(1)

На 16 ноември 2023 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на кабели от оптични влакна (КОВ) с произход от Индия („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 3 октомври 2023 г. от асоциацията Europacable („жалбоподателя“). Тя беше подадена от името на промишлеността на Съюза за кабели от оптични влакна („КОВ“) по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

Както е посочено в съображения 3 и 4 от регламента за изпълнение на Комисията за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на кабели от оптични влакна с произход от Индия (3) („регламента за временните мерки“), за вноса на разглеждания продукт не бе въведен регистрационен режим. Нито една страна не представи коментари по този въпрос.

(4)

В съответствие с член 19а от основния регламент на 14 юни 2024 г. Комисията предостави на страните резюме на предложените мита и подробна информация за изчисляването на дъмпинговия марж, както и на маржа, необходим за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза. Заинтересованите страни бяха приканени да представят коментари за верността на изчисленията в срок от три работни дни. Коментари бяха получени от групата MP Birla (групата Birla) (4).

(5)

След разгласяването на резюмето на предложените мита, посочено в съображение 4, групата STL заяви, че документът за предварителното разгласяване е бил непълен, тъй като Комисията не е предоставила подробни обяснения относно отхвърлянето на отстраняването, свързано с печалбата, прехвърлена между свързани страни в групата. На този етап от процедурата Комисията взе предвид само коментарите, отнасящи се до техническите грешки при изчисляването на дъмпинга. Твърдението, отправено от групата STL, не се отнасяше до такива технически грешки. Освен това в съображение 74 от регламента за временните мерки Комисията предостави подробни обяснения относно отхвърлянето на твърдението за отстраняването във връзка с печалбата, прехвърлена между свързани страни в групата. Поради това Комисията счете, че в документа за предварителното разгласяване и в разгласяването на предварителните заключения е предоставен пълен набор от информация съгласно предписанието в член 19а от основния регламент, която позволява на дружеството да представи коментар относно разгласяването на предварителните заключения.

(6)

На 12 юли 2024 г. чрез регламента за временните мерки Комисията наложи временни антидъмпингови мита върху вноса на кабели от оптични влакна с произход от Индия.

(7)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бяха наложени временните антидъмпингови мерки („разгласяването на предварителните заключения“), жалбоподателят, както и производителите износители групата Birla, групата STL (5), APAR, Aberdare Technologies Private Limited (Aberdare) и Finolex Cables Limited (Finolex) и правителството на Индия („ПИ“) представиха писмени становища, в които изразиха мненията си, в рамките на срока, предвиден в член 2, параграф 1 от регламента за временните мерки.

(8)

На страните, които отправиха такова искане, беше предоставена възможност да бъдат изслушани. Проведени бяха изслушвания на групите STL и Birla.

(9)

След разгласяването на предварителните заключения Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която смяташе за необходима за окончателните си констатации. При изготвяне на окончателните си констатации Комисията взе предвид коментарите, представени от заинтересованите страни, и преразгледа своите предварителни заключения, когато това се оказа целесъобразно.

(10)

Както е посочено в съображение 81 от регламента за временните мерки, Комисията проучи допълнително експортните продажби на групата STL чрез второто ѝ свързано дружество, за да определи формираната експортна цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(11)

За тази цел, в съответствие с член 16 от основния регламент, Комисията извърши контролно посещение в помещенията на Metallurgica Bresciana (Dello — Италия), за да провери предоставените данни.

(12)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на КОВ с произход от Индия („окончателно разгласяване“). На всички страни бе предоставен срок, в който да представят своите коментари във връзка с окончателното разгласяване.

(13)

Коментари след окончателното разгласяване бяха получени от две групи производители износители — групата Birla и групата STL.

(14)

На страните, които отправиха такова искане, беше предоставена възможност да бъдат изслушани. Изслушвания бяха проведени с групата Birla и групата STL.

(15)

На 30 октомври 2024 г. Комисията извърши допълнително разгласяване на коментарите, получени от ПИ след разгласяването на предварителните заключения, които не бяха разгледани в окончателното разгласяване. Не бяха представени други коментари във връзка с допълнителното разгласяване.

(16)

Поради липсата на коментари във връзка със започването на разследването след налагане на временните мерки Комисията потвърди заключенията си от съображения 7—39 от регламента за временните мерки.

(17)

Поради липсата на коментари относно изготвянето на извадка на производители от Съюза, вносители и производители износители в Индия, Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 40—46 от регламента за временните мерки.

(18)

Поради липсата на коментари относно разследвания период („РП“) и разглеждания период Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 50 от регламента за временните мерки.

(19)

След разгласяването на предварителните заключения Europacable отново изрази несъгласието си с твърдението на индийските производители износители, че оптичните влакна, „които не са съставени от влакна с индивидуална обвивка“, следва да бъдат изключени от обхвата на продукта. Асоциацията насочи вниманието на Комисията към риска от неправилно деклариране на вноса под грешен код по КН и поиска от Комисията да информира митническите органи на ЕС за този потенциален риск. Комисията взе под внимание този коментар.

(20)

Поради липсата на други коментари относно продукта, предмет на разследването, разглеждания продукт, сходния продукт и обхвата на продукта Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 51—61 от регламента за временните мерки.

(21)

След разгласяването на предварителните заключения Комисията получи писмени коментари от индийските органи, от две включени в извадката групи производители износители (Birla и STL), от трима невключени в извадката оказали съдействие производители износители и от жалбоподателя.

(22)

След разгласяването на предварителните заключения групата Birla представи четири коментара относно изчисляването на нормалната стойност, по-специално относно някои елементи при определянето на разходите за продажба и общите и административните разходи (ПОАР), свързани със сходния продукт, през разследвания период. Комисията прие един от коментарите, тъй като бе установено, че той е обоснован, и отхвърли останалите три твърдения. По отношение на отхвърлените коментари Комисията отбеляза, че самите коментари, както и съответният анализ и доводи, са с поверителен характер. Подробни обяснения бяха предоставени на групата Birla само в разгласяването конкретно за нея.

(23)

След разгласяването на предварителните заключения групата STL и ПИ отново изтъкнаха твърдението, описано в съображение 74 от регламента за временните мерки, че производствените разходи за КОВ не следва да включват печалбата, прехвърлена между свързани страни или между стопански подразделения, които произвеждат полуготовите продукти (като предварително формовани стъклени и/или оптични влакна), използвани в производството на КОВ. Нито групата STL, нито ПИ обаче не представиха нови елементи спрямо тези при контролното посещение. Поради това Комисията потвърди предварителните си заключения и отхвърли това твърдение.

(24)

След окончателното разгласяване групата Birla направи два коментара относно изчисляването на нормалната стойност, по-специално относно третирането на някои финансови разходи и източника на ПОАР и печалбата при формирането на нормалната стойност. Комисията отхвърли и двете твърдения. Комисията отбеляза също така, че самите коментари, както и съответният анализ и доводи, са с поверителен характер. На групата Birla бяха предоставени подробни обяснения.

(25)

След окончателното разгласяване групата STL повтори твърдението си, че Комисията следва да вземе предвид елиминирането на печалбата между стопанските подразделения според счетоводната документация на дружествата, т.е. съгласно индийските общоприети счетоводни принципи и МСФО. Освен това групата STL заяви, че елиминираните в рамките на дружеството печалби не са разходи, свързани с производството и продажбите на разглеждания продукт, по смисъла на член 2, параграф 2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение (АДС) и член 2, параграф 5 от основния регламент. Групата STL заяви също така, че Комисията не е обяснила защо е използвала набора от данни на стопанските подразделения, а не консолидираните финансови отчети на двете дружества, които са част от групата STL. И накрая групата STL заяви, че Комисията не е взела предвид всички налични доказателства за правилното разпределение на разходите в съответствие с член 2, параграф 2.1.1 от АДС и член 2, параграф 5 от основния регламент, като не е използвала консолидираните отчети.

(26)

За изчисляването на дъмпинговия марж производствените разходи се определят по видове на продукта, т.е. по КНП (контролни номера на продукта), както и размерите на дъмпинга, които след това се използват за изчисляване на дъмпинговите маржове. Във вътрешната счетоводна документация на дружествата (STL и STCS) стойностите се отчитат на нивото „номер на материала“, което може да бъде свързано с установените в настоящото разследване КНП. Консолидираните отчети на дружествата не даваха възможност производствените разходи да бъдат установени по КНП, поради което не можеше да бъдат използвани.

(27)

Освен това, както е посочено в съображение 74 от регламента за временните мерки, Комисията използва производствените разходи, както са осчетоводени и отчетени от дружествата в тяхната счетоводна система и проверени от Комисията. Тези осчетоводени разходи на стопанските подразделения отразяваха правилно разходите във връзка с полуготовите продукти, използвани в производството на КОВ. По време на контролното посещение Комисията поиска от дружествата да предоставят подробни обяснения относно прехвърлената между стопанските подразделения печалба. Комисията отбеляза, че групата STL предостави различни оценки на условните печалби на стопанските подразделения без каквито и да било доказателства за тях, като не установи връзка между консолидираната печалба (изчислена въз основа на елиминирането на печалбата между стопанските подразделения) и производствените разходи за КОВ на нивото „номер на материала“.

(28)

Освен това по отношение на твърдението, че Комисията не е взела предвид всички налични доказателства за правилното разпределение на разходите, Комисията отбеляза, че член 2, параграф 2.1.1 от АДС и член 2, параграф 5 от основния регламент не се отнасят за третирането на печалните в рамките на дружеството. В тези разпоредби се посочва, че разходите обикновено трябва да се изчисляват въз основа на водената от разследваната страна документация. Този въпрос не е предмет на настоящото разследване, тъй като Комисията определи разходите за КОВ на дружествата въз основа на тяхната документация. Освен това в посочените разпоредби се предвижда методологията, която да се използва, когато документацията на дружеството не отразява достоверно разходите, свързани с продукта и продажбите на продукта, предмет на разследването, и по-специално, че ако не е наличен подходящ метод, трябва да се отдава предпочитание на разпределянето на разходите въз основа на оборота. Следва да бъде повторено — този въпрос не е предмет на настоящото разследване, тъй като свързаните с разглеждания продукт разходи са били осчетоводени от дружеството по стопански подразделения, поради което не беше необходимо разпределяне на разходите. И накрая, в посочените разпоредби се предвижда третирането на разходите на етапа на стартиране (пускането в експлоатация), което не е предмет на разглеждане в настоящия случай.

(29)

Комисията счете, че всички налични доказателства са правилно оценени и използвани за определянето на нормалната стойност. Доказателствата бяха счетени за надеждни и подходящи. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(30)

В рамките на групата STL едно от свързаните дружества (STL) е получило лицензионни възнаграждения и такси за централата от друго свързано дружество в същата група (STCS). На етапа на временните мерки Комисията не е разпределила при изчисляването на ПОАР на STL за продажби на КОВ приходите, получени от платените от STCS лицензионни възнаграждения и такси за централата. Групата STL и ПИ заявиха, че въз основа на това, за да бъде последователна, при изчисляването на ПОАР на STCS Комисията не трябва да взема предвид и разходите, направени от STCS във връзка с изплащането на тези лицензионни възнаграждения и такси за централата.

(31)

Комисията изрази несъгласие с това твърдение. Изплатените лицензионни възнаграждения и такси за централата очевидно се отнасят до производството или продажбата на КОВ и следователно тези разходи трябва да бъдат включени в общата сума на ПОАР, свързани с продажбите на КОВ. За STL платените от STCS лицензионни възнаграждения и такси за централата се считат за приход. По-специално приходите, получени от продажбата на лицензионни възнаграждения, не са действително свързани с производството и продажбите на сходен продукт […] от разследвания износител или производител по смисъла на член 2, параграф 6 от основния регламент. С други думи приходите от права върху интелектуална собственост не са действително свързани с производството и продажбата на конкретния разглеждан продукт по смисъла на решението на Общия съд по делото Sveza (6) . Тези приходи са свързани с това, което по същество представлява спомагателни дейности от гледна точка на настоящата процедура. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(32)

След окончателното разгласяване групата STL заяви, че Комисията е приложила двойни стандарти, като е третирала платените от STCS лицензионни възнаграждения и такси за централата като разход и съответно е включила тези разходи в изчисляването на ПОАР за STCS, като същевременно е изключила съответния приход за STL при изчисляването на ПОАР за STL. Групата STL повтори, че и за двете дружества разходите за лицензионни възнаграждения и такси за централата и съответстващите им приходи следва или да бъдат изключени, или да бъдат включени в изчисляването на техните ПОАР.

