(1)

Подобряването на пътната безопасност е основна цел на транспортната политика на Съюза. В своята рамка за политиката на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021—2030 г. Комисията отново се ангажира с амбициозната цел до 2050 г. броят на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата на Съюза да бъде сведен почти до нула („Нулева смъртност“), както и със средносрочната цел за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания с 50 % до 2030 г.

(2)

За да се постигне целта за подобряване на пътната безопасност, в Декларацията от Валета от 2017 г. относно пътната безопасност от 29 март 2017 г. министрите на транспорта на държавите членки призоваха за укрепване на правната рамка на Съюза в областта на пътната безопасност, със специален акцент върху необходимостта държавите членки да си сътрудничат в областта на решенията, засягащи правото на управление на водачи с чуждестранна регистрация.

(3)

В резултат на свободното движение на хора и увеличаването на международния пътен трафик, решения, засягащи правото на управление, често се налагат от държава членка, различна от тази, в която водачът обичайно пребивава или която е издала свидетелството за управление.

(4)

Понастоящем държава членка, различна от тази, в която водачът обичайно пребивава, или от държавата членка, която е издала свидетелството за управление (наричана по-нататък „държавата членка на издаване“), може да вземе мерки, в съответствие с националното си право, в отговор на неправомерно поведение на нейна територия от страна на притежателя на свидетелство за управление, получено в друга държава членка. Тези мерки водят до откази да се признае валидността на свидетелства за управление, издадени от други държави членки, и следователно до ограничаване на правото на управление на засегнатото лице. Обхватът на такива мерки обаче е ограничен до територията на държавата членка, в която е извършено неправомерното поведение, и последиците от тях се свеждат до отказа да се признае валидността на въпросното свидетелство за управление на посочената територия. Поради това, ако държавата членка на издаване не предприеме никакви действия, това свидетелство за управление продължава да се признава във всички останали държави членки. Такъв сценарий възпрепятства постигането на по-високо равнище на пътна безопасност в Съюза. Водачите, спрямо които е издадено решение, засягащо правото на управление, в държава членка, различна от държавата членка на издаване не следва да избягват последиците от такава мярка, когато се намират в държава членка, различна от тази, в която е извършено нарушението (наричана по-нататък „държавата членка по местонарушението“).

(5)

За да се гарантира високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза, е необходимо да се въведат специфични правила за прилагането на решения, засягащи правото на управление, наложени от държава членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление на лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, когато въпросните решения са взети в резултат на нарушения, наказуеми с решение, засягащо правото на управление, попадащи в приложното поле на настоящата директива.

(6)

Прилагането на настоящата директива обаче не следва да изисква хармонизиране на разпоредбите на националното право относно определението и правното естество на пътнотранспортните нарушения, нито на възможните мерки вследствие на такива нарушения. По-специално изпълнението на решенията, засягащи правото на управление, в държавата членка на издаване, следва да се извършва независимо дали държавата членка по местонарушението квалифицира националните мерки като административни или наказателни. В съответствие с принципа на процесуална автономия държавите членки следва да установят свои вътрешни процедури в рамките на националното си право, за да постигнат най-бързото и най-ефикасно прилагане на настоящата директива.

(7)

Настоящата директива не следва да засяга правилата относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно взаимното признаване на съответните съдебни решения. Освен това тя не следва да засяга възможността съдебните органи на държавите членки да изпълняват решенията, които са постановили, по-специално решения с наказателноправен характер. По-конкретно настоящата директива не следва да засяга правата и задълженията, произтичащи от рамкови решения 2005/214/ПВР (3) и 2008/947/ПВР (4) на Съвета, нито правата на заподозрените и обвиняемите, предвидени в директиви 2010/64/ЕС (5), 2012/13/ЕС (6), 2013/48/ЕС (7), (ЕС) 2016/343 (8), (ЕС) 2016/800 (9) и (ЕС) 2016/1919 (10) на Европейския парламент и на Съвета.

(8)

Целта на настоящата директива е да се даде възможност на Съюза да преследва целта за подобряване на пътната безопасност в Съюза. Както Съдът постанови по дело C-43/12 (11), мерките за подобряване на пътната безопасност са част от транспортната политика и могат да бъдат приемани на основание член 91, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), доколкото представляват „мерки за подобряване на безопасността на транспорта“ по смисъла на тази разпоредба.

(9)

Решенията, засягащи правото на управление, които са взети в резултат на нарушения, наказуеми с решение, засягащо правото на управление, и попадат в приложното поле на настоящата директива, могат да се изразяват в постоянно отнемане, временно отнемане или ограничаване на правото на управление, на свидетелството за управление или на признаването на валидността на това свидетелство за управление. Поради това изпълнението на такива решения, засягащи правото на управление, следва да бъде постигано в Съюза чрез прилагането на такова постоянно отнемане, ограничаване или временно отнемане от държавата членка, която е издала свидетелството за управление.

(10)

Извършването на нарушение обаче не е единственото обстоятелство, което може да доведе до постоянно отнемане, временно отнемане или ограничаване на правото на управление, на свидетелство за управление или на признаването на валидността на свидетелство за управление. Други обстоятелства, като например неизпълнение на минималните стандарти, определени в приложение III към Директива (ЕС) 2025/2205 на Европейския парламент и на Съвета (12), също могат да доведат до такова постоянно отнемане, временно отнемане или ограничаване. Тъй като Директива (ЕС) 2025/2205 урежда такива минимални стандарти, в определенията на тези термини следва да се поясни, че те обхващат всички случаи, водещи до такова постоянно отнемане, временно отнемане или ограничаване, а не само тези, които са резултат от извършването на нарушение.

(11)

Тъй като управлението в нетрезво състояние, тоест управлението на превозно средство под въздействието на алкохол съгласно определението в правото на държавата членка по местонарушението, управлението под въздействието на наркотични вещества и управлението с несъобразена скорост, тоест превишаването на ограниченията на скоростта, които са в сила в държавата членка по местонарушението за съответния път или тип превозно средство, представляват основните причини за пътнотранспортни произшествия и смъртни случаи в рамките на Съюза, следва да се подходи с възможно най-голяма грижа към случаите, свързани с тези нарушения, като за целите на настоящата директива последните следва да се считат за нарушения, наказуеми с решение, засягащо правото на управление. Освен това, като се има предвид тяхната тежест, пътнотранспортните нарушения, които водят до смърт или тежка телесна повреда на пострадалия, също следва да се считат за нарушения, наказуеми с решение, засягащо правото на управление, които попадат в приложното поле на настоящата директива. За постановяването на решение, засягащо правото на управление, следва да се изисква точно идентифициране на водача, който е извършил нарушението, наказуемо с решение, засягащо правото на управление, и такова решение не следва да се взема въз основа на обективна отговорност, например въз основа на това кой е държател на превозното средство.

(12)

Решенията, засягащи правото на управление, следва да се съобщават на държавата членка на издаване в съответствие с настоящата директива само ако са постановени поради извършването на нарушение, наказуемо с решение, засягащо правото на управление, както е определено в настоящата директива.

(13)

Решенията, засягащи правото на управление, постановени от държава членка по отношение на лице, което притежава свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, следва да пораждат действие на цялата територия на Съюза, подобно на действието, което имат решенията, засягащи правото на управление, постановени по отношение на лица, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държавата членка, постановила решението, засягащо правото на управление. Освен това с оглед на принципа на процесуална автономия държавите членки следва да имат свободата да решават как най-добре да постигнат този резултат в съответствие с националното си право.

(14)

Държавата членка по местонарушението следва да уведомява без неоснователно забавяне държавата членка на издаване за всяко решение, засягащо правото на управление и попадащо в приложното поле на настоящата директива, постановено за срок от най-малко три месеца и за което към момента на уведомяването оставащият срок на временното отнемане или на ограничаването, който трябва да бъде изтърпян в съответствие с решението, засягащо правото на управление, е повече от един месец, за да се задействат процедурите, необходими за гарантиране на прилагането на решението, засягащо правото на управление, в държавата членка на издаване. Това уведомление следва да се изпраща в електронен вид посредством стандартно удостоверение за уведомяване за решение, засягащо правото на управление (наричано по-нататък „стандартно удостоверение за решение, засягащо правото на управление“), за да се гарантира безпрепятствен, надежден и ефективен обмен на информация между държавите членки.

(15)

Стандартното удостоверение за решение, засягащо правото на управление, следва да съдържа минимален набор от данни, позволяващи правилното прилагане на настоящата директива, и следва по-специално да съдържа подробна информация за органа на държавата членка по местонарушението, издал решението, засягащо правото на управление, за извършеното нарушение, наказуемо с решение, засягащо правото на управление, за произтичащото от това решение, засягащо правото на управление, и за лицето, срещу което е постановено решението. За тази цел Комисията следва да актуализира кодовете, включени в приложение I, част Д към Директива (ЕС) 2025/2205, чрез делегиран акт съгласно настоящата директива, за да бъдат тези кодове на разположение достатъчно време преди крайната дата за транспониране на настоящата директива. Използването на това стандартно удостоверение за решение, засягащо правото на управление, ще гарантира ефективен обмен на информация, без да задължава държавите членки да споделят непропорционален или прекален обем информация.

(16)

Стандартното удостоверение за решение, засягащо правото на управление, следва също така да бъде преведено на всеки от официалните езици на институциите на Съюза, който е официален език на държавата членка на издаване, или на всеки друг език на институциите на Съюза, който държавата членка на издаване приема, за да се гарантира бърза обработка от адресата.

(17)

Постановяването на решения, засягащи правото на управление, в отговор на неправомерно поведение допринася за гарантиране на високо равнище на пътна безопасност в рамките на Съюза. Въз основа на принципа на взаимно признаване на свидетелствата за управление, издадени в държавите членки, мерките за постоянно отнемане, временно отнемане или ограничаване на свидетелство за управление, издадено от държавата членка на издаване, следва да могат да се изпълняват автоматично от всички останали държави членки, при положение че лицето, за което се отнася решение, засягащо правото на управление, не може да представи валиден документ за удостоверяване на правото си на управление. Поради това, след уведомяване за постановеното решение, засягащо правото на управление, и ако не се прилага или не е изтъкнато основание за освобождаване, държавата членка на издаване следва да предприеме подходящи мерки за изпълнение на решението, засягащо правото на управление.

(18)

Мярката, предприета от държавата членка на издаване, следва да варира в зависимост от специфичния характер на решението, засягащо правото на управление. Като се има предвид, че постоянното отнемане, временното отнемане или ограничаването имат по необходимост различни последици, те изискват прилагането на различни процедури в съответствие с компетентността на участващите държави членки. Що се отнася до постоянното отнемане, лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, следва да може да си възстанови свидетелството за управление или да кандидатства за ново свидетелство за управление в съответствие с Директива (ЕС) 2025/2205. Когато в държавата членка на издаване не е предвидена възможност за постоянно отнемане, държавата членка на издаване следва временно да отнеме свидетелството за управление, да оцени годността или компетентността за управление на притежателя на свидетелството за управление и да предприеме всички мерки, които се считат за подходящи след тази оценка. Що се отнася до временното отнемане или ограничаването, следва да се гарантира, че се прилага само продължителността на тези мерки, дори когато решението, засягащо правото на управление, предвижда допълнителни условия, тъй като основната цел на временното отнемане или ограничаването е временно или частично да се възпрепятства управлението от страна на лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, а не да се определя как това лице следва да си възстанови свидетелството за управление. Това обаче следва да не засяга правото да се преценява дали лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, представлява риск за пътната безопасност, и правото да се приемат мерки, отразяващи тази оценка.

