РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

от 4 март 2026 година

за изменение на материалноправните норми в областта на държавните помощи чрез изменение на Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. [2026/1374]

Надзорният орган на ЕАСТ („Надзорният орган“),

КАТО ВЗЕ предвид:

Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално членове 61—63 от него и Протокол № 26 към него,

Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд („Споразумението за Надзорен орган и Съд“), и по-специално член 24 и член 5, параграф 2, буква б) от него,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

Съгласно член 24 от Споразумението за Надзорен орган и Съд Надзорният орган прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП, отнасящи се до държавната помощ.

Съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за Надзорен орган и Съд Надзорният орган публикува уведомления или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако това се предвижда изрично в посоченото споразумение или в Споразумението за Надзорен орган и Съд или ако Надзорният орган сметне това за необходимо.

На 16 декември 2020 г. Надзорният орган прие Решение № 156/20/COL, с което се въвеждат насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. („Насоките на Надзорния орган за СТЕ“) (1). На 26 януари 2022 г. Надзорният орган прие Решение № 010/22/COL, с което се допълват насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (2).

Тези насоки съответстват на Насоките на Европейската комисия („Комисията“) относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г., приети на 21 септември 2020 г. („Насоките на Комисията за СТЕ“) (3) и допълнени със Съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г. за допълване на насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (4)

На 23 декември 2025 г. Комисията прие Съобщение за изменение на Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. („Измененията на Насоките на Комисията за СТЕ“) (5).

Измененията в Насоките на Комисията за СТЕ са от значение и за Европейското икономическо пространство (ЕИП).

В съответствие с целта за еднородност, посочена в член 1 от Споразумението за ЕИП, навсякъде в ЕИП следва да се осигури еднакво прилагане на правилата на ЕИП за държавната помощ.

Целесъобразно е да се изменят Насоките на Надзорния орган за СТЕ в съответствие с измененията в Насоките на Комисията за СТЕ (6).

С настоящите изменения на Насоките на Надзорния орган за СТЕ се предоставя актуализиран коефициент за изчисляване на размера на компенсацията за непреки разходи за емисии, направени от бенефициерите от 2026 г. нататък, увеличава се списъкът на допустимите сектори, определя се възможността държавите от ЕАСТ да уведомяват при определени условия секторите или подсекторите, които не са включени в приложение I към Насоките на Надзорния орган за СТЕ, и се увеличава максималният интензитет на помощта за секторите, за които вече се счита, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии. Това се прави, за да се намалят рисковете от изместване на въглеродни емисии в ЕИП. Тези промени представляват важни елементи както за гарантиране на пропорционалността на мерките за помощ, предоставени съгласно Насоките на Надзорния орган за СТЕ, така и за намаляване на рисковете от изместване на въглеродни емисии, и следователно са в съответствие с точки 67 и 68 от Насоките на Надзорния орган за СТЕ, приложими от 1 януари 2026 г. Измененията на приложение I под формата на таблица 2 от Насоките на Надзорния орган за СТЕ обаче ще се прилагат за разходите, направени от 1 януари 2025 г. нататък, което означава, че когато държавите от ЕАСТ решат да компенсират новите допустими сектори за разходи за непреки емисии, те могат да направят това за разходите за непреки емисии, направени още от 2025 г. нататък.

Освен това с Делегиран регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията (7) , (8) беше коригиран подходът към безплатното разпределяне на квоти за продуктови показатели с взаимозаменяемост на горивата и електроенергията в съответствие с член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО (9) , (10). Поради това, считано от 1 януари 2026 г., Насоките на Надзорния орган за СТЕ следва да бъдат коригирани за такива продукти, за да се гарантира, че производителите не получават двойна компенсация за едни и същи емисии както чрез безплатно разпределяне на квоти, така и чрез компенсиране на непреките разходи за емисии. По принцип това следва да се гарантира чрез приспадане на стойността на безплатно получените квоти, които могат да бъдат разпределени за непреки разходи за емисии, от размера на компенсацията за непреки разходи за емисии съгласно Насоките. Надзорният орган планира да въведе такива изменения през 2026 г. в съответствие с очакваните съответни изменения на Насоките на Комисията за СТЕ.

Съгласно параграф II от глава „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ от приложение XV към Споразумението за ЕИП Надзорният орган следва да приема след консултация с Комисията актове, съответстващи на тези, приети от Комисията,

СЛЕД консултация с Комисията,

СЛЕД консултация с държавите от ЕАСТ, (11)

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Надзорният орган въвежда изменения в своите насоки за СТЕ. Измененията са приложени към настоящото решение и представляват неразделна част от него.

Член 2

Надзорният орган ще прилага принципите, определени в измененията на неговите насоки за СТЕ, считано от 1 януари 2026 г. Държавите от ЕАСТ могат да се позовават на измененото приложение I и на изменените точки 27 и 31 от Насоките на Надзорния орган за СТЕ за разходите, направени след 1 януари 2025 г.

Само текстът на английски език на настоящото решение е автентичен.

Съставено в Брюксел.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Arne Røksund

Председател

Отговорен член на колегиума

Árni Páll Arnason

Член на колегиума

Nuscha Wieczorek

Член на колегиума

Melpo-Menie Joséphidès

Приподписваща в качеството си на директор

„Правни и административни въпроси“

(1) ОВ L 130, 15.4.2021 г., стр. 3 и притурка за ЕИП № 27, 15.4.2021 г., стр. 3.

(2) ОВ L 204, 4.8.2022 г., стр. 3 и притурка за ЕИП № 51, 4.8.2022 г., стр. 1.

(3) ОВ C 317, 25.9.2020 г., стр. 5.

(4) ОВ C 528, 30.12.2021 г., стр. 1.

(5) OВ C/2026/196, 5.1.2026 г.

(6) Документ № 1583890.

(7) Делегиран регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията от 30 януари 2024 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 по отношение на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии (ОВ L, 2024/873, 4.4.2024 г.).

(8) Включен в Споразумението за ЕИП с Решение № 108/2025 на Съвместния комитет на ЕИП от 8 май 2025 г. за изменение на приложение XX (Околна среда) към Споразумението за ЕИП (ОВ L, 2025/1368, 24.7.2025 г. и притурка за ЕИП № 46, 24.7.2025 г., стр. 28).

(9) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(10) Включена в Споразумението за ЕИП с Решение № 146/2007 на Съвместния комитет на ЕИП от 26 октомври 2007 г. за изменение на приложение XX (Околна среда) към Споразумението за ЕИП (ОВ L, 100, 10.4.2008 г., стр. 92 и притурка за ЕИП № 19, 10.4.2008 г., стр. 90).

(11) Член 1, буква б) от Споразумението за Надзорен орган и Съд гласи, че „терминът „държави от ЕАСТ“ означава Република Исландия и Кралство Норвегия, както и — съгласно условията, предвидени в член 1, параграф 2 от Протокола за адаптиране на Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд — Княжество Лихтенщайн“.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения в Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г.:

Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (1) се изменят, както следва:

Точка 15, подточка 10 се заменя със следното:

„коефициент на емисии на CO2“ в tCO2/MWh означава среднопретеглената стойност на интензитета на CO2 за електроенергията, произведена от изкопаеми горива в различни географски региони. Претеглянето отразява производствения микс от изкопаеми горива в дадения географски регион. Коефициентът на емисии на CO2 е частното на данните за емисиите на енергийния отрасъл като CO2-еквивалент, с брутното производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива, изразено в TWh. За целите на настоящите насоки (*1) регионите са определени като географски зони, а) които се състоят от подпазари, обединени чрез енергийни борси; или б) в рамките на които не съществува необявено претоварване, като и в двата случая почасовите цени на борсите на електроенергия за следващия ден в рамките на зоните показват разлика в евро (като се използва ежедневният обменен курс на ЕЦБ) най-много от 1 % през значителен брой от всички часове в годината. Тази регионална диференциация отразява значението на централите, работещи с изкопаеми горива, за крайната цена, определена на пазара на едро, както и тяхната роля като маргинални централи при подреждането по качества. Самият факт, че две държави от ЕИП търгуват с електроенергия, не означава автоматично, че те формират наднационален географски регион. Предвид липсата на приложими данни на поднационално ниво географските региони обхващат цялата територия на една или повече държави от ЕИП. На тази база могат да бъдат идентифицирани следните географски региони: Испания и Португалия; Литва, Латвия и Естония; Германия и Люксембург; България и Румъния; и всички други държави от ЕИП поотделно, включително Исландия и Норвегия (*2). Съответните максимални регионални коефициенти на емисии на CO2, които се прилагат като максимални стойности, когато уведомяващата държава от ЕАСТ, членуваща в ЕИП, не е извършила оценка на пазарния коефициент на емисии на CO2 в съответствие с точка 11, са изброени в приложение III. Дадена членуваща в ЕИП държави от ЕАСТ може да поиска Надзорният орган да изчисли коефициента на емисии на CO2 въз основа на данни, налични през 2026 г., и може да уведоми за така изчисления коефициент на емисии на CO2 като изменение на своята схема. Този актуализиран коефициент на емисии на CO2 може да се прилага за разходи, направени от 2026 г. нататък. Този актуализиран коефициент на емисии на CO2 няма отражение върху коефициента на емисии на CO2 на други държави от ЕИП, изброени в приложение III. С цел да се гарантира равно третиране на източниците на електроенергия и за да се избегнат евентуални злоупотреби, за всички източници на доставка на електроенергия (собствено производство на електроенергия, договори за доставка на електроенергия или доставка от мрежата) и за всички получатели на помощ в засегнатите държави от ЕИП се прилага еднакъв коефициент на емисии на CO2. Ако максималните регионални коефициенти на емисии на CO2, изброени в приложение III, са най-малко с 15 % по-ниски от максималните регионални коефициенти на емисии на CO2, които са били изброени в това приложение, или от коефициентите въз основа на пазара преди 1 януари 2026 г., засегнатите членуващи в ЕИП държави от ЕАСТ могат да уведомят за преходен период с начало 2026 г., през който да преминат от прилагания преди максимален регионален коефициент на емисии на CO2 към актуализираният максимален регионален коефициент на емисии на CO2 съгласно настоящите насоки за година t, като намалението се извършва на равни годишни части. Актуализираният максимален регионален коефициент на емисии на CO2, посочен в приложение III, се прилага най-малко за година t = 2030;

(*1) Настоящите насоки не отговарят на критериите за законодателни инструменти и следователно не трябва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП от Съвместния комитет на ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ отговаря за определянето на съответните правила, приложими за членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, включително методиката за определяне на коефициентите на емисии на CO2. Вж. също така точка 69 от настоящите насоки."

(*2) Географският регион и приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъдат определени на по-късен етап за Лихтенщайн.“"

() Настоящите насоки не отговарят на критериите за законодателни инструменти и следователно не трябва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП от Съвместния комитет на ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ отговаря за определянето на съответните правила, приложими за членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, включително методиката за определяне на коефициентите на емисии на CO2. Вж. също така точка 69 от настоящите насоки.

() Географският регион и приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъдат определени на по-късен етап за Лихтенщайн.“

Точка 21 се заменя със следното:

„За да се ограничи рискът от нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, помощта трябва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, които са действително извършени вследствие на прехвърлянето на разходи за емисии в цените на електроенергията. За целите на настоящите насоки действителен риск от изместване на въглеродни емисии се счита, че съществува, ако получателят извършва дейност в сектор, включен в приложение I. Сектор или подсектор, посочен в приложение I, но който отговаря на критериите, включени в това приложение (*3), може също да бъде счетен за допустим, при условие че членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ обосноват това с данни, които са представителни за сектора или подсектора на равнището на ЕИП, са проверени от независим експерт и се основават на период от поне последните три години, за който са налични данни. Ако членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ възнамеряват да разширят съответните си схеми, за да включат нов сектор или подсектор, те трябва да уведомят Надзорния орган на ЕАСТ за всяко такова изменение. Членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ могат да предвидят в своите схеми задължение за включване в бъдеще на всички допълнителни сектори или подсектори, чиято допустимост е била доказана от друга държава от ЕИП и одобрена от Надзорния орган на ЕАСТ или Комисията, и за информиране на Надзорния орган на ЕАСТ за всяко такова включване.

(*3) Тези критерии са интензивност на търговията от над 20 % и интензивност на непреките разходи за емисии от над 0,32 kg CO2/EUR, което води до показател за непряко изместване на въглеродни емисии от над 0,064. Методиката е описана по-подробно в работния документ на службите на Комисията SWD(2020) 190 final.“"

() Тези критерии са интензивност на търговията от над 20 % и интензивност на непреките разходи за емисии от над 0,32 kg CO2/EUR, което води до показател за непряко изместване на въглеродни емисии от над 0,064. Методиката е описана по-подробно в работния документ на службите на Комисията SWD(2020) 190 final.“

Точка 27 се заменя със следното:

„Помощта е пропорционална и има достатъчно ограничен отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията, ако не надвишава 80 % от непреките разходи за емисии, извършени за секторите, изброени в таблица 1 от приложение I, и 75 % за секторите, изброени в таблица 2 от приложение I, или други сектори, считани за допустими съгласно процедурата, определена в точка 21. Целевият показател за ефективност на потреблението на електроенергия гарантира, че подкрепата за неефективни производствени процеси е ограничена и поддържа стимулите за разпространение на най-ефективните в енергийно отношение технологии.“

Точка 31 се заменя със следното:

„Като се има предвид, че за някои сектори интензитетът на помощта от 80 % за секторите, изброени в таблица 1 от приложение I, и от 75 % за секторите, изброени в таблица 2 от приложение I, или всички други сектори, които се считат за допустими съгласно процедурата, посочена в точка 21, може да не е достатъчен, за да се гарантира адекватна защита срещу риска от изместване на въглеродни емисии, когато е необходимо, членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ могат да ограничат размера на непреките разходи, които трябва да бъдат платени на равнище предприятие, до 1,5 % от брутната добавена стойност на съответното предприятие през година t. Брутната добавена стойност на предприятието трябва да бъде изчислена като оборот, плюс капитализираното производство, плюс други оперативни приходи, плюс или минус промените в запасите, минус покупките на стоки и услуги (които не включват разходи за персонал), минус други данъци върху продукти, които са свързани с оборота, но не подлежат на приспадане, минус данъците, свързани с производството. Като алтернатива, тя може да бъде изчислена и от брутния оперативен излишък, като се прибавят разходите за персонал. Приходите и разходите, класифицирани като финансови или извънредни в счетоводството на предприятието, се изключват от добавената стойност. Добавената стойност по факторни цени се изчислява на брутно равнище, тъй като корекциите на стойността (като амортизацията) не се приспадат (*4).

(*4) Код 12 15 0 съгласно правната уредба, установена с Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).“"

() Код 12 15 0 съгласно правната уредба, установена с Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).“

Точка 55, буква а) се заменя със следното:

„а)

ще изпълнят препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години или срокът на възвръщаемост, посочен в член 10а, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/87/ЕО, в зависимост от това кой от двата срока е по-дълъг, и разходите за техните инвестиции са пропорционални; или“.

Точка 55, буква в) се заменя със следното:

„в)	ще инвестират значителен дял от поне 50 % от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията и доста под приложимия целеви показател, използван за безплатно предоставяне на квоти в схемата на ЕС за търговия с емисии; или“.

В точка 55 след буква в) се добавя нова буква г):

„г)

ще инвестират най-малко 50 % от размера на помощта в нови или модернизирани активи, за които може измеримо да се докаже, че допринасят допълнително за намаляване на разходите на електроенергийната система, като отразяват нуждите на пазара и системата в тази членуваща в ЕИП държави от ЕАСТ, без това да води до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. Допустимите инвестиционни дейности могат да включват например разработването на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, решения за акумулиране на енергия, мерки за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, подобрения на енергийната ефективност, които оказват въздействие върху търсенето на електроенергия, и разработване на електролизьори за производството на водород от възобновяеми източници или водород с малък въглероден отпечатък. Допустими са и инвестиции, насочени към електрификация. Членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ могат да изготвят по-ограничен списък с допустими инвестиции, но инвестициите за увеличаване на гъвкавостта на търсенето трябва да бъдат допустими.“

Точка 67 се заменя със следното:

„От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. ще се прилагат актуализирани коефициенти на емисии на CO2 и географски региони. През 2026 г. Надзорният орган ще допълни настоящите насоки с целеви показатели за ефективност на потреблението на електроенергия, обхващащи секторите, добавени към изменения списък за допустимост на секторите в приложение I, а през 2026 г. или 2027 г. Надзорният орган може да допълни настоящите насоки с корекция за справяне с всяко припокриване между помощта, предоставена съгласно настоящите насоки, и задължението за връщане на сертификати съгласно Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета (*5) за непреки разходи за емисии (*6) по отношение на производството на торове и азотни съединения (NACE 20.15) и добива на железни руди (NACE 07.10) в съответствие с очакваните съответни изменения на Насоките на Комисията за СТЕ. Следователно от членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ се изисква да изменят, когато е необходимо, съответните си схеми, за да ги приведат в съответствие с изменените насоки.

(*5) Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj). Такива припокривания понастоящем не съществуват за членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, ако настоящият регламент не бъде включен в Споразумението за ЕИП, но могат да възникнат след включването му."

(*6) Такъв е случаят, когато тези продукти са изброени в приложение I към посочения регламент, но не и в приложение II към същия регламент.“"

() Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj). Такива припокривания понастоящем не съществуват за членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, ако настоящият регламент не бъде включен в Споразумението за ЕИП, но могат да възникнат след включването му.

() Такъв е случаят, когато тези продукти са изброени в приложение I към посочения регламент, но не и в приложение II към същия регламент.“

Добавя се нова точка 70:

„Надзорният орган предлага на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ следните подходящи мерки съгласно член 1, параграф 1 от част I на Протокол 3:

а)	Членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ изменят, когато е необходимо, действащите схеми за помощ, за да ги приведат в съответствие с настоящите изменени насоки, не по-късно от 30 септември 2026 г.;

б)

Членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ дават своето изрично и безусловно съгласие с подходящите мерки, предложени в точка буква а) по-горе, в срок от два месеца от датата на публикуване на изменението на настоящите насоки в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз. Ако не получи отговор, Надзорният орган ще приеме, че съответната членуваща в ЕИП държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.“

10.

Приложение I се заменя със следното:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Сектори, за които се смята, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии

Таблица 1

	Код по NACE (*7)	Описание
1.	14.11	Производство на кожени дрехи
2.	24.42	Производство на алуминий
3.	20.13	Производство на други неорганични основни химикали
4.	24.43	Производство на олово, цинк, калай
5.	17.11	Производство на пулпа
6.	17.12	Производство на хартия и картон
7.	24.10	Производство на чугун, стомана и феросплави
8.	19.20	Производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф
9.	24.44	Производство на мед
10.	24.45	Производство на други цветни метали
11.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на пластмаса (20.16):
	20.16.40.15	Полиетиленгликоли и други полиетералкохоли в първични форми
12.		Всички продуктови категории в сектора за леене на чугун (24.51)
13.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на стъклени влакна (23.14):
	23.14.12.10 23.14.12.30	Мат от нишки от стъклено влакно Платна, нетъкани, от нишки от стъклено влакно
14.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на промишлени газове (20.11):
	20.11.11.50 20.11.12.90	Водород Неорганични кислородни съединения на неметалните елементи
(*7) Доколкото статистическата класификация на конкретна икономическа дейност с код по NACE е била засегната от последната актуализация на NACE (Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 19, 20.1.2023 г., стр. 5, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2023/137/oj), членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ могат да изберат да използват изменената класификация или да разчитат на класификацията, която е в сила към момента на приемане на Насоките.

Таблица 2

	Код по NACE (*8)	Описание
1.	07.29	Добив на руди на цветни метали
2.	07.10	Добив на железни руди
3.	20.17	Производство на синтетичен каучук в първични форми
4.	20.60	Производство на изкуствени и синтетични влакна
5.	20.16	Производство на полимери в първични форми (**)
6.	13.10	Подготовка и предене на текстилни влакна
7.	23.31	Производство на керамични плочки
8.	20.12	Производство на багрила и пигменти
9.	13.95	Производство на нетъкани текстилни изделия, без облекло
10.	23.14	Производство на стъклени влакна (*9)
11.	27.20	Производство на акумулаторни батерии и акумулатори
12.	20.14	Производство на други основни органични химични вещества
13.	20.15	Производство на азотни съединения и торове
14.	10.41	Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин
15.	11.06	Производство на малц
16.	16.21	Производство на фурнир и дървесни плочи
17.	23.11	Производство на необработено плоско стъкло
18.	23.13	Производство на опаковки и домакинско стъкло
19.	24.31	Студено изтегляне на пръти
20.	24.34	Студено изтегляне на тел
21.		Следният подсектор в рамките на други химични продукти, некласифицирани другаде (20.59):
	20.59.56.70	Алкилбензенови и алкилнафталенови смеси, различни от тези от позиция 2707 или 2902 от ХС
22.		Следният подсектор в рамките на изделия от други неметални минерали, некласифицирани другаде (23.99):
	23.99.19.10	Шлакови вати, азбестови вати и подобни минерални вати (без стъклена вата), дори смесени помежду си, в насипно състояние, на листа или на рула
(8) Доколкото статистическата класификация на конкретна икономическа дейност с код по NACE е била засегната от последната актуализация на NACE (Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 19, 20.1.2023 г., стр. 5, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2023/137/oj), членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ могат да изберат да използват изменената класификация или да разчитат на класификацията, която е в сила към момента на приемане на Насоките. (9) Това се отнася за сектора, с изключение на подсекторите, които вече са изброени в таблица 1.

“

11.

Приложение III се заменя със следното:

„

Приложение III

Максимални регионални коефициенти на емисии на CO2 в различни географски региони (tCO2/MWh) (*10)

Географски регион	Приложим коефициент на емисиите на CO2
Испания, Португалия	0,47
Литва, Латвия, Естония	0,76
Германия, Люксембург	0,73
България, Румъния	0,91
Белгия	0,37
Чехия	0,89
Дания	0,54
Ирландия	0,44
Гърция	0,58
Франция	0,43
Хърватия	0,51
Италия	0,44
Кипър	0,72
Унгария	0,50
Малта	0,40
Нидерландия	0,44
Австрия	0,33
Полша	0,78
Словения	0,75
Словакия	0,58
Финландия	0,62
Швеция	0,60
Исландия (*11)	[ …]
Норвегия (*12)	[ …]
(1) Географският регион и приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъдат определени на по-късен етап за Лихтенщайн. (11) Приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъде определен на по-късен етап за Исландия. (*12) Приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъде определен на по-късен етап за Норвегия.

“

(*2) Географският регион и приложимият коефициент на емисии на CO2 ще бъдат определени на по-късен етап за Лихтенщайн.“

(*6) Такъв е случаят, когато тези продукти са изброени в приложение I към посочения регламент, но не и в приложение II към същия регламент.“

(1) ОВ L 130, 15.4.2021 г., стр. 3, притурка за ЕИП № 27, 15.4.2021 г., стр. 3, допълнени с ОВ L 204, 4.8.2022 г., стр. 3, притурка за ЕИП № 51, 4. 8.2022 г., стр. 1.