ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Въведение

С настоящите насоки се предоставят указания за държавите членки относно начина на тълкуване на член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 при транспонирането му в националното им законодателство. Те са предназначени единствено за целите на транспонирането и прилагането на Директива (ЕС) 2023/1791 и не предоставят тълкуване в контекста на други правни актове. Член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 заменя член 14 от Директива (ЕС) 2012/27/ЕС. В член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 се разглеждат снабдяването с топлинна енергия и студ и ефективността на централизираните отоплителни и охладителни системи (ЦООС).

Обвързващото тълкуване на законодателството на Съюза обаче е от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз.

2.   Правен контекст и контекст на политиката

С член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 се насърчава преминаването към чисто и неутрално по отношение на въглеродните емисии снабдяване с топлинна енергия и студ. За да се постигнат целите на Съюза в областта на енергетиката и климата секторът на отоплението и охлаждането трябва да намали драстично потреблението си на енергия и използването си на изкопаеми горива, тъй като през 2022 г. само 24,9 % от енергията, използвана за отопление и охлаждане, е произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) (1).

Член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 е тясно свързан с някои от изискванията, определени в следните законодателни актове на Съюза:

—

Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета  (2) (Директива за енергията от възобновяеми източници или ДЕВИ) — членове 23 и 24 от ДЕВИ са от значение във връзка с разпоредбите за ЦООС. В ДЕВИ са определени цели за дела на енергията от възобновяеми източници и за отпадната топлина и студ. От държавите членки се изисква да насърчават операторите на ЦООС да присъединяват трети страни. Държавите членки също така са длъжни да въведат рамка за координация, за да улеснят използването на отпадна топлина и студ. Прегледът на определението за ефективни централизирани отоплителни и охладителни системи съгласно Директива 2012/27/ЕС е важно допълнение към прегледа на разпоредбите за ЦООС в ДЕВИ. В ДЕВИ се посочват условия за освобождаване в случай на отделяне, мрежов достъп, както и изискване за повишаване на ориентировъчния среден годишен дял на енергията от възобновяеми източници на равнището на държавите членки, докато Директива (ЕС) 2023/1791 е насочена към дела на възобновяемите енергийни източници единствено на равнището на отделните ЦООС,

—	Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета  (3) — член 8 от посочената директива е от значение за процедурата за издаване на разрешения, посочена в член 26, параграф 9 от Директива (ЕС) 2023/1791,

—

Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета  (4) (Директива относно енергийните характеристики на сградите или ДЕХС) — разпоредбите на ДЕХС относно интегрирането на слънчева енергия в сградите (член 10) и изискванията за сгради с нулеви емисии (член 11) са от най-голямо значение за ЦООС. Снабдяването с топлинна енергия или студ от ефективни ЦООС може да покрие цялото годишно потребление на енергия от първични източници на нова или санирана сграда с нулеви емисии,

—	Делегиран регламент (ЕС) 2015/2402 на Комисията  (5) — осигурява референтни стойности за изчисляване на икономиите на енергия от първични източници от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както е посочено в член 26, параграф 13 на Директива (ЕС) 2023/1791.

Освен това член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791, и по-специално начинът, по който се регулират ефективните ЦООС и високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, оказва въздействие върху други правни актове и насоки на равнището на Съюза. Тези правни актове и насоки са свързани с допустимостта на проекти и инсталации за публично финансиране, тъй като инсталациите, които не са в съответствие с член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791, могат да бъдат изключени при определени условия. Това се отнася до актове, като например Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (6), Регламент (ЕС) 2023/1315 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (7) (Общ регламент за групово освобождаване или ОРГО), Директива 2003/96/ЕО на Съвета (8) и законодателството, уреждащо използването на фондовете по политиката на сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост.

По отношение на Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията публикува „Ръководен образец: инфраструктура за производство и разпределение на енергия за централизирано отопление/охлаждане“. (9) В него се определя, че държавната помощ „се предоставя единствено за инвестиции в изграждането, разширяването или модернизирането на централизирани отоплителни и/или охладителни системи, които са или трябва да станат енергийноефективни“ (точка 54), както е регламентирано в Директива (ЕС) 2023/1791.

Снабдяването с топлинна енергия или студ от ефективни ЦООС се подкрепя и по линия на фондовете по политиката на сближаване. В приложение I към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (10) (Регламент за общоприложимите разпоредби) са предвидени специфични кодове за видовете намеса за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход. В Регламента за общоприложимите разпоредби, за проектите за централизирано отопление са приложими два кода за намеса: код „054“ за централизирани отоплителни и охладителни системи и код „055“ за ефективно централизирано отопление и охлаждане с ниски емисии през целия жизнен цикъл. Вторият код е свързан с по-висок коефициент за изчисляване на подкрепата за целите, свързани с изменението на климата, и поради това допринася повече за задълженията на държавите членки във връзка със съсредоточаването върху климата, определени в Регламента за общоприложимите разпоредби. При все това в ограничения обхват на политиката на сближаване, както е изразен в Регламента за общоприложимите разпоредби, в определението за код за намеса „055“, което може да бъде приложено за получаване на по-висок коефициент в областта на климата, все още се прави препратка към определението за ефективни централизирани отоплителни и охладителни системи в член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС.

В допълнение към това член 26 е взаимносвързан с други разпоредби от Директива (ЕС) 2023/1791, а именно:

—	член 2: вж. определенията, разгледани в глава 3 от настоящото приложение,

—	член 11: държавите членки имат възможност да изискват в рамките на обследванията за енергийна ефективност да бъде извършена оценка на техническата и икономическата осъществимост на присъединяването към съществуваща или планирана мрежа за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване,

—	член 25: задължение за държавите членки да уведомят за всеобхватна оценка на отоплението и охлаждането като част от интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации,

—	член 30: задължение за държавите членки да насърчават създаването на схеми за финансова подкрепа с цел да се разшири въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, насочени към значително преоборудване на централизираните отоплителни и охладителни системи.

Член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 се състои от следните основни разпоредби:

—

актуализиране на критериите, които трябва да бъдат изпълнени от ефективните ЦООС (ефективни централизирани отоплителни и охладителни системи или ЕЦООС), като по този начин се установява ясен поетапен подход за повишаване на енергийната ефективност и декарбонизацията на снабдяването с топлинна енергия и студ (член 26, параграф 1),

—

алтернативен подход за изпълнение на критериите за ЕЦООС, определени в член 26, параграф 1, който държавите членки могат да предпочетат и при който се използват критерии за показатели за устойчивост въз основа на количеството емисии на парникови газове (ПГ) от централизираната отоплителна и охладителна система за единица топлина или студ, подадени на клиентите (член 26, параграфи 2 и 3) (11),

—	допълнителни условия в случай на изграждане на ЕЦООС или на преобразуване на съществуваща ЦООС в ЕЦООС (член 26, параграф 4),

—

задължителни планове за преобразуване, считано от 1 януари 2025 г., за съществуващи ЦООС, които не отговарят на изискванията за ЕЦООС, с цел гарантиране на по-ефективно потребление на енергията от първични източници, намаляване на загубите при разпределението и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници при снабдяването с топлинна енергия и студ (член 26, параграф 5),

—	задължение за държавите членки да гарантират, че центровете за данни с обща номинална входна мощност над 1 MW използват отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина, освен ако това е технически или икономически неосъществимо (член 26, параграф 6),

—

изисквания за извършване на анализ на разходите и ползите (АРП) на равнището на инсталацията в случай на планирани нови инсталации или значително преоборудвани инсталации с цел оценка на икономическата осъществимост на увеличаването на енергийната ефективност на снабдяването с топлинна енергия и студ (член 26, параграф 7),

—	възможност държавите членки също така да освободят специфични инсталации от задължителния АРП (член 26, параграф 8).

Разпоредбите на член 26, параграфи 9—14 от Директива (ЕС) 2023/1791 не са се променили в сравнение с член 14 от Директива 2012/27/ЕС с изключение на член 26, параграф 12 относно събирането на информация за извършените АРП.

От гледна точка на хронологичния ред изискванията, посочени в член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791, трябва да се прилагат или изпълняват, както следва:

Таблица 1

Крайни срокове за транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791

Параграф	Изискване	Краен срок
Член 26, параграф 1	ЕЦООС използват най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 75 % топлинна енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или 50 % от съчетание на такава енергия и топлинна енергия	До 31 декември 2027 г.
	ЕЦООС използват най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, 80 % топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство или най-малко съчетание от такава топлинна енергия, постъпваща в мрежата, като делът на енергията от възобновяеми източници е най-малко 5 %, а общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 50 %	От 1 януари 2028 г.
	ЕЦООС използват най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина или 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина или система, при която общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 80 % и освен това общият дял на енергията от възобновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %	От 1 януари 2035 г.
	ЕЦООС използват най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, или система, използваща най-малко 95 % енергия от възобновяеми източници, отпадна топлина и топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство, и освен това общият дял на енергията от възобновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %	От 1 януари 2040 г.
	ЕЦООС използват най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина	От 1 януари 2045 г.
	Система, използваща само енергия от възобновяеми източници, само отпадна топлина или само съчетание от енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина	От 1 януари 2050 г.
Член 26, параграф 2	Уведомление до Комисията за използване на критерии за показатели за устойчивост за определяне на ЕЦООС	11 януари 2024 г.
	Максимално количество емисии на ПГ/единица: 200 грама/kWh	До 31 декември 2025 г.
	Уведомление до Комисията за използване на критерии за показатели за устойчивост за определяне на ЕЦООС	30 юни 2025 г.
	Максимално количество емисии на ПГ/единица: 150 грама/kWh	От 1 януари 2026 г.
	Уведомление до Комисията за използване на критерии за показатели за устойчивост за определяне на ЕЦООС	30 юни 2034 г.
	Максимално количество емисии на ПГ/единица: 100 грама/kWh	От 1 януари 2035 г.
	Уведомление до Комисията за използване на критерии за показатели за устойчивост за определяне на ЕЦООС	30 юни 2044 г.
	Максимално количество емисии на ПГ/единица: 50 грама/kWh	От 1 януари 2045 г.
	Уведомление до Комисията за използване на критерии за показатели за устойчивост за определяне на ЕЦООС	30 юни 2049 г.
	Максимално количество емисии на ПГ/единица: 0 грама/kWh	От 1 януари 2050 г.
Член 26, параграф 5	Планиране за преобразуване в ЕЦООС	От 1 януари 2025 г.
Член 26, параграф 8	Уведомление за освобождаванията, приети съгласно параграф 8	При предоставянето на освобождаване
Член 26, параграф 10	Уведомление за освобождаванията, предоставени на отделни инсталации, които отказват да прилагат мерки с установен при анализа на разходите и ползите положителен резултат от гледна точка на разходите и ползите	Три месеца след предоставянето на освобождаванията
Приложение III	Новите и значително преоборудваните агрегати за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ВКПТЕЕ) трябва да бъдат в съответствие с прага за емисии на ПГ под 270 gCO2/kWh	12 октомври 2025 г.
	Всички агрегати за ВКПТЕЕ трябва да бъдат в съответствие с прага за емисии на ПГ под 270 gCO2/kWh	От 1 януари 2034 г.

3.   Задължения, свързани с енергийната ефективност на отоплението и охлаждането, посочени в член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791

3.1.   Критерии за ЕЦООС (подход по подразбиране и алтернативен подход): член 26, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2023/1791

3.1.1.   Обхват на изискванията, съответни определения и понятия

Задълженията, произтичащи от член 26, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2023/1791, се прилагат за ЦООС и техните оператори. За някои от понятията, използвани в член 26, има ясни определения в член 2 от Директива (ЕС) 2023/1791, но за някои определения, например за централизирано отопление и охлаждане, са необходими допълнителни пояснения, както следва:

Комбинирано производство на енергия

„ Комбинирано производство на енергия“ (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, КПТЕЕ), както е определено в член 2, точка 36 от Директива (ЕС) 2023/1791, се осъществява в агрегати, които в съответствие с член 2, точка 43 могат да работят в режим на комбинирано производство на енергия. Според Комисията това означава, че в инсталации, в които успоредно се използва пара за множество процеси, включително КПТЕЕ, за КПТЕЕ могат да се считат единствено процесите, свързани с едновременното производство на топлинна и електрическа или механична енергия.

Високоефективно комбинирано производство на енергия

Определението за „високоефективно комбинирано производство на енергия“ (ВКПТЕЕ) се съдържа в член 2, точка 40 от Директива (ЕС) 2023/1791 и приложение III към нея. За да може КПТЕЕ да се квалифицира като инсталация за ВКПТЕЕ, икономиите ѝ на енергия от първични източници трябва да бъдат 10 % (12) в сравнение с отделното производство на топлинна и електрическа енергия и трябва да са изпълнени критериите за специфични емисии и за използване на горивото, посочени в приложение III.

Централизирано отопление и охлаждане

Понятието „централизирано отопление и охлаждане“ е определено в Директивата за енергията от възобновяеми източници (13) и в Директивата относно енергийните характеристики на сградите (14). Препоръчва се обаче да се използват същите принципи за определението за централизирано отопление и охлаждане, посочени в по-ранните насоки за прилагането на Директива 2012/27/ЕС. В съответствие с предоставените от ЕВРОСТАТ указания за докладване във връзка с попълването на образеца за ЦООС съгласно член 24, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (15) топлинната енергия, която трябва да се счита за топлинна енергия или студ от мрежа за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване, трябва да бъде:

—	произведена на място, различно от мястото, където се използва,

—	продадена (както е докладвано в годишния въпросник за електрическата и топлинната енергия) на едни от следните: — множество сгради, притежавани или заети от поне двама различни клиенти, — множество обекти, притежавани от поне двама различни клиенти.

Оператор на ЦООС

Според Комисията „оператор на ЦООС“ следва да се разбира като частно или публично дружество, което притежава и експлоатира мрежа или разпределителна система за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване, с която се подава топлинна енергия или студ на крайните потребители.

Сграда

Комисията счита, че понятието „ сграда“ следва да бъде определено по същия начин, както в член 2, точка 1 от ДЕХС, а именно „конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешната среда“.

Обект

Понятието „ обект“ не е определено в законодателството на Съюза, но следва да се разбира като определено пространство, включващо сгради или всякакви други съоръжения, свързани с икономическа дейност, като например промишлени процеси или услуги.

