ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/2

Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-251/04) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава-членка - чл. 1 и 2, алинея 1 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 - Транспорт - Свободно предоставяне на услуги - Морски каботаж - Услуги за влачене в открито море)

(2007/C 42/02)

Език на производство: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zavvos и K. Simonsson, agents)

Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou и S. Chala, agents)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава-членка — нарушение на чл. 1 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж) (ОВ L 364, стр. 7) — Национална регламентация, която запазва правото за предоставяне на услуги за влачене в открито море само за корабите, плаващи под гръцко знаме

Диспозитив

1)	Искът е отхвърлен.

2)	Комисията на Европейските общности е осъдена да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 201 от 7 август 2004 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/2

Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Technische Glaswerke Ilmenau GmbH/Комисия на Европейските общности, Schott AG, предишно Schott Glas

(Дело C-404/04 P) (1)

(Обжалване - Държавна помощ - Член 87, параграф 1, ЕО - Договорно обещание за плащане - Отпадане на съществено условие на договора - Нови правни доводи и аргументи - Замяна на мотиви - Искане за изслушване на свидетели - Критерий за частен взискател - Мотиви към решението на Първоинстанционния съд - Определяне на размера на помощта - Член 87, параграф 3 в) ЕО - Право на изслушване - Нарушаване на правото на защита на засегнатата държава-членка)

(2007/C 42/03)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Technische Glaswerke Ilmenau GmbH (представители: C. Arhold и N. Wimmer, адвокати)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci и V. Kreuschitz, агенти), Schott AG, предишно Schott Glas (представител: U. Soltész, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau GmbH/Комисия (Т-198/01) за отхвърляне на иска за отмяна на решение 2002/185/ЕС на Комисията, от 12 юни 2001 г., относно държавна помощ, предоставена от Германия в полза на Technische Glaswerke Ilmenau GmbH (Германия) (ОВ L 62, стр. 30).

Диспозитив

1)	Жалбата се отхвърля.

2)	Technische Glaswerke Ilmenau GmbH да понесе, освен направените от него съдебни разноски, също и всички разноски, направени от Комисията на Европейските общности в производството за допускане на обезпечение и пред настоящата съдебна инстанция.

3)	Technische Glaswerke Ilmenau GmbH да заплати разноските, направени от Schott AG в обезпечителното производство.

4)	Schott AG да понесе направените от него съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

(1) ОВ C 273 от 6.11.2004 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/3

Решение на Съда (голям състав) от 9 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Länsrätten i Stockholms län — Migrationsdomstolen — Швеция) — Yunying Jia/Migrationsverket

(Дело C-1/05) (1)

(Свобода на установяване - Член 43 ЕО - Директива 73/148/ЕИО - Гражданин на държава-членка, установен в друга държава-членка - Право на пребиваване на роднина по възходяща линия на съпруга, като възходящият и съпругът са граждани на трета държава - Задължение на този възходящ да пребивава законно в дадена държава-членка към момента, в който се събира със семейството си в държавата-членка на установяване - Доказателства, установяващи положението на роднина по възходяща линия на издръжка)

(2007/C 42/04)

Език на производството: шведски

Препращаща юрисдикция

Länsrätten i Stockholms län — Migrationsdomstolen

Страни в главното производство

Ищец: Yunying Jia

Ответник: Migrationsverket

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — Utlänningsnämnden — Тълкуване на член 43 ЕО, на член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2) и на член 1, буква г) и б) от Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги (ОВ L 172, стр. 14) — Право на пребиваване на роднина по възходяща линия на съпруга (и двамата граждани на трета държава) на гражданин на държава-членка, установен в друга държава-членка, като първият е на негова издръжка — Задължение на този възходящ да пребивава законно в дадена държава-членка към момента, в който се събира със семейството си — Доказателства, установяващи положението на роднина по възходяща линия на издръжка

Диспозитив

Както е видно от Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich (C-109/01), правото на Общността не задължава държавите-членки да предвиждат, че разрешението за пребиваване на гражданин на трета държава, член на семейство на гражданин на Общността, упражнил свободата си на движение, се издава при условие, че първият преди това е пребивавал законно в друга държава-членка.

Изразът „на тяхна издръжка“ в член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги следва да се тълкува в смисъл, че член на семейството на гражданин на държава-членка, установен в друга държава-членка по смисъла на член 43 ЕО, се нуждае от материалната помощ на този гражданин или на неговия съпруг, за да задоволи основните си нужди в държавата, от която членът на семейството произхожда или идва, към момента, в който иска да се присъедини към въпросния гражданин. Член 6, буква б) от същата директива следва да тълкува в смисъл, че необходимостта от материална помощ може да бъде доказана по всякакъв подходящ начин, докато поемането на задължение за издръжка на посочения член на семейството от страна на гражданина на Общността или на съпруга му само по себе си не винаги е доказателство за наличие на действителна зависимост на члена на семейството.

(1) OB C 57, 5.3.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/3

Решение на Съда (трети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за постановяване на преюдициално решение от Överklagandenämnden för Högskolan — Suède) — Kaj Lyyski/Umeå universitet

(Дело C-40/05) (1)

(Свободно движение на работници - Член 39 ЕО - Пречки - Професионално обучение - Преподаватели - Отказ на прием за обучение на кандидат, който работи в учебно заведение на друга държава-членка)

(2007/C 42/05)

Език на производството: шведски

Препращаща юрисдикция

Överklagandenämnden för Högskolan

Страни в главното производство

Ищец: Kaj Lyyski

Ответник: Umeå universitet

Предмет

Искане за постановяване на преюдициално решение — Överklagandenämnden för Högskolan (Комисия по жалбите във висшето образование) — Тълкуване на общностното право и по-специално на член 12 ЕО — Дейност по професионално обучение, целяща запълване на липсата от квалифицирани преподаватели в една държава-членка, и насочена към преподаватели, работещи в учебни заведения, с оглед да им се предостави възможност за придобиване на необходимата квалификация за сключване на договор за неопределен срок — Отказ на прием за обучение на кандидат, гражданин на тази държава-членка, но работещ в учебно заведение в друга държава-членка.

Диспозитив

Правото на Общността не се противопоставя на изискване на дадена национална правна уредба, за временно организиране на обучение, целящо да отговори в краткосрочен план на търсенето на квалифицирани преподаватели в една държава-членка, кандидатите за това обучение да са наети на работа в учебно заведение в тази държава, при условие обаче, че приложението на тази правна уредба не води до принципно изключване на всяка кандидатура на преподавател, който не работи в такова учебно заведение, изключване, което би се проявило без предварителна и индивидуална преценка на качествата на кандидата, преди всичко относно способностите на заинтересувания и относно възможността да се упражни контрол над практическата част на полученото от кандидата обучение или евентуалното му освобождаване от нея.

(1) ОВ C 93 от 16.04.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/4

Решение на Съда (шести състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-175/05) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава-членка - Директива 92/100/ЕИО - Авторско право - Право на отдаване под наем и в заем - Изключително право на публично отдаване в заем - Дерогиране - Условие за възнаграждение - Освобождаване - Обхват)

(2007/C 42/06)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представлявана от: M. Shotter et W. Wils, представители)

Ответник: Ирландия (представлявана от: D. O'Hagan, представител, E. Regan SC, J. Gormley, Advisory Counsel)

Встъпваща страна в подкрепа на ищеца: Кралство Испания (представлявана от: I. del Cuvillo Contreras, представител)

Предмет

Неизпълнение на задълженията на държава-членка — Нарушение на чл. 1 и 5 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 6) — Дерогиране на изключителното право на публично отдаване в заем — Обхват

Диспозитив

Като освобождава всички категории обществени институции за отдаване в заем от задължението за заплащане на възнаграждение на авторите за отдаване в заем по смисъла на Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 г. относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, Ирландия не е изпълнила задълженията, произтичащи от членове 1 и 5 на посочената директива.

2)	Ирландия е осъдена да заплати съдебните разноски.

3)	Кралство Испания поема собствените си разноски.

(1) ОВ C 155 от 25 юни 2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/4

Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-183/05) (1)

(Неизпълнение на държава - Директива 92/43/ЕИО - Член 12, параграфи 1 и 2, 13, параграф 1, буква б) и 16 - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Опазване на видовете)

(2007/C 42/07)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности [представители: M. van Beek, представител, M. Wemaëre, адвокат]

Ответник: Ирландия [представител: D. O'Hagan, аgent]

Предмет

Неизпълнение на държава — Неправилно транспониране на членове 12, параграфи 1 и 2, 13, параграф 1 б) и 16 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OB L 206, стр. 7)

Диспозитив

—	Като не е предприела всички специфични мерки, необходими за ефикасното прилагане на строгата система за опазване, предвидена в член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,

—

като е оставила в сила разпоредбите на член 23, параграф 7 а) до в) от Закона за дивата флора и фауна (Wildlife Act) от 1976 година, в тяхната редакция след закона за изменение на закона за дивата флора и фауна [Wildlife (Amendment) Act] от 2000 година, които не са съвместими с тези на член 12, параграфи 1 и 16 от Директива 92/43,

Ирландия не се е съобразила с горепосочените членове от тази Директива и не е изпълнила задълженията си по силата на същата.

2)	Осъжда се Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) OB C 182 от 23.7.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/5

Решение на Съда (трети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Sozialgericht Berlin — Германия) — Innovative Technology Center GmbH (ITC)/Bundesaguentur für Arbeit

(Дело C-208/05) (1)

(Свободно движение на работници - Свободно предоставяне на услуги - Национална правна уредба - Изплащане от държава-членка на възнаграждение, дължимо на частна агенция по заетостта с оглед настаняване на работа - Труд, основание за заплащане на задължителни осигурителни вноски в посочената държава-членка - Ограничение - Обосновка - Пропорционалност)

(2007/C 42/08)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Sozialgericht Berlin [Съд по осигурителноправни спорове, гр. Берлин]

Страни в главното производство

Ищец: Innovative Technology Center GmbH (ITC)

Ответник: Bundesaguentur für Arbeit

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — Sozialgericht Berlin — Тълкуване на чл. 18, 39, 49, 50 и 87 от Договора за ЕО, както и на чл. 3 и 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2) — Национално законодателство, предвиждащо субсидии в полза на частни дружества в областта на заетостта в случаите на сключване от лицето, търсещо работа, на трудов договор, основание за включване в схемата за социално осигуряване — Неприлагане в случаите на сключване на трудов договор с работодател, установен на територията на друга държава-членка

Диспозитив

Членове 39 ЕО, 49 ЕО и 50 ЕО не допускат национална правна уредба, като член 421g, параграф 1, изречение второ от книга III на Немския кодекс за социално осигуряване, която предвижда, че изплащането от държава-членка на частна агенция по заетостта на възнаграждението, което лице, търсещо работа, дължи на тази агенция с оглед настаняването на работа, е подчинено на условието намерената от този посредник работа да е основание за заплащане на задължителни осигурителни вноски на територията на въпросната държава.

Доколкото вътрешната правна уредба ѝ предоставя право на преценка, националната юрисдикция е тази, която трябва да тълкува и прилага дадена вътрешноправна разпоредба в съответствие с изискванията на общностното право, а когато такова тълкуване не е възможно — що се отнася до разпоредбите на Договора за ЕО, предоставящи на частноправните субекти права, които последните могат да предявят по съдебен ред, а националните юрисдикции са длъжни да защитават — да остави без приложение противоречащата на посочените разпоредби вътрешноправна норма.

(1) ОВ C 171, 9.7.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/5

Решение на Съда (голям състав) от 16 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от Cour de cassation — Chambre civile — Франция) — José Perez Naranjo/Caisse régionale d'assurance maladie Nord-Picardie

(Дело C-265/05) (1)

(Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Членове 4, параграф 2а, 10а и 95б - допълнителна помощ за старост - Национално законодателство, което подчинява предоставянето на тази помощ на условието за пребиваване - Специални обезщетения, получавани без вноски - Вписване в Приложение IIа на Регламент (ЕИО) № 1408/71)

(2007/C 42/09)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation — Chambre civile

Страни в главното производство

Ищец: José Perez Naranjo

Ответник: Caisse régionale d'assurance maladie, Nord-Picardi

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — Cour de cassation — Chambre civile — Париж — Тълкуване на членове 4, параграф 2а, 10а, 19, параграф 1 и 95б от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2), изменен — Национално законодателство, което подчинява предоставянето на допълнителна помощ от Фонда за национално единство на условие за пребиваване — Понятие за специални обезщетения, получавани без вноска — Вписване на помощите в Приложение IIа на Регламент (ЕИО) № 1408/71

Диспозитив

Обезщетение като допълнителната помощ, посочена в Приложение IIа под заглавието „Франция“ от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на режимите на социална сигурност за работниците на заплата, за работниците без заплата и за членовете на техните семейства, които се преместват във вътрешността на Общността, така както е изменен и актуализиран от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, съставлява специално обезщетение. Прегледът на способите за финансиране на допълнителната помощ въз основа представените пред Съда документи по делото, разкрива липса на достатъчно идентифицирана връзка между общото социално обезщетение и въпросното обезщетение, което води до извода, че допълнителната помощ има характер на специално обезщетение, получавано без вноски. Препращащата юрисдикция обаче е тази, която следва да провери точността на посочените в точки 48-52 на настоящото решение елементи, за да установи окончателно дали това обезщетение принадлежи или не към специалните обезщетения, получавани без вноски.

(1) ОВ C 217, 3.9.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/6

Решение на Съда (седми състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-269/05) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава-членка - Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 - Морски транспорт - Пристанищна такса, която се събира за плавателни съдове, превозващи пътници или товари - Пристанищна такса, която се събира за коли, превозвани от фериботи - Дискриминация)

(2007/C 42/10)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представлявана от: G. Zavvos и K. Simonsson, представители)

Ответник: Република Гърция (представлявана от: E. Skandalou, представител)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава-членка — Нарушение на член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1) — Пристанищна такса, която се събира за плавателни съдове, превозващи пътници или товари — Събиране на по-нисък размер на такса за кораби, пътуващи между пристанища, разположени на територията на държавата — Пристанищна такса, която се събира за коли, превозвани от фериботи — Такса, която не се събира за транспортни средства, пътуващи между пристанища, разположени на територията на държавата

Диспозитив

Като е оставила в сила:

—

пристанищни такси, които се събират за плавателни съдове за превоз на пътници (включително плавателни съдове за туристически пътешествия) или за плавателни съдове за превоз на товари, за приближаване, акостиране и привързване към кея на пристанищата на Пирея и Солун, по-ниски, когато транспортът се извършва между две пристанища на територията на държавата, отколкото когато транспортът е международен,

—

такси в полза на фондовете на пристанищните институции, учредени като акционерни дружества със закон № 2932/2001 и на пристанищата на Пирея и Солун, които се събират от превозни средства при качването им на борда на фериботи, извършващи международни превози, като същевременно такива такси не се събират за превози между гръцки пристанища,

—	право в полза на общините, на територията на които функционират пристанищата, да събират такси за превозни средства, качващи се на борда на фериботи, пътуващи към чуждестранни пристанища,

Република Гърция не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член първи на Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни.

2)	Република Гърция е осъдена да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 229 от 17 септември 2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/7

Решение на Съда (първи състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от College van Beroep voor het bedrijfsleven) — Vonk Dairy Products BV/Productschap Zuivel

(Дело C-279/05) (1)

(Земеделие - Обща организация на пазарите - Сирене - Членове 16-18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 - Диференцирано възстановяване при износ - Почти незабавен реекспорт от страната на вноса - Доказателство за практика, представляваща злоупотреба - Връщане на недължимо платеното - Член 3, параграф 2, алинея втора от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 - Продължаваща или повторно извършена нередност)

(2007/C 42/11)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven [апелативна юрисдикция по стопански дела]

Страни в главното производство

Ищец: Vonk Dairy Products BV

Ответник: Productschap Zuivel

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — College van Beroep voor het bedrijfsleven — Тълкуване на членове 16-18 от Регламент (ЕИО) №3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата за възстановяване при износ на селскостопански продукти (ОВ L 351, стр. 1) в неговия вариант, който е бил в сила към момента на настъпване на фактите — Тълкуване на чл.3, параграф 1, алинея втора от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1) — Недължимо диференцирано възстановяване при реекспорт, представляващ злоупотреба от страна на износителя — Определяне на критериите, позволяващи да се направи извод в този смисъл — Продължаваща или повторно извършена нередност

Диспозитив

В рамките на процедура по оттегляне и връщане на средства от диференцирано възстановяване при износ, окончателно изплатени на основание Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата за възстановяване при износ на селскостопански продукти, установяването на недължимия характер на посоченото възстановяване трябва да бъде подкрепено от доказателството за практика, представляваща злоупотреба, представено съгласно вътрешноправните норми

По смисъла на член 3, параграф 1, алинея втора от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, нередността е продължаваща или повторно извършена когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността. Фактът, че нередността се отнася до сравнително малка част от съвкупността на извършените операции през определен период и че операциите, за които е установена нередността, винаги са извършени във връзка с различни партиди, е ирелевантен в това отношение.

(1) ОВ C 257 от 15.10.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/7

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Johan Piek/Ministerie van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij

(Дело C-384/05) (1)

(Мляко и млечни продукти - Допълнителна такса за млякото - Специфично референтно количество - Член 3, точка 1, алинея втора от Регламент (ЕИО) № 857/84)

(2007/C 42/12)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: Johan Piek

Ответник: Ministerie van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на член 3, точка 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 година, установяващ общи правила за прилагането на таксата, предвидена в член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68, на пазара на мляко и млечни продукти (ОВ L 90, стр. 13) — Определяне на референтните количества, освободени от таксата — Национална мярка, предвиждаща предоставянето на специфични референтни количества на млекопроизводители, направили инвестиции с или без план за развитие след 1 септември 1981 г. и преди 31 март 1984 г. — Съответствие с правната уредба на Общността, предвиждаща периода между 1 януари 1981 г. и 31 март 1984 г.

Диспозитив

Член 3, точка 1, алинея втора от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 година, установяващ общи правила за прилагането на таксата, уредена в член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68, на пазара на мляко и млечни продукти следва да се тълкува в смисъл, че допуска наличието на национална уредба като оспорваната в главното производство по делото, която ограничава категорията млекопроизводители, имащи право да се ползват от специфично референтно количество, до онези от тях, поели инвестиционни задължения след 1 септември 1981 г., но преди 1 март 1984 г.

(1) ОВ C 330, 24.12.2005 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/8

Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — B.A.S. Trucks BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-400/05) (1)

(Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Подпозиция 8704 10 - Превозно средство, създадено за използване на строителни обекти и предназначено за превоз и разтоварване на материали, както и за използване в пътната мрежа)

(2007/C 42/13)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: B.A.S. Trucks BV

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Предмет

Искане за даване на преюдициално заключение — Hoge Raad der Nederlanden — Тарифно класиране на превозно средство, създадено за използване на строителните обекти и предназначено за превоз и разтоварване на материали, както и за използване в пътната мрежа — Включване или не в позиция КН 8704 10 като „самосвал, предназначен да бъде използван извън пътната мрежа“

Диспозитив

Подпозицията 8704 10 от комбинираната номенклатура, намираща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 2261/98 на Комисията от 26 октомври 1998 г., следва да се тълкува в смисъл, че в тази подпозиция попадат самосвалите от въпросната подпозиция, които са създадени най-вече за да бъдат използвани извън обществени пътища с настилка. Фактът, че самосвалите имат характеристики, които им позволяват, като допълнение, да участват в движението по обществени пътища с настилка, не представлява пречка за тяхното класифициране като самосвали по смисъла на тази подпозиция.

(1) ОВ C 36, 11.2.2006 г.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/8

Жалба, подадена на 27 ноември 2006 г. от British Aggregates Association срещу решението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-210/02, British Aggregates Association с/у Комисия на Европейските общности

(Дело C-487/06 P)

(2007/C 42/14)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: British Aggregates Association (представители: C. Pouncey, Solicitor, L. Van den Hende, advocaat)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на ПИС от 13 септември 2006 г. по дело Т-210/02;

—	да се отмени Решение С(2002) 1478 оконч на Комисията от 24 април 2002 г.„Държавна помощ № 863/01 — Обединено кралство/Такса върху агрегатите“, като се запази частта относно освобождаването за Северна Ирландия; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на ищеца по обжалването и по производството по дело Т-210/01 пред ПИС.

Правни основания и основни доводи

Ищецът твърди, че оспорваното решение на Първоинстанционния съд следва да се отмени поради следните съображения:

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, като преценява наличието на държавна помощ по необективен начин.

—	При оценяване на селективността, Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, като разграничава ситуацията на таксата върху агрегатите от тази по спора относно Adria-Wien Pipeline (1).

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, като е приел, че екологичната такса не е селективна, защото се отнася до специфичен сектор, без да е изискал или дал ясна дефиниция на този сектор.

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, като е използвал погрешен „критерий за контрол“ върху решението на Комисията.

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби в своята преценка на „естеството и общата схема“ на таксата върху агрегатите и във връзка с проблема за освобождаването на износа.

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, потвърждавайки, че Комисията не е била длъжна да започне процедура по разследване.

—	Първоинстанционният съд неправилно е приложил правните разпоредби, като е заключил, че оспорваното решение е достатъчно мотивирано.

(1) Решение на Съда от 8 ноември 2001 г., C-143/99, Rec. стр. I-8365.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/9

Жалба, подадена на 1 декември 2006 г. от Bart Nijs против Решение на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 3 октомври 2006 г. по дело T-171/05, Bart Nijs/Сметна палата.

(Дело C-495/06 P)

(2007/C 42/15)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bart Nijs (представител: F. Rollinger, avocat)

Другата страна в производството: Сметна палата на Европейските общности

Искания, отправени до Съда

—	Да се обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да се измени решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 3 октомври 2006 г. по дело Т-171/05, Bart Nijs/Сметна палата;

—

да се отменят решенията, предмет на иска по дело Т-171/05, а именно решението, с което се приема за окончателен докладът от оценяването на жалбоподателя за финансовата 2003 година, както и решението за повишаване на г-жа У. на длъжност редактор в нидерландското звено на Службата за превод в Сметната палата през 2004 г.;

—	да се уважи искането за обезщетяване на претърпените вреди в размер на пропуснатия доход, който жалбоподателят би получавал, ако е бил повишен;

—	да се осъди Сметната палата да заплати разноските за исковото производство, двете обезпечителни производства и настоящото обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква, че е неудовлетворен от Първоинстанционния съд заради това, че не се е произнесъл по деветото основание, съдържащо се в исковата молба и свързано с неспазването от страна на органа по назначаване (ОН) на задължението незабавно да уведомява ОЛАФ за известните случаи на натиск и измама, накърняващи Общностния режим на пенсиите при инвалидност. Ако такъв преглед обаче е бил извършен, същият би осветлил редица нередности, допуснати от ОН, а именно незаконно временно упражняване на функциите на висшестоящ от г-жа У., както и незаконно упражняване на поверените му функции от страна на висшестоящия на жалбоподателя. Също пропускът на ОН да уведоми Комисията по обжалването относно личния интерес, който имат висшестоящите на двамата упоменати служители във връзка с оценяването им, според жалбоподателя засяга действителността на окончателния доклад от неговото оценяване.

На второ място жалбоподателят оспорва приетото за установено от Първоинстанционния съд положение, според което той не е представил никакви доказателства, от които да личи истинността на твърдението му, че на г-жа У. е било възложено временното изпълнение на функциите на редактор или които най-малко да правят това твърдение правдоподобно. От една страна жалбоподателят твърди, че действително не е бил в течение относно временното изпълнение на функциите към март 2003 г., а след като го е открил над две години по-късно, същото представлява новооткрит факт, който е основание за допустимостта на изявлението му от 16 декември 2005 г. От друга страна единадесетте основания, изтъкнати в исковата молба, съвсем не обезсилват поддържаната теза относно незаконното временно изпълнение на функциите, а напротив — напълно я подкрепят. Първоинстанционният съд обаче е отминал според него с мълчание всички тези основания и е изградил своите разсъждения върху едно единствено основание, което жалбоподателят изобщо не бил формулирал.

Накрая жалбоподателят поддържа, че решението да не бъде повишен той и решението да бъде повишена г-жа У. следва да се разглеждат като единно и неделимо решение, взето далеч преди официалната дата на постановяването им, а именно в момента на прилагане през есента на 2003 г. на член 7, параграф 2 от Правилника спрямо кариерата на г-жа У., а решението тя да бъде повишена представлявало действие, което реално увреждало жалбоподателя, тъй като променяло правното му положение, като спрямо него съставлявало също злоупотреба с власт, прикрита санкция и дискриминационна мярка.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/10

Жалба, подадена на 5 декември 2006 г. от CAS Succhi di Frutta SpA срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-226/01, CAS Succhi di Frutta SpA/Комисия

(Дело C-497/06 P)

(2007/C 42/16)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: CAS Succhi di Frutta SpA (представители: F. Sciadudone, R. Sciaudone и D. Fioretti, avvocati)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени оспорваното решение и делото да се върне на Първонстанционния съд за решаване по същество, в съответствие с указанията, дадени от Съда на Европейските общности.

—	Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по дело Т-226/01.

Правни основания и основни доводи

Основанията, на които се оспорва решението на Първоинстанционния съд, могат да бъдат разделени на четири групи, отнасящи се до: значението на решението по делото Комисия/CAS (Дело С-496/99 Р), замяната на плодовете, коефициентите на еквивалентност и разноските по правната защита на ищеца.

По отношение на значението на решението, постановено по делото Комисия/CAS (Дело С-496/99 Р) жалбоподателят твърди, че е налице изопачаване и преиначаване на доводите му относно значението на решението Комисия/CAS по дело Т-226/01, че е нарушен принципът за сила на пресъдено нещо, че в решението по делото Комисия/CAS са преиначени исканията за обезщетение за вреди и че е налице грешка при преценката на предпоставките за упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди.

По отношение на замяната на плодовете, жалбоподателят твърди, че решението не е мотивирано в частта относно претърпените вследствие на замяната на плодовете вреди и че е налице явна грешка при преценката на исканията на жалбоподателя относно неправомерния характер на процедурата по възлагане на обществената поръчка; че е налице грешка при преценката на правното значение на замяната на плодовете в рамките на механизма за възлагане на обществената поръчка; че е налице нарушение на принципа за сила на пресъдено нещо по отношение на момента, в който замяната на плодовете е била установена със сигурност, изопачаване на наличните в материалите по делото доказателства и липса на мотиви в частта относно предимствата, свързани със замяната на плодовете и с това, че този факт е бил известен от март 1996 г., нарушение на процесуалните правила, явно изопачаване на доказателствата, както и нарушение на общите принципи относно доказателствената тежест.

По отношение на коефициентите на еквивалентност жалбоподателят твърди, че погрешно е определено количеството плодове, което следва да се вземе предвид за определяне размера на вредата.

В заключение, по отношение на направените разноски за правна защита, ищецът се позовава на нарушение на принципа за обезщетяване на вредите, свързани с разходите за правна и техническа помощ, както и на принципа за обезщетяване за вредите, свързани с разходите по участието в процедурата по възлагане на обществената поръчка.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/10

Искане за даване на преюдициално заключение, представено от Giudice di pace di Genova (Italia) на 8 декември 2006 г. — Corporación Dermoestética S.A./To Me Group Advertising Media

(Дело C-500/06)

(2007/C 42/17)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Giudice di pace di Genova

Страни в главното производство

Ищец: Corporación Dermoestética S.A.

Ответник: To Me Group Advertising Media

Преюдициални въпроси

Дали чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност е съвместим с национална разпоредба като тази на чл. 4, 5 и 9 bis от L. 175 от 1992 г. и на D.M. 16 септември 1994 г. № 657 и/или с административни практики, които забраняват телевизионна реклама с национално разпространение за медико-хирургични способи на лечение, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, дори и когато същата реклама е разрешена по телевизионни мрежи с местно разпространение, и които същевременно налагат при разпространението на такива реклами ограничение за разходите в размер на пет процента от декларирания през предходната година доход;

Дали чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност е съвместим с национална разпоредба като тази на чл. 4, 5 и 9 bis от L. 175 от 1992 г. и на D.M. № 657/1994 № 657 и/или с административни практики, които забраняват телевизионна реклама с национално разпространение за медико-хирургични способи на лечение, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, дори и когато посочената реклама е разрешена по телевизионни мрежи за местно разпространение, и които същевременно налагат за този вид разпространение предварително разрешение от страна на всяка отделна община, след като бъде изслушано съответното провинциално професионално сдружение, както и ограничение за разходите в размер на пет процента от декларирания през предходната година;

Дали чл. 43 и/или чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност се противопоставят на това разпространението на информативна реклама относно медико-хирургични способи на лечение от естетично естество, провеждани в надлежно оправомощени за това частни здравни структури, да бъде подчинено на друго предварително разрешение от страна на местните административни органи и/или професионални сдружения;

Дали Националната федерация на лекарските сдружения (FNOMCEO) /la Federazione nazionale degli ordini dei medici (FNOMCEO)/ и асоциираните лекарски сдружения, като са приели деонтологичен кодекс, който определя ограничения за рекламата на здравните професии, както и тълкувателна практика на действащите разпоредби в областта на медицинската реклама, ограничаваща в значителна степен правото на лекарите да рекламират собствената си дейност — и двете разпоредби явяващи се задължителни за всички лекари — са ограничили конкуренцията отвъд това, което е допустимо от делегиращата национална разпоредба и в нарушение на чл. 81, пар. 1 от Договора за създаване на Европейската общност;

Дали във всички случаи възприетата от FNOMCEO тълкувателна практика се намира в противоречие с чл. 3, б. „g“, чл. 4, 98, 10, 81 и евентуално 86 от Договора за създаване на Европейската общност, доколкото такава практика е разрешена от национална разпоредба, която предоставя на компетентните провинциални сдружения проверката на прозрачността и достоверността на рекламните съобщения на лекарите, без да посочва критериите и условията за упражняване на такова правомощие.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/11

Жалба, подадена на 11 декември 2006 г. от GlaxoSmithKline Services Unlimited (GSK), anciennement Glaxo Wellcome plc против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело Т-168/01: GlaxoSmithKline Services Unlimited срещу Комисията на Европейските общности

(Дело C-501/06 P)

(2007/C 42/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: GlaxoSmithKline Services Unlimited (GSK), anciennement Glaxo Wellcome plc) [представители: I. Forrester QC, J. Venit, член на Нюйоркската адвокатска колегия, S. Martinez Lage, abogado, A. Komninos, Δικηγόρος, A. Schulz, Rechtsanwalt]

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Европейска асоциация на Евро-фармацевтичните компании [European Association of Euro Pharmaceutical Companies] (EAEPC), Bundesverband der Arzneimittel-Importeure eV, Spain Pharma, SA, Asociación de exportadores españoles de productos farmacéuticos (Aseprofar)

Искания, отправени до Съда

Жалбоподателят иска от Съда да:

—	отмени решението на Първоинстанционния съд в частта, с която се отхвърля искът на GSK за отмяна на член 1 от оспорваното решение или да предприеме всякакви други действия, необходими за постигането на справедлив изход от производството;

—	присъди съдебните разноските на GSK.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят възприема становището, че оспорваното решение следва да се отмени в частта, с която се отхвърля искът на GSK за отмяна на член 1 от решението, на следните основания:

—

Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е достигнал до извода, че Общите условия за продажби пораждат оценими анти-конкурентни последици и поради това нарушават член 81(1)ЕО и като не е оценил правилно техния действителен правен и стопански контекст. Освен това (i) самата вътрешномаркова ценова конкуренция, която Съдът упоменава в решението си, е резултат от изкривяване на пазара, и (ii) Съдът се позовава на твърденията за маржови преимущества, които крайните потребители в държавите-вносители биха могли да получат от участието на испанските търговци на едро във вътрешномарковата конкуренция.

—	Съдът не разполага с необходимата компетентност да направи фактически изводи относно възможните последици за пациенти и за лица, заплатили своите лекарства, предвид липсата на основание за подобни изводи в оспорваното решение на Комисията.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/11

Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-504/06)

(2007/C 42/19)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представлявана от: L. Pignataro Nolin и I. Kaufmann-Bühler, представители)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че тъй като не е транспонирала правилно в италианското право член 3, параграф 1 на Директива 92/57/ЕИО на Съвета (1) от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (2)), Италианската република не е изпълнила задълженията си по горепосочената директива;

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

В италианското право, строителни участъци с обем на работа под 200 човекодни, в които не се извършват работи, изброени в Приложение II на Директивата, са уредени изключително от разпоредбите относно координацията, предвидени в член 7 на декрет № 626/1994. Тази норма обаче въвежда единствено общо задължение за сътрудничество и координация на работодателите, които в рамките на предприятието или на работното звено възлагат работи на изпълнители или на самостоятелно заети лица. Следователно не е възможно да се приеме, че точните и подробни разпоредби на Директива 92/57/ЕИО, отнасящи се до изискваната координация по време на етапите по изработване и изпълнение на проекта, са били транспонирани с член 7 на въпросния декрет.

(1) ОВ L 245, стр. 6.

(2) ОВ L 183, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/12

Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria regionale di Genova (Италия) на 12 юни 2006 г. — Agenzia Dogane Circoscrizione Doganale di Genova/Euricom SpA

(Дело C-505/06)

(2007/C 42/20)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Commissione tributaria regionale di Genova

Страни в главното производство

Ищец: Agenzia Dogane Circoscrizione Doganale di Genova

Ответник: Euricom SpA

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 216 от МКО [Митнически кодекс на Общността] да се тълкува в смисъл, че той се прилага изключително по отношение на продукти, получени в режим на активно усъвършенстване, в които са вложени необщностни стоки, или тази разпоредба е източник на митническо задължение, което е самостоятелно по отношение на другите митнически задължения и е оправдано от изискването да не се предоставя двойно митническо облекчение?

В рамките на операция по активно усъвършенстване, извършена в особената форма на предварителен износ и внос на компенсаторни продукти, получени от еквивалентни стоки (EX/IM), член 115, параграфи 1 и 3 МКО и съответните разпоредби от Регламент 2913/92/ЕИО (1) относно прилагането им предвиждат ли, че продукт, внесен като компенсаторен по отношение на продукт, предварително изнесен като продукт с произход от Италия, във всички случаи придобива митнически статут на общностна стока и съответната привилегия за освобождаване от митни сборове, или тези разпоредби не се прилагат, когато описаната по-горе операция за упоменатите спорни продукти се отнася до предварителен износ за страни, с които Общността е подписала специални споразумения?

В конкретния случай, влияе ли или не върху конкретната операция, и по-специално върху произхода от Общността на предварително изнесения местен [италиански] ориз фактът, че цитираният по-горе член 15 [да се чете 115], параграф 3 предвижда, че внесените компенсаторни стоки придобиват митническия статут на предварително изнесени общностни стоки? В случай, че отговорът е положителен, се иска изясняване на връзката между митническия режим на активно усъвършенстване и правилата относно произхода, предвидени в Митническия кодекс на Общността и в споразуменията със страните от Централна и Източна Европа.

Трябва ли член 15, параграф 2 от споразуменията между Европейската Общност и страните от Централна и Източна Европа да се тълкува в смисъл, че той лишава от полезен ефект член 216 МКО, щом като тази разпоредба установява, че забраната за възстановяване на митни сборове по отношение на материали, които са използвани за производството на продукти, изнасяни със сертификат EUR 1 (издаден от митническа служба в Общността), не се прилага, ако тези стоки са предназначени за вътрешно потребление?

(1) ОВ L 302, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/12

Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от PTV Planung Transport Verkehr AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 10 октомври 2006 г., постановено по дело T-302/03 PTV Planung Transport Verkehr AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

(Дело C-512/06 P)

(2007/C 42/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: PTV Planung Transport Verkehr AG (представител: Dr. F. Nielsen, адвокат)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (втори състав) от 10 октомври 2006 г. (Дело T-302/03);

—	Да се осъди ответника/ответника по жалбата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според жалбоподателя, решението на Първоинстанционния съд от 10 октомври 2006 г. нарушава член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EO) № 40/94 (1). Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че между обозначението „map&guide“, стоката „Computersoftware“ и услугата „Създаване на програми за ЕОД (Електронна обработка на данни)“ съществува „непосредствена и конкретна връзка“, както и че обозначението „map&guide“ позволява „непосредственото идентифициране“ на тази стока и услуга (точка 40 от решението). В допълнение, Първоинстанционният съд неоснователно бил заключил, че обозначението „map&guide“ дава възможност на съответните потребители „веднага и без допълнително замисляне да направят непосредствена и конкретна връзка със стоката Computersoftware и услугата за създаване на ЕОД-програми, които имат функция на карта (на града) и на пътеводител“ (точка 47 от решението). В заключение, в решението се твърди, че в групата стоки „Computersoftware“ и в групата услуги „Създаване на програми за ЕОД“ присъстват също стоки и услуги, които изпълняват функцията на карта (на града) и на пътеводител.

Тълкуването на чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EO) № 40/94, направено от Първоинстанционния съд в решението, било неправилно. Противно на приетото от Първоинстанционния съд, марката имала отличителен характер. Заявената марка не била описателна. Наличие на „непосредствена и конкретна връзка“ и „непосредствено идентифициране“ би могло да се приеме само тогава, когато става въпрос за понятие, пряко обозначаващо въпросната стока или услуга, или описващо признаци, които са непосредствено „присъщи“ за съответните стоки и услуги като такива. Не такъв бил случаят по отношение на обозначението „map&guide“. То не обозначавало пряко нито стоката „Computersoftware“, нито услугата „Създаване на програми за ЕОД“, нито изразявало непосредствено свързан с характера на стоката или услугата признак. Потребителите не били в състояние, „да направят веднага и без допълнително замисляне непосредствена и конкретна връзка със стоката „Computersoftware“ и с услугата „Създаване на ЕОД — програми“, които имат функция на карта (на града) и на пътеводител“. Освен това, нито услугата „Създаване на програми за ЕОД“, нито стоката „Computersoftware“ биха могли да изпълняват функцията на карта (на града) и на пътеводител.

Приетата за съществуваща от Първоинстанционния съд връзка между обозначението „map&guide“, конкретната стока „Computersoftware“ и конкретната услуга „Създаване на програми за ЕОД“, които са предмет на спора, не била налице, а била създадена с помощта на мисловни конструкции.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/13

Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-168/01: GlaxoSmithCline Services Unlimited, по-рано известно като Glaxo Welcome plc срещу Комисията на Европейските общности

(Дело C-513/06 P)

(2007/C 42/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представлявана от: T. Christoforou, F. Castillo de la Torre и E. Gippini Fournier, представители)

Други страни в производството: European Association of Euro Pharmaceutical Companies [Европейска асоциация на Евро-фармацевтичните компании] (EAEPC), Bundesverband der Arzneimittel-Importeure eV, Spain Pharma, SA, Asociación de exportadores españoles de productos farmacéuticos (Aseprofar), GlaxoSmithKline Services Unlimited, anciennement Glaxo Wellcome plc

Искания, отправени до Съда

Жалбоподателят иска от Съда да:

—	отмени точки 1 и 3 до 5 от диспозитива на решението на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Т-168/01, GlaxoSmithCline Services Ltd. Срещу Комисията на Европейските общности;

—	да постанови окончателно решение по делото, като отхвърли иска за отмяна по Дело Т-168/01 като неоснователен;

—	да осъди ищеца по Дело Т-168/01 да заплати съдебните разноски на Комисията по това дело и по настоящото обжалване.

Правни основания и основни доводи

Комисията споделя изводите на Първоинстанционния съд относно мотивите на оспорваното решение; относно наличието на споразумение между предприятия; относно твърдението за злоупотреба с власт и за нарушение на принципа на субсидиарност и на член 43 ЕО.

По отношение на онази част от решението, в която се разглежда съществуването на антиконкурентен „резултат“, Комисията оспорва мотивите, възприети от Първоинстанционния съд. Тя поддържа, че анализът, направен от Първоинстанционния съд, който потвърждава съществуването на ограничителните „резултати“ на споразумението, в действителност представлява анализ на ограничителната му „цел“ при надлежно отчитане на правния и стопански контекст и би следвало да го накара да потвърди констатацията в решението, че споразумението има антиконкурентна цел. По отношение на останалите констатации, касаещи „резултатите“, Комисията има сериозни възражения, по-специално срещу: определянето на съответния пазар; неприемането на нейните констатации по член 81(1)(г) въз основа на погрешния правен аргумент, че различните цени се начисляват на различни географски пазари; а също и срещу някои други констатации, направени в решението, с които Първоинстанционният съд замества със собствената си оценка относно фактическите и стопански данни оценката на Комисията, което е недопустимо в рамките на съдебния преглед. Но поради това, че Комисията споделя крайните изводи на Съда, а именно, че въпросното споразумение поражда антиконкурентни резултати, тя не възнамерява на този етап да изтъква основания за обжалване на решението в тази му част.

Настоящото обжалване повдига две групи основания. Първата е свързана с констатациите по член 81(1) и по-специално с грешките при прилагане на правото и нарушенията при тълкуването и прилагането на понятието „цел“, съдържащо се в разпоредбата, както и с множеството нарушения, грешки при прилагане на правото, недостатъци или противоречия в мотивите във връзка с „правния и стопански контекст“ на споразумението. Втората група основания се отнася до констатациите по член 81(3) — преди всичко тези от тях, които са свързани с първото условие, предвидено в тази разпоредба, а също и с липсата на изследване на някои други условия.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/14

Жалба, подадена на 20 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението на Първоинстанционния съд, постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-153/04, Ferriere Nord SpA/Комисия на Европейските общности

(Дело C-516/06 P)

(2007/C 42/23)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представлявана от: V. Di Bucci и F. Amato, представители)

Друга страна в производството: Ferriere Nord SpA

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени оспорваното съдебно решение, в частта, която обявява за допустим предявения от дружеството Ferriere Nord иск за отмяна на писмото на Комисията от 5 февруари 2004 г. и на факса на същата от 13 април 2004 г.;

—	Да се обяви за недопустим и съответно да се отхвърли искът за отмяна на оспорваните актове, предявен пред първата инстанция от дружеството Ferriere Nord;

—	Да се осъди дружеството Ferriere Nord да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В частта, в която обявява предявения пред първата инстанция иск за допустим, решението на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело T-153/04, Ferriere Nord SpA/Комисия на Европейските общности, нарушава член 230, параграф 1 във връзка с член 249 ЕО, що се отнася до тълкуването на понятието за акт, подлежащ на обжалване, не съдържа мотиви или съдържа неправилни мотиви и е опорочено поради липса на компетентност на Първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд не е обосновал, че оспорваните актове пораждат задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на ищеца в производството пред първата инстанция, изменяйки съществено неговото правно положение. Освен това, той е обосновал извода си относно допустимостта със също така недоказаното предположение, че оспорваните пред първата инстанция актове са законосъобразни по презумпция. На последно място — Първоинстанционният съд е превишил правомощията, предоставени му от Договора.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/15

Иск, предявен на 20 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Италия

(Дело C-518/06)

(2007/C 42/25)

Език на производството: Италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (E. Traversa и N. Yerrell, представители)

Ответник: Република Италия

Искания

Да се констатира, че Италианската Република

—	като е приела и оставя в сила законодателство, въз основа на което премиите за автомобилна застраховка гражданска отговорност спрямо трети лица следва да се изчисляват въз основа на определени параметри;

—	като подчинява премиите за автомобилна застраховка гражданска отговорност спрямо трети лица на контрол, действащ с обратна сила,

не е изпълнила задълженията за свободно търговско предлагане на застрахователни продукти, произтичащи за нея от разпоредбите относно свобода при определяне на ставките на премиите на чл. 6, 29 и 39 от Директива 92/49/ЕИО (1) на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (по-нататък „Директива 92/49“);

—	като упражнява контрол върху способите, по които изчисляват своите застрахователни премии застрахователните предприятия с централно седалище в друга държава-членка, но опериращи в Италия в рамките на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги;

—

като налага санкции в случай на нарушаване италианските разпоредби относно способите за изчисляване на застрахователните премии дори спрямо застрахователни предприятия с централно седалище в друга държава-членка, но опериращи в Италия в рамките на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги;

не е изпълнила задълженията, произтичащи за нея от разпоредбите на чл. 9 от Директива 92/49;

—

като оставя в сила задължението автомобилна застраховка гражданска отговорност да се договаря от всички застрахователни предприятия, включително застрахователните предприятия с централно седалище в друга държава-членка, но опериращи в Италия в рамките на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги;

не е изпълнила задълженията, произтичащи за нея от чл. 43 и 49 ЕО.

2)	Да се осъди Република Италия да заплати разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

Задължението за застрахователните предприятия да определят чисти премии в съответствие със „собствени технически бази, достатъчно обстойни и обхващащи поне пет примерни случая“ и да ги съобразяват с определена средна пазарна величина, както и подчиняването на премиите на ретроактивен контрол с произтичащата от това възможност за налагане на санкции със значителен размер от италианския надзорен орган в случай на нарушаване на споменатите задължения, представляват нарушение на принципа за свободно определяне на ставките на премиите, предвиден от Директива 92/49. Италианската нормативна разпоредба всъщност има като резултат това да създаде система от регламентирани премии и следователно да възпрепятства застрахователните предприятия при свободното търговско предлагане на техните услуги по начин, считан от тях за подходящ, както и при свободното определяне на техните ставки на премии, като накърнява реализирането на единния пазар в областта на застраховането.

Италианската държава не може да привежда като основание за приемането на националните нормативни разпоредби обществения интерес, за да оправдае дерогация от възприетия в общностното законодателство принцип за свободно определяне на ставките на премиите на предприятията, доколкото не попада сред изключенията, изрично предвидени от Директива 92/49 в чл. 29, абз. 2 и чл. 39, пар. 3.

Фактическият контрол, упражняван от италианския надзорен орган или от надзорния орган на приемащата държава-членка, върху способите, по които застрахователните предприятия, опериращи в Италия в рамките на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги, изчисляват своите застрахователни премии, както и налагането на санкции от страна на споменатия италиански надзорен орган в случай на нарушаване на италианската нормативна разпоредба, представлява нарушение на установеното в чл. 9 от Директива 92/49 разпределение на компетенции между държавата-членка по произход (т. е. по основното място на дейност на застрахователното предприятие) и приемащата държава-членка.

Наложеното на всички застрахователни предприятия, действащи в отрасъла на автомобилна гражданска отговорност, задължение да сключват договори, независимо от мястото, където се намира тяхното седалище, и по отношение на всички категории застраховани лица и всички райони на Италия, както и възможността за налагане на санкции от италианския надзорен орган в случай на нарушаване на споменатото задължение, съдържа ограничение на основната свобода на установяване, забранено от чл. 43, и също така представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, несъвместимо с чл. 49 ЕО. Всъщност предвиденото от италианското законодателство задължение да се предоставя задължителната автомобилна застраховка гражданска отговорност представлява сериозно препятствие при осъществяването на дейностите на застрахователните предприятия в Италия, доколкото споменатото задължение възпира установените в други държави-членки застрахователни предприятия да се установяват или да предоставят услуги в Италия и следователно възпрепятства за тях достъпа до италианския пазар.

Задължението да се договаря представлява препятствие, което не е нито оправдано, нито пропорционално на преследваната цел. Всъщност, „позоваване на понятието за обществен ред може да се извършва само в случаи на реална и достатъчно сериозна заплаха към някой от основните интереси на общността“ и „изключението за обществен ред, също както всяко друго отклонение от основен принцип на договора, трябва да се тълкува ограничително“ — решение от 19 януари 1999 г., дело С-348/96, Наказателен процес на Donatella Calfa, Сборник 1999, стр. I-11, параграфи 21 и 23.

Освен това, подобно ограничение изглежда непригодно да постигне целта, за която е било прието, доколкото едно такова генерализирано задължение за договаряне възпрепятства формирането и оперативността на застрахователни предприятия от специализирани сектори, които биха могли по-адекватно и ефикасно да задоволят изискванията на потребителите именно поради придобитата специализираност.

Най-после подобно ограничение излиза извън онова, което е необходимо за постигане целта по поддържане на обществения ред или за защита на потребителите, както в географски план, доколкото присъщите на обществения ред проблеми засягат, според самите италиански власти, единствено „специфични географски области“ от националната територия, така и по отношение на съдържанието, доколкото опериращите в Италия застрахователни предприятия са длъжни да застраховат всеки собственик или водач на моторни-превозни средства, без да се отчита рискът, който този собственик или водач в действителност представлява съобразно профила на гражданската отговорност за вреди, причинени на трети лица.

(1) ОВ L 228, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/16

Жалба, подадена на 21 декември 2006 г. от Anhinaïki Techniki AE срещу определението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 26 септември 2006 г. по дело T-94/05, Anthinaïki Techniki AE/Комисия

(Дело C-521/06 P)

(2007/C 42/26)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Anhinaïki Techniki AE (представител: S.A. Pappas, Δικηγόρος)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Athens Resort Casino AE Symmetochon

Искания на ищеца

—	да се отмени атакуваното определение;

—	да се уважат исканията, предявени пред първата инстанция;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът се позовава на един-единствен довод в подкрепа на неговата жалба, произтичащ от грешката, която e допуснал Първоинстанционният съд при юридическата квалификация на писмото за прекратяване на производството по неговата жалба. От една страна, на практика извършеното от Комисията прекратяване на процедурата по делото придобивало окончателен характер предвид състоянието на преписката; от друга страна, от контекста, в който Комисията се е произнесла, недвусмислено произтичало, че тя негласно е взела мотивирано решение по квалифицирането на съобщените държавни помощи. Вследствие на това Първоинстанционният съд e допуснал грешка в правото, като е преценил, че атакуваното писмо не подлежи на обжалване и е отхвърлил иска като недопустим.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/16

Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-522/06)

(2007/C 42/27)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Alcover San Pedro, B. Stromsky, agents)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е пропуснало да определи минималните изисквания за квалификация на някои служители в областта на събирането, рециклирането, регенерирането и унищожаването на веществата, контролирани съгласно чл. 16, параграф 5 от Регламент (EO) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета, от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (1) а, по отношение на регион Валония, като не е взело всички предпазни осъществими мерки с цел да предотврати или да сведе до минимум изтичането на контролирани вещества, както и като не е извършвало годишни проверки за установяване на наличието или липсата на изтичане, съгласно чл. 17, параграф 1 от същия Регламент, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 16, параграф 5 и 17, параграф 1, от цитирания Регламент;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

В подкрепа на своето искане ищецът изтъква, че Кралство Белгия, от една страна, е пропуснало да определи минималните изисквания за квалификация на някои служители в областта на събирането, рециклирането, регенерирането и унищожаването на контролираните вещества, упоменати в чл. 2 от Регламента и съдържащи се в хладилните и климатични системи, термопомпените системи, системите за противопожарна защита и пожарогасителите, с изключение, относно пожарогасителите, съдържащи халони, на региона Брюксел-столица, а от друга страна, по отношение на регион Валония, е пропуснало да вземе всички предпазни осъществими мерки с цел да се предотврати или да се сведе до минимум изтичането на контролирани вещества и да извърши годишните проверки, които се изискват за установяване на евентуалното наличие на подобни течове.

(1) ОВ L 244, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/17

Искане за даване на преюдициално заключение, направено от Rechtbank van koophandel te Hasselt (Белгия) на 22 декември 2006 г. — NV de Nationale Loterij срещу BVBA Customer Service Agency

(Дело C-525/06)

(2007/C 42/29)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Rechtbank van koophandel te Hasselt [Търговски съд, гр. Хаселт]

Страни в главното производство

Ищец: NV de Nationale Loterij [Национална лотария]

Ответник: BVBA Customer Service Agency

Преюдициални въпроси

Трябва ли чл. 49 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че ограничителни национални разпоредби като чл. 37 от Закона от 19 април 2002 г., които затрудняват достъпа до пазара на предприятие поради извършвана с цел печалба продажба на формуляри за групово участие в „Euro Milions“, са допустими с оглед на общия интерес (предотвратяване на прекомерното разходване на парични средства в хазартни игри), като се има предвид че:

а)	Nationale Loterij, на която белгийската държава е предоставила със закон монопол срещу заплащане на възнаграждение и чиято цел е да регулира вроденото влечение на човека към хазартни игри, редовно рекламира участието в „Euro Milions“, като по този начин в действителност разпалва това влечение;

б)	редовно провежданата рекламна дейност от Nationale Loterij и нейните продажбени методи разширяват пазара, като при това Nationale Loterij се стреми към максимално повишаване на оборота (финансови съображения), вместо да регулира вроденото влечение на гражданите към хазартни игри;

в)	по-слабо ограничителни мерки, като например ограничаване на залозите и на възможностите за печалба, могат по-добре да очертаят поставената цел, а именно регулирането на вроденото влечение към хазартни игри?

Противоречи ли на свободното предоставяне на услуги (член 49 от Договора за ЕО) ограничителна национална разпоредба като тази на член 37 от Закона от 19 април 2002 г., която препятства достъпа до пазара на предприятие поради извършвана с цел печалба продажба на формуляри за групово участие в„Euro Milions“, като се има предвид, че самият ответник не организира лотарийна игра, а само се опитва да организира с цел печалба групово участие в „Euro Milions“ посредством формулярите на Nationale Loterij?

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/19

Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-531/06)

(2007/C 42/34)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представлявана от: E. Traversa, представител, G.Giacomini и E.Boglione, адвокати)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че

а)	със запазването в сила на правни разпоредби, които допускат частни аптеки да притежават само физически лица, завършили специалност „Фармация“, както и дружества, всички съдружници в които са фармацевти; и

б)	със запазването в сила на правни разпоредби, които не дават възможност на предприятия-дистрибутори на фармацевтични продукти да придобиват участие в дружества, управляващи обществени аптеки.

Италианската република не е изпълнила задълженията, възложени ѝ от членове 43 и 56 от Договора за ЕО;

—	да се осъди Италианската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Забраната за придобиване на участие в частни аптеки от физически лица, които не са фармацевти или от дружества, всички съдружниците в които не са фармацевти, не само затруднява, но и прави напълно невъзможно упражняването от тези категории лица на две от основните свободи, гарантирани от Договора, а именно свободното движение на капитали и свободата на установяване.

Забраната за придобиване на участие в дружества, управляващи обществени или частни аптеки, от предприятия-дистрибутори на фармацевтични продукти, може да бъде извлечена от много разпоредби от италианското законодателство, които все още са в сила и е твърде вероятно да бъдат прилагани от италианските съдилища. Подобна забрана представлява затруднение както за свободното движение на капитали, така и за упражняването на правото на установяване.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/22

Разпределение на съдиите по състави

(2007/C 42/40)

Във връзка с встъпването в длъжност в качеството на съдии на г-н Чипев и г-н Ciucă, на 15 януари 2007 г. Първоинстанционният съд реши да промени съдебните състави за периода от 15 януари 2007 г. до 31 август 2007 г. и да разпредели съдиите по следния начин:

I разширен състав от пет съдии:

г-н Vesterdorf, председател на състава, г-н Cooke, г-н García-Valdecasas, г-жа Labucka, г-н Prek и г-н Ciucă, съдии;

1ви състав от трима съдии:

г-н Cooke, председател на състава

a)	г-н García-Valdecasas и г-н Ciucă, съдии;

б)	г-жа Labucka и г-н Prek, съдии;

II разширен състав от пет съдии:

г-н Pirrung, председател на състава, г-н Meij, г-н Forwood, г-жа Pelikánová и г-н Papasavvas, съдии;

2ри състав от трима съдии:

г-н Pirrung, председател на състава

a)	г-н Meij и г-жа Pelikánová, съдии;

б)	г-н Forwood и г-н Papasavvas, съдии;

III разширен състав от пет съдии:

г-н Jaeger, председател на състава, г-жа Tiili, г-н Azizi, г-жа Cremona, г-н Czúcz и г-н Чипев, съдии;

3ти състав от трима съдии:

г-н Jaeger, председател на състава

a)	г-жа Tiili, г-н Czúcz и г-н Чипев, съдии;

б)	г-н Azizi и г-жа Cremona, съдии;

IV разширен състав от пет съдии:

г-н Legal, председател на състава, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Vadapalas, г-н Moavero Milanesi и г-н Wahl, съдии;

4тисъстав от трима съдии:

г-н Legal, председател на състава

a)	г-н Vadapalas и г-н Wahl, съдии;

б)	г-жа Wiszniewska-Białecka и г-н Moavero Milanesi, съдии;

V разширен състав от пет съдии:

г-н Vilaras, председател на състава, г-жа Martins Ribeiro, г-н Dehousse, г-н Šváby и г-жа Jürimäe, съдии;

5ти състав от трима съдии:

г-н Vilaras, председател на състава

a)	г-жа Martins Ribeiro и г-жа Jürimäe, съдии;

б)	г-н Dehousse и г-н Šváby, съдии.