(33)

Комисията пояснява, че разходите, свързани с продажбите на произведените от дадено дружество продукти, и административните разходи се включват в изчисляването на ПОАР на дружеството. Получените от продажбата на продукти или услуги приходи обаче са по дефиниция приходи, а не ПОАР. Поради това за изчисляването на ПОАР за STCS Комисията трябваше да включи направените разходи за КОВ във връзка с лицензионните възнаграждения и таксите за централата, тъй като те са били свързани с продажбата на КОВ. Аналогично, за изчисляването на ПОАР за STL бяха взети предвид свързаните с продажбите на КОВ разходи и нямаше фактическа основа за приспадане от ПОАР за КОВ на приходите от продажбата на лицензионни възнаграждения и от такси за централата, тъй като те не са били свързани с продажбите на КОВ. Освен това групата STL не свърза тези приходи с използваните при изчисляването за STL ПОАР, които те можеше да компенсират. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(34)

Поради липсата на други коментари във връзка с определянето на нормалната стойност, с настоящото съображения 62—75 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(35)

След разгласяването на предварителните заключения Комисията разследва свързаното с групата STL дружество Metallurgica Bresciana, което е внасяло КОВ от Индия. Групата STL изрази твърдението, че този внос е бил използван от Metallurgica Bresciana за производството на други продукти. Проверката на място обаче показа, че добавената стойност, внесена от дъщерното дружество, е била минимална и следователно тези продажби са били препродажби на КОВ, внесени от Индия. Групата STL обясни още, че тези покупки са направени, за да допълнят офертата за продажби на Metallurgica Bresciana. Въз основа на това Комисията заключи, че макар Metallurgica Bresciana да е производител на КОВ, то е действало като свързан вносител/търговец за тези сделки. Вследствие на това, както е описано в съображение 80 от регламента за временните мерки по отношение на други свързани вносители/търговци, Комисията приложи член 2, параграф 9 от основния регламент към тези сделки.

(36)

Групата STL и ПИ повториха твърдението, посочено в съображение 78 от регламента за временните мерки, че Комисията следва да третира свързаното дружество STL France като клон, управляващ склад, а не като свързан вносител. Не бяха предоставени допълнителни доказателства в това отношение.

(37)

Поради това Комисията потвърди становището си, че STL France е действало като свързан вносител и следователно експортната цена трябваше да бъде формирана съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент.

(38)

След окончателното разгласяване групата STL заяви, че Комисията е трябвало да извърши физическа проверка на място на STL France и че Комисията е пропуснала да отчете „жизненоважните визуални елементи“ на този субект, които са щели да ѝ дадат възможност да установи, че STL France „наподобява търговец“, а не на вносител. Групата STL заяви, че ако дружеството бъде счетено за търговец, следва да се използва печалба от 10 % въз основа на печалбата на „търговците в Китай или Хонконг“, използвана съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент в разследването за КОВ срещу Китай. Освен това групата STL заяви, че след като Комисията е „извършила проверка“ на помещенията на Metallurgica Bresciana в Италия, дружеството STL France е било третирано по дискриминационен начин. В своите поверителни коментари във връзка с окончателното разгласяване групата STL се позова на доказателство, събрано по време на контролното посещение на STL.

(39)

Първо, Комисията отбеляза, че групата STL предостави противоречива информация за ролята на STL France. Въпреки че групата STL първоначално заяви, че STL France е склад, след окончателното разгласяване, без допълнителни обяснения, тя започна да твърди, че дружеството STL France следва да бъде считано за търговец, а не за вносител.

(40)

Комисията поясни, че в контекста на разследване за търговска защита тя не извършва физически проверки на помещенията на дружествата, а както е отбелязано в член 16 от основния регламент, извършва контролни посещения с цел проверка на документацията на вносителите, износителите, търговците, представителите, производителите, търговските обединения и организации и достоверността на подадената информация за дъмпинг и вреда. С други думи, тя извършва контролни посещения, за да се увери, че предоставената в отговора на въпросника информация е надеждна, т.е. целта на проверката на място е да се съгласува предоставеният отговор на въпросника със счетоводната документация на дружеството и подробните счетоводни документи, които са на разположение в помещенията на дружествата.

(41)

Комисията извърши контролно посещение в помещенията на Metallurgica Bresciana в Италия, тъй като нямаше възможност информацията да бъде проверена по време на контролното посещение в помещенията на групата STL в Индия. От друга страна Комисията успя да провери информацията, предоставена от STL France по време на проверката на място в помещенията на STL, тъй като имаше достъп до счетоводната документация на STL France. Освен това в отговора на писмото с искане за допълнителна информация групата STL заяви, че счетоводната система на STL France е достъпна в Индия, но счетоводните книги на Metallurgica Bresciana са достъпни само в завода в Италия, тъй като всичките счетоводни документи на дружеството се съхраняват в Италия. Двете дружества не бяха в едно и също положение, което даде основания за различните подходи на разследващия екип. Беше припомнено също така, че няма правно задължение за извършване на проверка на място. Освен това дружеството не обясни какви трябва да са визуалните елементи, които разграничават търговеца от вносителя. Поради това твърдението, че Комисията е трябвало да извърши контролно посещение в помещенията на STL France и че е третирала това дружество по дискриминационен начин, беше отхвърлено.

(42)

По отношение на твърдението, че STL France следва да се разглежда като търговец, Комисията поясни, че печалбата от 20 %, използвана в корекцията за STL France, се основава на печалбата, реализирана от търговските дейности (препродажби) на вносителите на КОВ, установена при предишното разследване по отношение на Китай, т.е. дружества, извършващи същия вид дейности като STL France. Следователно, обратно на твърдението на дружеството, това е най-добрият наличен заместител за STL France. Комисията също така отбелязва, че доказателството от проверката на място, на което групата STL се позова в поверителната версия на своето становище, не показва, че дружеството не е вносител за съответните сделки, и следователно не подкрепя твърдението на групата STL в това отношение. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(43)

Освен това след разгласяването на предварителните заключения групата STL и ПИ заявиха, че маржът на печалбата, използван за формирането на експортната цена съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент (т.е. 20 %), не може да се счита за разумен. Беше заявено, че източникът на 20-процентния марж на печалбата е предишното разследване за КОВ срещу Китай (7) и следователно този марж на печалбата не може да се счита за представителен за вносител на КОВ от Индия.

(44)

Маржът на печалбата от 20 % се основаваше на проверените финансови отчети, предоставени от несвързан вносител по време на предишното разследване относно Китай. Предвид липсата на съдействие от страна на несвързани вносители Комисията счете, че това е подходящ и разумен заместител на продажбите на КОВ на пазара на ЕС и в настоящия случай, тъй като печалбата се основава на действителни сделки на европейския пазар.

(45)

Освен това групата STL и ПИ изтъкнаха, че дъмпинговият марж, установен за вноса от Китай, е бил много по-висок от дъмпинговия марж, определен за групата STL в настоящото разследване, което вероятно обяснява високата печалба, генерирана от вносителите в случая с Китай.

(46)

В тази връзка следва да се отбележи, че дъмпинговият марж се изчислява, като се вземат предвид разликите между нормалната стойност и експортната цена, докато маржът на печалбата се установява чрез сравняване на общите приходи от КОВ с общите разходи (покупни цени плюс ПОАР). Следователно анализът на дъмпинговите маржове и/или покупните цени не може да доведе до значими заключения относно нивото на маржа на печалбата на несвързан вносител.

(47)

Групата STL предложи няколко алтернативи за разумен марж на печалбата на несвързан вносител: i) действителната печалба на STL France, ii) печалбата на свързаното с него предприятие в Италия Metallurgica Bresciana или iii) 5 % въз основа на практиката на Комисията, когато няма друга налична информация. И накрая групата STL заяви, че Комисията би могла да използва маржовете на печалба, отчетени от дружества с дейност в същата сфера като на STL France. За тази цел групата STL предостави доклад, в който са изброени 14 дружества, които не са свързани с групата STL. Този доклад първоначално е бил изготвен за френските данъчни органи.

(48)

Комисията счете, че не е възможно да се използват маржовете на печалбата на свързаните страни, тъй като това би противоречало на разпоредбите на член 2, параграф 9 от основния регламент, тъй като се счита, че е засегнат от асоциацията. Комисията също така отбелязва, че марж на печалбата от 5 % се прилага само при изключителни обстоятелства (т.е. когато няма друга налична информация). Случаят не е такъв, тъй като информацията, с която разполага Комисията, ясно показва, че маржът на печалбата от 5 % в този случай не е подходящ. Накрая Комисията проучи доклада, представен от групата STL, и установи, че само четири от изброените дружества са имали оптични влакна в своя продуктов каталог. Освен това тези дружества не са били специализирани в стопанската дейност с оптични влакна, а по-скоро са били търговци на едро на различни медни електропроводи, електрически материали и други промишлени инструменти. Освен това публично достъпните финансови отчети на тези дружества не съдържаха данни нито за рентабилността на всеки сегмент, нито за дела на всеки сегмент в общия оборот. И накрая няма данни дали тези дружества действително са произвеждали или само са внасяли КОВ за препродажба на пазара на ЕС. Поради това маржът на печалбата на несвързания вносител, установен в китайското разследване, остана най-подходящата алтернатива, тъй като печалбата, произтичаща от несвързан вносител, се отнасяше до стопанската дейност с КОВ и беше проверена. И накрая, което е най-същественото, никоя от заинтересованите страни не представи доказателства, че марж на печалбата, който се счита за „разумен“ за вноса от Китай, би бил „неразумен“ за вноса от Индия. Следователно вариантите, предложени от групата STL, бяха отхвърлени.

(49)

След окончателното разгласяване групата STL повтори, че корекции може да бъдат правени само за печалби, които са „начислени“ и „разумни“. Групата STL заяви също така, че е следвала съвета Ernst & Young относно правилата за трансферно ценообразуване, в което е посочено, че типичните нетни маржове за дистрибуторите с ограничен риск в Европа варират от 2,7 % до 9,1 %, с медианен марж от 5,1 % от продажбите, което е в съответствие с маржа на печалбата на STL France. Освен това групата STL заяви, че Комисията е използвала неразумен марж на печалбата, който е надхвърлял „подходящото“ в този контекст. Според групата STL Комисията следва да използва действителния марж на печалбата на STL France или, като алтернатива, действителния марж на печалбата на Metallurgica Bresciana.

(50)

Комисията отбеляза, че фактът, че маржът на печалбата на STL France е в същия диапазон като медианния марж на няколко дружества, не доказва, че маржът на печалбата на STL France не е бил засегнат от връзката между износителя и вносителя. Маржът на печалбата на Metallurgica Bresciana също е засегнат от връзката с износителя и следователно маржът на печалбата на това дружество също не може да се използва за целта. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(51)

Освен това групата STL повтори твърдението си в съображение 43. Тя отново заяви, че разследваният период при предишното разследване за КОВ срещу Китай (от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г.) е периодът на пандемията от COVID-19, когато секторът на КОВ е отчел извънредно високи маржове на печалбата, тъй като по време на ограниченията на свободата на движение производството на КОВ е намаляло, докато търсенето се е увеличило, наред с другото, поради необходимостта от по-добра интернет връзка в домовете на хората, за да има възможност за работа от разстояние и дистанционно обучение. Поради това групата STL заяви, че използваният от Комисията в това разследване марж на печалбата не е отразявал маржа, който вносителите обикновено реализират без конкретните обстоятелства по време на пандемията от COVID-19. Групата STL също така даде няколко примера за предишни разследвания, при които Комисията е установила, че определени данни не са представителни или надеждни, когато са били засегнати от причинените от пандемията от COVID-19 извънредни обстоятелства.

(52)

Комисията отбеляза, че разследваният период в рамките на предишното разследване за КОВ срещу Китай (от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г.) е бил само частично засегнат от пандемията от COVID-19. Освен това при предишното разследване за КОВ срещу Китай Комисията оцени интереса на несвързаните вносители. При това разследване Комисията установи следното: Нито един от вносителите не заяви, че пандемията от COVID-19 е оказала значително влияние върху неговата стопанска дейност. Един вносител заяви, че през март 2020 г. се е наблюдавал известен спад поради ограниченията, но подчерта, че в резултат на кризата значението на проектите за оптични линии до дома (FTTH) се е засилило (8), Вносителите също така заявиха, че имат дългосрочни договори за доставки с свои клиенти, в които фиксираните цени са договорени за общ срок от 2—4 години, без да съдържат клауза за корекция на цената поради непредвидени увеличения в покупните им цени. Поради това не би било възможно да прехвърлят увеличените разходи на своите клиенти. Освен това вносителите твърдят, че не са в състояние да подават оферти на тръжни процедури, които са обявени по време на настоящото разследване, тъй като не знаят каква ще бъде цената, която ще платят за КОВ, в случай че мерките бъдат наложени (9). Съответно Комисията не откри доказателства, че секторът на КОВ е отчел извънредно високи печалби поради пандемията от Covid-19. Групата STL не представи конкретни доказателства в това отношение, които да опровергаят заключенията на Комисията. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(53)

Поради липсата на други коментари по отношение на определянето на експортната цена Комисията потвърждава предварителните си заключения, изложени в съображения 76—81 от регламента за временните мерки.

(54)

Поради липсата на коментари относно сравнението на нормалната стойност и експортната цена констатациите, изложени в съображения 82 и 88 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(55)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(56)

Установено бе, че групата HFCL не е извършвала дъмпинг и поради това нейният износ се изключва от обхвата на мерките.

(57)

След разгласяването на предварителните заключения Aberdare и APAR също така заявиха, че Комисията следва да бъде по-прозрачна по отношение на изчисляването на антидъмпинговия марж за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката.

(58)

Комисията поясни, че антидъмпинговият марж за другите оказали съдействие дружества е установен въз основа на размерите на дъмпинга и стойностите CIF, установени за групата Birla и групата STL, както е предвидено в член 9, параграф 6 от основния регламент.

(59)

Поради липсата на коментари по отношение на определянето на мерната единица Комисията потвърди заключението си, изложено в съображение 96 от регламента за временните мерки.

(60)

Поради липсата на коментари по отношение на определението за промишленост на Съюза и производство на Съюза Комисията потвърди заключението си, изложено в съображения 97 и 98 от регламента за временните мерки.

(61)

Поради липсата на коментари по отношение на използването за собствени нужди Комисията потвърди констатациите си, изложени в съображения 99—104 от регламента за временните мерки.

(62)

Поради липсата на коментари относно потреблението на Съюза Комисията потвърди констатациите си, изложени в съображения 105—110 от регламента за временните мерки.

(63)

Както бе споменато в съображение 19, жалбоподателят повторно изтъкна своя коментар относно неправилно декларирания обем на вноса от индийските производители износители въз основа на решението на индийския апелативен съд, както е описано и в съображение 112 от регламента за временните мерки, и посочи, че макар това решение да няма отношение към тълкуването и прилагането на митническото право на ЕС, той призовава Комисията да инструктира националните митнически органи относно риска от заобикаляне на антидъмпинговите мерки в този случай.

(64)

Комисията взе под внимание този коментар и ще предприеме действия, за да гарантира правилното правоприлагане на мерките, когато е целесъобразно.

(65)

Поради липсата на допълнителни коментари по отношение на вноса от засегнатата държава Комисията потвърди констатациите си, изложени в съображения 111—118 от регламента за временните мерки.

(66)

Поради липсата на коментари по отношение на цените на дъмпинговия внос от засегнатата държава, подбиването на цените и потискането на цените, Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 119—125 от регламента за временните мерки.

(67)

Поради липсата на коментари по отношение на общите бележки Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 126—129 от регламента за временните мерки.

(68)

След разгласяването на предварителните заключения ПИ отбеляза, че обемът на продажбите, производственият обем и производственият капацитет на промишлеността на Съюза са се увеличили през РП въпреки спада в търсенето на свободния пазар и че възвръщаемостта на инвестициите също е отбелязала положителна тенденция от 2022 г. насам.

(69)

След окончателното разгласяване групата Birla повтори твърденията на ПИ и заяви, че всички макроикономически показатели са показали положително изменение, което би трябвало да означава, че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда. Този износител отбеляза също така, че промените в използването на капацитета, описано в съображение 133 от регламента за временните мерки, се дължи на решението на промишлеността на Съюза да увеличи капацитета и същевременно да намали производството.

(70)

Групата Birla отбеляза също така, че обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е увеличил между 2022 г. и РП въпреки лекия спад в потреблението на Съюза. Износителят изтъкна, че през същия период вносът от Индия е останал стабилен, докато пазарният дял на производителите от Съюза се е увеличил.

(71)

Комисията не оспори факта, че някои показатели за вредата са показали положителна тенденция през разглеждания период, което е посочено и в съображение 169 от регламента за временните мерки. Комисията обаче установи, че продажните цени на промишлеността на Съюза са показали низходяща тенденция и че е имало силно увеличение на пазарния дял на индийския внос, който значително е подбивал продажните цени на промишлеността на Съюза и е довел до потискане на цените през целия разглеждан период. Този ценови натиск е довел до значителен спад в рентабилността и паричния поток на промишлеността на Съюза и до много ниски равнища на инвестициите. В коментарите си ПИ и групата Birla не взеха предвид тези факти и констатациите на Комисията. Поради това твърдението, че не е имало съществена вреда, основано единствено на промените в макроикономическите показатели, беше отхвърлено, тъй като в него не се вземат предвид промените в останалите показатели за вредата, нито общото заключение на Комисията.

(72)

Поради липсата на други коментари по отношение на макроикономическите показатели Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 130—144 от регламента за временните мерки.

(73)

Поради липсата на коментари по отношение на микроикономическите показатели Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 145—168 от регламента за временните мерки.

(74)

Жалбоподателят се съгласи с констатациите относно увеличаването на дъмпинговия внос, както е описано в съображение 117 от регламента за временните мерки, и неговото въздействие върху показателите за вредата, като паричен поток, възвръщаемост на инвестициите и рентабилност.

(75)

Поради липсата на допълнителни коментари във връзка със заключението относно вредата Комисията потвърди заключението си, изложено в съображения 169—170 от регламента за временните мерки.

(76)

Двама от невключените в извадката производители износители, т.е. Aberdare Technologies Private Limited и APAR Industries Limited, заявиха, че предвид ниския обем на техния внос както в абсолютно, така и в относително изражение, и като се имат предвид нивата на експортните им цени, те не може да са причинили вреда на промишлеността на Съюза. Въз основа на това те поискаха да не им бъдат налагани мита.

(77)

Както е обяснено в съображение 14, извадката от производители износители беше счетена за представителна. Анализът на причинно-следствената връзка се основава на целия дъмпингов внос на разглеждания продукт от Индия, а не се ограничава до отделни производители износители, както се изисква в член 3 от основния регламент. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(78)

Поради липсата на коментари във връзка с въздействията на дъмпинговия внос Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 172—181 от регламента за временните мерки.

(79)

След разгласяването на предварителните заключения ПИ заяви, че състоянието на промишлеността на Съюза през РП е било засегнато от вноса от Китай, като се има предвид, че точно преди края на РП върху вноса от Китай са били наложени мита срещу неутрализирането на наложените мерки. ПИ заяви, че въпреки действащите мерки срещу вноса от Китай, той се е увеличил, докато вносът от Индия е останал в същия диапазон от 2022 г. насам, а цените на вноса от Китай са били по-ниски от цените на вноса от Индия.

(80)

В този контекст Комисията се позова на заключението в съображение 187 от регламента за временните мерки, според което китайският внос може да е оказал отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, но не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Индия и понесената от промишлеността на Съюза вреда. Това се доказва от факта, че след приключването на разследването относно неутрализирането на наложените мерки, вследствие на което изчислените преди това антидъмпингови мита бяха на практика удвоени (10), китайският внос показа низходяща тенденция по отношение на обема и възходяща ценова тенденция, като средните му цени са били над средните цени на дъмпинговия внос от Индия (11). Като се има предвид, че не бяха представени допълнителни доказателства, твърдението беше отхвърлено.

(81)

След разгласяването на предварителните заключения ПИ също така заяви, че вредата за промишлеността на Съюза е била причинена от увеличение на нейните инвестиции въпреки спада на пазара и нарастващите разходи за енергия, дължащи се на войната между Украйна и Русия през същия период.

(82)

По отношение на равнището на инвестициите Комисията потвърди заключенията си от съображения 156 и 201 от регламента за временните мерки, съгласно които инвестициите са останали на ниско равнище през разглеждания период въпреки увеличението през РП, което не може да се счита за причина за понесената от промишлеността на Съюза съществена вреда. Що се отнася до увеличението на разходите за енергия, което бе отдадено на агресивната война на Русия срещу Украйна, Комисията потвърди заключението си от съображение 147 от регламента за временните мерки, че увеличението на производствените разходи се е дължало главно на увеличението на разходите за суровини в съответствие с промените в инфлацията и че производителите от Съюза не са можели да се възстановят от увеличението на разходите поради оказвания от дъмпинговия внос от Индия ценови натиск. В съображение 199 от регламента за временните мерки Комисията също така стигна до заключението, че увеличението на разходите за суровини и енергия не може да се счита за причина за вредата, ако това увеличение на разходите не може да бъде прехвърлено на клиентите поради ценовия натиск от дъмпинговия внос. Като се има предвид, че не бяха представени допълнителни доказателства, тези коментари бяха отхвърлени.

(83)

След окончателното разгласяване групата Birla повтори твърденията на ПИ относно въздействието на китайския внос върху състоянието на промишлеността на Съюза. Тя заяви, че извършената от Комисията оценка на вредата е била основана на неспособността на производителите от Съюза да повишат цените си, докато причината промишлеността на Съюза да не може да увеличи печалбите си е била намаляващите цени на китайския внос. Групата Birla също така изтъкна, че обемът на вноса от Китай е бил три до четири пъти по-голям от обема на вноса от Индия, и заяви, че поради това китайският внос е можел да упражнява много по-голям натиск върху цените в сравнение с индийския внос. Групата Birla стигна до заключението, че като се има предвид, че пазарният дял на индийския внос е бил под пазарния дял на производителите от Съюза, този внос не може да е бил причината за неспособността на промишлеността на Съюза да повиши цените си. Освен това според износителя цените на индийския внос са намалели в малка степен между 2021 г. и 2022 г. и следователно не може да са оказали внезапно въздействие върху рентабилността на производителите от Съюза.

(84)

Износителят заяви, че Комисията е трябвало да оцени размера на вредата, която е трябвало да бъде отдадена на други известни фактори, например китайския внос.

(85)

И накрая групата Birla се позова на решението на Общия съд по делото Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (12) и заяви, че фактът, че разследваният период в разследването относно неутрализирането на наложените мерки се припокрива с РП в настоящото разследване, изкривява оценката на въздействието на вноса от Индия и целия анализ за определяне на причините за вредата. Поради това тя поиска Комисията да основе своя анализ на въздействието на вноса от Индия на състоянието на промишлеността на Съюза през най-скорошния възможен период, продължаващ дори след РП в настоящото разследване, тъй като той няма да бъде засегнат от вноса от Китай.

(86)

Комисията повтори констатациите си в съображения 172 и 173 от регламента за временните мерки, в които отбеляза, че влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза е съвпаднало с бързото увеличаване на дъмпинговия внос от Индия със значителни маржове на подбиване на цените, което е довело до потискане на цените. Докато пазарният дял на дъмпинговия внос от Индия се е увеличил почти три пъти, увеличението на пазарния дял на промишлеността на Съюза през същия период е било с много по-малък темп. Поради това може да се заключи, че намаляването на китайския внос през разглеждания период е било в полза най-вече на дъмпинговият внос от Индия и че е имало съвпадение във времето между увеличението на дъмпинговия внос от Индия и влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза, по-специално промишлеността на Съюза не е била в състояние да възстанови пазарния си дял и да реализира устойчиви равнища на печалба, както се заключава в съображение 179 от регламента за временните мерки. Групата Birla не представи каквито и да било доказателства, които да поставят под въпрос тези заключения. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(87)

По отношение на искането Комисията да оцени размера на вредата, причинена от други известни фактори, като китайския внос, Комисията отбелязва, че е спазила изискванията на основния регламент и е оценила поотделно и заедно всички други причини за вредата, като стигна до заключението, че дори заедно те не може да са отслабили причинно-следствената връзка между индийския дъмпингов внос и понесената от промишлеността на Съюза съществена вреда. Следва да се отбележи също така, че маржовете на вредата бяха основани на сравнението между целевите цени на промишлеността на Съюза и действителните цени на включените в извадката производители износители. Тези маржове съответно бяха калибрирани спрямо ценовото поведение на включените в извадката индийски производители износители.

(88)

Комисията припомни констатациите си в съображение 204 от регламента за временните мерки, в което поотделно и подробно анализира въздействието на всички други известни фактори върху промишлеността на Съюза. Анализът показа, че макар да не може да се изключи това, че дъмпинговият внос от Китай, недъмпинговият внос от Индия и вносът от Турция може да са допринесли за съществената вреда, тези фактори не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Индия и понесената от промишлеността на Съюза съществена вреда. Групата Birla не представи каквито и да било доказателства в подкрепа на искането си и поради това то беше отхвърлено. Освен това, както е отбелязано в съображение 87, установените в този случай маржове на вредата бяха точно калибрирани спрямо ценовото поведение на индийските производители износители.

(89)

По отношение на позоваването на решението на Общия съд по делото Gul Ahmed Textile Mills/Съвет Комисията не е съгласна, че оценката ѝ на вредата е била изкривена. Първо, настоящото разследване и разследването срещу Китай относно неутрализирането на наложените мерки не бяха с припокриващи се разследвани периоди, както неправилно заяви групата Birla — РП в настоящото разследване обхваща периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г., докато разследваният период в разследването относно неутрализирането на наложените мерки беше от 1 октомври 2021 г. до 30 септември 2022 г. (13) По-важното е, че както е обяснено в съображение 203 от регламента за временните мерки, от наблюдаваните през разглеждания период тенденции става ясно, че макар дъмпинговият внос от Китай да е намалявал постоянно, състоянието на промишлеността на Съюза се е влошавало значително, по-специално нейната рентабилност. Групата Birla не взе предвид тези тенденции и в подкрепа на твърдението си се основа единствено на факта, че е имало разследване срещу Китай относно неутрализирането на наложените мерки, съответно не доказа, че настоящата оценка е била изкривена. По тази причина това твърдение също беше отхвърлено.

(90)

Предвид липсата на други коментари по отношение на въздействието на други фактори Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 182—202 от регламента за временните мерки.

(91)

Поради липсата на коментари във връзка с причинно-следствената връзка, които да променят оценката на Комисията, Комисията потвърди констатациите си в регламента за временните мерки, и по-специално заключенията, изложени в съображения 203—205 от регламента за временните мерки.

(92)

Както е обяснено в раздел 3.2, след временните мерки Комисията включи в своето изчисление на експортната цена за групата STL някои препродажби на свързаното с STL образувание в Италия — Metallurgica Bresciana. С оглед на включването на тези препродажби временният марж на вредата за групата STL беше ревизиран от 41,2 % на 42,3 %.

(93)

Както е предвидено в член 9, параграф 4, трета алинея от основния регламент и като се има предвид, че Комисията не въведе регистрационен режим за вноса през периода на предварителното разгласяване, тя анализира промените в обемите на вноса, за да установи дали е имало допълнително съществено увеличение на вноса, обект на разследването, през периода на предварителното разгласяване, описан в съображение 3, и съответно да включи допълнителната вреда, произтичаща от това увеличение, при определяне на маржа на вредата.

(94)

Въз основа на данните от базата данни Surveillance 3 (14) обемите на вноса от Индия през четириседмичния период на предварителното разгласяване са били с 56 % по-високи от средните обеми на вноса през разследвания период на четириседмична база и с 89 % по-високи, отколкото за същия четириседмичен период в рамките на разследвания период. Поради това Комисията стигна до заключението, че през периода на предварителното разгласяване е имало съществено увеличение на вноса, обект на разследването.

(95)

За да включи допълнителната вреда, произтичаща от увеличението на вноса, Комисията реши да коригира равнището на отстраняване на вредата въз основа на увеличението на обема на вноса, което се смята за съответния тегловен коефициент съгласно разпоредбите на член 9, параграф 4 от основния регламент. Поради това тя изчисли мултипликационен коефициент, който беше определен, като сборът от обема на вноса през четирите седмици на период на предварителното разгласяване (12 374 кабел-километра) и от 52-те седмици на РП (103 091 кабел-километра) беше разделен на обема на вноса през РП, екстраполиран върху 56 седмици (111 021 кабел-километра). Получената стойност — 1,04 — отразява допълнителната вреда, причинена от по-нататъшното увеличение на вноса. Така временните маржове на вредата бяха умножени по този коефициент.

(96)

Както е предвидено в член 9, параграф 4, трета алинея от основния регламент, това увеличение на маржа на вредата се прилага за период, не по-дълъг от посочения в член 11, параграф 2, т.е. пет години.

(97)

След окончателното разгласяване групата Birla заяви, че приложената методология за коригиране на маржа на вредата е била несъвместима с член 9, параграф 4 от основния регламент, тъй като оценката следва да се основава на цените, а не на обема на вноса. Този износител заяви, че Комисията е трябвало първо да оцени всяка допълнителна вреда, произтичаща от увеличението на вноса, и едва след това да я добави към маржа на вредата за разлика от използваната от нея методология, т.е. да оцени увеличението на вноса и след това да го добави към маржа на вредата.

(98)

Анализът на допълнителната вреда, описан в член 9, параграф 4, е ясно свързан с обема на вноса, тъй като се отнася до „допълнително съществено увеличение на вноса, обект на разследването“. В същия член се уточнява също така, че оценката се извършва в случай че „през периода на предварително разгласяване има допълнително съществено увеличение на вноса, обект на разследването“ и че произтичащата от това увеличение допълнителна вреда се включва при определянето на маржа на вредата. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(99)

Групата STL заяви, че временните маржове на вредата и маржовете на вредата показват, че нещо при изчисляването на дъмпинговия марж на групата STL не е коректно, тъй като: i) експортните цени на групата STL са били най-високите, като се съобщава, че те са били с над 45 % по-високи от тези на някои други производители износители (по-нисък марж на вредата очевидно показва по-висока експортна цена); и ii) въпреки че групата STL е била единственият напълно интегриран производител износител в Индия, произвеждал продукта, предмет на разследването, като се започне с производството на предварително формовани стъклени влакна, и съответно е била най-рентабилният производител, според резултата групата STL пак е била с най-висок дъмпингов марж. Освен това групата STL изрази твърдението, че този резултат е математически невъзможен, освен ако продажните цени на групата STL на вътрешния пазар са били по някакъв начин с повече от 45 % по-високи от тези на някои други производители, но това определено не е било така, тъй като цените на всички индийски производители на индийския вътрешен пазар са били сходни или поне са се колебаели в рамките на диапазон, който е много по-тесен от 45 %. Следователно този парадокс на най-високите експортни цени и на най-високия дъмпингов марж показва, че корекциите на Комисията на експортната цена и на разходите на групата STL са създали ситуация, която е правно несъстоятелна и математически невъзможна.

(100)

Комисията счита, че установяването на дъмпингов марж се основава на многобройни фактори, като например структурата на производството/продажбите на групата/дружеството, равнището на цените на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, структурата на разходите за всеки вид на продукта, броя на видовете на продукта, произвеждани и продавани на различни пазари, обема на тези продажби между тези пазари, резултата от обичайните търговски условия и вида на разходите. Следва да се отбележи, че нито един от тези фактори не беше ефективно оспорен от групата STL по обоснован начин. Експортната цена трябва да бъде оценена в светлината и на тези фактори, когато се сравнява с нормалната стойност с цел определяне на дъмпинговия марж. Поради това дъмпинговият марж и равнището на експортните цени на различните включени в извадката производители износители могат да се дължат на много различни параметри и не следва да се правят преки заключения само въз основа на тези два фактора, без да се вземат под внимание и такива различни параметри. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(101)

Поради липсата на други коментари във връзка с останалите констатации, изложени в съображения 207—220 от регламента за временните мерки, с настоящото те се потвърждават.

(102)

Както е описано в съображения 92—96 по-горе, Комисията преразгледа маржовете на вредата. Поради това окончателното равнище на отстраняване на вредата за оказалите съдействие производители износители и всички други дружества е, както следва:

(103)

Поради липсата на коментари по отношение на интересите на промишлеността на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 223—226 от регламента за временните мерки.

(104)

Поради липсата на коментари по отношение на интереса на несвързаните вносители Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 227—229 от регламента за временните мерки.

(105)

След предварителното разгласяване на временните мерки своя интерес заяви още един ползвател на КОВ, работещ в телекомуникационния сектор, който предостави отговор на въпросника за ползвателите. Този отговор беше подаден далеч след изискваните срокове и не бе възможно да бъде проверен. Този ползвател обаче не е внасял КОВ от Индия и не е изразил нито подкрепа, нито противопоставяне на мерките. Във всеки случай отговорът му не съдържаше никакви допълнителни доводи или информация относно аспектите на интереса на Съюза, които биха могли да засегнат заключенията на Комисията относно интереса на ползвателите.

(106)

Поради това Комисията потвърждава заключението си, че разследването не разкри каквато и да било информация, която да показва, че антидъмпинговите мерки биха засегнали непропорционално ползвателите.

(107)

Поради липсата на други коментари в това отношение Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 230—233 от регламента за временните мерки.

(108)

Предвид липсата на коментари по отношение на предлагането на пазара на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 234—235 от регламента за временните мерки.

(109)

Поради липсата на коментари по отношение на състоянието на конкуренцията на пазара на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 236—239 от регламента за временните мерки.

(110)

Поради липсата на коментари по отношение на други фактори Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 240 от регламента за временните мерки.

(111)

Поради липсата на коментари във връзка със заключението относно интереса на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 241—243 от регламента за временните мерки.

(112)

Въз основа на направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка, равнището на мерките и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос на разглеждания продукт.

(113)

Въз основа на горепосоченото ставките на окончателното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(114)

Както е отбелязано в съображение 56, беше установено, че групата HFCL не е извършвала дъмпинг и поради това нейният износ се изключва от обхвата на мерките.

(115)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на дружествата, предмет на разследването. Тези ставки на митото съответно се прилагат изключително за вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от засегнатата държава и произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, не може да се ползва от тези ставки и следва да се облага със ставката на митото, приложима за „останалия внос с произход от Индия“.

(116)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (15). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(117)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на индивидуалните антидъмпингови мита. Прилагането на индивидуални антидъмпингови мита е приложимо само при представяне на валидна търговска фактура на митническите органи на държавите членки. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. До представянето на такава фактура вносът следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „останалия внос с произход от Индия“.

(118)

Въпреки че представянето на тази фактура е необходимо за целите на прилагането от митническите органи на държавите членки на индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, то не е единственият аспект, който тези органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните проверки и както във всички други случаи могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че последващото прилагане на ставката на митото е обосновано в съответствие с митническите разпоредби.

(119)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниски индивидуални ставки на митото, се увеличи значително по обем след налагането на съответните мерки, може да се счете, че това увеличение на обема представлява само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване във връзка със заобикаляне на мерките. При това разследване може, наред с другото, да бъде разгледана необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) ставка(и) на митото(ата) и от последващо въвеждане на мито за цялата държава.

(120)

За да се осигури правилното правоприлагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за останалия внос с произход от Индия следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но също и за производителите, които не са осъществявали износ на разглеждания продукт за Съюза през разследвания период.

(121)

Производителите износители, които не са изнасяли разглеждания продукт за Съюза през разследвания период, следва да имат възможност да поискат от Комисията спрямо тях да бъде приложена ставката на антидъмпинговото мито за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката. Комисията следва да уважи такова искане, при условие че са изпълнени три условия. Новият производител износител ще трябва да докаже, че: i) не е изнасял разглеждания продукт за Съюза през РП; ii) не е свързан с производител износител, който е извършвал такъв износ; и iii) е изнасял разглеждания продукт впоследствие или е поел неотменимо договорно задължение да извърши такъв износ в значителни количества.

(122)

Статистическите данни за търговията с КОВ често се изразяват в кабел-километри. Не съществува обаче такава допълнителна мерна единица за КОВ, посочена в Комбинираната номенклатура, определена в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (16). Поради това е необходимо да се предвиди, че в декларацията за допускане за свободно обращение трябва да се вписват не само теглото в килограми или тонове, но и броят на кабел-километрите от разглеждания продукт, предмет на внос. Кабел-километрите следва да бъдат посочени за кодове по КН и по ТАРИК.

(123)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид мащаба на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, обезпечени под формата на временни антидъмпингови мита, наложени с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани до равнищата, установени с настоящия регламент.

(124)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета (17), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(125)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,