(1)

На 24 май 2022 г. с Решение (ЕС) 2022/895 на Съвета (1) Комисията беше упълномощена да започне преговори от името на Европейския съюз за изготвянето на Конвенция на Организацията на обединените нации срещу киберпрестъпността - засилване на международното сътрудничество в областта на борбата с определени престъпления, извършени чрез информационни и комуникационни технологии, и на обмена на доказателства в електронна форма за тежки престъпления (наричана по-нататък „конвенцията“).

(2)

Текстът на конвенцията беше приет на 24 декември 2024 г. с Резолюция 79/243 на 55-ата пленарна сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации и се предвижда да бъде открит за подписване в Ханой, Виетнам, на 25 и 26 октомври 2025 г., а след това в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 31 декември 2026 г.

(3)

Конвенцията е в съответствие с целите на Съюза в областта на сигурността, посочени в член 67, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а именно осигуряване на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на престъпността, както и за борба с нея, и чрез мерки за координиране и сътрудничество между полицейските и съдебните органи и други компетентни органи, както и чрез сближаването на наказателните законодателства.

(4)

Конвенцията се прилага за конкретни наказателни разследвания или производства, свързани с престъпления, предвидени в съответствие с конвенцията, както и за обмена на доказателства в електрона форма относно тежки престъпления (наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от четири години или с по-тежко наказание), и допуска обмен на информация само за такава цел.

(5)

С конвенцията се хармонизира ограничен набор от ясно определени престъпления, като същевременно се осигурява необходимата гъвкавост на държавите — страни по конвенцията, за да се избегне криминализиране на законосъобразно поведение.

(6)

В конвенцията се съдържат само минимални правила относно отговорността на юридическите лица за участие в престъпленията, предвидени в съответствие с нея, и не изисква държавите — страни по конвенцията, да предвидят мерки, необходими за въвеждането на наказателна отговорност за юридически лица по начин, който би бил несъвместим с техните правни принципи.

(7)

Конвенцията е в съответствие и с целите на Съюза за защита на личните данни, неприкосновеността на личния живот и основните права в съответствие с член 16 ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

(8)

Конвенцията предвижда строги гаранции за правата на човека и изключва всяко тълкуване, което би довело до потискане на правата на човека или основните свободи, по-специално свободата на изразяване, на съвестта, на мнение, на религията или на убежденията, на мирни събрания и на сдружаване. Тези гаранции също така гарантират, че международното сътрудничество може да бъде отказано, ако това международно сътрудничество противоречи на националното право на държавите — страни по конвенцията, или ако това е необходимо, за да се избегне каквато и да е форма на дискриминация.

(9)

По отношение на правомощията и процедурите както на национално, така и на международно равнище, конвенцията предвижда хоризонтални условия и гаранции, гарантиращи защитата на правата на човека, в съответствие със задълженията на държавите — страни по конвенцията, съгласно международното право в областта на правата на човека. Държавите — страни по конвенцията, трябва също така да отразят принципа на пропорционалност във вътрешното си право. Тези условия и гаранции трябва включват, наред с другото, съдебен или друг независим контрол, правото на ефективни правни средства за защита, основания, обосноваващи прилагането и ограничаването на обхвата и продължителността на тези правомощия и процедури.

(10)

Конвенцията включва специална разпоредба относно защитата на личните данни, която гарантира, че трябва да се прилагат важни принципи за защита на данните, включително ограничаване в рамките на целта, свеждане на данните до минимум, пропорционалност и необходимост, в съответствие с Хартата, преди всякакви лични данни да могат да бъдат предоставяни на друга държава — страна по конвенцията.

(11)

С участието си в преговорите от името на Съюза Комисията гарантира съвместимостта на конвенцията със съответните правила на Съюза.

(12)

Редица резерви и уведомления са от практическо значение за осигуряването на съвместимостта на конвенцията с правото и политиките на Съюза, както и за нейното еднакво прилагане сред държавите членки във взаимоотношенията им с нечленуващи в Съюза страни и за ефективното ѝ прилагане.

(13)

Като се има предвид, че конвенцията предвижда процедури, които подобряват трансграничния достъп до доказателства в електронна форма и високо равнище на гаранции, присъединяването като страна по нея ще насърчи съгласуваността на усилията на Съюза в борбата с киберпрестъпността и други форми на престъпност на световно равнище. То ще улесни сътрудничеството между държавите — членки на Съюза, които са страни по конвенцията, и третите държави — страни по конвенцията, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на физическите лица.

(14)

В съответствие с член 64, параграф 2 от нея, конвенцията е открита за подписване от Съюза.

(15)

Съюзът следва да стане страна по конвенцията заедно със своите държави членки, тъй като Съюзът и неговите държави членки имат компетентност в областите, обхванати от конвенцията. Настоящото решение не засяга подписването на конвенцията от държавите членки в съответствие с техните вътрешни процедури. Конвенцията следва да бъде подписана от името на Съюза по отношение на частите, попадащи в изключителната компетентност на Съюза, доколкото конвенцията може да засегне общи правила или да промени техния обхват. Държавите членки запазват своята компетентност в областта на споделената компетентност, доколкото конвенцията не засяга общите правила или не променя техния обхват.

(16)

Освен това бързото подписване на конвенцията от Съюза ще гарантира, че Съюзът има възможност да изрази реално позицията си на ранен етап от въвеждането на тази нова глобална рамка за борба с киберпрестъпността.

(17)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (2) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 4 септември 2025 г.

(18)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(19)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(20)

Конвенцията следва да бъде подписана,