1.   Заседанията на Комисията се свикват от председателя.

2.   По правило Комисията заседава веднъж седмично („редовни“ заседания). Тя заседава също така, когато председателят счете това за необходимо („извънредни“ заседания).

3.   При изключителни обстоятелства, ако някои от членовете или всички членове на Комисията са възпрепятствани да присъстват лично на заседание на Комисията, председателят може да ги покани да участват посредством телекомуникационни системи, позволяващи тяхното идентифициране и ефективно участие.

4.   Актове може да се приемат чрез устна процедура на редовни или извънредни заседания. Правилата за организиране и провеждане на заседанията, както и процедурните правила, са определени в членове 8—16.

5.   По инициатива на председателя Комисията може също така да провежда ориентационни дебати, семинари, неформални срещи или работни срещи по конкретни теми.

1.   Председателят определя дневния ред на всяко редовно и извънредно заседание на Комисията.

2.   С цел да се улесни планирането на работата на Комисията и да се вземе предвид комуникационната стратегия на Комисията, генералният секретар, под ръководството на председателя, съставя списък на точките, които се планира да бъдат включени в дневния ред на заседанията на Комисията.

3.   В допълнение към повтарящите се точки, които автоматично се включват в дневния ред на всяко заседание на Комисията, като например одобряването на протоколите, междуинституционалните отношения, координацията на външната дейност или административните и бюджетните въпроси, в дневния ред обикновено се включват политически чувствителни и/или важни въпроси и проекти на актове, и по-специално тези, свързани с приоритетите на Комисията.

4.   За да се гарантира ефективното упражняване на колегиалността, всички точки, включени в дневния ред на заседание на Комисията, се прехвърлят за следващо заседание, ако:

5.   По предложение на председателя Комисията може да обсъди въпрос, който не е включен в дневния ред.

1.   Без да се засяга параграф 4, следната информация е на разположение при всяко искане за включване в дневния ред на проект на акт, посочен в член 8, параграф 3:

2.   Условията, посочени в параграф 1, се прилагат и за искания за включване в дневния ред на проекти на актове с общо приложение, представени по различни административни и бюджетни въпроси.

3.   Членове 29, 36 и 41 се прилагат за искания за включване в дневния ред на проекти на актове, внесени съгласно процедурите за оправомощаване и делегиране.

4.   Освен ако председателят не реши друго, параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за:

5.   Всяко искане за включване на точка в дневния ред на заседание на Комисията се подава от един или няколко от членовете на Комисията до председателя най-малко девет работни дни преди въпросното заседание на Комисията. При изключителни обстоятелства председателят може да приеме късно искане за включване на точка в дневния ред. Генералният секретар се уведомява за всяко искане за включване на точки в дневния ред.

1.   Точките, включени в дневния ред на редовно или извънредно заседание на Комисията, се подготвят на седмичното заседание на началниците на кабинети, председателствано от генералния секретар.

2.   По инициатива на председателя се организират специални заседания на членовете на кабинети за предварително обсъждане на конкретни въпроси или досиета. Председател на тези заседания е член на кабинета на председателя. Те обикновено се провеждат през седмицата, предхождаща седмицата на заседанието на Комисията.

3.   Групата за междуинституционални отношения (13) разглежда позициите, които трябва да бъдат приети от Комисията по междуинституционални въпроси, и по-специално досиетата, висящи пред Европейския парламент и/или Съвета.

4.   Групата за външна координация (14) разглежда позициите, които трябва да бъдат приети от Комисията в областта на външните отношения, и осигурява съгласуваност между външните и вътрешните аспекти на работата на Комисията.

5.   По принцип въпросите, по които е постигнато съгласие на някое от подготвителните заседания, посочени в параграфи 1—4, не може да бъдат разглеждани отново на по-късен етап.

6.   Ако по дадена точка от дневния ред бъде постигнато съгласие на седмично заседание на началниците на кабинети и тази точка остане в дневния ред, въпросният акт може да бъде приет без разисквания по време на заседанието на Комисията.

7.   Ако на седмичното заседание на началниците на кабинети или на заседанието на Комисията бъде постигнато съгласие, въпросният акт може да бъде приет по предложение на председателя чрез финализираща писмена процедура съгласно член 22.

8.   На всички подготвителни заседания, посочени в параграфи 1—4, членовете на кабинети се изказват от името на члена на Комисията, когото представляват, въз основа на ясен мандат.

1.   Генералният секретар предоставя на членовете на Комисията проект на дневен ред не по-късно от работния ден преди седмичното заседание на началниците на кабинети.

2.   Най-късно в деня преди редовните или извънредните заседания на Комисията генералният секретар предоставя на членовете на Комисията дневния ред, определен от председателя. Публичният достъп до дневния ред се осигурява съгласно член 63.

3.   Документите, необходими за обсъждане на всяка от точките от дневния ред, се предоставят на членовете на Комисията не по-късно от работния ден преди седмичното заседание на началниците на кабинети.

Освен ако председателят предостави дерогация въз основа на надлежно мотивирано писмено искане, документите, които следва да бъдат обсъдени на специално заседание на членовете на кабинети, се предоставят на членовете на Комисията най-малко 48 часа преди заседанието. В случай на много дълги документи генералният секретар, съгласувано с председателя, може да предостави повече време.

Документите се предоставят, при условие че генералният секретар започне процедурата по приемане, след като се увери, че е получено съгласието на отговорния член на Комисията и, когато е приложимо, на членовете на Комисията, които са съвместно отговорни или асоциирани.

1.   Броят на членовете, чието присъствие е необходимо, за да може Комисията да взема валидни решения на своите редовни и извънредни заседания, е равен на мнозинството от нейните членове.

2.   При изключителни обстоятелства, ако някои от членовете или всички членове на Комисията са възпрепятствани да присъстват лично на заседание на Комисията, председателят може да ги покани да участват посредством телекомуникационни системи, позволяващи тяхното идентифициране и ефективно участие. Тогава се счита, че те присъстват за целите на кворума.

3.   В съответствие с принципа на колегиалност членовете на Комисията присъстват от началото до края на всички редовни и извънредни заседания на Комисията.

4.   Председателят може да освободи член на Комисията от задължението да присъства на редовно или извънредно заседание на Комисията, ако това е оправдано от наложителни обстоятелства, като например задължения по отношение на други институции на Европейския съюз или свързани с външното представителство на Европейския съюз. За да получи такова разрешение, съответният член на Комисията своевременно отправя надлежно обосновано писмено искане до председателя.

5.   Отсъстващите членове не могат да бъдат замествани.

1.   Решенията на Комисията се приемат по предложение на един или няколко от нейните членове. Те се приемат с мнозинство от нейните членове.

2.   Когато трябва да се гласува решение по инициатива на председателя или по искане на един или няколко от членовете на Комисията, се прилагат следните правила:

1.   Заседанията на Комисията не са публични.

2.   Обсъжданията по време на заседанията са защитени от принципа на поверителност.

1.   Председателят решава на кои лица се разрешава да присъстват на дискусиите на Комисията на нейните редовни или извънредни заседания.

2.   Освен ако председателят не реши друго, на заседанията на Комисията се разрешава да присъстват на следните лица: генералния секретар, началника на кабинета на председателя, генералния директор на Правната служба, генералния директор на генерална дирекция „Комуникации“, ръководителя на службата на говорителя на Комисията и директора на дирекцията на Генералния секретариат, отговаряща за вземането на решения и колегиалността.

Всяко от тези лица, което не може да присъства, може да бъде заместено от представител.

3.   Председателят може да реши да покани всяко друго лице по определена точка от дневния ред.

4.   Председателят може, по своя инициатива или по искане на член на Комисията, да ограничи присъствието на членове на персонала на Комисията и други лица по време на цялото заседание или на част от него.

5.   Генералният секретар съдейства на председателя, за да се гарантира спазването на правилата, определени в параграфи 1—4.

1.   Генералният секретар изготвя протоколи от всички редовни и извънредни заседания на Комисията.

2.   В редовния протокол се съдържа отчет за провеждането на заседанието, обсъжданията и приемането на актове — информация, която се прави публично достояние.

3.   Редовният протокол може да бъде придружен от специален протокол, в който се вписват дискусиите и актовете, които не са обхванати от параграф 2, проведените гласувания и изявленията, които членовете на Комисията искат да бъдат записани в протокола. Специалният протокол представлява класифицирана информация.

4.   Проектите на протоколи (редовни и специални) се представят на Комисията за одобрение на следващо заседание. Одобрените протоколи се заверяват със саморъчни или електронни подписи на председателя и на генералния секретар.

5.   Редовният протокол се оповестява публично, след като бъде одобрен от Комисията, в съответствие с член 63, параграф 2.

1.   Решенията на Комисията се приемат чрез писмена процедура по предложение на един или няколко от нейните членове.

2.   Проект на акт, първоначално включен в дневния ред на заседание на Комисията за приемане чрез устна процедура, може да бъде приет чрез писмена процедура по предложение на председателя.

3.   Всеки член на Комисията може да изпрати на председателя мотивирано искане проектът на акт, внесен за приемане чрез писмена процедура, да бъде споменат по време на заседание на Комисията или включен в дневния ред на заседание на Комисията. Генералният секретар се уведомява за подобни искания.

4.   Всички проекти на актове, които трябва да бъдат приети чрез писмена процедура, се предоставят на членовете на Комисията, като се посочва датата на изтичане на срока на писмената процедура.

5.   В хода на писмена процедура, в съответствие с членове 24—28 и член 41, първоначалният проект на акт, срокът или всеки друг аспект на процедурата може да бъдат изменени. Писмената процедура може също така да бъде спряна или прекратена.

6.   Актът се приема при изтичане на срока, при условие че проектът отговаря на всички необходими изисквания по отношение на съдържанието и формата.

7.   Генералният секретар следи за гладкото протичане на писмената процедура и за нейното приключване.

1.   Генералният секретар отговаря за започването на писмени процедури. За тази цел той проверява дали са изпълнени необходимите изисквания по отношение на съдържанието и формата, включително съгласието на отговорните членове на Комисията, на евентуалните съвместно отговорни или асоциирани членове и, когато е необходимо, съгласието на председателя.

2.   Без да се засяга член 22, преди започването на писмена процедура се изисква положителното становище на Правната служба, като се вземат предвид нейните коментари, ако има такива, направени във връзка с нейния мандат, описан в член 53, параграф 2, както и положителното становище на другите консултирани служби. Становищата на Правната служба и на другите консултирани служби могат да бъдат изрични или мълчаливи.

1.   Генералният секретар определя датите на изтичане на срока на писмените процедури.

2.   Срокът за обикновена писмена процедура е не по-кратък от пет работни дни от датата, на която проектът на акт е бил предоставен на членовете на Комисията.

3.   Генералният секретар обаче може да определи по-кратък срок, както е предвидено в членове 20, 21 и 22.

4.   Първоначалната дата на изтичане на срока може да бъде отложена от генералния секретар по време на процедурата:

5.   По искане на отговорния член на Комисията или по инициатива на генералния секретар, ако особени обстоятелства налагат това, генералният секретар може също така да изтегли по-рано първоначалната дата на изтичане на срока по време на процедурата. Ако изтеглянето на датата на изтичане на срока променя вида на писмената процедура, се изисква предварителното съгласие на председателя.

6.   Генералният секретар информира членовете на Комисията за всяка промяна на датата на изтичане на срока.

1.   Членът на Комисията, отговарящ за даден проект на акт, може да поиска провеждането на ускорена писмена процедура. Искането е надлежно обосновано от непредвидени и/или извънредни обстоятелства. То не се използва като средство за компенсиране на административно забавяне.

2.   Председателят може да упълномощи генералния секретар да определи минимален срок от три работни дни от датата, на която проектът на акт е бил предоставен на членовете на Комисията.

1.   Членът на Комисията, отговарящ за даден проект на акт, може да поиска провеждането на спешна писмена процедура. Искането се обосновава надлежно. То не се използва като средство за компенсиране на административно забавяне.

2.   Председателят може да упълномощи генералния секретар да определи срок от по-малко от три работни дни от датата, на която проектът на акт е бил предоставен на членовете на Комисията, за да стане възможно приемането на спешен акт.

3.   Спешната писмена процедура се използва за приемането на съобщението на Комисията относно позиция на Съвета, приета съгласно обикновената законодателна процедура.

1.   По предложение на председателя всеки проект на акт, включен в дневния ред на редовно или извънредно заседание на Комисията за приемане чрез устна процедура, може да бъде приет чрез финализираща писмена процедура, ако по него е постигнато съгласие по време на седмичното заседание на началниците на кабинети и е получено положително становище от Правната служба, или ако по него е постигнато съгласие на заседанието на Комисията.

Когато съгласието по проекта на акт е постигнато на заседанието на Комисията, финализиращата писмена процедура може да започне дори при липса на положително становище от Правната служба и другите консултирани служби.

2.   Срокът за финализиращата писмена процедура може да бъде определен на по-малко от пет работни дни. Датата на изтичане на срока трябва да бъде след заседанието на Комисията, в чийто дневен ред е бил първоначално включен проектът на акт, и преди следващото заседание на Комисията.

3.   Проектът на акт се включва в списъка на политически чувствителните и/или важни писмени процедури, както е посочено в член 28.

1.   По искане на члена на Комисията, който отговаря за проекта на акта, председателят може да разреши започването на писмена процедура в областта на координацията и наблюдението на икономическите и бюджетните политики на държавите членки, по-специално в еврозоната.

2.   Без да се засяга член 25, всеки член на Комисията, който желае да спре тази процедура, изпраща на председателя мотивирано искане след безпристрастна и обективна оценка на структурата, обосновката или резултата от предложения проект на акт.

3.   Ако след разглеждане на искането председателят прецени, че изложените причини не са основателни, той може да откаже да разреши спирането и може да реши писмената процедура да продължи.

В този случай генералният секретар проучва позициите на останалите членове на Комисията, за да гарантира по аналогия спазването на кворума, посочен в член 250 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   В края на определения срок, удължен ако е необходимо с времето, което е било необходимо на председателя да разгледа искането за спиране и на генералния секретар — да проучи позициите на другите членове, актът се приема от Комисията.

5.   Председателят може също така да включи проекта на акт в дневния ред на следващо заседание на Комисията, за да бъде той приет.

1.   Членът на Комисията, който отговаря за проекта на акт, може, по своя инициатива или по искане на друг член, да измени първоначалния проект на акт. Членът на Комисията може също така да поиска от генералния секретар да измени срока в съответствие с член 19, параграфи 4 и 5, или всеки друг аспект на текущата процедура.

2.   Генералният секретар информира членовете на Комисията за измененията и, ако е приложимо, предоставя изменен проект на акт, придружен, ако е необходимо, от нов срок.

1.   Без да се засяга член 23, всеки член на Комисията може да изпрати на генералния секретар мотивирано искане за спиране на текуща писмена процедура. Генералният секретар спира процедурата и информира членовете на Комисията за това.

2.   Генералният секретар може също така да спре процедурата по своя собствена инициатива, ако установи, че проектът на акт не отговаря на всички необходими изисквания по отношение на съдържанието или формата. Генералният секретар информира членовете на Комисията за това.

1.   Генералният секретар възобновява писмената процедура, когато:

2.   Генералният секретар информира членовете на Комисията и, ако е приложимо, им предоставя изменен проект на акт. Ако е необходимо, генералният секретар определя нов срок.

1.   Писмената процедура се прекратява:

2.   Генералният секретар информира членовете на Комисията, че писмената процедура е била прекратена въз основа на параграф 1, буква а) или параграф 1, буква б).

1.   Политически чувствителни и/или важни проекти на актове, които са в процес на приемане чрез писмена процедура, и проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез финализираща писмена процедура, се представят на вниманието на Комисията на най-близкото ѝ заседание.

2.   Като взема предвид предложенията на председателя и на отговорните членове на Комисията, генералният секретар предоставя списък на проектите на актове за седмичното заседание на началниците на кабинети.

3.   Списъкът може да бъде актуализиран до заседанието на Комисията, на което въпросните проекти на актове се представят на вниманието на Комисията.

1.   Комисията може да предостави общо правомощие на един или няколко от своите членове да приемат управленски или административни актове от рутинно и повтарящо се естество от нейно име и на нейна отговорност.

2.   Упълномощеният член на Комисията отговаря пред Комисията за спазването на реда и условията за упражняване на общото правомощие.

3.   Председателят представя на Комисията проекта на решение за предоставяне на общо правомощие. Съгласието на засегнатите членове на Комисията се получава предварително. Решението за предоставяне на общо правомощие се приема чрез устна процедура или, когато е целесъобразно, чрез финализираща писмена процедура.

4.   Комисията си запазва правото да упражнява сама правомощията, които е предоставила. Тя може също така да дава инструкции на членовете на Комисията, упражняващи общото правомощие.

5.   Параграфи 1 и 2 не засягат правилата относно делегирането по финансови въпроси, приети в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета (Финансовия регламент) (15), нито правомощията, предоставени на назначаващия орган и на органа, оправомощен да сключва трудови договори (16).

1.   В решението за предоставяне на общо правомощие се посочват:

2.   Отправилата искането служба изпраща на генералния секретар предварителния проект на решение за предоставяне на общо правомощие. След това генералният секретар провежда междуведомствената консултация и предприема необходимите стъпки, за да може решението да бъде прието от Комисията.

1.   Преди да упражни общо правомощие, упълномощеният член на Комисията определя по своя собствена инициатива или на базата на анализ от отговорната служба дали, въз основа на политическа оценка или други обстоятелства, актът следва да бъде приет чрез устна или писмена процедура. В случай на съмнение упълномощеният член на Комисията се консултира с председателя.

2.   Преди приемането на актове чрез общо правомощие се изисква положителното становище на Правната служба, като се вземат предвид нейните коментари, ако има такива, направени по силата на нейния мандат, описан в член 53, параграф 2, както и положителното становище на другите консултирани служби. Становищата на Правната служба и на другите консултирани служби могат да бъдат изрични или мълчаливи.

3.   Преди да бъде упражнено общото правомощие, отговорната служба иска съгласието на упълномощените членове на Комисията и, ако е приложимо, на асоциираните членове на Комисията.

4.   Генералният секретариат проверява дали са изпълнени изискванията по отношение на съдържанието и формата, преди проектът на акт да бъде представен на упълномощения член на Комисията за приемане.

5.   Упълномощеният член на Комисията приема акта и удостоверява, че редът и условията, уреждащи приеманите актове, са спазени.

6.   Актът бива приет, след като подписът — саморъчен или електронен — на упълномощения член на Комисията, положен за целите на приемането, бъде записан в информационната система, предвидена за тази цел.

7.   Ако упълномощените членове на Комисията са възпрепятствани да упражняват общото правомощие, което им е предоставено, то може да бъде упражнено от друг член на Комисията.

1.   Членът на Комисията, на когото е предоставено общо правомощие, може да пределегира всички или част от делегираните му правомощия на генерален директор или ръководител на служба, освен ако това е изрично забранено в решението за предоставяне на общо правомощие. Членът на Комисията може да оттегли пределегирането по всяко време. Отговорната служба уведомява Генералния секретариат за решението за предоставяне или оттегляне на пределегиране.

2.   Генералният директор или ръководителят на служба действат под ръководството на члена на Комисията, на когото е предоставено правомощието. Упълномощеният член на Комисията отговаря пред Комисията за спазването на реда и условията за упражняване на общото правомощие.

3.   В решението за пределегиране се определят предметът и обхватът на пределегираните правомощия, които в никакъв случай не надхвърлят тези, посочени в решението за предоставяне на общо правомощие.

4.   Пределегираните правомощия не могат да бъдат делегирани допълнително освен в случаите, посочени в член 33.

5.   Генералният директор или ръководителят на служба приемат проекта на акт и удостоверяват, че редът и условията, уреждащи приеманите актове, са спазени.

6.   Актът бива приет, след като подписът — саморъчен или електронен — на генералния директор или ръководителя на служба, положен за целите на приемането, бъде записан в информационната система, предвидена за тази цел.

1.   Генералният директор или ръководителят на служба, на които са предоставени правомощия чрез пределегиране съгласно член 32, може на свой ред да решат да пределегират определени решения за подбор на проекти и определени индивидуални решения за отпускане на безвъзмездни средства и възлагане на договори за обществени поръчки на заместник генерален директор, директор или, със съгласието на отговорния член на Комисията, на началник-отдел.

2.   Заместник генералният директор, директорът или началникът на отдел действат под ръководството на генералния директор или ръководителя на служба, получили пределегираните правомощия. Упълномощеният член на Комисията отговаря пред Комисията за спазването на реда и условията за упражняване на общото правомощие.

3.   Пределегирането се прилага за приемането на определени решения за подбор на проекти и на индивидуални решения за отпускане на безвъзмездни средства и възлагане на договори за обществени поръчки, когато в основния акт се предвижда, че Комисията приема решение самостоятелно или след консултация с комитет (17) и комитетът е дал положително становище. Подобни решения не подлежат на междуведомствена консултация.

4.   Заместник генералният директор, директорът или началникът на отдел, на които са предоставени правомощия чрез пределегиране, приемат проекта на акт и удостоверяват, че редът и условията, уреждащи приеманите актове, са спазени.

5.   Актът бива приет, след като подписът — саморъчен или електронен — на лицето, получило пределегираните правомощия, положен за целите на приемането, бъде записан в информационната система, предвидена за тази цел.

1.   Комисията може да предоставя ограничени във времето ad hoc правомощия на един или няколко от своите членове да приемат, съгласувано с председателя, определени еднократни и специфични мерки, чието съдържание е определено от Комисията.

2.   Ad hoc правомощия може да се предоставят за формализиране на резултатите от разискванията на Комисията на нейните заседания, по-специално чрез финализиране и приемане на акт, който преди това е бил принципно одобрен на заседание на Комисията, след като всички необходими езикови версии са на разположение, както е предвидено в член 8, параграф 4, буква б).

3.   Всяко искане от член на Комисията за ad hoc правомощие е надлежно обосновано и се включва в дневния ред на заседание на Комисията.

4.   Ad hoc правомощията се упражняват mutatis mutandis в съответствие с процедурите, описани в член 31, параграфи 2—6, и винаги със съгласието на председателя и в тясно сътрудничество с Генералния секретариат.

5.   Ad hoc правомощията не могат да бъдат пределегирани.

1.   Комисията може да делегира правомощия пряко на един или няколко от генералните директори или ръководители на служби да приемат управленски или административни актове от рутинно и повтарящо се естество от нейно име и на нейна отговорност.

2.   Генералният директор или ръководителят на служба, на които са предоставени делегирани правомощия, отговарят пред Комисията за осигуряване на спазването на реда и условията за упражняване на пряко делегираните правомощия.

3.   Председателят представя на Комисията проекта на решение за пряко делегиране. Съгласието на съответните членове на Комисията се получава предварително. Решението за пряко делегиране се приема чрез устна процедура или, когато е целесъобразно, чрез финализираща писмена процедура.

4.   Комисията си запазва правото да упражнява сама правомощията, които е предоставила. Тя може също така да дава указания на генералния директор или ръководителя на служба, упражняващи пряко делегираните правомощия.

5.   Освен в случаите, посочени в член 39, правомощията, делегирани пряко на генерален директор или ръководител на служба, не могат да бъдат пределегирани.

6.   Параграфи 1 и 2 не засягат правилата относно делегирането по финансови въпроси, приети в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета (Финансовия регламент), нито правомощията, предоставени на назначаващия орган и на органа, оправомощен да сключва трудови договори.

1.   В решението за пряко делегиране на правомощия се посочват:

2.   Отправилата искането служба изпраща на генералния секретар предварителния проект на решение за пряко делегиране на правомощия. След това генералният секретар провежда междуведомствената консултация и предприема необходимите стъпки, за да може решението да бъде прието от Комисията.

1.   Преди да упражни пряко делегирани правомощия, генералният директор или ръководителят на служба, на които са делегирани правомощията, трябва да определят дали, въз основа на политическа оценка или други обстоятелства, актът следва да бъде приет чрез устна или писмена процедура. В случай на съмнение генералният директор или ръководителят на служба се консултират с члена на Комисията, на когото е възложена сферата на дейност.

2.   Преди приемането на актове чрез пряко делегирано правомощие се изисква положителното становище на Правната служба, като се вземат предвид нейните коментари, ако има такива, направени в съответствие с нейния мандат, описан в член 53, параграф 2, както и положителното становище на другите консултирани служби. Становищата на Правната служба и становищата на другите консултирани служби могат да бъдат изрични или мълчаливи.

3.   Генералният директор или ръководителят на служба, на които са делегирани правомощията, приемат проекта на акт и удостоверяват, че редът и условията, уреждащи приеманите актове, са спазени.

4.   Актът бива приет, след като подписът — саморъчен или електронен — на генералния директор или ръководителя на служба, положен за целите на приемането, бъде записан в информационната система, предвидена за тази цел.

5.   Ако генералният директор или ръководителят на служба, получили пряко делегирани правомощия, са възпрепятствани да ги упражняват, те може да бъдат упражнени от длъжностното лице, определено в съответствие с член 52.

1.   Генералният директор или ръководителят на служба, на които са делегирани правомощия съгласно член 36, може на свой ред да решат да пределегират определени решения за подбор на проекти и определени индивидуални решения за отпускане на безвъзмездни средства и възлагане на договори за обществени поръчки на заместник генерален директор, директор или, със съгласието на отговорния член на Комисията, на началник-отдел.

2.   Заместник генералният директор, директорът или началникът на отдел, получили пределегирани правомощия, действат под ръководството на генералния директор или ръководителя на служба, получили правомощия чрез делегиране. Генералният директор или ръководителят на служба остават отговорни пред Комисията за осигуряване на спазването на реда и условията за упражняване на пряко делегираните правомощия.

3.   Пределегирането се прилага за приемането на определени решения за подбор на проекти и на индивидуални решения за отпускане на безвъзмездни средства и възлагане на договори за обществени поръчки, когато в основния акт се предвижда, че Комисията следва да приеме решение самостоятелно или след консултация с комитет (18) и комитетът е дал положително становище. Подобни решения не подлежат на междуведомствена консултация.

4.   Заместник генералният директор, директорът или началникът на отдел, на които са предоставени правомощия чрез пределегиране, приемат проекта на акт и удостоверяват, че редът и условията, уреждащи приеманите актове, са спазени.

5.   Актът бива приет, след като подписът — саморъчен или електронен — на заместник генералния директор, директора или началника на отдел, положен за целите на приемането, бъде записан в информационната система, предвидена за тази цел.

1.   Всички проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез устна процедура, чрез писмена процедура, чрез упражняване на общо, ad hoc или пряко делегирано правомощие, са на разположение, според случая, на:

2.   Всички проекти на актове, които се обсъждат на заседание на Комисията, се предоставят на членовете на Комисията на езиците, изисквани съгласно параграф 1.

3.   Всички проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез писмена процедура, се предоставят на членовете на Комисията при започване на процедурата на езиците, изисквани съгласно параграф 1, буква а), и преди изтичането на процедурата — на езиците, изисквани съгласно параграф 1, буква б). Ако условието, посочено в параграф 1, буква б), не е изпълнено, генералният секретар удължава срока или спира писмената процедура.

4.   Когато Правната служба извършва правно-езикова редакция на проект на акт, всички необходими езикови версии се предоставят своевременно.

5.   В случай на проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез устна или писмена процедура, председателят оценява всяка конкретна и/или извънредна ситуация, при която някои от езиковите версии, изисквани съгласно параграф 1, буква а), не могат да бъдат предоставени по надлежно обосновани причини. По-специално в случай на проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез устна процедура, в зависимост от обстоятелствата председателят може да реши съответната точка да бъде включена в дневния ред на следващо заседание.

6.   В случай на проекти на актове, които следва да бъдат приети чрез упражняване на общо, ad hoc или пряко делегирано правомощие, актът може да бъде приет само след като езиковите версии, посочени в параграф 1, буква б), са налични.

7.   Когато приет акт следва да бъде официално предаден на другите институции на Съюза и/или публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, текстът е наличен на всички официални езици.

1.   Незаконодателните актове, приети самостоятелно от Комисията, се заверяват по време на тяхното приемане или след това и, ако е необходимо, преди да бъдат нотифицирани на техните адресати или преди публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Актовете, посочени в параграф 1, се заверяват както следва:

3.   Актовете, посочени в параграф 2, се прилагат, включително в електронен формат, когато е приложимо, на автентичните езици, към резюметата или дневните паметни бележки, посочени в този параграф, по такъв начин, че да не могат да бъдат отделени от тях.

1.   Незаконодателните актове, приети от Комисията чрез устна и чрез писмена процедура под формата на регламенти, директиви или решения, когато в последните не се уточнява до кого са адресирани, се считат за подписани от председателя на Комисията по смисъла на член 297, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато той положи подписа си върху резюмето, посочено в член 42.

2.   Когато председателят се позове на член 7, параграф 3 и когато обстоятелствата възпрепятстват подписването на резюмето, изричното писмено съгласие на председателя може по изключение да замени неговия подпис и се прилага към това резюме.

3.   Незаконодателните актове, приети от Комисията чрез устна или писмена процедура под формата на решения, когато в последните се уточнява до кого са адресирани, се считат за подписани от члена на Комисията, на когото е възложена сферата на дейност, когато генералният секретар положи подписа, посочен съответно в член 43, параграф 2, буква а) и буква б).

4.   Актовете, посочени в параграф 1 и приети чрез писмена процедура, които за да влязат в сила изискват толкова спешно публикуване, че не е възможно да се изчака подписването на резюмето на следващото заседание на Комисията, се считат за подписани от председателя по смисъла на член 297, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато генералният секретар положи подписа, посочен в член 43, параграф 2, буква б).

5.   Подписването на актовете, приети чрез процедурата на оправомощаване, чрез процедурата на делегиране или чрез пределегиране под една от формите, предвидени в член 297, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се делегира, в зависимост от случая, на така упълномощения член на Комисията или на генералния директор, заместник генералния директор, директора или началника на отдел, на които са делегирани или пределегирани правомощия. Този подпис се полага в съответствие с правилата, определени в член 43, параграф 2, букви в) и г).

1.   Комисията създава организационна структура, съставена от генерални дирекции и други служби на Комисията, както и от служби, чийто мандат е да изпълняват административни и спомагателни задачи (приравнени служби). Заедно те образуват единна административна служба и носят колективна отговорност за съгласуваността на всички политики. По принцип генералните дирекции, другите служби и приравнените служби се разделят на дирекции, а дирекциите — на отдели.

2.   Мисията на всички служби е да помагат на Комисията при подготовката и изпълнението на нейните задачи и при постигането на нейните приоритети.

1.   За да изпълнява определени задачи и да отвръща на специфични нужди, които не могат да бъдат посрещнати по оптимален начин от служба, създадена от Комисията, председателят може да създава специфични функции или структури, като например работни групи, в които се обединява експертния опит на различни служби.

2.   Председателят определя мандата, състава, периода на действие, отговорния член на Комисията, равнището, на което е установена функцията на ръководител на съответната структура, и административната обвързаност на функцията или специфичната структура.

С решение на Комисията може да се определят условията за изпълнение, по-специално по отношение на ресурсите и функционирането на съответната специална функция или структура.

1.   Членовете на Комисията и службите на Комисията гарантират, че вземат всички необходими мерки за осигуряване на непрекъснатост на дейността в съответствие с разпоредбите, приети за тази цел от Комисията или от председателя.

2.   В случай на общо смущение, засягащо службите на Комисията, председателят може да задейства плана на Комисията за непрекъснатост на дейността.

3.   В случай на смущение, ограничено до определени служби, съответните генерални директори или ръководители на служби могат да задействат плановете за непрекъснатост на дейността, изготвени за тази цел.

4.   Членовете на Комисията осигуряват дежурство в определени периоди от годината, така че да се изпълняват основните функции на Комисията, като например вътрешна координация, вземане на решения, представителство и комуникации.

5.   Служителите на Комисията също подкрепят организацията на дежурствата през цялата година, за да се осигури непрекъснатост на работата и непрекъснато съдействие на Комисията при подготовката и изпълнението на нейните задачи.

1.   Генералният секретар подпомага председателя, за да може Комисията да постигне поставените от нея приоритети, в рамките на политическите насоки, определени от председателя. Генералният секретар гарантира, че проектите на актове са в съответствие с тези приоритети. Генералният секретар информира своевременно председателя за всички проекти на актове, които поради своето значение или съдържание изискват особено внимание от страна на председателя.

2.   Генералният секретар подпомага председателя при подготвяне на работата и провеждане на заседанията на Комисията. Генералният секретар подпомага също така членовете на Комисията, които ръководят работата на групите от членове, посочени в член 3, параграф 6, при подготовката и провеждането на техните заседания. Генералният секретар осигурява секретариата на тези групи.

3.   Генералният секретар допринася за гарантирането на цялостна съгласуваност на политиките. За тази цел генералният секретар изпълнява задачи по планиране и координация както преди, така и след вземането на решения от Комисията, по-специално чрез междуведомствени срещи и срещи между кабинетите и съответните служби.

4.   Генералният секретар осигурява гладкото протичане на процеса на вземане на решения. По-специално генералният секретар предприема необходимите стъпки, за да гарантира, че актовете на Комисията се нотифицират на заинтересованите лица и/или се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Генералният секретар също така гарантира, че актовете се предават на другите институции и органи на Европейския съюз, както и на националните парламенти.

5.   Генералният секретар гарантира правилното функциониране на инструментите за координация в рамките на Комисията и при необходимост коментира всеки въпрос, свързан с координацията между службите.

6.   Под ръководството на председателя генералният секретар може да предприеме мерки за медиация или арбитраж в случай на несъгласие между службите.

7.   Генералният секретар помага да се гарантира спазването от страна на Комисията на разпоредбите за по-добро законотворчество, като разчита по-специално на работата на Комитета за регулаторен контрол.

8.   Генералният секретар помага да се гарантира, че Комисията работи съгласно принципа на колегиалност. Генералният секретар гарантира спазването на процедурите и следи за качеството на проектите на актове, представяни на Комисията.

9.   Генералният секретар също така помага да се гарантира, че проектите на актове са в съответствие с външните задължения и междуинституционалните ангажименти на Комисията.

10.   Под ръководството на председателя генералният секретар гарантира, че информационните бележки отговарят на изискванията, посочени в член 9, параграф 4, буква б), преди да ги предостави на Комисията, независимо дали са били включени в дневния ред.

11.   Генералният секретар координира и осигурява цялостната съгласуваност на официалните отношения с другите институции и органи на Европейския съюз, както и с националните парламенти.

12.   Генералният секретар информира Комисията за актуалното състояние на вътрешните и междуинституционалните процедури.

1.   Генералните директори и ръководителите на служби подпомагат председателя и другите членове на Комисията, под чието ръководство работят, да постигат определените от Комисията приоритети, да разработват политиките, които са им поверени, и да прилагат ефективно тези политики.

2.   Генералните директори и ръководителите на служби съветват председателя и другите членове на Комисията по въпросите, за които те отговарят, и са натоварени с доброто управление и организацията на работата на службите под тяхно ръководство, в съответствие с правилата и стандартите, определени от Комисията, за да се гарантира, inter alia, че тя може да изпълнява своите правни и финансови задължения.

3.   Генералните директори и ръководителите на служби оформят структурата на своите служби въз основа на организационната структура, приета от Комисията. Те отговарят за разпределянето на човешките и финансовите ресурси в рамките на своите служби.

4.   Генералните директори и ръководителите на служби отговарят за изпълнението на частта от общия бюджет на Европейския съюз, която им е разпределена в съответствие с действащите финансови правила.

5.   Генералните директори и ръководителите на служби изготвят годишни планове за управление, в които се посочват резултатите, които трябва да бъдат постигнати всяка година, и се набелязват необходимите за това средства, за да се допринесе за постигането на целите, определени в многогодишния стратегически план, в съответствие с приоритетите на Комисията.

Генералните директори и ръководителите на служби изготвят също така годишни доклади за дейността, в които се описва постигнатият всяка година напредък към осъществяването на стратегическите цели, и които удостоверяват законосъобразността и редовността на финансовите операции, извършени под тяхна отговорност.

Генералните директори и ръководителите на служби установяват и оценяват рисковете, свързани с постигането на техните цели. Ако е необходимо, те въвеждат подходящи мерки за ограничаване на тези рискове.

6.   Генералните директори и ръководителите на служби изпълняват и всякакви други помощни, управленски или административни задачи, които не са от компетентността на колегиума, като по този начин осигуряват ежедневното управление на службите с цел подпомагане на Комисията при подготовката и изпълнението на нейната мисия, както и при изпълнението на нейните приоритети.

1.   Когато заемащият дадена длъжност е възпрепятстван да изпълнява функциите си или когато длъжността е свободна:

2.   Ако не е определен заместник, тези функции се изпълняват:

1.   Правната служба предоставя правни съвети на Комисията.

2.   Правната служба осигурява независим и обективен контрол за законосъобразност, като проверява съвместимостта с правото на Европейския съюз, включително Хартата на основните права, и международното право, на всички проекти на предложения за правни актове, всички проекти на актове, които трябва да бъдат приети от Комисията, и всеки друг документ, който може да има правни последици. Тя следи формата на актовете и осигурява правно-езикова редакция, когато е приложимо.

3.   Правната служба има изключителна компетентност да представлява Комисията пред всички съдилища и арбитражни органи.

1.   Междуведомствената координация се ръководи от принципа на колегиалност, уреждащ процеса на вземане на решения на Комисията. Тя допринася за спазването на политическите насоки, определени от председателя, и на приоритетите, определени от Комисията, и гарантира съгласуваността на актовете и ефективността на действията на Комисията в съответствие с политиката за по-добро регулиране.

2.   Отговорната служба се свързва със службите, имащи отношение към сферата на дейност или естеството на проекта на акта. От самото начало те работят в тясно сътрудничество и по координиран начин при изготвянето на този проект.

3.   Службите си сътрудничат и в рамките на междуведомствени координационни групи или други подходящи структури, които може да изготвят важни, сложни или междусекторни предложения, включително за извършване на съответните оценки, проверки за пригодност, обществени консултации и оценки на въздействието.

4.   Междуведомствената координация се извършва преди и след официалната междуведомствена консултация, посочена в член 55. Тя продължава след приемането на актовете от Комисията, по-специално по време на междуинституционалния процес, както и по време на прилагането на законодателството на Съюза.

5.   Отговорната служба осигурява качеството на съставяне и формата на проектите на актове или позиции, разглеждани в Групата за междуинституционални отношения и Групата за външна координация.

6.   Без да се засяга член 2, параграф 4, службите получават съгласието на Правната служба, Генералния секретариат и всички други заинтересовани служби, преди представителите на Комисията да представят позиция на Комисията, както и неформални документи и всяка друга форма на принос, изготвени от една или няколко от службите на Комисията, по отношение на националните органи, институциите на Съюза, международни организации или трети държави.

1.   Когато даден проект на акт е в достатъчно напреднал етап на подготовка, отговорната служба се консултира официално със службите, имащи законен интерес поради естеството, предмета или въздействието на проекта на акт.

2.   Процедурата за официална междуведомствена консултация се прилага и за работните документи на службите на Комисията.

3.   Независимо от процедурите, определени от председателя, всички политически чувствителни и/или важни проекти на актове трябва да бъдат съгласувани със съответните членове на Комисията преди започването на официалната междуведомствена консултация.

1.   Генералният секретариат бива консултиран по всички проекти на актове, които следва да бъдат приети от Комисията чрез устна процедура, с изключение на проектите, представени по различни административни и бюджетни въпроси от индивидуален характер, както и по проекти на актове, които независимо от вида на използваната процедура за вземане на решения:

2.   Генералният секретариат бива консултиран по всички позиции, които могат да ангажират Комисията пред други институции и органи на Европейския съюз, трети държави или международни или регионални организации, както и по всички съвместни инициативи на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

3.   Генералният секретариат бива консултиран по работните документи на службите на Комисията.

1.   Правната служба бива консултирана по всички проекти на актове, работни документи на службите на Комисията и всички документи, които могат да имат правни последици.

2.   Проектите на актове с повтарящ се характер обаче не изискват консултация с Правната служба. За такива изключения се изисква предварителното официално съгласие на Правната служба.

1.   В съответствие с член 55, параграф 1 се изисква консултация с всяка служба, която има законен интерес.

2.   За всички проекти на актове или документи, които може да окажат въздействие върху бюджета и финансите, включително условните задължения, или върху тълкуването и прилагането на общите финансови правила на ЕС, се изисква консултация с генерална дирекция „Бюджет“.

3.   За всички проекти на актове или работни документи на службите на Комисията, които може да окажат въздействие върху персонала и администрацията, се изисква консултация с генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.

1.   На консултираните служби се дават най-малко десет работни дни, считано от датата на предоставяне на документите, за да представят своите становища, със или без коментари.

2.   В изключителни случаи между съответните служби може да бъде договорен допълнителен срок.

3.   Положителните становища на Правната служба и на другите консултирани служби могат да бъдат изрични или мълчаливи.

Ако консултираната служба не е реагирала в определения срок, се счита, че е дала положително становище (мълчаливо съгласие).

4.   Отговорната служба може да поиска по-кратък срок при условията, посочени в член 60 относно ускорените консултации и в член 61 относно специфичните междуведомствени консултации.

1.   В изключителни случаи и при надлежно обосновани съображения за спешност отговорната служба може да поиска от Генералния секретариат ускорена междуведомствена консултация, която да позволи консултацията да приключи в срок, по-кратък от описания в член 59, параграф 1. Тази ускорена консултация може да се проведе по време на заседание или писмено.

Отговорната служба изпраща надлежно обосновано искане за провеждане на ускорена консултация до Генералния секретариат, като посочва формата — по време на заседание или писмено — който счита за най-подходящ. Подобно искане не трябва да има за цел да компенсира евентуално административно забавяне. Генералният секретариат решава дали ускорената консултация е уместна и информира председателя за това. Съгласуването на текстовете с отговорните членове на Комисията преди започването на консултацията, посочено в член 55, параграф 3, остава в сила.

Когато Генералният секретариат прецени, че искането за използване на ускорената консултация е обосновано, той определя дали тя следва да се проведе по време на заседание или писмено.

2.   Когато ускорената консултация се провежда по време на заседание, документите се предоставят на разположение на консултираните служби най-малко 48 часа преди неговото провеждане (21), освен ако Генералният секретариат не е предвидил друго.

Консултираните служби изразяват становищата си по време на заседанието или писмено преди заседанието.

Генералният секретариат председателства заседанието и записва в протокола от него резултатите и становищата, изразени от консултираните служби.

Краят на заседанието бележи края на консултацията.

3.   Когато ускорената консултация се провежда писмено, срокът за представяне на становища от страна на консултираните служби се определя по общо съгласие между Генералния секретариат и отговорната служба и не може да бъде по-кратък от 48 часа, освен ако не е предвидено друго от Генералния секретариат.

Консултираните служби изразяват становището си в писмена форма в рамките на този срок. Липсата на отговор от страна на консултирана служба в рамките на определения срок се счита за положително становище (мълчаливо съгласие).

1.   За консултации с повтарящ се характер Генералният секретариат може да разреши, по искане на отговорната служба, създаването на вид междуведомствена консултация, наречена „специфична“, чиито правила се различават, по-специално по отношение на срока и консултираните служби, от правилата за консултацията, посочена в член 55.

2.   След като специфичната консултация бъде разрешена, тя се прилага систематично по отношение на консултациите по всички проекти на актове, попадащи в нейното приложно поле.

1.   След приключване на междуведомствената консултация отговорната служба преразглежда проекта на акт и/или работния документ на службите на Комисията, като взема предвид получените коментари.

2.   Отговорната служба своевременно предоставя преработения проект на акт и/или работен документ на консултираните служби. Тя ги информира за причините, поради които някои от коментарите евентуално не са взети предвид, преди да започне процедурата по приемане.

3.   Преди проект на акт за изпълнение да бъде предаден за гласуване на представителите на държавите членки в комитети, създадени за да следят упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, се изисква положителното становище на Правната служба, като се вземат предвид нейните коментари, ако има такива, направени в съответствие с нейния мандат, описан в член 53, параграф 2, както и положителното становище на другите консултирани служби.