(19)

Държавата членка на издаване следва да се стреми, в рамките на съществуващите правни ограничения на националното право, да гарантира, че мерките, предприети във връзка с решения, засягащи правото на управление, съответстват във възможно най-голяма степен на мерките, наложени от държавата членка по местонарушението.

(20)

Когато държава членка по местонарушението постановява решение, засягащо правото на управление, на лице, чието обичайно пребиваване е в тази държава членка, но притежава свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, държавата членка по местонарушението, има право да замени свидетелството за управление с цел прилагане на посоченото решение, засягащо правото на управление. Когато държава членка по местонарушението отнеме за постоянно свидетелството за управление на лице, чието обичайно пребиваване е в държава членка, различна от държавата членка на издаване, държавата членка на обичайно пребиваване следва да отговаря за издаването на ново свидетелство за управление, като взема предвид информацията, предоставена от държавата членка на издаване в мрежата на ЕС за свидетелства за управление, посочена в член 15, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13).

(21)

Държавата членка по местонарушението следва да може да продължи да прилага, в съответствие със своето национално право и с последици, ограничени до нейната територия, решенията, засягащи правото на управление, и всички свързани с тях допълнителни условия, докато лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, ги изпълни. Наред с това държавата членка по местонарушението следва да може да налага изисквания за изтичането на определен срок, например период, през който на лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, е забранено да си възстановява съществуващо свидетелство за управление или да кандидатства за ново свидетелство за управление (наричан по-нататък „период на забрана“), като тези изисквания следва да не се считат за допълнителни условия по смисъла на настоящата директива. През този период на забрана за държавата членка по местонарушението следва да бъде възможно да реши да не признава валидността на свидетелство за управление, което е било възстановено, или на получено ново свидетелство в държавата членка на издаване. След изтичането на този период на забрана обаче валидността на свидетелство за управление, издадено от държавата членка на издаване, следва да бъде призната от държавата членка по местонарушението, независимо дали то е било издадено през периода на забрана.

(22)

Настоящата директива следва да не засяга разпоредбите на Директива (ЕС) 2025/2205, в които се посочва, че свидетелство за управление следва да се счита за анулирано, постоянно отнето, временно отнето или ограничено, докато лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, не изпълни всички условия, наложени от държавата членка на издаване, които това лице е задължено да спази, за да може да си възстанови свидетелството за управление или да кандидатства за ново свидетелство. Когато свидетелство за управление е издадено погрешно на кандидат, който все още не е изпълнил тези условия, държавите членки следва да могат да откажат признаването му, включително и след края на период на забрана.

(23)

Когато държавата членка на издаване е приела мерки за изпълнение на решението, засягащо правото на управление, и впоследствие е направила преоценка на това дали е подходящо лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, да си възстанови свидетелството за управление, тази оценка следва да бъде призната в целия Съюз, а следователно и в държавата членка по местонарушението, при условие че определеният срок, наложен от държавата членка по местонарушение като част от решението, засягащо правото на управление, е изтекъл.

(24)

Прилагането на мерки от държавата членка на издаване следва да служи на целта да се гарантира изпълнението на решение, засягащо правото на управление, и следва да не се изисква нова оценка на фактите, довели до това решение, засягащо правото на управление.

(25)

За да се гарантира, че изпълнението на решение, засягащо правото на управление, не противоречи на принципа на пропорционалност, на основните права или на изключенията, предвидени в правото на държавата членка на издаване, е целесъобразно да бъдат предвидени някои основания, които освобождават държавата членка на издаване от задължението за приемане на мерки. По отношение на основанията за освобождаване, които не са задължителни, държавите членки следва да могат да решават тези основания да се преценяват систематично от компетентния орган или да се преценяват само ако има сериозна причина да се счита, че тези основания се прилагат. Във всички случаи лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, следва да има възможност да потърси правна защита във връзка с преценката и прилагането на основанията за освобождаване от държавата членка на издаване, в съответствие с правото на тази държава членка.

(26)

Освен това цифровизацията на правилата за движение по пътищата подпомага информационните услуги в реално време за движението по пътищата, като улеснява законосъобразното поведение и дава възможност на водачите да спазват националните правила за движение по пътищата, включително когато управляват превозни средства в чужбина. Съгласно Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) до 31 декември 2028 г. държавите членки трябва да осигурят наличността и достъпността, чрез националните точки за достъп, на статичните и динамичните данни относно ограниченията на скоростта, приложими за широкообхватната трансевропейска пътна мрежа, други автомагистрали и участъци от първокласни пътища, както и за градовете в центъра на градските възли, при определени условия. Директива 2010/40/ЕС също така насърчава държавите членки да направят достъпни данните относно ограниченията на скоростта за други части от своята пътна мрежа. Тя съдържа клауза за преглед, на основание на която Комисията трябва да извърши преглед на напредъка по отношение на наличността и достъпността на данните, наред с другото, и да предложи, когато е целесъобразно, географският обхват на някои видове данни, за които се счита, че са от решаващо значение, да бъде адаптиран до 31 декември 2028 г.

(27)

В интерес на пътната безопасност и с цел да се гарантира правна сигурност за лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, и за държавата членка по местонарушението, държавата членка на издаване следва да изпълнява решението, засягащо правото на управление, или да прилага основание за освобождаване без да допуска неоснователно забавяне и във всеки случай в срока, ако има такъв, предвиден в разпоредбите на националното право, отнасящи се до постановяването на решение, засягащо правото на управление. Държавата членка на издаване следва да информира държавата членка по местонарушението за всяко забавяне.

(28)

Правилното прилагане на настоящата директива предполага тясна, бърза и ефективна комуникация между участващите компетентни национални органи. Цялата комуникация между държавата членка по местонарушението и държавата членка на издаване за целите на изпълнението на решение, засягащо правото на управление, следва да се осъществява чрез мрежата на ЕС за свидетелства за управление, посочена в член 15, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО, и Комисията следва да гарантира, че тази мрежа разполага с необходимите ресурси за изпълнението на тази задача. Освен това в конкретни ясно определени случаи държавата членка на издаване и държавата членка по местонарушението следва незабавно да обменят важна информация във връзка с прилагането на настоящата директива. Компетентните национални органи на държавите членки следва да се консултират помежду си във връзка с прилагането на настоящата директива, когато е необходимо, включително относно: приемането на мерки за изпълнението на решения, засягащи правото на управление; решенията, взети поради основания за освобождаване; приключването на изпълнението на решенията, засягащи правото на управление; и всякакви обстоятелства, които засягат първоначално постановените решения, засягащи правото на управление, като например преразглеждането от националните органи на решението, засягащо правото на управление, първоначално постановено от държавата членка по местонарушението, или изпълнението на допълнителните условия от лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, в държавата членка по местонарушението.

(29)

Държавата членка на издаване следва да информира лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, постановено от държавата членка по местонарушението, доколкото е възможно, не по-късно от 20 работни дни след получаването на уведомлението за постановеното решение, засягащо правото на управление, в съответствие с процедурите, предвидени в националното ѝ право.

(30)

След като изпълни решението, засягащо правото на управление, държавата членка на издаване следва да информира лицето, за което се отнася решението, засягащо правото на управление, в сроковете, определени за уведомяване за подобни решения съгласно националното ѝ право, за приемането на мерките, предприети за изпълнение на решението, засягащо правото на управление, по-специално за да се даде възможност за упражняване на основните права.

