(1)

Безопасността на корабоплаването в Съюза и на гражданите, които го използват, както и опазването на околната среда следва да бъдат гарантирани по всяко време.

(2)

Важно е да се вземат предвид условията на живот и труд на борда на морските лица и обучението и квалификацията на морските лица в съответствие с Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) и Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета (4), като се отчита, че здравето, безопасността, сигурността и човешкият фактор са тясно свързани помежду си и че е изключително важно да се предотвратят вреди, причинени от човешка грешка.

(3)

Съгласно разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. (UNCLOS) и на конвенциите (наричани по-долу „конвенциите на ММО“), чиито депозитар е Международната морска организация (ММО), държавите, които са страни по тези инструменти, са отговорни за приемането на законови и подзаконови актове и за предприемането на всички други мерки, които могат да бъдат необходими за пълното привеждане в действие на тези инструменти, за да се гарантира, че корабът е годен за услугата, за която е предназначен, от гледна точка на безопасността на човешкия живот по море и на опазването на морската среда.

(4)

За да се гарантира ефективността на конвенциите на ММО в Съюза, всички държави членки следва да предприемат необходимите мерки за изпълнение на отговорностите и задълженията, предвидени в тези конвенции, по отношение на корабите, които плават под тяхно знаме. За тази цел държавите членки следва да изпълняват отговорностите и задълженията си като държави на знамето ефективно и последователно в съответствие с Резолюция А.1070(28) на Международната морска организация относно Кодекса за прилагане на инструментите на Международната морска организация (наричан по-долу „Кодекс III“), приета на 4 декември 2013 г. и съдържаща задължителните разпоредби, които трябва да бъдат прилагани от държавите на знамето. В съответствие с член 91, точка 1 UNCLOS между кораба и неговата държава на знамето трябва да съществува реална връзка по смисъла на тълкуването, дадено в международната съдебна практика, като това се отразява в задълженията на държавата на знамето.

(5)

Без да се засягат разпоредбите относно случаите на непреодолима сила, предвидени в конвенциите на ММО, в случаи на криза, които могат да застрашат физическата неприкосновеност на персонала, който извършва прегледи, проверки, одити и контролни действия или който отговоря за тях, държавите членки следва да могат да въвеждат ограничения за такива дейности, като същевременно се допусне експлоатацията на корабите да продължи.

(6)

Следните международни инструменти в последните им редакции се отнасят до прилагането на Кодекс III: Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола към нея от 1978 г., Протоколът от 1997 г. за изменение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола към нея от 1978 г., Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. и Протоколът към нея от 1988 г., Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. и Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г.

(7)

Контрольори на държавата на знамето са тези, които са упълномощени от администрациите на държавите членки да извършват преглед и освидетелстване на кораби. Тези контрольори може да бъдат подпомагани от друг персонал, например персонал, който проверява радиостанциите. Този персонал обаче не следва да включва техници, участващи в обслужването на спасителните средства, или контрольори, които не участват пряко в прегледа на търговския флот.

(8)

В раздел 22 от Кодекс III се посочва, че държавата на знамето следва да предприеме всички необходими мерки, за да осигури спазването на международните правила и стандарти от корабите, които имат право да плават под нейно знаме, и от образуванията и лицата под нейна юрисдикция, така че да гарантира спазването на международните си задължения. По-специално раздел 22.2 се отнася до проверки, имащи за цел да се провери дали действителното състояние на кораба и неговия екипаж съответства на получените свидетелства. Периодичността на тези проверки следва да се определя от държавите членки чрез използване на подход, основан на риска, или чрез използване на техните собствени процедури и указания, включително количествени или качествени критерии.

(9)

На международно равнище отговорността за разследване на морски произшествия се носи от държавата на знамето, докато на равнището на Съюза основните принципи, уреждащи разследването на морски произшествия, като например независимостта на разследващите органи в държавите членки, се уреждат от Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Настоящата директива се прилага, без да се засяга Директива 2009/18/ЕО.

(10)

Администрациите на държавите членки следва да могат да разчитат на достатъчно ресурси за изпълнението на задълженията си на държава на знамето в зависимост от размера и вида на флота им и въз основа на съответните изисквания на ММО. Минималните критерии и целите на проверките, свързани с тези ресурси, следва да бъдат установени въз основа на практическия опит на държавите членки, включително използването на инспектори, които не извършват изключително такава дейност, в съответствие с Кодекс III.

(11)

Без да се засяга съответното национално законодателство, държавите членки могат да разрешат на контрольори на държавата на знамето и инспектори на държавата на знамето, които работят изключително за компетентния орган на държава членка, да извършват други дейности, като например научни или академични дейности, при условие че това не води до конфликт на интереси или не е пречка за тяхната независимост.

(12)

Контрольорите държавата на знамето, инспекторите на държавата на знамето и другият персонал, който подпомага извършването на прегледите, следва да разполагат с необходимото образование, обучение и надзор за изпълнение на задачите, които са упълномощени да изпълняват. Комисията, подпомагана от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и в сътрудничество с държавите членки, следва да разработи доброволна програма за обучение в подкрепа на администрациите на държавите на знамето в това отношение и да улеснява координацията и обмена на информация и най-добри практики. Тази програма за обучение следва да се актуализира и да е съобразена с новите или допълнителните задължения, произтичащи от инструментите и конвенциите, например във връзка с новите технологии, социалните въпроси и други съответни промени.

(13)

Създаването и разработването на база данни, предоставяща съществена информация в електронен формат за корабите, плаващи под знамето на държава членка, и гарантираща възможността за издаване на електронни свидетелства, следва да допринесат за засилен обмен на информация между държавите членки. Разработването на обща и единна база данни за издаване на електронни свидетелства, включваща инструментите за проверка на валидността на тези свидетелства, би улеснило и допринесло за постигането на значим напредък към осигуряване на цифровизацията в морския сектор в рамките на Съюза. Тази база данни ще подпомогне задоволяването на оперативните нужди на ползващите я, по-специално на държавите членки, които не са били в състояние да разработят свои собствени системи за електронни свидетелства, и ще допринесе за по-ефективното използване на ограничените налични ресурси.

(14)

За целите на мониторинга и проверките съществената информация, например данни за кораба, неговия регистриран собственик и неговите свидетелства, следва да бъде на разположение на всички заинтересовани органи и на Комисията.

(15)

Държавите членки следва да продължат да доказват съответствието със задължителните инструменти на ММО в съответствие с изискванията по Резолюция A 1067(28) относно рамката и процедурите за схемата за одит на държавите – членки на ММО, в нейната актуализирана редакция, приета от ММО на 4 декември 2013 г.

(16)

За да се подобри допълнително качеството на корабите, плаващи под знамето на дадена държава членка, и да се осигури равнопоставеност на администрациите на държавите членки, е необходимо освидетелстване на качеството на административните процедури, включени в системата за управление на качеството в съответствие с ISO или равностойни стандарти. То следва да включва оперативните аспекти на дейностите на администрацията, свързани с прегледа, проверката на държавата на знамето, одита, контролните действия и освидетелстването, за които отговаря държавата членка като държава на знамето, независимо дали са национални (първи регистри), или международни (втори или отвъдморски регистри). Освен това следва да бъдат изяснени всички имащи отношение дейности, включително подробните правила относно отговорностите, правомощията и взаимовръзката между персонала, както и средствата за докладване и комуникация на целия персонал на държавата на знамето, който извършва прегледи или проверки или участва в тях, както и на другия персонал, който подпомага извършването на проверките, който не работи изключително за компетентния орган на държавата членка и който може да подпомага извършването на някои проверки, различни от задължителните прегледи или проверките на държавата на знамето. Системата за управление на качеството следва да гарантира, че задачите, възложени на признатите организации, попадащи в обхвата на Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), се изпълняват в съответствие с указанията на държавата на знамето и следва да включват необходимите мерки за контрол в това отношение. За да се гарантира независимостта на съответния персонал, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на конфликти на интереси на този персонал във връзка с работата, която трябва да извършва.

(17)

В координация с Международната организация на труда (МОТ) Комисията и държавите членки се насърчават да продължат да отстояват подобряването на условията на живот и труд на морските лица.

(18)

Следва да се създаде електронен инструмент за докладване с цел по-нататъшно подобряване на последователното събиране на съответните статистически и морски данни и информация от държавите членки.

(19)

Следва да се приемат мерките, необходими за прилагане на настоящата директива по отношение на информационната база данни за корабите. За да се гарантират еднакви условия за прилагане на Директива 2009/21/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(20)

Комисията следва да създаде форум за експерти от държавите членки, които да разглеждат свързани с държавата на знамето въпроси, както и за други заинтересовани страни, когато е необходимо, за редовен обмен на информация и най-добри практики и за разработване на насоки по въпроси като процедурите за проверка на кораби, ресурсите за обучение на инспекторите, основаните на риска критерии, които могат да се използват за подобряване на ефективността на проверките, евентуалното разработване на обща хармонизирана схема за ефективност, критериите за анализ на резултатите от работата на държавата на знамето с оглед установяване на най-добрите практики и всякакви други въпроси, свързани с прилагането на Директива 2009/21/EО.

(21)

За да се избегне непропорционална административна тежест при транспонирането на настоящата директива, държавите членки могат, доколкото са изпълнени съответните условия, да прилагат определени изключения. Държавите членки, които нямат кораби, плаващи под тяхно знаме, които да попадат в обхвата на Директива 2009/21/EО, не следва да бъдат задължени да транспонират и прилагат член 6 от Директива 2009/21/EО по отношение на обмена на информация, свързана с корабите. Държавите членки, които нямат кораби, плаващи под тяхно знаме, които да попадат в обхвата на Директива 2009/21/EО, и които не поддържат регистър за тези кораби, не следва да бъдат задължени да транспонират и прилагат Директива 2009/21/EО.

(22)

ЕАМБ следва да предоставя подкрепа за прилагането на Директива 2009/21/ЕО, по-специално чрез предоставяне на подходящо обучение за контрольорите на държавата на знамето и инспекторите на държавата на знамето, ако това бъде поискано от държавите членки.

(23)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да повиши морската безопасност и да предотврати замърсяването от кораби, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

Поради това Директива 2009/21/ЕО следва да бъде изменена,

1)

В член 1 параграф 1 се заменя със следното:

2)

Член 2 се заменя със следното:

3)

Член 3 се изменя, както следва:

4)

В член 4 параграф 1 се заменя със следното:

5)

Вмъкват се следните членове:

(*1)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).“ "

6)

Член 5 се заменя със следното:

7)

Член 6 се заменя със следното:

8)

Вмъква се следният член:

(*2)  Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).“ "

9)

Член 7 се заменя със следното:

10)

Член 8 се заменя със следното:

11)

Член 9 се заменя със следното:

12)

Вмъкват се следните членове:

13)

Член 10 се заменя със следното:

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“ "

14)

Вмъква се следният член:

15)

В член 11 се добавя следният параграф: