(1)

От години насам пазарът на вино на Съюза е засегнат от структурно намаляване на потреблението в Съюза. Освен това през последните години лозаро-винарският сектор на Съюза е изправен пред значителни предизвикателства. Загубата на продажби поради затваряне на сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга по време на пандемията от COVID-19 не беше напълно компенсирана от увеличеното потребление у дома. След пандемията кризата, свързана с разходите за живот, и нестабилната международна ситуация оказаха влияние върху търсенето на вино — както на пазара на Съюза, така и на най-важните експортни пазари.

(2)

Освен това изглежда, че в световен мащаб потребителското търсене се измества към по-леките вина, особено белите вина, вината розе и пенливите вина, в ущърб на традиционните червени вина. Комбинацията от структурните тенденции и промените в търсенето на вино, съчетани с неблагоприятната конюнктура през последните години, доведе до повтарящ се пазарен дисбаланс и повишена несигурност за лозарите по отношение на техните инвестиционни решения и избора на лозови сортове.

(3)

В допълнение към това лозарите са сериозно засегнати от по-чести и по-тежки неблагоприятни метеорологични явления и по-екстремни метеорологични условия, както и от нарастващите производствени разходи, което затруднява намирането на подходящ момент за извършване на засаждането и осигуряването на инвестицията, като често се отлага решението за пристъпване към осъществяването им.

(4)

В този контекст много лозари, за да подобрят своята конкурентоспособност и да вземат решение кой е най-добрият момент за презасаждане на лозята след изкореняване, трябва да извършат задълбочен анализ на лозовите сортове, които са по-устойчиви на суша и болести или са по-приспособени към променящото се потребителско търсене.

(5)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията (2) лозарите могат да подават заявление за презасаждане по всяко време през същата лозарска година, през която се извършва изкореняването. Държавите членки обаче могат да решат, че подаването на заявления за издаване на разрешение за презасаждане може да се извършва до края на втората лозарска година след годината, в която е извършено изкореняването.

(6)

На лозарите, които изкореняват лозя, следва да се предостави повече време за анализ на ситуацията, преди да решат дали изобщо желаят да заменят старите си лозя и ако решат да го направят — кой лозов сорт и кой метод на отглеждане са най-добре приспособени към променящите се климат и потребителско търсене.

(7)

За да се даде възможност на лозарите да вземат информирано решение, е необходимо да се удължи с 3 години срокът, който държавите членки могат да разрешат, между изкореняването на лозe и подаването на заявление за издаване на разрешение за презасаждане.

(8)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Мярката, предвидена в настоящия регламент, е в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,