24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/1

РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪВЕТА

от 22 март 2007 г.

относно Стратегия за сигурност на информационното общество в Европа

(2007/C 68/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ПРИЕМА НАСТОЯЩАТА РЕЗОЛЮЦИЯ И

ПРИВЕТСТВА

Съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета за регионите от 31 май 2006 г. — Стратегия за сигурност на информационното общество — „Диалог, партньорство и правомощия“;

ОТБЕЛЯЗВА

Съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета за регионите от 15 ноември 2006 г. относно борба с нежеланите съобщения (спам), софтуера за шпиониране (спайуер) и злонамерения софтуер (малуер);

ПРИПОМНЯ

1.	Резолюцията на Съвета от 28 януари 2002 г. относно общ подход и конкретни действия в областта на мрежовата и информационната сигурност (1);

2.	Резолюцията на Съвета от 18 февруари 2003 г. относно европейски подход към култура на мрежовата и информационната сигурност (2);

3.	Заключенията на Съвета от 8-9 март 2004 г. относно нежелани съобщения за целите на директен маркетинг или „спам “и заключенията на Съвета от 9-10 декември 2004 г. относно борба срещу спама;

4.	Заключенията на Европейския съвет от март 2005 г. за подновяване на Лисабонската стратегия и заключенията на Европейския съвет от март 2006 г., призоваващи Комисията и държавите-членки да прилагат енергично новата Стратегия i2010;

Правната рамка на ЕС за електронни съобщения (3) и по-специално разпоредбите, отнасящите се до сигурността на съобщенията, неприкосновеността на личния живот и поверителността, които допринесоха за осигуряването на висока степен на защита на личните данни и правото на личен живот и за целостта на обществените съобщителни мрежи;

6.	Регламент (ЕО) № 460/2004 на Европейския парламент и Съвета от 10 март 2004 г. за създаването на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (4);

Туниската програма и Туниският ангажимент от Световната среща на високо равнище за информационното общество, които подчертават необходимостта за продължаване на борбата с кибер-престъпността и спама, гарантирайки същевременно защитата на неприкосновеността на личния живот и свободата на словото, и за по-нататъшно популяризиране, развитие и прилагане, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, на глобалната култура на кибер-сигурност;

8.	Заключенията на Председателството за годишната конференция за европейско информационно общество (27-28 септември 2006 г.) „i2010 — Към повсеместно европейско информационно общество “в Еспоо, Финландия;

СЪОТВЕТНО ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ:

Нашите общества навлизат бързо в нов етап на развитие, към „повсеместно информационно общество“, в който все повече ежедневни дейности на гражданите се опират на използването на информационни и комуникационни технологии (ICT) и на електронни съобщителни мрежи; мрежовата и информационната сигурност трябва да се смята за ключов фактор за това развитие и за неговия успех;

Доверието е решаващ елемент за успеха на новото информационно общество; доверието е свързано и с впечатленията на крайните потребители и с необходимостта да се зачита неприкосновеността на техния личен живот; следователно, на мрежовата и информационната сигурност не бива да се гледа просто като на технически въпрос;

Мрежовата и информационната сигурност е съществен елемент в изграждането на европейско информационно пространство като част от Инициатива i2010, като принос към успеха на обновената Лисабонска стратегия; Информационните и комуникационните технологии са също така решаващ елемент на иновациите, икономическия растеж и заетостта в икономиката като цяло;

Вече се разработват нови технологии, които ще ни отведат до повсеместното информационно общество; появата на авангардни технологии (например високоскоростни безжични мрежи, устройства за радиочестотна идентификация (RFID), сензорни мрежи) и на новаторски, богати по съдържание услуги (например телевизия по интернет протокол (IPTV), предаване на глас по интернет протокол (VoIP), телевизия по мобилен телефон и други мобилни услуги) изисква съответстващо ниво на мрежова и информационна сигурност от самото начало на етапа на развитие, за да се постигне реална търговска стойност; своевременното възприемане на новите обещаващи иновации е много важно за развитието на информационното общество и конкурентоспособността на Европа; държавните органи и предприятията трябва възможно най-скоро да въведат сигурните нови технологии и услуги, за да ускорят широкото им въвеждане;

За ЕС е от стратегическо значение европейската промишленост да бъде едновременно и взискателен потребител, и конкурентоспособен доставчик на продукти и услуги в областта на мрежите и сигурността; разнообразието, откритостта и оперативната съвместимост са неделими елементи на сигурността и трябва да бъдат поощрявани;

Знанията и уменията в областта на мрежовата и информационната сигурност също трябва да се превърнат в неделима част от ежедневието на всеки човек и на всяка заинтересована страна в обществото; на национално равнище и на равнище ЕС са проведени редица разяснителни кампании, но в тази област има да се работи още много, особено що се отнася до крайните потребители и малките и средните предприятия (МСП); особено внимание трябва да се отдели на потребителите със специфични потребности и на онези, които не са добре запознати с въпросите на мрежовата и информационната сигурност; всички заинтересовани страни трябва да съзнават, че са част от глобалната верига на сигурността и трябва да имат правомощията да действат като такива; въпросите на мрежовата и информационната сигурност трябва да се вземат предвид във всички форми на образование и обучение, свързани с информационните и комуникационните технологии;

7.	Създаването на ENISA е важна стъпка напред в усилията на ЕС да отвърне на предизвикателствата, свързани с мрежовата и информационната сигурност; обхватът, целите, задачите и срокът на действие на ENISA са определени от Регламент (EО) № 460/2004;

Ресурсите, предназначени за научно-изследователска и развойна дейност и иновации както на национално ниво, така и на ниво ЕС, са сред важните елементи на повишаването на равнището на информационната и мрежовата сигурност на новите системи, приложения и услуги; усилията на ниво ЕС трябва да се засилят в областта на научните изследвания и иновациите, свързани със сигурността, особено посредством Седмата рамкова програма (FP7) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (СIР); усилията трябва да се насочат също така към мерки за разпространението и насърчаването на търговската експлоатация на произтичащите резултати, включително оценката на тяхната полезност за широката общественост; това ще подобри способността на европейските доставчици да осигуряват решения в областта на сигурността, които да отговарят на специфичните потребности на европейския пазар;

Макар че има много преимущества, повсеместното информационно общество носи и значителни предизвикателства, създавайки нова картина на потенциални рискове; заплахите срещу сигурността и неприкосновеността на личния живот, включително чрез незаконно прихващане и използване на данни, стават все по-сериозни, целенасочени и несъмнено целящи икономическа изгода; трябва по иновативен начин да се създадат нови мерки срещу възникващите и вече съществуващите заплахи и те да обхващат и проблемите, произтичащи от сложността на системите, от грешки, злополуки или неясни указания; трябва да се насърчава и поощрява още повече създаването и развитието на национални органи за спешна компютърна реакция, насочени към различни действащи лица, и сътрудничеството между тези органи, както и между тях и други заинтересовани страни;

10.

Стандартизацията и сертификацията на продукти, услуги и системи за управление, особено на осигуряваните от съществуващи институции, заслужават особено внимание в политиката на ЕС за мрежовата и информационната сигурност като средство за разпространение на добрата практика и професионализма в областта на мрежовата и информационната сигурност; своевременното възприемане на новопоявили се отворени и оперативно съвместими стандарти би било особено полезно за нови технологии като радиочестотната идентификация и телевизията по мобилен телефон; трябва да се насърчава работата на европейските органи за стандартизация в тази област;

11.

Тъй като електронните мрежи и информационни системи играят все по-централна роля в общото функциониране на ключови инфраструктури, тяхната наличност и надеждност стават належащи за безопасността и качеството на живот на администрации, предприятия и граждани, както и за цялостното функциониране на обществото;

12.	Повече от всякога са необходими сътрудничество и практически подходи; различните заинтересовани страни трябва да идентифицират и осъзнаят съответните си роли, отговорности и права;

И СЛЕДОВАТЕЛНО ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

Да подкрепят програмите за обучение и да провеждат разяснителна дейност по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, например чрез информационни кампании по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, насочени към всички граждани/потребители и към всички икономически отрасли, особено към МСП и към потребителите със специфични потребности или недобре запознати с тези въпроси; до 2008 г. може да се избере обща дата за Европейски разяснителен ден (напр. „Ден на информационната и мрежовата сигурност“), която да се отбелязва ежегодно и на доброволна основа във всяка държава членка;

Да засилят приноса към научно-изследователските и развойните дейности, свързани със сигурността, и да усъвършенстват приложимостта и разпространението на произтичащите резултати; да насърчават развитието на иновативни партньорства за повишаване на растежа на европейската индустрия в областта на сигурността на информационните и комуникационните технологии и да наблегнат на ранното въвеждане на нови технологии и услуги за мрежова и информационна сигурност, за да ги подкрепят в търговско отношение;

Да отдадат дължимото внимание на необходимостта за предотвратяване и борба с новите и съществуващите заплахи за сигурността на електронните съобщителни мрежи, включително незаконното прихващане и използване на данни, да откриват и да се справят със свързаните с това рискове и да насърчават, при необходимост — в сътрудничество с ENISA — ефективния обмен на информация и сътрудничество между съответните организации и служби на национално ниво; да поемат ангажимент за борба със спама, спайуера и малуера, особено посредством подобряване на сътрудничеството между компетентните органи на национално и международно ниво;

4.	Да задълбочат взаимното сътрудничество в рамките на i2010 с цел да идентифицират ефективни и новаторски практики за подобряване на мрежовата и информационната сигурност и за разпространяване на познаването на тези практики в целия ЕС на доброволна основа;

5.	Да поощряват непрекъснатото усъвършенстване на националните органи за спешна компютърна реакция;

Да работят за създаването на среда, която поощрява доставчиците на услуги и мрежовите оператори да предоставят на клиентите си стабилни услуги и да гарантират гъвкавост, както и възможност за избор от клиентите, в своите свързани със сигурността услуги и решения; да поощряват или, при необходимост, да изискват от мрежовите оператори и доставчиците на услуги гарантиране на адекватно ниво на мрежова и информационна сигурност за клиентите;

Да продължат стратегическите разисквания в Групата на високо равнище i2010, като вземат предвид непрекъснатото развитие на информационното общество и като осигурят последователен подход към аспектите на регулирането, съвместното регулиране, научно-изследователските и развойни дейности и електронното правителство, на съобщенията и образованието;

В съответствие с плана за действие за електронно правителство на i2010, да осигурят стартирането на безупречни услуги на електронното правителство, да поощряват съвместими решения за управление на идентичността и да внесат всички необходими промени в организациите от обществения сектор; правителствата и държавните администрации трябва да служат за пример за най-добрите практики, като поощряват сигурните услуги на електронното правителство за всички граждани;

ПРИВЕТСТВА НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДА:

1.	Продължи разработването на цялостна и динамична стратегия за мрежова и информационна сигурност в целия ЕС. Особено важен е комплексният подход, предложен от Комисията;

2.	Разглежда мрежовата и информационната сигурност като една от целите в прегледа на правната рамка на ЕС за електронните съобщения;

Продължи да изпълнява ролята си за по-широко осъзнаване на необходимостта от всеобщ политически ангажимент за борба срещу спама, спайуера и малуера; укрепва диалога и сътрудничеството с трети страни, особено посредством споразумения с трети страни, включващи въпроса за борбата срещу спама, спайуера и малуера;

Засили участието на ENISA в подкрепа на Стратегията за сигурност на информационното общество в Европа съгласно настоящата резолюция, в съответствие с целите и задачите, посочени в Регламент (ЕО) № 460/2004, както и в по-тясно сътрудничество и по-близки работни взаимоотношения с държавите-членки и заинтересованите страни;

Разработи в сътрудничество с държавите-членки и всички заинтересовани страни, особено с експертите в областта на статистиката и сигурността на информацията от държавите членки, подходящи индикатори за проверки от страна на Общността на въпроси, свързани със сигурността и доверието, в контекста на рамката i2010;

Насърчава държавите-членки да проучат посредством диалог с различните заинтересовани страни двигателите на икономическите, търговските и обществените процеси с цел разработване на специфична политика за сектора на информационните и комуникационните технологии, която да подобри сигурността и издръжливостта на мрежите и информационните системи като потенциален принос към заплануваната Европейска програма за защита на критичната инфраструктура;

Продължи усилията си, съгласувано с държавите-членки, за поощряване на диалога със съответните международни партньори и организации в подкрепа на глобалното сътрудничество за мрежова и информационна сигурност, по-специално чрез прилагането на насоките за действие на Световната среща на високо равнище за информационното общество и чрез редовно отчитане пред Съвета;

И ПРИЗОВАВА:

ENISA да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите-членки, Комисията и другите заинтересовани страни за изпълнението на задачите и целите, определени в Регламент (ЕО) № 460/2004, и да подпомага Комисията и държавите-членки в усилията им да изпълнят изискванията за мрежова и информационна сигурност, допринасяйки по този начин за прилагането и по-нататъшното развитие на Стратегията за сигурност на информационното общество в Европа, описана в настоящата резолюция;

Всички заинтересовани страни да подобрят сигурността на софтуера и сигурността и гъвкавостта на мрежите и информационните системи в съответствие със Стратегията за сигурност на информационното общество в Европа, описана в настоящата Резолюция, както и да участват в структуриран дебат между заинтересованите страни как най-добре да се използват наличните средства и регулаторни инструменти;

3.	Предприятията да възприемат позитивна нагласа по отношение на информационната и мрежовата сигурност, за да създават по-съвременни и сигурни продукти и услуги, разглеждайки инвестицията в подобни продукти и услуги като конкурентно предимство;

Производителите и доставчиците на услуги да влагат, където е необходимо, изисквания за сигурност, неприкосновеност на личния живот и поверителност в разработката на техните продукти и услуги и във внедряването на мрежова инфраструктура, приложения и софтуер, да прилагат и наблюдават решения в областта на сигурността;

5.	Заинтересованите страни да си сътрудничат и да създават експериментални условия за изпитването и пилотното въвеждане на нови технологии и услуги по съобразен със сигурността начин; заинтересованите страни да възприемат своевременно новите сигурни технологии и услуги след пускането им на пазара;

6.	Всички заинтересовани страни да се включат в по-нататъшните усилия за борба със спама и другите злонамерени онлайн практики и да сътрудничат активно на компетентните органи на национално и международно ниво;

Доставчиците на услуги и предприятията в областта на ICT да съсредоточат вниманието си върху подобряването на сигурността, неприкосновеността на личния живот и използваемостта на продуктите, процесите и услугите, за да си осигурят надеждност, да предотвратяват и да се борят с кражбата на самоличност и други нарушения на неприкосновеността на личния живот;

Мрежовите оператори, доставчиците на услуги и частният сектор да споделят и прилагат добрите практики в областта на сигурността и да възпитават култура на анализ и управление на риска в организациите и предприятията, като поддържат подходящи програми за обучение и като разработват планове за действие при непредвидени ситуации, както и да предоставят на клиентите си като част от своите услуги решения в областта на сигурността.

(1) OB C 43, 16.2.2002 г., стр. 2.

(2) OB C 48, 28.2.2003 г., стр. 1.

(3) Директиви 2002/58/ЕО (Директива за неприкосновеността на личния живот и електронни комуникации), 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37, ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21 и ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51, съответно).

(4) ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 1.

ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/8

Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО

Случаи, в които Комисията няма възражения

(2007/C 68/03)

Дата на приемане на решението

21.12.2006 г.

Номер на помощта

NN 18/06

Държава-членка

Обединено кралство

Регион

Уелс

Наименование (и/или име на бенефициента)

Farming Connect Advisory Service (East Wales Cattle)

Правно основание

Agriculture Act 1986

Вид мярка

Схема

Цел

Техническа помощ

Вид на помощта

Грант

Бюджет

22,64 милиона GBP (33,6 милиона EUR)

Интензитет

До 100 %

Продължителност

1.9.2002 г.-31.10.2006 г.

Икономически сектори

Селско стопанство

Име и адрес на предоставящия орган

National Assembly for Wales

Cathays Park

Cartiff CF103NQ

United Kingdom

Други сведения

—

Текстът на решението, който не съдържа поверителна информация, е публикуван на автентичната или на автентичните езикови версии на сайта:

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

29.1.2007 г.

№ на помощта

N 109/06

Държава-членка

Италия

Регион

Campania

Наименование (и/или име на бенефициера)

Modifica del piano agrumicolo della Campania

Правно основание

Delibera di giunta regionale n. 40 del 21.1.2005

Вид на мярката

Схема за държавна помощ

Цел

Инвестиции в земеделските стопанства, насърчаване на производството и търговията на качествени продукти

Вид помощ

Пряка безвъзмездна помощ

Бюджет

1 330 924,40 EUR

Интензитет

До 55 %

Продължителност

Неопределена

Икономически сектори

Земеделие

Име и адрес на предоставящия орган

Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali

Via XX settembre, 20

I-00187 Roma

Други данни

—

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

4.1.2007 г.

№ на помощта

N 757/06

Държава-членка

Италия

Регион

Piemonte

Наименование

Interventi nelle zone agricole colpite da calamità naturali (grandinate del 3 e 4 luglio 2006 — provincia di Cuneo)

Правно основание

Decreto legislativo n. 102/2004

Вид на мярката

Схема за помощ

Цел

Компенсация на щетите на селскостопанска продукция, предизвикани от неблагоприятни метеорологични условия

Вид на помощта

Преки субсидии

Бюджет

Виж одобрената схема (NN 54/A/04)

Интензитет

До 100 % от щетите на селскостопанската продукция

Продължителност

До края на плащанията

Икономически сектори

Земеделие

Име и адрес на предоставящия орган

Ministero delle politiche agricole alimentari e forestali

Via XX Settembre, 20

I-00187 Roma

Други сведения

Мярка за прилагане на схемата, одобрена от Комисията съгласно държавна помощ NN 54/A/04 (Писмо от Комисията C(2005) 1622 окончателен от 7 юни 2005 г.)

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

14.12.2006 г.

Номер на помощта

N 759/06

Държава-членка

Италия

Регион

Puglia

Наименование (и/или име на бенефициента)

Interventi nelle zone agricole danneggiate (piogge alluvionali il 22 e il 23 ottobre 2005 nella provincia di Bari)

Правно основание

Decreto legislativo n. 102/2004

Вид мярка

Схема за помощ

Цел

Компенсиране на щетите, нанесени на структурата на стопанствата вследствие на неблагоприятни метеорологични условия

Вид на помощта

Директна субсидия

Бюджет

Вижте одобрената схема (NN 54/A/04)

Интензитет

До 100 %

Продължителност

До края на плащанията

Икономически сектори

Селско стопанство

Име и адрес на предоставящия орган

Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali

Via XX settembre, 20

I-00187 Roma

Други сведения

Мярка в приложение на схемата, одобрена от Комисията в рамките на досие за предоставяне на държавна помощ NN 54/A/04 (Писмо на Комисията C(2005) 1622 окончателен от 7 юни 2005 г.)

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

4.1.2007 г.

№ на помощта

N 769/06

Държава-членка

Ирландия

Регион

—

Наименование (и/или име на бенефициера)

Food Marketing and Promotion undertaken by An Bord Bia (Irish Food Board). Modifying Aid N 362/2000

Правно основание

—	Government Decision (National Development Plan)

—	An Bord Bia Act 1994

Вид на мярката

Схема за помощ

Цел

Качествени стоки, техническа подкрепа, реклама

Вид на помощта

Пряка безвъзмездна помощ

Бюджет

Нов бюджет от схемата 68 милиони EUR (увеличение с 18,5 милиони EUR)

Интензитет

—

Продължителност

До 31.12.2007 г.

Икономически сектори

—

Име и адрес на предоставящия орган

An Bord Bia

Clanwilliam Cort

Lower Mount Street

Dublin 2

Ireland

Други сведения

—

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

22.12.2006 г.

Номер на помощта

N 795/06

Държава-членка

Унгария

Регион

—

Наименование (и/или име на бенефициента)

Birtokfejlesztési hitel kamattámogatása

Правно основание

—	3/2003. (I. 24.) FVM rendelet az agrárgazdasági és vidékfejlesztési célok 2003. évi költségvetési támogatásáról, 271-275. §

—	A földművelésügyi és vidékfejlesztési miniszter …/2006. ( ) FVM rendelet-tervezete a birtokfejlesztési hitel kamattámogatásáról

Вид мярка

Схема за помощ

Цел

Помощ за инвестиции

Вид на помощта

Заем при изключително изгодни условия

Бюджет

Годишни разходи: 436 милиона HUF

Цялостен размер на бюджета: 2 000 милиона HUF

Интензитет

Максимум 24,06 %

Продължителност

До 31.12.2008 г.

Икономически сектори

Селско стопанство

Име и адрес на предоставящия орган

Földművelésügyi és Vidékfejlesztési Minisztérium

Kossuth tér 11.

H-1055 Budapest

Други сведения

—

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

22.12.2006 г.

Номер на помощта

N 796/06

Държава-членка

Унгария

Регион

—

Наименование (и/или име на бенефициента)

Birtok-összevonási célú termőföld vásárlás támogatása

Правно основание

—	A 2004. évi nemzeti hatáskörben nyújtott agrár- és vidékfejlesztési támogatások igénybevételének feltételeiről szóló FVM rendelet

—	25/2004. FVM rendelet 34. §; 39§-42. §

—	A földművelésügyi és vidékfejlesztési miniszter …/2006. ( ) FVM rendelet-tervezete a birtok-összevonási célú termőföldvásárlás támogatásáról

Вид мярка

Схема за помощ

Цел

Помощ за инвестиции

Вид на помощта

Директен грант

Бюджет

Годишни разходи: 300 милиона HUF

Цялостен размер на бюджета: 600 милиона HUF

Интензитет

Максимум 20 %

Продължителност

До 31.12.2008 г.

Икономически сектори

Селско стопанство

Име и адрес на предоставящия орган

Földművelésügyi és Vidékfejlesztési Minisztérium

Kossuth tér 11.

H-1055 Budapest

Други сведения

—

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

28.12.2006 г.

№ на помощта

N 807/06

Държава-членка

Италия

Регион

Puglia

Наименование (и/или име на бенефициента)

Programma di lotta contro la tristeza degli agrumi della regione Puglia

Правно основание

Legge regionale n. 20 del 30.12.2005

Вид на мярката

Схема за помощ

Цел

Превантивни и компенсаторни мерки, свързани с болест по растенията

Вид на помощта

Преки субсидии

Бюджет

500 000 EUR

Интензитет

от 5 до 25 EUR на растение за компенсиране на загубите

Продължителност

Две години

Икономически сектори

А — Земеделие

Име и адрес на предоставящия орган

Regione Puglia

Lungomare N. Sauro, 47

I-70121 Bari

Други сведения

Става въпрос за модификация на одобрената от Комисията схема за помощ N 603/05, чрез която се отпуска допълнителна сума от 500 000 EUR, предоставена от региона Пулия, към първоначалния бюджет от 803 090,45 EUR, отпуснат от централните власти. Тази допълнителна сума ще бъде използвана за финансиране на компенсаторните мерки в случай на изкореняване на заразените растения

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

29.1.2007 г.

№ на помощта

N 831/06

Държава-членка

Италия

Регион

Lombardia

Наименование (и/или име на бенефициера)

Aiuti regionali in agricoltura. Articolo 23 legge regionale n. 7/2000

Правно основание

Legge regionale n. 7 del 7.2.2000

Вид на мярката

Схема за държавна помощ

Цел

Помощи в полза на планинското земеделие

Вид помощ

Пряка безвъзмездна помощ

Бюджет

—

Интензитет

Променлив в зависимост от мерките

Продължителност

1.1.2007 г.-31.12.2007 г.

Икономически сектори

А — Земеделие

Име и адрес на предоставящия орган

Regione Lombardia

Via Pola, 12/14

I-20124 Milano

Други данни

Продължаване до 31.12.2007 г. на мерки, одобрени от Комисията в рамките на схема N 49/2000, и по-специално мярката, предвидена в член 23 на регионалния закон n. 7 от 7 февруари 2000 г.: „Помощи за планинското земеделие“

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

Дата на приемане на решението

29.1.2007 г.

№ на помощта

N 834/06

Държава-членка

Холандия

Регион

Национални схеми

Наименование (и/или име на бенефициера)

Wijziging van de parafiscale heffing voor levende eenden ter financiering van dierziektebestrijding

Правно основание

Verordening van het Productschap voor Pluimvee en Eieren die vorige verordeningen wijzigt inzake parafiscale heffingen in de sectoren pluimvee en eieren, konijnen, pelsdieren en vossen

Вид на мярката

Схема за помощ

Цел

Борба срещу болестите по животните

Вид на помощта

Плащания след възникване на заразна болест

Бюджет

Общият бюджет остава същия, както и при мярка N 352/04, която е изменена с настоящата мярка. Зависи от реалните бъдещи разходи за борба срещу болестите по животните в различни сектори

Интензитет

100 %

Продължителност

2007-2010 г.

Икономически сектори

Птици

Име и адрес на предоставящия орган

Productschap voor Pluimvee en Eieren

Postbus 460

2700 AL Zoetermeer

Nederland

Други данни

—

http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/15

Тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превозни средства с произход от друга държава-членка

(текст от значение за ЕИП)

(2007/C 68/04)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Закупуването на моторно превозно средство или неговото прехвърляне в друга държава-членка стана много по-лесно, отколкото преди няколко години, главно поради развитието в три важни насоки.

а)

Различните национални системи за типово одобрение бяха заменени от системата на ЕО за типово одобрение на цяло превозно средство (WVTA) (1), която се прилага за повечето леки автомобили и мотоциклети, и има задължителен характер съответно от януари 1998 г. и юни 2003 г. В резултат на това тези категории моторни превозни средства задължително трябва да се подчиняват на всички съответни директиви на ЕО за одобрение на типа, за да бъдат пуснати на пазара, като държавите-членки не могат да отказват продажбата, регистрацията или въвеждането в експлоатация на такива превозни средства. Към настоящия момент Европейският парламент и Съветът обсъждат предложение за нова „рамкова директива“ (2). След е приемането ѝ търговските превозни средства (автобуси, микробуси и камиони) ще бъдат включени в типовото одобрение на цяло превозно средство на ЕО. Единното типово одобрение на ЕО в целия Европейски съюз прави възможна по-бързата и лесна регистрация във всички държави-членки.

б)

Новият регламент за групово освобождаване относно прилагането на правилата на конкуренцията по отношение на продажбата и сервизното обслужване (3) на моторните превозни средства увеличи още възможностите на европейските потребители да се възползват на практика от единния пазар, така че потребителите да могат да извлекат максимална полза от ценовите разлики между различните държави-членки. Например потребителите сега могат без ограничения да използват услугите на посредници или търговски агенти, за да закупуват своите моторни превозни средства където им е удобно. Дистрибуторите имат по-голяма свобода да работят и извън територията на своята държава и да продават превозни средства на потребители в други държави-членки (така наречените активни продажби в допълнение към пасивните продажби, когато потребителите поемат инициативата да се обърнат към дистрибутора).

в)

Европейската общност (ЕО) въведе хармонизирано свидетелство за регистрация на моторни превозни средства (4). Неговата главна цел е да улесни свободното движение на превозните средства, регистрирани в една държава-членка по пътищата на друга държава-членка, както и повторното въвеждане в експлоатация на превозни средства, които преди това са били регистрирани в друга държава-членка.

Въпреки това значителен брой граждани и предприятия все още не смеят да закупуват моторно превозно средство в друга държава-членка, тъй като се страхуват, че ще се сблъскат с излишна документация и допълнителни разходи в тяхната държава. Освен това прехвърлянето на моторно превозно средство в друга държава-членка все още е източник на оплаквания, по-специално поради тежките процедури за типово одобрение и регистрация. Понастоящем до 20 % от текущите дела за нарушения в обсега на членове от 28 до 30 от Договора за създаване на ЕО и 7 % от делата SOLVIT касаят регистрирането на моторните превозни средства (5).

Настоящото съобщение има за цел да осигури изчерпателен и актуален преглед на принципите на законите на ЕО, които се прилагат за регистрацията на превозните средства в държава-членка, различна от държавата, в която се извършва покупката, както и относно прехвърлянето на регистрацията между държавите-членки, в светлината на последните разработки на европейското законодателство и съдебните практики на Съда на Европейските общности. Това съобщение все пак не предоставя общ преглед на законовите принципи на ЕО, които се прилагат за регистрационните такси за коли и за данъците върху превозните средства (6), които понастоящем се уреждат в членове 25 и 90 от Договора за създаване на ЕО (7).

Настоящото съобщение замества в своята цялост тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за типово одобрение и регистрация на превозни средства, по-рано регистрирани в друга държава-членка (8). Все пак следва да бъде отбелязано, че единствено Съдът на Европейските общности има право да се произнася по отношение на тълкуването на законодателството на Общността.

Настоящото съобщение е от особен интерес за органите на държавите-членки, които се занимават с одобрението и регистрацията на моторни превозни средства, и ще им помогне да прилагат правилно общностното право. Комисията ще подготви ръководство за потребителите, в което прехвърлянето и регистрацията на моторните превозни средства на територията на ЕС ще бъдат обяснени подробно.

При всички случаи Комисията ще продължи да контролира внимателно правилното изпълнение на законовите принципи на ЕО, които се прилагат за регистрацията и прехвърлянето на моторни превозни средства.

2. ТЕРМИНОЛОГИЯ

Настоящото съобщение обхваща първата регистрация на моторните превозни средства, както и регистрация на моторни превозни средства, регистрирани по-рано в друга държава-членка, независимо от това, дали са нови или употребявани.

За целите на настоящото съобщение, „моторно превозно средство“ е:

—

всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, комплектовано или некомплектовано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост над 25 km/h, и ремаркетата му, с изключение на превозни средства, които се движат по релсов път, и на селскостопанските трактори и машини, всяка друга самоходна машина и тежкотоварни търговски превозни средства (9), или

—	всяко дву или триколесно моторно превозно средство, с двойни колела или с единични колела, предназначено да се движи по път (10).

Дадено моторно превозно средство е „регистрирано по-рано в друга държава-членка“, когато е получило административно разрешение за въвеждане в експлоатация, която включва идентификацията му и издаването на регистрационен номер. Поради това настоящото съобщение се прилага също за моторни превозни средства, които са били обект на временна или краткосрочна регистрация, и моторни превозни средства, които са били предмет на професионална регистрация.

Продължителността на периода, през който превозното средство е било регистрирано в една от държавите-членки преди неговото прехвърляне в друга държава-членка, е без значение.

3. РЕГИСТРИРАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ

3.1. Какво означава „държава-членка “по местоживеене за целите на регистрацията?

Според Съда на Европейските общности регистрацията е естествено последствие от упражняването на данъчното облагане в областта на моторните превозни средства. Тя улеснява контрола както за държавата-членка на регистрацията, така и за другите държави-членки, тъй като регистрацията в една държава-членка представлява доказателство за плащане на данъците върху моторните превозни средства в същата държава (11).

Всяко лице е длъжно да регистрира своето превозно средство в държавата-членка, в която обичайно пребивава. В член 7 от Директива 83/182/ЕИО (12) и член 6 от Директива 83/183/ЕИО (13) се посочват конкретни правила за определяне на обичайното местоживеене в ситуации, когато въпросните лица живеят временно или постоянно и управляват автомобилите си в държава-членка, различна от тяхната. Практиката на Съда на Европейските общности потвърждава обаче, че количественият критерий, който е споменат в посочения член (да живее повече от 185 дни за година на дадено място), не може да бъде приет за основен критерий, ако съществуват други фактори, които променят ситуацията.

Според Съда на Европейските общности, когато едно лице има лични и професионални връзки в две държави-членки, неговото обичайно местоживеене, определено в контекста на цялостна оценка по отношение на всички съответни факти, е там, където се намира постоянният център на интереси на това лице. В случай че подобна цялостна оценка не постигне неговото определяне, трябва да бъде дадено предимство на личните връзки (14).

3.2. Различните стъпки в процеса на регистрация на моторно превозно средство

Настоящото национално законодателство на държавите-членки предвижда (най-много) три различни стъпки за регистриране на моторно превозно средство в приемащата държава-членка:

—	одобрение на техническите характеристики на моторното превозно средство, което в много случаи е типовото одобрение на ЕО. Някои типове моторни превозни средства обаче все още са предмет на национални процедури за одобрение,

—	изпитване на техническата изправност на употребяваните моторни превозни средства, предназначението на което е да удостовери, с цел опазване здравето и живота на хората, че конкретното моторно превозно средство е действително в добро състояние към момента на регистрация,

—	регистрация на моторното превозно средство, т.е. административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер за него.

3.3. Одобрение на техническите характеристики на моторното превозно средство

3.3.1. Типово одобрение на ЕО

Всички серийно произвеждани леки автомобили, одобрени от 1996 г., мотоциклети, одобрени от май 2003 г., и трактори, одобрени от 2005 г., принципно подлежат на типово одобрение. Това е процедура, чрез която една държава-членка удостоверява, че типът на превозното средство отговаря на всички приложими европейски изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Типовото одобрение на ЕО е валидно във всички държави-членки.

Съгласно Директива 70/156/ЕИО производителят на моторното превозно средство предоставя своето заявление за типово одобрение на ЕО на одобряващия орган на държава-членка, който издава типовото одобрение на ЕО на превозното средство, ако то отговаря на всички изисквания на съответните директиви (15). Одобряващият орган на тази държава-членка изпраща до одобряващите органи на другите държави-членки копие от сертификата за типово одобрение на превозното средство за всеки тип превозно средство, който е одобрил, отказал да одобри или на който е отнел сертификата за одобрение.

Производителят, в качеството си на притежател на типово одобрение на ЕО, издава сертификат за съответствие на ЕО, който показва, че превозното средство е било произведено в съответствие с одобрения тип моторно превозно средство. Сертификатът за съответствие на ЕО трябва да придружава всяко ново превозно средство, чийто тип е одобрен. Освен това приложимите правила на ЕО за конкуренцията изискват от производителите да издават сертификати за съответствие на ЕО своевременно, по недискриминационен начин, независимо от местоназначението и/или произхода на превозното средство (т.е. независимо от това, дали превозното средство е продадено на потребител в друга държава-членка, или е придобито от дилър, посредством дистрибутор в друга държава-членка).

Държавите-членки могат да регистрират, разрешават продажбата или въвеждането в експлоатация на нови превозни средства с типово одобрение на ЕО във връзка с тяхната конструкция и тяхното функциониране единствено ако те са придружени от валиден сертификат за съответствие на ЕО.

Европейското законодателство не изисква сертификатът да остане с превозното средство след регистрацията. В повечето държави-членки, след като превозното средство бъде регистрирано, сертификатът за съответствие на ЕО се съхранява от органите.

За новите превозни средства с типово одобрение на ЕО, които се придружават от валиден сертификат за съответствие, не може да се изисква да преминават ново одобрение на техническите им характеристики или да осигуряват съответствие с допълнителни технически изисквания, касаещи конструкцията и функционирането им, освен ако очевидно са били модифицирани след напускане на завода на производителя. Национално законодателство, съгласно което моторно превозно средство, снабдено с валиден сертификат на ЕО за типово одобрение, не може да бъде регистрирано, освен ако бъде представен национален сертификат, който удостоверява съответствието му с националните изисквания, следователно не се разрешава (16).

3.3.2. Национално одобрение

Съгласно настоящото право на Общността следните категории моторни превозни средства не са типово одобрени от ЕО:

—	търговски транспортни средства (автобуси, микробуси и камиони) и ремаркета,

—	превозни средства, произведени в малки серии,

—	превозни средства, одобрени индивидуално.

Ново моторно превозно средство, което не е типово одобрено от ЕО, може да подлежи на национално одобрение в приемащата държава-членка, преди да бъде регистрирано. Националното одобрение ще доведе до издаване на национален сертификат за съответствие, който ще служи, освен за други предназначения, така също и за регистриране на моторното превозно средство.

Националното одобрение може да бъде или национално типово одобрение, или национално индивидуално одобрение:

—

националното типово одобрение и националното типово одобрение за малки серии са предназначени да осигурят съответствие на типа превозно средство с приложимите национални изисквания. Резултатът от него е издаване на национален сертификат за съответствие на типа от производителя, в който той потвърждава, че конкретното превозно средство е било произведено в съответствие с одобрения тип превозно средство,

—

националното индивидуално одобрение касае удостоверяването на съответствие на конкретно превозно средство (единствено по рода си или не) според съответните национални изисквания. Тази процедура се прилага в частност към превозни средства, внесени индивидуално от трети страни и които не отговарят на европейските изисквания за типово одобрение, както и към единствени по рода си превозни средства.

Процедурите за национално типово и индивидуално одобрение за моторни превозни средства, които ще бъдат използвани или регистрирани за първи път в ЕС, обикновено попадат извън обхвата на законите на ЕО.

Въпреки това процедурите за национално одобрение на моторни превозни средства, които вече са получили национално одобрение в друга държава-членка, и на моторни превозни средства, които вече са били регистрирани в друга държава-членка, трябва да бъдат в съответствие с членове 28 и 30 от Договора за създаване на ЕО. Според юриспруденцията на Съда на Европейските общности съществуването на такива национални процедури не е непременно в противоречие с тези членове.

Все пак тези одобрения трябва да изпълняват поне следните процедурни условия, за да бъдат в съответствие с членове 28 и 30 от Договора за създаване на ЕО (17):

а)	националните процедури за одобрение във всеки случай трябва да се основават върху обективни, недискриминационни критерии, които са известни предварително, по такъв начин, че да ограничат свободата на действие на националните органи, за да не бъде използвана своеволно.

б)

такива процедури не могат да дублират проверки, които вече са били извършени в контекста на други процедури в същата държава или в друга държава-членка. Националните органи нямат право да изискват технически прегледи, когато тези прегледи вече са били извършени в друга държава-членка и резултатите от тях са на разположение на органите или по тяхно искане могат да им бъдат предоставени на разположение. Това изисква активен подход от страна на националния орган, към който е отправено заявление за одобрение на моторно превозно средство, или признаване, в този контекст, на еквивалентността на сертификат за одобрение, издаден от одобряващ орган на друга държава-членка. Освен това такъв активен подход също се изисква, когато е необходимо, от последния орган, като в това отношение ангажиментът е на държавите-членки да гарантират, че компетентните одобряващи органи си сътрудничат с оглед улесняване на процедурите, които трябва да бъдат следвани за получаване на достъп до националния пазар на държавата-членка вносителка (18).

в)

процедурата трябва да бъде такава, че да е лесно достъпна и да може да бъде завършена в рамките на разумен период от време, и ако доведе до отказ, решението за отказа трябва да бъде открито за оспорване пред съда. Процедурата трябва да бъде изрично предвидена в мярка за общо прилагане, която е задължителна за националните органи. Освен това процедурата за национално одобрение не съответства на основните принципи за свободно движение на стоките, ако нейната продължителност и прекомерните разходи, които поражда, възпрепятстват собственика на моторното превозно средство да търси одобрение на моторното превозно средство.

В техническите изисквания на приемащата държава-членка не трябва излишно да се включва и това, моторното превозно средство да бъде модифицирано. Фактът, че моторното превозно средство вече е било регистрирано в друга държава-членка, означава, че нейните компетентни органи са преценили, че моторното превозно средство удовлетворява техническите изисквания, приложими там. Следователно одобрението на моторно превозно средство, вече предоставено в друга държава-членка, без значение дали е било вече регистрирано или не, може да бъде отказано от националните компетентни органи единствено ако моторното превозно средство представлява действителен риск за общественото здраве. Според юриспруденцията на Съда на Европейските общности държавите-членки при преценката си във връзка с опазването на общественото здраве трябва да се съобразяват с принципа на пропорционалност. Средствата, които те избират, трябва по тази причина да бъдат ограничени до действително необходимите, за да се гарантира опазването на общественото здраве или да се задоволят първостепенните изисквания, касаещи например пътната безопасност. Те също така трябва да бъдат пропорционални на целта, която се преследва по този начин и която не би могла да бъде постигната с по-малко рестриктивни мерки за вътрешнообщностната търговия (19). Тъй като в член 30 от Договора за създаване на ЕО се предвижда едно изключение от правилото за свободно движение на стоки в рамките на Общността, за да бъде точно тълкуван (20), националните органи, които се позовават на него, имат ангажимента да докажат във всеки отделен случай, че приложението на техните правила е необходимо, за да се осигури ефективна защита на интересите, определени в член 30 от Договора за създаване на ЕО, и по-конкретно, че одобрението на въпросното моторно превозно средство поставя под действителен риск човешкото здраве или пътната безопасност.

Не може сериозно да се твърди, че самият факт, че едно превозно средство е било одобрено съгласно правилата на друга държава-членка и вероятно (но не непременно) има определени технически характеристики, които се различават от онези, изложени в законите на държавата-членка, за която е предназначено, или от тези на еквивалентното типово одобрение в тази държава, представлява сериозен риск за здравето и живота на хората или за околната среда.

На практика това изисква компетентните органи на приемащата държава-членка да предприемат следните стъпки:

а)

техническите характеристики на моторно превозно средство, по-рано одобрено и регистрирано в друга държава-членка, първо трябва да бъдат оценени в светлината на техническите правила, в сила в приемащата държава-членка, обаче не въз основа на настоящите действащи правила, а на базата на правилата, които са били в сила (в приемащата държава-членка) към момента на одобрение в държавата-членка на произход;

б)

компетентните органи трябва да вземат под внимание прегледа и сертификатите, издадени от компетентните органи на другите държави-членки и от производителя (21). Допълнителни прегледи могат да бъдат налагани само когато са необходими за осигуряване на информация на компетентните органи, която не може да бъде открита в сертификатите;

в)	въз основа на това компетентните органи ще определят по кои точки моторното превозно средство не е в съответствие с техническите правила, приложими в приемащата държава-членка към момента на първото одобрение на превозното средство в ЕО;

г)

компетентните органи тогава могат само да прилагат националните технически правила, които са пропорционални в светлината на едно от императивните съображения, признати от Съда на Европейските общности като задължителни изисквания, или упоменати в член 30 от Договора за EО. Следва да се подчертае, че прилагането на несъразмерни национални технически правила към конкретното моторно превозно средство би нарушило правото на Общността, което във всеки случай има преимущество над националното право.

3.4. Изпитване на техническата изправност на употребявани превозни средства

Предназначението на прегледа за техническа изправност е да удостовери, с цел предпазване здравето и живота на хората, че конкретното моторно превозно средство е действително в добро състояние към момента на регистрацията. Все пак фактът, че моторното превозно средство е било използвано на обществени пътища след последното изпитване на техническата изправност, може да оправдае провеждането на преглед за техническа изправност при регистрирането му в друга държава-членка.

Според юриспруденцията на Съда на Европейските общности (22) държавите-членки могат да изискват моторните превозни средства, по-рано регистрирани в същата или в друга държава-членка, да бъдат подложени на преглед за техническа изправност преди регистрацията, при условие че тази проверка е задължителна за всяко прехвърляне на собственост на подобно моторно превозно средство или за промяна на притежателя на свидетелството за регистрация, независимо дали моторното превозно средство е било регистрирано в същата или в друга държава-членка. Изпитването на техническата изправност преди регистрацията трябва да изпълнява поне същите процедурни условия както одобрението на техническите характеристики на моторното превозно средство, а именно:

а)	то трябва се базира на обективни, недискриминационни критерии, които са известни предварително, по такъв начин, че да се ограничи свободата на действие на националните органи, за да не бъде използвана тя произволно;

б)

изпитването на техническата изправност не трябва да дублира проверки, които вече са били направени в контекста на други процедури в същата или в друга държава-членка. Когато едно превозно средство е преминало преглед за проверка на техническата изправност в държава-членка, принципът на еквивалентност и взаимно признаване, заложен в член 3, параграф 2 от Директива 96/96/EО на Съвета (23), изисква всички други държави-членки да признават сертификата, издаден в този случай, без това да им попречи да изискват извършване на всякакви други прегледи за целите на регистрацията на тяхната територия, при условие че тези прегледи не са били вече покрити от този сертификат (24);

в)

Комисията е на мнение, че процедурата на изпитване на техническа изправност трябва бъде такава, че да е лесно достъпна и да може да бъде завършена в рамките на разумен период от време. Ограничаването на провеждането на преглед за изпитване на техническа изправност на внесени автомобили в конкретни и отделно определени контролни центрове може да представлява пречка за търговията между държавите-членки.

3.5. Регистрация на моторното превозно средство

Като регистрира моторното превозно средство, държавата-членка разрешава неговото въвеждане в експлоатация, включваща идентификацията на моторното превозно средство и издаването на регистрационен номер за него.

3.5.1. Първа регистрация на моторните превозни средства

За новите моторни превозни средства, типово одобрени от ЕО, закупени в друга държава-членка, регистриращата държава-членка трябва да изисква освен специфичните лични данни на лицето или организацията, желаещи регистрацията съгласно хармонизирания кодекс на Общността (25), сертификат за съответствие на ЕО (26).

За превозни средства, които не са типово одобрени от ЕО, държавата-членка може да изиска представяне на съответния сертификат за национално типово одобрение или за национално индивидуално одобрение (виж раздел 3.3.2).

Комисията поддържа виждането, че държавите-членки имат право да проверяват в момента на регистрация дали ДДС е бил коректно заплатен.

Когато един професионален търговец в друга държавачленка продава моторно превозно средство, той е задължен да издаде фактура. За целите на ДДС съществуват две възможности:

а)

моторното превозно средство е „ново“ или когато доставката се осъществява в рамките на шест месеца от датата на първото въвеждане в експлоатация, или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра. ДДС ще бъде дължим в държаватачленка, към която превозното средство e придвижeно, съгласно член 2 от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. за общата система за данък добавена стойност (27) (Директива за ДДС). Доставката на нови транспортни средства е освободена от ДДС в държаватачленка на произход, където е установен търговецът (член 138, параграф 2, буква а) от директивата за ДДС). Съгласно тази разпоредба, за да се получи това освобождаване, трябва да бъде доказано, че новото транспортно средство е изпратено, или транспортирано от или за клиента по местоназначение извън държаватачленка на произход, но в рамките на Общността;

б)

моторното превозно средство не е „ново“, когато частно лице отиде в друга държава-членка да закупи моторното превозно средство и го транспортира обратно самo (или уреди това да бъде извършено). Тогава то купува при данъчна ставка на ДДС на мястото на продажба, като резултатът е данъчно облагане в „държавата на произход“. ДДС ще бъде дължим в държавата-членка, където е установен търговецът. Когато търговецът на автомобили е закупил моторното превозно средство от първоначален купувач, който, по-специално, не е приспаднал включения ДДС в покупната цена на моторното превозно средство, ще бъде приложима специалната схема за стоки — втора ръка („маржова схема“) (член 312 и последващи от Директивата за ДДС).

Когато частно лице продава своето моторно превозно средство, за целите на ДДС то може да бъде:

„ново “(дефиницията на „ново превозно средство “виж в буква а) по-горе). В този случай ДДС ще се дължи в държавата-членка, към която превозното средство се придвижва (член 2 от Директивата за ДДС). За да се избегне двойното данъчно облагане, частното лице, което е продало „новата кола“, има право да приспадне или да му бъде възстановен ДДС, включен в покупната цена в държавата-членка на произход, до размера на сумата, която не превишаваща сумата на ДДС, която то би дължало, ако доставката бе облагана в държавата-членка на произход (член 172 от Директивата за ДДС);

б)	не „ново“. В този случай сделката е извън обхвата на ДДС. Не се дължи ДДС.

Комисията смята, че националните органи могат също да изискват в момента на регистрация и доказателство за застрахователно покритие.

3.5.2. Моторни превозни средства, по-рано регистрирани в друга държава-членка

За моторни превозни средства, предварително регистрирани в друга държава-членка, държавата-членка по регистрация може да поиска (но не е задължително) предоставяне на следните документи:

а)

оригинал или копие на нехармонизираното свидетелство за регистрация, издадено в друга държава-членка: много превозни средства, регистрирани преди 2004 г., все още имат нехармонизирани свидетелство за регистрация. В правото на Общността не съществува задължение оригиналът или копие на този тип свидетелство, издадено в друга държава-членка, да се изпраща на националните регистрационни органи на държавата-членка на предназначение. Националното законодателство обаче може да задължи купувача да предостави копие от свидетелството за регистрация, издадено в държавата-членка на произход преди регистрирането на моторното превозно средство, за да се избегне двойна административна проверка или за да се намалят престъпления, свързани с автомобили;

б)

хармонизирано свидетелство за регистрация: хармонизираното свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, трябва да бъде признато от другите държави-членки за пререгистрацията на моторното превозно средство в друга държава-членка (28). Когато даден купувач придобива моторно превозно средство, снабдено с унифицираното свидетелство за регистрация, той трябва да получи във всички случаи част I от предишното свидетелство за регистрация и част II, ако е била издадена. Част I от предишното свидетелство за регистрация и част II (ако е издадена) трябва да бъдат изпратени на регистрационните органи в държавата-членка на предназначение, за да могат те да изземат частта (частите) на предишното свидетелство за регистрация. Те трябва в срок два месеца да информират органите на държавата-членка, която е осигурила свидетелството, за неговото изземване. В допълнение към това те трябва да върнат на тези органи свидетелството, което са иззели, ако това е било поискано, в рамките на шест месеца от неговото изземване. Когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II (29), като част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е била поискана нова регистрация, могат да решат, в изключителни случаи, да пререгистрират превозното средство, но само след като са получили потвърждение в писмен вид или на електронен носител от компетентните органи на държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че заявителят има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка (30);

в)

сертификат за съответствие на ЕО:

—

националните органи не могат да изискват сертификат за съответствие на ЕО за моторни превозни средства, които по-рано са били регистрирани в друга държава-членка, ако предишното свидетелство за регистрация на превозното средство напълно съответства на образеца от Директива 1999/37/EО. Съгласно член 4 от посочената директива свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка, трябва да бъде признато от другите държави-членки за пререгистрацията на моторното превозно средство в тези държави,

—

все пак националните органи могат да изискват сертификат за съответствие на ЕО за превозни средства, които по-рано са били регистрирани в друга държава-членка, когато нехармонизираното свидетелство за регистрация на друга държава-членка не им позволява да идентифицират моторното превозно средство с достатъчна прецизност,

—	ако моторното превозно средство няма сертификат за съответствие на ЕО, националните органи могат да изискат национален сертификат за съответствие;

г)	доказателство за платен ДДС, ако превозното средство е ново, за целите на ДДС (виж раздел 3.5.1);

д)	застрахователна полица;

е)	удостоверение за технически преглед, ако изпитването на техническата изправност е задължително за всички пререгистрации на моторни превозни средства, по-рано регистрирани съответно в същата или в друга държава-членка.

4. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

Едно моторно превозно средство очевидно може да бъде поставено на ремарке или на камион и да бъде доставено в друга държава-членка. Все пак много моторни превозни средства биват откарвани до държавата-членка на предназначение.

Повечето държави-членки посочват като основно правило, че моторно превозно средство не може да бъде управлявано по обществените пътища, без да има изложен регистрационен номер. Стандартната ситуация е такава, че моторното превозно средство се управлява с регистрационни табели на държавата-членка на произход или на държавата-членка на предназначение.

Освен това гражданската отговорност трябва да остане покрита от застраховка (31), като е препоръчително за шофьорите да носят със себе си Зелената карта, т.е. международно застрахователно удостоверение (32), докато използват автомобила си. След подписването на Многостранния договор (33) във всичките държави-членки (както и в Андора, Хърватска, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), регистрационната табела е равнозначна на застрахователно удостоверение. Това позволява на моторните превозни средства, които имат регистрационен номер от една от тези държави, да пътуват свободно в тази област без никакви проверки на задължителното застрахователно удостоверение за отговорност на автомобила на границите.

Съществуват два начина за докарване на моторното превозно средство легално в държавата-членка на предназначение: моторното превозно средство носи или професионална регистрационна табела, или временна регистрационна табела.

4.1. Управление на моторно превозно средство с професионални регистрационни табели

Професионалните регистрационни схеми съществуват в повечето държави-членки, за да позволят на търговците да управляват моторните превозни средства на обществените пътища за много кратък период, без да бъдат задължени официално да ги регистрират. Търговските регистрационни схеми са запазени за производителите, предприятията за сглобяване, дистрибуторите и дилърите относно моторните превозни средства, които притежават.

Повечето държави-членки не издават професионални регистрационни сертификати като такива, които включват идентификация на моторното превозно средство. Те обикновено осигуряват друг вид документ, установяващ връзката между регистрационните табели и техния притежател, и/или изискват притежателят да води бордови дневник, в който се записват пътуванията, направени с регистрационната табела.

В член 35, параграф 1, буква а) от Виенската конвенция за движението по пътищата (34) се посочва, че договарящите страни не могат да забраняват движението на моторни превозни средства, които са регистрирани от друга договаряща страна, при условие че шофьорът носи свидетелство за регистрация. Договарящите страни трябва също да признават свидетелствата за регистрация, издадени от други договарящи страни съгласно Конвенцията. Въпреки това няма разпоредба на конвенцията, която да изисква или да разрешава договарящите страни да забраняват свободното движение на превозните средства, които не са в съответствие с конвенцията.

Като се има предвид свободата на преминаване на стоки в рамките на Общността (35), движението в Общността на моторни превозни средства с изложени професионални регистрационни номера, издадени в друга държава-членка, се управлява, както е посочено в Договора за създаване на ЕО (36), и по-специално в член 28 от него. Евентуалните пречки трябва да бъдат обосновани в съответствие с член 30 от Договора за ЕО или с едно от задължителните изисквания, приети от Съда на Европейските общности.

Принципът, че всяка държава-членка предприема всички съответни мерки, за да гарантира, че гражданската отговорност по отношение използването на превозни средства с обичайно местодомуване на нейната територия е покрита от застраховка, обикновено се прилага също за превозни средства, които носят професионални регистрационни табели. Степента на покритата отговорност и условията на покритието се определят на базата на тези мерки. Държавите-членки могат да изключат превозните средства, носещи професионални регистрационни табели, от това задължение (т.е. да отменят горепосочената разпоредба), ако тези табели са включени в списък, съставен от въпросната държава-членка и съобщени на другите държави-членки и на Комисията. В този случай другите държави-членки си запазват правото да изискат от лицето, разпореждащо се с превозното средство, да притежава валидна Зелена карта или да сключи застрахователен договор на границата, отговарящ на изискванията в съответната държава-членка (37). Въпреки това едно ново изменение на Директива 72/166/EИО, въведено с Пета директива по автомобилно застраховане 2005/14/EО (38), постановява, че превозните средства, освободени от застрахователно задължение въз основа на това, че носят специални табели, трябва да бъдат третирани по същия начин както превозните средства, които не са застраховани. Жертвите на пътни произшествия, причинени от такива автомобили, ще имат правото да подадат заявление за обезщетение към органа за изплащане на обезщетения в страната, в която е настъпила злополуката. Този орган следва след това да подаде иск срещу гаранционния фонд, установен в страната на обичайно местодомуване на превозното средство.

4.2. Моторното превозно средство носи временна регистрационна табела

Много държави-членки са въвели система за временна регистрация, така че превозното средство да може да бъде управлявано за кратък период от време, преди да получи окончателна регистрация или преди да напусне територията. Временната регистрация обикновено се осъществява в държавата-членка на произход на превозното средство. Въпреки това Комисията поддържа мнението, че основният принцип за свободно преминаване на стоки и Директивата за регистрационните документи за превозни средства довеждат до това, че държавата-членка на произход трябва да приеме употребата на временни регистрационни табели на своята територия, както и сертификатите, издадени от държавата-членка на предназначение.

За временна регистрация:

—

държавите-членки могат да издават временно свидетелство за регистрация, което не се различава или се различава слабо от образеца, посочен в Директива 1999/37/EО. В този случай другите държави-членки са длъжни да признаят временното свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка за идентификация на превозното средство в международния трафик, при условие че шофьорът носи част I от свидетелството за регистрация, съгласно член 5, параграф 1 от директивата (39);

—

като алтернатива временното свидетелство за регистрация може съществено да се различава от образеца, изложен в Директива 1999/37/EО. Другите държави-членки са длъжни по принцип да признават свидетелството и да допускат моторното превозно средство на тяхна територия съгласно членове 28 и 30 от Договора за ЕО.

Свободното движение на моторното превозно средство, носещо временна регистрационна табела и временно свидетелство за регистрация, може единствено да бъде възпрепятствано поради причини, касаещи пътната безопасност (като шофьорските умения на шофьора, спазването на местните правила за движение по пътищата или техническата изправност на моторното превозно средство), в случай на основателно подозрение за кражба на превозното средство или когато контролните органи имат основателни опасения за валидността на свидетелството.

В допълнение, на автомобилистите се препоръчва да носят Зелената карта, потвърждаваща застрахователното покритие поне на минималното задължително ниво, изисквано от законите на държавата, която се посещава. По време на пътуването и до окончателното регистриране в държавата-членка на предназначение превозното средство трябва да бъде покрито от застрахователна полица, издадена от застраховател, оторизиран да извършва дейност в страната на произход на превозното средство. Въпреки това едно ново правило (40), което ще влезе в сила най-късно до 11 юни 2007 г., посочва, че когато едно превозно средство се изпраща от една държава-членка в друга, държавата-членка, където е разположен рискът, се счита за държава-членка на предназначение веднага след приемане на доставката от купувача за период от три дни, въпреки че превозното средство не е било официално регистрирано в държавата-членка на предназначение. Това позволява на купувача на превозното средство да получи застрахователно покритие в държава-членка по местоживеенето си, въпреки че превозното средство все още носи чуждестранна регистрационна табела (временна табела на държавата по произход). На практика това означава, че застраховката трябва да бъде сключена в страната на предназначение. Такава застраховка може да бъде предложена от застрахователни предприятия, установени в държавата-членка на предназначение или установени в други държави-членки, които предоставят услуги в държавата-членка на предназначение, въз основа на свободното предоставяне на услуги.

5. СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА

Всяко решение, взето от национални органи, отказващо одобрение на моторното превозно средство или отказващо неговата регистрация, трябва да бъде нотифицирано до заинтересованата страна, която в същото време се информира за съществуващите средства за правна защита съгласно действащите закони във въпросната държава-членка, както и за сроковете, в които тя може да упражни тези средства за правна защита (41).

Освен националните средства за правна защита, които съществуват за лицето, подало заявление за регистрация, гражданите и предприятията могат да търсят разрешение на проблеми с одобрението на превозното средство или на проблеми с регистрацията на автомобила чрез системата SOLVIT (42). Използването на системата SOLVIT е безплатно.

Възможно е оплакването да се адресира направо до Европейската комисия, а също така и да се депозира жалба срещу държава-членка. След като получи оплакване срещу държава-членка, Комисията, ако прецени, че държавата-членка не е изпълнила своето задължение съгласно Договора за създаване на ЕО, може да заведе дело за нарушение срещу държавата-членка съгласно член 226 от посочения договор.

(1) Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 12).

(2) Предложение на Комисията за Директива на Европейския парламент и на Съвета за одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за такива превозни средства, COM(2003) 418, изменено с COM(2004) 738.

(3) Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията (EО) от 31 юли 2002 г. за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (OВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 30). Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 2003 г.

(4) Директива 1999/37/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57). Директива, последно изменена с Директива 2006/103/EО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 344).

(5) http://europa.eu.int/solvit/site/statistics/index_en.htm

(6) Законовите принципи на ЕО, които се прилагат понастоящем за регистрационните такси за коли и за данъците върху превозните средства, са посочени в информационен документ на Комисията относно правата и задълженията на европейските граждани във връзка с данъчното облагане на коли, прехвърлени на територията на Общността или използвани често за презгранични пътувания, публикуван на адрес:

http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/other_taxes/passenger_car/index_en.htm

(7) Комисията прие предложение за данъците върху леките автомобили [COM(2005)261 от 5.7.2006 г.]. Това предложение за постепенно премахване на регистрационните такси за преходен период от пет до десет години и система за възстановяване на остатъка от данъка върху колата, когато кола, регистрирана в една държава-членка, е преместена за постоянно за регистрация в друга държава-членка.

(8) ОВ C 143, 15.5.1996 г., стр. 4.

(9) Виж член 1 от Директива 70/156/ЕИО.

(10) Тоест всеки мотоциклет, който попада в обхвата на член 1 от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО на Комисията (ОВ L 106, 27.4.2005 г., стр. 17).

(11) Решение на Съда на Европейските общности от 21 март 2002 г., Cuira Anlagen GmbH срещу Auto Service Leasing GmbH (ASL), дело C-451/99, Сборник практика на Съда, 2002 г., стр. I-03193 (http://curia.europa.eu/en/content/juris/index.htm).

(12) Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за освобождаване от данъци на територията на Общността за определени транспортни средства, временно внесени в една държава-членка от друга (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 59). Директива, последно изменена с Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 129).

(13) Директива 83/183/EИО на Съвета от 28 март 1983 г. за освобождаване от данъци, приложими по отношение на вноса на лично имущество на физически лица от държава-членка (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 64). Директива, последно изменена с Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1).

(14) Решение на Съда на Европейските общности от 12 юли 2001 г., Paraskevas Louloudakis срещу Elliniko Dimosio, дело C-262/99, Сборник практика на Съда, 2001 г., стр. I-05547.

(15) Приложимите директиви са изброени в приложение IV, част I от Директива 70/156/ЕИО.

(16) Решение на Съда на Европейските общности от 29 май 1997 г., административно дело, заведено от VAG Sverige AB, дело C-329/95, Сборник практика на Съда, 1997 г., стр. I-02675.

(17) Решение на Съда на Европейските общности от 22 януари 2002 г., Canal Satélite Digital SL срещу Adminstración General del Estado, в присъствието на Distribuidora de Televisión Digital SA (DTS), дело C-390/99, Сборник практика на Съда, 2002 г., стр. I-00607.

(18) Решение на Съда на Европейските общности от 10 ноември 2005 г., Комисия на Европейските общности срещу Португалската република, дело C-432/03, Сборник практика на Съда, 2005 г., стр. I-09665.

(19) Решение на Съда на Европейските общности от 5 февруари 2004 г., Комисия на Европейските общности срещу Френската република, дело C-24/00, Сборник практика на Съда, 2004 г., стр. I-01277.

(20) Решение на Съда на Европейските общности от 5 февруари 2004 г. Наказателно съдопроизводство срещу John Greenham и Léonard Abel, дело C-95/01, Сборник практика на Съда, 2004 г., стр. I-01333.

(21) Решение на Съда на Европейските общности от 16 октомври 2003 г., Комисията на Европейските общности срещу Италианската република, дело C-455/01, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-12023.

(22) Решение на Съда на Европейските общности от 12 юни 1986 г., Bernhard Schloh срещу SPRL Auto contrôle technique, дело 50/85, Сборник практика на Съда, 1986 г., стр. 01855, точки 14-16; дело С-451/99, точки 62-64.

(23) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(24) Дело С-451/99.

(25) Както е посочено в приложения I и II към Директива 1999/37/EО.

(26) Член 7, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО.

(27) ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение 2007/133/ЕО (ОВ L 57, 24.2.2007 г., стр. 12).

(28) Член 4 от Директива 1999/37/ЕО.

(29) Съгласно съображение 7 от Директива 1999/37/ЕО държавите-членки използват свидетелство за регистрация, състоящо се или от една част или от две отделни части, и „понастоящем е подходящо да се разреши едновременното съществуване на двете системи“. Следователно съгласно член 3, параграф 1 от директивата свидетелството се състои или от една част, съгласно приложение I, или от две части, в съответствие с приложения I и II. Позоваването на част II се прилага само за държави-членки със система за свидетелства за регистрация с две отделни части (част I и част II).

(30) Член 5, параграф 2 от Директива 1999/37/EО.

(31) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност “при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14).

(32) Всеки автомобилист може да получи Зелена карта от застрахователя, който му е издал задължителната застраховка отговорност, свързана с моторните превозни средства. Системата „Зелена карта “е въведена през 1953 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации и се ръководи от Съвета на бюрата. Зелената карта удостоверява, че шофьорът има поне минимално задължително застрахователно покритие за трети лица, което се изисква от законите на държавите, които се посещават (за повече информация виж: http://www.cobx.org/public/NXhomeEng-Public.htm).

(33) Споразумение между Бюрата на националните застрахователи на държавите-членки от Европейската икономическа общност, подписано на 30 май 2002 г., посочено в приложение към Решение 2003/564/EО на Комисията от 28 юли 2003 г. за прилагането на Директива 72/166/EИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорнос “при използването на моторни превозни средства (ОВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 23).

(34) Икономическа комисия на Обединените нации за Европа, 8 ноември 1968 г., изменена.

(35) Точка 18 от решение на Съда на Европейските общности от 23 октомври 2003 г., Administration des douanes et droits indirects срещу Rioglass SA and Transremar SL, дело C-115/02, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-12705.

(36) Виж решение на Съда на Европейските общности от 2 октомври 2003 г., наказателно производство срещу Мarco Grilli, дело C-12/02, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-11585.

(37) Член 4, буква б) от Директива 72/166/EИО.

(38) Член 1, параграф 3, буква б). Да бъде приложена от държавите-членки най-късно до 11 юни 2007 г.

(39) Директива 1999/37/ЕО също се отнася до временните свидетелства за регистрация, които следва да бъдат признати от държавите-членки съгласно член 1, член 2, буква б) и член 4 от директивата.

(40) Новият член 4а, добавен в Директива 90/232/ЕИО на Съвета (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33) относно застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) от Директива 2005/14/ЕО.

(41) Член 12 от Директива 70/156/ЕИО.

(42) http://europa.eu.int/solvit/

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/26

Насоки за националната регионална помощ за 2007-2013 г. — Карта на националната регионална държавна помощ: Португалия, Кипър

(текст от значение за ЕИП)

(2007/C 68/06)

№ 727/2006 — ПОРТУГАЛИЯ

Карта на националната регионална държавна помощ 1.1.2007 г.-31.12.2013 г.

(Одобрена от Комисията на 7.2.2007 г.)

NUTS II	NUTS III	Таван за регионалната помощ за инвестиции (1) (Приложим за големите предприятия)
1. Региони, отговарящи на условията за получаване на помощи по член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО за целия период 2007-2013 г.
		1.1.2007 г.-31.12.2010 г.	1.1.2011 г.-31.12.2013 г.
Norte	Alto Trás-os-Montes	30	30
	Ave	30	30
	Cávado	30	30
	Douro	30	30
	Entre Douro e Vouga	30	30
	Grande Porto	30	30
	Minho Lima	30	30
	Tâmega	30	30
Centro	Baixo Mondego	30	30
	Baixo Vouga	30	30
	Beira Interior Norte	40	30
	Beira Interior Sul	40	30
	Cova da Beira	40	30
	Dão Lafões	36,5	30
	Pinhal Interior Norte	40	30
	Pinhal Interior Sul	40	30
	Pinhal Litoral	30	30
	Serra da Estrela	40	30
	Médio Tejo	30	30
	Oeste	30	30
Alentejo	Lezíria do Tejo	30	30
	Alto Alentejo	40	30
	Alentejo Central	40	30
	Alentejo Litoral	40	30
	Baixo Alentejo	40	30
RA Madeira	RA Madeira	52	40
RA Açores	RA Açores	52	50
2. Региони, отговарящи на условията за получаване на помощи по член 87, параграф 3, буква a) oт Договора за ЕО до 31.12.2010 г. (2)
Algarve	Algarve	30	20
3. Региони, отговарящи на условията за получаване на помощи по член 87, парграф 3, буква в) от Договора за ЕО за целия период 2007-2013 г.
Grande Lisboa	Vila Franca de Xira (Alhandra, Alverca do Ribatejo, Castanheira do Ribatejo, Vila Franca de Xira)	15	15
P. de Setúbal	Setúbal	15	15
	Palmela	15	15
	Montijo	15	15
	Alcochete	15	15
4. Региони, отговарящи на условията за получаване на помощи по член 87, парграф 3, буква в) от Договора за ЕО за периода 1.1.2007 г.-31.12.2008 г. при таван на помощите от 10 %
Grande Lisboa	Vila Franca de Xira (Cachoeiras, Calhandriz, Póvoa de Santa Iria, São João dos Montes, Vialonga, Sobralinho, Forte da Casa)	10
	Mafra	10
	Loures	10
	Sintra	10
	Amadora	10
	Cascais	10
	Odivelas	10
	Oeiras	10
P. de Setúbal	Seixal	10
	Almada	10
	Barreiro	10
	Moita	10
	Sesimbra	10

N 814/2006 — КИПЪР

Карта на националните регионални помощи за периода 1.1.2007 г.-31.12.2013 г.

(Одобрена от Комисията на 24.1.2007 г.)

КИПЪР	Таван на регионалните инвестиционни помощи (3) (Приложим за големите предприятия)
1. Общини, отговарящи на условията за получаване на помощи по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО за целия период 2007-2013 г. при интензитет на помощта 15 %
1012 Δήμος Στροβόλου, 1023 Δήμος Λατσιών (Λακκιά), 1024 Γέρι, 1100 Σιά, 1101 Μαθιάτης, 1102 Αλάμπρα, 1103 Αγία Βαρβάρα, 1104 Κοτσιάτης, 1105 Νήσου, 1106 Πέρα Χωριό, 1107 Δήμος Ιδαλίου, 1108 Λύμπια, 1109 Λυθροδόντας & Μονή Προφήτη Ηλία, 1120 Ποταμιά, 1121 'Αγιος Σωζόμενος, 1200 Καμπί, 1201 Φαρμακάς, 1202 Απλίκι, 1203 Λαζανιάς (Περιλ. Μονή Μαχαιρά), 1204 Γούρρη, 1205 Φικάρδου (Περιλ. Οικ. Πύργου), 1206 'Αγιος Επιφάνιος (Ορεινής), 1207 Καλό Χωριό (Ορεινής), 1208 Μαλούντα, 1209 Κλήρου, 1210 Αρεδιού, 1211 'Αγιος Ιωάννης (Μαλούντας), 1212 Αγροκηπιά, 1213 Μιτσερό (Περ. Μονή Αγ. Παντελ.), 1220 Καπέδες, 1221 Καταλιόντας, 1222 Αναλιόντας (Περ. Μονή Αρχ.Μιχ.), 1223 Καμπιά, 1224 Μαργί, 1225 Τσέρι, 1226 Πολιτικό -Μονή Αγ.Ηρακλ.&Φιλάνι, 1227 Πέρα, 1228 Επισκοπειό, 1229 Ψιμολόφου, 1230 Εργάτες, 1240 'Αγιοι Τριμιθιάς, 1241 Παλαιομέτοχο, 1243 Κοκκινοτριμιθιά, 1244 Μάμμαρη, 1300 Παλαιχώρι Μόρφου, 1301 Ασκάς, 1302 'Αλωνα, 1303 Φτερικούδι, 1304 Πολύστυπος, 1305 Λαγουδερά, 1306 Σαράντι, 1307 Λιβάδια, 1308 Αληθινού, 1309 Πλατανιστάσα, 1310 Παλαιχώρι Ορεινής, 1320 Ξυλιάτος, 1321 'Αγιος Γεώργιος Καυκάλλου, 1322 Νικητάρι (Περιλ. Ασίνου), 1323 Βυζακιά, 1324 Αγία Μαρίνα (Ξυλιάτου), 1325 Άγιοι Ηλιόφωτοι, 1326 Κάτω Μονή, 1327 Ορούντα, 1328 Πάνω Κουτραφάς, 1329 Κάτω Κουτραφάς (Περιλ. Μάνδρες), 1330 Ποτάμι, 1361 Περιστερώνα, 1362 Αστρομερίτης, 1368 Μένικο, 1400 Σπήλια, 1402 Αγία Ειρήνη, 1403 Καννάβια (Περιλ. Καπουρά), 1404 Κακοπετριά -Πλατάνια,Αγ.Νικ.Στ., 1405 'Αγιος Θεόδωρος (Σολέας), 1406 Γαλάτα, 1407 Σινάορος, 1408 Καλιάνα, 1409 Τεμβριά, 1410 Κοράκου (Περιλ. Αργολάδου), 1411 Ευρύχου, 1412 Φλάσου, 1414 Άγιος Επιφάνιος (Σολέας), 1415 Ληνού, 1416 Κατύδατα, 1417 Σκουριώτισσα (Φουκάσα), 1420 Πεδουλάς, 1421 Μυλικούρι, 1422 Μουτουλλάς, 1423 Οίκος, 1424 Καλοπαναγιώτης-Ορκόντας,Ι.Λαμπ., 1425 Γερακιές, 1426 Τσακίστρα (Περιλ. Μονή Κύκκου), 1427 Κάμπος, 1430 Άγιος Νικόλαος (Λέυκας), 1456 Πάνω Πύργος, 1457 Κάτω Πύργος, 1458 Σελλάδι του Άππη, 1459 Αλεύγα, 1460 Πηγένια (Περιλ. Χαλέρι), 1461 Παχύαμμος, 1465 Φροδίσια (Βροδίσια), 1462 'Αγιος Θεόδωρος (Τιλλιρίας), 3100 Δήμος Αγίας Νάπας -& Αγία Θέκλα, 3101 Δήμος Παραλιμνίου, 3102 Δήμος Δερύνειας-Στροβίλ.&Α.Νικ., 3103 Σωτήρα, 3104 Λιοπέτρι, 3105 Φρέναρος, 3110 Αυγόρου (& Μονή 'Αγιος Κενδέας), 4010 Δήμος Αραδίππου, 4011 Λιβάδια, 4012 Δρομολαξιά, 4013 Μενεού, 4100 Κελλιά, 4102 Bορόκληνη(Ορόκληνη), 4103 Αβδελλερό, 4110 Κίτι, 4111 Περιβόλια, 4112 Τερσεφάνου, 4113 Σοφτάδες, 4120 Μαζωτός, 4121 Αλαμινός, 4122 Αναφωτίδα, 4123 Απλάνταn, 4124 Κιβισίλι, 4125 Αλεθρικό, 4126 Κλαυδιά, 4127 Αγγλισίδες, 4128 Μενόγεια, 4202 Δήμος Αθιένου, 4210 Καλό Χωριό, 4211 Αγία 'Αννα, 4212 Μοσφιλωτή, 4213 Ψευδάς, 4214 Πυργά-Μονή Σταυροβ.&Αγ.Βαρβάρας, 4215 Κόρνος(Περιλ.Μονή Αγίας Θέκλας), 4216 Δελίκηπος, 4217 Κόχη, 4300 Ζύγι, 4301 Μαρί (Περιλ. Βασιλικό), 4302 Καλαβασός, 4303 Τόχνη, 4304 Χοιροκoιτία, 4305 Ψεματισμένος, 4306 Μαρώνι, 4307 'Αγιος Θεόδωρος, 4308 Σκαρίνου, 4309 Κοφίνου, 4310 Κάτω Λεύκαρα, 4311 Δήμος Πάνω Λευκάρων, 4312 Κάτω Δρυς, 4313 Βάβλα (Περιλ. Νονή Αγίου Μηνά), 4314 Λάγεια, 4315 Ορά (Περιλ. Δράπια και Παρσάτα), 4316 Μελίνη, 4317 Οδού, 4318 'Αγιοι Βαβατσινιάς, 4319 Βαβατσινιά, 5011 Δήμος Μέσα Γειτονιάς, 5012 Δήμος Αγίου Αθανασίου, 5020 Πάνω Πολεμίδια, 5021 'Υψωνας, 5022 Δήμος Κάτω Πολεμιδιών, 5100 Παλόδεια, 5101 Παραμύθα-& Μονή Παναγίας Ευαγγ., 5102 Σπιτάλι, 5103 Φασούλα, 5104 Μαθικολώνη, 5105 Γεράσα, 5106 Αψιού, 5107 Απεσιά, 5108 Κορφή, 5109 Λιμνάτης, 5110 Καπηλειό, 5120 Μουτταγιάκα, 5121 Αρμενοχώρι, 5122 Φοινικάρια, 5123 Ακρούντα, 5124 'Αγιος Τύχων, 5125 Παρεκκλησιά, 5126 Πεντάκωμο, 5127 Μοναγρούλλι, 5128 Μονή, 5129 Πύργος, 5130 Ασγάτα (Περ.Μεταλλεία Πλατείες), 5131 Βάσα (Κελλακίου), 5132 Σανίδα, 5133 Πραστιό (Κελλακίου), 5134 Κλωνάρι, 5135 Βίκλα, 5136 Κελλάκι -& Μονή Ζωοδόχου Πηγής, 5137 Ακαπνού, 5138 Επταγώνεια, 5140 Διερώνα, 5141 Αρακαπάς, 5142 'Αγιος Παύλος, 5143 'Αγιος Κωνσταντίνος, 5144 Συκόπετρα, 5145 Λουβαράς, 5146 Καλό Χωριό (Περιλ. 'Αθρακος), 5147 Ζωοπηγή, 5223 Πλατανίστεια, 5224 'Αγιος Θωμάς, 5225 Αλέκτορα, 5226 Ανώγυρα, 5227 Πισσούρι, 5302 'Αλασσα, 5305 'Αγιος Αμβρόσιος, 5306 'Αγιος Θεράπων, 5307 Λόφου, 5308 Πάχνα, 5310 'Αγιος Γεώργιος, 5311 Δωρός, 5312 Λάνεια, 5313 Σιλίκου, 5314 Μονάγρι-& Μονή Παναγίας Αμασγού, 5315 Τριμήκληνη, 5316 'Αγιος Μάμας, 5317 Κουκά, 5318 Μονιάτης-Μέσα Ποτ.,Σαϊττάς,Φυλ., 5320 Δωρά, 5321 Γεροβάσα, 5322 'Αρσος, 5323 Κισσούσα, 5324 Μαλιά, 5325 Βάσα (Κοιλανίου), 5326 Βουνί, 5327 Πέρα Πεδί, 5328 Μανδριά, 5329 Ποταμιού, 5330 'Ομοδος, 5331 Κοιλάνι, 5340 'Αγιος Δημήτριος, 5341 Παλαιόμυλος, 5342 Πρόδρομος (Περιλ. Τρικουκκιά), 5343 Καμινάρια, 5344 Τρεις Ελιές, 5345 Λεμίθου, 5350 Κάτω Πλάτρες (Toρναρίδες), 5351 Πάνω Πλάτρες (Περιλ. Τροόδος), 5352 Φοινί (Περ. Μονή Τροοδίτισσας), 5353 Πάνω Αμίαντος, 5354 Κάτω Αμίαντος, 5360 'Αγιος Θεόδωρος, 5361 'Αγιος Ιωάννης, 5362 Κάτω Μύλος, 5363 Ποταμίτισσα, 5364 Δύμες, 5365 Πελένδρι (Περιλ. Κάρδαμα), 5366 Αγρός, 5367 Αγρίδια, 5368 Χανδριά, 5369 Κυπερούντα, 6010 Δήμος Γεροσκήπου, 6011 Κονιά, 6012 Αγία Μαρινούδα, 6013 Κολώνη (Περιλ. Μονή Ανατολικό), 6014 Αχέλεια, 6022 'Εμπα, 6023 Τρεμιθούσα, 6024 Μέσα Χωριό, 6025 Μεσόγη, 6026 Τάλα (Περ. Μονή Αγίου Νεοφύτου), 6100 Κούκλια, 6101 Μανδριά, 6102 Νικόκλεια, 6103 Σουσκιού, 6104 Τίμη, 6106 'Αγία Βαρβάρα, 6107 Αναρίτα, 6108 Φοίνικας, 6110 Μαραθούντα, 6111 'Αρμου, 6112 Επισκοπή, 6113 Νατά, 6114 Χολέτρια, 6115 Αξύλου, 6116 Ελεδιό, 6120 Τσάδα, 6121 Κοίλη, 6122 Στρουμπί, 6123, Πολέμι, 6124 Καλλέπεια (Περιλ. Μορόνερο), 6125 Λετύμβου, 6126 Πιταργού, 6127 Κούρδακα, 6128 Λεμώνα, 6129 Χούλου, 6130 Ακουρσός, 6132 Κάθικας, 6200 Πάνω Aρχιμανδρίτα-& Κάτω Αρχιμ., 6201 Φασούλα, 6202 Μούσερε, 6203 Μάρωνας, 6204 Μαμώνια, 6205 'Αγιος Γεώργιος, 6206 Σταυροκόννου, 6207 Πραστιό, 6208 Τραχυπέδουλα, 6210 Κελοκέδαρα, 6211 Σαλαμιού, 6212 Κιδάσι, 6213 Κέδαρες, 6214 Μέσανα, 6215 Πραιτώρι, 6216 Φιλούσα (Κελοκεδάρων), 6217 Αρμίνου, 6218 'Αγιος Νικόλαος (Περ. Πέραβασα), 6219 'Αγιος Ιωάννης (Περ. Μαλούντα), 6220 Αμαργέτη, 6221 Αγία Μαρίνα (Κελοκεδάρων), 6222 Πενταλιά, 6223 Φάλεια, 6224 Γαλαταριά, 6225 Κοιλίνεια, 6226 Βρέτσια, 6227 Στατός-'Αγιος Φώτιος-&Αμπελίτης, 6228 Λαπηθιού, 6229 Μαμουντάλη, 6230 Πάνω Παναγιά-&Μονή Χρυσορ.&Αγιά, 6231 Ασπρογιά, 6300 Ψάθι, 6301 'Αγιος Δημητριανός, 6302 Κανναβιού (Περιλ. Μελαμιού), 6303 Θρίνια (Δρίνια), 6304 Μηλιά, 6305 Κρίτου Μαρόττου, 6306 Φύτη, 6307 Λάσα, 6308 Δρύμου, 6310 Σίμου, 6311 Αναδιού, 6312 Σάραμα, 6313 Ευρέτου, 6314 Τριμιθούσα, 6315 Φιλούσα (Χρυσοχούς), 6316 Κιός, 6317 Ζαχαριά, 6318 Μελαδειά, Λυσός -Αγ. Μερκούρ & Σταυρός της Ψώκας, 6319 Μελάνδρα, 6320 Λυσός-&Αγ.Μερκούρ.&Σταυρός Ψώκ., 6321 Περιστερώνα, 6330 Θελέτρα, 6331 Γιόλου, 6332 Πάνω Ακουρδάλεια, 6333 Μηλιού -& Μονή Αγίων Αναργύρων, 6334 Κάτω Ακουρδάλεια, 6335 Τέρα, 6336 Κρίτου Τέρα, 6337 Σκούλλη, 6338 Χόλη, 6339 Λουκρουνού, 6340 Καραμουλλήδες, 6341 Χρυσοχού, 6343 Δήμος Πόλεως Χρυσοχούς, 6344 Νέο Χωριό (Περ.Λουτρά Αφροδίτης), 6345 Γουδί, 6350 Κάτω Αρόδες, 6351 Πάνω Αρόδες, 6352 'Ινεια, 6353 Δρούσεια (Περιλ. Πιττόκοπος), 6354 Φασλί, 6355 Ανδρολίκου, 6360 Πελαθούσα -& Μύρμιγκωφ & Λίμνη, 6361 Κυνούσα, 6362 Μακούντα, 6363 Αργάκα, 6364 Γιαλιά, 6365 Αγία Μαρίνα (Χρυσοχούς), 6366 Νέα Δήμματα, 6367 Πομός (Περιλ. Παλιάμπελα), 6368 Στενή, 6369 Άγιος Ισίδωρος, 6370 Λιβάδι.
2. Общини, отговарящи на условията за получаване на временни помощи по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО за целия период 1.1.2007 г.-31.12.2008 г. при интензитет на помощта 10 %
1000 Δήμος Λευκωσίας, 1010 Δήμος Αγίου Δομετίου, 1011 Δήμος 'Εγκωμης, 1013 Δήμος Αγλαντζιάς (Αγλαγγιά), 4101 Τρούλλοι, 4104 Πύλα, 5013 Δήμος Γερμασόγειας, 6020 Χλώρακας, 6021 Λέμπα, 6027 Κισσόνεργα, 6133 Δήμος Πέγειας & Αγ. Γεωργίου Πέγειας.

(1) За инвестиционни проекти с допустими разходи, които не надхвърлят 50 милиона EUR, този таван се увеличава с 10 процентни пункта за средните предприятия и с 20 процентни пункта за малките предприятия, съгласно посоченото в препоръката 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определянето на микро, малки и средни предприятия (OВ L 124, 20.5.2003 г., стp. 36). За големи инвестиционни проекти с допустими разходи, които надхвърлят 50 милиона EUR, този таван подлежи на коригиране съгласно параграф 67 oт насоките за националната регионална помощ за 2007-2013 г.

(2) Един или повече от тези региони могат да останат избираеми по член 87, параграф 3, буква a), а таванът за периода 1.1.2011 г.-31.12.2013 г. ще се увеличи на 30 %, ако преразглеждането през 2010 г. покаже, че БВП на глава от населението за съответния регион е спаднал под 75 % от средната стойност за ЕС-25.

(3) За инвестиционните проекти с допустими разходи, ненадвишаващи 50 милиона EUR, този таван се повишава с 10 процентни пункта за средните предприятия и 20 процентни пункта за малките предприятия съгласно препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). За големите инвестиционни проекти с допустими разходи, надвишаващи 50 милиона EUR, този таван подлежи на коригиране в съответствие с параграф 67 от Насоките относно националните регионални помощи за 2007-2013 г.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 68

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 24 март 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки, насоки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Съвет
2007/C 068/01	Резолюция на Съвета от 22 март 2007 г. относно Стратегия за сигурност на информационното общество в Европа	1

	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2007/C 068/02	Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	5

2007/C 068/03	Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО — Случаи, в които Комисията няма възражения	8

2007/C 068/04	Тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превозни средства с произход от друга държава-членка ( 1 )	15

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2007/C 068/05	Обменен курс на еурото	25

2007/C 068/06	Насоки за националната регионална помощ за 2007-2013 г. — Карта на националната регионална държавна помощ: Португалия, Кипър ( 1 )	26

Дата на приемане на решението	22.11.2006 г.
Помощ №	N 222/06
Държава-членка	Италия
Регион	Sardegna
Название титла (и/или име на бенефициера)	Piano d'azione per il superamento del digital divide in Sardegna — Telecom Italia
Правно основание	Deliberazione della giunta regionale n. 50/2 del 30.11.2004, n. 54/15 del 22.11.2005 e n. 62/65 del 27.12.2005
Вид мерки	Индивидуална помощ
Цел	Отраслово развитие
Вид на помощта	Директен грант
Бюджет	Общ бюджет: 6,1 милиона EUR
Интензитет	55 %
Времетраене	До 2008 г.
Икономически отрасли	Пощи и далекосъобщения
Название и адрес на предоставящия орган	Regione autonoma della Sardegna
Други сведения	—

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3327
JPY	японска йена	156,65
DKK	датска крона	7,4505
GBP	лира стерлинг	0,67780
SEK	шведска крона	9,3135
CHF	швейцарски франк	1,6164
ISK	исландска крона	88,46
NOK	норвежка крона	8,1150
BGN	български лев	1,9558
CYP	кипърска лира	0,5805
CZK	чешка крона	27,973
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	246,70
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7096
MTL	малтийска лира	0,4293
PLN	полска злота	3,8760
RON	румънска лея	3,3630
SKK	словашка крона	33,582
TRY	турска лира	1,8479
AUD	австралийски долар	1,6519
CAD	канадски долар	1,5432
HKD	хонконгски долар	10,4103
NZD	новозеландски долар	1,8654
SGD	сингапурски долар	2,0217
KRW	южнокорейски вон	1 248,54
ZAR	южноафрикански ранд	9,6281
CNY	китайски юан рен-мин-би	10,2991
HRK	хърватска куна	7,3815
IDR	индонезийска рупия	12 140,90
MYR	малайзийски рингит	4,6065
PHP	филипинско песо	64,003
RUB	руска рубла	34,6730
THB	тайландски бат	42,402