(1)

Съюзът приветства чуждестранните инвестиции, тъй като те допринасят за неговия растеж, като подобряват конкурентоспособността му, създават работни места и икономии от мащаба и внасят капитал, технологии, иновации и експертен опит.

(2)

В член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът трябва да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и да допринася за защитата на своите граждани.

(3)

Съюзът и държавите членки имат отворена инвестиционна среда, която е заложена в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и е въплътена в международните ангажименти на Съюза и на неговите държави членки. В член 21, параграф 2 от ДЕС обаче се посочва, че политиките и действията на Съюза имат за цел да опазват неговите ценности, основни интереси, сигурност, независимост и цялост. Тези принципи и цели са в основата на общата търговска политика на Съюза, установена в член 207 от ДФЕС, включително по отношение на чуждестранните инвестиции. В този контекст, съгласно международните ангажименти , поети в рамките на Световната търговска организация (СТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в търговските и инвестиционните споразумения, сключени с трети държави, е възможно Съюзът или държавите членки да ограничат преките чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред, при условие че се спазват определени изисквания.

(4)

По силата на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета (4) беше създадена рамка за скрининга от страна на държавите членки по отношение на преките чуждестранни инвестиции в Съюза. По-специално с посочения регламент беше създаден механизъм за сътрудничество, който позволява на държавите членки и на Комисията да обменят информация относно преките чуждестранни инвестиции и да изразяват опасения по отношение на рискове за сигурността или обществения ред. Този механизъм за сътрудничество изисква от държавата членка, в която се извършва пряката чуждестранна инвестиция, да обърне надлежно внимание в своето скринингово решение на коментарите, представени от други държави членки, и на становището на Комисията.

(5)

Рамката, създадена по силата на Регламент (ЕС) 2019/452, постигна целта си да осигури официален механизъм за държавите членки и Комисията за обмен на информация относно преките чуждестранни инвестиции и за разясняване на проблематиката относно трансграничните рискове за сигурността или обществения ред, произтичащи от определени преки чуждестранни инвестиции.

(6)

Необходим е обаче нов законодателен инструмент, който да направи по-ефикасен и по-ефективен скрининга на преките чуждестранни инвестиции и да осигури по-висока степен на хармонизация в Съюза. Тези подобрения са необходими с оглед на променящия се характер на инвестиционните потоци. Интеграцията на световните икономики, в комбинация с война и геополитическо напрежение, доведе до появата на нови рискове, по отношение на които Съюзът и държавите членки трябва да предприемат мерки. На 20 юни 2023 г. Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност приеха съвместно съобщение, озаглавено „Европейска стратегия за икономическа сигурност“, а на 3 декември 2025 г. те приеха съвместно съобщение, озаглавено „Укрепване на икономическата сигурност на ЕС“. В посочените съобщения скринингът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се определя като инструмент за защита на Съюза от рискове за икономическата сигурност. В съобщенията се подчертава необходимостта от предприемане на мерки за преодоляване на рисковете, свързани с устойчивостта на веригите на доставки, достъпа до критична инфраструктура, „изтичането“ на технологии и използването като оръжие на икономическите зависимости или икономическа принуда.

(7)

Определени чуждестранни инвестиции, които не са обхванати от Регламент (ЕС) 2019/452, може да породят рискове за сигурността и обществения ред. Тези рискове засягат по-специално някои инвестиции, извършвани в държави членки, които все още не разполагат с действащ механизъм за скрининг, инвестиции, извършвани в държави членки, които разполагат с действащ механизъм за скрининг, чийто обхват обаче не включва определени чувствителни инвестиции, и инвестиции, осъществявани от чуждестранни инвеститори чрез дъщерно дружество, регистрирано в Съюза (наричани по-нататък „инвестиции в рамките на Съюза“), и които потенциално пораждат същите рискове за сигурността или обществения ред, както чуждестранните инвестиции, извършени пряко от трети държави.

(8)

Докато значително мнозинство от държавите членки, но не всички, разполагаха с действащ законодателен инструмент, който предвижда механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, липсата на механизъм за скрининг в определени държави членки позволи на проблемни чуждестранни инвеститори, желаещи да инвестират в чувствителни активи, да инвестират в тези държави членки като портал към вътрешния пазар. Освен това в много държави членки националното право също така разширява обхвата на скрининга, за да включва инвестициите в рамките на Съюза. Между държавите членки съществуват съществени различия по отношение на обхвата, праговете и критериите, използвани за оценка по въпроса дали дадена инвестиция има вероятност да повлияе по неблагоприятен начин на сигурността или обществения ред. Съществуват и различия в процедурите на скрининг. Настоящият регламент има за цел да намали различията по отношение на ключовите елементи на механизмите за скрининг, използвани на национално равнище. В определени държави членки чуждестранната инвестиция може да бъде осъществена, преди да е получила одобрение от гледна точка на въздействието ѝ върху сигурността или обществения ред. Други държави членки обаче изискват инвестицията да бъде финализирана едва след получаване на разрешение в рамките на механизма за скрининг. Подобни различия създават проблеми за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. Те създават например нееднакви условия на конкуренция и увеличават разходите по спазване на изискванията за инвеститорите, които искат да уведомяват за сделки в повече от една държава членка. Намаляването на различията е от решаващо значение за осигуряването на предвидимост за инвеститорите по отношение на приложимите национални режими и техните характеристики, като по този начин се намаляват свързаните с този проблем разходи за спазване на изискванията. Това е от още по-голямо значение, като се има предвид равнището на интеграция на вътрешния пазар, в резултат на което една-единствена сделка може да има отражение в множество държави членки в Съюза. Възможно е например сделка, целяща придобиването на предприятие, което е регистрирано съгласно правото на дадена държава членка, да засегне и сигурността или обществения ред в друга държава членка поради структурата на веригата на доставките или други икономически елементи, свързващи целевото предприятие в Съюза с други предприятия, установени в други държави членки. С цел да се намерят решения за тези проблеми, свързани с интеграцията на вътрешния пазар, и с цел да се осигури по-голяма последователност и предвидимост, е целесъобразно критериите и елементите, които трябва да се използват за оценка на чуждестранните инвестиции, да бъдат установени чрез действие на равнището на Съюза. Поради това настоящият регламент има за цел да засили сближаването на националните правила, приложими за скрининга на чуждестранните инвестиции, включително инвестициите в рамките на Съюза, като по този начин се създават еднакви условия на конкуренция, повишава се сигурността за чуждестранните инвеститори и се предотвратява появата на допълнителни пречки пред вътрешния пазар.

(9)

С цел да се осигури последователен подход към скрининга на чуждестранните инвестиции в целия Съюз, от всички държави членки следва да се изисква да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Освен това основните елементи на националните механизми за скрининг следва да бъдат хармонизирани. Това минимално хармонизиране следва да включва задължение за държавите членки да гарантират, че чуждестранните инвестиции, които са насочени към субекти, извършващи дейност в конкретен набор от чувствителни области, се подлагат на скрининг. Това задължение следва да гарантира, че някои чувствителни чуждестранни инвестиции се подлагат на скрининг във всички държави членки. Освен това с настоящия регламент следва допълнително да се хармонизират и изяснят процедурите в рамките на механизма за сътрудничество и взаимодействието между механизмите за скрининг и механизма за сътрудничество. По-специално е целесъобразно да се гарантира, че всички механизми за скрининг включват първоначален преглед, който следва да не продължава повече от 45 календарни дни от датата, на която скрининговият орган е счел подаването за пълно. Поради това за целите на настоящия регламент следва да се въведе определение за „подаване“, което да обхваща както първоначалното представяне на изискваната документация, така и оценката по въпроса дали дадено искане се счита за пълно. Когато е необходимо, следва да се извърши задълбочен преглед. Освен това сроковете за уведомяване чрез механизма за сътрудничество следва да бъдат хармонизирани, а стъпките за процедурата в рамките на механизма за сътрудничество, особено по отношение на представянето на коментарите от държавите членки и становищата на Комисията, следва да бъдат по-добре съгласувани. Това хармонизиране и привеждане в съответствие ще позволи да се предприемат мерки във връзка със ситуации, при които сроковете на националните процедури не са приведени в съответствие и които следователно могат да забавят дадена сделка. Следва да е налице определена степен на хармонизация на критериите, които държавите членки и Комисията следва да вземат предвид, когато преценяват дали има вероятност дадена чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред. Този общ набор от критерии следва да включва сигурността, целостта, устойчивостта и функционирането на критичните субекти, наличието на критични технологии или непрекъснатостта на доставките на суровини от критично значение. Общият набор от критерии ще направи по-единна оценката на вероятното отрицателно въздействие на чуждестранните инвестиции върху сигурността или обществения ред, като същевременно се запази възможността държавите членки да вземат предвид допълнителни критерии, които могат да се различават в отделните държави членки.