Съдиите от I разширен състав от пет съдии, които ще заседават с председателя на състава, за да образуват петчленен състав, са тримата съдии от първоначално сезираната формация на състава и един съдия от другата формация, който се определя последователно по реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

Съдиите от III разширен състав от пет съдии, които ще заседават с председателя на състава, за да образуват петчленен състав, ще бъдат:

—	когато първоначално сезираната формация е формация a), участващите в нея трима съдии и двама съдии от формация б) на състава;

—	когато първоначално сезираната формация е формация б), участващите в нея трима съдии и двама съдии от формация а) на състава, които се определят в последователен ред.

В 3ти състав от трима съдии, председателят на състава ще заседава или със съдиите, посочени в подточка б), или с двама от тримата съдии, посочени в подточка а), в зависимост от това в коя формация се намира съдията-докладчик. С оглед образуването на формация а), между съдиите от подточка а) ще се създаде последователен ред, за да се посочи кой от тримата съдии няма да заседава.

Във 2ри, 4ти и 5ти състав от трима съдии председателят на състава ще заседава или със съдиите, посочени в подточка а), или с тези, посочени в подточка б), в зависимост от това, от коя формация е съдията-докладчик.

При делата, по които председателят на състава е съдия-докладчик, той ще заседава последователно със съдиите от едната или другата формация по реда на вписване на делата, без да се засягат случаите на свързани дела.

Критерии за разпределяне на делата между съставите

На 15 януари 2007 г., в съответствие с член 12 от Процедурния правилник, Първоинстанционният съд определи критериите за разпределяне на делата между съставите за периода от 15 януари 2007 г. до 31 август 2007 г. както следва:

1.	От момента на подаване на исковата молба и без да се накърнява последващото приложение на членове 14 и 51 от Процедурния правилник, делата се разпределят на състави от трима съдии.

Делата се разпределят между съставите последователно, в зависимост от реда на вписване на делата в секретариата, според принадлежността им към една от трите посочени по-долу групи:

—	за делата, отнасящи се до прилагане на правилата за конкуренция спрямо предприятията, правилата относно предоставените от държавите помощи и тези относно мерките за търговска защита;

—	за делата, отнасящи се до свързаните с интелектуалната собственост права, посочени в член 130, параграф 1 от Процедурния правилник;

—	за всички останали дела.

В рамките на тази последователност 3ти състав ще бъде вземан предвид двукратно всеки пети път.

Председателят на Първоинстанционния съд може да се отклони от тази последователност с оглед отчитане наличието на свързани дела или осигуряване на равномерно разпределение на работната натовареност.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/23

Иск, предявен на 1 декември 2006 г. — Bateaux Mouches/СХВП-Castanet (BATEAUX MOUCHES)

(Дело T-365/06)

(2007/C 42/41)

Език, на който е изготвен искът: френски

Страни

Ищец: SA Compagnie des Bateaux Mouches (Париж, Франция) (представител: D. de Leusse, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jean-Noël Castanet (Париж, Франция)

Искания на ищеца (ищците)

—	да се обяви за допустим иска на дружество Compagnie des Bateaux Mouches;

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 септември 2006 г. (дело R 1172/2005-1, Castanet/Compagnie des Bateaux Mouches);

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет наиска за обявяване на недействителност: словната марка „Bateaux Mouches“ за услуги, класирани по класове 39, 41 и 42 — марка на Общността № 1 336 122

Притежател на марката на Общността: ищецът

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Jean-Noël Castanet

Решение на отдела по заличаването: отхвърляне на иска за обявяване на недействителност

Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по заличаването

Правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EO) № 40/94 (1) на Съвета с мотив, че атакуваното решение, приемайки погрешно марката на ищеца за описателна и лишена от отличителен характер, отсъжда, че ищецът не е доказал придобиването, вследствие на обичайната употреба, на отличителен характер на неговата марка за съответните услуги.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 1994 11, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/23

Иск, предявен на 7 декември 2006 г. — Holland Malt срещу Комисията

(Дело T-369/06)

(2007/C 42/42)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Holland Malt BV (Lieshout, Нидерландия) [представители: O.W.Brouwer и D.Mes, адвокати ]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отменят изцяло или частично членове 1, 2, 3 и 4 от оспорваното решение;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски;

—	да се вземат всички други мерки, които Първоинстанционният съд счита за уместни.

Правни основания и основни доводи

Ищецът желае отмяна на Решение на Комисията С(200) 4196 окончателен (1) от 26 септември 2006 г., с което Комисията обявява, че отпуснатата му под условие субсидия от Нидерландия съставлява държавна помощ, която е несъвместима с общия пазар.

Ищецът оспорва правото на Комисията да установи, че субсидията съставлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар, и застъпва становището, че Комисията е извършила нарушения на член 87 ЕО и на редица принципи на Общностното право. Нарушенията касаят следното:

1)	Нарушение на член 87(1) ЕО, свързано с неуспеха да се установи, че субсидията съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, както и с неправилното тълкуване и неправилното прилагане на съдебната практика на Общността по този въпрос;

Нарушение на член 87(3) ЕО, свързано с:

a)	неправилно тълкуване и неправилно прилагане на Указанията (2) на Общността за държавните помощи в земеделския отрасъл;

б)	неуспешно уравновесяване на положителните последици от субсидията с нейното въздействие върху условията за търговия в рамките на Общността;

в)	неуспешно оценяване и установяване на въздействието на субсидията върху капацитета в малцовата промишленост;

г)	неуспешно отчитане на събитията и новостите, настъпили между решението на нидерландското правителство да отпусне субсидията под условие и приемането на оспорваното решение от Комисията;

Нарушаване на принципа за добро управление, свързано с отсъствието на надлежно изследване на всички аспекти и интереси при предоставяне на субсидията, включително събитията и новостите, настъпили между решението на нидерландското правителство да отпусне субсидията под условие и приемането на оспорваното решение от Комисията.

4)	Нарушаване на задължението за представяне на мотиви съгласно член 253 ЕО.

(1) С 14/2005 (предишен № 149/2004) Holland Malt BV.

(2) Указания на Общността за държавните помощи в земеделския отрасъл (OB 2000 C 28, стр. 2).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/24

Иск, предявен на 4 декември 2006 г. — Германия/Комисия

(Дело T-371/06)

(2007/C 42/43)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Федерална република Германия [представители: M. Lumma, C. Schulze-Bahr, адвокат C. von Donat]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение С (2006) 4193 на Комисията от 25 септември 2006 година окончателен за намаляване на предоставеното с Решение № С (97) 1120 на Комисията от 7 май 1997 година финансово участие на ЕФРР по цел 2 програма Нордрайн Вестфалия (ЕФРР № 97.02.13.005).

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията е намалила участието на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по цел 2 програма Нордрайн Вестфалия.

Като основание на иска ищецът посочва нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 4253/88 (1), тъй като предпоставките за намаляване не са били налице. Ищецът претендира в тази връзка по-специално, че отклонение от указателен финансов план не представлява съществено изменение на програмата.

Дори в хипотезата на съществено изменение на програмата, ищецът претендира, че е налице предварително съгласие на Комисията, дадено чрез „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994-1999 г.) на структурните фондове“ (SEK (1999) 1316).

Ако се приеме, че предпоставките за намаляване са били налице, ищецът възразява, че ответникът не се е възползвал от полагащото му се право на преценка по отношение на конкретната програма. Според ищеца с намаляването оперативната самостоятелност не би била нарушена само в случай, че след като се вземат предвид както изпълнението на програмата, така и постигането на целите, то се окаже обосновано. Тъй като ответникът не се е възползвал от правото си на преценка, според ищеца е налице и необоснованост.

На последно място, обжалваното решение нарушава принципа на добра администрация, тъй като ищецът по такъв начин е принуден да предяви отново иск срещу решение, по което към момента на предявяване на иска има висящо съдебно производство.

(1) Регламент (ЕИО) 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) 2052/88, по отношение координацията на дейности на различните структурни фондове, от една страна, между тях и Европейската инвестиционна банка, и другите съществуващи финансови инструменти, от друга (OB L 374, 31.12.1988 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/25

Иск, предявен на 11 декември 2006 г. — Bomba Energia Getränke/СХВП — Eckes-Granini (Bomba)

(Дело T-372/06)

(2007/C 42/44)

Език, на който е изготвен искът: немски

Страни

Ищец: Bomba Energia Getränke Vertriebs GmbH (Wiener Neudorf, Австрия) [представител: адвокат A. Kockäuner]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Eckes-Granini GmbH & Co.KG (Nieder-Olm, Германия)

Искания на ищеца

—	да се отмени изцяло решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 3 октомври 2006 година, обжалвано дело R 184/2005-2;

—	да се осъди ответната страна да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Bomba“ за стоки от класове 32 и 33 (Заявка № 558 874)

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Eckes-Granini GmbH & Co.KG

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: различни словни и фигуративни марки „la bamba“, включително немската словна марка „la bamba“ за стоки от класове 29, 32 и 33.

Решение на отдела по споровете: отхвърляне на заявката

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата

Приведени правни основания: обжалваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) на Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OB L 11, 1994 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/25

Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epical Forte)

(Дело T-373/06)

(2007/C 42/45)

Език, на който е изготвена исковата молба: немски

Страни

Ищец: Matthias Rath (Кейптаун, Южна Африка) (представители: S. Ziegler, C. Kleiner и F. Dehn, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dr. Grandel GmbH

Искания на ищеца

—

да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 5 октомври 2006 г., доколкото не е допусната регистрацията на заявка за марка на Общността по отношение на следните стоки от клас 5 „хранителни добавки за немедицински цели, състоящи се основно от витамини, аминокиселини, минерали и микроелементи, диетични продукти за немедицински цели, а именно аминокиселини и микроелементи; посочените стоки не са предназначени за употреба на противоепилептични средства“,

—	СХВП да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: ищецът.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „Epican Forte“ за стоки от класове 5, 30 и 32 (заявка № 2 525 251).

Притежател на марката или знака, на които е направено позоваване в процедурата по възражение: Dr. Grandel GmbH.

Марка или знак, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението:Словна марка „EPIGRAN“, първоначално регистрирана за стоки от класове 1, 3 и 5, понастоящем само за стоки от клас 3 (марка на Общността № 560 292), като възражението е направено само срещу регистрацията в клас 5.

Решение на отдела по споровете: Уважаване на възражението, частично отхвърляне на заявката.

Решение на апелативния състав: Частична отмяна на решението на отдела по споровете.

Приведени правни основания: Оспорваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) на Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като не е налице опасност от объркване на конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/26

Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epican)

(Дело T-374/06)

(2007/C 42/46)

Език, на който е изготвена исковата молба: немски

Страни

Ищец: Matthias Rath (Кейптаун, Южна Африка) (представители: S. Ziegler, C. Kleiner и F. Dehn, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dr. Grandel GmbH

Искания на ищеца

—

—	СХВП да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „Epican“ за стоки от класове 5, 30 и 32 (заявка № 2 524 510).

Притежател на марката или знака, на които е направено позоваване в процедурата по възражение: Dr. Grandel GmbH.

Марка или знак, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „EPIGRAN“, първоначално регистрирана за стоки от класове 1, 3 и 5, понастоящем само са стоки от класове 3 (марка на Общността № 560 292), като възражението е направено само срещу регистрацията в клас 5.

Решение на отдела по споровете: Уважаване на възражението, частично отхвърляне на заявката.

Решение на апелативния състав: Частична отмяна на решението на отдела по споровете.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OB 1994, L 11, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/26

Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Viega/Комисия

(Дело T-375/06)

(2007/C 42/47)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Viega GmbH & Co. KG (Attendorn, Германия) (представители: J. Burrichter, T. Mäger и F. W. Bulst, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени член 1, параграф 1 на решението, доколкото в него се установява извършено от страна на ищеца нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство,

—	да се отмени член 2 на решението, доколкото с него се налага глоба на ищеца в размер на 54,29 милиона EUR,

—	евентуално, да се намали съответно размерът на наложената на ищеца глоба в член 2 от решението,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва Решение на Комисията С(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 годинапо дело СОМР/F-1/38.121 — Тръбни съединители. С оспорваното решение му е наложена глоба за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО както и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията, от 12 декември 1991 г. до 22 март 2001 г. ищецът е участвувал в редица споразумения под формата на определяне на цени, договаряне на ценови листи и отстъпки, договаряне на механизми за въвеждане на повишения на цените, разпределяне на пазари и на клиенти и обмяна на друга икономическа информация на пазара за тръбни съединители от мед и медни сплави.

В подкрепа на иска си, ищецът се позовава на четири основания.

На първо място се твърди, че оспорваното решение нарушава член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), тъй като ответникът неправилно е установил релевантния оборот и по този начин е нарушил съществени основни принципи относно определянето на размера на глобите. При преценката на тежестта на твърдяното нарушение на ищеца, за да установи оборота, ответникът е взел предвид оборота на ищеца от тръбни съединители за високо налягането (Pressfittings), въпреки че ищецът никога не е участвал в нарушения на конкуренцията във връзка с тях.

На второ място ищецът твърди, че като е установила неправилно участието му във вменените практики, съответно като е установила неправилно продължителността на това участие, Комисията е нарушила член 81, параграф 1 и член 253 ЕО. Според ищеца, спрямо него ответникът не е направил цялостна и обоснована преценка на доказателствата и неправилно е установил наличието на нарушения.

Освен това, при условията на евентуалност, ищецът твърди, че е налице нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО, тъй като в член 1 на оспорваното решение териториалният обхват на нарушението е установен неправилно по отношение на ищеца.

В заключение, при условията на евентуалност, ищецът се позовава на нарушение на член 23, параграф 1 на Регламент (EO) № 1/2003, тъй като Комисията е нарушила основни принципи при определянето на глобата. В тази връзка ищецът изтъква, че Насоките относно метода за определяне на размера на глобите (2) са неправилно приложени, доколкото нарушението е квалифицирано като особено тежко, неправилно е установена продължителността на нарушението, увеличението на основния размер на глобата поради продължителността на нарушението е извършено неправилно и не са били взети предвид смекчаващите обстоятелства.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1).

(2) Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (OB 1998, C 9, S. 3).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/27

Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Legris Industries/Комисия на Европейските общности

(Дело T-376/06)

(2007/C 42/48)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Legris Industries (Rennes, Франция) [представители: A. Wachsmann и C. Pommiès, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени решението [C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 г. по дело COMP/F-1/38.121 — Съединители], както и мотивите, които обосновават диспозитива му, доколкото с това решение се налага глоба на холдинга Legris Industries, предвид отговорността му за спорните практики на Comap;

—	да се приемат като подадени от холдинга Legris Industries исканията, писмените материали и заключенията на Comap срещу решението;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищецът иска частична отмяна на Решение C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО (COMP/F-1/38.121 — Съединители), отнасящо се до множество от съглашения и съгласувани практики на пазара на медните съединители и на съединителите от медни примеси, имащи за предмет определянето на цени, въвеждането на ценови листи и размер на намаления и отстъпки, установяването на механизми за координация на увеличенията на цените, разпределянето на национални пазари и на клиенти, както и обмяна на друга търговска информация, доколкото с това решение се налага глоба на холдинга Legris Industries, предвид вменяването на същия на отговорност за спорните практики на неговото предишно дъщерно дружество Comap.

В подкрепа на своя иск, ищецът изтъква следните основания.

Най-напред, той твърди, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, вменявайки му спорните нарушения, извършени от неговото дъщерно дружество Comap и считайки го следователно за солидарно отговорен за посочените нарушения. Той поддържа, че Комисията е нарушила принципа за юридическата и търговска самостоятелност на дъщерното дружество и принципа за лична отговорност в областта на нарушенията на конкурентното право, като е възприела, че обстоятелството, че ищецът притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество е достатъчно, за да се докаже упражняването на решаващо влияние върху последното. Също така ищецът твърди, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото, фактически грешки, както и явни грешки при преценката, тъй като не е доказала, че холдинга Legris Industries е упражнил ефективни управленски правомощия върху Comap.

Освен това ищецът изтъква, че Комисията е допуснала грешки при прилагането на правото, тъй като не е успяла да обори приведените от него доказателства, свидетелстващи за независимостта на Comap, особено що се отнася до определянето и ръководството на търговската политика на последното. Ищецът претендира, че е доказал, че не е давал инструкции на Comap по отношение на неговото поведение на пазара, че по отношение на своите дъщерни дружества е имал единствено финансова надзорна функция, без упражняване на власт в бюджетната област и че Comap е имало достъп до собствени източници на финансиране. Ищецът следователно счита, че само доказателството за наличие на капиталова връзка между него и неговото дъщерно дружество и преките последици, произтичащи от тази връзка, възприети, по негово мнение, от Комисията като основание за отговорност на ищеца за нарушенията, извършени от неговото дъщерно дружество, е недостатъчно за установяване на упражняването на ефективни управленски правомощия върху споменатото дъщерно дружество.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/28

Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Comap/Комисия

(Дело T-377/06)

(2007/C 42/49)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Comap SA (Лион, Франция) [представители: A. Wachsmann и C. Pommiès, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени решението [C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 г. по дело COMP/F-1/38.121 — Съединители], както и мотивите, които обосновават диспозитива, доколкото това решение санкционира Comap за периоди, различни от периода декември 1997 г. — март 2001 г., за който Comap не оспорва фактите, изложени от Комисията;

—	да се изменят членове 1 и 2, както и мотивите, които ги обосновават, чрез намаляване размера на глобата от 18,56 милиона EUR, наложена на Comap;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищецът иска частична отмяна на Решение C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО (COMP/F-1/38.121 — Съединители), отнасящо се до множество от съглашения и съгласувани практики на пазара на медните съединители и на съединителите от медни примеси, имащи за предмет определянето на цени, въвеждането на ценови листи и размер на намаления и отстъпки, установяването на механизми за координация на увеличенията на цените, разпределянето на национални пазари и на клиенти, както и обмяна на друга търговска информация, доколкото това решение санкционира Comap за периоди, различни от периода декември 1997 г. — март 2001 г., за който Comap не оспорва фактите, изложени от Комисията. Субсидиарно, той иска намаляване на наложената му с оспорваното решение глоба.

В подкрепа на своя иск, ищецът изтъква следните основания.

Най-напред, той твърди, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и е допуснала фактически грешки, грешки при прилагането на правото, както и явни грешки при преценката, възприемайки, че твърдяното споразумение е продължило да действа след проверките на Комисията през март 2001 г., до април 2004 г.

На второ място, ищецът претендира, че Комисията е нарушила член 81, параграф 1 ЕО и член 25 от Регламент (EO) № 1/2003 (1), като въпреки че не успяла да докаже наличието на антиконкурентна практика, не е признала че твърдяното нарушение е било прекъснато за период от 27 месеца, обхващащ времето от септември 1992 г. до декември 1994 г., вследствие на което, според ищеца, погасителната давност за фактите, осъществили се преди декември 1994 г., е изтекла към момента на започване на разследването на Комисията през януари 2001 г.

Субсидиарно, ищецът твърди, че е налице нарушение на член 81, параграф 1, ЕО и на член 23, параграф 2 от Регламент (EO) № 1/2003, както и на насоките относно определянето на глобите (2) и на известието за сътрудничество (3), тъй като Комисията не е спазила правилата за определяне на санкциите. Той изтъква, че Комисията е нарушила принципа за пропорционалност и принципа за равно третиране, тъй като началният размер за определяне на глобата, определен спрямо Comap е прекомерен, според последното, в сравнение с началните размери, определени за останалите предприятия, които са санкционирани с оспорваното решение, въпреки че тяхното конкурентно положение е сходно с това, което ищецът има на пазара.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ L 1, стр. 1.

(2) Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, OB C 9, 1998 г., стр. 3.

(3) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел, ОВ C 45, 2002 г., стр. 3.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/29

Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Kaimer и други/Комисия

(Дело T-379/06)

(2007/C 42/50)

Език на производството: немски

Страни

Ищци: Kaimer GmbH & Co. Holding KG (Есен, Германия), SANHA Kaimer GmbH & Co. KG (Есен, Германия) и Sanha Italia srl. (Милано, Италия) (представител: J. Brück, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—	да се отмени Решение на ответника С(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 г., изменено с Решение на ответника от 29 септември 2006 г., връчено на тримата ищци на 5 октомври 2006 г., относно процедура по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело СОМР/F-1/38.121 — Тръбни съединители);

—	евентуално, да се съкрати определената в член 1 на посоченото решение продължителност на твърдяното нарушение на тримата ищци и да се отмени наложената им с член 3 от посоченото решение глоба или да се намали размерът ѝ;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищците оспорват Решение на Комисията С(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 г. по дело СОМР/F-1/38.121 — Тръбни съединители. С оспорваното решение им е наложена глоба за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, както и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията, ищците са участвували в редица споразумения под формата на определяне на цени, договаряне на ценови листи и отстъпки, договаряне на механизми за въвеждане на повишения на цените, разпределяне на пазара и на клиентите и обмяна на друга икономическа информация на пазара за съединители от мед и медни сплави.

В подкрепа на иска си ищците се позовават на пет основания.

На първо място се твърди, че за да мотивира на решението си, ответникът е взел предвид документи, по отношение на които на ищците не е предоставена възможност да вземат становище.

На второ място ищците твърдят, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране на актовете по член 253 ЕО. Според ищците, поради ненадлежното изясняване на фактическите обстоятелства по делото, решението е незадоволително мотивирано. В допълнение на това, не са взети предвид оневиняващи обстоятелства и доказателства по делото са преценени неправилно.

Освен това, ищците възразяват срещу преценката на Комисията, че установените фактически обстоятелства представляват комплексно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.

На четвърто място, при условията на евентуалност, се твърди, че при изчисляването на размера на глобата, неправилно е упражнена оперативна самостоятелност, доколкото същото се основава на твърде голяма продължителност на нарушението и че не са взети предвид смекчаващи обстоятелства в полза на ищците.

В заключение ищците изтъкват, че при определяне размера на глобата, Комисията е нарушила принципа за пропорционалност.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/29

Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — FRA.BO/Комисия

(Дело T-381/06)

(2007/C 42/51)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: FRA.BO SpA (Милано, Италия) [представители: R.Celli и F. Distefano, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени член 2 от Решение на Комисията от 20 септември 2006 година (дело COMP/F-1/38.121 — Съединители — C(2006) 4180 окончателен), относно процедура по член 81 ЕО, доколкото той се отнася до размера на глобата, наложена на ищеца;

—	Първоинстанционният съд, по силата на своята компетентност, да намали глобата, наложена на ищеца; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Ищцецът иска частична отмяна на Решение на Комисията C(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 година по дело COMP/F-1/38.121 — Съединители, с което Комисията е установила, че ищецът заедно с други предприятия, е нарушил член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство чрез определяне на цени, чрез съвместни споразумения по ценови листи, по намаления и отстъпки, по изпълнителни механизми за намаление на цените, чрез разпределяне на национални пазари, чрез разпределяне на клиенти и обмяна на друга търговска информация.

Ищецът оспорва решението на следните основания:

—	Първо, ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила основни правни принципи, прилагайки погрешно и незаконосъобразно принципите на Известието за сътрудничество от 2002 г. (1);

—

Ищецът твърди също, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е определила на FRA.BO несъразмерно ниско намаление от 20 процента, по смисъла на Известието за сътрудничество от 1996 г., и е нарушила основните принципи на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, както и задължението за излагане на мотиви.

(1) Известие на Комисията относно освобождаването от налагане на глоби и намаляването на техния размер в случаите на картел (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/30

Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — Tomkins/Комисия

(Дело T-382/06)

(2007/C 42/52)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Tomkins plc (Лондон, Обединено кралство) [представители: S.Soames и S.Jordan, solicitors]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени член 1 от Решение на Комисията от 20 септември 2006 г. (дело COMP/F–1/38.121 — Съединители — C(2006) 4180 окончателен), относно процедура по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИО, в частта му, която засяга ищеца; или, субсидиарно;

—	да се измени член 2, буква з) от спорното решение с оглед намаляване на глобата, наложена на ищеца и на Pegler; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска частична отмяна на Решение на Комисията C(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 годинапо дело COMP/F-1/38.121 — Съединители, с което Комисията е установила, че ищецът е солидарно отговорен с Pegler Ltd за нарушение на член 81 ЕО в промишления сектор на медните съединители за периода от 31 декември 1988 г. до 22 март 2001 г. и му е наложила заплащането на глоба в размер на 5,25 милиона EUR. Субсидиарно, ищецът иска изменението на член 2, буква з) на оспорваното решение.

Ищецът претендира, че Комисията е нарушила член 230 ЕО на следните основания:

Първо, Комисията е нарушила правилата, уреждащи отговорността на дружествата-майки за действията на техните дъщерни дружества, считайки ищеца за солидарно отговорен за поведението на Pegler — предишно дъщерно дружество на ищеца. В този смисъл ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в прилагане на правото, определяйки неправилно правното основание за отговорност на дружеството-майка и извършвайки неправилно тест за отговорността на акционерите във фактическа обстановка, в която той не се налага. Освен това ищецът твърди, че Комисията е направила погрешен извод, възприемайки обхвата на неговата дейност в сектора на строителството за релевантен към въпроса дали ищецът е просто финансов инвеститор, делегиращ операционна отговорност на Pegler на местно ниво на дейност. Освен това, освобождаването на Комисията от собственото ѝ задължение да докаже отговорността на акционерите и прехвърлянето на тежестта на доказване върху акционерите, в случая съставлява нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.

Второ, ищецът твърди, че Комисията е допуснала явна фактическа грешка и не е успяла да докаже, в съответствие с правните изисквания, никакво решаващо влияние на ищеца върху търговското поведение на Pegler. Според твърденията на ищеца, фактите не установяват неговата отговорност нито съгласно а) релевантната правна уредба, която Комисията не е приложила или е приложила неправилно, нито съгласно б) ирелевантната правна уредба, на която Комисията се позовава.

Трето, ищецът претендира, че Комисията не е изложила адекватно причините, поради които доказателствата, представени от него, не са достатъчни за оборване на презумпцията за решаващо влияние.

Четвърто, ищецът поддържа, че Комисията е допуснала грешка в прилагането на правото, налагайки увеличение на глобата с оглед възпиране и не е преценила правилно доказателствените материали за определяне на продължителността на участието на Pegler в картела, като съответно не е определила обосновано и правилно продължителността на нарушението.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/31

Иск, предявен на 19 декември 2006 г. — Karstadt Quelle/СХВП — dm drogerie markt (S–HE)

(Дело T-391/06)

(2007/C 42/53)

Език, на който е изготвен искът: немски

Страни

Ищец: Karstadt Quelle Aktiengesellschaft (Еssen, Германия) [представители: адвокат V. von Bomhard, адвокат A. Renck, адвокат T. Dolde]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: dm drogerie markt GmbH

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) № R 301/2006-1 от 26 септемвр 2006 година;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: dm drogerie markt GmbH

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „S-HE“ за стоки и услуги от класове: 3, 9, 14, 16, 18, 24, 25, 28, 32, 38, 41 и 42 (Заявка № 2 766 723)

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Karstadt Quelle Aktiengesellschaft

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: немска словна марка „SHE“ за стоки от класове 3 и 25, немска фигуративна марка „She“ за стоки от класове 3, 9, 16, 18 и 25, както и международна фигуративна марка „She“ за стоки от класове 3, 9, 16, 18 и 25

Решение на отдела по споровете: частично уважаване на възражението, частично отхвърляне на заявката

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата

Приведени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) на Регламент (ЕО) № 40/49 (1), тъй като не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OB L 11, 1994 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/31

Иск, предявен на 20 декември 2006 г. — Union Investment Provatfonds/СХВП — Unicre-Cartão International De Crédito (unibanco)

(Дело T-392/06)

(2007/C 42/54)

Език, на който е изготвен искът: немски

Страни

Ищец: Union Investment Provatfonds GmbH (Frankfurt am Main, Германия) [представител: адвокат H. Keller]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга(други) страна(страни) в производството пред апелативния състав: Unicre-Cartão International De Crédito, S.A.

Искания на ищеца

—	да се отмени решение на Службата за хармонизация във вътрешния пазар;

—	да се уважат възраженията срещу регистрацията на словна/фигуративна марка „Unibanco“ въз основа на марките UniFLEXIO, UniZERO и UniVARIO;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Unicre-Cartão International De Crédito, S.A.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „unibanco“ за услуги от класове 36 и 38 (Заявка № 1 871 896).

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: ищецът

Марка или знак, на които е направено позоваване в подкрепа на възражението: немски фигуративни марки „UniFLEXIO“ и „UniVARIO“ за услуги от класове 35 и 36, немска фигуративна марка „UniZERO“ за услуги от клас 36.

Решение на отдела по споровете: отхвърляне на възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата.

Приведени правни основания: нарушение на процесуалните права на ищеца, тъй като не са взети предвид приведените от него доказателства относно използването на марки с елемента „uni“.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/32

Иск, предявен на 11 декември 2006 г. — Италия/Комисия

(Дело T-394/06)

(2007/C 42/55)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (представител: G.Aiello, Avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

Да се отмени Решение на Комисията С (2006) 4324 от 3 октомври 2006 г., съобщено на същата дата, в частта, в която изключва от финансирането от Общността и възлага в тежест на бюджета на Италианската република финансовите последици, свързани с приключването на сметките за разходи, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, секция „Гарантиране“, в случаи на нередности, извършени от някои икономически субекти.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск Италианската република оспорва изключването от финансирането от Общността и последвалото възлагане на бюджета на италианската държава на финансовите последици от 157 случаи на нередности, възлизащи на общата сума от 310.849.495,98 EUR, спрямо които ищецът не е действал с дължимата грижа и не е започнал процедура за възстановяване.

В подкрепа на исканията си ищецът, като оспорва наличието на каквато и да било небрежност от своя страна, се позовава на:

—

Нарушение и/или неправилно прилагане на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета от 4 март 1991 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационната система в тази област, и отменящ Регламент (ЕИО) № 283/72 (1).

—

Нарушение и/или неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (2) и на Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (3).

(1) OB L 67, 14.3.1991 г., стр. 11.

(2) OB L 94, 28.4.1970 г., стр. 13.

(3) OB L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/32

Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Италия/Комисия

(Дело T-395/06)

(2007/C 42/56)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република [представител: P.Gentili, Avvocato dello Stato]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени списък № 9433 от 4.10.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет плащания на Комисията, различни от искания размер Rif. Programma DOCUP Piemonte (N. CCI 2000 IT 162 DO 007);

—

да се отмени списък № 10841 от 14.11.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет удостоверяване и деклариране на междинни разходи и на заявления за плащане. DOCUP Veneto Ob. 2 2000-2006 (N. CCI 2000 IT 162 DO 005);

—	да се отмени списък № 10853 от 14.11.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет плащания на Комисията, различни от искания размер.Rif. Programma POR Puglia (N. CCI 1999 IT 161 PO 009);

—

да се отмени списък № 10929 от 15.11.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет плащания на Комисията, различни от искания размер. Rif. Programma DOCUP Toscana Ob. 2 (N. CCI 2000 IT 162 DO 001);

—

да се отмени списък № 10930 от 15.11.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет плащания на Европейската комисия, различни от искания размер. Rif. POR Campania 2000-2006 (N. CCI 1999 IT 161 PO 007);

—

да се отмени списък № 11019 от 17.11.2006 г. на Европейската комисия, Главна дирекция „Регионална политика“ — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия — с предмет плащания на Европейската комисия, различни от искания размер. Rif. Programma POR Sardegna 2000-2006 (N. CCI 1999 IT 161 PO 010);

—	да се отменят всички свързани и обусловени актове, с произтичащо от това осъждане на Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са сходни с тези, приведени по Дело Т-345/004 „Италианска република срещу Комисията“ (1).

(1) OB C 262, 23.10.2004 г., стр. 55.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/33

Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Комисия/TGA Technische Gebäudeaustrüstung Chemnitz

(Дело T-396/06)

(2007/C 42/57)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности [представители: M. Šimerdová, адвокат R. Bierwagen]

Ответник: TGA Technischte Gebäudeaustrüstung Chemnitz GmbH

Искания на ищеца

—	да се осъди ответникът да възстанови на ищеца 32 440, 80 EUR, заедно с 4 % лихва, считана от 30 ноември 1999 година;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът е сключил с ответника договор за съвместна дейност в областта на неядрената енергетика (1994-1998 г.) (1), в който е уговорена подсъдност на Първоинстанционния съд за свързаните с договора спорове. Предмет на проекта е било конструиране и пробно пускане в експлоатация на инсталация за изсушаване на обработена кожа.

Комисията е прекратила договора едностранно с писмо от 18 февруари 1999 година поради непредставяне на съобразен с изискванията окончателен доклад. Ищецът изтъква в тази връзка, че предоставените му впоследствие от ответника сметки могат да бъдат само частично признати, поради липсващи документи. Оставащата сума, според твърденията на ищеца, е била многократно изисквана и представлява предмета на настоящия иск.

(1) Решение 94/806/ЕО на Съвета от 23 ноември 1994 година за приемане на специфична програма за изследване и технологично развитие, включително опити, в областта на неядрената енергетика (1994-1998 г.) (ОВ L 334, стр. 87).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/33

Иск, предявен на 16 декември 2006 г. — DOW AgroSciences срещу ЕОБХ

(Дело T-397/06)

(2007/C 42/58)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: DOW AgroSciences Ltd (Hitchin, Обединено кралство) [представители: K. Van Maldegem и C.Mereu, адвокати]

Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)

Искания на ищеца

—	да се отмени заключението на ЕОБХ, озаглавено „Заключение относно партньорската проверка на оценката на риска от пестициди на активното вещество Халоксифоп — R“;

—

да се осъди ответника да плати обезщетение на ищеца за вредите, настъпили в резултат на оспорваната мярка и да се постанови с временно разпореждане, на този междинен етап, че ответникът е длъжен да обезщети ищеца за настъпилите вреди, като размерът на обезщетението следва да се определи или със споразумение между страните, или при липса на такова, от Съда;

—	да се осъди Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи, на които ищецът се позовава, са сходни с тези, посочени по дело T-311/06 FMC Chemical and Arysta Lifesciences с/у ЕОБХ.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/33

Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — UniCredit Italiano/СХВП — Union Investment Privatfonds (1 Unicredit)

(Дело T-398/06)

(2007/C 42/59)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: UniCredit Italiano SpA (Генуа, Италия) (представители: G. Floridia и R. Floridia, Avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Union Investment Privatfonds GmbH

Искания на ищеца

—	Да се отмени оспорваното решение.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: ищецът.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „1 Unicredit“, заявка за регистрация № 2.055.069 за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 39, 41 и 42.

Притежател на марката или знака, на които се прави позоваване в процедурата по възражение: Union Investment Privatfonds GmbH.

Марка или знак, на които се прави позоваване: германски словесни марки, „UNIFONDS“ (№ 881.995) и „UNIRAK“ (№ 991.997) и фигуративна марка „UNIZINS“ (№ 2.016.954) за услуги от клас 36 (капиталови инвестиции).

Решение на отдела по споровете: Уважава възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно прилагане на теорията за по-широка защита на т.нар. серийни марки, установена от Първоинстанционния съд в решение от 23 февруари 2006 г. по делото Т-194/03 Bainbridge.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/34

Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Giropay/СХВП (GIROPAY)

(Дело T-399/06)

(2007/C 42/60)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Giropay GmbH (Frankfurt am Main, Германия) [представител: адвокат K. Gründig-Schnelle]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—	да се отмени решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 26 октомври 2006 година по обжалвано дело R 308/2005-4 относно заявка за марка на Общността 2 843 514 „GIROPAY“,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността,предмет на спора: словната марка „GIROPAY“ за стоки и услуги от класове 9, 36-38 и 42 (Заявка № 2 843 514).

Решение на проверителя: частично отхвърляне на заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата.

Приведени правни основания: Заявената за регистрация марка не представлява означение с описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) на Регламент (ЕО) № 40/94 (1). Освен това, заявената за регистрация марка е особено подходяща да бъде възприета като отличителен знак от сътветните заинтересовани лица.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/34

Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Brosmann Footwear (HK) and Others с/у Съвета

(Дело T-401/06)

(2007/C 42/61)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Brosmann Footwear (HK) Ltd (Kowloon, Хонг Конг), Seasonable Footwear (Zhong Shan) Ltd (Banfu, Китай), Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd (Guangzhou, Китай), Risen Footwear (HK) Co. Ltd (Kowloon, Хонг Конг) [представители: L. Ruessmann, A. Willems, адвокати]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	Да се отмени Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета в частта му, в която налага антидъмпингово мито върху износа на ищците;

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищците търсят отмяна на оспорвания регламент в частта му, в която налага антидъмпингово мито върху техния износ за Европейския съюз. Предявяват се следните основания за иска:

—

Нарушение на член 2, параграф 7, буква б) и на член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос („Базов регламент“), на член VI от ГАТТ, както и на принципите за забрана на дискриминацията, nemo auditur и оправданите правни очаквания, произтичащо от неправомерното бездействие на институциите на Общността във връзка с индивидуалното разглеждане на всяка молба за предоставяне на режим на третиране като пазарна икономика (MET) и на режим на индивидуално третиране (IT);

—	Нарушение на членове 18 и 20 от Базовия регламент и нарушение от страна на институциите на Общността на правото на защита на ищците, неправомерно бездействие във връзка с информирането на ищците за режима на третиране, предоставен на молбите за MET и IT;

—

явна грешка в преценката, както и нарушение на членове 5, параграф 4 от Базовия регламент при изчисляването на процентния обем на производството на производителите от Общността, поддържащи разследването, на член 1, параграф 4 от Базовия регламент при определянето на характеристиките на продукта, на член 17 от Базовия регламент и на член 253 ЕО в подбора при определянето на представителната извадка на производителите-износители, на член 3, параграф 2 от Базовия регламент, и на член 253 ЕО при установяването на вредата, на член 3, параграф 2 от Базовия регламент при установяването на причинната връзка между дъмпинговия внос и вредата, и накрая, нарушение на член 9, параграф 4 от Базовия регламент при изчисляването на равнището на отстраняване на вредата.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/35

Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Испания/Комисия

(Дело T-402/06)

(2007/C 42/62)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Кралство Испания [представител: Sr.J.M.Rodríguez Cárcamo]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени Решение С(2006) 5105 на Комисията от 20 октомври 2006 година, с което се намалява размера на помощта от Кохезионния фонд за осем проекта, които се осъществяват на територията на Автономната област Каталония;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск е срещу Решение С(2006) 5105 на Комисията от 20 октомври 2006 година, с което се намалява размера на помощта от Кохезионния фонд за осем проекта, които се осъществяват на територията на Автономната област Каталония, както следва:

—	№ 2001.ES.16.C.PE.058 (проект за разширяване на пречиствателната станция на Besos и за биологично пречистване).

—	№ 2003.ES.16.C.PE.005 (проект за инфраструктури за саниране на малките градски агломерации на Каталония).

—	№ 2001.ES.16.C.PE.054 (проект за пречистване, обработка на калта и повторно използване на отпадните градски води на Каталония).

—	№ 2000.ES.16.C.PE.112 (проект за саниране и пречистване във водния басейн на река Ebro: Monzón, Caspe и вътрешните басейни на Каталония).

—	№ 2002.ES.16.C.PE.006 (проект за завод за обезсоляване на морска вода в делтата на Tordera).

—	№ 2001.ES.16.C.PE.055 (проект за строеж и приспособяване на инфраструктури за преработка на общински отпадъци в Каталония).

—	№ 2001.ES.16.C.PE.057 (проект за заводи за преработка на общински отпадъци в околиите Urgell, Pallars Jussà и Conca de Barberà).

—	№ 2002.ES.16.C.PE.041 (проект за създаване и подобряване на мрежата от инфраструктури за преработка на общински отпадъци в Каталония).

В обжалваното решение ответната страна е приложила корекция възлизаща на 2 % от финансовото участие на Общността (85 %) в проект № 2001.ES.16.C.PE.058, затова че управляващото дружество е фактурирало разходи, които не са допустими.

Колкото до останалите проекти, Комисията, като е взела под внимание прилагането на системата на „средни цени“ и на критерия за „опит в предходни строителни дейности“, е решила да приложи финансова корекция от 100 % от общностната разлика в смисъл на финансово участие на Общността, между избраните оферти и тези, които са преизчислени договор по договор.

В подкрепа на своите искания, държавата ищец изтъква като основен аргумент погрешното тълкуване на член 30, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО (1) и на член 36, параграфи 1 и 2 от Директива 92/50/ЕИО (2), доколкото в обжалваното решение се приема, че прилагането на системата за средни цени при анализа на „икономически най-изгодната оферта“ по одобрените проекти нарушава принципа на равно третиране, като дискриминира офертите с твърде ниска цена спрямо такива с по-висока цена.

Като допълнителен аргумент се изтъква също и нарушението на разпоредбата на член H параграф 2 от Приложение II към Регламент (ЕО) № 1164/94 (3), поради неспазване на принципите на пропорционалност и добра администрация.

Колкото се отнася в частност до проекта за разширяване на пречиствателната станция на Beso, се изтъква също и нарушението на член 17 от Регламент (ЕО) № 1386/2002 (4), поради липсата на действителни нередности и освен това, на принципа на субсидиарност, признат от Регламента.

(1) Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите по възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 111 от 30.4.1994 г., стр. 115).

(2) Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209 от 24.7.1992 г., стр. 1).

(3) Регламент 1164/94/ЕО на Съвета от 16 май 1994 година относно създаването на Кохезионен фонд (ОВ L 130 от 25.5.1994, стр. 1).

(4) Регламент 1386/2002/ЕО на Комисията от 29 юли 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета по отношение на системите на управление и контрол на помощта, предоставяна от Кохезионния фонд и процедурата за извършване на финансови корекции (ОВ L 201 от 31.7.2002, стр. 5).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/36

Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Белгия/Комисия

(Дело T-403/06)

(2007/C 42/63)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Кралство Белгия [представлявано от: L. Van den Broeck, представител, и J. Meyers, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени оспорваното решение по реда на член 230 от Договора за ЕО;

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищецът търси отмяната на решението на Комисията, съдържащо се в писмото на Статистическата служба на Европейските общности (Евростат) от 18 октомври 2006 г., за изменение на актуалните данни за държавния дефицит и за държавния дълг на Белгия за 2005 година, отчетени от белгийските власти и за публикуване на изменените данни в изпълнение на член 8з, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 година за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на ЕО (1), с последващите изменения. Ищецът оспорва две изменения, внесени от Комисията, а именно — класирането на Fonds d'infrastructure ferroviaire (FIF) в сектора на държавното управление, а не в сектора на нефинансовите дружества във връзка с прилагането на Европейската система от сметки (ESA 95) (2) и регистрирането на поемането от държавата (FIF) на дълговете на Société nationale des Chemins de fer belges (SNCB) през 2005 г. като капиталов трансфер от 7 400 милиона EUR.

В подкрепа на своето искане за отмяна ищецът навежда следните правни основания.

Относно класирането на FIF в сектора на държавното управление той навежда правно основание, изведено от член 8з, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3605/93 и от параграфи 2.12, 3.19 и 3.27 от ESA 95. Ищецът смята, че FIF трябва да бъде квалифициран като „институционална единица“ по смисъла на параграф 2.12 от ESA 95 и като „пазарен производител“ съгласно критериите, определени в параграфи 3.19 и 3.27-3.37 от ESA 95 и като такъв той трябва да бъде класиран извън сектора на държавното управление. Ищецът изтъква също така, че в оспорваното решение неоснователно се преценява, че за 2005 година FIF не отговаря на това двойно условие.

Относно капиталовия трансфер от 7 400 милиона EUR от белгийската държава към SNCB като поемане на дълговете на това дружество от FIF през 2005 г., ищецът, при условията на евентуалност, предявява три правни основания. Първото се извежда от нарушението на член 8з, параграф 2 от Регламент (ЕО) 3605/93 и на параграфи 1.33, 1.44(в), 4.165(е) и 6.30 от ESA 95. Ищецът претендира, че възлагането на съответния дълг на FIF е произтичало не от „операция“ по смисъла на параграф 1.33 от ESA 95, а от „промяна в структурата“ по смисъла на параграфи 1.44(в) и 6.30 от ESA 95. Той поддържа, евентуално, че дори възлагането на дълга на FIF да е трябвало да бъде анализирано като „операция“ по смисъла на параграф 1.33 от ESA 95, то не е предполагало капиталов трансфер по смисъла на параграф 4.165(е) от ESA 95. Второто правно основание, заявено в рамките на оспорването на регистрирането на капиталовия трансфер от 7 400 милиона EUR от белгийската държава към SNCB, се извежда от нарушение на член 253 ЕО, произтичащо от това, че по този пункт, според ищеца, Комисията не е изложила достатъчно мотиви в оспорваното решение. Освен това, ищецът претендира, че с отклоняването си от становището, изразено от Комисията (Евростат) в електронното й съобщение от 13 август 2004 година, в което експерт от Комисията е изразил съгласието си с анализа, направен от ищцата по настоящото дело, оспорваното решение нарушава принципа за закрила на оправданите правни очаквания.

(1) ОВ L 332, стр. 7.

(2) Одобрен с Регламент (ЕО) №2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/37

Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. от Fondation européenne pour la formation (Европейска фондация за обучение) срещу Решение, постановено на 26 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-1/05, Landgren/Fondation européenne pour la formation

(Дело T-404/06 P)

(2007/C 42/64)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fondation européenne pour la formation (Turin, Италия) (представител: G. Vandersanden, avocat)

Другата страна в производството: Pia Landgren

Искания на жалбоподателя

—	Да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—

като последица от това да се отмени Решението на Съда на публичната служба (СПС) от 26 октомври 2006 г. по дело F-1/05, Landgren/Fondation européenne pour la formation, предмет на настоящата жалба, да се установи законосъобразността на решението за уволнение на ответницата от 25 юни 2004 г. и като последица — отсъствието на правно основание за каквото и да било обезщетение;

—	да се осъди ответницата да заплати съдебните разноски по делото, включително собствените й разноски в производството пред СПС.

Правни основания и основни доводи

С Решението си от 26 октомври 2006 г., чиято отмяна се иска с настоящата жалба, Съдът на публичната служба отменя решение на Fondation européenne pour la formation от 25 юни 2004 г., с което се прекратява безсрочният договор на г-жа Landgren като временно нает служител и се приканват страните да се спогодят относно паричното обезщетение, произтичащо от незаконосъобразността на решението.

В подкрепа на искането за отмяна на упоменатото решение фондацията изтъква две основания, от които първото се извежда от нарушение на обхвата на задължението за представяне на мотиви. Жалбоподателят поддържа, че не съществува никакво правно основание, което да задължава ответника да мотивира решението за уволнение на временно нает служител и, като установява обратното, атакуваното решение е в нарушение на член 47 от Условията за работа на другите служители (УРД) (1) и съдебната практика по прилагането на тази разпоредба. Жалбоподателят освен това изтъква, че атакуваното решение погрешно се позовава на договори и конвенции, които не се прилагат в отношенията между институциите и техните служители. Той също поддържа, че атакуваното решение съдържа противоречие между формалното изискване за мотивиране и законосъобразното познаване на мотивите на решението за уволнение от страна на заинтересуваното лице.

В рамките на второто основание жалбоподателят изтъква, че атакуваното решение съдържа грешка при прилагане на правото, дължаща се от една страна на изопачаване на фактите и, от друга, на нарушаване на общия интерес, доколкото в решението се прави погрешна преценка на материалноправните елементи, за които г-жа Landgren е била уведомена и които съставляват мотивите на решението за уволнение.

(1) Условия за работа на другите служители на Общностите (УРД) се определят съгласно член 3 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година, който определя статута на длъжностните лица на Европейските общности, както и УРД (ОВ L 56, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/37

Иск, предявен на 27 декември 2006 г. Arcelor и др./Комисия

(Дело T-405/06)

(2007/C 42/65)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Arcelor Luxembourg (Люксембург, Великото херцогство Люксембург), Arcelor Profil Luxembourg SA (Еш-сюр-Алзет, Великото херцогство Люксембург) и Arcelor International (Люксембург, Великото херцогство Люксембург) [представител: A. Vandencasteele, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—	да се отмени решението на Комисията от 8 ноември 2006 г. по дело COMP/F/38.907 — Стоманени греди — C(2006) 5342 окончателен;

—	при всички случаи, да се отмени член 2 от решението, с което се налага на ищците парична санкция, или тя да се намали в значителна степен;

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск, ищците търсят отмяната на Решение C(2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 година относно процедура по приложение на член 65 ЕОВС (Дело COMP/F/38.907 — Стоманени греди) относно споразумения и съгласувани практики, в които участват европейски производители на греди и които се отнасят до определяне на цените, разпределяне на квоти и обмен на информация на общностния пазар на греди. Евентуално, те искат да се отмени или съществено да се намали размерът на глобата, наложена им с атакуваното решение.

В подкрепа на своя иск ищците посочват няколко правни основания.

Първото основание е изведено от нарушението на член 97 ЕОВС и от злоупотребата с власт, доколкото обжалваното решение е взето в приложение на член 65 ЕОВС след изтичането на този договор, както това е предвидено в член 97 от него.

Второ, ищците се позовават на нарушение на Регламент № 1/2003 (1) и на злоупотреба с власт, тъй като Комисията основава своята компетентност за вземане на решение по ЕОВС върху регламент, който ѝ предоставя правомощия само по приложението на членове 81 и 82 ЕО.

Третото основание е извлечено от нарушението на правната норма и на правото на защита, доколкото с решението се ангажира отговорността на три свързани дружества за практика, в която е участвало само едно от тях.

Освен това, ищците претендират, че с приемане на атакуваното решение, Комисията е нарушила правните норми, регулиращи давността.

Накрая, те изтъкват, че взетото решение е нарушило тяхното право на защита, тъй като то е взето повече от петнадесет години след настъпване на фактите, на базата на теория за ангажиране на отговорността, според ищците, представена писмено от Комисията за първи път в нейното излагане на възраженията от март 2006 г., поради което те считат този срок за прекомерно дълъг.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ 2003 L 1, стр. 1.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/38

Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Evropaïki Dynamiki с/у Комисия

(Дело T-406/06)

(2007/C 42/66)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Athens, Гърция) [представители: N.Korogiannakis и N.Keramidas, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени решението на Комисията (DG ENV) за отхвърляне на тръжната оферта на ищеца и за възлагане на поръчката на участника, определен за изпълнител;

—	Да се разпореди на Комисията (DG ENV) да заплати на ищеца съдебните и други разходи и разноски, направени във връзка с иска, дори ако настоящият иск не бъде уважен;

—	Да се разпореди на Комисията (DG ENV) да обезщети ищеца за вредите, претърпени в резултат на участието му в тръжната процедура, на стойност 86 300 EUR.

Правни основания и основни доводи

Ищецът представя оферта в отговор на покана на ответника за открита тръжна процедура за предоставяне на услуги за поддръжка на Регистрационните системи, създадени съгласно Директива 2003/87/ЕО (1), с техническо обслужване и помощ на ползвателите (ОВ 2006/S 102-108793). Ищецът оспорва решението за отхвърляне на неговата оферта и за възлагане на поръчката на друг участник в тръжната процедура.

В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че ответникът е допуснал редица грешки в оценяването и е нарушил принципите за равнопоставеност и прозрачност. Освен това, ищецът заявява, че ответникът не е изложил мотивите за своето решение, като не е уведомил ищеца за предимствата на офертата на избрания участник в търга в сравнение с офертата на ищеца.

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ 2003 L 275, стр. 32).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/38

Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Zhejiang Aokang Shoes с/у Съвет

(Дело T-407/06)

(2007/C 42/67)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd (Oubei, Китай) [представители: I. MacVay, solicitor, R. Thompson, QC и K. Beal, barrister]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени оспорвания регламент в частта, която се отнася до ищеца;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски на ищеца по това производство.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, китайски производител и износител на обувни артикули от кожа, иска отмяната на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени видове обувки с кожена горна част на обувката, с произход от Китайската народна република и Виетнам (1).

В подкрепа на своето искане ищецът се позовава на девет правни основания, първите пет от които са свързани с некомпетентност, нарушение на съществени процесуални изисквания, предвидени в Базовия регламент (2) и нарушение на принципите на оправданите правни очаквания, правото на защита и равно третиране.

Ищецът твърди по-нататък, че е допусната грешка и изчислението на приложения към него дъмпингов марж е направено по дискриминационен начин, както и че оспорваният регламент е опорочен от явна грешка в оценката на размера и продължителността на вредата, послужила като мотив за облагането на ищеца с мита.

Освен това ищецът поддържа, че Комисията е нарушила член 20 от Базовия регламент, тъй като не е извършила надлежно разгласяване по отношение на ищеца за значителното изменение на окончателните мерки, предложени от нея между 7 юли и 28 юли 2006 г.

Накрая, ищецът твърди, че оспорваният регламент нарушава член 2, параграф 10 от Базовия регламент във връзка с необходимостта да се направи „обективно сравнение“ между експортната цена и нормалната стойност при установяването на дъмпинговия марж.

(1) ОВ L 275, 2006 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ 1996 L 56, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/39

Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory с/у Съвет

(Дело T-409/06)

(2007/C 42/69)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Co., Ltd (Xin Xu, Китай) [представители: I. MacVay, solicitor, R. Thompson, QC и K. Beal, barrister]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени оспорвания регламент в частта му, която се прилага към ищеца;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски на ищеца по това производство.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, китайски производител и износител на обувни артикули от кожа, иска отмяната на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени видове обувки с горна кожена част на обувката, с произход от Китайската народна република и Виетнам (1).

В подкрепа на своя иск ищецът посочва шест правни основания, според които:

—	оспорваният регламент е опорочен от явна грешка в преценката или нарушава съществени процесуални изисквания и принципа на равно третиране, тъй като в него не е установено, че ищецът е действал в условията на пазарна икономика (2);

—

с отказа си да предостави на ищеца режим на третиране като пазарна икономика Комисията е нарушила член 3 от Базовия регламент и е допуснала явна грешка в оценката, тъй като не е взела предвид значими данни относно структурата на пазара и в частност, важната роля, която играят независимите посредници при доставката на продукти, произведени от ищеца;

—	Комисията е действала извън приложното поле на член 18, параграф 1 от Базовия регламент и е нарушила правото на защита на ищеца;

—	Комисията е нарушила член 20 от Базовия регламент, тъй като не е извършила надлежно разгласяване по отношение на ищеца за значителното изменение на окончателните мерки, предложени от нея между 7 юли и 28 юли 2006 г.;

—	оспорваният регламент е опорочен от явна грешка в преценката относно размера и продължителността на увреждането, въз основа на което са наложени мита на ищеца; и

—	оспорваният регламент нарушава член 2, параграф 10 от Базовия регламент във връзка с необходимостта да се направи „обективно сравнение“ между експортната цена и нормалната стойност при установяването на дъмпинговия марж.

(1) ОВ 2006 L 275, стр. 1.

(2) Виж член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/40

Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет на Европейския съюз

(Дело T-410/06)

(2007/C 42/70)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co. Ltd (Хонг Конг, Китай) [представители: I. Mac Vay, solicitor, R. Thompson, QC и K.Beal, barrister]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета в частта, която се отнася до ищеца;

—	да се осъди Съвета да заплати разноските на ищеца по това производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящият иск ищецът търси отмяната на оспорвания регламент в съответствие с член 230 ЕО, тъй като той налага окончателни антидъмпингови мита върху неговия износ за Европейския съюз.

Ищецът изтъква четири правни основания в подкрепа на своите искания:

—	Ищецът твърди, че направеното от Комисията изчисление на границата на печалбата, която да се използва за определяне на нормалната стойност за ищеца въз основа на конструираната стойност, е опорочено от явна грешка в оценката и/или нарушава неговото право на защита.

—

По-нататък ищецът твърди, че Комисията е нарушила изискванията на член 3 от Базовия регламент и/или е допуснала явна грешка в оценката, тъй като не е взела предвид важна информация относно структурата на пазара и в частност важната роля, която играят независимите посредници при доставката на продукти, произведени от ищеца.

—

Според ищеца Комисията е нарушила също член 20 от Базовия регламент и/или съществени процесуални изисквания и/или неговото право на защита, тъй като не е извършила надлежно разгласяване по отношение на ищеца за значителното изменение на окончателните мерки, предложени от нея между 7 юли и 28 юли 2006 г.

—	Накрая, ищецът поддържа, че оспорваният регламент е опорочен също от явна грешка в оценката на размера и продължителността на увреждането, въз основа на които е определена имуществената вреда и са му наложени мита.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/40

Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — SO.GE.L.M.A.Srl/ЕАВ

(Дело T-411/06)

(2007/C 42/71)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: SO.GE.L.M.A.Srl (Scandicci, Italia) [представители: E.Cappelli, P. De Caterini, A. Bandini и A. Gironi, адвокати]

Ответник: Европейска агенция за възстановяване

Искания на ищеца

—

да се отменят решения на ЕАВ за отмяна на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство, наречена „Възстановяване на свободното корабоплаване (отстраняване на невзривили се боеприпаси) по вътрешните водни пътища, Република Сръбска, Сърбия и Черна гора“ (публикация № Europe Aid/120694/D/W/YU, проект № 05SER01 04 01) и за провеждане на нова процедура, които са съобщени с писма на ЕАВ от 9 октомври 2006 г., регистрационен № D (06)DG/MIL/EP 2715 и от 14 декември 2006 г., регистрационен № DG/mie/3313, както и всички други предшестващи, съгласувани или свързани актове, включително решението да бъде отстранен ищеца и, във всички случаи, да се осъди Европейската агенция за възстановяване да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди в посочения в исковата молба размер;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Процедурата, предмет на спора в настоящото дело, има за цел възлагането на обществена поръчка за строителство, състояща се в локализиране и отстраняване на невзривили се боеприпаси, останали от въздушните бомбардировки, извършени от НАТО през 1999 г., за да бъдат отворени отново за вътрешно корабоплаване водите на Дунав и на Сава.

След като неговата оферта е определена като най-изгодна, към ищеца е отправено първо искане за доизясняване, което било направено в определения за това срок. По специално, дадени са точни обяснения във връзка с участието, в качеството на ръководител на екипа за подводно търсене, на високо квалифицирано лице, но с трудов опит, който е по-малък от изисквания в обявлението за обществената поръчка.

След като осъществява професионални контакти с дружеството — консултант на Европейската агенция за възстановяване по въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка, въз основа на които е можел да очаква положителен резултат от процедурата, ищецът е уведомен, че процедурата по възлагане е отменена поради липса на подходящи в техническо отношение оферти и че се предвижда да бъде открита нова процедура.

В подкрепа на своите искания ищецът се позовава на нарушение на член 41 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (1) и, по-общо, на нарушение на принципите, които са в основата на общностната уредба в областта на процедурите за възлагане на обществени поръчки, доколкото отмяната на въпросната процедура е плод на необмислен избор, направен без задълбочена оценка на подлежащия на защита публичен интерес. На второ място, ищецът се позовава също на нарушение на задължението за мотивиране.

(1) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/41

Иск, предявен на 29 декември 2006 г. — Vitro Corporativo/СХВП — VKR Holding (Vitro)

(Дело T-412/06)

(2007/C 42/72)

Език на исковата молба: испански

Страни

Ищец: Vitro Corporativo, S.A. de C.V. (представител: г-н J. Botella Reyna, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: VKR Holding A.S.

Искания на ищеца

—	Да се постанови решение, с което се допуска регистрация на марка на Общността VITRO за отличаване на стоки от клас 19.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „Vitro“ (заявка за регистрация № 2.669.521) за стоки и услуги от класове 1, 7, 8, 9, 11, 12, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 27, 30, 35, 39, 40, 41, 42 и 43.

Притежател на марката или знака, на които се прави позоваване в процедурата по възражение: VKR Holding A/S.

Марка или знак, на които се прави позоваване в процедурата по възражение: Датска словесна марка (№ 1956 1415 VR), германска словесна марка (№ 725.452), британска словесна марка (№ 1.436.897) и словесна марка на Общността (№ 651.745) „VITRAL“ за стоки и от клас 19 (строително стъкло, стъкла за прозорци, предпазни и изолиращи стъкла), срещу които е направено възражението.

Решение на отдела по споровете: Уважаване на възражението и отказ на регистрация на марка на Общността за стоките от клас 19.

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/42

Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. срещу определение, постановено на 9 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-53/06, Gualtieri/Комисия

(Дело T-413/06 P)

(2007/C 42/73)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподателка: Claudia Gualtieri (Брюксел, Белгия) (представители: M. Gualtieri, P. Gualtieri, avvocati)

Другата страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателката

—	Да се отмени оспорваното определение на Съда на публичната служба от 9 октомври 2006 г. и да се установи, че спорът е подсъден на последния.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз, постановено по дело F-53/06 на 9 октомври 2006 г., с което същият е обявил, че е некомпетентен rationae personae да се произнесе по съществото на спора между жалбоподателката — командирован национален експерт — и Комисията.

В подкрепа на исканията си, жалбоподателката твърди, че оспорваното определение се основава на повърхностно и неправилно тълкуване на член 1, параграф 2 от Решението на Комисията относно режима, приложим към командированите национални експерти (КНЕ). То препраща в тази връзка към член 7, букви а), е) и ж), член 11, параграфи 1 и 3, член 12, параграфи 1 и 2, член 13, параграф 1 и членове 14 и 15 от същото решение.

Въз основа на тези разпоредби може да се достигне до заключението, че връзката на националния експерт с изпращащото го ведомство остава латентна за целия период на командироването и че през този период командированият национален експерт е включен в организацията на Комисията и следва да полага труд изключително в нейна полза.

Поради това няма съмнение, че споровете относно това изключително по характера си трудово правоотношение са подсъдни на Съда на публичната служба, тъй като е налице очевидно приравняване на правното положение на командированите национални експерти с това на служителите.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/42

Жалба, подадена на 27 декември 2006 г. срещу решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-114/05, Philippe Combescot/Комисия

(Дело T-414/06 P)

(2007/C 42/74)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Philippe Combescot (Lecce, Италия) (представители: A. Maritati и V. Messa, aдвокати)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	При преразглеждане на решението, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-114/05, предварително да се признае допустимостта на иска както като своевременно подаден, така и като базиран върху правния интерес на служителя от правосъдна закрила.

—	Да се признае, че вследствие приемането на решението г-н Philippe Combescot е претърпял неимуществени вреди, както във връзка със здравето, така и във връзка с репутацията си, с тежки последствия върху неговото психологическо равновесие.

—	Да се изплати в полза на г-н Combescot сумата от 150 000 EUR като обезщетение за вредите.

—	С присъждане на разноските и възнагражденията по делото.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Съда на публичната служба, постановено на 19 октомври 2006 г. по дело F-114/05, което е обявило иска за недопустим поради подаването му след изтичане на срока и липса на правен интерес от производството.

В подкрепа на своите искания жалбоподателят изтъква:

—

Неправилно тълкуване на чл. 92, пар. 2 от Правилника, по-специално във връзка с израза „негласно решение за отхвърляне“, доколкото оспорваното решение, за целите на изчисляване сроковете за подаване на жалбата, приравнява приетото в срок и несъобщено изрично решение към негласното решение за отхвърляне. Според жалбоподателя решението на първата инстанция отбягва да третира основния въпрос на съдебния спор: едно изрично решение за отхвърляне, прието в предвидените от Правилника срокове, макар и несъобщено на заинтересования, съществува с всичките си последици.

—

Впрочем, в разглеждания случай недопустимото забавяне при съобщаването по никакъв начин не може да се вмени на заинтересования. По този пункт Съдът също не е преценил адекватно, дори върху плоскостта на процесуалната точност, защитните аргументи на ответника по отношение затрудненията да се установи мястото на пребиваване на длъжностното лице.

—

Че, независимо от факта, че към момента на подаване на иска ищецът вече е бил в пенсия, неговият интерес да обжалва, за да установи незаконността на въпросното преместване, е съществувал тогава и все още съществува, доколкото като последствие от установяване незаконността на оспорваното решение е налице искането за обезщетение за неимуществените и професионални вреди.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/43

Жалба, подадена на 29 декември 2006 г. от De Smedt срещу решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-59/05, De Smedt/Комисия

(Дело T-415/06 P)

(2007/C 42/75)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Elisabeth De Smedt (Wezembeek-Oppem, Белгия) (представители L.Vogel и R.Kechiche, адвокати)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло атакуваното решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от втори състав на Съда на публичната служба, съобщено с препоръчано писмо от 19 октомври 2006 г., с което се отхвърля искът, предявен от жалбоподателката на 8 юли 2005 г.;

—	да се уважат исканията на жалбоподателката по посочения иск, предявен от нея на 8 юли 2005 г.;

—

да се осъдят ответника и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски в приложение на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, включително разходите, понесени по необходимост за целите на производството, а именно, разноските по настаняване, пътните и дневните разноски, както и възнагражденията на адвокати в приложение на член 91, буква б) от Процедурния правилник.

Правни основания и основни доводи

С решение от 19 октомври 2006 г., чиято отмяна се иска с настоящата жалба, Съдът на публичната служба е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск, имащ за предмет, от една страна, отмяна на решение на Комисията от 21 март 2005 г. за определяне на класирането и възнаграждението на жалбоподателката, бивш служител от помощния персонал, назначена като договорно нает служител, както и, от друга страна, искане за обезщетение.

В подкрепа на иска за отмяна на посоченото решение, жалбоподателката изтъква две основания, първото от които е изведено от нарушението на член 80,параграф 3 от условията за работа на други служители (УРДС) (1), както и от явна грешка в преценката. Жалбоподателката твърди, че отхвърляйки първото основание на нейния първоначален иск с мотив, че Комисията е била длъжна да се съобрази с графика, определен по силата на регламент № 723/2004 (2), за замяната на предишния статут на служител от помощния персонал с новия статут на договорно нает служител, Съдът на публичната служба е позволил на Комисията да не спази всички процедури, предшестващи първите назначения на договорно наети служители, в нарушение на член 80, параграф 3 от УРДС.

Второто основание за обжалване е свързано с нарушението на принципа за забрана на дискриминацията, с липсата на мотиви и с липсата на отговор на писмените обяснения на жалбоподателката при отхвърлянето на второто основание на нейния първоначален иск, извлечено от дискриминационните условия, в които жалбоподателката е била принудена да работи в сравнение с други лица с идентични на нейните функции в същия отдел на Комисията. Жалбоподателката изразява несъгласие с това, че Съдът на публичната служба не е предоставил адекватен отговор на нейните обяснения по този въпрос и се е ограничил да отхвърли основанието, използвайки абстрактна формула.

(1) Условията за работа на други служители на Европейските общностите (УРДС) са определени в член 3 от Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на Правилника за длъжностните лица, както и УРДС (ОВ L 56, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на правилника на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на тези Общности (ОВ L 124, стр. 1).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/43

Иск, предявен на 29 декември 2006 г. — Sumitomo Chemical Agro Europe с/у Комисията

(Дело T-416/06)

(2007/C 42/76)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sumitomo Chemical Agro Europe SAS (Saint Didier, Франция) [представляван от: K. Van Maldegem и C. Mereu, lawyers]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се осъди ответникът, ако е нужно с временно разпореждане, да отстрани материалната грешка в приложение I, част А, и да замени „0,75 гр.“ с „0,75 кг.“;

—

да се отменят следните разпоредби от Директива 2006/132:

Член 3, параграф 2

„до 30 юни 2008 г.“ (неофициален превод)

Приложение I

„30 юни 2008 г.“ (неофициален превод)

Приложение I, Част А

„за следните култури“

„—	парникови краставици (затворени хидропонни системи)

—	сливи (за преработка) (неофициален превод)“

Приложение I, Част Б

„Държавите-членки изискват представяне на допълнителни проучвания за преодоляване на потенциалните свойства на процимидона да предизвиква ендокринни смущения в срок от две години след приемането на Тестови указания за еднокринните смущения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те осигуряват, че авторът на нотификацията, по чието искане процимидонът е включен в това приложение, ще представи тези проучвания на Комисията в рамките на две години след приемане на споменатите тестови указания.“ (неофициален превод);

—	да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Директива 91/414 на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1) предвижда, че държавите-членки не разрешават продукти за растителна защита, освен когато активните им вещества са посочени в приложение I и определените там условия, ако има такива, са изпълнени. Ищецът иска частична отмяна на Директива 2006/132 на Комисията за изменение на Директива 91/414, в която да се включи процимидонът като активно вещество (2), доколкото посочената директива i) урежда единствено ограниченото включване на процимидона в приложение I към Директива 91/414, ii) урежда специфични условия относно разрешеното използване и iii) предвижда ограничен срок от 18 месеца за действието на ограниченото включване в приложение I.

В подкрепа на своето искане ищецът застъпва становището, че оспорваната директива е в нарушение на член 1, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 4 от Директива 91/414. В допълнение ищецът твърди, че оспорваната директива не е в съответствие с член 5, параграф 5 от Директива 91/414, поради което Комисията е надхвърлила границите на дискреционната си власт.

Освен това ищецът е на мнение, че процедурата по приемането на оспорваната директива е опорочена, тъй като Комисията е била длъжна да приема мерките съгласно проектите, внесени в Постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните и Съвета без да ги изменя преди окончателното им приемане.

По-нататък ищецът твърди, че оспорваната директива нарушава неговите оправдани правни очаквания, както и принципите на добро управление, субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, равно третиране, високо качество и независимост на научните консултации. Ищецът също твърди, че оспорваната директива не осигурява достатъчна обосновка, поради което задължението за представяне на мотиви не е изпълнено.

Накрая ищецът поддържа становището, че оспорваната директива нарушава правото му да извършва стопанска дейност и представлява намеса в правото му на собственост.

(1) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ 1991 L 230, стр. 1).

(2) Директива 2006/132/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, в която да се включи процимидонът като активно вещество (ОВ 2006 L 349, стр. 22).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/44

Иск, предявен на 5 януари 2007 г. — Sanofi-Aventis с/у СХВП — AstraZeneca (EXANTIN)

(Дело T-4/07)

(2007/C 42/77)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: Sanofi-Aventis SA (Paris, France) [представители: R. Gilbey, адвокат]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: AstraZeneca AB (Södertälje, Швеция)

Искания на ищеца

—	Да се отмени решението на първи апелативен състав от 10 октомври 2006 г., дело R 1302/2005-1 и да се потвърди твърдението на жалбоподателя, че съществува вероятност за объркване между конфликтните марки;

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски на ищеца по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: AstraZeneca AB

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „EXANTIN“ за стоки по клас 5 — заявление № 2 694 115

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Ищецът

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Международните и национални словни марки „ELOXATIN“ и „ELOXATINE“ за стоки по клас 5

Решение на отдела по споровете: Отхвърляне на възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата

Приведени правни основания: Апелативният състав не е идентифицирал цялата съответна група потребители и е установил погрешно степента на известност на марката от страна на различните части на идентифицираната от него съответна група потребители.

Освен това, апелативният състав не е приложил подходящия критерий за сравнение на стоките и не е сравнил знаците по глобален начин. Вследствие на това, той е приел погрешно, че не съществува вероятност за объркване.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/46

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. — Emmanuel Genette/Комисия на Европейските общности

(Дело F-92/05) (1)

(Длъжностни лица - Пенсии - Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Европейските общности - Прехвърляне към общностната схема - Оттегляне на искането за прехвърляне с цел позоваване на нови, по-благоприятни разпоредби)

(2007/C 42/79)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Emmanuel Genette (Gorze, France) [представител: M.-A. Lucas, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности [представител: V. Joris и D. Martin, представители]

Трета страна, встъпила в подкрепа на ищеца: Кралство Белгия [представител: L. Van den Broeck; agent]

Предмет

Отмяна на решението на Комисията за отхвърляне на оттеглянето на искането на ищеца за прехвърляне на пенсионните му права, придобити в Белгия, с цел предявяване на ново искане въз основата на нови, по-благоприятни разпоредби

Диспозитив

1)	Отменя решението на Комисията от 25 януари 2005 година.

2)	Осъжда Комисията да понесе съдебните разноски, направени от нея и да заплати онези, направени от г-н Genette.

3)	Осъжда Кралство Белгия да понесе направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 315, 10.12.2005 г., стр. 14 (дело, първоначално заведено пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под № Т-361/05 и прехвърлено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/46

Решение на Съда на публичната служба ( първи състав) от 16 януари 2007 г. — Vienne и други/Парламент, Комисия

(Дело F-115/05) (1)

(Длъжностни лица - Задължение на администрацията за оказване на съдействие - Отказ - Прехвърляне на пенсионни права, придобити в Белгия)

(2007/C 42/80)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Philippe Vienne (Bascharage, Люксембург) и други (представители: G. Bouneou и F. Frabetti, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално M. Mustapha-Pacha и A. Bencomo-Weber, впоследствие J. De Wachter, M.Mustapha-Pacha и K. Zejdova)

Предмет

От една страна, отмяна на решението на Парламента, с което се отхвърлят молбите за оказване на съдействие, предявени от ищците във връзка с прехвърлянето на пенсионните им права, придобити в Белгия, и от друга страна, искане за обезщетение

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Всяка страна следва да понесе своите съдебни разноски.

(1) ОВ C 22, 28.1.2006 г., стр. 24 (делото е заведено първоначално в Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-427/05 и е прехвърлено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/47

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. Borbély/Комисия

(Дело F-126/05) (1)

(Длъжностни лица - Възстановяване на разноски - Добавка за настаняване - Добавка за дневни разходи - Пътни разходи при постъпване на служба - Място на наемане - Пълна юрисдикция)

(2007/C 42/82)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Andrеa Borbély (Брюксел, Белгия) (представлявана от: R. Stötzel, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представлявана от: J. Currall и H. Kraemer, представители)

Предмет

Отмяна на решението на Комисията, с което на ищцата се отказва добавката за настаняване, добавката за дневни разходи, както и възстановяването на пътните разноски в резултат от определянето на Брюксел като място на нейното наемане

Диспозитив

Решението на Комисията на Европейските общности от 2 март 2005 г. се отменя в частта, с която на ищцата е отказано отпускането на добавката за настаняване, предвидена в член 5, параграф 1 от приложение VII към Правилника, и добавката за дневни разходи, предвидена в член 10, параграф 1 от същото приложение.

Комисията на Европейските общности се осъжда да заплати на ищцата сумите по посочените добавки съгласно действащите норми от Правилника ведно с лихва за забава, считано от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на действителното плащане, в размер на приложимия за посочения период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, увеличен с два пункта.

3)	Искът се отхвърля в останалата си част.

4)	Всяка от страните поема собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 60, 11.3.2006 г., стр. 54.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/48

Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Dragoman/Комисия

(Дело F-147/06)

(2007/C 42/84)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Adriana Dragoman (Брюксел, Белгия) [представител: S. Mihailescu, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	отмяна на решението на конкурсната комисия на общия конкурс EPSO/AD/44/06-CJ за съставяне на резервен списък за набиране на юристи-лингвисти с румънски език, с което дава оценка 18/40 на писмения изпит б) на ищцата и отказва да допусне същата до устния изпит за горепосочения конкурс;

—	осъждане на ответника да заплати разноските по делото.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск ищцата изтъква две правни основания, първото от които е съставено от два аспекта. Първият аспект е нарушение на правилата за работа на конкурсната комисия, произтичащо от това, че последната е оценила писмените работи по-скоро с оглед на разбирането на изходните езици, отколкото на точността на превода на румънски език. Вторият аспект е нарушение на разпоредбите на обявлението за конкурса относно редовното съставяне и публикуването на имената на членовете на конкурсната комисия. Публикуването е извършено 3 дни преди датата на изпита, докато в обявлението за конкурса е бил предвиден минимален срок от 15 дни.

По второто си правно основание ищцата изтъква нарушение на принципа за задължителното излагане на мотиви, произтичащо от това, че оценяването, извършено от конкурсната комисия, не давало каквото и да било уточнение по отношение на параметрите, използвани при проверката на работите.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/48

Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Collée/Парламент

(Дело F-148/06)

(2007/C 42/85)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Laurent Collée (Люксембург, Люксембург) [представители: S. Orlandi, J.-N. Louis, A. Coolen и E. Marchal, адвокати]

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се обяви за противозаконна точка I.3 от „Инструкции относно реда за присъждане на точки за повишение“ на Европейския парламент от 13 юни 2002 г.;

—	да се отмени решението от 9 януари 2006 г. на органа по назначаване (ОН), с което се присъждат на ищеца две точки за заслуги в рамките на повишенията за 2004 г.;

—	да се осъди Европейския парламент да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, длъжностно лице в Европейския парламент със степен AST 8, обвинява ОН, че не е извършил сравнително проучване на заслугите на всички длъжностни лица в институцията, подлежащи на повишение и включени в същата степен. Той посочва именно нарушение на членове 5 и 45 от Правилника, както и нарушение на принципа за равно третиране и на забрана за дискриминация. Впрочем, според ищеца атакуваното решение е опорочено поради явна грешка в преценката и липса на мотиви.

Накрая, ищецът се позовава на противозаконност на точка I.3 от посочените инструкции, която се отнася до присъждането по изключение от Генералния секретар на точки за повишение. В частност, той твърди, че ограниченията, които тази разпоредба налага на Генералния секретар не са в съответствие с член 45 от статута и с принципа за равно третиране.

24.2.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/49

Иск, предявен на 3 януари 2007 г. — Chassagne/Комисия

(Дело F-1/07)

(2007/C 42/86)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Olivier Chassagne (Брюксел, Белгия) (представител: Y. Minatchy, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Комисията от 17 ноември 2006 г., утвърждаващо списъка на повишените служители, както и мерките, които произтичат от него за ищеца;

—	да се постановят всички необходими мерки за защита на правата и интересите на ищеца;

—	да се осъди ответника да заплати обезщетение за загуби и пропуснати ползи в размер на 160 184 EUR;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва решението на Комисията да не впише името му в списъка на служителите, повишени в рамките на процедурата за повишаване за 2006 г., което решение се основава на мотива, че не е могъл да получи за тази процедура нито оценка — процедурата по оценяването му е била висяща към датата на спорното решение — нито преценка на заслугите му.

Искът е обоснован главно с факта, че Органът по назначаването (ОН) е изключил ищеца от процедурите по оценяване и повишаване през 2006 г., причинявайки по този начин вредоносно забавяне на развитието на кариерата му.

Ищецът твърди, че оспорваното решение: а) нарушава редица общи принципи на общностното право, сред които правото на защита задължението за мотивираност, забрана за явна грешка в преценката, защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и равно третиране; б) неправилно прилага редица разпоредби на общностното право, сред които членове 43 и 45 от Правилника за персонала и общите изпълнителни разпоредби, които Комисията е приела за тяхното прилагане.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 42

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 24 февруари 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2007/C 042/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 20, 27.1.2007 г.	1

	V Обявления
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд на Европейските общности
2007/C 042/02	Дело C-251/04: Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Неизпълнение на задължения на държава-членка — чл. 1 и 2, алинея 1 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 — Транспорт — Свободно предоставяне на услуги — Морски каботаж — Услуги за влачене в открито море)	2

2007/C 042/03	Дело C-404/04 P: Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Technische Glaswerke Ilmenau GmbH/Комисия на Европейските общности, Schott AG, предишно Schott Glas (Обжалване — Държавна помощ — Член 87, параграф 1, ЕО — Договорно обещание за плащане — Отпадане на съществено условие на договора — Нови правни доводи и аргументи — Замяна на мотиви — Искане за изслушване на свидетели — Критерий за частен взискател — Мотиви към решението на Първоинстанционния съд — Определяне на размера на помощта — Член 87, параграф 3 в) ЕО — Право на изслушване — Нарушаване на правото на защита на засегнатата държава-членка)	2

2007/C 042/04	Дело C-1/05: Решение на Съда (голям състав) от 9 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Länsrätten i Stockholms län — Migrationsdomstolen — Швеция) — Yunying Jia/Migrationsverket (Свобода на установяване — Член 43 ЕО — Директива 73/148/ЕИО — Гражданин на държава-членка, установен в друга държава-членка — Право на пребиваване на роднина по възходяща линия на съпруга, като възходящият и съпругът са граждани на трета държава — Задължение на този възходящ да пребивава законно в дадена държава-членка към момента, в който се събира със семейството си в държавата-членка на установяване — Доказателства, установяващи положението на роднина по възходяща линия на издръжка)	3

2007/C 042/05	Дело C-40/05: Решение на Съда (трети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за постановяване на преюдициално решение от Överklagandenämnden för Högskolan — Suède) — Kaj Lyyski/Umeå universitet (Свободно движение на работници — Член 39 ЕО — Пречки — Професионално обучение — Преподаватели — Отказ на прием за обучение на кандидат, който работи в учебно заведение на друга държава-членка)	3

2007/C 042/06	Дело C-175/05: Решение на Съда (шести състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия (Неизпълнение на задължения на държава-членка — Директива 92/100/ЕИО — Авторско право — Право на отдаване под наем и в заем — Изключително право на публично отдаване в заем — Дерогиране — Условие за възнаграждение — Освобождаване — Обхват)	4

2007/C 042/07	Дело C-183/05: Решение на Съда (втори състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия (Неизпълнение на държава — Директива 92/43/ЕИО — Член 12, параграфи 1 и 2, 13, параграф 1, буква б) и 16 — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Опазване на видовете)	4

2007/C 042/08	Дело C-208/05: Решение на Съда (трети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Sozialgericht Berlin — Германия) — Innovative Technology Center GmbH (ITC)/Bundesaguentur für Arbeit (Свободно движение на работници — Свободно предоставяне на услуги — Национална правна уредба — Изплащане от държава-членка на възнаграждение, дължимо на частна агенция по заетостта с оглед настаняване на работа — Труд, основание за заплащане на задължителни осигурителни вноски в посочената държава-членка — Ограничение — Обосновка — Пропорционалност)	5

2007/C 042/09	Дело C-265/05: Решение на Съда (голям състав) от 16 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от Cour de cassation — Chambre civile — Франция) — José Perez Naranjo/Caisse régionale d'assurance maladie Nord-Picardie (Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Членове 4, параграф 2а, 10а и 95б — допълнителна помощ за старост — Национално законодателство, което подчинява предоставянето на тази помощ на условието за пребиваване — Специални обезщетения, получавани без вноски — Вписване в Приложение IIа на Регламент (ЕИО) № 1408/71)	5

2007/C 042/10	Дело C-269/05: Решение на Съда (седми състав) от 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Неизпълнение на задължения на държава-членка — Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 — Морски транспорт — Пристанищна такса, която се събира за плавателни съдове, превозващи пътници или товари — Пристанищна такса, която се събира за коли, превозвани от фериботи — Дискриминация)	6

2007/C 042/11	Дело C-279/05: Решение на Съда (първи състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от College van Beroep voor het bedrijfsleven) — Vonk Dairy Products BV/Productschap Zuivel (Земеделие — Обща организация на пазарите — Сирене — Членове 16-18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 — Диференцирано възстановяване при износ — Почти незабавен реекспорт от страната на вноса — Доказателство за практика, представляваща злоупотреба — Връщане на недължимо платеното — Член 3, параграф 2, алинея втора от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Продължаваща или повторно извършена нередност)	7

2007/C 042/12	Дело C-384/05: Решение на Съда (четвърти състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Johan Piek/Ministerie van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij (Мляко и млечни продукти — Допълнителна такса за млякото — Специфично референтно количество — Член 3, точка 1, алинея втора от Регламент (ЕИО) № 857/84)	7

2007/C 042/13	Дело C-400/05: Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за даване на преюдициално заключение, направено от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — B.A.S. Trucks BV/Staatssecretaris van Financiën (Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Тарифно класиране — Подпозиция 8704 10 — Превозно средство, създадено за използване на строителни обекти и предназначено за превоз и разтоварване на материали, както и за използване в пътната мрежа)	8

2007/C 042/14	Дело C-487/06 P: Жалба, подадена на 27 ноември 2006 г. от British Aggregates Association срещу решението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-210/02, British Aggregates Association с/у Комисия на Европейските общности	8

2007/C 042/15	Дело C-495/06 P: Жалба, подадена на 1 декември 2006 г. от Bart Nijs против Решение на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 3 октомври 2006 г. по дело T-171/05, Bart Nijs/Сметна палата.	9

2007/C 042/16	Дело C-497/06 P: Жалба, подадена на 5 декември 2006 г. от CAS Succhi di Frutta SpA срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-226/01, CAS Succhi di Frutta SpA/Комисия	10

2007/C 042/17	Дело C-500/06: Искане за даване на преюдициално заключение, представено от Giudice di pace di Genova (Italia) на 8 декември 2006 г. — Corporación Dermoestética S.A./To Me Group Advertising Media	10

2007/C 042/18	Дело C-501/06 P: Жалба, подадена на 11 декември 2006 г. от GlaxoSmithKline Services Unlimited (GSK), anciennement Glaxo Wellcome plc против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело Т-168/01: GlaxoSmithKline Services Unlimited срещу Комисията на Европейските общности	11

2007/C 042/19	Дело C-504/06: Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	11

2007/C 042/20	Дело C-505/06: Искане за преюдициално заключение, направено от Commissione tributaria regionale di Genova (Италия) на 12 юни 2006 г. — Agenzia Dogane Circoscrizione Doganale di Genova/Euricom SpA	12

2007/C 042/21	Дело C-512/06 P: Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от PTV Planung Transport Verkehr AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 10 октомври 2006 г., постановено по дело T-302/03 PTV Planung Transport Verkehr AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)	12

2007/C 042/22	Дело C-513/06 P: Жалба, подадена на 18 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности против Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав), постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-168/01: GlaxoSmithCline Services Unlimited, по-рано известно като Glaxo Welcome plc срещу Комисията на Европейските общности	13

2007/C 042/23	Дело C-516/06 P: Жалба, подадена на 20 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението на Първоинстанционния съд, постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-153/04, Ferriere Nord SpA/Комисия на Европейските общности	14

2007/C 042/24	Дело C-517/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия	14

2007/C 042/25	Дело C-518/06: Иск, предявен на 20 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Италия	15

2007/C 042/26	Дело C-521/06 P: Жалба, подадена на 21 декември 2006 г. от Anhinaïki Techniki AE срещу определението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 26 септември 2006 г. по дело T-94/05, Anthinaïki Techniki AE/Комисия	16

2007/C 042/27	Дело C-522/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия	16

2007/C 042/28	Дело C-523/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия	17

2007/C 042/29	Дело C-525/06: Искане за даване на преюдициално заключение, направено от Rechtbank van koophandel te Hasselt (Белгия) на 22 декември 2006 г. — NV de Nationale Loterij срещу BVBA Customer Service Agency	17

2007/C 042/30	Дело C-526/06: Искане за даване на преюдициално заключение, направено от Hoge Raad der Nederlanden на 27 декември 2006 г. — Staatssecretaris van Financiën/Road Air Logistics Customs B.V.	18

2007/C 042/31	Дело C-528/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия	18

2007/C 042/32	Дело C-529/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург	18

2007/C 042/33	Дело C-530/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	19

2007/C 042/34	Дело C-531/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	19

2007/C 042/35	Дело C-534/06: Искане за даване на преюдициално заключение, направено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 27 декември 2006 г. — Industria Lavorazione Carni Ovine/Regione Lazio	19

2007/C 042/36	Дело C-1/07: Искане за даване на преюдициално заключение, представено от Landgericht Siegen (Германия) на 3 януари 2007 г. — Наказателно производство срещу Frank Weber	20

2007/C 042/37	Дело C-4/07: Иск, предявен на 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	20

2007/C 042/38	Дело C-5/07: Иск, предявен на 12 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	20

2007/C 042/39	Дело C-219/06: Определение на председателя на Съда от 7 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Велико херцогство Люксембург	21

	Първоинстанционен съд на Европейските общности
2007/C 042/40	Разпределение на съдиите по състави	22

2007/C 042/41	Дело T-365/06: Иск, предявен на 1 декември 2006 г. — Bateaux Mouches/СХВП-Castanet (BATEAUX MOUCHES)	23

2007/C 042/42	Дело T-369/06: Иск, предявен на 7 декември 2006 г. — Holland Malt срещу Комисията	23

2007/C 042/43	Дело T-371/06: Иск, предявен на 4 декември 2006 г. — Германия/Комисия	24

2007/C 042/44	Дело T-372/06: Иск, предявен на 11 декември 2006 г. — Bomba Energia Getränke/СХВП — Eckes-Granini (Bomba)	25

2007/C 042/45	Дело T-373/06: Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epical Forte)	25

2007/C 042/46	Дело T-374/06: Иск, предявен на 13 декември 2006 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epican)	26

2007/C 042/47	Дело T-375/06: Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Viega/Комисия	26

2007/C 042/48	Дело T-376/06: Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Legris Industries/Комисия на Европейските общности	27

2007/C 042/49	Дело T-377/06: Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Comap/Комисия	28

2007/C 042/50	Дело T-379/06: Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Kaimer и други/Комисия	29

2007/C 042/51	Дело T-381/06: Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — FRA.BO/Комисия	29

2007/C 042/52	Дело T-382/06: Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — Tomkins/Комисия	30

2007/C 042/53	Дело T-391/06: Иск, предявен на 19 декември 2006 г. — Karstadt Quelle/СХВП — dm drogerie markt (S–HE)	31

2007/C 042/54	Дело T-392/06: Иск, предявен на 20 декември 2006 г. — Union Investment Provatfonds/СХВП — Unicre-Cartão International De Crédito (unibanco)	31

2007/C 042/55	Дело T-394/06: Иск, предявен на 11 декември 2006 г. — Италия/Комисия	32

2007/C 042/56	Дело T-395/06: Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Италия/Комисия	32

2007/C 042/57	Дело T-396/06: Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Комисия/TGA Technische Gebäudeaustrüstung Chemnitz	33

2007/C 042/58	Дело T-397/06: Иск, предявен на 16 декември 2006 г. — DOW AgroSciences срещу ЕОБХ	33

2007/C 042/59	Дело T-398/06: Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — UniCredit Italiano/СХВП — Union Investment Privatfonds (1 Unicredit)	33

2007/C 042/60	Дело T-399/06: Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Giropay/СХВП (GIROPAY)	34

2007/C 042/61	Дело T-401/06: Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Brosmann Footwear (HK) and Others с/у Съвета	34

2007/C 042/62	Дело T-402/06: Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Испания/Комисия	35

2007/C 042/63	Дело T-403/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Белгия/Комисия	36

2007/C 042/64	Дело T-404/06 P: Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. от Fondation européenne pour la formation (Европейска фондация за обучение) срещу Решение, постановено на 26 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-1/05, Landgren/Fondation européenne pour la formation	37

2007/C 042/65	Дело T-405/06: Иск, предявен на 27 декември 2006 г. Arcelor и др./Комисия	37

2007/C 042/66	Дело T-406/06: Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Evropaïki Dynamiki с/у Комисия	38

2007/C 042/67	Дело T-407/06: Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Zhejiang Aokang Shoes с/у Съвет	38

2007/C 042/68	Дело T-408/06: Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Wenzhou Taima Shoes с/у Съвет	39

2007/C 042/69	Дело T-409/06: Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory с/у Съвет	39

2007/C 042/70	Дело T-410/06: Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет на Европейския съюз	40

2007/C 042/71	Дело T-411/06: Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — SO.GE.L.M.A.Srl/ЕАВ	40

2007/C 042/72	Дело T-412/06: Иск, предявен на 29 декември 2006 г. — Vitro Corporativo/СХВП — VKR Holding (Vitro)	41

2007/C 042/73	Дело T-413/06 P: Жалба, подадена на 22 декември 2006 г. срещу определение, постановено на 9 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-53/06, Gualtieri/Комисия	42

2007/C 042/74	Дело T-414/06 P: Жалба, подадена на 27 декември 2006 г. срещу решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-114/05, Philippe Combescot/Комисия	42

2007/C 042/75	Дело T-415/06 P: Жалба, подадена на 29 декември 2006 г. от De Smedt срещу решение, постановено на 19 октомври 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-59/05, De Smedt/Комисия	43

2007/C 042/76	Дело T-416/06: Иск, предявен на 29 декември 2006 г. — Sumitomo Chemical Agro Europe с/у Комисията	43

2007/C 042/77	Дело T-4/07: Иск, предявен на 5 януари 2007 г. — Sanofi-Aventis с/у СХВП — AstraZeneca (EXANTIN)	44

2007/C 042/78	Дело T-97/06: Определение на Първоинстанционния съд от 1 декември 2006 г. — Neoperl/СХВП (Представяне на санитарен шлаух)	45

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2007/C 042/79	Дело F-92/05: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. — Emmanuel Genette/Комисия на Европейските общности (Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Европейските общности — Прехвърляне към общностната схема — Оттегляне на искането за прехвърляне с цел позоваване на нови, по-благоприятни разпоредби)	46

2007/C 042/80	Дело F-115/05: Решение на Съда на публичната служба ( първи състав) от 16 януари 2007 г. — Vienne и други/Парламент, Комисия (Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Отказ — Прехвърляне на пенсионни права, придобити в Белгия)	46

2007/C 042/81	Дело F-119/05: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. — Charlotte Gesner/СХВП (Длъжностни лица — Инвалидност — Отхвърляне на молба за назначаване на комитет по инвалидност)	47

2007/C 042/82	Дело F-126/05: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. Borbély/Комисия (Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Добавка за настаняване — Добавка за дневни разходи — Пътни разходи при постъпване на служба — Място на наемане — Пълна юрисдикция)	47

2007/C 042/83	Дело F-3/06: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 януари 2007 г. — Frankin и други/Комисия (Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Отказ — Прехвърляне на пенсионни права, придобити в Белгия)	47

2007/C 042/84	Дело F-147/06: Иск, предявен на 27 декември 2006 г. — Dragoman/Комисия	48

2007/C 042/85	Дело F-148/06: Иск, предявен на 28 декември 2006 г. — Collée/Парламент	48

2007/C 042/86	Дело F-1/07: Иск, предявен на 3 януари 2007 г. — Chassagne/Комисия	49