(1)

С Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) бяха въведени по-хармонизирани и по-добре отчитащи риска пруденциални правила за застрахователния и презастрахователния сектор. За някои от разпоредбите на посочената директива са предвидени клаузи за преразглеждане. Прилагането на посочената директива допринесе значително за укрепването на финансовата система в Съюза и направи застрахователните и презастрахователните предприятия по-устойчиви на разнообразни рискове. Въпреки значителния си обхват посочената директива не разглежда всички установени слабости, засягащи застрахователните и презастрахователните предприятия.

(2)

Пандемията от COVID-19 причини огромни социално-икономически щети и постави икономиката на Съюза в нужда от устойчиво, приобщаващо и справедливо възстановяване. По подобен начин все още се проявяват и икономическите и социалните последици от агресивната война на Русия срещу Украйна. Така усилията по политическите приоритети на Съюза станаха още по-неотложни, по-конкретно за да се гарантира, че икономиката служи на хората и че целите на Европейския зелен пакт ще бъдат постигнати. Застрахователният и презастрахователният сектор може да осигури частни източници на финансиране за европейските предприятия и да направи икономиката по-устойчива, като предоставя защита срещу широк спектър от рискове. Тази двойна роля му осигурява големи възможности за участие в постигането на приоритетите на Съюза.

(3)

Както бе подчертано в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите“, от възлово значение за накланянето на везните към собствения капитал при инвестирането в предприемаческия сектор е да се насърчава дългосрочната визия на институционалните инвеститори, по-специално застрахователите. За да се улесни участието на застрахователите във финансирането на икономическото възстановяване на Съюза, пруденциалната рамка следва да бъде адаптирана така, че да отчита по-добре дългосрочния характер на застрахователната дейност. По-специално, при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност по стандартната формула следва да може по-лесно да се използва по-благоприятен стандартен параметър за капиталовите инвестиции, които се държат в дългосрочна перспектива, при условие че застрахователните и презастрахователните предприятия съблюдават надеждни и строги критерии, които осигуряват защитата на титулярите на полици и финансовата стабилност. Тези критерии следва да имат за цел да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да избегнат принудителната продажба на капиталови инструменти, предназначени да бъдат държани в дългосрочен план, включително при неблагоприятни пазарни условия. Тъй като застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с голямо разнообразие от инструменти за управление на риска, чрез които да избегнат такава принудителна продажба, тези критерии следва да отчитат това разнообразие и да не изискват правно или договорно обособяване на дългосрочните инвестиционни активи, за да се възползват застрахователните и презастрахователните предприятия от по-благоприятния стандартен параметър за капиталовите инвестиции. Освен това ръководството на застрахователното или презастрахователното предприятие следва да се ангажира с минимален период на държане на капиталовите инструменти, които предприятието инвестира чрез съставени в писмена форма политики и да докаже способността на предприятието да поддържа тези капиталови инструменти през този период на държане.

(4)

Корекции, при които по-добре се отчита дългосрочният характер на застрахователната дейност, биха могли да доведат до увеличаване на наличния свободен капитал в резултат на занижаването на капиталовото изискване за платежоспособност. В тези случаи застрахователните и презастрахователните предприятия следва да обмислят възможността да не насочват освободения капитал за разпределяне между акционерите или за премии за ръководството, а следва да се стремят да насочват освободения капитал към продуктивни инвестиции в реалната икономика, за да подкрепят икономическото възстановяване и по-широките цели на политиката на Съюза.

(5)

Застрахователите и презастрахователите са свободни да инвестират навсякъде по света, а не само в Съюза. Инвестициите в трети държави също могат да благоприятстват общите политики на Съюза или на държавите членки в областта на помощта за развитие. Поради това застрахователните и презастрахователните предприятия следва да гарантират, че тяхната инвестиционна политика отразява целите на актуализирания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (4) по отношение на високорисковите трети държави.

(6)

В съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт Комисията пое ангажимент да включи по-добре в пруденциалната рамка на Съюза управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда. Европейският зелен пакт е новата стратегия на Съюза за растеж, чиято цел е до 2050 г. Съюзът да се превърне в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика без нетни емисии на парникови газове. Той ще допринесе за постигане на целта за създаване на икономика, която работи за хората, за укрепване на социалната пазарна икономика на Съюза, като ще спомогне да се гарантира неговата подготвеност за бъдещето и за постигането на стабилност, работни места, растеж и инвестиции. В своето предложение от 4 март 2020 г. за европейски законодателен акт в областта на климата Комисията предложи целта за постигане на неутралност по отношение на климата и устойчивост на климатичните изменения до 2050 г. да стане задължителна в Съюза. Това предложение беше прието от Европейския парламент и Съвета и влезе в сила на 29 юли 2021 г. (5) Амбицията на Комисията да осигури водеща роля на Съюза в световен мащаб по пътя към постигане на тази цел до 2050 г. беше потвърдена в доклада за стратегическото прогнозиране от 2021 г., в който като стратегическа област на действие се определя изграждането на устойчиви и ориентирани към бъдещето икономически и финансови системи.

(7)

Рамката на ЕС за финансиране на устойчивото развитие ще играе ключова роля за постигането на целите на Европейския зелен пакт, а нормативната уредба в областта на околната среда следва да бъде допълнена от рамка за финансиране на устойчивото развитие, която насочва финансирането към инвестиции, намаляващи експозицията към рискове, свързани с климата и околната среда. В своето съобщение от 6 юли 2021 г., озаглавено „Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“, Комисията се ангажира да предложи изменения на Директива 2009/138/ЕО с цел последователно включване на рисковете за устойчивостта в управлението на риска на застрахователите, като изисква от тях анализ на сценариите за изменението на климата.

(8)

Наскоро бяха предложени и приети редица законодателни актове за повишаване на издръжливостта, които допринасят за устойчивостта, по-специално в областта на отчитането във връзка с устойчивостта, включително Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (6), Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета (7) и директивата относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, като всички те засягат застрахователния и презастрахователния сектор.

(9)

По-нататъшната интеграция на вътрешния застрахователен пазар на Съюза е основна цел на настоящата директива за изменение. Интеграцията на вътрешния застрахователен пазар увеличава конкуренцията и наличието на застрахователни продукти в държавите членки в полза на предприятията и потребителите. Случаите на несъстоятелност на застрахователни предприятия на вътрешния застрахователен пазар на Съюза след прилагането на Директива 2009/138/ЕО подчертават необходимостта от по-голяма съгласуваност и сближаване на надзора в целия Съюз. Надзорът върху застрахователните и презастрахователните предприятия, извършващи дейност съгласно свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване, следва да бъде допълнително подобрен, без да се подкопава целта за по-нататъшно интегриране на вътрешния застрахователен пазар, за да се осигури последователна защита на потребителите и запазване на лоялната конкуренция на вътрешния пазар.

(10)

В обхвата на Директива 2009/138/ЕО не попадат определени предприятия поради техния размер. След първите години на прилагане на Директива 2009/138/ЕО и с цел да се гарантира, че тя няма да се прилага без основание за малки по размер предприятия, е целесъобразно тези изключения да бъдат преразгледани, като бъдат увеличени съответните прагове, така че малките предприятия, които отговарят на определени условия, да не попадат в обхвата на директивата. Както вече е в случая със застрахователните предприятия, изключени от обхвата на Директива 2009/138/ЕО, предприятията, които се ползват от тези увеличени прагове, следва да имат възможността да запазят или да поискат лицензиране по посочената директива, за да се възползват от предвидения в нея единен лиценз, като за държавите членки следва да бъде възможно да прилагат спрямо застрахователните предприятия, изключени от обхвата на Директива 2009/138/ЕО, разпоредби, които са сходни или идентични с предвидените в посочената директива.

(11)

Директива 2009/138/ЕО не се прилага за дейности по оказване на помощ, когато са изпълнени условията по член 6, параграф 1 от посочената директива. Първото условие гласи, че помощта е свързана с произшествия или повреди на пътно превозно средство, настъпили на територията на държавата членка на предоставящото покритието предприятие. Тази разпоредба би могла да означава, че ще се прилага изискване за лицензиране като застраховател за лицата, предоставящи помощ на пътни превозни средства в случай на произшествия или повреди, които настъпват непосредствено отвъд границата, и биха могли неоснователно да попречат на предоставянето на помощта. Следователно е целесъобразно това условие да бъде преразгледано. Това означава, че обхватът на условието по член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО следва да включи произшествията или повредите на застраховано пътно превозно средство, които могат да настъпят в съседна държава на държавата членка на предоставящото покритието предприятие.

(12)

Информацията относно всички заявления за лиценз за започване на дейност в държава членка и резултатите от оценката на тези заявления биха могли да предоставят съществена информация за оценката на заявленията в други държави членки. Поради това кандидатът следва да информира съответния надзорен орган за предишни откази или оттегляне на заявление за лиценз в друга държава членка.

(13)

Преди издаването на лиценз на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е дъщерно предприятие на предприятие, намиращо се в друга държава членка, или което ще бъде под контрола на същото юридическо или физическо лице като друго застрахователно или презастрахователно предприятие, намиращо се в друга държава членка, надзорният орган на издаващата лиценз държава членка следва да се консултира с надзорните органи на всяка заинтересована държава членка. С оглед на увеличаването на дейностите на застрахователните групи в различни държави членки е необходимо да се подобрят съгласуваното прилагане на правото на Съюза и обменът на информация между надзорните органи, по-специално преди издаването на лиценз. Поради това, когато е необходимо да се проведат консултации с няколко надзорни органа, всеки заинтересован надзорен орган следва да има възможност да поиска съвместна оценка на заявление за лиценз от надзорния орган на държавата членка, където е в ход процедурата по лицензиране на бъдещо застрахователно или презастрахователно предприятие от дадената група. Решението за издаване на лиценз остава в обхвата на компетентност на надзорния орган на държавата членка по произход, в която съответното предприятие кандидатства за лиценз. Резултатите от съвместната оценка обаче следва да бъдат взети предвид при вземането на това решение.

(14)

Директива 2009/138/ЕО следва да се прилага в съответствие с принципа на пропорционалност. За да се улесни пропорционалното прилагане на директивата по отношение на предприятия, които са по-малки и по-несложни в сравнение със средностатистическото предприятие, и да се гарантира, че те не са обект на прекомерно обременяващи изисквания, е необходимо да се предвидят основани на риска критерии, които позволяват тяхното определяне.

(15)

Следва да бъде възможно предприятията, които отговарят на основаните на риска критерии, да бъдат класифицирани като малки и несложни предприятия в съответствие с обикновена процедура на уведомяване. Когато в ограничен срок след уведомяването, надзорният орган не е възразил срещу класифицирането по надлежно обосновани причини, свързани с оценката на съответните критерии, това предприятие следва да се счита за малко и несложно предприятие. След като бъде класифицирано като малко и несложно предприятие, предприятието следва по принцип автоматично да се ползва от установените мерки за пропорционалност по отношение на отчетността, оповестяването, управлението, преразглеждането на съставените в писмена форма политики, изчисляването на техническите резерви, собствената оценка на риска и платежоспособността и плановете за управление на ликвидния риск.

(16)

Чрез дерогация от автоматичното възползване от мерките за пропорционалност, когато надзорните органи имат сериозни опасения във връзка с рисковия профил на дадено малко и несложно предприятие, те следва да имат правомощието да изискват от съответното предприятие да се въздържа от ползването на една или няколко мерки за пропорционалност. Това правомощие може да се използва, когато те установят, че капиталовото изискване за платежоспособност вече не се спазва, когато съществува риск от неспазване, когато рисковият профил на предприятието се променя съществено или когато системата на управление на предприятието е неефективна.

(17)

Целесъобразно е мерките за пропорционалност да са достъпни и за предприятията, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия, но за които някои от изискванията на Директива 2009/138/ЕО са твърде скъпи и сложни с оглед на рисковете, свързани с извършваната от тези предприятия дейност. На тези предприятия следва да бъде разрешено да използват мерки за пропорционалност въз основа на анализ на конкретния случай и след предварително одобрение от техните надзорни органи.

(18)

Правилното прилагане на принципа на пропорционалност е от решаващо значение за избягване на прекомерна тежест за застрахователните и презастрахователните предприятия. Поради тази причина застрахователните и презастрахователните предприятия следва да предоставят информация на своите надзорни органи единствено когато се променя обхватът на използваните от тях мерки за пропорционалност.

(19)

Каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия, които покриват само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежат, имат специфичен рисков профил, който следва да бъде взет предвид при определянето на някои изисквания, по-специално относно собствената оценка на риска и платежоспособността, оповестяванията и свързаните с тях правомощия на Комисията да уточнява допълнително правилата за тези изисквания. Освен това каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия следва също да могат да се ползват от мерките за пропорционалност, когато са класифицирани като малки и несложни предприятия.

(20)

Важно е застрахователните и презастрахователните предприятия да поддържат финансовото си състояние стабилно. За тази цел Директива 2009/138/ЕО предвижда финансов надзор по отношение на платежоспособността, заделянето на технически резерви, активите и допустимите собствени средства на предприятието. Важен фактор, гарантиращ доброто финансово състояние на предприятието, представлява обаче и неговата система на управление. Ето защо в рамките на финансовия надзор, който упражняват над застрахователните и презастрахователните предприятия, от надзорните органи следва да се изисква редовно да проверяват системите им на управление.

(21)

Надзорните органи следва да имат право да получават от поднадзорните застрахователни и презастрахователни предприятия и съответните им групи най-малко веднъж на три години редовен описателен отчет с информация за дейността и резултатите, системата на управление, рисковия профил, управлението на капитала и друга информация от значение за целите на платежоспособността. За да се опрости това изискване за отчетност за застрахователните и презастрахователните групи, следва при определени условия да бъде възможно информацията, която се представя за групата и нейните дъщерни предприятия в редовния надзорен отчет, да бъде в обобщен вид за цялата група.

(22)

Следва да се гарантира, че когато надзорните органи предоставят изключения и налагат ограничения по отношение на отчетността, малките и несложни предприятия се третират приоритетно. За този вид субекти процесът на уведомяване, който се прилага при класифицирането на предприятие като малко и несложно предприятие, следва да осигурява достатъчна сигурност при използването на изключения и ограничения по отношение на отчетността.

(23)

Сроковете за отчитане и оповестяване следва да бъдат ясно определени в Директива 2009/138/ЕО. Следва обаче да се има предвид, че извънредни обстоятелства, като например извънредни здравни ситуации, природни бедствия и други екстремни явления, биха могли да направят невъзможно такова предоставяне на информация и оповестяване от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на установените срокове. Във връзка с това Комисията следва да бъде оправомощена да удължава сроковете при такива обстоятелства, след като се консултира с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(24)

В Директива 2009/138/ЕО се предвижда, че надзорните органи трябва да преценяват за всяко лице, което е новоназначено да ръководи застрахователно или презастрахователно предприятие или да изпълнява ключова функция, дали отговаря на изискванията за квалификация и надеждност. Лицата, които управляват предприятието или изпълняват ключова функция, следва обаче да отговарят постоянно на тези изисквания. В случай на неспазване на изискванията за квалификация и надеждност надзорните органи следва да имат правомощието да предприемат мерки, като например, когато е целесъобразно, отстраняване на съответното лице от съответната длъжност.

(25)

Тъй като застрахователните дейности биха могли да породят или увеличат рисковете за финансовата стабилност, застрахователните и презастрахователните предприятия следва да включат макропруденциални съображения и анализи в своите подписвачески, инвестиционни дейности и дейности по управление на риска. Това може да включва отчитане на потенциалното поведение на други участници на пазара, макроикономическите рискове, като например спадове в кредитния цикъл, намалена пазарна ликвидност или прекомерни концентрации на пазарно равнище в определени видове активи, контрагенти или сектори.

(26)

При поискване от надзорния орган от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да вземат предвид в собствената си оценка на риска и платежоспособността всяка съответна макропруденциална информация, предоставена от надзорните органи. За да се гарантира последователното прилагане на такива допълнителни макропруденциални изисквания, ЕОЗППО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи критериите, които трябва да се вземат предвид от надзорните органи при определянето на предприятията, за които се прилага мярката. Надзорните органи следва да анализират резултатите от собствената оценка на риска и платежоспособността на застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на тяхната юрисдикция, от които се изисква да вземат предвид макропруденциални съображения, да ги обобщават и да предоставят информация на застрахователните и презастрахователните предприятия относно елементите, които следва да бъдат взети предвид при бъдещите им оценки на риска и платежоспособността, особено по отношение на макропруденциалните рискове. Държавите членки следва да гарантират, че когато на даден орган или структура се възлагат макропруденциални правомощия, резултатите и констатациите от макропруденциалните оценки на надзорните органи се споделят с този макропруденциален орган.

(27)

В съответствие с основните принципи на застраховането, приети през 2011 г. от Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, националните надзорни органи следва да могат да установяват, наблюдават и анализират пазарните и финансовите тенденции, които биха могли да засегнат застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните и презастрахователните пазари, и следва да използват тази информация при надзора над отделни застрахователни или презастрахователни предприятия. При изпълнението на тези задачи надзорните органи следва по целесъобразност да използват информацията и изводите, получени от други надзорни органи.

(28)

Структурите или органите с макропруденциални правомощия отговарят за макропруденциалната политика по отношение на националния си застрахователен и презастрахователен пазар. Макропруденциалната политика може да бъде провеждана от надзорния орган или от друг орган или структура, на които е възложена тази задача.

(29)

Добрата координация между надзорните органи и съответните органи и структури с макропруденциални правомощия е важна за установяването, наблюдението и анализирането на възможните рискове за стабилността на финансовата система, които биха могли да засегнат застрахователните и презастрахователните предприятия, както и за предприемането на мерки за ефективно и подходящо справяне с тези рискове. Сътрудничеството между органите следва също така да има за цел да се избегне всяка форма на дублиращо се или несъгласувано действие.

(30)

Обменът на информация между надзорните органи и данъчните органи следва да не бъде възпрепятстван. Този обмен следва да бъде в съответствие с националното право, а когато информацията произхожда от друга държава членка, тя следва да се обменя само с изричното съгласие на съответния орган, от който произхожда информацията.

(31)

Директива 2009/138/ЕО изисква от застрахователните и презастрахователните предприятия да изготвят периодично — като неразделна част от своята бизнес стратегия, собствена оценка на риска и платежоспособността. Някои рискове, като например рисковете във връзка с изменението на климата, могат трудно да бъдат определени количествено или настъпват за период, по-дълъг от използвания за калибриране на капиталовото изискване за платежоспособност. Тези рискове могат да бъдат по-добре отразени при собствената оценка на риска и платежоспособността. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия имат съществена експозиция към рискове, свързани с изменението на климата, от тях следва да се изисква в рамките на подходящи интервали от време и като част от собствената оценка на риска и платежоспособността да извършват анализи на въздействието на дългосрочните сценарии за изменението на климата върху тяхната дейност. Тези анализи следва да бъдат съобразени с естеството, мащаба и сложността на присъщите на дейността на предприятията рискове. По-специално, въпреки че оценката на съществеността на експозицията към рискове, свързани с изменението на климата, следва да се изисква от всички застрахователни и презастрахователни предприятия, от малките и несложни предприятия не следва да се изискват анализи на дългосрочните сценарии, свързани с изменението на климата.

(32)

Предприятията следва да разработят и наблюдават изпълнението на конкретни планове за справяне с финансовите рискове, произтичащи от факторите на устойчивост. Когато от дадена група се изисква да изготви такъв план на равнището на групата, следва да се гарантира, че застрахователните и презастрахователните дъщерни предприятия на групата са освободени от изискването за изготвяне на планове на индивидуално равнище, ако всички съответни аспекти на тези дъщерни предприятия са отразени в плана на равнището на групата.

(33)

Директива 2009/138/ЕО изисква най-малко веднъж годишно да се оповестява съществена информация чрез отчета за платежоспособността и финансовото състояние. Този отчет е предназначен за титулярите на полици и бенефициерите, от една страна, и за анализаторите и другите специалисти на пазара, от друга. За да се отговори на нуждите и очакванията на тези две различни групи, съдържанието на отчета следва да бъде разделено на две части. Първата част, насочена основно към титулярите на полици и бенефициерите, следва да съдържа ключовата информация за дейността, резултатите, управлението на капитала и рисковия профил. Втората част, предназначена за специалистите на пазара, следва да съдържа подробна информация за дейността и за системата на управление, конкретна информация за техническите резерви и други задължения, платежоспособността, както и други данни, които са необходими на професионалните анализатори.

(34)

Възможно е след одобрение от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия да коригират съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка в съответствие с движението на спреда по своите активи („изравнителна корекция“) или в съответствие със средното движение на спредовете по активите, държани от застрахователните и презастрахователните предприятия в дадена валута или държава („корекция за променливост“). Частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, насочена към титулярите на полици и бенефициерите, следва да съдържа само информацията, която се очаква да бъде от значение за вземането на решения от страна на средностатистическия титуляр на полица или бенефициера. Въпреки че застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват публично въздействието на неприлагането на изравнителната корекция, корекцията за променливост и преходните мерки за безрисковите лихвени проценти и техническите резерви върху финансовото им състояние, не следва да се приема, че това оповестяване е от значение за вземането на решения от страна на средностатистическия титуляр на полица или бенефициера. Във връзка с това такова оповестяване следва да бъде включено в частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, насочена към специалистите на пазара, а не в частта, насочена към титулярите на полици и бенефициерите.

(35)

Изискванията за оповестяване не следва да бъдат прекомерно обременяващи за застрахователните и презастрахователните предприятия. За тази цел в Директива 2009/138/ЕО следва да бъдат включени някои мерки за опростяване и пропорционалност, по-специално когато те не застрашават читаемостта на данните, предоставени от застрахователните и презастрахователните предприятия. Освен това Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) следва да бъде изменена, така че малките и несложни предприятия да могат да ограничат отчитането си във връзка с устойчивостта в съответствие с опростените стандарти за отчитане на МСП във връзка с устойчивостта, предвидени в посочената директива.

(36)

За да се гарантира най-висока степен на точност на публично оповестената информация, някои елементи на отчета за платежоспособността и финансовото състояние следва да подлежат на одит. Това изискване за одит следва да обхваща поне счетоводния баланс, оценен в съответствие с критериите за оценка, определени в Директива 2009/138/ЕО.

(37)

Тъй като не се очаква малките и несложни предприятия да бъдат от значение за финансовата стабилност на Съюза, е целесъобразно за тези предприятия да се включи освобождаване от изискването за одит на отчета за платежоспособността и финансовото състояние. Аналогично, поради специфичния рисков профил и особеностите на каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия, е целесъобразно да не им се налага изискване за одит. Въпреки това следва да бъде възможно държавите членки, които вече прилагат изисквания за одит за всички предприятия или за елементи на отчета за платежоспособността и финансовото състояние, различни от счетоводния баланс, да продължат да прилагат тези изисквания.

(38)

Следва да бъде отбелязано, че макар и полезно, изискването за одит би представлявало допълнителна тежест за всяко предприятие. Поради това следва да бъдат удължени сроковете за годишното отчитане и оповестяване за застрахователните и презастрахователните предприятия и за застрахователните и презастрахователните групи, за да им се осигури достатъчно време за изготвянето на одитирани отчети.

(39)

Насоките на ЕОЗППО относно отчитането за целите на финансовата стабилност вече съдържат критерии за определяне на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са от значение за стабилността на финансовите системи в Съюза.

(40)

Следва да се гарантира, че методите за изчисляване на техническите резерви по договорите с опции и гаранции са съобразени с естеството, мащаба и сложността на рисковете, пред които е изправен застрахователят. В това отношение следва да се предвидят някои опростявания.

(41)

Цената на капитала следва да бъде намалена в сравнение с равнището, определено към момента на приемането на Директива 2009/138/ЕО и делегираните актове, приети съгласно посочената директива, като същевременно се поддържа достатъчно равнище на предпазливост и защита на титулярите на полици. Освен това изчисляването на добавката за риск следва да отчита времевата обвързаност на рисковете и да намалява размера на добавката за риск, по-специално за дългосрочните задължения, като по този начин намалява чувствителността на добавката за риск към промените в лихвените проценти. Поради това следва да се въведе експоненциален и зависещ от времето елемент.

(42)

Директива 2009/138/ЕО изисква за целите на изчисляването на добавката за риск да се определи размерът на допустимите собствени средства, необходими за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения, и ставката на цената на капитала да е равна на допълнителната ставка, надхвърляща съответния безрисков лихвен процент, който би се приложил за застрахователно или презастрахователно предприятие, ако държи допустими собствени средства в този размер. Директива 2009/138/ЕО също така изисква ставката на цената на капитала да се преразглежда периодично. За тази цел прегледите следва да гарантират, че ставката на цената на капитала остава основана на риска и не надвишава 5 %.

(43)

При определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент следва използването на данни, получени от съответните финансови инструменти, да бъде съобразено със способността на застрахователните и презастрахователните предприятия да хеджират лихвените проценти, получени въз основа на финансови инструменти. По-специално, възможно е по-малките застрахователни и презастрахователни предприятия да не разполагат с капацитет да хеджират лихвения риск с инструменти, различни от облигации, заеми или подобни активи, паричните потоци по които са фиксирани. Поради това съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент следва да се екстраполира за падежите, за които пазарите на облигации вече не са дълбоки, ликвидни и прозрачни. Методът за екстраполация обаче следва да използва информация, получена въз основа на съответните финансови инструменти, различни от облигации, когато такава информация е налична от дълбоки, ликвидни и прозрачни пазари за падежи, за които пазарите на облигации вече не са дълбоки, ликвидни и прозрачни. За да се осигури сигурност и хармонизирано прилагане, като същевременно се даде възможност за своевременна реакция при промени в пазарните условия, Комисията следва да приеме делегирани актове, за да определи как следва да се прилага новият метод на екстраполация. С оглед на настоящите пазарни условия отправната точка за екстраполацията за еврото към датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение следва да остане на същото равнище като нейното равнище към 31 декември 2023 г., а именно при падеж от 20 години.

(44)

Определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент оказва значително въздействие върху платежоспособността, по-специално за животозастрахователните предприятия с дългосрочни задължения. За да не се стига до смущения на текущата застрахователна дейност и да се даде възможност за плавен преход към новия метод на екстраполация, е необходимо да се предвиди механизъм за постепенно въвеждане. Такъв механизъм за постепенно въвеждане следва да има за цел да не допуска смущения на пазара и да осигури прозрачност до въвеждането на окончателния метод на екстраполация.

(45)

Директива 2009/138/ЕО предвижда корекция за променливост, която има за цел да смекчи ефекта от прекомерните спредове на облигации и се основава на референтни портфейли за съответните валути на застрахователните и презастрахователните предприятия, а при еврото — на референтните портфейли за националните застрахователни пазари. Освен смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации използването на еднаква корекция за променливост за цели валути или държави може да донесе и други ползи, по-специално когато чувствителността на съответните активи на тези застрахователни и презастрахователни предприятия към промени в кредитните спредове е по-ниска от чувствителността на съответната най-добра прогнозна оценка към промени в лихвените проценти. За да се избегнат подобни допълнителни ползи, корекцията за променливост следва да подлежи на надзорно одобрение и при изчисляването ѝ следва да бъдат отчетени специфичните за предприятието характеристики, свързани с чувствителността на активите към спреда и чувствителността на най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви към лихвения процент. Освен това като допълнителна предпазна мярка следва да бъдат въведени минимални условия за използването на корекцията за променливост. Държавите членки, някои от които вече подлагат използването на корекцията за променливост на процедура за одобрение от надзорните органи, следва да имат възможност да разширят обхвата на условията за одобрение, така че да включват оценка спрямо допусканията, стоящи в основата на корекцията за променливост. По отношение на допълнителните предпазни мерки, на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде разрешено да добавят към основната срочна структура на безрисковия лихвен процент до 85 % от коригирания спрямо риска спред, получен въз основа на представителните портфейли.

(46)

Когато застрахователното или презастрахователното предприятие инвестира в дългови инструменти, които имат по-добро кредитно качество от дълговите инструменти, съдържащи се в представителния портфейл за изчисляване на корекцията за променливост, корекцията за променливост може да предостави свръхкомпенсация за загубата на собствени средства, причинена от разширяването на спредовете на облигации, и може да доведе до неоправдана променливост на собствените средства. С цел неутрализиране на изкуствената променливост, причинена от такива свръхкомпенсации, застрахователните и презастрахователните предприятията следва да могат в тези случаи да поискат изменение на корекцията за променливост, при което се взема предвид информацията за специфичните инвестиции на предприятието в дългови инструменти.

(47)

С Директива 2009/138/ЕО в корекцията за променливост е предвиден национален компонент, който има за цел да гарантира смекчаване на ефекта от прекомерните спредове на облигации в дадена държава. Националният компонент обаче се активира въз основа на абсолютен праг и на относителен праг по отношение на коригирания спрямо риска спред на държавата, което може да доведе до ефект на срутване и следователно да увеличи променливостта на собствените средства на застрахователните и презастрахователните предприятия. За да се гарантира ефективното смекчаване на ефекта от прекомерните спредове на облигации в конкретна държава членка, чиято парична единица е еврото, националният компонент следва да бъде заменен с макрокомпонент, който се изчислява на базата на разликите между коригирания спрямо риска спред за еврото и коригирания спрямо риска спред за държавата. За да се избегне ефектът на срутване, при изчислението не следва да се допускат непоследователност при входящите параметри.

(48)

За да отчете развитието на инвестиционните практики на застрахователните и презастрахователните предприятия, Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове за определяне на критериите за допустимост на активите, които да бъдат включени в целевия портфейл от активи, когато естеството на активите може да доведе до различни практики по отношение на критериите за прилагане и изчисляване на изравнителната корекция.

(49)

За да се гарантира еднаквото третиране на всички застрахователни и презастрахователни предприятия, изчисляващи корекцията за променливост, или за да се отчете развитието на пазара, Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове за определяне на изчисляването на специфичните за предприятието елементи на корекцията за променливост. За валутите, различни от еврото, при изчисляването на специфичните за дадената валута елементи на корекцията за променливост следва да се вземе предвид възможността за изравняване на паричните потоци между двойки фиксирани валути на държавите членки, при условие че това последователно намалява валутния риск.

(50)

За целта на изчисляването на собствените им средства съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), на институциите, принадлежащи към финансови конгломерати, за които се прилага Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), би могло да бъде разрешено да не приспадат значителните си инвестиции в застрахователни или презастрахователни предприятия, при условие че са изпълнени определени критерии. Необходимо е да се гарантира, че пруденциалните правила, приложими за застрахователните или презастрахователните предприятия и кредитните институции, осигуряват подходящи условия на равнопоставеност между ръководените от банки и ръководените от застрахователни предприятия финансови групи. Поради това на застрахователните или презастрахователните предприятия следва също така да бъде разрешено да не приспадат от своите допустими собствени средства дяловите участия в кредитни и финансови институции, за които се прилагат сходни условия. По-специално, груповият надзор съгласно Директива 2009/138/ЕО или допълнителният надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО следва да се прилагат по отношение на група, обхващаща както застрахователно или презастрахователно предприятие, така и свързаната институция. Освен това участието в институцията следва да представлява капиталова инвестиция от стратегическо естество за застрахователното или презастрахователното предприятие и надзорните органи следва да бъдат удовлетворени от нивото на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на субектите, попадащи в обхвата на груповия надзор или допълнителния надзор.

(51)

Съществуващите ограничения, наложени по отношение на симетричната корекция, ограничават нейната способност да смекчи потенциалните проциклични ефекти във финансовата система и да предотврати ситуация, при която застрахователните и презастрахователните предприятия са принудени неоснователно да набират допълнителен капитал или да продават инвестициите си в резултат на преходни неблагоприятни тенденции на финансовите пазари, като например предизвиканите от пандемията от COVID-19. Поради това симетричната корекция следва да бъде изменена, така че да позволи по-големи промени в стандартното капиталово изискване за капиталови инструменти и допълнително да смекчи въздействието на резките увеличения или намаления на ценовите равнища на капиталовите пазари.

(52)

За да се повиши пропорционалността в рамките на количествените изисквания, на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се предостави възможност да използват опростен подход за изчисляване на капиталовото изискване за несъществени рискове по стандартната формула за срок от не повече от три години. Този опростен подход следва да позволи на предприятията да оценяват капиталовото изискване за несъществен риск въз основа на подходяща мярка за обема, която се променя с течение на времето. Този подход следва да се основава на общи правила и да подлежи на общи критерии за установяване на несъществените рискове.

(53)

Застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват изравнителна корекция, трябва да определят, организират и управляват целевия портфейл от активи и задължения отделно от останалите части на дейността и поради това не е позволено посрещането на рискове, възникващи в друга част от дейността, чрез използването на целевия портфейл от активи. Отделното управление на портфейла обаче не води до увеличаване на корелацията между рисковете в рамките на този портфейл и тези в останалата част от предприятието. Поради това на застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват изравнителната корекция, следва да бъде разрешено да изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност въз основа на допускането за пълна диверсификация между активите и пасивите по портфейла и останалата част от предприятието, освен ако портфейлите от активи, покриващи съответната най-добра прогнозна оценка на застрахователните или презастрахователните задължения, представляват обособен фонд.

(54)

Поради това, което се наблюдава през последните години на пазарите, възникна необходимостта от правилно отразяване на изключително ниските и отрицателни лихвени проценти в застрахователния надзор. Това следва да бъде постигнато чрез повторно калибриране на подмодула на лихвения риск, за да се отрази наличието на среда с отрицателна доходност. В същото време методиката, която трябва да се използва, не следва да води до нереалистично големи намаления на ликвидната част на кривата и това би могло да се избегне, като се предвиди изричен долен праг, който да представлява долна граница на отрицателните лихвени проценти. В съответствие с динамиката на лихвените проценти Комисията следва да се стреми да въведе долна граница, която да зависи от срока, а не да е фиксирана, доколкото наличните пазарни данни позволяват надеждно и основано на риска калибриране на тази зависимост от срока.

(55)

Комисията обедини всички оправомощавания, предвидени в Директива 2009/138/ЕО, в делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията (12). Този подход работи добре за прилагането на посочената директива и улеснява спазването на посочения делегиран регламент. Поради това делегиран регламент (ЕС) 2015/35 следва да остане в сила и всички необходими изменения съгласно съществуващите оправомощавания, както и прилагането на нови оправомощавания съгласно настоящата директива, следва да бъдат извършени изключително като актове за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Когато в бъдеще тези изменения трябва да бъдат обединени в един или повече делегирани актове за изменение, в съответствие с параграф 31 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13), в хода на консултациите при подготовката на такива делегирани актове Комисията посочва също кои оправомощавания се считат за свързани по същество, за които се очаква Комисията да представи обективни обосновки въз основа на съществената връзка между две или повече оправомощавания.

(56)

Като част от процеса на надзорен преглед е важно надзорните органи да могат да сравняват информацията между поднадзорните им застрахователни и презастрахователни предприятия. Частичните и цялостните вътрешни модели позволяват по-добро отразяване на индивидуалния риск на предприятието, а Директива 2009/138/ЕО позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да ги използват за определяне на капиталовите изисквания, избягвайки произтичащите от стандартната формула ограничения. Надзорните органи биха имали полза и от достъп до прогнозни оценки на капиталовите изисквания за платежоспособност в съответствие със стандартната формула, за да правят сравнения между предприятията и да правят сравнения за дадено предприятие в хода на времето. Поради това всички застрахователни и презастрахователни предприятия, които използват цялостен или частичен вътрешен модел, следва редовно да представят на своите надзорни органи прогнозна оценка на капиталовото изискване за платежоспособност, определена в съответствие със стандартната формула. Тази прогнозна оценка следва да отразява по подходящ начин стоящите в основата на стандартната формула методи и допускания, което да улесни правилната надзорна оценка. За да се избегне прекомерната тежест за предприятията при определяне на прогнозната оценка, те следва да могат да използват информация, получена от съответните опростявания в стандартната формула съгласно Директива 2009/138/ЕО и делегираните актове, приети съгласно посочената директива. Когато се използва такъв опростен подход за определяне на прогнозната оценка на капиталовото изискване за платежоспособност, стоящите в основата ѝ допускания следва да бъдат ясно обяснени по удовлетворителен за надзорните органи начин.

(57)

Директива 2009/138/ЕО предвижда възможност за застрахователните и презастрахователните предприятия да изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност чрез вътрешен модел, който подлежи на надзорно одобрение. Когато се прилага вътрешен модел, посочената директива не възпрепятства дадено застрахователно или презастрахователно предприятие да вземе под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел. Ползите, свързани с използването на корекцията за променливост, може да надвишат смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, и следователно могат също така да доведат до изкривяване при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, когато ефектът от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост е бил взет под внимание във вътрешния модел. За да се избегне подобно изкривяване, когато надзорните органи позволяват на застрахователните и презастрахователните предприятия да вземат под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел, следва да бъде определена долна граница за капиталовото изискване за платежоспособност, под която се очаква ползите за капиталовото изискване за платежоспособност да надвишат смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации.

(58)

Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъдат стимулирани да изграждат устойчивост при кризисни ситуации. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел, като същевременно взимат предвид ефекта от движението на кредитния спред върху макро-корекцията за променливост, това би могло сериозно да попречи на стимулите за изграждане на устойчивост при кризисни ситуации. Поради това застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъдат възпрепятствани да вземат под внимание макро-корекцията за променливост в своя вътрешен модел.

(59)

Като отчитат естеството, мащаба и сложността на рисковете, надзорните органи следва да могат да събират съответната макропруденциална информация относно инвестиционната стратегия на застрахователните и презастрахователните предприятия, да я анализират заедно с друга имаща отношение информация, която може да е налична от други пазарни източници, както и да въведат макропруденциална перспектива в своя надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия. Това би могло да включва надзор на рисковете, свързани със специфични кредитни цикли, икономически спадове и колективно или „стадно“ инвестиционно поведение.

(60)

При влошаване на финансовото състояние на застрахователно или презастрахователно дружество или нарушаване от негова страна на регулаторните изисквания е необходимо да се реагира ефективно, като се предотврати изостряне на проблемите. Поради това надзорните органи следва да разполагат с правомощия за налагане на превантивни мерки. Тези правомощия за превантивни мерки обаче следва да бъдат съобразени с предвидените в Директива 2009/138/ЕО за сходни обстоятелства скàла на степенувани надзорни мерки и надзорни правомощия, в т.ч. с надзорните правомощия при процеса на надзорен преглед по член 36 от посочената директива. Тези правомощия за превантивни мерки не следва да въвеждат нов предварителен критерий за задействане на надзорна намеса освен спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, предвидено в дял I, глава VI, раздел 4 от посочената директива. Надзорните органи следва да оценяват всяка ситуация сама по себе си и да решават дали са необходими превантивни мерки въз основа на обстоятелствата, положението на предприятието и надзорната си преценка.

(61)

Директива 2009/138/ЕО предвижда взаимното признаване и изпълнение във всички държави членки на решенията за реорганизиране или ликвидиране на застрахователно дружество. По силата на посочената директива държавата членка по произход е тази, която предприема действия спрямо всички активи и задължения на дружеството, независимо от държавата, в която се намират, а кредиторите в приемащите държави членки се третират по същия начин като кредиторите в държавата членка по произход. С оглед на ефективността на преструктурирането, отнасящите се до реорганизирането и ликвидацията разпоредби в Директива 2009/138/ЕО следва да се прилагат при използването на инструментите за преструктуриране както спрямо застрахователните и презастрахователните дружества, така и спрямо останалите субекти, обхванати от режима на преструктуриране. Поради това посочените разпоредби следва да бъдат съответно изменени.

(62)

Директива 2009/138/ЕО предвижда удължаване на срока за отстраняване на нарушения на капиталовото изискване за платежоспособност, когато ЕОЗППО е декларирал наличието на изключително неблагоприятни ситуации. Декларациите могат да бъдат направени по искане на националните надзорни органи, от които се изисква, когато е целесъобразно, да се консултират преди искането с Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14). Децентрализираната консултация на националните надзорни органи с ЕССР е по-малко ефективна от централизираната консултация на ЕОЗППО с ЕССР. За да бъде процесът ефективен, не националните надзорни органи, а ЕОЗППО следва да се консултира с ЕССР преди декларирането на наличието на изключително неблагоприятни ситуации, когато естеството на ситуацията позволява такава предварителна консултация.

(63)

Директива 2009/138/ЕО изисква от застрахователните и презастрахователните предприятия да информират незабавно съответния надзорен орган, когато установят нарушаване или риск от нарушаване на минималното капиталово изискване през следващите три месеца. В посочената директива обаче не се уточнява кога през следващите три месеца може да бъде установено нарушаването на минималното капиталово изискване или риска от нарушаване и предприятията биха могли да отложат информирането на надзорните органи за края на съответното тримесечие, когато изчисленото минимално капиталово изискване трябва да бъде официално отчетено пред надзорния орган. За да се гарантира, че надзорните органи получават навременна информация и са в състояние да предприемат необходимите действия, от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква незабавно да информират надзорните органи за нарушаването на минималното капиталово изискване или за риск от нарушаване, дори когато това е било установено въз основа на приблизителни оценки или изчисления между две дати на официални изчисления на минималното капиталово изискване през съответното тримесечие.

(64)

Защитата на интересите на застрахованите лица е обща цел на пруденциалната рамка, която надзорните органи следва да преследват на всеки етап от процеса на надзорен преглед, включително в случаи на нарушения или вероятни нарушения на изискванията от страна на застрахователните или презастрахователните предприятия, които нарушения биха могли да доведат до отнемане на лиценза. Тази цел следва да се преследва преди и след отнемането на лиценза и като се обръща внимание на евентуалните правни последици за застрахованите лица, които биха могли да произтекат от това отнемане.

(65)

Надзорните органи следва да разполагат с инструменти за предотвратяване настъпването на рискове за финансовата стабилност на застрахователните пазари, за ограничаване на процикличното поведение на застрахователните и презастрахователните предприятия и за смекчаване на отрицателните странични ефекти в рамките на финансовата система и реалната икономика.

(66)

Неотдавнашните икономически и финансови кризи, по-специално породената от пандемията от COVID-19 криза, показаха, че разумното управление на ликвидността от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия може да предотврати рисковете за стабилността на финансовата система. Поради тази причина от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да подсилят управлението и планирането на ликвидността, особено в контекста на неблагоприятни ситуации, засягащи голяма част или целия застрахователен и презастрахователен пазар.

(67)

Когато особено уязвими застрахователни и презастрахователени предприятия, като например тези с ликвидни задължения, с неликвидни активи или със слабости по отношение на ликвидността, които могат да засегнат цялостната финансова стабилност, не коригират по подходящ начин ситуацията, националните надзорни органи следва да могат да се намесят, за да укрепят ликвидността на тези предприятия.

(68)

С цел защита на титулярите на полици и запазване на финансовата стабилност надзорните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за запазване на платежоспособността на конкретни застрахователни или презастрахователни предприятия при извънредни ситуации, като например неблагоприятни икономически или пазарни събития, засягащи голяма част или целия застрахователен и презастрахователен пазар. Тези правомощия следва да включват възможност за ограничаване или спиране на разпределенията между акционерите и другите подчинени кредитори на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие, преди капиталовото изискване за платежоспособност да бъде действително нарушено. Тези правомощия следва да се прилагат според конкретния случай, да отговарят на общи основани на риска критерии и да не подкопават функционирането на вътрешния пазар.

(69)

Тъй като ограничаването или спирането на разпределянето на дивиденти и други бонуси би засегнало, дори временно, правата на акционерите и другите подчинени кредитори, надзорните органи следва надлежно да спазват принципите на пропорционалност и необходимост при вземането на такива мерки. Надзорните органи следва също така да гарантират, че нито една от приетите мерки не води до несъразмерни отрицателни последици за цялата финансова система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло. По-специално надзорните органи следва да ограничават разпределението на капитал в рамките на застрахователната и презастрахователната група само при извънредни обстоятелства и когато това е надлежно обосновано, за да се запази стабилността на застрахователния и презастрахователния пазар и на финансовата система като цяло.

(70)

При изключителни обстоятелства застрахователните предприятия могат да бъдат изложени на значителни ликвидни рискове. Поради това надзорните органи следва да имат правомощието временно да преустановят правата на обратно изкупуване на животозастрахователни полици на такива предприятия, засегнати от значителни ликвидни рискове, за кратък период от време и само като крайна мярка. Такава извънредна мярка следва да се използва с оглед на гарантирането на колективната защита на титулярите на полици, а именно защитата на всички притежатели на полици, включително тези, които биха могли да бъдат непряко засегнати от такива рискове.

(71)

Неотдавнашните случаи на несъстоятелност на застрахователни и презастрахователни предприятия, извършващи трансгранична дейност, подчертаха необходимостта надзорните органи да бъдат по-добре информирани за извършваните от тези предприятия дейности. Поради това от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да уведомяват надзорния орган на своята държава членка по произход за всички съществени промени, засягащи техния рисков профил във връзка с текущите им трансгранични застрахователни дейности, и тази информация следва да се споделя с надзорните органи на съответните приемащи държави членки.

(72)

Съгласно Директива 2009/138/ЕО, ЕОЗППО има правомощието да създава и координира платформи за сътрудничество с цел засилване на сътрудничеството между съответните надзорни органи, когато застрахователно или презастрахователно предприятие извършва или възнамерява да извършва дейности, основаващи се на свободата на предоставяне на услуги или на правото на установяване. Въпреки това, с оглед на сложността на надзорните въпроси, които се разглеждат в рамките на тези платформи, в няколко случая надзорните органи не успяха да постигнат общо становище относно начина за решаване на въпроси, свързани с извършващо трансгранична дейност застрахователно или презастрахователно предприятие. В случай че надзорните органи, участващи в платформите за сътрудничество, не могат да се споразумеят по въпроси, свързани със застрахователно или презастрахователно предприятие, което извършва трансгранична дейност, ЕОЗППО следва да разполага с правомощието да уреди разногласията в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

(73)

С цел по-успешно предотвратяване на потенциални проблеми, засягащи правата на потребителите, и подобряване на защитата на титулярите на полици в Съюза следва да се засили сътрудничеството и обменът на информация между надзорния орган на държавата членка по произход, който е издал лиценз на застрахователното или презастрахователно предприятие, и надзорните органи на държавите членки, в които това предприятие извършва дейност чрез установяване на клонове или предоставяне на услуги. Това засилено сътрудничество е особено важно, когато съществуват значителни трансгранични дейности, и следва да увеличи прозрачността и редовния задължителен обмен на информация между съответните надзорни органи. Този обмен следва да бъде достатъчно информативен и да включва цялата относима информация, получена от надзорния орган на държавата членка по произход, по-специално по отношение на резултатите от процеса на надзорен преглед, свързан с трансграничната дейност, и финансовото състояние на предприятието. За да се осигури безпрепятствен достъп до и ефикасен обмен на налични надзорни данни, доклади относно процеса на надзорен преглед и друга относима информация във връзка с предприятията, извършващи значителни трансгранични дейности, и като се отчита необходимостта от ограничаване на административната тежест, следва да се използват цифрови инструменти за обмен на информация. Поради това тази информация може да бъде предоставяна чрез съществуващите инструменти за цифрово сътрудничество, въведени от ЕОЗППО.

(74)

Когато надзорният орган на приемащата държава членка има сериозни опасения относно платежоспособността на застрахователно или презастрахователно предприятие, което извършва значителни трансгранични дейности на територията на този надзорен орган, той следва да има правомощието да изиска провеждането на съвместна проверка на място заедно с надзорния орган на държавата членка по произход, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или минималното капиталово изискване. Надзорният орган на държавата членка по произход следва да координира съвместната проверка на място и следва да покани всички имащи отношение национални надзорни органи, както и ЕОЗППО. Всички участващи надзорни органи следва да постигнат съгласие относно целите на проверката на място, преди тя да бъде извършена. До края на проверката те следва също така да формират общо мнение относно необходимите надзорни мерки, които трябва да бъдат предприети. Надзорният орган на държавата членка по произход следва да информира всички заинтересовани надзорни органи за последващите действия във връзка с проверката на място. Когато надзорните органи не могат да постигнат съгласие относно необходимостта от извършване на съвместна проверка на място, ЕОЗППО следва да разполага с правомощието да уреди разногласията в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

(75)

Съгласно Директива 2009/138/ЕО от застрахователните или презастрахователните предприятия не се изисква да предоставят своевременно информация за извършваната от тях дейност на надзорните органи на приемащите държави членки. Такава информация може да бъде получена само чрез искане до надзорния орган на държавата членка по произход. Този подход обаче не осигурява достъп до информация в рамките на разумен срок. Поради това надзорните органи на приемащите държави членки следва да имат правомощието да изискват информация пряко от застрахователните или презастрахователните предприятия, когато надзорният орган на държавата членка по произход не предостави своевременно информацията. Това правомощие не следва да възпрепятства доброволното предаване на информация от застрахователните и презастрахователните предприятия на надзорните органи на приемащите държави членки.

(76)

За да бъде дружество майка определено като застрахователен холдинг, неговият основен предмет на дейност трябва по-специално да бъде придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава. Понастоящем надзорните органи тълкуват по различен начин значението на понятието „изключително или главно“ в този контекст. Поради това определението за застрахователен холдинг следва да бъде изменено и пояснено, като се вземат предвид сходните изменения в определението за финансов холдинг, посочено в Регламент (ЕС) № 575/2013 за банковия сектор. По-специално, за да може дадено предприятие да бъде класифицирано като застрахователен холдинг, неговата основна дейност следва да бъде свързана с придобиването и притежаването на застрахователни или презастрахователни предприятия, предоставянето на спомагателни услуги на свързани застрахователни или презастрахователни предприятия или извършването на други нерегулирани финансови дейности. Надзорните органи следва да имат правомощието да заключат, че този критерий е изпълнен независимо от декларираната собствена корпоративна цел или предмет на дейност на предприятието.

(77)

В някои случаи в рамките на група, подлежаща на групов надзор в съответствие с член 213, параграф 2, буква а), б) или в) от Директива 2009/138/ЕО, дяловите участия в застрахователни и презастрахователни дъщерни предприятия, които се намират в трета държава, се притежават чрез междинно нерегулирано холдингово дружество. Дори ако това междинно нерегулирано холдингово дружество няма застрахователно или презастрахователно дъщерно предприятие, чието централно управление се намира в Съюза, е важно то да може да бъде третирано подобно на застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество и да бъде включено в изчисленията на груповата платежоспособност. Поради това следва да се въведе определение за холдингови дружества на застрахователни и презастрахователни предприятия от трети държави, за да се даде възможност на групите да вземат предвид свързани предприятия от трети държави при изчисляването на груповото капиталово изискване за платежоспособност.

(78)

В някои случаи няколко застрахователни и презастрахователни предприятия образуват „фактическа група“ и действат като такава, въпреки че не отговарят на определението за група по член 212 от Директива 2009/138/ЕО. Поради това дял III от посочената директива не се прилага за такива застрахователни и презастрахователни предприятия. В такива случаи — по-специално за хоризонтални групи без капиталови връзки между различните предприятия — органите за групов надзор следва да имат правомощието да установят съществуването на група. Във връзка с това установяване следва също да се предвидят обективни критерии. В случай на липса на промени в особеностите на групите се очаква групите, които вече подлежат на групов надзор, да продължат да бъдат обект на такъв надзор.

(79)

Застрахователните и презастрахователните групи са свободни да вземат решения по своя преценка относно специфичните вътрешни разпоредби, разпределението на задачите и организационната структура в рамките на групата, гарантирайки спазването на Директива 2009/138/ЕО. В някои случаи обаче тези механизми и организационни структури могат да застрашат ефективния групов надзор. Поради това органите за групов надзор следва да имат правомощието — при извънредни обстоятелства и след консултация с ЕОЗППО и другите заинтересовани надзорни органи — да изискват промени в тези механизми или организационни структури. Органите за групов надзор следва надлежно да обосноват своите решения и да обяснят защо съществуващите договорености или структури възпрепятстват и застрашават ефективния групов надзор.

(80)

Органите за групов надзор могат да решат да изключат дадено предприятие от груповия надзора, по-специално когато се счита, че това предприятие представлява незначителен интерес с оглед на целите на груповия надзор. ЕОЗППО посочи различните тълкувания на критерия за незначителен интерес и установи, че в някои случаи подобни изключвания водят до пълно освобождаване от групов надзор или до надзор на ниво междинно дружество майка. Поради това е необходимо да се поясни, че решенията за изключване, които водят до пълно освобождаване от групов надзор или до надзор на ниво междинно дружество майка, следва да се вземат само при извънредни обстоятелства и че органите за групов надзор следва да се консултират с ЕОЗППО, преди да вземат такива решения. Следва също така да се въведат критерии, осигуряващи повече яснота относно това какво следва да се счита за незначителен интерес по отношение на целите на груповия надзор.

(81)

Решенията дадено предприятие да не бъде включено в обхвата на груповия надзор могат да се основават на различни разпоредби, предвидени в Директива 2009/138/ЕО. Поради това измененията на член 214, параграф 2 от посочената директива, които имат за цел да уточнят понятието „незначителен интерес“, не следва да засягат съществуващата възможна основа за вземане на решения за изключване от групов надзор съгласно буква в) от посочения параграф, тъй като държавата членка е транспонирала член 214 от посочената директива по такъв начин, че се позволява изключването на крайното предприятие майка, когато то има всички изброени по-долу характеристики: продължава да подлежи на надзор от страна на надзорния орган съгласно законодателството на тази държава членка, не притежава лиценз за извършване на застрахователна или презастрахователна дейност, не предоставя на застрахователните или презастрахователните дъщерни предприятия в групата допълнителни услуги, има вътрешни правила, които изрично изключват възможността предприятието да извършва координация на централно равнище на своите застрахователни или презастрахователни дъщерни предприятия в съответствие със законодателството на държавата членка, което строго ограничава обхвата на дейността на предприятието, и съществува междинен субект, установен на територията на държава членка, който активно управлява застрахователните или презастрахователните дъщерни предприятия в групата.

(82)

Липсва яснота по отношение на видовете предприятия, по отношение на които при изчисляване на груповата платежоспособност може да се прилага метод 2, а именно методът на приспадане и агрегиране, определен в Директива 2009/138/ЕО, което е неблагоприятно за условията на равнопоставеност. Поради това следва ясно да се посочи кои предприятия могат да бъдат включени в изчисляването на груповата платежоспособност чрез метод 2. Метод 2 следва да се прилага само за застрахователни и презастрахователни предприятия, застрахователни и презастрахователни предприятия от трети държави, предприятия от други финансови сектори, смесени финансови холдингови дружества, застрахователни холдингови дружества и други предприятия майки, чийто основен предмет на дейност е придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия, или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава.

(83)

В някои застрахователни или презастрахователни групи междинно предприятие майка, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, придобива и притежава дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава. Съгласно действащите правила, ако тези междинни предприятия майки нямат дялово участие в поне едно застрахователно или презастрахователно дъщерно предприятие с централно управление в Съюза, те не се третират като застрахователни холдингови дружества за целите на изчисляването на груповата платежоспособност, въпреки че естеството на техните рискове е много сходно. Поради това правилата следва да бъдат изменени, така че тези холдингови дружества на застрахователни и презастрахователни предприятия от трета държава да бъдат третирани по същия начин както застрахователните холдингови дружества за целите на изчисляването на груповата платежоспособност.

(84)

В Директива 2009/138/ЕО и Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 се предвиждат четири метода за включване на предприятия, принадлежащи към други финансови сектори, в изчисляването на груповата платежоспособност, включително посочените в приложение I към Директива 2002/87/ЕО методи 1 и 2. Това води до непоследователност при надзорните подходи и до условия на неравнопоставеност и създава ненужна сложност. Поради това правилата следва да бъдат опростени, така че предприятията от други финансови сектори да участват винаги в груповата платежоспособност, като се използват съответните секторни правила относно изчисляването на собствените средства и капиталовите изисквания. Тези собствени средства и капиталови изисквания следва просто да бъдат агрегирани към собствените средства и капиталовите изисквания на застрахователната и презастрахователната част на групата.

(85)

Съгласно действащите правила на застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, се предоставят ограничени възможности за използване на опростени изчисления при определянето на тяхната групова платежоспособност, когато се използва метод 1, т.е. основания на счетоводно консолидиране метод. Това създава непропорционална тежест, особено когато групите притежават дялови участия в свързани предприятия, които са много малки по размер. Поради това на предприятията, притежаващи дялово участие, следва да бъде разрешено след предварително надзорно одобрение да включат в своята групова платежоспособност свързаните предприятия, чийто размер е несъществен, като използват опростени подходи.

(86)

Не е уточнено как понятието „обременяване с тежести“, което следва да бъде взето предвид при класифицирането на позициите от собствени средства по редове, се прилага по отношение на застрахователни холдингови дружества и смесени финансови холдингови дружества, сред чиито преки клиенти няма титуляри на полици и бенефициери. Поради това следва да се въведат минимални критерии, за да се даде възможност за установяване на случаите, в които позиция от собствени средства, емитирана от застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, не е обременена с тежести.

(87)

Спектърът от предприятия, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на долната граница на груповото капиталово изискване за платежоспособност, следва да съответства на спектъра от предприятията, участващи в допустимите собствени средства, които са на разположение за покриване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Поради това при изчисляването на долната граница следва да се вземат предвид застрахователните и презастрахователните предприятия от трети държави, включени чрез метод 1.

(88)

При прилагането на формулата за изчисляване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност могат да възникнат ситуации, при които този минимум е близък или дори равен на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Когато в такива случаи дадена група не отговаря на изискванията за покриване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност, но продължава да отговаря на своето капиталово изискване за платежоспособност на равнище група, изчислено въз основа на консолидирани данни, надзорните органи следва да използват правомощията, които са налични, само когато груповото капиталово изискване за платежоспособност не е спазено.

(89)

За целите на изчисляването на груповата платежоспособност, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества следва да се третират като застрахователни или презастрахователни предприятия. Това предполага за такива предприятия да бъдат изчислявани условни капиталови изисквания. При тези изчисления обаче никога не следва да се предполага, че от застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества се изисква да спазват тези условни капиталови изисквания на индивидуално равнище.

(90)

Няма правна разпоредба, която уточнява начина на изчисляване на груповата платежоспособност, когато се използва комбинация от метод 1 и метод 2. В резултат възникват непоследователни практики и несигурност, по-специално по отношение на начина на изчисляване на включеното чрез метод 2 участие на застрахователните и презастрахователните предприятия в груповото капиталово изискване за платежоспособност. Поради това следва да се поясни как трябва да се изчислява груповата платежоспособност, когато се използва комбинация от методи. За тази цел при изчисляването на груповата платежоспособност не следва да се пренебрегва никакъв съществен риск, произтичащ от такива предприятия. За да се избегне обаче съществено увеличение на капиталовите изисквания и за да се запазят еднакви условия на конкуренция за застрахователните или презастрахователните групи на световно равнище, следва да се поясни, че за целите на изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност към такива позиции не се прилага капиталово изискване за риска, свързан с акции. По същата причина капиталовото изискване за валутен риск следва да се прилага само към стойността на тези позиции, които надвишават капиталовите изисквания за платежоспособност на тези свързани предприятия. Застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, следва да могат да отчетат диверсификацията между този валутен риск и другите рискове, на които се основава изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност.

(91)

Понастоящем органите за групов надзор могат да определят прагове, над които вътрешногруповите трансакции и концентрация на риска се считат за значителни на базата на капиталовите изисквания за платежоспособност, техническите резерви или и двете. За определянето на праговете обаче биха могли да бъдат подходящи и други количествени или качествени критерии, основани на риска, например допустими собствени средства. Поради това органите за групов надзор следва да разполагат с повече гъвкавост по отношение на определението на значителна сделка в рамките на групата или значителна концентрация на риска.

(92)

Застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества могат да бъдат предприятия майки на застрахователни или презастрахователни групи. В този случай прилагането на групов надзор е въз основна на консолидационното състояние на тези холдингови дружества. Тъй като застрахователните или презастрахователните предприятия, контролирани от такива холдингови дружества, невинаги са в състояние да осигурят спазването на изискванията за групов надзор, е необходимо да се гарантира, че органите за групов надзор разполагат с подходящи правомощия за надзор и правоприлагане, за да гарантират спазването на Директива 2009/138/ЕО от групите. Поради това, подобно на измененията на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15), въведени с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета (16) за кредитните и финансовите институции, органите за групов надзор следва да разполагат с минимален набор от правомощия по отношение на холдинговите дружества, включително общите надзорни правомощия, приложими към застрахователните и презастрахователните предприятия за целите на груповия надзор.

(93)

С цел защита на титулярите на полици всички застрахователни групи, извършващи дейност в Съюза, независимо от местоположението на централното управление на тяхното крайно предприятие майка, следва да бъдат третирани еднакво при прилагането на груповия надзор съгласно дял III от Директива 2009/138/ЕО. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са част от група, чието предприятие майка има централно управление в трета държава с пруденциален режим, който не се счита за еквивалентен или временно еквивалентен в съответствие с член 260 от посочената директива, упражняването на надзор върху групата е по-трудно. Органите за групов надзор могат да решат да прилагат към такива групи т.нар. „други методи“ в съответствие с член 262 от посочената директива. Тези методи обаче не са ясно определени и целите, които тези други методи следва да постигнат, са несигурни. Ако не бъде решен, този въпрос би могъл да доведе до нежелани ефекти върху еднаквите условия на конкуренция между групите, чието крайно предприятие майка се намира в Съюза, и групите, чието крайно предприятие майка се намира в трета държава с нееквивалентен пруденциален режим. Поради това целта на другите методи следва да бъде допълнително уточнена, в т.ч. минималният набор от мерки, които органите за групов надзор следва да разгледат. По-специално, тези методи следва да гарантират еднакво ниво на защита за всички титуляри на полици на застрахователни или презастрахователни предприятия, чието централно управление се намира в Съюза, независимо от местоположението на седалището на крайното предприятие майка на групата, към която принадлежат тези застрахователни или презастрахователни предприятия.

(94)

С Делегиран регламент (ЕС) 2019/981 на Комисията (17) беше въведено преференциално третиране на дългосрочните инвестиции в капиталови инструменти. Критериите, които се прилагат по отношение на подмодула на риска, свързан с акции, основаващ се на срока, който има за цел също така да отрази по-ниския риск при по-дългосрочните инвестиции, но е твърде рядко използван в Съюза, са по-строги от тези за дългосрочните капиталови инвестиции. Поради това с новата надзорна категория дългосрочни капиталови инвестиции изглежда се премахва необходимостта от съществуващия подмодул на риска, свързан с акции, основаващ се на срока. Тъй като не е необходимо да се запазят две отделни преференциални третирания, които имат една и съща цел да — насърчават дългосрочните инвестиции, подмодулът на риска, свързан с акции, основаващ се на срока, следва да бъде заличен. За да се избегне обаче ситуация, при която това заличаване води до неблагоприятни последици, следва да се предвиди клауза за заварено положение по отношение на застрахователите, които понастоящем прилагат подмодула на риска, свързан с акции, основаващ се на срока.

(95)

За постигането на амбициозните екологични и климатични цели на Европейския зелен пакт е необходимо насочването на големи по размер частни инвестиции, включително от застрахователните и презастрахователните предприятия, към инвестиции за устойчиво развитие. Разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно капиталовите изисквания не следва да възпрепятстват инвестиции за устойчиво развитие на застрахователните и презастрахователните предприятия, а следва да отразяват изцяло риска от инвестиции във вредни за околната среда дейности. Затова е необходимо да се направи оценка дали наличните доказателства за разликите в риска между вредните за околната среда или обществото инвестиции и останалите инвестиции са достатъчни, за да се оправдае различно пруденциално третиране. За да се гарантира подходящата оценка на съответните доказателства, ЕОЗППО следва до 1 март 2025 г. да наблюдава данните за рисковия профил на инвестициите, вредни за околната среда или обществото, и да докладва за тях. Когато е целесъобразно, докладът на ЕОЗППО следва да съдържа препоръки относно промени в Директива 2009/138/ЕО и в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочената директива. Следва да бъде възможно ЕОЗППО също така да проучи дали би било целесъобразно и по какъв начин следва да се вземат предвид някои рискове за околната среда, различни от рисковете, свързани изменението на климата. Например, ако данните сочат, ЕОЗППО би могъл да анализира необходимостта от разширяване на въведените с настоящата директива анализи на сценариите относно рисковете, свързани с изменението на климата, върху други рискове за околната среда.

(96)

Изменението на климата влияе върху честотата и мащаба на природните бедствия, като вероятно и двете ще се увеличават допълнително поради замърсяването на околната среда и влошаването на състоянието ѝ. То би могло също така да промени експозицията на застрахователните и презастрахователните предприятия към риск от природно бедствие и да направи невалидни стандартните параметри за риска от природно бедствие, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. За да се гарантира, че няма трайно несъответствие между стандартните параметри за риска от природно бедствие и действителната експозиция на застрахователните и презастрахователните дружества към такива рискове, ЕОЗППО следва да преразглежда редовно обхвата на модула на риска от природно бедствие и калибрирането на неговите стандартни параметри. За целта ЕОЗППО следва да вземе предвид най-новите налични данни от научните изследвания в областта на климата и когато бъдат установени несъответствия, да представи съответното становище пред Комисията.

(97)

Посочените в член 308б, параграф 12 от Директива 2009/138/ЕО изисквания следва да бъдат изменени, за да се осигури съгласуваност с банковата нормативна уредба, както и равнопоставеност при третирането на експозициите към централни правителства или централни банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на държава членка. За тази цел следва да се въведе режим за заварено положение при такива експозиции, за да се освободят съответните експозиции от капиталовите изисквания във връзка с риска, свързан с лихвения спред и с пазарната концентрация, при условие че експозициите са възникнали преди 1 януари 2023 г.

(98)

В някои случаи застрахователните или презастрахователните групи разчитат в голяма степен на използването на преходната мярка за безрисковите лихвени проценти и на преходната мярка за техническите резерви. В резултат на такова разчитане действителната платежоспособност на групата може да бъде представена погрешно. Поради това от застрахователните или презастрахователните групи следва да се изисква да оповестяват въздействието върху тяхната платежоспособност вследствие на допускането, че собствените средства, произтичащи от тези преходни мерки, не са на разположение за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност. Надзорните органи следва също така да имат правомощието да предприемат подходящи мерки, така че използването на мерките да отразява по подходящ начин финансовото състояние на групата. Тези мерки обаче не следва да засягат използването на тези преходни мерки от свързани застрахователни или презастрахователни предприятия при изчисляването на тяхното индивидуално капиталово изискване за платежоспособност.

(99)

Директива 2009/138/ЕО предвижда преходни мерки за безрисковите лихвени проценти и за техническите резерви, които мерки подлежат на одобрение от надзорните органи и се прилагат по отношение на сключените преди 2016 г. договори, пораждащи застрахователни и презастрахователни задължения. Въпреки че преходните мерки следва да насърчават предприятията да спазват посочената директива възможно най-скоро, прилагането на преходни мерки, които са одобрени за първи път дълго след 2016 г., вероятно ще забави процеса на постигане на съответствие с посочената директива. Поради това одобрението на използването на тези преходни мерки следва да бъде ограничено до случаите, когато за застрахователно или презастрахователно предприятие за първи път се прилагат правилата на Директива 2009/138/ЕО или когато предприятието е поело портфейл от застрахователни или презастрахователни договори и прехвърлящото предприятие е приложило преди прехвърлянето преходна мярка по отношение на задълженията, свързани с този портфейл.

(100)

За да се отчете развитието на пазара и да се допълнят някои подробни технически аспекти на настоящата директива, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с критериите за идентифициране на малките и несложни предприятия и на групите, третирането на риска, свързан с криптоактивите, в подмодула на пазарния риск, поясненията относно дългосрочните инвестиции, критериите за ограничена надзорна отчетност за каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия, пруденциалната детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка, прилагането на опростения подход за целите на изчисляването на груповата платежоспособност, информацията, която трябва да бъде включена в редовния надзорен отчет на групата, и удължаването на сроковете при изключителни обстоятелства. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(101)

За да се гарантира хармонизираното прилагане на настоящата директива, ЕОЗППО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на факторите, които надзорните органи трябва да вземат предвид с цел установяване на отношенията между различните предприятия, които биха могли да бъдат част от група. Комисията следва да допълни настоящата директива чрез приемане на разработените от ЕОЗППО регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. На Комисията следва също така да се предоставят правомощия да приема разработените от ЕОЗППО технически стандарти за изпълнение във връзка с някои специфични методологични елементи относно пруденциалната детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка на животозастрахователните задължения посредством актове за изпълнение по силата на член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

(102)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се предоставят стимули на застрахователите да допринасят за дългосрочното устойчиво финансиране на икономиката, да се подобри отчитането на риска, да се смекчи прекомерната краткосрочна променливост на платежоспособността на застрахователите, да се подобри качеството, последователността и координацията на застрахователния надзор в целия Съюз и да се подобри защитата на титулярите на полици и бенефициерите, както и по-добре да се преодолява потенциалното натрупване на системен риск в застрахователния сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(103)

Обединеното кралство стана трета държава на 1 февруари 2020 г. и на 31 декември 2020 г. правото на Съюза престана да се прилага спрямо Обединеното кралство и на неговата територия. Директива 2009/138/ЕО съдържа няколко разпоредби, които се отнасят до особеностите на конкретни държави членки, като някои от тези разпоредби засягат конкретно Обединеното кралство, поради което те вече не са актуални и следва да бъдат заличени.

(104)

Калибрирането, използвано за делегираните актове и актовете за изпълнение, приемани от Комисията, често се основава на данни, които са силно повлияни от включването на данни от пазара на Обединеното кралство. Поради това всяко калибриране, което се използва като източник за входни данни за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, следва да бъде преразгледано, за да се определи дали неоправдано зависи от данни от пазара на Обединеното кралство, и когато е приложимо, тези данни следва да бъдат премахнати от съответните масиви от данни, освен в случаите, в които други данни не са налични.

(105)

Следва да се гарантира, че пруденциалното третиране на инвестициите в секюритизации, включително опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, отразява по подходящ начин действителните рискове и че капиталовите изисквания, свързани с тези инвестиции, са ориентирани спрямо риска. За тази цел Комисията следва да оцени целесъобразността на съществуващото калибриране на инвестициите в секюритизации, които са определени в делегираните актове, приети съгласно Директива 2009/138/ЕО, като вземе предвид наличните пазарни данни и тяхната съгласуваност с капиталовите изисквания, приложими за инвестициите в други ценни книжа с фиксиран доход. Въз основа на тази оценка и когато е целесъобразно, Комисията следва да разгледа възможността за изменение на делегирания акт за определяне на капиталовите изисквания, приложими за инвестициите в секюритизация. Тези изменения, които следва да се основават на риска и на доказателства, биха могли да включват въвеждането на по-подробен набор от рискови фактори в зависимост от класификацията на секюритизационните траншове или разграничаването на различните видове секюритизации, които не са ОПС, в зависимост от свързаните с тях рискове.

(106)

Поради това Директива 2009/138/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 2, параграф 3, буква а) точка iv) се заменя със следното:

2)

В член 4, параграф 1 букви a), б) и в) се заменят със следното:

3)

Член 6 се изменя, както следва:

4)

В член 8 точка 3 се заличава.

5)

Член 13 се изменя, както следва:

6)

В член 18, параграф 1 се добавя следната буква:

7)

В член 23, параграф 1 се добавя следната буква:

8)

В член 24, параграф 2, втора алинея думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“.

9)

Член 25 се изменя, както следва:

10)

В член 25а думите „Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (1)“ се заменят с думите „ЕОЗППО“.

11)

В член 26 се добавя следният параграф:

12)

В член 29 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

13)

Вмъкват се следните членове:

14)

В член 30, параграф 2 първата алинея се заменя със следното:

„Финансовият надзор съгласно параграф 1 включва проверка по отношение на цялостната дейност на застрахователното и презастрахователното предприятие, на системата му на управление, на състоянието на платежоспособността му, на създаването на технически резерви, на неговите активи и на допустимите собствени средства в съответствие с установените правила или практиките, прилагани от държавата членка по произход по силата на разпоредбите, приети на равнището на Съюза.“

15)

Член 35 се изменя, както следва:

16)

Вмъкват се следните членове:

17)

В член 36, параграф 2 буква а) се заменя със следното:

18)

Член 37 се изменя, както следва:

19)

В член 40 се добавят следните алинеи:

„Членовете на административния, управителния и надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие във всеки един момент отговарят на изискванията за добра репутация и притежават съвкупност от достатъчно знания, умения и опит за изпълнението на задълженията си.

Членовете на административния, управителния и надзорния орган трябва да не са били осъждани за тежки или повтарящи се престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, или за други престъпления, които биха поставили под въпрос тяхната добра репутация най-малко през последните десет години, предхождащи годината, в която изпълняват или биха изпълнявали задълженията си в предприятието.“

20)

Член 41 се изменя, както следва:

21)

В член 42 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

22)

Член 44 се изменя, както следва:

23)

Член 45 се изменя, както следва:

24)

Вмъква се следният член:

25)

Член 51 се заменя със следното:

26)

Вмъква се следният член:

27)

Член 52 се изменя, както следва:

28)

В член 53 параграф 4 се заменя със следното:

29)

В член 56 се добавя следният параграф:

„ЕОЗППО разработва ИТ решения за процедурите, форматите и образците, посочени във втора алинея, включително във връзка с указания.“

30)

В член 58, параграф 3 букви а) и б) се заменят със следното:

(*11)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).“ "

31)

В член 60, параграф 1, буква а) думите „член 1а, точка 2 от Директива 85/611/ЕИО“ се заменят с думите „член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО“

32)

В член 62, първа алинея първото изречение се заменя със следното:

„Ако има вероятност влиянието, упражнявано от посочените в член 57 лица, да бъде в ущърб на стабилното и благоразумно управление на застрахователно или презастрахователно предприятие, държавите членки изискват от надзорния орган на държавата членка по произход на предприятието, в което квалифицираното участие се държи, иска или увеличава, да предприеме подходящи мерки за прекратяването на създалото се положение.“

33)

В член 63, втора алинея думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“.

34)

В член 64 се добавя следният параграф:

„Първа, втора и трета алинея от настоящия член не възпрепятстват надзорните органи да публикуват резултатите от стрес тестовете, извършени в съответствие с член 34, параграф 4 от настоящата директива или член 32 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, или да предават резултатите от стрес тестовете на ЕОЗППО за целите на публикуването от страна на ЕОЗППО на резултатите от стрес тестовете в целия Съюз.“

35)

В член 68, параграф 1 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„Член 64, първа алинея и член 67 не възпрепятстват обмена на информация между надзорните органи и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е разрешен от националното право. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се обменя само с изричното съгласие на органа, от който произхожда информацията.“

36)

В член 70 параграф 1 се изменя, както следва:

37)

В член 72, параграф 1 уводните думи се заменят със следното:

38)

Член 77 се изменя, както следва:

39)

Член 77a се заменя със следното:

40)

В член 77б се добавя следната алинея:

„За целите на първа алинея, буква и) груповият животозастрахователен договор се счита за един договор.“

41)

Член 77г се изменя, както следва:

a)

параграфи 1—4 се заменят със следното: „1.   Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия могат да прилагат корекцията за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2, след предварително одобрение от страна на надзорните органи, когато са изпълнени най-малко следните условия: a) корекцията за променливост за дадена валута се прилага при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка на всички застрахователни и презастрахователни задължения на предприятието, деноминирани в тази валута, когато съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, използвана за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка на тези задължения, не включва изравнителната корекция по член 77б; б) предприятието е представило на надзорния орган убедителни доказателства, че разполага с подходящи процеси за изчисляване на корекцията за променливост съгласно параграфи 3 и 4 от настоящия член. 1a.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, застрахователните и презастрахователните предприятия, които са приложили корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2, преди 29 януари 2026 г., могат без предварително одобрение от надзорния орган да продължат да прилагат корекция за променливост, при положение че спазват условията за предварително одобрение съгласно параграф 1 от настоящия член, считано от 30 януари 2027 г. 1б.   Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с правомощия да изискват от застрахователно или презастрахователно предприятие, което вече не отговаря на условията за предварително одобрение, установени в националното право в съответствие с параграф 1 от настоящия член, да спре прилагането на корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2. Когато възстанови спазването на тези условия, предприятието може да поиска от надзорните органи предварително одобрение за прилагането на корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно параграф 1 от настоящия член. 1в.   Застрахователните и презастрахователните предприятия могат след предварително одобрение от надзорния орган да прилагат специфична за предприятието корекция по отношение на коригирания спрямо риска спред на валутата, посочен в параграф 3, когато: a) коригираният спрямо риска спред надвишава коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти за четирите тримесечни отчетни периода преди отчетната дата; и б) информацията, която е присъща на съответните активи на предприятието и която предприятието докладва в съответствие с член 35, параграфи 1—4, е с достатъчно добро качество, за да позволи стабилното и надеждно изчисляване на тази корекция. Корекцията съответства на по-ниската стойност между 105 % и съотношението между коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти, и коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на референтния портфейл за съответната валута. Коригираният спрямо риска спред въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти се изчислява по същия начин като коригирания спрямо риска спред въз основа на референтния портфейл за съответната валута, но като се използват специфичните за предприятието данни за тежестта и средния срок на съответните подкласове в рамките на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти за съответната валута. Когато се прилага корекция, корекцията за променливост не се увеличава с макрокорекцията за променливост, посочена в параграф 4. Застрахователните и презастрахователните предприятия незабавно преустановяват прилагането на корекцията, когато тя увеличава коригирания спрямо риска спред на валутата, посочен в параграф 3, за два последователни тримесечни отчетни периода. 2.   За всяка съответна валута корекцията за променливост за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се основава на спреда между лихвата, която би могла да се реализира от референтен портфейл от инвестиции в дългови инструменти за тази валута, и стойностите на съответната основна срочна структура на безрисковия лихвен процент за тази валута. Референтният портфейл от инвестиции в дългови инструменти за дадена валута е представителен за активите, които са деноминирани в тази валута и в които застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират за покриване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, деноминирани в тази валута. 3.   Размерът на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за дадена валута се изчислява, както следва: VAcu = 85 % · CSSRcu · RCScu където: a) VAcu е корекцията за променливост за валута cu ; б) CSSRcu е коефициентът на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за валута cu ; в) RCScu е коригираният спрямо риска спред за валута cu . VAcu се прилага към съответния безрисков лихвен процент на срочната структура, който не е получен чрез екстраполация в съответствие с член 77а. Когато при екстраполираната част от съответните безрискови лихвени проценти се взема предвид информацията от финансови инструменти, различни от облигации, съгласно член 77а, параграф 1, VAcu се прилага и за безрисковите лихвени проценти, получени въз основа на тези финансови инструменти. Екстраполацията на съответния безрисков лихвен процент на срочната структура се основава на този коригиран безрисков лихвен процент. CSSRcu не може да е отрицателен или по-голям от едно. Той приема стойности, по-ниски от едно, когато чувствителността на активите на застрахователно или презастрахователно предприятие в дадена валута към промени в кредитните спредове е по-ниска от чувствителността на техническите резерви на това предприятие в тази валута към промени в лихвените проценти. RCScu се изчислява като разликата между спреда, посочен в параграф 2, и частта от този спред, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби или неочакван кредитен риск, или друг риск за активите. Частта от спреда, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби, неочакван кредитен риск или друг риск, се изчислява като процент от спредовете. Този процент намалява с увеличаването на спредовете и при него се разграничават най-малко следните три случая: a) когато спредовете не надвишават дългосрочната си средна стойност; б) когато спредовете надвишават дългосрочната си средна стойност, но не надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност; в) когато спредовете надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност. Корекцията на риска никога не надвишава подходящ процент от дългосрочната средна стойност на спредовете. Чрез дерогация от първа алинея на застрахователните и презастрахователните предприятия с централно управление в държава членка с фиксирана спрямо еврото валута, която отговаря на подробните критерии за корекциите за фиксираните спрямо еврото валути с цел улесняване на изчисляването на подмодула на валутния риск, установен съгласно член 111, параграф 1, буква п), при изчисляването на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за фиксираната валута и на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за еврото се разрешава да изчисляват единен CSSRcu както за тяхната местна валута, така и за еврото, като едновременно се вземат предвид активите и пасивите, деноминирани в евро и в тяхната местна валута. 4.   Без да се засяга параграф 1в, корекцията за променливост за еврото се увеличава с макро-корекция за променливост. Макро-корекцията за променливост се изчислява, както следва: VAEuro,macro = 85 %·CSSREuro·max(RCSco-1.3·RCSEuro;0)·ωco където: a) VAEuro,macro е макро-корекцията за променливост за държава co ; б) CSSREuro е коефициентът на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за еврото; в) RCSco е коригираният спрямо риска спред за държава co ; г) RCSEuro е коригираният спрямо риска спред за еврото; д) ωco е коефициентът на корекция по държави за държава co . CSSREuro се изчислява както коефициента на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за еврото съгласно параграф 3. RCSco се изчислява по същия начин както коригирания спрямо риска спред за еврото съгласно параграф 3, но въз основа на референтен портфейл, който е представителен за активите, които застрахователните и презастрахователните предприятия са инвестирали за покриване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, свързани с продукти, продавани на застрахователния пазар в тази държава и деноминирани в евро. RCSEuro се изчислява както коригирания спрямо риска спред за еврото съгласно параграф 3. Коефициентът на корекция по държави, посочен в буква д) от първа алинея, се изчислява, както следва: ωco = max(min (((RCSco*-0.6 %)/0.3 %);1);0) където RCSco* е коригираният спрямо риска спред за държава co , както е посочено в първа алинея, буква в), умножен по процента на инвестициите в дългови инструменти спрямо общите активи, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, лицензирани в държава co . 4a.   За изчисляване на спреда, който е в основата на корекцията за променливост, за всяка валута и всяка държава спредът, посочен в параграфи 2 и 4, е сборът от претеглената стойност на средния валутен спред по държавните облигации и средния валутен спред по облигациите, различни от държавните облигации, заемите и секюритизациите. За целите на това изчисление съответните претеглени стойности са съотношението между стойността на държавните облигации, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл, и съотношението между стойността на облигациите, различни от държавни облигации, заемите и секюритизациите, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл.“

42)

Член 77д се изменя, както следва:

43)

Член 86 се изменя, както следва:

44)

В член 92 параграфи 1а и 2 се заменят със следното:

(*12)   Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 1).“ "

45)

В член 95 втората алинея се заменя със следното:

„За тази цел застрахователните и презастрахователните предприятия ползват, когато е приложимо, списъка на собствените средства, посочен в член 97, параграф 1.“

46)

В член 96 първата алинея се заменя със следното:

„Без да се засягат член 95 и член 97, параграф 1, за целите на настоящата директива се прилагат следните класификации:

47)

В член 105 се добавя следният параграф:

48)

Вмъква се следният член:

49)

В член 106 параграф 3 се заменя със следното:

50)

Член 109 се заменя със следното:

51)

Член 111 се изменя, както следва:

52)

В член 112 параграф 7 се заменя със следното:

53)

В член 122 се добавя следният параграф:

54)

Член 132 се изменя, както следва:

55)

В член 133, параграф 3 думите „Директива 85/611/ЕИО“ се заменят с думите „Директива 2009/65/ЕО“.

56)

Вмъква се следният член:

(*13)  Директива (ЕС) 2025/1 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия и за изменение на директиви 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2007/36/ЕО, 2014/59/ЕС и (ЕС) 2017/1132 и регламенти (ЕС) № 1094/2010, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 806/2014 и (ЕС) 2017/1129 (OВ L, 2025/1, 8.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/1/oj).“ "

57)

Член 138, параграф 4 се изменя, както следва:

58)

Член 139 се заменя със следното:

59)

Член 141 се заменя със следното:

60)

В член 144 се добавя следният параграф:

61)

В дял I се вмъква следната глава:

62)

В член 145 параграф 2 се изменя, както следва:

63)

Член 149 се заменя със следното:

64)

Заглавието на раздел 2А от дял VIII се заменя със следното:

„ Уведомяване, значителни трансгранични дейности и платформи за сътрудничество “.

65)

В член 152а параграф 2 се заменя със следното:

66)

Вмъкват се следните членове:

67)

Член 152б се изменя, както следва:

68)

Член 153 се заменя със следното:

69)

Член 212 се изменя, както следва:

70)

Член 213 се изменя, както следва:

71)

Вмъкват се следните членове:

72)

Член 214 се изменя, както следва:

73)

Член 220 се изменя, както следва:

74)

Член 221 се изменя, както следва:

75)

Член 222 се изменя, както следва:

76)

Член 226 се изменя, както следва:

77)

В член 227, параграф 1, първа алинея след думите „член 233“ се вмъкват думите „и член 233а“

78)

Член 228 се заменя със следното:

(*14)   Директива 2011/61/EС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1)."

(*15)   Директива (EС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС, 2014/59/ЕС и 2014/65/ЕС (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 64).“ "

79)

В член 229 се добавя следният параграф:

„Когато приспадането, посочено в първа алинея, подобрява платежоспособността на групата в сравнение със състоянието, при което предприятието остава в обхвата на изчисляване на груповата платежоспособност, приспадането не се прилага.“

80)

В дял III, глава II, раздел 1, подраздел 3 се добавя следният член:

81)

Член 230 се изменя, както следва:

82)

В член 232, първа алинея, уводната част думите „посочени в член 37, параграф 1, букви а)—г)“ се заменят с думите „посочени в член 37, параграф 1, букви а)—д)“.

83)

Член 233 се изменя, както следва:

84)

Вмъкват се следните членове: