(1)

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“) и с която се урежда международният въздушен транспорт, влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2)

Държавите членки са договарящи страни по Чикагската конвенция и договарящи държави в ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в някои органи на ИКАО. В Съвета на ИКАО (наричан по-нататък „Съветът на ИКАО“) понастоящем са представени шест държави членки.

(3)

Съгласно член 37 от Чикагската конвенция ИКАО трябва да приема и изменя международните стандарти и препоръчителните практики и процедури, отнасящи се например до системите за връзка и средствата за обслужване на въздушното движение, правилата за полети и практиката за управление на въздушното движение, както и други въпроси, засягащи безопасността, редовността и ефективността на въздухоплаването, които могат да бъдат сметнати за подходящи към даден момент.

(4)

Съгласно член 38 от Чикагската конвенция всяка договаряща държава в ИКАО, която прецени, че е невъзможно да се съобрази във всяко отношение с подобен международен стандарт или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е международен стандарт след изменение на последния, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, трябва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейните собствени разпоредби или практики и тези, установени с международния стандарт. В случай на изменение на международните стандарти всяка държава, която не внесе съответните изменения в своите собствени разпоредби или практики, трябва да уведоми Съвета на ИКАО за това в течение на шестдесет дни след приемането на изменението на международния стандарт или да посочи действието, което предлага да предприеме.

(5)

Съгласно член 54, буква l от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО трябва да приема международни стандарти и препоръчителни практики (SARP) и да ги определя като приложения към Чикагската конвенция (наричани по-нататък „приложения към ИКАО“).

(6)

Съгласно член 90 от Чикагската конвенция всяко приложение на ИКАО или всяко изменение на приложение на ИКАО влиза в сила след изтичането на тримесечен срок от неговото съобщаване на съответните договарящи държави в ИКАО или след изтичането на по-продължителен срок, определен от Съвета на ИКАО, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави в ИКАО не заяви, че го отхвърля. След като бъдат приети от Съвета на ИКАО и влязат в сила, международните стандарти стават задължителни за всички договарящи държави в ИКАО, включително всички държави — членки на Съюза, в съответствие с Чикагската конвенция и в рамките на определените в нея ограничения, по-специално в членове 37 и 38 от нея.

(7)

Вътрешните правила на ИКАО, по-специално тези, които водят до късно предоставяне на Съвета на ИКАО на последните версии на документи за решения относно нови SARP или изменения на SARP в Съвета на ИКАО, сроковете, определени от ИКАО за уведомяване от договарящите държави в ИКАО за различия по отношение на международни стандарти, както и самият брой на различията в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, за които трябва да се извърши уведомяване всяка година, затрудняват своевременното установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в решение на Съвета, основано на член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за нови SARP или изменения на SARP, които трябва да бъдат приети, или за всяко различие, за което трябва да се направи уведомяване.

(8)

Поради това е целесъобразно да се установят критериите и процедурата, които трябва да се спазват за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на приемането на SARP или измененията на SARP, доколкото тези SARP могат да повлияят съществено съдържанието на правото на Съюза в областта на гражданското въздухоплаване, както и по отношение на решения за отхвърляне или не на SARP съгласно член 90 от Чикагската конвенция и по отношение на уведомяването за различия по отношение на международните стандарти съгласно член 38 от Чикагската конвенция.

(9)

Предвид спецификата на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение в сравнение с други области на дейността на ИКАО, по-специално големия брой SARP, приемани в тези области всяка година от Съвета на ИКАО, и броя на различията, за които трябва да се уведомява всяка година, настоящото решение следва да се отнася единствено до безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, за да се рационализират процесите с цел бързо установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза за приемането на нови SARP и изменения на SARP, решенията за отхвърляне или не на SARP или изменения на SARP, приети от Съвета на ИКАО, както и за разглеждането на многобройните уведомления по ефективен начин.

(10)

SARP, приемани от Съвета на ИКАО в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, може да засягат въпроси от изключителната компетентност на Съюза и са в състояние да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза. Поради това е ефикасно и целесъобразно с решение да се установят критериите и процедурата, които да се спазват за определяне на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на SARP в тези области, без да се засягат правата и задълженията на държавите членки като договарящи държави в ИКАО съгласно Чикагската конвенция. На равнището на ИКАО SARP за безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение се съдържат главно в приложения 1, 2, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15, 18 и 19 на ИКАО.

(11)

На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в SARP за безопасността на гражданското въздухоплаване, са основно отразени и посочени в регламенти (ЕС) 2018/1139 (1) и (ЕО) № 2111/2005 (2) на Европейския парламент и на Съвета, както и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на въпросните регламенти, по-специално регламенти (ЕС) № 1178/2011 (3), (ЕС) № 748/2012 (4), (ЕС) № 965/2012 (5), (ЕС) № 139/2014 (6), (ЕС) № 452/2014 (7), (ЕС) № 1321/2014 (8) и (ЕС) 2015/640 (9) на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията (10), Делегиран Регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията (11) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/664 на Комисията (12).

(12)

На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в SARP за аеронавигационно обслужване и управление на въздушното движение, са основно отразени и посочени в регламенти (ЕО) № 549/2004 (13), (ЕО) № 550/2004 (14) и (ЕС) 2024/2803 (15) на Европейския парламент и на Съвета, както и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на посочените регламенти, по-специално Регламент (ЕС) № 1332/2011 на Комисията (16), Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията (17), Регламент (ЕС) 2015/340 на Комисията (18) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1048 на Комисията (19).

(13)

Настоящото решение следва да засяга само позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на ИКАО в области, в които Съюзът има изключителна компетентност. Настоящото решение не засяга възможността Съветът да приема, по предложение на Комисията, решения въз основа на член 218, параграф 9 от ДФЕС за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на ИКАО, по-специално в области извън обхвата на настоящото решение, включително когато споделената компетентност на Съюза все още не е упражнена.

(14)

Срокът на прилагане на Решение (ЕС) 2023/746 (20) на Съвета следва да се удължи за още един тригодишен цикъл на ИКАО, а именно до 31 декември 2028 г. Комисията следва да представи на Съвета писмена оценка на прилагането на посоченото решение, която да послужи като основа за евентуално удължаване или изменение на същото решение.

(15)

Изпълнението на настоящото решение не следва да води до нарушаване на задълженията на държавите членки съгласно правото на Съюза или на международните им задължения съгласно Чикагската конвенция.

(16)

За целите на изпълнението на настоящото решение държавите членки и Комисията, съгласно статута на Съюза на наблюдател, следва да действат в тясно сътрудничество в съответствие със задължението си за лоялно сътрудничество.

(17)

Поради това Решение (ЕС) 2023/746 следва да бъде съответно изменено,

(1)

В член 7 параграф 1 се заменя със следното:

2)

Приложението се изменя както следва: