(1)

Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1351 Комисията всяка година определя държавите членки, подложени на миграционен натиск, изложени на риск от миграционен натиск или изправени пред значима миграционна ситуация. До 15 октомври 2025 г. и всяка година след това Комисията трябва да приема европейския годишен доклад относно убежището и миграцията и да приема решение за определяне на тези държави членки.

(2)

За да определи дали дадена държава членка е подложена на миграционен натиск, изложена на риск от миграционен натиск или изправена пред значима миграционна ситуация, Комисията извърши оценка въз основа на европейския годишен доклад относно убежището и миграцията (2) и елементите, изброени в член 9 и член 10 от посочения регламент. За тази цел Комисията разработи методика, според която натискът е свързан със създаването на непропорционални задължения в дадена държава членка, като се взема предвид цялостната миграционна ситуация в Съюза. Тази методика беше обсъдена задълбочено с държавите членки. За да се определи кои задължения са непропорционални, се сравнява ситуацията във всяка държава членка с цялостната ситуация в Съюза (3).

(3)

В оценката се разглежда 12-месечен период — от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. — за да се определят държавите членки, подложени на миграционен натиск, и държавите членки, изложени на риск от миграционен натиск, в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1351 и с определението за „миграционен натиск“ в член 2, точка 24 от посочения регламент. В съответствие с определението за „значима миграционна ситуация“ в член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2024/1351, за да се вземе предвид кумулативният ефект от настоящите и предишните годишни пристигания на граждани на трети държави или лица без гражданство, при оценката на значимата миграционна ситуация се взема предвид периодът от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2025 г.

(4)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. незаконните преминавания на външната граница на ЕС са намалели с 35 %, което показва, че цялостната миграционна ситуация в Съюза продължава да се подобрява. Молбите за международна закрила и неразрешените движения също са намалели съответно с 21 % и 25 % — стабилна тенденция, наблюдавана от 2024 г. насам.

(5)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г., въз основа на европейския годишен доклад относно убежището и миграцията и на елементите, изброени в член 9 и член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1351, след обобщение и оценка на всички съответни количествени и качествени данни и информация във връзка с цялостната ситуация в Съюза, в оценката се стига до заключението, че Гърция и Кипър са подложени на миграционен натиск. В оценката също така се стига до заключението, че Италия и Испания са подложени на миграционен натиск поради големия брой пристигащи лица, дължащ се на сваляния на брега след операции по търсене и спасяване.

(6)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. Гърция, въпреки че тенденциите са останали като цяло стабилни в сравнение с предходния 12-месечен период, е била изправена пред непропорционални задължения спрямо цялостната ситуация в Съюза, по-специално поради броя на незаконните преминавания на границите и на молбите за международна закрила. Гърция е отчела най-голям брой незаконни преминавания на границата спрямо своя брутен вътрешен продукт (БВП) и население. Освен това Гърция е получила най-голям брой молби на равнището на ЕС спрямо своя БВП и население и е била на първо място по относителен брой решения за предоставяне на международна закрила и на второ място по отношение на издаването на заповеди за напускане, но през анализирания период е било възможно да бъдат изпълнени само малка част от връщанията.

(7)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. в Кипър положението с миграцията и убежището се е подобрило в сравнение с предходния период, но страната все още е била изправена пред непропорционални задължения спрямо цялостната ситуация в Съюза, по-специално поради незаконните преминавания на границите, молбите за международна закрила и регистрациите за временна закрила. Въпреки че незаконните преминавания на границите намаляха значително, броят на пристигащите спрямо кипърския БВП и население оказа натиск върху системата на страната за убежище и миграция. В относително изражение Кипър е бил на второ място по получени молби за международна закрила през анализирания период и също така е получил значителен брой нови регистрации за временна закрила в сравнение с БВП и населението на страната. Освен това, въпреки че броят на гражданите на трети държави, на които бе разпоредено да напуснат територията, остана стабилен, два пъти повече граждани на трети държави са били върнати след заповед за напускане в сравнение с предходния период.

(8)

Голям брой лица са свалени на брега в Италия след операции по търсене и спасяване през отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. Делът и абсолютният брой на пристигащите лица поради повтарящи се сваляния на брега след операции по търсене и спасяване бяха от такъв мащаб, че създадоха непропорционални задължения в сравнение с цялостната ситуация в Съюза. На Италия се падат около 40 % от общия брой на лицата, свалени на брега в Съюза.

(9)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. Испания бе изправена пред голям брой пристигащи лица поради повтарящи се сваляния на брега след операции по търсене и спасяване, които бяха от такъв мащаб, че създадоха непропорционални задължения в сравнение с цялостната ситуация в Съюза. На Испания също се падат около 40 % от общия брой на лицата, свалени на брега в Съюза.

(10)

През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г., въз основа на констатациите в европейския годишен доклад относно убежището и миграцията и на елементите, изброени в член 9 и член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1351, след разглеждане и оценка на всички съответни количествени и качествени данни и информация във връзка с цялостната ситуация в Съюза, като изложени на риск от миграционен натиск са определени Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия.

(11)

България и Хърватия, като държави членки на първо влизане в Съюза, продължиха да бъдат особено изложени на колебанията на незаконно пристигащите по маршрутите през Западните Балкани и Източното Средиземноморие. Значително увеличение на броя на незаконно пристигащите през годината би могло да доведе до непропорционални задължения на националните системи за миграция и убежище, които вече са под натиск. През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г., въпреки че България е регистрирала спад в броя на молбите за международна закрила в сравнение с предходния период, тя все още е била изправена пред значителен брой молби за международна закрила, една пета от които са подадени от непридружени ненавършили пълнолетие лица, поради което България е на второ място в относително изражение по получени молби от непридружени ненавършили пълнолетие лица в Съюза. България също така е отчела висок и постоянен брой регистрации за временна закрила спрямо своя дял от БВП и населението. През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. Хърватия е била засегната от незаконни преминавания на границата и откази за влизане, като е регистрирала 76 % от всички пристигащи по маршрута през Западните Балкани, втория по големина брой незаконни преминавания на границата на равнището на Съюза спрямо БВП и населението, и като е отчела най-големия брой откази за влизане в Съюза в относително изражение.

(12)

Редица държави членки са отчели голям брой неразрешени движения, които оказват особен натиск върху техните системи за убежище, миграция и приемане. Едно от възможните решения на предизвикателствата, свързани с такива неразрешени движения, е да се прилагат компенсации на отговорността в тези случаи като част от солидарния принос. През отчетния период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. значителен брой от неразрешените движения на кандидати за международна закрила в рамките на Съюза са били регистрирани в Германия, което е довело до голям брой молби за международна закрила и е оказало въздействие върху нейната система за убежище и приемане; това е било допълнително усложнено не само от най-многочисленото приемане в ЕС на лица, на които е предоставена временна международна закрила, но и от много големия брой молби за международна закрила през последните десет години. Франция също е отчела много голям брой неразрешени движения на кандидати за международна закрила в рамките на Съюза и е била изправена пред все повече незаконни преминавания на границата при излизане към Обединеното кралство, което се е отразило на националната ѝ система за убежище и приемане. Нидерландия и Белгия също са били засегнати от неразрешените движения на кандидати за международна закрила, което е оказало натиск върху системите за приемане. Ирландия също е получавало постоянно голям брой молби за международна закрила, като значителна част тези лица влизат незаконно в страната предимно през сухопътната граница с Обединеното кралство. Това, заедно със значителния брой пристигащи лица, ползващи се с временна закрила, е оказало въздействие върху националната система за убежище и приемане.

(13)

Хибридните заплахи, свързани с инструментализирането на миграцията от страна на Русия и Беларус, продължават да пораждат сериозни рискове, свързани с миграцията и сигурността, по източната граница на Съюза, и особено в Естония, Латвия, Литва, Полша и Финландия. В отговор на продължаващите спонсорирани от държавата опити за инструментализиране на миграцията Естония е засилила мерките за управление на границите на границата си с Русия; Латвия и Литва са засилили мерките за наблюдение на границата си с Беларус; Полша е създала буферна зона по границата си и временно ограничава правото на кандидатстване за международна закрила по тази граница, с изключение на уязвимите групи; а Финландия е затворила пропускателните си пунктове с Русия. Въпреки това по-нататъшни опити на Русия и Беларус да инструментализират миграцията биха могли да окажат допълнителен натиск върху националните системи за защита на границите, което може да доведе до непропорционални задължения.

(14)

Въз основа на европейския годишен доклад относно убежището и миграцията и на елементите, изброени в член 9 и член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1351, поради кумулативния ефект на количествените и качествените данни и информация, обобщени и оценени през петгодишния период от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2025 г., в оценката се стига до заключението, че България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша са изправени пред значима миграционна ситуация.

(15)

През последните пет години в България, и по-специално от 2022 г. насам, спрямо дела на БВП и населението, притокът на регистрации за временна закрила, заедно с относително големия брой молби за международна закрила, оказват натиск върху системата, по-специално като се има предвид, че България е издала значителен брой положителни решения и откази, които са създали голяма тежест за системата за връщане.

(16)

При оценката на положението в Хърватия през предходните пет години и във връзка с цялостното положение в Съюза натискът върху системата за връщане спрямо дела от БВП и населението на Хърватия е оказал значително въздействие върху капацитета на държавата в допълнение към задълженията по нейната външна граница, по-специално тъй като Хърватия е издала относително голям брой откази за влизане и напоследък е отчела относително голям брой незаконни преминавания на границата поради увеличените дейности по контрабанда на мигранти в региона.

(17)

Към 30 юни 2025 г., в резултат на продължаващата агресивна война на Русия и ескалацията на нападенията срещу Украйна, 4,3 милиона души се ползват от временна закрила в Съюза. От началото на войната Полша и Чехия са отчели най-голям брой регистрации за временна закрила в Съюза спрямо БВП и населението. Това е оказало значителен натиск върху системите за миграция, убежище и управление на границите на тези държави членки от 2022 г. насам и е създало предизвикателства, свързани с интеграцията. Естония е отчела голям брой регистрации за временна закрила спрямо своя БВП и население, в съчетание с относително голям брой молби за международна закрила, довели до голям брой положителни решения през последните пет години.

(18)

През петгодишния период от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2025 г. Австрия е получила голям брой молби за международна закрила. Въпреки че този брой е намалял, общият брой на молбите за международна закрила и произтичащият от това брой на положителните решения през петгодишния период са оказали кумулативно въздействие върху капацитета на системата за миграция, приемане и предоставяне на убежище в Австрия.

(19)

Държавите членки, определени с настоящото решение като подложени на миграционен натиск, следва да имат достъп до годишния солидарен резерв, създаден с решението за изпълнение на Съвета, посочено в член 57 от Регламент (ЕС) 2024/1351, и следва да информират Комисията и Съвета съгласно член 58, параграф 1 от посочения регламент, когато възнамеряват да използват годишния солидарен резерв, като включват информация относно вида и равнището на необходимите мерки за солидарност. Когато държавите членки, подложени на миграционен натиск, не използват годишния солидарен резерв или не уведомят за необходимостта от използването му, те могат да поискат пълно или частично приспадане на техния обещан принос към годишния солидарен резерв в съответствие с член 61 от Регламент (ЕС) 2024/1351.

(20)

Държавите членки, определени с настоящото решение като изложени на риск от миграционен натиск, следва да имат приоритетен достъп до постоянния инструментариум на ЕС за подкрепа в областта на миграцията, посочен в член 6 от Регламент (ЕС) 2024/1351.

(21)

За да се улесни използването на постоянния инструментариум на ЕС за подкрепа в областта на миграцията от държавите членки, изложени на риск от миграционен натиск, Комисията ще предостави финансова подкрепа и ще координира със съответните агенции на Съюза евентуалното приоритизиране на предоставянето на оперативна подкрепа.

(22)

Държавите членки, определени с настоящото решение като изправени пред значима миграционна ситуация, имат право да поискат пълно или частично приспадане на техния солидарен принос в съответствие с член 62 от Регламент (ЕС) 2024/1351.

(23)

За да се гарантира балансът между солидарността и справедливото разпределение на отговорностите и за да се подсигури функционирането на Регламент (ЕС) 2024/1351, в член 60, параграф 3 от посочения регламент се предвижда, че от допринасящите държави членки не се изисква да изпълняват ангажиментите си или да прилагат компенсация на отговорността по отношение на ползваща се държава членка, когато Комисията е установила системни недостатъци в тази ползваща се държава членка по отношение на правилата за компетентност, определени в част III от посочения регламент, които биха могли да доведат до сериозни отрицателни последици за неговото функциониране. В част III от Регламент (ЕС) 2024/1351 се определят, наред с другото, задълженията на компетентната държава членка да поеме отговорността за и да приеме обратно кандидатите и гражданите на трети държави или лицата без гражданство, чиято молба за международна закрила е била регистрирана в друга държава членка или за които друга държава членка е посочена като компетентна съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1358 на Европейския парламент и на Съвета (4), включително да извършва прехвърлянето на тези лица при пълно зачитане на основните права на кандидата по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, както е посочено в съображение 87 и в член 16, параграф 3. Тези правила са в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), и ще заменят тези правила, когато започнат да се прилагат.

(24)

На 4 април 2025 г. в Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно текущото състояние на управлението на миграцията в континенталната част на Гърция (6) се стигна до заключението, че прехвърлянията в Гърция следва да се извършват по същия начин като за другите държави членки и в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013.

(25)

През декември 2022 г. Италия спря получаването на прехвърляния, с изключение на случаите на събиране на семейството на непридружени ненавършили пълнолетие лица. В решението си от 19 декември 2024 г. по съединени дела C-185/24 и C-189/24 (7) Съдът на Европейския съюз установи, че държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите, установени в глава III от Регламент (ЕС) № 604/2013, не може едностранно да се освободи от тази отговорност.

(26)

Държавите членки следва да гарантират спазването на задълженията си съгласно правото на ЕС в областта на убежището. По-специално те следва да гарантират, че вече наблюдаваните в техните държави текущи практики във връзка с Регламент (ЕС) № 604/2013 са приключили да съществуват до започването на прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1351. Продължаващото неспазване би представлявало системен недостатък по отношение на правилата, определени в част III от Регламент (ЕС) 2024/1351, който може да доведе до сериозни отрицателни последици за функционирането на посочения регламент. Това следва да се оценява редовно от Комисията и ако тези ситуации продължават да съществуват, следва да се прилага член 60, параграф 3, четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2024/1351. За да се гарантира устойчив преход от настоящата система на компетентност към новите правила, определени в Регламент (ЕС) 2024/1351, следва да се обърне специално внимание на равнището на оперативното сътрудничество между държавите членки, включително на активното участие за улесняване на прехвърлянията и постепенното сътрудничество в областта на практическите и логистичните пречки.

(27)

С оглед на възприемането на всеобхватен подход към управлението на миграцията на равнището на ЕС, успоредно с прилагането на Пакта за миграцията и убежището, включително Регламент (ЕС) 2024/1351, законодателната работа следва да продължи приоритетно, по-специално по отношение на предложенията за обща европейска система за връщане и за списък на Съюза на сигурните държави на произход. Заедно те ще спомогнат за намаляване на цялостния натиск върху системите на държавите членки за убежище и ще подпомогнат функционирането на Пакта за миграцията и убежището.

(28)

Съгласно член 11, параграф 1, втора алинея бяха проведени консултации с държавите членки, определени в настоящото решение като държави членки, подложени на миграционен натиск, изложени на риск от миграционен натиск и изправени пред значима миграционна ситуация.

(29)

В съответствие с член 4 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Ирландия е нотифицирала с писмо от 14 май 2024 г. желанието си да приеме и да бъде обвързана от Регламент (ЕС) 2024/1351. С Решение (ЕС) 2024/2088 на Комисията (8) това участие беше потвърдено. Поради това Ирландия участва в приемането на настоящото решение.

(30)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.