30.6.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 147/1

---

Инициатива на Федерална република Германия и на Френската република за приемане на Рамково решение 2007/…/ПВР на Съвета от … за признаване и надзор над присъди с отложено изпълнение, алтернативни санкции и условни присъди

(2007/C 147/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 1, букви а) и в) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Федерална република Германия и Френската република,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Това предполага разбиране на свободата, сигурността и правосъдието от страна на държавите-членки, което съвпада в основните си елементи и се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, както и принципа на правовата държава.

(2)

Целта на полицейското и съдебното сътрудничество в Европейския съюз е да се осигури висока степен на сигурност за всички граждани. Един от крайъгълните камъни за това е принципът за взаимно признаване на съдебни решения, установен в заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и потвърден с Хагската програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз от 4 и 5 ноември 2004 г. (2) В програмата от мерки от 29 ноември 2000 г., приета с оглед прилагането на принципа за взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, Съветът се произнесе в полза на сътрудничество в областта на присъдите с отложено изпълнение и условното предсрочно освобождаване.

(3)

Всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията за трансфер на осъдени лица на Съвета на Европа от 21 март 1983 г. Конвенцията позволява осъдените лица да бъдат прехвърляни в държавата, на която са граждани, ако засегнатите държави и осъденото лице са съгласни с прехвърлянето. Допълнителният протокол от 18 декември 1997 г. към посочената конвенция, който предвижда трансфер без съгласието на засегнатото лице, все още не е ратифициран от всички държави-членки. Рамковото решение 2007/…/ПВР на Съвета от … относно прилагането на принципа за взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода или мерки, които включват лишаване от свобода, с цел изпълнението им в Европейския съюз (3) разшири принципа за взаимно признаване до изпълнението на присъдите.

(4)

Взаимоотношенията между държавите-членки, характеризиращи се с взаимното признаване на националните правни системи, позволяват също признаването на решението, взето от друга държава-членка по време на наказателно съдопроизводство или изпълнение на присъда. Конвенцията на Съвета на Европа от 30 ноември 1964 г. за наблюдение на лицата, осъдени или освободени условно, е ратифицирана само от 12 държави-членки, в някои случаи с множество резерви. Рамково решение 2007/…/ПВР на Съвета е съзнателно ограничено до трансфера на осъдени лица, които вече са в затвора. Необходимо е, обаче, по-широко сътрудничество между държавите-членки, особено в случаите, когато срещу дадено лице е проведено наказателно производство в една държава-членка и е наложена присъда с отложено изпълнение или алтернативна санкция, но въпросното лице законно и обичайно пребивава в друга държава-членка.

(5)

Настоящото рамково решение спазва основните права и е съобразено с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз, които са изразени и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално в глава VI от нея. Нито една разпоредба от настоящото рамково решение не следва да се тълкува като забраняваща отказа от признаване на присъда и/или надзор над отлагаща мярка или алтернативна санкция, ако има обективни данни, че отлагащата мярка или алтернативната санкция е наложена, за да накаже лицето заради неговия или нейния пол, раса, религия, етнически произход, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация или че това лице може да е в неравностойно положение поради някоя от тези причини.

(6)	Настоящото рамково решение не е пречка дадена държава-членка да приложи своите конституционни разпоредби, свързани със справедливия процес, свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на словото в други медии.

(7)	Разпоредбите на настоящото рамково решение следва се прилагат при спазване на правото на гражданите на Съюза свободно да се придвижват и да пребивават на територията на държавите-членки съгласно член 18 от Договора за създаване на Европейската общност.

(8)

Целта на взаимното признаване и надзора над присъди с отложено изпълнение и алтернативни санкции в изпълняващата държава е да се подобрят перспективите на осъденото лице за реинтеграция в обществото, като му се позволи да запази своите семейни, езикови, културни и други връзки, а също и да се подобри следенето за спазване на отлагащите мерки и алтернативните санкции с оглед на предотвратяване на рецидивизма, отдавайки по тази начин дължимото внимание на защитата на жертвите.

(9)

За да се гарантира ефективният обмен на информация относно всички обстоятелства, свързани с отложеното изпълнение на присъдите, държавите-членки се насърчават да включат в националното си законодателство разпоредби, които им позволяват да поемат отговорността за надзора над отлагащи мерки и алтернативни санкции, които се документират в националните им регистри.

(10)

Тъй като всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, личните данни, обработвани при изпълнението на настоящото рамково решение, следва да бъдат защитени в съответствие с принципите, залегнали в същата конвенция.

(11)

Тъй като целта на настоящото рамково решение, а именно установяването на правилата, съгласно които една държава-членка трябва да упражнява надзор над отлагащи мерки или алтернативни санкции, съдържащи се в издадено в друга държава-членка съдебно решение, не може да бъде постигната в достатъчна степен от самите държави-членки предвид на трансграничната същност на разглежданите казуси и следователно може, поради мащаба на действията, да се постигне по-пълно на общностно равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност и който се прилага съгласно член 2, втори параграф на Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел и обхват

1.   Целта на настоящото рамково решение е, с оглед на улесняване на социалната реинтеграция на осъдените лица и подобряване на защитата на жертвите, да се определят правилата, съгласно които една държава-членка упражнява надзор над отлагащи мерки, наложени въз основа на съдебно решение, издадено в друга държава-членка, или над алтернативни санкции, съдържащи се в такова съдебно решение, и взема всички други решения, свързани с изпълнението на съдебното решение, доколкото това попада в компетенциите ѝ.

2.   Настоящото рамково решение се прилага само за признаването на съдебни решения и прехвърлянето на отговорност за надзора над отлагащи мерки, алтернативни санкции и всички други съдебни решения, предвидени в настоящото рамково решение. Настоящото рамково решение не се прилага за изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, налагащи присъди с лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, които попадат в обхвата на Рамковото решение 2007/…/ПВР на Съвета. Признаването и изпълнението на финансови санкции и заповеди за конфискация се подчиняват на правните инструменти, приложими между държавите-членки, и по-специално Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (4) и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на заповеди за конфискация (5).

Член 2

Определения

По смисъла на настоящото рамково решение:

а)	„съдебно решение“ означава окончателно решение или разпореждане на съд от решаващата държава, с което на дадено физическо лице се налага: i) присъда с отложено изпълнение; ii) алтернативна санкция; или iii) условна присъда;

б)

„присъда с отложено изпълнение“ означава присъда за лишаване от свобода или всяка мярка, включваща лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено изцяло или частично i) при произнасянето на присъдата, или ii) след като част от присъдата за лишаване от свобода или мярката, включваща лишаване от свобода, е изтърпяна (условно освобождаване или условно предсрочно освобождаване);

в)	„алтернативна санкция“ означава задължение или разпореждане, наложено като отделна санкция, която не е присъда за лишаване от свобода, мярка, включваща лишаване от свобода, или финансова санкция;

г)	„условна присъда“ означава решение на съд, в което определянето на присъда за лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, е условно отложено посредством определяне на една или повече отлагащи мерки;

д)	„отлагащи мерки“ означава задължения и разпореждания, наложени на физическо лице в съответствие с националното законодателство на решаващата държава, във връзка с присъда с отложено изпълнение или условна присъда;

е)	„решаваща държава“ означава държавата-членка, в която е издадено съдебното решение, както е определено в буква а) по-горе;

ж)	„изпълняваща държава“ означава държавата-членка, в която се извършва надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции и в която се вземат всички други решения, свързани с изпълнението на съдебното решение, доколкото тази държава е поела компетенции за това.

Член 3

Основни права

Настоящото рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за зачитане на основните права и основните правни принципи, които са залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз.

Член 4

Определяне на компетентни органи

1.   Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета кой съдебен орган или кои съдебни органи са компетентни по силата на нейното национално законодателство да действат съгласно настоящото рамково решение в случаите, когато тази държава-членка е решаваща или изпълняваща държава.

2.   Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.

Член 5

Видове отлагащи мерки и алтернативни санкции

1.   Съдебно решение, което включва една или повече от следните отлагащи мерки или алтернативни санкции, може да бъде прехвърлено в друга държава-членка, в която осъденото лице пребивава законно и обичайно с цел признаване и надзор над тези мерки и санкции:

а)	задължение за осъденото лице да информира компетентния орган в изпълняващата държава за всяка промяна в пребиваването;

б)	задължение да не напуска или да не влиза в определени населени места в решаващата или изпълняващата държава без разрешение и други разпореждания, свързани с начина на живот, пребиваването, образованието и обучението, професионалната дейност или заниманията в свободното време;

в)	задължение да се отчита в определени часове пред компетентния орган в изпълняващата държава или друг орган в изпълняващата държава,

г)	задължение да избягва контакти с лица и предмети, които биха могли да представляват подтик за извършване на нови престъпления;

д)	задължение да компенсира вредите, причинени от престъплението;

е)	задължение да полага общественополезен труд;

ж)	задължение да сътрудничи на пробационния служител;

з)	задължение да се подложи на терапевтично лечение или на лечение на зависимост.

2.   При транспониране на настоящото рамково решение всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета над кои отлагащи мерки и алтернативни санкции, освен посочените в параграф 1, е подготвена да извършва надзор. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.

3.   Освен мерките и санкциите по параграф 1, удостоверението включва само мерките или санкциите, съобщени от съответната изпълняваща държава съгласно параграф 2.

Член 6

Процедура за препращане на съдебното решение и удостоверението

1.   Компетентният съдебен орган на решаващата държава препраща съдебното решение или заверено копие от него заедно с удостоверението директно на компетентния съдебен орган на изпълняващата държава по начин, позволяващ писмено доказване, при условия, които дават възможност на изпълняващата държава да установи автентичността му. Оригиналът на съдебното решение или негово заверено копие и оригиналът на удостоверението се изпращат на изпълняващата държава при поискване. Всички официални уведомления също се извършват директно между посочените компетентни съдебни органи.

2.   Удостоверението се подписва и верността на съдържанието му се удостоверява от компетентния съдебен орган на решаващата държава.

3.   Във всеки отделен случай компетентният съдебен орган на решаващата държава препраща съдебното решение заедно с удостоверението само на една изпълняваща държава.

4.   Ако компетентният съдебен орган на изпълняващата държава не е известен на компетентния съдебен орган на решаващата държава, последният извършва всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакти на Европейската съдебна мрежа, създадена със Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г. за създаването на Европейска съдебна мрежа (6), за да получи информацията от изпълняващата държава.

5.   Когато съдебен орган на изпълняващата държава получи съдебно решение, придружено с удостоверение, но не е компетентен да го признае, той препраща ex officio съдебното решение и удостоверението на компетентния съдебен орган. Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава незабавно информира компетентния съдебен орган на решаващата държава по начин, позволяващ писмено доказване, че съдебното решение и удостоверението са препратени на първия.

Член 7

Решение на изпълняващата държава

1.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава признава съдебното решение, препратено съгласно процедурата по член 6, и незабавно взема всички необходими мерки за надзора над отлагащите мерки и алтернативните санкции, освен ако компетентният съдебен орган не реши да предяви някой от мотивите за отказ от признаване и не поеме надзора над съдебното решение по член 9.

2.   Ако характерът или продължителността на отложените мерки или алтернативните санкции са несъвместими със законовите разпоредби на изпълняващата държава, компетентният съдебен орган на въпросната държава може да ги адаптира в съответствие с отложените мерки или алтернативните санкции, които са предвидени за деяния от същия вид съгласно законодателството на изпълняващата държава. Отлагащата мярка или алтернативната санкция съответства, доколкото е възможно, на мярката или санкцията, наложена в решаващата държава.

3.   Адаптираната отлагаща мярка или алтернативна санкция не може да е по-строга от първоначално наложената отлагаща мярка или алтернативна санкция.

Член 8

Двойна наказуемост

1.   Следните престъпления, ако в решаващата държава-членка са наказуеми с присъда за лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от три години, и както са определени от законодателството на решаващата държава, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за двойна наказуемост на деянието, дават основание за признаване на съдебното решение и надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции:

—	участие в престъпна група,

—	тероризъм,

—	трафик на хора,

—	сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—	измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г. (7),

—	изпиране на имущество, придобито от престъпление,

—	подправяне на парични знаци, включително еуро,

—	престъпления, свързани с компютри,

—	престъпления срещу околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности,

—	подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната,

—	убийство, тежка телесна повреда,

—	незаконна търговия на човешки органи и тъкани,

—	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници,

—	расизъм и ксенофобия,

—	организиран или въоръжен грабеж,

—	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—	мошеничество,

—	рекет и изнудване,

—	подправяне и пиратство на изделия,

—	подправяне на административни документи и използването им,

—	подправяне на платежни средства,

—	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—	търговия с противозаконно отнети превозни средства,

—	изнасилване,

—

палеж,

—	престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд,

—	незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

—

саботаж.

2.   Съветът може с единодушие и след консултации с Европейския парламент съгласно условията по член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз по всяко време да реши да включи в списъка по параграф 1 и други категории престъпления. Предвид доклада, който му е предоставен по член 21, параграф 3 от настоящото рамково решение, Съветът решава дали следва списъкът да бъде разширен или изменен.

3.   За престъпления, които не са обхванати в параграф 1, изпълняващата държава може да обвърже признаването на съдебното решение и надзора над отлагащи мерки и алтернативни санкции с условието съдебното решение да се отнася за деяния, които също съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава, независимо от квалификацията на фактическите обстоятелства или от квалификацията на престъплението.

Член 9

Основания за отказ на признаване и надзор

1.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава може да откаже да признае съдебното решение и да поеме отговорност за надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции, ако

а)	удостоверението, посочено в член 6, е непълно или очевидно не съответства на съдебното решение и не е попълнено или поправено в разумен срок, определен от компетентния съдебен орган на изпълняващата държава;

б)	критериите, предвидени в член 5, не са изпълнени,

в)	признаването на съдебното решение и поемането на отговорност за надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции би нарушило принципа ne bis in idem;

г)

в случаите, посочени в член 8, параграф 3, съдебното решението се отнася за деяние, което не би съставлявало нарушение според правото на изпълняващата държава; по данъчни, митнически и валутни въпроси, обаче, изпълнение на съдебното решение не може да бъде отказано на основание на това, че правото на изпълняващата държава не предвижда данъци от същия вид или не съдържа данъчни, митнически или валутни разпоредби от същия вид като тези в правото на решаващата държава;

д)	съдебното преследване или изпълнението на присъдата е вече с изтекла давност съгласно правото на изпълняващата държава и е свързано с деяние, което попада в компетенцията на изпълняващата държава съгласно националното ѝ право,

е)	правото на изпълняващата държава предвижда имунитет, който не позволява упражняването на надзор над отлагащи мерки или алтернативни санкции;

ж)	ако съгласно правото на изпълняващата държава осъденото лице, предвид неговата възраст, не е наказателно отговорно за деянието, на което се основава съдебното решение;

з)

съдебното решение е постановено задочно, освен ако удостоверението не посочва, че лицето е било призовано лично или е уведомено чрез упълномощен според националното право на решаващата държава представител за времето и мястото на заседанието, довело до задочно постановяване на съдебното решение, или че лицето е заявило пред компетентен орган, че той или тя няма да обжалва решението;

и)	съдебното решение предвижда медицинско/терапевтично лечение, над което, независимо от разпоредбите на член 7, параграф 2, изпълняващата държава не е в състояние да упражнява надзор с оглед на нейната правна или здравна система; или

й)	в случая, посочен в член 13, параграф 1, не може да се постигне споразумение за адаптиране на отлагащи мерки или алтернативни санкции.

2.   Преди компетентният съдебен орган на изпълняващата държава да реши в посочените в параграф 1 случаи да откаже да признае съдебното решение и да поеме отговорност за надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции, той се свързва по подходящ начин с компетентния съдебен орган на решаващата държава и, според необходимостта, иска от последния незабавно да му предостави цялата необходима допълнителна информация.

Член 10

Срокове

1.   В срок от 10 дни след получаването на съдебното решение и удостоверението компетентният съдебен орган на изпълняващата държава решава дали да признае съдебното решение и да поеме отговорност за надзор над отлагащите мерки или алтернативните санкции. Той незабавно информира за своето решение компетентния съдебен орган на решаващата държава по начин, позволяващ писмено доказване. Трябва да бъдат посочени основанията за отказа от признаване на съдебното решение и за отказа да се поеме отговорност за надзора.

