(1)

С оглед на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията (2), e целесъобразно таванът на помощта de minimis, която едно предприятие може да получи от една държава членка за всеки период от три години, да се увеличи на 50 000 EUR. За този преразгледан таван се вземат предвид няколко фактора, включително придобитият опит, специфичната инфлация в селскостопанския сектор, настъпила след изменението на Регламент (ЕС) № 1408/2013 през 2019 г. (3), и очакваните промени по време на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1408/2013. Този таван е необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1408/2013, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(2)

Като се вземе предвид задължението предоставената помощ de minimis да се регистрира в централен регистър на национално равнище или на равнището на Съюза, подходящо е националният лимит да се изчисли на 2 % от средната стойност от трите най-високи стойности на годишната продукция от една държава членка. Подходящо е също така да се адаптира изчислението на националния лимит, за да се вземат предвид по-скорошни години в съответствие със срока на валидност на Регламент (ЕС) № 1408/2013. Предвид това срокът, използван за изчисляването на най-високите стойности на годишната селскостопанска продукция, следва да бъде 2012—2023 г.

(3)

Критериите за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за заеми и гаранции следва да бъдат коригирани спрямо увеличените тавани на помощта de minimis.

(4)

С цел уеднаквяване с Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията (4) срокът, който трябва да се вземе предвид за целите на оценката на спазването на таваните, определени в Регламент (ЕС) № 1408/2013, следва да бъде променен от 3 бюджетни години на 3 години. Този срок следва да се оценява периодично. За всяко ново предоставяне на помощ de minimis трябва да се вземе предвид общият размер на помощта de minimis, предоставена през предходните 3 години.

(5)

Комисията има задължението да гарантира, че правилата за държавна помощ са спазени и са в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Държавите членки следва да улеснят изпълнението на тази задача, като осигурят необходимите инструменти, за да гарантират, че общият размер на помощта de minimis, предоставена на едно и също предприятие съгласно правилото de minimis, както и на кумулативната сума на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка (национален лимит), не надвишава общия допустим таван. Държавите членки следва да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че тези тавани не са превишени и че правилата за натрупване са спазени. За да изпълнят това задължение и да спазят Регламент (ЕС) 2023/2831, държавите членки следва да предоставят пълна информация за предоставената помощ de minimis в централен регистър на национално равнище или на равнището на Съюза най-късно на 1 януари 2027 г., както и да проверяват дали всяко ново предоставяне на помощ не превишава тавана за помощта de minimis, както и националния лимит, определен в Регламент (ЕС) № 1408/2013. Централният регистър ще спомогне за намаляване на административната тежест за предприятията. От тях вече няма да се изисква да следят и декларират всяка друга получена помощ de minimis, след като централният регистър съдържа данни за период от 3 години. За целите на Регламент (ЕС) № 1408/2013 контролът на спазването на таваните, определени в него, следва по принцип да се основава на информацията, включена в централния регистър.

(6)

Всяка държава членка може да създаде национален централен регистър. Съществуващите национални централни регистри, които отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 1408/2013, могат да продължат да се използват. Комисията ще създаде централен регистър на равнището на Съюза, който може да се използва от държавите членки, считано от 1 януари 2026 г.

(7)

Като се има предвид, че административната тежест и регулаторните пречки представляват проблем за по-голямата част от МСП и че Комисията има за цел да намали с 25 % тежестта, произтичаща от изискванията за докладване (5), всеки централен регистър следва да бъде създаден по такъв начин, че да се намали административната тежест. Добрите административни практики, като например установените в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (6), могат да се използват като отправна точка за създаването и функционирането на централния регистър на равнището на Съюза и на националните централни регистри.

(8)

По подобен начин Комисията счита, че мониторингът на секторния лимит увеличава административната тежест, по-специално за МСП. Поради това, за да се намали административната тежест, произтичаща от изискванията за докладване, целесъобразно е Комисията вече да не изисква мониторинг на секторния лимит.

(9)

Целта на правилата за прозрачност е да се осигури по-добро съответствие, по-голяма отчетност, оценка от сведущи в съответната област (peer review) и в крайна сметка по-ефективни публични разходи. Публикуването в централен регистър на името на бенефициера на помощта служи на законния интерес от прозрачност, като на обществеността се предоставя информация относно използването на средствата на държавите членки. Това не засяга неоправдано правото на бенефициерите на защита на личните им данни, при условие че публикуването в централния регистър на личните данни е в съответствие с правилата на Съюза за защита на данните (7). Държавите членки следва да имат възможност да псевдонимизират конкретни вписвания, когато това е необходимо, за да се съобразят с правилата на Съюза за защита на данните.

(10)

Настоящият регламент не обхваща всички ситуации, при които дадена мярка може да не оказва въздействие върху търговията между държавите членки и може да не нарушава или да не заплашва да наруши конкуренцията. Възможно е да има ситуации, при които бенефициер доставя стоки или услуги до ограничен район (например в островен регион или най-отдалечен регион) в рамките на дадена държава членка и е малко вероятно бенефициерът да привлече клиенти от други държави членки, както и не може да се предвиди, че мярката ще има повече от незначителен ефект върху условията за трансгранични инвестиции или установяване. Такива мерки следва да се оценяват за всеки отделен случай.

(11)

Предвид нарасналата нужда от използване на помощите de minimis и обстоятелството, че сегашните тавани са прекомерно ограничителни, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) № 1408/2013 и да се удължи срокът му на действие до 31 декември 2032 г.

(12)

За да могат предвидените в настоящия регламент мерки да започнат да се прилагат незабавно, той следва да влезе в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(13)

Поради това Регламент (ЕС) № 1408/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1, параграф 1, буква б) бележката под линия се заменя със следното:

2)

В член 2 параграфи 3 и 4 се заличават;

3)

Член 3 се заменя със следното:

4)

Член 4 се изменя, както следва:

5)

Член 5 се изменя, както следва:

6)

Член 6 се заменя със следното:

7)

Член 7 се изменя, както следва:

8)

В член 8 втората алинея се заменя със следното:

„Той се прилага до 31 декември 2032 г. “;

9)

Приложение I се заменя с текста на приложението към настоящия регламент;

10)

Приложение II се заличава.