(1)

С Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета (3) бе модернизирана правната уредба за пакетните туристически пътувания с оглед на промените на пазара и напредъка в технологиите. Тази директива имаше за цел да разгледа нови начини за резервиране на пътнически услуги, включително индивидуализирани комбинации от пътнически услуги, които не бяха обхванати от Директива 90/314/ЕИО на Съвета (4) или които попадаха в сивата правна зона, като същевременно да укрепи правата на пътуващите в различни отношения. Директива (ЕС) 2015/2302 също така имаше за цел да гарантира по-лоялна конкуренция между различните видове туристически предприятия, извършващи дейност на пазара на пакетните туристически пътувания.

(2)

За постигането на тези цели с Директива (ЕС) 2015/2302 бе разширено определението на понятието „туристически пакет“ в сравнение с Директива 90/314/ЕИО. С Директива (ЕС) 2015/2302 съществуващите права на пътуващите бяха изяснени допълнително и бяха въведени нови права, включително правото на пътуващите да прекратяват договор за пакетно туристическо пътуване, при определени условия, в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, без да заплащат такса за прекратяване на договора. Освен това с Директива (ЕС) 2015/2302 бе въведено понятието „свързана пътническа услуга“.

(3)

Въпреки че като цяло Директива (ЕС) 2015/2302 функционира добре, от началото на прилагането ѝ от 1 юли 2018 г. се появиха няколко предизвикателства. По-специално, пандемията от COVID-19 и свързаните с нея правителствени мерки оказаха значително въздействие както върху туристическата индустрия, така и върху пътуващите, и показаха, че определени разпоредби на посочената директива, включително относно информацията, която трябва да се предоставя на пътуващите, следва да бъдат изяснени.

(4)

Поради това е необходимо да се запълнят пропуските, установени в настоящите правила, и да се изяснят и опростят някои понятия и разпоредби, като по този начин се повиши ефективността на Директива (ЕС) 2015/2302 в полза на пътуващите и туристическите предприятия, сред които има голям брой микро-, малки и средни предприятия.

(5)

Като цяло актуализираното определение за „туристически пакет“ в Директива (ЕС) 2015/2302 се счита за ефективно. За сметка на това правилата относно „свързаните пътнически услуги“, въведени също с посочената директива, значително усложниха законодателната рамка, включително по отношение на информацията, която трябва да се предоставя на пътуващите. Тази допълнителна сложност породи правна несигурност при разграничаването между туристически пакети и свързани пътнически услуги, както и между свързани пътнически услуги и самостоятелни пътнически услуги. Няма доказателства, че тези правила относно свързаните пътнически услуги са довели до осезаеми ползи за пътуващите. Поради това е целесъобразно да се опрости Директива (ЕС) 2015/2302, като се заличат разпоредбите относно свързаните пътнически услуги, като се заличи приложение II към нея, което се състои от пет информационни формуляра за свързани пътнически услуги, и като се направят някои корекции в определението за „туристически пакет“.

(6)

Принципът, на който се основава определението за „туристически пакет“, следва да се запази в смисъл, че съществува тясна връзка между различните пътнически услуги, резервирани за целите на едно и също пътуване или ваканция.

(7)

Пътуващите следва да получават ясна информация за това дали дадена комбинация от пътнически услуги представлява туристически пакет или не, тъй като при определени резервации този въпрос може да не е ясен за тях. Поради това, за да се повиши правната сигурност, в случай на резервации, при които условията за туристически пакет не са изпълнени, но търговците приканват пътуващите да закупят допълнителни видове пътнически услуги за същото пътуване или ваканция, е необходимо от търговците да се изисква да информират пътуващите, че съответните пътнически услуги няма да представлява туристически пакет и че пътуващите няма да бъдат защитени съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Това изискване следва да се прилага, когато поканата за закупуване на допълнителни видове пътнически услуги е отправена преди пътуващият да е закупил първия вид пътническа услуга, но също и когато поканата е отправена, след като пътуващият е направил резервация за първия вид пътническа услуга. В случаите, когато поканата за закупуване на допълнителни видове пътнически услуги е отправена преди пътуващият да е направил първа резервация и впоследствие пътуващият резервира съответните пътнически услуги в рамките на период от 24 часа на един и същ пункт за продажба, съществува тясна връзка между тези резервации, дори ако не са изпълнени всички условия за туристически пакет, като например представяне на пакетна или обща цена или избор на пътническите услуги, преди пътуващият да се съгласи да плати. Поради това, ако в такива случаи търговецът не информира ясно пътуващия в момента на отправяне на поканата, че комбинацията от пътнически услуги няма да представлява туристически пакет, тази комбинация следва да се счита за туристически пакет, защитен съгласно Директива (ЕС) 2015/2302, и търговецът следва да се счита за организатор на този туристически пакет.

(8)

При резервации, при които търговецът отправя покана към пътуващия да закупи допълнителни пътнически услуги, под „покана“ следва да се разбира всяка ситуация, при която търговецът насърчава или подканва пътуващия да резервира допълнителен вид пътническа услуга за планираното пътуване или ваканция. Това може да включва например електронно писмо, съдържащо електронна връзка към платформа за резервация, подкана, интегрирана в процеса на резервация, или телефонно обаждане. В такива случаи търговецът обикновено предоставя на пътуващия подбрани оферти въз основа на интереса на пътуващия към определена дестинация и период на пътуване. Когато такива оферти се отправят под формата на оферта за продажба, съгласно определението в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), а именно под формата на търговско съобщение, в което се посочват характеристиките на продукта или услугата и цената им, това следва да се разглежда като силна индикация за покана. Такива оферти за продажба включват и случаи, в които търговецът иска от пътуващия да заяви интерес към допълнителни видове пътнически услуги за същото пътуване или ваканция, за да предостави оферти за тези пътнически услуги под формата на оферта за продажба, съгласно определението в Директива 2005/29/ЕО, директно със или след потвърждаването на първата резервация. От друга страна, самото наличие на възможности за резервации на други пътнически услуги на уебсайта или приложението на търговеца или в търговските му обекти, общото позоваване на такива възможности за резервации или рекламата на пътнически услуги, задействана от метаданни от предишни търсения на пътнически услуги, не следва да се считат за достатъчни, за да представляват оферта за продажба на допълнителни пътнически услуги.

(9)

Едно от определенията за туристически пакет, а именно посоченото в член 3, точка 2, буква б), точка v) от Директива (ЕС) 2015/2302, съгласно което се изисква предаването на името на пътуващия, информацията за плащането и адресът на електронната му поща от един търговец на друг, се оказа с твърде тесен обхват. Поради това е целесъобразно резервациите на различни видове пътнически услуги за едно и също пътуване или ваканция да се разглеждат като туристически пакет, когато търговецът, който е страна по първия договор, предава личните данни на пътуващия, които позволяват пътуващият да бъде идентифициран като договаряща страна, на друг търговец или други търговци, които са страна по втори или следващ договор, и когато договорът или договорите с другия търговец или търговци са сключени най-късно 24 часа след потвърждаването на резервацията за първата пътническа услуга. Тези данни следва да позволят на съответните търговци да установят, че един и същ пътуващ е страна по съответните договори, и може да включват, например, името на пътуващия, данните за плащането, адреса на електронната поща, телефонен номер или профил в социални медии. Данните, които не позволяват на съответните търговци да установят, че един и същ пътуващ е страна по съответните договори, като например IP адрес за идентифициране на устройство, не следва да се считат за достатъчни. Позоваването на предаването на личните данни на пътуващия има за цел да направи определението по-ориентирано към бъдещето. Такова предаване показва тясна връзка между съответните договори и следователно създаването на туристически пакет.

(10)

По отношение на туристически пакети, при които например настаняването се комбинира с „други туристически услуги“, но които не съдържат превоз на пътници, общият критерий за „значителна част“ от стойността на комбинацията, който се прилага за туристическите услуги, се заменя с по-конкретния критерий „поне 25 %“ от стойността на комбинацията, за да се повиши правната сигурност. Следва също така да се припомни, че други туристически услуги, които са неразделна част от пътническите услуги, като например други туристически услуги, свързани с настаняване, не се считат за самостоятелни туристически услуги. Следователно включването им не може да доведе до създаването на туристически пакет, дори ако стойността им представлява най-малко 25 % от общата цена. В съображенията на Директива (ЕС) 2015/2302 се съдържат примери за услуги, които могат да се считат за неразделна част от пътническите услуги, като например достъп на място до определени съоръжения в хотели или други видове настаняване. Освен това следва да се припомни, че други туристически услуги, които са избрани и закупени едва след като е започнало изпълнението на пътническа услуга, като например настаняване, няма да доведат до създаването на туристически пакет, дори ако тяхната стойност представлява най-малко 25 % от общата цена.

(11)

Както стана ясно по-специално по време на пандемията от COVID-19, липсата на правила между предприятията относно възстановяването на суми на организаторите на туристически пакети за пътнически услуги, отменени или неизвършени от доставчици на услуги, липсата на правила относно ваучерите и несигурността относно това дали претенциите за възстановяване на суми и ваучерите за отменени туристически пакети са обхванати от защитата при несъстоятелност, могат да създадат трудности във връзка с възстановяването на суми на пътуващите, особено когато непредотвратими и извънредни обстоятелства водят до многобройни отменяния и засягат много дестинации за пътуване. Поради това е важно да се гарантира, че плащанията, направени от пътуващите, са ефективно защитени по всяко време, включително във времена на криза. Освен това следва да се гарантира, че националните системи за защита при несъстоятелност са устойчиви и осигуряват по-единна защита.

(12)

Въпреки че в Директива (ЕС) 2015/2302 се изисква от организаторите да информират пътуващите за условията на плащане, включително за всички авансови плащания, които трябва да бъдат извършени, в нея не се определят никакви правила за ограничаване на размера на тези авансови плащания или за регулиране на графика за изплащане на остатъка. Държавите членки могат да регулират тези аспекти, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза.

(13)

Когато пътническа услуга, включена в туристически пакет, е отменена или не е изпълнена и са извършени авансови плащания към съответния доставчик на услугата, организаторите следва да имат право да получат от доставчика на пътнически услуги да им възстановят извършените плащания в срок от седем дни. Целта на това право на възстановяване на суми е да даде възможност на организаторите да изпълнят задължението си да възстановят средствата на пътуващите в срок от 14 дни в случаите, когато договорът за пакетно туристическо пътуване също е прекратен в неговата цялост. Когато доставчик на пътнически услуги отмени или не извърши услуга, включена в туристически пакет, но договорът за пакетно туристическо пътуване продължава да съществува, правото на възстановяване в срок от седем дни има за цел да даде възможност на организаторите да предприемат алтернативни мерки.

(14)

В някои случаи незадължителните ваучери могат да послужат като полезна алтернатива на възстановяването на суми. Ваучерите могат да предоставят по-голяма гъвкавост на организаторите, особено когато от тях се изисква да възстановяват множество суми в кратък период от време. В същото време ваучерите могат да бъдат приемливи за пътуващите, които не изискват незабавно възстановяване на сумите, при условие че са налице конкретни правни гаранции. Поради това следва да се установят ясни правила за такива гаранции. Тези гаранции следва да включват задължителна информация относно доброволния характер и характеристиките на ваучера, включително ясна информация, че правото на пътуващия на възстановяване на платените суми се спира само ако пътуващият изрично приеме ваучера. Изискването пътуващият изрично да приеме ваучера означава, че приемането не може да се подразбира, а че пътуващият трябва да го изрази активно. Това приемане следва да бъде изразено чрез траен носител. Ваучерите следва да се издават на траен носител и да включват информация за характеристиките на ваучера и правата на пътуващия. Тази информация следва да включва сумата, която пътуващият има право да му бъде възстановена („правото на пътуващия на възстановяване на заплатени суми“), и стойността на ваучера. Организаторите следва могат да правят ваучерите по-привлекателни, например като увеличават тяхната стойност в сравнение със сумите, за които пътуващият разполага с правото да му бъдат възстановени. В такива случаи защитата при несъстоятелност следва да бъде ограничена до размера на правото на пътуващия на възстановяване на заплатената сума.

(15)

От съображения за правна сигурност следва да се установят правила относно срока на валидност на ваучерите и евентуалното му удължаване. Целесъобразно е също така да се предвиди, че по време на срока на валидност на ваучера правото на пътуващия на възстановяване на заплатени суми се спира, и да се посочат случаите, в които това спиране приключва и пътуващият си връща правото на възстановяване на заплатените суми. Тъй като ваучерите имат конкретна парична стойност, е целесъобразно да се предвиди, че те могат да се използват за всяка пътническа услуга, предлагана от организатора, че могат да се осребряват частично и че могат да се прехвърлят еднократно, без организаторите да могат да начисляват такса за прехвърлянето. При валидно прехвърляне пътуващият, който прехвърля ваучера, следва да уведоми организатора за самоличността на лицето, на което се прехвърля ваучерът, така че то да може да осребри ваучера или да получи възстановяване на заплатената сума. Следва да е възможно потвърждението на прехвърлянето да бъде под формата на маркиране на ваучера, например физически или по електронен път, за да се посочи ясно, че прехвърлянето е извършено.

(16)

Държавите членки могат да предвидят механизми, гарантиращи възстановяване на разходите на пътуващите в съответствие със законовите изисквания, в случаите, когато туристическите пакети са отменени поради непредотвратими и извънредни обстоятелства и когато организаторите не са в състояние да изпълнят задълженията си да възстановят сумите. За да се повиши прозрачността, държавите членки, които въвеждат или поддържат такива механизми, следва да са длъжни да информират Комисията и централните звена за контакт на другите държави членки за тях. Тези механизми обикновено се финансират изключително чрез вноски от организаторите. Такива механизми могат да бъдат съфинансирани от държавите членки само при изключителни и надлежно обосновани обстоятелства и тяхното въвеждане не засяга правилата на Съюза относно държавната помощ.

(17)

Следва да се поясни, че прекратяването на договор за пакетно туристическо пътуване е възможно, ако може разумно да се очаква, че изпълнението му ще бъде значително засегнато от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Оценката за това дали непредотвратимите и извънредни обстоятелства ще окажат значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет следва, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, да се основава на прогнозата за вероятността последиците от тези непредотвратими и извънредни обстоятелства да окажат значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет, за което е необходима оценка на всеки отделен случай. Когато пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, оценката следва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е относително осведомен и е сравнително наблюдателен и предпазлив, въз основа на информацията, налична към датата на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване. Последиците от непредотвратимите и извънредни обстоятелства, настъпили на мястото на заминаване, или настъпили на мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, или засягащи пътуването до или от местоназначението, включително и различните места, свързани със заминаването и връщането от въпросното пътуване, следва да се вземат предвид, когато засягат съществено изпълнението на пътническите услуги, включени в договора за пакетно туристическо пътуване. Под място на заминаване следва да се разбира мястото, където започва изпълнението на пътническите услуги съгласно договора за пакетно туристическо пътуване. Обстоятелствата, които засягат само пътуването до местоназначението или пътуването на връщане, не следва да се вземат предвид, ако това пътуване не е част от договора за пакетно туристическо пътуване, включително превоза на пътуващия до уговореното място на заминаване. Обстоятелствата, които вече са известни или предвидими за пътуващия към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване и които оттогава не са се влошили значително, не могат да представляват основание за упражняване на правото на прекратяване на този договор, без да се заплаща такса за прекратяване.

(18)

Непредотвратими и извънредни обстоятелства включват обективни обстоятелства, например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. Непредотвратимите и извънредни обстоятелства следва да обхващат не само обстоятелствата, които правят обективно невъзможно изпълнението на туристическия пакет, но и обстоятелствата, които, без да възпрепятстват това изпълнение, сочат, че туристическият пакет не може да бъде изпълнен, без съответните пътуващи да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и безопасност. В този контекст някои рискове могат да засегнат определени групи пътуващи особено тежко поради тяхната уязвимост.

(19)

Официалните изявления или препоръки, издадени от компетентните органи на държава членка, които съветват пътуващите да не пътуват до определен район, могат по своето естество да имат значителна доказателствена сила по отношение на настъпването, в държавите, за които се отнасят, на непредотвратими и извънредни обстоятелства и на последиците от тях за изпълнението на съответния туристически пакет. Поради това тези изявления или препоръки или фактът, че пътуващите ще подлежат на сериозни ограничения в дестинацията на пътуването или в държавата членка на пребиваване или заминаване след завръщането си от пътуването или ваканцията, като например изисквания за карантина за значителен период от време, могат, наред с други фактори, да бъдат важни елементи, които да се вземат предвид, когато се преценява дали прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства е оправдано. Релевантността на конкретни официални изявления или препоръки за прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване следва да се преценява във всеки отделен случай, като се вземат предвид, наред с други фактори, естеството на разглежданите обстоятелства и времето между прекратяването на този договор и планираното начало на изпълнението на туристическия пакет, а следователно и вероятността от значителна промяна в тези обстоятелства. Наличието на такива изявления или препоръки обаче не следва да бъде условие за установяване на наличието на непредотвратими и извънредни обстоятелства или на последиците от такива обстоятелства за изпълнението на туристическия пакет.

(20)

Следва също така да се поясни, че 14-дневният срок за възстановяване на суми, който започва да тече от прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване, се прилага независимо от това дали пътуващият изрично иска да му бъде възстановена сумата.

(21)

За да се гарантира ефективна и еднаква защита на пътуващите и еднакви условия на конкуренция за организаторите, следва да се предвиди, че защитата при несъстоятелност на организаторите обхваща всички плащания, извършени от пътуващите или от тяхно име в случай на несъстоятелност на организатора, включително случаите, в които пътуващият е имал право сумите да му бъдат възстановени или е получил ваучер от организатора преди обявяването му в несъстоятелност.

(22)

В рамките на параметрите, предвидени в Директива (ЕС) 2015/2302, държавите членки следва да определят своите системи за защита при несъстоятелност, приложими на тяхна територия, включително свързаните с тях процедури и методите за предоставяне на информация относно защитата при несъстоятелност чрез най-ефективните налични канали за комуникация. Важно е да се изисква, веднага след изпадането в несъстоятелност, да се предоставя цялата необходима информация на пътуващите. Съответно държавите членки следва да определят съответният субект или субекти, отговорни за предоставянето на необходимата информация.

(23)

За да се гарантира ефективността на защитата при несъстоятелност за пътуващите по всяко време, следва да се предвиди обезпечение, което да е достатъчно, за да покрие разходите за възстановяването на сумите и, когато е приложимо, репатриране. При това обезпечение следва да се вземе предвид, че несъстоятелност може да настъпи в момент, когато организаторът държи най-големите суми на плащанията. Следва да се вземе предвид всяко увеличение на тези суми, дължащо се на по-голям обем туристически пакети, продадени през даден период, сравнено с очакваните продажби. Следва да се поясни, че държавите членки следва да упражняват надзор върху защитата при несъстоятелност на организаторите и да наблюдават наличието на защита при несъстоятелност. Когато е необходимо да се гарантира ефективна защита при несъстоятелност, държавите членки следва да могат да изискват допълнителни механизми, като например резервен фонд, които да допълват например защитата, предоставяна от застрахователните полици. Тези резервни фондове обикновено следва да се финансират изключително чрез вноски от организаторите и да се съфинансират от държавите членки само при изключителни и надлежно обосновани обстоятелства. Доколкото тези мерки включват държавна помощ, се прилагат правилата на Съюза относно държавната помощ.

(24)

Що се отнася до възстановяването на плащания на пътуващите в случай на несъстоятелност на организатора, срокът, в който тези суми трябва да бъдат възстановени след представянето на необходимите документи, следва да бъде допълнително уточнен. Информацията, която трябва да бъде предоставена на пътуващите в случай на несъстоятелност на организатора, следва да включва информация относно документите, които пътуващите трябва да представят, за да поискат възстановяване на плащанията си. От пътуващите следва да се изисква да представят само документите, необходими за разглеждането на искането в съответствие с националните разпоредби и като се вземат предвид изискванията на конкретния субект или орган, отговарящ за сигурната и ефикасна обработка на исканията за възстановяване.

(25)

Целесъобразно е също така да се предвиди държавите членки да могат да изискват от търговците на дребно да предвидят защита при несъстоятелност в допълнение към тази, подсигурена от организаторите.

(26)

Следва да се поясни, че централните звена за контакт отговарят за обмена на информация относно защитата при несъстоятелност и свързаните с нея въпроси, включително всички механизми за гарантиране на своевременно възстановяване на суми в случай на прекратяване на договори за пакетни туристически пътувания.

(27)

Важно е пътуващите да бъдат надлежно информирани за своите права, да могат да разбират предоставената им информация и да имат достъп до тази информация, когато се нуждаят от нея. Поради това следва да се направят някои промени в изискванията за преддоговорна информация, съдържанието на договорите за пакетно туристическо пътуване и стандартните формуляри с информация, предвидени в приложение I към Директива (ЕС) 2015/2302. Например в тези стандартни информационни формуляри следва да се посочва търговецът, отговорен за възстановяването на сумите при прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване. Правото на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства следва да бъде представено наред с възможността за прекратяване на договора срещу заплащането на такса за прекратяване. Освен това организаторите следва да бъдат задължени да добавят стандартния формуляр с информация към договора за пакетно туристическо пътуване, така че той да бъде на разположение на пътуващите след сключването на договора, заедно с данните за контакт на съответните търговци. Информацията следва да се предоставя на пътуващите по ясен и разбираем начин и, когато е приложимо, в съответствие с изискванията за достъпност, определени в Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (6). Следва да се припомни, че когато съответните услуги попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2019/882, достъпността за хората с увреждания трябва да се гарантира в съответствие с изискванията за достъпност, определени в приложение I към посочената директива.

(28)

За да се повиши ефективността на Директива (ЕС) 2015/2302, от организаторите следва да се изисква да спазват определени стандарти при разглеждането на жалби, включително задължение да потвърждават получаването в срок от седем дни и да предоставят мотивиран отговор в срок от 60 дни. В случаите, когато комуникацията се извършва по пощата, следва да се счита, че организаторът е изпълнил тези задължения, ако датата на пощенското клеймо попада в съответните срокове.

(29)

Достъпът до справедливи и ефикасни механизми за разрешаване на спорове е важен и за прилагането на правата на пътуващите съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), с която се определят минималните изисквания за органите за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) във връзка с потребителски спорове, които трябва да бъдат въведени във всяка държава членка, се прилага и за спорове между пътуващи и търговци съгласно Директива (ЕС) 2015/2302. Директива (ЕС) 2025/2647 на Европейския парламент и на Съвета (8), с която се изменя Директива 2013/11/ЕС с цел укрепване на достъпа на потребителите до АРС, задължава държавите членки да насърчават участието на търговците и потребителите в АРС. В нейните съображения се посочва, че следва да се обърне специално внимание на участието на търговците и потребителите в механизмите за АРС в определени сектори. Следва да продължи да бъде задължително договорите за пакетно туристическо пътуване да съдържат информация относно механизмите за АРС съгласно Директива 2013/11/ЕС и, когато е приложимо, относно структурата за АРС, в чийто обхват попада съответният търговец. Търговците следва да информират пътуващите за наличните механизми за АРС и когато отговарят отрицателно на жалба, получена от пътуващ.

(30)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз. С настоящата директива се зачита по-специално свободата на стопанска инициатива, уредена в член 16 от Хартата, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза, в съответствие с член 38 от Хартата.

(31)

В срок от пет години след влизането в сила на настоящата директива Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за нейното прилагане. Въпреки че въздействието на настоящата директива върху предприятията в туристическия сектор, включително микро-, малките и средните организатори, беше внимателно оценено, целесъобразно е докладът да вземе предвид въздействието на нейното прилагане върху тези организатори. Освен това посоченият доклад следва да включва оценка на прилагането на член 5а от Директива (ЕС) 2015/2302. При необходимост въпросният доклад следва да бъде придружен от законодателни предложения.

(32)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар във връзка с пакетните туристически пътувания и за постигането на високо и възможно най-единно равнище на защита на потребителите в посочения сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(33)

Поради това Директива (ЕС) 2015/2302 следва да бъде съответно изменена,

1)

Заглавието се заменя със следното:

„Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета“

2)

Член 1 се заменя със следното:

3)

Член 2 се изменя, както следва:

4)

Член 3 се изменя, както следва:

5)

В член 5 параграф 1 се изменя, както следва:

6)

Вмъква се следният член:

7)

Член 7 се изменя, както следва:

8)

Член 12 се изменя, както следва:

9)

Вмъква се следният член:

10)

Вмъква се следният член:

11)

Член 17 се заменя със следното:

12)

Член 18 се изменя, както следва:

13)

Глава VI, съдържаща член 19, се заличава.

14)

В член 21 първата алинея се заменя със следното:

„Държавите членки гарантират, че даден търговец носи отговорност за всички грешки, допуснати в резултат на технически дефекти в системата за резервации, за които той е отговорен, и — когато е приел да уреди резервацията на туристически пакет — за грешките, допуснати в процеса на резервиране.“

15)

Член 22 се заменя със следното:

16)

В член 23 параграф 1 се заменя със следното:

17)

Приложение I се заменя с текста на приложението към настоящата директива.

18)

Приложение II се заличава.