(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1401 на Съвета (2) на Италия беше дадено разрешение до 31 декември 2017 г. да изисква данъкът върху добавената стойност (ДДС), дължим за доставките за органите на публична власт, да се плаща от тези органи по отделна блокирана банкова сметка на данъчните органи (наричана по-нататък „специалната мярка“). Специалната мярка представляваше дерогация от членове 206 и 226 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за плащане на ДДС и за фактуриране.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 на Съвета (3) на Италия беше разрешено да прилага специалната мярка до 30 юни 2020 г. и обхватът ѝ беше разширен, като в него бяха включени доставките за определени дружества, контролирани от органи на публична власт, както и за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса, включени в индекса Financial Times Stock Exchange Milano Indice di Borsa. Впоследствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1105 на Съвета (4) срокът на действие на посочената специална мярка беше удължен до 30 юни 2023 г., а след това отново - до 30 юни 2026 г., с Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1552 на Съвета (5). Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1552 дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса, бяха изключени от обхвата на мярката за дерогация от 1 юли 2025 г.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 9 октомври 2025 г., Италия поиска разрешение в съответствие с член 395, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да продължи да прилага специалната мярка до 31 декември 2029 г.

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 27 април 2026 г. Комисията препрати искането на другите държави членки. С писмо от 28 април 2026 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(5)

Специалната мярка е част от пакет от мерки, въведени от Италия за борба с данъчните измами и с отклонението от данъчно облагане. Този пакет от мерки, включително задължително електронно фактуриране, разрешено с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета (6), замени други мерки за контрол и дава възможност на данъчните органи на Италия да извършват кръстосана проверка на различни сделки, декларирани от данъчно задължените лица, и да наблюдават техните плащания на ДДС.

(6)

Италия смята, че в контекста на пакета от приложените мерки задължителното електронно фактуриране свежда до три месеца времето, необходимо на данъчната администрация да установи наличието на евентуален случай на данъчна измама и отклонение от данъчно облагане. Италия обаче също така смята, че ако въведеният със специалната мярка механизъм за разделно плащане не съществува, събирането на ДДС, който се дължи от данъчно задължените лица, извършващи данъчни измами или отклонение от данъчно облагане, може да се окаже невъзможно след извършването на кръстосаната проверка, тъй като междувременно тези данъчнозадължени лица може да изпаднат в неплатежоспособност. Поради това механизмът за разделно плащане, като предварителна мярка, се оказва високоефективен и допълващ задължителното електронно фактуриране, което е последваща мярка.

(7)

Една от последиците от специалната мярка е, че доставчиците, които са данъчно задължени лица, не могат да приспадат платения за входящи ресурси ДДС от получения за извършените от тях доставки ДДС. Възможно е такива доставчици да се окажат в постоянна кредитна позиция и да се наложи да поискат ефективно възстановяване на платения за входящи ресурси ДДС от страна на данъчните органи. Според представената от Италия информация, данъчно задължените лица, които извършват сделки, за които се прилага специалната мярка, имат право да получават с приоритет плащането на съответните данъчни кредити по ДДС, в рамките на данъчния кредит, произтичащ от такива сделки. Тази практика предполага заявленията за възстановяване, свързани със специалната мярка, да се обработват с приоритет както по време на предварителното проучване, така и по време на изплащането на дължимите суми от неприоритетните възстановявания.

(8)

В миналото Италия многократно се ангажира да не иска подновяване на специалната мярка след пълното въвеждане на пакета от мерки, който Италия възнамерява да приложи. Все пак Италия смята, че предвид ефективността на специалната мярка и нейното взаимодействие с други приложени мерки, по-специално задължителното електронно фактуриране, специалната мярка следва да бъде разширена, за да се избегне препятстване на усилията за намаляване на неизпълнението на потенциалните приходи от общата разлика между очакваните приходи от ДДС и действително събраната сума в Италия. Поради това срокът на действие на разрешението за прилагане на специалната мярка следва да бъде удължен до 30 юни 2029 г. Всъщност, тъй като разрешенията за прилагане на специални мерки, които представляват дерогация от общите правила за ДДС, се използват само в краен случай, Италия следва да засили конвенционалните средства за противодействие и предотвратяване на измамите и отклонението от данъчно облагане във връзка с ДДС на нейно разположение и, когато е необходимо, да въведе нови такива, така че да не е необходимо допълнително удължаване на срока на действие на специалната мярка.

(9)

За да се гарантира необходимото проследяване във връзка със специалната мярка, и по-специално, за да се оцени въздействието върху възстановяването на ДДС на попадащите в обхвата на специалната мярка данъчно задължени лица, Италия следва да представи на Комисията доклад до септември 2027 г. В този доклад следва да бъде разгледано цялостното положение, свързано с възстановяването на ДДС на данъчно задължените лица, и по-специално средната продължителност на необходимия за това възстановяване срок, както и ефективността на специалната мярка и всякакви други въведени от Италия мерки с цел противодействие на измамите и отклонението от данъчно облагане в засегнатите сектори. Посоченият доклад следва да включва списък на мерките, заедно с датата на влизането им в сила.

(10)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и се прилага само за секторите, които пораждат значителни рискове по отношение на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане. Освен това специалната мярка не създава риск от изместване на данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане в Италия към други сектори или към други държави членки.

(11)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(12)

За да се гарантира постигането на целите, преследвани със специалната мярка, включително непрекъснатото прилагане на специалната мярка, и за да се осигури правна сигурност по отношение на данъчния период, е целесъобразно да се предостави разрешение за удължаване на срока на действие на специалната мярка, считано от 1 юли 2026 г. Тъй като на 9 октомври 2025 г. Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка и от 1 юли 2026 г. продължи да прилага правния режим, установен съгласно националното ѝ законодателство въз основа на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784, оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени.

(13)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 следва да бъде съответно изменено,

1)

В член 3, втора алинея датата „30 септември 2024 г.“ се заменя с датата „30 септември 2027 г.“

2)

В член 5 датата „30 юни 2026 г.“ се заменя с датата „30 юни 2029 г.“