ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Определения на случаите за заразните болести и свързаните с тях специфични здравни проблеми, подлежащи на епидемиологичен надзор, както е посочено в член 2

1. ОБЯСНЕНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО И КЛАСИФИКАЦИЯТА НА СЛУЧАИТЕ

КЛИНИЧНИ КРИТЕРИИ

Клиничните критерии включват обичайни и с практическо значение признаци и симптоми на болестта, които самостоятелно или в комбинация представляват ясна или насочваща клинична картина на болестта. Те дават обща характеристика на болестта и не е задължително да посочват всички признаци, необходими за поставяне на конкретна клинична диагноза.

ЛАБОРАТОРНИ КРИТЕРИИ

Лабораторните критерии представляват списък на лабораторните методи, използвани за потвърждаване на случая. Обикновено за потвърждаване на случая е достатъчен само един от посочените методи. Ако за лабораторно потвърждаване е необходимо комбиниране на методи, това е посочено. Видът на пробата, която трябва да се вземе за лабораторните тестове, се посочва единствено когато само определени видове проби се считат за подходящи за потвърждаване на диагнозата. За някои договорени изключения са включени лабораторни критерии за „вероятен случай“. Тези лабораторни критерии представляват списък с лабораторни методи, които могат да бъдат използвани в подкрепа на диагнозата на случая, но те нямат потвърждаваща стойност.

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ И ЕПИДЕМИЧНА ВРЪЗКА

Счита се, че епидемиологичните критерии са изпълнени, когато може да бъде установена епидемична връзка. По време на инкубационния период епидемична връзка е налице при една от следните шест ситуации:

—	предаване от човек на човек: фактът, че дадено лице е било в контакт с човек с лабораторно потвърден случай (или при някои заболявания с лице, за което има съмнение, че е било изложено на риск поради историята на пътуванията си) по начин, при който е било възможно да се зарази;

—	предаване от животно на човек: фактът, че дадено лице е било в контакт с животно със съмнение за инфекция или колонизация по начин, при който е било възможно да се зарази;

—	излагане на въздействието на общ източник: фактът, че дадено лице е било изложено на въздействието на същия общ източник или преносител на зараза, както и човекът с потвърден случай на заболяване;

—	консумиране на заразена храна/питейна вода: фактът, че дадено лице е консумирало храна или питейна вода с лабораторно потвърдено заразяване или е консумирало потенциално заразени продукти от животно със съмнение за инфекция или колонизация;

—	излагане на въздействие от околната среда: фактът, че дадено лице се е къпало в заразена вода или е било в контакт с лабораторно потвърден източник на зараза от околната среда;

—	излагане на въздействие в лаборатория: фактът, че дадено лице е работило в лаборатория, в която съществува риск от излагане на зараза.

Едно лице се смята за епидемично свързано с потвърден случай, ако поне един случай във веригата за предаване на инфекцията е лабораторно потвърден. В случай на огнище на инфекции, предавани по фекално-орален или въздушно-капков път, даден случай може да се счита за епидемиологично свързан, без да е необходимо да се установи веригата за предаване на инфекцията.

Предаването на заразата може да се осъществи по един или няколко от следните пътища:

—	въздушно-капков път: чрез разпръскване на аерозол от заразено лице върху мукозните мембрани на други хора при кашляне, плюене, пеене или говорене, или чрез вдишване на микробни аерозоли, разпръснати в атмосферата;

—	при контакт: или пряк контакт със заразено лице (фекално-орален, секрети от дихателните пътища, контакт с кожата или сексуален контакт) или животно (напр. чрез ухапване, допир), или непряк контакт посредством заразени материали или предмети (заразени вещи, телесни течност, кръв);

—	вертикален път: от майката на детето, често вътреутробно, или в резултат на случаен пренос на телесни течности по време на перинаталния период;

—	векторно предаване: непряко предаване посредством заразени комари, акари, мухи и други насекоми, които предават заболяването на човек посредством ухапване;

—	чрез храна или вода: консумиране на потенциално заразена храна или питейна вода.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЛУЧАИТЕ

Случаите се класифицират като „възможен“, „вероятен“ и „потвърден“. Инкубационните периоди за болестите са посочени в допълнителната информация с оглед улесняване на оценяването на епидемичната връзка.

ВЪЗМОЖЕН СЛУЧАЙ

Възможен случай е случай, класифициран като възможен за целите на докладването. Обикновено това е случай, при който са изпълнени клиничните критерии, описани в определението на случаите, но за който няма епидемиологични или лабораторни доказателства за въпросното заболяване. Определението за възможен случай е с висока чувствителност и ниска специфичност. То позволява откриване на повечето случаи, но в тази категория ще бъдат включени и някои фалшиво положителни случаи.

ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ

Вероятен случай е случай, класифициран като вероятен за целите на докладването. Обикновено това е случай, при който са изпълнени клиничните критерии и е налице епидемична връзка съгласно описаното в определението на случаите. Лабораторни тестове за вероятни случаи са определени само за някои болести.

ПОТВЪРДЕН СЛУЧАЙ

Потвърден случай е случай, класифициран като потвърден за целите на докладването. Потвърдените случаи са лабораторно потвърдени, като при тях клиничните критерии, описани в определението на случаите, могат да бъдат или да не бъдат изпълнени. Определението за потвърден случай е с голяма специфичност и по-ниска чувствителност; следователно повечето от събраните случаи ще бъдат истински, въпреки че някои ще бъдат пропуснати.

Клиничните критерии за някои заболявания не отчитат факта, че много остри случаи са асимптоматични (напр. хепатит А, B и C, кампилобактериоза, салмонелоза), въпреки че тези случаи могат все още да бъдат важни от гледна точка на общественото здравеопазване на национално равнище.

ОТХВЪРЛЕН СЛУЧАЙ

Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии

поне един от следните три симптома:

—	въпреки че е взета подходяща проба, която е изследвана от компетентна лаборатория, случаят не отговаря на лабораторните критерии съгласно определението на случай за въпросната болест;

—	случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай или огнище на друга заразна болест, различна от въпросната;

—	по случая е потвърдена етиологията на друго заболяване, дори ако случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай или с друг епидемиологично свързан случай на въпросната болест.

Забележка:

При някои от състоянията, подложени на надзор, структурата на определенията на случаите не следва типичната структура на определението на случаите, като напр. в случаите на варианта на болестта на Кройцфелд-Якоб (vCJD), инфекциите, свързани с медицинското обслужване, и антимикробната резистентност.

2. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

ОВП: остра вяла парализа

СПИН: синдром на придобитата имунна недостатъчност

АМР: антимикробна резистентност

anti-HBc: антитяло за ядрен антиген на хепатит B

anti-HCV: специфичен антитяло отговор срещу вируса на хепатит C

ОРИ: остра респираторна инфекция

БАЛ: бронхо-алвеоларен лаваж

БЦЖ: бацил на Калмет и Герен

BJ: инфекция на костите и ставите

10.

BJ-BONE: остеомиелит

11.

BJ-DISC: инфекция в областта на интервертебралните дискове

12.

BJ-JNT: инфекция на става или синовиална бурса

13.

BoNT: ботулинов невротоксин

14.

BSI: инфекция на кръвта

15.

C-CVC: инфекция, свързана с катетър — централен венозен катетър

16.

CDAD: диария, свързана с Clostridioides difficile

17.

CFU: единици, образуващи колония

18.

CMV: цитомегаловирус

19.

ЦНС: централна нервна система

20.

CNS-IC: инфекция на централната нервна система — вътречерепна инфекция

21.

CNS-MEN: инфекция на централната нервна система — менингит или вентрикулит

22.

CNS-SA: инфекция на централната нервна система — спинален абсцес без менингит

23.

C-PVC: инфекция, свързана с катетър — периферен венозен катетър

24.

CRI: инфекция, свързана с катетър

25.

ВРС: вроден рубеолен синдром

26.

CRT: време за напълване на капилярите

27.

CSF: ликвор

28.

КТ: компютърна томография

29.

CVS: инфекция на сърдечносъдовата система

30.

CVS-CARD: инфекция на сърдечносъдовата система — миокардит или перикардит

31.

CVS-ENDO: инфекция на сърдечносъдовата система — ендокардит

32.

CVS-MED: инфекция на сърдечносъдовата система — медиастинит

33.

CVS-VASC: инфекция на сърдечносъдовата система — инфекция на артериите или вените

34.

DFA: директен флуоресцентен тест за антитела

35.

DFA-TP: директен флуоресцентен тест за антитела за откриване на Treponema pallidum

36.

ДНК: дезоксирибонуклеинова киселина

37.

DPA: дистално защитена аспирация

38.

EARS-Net: Европейска мрежа за надзор на антимикробната резистентност

39.

ECDC: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията

40.

ECOFF: епидемиологични гранични стойности

41.

ЕЕГ: електроенцефалография

42.

EENT: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата

43.

EENT-CONJ: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — конюнктивит

44.

EENT-EAR: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — отит и мастоидит

45.

EENT-EYE: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — инфекция на окото, различна от конюнктивит

46.

EENT-ORAL: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — инфекция на устната кухина (уста, език или венци)

47.

EENT-SINU: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — синуит

48.

EENT-UR: инфекция на окото, ухото, носа, гърлото или устата — инфекция на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, епиглотит

49.

EFNS: Европейска федерация на неврологичните дружества

50.

EIA: ензимен имуноанализ

51.

ELISA: ензимно-свързан имуносорбентен анализ

52.

EM: електронна микроскопия

53.

ERLI-Net: Европейска мрежа от референтни лаборатории за грип при човека

54.

EUCAST: Европейски комитет за изпитване на антимикробната чувствителност

55.

FAMA: имунофлуоресцентен тест за мембранен антиген

56.

FTA-abs: тест за флуоресцентни трепонемни абсорбирани антитела

57.

FUO: треска с неизвестна причина

58.

GI: инфекция на гастроинтестиналния тракт

59.

GI-CDI: инфекция на гастроинтестиналния тракт — инфекция с Clostridioides difficile

60.

GI-GE: инфекция на гастроинтестиналния тракт — гастроентерит (с изкл. на инфекция с Clostridium difficile)

61.

GI-GIT: инфекция на гастроинтестиналния тракт — инфекция на гастроинтестиналния тракт (хранопровод, стомах, тънки черва, дебело и право черво; с изключение на гастроентерит и апендицит)

62.

GI-HEP: инфекция на гастроинтестиналния тракт — хепатит

63.

GI-IAB: инфекция на гастроинтестиналния тракт — интраабдоминална инфекция, непосочена другаде, включително на жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб (с изключение на вирусен хепатит), слезката, панкреаса, перитонеума или субдиафрагмалното пространство, или друга интраабдоминална тъкан или област, непосочена другаде

64.

ВБИ: вътреболнични инфекции (инфекции, свързани с медицинско обслужване)

65.

HbeAg: е-антиген на хепатит B

66.

HBsAg: повърхностен антиген на вируса на хепатит B

67.

ДНК на HVB: дезоксирибонуклеинова киселина на вируса на хепатит B

68.

HCV ядро: ядрен антиген на вируса на хепатит С

69.

РНК на HCV рибонуклеинова киселина на вируса на хепатит С

70.

ХИВ: човешки имунодефицитен вирус

71.

ХУС: хемолитично-уремичен синдром

72.

IAP: пневмония, свързана с интубация

73.

IF: имунофлуоресценция

74.

IFA: индиректен имунофлуоресцентен тест

75.

IgG: имуноглобулин G

76.

IgM: имуноглобулин M

77.

ILI: грипоподобно заболяване

78.

LGV: лимфогранулом (венеричен)

79.

ЛПЗ: липополизахариди

80.

LRI: инфекция на долните дихателни пътища, различна от пневмония

81.

LRI-BRON: инфекция на долните дихателни пътища — бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония

82.

TBE: кърлежов вирусен енцефалит

83.

vCJD: вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб

3. ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СЛУЧАИТЕ НА ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

3.1. АНТРАКС

Клинични критерии

Всяко лице с поне една от следните клинични форми:

Кожна форма на антракс

Поне един от следните два симптома:

—	лезия под формата на папула или везикула,

—	тъмна хлътнала коричка, около която има оток.

Гастроинтестинална форма на антракс

—	повишена температура или фебрилно състояние

И поне един от следните два симптома:

—	силни коремни болки,

—

диария.

Дихателна форма на антракс

—	повишена температура или фебрилно състояние

И поне един от следните два симптома:

—	остра респираторна недостатъчност,

—	радиологични данни за разширяване на медиастинума.

Менингит/менингоенцефалит при антракс

—	повишена температура

И поне един от следните три симптома:

—	конвулсии,

—	загуба на съзнание,

—	признаци на менингит.

Септицемия при антракс

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Bacillus anthracis от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Bacillus anthracis в клинична проба.

Положителни резултати от назални смивове без клинични симптоми не са достатъчни за потвърдена диагноза на случай на заболяване.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните три епидемични връзки:

—	предаване от животно на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

Ако националната система за надзор не отчита клинични симптоми, всички случаи на индивиди, за които има лабораторно потвърждение, се докладват като потвърдени случаи.

3.2. ИНФЕКЦИЯ С АРЕНАВИРУС

Клинични критерии

—	Клинични прояви, съответстващи на инфекция с аренавирус (напр. повишена температура, гастроинтестинални симптоми, хеморагични прояви, неврологични прояви)

Лабораторни критерии

Вероятен случай

—	Откриване на IgM антитела срещу аренавируси в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на аренавирус от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на аренавирус в клинична проба,

—	откриване на аренавирусен антиген в клинична проба,

—	откриване на остра инфекция чрез серологични методи: специфична за аренавируса сероконверсия ИЛИ четирикратно повишение на титъра на антителата в двойни серумни проби, ИЛИ IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба.

Ако е възможно, следва да се извърши идентифициране на вида на вируса.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните три симптома:

—	посещение или пребиваване в област, където преди това е имало случаи на предаване на аренавирус, през четириседмичния период преди появата на симптомите,

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ аренавирус, по време на работа (напр. лабораторна дейност),

—	контакт с вероятно заразени гризачи, техните екскрети или заразени вещи през четириседмичния период преди появата на симптомите в област, където преди това е имало случаи на предаване на аренавирус.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за вероятен случай И на поне един от следните два критерия:

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.

Потвърден случай

—	Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.3. БОТУЛИЗЪМ

Клинични критерии

Всяко лице с поне една от следните клинични форми:

Хранителен, раневи и ятрогенен ботулизъм

Поне един от следните два критерия:

—	билатерално засягане на черепно-мозъчните нерви (напр. диплопия, неясно виждане, дисфагия, булбарна слабост),

—	периферна симетрична парализа.

Детски ботулизъм

Всяко кърмаче с поне един от следните шест симптома:

—	констипация,

—

летаргия,

—	заруднение при сукане или хранене,

—

птоза,

—

дисфагия,

—	обща мускулна слабост.

Видът ботулизъм, който обикновено се среща при кърмачетата (под 12-месечна възраст), може да засегне и деца над 12 месеца, а рядко и възрастни с промени в гастроинтестиналния тракт и в микрофлората.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на произвеждащи BoNT клостридии (напр. Clostridium botulinum, C. baratii, C. butyricum) при детски ботулизъм (от изпражненията) или при раневи ботулизъм (от раната),

—	откриване на ботулинови невртоксини в клинична проба,

—	откриване на гени, кодиращи ботулинови невртоксини, в клинична проба.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните три епидемични връзки:

—	излагане на въздействието на общ източник (напр. храна, общо използване на спринцовки или на други приспособления),

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на ботулинов невротоксин по козметични или медицински причини.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

3.4. БРУЦЕЛОЗА

Клинични критерии

Всяко лице с повишена температура

И поне един от следните седем симптома:

—	изпотяване (обилно, с неприятен мирис, особено през нощта),

—

втрисане,

—	артралгия,

—	отпадналост,

—

депресия,

—	главоболие,

—	анорексия.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на патогенни за човека Brucella spp. от клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор срещу патогенни за човека Brucella spp. (стандартен аглутинационен тест, свързване на комплемента, ELISA),

—	откриване на нуклеинова киселина на патогенни за човека Brucella spp. в клинична проба.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните пет епидемични връзки:

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на продукти от заразено животно (мляко или млечни продукти),

—	предаване от животно на човек (заразени секрети или органи, напр. вагинален секрет, плацента),

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	излагане на въздействие в лаборатория.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.5. КАМПИЛОБАКТЕРИОЗА

Клинични критерии

всяко лице с поне един от следните три симптома:

—

диария,

—	коремни болки,

—	повишена температура.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на патогенни за човека Campylobacter spp. от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Campylobacter spp. в клинична проба.

Забележка:

Изпитването за антимикробна чувствителност на Campylobacter spp. следва да се осъществява върху представителен набор от изолати.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните пет епидемични връзки:

—	предаване от животно на човек,

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

Антимикробна резистентност

Резултатите от изпитванията за антимикробна чувствителност трябва да се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено в протокола на ЕС за хармонизиран мониторинг на антимикробната резистентност в човешки изолати на Salmonella и Campylobacter (https://ecdc.europa.eu/en/publications-data/eu-protocol-harmonised-monitoring-antimicrobial-resistance-human-salmonella-and-0).

3.6. БОЛЕСТ, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ВИРУСА ЧИКУНГУНЯ

Клинични критерии

—	Клинични прояви, съответстващи на болестта, предизвикана от вируса чикунгуня (напр. повишена температура, обрив, болки в ставите)

Лабораторни критерии

Вероятен случай

—	Откриване на IgM антитела срещу вируса чикунгуня в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на вируса чикунгуня от клинична проба,

—	откриване на вирусен антиген на чикунгуня в клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса чикунгуня в клинична проба,

—

откриване на остра инфекция чрез серологични методи (напр. наличие на IgM антитела в единична серумна проба, сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, наличие на IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба) И потвърждаване на специфичността на антителата чрез едновременни анализи за неутрализация с вируси, предизвикващи серологична кръстосана реакция, или чрез друг метод с равностойна дискриминационна способност.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните два критерия:

—	посещение или пребиваване в област, където преди това е имало случаи на предаване на вируса чикунгуня, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където по-рано е била установена болестта, предизвикана от вируса чикунгуня.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.

Потвърден случай

Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

Серологичните резултати трябва да се интерпретират в зависимост от предходно излагане на други алфавирусни инфекции. Потвърдените случаи в такива ситуации трябва да бъдат валидирани чрез тест за вирусна неутрализация в серум или други равностойни тестове.

3.7. ХЛАМИДИЙНА ИНФЕКЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ХЛАМИДИЕН ЛИМФОГРАНУЛОМ (ВЕНЕРИЧЕН)

Клинични критерии

Всяко лице с поне една от следните клинични форми:

Хламидийна инфекция, с изключение на хламидиен лимфогранулом (венеричен)

Поне един от следните десет критерия:

—

уретрит,

—	епидидимит,

—	тазово възпалително заболяване,

—	остър салпингит,

—	остър ендометрит,

—

цервицит,

—

проктит,

—	гноен конюнктивит,

—	реактивен артрит,

—	перихепатит.

При новородени поне един от следните два симптома:

—	конюнктивит,

—	пневмония.

ХЛАМИДИЕН ЛИМФОГРАНУЛОМ (ВЕНЕРИЧЕН)

Поне един от следните пет симптома:

—

уретрит,

—	генитални язви,

—	ингвинална лимфаденопатия,

—

цервицит,

—	проктит/проктолит.

Лабораторни критерии

Хламидийна инфекция, с изключение на хламидиен лимфогранулом (венеричен)

Поне един от следните три критерия:

—	откриване на нуклеинова киселина на Chlamydia trachomatis в клинична проба

—	изолиране на Chlamydia trachomatis от клинична проба,

—	откриване на Chlamydia trachomatis с директен тест с флуоресциращи антитела (DFA) в клинична проба.

ХЛАМИДИЕН ЛИМФОГРАНУЛОМ (ВЕНЕРИЧЕН)

Поне един от следните два критерия:

—	откриване на нуклеинова киселина на Chlamydia trachomatis в клинична проба

—	изолиране на Chlamydia trachomatis от клинична проба

идентифициране на щам на Chlamydia trachomatis.

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек (сексуален контакт или вертикално предаване).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.8. ХОЛЕРА

Клинични критерии

Всяко лице с поне една от следните две прояви:

—

диария,

—	повръщане.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Vibrio cholerae от клинична проба

—	откриване на нуклеинова киселина от Vibrio cholerae в клинична проба

поне една от следните две прояви:

—	доказване на антиген O1 или O139 в изолата;

—	откриване на гена(ите) O1 или O139 в изолата или клиничната проба

—	доказване на производството на холерния ентеротоксин или откриване на гена на холерния ентеротоксин в изолата или клиничната проба.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните четири епидемични връзки:

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	предаване от човек на човек,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.9. ВАРИАНТ НА БОЛЕСТТА НА КРОЙЦФЕЛД-ЯКОБ (vCJD)

Анамнеза

—	всяко лице с прогресиращо нервно-психично смущение от поне 6 месеца,

—	рутинните проучвания не водят до алтернативна диагноза,

—	липсват предишни случаи на излагане на човешки хипофизни хормони или присаждане на дура матер,

—	липсват данни за генетична форма на трансмисивна спонгиформна енцефалопатия.

Клинични критерии

Всяко лице с поне четири от следните пет критерия:

—	ранни психиатрични симптоми (1),

—	трайни болкови сетивни симптоми (2),

—

атаксия,

—	миоклония, хорея или дистония,

—

деменция.

Критерии за диагностициране

Потвърден случай

—	невропатологично потвърждаване: спонгиформна промяна и значително отлагане на прионов белтък с ясно изразени плаки навсякъде в големия и малкия мозък.

Вероятен или възможен случай

—	ЕЕГ не показва типична картина на спорадична CJD (3) в ранния стадий на болестта,

—	изследването на мозъка с ядрено-магнитен резонанс показва двустранно хиперинтензни огнища в пулвинарните структури на мозъка,

—	положителен резултат от биопсия на сливиците (4).

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек (напр. преливане на кръв).

Класификация на случаите

А.

Възможен случай

Всяко лице, което е с анамнеза И

—	отговаря на клиничните критерии, И

—	при което ЕЕГ показва отрицателен резултат за спорадична CJD (5).

Б.

Вероятен случай

Всяко лице, което е с анамнеза И

—	отговаря на клиничните критерии И

—	при което ЕЕГ показва отрицателен резултат за спорадична CJD И

—	показва положителен резултат при ядрено-магнитен резонанс на мозъка

ИЛИ

Всяко лице, което е с анамнеза И

—	има положителен резултат от биопсия на сливиците.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което е с анамнеза И отговаря на критериите за диагностициране за потвърждаване на случай.

3.10. КРИМСКА ХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА (ПРЕДИЗВИКАНА ОТ КОНГО-ВИРУС) (CCHF)

Клинични критерии

—	Клинични прояви, съответстващи на Кримска хеморагична треска (предизвикана от Конго-вирус) (напр. повишена температура, фотофобия, коремни болки, диария, повръщане, хеморагични прояви)

Лабораторни критерии

Вероятен случай

—	Откриване на IgM антитела срещу вируса на CCHF в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните критерии:

—	изолиране и идентифициране на вируса на CCHF от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вирус CCHF в клинична проба,

—

Епидемиологични критерии

—	посещение или пребиваване в област, където преди това е имало случаи на предаване на вируса на CCHF, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където преди това е имало случаи на предаване на вируса на CCHF.

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ CCHF, по време на работа (напр. лабораторна дейност).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.11. ДЕНГА

Клинични критерии

—	Клинични прояви, съответстващи на денга (напр. повишена температура, силно главоболие, болка зад очите, миалгия, артралгия, обрив).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

—	Откриване на IgM антитела срещу вируса денга в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на вируса денга от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса денга в клинична проба,

—	откриване на антиген на вируса денга в клинична проба,

—

Епидемиологични критерии

Поне един от следните три симптома:

—	посещение или пребиваване в област, където по-рано е установено предаване на вируса денга, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	сексуален контакт с вероятен или потвърден случай на денга,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където по-рано са установени случаи на денга.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря както на лабораторните критерии за вероятен случай, така И на клиничните И епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

серологичните резултати трябва да се интерпретират в зависимост от предходно излагане на други флавивирусни инфекции и ваксиналния статус по отношение на флавивируси.

3.12. ДИФТЕРИЯ

Клинични критерии

Всяко лице с поне една от следните клинични форми:

Класическа дифтерия на дихателната система:

заболяване на горните дихателни пътища с ларингит, ринофарингит или тонзилит И

мембрана от налепи/псевдомембрана.

Лека форма на дифтерия на дихателната система:

заболяване на горните дихателни пътища с ларингит, ринофарингит или тонзилит БЕЗ

мембрана от налепи/псевдомембрана.

Дифтерия на кожата:

кожна лезия

Дифтерия с друга локализация:

лезия на конюнктива или на мукозните мембрани.

Лабораторни критерии

Изолиране на продуциращи токсини Corynebacterium diphtheriae, Corynebacterium ulcerans или Corynebacterium pseudotuberculosis от клинична проба.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	предаване от животно на човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии за класическа дифтерия на дихателната система.

Б.

Вероятен случай

Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии за дифтерия (класическа дифтерия на дихателната система, лека форма на дифтерия на дихателната система, дифтерия на кожата, дифтерия с друга локализация) и при което съществува епидемична връзка с потвърден случай при човек или епидемична връзка с предаване от животно на човек.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии И на поне една от клиничните форми.

3.13. ЕХИНОКОКОЗА

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Критерии за диагностициране

Поне един от следните четири критерия:

—	типични лезии на органите, открити чрез техники за образна диагностика (ултразвук, ЯМР, КТ), И серопозитивност, потвърдена чрез две изследвания, основани на различни антигени (или един високочувствителен и специфичен Western blot),

—	патохистология или паразитологична находка, характерни за Echinococcus multilocularis или granulosus (напр. директно откриване на сколекс в течността на кистата),

—	откриване на патогномонична макроскопска морфология на Echinococcus granulosus в хирургични проби от кистата(ите) ИЛИ патогномонични морфологични характеристики при ултразвуково изследване,

—	откриване на нуклеинова киселина на Echinococcus multilocularis или granulosus в клинична проба.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на критериите за диагностициране.

3.14. ИНФЕКЦИЯ С ФИЛОВИРУС

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на инфекция с филовирус (напр. повишена температура, гастроинтестинални симптоми, хеморагични прояви, прояви от страна на централната нервна система).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Откриване на остра инфекция чрез серологични методи (напр. наличие на IgM антитела в единична серумна проба, сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба).

Потвърден случай

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране и идентифициране на филовирус от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на филовирус в клинична проба,

—	откриване на филовирусен антиген в клинична проба.

Ако е възможно, следва да се извърши идентифициране на вида на вируса.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните два критерия:

—	контакт със случай на инфекция с филовирус в рамките на четири седмици преди появата на симптомите;

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ филовирус, по време на работа (напр. лабораторна дейност).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.15. ГОНОКОКОВА ИНФЕКЦИЯ

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните единадесет симптоми:

—

уретрит,

—	остър салпингит,

—	тазово възпалително заболяване,

—

цервицит,

—	епидидимит,

—

проктит,

—

фарингит,

—

артрит,

—	гноен конюнктивит,

—	перихепатит,

—	бартолинит

ИЛИ

всяко новородено с конюнктивит.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на Neisseria gonorrhoeae от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Neisseria gonorrhoeae в клинична проба,

—	микроскопско откриване на грам-отрицателни междуклетъчни диплококи в проба от уретрален секрет при мъж.

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек (сексуален контакт или вертикално предаване).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

Антимикробна резистентност и докладване на неуспехи при лечението

За случаи, установени посредством култура, резултатите от изпитванията за антимикробна чувствителност следва да се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено в протокола за докладване на ECDC за надзор на гонококовата антимикробна резистентност, който е на разположение на участващите държави членки.

Случаите на възможен или потвърден неуспех на лечението на Neisseria gonorrhoeae трябва да се докладват на ECDC в съответствие с най-актуалните определения на случаите и съгласно инструкциите, съдържащи се в Response plan to control and manage the threat of multi- and extensively drug-resistant gonorrhoea in Europe (План за реагиране за контрол и управление на заплахата от мултирезистентна и широкорезистентна към лекарства гонорея в Европа) (https://www.ecdc.europa.eu), чрез Европейския портал за надзор върху заразните болести (EpiPulse).

3.16. ИНФЕКЦИЯ С HAEMOPHILUS INFLUENZAE, ИНВАЗИВНА БОЛЕСТ

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Haemophilus influenzae от проба от място, което нормално е стерилно,

—	откриване на нуклеинова киселина на Haemophilus influenzae в проба от място, което нормално е стерилно.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.17. ИНФЕКЦИЯ С ХАНТАВИРУС

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на инфекция с хантавирус (напр. повишена температура, хеморагични прояви, нарушена бъбречна функция, белодробни прояви).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Откриване на IgM антитела срещу хантавирус в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на хантавирус от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на хантавирус в клинична проба,

—	откриване на хантавирусен антиген в клинична проба,

—	откриване на остра инфекция чрез специфични за хантавируса IgM и IgG антитела в единична серумна проба ИЛИ чрез сероконверсия в двойни серумни проби.

Ако е възможно, следва да се извърши идентифициране на вида на вируса.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните критерии в рамките на два месеца преди появата на симптомите:

—	контакт с вероятно заразени гризачи, техните екскрети или със заразени вещи,

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ хантавирус, по време на работа (напр. лабораторна дейност).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.18. ОСТЪР ХЕПАТИТ A

Клинични критерии

Всяко лице с дискретно начало на симптомите (напр. умора, коремни болки, загуба на апетит, гадене и повръщане)

поне един от следните три симптома:

—	повишена температура

—	жълтеница,

—	повишени стойности на серумните аминотрансферази.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на хепатит А в серум или изпражнения,

—	специфичен антитяло отговор срещу вируса на хепатит А,

—	откриване на антиген на вируса на хепатит А в изпражненията.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.19. ХЕПАТИТ B

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Положителни резултати от поне един (или повече) от следните тестове или комбинации от тестове:

—	IgM антитяло за ядрен антиген на хепатит B (anti-HBc IgM),

—	повърхностен антиген на хепатит B (HbsAg),

—	е-антиген на хепатит B (HbeAg),

—	нуклеинова киселина на хепатит B (ДНК на HVB).

Епидемиологични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

Забележка:

При докладването на случаите на хепатит B държавите членки следва да правят разграничение между остро и хронично заболяване в съответствие с изискванията на ECDC.

3.20. ХЕПАТИТ C

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на хепатит С (РНК на HCV),

—	откриване на ядрен антиген на вируса на хепатит С (HCV ядрен антиген),

—

специфичен антитяло отговор срещу вируса на хепатит C (anti-HCV), потвърден с тест за потвърждаване на антитела (напр. имуноблот) при лица на възраст над 18 месеца, с изключение на лица, за които е известно, че са прекарали инфекция, която вече е отшумяла, и лица, които са били тествани и за РНК на HCV и/или HCV ядрен антиген с неразпознаваем резултат.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

Забележка:

При докладването на случаите на хепатит С държавите членки следва да правят разграничение между остро и хронично заболяване в съответствие с изискванията на ECDC.

3.21. ИНФЕКЦИЯ С ЧОВЕШКИ ИМУНОДЕФИЦИТЕН ВИРУС (ХИВ) И СИНДРОМ НА ПРИДОБИТАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (СПИН)

Клинични критерии (СПИН)

Всяко лице, което страда от някое от следните клинични състояния:

—	бактериални инфекции, многократни или рецидивиращи, при деца на възраст под 13 години,

—	кандидоза на бронхите, трахеята или белите дробове,

—	кандидоза на хранопровода,

—	кокцидиоидомикоза, дисеминирана или извънбелодробна,

—	криптококоза, извънбелодробна,

—	криптоспоридиоза, чревна с диария (с продължителност над 1 месец),

—	цитомегаловирусна инфекция (с изключение на черния дроб, далака или лимфните възли) при пациенти на възраст над един месец,

—	цитомегаловирусен ретинит (със загуба на зрение),

—	херпес симплекс: хронична(и) язва(и) (с продължителност над 1 месец) или бронхит, пневмонит или езофагит при пациенти на възраст над един месец,

—	хистоплазмоза, дисеминирана или извънбелодробна,

—	изоспориаза, чревна, с диария (с продължителност над 1 месец),

—	комплекс Mycobacterium avium или M. kansasii, дисеминирани или извънбелодробни,

—	Mycobacterium tuberculosis, белодробна форма при възрастни или подрастващи (на възраст 13 години или повече),

—	Mycobacterium tuberculosis, извънбелодробна форма,

—	Mycobacterium, други или неидентифицирани видове, дисеминирани или извънбелодробни,

—	пневмония, причинена от Pneumocystis carinii,

—	рецидивираща пневмония при възрастни или подрастващи (на възраст 13 години или повече),

—	прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия,

—	рецидивираща септицемия, причинена от салмонела (нетифоидна),

—	токсоплазмоза на мозъка при пациенти на възраст над един месец,

—	инвазивен рак на маточната шийка при възрастни или подрастващи (на възраст 13 години или повече),

—	енцефалопатия, свързана с ХИВ,

—	сарком на Капоши,

—	лимфоидна интерстициална пневмония при деца на възраст под 13 години,

—	лимфом на Бъркит (или еквивалентен термин),

—	имунобластен лимфом (или еквивалентен термин),

—	първичен лимфом на мозъка,

—	синдром на изтощение, причинен от ХИВ,

—	опортюнистична(и) инфекция(и), неуточнена(и),

—	лимфом(и), неуточнен(и).

Лабораторни критерии (ХИВ)

—

Възрастни, подрастващи и деца на възраст над 18 месеца

Поне едно от следните три условия:

—	положителен резултат от скринингов тест за антитела срещу ХИВ или комбинирано скринингово изследване (антитела срещу ХИВ и р24 антиген на ХИВ), потвърдено от по-специфичен тест за антитела (напр. Western blot),

—	положителен резултат от 2 теста EIA за откриване на антитела, потвърдени от положителен резултат от допълнителен тест EIA,

—

положителен резултат от две отделни проби от поне едно от следните три:

—	откриване на нуклеинова киселина на ХИВ (ХИВ-РНК, провирусна ХИВ-ДНК),

—	доказване на ХИВ чрез тест за откриване на р24 антиген на ХИВ, включващ анализ за неутрализация,

—	изолиране на ХИВ.

—

деца под 18-месечна възраст

Положителни резултати от две отделни проби (без кръв от пъпната връв) от поне едно от следните три:

—	изолиране на ХИВ,

—	откриване на нуклеинова киселина на ХИВ (ХИВ-РНК, провирусна ХИВ-ДНК),

—	доказване на ХИВ чрез тест за откриване на р24 антиген на ХИВ, включително реакция неутрализация при деца на възраст 1 месец или повече.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.

Потвърден случай

—	ХИВ инфекция: всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за ХИВ инфекция

—	СПИН: всяко лице, което отговаря на клиничните критерии за СПИН и на лабораторните критерии за ХИВ инфекция

3.22. ЛЕГИОНЕРСКА БОЛЕСТ

Клинични критерии

Всяко лице с пневмония.

Лабораторни критерии

Лабораторни критерии за потвърждаване на случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране на Legionella spp. от респираторен секрет или от каквото и да е място, което нормално е стерилно,

—	откриване на антиген на Legionella в урината,

—	откриване на нуклеинова киселина на Legionella pneumophila в секрети от долните дихателни пътища, белодробна тъкан или каквото и да е място, което нормално е стерилно,

—	значително повишение на титъра на специфичните антитела срещу Legionella pneumophila, серогрупа 1, в двойни серумни проби.

Лабораторни критерии за вероятен случай

Поне един от следните три симптома:

—	откриване на нуклеинова киселина от неуточнени Legionella spp. или други видове, различни от Legionella pneumophila, в секрети от долните дихателни пътища, белодробна тъкан или друго място, което нормално е стерилно,

—	значително повишение на титъра на специфичните антитела срещу Legionella pneumophila, различни от серогрупа 1, или срещу други Legionella spp. в двойни серумни проби,

—	единичен висок титър на специфичните антитела срещу Legionella pneumophila, серогрупа 1, в серум.

Ако е възможно, следва да се осъществи диференциране на Legionella spp.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничния критерий И на поне един лабораторен критерий за вероятен случай.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничния критерий И на поне един лабораторен критерий за потвърден случай.

3.23. ЛЕПТОСПИРОЗА

Клинични критерии

Всяко лице с:

—	повишена температура ИЛИ

поне два от следните единадесет симптома:

—

втрисане,

—	главоболие,

—

миалгия,

—	конюнктивална суфузия,

—	кръвоизливи по кожата и лигавиците,

—

обрив,

—	жълтеница,

—	миокардит,

—

менингит,

—	бъбречна недостатъчност,

—	респираторни симптоми, например хемоптиза.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране на Leptospira interrogans или каквито и да било други патогенни Leptospira spp. от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Leptospira interrogans или каквито и да било други патогенни Leptospira spp. в клинична проба,

—	доказване на Leptospira interrogans или каквито и да било други патогенни Leptospira spp. в клинична проба чрез имунофлуоресценция,

—	специфичен антитяло отговор срещу Leptospira interrogans или каквито и да било други патогенни Leptospira spp.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните три епидемични връзки:

—	предаване от животно на човек,

—	излагане на въздействие от околната среда,

—	излагане на въздействието на общ източник.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.24. ЛИСТЕРИОЗА

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните пет симптома:

—	повишена температура

—	менингит, менингоенцефалит или енцефалит,

—	грипоподобни симптоми,

—	септицемия,

—	локализирани инфекции като артрит, ендокардит, ендофталмит, както и абсцеси.

Листериоза по време на бременността:

—	свързани с бременността последствия от инфекция с Listeria, изразяващи се в: спонтанен аборт, мъртво раждане или преждевременно раждане,

—

листериоза при новородени, изразяваща се в едно от следните:

—	мъртво раждане (смърт на плода след 20-ата гестационна седмица),

—	преждевременно раждане (преди 37-ата гестационна седмица).

ИЛИ

поне един от следните пет симптома през първия месец от живота (неонатална листериоза):

—	менингит или менингоенцефалит,

—	септицемия,

—

диспнея,

—	септична грануломатоза при кърмачета,

—	лезии по кожата, мукозните мембрани или конюнктивите.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Listeria monocytogenes или откриване на нуклеинова киселина на Listeria monocytogenes от място, което нормално е стерилно,

—

също така, при случай, свързан с бременност: изолиране на Listeria monocytogenes или откриване на нуклеинова киселина на Listeria monocytogenes от място, което нормално не е стерилно (напр. тъкан от плацентата, амниотична течност, мекониум, вагинална натривка), или от плод, от мъртвородено дете, от новородено или от майката.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните четири епидемични връзки:

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	предаване от човек на човек (вертикално предаване),

—	консумиране на заразена храна,

—	предаване от животно на човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за място, което нормално е стерилно ИЛИ в случай, свързан с бременност (майката или новороденото в първия месец от живота) — когато лицето отговаря на лабораторните критерии, само майката се докладва като случай на заболяване.

Забележка:

3.25. МАЛАРИЯ

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	доказване на маларийни плазмодии в кръвни препарати (тънка натривка и дебела капка) чрез наблюдение с оптичен микроскоп,

—	откриване на нуклеинова киселина на Plasmodium в кръвта,

—	откриване на антиген на Plasmodium.

Ако е възможно, следва да се осъществи диференциране на Plasmodium spp. до вид.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.26. МОРБИЛИ

Клинични критерии

Всяко лице, за което медицински специалист подозира, че е заразено с морбили,

ИЛИ

Всяко лице с повишена температура И

—	макулопапулозен (невезикуларен) обрив,

И поне един от следните три симптома:

—

кашлица,

—

ринит,

—	конюнктивит,

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	откриване на IgM антитяло срещу морбили,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на морбили в подходяща клинична проба,

—	сероконверсия на IgG срещу морбили или значително повишение на титъра на IgG антитяло срещу морбили в двойни проби, изследвани успоредно,

—	изолиране на вируса на морбили от клинична проба.

В контекста на елиминация в някои ситуации може да се обмисли предприемане на допълнително изследване, за да се изключат фалшиви положителни резултати за стойностите на IgM. Лабораторните резултати трябва да се интерпретират в зависимост от времето на взимане на пробата и ваксиналния статус. Моля, вижте WHO Manual for the Laboratory Surveillance of Measles and Rubella Viruses (2018 г.). При скорошно ваксиниране да се провери за наличието на див вирус и да се изключи възможността за реакция, свързана с ваксината.

Епидемиологични критерии

Случай, който е свързан географски и по време с лабораторно потвърден случай или с друг епидемиологично свързан случай на морбили, при който появата на обрива настъпва между 7 и 23 дни по-късно.

Критерии за отхвърлен случай

Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

поне един от следните три симптома:

—	въпреки че е взета подходяща проба, която е изследвана от компетентна лаборатория, случаят не отговаря на лабораторните критерии за определение на случай на морбили,

—	случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай или огнище на друга заразна болест, различна от морбили,

—	по случая е потвърдена етиологията на друго заболяване, дори ако случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай на морбили или с друг епидемиологично свързан случай.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което не е било възможно да се получи лабораторно потвърждение или да се установи епидемиологична връзка с лабораторно потвърден случай или с друг епидемиологично свързан случай.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и епидемиологичните критерии, но при което не е било възможно лабораторно потвърждение.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии и което не е ваксинирано наскоро. В случай на скорошно ваксиниране лице, което отговаря на клиничните критерии и при което е открит див щам на вируса на морбили, се счита за потвърден случай.

Г.	Отхвърлен случай Всяко лице, което отговаря на критериите за отхвърлен случай.

Забележка:

Когато е възможно, предполагаемите случаи на морбили следва да се изследват в компетентна лаборатория, като се използва подходяща проба, взета в съответния период. Моля, вижте WHO Manual for the Laboratory Surveillance of Measles and Rubella Viruses (2018 г.). В случаите, когато това не е възможно, следва да се положат усилия за установяване на епидемиологична връзка с лабораторно потвърден случай на морбили или с друг епидемиологично свързан случай.

3.27. МЕНИНГОКОКОВА ИНФЕКЦИЯ, ИНВАЗИВНА БОЛЕСТ

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните симптоми:

—	признаци на менингит,

—	хеморагичен обрив,

—	септичен шок,

—	септичен артрит.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране на Neisseria meningitidis в проба от място, което нормално е стерилно, включително пурпурични кожни лезии,

—	откриване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis в проба от място, което нормално е стерилно, или от пурпурични кожни лезии,

—	откриване на антиген на Neisseria meningitidis в ликвора,

—	откриване на грам-отрицателни оцветени диплококи в ликвора.

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.28. МАЙМУНСКА ВАРИОЛА

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на маймунска вариола (напр. остър кожен обрив, лезии по лигавиците, лимфаденопатия).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Поне един от следните три симптома:

—	откриване на нуклеинова киселина на ортопоксвирус в клинична проба (напр. специфично за ортопоксвирус PCR изследване без специфично за вируса на маймунската вариола PCR изследване или секвениране),

—	откриване на инфекция с ортопоксвирус чрез електронна микроскопия или чрез методи за откриване на антигени,

—	откриване на остра инфекция чрез серологични методи (напр. наличие на IgM антитела срещу ортопоксвирус в единична серумна проба, сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба).

Потвърден случай

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране и идентифициране на вируса на маймунската вариола от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на маймунска вариола в клинична проба.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните два критерия в рамките на три седмици преди появата на симптомите:

—	епидемиологична връзка с вероятен или потвърден случай на маймунска вариола,

—	посещение или пребиваване в област с документирано продължаващо предаване на вируса на маймунската вариола.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

Специфично за ортопоксвируси PCR изследване и специфично за вируса на маймунската варицела PCR изследване на кръвна проба може да не са надеждни и не трябва да се използват самостоятелно като диагностично изследване от първа линия. Серологичните резултати следва да се интерпретират с оглед на предходно излагане на вариола/ваксинация срещу маймунска вариола или друго известно излагане на ортопоксвируси.

3.29. ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ

Клинични критерии

Всяко лице с:

—	повишена температура

поне един от следните три симптома:

—	внезапна поява без друга видима причина на едностранен или двустранен болезнен оток на паротидната или друга слюнчена жлеза,

—

орхит,

—

менингит.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на паротитен вирус от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на паротитния вирус,

—	специфичен антитяло отговор срещу вируса на паротита, характерен за остра инфекция, в серум или слюнка;

Лабораторните резултати се интерпретират в зависимост от ваксиналния статус.

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което не е било ваксинирано наскоро и което отговаря на лабораторните критерии. В случай на скорошно ваксиниране: всяко лице, при което е открит див щам на паротитния вирус.

3.30. КОКЛЮШ

Клинични критерии

Всяко лице с кашлица, продължаваща най-малко две седмици, И поне един от следните три симптома:

—	пароксизмална кашлица,

—	инспираторен реприз,

—	повръщане след закашляне

ИЛИ

всяко лице с поставена от лекар диагноза „коклюш“,

ИЛИ

апноични паузи при кърмачета.

Забележки

При всички индивиди, в това число възрастни, подрастващи или ваксинирани деца, може да се проявяват атипични симптоми. Следва да се проучат характеристиките на кашлицата, особено дали е от пароксизмално естество, дали се засилва през нощта и дали се проявява, без да има повишена температура.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

i)	изолиране на Bordetella pertussis от клинична проба,

ii)	откриване на нуклеинова киселина на Bordetella pertussis в клинична проба,

iii)	специфичен антитяло отговор срещу Bordetella pertussis.

Директна диагноза i) — ii): Bordetella pertussis и нейната нуклеинова киселина се изолират/откриват най-точно в назофарингеални проби.

Индиректна диагноза (iii): ако е възможно, следва да се направи тест ELISA с използване на високо пречистен коклюшен токсин и референтни серуми на СЗО като стандарт. Резултатите следва да се интерпретират в зависимост от ваксиналния статус по отношение на коклюш. Ако е имало ваксиниране през последните няколко години преди вземането на пробата, титърът на специфичните антитела срещу токсина на Bordetella pertussis може да е последица от предходната ваксинация или да е променен от нея.

Епидемиологични критерии

Епидемична връзка на предаване от човек на човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

3.31. ЧУМА

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране и идентифициране на Yersinia pestis от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Yersinia pestis в клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор към антиген F1 на Yersinia pestis.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.32. ИНФЕКЦИЯ СЪС STREPTOCOCCUS PNEUMONIAE, ИНВАЗИВНА БОЛЕСТ

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на Streptococcus pneumoniae в проба от място, което нормално е стерилно,

—	откриване на нуклеинова киселина на Streptococcus pneumoniae в проба от място, което нормално е стерилно,

—	откриване на антиген на Streptococcus pneumoniae в проба от място, което нормално е стерилно.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

Антимикробна резистентност

Резултатите от изпитванията за антимикробна чувствителност се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено от Европейската мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net) на ECDC. Критериите за докладване се публикуват ежегодно като част от протокола за докладване на антимикробна резистентност. Вж.: Европейска система за наблюдение. Antimicrobial resistance reporting protocol (Протокол за докладване на антимикробна резистентност). Европейска мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net). www.ecdc.europa.eu

3.33. ОСТЪР ПОЛИОМИЕЛИТ

Клинични критерии

Всяко лице под 15 години с остра вяла парализа (ОВП) ИЛИ

всяко лице, което по лекарска преценка е със съмнение за полиомиелит.

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране на полиовирус и вътрешнотипова диференциация — див полиовирус (ДПВ),

—	полиовирус от ваксинален произход (ПВП) (при ПВП поне 85 % сходство с ваксиналния полиовирус в нуклеотидната секвенция на протеина на VP1 секцията),

—	полиовирус от типа Сейбин: вътрешнотипова диференциация, осъществена от лаборатория за полиомиелит, акредитирана от СЗО (при ПВП разлика в секвенцията на протеина VP1 в сравнение с ваксиналния вирус от същия серотип от над 1 % до максимум 15 %).

Епидемиологични критерии

Поне една от следните две епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	предишни пътувания в ендемична за полиомиелит област или в област, в която е предполагаемо или потвърдено разпространението на полиовирус.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

3.34. КУ-ТРЕСКА

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на остра ку-треска (напр. повишена температура, пневмония, хепатит).

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране и идентифициране на Coxiella burnetii от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Coxiella burnetii в клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор срещу Coxiella burnetii (IgG или IgM фаза II).

Епидемиологични критерии

Излагане на същия източник (напр. заразени животни или техните продукти от раждане) като при потвърден случай или на инфекциозен материал, съдържащ Coxiella burnetii.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

3.35. БЯС И ДРУГИ ИНФЕКЦИИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЛИСАВИРУСИ

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на лисавирус от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на лисавирус в клинична проба,

—	откриване на антигени на лисавирус в клинична проба,

—	доказване на типични лезии при хистопатологично изследване post mortem на мозъка.

Ако е възможно, следва да се извърши идентифициране на вида на вируса.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.36. РЕСПИРАТОРНИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ (ГРИП, КОРОНАВИРУСНА БОЛЕСТ 2019, ИНФЕКЦИЯ С РЕСПИРАТОРНО-СИНЦИТИАЛЕН ВИРУС)

СИНДРОМИ

Остра респираторна инфекция

Внезапна поява на симптоми и поне един от следните признаци:

—

кашлица,

—	болки в гърлото,

—

задух,

—

ринит.

лекарска преценка, че заболяването се дължи на инфекция.

Грипоподобно заболяване

Остра респираторна инфекция (ОРИ) с поне един от следните четири системни симптома:

—	измерена повишена температура или съобщено фебрилно състояние,

—	неразположение,

—	главоболие,

—

миалгия.

Тежка остра респираторна инфекция (ТОРИ)

Остра респираторна инфекция (ОРИ), която:

—	налага хоспитализация

ИЛИ

—

при бебета на възраст под 6 месеца се проявява с поне един от следните два симптома:

—	апнея, определена като временно спиране на дишането по каквато и да е причина,

—

сепсис, дефиниран като:

—	повишена температура (37,5 °C или повече) или хипотермия (по-малко от 35,5 °C), И

—	шок (летаргия, учестено дишане, студена кожа, удължено възстановяване на капилярното кръвоснабдяване, учестен и слаб пулс), И

—	силно влошено състояние без видима причина.

ГРИП ПРИ ХОРАТА, СЕЗОНЕН

Клинични критерии

Поне един от следните критерии:

—

ОРИ,

—

ILI,

—

ТОРИ.

Лабораторни критерии

Поне един от следните критерии:

—	откриване на нуклеинова киселина на грипен вирус в клинична проба,

—	идентифициране на антиген на грипния вирус в клинична проба (антигенни тестове, използвани в здравеопазването и на други места, където изследването може да се извършва от обучен или професионален персонал, напр. в аптеки),

—	изолиране на грипен вирус от клинична проба.

Епидемиологични критерии

Контакт с потвърден случай при човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ).

Б.	Вероятен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ) и на епидемиологичния критерий.

В.	Потвърден случай: Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

ГРИП ПРИ ХОРАТА, ЗООНОЗЕН

Зоонозният грип при хората е инфекция, причинена от грипен вирус, който е приспособен предимно към гостоприемници животни (напр. птици, свине, коне) и не циркулира сред човешката популация, но може да предизвика инфекция при хората чрез пряка или косвена експозиция на заразени животни или замърсена среда.

Клинични критерии

Поне един от следните критерии:

—

ОРИ,

—

ILI,

—

ТОРИ,

—	конюнктивит,

—	неврологична проява (напр. енцефалит),

—	други тежки или необичайни клинични прояви, които не могат да бъдат обяснени с друга диагноза.

Лабораторни критерии

Поне един от следните критерии:

—	изолиране на зоонозен грипен вирус от клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор срещу зоонозен грипен вирус (четирикратно или по-голямо повишение),

—	откриване на нуклеинова киселина на зоонозен грипен вирус в клинична проба (само в случай на положителен резултат за нуклеинова киселина се проверяват клинични и/или епидемиологични, и/или други лабораторни критерии, за да се изключи възможността за замърсяване на пробата).

Епидемиологични критерии

През 14-те дни преди появата на симптомите е налице поне едно от следните:

—	тесен контакт с вероятен или потвърден случай на зоонозна грипна инфекция при човек,

—	тесен контакт с животно, при което е потвърдено наличието на зоонозен грипен вирус А,

—	престой в среда (напр. дом, земеделско стопанство, пазар, работно място), в която е потвърдено наличието на зоонозен грипен вирус А при животни или в околната среда,

—	излагане на зоонозен грипен вирус в лабораторни условия.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните И епидемиологичните критерии. ИЛИ Всяко лице, което отговаря на епидемиологичните критерии И при което е открит нетипизиран несезонен грип А (в очакване на потвърждение).

В.	Потвърден случай: Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии (лабораторно потвърждение, извършено от национална референтна лаборатория за грип, референтна лаборатория на Европейския съюз, колабориращ център на СЗО или друга референтна лаборатория на СЗО).

КОРОНАВИРУСНА БОЛЕСТ 2019 (COVID-19) ПРИ ХОРА

Клинични критерии

Поне един от следните критерии:

—

ОРИ,

—

ILI,

—

ТОРИ.

Лабораторни критерии

Поне един от следните критерии:

—	откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 в клинична проба,

—	идентифициране на антиген на SARS-CoV-2 в клинична проба (антигенни тестове, използвани в здравеопазването и на други места, където изследването може да се извършва от обучен или професионален персонал, напр. в аптеки),

—	изолиране на SARS-CoV-2 от клинична проба.

Епидемиологични критерии

Контакт с потвърден случай при човек в рамките на 14 дни преди появата на симптомите.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ).

Б.	Вероятен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ) и на епидемиологичния критерий.

В.	Потвърден случай: Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

ИНФЕКЦИЯ С РЕСПИРАТОРНО-СИНЦИТИАЛЕН ВИРУС (RSV) ПРИ ХОРА

Клинични критерии

Поне един от следните критерии:

—

ОРИ,

—

ILI,

—

ТОРИ.

Лабораторни критерии

Поне един от следните критерии:

—	откриване на нуклеинова киселина на RSV в клинична проба,

—	идентифициране на антиген на RSV в клинична проба (антигенни тестове, използвани в здравеопазването и на други места, където изследването може да се извършва от обучен или професионален персонал, напр. в аптеки),

—	изолиране на RSV от клинична проба.

Епидемиологични критерии

Контакт с потвърден случай при човек.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ).

Б.	Вероятен случай: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии (ОРИ, грипоподобно заболяване или ТОРИ) и на епидемиологичния критерий.

В.	Потвърден случай: Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.37. ТРЕСКА ОТ ДОЛИНАТА РИФТ

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на инфекция с вируса на треската от долината Рифт (напр. повишена температура, жълтеница, гастроинтестинални симптоми, хеморагични прояви, очни прояви).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Откриване на IgM антитела срещу вируса на треската от долината Рифт (RVFV) в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на RVFV от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на RVFV в клинична проба,

—	откриване на антиген на RVFV в клинична проба,

—

Епидемиологични критерии

Поне един от следните три симптома:

—	посещение или пребиваване в област, където преди това е имало случаи на предаване на вируса на RVFV, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ RVFV, по време на работа (напр. лабораторна дейност),

—	контакт с биологичен материал от животни, за които има вероятност да са заразени, в област, където преди това е имало случаи на предаване на RVFV.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

—	клинични критерии,

—	епидемиологични критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

3.38. РУБЕОЛА

Клинични критерии

Всяко лице, за което медицински специалист подозира, че е заразено с рубеола,

ИЛИ

Всяко лице с внезапна поява на генерализиран макулопапулозен (невезикуларен) обрив

поне един от следните три симптома:

—	лимфаденопатия (напр. шийна, субокципитална или постаурикуларна аденопатия),

—	артралгия,

—

артрит.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране на вирус на рубеола от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеола в подходяща клинична проба,

—	откриване на антитяло IgM срещу рубеола

—	Сероконверсия на IgG срещу рубеола или значително повишение на титъра на антитяло IgG срещу рубеола в двойни проби, изследвани успоредно.

Епидемиологични критерии

Лице, което е свързано географски и във времето с лабораторно потвърден случай или с друг епидемиологично свързан случай на рубеола, при който появата на обрива настъпва между 12 и 23 дни по-късно.

Критерии за отхвърлен случай

Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии;

поне един от следните три симптома:

—	въпреки че е взета подходяща проба, която е изследвана от компетентна лаборатория, случаят не отговаря на лабораторните критерии за определение на случай на рубеола,

—	случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай или огнище на друга заразна болест, различна от рубеола,

—	по случая е потвърдена етиологията на друго заболяване, дори ако случаят е епидемиологично свързан с лабораторно потвърден случай на рубеола или с друг епидемиологично свързан случай.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което не е било възможно да се получи лабораторно потвърждение или да се установи епидемиологична връзка с лабораторно потвърден случай или с друг епидемиологично свързан случай.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и епидемиологичните критерии, но при което не е било възможно лабораторно потвърждение.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии и което не е било ваксинирано наскоро. В случай на скорошно ваксиниране лице, което отговаря на клиничните критерии и при което е открит див щам на вируса на рубеола, се счита за потвърден случай.

Г.	Отхвърлен Всяко лице, което отговаря на критериите за отхвърлен случай.

Забележка:

Когато има съмнение за рубеола при бременни, за управлението на случая се изисква допълнително потвърждаване на положителния резултат за IgM на рубеола (напр. чрез тест за авидитет на специфичните за рубеола IgG, сравнение на нивата на IgM и IgG на рубеола при двойни серуми, осъществено в референтна лаборатория).

3.39. ВРОДЕН РУБЕОЛЕН СИНДРОМ

Клинични критерии

Вродена рубеолна инфекция

Клинични критерии за вродена рубеолна инфекция не могат да бъдат определени.

Вроден рубеолен синдром (ВРС)

Всяко кърмаче на възраст под 1 година или всяко мъртвородено дете, което отговаря на:

поне две от условията, посочени в категория А), ИЛИ

едно от условията в категория А) и едно от условията в категория Б).

—	катаракта(и),

—	вродена глаукома,

—	вродена кардиопатия,

—	загуба на слуха,

—	пигментна ретинопатия.

Б)

—

пурпура,

—	спленомегалия,

—	микроцефалия,

—	изоставане в развитието,

—	менингоенцефалит,

—	петнисти просветлявания на костите,

—	жълтеница с начало в първите 24 часа след раждането.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране на вирус на рубеола от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеола,

—	специфичен антитяло отговор (IgМ) срещу вируса на рубеола,

—	персистиращи рубеолни IgG в периода от 6- до 12-месечна възраст (поне две проби със сходна концентрация на рубеолни IgG).

Лабораторните резултати следва да се интерпретират в зависимост от ваксиналния статус.

Епидемиологични критерии

Всяко кърмаче или мъртвородено дете от майка, при която е била лабораторно потвърдена рубеолна инфекция по време на бременността чрез предаване от човек на човек (вертикално предаване).

Класификация на случаите на вродена рубеола

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

Всяко мъртвородено дете или всяко кърмаче, което не е било изследвано ИЛИ е било изследвано и лабораторните резултати са отрицателни, и което отговаря на поне един от следните два критерия:

—	епидемична връзка И поне един от клиничните критерии от категория А) за ВРС,

—	отговаря на клиничните критерии за ВРС.

В.

Потвърден случай

Всяко мъртвородено дете, което отговаря на лабораторните критерии ИЛИ

всяко кърмаче, което отговаря на лабораторните критерии И на поне един от следните два критерия:

—	епидемична връзка,

—	поне един от клиничните критерии от категория А) за ВРС.

3.40. САЛМОНЕЛОЗЕН ЕНТЕРИТ

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните четири симптома:

—

диария,

—	повишена температура

—	коремни болки,

—	повръщане.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Salmonella (различна от S. typhi или S. paratyphi) от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Salmonella (различна от S. typhi или S. paratyphi) в клинична проба.

Забележка:

изпитването на антимикробна чувствителност на Salmonella enterica следва да се осъществява върху представителен набор от изолати.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните пет епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	предаване от животно на човек,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

Антимикробна резистентност

3.41. ИНФЕКЦИЯ, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ E. COLI, ПРОДУЦИРАЩИ ШИГАТОКСИН (STEC), ВКЛЮЧИТЕЛНО ХЕМОЛИТИЧНО-УРЕМИЧЕН СИНДРОМ (ХУС)

Клинични критерии

STEC диария

Всяко лице с поне една от следните две прояви:

—

диария,

—	коремни болки.

ХЕМОЛИТИЧНО-УРЕМИЧЕН СИНДРОМ (ХУС)

Всяко лице с остра бъбречна недостатъчност и с поне един от следните два симптома:

—	микроангиопатична хемолитична анемия,

—	тромбоцитопения.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	откриване на нуклеинова киселина от гена(ите) stx1 или stx2 в изолата на Escherichia coli или в клиничната проба,

—	откриване на шигатоксин в изолата на Escherichia coli или в клиничната проба.

Единствено по отношение на ХУС като лабораторен критерий за потвърждаване на STEC може да бъде използван следният критерий:

—	специфичен за серогрупата (ЛПЗ) на Escherichia coli антитяло отговор.

За вероятен случай:

—	изолиране на неферментиращи сорбитол Escherichia coli O157 (без тест за токсина или продуциращите токсин гени),

Епидемиологични критерии

Поне една от следните пет епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	предаване от животно на човек,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай на ХУС, асоцииран със STEC Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии за ХУС.

Б.	Вероятен случай на STEC Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка. ИЛИ Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за вероятен случай,

В.	Потвърден случай на STEC Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за потвърден случай,

Забележка:

3.42. ДИЗЕНТЕРИЯ (ШИГЕЛОЗА)

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните четири симптома:

—

диария,

—	повишена температура

—	повръщане,

—	коремни болки.

Лабораторни критерии

За потвърден случай:

—	изолиране на Shigella spp. от клинична проба.

За вероятен случай:

—	откриване на нуклеинова киселина на Shigella spp. в клинична проба.

Забележка:

ако е възможно, следва да се осъществи изпитване за антимикробна чувствителност на Shigella.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните четири епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	консумиране на заразена храна/питейна вода,

—	излагане на въздействие от околната среда.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка. ИЛИ Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за вероятен случай,

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за потвърден случай. ИЛИ Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии, при което съществува епидемична връзка И което отговаря на лабораторните критерии за вероятен случай.

Забележка:

Антимикробна резистентност

Резултатите от изпитванията на антимикробна чувствителност следва да се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки.

3.43. ВАРИОЛА

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на вируса на вариола (Orthopoxvirus variola) от клинична проба и последващо секвениране,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на вариола в клинична проба и последващо секвениране.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии.

3.44. СИФИЛИС (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ВРОДЕНИЯ СИФИЛИС)

Клинични критерии

Първичен сифилис

Всяко лице с една или няколко (обикновено неболезнени) улцерозни лезии (шанкъра) в гениталната, перинеалната, аналната област или лигавицата на устата или фаринкса, или друга извънгенитална локализация.

Вторичен сифилис

Всяко лице с поне един от следните пет симптома:

—	дисеминиран макулопапулозен обрив, често обхващащ дланите и ходилата,

—	генерализирана лимфаденопатия,

—	широки кондиломи,

—

енантема,

—	дифузна алопеция.

Ранен латентен сифилис (до 12 месеца)

Липса на симптоми към момента на поставяне на диагнозата и предходна поява на симптоми, съответстващи на симптомите от по-ранните стадии на сифилиса през предходните 12 месеца.

Следва да се отбележи, че очни и неврологични прояви може да възникнат на всеки един стадий на сифилис. Следва да се отбележи, че късният латентен сифилис (над 12 месеца) не подлежи на надзор в Съюза.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	откриване на Treponema pallidum чрез микроскопски анализ в тъмно поле на клинична проба,

—	откриване на Treponema pallidum с директен тест с флуоресциращи антитела (DFA) в клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Treponema pallidum в клинична проба,

—	откриване на антитела срещу Treponema pallidum чрез скринингов тест (TPHA, TPPA или EIA) И допълнително откриване или на антитела TP-IgM (напр. чрез IgM-ELISA, IgM имуноблот или 19S-IgM-FTA-abs), ИЛИ на нетрепонемни антитела (напр. RPR, VDRL).

Епидемиологични критерии

Първичен/вторичен сифилис

Епидемична връзка на предаване от човек на човек (сексуален контакт).

Ранен латентен сифилис

Епидемична връзка на предаване от човек на човек (сексуален контакт) в рамките на предходните 12 месеца.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърждаване на случай.

3.45. ВРОДЕН СИФИЛИС

Клинични критерии

Всяко кърмаче под 2 години с поне един от следните единавесет симптома:

—	хепатомегалия/хепатоспленомегалия,

—	кожно-лигавични лезии,

—	широки кондиломи,

—	траен ринит,

—	жълтеница,

—	псевдопарализа (дължаща се на периостит и остеохондрит),

—	засягане на централната нервна система,

—

анемия,

—	нефротичен синдром,

—	недохранване,

—	генерализирана лимфаденопатия.

Лабораторни критерии

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	откриване на Treponema pallidum чрез микроскопски анализ в тъмно поле на клинична проба,

—	откриване на Treponema pallidum с директен тест с флуоресциращи антитела (DFA) в клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Treponema pallidum в клинична проба,

—	откриване на специфични антитела IgM срещу Treponema pallidum (FTA-abs, EIA)

И реактивен нетрепонемен серологичен тест (VDRL, RPR) върху серум на детето.

Вероятен случай

Поне един от следните три симптома:

—	положителен резултат от реактивен тест VDRL върху ликвора,

—	положителен резултат от реактивни нетрепонемни и трепонемни серологични тестове върху серум на майката,

—	титърът на нетрепонемните антитела при детето след раждането е четирикратно или повече пъти по-висок от титъра на антителата в серума на майката.

Епидемиологични критерии

Всяко кърмаче, при което съществува епидемична връзка с предаване от човек на човек (вертикално предаване).

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

Всяко кърмаче или дете, което отговаря на клиничните критерии и на поне един от следните два критерия:

—	епидемична връзка,

—	отговаря на лабораторните критерии за вероятен случай.

В.	Потвърден случай Всяко кърмаче, което отговаря на лабораторните критерии за потвърждаване на случай.

3.46. КЪРЛЕЖОВ ЕНЦЕФАЛИТ (TBE)

За целите на настоящия документ терминът „кърлежов енцефалит“ се отнася както за централноевропейския, така и за далекоизточния кърлежов енцефалит.

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на кърлежов енцефалит (напр. повишена температура, симптоми на възпаление на централната нервна система).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Откриване на IgM антитела срещу вируса на TBE в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните шест симптома:

—	изолиране и идентифициране на вируса на TBE от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вирус на TBE в клинична проба,

—	откриване на антиген на вируса на TBE в клинична проба,

—	откриване на специфични за вируса на TBE IgM и IgG антитела в кръвта,

—	откриване на специфични за вируса на TBE IgM антитела в ликвора,

—

откриване на остра инфекция чрез серологични методи в ликвор или серум (напр. сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, наличие на IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба) И потвърждаване на специфичността на антителата чрез едновременни анализи за неутрализация с вируси, предизвикващи серологична кръстосана реакция, или чрез други методи с равностойна дискриминационна способност.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните два критерия:

—	излагане на същия източник на инфекция (напр. непастьоризирано мляко и млечни продукти) като при потвърден случай,

—	посещение или пребиваване в област, където преди това е имало случаи на предаване на кърлежов енцефалит, през четириседмичния период преди появата на симптомите.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря както на лабораторните критерии за вероятен случай, така И на клиничните И епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

серологичните резултати трябва да се интерпретират в зависимост от предходно излагане на други флавивирусни инфекции и ваксиналния статус по отношение на флавивируси. Потвърдените случаи в такива ситуации трябва да бъдат валидирани чрез тест за вирусна неутрализация в серум или други равностойни тестове.

3.47. ВРОДЕНА ТОКСОПЛАЗМОЗА

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	доказване на Toxoplasma gondii в телесни тъкани или течности,

—	откриване на нуклеинова киселина на Toxoplasma gondii в клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор (IgM, IgG, IgA) срещу Toxoplasma gondii при новородено,

—	персистиране на стабилни титри на IgG Toxoplasma gondii при кърмаче (до 12-месечна възраст).

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай Всяко кърмаче, което отговаря на лабораторните критерии..

3.48. ТРИХИНЕЛОЗА

Клинични критерии

Всяко лице с поне три от следните шест симптома:

—	повишена температура

—	мускулна чувствителност и болка,

—

диария,

—	оток на лицето,

—	еозинофилия,

—	субконюнктивални хеморагии, кръвоизливи под ноктите и в ретината.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	доказване на ларви на Trichinella в тъкани, взети при мускулна биопсия,

—	специфичен антитяло отговор срещу Trichinella (IFA, ELISA или Western Blot).

Епидемиологични критерии

Поне една от следните две епидемични връзки:

—	консумиране на заразена храна (месо),

—	излагане на въздействието на общ източник.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.49. ТУБЕРКУЛОЗА

Клинични критерии

Всяко лице, при което са налице следните критерии:

—	признаци, симптоми и/или радиологични данни, отговарящи на тези при активна туберкулоза, независимо от локализацията, И

—	решение на лекаря да лекува пациента с пълен курс противотуберкулозна терапия ИЛИ

случай, открит post mortem, с патологични данни, отговарящи на тези при активна туберкулоза, която би изисквала противотуберкулозно лечение, ако болестта е била открита преди смъртта на пациента.

Лабораторни критерии

Потвърден случай

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на Mycobacterium tuberculosis комплекс (с изключение на Mycobacterium bovis—БЦЖ) от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на комплекса Mycobacterium tuberculosis в клинична проба към момента на поставяне на диагнозата чрез някой от тестовете, препоръчани от СЗО, в съответствие с най-актуалните препоръки на СЗО (https://www.who.int/publications/i/item/9789240030589).

Вероятен случай

Поне един от следните критерии:

—	микроскопско откриване на киселиноустойчиви бацили (включително флуоресцентна микроскопия),

—	хистологични данни за грануломи.

Епидемиологични критерии Не е приложимо

Класификация на случаите

А.	Възможен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии.

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за вероятен случай,

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии за потвърждаване на случай.

Антимикробна резистентност

Резултатите от фенотипните изпитвания на антимикробна чувствителност и/или генотипните методи следва да се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено от Европейската референтна лабораторна мрежа за туберкулоза и от Европейската мрежа за надзор на туберкулозата, и публикувани в протокола за докладване за надзор на туберкулозата.

3.50. ТУЛАРЕМИЯ

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на туларемия (напр. повишена температура, лимфаденопатия, гастроинтестинални симптоми, пневмония, септицемия, стоматит, кожни язви, конюнктивит).

Лабораторни критерии

Поне един от следните три симптома:

—	изолиране и идентифициране на Francisella tularensis от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на Francisella tularensis в клинична проба,

—	специфичен антитяло отговор срещу Francisella tularensis.

Епидемиологични критерии

Излагане на същия източник (напр. заразени животни, храна или вода, замърсени с Francisella tularensis) както при потвърден случай или на инфекциозен материал, съдържащ Francisella tularensis.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

3.51. ИНФЕКЦИЯ С ВИРУС НА ЗАПАДНОНИЛСКА ТРЕСКА

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на инфекция с вирус на западнонилска треска (напр. повишена температура, енцефалит, менингит).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Поне един от следните три симптома:

—	откриване на IgM антитела срещу вируса на западнонилската треска в серум или ликвор,

—	откриване на сероконверсия или четирикратно повишение на титъра на антителата в двойни серумни проби,

—	откриване на нуклеинова киселина на флавивирус в клинична проба, ако не е наличен специфичен за вируса на западнонилската треска анализ (напр. скрининг чрез NAT/PCR на дарени кръвни продукти).

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на вируса на западнонилската треска от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на западнонилската треска в клинична проба,

—

откриване на остра инфекция чрез серологични методи в ликвор или серум (напр. наличие на IgM антитела в единична серумна проба, сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, наличие на IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба) И потвърждаване на специфичността на антителата чрез едновременни анализи за неутрализация с вируси, предизвикващи серологична кръстосана реакция, или чрез друг метод с равностойна дискриминационна способност,

—	откриване на специфичен за вируса на западнонилската треска антиген (post mortem имунохистохимия (IHC).

Епидемиологични критерии

Поне една от следните четири епидемични връзки:

—	посещение или пребиваване в област, където по-рано е установен вирус на западнонилската треска при хора или животни, през четириседмичния период преди началото на симптомите или преди откриването на инфекцията по време на сезона на предаване на западнонилската треска,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където по-рано е установен вирус на западнонилската треска, по време на сезона на предаване на същия,

—	излагане на инфекциозен материал, съдържащ вирус на западнонилската треска, по време на работа (напр. лабораторна дейност),

—	излагане на вируса на западнонилската треска чрез вертикално предаване.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря както на лабораторните критерии за вероятен случай, така И на клиничните И епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърждаване на случай.

Забележка:

3.52. ЖЪЛТА ТРЕСКА

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на жълтата треска (напр. повишена температура, жълтеница, хеморагични прояви).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Поне един от следните два критерия:

—	откриване на IgM антитела срещу вируса на жълтата треска в единична серумна проба (не се отнася за случаи на скорошна ваксинация срещу жълта треска),

—	доказване на типични лезии при патохистологично изследване post mortem на черния дроб.

Потвърден случай

Поне един от следните четири критерия:

—	изолиране и идентифициране на вируса на жълтата треска от клинична проба (в случай на скорошна ваксинация — лице, при което е открит див щам на вируса на жълта треска),

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса на жълтата треска в клинична проба (в случай на скорошна ваксинация — лице, при което е открит див щам на вируса на жълта треска),

—	откриване на антиген на жълтата треска в клинична проба (не се отнася за случаи на скорошна ваксинация срещу жълта треска),

—

откриване на остра инфекция чрез серологични методи (напр. наличие на IgM антитела в единична серумна проба, сероконверсия или четирикратно увеличение на титъра на антителата в двойни серумни проби, наличие на IgG антитела с нисък авидитет в серумна проба) И потвърждаване на специфичността на антителата (не се отнася за случаи на скорошна ваксинация срещу жълта треска).

Епидемиологични критерии

Поне един от следните два критерия:

—	посещение или пребиваване в област, където по-рано е установено предаване на вируса на жълта треска, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където по-рано е установено предаване на вируса на жълта треска.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря както на лабораторните критерии за вероятен случай, така И на клиничните И епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

серологичните резултати трябва да се интерпретират в зависимост от предходно излагане на други флавивирусни инфекции и ваксиналния статус по отношение на флавивируси. В случай на скорошна ваксинация срещу жълта треска без минали пътувания до засегната от жълта треска област, ако не е възможно да се определи щамът, това трябва да се счита за ваксинален щам на вируса на жълтата треска.

3.53. ЙЕРСИНИОЗА, ЧРЕВНА

Клинични критерии

Всяко лице с поне един от следните пет симптома:

—	повишена температура

—

диария,

—	повръщане,

—	коремни болки (псевдоапендицит),

—	ректални тенезми.

Лабораторни критерии

Поне един от следните два критерия:

—	изолиране на патогенни за човека Yersinia enterocolitica или Yersinia pseudotuberculosis от клинична проба,

—	откриване на вирулентни гени на Yersinia enterocolitica или Yersinia pseudotuberculosis в клинична проба.

Епидемиологични критерии

Поне една от следните четири епидемични връзки:

—	предаване от човек на човек,

—	излагане на въздействието на общ източник,

—	предаване от животно на човек,

—	консумиране на заразена храна.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.

В.	Потвърден случай Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии.

Забележка:

3.54. БОЛЕСТ, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ВИРУСА ЗИКА

Клинични критерии

Клинични прояви, съответстващи на болест, предизвикана от вируса зика (напр. обрив, повишена температура, плод или новородено с микроцефалия, интракраниални калцификати или други аномалии на централната нервна система).

Лабораторни критерии

Вероятен случай

Откриване на IgM антитела срещу вируса зика в единична серумна проба.

Потвърден случай

Поне един от следните пет симптома:

—	изолиране и идентифициране на вируса зика от клинична проба,

—	откриване на нуклеинова киселина на вируса зика в клинична проба,

—	откриване на антиген на вируса зика в клинична проба,

—

—	откриване на IgM антитела срещу вируса зика в околоплодната течност или в ликвора на плод или новородено с микроцефалия, интракраниални калцификати или други аномалии на централната нервна система.

Епидемиологични критерии

Поне един от следните четири критерия:

—	посещение или пребиваване в област, където по-рано е установено предаване на вируса зика, през двуседмичния период преди появата на симптомите,

—	получаване на вещества от човешки произход от донор, който е пребивавал или е посещавал (в рамките на четири седмици преди даряването) област, където по-рано е установено предаване на вируса зика,

—	сексуален контакт в рамките на две седмици преди появата на симптомите с вероятен или потвърден случай на инфекция с вируса зика,

—	майка с вероятна или потвърдена инфекция с вируса зика по време на бременността.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.

Вероятен случай

Лице, което отговаря както на лабораторните критерии за вероятен случай, така И на клиничните И епидемиологичните критерии

ИЛИ

Плод или новородено с микроцефалия, интракраниални калцификати или други аномалии на централната нервна система, чиято майка отговаря на поне един от епидемиологичните критерии.

В.	Потвърден случай Лице, което отговаря на лабораторните критерии за потвърден случай.

Забележка:

4. ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СЛУЧАИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ СПЕЦИФИЧНИ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ

4.1. АНТИМИКРОБНА РЕЗИСТЕНТНОСТ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА АНТИМИКРОБНИ СРЕДСТВА ПРИ ХОРА)

4.1.1. ОБЩО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЧАЙ ЗА ПАТОГЕНИ (РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕ I), ЗА КОИТО АНТИМИКРОБНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПОРАЖДА БЕЗПОКОЙСТВО

Клинични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Лабораторни критерии

Поне една микробиологична култура (кръв, ликвор) с положителен резултат за Staphylococcus aureus или комплекс Klebsiella pneumoniae, или Escherichia coli, или Enterococcus faecium, или Enterococcus faecalis,или Pseudomonas aeruginosa, или Acinetobacter spp., или Streptococcus pneumoniae, или Candidozyma auris.

Епидемиологични критерии

Не са относими за целите на надзора.

Класификация на случаите

А.	Възможен случай — не е приложимо

Б.	Вероятен случай — не е приложимо

В.	Потвърден случай

Антимикробна резистентност

Резултатите от изпитванията за антимикробна чувствителност се докладват съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е уточнено от Европейската мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net) на ECDC. Критериите за докладване се публикуват ежегодно като част от протокола за докладване на антимикробната резистентност. Вж.: Antimicrobial resistance (AMR) reporting protocol (Протокол за докладване на антимикробната резистентност). EARS-Net. www.ecdc.europa.eu.). Докладваните данни следва да обхващат изолати от кръв и от ликвор (инвазивни изолати), като например:

—	Staphylococcus aureus: резистентност/чувствителност към метицилин и други антистафилококови β-лактамни антибиотици,

—	Ентеробактерии (напр. комплекс Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli): резистентност/чувствителност към цефалоспорини от трето поколение и карбапенеми, както и към нови антимикробни агенти, когато има такива, и към колистин;

—	Acinetobacter spp. (включително комплекс Acinetobacter baumannii): резистентност/чувствителност към карбапенеми, а при изолати, резистентни към карбапенеми — резистентност/чувствителност към нови антимикробни агенти,

—	Pseudomonas aeruginosa: резистентност/чувствителност към карбапенеми, а при изолати, резистентни към карбапенеми — резистентност/чувствителност към нови антимикробни агенти,

—	Enterococcus faecium и Enterococcus faecalis: резистентност/чувствителност към гликопептиди.

4.1.2. ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЛУЧАИ НА АНТИМИКРОБНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ АНТИМИКРОБНИ АГЕНТИ

Клинична резистентност към антимикробни агенти

Определение

Даден микроорганизъм се определя като клинично „чувствителен при стандартен режим на дозиране“, клинично „чувствителен при повишена експозиция“ или клинично резистентен към даден антимикробен агент, като се прилагат подходящите клинични гранични стойности, определени от EUCAST (http://www.eucast.org/clinical_breakpoints/), в стандартизирана методология (или методология, калибрирана към стандартизирана методология), т.е. корелацията между клиничните гранични стойности на минималната инхибираща концентрация (МИК) и диаметъра на зоната им на инхибиране. Излагането зависи от това как начинът на приложение, дозата, интервалът между дозите, продължителността на инфузията, както и разпределението и отделянето на антимикробния агент ще повлияят на причинителя на инфекцията в мястото на инфекция. Тези гранични стойности може да варират при закономерни промени в обстоятелствата. Вместо МИК или дисково-дифузионен метод може да се използват равностойни количествени методи за изпитване на антимикробна чувствителност, при условие че са одобрени от EUCAST.

Класификация

Клинично чувствителен при стандартен режим на дозиране (S)

—	даден микроорганизъм се определя като „чувствителен при стандартен режим на дозиране“ (S), когато има висока вероятност за терапевтичен успех при прилагане на стандартен режим на дозиране на агента.

Клинично чувствителен при повишена експозиция (I)

—	даден микроорганизъм се определя като „чувствителен при повишена експозиция“ (I), когато има висока вероятност за терапевтичен успех, тъй като експозицията към агента се увеличава чрез коригиране на режима на дозиране или чрез повишаване на концентрацията му в мястото на инфекцията.

Клинично резистентен (R)

—	даден микроорганизъм се определя като „резистентен“ (R), когато съществува висока вероятност от терапевтичен неуспех дори при повишена експозиция.

Клиничните гранични стойности са представени, както следва:

—	S: МИК ≤ x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод ≥ σ mm

—	I: МИК > x, ≤ y mg/L; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод ≥ ρ mm, < σ mm

—	R: МИК > y mg/L; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод < ρ mm

Панрезистентен (PDR)

—

за Staphylococcus aureus, Enterococcus spp, Enterobacterales, включително комплекса Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa и Acinetobacter spp. даден изолат се определя като панрезистентен (PDR) въз основа на факта, че е резистентен към всички антимикробни агенти, както е посочено в предложението на международни експерти за временни стандартни определения за антимикробна резистентност (6),

—

даден изолат се определя като потвърдено PDR, когато е „резистентен“ (R) или „чувствителен при повишена експозиция“ (I) към всички агенти във всички антимикробни категории, което е потвърдено от референтна или друга клинична микробиологична лаборатория чрез изпитване на допълнителна група антимикробни агенти, различни от обичайно изпитваните, в съответствие с определенията за отделните микроорганизми в предложението на международни експерти за временни стандартни определения за придобита резистентност (7),

—	даден изолат се определя като възможно PDR, когато е „резистентен“ (R) или „чувствителен при повишена експозиция“ (I) към всичките антимикробни агенти, подложени на изпитване в лабораторията,

—	даден изолат се определя като изолат, който не е PDR, когато е „чувствителен при стандартен режим на дозиране“ (S) към поне един от подложените на изпитване антимикробни агенти.

Микробиологична резистентност към антимикробни агенти

Фенотипно определение

Даден микроорганизъм се класифицира като притежаващ фенотип от див тип или фенотип от недив тип за даден вид съгласно епидемиологичните гранични концентрации (ECOFF), определени от EUCAST, в стандартизирана методология (или методология, калибрирана към стандартизирана методология) (http://www.eucast.org/ast_of_bacteria/; http://www.eucast.org/mic_distributions_and_ecoffs/) въз основа на корелацията между разпределенията в зависимост от специфичната за вида МИК и диаметъра на зоната им на инхибиране.

Фенотипна класификация

Фенотип от див тип (WT)

—	даден микроорганизъм се класифицира като див тип (WT) за даден вид или комплекс от видове, когато е лишен от фенотипно установим механизъм на придобита резистентност.

Фенотип от недив тип (NWT)

—	даден микроорганизъм се класифицира като недив тип (NWT) за даден вид, когато експресира поне един фенотипно установим механизъм на придобита резистентност.

ECOFF се представят като (http://www.eucast.org/ast_of_bacteria/):

—	WT: ECOFF ≤ x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод ≥ σ mm

—	NWT: ECOFF > x mg/l; диаметър на зоната на инхибиране при прилагане на дисково-дифузионния метод < σ mm

Идентифициране на механизъм на придобита антимикробна резистентност (напр. инактивиращ лекарствата ензим, модификация на представляващия терапевтична мишена вид белтък, ефлуксна помпа)

Експресирането на механизъм на придобита антимикробна резистентност от даден микроорганизъм може да бъде определено in vitro, а видът на механизма — да бъде идентифициран чрез използване на стандартизирана методология съгласно насоките за откриване на механизми за резистентност и на специфични видове резистентност, важни от клинична и/или епидемиологична гледна точка (https://www.eucast.org/fileadmin/eucast/pdf/eucast_guidelines/EUCAST_detection_of_resistance_mechanisms_170711.pdf).

Генотипно определение

Даден микроорганизъм се класифицира като носещ или неносещ генетична детерминанта или комбинация от детерминанти, придаващи му чувствителност на фенотип от недив тип по отношение на антимикробния агент (подвижен генетичен елемент или мутация на ядрения ген). Наличието на генетична детерминанта или комбинация от детерминанти, придаващи му чувствителност на фенотип от недив тип по отношение на един или няколко антимикробни агента, може да бъде доказано чрез откриване и идентифициране на съответната секвенция (или секвенции) на нуклеинова киселина в бактериален геном.

Генотипна класификация

Генотипите се докладват като:

—	положителен: наличие на [наименование на гена за резистентност или мутация на ядрения ген],

—	отрицателен: липса на [наименование на гена за резистентност] или откриване на секвенция на ядрен ген от див тип.

4.1.3. ПОТРЕБЛЕНИЕ НА АНТИМИКРОБНИ СРЕДСТВА ПРИ ХОРА

Държавите членки предоставят национални данни от надзора на потреблението на антимикробни средства при хора в съответствие със системата за анатомо-терапевтично-химична (АТС) класификация на Световната здравна организация (СЗО) (https://atcddd.fhi.no/atc_ddd_index/) и съгласно методите и критериите, договорени между ECDC и държавите членки, както е посочено от Европейската мрежа за надзор на потреблението на антимикробни средства (ESAC-Net) на ECDC. Критериите за докладване се публикуват ежегодно като част от протокола за докладване на потреблението на антимикробни средства (Antimicrobial consumption (AMC) reporting protocol). Европейска мрежа за надзор на потреблението на антимикробни средства (ESAC-Net). www.ecdc.europa.eu.) Данните следва да включват потреблението на антимикробни средства както в амбулаторния, така и в болничния сектор, като следва да се докладват поотделно.

4.2. ОБЩО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЧАЙ НА ИНФЕКЦИЯ, СВЪРЗАНА С МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ (ВБИ)

Вътреболнична инфекция, свързана с текущ болничен престой, е инфекция, която отговаря на едно от определенията на случай, И

—	началото на симптомите е в ден 3 или по-късно (денят на приемане се счита за ден 1) от осъществявания болничен престой, ИЛИ

—	пациентът е подложен на хирургична операция в ден 1 или ден 2 от престоя и проявява симптоми на инфекция на хирургичното място (SSI) преди ден 3 от престоя, ИЛИ

—	било е поставено инвазивно медицинско пособие в ден 1 или ден 2 от престоя, като това е довело до ВБИ преди ден 3 от престоя, ИЛИ

—	появата на симптомите е в ден 1 или 2 при новородено, ИЛИ

—	на пациента е поставена диагноза COVID-19, като появата на симптомите (или първият положителен тест, ако е безсимптомен) е в ден 3 или по-късно (денят на приемане се счита за ден 1) от настоящия престой.

Вътреболнична инфекция, свързана с предишен болничен престой, е инфекция, която отговаря на едно от определенията на случай,

—	пациентът е с данни за инфекция, но това е повторен прием в рамките на по-малко от 48 часа след предишно приемане в болница за активно лечение, ИЛИ

—

пациентът е приет с инфекция, която отговаря на определението на случай за инфекция на хирургичното място, т.е. SSI, възникнала до 30 дни след операцията (или до 90 дни, когато вследствие на операция във връзка с имплант е възникнала дълбока SSI или SSI на орган/в телесна кухина) и пациентът е със симптоми, които отговарят на определението на случай и/или е подложен на антимикробно лечение във връзка с тази инфекция,

ИЛИ

—	пациентът е приет с инфекция с Clostridioides difficile (или до 2 дни започва да проявява симптоми на инфекция с Clostridioides difficile) в рамките на по-малко от 28 дни от предишно изписване от болница за активно лечение. ИЛИ

—	пациентът е с COVID-19 при приемането (или с начало на заболяването преди ден 3) и е бил (повторно) приет по-малко от 48 часа след престой от повече от седем дни в същото или друго лечебно заведение.

Забележка:

За целите на проучванията на моментната болестност активна инфекция, свързана с медицинско обслужване, съществуваща в деня на провеждане на проучването, е инфекция, при която признаците и симптомите на инфекцията са налице в деня на проучването или признаците и симптомите са били налице в миналото и в деня на проучването пациентът (все още) е подложен на лечение във връзка с тази инфекция. Наличието на симптоми и признаци следва да се потвърди преди започването на лечението, за да се определи дали лекуваната инфекция отговаря на едно от определенията на случай на инфекция, свързана с медицинско обслужване. Адаптираните определения за инфекции, свързани с медицинското обслужване, в заведенията за дългосрочни грижи и отделенията за интензивно лечение са достъпни съответно на https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/protocol-point-prevalence-surveys-healthcare-associated-infections-4-0 и https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/protocol-surveillance-healthcare-associated-infections-and-prevention-indicators.

4.2.1. BJ: ИНФЕКЦИЯ НА КОСТИТЕ И СТАВИТЕ

BJ-BONE: остеомиелит

Остеомиелитът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от материал от костна тъкан,

—	пациентът е с данни за остеомиелит, установен при директно изследване на костта по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), локализиран оток, чувствителност, затопляне или секреция от мястото на евентуалната костна инфекция.

И поне 1 от следните условия:

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae)

—	радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (с галий, технеций и пр.)).

Указание във връзка с докладването

Медиастинитът след сърдечна операция, придружаван от остеомиелит, да се докладва като инфекция на хирургичното място — на орган/в телесна кухина (SSI-O).

BJ-JNT: инфекция на става или синовиална бурса

Инфекциите на става или синовиална бурса трябва да отговарят на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от вътреставна течност или в биопсичен материал от синовия,

—	пациентът е с данни за инфекция на става или синовиална бурса, установена по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: болка в ставата, оток, чувствителност, затопляне, признаци за излив или ограничена подвижност.

И поне едно от следните условия:

—	доказване на микроорганизми и левкоцити при оцветяване по Грам на вътреставна течност,

—	положителен тест за антигени в кръвта, урината или вътреставната течност,

—	цитологични и химични данни от изследването на вътреставна течност, показващи инфекция (когато отсъстват данни за ревматичен произход),

—	радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (с галий, технеций и пр.)).

BJ-DISC: инфекция в областта на интервертебралните дискове

Инфекцията в областта на интервертебралните дискове трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от областта на интервертебралните дискове, която е взета по време на хирургична операция или чрез иглена аспирация,

—	пациентът е с данни за инфекция в областта на интервертебралните дискове, установена по време на операция или при патохистологично изследване,

—	пациентът е с повишена температура (> 38 °C) без друга установена причина или с болка в засегнатата област на интервертебралните дискове И радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при рентгенография, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (с галий, технеций и пр.)),

—

пациентът е с повишена температура (> 38 °C) без друга установена причина и с болка в засегнатата област на интервертебралните дискове

И налице е положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis или Streptococcus от група Б).

4.2.2. BSI: ИНФЕКЦИЯ НА КРЪВТА

BSI: лабораторно потвърдена инфекция на кръвта

В една хемокултура е изолиран идентифициран патоген

ИЛИ

при пациента е налице поне един от следните признаци или симптоми: повишена температура (> 38 °C), втрисане или хипотония

В две хемокултури е изолиран като кожен замърсител микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора (от 2 отделни кръвни проби, обикновено взети в рамките на 48 часа)

Кожни замърсители = коагулазо-негативни стафилококи, Micrococcus spp., Propionibacterium acnes, Bacillus spp., Corynebacterium spp.

Източник на инфекцията на кръвта:

—

Инфекция, свързана с катетър: същият микроорганизъм е изолиран в култура от катетъра или симптомите затихват в рамките на 48 часа след отстраняването на катетъра (C-PVC: периферен венозен катетър, C-CVC: централен венозен катетър (Забележка: BSI с източник C-CVC или C-PVC да се докладва като CRI3-CVC или съответно CRI3-PVC, ако е микробиологично потвърдена; вж. определението за CRI3),

—

Вторична инфекция спрямо друга инфекция: същият микроорганизъм е изолиран от друго място на инфекция или са налице солидни клинични доказателства, че инфекцията на кръвта е била вторична спрямо друго място на инфекция, инвазивна диагностична процедура или чуждо тяло:

—	белодробна инфекция (S-PUL),

—	инфекция на пикочните пътища (S-UTI),

—	инфекция на храносмилателната система (S-DIG),

—	SSI (S-SSI): инфекция на хирургичното място,

—	инфекция на кожата и меките тъкани (S-SST),

—	друга (S-OTH).

—	С неизвестен произход (UO): нито едно от горепосочените, инфекция на кръвта с неизвестен произход (направена е проверка по време на проучването и източникът не е открит),

—	Неизвестна (UNK): не е налична информация за източника на инфекцията на кръвта или липсва информация.

4.2.3. COV: COVID-19 (ИНФЕКЦИЯ СЪС SARS-COV-2)

Сред документите в медицинското досие на пациента има лабораторен потвърждаващ тест за COVID-19 (за откриване на вирусна РНК или антиген чрез орофарингеален или назален смив или друга подходяща клинична проба)

COV-ASY: безсимптомна форма на COVID-19

—	Пациентът няма признаци или симптоми, съответстващи на COVID-19.

COV-MM: лека/умерена форма на COVID-19

—	Пациентът има признаци или симптоми, съответстващи на COVID-19, без да се налага кислородoтерапия, а нивото на кислородна сатурация е ≥ 92 %.

COV-SEV: тежка форма на COVID-19

—	Пациентът има признаци или симптоми, съответстващи на COVID-19, и се нуждае от кислородотерапия поради задух, причинен от COVID-19, и/или ниво на кислородна сатурация < 92 %.

Признаци и симптоми, съответстващи на COVID-19: повишена температура, кашлица, умора, задух, анорексия, миалгия, загуба на обоняние (аносмия), загуба на вкус (агеузия). Докладвани са и други неспецифични симптоми, като например болки в гърлото, запушен нос, главоболие, диария, гадене и повръщане. Докладваните допълнителни неврологични прояви включват световъртеж, възбуда, отпадналост, гърчове или симптоми, насочващи към инсулт, включително затруднения в говора или проблеми със зрението, загуба на сетивни функции или проблеми с равновесието при стоене или ходене. По-възрастните хора и по-специално имунокомпрометираните пациенти може да проявяват нетипични симптоми като умора, понижена бдителност, намалена подвижност, диария, загуба на апетит, объркване и апирексия. Симптоми като диспнея, повишена температура, гастроинтестинални (GI) симптоми или умора, дължащи се на физиологични промени при бременните жени, неблагоприятни събития по време на бременността или други заболявания, например малария, могат да се припокриват със симптомите на COVID-19. При децата може да не се докладват повишена температура или кашлица толкова често, колкото при възрастните. (Източник: СЗО. Актуални насоки за клинично управление на COVID-19. 23 ноември 2021 г. Може да бъдат намерени на адрес https://www.who.int/publications/i/item/WHO-2019-nCoV-clinical-2021-2)

4.2.4. ЦНС: ИНФЕКЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

CNS-IC: вътречерепна инфекция (мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция и енцефалит)

Вътречерепната инфекция трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от мозъчна тъкан или дура матер,

—	пациентът е с абсцес или с данни за вътречерепна инфекция, установен(а) по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: главоболие, световъртеж, повишена температура (> 38 °C), огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание или състояние на обърканост.

И поне 1 от следните условия:

—	микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчна тъкан или тъкан от абсцеса, взета чрез иглена аспирация или биопсия по време на хирургична операция или аутопсия,

—	положителен тест за антигени в кръвта или урината,

—	радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия на мозъка или артериография),

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби И при поставена ante mortem диагноза, назначено от лекаря съответно антимикробно лечение.

Указание във връзка с докладването

При констатиране едновременно на менингит и на мозъчен абсцес инфекцията да се докладва като IC.

CNS-MEN: менингит или вентрикулит

Менингитът или вентрикулитът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от ликвора,

—

при пациента е налице поне 1 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), главоболие, вратна ригидност, менингеални признаци, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост.

И поне едно от следните условия:

—	повишен брой левкоцити, повишено съдържание на белтък и/или намалено съдържание на глюкоза в ликвора,

—	микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на ликвора,

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	положителен тест за антигени в ликвора, кръвта или урината,

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби И при поставена ante mortem диагноза, назначено от лекаря съответно антимикробно лечение.

Указания във връзка с докладването

—

Инфекцията на ликвора при шънтова система да се докладва като SSI, ако настъпи ≤ 90 дни от поставянето на системата; ако е настъпила след повече от 90 дни или след манипулации или достъп до шънтовата система, да се докладва като CNS-MEN, ако инфекцията отговаря на общото определение за случай на ВБИ.

—	Менингоенцефалитът да се докладва като MEN,

—	Спиналният абсцес да се докладва като MEN.

CNS-SA: спинален абсцес без менингит

Абсцесът в спиналното епидурално или субдурално пространство, без засягане на ликвора или на прилежащите костни структури, трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от материал от абсцеса в спиналното епидурално или субдурално пространство,

—	пациентът е с абсцес в спиналното епидурално или субдурално пространство, установен по време на хирургична операция или аутопсия, или пациентът е с данни за абсцес, установен по време на патохистологично изследване,

—

при пациента е налице поне 1 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болки в гърба, фокална чувствителност, радикулит, парапареза или параплегия

И поне 1 от следните условия:

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	радиологични данни за спинален абсцес (напр. необичайни находки при миелография, ултразвук, КТ, ЯМР или друг вид графия (с галий, технеций и пр.)

И при поставена ante mortem диагноза, назначено от лекаря съответно антимикробно лечение.

Указание във връзка с докладването

Спиналният абсцес, придружен с менингит, да се докладва като менингит (CNS-MEN).

4.2.5. CRI: ИНФЕКЦИЯ, СВЪРЗАНА С КАТЕТЪР

CRI1-CVC: локална инфекция, свързана с централен венозен катетър (CVC) (при липса на положителен резултат в хемокултура)

—	количествено изброени в култура от CVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 CFU

—	И гной/възпаление на мястото на въвеждане или тунела.

CRI1-PVC: локална инфекция, свързана с периферен венозен катетър (PVC) (при липса на положителен резултат в хемокултура)

—	количествено изброени в култура от PVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 CFU

—	И гной/възпаление на мястото на въвеждане или тунела.

CRI2-CVC: обща инфекция, свързана със CVC (при липса на положителен резултат в хемокултура)

—	количествено изброени в култура от CVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 CFU

—	И клиничните признаци стават по-слабо изразени в рамките на 48 часа след отстраняване на катетъра.

CRI2-PVC: обща инфекция, свързана с PVC (при липса на положителен резултат в хемокултура)

—	количествено изброени в култура от PVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 CFU

—	И клиничните признаци стават по-слабо изразени в рамките на 48 часа след отстраняване на катетъра.

CRI3-CVC: микробиологично потвърдена инфекция на кръвта, свързана със CVC

—	BSI, възникваща до 48 часа преди или след отстраняване на катетъра, И

—	положителен резултат за същия микроорганизъм в култура, количествено изброени в култура от CVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от CVC > 15 CFU ИЛИ

—

BSI, възникваща със или без отстраняване на катетъра, и поне едно от следните:

—	количествено съотношение между хемокултури от кръвна проба от CVC/проба от периферна кръв > 5

—	диференциращо забавяне на положителния резултат при хемокултурите: получаване на положителен резултат в култура от кръвна проба от CVC 2 или повече часа преди резултата в културата от периферна кръв (при взети по едно и също време кръвни проби),

—	положителен резултат за същия микроорганизъм в култура от гной от мястото на въвеждане.

CRI3-PVC: микробиологично потвърдена инфекция на кръвта, свързана с PVC

BSI, възникваща до 48 часа преди или след отстраняване на катетъра (ако има такъв), И положителен резултат за същия микроорганизъм в култура в един от следните случаи:

—	количествено изброени в култура от PVC ≥ 103 CFU/ml или полуколичествено изброени в култура от PVC > 15 CFU или

—	положителен резултат за същия микроорганизъм в култура от гной от мястото на въвеждане.

Указания във връзка с докладването

Колонизацията на централен венозен катетър не се докладва. Инфекция CRI3 (-CVC или -PVC) е също така инфекция на кръвта (BSI), с източник съответно C-CVC или C-PVC; когато обаче се докладва CRI3, BSI не се докладва в проучването на моментната болестност; потвърдена BSI, свързана с катетър, следва да се докладва като CRI3.

4.2.6. CVS: ИНФЕКЦИЯ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА

CVS-VASC: инфекция на артериите или вените

Инфекцията на артериите или вените трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от интраоперативно взети артерии или вени И не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми,

—	пациентът е с данни за инфекция на артериите или вените, установена по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента е налице поне 1 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болка, зачервяване или затопляне на засегнатия съд И са изброени над 15 колонии в култура от върха на вътресъдова канюла при използване на полуколичествен метод И не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми,

—	при пациента се наблюдава гнойна секреция от засегнатия съд И не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми.

Указания във връзка с докладването

Инфекциите при присаждане на артерии или вени, при шънтова система, при фистула или на мястото на поставяне на вътресъдова канюла, при които в хемокултурите не са изолирани микроорганизми, да се докладват като CVS-VASC. Инфекции, отговарящи на третия критерий за CVS-VASC, да се докладват като CRI1 или CRI2, по целесъобразност.

CVS-ENDO: ендокардит

Ендокардитът на естествена или изкуствена сърдечна клапа трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от сърдечната клапа или вегетациите,

—

при пациента са налице два или повече от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), новопоявил се или променен шум, признаци за артериална емболия, кожни манифестации (напр. петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), застойна сърдечна недостатъчност или проводни нарушения на сърцето

И поне едно от следните условия:

—	доказани причинители в две или повече хемокултури,

—	микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на препарат от сърдечната клапа, когато хемокултурата е отрицателна или не е правена,

—	установени по време на операция или аутопсия вегетации на сърдечната клапа,

—	положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis или Streptococcus от група Б),

—	данни за нови вегетации при ехокардиография

И при поставена ante mortem диагноза, назначено от лекаря съответно антимикробно лечение.

CVS-CARD: миокардит или перикардит

Миокардитът или перикардитът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от перикарда или от течност, взета чрез иглена аспирация или по време на операция,

—	при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болки в гръдния кош, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето

И поне едно от следните условия:

—	находки в ЕКГ, отговарящи на тези при миокардит или перикардит,

—	положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae),

—	данни за миокардит или перикардит при хистологичното изследване на сърдечна тъкан,

—	четирикратно повишение на титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на съответния вирус от фаринкса или от фекална проба,

—	перикарден излив, потвърден с ехокардиограма, КТ, ЯМР или ангиография.

CVS-MED: медиастинит

Медиастинитът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от медиастинума или от течност, взета по време на хирургична операция или чрез иглена аспирация,

—	пациентът е с данни за медиастинит, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

—	при пациента е налице поне един от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болки в гръдния кош или подвижен стернум

И поне 1 от следните условия:

—	Гнойна секреция от медиастиналната област,

—	микробиологично доказани причинители в хемокултура или в секрет от медиастиналната област,

—	Установено разширение на медиастинума при рентгеново изследване.

Указание във връзка с докладването

Медиастинитът след сърдечна операция, придружаван от остеомиелит, да се докладва като SSI-O.

4.2.7. EENT: ИНФЕКЦИЯ НА ОКОТО, УХОТО, НОСА, ГЪРЛОТО ИЛИ УСТАТА

EENT-CONJ: конюнктивит

Конюнктивитът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани патогени в култура от гнойния ексудат, взет от конюнктивата или от околните тъкани, напр. клепача, роговицата, Мейбомиевите или слъзните жлези,

—

пациентът е с болка или зачервяване на конюнктивата или в областта на окото И поне едно от следните:

—	левкоцити и микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на ексудата,

—	наличие на гноен ексудат,

—	положителен резултат от тест за антигени (напр. ELISA или имунофлуоресценция за Chlamydia trachomatis, вирус на херпес симплекс, аденовирус) в ексудата или в материал от остъргване на конюнктивата,

—	установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на конюнктивален ексудат или на материал от остъргване на конюнктивата,

—	микробиологично доказване на вирус в култура,

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

Указания във връзка с докладването

—	Другите инфекции на окото да се докладват като EYE.

—	Химичният конюнктивит, причинен от сребърен нитрат (AgNO3), да не се докладва като инфекция, свързана с медицинско обслужване.

—	Конюнктивитът, съпътстващ по-общо вирусно заболяване с по-мащабни прояви (напр. морбили, варицела или инфекция на горните дихателни пътища), да не се докладва.

EENT-EYE: инфекция на окото, различна от конюнктивит

Инфекция на окото, различна от конюнктивит, трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло,

—

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: болки в окото, нарушение в зрението или хипопион

И поне 1 от следните условия:

—	поставена от лекаря диагноза „инфекция на окото“,

—	положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae),

—	доказване на причинители в хемокултура.

EENT-EAR: отит и мастоидит

Отитът и мастоидитът трябва да отговарят на поне един от следните критерии:

Външният отит (Otitis externa) следва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от външния слухов канал,

—	при пациента е налице поне един от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болка, зачервяване или секрет от външния слухов канал,

—	микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гнойния секрет.

Средният отит (Otitis media) следва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от средното ухо, която е взета чрез тимпаноцентеза или при операция,

—	при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болезнено тъпанче, възпаление, ретракция или ограничена подвижност на тъпанчето или наличие на течност зад тъпанчето.

Вътрешният отит (Otitis interna) следва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от вътрешното ухо, взета за изследване по време на операция,

—	пациентът е с поставена от лекаря диагноза „инфекция на вътрешното ухо“.

Мастоидитът следва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от мастоидния израстък,

—

при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болка, чувствителност, зачервяване, главоболие или лицева парализа

И поне 1 от следните условия:

—	микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гноен секрет от мастоидния израстък,

—	Положителен тест за антигени в кръвта.

EENT-ORAL: инфекция на устната кухина (уста, език или венци)

Инфекцията на устната кухина трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от тъканта или от устната кухина,

—	пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция на устната кухина, установен при преглед, по време на операция или чрез патохистологично изследване,

—

при пациента е налице поне 1 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: абсцес, образуване на язви или релефни бели петна върху възпалената лигавица или налеп върху устната лигавица

И поне едно от следните условия:

—	микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам,

—	положителен резултат при тест с оцветяване с калиева основа (KOH),

—	установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на материал от остъргване на лигавицата,

—	положителен тест за антиген в секрет от устната кухина,

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

—	поставена от лекаря диагноза за инфекция и лечение с локален или орален антимикотик.

Указание във връзка с докладването

Първичните инфекции на устната кухина с херпес симплекс, свързани с медицинско обслужване, да се докладват като ORAL; повтарящите се херпесни инфекции не са свързани с медицинско обслужване.

EENT-SINU: синуит

Синуитът трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от околоносна кухина,

—

при пациента е налице поне 1 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), болка или чувствителност в областта на засегнатата околоносна кухина, главоболие, гноен ексудат или обструкция на носа

И поне 1 от следните условия:

—	положителни резултати при диафаноскопия,

—	положителни резултати при радиологично изследване (включително КТ).

EENT-UR: инфекция на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, епиглотит

Инфекцията на горните дихателни пътища трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—

при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °С), зачервяване на фаринкса, болки в гърлото, кашлица, пресипналост или гноен ексудат във фаринкса

И поне 1 от следните условия:

—	микробиологично доказани причинители в култура от материал от засегнатата област,

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	положителен тест за антиген в кръвта или в респираторен секрет,

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

—	поставена от лекаря диагноза „инфекция на горните дихателни пътища“;

—	пациентът е с абсцес, установен при директен преглед, по време на операция или при патохистологично изследване.

4.2.8. GI: ИНФЕКЦИЯ НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ

GI-CDI: инфекция с Clostridioides difficile

Инфекцията с Clostridioides difficile (по-рано наричана също диария, свързана с Clostridioides difficile, или CDAD) следва да отговаря на поне един от следните критерии:

—

диарийни изпражнения или токсичен мегаколон И положителен резултат от лабораторно изследване за Clostridioides difficile токсин A и/или B в изпражненията, или продуциращ токсин C. difficile причинител, открит в изпражненията чрез използване на култура или чрез други средства, напр. положителен резултат от PCR,

—	псевдомембранозен колит, доказан чрез ендоскопско изследване на долния гастроинтестинален тракт,

—	патохистологични доказателства за инфекция с Clostridioides difficile (със или без диария) в материал, взет по време на ендоскопия, колектомия или аутопсия.

GI-GE: гастроентерит (с изкл. на инфекция с Clostridium difficile)

Гастроентеритът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—

при пациента се наблюдава диария с остро начало (воднисти изпражнения за повече от 12 часа) със или без повръщане, или повишена температура (> 38 °C), като липсва причина от неинфекциозно естество (напр. диагностични изследвания, курс на лечение, различно от антимикробно лечение, обостряне на хронично заболяване или психологичен стрес),

—

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: гадене, повръщане, коремни болки, повишена температура (> 38 °C) или главоболие

И поне 1 от следните условия:

—	микробиологично доказани ентеропатогенни микроорганизми в култура от изпражнения или от анален секрет,

—	микроскопски открити ентеропатогенни микроорганизми, включително при електронна микроскопия,

—	откриване на ентеропатогенни микроогранизми в кръвна или фекална проба с помощта на тест за антиген или антитяло,

—	данни за ентеропатогенни микроорганизми, открити чрез цитопатологични промени в тъканна култура (изследване за токсини),

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

GI-GIT: инфекция на гастроинтестиналния тракт (хранопровод, стомах, тънки черва, дебело и право черво), с изключение на гастроентерит и апендицит

Инфекцията на гастроинтестиналния тракт, с изключение на гастроентерит и апендицит, трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—	пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента се наблюдават поне 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина и съвместими с инфекция на засегнатия орган или тъкан: повишена температура (> 38 °C), гадене, повръщане, коремни болки или чувствителност

И поне 1 от следните условия:

—	микробиологично доказани причинители в култура от секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция,

—	микроскопски доказани причинители при тест с оцветяване по Грам или с калиева основа, или многоядрени гигантски клетки в секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция,

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	данни за патологични находки при радиологично изследване,

—	патологични находки при ендоскопско изследване (напр. езофагит, предизвикан от Candida spp., или проктит).

GI-HEP: хепатит

Хепатитът следва да отговаря на следните критерии:

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), анорексия, гадене, повръщане, коремни болки, жълтеница или данни от анамнезата за извършена трансфузия през предходните 3 месеца

И поне 1 от следните условия:

—	положителен тест за антиген или антитяло за хепатит А, хепатит В, хепатит C или хепатит D,

—	данни за нарушена функция на черния дроб (напр. повишени ALT/ASAT и билирубин),

—	установен цитомегаловирус (CMV) в урината или в орофарингеалния секрет.

Указания във връзка с докладването

—	Да не се докладва хепатит или жълтеница с неинфекциозен произход (дефицит на алфа-1-антитрипсин и пр.).

—	Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от излагане на въздействието на хепатоксини (алкохолен хепатит или хепатит, предизвикан от ацетаминофен, и пр.).

—	Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от запушване на жлъчните пътища (холецистит).

GI-IAB: интраабдоминална инфекция, непосочена другаде, включително на жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб (с изключение на вирусен хепатит), слезката, панкреаса, перитонеума или субдиафрагмалното пространство, или друга интраабдоминална тъкан или област, непосочена другаде

Интраабдоминалната инфекция трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен материал от интраабдоминалната област, взет интраоперативно или чрез иглена аспирация,

—	пациентът е с абсцес или друг признак на интраабдоминална инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), гадене, повръщане, коремни болки или жълтеница

И поне едно от следните условия:

—	микробиологично изолиране на микроорганизми в култура от секрети от дренажна система, поставена хирургично (напр. затворена дренажна система с вакуум, отворен дрен или Т-образен дрен),

—	микроскопски доказани причинители чрез оцветяване по Грам в секрети от дренажна система или тъкан, взети интраоперативно или чрез иглена аспирация,

—	микробиологично доказани причинители в хемокултура или радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (с галий, технеций и пр.) или рентгеново изследване на корема).

Указание във връзка с докладването

Да не се докладва панкреатит (възпалителен синдром, за който са характерни коремни болки, гадене и повръщане, свързан с високи серумни нива на панкреатичните ензими), освен ако не е с установен инфекциозен произход.

4.2.9. LRI: ИНФЕКЦИЯ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, РАЗЛИЧНА ОТ ПНЕВМОНИЯ

LRI-BRON: бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония

Пациентът няма клинични и радиологични признаци за пневмония

И при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), кашлица, нова поява или увеличено отделяне на храчки, сухи хрипове, свиркащо дишане

И поне едно от следните условия:

—	изолиране на причинители в култура от материал от дълбока трахеална аспирация или бронхоскопия,

—	положителен тест за антиген в респираторен секрет.

Указание във връзка с докладването

Да не се докладва като инфекция хроничен бронхит при пациент с хронична белодробна болест, освен ако няма данни за остра вторична инфекция, изразена чрез промени в организма.

LRI-LUNG: други инфекции на долните дихателни пътища

Другите инфекции на долните дихателни пътища трябва да отговарят на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с установени в натривка или микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или течност от белия дроб, включително плеврална течност,

—	пациентът е с абсцес на белия дроб или емпием, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

—	пациентът е с установена абсцесна кухина при радиологично изследване на белия дроб.

Указание във връзка с докладването

Абсцесът на белия дроб или емпиемът без пневмония да се докладва като LUNG.

NEO: определения на случаи, специфични за инфекции при новородени

NEO-CSEP: клиничен сепсис

ВСИЧКИ от следните три критерия:

—	лекуващият лекар започва антимикробно лечение, подходящо за третиране на сепсиса, в продължение на най-малко 5 дни,

—	в хемокултура не са открити патогени или не е правено такова изследване,

—	няма видима инфекция на друго място

И 2 от следните критерии (без друга видима причина):

—	повишена температура (> 38 °C) или варираща температура (често след престой в кувьоз) или хипотермия (< 36,5 °C),

—	тахикардия (> 200/min) или новопоявила се/засилена брадикардия (< 80/min),

—	време за напълване на капилярите > 2 s,

—	нова или засилена апнея(и) (> 20 s)

—	неизяснена метаболитна ацидоза,

—	настъпване на хипергликемия (> 140 mg/dl),

—	друг признак на сепсис (цвят на кожата (само в случай че не се използва като критерий времето за напълване на капилярите), лабораторни показатели (С-реактивен протеин (CRP), интерлевкин), повишена нужда от кислород (интубация), нестабилно общо състояние на пациента, апатия).

NEO-LCBI: лабораторно потвърдена BSI

най-малко две от следните: температура > 38 °C или < 36,5 °C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, апнея, удължено време за напълване на капилярите, метаболитна ацидоза, хипергликемия, други признаци на BSI, като апатия

изолиране на идентифициран патоген, различен от коагулазо-негативни стафилококи, в хемокултура или култура от ликвор (ликворът е включен, тъй като обикновено при тази възрастова група менингитът е хематогенен, следователно положителен резултат при ликвора може да се счита за доказателство за BSI, дори и ако резултатите от хемокултурата са отрицателни или не е правено такова изследване).

Указания във връзка с докладването

—	С оглед на съгласуваността с кодовете при докладване на BSI при възрастни (включително вторични BSI) критерият „причинителят не е свързан с инфекция на друго място“ бе премахнат от определението на Neo-KISS за целите на проучването на моментната болестност на равнище ЕС (EU PPS).

—	Да се докладва произходът на BSI при новородени в съответното поле за произход на BSI.

—	При съответствие както на определението за случай на NEO-LCBI, така и на NEO-CNSB, да се докладва като NEO-LCBI.

NEO-CNSB: лабораторно потвърдена BSI с коагулазо-негативни стафилококи

—	най-малко две от следните: температура > 38 °C или < 36,5 °C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, апнея, удължено време за напълване на капилярите, метаболитна ацидоза, хипергликемия, други признаци на BSI, като апатия

—	И изолиране на коагулазо-негативни стафилококи в хемокултура или материал от върха на катетър

—	И при пациента се наблюдава едно от следните: C-реактивен протеин > 2,0 mg/dl, съотношение незрели неутрофили/общо неутрофили > 0,2, левкоцити < 5/nl, тромбоцити < 100/nl.

Указания във връзка с докладването

—	С оглед на съгласуваността с кодовете при докладване на BSI при възрастни (включително вторични BSI) критерият „причинителят не е свързан с инфекция на друго място“ бе премахнат от определението на Neo-KISS за целите на проучването на моментната болестност на равнище ЕС (EU PPS).

—	Да се докладва произходът на BSI при новородени в съответното поле за произход на BSI.

—	При съответствие както на определението за случай на NEO-LCBI, така и на NEO-CNSB, да се докладва като NEO-LCBI.

NEO-PNEU: пневмония

—	Увредена респираторна функция

—	И нов инфилтрат, консолидирано засенчване или плеврален излив, установени при рентгенография на гръдния кош,

—

И поне четири от следните находки: температура > 38 °C или < 36,5 °C или варираща температура, тахикардия или брадикардия, тахипнея или апнея, диспнея, увеличени респираторни секрети, нова поява на гнойни храчки, изолиране на патоген от респираторни секрети, C-реактивен протеин > 2,0 mg/dl, съотношение незрели неутрофили/общо неутрофили > 0,2.

NEO-NEC: некротизиращ ентероколит

патохистологични данни за некротизиращ ентероколит ИЛИ

поне една необичайна характерна радиографска находка (пневмоперитонеум, чревна пневматоза, непроменяемо „ригидни“ чревни бримки на тънкото черво) и поне два от следните симптоми без друго обяснение: повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо, повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв в изпражненията.

4.2.10. PN: ПНЕВМОНИЯ

На две или повече серийни рентгенографии или изследвания с КТ на гръдния кош се наблюдава находка, показателна за пневмония, в случая на пациенти с придружаващо сърдечно или белодробно заболяване. При пациенти без придружаващо сърдечно или белодробно заболяване е достатъчно наличието на една рентгенография с находка или изследване с КТ на гръдния кош

И поне един от следните признаци или симптоми:

—	повишена температура > 38 °C без друга причина,

—	левкопения (< 4 000 левкоцита/mm3) или левкоцитоза (≥ 12 000 левкоцита/mm3)

И поне един от следните признаци (или поне два признака в случай само на клинична пневмония = PN 4 и PN 5):

—	нова поява на гнойни храчки или промяна в характера на храчките (цвят, мирис, количество, гъстота),

—	кашлица или диспнея или тахипнея,

—	показателни находки при аускултация (хрипове или бронхиално дишане), сухи хрипове, свиркащо дишане,

—	влошаване на газообмена (напр. данни за хипоксемия, повишени нужди от кислород или компенсаторна хипервентилация),

и в зависимост от използвания диагностичен метод:

а)

Бактериологично диагностициране:

Положителен резултат при количествен метод на изследване на култура от минимално замърсен материал от долните дихателни пътища (ДДП) (PN 1)

—	бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) с праг от ≥ 104 CFU/ml или в ≥ 5 % от клетките, получени чрез БАЛ, се наблюдават вътреклетъчни бактерии при директно микроскопско изследване (диагностична категория БАЛ),

—	биопсична четка с предпазител (тип Уимбърли) с праг от ≥ 103 CFU/ml,

—	дистално защитена аспирация с праг от ≥ 103 CFU/ml.

Положителен резултат при количествен метод на изследване на култура от вероятно замърсен материал от ДДП (PN 2)

—	количествено изброяване на култура от материал от ДДП (напр. ендотрахеален аспират) с праг от 106 CFU/ml.

б)

Алтернативни микробиологични методи (PN 3)

—	положителна хемокултура, несвързана с друг източник на инфекция,

—	положителна култура (растеж) от плеврална течност,

—	плеврален или белодробен абсцес с положителен резултат от иглена аспирация,

—	данни за пневмония при хистологично белодробно изследване,

—

положителен резултат от изследване за вирусна, бактериална (включително атипични бактерии и микобактерии) или гъбична белодробна инфекция (напр. грипен вирус, Legionella, Mycoplasma, Aspergillus, Pneumocystis jirovecii [по-рано P. carinii]),

—	положителен резултат за откриване на микробен антиген или генетичен материал в респираторни секрети, плеврална течност или тъкан, напр. NAAT (включително RT-PCR и мултиплексна PCR), RADT, EIA,

—	положителен резултат от директно микроскопско изследване или положителна култура (включително изследване на еднослойна клетъчна култура (shell vial assay) от бронхиални секрети или тъкан,

—	сероконверсия (напр. Legionella, Chlamydia),

—	откриване на антигени в урината (Legionella).

в)

Други

—	положителен резултат в култура от храчки или неколичествен метод за изследване на култура от материал от ДДП (PN 4),

—	липса на положителен резултат при микробиологично изследване (PN 5).

Забележки

—	При пациенти с придружаващо сърдечно или белодробно заболяване е достатъчна една окончателна рентгенография или изследване с КТ на гръдния кош за текущия пристъп на пневмония, ако е възможно сравнение с предходни рентгенографии.

—	Критериите за PN 1 и PN 2 са потвърдени, без да е провеждано предходно антимикробно лечение. Това обаче не изключва диагностицирането на PN 1 или PN 2 в случай на предходно използване на антимикробни средства.

Пневмония, свързана с интубация (IAP)

Пневмонията се определя като свързана с интубация (IAP), ако в рамките на 48 часа преди появата на инфекцията е било поставено инвазивно респираторно пособие.

Забележка:

Пневмония, проявила се в деня на интубацията, без допълнителна информация за последователността на събитията, не се смята за IAP.

4.2.11. REPR: ИНФЕКЦИЯ НА ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ

REPR-EMET: ендометрит

Ендометритът трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—	пациентката е с микробиологично доказани причинители в култура от течност или тъкан от ендометриума, взети по време на операция, чрез иглена аспирация или четкова биопсия,

—	при пациентката са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), коремни болки, болка при натиск в областта на матката или гнойна секреция от матката.

Указание във връзка с докладването

Послеродовият ендометрит да се докладва като инфекция, свързана с медицинско обслужване, освен в случаите, в които амниотичната течност е заразена в момента на приемане на пациентката или пациентката е приета 48 часа след спукване на мембраната.

REPR-EPIS: инфекция на мястото на епизиотомия

Инфекцията на мястото на епизиотомия трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—	гнойна секреция от мястото на епизиотомията при пациентка след вагинално раждане,

—	абсцес в областта на епизиотомията при пациентка след вагинално раждане.

REPR-VCUF: инфекция на вагинален маншет

Инфекцията на вагинален маншет трябва да отговаря на поне 1 от следните критерии:

—	гнойна секреция от вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия,

—	абсцес на вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия,

—	микробиологично доказани причинители в култура от течност или тъкан от вагиналния маншет при пациентка след хистеректомия.

Указание във връзка с докладването

Инфекциите на вагиналния маншет да се докладват като SSI-O, ако отговарят на другите критерии за SSI (в рамките на 30 дни след хистеректомия).

REPR-OREP: други инфекции на мъжките и женските полови органи (инфекции, засягащи епидидимис, тестиси, простата, влагалище, яйчници, матка и други дълбоко разположени тазови тъкани, с изключение на ендометрит или инфекции на вагиналния маншет)

Другите инфекции на мъжките и женските полови органи трябва да отговарят на поне 1 от следните критерии:

—	пациентът или пациентката е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или секрет от засегнатата област,

—	пациентът или пациентката е с абсцес или друг признак за инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента или пациентката са налице поне 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), гадене, повръщане, болка, чувствителност или дизурия

И поне 1 от следните условия:

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	диагноза на лекаря.

Указания във връзка с докладването

—	Ендометритът да се докладва като EMET.

—	Инфекциите на вагиналния маншет да се докладват като VCUF.

4.2.12. SSI: ИНФЕКЦИЯ НА ХИРУРГИЧНОТО МЯСТО

Забележка: приема се, че всички определения трябва да бъдат потвърдени за целите на докладването с оглед на надзора.

Повърхностна инфекция на хирургичното място (SSI-S)

Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията И засяга само кожата и/или подкожната тъкан на мястото на инцизията, И отговаря на поне един от следните критерии:

—	гнойна секреция, със или без лабораторно потвърждение, от повърхностната част на инцизията,

—	причинители, изолирани в асептично взета течност или тъкан от повърхностната част на инцизията

—

поне един от следните четири признака или симптома на инфекция: болка или чувствителност при допир, локализиран оток, зачервяване или затопляне И повторно отваряне на повърхностната част на инцизията от хирург освен в случаите на отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията,

—	диагноза „повърхностна инфекция на хирургичното място“, поставена от хирург или от лекуващ лекар.

Дълбока инфекция на хирургичното място (SSI-D)

Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията, ако на мястото не е поставен имплант, или в рамките на 90 дни, ако е поставен имплант, И инфекцията изглежда е свързана с операцията И засяга дълбоките меки тъкани (напр. фасция, мускули) на мястото на инцизията, И отговаря на поне един от следните критерии:

—	гнойна секреция от дълбочината на инцизията, но не от оперирания орган или телесна кухина, намиращи се на хирургичното място,

—	причинители, изолирани в асептично взета течност или тъкан от дълбочината на инцизията (напр. фасция, мускул),

—

дълбоката инцизия се е отворила спонтанно или се е наложило повторно отваряне от хирурга, като пациентът е с поне един от следните признаци или симптоми: повишена температура (> 38 °C), локализирана болка или чувствителност освен в случаите на отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията,

—	абсцес или друг признак на инфекция в дълбочината на инцизията е установен при клиничен преглед, по време на повторна операция, при патохистологично или радиологично изследване,

—	диагноза „дълбока инфекция на хирургичното място“, поставена от хирург или от лекуващ лекар.

Инфекция на органи или телесни кухини на хирургичното място (SSI-O)

Инфекцията възниква в рамките на 30 дни след операцията, ако на мястото не е поставен имплант, или в рамките на 90 дни, ако е поставен имплант, И инфекцията изглежда е свързана с операцията И засяга анатомична част (напр. органи или телесни кухини), която е различна от инцизията и е отваряна или манипулирана по време на операцията, И отговаря на поне един от следните критерии:

—	гнойна секреция от дренаж, въведен чрез инцизия в органа или телесната кухина,

—	причинители, изолирани в асептично получена култура от течност или тъкан от органа или телесната кухина,

—	абсцес или друг признак за инфекция на органа или телесната кухина е установен при клиничен преглед, по време на повторна операция, при патохистологично или радиологично изследване,

—	диагноза „инфекция на орган или телесна кухина на хирургичното място“, поставена от хирург или от лекуващ лекар.

4.2.13. SST: ИНФЕКЦИЯ НА КОЖАТА И МЕКИТЕ ТЪКАНИ

SST-SKIN: кожна инфекция

Кожните инфекции трябва да отговарят на поне един от следните критерии:

—	пациентът е с гнойна секреция, пустули, везикули или фурункули,

—

при пациента са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: болка или чувствителност, локализиран оток, зачервяване или затопляне

И поне едно от следните условия:

—

микробиологично доказани причинители в култура от аспират или секрет от засегнатата област, ако микроорганизмите спадат към нормалната кожна флора (Corynebacterium spp.), Bacillus (без B. anthracis) spp., Propionibacterium spp., коагулазо-негативни стафилококи (включително Staphylococcus epidermidis), стрептококи от група вириданс, Aerococcus spp., Micrococcus spp.), културата следва да бъде чиста култура,

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	положителен тест за антиген в проба от инфектираната тъкан или кръвта,

—	микроскопско доказване на многоядрени гигантски клетки в засегнатата тъкан,

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

Указания във връзка с докладването

—	Инфектираните декубитални рани да се докладват като DECU.

—	Инфектираните рани от изгаряне да се докладват като BURN.

—	Абсцесът на гърдите или маститът да се докладва като BRST.

SST-ST: инфекции на меките тъкани (некротизиращ фасциит, инфекциозна гангрена, некротизиращ целулит, инфекциозен миозит, лимфаденит или лимфангит)

Инфекциите на меките тъкани трябва да отговарят на поне 1 от следните критерии:

—	пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или секрет от засегнатото място,

—	при пациента се наблюдава гнойна секреция от засегнатото място,

—	пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при патохистологично изследване,

—

при пациента са налице поне 2 от следните признаци или симптоми на засегнатото място без друга установена причина: локализирана болка или чувствителност, зачервяване, оток или затопляне

И поне 1 от следните условия:

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis, Streptococcus от група Б, Candida spp.),

—	диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби

Указания във връзка с докладването

—	Инфектираните декубитални рани да се докладват като DECU.

—	Инфекцията на дълбоко разположени тазови тъкани да се докладва като OREP.

SST-DECU: инфекция на декубитална рана, включително повърхностна и дълбока инфекция

Инфекциите на декубитална рана следва да отговарят на следните критерии:

—

при пациента са налице най-малко 2 от следните признаци или симптоми без друга установена причина: зачервяване, чувствителност или оток на ръбовете на декубиталната рана

И поне едно от следните условия:

—	микробиологично доказани причинители в култура от правилно взет материал — течност или тъкан,

—	доказване на причинители в хемокултура.

SST-BURN: инфекция на рана от изгаряне

Инфекциите на рана от изгаряне трябва да отговарят на поне 1 от следните критерии:

—	при пациента се наблюдава промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне, като бързо отделяне на коричката, промяна на цвета на коричката в тъмнокафяво, черно или виолетово или оток на ръбовете на раната

—	хистологичното изследване на биопсичен материал от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан,

—

при пациента се наблюдава промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне, като бързо отделяне на коричката, промяна на цвета на коричката в тъмнокафяво, черно или виолетово или оток на ръбовете на раната

И поне едно от следните условия:

—	доказване на причинители в хемокултурата без друг установен източник на инфекция,

—	изолиране на вирус на херпес симплекс, хистологично идентифициране чрез оптична или електронна микроскопия, или установяване под електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в остъргване от мястото на лезията.

—

При пациента с рана от изгаряне са налице поне два от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C) или хипотермия (< 36 °C), хипотония, олигурия (< 20 cc/hr), хипергликемия, появила се при отсъствие на нарушен въглехидратен толеранс до момента, или състояние на обърканост

И поне едно от следните условия:

—	хистологичното изследване на биопсичен материал от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан,

—	доказване на причинители в хемокултура,

—	изолиране на вирус на херпес симплекс, хистологично идентифициране чрез оптична или електронна микроскопия, или установяване под електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в остъргване от мястото на лезията.

SST-BRST: абсцес на гърдите или мастит

Абсцесът на гърдите или маститът трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

—	при пациента са микробиологично доказани причинители в материал от засегнатата гръдна тъкан или от течност, взети чрез инцизия и дренаж или иглена аспирация,

—	при пациента е налице абсцес на гърдите или друг признак за инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

—	пациентът е с повишена температура (> 38 °C) и локално възпаление на гръдната жлеза И диагноза „абсцес на гърдите“, поставена от лекар.

4.2.14. SYS: СИСТЕМНА ИНФЕКЦИЯ

SYS-DI: дисеминирана инфекция

Дисеминирана инфекция е инфекция, която засяга повече от един орган или система, без да е налице едно-единствено огнище на инфекция; обикновено е с вирусен произход и са налице признаци и симптоми, за които няма друга установена причина и които съответстват на инфекция, засягаща повече от един орган или система.

Указания във връзка с докладването

—	Този код да се използва за вирусни инфекции, които засягат повече от една органна система (напр. морбили, паротит, рубеола, варицела, инфекциозна еритема). Тези инфекции често могат да бъдат идентифицирани само по клинични критерии.

—	Този код да не се използва за свързани с медицинско обслужване инфекции с многобройни метастатични места, като бактериален ендокардит; да се докладва само първичното място на поява на тези инфекции.

—	Треска с неизвестна причина (FUO) да не се докладва като DI.

—	Вирусни обриви или обривни заболявания да се докладват като DI.

SYS-CSEP: лекувана неидентифицирана тежка инфекция

При пациента се наблюдава поне едно от следните:

—	клинични признаци или симптоми без друга установена причина,

—	повишена температура (> 38 °C),

—	хипотония (систолично налягане < 90 mm/Hg)

—	олигурия (20 cm3 (ml)/hr)

И не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антиген

И няма видима инфекция на друго място

И лекарят назначава лечение на сепсиса.

Указания във връзка с докладването

Този код да не се използва, ако не е абсолютно наложително.

За CSEP при новородени да се използва определението на случай на NEO-CSEP (вж. по-долу).

4.2.15. UTI: ИНФЕКЦИЯ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА

UTI-A: потвърдена микробиологично симптоматична инфекция на пикочните пътища

При пациента е налице поне един от следните признаци или симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт

Пациентът е с положителен резултат за урокултура, т.е. ≥ 105 микроорганизми на ml урина, с не повече от два вида микроорганизми.

UTI-B: непотвърдена микробиологично симптоматична инфекция на пикочните пътища

При пациента са налице поне два от следните симптоми без друга установена причина: повишена температура (> 38 °C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт

Поне един от следните критерии:

—	положителен дипстик тест за левкоцитна естераза и/или нитрати в урината,

—	пиурия в проба от урина с ≥104 левкоцита/ml или ≥ 3 левкоцита/зрително поле при максимално увеличение в проба от нецентрофугирана урина,

—	наличие на микроорганизми при оцветяване по Грам на препарат от нецентрофугирана урина,

—	поне две урокултури, в които се изолира повторно един и същ уропатоген (грам-отрицателна бактерия или Staphylococcus saprophyticus) с ≥ 102 колонии/ml урина в проби от непреминала през уретрата урина,

—	≤ 105 колонии/ml от един-единствен уропатоген (грам-отрицателна бактерия или Staphylococcus saprophyticus) при пациент, подложен на лечение с антимикробен агент, ефикасен при инфекция на пикочните пътища,

—	диагноза „инфекция на пикочните пътища“, поставена от лекаря,

—	назначено от лекаря подходящо лечение за инфекция на пикочните пътища.

Асимптомната бактериурия не се докладва, но инфекциите на кръвта, явяващи се вторични спрямо асимптомна бактериурия, следва да се докладват като BSI с източник (произход) S-UTI.

Инфекцията на пикочните пътища се определя като инфекция, свързана с катетър, ако е бил поставен (дори и с прекъсване във времето) постоянен катетър в 7-те дни преди началото на инфекцията.

(1) Депресия, тревожност, апатия, затваряне в себе си, делюзия.

(2) Това включва ясна болка и/или дизестезия.

(3) Типичната картина при ЕЕГ на спорадичната CJD се състои в генерализирани периодични комплекси, приблизително по един на секунда. Те могат понякога да бъдат наблюдавани и в по-късни стадии на варианта на CJD.

(4) Биопсията на сливиците не се препоръчва рутинно, нито при случаи с типична картина при ЕЕГ на спорадичната CJD, но може да се окаже полезна при случаи със съмнение, при които клиничните симптоми съответстват на vCJD, а при ЯМР не се наблюдават хиперинтензни огнища в пулвинарните структури. Изследването чрез биопсия на сливиците трябва да се основава на имунохистохимия или Western Blot.

(5) Типичната картина при ЕЕГ на спорадичната CJD се състои в генерализирани периодични комплекси, приблизително по един на секунда. Те могат понякога да бъдат наблюдавани и в по-късни стадии на варианта на CJD.

(6) Magiorakos AP, et al. Multidrug-resistant, extensively drug-resistant and pandrug-resistant bacteria: an international expert proposal for interim standard definitions for acquired resistance. Clin Microbiol Infect. 2012 Mar;18(3):268-81. http://www.sciencedirect. com/science/article/pii/S1198743X14616323.

(7) Пак там.