ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   КОНТЕКСТ НА ПОЛИТИКАТА И ЦЕЛ

Енергийната ефективност осигурява мощен троен дивидент за Европа: за енергийна сигурност, за ценова достъпност и за обезвъглеродяване.

В Европейския закон за климата (1) бе подчертана необходимостта от по-голям принос на енергийната ефективност и възобновяемата енергия за постигане на разходноефикасно нетно намаляване на емисиите на парникови газове с 55 %, а в доклада на Марио Драги бе потвърдено, че за справяне с предизвикателствата пред конкурентоспособността, пред които е изправен ЕС, трябва да се използват всички налични технологии и решения, включително енергийната ефективност (2). Енергийната ефективност е една от най-чистите и разходноефикасни мерки за прекратяване на зависимостта от внос на енергия и за повишаване на сигурността на енергийните доставки в ЕС (3), особено в контекста на постепенното прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия (4).

Енергийната ефективност подпомага бързото внедряване на възобновяема енергия, повишава ефективността на системата, допринася за ограничаване на нуждата от допълнителни мощности за производство на електрическа енергия и по този начин намалява разходите за пренос и разпределение и допринася за справяне с ограниченията на мошността или преносната/разпределителната способност (5).

Структурните мерки за енергийна ефективност ограничават въздействието на високите, нестабилни цени на енергията върху сметките на потребителите. По този начин енергийната ефективност допринася за намаляване на сметките за енергия и справяне с енергийната бедност, като същевременно подобрява условията на живот и допринася за намаляване на разходите за здравеопазване (6).

По отношение на предлагането политиките за енергийна ефективност стимулират нововъведенията в технологиите и моделите на стопанска дейност и допринасят за справяне с предизвикателствата, свързани с конкурентоспособността (7). Енергийната ефективност при потреблението повишава конкурентоспособността, като позволява на предприятията да реализират печелившо производство и да използват спестените от сметките за енергия пари за повишаване на производителността.

В този контекст Комисията пое подновен ангажимент за енергийна ефективност и на 13 юни 2025 г. представи пътната карта за енергийна ефективност (8), в която са очертани 10 области с предимство, които да служат като насока за действията на ЕС. Една от тези ключови области е ориентирана към подпомагането и опростяването на изпълнението. Настоящата препоръка на Комисията е част от текущите усилия за подпомагане на държавите членки с насоки и инструменти за осигуряване на ефективно и съгласувано изпълнение (9).

2.   ПРАВНА УРЕДБА

Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, определен в член 2, точка 18) от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, се основава на предположението, че стратегическите инвестиции в енергийна ефективност могат да намалят търсенето, с което да намалят необходимостта от допълнително производство на енергия и инфраструктура, както и свързаните с това разходи.

Целта на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е решенията за енергийна ефективност, включително ресурсите от гледна точка на търсенето и гъвкавостта на системата, да бъдат разглеждани и оценявани като потенциално по-разходноефикасна алтернатива за удовлетворяване на потребностите.

В член 3, параграф 5, буква а) от Директивата за енергийната ефективност ((ЕС) 2023/1791, преработен текст) (наричана по-нататък „преработената ДЕЕ“) от държавите членки се изисква да насърчават и — когато се изискват анализи на разходите и ползите — да гарантират използването на методики за анализ („оценка“) на разходите и ползите, които позволяват правилна оценка на по-широките ползи от решенията за енергийна ефективност при прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

В член 3, параграф 6 от Комисията се изисква да приеме насоки, определящи обща рамка, която включва процедурата за надзор, наблюдение и докладване и която държавите членки може да използват при разработването на методиките за анализ на разходите и ползите, с цел да се гарантира сравнимост, като на държавите членки се предоставя възможност да ги адаптират към националните и местните условия.

Настоящите насоки отговарят на това изискване и са предназначени да подкрепят вземащите решения на национално, регионално, местно и частно равнище при прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планиране, създаване на политики и вземане на значителни инвестиционни решения както в енергетиката, така и в различни от енергетиката сектори.

По силата на член 3, параграф 5, буква а) от преработената ДЕЕ, когато прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, държавите членки трябва да насърчават и когато се изискват анализи на разходите и ползите, осигуряват и правят публично достъпни методики за такива оценки, които позволяват да се вземат предвид по-широките ползи за обществото от енергийноефективните решения, когато е целесъобразно, като се отчитат целият жизнен цикъл и дългосрочните перспективи, ефективността на системата и [ефикасността] на разходите, сигурността на доставките и количествената оценка от гледна точка на обществото, здравеопазването, икономиката и изискването за неутралност по отношение на климата, устойчивостта и принципите на кръговата икономика в рамките на прехода към неутралност по отношение на климата.

3.   ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ

3.1.   Термини с определения в законодателната уредба на ЕС в областта на енергетиката

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ означава отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни [разходноефикасни] мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия по-специално чрез разходноефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергията, при същевременно постигане на целите на тези решения (Регламент (ЕС) 2018/1999, член 2, параграф 18).

„Енергийна ефективност“ означава съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия (член 2, точка 8 от преработената ДЕЕ).

„Подобряване на енергийната ефективност“ означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески или икономически промени (член 2, точка 10 от преработената ДЕЕ).

„Енергийна система“ означава система, която е проектирана предимно за предоставяне на енергийни услуги с цел задоволяване на нуждите в секторите на крайното потребление под формата на топлинна енергия, горива и електрическа енергия (член 2, точка 3 от преработената ДЕЕ).

„Крайно енергийно потребление“ или „КЕП“ означава цялата енергия, доставяна на промишлеността, транспорта, включително потреблението на енергия в международното въздухоплаване, домакинствата, публичните и частните услуги, селското стопанство, горското и рибното стопанство и други сектори на крайното потребление, с изключение на потреблението на енергия от международната морска бункеровка, енергията от околната среда и доставките за сектора на преобразуване и сектора на енергетиката, както и загубите при пренос и разпределение съгласно определенията в приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (10) (член 2, точка 6 от преработената ДЕЕ).

3.2.   Други ключови термини и понятия, използвани в настоящите насоки

Анализ на разходите и ползите (АРП) е процес, чиято цел е да се измерят всички ефекти от дадено решение в парични единици и въз основа на който се отправя препоръка за варианта с най-висока нетна полза (понякога наричан и „най-ефективното решение“) (11).

Анализ на решенията въз основа на множество критерии (АРМК) е вид анализ, който позволява разглеждането на широк спектър от критерии за оценка, всеки от които е показан в оригиналните мерни единици; не е необходимо да се преобразуват в парично изражение, както се изисква при АРП (12).

Решения за енергийна ефективност са технологии, процеси и практики, които с времето намаляват или променят количеството енергия, необходимо за осигуряване на същото ниво на резултатност, услуга или стоки. Такива решения могат да включват икономии на енергия при крайното потребление, ресурсите от страната на търсенето и възможност за гъвкавост на системата, както и ефективно преобразуване, пренос и разпределение на енергия.

Енергетика, или енергийни сектори, са сектори, които участват в производството и разпределението на енергия, като например електроенергия, газ, топлоенергия и др.

Различни от енергетиката сектори са онези области на икономиката, в които основната дейност не е производството, преносът, разпределението или продажбата на енергия. Макар че тези сектори потребяват и зависят от енергията за своите дейности, основната им функция не е съсредоточена върху производството или доставката на енергия. Член 3, параграф 1 от преработената ДЕЕ съдържа неизчерпателен списък на различните от енергетиката сектори, който включва сграден сектор, транспорт, водоснабдяване, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и финансовия сектор.

Според методиката на Евростат относно енергийния баланс (13) различните от енергетиката сектори биха могли да се разглеждат като такива, които участват в крайното потребление на енергия (код по Евростат FC_E). Тези сектори включват промишления сектор (FC_IND_E), сектора на транспорта (FC_TRA_E) и други сектори (FC_OTH_E), като например търговски и публични услуги, домакинства, селско и горско стопанство и рибарство. Следователно примерният списък в член 3, параграф 1 би могъл да бъде съобразен и със секторите на крайно потребление на енергия по Евростат или с национална групировка на секторите на крайно потребление на енергия.

Гранични условия са изричното определяне на границите, в които разходите и (по-широките) ползи се разглеждат (трябва да бъдат разглеждани) при анализ на разходите и ползите, например кои сектори трябва да бъдат включени, дали следва да бъдат включени въздействия отвъд границите на дадена държава, или не, или продължителността на периода, за който се извършва оценката.

Двойно отчитане е положение, при което в анализа на разходите и ползите се отчитат едни и същи разходи или ползи два пъти, например когато има застъпване на ползите между две категории въздействие и двете ползи са включени в анализа. Двойното отчитане може да доведе до подценяване или надценяване на ползите и разходите.

Преки ползи са ползи или ефекти, произтичащи пряко от мярка за енергийна ефективност, като например намалено търсене на енергия (Международна агенция по енергетика, 2014 г.).

Косвени ползи са ползите и/или ефектите, които се задействат в резултат на преките ползи/ефекти. Например икономиите на енергия са в основата на много от косвените ползи, като излишък на потребление, подобрено обществено здраве поради подобрено качество на въздуха, по-ниски цени на енергията, по-малко използване на ресурси и др. (14). Косвената полза може да се прояви като увеличение на разходите, заетостта или БВП.

Предизвикани въздействия (върху заетостта) са въздействия, които възникват по-надолу по причинно-следствената верига в резултат на непреки въздействия (15). Предизвиканите въздействия върху заетостта се отнасят до работните места, създадени поради допълнителните разходи от страна на преките и непреките работници. Например в случай на увеличение на проектите за обновяване на сгради в даден град, строителните работници извършват работата по обновяването (преки работни места), а производителите създават необходимите материали (непреки работни места). Например в районите, където се намират строителни площадки и производствени предприятия, може да бъдат построени нови ресторанти и детски заведения, като и двете неща са примери за предизвикано създаване на работни места.

Ефект на бумеранга e положение, при което подобрената ефективност се използва за достъп до повече стоки и услуги, а не за постигане на намаляване на търсенето на енергия. В резултат на това действителното намаляване на търсенето на енергия може да се окаже по-малко от това в прогнозите, направени по време на развойната фаза на политиката (16).

Анализ на чувствителността се отнася до разбирането на това по какъв начин несигурността (неопределеността) на резултатите от модела може да се отдаде на различните източници на неопределеност във входните данни на модела (17). По отношение на енергийната ефективност източниците на входни данни, подлежащи на анализ на чувствителността, следва да включват прогнозите за цените на енергията, нормите на дисконтиране и всякакви други променливи с висока степен на несигурност или значително въздействие върху резултата от изчисленията.

Обществена норма на дисконтиране е нормата (процентът), използвана за оценка на бъдещите разходи и ползи за обществото от публичните политики. Чрез обществената норма на дисконтиране се определя настоящата стойност на разходите и ползите, които ще се натрупат в бъдеще.

3.3.   Други инструменти и понятия, използвани в настоящите насоки и полезни за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в държавите членки

Насоки за по-добро регулиране (НДР) са принципите, въведени в работния документ на службите на Комисията от ноември 2021 г. и спазвани от Европейската комисия при разработването, формулирането, управлението и оценката както на новите инициативи, така и на действащите законодателни актове (18).

С инструментариума за по-добро регулиране се допълват насоките за по-добро регулиране и се осигуряват указания, съвети и най-добри практики.

Ръководството за енергийния баланс  (19) е най-пълното статистическо отчитане на енергийните продукти и техния поток в икономиката. Енергийният баланс позволява на потребителите да видят общото количество енергия, която е извлечена от околната среда, търгувана, трансформирана и използвана от крайните потребители. Служи като оперативно ръководство за инструмента за изготвяне на енергиен баланс на Евростат и описва как да се използва този инструмент.

4.   ПО-ШИРОКИ ПОЛЗИ ОТ РЕШЕНИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще позволи отключването на по-широки ползи. Терминът „по-широки ползи“ се отнася до социалните, екологичните и икономическите резултати, произтичащи от прилагането на подобрения на енергийната ефективност, които надхвърлят по-директния ефект от икономиите на енергия и свързаните с нея енергийни разходи за целевия бенефициер (20). Други подобни и широкоизползвани термини са „неенергийни ползи“, „съпътстващи ползи“ или „многобройни ползи“. Докладът на МАЕ от 2014 г., озаглавен Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (21) (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), привлече вниманието към въпроса и предостави цялостен преглед на неенергийните аспекти, които може да бъдат (положително) повлияни от подобряването на енергийната ефективност, както е показано на фигура 1 (отразени и в таблици 1, 2 и 3). Този доклад е актуализиран през 2025 г., за да се разшири анализът на многобройните ползи, произтичащи от енергийната ефективност (22).

Фигура 1

Многобройни ползи на енергийната ефективност (адаптирано от МАЕ, 2025 г.)

За да се оценят правилно и да се установят по-широките ползи от енергийната ефективност, следва да се вземе предвид къде, кога и какви въздействия ще възникнат. Това спомага за по-точно количествено оценяване (определяне) или остойностяване на ползите, което е необходимо като входни данни за цялостен анализ на разходите и ползите (АРП). Подробна информация за определянето на по-широките ползи може да бъде намерена в таблици 1, 2 и 3.

Разпределянето по категории на по-широките ползи в систематична рамка помага за изясняване на взаимодействията между различните категории ползи, особено по отношение на социалните, екологичните и икономическите ползи.

Социалните ползи са свързани с подобрено здраве и комфорт, например подобрена изолация, отоплителни и охладителни системи, което може също да подобри качеството на въздуха на закрито и открито. Освен това намаленото потребление на изкопаеми горива намалява емисиите от електроцентралите и транспорта, като по този начин се намалява отрицателното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето. Намаляването на енергийната бедност и намаляването на шума също са важни въздействия от прилагането на мерки за енергийна ефективност, които обикновено се свързват със социалната област.

Екологичните ползи се отнасят до по-широки ползи, които обикновено произтичат от намаленото търсене и потребление на енергия, като по този начин се намалява производството на електрическа енергия. Такива по-широки ползи включват намалени емисии на парникови газове (ПГ) и замърсяване на въздуха, както и подобрения в управлението на енергията и ресурсите (води, отпадъци и земя).

Икономическите ползи се отнасят до неенергийни ползи, които влияят на икономическото развитие. Те включват въздействие върху БВП, въздействие върху заетостта, повишена промишлена производителност, подобрения в публичния бюджет, енергийна сигурност, нововъведения и конкурентоспособност. За предприятията енергийната ефективност намалява количеството енергия, необходимо за производството на стоки или предоставянето на услуги. Намаляването на цената на енергията освобождава ресурси, които предприятията могат да инвестират в подобряване на конкурентното си предимство. Освен това производителността на служителите е до голяма степен повлияна от физическата работна среда — по-конкретно температурата, качеството на въздуха и осветлението. Мерките за енергийна ефективност могат да въздействат положително върху всяка от тези категории, тъй като по-здравословната и по-комфортна работна среда подобрява производителността и намалява отсъствието от работа на служителите (23).

Този основаващ се на три стълба подход е най-лесният за установяване на по-широките ползи. Държавите членки обаче биха могли да вземат предвид и политическите, правните и технологичните ползи (подходът PESTLE (24)).

Времевите периоди (краткосрочни, средносрочни и дългосрочни) и обхватът е важно да бъдат разгледани в контекста на по-широките ползи, тъй като някои ползи, в зависимост от бенефициера, заинтересованите страни и съответното ниво в йерархията, се проявяват след време, докато други се усещат по-бързо. Например ползите за здравето могат да се проявят на индивидуално ниво с почти незабавен ефект след дълбоко енергийно обновяване на жилищна сграда. Ползите за здравето на национално ниво обаче може да не се усетят в рамките на същия времеви период, а по-скоро в средносрочен до дългосрочен план. Следователно е необходимо да се определят времевия период и обхватът, за да се оценят правилно и да се обобщят по-широките ползи, свързани с решенията за планиране, политика и инвестиции.

4.1.   Примери за по-широки ползи

В таблици 1, 2 и 3 е предоставена информация за различните по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност, като се следва разпределение по категории по социални, екологични и икономически ползи. Настоящите списъци не са изчерпателни. Възможно е не всички изброени ползи да са приложими при всяко положение, но са полезни примери, които трябва да се имат предвид при разработването на анализи на разходите и ползите.

Таблица 1

Социални по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Описание
(Обществено) здраве	Мерките за енергийна ефективност могат да подобрят вътрешния микроклимат и да намалят замърсяването на въздуха на закрито и на открито, което може да доведе до подобрено здраве (заболеваемост и смъртност) на индивидуално ниво и на ниво обществено здраве (25). Трябва обаче да бъдат обмислени цялостни решения за енергийна ефективност, за да се избегнат неблагоприятни ефекти (напр. подмяната на прозорци, която понякога води до намалена неконтролируема вентилация поради течове, може да доведе до повишена влажност и мухъл, което води до отрицателни последици за здравето).
(Топлинен) комфорт на закрито и благополучие	Изолацията, отоплителните и охладителните системи влияят върху условията на живот и труд, което може да допринесе за здравето и производителността. Освен това условията в сградата, топлинният (дис)комфорт и (не)възможността да си позволят сметките за енергия могат да се отразят на психичното благополучие (26).
Ценова достъпност и енергийна бедност	Прилагането на мерки за енергийна ефективност може да намали енергийната бедност, като направи енергийните услуги по-достъпни ценово, което се отразява и на разполагаемия доход на хората и домакинствата.
Стойност на имуществото и активите	Енергийноефективните сгради могат да се отразят на пазарните стойности. Например пазарните стойности могат да се повишат поради по-ниските разходи за енергия, съответствието с национални стандарти и подобрените комфорт и здраве. Това например се отнася и до пазара с отдаване под наем и би могло да породи опасения относно увеличените цени на наемите за наемателите и следователно справедливостта при разпределението (27).
Шумови, зрителни и светлинни въздействия	Енергийноефективната конструкция и изолация на сградите обикновено водят до намаляване на шума от външни източници и от вътрешни системи, а могат да подобрят също и условията по отношение на светлината, с което се подобряват условията на живот и труд. Общественият транспорт и по-ефективните превозни средства също могат да намалят градския шум и шума от трафика. Някои мерки за енергийна ефективност обаче могат да бъдат разглеждани като смущение в зависимост от вида, местоположението и перспективата.
Производителност	Мерките за енергийна ефективност влияят върху качеството на въздуха, (топлинния) комфорт, излагането на дневна светлина, замърсяването на въздуха на закрито и открито, което от своя страна може да повлияе на производителността, например на работното място или в сградите за образователни цели (28). Производителността може да включва подобрени познавателни способности, концентрация и резултатност (29).
(25)  Международна агенция по енергетика (2025 г.), Multiple Benefits of Energy Efficiency (Многобройни ползи на енергийната ефективност); Европейска комисия: Съвместен изследователски център, Azzini, I., Listorti, G., Mara, T. и Rosati, R., Uncertainty and sensitivity analysis for policy decision making – An introductory guide (Анализ на несигурността и чувствителността за вземане на решения за политики: встъпително ръководство), Служба за публикации, 2020 г., https://data.europa.eu/doi/10.2760/922129; Mzavanadze, Nora. (2018b). Final report: quantifying energy poverty-related health impacts of energy efficiency (Окончателен доклад: количествено оценяване на свързаното с енергийната бедност въздействие на енергийната ефективност върху здравето), проект COMBI D5.4 (окончателен доклад); Urlaub, S. & Grün, G. (2016). Mould and dampness in European homes and their impact on health (Мухъл и влага в европейските домове и въздействието им върху здравето). (26)  Пак там. (27)  Suerkemper и съдружници, (2022 г.) Overall quantification and monetisation concept (Цялостна концепция за количествено оценяване и остойностяване). MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1). (28)  Thema и съдружници, (2016 г.), Widening the Perspective: An Approach to Evaluating the Multiple Benefits of the 2030 EU energy efficiency potential (Разширяване на перспективата: подход за оценка на многобройните ползи от потенциала за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г.); Европейска комисия: Съвместен изследователски център, Azzini, I., Listorti, G., Mara, T. и Rosati, R., Uncertainty and sensitivity analysis for policy decision making – An introductory guide (Анализ на несигурността и чувствителността за вземане на решения за политики: встъпително ръководство), Служба за публикации, 2020 г., https://data.europa.eu/doi/10.2760/922129; Mzavanadze, Nora. (2018b). Final report: quantifying energy poverty-related health impacts of energy efficiency (Окончателен доклад: количествено оценяване на свързаното с енергийната бедност въздействие на енергийната ефективност върху здравето), проект COMBI D5.4 (окончателен доклад). (29)  Международна агенция по енергетика (2014 г.), Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност).

Таблица 2

Екологични по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Описание
Климатична неутралност и емисии на парникови газове	Енергийноефективните решения водят до намаляване на търсенето на енергия, потреблението на енергия и изгарянето на гориво, което води до намаляване на емисиите на парникови газове. Емисиите на парникови газове и следователно тяхното намаляване оказват въздействие върху здравето, екосистемите и цялата икономика (30).
Качество на въздуха и замърсители на въздуха	Намаляването на потреблението на енергия спомага за намаляване на замърсяването на въздуха от електроцентрали и промишлени процеси, което е от полза за общественото здраве и околната среда.
Потребление на вода (и управление на други природни ресурси)	Енергийноефективните технологии и практики могат да се отразят на потреблението на вода, тъй като водата често е необходима за процесите на генериране на електроенергия и производство на енергия, което влияе на недостига на вода и конкуренцията. Мерките за енергийна ефективност също така намаляват търсенето и следователно добива на природни ресурси, които иначе биха били необходими за захранване на електроцентрали. Това от своя страна дава отражение върху екосистемите и биологичното разнообразие (31).
Отпадъци	Енергийната ефективност може да доведе до намаляване на образуването на отпадъци в някои случаи. За производството на енергия може да са необходими по-малко суровини, а по-ефективните процеси може да произвеждат по-малко отпадъчни вторични продукти. Мерките за енергийна ефективност обаче може да доведат и до образуването на нови отпадъци в бъдеще и следва да бъдат съпътствани от политики за кръгова икономика.
Нужда от земя	Чрез намаляване на потреблението и производството на енергия енергийната ефективност може да допринесе за намаляване на търсенето на земя, свързана с производството на енергия. Това може да допринесе за опазване на екосистемите и биологичното разнообразие.
Въздействия по отношение на материалите	Прилагането на мерки за енергийна ефективност може да позволи ресурсите да бъдат по-ефективно използвани (материали, технологична вода и др.). Освен това използването на енергийноефективни материали има своята роля за намаляване на потреблението на енергия и ресурси и свеждане до минимум на образуването на отпадъци (32).
(30)  Mzavanadze, 2018a; Thema и съдружници, 2016 г.; Ürge-Vorsatz и съдружници, 2015 г. (31)  Международна агенция по енергетика (2014 г.), Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност). (32)  Международна агенция по енергетика (2025 г.), Multiple Benefits of Energy Efficiency (Многобройни ползи на енергийната ефективност); JRC, 2020 г.; Wagner и съдружници, 2023 г.

Таблица 3

Икономически по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Описание
Сигурността на (доставките на) енергията	Енергийната ефективност може да намали зависимостта на държавата от вносни енергийни източници, като по този начин се подобрява националната енергийна сигурност. В зависимост от контекста, в който се намира страната, въздействието върху разнообразието на доставчиците може да стане значимо (33).
Конкурентоспособност и нововъведения	Инвестициите в енергийна ефективност могат да стимулират нововъведенията в технологиите и моделите на стопанска дейност, като помогнат на дружествата да постигнат конкурентно предимство на пазара. Следователно повишаването на енергийната ефективност може да подобри конкурентоспособността както на фирмено, така и на национално ниво, чрез намаляване на количеството енергия, необходимо за производство на икономически краен продукти (34).
Икономическа активност и БВП	Мерките за енергийна ефективност могат да подобрят здравето и производителността, както и разполагаемия доход, което води до повишена икономическа активност и БВП (35). Въздействията, свързани с първоначалното въвеждане на мерки, обикновено водят до еднократни ползи.
Въздействия върху заетостта	Инвестициите в енергийна ефективност могат да създадат преки и косвени работни места на местно ниво в различни сектори (строителство, производство, енергийни услуги и др.) (36). Предизвиканите върху заетостта въздействия също са възможни. При някой от тези работни места обаче има тенденция да са временни (еднократни) ползи (37). Наличността (липсата на наличност) на необходимата квалифицирана работна ръка за внедряване на енергийна ефективност също е важна.
Разполагаем доход	Ако се приеме, че мерките за енергийна ефективност са разходноефективни, разполагаемият доход може да се увеличи поради намалените разходи, свързани с енергията (38).
Производителност на работната сила (и учащите)	Енергийноефективните работни места могат да доведат до по-добри условия на труд (например чрез подобрено качество на въздуха на закрито), което подобрява производителността на служителите и удовлетвореността от работата. Това може да доведе до отражение върху успеха на дружеството, както и до съответните икономически въздействия (39). Същата идея е приложима и за сградите за образователни цели и учащите. Следва да се вземе предвид също как производителността (или липсата на такава) на учащия може да повлияе на производителността на полагащото грижи лице (например, отсъствия, присъствие и др.) (40).
Публичен бюджет	Мерките за енергийна ефективност дават отражение върху публичния бюджет посредством подобрено обществено здраве (напр. по-малко разходи за обществено здравеопазване), създаване на работни места (напр. промени в данъците върху доходите и обезщетенията за безработица), намалени публични разходи за потребление на енергия в публичния сектор и намалена нужда от инвестиции в инфраструктура за доставка (41).
Разходи по сделката	Разходите по сделката са общият размер на разходите за осъществяване на сделка, които варират по отношение на естеството и мащаба си в зависимост от сектора или съответната намеса за енергийна ефективност. Разходите по сделката са от значение по отношение на планирането на мерки за енергийна ефективност или обучението на квалифицирана работна ръка и може да включват парични стойности (напр. комисиони или такси) или непарични разходи (например време, прекарано в планиране, договаряне или принудително изпълнение, време, причинило неудобства и др.) (42).
Аспекти на устойчивостта и кръговата икономика	Мерките за енергийна ефективност са от съществено значение за постигане на целите в областта на климата. При внедряването им някои технологии сами по себе си са по-устойчиви и кръгови спрямо други. Тези аспекти са значими в контекста на прехода към неутралност по отношение на климата.
(33)  Couder, J. (2015 г.). Преглед на литературата относно енергийната ефективност и енергийната сигурност, включително надеждността на електрозахранването и избегнатите разходи за капацитет. Доклад COMBI D7.1. Достъпно на адрес: https://combi-project.eu/wp-content/uploads/2015/09/D7.1.pdf. (34)  Международна агенция по енергетика, 2025 г. (35)  Copenhagen Economics, 2012 г.; Suerkemper и съдружници, 2022 г.; Thema и съдружници, 2016 г.; Ürge-Vorsatz и съдружници, 2015 г. (36)  BPIE, 2020 г. (37)  Международна агенция по енергетика, 2025 г.; JRC, 2020 г.; Suerkemper и съдружници, 2022 г. (38)  Международна агенция по енергетика, 2025 г.; Mzavanadze, 2018b; Thema и съдружници, 2016 г. (39)  Mzavanadze, 2018b; Thema и Rasch, 2018 г.; Urlaub и Grün, 2016 г. (40)  Gehrt и съдружници, 2019 г. (41)  Copenhagen Economics, 2012 г.; Thema и съдружници, 2016 г. (42)  Ürge-Vorsatz и съдружници, (2015 г.), Literature review on Multiple Impact quantification methodologies (Преглед на литературата относно методиките за количествено оценяване на множество въздействия), доклад D2.1, проект COMBI.

Когато се разглеждат тези въздействия в анализа на разходите и ползите, е важно да се имат предвид потенциалните дублирания. Въз основа на резултатите би могло да има потенциал за преоценяване и адаптиране на списъка с елементи или въздействия, за да бъдат точно количествено оценени и остойностени. Въпреки че процесът може да бъде ускорен, е изключително важно да се подчертае, че е необходима надлежна проверка, за да се избегне дублиране и да се гарантира действителността на анализа.

4.2.   Количествено оценяване и остойностяване на по-широките ползи

Концепцията за основано на факти създаване на политики, която представлява разработване на политики, основани на установени, надеждни, изпитани и прозрачни доказателства, изисква всеобхватна оценка на разходите и ползите от инвестициите, свързани с енергетиката, във времето, както и на различното въздействие върху различните видове заинтересовани страни. В най-тесен смисъл АРП, когато се прилага към предложена политика за енергийна ефективност, измерва намалението на консумираната енергия в сравнение с съпоставителния или базовия сценарий, а в някои случаи и намалението на емисиите. Този подход обаче не обхваща по-широките потенциални ползи на енергийната ефективност (43).

Затова настоящият раздел предоставя синтез на по-широките ползи, които трябва да се вземат предвид в контекста на АРП. Първо, в него се описва подробно потенциалното количествено оценяване и остойностяването на по-широките ползи от мерките за енергийна ефективност, включително установяването на подходящи методи за остойностяване, в контекста на системните елементи и областите на въздействие. После, се очертават по-подробно подходите за включване и оценка на по-широки ползи отвъд конвенционалната инвеститорска перспектива в АРП на мерките за енергийна ефективност. Също така са представени примери за количествено оценяване и остойностяване на по-широките ползи.

4.2.1.   Съображения за количествено оценяване и остойностяване на по-широките ползи

Към момента оценяването на по-широките ползи е трудно, тъй като изследванията и доказателствата за подходящи методики за количествено оценяване и особено за остойностяване на по-широките ползи са ограничени. Въпреки това трябва да се положат усилия в тази насока, за да се подкрепят основани на факти и добре информирани решения за политики.

Следните стъпки служат за осигуряване на правилната оценка на по-широките ползи:

а)

Определяне на последователността от решения, свързани с подобряването на енергийната ефективност, водещи до по-широки ползи. За балансирана оценка и за избягване на предубеденост следва да се обмислят достатъчно покритие по отношение на различните сектори и организации и етапът на вземане на решения.

б)	Определяне на областите на въздействие, които ще бъдат засегнати от въпросното решение. Освен това качествено описване на установените по-широки ползи, включително причинно-следствените връзки между тях и значимите крайни точки.

в)	Количествено оценяване на по-широките ползи във физически единици. Физическите единици може да са различни в зависимост от въздействието, което се оценява. Тази първоначална оценка предоставя база за сравнение между различните инвестиционни действия.

г)

Остойностяване на отделните ползи (когато е възможно) чрез приписване на парична стойност (в евро или в официалната национална валута) на въздействия без присъща пазарна цена, с цел обобщаване на по-широките ползи. Могат да се използват различни методи за остойностяване, включително алтернативни разходи, готовност за плащане (ГПл, или WTP) или готовност за приемане (ГПр, или WTA), хедоничен ценови модел, пряка пазарна оценка и др. Този процес е сложен и дори противоречив в зависимост от визираната по-широка полза (по отношение на остойностяването, например на определянето на стойността на човешкия живот).

д)	Всеобхватно остойностяване на по-широките ползи, с цел да се избегне застъпване и двойно отчитане на ползите. Може да се използва подход на картографиране на пътищата на въздействие за проследяване на всички ползи, взаимодействията между тях и крайните точки, които трябва да се остойностят.

В таблица 4, таблица 5 и таблица 6 е предоставена информация за общи показатели и налични методи за количествено оценяване и остойностяване на социалните, екологичните и икономическите по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност. Обикновено изборът на метод зависи от фактори като налично време и ресурси, както и качеството на данните (44). При всички случаи е най-добре да се оценят и докладват по-широки ползи до степента, в която е възможно, дори ако са налични само приблизителни оценки, вместо да се приема нулева стойност, тъй като всички усилия помагат за информирано вземане на разумни решения за политики и инвестиционни решения (45).

Освен това в изследователски проекти, включително COMBI, MICAT (46), Odyssee-Mure и Enefirst, са разработени различни инструменти и методики за количествено оценяване и остойностяване на по-широки ползи, които могат да бъдат използвани в подкрепа на този процес на оценка. По-подробна информация относно методите за количествено оценяване и инструментите за подпомагане за по-широките ползи може да бъде намерена също в Препоръка (ЕС) 2021/1749.

4.2.2.   Методи за количествено оценяване и остойностяване на по-широките ползи

Създателите на политики, които разчитат на АРП, трябва да имат достъп до надеждни количествени оценки на ползите, за да вземат информирани политически и инвестиционни решения (47). След като по-широките ползи бъдат определени и установени, те трябва да бъдат количествено оценени във физически единици. Този процес разчита на входни данни, често от проучвания на сценарии и оценки на въздействието на политиките (48). Освен това физическата единица е различна в зависимост от по-широката полза, която се оценява.

Съгласно инструментариума за по-добро регулиране количественото оценяване на ползите следва да започне „от най-обективните и надеждни мерки към тези, които са по-спекулативни и включват повече предположения“ (49). Показателите за количествено оценяване може да бъдат преки или непреки. Например извършените медицински интервенции са пряк показател за здравето, докато отсъствията от работа/училище са косвен показател за здравето. Може да се проведе и анализ на чувствителността, за да се изясни диапазонът от стойности и да се установят параметрите, към които анализът е най-чувствителен.

Ако е възможно, количественото оценяване след това следва да се допълни с остойностяване. За да се обобщават (събират) ползи с различни физически единици, единиците трябва да бъдат превърнати в парична стойност (в евро или в официалната национална валута). Това дава възможност за точно сравнение между въздействията и възможността за интегриране на по-широките ползи в АРП. За съжаление, липсват надеждни методи за подходящо остойностяване на много от по-широките ползи. Освен това остойностяването на по-широките ползи е свързано с голям диапазон на несигурност, като различните методи дават различни резултати. Тази несигурност след това се прехвърля в АРП, което подкрепя необходимостта от включване на анализ на чувствителността в АРП, за да се проучи как промените в параметрите влияят върху резултатите и да се гарантира прозрачност. Като примери в инструмент № 65 (Анализ на несигурността и чувствителността) от инструментариума за по-добро регулиране (50) и доклада JRC от 2020 г. (51) се предоставя подробна информация относно това как да се извършват анализи на несигурността и чувствителността.

Тъй като остойностяването само по себе си може да бъде противоречиво поради присъщите му етични сложности, като например определянето на стойността на човешкия живот и здраве (страдание), следва да се извършва внимателно, следвайки надеждни методи. Освен това преди да се извърши анализ на разходите и ползите, следва да се отчетат и застъпването и двойното отчитане на по-широките ползи.

В стандартния подход за остойностяване на по-широка полза се използва пазарната цена на дадена стока (пряка пазарна оценка), ако има такава. Като алтернатива в случаите, когато няма налична пазарна цена (вероятно в резултат на несъществуващ пазар, например здравеопазване, екосистеми и др.), стойността на дадена стока може да се измери чрез приблизителна стойност (например избегнати разходи) или чрез използване на непазарен метод за оценка, като например WTP или WTA. Такава информация може да бъде получена чрез проучвания, включително техника на разкритите преференции, техника на заявените преференции и/или експерименти. За подобни проучвания обаче може да са необходими значителни ресурси. Като алтернатива може да е възможно да се вземат стойности от различни проучвания (например използвайки прехвърляне на ползи), но в противен случай се прилага принципът на пропорционалността: въздействието струва ли си усилието? За допълнителна информация и подробни данни вж. MICAT (52) и различните доклади по проекта COMBI (53).

В таблица 4, таблица 5 и таблица 6 по-долу е предоставена информация за общи показатели, както и методи за количествено оценяване и остойностяване, налични за различни по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност. Представените методи се основават на актуални проучвания и констатации от проекти, включително, но не само, COMBI, MICAT, Odyssee-Mure и Enefirst. Имайте предвид, че посочените по-широки ползи не са изчерпателен списък и може да не се отнасят за всички случаи.

Таблица 4

Методи за количествено оценяване и остойностяване на социалните по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Методи за количествено оценяване и остойностяване
(Обществено) здраве (54)	Количествена оценка по отношение на общата заболеваемост или смъртност, доказана чрез извършени интервенции, посещения при лекар и прием в болница, както и косвено чрез дни на отсъствие от работа/училище и чрез рискови фактори (например температурни условия и шум) (55). При основаните на пазарна стойност подходи за остойностяване на здравето се използват (избегнати) разходи за лечение, хоспитализация, медикаменти и др., както и непреки разходи, свързани със загуба на трудоспособност (години живот, прекарани в болест — DALY)като приблизителни стойности. Здравето може да се остойности и като спестени разходи или очаквана икономическа стойност, свързана с броя на избегнатите случаи на преждевременна смърт/заболявания, дължащи се на подобренията в енергийната ефективност. Непазарните подходи за оценка включват проучвания, в които се оценява стойността на живота на средностатистическия гражданин (VSL) и стойност на една година живот (VOLY) или проучвания за готовност за плащане (WTP).
(Топлинен) комфорт на закрито и благополучие	Базирани на проучвания измервания на комфорта за измерване на удовлетвореността от живота (например температура на закрито като показател за комфорт); остойностяване чрез спестяване на разходи за здраве (метод WTP/WTA) или печалби от производителност (метод на разкритите преференции).
Енергийна бедност	Икономии от сметките за енергия, отразени в разполагаемия доход на домакинствата (пряка пазарна оценка).
Стойност на имуществото и активите	Промяна в стойността на имуществото/пазарната стойност преди и след подобрението; остойностяване посредством данни за пазара на недвижими имоти (метод на ценообразуването с отчитане на комфорта на околната среда).
Шумови, зрителни и светлинни въздействия	Количествена оценка на намалението на шума, изразено в децибели; остойностяване посредством използване на въздействия върху стойността на имуществото (метод на ценообразуването с отчитане на комфорта на околната среда) или икономии от разходи за здравеопазване (метод на WTP/WTA).
Производителност	Количествено оценено чрез използване на дните на активност (включително отсъствието от работа и присъствието), резултатността на работната ръка, способността за печелене като показатели; остойностяване чрез способността за печалба на час или активен работен/учебен ден преди и след мерките за енергийна ефективност (56).
(54)  Допълнителна информация относно оценката на въздействието върху здравето може да бъде намерена в инструмент № 32 от инструментариума за по-добро регулиране (Въздействия върху здравето). (55)  Mzavanadze, Nora. (2018b). Final report: quantifying energy poverty-related health impacts of energy efficiency (Окончателен доклад: количествено оценяване на свързаното с енергийната бедност въздействие на енергийната ефективност върху здравето), проект COMBI D5.4 (окончателен доклад). (56)  Thema, J. и съдружници (2019 г.). The Multiple Benefits of the 2030 EU Energy Efficiency Potential (Многобройните ползи от потенциала за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г.). Thema, J. и съдружници (2016 г.). Widening the Perspective: An Approach to Evaluating the Multiple Benefits of the 2030 EU energy efficiency potential (Разширяване на перспективата: подход за оценка на многобройните ползи от потенциала за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г.).

Таблица 5

Методи за количествено оценяване и остойностяване на екологичните по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Методи за количествено оценяване и остойностяване
Неутралност по отношение на климата и емисии на парникови газове	Количествено оценено в тонове еквивалент на CO2 намаление (т.е. избегнати директни емисии от изгарянето на гориво) в сравнение с определения базов сценарий (вж. раздел 6.1); остойностяване чрез определяне на цени на въглеродните емисии (пряка пазарна оценка) и социална цена на въглеродните емисии (57). Допълнителна информация относно остойностяването на CO2X може да бъде намерена във 2-ра препоръка на ENTSO-E за анализ на разходите и ползите от проектите за развитие на електроенергийната мрежа (2018 г.) (58).
Качество на въздуха и замърсители на въздуха	Количествено оценено в намаляване на замърсителите от изгаряне на горива, транспорт и други икономически дейности в сравнение с определения базов сценарий; остойностяване чрез разходи за въздействие върху здравето (метод на избегнатите разходи за вреди).
Потребление на вода (и управление на други природни ресурси)	Спестени разходи за вода (или друг ресурс), количествено оценени по обем в сравнение с определения базов сценарий; остойностяване чрез използване на цената на водата (пряка пазарна оценка). Остойностяването на ресурсите е възможно чрез използване на вложени разходи, базирани на пазарните цени на преработените суровини и свързани с търсенето на суровини (за метали и изкопаеми горива), или косвени разходи за материали, остойностени чрез оценки за бъдещи разходи (59).
Отпадъци	Намаляване на отпадъците, количествено оценено по тегло/обем в сравнение с определения базов сценарий; остойностяване чрез разходите за обезвреждане на отпадъци или рециклиране (метод на избегнатите разходи).
Нужда от земя	Спестени разходи от земя, количествено оценени по площ в сравнение с определения базов сценарий; остойностяване чрез използване на стойността на земята (пряка пазарна оценка) или оценки на екосистемните услуги (метод WTP).
Въздействия по отношение на материалите	Количествено оценено по количество (тегло/обем) спестени материали/ресурси (60) в сравнение с определения базов сценарий. Различни приблизителни стойности, като например избегнато образуване на отпадъци и потребление на ресурси, са от значение. Остойностяване чрез избегнати разходи или намалени разходи преди и след мерките за енергийна ефективност (или през целия им жизнен цикъл).
(57)  Wagner, F. и съдружници (2023 г.). Въздействия върху околната среда D2.5 Емпирична база на въздействието върху околната среда. Методика за количествено оценяване/остойностяване и фактори на произтичащите въздействия. Проект MICAT. (58)  ENTSO-E (2018 г.) 2-ра препоръка на ENTSO-E за анализ на разходите и ползите от проектите за развитие на електроенергийната мрежа. Достъпно на адрес: https://eepublicdownloads.entsoe.eu/clean-documents/tyndp-documents/Cost%20Benefit%20Analysis/2018-10-11-tyndp-cba-20.pdf. (59)  Suerkemper, F. и съдружници (2022 г.). Цялостна концепция за количествено оценяване и остойностяване. MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1). (60)  Teubler, J. и Hackspeil, S. (2023 г.). Empirical Basis of Environmental Impacts Savings on material resources (Емпирична база на въздействието върху околната среда от спестени разходи за материални ресурси). Проект MICAT.

Таблица 6

Методи за количествено оценяване и остойностяване на икономическите по-широки ползи от решенията за енергийна ефективност

По-широки ползи	Методи за количествено оценяване и остойностяване
Икономическа активност и БВП	Повишена заетост или брутната добавена стойност на служител като ключови показатели за изчисляване на БВП на годишна база могат да бъдат обединени по сектори и свързани с енергийната ефективност (61). Други макроикономически показатели, като инвестиции и потребление, може да бъдат използвани за количествено оценяване (62). Анализ на входни—изходни данни, използвани за последваща оценка на въздействието върху БВП и модели на общо равновесие, които могат да бъдат изчислени, се използват за предварителни оценки и анализ на фискалния мултипликатор (63).
Въздействия върху заетостта	Количествено оценено по брой създадени работни места (преки, непреки и предизвикани; по сектор и по държава); остойностяване посредством данни относно възнаграждението (пряка пазарна оценка) на създадените работни места. Анализ на входни—изходни данни, използвани за последваща оценка на въздействието върху БВП и модели на общо равновесие, които могат да бъдат изчислени, се използват за предварителни оценки и анализ на фискалния мултипликатор (64). Вж. също инструмент № 30 от инструментариума за по-добро регулиране.
Разполагаем доход	Остойностяване чрез намаляване на сметките за енергия преди и след мярката за енергийна ефективност (65). Това изчисляване може да бъде коригирано, за да включва други фактори, които влияят върху разполагаемия доход, като например определяне на цените на въглеродните емисии от ETS2.
Производителност на работната сила (и учащите)	Трудно е да се направи пряко количествено оценяване или остойностяване, но потенциалните показатели включват повишаване на производителността, количествено оценено с помощта на показатели за резултатите; остойностяване с помощта на данни за заплатите или продукцията (метод на разкритите преференции).
Публичен бюджет	Използване на анализ на входни—изходни данни, анализ на фискалния мултипликатор и бюджетни полуеластични коефициенти със съответните показатели, свързани с икономията на енергия, публичните разходи за здравеопазване, социалните услуги и др (66).
Сигурността на (доставките на) енергията	Икономии на енергия, количествено оценени по енергийни единици; остойностяване чрез прогнози за цената на енергията (пряка пазарна оценка). Други възможни методи за остойностяване включват въздействие върху интеграцията на възобновяемите енергийни източници (потенциал за реакция на потреблението по държави в MW/%) и избегнати инвестиции в разширяване на мрежата и капацитета поради по-ниските потребности от енергия. Зависимостта от внос и общата енергийна сигурност (разнообразие на доставчиците) също са важни показатели, но остойностяването все още не е възможно.
Нововъведения и конкурентоспособност	Прякото им количествено оценяване и остойностяване е трудно, но потенциалните показатели включват подадени заявления за патенти, пуснати на пазара нови продукти, статистика за външната търговия или промени в пазарния дял.
Разходи по сделката	Непаричните разходи по сделката може да бъдат количествено оценени от гледна точка на изразходеното време за извършване на „X“. Дали разходите по сделката могат да бъдат остойностени и какви са подходящите методи зависи от установените разходи по сделката. Например непаричните разходи по сделката (например разходи за договаряне или прилагане) биха могли да бъдат остойностени, като се използва стойността на времето, необходимо за извършване на „X“. Паричните разходи по сделката така или иначе се съобщават в парични стойности (например платени комисиони и такси).
(61)  Azzini, I., Listorti, G., Mara, T. и Rosati, R., Uncertainty and Sensitivity Analysis for policy decision making (Анализ на несигурността и чувствителността за вземане на решения относно политики), EUR 30432 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., ISBN 978-92-76-24752-4, doi:10.2760/922129, JRC122132. (62)  Suerkemper, F. и съдружници (2022 г.). Цялостна концепция за количествено оценяване и остойностяване. MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1). (63)  Пак там. (64)  Пак там. (65)  Международна агенция по енергетиката (2012 г.). Spreading the net: The multiple benefits of energy efficiency improvements (Разпространение на мрежата: Многобройни ползи от подобряването на енергийната ефективност). (66)  Ürge-Vorsatz, D. и съдружници (2015 г.). Literature review on Multiple Impact quantification methodologies (Преглед на литературата относно методиките за количествено оценяване на множество въздействия), доклад D2.1, проект COMBI.

Въпреки че енергийната ефективност предлага многобройни ползи, от съществено значение е методиката да обхваща не само оценката на тези ползи, но и потенциалните компромиси и обществени разходи. Това изисква задълбочена оценка на въздействията през целия жизнен цикъл на проекта. По отношение на ползите и разходите за околната среда в анализа на разходите и ползите следва да се използват методиките за оценка на отпечатъка върху околната среда и оценка на база жизнения цикъл (67) и да оцени въздействието на предвидената мярка върху 16-те категории на въздействие, установени в методиката. За да може да се случи това, тези методики предоставят набор от показатели за документиране на ефектите от специфични мерки върху фактори, свързани с околната среда (напр. върху изменението на климата, върху разрушаването на озоновия слой, върху повишаването на киселинното съдържание и др.).

4.2.3.   Застъпване и двойно отчитане на по-широките ползи

Съществуват много взаимовръзки между по-широки ползи, които възникват в множество области на въздействие. Следователно при обобщаването на по-широките ползи е необходима цялостна оценка, за да се установят застъпванията и да се избегне двойното отчитане на ползите. Ако не бъдат разгледани правилно, е вероятно да се стигне до надценяване или подценяване на решенията за енергийна ефективност. В случаите, когато дадена полза трябва да бъде пропусната в АРП, например за да се избегне застъпване с друга полза, ползата пак може да се зачита за част от АРМК.

Застъпвания възникват например между оценките на ефектите върху заболеваемостта и смъртността и въздействието върху производителността. Тъй като подобреното здраве обикновено води до подобрена производителност, ползите за производителността често вече са обхванати при ползите за здравето. В такъв случай включването на ползите за здравето и производителността в АРП води до двойно отчитане и би довело до надценяване на ползите от енергийната ефективност. Застъпвания може да възникнат и между въздействията върху здравето и качеството на въздуха например, ако и двете въздействия бъдат количествено оценени/остойностени, използвайки като фактор намаляването на емисиите.

Изграждането на карта на пътищата на въздействие се използва за илюстриране на всички относими по-широки ползи в даден случай, като помага за установяване на причината и последиците от мерките за енергийна ефективност с определени начални и крайни точки. Този подход позволява да се направи правилна оценка на взаимодействията и потенциалните застъпвания на по-широки ползи. Мащабите (индивидуални, регионални/местни, национални, наднационални) на всяка по-широка полза следва да бъдат определяни в рамките на карта на пътищата на въздействие, за да се разграничат точно ефектите на едно въздействие от друго и следователно да се избегне двойното отчитане.

Колкото по-широк и голям е обхватът на оценката, толкова по-голяма е вероятността от застъпване на по-широки ползи. Следователно е важно да се установят и отчетат застъпванията, за да се осигури правилна и изчерпателна оценка на по-широките ползи.

Като първа стъпка трябва да се изброят всички социални, екологични или икономически ползи, които са прости сборове от въздействия на микроравнище и се предполага, че ще бъдат включени в АРП.

Второ, да се установи всяка отделна икономическа полза съответно на регионално или местно ниво и/или национално ниво, която е включена в анализа на разходите и ползите, и да се определят компонентите на тези ползи, например кои числа или променливи се използват за количествено оценяване на тази полза.

Трето, да се провери дали тези компоненти са свързани с екологичните, социалните и икономическите ползи на микроравнище, или произтичат от тях. Това би могло да се направи като се отговори на следния въпрос: някой от компонентите на съответните икономически ползи зависи ли по някакъв начин от сборове на микроравнище? Например намалените разходи за енергия на домакинства, засегнати от енергийна бедност, като сбор на микроравнището, би могло да бъдат отчетени в макроикономически модел чрез променливата „наличен доход“ или „търсене на други продукти“, което би засилило общото потребление и следователно икономическия растеж.

Четвърто, ако има някаква връзка, съответната полза, „базирана на микроравнище“, не следва да се добавя към останалите ползи.

Пето, всяка полза, която е била установена като по-широка полза, но не е могло да бъде обобщена и включена в „по-широкия“ АРП, въпреки това представлява по-широка полза и може да бъде показана като такава отделно.

4.2.4.   Примери за остойностени по-широки ползи

В настоящия раздел са представени два примера за управление на количествено изразяване и остойностяване на различни по-широки ползи. Допълнителна информация относно способи за остойностяване на по-широки ползи, които трябва да се използват в АРП, беше разработена от COMBI (68) и MICAT (69).

Пример 1: Замърсяване на въздуха Настоящият пример следва методите и констатациите от окончателния доклад по COMBI (70). Въздействие: избегнати емисии на замърсители на въздуха (серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, прахови частици с диаметър под 10 μm и над 2,5 μm). Определение: количествата емисии на замърсители на въздуха, които биха били емитирани в околната среда, ако не бяха предприети действия за подобряване на енергийната ефективност. Единици: тонове. Подход за количествено оценяване: Общи годишни емисии на първични замърсители по държави членки за базовия сценарий (2015 г.) и два сценария за 2030 г.: — Емисии на серен диоксид с 25 % по-малко през 2030 г. в сравнение с 2015 г.; по-амбициозна политика би могла да осигури допълнителни 7 % намаляване на годишните емисии във въздуха. — Съответните прогнози за азотни оксиди са 37 % и 5 %; прогнозите за летливи органични съединения са 18 % и 3 %; прогнозите за ПЧ10 са за намаление от 19 % и 4 %; прогнозите за ПЧ2,5 са за намаление от 30 % и 4 %. 285 000 преждевременни смъртни случая през 2015 г. се отдават на ПЧ2,5, а 21 000 — на приземен озон в ЕС-28. В прогнозата за 2030 г. се предвиждат 219 000 преждевременни смъртни случая, отдавани на ПЧ2,5 и 17 000 — на приземен озон. Загубата на очаквана продължителност на живота за преживялото население в следствие на излагане на ПЧ2,5 през 2015 г. се равняваше на около 6 милиона загубени години живот (ЗГЖ) за ЕС-28; през 2030 г., при продължаване на обичайната практика (ПОП), този показател намалява до 4,6 милиона ЗГЖ. Прогнозата в сценария за енергийна ефективност по COMBI предвижда 4,4 милиона ЗГЖ до 2030 г. Подход за остойностяване: Предлага се остойностяване само на въздействията върху човешкото здраве, тъй като те са в стандартизирани единици, с които е по-лесно да се съпоставят оценките на икономическата стойност. Избегната преждевременна смъртност в следствие на експозиция на ПЧ2,5: може да се равнява на икономическата стойност на загубената продължителност на живот със средна загубена продължителност на живота за ПЧ2,5 през 2015 г. Избегната преждевременна смъртност в следствие на експозиция на приземен озон: средната загуба на продължителност на живота на човек не е известна по отношение на излагането на приземен озон, затова се приема, че броят засегнати хора биха живели поне една година повече; следователно се приписва пълната стойност на една година живот (VOLY). Избягване на загуба на очаквана продължителност на живота за преживялото население в следствие на излагане на ПЧ2,5: ЗГЖ могат да бъдат остойностени чрез VOLY като 1 ЗГЖ = 1 VOLY Избегнатата преждевременна смъртност в следствие на експозиция на ПЧ2,5 през 2030 за ЕС-28 е 460 млн. евро; 46 млн. евро за експозиция на приземен озон; и 26 млн. евро за загуба на очаквана продължителност на живота за преживялото население.

Пример 2: Макроикономически въздействия Настоящият пример следва методите и констатациите въз основа на окончателния доклад по COMBI (71). Макроикономическите въздействия се делят на краткосрочни (стопански цикъл) и структурни (дългосрочни) въздействия. Краткосрочни макроикономически въздействия се отнася до въздействията в резултат на колебанията в стопанския цикъла. Инвестициите в енергийна ефективност увеличават активността и краткосрочния БВП в сравнение с липсата на инвестиции, което от своя страна оказва влияние върху заетостта, БВП и публичните финанси в краткосрочен план. — През 2018 г. инвестициите в енергийна ефективност бяха общо около 89 млрд. евро, което доведе до икономически стимул от около 135 млрд. евро. Това възлиза на около 0,9 % от БВП на ЕС. — Въздействието върху заетостта възлиза на над 550 000 човекогодини в ЕС през 2018 г., а увеличението на публичните приходи се равнява на почти 20 млрд. евро (ако инвестициите се финансират от частни източници). Дългосрочни макроикономически въздействия се отнасят до въздействия, които не са от значение в контекста на стопанския цикъл. Например цените на горивата и структурните промени в икономиката и конкурентоспособността са от значение. — Разходите за гориво са значителни спрямо производствените разходи на ЕС в различни сектори (селско стопанство, промишленост, транспорт, електроенергия, отопление). По-ефективните сектори ще бъдат по-малко чувствителни към промените в цените на горивата. Големите инвестиции в енергийна ефективност могат също да доведат до намаляване на местните цени на енергията. — Подобренията в енергийната ефективност могат да се разглеждат като инвестиция в актив, който може да намали разходите в бъдеще, което може да окаже влияние върху структурните промени в икономиката. Секторите, в които подобренията в енергийната ефективност са по-разходноефективни, ще отбележат повишаване на конкурентоспособността си.

(70)  Mzavanadze, Nora. (2018a). Quantifying air pollution impacts of energy efficiency (Количествено оценяване на въздействието на енергийната ефективност върху замърсяването на въздуха), окончателен доклад COMBI D3.4. (71)  Naess-Schmidt, H. S., Hansen, M. B. W., Wilke, S., Lumby, B. M. (2018 г.). Macro-economy impacts of energy efficiency (Въздействие на енергийната ефективност върху макроикономиката), окончателен доклад D6.4 COMBI.

5.   АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪРВО МЯСТО

5.1.   Подготовка за прилагане на принципа

За да се допринесе за разходноефикасно обезвъглеродяване и да се отключат по-широки ползи, принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място трябва да се прилага в анализите на разходите и ползите, преди дадена мярка да се приложи в различните сектори.

В много случаи решението за мерки се състои от i) планиране; ii) политика и iii) значително инвестиционно решение. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да се има предвид и на трите нива на вземане на решения, в съответствие с член 3, параграф 1 от преработената Директива за енергийната ефективност, когато бъдат достигнати съответните прагове от над 100 000 000 EUR всеки или 175 000 000 EUR за проекти за транспортна инфраструктура. Това не означава, че дадено решение винаги следва и трите нива на анализ. Някои решения възникват само на ниво планиране, други на ниво политика или инвестиране.

Като отправна точка държавите членки следва да тълкуват член 3, параграф 1, в който са предоставени общи критерии, включително праговете, над които принципът трябва да се прилага, и качествено или количествено определение на „въздействието върху потреблението на енергия“, което би се използвало за определяне до каква степен трябва да се прилага принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място. След това тези критерии могат да бъдат използвани на етапа на одобрение от съответните публични органи и да станат част от официалните насоки за оценяване на решенията за планиране, политика и инвестиране.

Следва да се припомни, че в съответствие с Препоръка (ЕС) 2024/2143 на Комисията (72) за определяне на насоки за тълкуване на член 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 праговете, включени в член 3, параграф 1, се прилагат за решения за значителни инвестиции. За решенията относно планирането и политиката съответните заинтересовани страни следва да оценят дали дадено решение може да доведе до инвестиционни решения, които надвишават праговете по член 3, параграф 1, и дали те оказват влияние върху потреблението на енергия. Ако отговорът и на двата въпроса е положителен, следва да се приложи принципът.

5.2.   Процесът на установяване на алтернативни енергийноефективни решения

При положение, при което първоначално разглежданият проект не е енергийноефективен, първата важна стъпка при прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да бъде установяването на възможни енергийноефективни алтернативи, които биха могли да постигнат същата цел като първоначалния вариант и следва да бъдат разглеждани при равни условия. Те биха могли да включват ресурси от гледна точка на потреблението и възможност за гъвкавост на системата.

Следва да се отбележи, че при установяването на алтернативи може да се вземат предвид и други водещи цели и задължения и да се опрости процесът. Например следва да се избягва алтернатива, с която се предлагат ограничени подобрения в енергийната ефективност и се удължава използването на изкопаеми горива и свързаните с тях емисии на парникови газове.

Когато дадена мярка премине нивото на планиране, търсенето на решения за енергийна ефективност и прилагането на АРП следва да се повтори на ниво решение за политика или на значително инвестиционно решение, тъй като на всяко ниво може да се промени обхватът и да се отвори възможност за други алтернативни решения за енергийна ефективност.

В следващата таблица са дадени примери за това как на трите различни нива може да бъдат установени алтернативни енергийноефективни решения и се обхваща енергетиката и различният от енергетиката сектор.

Таблица 7

Примери за процеси за установяване на енергийноефективни решения

	Примери в топлофикацията Даден град възнамерява да разшири своята топлофикационна система.	Пример в транспорта Даден град възнамерява да разшири своя околовръстен път.
Планиране	Насочващи въпроси за откриване на енергийноефективни решения могат да бъдат: — Градският план оптимизиран ли е за климатичните условия? — Планираните сгради с нулеви емисии ли са? — Може ли да се насърчи местно производство на енергийни продукти? — Осъществим ли е дизайн „само с термопомпа“?	Насочващи въпроси за откриване на енергийноефективни решения могат да бъдат: — Градският план оптимизиран ли е за устойчива градска мобилност? — Подходящо ли е разширяването на системата за обществен транспорт? — Не следва ли да се инвестира в нова трамвайна/влакова линия, вместо в по-широки пътища?
Политика	Примери за възможни енергийноефективни решения: — Схема за субсидиране на обезвъглеродени решения за отопление, съпроводени/предхождани от енергийно саниране на сгради. — Схема за задължения за енергийна ефективност, която благоприятства енергийното саниране на сгради пред подобренията на отоплителните системи.	Примери за възможни енергийноефективни решения: — План за устойчива градска мобилност, който благоприятства екологосъобразната мобилност пред използването на коли. — Изграждане на велосипедна инфраструктура вместо нови места за паркиране.
Решение в областта на значителните инвестиции	Насочващи въпроси за установяването на потенциални енергийноефективни решения: — Какво гориво ще се използва (в случай на ново съоръжение)? — Каква ще е температурата на водата, която ще се използва от системата? — Има ли източници на отпадна топлина наоколо? — …	Насочващи въпроси за установяването на потенциални енергийноефективни решения: — Могат ли да се използват алтернативни пътни настилки, които спомагат за намаляване на разхода на гориво? — …

6.   СТЪПКИ В МЕТОДИКИТЕ ЗА АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

След като бъдат установени достатъчен брой решения като потенциални алтернативи, решението следва да се вземе след прилагане на методиките за анализ на разходите и ползите в такъв анализ.

В настоящия раздел са предоставени насоки относно техническите аспекти на стъпките, които биха могли да бъдат предприети по време на анализ на разходите и ползите.

Таблица 8

Седем стъпки в анализа на разходите и ползите

Стъпка 1	Определяне на базов сценарий
Стъпка 2	Определяне на времева рамка за икономиите на енергия и установяване на обществената норма на дисконтиране
Стъпка 3	Установяване на въздействието и остойностяване на разходите и ползите
Стъпка 4	Избор на математическо правило за обобщаване
Стъпка 5	Ясно и прозрачно представяне на сравнението между вариантите за действие (вариантите на политиката) и алтернативните мерки, подредени по ред на качествата им
Стъпка 6	Проверка на надеждността на резултатите
Стъпка 7	Вземете под внимание разпределителното и съвкупното въздействие на предложената политика

За АРП, който се използва при прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, изключително важен етап е стъпка 3, т.е. установяване на въздействието и остойностяване на разходите и ползите от обществена гледна точка. Правилният анализ на разходите и ползите е ключов елемент на принципа. При прилагането на принципа, когато се анализират разходната ефективност и по-широките ползи от икономиите на енергия, за оценка на въздействието на различните алтернативи се взема предвид обществената перспектива.

6.1.   Стъпка 1: Определяне на базов сценарий

Препоръчително е да се определи базово сценарий и той да бъде сравнен с първоначалните мерки. В много случаи може да се използва статичен базов сценарий. При статичния базов сценарий се разчита на събития от миналото, за да се направят прогнози за бъдещи резултати. Статичен базов сценарий включва оценка на потреблението на енергия от първоначално предвидената мярка и разходите и инвестициите, необходими за постигане на целта на планирането, политиката или инвестицията. Това може да бъде постигнато например чрез оценка на използваната енергия преди изпълнението на политиката (73).

В някои случаи може да е по-подходящо да се използва динамичен, а не статичен базов сценарий за сравнение на алтернативите (74). Динамичен базов сценарий се определя като бъдещ сценарий с „продължаване на обичайната практика“ (ПОП), който включва движещи сили, които могат да повлияят на изпълнението на първоначално предвидената мярка (75). Движещи сили могат да бъдат например изменението на климата или социално-икономическите развития, както и новите политически и законодателни развития, които се променят с течение на времето.

Пример за динамичен базов сценарий: „Мерки на политиките за ограничаване на емисиите на CO2 от автомобилния транспорт“ В случай че емисиите на CO2 от автомобилния транспорт следва да бъдат ограничени в абсолютни стойности чрез подобряване на горивната ефективност на автомобилите чрез ограничения върху разхода на гориво на автопарка. Ако се приеме, че общият пробег (брой превозни средства по изминатите километри) на автомобилите остава до голяма степен постоянен, тогава 10 % подобрение на горивната ефективност следва да намали емисиите с приблизително 10 % с течение на времето, докато в експлоатация се пускат по-ефективни автомобили. От друга страна, ако се приеме, че общият пробег ще се увеличи с 20 % с течение на времето, например поради увеличения брой превозни средства на пътя, тогава подобрението на горивната ефективност с 10 % няма да намали емисиите, колкото е необходимо, и може да са необходими допълнителни мерки (76).

При изчисляване на базовия сценарий следва да се отчете принципа на пропорционален анализ, който предполага балансиране на очакваните по-широки ползи спрямо времето и ресурсите, необходими на вземащия решения, за разработване на точен базов сценарий (77).

6.2.   Стъпка 2: Определяне на времева рамка за икономиите на енергия и установяване на обществената норма на дисконтиране

При втората стъпка се препоръчва да се наблюдават (потенциалните) икономиите на енергия и по-широките ползи от решенията за определен период от време. Продължителността на наблюдавания период може е различна в зависимост от вида на проекта и от етапа на вземане на решение в рамките на цикъла на изготвяне на политики. В тази връзка е важно да се вземат предвид очакваните краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия от намесата, тъй като някои въздействия (например разходите за прилагане на мярката) ще покажат ефекта си по-бързо от други (например дългосрочните ползи за здравето). Освен това трябва да се избере подходяща обществена норма на дисконтиране (78). Изборът на обществена норма на дисконтиране може да има значително въздействие върху резултатите от АРП (79).

Използването на анализ на чувствителността може да подобри прозрачността на избраната норма и въздействието на промяната на обществената норма на дисконтиране върху икономическата привлекателност на различните степени на подобрения в енергийната ефективност и на техните алтернативи.

Въз основа на двете стъпки е възможно да се извърши АРП с ограничен обхват на брутните икономии на енергия, икономиите от разходи и намалените емисии на парникови газове, като всички изброени са сравнително лесни за остойностяване — пряко или косвено.

6.3.   Стъпка 3: Установяване на въздействията и остойностяване на разходите и ползите

6.3.1.   Установяване на въздействията и остойностяване

За да се разшири АРП и да се постигне по-голямо ниво на детайлност, в него следва да вземе предвид различни по-широки ползи от разглежданото решение. Установяването на съответните по-широки ползи е от ключово значение за задълбочено разбиране на пълното въздействие на конкретно решение за планиране, политика или инвестиция.

В рамките на АРП следва да се вземе предвид къде се вземат първичните решения или се задействат вторичните решения съответно на индивидуалното, местното или регионалното, националното и наднационалното йерархично ниво. В АРП следва също да се обърне внимание и на сферите от фигура 1, за да се определи къде е вероятно да се появят най-значимите ползи от тези решения. Този процес на установяване на по-широките ползи може да бъде според конкретния случай (специфичен процес за всяко решение) или да се основава на стандартизиран подход, чиито въздействия са признати за значителни за всеки сектор.

Важен елемент при остойностяването на разходите и ползите е допускането за цената на енергията. Това допускане следва да включва разходите за въглеродни емисии през периода на изчисление, като се умножат годишните емисии на парникови газове по очакваните цени на тон CO2 еквивалент парников газ. Препоръчително е да се използва траекторията на цените на въглеродните емисии по СТЕ1 или СТЕ2.

В случай че за ползите може само да се прогнозира, се препоръчва да се използват например консервативни стойности или приблизителни оценки за парични стойности, вместо да се допускат каквито и да било въздействия (80). Като цяло разглежданите допускания следва да бъдат прозрачни.

След остойностяването и преди прилагането на следващите стъпки от АРП е възможно да се обмислят по-прости методи за сравняване на алтернативите, като например анализа на разходната ефективност (81). Това е приложимо, в случай че са взети предвид само една или две по-широки ползи, което прави сравнението на алтернативите лесно.

В случаите, когато остойностяването на въздействията не е възможно, наред с АРП следва да се използва анализ на решенията въз основа на множество критерии (АРМК) за оценка на по-широките ползи, тъй като и качествената, и количествената информация са важни за вземащите решения, когато се вземат решения за планиране, политики и инвестиции.

6.3.2.   Алтернативен подход (АРМК)

В случай на противоречиви критерии и за да се намали нивото на потенциална несигурност в рамките на АРП, се препоръчва да се извърши анализ на чувствителността на резултатите от АРП, включително диапазон от прогнозни парични стойности за тези въздействия (вж. стъпка 6).

В някои случаи може да е необосновано или твърде трудно да се определи или оцени цялостното въздействие на алтернативните решения. В такива случаи се препоръчва да се приложи АРМК, дефиниран в раздел 3.2, който е допълнителен инструмент за информирано вземане на решения и оценка на по-широките ползи. (82)

Едновременното използване на АРМК и АРП обхваща цялостно пълния набор от разходи и ползи от по-широките ползи от енергийната ефективност.

6.4.   По-широки ползи, които трябва да бъдат включени в АРП

Ако са налични надеждни методи за правилно остойностяване на по-широка полза, те следва да бъдат включени в АРП (в случай че са отчетени застъпванията). Практическото решение дали да се включат по-широки ползи в АРП и кои въздействия да се включат обаче зависи от няколко променливи. Първо, държавите членки следва да решат кои ползи да включат в АРП въз основа на достъпността и качеството на данните. Освен това може да важи принципът на пропорционалност. Ресурсите и усилията, необходими за остойностяване на дадена полза, следва да бъдат оправдавани от нейната относителна значимост и въздействие.

В контекста на конкретна политика някои по-широки ползи могат да въздействат на реда на качествата повече от други. Следва също да се отбележи, че макар някои по-широки ползи по принцип да може да бъдат остойностени, наличният метод може да не е достатъчно надежден, за да се гарантира, че предпочитанията на индивидите да плащат за определена стока или да приемат компенсация за отказ от стока с в съответствие с изискванията за дългосрочна устойчивост. Следователно някои непазарни методи за оценка, като например готовност за плащане (WTP) или готовност за приемане (WTA), следва да се използват с повишено внимание, ако са включени в АРП (83).

Недостъпността и ниското качество на данните, невъзможността за остойностяване на ползите, необходимостта да се избегне двойно отчитане изискват установяването на най-вероятната или подходяща по-широка полза, която би могла да бъде включена в АРП.

Примери за предизвикателства при установяването на правилния набор от по-широки ползи: Ползите за здравето, намалените емисии на парникови газове и повишените икономическа активност и БВП обикновено се остойностяват. Налични са надеждни методи за остойностяване и тези ползи често имат много високо съотношение между разходите и ползите. Тези ползи обаче имат множество свързани и косвени ефекти и следователно вече обхващат различни други по-широки ползи. Например въздействията върху заетостта се използват като ключов показател за остойностяване на въздействието върху БВП. Поради това въздействията върху заетостта следва да не се остойностяват самостоятелно, за да се избегне двойно отчитане. В този пример обаче, въпреки че остойностените въздействия от заетостта вече са отчетени, количествените и качествени въздействия все още може да са от значение за оценяване (напр. в АРМК).

По-нататък заинтересованите страни, които прилагат принципа, биха могли да установят най-значимите по-широки ползи (напр. от три до пет) от разглежданото решение и да ги оценят правилно в АРП.

В таблиците, които следват, са предоставени предложения за най-значимите по-широки ползи в разни сектори на енергетиката и различни от енергетиката сектори, които държавите членки биха могли да вземат предвид в анализите на разходите и ползите.

Таблица 9

По-широки ползи от енергийната ефективност в енергийната система

Енергийна система	По-широки ползи от енергийната ефективност
Електрическа енергия Газ Топлинна енергия	1. По-достъпни цени на енергията (за всеки вид произведена енергия) 2. Намалени емисии на парникови газове 3. Подобрено качеството на въздуха 4. Повишена енергийна сигурност 5. Намалено земеползване от сектора за производство и пренос на енергия 6. Избегната инвестиция в допълнителен капацитет

Таблица 10

По-широки ползи от енергийната ефективност в различните от енергетиката сектори

Различен от енергетиката сектор	По-широки ползи от енергийната ефективност
Сгради	1. Намаляване на енергийната бедност 2. Въздействия върху здравето 3. Намалени емисии на парникови газове 4. Подобрено качеството на въздуха 5. Създаване на работни места 6. Повишена стойност на имуществото
Транспорт	1. Намалени емисии на парникови газове 2. Подобрено качеството на въздуха 3. Подобрена енергийна сигурност 4. Намалено земеползване от транспортния сектор
Води	1. Намалено потребление на вода
ICT — ИКТ	1. Намалени емисии на парникови газове
Селско стопанство	1. Намалени емисии на парникови газове 2. Земеползване и биологично разнообразие
Финансови сектори	1. Повишена икономическа дейност 2. Избегнати инвестиции в допълнителен капацитет 3. Създаване на работни места 4. Финансови нововъведения и конкурентоспособност

В таблица 11 е предоставен пример за процес на вземане на решение относно това дали определени по-широки ползи да бъдат включени в АРП или АРМК. Таблицата не е изчерпателна и не дава предписания. Установени са различни видове по-широки ползи от изпълнението на проекта, но накрая не всички са включени в АРП. АРМК може да се използва за по-широките ползи, които не може да бъдат включени в АРП, защото е трудно да бъдат количествено оценени и остойностени.

Таблица 11

Включване на по-широките ползи в АРП

Сфери на въздействие	По-широка полза	Да се включи ли в АРП?
Социални	Здравни (заболеваемост)	Да
Социални	Здравни (смъртност)	Да
Социални	Здравни (комфорт и благополучие)	Не, поради липсата на подходящи начини за остойностяване
Социални	Стойност на имуществото и активите	Не, защото се застъпва с БВП
Социални	Подобрения в осветлението и шума	Не, поради липсата на подходящи начини за остойностяване
Социални	Производителност	Да, но с повишено внимание, за да се избегне застъпване с ползите за здравето
Околна среда	Намалени емисии на парникови газове	Да
Околна среда	намалено замърсяване на въздуха	Не, защото се застъпва с ползите за здравето
Околна среда	Въздействия по отношение на материалите	Не, поради големите усилия за остойностяване при относително ниска стойност на въздействие
Икономически	Влияния на БВБ	Да
Икономически	Въздействия върху заетостта	Не, защото се застъпва с БВП
Икономически	Разполагаем доход	Да
Икономически	Публичен бюджет	Не, защото се застъпва с БВП
Икономически	Енергийна сигурност	Не, поради липсата на достатъчни данни

След приключване на подбора, когато е възможно, получените стойности следва да бъдат интегрирани в АРП. Потенциалните разходи и компромиси също следва да бъдат включени в анализа. Когато не е възможно да бъдат остойностени възможните отрицателни въздействия, следва поне да бъдат количествено оценени. Когато не може да бъдат количествено оценени, следва поне да бъдат включени в анализа на решенията въз основа на множество критерии.

Включването на тези по-широки ползи има съществено въздействие върху резултата от АРП за енергийна ефективност, със силна тенденция за значително повишаване на разходната ефективност и следователно на вероятността подходът за енергийна ефективност да бъде избран като предпочитан вариант за действие. В крайна сметка, включването на по-широки ползи в АРП и АРМК е в основата на значителните ефекти от енергийната ефективност и би могло да доведе до по-добри решения за политиката.

6.5.   Стъпка 4: Избор на математическо правило за обобщаване

Следващата стъпка служи като метод за изчисляване на стойността на разходите и ползите от конкуриращи се алтернативи.

Най-често срещаните ключови показатели за резултатите (КПР) са нетната настояща стойност (ННС, или NPV) или съотношението ползи/разходи (СПР, или BCR) (84). Изборът на показателя за ННС е по-подходящ за оценка на привлекателността на даден вариант в абсолютни стойности, докато СПР ще осигури представа за привлекателността на даден вариант, независимо от мащаба на разглежданите варианти.

Както е показано в следващия пример, прилагането на ННС спрямо СПР може да доведе до различна поредност на предпочитание на различните алтернативни решения. Докато ННС предоставя абсолютната разлика между дисконтираните ползи (нетна настояща полза — ННП, или NPB) и разходи (нетен настоящ разход — ННР, или NPC), СПР представлява съотношението на същите числа: дисконтираните ползи, разделени на дисконтираните разходи.

Пример: Прилагане на нетна настояща стойност/съотношение разходи/ ползи Алтернативен пример 1:   ННС1 спрямо ПОП = ННП1 спрямо ПОП - ННР1 спрямо ПОП = 1 000 – 500 = 500 > 0   СПР1 спрямо ПОП = ННП1 спрямо ПОП/ННР1 спрямо ПОП = 1 000/500 = 2 > 1 Алтернативен пример 2:   ННС2 спрямо ПОП = ННП2 спрямо ПОП – ННР2 спрямо ПОП = 700 – 300 = 400 > 0   СПР2 спрямо ПОП = ННП2 спрямо ПОП/ННР2 спрямо ПОП = 700/300 = 2,3 > 1 Резултатите от тези изчисления са представени в таблица 12 по-долу. Таблица 12 Избор на математическо правило за обобщаване: ННС спрямо СПР за две алтернативи   Алтернатива 1 Алтернатива 2 ННПx спрямо ПОП 1 000 700 ННРx спрямо ПОП 500 300 Обща ННС 500 400 Общо СПР 2 2,3 Алтернатива 1 има повече предимства от алтернатива 2, когато се прилага ННС, но по-малко предимства, когато се прилага СПР. Алтернатива 1 е по-скъпа от алтернатива 2 (допълнителна инвестиция от 500 спрямо 300 (+ 67 %) в сравнение с ПОП), но също така носи повече ползи (1 000 спрямо 700 (+ 43 %). Допълнителната инвестиция от 300 носи допълнителна полза от едва 100. Ако могат да бъдат осигурени 1 000, следва да се избере алтернатива 1, ако в случай че се избере алтернатива 2 няма допълнителна инвестиция от 300, която да носи допълнителна полза от повече от 100. Примерът показва, че е полезно да се изчислят и двата КПР и след това да се вземе решение въз основа на наличните финансови ресурси и инвестиционни възможности (85).

6.6.   Стъпка 5: Ясно и прозрачно представяне на сравнението между вариантите за действие и алтернативните мерки, подредени по реда на качествата им

В повечето случаи е полезно да се направи класиране на различните алтернативи. Това класиране следва да се основава на резултатите от математическото обобщаване, като се взема предвид цялата значима качествена информация за ползите, които нe са остойностени, и различното въздействие върху кръга от засегнати заинтересовани страни (86). Алтернативите също следва да бъдат проверени спрямо първоначалната цел, която трябва да бъде постигната.

6.7.   Стъпка 6: Проверка на надеждността на резултатите

Държавите членки биха могли да посочат методики, спецификации и добри практики за оценка на надеждността и прозрачността на процеса, например с които да се гарантира, че са разгледани алтернативи или че е преценено двойното отчитане. Тогава заинтересованите страни, които прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, следва да използват тези методики, спецификации и добри практики, за да постигнат резултати с необходимото качество.

В тази връзка и с цел правилно прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място държавите членки биха могли да предвидят, че компетентните органи ще оценяват качеството на резултатите, представени от заинтересованите страни, систематично или в конкретни случаи.

Един от начините да се провери надеждността на остойностената информация е прилагането на анализ на чувствителността. Това може да се постигне чрез коригиране на най-несигурните, но най-влиятелни аспекти на входните данни за модела на математическо обобщаване, които, когато става въпрос за енергийна ефективност, често са бъдещи цени на енергията и избраната обществена норма на дисконтиране, които се използват. Като се използва диапазон от входни данни с ниски до високи стойности за бъдещите цени на енергията и за обществената норма на дисконтиране, всеки вариант за действие ще има разсейване на резултатите от въздействието, което дава допустимо отклонение („грешка“). Въпреки че вариант за действие А може да изглежда като най-привлекателният вариант след стъпка 5, долната граница на разсейването на възможните въздействия може да е по-ниска, отколкото при вариант за действие Б, който има по-малко разсейване като цяло, което прави вариант за действие Б по-разумен избор (вж. фигура 2).

Фигура 2

Нагледно представяне за изпитване на надеждността на вариантите за действие

Като част от тази дейност е също толкова важно да може да се обосноват всички решения, взети по отношение на влиянието на информацията за въздействие, която не е остойностена, и гледните точки на заинтересованите страни по отношение на класирането на резултатите.

6.8.   Стъпка 7: Отчитане на разпределителните и натрупващите се въздействия на предложената политика

Разпределителните въздействия включват различното въздействие на политиката върху различните държави членки, върху различните заинтересовани страни (например МСП) или върху различните групи от обществото (например дали вариантът за действие не засяга несъразмерно повече по-уязвимите групи или тези с по-ниски доходи). Някои варианти за действие може да бъдат от полза или да повлияят отрицателно на някои заинтересовани страни повече от други и всички такива нежелани последици трябва да бъдат взети предвид. Отчитането на натрупващите се въздействия означава, че въздействието върху бъдещите поколения следва да се разглежда съразмерно, а моделираното въздействие върху бъдещите поколения силно се влияе от избора на обществена норма на дисконтиране (вж. стъпка 2 по-горе).

7.   НАБЛЮДЕНИЕ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 3 от преработената ДЕЕ включва различни изисквания, свързани с наблюдението и докладването относно прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, като по-специално се подчертава неговата значимост за широк кръг от сектори и значителни инвестиционни решения, включително енергетиката, сградите, транспорта, водите, ИКТ, селското стопанство и финансовия сектор. Следователно изискванията за наблюдение и докладване трябва да се прилагат за решения в цялата икономика, както се потвърждава допълнително от член 3, параграф 1, в който са изброени секторите на приложение, и член 3параграф 4, съгласно който от държавите членки се изисква да определят компетентни органи, които да наблюдават прилагането му. Съгласно член 3, параграф 5, букви в)—г) допълнително се изисква от държавите членки да определят конкретни субекти, които да контролират прилагането на принципа и съответната му нормативна уредба.

Държавите членки са отговорни и за оценката на прилагането и ползите от принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в рамките на своите енергийни системи, особено по отношение на потреблението на енергия, и за предоставянето на списък с мерки, които са въведени за премахване на нормативните или ненормативните пречки, като по този начин се улеснява внедряването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и решенията от страната на търсенето.

7.1.   Наблюдение на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и съобщаване на постигнатите резултати

Съгласно член 3, параграф 4 от държавите членки се изисква да наблюдават прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително, когато е целесъобразно, секторната интеграция и междусекторните въздействия, когато за решенията в областта на политиката, планирането и инвестициите има изискване за одобряване и наблюдение. Държавите членки трябва да определят компетентните органи, които да изпълняват задълженията им за наблюдение. Наблюдение се изисква за решения, които вече са предмет на съществуващи изисквания за одобрение и наблюдение. Това гарантира намаляване на тежестта за държавите членки, тъй като се прилага само за случаи, при които вече са въведени процедури за мониторинг.

Наблюдението на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да бъде интегрирано в по-широки процеси за наблюдение на различни нива. Не е необходимо органите, отговорни за наблюдението на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, да са същите органи, които са отговорни за одобряването и наблюдението на други аспекти от процеса на вземане на решения. Има обаче очевидни предимства в това да се добави наблюдението на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място към вече съществуващи дейности по наблюдение.

По подобен начин докладването във връзка с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да се назначи като отделен процес или като част от по-общ процес на докладване:

а)

Нов процес или част от съществуващ процес по докладване относно енергийната ефективност: в зависимост от как към момента държавите членки събират информация относно енергийната ефективност и действията в областта на климата, докладването във връзка с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да бъде включено в текущите дейности по събиране на данни или органът, който отговаря за наблюдението, може да разработи специални процеси.

б)

Част от по-общ процес по докладване: Държавите членки биха могли да изискват годишният доклад на всички публични органи (или на всички публични органи, които отговарят на определен набор от изисквания) да включва специален раздел относно прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. В идеалния случай заинтересованите страни, които са внедрили принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, може да въведат необходимата информация в предварително определени шаблони, така че обобщаването на национално ниво да бъде лесно. За да се възползват от съществуващите процеси, които обхващат частния сектор, държавите членки биха могли също да изискват от частните субекти да докладват как е бил приложен принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място като част от съществуващите процеси на издаване на разрешения, като например тези по Директивата относно емисиите от промишлеността.

Ключов въпрос за държавите членки е как следва да се наблюдават важни инвестиционни решения на публично притежавани или регулирани предприятия и заинтересовани страни на енергийния пазар. Според член 3, параграф 4 докладването трябва да се извършва само като част от решения, който вече подлежат на наблюдение. В случай на решения за планиране и инвестиции, взети от субекти, които не са под пълния контрол на публичен орган (независими субекти, регулирани субекти, заинтересовани лица на пазара), това предполага, че публичният орган, отговарящ за одобряването на решението, може да е и органът, от който се изисква да докладва.

Важно е да се поясни, че ограниченията, посочени в член 3, не пречат на държавите членки да избират по-ниски прагове за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и изискванията за докладване.

Съгласно член 3, параграф 4 се изисква, когато е приложимо, секторната интеграция и междусекторните въздействия да бъдат наблюдавани за решенията за планиране, политика и инвестиции, които вече подлежат на изисквания за одобрение и наблюдение.

Взаимосвързаността на енергийните системи с други сектори налага наблюдение на това как принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място подобрява системната интеграция и създава междусекторни ползи. Това включва проучване относно възможностите енергийната ефективност да подпомогне стабилността на електроенергийната мрежа, да намали зависимостта от внос на енергия и да допринесе за кръговата икономика.

Времето за измерване на тези ключови показатели за резултатите (КПР) следва да бъде съобразено с процесите на вземане на решения, графиците за изпълнение и периодите за стратегически преглед на съответното решение за планиране, политика или значителна инвестиция.

7.2.   Процес на събиране на данни (от публични органи и заинтересовани страни на пазара)

Държавите членки следва да създадат процеси и системи за събиране на данни, които гарантират, че информацията се предоставя своевременно и последователно. Силно препоръчително е да се създадат цифрови платформи, които намаляват административната тежест за заинтересованите страни и публичните органи. Държавите членки следва да се стремят да използват процеси, които гарантират, че едни и същи данни се събират само веднъж, но съответните органи получават достъп до базата данни.

Въз основа на информацията, която трябва да бъде докладвана, държавите членки следва да въведат система, която да им предоставя необходимите доказателства за това докладване. Доказателствата могат да бъдат предоставени или чрез директно събиране на съответната информация (например списък на всички значими решения, докладвани от различните заинтересовани страни), или чрез използване на друга вече събрана и достъпна информация (например списък на всички инвестиции над прага по член 3 въз основа на анализ на бюджетните одобрения на министерско ниво).

Освен данни за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място към решенията за планиране, политика и инвестиции, държавите членки следва да събират чрез други средства (например, специални проучвания) данни за действията, предприети за премахване на пречките пред прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Подобно събиране на данни следва да бъде координирано с друга планирана дейност за актуализиране на НПЕК, за да се сведат до минимум усилията за събиране на данни и да се гарантира, че въздействието на други политики (например политиките за енергийна ефективност като цяло) може да бъде взето предвид при докладването за пречките пред принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

7.3.   Докладване по принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място

Съгласно член 3, параграф 5, буква г) от преработената ДЕЕ държавите членки следва да докладват на Комисията в рамките на докладите за напредъка по националните планове в областта на енергетиката и климата (НДНЕК) по какъв начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ е бил вземан предвид при националните и, когато е приложимо, регионалните и местните решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, свързани с националните и регионалните енергийни системи. Раздел 5 от приложението към Препоръка (ЕС) 2024/2143 предоставя някои относно изискванията за докладване.

В член 3, параграф 5, буква г) са посочени данните, които държавите членки се очаква да докладват:

а)	Оценка на прилагането и ползите от принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място по отношение на енергийните системи.

б)	Действия, предприети с цел премахване на регулаторни или нерегулаторни пречки пред прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

Тези два елемента следва да се разглеждат като минимално изискване, а държавите членки могат да докладват повече информация за това как са внедрили принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в своите процеси на вземане на решения.

7.3.1.   Докладване за прилагането и ползите от принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място

Докладването за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място трябва да включва решенията за планиране, политика и инвестиции, които са били засегнати от прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, и да е насочено към ползите, които държавите членки очакват да бъдат реализирани.

За всяко решение държавите членки биха могли да:

а)	Докладват дали са били проектирани и избрани един или няколко конкретни варианта за поставяне на енергийната ефективност на първо място (да/не).

б)	Представят количествена оценка на общите ползи, като стойността на по-широките ползи е посочена отделно за решенията (в EUR).

в)	Представят количествена оценка на общото потребление на енергия в решенията (в GWh). Това следва да включва потреблението на енергия през целия жизнен цикъл на решенията.

г)

Включат коментар, който обхваща: 1) Подробна информация до каква степен решението все още включва съображения за енергийна ефективност (показател за качество/описание), когато е избрано алтернативно решение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. 2) Съображения относно реакция на потреблението и възможност за гъвкавост и за двете решения. 3) Всяко друго обяснение, например относно несигурността при оценката на ползите или дали включването на по-широки ползи е променило избора на предпочитания вариант.

Същата информация може да бъде използвана за докладване до Европейската комисия. Например държавите членки биха могли да изискват за всички важни решения, за които е необходимо официално одобрение, да се посочва ясно в тяхната оценка на въздействието или в подобна оценка преди одобрение следното:

а)	Да се посочва кой (кои) от разгледаните варианти са представлявали приложение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (варианти, при които предимство е отдадено на енергийната ефективност).

б)

Да се представят разходите и ползите за вариантите, прилагащи принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и за поне още един основен вариант (или избрания вариант, или втория най-добър вариант, ако е избран вариант, прилагащ принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място).

в)	Да изисква докладът за оценка на въздействието да представя отделно преките ползи и по-широките ползи от вариантите, определени в предходната точка.

7.3.2.   Докладване относно предприетите действия за премахване на регулаторни и нерегулаторни пречки

В член 3, параграф 5, буква г), подточка ii) от държавите членки се изисква да представят списък на действията, предприети с цел премахване на всички ненужни регулаторни или нерегулаторни пречки пред прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на решения от страната на търсенето, включително чрез набелязване на национално законодателство и мерки, които противоречат на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

Това предполага, че докладите на държавите членки следва да обхващат следното:

а)	Действия за справяне с ненужни регулаторни пречки пред прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и решения от страната на търсенето;

б)	Действия за справяне с ненужни нерегулаторни пречки пред приложението на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и решения от страната на търсенето;

в)	Списък с национално законодателство и мерки които са определени като противоречащи на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

Първата стъпка за гарантиране на правилното прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място следователно е да се прегледат съществуващите политики и да се оцени дали те са в съответствие с принципа, или че поне не възпрепятстват неговото прилагане (87). Представянето на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място като всеобхватен принцип не е достатъчно, за да се осигури неговото изпълнение: прилагането му трябва да е внимателно планирано и да се въведат корекции в процеса на вземане на решения, структурите за управление и инвестиционните рамки във всички области, включително строителните политики, енергийния сектор, действия в областта на климата, системите за управление, целите на политиката и др. Най-често прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място не означава приемане на нови политики, а първо е необходимо да се гарантира, че съществуващите политики и разпоредби са в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

Такива действия могат да включват общи действия, като например насоки, методики и изисквания към процесите, за да се гарантира, че принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да се прилага към съответните решения за планиране, политика и значителни инвестиции. Те могат да бъдат общи или насочени към конкретни сектори или вземащи решения органи.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2021/1119.

(2)  Бъдещето на европейската конкурентоспособност, част Б | Задълбочен анализ и препоръки, стр. 25.

(3)  План REPower EU, COM(2022) 230 final.

(4)  Пътна карта за прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия (COM/2025/440).

(5)  Бъдещето на европейската конкурентоспособност, част Б | Задълбочен анализ и препоръки, стр. 106.

(6)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „План за действие за енергия на достъпни цени. Отключване на истинската стойност на нашия Енергиен съюз за осигуряване на финансово достъпна, ефективно произвеждана и чиста енергия за всички европейци“, COM(2025) 79 final.

(7)  Компас за конкурентоспособността на ЕС. COM(2025) 30 final.

(8)  Нов стремеж към енергийна ефективност. Достъпно на адрес: https://energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/new-impetus-energy-efficiency_en.

(9)  Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно изпълнението и опростяването (Европейска комисия, 2024—2029 г.). Достъпно на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52025DC0047&qid=1757487192294.

(10)  Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор (OB L 304, 14.11.2008 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1099/oj).

(11)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 556. Достъпно на адрес: https://commission.europa.eu/law/law-making-process/planning-and-proposing-law/better-regulation/better-regulation-guidelines-and-toolbox_en.

(12)  Пак там, стр. 552.

(13)  Европейска комисия. Ръководство за енергийния баланс. Методическо ръководство за съставянето на енергийни баланси и оперативно ръководство за инструмента за съставяне на енергийния баланс, 2019 г.

(14)  Международна агенция по енергетиката (2012 г.). Spreading the net: The multiple benefits of energy efficiency improvements (Разпространение на мрежата: Многобройни ползи от подобряването на енергийната ефективност).

(15)  BPIE (2020 г.). Обновяване на сгради: стимул за икономиката на ЕС. Достъпно на адрес: https://www.renovate-europe.eu/2020/06/10/building-renovation-a-kick-starter-for-the-eu-economy/.

(16)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), стр. 38.

(17)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 566.

(18)  Работен документ на службите на Комисията, „Насоки за по-добро регулиране“, SWD (2021) 305 final.

(19)  Ръководство за енергийния баланс: Методическо ръководство за изграждането на енергийни баланси и оперативно ръководство за инструмента за съставяне на енергийния баланс, Евростат, 31 януари 2019 г.

(20)  Международна агенция по енергетиката (2012 г.). Spreading the net: The multiple benefits of energy efficiency improvements (Разпространение на мрежата: Многобройни ползи от подобряването на енергийната ефективност).

(21)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност).

(22)  Международна агенция по енергетика (2025 г.). Multiple Benefits of Energy Efficiency (Многобройни ползи на енергийната ефективност).

(23)  The Economics of Biophilia, 1st ed., Why designing with nature in mind makes financial sense, 2012 г.

(24)  F. J. Aguilar, (1967), Scanning the business environment.

(43)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), стр. 41.

(44)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), стр. 137.

(45)  Пак там, стр. 189.

(46)  MICATool позволява на създателите на политики и практикуващите да провеждат опростени анализи за подобрения в енергийната ефективност, да сравняват и оценяват значимостта на множество въздействия и да подобряват докладването и наблюдението. MICAT позволява на потребителя да избере политическо действие в конкретен сектор, времеви период и географски регион, след което да оцени количествено въздействието на тези действия, използвайки различни социални, икономически и екологични показатели. Входните данни могат да бъдат адаптирани, за да отговарят на конкретното положение на потребителя (т.е. жилищен фонд и процент на саниране). С помощта на инструмента също така може да се остойностят тези въздействия и ще се извърши опростен анализ на разходите и ползите с приспособими променливи за чувствителността на цените на енергията, чувствителността на инвестициите и нормата на дисконтиране.

(47)  Thema, J. и съдружници (2019 г.). The Multiple Benefits of the 2030 EU Energy Efficiency Potential (Многобройните ползи от потенциала за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г.).

(48)  Suerkemper, F. и съдружници (2022 г.). Overall quantification and monetisation concept (Цялостна концепция за количествено оценяване и остойностяване). MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1).

(49)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 286.

(50)  Пак там, стр. 566.

(51)  Azzini, I., Listorti, G., Mara, T. и Rosati, R., Uncertainty and Sensitivity Analysis for policy decision making (Анализ на несигурността и чувствителността за вземане на решения относно политики), EUR 30432 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., ISBN 978-92-76-24752-4, doi:10.2760/922129, JRC122132.

(52)  Suerkemper, F. и съдружници (2022 г.). Цялостна концепция за количествено оценяване и остойностяване. MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1).

(53)  Ürge-Vorsatz, D. и съдружници (2015 г.). Literature review on Multiple Impact quantification methodologies (Преглед на литературата относно методиките за количествено оценяване на множество въздействия), доклад D2.1, проект COMBI.

(67)  Методи за оценка на база жизнения цикъл и екологичните фактори: Изчерпателно покритие на въздействията, https://green-forum.ec.europa.eu/green-business/environmental-footprint-methods/life-cycle-assessment-ef-methods_en.

(68)  Ürge-Vorsatz, D. и съдружници (2015 г.). Literature review on Multiple Impact quantification methodologies (Преглед на литературата относно методиките за количествено оценяване на множество въздействия), доклад D2.1, проект COMBI.

(69)  Suerkemper, F. и съдружници (2022 г.). Цялостна концепция за количествено определяне и остойностяване. MICAT — Multiple Impacts Calculation Tool (Инструмент за изчисляване на множество въздействия — резултат 2.1).

(70)  Mzavanadze, Nora. (2018a). Quantifying air pollution impacts of energy efficiency (Количествено оценяване на въздействието на енергийната ефективност върху замърсяването на въздуха), окончателен доклад COMBI D3.4.

(71)  Naess-Schmidt, H. S., Hansen, M. B. W., Wilke, S., Lumby, B. M. (2018 г.). Macro-economy impacts of energy efficiency (Въздействие на енергийната ефективност върху макроикономиката), окончателен доклад D6.4 COMBI.

(72)  Препоръка (ЕС) 2024/2143 на Комисията от 29 юли 2024 г. за определяне на насоки за тълкуването на член 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (ОВ L, 2024/2143, 9.8.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2024/2143/oj).

(73)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), стр. 190.

(74)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., инструмент № 60.

(75)  Macias Moy, D., Bisselink, B., Dutiel, O., Ferreira Cordeiro, N., Garcia Gorriz, E., Grizzetti, B., Hanke, G., Miladinova-Marinova, S., Parn, O., Piroddi, C., Pistocchi, A., Polimene, L., Ruiz Orejon Sanchez Pastor, L., Serpetti, N., Stips, A., Trichakis, I., Udias Moinelo, A. и Vigiak, O., Outline of the dynamic baseline for the MSFD Impact Assessment analysis in the context of the Blue2 Modelling Framework initiative (Представяне на динамичния базов сценарий за анализа на оценката на въздействието на РДМС в контекста на инициативата за рамка за моделиране Blue2), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi: 10.2760/747000, JRC134027.

(76)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., инструмент № 60.

(77)  РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА SWD(2021) 305 final „Насоки за по-добро регулиране“, Брюксел, 3.11.2021 г., стр. 33.

(78)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., инструмент № 64.

(79)  Hermelink, A.H. и de Jager, D. (2015 г.). Evaluating our future: The crucial role of discount rates in European Commission energy system modelling. (Оценяване на нашето бъдеще: решаващата роля на нормите на дисконтиране в моделирането на енергийната система от Европейската комисия.)

(80)  Международна агенция по енергетика (2014 г.). Capturing the Multiple Benefits of Energy Efficiency (Улавяне на многобройните ползи на енергийната ефективност), стр. 189.

(81)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 520.

(82)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г. АРМК е особено подходящ в случаи на сложни взаимодействия, при които разнообразни количествено оценени въздействия се измерват в различни единици, като например по-широки ползи.

(83)  Ürge-Vorsatz, D., Kelemen, A., Gupta, M., Chatterjee, S., Egyed, M., Reith, A. (2015 г.). Literature review on Multiple Impact quantification methodologies (Преглед на литературата относно методиките за количествено оценяване на множество въздействия), доклад D2.1, проект COMBI. Достъпно на адрес: https://combi-project.eu/wp-content/uploads/2015/09/D2.1_LR-methodologies.pdf.

(84)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 557.

(85)  Освен това се препоръчва анализ на чувствителността по отношение на избраната норма на дисконтиране (вж. стъпка 2).

(86)  Инструментариум за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, представени в SWD(2021) 305 final, юли 2023 г., стр. 557.

(87)  ENEFIRST, 2022 г. How to operationalise Energy Efficiency First (EE1st) in the EU? Key recommendations to Member States. (Как да се приложи принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място в ЕС? Ключови препоръки към държавите членки). Резултат D5.3 от проекта ENEFIRST, финансиран по програма H2020, D.5.3_ENEFIRST_recommendations_FINAL.pdf.