Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правна сила съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута - TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на електронен адрес: https://unece.org/transport/road-transport/status-1958-agreement-and-annexed-regulations

Правило № 12 на ООН — Единни предписания относно одобряването на превозни средства по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар [2026/300]

Включва целия валиден текст до:

серия от изменения 05 – дата на влизане в сила: 4 януари 2023 г.

Настоящият документ е само средство за документиране. Автентичните и правно обвързващи текстове са:

ECE/TRANS/WP.29/2015/92.

ECE/TRANS/WP.29/2017/118.

ECE/TRANS/WP.29/2022/69

СЪДЪРЖАНИЕ

Правило

Обхват

Определения

Заявление за одобрение

Одобряване

Спецификации

Изпитвания

Промени и разширение на одобрението на типа превозно средство или типа кормилно управление

Съответствие на производството

Санкции при несъответствие на производството

10.

Указания

11.

Окончателно прекратяване на производството

12.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобрение, и на органите по одобряване на типа

13.

Преходни разпоредби

Приложения

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа или отнемането на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар съгласно Правило № 12

1Б

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа или отнемането на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип кормилно управление по отношение защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар съгласно относимата част на Правило № 12

Оформление на маркировките за одобрение

Изпитване на челен удар в преграда

Изпитване на удар с изпитвателен блок

Допълнение:

Изпитвателен блок

Изпитване с модел на глава

Процедура за определяне на точката „H“ и на действителния ъгъл на наклона на торса за местата за сядане в моторни превозни средства

Допълнение 1:

Описание на тримерния механизъм за определяне на точка „H“

Допълнение 2:

Триизмерна координатна система

Допълнение 3:

Контролни данни относно местата за сядане

Процедури за изпитване на защитата на пътниците в превозни средства, работещи с електрическа енергия, срещу високо напрежение и разливане на електролит

Допълнение 1:

Шарнирен изпитвателен пръст (степен на защита IPXXB)

1. Обхват

1.1.

Настоящото правило се прилага за поведението на кормилния механизъм и на електрическото силово задвижване, работещо с високо напрежение, и компонентите и системите с високо напрежение, които са галванично свързани към шината с високо напрежение на електрическо силово задвижване на моторните превозни средства от категория M1 и на превозните средства от категория N1 с максимално допустима маса под 1 500 kg по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

1.2.

По искане на производителя превозни средства от категории, различни от споменатите в точка 1.1., могат да бъдат одобрени по реда на настоящото правило.

2. Определения

За целите на настоящото правило,

2.1.

„Одобряване на превозно средство“ е одобряването на тип превозно средство по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар;

2.2.

„Тип превозно средство“ означава категория моторни превозни средства, които не се различават по такива важни аспекти като:

2.2.1.

превозни средства, задвижвани с двигател с вътрешно горене:

2.2.1.1.

конструкция, размери, форма и материал на частта на превозното средство, разположена пред кормилното управление;

2.2.1.2.

маса на превозното средство в оборудвано състояние, определена в точка 2.18. по-долу;

2.2.2.

превозни средства, задвижвани с електрически двигател:

2.2.2.1.

2.2.2.2.

местоположения на презаредимите системи за натрупване на електрическа енергия (ПСНЕЕ), доколкото то има отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.2.2.3.

маса на превозното средство в оборудвано състояние, определена в точка 2.18. по-долу;

2.3.

„Одобряване на кормилното управление“ е одобряването на тип кормилно управление по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар;

2.4.

„Тип кормилно управление“ са категории кормилно управление, които не се различават по такива важни аспекти като:

2.4.1.

конструкция, размери, форма и материал;

2.5.

„Кормилно управление“ е кормилно устройство, обикновено волан за управление, което се задейства от водача;

2.6.

„Универсално кормилно управление“ е кормилно управление, което може да се монтира в повече от един одобрен тип превозно средство, когато разликите в закрепването на кормилното управление към кормилната колона не нарушават поведението на кормилното управление при удар;

2.7.

„Въздушна възглавница“ е еластична възглавница, предназначена за пълнене с газ под налягане, която:

2.7.1.

е проектирана да предпазва водача на превозното средство при удар в кормилното управление;

2.7.2.

се изпълва с газ от устройство, което се задейства в случай на удар на превозното средство;

2.8.

„Венец на кормилното управление“ , при наличие на волан, е квазитороидалният външен пръстен, който водачът държи с ръце, докато управлява;

2.9.

„Спица“ е прът, свързващ венеца на кормилното управление с главината;

2.10.

„Главина“ е частта на кормилното управление, обикновено разположена в центъра, която:

2.10.1.

свързва кормилното управление с кормилния вал;

2.10.2.

предава въртящия момент от кормилното управление на кормилния вал;

2.11.

„Център на главината на кормилното управление“ е точката от повърхността на главината, която лежи на оста на кормилния вал;

2.12.

„Равнина на кормилното управление“ , при наличие на волан, е плоската повърхност, която разделя венеца на кормилното управление на две равни части — към водача и към предната част на превозното средство;

2.13.

„Кормилен вал“ е компонентът, който предава на вала на кормилната кутия въртящия момент, приложен върху кормилното управление;

2.14.

„Кормилна колона“ е корпусът, обхващащ кормилния вал;

2.15.

„Кормилен механизъм“ е съвкупността, включваща кормилното управление, кормилната колона, скрепителните елементи, кормилния вал, кормилната кутия, както и всички други компоненти, проектирани за поглъщане на енергията в случай на удар в кормилното управление.

2.16.

Отделение за пътници

2.16.1.

„Отделение за пътници по отношение защитата на пътниците“ е пространството за настаняване на пътниците, ограничено от тавана, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла и предната преграда, както и равнината на задната преграда или равнината на облегалката на задната седалка;

2.16.2.

„Отделение за пътници във връзка с оценката на електробезопасността“ е пространството за настаняване на пътници, ограничено от тавана, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла и предната и задната преграда или задната врата, както и преградите за електрическа защита и обвивките, предвидени за защитата на пътниците от пряк допир до части под високо напрежение.

2.17.

„Ударен елемент“ е твърдо полусферично тяло с диаметър 165 mm в съответствие с точка 3. от приложение 5 към настоящото правило;

2.18.

„Маса на превозното средство в оборудвано състояние“ е масата на превозното средство без водач, пътници и товар, но комплектувано с гориво, охлаждаща течност, смазочно масло, инструменти и резервно колело, ако са предвидени като стандартно оборудване от производителя на превозното средство, и ПСНЕЕ;

2.19.

„Високо напрежение“ е класификацията на електрически компонент или верига, ако ефективната стойност на неговото/нейното работно напрежение е > 60 V= и ≤ 1 500 V= или > 30 V~ и ≤ 1 000 V~;

2.20.

„Презаредима система за натрупване на електрическа енергия (ПСНЕЕ)“ означава презаредимата система за натрупване на енергия, която осигурява електрическа енергия за електрическо задвижване.

Акумулаторна батерия, която се използва основно за пускане на двигателя и/или осветлението и/или други спомагателни уредби на превозното средство, не се счита за ПСНЕЕ.

ПСНЕЕ може да включва необходимите системи за физическо укрепване, регулиране на температурата, електронно управление и корпус.

2.21.

„Преграда за електрическа защита“ означава част, която осигурява защита срещу пряк допир до тоководещи части под високо напрежение.

2.22.

„Електрическо силово задвижване“ означава електрическата верига, включваща тяговите двигатели, която може да включва също ПСНЕЕ, системата за преобразуване на електрическата енергия, електронните преобразуватели, съответните кабелни снопове и съединители и свързващото устройство за зареждане на ПСНЕЕ.

2.23.

„Тоководещи части под напрежение“ означава една или повече тоководещи части, които по предназначение са под напрежение при нормални условия на експлоатация.

2.24.

„Открита тоководеща част“ означава тоководеща част, която може да се докосва в съответствие с предписанията за степен на защита IPXXB и нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение в случай на нарушаване на изолацията. Това включва части, намиращи се под капак, които могат да се свалят без използването на инструменти.

2.25.

„Пряк допир“ е допирането на лица до тоководещи части под високо напрежение;

2.26.

„Непряк допир“ е допирането на лица до открити тоководещи части;

2.27.

„Степен на защита IPXXB“ е защита срещу допир до части под високо напрежение, която е осигурена от преграда за електрическа защита или обвивка и се изпитва с шарнирния изпитвателен пръст (степен IPXXB), описан в точка 4 от приложение 7;

2.28.

„Работно напрежение“ е най-високата ефективна стойност на напрежението в електрическа верига, посочена от производителя, която може да се окаже приложена между които и да били тоководещи части при отворена верига или в нормални условия на експлоатация. Ако електрическата верига е разделена галванично, работното напрежение се определя съответно за всяка част на разделената верига;

2.29.

„Свързващо устройство за зареждане на презаредимата система за натрупване на електрическа енергия (ПСНЕЕ)“ означава електрическата верига, използвана за зареждане на ПСНЕЕ от външно електрозахранване, включително входното гнездо на превозното средство.

2.30.

„Електрическо шаси“ е съвкупността от електрически свързани тоководещи части, чийто потенциал се приема за базов;

2.31.

„Електрическа верига“ означава съвкупността от свързани тоководещи части, предназначени да осигурят протичането на електрически ток при нормални условия на работа.

2.32.

„Система за преобразуване на електрическата енергия“ е система за генериране и подаване на електрическа енергия за електрическо задвижване;

2.33.

„Електронен преобразувател“ е устройство, което позволява управлението и/или преобразуването на електрическата енергия за електрическо задвижване;

2.34.

„Обвивка“ е част, в която са поместени вътрешните блокове, като тя осигурява защита срещу всякакъв пряк допир;

2.35.

„Шина с високо напрежение“ означава електрическата верига, включително свързващото устройство за зареждане на ПСНЕЕ, която работи с високо напрежение.

Когато електрическите вериги са галванично свързани помежду си и отговарят на условието на специфично напрежение, само компонентите или частите на електрическата верига, които работят с високо напрежение, се класифицират като шина с високо напрежение.

2.36.

„Твърд изолатор“ означава изолационната обвивка на кабелните снопове, предвидена да покрива и предпазва тоководещите части под високо напрежение от всякакъв пряк допир.

2.37.

„Автоматичен прекъсвач“ е устройство, което при задействане разделя галванично източниците на електрическа енергия от останалата част на веригата с високо напрежение на електрическото силово задвижване;

2.38.

„Нехерметична тягова акумулаторна батерия“ означава тип акумулаторна батерия, която изисква доливане на течност и отделя водород, изпускан в атмосферата.

2.39.

„Воден електролит“ означава електролит на основата на воден разтворител за съединенията (например киселини, основи), който след дисоциацията си осигурява йони токоносители.

2.40.

„Изтичане на електролит“ означава отделянето на електролит от ПСНЕЕ под формата на течност.

2.41.

„Електролит, различен от водния“ означава електролит, който не е на основата на воден разтворител.

2.42.

„Нормални условия на експлоатация“ означава режими и условия на експлоатация, които могат да се срещнат в рамките на логичните очаквания при обичайна експлоатация на превозното средство, включително шофиране при законоустановени скорости, паркиране и работа на празен ход в движението, както и зареждане със зарядни устройства, които са съвместими със специфичните щепсели за зареждане, монтирани на превозното средство. Това не включва случаи, когато превозното средство е било повредено в резултат на катастрофа, отломки на пътя или вандализъм, претърпяло е пожар или потапяне във вода или е в състояние, в което е необходимо да се извърши или се извършва ремонт и/или техническо обслужване.

2.43.

„Условие на специфично напрежение“ означава условието, при което максималното напрежение на галванично свързана електрическа верига между тоководеща част под постоянно напрежение и всяка друга тоководеща част под напрежение (постоянно или променливо) е ≤ 30 V~ (ефективна стойност) и ≤ 60 V=.

Забележки:

Когато частта под напрежение от такава електрическа верига е свързана към електрическото шаси и е в сила условието на специфично напрежение, максималното напрежение между която и да е тоководеща част под напрежение и електрическото шаси трябва да е ≤ 30 V~ (ефективна стойност) и ≤ 60 V=.

За пулсиращо постоянно напрежение (т.е. изменящи се стойности на напрежението без промяна на полярността) се прилага граничната стойност за постоянен ток.

2.44.

„Степен на зареждане (СЗ)“ означава наличният електрически заряд в ПСНЕЕ, изразен като процент от номиналния ѝ капацитет.

2.45.

„Пожар“ означава отделянето на пламъци от превозното средство. Искри и искрене не се смятат за пожар.

2.46.

„Взривяване“ означава внезапно отделяне на енергия, достатъчна, за да предизвика вълни на налягане и/или отделяне на летящи обекти, които могат да предизвикат конструктивни и/или физически щети в заобикалящата превозното средство среда.

3. Заявление за одобрение

3.1.

Тип превозно средство

3.1.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

3.1.2.

То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и съдържа следните данни:

3.1.2.1.

подробно описание на типа превозно средство по отношение на конструкцията, размерите, формата и материала на частта от превозното средство, разположена пред кормилното управление;

3.1.2.2.

чертежи на кормилния механизъм и на неговото закрепване към шасито и каросерията на превозното средство в подходящ мащаб и достатъчно подробни;

3.1.2.3.

техническо описание на този механизъм;

3.1.2.4.

маса на превозното средство в работно състояние;

3.1.2.5.

Доказателство, че кормилното управление, според случая, е одобрено в съответствие с точка 5.2. от правилото.

3.1.2.6.

Доказателство, че кормилният механизъм е в съответствие с техническите изисквания в точка 5.2.2 от Правило № 94 на ООН или с техническите изисквания на точка 5.2.2.1 от Правило № 137 на ООН, ако заявлението за одобрение е подадено от заявителя съгласно точка 5.1.2 по-долу.

3.1.2.7.

Доказателство, че кормилното управление е в съответствие със спецификациите на точки 5.2.1.4 и 5.2.1.5 от Правило № 94 на ООН или със спецификациите на точки 5.2.1.1.3. и 5.2.1.1.4. от Правило № 137 на ООН, ако заявлението за одобрение е подадено от заявителя съгласно точка 5.2.1 по-долу.

3.1.2.8.

Общо описание на източника на електрозахранване (тип, местоположение) и на електрическото силово задвижване (напр. хибридно, електрическо).

3.1.3.

На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобряване, трябва да се представи:

3.1.3.1.

