(1)

Незаконното пълномащабно нахлуване на Руската федерация в Украйна през февруари 2022 г. разкри драматичните последици от съществуващата зависимост от руския природен газ за пазарите и сигурността. Затова във Версайската декларация от 11 март 2022 г. държавните и правителствените ръководители се споразумяха за постепенно намаляване и в крайна сметка пълно премахване на зависимостта от руски енергийни ресурси. В своето съобщение REPowerEU от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“, и в съобщението си от 18 май 2022 г. относно плана REPowerEU Комисията предложи конкретни мерки, за да се осигури възможност за пълната диверсификация, чрез която да се избегне вносът на енергийни ресурси от Русия по безопасен, финансово достъпен и устойчив начин. Оттогава бе постигнат значителен напредък в процеса на диверсифициране на доставките на газ от източници, различни от Руската федерация. Тъй като оставащите количества въвеждан в Съюза руски природен газ все още са значителни, в своето съобщение от 6 май 2025 г. относно пътната карта REPowerEU за прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия (наричана по-нататък „пътната карта REPowerEU“) Комисията обяви законодателно предложение за пълно прекратяване на вноса на руски газ и за подобряване на съществуващата рамка за справяне с енергийната зависимост. За да се гарантира енергийната сигурност и устойчивост на Съюза, е спешно и стратегически необходимо да се обърне внимание на всички оставащи случаи на енергийна зависимост, посочени в пътната карта REPowerEU.

(2)

Многобройните примери за необявени и необосновани намаления и прекъсвания на доставките още преди пълномащабното нахлуване в Украйна, както и използването оттогава насам на енергията като оръжие от страна на Руската федерация показват, че Руската федерация систематично използва съществуващата зависимост от доставки на руски газ като политическо оръжие с цел нанасяне на вреда на икономиката на Съюза. Това доведе до сериозни отрицателни последици за държавите членки и икономическата сигурност на Съюза, за стабилността на единния пазар, за потребителите и за конкурентоспособността на Съюза като цяло. Поради това Съюзът вече не може да счита Руската федерация и нейните енергийни дружества за надеждни енергийни търговски партньори.

(3)

През януари 2006 г. Руската федерация спря доставките си на природен газ за някои държави от Югоизточна и Централна Европа по време на период на застудяване, като това доведе до повишаване на цените и причини или заплашваше да причини вреди на гражданите. На 6 януари 2009 г. Руската федерация отново напълно прекъсна транзита на газ през Украйна, което засегна 18 държави членки, по-специално тези от Централна и Източна Европа. Това прекъсване на доставките доведе до сериозни смущения на пазарите на газ в региона и в целия Съюз. За някои държави членки нямаше никакво снабдяване в продължение на почти 14 дни, поради което отоплението в училищата и заводите трябваше да бъде трайно преустановено, което наложи тези държави членки да обявят извънредно положение. През 2014 г. Руската федерация нахлу в Крим и незаконно го анексира, иззе украинските мощности за производство на газ в Крим и намали доставките на газ за няколко държави членки, които бяха обявили, че ще снабдяват Украйна с газ, което от своя страна доведе до смущения на пазара и повишаване на цените и накърни икономическата сигурност. Контролираният от Руската федерация монополен износител „Газпром“ бе обект на няколко разследвания от страна на Комисията за възможно нарушаване на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и впоследствие промени поведението си на пазара като реакция на опасенията на Комисията във връзка с конкуренцията. В няколко случая разглежданите въпроси в областта на конкуренцията се отнасяха до т.нар. „териториални ограничения“ в договорите на „Газпром“ за доставка на газ, с които се забранява препродажбата на газ извън държавата на местоназначение, както и до доказателства, че „Газпром“ е участвал в нелоялни практики на ценообразуване и е обвързвал енергийните доставки с политически отстъпки, като участието в руски проекти за изграждане на тръбопроводи или придобиване на контрол върху енергийни активи на Съюза.

(4)

Непредизвиканата и неоправдана агресивна война на Руската федерация срещу Украйна от февруари 2022 г. и последвалото използване като оръжие на намаляването на доставките на газ във връзка с манипулирането на пазарите чрез умишлени прекъсвания на газовите потоци разкриха редица уязвими места и зависимост на Съюза и неговите държави членки, като имат явен потенциал да окажат пряко и сериозно въздействие върху функционирането на пазара на газ на Съюза, икономиката на Съюза и неговите основни интереси в областта на сигурността, както и потенциал да причинят преки вреди на гражданите на Съюза, тъй като прекъсванията на енергийните доставки могат да навредят на здравето и живота на гражданите. Доказателствата сочат, че контролираното от държавата дружество „Газпром“ умишлено е манипулирало енергийните пазари в Съюза с цел повишаване на цените на енергията. Контролираните от „Газпром“ големи подземни хранилища в Съюза бяха запълнени на безпрецедентно ниски равнища, а руските дружества намалиха продажбите си в газовите центрове в Съюза и напълно преустановиха използването на собствената си платформа за продажби преди нахлуването, което засегна краткосрочните пазари и влоши и без това затрудненото положение с доставките след незаконното нашествие на Руската федерация в Украйна. От март 2022 г. Руската федерация систематично спира или намалява доставките на природен газ за държавите членки, което води до значителни смущения на пазара на газ в Съюза. Това засегна по-специално доставките за Съюза чрез газопровода „Ямал“, доставките за Финландия, както и газопровода „Северен поток 1“, като в този случай „Газпром“ първоначално намали потоците и в крайна сметка преустанови изцяло доставките по газопровода.

(5)

Използването на доставките на газ и манипулирането на пазара като оръжие от страна на Руската федерация чрез умишлени прекъсвания на газовите потоци доведе до внезапно и рязко покачване на цените на енергията в Съюза, с което доведе до безпрецедентни нива на цените през 2022 г. — до осем пъти над средните стойности за предходните години. Произтичащата от това необходимост от намиране на алтернативни източници на доставки на газ, от промяна на маршрутите за доставка, от запълване на хранилищата за зимата и от намиране на решения на проблемите, свързани с претоварването на газовата инфраструктура на Съюза, допълнително допринесе за голямата нестабилност на цените и безпрецедентното им покачване през 2022 г.

(6)

Изключително високите цени на газа предизвикаха повишаване на цените на електроенергията и увеличение на цените на други енергийни продукти, което доведе до трайно висока инфлация. Причинената от високите цени на енергията и нестабилността дълбока икономическа криза с отрицателен растеж в много държави членки застраши икономиката на Съюза, намали покупателната способност на потребителите и повиши производствените разходи, с което породи рискове за социалното сближаване и стабилност и дори за живота и здравето на хората. Прекъсванията на доставките също така доведоха до много сериозни проблеми, свързани със сигурността на енергийните доставки в Съюза, и принудиха 11 държави членки да обявят ниво на опасност по отношение на енергоизточниците съгласно Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета (3). Като се възползва от зависимостта на Съюза по време на тази криза, с манипулациите си на пазара Руската федерация постигна рекордно високи печалби от останалата търговия с енергия с Европа, като приходите от износа на газ през 2024 г. въпреки обстоятелствата бяха в размер на 15 милиарда евро. Тези приходи биха могли да се използват за финансиране на допълнителни икономически атаки срещу Съюза, които подкопават икономическата сигурност. Те биха могли да се използват и за финансиране на агресивната война срещу Украйна, която представлява сериозна заплаха за политическата и икономическата стабилност в Европа.

(7)

Неотдавнашната криза доказа, че надеждните търговски отношения с партньорите — доставчици на енергийни продукти, са от решаващо значение за запазване на стабилността на пазара и за защита на живота и здравето на хората, както и на основните интереси на Съюза в областта на сигурността, по-специално поради факта, че Съюзът зависи до голяма степен от вноса на енергия от трети държави. Запазването на енергийните доставки от Руската федерация би изложило Съюза на непрекъснати икономически рискове и рискове за сигурността; това по-скоро би понижило, а не повишило сигурността на енергийните доставки. Дори зависимостта от по-малки обеми на внос на руски газ, при злоупотреба от страна на Руската федерация може значително да наруши динамиката на цените, макар и само временно, и да доведе до смущения във функционирането на енергийните пазари, по-специално в регионите, които все още разчитат в голяма степен на вноса от Руската федерация. Предвид дългогодишния и последователно прилаган модел на манипулиране на пазара и прекъсвания на доставките, както и на факта, че правителството на Руската федерация последователно използва търговията с газ като оръжие за постигането на политически, вместо на търговски цели, е целесъобразно да се вземат правно обвързващи мерки за премахване на всички оставащи уязвими места на Съюза, произтичащи от зависимостта от вноса на природен газ от Руската федерация както по тръбопроводи (наричан по-нататък „пренасян по тръбопроводи газ“), така и на втечнен природен газ (ВПГ).

(8)

Ограниченията за международните сделки, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие с външната дейност на Съюза в други области съгласно изискванията на член 21, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Отношенията между Съюза и Руската федерация се влошиха значително през последните години, и по-специално от 2022 г. насам. Това влошаване на отношенията се дължи на грубото незачитане от страна на Руската федерация на международното право, и по-специално на непредизвиканата и неоправдана агресивна война срещу Украйна. От юли 2014 г. насам Съюзът постепенно налага ограничителни мерки върху търговията с Руската федерация в отговор на действията на Руската федерация спрямо Украйна. Въз основа на изключенията, приложими съгласно Споразумението за създаване на Световната търговска организация, и по-специално на член XXI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (т.нар. „изключения във връзка със сигурността“) и сходни изключения съгласно Споразумението за партньорство и сътрудничество с Руската федерация, Съюзът има право да не предоставя на внасяните от Руската федерация стоки предимствата, предоставяни на внасяни от други държави сходни продукти (т.нар. „третиране като най-облагодетелствана нация“). Поради това няма пречка Съюзът да наложи забрани или ограничения за вноса на стоки от Руската федерация, ако сметне, че такива мерки, взети по време на продължаващата извънредна ситуация в международните отношения между Съюза и Руската федерация, са необходими за защитата на основните интереси на Съюза в областта на сигурността.

(9)

Диверсифицирането на вноса на ВПГ е от съществено значение за укрепването и поддържането на енергийната сигурност в рамките на Съюза. За да се предотврати рискът дългосрочното резервиране на капацитет на терминалите за ВПГ от страна на руски дружества да бъде използвано за възпрепятстване на вноса от алтернативни източници чрез практики на презапасяване с капацитет, като например практики за резервиране на капацитет за втечняване или съхранение, без те действително да се използват, или с цел да възпрепятстват конкурентите да използват инфраструктурата, регулаторните органи и органите за защита на конкуренцията трябва да използват пълноценно, когато това е целесъобразно, надеждните правни инструменти, които са на разположение съгласно правото на Съюза и националното право в областта на енергетиката и конкуренцията. Когато митническите органи установят рискове за безопасността или сигурността, произтичащи от руския газ преди въвеждането му на митническата територия на Съюза, те следва да използват разпоредбите относно управлението на риска в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“), за да се избегнат подобни рискове.

(10)

Комисията направи внимателна оценка на въздействието върху Съюза и неговите държави членки на евентуалната забрана за внос на природен газ от Руската федерация. Всъщност от 2022 г. насам бяха проведени подготвителни дейности и публикувани няколко подробни анализа на последиците от постепенното пълно прекратяване на използването на руски газ, като Комисията има също така възможност да използва и резултатите от множество консултации със заинтересовани страни, външни експерти и агенции, както и на проучвания за последиците от постепенното прекратяване на използването на руски газ. Анализът на Комисията показа, че постепенното прекратяване на вноса на руски природен газ, ако бъде проведено поетапно, по координиран и добре подготвен начин и в дух на солидарност, вероятно ще окаже ограничено въздействие върху цените на енергията в Съюза и няма да застраши, а ще повиши сигурността на неговите енергийни доставки поради факта, че един ненадежден търговски партньор е напуснал пазарите на Съюза. Както е посочено в пътната карта REPowerEU, изпълнението на плана REPowerEU вече намали зависимостта на Съюза от доставките от Руската федерация, например чрез въвеждане на мерки за намаляване на търсенето на газ или за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, както и чрез активна подкрепа за диверсификацията на енергийните доставки и укрепване на преговорната мощ на Съюза посредством съвместно закупуване на газ. Оценката на въздействието показа също така, че чрез предварителното координиране на политиките за диверсификация може да се избегне вредното въздействие върху цените или доставките.

(11)

Настоящият регламент е напълно съвместим със стратегията на Съюза за намаляване на зависимостта му от вноса на изкопаеми горива чрез засилване на декарбонизацията и бързо увеличаване на произведената на местно равнище чиста енергия. Както е посочено в пътната карта REPowerEU, изпълнението на плана REPowerEU вече доведе до значително намаляване с над 60 милиарда кубични метра годишно на вноса на газ в периода 2022—2024 г., което позволи на Съюза да намали зависимостта си от доставките от Руската федерация. Допълнително намаляване на зависимостта би било възможно чрез мерки за намаляване на търсенето на газ, повишаване на енергийната ефективност или ускоряване на екологичния преход чрез ускорено внедряване на мощности за производство на вятърна и слънчева енергия, което значително би увеличило дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, както и чрез активна подкрепа за диверсификацията на енергийните доставки и укрепване на преговорната мощ на Съюза посредством съвместно закупуване на газ. Освен това пълното осъществяване на енергийния преход, неотдавнашният план за действие за енергия на достъпни цени и други мерки, по-специално инвестициите в производството на нисковъглеродни алтернативи за енергоемки продукти като торовете, се очаква да позволят замяната на до 100 милиарда кубични метра природен газ до 2030 г. Тези комбинирани усилия ще укрепят устойчивостта, конкурентоспособността и отворената стратегическа автономност на Съюза, ще подпомогнат промишлеността, МСП и гражданите в Европа и ще улеснят постепенното прекратяване на вноса на газ от Руската федерация.

(12)

В съответствие с Версайската декларация и съобщението за REPowerEU голям брой вносители на газ вече прекратиха или значително намалиха доставките си на газ от Руската федерация. Както е посочено в оценката на въздействията, използването на оставащите количества газ по съществуващите договори за доставка може постепенно да бъде прекратено без значително икономическо въздействие или рискове за сигурността на доставките поради наличието на достатъчно алтернативни доставчици на световния пазар на газ, добре взаимосвързания пазар на газ в Съюза и наличието на достатъчна инфраструктура за внос. Свързаните с това мерки трябва да бъдат в съответствие с действащата в момента рамка на Съюза в областта на енергетиката.

(13)

В някои случаи товарите с ВПГ пренасят произведен в различни държави газ, който се смесва. Поради това забраната за внос на природен газ от Руската федерация следва да се прилага и за количествата газ в произведените в Руската федерация товари от такъв вид. Когато вносителите могат недвусмислено да документират съответните дялове на ВПГ, произведени извън Руската федерация, следва да е възможен вносът на количествата различен от руски ВПГ, съдържащи се в товар с ВПГ.

(14)

Краткосрочните договори за доставка се отнасят за по-малки количества в сравнение с големите дългосрочни договори за доставка, които вносителите имат с руски дружества, и при всички случаи изтичането на срока на действие на съществуващите краткосрочни договори за доставка ще е предстоящо, когато настоящият регламент влезе в сила. Съответно рискът за икономическата сигурност, произтичащ от съществуващите краткосрочни договори за доставка, изглежда малък. Поради това е целесъобразно съществуващите краткосрочни договори за доставка да бъдат освободени от изискването за незабавно прилагане на забраната за внос, като се предвиди възможност за преходен период до 25 април 2026 г. за вноса на ВПГ, като се вземе предвид член 3са от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета (5), и до 17 юни 2026 г. за пренасяния по тръбопроводи газ.

(15)

Вносителите с дългосрочни договори за доставка вероятно се нуждаят от повече време, за да намерят алтернативни маршрути и източници за доставка, отколкото титулярите на краткосрочни договори, поради обстоятелството, че дългосрочните договори за доставка обикновено се отнасят за значително по-големи количества във времето, отколкото краткосрочните договори за доставка. Поради това следва да се въведе преходен период във връзка със забраната за внос на газ за съществуващи дългосрочни договори за доставка, за да се осигури на титулярите по дългосрочни договори достатъчно време за доставка да диверсифицират доставките си по организиран начин. Въпреки че ВПГ може да се закупи от доставчици в целия свят и клиентите на ВПГ обикновено не са изправени пред физически пречки при преминаването към алтернативни доставчици на световния пазар на ВПГ, диверсификацията за клиентите на газ, пренасян по газопроводи, особено в държави без инфраструктура за ВПГ, може да бъде по-сложна. Поради това следва да се предвиди по-дълъг преходен период за доставките на газ по съществуващи дългосрочни договори за доставка на газ, пренасян по газопроводи.

(16)

Възникват конкретни ситуации, в които държава, която понастоящем все още се снабдява чрез съществуващи дългосрочни договори за доставка на руски газ, пренасян по тръбопроводи, е конкретно засегната от неотдавнашните промени на маршрутите за доставка от страна на Руската федерация, което води до отпадане на възможността за внос на газ по посочените маршрути за доставка, поради наличието на ограничени алтернативни маршрути или липсата на такива маршрути за пренос на договорения газ до тази държава. За да се коригира тази ситуация, доставчиците от други държави членки понастоящем осигуряват доставката на пренасян по тръбопроводи газ съгласно краткосрочни договори за доставка с доставчици от Руската федерация чрез точки на междусистемно свързване, които не са претоварени. Поради тази много специфична ситуация и за да им се осигури достатъчно време да намерят нови доставчици, следва да се прилага по-дълъг преходен период и за краткосрочните договори за доставка с доставчици от Руската федерация, които се използват за доставка на държавите без излаз на море, засегнати от промените в маршрутите за доставка на руски газ.

(17)

Въпреки че изглежда обосновано съществуващите „заварени“ договори за доставка да бъдат освободени от изискването за незабавно прилагане на забраната за внос на руски газ, не всички договори, сключени преди влизането в сила на настоящия регламент, следва да се ползват от такова временно освобождаване. На практика временното освобождаване на всички съществуващи договори за доставка от забраната може да е породило стимул за руските доставчици да използват времето между публикуването на предложението на Комисията за настоящия регламент и влизането в сила на забраната за увеличаване на текущите доставки, като сключат нови договори или увеличат количествата чрез изменение на съществуващите договори за доставка, или използват възможностите за гъвкавост в рамките на тези договори. За да се гарантира, че вносът от Руската федерация намалява, а не се увеличава в резултат на забраната, настоящият регламент не следва да доведе до ползи за дружествата, сключили нови договори за внос на руски газ във времето между публикуването на предложението на Комисията за настоящия регламент и влизането в сила на забраната, като се предвиди преходен период и за тях. В действителност държавните и правителствените ръководители още през март 2022 г. поеха ангажимент за постепенно прекратяване на руските доставки на газ и Комисията доразви този ангажимент, като предложи стратегията REPowerEU, плана REPowerEU и пътната карта REPowerEU. Най-късно към датата публикуването на предложението за настоящия регламент вече не би било целесъобразно сключените след тази дата договори да се считат за „заварени“ договори. Поради това за договорите, сключени след 17 юни 2025 г., не следва да се прилагат извънредните преходни разпоредби относно съществуващите краткосрочни и дългосрочни договори за доставка.

(18)

За да се избегне увеличаване на предвидените в съществуващите договори за доставка обеми на вноса, измененията на тези договори следва да се считат за нови договори за целите на настоящия регламент, а преходният период не следва да се прилага спрямо увеличенията на обема на вноса чрез използване на договорни възможности за гъвкавост. Следва да се предвидят изключения за някои случаи на необходими изменения на съществуващи договори за доставка, при условие че чрез тях не се увеличават договорените количества или времето на доставка. Промените в цените, произтичащи от индексация, която вече е предвидена в съществуващите договори за доставка, не представляват изменение на съществуващи договори за доставка.

(19)

С настоящия регламент се създава ясна правна забрана за вноса на руски природен газ, която представлява суверенен акт на Съюза извън контрола на вносителите на газ, обявяващ вноса на природен газ от Руската федерация за незаконен, с пряко правно действие и без никаква свобода на преценка от страна на държавите членки по отношение на неговото прилагане.

(20)

За разлика от други стоки, природният газ е хомогенна стока, която се търгува в големи количества и често се препродава многократно между търговците на едро. Като се има предвид особената сложност на проследяването на произхода на природния газ и обстоятелството, че руските доставчици могат да се опитат да заобиколят настоящия регламент, например чрез продажби чрез посредници, чрез претоварване или чрез пренос през други държави, в настоящия регламент следва да се предвиди ефективна рамка за избягване на заобикалянето на забраната. За тази цел компетентните органи следва да имат възможност да предприемат необходимите действия, за да установят дали доставките на природен газ от Руската федерация се въвеждат на митническата територия на Съюза чрез схеми, създадени с цел заобикаляне на настоящия регламент. Когато преценяват дали природният газ да бъде допуснат за свободно обращение в Съюза, митническите органи не следва да се основават единствено на информацията, предоставена в митническата декларация, но и да имат право, въз основа на друга съответна информация, да преценяват, когато сметнат за уместно, дали дадена стока, въведена в Съюза, действително е предназначена за допускане в свободно обращение. Настоящият регламент следва също така да изисква установяването на държавата на производство и веригата на доставки на внасяния в Съюза природен газ.

(21)

Вносители на природен газ следва да бъдат задължени да предоставят на органите цялата информация, необходима за установяване на държавата на производство на внасяния в Съюза природен газ и за определяне на това дали внесеният газ попада в обхвата на общата забрана или на някое от изключенията от нея. Понятието „произход“ съгласно митническото право на Съюза невинаги позволява да бъде определена държавата на производство на внасяния газ, например ако газът е бил преработен (например втечнен или регазифициран) след напускане на Руската федерация. Поради това настоящият регламент следва да обхваща и случаите, в които, съгласно митническото право на Съюза, държавата на „произход“ е различна от държавата на производство на газа, и следва да предвиди механизъм за проверка дали природният газ е добит или втечнен в Руската федерация. Забраната следва да се прилага за целия газ, който преди внасянето му в Съюза е бил изнесен от Руската федерация пряко от Русия към Съюза или непряко — чрез износ през трета държава, с изключение на случаите на транзитно преминаване.

(22)

Поради специфичните характеристики на пренасяния по тръбопроводи газ и ВПГ и за да се даде възможност за безпрепятствен процес на проверка на държавата на производство и условията за евентуално временно освобождаване преди газът да бъде въведен на митническата територия на Съюза, следва да се предвиди процедура за предварително разрешение. При липса на разрешение вносът следва да бъде отказван. Разрешаващите органи и — когато е приложимо — митническите органи следва да бъдат предварително информирани за планирания внос в Съюза и следва да им бъде предоставена информацията, която е необходима, за да се провери държавата на производство и да се установи изпълнението на условията за временно освобождаване съгласно настоящия регламент. Въпреки че разрешаващите органи следва да се стремят да издадат разрешение в рамките на периода между подаването на информация от вносителя и планираното въвеждане на митническата територия на Съюза, за да се улесни вносът на газ в Съюза, те следва да могат да вземат решение и на по-късен етап, по-специално, когато има съмнения във връзка с предоставената информация. Предварителното разрешение следва да не засяга съществуващите правомощия за правоприлагане на митническите органи. Вносът на природен газ от държави — производителки на газ, следва да бъде освободен от това задължение, ако Съюзът е внасял значителни количества от тези държави в миналото и ако тези държави са доказали нежеланието си да подкрепят руския газов сектор чрез забрана на вноса на руски газ или чрез ограничителни мерки, насочени към руската газова инфраструктура, руски газови дружества или лица, управляващи такива дружества, или ако тези държави не разполагат с необходимата инфраструктура за внос на природен газ по тръбопроводи или ВПГ. Комисията следва да изготви списък на тези държави и да го актуализира съответно.

(23)

Разрешаващите органи и — когато е приложимо — митническите органи следва да могат да изискват цялата информация, необходима за оценка на законността на вноса. Те следва също така да могат да разчитат на информация от други източници. Тъй като договорните условия, определящи елементите, които са от значение за оценката, често са с висока степен на сложност, органите следва да бъдат оправомощени да изискват от вносителите подробна информация за договора, включително целите договори за доставка, когато това е необходимо, за да се разбере контекстът на определени условия или препратки към други договорни разпоредби. Настоящият регламент следва да включва правила за осигуряване на ефективна защита на търговските тайни на засегнатите предприятия.

(24)

Когато упражняват правомощията си разрешаващите органи и митническите органи следва да съсредоточат върху упражняването на тези правомощия в точките на междусистемно свързване, съоръженията за ВПГ или транзитните тръбопроводи, където рискът от заобикаляне е висок. При преноса на нефт се наблюдават практики на използване на така наречения „сенчест флот“ за заобикаляне на ограничителните мерки, което също би могло да породи рискове за вноса на ВПГ, като така възпрепятства постигането на целите на настоящия регламент. В тясно сътрудничество помежду си органите следва, когато е необходимо, да адаптират своите приоритети в областта на правоприлагането, за да се справят с възможни практики на заобикаляне, установени по време на прилагането на настоящия регламент. Комисията следва също така постоянно да наблюдава потоците от руски природен газ, преминаващи транзитно през трети държави.

(25)

Части от руската инфраструктура за пренос на газ са пряко свързани със Съюза, а някои транзитни газопроводи, свързващи Руската федерация със Съюза, преминават през трети държави, без понастоящем да имат входни точки между Руската федерация и Съюза. Поради това следва да се приеме, че природният газ, внасян в Съюза през граници, междусистемни газопроводи или точки на междусистемно свързване между Руската федерация и Съюза, Беларус и Съюза, както и природен газ, получаван през тръбопроводи като например „Турски поток“ в точката на междусистемно свързване „Странджа 2/Малкочлар“, е с произход от Руската федерация или се изнася пряко или непряко от нея. Следва да се извършват стриктни проверки, когато се твърди, че природният газ, достигащ до тези граници, междусистемни газопроводи или точки на междусистемно свързване, е под режим транзит през Руската федерация. Руската федерация е основен износител на газ и в миналото не е имала голямо значение като транзитна държава на газ поради редица фактори, като например липсата на инфраструктура за регазификация, организацията на търговията с газ в Руската федерация чрез монопол върху износа на газ по тръбопроводи, бизнес моделите на руските газови дружества, които не се основават на организирането на транзит, и географското местоположение на Руската федерация. Поради това и предвид стимулите за руските доставчици да заобикалят забраната за внос, митническите органи следва да отказват вноса на количества природен газ, за които се твърди, че са в транзит, освен в случаите, когато могат да бъдат представени недвусмислени доказателства, с които се установява, че съответният газ е преминал транзитно през Руската федерация и че държавата му на производство не е Руската федерация. Тези доказателства следва да бъдат представени на разрешаващите органи достатъчно рано, за да се даде възможност за проследяване на внасяния газ до мястото на производство, и не по-късно от един месец преди въвеждането на митническата територия на Съюза.

(26)

Точката на междусистемно свързване „Странджа 1“ свързва Съюза с тръбопроводна система, по която се пренася не само газ от Република Азербайджан или Република Турция, но и значителни количества газ от Руската федерация. Поради това следва да се изисква представянето на недвусмислени доказателства, с които се установява, че държавата на производство не е Руската федерация, и на органите следва да се предостави достатъчно време за проверка, за да се гарантира, че внасяният през точката за междусистемно свързване „Странджа 1“ газ не е с произход от Руската федерация или че не се изнася, пряко или непряко, от нея. Същото равнище на контрол следва да се прилага, ако в бъдеще други точки на междусистемно свързване бъдат свързани с тръбопроводни системи, по които се извършва пренос на значителни количества руски газ.

(27)

Освен това значителни количества природен газ биха могли също така да бъдат въвеждани в Съюза под режим транзит. С оглед на строгите правила за мониторинг на вноса на газ, като например предварителното разрешение, не се прилагат за газ, преминаващ през Съюза под режим транзит или съхраняван съгласно правилата за митническо складиране, е целесъобразно да се предвидят специфични мерки за защита под формата на режим за мониторинг на транзита, който дава възможност на митническите органи да наблюдават газовите потоци под режим транзит, за да се гарантира, че природният газ, който преминава през Съюза под режим транзит, впоследствие не се допуска за свободно обращение в Съюза. Когато оператори от трети държави съхраняват газ на временно складиране или под режим транзит или режим митническо складиране съгласно Митническия кодекс на Съюза, държавите членки следва да разполагат с подходящи механизми за мониторинг и правоприлагане, за да гарантират, че използването на хранилищата на Съюза от страна на трети държави не поражда риск за националната или регионалната сигурност на доставките и за изпълнението на задълженията за съхранение, и да предоставят съответната информация на Комисията.

(28)

В съответствие с принципа на лоялно сътрудничество разрешаващите органи, митническите органи, регулаторните органи, компетентните органи, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Комисията следва да си сътрудничат с цел прилагане на разпоредбите на настоящия регламент и обмен на съответната информация, по-специално по отношение на оценката във връзка с временни освобождавания, с които се позволява внос на руски природен газ след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Митническите органи, регулаторните органи, компетентните органи и ACER следва да разполагат с необходимите инструменти и бази данни, за да гарантират че съответната информация може да бъде обменяна между националните органи и органите в различните държави членки, когато това е необходимо. ACER следва да допринася със своя експертен опит за процеса по мониторинг на прилагането на настоящия регламент. За да се улесни създаването на необходимите оперативно съвместими съвместни информационни системи, Комисията и държавите членки следва да могат да проучат възможностите за използване на наличния бюджет по създадения с Регламент (ЕС) 2021/1149 на Европейския парламент и на Съвета (6) фонд „Вътрешна сигурност“. Митническите органи следва ежемесечно да предоставят актуална информация на регулаторните органи, компетентните органи и Комисията за ключовите елементи, свързани с промените във вноса на руски газ, като количествата, внасяни по дългосрочни или краткосрочни договори за доставка, входните точки или договорните партньори. Комисията следва да включи тази информация, когато е уместно, в доклада относно прилагането на настоящия регламент. Комисията следва също така да извърши оценка на ефективността на обмена на информация и сътрудничеството между съответните органи и когато е целесъобразно, да включи препоръки за подобряването на обмена на информация и сътрудничеството.

(29)

Опитът с постепенното прекратяване на доставките на руски газ през Украйна показа, че добрата подготовка и координация в дух на солидарност могат да предотвратят възникването на смущения на пазара или на проблеми със сигурността на доставките, които е възможно да се появят в резултат от смяната на доставчиците на газ. За да се подготвят по координиран начин за пълното прекратяване на използването на руски газ и за да се осигури достатъчно време на пазара да предвиди свързаните с това промени без риск за сигурността на доставките на газ или значително въздействие върху цените на енергията, държавите членки следва да изготвят национални планове за диверсификация на доставките на природен газ и да ги представят на Комисията до 1 март 2026 г. Към тези планове следва да се прилагат правилата за професионална тайна и те следва да не се разкриват без съгласието на съответната държава членка. В тях следва да се опишат мерките, планирани на национално или регионално равнище за намаляване на търсенето, насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и осигуряване на алтернативни доставки, както и да се набележат възможните технически, договорни или регулаторни пречки, които биха могли да усложнят процеса на диверсификация. Тъй като процесът на диверсификация може да налага координация на мерките на национално, регионално или съюзно равнище, Комисията следва да направи оценка на националните планове за диверсификация във връзка с природния газ, като разполага с възможността да отправи препоръки с предложения за адаптиране, когато е необходимо.

(30)

При изготвянето на националните планове за диверсификация Комисията следва, по координиран начин и в дух на солидарност, да работи с държавите членки, по-специално в Централна и Югоизточна Европа, за установяване на алтернативни доставки на природен газ. В допълнение към подобряването на сигурността на доставките новите доставки биха могли също така да компенсират загубата на приходи чрез използване на съществуващата инфраструктура, която преди това е била използвана за пренос на руски газ.

(31)

Във Версайската декларация държавните и правителствените ръководители се ангажираха да прекратят постепенно не само доставките на природен газ от Руската федерация, но и други енергийни доставки, по-специално доставките на нефт. При търговията с нефт със Съюза Руската федерация прилага практики, подобни на тези в областта на газа, при които в миналото използва газа като средство за упражняване на принуда и манипулиране, като за това свидетелстват например прекъсвания на доставките на нефт в миналото. Съществуващите отношения с Руската федерация в областта на доставките на нефт създават зависимост и рискове за сигурността в Съюза. За да се попречи на Руската федерация да използва износа на нефт за Съюза като инструмент за принуда, е от съществено значение да се подготви своевременно постепенно прекратяване и на вноса на нефт от Руската федерация. Въпреки че вече са въведени ограничителни мерки, за да се гарантира постепенното прекратяване на вноса на нефт от Руската федерация, и значителното намаляване на този внос, по-нататъшното постепенно прекратяване на използването на руски нефт може да налага конкретни подготвителни стъпки и координация със съседни държави.

(32)

Поради това държавите членки следва също така да изготвят национални планове за диверсификация във връзка със суровия нефт и нефтопродуктите, които следва да включват мерките, въведени и планирани на национално равнище, за да се гарантират прозрачността и проследяването на вноса на нефт от Руската федерация. Комисията следва да даде препоръки относно тези планове. Към тях следва да се прилагат правилата за професионална тайна и те следва да не се разкриват без съгласието на съответната държава членка. Комисията следва да продължи да се опитва да се справи с проблема с използването на т.нар. „сенчест флот“ за заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза по отношение на нефта, по-специално като изпълнява действията, посочени пътната карта за REPowerEU.

(33)

Опитът по време на газовата криза от 2022 г. и 2023 г. показа, че изчерпателната информация относно положението с доставките и възможната зависимост от тях е от решаващо значение за мониторинга на доставките на газ в Съюза. Поради това вносителите на руски газ, които използват предвидените в настоящия регламент преходни периоди, следва да представят на Комисията цялата информация, необходима за оценка на възможните рискове за търговията с газ. Когато това е необходимо, за да се разбере контекстът на определени условия или препратки към други разпоредби в договора, тази информация следва да включва основни параметри или дори пълния текст на отделни части от съответните договори за доставка на газ, с изключение на информацията за цените. При мониторинга на доставките на газ в Съюза Комисията следва също така да взема предвид информацията за вноса, предоставена от митническите органи, и информацията, включена в националните планове за диверсификация. Комисията следва редовно да информира Координационната група по природния газ, създадена с Регламент (ЕС) 2017/1938, относно процеса по постепенно прекратяване на използването на руски газ на равнището на Съюза и да представя годишен доклад относно постепенното прекратяване, който може да бъде придружен от конкретни препоръки и действия на Съюза за ускоряване на посочения процес.

(34)

Държавите членки и Съюзът следва да си сътрудничат тясно при прилагането на настоящия регламент, включително по отношение на евентуални процедури за уреждане на спорове. Когато е приложимо, в регламенти (ЕС) № 1219/2012 (7) и (ЕС) № 912/2014 (8) на Европейския парламент и на Съвета се съдържат допълнителни условия и ред за сътрудничеството и разпределението между държавите членки и Съюза на финансовата отговорност, свързана с евентуални случаи на уреждане на спорове между инвеститор и държава във връзка с настоящия регламент.

(35)

С оглед на неотдавнашната практика на Руската федерация едностранно да променя и възпрепятства провеждането на договорените съдебни и арбитражни производства, нито засегнатите лица, нито Съюзът и държавите членки могат да носят отговорност за съдебни решения, арбитражни решения или други съдебни решения, постановени в рамките на незаконни процедури и срещу които няма достъп до средства за правна защита пред съответната юрисдикция.

(36)

Съюзът създаде стабилна правна рамка за гарантиране на сигурността на доставките на газ по всяко време и за координирано преодоляване на евентуални кризи в доставките, включително задължения за държавите членки да осигурят ефективна и оперативна солидарност със съседни държави, нуждаещи се от газ. Комисията следва постоянно да наблюдава развитието на пазарните рискове за доставките на газ, произтичащи от търговията с газ с Руската федерация на равнището на Съюза, на регионално равнище и на равнището на държавите членки. В случай на внезапна и значителна промяна, която сериозно застрашава сигурността на доставките за една или повече държави членки, и след обявяването на извънредна ситуация в съответствие с член 11 или 12 от Регламент (ЕС) 2017/1938, е целесъобразно на Комисията да бъде предоставено правомощието да предприеме необходимите спешни мерки, като приеме решение относно забраните за внос на природен газ или ВПГ, предвидени в настоящия регламент, в една или повече държави членки. В такава ситуация Комисията следва също така да може да спре прилагането на изискването за предварително разрешение преди въвеждането на предназначен за внос газ на митническата територия на Съюза, за да се улесни вноса на допълнителни количества в кратки срокове. Всяко такова спиране от страна на Комисията следва да бъде ограничено във времето, да не се предвижда за повече от 4 седмици наведнъж и да се удължава само ако условията за извънредната ситуация съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2017/1938 продължават да съществуват. Решението за изпълнение на Комисията следва да налага допълнителните условия, необходими да се гарантира, че всяко подобно спиране на прилагането е строго ограничено до реакция на заплахата и следва да допуска единствено краткосрочни договори. Комисията следва да информира Координационната група по природния газ и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, обосноваващ спирането и всяко негово удължаване, и следва да наблюдава отблизо прилагането на всяко такова спиране.

(37)

За да се избегне търсенето на най-благоприятната правна система във връзка с налагането на санкции и за да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да установят хармонизирана система от санкции за нарушение на настоящия регламент. Тъй като обаче нарушенията на настоящия регламент биха могли да представляват и нарушения на друго законодателство на Съюза, тясно свързано със забраните и задълженията по настоящия регламент, като например митническото законодателство, ограничителните мерки или Регламент (ЕС) 2017/1938, налагането на санкции не следва да води до нарушаване на принципа non bis in idem в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Настоящият регламент не засяга налагането на санкции от наказателноправен характер съгласно националното право.

(38)

Въведените с настоящия регламент мерки напълно отразяват принципа на енергийната солидарност. На практика отделните държави членки са различно зависими от вноса на руски газ и много от тях вече са предприели мерки за постепенното прекратяване на използването му. Настоящият регламент ще гарантира хармонизиран в целия Съюз подход към постепенното прекратяване на използването на руски газ, като се запази солидарността между държавите членки.

(39)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от отделните държави членки, координирано и без риск от разпокъсване на пазара, а могат да бъдат по-добре и по-ефективно постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(40)

С оглед на това колко е важно Съюзът без забавяне да започне постепенното прекратяване на по-нататъшната си икономическа зависимост от вноса на газ от Руската федерация, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. След Версайската декларация от март 2022 г. и приемането на предложението за настоящия регламент на 17 юни 2025 г. участниците на пазара разполагаха с немалко време, за да адаптират своето портфолио от източници на доставка. Въпреки това изглежда целесъобразно да се предвиди преходен период, който да позволи на доставчиците на газ, които все още не са адаптирали своите стратегии за доставка, да предприемат необходимите мерки за спазването на настоящия регламент. Поради това забраната за внос на газ от Руската федерация следва да се прилага едва, считано от 18 март 2026 година. Различните процедури за издаване на разрешения, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат преди забраната за внос на газ от Руската федерация да започне да се прилага, за да се даде възможност на вносителите със съществуващи договори за доставка и на вносителите, които сключват нови договори, да получат необходимото предварително разрешение своевременно и без прекъсвания за планирания внос на газ,