(1)

Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна (2) (наричано по-нататък „Споразумението за въздушен транспорт“), бе подписано на 25 и 30 април 2007 г. след приемането на Решение 2007/339/ЕО на Съвета и на представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета (3). То се прилага временно от 30 март 2008 г. и беше сключено чрез Решение (ЕС) 2020/1110 на Съвета (4). Споразумението влезе в сила на 29 юни 2020 г. То беше изменено с Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати и Европейската общност и нейните държави членки, подписано на 25 и 30 април 2007 г. (5) (наричан по-нататък „Протоколът“), от 24 юни 2010 г., който влезе в сила на 5 май 2022 г. В Протокола е предвидена възможността за присъединяване на трети държави към Споразумението за въздушен транспорт.

(2)

Исландия и Норвегия са пълноправни членове на единния европейски авиационен пазар по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (6). През 2007 г. двете държави официално поискаха да се присъединят към Споразумението за въздушен транспорт. В съответствие с член 18, параграф 5 от Споразумението за въздушен транспорт, на заседанието си от 16 ноември 2010 г. учреденият по силата на това споразумение Съвместен комитет предложи споразумение между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна (наричано по-нататък „Споразумението за присъединяване“).

(3)

Комисията договори Допълнително споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, относно прилагането на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна и Кралство Норвегия, от четвърта страна (наричано по-нататък „Допълнителното споразумение“).

(4)

Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение бяха подписани на 21 юни 2011 г. в съответствие с Решение 2011/708/ЕС на Съвета и на представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета (7) и се прилагаха временно от датата на подписването им.

(5)

Със своето решение от 28 април 2015 г. по дело C-28/12, Комисия/Съвет (8) (наричано по-нататък „съдебното решение“), Съдът на Европейския съюз отмени Решение 2011/708/ЕС, с основанието, че Съветът не е можел законно да разреши подписването и временното прилагане на Споразумението за присъединяване и на Допълнителното споразумение с акт, приет заедно с представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета. Съдът запази правните последици от Решение 2011/708/ЕС до влизането в сила, в разумен срок, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на ново решение, което трябва да бъде прието от Съвета съгласно член 218, параграфи 5 и 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(6)

За да изпълни съдебното решение, Съветът прие Решение (ЕС) 2023/684 (9) за подписване и временно прилагане на Споразумението за присъединяване и на Допълнителното споразумение.

(7)

Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение са ратифицирани от всички държави членки, с изключение на Република Хърватия. Предвижда се Република Хърватия да се присъедини към Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение в съответствие с член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(8)

Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение следва да бъдат одобрени,