превозно средство, представително за одобрявания тип превозно средство, за посоченото в точка 5.1. по-долу изпитване;

3.1.3.2.

по преценка на производителя и със съгласието на техническата служба — второ превозно средство или частите на превозното средство, които той смята за съществени за изпитванията, посочени в точки 5.2. и 5.3. по-долу.

3.1.3.3.

Компетентният орган трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството преди издаването на одобрение на типа.

3.2.

Тип кормилно управление

3.2.1.

Заявлението за одобрение на тип кормилно управление по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар се подава от производителя на кормилното управление или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.2.

То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и съдържа следните данни:

3.2.2.1.

подробно описание на типа кормилно управление по отношение на конструкцията, размерите, формата и материала на кормилното управление;

3.2.2.2.

чертежи в подходящ мащаб и с достатъчно подробности на кормилния механизъм и на неговото закрепване към шасито и каросерията;

3.2.2.3.

Доказателство, че кормилното управление е в съответствие с техническите изисквания в точки 5.2.1.4. и 5.2.1.5. от Правило № 94 на ООН, ако заявлението за одобрение е подадено от заявителя съгласно точка 5.2.1. по-долу.

3.2.2.4.

4. Одобряване

4.1.

Към сертификата за одобрение на типа се прилага сертификат, съответстващ на образеца от точки 4.1.1. или 4.1.2.:

4.1.1.

приложение 1A за заявленията по точка 3.1.;

4.1.2.

Приложение 1Б за заявленията по точка 3.2.

4.2.

Тип превозно средство

4.2.1.

Ако превозното средство, предоставено за одобрение съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията от точки 5 и 6 по-долу и приложения 4, 5 и 6 към настоящото правило, се издава одобрение за съответния тип превозно средство.

4.2.2.

На всеки тип, одобрен в съответствие с приложение 4 към Спогодбата (E/ECE/TRANS/505/Rev.3 & Amend.1), се присвоява номер на одобрението.

4.2.3.

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширяване на одобрение или отказ за издаване на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1А към настоящото правило.

4.2.4.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен по настоящото правило тип превозно средство, на видно и леснодостъпно място, определено във формуляра за одобряване, се нанася международна маркировка за одобрение, състояща се от:

4.2.4.1.

окръжност, ограждаща буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (1);

4.2.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението, отдясно на окръжността, предписана в точка 4.2.4.1.

4.2.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, посочен в точка 4.2.4.1.; в такива случаи номерът на правилото и номерата на одобренията, както и допълнителните символи за всички правила, по които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, предписан в точка 4.2.4.1.

4.2.6.

Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.2.7.

Маркировката за одобрение се поставя близо до поставената от производителя табела с данни за превозното средство или върху нея.

4.3.

Тип кормилно управление

4.3.1.

Ако кормилното управление, предоставено за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията от точки 5. и 6. по-долу и приложения 4, 5 и 6 към настоящото правило, се издава одобрение за съответния тип кормилно управление. Това се отнася само за кормилни управления, които не включват въздушна възглавница.

4.3.2.

4.3.3.

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за всяко одобрение, разширяване на одобрение или отказ за издаване на одобрение на тип кормилно управление съгласно настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1Б към настоящото правило.

4.3.4.

На всяко кормилно управление, съответстващо на одобрен по настоящото правило тип, на видно и леснодостъпно място, посочено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрение, която се състои от:

4.3.4.1.

окръжност около буквата „Е“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението1;

4.3.4.2.

номерът на одобрението, разположен под окръжността;

4.3.4.3.

символът R94-02 или R137 в случай на одобрение съгласно точка 5.2.1. по-долу.

4.3.5.

Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.4.

В приложение 2 към настоящото правило се дават примери за оформлението на маркировки за одобрение.

5. Спецификации

5.1.

Когато ненатовареното превозно средство в състояние на готовност за движение, без манекен, се изпитва на удар в преграда със скорост 48,3 km/h (30 mph), горната част на кормилната колона и нейният вал не трябва да се отклоняват назад, хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на превозното средство с повече от 12,7 cm спрямо незасегната от удара точка на превозното средство, нито вертикално с повече от 12,7 cm (2).

5.1.1.

Освен това превозните средства, оборудвани с електрическо силово задвижване, трябва да отговарят на изискванията на точка 5.5. Това може да се докаже чрез отделно изпитване на удар по искане на производителя и след утвърждаването му от техническата служба, при условие че електрическите компоненти не влияят на експлоатационните показатели на защитата на водача за типа превозно средство, определени в настоящото правило.

5.1.2.

Техническите изисквания от точка 5.1 по-горе се смятат за изпълнени, ако превозното средство, оборудвано с такава кормилна уредба, е в съответствие с техническите изисквания от точка 5.2.2 от Правило № 94, или с техническите изисквания от точка 5.2.2.1 от Правило № 137 на ООН.

5.2.

Когато кормилното управление е ударено от изпитвателен блок, тласнат срещу него с относителна скорост 24,1 km/h (15 mph), силата, приложена от кормилното управление върху изпитвателния блок, не трябва да превишава 1 111 daN.

5.2.1.

Ако кормилното управление е оборудвано с въздушна възглавница във волана, техническите изисквания от точка 5.2 по-горе се смятат за изпълнени, ако превозното средство, оборудвано с такава кормилна система, е в съответствие с техническите изисквания от точки 5.2.1.4 и 5.2.1.5 от Правило № 94 на ООН, или с техническите изисквания от точки 5.2.1.1.3 и 5.2.1.1.4 от Правило № 137 на ООН.

5.3.

Когато кормилното управление се удря с ударен елемент, тласната срещу него с относителна скорост 24,1 km/h в съответствие с посочените в приложение 5 процедури, забавянето на ударния елемент не трябва да превишава общо 80 g за над 3 ms. Отрицателното ускорение трябва винаги да е по-малко от 120 g при честотен клас на канала (CFC) от 600 Hz.

5.4.

Кормилното управление е проектирано, конструирано и монтирано по такъв начин, че:

5.4.1.

преди изпитването на удар съгласно точки 5.2. и 5.3. по-горе върху повърхността на нито една част на кормилното управление пред водача, в която може да се допре сфера с диаметър 165 mm, да няма грапавини или остри ръбове с радиус на кривината, по-малък от 2,5 mm.

В случай на кормилно управление, оборудвано с въздушна възглавница, това изискване се смята за удовлетворено, ако нито една част, в която може да се допре сфера с диаметър 165 mm, няма опасни остри ръбове съгласно посоченото в точка 2.18 от Правило № 21, които могат да увеличат риска от сериозни наранявания на пътниците.

5.4.1.1.

След всяко изпитване на удар, предвидено в точки 5.2 и 5.3., частта от повърхността на кормилното управление пред водача не трябва да има никакви грапавини или остри ръбове, които биха увеличили риска от нараняване на водача. Не се вземат предвид малките грапавини или повърхностните пукнатини.

5.4.1.1.1.

За всяка издатина, която съдържа част, изработена от еластичен материал с твърдост под 50 по Шор (скала А), поставена върху опора от твърд материал, предписанията на точка 5.4.1.1. се прилагат само за опората от твърд материал.

5.4.2.

Кормилното управление е проектирано, конструирано и монтирано така, че да няма елементи или приспособления, включително управлението на клаксона и свързващите елементи, способни да закачат дрехите или бижутата на водача при обичайни маневри на управление.

5.4.3.

В случай на кормилно управление, което не е част от оригиналното оборудване, то трябва да отговаря на техническите изисквания, когато се изпитва в съответствие с точка 2.1.3. от приложение 4 и точка 2.3. от приложение 5.

5.4.4.

В случай на „универсално кормилно управление“ трябва да са изпълнени изискванията за:

5.4.4.1.

целия диапазон на ъгъла на наклон на колоната, което означава, че изпитванията се извършват най-малко за максималния или минималния ъгъл на колоната за всички одобрени типове превозни средства, за които са предназначени органите за управление;

5.4.4.2.

всички възможни положения на ударния елемент и изпитвателния блок спрямо кормилното управление, което означава, че изпитванията се извършват най-малко при средното положение за всички одобрени типове превозни средства, за които са предназначени органите за управление. При използването на кормилна колона, тя трябва да е от типа, отговарящ на най-неблагоприятните условия.

5.4.5.

Когато се използват преходни приспособления за монтаж на кормилно управление към различни кормилни колони, тези приспособления трябва да запазват енергопоглъщащата способност на системата. Изпитванията могат да се извършват с един тип преходно приспособление.

5.5.

След изпитването, проведено в съответствие с процедурата, определена в приложение 3 към настоящото правило, електрическото силово задвижване, работещо с високо напрежение, и системите с високо напрежение, които са галванично свързани към шината с високо напрежение на електрическо силово задвижване, трябва да отговарят на следните изисквания:

5.5.1.

Защита срещу поражение от електрически ток

След удара шината с високо напрежение трябва да отговаря поне на един от четирите критерия, определени в точки 5.5.1.1.—5.5.1.4.2. по-долу.

Ако превозното средство има функция за автоматично прекъсване или едно или повече устройства, които разделят галванично веригата на електрическото силово задвижване по време на движение, след задействането на функцията за прекъсване поне един от критериите, описани по-долу, трябва да е изпълнен за прекъснатата верига или за всяка разделена верига поотделно.

Критериите, определени в точка 5.5.1.4, обаче не се прилагат, ако повече от един потенциал на част от шината с високо напрежение е незащитен съгласно условията на степен на защита IPXXB.

В случай че изпитването на сблъсък се провежда при условие, че части от системата с високо напрежение не се захранват, и без да се вземат предвид всякакви свързващи устройства за зареждане на ПСНЕЕ, които се захранват по време на условия на движение, защитата срещу поражение от електрически ток трябва да бъде доказана съгласно точка 5.5.1.3. или точка 5.5.1.4. по-долу за съответните части.

5.5.1.1.

Отсъствие на високо напрежение

Напреженията Ub, U1 и U2 на шините с високо напрежение трябва да са по-малки или равни на 30 V~ или 60 V= в рамките на 60 s след удара, когато измерването се извършва в съответствие с точка 2 от приложение 7.

5.5.1.2.

Понижена електрическа енергия

Общата енергия (TE) на шините с високо напрежение трябва да бъде по-малка от 2,0 J при измерване съгласно процедурата на изпитване, посочена в точка 3. от приложение 7, по формула (а). Като алтернатива, общата енергия (TE) може да се изчисли от измереното напрежение Ub на шината с високо напрежение и капацитета на Х-кондензаторите (Cx), посочен от производителя, в съответствие с формула б) от точка 3, приложение 7.

Енергията, натрупана в Y-кондензаторите (TEy1, TEy2), също трябва да бъде по-малка от 0,2 J. Тя се изчислява чрез измерване на напреженията U1 и U2 на шините с високо напрежение и електрическото шаси, както и капацитета на Y-кондензаторите, посочен от производителя, съгласно формула (в) от точка 3, приложение 7.

5.5.1.3.

Физическа защита

За защита срещу пряк допир до части под високо напрежение трябва да бъде предвидена степен на защита с клас IPXXB.

Оценката се извършва в съответствие с точка 4 от приложение 7.

Освен това, с цел защита срещу поражение от електрически ток, дължащо се на непряк допир, съпротивлението между всички открити тоководещи части на преградите за електрическа защита / обвивките и електрическото шаси трябва да бъде по-малко от 0,1 Ω, а съпротивлението между всеки две открити тоководещи части на преградите за електрическа защита / обвивките, които са едновременно достижими и на по-малко от 2,5 m една от друга, трябва да бъде по-малко от 0,2 Ω, когато протича ток с големина най-малко 0,2 A. Това съпротивление може да се изчисли, като се използват измерените поотделно съпротивления на съответните части на електрическата верига.

Тези изисквания са удовлетворени, ако галваничната връзка е осъществена чрез заваряване. В случай на съмнение или ако връзката не е осъществена чрез заваряване, измерванията се извършват, като се използва една от процедурите за изпитване, описани в точка 4,1 от приложение 7.

5.5.1.4.

Изолационно съпротивление

Трябва да бъдат спазени критериите, определени в точки 5.5.1.4.1. и 5.5.1.4.2. по-долу.

Измерването се извършва в съответствие с точка 5. от приложение 7.

5.5.1.4.1.

Електрическо силово задвижване с отделни шини за постоянен и променлив ток

Ако шините за променлив ток с високо напрежение и шините за постоянен ток с високо напрежение са галванично разделени една от друга, изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси (Ri, определено в точка 5 от приложение 7) трябва да бъде минимум 100 Ω на всеки волт от работното напрежение за шините за постоянен ток и минимум 500 Ω на всеки волт от работното напрежение за шините за променлив ток.

5.5.1.4.2.

Електрическо силово задвижване, съставено от комбинирани шини за постоянен ток и за променлив ток

Ако шините за променлив ток с високо напрежение и шините за постоянен ток с високо напрежение са галванично свързани, те трябва да отговарят на едно от следните изисквания:

а)	Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да е минимум 500 Ω на волт от работното напрежение.

б)	Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да е минимум 100 Ω на волт от работното напрежение и шината за променлив ток да отговаря на физическата защита, описана в точка 5.5.1.3.;

в)	Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да е минимум 100 Ω на волт от работното напрежение и шината за променлив ток да отговаря на условията за отсъствие на високо напрежение, описани в точка 5.5.1.1.

5.5.2.

Изтичане на електролит

5.5.2.1.

В случай на ПСНЕЕ с воден електролит.

През първите 60 минути след удара не трябва да има изтичане на електролит от ПСНЕЕ в отделението за пътници, а извън отделението за пътници може да са изтекли не повече от 7 % от обема на електролита на ПСНЕЕ, но най-много 5,0 l. Количеството на изтеклия електролит може да бъде измерено чрез обичайните техники за определяне на обема на течности след събирането им. За контейнери, съдържащи разтворител Стодард, цветна охлаждаща течност и електролит, на флуидите трябва да се даде възможност да се разделят според относителното си тегло преди измерването.

5.5.2.2.

В случай на ПСНЕЕ с различен от воден електролит.

През първите 60 минути след удара не трябва да има изтичане на електролит от ПСНЕЕ в отделението за пътници, отделението за багаж, нито изтичане на електролит извън превозното средство. Проверката на това изискване се извършва визуално, без да се разглобява нито една част от превозното средство.

5.5.3.

Задържане на ПEСНЕ

ПСНЕЕ трябва да остане закрепена към превозното средство чрез поне едно приспособление за закрепване на компонент, скоба или друга конструкция, която прехвърля натоварването от ПСНЕЕ към конструкцията на превозното средство, като ПСНЕЕ, разположена извън отделението за пътници, не трябва да навлиза в него.

5.5.4.

Опасност от пожар при ПСНЕЕ

В продължение на 60 минути след удара не трябва да се наблюдават признаци, свидетелстващи за пожар или експлозия от ПСНЕЕ.

5.6.

Техническите изисквания от точки 5.5.—5.5.4. по-горе се смятат за изпълнени, ако превозното средство, оборудвано с електрическо силово задвижване, работещо с високо напрежение, е в съответствие с техническите изисквания от точки 5.2.8.—5.2.8.4. от Правило № 94, серия изменения 04, или с техническите изисквания от точки 5.2.8. — 5.2.8.4 от серия от изменения 02 на Правило №. 137 на ООН.

6. Изпитвания

6.1.

Контролът по спазването на посочените в точки 5.1.—5.4. по-горе изисквания се извършва в съответствие с методите, посочени в приложения 3, 4 и 5 към настоящото правило. Контролът по спазването на посочените в точка 5.5. по-горе изисквания се извършва в съответствие с методите, посочени в приложениe 3 към настоящото правило. Всички измервания трябва да се извършват на базата на ISO 6487 1987.

6.2.

Органът по одобряването на типа обаче по своя преценка може да разреши други изпитвания, при условие че тяхната еквивалентност може да се докаже. В този случай документите за одобрение трябва да се придружават от протокол, описващ използваните методи и получените резултати.

7. Промени и разширение на одобрението на типа превозно средство или типа кормилно управление

7.1.

Всяка промяна на типа превозно средство или типа кормилно управление, или и на двете по отношение на настоящото правило на ООН, трябва да бъде съобщена на органа по одобряването на типа, одобрил типа превозно средство или типа кормилно управление. Тогава органът по одобряването на типа може:

а)	да взема решение след консултация с производителя, че трябва да издаде ново одобрение на типа; или

б)	да приложи процедурата, посочена в точка 7.1.1 (Изменение), и ако е приложимо — процедурата, посочена в точка 7.1.2.

7.1.1.

Преразглеждане

Когато данните, записани в информационните документи, претърпят изменение и органът по одобряване на типа прецени, че е малко вероятно измененията да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че превозното средство продължава да съответства на изискванията, промяната се отбелязва като „изменение“.

В този случай органът по одобряване на типа издава изменените страници от информационните документи, както е необходимо, като отбелязва ясно всяка изменена страница, за да се укаже същността на промяната и датата на преиздаване. Счита се, че един консолидиран актуализиран вариант на информационните документи, придружен от подробно описание на промяната, отговаря на това изискване.

7.1.2.

Разширение

Промяната се обозначава като „разширение“, ако освен промяната на записаните в информационното досие данни:

а)	необходими са допълнителни проверки или изпитвания; или

б)	е променена някаква информация от документа за уведомление (с изключение на неговите приложения); или

в)	е поискано одобрение по отношение на по-късна серия от изменения след влизането ѝ в сила.

7.2.

Без да се засягат разпоредбите на точка 7.1 по-горе, вариант на превозното средство, чиято маса в оборудвано състояние е по-малка от масата на превозното средство, подложено на изпитванията за одобрение, не се разглежда като промяна на типа превозно средство.

7.3.

Всяко потвърждение, разширение или отказ на одобрение се съобщава на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съгласно процедурата, определена в точка 4.3 по-горе. Освен това азбучният указател на информационните документи и протоколите от изпитвания, приложен към документа за уведомление от приложение 1А или приложение 1Б, се изменя съответно, за да указва датата на последното изменение или разширение.

8. Съответствие на производството

Процедурите за гарантиране на съответствието на производството трябва да отговарят на определените в списък 1 към Спогодбата (E/ECE/TRANS/505/Rev.3 & Amend.1), като се съблюдават следните изисквания:

8.1.

Всяко превозно средство или кормилно управление, получило одобрение по настоящото правило, трябва да бъде произведено така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията от точки 5. и 6. по-горе.

8.2.

С цел проверка на спазването на изискванията от точка 8.1. се провеждат подходящи проверки на производството.

8.3.

Титулярят на одобрението трябва в частност:

8.3.1.

да гарантира наличието на процедури за ефективен контрол на качеството на превозното средство или кормилното управление;

8.3.2.

да има достъп до изпитвателното оборудване, необходимо за проверката на съответствието на всеки тип за одобряване;

8.3.3.

да гарантира, че резултатите от изпитванията се записват и че приложените документи остават на разположение в продължение на срок, който се определя съвместно с органа по одобряването на типа;

8.3.4.

да анализира резултатите от всеки вид изпитване, за да провери и гарантира съответствието на параметрите на превозното средство или кормилното управление, като отчита разрешени модификации в промишленото производство;

8.3.5.

да гарантира, че за всеки тип превозно средство или кормилно управление се провеждат най-малкото изпитванията, при които се правят измервания;

8.3.6.

да гарантира, че всеки набор от проби или изпитвателни образци, които по време на въпросното изпитване показват несъответствие с типа, водят до допълнителни проби и изпитвания. Трябва да бъде направено всичко необходимо за възстановяване на съответствието на производството.

8.4.

Компетентният орган, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение.

8.4.1.

При всяка проверка данните от изпитванията и производствените данни се представят на проверяващия инспектор.

8.4.2.

Инспекторът може да подбира случайни проби за изпитване в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да се определя според резултатите от собствените проверки на производителя.

8.4.3.

Когато нивото на качеството изглежда незадоволително или изглежда е необходимо да се провери валидността на извършените изпитвания в приложение на точка 8.4.2. по-горе, инспекторът избира образците, които да се изпратят на техническата служба, провела изпитванията за одобряване на типа.

8.4.4.

Компетентният орган може да проведе всяко от изпитванията, предписани в настоящото правило. Нормалната честота на инспекциите, одобрени от компетентния орган, трябва да бъде веднъж годишно. При констатиране на незадоволителни резултати при някоя от проверките компетентният орган трябва да гарантира вземането на необходимите мерки за възможно най-бързото възстановяване на съответствието на производството.

9. Санкции при несъответствие на производството

9.1.

Издаденото съгласно настоящото правило одобрение за тип превозно средство или кормилно управление може да бъде отменено, ако предвидените в точка 8.1. изисквания не се изпълняват или ако избраното превозно средство(а) или устройство(а) за управление не е издържало предписаните в точка 8.2. по-горе проверки.

9.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отнеме издадено от нея одобрение, тя незабавно уведомява за това другите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, посредством копие от формуляра за одобрение, съдържащо най-долу следните думи, изписани с едър шрифт, подписани и с поставена дата: „ОДОБРЕНИЕТО Е ОТНЕТО“.

10. Указания

В случай на тип кормилно управление, доставян отделно от превозно средство, инструкциите за опаковане и монтиране трябва ясно да посочват типа или типовете превозното средство(а), за които типът е предназначен.

11. Окончателно прекратяване на производството

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на типа превозно средство или типа кормилно управление, одобрено в съответствие с правилото, той уведомява за това органа, издал одобрението. След като получи съответното съобщение, органът информира за това другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, като използва за целта копие на съобщението за одобрение, в края на който с главни букви е написано „ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВО“ и са поставени подпис и дата.

12. Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитвания за одобряване, и на органите по одобряване на типа

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съобщават на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на органите по одобряването на типа, издаващи одобрение, на които трябва да се изпращат образците за издадени в други държави удостоверения за одобрение или за разширение, отказ или отнемане на одобрение.

13. Преходни разпоредби

13.1.

Считано от датата на влизане в сила на серия изменения 03 към настоящото правило, никоя страна по Спогодбата не може да отказва заявление за одобрение по настоящото правило, изменено със серия изменения 03.

13.2.

Считано от официалната дата на влизане в сила на серия изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издаде одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 04.

13.3.

След официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 05, никоя от страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не отказва да издаде или да приеме одобрение на типа съгласно настоящото правило, както е изменено със серията от изменения 05.

13.4.

Одобряване на типа на превозно средство

13.4.1.

След изтичане на 36 месеца от датата на официалното влизане в сила, посочена в точка 13.1. по-горе, договарящите страни, прилагащи настоящото правило, издават одобрения за превозни средства от категория M1 с изнесен напред команден пост и на превозните средства от категория N1 с тегло под 1,5 t, единствено ако типът превозно средство удовлетворява изискванията на настоящото правило, изменено със серия изменения 03, с изключение на разпоредбите на точка 5.1. от настоящото правило относно максималното вертикално изместване на кормилната колона, които ще се прилагат за нови одобрения единствено след допълнителен период от 12 месеца.

13.4.2.

След изтичане на 48 месеца от датата на официалното влизане в сила, посочена в точка 13.1., страните по договора, прилагащи настоящото правило, са длъжни да издават одобрения на типа на превозни средства от категория M1, различни от превозни средства с изнесен напред команден пост, само когато са изпълнени изискванията на настоящото правило, изменено със серия изменения 03.

13.4.3.

След изтичане на 60 месеца от датата на официалното влизане в сила, посочена в точка 13.1., договарящите страни, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения на тип превозно средство, които не са издадени в съответствие със серия изменения 03 на настоящото правило.

13.4.4.

Считано от 24 месеца след датата на влизане в сила на серия изменения 04, договарящите страни, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на типа само на типовете превозни средства, които отговарят на изискванията на настоящото правило, изменено със серия изменения 04.

В случай обаче на превозни средства с електрическо силово задвижване, работещо с високо напрежение, се предоставя допълнителен период от 12 месеца, при условие че производителят докаже по задоволителен за техническата служба начин, че превозното средство осигурява нива на безопасност, еквивалентни на изискваните от настоящото правило, изменено със серия от изменения 04.

13.4.5.

Договарящите страни, прилагащи настоящото правило, не могат да отказват да издават разширения на одобрения, издадени в съответствие с предходни серии от изменения на настоящото правило, когато съответното разширение не води до изменение на системата за задвижване на превозното средство. Считано обаче от 48 месеца след официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 04, по отношение на превозните средства с електрическо силово задвижване, работещо с високо напрежение, не се предоставят разширения на одобрения, издадени съгласно предходните серии от изменения.

13.4.6.

Когато към момента на влизане в сила на серия от изменения 04 към настоящото правило съществуват национални изисквания по отношение на предписанията за безопасност на превозните средства с електрическо силово задвижване, работещо с високо напрежение, съответните страни по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват национално одобрение на тези превозни средства, които не отговарят на националните изисквания, освен ако превозните средства не са одобрени по серия изменения 04 към настоящото правило.

13.4.7.

Считано от 48 месеца след влизането в сила на серия от изменения 04 на настоящото правило, страните по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват национално или регионално одобрение на типа или могат да отказват първа национална или регионална регистрация (първо пускане в експлоатация) на превозно средство с електрическо силово задвижване, работещо с високо напрежение, което не отговаря на изискванията на серия от изменения 04 към настоящото правило.

13.4.8.

Одобренията на типа на превозни средства съгласно серия изменения 03 към настоящото правило, които не са засегнати от серия изменения 04, остават валидни, като договарящите страни, прилагащи правилото, продължават да ги приемат.

13.4.9.

Считано от 1 септември 2023 г. страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, няма да бъдат длъжни да приемат одобрения на типа на превозни средства, издадени за пръв път след 1 септември 2023 г. в съответствие с предишните серии от изменения.

13.4.10.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да приемат одобрения на типа на превозни средства съгласно предходните серии от изменения, издадени за първи път преди 1 септември 2023 г., при условие че преходните разпоредби в съответните предходни серии от изменения предвиждат тази възможност.

13.4.11.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да издават одобрения на типа съгласно всички предходни серии от изменения на настоящото правило.

13.4.12.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на съществуващи одобрения на всички предходни серии от изменения на настоящото правило.

13.4.13.

Без да се засягат гореспоменатите преходни разпоредби, страните по Спогодбата, които започват да прилагат настоящото правило след датата на влизане в сила на най-новата серия от изменения, не са длъжни да приемат одобрения на типа, издадени в съответствие с някоя предходна серия от изменения на настоящото правило.

13.5.

Одобрения на тип кормилно управление

13.5.1.

Дори след датата на влизането в сила на серия изменения 04 и 05, одобренията на тип кормилно управление съгласно предходни серии изменения на правилото остават в сила, като договарящите страни, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат и могат да продължат да издават разширения на одобрение на типа по серия изменения 03 на настоящото правило.

(1) Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.7.https://unece.org/transport/vehicle-regulations/wp29/resolutions.

(2) Вж. приложение 3, точка 3.1.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Изпитване на челен удар в преграда

1. Цел

Целта на това изпитване е да се провери дали превозното средство удовлетворява изискванията, посочени в точка 5.1.

2. Съоръжения, процедура и измервателни уреди

2.1.

Място на изпитване

Мястото, където се провежда изпитването, трябва да е достатъчно голямо по площ, за да позволи изграждането на пистата за ускоряване на превозните средства, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Крайната част от пистата, най-малко 5 m преди преградата, трябва да бъде хоризонтална (допуска се наклон, по-малък от 3 %, измерен за разстояние един метър), плоска и гладка.

2.2.

Преграда

Преградата е изградена като блок от усилен бетон, с широчина на челото поне 3 m и височина не по-малко от 1,5 m. Преградата трябва да бъде с такава дебелина, че масата ѝ да не е по-малка от 70 t. Челната ѝ повърхност трябва да е плоска, вертикална и перпендикулярна на оста на пистата за ускоряване. Тя трябва да бъде покрита с шперплатови плоскости с дебелина 20 ± 2 mm в добро състояние. Между шперплатовите плоскости и преградата може да има конструкция върху дебелолистна стомана с дебелина най-малко 25 mm. Допуска се използването на преграда с други характеристики, при условие че площта на удара е по-голяма от челната ударна площ на превозното средство и тя дава еквивалентни резултати.

2.3.

Задвижване на превозното средство

В момента на удара, превозното средство не трябва повече да се подлага на действието на допълнителен кормилен или задвижващ механизъм. То трябва да достигне преградата по траектория, перпендикулярна на стената на удара; максималното странично допустимо отклонение между вертикалната средна линия на челната част на превозното средство и вертикалната средна линия на преградата е ± 30 cm.

2.4.

Състояние на превозното средство

2.4.1.

Превозното средство трябва да е снабдено за изпитването или с всички части и с всички оборудвания, обикновено включени в неговата маса в ненатоварено състояние, или да е в такова състояние, че да удовлетворява това изискване по отношение на частите и оборудването на купето и разпределението на масата на цялото превозно средство в готовност за движение.

По искане на производителя, в отклонение от изискванията на чл. 5.1. от настоящото правило, изпитването може да се извърши с поставени манекени, при положение че те в нито един момент не пречат на движението на кормилния механизъм. Масата на манекените не се взема под внимание за целите на изпитването.

2.4.2.

Ако превозното средство се задвижва от външни средства, уредбата за захранване с гориво трябва да е заредена най-малко до 90 % от вместимостта ѝ с незапалима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l.

Това изискване не се прилага за водородно гориво.

Всички останали уредби (резервоар за спирачната течност, радиатор и т.н.) може да са празни.

2.4.3.

Ако превозното средство се задвижва от собствения си двигател, резервоарът за гориво трябва да е пълен до най-малко 90 % от вместимостта си. Всички останали резервоари трябва да са пълни.

По споразумение между производителя и техническата служба се разрешава промяна на горивната уредба, така че да се използва подходящо количество гориво за работата на двигателя или на уредбата за преобразуване на електрическата енергия.

В този случай резервоарът на превозното средство трябва да е зареден най-малко до 90 % от вместимостта си с незапалима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l.

Това изискване не се прилага за резервоари за водородно гориво.

2.4.4.

Регулировка на електрическото силово задвижване

2.4.4.1.

Процедури за регулиране на СЗ.

2.4.4.1.1.

Регулирането на СЗ се извършва при температура на околната среда 20 ± 10 °C.

2.4.4.1.2.

СЗ се регулира в съответствие с една от следните процедури, ако е приложимо. Когато са възможни различни процедури за зареждане, ПСНЕЕ се зарежда, като се използва процедурата, при която се получава най-високата СЗ:

а)	За превозно средство с ПСНЕЕ, проектирано за външно зареждане, ПСНЕЕ се зарежда до най-високата СЗ в съответствие с процедурата, посочена от производителя за нормална работа, докато процесът на зареждане приключи нормално.

б)

за превозно средство с ПСНЕЕ, проектирана за зареждане само от енергиен източник на превозното средство, ПСНЕЕ се зарежда до най-високата степен на зареждане, която може да се постигне при нормална работа на превозното средство. Производителят трябва да даде указания относно работния режим на превозното средство за постигане на тази СЗ.

2.4.4.1.3.

Когато превозното средство се изпитва, СЗ трябва да бъде не по-малко от 95 % от СЗ съгласно точки 2.4.4.1.1. и 2.4.4.1.2. за ПСНЕЕ, проектирана за външно зареждане, и не по-малко от 90 % от СЗ съгласно точки 2.4.4.1.1. и 2.4.4.1.2. за ПСНЕЕ, проектирана за зареждане само от източник на енергия, разположен на превозното средство. СЗ се потвърждава чрез метод, предоставен от производителя.

2.4.4.2.

Електрическото силово задвижване се захранва със или без използване на оригиналните източници на електрическа енергия (напр. двигател-генератор, ПСНЕЕ или системата за преобразуване на електрическата енергия), като все пак:

2.4.4.2.1.

При съгласие между техническата служба и производителя е допустимо изпитването да бъде извършено, без да бъдат захранени всички или някои части на силовото задвижване, доколкото това няма отрицателно влияние върху резултата от изпитването. За частите на електрическото силово задвижване, които не са захранени, защитата срещу поражение от електрически ток трябва да бъде доказана посредством физическа защита или изолационно съпротивление, или подходящи допълнителни доказателства;

2.4.4.2.2.

В случай на наличие на автоматично прекъсване, по искане на производителя се допуска изпитването да бъде извършено със задействано автоматично прекъсване. В този случай трябва да се докаже, че автоматичното прекъсване ще се е задействало по време на изпитването на удар. Това включва сигнала за автоматично задействане, както и галваничното разделяне, като се отчитат условията по време на удара.

2.4.5.

По искане на производителя техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило.

2.4.6.

Воланът, ако е регулируем, трябва да бъде поставен в нормалното положение, указано от производителя, или, в случай че такова не е отбелязано, в средата между границите на неговия(те) обхват(и) на регулиране.

2.5.

Скорост на удара

Скоростта при удара трябва да е между 48,3 km/h (30 mph) и 53,1 km/h (33 mph). Въпреки това, ако изпитването е проведено с по-висока скорост на удар и ако превозното средство е удовлетворило поставените изисквания, изпитването се приема за задоволително.

2.6.

Измервателни уреди

Уредът, използван за измерване на скоростта, посочена в точка 2.5. по-горе, трябва да е с грешка в рамките на 1%.

3. Резултати

3.1

За определяне на преместването назад и нагоре на кормилното управление по време на удара се записва (1) изменението на разстоянието (измервано хоризонтално (2), успоредно на надлъжната ос на превозното средство, и вертикално, перпендикулярно на тази ос) между горната част на кормилната колона (и на кормилния вал) и една точка от превозното средство, която не е засегната от удара. За преместването назад и нагоре се приема записаната максимална стойност на изменението на това разстояние.

3.2.

След изпитването нанесените на превозното средство щети се посочват в писмен доклад; прави се най-малко по една снимка на всеки от следните изгледи на превозното средство:

3.2.1.

от двете страни (лява и дясна);

3.2.2.

отпред;

3.2.3.

отдолу;

3.2.4.

Засегнатата площ вътре в купето (отделението за пътниците).

4. Корекционни коефициенти

4.1.

Обозначение

V	записана скорост в km/h;
mo	маса на прототипа, определена в точка 2.4. от настоящото приложение;
m1	маса на прототипа заедно с изпитвателното оборудване;
Do	изменението на разстоянието, измервано при удара, както е определено в точка 3.1. от настоящото приложение;
D1	изменението на разстоянието, използвано за определяне на резултатите от изпитването;

по-голямата от стойностите и 0,83;

по-голямата от стойностите и 0,8.

4.2.

Коригираното изменение D1, използвано за проверка на съответствието на прототипа с изискванията на настоящото правило, се изчислява по формулата:

D1 = Do.K1.K2

4.3.

Не е необходимо да се подлагат на изпитване на челен удар в преграда превозните средства, които са еднакви с разглеждания прототип по отношение на характеристиките, посочени в точка 2.2. от настоящото правило, но чиято маса m1 е по-голяма от mo, ако m1 не надвишава 1,25 mo и ако коригираното изменение D2 получено от изменението D1 по формулата:

е такова, че новото превозно средство отговаря на изискванията на точка 5. от настоящото правило.

5. Еквивалентни процедури

5.1.

Органът по одобряването на типа по своя преценка може да разреши други изпитвания, при условие че тяхната еквивалентност може да се докаже. Документите за одобрението тогава трябва да се придружават от протокол, описващ използвания метод и получените резултати или основанията, поради които изпитването не е било проведено.

5.2.

Производителят или неговият представител трябва да докаже еквивалентността на метода, който желае да използва.

(1) Това записване може да бъде заменено с измервания на максимум.