2.   Ако в определен случай не е възможно компетентният съдебен орган на изпълняващата държава да спази срока, предвиден в параграф 1, той незабавно информира компетентния съдебен орган на решаващата държава по избран от него начин, посочвайки причините за забавянето и очаквания срок за вземане на окончателно решение.

Член 11

Приложимо право за надзора

За надзора над отлагащите мерки и алтернативните санкции се прилага правото на изпълняващата държава.

Член 12

Компетентност за вземане на всички последващи решения и приложимо право

1.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е компетентен да взема всички последващи решения във връзка с присъдата с отложено изпълнение, алтернативната санкция или условната присъда, например изменение на отлагащи мерки, отмяна на отлагането, издаване на присъда в случай на условна присъда или опрощаване. За посочените по-горе решения и за всички по-нататъшни последствия от съдебното решение се прилага правото на изпълняващата държава.

2.   Компетентният съдебен орган на решаващата държава може да си запази компетентност за вземане на всички последващи решения, свързани с условни присъди. В такъв случай правото на решаващата държава се прилага за всички по-нататъшни последствия от съдебното решение.

3.   При транспониране на настоящото рамково решение всяка държава-членка може да посочи, че в отделни случаи като изпълняваща държава тя може да откаже да поеме отговорност, както е предвидено в параграф 1. В такива случаи решението се взема и нотифицирането се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 10. Това не засяга задължението, предвидено в член 7, параграф 1.

Член 13

Консултации между компетентните съдебни органи

1.   Ако компетентният съдебен орган на изпълняващата държава възнамерява да извърши адаптиране, както е предвидено в член 7, параграфи 2 и 3, той първо се консултира с компетентния съдебен орган на решаващата държава относно адаптираните отлагащи мерки или алтернативни санкции.

2.   Когато препраща съдебното решение и удостоверението съгласно член 6, съдебният орган на решаващата държава има право на отказ от консултациите, посочени в параграф 1. В такъв случай адаптациите, направени от компетентния съдебен орган на изпълняващата държава съгласно член 7, параграфи 2 и 3, се съобщават впоследствие на компетентния съдебен орган на решаващата държава.

Член 14

Задължения на ангажираните органи в случаите, когато решаващата държава е компетентна за всички по-нататъшни решения

1.   Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава незабавно уведомява компетентния съдебен орган на решаващата държава по начин, позволяващ писмено доказване, за всички решения с незабавно или суспензивно действие, отнасящи се до:

а)	изменение на отлагащите мерки или алтернативната санкция;

б)	отмяна на отлагането на присъдата;

в)	определяне на присъда в случай на условна присъда;

г)	изтичане на срока на отлагащите мерки или на алтернативната санкция.

2.   Компетентният съдебен орган на решаващата държава незабавно информира компетентния съдебен орган на изпълняващата държава по начин, позволяващ писмено доказване, за обстоятелства или констатации, които по негово мнение биха могли да доведат до отмяна на отлагането на присъдата или до изменение на отлагащите мерки или алтернативната санкция.

Член 15

Задължения на ангажираните органи в случаите, когато решаващата държава е компетентна за всички по-нататъшни решения

1.   Ако компетентният съдебен орган на решаващата държава има юрисдикция за всички по-нататъшни решения съгласно член 12, параграфи 2 и 3, компетентният съдебен орган на изпълняващата държава незабавно го нотифицира за:

а)	всяко нарушение на отлагаща мярка или алтернативна санкция; както, и

б)	всяка констатация, която i) би могла да доведе до изменение на отлагащите мерки или на алтернативната санкция; ii) се отнася до определяне на присъда в случаите на условна присъда, или iii) би могла да доведе до отмяна на условното отлагане.

2.   Уведомяването се извършва със стандартния формуляр, даден в приложение II.

3.   Преди да се вземе решение за определяне на присъда в случаите на условна присъда или за отмяна на отлагането на присъда, осъденото лице трябва да бъде изслушано от съда. Ако е подходящо, това изискване може да бъде изпълнено съгласно процедурата, посочена в член 10 от Конвенцията от 29 май 2000 г. за взаимна помощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз (8).

4.   Компетентният съдебен орган на решаващата държава незабавно информира компетентния съдебен орган на изпълняващата държава за всички решения с незабавно или суспензивно действие, отнасящи се до:

а)	адаптиране на отлагащите мерки или алтернативната санкция;

б)	отмяна на отлагането на присъда;

в)	определяне на присъда в случай на условна присъда;

г)	изтичане на срока на отлагащите мерки или алтернативната санкция.

5.   В случай на определяне на присъда или отмяна на отлагането на присъда, компетентният съдебен орган на решаващата държава същевременно информира компетентния съдебен орган на изпълняващата държава дали възнамерява да препрати на изпълняващата държава:

а)	съдебно решение и сертификат, както е посочено в Рамковото решение 2007/…/ПВР на Съвета с цел поемане на отговорност за изпълнението на мярката, включваща лишаване от свобода; или

б)	европейска заповед за арест с цел предаване на осъденото лице съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (9).

6.   Ако срокът на задължението за изпълнение на отлагащи мерки или алтернативни санкции е изтекъл, компетентният орган на изпълняващата държава прекратява разпоредените мерки веднага щом бъде надлежно нотифициран от компетентния орган на решаващата държава.

Член 16

Амнистия и помилване

Решаващата държава, както и изпълняващата държава, могат да дадат амнистия или помилване.

Член 17

Край на юрисдикцията на изпълняващата държава

Ако осъденото лице напусне изпълняващата държава и законно се установи за пребиваване в друга държава-членка, компетентният съдебен орган на изпълняващата държава прехвърля юрисдикцията за надзор над отлагащите мерки и алтернативните санкции и за всички по-нататъшни решения, свързани с изпълнението на съдебното решение, на компетентния съдебен орган на решаващата държава.

Член 18

Езици

Удостоверенията се превеждат на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава. Всяка държава-членка може в момента на приемане на настоящото рамково решение или по-късно да посочи в декларация до Генералния секретариат на Съвета, че ще приема превод на един или няколко официални езика на институциите на Европейския съюз.

Член 19

Разходи

Разходите, произтичащи от прилагането на настоящото рамково решение, се поемат от изпълняващата държава, с изключение на разходите, възникващи изключително на територията на решаващата държава.

Член 20

Отношение към други споразумения и спогодби

1.   В отношенията между държавите членки, считано от …, настоящото рамково решение заменя съответните разпоредби на Конвенцията на Съвета на Европа за наблюдение на лицата, осъдени или освободени условно.

2.   Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни действащи споразумения или спогодби, които са в сила в момента на приемането на настоящото рамково решение, доколкото същите позволяват разширяване или разпростиране на целите на настоящото рамково решение и подпомагат по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за надзор над отлагащи мерки и алтернативни санкции.

3.   Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или спогодби след влизане в сила на настоящото рамково решение, доколкото тези споразумения или спогодби позволяват разширяване или разпростиране на предписанията на настоящото рамково решение и подпомагат по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за надзор над отлагащи мерки и алтернативни санкции.

4.   В срок до три месеца след влизането в сила на настоящото рамково решение държавите-членки уведомяват Съвета и Комисията за съществуващите споразумения и спогодби, посочени в параграф 1, които желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки нотифицират Съвета и Комисията и за всяко ново споразумение или спогодба, посочено в параграф 2, в срок до три месеца след подписването му.

Член 21

Изпълнение

1.   Държавите-членки предприемат до … необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.

2.   Държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които въвеждат в националното си законодателство задълженията, произтичащи за тях от настоящото рамково решение. На основата на доклад, изготвен от Комисията с отчитане на тази информация, Съветът проверява най-късно до … доколко държавите-членки изпълняват настоящото рамково решение.

3.   Оценка на разпоредбите на настоящото рамково споразумение, по-конкретно на прилагането им на практика, се извършва преди …

Член 22

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от … (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

(3)  ОВ L …

(4)  ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16.

(5)  ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59.

(6)  ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

(7)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.

(8)  ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

(9)  ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1.

---

---

---