(31)

Държавите членки следва да гарантират, че са налице подходящи средства за правна защита във връзка с мерките, предприети в съответствие с настоящата директива, както и че информацията за тези средства за правна защита се предоставя своевременно, за да се гарантира, че те могат да бъдат използвани ефективно. Въпреки това следва да не бъде възможно решение, засягащо правото на управление, постановено от държавата членка по местонарушението, да се оспорва чрез акт, предявен в държавата членка на издаване.

(32)

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни е основно право. Съгласно член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16, параграф 1 от ДФЕС лицата имат право на защита на личните данни, свързани с тях. Съответните законодателни актове на Съюза, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (15) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (16), следва да се прилагат при обработването на лични данни в контекста на настоящата директива в съответствие със съответното им приложно поле.

(33)

Настоящата директива установява правното основание за обмена на лични данни за целите на прилагането на решения, засягащи правото на управление, постановени от държава членка, различна от държавата членка на издаване. Това правно основание е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680. Личните данни, които се обменят с държавата членка на издаване, следва да бъдат ограничени до необходимото за спазване на задълженията, предвидени в настоящата директива.

(34)

За да се осигури безпрепятствен, надежден и ефективен обмен на информация, всяка държава членка следва да определи едно или повече национални звена за контакт за целите на настоящата директива. Освен това държавите членки следва да гарантират, че съответните им национални звена за контакт си сътрудничат с органите, отговарящи за прилагането на решенията, засягащи правото на управление, обхванати от настоящата директива, по-специално за да се гарантира, че цялата необходима информация се споделя своевременно.

(35)

Държавите членки следва да могат да определят едно или повече национални звена за контакт и компетентни органи, които да изпълняват задачите, необходими за прилагането на настоящата директива, и следва да могат да определят правилата за сътрудничество между тези национални субекти, за да се улесни ефективното прилагане на настоящата директива.

(36)

В интерес на ефективното изпълнение на решенията, засягащи правото на управление, държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи проверяват правото да се управлява превозно средство, особено когато има съмнение дали спрямо съответния водач е постановено решение, засягащо правото на управление, по-специално в случаите, в които физическите свидетелства за управление не се предават.

(37)

Държавите членки следва редовно да събират статистически данни за прилагането на настоящата директива и да ги изпращат на Комисията — първоначално четири години след влизането в сила на настоящата директива, а след това веднъж на всеки пет години.

(38)

Националните системи от наказателни точки, съгласно които притежателят на свидетелство за управление губи или натрупва точки в зависимост от извършването на определени нарушения, не са предмет на настоящата директива. Държавите членки възприемат различни подходи, като например незабавно налагане на по-строги мерки или съсредоточаване върху целенасочени кампании за правоприлагане и превенция. При извършването на преглед на настоящата директива Комисията следва да направи оценка как да се подобри пътната безопасност и да се улеснят държавите членки при справянето с множество предизвикателства, без да се дава приоритет на конкретен подход.

(39)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на формата и съдържанието на стандартното удостоверение за решение, засягащо правото на управление. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(40)

Доколкото целта на настоящата директива — а именно да се подобри пътната безопасност в Съюза, като се уреди уведомяването за и изпълнението на решенията, засягащи правото на управление, постановени вследствие на извършването в държава членка, различна от държавата членка на издаване или държавата членка на обичайно пребиваване, на нарушения, наказуеми с решение, засягащо правото на управление, попадащи в обхвата на настоящата директива, — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящата директива може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(41)

Поради това Директива (ЕС) 2025/2205 следва да бъде съответно изменена.

(42)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (18) и прие становище на 14 юни 2023 г.,

1)

В член 1, параграф 1 се добавя следната буква:

2)

В член 2 се добавят следните точки:

(*1)  Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация и за взаимопомощ относно пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата (ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2015/413/oj).“ "

3)

Вмъкват се следните членове:

4)

В член 22 се вмъква следният параграф:

5)

В член 23 се вмъква следният параграф:

6)

В член 24, параграф 1 се добавя следната буква: