(1)

С цел да се защитят инвеститорите и да се предотврати разпространяването на отрицателни последици спирането на записванията, на обратните изкупувания и на откупуванията следва да се прилага едновременно и за един и същ период.

(2)

За да защити съществуващите инвеститори и да управлява потока нови инвестиции в АИФ, ЛУАИФ следва да може да ограничи записванията, като в същото време продължи да допуска обратни изкупувания и откупувания от съществуващи инвеститори („частично затваряне“). Подобно частично затваряне на АИФ обаче не следва да се счита за инструмент за управление на ликвидността, посочен в приложение V към Директива 2011/61/ЕС, тъй като не обслужва целта за управление на ликвидните рискове или за преодоляване с натиска за обратно изкупуване при неблагоприятни пазарни условия.

(3)

С оглед на инвестиционните цели и политиките за обратно изкупуване на даден АИФ прагът на задействане на ограничение за обратно изкупуване следва да се определя или на равнището на АИФ („ограничение на равнище фонд“), или на равнището на инвеститорите („ограничение на равнище инвеститор“), или като комбинация от двете. В съответствие с насоките на Международната организация на комисиите по ценни книжа относно управлението на ликвидния риск на фондове от отворен тип (2) при определянето на прага на задействане на ограничение на равнище фонд следва да се вземат предвид общите нетни или брутни нареждания за обратно изкупуване на равнището на АИФ за дадена дата на търгуване или за определен период. Освен това прагът на задействане следва да бъде изразен като процент от нетната стойност на активите на АИФ, като парична стойност, като процент от ликвидните активи по член 50, параграф 1 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) или като комбинация от горепосочените стойности. С цел да се смекчи стартовото предимство, което може да породи загриженост във връзка със защитата на инвеститорите, и да се вземат предвид АИФ от отворен тип с ограничен брой професионални инвеститори, за прага на задействане на ограничение на равнище инвеститор следва да се вземат предвид индивидуалните нареждания за обратно изкупуване на всеки отделен инвеститор в АИФ, като този праг следва да бъде изразен или като процент от дяловете на инвеститора в АИФ, или като процент от нетната стойност на активите на този АИФ и да бъде сравнен с нареждането за обратно изкупуване на този инвеститор. Когато прагът на задействане е надхвърлен, ЛУАИФ следва да може да реши да задейства ограничения за обратно изкупуване или да продължи да изпълнява нареждания за обратно изкупуване, като взема предвид ликвидността на АИФ, пазарните условия и най-добрия интерес на инвеститорите.

(4)

Когато е уместно с оглед на инвестиционните цели и политиката за обратно изкупуване на АИФ, ЛУАИФ следва да може да задейства комбинирано ограничение за обратно изкупуване, в което са включени елементи на ограничението на равнище инвеститор и на равнище фонд.

(5)

За да гарантира справедливо третиране на инвеститорите, когато ЛУАИФ задейства ограничения за обратно изкупуване, то следва да може да обработва неизпълнената част от нарежданията за обратно изкупуване съгласно предварително определени условия, които са били оповестени на инвеститорите. Тези условия могат да включват автоматичното прехвърляне на неизпълнената част от нарежданията за обратно изкупуване към следващата дата на търгуване със или без приоритет на нарежданията за обратно изкупуване, подадени на по-късна дата на търгуване, или анулирането на тези неизпълнени нареждания за обратно изкупуване.

(6)

За да защити инвеститорите и да запази стабилността на пазара през периоди на неблагоприятни условия или необичайна активност при обратните изкупувания, ЛУАИФ може да задейства инструмента за удължаване на сроковете на предизвестие. В зависимост от инвестиционната цел и политиката за обратно изкупуване на АИФ удълженият срок на предизвестие може да е определен брой дни, седмици или месеци, или фиксирана дата, предхождаща датата на обратното изкупуване. Когато е уместно с оглед на инвестиционната стратегия и политиката за обратно изкупуване на АИФ, минималният срок на предизвестието, който инвеститорите следва да дадат на ЛУАИФ при обратно изкупуване на дяловете или акциите си, може да бъде нулев. В такъв случай ЛУАИФ пак следва да може да избере и, когато е уместно, да задейства удължаването на сроковете на предизвестие, разширявайки ги след нулевия срок.

(7)

Тъй като процесът на сетълмент обикновено не се контролира от ЛУАИФ, този процес не следва да бъде включван в удължения срок на предизвестие.

(8)

С цел да се защитят инвеститорите удължаването на сроковете на предизвестие не следва да има каквото и да било въздействие върху честотата на обратните изкупувания на АИФ.

(9)

В съответствие с насоките на Международната организация на комисиите по ценни книжа относно управлението на ликвидния риск на фондове от отворен тип и за да се гарантира, че съществуващите или оставащите инвеститори в даден АИФ не са засегнати по неблагоприятен начин от разходите за ликвидност, причинени от записванията и обратните изкупувания, инструментите за управление на ликвидността, свързани със запазване на стойността на базовите активи, а именно такси за обратно изкупуване, променливо ценообразуване, двойно ценообразуване и такси за запазване на стойността на базовите активи, следва да прехвърлят прогнозните разходи за ликвидност върху инвеститорите, извършващи записвания и обратни изкупувания. Разходите за ликвидност са съставени от явни и имплицитни разходи по сделки за записвания или обратни изкупувания, включително всяко значително въздействие върху пазара. Когато ЛУАИФ задейства инструмент за управление на ликвидността, свързан със запазване на стойността на базовите активи, то следва да взема предвид прогнозните явни разходи по сделки. Когато това е уместно с оглед на инвестиционната стратегия на АИФ, ЛУАИФ следва да взема предвид също така имплицитните разходи по сделките, включително всяко значително въздействие върху пазара, свързано с покупки или продажби на активи с цел удовлетворяване на нареждания за обратно изкупуване. С цел да се отчете разнообразието на базовите активи на АИФ, когато информацията за изчисляването на имплицитните разходи по сделките, включително значителното въздействие върху пазара, не е налична или е ненадеждна, тези разходи по сделки следва да се оценяват въз основа на принципа на полагане на максимални усилия.

(10)

За да се покрият разходите за ликвидност, генерирани от инвеститори, извършващи обратно изкупуване, таксите за обратно изкупуване следва да се заплащат на АИФ от притежателите на дялове или от акционерите при обратното изкупуване на техните дялове или акции. Когато прилага такси за обратно изкупуване, ЛУАИФ следва да може да приспада тези такси от сумата, изплатена на инвеститорите, извършващи обратно изкупуване.

(11)

Като характеристика на променливо ценообразуване ЛУАИФ следва да определи коефициент на променливост, който да се използва за коригиране на нетната стойност на активите на дяловете или акциите на управлявания от него АИФ. С цел да се гарантира, че всички инвеститори, извършващи записване или обратно изкупуване, плащат или получават една и съща цена, когато купуват или изкупуват обратно дялове или акции в даден АИФ, публикуваната нетна стойност на активите на дяловете или акциите на този АИФ следва да съвпада с нетната стойност на активите след прилагане на коефициента на променливост.

(12)

За да гарантира справедливо третиране на инвеститорите и да смекчи ефектите от намаляването на стойността, породено от разходите по сделки, свързани със записване или обратно изкупуване от страна на инвеститори, когато ЛУАИФ използва променливо ценообразуване, то следва да има право да коригира нетната стойност на активите на дяловете или акциите на управлявания от него АИФ на всяка дата на търгуване („пълна променливост“) или само когато нетните записвания или обратни изкупувания са по-големи от предварително определен праг („частична променливост“). И при двата вида променливо ценообразуване посоката на промяната (т.е. дали коефициентът на променливост се добавя към нетната стойност на активите на дяловете или акциите на АИФ, или се приспада от нея) се определя от нетната капиталова активност към датата на търгуване. Следователно, за дадена дата на търгуване с нетни записвания коефициентът на променливост следва да се добави към нетната стойност на активите на дяловете или акциите на АИФ, която ще бъде коригирана в посока нагоре. Обратно, за дадена дата на търгуване с нетни обратни изкупувания, коефициентът на променливост следва да се извади от нетната стойност на активите на дяловете или акциите на АИФ, която ще бъде коригирана в посока надолу. За да се гарантира справедливо третиране на инвеститорите и да се улесни използването на променливо ценообразуване както при нормални, така и при неблагоприятни пазарни условия, и при двата вида променливо ценообразуване ЛУАИФ следва да може да реши дали да използва само един коефициент на променливост, или да приложи коефициенти на променливост в зависимост от размера на нетната капиталова активност („стъпаловиден подход“), или да използва други възможности, включително смесени подходи.

(13)

Характеристиките на двойното ценообразуване следва да отчитат методиката за неговото изчисляване. С цел да се отчете разнообразието от инвестиционни стратегии и политики за обратно изкупуване и в съответствие с международните препоръки, ЛУАИФ следва да разгледа две алтернативни методики за двойно ценообразуване, било като изчисли две отделни нетни стойности на активите, включващи съответно техните цени „купува“ и „продава“, било като определи променлив спред около нетната стойност на активите на дяловете или акциите си.

(14)

С цел да защити останалите инвеститори в АИФ от въздействието от намаляването на стойността вследствие на потенциални мащабни записвания или обратни изкупувания, когато ЛУАИФ задейства таксата за запазване на стойността на базовите активи, то следва да наложи тази такса на инвеститорите, извършващи обратно изкупуване, в случай на нетни обратни изкупувания, и на инвеститорите, извършващи записване, в случай на нетни записвания.

(15)

ЛУАИФ следва да може да задейства обратно изкупуване в натура с цел да предотврати продажбата на големи обеми ценни книжа в отговор на нареждания за обратно изкупуване, когато такава продажба може да доведе до значителни разходи по сделките и да окаже въздействие върху пазарните цени за акционерите или притежателите на дялове в управлявания от него АИФ.

(16)

Лицензираните участници и маркет-мейкърите, определени в член 4, параграф 1, точка 7 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), изпълняват основни функции за ежедневните операции на борсово търгувани АИФ. Ролята на лицензираните участници и маркет-мейкърите включва придобиване или продажба на дялове или акции на борсово търгуван АИФ на вторичния пазар, подпомагане на ЛУАИФ на борсово търгувания АИФ при изпълнението на нареждания и осигуряване на постоянна ликвидност и търговия на вторичния пазар. Като част от обичайната търговска дейност на борсово търгуван АИФ предоставянето на всички или на част от базовите ценни книжа, държани от или от името на борсово търгуван АИФ, на лицензирани участници и маркет-мейкъри с цел удовлетворяване на нареждания за обратно изкупуване, не следва да се счита за задействане на инструмента за управление на ликвидността чрез обратно изкупуване в натура, посочен в точка 8 от приложение V към Директива 2011/61/ЕС, тъй като тази операция не е свързана с управлението на ликвидността на портфейла на борсово търгуван АИФ.

(17)

С цел да се смекчат ликвидните рискове, свързани с активи на АИФ, чиито икономически или правни характеристики са се променили значително или са станали несигурни поради изключителни обстоятелства, ЛУАИФ следва да може да задейства механизми за разделяне на активите чрез счетоводно или физическо отделяне.

(18)

Когато най-добрият интерес на АИФ и на неговите инвеститори налага активите, обхванати от механизма за разделяне на активи, да останат в рамките на съществуващата структура на фонда, ЛУАИФ следва да може да създаде механизъм за счетоводно отделяне на активите. В този случай активите, чиито икономически или правни характеристики са се променили значително или са станали несигурни поради изключителни обстоятелства, следва да бъдат разпределени към специален клас акции на АИФ.

(19)

Когато най-добрият интерес на АИФ изисква физическото изолиране на активите, чиито икономически или правни характеристики са се променили значително или са станали несигурни поради изключителни обстоятелства, ЛУАИФ следва да може да създаде механизъм за разделяне на активите чрез физическо отделяне. В този случай засегнатите активи следва или да останат в първоначалния АИФ, или да бъдат прехвърлени към нов АИФ.

(20)

За да се защитят инвеститорите и да се смекчи рискът от разпространяване на проблема в останалите части на АИФ, активите, обхванати от механизма за разделяне на активи, следва да бъдат затворени за записвания, обратни изкупувания и откупувания. В интерес на инвеститорите обаче и независимо дали механизмът за разделяне на активи е създаден чрез счетоводно или чрез физическо отделяне, ЛУАИФ следва да може да продаде или да осребри активите от името на управлявания от него АИФ, както и да разпредели всички постъпления между инвеститорите пропорционално на участието им в механизма за разделяне на активи.

(21)

За да се гарантират правната сигурност и съгласуваността с Директива 2011/61/ЕС, за АИФ, учредени след началната дата на прилагане на настоящия регламент, той следва да се прилага от 16 април 2026 г. Спазването на настоящия регламент ще изисква промени в документацията на фонда и актуализиране на съществуващите процеси и техническа инфраструктура на ЛУАИФ и АИФ с оглед задействането на избраните инструменти за управление на ликвидността. Следователно е необходимо да се предвиди преходен период от една година за АИФ, учредени преди началната дата на прилагане на настоящия регламент, за да се даде възможност тези АИФ да се адаптират към новия режим. Те обаче следва да могат да изберат да бъдат обхванати от настоящия регламент от началната дата на неговото прилагане, т.е. от 16 април 2026 г.

(22)

Настоящият регламент е основан на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

(23)

Европейският орган за ценни книжа и пазари проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е съставен настоящият регламент, анализира потенциалните свързани с тях разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5),