3.1.2.   Подход по подразбиране към критериите за ЕЦООС

За да се постигнат целите за осигуряване на по-ефективно потребление на енергия от първични източници и на увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в топлоснабдяването и студоснабдяването, постъпващи в мрежата за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване, в член 26, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 се определя обща методика за оценка на това дали дадена ЦООС е „ефективна“ въз основа на дела на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина и (високоефективното) комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ((В)КПТЕЕ). Критериите са основани на постъпването на топлинна енергия в мрежата и следователно се отнасят до топлинната енергия от страната на енергоснабдяването в точката на подаване (след преобразуването от агрегата за производство на топлинна енергия/студ).

Целта на критериите за ЕЦООС е да се гарантира, че ЦООС допринасят за дългосрочните цели на политиката в областта на климата и целите за енергийна ефективност. За да се постигне това, ЕЦООС трябва да повишат ефективността на потреблението на енергия от първични източници чрез използване на ефективни технологии за производство на енергия или чрез интегриране на отпадната топлина. Също така делът на енергията от възобновяеми източници в ЕЦООС следва постепенно да се увеличава, за да се намалят емисиите на парникови газове.

От дяловете на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина и топлинната енергия от инсталации за (В)КПТЕЕ, подавани в мрежата, се определя дали дадена ЦООС е „ефективна“. При подхода по подразбиране изискванията за ЕЦООС стават по-строги в пет последователни стъпки: през 2028 г., през 2035 г., през 2040 г., през 2045 г. и през 2050 г. Ключовите въздействия от този график са:

—	до 2035 г. статутът на ЕЦООС може да бъде постигнат само чрез ВКПТЕЕ или чрез комбинация от 5 % дял на ВЕИ и 45 % ВКПТЕЕ, енергия от възобновяеми източници и/или отпадна топлина,

—	от 1 януари 2035 г. нататък системите, използващи само изкопаеми горива, не могат да бъдат квалифицирани като ЕЦООС,

—	от 2035 г. до 2045 г. 35 % от топлинната енергия, подавана в ЕЦООС, следва да е с произход от ВЕИ и отпадна топлина. ВКПТЕЕ все още може да допринася с до 45 % до 2040 г. и с до 60 % до 2045 г., докато делът на КПТЕЕ, който не отговаря на критериите за ВКПТЕЕ, се намалява,

—	от 2045 г. нататък системите ЕЦООС трябва да включват най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, като ВКПТЕЕ спира да се отчита за изпълнението на критериите,

—	от 2050 г. цялата входяща енергия за ЕЦООС трябва да бъде енергия от възобновяеми източници или отпадна топлина.

Делът на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина и топлинната енергия от централата за (В)КПТЕЕ), постъпващи в мрежата, се измерва в точката на прехвърляне между технологията за преобразуване на енергия и мрежата. На фигура 1 енергията, подавана в мрежата, се нарича „брутна крайна енергия“.

Фигура 1

Номенклатура на енергийните потоци в мрежите за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване

Източник:

JRC (16)

Понятието „енергия от възобновяеми източници“ е определено в член 2, точка 1 от ДЕВИ. То включва енергия, произведена от вятъра, слънцето (слънчеви топлинни и фотоволтаични уредби) и геотермална енергия, осмотична енергия, енергия от околната среда, енергия от приливите и отливите, енергия от вълните и друга океанска енергия, електроенергия от ВЕЦ, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни станции за отпадъчни води и биогаз.

Въпреки това, като се има предвид необходимостта да се гарантират еднакви условия на конкуренция в централизираните отоплителни системи за всички варианти на енергоснабдяване от възобновяеми източници, при оценката на съответствието с критериите за ЕЦООС в контекста на съответните членове от преработената ДЕЕ (17) трябва да бъде отчетена цялата топлинна енергия, подадена от термопомпи. За тази цел в съображение 107 от Директива (ЕС) 2023/1791 се установява, че цялата топлинна енергия, генерирана от термопомпа, следва да се отчита съгласно Директива (ЕС) 2023/1791 като енергия от възобновяеми източници, при условие че термопомпата отговаря на минималните критерии за ефективност, установени в приложение VII към ДЕВИ, към момента на инсталирането ѝ.

За да се гарантира съгласуваност с изискванията относно използването на биомаса и биогорива, настоятелно се препоръчва за целите на прага за енергия от възобновяеми източници да се отчитат само биомаса и биогорива, които отговарят на критериите за устойчиво развитие от ДЕВИ. В противен случай може да бъде възпрепятствано разпространението на устойчиво развивана биомаса и устойчиво развивани биогорива, например чрез по-нисък процент на намаляване на разходите.

Ефективните ЦООС следва да повишат ефективността на потреблението на енергия от първични източници и постепенното интегриране в тях на топлина и студ от възобновяеми източници и на отпадна топлина и студ. Понятието „отпадна топлина и студ“ е определено в член 2, точка 9 от ДЕВИ като неизбежни топлина или студ, генерирани като страничен продукт в промишлена или електроенергийна инсталация, или в сектора на услугите, които без да бъдат използвани биха били разсеяни в атмосферата или във воден басейн без достъп до централизирана отоплителна или охладителна система, когато е бил използван или ще бъде използван процес на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или когато комбинираното производство не е осъществимо (18). Това определение следва да се използва за разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791, свързани с ефективното централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване (19), с оглед на целта на член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 да се гарантира по-ефективно потребление на енергия от първични източници и максимално увеличаване на повторната употреба и оползотворяването на отпадна топлина.

Топлинната енергия от КПТЕЕ (или ВКПТЕЕ) се отчита за целите на праговете, посочени в критериите за ЕЦООС, когато тя се получава от инсталации, отговарящи на определенията за КПТЕЕ (или ВКПТЕЕ) в член 26, параграф 1, букви а)—г) от Директива (ЕС) 2023/1791.

Методиката за определяне на ЕЦООС би трябвало да следва 3-етапен подход, представен с повече подробности в допълнение А.

3.1.3.   Алтернативен подход за определянето на ЕЦООС

В допълнение към критериите за ЕЦООС, основани на дела на подаваните енергии, в член 26, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 е определен алтернативен подход въз основа на емисиите на ПГ за единица топлина или студ, подадени на клиентите. За прилагането на този алтернативен подход следва да бъдат известни емисиите на ПГ и количеството топлина или студ, подадени на клиентите, за да се изчислят емисионните фактори за единица енергия.

Емисиите, които трябва да бъдат обхванати при проверката дали са спазени критериите за ЕЦООС, са емисиите, пряко свързани с производството на топлинна енергия и студ, например чрез изгаряне на енергоносител. Според Комисията се изключват емисиите от непреките източници на емисии, например получените от производството или съхранението на енергоносителя.

Количествата топлинна енергия или студ, подадени на клиентите, включват всяка единица топлина или студ, подадени на клиентите, като те обичайно се измерват посредством измервателна система за отчитане. За целите на член 26, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791 количеството енергия, подадено на клиентите, следва да се измерва и докладва в kWh. На фигура 1 такова количеството енергия се нарича „крайна енергия“. Крайната енергия може да се различава значително от брутната крайна енергия поради загубите при разпределението, като това може да повиши интензитета на емисиите/подадена единица.

Методиката за определяне на ЕЦООС трябва да следва 5-етапен подход, представен в допълнение Б.

3.1.4.   Различни видове употреба на критериите за ЕЦООС и възможни относими варианти на политиката

В член 26, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 не се посочват случаите, в които трябва да се прилагат критериите за ЕЦООС. Вместо това използването на критериите е посочено в други разпоредби на член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791, а именно в параграфи 4 и 5. В раздел 3 от настоящото приложение се съдържат допълнителни насоки за тези случаи.

В допълнение към задължителното прилагане на критериите, предвидени в член 26, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2023/1791, съществуват няколко възможности за използване на критериите за ЕЦООС на равнището на държавите членки. Те не са задължителни и зависят от конкретното прилагане от страна на всяка държава членка.

Държавите членки могат да подпомагат ЕЦООС, при условие че тази подкрепа е в съответствие с правилата за държавна помощ или Общия регламент за групово освобождаване, както и със законодателството, регламентиращо използването на фондовете по линия на политиката на сближаване или на Механизма за възстановяване и устойчивост, и с предоставените в тази връзка насоки. При предоставянето на подкрепа за ЕЦООС е важно да се въведе механизъм, който да гарантира непрекъснатото спазване на критериите, например чрез извършване на специални проверки или одити в съоръженията на ЦООС, за да се провери енергийният състав, с който се снабдява системата.

Държавите членки могат да подпомагат поемането на доброволни ангажименти за спазване на стандарта за ЕЦООС от страна на операторите на ЦООС. Според Комисията за тази цел биха могли да се въведат сертификати или етикети за ЕЦООС, във връзка с които ще се изисква цялостна система за мониторинг, докладване и проверка. Това би повишило общественото внимание върху ефективните ЦООС, като евентуално би довело до разширяване на пазарните дялове на тези системи и съответно би допринесло за постигането на водещите цели за икономии на енергия и за намаление на емисиите.

3.2.   Прилагане на определението за ЕЦООС за новоизградени и преоборудвани ЦООС: член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791

3.2.1.   Съответни определения и понятия

Съгласно член 2, точка 50 от Директива (ЕС) 2023/1791 „значително преоборудване“ се определя като преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 % от инвестиционните разходи за съпоставим нов агрегат. Определението за значително преоборудване обхваща само разходите за преоборудване, но не и видовете дейности, които могат да се считат за преоборудване. Проектите за преоборудване на ЦООС обичайно включват два вида разходи, както следва, като и двата следва да се вземат предвид в оценката (20):

—	разходи, свързани с технически аспекти, като например интегриране на нови технологии, оптимизация на съществуващите технологии и подмяна на амортизирано оборудване и компоненти,

—	разходи, свързани с нетехнически аспекти, като например управление на проекта, консултации със заинтересованите страни, анализ на финансовата жизнеспособност, процедури за издаване на разрешения, мониторинг, спазване на национални, регионални и местни разпоредби и политики.

„ Инвестиционните разходи за съпоставим нов агрегат “ биха могли да се разбират като общ размер на инвестиционните разходи за напълно нова ЦООС, включително:

—	агрегатите за производство на енергия с цел спазване на критериите за ЕЦООС, посочени в член 26, параграф 1 или параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791,

—	мрежата, включително инфраструктурата за акумулиране и разпределение,

—	подаването във всички сходни точки на потребление (включително всички топлообменници, ако трябва да бъдат подменени).

С оглед на широкия обхват на разходите за преоборудване и на факта, че те са специфични за конкретната мрежа, държавите членки трябва да установят ясно кой е отговорен за изчисляването на тези разходи и евентуално по какъв начин трябва да се изчисляват. В допълнение В се съдържа списък с предложени допустими разходи, както и методика за количественото им определяне.

3.2.2.   Квалифициране на ЦООС като ЕЦООС

Съгласно член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 инвестициите на държавите членки се насочват към изграждането на нови или значително преоборудвани ЦООС и/или захранващите им блокове. Когато са изпълнени условията, посочени в член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791, резултатите от инвестициите следва да се квалифицират като ЕЦООС.

За да се гарантира, че преоборудваните ЦООС отговарят на член 26, параграфи 1 и 2, държавите членки следва да извършат оценка дали преоборудването е значително или не. Според Комисията това може да бъде направено и от операторите на ЦООС.

Фигура 2 илюстрира последователността на действията за оценка на това дали дадена инсталация се квалифицира като ЕЦООС след преоборудването, както и връзките между разпоредбите на член 26, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 и условията, предвидени в член 26, параграф 4 от посочената директива.

Фигура 2

Структурна схема на процедурата за категоризиране на централизираните отоплителни или охладителни системи

За да се квалифицира дадена ЦООС като ЕЦООС (например с цел допустимост за публична подкрепа), държавите членки трябва да гарантират, че когато тя се изгражда или нейните захранващи блокове се преоборудват значително, се изпълняват следните две условия:

условие 1: ЦООС отговаря на критериите, посочени в член 26, параграфи 1 или 2 от Директива (ЕС) 2023/1791, приложими към момента, в който тя започва или продължава да функционира след преоборудването,

условие 2: използването на изкопаеми горива, различни от природен газ, не нараства в съществуващите източници на топлинна енергия, а новите източници в тази система не използват изкопаеми горива, с изключение на природен газ, ако ЦООС е изградена или значително преоборудвана до 2030 г.

Тези две условия трябва да бъдат изпълнени от всички ЦООС, които се стремят да бъдат квалифицирани като ЕЦООС, независимо от размера им. Държавите членки може да въведат изискване операторите на ЦООС да носят отговорност за гарантирането, че двете условия са изпълнени, като при това също така ще бъде необходима подкрепа от производителите на топлинна енергия (операторите на агрегатите за производство на енергия) и от крайните потребители за събирането на необходимите данни.

За да се гарантира спазването и на двата критерия, държавите членки следва да ги включат като критерии за допустимост за публично финансиране и/или подкрепа. Допустимостта следва да бъде проверена посредством оценка на съответствието, състояща се най-малко от следните един или два етапа в зависимост от това дали системата е нова, или значително преоборудвана:

етап 1 (само за преоборудвани системи): оценка дали преоборудването е значително,

етап 2 (за всички системи, кандидатстващи за публична подкрепа): проверка дали са спазени двете условия, посочени в член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791.

Оценката в етап 1 следва да се състои от изчисляване и съпоставяне на следните два случая:

случай 1: предварително (преди започване на дейностите по преоборудване) изчисляване на общите разходи за преоборудване на ЦООС или на агрегата за снабдяване с топлинна енергия,

случай 2: изчисляване на инвестиционните разходи за съпоставима нова ЦООС или агрегат за снабдяване с топлинна енергия.

Преоборудването на системата или на агрегата за снабдяване с топлинна енергия е значително, когато разходите за преоборудване на ЦООС или на агрегата за снабдяване с топлинна енергия на ЦООС надхвърлят 50 % от инвестиционните разходи за съпоставима нова ЦООС или агрегат за снабдяване с топлинна енергия на ЦООС. Ако преоборудването се счита за значително, операторите на ЦООС, които кандидатстват за публична подкрепа, следва да гарантират, че са спазени критериите за ЕЦООС, и да пристъпят към етап 2.

В рамките на етап 2 се оценява спазването на критериите относно използването на изкопаеми горива. Проверката дали са спазени критериите за ЕЦООС, би могла да се извърши в съответствие с методиката, посочена в раздел 3.1.2 или в раздел 3.1.3 от настоящото приложение.

Методиката за оценка дали са спазени критериите относно използването на изкопаеми горива, е различна за нови и за съществуващи източници на топлинна енергия. По отношение на съществуващите източници на топлинна енергия държавите членки следва да гарантират, че използването на изкопаеми горива, различни от природен газ, не нараства спрямо средната годишна стойност за последните три календарни години на пълноценна експлоатация преди преоборудването. По отношение на новите източници на топлинна енергия държавите членки следва да гарантират, че те не използват изкопаеми горива, с изключение на природен газ, ако системата е била изградена или значително преоборудвана до 2030 г.

Когато се предоставя публична подкрепа на ЦООС посредством открита покана за представяне на предложения, методиката за извършване на оценка на съответствието с критериите за ЕЦООС следва да бъде прозрачна и ясно описана в процедурата за кандидатстване за публична подкрепа.

3.3.   Задължително планиране за увеличаване на ефективното използване на енергия от първични източници и на енергия от възобновяеми източници: член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791

3.3.1.   Обхват на изискванията, съответни определения и понятия

Съгласно член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни да гарантират, че ЦООС над определен праг, а именно отдадена топлинна и охладителна мощност над 5 MW, или изпълняват критериите, посочени в член 26, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791, или изготвят план за гарантиране на по-ефективно потребление на енергията от първични източници, за намаляване на загубите при разпределението и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници или на отпадна топлина и студ в снабдяването с топлинна енергия и студ. Целта на плана е да се предвидят мерки за изпълнение на критериите, посочени в член 26, параграф 1, букви б)—д).

Страните, обхванати от член 26, параграф 5, са операторите на ЦООС, подпомагани от основните доставчици на топлинна енергия и/или студ. Фигура 3 илюстрира необходимите етапи и установяването на страните, обхванати от задължението за планиране.

Фигура 3

Структурна схема на процедурата за установяване на нужда от изготвяне на план за преобразуване на системата в ефективна централизирана отоплителна и охладителна система

Понятието „ обща отдадена топлинна и охладителна мощност “ следва да се тълкува като мощност, а не като количество енергия, тъй като следва да бъде съпоставено с прага от 5 MW, който се отнася до мощността за производството на топлинна енергия/студ. При този праг за обща отдадена топлинна и охладителна мощност над 5 MW не се уточнява кои мощности следва да бъдат взети предвид, тъй като не се уточнява точката на измерване. За привеждането в действие на този показател се препоръчва да се използва инсталираната мощност на всички агрегати за производство на топлинна енергия, подаващи към ЦООС. Важно е да се отбележи, че от изчислението следва да бъдат изключени мощностите за производство на топлинна енергия, които се използват само по време на върховия товар, т.е. за по-малко от няколко часа годишно, но които са свързани постоянно към ЦООС.

Държавите членки разполагат с множество варианти, които имат за цел да се гарантира правилното прилагане на понятието „ обща отдадена топлинна и охладителна мощност “ в практиката. Например измерването и изчисляването биха могли да се извършват от независими експерти, а резултатите да се проверяват посредством извършвани от компетентния орган проверки на случаен принцип, които не се обявяват предварително. Освен това процесът на проверка може да бъде ускорен чрез редовен мониторинг на енергийния състав, с който се снабдява дадена ЦООС, например чрез цифрово измерване за целите на отчитането.

3.3.2.   Определяне на това кои оператори са обхванати от член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791

За да се гарантира прилагането на общ подход за определянето на операторите на ЦООС, трябва да бъдат пояснени два аспекта: самият праг и въпросът дали ЦООС е в съответствие с критериите, посочени в член 26, параграф 1, букви б)—д) от Директива (ЕС) 2023/1791.

Впоследствие за всички ЦООС с обща мощност над 5 MW следва да бъде проверено дали отговарят на критериите, посочени в член 26, параграф 1, букви б)—д) от Директива (ЕС) 2023/1791, или, като алтернатива, на критериите, посочени в член 26, параграф 2, букви б)—д) от посочената директива. При проверката следва да се прилага методиката, представена в раздел 3.1.2 или в раздел 3.1.3 от настоящото приложение. Когато ЦООС отговаря на критериите за ЕЦООС, не се изискват допълнителни действия. Когато тя не отговаря на критериите за ЕЦООС, операторът ѝ следва да изготви план за увеличаване на ефективното използване на енергия от първични източници и на енергия от възобновяеми източници.

3.3.3.   План за гарантиране на по-ефективно потребление на енергия от първични източници и за използване на енергия от възобновяеми източници

Съгласно член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 5-годишните планове имат за цел повишаване на ефективното използване на енергия от първични източници и на дела на енергията от възобновяеми източници, намаляване на загубите при разпределението и определяне на мерки за привеждане на ЦООС в съответствие с член 26, параграф 1, букви б)—д) от Директива (ЕС) 2023/1791.

В плана следва да се дава перспектива в дългосрочен план за развитието на ЦООС, за да се гарантира, че мерките за модернизиране се подсилват взаимно. За тази цел би било желателно в плана вече да бъдат предвидени следващите 5 години.

На операторите на ЦООС следва да бъде препоръчано да се консултират със съответните заинтересовани страни при изготвянето на плана, например с операторите на основните агрегати за производство на топлинна енергия и/или студ, местните органи, техниците и ръководителите, наети от оператора на ЦООС, външни експерти и частни лица, засегнати от дейностите за модернизиране, клиентите и други граждани и общности на местно равнище.

Препоръчва се планът да включва най-малкото следните раздели:

а)	описание на текущото състояние на ЦООС по отношение на снабдяването, ефективността и товара на мрежата, включително температурата на експлоатация;

б)	бъдещия товар и разширяването на мрежата;

в)	потенциала за покриване на настоящия и бъдещия товар чрез възобновяеми енергийни източници и отпадна топлина;

г)	посочване на целево състояние/система (търсене и предлагане), например кой потенциал ще бъде използван и защо;

д)	енергийната ефективност на цялата система; загуби, варианти за понижаване на температурното ниво (в зависимост от настоящите практики) от страната на потребителите и от страната на мрежата;

е)	определянето на стратегия и на индивидуални мерки с посочен график.

Във всеки от разделите, посочени в букви а) и б), операторите следва да предоставят конкретна и подробна информация. Разделът относно мерките на политиките в допълнение Г съдържа допълнителни съвети какво би могло да се включи в плана, за да се гарантират по-ефективно потребление на енергията от първични източници и използване на енергия от възобновяеми източници.

Планът отговаря на изискванията на член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791, ако посочените в допълнение Д резултати водят или до пълно съответствие с член 26, параграф 1, или най-малкото представляват значителни стъпки за постигане на такова съответствие.

Допълнение Д съдържа по-подробно описание на съдържанието на плана.

3.3.4.   Одобряване на плановете от компетентния орган

Държавите членки следва да определят компетентен орган, който да одобрява плановете на операторите на ЦООС. В Директива (ЕС) 2023/1791 не са описани процедурите за това одобрение и компетентните органи следва да се водят от процедурите, които се прилагат в контекста на подобни административни задачи на национално или регионално равнище.

3.4.   Гарантиране на ефективното използване на отпадната топлина от центровете за данни: член 26, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791

Съгласно член 26, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни да гарантират, че център за данни с обща номинална входяща мощност над 1 MW използва отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина, освен ако може да докаже, че това не е технически или икономически осъществимо в съответствие с оценката, посочена в параграф 7. Според Комисията това задължение се прилага за всички работещи центрове за данни над прага от 1 MW, в които понастоящем не се използват отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина. В центровете за данни, в които не се използва отпадната топлина или няма други приложения за оползотворяване на отпадната топлина, трябва да бъде извършена оценка на потенциалното използване на отпадната топлина в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791.

3.5.   Анализ на разходите и ползите на равнището на инсталацията за нови или значително преоборудвани съоръжения: член 26, параграфи 7 и 8 от Директива (ЕС) 2023/1791

3.5.1.   Обхват на изискванията

Съгласно член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни да гарантират, че операторите на топлоелектрически инсталации за производство на електроенергия, на промишлени инсталации, на обслужващи съоръжения (като например големи търговски сгради, съоръжения за пречистване на отпадъчни води, електрически подстанции и съоръжения за ВПГ) и на центрове за данни (както са посочени в член 26, параграф 7, букви а)—г) от Директива (ЕС) 2023/1791) извършват анализ на разходите и ползите (АРП). Такъв анализ следва да се извършва, когато се планира изграждането на нови или значителното преоборудване на мощности или на съоръжения за производство на енергия над определен праг на входяща мощност (в зависимост от вида на инсталацията), за да се оцени дали повишаването на енергийната ефективност на снабдяването с топлинна енергия и студ е икономически осъществимо.

Фигура 4 илюстрира необходимите етапи и определянето на страните, длъжни да извършат АРП, включително за центровете за данни съгласно член 26, параграф 6.

Фигура 4

Структурна схема за определяне на необходимостта от анализ на разходите и ползите и процедурата за извършването му

В Директива (ЕС) 2023/1791 не се уточнява кой следва да носи отговорност за осъществяването на надзор и за извършването на АРП. В нея се посочва, че държавите членки трябва да изискват АРП да бъде извършен в сътрудничество с дружествата, отговарящи за експлоатацията на съоръжението. Разумно решение би било задачата за извършването на анализа да се възложи на операторите на нови или значително преоборудвани инсталации, а държавите членки да определят компетентните органи, отговорни за осигуряването на обща методика, допускания и срокове, най-малкото за икономическия анализ, и също така да гарантират, че оценките са обосновани, например посредством утвърждаване от трета страна.

Предлага се държавите членки да изберат да участват по-активно, например чрез подпомагане на координацията със заинтересованите страни, като например потребителите и производителите на топлинна енергия и студ, или на събирането на данните (както е предложено в приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791). Ползата от това участие би се изразила в създаването на възможности за полезни взаимодействия между всеобхватната оценка, посочена в приложение X към Директива (ЕС) 2023/1791, и АРП, посочен в приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791.

От таблица 2 е видно, че целта на АРП е различна в зависимост от вида инсталация. Докато съгласно Директива 2012/27/ЕС се изисква извършването на АРП както за източници на топлинна енергия (електрически централи и промишлени инсталации), така и за топлоприемници (мрежи за централизирано топлоснабдяване и студоснабдяване), Директива (ЕС) 2023/1791 е насочена единствено към източниците на топлинна енергия за оползотворяване и преобразуване на енергията и за прехвърлянето ѝ към алтернативни топлоприемници.

Таблица 2

Приложими прагове за съоръжения и инсталации

Препратка в Директива (ЕС) 2023/1791	План за (нова или преоборудвана инсталация)	Праг	Цел на АРП
Член 26, параграф 7, буква а)	Топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия	Средна годишна обща входяща мощност над 10 MW	Оценка на разходите и ползите от експлоатирането на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Член 26, параграф 7, точка б)	Промишлена инсталация	Средна годишна обща входяща мощност над 8 MW	Оценка на оползотворяването на отпадната топлина в рамките на обекта и извън него.
Член 26, параграф 7, буква в)	Обслужващо съоръжение (например съоръжения за пречистване на отпадъчни води и съоръжения за ВПГ)	Средна годишна обща входяща мощност над 7 MW	Оценка на оползотворяването на отпадната топлина в рамките на обекта и извън него.
Член 26, параграф 7, буква г)	Център за данни	Обща номинална входяща мощност над 1 MW	Оценка на разходите и ползите, включително, но не само, техническата осъществимост, икономическата ефективност и въздействието върху енергийната ефективност и търсенето на топлинна енергия на местно равнище (включително сезонните колебания), използването на отпадна топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, както и присъединяването на въпросната инсталация с централизирана отоплителна мрежа или ефективна/използваща енергия от ВЕИ централизирана охладителна система, или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина.   При АРП следва да се вземат предвид решения за охладителната система, които позволяват отстраняване или улавяне на отпадната топлина при полезно температурно ниво с минимални вложени допълнителни количества енергия.

Според Комисията резултатите от АРП следва да бъдат използвани и за спазването на изискванията на член 26, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791, съгласно който държавите членки са длъжни да гарантират, че центровете за данни с обща номинална входяща мощност над 1 MW използват отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина. Ако АРП покаже, че това не е технически или икономически осъществимо, центровете за данни не са длъжни да използват отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина.

Техническата осъществимост следва да се разбира в смисъл, че зависи от характеристиките на центъра за данни и от наличието на технически или технологични решения за използване на отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина, без да се накърняват целта и основните дейности на центъра за данни.

Икономическата осъществимост следва да се разбира като способността на даден проект, насочен към използване на отпадната топлина или други приложения за оползотворяване на отпадната топлина от център за данни, да бъде икономически жизнеспособен или устойчив, т.е. да генерира достатъчни приходи или стойност, за да се покрият неговите разходи и да се осигурят разумно възнаграждение за поетия риск и възвръщаемост на инвестицията. Според Комисията в рамките на икономическата осъществимост следва да бъдат отчетени фактори като производствените разходи, вариантите за финансиране, рисковете и потенциала за печалба или икономии.

В таблица 3 е посочена предложената методика за определяне на това дали общата входяща мощност на дадена инсталация е под или над прага, установен в член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791, а именно 10 MW за топлоелектрически инсталации за производство на електроенергия, 8 MW за промишлени инсталации, 7 MW за обслужващи съоръжения или 1 MW за центрове за данни. Таблица 3 от настоящото приложение съдържа описание на начина, по който следва да се изчисляват/определят различните производствени мощности. „Общата входяща мощност“ следва да се тълкува като производствена мощност, а не като количество енергия (измерено в MWh), тъй като следва да бъде съпоставена с конкретен праг (изразен в MW), който се отнася до мощността за производството на топлинна енергия/студ. Когато се разглежда общата входяща мощност (или производствената мощност), член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 следва да се разбира в смисъл, че се отнася до производствената мощност на съответната инсталация.

Таблица 3

Предложени методи за определяне на входящата мощност на съоръжения и инсталации

Препратка в Директива (ЕС) 2023/1791	План за (нова или преоборудвана инсталация)	Метод за определяне на входящата мощност
Член 26, параграф 7, буква а)	Топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия	Отчита се средната годишна обща входяща мощност.   Варианти за измерване: — Вариант по подразбиране: годишната обща входяща мощност (в MWh) се разделя на броя на еквивалентните часове на натоварване през годината, — Дневното производство се разделя на броя часове за даден ден, — Взема се под внимание върховото производство на енергия
Член 26, параграф 7, точка б)	Промишлена инсталация	Отчита се средната годишна обща входяща мощност.   Варианти за измерване: — Вариант по подразбиране: годишната обща входяща мощност (в MWh) се разделя на броя на еквивалентните часове на натоварване през годината, — Дневното производство се разделя на броя часове за даден ден, — Взема се под внимание върховото производство на енергия
Член 26, параграф 7, буква в)	Обслужващо съоръжение (например съоръжения за пречистване на отпадъчни води и съоръжения за ВПГ)	Отчита се средната годишна обща входяща мощност.   Варианти за измерване: — Вариант по подразбиране: годишната обща входяща мощност (в MWh) се разделя на броя на еквивалентните часове на натоварване през годината, — Дневното производство се разделя на броя часове за даден ден, — Взема се под внимание върховото производство на енергия
Член 26, параграф 7, буква г)	Център за данни	Отчита се общата номинална входяща мощност. (21)   Точка на измерване: в точката(ите) на прехвърляне на електроснабдяването.

Съгласно член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки също така трябва да се стремят да премахнат пречките пред оползотворяването на отпадната топлина и да предоставят подкрепа за използването на отпадна топлина в случай на планирани нови или преоборудвани инсталации. За тази цел държавите членки трябва първо да установят тези пречки (които вероятно се различават в отделните държави членки въз основа на регулаторния, свързания с околната среда и техническия контекст). В зависимост от пречките ще трябва да се приложат различни решения за преодоляването им. В допълнение Е към настоящото приложение са посочени примери за финансирани от ЕС проекти за използването на отпадна топлина, които могат да бъдат от полза в този контекст.

3.5.2.   Основни принципи на АРП на равнището на инсталацията и насоки от държавите членки

В приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791 са посочени принципите за АРП на равнището на инсталацията с цел да се предостави информация за мерките, посочени в член 26, параграфи 7 и 9 от Директива (ЕС) 2023/1791. В приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791 е посочен обхватът на оценката, която е ограничена до планираната инсталация (т.е. източника на топлинна енергия, включително оползотворяването на отпадна топлина) и всички подходящи съществуващи или потенциални точки на потребление на топлинна енергия или студ, които биха могли да се снабдяват от нея, като се отчитат рационалните възможности (например техническата осъществимост и разстоянието). За целта трябва да бъдат взети предвид дадени географски граници, които според Комисията могат да бъдат определени в съответствие с местните административни единици съгласно водещите принципи, установени от държавите членки.

В АРП трябва да бъдат отчетени както „съществуващите, така и потенциалните точки на потребление на топлинна енергия или студ, които биха могли да се снабдяват“. Ясно е, че потенциалните точки на топлинните и охладителните товари може все още да не съществуват към момента, в който инсталацията се пуска в експлоатация. Поради това може да се наложи АРП и издаването на разрешение да бъдат извършени въз основа на допускането, че инсталацията е оборудвана за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия/оползотворяване на отпадна топлина (вместо реално да работи по такъв начин към момента на пускането в експлоатация) и може да снабдява потенциалните топлинни и охладителни товари, когато възникнат. Такъв е случаят, когато въз основа на всеобхватната оценка на отоплението и охлаждането съгласно член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 са налице ясни перспективи за топлинен и охладителен товар, изразяващи се в приемането на мерки, политики или стратегии, например създаването на централизираната отоплителна и охладителна мрежа или на липсващото оборудване и свързването с потребителя(ите) на топлинна енергия като част от проект или групи проекти, ползите от които надхвърлят разходите съгласно АРП на равнището на инсталацията, извършен в съответствие с част III от приложение X към Директива (ЕС) 2023/1791.

В приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791 се посочва, че АРП „включват икономически анализ, съдържащ финансов анализ, който отразява действителния паричен поток“. Финансовият анализ трябва да отразява действителните парични потоци от инвестициите в отделните инсталации и експлоатацията им. Причината за това е, че резултатът от финансовия анализ следва да бъде отразен в решенията за издаване на разрешения, които повлияват на икономическата дейност на инсталацията.

Анализът на равнището на инсталацията обаче би могъл да се включи в контекста на по-широк икономически анализ, извършен от операторите на инсталациите. Съгласно приложение XI държавите членки са длъжни да определят водещи принципи за методиката, допусканията и времевия хоризонт за икономическия анализ.

Препоръчва се държавите членки да приемат подробни насоки относно АРП, за да се гарантира последователното прилагане на това изискване във всички обекти. В допълнение към критериите, посочени в член 26, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/1791, се препоръчва в насоките да бъдат установени общи допускания относно сроковете на възвръщаемост, изисквана норма на възвръщаемост на инвестицията, прогнозните цени на горивата и електроенергията, разходите във връзка с политиката и нивата на подпомагане. Такива допускания следва да се използват в икономическия анализ освен ако заявителят може да представи доказателства, които показват, че по отношение на неговата инсталация е целесъобразно да се прилагат алтернативни допускания. В съответствие с изискванията от приложение XI към Директива (ЕС) 2023/1791 допусканията следва да отразяват действителните условия на инвестициите за проектите в рамките на разумното.

3.5.3.   Методика за АРП

С цел спазване на изискванията на член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 се препоръчва държавите членки да следват пететапен подход относно начина, по който би могъл да се извърши АРП на равнището на инсталацията. Предложеният подход е посочен в допълнение Ж към настоящото приложение и до голяма степен е основан на подхода, представен в доклада на Съвместния изследователски център от 2015 г. (22) относно най-добрите практики и неофициални насоки по отношение на АРП на равнището на инсталацията. Държавите членки се насърчават да отразят препоръките, посочени в допълнение Ж към настоящото приложение, в своите национални мерки за транспониране.

3.5.4.   Освобождаване от анализа на разходите и ползите за инсталации и уведомяване за освобождаванията

Член 26, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 позволява на държавите членки да освободят някои инсталации от извършването на АРП при определени условия. В допълнение към това държавите членки могат също така да определят прагове, изразени посредством наличното количество полезна отпадна топлина, потреблението на топлина или разстоянието между промишлените инсталации и мрежите за централизирано топлоснабдяване, за освобождаване на отделни инсталации от изискването за извършване на АРП. Когато държава членка вземе решение да освободи дадена инсталация от изискването за извършване на АРП, тя трябва да уведоми Комисията за освобождаванията, предоставени съгласно член 26, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/1791, освен ако за тях вече е отправено уведомление по време на прилагането на Директива 2012/27/ЕС и те са публикувани на уебсайта на Комисията (23).

3.5.5.   Процедури за издаване на разрешения и равностойни процедури за разрешение за инсталациите

Съгласно член 26, параграф 9 от Директива (ЕС) 2023/1791 се изисква резултатите от АРП да бъдат взети предвид в критериите за издаване на разрешение или в равностойните критерии за разрешение, което се издава за инсталациите, обхванати от АРП.

Процедурите за издаване на разрешения и равностойните процедури за разрешение за инсталациите са разгледани в раздел Д от Указанията относно Директива 2012/27/ЕС. (24)

3.5.6.   Събиране на данни относно анализите на разходите и ползите

Съгласно член 26, параграф 12 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни да събират информация относно анализите на разходите и ползите, включително информация относно топлинните параметри. С оглед на потенциалното използване на топлинната енергия температурата е най-характерният параметър на достъпната за вторично използване топлинна енергия.

4.   Изисквания за докладване

Докладването относно член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 не се извършва в рамките на националните планове в областта на енергетиката и климата и в националните доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата.

Член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 съдържа няколко обвързани с условия изисквания за отправяне на уведомление, както следва:

—

съгласно параграф 3 държавите членки са длъжни да уведомят Комисията, когато планират да използват алтернативен метод за определяне на ефективното централизирано отопление и охлаждане. За периода до 31 декември 2025 г., посочен в член 26, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2023/1791, срокът за докладване беше 11 януари 2024 г. За периодите, започващи от датите, посочени в член 26, параграф 2, букви б)—д) от Директива (ЕС) 2023/1791, следва да бъде отправено уведомление най-малко 6 месеца преди началото на съответния период,

—

съгласно параграф 8 държавите членки са длъжни да уведомят за освобождавания от изискването за извършване на анализите на разходите и ползите, изисквани по член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791. Няма краен срок за отправянето на уведомление, но Комисията е на мнение, че то следва да бъде направено едновременно със съобщаването на мерките за транспониране,

—

съгласно параграф 10 държавите членки са длъжни да представят на Комисията обосновано решение във връзка с освобождаването или освобождаванията, предоставени на инсталации, обхванати от анализите на разходите и ползите съгласно член 26, параграф 7 от Директива (ЕС) 2023/1791, в рамките на три месеца след предоставянето на освобождаване или освобождавания, когато се прилагат критериите за издаване на разрешения или равностойни критерии за разрешение,

—	съгласно параграф 13 държавите членки са длъжни да уведомят за всеки отказ за признаване на гаранция за произход на електроенергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, заедно с надлежна обосновка.

Член 26 от Директива (ЕС) 2023/1791 е тясно свързан с изискванията за докладване, произтичащи от въпросната директива, и по-специално със следните членове:

—

съгласно член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни да уведомят за всеобхватната оценка на отоплението и охлаждането като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации. При изготвянето на тези оценки и при докладването им държавите членки могат да следват Препоръка (ЕС) 2019/1659 на Комисията (25),

—

съгласно член 35, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки са длъжни преди 30 април всяка година да представят на Комисията статистически данни относно националното производство на електрическа и топлинна енергия от високоефективно и други видове комбинирано производство на енергия. Тези данни трябва да се докладват директно на Евростат посредством системата EDAMIS (26), като съответните указания и образци за докладване се публикуват от Евростат (27).

---

(1)  Евростат, 2024 г.: https://doi.org/10.2908/NRG_IND_REN.

(2)   Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2018/2001/oj).

(3)   Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/944/oj).

(4)  Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (ОВ L, 2024/1275, 8.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1275/oj).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/2402 на Комисията от 12 октомври 2015 г. за преразглеждане на хармонизираните референтни стойности на к.п.д. при разделно производство на електрическа и топлинна енергия, в изпълнение на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Решение за изпълнение 2011/877/ЕС на Комисията (ОВ L 333, 19.12.2015 г., стр. 54, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2015/2402/2024-01-01).

(6)   Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. (ОВ C 80, 18.2.2022 г., стр. 1, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52022XC0218%2803%29).

(7)  Регламент (ЕС) 2023/1315 на Комисията от 23 юни 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 167, 30.6.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1315/oj).

(8)   Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/96/oj).

(9)  Механизъм за възстановяване и устойчивост — Държавна помощ (https://competition-policy.ec.europa.eu/system/files/2023-04/template_RRF_district_heating_and_cooling_04042023.pdf).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1060/oj).

(11)  Що се отнася до насърчаването на енергийната ефективност, алтернативните критерии (член 26, параграфи 2 и 3) пряко насърчават енергийната ефективност благодарение на факта, че в тях се отчита подаването към клиентите (и съответно се включват загубите в мрежата). Следва обаче да се отбележи, че критериите по подразбиране за ЕЦООС (член 26, параграф 1) също водят косвено до повишена енергийна ефективност чрез по-големия дял на възобновяеми или други нископотенциални топлоизточници (които водят до по-високи показатели), тъй като те се отнасят до топлинна енергия и студ, подавани в мрежата.

(12)  За малки агрегати и микроагрегати за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с мощност 1 MWел или по-малко са приемливи всякакви икономии на енергия от първични източници.

(13)  Съгласно член 2, точка 19 от ДЕВИ централизираното отопление и охлаждане се определя като „разпределението на топлинна енергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности от централни или децентрализирани източници на производството по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за отопление или охлаждане на сгради или за технологични процеси“.

(14)  Съгласно определението в член 2, точка 50 от ДЕХС: „централизирано отопление“ или „централизирано охлаждане“ означава подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен или децентрализиран производствен източник към множество сгради или други места за употреба за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

(15)  Указания за докладване във връзка с попълването на образеца за централизирано отопление и централизирано охлаждане за докладването на данни съгласно член 24, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (https://ec.europa.eu/eurostat/documents/38154/42195/Reporting-instructions-DH-DC.pdf/0e62bb06-2a29-478f-87bd-b4625d2d8f40); член 24, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС съответства на член 35, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791.

(16)  Ефективно централизирано отопление и охлаждане, JRC 2021 г. (https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC126522).

(17)  Във връзка с целите, посочени в ДЕВИ, и съгласно член 7, параграф 3, трета алинея от нея трябва да се отчита единствено енергията от околната среда и геотермалната енергия, използвана за отопление и охлаждане посредством термопомпи и централизирани охладителни системи.

(18)  Вж. съображение 105 от Директива (ЕС) 2023/1791.

(19)  Що се отнася обаче до други разпоредби в член 26 относно отпадната топлина, а именно в параграфи 6—8 и 14, за отпадна топлина трябва да се счита по-широк набор от енергийни потоци и по-специално следва да отпадне изискването, че отпадната топлина може да се счита за такава само ако се подава към централизирана отоплителна или охладителна система. Това потвърждава по-широката цел за оползотворяване на отпадната топлина в общия контекст на Директива (ЕС) 2023/1791, а именно да се избегне загубното разсейване на топлинни потоци и да се гарантира оптимизация на енергийната система. Вж. съображение 105 от Директива (ЕС) 2023/1791.

(20)  Модернизиране на показателите на мрежите за централизирано топлоснабдяване: ръководство (https://www.upgrade-dh.eu/images/Publications%20and%20Reports/D2.5_2019-07-02_Upgrade-DH_Handbook_EN.pdf).

(21)  С общата номинална входяща мощност се описва максималната енергия, която може да премине през дадена инсталация. Поради това тя не указва енергията, която действително преминава през центъра за данни, а представлява теоретичен максимум.

(22)   „Контекстуален доклад относно най-добрите практики и неофициални насоки по отношение на АРП на равнището на инсталацията, попадащи в обхвата на член 14, параграф 5 от Директивата за енергийната ефективност“, https://op.europa.eu/s/zhWd.

(23)  Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия: Освобождавания, https://energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/cogeneration-heat-and-power_en#exemptions/.

(24)  Работен документ на службите на Комисията SWD(2013) 0449 final, 6.11.2013 г., „Указания относно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕО и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО — член 14: насърчаване на ефективността при отоплението и охлаждането“; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:52013SC0449.

(25)   Препоръка (ЕС) 2019/1659 на Комисията от 25 септември 2019 г. относно съдържанието на всеобхватната оценка на потенциала за ефективно отопление и охлаждане по член 14 от Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 275, 28.10.2019 г., стр. 94, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2019/1659/oj).

(26)  Инструмент EDAMIS: https://cros-legacy.ec.europa.eu/content/edamis_en.

(27)  Методическа информация: https://ec.europa.eu/eurostat/web/energy/methodology#Annual%20data

(28)   Европейска агенция за околна среда, 2020 г.: База данни за емисионните фактори.