(1)

На 6 септември 2007 г. германските органи уведомиха, в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 108, параграф 3 от ДФЕС), за мерки, предоставени през 2006 г. от провинция Хесен в полза на Abalon Hardwood Hessen GmbH („Abalon DE“) за подпомагане на постройката на дъскорезница за твърда дървесина (държавна помощ № 512/2007). На 6 август 2007 г. Pollmeier Massivholz GmbH & Co. KG („Pollmeier“) подаде жалба до Комисията във връзка с помощта в полза на Abalon DE.

(2)

На 21 октомври 2008 г. Комисията прие Решение C(2008) 6017 final (2) („решението от 2008 г.“), в което констатира, че мерките, сред които две гаранции, за които Германия е подала уведомление, или не представляват помощ (двете гаранции, предоставени от провинция Хесен, „двете гаранции“), или представляват съществуваща помощ (други мерки от пакета за подпомагане).

(3)

На 25 февруари 2009 г. Pollmeier подаде жалба пред Общия съд за отмяна на решението от 2008 г., по която беше образувано дело № T-89/09.

(4)

В решение от 17 март 2015 г. (3) („решението от 2015 г.“) Общият съд прие, че обстоятелството, че Комисията не е преценила дали използването на ставка в размер на 0,5 % от гарантираната сума при определяне на представляващата помощ част от двете гаранции е законосъобразно с оглед на Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (4) („Известието относно гаранциите от 2000 г.“), сочи, че са налице сериозни затруднения да се установи дали спорните гаранции могат да бъдат класифицирани като помощи de minimis. Според Общия съд наличието на такива затруднения е трябвало да накара Комисията да започне официална процедура по разследване. Поради тази причина той отмени решението от 2008 г. в частта, в която се приема, че двете гаранции не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 107, параграф 1 от ДФЕС). Общият съд потвърди останалите елементи на това решение.

(5)

На 26 май 2015 г. както Pollmeier, така и провинция Хесен обжалваха съдебното решение от 2015 г., като съответно оспориха потвърдените елементи на решението от 2008 г. и характера на помощ на двете гаранции. Комисията не обжалва.

(6)

Тъй като двете гаранции са били приведени в действие, преди да бъде получено разрешение от Комисията, тя ги е регистрирала като помощ, за която не е постъпило уведомление (SA.24030 (2015/NN).

(7)

На 28 май и 27 юли 2015 г. Германия предостави на Комисията допълнителна информация, включително експертно становище на професор Csoklich относно това дали бенефициеът отговаря на условията за МСП („доклада на Csoklich“).

(8)

С писмо от 17 февруари 2016 г. („решението за откриване на процедурата“) Комисията уведоми Германия, че е започнала процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, за да определи съвместимостта на двете гаранции с вътрешния пазар.

(9)

На 19 февруари 2016 г. Германия отправи искане до Комисията да преустанови официалното си разследване, докато Съдът не се произнесе по жалбите. На 24 февруари 2016 г. Комисията се съгласи да удължи срока за представяне на мнения до деня след постановяването на решенията по жалбите.

(10)

Съдът отхвърли двете жалби с определение от 14 юли 2016 г. (5) и с решение от 12 октомври 2016 г. (6)

(11)

На 12 октомври 2016 г. и на 11 ноември 2016 г. Германия представи мненията си на Комисията.

(12)

На 6 януари 2017 г. Комисията публикува решението за откриване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз (7) и отправи покана до заинтересованите страни за представяне на мнения.

(13)

На 6 февруари 2017 г. Комисията получи коментари от Pollmeier и ги препрати на Германия за мнение. Германия представи мненията си на 27 март 2017 г.

(14)

На 8 май 2017 г., 14 юни 2017 г., 5 декември 2017 г. и 26 февруари 2018 г. службите на Комисията поискаха от Германия да предостави допълнителна информация, която Германия представи на 24 май 2017 г., 21 юни 2017 г., 12 декември 2017 г. и 26 март 2018 г.

(15)

На 22 ноември 2018 г. се проведе среща между служители на Комисията и представители на Pollmeier.

(16)

На 17 февруари 2020 г. Комисията поиска допълнителна информация от Германия, която беше представена на 9 март 2020 г. На 8 декември 2022 г. службите на Комисията поискаха допълнителна информация от Германия по отношение на изчисляването на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в двете гаранции, която беше представена на 8 февруари 2023 г.

(17)

Чрез подпомагането на инвестицията на Abalon DE в дъскорезница за твърда дървесина през 2006 г. провинция Хесен и Германия имаха за цел да насърчат и подпомогнат регионалното развитие на региона Schwalm-Eder-Kreis. Този регион от ниво 3 по NUTS отговаряше на условията за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС съгласно приложимата карта на регионалните помощи за Германия за периода 2004—2006 г. (8) Приложимият таван на интензитета на инвестиционната помощ в региона беше 18 % за големи предприятия, а за малки и средни предприятия („МСП“) — 28 %, в съответствие с точка 4.9 от Насоките за регионална помощ от 1998 г. (9) („НРП от 1998 г.“).

(18)

На 28 декември 2006 г., като част от по-голям пакет от помощи (10), Investitionsbank Hessen (публичноправен субект (Anstalt des öffentlichen Rechts), 50 % от която беше собственост на провинция Хесен и 50 % — на Landesbank Hessen-Thüringen, друг публичноправен субект), действаща от името и за сметка на (im Namen und im Auftrag) Министерството на финансите на Хесен (Hessisches Ministerium der Finanzen), предостави две гаранции за покриване на два заема, отпуснати от консорциум, съставен от три банки — Kreissparkasse Schwalm-Eder („KSK“), Landesbank Hessen-Thüringen („Helaba“) и Raiffeisenzentralbank Österreich AG („RZB“), в полза на Abalon DE:

И в двата случая Abalon DE плащаше годишна гаранционна премия от 1 % върху оставащите суми от гаранциите. Abalon DE плащаше лихви по свързаните заеми (марж за кредитен риск от 225 базисни пункта в допълнение към лихвения процент в размер на 6-месечния Euribor).

(19)

По време на процеса на преглед на заявлението за заем банките заемодатели извършиха оценка на кредитната стабилност на Abalon DE. KSK, Helaba и RZB определиха за Abalon DE рейтингова категория, съответстваща на годишен процент на неизпълнение съответно от 2 %, 1,32 % и 0,832 %.

(20)

Чрез структурата на консорциума RZB предостави 50 %, а другите две банки предоставиха по 25 % от всеки от двата заема.

(21)

Националното правно основание за двете гаранции е писмото от 28 декември 2006 г., изпратено от Investitionsbank Hessen на Abalon DE, и Насоките на провинция Хесен от 2006 г. относно предоставянето на гаранции за промишления сектор (Richtlinien für die Übernahme von Bürgschaften und Garantien durch das Land Hessen für die gewerbliche Wirtschaft) („Насоките на Хесен от 2006 г.“) (14). Според Германия тези гаранции са били приведени в действие в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията (15) („Регламента за помощта de minimis от 2001 г.“).

(22)

Предоставящ орган е Министерството на финансите на Хесен.

(23)

Получателят на помощта Abalon DE е дружество, учредено на 5 декември 2006 г., регистрирано в Amtsgericht Марбург (Районен съд Марбург), със седалище в Швалмщад (Хесен, Германия). То произвежда, продава и извършва дистрибуция на продукти от буково дърво по целия свят.

(24)

Към момента на издаване на двете гаранции на 28 декември 2006 г. Abalon Hardwood Consulting GmbH („Abalon Consulting“) е собственост на Манфред Райнкемайер. Abalon Consulting притежава 51 % от акциите на Abalon DE. Gafluna Handels- und Beteiligungsgesellschaft mbH („Gafluna“) притежава 49 % от акциите на Abalon DE и съответните права на глас. Gafluna също така притежава 80 % от Abalon Hardwood GmbH в Австрия („Abalon AT“). Gafluna е 100 % дъщерно дружество на Valluga Handels- und Beteiligungsgesellschaft mbH („Valluga“). Valluga е 100 % дъщерно дружество на Raetia Privatstiftung („Raetia“) — фондация, създадена от RZB на 11 юни 2001 г.

(25)

RZB има дъщерно дружество, изцяло негова собственост — Kathrein Privatbank AG („Kathreinbank“), което според собственото му изявление се е специализирало в предлагането на услуги за учредяване и управление на частни фондации (16). През 2006 г. Ернст Бургер и Курт Енглайтнер са членове на надзорния съвет (Aufsichtsrat) на Kathreinbank и на тричленния управителен съвет (Stiftungsvorstand) на Raetia (третият член е Карл Пистотник). През 2006 г. Хайнрих Венингер оглавява звено „Фондации“ (Stiftungsoffice) на Kathreinbank, което консултира клиентите как да създават фондации, а също и по други въпроси, свързани с фондациите. В същото време той е и един от изпълнителните директори (Geschäftsführer) на Valluga и Gafluna. Манфред Райнкемайер е изпълнителен директор както на Abalon DE, така и на Abalon AT.

(26)

Горепосочената структура е представена по-долу:

(27)

В решението си за откриване на процедурата Комисията представи предварителна оценка на двете гаранции и изрази съмненията си по отношение на съвместимостта им с вътрешния пазар.

(28)

Предварителното заключение на Комисията беше, че двете гаранции представляват държавна помощ, освен ако не са определени като помощ de minimis. Тя обаче стигна до предварителното становище, че двете гаранции не отговарят на съответните изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (17) („Регламента за помощта de minimis от 2013 г.“). След това Комисията провери дали в съответствие с преходните правила, предвидени в член 7 от Регламента за помощта de minimis от 2013 г., гаранциите биха могли да попадат в приложното поле на Регламента за помощта de minimis от 2001 г., като приложи метода по точка 3.2, първа алинея, второ тире от Известието относно гаранциите от 2000 г. (18), за който в точки 167, 175 и 186 от решението от 2015 г. Общият съд констатира, че е част от относимата правна рамка, съгласно която Комисията трябва да оцени въпросните гаранции. Въз основа на максимален процент на неизпълнение („най-неблагоприятен сценарий“ на трите банки) от 2 % и годишна гаранционна такса от 1 % Комисията стигна до заключението, че елементите на помощ в резултат на това надвишават прага от 100 000 EUR, определен в Регламента за помощта de minimis от 2001 г., както за двете гаранции заедно, така и за всяка една от тях поотделно. Поради това Комисията изрази съмнения по отношение на приложимостта на регламентите за помощта de minimis от 2013 г. и 2001 г. и поради това застъпи предварителното становище, че двете гаранции поотделно и заедно представляват държавна помощ.

(29)

За да определи законосъобразността на помощта под формата на двете гаранции, Комисията извърши оценка дали всяка от тези гаранции попада в обхвата на регламент за освобождаване на помощта от задължението за уведомяване.

(30)

По отношение на гаранцията за заема за оборотен капитал, Комисията отбеляза, че нейната цел е да се предостави оперативна помощ на Abalon DE. Предварителното заключение на Комисията е, че тази оперативна помощ не е в съответствие нито с член 15 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (19) („ОРГО от 2014 г.“) относно регионалните помощи, нито с член 22 от ОРГО от 2014 г. относно помощите за стартиращи предприятия.

(31)

Освен това Комисията стигна до предварителното заключение, че тази оперативна помощ не е в съответствие с предишни групови освобождавания (които съгласно член 58 от ОРГО от 2014 г. биха могли да са приложими за индивидуални помощи, приведени в действие преди влизането в сила на ОРГО от 2014 г., ако не са изпълнени условията на посочения регламент).

(32)

Поради това Комисията изрази съмнения дали помощта под формата на гаранцията за заема за оборотен капитал е съвместима помощ, освободена от задължението за уведомяване.

(33)

Що се отнася до гаранцията за инвестиционния заем, предварителното мнение на Комисията беше, че по принцип тя би могла да бъде обявена за съвместима и освободена от задължението за уведомяване със задна дата в приложение на член 58 от ОРГО от 2014 г. и на освобождаването, предвидено в член 14 от същия регламент (регионални инвестиционни помощи), ако Abalon DE е МСП.

(34)

Тъй като обаче Комисията счете, че предоставената от Германия информация относно статута на Abalon DE като МСП е непълна, тя не успя да стигне до заключение дали дружеството има такъв статут. Поради това Комисията изрази съмнения дали индивидуалната гаранция за инвестиционния заем е съвместима помощ, освободена от задължението за уведомяване съгласно ОРГО от 2014 г. или съгласно Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията (20) („Регламента за групово освобождаване на МСП“), който е бил приложим към момента на предоставяне на двете гаранции.

(35)

Поради това Комисията не беше в състояние да заключи, че двете гаранции са освободени съгласно ОРГО от 2014 г. или друг регламент за освобождаване, който е бил в сила към датата на издаване на двете гаранции.

(36)

Тъй като двете гаранции не са освободени от задължението за уведомяване и представляват prima facie регионална помощ, след това Комисията оцени тяхната съвместимост съгласно приложимите НРП от 1998 г.

(37)

Що се отнася до гаранцията за инвестиционния заем, Комисията установи, че съгласно приложимата карта на регионалните помощи за Германия инвестиционната помощ за създаване на ново предприятие в региона Schwalm-Eder-Kreis не може да надвишава интензитет на помощта от 18 % за големи предприятия и 28 % за МСП. Тъй като през 2006 г. Abalon DE вече е получило 4,5 милиона евро преки безвъзмездни средства за инвестиция в размер на 26 милиона евро (21), до тавана от 18 % за големи предприятия гаранцията (или поне част от нея) за инвестиционния заем може да е била съвместима само ако Abalon DE е отговаряло на условията за МСП и следователно е можело да се възползва от по-високия интензитет на помощта. През 2006 г. Германия не е приложила по-високия интензитет на помощта за Abalon DE. В решението си за откриване на процедурата Комисията не успя да стигне до заключение, че предоставената от Германия информация относно статута на Abalon DE като МСП позволява да се изключи без съмнение, че Abalon DE е представлявало голямо предприятие към момента на издаване на гаранциите. Комисията остави открит въпроса дали Abalon DE е представлявало МСП или не и поради това изрази съмнения дали помощта под формата на гаранцията за инвестиционния заем е съвместима с вътрешния пазар.

(38)

Комисията също така изрази съмнения по отношение на съвместимостта на гаранцията за заема за оборотен капитал, тъй като НРП от 1998 г. не допускат да се обяви за съвместима с вътрешния пазар оперативна помощ в регион, който отговаря на условията за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, какъвто е случаят с региона Schwalm-Eder-Kreis.

(39)

Комисията получи мнения от Германия и Pollmeier.

(40)

На 12 октомври 2016 г. Германия предостави експертно становище относно статута на Abalon DE като МСП, установен от Hollstein & Partner mbB Steuerberatungsgesellschaft към 28 септември 2016 г. („доклад на Hollstein“). В доклада на Hollstein се заключава, че през периода 2006—2015 г. Abalon DE е представлявало МСП, тъй като през този период за него не е бил надхвърлен нито един от трите тавана, определени в член 2, параграф 1 от приложение I към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (22) („Препоръката за МСП“; по-надолу „приложение I“ се нарича „приложението към Препоръката за МСП“), за да се счита то за МСП, т.е. в него да са наети по-малко от 250 души и то да има максимален годишен оборот от 50 милиона евро и максимален счетоводен баланс от 43 милиона евро. В доклада на Hollstein се констатира, че това заключение остава в сила независимо дали Abalon DE се разглежда самостоятелно или като част от по-голяма група субекти, която освен Abalon DE би включвала Abalon Consulting (включително неговите свързани предприятия и предприятия партньори по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от приложението към Препоръката за МСП) — Valluga, Gafluna, Abalon AT и Raetia. Например през 2006 г. (към момента на предоставяне на помощта) в тази по-голяма група са били наети 46 души и тя е имала годишен оборот от 8,976 милиона евро и счетоводен баланс от 10,569 милиона евро.

(41)

Освен това Германия е на мнение, че при издаването на двете гаранции Abalon DE е представлявало новосъздадено малко предприятие по смисъла на Препоръката за МСП. Германия счита, че ако въпросните две гаранции не бяха предоставени, на Abalon DE щеше да се наложи да преодолява затрудненията, типични за новосъздадените предприятия (например проблеми с достъпа до финансиране), както и че при липсата на подкрепа чрез въпросните гаранции Abalon DE нямаше да бъде основано. И накрая, Германия твърди, че двете гаранции нямат отрицателно въздействие върху търговията между държавите членки, тъй като пазарът за снабдяване със суровини е бил по-скоро местен.

(42)

Pollmeier подкрепя заключенията на Комисията в решението за откриване на процедурата, че двете гаранции не отговарят на условията за помощ de minimis съгласно разпоредбите на Регламента за помощта de minimis от 2001 г.

(43)

Pollmeier твърди, че за да се изчисли елементът на помощ, включен в двете гаранции, трябва да се приложи методът, посочен в точка 3.2, първа алинея, първо тире от Известието относно гаранциите от 2000 г. Съгласно този метод „еквивалентът на помощта в брой на гаранция за заем през дадена година може да бъде [...] изчислен по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия, като лихвената субсидия представлява разликата между пазарния лихвен процент и лихвения процент, получен благодарение на държавната гаранция, след като се отчетат всички направени изплащания на премии [...]“. Според Pollmeier Abalon DE се е ползвало от благоприятен кредитен рейтинг само поради връзката си с Raetia и RZB. Освен това рискът от просрочване на задълженията за Abalon DE е трябвало да бъде по-висок от определения от KSK риск от просрочване на задълженията от 2 %, доколкото в точка 3.3 от Известието относно гаранциите от 2008 г. (23) за новосъздадените МСП се определя годишна минимална премия („safe harbour premium“) от 3,8 %.

(44)

Pollmeier подкрепя обосновката на решението за откриване на процедурата, че гаранцията за заема за оборотен капитал не може да бъде предмет на групово освобождаване нито по ОРГО от 2014 г., нито по Регламента за групово освобождаване на МСП.

(45)

Според Pollmeier гаранцията за инвестиционния заем не е освободена нито по ОРГО от 2014 г., нито по Регламента за групово освобождаване на МСП. Abalon DE не е отговаряло на условията за МСП през 2006 г., тъй като е било част от група свързани предприятия и предприятия партньори по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от приложението към Препоръката за МСП.

(46)

Що се отнася до статута като МСП, Pollmeier твърди, че към момента на предоставяне на двете гаранции Abalon DE е било част от група свързани предприятия, включващи RZB, и че на равнището на групата са били надхвърлени съответните прагове за МСП.

(47)

Първо, Pollmeier твърди, че към момента на издаване на двете гаранции Abalon DE и Raetia са били свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП. Raetia е притежавала 100 % от Valluga, което е притежавало 100 % от Gafluna, което е упражнявало доминиращо влияние (по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея, буква в) от приложението към Препоръката за МСП) върху Abalon DE, въпреки че е притежавало само 49 % от неговите акции. По последната точка Pollmeier твърди, че е достатъчно наличието на право да се упражнява доминиращо влияние, така че не се изисква действително упражняване на такова влияние.

(48)

Pollmeier подчертава, че съгласно член 5, параграф 2 от устава на Abalon DE (Gesellschaftsvertrag) от 5 декември 2006 г. и двамата акционери (Abalon Consulting и Gafluna) са имали право да назначат изпълнителен директор (Entsendungsrecht).

(49)

Освен това Pollmeier твърди, че съгласно член 7 от устава на Abalon DE някои важни бизнес решения на Abalon DE трябва да бъдат одобрени от съвместния управителен съвет (Beirat) (чиито членове се назначават поравно от Манфред Райнкемайер и Gafluna).

(50)

Второ, Pollmeier твърди, че през 2006 г. Abalon DE е било свързано предприятие и с RZB по смисъла на член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП. Според Pollmeier, тъй като Raetia е била основана от RZB и поради близките отношения в областта на персонала (personelle Verflechtungen) между RZB и Raetia и нейните дъщерни дружества, Raetia, Valluga и Gafluna са били средство RZB да инвестира в други дружества, по-специално в неговите собствени заемополучатели.

(51)

Учредителният акт на фондация Raetia (Stiftungsurkunde) от 11 юни 2001 г. показва, че RZB е вложило в Raetia общо 300 000 EUR като начален капитал.

(52)

Pollmeier посочва преки и непреки връзки между RZB и Raetia чрез физически лица към момента на предоставяне на двете гаранции. По-специално членовете на управителния съвет на Raetia (Ернст Бургер, Курт Енглайтнер и Карл Пистотник) са заемали длъжности в предприятия, притежавани от RZB, по-специално Kathreinbank. Освен това през 2006 г. изпълнителните директори на Valluga и Gafluna (Хайнрих Венингер и Зигфрид Врисниг) са заемали длъжности в предприятия, притежавани от RZB.

(53)

Според Pollmeier доказателствата потвърждават, че въз основа на член 3, параграф 3, първа и четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП, както той е разтълкуван от Съда по-специално в решението по дело HaTeFo (24), различните разглеждани предприятия, от Abalon DE до RZB, са били свързани предприятия. Това се потвърждава от факта, че мястото на стопанска дейност на Gafluna, Valluga и Kathreinbank е на един и същ адрес във Виена, Австрия.

(54)

Pollmeier твърди, че в резултат на това Abalon DE не може да се счита за МСП, тъй като ако се вземе предвид RZB, праговете ще бъдат надхвърлени.

(55)

Накрая Pollmeier подчертава, че статутът на Abalon DE като МСП не може да бъде установен въз основа на критерии, различни от посочените в Препоръката за МСП. Дерогация от тези критерии щеше да е възможна само ако Abalon DE е изпитвало затруднения, които са типични за МСП, но съществуването на такива затруднения може да бъде изключено поради връзките му с RZB (25).

(56)

Pollmeier изразява становището, че гаранцията за заема за оборотен капитал представлява оперативна помощ, която не може да бъде обявена за съвместима съгласно НРП от 1998 г. Освен това Abalon DE не изпълнява условията за предоставяната на малки предприятия помощ за стартиращи предприятия, тъй като не отговаря на условията за МСП. Следователно гаранцията за заема за оборотен капитал не може да бъде обявена за съвместима като помощ за стартиращи предприятия.

(57)

Според Pollmeier за Abalon DE се прилага таванът на интензитета на инвестиционната помощ от 18 % (приложим за големи предприятия) и дружеството не може да се възползва от бонуса за МСП, тъй като не представлява МСП. Това означава, че гаранцията за инвестиционния заем не може да се счита за съвместима, тъй като таванът вече е надхвърлен от помощта, предоставена през 2006 г. Освен това Pollmeier твърди, че двете гаранции не са били обвързани с поддържането на инвестицията за минимален период от пет години, както се изисква в точка 4.10 от НРП от 1998 г.

(58)

Според Германия в точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2000 г. не се предписва използването на конкретен метод за изчисляване, тъй като в нея се посочват три метода за изчисляване и само се споменава, че „по принцип“ се прилага първият метод. Освен това няма установена съдебна практика, която да сочи предпочитан вариант за изчисляване.

(59)

Германия твърди, че трябва да се прилага методът, посочен в точка 3.2, първа алинея, трето тире от Известието относно гаранциите от 2000 г., т.е. елементът на помощ трябва „да се изчисли с помощта на какъвто и да е обективен, разумен и общоприет метод“. Германия счита, че предвид недостатъчната наличност на данни и с оглед на принципите за правна сигурност, правни очаквания и недискриминация, методът с прилагане на фиксирана ставка в размер на 0,5 % (използван в решението от 2008 г. за определяне на сумата на помощта) представлява такъв обективен и общоприет метод.

(60)

Германия твърди, че в решението си от 2015 г. Общият съд е констатирал, че в решението си от 2008 г. Комисията не е извършила оценка защо фиксирана ставка от 0,5 % е в съответствие с точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2000 г., но не се е произнесъл по законосъобразността на този подход. Поради това и въз основа на широките си дискреционни правомощия Комисията ще може да приложи подхода със ставка от 0,5 % в този случай.

(61)

Ето защо Германия твърди, че при прилагане на този подход общото предимство от двете гаранции възлиза на 93 250 EUR и следователно е под прага за помощта de minimis от 100 000 EUR, определен в член 2, параграф 2 от Регламента за помощта de minimis от 2001 г. Следователно както гаранцията за инвестиционния заем, така и гаранцията за заема за оборотен капитал не отговарят на условията за държавна помощ.

(62)

Германия изтъкна второстепенен аргумент по отношение на гаранцията за инвестиционния заем, в случай че не е приложен методът, посочен в точка 3.2, първа алинея, трето тире от Известието относно гаранциите от 2000 г. Според Германия, ако беше приложена годишната минимална премия („safe harbour premium“) от 3,8 %, предвидена в точка 3.3 от Известието относно гаранциите от 2008 г. за гаранциите за новосъздадени МСП без кредитно минало, елементът на помощ, включен в инвестиционния заем, щеше да възлиза на 2,3 милиона евро. Тази сума остава в границите на член 14 от ОРГО от 2014 г. и следователно е съвместима и освободена от задължението за уведомяване.

(63)

Германия счита, че както е видно от доклада на Hollstein (съображение 40), Abalon DE би отговаряло на условията за МСП, т.е. не би надхвърлило праговете по член 2, параграф 1 от приложението към Препоръката за МСП, дори и Abalon Consulting, Abalon AT, Gafluna, Valluga и Raetia да бяха включени в изчислението. Следователно фактът, че към момента на издаване на двете гаранции Зигфрид Врисниг е бил изпълнителен директор на Gafluna от 2001 г., изпълнителен директор на Valluga от 2001 г. и член на съвместния управителен съвет на Abalon DE (Beirat) от 2004 г., е без значение при преценката дали Abalon DE представлява МСП.

(64)

Германия също така твърди, че в решението от 2008 г. Комисията е установила, че Gafluna, Abalon DE, Valluga и Raetia са само предприятия партньори по смисъла на член 3, параграф 2 от приложението към Препоръката за МСП. Според Германия тази предполагаема констатация е станала правно обвързваща по силата на решението от 2015 г. (26) Германия обаче приема, че за целите на опростяването може да се приеме също така, че тези предприятия са били и свързани предприятия, а не само предприятия партньори.

(65)

Германия приема, че ако беше свързано пряко или непряко с RZB, Abalon DE нямаше да отговаря на условията за МСП. Всъщност Германия посочва, че през 2006 г. в RZB са били наети приблизително 55 000 души, а годишен счетоводен баланс към края на 2006 г. е била около 115 милиарда евро. Според Германия обаче такава свързаност не съществува.

(66)

Що се отнася до отношенията между RZB/Raetia и Abalon DE или неговите акционери чрез физически лица, Германия посочва, че Pollmeier е изложило тези аргументи почти 10 години, след като е подало жалба, и счита, че поради това те трябва да бъдат отхвърлени на основание, че са били представени твърде късно.

(67)

Според Германия фактът, че RZB е основател на Raetia, не води до заключението, че RZB и Abalon DE са свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръката за МСП. Според Германия от доклада на Csoklich (съображение 7) следва, че основателят на Raetia RZB не притежава права да влияе върху бизнес решенията нито на Raetia, нито на свързаните с нея предприятия.

(68)

Според този доклад характерна особеност на австрийската „частна фондация“ е, че тя е напълно отделена и правно независима от основателя. Основателят има право само на тези права, които са му дадени изрично в учредителния акт на фондацията. Учредителният акт на фондацията Raetia показва, че на практика RZB няма никакво влияние върху управлението на фондацията (Trennungsprinzip). Германия по-специално подчертава, че учредителният акт не предоставя на RZB правото да одобрява решенията на Raetia (Zustimmungsvorbehalte), нито пък му дава правомощието да дава инструкции (Weisungsrechte) на Raetia. От това следва, че управителният съвет на Raetia действа напълно независимо от основателя. Не е налице непряко влияние, например чрез съществуването на право да се отстрани управителният съвет на фондацията. Независимостта на управителния съвет на фондацията от основателя е изрично посочена в учредителния акт. Германия отбелязва, че RZB дори не е упражнило правната възможност да си запази правото на отказ (Widerrufsrecht, т.е. възможността за отмяна на фондацията). Тъй като предвиденото в учредителния акт право на RZB на изменение (на учредителния акт на фондацията) може да се използва само по изключение, основателят не може да се противопостави на решения, които противоречат на неговите интереси. Всички промени, които биха осигурили на RZB пряко или непряко влияние върху Raetia, са изрично изключени.

(69)

Освен това Германия заявява, че нито Abalon DE, нито Raetia, нито някое от нейните дъщерни дружества са свързани с RZB по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП (27) чрез „взаимоотношения посредством физическо лице или група от физически лица, действащи съвместно“. Германия признава, че съгласно съдебната практика предприятията, които формално не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръката за МСП по-горе, но които „въпреки това съставляват едно-единствено икономическо образувание поради ролята, която играе физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също трябва да се считат за свързани предприятия по смисъла на тази разпоредба, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари“ (28).

(70)

Германия обаче счита, че критериите, определени в решението по дело HaTeFo относно понятието за едно-единствено икономическо образувание, не са изпълнени, тъй като RZB не осъществява дейност на същия (или на съседен) пазар като Abalon DE, Abalon Consulting, Abalon AT, Gafluna, Valluga и Raetia. Фактът, че RZB е предоставило заеми и гаранции на дружества, които осъществяват дейност на пазара на дървесина, не означава, че самото RZB извършва дейност на този пазар. Следователно това условие в член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП не е изпълнено.

(71)

Освен това Германия твърди, че не съществува „едно-единствено икономическо образувание“, тъй като липсват отношения между персонала на RZB и персонала на Abalon DE/Gafluna/Raetia, които да им позволяват да упражняват влияние върху търговските решения на съответните предприятия. По същите причини същото заключение би било направено дори въз основа на определението за контрол, посочено в точка 16 от Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (29) („Консолидираното юрисдикционно известие“).

(72)

Според Германия обстоятелството, че някои от засегнатите субекти имат един и същ адрес като място на стопанска дейност, не доказва наличието на отношения между тези субекти или каквато и да било възможност за оказване на влияние върху бизнес решенията.

(73)

Германия твърди, че в случаите, когато са изпълнени формалните критерии на приложението към Препоръката за МСП, невинаги е необходимо да се докаже наличието на затруднения, типични за МСП, за да може дадено дружество да отговаря на условията за МСП. Следователно в този случай не е необходимо да се доказва, че Abalon DE е било изправено пред затруднения, типични за МСП. Във всеки случай Германия счита, че Abalon DE е изпитвало типичните затруднения, които засягат МСП, и твърди, че без двете предоставени гаранции достъпът до финансиране щеше да е несигурен, което е типично за МСП. Според Германия без двете гаранции Abalon DE нямаше да бъде учредено. Освен това самият жалбоподател подчерта затрудненото финансово състояние на Abalon DE през 2006 г.

(74)

Германия допълнително представи кредитните рейтинги, присъдени на Abalon DE от трите банки заемодатели (вж. съображение 19 по-горе), и предостави обяснения във връзка с тях. В писмо до Комисията от 15 май 2017 г. банката Raffeisenbank International („RBI“ — правоприемник на RZB от 2010 г.) посочва, че оценката ѝ (за кредитния риск на Abalon DE) към онзи момент се е основавала по-специално на перспективите за растеж на пазара на дървесина, отличния достъп до суровини в Хесен, късите разстояния за превоз, инвестиционните субсидии и гаранциите, които трябва да бъдат предоставени от провинция Хесен.

(75)

Според Германия фактът, че Abalon DE е било оценено самостоятелно, е още един знак, че липсва каквато и да е свързаност с RZB.

(76)

Що се отнася до въпроса за личните отношения между RZB и Raetia, Германия заявява, че единствените членове на тричленния управителен съвет на Raetia между 2001 г. и края на 2015 г. са били Карл Пистотник, Ернст Бургер и Курт Енглайтнер и че никой от тях никога не е бил служител или член на изпълнителен орган на RZB.

(77)

Германия заявява също така, че i) до 6 декември 2017 г. Abalon DE (включително неговият изпълнителен директор Манфред Райнкемайер) не е имало контакти с никой от членовете на управителния съвет на Raetia, ii) към момента на предоставяне на гаранцията изпълнителният директор на Abalon DE не е знаел за съществуването на Raetia, iii) Манфред Райнкемайер е научил за Raetia едва от производството, образувано от Pollmeier, и iv) структурата на собственост на Gafluna не е представлявала интерес за Abalon DE и не е имала ефект върху него.

(78)

Освен това Германия посочва, че RZB никога не е давало инструкции на управляващия директор на Abalon DE, че RZB няма експертен опит по отношение на пазара на твърда дървесина и че между Abalon DE и RZB не съществуват каквито и да било правни връзки, които биха дали възможност на RZB да предприеме някакви действия извън функцията си на основна банка на Abalon DE (Hausbank).

(79)

Германия също така предаде информация, получена от RBI, в която са изброени членовете на ръководството на RZB през 2006 г., за да докаже, че няма припокриване с тримата членове на управителния съвет на Raetia.

(80)

Gafluna представи изявления от свое име (im eigenen Namen) и по нареждане (im Auftrag) на Raetia.

(81)

Gafluna декларира, че съгласно учредителния акт на Raetia бенефициери на Raetia са предприятията, в които Raetia пряко или непряко притежава или придобива акции.

(82)

Според Gafluna и Raetia единствените услуги, които RZB Group е предоставяло на Raetia, Valluga или Gafluna, се състоят в правна подкрепа за създаването на Raetia, Gafluna и Valluga и услуги за управление на сметки (Kontoführung) за Raetia. Освен това Valluga е притежавало, а Gafluna все още притежава (от създаването си насам) сметка за платежни операции (Zahlungsverkehrskonto) в Kathreinbank (100 % дъщерно дружество на RZB).

(83)

Според изявленията на Gafluna и Raetia, Raetia не е предоставяла услуги на предприятия на RZB Group. Raetia никога не е комуникирала с предприятия на RZB Group относно своята стратегия или ориентация и никога не е била под фактическия контрол на трети предприятия.

(84)

В качеството си на правоприемник на RZB, RBI предостави информация, че през 2001 г. RZB е учредило Raetia като едноличен основател, като е предоставило 300 000 EUR от собствените си активи. RZB е избрало и назначило първия управителен съвет на Raetia (Ернст Бургер, Курт Енглайтнер и Карл Пистотник). Една от общите цели на фондацията (Stiftungszweck) е да насърчава австрийската икономика, по-специално като поддържа и подкрепя конкурентоспособността на австрийските дружества чрез придобиване на акции на дружества с финансови затруднения или чрез предоставяне на рисков капитал (30). По-конкретно RBI потвърди, че Raetia е била създадена, за да подпомогне преструктурирането на клиенти на RZB, които са били в затруднено положение, чрез непряко акционерно участие на Raetia в тези предприятия. Въз основа на този подход не е било необходимо самото RZB да купува акции на своите клиенти в затруднено положение.

(85)

По време на процеса на учредяване RZB е предоставяло услуги на Raetia, например правна и данъчна помощ, изготвяне на учредителния акт, вписване в Търговския регистър. Доколкото е известно на RBI, в процеса на учредяване на Raetia не са участвали други предприятия от RZB Group (в т.ч. Kathreinbank). Допълнителна правна помощ е била предоставяна за създаването на Valluga и Gafluna.

(86)

RBI потвърждава, че към момента на предоставяне на двете гаранции посочените по-долу лица са заемали следните длъжности в RZB и неговите дъщерни дружества:

(87)

RBI предостави списъци на заемите, които RZB/RBI е отпуснало на Abalon AT (на обща стойност най-малко 21 милиона евро от 2003 г. насам) и на Abalon DE (най-малко двата заема, посочени в съображение 18), както и на всички обезпечения, получени в този контекст.