(10)

Скринингът на чуждестранни инвестиции следва да се извършва в съответствие с настоящия регламент. При този скрининг следва да се взема предвид цялата налична информация и следва да се спазва принципът на пропорционалност. Той следва да зачита целта за запазване на отворена инвестиционна среда и на вътрешния пазар. Освен това скринингът на чуждестранни инвестиции следва да е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите на членове 49 и 63 от ДФЕС. Всички ограничения на свободата на установяване или на свободното движение на капитал, които могат да възникнат в резултат от използването на механизми за скрининг или от скринингови решения, например налагането на смекчаващи мерки или забраната или отмяната на чуждестранна инвестиция, следва да бъдат обосновани от съображения, свързани със сигурността или обществения ред, включително действителни и достатъчно сериозни заплахи за основен интерес на обществото. Тези съображения, свързани със сигурността или обществения ред, включват рискове за функционирането на институциите и основните обществени услуги, за снабдяването с основни продукти или услуги или за оцеляването на населението, рискове от сериозни смущения на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на нациите или рискове за военните интереси.

(11)

За да може механизмът за сътрудничество, въведен с настоящия регламент, да функционира ефикасно и ефективно, е необходимо да се определи общ минимален обхват на чуждестранните инвестиции, за които всички държави членки следва да извършват скрининг.

(12)

Необходимо е на държавата членка, в която се планира или вече е осъществена чуждестранната инвестиция (наричана по-нататък „приемащата държава членка“), да бъде вменена по-голяма отчетност пред Комисията и пред онези държави членки, които изразяват надлежно обосновани опасения за сигурността или обществения ред.

(13)

Общата рамка, установена в настоящия регламент, следва да не засяга изключителната отговорност на всяка държава членка да защитава националната си сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС. Общата рамка следва също така да не засяга защитата на основните интереси на сигурността на държавите членки в съответствие с член 346 от ДФЕС.

(14)

Настоящият регламент следва да обхваща чуждестранните инвестиции, с които се създават или поддържат трайни и преки връзки между чуждестранни инвеститори, включително държавни органи, и целеви предприятия в Съюза, осъществяващи стопанска дейност в държава членка. Настоящият регламент следва да се прилага в случаите, когато чуждестранните инвестиции се извършват пряко от чуждестранен инвеститор или са инвестиция в рамките на Съюза. Той обаче следва да не обхваща придобиването на ценни книжа на дружества, което има за цел единствено финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението или контрола на дружеството (портфейлни инвестиции).

(15)

Трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и целево предприятие в Съюза се създават, когато чуждестранният инвеститор придобие ефективно участие в управлението или контрола на целевото предприятие в Съюза. Такъв със сигурност е случаят, когато чуждестранният инвеститор придобива решаващо влияние върху целевото предприятие в Съюза, т.е. способността да определя самостоятелно или съвместно търговската политика на целевото предприятие в Съюза de facto или de jure. Ефективно участие в управлението или контрола на целевото предприятие в Съюза обаче може да съществува и когато чуждестранният инвеститор, без да има решаващо влияние върху целевото предприятие в Съюза, може въпреки това да оказва съществено въздействие върху неговата търговска политика, поведение или решения, например чрез дялово участие, права на глас, договори, включително ливъридж, произтичащ от отношения с доставчици, и значително представителство в управителния съвет.

(16)

Придобиванията чрез инструменти за преструктуриране съгласно съответните рамки за преструктуриране (за банки, централни контрагенти или застрахователни или презастрахователни предприятия) следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. В такива случаи времето е от съществено значение и решенията често се вземат при много кратки срокове. Процедурите за скрининг, предвидени в настоящия регламент, може да затруднят способността за предоставяне на своевременен отговор. Поради това, с цел да се избегнат рискове за финансовата стабилност, операциите по преструктуриране следва да бъдат изключени от обхвата. Органите за преструктуриране следва да вземат предвид, доколкото е възможно, целта на настоящия регламент, когато извършват действия по преструктуриране с участието на чуждестранен инвеститор, и по-специално когато става въпрос за стратегически активи.

(17)

Операциите по преструктуриране в рамките на дадена корпоративна група следва да попадат извън приложното поле на настоящия регламент, когато тези операции се извършват единствено за целите на вътрешната реорганизация, например чрез сливане или разделяне, на целево предприятие в Съюза или на корпоративната група, към която принадлежи целевото предприятие в Съюза, без това да води до промени по отношение на действителните собственици на целевото предприятие в Съюза. По-специално вътрешните преструктурирания следва да бъдат изключени от приложното поле, когато: те не водят до придобиване на собственост или контрол от нов чуждестранен инвеститор върху целевото предприятие в Съюза или върху дружество, което пряко или непряко притежава или контролира съответното целево предприятие в Съюза; те не водят до увеличаване на акциите, притежавани от чуждестранни инвеститори; както и когато те не предоставят допълнителни права на чуждестранни инвеститори, които могат да доведат до промяна в действителното участие на един или повече чуждестранни инвеститори в управлението или контрола на целевото предприятие в Съюза. Вътрешните преструктурирания, които водят до въвеждането на нов правен субект, установен в трета държава, която все още не е представена нагоре по веригата на собственост на целевото предприятие в Съюза, обаче може да породят рискове за сигурността и поради това следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. Например за такъв субект може да е приложимо правото на трета държава, което налага задължения на физически или юридически лица да споделят информация за целите на разузнаването без надлежна процедура или механизми за надзор.

(18)

Регламент (ЕС) 2019/452 обхваща само преките чуждестранни инвестиции, направени пряко от чуждестранни инвеститори в Съюза. Необходимо е обаче да се разшири приложното поле на настоящия регламент, така че да включва чуждестранните инвестиции между държави членки, които се извършват чрез предприятие, което е установено в държава членка и което се контролира пряко или непряко от чуждестранен инвеститор (наричано по-нататък „дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза“). Тези чуждестранни инвестиции носят същите специфични рискове за сигурността или обществения ред, както преките чуждестранни инвестиции, извършвани чрез правен субект, който не е установен в Съюза, тъй като контролиращият чуждестранен инвеститор разполага с власт и влияние върху целевото предприятие в Съюза, дори и ако ги упражнява чрез дъщерното дружество на чуждестранния инвеститор в Съюза. Тези специфични рискове може да бъдат резултат от юрисдикцията, приложима за чуждестранния инвеститор, или от влиянието на правителството или недържавни участници от трета държава. Тези рискове не се дължат на чуждестранни инвестиции, извършвани от инвеститори, които не се контролират пряко или непряко от лице или субект от трета държава. Поради това е целесъобразно в приложното поле на настоящия регламент да се включат чуждестранните инвестиции, направени чрез дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза, но не и инвестициите, направени от други инвеститори от Съюза, по-специално за да се гарантира, че чуждестранните инвестиции, създаващи трайна връзка между чуждестранния инвеститор и целевото предприятие в Съюза, независимо дали се извършват пряко от чуждестранен инвеститор или чрез субект, установен в Съюза и контролиран от чуждестранен инвеститор, са обхванати последователно. Това следва да повиши степента на последователност и предвидимост на правилата за скрининг в държавите членки, което от своя страна ще намали разходите по спазване на изискванията за чуждестранните инвеститори и ще премахне стимулите за инвестиции в държави членки, в които такива сделки не са предмет на скрининг.

(19)

За да се гарантира правилна оценка по въпроса дали има вероятност дадена чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред, е важно понятието „действителен собственик“ да обхваща действителните притежатели на влияние, пряко или непряко, върху чуждестранен инвеститор или целево предприятие в Съюза. Когато става дума за тръст (доверително управление), юридическата собственост е на самия тръст, но икономическата полза е за физическото лице или физическите лица, от чието име действа тръстът. Поради тази причина определението за „действителен собственик“ следва да обхваща и лицата, които в крайна сметка имат полза от чуждестранната инвестиция, по-специално бенефициерите на даден тръст. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че понякога чуждестранните инвеститори могат да бъдат фиктивно дружество, зад което стои лицето, което в действителност извършва чуждестранната инвестиция. Аналогично чуждестранните инвеститори понякога могат да бъдат обект на принуда от страна на други участници, които в крайна сметка са в състояние да упражняват влияние върху чуждестранната инвестиция. Поради това определението за „действителен собственик“ следва да включва и физическите лица, от чието име се прави чуждестранната инвестиция или от чието име се упражнява контролът върху съответната чуждестранна инвестиция. По принцип само едно физическо лице е действителният собственик на даден чуждестранен инвеститор. Не може обаче да се изключи възможността да има повече от едно такова лице, например когато става дума за съпрузи или други членове на семейството. Също така е необходимо да се вземат предвид ситуации, при които не е възможно да се идентифицира физическото лице, включително когато става дума за публично търгувани дружества. В такива ситуации за действителен собственик следва да се счита юридическото лице, образуванието или тръстът на най-високото равнище нагоре по веригата на собственост или веригата на контрол на чуждестранния инвеститор или целевото предприятие в Съюза, което може да бъде установено.

(20)

Настоящият регламент предвижда само основни елементи на механизмите за скрининг. Съответно държавите членки следва да могат да приемат национални разпоредби, които допълват разпоредбите на настоящия регламент или са специални спрямо тях. Например държавите членки следва да могат да определят прагове за правата на глас, придобити от инвеститорите, които водят до скрининг на чуждестранните инвестиции. Държавите членки следва да могат да разширят обхвата на своя национален механизъм за скрининг, за да включат чуждестранните инвестиции в сектори, които не са обхванати от общия минимален обхват. Ако дадена държава членка избере да разшири обхвата на своя механизъм за скрининг отвъд общия минимален обхват, скринингът следва да е в съответствие с настоящия регламент, при условие че попада в обхвата на настоящия регламент.

(21)

С цел да се осигурят последователни и предвидими процедури на скрининг, е целесъобразно да се определят основните характеристики на механизмите за скрининг, които трябва да се прилагат от държавите членки. Тези характеристики следва да включват минимума по отношение на спектъра от сделки, които да бъдат подложени на изискване за издаване на предварително разрешение, разделянето на процедурата за скрининг на първоначален преглед и задълбочен преглед, крайните срокове за скрининг, публичен годишен доклад, възможността страните, които са предмет на скрининговото решение, да обжалват тези решения по съдебен ред и способността на скрининговите органи да предприемат ефикасни мерки в случай на неспазване или заобикаляне. Правилата и процедурите, свързани с механизмите за скрининг, следва да бъдат прозрачни и недискриминационни спрямо различните трети държави.

(22)

С цел да се повишат прозрачността и предвидимостта на процедурите за скрининг, скрининговите органи следва, когато е приложимо и без ненужно забавяне, да информират лицето, извършило подаването, за пълнотата на съответното подаване Предоставянето на тази информация следва да не възпрепятства скрининговия орган да изисква допълнителна информация или да поставя допълнителни въпроси, след като потвърди пълнотата на подаването и следва да не засяга възможността скрининговите органи да информират лицето, което е извършило подаването, за други важни процедурни етапи.

(23)

Скрининговият орган и Комисията следва да могат да вземат предвид съответната информация, получена от заинтересованите лица, включително икономически оператори, организации на гражданското общество и социални партньори, например синдикални организации, относно чуждестранна инвестиция. Тази информация може да доведе до започване на процедура за скрининг от страна на приемащата държава членка. За целта скрининговият орган и Комисията следва да оповестяват публично данните за контакт, чрез които заинтересованите лица могат да подават поверително информация относно чуждестранни инвестиции.

(24)

С цел да се гарантира последователно и ефективно равнище на защита на сигурността и обществения ред в целия Съюз е необходимо да се предвиди определена минимална степен на хармонизация по отношение на обхвата на механизмите за скрининг. От държавите членки следва да се изисква да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции, ако целевото предприятие в Съюза е свързано със сектори или дейности, които са от особено значение за сигурността, отбраната, целостта на демократичните процеси, устойчивостта на основните услуги или опазването на жизненоважни обществени функции. Установяването на такъв общ минимален обхват на механизмите за скрининг е необходимо, за да се гарантира, че чуждестранните инвестиции, които има вероятност да окажат отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред, се откриват независимо от държавите членки, в които се намират целевите предприятия в Съюза, като по този начин се засилва ефективността на механизма за сътрудничество, като същевременно се запазва изключителната отговорност на държавите членки за националната сигурност.

(25)

Общият минимален обхват следва да включва чуждестранните инвестиции в целеви предприятия в Съюза, които разработват, произвеждат или пускат на пазара изделия с двойна употреба, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета (5), или военни стоки и технологии, изброени в приложението към Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), като се имат предвид присъщите рискове, свързани с трансфера на контрол върху свързаните с отбраната способности, технологии и ноу-хау, които са от решаващо значение за поддържането на сигурността. Общият минимален обхват следва също така да включва чуждестранните инвестиции в целеви предприятия в Съюза, които произвеждат или разработват полупроводници или квантови технологии или провеждат научни изследвания или разработва определени технологии за изкуствен интелект, с оглед на тяхното стратегическо значение и благоприятстващата им роля за широк спектър от приложения, които са от решаващо значение за сигурността. Освен това държавите членки следва да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции в целеви предприятия в Съюза, упражняващи определени дейности, свързани със стратегическите суровини, изброени в раздел I от приложение I към Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета (7), а именно проучване, добив, преработка, рециклиране, оползотворяване или натрупване на запаси. Чуждестранният контрол върху такива дейности може да породи рискове от прекъсване на снабдяването, стратегическа зависимост или неоправдани възможности за въздействие. Освен това държавите членки следва да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции в целeви предприятия в Съюза, които притежават, разработват или управляват бази данни за регистрация на гласоподаватели, системи за гласуване и други съответни информационни системи. Освен това чуждестранните инвестиции в някои инфраструктури на финансовите пазари и системно значими финансови субекти, включително централни контрагенти, централни депозитари на ценни книжа, оператори на регулирани пазари, оператори на платежни системи, различни от централни банки, други системно значими институции и глобални доставчици на специализирани услуги за финансови съобщения, също следва да бъдат предмет на скрининг, като се има предвид централната роля на тази инфраструктура и тези субекти за стабилността, целостта и устойчивостта на финансовата система на Съюза и като се вземат предвид целите на съюза на спестяванията и инвестициите.

(26)

Общият минимален обхват следва да включва и чуждестранните инвестиции в целеви предприятия в Съюза, които извършват дейност в секторите на транспорта, енергетиката или цифровата инфраструктура, но само доколкото те се считат за критично важни вследствие на основана на риска целенасочена оценка, извършена от държавата членка, в която те са установени. При тази оценка следва да се вземат предвид националната сигурност и жизненоважните обществени функции с оглед на основните услуги, предоставяни от съответното целево предприятие в Съюза. Държавите членки следва да запазят правото си на преценка при определянето на съответните субекти в рамките на тези сектори и следва, когато е целесъобразно, да вземат предвид оценките на риска, извършени съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета (8). С цел да се гарантира предвидимост за чуждестранните инвеститори, субектите следва да могат да установят, ако е необходимо, след като се свържат с компетентния скринингов орган, дали те се считат за критично важни за целите на настоящия регламент. Освен това държавите членки следва редовно преразглеждат въпроса кои целеви предприятия в Съюза следва да се считат за критично важни за целите на настоящия регламент. Примерите за субекти, които трябва да бъдат подложени на оценка, включват, на първо място, в енергийния сектор: съоръжение за съхраняване на енергия съгласно определението в Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (9) и оператори на газопреносни системи по смисъла на Директива (ЕС) 2024/1788 на Европейския парламент и на Съвета (10); второ, в транспортния сектор: летища съгласно определението в Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), включително основните летища, изброени в Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета (12), и субекти, експлоатиращи спомагателни инсталации, намиращи се в летищата, когато тези инсталации са от съществено значение за сигурността и непрекъснатостта на операциите на тези летища, управителни органи на пристанището съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета (13) във връзка с основните пристанища, изброени в Регламент (ЕС) 2024/1679, доставчици на пристанищни услуги съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/352 и други субекти в рамките на основните пристанища, ако тези други субекти са от съществено значение за сигурността и непрекъснатостта на операциите на тези основни пристанища; и трето, в сектора на цифровата инфраструктура: доставчици на компютърни услуги „в облак“ и доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи.

(27)

С цел да се защитят по подходящ начин сигурността и общественият ред и да се гарантира ефективността на механизма за сътрудничество е необходимо всички държави членки да извършват предварителен скрининг на чуждестранните инвестиции, попадащи в общия минимален обхват. Изискването за предварително разрешение е от съществено значение, тъй като много рискове, свързани с чуждестранни инвестиции, се реализират в момента, в който чуждестранният инвеститор получи ефективно участие в управлението или контрола, и не могат да бъдат смекчени ефективно след финализирането на чуждестранните инвестиции. Това важи с особена сила за чуждестранните инвестиции, попадащи в общия минимален обхват, тъй като тези чуждестранни инвестиции могат да доведат до осигуряването на необратим достъп до чувствителна информация, критично важни технологии, основна инфраструктура или стратегически активи. При такива обстоятелства последващата намеса би била непропорционално обременяваща и във всеки случай неефективна за надлежното гарантиране на сигурността и обществения ред.

(28)

Чуждестранни инвестиции „на зелено“ са налице, когато чуждестранен инвеститор или дъщерно дружество на чуждестранен инвеститор в Съюза създава нови съоръжения или ново предприятие с цел извършване на стопанска дейност в Съюза. Инвестициите „на зелено“ следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Настоящият регламент обаче следва да не налага изискване за предварително разрешение по отношение на тези инвестиции. Поради това държавите членки следва да запазят свободата си да решават дали да включат тези инвестиции в обхвата на своите механизми за скрининг.

(29)

Механизмът за сътрудничество, установен в Регламент (ЕС) 2019/452, дава възможност на държавите членки да си сътрудничат и да си помагат взаимно, когато пряка чуждестранна инвестиция в една държава членка може да засегне сигурността или обществения ред на други държави членки или проекти или програми от интерес за Съюза. До този момент механизмът се е доказал като много полезен, поради което следва да бъде запазен и укрепен с настоящия регламент, за да се осигури по-единен подход към чуждестранните инвестиции в целия Съюз.

(30)

С цел механизмът за сътрудничество да се съсредоточи само върху онези чуждестранни инвестиции, при които характеристиките на чуждестранния инвеститор или на целевото предприятие в Съюза е вероятно да имат отрицателно отражение върху сигурността или обществения ред, е целесъобразно да се установят основани на риска условия за уведомяване на другите държави членки и Комисията за чуждестранните инвестиции, които се подлагат на скрининг в дадена държава членка. По-специално, когато чуждестранен инвеститор или негово дъщерно дружество в Съюза е пряко или непряко контролирано от правителство на трета държава, е по-вероятно той да може да преследва целите на политиката на съответната трета държава. Поради това е целесъобразно държавите членки да уведомяват за чуждестранните инвестиции, направени от такива чуждестранни инвеститори, когато те попадат в общия минимален обхват на механизмите за скрининг. Прекият или непрекият контрол от страна на правителство на трета държава може да се упражнява по няколко начина и може да се определя въз основа, наред с другото, на структурата на собственост, държавното финансиране, специфичните договорености за управление, например златни акции, или други характеристики, имащи за цел оказване на въздействие върху управленските решения. Аналогично е целесъобразно държавите членки да уведомяват за чуждестранни инвестиции, попадащи в общия минимален обхват, ако чуждестранният инвеститор е участвал в чуждестранни инвестиции, които са били забранени или разрешени при спазване на смекчаващи мерки, които не са били спазени в значителна степен или многократно. Следователно чисто процедурните или формалните случаи на неспазване по принцип не биха били основание за уведомяване. Аналогично държавите членки следва да уведомяват за чуждестранни инвестиции, ако решат да проведат задълбочено разследване и целевото предприятие в Съюза е свързано с проекти или програми от интерес за Съюза или с други държави членки. Освен това, когато дадена чуждестранна инвестиция не отговаря на условията, които иначе са предвидени за уведомяването за нея чрез механизма за сътрудничество, държавата членка, в която се извършва скринингът на чуждестранната инвестиция, следва все пак да уведоми другите държави членки и Комисията за съответната чуждестранна инвестиция, когато съответната държава членка смята, че чуждестранната инвестиция може да окаже отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред в най-малко още една държава членка. Това гарантира, че чрез механизма за сътрудничество се получава уведомление за всички чуждестранни инвестиции, които може да окажат отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред, като същевременно се гарантира, че приемащата държава членка си запазва свобода на преценка, когато определя дали са изпълнени условията за уведомяване. В такъв случай уведомяващата държава членка следва да обясни причините за уведомяването във връзка със съответната чуждестранна инвестиция.

(31)

С цел да се гарантират ефикасността и ефективността на механизма за сътрудничество е необходимо да се уеднаквят сроковете и процедурите, ако няколко чуждестранни инвестиции, свързани с една и съща по-широкообхватна сделка, се подлагат на скрининг в две или повече държави членки. При такива многонационални сделки заявителите следва да положат усилия да направят отделни подавания във въпросните държави членки в един и същи ден. Съответните държави членки следва да положат усилия за уведомяване за подаването в един и същи ден чрез механизма за сътрудничество. За да се гарантира ефикасно обработване на съответните многонационални сделки, заинтересованите държави членки следва да координират действията си по време на цялата процедура за скрининг. По-специално те следва да проведат обсъждане помежду си и с Комисията, ако дадена държава членка поиска това, по въпроса дали следва да се подаде уведомление за чуждестранните инвестиции. Те следва също така да обсъдят своите скринингови решения и да се стремят да съгласуват графика на съответните си процедури, включително датата на приемане на своите скринингови решения. Ако заинтересованите държави членки възнамеряват да предоставят разрешение за чуждестранната инвестиция с условието за предприемане на смекчаващи мерки, те следва да обсъдят въпроса дали скрининговите решения, които те възнамеряват да приемат, са съвместими помежду си и адекватно противодействат на установените рискове.

(32)

С цел да се установи по подходящ начин вероятното отрицателно въздействие на дадена чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред на една или повече държави членки , държавите членки следва да могат да представят коментари, а Комисията следва да може да представи становище на дадена приемаща държава членка, дори ако съответната държава членка не извършва скрининг на съответните чуждестранна инвестиция или ако на чуждестранната инвестиция е извършван скрининг, но не е постъпило уведомление чрез механизма за сътрудничество. Държавите членки следва да изпращат своите искания за информация, отговори и коментари на Комисията.

(33)

Ако вероятното отрицателно въздействие за сигурността или обществения ред произтича от чуждестранна инвестиция в целево предприятие в Съюза, което е част от проект или програма от интерес за Съюза или участва в един от проектите или една от програмите от интерес за Съюза, които са от критично значение за Съюза като цяло, Комисията следва да може да представи становище. За становище на Комисията, в което се посочва вероятното отрицателно въздействие върху проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред, следва да се подава уведомление до всички държави членки.

(34)

Комисията следва да може да представи становище, адресирано до всички държави членки, ако установи две или повече чуждестранни инвестиции, които, взети заедно, има вероятност да окажат отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред. Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато две или повече чуждестранни инвестиции имат сравними характеристики, например в случаите, в които чуждестранните инвестиции се правят от един и същ чуждестранен инвеститор, когато двама или повече чуждестранни инвеститори пораждат сходни рискове, или когато две или повече чуждестранни инвестиции засягат едно и също целево предприятие или една и съща инфраструктура, например трансевропейска инфраструктура за транспорт, енергетика или комуникации. Държавите членки и Комисията следва да обсъдят анализа на Комисията на рисковете, установени в нейното становище, и възможните начини за справяне с тези рискове.

(35)

Държавите членки следва да не приемат скринингово решение преди изтичането на сроковете за коментари и становища, освен ако интереси, свързани със сигурността или обществения ред, например избягването на фалит на целевото предприятие в Съюза, не изискват по-ранно вземане на решение. Другите държави членки и Комисията следва да бъдат уведомявани за такива извънредни обстоятелства и своевременно да представят своите коментари или становище.

(36)

За да се предприемат подходящи действия във връзка с вероятното отрицателно отражение на дадена чуждестранна инвестиция върху сигурността или обществения ред на една или повече държави членки, дадена държава членка, която получава надлежно обосновани коментари от други държави членки или становище от Комисията, следва да обърне надлежно внимание на коментарите или становището, включително когато смята, че собствената ѝ сигурност или обществен ред не са засегнати. Съответната държава членка следва, когато е необходимо, да координира действията си с Комисията и заинтересованите държави членки и да им предостави диспозитива и обобщението на основните причини за своето решение. Обобщението следва да включва степента, в която приемащата държава членка надлежно е взела предвид коментарите на държавите членки или становището на Комисията, както и причините за несъгласието ѝ с коментарите на държавите членки или становището на Комисията, когато е приложимо. Предоставянето на тази информация гарантира, че държавите членки носят отговорност за начина, по който те надлежно отчитат опасенията, изразени от други държави членки или от Комисията, като същевременно зачита чувствителния характер на скрининговите решения и поверителната информация, съдържаща се в тях.

(37)

Важно е да се има предвид, че чуждестранните инвестиции, за които не е постъпило уведомление чрез механизма за сътрудничество, могат да представляват риск за сигурността или обществения ред. Поради това държавите членки и Комисията следва да могат, не по-късно от 15 месеца от осъществяването на чуждестранна инвестиция, да представят съответно надлежно обосновани коментари или становище до приемащата държава членка относно чуждестранна инвестиция, за която не е постъпило уведомление чрез механизма за сътрудничество. С цел да се избегне претоварването на механизма за сътрудничество, държавите членки и Комисията следва, преди да представят съответно коментари или становище, да проверят дали приемащата държава членка вече е започнала или приключила скрининга на чуждестранната инвестиция и дали възнамерява да подаде уведомление за чуждестранната инвестиция чрез механизма за сътрудничество. Приемащата държава членка следва надлежно да вземе предвид коментарите на другите държави членки и становището на Комисията и въз основа на това да информира държавите членки, които са представили коментари, и Комисията, ако не възнамерява да извърши скрининг на чуждестранната инвестиция. Такъв може да бъде например случаят, когато приемащата държава членка изрази несъгласие по отношение на рисковете, посочени в коментарите или становището. Аналогично приемащата държава членка може да посочи, че не възнамерява да извършва скрининг на чуждестранната инвестиция, тъй като чуждестранната инвестиция не попада в обхвата на нейния механизъм за скрининг или вече е била подложена на скрининг, въпреки че в идеалния случай тези ситуации е трябвало да бъдат изяснени преди представянето на коментари или становище. Ако приемащата държава членка посочи, че не възнамерява да извършва скрининг на чуждестранната инвестиция, следва да се организира среща по искане на държава членка, която е представила коментари, или по искане на Комисията, ако тя е представила становище. Комисията следва да бъде поканена на заседанието, дори ако не е представила становище. Държавите членки, които са представили коментари, или Комисията могат по-специално да поискат такава среща за по-подробно представяне или обсъждане на установените рискове. Ако след срещата и въпреки допълнителните обяснения, получени от държавите членки, които са представили коментари, или от Комисията, приемащата държава членка реши да не извърши скрининг на чуждестранната инвестиция, тя следва да информира за това държавите членки, които са представили коментари, и Комисията и да им предостави писмено обяснение. Това писмено обяснение може да се припокрива с предварително посочените причини, например в рамките на поисканата среща.

(38)

С цел да се гарантира ефикасността на механизма за сътрудничество, звената за контакт, създадени от държавите членки и от Комисията за целите на прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат разположени по подходящ начин в съответните им административни структури. Посочените звена за контакт следва да разполагат с квалифицирания персонал и правомощията, необходими за тяхната работа в рамките на механизма за сътрудничество, и да осигуряват правилното боравене с поверителна информация.

(39)

С цел да се гарантира ефективното функциониране на механизма за сътрудничество, от държавата членка, която подава уведомление за чуждестранната инвестиция чрез механизма за сътрудничество, следва да се изисква да предостави определен минимум от информация в стандартизиран формат. Ако за дадена чуждестранна инвестиция не е постъпило уведомление чрез механизма за сътрудничество, приемащата държава членка следва да е в състояние да предостави поне същия минимум от информация. Комисията и държавите членки следва да могат да поискат допълнителна информация от приемащата държава членка. Дадено искане за допълнителна информация следва да бъде надлежно обосновано, ограничено до информацията, необходима на държавите членки, за да представят коментари, или на Комисията, за да представи становище, да е пропорционално на целите на искането и да не е прекалено обременяващо за приемащата държава членка.

(40)

С цел да се гарантира, че сътрудничеството се основава на пълна и точна информация, приемащата държава членка следва да може да поиска от даден чуждестранен инвеститор или от всяко друго физическо или юридическо лице в рамките на веригата на контрол на чуждестранния инвеститор или в рамките на веригата на контрол на целевото предприятие в Съюза да предостави информация. С цел да се гарантира качеството на информацията, приемащите държави членки следва, когато имат основателни съмнения относно изчерпателността и точността на информацията, да предприемат разумни стъпки за проверка на информацията, предоставена им от съответния чуждестранен инвеститор или от друго физическо или юридическо лице. Например приемащата държава членка следва да установи наличието на очевидни противоречия и очевидно невярна, подвеждаща или липсваща информация. При изключителни обстоятелства, ако въпреки всички възможни усилия държавата членка не е в състояние да получи информацията, искана от друга държава членка или от Комисията, тя следва да ги уведоми за това незабавно. В такъв случай другите държави членки и Комисията следва да могат да основават своите коментари и съответно своето становище на информацията, с която разполагат.

(41)

Приемащата държава членка и Комисията могат да бъдат изправени пред потенциални пречки при събирането на съответната информация от физически или юридически лица в други държави членки. Поради това, когато определена информация е строго необходима, за да се определи дали има вероятност чуждестранната инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред, приемащата държава членка и Комисията следва да могат да поискат от друга държава членка да събере информация от физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено на нейна територия. Освен това приемащата държава членка може да се сблъска със ситуация, при която е необходимо да поиска от две или повече други държави членки да съдействат за събирането на съответната информация, което може да представлява значителна тежест, особено за държавите членки с по-ограничени ресурси. С цел да се повиши ефективността на помощта при събирането на информация, приемаща държава членка следва да може да поиска от Комисията да съдейства в този процес и да събере информацията вместо нея. Същевременно държавата членка, на чиято територия пребивава или е установено физическото или юридическото лице, от което се иска информацията, следва да може в разумен срок да възрази срещу тази процедура или да предложи сама да предостави съответната информация. Наличието на възможност за съответната държава членка да възрази гарантира, че държавите членки запазват контрола върху събирането на информация на своята територия. Поради това Комисията следва да информира в достатъчна степен съответната държава членка, включително по въпроса каква информация се изисква от приемащата държава членка. Приемаща държава членка следва да може да избере да поиска от друга държава членка да събере необходимата информация или да поиска съдействие от Комисията в зависимост от това кой от двата варианта счита за по-ефективен или по-подходящ в дадена ситуация. В рамките на искане за информация физическото или юридическото лице, от което се иска информация, може, дори и непряко, да получи поверителна информация, например информация за планираната чуждестранна инвестиция. Поради това е необходимо да се уточни, че това физическо или юридическо лице следва да не използва получената от него поверителна информация за други цели, освен за да отговори на искането за информация, и че то следва да не я разкрива.

(42)

Държавите членки и Комисията следва да гарантират поверителността на информацията, която предоставят или получават при прилагането на настоящия регламент, в съответствие с правото на Съюза и националното право. Информацията, получена в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите, за които тя е била предоставена, което включва използването на тази информация при съдебната проверка на скрининговите решения. Когато неразрешеното разкриване на информация може да накърни интересите на Съюза или на една или повече държави членки, първоизточникът на информацията следва да я класифицира в съответствие с правото на Съюза и националното право. Когато отговарят на разглеждани в изпълнение на настоящия регламент искания за достъп до документи, държавите членки и Комисията координират действията си и осигуряват поне такова ниво на защита, каквото имат интересите, защитени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14), за да се защитят целите на разследванията. Комисията следва да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира защитата на поверителната информация в съответствие по-специално с решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (15) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (16) на Комисията. В допълнение, държавите членки и Комисията следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на Споразумението между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, обменяна в интерес на Европейския съюз (17). Това включва по-специално задължението да не се понижава нивото на класификация или да се декласифицира класифицираната информация без предварителното писмено съгласие на първоизточника на информацията. Всяка некласифицирана чувствителна информация или информация, която се предоставя при условия на поверителност, следва да се третира като такава от органите. Скрининговият орган следва да даде възможност на субекта, предоставящ информацията, да посочи коя информация счита за поверителна. Това може да стане например чрез формуляра, който трябва да бъде подаден, за да се поиска предварително разрешение за чуждестранната инвестиция.

(43)

За да се опази поверителността и целостта на съобщенията, Комисията следва да създаде и да поддържа защитена и криптирана система, която да отговаря на най-високите стандарти за защита и сигурност на данните и да включва капацитет за наблюдение и одит, за да се гарантира спазването на стандартите за сигурност. Всички съобщения по същество между държавите членки, както и между държавите членки и Комисията съгласно настоящия регламент, следва да се предават чрез тази система, освен ако естеството на информацията, която трябва да се предава, изисква използването на други средства, като например физически документи. Комуникацията по същество между държавите членки и Комисията следва да включва по-специално уведомления чрез механизма за сътрудничество, информация относно намерението за представяне на коментар или становище, искания за информация от приемащата държава членка, отговори на тези искания, коментари и становища, както и съществена нова информация след уведомлението за чуждестранната инвестиция. Създаването и използването на защитената и криптирана система не следва да засяга цялостната комуникация между скрининговите органи и Комисията, която следва да остане възможна с всички подходящи средства.

(44)

За да се гарантира сигурното и ефикасно представяне и обработване на подаванията във връзка със скрининга на чуждестранни инвестиции и за да се намали административната тежест както за физическите или юридическите лица, които извършват подаването, така и за скрининговите органи, Комисията следва, по искане на най-малко девет държави членки, да създаде онлайн портал на ЕС (наричан по-нататък „онлайн портал на ЕС“). Онлайн порталът на ЕС следва да осигури единен механизъм, чрез който физическите или юридическите лица, които извършват подаването, да подават трансакции по електронен път до скрининговите органи. Комисията следва да проектира системата така, че да бъде лесна за ползване, и да гарантира, че тя съответства на приложимите изисквания за защита на данните и стандартите за сигурност. Ако бъде създаден, онлайн порталът на ЕС следва да се използва само по отношение на чуждестранни инвестиции в държави членки, които са поискали това. Ако държава членка поиска да се откаже от този онлайн портал на ЕС, онлайн порталът на ЕС следва вече да не се използва по отношение на чуждестранни инвестиции в тази държава членка, без да се засяга по-нататъшното използване на онлайн портала на ЕС от другите съответни държави членки.

(45)

За да се гарантира ефективността на механизма за сътрудничество, Комисията следва да създаде защитена база данни с информация за чуждестранните инвестиции, за които е постъпило уведомление чрез механизма за сътрудничество, и за резултатите от оценките в рамките на механизмите за скрининг, считано от 12 октомври 2020 г. След приключването на националната процедура държавите членки следва да заредят в защитената база данни определена информация за чуждестранната инвестиция и биха могли също така да предоставят допълнителна информация, включително, когато е приложимо, съответната информация от търговско разузнаване, придобита и проверена от търговски доставчици, като например доставчици на услуги за анализ на риска или услуги за скрининг на санкциите и съответствието. Целесъобразно е тази информация да се споделя чрез механизма за сътрудничество само доколкото това е позволено от договорните споразумения, уреждащи нейното използване и разкриване. Освен това държавите членки следва също така да могат да зареждат в защитената база данни съответна информация за случаи, в които смекчаващите мерки не са били спазени в значителна степен или многократно, тъй като тази информация би могла да бъде от значение, за да се определи дали за други чуждестранни инвестиции следва да бъде подадено уведомление чрез механизма за сътрудничество или има вероятност те да окажат отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред.

(46)

За да се повиши способността на държавите членки и на Комисията да установяват, оценяват и смекчават потенциалните рискове за сигурността или обществения ред, произтичащи от чуждестранни инвестиции, е важно те да разполагат с голяма способност за качествено бизнес разузнаване. Тази способност следва да дава възможност за събиране и анализ на съответната информация и по този начин да улеснява координираните оценки на риска. В рамките на архитектурата за готовност при кризи, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2024/2747 на Европейския парламент и на Съвета (18), Комисията ще разработи елементи за такава способност. Тя би могла да допълва механизма за сътрудничество съгласно настоящия регламент, доколкото информацията, събрана, обработена или анализирана съгласно Регламент (ЕС) 2024/2747, се отнася до потенциални рискове за сигурността или обществения ред.

(47)

За да се осигури последователен подход към скрининга на чуждестранните инвестиции в целия Съюз, от съществено значение е някои от стандартите и критериите, използвани за оценка на вероятните рискове за сигурността или обществения ред, да бъдат определени на равнището на Съюза. Тези стандарти и критерии следва да отчитат рисковете, свързани с чуждестранната инвестиция, и рисковете, свързани с чуждестранния инвеститор .

(48)

Има по-голяма вероятност чуждестранните инвестиции да породят рискове за сигурността или обществения ред, когато могат да окажат въздействие върху определени сектори, активи или дейности, които са от критично значение за сигурността или жизненоважните обществени функции. Поради това е целесъобразно държавите членки и Комисията да се съсредоточат върху тези потенциални последици, когато определят дали дадена инвестиция би могла да окаже отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред. По-специално те следва да оценят вероятното отрицателно въздействие на дадена инвестиция върху сигурността, целостта, устойчивостта и функционирането на критичен субект съгласно определението в Директива (ЕС) 2022/2557, с оглед на основните функции, изпълнявани от тези субекти, и последиците, които биха произтекли от тяхното прекъсване. Същото се отнася и за чуждестранните инвестиции, които биха могли да засегнат наличността на критични технологии или защитата и наличността на интелектуална собственост или други нематериални активи, като например търговски тайни, бази данни, алгоритми или процеси, тъй като изтичането или недостъпността на такива технологии или активи би могло да подкопае сигурността. Също толкова важно е държавите членки и Комисията да оценят до каква степен дадена чуждестранна инвестиция би могла да засегне продоволствената сигурност, общественото здраве, включително предоставянето и наличността на критично важни лекарства, или непрекъснатото снабдяване със суровини от критично значение, както и сигурността на военните съоръжения и други чувствителни обществени съоръжения, като се има предвид съществената роля, която тези сектори и активи играят за гарантиране на устойчивостта на обществото и непрекъснатостта на жизненоважните услуги. Държавите членки и Комисията следва също така да вземат предвид потенциалното въздействие на чуждестранните инвестиции върху чувствителна информация, включително лични данни, по-специално когато става въпрос за големи масиви от данни, поради риска от злоупотреба или стратегическо използване на такива данни. Освен това следва да се обърне специално внимание на чуждестранните инвестиции, които биха могли да засегнат проекти или програми от интерес за Съюза, когато смущенията или неправомерното влияние биха могли да имат трансгранични последици за Съюза като цяло. И накрая, за да се защитят от потенциална външна намеса, държавите членки и Комисията следва да вземат предвид потенциалното въздействие на чуждестранните инвестиции върху свободата и плурализма на медиите, включително онлайн платформите и платформите на социалните медии или техните спомагателни характеристики, или други цифрови и интерактивни среди за образователни цели или за отдих. За целите на яснотата списъкът на проектите или програмите от интерес за Съюза следва да бъде представен в приложение. Те следва да включват трансевропейските транспортни, енергийни или комуникационни мрежи, както и програмите за финансиране на научноизследователска и развойна дейност за дейности, свързани със сигурността или обществения ред. В отделни приложения следва да се изготви списък на технологичните области, които са от значение за оценките на риска съгласно настоящия регламент, и списък на критично важните лекарства.

(49)

Държавите членки и Комисията следва също така да вземат предвид контекста и обстоятелствата на чуждестранната инвестиция. Това следва в частност да включва дали има вероятност чуждестранният инвеститор, физическо лице или субект, упражняващ(о) контрол чуждестранния инвеститор, действителният собственик на чуждестранния инвеститор, някое от дъщерните дружества на чуждестранния инвеститор или всяка друга страна, притежавана или контролирана от чуждестранния инвеститор, или действаща от негово име или по негово указание, да преследва политически цели на трета държава или да улеснява развиването на военния капацитет на трета държава, както и дали може да използва чуждестранната инвестиция в подкрепа на извършването на сериозни нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право. Такива сериозни нарушения могат да доведат до сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите, като по този начин засегнат сигурността на държавите членки. Освен това обстоятелства като предишни откази на искания за разрешение или неспазване на мерки за смекчаване, предишно участие в дейности, които оказват отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред, незаконни или престъпни дейности, включително заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза, приети съгласно член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС, установяване в трета държава, за която е установено, че има значителни стратегически слабости в националния си режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, правно изискване за обмен на информация за разузнавателни цели или непрозрачна структура на собствеността, могат да представляват рискови фактори и поради това следва също да бъдат оценени. Освен това държавите членки и Комисията следва да проучат дали чуждестранният инвеститор би могъл да бъде проводник за правителството на трета държава или недържавен участник за непряко придобиване и упражняване на влияние върху целевото предприятие в Съюза. Такова влияние би могло да надхвърли влиянието, оказвано чрез корпоративни структури или други средства на корпоративното право, и би могло да бъде оказвано по какъвто и да е начин от физически лица като акционери или членове на управителни съвети на инвеститора. Това включва и неформални средства, включително използване на лични отношения, упражняване на личен или политически натиск и използване на заплахи и други манипулативни или измамни практики.

(50)

Когато приемащата държава членка смята, че има вероятност дадена чуждестранна инвестиция да повлияе отрицателно на сигурността или обществения ред, от тази държава членка е целесъобразно да се изиска да предприеме подходящи мерки за смекчаване на този риск, когато са на разположение адекватни мерки, като обърне надлежно внимание на всички коментари, представени от други държави членки, и на становището на Комисията. Чуждестранните инвестиции следва да се забраняват или отменят само в изключителни случаи, когато смекчаващите мерки или мерките, които осигурява правото на Съюза или националното право, различни от тези в рамките на механизма за скрининг, не са достатъчни за смекчаване на отрицателното въздействие върху сигурността или обществения ред.

(51)

За да се подпомогне прилагането на механизма за сътрудничество и да се насърчи обменът на най-добри практики между държавите членки, следва да се запази групата от експерти за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, посочена в Регламент (ЕС) 2019/452, и задачите ѝ да се актуализират в съответствие с настоящия регламент.

(52)

Държавите членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с отговорните органи на трети държави със сходни виждания по въпросите, свързани със скрининга на чуждестранни инвестиции, на основание сигурността или обществения ред. Такова административно сътрудничество следва да има за цел да повиши ефективността на рамката за скрининг на чуждестранните инвестиции от страна на държавите членки и на сътрудничеството между държавите членки и Комисията съгласно настоящия регламент. В това сътрудничество следва да може да се включи обмен на информация и най-добри практики, както и техническа подкрепа и подкрепа за изграждане на капацитет. В контекста на това сътрудничество Комисията следва да насърчава трети държави да създават механизми за скрининг на инвестициите, по-специално държави – кандидатки за присъединяване към Съюза, и съседни на Съюза държави. Комисията следва също да наблюдава развитието по отношение на механизмите за скрининг в трети държави. Комисията следва да бъде редовно информирана за такива контакти с трети държави, доколкото те се отнасят до системни въпроси, свързани със скрининга на инвестициите.

(53)

За да се повиши прозрачността за чуждестранните инвеститори, Комисията следва да поддържа публично достъпен списък на всички механизми за скрининг. Освен това, доколкото това вече не е предвидено в националното право, държавите членки следва да публикуват и редовно да актуализират подробни насоки относно обхвата на своите механизми за скрининг, праговете и предпоставките за задълженията за уведомяване, както и приложимите срокове и процедурни правила.

(54)

Държавите членки следва да уведомяват Комисията за своите механизми за скрининг и за всяко тяхно изменение. Държавите членки следва да публикуват годишен доклад относно прилагането на техните механизми за скрининг, относно съответните законодателни промени и относно дейностите на скрининговия орган, включително обобщени и анонимизирани данни за подложените на скрининг сделки.

(55)

Комисията следва да изготвя годишен доклад относно прилагането на настоящия регламент и да го представя на Европейския парламент и на Съвета. В интерес на прозрачността този доклад следва също да се оповестява публично. Докладът следва да се основава, наред с другото, на доклади, представени от всички държави членки на Комисията при условия на поверителност, като се зачита надлежно необходимостта от гарантиране на защитата на поверителността на определена информация, по-специално когато публикуването на данните би могло да засегне сигурността или обществения ред в Съюза или да застраши анонимността на конкретни сделки. Годишният доклад следва да включва информация за тенденциите и данните, свързани с чуждестранните инвестиции в Съюза, актуална информация за съответните законодателни промени в държавите членки, както и информация относно усилията за международно сътрудничество.

(56)

Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва при зачитане на приложимите правила за защита на личните данни. Обработването на лични данни от звената за контакт и други субекти в държавите членки следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (19). Обработването на лични данни от Комисията следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (20). Личните данни могат да се съдържат в документи и други източници на информация, които се обработват за целите на скрининга на инвестициите. Тези данни могат да включват имена на физически лица, които са инвеститори в целеви дружества, имена и данни за контакт на физически лица, които участват в управлението на инвеститора или целевото дружество, или имена и длъжности на лица, участващи в оперативните звена за контакт. Всеки компетентен национален орган на държава членка и Комисията следва да носят индивидуална отговорност за обработването на лични данни при използването на механизма за сътрудничество.

(57)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 15 март 2024 г. Комисията и държавите членки следва да се считат за съвместни администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725 и Регламент (ЕС) 2016/679 за обработването на лични данни. На 28 април 2022 г. Комисията и представителите или органите на държавите членки, участващи в механизма за сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2019/452, подписаха споразумение за съвместно администриране, което е съвместимо с настоящия регламент. Поради това Комисията и представителите или органите на държавите членки, участващи в механизма, следва да запазят това споразумение за съвместно администриране, което следва да продължи да се прилага и по отношение на настоящия регламент, а позоваванията в договореността за съвместно администриране на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/452 следва за тази цел да се четат като позовавания на съответните разпоредби на настоящия регламент. Като се взе предвид Становище 13/2024 на Европейския надзорен орган по защита на данните, беше счетено, че определянето на общи срокове на съхранение не би било целесъобразно, тъй като с настоящия регламент се определят само минималните изисквания на механизмите за скрининг и тъй като някои от държавите членки едва са започнали да разработват своите механизми за скрининг.

(58)

До четири години и шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията следва да прави оценка на функционирането и ефективността на настоящия регламент и следва да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад следва да анализира развитието на чуждестранните инвестиции в Съюза и да оценява приноса на настоящия регламент за икономическата сигурност на Съюза. В него следва също така да се прецени дали е оправдано изменение на общия минимален обхват на механизмите за скрининг, включително по отношение на чуждестранните инвестиции в целеви предприятия на Съюза, които произвеждат критично важни лекарства или притежават разрешение за търговия с такива. Освен това в този доклад следва да се направи оценка на рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции в медийни услуги, и на най-добрите начини за справяне с тях. Той следва да включва също оценка на това дали настоящият регламент следва да бъде изменен. Когато докладът съдържа предложение за изменение на настоящия регламент, Комисията следва да може да приложи към него законодателно предложение.

(59)

Прилагането на настоящия регламент от Съюза и държавите членки следва да е съобразено с приложимите изисквания за налагане на ограничителни мерки на основания, свързани със сигурността или обществения ред, описани в споразуменията на Световната търговска организация (21), включително по-специално член ХIV, буква а) и член ХIVа от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) (22). Прилагането на настоящия регламент освен това следва да е в съответствие с ангажиментите, поети съгласно други търговски и инвестиционни споразумения, по които Съюзът или държавите членки са страни, както и с търговски и инвестиционни договорености, в които Съюзът или държавите членки участват.

(60)

Когато пряка чуждестранна инвестиция представлява концентрация, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004 (23) на Съвета, прилагането на настоящия регламент следва да не засяга прилагането на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004. Настоящият регламент и член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се прилагат по последователен начин. Доколкото съответните приложни полета на двата регламента се припокриват, основанията за скрининг, посочени в настоящия регламент, и понятието за законен интерес по смисъла на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 следва да се тълкуват по последователен начин, без да се засяга оценката на съвместимостта на националните мерки, насочени към защитата на тези интереси, с общите принципи и други разпоредби на правото на Съюза.

(61)

Настоящият регламент не следва да засяга правилата на Съюза за пруденциална оценка на придобиванията на квалифицирано дялово участие във финансовия сектор, установени в Директива 2009/138/ЕО (24), Директива 2013/36/ЕС (25) и Директива 2014/65/ЕС (26) на Европейския парламент и на Съвета, което е отделна процедура с конкретна цел.

(62)

Прилагането на настоящия регламент следва да бъде в съответствие с други процедури за уведомяване и издаване на разрешения, предвидени в правото на Съюза, и да не ги засяга. На Комисията следва да бъде разрешено да използва информацията, съобщена от държавите членки в рамките на механизма за сътрудничество, за да упражнява ролята си да следи за прилагането на правото на Съюза в съответствие с член 17 от ДЕС.

(63)

За да се отчита приемането или изменението на правни актове на Съюза за създаване на проектите или програмите, да се адаптира списъкът на технологичните области, които са от значение за оценките на риска, и да се вземе предвид приемането на правни актове, предвиждащи създаването на списък на Съюза на критично важните лекарствени продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията на съответните разпоредби на настоящия регламент и приложенията към него. Списъкът на проекти и програми от интерес за Съюза, представен в съответното приложение към настоящия регламент, следва да обхваща проекти или програми, създадени от правото на Съюза, в които се предвиждат разработването, поддръжката или придобиването на критична инфраструктура, критични технологии или суровини от критично значение, които са от съществено значение за сигурността или обществения ред. Списъкът на технологичните области, които са от значение за оценките на риска, посочен в съответното приложение към настоящия регламент, следва да включва области, в които дадена чуждестранна инвестиция би могла да засегне сигурността или обществения ред в повече от една държава членка чрез целево предприятие в Съюза, което не участва в проект или програма от интерес за Съюза, нито получава средства от тях. По отношение на критично важните лекарства е важно, когато Комисията е изготвила списъка на Съюза на критично важните лекарствени продукти чрез акт за изпълнение, приет съгласно Регламент за установяване на процедури на Съюза за разрешаване и надзор на лекарствени продукти за хуманна употреба и на правила за работата на Европейската агенция по лекарствата, за изменение на регламенти (ЕО) № 1394/2007 (27) и (ЕС) № 536/2014 (28) и за отмяна на регламенти (ЕО) № 141/2000 (29), (ЕО) № 726/2004 (30) (ЕО) № 1901/2006 (31), позоваването на критично важните лекарства да се взема предвид от държавите членки и Комисията, когато определят дали има вероятност дадена чуждестранна инвестиция да окаже отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред и да бъде актуализирано и заменено с позоваване на списъка на Съюза на критично важните лекарствени продукти и последващите му изменения, както и съответното приложение да бъде заличено. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (32). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, като техните експерти имат постоянен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(64)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на формуляра, който трябва да се използва за предоставяне на информация за чуждестранните инвестиции, на договореностите за функционирането на защитената и криптирана система и онлайн портала на ЕС, на техническите насоки за държавите членки относно защитената база данни за резултатите от оценките в рамките на националните механизми за скрининг и на формуляра, който трябва да се използва от държавите членки за годишното им докладване пред Комисията, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (33).

(65)

В съответствие с принципа на пропорционалност, за постигането на основната цел, а именно да се гарантира, че чуждестранните инвестиции в Съюза не оказват отрицателно въздействие върху сигурността или обществения ред, е необходимо и целесъобразно да се определят правила относно рамка на Съюза за скрининг, който да се осъществява от държавите членки, на чуждестранни инвестиции на тяхна територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред, и относно механизъм за сътрудничество, който да позволи на държавите членки и на Комисията да обменят съответната информация относно чуждестранните инвестиции, да оценяват потенциалното им въздействие върху сигурността или обществения ред и да установяват потенциални опасения. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставената цел съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4 от ДЕС.

(66)

Регламент (ЕС) 2019/452 следва да бъде отменен. За да се даде достатъчно време на държавите членки и субектите да се подготвят за прилагането му, настоящият регламент следва да започне да се прилага 18 месеца от датата на влизането му в сила. За да се гарантират правна сигурност и безпроблемно сътрудничество между държавите членки и Комисията при скрининга на чуждестранните инвестиции и като се вземат предвид оправданите правни очаквания на чуждестранните инвеститори, е целесъобразно Регламент (ЕС) 2019/452 да продължи да се прилага за преките чуждестранни инвестиции, за които процесът на скрининг продължава или е приключил до началната дата на прилагане на настоящия регламент. Това включва възможността държавите членки да представят коментари или Комисията да представи становище съгласно член 7, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/452. Настоящият регламент не следва да се прилага за преки чуждестранни инвестиции, за които Регламент (ЕС) 2019/452 продължава да се прилага. Той не следва да се прилага и за други чуждестранни инвестиции, които са подложени на скрининг към датата на прилагане на настоящия регламент, като например инвестиции в рамките на Съюза, които вече подлежат на скрининг съгласно националното право. Също така е целесъобразно да се поясни, че настоящият регламент не се прилага за чуждестранни инвестиции, които са осъществени до датата на прилагане на настоящия регламент,