(2) „Хоризонтално“ означава във връзка с отделението за пътниците, когато превозното средство е неподвижно преди изпитването, а не във връзка с мястото по време на движение на превозното средство спрямо земята, вертикално е перпендикулярно на хоризонталната ос и нагоре.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Настоящото приложение описва процедурите за изпитване за доказване на съответствието с изискванията за електробезопасност от точка 5.5. Измерванията например с мегаомметър или осцилоскоп са подходяща алтернатива на процедурата, описана по-долу, за измерване съпротивлението на изолацията. В този случай може да е необходимо да се дезактивира бордовата система за следене на съпротивлението на изолацията.

Преди провеждането на изпитването на удар на превозното средство напрежението на шината с високо напрежение (Vb) (вж. фигура 1) се измерва и се записва, за да се потвърди, че то е в границите на работното напрежение на превозното средство, посочени от производителя на превозното средство.

1. Компоновка и оборудване на изпитването

Ако се използва функция за прекъсване на високото напрежение, трябва да бъдат направени измервания от двете страни на устройство, което осъществява функцията на прекъсване.

Ако обаче прекъсвачът за високото напрежение представлява неделима част от ПСНЕE или системата за преобразуване на енергия и ако шината с високо напрежение на ПСНEЕ или системата за преобразуване на енергия има степен на защита IPXXB след изпитването на удар, могат да бъдат направени измервания само между устройството, осъществяващо функцията на прекъсване, и електрическите товари.

Използваният за това измерване волтметър трябва да измерва постоянни напрежения и да има вътрешно съпротивление, не по-малко от 10 ΜΩ.

2. При измерване на напрежение могат да бъдат използвани следните указания:

След изпитването на удар се определят напреженията (Vb, V1, V2) (вж. фигура 1).

Измерването на напрежението се извършва не по-рано от 5 и не по-късно от 60 секунди след удара.

Тази процедура не е приложима, ако изпитването се провежда при условия, при които електрическото силово задвижване не се захранва.

Фигура 1

Измерване на Vb, V1, V2

3. Процедура за оценка при понижена електрическа енергия

Преди удара успоредно на съответния капацитет (вж. фиг. 2) се свързват прекъсвач S1 и разрядно съпротивление с известна стойност Re.

Не по-рано от 5 и не по-късно от 60 секунди след удара прекъсвачът S1 се затваря, като напрежението Vb и токът Ie се измерват и записват. Произведението на напрежението Vb и тока Ie се интегрира за периода, който започва от момента на затваряне на прекъсвача S1 (tc) и продължава, докато напрежението Vb падне под граничната стойност за високото напрежение от 60 V (th). Резултатът от интегрирането е равен на общата енергия (TE) в джаули:

а)

Когато напрежението Vb се измерва в определен момент от периода между 5 секунди и 60 секунди след удара и капацитетът на Х-кондензаторите (Cx) е посочен от производителя, общата енергия (TE) се изчислява по следната формула:

б)	TE = 0.5 × Cx × (Vb 2 – 3600)

Когато напреженията V1 и V2 (вж. фигура 1) се измерват в определен момент от периода между 5 секунди и 60 секунди след удара и капацитетът на Y-кондензаторите (Cy1, Cy2) е посочен от производителя, общата енергия (TEy1, TEy2) се изчислява по следните формули:

в)	TEy1 = 0,5 × Cy1 × (V1 2 – 3600) TEy2 = 0,5 × Cy2 × (V2 2 – 3600)

Фигура 2

Примерно измерване на енергията на шина с високо напрежение, запасена в Х- кондензатори

4. Физическа защита

След изпитването на удар на превозното средство частите в съседство с компонентите с високо напрежение се отварят, демонтират или свалят без използване на инструменти. Всички останали съседни части трябва да се считат за част от физическата защита.

Шарнирният изпитвателен пръст, описан във фиг. 1 от допълнение 1, се вкарва във всички междини или отвори на физическата защита със сила на изпитване 10 N ± 10% с цел оценка на електробезопасността. Ако шарнирният изпитвателен щифт проникне частично или пълно във физическата защита, пръстът трябва да се постави във всяко положение, както е посочено по-долу.

От напълно изправено изходно положение всяко шарнирно съединение на шарнирния изпитвателен пръст трябва да бъде последователно сгъвано до образуване на ъгъл от 90 градуса спрямо оста на прилежащата секция от пръста и трябва да бъде поставяно във всички възможни положения.

Счита се, че вътрешните прегради са част от обвивката.

Ако е необходимо, захранващ източник с понижено напрежение (в границите между 40 и 50 V), свързан последователно на подходяща лампа, следва да бъде свързан между шарнирния изпитвателен пръст и тоководещите части под високо напрежение във вътрешността на преградата за електрическа защита или обвивката.

4.1.

Условия за приемане

Изискванията на точка 5.5.1.3. се смятат за изпълнени, ако шарнирният изпитвателен пръст, описан на фиг. 1 от допълнение 1, не може да се допира до части под високо напрежение.

При необходимост, за да се провери дали шарнирният изпитвателен пръст се допира до шини с високо напрежение, може да се използва огледало или фиброскоп.

Ако това изискване се проверява посредством сигнализационна верига между шарнирния изпитвателен пръст и части под високо напрежение, лампата не трябва да светва.

5. Изолационно съпротивление

Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси може да бъде доказано чрез измерване или комбинация от измерване и изчисление.

Ако изолационното съпротивление се доказва чрез измерване, следва да се спазват следните указания:

измерва се и се записва напрежението (Vb) между отрицателния и положителния полюс на шината с високо напрежение (вж. фиг. 1);

измерва се и се записва напрежението (V1) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фиг. 1);

измерва се и се записва напрежението (V2) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фиг. 1).

Ако V1 е по-голямо или равно на V2, между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси се свързва стандартно известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V1’) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фиг. 3). Изчислява се изолационното съпротивление (Ri) по посочената по-долу формула.

Ri = Ro*(Vb/V1’ – Vb/V1)

или

Ri = Ro*Vb*(1/V1’ – 1/V1)

Резултатът Ri, който е стойността на изолационното съпротивление (в Ω), се разделя на номиналното работно напрежение (V) на шината с високо напрежение.

Ri (Ω / V) = Ri (Ω) / номинално работно напрежение (V)

Фигура 3

Измерване на V1’

Ако V2 е по-голямо от V1, между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси се свързва стандартно известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V2’) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фиг. 4).

Изчислява се изолационното съпротивление (Ri) по посочената по-долу формула.

Ri = Ro*(Vb/V2’ – Vb/V2)

или

Ri = Ro*Vb*(1/V2’ – 1/V2)

Ri (Ω / V) = Ri (Ω) / номинално работно напрежение (V)

Фигура 4

Измерване на V2’

Забележка:

Стандартното известно съпротивление Ro (Ω) трябва да бъде минималното необходимо отнесено към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V), умножено по работното напрежение на превозното средство ± 20 % (V). Не се изисква Ro да има точно тази стойност, тъй като уравненията важат за всяка стойност на Ro; стойността за Ro обаче в този обхват следва да осигури добра разделителна способност за измерване на напрежението.

6. Разливане на електролит

Ако е необходимо, физическата защита се покрива с подходящо покритие, за да се потвърди разливането на електролит от ПСНЕЕ след изпитването на удар.

Освен ако производителят не осигури начин за разграничаване на разливането на различни течности, всяко разливане на течност се счита за разливане на електролит.

7. Задържане на ПСНЕЕ

Съответствието се определя с визуална проверка.