(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Програмата от Хага: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз (3) изисква от държавите членки да разгледат възможностите за съсредоточаване на наказателното преследване при трансгранични многостранни съдебни дела в една държава членка с цел да се повиши неговата ефикасност, като същевременно се гарантира добро правораздаване.

(3)

Програмата от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по наказателни дела (4) изисква инструмент, който да дава възможност за трансфер на наказателни производства в други държави членки.

(4)

Необходимо е съдебното сътрудничество между държавите членки да продължи да се развива, за да се гарантира доброто наказателното правораздаване и да се повиши неговата ефикасност в рамките на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие и да се гарантира, че държавата членка, която е в най-добра позиция, разследва или преследва по наказателен ред дадено престъпление. По-специално общите правила за държавите членки относно трансфера на наказателни производства биха могли да спомогнат за предотвратяването на ненужни паралелни наказателни производства в различни държави членки, засягащи едни и същи факти и едно и също лице, които биха могли да доведат до нарушение на принципа ne bis in idem. Тези общи правила биха могли също така да намалят броя на многократните наказателни производства по отношение на едни и същи факти или по отношение на едно и също лице, които се провеждат в различни държави членки. Освен това тези общи правила имат за цел да се гарантира, че възможно трансфер на наказателно производство може да се осъществи, ако предаването на лице за целите на наказателно преследване въз основа на европейска заповед за арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (5) е забавено или отказано по причини като например, че в другата държава членка е в ход паралелно наказателно производство за същото престъпление, за да се избегне безнаказаността на наказателно преследваното лице.

(5)

Общите правила за трансфер на наказателни производства са от съществено значение и за ефикасната борба с трансграничната престъпност, което е особено важно във връзка с престъпления, извършени от организирани престъпни групи, като например трафик на наркотици, контрабанда на мигранти, трафик на хора, трафик на огнестрелни оръжия, престъпления против околната среда, киберпрестъпност или изпиране на пари. Наказателното преследване на организирани престъпни групи, които действат в множество държави членки, може да създаде големи трудности за участващите органи. Трансферът на наказателни производства е важен инструмент, който би засилил борбата с организираните престъпни групи, действащи в целия Съюз.

(6)

За да се гарантира ефективното сътрудничество между молещите органи и замолените органи във връзка с трансфера на наказателни производства, правилата за такъв трансфер следва да бъдат установени с правно обвързващ и пряко приложим акт на Съюза.

(7)

Настоящият регламент следва да се прилага за всички искания за трансфер, отправени в рамките на наказателно производство.

(8)

Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета (6) има за цел да предотврати ситуации, при които едно и също лице е обект на паралелни наказателни производства в различни държави членки за едни и същи факти, които могат да доведат до постановяване на окончателно решение по тези производства в две или повече държави членки. Поради това с посоченото рамково решение се установява процедура за преки консултации между компетентните органи на съответните държави членки с цел постигане на консенсус по всяко ефективно решение, насочено към избягване на неблагоприятните последици от подобни паралелни производства и пилеенето на времето и ресурсите на тези компетентни органи. Когато тези компетентни органи решат, след консултации в съответствие с посоченото рамково решение, да съсредоточат производствата в една държава членка чрез трансфер на наказателни производства, такъв трансфер следва да се извърши в съответствие с настоящия регламент.

(9)

Други правни актове по наказателноправни въпроси, по-специално актовете, свързани със специфични видове престъпления, като например Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (7) и рамкови решения 2002/475/ПВР (8) и 2008/841/ПВР на Съвета (9), включват разпоредби относно факторите, които трябва да се вземат предвид с цел централизиране на наказателните производства в една държава членка, в случай че наказателно преследване въз основа на едни и същи факти може законосъобразно да се проведе в повече от една държава членка. Когато компетентните органи на засегнатите държави членки решат, след проведено сътрудничество в съответствие с такива правни актове, да централизират производствата в една държава членка чрез трансфер на наказателни производства, такъв трансфер следва да се извърши в съответствие с настоящия регламент.

(10)

Бяха приети няколко правни акта на Съюза относно прилагането на принципа за взаимно признаване към присъди и съдебни решения по наказателни дела, по-специално рамкови решения 2005/214/ПВР (10), 2008/909/ПВР (11) и 2008/947/ПВР (12) на Съвета. Настоящият регламент допълва тези рамкови решения и не засяга тяхното прилагане.

(11)

Настоящият регламент не засяга спонтанния обмен на информация, уреден от други правни актове на Съюза.

(12)

Настоящият регламент не се прилага за решения за преразпределяне, обединяване или разделяне на дела, във връзка с които Европейската прокуратура е упражнила своята компетентност в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (13).

(13)

За целите на настоящия регламент държавите членки следва да определят своите компетентни органи по начин, който насърчава принципа на пряк контакт между тези органи.

(14)

За целите на настоящия регламент и в интерес на улесняването на ефективното му прилагане в целия Съюз, в случай че структурата на вътрешните правни системи на държавите членки с традиции, основани на общото право, не позволява на техните съдилища и прокурори да предприемат мерки, акцесорни спрямо решението за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство, такива акцесорни мерки могат да бъдат предприети от друг орган, който е компетентен да предприема мерки в наказателното производство. Участието на такъв компетентен орган по никакъв начин не следва да засяга решението, вземано изключително от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство, което по необходимост следва да включва преценка на основанията за отказ съгласно настоящия регламент. Участието на всеки друг компетентен орган има за цел единствено да улесни вземането на такива съдебни решения и ефективното прилагане на настоящия регламент.

(15)

Когато е необходимо поради структурата на вътрешните им правни системи, държавите членки следва да могат да определят един или повече централни органи, които да отговарят за административното предаване и получаване на искания за трансфер на наказателни производства, както и за друга официална кореспонденция, свързана с такива искания. Тези централни органи биха могли също така да предоставят административна подкрепа и да изпълняват координиращи и подпомагащи функции, като по този начин улесняват и насърчават приемането на искания за трансфер на наказателни производства.

(16)

Някои правни актове на Съюза вече изискват от държавите членки да предприемат необходимите мерки за установяване на компетентност по отношение на специфични престъпления, като например тези, свързани с терористични дейности съгласно Директива (ЕС) 2017/541, или тези, свързани с подправяне на еврото съгласно Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14), в случаите, в които предаването на дадено лице е отказано.

(17)

За да се гарантира, че с оглед осъществяването на трансфера на наказателни производства в съответствие с настоящия регламент, винаги когато това се изисква от интересите на ефикасното и добро правораздаване и ефективната защита на предвидените в правото на Съюза основни права на заподозрените лица, обвиняемите и жертвите, в настоящия регламент следва да се предвиди компетентност в специфични случаи, така че замолената държава да може да упражнява компетентност във връзка с престъпленията, за които е приложимо националното право на молещата държава. Замолената държава следва да има компетентност по отношение на престъпленията, за които се иска трансфер на наказателното производство, когато се счита, че тя е в най-добра позиция да проведе наказателното преследване на въпросното престъпление. Правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, не следва да възпрепятстват държавите членки да приемат национални мерки, за да гарантират, че те могат да упражняват компетентност в специфичните случаи, предвидени в настоящия регламент.

(18)

В допълнение към компетентността, предвидена вече в националното право на замолената държава, компетентността следва да бъде установена въз основа на специфични основания, определени в настоящия регламент, винаги когато се счита, че тази държава членка е в най-добра позиция да проведе наказателното преследване. Замолената държава членка следва да има компетентност в ситуации, в които откаже да предаде заподозряно лице или обвиняем, за когото е издадена европейска заповед за арест и който се намира на нейна територия и е неин гражданин или пребивава в нея, когато този отказ се основава на специфичните основания, определени в настоящия регламент. Например следва да се установи компетентност, когато предаването е отказано на основание член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение 2002/584/ПВР, която се прилага в ситуации, при които престъпленията са извършени извън територията на държавата членка, издала европейската заповед за арест, а правото на изпълняващата държава членка не допуска наказателно преследване за същите престъпления, когато те са извършени извън нейната територия. Това правило може да се прилага в случаите, когато дадено престъпление е извършено на територията на друга държава членка или на трета държава от граждани на други държави членки или граждани на трети държави и заподозряното лице или обвиняемият пребивава в замолената държава. Това е особено важно по отношение на тежки престъпления, които нарушават основни ценности на международната общност, като например военни престъпления или случаи на геноцид, във връзка с които може да възникне риск от безнаказаност поради отказ на изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение 2002/584/ПВР. Замолената държава следва също така да има компетентност, когато престъплението поражда последици или причинява вреди главно в замолената държава. Вредите следва да се вземат предвид, при условие че те са част от елементите на състава на престъплението, в съответствие с националното право на замолената държава. Замолената държава следва да има компетентност и когато в нея вече е в ход наказателно производство срещу същото заподозряно лице или обвиняем по отношение на други факти, така че всички твърдени престъпни деяния на такова лице да могат да бъдат съдени в рамките на една-единствена наказателна юрисдикция, или когато в тази държава е в ход наказателно производство срещу други лица по отношение на същите, отчасти същите или свързани факти, което може да е от особено значение за съсредоточаването на разследването и наказателното преследване на престъпна организация в една държава членка. И в двата случая заподозряното лице или обвиняемият в наказателното производство, което се прехвърля, следва да бъде гражданин на замолената държава или да пребивава в нея.

(19)

За да се изпълни целта на настоящия регламент и да се предотвратят спорове за компетентност, като се обърне специално внимание на онези държави членки, чиито правни системи се основават на задължително наказателно преследване или онези, в които има задължително наказателно преследване само на определени престъпления, молещата държава, когато отправя искане за трансфер на наказателно производство, следва да може да се откаже от своята компетентност по производството по наказателно преследване на съответното лице за престъплението, за което се иска трансфер. Следователно настоящият регламент следва да позволява на компетентните органи на молещата държава да се откажат от компетентност, да спрат или да прекратят наказателното производство, започнато пред тях, в полза на държавата членка, за която е установено, че е в по-добра позиция да проведе наказателното преследване дори когато в съответствие с националното право тези органи биха били длъжни да проведат наказателно преследване. Това не следва да засяга разпоредбите относно последиците от трансфера на наказателно производство в молещата държава, предвидени в настоящия регламент.

(20)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(21)

Настоящият регламент не засяга процесуалните права, определени в Хартата или в други правни актове на Съюза, като например директиви 2010/64/ЕС (15), 2012/13/ЕС (16), 2013/48/ЕС (17), (ЕС) 2016/343 (18), (ЕС) 2016/800 (19) и (ЕС) 2016/1919 (20) на Европейския парламент и на Съвета — за държавите членки, които са обвързани от тях. По-специално молещият орган следва да гарантира, че такива права, предвидени в правото на Съюза и националното право, се спазват, когато се иска трансфер на наказателно производство съгласно настоящия регламент.

(22)

Държавите членки следва да гарантират, че при прилагането на настоящия регламент се вземат предвид нуждите на уязвимите лица. В съответствие с препоръката на Комисията от 27 ноември 2013 г. относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство (21), за уязвими заподозрени или обвиняеми лица следва да се считат всички заподозрени или обвиняеми лица, които не са в състояние да разбират или ефективно да участват в наказателното производство поради възрастта си, психическото или физическото си състояние или уврежданията си.

(23)

По същия начин държавите членки следва да гарантират, че при прилагането на настоящия регламент процесуалните права на заподозрените лица и обвиняемите, които са обект на предварително задържане, се вземат предвид, като се отчита, когато е подходящо, препоръка (ЕС) 2023/681 на Комисията (22).

(24)

Молещият орган следва да може да поиска трансфер на наказателно производство или по собствена инициатива, независимо дали са били проведени консултации със замоления орган, или не, или по предложение на заподозряното лице или обвиняемия, или по предложение на жертвата. Настоящият регламент не следва да налага задължение да се иска или да се осъществява трансфер на наказателно производство. При преценката дали следва да се отправи искане за трансфер на наказателно производство, молещият орган следва да оцени дали този трансфер би спомогнал за целта за ефикасно и добро правораздаване, включително дали той е пропорционален и подходящ за целите на въпросното производство. Тази оценка следва да се извършва за всеки отделен случай, за да се определи държавата членка, която е в най-добра позиция да преследва по наказателен ред въпросното престъпление.

(25)

Когато преценява дали дадено искане за трансфер на наказателно производство е обосновано, молещият орган следва да вземе предвид няколко критерия, чийто приоритет и тежест следва да се основават на фактите и обстоятелствата по всеки отделен случай. Всички имащи отношение фактори следва да се разглеждат от гледна точка на висшите интереси на правосъдието. Например, когато престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената държава или повечето от последиците или значителна част от вредите, причинени от престъплението, когато тези последици или вреди са част от елементите на състава на престъплението, са настъпили на територията на замолената държава, следва да се счита, че тази държава е в по-добра позиция да проведе наказателното преследване, като се има предвид, че доказателствата, които трябва да бъдат събрани, като например свидетелски показания, показания на жертви или становища на вещи лица, се намират в замолената държава и съответно могат да бъдат събрани по-лесно, ако наказателното производство бъде прехвърлено. Освен това започването на последващо производство за обезщетение за вреди в замолената държава би било улеснено, ако първоначалното производство за установяване на наказателната отговорност е било проведено в същата държава членка. По подобен начин, ако повечето доказателствата се намират в замолената държава, трансферът на наказателно производство може да улесни събирането и последващото допускане на доказателствата, събрани в съответствие с националното право на замолената държава.

(26)

Когато едно или няколко от заподозрените лица или обвиняемите са граждани на замолената държава или пребивават в нея, трансферът на наказателно производство може да бъде обоснован с цел да се гарантира правото на заподозряното лице или обвиняемия да присъства на съдебния процес в съответствие с Директива (ЕС) 2016/343. Аналогично, когато една или няколко от жертвите са граждани на замолената държава или пребивават в нея, трансферът на наказателно производство може да бъде обоснован, за да се даде възможност на жертвите по-лесно да участват в наказателното производство и да бъдат ефективно разпитани като свидетели по време на производството. В случаите, в които предаването на заподозряно лице или обвиняем, за когото е издадена европейска заповед за арест, е отказано в замолената държава на основанията, посочени в настоящия регламент, трансферът може да бъде обоснован и когато това лице се намира в замолената държава, без да е неин гражданин или да пребивава в нея.

(27)

Молещият орган следва да прецени въз основа на материалите, с които разполага, дали са налице разумни основания да се смята, че заподозряното лице, обвиняемият или жертвата пребивава в замолената държава. Когато наличната информация е ограничена, оценката следва да бъде предмет на консултации между молещия орган и замоления орган, за да се потвърди пребиваването на заподозряното лице, обвиняемия или жертвата в замолената държава. За целите на тази оценка от значение биха могли да бъдат различни обективни обстоятелства, които могат да сочат, че съответното лице е установило или има намерение да установи обичайния център на своите интереси в определена държава членка. Биха могли да съществуват основателни причини да се счита, че дадено лице пребивава в замолената държава, по-специално когато лицето е регистрирано като пребиваващо в тази държава, като титуляр на лична карта или на разрешение за пребиваване или чрез регистрация в официален регистър на пребиваващите лица. Когато въпросното лице не е регистрирано в замолената държава, за пребиваването може да се съди от факта, че това лице е изразило намерението си да се установи в тази държава членка или е изградило, след продължителен период на присъствие в тази държава членка, определени връзки с нея, които са сходни с тези, произтичащи от установяването на официално пребиваване в тази държава членка. За да се определи дали в конкретен случай между съответното лице и замолената държава са налице достатъчни връзки, които дават основание да се смята, че лицето пребивава в тази държава членка, следва да се вземат предвид различни обективни обстоятелства, характеризиращи положението на това лице, сред които по-специално са продължителността, естеството и условията на присъствието на това лице в замолената държава или семейните или икономическите връзки, които това лице има със замолената държава. Регистрирано превозно средство, банкова сметка, фактът, че престоят на лицето в замолената държава е бил непрекъснат или други обективни фактори могат да бъдат от значение, за да се определи дали са налице основателни причини да се счита, че съответното лице пребивава в замолената държава. Краткосрочно посещение, ваканционен престой, включително във ваканционен дом, или подобен престой в замолената държава без допълнителна съществена връзка не са достатъчни, за да се установи пребиваване в тази държава членка.

(28)

Трансфер на наказателно производство може да бъде обоснован и когато има висящо наказателно производство в замолената държава по отношение на същите, отчасти същите или други факти срещу заподозряното лице или обвиняемия или когато има висящо наказателно производство в замолената държава по отношение на същите, отчасти същите или свързани факти срещу други лица, например в случаи на наказателно преследване на трансгранични престъпни организации, когато различни съобвиняеми могат да бъдат преследвани в различни държави членки. Освен това, ако заподозряното лице или обвиняемият изтърпява или предстои да изтърпи наказание лишаване от свобода в замолената държава за друго престъпление, трансферът на наказателното производство може да бъде обоснован, за да се гарантира правото на осъденото лице да присъства на съдебния процес, за който се иска трансфер на наказателно производство, докато изтърпява наказанието в замолената държава. Молещите органи следва надлежно да обмислят дали трансферът на наказателното производство би могъл да подобри перспективите за социална реинтеграция на съответното лице, ако наказанието бъде изпълнено в замолената държава. За тази цел може да бъде взета предвид обвързаността на лицето със замолената държава, дали то счита, че тя е мястото на семейните, както и на езиковите, културните, социалните, икономическите или други връзки. Освен това компетентните органи често постигат съгласие за съсредоточаването на производствата въз основа на определянето на най-подходящата юрисдикция. Такива споразумения могат да бъдат постигнати в рамките на координационни срещи на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), създадена с Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета (23), в рамките на двустранни или многостранни срещи без намесата на Евроюст или след консултации съгласно Рамково решение 2009/948/ПВР.

(29)

Преди да прецени дали да прехвърли наказателното производство единствено на основание, че повечето от доказателствата се намират в замолената държава, молещият орган се насърчава да вземе предвид възможността за получаване на доказателства от други държави членки чрез съществуващите инструменти за взаимно признаване на съдебни решения, като например Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (24) — за държавите членки, обвързани от нея, и за правна взаимопомощ.

(30)

Заподозрените лица, обвиняемите или жертвите следва да могат да предлагат отнасящото се до тях наказателно производство да бъде прехвърлено в друга държава членка. Заподозрените лица, обвиняемите или жертвите следва да могат да направят такова предложение на компетентните органи или на молещата държава, или на замолената държава, когато считат, че са налице причини, поради които трансферът на наказателно производство е обоснован от гледна точка на интересите на правосъдието. Например такова предложение може да бъде направено в молещата държава от заподозряно лице, обвиняем или жертва, на които е известно, че в замолената държава има висящо наказателно производство по отношение на същите, отчасти същите или други факти срещу същото заподозряно лице или обвиняем или по отношение на същите, отчасти същите или свързани факти срещу други лица. Такова предложение може да бъде направено в замолената държава, когато например заподозряно лице, обвиняем или жертва пребивават в тази държава или са нейни граждани, или им е известно, че е образувано производство във връзка със същите, отчасти същите или други факти, отнасящи се до същите заподозрени лица или обвиняеми. Въпреки че такова предложение следва да се разглежда и протоколира, то не следва да налага задължение на молещия орган или замоления орган да поиска трансфера или да прехвърли наказателното производство, нито да започне консултации с органа на друга държава членка за тази цел. Ако някой от тези органите узнае за паралелно наказателно производство въз основа на предложение за трансфер на наказателно производство, подадено от заподозряно лице, обвиняем или жертва, или от адвокат от тяхно име, той е длъжен да се консултира с другия орган в съответствие с Рамково решение 2009/948/ПВР.

(31)

Молещият орган следва да информира възможно най-бързо заподозряното лице или обвиняемия за намерението да отправи искане за трансфер на наказателното производство и следва да предостави възможността на това лице да даде становище, включително по аспектите, свързани с възстановителното правосъдие, в съответствие с приложимото национално право, за да се даде възможност на органа да вземе предвид законните интереси на лицето преди отправянето на искане за трансфер. Важно е тази информация да бъде предоставена в писмена форма. Информацията може да бъде предоставена и устно, при условие че фактът относно предоставянето на информацията е отбелязан в съответствие с процедурата за протоколиране по националното право. Информацията може да бъде предоставена чрез стандартни формуляри. Когато молещият орган счете това за необходимо, например с оглед на възрастта или физическото или психическото състояние на съответното заподозряно лице или обвиняем, възможността за даване на становище следва да бъде предоставена на законния представител на това лице, когато има такъв. Когато преценява законния интерес на заподозряното лице или обвиняемия да бъде информиран за намерението за отправяне на искане за трансфер, молещият орган следва да вземе предвид необходимостта да се гарантира поверителността на разследването и риска да се навреди на разследването срещу това лице, например когато това е необходимо за защитата на важен обществен интерес, като в случаите, когато тази информация би могла да навреди на текущи разследвания под прикритие или да навреди сериозно на националната сигурност на държавата членка, в която е образувано наказателното производство. Когато молещият орган не може да установи местонахождението на заподозряното лице или обвиняемия или е невъзможно да се осъществи връзка с него въпреки положените разумни усилия, задължението за неговото информиране следва да се прилага от момента, в който може да се установи неговото местонахождение или да се осъществи връзка с него.

(32)

При прилагането на настоящия регламент следва да се вземат предвид правата на жертвите, определени в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25), включително правото на информация. Настоящият регламент не следва да се тълкува като възпрепятстващ държавите членки да предоставят на жертвите по-широки права по националното право от предвидените в правото на Съюза.

(33)

Когато взема решение относно искането за трансфер на наказателно производство, молещият орган следва надлежно да отчита законните интереси на жертвите, включително тяхната защита и аспектите, свързани със възстановителното правосъдие, и следва да преценява дали трансферът на наказателното производство може да бъде в ущърб на възможността на жертвите ефективно да упражняват правата си в съответното наказателно производство. Тази преценка може да включва например разглеждане на възможността и условията за даване на свидетелски показания от жертвите по време на съдебния процес в замолената държава, ако тя не е държавата членка, в която пребивават. Освен това следва да се обмисли възможността жертвите да получават и предоставят доказателства, например от свидетели и вещи лица, за да могат да предявяват искове за обезщетение или да се възползват от програми за защита на свидетелите или за възстановително правосъдие в замолената държава. Правото на обезщетение на жертвите следва да не бъде накърнявано от трансфера на наказателното производство. Настоящият регламент не засяга правилата относно обезщетяването и връщането на имущество на жертвите в националните производства.

(34)

Когато е необходимо да се гарантира, че защитата, предоставена на жертвата в молещата държава, продължава да се прилага в замолената държава, компетентните органи в молещата държава следва да разгледат възможността за издаване на европейска заповед за защита в съответствие с Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26) или Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (27) — за държавите членки, обвързани от нея.

(35)

Когато молещият орган възнамерява да отправи искане за трансфер на наказателно производство, той следва да информира възможно най-бързо жертвите, които пребивават или, ако става въпрос за юридически лица, които са установени в молещата държава, и които получават информация относно наказателното производство в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2012/29/ЕС, така както е транспонирана в националното право, или, ако става въпрос за юридически лица, които получават такава информация съгласно националното право. Молещият орган следва да осигури възможността тези лица да дадат становището си, в съответствие с приложимото национално право, за да се даде възможност на органа да вземе предвид законните им интереси преди отправянето на искане за трансфер. Важно е тази информация да бъде предоставена в писмена форма. Информацията може да бъде предоставена и устно, при условие че фактът относно предоставянето на информацията е отбелязан в съответствие с процедурата за протоколиране по националното право. Информацията може да бъде предоставена чрез стандартни формуляри или, когато трябва да бъдат информирани изключително голям брой жертви — чрез други средства за масово осведомяване на обществеността, например чрез специални инструменти за публикуване онлайн, които са на разположение на съдебните органи съгласно националното право. Когато молещият орган счете това за необходимо, например с оглед на възрастта или физическото или психическото състояние на съответната жертва, възможността за даване на становище следва да бъде предоставена на нейния законен представител, когато има такъв. Когато преценява законния интерес на жертвите да бъдат информирани за намерението за отправяне на искане за трансфер, молещият орган следва да вземе предвид необходимостта да се гарантира поверителността на разследването и риска да се навреди на разследването, например в случаите, когато тази информация би могла да навреди на текущи разследвания под прикритие или да навреди сериозно на националната сигурност на молещата държава.

(36)

Могат да се използват стандартни формуляри в определени ситуации, предвидени в настоящия регламент, за да се улеснят молещият орган и замоленият орган да търсят съдействие един от друг за информиране на заподозряното лице, обвиняемия или жертвите и за получаване на становището им относно намерението за отправяне на искане за трансфер на наказателно производство. Възможността за използване на такива стандартни формуляри не следва да изключва възможността за пряко уведомяване на заподозрените лица, обвиняемите или жертвите от молещия орган или замоления орган.

(37)

Правилното прилагане на настоящия регламент предполага комуникация между молещия орган и замоления орган, които следва да бъдат насърчавани да се консултират помежду си, когато това е целесъобразно, с цел улесняване на гладкото и ефикасно прилагане на настоящия регламент пряко или, когато е целесъобразно, чрез Евроюст.

(38)

Молещият орган следва да може да се консултира със замоления орган преди отправянето на искане за трансфер на наказателно производство, когато това е необходимо, по-специално за да се определи дали трансферът на наказателното производство би бил в интерес на ефикасното и добро правораздаване, включително дали той е пропорционален и подходящ за целите на съответното производство, както и дали е вероятно замоленият орган да се позове на едно от основанията за отказ съгласно настоящия регламент.

(39)

При предаването на искане за трансфер на наказателно производство молещият орган следва да предостави фактологически точна и ясна информация относно обстоятелствата и условията, на които се основава искането, както и всякакви други подкрепящи документи, за да се даде възможност на замоления орган да вземе информирано решение относно искането за трансфера на наказателното производство. Попълненият формуляр за искане и, с оглед намаляване на разходите и времето за превод, поне основните части от всяка писмена съпътстваща документация или информация, следва да бъдат преведени от молещия орган на официален език на замолената държава или на всеки друг език, приет от тази държава в съответствие с настоящия регламент. Основните части на съответните документи са извадките от текста, които изглеждат необходими, за да може замоленият орган да вземе информирано решение по искането за трансфер на наказателно производство.

(40)

Докато замоленият орган не е взел решение за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство, молещият орган следва да може да оттегли искането за трансфер, например когато узнае за допълнителни елементи, поради които трансферът вече не изглежда обоснован. Информацията относно оттеглянето на искането за трансфер на наказателно производство следва да се предоставя незабавно на замоления орган и следва да се съобщава на заподозрените лица или обвиняемите и жертвите, според случая.

(41)

Замоленият орган следва да информира молещия орган за решението си за приемане или отказ на трансфера на наказателното производство своевременно и при всички случаи не по-късно от 60 дни след получаване на искането за трансфер на наказателното производство. В конкретни случаи, когато не е възможно замоленият орган да спази този срок, например ако счита, че е необходима допълнителна информация, следва да бъде възможно срокът да бъде удължен само с още 30 дни, за да се избегнат прекомерни забавяния. Когато приема трансфера на наказателно производство, замоленият орган следва да вземе надлежно обосновано решение. В случаите, когато замоленият орган откаже трансфера на наказателно производство, той следва да информира молещия орган за причините за отказа. За тази цел е достатъчно замоленият орган да предостави кратка информация относно съответното основание или съответните основания за отказ.

(42)

Когато замоленият орган е приел трансфера на наказателно производство, молещият орган следва своевременно да изпрати на замоления орган оригиналите или заверените копия на всички документи от преписката по делото, или поне относимите части от тях, придружени от техния превод. След като националното производство бъде прекратено, молещият орган следва своевременно да предаде на замоления орган всички останали относими части от преписката по делото, в оригинал или заверено копие, включително съответните физически доказателства, като например предмети на престъпление, кръвни или ДНК проби. Оригиналната документация следва да се предава само при поискване от замоления орган, например когато е необходимо да се разгледа документ за съдебно-медицински цели. Ако оригиналите документи от преписката по делото и физическите доказателства повече не са необходими в замолената държава, по искане на молещата държава те следва да ѝ бъдат върнати, например ако тези документи или физически доказателства са необходими за целите на друго наказателно разследване. Когато молещата държава, посочи, след като бъде запитана от замолената държава, че не възнамерява да си възвърне оригиналните документи от преписката по делото или физическите доказателства, когато тези доказателства повече не са необходими или в края на производството, замолената държава следва да може да реши, в съответствие с националното си право, какво да прави с останалите доказателства, включително дали да ги запази или да ги унищожи. След като бъде прието искане за трансфер на наказателно производство и за да се способства за ефикасен трансфер, молещият орган и замоленият орган следва да могат да се консултират помежду си, за да определят необходимите документи или части от тези документи, които трябва да бъдат изпратени, както и преведени, когато е необходимо. Важно е обаче решението за изпращане само на части от документите да бъде балансирано и да се основава на внимателно разглеждане на въпросните документи, за да не се накърни справедливостта на производството.

(43)

Трансферът на наказателно производство не следва да бъде отказван на основания, различни от предвидените в настоящия регламент. За да се приеме трансферът на наказателно производство, в замолената държава следва да бъде възможно да се извършва наказателно преследване във връзка с фактите в основата на наказателното производство, което е предмет на трансфера. Замоленият орган следва да откаже трансфера на наказателно производство, ако деянието, за което се иска трансфер, не е престъпление в замолената държава или ако замолената държава не е компетентна по отношение на това престъпление, освен ако не упражнява компетентност, предвидена в настоящия регламент. Замоленият орган следва също така да откаже трансфера на наказателно производство, ако не са изпълнени условията за наказателно преследване на престъплението в замолената държава. Такъв би могъл да бъде случаят например, ако жалбата на жертвата, която е необходима за наказателното преследване на престъплението в замолената държава, не е подадена навреме или когато поради смъртта или невменяемостта на заподозряното лице или обвиняемия наказателното преследване е станало невъзможно съгласно националното право на замолената държава. Освен това замоленият орган следва да откаже трансфера на наказателно производство, ако съществуват други пречки пред наказателното преследване в замолената държава. Замоленият орган следва да може да откаже трансфер на наказателно производство, ако заподозряното лице или обвиняемият се ползва от привилегия или имунитет в съответствие с националното право на замолената държава, например по отношение на определени категории лица, като дипломати, или при специално защитени отношения, като например адвокатската тайна, или ако замоленият орган счита, че подобен трансфер не е обоснован от съображения за ефикасно и добро правораздаване, например защото не е изпълнен нито един от критериите за искане на трансфер на наказателно производство, или ако формулярът за искането за трансфер на наказателно производство е непълен или явно неточен и не е бил попълнен или поправен от молещия орган, което означава, че замоленият орган не разполага с необходимата информация, за да прецени обосноваността на искането за трансфер на наказателно производство. Замоленият орган следва също така да може да откаже да изпълни искането, ако деянието не е престъпление на мястото, където е извършено, и замолената държава няма първична компетентност за разследване и наказателно преследване на такова престъпление. При това основание за отказ е взет предвид принципът на териториалност, съгласно който замолената държава следва да може да откаже трансфера на наказателно производство в случаи, когато твърдяното престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава членка, не е престъпление на мястото, където е било извършено, и националното право на замолената държава не разрешава наказателното преследване на такива деяния, когато те се извършени извън нейната територия. За целите на настоящия регламент „първична компетентност“ означава компетентността, която вече е предвидена в националното право и не произтича от настоящия регламент.

(44)

Принципът ne bis in idem, установен в членове 54—58 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (28) и в член 50 от Хартата, както се тълкува от Съда на Европейския съюз, е основен принцип на наказателното право, съгласно който обвиняемият не следва да бъде съден или наказван повторно в наказателно производство за престъплението, за което вече е бил оправдан или осъден с окончателно съдебно решение. Поради това замоленият орган следва да откаже трансфера на наказателно производство, ако поемането му би противоречало на този принцип.

(45)

Когато преценява дали да приеме или да откаже искане за трансфер на наказателно производство, замоленият орган следва да провери дали такъв трансфер би способствал за целта за ефикасно и добро правораздаване. Тази оценка следва да се извършва за всеки отделен случай, за да се определи държавата членка, която е в най-добра позиция да преследва по наказателен ред въпросното престъпление. Замоленият орган следва да разполага с широка свобода на преценка за целите на тази оценка. Тази оценка следва да се ограничи до съответните обстоятелства по делото, включително дали е налице prima facie признак, че престъплението не е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената държава, че повечето от последиците или значителна част от вредите, които са част от елементите на състава на престъплението, не са настъпили на територията на тази държава и че заподозряното лице или обвиняемият не е гражданин на тази държава или не пребивава в нея. Личното, материалното или семейното положение на жертва, свидетел или друго засегнато лице не следва да бъде решаващ фактор само по себе си при преценката дали трансферът на наказателното производство би способствал за целта за ефикасно и добро правораздаване.

(46)

Преди да реши да откаже искане за трансфер на наказателно производство въз основа на някое от основанията за отказ, замоленият орган следва, когато е целесъобразно, да се консултира с молещия орган, за да получи всяка необходима допълнителна информация.

(47)

Винаги когато техните права са засегнати неблагоприятно от прилагането на настоящия регламент, замолената държава следва да осигури на заподозрените лица, обвиняемите и жертвите достъп до ефективни правни средства за защита срещу решението за приемане на трансфера на наказателно производство, в съответствие с член 47 от Хартата и процедурите, приложими съгласно националното право. Преразглеждането на решението относно трансфера на наказателно производство следва да се основава изключително на критериите, предвидени в основанията за отказ, определени в настоящия регламент. Оценката дали наказателното производство следва да бъде прехвърлено следва да включва отчитане на всички обстоятелства, които са от значение за разглеждането на тези критерии. Тази оценка често може да включва не само балансиране на интересите или правата на лицата, чиито права може да бъдат засегнати, но и отчитане на особеностите и практическите аспекти на функционирането на системата за наказателно правосъдие. Тези правни средства за защита не следва да засягат други правни средства за защита съгласно националното право.

(48)

Замоленият орган следва да разполага с широко право на преценка, когато преценява дали трансферът на наказателното производство е в интерес на ефикасното и добро правораздаване и дали дадено искане за трансфер следва да бъде отказано въз основа на някое от факултативните основания за отказ, определени в настоящия регламент. Проверката на упражняването на такова право на преценка следва да се ограничи до проверка дали при вземането на решението за приемане на искането за трансфер на наказателно производство замоленият орган явно е превишил пределите на правото си на преценка.

(49)

Резултатът от упражняването на правните средства за защита може да бъде, че решението за приемане на трансфера на наказателното производство се потвърждава или отменя изцяло или отчасти. По принцип, ако с упражняването на правните средства за защита бъде постигнат целения с него резултат, наказателното производство ще се върне на молещата държава. В някои случаи обаче съдът може също така да реши, в съответствие с националното си право, че решението за приемане на трансфера на наказателно производство може да бъде потвърдено, ако бъдат спазени определени условия или допълнителни формалности, например условието за попълване на някои липсващи елементи от формуляра за искане, или ако бъдат предприети допълнителни мерки за изпълнението на трансфера, като например продължаване на защитата на свидетели.

(50)

Упражняването на правни средства за защита съгласно настоящия регламент не следва да води до преразглеждане по същество на делото, като например дали доказателствата са достатъчни, за да обосноват образуването или продължаването на разследване, дали фактите по делото или субективните аспекти, като например умисъл или груба небрежност, са установени спрямо приложимите стандарти, или относно доказателствената стойност или доказателствената сила на вече събрани доказателства или достоверността на изявленията.

(51)

С оглед осигуряване на възможността за ефективно упражняване на правото на правни средства за защита замолената държава следва да гарантира, че заподозрените лица, обвиняемите и жертвите имат право на достъп до всички документи, свързани с трансфера на наказателното производство, въз основа на които е взето решението за приемане на трансфера съгласно настоящия регламент и които са необходими за ефективното оспорване на това решение. Правото на достъп до такива документи следва да се упражнява в съответствие с процедурите съгласно националното право на замолената държава и може да бъде ограничено, когато би накърнило поверителността на дадено разследване или по друг начин би навредило на разследването или на безопасността на лицата. Всеки отказ на такъв достъп следва да бъде претеглен спрямо правата на засегнатите лица, като се вземат предвид различните етапи на наказателното производство. Ограниченията на такъв достъп следва да се тълкуват стриктно и в съответствие с правото на справедлив съдебен процес съгласно Хартата.

(52)

Срокът, в който заподозряното лице, обвиняемият или жертвата може да поиска да упражни ефективни правни средства за защита, не следва да бъде по-дълъг от 15 дни от датата на получаване от засегнатото лице на мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателното производство. Случаите, в които самоличността на заподозряното лице, обвиняемия или жертвата не е била установена към момента на трансфера на наказателно производство и в които поради тази причина мотивираното решение не е могло да бъде съобщено на въпросното лице към този момент, следва да се уреждат от националното право.

(53)

Приемането на трансфера на наказателно производство от замоления орган следва да доведе до спирането или прекратяването на наказателното производство в молещата държава, за да се избегне дублиране на мерки в молещата държава и замолената държава. Това обаче не следва да засяга необходимите процесуално-следствени или други процесуални мерки, включително необходимите спешни мерки, които молещата държава може да е необходимо да предприеме след получаването на уведомление за приемането от страна на замоления орган, когато това се налага от съображения за ефикасно и добро правораздаване. Понятието „процесуално-следствени или други процесуални мерки“ следва да се тълкува широко и да включва не само всяка мярка за целите на събирането на доказателства, но и всяко процесуално действие, налагащо мярка за неотклонение задържане под стража или други временни мерки. За да се гарантира, че наказателното производство не се удължава за продължителен период от време в замолената държава, наказателното производство в молещата държава следва да бъде спряно или прекратено, след като предприетите процесуално-следствени или други процесуални мерки бъдат приключени или след като бъде установено, че те повече не са необходими. Ако са упражнени правни средства за защита със суспензивно действие в замолената държава, наказателното производство в молещата държава не следва да се спира, нито прекратява, докато в замолената държава не бъде взето решение в отговор на упражнените средства за защита.

(54)

В случаите, когато компетентността за наказателното производство се основава изключително на настоящия регламент и когато е получено искане за трансфер и за времето до постановяване на решението за приемане или отказ на трансфер на наказателно производство, държавите членки следва да могат да предвидят в своето национално право правно основание за предварителното задържане на заподозряното лице или обвиняемия, пребиваващ в замолената държава, или за приемането на други временни мерки от компетентния орган на тази държава. Такова предварително задържане или други временни мерки следва да се предприемат само в съответствие с националното право и само при необходимост. Спрямо такова предварително задържане или други временни мерки следва да се прилагат същите процесуални гаранции, приложими за същите мерки по националното право, включително съдебен контрол. Освен това такова предварително задържане или други временни мерки следва да се предприемат след подходяща оценка въз основа на информацията, с която разполага замоленият орган. Настоящият регламент не следва обаче да представлява правно основание за задържане на лице с цел физическото му прехвърляне в замолената държава, за да може последната да образува наказателно производство срещу това лице.

(55)

Компетентният орган на замолената държава следва да информира писмено молещия орган за всяко решение, постановено в края на наказателното производство в замолената държава. Рамково решение 2009/948/ПВР налага подобно задължение, когато е постигнато съгласие за съсредоточаването на производства в една държава членка. Когато замоленият орган реши да прекрати наказателното производство, свързано с фактите, на които се основава искането за трансфер, той следва да информира молещия орган за причините за това прекратяване. Поне основните части от тази информация и от окончателното писмено решение, постановено в замолената държава, следва да бъдат преведени от замоления орган на официален език на молещата държава или на всеки друг език, приет от тази държава в съответствие с настоящия регламент. Под основни части от информацията и от решението трябва да се разбират извадките от текста, които изглеждат необходими, за да може молещият орган да се запознае с тяхното общо съдържание.

(56)

Ако замоленият орган реши да прекрати наказателното производство, свързано с фактите, на които се основава искането за трансфер, молещият орган следва да може да продължи или да възобнови наказателното производство, ако това не би довело до нарушение на принципа ne bis in idem, както той се тълкува от Съда на Европейския съюз, а именно когато решението за прекратяване на производството не възпрепятства окончателно по-нататъшно наказателно преследване съгласно националното право на замолената държава и не е постановено след произнасяне по съществото на делото, поради което не изключва по-нататъшно наказателно производство за същите деяния в тази държава. Жертвите следва да имат възможността да започнат или да поискат възобновяване на наказателно производство в молещата държава в съответствие с националното право на тази държава, при условие че това не води до нарушение на принципа ne bis in idem.

(57)

След като наказателното производство бъде прехвърлено в съответствие с настоящия регламент, замоленият орган следва да прилага съответните национални правни актове и процедури. Нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като намеса в свободата на преценка на прокуратурата, предвидена в националното право.

(58)

Нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като засягащо продължителността на давностния срок в замолената държава, предвиден в националното право на тази държава.

(59)

С цел да се осигури пълното действие на трансфера на наказателно производство, в съответното наказателно производство в замолената държава не следва да се отказва допускане на предадените от молещия орган доказателства единствено на основание, че доказателствата са били събрани в друга държава членка. При оценяването на такива доказателства компетентният съд в замолената държава следва да запази предоставената му свобода на преценка в съответствие с националното право, а заподозрените лица и обвиняемите следва да запазят правата си да оспорват допустимостта на такива доказателства в съответствие с правата си на защита съгласно Хартата. В съответствие с тези принципи и при зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки, както е предвидено в член 67, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), нищо в настоящия регламент не може да се тълкува като забраняващо на съдилищата да прилагат основните принципи на националното право относно справедливостта на производството, които прилагат в националните си системи, включително в системите на общото право.

(60)

Замолената държава следва да прилага националното си право, за да определи наказанието, приложимо за въпросното престъпление. В случаите, когато престъплението е извършено на територията на молещата държава, замолените органи следва да могат да вземат предвид при определянето на наказанието максималното наказание, предвидено в националното право на молещата държава, когато това е в полза на обвиняемия и в съответствие с националното право на замолената държава. Това следва да се взема предвид в случаите, когато трансферът на наказателно производство би довел до прилагането в замолената държава на наказание, по-високо от максималното наказание, предвидено в молещата държава за същото престъпление, с цел да се гарантира определена степен на правна сигурност и предвидимост на приложимото право за съответните заподозрени лица или обвиняеми. Максималното наказание, предвидено в националното право на молещата държава, следва винаги да се взема предвид, когато компетентността на замолената държава се основава изключително на настоящия регламент.

(61)

Всяка държава членка следва да поема собствените си разходи за трансфери на наказателни производства, включително разходите, свързани с упражняването на процесуалните права, предоставени на заподозряното лице или обвиняемия във всяка от съответните държави членки, в съответствие с приложимото право на Съюза и национално право. Държавите членки не следва да могат да претендират помежду си за обезщетение за разходите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент. Ако обаче молещата държава е направила големи или извънредни разходи, свързани с превода на документите от преписката по делото, които трябва да бъдат предадени на замолената държава, замоленият орган следва да вземе предвид предложение от молещия орган за споделяне на разходите. В такива случаи молещият орган и замоленият орган следва да се консултират помежду си, за да постигнат съгласие за споделяне на разходите. В идеалния случай такива консултации следва да се провеждат преди отправянето на искането за трансфер. Ако не може да се постигне съгласие преди приемането на решението за приемане на трансфера на наказателно производство, молещият орган следва да може да реши да оттегли искането в съответствие с настоящия регламент или да запази искането и да поеме частта от разходите, която се счита за изключително висока.

(62)

Използването на стандартизиран формуляр за искане, преведен на всички официални езици на Съюза, би улеснило сътрудничеството и обмена на информация между молещия орган и замоления орган, което ще им позволи да вземат решение по искането за трансфер на наказателно производство по-бързо и ефективно. Използването на такъв формуляр за искане също така би намалило разходите за превод и би допринесло за по-високо качество на исканията.

(63)

Формулярът за искането следва да включва само личните данни, необходими за улесняване на решението на замоления орган по искането за трансфер на наказателно производство. Формулярът за искането следва да съдържа посочване на категориите лични данни, като например дали съответното лице е заподозряно лице, обвиняем или жертва, както и специфичните полета за всяка от тези категории.

(64)

За да се отговори ефективно на евентуалната необходимост от подобряване на формуляра за искане, който трябва да се използва при искане на трансфера на наказателно производство, или на други формуляри, по отношение на изменението на приложенията към настоящия регламент на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (29). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(65)

За да се гарантира бърз, пряк, оперативно съвместим, надежден и сигурен обмен на данни по случаи, комуникацията съгласно настоящия регламент между молещия орган и замоления орган и с участието на централните органи, когато държава членка е определила централен орган, както и с Евроюст, следва по правило да се осъществява чрез децентрализираната информационна система по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/2844 на Европейския парламент и на Съвета (30). По-специално децентрализираната информационна система следва по правило да се използва за обмена на формуляра за искане, на всякакви други релевантни данни и документи и на всякаква друга комуникация между органите съгласно настоящия регламент. В случаите, когато се прилагат едно или повече от изключенията, предвидени в Регламент (ЕС) 2023/2844, по-специално когато използването на децентрализираната информационна система не е възможно или не е подходящо, следва да могат да се използват други средства за комуникация, както е предвидено в посочения регламент.

(66)

Държавите членки следва да могат да използват софтуер, разработен от Комисията („образец на софтуерно приложение за свързване“), вместо национална информационна система. Образецът на софтуерно приложение за свързване следва да се основава на модулна конфигурация, което означава, че софтуерът се пакетира и доставя отделно от компонентите на системата e-CODEX, предвидена в регламент (ЕС) 2022/850 на Европейския парламент и на Съвета (31), които са необходими за свързването му с децентрализираната информационна система. Тази конфигурация следва да дава възможност на държавите членки да използват повторно или да подобряват съществуващата си национална инфраструктура за съдебна комуникация за целите на трансграничното използване.

(67)

Комисията следва да отговаря за създаването, поддръжката и разработването на образеца на софтуерно приложение за свързване. Комисията следва да проектира, разработи и поддържа образеца на софтуерно приложение за свързване по начин, който позволява на администраторите да гарантират спазването на изискванията и принципите за защита на данните, установени в Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (32) и Директива (ЕС) 2016/680 Европейския парламент и на Съвета (33), по-специално задълженията за защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, както и за високо ниво на киберсигурност. Образецът на софтуерно приложение за свързване следва също така да включва подходящи технически мерки и да дава възможност за предприемане на организационните мерки, необходими за осигуряване на подходящо ниво на сигурност и оперативна съвместимост, като се има предвид, че могат да се обменят и специални категории данни. Комисията не обработва лични данни в контекста на създаването, поддръжката и разработването на образеца на софтуерно приложение за свързване.

(68)

Образецът на софтуерно приложение за свързване, разработен от Комисията като поддържаща система, следва да събира по програмиран начин статистическите данни, необходими за целите на наблюдението, а тези данни следва да бъдат предавани на Комисията. Когато държавите членки изберат да използват национална информационна система вместо образеца на софтуерното приложение за свързване, разработен от Комисията, посочената система може да бъде оборудвана да събира по програмиран начин такива данни и в такъв случай тези данни следва да бъдат предавани на Комисията. Конекторът на e-CODEX може също така да бъде оборудван с функция, позволяваща извличане на съответните статистически данни.

(69)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел създаване на децентрализирана информационна система. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (34).

(70)

Настоящият регламент следва да създаде правното основание за обмена на лични данни между държавите членки за целите на трансфера на наказателни производства в съответствие с член 8 и член 10, буква а) от Директива (ЕС) 2016/680. Всички други свързани с личните данни аспекти обаче, като например срокът на съхранение на личните данни, получени от молещия орган, обработването на лични данни от молещия орган и замоления орган, следва да се уреждат от националното право на държавите членки, прието съгласно Директива (ЕС) 2016/680. Молещият орган и замоленият орган следва да се считат за администратори на лични данни по отношение на обработването на лични данни съгласно горепосочената директива. Централните органи биха могли да предоставят административна подкрепа на молещия орган и замоления орган и, доколкото обработват лични данни от името на тези администратори, те следва да се считат за обработващи лични данни на съответния администратор. По отношение на обработването на лични данни от Евроюст Регламент (ЕС) 2018/1725 следва да се прилага в контекста на настоящия регламент, без да се засягат специалните правила за защита на данните, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/1727. Нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като допълнително разширяване на правата на достъп към други информационни системи на Съюза съгласно правните актове на Съюза за създаване на тези системи.

(71)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно трансферът на наказателни производства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и ефект може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(72)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия, с писмо от 13 юли 2023 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(73)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(74)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 22 май 2023 г. (35),