(1)

На 4 март 2022 г. беше прието Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (2), с което бе установено съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и имаше като последица въвеждането на временна закрила.

(2)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО временната закрила най-напред се прилагаше за първоначален срок от една година — до 4 март 2023 г., а след това срокът ѝ беше автоматично удължен с още една година — до 4 март 2024 г.

(3)

На 19 октомври 2023 г. Съветът прие Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 (3) за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, до 4 март 2025 г. На 11 юни 2024 г. Съветът прие Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 (4) за удължаване на срока на временната закрила до 4 март 2026 г.

(4)

Като се има предвид, че в даден момент едно лице може да се ползва от правата, свързани с временната закрила, само в една държава членка, за да се гарантира спазването на този принцип и за да се избегнат многократни регистрации за временна закрила, държавите членки следва да отхвърлят исканията за разрешение за пребиваване, подадени въз основа на член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, когато е очевидно, че съответното лице вече е получило разрешение за пребиваване на това основание в друга държава членка. Това би било в съответствие с решението на Съда от 27 февруари 2025 г. по дело С-753/23 (5), и по-специално точка 30 от него.

(5)

Във връзка със започналото прилагане на временната закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО в изявление, направено на 4 март 2022 г., държавите членки постигнаха единодушно съгласие да не прилагат член 11 от посочената директива по отношение на лица, които се ползват с временна закрила в дадена държава членка в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 и които се преместват в друга държава членка без разрешение, освен ако държавите членки не се споразумеят за друго на двустранна основа.

(6)

В този общ контекст нищо не следва да се тълкува в смисъл, че предполага задължение за дадена държава членка да издаде разрешение за пребиваване с цел временна закрила на лице, което е получило разрешение за пребиваване с цел временна закрила в друга държава членка.

(7)

За да се осигури актуална картина на състоянието за оперативни цели, съгласувано администриране и надзор на издаването на разрешения за пребиваване, държавите членки следва редовно да подават точни и навременни данни в Платформата за регистрация на временната закрила, включително данни за неактивните регистрации.

(8)

Понастоящем в Съюза има почти 4,3 милиона разселени лица от Украйна, които се ползват от временна закрила. Общият брой на регистрациите на лица, ползващи се с временна закрила, остава стабилен — около 4,3 милиона души с постоянна лека тенденция към увеличаване, като малко на брой лица съобщават, че се връщат за постоянно обратно в Украйна. Положението в Украйна не позволява връщането на повечето от разселените лица в Украйна трайно и при безопасни условия. Според оценки на Международната организация по миграция към март 2025 г. 3 757 000 души са вътрешно разселени в рамките на Украйна, от които 66 % са били разселени в продължение на повече от две години, а 79 % са били разселени в продължение на повече от година. Делът на вътрешно разселените лица, които са били разселени в продължение на повече от две години, е най-висок сред вътрешно разселените лица, които са пребивавали в западната част на страната (78 %). Службата на Организацията на обединените нации за координация по хуманитарни въпроси е изчислила, че през 2025 г. 12,7 милиона хора в Украйна се нуждаят от спешна хуманитарна помощ.

(9)

Освен това не може да се изключи възможността за допълнително пристигане на голям брой лица поради трудните хуманитарни условия, всеобщата нестабилност и несигурността на положението в Украйна в резултат на агресивната война на Русия, включително засилените многократни въздушни нападения над цивилното население в цялата страна. Продължава да съществува риск от ескалация. Същевременно продължава да съществува риск за ефикасното функциониране на националните системи за убежище, ако временната закрила бъде прекратена в близко бъдеще, при което ползващите се от тази закрила кандидатстват за международна закрила.

(10)

Тъй като големият брой разселени лица в Съюза, които се ползват от временна закрила, вероятно няма да намалее, докато продължава войната срещу Украйна, е необходимо удължаване на срока на временната закрила за справяне с положението на лицата, които понастоящем се ползват от временна закрила в Съюза или които ще се нуждаят от такава закрила, считано от 5 март 2026 г., тъй като този статут осигурява незабавна закрила и достъп до хармонизиран набор от права, като същевременно формалностите се свеждат до минимум в условията на масово навлизане в Съюза. Удължаването на срока на временната закрила следва да спомогне също така да се гарантира, че системите за убежище на държавите членки няма да бъдат претоварени от значително увеличение на броя на молбите за международна закрила, които биха могли да бъдат подадени от лица, ползващи се с временна закрила в периода до 4 март 2026 г., ако тази временна закрила бъде прекратена на тази дата, или от бягащи от войната в Украйна и пристигащи в Съюза лица в периода от 5 март 2026 г. до 4 март 2027 г.

(11)

Поради това, като се има предвид, че основанията за временна закрила продължават да са налице, срокът на временната закрила за категориите разселени лица, посочени в Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, следва да бъде удължен до 4 март 2027 г.

(12)

Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(13)

Съветът потвърждава отново ангажимента си да предоставя подкрепа на Украйна и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо, и изтъква отново подкрепата си за всеобхватен, справедлив и траен мир, основан на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право, а в случай на трайно прекратяване на огъня Съветът е готов да действа в съответствие с член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2001/55/ЕО.

(14)

Ирландия е обвързана с Директива 2001/55/ЕО и следователно участва в приемането и прилагането на настоящото решение за изпълнение.

(15)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение за изпълнение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,