(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бе подадено заявление за разрешаване на употребата на L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид. Заявлението бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на употребата на L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид с искане добавките да се класифицират в категорията „хранителни добавки“ и във функционалната група „аминокиселини, техните соли и аналози“ и в категорията „сензорни добавки“ и във функционалната група „ароматизиращи вещества“. Заявителят поиска добавките да бъдат разрешени за употреба и във вода за пиене. Съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 обаче не се позволява разрешаването на употребата на ароматизиращи вещества във вода за пиене. Поради това употребата на тези добавки във вода за пиене не следва да бъде разрешена, когато са класифицирани във функционалната група „ароматизиращи вещества“. По-късно заявителят оттегли заявлението за разрешаване на L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид в категорията „хранителни добавки“ и във функционалната група „аминокиселини, техните соли и аналози“.

(4)

В становището си от 17 септември 2025 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) стигна до заключението, че при предложените условия на употреба L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид са безопасни за всички видове животни, за потребителите и за околната среда. Органът също така стигна до заключението, че L-цистеин не се счита за дразнител за кожата и очите, нито за кожен сенсибилизатор. Веществата L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид се считат за корозивни за очите и дихателните пътища, но не бе възможно да се направи заключение относно потенциала им за дразнене на кожата. Освен това Органът заключи, че тъй като L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид се използват като ароматизиращи вещества в храните, се очаква те да може да изпълняват подобна функция и във фуражите и не е необходимо допълнително доказване на ефикасността. Органът не счете, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражните добавки във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

С оглед на гореизложеното Комисията счита, че L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид отговарят на условията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това употребата на посочените вещества следва да бъде разрешена за всички видове животни. Осен това Комисията смята, че следва да бъдат взети съответните предпазни мерки, за да се предотврати неблагоприятно въздействие върху здравето на ползвателите на добавките.

(6)

Комисията счита, че не са налице съображения във връзка с безопасността, които да налагат определянето на максимално съдържание на L-цистеин, L-цистеинхидрохлорид монохидрат и L-цистеинхидрохлорид. За по-добър контрол препоръчителното максимално съдържание следва да бъде указано върху етикета на добавките. Когато препоръчителното максимално съдържание е превишено, върху етикета на съответните премикси следва да бъде посочена определена информация.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,