(88)

Освен това RBI посочва, че през 2003 г. и 2007 г. Gafluna е емитирало акции без право на глас (Substanzgenussrechte) на стойност 4,99 милиона евро с цел набиране на капитал. Германия пояснява, че тези акции без право на глас са били закупени изцяло в рамките на два етапа от Abies Handels- und Beteiligungsgesellschaft mbH („Abies“) — непряко 100 % дъщерно дружество на RZB (31). Тази покупка е била финансирана чрез непряка акционерна вноска (indirekter Gesellschafterzuschuss), предоставена от RZB на дъщерното му дружество Abies. RBI обяснява, че акциите без право на глас, емитирани от Gafluna, дават право на техните купувачи да получават информация и да участват в печалбите, но не предоставят права на участие/влияние. Поради това RBI е на мнение, че със закупуването на посочените акции не са изпълнени изискванията на член 3, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръката за МСП.

(89)

RBI потвърждава, че не е знаело за никаква комуникация между субекти от RZB Group и Raetia относно общата стратегия на Raetia (вж. също изявленията в съображение 83). RBI подчертава, че Raetia е била напълно независима в своите бизнес решения. То също така потвърждава, че RZB/RBI — или неговите дъщерни дружества — не са упражнявали фактически контрол върху Raetia. Подобен контрол щеше да е незаконен съгласно австрийското законодателство за фондациите, което изисква управителният съвет на фондацията да предотвратява всеки опит за упражняване на влияние от страна на основателя (RZB) върху дейността на фондацията.

(90)

Германия също така представи изявление от Abalon DE, в което се подчертава, че RZB не е повлияло на нито едно от неговите бизнес решения. Освен това Abalon DE посочва, че поради конкурентния пазар е изпитвало затруднения, типични за МСП, и по-специално опити за поглъщане от страна на Pollmeier.

(91)

В своите допълнително представени документи от 8 февруари 2023 г. Германия отново заявява, че брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в двете разглеждани гаранции, не е било възможно да се изчисли, като се използва методът, посочен в точка 3.2, първа алинея, първо тире от Известието относно гаранциите от 2000 г. (вж. съображение 43 по-горе). Това би изисквало да се определи пазарният лихвен процент на еквивалентен заем за Abalon DE без държавните гаранции, докато според Германия на настоящия етап KSK не би могло да направи изявление по този въпрос, тъй като възпроизвеждането на всички параметри, които имат отношение към решението, е невъзможно поради големия промеждутък от време до момента, 17 години след предоставянето на двете гаранции. В този контекст Германия заявява, че не е била в състояние да предостави информация въпреки всички положени усилия и направени проучвания. Германия добавя, че тъй като все още счита, че трябва да се използва методът, посочен в точка 3.2, първа алинея, трето тире от Известието относно гаранциите от 2000 г., не е необходимо да се прави изчисление по метода, посочен в точка 3.2, първа алинея, първо тире.

(92)

Освен това Германия прави подобно изявление по отношение на изчисляването на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в двете разглеждани гаранции, като се използва методът, посочен в точка 4.2, първа алинея от Известието относно гаранциите от 2008 г. („разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена“). Германия също така обяснява, че в резултат на това, поради големия промеждутък от време между предоставянето на гаранциите и искането на Комисията за информация не е била в състояние да коментира изчисленията, направени от Комисията (и основани на метода, посочен в точка 4.2, първа алинея от Известието относно гаранциите от 2008 г.).

(93)

Освен това според Германия е трябвало да бъде взета предвид вероятността от просрочване, изчислена от RZB (0,832 %, съображение 19), тъй като между RZB и Abalon DE не е съществувала свързаност. Германия също така твърди, че дори да е имало такава свързаност, това е трябвало да бъде взето предвид в кредитния рейтинг на Abalon DE и е щяло да доведе до по-малка вероятност от просрочване (тъй като Abalon DE щеше да се възползва от по-голямата финансова мощ на група, включваща RZB).

(94)

И накрая, германските органи предоставиха точна информация относно ефективния лихвен процент (включително всички такси, по-специално такси за обработка и такси за синдикиране), който банките са начислили на Abalon DE за инвестиционния заем.

(95)

В решенията относно държавна помощ Комисията обикновено оценява първо наличието на помощ, след това нейната законосъобразност и накрая нейната съвместимост. Въпреки това, тъй като въпросът дали Abalon DE отговаря на условията за МСП е от значение за всички тези стъпки на оценка, Комисията първо ще оцени дали Abalon DE е представлявало МСП към момента на предоставяне на двете гаранции през 2006 г.

(96)

В своето уведомление от 6 септември 2007 г. Германия не посочи изрично, че Abalon DE има статут като МСП. Германия се позова на статут като МСП едва в становището си от 12 октомври 2016 г. (съображение 40), след като Общият съд беше отменил решението от 2008 г.

(97)

Критериите да се прецени дали дадено предприятие представлява МСП са определени в Препоръката за МСП, както тя е разтълкувана от Съда. Съдът по-специално припомня, че „Препоръката за МСП следва да се тълкува с оглед на съображенията за приемането ѝ“ (32), и постановява, че „както следва от съображения 9 и 12, както и от член 1, параграф 1 от тази препоръка, тя има за цел да приеме определение за МСП, използвано в политиките на Съюза, прилагани в рамките на Съюза и ЕИП, което да отчита икономическата реалност на тези предприятия, за да изключи от тази категория групите от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, и по този начин да запази за предприятията, които действително се нуждаят от подпомагане, предимствата, произтичащи за МСП от различни правни разпоредби или мерки в тяхна полза“ (33). Освен това Съдът постановява, че „предоставените на МСП предимства съставляват най-често изключения от общите правила, като например в областта на държавните помощи, така че определението за МСП трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване“ (34).

(98)

Съгласно член 2, параграф 1 от приложението към Препоръката за МСП „[в] категорията на микро-, малките и средните предприятия (МСП) се включват предприятията, в които са наети по-малко от 250 души и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро, или чийто годишен счетоводен баланс не надвишава 43 милиона евро“.

(99)

В член 3 от приложението към Препоръката за МСП са посочени видовете предприятия, които се вземат предвид при изчисляване на числеността на персонала и финансовите показатели, предвидени в член 2, параграф 1 от приложението към Препоръката за МСП.

(100)

Съгласно член 3, параграф 1 от приложението към Препоръката за МСП дадено предприятие отговаря на условията за самостоятелно предприятие (така че за оценка на праговете по член 2 от приложението към Препоръката за МСП се вземат предвид само собствените му финансови показатели и численост на персонала), ако не е класифицирано като предприятие партньор по смисъла на член 3, параграф 2 от същото приложение или като свързано предприятие по смисъла на член 3, параграф 3 от същото приложение.

(101)

Съгласно член 3, параграф 2 от приложението към Препоръката за МСП предприятия партньори са „всички предприятия, които не са класифицирани като свързани предприятия по смисъла на [член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП] и между които съществува следното взаимоотношение: дадено предприятие (предприятие нагоре по веригата) притежава — самостоятелно или съвместно с едно или повече свързани предприятия по смисъла на [член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП] — 25 % или повече от капитала или правата на глас в друго предприятие (предприятие надолу по веригата)“.

(102)

В член 3, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръката за МСП като свързани предприятия са определени „предприятията, които имат едно от следните взаимоотношения помежду си:

(103)

В член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП се добавя, че „[п]редприятията, поддържащи някое от описаните взаимоотношения посредством физическо лице или група от физически лица, действащи съвместно, също се считат за свързани предприятия, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари“. В решението по дело HaTeFo относно тълкуването на тази разпоредба Съдът постановява, че тя „трябва да се тълкува в смисъл, че предприятия може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение. Счита се, че действат съвместно, по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от това приложение, физическите лица, които съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за МСП по смисъла на тази препоръка“ (35).

(104)

И накрая, за да се установи дали за несамостоятелните предприятия са надвишени съответните прагове за числеността на персонала, оборота или счетоводния баланс, в член 6, параграфи 2 и 3 от приложението към Препоръката за МСП се предвижда, че към данните на оценяваното предприятие се добавят съответните данни за предприятията партньори (пропорционално натрупване) и свързаните предприятия (100 % натрупване).

(105)

Комисията приема, че както е видно от доклада на Hollstein (съображение 40), към датата на предоставяне на двете гаранции Abalon DE, самостоятелно или заедно с Raetia, Abalon Consulting, Valluga, Gafluna и Abalon AT, е останало под съответните прагове за числеността на персонала, оборота и счетоводния баланс от приложението към Препоръката за МСП и следователно би отговаряло на условията за МСП.

(106)

От друга страна, Abalon DE не може да се класифицира като МСП, ако RZB се счита за свързано предприятие или предприятие партньор по смисъла на приложението към Препоръката за МСП. Всъщност RZB само по себе си не е изпълнявало критериите за МСП, тъй като числеността на персонала му (55 000 души през 2006 г.) и годишния му счетоводен баланс (115 милиарда евро през 2006 г.) (съображение 65) са надхвърляли съответните прагове от 250 служители и/или 43 милиона евро годишeн счетоводен баланс (36).

(107)

Следователно, за да се прецени дали Abalon DE може да се счита за МСП, е от ключово значение да се оценят взаимоотношенията между Abalon DE и RZB. За тази цел, с оглед на представената по-горе структура (съображение 26), Комисията трябва да оцени последователно взаимоотношенията между Abalon DE и Gafluna (раздел 4.1.2.1), взаимоотношенията между Gafluna, Abalon AT, Valluga и Raetia (раздел 4.1.2.2) и накрая, взаимоотношенията между тези четири дружества и RZB (раздел 4.1.2.3).

(108)

Като предварителна бележка Комисията посочва, че противно на твърдението на Германия (съображение 66), доводите на Pollmeier относно съществуването на такива връзки не могат да бъдат отхвърлени само защото са били повдигнати по време на фазата на официалната процедура по разследване, а не в първоначалната жалба. Съгласно член 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (37) („Процедурния регламент“) „[в]сяка заинтересована страна може да представи коментари [...] след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване. ...“. Комисията счита, че това право съществува независимо от това дали дадена страна е подала преди това жалба или информация за пазара и че това право, както и обхватът и съдържанието на коментарите, които дадена страна може да представи в рамките на официалната процедура по разследване, не са ограничени от позициите, изразени в предходна жалба или информация за пазара. Във всеки случай за оценката на мярката за помощ Комисията трябва да прецени дали бенефициерът на помощта може да се счита за МСП и за тази цел трябва да вземе предвид всички елементи, които са от значение за тази оценка.

(109)

Комисията също така отбелязва, че противно на твърдението на Германия (съображение 64), решението от 2008 г. не може да се счита за правно обвързващо по отношение на евентуалното му заключение, че Gafluna, Abalon DE, Valluga и Raetia са само предприятия партньори. Първо, това решение е отменено от Съда с решението от 2015 г. Второ, в решението си от 2008 г. Комисията не е извършила оценка дали Abalon DE е отговаряло на условията за МСП към момента на предоставяне на двете гаранции, а само дали финансовите затруднения на Abalon AT са можели да доведат до заключението, че Abalon DE трябва да се счита за предприятие в затруднено положение, за което Комисията е заключила, че не са можели да доведат до такова заключение предвид липсата на финансова връзка (38). Следователно решението от 2008 г. не може да предопределя каквато и да е оценка на статута на Abalon DE като МСП.

(110)

Комисията извършва проверка дали Gafluna отговаря на условията за „свързано предприятие“ с Abalon DE по смисъла на член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП.

(111)

Комисията отбелязва, че през 2006 г. Gafluna е притежавало 49 % от акциите на Abalon DE (51 % са били собственост на Abalon Consulting, което е 100 % собственост на Манфред Райнкемайер). Съгласно устава на Abalon DE това миноритарно акционерно участие води до миноритарни права на глас в събранието на акционерите. Следователно взаимоотношенията между Abalon DE и Gafluna не изпълняват условията на член 3, параграф 3, първа алинея, буква а) от приложението към Препоръката за МСП.

(112)

Съгласно член 5, параграф 2 от устава на Abalon DE и двамата акционери (Gafluna и Abalon Consulting) имат право да назначат по един изпълнителен директор и да отстранят това лице от тази длъжност. Тъй като Gafluna може да назначава или отстранява само един от двама изпълнителни директори, то няма правото, посочено в член 3, параграф 3, първа алинея, буква б) от приложението към Препоръката за МСП, да назначава или отстранява мнозинство от изпълнителните директори. Допълнителни изпълнителни директори може да бъдат назначавани само от общото събрание, в което Gafluna няма мнозинство от правата на глас (вж. съображение 111 по-горе). Поради това Комисията стига до заключението, че взаимоотношенията между Abalon DE и Gafluna не изпълняват условията на член 3, параграф 3, първа алинея, буква б) от приложението към Препоръката за МСП.

(113)

Ето защо Комисията извършва оценка относно наличието на евентуално право на упражняване на доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие, както е посочено в член 3, параграф 3, първа алинея, буква в) от приложението към Препоръката за МСП. За да установи дали бива упражнявано доминиращо влияние, Комисията се позовава на съдебната практика на Съда в контекста на Препоръката за МСП. В решението по дело HaTeFo Съдът постановява, че „условието физическите лица да действат съвместно, е изпълнено, когато тези лица съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на разглежданите предприятия, което изключва възможността тези предприятия да могат да се считат за икономически независими едно от друго“ (39).

(114)

Полезно е да се посочи и съдебната практика на Съда в контекста на Регламента за сливанията (40), която също така се отнася до упражняването на „решаващо влияние“ и е свързана с понятието „едно-единствено икономическо образувание“ (41), използвано от Съда при тълкуването на Препоръката за МСП (42). В този контекст, позовавайки се на Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията (43), Съдът постановява, че решаващо влияние означава „възможност да се блокират действия, които определят стратегическото конкурентно поведение на едно предприятие. Поради това съвместният контрол може да доведе до безизходно положение, което произтича от правомощията на две или повече предприятия да отхвърлят предложените стратегически решения. Следователно, тези акционери трябва да постигнат общо споразумение, с което да определят търговската политика на съвместното предприятие, ... [и] трябва да си сътрудничат“ (44) .

(115)

В настоящия случай, както е посочено в съображение 112, и двамата акционери на Abalon DE имат право да назначат или отстранят по един изпълнителен директор. Въпреки че Gafluna не се е възползвало от това право, то можеше да блокира управленските решения на Abalon DE, ако беше назначило втори изпълнителен директор, в допълнение към Манфред Райнкемайер, назначен от Abalon Consulting. В този случай двамата изпълнителни директори щяха заедно да представляват Abalon DE и да вземат стратегически решения, освен ако с квалифицирано мнозинство от 2/3 от акциите/гласовете това правомощие не беше поверено само на единия от тях (45). Такова мнозинство от две трети обаче не може да бъде постигнато срещу Gafluna, което притежава 49 % от акциите. Освен това събранието на акционерите може да назначава или отстранява допълнителни изпълнителни директори само с мнозинство от две трети. Вследствие на това Gafluna можеше да блокира управленските решения и следователно, поради равните права на Gafluna и Abalon Consulting, следва да се заключи, че Gafluna може да упражнява доминиращо влияние върху Abalon DE. Фактът, че Gafluna не се е възползвало от това право, не поставя под въпрос това заключение, тъй като доминиращото влияние не е необходимо да бъде упражнено; според приложението към Препоръката за МСП от значение е само правото да се упражнява доминиращо влияние, предоставено от устава.

(116)

Освен това уставът на Abalon DE предвижда т.нар. „Beirat“ (съвместен управителен съвет) от двама до четирима членове, които се назначават поравно от Gafluna и Abalon Consulting, ако той се състои от двама или от четирима членове (46). В случай че Beirat се състои от трима членове, Gafluna и Abalon Consulting назначават независимо по един член; третият член се назначава по взаимно съгласие между двамата акционери. Този Beirat има задачата да упражнява наблюдение и да предоставя съвети на ръководството; неговото единодушно одобрение се изисква за определени сделки или бизнес решения (Beirat решава кои сделки или решения изискват неговото одобрение, така че може например да реши, че такова е необходимо за всички стратегически сделки) (47). Според Германия от учредяването на Abalon DE до 2014 г. Beirat на дружеството е имало двама членове — един, назначен от Gafluna, и един, назначен от Abalon Consulting. Това показва също така, че Gafluna е упражнявало доминиращо влияние върху Abalon DE.

(117)

С оглед на изложеното по-горе, през 2006 г. Gafluna е било в състояние да упражнява доминиращо влияние върху Abalon DE; това произтича от съвместния контрол на Gafluna върху Abalon DE чрез назначаването на представители на висшето ръководство и правото на вето върху стратегически решения относно бизнес политиката на Abalon DE. Поради това Комисията стига до заключението, че Gafluna и Abalon DE са свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея, буква в) от приложението към Препоръката за МСП.

(118)

Това заключение се подкрепя от оценка въз основа на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП, която е съсредоточена върху взаимоотношенията посредством физическо лице. В това отношение в точка 37 от решението по дело HaTeFo се припомня значението на личните връзки при едновременното управление на предприятия..

(119)

Комисията отбелязва, че към момента на предоставяне на гаранциите през 2006 г. е имало припокриване в ръководството на Abalon DE и Abalon AT (80 % от което са притежание на Gafluna), тъй като изпълнителен директор и на двете дружества е Манфред Райнкемайер. При вземане на решение в противоречие с волята на Gafluna по въпроси, свързани с Abalon DE (от което Gafluna притежава само 49 %), Манфред Райнкемайер би се опасявал от неблагоприятни последици в качеството си на изпълнителен директор на Abalon AT (от което Gafluna притежава 80 %). Ето защо на практика тези дружества — и двете контролирани от Gafluna и действащи на един и същ пазар на твърда дървесина — могат да се считат за свързани чрез Манфред Райнкемайер. С оглед на връзката чрез 80 % от капитала между Gafluna и Abalon AT, Abalon DE и Gafluna също следва да се считат за свързани.

(120)

Предвид изложеното по-горе, Комисията счита, че Abalon DE и Gafluna са свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП.

(121)

През 2006 г. (към момента на предоставяне на гаранциите) Raetia притежава 100 % от Valluga. Valluga пък притежава 100 % от Gafluna, което от своя страна притежава 80 % от Abalon AT. Предвид това мнозинство от правата на глас на акционерите, и четирите субекта отговарят на условията за „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея, буква а) от приложението към Препоръката за МСП.

(122)

Raetia е фондация (Privatstiftung), създадена съгласно австрийското законодателство, а именно Федералния закон за частните фондации (48). RZB основава Raetia с начален капитал на фондацията от 300 000 EUR. Взаимоотношенията между RZB като основател и Raetia като фондация са уредени от Федералния закон за частните фондации и съответния учредителен акт на фондацията (49). Съгласно член 3, буква а) от този учредителен акт една от целите на Raetia е „да насърчава австрийската икономика, по-специално като поддържа и подкрепя конкурентоспособността на австрийските дружества чрез придобиване на акции на дружества с финансови затруднения или чрез предоставяне на рисков капитал“ (съображение 84).

(123)

Комисията отбелязва, че според доклада на Csoklich съгласно австрийското право фондациите се считат за юридически лица, които по принцип са независими от своя основател, и че основателят като цяло няма права върху фондацията и нейните органи, нито върху активите на фондацията (т.нар. принцип на отделяне (Trennungsprinzip), вж. съображения 67 и 68. Комисията обаче оценява връзките между фондацията и нейния основател спрямо приложението към Препоръката за МСП и свързаната с него съдебна практика на съдилищата на Съюза, а не спрямо австрийското право.

(124)

В съответствие с член 3, параграф 3, първа алинея, буква б) от приложението към Препоръката за МСП прехвърлянето на права на назначаване показва свързаност между две предприятия. С учредителния акт на Raetia е създаден управителен съвет на фондацията, съставен от трима членове (50). Фондацията е законно представлявана съвместно (gemeinsame Vertretung) от двама членове на този съвет, докато само тримата членове на съвета съвместно имат право да управляват дейността на фондацията (gemeinschaftliche Geschäftsführung) (51). В съответствие с учредителния акт (52) RZB като основател назначава първия управителен съвет (Ернст Бургер, Курт Енглайтнер и Карл Пистотник) за неопределен срок. Следващите членове могат да бъдат назначавани с единодушно решение на самия управителен съвет на фондацията (53). Поне до 2006 г. съставът на управителния съвет на фондацията остава непроменен.

(125)

Следователно към момента на издаване на двете гаранции през 2006 г. управителният съвет на Raetia е бил съставен изключително от лица, назначени от RZB. Тъй като RZB е имало право да назначи и действително е назначило всички първоначални членове на управителния съвет на Raetia, отговарящи за управлението на нейната дейност, Комисията стига до заключението, че RZB и Raetia са свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея, буква б) от приложението към Препоръката за МСП.

(126)

Заключението, че RZB и Raetia са свързани предприятия въз основа на преките връзки между тях, се подкрепя от непреките връзки между RZB и някои от свързаните с Raetia субекти чрез Kathreinbank.

(127)

Kathreinbank е 100 % дъщерно дружество на RZB и следователно е свързано с RZB по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея, буква а) от приложението към Препоръката за МСП. Въпреки че през 2006 г. не е имало акционерно участие, връзки или права на глас между Kathreinbank и свързаните с Raetia субекти, между тях съществуват лични връзки, които са от значение за оценката на това дали дадено предприятие отговаря на условията за МСП (съображение 103).

(128)

По-конкретно RBI, правоприемникът на RZB, потвърди, че при издаването на двете гаранции през 2006 г. е имало известно припокриване на персонал в управителните и надзорните органи на Raetia и Kathreinbank. Към онзи момент управителният съвет на Raetia е включвал Ернст Бургер, Курт Енглайтнер и Карл Пистотник. По това време Ернст Бургер и Курт Енглайтнер са били също така членове на надзорния съвет на Kathreinbank. Освен това Германия представи коментари от RZB, в които се признава, че дейността като адвокат на третия член на управителния съвет на Raetia, Карл Пистотник, може да е довела до наличието на връзки с RZB.

(129)

Освен това към момента на издаване на двете гаранции единият от двамата изпълнителни директори на Valluga и Gafluna, Хайнрих Венингер, оглавява звено „Фондации“ на Kathreinbank. И накрая, мястото на стопанска дейност на Gafluna, Valluga и Kathreinbank е на един и същ адрес към момента на издаване на гаранциите.

(130)

Според мнението на Комисията, което се основава на обща оценка на всички посочени по-горе фактически обстоятелства, припокриването в ръководството между Kathreinbank, от една страна, и Raetia, Valluga и Gafluna, от друга страна, представлява взаимоотношение посредством физически лица по смисъла на член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП.

(131)

В съответствие с член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП предприятията, между които има връзки посредством физически лица, се считат за свързани, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари. За „съседен пазар“ се счита пазарът на продукт или услуга, намиращ се пряко нагоре или надолу по веригата спрямо съответния пазар. В тази връзка Комисията отбелязва, че Raetia и Kathreinbank (чрез своето звено „Фондации“) упражняват дейност на съседен пазар (Raetia е фондация, а Kathreinbank предоставя услуги на фондации (съображение 25), което представлява пазар нагоре по веригата) и следователно може да се считат за свързани предприятия. Освен това е важно да се отбележи, че свързаните холдингови дружества, които контролират (са свързани с) дъщерно дружество, упражняващо дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари като бенефициера, по принцип трябва да се считат сами по себе си за упражняващи дейността си или част от нея на този пазар. Това е така, защото понятието „връзки“ задължително включва липса на пълна самостоятелност на дъщерното дружество от свързаното холдингово дружество, тъй като самото холдингово дружество участва в определянето или поне в одобряването на стратегията и на други аспекти на търговската политика на дъщерното дружество, което присъства пряко на пазара. Това е следствие от съдебната практика на Съда относно понятието „едно-единствено икономическо образувание“ (54), която е преобладаващата логика зад член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП. Освен това в дадена група обикновено има разпределение на задачите между субектите. Едно предприятие може само да произвежда стоките, друго може да ги продава, а трето да действа като управляващо холдингово дружество. Всички те имат функционална връзка със съответния пазар. Следователно всички тези субекти попадат в обхвата на израза „ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари“. Въз основа на това Комисията стига до заключението, че към момента на издаване на гаранциите групата от свързани предприятия (RZB, Raetia, Valluga, Gafluna, Abalon AT и Abalon DE) е упражнявала дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари.

(132)

Комисията стига до заключението, че към момента на предоставяне на двете гаранции Raetia, Valluga и Gafluna са били свързани с Kathreinbank и следователно с RZB.

(133)

Когато се извършва оценка на статута на дадено предприятие като МСП, към собствените му данни се добавят 100 % от данните на всяко свързано предприятие (55). Тъй като Abalon DE е било свързано с Gafluna (раздел 4.1.2.1), което е било свързано с Abalon AT, Valluga и Raetia (раздел 4.1.2.2), където последното дружество е било свързано с RZB (съображение 121), при оценката на статута на Abalon DE като МСП трябва да се вземе предвид RZB.

(134)

Като се има предвид, че RZB не е било МСП към момента на издаване на двете гаранции, свързаните с него предприятия, по-специално Abalon DE, също не са представлявали МСП към този момент.

(135)

В допълнение към горепосочените връзки, в своята оценка на статута на Abalon DE като МСП през 2006 г. Комисията проучи дали то е изпитвало затруднения, типични за МСП. Мерките, предназначени за МСП, следва действително да облагодетелстват предприятията, за които размерът създава затруднения, а не предприятията, принадлежащи към голяма група, които имат достъп до средства и помощ, които не са на разположение на конкуренти със същия размер (съображение 97). Оттук също така следва, че за да се гарантира, че от предимствата, свързани с техния статут, ще се възползват само действително независими МСП, следва да има начин да се елиминират правните договорености, в рамките на които МСП формират икономическа група, която е много по-силна от едно МСП. Следва също така да се гарантира, че определението за МСП не се заобикаля на формални основания (56). Ако дадено предприятие в действителност не изпитва типичните за МСП затруднения, Комисията има право да откаже увеличаване на помощта (57). Въпреки твърдения факт, че Raetia е била независима от RZB (съображение 123), Abalon DE не е било независимо МСП. Поради горепосочените съществени връзки с Raetia Group и с RZB — финансова институция от съществено значение на пазара, Комисията счита, че Abalon DE в действителност не е изпитвало затруднения, които биха били типични за МСП, като например проблеми с достъпа до финансиране.

(136)

Това се илюстрира от факта, че RZB е предоставило 50 % от инвестиционния заем и овърдрафта на Abalon DE (вж. съображение 20). Комисията също така отбелязва, че Gafluna — дружеството майка на Abalon DE, е получило непряко квазисобствен капитал от RZB. Всъщност в хода на разследването RBI — правоприемникът на RZB, посочи (съображение 88), че през 2003 г. и 2007 г., за да набере капитал, Gafluna е емитирало акции без право на глас на стойност 4,99 милиона евро, които са били закупени изцяло от Abies — непряко 100 % дъщерно дружество на RZB. Abies е получило непряка акционерна вноска (indirekter Gesellschafterzuschuss) от RZB, за да финансира това придобиване. Тази значителна инжекция от 4,99 милиона евро квазисобствен капитал в Gafluna показва, че Gafluna и свързаните с него субекти не са изпитвали типичните за МСП затруднения по отношение на достъпа до капитал.

(137)

Предвид посоченото по-горе, Комисията стига до заключението, че Abalon DE не може да се счита за МСП към момента на издаване на двете гаранции през 2006 г.

(138)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „[о]свен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“. Поради това определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на посочения член изисква да бъдат изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да бъде финансирана с държавни ресурси; ii) мярката трябва да предоставя предимство на своя получател; iii) предимството трябва да бъде избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

(139)

Двете гаранции са издадени от Investitionsbank Hessen от името на Министерството на финансите на Хесен. Следователно те може да бъдат пряко приписани на държавата.

(140)

Те разчитат на държавния бюджет и следователно включват държавни ресурси (съображение 18).

(141)

Abalon DE отговаря на условията за предприятие, тъй като упражнява стопанска дейност. То преработва продукти от горското стопанство и продава преработените продукти на съответните продуктови пазари срещу възнаграждение (съображение 23).

(142)

Предимство е всяка икономическа полза, която едно предприятие не би могло да получи при обичайни условия на пазара, т.е. при липсата на държавна намеса. Заемополучател, който е взел гарантиран от публичноправните органи на държава членка заем, обикновено получава предимство, доколкото финансовият разход за него е по-нисък от този, който би направил, ако трябваше да получи същото финансиране и същата гаранция по пазарни цени (58).

(143)

По принцип елементът на държавна помощ се определя като разликата между подходящата пазарна цена на предоставената гаранция [...] и реалната цена, платена за тази мярка (59).

(144)

Помощта под формата на държавни гаранции е предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията (60). Следователно моментът, който е от значение за оценката на мерките, е моментът, в който гаранциите са били предоставени през декември 2006 г. (съображение 18).

(145)

За да прецени дали двете разглеждани гаранции предоставят предимство на Abalon DE, Комисията трябва да използва методите и принципите, които позволяват да се изчисли възможно най-точно реалната пазарна стойност на гаранциите. Понастоящем те са определени в Известието относно гаранциите от 2008 г. Въпреки че към датата на предоставяне на гаранциите е било приложимо Известието относно гаранциите от 2000 г., то е било заменено от Известието относно гаранциите от 2008 г., в което е предвидена по-прецизна политика за изчисляване на елемента на помощ на гаранциите, за да се отрази по-адекватно пазарната действителност. Тъй като понятието за помощ е обективно понятие, което трябва да бъде оценено възможно най-точно, за своята оценка дали двете разглеждани гаранции предоставят предимство на Abalon DE Комисията използва Известието относно гаранциите от 2008 г.

(146)

Съгласно точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите от 2008 г. „за да се определи съответната пазарна цена, трябва да се отчетат характеристиките на гаранцията и на съответния заем. Това включва: размерът и продължителността на транзакцията; обезпечението, предоставено от заемополучателя, и друг предишен опит, влияещ върху оценката на процента за възстановяване; вероятността от просрочване на задълженията на заемополучателя вследствие на финансовото му състояние, сектора му на дейност и възможности; както и други икономически условия. Този анализ трябва особено да подпомогне класирането на заемополучателя посредством степента на риска. Това класиране може да бъде извършено от международно призната рейтингова агенция или, където има такова, чрез вътрешно класиране от банката, предоставяща съответния заем. [...] За да се оцени дали премията съответства на пазарните цени, държавата членка може да извърши сравнение на цените, платени от предприятия, които са класирани по подобен начин на пазара“.

(147)

В точка 4.2, първа алинея от Известието относно гаранциите от 2008 г. се предвиждат три различни методологии за определяне на елемента на помощ при индивидуални гаранции, каквито са разглежданите в случая. Първият метод, според който еквивалентът на помощта в брой трябва да бъде изчислен като „разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена.“ („първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г.“), трябва да се прилага по принцип.

(148)

По време на официалната процедура по разследване Комисията поиска от Германия информация във връзка с изчисляването на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в разглежданите гаранции, като се използва първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г., но според германските органи тази информация е невъзможно да бъде предоставена (съображения 16, 91 и 92). Комисията обаче счита, че е в състояние да приложи първия метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г., тъй като пазарът предоставя гаранции за въпросния вид сделки.

(149)

За да определи пазарната цена и да изчисли размера на помощта, Комисията сравнява действително платената цена с цената, платена при сравними пазарни сделки или от самото Abalon DE, или от сравними дружества. Тъй като няма налични данни по отношение на Abalon DE, по-долу Комисията анализира i) кои дружества са сравними с Abalon DE (раздел 4.2.3.2.), ii) пазарната цена на въпросните гаранции (раздел 4.2.3.3), и iii) произтичащия от това размер на помощта (раздел 4.2.3.4).

(150)

Основният елемент, за да се определи кои дружества са сравними с Abalon DE, е съответната вероятност от просрочване на техните задължения. Когато банките отпускат заем на дружество, те определят процент на неизпълнение (вероятност от просрочване) за заемополучателя, който отразява тяхната индивидуална оценка на риска. Банките извършват цялостна оценка на риска, като вземат предвид — в съответствие със своята вътрешна рейтингова система — специфични критерии за икономическата жизнеспособност на дружеството и оценка на продуктовия пазар и сектора на дейност.

(151)

Поради това е необходимо да се оценят процентите на неизпълнение на Abalon DE и тяхната достоверност.

(152)

Съответните заеми са отпуснати от три банки, които са определили различни проценти на неизпълнение (вероятност от просрочване) за Abalon DE, а именно KSK (процент на неизпълнение от 2 %), Helaba (процент на неизпълнение от 1,32 %) и RZB (процент на неизпълнение от 0,832 %) (вж. съображение 19).

(153)

Като цяло, тъй като тези проценти се основават на индивидуална оценка на риска, изглежда целесъобразно да се вземат предвид различните проценти, определени за дадено дружество, и да се усреднят, за да се отрази адекватно пазарната действителност. Ако обаче даден рейтинг не е достоверен, не е съпоставим или не е обективен, той не следва да се взема предвид при усредняването.

(154)

В настоящия случай Комисията счита, че за Abalon DE са пряко приложими различните рейтинги, дадени от трите банки (те са изчислени от банките въз основа на специфична за дружеството информация, предоставена от Abalon DE, като и трите банки са участвали в процеса на предоставяне на съответните заеми на Abalon DE). Комисията обаче счита, че поради връзките между RZB и оценяваното предприятие Abalon DE даденият от RZB рейтинг не е достатъчно обективен и достоверен, за да може да се разчита на него.

(155)

Поради това Комисията основава своята оценка само на средната стойност на процентите на неизпълнение, определени от KSK и Helaba, т.е. 1,66 % (средната стойност от 2 % и 1,32 %) (61). Въз основа на този среден процент на неизпълнение кредитното качество (рейтингът) на Abalon DE през 2006 г. е в диапазона „Ba2“/„Ba3“ по рейтинговата скала на Moody’s (62), съответстващ на диапазона „BB“/„BB-“ по рейтинговата скала на S&P (63).

(156)

Не са налични гаранционни премии, начислявани на дружества с рейтинг, подобен на този на Abalon.

(157)

Комисията обаче може да установи пазарната цена, като използва търгуваните суапове за кредитно неизпълнение (CDS). Според Комисията CDS са подходящ и относим аналог, тъй като осигуряват пазарна цена на риска от неизпълнение на дружествата (64).

(158)

Що се отнася до рейтинга на Abalon DE, индексът iTraxx Europe Crossover Credit Derivate Index („кръстосаният индекс iTraxx“) представлява подходящ пазарен референтен показател: кръстосаният индекс iTraxx на практика обхваща до 75 европейски дружества със среден рейтинг „BB“ около съответната дата (65) и ниво на обезпечение, съответстващо на това на Abalon DE (66). Пазарният кредитен спред (аналог на пазарната гаранционна премия) (67) по кръстосания индекс iTraxx на 29 декември 2006 г. е 2,19 % за заема за оборотен капитал (среднопретеглена продължителност на гаранцията от близо 5 години) и 2,66 % за инвестиционния заем (среднопретеглена продължителност на гаранцията между 5 и 10 години в резултат на линейната амортизация).

(159)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията изчислява брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в гаранциите, като използва първия метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г. Тя взема предвид следните условия, произтичащи от документите за гаранциите и заемите:

(160)

Както е отбелязано в съображение 158, пазарната гаранционна премия би била 2,19 % за заема за оборотен капитал и 2,66 % за инвестиционния заем. Това следва да се сравни с годишната премия от 1 % върху оставащите суми от гаранциите (вж. съображение 159, буква в), подточка i), действително платена от Abalon DE.

(161)

Въз основа на това сравнение и като се използва приложимият сконтов лихвен процент (вж. съображение 159, буква в), подточка ii), брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в гаранцията за инвестиционния заем, е 1 380 705 EUR, а брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на помощта, съдържаща се в гаранцията за заема за оборотен капитал, е 129 134 EUR, т.е. общият размер на помощта е 1 509 839 EUR.

(162)

В мнението на Pollmeier се посочва, че Abalon DE е новосъздадено предприятие без кредитно минало, за което е приложим подходът за определяне на годишна минимална премия („safe harbour premium“) (3,8 %) съгласно точка 3.3 от Известието относно гаранциите от 2008 г. (съображение 43). Съгласно този подход, ако заемополучателят е МСП, Комисията може да приеме опростена оценка дали дадена гаранция по заем включва помощ.

(163)

Комисията обаче отбелязва, че Abalon DE не представлява МСП, поради което този метод не е приложим.

(164)

В точка 3.2, първа алинея от Известието относно гаранциите от 2000 г. се предвижда, че еквивалентът на помощта в брой на гаранция за заем през дадена година може да бъде:

(165)

Съгласно точка 3.2, втора алинея от Известието относно гаранциите от 2000 г. стандартната форма на изчисление за индивидуалните държавни гаранции следва по принцип да бъде първият метод, докато за гаранционните схеми следва да се използва вторият метод.

(166)

В мненията си относно решението за откриване на процедурата Германия посочи, че все пак може да се приложи подход на използване на фиксирана ставка от 0,5 % (вж. съображения 58—60), тъй като той може да бъде обоснован по третия метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г.

(167)

Комисията обаче счита, че Известието относно гаранциите от 2000 г. не може да бъде приложено в настоящия случай, тъй като Известието относно гаранциите от 2008 г. осигурява по-подходящи и точни насоки за определяне на предимството (съображение 145).

(168)

Във всеки случай, като се има предвид точка 3.2, втора алинея от Известието относно гаранциите от 2000 г., Комисията отбелязва, че третият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г. има характер на универсална разпоредба (Auffangtatbestand), която би била приложима само ако другите методи на изчисление не са обосновани, осъществими и подходящи в конкретния случай. В този контекст Комисията отбелязва, че за разглежданите в настоящия случай ad hoc гаранции, въз основа на точка 3.2, втора алинея от Известието относно гаранциите от 2000 г. се изисква да бъде използван първият метод съгласно това известие. Този първи метод, който се основава пряко на сравнение с пазарните данни, е в състояние да отрази пазарната действителност по-адекватно, отколкото обикновения подход на прилагане на фиксирана ставка по третия метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в решението си от 2015 г. (70) Общият съд също така посочва, че Комисията „временно е приела“ практиката на използване на ставка в размер на 0,5 % и че е предвидено „преразглеждане на случая“ след „по-точно определяне на интензитета на помощта въз основа на допълнителни проучвания“, което потвърждава, че още към онзи момент се е считало, че последният метод не отразява задоволително пазарната действителност. Поради тази допълнителна причина в настоящия случай не следва да се прилага третият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г.

(169)

В решението за откриване на процедурата (71) Комисията разгледа възможността за прилагане на първия метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г. Това например би изисквало данни за определяне на пазарния лихвен процент. В съображение 32 от посоченото решение Комисията прикани Германия да предостави необходимата информация, за да бъде приложен този метод. Германия обаче не предостави тази информация нито на етапа на предварително разглеждане (72), нито на по-късния етап на официално разследване (73) след изричната покана в решението за откриване на процедурата. По време на официалната процедура по разследване Комисията поиска от Германия информация и във връзка с изчисляването на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за разглежданите гаранции, като се използва първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г., но мнението (по същество) на германските органи беше, че изчисляването на тази сума е невъзможно (съображения 16, 91 и 92).

(170)

Комисията обаче счита, че по принцип следва да се използва първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г. (съображение 147). Освен това, като се има предвид липсата на необходимата информация за референтните пазарни лихвени проценти, Комисията отбелязва, че е невъзможно да се приложи пряко първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2000 г. Непряк начин за това би бил да се установи пазарен аналог на лихвените проценти по заемите, като се използва Съобщението относно референтните лихвени проценти. Подобен подход обаче би бил много по-малко точен и съдържателен поради прилагането на широките категории кредитен риск от Съобщението относно референтните лихвени проценти. Следователно първият метод съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г. е по-целесъобразен от икономическа гледна точка, тъй като може да се използва пряк пазарен аналог.

(171)

Двете ad hoc гаранции са предоставени изключително на Abalon DE и следователно са избирателни. Този факт не е оспорен от Германия. Както е заявил Съдът, когато става въпрос за индивидуална помощ, определянето на икономическото предимство по принцип е достатъчно, за да се подкрепи презумпцията, че дадена мярка е избирателна (74). Това е така, независимо дали на съответните пазари има оператори, които се намират в сравнимо положение.

(172)

Гаранциите подобряват конкурентната позиция на Abalon DE в сравнение с неговите конкуренти, които не се ползват от тези гаранции. Abalon DE развива дейност на пазар, на който съществува конкуренция (както се вижда по-специално от жалбата, подадена от Pollmeier). Следователно гаранциите нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

(173)

Комисията отхвърля аргумента на Германия (вж. съображение 41), че двете гаранции са от чисто местен характер. Въпреки че, както посочва Германия, суровината се получава главно от местни източници, Abalon DE използва суровината за производството на продукти от буково дърво, които продава и разпространява в световен мащаб (вж. съображение 23). Следователно преработените продукти от горското стопанство, произведени от Abalon DE (и тези от неговия конкурент Pollmeier), са предмет на търговия между държави членки и поради тази причина подкрепата за Abalon DE може да засегне търговията между държави членки.

(174)

Тъй като се счита, че помощта de minimis не засяга търговията между държави членки (75), Комисията провери дали и до каква степен гаранциите биха могли да попадат в обхвата на съответните разпоредби за помощта de minimis.

(175)

Както Комисията вече установи в решението за откриване на процедурата (вж. съображение 28), разглежданите гаранции не отговарят на условията за помощ de minimis съгласно разпоредбите на Регламента за помощта de minimis от 2013 г., тъй като не са изпълнени неговите изисквания за прозрачност (вж. съображение 25 и следващите от решението за откриване на процедурата).

(176)

Поради това Комисията извърши оценка в съответствие с приложимите преходни правила дали гаранциите биха отговаряли на условията за помощ de minimis съгласно Регламента за помощта de minimis от 2001 г., който беше приложим през 2006 г. и в чийто член 2, параграф 2 се определя праг за помощта de minimis от 100 000 EUR (76). Сумите на помощта за двете гаранции (вж. съображение 161) надвишават, както поотделно, така и заедно, този праг и следователно не отговарят на условията за помощ de minimis.

(177)

Поради това Комисията стига до заключението, че има вероятност двете гаранции да засегнат търговията между държави членки.

(178)

С оглед на елементите, представени в раздел 4.2, Комисията стига до заключението, че както гаранцията за инвестиционния заем, така и гаранцията за заема за оборотен капитал представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(179)

Двете гаранции не представляват съществуваща помощ съгласно определението в член 1, буква б) от Процедурния регламент (77). Те са били нотифицирани от Германия (78), но са въведени без a priori одобрение от Комисията. Поради това Комисията трябва да прецени дали двете гаранции трябва да се третират като „неправомерна помощ“, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС (79), или са били освободени — евентуално със задна дата — от задължението за уведомяване съгласно групово освобождаване (и следователно са били също така съвместими).

(180)

Съгласно член 58, параграф 1 от ОРГО от 2014 г. този регламент се прилага за индивидуални помощи, предоставени преди неговото влизане в сила, ако помощите изпълняват всички съответни условия, определени в него, с изключение на член 9 („Публикуване и информация“). Тъй като ОРГО от 2014 г. влезе в сила на 1 юли 2014 г., двете гаранции по принцип биха могли да бъдат освободени посредством това прилагане със задна дата на ОРГО от 2014 г.

(181)

Въпреки това, както вече беше посочено в решението за откриване на процедурата, изискването за прозрачност, предвидено в член 5, параграф 1 от ОРГО от 2014 г., ограничава неговото прилагане „само за помощи, за които е възможно да се предварително изчисли с точност техният брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, без да е необходимо да се прави оценка на риска („прозрачни помощи“)“. В член 5, параграф 2, буква в) от ОРГО от 2014 г. се предвижда, че помощите под формата на гаранции се считат за прозрачни, когато брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на годишните минимални премии, посочени в известие на Комисията, или когато преди мярката да бъде въведена в действие, методологията за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранцията е одобрена от Комисията.

(182)

Първата методология за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранциите, нотифицирани от Германия, беше приета от Комисията през 2007 г. в Решение C(2007) 4287 final (80), т.е. след издаването на двете гаранции на 28 декември 2006 г. Брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на тези гаранции не беше изчислен въз основа на годишни минимални премии, тъй като такива има само за МСП съгласно Известието относно гаранциите от 2008 г., а Известието относно гаранциите от 2000 г. не предвижда подход за прилагане на годишни минимални премии.

(183)

Следователно нито гаранцията за инвестиционния заем, нито гаранцията за заема за оборотен капитал отговарят на критерия за прозрачност. Освен това гаранцията за заема за оборотен капитал, която отговаря на условията за регионална оперативна помощ, може да бъде освободена само при специфичните обстоятелства, посочени в член 15 от ОРГО от 2014 г. (81) Тези специфични обстоятелства не са налице в разглеждания случай.

(184)

Изключението от общото изискване за прозрачност за стартиращите предприятия, предвидено в член 5, параграф 2, буква ж) от ОРГО от 2014 г., се прилага само ако са изпълнени всички условия, предвидени в член 22 от същия регламент. Член 22, параграф 3, буква б) допуска на стартиращи предприятия да се предоставят гаранции с премии, които не съответстват на пазарните условия, но в член 22, параграф 2 се предвижда, че отговарящите на изискванията за подпомагане предприятия са „малки предприятия [...], които не са регистрирани на фондовата борса“, докато Abalon DE не отговаря на условията за малко предприятие, което не е регистрирано на фондовата борса (вж. раздел 4.1). Вследствие на това нито една от двете гаранции не може да се счита за освободена посредством прилагане със задна дата на член 22 от ОРГО от 2014 г.

(185)

Поради това Комисията стига до заключението, че нито една от двете гаранции не може да бъде освободена със задна дата от задължението за уведомяване съгласно ОРГО от 2014 г.

(186)

Съгласно член 58, параграф 2 от ОРГО от 2014 г. помощите, които не са освободени от задължението за уведомяване в съответствие със същия регламент или в съответствие с други регламенти, приети съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (82), и които са били в сила пред това, се оценяват от Комисията в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия.

(187)

Съгласно член 44, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/2008 („ОРГО от 2008 г.“), който влезе в сила на 29 август 2008 г., ОРГО от 2008 г. се прилага за индивидуална помощ, предоставена преди неговото влизане в сила, ако помощта изпълнява всички условия, определени в него (с изключение на тези в член 9 от същия регламент относно публикуването и информацията).

(188)

Съгласно член 5, параграф 1 от ОРГО от 2008 г. обаче може да бъде освободена само прозрачна помощ. „Прозрачна помощ“ означава помощ, по отношение на която може предварително да се изчисли точно брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да е необходимо да се прави оценка на риска (вж. член 2, точка 6 от ОРГО от 2008 г.). Подобно на ОРГО от 2014 г., в член 5, параграф 1, втора алинея, буква в) от ОРГО от 2008 г. се предвиждат изисквания за прозрачност, които са изпълнени, „когато методологията за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ е приета след уведомяване на Комисията за тази методология [...] или [...] когато получателят е малко или средно предприятие и брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на годишните минимални премии [...]“. Както е посочено в съображение 182, първата методология за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за двете гаранции, нотифицирани от Германия, е приета едва след издаването на гаранциите на 28 декември 2006 г. Брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на тези гаранции не е изчислен въз основа на годишни минимални премии, нито пък Abalon DE е малко или средно предприятие (вж. раздел 4.1).

(189)

Следователно нито гаранцията за инвестиционния заем, нито гаранцията за заема за оборотен капитал отговарят на критерия за прозрачност. Освен това гаранцията за заема за оборотен капитал, която отговаря на условията за регионална оперативна помощ, не може да бъде освободена съгласно ОРГО от 2008 г.

(190)

Поради това Комисията стига до заключението, че нито една от гаранциите не е освободена със задна дата съгласно ОРГО от 2008 г.

(191)

Регламент (ЕО) № 1628/2006 („РГО за регионалната помощ“) не е приложим ratione temporis към ad hoc мерки, приведени в действие преди влизането му в сила на 21 ноември 2006 г. Член 9 от РГО за регионалната помощ „Влизане в сила и срок на действие“ се отнася просто до схеми, въведени в действие преди датата на влизане в сила на посочения регламент, и помощ, предоставена по тези схеми, а не до помощ ad hoc и предоставена помощ (или схеми, въведени в действие) след 31 декември 2006 г.

(192)

Във всеки случай в член 3, параграф 3 от РГО за регионалната помощ се посочва, че помощта ad hoc е съвместима с общия пазар и е освободена от задължението за уведомяване, ако предоставената помощ по-специално пряко изпълнява всички условия по посочения регламент. В тази връзка в член 4, параграф 1, първа алинея, буква а) от РГО за регионалната помощ се предвижда, че помощта за първоначална инвестиция е съвместима с общия пазар и е освободена от задължението за уведомяване, при условие че помощта се предоставя в райони, отговарящи на изискванията за регионална помощ, определени по одобрената за съответната държава членка карта на регионалните помощи за периода 2007—2013 г., но случаят с Schwalm-Eder-Kreis в приложимата карта на регионалните помощи не е такъв (85).

(193)

Освен това Комисията припомня, че РГО за регионалната помощ се прилага само за регионална инвестиционна помощ и не създава основание за освобождаване за регионална оперативна помощ, т.е. гаранцията за заема за оборотен капитал в настоящия случай. Поради това Комисията стига до заключението, че нито една от гаранциите не е освободена със задна дата съгласно РГО за регионалната помощ.

(194)

Комисията отбелязва, че нито една от гаранциите не може да бъде предмет на групово освобождаване съгласно Регламента за групово освобождаване на МСП, тъй като този регламент се прилага само за МСП (вж. член 1, параграф 1 от посочения регламент). Както се констатира в съображение 137, през 2006 г. Abalon DE не е представлявало МСП.

(195)

Тъй като двете гаранции не са били освободени, дори със задна дата, от задължението за уведомяване по силата на групово освобождаване, те трябва да се третират като неправомерна помощ.

(196)

Тъй като нито една от гаранциите не е освободена със задна дата от задължението за уведомяване — и следователно не е съвместима — съгласно регламент за освобождаване в съответствие с член 58, параграф 2 от ОРГО от 2014 г. (вж. съображение 186), Комисията трябва да оцени тяхната съвместимост в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия и в пряко приложение на Договора. Германия твърди, че двете гаранции са регионална помощ, насочена към регионално развитие (съображение 62). Като цяло Комисията ще счита мярка за регионална помощ за съвместима с член 107, параграф 3 от ДФЕС само ако помощта допринася за регионалното развитие и сближаване. Целта трябва да бъде или да се насърчи икономическото развитие на райони от тип „а“, или да се улесни развитието на райони от тип „c“. Двете гаранции в полза на Abalon DE имат за цел да насърчат и улеснят регионалното развитие на необлагодетелствания регион Schwalm-Eder-Kreis, както и териториалното сближаване (вж. съображение 17).

(197)

Към момента на предоставяне на двете гаранции регионът Schwalm-Eder-Kreis е бил регион от тип „с“ и е отговарял на условията за регионална инвестиционна помощ съгласно картата на регионалните помощи за Германия за периода 2004—2006 г. Следователно двете гаранции могат да бъдат оценени съгласно приложимите Насоки за регионалната помощ. От точка 188 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. (86) следва, че регионална помощ, отпусната неправомерно преди 1 юли 2014 г., ще бъде оценявана в съответствие с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (87) („НРП от 2007 г.“). Съгласно точка 105 от НРП от 2007 г. „Регионалните помощи, [...] предоставени преди 2007 г., ще се оценяват в съответствие с насоките за националната регионална помощ от 1998 г.“. Тъй като двете гаранции са издадени през 2006 г., приложимите насоки за тяхното оценяване са НРП от 1998 г., разглеждани заедно с (приложимата към онзи момент) карта на регионалните помощи за Германия за периода 2004—2006 г. (88)

(198)

Съгласно картата на регионалните помощи за Германия за периода 2004—2006 г. въпросният регион (Schwalm-Eder-Kreis) отговаря на условията за регионална помощ съгласно (понастоящем) член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, с максимален интензитет на помощта от 18 % от допустимите разходи за големи предприятия.

(199)

Съгласно точка 4.5 от НРП от 1998 г. максималният таван на помощта се прилага за допустими разходи, които включват земя, сгради и съоръжения/машини (оборудване). В настоящия случай общата инвестиция възлиза на 26 милиона евро за модерни отрезни машини, сгради и закупуването на земята. От тази сума 21 милиона евро са били инвестирани в машини и оборудване в дъскорезницата, 4 милиона евро в строителни работи и 1 милион евро в закупуване на обекта. Ако се приложи интензитет на помощта от 18 %, това води до максимален размер на допустимата помощ за регионалната инвестиционна помощ от 4,68 милиона евро.

(200)

Помощ в размер на 4,5 милиона евро във връзка с разходи за сгради и оборудване на стойност 25 милиона евро вече е била предоставена въз основа на съвместната програма за действие „Подобряване на регионалните икономически структури“ („Gemeinschaftsaufgabe„Verbesserung der regionalen Wirtschaftsstruktur“, схема N 642/2002 (вж. съображение 12 от решението от 2008 г.). В решението от 2008 г. тази помощ беше счетена за съществуваща помощ след уведомлението за нея (89); тази част от решението от 2008 г. беше потвърдена от Общия съд в решението му от 2015 г. (вж. съображение 4) и следователно тя представлява съществуваща помощ. Тъй като максималният размер на допустимата помощ съгласно НРП от 1998 г. и картата на регионалните помощи за Германия за периода 2004—2006 г. не е използван изцяло от съществуващата регионална инвестиционна помощ, с настоящото решение може да бъде обявена за съвместима допълнителна инвестиционна помощ в размер до 180 000 EUR, ако са изпълнени всички приложими критерии на НРП от 1998 г.

(201)

Комисията извърши оценка дали са изпълнени критериите на НРП от 1998 г. (които не изключват гаранциите като допустима форма на помощ). Комисията стига до заключението, че както вече е установено за другите части на пакета от регионални помощи (90), са изпълнени всички стандартни критерии за съвместимост, изисквани от НРП от 1998 г. за помощта, която не подлежи на индивидуално уведомяване съгласно Многосекторната рамка от 2002 г. (91), която не е приложима, тъй като съответният праг не е надвишен.

(202)

По-специално в точка 2, параграф 3 от НРП от 1998 г. се посочва, че индивидуалната помощ ad hoc по принцип не е обхваната от НРП от 1998 г. (92), тъй като подобна помощ се предоставя обикновено в обхвата на специфични или секторни индустриални политики и често не е в унисон с духа на политиката за регионални помощи. В точка 2, параграф 4 от НРП от 1998 г. обаче се предвижда, че може да бъде доказано обратното. Комисията счита, че настоящият случай е такъв. Първо, заедно с другите части от пакета от помощи, гаранцията за инвестиционния заем е имала за цел да насърчи заетостта в подпомаган регион (създаване на 118 работни места), което свидетелства за приноса на помощта за регионалното развитие. Второ, помощта ad hoc е била предоставена и в рамките на Насоките на Хесен от 2006 г. (съображение 21), които не са ограничени до малък брой сектори или предприятия.

(203)

Помощта се отнася до първоначален инвестиционен проект (точки 4.1 и 4.4 от НРП от 1998 г.) и не засяга нито сектор, който не може да ползва регионална инвестиционна помощ (вж. точка 2, първа алинея от НРП от 1998 г.), нито предприятие в затруднено положение. Изискваният собствен принос на бенефициера надхвърля 25 % от общите инвестиционни разходи (93) (точка 4.2, първа алинея от НРП от 1998 г.) и инвестиционният проект ще бъде запазен в продължение на най-малко пет години в съответния регион (точка 4.10 от НРП от 1998 г.). Дейностите по инвестицията са започнали след подаването на заявлението за гаранциите и следователно имат стимулиращ ефект (точка 4.2, трета алинея от НРП от 1998 г.). Правилата относно натрупването (точка 4.18 от НРП от 1998 г.) са спазени, тъй като заедно с одобрената преди това безвъзмездна помощ от 4,5 милиона евро (вж. съображение 18) допълнителната помощ от 180 000 EUR не надвишава приложимия кумулативен таван от 4,68 милиона евро.

(204)

Поради това Комисията счита, че съгласно НРП от 1998 г. е съвместима допълнителна помощ в размер на 180 000 EUR (настояща стойност през 2006 г.), т.е. част от общия размер на помощта от 1 380 705 EUR (настояща стойност през 2006 г., вж. съображение 161), включена в гаранцията за инвестиционния заем.

(205)

Германия не се позова на това, че гаранцията за инвестиционния заем следва да бъде оценена в пряко приложение на Договора, и не представи никакви аргументи, които биха могли да обосноват такъв подход. В конкретния случай Комисията не е в състояние да установи изключителни, добре обосновани причини, които биха ѝ позволили да се отклони от НРП от 1998 г. Поради това Комисията стига до заключението, че помощта, включена в гаранцията за инвестиционния заем, е отчасти в съответствие с НРП от 1998 г. (180 000 EUR от общия размер на помощта, посочен в съображение 161). Останалата част (1 200 705 EUR) представлява несъвместима помощ.

(206)

Гаранцията за заема за оборотен капитал представлява регионална оперативна помощ (съображение 183). Съгласно НРП от 1998 г. подобна оперативна помощ може да бъде одобрена само в региони, които отговарят на условията за регионална помощ съгласно (понастоящем) член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, т.е. в най-отдалечените региони и в регионите с малка гъстота на населението (вж. теста за гъстотата на населението в точка 3.10.4 от НРП от 1998 г.). Регионът Schwalm-Eder-Kreis не попада в нито една от тези категории. Следователно гаранцията за заема за оборотен капитал не е в съответствие с НРП от 1998 г.

(207)

Германия не се позова на това, че гаранцията за заема за оборотен капитал следва да бъде оценена в пряко приложение на Договора, и не представи никакви аргументи, които биха могли да обосноват такъв подход. В конкретния случай Комисията не е в състояние да установи изключителни, добре обосновани причини, които биха ѝ позволили да се отклони от НРП от 1998 г. Поради това Комисията стига до заключението, че оперативната помощ, включена в гаранцията за заема за оборотен капитал в размер на 129 134 EUR (вж. съображение 161), е несъвместима с вътрешния пазар.

(208)

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз и установената съдебна практика на съдилищата на Съюза, след като Комисията е установила несъвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар, тя е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да измени или отмени помощта (94). Съдилищата на Съюза също така последователно постановяват, че задължението на дадена държава членка да отмени помощта, която Комисията смята за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществуващото преди това положение (95).

(209)

В този контекст съдилищата на Съюза са установили, че тази цел се счита за постигната, след като получателят върне предоставените суми под формата на неправомерна помощ и така компенсира предимството, което той е получил спрямо своите конкуренти на пазара, и ситуацията преди плащането на помощта бъде възстановена (96).

(210)

В член 16, параграф 1 от Процедурния регламент е предвидено, че: „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя ...“.

(211)

По този начин с оглед на факта, че двете гаранции, приведени в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, представляват неправомерна и отчасти несъвместима помощ, несъвместимата помощ трябва да бъде възстановена с цел възстановяване на съществувалото преди предоставянето им положение на вътрешния пазар. Възстановяването следва да обхваща времето от датата, на която помощта е предоставена на разположение на бенефициера, до ефективното ѝ възстановяване. Върху подлежащата на възстановяване сума се начислява лихва до момента на действителното ѝ възстановяване. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (97).

(212)

Комисията констатира, че Германия неправомерно е привела в действие двете гаранции в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС: