(1)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията (2) се предвиждат подробни правила за предварително определяне на дела на освободените количества гориво от дейности в обхвата на глава IVa от Директива 2003/87/ЕО и съответно за избягване на връщането на квоти за емисии, които не попадат в обхвата на посочената глава. Невинаги обаче е възможно да се определи правилно категорията на крайните потребители във всички случаи, особено ако няма връзка за пряко снабдяване между регулирания субект и крайния потребител. Следователно може да се окаже, че се връщат квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от посочената директива, и че разходите за въглеродни емисии се прехвърлят на крайните потребители за емисии от дейност, която не е обхваната от посочената глава.

(2)

При ситуации, в които не може да се избегне двойното отчитане или връщане на квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от Директива 2003/87/ЕО, в съответствие с посочената директива трябва да се определят правила за предоставяне на финансова компенсация от държавите членки на крайните потребители на горива. Следва също така да се приемат правила за докладване на данни, за да се коригира количеството квоти, издадени в целия Съюз съгласно глава IVa от посочената директива, за върнатите квоти за емисии, които не са обхванати от посочената глава.

(3)

По няколко причини количеството квоти, за които е налице положителна финансова компенсация от държавите членки, вероятно ще бъде по-малко от общия брой върнати квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от Директива 2003/87/ЕО. Първо, държавите членки не могат да предоставят положително равнище на компенсация на всички крайни потребители за емисии от дейност, попадаща извън обхвата на глава IVa от посочената директива. Второ, когато предоставят финансова компенсация, държавите членки могат да определят прагове, под които не предоставят положително равнище на компенсация, за да ограничат административната тежест. Трето, някои крайни потребители може да не поискат обезщетението, което им се полага. Четвърто, държавите членки може да не разполагат с информация за случаите, в които регулирани субекти са върнали квоти за емисии от крайно потребление, които не попадат в обхвата на глава IVa от посочената директива.

(4)

Когато държава членка е разширила обхвата на прилагане на търговията с емисии в съответствие с член 30й от Директива 2003/87/ЕО и той включва дейност, която не е посочена в приложение III към посочената директива, това може значително да намали количеството на върнатите квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от посочената директива. В този случай количеството квоти, за които е налице положителна финансова компенсация от тази държава членка, вероятно е най-надеждната оценка за количеството квоти, които са били върнати за емисии, които не попадат в обхвата на глава IVa от посочената директива.

(5)

Когато държава членка не е разширила обхвата на прилагане на търговията с емисии така, че той да включва дейност, която не е посочена в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, общият брой на върнатите квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от посочената директива, съответстващ на общото количество квоти с финансова компенсация от държавите членки на произволно равнище, включително нулево, може да бъде най-добре оценен като разлика между проверените емисии, докладвани съгласно глава IVa от посочената директива, и емисиите на CO2, съответстващи на дейност, обхваната от глава IVa от посочената директива, и докладвани в националните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(6)

Съгласно член 30в, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО количеството квоти в Съюза като цяло, издадени съгласно глава IVa от посочената директива, се коригира ежегодно, считано от 2029 г., за върнатите квоти за емисии, които не са обхванати от посочената глава.

(7)

Съответно държавите членки следва да докладват ежегодно информация на Комисията за определяне на количеството върнати квоти за емисии в Съюза като цяло, които не са обхванати от глава IVa.

(8)

В съответствие с член 30е от Директива 2003/87/ЕО държавите членки могат да компенсират финансово крайните потребители на горива в случаите, когато не е било възможно да се избегне връщането на квоти за емисии, които не са обхванати от глава IVa от посочената директива. За да се гарантира екологосъобразността на схемата за търговия с емисии, обхваната от глава IVa от посочената директива, тази компенсация следва да бъде пропорционална, недискриминационна и тясно обвързана с направените разходи, свързани с въглеродните емисии. Методите, използвани от държавите членки, за да се гарантира, че крайните потребители, отговарящи на условията за финансова компенсация, имат свързани с въглеродните емисии разходи от двойно отчитане или непредвидено обхващане, следва да включват проверка дали съответните регулирани субекти използват стойност по подразбиране на коефициента за обхват 1 в своите одобрени планове за мониторинг, като изискват коефициент за обхват по подразбиране 1 за съответните пораждащи емисии горива, както е посочено в член 75л, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066, или изискват доказателства от крайните потребители.

(9)

Държавите членки следва да прилагат гъвкавост по отношение на метода, който използват за определяне на количеството емисии на CO2, спрямо което трябва да се приложи финансова компенсация, така че да могат да го адаптират към въпросната дейност и вида на отговарящите на условията крайни потребители и да ограничат административната тежест, доколкото методът дава надеждна оценка на емисиите на CO2.

(10)

Държавите членки следва да определят допустимия период за финансова компенсация, за да го адаптират към въпросната дейност и вида на крайните потребители. Допустимият период може да бъде месечен, тримесечен или двугодишен, но не следва да надвишава една календарна година, за да остане съобразен с годишния цикъл на схемата на ЕС за търговия с емисии и да се ограничи тежестта за крайните потребители в дейност, която не попада в обхвата на глава IVa от Директива 2003/87/ЕО.

(11)

В съответствие с член 30е, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО изчисляването на финансовата компенсация за крайните потребители на горива трябва да се основава на средната цена на квотите на търговете през съответната година на докладване. Цената на въглеродните емисии, използвана за определяне на компенсацията, следва да бъде средната цена през допустимия период, когато горивото е било закупено от крайните потребители, определен от въпросната държава членка. Това означава, че държавите членки следва да използват средната цена на въглеродните емисии за периода, през който позволяват на крайните потребители да кандидатстват за компенсация, например на месечна, тримесечна или годишна основа.

(12)

За да се ограничи тежестта за крайните потребители при дейност, която не попада в обхвата на глава IVa от Директива 2003/87/ЕО, финансовата компенсация следва да се предоставя в рамките на календарната година след годината на допустимия период.

(13)

За да може Комисията да наблюдава прилагането на член 30е, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО и на настоящия регламент за изпълнение, държавите членки следва да докладват ежегодно за финансовата компенсация, която са предоставили.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменението на климата,

1)

„краен потребител“ за целите на финансовата компенсация означава всяко физическо или юридическо лице, което е краен ползвател на гориво съгласно определението в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО за дейност, която не попада в обхвата на глава IVa от посочената директива;

2)

„двойно отчитане“ означава връщането на квоти от регулирани субекти за освобождаването за потребление на горива за използване в дейност, посочена в приложение I към същата директива;

3)

„непредвидено обхващане“ означава връщането на квоти от регулирани субекти за освобождаването за потребление на горива, използвани в дейност, която не е посочена нито в приложение I, нито в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, нито е предмет на едностранно разширяване съгласно член 30й от посочената директива;

4)

„финансова компенсация“ означава компенсация, на всякакво равнище, включително нулево, на краен потребител за свързани с въглеродни емисии разходи, направени във връзка с квоти, издадени съгласно глава IVa от Директива 2003/87/ЕО и върнати в случаи на двойно отчитане или непредвидено обхващане;

5)

„допустим период“ означава периодът, през който е било закупено горивото, съгласно определението в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, и за който крайният потребител може да поиска компенсация въз основа на честотата на прилагане, определена от държавата членка, или — за дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87/ЕО — периодът, през който е използвано горивото.