(1)

Съюзът и функционирането на вътрешния пазар се основават на митническия съюз. В интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи в Съюза с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, (3) митническото законодателство, което преди това се съдържаше в няколко различни правни акта, беше обединено в един акт, Митническия кодекс на Съюза. В посочения регламент са установени общите правила и процедури за осигуряване на прилагането на тарифните мерки и другите мерки, въведени на равнището на Съюза във връзка с търговията със стоки между Съюза и държави или територии извън митническата територия на Съюза, както и разпоредбите, свързани със събирането на вносни мита. Митническите органи на държавите членки са отговорни за привеждането в действие на тези правила в своите оперативни задачи, сред които прилагане на митническите режими, извършване на анализ на риска и контрол и прилагане на санкции в случай на нарушения на митническото законодателство.

(2)

При изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013 се проявиха слабости в няколко области. Тези слабости включват: недостатъчни или неефективни действия за осигуряване на защитата на Съюза и на неговите граждани от приложими за стоките нефинансови рискове, установени от политики на Съюза, различни от митническото законодателство; ограничения капацитет на митническите органи да обработват ефективно нарастващия обем стоки, внасяни от трети държави чрез дистанционни продажби (сделки при електронна търговия); ограничения капацитет на архитектурата на информационните системи, създадена по силата на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел цифровизация на митническите процеси, за да върви в съответствие с технологичния прогрес, и по-специално с технологиите, базирани на използването на данни; и липсата на ефективни управленски структури на митническия съюз, което води до различаващи се практики и нееднакво прилагане на митническите правила в държавите членки. Тези слабости водят до възникването на пречки пред правилното функциониране на митническия съюз, а оттам и на вътрешния пазар, поради вътрешни и външни рискове и заплахи.

(3)

Уместно е в митническото законодателство да се отчита бързото развитие на моделите на световната търговия, технологиите, моделите на стопанска дейност, както и нуждите на заинтересованите страни, включително на предприятията, потребителите и жителите. Поради това е необходимо в Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат внесени голям брой изменения. За постигане на по-голяма яснота посоченият регламент следва да бъде отменен и заменен.

(4)

С цел да се осигурят ефективни средства за постигане на целите на митническия съюз следва да бъдат преразгледани, опростени и хармонизирани редица правила и процедури, уреждащи начините, по които стоките са въведени на митническата територия на Съюза или са изведени от нея. Следва да се осигури съвременен, интегриран набор от оперативно съвместими електронни услуги за събиране, обработване и обмен на информацията, необходима за привеждането в действие на митническото законодателство, а именно Центърът за митнически данни на Европейския съюз („Центърът за митнически данни на ЕС“). Следва да бъде създаден Митнически орган на Европейския съюз („Митническият орган на ЕС“) в качеството на централизиран оперативен орган, който да осигури капацитет за координираното управление на митническия съюз в конкретни области.

(5)

След приемането на Регламент (ЕС) № 952/2013 ролята на митническите органи претърпя развитие и обхваща във все по-голяма степен прилагането на правото на Съюза и националното право, с което се определят изискванията за стоките, подлежащи на митнически надзор, и по-специално нефинансовите изисквания за стоките, които са необходими, за да могат такива стоки да се въвеждат и допускат за обращение на вътрешния пазар. През годините тези нефинансови изисквания се увеличиха експоненциално, успоредно с нарастващите очаквания на предприятията и жителите на Съюза по отношение на безопасността, сигурността, достъпността за хората с увреждания, устойчивостта, здравето и живота на хората, животните и растенията, околната среда, защитата на правата на човека и на интелектуалната собственост и ценностите на Съюза. Трябва да бъдат въведени нови инструменти, като например цифровият продуктов паспорт, създаден с Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета (4), за да се гарантира, че друго законодателство, прилагано от митническите органи, съгласно определението в настоящия регламент, във връзка с продуктите, продължават да отговарят на тези очаквания. Поради това е необходимо да бъдат отразени нарастващият брой и все по-голямата сложност на нефинансовите рискове, като в мисията на митническите органи бъде включено специално позоваване на защитата на обществения интерес в границите на тяхната компетентност и, когато е подходящо, в тясно сътрудничество с други компетентни органи.

(6)

С оглед на развитието на ролята на митническите органи и на моделите на стопанска дейност, в рамките на които те работят, и за да могат митническите органи да „действат като едно цяло“ и да допринасят за гладкото функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се опише по-прецизно мисията, която митническите органи трябва да постигнат, като се укажат по-точно техните цели и задачи. Освен това бързото технологично развитие, по-специално на изкуствения интелект, ще окаже значително въздействие върху дейностите на митническите органи, включително в областта на анализа на риска в реално време.

(7)

В усилията си да изпълняват своята мисия, митническите органи следва също така да се стремят към ефективност на разходите, като избягват дублирането и като насърчават ефективността на митническите процеси и ефикасното използване на съответните ресурси на равнището на Съюза и на национално равнище. Те следва да събират, анализират и обменят относима информация в подкрепа на вземането на решения въз основа на обективни данни. Когато е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/2747 на Европейския парламент и на Съвета (5), митническите органи могат да допринесат за потока от стоки от особено значение при криза.

(8)

Целесъобразно е в настоящия регламент да се запази правна рамка за прилагането на някои разпоредби на митническото законодателство по отношение на търговията със съюзни стоки между части от митническата територия, за които се прилага Директива 2006/112/ЕО на Съвета (6) или Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета (7), и части от тази територия, за които тези директиви не се прилагат, или по отношение на търговията със съюзни стоки между части от тази територия, за които тези директиви не се прилагат. Като се има предвид, че въпросните търгувани стоки са съюзни стоки, както и фискалният характер на мерките, имащи отношение към тази вътресъюзна търговия, е оправдано да се въведат подходящи опростявания на митническите формалности, които се прилагат за такива стоки.

(9)

Някои определения, които са установени в Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид по-широкото приложно поле на настоящия регламент, да бъдат приведени в съответствие с определенията, установени в други правни актове на Съюза, както и да бъде изяснена терминологията, която има различни значения в различните сектори. В митническото законодателство следва да бъдат добавени нови определения, за да се изяснят ролята и отговорностите на някои участници в митническите процеси. С цел да се засили митническият надзор, съгласно новите определения вносителят и износителят следва да носят отговорност пред митническите органи за съответствието на стоките, с които търгуват, съобразно специфичното за продукта законодателство, включително по отношение на финансовите и нефинансовите рискове. Що се отнася до новото понятие „вносител при дистанционни продажби“, новите определения следва да гарантират, че в някои случаи — в контекста на онлайн продажба от място извън Съюза — за вносител се счита икономическият оператор, а не потребителят, и икономическият оператор е задължен да поеме съответните отговорности, и също следва да гарантират, че съответният икономически оператор е задължен да спазва относимото митническо законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, и да предоставя, съхранява и прави достъпна съответната отчетност за това спазване. Следва да бъдат въведени нови определения и по отношение на по-широкия обхват на разпоредбите относно митническия надзор, управлението на риска и митническия контрол. Следва също така да се поясни, че когато определенията, съдържащи се в митническото законодателство на Съюза, се позовават на митнически разпоредби, предвидени в международни споразумения, това включва съответните многостранни споразумения в областта на околната среда, по които Съюзът и държавите членки са страна, доколкото последните споразумения уреждат съответствието на стоките.

(10)

Освен традиционната си роля да събират мита, ДДС и акцизи и да прилагат митническото законодателство, митническите органи играят решаваща роля и при прилагането на други правни актове на Съюза и, когато е приложимо, на съответното друго национално законодателство. Следва да бъде въведено определение за „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, за да се изгради ефективна рамка за уреждането на прилагането и надзора на специфичните изисквания по отношение стоките, установени в тези правни актове. Понятието „друго законодателство, прилагано от митническите органи“ следва да включва мерки, които са оправдани на основание опазване на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазване на здравето на хората и на животните, защита на растенията, опазване на околната среда, защита на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, и защита на индустриалната или търговска собственост и други обществени интереси, включително контрол на прекурсорите за производство на наркотици, на стоки, нарушаващи права на интелектуалната собственост, и пари в брой, както и мерки на търговската политика, мерки за опазване и управление на рибните ресурси, и ограничителните мерки, приети на основание член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Различията в националните списъци със забрани и ограничения създават значителни трудности за извършването на внос в множество държави членки. За да се улеснят търговията и функционирането на митниците, е важно Съюзът да работи за постепенното хармонизиране на националните списъци със забрани и ограничения. Освен това е важно да се приемат хармонизирани определения на правните термини, използвани в случаите, когато са предвидени забрани и ограничения, за да се избегнат различни тълкувания от страна на държавите членки.

(11)

От съображения за по-голяма правна яснота някои правила относно митническите решения следва да бъдат изменени. Първо, целесъобразно е да се поясни, че компетентният митнически орган за вземане на митническо решение е компетентният митнически орган по мястото на установяване на заявителя, тъй като установяването е основен принцип, съгласно който определени икономически оператори, при определени условия и в предварително установени крайни срокове, които подлежат на преразглеждане, могат да се възползват от опростяванията, въведени с настоящия регламент, и да плащат мита на мястото, където са установени. Второ, от съображения за пълнота и правна яснота следва да бъде въведен и 30-дневен срок, в който заявителят трябва да представи допълнителна информация на митническите органи, ако те считат, че заявлението за митническо решение не съдържа цялата необходима информация.

(12)

Следва да се изяснят последиците, в случай че митнически орган не вземе решение по заявление в рамките на установените срокове. Следва да бъде установен и принципът, съгласно който се приема, че в такива случаи решението въз основа на заявлението е отрицателно и че заявителят може да обжалва в съответствие с общите правила относно митническите решения.

(13)

Както беше изтъкнато от Европейската сметна палата в Специален доклад № 4/2021, озаглавен „Митнически контрол — недостатъчната хармонизация вреди на финансовите интереси на ЕС“ и в оценката на изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013, желателно е също така да се преодолее липсата на единство при мониторинга на изпълнението на критериите и спазването на задълженията, определени в решенията на митническите органи, чрез укрепване на съответните разпоредби. От една страна, титулярите на митнически решения следва не само да спазват задълженията, определени в съответното решение, но и да извършват непрекъснат мониторинг на спазването им и да осигурят вътрешна организация, чрез която тези дейности по вътрешен мониторинг да могат да предотвратяват, да ограничават или да отстраняват всички евентуални грешки в техните митнически процеси. От друга страна, митническите органи следва да извършват редовен мониторинг на спазването на митническите решения от страна на титулярите на такива решения, по-специално когато тези титуляри са установени на митническата територия на Съюза преди по-малко от три години и следователно е по-вероятно да породят риск, за да се гарантира, че титулярят спазва задълженията, установени с посоченото решение. Когато на митническите органи стане известно, че титуляр на митническо решение е престанал да отговаря на критериите или да спазва задълженията, определени в това решение, те следва да предприемат подходящи действия без неоправдано забавяне, в съответствие с приложимите правила. Това е особено важно, когато тези лица се ползват от специален статус, като например статуса на одобрен икономически оператор или на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“), поради което се ползват с някои улеснения в митническите процеси. Освен това, с цел да се подсили управлението на риска на равнището на Съюза, митническите органи следва да уведомяват Митническия орган на ЕС за всички митнически решения, взети във връзка с дадено заявление, и да го информират относно дейностите по мониторинг, така че тази информация да може да се взема предвид за целите на управлението на риска.

(14)

В допълнение към решенията, отнасящи се до обвързваща тарифна информация (наричани по-нататък „решения ОТИ“), и решенията, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (наричани по-нататък „решения ОИП“), приемани от митническите органи въз основа на заявление и при определени условия, в митническото законодателство чрез Делегиран регламент (ЕС) 2024/1072 на Комисията (8) бяха въведени решения, отнасящи се до обвързваща информация за определяне на стойността (наричани по-нататък „решения ОИОС“). В интерес на ползвателите на митническото законодателство е целесъобразно в един и същ правен акт да се определят правилата относно тези три вида решения, отнасящи се до обвързваща информация.

(15)

Правата и задълженията на лицата, носещи отговорност за стоките, които се въвеждат митническата територия на Съюза или я напускат, следва да бъдат по-ясно определени. Лицата, извършващи редовни митнически операции, следва да продължат да се регистрират при митническите органи, отговарящи за мястото, където те са установени. За целия митнически съюз следва да бъде валидна една регистрация, но тя следва да се актуализира. Поради това икономическите оператори следва да имат задължението да информират митническите органи за всяка промяна в регистрационните си данни. Лицата, отговарящи за стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза и я напускат, следва да гарантират, че стоките са в съответствие с приложимото право, включително правилата за защита на безопасността и сигурността на жителите, както и законодателството, насочено към предотвратяване на рисковете за здравето и живота на хората, животните или растенията, за околната среда или потребителите, като например Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета (9) относно общата безопасност на продуктите, Директива (ЕС) 2024/2853 на Европейския парламент и на Съвета (10) относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, и Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (11) относно надзора на пазара и съответствието на продуктите. Следва да се определят и задълженията на вносителя, по-специално задължението да е установен на митническата територия на Съюза, както и изключенията от това задължение. Тези задължения следва да са съобразени със съществуващите правила за декларатора, съгласно които се изисква той да е установен в Съюза. По подобен начин следва да се определят и задълженията на износителя.

(16)

Когато лицето, извършващо доставки на стоки при дистанционни продажби или улесняващо дистанционни продажби на стоки, посочи, че действа като вносител, това лице следва да гарантира, че стоките отговарят на митническото законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи за пускането на продукти на вътрешния пазар на Съюза.

(17)

За да бъдат считани от митническите органи за изрядни и надеждни търговци, икономическите оператори, които отговарят на определени критерии и условия, могат да получат статус на одобрен икономически оператор и благодарение на него да се ползват от улеснения в митническите процеси. Макар да гарантира, че търговците, през които преминава по-голямата част от търговията на Съюза, са надеждни, режимът на одобрени икономически оператори страда от някои слабости, изтъкнати при оценката на Регламент (ЕС) № 952/2013 и в констатациите на Сметната палата. За да се отговори на тези опасения, по-специално на опасенията, свързани с различаващите се национални практики и относно предизвикателствата по отношение на мониторинга на спазването на изискванията от страна на одобрените икономически оператори, съответните правила следва да бъдат изменени, за да се въведе задължение за митническите органи да извършват мониторинг на спазването на тези изисквания поне веднъж на всеки три години.

(18)

Промените в митническите процеси и в начина, по който функционират митническите органи, налагат ново партньорство между митническите органи и икономическите оператори, а именно режима на доверени и проверени търговци. Критериите и условията за получаване на статус на доверен и проверен търговец следва да надграждат върху критериите за получаване на статус на одобрен икономически оператор, но и да гарантират, че търговецът се счита за прозрачен за митническите органи. Поради това е целесъобразно да се изисква от доверените и проверени търговци да предоставят на митническите органи достъп до своите електронни системи, в които се води отчетност на спазването на изискванията и движението на техните стоки, при условие че този достъп е пропорционален и строго необходим. Тази прозрачност следва да се съпровожда от определени предимства, които могат да включват възможността за вдигане на стоките от името на митническите органи без необходимост от активната им намеса, освен когато се изисква предварително одобрение за вдигане съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, и за отлагане на плащането на митническото задължение. Статусът на доверен и проверен търговец не следва да се предоставя на лица, които са извършили повтарящи се или тежки нарушения на друго законодателство, прилагано от митническите органи.

(19)

За да се гарантира целостта на митническия съюз и последователното прилагане на статуса на доверен и проверен търговец от митническите органи на държавите членки, е необходимо да се създаде механизъм, който да позволява на Митническия орган на ЕС и на Комисията да се намесват в случаите, когато има индикации за неизпълнение от страна на търговец със статус на доверен и проверен търговец. Този механизъм следва да дава възможност на Митническия орган на ЕС, в сътрудничество с компетентните митнически органи, да проверява спазването на изискванията за статуса на доверен и проверен търговец, особено когато държава членка, различна от тази, в която е установен търговецът, има основателни съмнения относно спазването на изискванията от страна на търговеца. Този механизъм е от съществено значение, за да се предотврати неправомерното прилагане на статуса на доверен и проверен търговец и да се предотврати въвеждане на митническата територия на Съюза по заобиколни пътища. За да се предотвратят различия в прилагането, когато държавата членка на установяване не предприеме своевременни или подходящи действия, Комисията следва да бъде оправомощена да се намеси чрез акт за изпълнение, с който от тази държава членка се изисква да спре или да отнеме статуса на доверен и проверен търговец.

(20)

Вариантът за управление на митнически склад за дистанционни продажби следва, в съчетание с други разпоредби относно дистанционните продажби и опростяванията, да стимулира използването на големи количества, а не на малки пратки, което ще направи потока от отделни малки пратки по-управляем за митническите органи. Митническият склад за дистанционни продажби следва да създава условия стоките да се допускат за свободно обращение в момента на продажбата и да се извеждат от склада, което означава, че към момента на поставяне на стоките в склада те трябва да отговарят на условията, които биха били приложими за тях, ако бяха пуснати на пазара на Съюза в този момент. Митническите органи следва да могат да проверяват дали стоки, въведени в големи количества са в съответствие с правилата на пазара на Съюза в момента на въвеждане в митническия склад. Такъв митнически склад за дистанционни продажби следва да бъде достъпен само за икономически оператори, които отговарят на критериите за надеждност на статуса на доверен и проверен търговец, за да се избегне злоупотреба от страна на ненадеждни икономически оператори.

(21)

Промените в митническите процеси налагат и изясняване на ролята на митническите представители. Както прякото, така и косвеното представителство следва да продължат да бъдат възможни, но следва да се уточни, че косвеният представител на вносител или износител поема всички задължения на този вносител или износител, което означава не само задължението за плащане или обезпечаване на митническото задължение, но и спазването на друго законодателство, прилагано от митническите органи. По тази причина е необходимо митническите представители да пребивават на митническата територия на Съюза, където представляват дадени вносители или износители, за да се осигури подходяща отчетност за финансовите и нефинансовите аспекти на задълженията на вносителите и износителите. Следователно използването на косвен митнически представител, установен в Съюза, е достъпна и пропорционална алтернатива за вносителите и износителите, които нямат търговско присъствие в Съюза. Освен това митническите представители, установени в трети държави, следва да могат да продължат да предоставят услугите си в Съюза, когато представляват лица, за които не се изисква да бъдат установени на митническата територия на Съюза.

(22)

Микро-, малките и средните предприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (12), играят жизненоважна роля във външната търговия на Съюза, но често са изправени пред пропорционално по-голяма административна тежест и тежест за привеждане в съответствие при изпълнението на митническите изисквания. Поради това е важно да се вземе предвид тяхното специфично положение и да се подкрепят мерки, които улесняват спазването, включително чрез опростени процедури, ясни насоки и достъпно митническо представителство. Следва да се приемат насоки с цел да се подпомогнат микро-, малките и средните предприятия, като се отчитат уникалните предизвикателства, пред които са изправени тези предприятия, като същевременно се запазят целостта и сигурността на външнотърговските процеси при прилагането на статуса на одобрен икономически оператор и доверен и проверен търговец. Следва да се полагат непрекъснати усилия за опростяване и по-голяма достъпност на процедурите за микро-, малките и средните предприятия, като се гарантира, че се улеснява и насърчава тяхната жизненоважна роля във външната търговия на Съюза.

(23)

С цел да се осигури еднаква степен на цифровизация и да се установят еднакви условия на конкуренция за икономическите оператори във всички държави членки, както и да се допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, следва да се създаде Център за митнически данни на ЕС като набор от централизирани, сигурни и киберустойчиви електронни услуги и системи за митнически цели. Центърът за митнически данни на ЕС следва да дава възможност за прилагане на митническото законодателство, като например: митнически формалности; митнически контрол; изчисляване и уведомяване за митническото задължение, такса на Съюза за обработка, акциз и ДДС; управление на обезпеченията; и митническо наблюдение на стоките. Центърът за митнически данни на ЕС следва също така да допринася и за изпълнението на друго законодателство, прилагано от митническите органи. Той следва да гарантира качеството, целостта, проследимостта и невъзможността за оспорване на обработваните в него данни, така че нито изпращачът, нито получателят да не могат по-късно да оспорят съществуването на обмена на данни. Обработването на данни в Центъра за митнически данни на ЕС следва да отговаря на съответните правила за киберсигурност и за обработването на лични данни. Комисията и Митническият орган на ЕС в сътрудничество с държавите членки следва съвместно да изградят Центъра за митнически данни на ЕС. На Комисията следва също така да бъде възложена задачата за разработване, експлоатиране и поддръжка на Центъра за митнически данни на ЕС, като тя следва да може да възложи тази задача на Митническия орган на ЕС.

(24)

Като се има предвид ролята на Центъра за митнически данни на ЕС за гарантиране на целостта и сигурността на данните, обработвани в Съюза за митнически цели, което е в обществен интерес и може да се счита за основен интерес на обществото, е необходимо данните, управлявани в Центъра за митнически данни на ЕС, включително личните данни и други чувствителни данни, свързани с потока от стоки и прилагането на правото на Съюза и националното право, да бъдат защитени от неразрешен достъп и всякакви други заплахи за целостта и сигурността на тези данни. Поради това е необходимо инфраструктурата и услугите, чрез които функционира Центърът за митнически данни на ЕС, да бъдат предмет на определени условия, за да се гарантира суверенитетът на Съюза в това отношение. Спазването на тези условия следва да бъде подкрепено с доказателства, а в случай на услуги с критично значение е важно тези доказателства да бъдат допълнени от проверки за сигурност на физически и юридически лица, както е предвидено в правото на Съюза или в националното право. Освен това Центърът за митнически данни на ЕС следва да бъде проектиран, доколкото е възможно, по такъв начин, че да се избегнат ситуации на обвързване с конкретен доставчик.

(25)

За да се гарантират надеждността, оперативната съвместимост и дългосрочната устойчивост на Центъра за митнически данни на ЕС, е важно при неговото разработване и поддръжка да се следват международно признатите стандарти и най-добри практики в областта на софтуерното инженерство, изпитването на системи, пилотните процедури и процедурите за приемане. Това включва цялостно функционално и нефункционално изпитване, структурирани пилотни фази с участието на представителни заинтересовани страни и ясно определени критерии за приемане с цел валидиране на ефективността, съответствието и сигурността. Тези мерки имат за цел да гарантират, че системата е в състояние да поддържа хармонизирани митнически формалности в целия Съюз и отговаря на оперативните изисквания както на държавите членки, така и на икономическите оператори.

(26)

Дейностите за изграждане на Центъра за митнически данни на ЕС следва да включват мерки, които да гарантират, че той е на разположение и функционира постоянно, дори в случай на сериозна криза. Мерките за непрекъснатост на дейността следва да включват по-специално резервиране, механизми за аварийно превключване и протоколи за възстановяване на данни, както и процедури, които да се следват в случай на прекъснат достъп или срив на Центъра за митнически данни на ЕС. Когато Центърът за митнически данни на ЕС зависи от физическа инфраструктура, следва да се обмисли въвеждането на резервни решения в географски разпръснати обекти, за да се гарантира непрекъснатост на дейността в случай на срив на един обект.

(27)

Центърът за митнически данни на ЕС има за цел да замени съществуващите електронни системи, разработени от държавите членки и Комисията съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, някои от които постепенно престават да се експлоатират в хода на прехода. Тези съществуващи национални електронни системи няма да бъдат подновени, в случай че функциите на Центъра за митнически данни на ЕС не са на разположение в рамките на определените срокове. Поради това следва да се предвиди временно решение за такъв случай. В съответствие с неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (13) е целесъобразно да се поясни, че автоматизираният обмен на информация между икономическите оператори, митническите органи и другите заинтересовани страни чрез Центъра за митнически данни на ЕС не изключва отговорността на тези органи или на тези икономически оператори във връзка със съответните митнически процеси. Дори когато участието на митнически орган при приемането на мярка е ограничено до такава електронна комуникация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, следва да се счита, че въпросната мярка е приета от този орган така, както ако Центърът за митнически данни на ЕС е действал от негово име.

(28)

Центърът за митнически данни на ЕС следва да създаде възможност за обмен на данни с други системи, платформи или среди с цел повишаване на качеството на данните, използвани от митническите органи при изпълнение на техните задачи, както и за обмен на съответните митнически данни с други органи, за да се повиши ефективността на контрола на вътрешния пазар. В съответствие с подхода, изложен в Регламент (ЕС) 2024/903 на Европейския парламент и на Съвета (14) и в съобщението на Комисията от 23 март 2017 г., озаглавено „Европейска рамка за оперативна съвместимост - стратегия за прилагане“, Центърът за митнически данни на ЕС следва да насърчава трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост в Европа. Центърът следва да използва потенциала на съществуващите източници на информация за риска, налични на равнището на Съюза, като системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (Safety Gate), Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS) и портала за защита на правата върху ИС. Чрез него следва да се подкрепи развитието на стратегическото и оперативното сътрудничество, включително обмена на информация и оперативната съвместимост между митниците и други органи, структури и служби в рамките на съответните им компетенции. В допълнение Центърът за митнически данни на ЕС следва да предоставя широк спектър от усъвършенствани методи за анализ на данни, включително чрез използване на изкуствен интелект. Този анализ на данни следва да улесни анализа на риска, икономическия анализ и прогнозния анализ, за да се предвидят възможните рискове, свързани с пратките, които се движат в посока към или от Съюза.

(29)

За да се осигури по-добър надзор на търговските потоци и оптимизиран метод на сътрудничество с компетентните органи, различни от митническите органи, Центърът за митнически данни на ЕС следва да може да използва рамката за сътрудничество на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, а в случаите, когато тази рамка не може да бъде използвана, да предлага на тези други компетентни органи специализирана услуга, чрез която те да могат да получават съответните данни, да предоставят и обменят информация с митническите органи и да гарантират спазването на секторните изисквания. Тази специализирана услуга ще бъде необходима, когато другите компетентни органи не разполагат с електронна система, която може да бъде свързана с тази на Центъра за митнически данни на ЕС.

(30)

За да се тестват функционалните възможности на Центъра за митнически данни на ЕС преди въвеждането му в експлоатация за всички икономически оператори, независимо от техния статус или съответния митнически процес, е целесъобразно да се даде възможност на Комисията да реши да проведе пилотна фаза на доброволна основа. Подобен пилотен проект би тествал прилагането на определени процеси и функции на доброволна основа без правно задължение. В интерес на прозрачността и предоставянето на информация на заинтересованите страни е важно Комисията да оповести публично планирането, организацията и продължителността на тази пилотна фаза, както и функционалните възможности, които ще се прилагат и тестват.

(31)

Органите, предприятията, потребителите и жителите следва да могат да докладват за стоки, предназначени за внос или износ от Съюза, които не отговарят на съответното законодателство на Съюза, прилагано от митническите органи. Информацията, докладвана за тези стоки, следва да бъде достъпна в Центъра за митнически данни на ЕС и следва да бъде възможно да се използва за целите на управлението на риска.

(32)

Успоредно с Центъра за митнически данни на ЕС следва да бъде възможно държавите членки да разработват свои собствени приложения, които да използват данни от Центъра за митнически данни на ЕС. Държавите членки трябва да гарантират, че техните приложения са в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета (15), по-специално по отношение на мерките за управление на риска в областта на киберсигурността. За да се съкрати времето за пускане на пазара, държавите членки следва да могат да възложат на Митническия орган на ЕС финансирането и мандата за разработване на такива приложения. В такива случаи Митническият орган на ЕС следва да разработи приложенията в полза на всички държави членки. Това би могло да се постигне чрез създаване на приложения с отворен код без обвързване с конкретен доставчик, съгласно рамката за споделяне и повторно използване на ИТ решения.

(33)

Центърът за митнически данни на ЕС следва да дава възможност за поток от данни. Ползвателите следва да могат да предават и обработват в Центъра за митнически данни на ЕС всички съответни данни, необходими за изпълнение задълженията им съгласно митническото законодателство. Тези данни следва да се обработват на равнището на Съюза и да се обогатяват с обхващащ целия ЕС анализ на риска. Получените в резултат на това данни следва да се предоставят на разположение на митническите органи на държавите членки, които след това обработват данните в изпълнение на своите задължения. И накрая, резултатът от контрола, извършен след обработването на данни от Центъра за митнически данни на ЕС, следва да бъде докладван обратно в този център за данни. Важно е Центърът за митнически данни на ЕС да дава възможност за обработване на наличните в него данни във възможно най-кратки срокове.

(34)

Данните, подавани в Центъра за митнически данни на ЕС, са до голяма степен нелични данни, предоставяни от икономическите оператори относно стоките, с които те търгуват. Независимо от това тези данни биха могли да включват и лични данни, по-конкретно имената на физически лица, действащи за сметка на даден икономически оператор или даден орган. С цел да се гарантира, че личните данни и търговската информация са еднакво защитени, следва да се установят специални правила за достъп, правила за поверителност и условия за използване на Центъра за митнически данни на ЕС. По-специално следва да се определи кои субекти, в допълнение към засегнатите лица, Комисията, митническите органи и Митническия орган на ЕС, могат да имат достъп до данните, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, или да ги обработват, като се постигне баланс между нуждите на тези субекти и необходимостта да се гарантира, че личните и поверителните данни, събрани за митнически цели, се използват за допълнителни цели само в минимално необходимата степен.

(35)

Държавите членки следва да имат възможност да определят, в консултация с Комисията, конкретни данни, чието разкриване би навредило на съществените интереси на тяхната сигурност, които да бъдат технически маркирани в Центъра за митнически данни на ЕС по такъв начин, че всяко по-нататъшно обработване на такива данни да бъде ограничено до компетентните органи на съответната държава членка, освен ако тези органи дадат изрично разрешение за по-нататъшно обработване. Лицето, което предава данните на Центъра за митнически данни на ЕС, следва ясно да определи ограниченията за обработване на тези данни, които могат да бъдат свързани със специфичните вериги на доставки или категориите данни. За да се използва тази възможност, съответната държава членка следва да информира Комисията за конкретните съществени интереси в областта на сигурността, които са изложени на риск, и да обясни защо счита, че тези интереси не могат да бъдат защитени в достатъчна степен съгласно общата рамка от разпоредби по отношение на обработването на данни в рамките на Центъра за митнически данни на ЕС.

(36)

При спазване на правилата за защита на данните, по-специално правилата относно чувствителните митнически данни и чувствителните в търговско отношение данни, обобщените неповерителни, нелични и нечувствителни в търговско отношение митнически данни могат да бъдат предоставени на разположение на трети страни за конкретни цели при надлежно обосновано искане.

(37)

За да се гарантира, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да упражнява правомощията си за разследване във връзка с измами, които засягат интересите на Съюза, е целесъобразно тя да разполага с достъп до данните в Центъра за митнически данни на ЕС, който е много сходен с достъпа на Комисията. Поради това OLAF следва да има право да обработва такива данни в съответствие с условията, свързани със защитата на данните, определени в относимото законодателство на Съюза, включително Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16) и Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (17).

(38)

По подобен начин Европейската прокуратура следва да може, при поискване, да получи данни, налични в Центъра за митнически данни на ЕС, за да се гарантира, че може да провежда своите разследвания по въпроси, свързани с митниците.

(39)

Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) следва да може, при поискване, да получи данни, налични в Центъра за митнически данни на ЕС, за да може да изпълнява своите задачи, както са предвидени в Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (18). Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) следва да може, при поискване, да получи нелични данни, налични в Центъра за митнически данни на ЕС.

(40)

За да се запазят функциите, които се изпълняват в националните информационни системи на държавите членки, данъчните органи на държавите членки следва да имат възможност да обработват данни директно в Центъра за митнически данни на ЕС. Органите, отговарящи за безопасността на храните в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (19), и органите, отговарящи за надзора на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, следва в това си качество да разполагат с подходящите услуги и инструменти в Центъра за митнически данни на ЕС, така че те да могат да използват относимите митнически данни, за да допринасят за прилагането на относимото законодателство на Съюза и за сътрудничеството с митническите органи с цел да се сведе до минимум рискът от въвеждане в Съюза на несъответстващи на изискванията продукти.

(41)

Съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (20) митническият орган на ЕС и компетентните митнически органи без неоправдано забавяне докладват на Европейската прокуратура за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. Митническият орган на ЕС и компетентните митнически органи следва да се въздържат от предприемане на мерки, които биха могли да застрашат поверителността на наказателно разследване на същите факти, предприето от компетентния национален съдебен или правоприлагащ орган или от Европейската прокуратура.

(42)

Правилата и разпоредбите относно достъпа до Центъра за митнически данни на ЕС и обмена на информация не следва да засягат Митническата информационна система („МИС“), създадена с Регламент (ЕО) № 515/97, и задълженията за докладване в контекста на осведомеността за състоянието съгласно Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(43)

Комисията следва да установи правила за изпълнение, определящи подробно реда и условията за достъп на съответните органи до Центъра за митнически данни на ЕС, след като направи оценка на съществуващите гаранции, въведени от всеки орган или категория органи, за осигуряване на правилното обработване на личните данни и на чувствителните в търговско отношение данни.

(44)

Целесъобразно е Центърът за митнически данни на ЕС да съхранява личните данни за максимален срок от 10 години. Този срок е оправдан с оглед на възможността митническите органи да уведомяват за митническото задължение до 10 години след като са получили необходимата информация за дадена пратка, както и за да се гарантира, че Комисията, Митническият орган на ЕС, OLAF, Европейската прокуратура, митническите органи и другите компетентни органи могат да сверяват информацията в Центъра за митнически данни на ЕС с информацията, съхранявана в други системи и обменяна с посочените системи. Освен това този срок следва да бъде съобразен със срока за съхранение, изискван съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато това законодателство е от значение за митническия контрол. Целесъобразно е също така в случаите, когато личните данни са необходими за целите на съдебни и административни производства, на разследвания и последващ контрол, срокът на съхранение да спира да тече, за да се избегне заличаването на личните данни, а оттук и невъзможността те да бъдат използвани за посочените цели.

(45)

Защитата на личните и други данни в Центъра за митнически данни на ЕС следва да включва и правила относно ограничаването на правата на субектите на данни. Поради това е целесъобразно митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС да могат да ограничават правата на субектите на данни, когато това е необходимо, за да се гарантира, че дейностите по правоприлагане, анализът на риска и митническият контрол не са застрашени. Освен това такива ограничения биха могли да се прилагат, когато е необходимо, и с цел защита на съдебни или административни производства вследствие на дейности по правоприлагане. Тези ограничения следва да бъдат надлежно обосновани с оглед на дейностите и прерогативите на митническите органи, Комисията или Митническия орган на ЕС и да бъдат ограничени до времето, необходимо за запазването на тези прерогативи.

(46)

Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (22), Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (23) или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (24) в рамките на съответното им приложно поле. Всеки орган или структура, различен(а) от митническите органи, Комисията и Митническия орган на ЕС, който обработва лични данни в Центъра за митнически данни на ЕС, трябва да се счита за администратор в съответствие с приложимите правила.

(47)

За да се гарантират оперативната съвместимост и обменът на данни с някои други немитнически системи на Съюза и по отношение на митническите формалности, посочени в Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета (25), Центърът за митнически данни на ЕС следва да интегрира системата на ЕС „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ (EU-CWS-CERTEX), създадена с посочения регламент. До пълната интеграция на EU-CWS-CERTEX от Центъра за митнически данни на ЕС, Центърът за митнически данни на ЕС следва да извършва търговско и техническо преобразуване на данните, което да позволи обмен на данни чрез EU-CWS-CERTEX.

(48)

Следва да бъдат установени изисквания за данните, които да предоставят на икономическите оператори общи насоки относно данните, от които се нуждаят, за да осъществят своите цели, свързани по-специално с прилагането на митническото законодателство. Центърът за митнически данни на ЕС ще бъде единствена по рода си входяща точка за такива данни и поради това правилата за форматиране и кодиране на такива данни следва да бъдат установени в техническите спецификации за Центъра за митнически данни на ЕС, които са по-гъвкав инструмент от правните разпоредби. Необходим е обаче хармонизиран модел на митнически данни със семантични изисквания за данните.

(49)

Изграждането на слой за управление на риска в областта на митниците на равнището на Съюза е от ключово значение, за да се осигури хармонизирано прилагане на митническия контрол в държавите членки. Понастоящем съществува обща рамка за управление на риска, включваща възможността да се определят общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска в сферата на финансовия риск, приложими за извършване на митнически контрол, но тя има съществени недостатъци. За да се преодолее липсата на хармонизирано прилагане на митническия контрол и на хармонизирано управление на риска, която вреди на финансовите и нефинансовите интереси на Съюза и на държавите членки, е целесъобразно да се преразгледат правилата за управление на риска с цел да се установи по-солиден подход за управление на риска, насочен както към финансовите, така и към нефинансовите рискове. Това включва справяне със структурните предизвикателства при управлението на финансовите рискове, констатирани от Сметната палата. По-конкретно е целесъобразно да се опише кои дейности се включват в управлението на риска в областта на митниците, като се използва цикличен подход. Важно е също така да се определят ролите и отговорностите на Комисията, на Митническия орган на ЕС и на митническите органи на държавите членки. Наред с това от съществено значение е на Комисията да се предостави правомощието да определя общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риск, както и конкретни области, попадащи в обхвата на друго законодателство, прилагано от митническите органи, които заслужават да им се отдаде приоритет при общото управление на риска и контрола, без да се накърнява сигурността.

(50)

Поради това е целесъобразно да се въведат дейности и разпоредби за управление на риска на равнището на Съюза, за да се обезпечи събирането на равнището на Съюза на изчерпателни данни, свързани с управлението на риска, в това число резултатите и оценката на всички мерки за контрол. В управлението на риска на равнището на Съюза следва да се предвиди общ анализ на риска и отправянето на съответните препоръки за контрол от Съюза към митническите органи. В съответствие с принципа „изпълнение или обяснение“ тези препоръки за контрол следва да бъдат следвани или да бъдат представени основателни причини, ако те не се следват. Следва да се предвиди и възможност за издаване на указание, че стоките, предназначени за Съюза, не трябва да бъдат натоварвани или превозвани. Анализът на рисковете и заплахите на равнището на Съюза следва да се основава на непрекъснато актуализирани данни на равнището на Съюза и следва да посочва мерките и контрола, които да се извършват на граничните контролно-пропускателни пунктове за въвеждане на територията на Съюза и за напускането ѝ.

(51)

По-специално в контекста на сътрудничеството с правоприлагащите органи и органите по сигурността управлението на риска на равнището на Съюза следва, когато е възможно, да допринася за и да се възползва от стратегическите анализи и оценките на заплахите, извършвани на равнището на Съюза, включително тези, извършвани от Европол и Frontex с цел допринасяне за ефикасното и ефективно предотвратяване и борба с престъпността. Нарушаването на митническото законодателство и на друго законодателство, прилагано от митническите органи, следва да оказва въздействие върху рисковия профил на вносителите, включително вносителите при дистанционните продажби или износителите.

(52)

Процесът на поставяне на стоки под митнически режим трябва да бъде преразгледан, за да се отразят новите роли и отговорности на лицата, участващи в този режим. Следователно отговорността за предоставяне на информацията на митническите органи трябва да се поеме от лицето, отговарящо за стоките, а именно вносителя, износителя или титуляря на режима транзит, а не от декларатора. Отговорното лице следва да осигури или да предостави на разположение на митническите органи достъп до тези данни веднага щом те станат налични и във всички случаи преди вдигането на стоките за целите на даден митнически режим, за да се даде възможност на митническите органи да извършат анализ на риска и да предприемат подходящи мерки.

(53)

При електронна търговия обаче и като се има предвид по-големият обем на сделките чрез електронна търговия, е целесъобразно лицата, които използват специалния режим, установен в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО („режим за обслужване на едно гише при внос“ или „режим IOSS“), да предоставят данни за продажбите си на стоки, предназначени за внос, най-късно в деня след приемането на плащането.

(54)

При надлежно обосновани обстоятелства митническите органи следва да са в състояние да разрешат на доверените и проверени търговци да попълнят данните относно своите вдигнати стоки на по-късен етап, тъй като тези търговци непрекъснато обменят данни за своите сделки с митническите органи и могат да се считат за надеждни. Тези обстоятелства могат да бъдат свързани с придружаващите документи или с невъзможността да се определи окончателната митническа стойност на стоките в момента на вдигането им.

(55)

За да се опрости митническият процес за въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, като същевременно се гарантира, че има само едно лице, което отговаря за тези стоки, различните участници във веригата на доставки следва да предоставят своята част от относимата информация за съответните стоки и да я обвързват с конкретната пратка. Стоките следва да се въвеждат на митническата територия на Съюза само ако има вносител или косвен представител, действащ от името на вносителя, установен в Съюза, който поема отговорността за тези стоки. Вносителят или косвеният представител, действащ от името на вносителя, следва да предоставя на митническите органи информация за стоките и за митническия режим, под който те следва да бъдат поставени, и следва да направи това на възможно най-ранен етап, по възможност преди стоките да пристигнат физически. Информация от името и за сметка на вносителя следва да може да бъде предоставяна и от доставчик на услуги или митнически агент, но вносителят следва да остане отговорен за осигуряване на спазването по отношение на стоките на изискванията по отношение на финансовите и нефинансовите рискове. Превозвачите, които действително въвеждат стоките, следва също да предоставят някаква информация за стоките преди натоварването или пристигането („предварителна информация за товарите“) и следва да свързват своята информация с информацията на вносителя, когато тя е била подадена предварително, без непременно да имат достъп до всички данни, предоставени от вносителя. Освен това, за да се вземат предвид по-сложните вериги на доставки и транспортни мрежи, следва да бъде възможно да се изиска от някои други лица да попълват информацията за стоките, предназначени за въвеждане на митническата територия на Съюза. Вносителят, превозвачът или всяко друго лице, което подава информация на митническите органи, следва да бъде задължено да я промени, когато узнае, че информацията вече не е вярна, но преди митническите органи да са установили нередности, върху които възнамеряват да упражнят контрол.

(56)

Несъюзните стоки, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, следва да се считат на временно складиране от момента, в който превозвачът уведоми за тяхното пристигане, до поставянето им под митнически режим, освен ако вече са поставени под режим транзит. За да се гарантира подходящ митнически надзор, тази ситуация следва да бъде ограничена във времето и да не продължава повече от 90 дни, освен в изключителни случаи.

(57)

Необходимо е да се запазят правилата, с които се определя дали стоките са съюзни или несъюзни и дали статусът на съюзни стоки може да се предполага или трябва да се доказва, особено когато стоките напускат временно митническата територия на Съюза.

(58)

Веднага след като митническите органи разполагат с информацията, необходима за съответния режим, въз основа на анализ на риска те следва да решат дали да извършат допълнителен контрол на стоките, да ги вдигнат, да ги откажат или да спрат вдигането им или да оставят да изтече време, в резултат на което стоките се считат за вдигнати. Митническите органи следва, когато е необходимо, да вземат такива решения в сътрудничество с други компетентни органи. Съответно митническите органи следва да откажат вдигането на стоките, когато разполагат с доказателства, че стоките не отговарят на приложимите правни изисквания. Установяването на повторно системно нарушение във връзка с дистанционни продажби от икономически оператор следва да представлява такова доказателство за период от най-малко шест месеца за всички стоки, за които този икономически оператор е уведомил за пристигане с цел допускане за свободно обращение. Когато митническите органи трябва да се консултират с други компетентни органи, за да определят дали стоките отговарят на приложимите правни изисквания, те следва да спрат вдигането на тези стоки поне докато бъде проведена въпросната консултация. В такива случаи последващото решение на митническите органи относно стоките следва да зависи от отговора на другите компетентни органи. За да се избегне блокирането както на търговците, така и на органите в случаите, в които достигането до заключение относно спазването на изискванията по отношение на стоките отнема известно време, митническите органи следва да имат възможност да вдигнат стоките, при условие че търговецът продължи да ги информира за местонахождението на стоките.

(59)

За да се осигури правна сигурност за търговците, които са предоставили информацията навреме, без митническите органи да са длъжни да реагират на всяка пратка, стоките, които не са били подбрани за контрол в разумен срок, следва да се считат за вдигнати. На Комисията следва да се предостави правомощието да определи този срок в делегирани актове, като го съобрази, когато е необходимо, с вида движение или вида на въпросните гранични пунктове.

(60)

Тъй като доверените и проверени търговци се считат за надеждни и предоставят на митническите органи в технически възможно най-близо до реалното време данни за движението на стоките и за спазването на изискванията, както и пълен достъп до своите системи, отчетност и операции, тези търговци следва да могат да вдигат стоките си под надзора на митническите органи, без да изчакват намесата им. Съответно доверените и проверени търговци следва да могат да вдигат стоките от името на митническите органи при получаване на тези стоки на мястото на стопанска дейност на вносителя, собственика или получателя или при изпращане от мястото на стопанска дейност на износителя, собственика или изпращача. Тъй като доверените и проверени търговци следва да работят по прозрачен начин, всяко пристигане и доставка на стоките следва да бъдат надлежно документирани в Центъра за митнически данни на ЕС. Доверените и проверени търговци следва да бъдат задължени да информират митническите органи при възникване на проблем, така че въпросните органи да могат да вземат окончателно решение относно вдигането на стоките. Когато системите за вътрешен контрол на доверени и проверени търговци са достатъчно надеждни, митническите органи следва да са в състояние, в сътрудничество с други компетентни органи, да разрешават на тези търговци да извършват определени проверки самостоятелно. Въпреки това митническите органи следва да запазят възможността да извършват контрол върху стоките по всяко време.

(61)

Целесъобразно е да се предвидят мерки за уреждане на прехода от система, основана на митнически декларации, към система, основана на осигуряване или предоставяне на разположение на информация в Центъра за митнически данни на ЕС. По време на преходния период икономическите оператори следва да имат възможност да подават митнически декларации, за да декларират намерението си да поставят стоките под митнически режим. Въпреки това, веднага щом бъдат налични възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС, на икономическите оператори следва да се предостави и възможността да осигуряват или да предоставят на разположение на митническите органи достъп до информация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, а митническите органи следва повече да не разрешават на никой икономически оператор да подава заявление за опростявания във връзка с митническата декларация. В края на преходния период всички разрешения следва да престанат да бъдат валидни, тъй като митническите декларации вече няма да съществуват. По отношение на дистанционните продажби на стоки преходният период за подаване на митнически декларации следва да бъде ограничен, докато Центърът за митнически данни на ЕС не придобие капацитет за обработване на съответните данни за дистанционните продажби.

(62)

Точното идентифициране на лицето, действащо като „вносител“, зависи от етапа и естеството на съответния митнически процес. Във всеки един момент вносителят следва да бъде само един.

(63)

При дистанционни продажби се счита, че лицето, доставящо стоки при дистанционни продажби или улесняващо дистанционните продажби на стоки, е лицето, което определя, че стоките от трета държава трябва да бъдат въведени на митническата територия на Съюза, тъй като те определят веригата на доставки и носят отговорност за риска от загуба, повреда или забавяне до момента на доставка на стоките на потребителя. Поради това при дистанционни продажби, за да могат стоките да бъдат допуснати за свободно обращение, вносител ще бъде или лицето, доставящо стоките при дистанционни продажби, или лицето, улесняващо дистанционните продажби на стоки, в зависимост от постигнатите договорености, като определеният по този начин вносител следва да бъде посочен като такъв.

(64)

Лицето, доставящо стоки при дистанционни продажби или улесняващо дистанционни продажби на стоки, които ще бъдат внесени от трети държави на митническата територия на Съюза, което е вносителят, следва да отговаря за това изискваната информация относно дистанционните продажби да бъде предоставена на митническите органи преди вдигането на стоките. Така определеното лице следва да изпълнява задълженията на вносител.

(65)

Когато лице, доставящо стоки при дистанционни продажби или улесняващо дистанционни продажби на стоки, които ще бъдат внесени от трети държави на митническата територия на Съюза, не е установено на митническата територия на Съюза, следва да е възможно стоките да бъдат поставени под митнически режим, когато косвен представител със статус на одобрен икономически оператор поставя стоките от свое име и за сметка на вносителя при дистанционни продажби и поема задълженията на вносителя при дистанционни продажби в това отношение.

(66)

Разпоредбите на настоящия регламент, включително тези, свързани с вносителя при дистанционни продажби, не са, нито de jure, нито de facto, общо задължение за мониторинг за доставчиците на посреднически услуги.

(67)

Член 29 от ДФЕС предвижда, че продуктите, идващи от трети държави, се считат за намиращи се в свободно обращение, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита или вземания с равностоен на мито ефект са били начислени. Допускането за свободно обращение обаче не следва да се счита за доказателство за съответствие с митническото законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи.

(68)

Процесът по извеждане на стоки извън митническата територия на Съюза следва да бъде рационализиран и опростен, подобно на процеса по въвеждане. Следователно е целесъобразно да се изисква за стоките да отговаря лице, установено в Съюза, а именно износителят. Износителят следва да осигури или да предостави на разположение на митническите органи относимата информация преди извеждането на стоките от Съюза, като посочи дали стоките са съюзни или несъюзни и адаптира информацията според необходимостта.

(69)

За да се гарантира правилното управление на риска във връзка със стоки, извеждани от митническата територия на Съюза, от митническия орган, отговорен за износа, следва да се изисква да извършва анализ на риска въз основа на информацията за стоките и да предприеме или да поиска предприемането на подходящи мерки преди стоките да напуснат митническата територия на Съюза. Тези мерки следва да включват искане за извършване на контрол от митническия орган, отговорен за мястото на изпращане на стоките и за мястото на напускане и, ако е необходимо, от други компетентни органи, в допълнение към мерките, предвидени за поставяне на стоките под митнически режим, които са приложими и когато стоките са предназначени за износ.

(70)

За да се гарантира, че и режимите със суспендиране на митата са прозрачни, е целесъобразно да се оптимизират разпоредбите относно изискванията за разрешения за специални режими. По-специално, от съображения за яснота и правна сигурност, условията за определяне на това дали е необходимо становище на равнището на Съюза, за да се прецени дали издаването на разрешение би могло да засегне неблагоприятно интересите на производителите в Съюза, т.нар. „преглед на икономическите условия“, следва да бъдат кодифицирани и да се уреждат в делегирани актове. Освен това, тъй като въздействието върху интересите на производителите в Съюза би могло да зависи от количеството на стоките, които са поставени под специалния режим, следва да бъде установен определен праг, под който се счита, че няма отрицателно въздействие върху тези интереси.

(71)

В член 9 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по Рейн се съдържа позоваване на приложение („Рейнския манифест“), което улеснява движението на стоки по река Рейн и свързаните с нея притоци, като те се считат за поставени под митнически режим транзит през националните граници на четири държави членки, а именно Белгия, Германия, Франция и Нидерландия, както и Швейцария. Според информация от митническите администрации Рейнският манифест вече не се използва на практика като митнически режим транзит в държавите членки, граничещи с река Рейн. Вместо това стоките по река Рейн и нейните притоци вече се превозват, като се използва режимът съюзен транзит, установен с Регламент (ЕС) № 952/2013, посредством новата компютризирана система за транзита. Следователно е целесъобразно да се премахне позоваването на Рейнския манифест в случаите, когато движението на стоки се разглежда като външен или като вътрешен транзит.

(72)

С цел да се повиши прозрачността относно лицето, отговорно за спазването на задълженията във връзка с режим съюзен транзит, както и тези във връзка със съдържанието и рисковете, свързани с пратката, е целесъобразно от титуляря на режим транзит да се изисква да разкрива най-малко информация относно вносителя или износителя, който започва на движението на стоките, относно транспортните средства и относно идентификацията на стоките, поставени под този режим. Такава информация би позволила на митническите органи да упражняват по-ефективен надзор върху съответния режим съюзен транзит и да извършват анализ на риска. Режимът съюзен транзит следва да бъде задължителен, освен ако стоките са поставени под друг митнически режим непосредствено след въвеждането им на митническата територия на Съюза или при напускането ѝ. Когато вносителят или износителят все още не е известен, държателят на стоките следва да се счита за вносител или износител на стоките и следва да носи отговорност за плащането на митата и другите данъци и вземания. Режимът съюзен транзит следва да бъде заменен с митнически надзор, ако стоките се внасят или изнасят от доверен и проверен търговец.

(73)

С изменение на приложение 6 към Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР („Конвенция ТИР“) (26), влязло в сила на 1 юни 2021 г., беше изменена обяснителна бележка 0.49 с цел на икономическите оператори, отговарящи на определени изисквания, да се предостави възможността да станат „одобрени изпращачи“ — с подобни на съществуващите улеснения, предоставяни на икономическите оператори, признати за „одобрени получатели“. Поради това е необходимо тази нова възможност да бъде включена в настоящия регламент, за да се приведе митническото законодателство на Съюза в съответствие с посоченото международно споразумение.

(74)

Премахването на освобождаването от мита при внос на стоки на стойност, ненадвишаваща прага от 150 EUR, включва прилагането на разпоредби относно определянето на митническата стойност с цел налагане на адвалорни мита във връзка с внесени стоки, закупени в рамките на сделки чрез електронна търговия между предприятия и клиенти, както е определено в Директива 2006/112/ЕО. Такива дистанционни продажби следва да представляват основата за декларирането на митническата стойност по метода на договорната стойност. Този принцип се прилага и в случаите, когато стоките са закупени при дистанционни продажби не преди въвеждането им на митническата територия на Съюза, а докато са поставени под режим митническо складиране.

(75)

Сделките при дистанционни продажби се различават значително от традиционните сделки между предприятия, което ги прави по-сложни. Тези различия се отразяват върху начина, по който митническите органи ефективно прилагат на практика правилата за определяне на стойността. Особени предизвикателства представляват огромният мащаб и бързината, с която се сключват сделките чрез електронна търговия, големият брой участващи купувачи и продавачи и разпръснатостта на продажбите. Като се вземат предвид спецификата на електронната търговия, както и ролята на митническите органи да допринасят за гладкото функциониране на вътрешния пазар, ако в митническите производства, насочени към проверка на верността на декларираната договорна стойност на стоките, закупени при дистанционна продажба, вносителят не разсее основателните съмнения, че декларираната договорна стойност отразява действително платената или подлежащата на плащане цена за тези стоки, и следователно първоначално декларираната договорна стойност бъде отхвърлена, митническите органи следва да могат да прилагат гъвкавост при определянето на подходящия вторичен метод за определяне на стойността, за да определят отново митническата стойност на тези стоки.

(76)

Понастоящем митническите задължения се събират от държавата членка, в която е подадена митническата декларация. Търговецът избира дали да направи това в държавата на първо въвеждане, или да използва митнически режим и да плати митата в друга държава членка. За доверените и проверени търговци е целесъобразно да се използват различни правила за определяне на мястото, където възниква митническото задължение, така че вносните мита да бъдат платими на държавата членка, в която е установен този търговец. Това е целесъобразно, тъй като това е мястото, където митническият орган разполага с най-пълна информация за отчетността, операциите и търговското поведение на съответните икономически оператори. Въпреки това митническото задължение на икономическите оператори, различни от доверените и проверени търговци, следва да възниква на мястото, където стоките се намират физически, поне докато не бъде направена оценка на модела на надзор.

(77)

В случай на сделки чрез електронна търговия лицето, отговорно за митническото задължение, е вносителят при дистанционни продажби. Когато се използва режимът IOSS, митническото задължение следва да възниква в момента на приемане на плащането за онлайн продажбата. Когато не се използва този режим, митническото задължение следва да възниква, когато наличността на стоките бъде съобщена в държавите членки, в които стоките трябва да бъдат доставени.

(78)

За да се покрият нарастващите разходи за обработка на огромен брой искания за поставяне на стоки, продавани при дистанционни продажби, под режим допускане за свободно обращение, следва да се определи такса на Съюза за обработка, съизмерима с приблизителните разходи за услугите, тясно свързани с митническия надзор на такива стоки, тъй като тези стоки се изпращат директно на потребителя, което прави невъзможна проверката от други органи след митническото оформяне. Въпреки че държавите членки решават дали да събират от икономическите оператори разходите за извънредни мерки за контрол или разходите, направени от органи, различни от митническите органи, във връзка с проверката или унищожаването на стоките, таксата на Съюза за обработка следва да покрива по-специално разходите за проверка на данните и извършване на анализ на риска, както и за съответната инфраструктура и контрол, включително съответните услуги, предоставяни от Митническия орган на ЕС.

(79)

Следва да се предвиди по-ниска такса на Съюза за обработка, когато стоките се продават при дистанционни продажби от митнически склад за дистанционни продажби, тъй като за митническите органи е по-лесно и по-ефективно да упражняват надзор върху стоки в големи количества, съхранявани в склад, отколкото върху стоки, опаковани в отделни колетни пратки и директно изпращани на потребителя.

(80)

Длъжникът на таксата на Съюза за обработка следва да бъде същото лице като длъжника по митническото задължение, който следва да бъде вносителят при дистанционни продажби. Когато разпоредбите относно вносителите при дистанционни продажби все още не се прилагат, длъжник следва да бъде деклараторът. В случай на дистанционни продажби деклараторът обикновено е лицето, което има право да използва режима IOSS, или косвен митнически представител. Следователно потребителят не следва да дължи такса на Съюза за обработка.

(81)

Целесъобразно е да се предвиди бързо влизане в сила на първия делегиран акт, с който се определя размерът на таксата за обработка, за да се даде възможност за практическото прилагане на таксата на Съюза за обработка, въведена с настоящия регламент, в отговор на нарастващия натиск върху митническите органи поради значителния обем пратки, въвеждани на митническата територия на Съюза.

(82)

Тъй като за всеки артикул се прилагат различни мерки, като например мита и такси, е целесъобразно да се въведе определение за артикул. Даден артикул следва да бъде определен като една или повече стоки в дадена пратка, споделящи определени елементи от данни, включително тарифното класиране и произхода, в съответствие с приложимите изисквания за данните. Това определение следва да се прилага както по отношение на митническите декларации в съществуващите национални и съюзни цифрови инструменти, включително когато тарифното класиране на съответните стоки в митническата декларация е само на равнището на подпозициите на Хармонизираната система, така и по отношение на подходящите изисквания за данните, определени за тази цел, след като Центърът за митнически данни на ЕС стане достъпен.

(83)

Целесъобразно е да се подобри механизмът, насочен към надзор на последователното и ефективно прилагане на ограничителните мерки по отношение на стоковия поток, приети от Съвета в съответствие с член 215 от ДФЕС. Когато са приети такива мерки Митническият орган на ЕС следва да оказва подкрепа на Комисията и на държавите членки, за да се гарантира, че тези мерки не се заобикалят. Той следва да предоставя насоки за митническите органи под формата на необвързващи препоръки, например чрез насърчаване на съгласувани митнически практики, в рамките на отговорностите на държавите членки за прилагането на такива мерки. Митническите органи следва да гарантират, че са предприели всички необходими стъпки в границите на компетентността им за спазването на тези мерки, и следва да информират Комисията и Митническия орган на ЕС за това. Митническият орган на ЕС следва да установи потенциални несъответствия в прилагането на тези мерки и да наблюдава тяхното изпълнение, както и да докладва за това на Комисията.

(84)

Следва да се създаде механизъм за управление на кризи, който да се използва за справяне с потенциални кризи в митническия съюз. Липсата на такъм механизъм на равнището на Съюза беше изтъкната в Съобщението на Комисията от 28 септември 2020 г., озаглавено „Преминаване към следващото ниво на Митническия съюз: план за действие“. Поради това следва да се създаде механизъм, който да включва Митническия орган на ЕС като водещ участник в подготовката, координирането и наблюдението на изпълнението на практическите мерки и договорености, които Комисията реши да въведе при възникване на криза. Митническият орган на ЕС следва да поддържа готовност за реакция при кризи през целия период на кризата.

(85)

Съществуващата рамка за управление на митническия съюз не разполага с ясна структура за оперативно управление и не отразява развитието на митниците от създаването му през 1968 г. до днес. Съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 дейностите, свързани с управлението на рисковете при търговските потоци, като например прилагането и вземането на решения относно контрола на място, са отговорност на националните митнически органи. Интензивността на движението на стоки по външните граници не е еднаква в целия Съюз. Въпреки сътрудничеството между националните митнически органи, което съществува от създаването на митническия съюз и което е довело до обмен на най-добри практики и експертен опит и разработване на общи насоки, то не е довело до разработването на хармонизиран подход и оперативна рамка. Няма налице централизиран капацитет за анализ на риска, нито общ поглед на Съюза върху приоритизирането на риска, координираните действия и контрол от страна на митническите органи са ограничени и липсват рамки за сътрудничество за различните органи, обслужващи единния пазар.

(86)

Тези слабости следва да бъдат преодолени чрез централна, оперативна структура на Съюза, обединяваща експертен опит и ресурси и подпомагаща държавите членки и Комисията при вземането на съвместни решения. Тя следва да се съсредоточи по-специално върху области като управлението на данните и на риска и следва да разработва съдържанието на обучението за митническите служители и митническите специалисти в Съюза, за да се допълни и подкрепи обучението, предоставяно от държавите членки. Тя следва също така да допринесе за създаването на система на Съюза за признаване на високите постижения на образователните институции, които предлагат обучение и образование в митническата област, въз основа на инициативата на Комисията „Митнически сертификат на ЕС за признаване“, и да координира и подкрепя доброволното създаване на специализирани центрове за високи постижения от държавите членки. Целта е митническият съюз да „действа като едно цяло“, като същевременно се отчита, че различията в практиките на държавите членки могат да произтичат от обективни особености, например географски различия, използван вид транспорт, вид стоки или вид граница. Създаването на нов орган, Митническия орган на ЕС, е от решаващо значение, за да се гарантира ефикасното и адекватно функциониране на митническия съюз, да се координират на централизирано равнище митническите действия и да се подпомагат дейностите на митническите органи.

(87)

Митническият орган на ЕС следва да бъде управляван и да работи, като се отчитат принципите на съвместното изявление и общия подход на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно децентрализираните агенции от 19 юли 2012 г.

(88)

При избора на седалище на Митническия орган на ЕС Европейският парламент и Съветът трябва да гарантират, че предвид естеството на този орган неговото местоположение му позволява да изпълнява в пълна степен своите задачи и правомощия, да набира висококвалифицирани и специализирани служители и да предлага подходящи възможности за обучение. Освен това при избора на седалище на Митническия орган на ЕС Европейският парламент и Съветът трябва да вземат предвид следните критерии: наличието на подходящи офис помещения и капацитета за настаняване на съответния персонал, преди Митническият орган на ЕС да започне да функционира; достъпността на мястото и наличието на подходящи учебни заведения за децата на членовете на персонала; подходящ достъп до пазара на труда, социална сигурност и медицински грижи за децата и съпрузите на членовете на персонала; както и географския баланс. Предвид тези критерии Митническият орган на ЕС следва да бъде установен в Лил, Франция.

(89)

Държавите членки следва да гарантират, че митническите органи са подходящо обезпечени с ресурси, обучени и оборудвани, за да имат капацитет да изпълняват своята мисия.

(90)

Важно е митническите администрации да инвестират в достатъчен брой подходящо обучен персонал, за да се гарантира функционирането на митническите системи на Съюза, които са изправени пред експоненциално нарастване на търсенето. Без необходимите инвестиции в персонал цифровите решения не могат да реализират пълния си потенциал. Ето защо инвестициите в цифрови системи следва да осигурят достатъчно финансиране за персонала и за неговото обучение, за да се осигурят необходимите умения за използване на най-съвременно оборудване и технологии за анализ на големи информационни масиви, откриване и контрол, и по този начин да се гарантира, че митническият контрол се провежда еднакво в целия Съюз.

(91)

Държавите членки и Комисията следва да бъдат представени в управителния съвет с цел да се гарантира ефективната дейност на Митническия орган на ЕС. При определянето на състава на управителния съвет, включително при избора на неговия председател и заместник-председател, следва да се зачита принципът на равенството между половете и да бъдат отчетени съответният опит и квалификации. Предвид изключителната компетентност на Съюза в областта на митническия съюз и тясната връзка между митническата област и други области на политиката, председателят или заместник-председателят следва да се избира измежду членовете на управителния съвет, определени от Комисията. С оглед на ефективната и ефикасна дейност на Митническия орган на ЕС управителният съвет следва по-специално да приеме единен програмен документ, включващ годишно и многогодишно програмиране, да упражнява функциите си във връзка с бюджета на Митническия орган на ЕС, да приема и публикува консолидирани годишни отчети за дейността относно дейностите на Митническия орган на ЕС, като гарантира, че не се оповестява чувствителна информация, да приема финансовите правила, приложими за Митническия орган на ЕС, да назначава изпълнителен директор и да установи процедури, по реда на които изпълнителният директор взема решения, свързани с оперативните задачи на Митническия орган на ЕС. Управителният съвет следва да се подпомага от изпълнителен съвет.

(92)

Митническият орган на ЕС следва да създаде Митнически консултативен съвет, чиято задача ще бъде да предоставя на Митническия орган на ЕС консултации относно изпълнението на технически действия и решения, относно въпроси, свързани с изпълнението и стандартизацията, включително дейности по хармонизиране, относно оперативните аспекти на друго законодателство, прилагано от митническите органи, както и относно всякакви други дейности на Митническия орган на ЕС. Митническият консултативен съвет следва да гарантира балансирано представителство на заинтересованите лица от гледна точка на търговските и нетърговските интереси, а в рамките на категорията на търговските интереси — по отношение на микро-, малките и средните предприятия и други предприятия. С Митническия консултативен съвет следва да се провеждат редовни консултации и той следва да може да предоставя съвети на Митническия орган на ЕС по собствена инициатива.

(93)

За да се гарантира ефективната му дейност, на Митническия орган на ЕС следва да бъде предоставен автономен бюджет, с приходи от общия бюджет на Съюза и от всяка доброволна финансова вноска от държавите членки. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства Митническият орган на ЕС следва да може да получава допълнителни приходи чрез споразумения за финансов принос или предоставяне на безвъзмездни средства, както и чрез такси за публикации и други услуги, предоставяни от него.

(94)

Митническият орган на ЕС следва да използва информацията, с която разполага, относно предизвикателствата пред митническото законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи, за да извършва периодично оценка на заплахите. Въз основа на такава оценка на заплахите Митническият орган на ЕС следва да изготвя препоръки и да ги предоставя на Комисията. Въз основа на тези препоръки Комисията следва да определи областите, които изискват приоритетно третиране. Важно е Съветът да проведе политическа стратегическа дискусия в областите, които изискват приоритетно разглеждане, а Митническият орган на ЕС да предприеме подходящи последващи действия, включително при изготвянето на годишната и многогодишната си работна програма и на годишния доклад за дейността си.

(95)

За изпълнението на мисията си Митническият орган на ЕС и митническите органи следва да си сътрудничат тясно и редовно с органите за надзор на пазара, санитарните и фитосанитарните органи, правоприлагащите органи и структури, органите за управление на границите, структурите за опазване на околната среда, статистическите служби и данъчните органи, експертите в областта на културните ценности и много други органи, отговарящи за секторните политики. Като се има предвид развитието на единния пазар и променящата се роля на митниците, увеличаването на забраните и ограниченията и разрастването на електронната търговия, е необходимо това сътрудничество да бъде структурирано и засилено на равнището на Съюза и на международно и национално равнище. Вместо сътрудничество, насочено към отделни пратки или конкретни събития по веригата на доставки, следва да се създаде рамка за подпомагане на сътрудничество между митническите органи и други органи, отговарящи за съответните области на политиката, която да се актуализира редовно от Митническия орган на ЕС. Това сътрудничество следва да включва: разработване на законодателство и установяване на нуждите на политиката в конкретни области; обмен и анализ на информация; изграждане на цялостна стратегия за сътрудничество под формата на съвместни стратегии за надзор; сътрудничество в областта на оперативното изпълнение, мониторинга и контрола; обмен на подходящи умения и най-добри практики; както и иновационни и научноизследователски дейности в области, които са от значение за митниците.

(96)

Комисията следва също така да улесни прилагането на част от другото законодателство, прилагано от митническите органи, като изготви и редовно актуализира списък на законодателството на Съюза, налагащо изисквания към стоките, подлежащи на митнически контрол, с цел защита на обществени интереси, като здравето и живота на хората, животните или растенията, потребителите и околната среда.

(97)

За да се засили сътрудничеството между митническите органи, следва да се увеличат съвместните оперативни усилия в подкрепа на ефективния митнически контрол по границите на Съюза. Митническият орган на ЕС следва да координира и подкрепя оперативната координация в областта на митническото сътрудничество, включително в областта на управлението на риска. Митническият орган на ЕС, в сътрудничество с държавите членки, следва да планира, организира и координира съвместния контрол, извършван от митническите органи в рамките на Съюза и с трети държави. В контекста на сътрудничеството между митническите органи в рамките на Съюза настоящият регламент не засяга Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (27) (Неапол II). Митническият орган на ЕС следва да поддържа необходимото сътрудничество със съответните органи на Съюза и национални органи, провеждащи съответните разследвания и дейности за борба с измамите, включително OLAF и Европейската прокуратура. Важно е Митническият орган на ЕС да си сътрудничи и с Иновационния център на ЕС за вътрешна сигурност, когато това е от значение за дейностите на Митническия орган на ЕС.

(98)

Освен това, за да се обменят най-добри практики и да се повиши оперативната ефективност, държавите членки следва да могат, при поискване, да предоставят временно на разположение митнически служители, които да работят в митническите органи на друга държава членка. Редът и условията за такива временни назначения следва да се определят от съответните държави членки. При поискване Митническият орган на ЕС следва да предоставя подкрепа или координация. Когато е подходящо, той може да разработи насоки или примерни договорености, за да се улесни тази форма на сътрудничество.

(99)

Митническият орган на ЕС и Европол следва да могат да обменят стратегическа и друга неоперативна информация, като например показатели за риска, когато това се изисква за предотвратяване и борба с тежката престъпност, засягаща две или повече държави членки, тероризма и формите на престъпност, засягащи общ интерес, който е предмет на политика на Съюза. Тази информация може да се използва от Митническия орган на ЕС с цел анализ на риска.

(100)

С цел по-голяма яснота и по-ефективна рамка за сътрудничество между митническите органи и другите партньорски органи, в списъка на услугите, предлагани от митническите органи, следва ясно да се определи възможната роля на митническите органи при прилагането на други относими политики по границите на Съюза. Освен това прилагането на тази рамка за сътрудничество следва да подлежи на мониторинг от страна на Митническия орган на ЕС. Митническият орган на ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с Комисията, OLAF, други относими органи, служби и агенции на Съюза, като Европол, Европейската прокуратура и Frontex, както и със специализирани агенции и мрежи в областите на политиките, имащи отношение към дейностите на Митническия орган на ЕС, като например Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите.

(101)

В един все по-свързан свят митническата дипломация и международното сътрудничество са важни аспекти в работата на митническите органи навсякъде по света. Международното сътрудничество следва да може да включва възможността за обмен на митнически данни въз основа на международни споразумения или автономно законодателство на Съюза и чрез подходящи, сигурни и строго контролирани средства за комуникация, като например Центъра за митнически данни на ЕС, при спазване на поверителността на информацията и защитата на личните данни.

(102)

Ефективното сътрудничество между съседни държави е от съществено значение, за да се гарантира гладкото функциониране на митническите операции, улесняването на законната търговия и защитата на финансовите интереси и политики на Съюза. Това сътрудничество е от особено значение на съвместните митнически гранични контролно-пропускателни пунктове, където координираният митнически контрол повишава ефективността и правната сигурност. Поради това държавите членки следва да поддържат капацитета си за сключване или запазване на двустранни споразумения със съседни трети държави относно митническото сътрудничество на съвместни гранични контролно-пропускателни пунктове, ако тези споразумения са съвместими с правото на Съюза. Този капацитет включва споразумения относно съвместни гранични контролно-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка или на територията на съседна трета държава, на които митническите органи на тази държава членка и на съседната трета държава прилагат съответното си митническо законодателство по силата на двустранно споразумение.

(103)

В настоящия регламент следва да се предвиди обща рамка за установяване на минимален списък на нарушенията на митническото законодателство, които подлежат на санкции, и на някои правила за санкциите, които нямат наказателноправен характер, които да се прилагат от държавите членки. Държавите членки са тези, които трябва да избират подходящия вид мярка за справяне с тези нарушения. Целесъобразно е също така да се установи минимален списък с обстоятелства, които държавите членки следва надлежно да вземат предвид в съответствие с националното право, когато решават дали да наложат санкция и когато вземат решение относно нейния вид или тежест. Комисията следва да наблюдава правилното прилагане на тези разпоредби, когато е целесъобразно. Санкциите за нарушения на митническото законодателство следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(104)

Настоящият регламент не хармонизира националните процесуални правила относно административните санкции, нито урежда кои органи налагат санкции, при условие че се спазва принципът на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект на санкциите. Например правилата относно санкциите могат да се прилагат по такъв начин, че санкцията да се налага пряко от компетентните органи или от компетентен национален съд по молба, подадена от компетентен административен орган, или от компетентните митнически органи чрез процедура за постигане на споразумение, с равностоен ефект.

(105)

Като се има предвид централната роля на вносителите при дистанционни продажби за организирането на големи обеми внос с ниска стойност, включително чрез онлайн платформи и уебсайтове, е необходимо да се установи съгласувана, пропорционална и възпираща рамка от санкции, които да се прилагат, когато вносителите при дистанционни продажби не изпълняват задълженията си. По-специално за продължаващо и системно неспазване на митническото законодателство в случай на дистанционни продажби санкциите следва да бъдат възпиращи и ефективни. Мащабът, трансграничният обхват и широкото въздействие на системното неспазване оправдават установяването в настоящия регламент на строги минимални и максимални размери на имуществените санкции въз основа на общата стойност на стоките, внесени в Съюза от неспазващ изискванията икономически оператор, като същевременно се запазва възможността държавите членки да предвидят допълнителни санкции в националното си законодателство. Хармонизирането на санкциите за системно неспазване в целия Съюз има за цел да се предотврати „търсене на граници с по-изгодни правила“ от страна на икономическите оператори, извършващи дистанционни продажби. Икономическите оператори, които системно не спазват изискванията, следва да бъдат класифицирани като високорискови икономически оператори и следва да загубят всякакъв статус на доверен търговец и мерки за улесняване.

(106)

Когато системното неспазване продължава въпреки налагането на все по-тежки имуществени санкции, следва да бъдат наложени допълнителни санкции. Това е необходимо поради продължаващото неизпълнение на задълженията по настоящия регламент, което подкопава целостта на митническия съюз и вътрешния пазар, създава нелоялни конкурентни предимства за икономическите оператори, които не изпълняват задълженията, и евентуално вреди на потребителите. В съответствие с това и с оглед на изпълнението на мисията на митническите органи трябва да се въведе допълнително ниво на строги санкции, за да се предотврати всяка поява на такова многосистемно неизпълнение. В отговор на такова поведение митническите органи следва да могат да спрат допускането за свободно обращение на всички стоки, внасяни от икономически оператор при дистанционни продажби. Освен това, когато е уместно и оправдано от естеството на такова допълнително системно нарушение, съответните компетентни органи следва да могат временно да спрат достъпа до онлайн интерфейса на икономическия оператор, извършил нарушението. За тази цел навременното предаване на информация за нарушението на съответните органи следва да им даде възможност да получат пълна представа за ситуацията и да осигурят координиран отговор.

(107)

За да се даде възможност за ефективен мониторинг и подходяща степен на прозрачност, в Центъра за митнически данни на ЕС следва да се въведат записи за всички санкции, които не са наказателноправни, наложени от митническите органи на държавите членки. В тези записи следва да се посочват естеството на нарушението и размерът на наложената имуществена санкция или да се посочва всяка друга наложена санкция, която не е наказателноправна. Тази централизирана система следва да осигурява необходимите данни за оценка на практиките за правоприлагане и за установяване на потенциалните нарушения на пазара или практики за „търсене на граници с по-изгодни правила“ от страна на икономическите оператори.

(108)

Комисията следва да преразгледа разпоредбите на настоящия регламент относно нарушенията и санкциите, за да гарантира правилното им функциониране и прилагане и да предотврати евентуална разпокъсаност на вътрешния пазар или избягване на юрисдикции от икономическите оператори. Този преглед следва да се извърши след оценка на данните за санкциите, регистрирани в Центъра за митнически данни на ЕС, особено когато са установени рискове от различия или нарушения на вътрешния пазар. Важно е да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се преодолеят всички регулаторни пропуски или несъответствия при прилагането на санкциите.

(109)

Когато е извършено нарушение на митническото законодателство, което попада под юрисдикцията на повече от една държава членка, е необходимо сътрудничество между тези държави членки. В такива случаи компетентните органи на държавите членки, засегнати от едно и също нарушение на митническото законодателство, следва да си сътрудничат в съответствие с приложимото право. Митническият орган на ЕС следва да има възможност да подкрепя и улеснява това сътрудничество.

(110)

Резултатите от дейността на митническия съюз следва да се оценяват поне веднъж годишно, за да може Комисията, с помощта на държавите членки, да определи подходящи насоки на политиката. Комисията може да публикува неповерителна версия на доклада за оценка. Събирането на информация от митническите органи следва да бъде формализирано и задълбочено, тъй като по-изчерпателното докладване би подобрило съпоставителния анализ и би спомогнало за уеднаквяване на практиките и за оценка на въздействието на решенията в областта на митническата политика. Следователно е целесъобразно да се въведе правна рамка за оценка на резултатите от дейността на митническия съюз. За да се осигури достатъчна степен на подробност на анализа, измерването на резултатите от митническите дейности следва да се извършва не само на национално, но и на местно равнище.

(111)

Митническият орган на ЕС следва да подпомага Комисията при процеса на оценка, като събира и анализира данните в Центъра за митнически данни на ЕС и изяснява как митническите дейности и операции подкрепят постигането на стратегическите цели и приоритети на митническия съюз и допринасят за изпълнението на мисията на митническите органи. По-специално Митническият орган на ЕС следва да определя основните тенденции, силни и слаби страни, пропуски и потенциални рискове и да предоставя на Комисията препоръки за подобрение. В контекста на сътрудничеството по-специално с правоприлагащите органи Митническият орган на ЕС следва да участва, от оперативна гледна точка, и в стратегическите анализи и оценки на заплахите, извършвани на равнището на Съюза, включително онези, извършвани от Европол и Frontex.

(112)

Надзор върху доверените и проверени търговци следва да се осъществява от тяхната държава членка на установяване. По силата на дерогация и при условия на преразглеждане икономическите оператори, които не са доверени и проверени търговци, следва да останат под надзора на митническия орган на държавата членка, в която се намират стоките физически. До 31 декември 2031 г. Комисията следва да извърши оценка на тези два модела за надзор, включително на тяхната ефективност при откриване и предотвратяване на измами. В оценката следва да се разгледат и аспектите на косвеното данъчно облагане. Въз основа на тази оценка Комисията следва да има правото да реши с делегиран акт дали двата модела за надзор следва да продължат да се прилагат, или митническият орган, отговорен за мястото на установяване на доверения и проверен търговец, следва да вдига стоките във всички случаи. Мястото на възникване на митническото задължение също следва да се определя в съответствие с определянето на отговорния митнически орган.

(113)

С цел да се гарантира, че митническите правила на Съюза ще продължат да бъдат адаптирани към икономическото, социалното, политическото и технологичното развитие и към нуждите на икономическите оператори и на митническата администрация, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка със следното:

(114)

От особена важност е по време на подготвителната работа по делегираните актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, включително на равнището на Контактната група по търговията, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (28).

(115)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел:

Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (29).

(116)

Процедурата по консултиране следва да бъде използвана за приемането на:

(117)

В надлежно обосновани случаи, когато това се изисква от наложителни причини за спешност, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение във връзка с:

(118)

Съгласно принципа на пропорционалност за постигането на основните цели за ефективно функциониране на митническия съюз и изпълнение на общата търговска политика е необходимо и целесъобразно да се установят правилата и режимите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

(119)

Считано от 1 март 2031 г. икономическите оператори следва да могат да започнат да използват на доброволна основа възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС. До 1 март 2034 г. Центърът за митнически данни на ЕС следва да бъде напълно разработен и всички икономически оператори следва да го използват.

(120)

Настоящият регламент следва да се прилага в рамките на амбициозен график, но постепенно. Съответно разпоредбите на настоящия регламент, с които на Комисията се предоставят изпълнителни и делегирани правомощия, следва да започнат да се прилагат веднага след влизането в сила на настоящия регламент, за да се даде възможност на Комисията да преразгледа съществуващите делегирани актове и актове за изпълнение и, когато е целесъобразно, да приеме нови делегирани актове и актове за изпълнение въз основа на новите делегирани и предоставени правомощия веднага след влизането в сила на настоящия регламент. За разлика от това, за да се даде възможност на държавите членки и на икономическите оператори да се адаптират към новите правила, по-голямата част от разпоредбите от настоящия регламент следва да започнат да се прилагат 12 месеца след влизането му в сила. Това включва отмяната на настоящия митнически кодекс на Съюза, която следва да поражда действие едва след този 12-месечен период на адаптация. И накрая, разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби и Митническия орган на ЕС, с изключение на тези, които уреждат правния статус на Митническия орган на ЕС и началото на неговите дейности, следва да се прилагат от 1 юли 2028 г.

(121)

Комисията следва да положи всички усилия, за да осигури влизането в сила на делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, достатъчно време преди началната дата на прилагане на съответните разпоредби на настоящия регламент, за да се даде възможност за своевременното им прилагане от държавите членки.

(122)

С Европейския надзорен орган по защита на данните беше проведена консултация в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и той прие своето становище на 11 юли 2023 г.,