(1)

Мерките за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително — според случая — определени условия, които са функционално свързани с тези възможности за риболов, се приемат от Съвета. Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) възможностите за риболов се определят в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), установени в член 2, параграф 2 от посочения регламент. Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се разпределят между държавите членки така, че да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов.

(2)

Поради това и в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите последици и се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството и се вземат предвид становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.

(3)

С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (2) е създаден многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, експлоатиращи тези запаси. Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент целта на този план е да допринася за постигането на целите на ОПОР, изброени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. По-специално с него следва да се гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси възстановява и поддържа популациите на подлежащите на улов видове над нивата, на които може да се постигне максимален устойчив улов (МУУ). Друга цел на плана е да допринася за създаването на условия, с които да се гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. Тези цели, които са определени по-конкретно в член 2, параграф 5, букви в) и е) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, включват осигуряване на условия за жизнеспособност и конкурентоспособност на риболовната и рибопреработвателната промишленост, както и на свързаните с риболова дейности на сушата и също допринасят за приемлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности, като се вземат предвид крайбрежният риболов и социално-икономическите аспекти.

(4)

На 31 май 2024 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) публикува своето годишно становище относно запасите в Балтийско море за 2025 г. Според ICES при по-голямата част от риболовните дейности в Балтийско море се наблюдава поне известна степен на смесване между запасите. Такова смесване е налице както при запаси, за които се прилага ОДУ, така и при запаси, за които не се прилага ОДУ. Най-висока е степента на смесване при пелагичните и дънните видове.

(5)

За 2025 г. ICES препоръчва нулев улов на херинга в западната част на Балтийско море, на треска в източната част на Балтийско море и на сьомга в подучастъци 22—31 на ICES. Той също така препоръчва ниски равнища на улов на треска в западната част на Балтийско море за 2025 г. Поради това, ако ОДУ за тези запаси бъде определен на равнището, посочено в становището на ICES, задължението при смесен риболов да бъде разтоварван на сушата целият улов, включително приловът от тези запаси, ще доведе до т.нар. ефект на „блокиращите видове“. Прилов на треска е налице при всички видове риболов, прилов на херинга в западната част — при целевия риболов на цаца, а прилов на сьомга може да има при много видове риболов. Евентуална ситуация с блокиращи видове би засегнала най-вече корабите, извършващи риболов на калканоподобни и цаца, в резултат на което те могат да бъдат принудени да прекратят риболовните си дейности през 2025 г. и ще се наложи въвеждането на преждевременна забрана на тези видове риболов. Според данни на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура прогнозната стойност при първа продажба на улова на писия и цаца, който е разрешен в рамките на ОДУ и който се очаква да бъде уловен в съответната зона, е съответно 19 900 000 и 400 000 евро. През 2025 г. може да се наложи прекратяване на редица видове риболов, и по-специално на дребномащабния крайбрежен риболов на видове, които не са обхванати от изискване за ОДУ. За да се намери баланс между продължаването на риболова предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от неговото прекъсване и необходимостта да се постигне добро биологично състояние на тези запаси, като се вземат предвид трудностите, които съпровождат риболовните дейности, насочени към всички запаси в контекста на смесен риболов при МУУ, е целесъобразно да се запазят равнищата на ОДУ изключително за неизбежен прилов на херинга в западната част на Балтийско море, на треска в източната част на Балтийско море, на треска в западната част на Балтийско море, както и на сьомга в основния басейн.

(6)

Що се отнася до запаса от треска в източната част на Балтийско море, за шеста поредна година ICES препоръчва нулев улов на този запас през 2025 г. Освен това, поради ограничените данни и противоречия в някои прогнози на моделите, ICES понижи оценката си и издаде предпазно становище като за запас от категория 3. Той обаче запазва увереността си по отношение на тенденциите при биомасата на запаса от треска в източната част на Балтийско море, които показаха леко увеличение. Независимо от това биомасата на репродуктивния запас остава значително под референтното равнище на опазване (Blim), под което е възможно възпроизводителната способност да бъде ограничена. Поради това в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 и член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 е целесъобразно да бъдат запазени преустановяването на целевия риболов и другите функционално свързани коригиращи мерки, както и да бъде разширена забраната за любителски риболов в цялата зона на управление с изключение на случайния прилов в подучастъци 27—32 на ICES. В съответствие с член 2, параграф 1 и член 2, параграф 5, букви в) и е) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов на неизбежен прилов следва също да се определят на ниско равнище, за да се избегнат социално-икономическите последици, които биха произтекли от определянето на възможностите за риболов на нулево равнище.

(7)

Поради продължаващи неясноти в становището за запаса от треска в западната част на Балтийско море, през миналата година ICES понижи оценката в становището си и издаде предпазно становище, като препоръча изключително ниски равнища на улов за 2024 г. и 2025 г. Също така оценките на ICES от 2021 г. сочат, че биомасата на запаса е спаднала под Blim преди 15 години и оттогава насам е останала под Blim , като през 2022 г. е достигнала рекордно ниско ниво. Поради това, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 и член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, е целесъобразно да бъдат запазени преустановяването на целевия риболов и другите функционално свързани коригиращи мерки. В съответствие с член 2, параграф 1 и член 2, параграф 5, букви в) и е) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов на неизбежен прилов следва също да се определят на ниско равнище, за да се избегнат социално-икономическите последици, които биха произтекли от определянето на възможностите за риболов на нулево равнище.

(8)

Що се отнася до сьомгата в подучастъци 22—31 на ICES, ICES запази становището си за нулев улов, като същевременно разгледа възможността за 2025 г. за продължаване на целевия търговски и любителския крайбрежен риболов през летния сезон отново в зоната на север от 59o 30′ с.ш. (подучастъци 29 север—31 на ICES) в сравнение с подучастък 31 на ICES през 2024 г. ICES обаче намали становището си за улова заради коефициента на оживяване на млада сьомга след миграция към соленоводните басейни, който през 2021 г. падна на рекордно ниско равнище и остава неясен за 2022 г., което води до по-голяма неяснота на прогнозата за развитие на запаса. Освен това миграцията нагоре по течението е намаляла значително от 2021 г. насам и през 2023 г. е на най-ниско ниво от всички периоди на отчитане за най-продуктивната река със сьомга. При любителския риболов на сьомга с подрязана мастна перка е регистрирана също така смъртност на дивата сьомга след нейното освобождаване. Поради това в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 е целесъобразно риболовната зона и равнището на възможностите за риболов в сравнение с 2024 г. да се коригират в съответствие със становището на ICES и да се запазят функционално свързаните с тях коригиращи мерки.

(9)

На 10 октомври 2024 г. ICES оттегли становището си за сьомгата във Финския залив и заяви, че становището, което е издал през 2023 г. за риболовната 2024 година, следователно представлява най-добрите налични научни становища. Поради това възможностите за риболов са определени съответно.

(10)

За да се осигури пълноценно използване на възможностите за крайбрежен риболов на сьомга в подучастък 32 на ICES, е целесъобразно да се запази ограничената междузонова гъвкавост за сьомгата между подучастъци 22—31 на ICES и подучастък 32 на ICES, въведена през 2019 г.

(11)

Забраната за риболов на морска пъстърва във водите отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии, и ограничаването на прилова на този вид до 3 % от комбинирания улов на морска пъстърва и сьомга допринесоха за същественото намаляване на високия в миналото процент на невярно деклариране на улова на сьомга, и по-специално във връзка с улова на морска пъстърва. Поради това е целесъобразно съществуващите ограничения да бъдат запазени, за да се запази ниско равнище на невярно деклариране.

(12)

Мерките относно любителския риболов на треска и сьомга и мерките за опазване на запасите от морска пъстърва и сьомга не следва да засягат евентуалните по-строги национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(13)

Що се отнася до херингата в Ботническия залив, според оценката на ICES биомасата се е увеличила, но остава под референтното равнище на опазване (Btrigger), под което трябва да се предприемат подходящи коригиращи мерки, за да се гарантира бързото възстановяване на запаса на равнища над тези, които позволяват да се постигне МУУ. Освен това ICES отбелязва, че броят и размерът на по-старите екземпляри в популацията е малко вероятно да се увеличат, ако възможностите за риболов се определят на равнището на стойността на FMSY. Накрая ICES отбелязва, че има вероятност запасът да е уязвим откъм загуба на генетично разнообразие. В съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно възможностите за риболов да бъдат определени съответно.

(14)

Що се отнася до запаса от херинга в западната част на Балтийско море, за седма поредна година ICES препоръчва нулев улов на този запас. ICES също така преразгледа и понижи оценките си за биомасата на репродуктивния запас за предходните години, като през 2024 г. биомасата се оценява само на 60 % от Blim въпреки непрекъснатото увеличение от 2020 г. насам. Същевременно темпът на попълване на запаса все още е на рекордно ниски нива и не се очаква през 2026 г. биомасата да се възстанови до равнище над Blim. При тези обстоятелства е целесъобразно, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1139, да се запази преустановяването на целевия риболов. В съответствие с член 2, параграф 1 и член 2, параграф 5, букви в) и е) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов на неизбежен прилов следва също да се определят на ниско равнище, за да се избегнат социално-икономическите последици, които биха произтекли от определянето на възможностите за риболов на нулево равнище.

(15)

Що се отнася до запаса от херинга в централната част на Балтийско море, ICES счита, че през по-голямата част от последните 30 години биомасата му е била под Blim. Поради повишеното съотношение тегло/възраст и стабилното попълване на запаса през 2022 г. оценката на ICES за 2024 г. сочи, че запасът се е увеличил над Blim, но все още е значително под Btrigger. В становището за улова се препоръчва увеличение в сравнение с 2024 г., но ICES подчертава, че приблизителните оценки за попълването за 2023 г. и 2024 г. са неясни. Освен това вероятността през 2026 г. запасът да остане под Btrigger все още е 55 % дори при нулев улов и въпреки положителната прогнозна оценка. Поради това в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно възможностите за риболов да бъдат определени съответно.

(16)

Що се отнася до херингата в Рижкия залив, ICES счита, че биомасата на запаса е над Btrigger, а риболовният натиск е на равнище FMSY. Поради това в съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно възможностите за риболов да бъдат определени съответно.

(17)

Що се отнася до запаса от писия, според оценката на ICES при риболова на този вид е налице прилов на треска. Същевременно в последните години процентът на изхвърляне на писия е отбелязал значително увеличение. Поради това в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно тези фактори да бъдат взети предвид и възможностите за риболов на писия да се определят съответно.

(18)

Що се отнася до запаса от цаца, според оценката на ICES, макар биомасата все още да е над Btrigger, тя е намаляла значително поради рекордно ниския темп на попълване на запаса от 2021 г. насам. ICES също така подчертава, че прогнозата се основава на приблизителна оценка за попълване на запаса, която е оптимистична и неясна. Освен това никой от сценариите за улов в диапазона на FMSY не гарантира, че вероятността биомасата на запаса да спадне под Blim през 2026 г. е под 5 %. При тези обстоятелства е целесъобразно, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1139, възможностите за риболов да се определят в долната част на диапазона на FMSY и да се въведе забрана на риболова с активни риболовни уреди в периода на хвърляне на хайвера като допълнителна коригираща мярка, функционално свързана с възможностите за риболов.

(19)

Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (3), и по-специално на член 33 от него, отнасящ се до записването на улова и риболовното усилие, и член 34 от него, отнасящ се до предаването на Комисията на данни за изчерпването на възможностите за риболов. Поради това в настоящия регламент следва да се посочат кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които държавите членки да използват при изпращане на данни до Комисията.

(20)

В членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (4) се предвижда гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за запасите, спрямо които се прилага както предпазен, така и аналитичен ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът трябва да реши за кои запаси не се прилагат членове 3 и 4, по-специално на основата на биологичното състояние на запасите. Освен това в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 допълнително се предвижда гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване. За да се избегне прекомерната гъвкавост, която би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години съгласно членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 и съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 не следва да се прилага кумулативно. Освен това гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва да бъде изключвана по целесъобразност въз основа на биологичното състояние на запасите.

(21)

Биомасата на запасите от треска в източната част на Балтийско море, треска в западната част на Балтийско море и херинга в западната част на Балтийско море е под Blim. За всички тези запаси през 2025 г. се разрешават само прилов и риболов за научни цели. Поради това и предвид относително ниската устойчивост на екосистемата на Балтийско море държавите членки, които имат квотен дял от съответния ОДУ, поеха ангажимент през 2025 г. да не прилагат гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, спрямо тези запаси, така че уловът през 2025 г. да не надвишава съответните равнища на ОДУ. Освен това на юг от 59o 30′ с.ш. биомасата на почти всички речни запаси от сьомга е под граничното референтно равнище за възпроизводство на млада сьомга в процес на миграция към морето (Rlim), като през 2025 г. са разрешени само приловът и риболовът за научни цели. Поради това съответните държави членки поеха сходен ангажимент относно гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години във връзка с улова на сьомга в основния басейн през 2025 г.

(22)

На 16 и 17 октомври 2024 г. Съюзът и Обединеното кралство проведоха двустранни консултации относно ОДУ за норвежкия паут в участък 3a на ICES (Скагерак — Категат), във водите на Обединеното кралство и на Съюза в подзона 4 на ICES и водите на Обединеното кралство в участък 2a на ICES (Северно море) за периода от 1 ноември 2024 г. до 31 октомври 2025 г. Тези консултации се проведоха в съответствие с член 498, параграф 2 от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (СТС) (5). Съюзът взе участие в консултациите въз основа на уточненията по позицията на Съюза, одобрена от Съвета на 15 октомври 2024 г. в съответствие с член 2 от Решение (ЕС) 2021/1875 на Съвета (6). Съюзът и Обединеното кралство се споразумяха за ОДУ въз основа на становището на ICES за норвежкия паут в подзона 4 и участък 3а на ICES за посочения период, публикувано на 11 октомври 2024 г. Резултатите от консултацията са документирани в писмения протокол, подписан от ръководителите на делегациите на Съюза и на Обединеното кралство на 21 октомври 2024 г. Поради това ОДУ за периода от 1 ноември 2024 г. до 31 октомври 2025 г. следва да бъде определен на равнището, утвърдено в посочения писмен протокол.

(23)

Поради това Регламент (ЕС) 2024/257 следва да бъде съответно изменен.

(24)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности, разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до Балтийско море, следва да се прилагат от 1 януари 2025 г. По отношение на норвежкия паут в Скагерак — Категат и в Северно море обаче с цел постигане на яснота настоящият регламент следва да се прилага от 1 ноември 2024 г. до 31 октомври 2025 г., тъй като това е риболовният сезон за норвежкия паут. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,