важни са помощните технологии, като например разработването на материали или метеорологията, която с по-добрите прогнози допринася за ефективната оптимизация.

3.8.2

Броят на технологиите за по-ефективно използване на енергията е почти неограничен: по-добра изолация, енергоспестяващи уреди, по-леки материали, по-добро планиране на промишлените изделия и процесите, по-ефективни машини. В тази връзка е важна ролята на енергоемките производства — ако те не осигуряват търсене чрез инвестиции и опит, в ЕС ще бъдат спрени нововъведенията в голяма части от енергийно ефективните технологии за промишлеността.

3.8.3

Информационните и комуникационни технологии предлагат голям потенциал. Приложени в производството, конверсията и разпространението на енергията, както и във всеки процес, ИКТ осигуряват по-голяма ефективност и по-висока производителност. Същото важи и за безопасните и сигурни операции, в частност и за преносните мрежи. ИКТ помагат на ползвателите и потребителите да управляват потреблението на енергия. Един пример, който би донесъл многобройни ползи, е намаляването на върховите натоварвания чрез улесняване на незабавните реакции на потребителите чрез подаване на ценови сигнали. В по-широк контекст, използването на ИКТ би могло да замести транспортните нужди, например чрез телеработа и конферентна връзка.

3.8.4

Необходими са ни също така и нови начини — нововъведения — при работата и управлението на енергетиката и системите, свързани с енергетиката. Тук целта е да се осигурят висококачествени услуги на достъпна цена. Като пример могат да бъдат посочени управлението на безопасната работа на производствените и предавателни системи, поддържането и управлението на пазара (борсите), управлението на върховите моменти и адаптацията към дневна светлина. И на последно място, но не и по значение — една ефективна логистика може да допринесе много както за енергийното търсене, така и за по-добро управление на горивата.

3.8.5

Необходимо е също така и ново поведение. Потребителят е ключовият участник — по-интелигентното ползване на енергията зависи от всеки един от нас и това изисква нови идеи и повече познания. Ние сме изправени пред голямото предизвикателство да осигурим по-добра осведоменост и подходяща информация на потребителя, от която той да се ръководи, когато взима своите решения. Регионалното и градското планиране, а също и архитектурните решения и изискванията към сградите, могат да направят много, за да помогнат на гражданите да взимат решения по енергийните въпроси. За тази цел би трябвало да се насърчава провеждането на официални информационни кампании, призоваващи към ефективно използване и икономия на електроенергията.

3.9

Необходимо е да се излезе с принципно нови решения на проблемите и промяната трябва да настъпи бързо. Радикалните промени изискват време и затова е важно да се започне веднага и незабавно да се заделят необходимите средства. Междувременно трябва да се използват широко най-добрите съществуващи технологии, например за намаляване използването на енергия в домакинствата.

3.10

За да се насочат нововъведенията и инвестициите в икономически целесъобразна посока, трябва да се оцени количествено икономическата целесъобразност на технологиите, използвани преди енергията да достигне до потребителя. Едни важен показател е цената, на различните технологии, чрез които се избягва производството на 1 тон CO2 — ветрогенераторните централи например излизат много по-скъпо от изолацията на къщите.

Условия и политически мерки за насърчаване на иновациите

3.11

Създаването и внедряването на нововъведенията изисква известни условия и някои конкретни политически мерки, както на местно, така и на регионално и национално равнище и на равнището на ЕС. Тъй като ЕС има амбицията да стане световен лидер по енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии, от особено важно значение е да се разгледат внимателно енергийните политики и други важни рамкови условия с оглед постигането на тази цел.

3.12

Основна предпоставка за успешни нововъведения е квалифицирана и добре мотивирана работна ръка, която се поддържа от първокласна образователна система. Разработването на нови технологии изисква достатъчно научноизследователска и развойна дейност, както и рисково финансиране за развитието и започването на дейността на малките и средни предприятия. Здравословната и открита конкуренция кара предприятията да правят нововъведения. Необходим е достъп до пазара, включително и до световния. Когато се отнася до енергия от възобновяеми източници, достъпът до мрежата може да бъде решаващ за успешни нововъведения. Трябва да се създаде регулаторна рамка за насърчаване на нововъведенията, например като се награждават конкретните новаторите (пример: Схемата за търговия с емисии (СТЕ) не възнаграждава онези, които първи са взели мерки за намаляване на емисиите). Прекомерното законодателство пречи на нововъведенията.

3.12.1

За внедряването на нови технологии са необходими инвестиции. За да могат да инвестират, компаниите трябва да бъдат печеливши. Същото се отнася и до инвестициите в по-добра енергийна ефективност, дори ако срокът на възвращаемост е кратък. През последните няколко години енергийният бизнес беше много печеливш, но инвестициите все още са малко. Известно е, че изискванията за планиране и получаване на лицензи и разрешения забавят и дори спъват инвестициите. За да се намалят рисковете при инвестиране, регулаторната рамка трябва да бъде предвидима и стабилна. Тъй като инвестициите в енергийната инфраструктура често имат дълъг срок на възвращаемост, би било изгодно да се използват някои форми на дългосрочни договори.

3.12.2

За да инвестира в разработването или използването на нова технология, една компания трябва да може да получи възвращаемост от инвестицията от достатъчно големи пазари. В повечето от случаите националните пазари не са достатъчно големи за това — достъпът до световните пазари става все по-важна предпоставка за правене на инвестиция. Също така важно е и световното търсене и наличието на равнопоставени пазарни условия. Едностранните мерки на ЕС не създават търсене другаде, въпреки че с времето и това може да се случи. Например, цената на СО2 може да бъде важен стимул, но това трябва да бъде възприета в световен мащаб.

3.12.3

Силната позиция на ЕС на световните пазари на енергоефективни технологии и технологии за възобновяема енергия трябва да бъде доразвита и укрепена. Амбициите на ЕС да бъде лидер в политиките за климата като си поставя амбициозни цели по отношение на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия, могат да помогнат за постигането на тази цел. Това обаче не става автоматично. Целите и сроковете трябва да бъдат внимателно определени, за да има реални възможности за постигането им, в противен случаи резултатът може да се изразява само в допълнителни разходи и възможна загуба на работни места. Например, необходимо е съответните технологии да следват достатъчно плътно една след друга във веригата на разработването, за да могат да бъдат готови на време, за да се постигнат целите в съответствие с крайните срокове. Трябва да се вземат предвид също така и инвестиционните цикли в различните сектори.

3.12.4

ЕС изглежда набляга на намесата на пазара като средство за насърчаване на нововъведенията, което обаче може да не бъде достатъчно ефикасно. САЩ и някои други страни разчитат повече на публичното финансиране на НИРД. Европа следва да увеличи публичното и частното финансиране на НИРД в областта на енергетиката. Следва да се развие технологичното сътрудничество с другите големи участници и да се установи системен мониторинг върху техните политики и мерки. На нас ни е необходимо и много по-голямо сътрудничество между държавите-членки, а националните и общите усилия на ЕС трябва да бъдат по-добре координирани, без да се премахва конкуренцията. Трябва да се насърчава по-тясно сътрудничество между публичната научноизследователска дейност и предприятията както при планирането, така и при изпълнението на научните програми, за да може да се гарантира, че изследователските усилия ще доведат до нововъведения. Тук роля може да играе и предложеният Европейски технологичен институт.

3.13

За да се подкрепят активно нововъведенията, обикновено е необходима комбинация от инструменти. За да бъдат ефективни взиманите мерки, те трябва да бъдат различни в различните етапи на разработване и различните ситуации на пазара. Във връзка с мерките, необходими за да се превърнат те в успешни нововъведения на пазара, технологиите могат да бъдат групирани например в три категории:

1)

далеч от пазара, на етапа на НИРД: В тези случаи е необходима целева подкрепа за НИРД и демонстрация. Не са достатъчни ценовите сигнали, като например цената на СО2.

2)

близо до пазара — технологията работи, но все още е твърде скъпа за пазара. Цената на CO2 може да бъде правилен стимул, както и специална подкрепа, осигуряваща бърз ръст на търсенето и следователно производство в голям обем.

3)

добър продукт на пазара, но ниско търсене (примери могат да се открият сред технологиите за енергийна ефективност): основен проблем е повишаването на информираността, което може да бъде подпомогнато от схеми за енергиен одит и други подобни.

3.14

Съществува богат избор от мерки и инструменти на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище. Изборът на мерки за дадени цели трябва да бъде направен много внимателно, за да се получат икономически целесъобразни резултати. Скоростта на действията трябва да бъде преценена критично, за да се избегне пилеенето на ресурси и непредвидените последици. Трябва възможно най-бързо да се взимат правилни мерки, с които се преследват преки и непреки цели. По-сложните мерки, често пъти това са новите мерки, като начините да се установи пазарна цена за CO2, първо трябва да се проучат внимателно. За да се избегнат усложнения, неочаквани странични ефекти и решения, които не са най-оптималните, трябва да се избягва прилагането на разнородни мерки за една цел. При избора на мерки, които ще се използват, важно е също така да се вземе под внимание ефективното функциониране на вътрешния пазар — до сега не винаги се е постъпвало по този начин.

3.14.1

Финансиране на НИРД: В тази връзка Комитетът препраща по-специално към своето становище „Инвестиции в знания и иновации (Лисабонска стратегия)“ INT/325. Като цяло ЕС явно изостава от САЩ и някои други основни конкуренти. Седма рамкова програма за НИРД отпуска на енергетиката общо 4 милиарда EUR за седем години (като в това не влиза построяването на ITER), докато енергийният закон на САЩ само за 2007 г. предлага на федералния бюджет 4,4 милиарда и повече за следващите години. Освен увеличаването на публичното финансиране на НИРД в областта на енергетиката, трябва да има и стимули за повече частно финансиране, като в същевременно се поощрява сътрудничеството между страните от ЕС.

3.14.2

Образование и обучение: В допълнение към усилията да се подобри качеството на образованието и обучението в Европа, енергетиката трябва да стане атрактивна като избор на кариера, с добра перспектива за младите хора. Тъй като технологиите се сменят все по-бързо, обучението през целия живот е от съществено значение.

3.14.3

Информираност на обществото: Голямо предизвикателство е да се промени отношението на всички нас към по-интелигентно използване на енергията. Училищата и кампаниите трябва да изиграят своята роля. Възпитанието на бъдещите граждани в тази област би могло да започне още в началното училище, тъй като децата са много възприемчиви по темата за бъдещето на планетата и имат желание да действат. В професионалните сфери и компании добри резултати дава енергийният одит на базата например на доброволни споразумения.

3.14.4

Ценови механизми, данъчно облагане: Ценовите сигнали, ако са добре насочени, могат ефективно да подпомогнат нововъведенията като направляват избора на потребителя. Като инструмент за намаляване използването на енергия изобщо, високите цени не са много ефикасно средство — добре известно е, че гъвкавостта на цените в енергетиката общо взето е малка.

3.14.5

Субсидии: Добре насочените субсидии могат ефективно да повлияят на избора. На началния етап от кривата на растежа субсидиите често са необходими като противовес на иначе твърде високите рискове. За да не се накърни конкуренцията, те могат да бъдат използвани само в рамките на съществуващите правила на ЕС, т.е. там, където пазарът не съумява да се справи. Необходимо е навреме да се ограничат субсидиите и постепенно да се преустановят. С цел увеличаване на енергийната ефективност е необходимо да се предвидят съответни стимули, които да помогнат да се преодолее първоначалната по-висока цена на енергоспестяващите уреди, която често се изплаща в кратък срок.

3.14.6

Политически цели и задължения: Те дават сигнал за желаната насока на развитие. Най-важно за вземане на инвестиционни решения са конкретните политически инструменти, които се прилагат, за да се постигнат целите. При определяне на целите, трябва да се има предвид, че обикновено някои части на икономиката печелят, докато други губят и свръхамбициозните цели могат да причинят повече вреди, отколкото полза. Понастоящем изглежда съществува тенденция да се определят общи и допълнителни под-цели, свързани с една и съща крайна цел, например цели за намаляване на емисиите на СО2, и, за да се постигне това, цели, свързани с увеличаване използването на възобновяема енергия. Това може лесно да доведе до неоптимални решения за постигане на общата цел. Необходима е цялостна внимателна оценка за въздействието както на целите, така и на специално избраните инструменти — например такава, каквато е направена в споразуменията с промишлеността в Германия и Финландия.

3.14.7

Търговия с емисии, зелени/бели сертификати: Това са ефективни инструменти, които ако са правилно замислени, водят до постигане на набелязаните цели. Разходите обаче е трудно да се прогнозират предварително и могат много да варират. Колкото по-голям е пазарът и колкото повече участници има в търговията с права и сертификати, толкова по-добре. Ако се приложи към предприятията, които се конкурират на световния пазар, тази система трябва да стане глобална, за да не накърни конкуренцията.

3.14.8

Правна уредба и задължителни стандарти: Една внимателно разработена правна уредба може да насърчи нововъведенията. В частност, правната уредба може да бъде добър начин за избавяне от остарели технологии. Тя може също така да стимулира нововъведенията да наложат енергийна ефективност в производството, като постави амбициозни междинни цели за повишаване на енергийната ефективност. Винаги обаче съществува риск от препятстване на нововъведенията. Във всеки случаи трябва да се гарантира, че уредбата не създава пазарни бариери.

3.14.9

Незадължителни стандарти, доброволни споразумения, сертификация: Тези политически инструменти благоприятстват нововъведенията. Те може би не всякога водят до точно постигане на целите или задачите, но улесняват напредъка към въвеждането на нововъведенията, на практика без риск от отрицателни странични ефекти.

3.14.10

Обществени поръчки: Поръчките могат да играят голяма роля за насърчаване на нововъведенията в енергетиката. Трябва да се разработят и разпространят широко методи, насочени към постигането на тази цел. Обикновено „по-зелените“ поръчки изискват анализ на жизнения цикъл и за този, както и за другите нови методи, съответните органи се нуждаят от допълнително обучение. Действащите в ЕС правила за обществени поръчки, които трябва да се спазват, способстват за „по-зелени“ поръчки, като изискват най-съвременни решения.

3.14.11

За да се осъществи спешната и наложителна трансформация на енергийния сектор, трябва да се ускори ритъмът на нововъведенията. Комитетът настоява да се обърне особено внимание на:

мерките за правилно определяне на цената на емисиите от въглероден двуокис,

увеличаване на НИРД в обществения и частния сектор, за да се насърчи използването на нови видове енергия и енергийна ефективност,

използване на законодателството (или други мерки, когато са по-ефективни откъм направени разходи) за постигане на по-бърз прогрес в повишаването на енергийната ефективност на всички видове продукти,

използване на обществените поръчки по по-проактивен начин с цел да се повишат стандартите за енергийна ефективност, особено в строителството.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2005) 141 окончателен, Интегрирани насоки за растеж и заетост.

(2)  ОВ C 318 от 23.12.2006 г., стр. 185.

(3)  ОВ C 241 от 7.10.2002 г., стр. 13.


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система на Общността (кодифицирана версия)“

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламент (ЕО) № 881/2004 за създаване на Европейска железопътна агенция“

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, с която се изменя директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността“

COM(2006) 783 окончателен — 2006/0273 (COD)

COM(2006) 785 окончателен — 2006/0274 (COD)

COM(2006) 784 окончателен — 2006/0272 (COD)

(2007/C 256/08)

На 16 януари 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 71 и с член 156 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, изготви своето становище на 19 юни 2007 г. (докладчик: г-н CONFALONIERI).

На 437-а си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 11 юли 2007 г.) Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 137 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Предложенията

за изменение на регламент (ЕО) № 881/2004 за създаване на Европейска железопътна агенция;

за изменение на директива 49/2004 относно безопасността на железопътния транспорт в Общността;

за директива на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система на Общността;

отговарят на волята за улесняване на достъпа на операторите до европейската железопътна система.

Настоящите предложения:

опростяват процедурата по сертифициране на подвижния състав по оперативно съвместимата система;

хармонизират повечето проверки на подвижния състав, които се провеждат на национално ниво, процесите на поддръжка, операторите, отговарящи за движението и поддръжката;

създават система за пълно съпоставяне на националните стандарти за сертифициране, която обхваща дори елементите, невключени в ТСОС (Технически спецификации за оперативна съвместимост).

1.2

ЕИСК одобрява целта да се опрости процедурата по въвеждане в експлоатация.

1.3

ЕИСК счита, че подобно опростяване ще увеличи използването на европейската железопътна система, като намали търсенето на други превозни средства и го пренасочи към железниците, като допринесе за подобряване на околната среда и използването на източниците на енергия, заложени в енергийните планове на ЕС.

1.4

ЕИСК препоръчва процесът на по-нататъшното прилагане на европейските стандарти за оперативна съвместимост и разпределението на контрола върху сертифицирането между националните органи и органите на Общността да не носи рискове за безопасността.

1.5

В частност ЕИСК препоръчва да се използва внимателно въведеното от новата система разграничаване на правомощията на отделните органи.

1.6

ЕИСК счита, че за товарните и пътническите вагони, въведени в експлоатация след влизане в сила на настоящата директива, ще бъде достатъчно само едно разрешение за въвеждане в експлоатация, издадено от държава-членка на Общността. Новият регламент относно Европейската агенция ще позволи на железопътните оператори, на управителите на инфраструктурата, на притежателите на вагони, но най-вече на органите, отговарящи за издаването на национални сертификати:

да съкратят сроковете за сертифициране,

да намалят броя на проверките като премахнат повторните национални проверки на общите стандарти,

да могат да оперират в ясна законодателна рамка и да имат възможност да ползват техническите указания на Агенцията.

1.7

Взима се под внимание факта, че със своята бъдеща дейност Агенцията ще стане ръководният орган в създаването на европейската железопътна система (формат на мрежата HS (Висока скорост), на коридорите на трансевропейска транспортна мрежа, а в бъдеще и на всички останали части от националните мрежи). Това ще стане посредством координирането и разширяването на системата ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик), публикуването на системата за сравняване на националните стандарти, техническата подкрепа на националните институции, отговарящи за издаването на сертификати.

1.8

Постепенното засилване на ролята на Европейската агенция като орган, който насочва и контролира процеса на железопътната оперативна съвместимост и на технологичното развитие, включва и протичащата същевременно частична смяна на функциите на органите за издаване на национални сертификати.

1.9

С оглед на създаването на база знание за общите параметри Комисията е помолена да прецени доколко е уместно създаването съвместно с държавите-членки на европейски регистър на факторите, пречещи на безопасността на движението.

1.10

Очаква се това да доведе до създаване на европейски пазар на подвижния състав, на дейностите по поддръжка на системите и на подвижния състав, на човешките ресурси, които управляват транспортните услуги.

1.11

Това ще даде уникална възможност на европейските производители на подвижен състав, особено ако техническите решения относно ТСОС запазят възможността достатъчен брой производители да продължат своята дейност с цел да се гарантира конкурентен европейски пазар на подвижния състав (и на поддръжката).

1.12

ЕИСК препоръчва за подвижния състав, въведен в експлоатация преди влизането в сила на настоящата директива и непритежаващ декларация „ЕО“ за верификация, прилагането на директивата относно железопътната безопасност да не доведе до административни санкции за железопътните оператори.

1.13

ЕИСК счита, че в страните, участващи в Европейската статистическа система (ЕСС) следва да се предвидят национални органи за сертифициране.

1.14

Редно е да се предвиди, че в рамките на анализа на дерогациите за ТСОС, се оценява именно, от гледна точка на икономическото равновесие на проекта, отражението на съфинансирането от страна на Общността за икономическата осъществимост на същия проект.

1.15

ЕИСК не счита, че анализът на дерогациите може да се осъществява за всяка една ТСОС, а за цялата система от ТСОС.

1.16

ЕИСК препоръчва прилагането на настоящия езиков режим при публикуването от Агенцията на ТСОС.

Той счита, че трябва да се искат оценките и становищата на Агенцията за всички строителни и ремонтни дейности, дори и за тези, които не се финансират от Европейската общност, за да се насочат мерките, взимани както на национално ниво, така и на нивото на Общността по посока на европейската система за безопасност.

1.17

ЕИСК счита, че възможността да се искат становища от Европейската агенция трябва да се предостави на всички заинтересовани лица, дори когато тези становища са в противоречие с преценките на националните органи за сертифициране. В частност се смята, че е необходимо да се гарантира достъпа до тези становища на железопътните предприятия на Общността и организациите на работещите в сектора.

2.   Мотиви и бележки

2.1   Основни елементи и общ контекст на предложението

2.1.1

Постепенното създаване на европейско железопътно пространство без граници налага необходимостта от действия по техническото регулиране на параметрите, свързани с безопасността, с управлението и с процедурите за достъп до системата.

2.1.2

Директиви 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г., 95/18/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г., 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. относно развитието на железопътния транспорт в Общността предвиждат постепенното отваряне на правата за достъп до инфраструктурата на Общността за всички железопътни предприятия в Общността, които притежават лиценз, издаден от държава-членка, и желаят да осъществяват услуги по превоз на стоки при нова референтна рамка.

2.1.3

Едновременното преследване на целите за постигане на безопасност и оперативна съвместимост изисква съществена техническа работа, която трябва да се извършва под ръководството на специализиран орган. Поради тази причина се създава Европейска железопътна агенция, която да отговаря за безопасността и оперативната съвместимост.

2.1.4

Основните цели пред дейността на Агенцията са следните:

да насърчава създаването на европейско железопътно пространство, да дава своя принос за съживяването на железопътния сектор, да укрепва безопасността,

да разработва общи показатели за безопасност, общи цели за безопасност и общи методи за безопасност,

да улеснява процедурите по издаване на сертификати за безопасност на железопътните предприятия,

да гарантира максимална възможна прозрачност и ефективно разпространение на информацията,

да осигурява непрекъснатия характер на дейността и на разработването на ТСОС в постоянна техническа рамка,

да подобрява оперативната съвместимост на трансевропейската мрежа посредством приемането на нови инвестиционни проекти, подкрепяни от Общността, които да са в съответствие с поставената цел за оперативна съвместимост,

да подкрепя създаването на система за сертифициране на работилниците за поддръжка,

да осигурява необходимата техническа подкрепа с оглед на това на европейско ниво да се отдава необходимото внимание на професионалните умения, необходими за управление на влакове.

да осигурява техническата подкрепа за въвеждането на система за регистрация, за удостоверяване на годността на подвижния състав за движение при посочените условия,

да гарантира максимална прозрачност и равен достъп на всички страни до необходимата информация,

да насърчава иновациите в областта на железопътната безопасност и оперативната съвместимост.

2.1.5

Националните процедури за типово одобрение на локомотивите по настоящем са смятани за една от основните пречки пред създаването на нови железопътни предприятия за превоз на стоки и за голямо препятствие пред оперативната съвместимост на европейската железопътна система.

2.1.6

Като се има предвид, че нито една държава-членка не може да решава самостоятелно дали издаденото от нея разрешение за въвеждане в експлоатация ще важи и на територията на останалите държави-членки, е необходима инициатива на Общността за хармонизиране на националните процедури, тяхното опростяване и за по-систематично използване на принципа на взаимното признаване.

2.1.7

Освен това, в рамките на програмата по опростяване на законодателството, Комисията възнамерява да консолидира и обедини директивите за железопътна съвместимост с цел създаване на единна система от правила за европейската железопътна система.

2.1.8

Настоящите инициативи ще направят транспорта по-конкурентоспособен, като намалят разходите на железопътната система.

2.2   Европейска железопътна агенция

2.2.1

Агенцията улеснява процедурата по сертифициране на наличния подвижен състав, като подготви референтен документ, който би позволил да се установи съответствие между отделните национални стандарти.

2.2.2

Агенцията разглежда молбите за финансиране от страна на Общността на проекти в областта на инфраструктурата и подвижния състав с цел да провери тяхната „оперативна съвместимост“.

2.2.3

Агенцията преценява отношенията между притежателите на вагони и железопътните предприятия (стария договор RIV (Договор между железопътните превозвачески предприятия за замяна и използване на товарните вагони), особено в сферата на поддръжката и представя пред Комисията препоръки за тяхното регулиране.

2.2.4

Агенцията изготвя препоръки относно общите критерии за определяне на професионалните умения и оценяване на персонала в дейностите по управление и поддръжка.

2.2.5

Агенцията играе ролята на орган в рамките на проекта ERTMS.

2.3   Оперативна съвместимост

2.3.1

С предложението се цели да се опрости и осъвремени законодателната рамка в Европа. В този контекст още веднъж се предлага кодифициране и сливане на настоящите директиви относно железопътната оперативна съвместимост.

2.3.2

Въз основа на десетте години опит относно прилагането на директивите в областта на оперативната съвместимост, Комисията предлага и серия от подобрения на техническата част на законодателната рамка.

2.4   Безопасност на европейската железопътна система

2.4.1

С изменението на член 14 на директивата относно железопътната безопасност се уточнява коя част от лиценза трябва да се признава взаимно и коя част е тясно свързана със съвместимостта на превозното средство със съответната инфраструктура.

2.4.2

В резултат от изменението на разпоредбите:

всеки път, когато превозно средство се въвежда в експлоатация, трябва ясно да се посочва „отговорник“ за неговата поддръжка,

железопътното предприятие трябва да покаже, че използваните от него вагони се ползват и поддържат в съответствие с правилата в сила,

железопътните предприятия трябва да разясняват системата и процедурите, които са въвели, за да се уверят, че използването на вагони на различни притежатели не създава риск за железопътната безопасност,

Агенцията прави оценка на процедурите, приети от железопътните предприятия за регулиране на техните отношения с притежателите на вагони.

3.   Общи бележки

3.1   Европейска железопътна агенция

3.1.1

Характеристиките на железопътната система са такива, че всички елементи са от значение за безопасността на системата.

3.1.2

Ако обхватът на дейността на Агенцията освен оперативно съвместимата система се разпростре и до безопасността, с времето нейните правомощия ще обхванат всички елементи на системата.

3.1.3

Може да се смята, че в края на процеса ще остане една система на Общността и една Железопътна агенция.

3.1.4

Сравняването на нормативните разпоредби следва да се счита като необходима стъпка в тази насока.

3.1.5

Необходимо е се да направи оценка на различното въздействие, което отделните подходи относно ТСОС и процедурите за сертифициране ще окажат върху отделните държави-членки, върху управителите на инфраструктури, върху железопътните предприятия, върху притежателите на вагони и върху крайните потребители.

3.1.6

Запазването на икономическото равновесие на различните национални мрежи и на различните пазарни субекти следва да се има предвид, предимно на етапа на хармонизиране на техническите стандарти и сертифицирането.

3.1.7

На Агенцията следва да се възложи задачата по насочването на технологическите решения, засягащи отворената за оперативна съвместимост мрежа, настояща и бъдеща, дори без използването на финансови средства.

3.1.8

Следва да се има предвид, че правомощията на Агенцията ще обхванат цялата железопътна мрежа на Общността в съответствие с предвиденото в предложението за директива относно оперативната съвместимост.

3.2   Оперативна съвместимост

3.2.1

Предложението за директива предвижда опростяване на ТСОС, които се отнасят до системата HS и до традиционната система там, където те са съпоставими.

3.2.2

Предложението за директива предвижда да се разшири валидността на ТСОС и те наред с мрежата HS и коридорите TEN (Трансевропейска транспортна мрежа) да обхванат и всички национални мрежи, освен случаите, представляващи изключения.

3.2.3

Това разширение бележи повратен момент в политиката за технологично развитие на европейската железопътна система в посока към единна европейска мрежа. Неговото икономическо и стратегическо въздействие е много по-голямо, отколкото е посочено в обяснителния доклад към предложението.

3.2.4

Решенията относно типа на ТСОС, които ще се прилагат при новите строежи и при значителните преустройства на съществуващите инфраструктури до голяма степен ще бъдат от компетентност на Общността.

3.2.5

Решенията на Общността относно определянето и развитието на ТСОС в съответствие с положението във всяка държава-членка ще окажат голямо икономическо въздействие върху планирането на технологичните и инфраструктурни инвестиции в отделните държави-членки.

3.2.6

Изглежда е необходима икономическа оценка на въздействието на новите ТСОС във всяка една държава-членка, която да бъде в основата на оценката на целесъобразността от тяхното въвеждане.

3.2.7

Тази оценка трябва да се направи по различен начин за ТСОС, които дават отражение върху публичните инвестиции в държавите-членки, и за ТСОС, които се отразяват на инвестициите на железопътните предприятия и частните оператори.

3.2.8

Разширяването на приложното поле на ТСОС до степен те да обхванат цялата европейска железопътна мрежа освен случаите, представляващи изключения, навежда и на мисълта за нова система на отношения между Европейската железопътна агенция и сертифициращите органи в отделните държави-членки.

3.2.9

По отношение на последните може да се предвиди, че в перспектива те ще съсредоточат дейността си по-скоро върху оперативните действия по сертифицирането на предприятия и оператори, отколкото върху управлението на технологичните стандарти.

3.2.10

Изменението на директивата относно безопасността представлява техническа поправка, с която се цели да се постигне целта по улесняване на движението на оперативно съвместимия подвижен състав.

3.2.11

Същевременно се въвежда и нов участник — „притежателят“ на пътнически вагони.

3.2.12

Процедурата по сертифициране на подвижния състав е организирана по такъв начин, че последният се оценява от различни органи от гледна точка на различни технически параметри.

3.2.13

Параметрите, включени в ТСОС, ще бъдат сертифицирани от национален орган за сертифициране.

3.2.14

Допълнителните национални параметри ще се контролират от националния орган за сертифициране за съответната мрежа. Националният орган за сертифициране се запознава със сертификатите на Общността, проверява специфичните национални параметри и издава документ за безопасност. Той има правото да отхвърли молбата за сертификат и така запазва отговорността за съгласуваността на всички сертифицирани елементи.

3.2.15

Европейската железопътна агенция действа като независим апелативен орган в края на процеса по искане на сертифициране.

3.2.16

С изключение на общите бележки, изложени в предишните раздели (Оперативна съвместимост и Агенция), ЕИСК няма други бележки.

4.   Специфични бележки

4.1   Европейска железопътна агенция

4.1.1

Член 8а: Агенцията от една страна съставя и поддържа документ за сравнение и еквивалентност на националните стандарти за всеки параметър (параграф 2) и от друга страна изразява само технически становища относно:

еквивалентност на стандартите,

поисканите допълнителни информации,

основания за отказ на разрешително.

Дейността на Агенцията би била по-ефективна, ако такива подобни становища бяха обвързващи и можеха да бъдат искани и от заинтересованите страни: управители на инфраструктура, на железопътни предприятия, притежатели на подвижен състав.

4.1.2

Член 15: Отговорностите на Агенцията би трябвало да се разширят и да обхванат всички проекти, свързани с ремонт, реструктуриране или строителство, които засягат части от инфраструктурата, за които важат ТСОС, както по настоящем, така и в бъдеще.

4.1.3

Член 16а: Необходимо e да се дадат на Агенцията параметри за оценка при избора между „задължителна или незадължителна“ система за сертифициране въз основа на следните елементи:

нива на безопасност,

яснота в отношенията между предприятията,

прозрачност на пазара и регулиране.

Следва да се определи евентуалното отражение на системата за сертифициране върху железопътните предприятия — притежатели на вагони.

4.1.4

Член 18: Следва да се подчертае, че при изготвянето на формуляри на молби за регистрация Агенцията максимално ограничава спецификациите, които не са включени в общите части.

4.1.5

Член 21б: Пълномощията на Агенцията са съобразени с нейните цели. Принципът на субсидиарност не се запазва.

4.2   Оперативна съвместимост

4.2.1

Член 1: Там, където е предвидено прилагане на ТСОС в цялото Европейско икономическо пространство, същевременно трябва да се предвиди и признаване на националните органи за сертифициране.

4.2.2

Член 6: Предоставената на Агенцията свобода в избора на езиков режим да публикува техническите приложения на ТСОС, не води до лесен и всеобщ достъп до законодателството на Общността в областта на оперативната съвместимост.

4.2.3

Член 7: Понятието дерогация изглежда особено широко, най-вече по-отношение на икономическите мотиви, тъй като в него не е отчетено влиянието на общностното финансиране върху икономическата изпълнимост. По-добре би било да се приложи система от дерогации по отношение на целия пакет ТСОС, отколкото индивидуална дерогация по отношение на отделни ТСОС.

Брюксел, 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/44


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товари“

COM(2006) 852 — 2006/0278 (COD)

(2007/C 256/09)

На 19 януари 2007 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с членове 71 и 251 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2007 г. (докладчик: г-н Krzysztof OSTROWSKI).

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 136 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Позиция на ЕИСК

1.1

Комитетът приветства предложението за директива на Комисията относно вътрешния превоз на опасни товари, чиято стратегическа цел е да се хармонизира законодателството на ЕС в тази област. Подобна мярка следва да доведе до подобряване на безопасността при вътрешния превоз на опасни товари.

1.2

В предложението за директива се преразглеждат четири действащи директиви и четири решения на Комисията относно превоза на опасни товари, които се обединяват в един законодателен акт, като същевременно се разширява приложното поле на тези разпоредби на ЕС, които първоначално се отнасяха до автомобилния и железопътния превоз и до превоза по вътрешноводни пътища.

1.3

Комитетът споделя гледната точка на Комисията, според която едва ли е възможно да се въведат възможно най-добрите условия за безопасност при превоз на опасни товари, ако не се приеме единно законодателство на Общността, което да обхваща всички видове вътрешен превоз (автомобилен, железопътен и по водни пътища).

1.4

Комитетът изразява съгласие със становището на Комисията, че чрез хармонизацията на действащото законодателство в областта на вътрешния автомобилен и железопътен превоз на опасни товари, без да се променят основно действащите разпоредби и като се разшири приложното поле на законодателството на Общността за да обхване превоза по вътрешноводни пътища, се постига значително опростяване на законодателството и на административните процедури както за публичните власти, така и за частния бизнес.

1.5

Приемането на единен законодателен акт, който обхваща трите вида вътрешен превоз и предвиждането на възможността в приложенията на директивата да се включат само позовавания на международните конвенции и споразумения за превоза на опасни товари, вместо те да бъдат включени в директивата, каквато е ситуацията понастоящем, ще доведе до значително намаляване на обема на достиженията на правото на Общността.

1.6

Комитетът счита, че правната форма на предложените разпоредби, а именно директива, е добро решение. Все пак, предвид широкия спектър от изключения и дерогации, които се предвиждат в тази област за държавите-членки, Комитетът призовава всички държави-членки да си сътрудничат по този въпрос възможно най-тясно с Комисията, за да се гарантира, че хармонизирането на законодателството ще бъде ефективно.

1.7

Комитетът би искал да подчертае, че предвид подробното изложение на разпоредбите в проекта за текст, отнасящи се до техническите условия в областта на превоза на опасни товари, както и до класификацията на опасните товари, той може да коментира само аспектите на предложението, които са от по-общ характер.

1.8

Комитетът приема със задоволство предоставената от Комисията информация, че съдържанието на предложението е било повлияно в значителна степен от позициите на държавите-членки и на заинтересованите страни като професионалните асоциации, представляващи предприятията в сферата на превоза на опасни товари и че по време на процедурата по консултации са били положени всички възможни усилия за постигане на обща позиция.

1.9

Комитетът отбелязва със задоволство, че Комисията ще продължава да бъде подпомагана от специален регулаторен комитет, натоварен с въпросите на превоза на опасни товари, който ще й оказва помощ в рамките на процедурата за комитология.

1.10

Освен това той изразява задоволство, че професионалните асоциации са могли да изразят своите гледни точки в процеса на изработване на предложението, благодарение на възможността, която им е била предоставена да участват редовно в заседанията на регулаторния комитет и че от друга страна са били проведени консултации и с държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), като Европейският парламент е бил непрекъснато информиран за това.

1.11

Комитетът оценява факта, че са били проведени консултации и с Централната комисия за корабоплаване по Рейн, като се има предвид, че по тази река са съсредоточени 80 % от превоза на опасни товари в Европа.

1.12

Комитетът взема под внимание също така предоставената от Комисията информация, че през 2004-2005 г. външни консултанти са извършили оценка на тази сфера на дейност („Оценка на политиката на ЕС, свързана с превоза на опасни товари от 1994 г. досега“), която е потвърдила значението на подхода, представен в предложението и че освен това преобладаващото мнозинство от участниците в публичните консултации са се произнесли в полза на предложените от Комисията мерки.

1.13

По въпроса за прехвърлянето на държавите-членки на задължението за превод и публикуване на техническите приложения на директивата, което досега бе поемано от Общността, Комитетът счита, че би било желателно Комисията да окаже финансова подкрепа за извършването на тези преводи в държавите-членки.

1.14

В светлината на гореизложените съображения, Комитетът е убеден, че следва да се подкрепи представеното от Комисията предложение, изработено от висококвалифицирани експерти в областта на вътрешния превоз на опасни товари от различни държави-членки.

1.15

Комитетът би желал все пак да привлече вниманието върху определен брой въпроси, които според него би трябвало да бъдат по-добре уточнени или изяснени: в директивата липсва дефиниция на самото понятие „опасни товари“; на държавите-членки се дава правото да забраняват превоза на опасни товари на тяхна територия само поради причини, които не са свързани с безопасността на този превоз; липсва каквато и да е информация в Приложения III.2 и III.3.

Бележките на Комитета по тези въпроси са представени в частта „Специфични бележки“ на настоящето становище.

2.   Основни елементи на предложението

2.1

Вътрешният превоз на опасни товари (химикали, почистващи продукти, бензин, експлозиви, муниции за огнестрелни оръжия, аерозоли, радиоактивни вещества, пестициди и др.) е съпроводен със значителен риск от инциденти. Тази констатация важи за всички видове превоз — автомобилен, железопътен или по вътрешноводни пътища. На опасност се излагат здравето и живота на хората, които участват в този превоз, както и на голям брой жители в градските и селските райони.

2.2

Вече бяха предприети мерки с цел да се гарантира, че условията за превоз на този вид товари са възможно най-сигурни. Понастоящем международният превоз на опасни товари се регулира от международни конвенции и споразумения, сключени въз основа на препоръки на Организацията на обединените нации (ООН). За да се гарантира безопасността на превоза на опасни товари, като същевременно се гарантира свободното движение и мултимодалността на международните транспортни услуги, ООН изготви и актуализира документ, озаглавен Препоръки относно превоза на опасни товари „(образец за разпоредби на ООН)“.

2.3

Регламентирането на превоза на опасни товари е важно не само поради специфичното естество на тези товари, но и поради превозваните количества. Общият обем на опасните товари, които се превозват в Европейския съюз, възлиза на 110 милиарда тонкилометра годишно, което представлява около 8 % от целия превоз на товари в ЕС. 58 % от този превоз се извършват чрез автомобилен транспорт, 25 % чрез железопътен транспорт и 17 % по вътрешноводни пътища. С изключение на железопътния транспорт, този обем показва тенденция към увеличаване.

2.4

В Европа разпоредбите на международните споразумения в сектора на вътрешния превоз бяха приложени посредством три инструмента:

а)

ADR или „Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе“, която беше сключена на 30 септември 1957 г. в Женева, с измененията;

б)

RID или „Правилник за международния железопътен превоз на опасни товари“, (Допълнение В към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF). Той беше приет на 3 юни 1999 г. във Вилнюс, с измененията;

в)

ADN или „Европейско споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища“, което беше сключено на 26 май 2000 г. в Женева, с измененията.

2.5

Законодателството на Европейския съюз в областта на вътрешния превоз на опасни товари обаче обхваща само автомобилния и железопътния превоз. Действащите по отношение на тези два вида превоз законодатели разпоредби вече гарантират високо ниво на безопасност, свободно предоставяне на услуги в тази област и свободно движение на превозните средства на територията на Европейския съюз. Законодателството на ЕС, което регулира тази област, включва следните четири законодателни акта:

а)

Директива 94/55/EО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари;

б)

Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари;

в)

Директива 96/35/EО на Съвета от 3 юни 1996 г. относно назначаването и професионалната квалификация на консултантите по безопасността за автомобилния, железопътния и вътрешния воден транспорт на опасни товари;

г)

Директива 2000/18/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2000 г. относно минималните изпитни изисквания за консултантите по безопасност при превоз на опасни товари с автомобилен, железопътен или вътрешноводен транспорт.

2.6

От друга страна няма правила на Общността, които да регулират превоза на опасни товари по вътрешноводните пътища. Що се отнася до превоза на опасни товари по водни пътища, вярно е, че съществуват две системи от изисквания, регулиращи този превоз, по Рейн (ADN-R) и Дунав (ADN-D), но това са разпоредби, които имат само регионален обхват. Нещо повече, съществуват и национални разпоредби за вътрешния превоз в държавите-членки. Липсата на разпоредби на ЕС в тази област се дължи, наред с другото, на факта, че споразумението ADN още не е влязло в сила. Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за превоза на опасни товари по вътрешноводни пътища, което Комисията представи през 1997 г., не беше прието и беше оттеглено през 2004 г.

2.7

Все пак споразумението относно превоза по вътрешни водни пътища понастоящем е в процес на ратифициране и се предвижда да влезе в сила най-късно през 2009 г. С оглед на това, Комитетът изразява съгласие с Комисията, че е логично в законодателството на ЕС да се включи превозът по вътрешноводни пътища, дори и само с цел хармонизиране. Това дава също така възможност да се актуализират и хармонизират действащите законодателни разпоредби. Освен това, не трябва да се позволява да се развиват две различни правни системи, една за международните превози и друга — за националните. Друго основание за преразглеждане на законодателството се състои в доста голямата сложност на законодателството на Европейския съюз, което понастоящем регулира превоза на опасни товари. Законодателните актове, свързани с един или друг вид превоз, съдържат несъответствия и някои от техните разпоредби са вече остарели или скоро ще остареят. Например, днес две директиви могат да бъдат сметнати за излишни, като се има предвид, че техните разпоредби бяха включени в ADR, RID и ADN. Възниква също така и проблем от техническо естество, свързан със сегашната структура на действащите директиви. На всеки две години обемистите им технически приложения трябва да бъдат превеждани в тяхната цялост при всяко изменение на международните конвенции и споразумения. Осъществяването на този процес се оказва извънредно трудно и скъпо.

2.8

Според информацията, представена от Комисията, гореспоменатите проблеми не само няма да изчезнат, а има опасност дори да се усложнят, ако не се направи нищо в това отношение. По всяка вероятност правилата, които понастоящем вече са сложни, ще стават още по-сложни при всяко изменение на международните конвенции и споразумения, остарелите нормативни актове ще бъдат запазвани, което не само ще създаде объркване за ползвателите, но и ще увеличи опасността от нарушаване на обвързващи разпоредби. Вместо да станат по-достъпни за ползвателите, има риск разпоредбите на Европейския съюз да станат напълно неясни. С нарастващото използване на мултимодалния подход, има опасност съществуването на различни правила за всеки вид превоз да утежни конкретните проблеми, които възникват ежедневно в областта на превозите и да увеличи ненужно разходите. Освен това, ако превозът трябва да се регулира от различни правила, в зависимост от това дали е международен или национален, развитието на превоза по вътрешноводни пътища ще бъде възпрепятствано, докато в обратния случай той би трябвало често да бъде предпочитаният вид превоз, както сочат статистическите данни.

2.9

Поради тези причини се предлага да се приеме нова директива, която ще актуализира четирите действащи директиви и четирите решения на Комисията, свързани с автомобилния и железопътния превоз на опасни товари, обединявайки в един единствен законодателен акт трите вида вътрешни превози, регулирани общо от един правен текст и включвайки превоза по вътрешноводни пътища в приложното поле на разпоредбите на ЕС.

2.10

Новата директива би трябвало да доведе до отмяна на изменените директиви 94/55/EО и 96/49/EО относно превоза на опасни товари, на директиви 96/35/EО и 2000/18/EО относно консултантите по безопасността за автомобилния, железопътния и водния превоз на опасни товари и изменените решения 2005/263/ЕО и 2005/180/EО на Комисията относно някои дерогации на национално ниво от директиви 94/55/EО и 96/49/EО. Тук заслужава да се добави, че разпоредбите на директиви 96/35/EО и 2000/18/EО понастоящем са включени в приложенията към директиви 94/55/ЕО и 96/49/ЕО, което ги прави безпредметни за автомобилните и железопътните превози.

2.11

Предложението включва в законодателството на Общността действащите разпоредби в областта на международния превоз и разширява приложението на международните разпоредби до вътрешния превоз. По този начин то ще доведе до съществено опростяване на законодателството на Общността в областта на превоза на опасни товари, въпреки че в същото време ще разшири приложното му поле.

2.12

Предложението цели също така да прехвърли на държавите-членки отговорността за превода и публикуването на техническите приложения на директивата, която досега се поемаше от ЕС, в случая от Комисията. Една от основните причини за това е, че преводите извършвани на ниво ЕС не винаги са били с много добро качество, поради което държавите-членки са били принуждавани да правят собствени преводи или евентуално да правят поправки. Приложенията се актуализират на всеки две години. В тази връзка Комисията следва да окаже финансова подкрепа на държавите-членки за извършването на тези преводи. Тя обаче е убедена, че икономиите, които ЕС ще може да реализира по отношение на разходите за превод и публикуване ще надхвърлят значително така предоставената помощ на държавите-членки.

2.13

Предложението трябва да доведе до създаване на система, благодарение на която приложенията към директивата ще се ограничат само до позоваване на международните конвенции и споразумения относно превоза на опасни товари, вместо да ги включват буквално, какъвто е случаят понастоящем. Предвижда се тази мярка да доведе до намаляване на обема на достиженията на правото на Общността с около 2000 страници.

2.14

Опростяването на законодателството на Общността би трябвало да улесни неговото транспониране на национално ниво. Хармонизирането на разпоредбите, регулиращи превоза на опасни товари би улеснило и би направило по-ефективна работата на правоприлагащите органи, включително и съдебната власт.

2.15

Освен това наличието на опростени и хармонизирани разпоредби би улеснило административните процедури за всички, които участват в превоза на опасни товари, от експедитора до клиента.

2.16

Хармонизираните разпоредби биха улеснили изготвянето на документите относно превоза и превозните средства, освен това би се опростило обучението на участниците и работата на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари.

2.17

Предложението е част от програмата на Комисията за постепенно актуализиране и опростяване на достиженията на правото на Общността, както и част от нейната законодателна и работна програма.

3.   Специфични бележки

Комитетът би желал да привлече вниманието върху няколко въпроса, по които той има известни резерви:

3.1

На първо място, в предложението, озаглавено „Директива на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товари“, в частта, посветена на определенията, се уточнява значението на отделни термини или изрази (например ADR, RID, ADN, превозно средство, вагон, плавателен съд) по смисъла на разглежданата директива. В него обаче не се уточнява какво трябва да се разбира под понятието „опасни товари“. Безспорно дефинирането на това понятие не е просто, като се има предвид, че съществуват много видове товари и че успоредно с техническия прогрес този списък става все по-дълъг. Независимо от това Комитетът е на мнение, че текстът би трябвало да съдържа информация за това какво да се разбира под понятието „опасни товари“ по смисъла на директивата.

3.2

На второ място, проектът за директива дава на държавите-членки правото да регулират или забраняват превоза на опасни товари на тяхна територия, единствено поради причини, различни от тези, свързани с безопасността на превоза. Въпреки че разбира причините, които са довели до предоставянето на държавите-членки на правото за регулиране или забрана, Комитетът не разбира основанията, поради които това право им се предоставя единствено „по причини, различни от тези, свързани с безопасността на превоза“. Той счита, че в контекста на това предложение, чиято цел е да повиши безопасността на превоза на опасни товари, предложената формулировка означава, че държавите-членки не биха могли да забранят превоза на опасни товари на своя територия поради причини, свързани именно с безопасността на този превоз. Тази позиция изглежда по-скоро нелогична. От друга страна, Комитетът не е наясно по какъв начин би могла да се гарантира координацията на тези забрани, свързани с трансграничния превоз, в случай че държавите-членки приемат различни видове забрани.

3.3

На трето място, точки III.2 и III.3 от Приложение III (превоз по вътрешноводни пътища), не съдържат никаква информация относно допълнителните преходни разпоредби и допълнителните национални разпоредби, които се предвиждат. Поради това Комитетът отправя искане към Комисията да уточни дали наистина не се предвиждат никакви подобни мерки или те просто са в процес на изготвяне.

Брюксел, 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за приложенията на спътниковата радионавигационна система“

COM(2006) 769 окончателен

(2007/C 256/10)

На 8 декември 2006 г., в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, Европейската комисия реши да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за приложенията на спътниковата радионавигационна система“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2007 г. (докладчик: г-н BUFFETAUT).

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 134 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

„Галилео“ е водещата програма на европейската космическа политика. Мащабът на проекта и стратегическият му характер стимулираха Европейската космическа агенция (ЕКА) да работи съвместно с Европейския съюз. По този начин междуправителственото и общностното сътрудничество в областта на знанието би трябвало да помогнат за успеха на начинанието. В същия дух на сътрудничество, проектът би трябвало да бъде осъществен под формата на публично/частно партньорство.

1.2

Първият експериментален спътник, предвестник на бъдещата група спътници, която ще наброява тридесет спътника, бе изведен в орбита в края на 2005 г., така че развитието на проекта следва своя ход, но не без трудности и изоставане.

1.3

„Галилео“ ще представлява световна спътникова радионавигационна система, която ще предлага серия от услуги за позициониране, навигационни и хронометрични услуги.

1.4

„Галилео“ със своите тридесет спътника и наземни станции ще позволи предоставянето на информация за географското местоположение на потребителите от много сектори на икономическия живот, като транспорта (локализиране на МПС, плавателни съдове, летателни апарати, навигационни системи, търсене на маршрут и др.), правосъдието, полицията и митниците (граничен контрол), строителството (топография, геодезия и географски информационни системи), развлекателните дейности (морско и планинско ориентиране), социалните услуги (например подпомагане на хора с увреждания и възрастни хора), правителствените служби за сигурност и накрая, благодарение на услугата за локализиране на сигнали за бедствие, за спасяване на хора в открито море или в изолирани райони на нашата планета.

1.5

Според някои предвиждания, до 2025 г. пазарът на стоките и услугите, създадени във връзка с приложенията на спътниковата радионавигационна система, би трябвало да достигне 400 милиарда еуро.

1.6

Разногласието между различните партньори относно икономическия модел на „Галилео“ и управлението на индустриалния консорциум днес е толкова дълбоко, че преговорите за договор за концесия са блокирани. Положението е такова, че натрупаното закъснение и липсата на напредък в преговорите представляват опасност за осъществяването на самия проект.

1.7

Във връзка с тези трудности Съветът по въпросите на транспорта от м. март поиска от Европейската комисия да направи преглед на състоянието на преговорите по договора за концесия и да проучи евентуални алтернативни решения. Изправена пред това безизходно положение, в своето съобщение „Галилео на кръстопът“ тя призова Съвета и Европейския парламент да вземат под внимание неуспеха на сегашните преговори по договора за концесията и да вземат решение за приключването им. В същото време обаче, тя поиска от тях да потвърдят отново своята воля за осъществяването и развитието на програмата. За тази цел Комисията предлага алтернативен модел, в който фазите на развитие и разгръщане да бъдат подкрепени и финансирани от публичния сектор, а договорът за концесия да се отнася само за експлоатацията. Европейската космическа агенция би могла да ръководи проекта и да играе ролята на възлагащ орган от името на Европейския съюз.

2.   Основно съдържание на Зелената книга

2.1

Текстът на Комисията съдържа, от една страна, кратко описание на вече изградената система и на бъдещото й развитие, а от друга страна — на иновативния характер на различните възможни приложения, като припомня, че ще бъдат предложени пет вида услуги (общодостъпна услуга, комерсиална услуга, услуга „опазване на живота“, услуга за търсене и спасяване и държавна услуга с ограничен достъп: публична регулирана услуга). Зелената книга не разглежда приложенията, свързани с последната услуга, чието използване зависи от желанието на държавите-членки. По този въпрос Комисията ще се обърне непосредствено към всяка държава-членка, ще събере получените отговори и ще ги обобщи.

2.2

Според Комисията сред потенциално засегнатите и заинтересовани сектори са:

предоставяне на информация за географското местоположение (за широката общественост) и спешни повиквания,

автомобилен транспорт,

железопътен транспорт,

морски и речен транспорт и риболов,

въздушен транспорт,

гражданска защита, управление на извънредни ситуации и хуманитарна помощ,

проследяване на опасни товари,

превоз на добитък,

земеделие, измерване на парцели, геодезия и кадастър,

енергетика, петрол и газ,

услуга за търсене и спасяване,

логистика,

околна среда,

спорт и туризъм,

поддържане на обществения ред.

2.3

Всъщност дължината на списъка подчертава мащаба и голямото разнообразие на възможните приложения.

2.4

Зелената книга завършва, както обикновено, със списък от въпроси, отправени към заинтересованите страни. Задачата на ЕИСК е не да даде точни отговори на тези въпроси, а по-скоро да подчертае онези от тях, които според него са особено важни и да спомене въпросите, които е следвало да бъдат поставени, но това не е било направено.

2.5

Комисията прави анализ на отговорите на поставените в Зелената книга въпроси, които е получила от заинтересованите страни. Те са доста малко на брой и понякога твърде общи, за да може да се направят изводи от тях. Ето защо, Комисията възнамерява да допълни този процес като започне задълбочени консултации, с цел през м. октомври 2007 г. да публикува план за действие. Досега нито един важен икономически сектор не е показал истински интерес към платените услуги. Това показва добре колко е трудна конкуренцията с услуга, която въпреки че не е гарантирана, е с безплатен достъп за обществеността. Следователно това повдига въпроса за икономическия и финансов баланс на европейската система, която е услуга от цивилно естество и не разполага със същата публична подкрепа (в случая от страна на отбраната) както американската система за глобално позициониране GPS.

3.   Въпроси от ключово значение

3.1

От особена важност е въпрос № 2 (1), свързан със защитата на личния живот, на който ЕИСК вече е обръщал голямо внимание, изисквайки да бъде стриктно защитаван принципът за неприкосновеността на личния живот. Тук възниква въпросът за баланса между правото на защита на личния живот и предлаганите от технологиите възможности. Все пак трябва да се подчертае, че системите за сателитно позициониране/навигация дават възможност на потребителите да определят своето местоположение, но това местоположение е известно само на тях и не е достъпно за трети лица, освен ако потребителят не реши да го съобщи, например чрез телекомуникационно средство от типа на GSM. Тъй като тези системи функционират еднопосочно, операторът на една навигационна система, независимо дали е „GPS“, „Галилео“ или руската „ГЛОНАСС“, не разпознава потребителите и няма никаква възможност да разбере кой използва навигационните сигнали, а още по-малко географското му местоположение. Поради това въпросът за защита на личния живот следва да се разглежда на ниво услуги за индивидуално приложение, които ще бъдат предложени на потребителите. Много от тези услуги наистина изискват да се съобщи моментното географско местоположение на потребителя към сървър, който тогава ще може да му даде исканата информация (например за пътния поток).

3.2

Въпрос № 5 (2), свързан с международното сътрудничество, повдига някои други въпроси. Европейският съюз е подписал споразумения за сътрудничество с Китай, Израел, Южна Корея, Мароко и Украйна, като се предвиждат и други споразумения с Индия, Бразилия, Аржентина и Австралия. Макар и да е очевидно, че тези споразумения за сътрудничество са полезни за засилването на международната позиция на „Галилео“, по-специално по въпросите за стандартизирането, отварянето на пазарите, сертифицирането и честотите, както и относно правата върху интелектуалната собственост, все пак е необходима бдителност, тъй като главната цел на някои партньори е да придобият знанията и европейското ноу-хау, за да спечелят време и да разработят собствена технология, която би могла да стане конкурент на технологията на „Галилео“. Днес е съвсем ясно, че такава беше мотивацията на Китай при подписване на споразумението за сътрудничество с Европейски съюз по „Галилео“ през 2003 г. От друга страна, е учудващо, че нито Норвегия, нито Швейцария са сключили споразумение с Европейския съюз, включващо тяхното сътрудничество по „Галилео“, въпреки че финансират фазата на развитие/валидиране на програмата чрез участието си посредством Европейската космическа агенция. Поради това въпросът за техния евентуален достъп до публичната регулирана услуга на „Галилео“ не е уреден.

3.3

Във всеки случай и по принцип, започнатите сътрудничества не засягаха правителствената услуга със запазен достъп. Освен това, преговорите в областта на международното сътрудничество се забавиха, тъй като наложилият се приоритет е свързан с ефективното осъществяване на европейския проект за спътникова радионавигационна система, което е показателно за срещаните трудности.

3.4

Въпроси 6 и 7 (3) относно стандартите и сертифицирането всъщност поставят проблема за сертифицирането на оборудването, както на самата система, така и на бордовите навигационни терминали. Този въпрос е особено деликатен за въздушния, както и за железопътния транспорт, два сектора, в които оборудването за безопасност и сигнализация е подчинено на строга процедура за сертифициране, призната в международен план. Сертифицирането на самата система „Галилео“ има смисъл само по отношение на сектор с конкретно приложение, например гражданската авиация, която определя стандарти и приложими процедури за сертифициране. Сертифицирането на бордовите терминали и оборудването, на мобилните устройства, които ползват услугите на „Галилео“, предполага много повече, отколкото само терминала за позициониране, но също и всяко друго оборудване, което използва информацията за определяне на местоположение и в крайна сметка доставя изготвената информация на пилота или на бордовия командир. В такъв случай се прилагат обичайните, свързани с конкретното приложение процедури за сертифициране. Поради това въпросът трябва да бъде разглеждан поотделно за всяко конкретно приложение.

3.5

Другият аспект на въпроса, а именно този за отговорността, е само бегло разгледан, въпреки че е от голяма важност. Трябва да се признае, че той е особено сложен. Необходимо е да се разгледат сравнително простите въпроси за договорната отговорност, както и въпросите за извъндоговорната отговорност, които са много по-трудни за обсъждане. Овен това, трябва да се има предвид, че нивото на отговорност може да варира в зависимост от това дали става дума за общодостъпна, комерсиална или правителствена услуга. Европейската комисия обмисля схема, подобна на тази в гражданската авиация, тоест покриването до определен размер от застраховки, а остатъка — от страна на публичните власти. Основният въпрос в този случай е определянето на праг, чието надвишаване предполага намесата на публичните власти за покритие на риска. Предвиденият понастоящем праг е висок, около един милиард еуро.

3.6

До каква степен доставчикът на сигнала гарантира качеството на услугата? Въпросът стои с особена острота по отношение на въздушния, железопътния или морския транспорт.

3.7

Ако например лошото качество на сигнала причини въздушна катастрофа или корабокрушение, което на свой ред предизвика евентуално разлив на петрол, кой би трябвало да понесе отговорността и в каква степен? Тук е необходимо да се разграничат, от една страна, договорната отговорност и от друга страна, извъндоговорната отговорност.

3.8

Трябва ли операторът на системата „Галилео“ да понесе цялата отговорност или да я сподели с държавите? И с кои държави? Държавата, която изстрелва спътника, Европейския съюз или държавите, които участват в проекта „Галилео“? Тези въпроси заслужават да бъдат засегнати и обсъдени, за да могат търговските приложения на „Галилео“ да се развиват в задоволителна и сигурна правна рамка.

3.9

В това отношение съществуват прецеденти, например „Ариана“. Рискът от щети, причинени на трети страни, предизвикан от изстрелване на спътник в размер до 100 милиона еуро се покрива от ARIANESPACE, разликата над тази сума се поема от френската държава. В гражданската авиация съществуват подобни споделени рискове между търговските оператори и държавите, които биха могли да се приложат при „Галилео“. Остава обаче деликатният въпрос за постигането на съгласие относно определянето на разделителната линия: какво е правилното разпределение на отговорността между публичната власт и оператора, особено когато става дума за нова услуга?

3.10

Възприемането за програмата „Галилео“ на система, по примера на тази на „Ариана“, очевидно предполага ясно да се определи коя публична власт би могла да сподели отговорността с оператора на „Галилео“.

3.11

От значение е въпрос № 9 (4) относно интелектуалната собственост. Въпреки че публичните власти финансират първоначалните изследвания, би било важно интелектуалната собственост върху разработките да бъде придобита от предприятията, по-специално МСП, които ги разработват и реализират.

3.12

Необходимо е накрая да се запитаме какъв е аспектът на използването на „Галилео“ за военни цели. За разлика от GPS, военна система, отворена по преценка за граждански цели, „Галилео“ е система за цивилна употреба. Както при цивилния сигнал на GPS, нищо не пречи въоръжените сили на някоя държава да използват общодостъпната услуга на „Галилео“ за военни цели, докато използването на правителствената услуга със запазен достъп, достъпът до която е точно регламентиран от държавите-членки на Европейския съюз, дава предимства като по-голяма устойчивост на смущения и самостоятелност по отношение на другите услуги, предоставяни от „Галилео“ (честотните обхвати не са еднакви).

3.13

Без да се впускаме в разискване относно различните видове употреба за военни цели на сигнала на публичната регулирана услуга на „Галилео“, което би излязло далеч от рамките на настоящото становище и не е засегнато в Зелената книга, все пак икономическият баланс при използването на „Галилео“ отчасти зависи от тази употреба. Без съмнение, в новата конфигурация на проекта „Галилео“, предложена от Комисията, този въпрос ще продължи да бъде дискутиран. Впрочем, в своето съобщение Комисията отбелязва, че, „без да се оспорва цивилният характер на системата, трябва да се допусне, че значителни приходи биха могли да дойдат от военните потребители“.

4.   Заключение

4.1

Зелената книга за приложението на спътниковата навигация прави преглед на редица сектори, които са действително засегнати от нея. Тя трябва да бъде допълнена по отношение на много важни въпроси като интелектуалната собственост върху способи, които могат да открият нови полета за приложение, въпросите, свързани със сертифицирането и режима на отговорност.

4.2

Въпросът за използването на „Галилео“ с държавни или дори военни цели от държавите-членки, който се решава чрез пряк диалог между Комисията и държавите-членки и между самите държави-членки в рамките на Съвета по сигурността на „Галилео“, е важен, доколкото има значително въздействие върху икономическия модел на „Галилео“. Очевидно този въпрос ще трябва да бъде разгледан отново, още повече, че приносът на публичния сектор следва значително да нарасне поради неуспеха на първата схема за партньорство между публичния и частния сектор.

4.3

И накрая, да си задаваме въпроси за приложението на спътниковата радионавигационна система е много полезно и интересно, но би трябвало да сме сигурни, че осъществяването на програмата ще бъде завършено. Новите предложения на Комисията са последен шанс за проекта „Галилео“. ЕИСК разбира добре финансовите усилия, с които те са свързани за държавите-членки, но в период, когато Европейският съюз се сблъсква с известен скептицизъм от страна на европейските народи, с известно разочарование, което показват дебатите относно проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа, изоставянето на програмата „Галилео“ би имало пагубен ефект в Европа и извън нея. Подобен неуспех би показал на света неспособността на Европейския съюз да се мобилизира около един амбициозен научен, технически и икономически проект. От съществено значение е „Галилео“ да бъде завършен и по този начин да се докаже способността на ЕС да се съвзема и успешно да изпълнява докрай големи проекти от значение за бъдещето.

4.4

Истината е, че поради тези причини проектът „Галилео“ преживява труден период. ЕИСК може само да потвърди, че евентуален неуспех на този водещ за Европейския съюз проект ще бъде сериозен фактор за загуба на доверието на гражданите към изграждането на Съюза и че трябва да бъде направено всичко, за да не се случи това.

Брюксел 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2006) 769, параграф 4.

(2)  COM(2006) 769, параграф 5.3.

(3)  COM(2006) 769, параграф 5.4.

(4)  COM (2006) 769 окончателен, параграф 5.6.


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Примерна ядрена програма, представена съгласно член 40 от Договора за Евратом за становище на Европейския икономически и социален комитет“

COM(2006) 844 окончателен

(2007/C 256/11)

На 10 януари 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 40 от Договора за Евратом, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2007 г. (докладчик: г-жа Sirkeinen).

На 437-та си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 81 гласа „за“, 28 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“:

1.   Резюме

1.1

През 2004 г. ЕИСК предложи в своето становище относно „Значението на ядрената енергия за производството на електроенергия“„да се положат усилия за предоставяне на информация за истинските въпроси, свързани с ядрената енергия: сигурност на снабдяването, премахване на емисиите от CO2, конкурентни цени и безопасност и управление на отработеното ядрено гориво, за да може организираното гражданско общество да направи критичен анализ на дебатите по тези въпроси“. Новата примерна ядрена програма (РINC) предоставя такава информация. ЕИСК е съгласен като цяло с направените в Съобщението на Комисията анализ и описание. Повечето от основните аспекти, свързани с ядрената енергия, са включени и, по наше мнение, правилно описани. Заедно с това Комитетът посочва някои аспекти на ядрената енергия, които трябва да бъдат взети предвид.

1.2

Със своя дял от над 31 % от потреблението на електроенергия и 15 % от потреблението на първична енергия в ЕС през 2004 г., ядрената енергия играе основна роля на енергийния пазар. Ядрената енергия също така отговаря напълно на целите на енергийната политика на ЕС. Цената на ядрената енергия понастоящем е ясно конкурентоспособна. Външната зависимост е незначителна и източниците на гориво са диверсифицирани и сигурни, което отговаря на изискването за сигурност на снабдяването. В момента ядрената енергетиката е един от най-големите източници на енергия в Европа, който не отделя въглероден диоксид (CO2).

1.3

След решението на Европейския съвет относно целите за намаляване на емисиите на парниковите газове до 2020 г. и нататък, е ясно, че всички допълнителни мощности за производство на енергия с ниско ниво на въглеродни емисии, независимо дали става дума за възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия или потенциално „чисти въглища“, следва да заменят генериращите емисии на СО2 мощности, като по този начин се увеличи общото производство на електроенергия с ниско ниво на въглеродни емисии. На практика, ако не се запази поне сегашният дял на ядрената енергия, докато не са налице съвсем нови енергийни решения, целите на политиката относно климата и другите цели на енергийната политика няма да могат да бъдат постигнати.

1.4

ЕИСК подчертава постоянното значение на ролята на ЕС за по-нататъшно разработване на най-модерната рамка за ядрена енергетика в държавите-членки, избрали ядрената енергия, в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, сигурност и неразпространение, съгласно изискванията в Договора за Евратом.

1.5

Най-спешната задача е да се намери решение на въпроса за ядрените отпадъци и особено за окончателното обезвреждане на отработеното ядрено гориво, за което съществува технология, но липсват политически решения. ЕИСК изразява също така съгласие с Комисията по другите въпроси, на които трябва да се обърне внимание на равнището на ЕС: ядрената безопасност и радиологичната защита, които в Европа са на високо ниво, както и осигуреното дългосрочно финансиране за извеждането от експлоатация.

1.6

ЕИСК посочва също така и някои допълнителни аспекти на ядрената енергия, които не са включени в проекта за примерна ядрена програма (РINC). Това са заплахата от тероризъм и в някои ядрени централи въпросът за наличието на достатъчно вода за охлаждане.

1.7

За държавите-членки, които желаят да продължат да разчитат на ядрената енергия, може да се окаже проблем намалялата привлекателност на сектора като източник на заетост и като тема за научни изследвания. ЕИСК изразява съгласие с разбирането на Комисията, че опитът в областта на радиологичната защита и ядрените технологии е от основно значение за ЕС, и следователно е нужно да се обърне внимание на образованието, обучението и изследванията в тези области.

1.8

В заключение ЕИСК подкрепя правото на всяка държава-членка да избере свой собствен енергиен микс, включително и с използване на ядрена енергия, както се посочва в Примерната ядрена програма (РINC).

2.   Въведение

2.1

Съгласно член 40 на Договора за Евратом, Европейската комисия „периодично публикува примерни програми, посочващи в частност целите пред производството на ядрена енергия и всички видове инвестиции, необходими за тяхното постигане. Комисията получава становището на Икономическия и социалния комитет относно подобни програми преди тяхното публикуване“. От 1958 г. насам бяха публикувани четири подобни примерни програми и една актуализация, последната през 1997 г.

2.2

Настоящият проект за примерна ядрена програма (РINC) бе публикуван от Комисията в контекста на пакета от мерки за енергетиката и измененията на климата, „Енергийна политика за Европа“ на 10 януари 2007 г. Окончателната версия ще бъде изготвена и публикувана, когато Комисията получи становището на ЕИСК.

2.3

Другите части от пакета обхващат най-напред предложение относно целите, свързани с изменението на климата — намаляване от страна на развитите страни с 30 % на емисиите на парниковите газове до 2020 г. в сравнение с нивото от 1990 г. или във всеки случай с 20 % само за ЕС. В пакета също така се разглеждат вътрешният пазар на газ и електричество, взаимовръзките на електропреносните и газопреносните мрежи, предложенията за насърчаване на устойчивото производство на енергия от изкопаеми горива, пътната карта за насърчаване на възобновяемите енергийни източници, включително и обвързващата цел от 20 % до 2020 г., отнасяща се до дела на възобновяемите енергийни източници в цялостния енергиен микс на ЕС, и спестяването на енергия с цел увеличение на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. и бъдещият Стратегически технологичен план за европейската енергетика. Европейският съвет от 9 март 2007 г. подкрепи целите и основните политики в пакета.

2.4

ЕИСК изготви становища за всяка примерна ядрена програма, както се изисква в Договора. Комитетът също засегна въпроса за ядрената енергия в няколко от своите други становища и особено наскоро в становището по собствена инициатива относно ролята на ядрената енергия през 2004 г, като посочва в заключенията, че „ЕИСК смята, че ядрената енергия следва да бъде един от елементите на диверсифицирана, балансирана, икономична и устойчива енергийна политика за ЕС. С оглед на въпросите, които той поставя, не бива да се залага изцяло на ядрената енергия; от друга страна ЕИСК смята, че частичният или пълен отказ от ядрената енергия би застрашил възможностите на ЕС да изпълни своите ангажименти по отношение на проблема за изменението на климата“.

3.   Документът на Комисията

3.1

В документа на Комисията се прави преглед на инвестициите в ядрената енергетика през последните десет години, описва се икономическият аспект на производството на ядрена енергия, нейното въздействие върху енергийния микс, както и условията за приемането й от обществеността. Съдържанието му е изложено по-подробно по-долу:

3.2

Всяка държава-членка решава дали да използва или не ядрената енергия за производство на електроенергия. Наскоро във Финландия и Франция бяха взети решения за разширяване на ядрената енергетика. Нидерландия, Полша, Швеция, Чешката република, Литва, Естония, Латвия, Словакия, Обединеното кралство, България и Румъния възобновиха дебатите относно своите политики в областта на ядрената енергетика. За момента Германия, Испания и Белгия, въпреки продължаващите дебати, продължават политиката на постепенно преустановяване на производството ядрена енергия. 12 от 27-те държави-членки на ЕС не произвеждат ядрена енергия.

3.3

При 152 реактора, разпръснати на територията на ЕС на 27-те, ядрената енергетика осигурява понастоящем 30 % от електроенергията на Европа, но ако продължи да се води планираната в някои държави-членки на ЕС политика за постепенно спиране на производството, този дял ще намалее значително. За да бъдат задоволени очакваните енергийни нужди и за да се намали европейската зависимост от вноса, могат да се вземат решения за нови инвестиции или за продължаване експлоатацията на някои централи.

3.4

Според Комисията, засилването на производството на ядрена енергия също би представлявало възможност за намаляване на емисиите на CO2 и може да играе основна роля в борбата с глобалните изменения на климата. По същество ядрената енергия не отделя въглеродни емисии и е част от сценария на Комисията за намаляване на въглерода, който включва целта за намаляване на емисиите на CO2. Това може да бъде изтъкнато като важно съображение по време на обсъждането на бъдещите схеми за търговия с емисии.

3.5

Най-същественият фактор, който оказва влияние върху перспективата за растеж на ядрената енергия, е икономическият й аспект, тъй като една атомна електроцентрала изисква предварителна инвестиция от порядъка на 2 до 3,5 милиарда EUR. Производството на ядрена енергия води до по-високи разходи за строителство в сравнение с изкопаемите горива, но експлоатационните разходи са значително по-ниски след първоначалните инвестиции. Разгледано в подробности, Комисията заявява следното:

3.5.1

„Икономическите рискове при атомните централи са свързани с главна капиталова инвестиция в началото и изискват почти безупречна работа през първоначалните 15-20 години от техния живот (40-60 години), за да се изплати първоначалната инвестиция. В допълнение, извеждането от експлоатация на централата и управлението на отпадъците означава, че през 50-100 години след спирането на реактора трябва да бъдат предоставени финансови активи“.

3.5.2

„В ЕС на 27-те (1) в 15 държави-членки работят общо 152 ядрени реактора. Средната възраст на атомните електроцентрали (АЕЦ) е приблизително 25 години (2). Във Франция, която притежава най-големия парк от (59) ядрени реактори, които дават приблизително 80 % от производството й на електроенергия, и Литва — със само една атомна електроцентрала, която обаче обезпечава 70 % от производството на електроенергия, средната възраст е около 20 години. Паркът на Обединеното кралство, който се състои от 23 АЕЦ, има средна възраст от приблизително 30 години, докато в Германия средната възраст на парка от 17 действащи АЕЦ е 25 години“.

3.5.3

„Ядрената енергетика по традиция показва комбинация от по-високи строителни и по-ниски експлоатационни разходи в сравнение с производството на енергия от изкопаеми горива, което е с по-ниски основни разходи, но с по-високи и потенциално колебаещи се цени на горивото и съответно променливи експлоатационни разходи“.

3.6

Производството на ядрена енергия се влияе много слабо от промените в цените на суровините, тъй като незначително количество уран, което се доставя предимно от стабилни региони на света, може да осигури функционирането на един реактор в продължение на десетилетия. Разумно обезпечени и възстановими източници на уран на конкурентни цени могат да задоволят нуждите на ядрената промишленост най-малко за следващите 85 години при текущите нива на потребление. Ето защо в повечето индустриализирани страни новите атомни електроцентрали предлагат икономичен начин за производство на базовия електрически товар.

3.7

Ядрената индустрия направи значителни инвестиции от 1997 г. насам. Комисията признава важното значение на поддържането на технологична преднина в областта на ядрената енергетика и подкрепя по-нататъшното разработване на най-модерната рамка за ядрена енергетика, включително неразпространението, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация. От създаването на Договора за Евратом насам въпросите за ядрената безопасност и радиологичната защита на населението са сред основните тревоги на Европейската общност и придобиха допълнително значение предвид предишното и сегашното разширяване.

3.8

Ролята на ниво ЕС следва да се състои в по-нататъшно разработване на най-модерната рамка за ядрена енергетика в държавите-членки, избрали ядрената енергия, в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, сигурност и неразпространение, съгласно изискванията в Договора за Евратом. Това следва да обхване управлението на ядрените отпадъци и извеждането от експлоатация.

3.9

Комисията предлага дискусията относно по-нататъшния напредък да се концентрира най-вече върху:

признаване на общи контролни нива на ядрена безопасност за внедряване в ЕС, изградени въз основа на обширна експертиза от националните органи за ядрена безопасност на държавите-членки;

установяване на група на високо ниво за ядрената безопасност и сигурност, която ще има правомощия за постепенното разработване на общо разбиране и допълнителни европейски правила за ядрената сигурност и безопасност;

изготвяне от държавите-членки на национални планове за управление на радиоактивните отпадъци;

по време на ранната фаза на РП7, да се установят технологични платформи за по-тясно координиране на научните изследвания в националните промишлени програми и в програмите на Общността в областта на устойчивия ядрен разпад и геоложкото погребване на радиоактивните отпадъци;

мониторинг на препоръката за хармонизиране на националните подходи към управлението на фондовете за извеждане от експлоатация, за бъдат предоставени адекватни ресурси;

опростяване и хармонизиране на процедурите за лицензиране въз основа на по-тясна координация между националните регулиращи органи с цел поддържане на най-високи стандарти за безопасност;

осигуряване на по-голяма наличност на заемите Евратом, при условие че таваните биват обновявани в съответствие с нуждите на пазара, както Комисията вече предложи;

разработване на хармонизирана схема за отговорности и механизми за осигуряване наличието на фондове в случай на щети, причинени от ядрена авария;

даване на нов тласък на международното сътрудничество, предимно посредством по-тясно сътрудничество с МААЕ, Агенцията за ядрена енергетика към ОИСР (NEA), двустранни споразумения със страни, които не са членки на ЕС, и подновено оказване на помощ на съседни страни.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства проекта за нова примерна ядрена програма на Комисията. Енергийната среда се е променила значително през 10-те години от публикуването на последната програма насам. Особено през последните няколко години, нови драматични развития насочиха значително вниманието към трите аспекта на енергийната политика — сигурност на снабдяването, конкурентоспособност и разумни цени, както и към околната среда и най-вече измененията на климата. ЕС реагира на очевидните проблеми и предизвикателства чрез предложения за Европейска енергийна политика. В този контекст са необходими анализ и предложения относно ядрената енергетика. Това поставя ядрената енергетика в цялостния енергиен контекст и предоставя информацията, необходима за обсъждането и дефинирането на енергийната политика за Европа.

4.2

В своето становище относно „Значението на ядрената енергия за производството на електроенергия“ от 2004 г. ЕИСК предлага „да се положат усилия за предоставяне на информация за истинските въпроси, свързани с ядрената енергия: сигурност на снабдяването, премахване на емисиите от CO2, конкурентни цени и безопасност и управление на отработеното ядрено гориво, за да може организираното гражданско общество да направи критичен анализ на дебатите по тези въпроси“. Новата примерна ядрена програма (РINC) предоставя такава информация. ЕИСК е съгласен като цяло с направените в Съобщението на Комисията анализ и описание. Повечето от основните аспекти, свързани с ядрената енергия, са включени и, по наше мнение, правилно описани. Заедно с това Комитетът посочва някои аспекти на ядрената енергия, които трябва да бъдат взети предвид.

4.3

Със своя дял от над 31 % от потреблението на електроенергия и 15 % от потреблението на първична енергия в ЕС през 2004 г. ядрената енергия играе основна роля на енергийния пазар. Ядрената енергетиката също така отговаря напълно на целите на енергийната политика на ЕС. Цената на ядрената енергия понастоящем е ясно конкурентоспособна, особено когато тя се използва като базова мощност. Външната зависимост е незначителна и източниците на гориво са диверсифицирани и сигурни, което отговаря на изискването за сигурност на снабдяването. В момента ядрената енергетиката е един от най-големите източници на енергия в Европа, който не отделя въглероден диоксид (CO2) (вж. параграф 4.8 по-долу).

4.4

По-добрата енергийна ефективност, включително комбинираното производство на топлинна енергия и електричество, и чрез нея ограничаването на търсенето, е първата и основна цел на дневния ред на енергийната политика. Все още обаче в ЕС са необходими големи инвестиции в производството на енергия, за да се заменят старите централи и евентуално да се отговори на допълнителното търсене, тъй като пазарните и технологични развития могат да доведат до увеличаване на дела на електричеството в общото енергийно търсене.

4.4.1

В средносрочен и дългосрочен план е възможно новите енергийни технологии като водородната технология, топлинните помпи, електрическите автомобили и др. да доведат до увеличаване на търсенето на електричество като част от общото търсене на енергия по-бързо, отколкото предвиждаме в сегашните сценарии. Едно такова развитие би могло да придаде още по-важна роля на ядрената енергия в енергийния микс на ЕС от сегашната.

4.5

Комитетът отбелязва съществуването на конкретни планове за удължаване на срока на експлоатация на ядрените централи отвъд срока на търговска експлоатация — 30 до 40 години. Проблемът с остаряването на европейските централи не е разгледан задълбочено в изработените от Комисията документи и се нуждае от допълване. Тъй като Комисията отбелязва, че „все пак за правителствата в някои държави-членки остават определени финансови рискове и рискове за околната среда, например отговорността за изграждане на съоръжения за дългосрочно погребване и управление на отпадъците“, в тази област ще трябва да се намерят решения в бъдеще.

4.6.

В идеалния случай тези нови инвестиции следва да отговарят на целите за сигурност на снабдяването, конкурентоспособност и борба с промяната на климата. С оглед на характеристиките и потенциала на другите форми на производство на енергия трябва да се очаква удължаване на срока на експлоатационна годност на съществуващите ядрени централи, както и нови инвестиции. По този въпрос изразяваме съгласие с Комисията.

4.7.

Според Комисията, урановите ресурси ще бъдат достатъчни за следващите 85 години при сегашното ниво на потребление. В други източници се дава различна информация по този въпрос, като периодът варира между 85 и 500 години. Тъй като наличието на горива е важно за сигурността на снабдяването, Комисията следва да предостави по-подробна информация относно наличността на ядрено гориво.

4.8

Когато се сравнява въздействието на различни източници на енергия върху околната среда, е важно да се оцени цялостното въздействие на процеса върху околната среда — от снабдяването със суровини, генерирането, преноса и производството на енергия до етапите на рециклиране и обезвреждане. Световният енергиен съвет (СЕС) публикува сборен доклад (Сравнение на енергийните системи на базата на оценка на жизнения им цикъл, СЕС, 2004 г.), в който бяха откроени и анализирани няколко изследвания за оценка на жизнения цикъл. В доклада се посочва, че емисиите на СО2 за един квч електричество, произведено от ядрена енергия, са ниски и на същото ниво като тези при ветровата енергия, енергията от биомаса и хидроенергия, като нивото им е 1-5 % от емисиите на централи, захранвани с въглища.

4.9

По тази причина е важно да се вземе предвид ценният принос на ядрената енергетика за избягването на парниковите газове. Понастоящем използването на ядрена енергия в ЕС позволява всяка година да бъдат избегнати емисии на СО2 от порядъка на 600 милиона тона, като се вземе предвид сегашният енергиен микс. В световен план нивото на избегнатите емисии е около 2 милиарда тона СО2. Това съответства на сегашното общо количество емисии на СО2 на Франция, Германия и Великобритания. Ако в някои държави-членки продължи планираното преустановяване на производството, голяма част от сегашните европейски ядрени централи трябва да се заменят от други енергийни източници, които не водят до емисии. Освен това, ако съществуващите ядрени централи не бъдат заменени от нови на края на жизнения им цикъл, цялата ядрена енергетика трябва в средносрочен план да бъде заменена с друга енергия, която не произвежда емисии.

4.10

След решението на Европейския съвет относно целите за намаляване на емисиите на парниковите газове до 2020 г. и след нея, е ясно, че всички допълнителни мощности за производство на енергия с ниско ниво на въглеродни емисии, независимо дали става дума за възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия или потенциално „чисти въглища“, следва да заменят генериращите емисии на СО2 мощности, като по този начин се увеличи общото производство на електроенергия с ниско ниво на въглеродни емисии. На практика, ако не се запази поне сегашният дял на ядрената енергия, докато не са налице съвсем нови енергийни решения, целите на политиката относно климата и другите цели на енергийната политика няма да могат да бъдат постигнати по икономически приемлив начин. От друга страна е очевидно, че увеличаващият се дял на ядрената енергия заедно с възобновяемите енергийни източници би означавал по-добра ефективност на разходите в борбата срещу измененията на климата.

4.11

ЕИСК подкрепя целта за включване на външните разходи в цената на всички дейности, свързани с енергетиката и други пазарни дейности. Според изследването на Комисията за външните разходи (3), външните разходи за ядрена енергия възлизат на 0,4 цента на квч. При производство на енергия, захранвано от въглища, съответните външни разходи се оценяват като 10 пъти по-високи, за производството й от биомаса — като няколко пъти по-високи, при добиване на ветрена енергия — като по-ниски и за хидроенергия — като равни на стойностите при ядрената енергия.

4.12

Комисията отбелязва, че един основен въпрос е дали ядрената енергия се нуждае от политически мерки за подкрепа. Всички видове „чисти“ енергийни технологии следва да бъдат третирани равностойно. Следва да се потърсят механизми за насърчаване на изследванията в областта на нови поколения реактори и свързания с тях ядрен горивен цикъл. Би могло да се предвидят субсидии за целите на съвсем нови разработки — пилотни проекти. Традиционната ядрена енергия не се нуждае от субсидии и не трябва да бъде субсидирана.

4.13

Комисията признава изключителното значение на общественото мнение и разбирането му за ядрената енергия за бъдещето на политиката в тази област. Изразяваме съгласие с това, като напомняме, че приемането на ядрената енергия е различно в отделните държави-членки. Достъпът на обществеността до информация, както и прозрачните процедури за вземане на решения трябва да бъдат подобрени, тъй като изследванията сочат, че обществеността в ЕС не е добре информирана за въпросите, свързани с ядрената енергия. Тук Комисията би могла да играе полезна роля. Необходими са обаче и реални мерки, за да се отговори на обществените притеснения, както много пъти досега е заявявал ЕИСК.

4.14

Подчертаваме, че ЕС продължава да играе важна роля за разработване на най-модерната рамка за ядрена енергетика в държавите-членки, избрали ядрената енергия, в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, сигурност и неразпространение, съгласно изискванията в Договора за Евратом.

4.15

Най-спешната задача е да се намери решение на въпроса за ядрените отпадъци и особено за окончателното обезвреждане на отработеното ядрено гориво, за което съществува технология, но липсват политически решения. Това е основен въпрос, свързан с въздействието върху околната среда и здравето и приемането от страна на обществеността на ядрената енергия. В Примерната ядрена програма е отбелязано, че никоя страна все още не е реализирала предложеното окончателно решение. Въпреки това е отбелязан напредък във Финландия, където е избрано място за депо за обезвреждане, както и в Швеция и Франция, където са предприети важни стъпки за избиране на такова място.

4.16

Изразяваме също така съгласие с Комисията по другите въпроси, на които трябва да се обърне внимание на равнището на ЕС: ядрената и радиационна безопасност, които в Европа са на високо ниво, както и осигуряване на финансирането за извеждането от експлоатация.

4.17

В Примерната ядрена програма не се споменава новата заплаха от тероризъм. Тя е сериозна заплаха за ядрените централи, както и за много други индустриални инсталации и обществени сгради по света. Всички ядрени централи следва да бъдат планирани така, че да издържат на сблъсък с голям пътнически самолет, като това не води до изтичане на радиация извън самата централа. Системите за техническа и човешка безопасност също трябва да бъдат планирани и инсталирани по такъв начин, че да се предотврати всякакъв вид терористични действия вътре в ядрената централа. Комисията следва да лансира инициативи, заедно с компетентните власти и отговорните оператори, за да гарантира, че във всяка ядрена централа са налице съответни мерки за превенция на тероризма.

4.18

През последните горещи и сухи лета бе обърнато внимание и на въпроса за наличието на достатъчно вода от реките за охлаждане на кондензационните централи. Досега проблемът, в голяма степен от местно естество, не присъстваше често и бе краткотраен, но с времето би могъл да стане по-сериозен в някои случаи. Това следва да се вземе предвид при проектирането и избора на място за изграждане на ядрени централи.

4.19

Допълнителен проблем е привлекателността на ядрената енергетика като източник на заетост и като тема за научни изследвания след мораториум от почти 20 години. В резултат от това, липсата на интерес от страна на студентите и професионалистите води до трудности при общото развитие на ядрената енергетика и може да представлява и риск за безопасността. ЕИСК изразява съгласие с разбирането на Комисията, че опитът в областта на радиологичната защита и ядрените технологии е от основно значение за ЕС и следователно е нужно да се обърне внимание на образованието, обучението и изследванията в тези области. Това се отнася също и до запазването и трансфера на знания от поколението учени и инженери, които са построили съществуващите централи в Европа, тъй като в продължение на дълги години в много страни в сектора няма попълнение от млади експерти.

4.20

Комисията ни припомня, че всяка държава-членка решава дали да използва или не ядрена енергия. ЕИСК подкрепя правото на всяка държава-членка да избере свой собствен енергиен микс, включително и с използване на ядрена енергия. Това право следва да се уважава не само от ЕС, но и другите държави-членки. Въпреки това, решенията на една държава-членка оказват влияние върху ситуацията в други държави-членки по много начини и тази взаимозависимост ще се увеличи с по-широкото отваряне на националните пазари.

5.   Забележки относно предложенията за мерки

5.1

В глава 6.5 „Перспективи“ на Примерната ядрена програма (PINC) Комисията поставя на обсъждане предложения за мерки най-вече на ниво ЕС (вж. точка 3.9). Мнението на ЕИСК относно представените предложения е следното:

5.1.1

ЕИСК изразява съгласие с разбирането на Комисията, че общите контролни нива на ядрена безопасност и съответното им внедряване следва да се основават на значителния опит на националните органи за ядрена безопасност на държавите-членки, в сътрудничество с WENRA (4). Всеки друг подход би могъл да застраши сегашната ефективност на повишената сигурност в някои държави-членки.

5.1.2

Една група на високо ниво по въпросите на ядрената безопасност и сигурност, състояща се от представители на компетентните национални органи, би могла да допринесе за процеса на хармонизация и да спомогне да се подобри връзката с международните конвенции за ядрена безопасност.

5.1.3

ЕИСК вижда спешна нужда държавите-членки, използващи ядрена енергия, да въведат национални планове за управление на ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци. Националните планове могат да включват чисто национален подход, многонационален подход или подход с двойна насоченост. Всяко друго действие ще изглежда като безотговорно прехвърляне на задълженията на сегашните поколения върху следващите поколения.

5.1.4

Технологичните платформи са се доказали като много успешни инструменти за създаване на публично-частни партньорства за разработване на европейски дневен ред за стратегически изследвания. ЕИСК подкрепя идеята на Комисията за използване на този инструмент в областта на устойчивия ядрен разпад и геоложкото погребване на радиоактивните отпадъци. Той би бил един извънредно необходим инструмент за привличане на млади учени към ядрената индустрия.

5.1.5

За да се осигури пълно покриване на разходите за опериране през целия жизнен цикъл и еднакви правила, е от решаващо значение операторите да предоставят адекватни ресурси чрез фондове за извеждане от експлоатация в рамките на ЕС, а и в световен мащаб. Комитетът обаче не вижда нужда от пълна хармонизация на управлението на тези фондове, при условие че се спазват принципите на пълно и гарантирано покриване на разходите и на прозрачност.

5.1.6

Нужно е спазването на най-високите стандарти, наред с опростяването на процедурите за лицензиране, както и постепенната им хармонизация чрез сътрудничество между националните регулиращи органи, за да може сроковете при строителни проекти да станат по-предвидими и по този начин да е възможно по-точно планиране и изчисляване на разходите. Безопасността не трябва да бъде застрашавана в никакъв случай.

5.1.7

ЕИСК изразява съгласие с предложенията на Комисията да се актуализират таваните за заеми по ЕВРАТОМ и да осигури по-добрата им наличност. По принцип за инвестициите във всички видове енергия следва да има еднакъв достъп до инструменти за финансиране, които в други случаи се предоставят от ЕИБ.

5.1.8

По мнение на ЕИСК една хармонизирана схема за отговорности, включително и механизъм за осигуряване наличието на фондове в случай на щети, причинени от ядрена авария, без за това да се използват публични средства, е допълнителна предпоставка за едно по-голямо приемане на ядрената енергия. Сегашната система (отговорност до 700 милиона щ.д.) не отговаря на тази цел. На проблема при застраховането — извънредно малка вероятност за настъпване на инцидент, съчетана със сериозни и извънредно големи щети, трябва да се намери открит, конструктивен и практичен отговор. Една от възможностите за това е застрахователният пул.

5.1.9

ЕИСК приветства предложението да се даде тласък на международното сътрудничество, особено чрез по-тясно сътрудничество с МААЕ, NEA, както и чрез двустранни споразумения. Трябва да се наблегне в по-голяма степен на помощта за съседните страни.

5.2

Заедно с предложенията на Комисията, ЕИСК смята, че би заслужавало да се обърне внимание на следните въпроси, когато Комисията се подготвя за по-нататъшни стъпки:

5.2.1

На държавите-членки следва да се обърне внимание върху вероятността нуждите от образование и обучение в широката област на ядрената енергетика и технологии да нараснат, включително най-вече тези за образование и обучение в областта на ядрената безопасност. Образованието е не само механизъм за създаване на нови кадри в областта на ядрената енергетика, но и механизъм за повишаване на познанията на обществото в тази област, което е от съществено значение за формиране на обществено мнение.

5.2.2

Разглеждане на други възможни проблеми, в рамките на инвестициите в ядрена енергия в един открит енергиен пазар, като се има предвид размерът и дългите срокове за реализирането им, както и възможни отговори на тези проблеми, базиращи се на пазарни решения.

5.2.3

Европейската индустрия за ядрени технологии е водеща в световен план, като предлага престижни работни места и едновременно с това е полезна за ядрената безопасност в световен план, предвид отличното ниво на нейната безопасност. За да запази тази водеща позиция, като се има предвид, че инвестициите в ядрената енергетика се очаква да нараснат в световен план, тази индустрия, включително и компонентите й в началото на производствената верига, следва да се разглежда като цел за новия подход на Комисията към политиката в индустриалния сектор.

5.3

В заключение, ЕИСК също така приветства намерението на Комисията да увеличи честотата на публикуване на примерни ядрени програми и по този начин да представи една по-актуална картина на положението в ЕС.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Приложение 2 — Информация по държави за текущите дейности за ядрения горивен цикъл.

(2)  Приложение 1: виж фиг. 6 и 7, които показват съответното разпределение по възраст на АЕЦ за отделните страни.

(3)  Външни разходи — резултати от изследване на социалните щети и щетите, нанесени на околната среда, дължащи се на електроенергията и транспорта, Европейска Комисия, 2003.

(4)  Асоциация на западноевропейските органи за ядрено регулиране.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните изменения, които бяха подкрепени от най-малко една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на дебата:

Параграф 1.1

Изменя се, както следва:

През 2004 г. ЕИСК предложи в своето становище относно „Значението на ядрената енергия за производството на електроенергия“„да се положат усилия за предоставяне на информация за истинските въпроси, свързани с ядрената енергия: сигурност на снабдяването, премахване на емисиите на CO2, конкурентни цени и безопасност и управление на отработеното ядрено гориво, за да може организираното гражданско общество да направи критичен анализ на дебатите по тези въпроси“. Новата примерна ядрена програма (РINC) предоставя част от тази информация. ЕИСК отчасти е съгласен с анализа и описанието, дадено в Съобщението на комисията, но установява, че важни теми не са обсъдени (вж. и параграф 1.6). Основните аспекти, свързани с ядрената енергия, са включени и, по наше мнение, правилно описани. Заедно с това Комитетът посочва и някои аспекти на ядрената енергия, които следва да бъдат взети предвид.

Изложение на мотивите

Произтича от другите предложения за изменение, както и от параграф 1.6 на проектостановището, където се посочва, че важни частични аспекти (тероризъм, вода за охлаждане) не са обсъдени в достатъчна степен.

Резултати от гласуването:

„за“ 49

„против“ 52

„въздържал се“ 11

Параграф 1.2

Изменя се както следва:

Със сегашния си дял от повече от 31 % от снабдяването с електричество и 15 % от първичното потребление на енергия в ЕС през 2004 г., ядрената енергия играе основна роля на енергийния пазар. Ядрената енергия също така отговаря напълно на целите на енергийната политика на ЕС. Цената на ядрената енергия понастоящем е ясно конкурентоспособна. Външната зависимост е незначителна и източниците на гориво са диверсифицирани и сигурни, което отговаря на изискването за сигурност на снабдяването. Понастоящем ядрената енергия е най-големият един от най-големите източник ци на енергия в Европа, който не отделя емисии от въглерод. Другите й екологични последствия са ограничени и поставени под контрол .“

Изложение на мотивите

В документа на Комисията се говори не за „най-големия“, а за „един от най-големите“ източници на енергия в Европа, който не отделя емисии от въглерод. Трябва да цитираме правилно.

За другите въздействия върху околната среда вж. другите предложения за изменения.

Резултати от гласуването (забележка: последната част от изменението — заличаването на изречението — бе приета от пленарната сесия)

„за“ 57

„против“ 60

„въздържал се“ 3

Параграф 1.3

Изменя се както следва:

След решението на Европейския съвет относно целите за намаляване на емисиите на парниковите газове до 2020 г. и нататък, е явно, че целият допълнителен капацитет за производство на енергия с ниско ниво на въглеродни емисии, независимо дали става дума за възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия или потенциално „чисти въглища“, следва да замени капацитета за производство на енергия, водещ до емисии на СО2, като по този начин се добави към общото производство на електричество с ниско ниво на въглеродни емисии. Комитетът взема предвид заявлението в съобщението на Комисията, според което „понастоящем повече от 110 ядрени инсталации в ЕС са на различен стадий на извеждане от експлоатация. Според прогнозите до 2025 ще трябва да бъдат изведени от експлоатация най-малко една трета от 152-те ядрени централи, които понастоящем се експлоатират в разширения ЕС (без да се взема предвид възможността за удължаване на срока на експлоатация на ядрените централи)“ Тъй като от друга страна досега Комисията бе информирана за изграждането на само един нов реактор, много е вероятно силно да намалее делът на ядрената енергия в производството на електроенергия. Въпреки това, както се посочва в едно проучване отнасящо се до Германия, изготвено от Федералното канцлерство в Германия, ще може да се изпълнят целите, свързани с климата, което обаче предполага по-нататъшни усилия при спестяването на електроенергия, ефикасността и използването на възобновяеми енергийни източници. На практика, ако не се запази поне сегашният дял на ядрената енергия, докато не са налице съвсем нови енергийни решения, целите на политиката относно климата и други цели на енергийната политика няма да могат да бъдат постигнати .“

Изложение на мотивите

Произтича от текста на Комисията и посоченото проучване.

Резултати от гласуването:

„за“ 49

„против“ 65

„въздържал се“ 6

Параграф 1.7

Изменя се както следва:

Допълнителен п Проблем за държавите-членки, които желаят да продължат да разчитат на ядрената енергия, може да се окаже, че привлекателността на сектора като източник на заетост и като тема за научни изследвания e намаляла след мораториум от почти 20 години. ЕИСК изразява съгласие с разбирането на Комисията, че опитът в областта на радиологичната защита и ядрените технологии е от основно значение за ЕС, и следователно е нужно да се обърне внимание на образованието, обучението и изследванията в тези области. Отговорността за това се пада преди всичко на операторите на централи.

Изложение на мотивите:

За „мораториум“ не може да става дума, а отговорността за обучението и др. е преди всичко на предприятията, а не на държавата, респективно на международната общност.

Резултати от гласуването (само втората част от изменението бе поставена на гласуване, първата част бе приета)

„за“ 45

„против“ 71

„въздържал се“ 2

Параграф 3.6.1

Добавя се нов параграф 3.6.1:

„Що се отнася до наличността на уранови ресурси, Комитетът установява, че съществуват несъответствия между Съобщението на Комисията и резюмето на последната Червена книга на МААЕ. В нея се казва: „Според сегашните прогнози, възможностите за първично производство на уран — включително и за всички съществуващи, определени, планирани и потенциални обекти за добив на основата на идентифицираните запаси (…) биха били достатъчни, за да покрият прогнозираните световни нужди от уран до 2010 г., при условие че всички проекти за разширяване и откриване на нови мини се осъществяват по план и добивът се извършва навсякъде с пълния производствен капацитет. (…) Тъй като значението на вторичните източници ще намалее особено след 2015 г., е важно нуждите на реакторите все повече да се покриват чрез разширяване на съществуващите и откриване на нови обекти за добив, или чрез използване на алтернативни ядреногоривни цикли — и в двата случая това са скъпи и дългосрочни начинания. В краткосрочен план ще бъде необходимо силно, неотслабващо търсене на уран, за да се насърчи навременното разработване на необходимите идентифицирани запаси. Поради дългите периоди, необходими за откриването и разработването на нови ресурси (обикновено 10 години или повече), е възможно да се стигне до недостиг в снабдяването с уран и по този начин и до постоянно увеличение на цените на урана вследствие на постепенното изчерпване на вторичните източници.“ Комитетът очаква разяснения от страна на Комисията по този въпрос.“

Изложение на мотивите

Би трябвало да посочваме явните несъответствия, а не да ги премълчаваме.

Резултати от гласуването:

„за“ 49

„против“ 65

„въздържал се“ 5

Параграф 4.1

Изменя се както следва:

ЕИСК взема под внимание приветства проекта за нова примерна ядрена програма на Комисията. Енергийната среда се е променила значително през последните 10 години от публикуването на последната програма насам. Особено през последните няколко години нови и драматични развития насочиха значително внимание към трите аспекта на енергийната политика — сигурност на снабдяването, конкурентоспособност и разумни цени, както и към околната среда и най-вече измененията на климата. ЕС реагира на явни проблеми и предизвикателства чрез предложения за европейска енергийна политика. В този контекст са необходими анализ и предложения относно ядрената енергетика. Този анализ ситуира ядрената енергетика в цялостния енергиен контекст и предоставя част от информацията, необходима за обсъждането и дефинирането на енергийната политика за Европа.“

Изложение на мотивите

Докладчикът сам посочва, че не са обсъдени всички аспекти (напр. тероризмът и др.).

Резултати от гласуването:

„за“ 50

„против“ 69

„въздържал се“ 2

Параграф 4.5

Изменя се както следва:

В идеалния случай тези нови инвестиции следва да отговарят на целите на сигурност на снабдяването, конкурентоспособност и борба с промяната на климата. С оглед на характеристиките и потенциала на другите форми на производство на енергия ЕИСК взема под внимание дискусията в някои държави-членки, за трябва да се очаква удължаване на срока на експлоатационна годност на съществуващите ядрени централи, както и нови инвестиции. По този въпрос изразяваме съгласие с Комисията

Изложение на мотивите

Представилият предложението за изменение не знае, на кое място Комисията е казала, че „трябва да се очаква удължаване на срока на експлоатационна годност“. Това е чиста спекулация.

Виж също така параграф 1.5, изменен на заседанието на специализираната секция, където изразяваме загриженост за възможното удължаване на срока на експлоатационна годност.

Резултати от гласуването:

„за“ 50

„против“ 67

„въздържал се“ 6

Параграф 4.6

Добавя се накрая:

Според Комисията, урановите ресурси ще бъдат достатъчни за следващите 85 години при сегашното ниво на потребление. В други източници се дава различна информация по този въпрос, като периодът варира между 85 и 500 години. Тъй като наличието на горива е важно за сигурността на снабдяването, Комисията следва да предостави по-подробна информация относно наличността на ядрено гориво. Едновременно с това се посочва още веднъж, че по въпроса за наличността на урановите ресурси съществуват големи различия .“

Изложение на мотивите:

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Резултати от гласуването:

„за“ 55

„против“ 68

„въздържал се“ 0

Параграф 4.8

Изменя се, както следва:

По тази причина е важно да се вземе предвид ценния принос на ядрената енергетика за избягването на парникови газове. Понастоящем използването на ядрена енергия в ЕС позволява всяка година да бъдат избегнати емисии на СО2 от порядъка на 600-700 милиона тона, като се вземе предвид сегашния енергиен микс. В световен план нивото на избегнатите емисии е около 2 милиарда тона СО2. Това съответства на сегашното общо количество емисии на СО2 на Франция, Германия и Великобритания. Ако в някои държави-членки продължи планираното извеждане от експлоатация, голяма част от сегашните европейски ядрени централи трябва да се заменят от други енергийни източници, които не водят до емисии чрез мерки за енергийна ефективност и спестяване на енергия. Освен това, ако съществуващите ядрени централи не бъдат заменени от нови на края на жизнения им цикъл, цялата ядрена енергетика трябва в средносрочен план да бъде заменена с друга енергия, която не произвежда емисии, и от мерки за енергийна ефективност и спестяване на енергия .“

Изложение на мотивите

Трябва да помислим за много повече от замяната на един производител на електроенергия с друг. ЕИСК многократно посочи това.

Допълнителна бележка на представилия предложението за изменение: бях помолил докладчика да докаже данните във връзка със спестяването на СО2, след като в работния документ бяха посочени (с посочване на източника) 300 милиона тона. За съжаление, това не е станало!

Резултати от гласуването:

„за“ 61

„против“ 61

„въздържал се“ 2

Параграф 4.9

Добавя се накрая:

След решението на Европейския съвет относно целите за намаляване на парниковите газове до 2020 г. и след нея, е явно, че целият допълнителен капацитет за производство на енергия с ниско ниво на въглеродни емисии, независимо дали става дума за възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия или потенциално „чисти въглища“, следва да замени капацитета за производство на енергия, водещ до емисии на СО2, като по този начин се добави към общото производство на електричество с ниско ниво на въглеродни емисии. На практика, ако не се запази поне сегашният дял на ядрената енергия, докато не са налице съвсем нови енергийни решения, целите на политиката относно климата и други цели на енергийната политика няма да могат да бъдат постигнати по икономически приемлив начин. От друга страна е очевидно, че увеличаващият се дял на ядрената енергия, заедно с възобновяемите енергийни източници би означавал по-добра ефективност на разходите в борбата срещу измененията на климата. От друга страна проучванията показват (за Германия, изготвено от Федералното канцлерство), че ще може да се изпълнят целите, свързани с климата, което обаче предполага по-нататъшни усилия при спестяването на електроенергия, ефикасността и използването на възобновяеми енергийни източници .“

Изложение на мотивите

Не се нуждае от обяснение

Резултати от гласуването:

„за“ 58

„против“ 65

„въздържал се“ 1

Параграф 4.11.1

Добавя се нов параграф 4.11.1:

„Комисията посочва, че „отговорността при ядрен инцидент в държавите-членки на ЕС на 15-те е подчинена на Парижката конвенция от 1960 г., която изгради хармонизирана международна система за отговорност в случай на ядрен инцидент, като понастоящем ограничава отговорността на операторите в случай на ядрен инцидент до около 700 милиона долара“. ЕИСК вижда в това непряка субсидия за ядрената енергия и призовава операторите да бъдат задължени, да покрият всички потенциални щети чрез достатъчна за целта застраховка .“

Изложение на мотивите

На заседанията на проучвателната група докладчикът посочи, че „трябва и може да се намери решение“. Това не става ясно в текста. Предложението за изменение цели точно това.

Бележка: В Германия автомобилите са застраховани за сума от EUR 100 милиона, а в сравнение с това ядрените централи са застраховани за потенциални щети за незначителните 700 милиона долара!

Резултати от гласуването:

„за“ 41

„против“ 44

„въздържал се“ 3

Параграф 4.14

Изменя се както следва:

Най-спешната задача е да се намери решение за въпроса за ядрените отпадъци и особено за окончателно обезвреждане на отработеното ядрено гориво, за което съществува технология, но липсват политически решения. Това е основен въпрос, свързан с въздействието върху околната среда и здравето, и приемането от страна на обществеността на ядрената енергия. В примерната ядрена програма е отбелязано, че никоя страна все още не е реализирала предложеното окончателно решение. Въпреки това е отбелязан напредък във Финландия, където е избрано място за депо за обезвреждане, както и в Швеция и Франция, където са предприети важни стъпки за избиране на такова място.“

Изложение на мотивите

Техническо решение на проблема не е намерено никъде.

Резултати от гласуването:

„за“ 55

„против“ 69

„въздържал се“ 4


27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/62


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Конвенция на ООН за Професионален кодекс на линейните конференции“

COM(2006) 869 окончателен — 2006/0308 (COD)

(2007/C 256/12)

На 20 март 2007 г., Съветът реши, в съответствие с член 80 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

На 14 февруари 2007 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложния характер на работата, на 437-ата си пленарна сесия на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание на 11 юли), Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик д-р Bredima-Savopoulou и прие настоящото становище с 86 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК одобрява предложената отмяна на Регламент № 954/79, тъй като това представлява неизбежно последствие от отмяната на Регламент № 4056/86, който предвижда пакетно освобождаване на линейните конференции. ЕИСК отбелязва, че тези два регламента представляваха пакет от законови актове.

1.2

Регламент № 954/79 се отнася до присъединяването или ратифицирането от държавите-членки на Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейните конференции, наричан по-нататък Професионален кодекс UNCTAD или Кодекс. В това отношение следва да се отбележи, че Професионалният кодекс UNCTAD е ратифициран от 81 държави, включително и новите движещи сили на световната търговия (т.е. Китай, Индия, Русия и Бразилия), както и от Австралия, Индонезия, Канада, Мексико, Нигерия, Саудитска Арабия, Сингапур и Япония. Кодексът е ратифициран и от шестнадесет държави-членки на ЕС. Освен това линейните превози представляват 60 % от общата стойност на международния търговски обмен, предимно контейнерен. Поради това отмяната на Регламент № 954/79 (както и на Регламент № 4056/86) несъмнено ще има последствия, които не трябва да бъдат подценявани.

1.3

ЕИСК приканва Комисията по-специално да изясни правния статут на линейните превозвачи на ЕС в международен план вследствие на отмяната на Регламент № 954/79. И наистина, с оглед на значението на една интегрирана европейска морска политика за ролята на ЕС в световната икономика и като се има предвид значението на морския превоз, включително и този на ЕС, за търговията в ЕС и световната търговия, ЕИСК е на мнение, че към тази отмяна следва да се подходи извънредно внимателно и да се обмислят грижливо последствията й, както на европейско, така и на международно ниво. Що се отнася до основното предложение на Комисията за отмяна на Регламент № 954/79, ЕИСК е на мнение, че то не отчита следните два параметъра: а) дискриминацията между европейските линейни превозвачи, която може да се породи вследствие на такава отмяна и която следва да бъде избягната (в съответствие с член 12 от ДЕО) и б) конкурентоспособността на европейските линейни превозвачи (включително и операторите на морски превози на къси разстояния), която следва да бъде запазена (в съответствие с преразгледаната Лисабонска стратегия).

1.4

В духа на предходните си становища, както и на тези на Европейския парламент, ЕИСК настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на последствията (политически, правни и практически) от отмяната на Регламент № 4056/86, както и на Регламент № 954/79, за да се избегнат отрицателни последици за интересите на морските превозвачи в ЕС в международен план.

1.5

Ясно е, че насоките, които следва да изяснят прилагането на общностните правила относно конкуренцията в областта на морския транспорт, прилагани по отношение на свързаните с линейния превоз услуги след забраната на линейните конференции до и от ЕС, считано от 18 октомври 2008 г., разрешават преди всичко на линейните превозвачи да оценяват сами своите споразумения с оглед на общностното законодателство в областта на конкуренцията. Ето защо ЕИСК смята, че е малко вероятно в насоките да се разглеждат международните (политически, правни и практически) последствия от отмяната на Регламент № 4056/86 и Регламент № 954/79. Въпреки това в предходните си становища ЕИСК, както и Европейският парламент неколкократно отправиха искане към Комисията да анализира тези последствия и да ги вземе под внимание при определянето на бъдещия нов режим. Ето защо ЕИСК изразява желание да бъде своевременно консултиран относно проекта за насоки за прилагане на общностните правила относно конкуренцията в областта на морския транспорт и да му бъде предоставена възможност да изрази становището си по този въпрос.

1.6

И въпреки че одобрява отмяната на Регламент № 954/79, ЕИСК не разбира защо трябва се пристъпи неотложно към тази отмяна, преди да е направена точна оценка на последиците в международен план на прилаганите до момента европейски политики, свързани с линейните превози и да се вземат съответните мерки.

2.   Въведение

2.1

Секторът на контейнерния линеен превоз е фактор от жизненоважно значение за европейската икономика. Контейнерният превоз по редовните линии представлява около 40 % от извършвания по море външнотърговски обмен на ЕС-25 в стойностно изражение. Трите най-големи оператори в света са европейски и маршрутите, свързващи Азия и Европа, заедно с маршрутите между Азия и САЩ са несъмнено най-важните търговски пътища (1). Освен това в света съществуват около 150 международни линейни конференции, 28 от които оперират по маршрути до и от ЕС. Сред държавите-членки, които имат превозвачи, извършващи редовни линейни превозни услуги са: Дания, Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство, балтийските страни и Кипър. Според последните налични данни (2) 60 % от цялата стойност на международния морски търговски обмен и 25 % от 5,9-те милиарда тона, транспортирани по море, се превозват в рамките на редовни услуги, включително и линейни конференции.

2.2

Настоящото предложение има за цел отмяната на Регламент (ЕИО) № 954/79 на Съвета от 15 май 1979 г. относно ратификацията от държавите-членки на, или тяхното присъединяване към Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейните конференции. Настоящото предложение е следствие от отмяната на Регламент (ЕИО) № 4056/86, който предвиждаше пакетно освобождаване на линейните конференции в съответствие с Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета от 25 септември 2006 г. Регламент № 1419/2006 предвижда също и разширяване на обхвата на Регламент (ЕО) № 1/2003, с цел да включи каботажното плаване и международните услуги за случаен морски превоз на стоки.

2.3

Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейните конференции (Женева, 6 април 1974 г.) беше съставена под егидата на Конференцията за търговия и развитие на ООН (UNCTAD), с цел да установи хармонизирана международна рамка за дейността на конференциите по морски превоз. Кодексът UNCTAD беше приет, за да се отговори на основателния стремеж на развиващите се страни за по-голямо участие на техните превозвачи в превоза на линейни товари. Той представляваше резултат от продължителни многостранни преговори между развитите и развиващите се страни (3). Неговото правило за разпределение на товарите между превозвачите от страните на двата края на търговската верига и превозвачите от трети страни беше установено, за да се противостои на протекционистичните тенденции. Целта на Регламент № 954/79 беше да направи механизмите на Кодекса съвместими с принципите на Договора за ЕО.

2.4

Държавите-членки, които са ратифицирали или са се присъединили към Професионалния кодекс UNCTAD, са: Белгия, България, Германия, Дания, Испания, Италия, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия, Франция, Чешката република и Швеция. Норвегия, която членува в ЕИП, също се присъедини към Кодекса.

2.5

При обсъждането на отмяната на системата на линейните конференции в ЕС, Европейският парламент в две свои становища (2005 г. и 2006 г.) подчерта следното: „Прилагането на регламента (4) (отменящ Регламент № 4056/86) ще създаде колизия на закони, що се отнася до присъединяването на някои държави-членки към Професионалния кодекс UNCTAD на линейните конференции. Препоръчително е държавите-членки да се оттеглят от Кодекса, въпреки че не могат да бъдат задължени да го направят. С оглед на създалата се ситуация е необходимо да се създаде ясна процедура, с цел разрешаване на евентуални подобни колизии в международното право. Комисията следва да представи на Европейския парламент прозрачен преглед на позицията на трети страни (Китай, САЩ, Канада, Япония, Сингапур и Индия) относно новата политика на ЕС в областта на линейните услуги (приемане, корекции, противопоставяне, отрицателни последствия) и тяхната готовност да адаптират собствените си системи. Комисията следва внимателно да проучи последствията от денонсирането на Кодекса UNCTAD в търговски и политически план. Комисията следва да проучи дали е необходимо да се изменят или отменят други законодателни актове на ЕО, като например Регламент (ЕИО) № 4055/86 от 22 декември 1986 г. относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни (5)“. Освен това Европейският парламент „призовава Комисията (6) да не отменя член 9 от Регламент (EИО) № 4056/86, (който предвижда преговори в случаи на колизия между законодателството на Общността и това на трети страни), особено предвид намерението на Комисията да преразгледа правото в областта на конкуренцията в морския транспорт“. Независимо от това, противно на препоръките на Европейския парламент, член 9 беше отменен, заедно с целия Регламент № 4056/86, докато поисканата щателна оценка на политическите и правни последствия от отмяната на системата на линейните конференции в ЕС като че ли все още не е направена.

2.6

ЕИСК обсъди и отмяната на Регламент № 4056/86 и прие две становища по този въпрос, а именно през 2004 г. и през 2006 г. Освен това през 2006 г. ЕИСК изрази позиция под резерва, с цел да определи дали предложението за отмяна на Регламент № 4056/86 ще има дългосрочни последствия. Според ЕИСК „системата на конференциите все още е предмет на многостранни и двустранни споразумения, по които държавите-членки на ЕС и Общността са договарящи страни“. ЕИСК отбеляза също, че „Комисията признава, че вследствие от тези споразумения, датата на отмяна на следните разпоредби на Регламент № 4056/86 (т.е. член 1, параграф 3, букви б) и в), членове 3 до 8 и член 26) следва да бъде отложена за период от две години, за да се денонсират или преразгледат тези споразумения с трети страни“. ЕИСК смяташе, че „при отмяната на Регламент № 4056/86 Комисията следва да вземе предвид също така и интересите на малките и средни предприятия. Малките и средни предприятия представляват гръбнака на икономиката на ЕС и играят важна роля в контекста на преразгледаната Лисабонска стратегия. Пазарите следва да останат отворени за сегашната и потенциална конкуренция, включително и за малките и средни морски превозвачи“. И накрая ЕИСК поддържаше становището, че „въпреки че консолидирането може да има положително въздействие върху европейската промишленост (постигане на по-голяма ефективност, икономии от мащаба, икономии на разходи), е необходима предпазливост, за да не доведе консолидирането, което може да настъпи вследствие на отмяната на Регламент № 4056/86, до намаляване на броя на участниците на съответните пазари, т.е. до „по-малко конкуренция““.

3.   Предложение на Европейската комисия

3.1

Предложеният регламент съдържа само два члена, т.е. член 1, който отменя Регламент № 954/79 и член 2, който се отнася до датата на влизане в сила на новия регламент — 18 октомври 2008 г.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК следи отблизо