Официален вестник
на Европейския съюз
BG
Серия L
|
|
Официален вестник |
BG Серия L |
|
2025/137 |
30.1.2025 |
РЕШЕНИЕ № 1/2024 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЕС—ДОТР
от 18 октомври 2024 година
за изменение на допълнения I и IIIa към Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2025/137]
СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ ЕС—ДОТР,
като взе предвид Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим, и по-специално член 15, параграф 3, първа алинея, буква а) от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
Съгласно член 15, параграф 3, първа алинея, буква а) от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим (наричана по-нататък „конвенцията“) (1) създаденият с посочената конвенция Съвместен комитет приема чрез решения изменения на допълненията към конвенцията. |
|
(2) |
Приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията (2) бе изменено с Делегиран регламент (ЕС) 2021/234 на Комисията (3) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235 на Комисията (4). В него са предвидени изискванията за елементите от данни, необходими за декларациите за транзит с цел по-добро съгласуване на общите елементи от данни за целите на обмена и съхранението на информация между митническите органи, както и между митническите органи и икономическите оператори. Това хоризонтално съгласуване бе необходимо, за да се гарантира оперативната съвместимост между митническите електронни системи, използвани за различните видове декларации и уведомления. Приложение А1а към допълнение IIIa към конвенцията възпроизвежда приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и поради това следва да бъде съответно изменено. |
|
(3) |
Приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (5) бе изменено Делегиран регламент (ЕС) 2021/234 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235. В него са предвидени форматите и кодовете на общите елементи от данни за декларацията за транзит с цел по-добро съгласуване на форматите и кодовете на общите елементи от данни за целите на съхранението на информация и обмена на информация между митническите органи, както и между митническите органи и икономическите оператори. Форматите и кодовете на общите елементи от данни трябваше да бъдат съгласувани, за да се гарантира, че електронните митнически системи, използвани за различните видове декларации и уведомления, са оперативно съвместими след съгласуването на общите изисквания за данните. Приложение А1а към допълнение IIIa към конвенцията възпроизвежда приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и поради това следва да бъде съответно изменено. |
|
(4) |
С цел адаптиране към нарастващата цифровизация на режимите транзит, посочени в допълнение IIIa към конвенцията, и за да се отговори по-добре на основните икономически нужди, лицето, което представя стоките в отправното митническо учреждение, следва да има право, подобно на титуляря на режима, да поиска придружаващ документ за транзит от отправното митническо учреждение. |
|
(5) |
С цел адаптиране към нарастващата цифровизация на режимите транзит, посочени в допълнение IIIa към конвенцията, за да се отговори по-добре на основните икономически нужди и за да се гарантира улеснен, но хармонизиран подход в целия Съюз и в държавите с общ транзитен режим, претоварването на контейнери и сходни единични средства за интермодален транспорт следва при определени условия да не се счита за инцидент, който изисква намеса от страна на митническите органи, съгласно член 44, параграф 1 от приложение I към конвенцията. |
|
(6) |
След като подобрената версия 5 на новата компютризирана система за транзита (NCTS) бъде въведена в експлоатация, движението на стоки под режим транзит ще бъде опростено чрез премахване на задължението митническите органи да отпечатват придружаващ документ за транзит при тръгване. Придружаващият документ за транзит вече ще се отпечатва само по искане на титуляря на режима. В митническото учреждение на транзит и в получаващото митническо учреждение референтният номер на движението може да се представя не само на хартиен носител, но и чрез други средства. |
|
(7) |
Тъй като процедурата за непрекъснатост на дейността се прилага само в редки случаи, е полезно да се предвиди възможността митническите органи да издават необходимите сертификати за общо обезпечение или сертификати за освобождаване от обезпечение само по искане на титуляря на режима. |
|
(8) |
Необходимо е да се поправи една печатна грешка в член 111а, параграф 1 от допълнение I към конвенцията. |
|
(9) |
Поради това конвенцията следва да бъде съответно изменена, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим (наричана по-нататък „конвенцията“) се изменя, както следва:
|
1) |
Допълнение I към конвенцията се изменя съгласно приложение I към настоящото решение. |
|
2) |
Допълнение IIIа към конвенцията се изменя съгласно приложение II към настоящото решение. |
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 18 октомври 2024 година.
За Съвместния комитет
Председател
Matthias PETSCHKE
(1) ОВ L 226, 13.8.1987 г., стр. 2.
(2) Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).
(3) Делегиран регламент (ЕС) 2021/234 на Комисията от 7 декември 2020 г. за изменение на Делегиран регламент (EC) 2015/2446 по отношение на общите изисквания за данните и за изменение на Делегиран регламент (EC) 2016/341 по отношение на кодовете, които да се използват в някои формуляри (ОВ L 63, 23.2.2021 г., стр. 1).
(4) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235 на Комисията от 8 февруари 2021 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на форматите и кодовете на общите изисквания за данните, някои правила относно наблюдението и митническото учреждение, компетентно за поставяне на стоките под митнически режим (ОВ L 63, 23.2.2021 г., стр. 386).
(5) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Допълнение I към конвенцията се изменя, както следва:
|
1) |
В цялото допълнение и в приложенията към него всички позовавания на „Решение за изпълнение (EС) 2016/578“ се заменят с позовавания на „Решение за изпълнение (EС) 2023/2879“. |
|
2) |
В член 3, буква г) думата „отпечатан“ се заменя с думата „изготвен“. |
|
3) |
В член 25 втора алинея се заменя със следното: „От датите на въвеждане в експлоатация на подобренията на новата компютризирана система за транзит (NCTS), посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879 на Комисията (*1), се прилагат данните в декларацията за транзит и структурата на тези данни, предвидени приложение А1а към допълнение IIIa. (*1) * Решение за изпълнение (EC) 2023/2879 на Комисията от 15 декември 2023 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (OВ L, 2023/2879, 22.12.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2023/2879/oj)“." |
|
4) |
Член 41 се изменя, както следва:
|
|
5) |
Член 42 се заменя със следното: „Член 42 Представяне на придружаващия документ за транзит или на MRN на декларацията за транзит Придружаващият документ за транзит, съдържащ MRN на декларацията за транзит, или MRN на декларацията за транзит и другите документи, които придружават стоките, се представят, когато това е предвидено или при всяко поискване от страна на митническите органи. До датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, придружаващият документ за транзит и списъкът на стоковите позиции се представят отпечатани на хартиен носител.“ |
|
6) |
Вмъква се следният член: „Член 42a Средства за съобщаване на митническите органи на MRN на транзитната операция MRN на декларацията за транзит се подава на митническите органи само чрез средства за електронна обработка на данни. Когато подаването на MRN чрез средства за електронна обработка на данни не е възможно, получаващият митнически орган приема MRN да бъде подаден посредством придружаващ документ за транзит или баркод и може да разреши други средства за съобщаване на MRN. До датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, MRN на декларацията за транзит се подава на митническите органи посредством придружаващ документ за транзит.“ |
|
7) |
В член 43 параграф 1 се заменя със следното: „1. Стоките заедно с MRN на декларацията за транзит, в съответствие с член 42a, се представят пред всяко митническо учреждение на транзит.“ |
|
8) |
Член 44 се изменя, както следва:
|
|
9) |
Член 45 се изменя, както следва:
|
|
10) |
В член 46 параграф 1 се заменя със следното: „1. По искане на лицето, което представя стоките в получаващото митническо учреждение, това митническо учреждение заверява разписка, която удостоверява представянето на стоките в това митническо учреждение. Разписката съдържа основния референтен номер на декларацията за транзит.“ |
|
11) |
Член 47 се изменя, както следва:
|
|
12) |
В член 79 параграф 1 се заменя със следното: „1. Въз основа на разрешението и по искане на титуляря на режима митническото учреждение по обезпечението издава на титуляря на режима един или повече сертификати за общо обезпечение, съставени по образеца в приложение В5 към допълнение III, или един или повече сертификати за освобождаване от обезпечение, съставени по образеца в приложение В6 към допълнение III, така че титулярят на режима да може да представя доказателство за общо обезпечение или за освобождаване от обезпечение съгласно член 26, параграф 1, буква б).“ |
|
13) |
В член 86, параграф 3 втора алинея се заменя със следното: „От датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, одобреният изпращач може да разпечатва придружаващия документ за транзит, при условие че е получил от отправното митническо учреждение уведомлението за вдигането на стоките за общия транзитен режим.“ |
|
14) |
В член 111а, параграф 1 позоваването на „член 57, параграф 4“ се заменя с позоваване на „член 57, параграф 5“. |
(*1) * Решение за изпълнение (EC) 2023/2879 на Комисията от 15 декември 2023 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (OВ L, 2023/2879, 22.12.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2023/2879/oj)“.“
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Допълнение IIIa към конвенцията се изменя, както следва:
|
1) |
В цялото допълнение и в приложенията към него всички позовавания на „Решение за изпълнение (EС) 2016/578“ се заменят с позовавания на „Решение за изпълнение (EС) 2023/2879“. |
|
2) |
Приложение А1а се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ A1a ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ТРАНЗИТ Настоящото приложение се прилага от датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, или на всякакви следващи актуализации на посоченото решение, с изключение на разпоредбите относно елементите от данни, свързани с електронен транспортен документ като декларация за транзит, както е посочено в член 55, параграф 1, буква з) от допълнение I, които се прилагат най-късно от 1 май 2018 г. ДЯЛ I ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ ГЛАВА I Уводни бележки към таблицата с изискванията за данните
ГЛАВА II Легенда към таблицата Раздел 1 Наименования на колоните
Раздел 2 Наименования на колоните
Раздел 3 Символи в колоните „Декларация“
Раздел 4 Символи в колоната „Формат“ Термините „вид/дължина“ в описанието на даден атрибут указват изискванията за вида и дължината на данните. Кодовете за видовете данни са следните:
Числото след кода указва допустимата дължина на данните. Прилагат се следните правила: Незадължителните две точки пред показателя за дължина означават, че дължината на данните не е фиксирана, но може да достига броя знаци, обозначен от показателя за дължина. Запетаята в показателя за дължината на данните означава, че атрибутът може да съдържа десетични позиции, като числото преди запетаята указва общата дължина на атрибута, а числото след запетаята указва максималния брой знаци след десетичния знак. Примери за дължината и форматите на полето:
ДЯЛ II ТАБЛИЦА С ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ДЕКЛАРАЦИИТЕ ЗА ТРАНЗИТ ГЛАВА I Таблица
ГЛАВА II Бележки
ДЯЛ III БЕЛЕЖКИ И КОДОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ТРАНЗИТ Термините „вид/дължина“ в описанието на даден атрибут указват изискванията за вида и дължината на данните. Кодовете за видовете данни са следните. Група 11 — Информация за съобщението (включително кодовете на режимите)
Въвежда се съответният код. Кодовете, които трябва да се използват, са:
Въвежда се съответният код. Кодовете, които трябва да се използват, са:
Номер на стоковата позиция, която се съдържа в хаус пратката на декларацията, в обобщената декларация, уведомлението или доказателството за митническия статус на съюзни стоки. Този номер на стокова позиция е един (не се повтаря) за всяка хаус пратка. Позициите се номерират в определена последователност, като се започва с 1 за първата позиция и номерацията се увеличава с 1 за всяка следваща позиция в хаус пратката.
Като се използват съответните кодове, се указва дали декларацията е комбинирана с обобщена декларация за напускане (ОДН), или с обобщена декларация за въвеждане (ОДВ) в съответствие със законодателството относно мерките за безопасност и сигурност на съответните договарящи страни. Кодовете, които трябва да се използват, са:
Като се използват съответните кодове, се посочва дали декларацията съдържа намаления набор от данни. Кодовете, които трябва да се използват, са:
Всички използвани колони от таблицата с изискванията за данните: Този номер на стокова позиция е един (не се повтаря) за цялата декларация. Позициите се номерират в определена последователност, като се започва с 1 за първата позиция и номерацията се увеличава с 1 за всяка следваща позиция. Група 12 — Позовавания на съобщения, документи, сертификати и разрешения
Посочват се данни, свързани с предходния документ. За държавите — членки на Европейския съюз — Въвеждат се данните относно отписването на стоките, декларирани в съответната декларация, във връзка с приключването на временното складиране. Тези данни включват отписваното количество и съответната мерна единица.
Посочват се референтни данни за временното складиране или за предишния митнически режим или съответните митнически документи. За държавите — членки на Европейския съюз, ако износът е последван от транзит, се въвежда MRN на декларацията за износ. Кодовете, които трябва да се използват, са: В елемента от данни 12 01 001 000 се вписват идентификационният номер или други разпознаваеми референтни данни на документа. Ако като предходен документ е посочен MRN, референтният номер трябва има следната структура:
Полета 1 и 2 се попълват, както е обяснено по-горе. В поле 3 се попълва идентификаторът на съответното съобщение. За начина на използване на полето отговарят националните администрации, но всяко съобщение, обработено през дадена година в дадена държава, трябва да има уникален номер по отношение на съответния режим. Националните администрации, които желаят в МRN да се съдържа референтният номер на компетентното митническо учреждение, може да използват за тази цел първите 6 знака. В поле 4 се попълва идентификаторът на режима, както е посочено в таблицата по-долу. В поле 5 се попълва стойност, която представлява контролна цифра за целия MRN. Това поле дава възможност да бъдат открити евентуални грешки при вписването на целия MRN. Кодове, които да се използват в поле 4 „Идентификатор на режима“:
Като се използва съответният код, се посочва видът на документа. Кодовете, които трябва да се използват, са: Кодовете може да бъдат намерени в базата данни ТАРИК.
Въвежда се кодът, указващ вида опаковка, който се отнася за броя отписвани опаковки. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код за вида опаковка, както е посочен в уводна бележка 8, точка 1.
Въвежда се съответният брой на отписваните опаковки.
Въвеждат се съответните мерна единица и квалификатор за отписването. Кодовете и техните формати, които трябва да се използват, са: Използват се мерните единици и квалификаторите, определени в ТАРИК. В такъв случай форматът на мерните единици и квалификаторите е an..4, той не може да бъде n..4, тъй като последният формат е запазен за националните мерни единици и квалификатори. Ако в ТАРИК липсват съответните мерни единици и квалификатори, може да се използват национални мерни единици и квалификатори. Техният формат е n..4.
Въвежда се съответното отписвано количество.
Въвежда се номерът на стоковата позиция, както е деклариран в предходния документ.
Въвежда се допълнителна информация, отнасяща се до предходния документ. Този елемент от данни позволява на икономическия оператор да предостави допълнителна информация, свързана с предходния документ.
Този елемент от данни се използва във връзка с информация, за която законодателството на договарящите страни не посочва в кое поле трябва да бъде въведена.
Въвежда се съответният код и, ако е приложимо, кодът, предоставен от съответната държава. Кодовете и техните формати, които трябва да се използват, са: За обозначаване на допълнителна информация от митническо естество се използва петцифрен код: Код 0xxxx — Обща категория Код 2xxxx — При транзит Кодове „00200“, „20100“, „20200“ и „20300“ се използват по целесъобразност при декларации за транзит на хартиен носител и електронни декларации за транзит.
Държавите може да определят национални кодове. Националните кодове трябва да са във формат a1an4.
Ако е необходимо, може да се предостави обяснителен текст за декларирания код.
Идентификационен или референтен номер на договарящите страни или международни документи или сертификати, представени в подкрепа на декларацията. Като се използват съответните кодове, се въвеждат данните, които се изискват от евентуално приложими специфични правила, заедно с референтни данни за документите, представени в подкрепа на декларацията. Идентификационен или референтен номер на национални документи или сертификати, представени в подкрепа на декларацията.
Като се използват съответните кодове, се посочва видът на документа. Въвеждат се данните във връзка с отписването на стоките, декларирани в съответната декларация, във връзка с лицензите за внос и износ и сертификатите. Кодовете и техните формати, които трябва да се използват, са: Документи, сертификати и разрешения на договарящите страни или международни документи, сертификати и разрешения, представени в подкрепа на декларацията за транзит, трябва да се вписват във формат a1an3. Списъкът на документите, сертификатите, разрешенията, както и на техните съответни кодове, може да бъде намерен в базата данни на ТАРИК. Националните документи, сертификати и разрешения, представени в подкрепа на декларацията за транзит, трябва да се вписват във формат n1an3. Четирите знака представляват кодове въз основа на собствената номенклатура на съответната държава.
Въвежда се поредният номер на стоката в придружаващия документ (напр. сертификат, лиценз, разрешително, документ за въвеждане и т.н.), съответстващ на въпросната стока.
Въвежда се допълнителна информация, отнасяща се до придружаващия документ. Този елемент от данни позволява на икономическия оператор да предостави допълнителна информация, свързана с придружаващия документ.
Референтен номер или друг разпознаваем референтен номер, който не е обхванат от придружаващ документ, транспортен документ или допълнителна информация.
Като се използват съответните кодове, се въвеждат данните, които се изискват от евентуално приложими специфични правила. Кодовете и техните формати, които трябва да се използват, са: Кодовете на договарящите страни за допълнителни референтни данни трябва да се вписват във формат a1an3. Списъкът на допълнителните референтни данни, както и на техните съответни кодове, може да бъде намерен в базата данни ТАРИК. Държавите може да определят национални кодове. Националните допълнителни референтни данни и техните кодове трябва да се вписват във формат n1an3, след който евентуално следват идентификационен номер или други разпознаваеми референтни данни. Четирите знака представляват кодове въз основа на собствената номенклатура на съответната държава.
Този елемент от данни включва вида и референтните данни на транспортния документ.
Колони D1 и D2 от таблицата с изискванията за данните: Този елемент от данни включва референтните данни за транспортния документ или документи, които обхващат транспорта на стоки, когато те са в транзит. За колона D3: Този елемент от данни включва референтните данни на транспортния документ, който се използва като декларация за транзит.
Като се използват съответните кодове, се посочва видът на документа. Кодовете, които трябва да се използват, са: Кодовете може да бъдат намерени в базата данни ТАРИК.
Този запис се отнася до уникалния референтен номер на пратката, определен от съответното лице за въпросната пратка. Той може да бъде под формата на код СМО (ISO 15459) или негов еквивалент. Той предоставя достъп до базови търговски данни, които са от интерес за митническите органи.
Използва се местният референтен номер (LRN). Той се определя на национално равнище и се попълва от декларатора в съгласие с компетентните органи за идентифициране на всяка една отделна декларация.
Въвежда се референтният номер на всички разрешения, необходими за декларацията и уведомлението.
Като се използват съответните кодове, се посочва видът на документа. Кодовете, които трябва да се използват, са: Кодовете може да бъдат намерени в базата данни ТАРИК. Група 13 — Страни
Страна, която изпраща стоките съгласно посоченото в договора за превоз от страната, поръчала превоза. Тази информация трябва да се предоставя, когато въпросното лице е различно от декларатора.
Въвежда се пълното име/фирма и, когато е приложимо, правната форма на страната.
Въвежда се EORI номер на изпращача или идентификационен номер на търговеца в държава с общ транзитен режим. Когато се предоставят улеснения в рамките на призната от съответната договаряща страна програма за търговско партньорство на трета държава, тази информация може да бъде под формата на издаден от третата държава уникален идентификационен номер, който е представен на съответната договаряща страна от съответната трета държава. Този номер може да се използва, когато е известен на декларатора. Кодовете, които трябва да се използват, са: Предоставеният на съответната договаряща страна уникален идентификационен номер, издаден от трета държава, има следната структура:
Код на държавата: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвеждат се името на улицата от адреса на страната и номерът на сградата или съоръжението.
Въвежда се кодът на държавата. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се съответният пощенски код за свързаните данни с адреса.
Въвежда се името на града от адреса на страната.
Въвежда се името на лицето за връзка.
Въвежда се телефонният номер на лицето за връзка.
Въвежда се адресът на електронна поща на лицето за връзка.
Страна, на която стоките се изпращат фактически. Този елемент от данни и неговите поделементи могат да бъдат декларирани на ниво HI до подобрението на NCTS, посочено в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, от всички договарящи страни.
Въвежда се пълното име/фирма и, когато е приложимо, правната форма на страната.
Въвежда се EORI номер или идентификационен номер на търговеца в държава с общ транзитен режим. Когато се предоставят улеснения в рамките на призната от съответната договаряща страна програма за търговско партньорство на трета държава, тази информация може да бъде под формата на издаден от третата държава уникален идентификационен номер, който е представен на съответната договаряща страна от съответната трета държава. Този номер може да се използва, когато е известен на декларатора. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използва се идентификационният номер, както е определен за ЕД 13 02 017 000 „Изпращач/Идентификационен номер“.
Въвеждат се името на улицата от адреса на страната и номерът на сградата или съоръжението.
Въвежда се кодът на държавата. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3. За държавите с общ транзитен режим код XI не е задължителен.
Въвежда се съответният пощенски код за свързаните данни с адреса.
Въвежда се името на града от адреса на страната.
Тази информация се изисква, ако е различна от тази, посочена в ЕД 13 07 000 000 „Титуляр на режима транзит“.
Въвежда се EORI номерът на съответното лице или идентификационният номер на търговеца в държава с общ транзитен режим. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използва се идентификационният номер, както е определен за ЕД 13 02 017 000 „Изпращач/Идентификационен номер“.
Въвежда се съответният код, представляващ статуса на представителя. Кодовете, които трябва да се използват, са: За обозначаване на статуса на представителя преди пълното име се вписват следните кодове:
Код 3 не е от значение за митническите транзитни режими.
Въвежда се името на лицето за връзка.
Въвежда се телефонният номер на лицето за връзка.
Въвежда се адресът на електронна поща на лицето за връзка.
Въвеждат се пълното име (физическо лице или дружество) и адресът на титуляря на режима транзит. Когато е целесъобразно, се въвежда пълното име (физическо лице или дружество) на упълномощения представител, който подава декларацията за транзит за сметка на титуляря на режима.
Въвежда се EORI номерът на титуляря на режима транзит или идентификационният номер на търговеца в държава с общ транзитен режим. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използва се идентификационният номер, както е определен за ЕД 13 02 017 000 „Изпращач/Идентификационен номер“.
Въвеждат се името на улицата от адреса на страната и номерът на сградата или съоръжението.
Въвежда се кодът на държавата. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се съответният пощенски код за свързаните данни с адреса.
Въвежда се името на града от адреса на страната.
Въвежда се името на лицето за връзка.
Въвежда се телефонният номер на лицето за връзка.
Въвежда се адресът на електронна поща на лицето за връзка.
Тук може да се посочват допълнителните участници във веригата за доставки, за да се покаже, че цялата верига за доставки е била обхваната от икономически оператори със статус на ОИО. Ако този клас от данни се използва, трябва да се посочат ролята и идентификационният номер, в противен случай този елемент от данни е незадължителен.
EORI номерът или уникалният идентификационен номер на трета държава трябва да се декларира, когато на страната има определен такъв номер. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използва се идентификационният номер, както е определен за ЕД 13 02 017 000 „Изпращач/Идентификационен номер“.
Въвежда се съответният код за роля, указващ ролята на допълнителните участници във веригата за доставки. Кодовете, които трябва да се използват, са: Може да се декларират следните участници:
Група 15 — Дати/часове/периоди
Всички използвани колони от таблицата с изискванията за данните: Дата, до която стоките трябва да бъдат представени на получаващото митническо учреждение. Група 16 — Места/държави/региони
Като се използва съответният код, се вписва последната държава на получаване на стоките. Държавата на последното известно получаване на стоките се определя като последната държава, за която към момента на вдигане за митническия режим се знае, че трябва бъдат доставени стоките. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3. За държавите с общ транзитен режим код XI не е задължителен.
Като се използва съответният код, се въвежда държавата, от която се изпращат/изнасят стоките или в която е започнало транзитното движение и е била подадена декларацията за транзит.*** Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Този елемент от данни се изисква, когато задължителният маршрут е определен от отправното митническо учреждение (вж. 16 17 000 000 „Задължителен маршрут“). *** Идентифициране в хронологичен ред на държавите, през които преминават стоките между държавата на тръгване и получаване. Тук се включват и държавите на тръгване и на получаване на стоките.
Въвежда се съответният или съответните кодове на държавите в правилната последователност на маршрута на пратката. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Идентифициране на морско пристанище, летище, товарен терминал, железопътна гара или друго място, където стоките се натоварват на транспортното средство, което се използва за техния превоз, включително държавата, в която се намира. Когато е налице, се предоставя код за определяне на местонахождението. В случай че не е налице код по UN/LOCODE за съответното място, след кода на държавата се посочва наименованието на мястото с максимална точност.
Когато кодът по UN/LOCODE не е наличен, се въвежда кодът на държавата за мястото, където стоките се натоварват на транспортното средство, с което ще прекосят границата на договарящата страна. Кодовете, които трябва да се използват, са: Ако мястото на товарене не е обозначено с код по UN/LOCODE, държавата, в която се намира мястото на товарене, се обозначава с кода на държавата, посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се код по UN/LOCODE за мястото, където стоките се натоварват на транспортното средство, с което ще прекосят границата на договарящата страна. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код по UN/LOCODE, както е посочен в уводна бележка 8, точка 4.
Когато кодът по UN/LOCODE не е наличен, се въвежда името на мястото, където стоките се натоварват на транспортното средство, с което ще прекосят границата на договарящата страна.
Като се използват съответните кодове, се въвежда мястото, където стоките могат да бъдат проверени. Това място трябва да бъде дадено достатъчно точно, за да позволи на митническите органи да извършват физическа проверка на стоките. По едно и също време трябва да се използва само един вид местонахождение.
Използват се кодовете, посочени в списъка с кодове по UN/LOCODE за отделните държави. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код по UN/LOCODE, както е посочен в уводна бележка 8, точка 4.
Въвежда се съответният код, посочен за вида местонахождение. Кодовете, които трябва да се използват, са: За вида местонахождение се използват следните кодове:
Въвежда се съответният код за идентификация на местонахождението. Въз основа на използвания квалификатор се предоставя само относимият идентификатор. Кодовете, които трябва да се използват, са: За идентифициране на местонахождението се използва един от следните идентификатори:
Ако за идентифициране на местонахождението се използва код X (EORI номер) или код Y (номер на разрешението) и съответният EORI номер или номер на разрешението обхваща повече от едно местонахождение, за недвусмислено идентифициране на местонахождението може да се използва допълнителен идентификатор.
Въвежда се кодът на съответното митническо учреждение, в което стоките са на разположение за допълнителен митнически контрол.
Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на митническото учреждение, където стоките са на разположение за допълнителен митнически контрол. Кодовете, които трябва да се използват, са: Идентификаторът на митническото учреждение трябва да следва структурата, определена за ЕД 17 05 001 000 „Получаващо митническо учреждение/Референтен номер“.
Въвеждат се съответните координати от глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), където стоките са на разположение.
Въвежда се географската ширина на мястото, където стоките са на разположение.
Въвежда се географската дължина на мястото, където стоките са на разположение.
Използва се идентификационният номер на икономическия оператор, в чиито помещения могат да бъдат проверени стоките.
Въвежда се EORI номер или идентификационен номер на търговеца в държавата с общ транзитен режим на титуляря на разрешението. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използва се идентификационният номер, както е определен за ЕД 13 02 017 000 „Изпращач/Идентификационен номер“.
Въвежда се номерът на разрешението на съответното място.
16 15 018 000 Адрес 16 15 018 019 Улица и номер
Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се кодът на държавата. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се съответният пощенски код за свързаните данни с адреса.
Въвежда се името на града от адреса на страната.
Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3. 16 15 081 021 Пощенски код
Въвежда се кодът на държавата. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се съответният пощенски код за свързаното местонахождение на стоките.
Въвежда се съответният номер на сграда за свързаното местонахождение на стоките.
Въвежда се името на лицето за връзка.
Въвежда се телефонният номер на лицето за връзка.
Въвежда се адресът на електронна поща на лицето за връзка.
Като се използват съответните кодове, се посочва дали се прилага задължителният маршрут. Задължителният маршрут определя пътя, по който стоките се придвижват от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение по икономически обоснован маршрут. Кодовете, които трябва да се използват, са: Съответните кодове са поместени по-долу:
Група 17 — Митнически учреждения
Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на митническото учреждение, където започва транзитната операция. Кодовете, които трябва да се използват, са: Идентификаторът на митническото учреждение трябва да следва структурата, определена за ЕД 17 05 001 000 „Получаващо митническо учреждение/Референтен номер“.
Вписва се кодът на предвиденото митническо учреждение, в чиято подведомственост е пунктът на въвеждане на територията на дадена договаряща страна, когато стоките се движат под режима транзит; или митническото учреждение, в чиято подведомственост е пунктът на напускане на територията на дадена договаряща страна, когато стоките напускат тази територия в хода на транзитна операция през граница между тази договаряща страна и трета държава. Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на съответното митническо учреждение. Кодовете, които трябва да се използват, са: Идентификаторът на митническото учреждение трябва да следва структурата, определена за ЕД 17 05 001 000 „Получаващо митническо учреждение/Референтен номер“.
Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на митническото учреждение, където приключва транзитната операция. Кодовете и техните формати, които трябва да се използват, са: Използват се кодове (an8) със следната структура:
първите три знака (an3) да се вземат от кода на местонахождението по UN/LOCODE, а останалите три — от национално буквено-цифрово подразделение (an3). Ако това подразделение не се използва, се вписват знаците 000. Пример: BEBRU000: BE = код на Белгия по ISO 3166, BRU = код на град Брюксел по UN/LOCODE, 000 обозначава неизползваното подразделение.
Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на съответното учреждение. Този елемент от данни се изисква, когато декларацията за транзит е комбинирана с обобщена декларация за напускане. Въвежда се кодът на планираното митническо учреждение, където транзитното движение напуска зоната за сигурност и безопасност. За държавите — членки на Европейския съюз, този елемент от данни не се изисква, когато транзитното движение следва режим износ. Кодовете, които трябва да се използват, са: Идентификаторът на митническото учреждение трябва да следва структурата, определена за ЕД 17 05 001 000 „Получаващо митническо учреждение/Референтен номер“. Група 18 — Идентификационни данни на стоките
Въвежда се нетната маса, изразена в килограми, на стоките, описани в съответната стокова позиция в декларацията. Нетната маса е масата на стоките без опаковката. Когато нетна маса над 1 kg включва част от единица (kg), тя може да бъде закръглена по следния начин: от 0,001 до 0,499: закръгляване надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999: закръгляване нагоре до най-близкия килограм. Нетна маса под 1 kg се въвежда като „0“, последвана от десетична запетая и до 6 знака след нея, като се отстраняват всички „0“ в края на количеството (напр. опаковка от 123 грама се вписва като 0,123, опаковка от 3 грама и 40 милиграма — като 0,00304, а опаковка от 654 милиграма — като 0,000654).
Където е необходимо, се въвежда количеството на въпросната стока, изразено в мерната единица, посочена в законодателството на Съюза, както е публикувана в ТАРИК.
Брутната маса е теглото на стоките от декларацията, включително опаковката, но без оборудването на превозвача. Когато брутна маса над 1 kg включва част от единица (kg), тя може да бъде закръглена по следния начин: от 0,001 до 0,499: закръгляване надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999: закръгляване нагоре до най-близкия килограм. Брутна маса под 1 kg се въвежда като „0“, последвана от десетична запетая и до 6 знака след нея, като се отстраняват всички „0“ в края на количеството (напр. опаковка от 123 грама се вписва като 0,123, опаковка от 3 грама и 40 милиграма — като 0,00304, а опаковка от 654 милиграма — като 0,000654). Въвежда се брутната маса, изразена в килограми, на стоките, описани в съответната стокова позиция. Когато декларацията обхваща няколко стокови позиции, които се отнасят до стоки, опаковани заедно по начин, който не позволява да се определи брутната маса на стоките от всички стокови позиции, на общо равнище се вписва само общата брутна маса.
Когато деклараторът или титулярят на режима транзит представи код CUS за химични вещества и препарати, държавите може да отменят изискването за предоставяне на точно описание на стоките. Това означава обичайното им търговско описание. Ако трябва да се предостави кодът на стоките, описанието трябва да бъде достатъчно точно, за да могат стоките да бъдат класирани.
Този елемент от данни е свързан с подробности за опаковката на стоките, които са обект на декларацията или уведомлението.
Код, който указва вида опаковка. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код за вида опаковка, както е посочен в уводна бележка 8, точка 1.
Общ брой опаковки въз основа на най-малката външна опаковъчна единица. Брой отделни стоки, опаковани по такъв начин, че да не могат да бъдат разделени, без първо да се развали опаковката, или брой отделни бройки, ако стоките не са опаковани. Тази информация не се предоставя, когато стоките са в насипно състояние.
Свободно описание на обозначенията и номерата на транспортните единици или опаковки.
Идентификационният номер на ООН за опасни стоки (UNDG) е серийният номер, който в рамките на ООН е определен за вещества и артикули, включени в списък с най-често превозваните опасни стоки.
Номерът CUS (Customs Union and Statistics), който се дава в рамките на Европейския митнически опис на химичните вещества (ECICS). Кодовете, които трябва да се използват, са: Код CUS, както е посочен в уводна бележка 8, точка 9.
Използва се най-малко кодът на подпозицията по Хармонизираната система, когато се изисква.
Въвежда се кодът на подпозицията по Хармонизираната система на декларираните стоки (шестцифрения код по ХС). Кодовете, които трябва да се използват, са: Кодовете може да бъдат намерени в базата данни ТАРИК.
Въвеждат се двете допълнителни цифри от кода по Комбинираната номенклатура, когато това се изисква от законодателството на договарящите страни. Кодовете, които трябва да се използват, са: Кодовете може да бъдат намерени в базата данни ТАРИК. Група 19 — Информация за транспортирането (видове, средства и оборудване)
Като се използва съответният код, се посочва предполагаемата ситуация при преминаване на външната граница на договарящата страна, въз основа на наличната информация към момента на изпълнение на формалностите по транзита. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се следните кодове:
Идентификационни данни на пътуването на транспортното средство, например номер на рейса, номер на полета по IATA, номер на пътуването — според случая. При въздушен транспорт, когато операторът на въздухоплавателното средство превозва стоки при договореност за споделяне на кодове или подобна договореност с партньори, се използват номерата на полетите на партньорите.
Като се използва съответният код, се въвежда видът транспорт, отговарящ на активното транспортно средство, което се очаква да бъде използвано при напускане на митническата територия на договарящата страна. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се следните кодове:
Като се използва съответният код, се въвежда видът транспорт при тръгване. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се кодовете, посочени в настоящия дял за ЕД 19 03 000 000 „Вид транспорт на границата“.
За морски транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища тази информация е под формата на идентификационен номер на кораба по ММО или уникален европейски идентификационен номер на плавателния съд (код ENI). За други видове транспорт методът за идентифициране е:
Когато стоките се транспортират с влекач и ремарке, се въвеждат регистрационните номера и на влекача, и на ремаркето. Когато регистрационният номер на влекача не е известен, се въвежда регистрационният номер на ремаркето.
Като се използва съответният код, се въвежда видът идентификационен номер. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се следните кодове:
Като се използва съответният код, се въвежда националността на транспортното средство (или тази на транспортното средство, задвижващо останалите, ако има няколко транспортни средства), на което стоките са непосредствено натоварени към момента на извършване на формалностите по транзита. Когато стоките се транспортират с влекач и ремарке, се въвежда националността и на влекача, и на ремаркето. Когато националността на влекача не е известна, се въвежда националността на ремаркето. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
За всеки контейнер се въвеждат номера или номерата на стоковите позиции за стоките, транспортирани в този контейнер.
Обозначения (букви и/или цифри), които идентифицират контейнера. При видове транспорт, различни от въздушния, контейнер е специален съд с форма на кутия за превоз на товари, усилен и с възможност за поставяне едно върху друго, както и позволяващ хоризонтално или вертикално пренасяне. При въздушния транспорт контейнер е специален съд с форма на кутия за превоз на товари, усилен и позволяващ хоризонтално или вертикално пренасяне. В контекста на този елемент от данни, сменяемите каросерии и полуремаркетата, използвани за шосеен и железопътен транспорт, се считат за контейнери. Ако е приложимо, за контейнери, обхванати от стандарта ISO 6346, наред с идентификационния номер на контейнера се предоставя и идентификаторът (префикс), даден от Международното бюро по контейнерите и интермодалния транспорт (BIC). За сменяеми каросерии и полуремаркета се използва кодът на интермодалните товарни единици ILU, въведен от Европейския стандарт EN 13044.
Като се използва съответният код, се въвежда референтният номер на митническото учреждение, където активното транспортно средство преминава границата на договарящата страна. Кодовете, които трябва да се използват, са: Идентификаторът на митническото учреждение трябва да следва структурата, определена за ЕД 17 05 001 000 „Получаващо митническо учреждение/Референтен номер“.
Въвеждат се идентификационните данни на активното транспортно средство, което преминава границата на договарящата страна. При комбиниран транспорт или когато се използват няколко транспортни средства, активно транспортно средство е това, което задвижва целия състав. Например при камион, намиращ се на борда на морски плавателен съд, активното транспортно средство се явява корабът. При влекач и ремарке активното транспортно средство се явява влекачът. В зависимост от транспортното средство се въвеждат следните идентификационни данни:
Като се използва съответният код, се въвежда видът идентификационен номер. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се кодовете, определени в настоящия дял за ЕД 19 05 061 000 „Транспортно средство при тръгване/Вид идентификация“.
Като се използва съответният код, се въвежда националността на активното транспортно средство, което преминава границата на договарящата страна. При комбиниран транспорт или когато се използват няколко транспортни средства, активно транспортно средство е това, което задвижва целия състав. Например при камион, намиращ се на борда на морски плавателен съд, активното транспортно средство се явява корабът. При влекач и ремарке активното транспортно средство се явява влекачът. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на държавата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 3.
Въвежда се броят на пломбите, поставени на транспортното оборудване — в съответните случаи.
Информацията се предоставя, когато одобрен изпращач подава декларация, за която разрешителното му изисква използването на пломби от специален вид, или на титуляр на режим транзит е разрешено използването на пломби от специален вид. Група 99 — Други елементи от данни (статистически данни, обезпечения, данни относно тарифите)
Като се използват съответните кодове, се въвежда видът обезпечение, използвано за транзитната операция. Кодовете, които трябва да се използват, са: Използват се следните кодове:
Въвежда се референтният номер на обезпечението.
Въвежда се кодът за достъп.
Като се използва съответният код, се въвежда валутата, в която се определя сумата, която трябва да бъде покрита. Кодовете, които трябва да се използват, са: Код на валутата, както е посочен в уводна бележка 8, точка 2.
Въвежда се размерът на митническото задължение, което може да възникне или е възникнало във връзка с тази конкретна декларация, който съответно трябва да бъде покрит от обезпечението.
Всички използвани колони от таблицата с изискванията за данните: Въвеждат се данни за обезпечението, различни от референтен номер на обезпечението (РНО). ДЯЛ IV ОБОЗНАЧЕНИЯ НА ОТДЕЛНИТЕ ЕЗИЦИ И КОДОВЕ НА ОБОЗНАЧЕНИЯТА
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
(3) |
Приложение А3а се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ A3a ПРИДРУЖАВАЩ ДОКУMEHT ЗА ТРАНЗИT Настоящото приложение се прилага от датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, или на всякакви следващи актуализации на посоченото решение. Образец на придружаващия документ за транзит
|
|
(4) |
Приложение А4а се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ A4a БЕЛЕЖКИ И ДАННИ ЗА ПРИДРУЖАВАЩИЯ ДОКУМЕНТ ЗА ТРАНЗИТ Настоящото приложение се прилага от датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, или на всякакви следващи актуализации на такива решения. Съкращението „ПНД“ („план за непрекъснатост на дейността“), използвано в настоящото приложение, се отнася за процедурата за непрекъснатост на дейността, определена в член 26 от допълнение I. Ако придружаващият документ за транзит се отпечатва, за тази цел може да се използва обикновена хартия. Придружаващият документ за транзит се изготвя въз основа на данните, извлечени от декларацията за транзит, които при необходимост могат да бъдат изменени от титуляря на режима транзит и/или проверени от отправното митническо учреждение, и се попълва, както следва:
|
|
(5) |
Приложение А5а се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ A5a СПИСЪК НА СТОКОВИТЕ ПОЗИЦИИ Настоящото приложение се прилага от датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879. Образец на списъка на стоковите позиции
|
|
(6) |
Приложение А6а се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ A6a БЕЛЕЖКИ И ДАННИ ЗА СПИСЪКА НА СТОКОВИТЕ ПОЗИЦИИ Настоящото приложение се прилага от датите на въвеждане на подобренията на NCTS, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, или на всякакви следващи решения. Съкращението „ПНД“ („план за непрекъснатост на дейността“), използвано в настоящото приложение, се отнася за ситуации, в които се прилага процедурата за непрекъснатост на дейността, определена в член 26 от допълнение I. Клетките на списъка на стоковите позиции могат да бъдат разширявани вертикално. В допълнение към разпоредбите в обяснителните бележки от приложение А1а, данните трябва да бъдат отпечатани, както следва, като по целесъобразност се използват кодове:
|
(*1) За държавите — членки на Европейския съюз.
ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2025/137/oj
ISSN 1977-0618 (electronic edition)
