(1)

През лятото на 2024 г. България беше засегната от неблагоприятни метеорологични явления от безпрецедентен мащаб, по-конкретно необичайно високи температури и дълги засушавания, които засегнаха сериозно производството на културите, засети през пролетта, и по-специално царевицата и слънчогледа, както и от безпрецедентни пожари, които засегнаха селскостопанското производство в пострадалите райони.

(2)

През втората половина на април 2024 г. части от Германия бяха засегнати от неблагоприятно метеорологично явление от безпрецедентен мащаб, по-конкретно слана, която нанесе значителни щети на овощните градини и лозята, а оттам — и на производството на някои плодове и вина.

(3)

През юли и в началото на август 2024 г. части от Естония бяха засегнати от неблагоприятни метеорологични явления от безпрецедентен мащаб, по-конкретно изключително интензивни дъждове и наводнения, които бяха предшествани от извънредно неблагоприятни метеорологични условия през зимата и пролетта на 2024 г. Сланите и студовете, с рекордно ниски температури през декември 2023 г. и януари 2024 г., бяха последвани от необичайно високи температури от март 2024 г. насетне, които доведоха до засушавания, както и от слани в началото на май 2024 г. и градушки в началото на юни 2024 г. Тази поредица от извънредни метеорологични условия засегна особено силно производството на картофи, рапица, плодове и зеленчуци.

(4)

През първата половина на 2024 г. части от Италия бяха засегнати от неблагоприятни метеорологични явления от безпрецедентен мащаб. В южната част на страната и на островите бяха регистрирани необичайно високи температури и засушавания, които засегнаха сериозно производството на плодове и зеленчуци, на вина, както и на земеделски култури, по-специално в сектора на зърнено-житните култури.

(5)

През юли 2024 г. части от Румъния бяха засегнати от неблагоприятни метеорологични явления от безпрецедентен мащаб, по-конкретно горещини, съпроводени от силни бури и градушки, които бяха последвани от необичайно високи температури и засушавания и причиниха значителни щети на производството на земеделски култури. Тези извънредни метеорологични явления засегнаха сериозно производството на маслодайни култури и сектора на зърнено-житните култури.

(6)

Макар да има признаци, че подобни неблагоприятни метеорологични явления възникват навсякъде в Съюза в цялостния контекст на увеличаващите се рискове за земеделието, свързани с изменението на климата, интензивността на явленията в България, Германия, Естония, Италия и Румъния беше необичайна и засегна значителна площ и съществен дял от производството.

(7)

Сериозните щети, които тези неблагоприятни метеорологични явления причиниха на земеделските производители, и произтичащата от тях загуба на доходи за засегнатите земеделски производители в България, Германия, Естония, Италия и Румъния застрашават икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства.

(8)

Поради това следва да се приеме извънредна мярка, която да допринесе за справяне със специфичните проблеми, произтичащи от тези неблагоприятни метеорологични явления в България, Германия, Естония, Италия и Румъния.

(9)

Сериозните щети и икономически загуби, претърпени от земеделските производители поради неблагоприятни метеорологични явления, представляват специфичен проблем по смисъла на член 221 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, който не може да бъде решен лесно чрез мерки, предприети съгласно членове 219 или 220 от посочения регламент. Положението не е свързано конкретно с установено единично смущение на пазара или конкретна заплаха от такова смущение. То не е свързано нито с мерки за борба с разпространението на болести по животните, нито със загубата на доверието на потребителите поради рискове за общественото здраве, здравето на животните или здравето на растенията.

(10)

Сумите, които се предоставят на България, Германия, Естония, Италия и Румъния, следва да се определят, като се вземе предвид по-специално съответната тежест на всяка от тези държави членки в селскостопанския сектор на Съюза въз основа на нетните тавани за директни плащания, определени в приложение V към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2), както и въздействието на неблагоприятните метеорологични явления в тези държави членки.

(11)

България, Германия, Естония, Италия и Румъния следва да разпределят помощта чрез възможно най-ефективните методи въз основа на обективни и недискриминационни критерии, които отчитат степента на затрудненията и действителните икономически щети, претърпени от съответните земеделски производители. Те следва да гарантират, че земеделските производители са крайните бенефициери на помощта, и да не допускат смущения на пазара или нарушения на конкуренцията.

(12)

Тъй като чрез сумите, които се отпускат на България, Германия, Естония, Италия и Румъния, икономическите затруднения, пред които са изправени земеделските производители, ще се преодолеят само частично, на посочените държави членки следва да се разреши да им предоставят допълнително национално подпомагане съгласно условията, определени в настоящия регламент.

(13)

За да може на България, Германия, Естония, Италия и Румъния да се осигури гъвкавост за разпределяне на помощта съобразно положението на съответните земеделски производители, следва да се позволи тази помощ да се съчетава с друго подпомагане, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, без земеделските производители да бъдат свръхкомпенсирани.

(14)

За да се избегне свръхкомпенсиране, България, Германия, Естония, Италия и Румъния следва да вземат предвид подпомагането, което е предоставено в отговор на претърпените икономически загуби, като са използвани други национални или съюзни инструменти за подпомагане или частни схеми.

(15)

Тъй като помощта на Съюза се определя в евро, за осигуряването на единно и едновременно прилагане на тази мярка е необходимо да се определи дата за конвертиране на сумата, разпределена на държави членки, които не са приели еврото като национална парична единица, какъвто е случаят с България и Румъния. С оглед на това, че в настоящия регламент не се предвижда краен срок за подаване на заявленията за помощ, за целите на член 30, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 на Комисията (3) е целесъобразно датата на влизане в сила на настоящия регламент да се счита за правопораждащото събитие за определяне на обменния курс за сумите, установени в настоящия регламент.

(16)

Поради бюджетни съображения Съюзът следва да финансира разходите, направени от България, Германия, Естония, Италия и Румъния по тази извънредна мярка, само когато тези разходи са направени до определена дата за допустимост на разходите. Ето защо подпомагането по тази извънредна мярка следва да бъде изплатено до 30 април 2025 г.

(17)

Тъй като след 30 април 2025 г. не може да се извършват никакви плащания, член 5, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/127, в който се предвижда пропорционално намаляване на месечните плащания, извършени след крайния срок, следва да не се прилага.

(18)

България, Германия, Естония, Италия и Румъния следва да съобщават на Комисията подробна информация за изпълнението на настоящия регламент, за да се даде възможност на Съюза да проследява ефикасността на мярката, въведена с него.

(19)

За да се гарантира, че помощта ще достигне до земеделските производители възможно най-бързо, на България, Германия, Естония, Италия и Румъния следва да се предостави възможност да прилагат настоящия регламент без забавяне. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(20)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,