(1)

В съответствие с член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета (3), Комисията трябваше да направи оценка и да докладва относно необходимостта за Съюза от регулиране на емисиите от живак и живачни съединения от крематориуми, относно осъществимостта на постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама в Съюза в дългосрочен план, и за предпочитане до 2030 г., както и ползите за околната среда и осъществимостта на забраната за производство и износ на други продукти с добавен живак, които е забранено да се пускат на пазара на Съюза и да се внасят в Съюза.

(2)

Живакът като химикал е проблем в световен мащаб за околната среда, дължащ се на своя пренос на далечни разстояния в атмосферата, неговата устойчивост след антропогенното му въвеждане в околната среда и способността му да се натрупва биологично в екосистемите. Живакът също така значително вреди на човешкото здраве и се предава от майките на децата чрез плацентата или чрез кърменето. Замърсяването на околната среда с живак може да е резултат от антропогенни дейности, включително недостатъчно управление на отпадъците от живак, кремация или неправилно прилагане на задължителните сепаратори в практиките по дентална медицина.

(3)

Комисията, след заключението, направено в нейния доклад от 17 август 2020 г. относно прегледите, които се изискват съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852 във връзка с използването на живак в денталната амалгама и продуктите, представи законодателно предложение в съответствие с член 19, параграф 3 от същия регламент относно постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама и забраната за производство и износ на дентална амалгама и на някои съдържащи живак лампи.

(4)

Употребата на продукти с добавен живак, включително употребата на дентална амалгама и на съдържащи живак лампи, представлява най-голямата останала целенасочена употреба на живак в Съюза. Безживачните алтернативи обаче станаха икономически и технически осъществими и са лесно достъпни.

(5)

Като се отчита, че Съюзът и неговите държави членки са ратифицирали Конвенцията от Минамата относно живака (4) от 2013 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“), и като се има предвид, че страните по Конвенцията следва да вземат мерки за насърчаване на профилактиката на зъбния кариес и утвърждаването на здравето, като по този начин се сведе до минимум необходимостта от дентално възстановяване като допълнителна мярка в подкрепа на постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама, и като се имат предвид наличността и достъпността от финансова гледна точка и настоящият преход към безживачни алтернативи в много държави членки, е целесъобразно да се забрани употребата на дентална амалгама за стоматологично лечение в Съюза, като същевременно се запази възможността за използване на дентална амалгама за пациенти със специфични медицински нужди, когато това се сметне за строго необходимо от лекаря по дентална медицина.

(6)

При пълно зачитане на компетентността на държавите членки по отношение на организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, за да се ограничи социално-икономическото въздействие на постепенното премахване на денталната амалгама, по-специално за пациентите с ниски доходи, държавите членки, в които денталната амалгама е единственият материал, който се възстановява публично в размер на най-малко 90 % съгласно националното право и в които такова възстановяване все още не е възможно за безживачните алтернативи от 1 януари 2025 г., следва чрез дерогация от изискването, предвидено в настоящия регламент за постепенно премахване на денталната амалгама до посочената дата, да разполагат с повече време, за да намерят подходящи решения за адаптиране на своята система за здравеопазване и следователно следва да имат възможност за по-късна дата за постепенното прекратяване на употребата на дентална амалгама. Постепенното премахване на денталната амалгама следва да бъде придружено от професионално обучение за специалистите по дентална медицина, когато е целесъобразно, с цел адаптиране към новите техники.

(7)

Държавите членки, които се ползват от дерогацията от постепенното премахване, предвидена в настоящия регламент, следва да могат да позволят използването на дентална амалгама при много специфични обстоятелства до 30 юни 2026 г. Съответно, вносът и производството на дентална амалгама следва да бъдат забранени едва от 1 юли 2026 г. Считано от 1 юли 2026 г. обаче, вносът и производството на денталната амалгама следва да продължат да бъдат възможни единствено, ако използването на такава амалгама е необходимо за покриване на специфични медицински нужди.

(8)

За да се оцени продължаващата необходимост от използване на дентална амалгама във връзка със специфични медицински нужди, вносителите и производителите следва ежегодно да информират компетентните органи всяка година за внесените или произведените за такива медицински нужди количества. Освен това до 31 декември 2029 г. Комисията следва да прецени дали все още е необходимо да се запази дерогацията за вноса и производството на дентална амалгама, използвана за пациенти със специфични медицински нужди, като се вземе предвид наличието на безживачни алтернативи за съответните групи пациенти.

(9)

Крематориумите са значителен източник на емисии на живак в атмосферата и независимо от постепенното премахване на денталната амалгама, предвидено в настоящия регламент, крематориумите ще продължат да допринасят за замърсяването на въздуха, водата и почвата с живак. Необходимо е да се разработят насоки относно технологиите за намаляване на емисиите на живак и живачни съединения от крематориумите и да се събира информация за мерките, прилагани въз основа на тези насоки в държавите членки, за да се постигне подходящо предотвратяване на замърсяването и да се смекчи въздействието върху човешкото здраве и околната среда.

(10)

Незаконната употреба на живак и живачни съединения в козметични продукти продължава в световен мащаб. Поради това с Решение MC-5/5 петото заседание на Конференция на страните (наричана по-нататък „Конференцията на страните“) реши да събере информация от страните по Конвенцията за предизвикателствата, пред които са изправени за предотвратяване на износа, вноса и производството на козметичните продукти, изброени в част I от приложение А към Конвенцията. С оглед на вредното въздействие на живака и живачните съединения върху човешкото здраве и околната среда експозицията и емисиите следва да бъдат сведени до минимум във възможно най-голяма степен. Последните доклади показват, че дружествата, упражняващи дейност в Съюза, произвеждат и изнасят живачни съединения, което води до незаконна употреба на живак, по-специално в козметични продукти. По тази причина Комисията следва да докладва за новостите във връзка с Конвенцията по отношение на постепенното премахване на незаконното използване на живак в козметичните продукти, като се вземе предвид информацията, предоставена от страните по Конвенцията в съответствие с Решение MC-5/5. Освен това Комисията следва да направи допълнителна оценка на останалите видове употреба на живак и живачни съединения, например в порозиметрията, фаровете и ваксините, както и на необходимостта от разширяване на списъка на големите източници на отпадъци, и когато е целесъобразно, да предложи мерки за постепенно прекратяване на тези употреби и за регулиране на износа, вноса и производството за такива цели.

(11)

Държавите членки осигуряват подходящи системи за събиране на продукти с добавен живак в неелектронните и електронните отпадъци и да събират тези продукти разделно и по екологосъобразен начин в съответствие с Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(12)

С член 4, параграф 1 от Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) се забранява пускането на пазара на Съюза и вносът в Съюза на определено електрическо и електронно оборудване, съдържащо живак. В приложение III към посочената директива са изброени, наред с inter alia, някои лампи с добавен живак, които са освободени от посочената забрана до посочените в него дати. Това освобождаване изтече на 13 април 2016 г. за нелинейните халофосфатни лампи, на 24 февруари 2023 г. за някои компактни луминесцентни лампи и на 24 август 2023 г. за линейните луминесцентни лампи за общо осветление. За нелинейните трилентови фосфорни луминесцентни лампи срокът на освобождаването изтича на 24 февруари 2025 г. Освобождаването за повечето натриеви лампи с високо налягане (лампи с натриеви пари) за общо осветление, които имат подобрени цветни индекси изтече на 24 февруари 2023 г., докато за останалите лампи с високо налягане (лампи с натриеви пари) за общо осветление, включени във вписване 4 от приложение III към Директива 2011/65/ЕС, срокът на действие на изключенията изтича на 24 февруари 2027 г.

(13)

Освен това някои линейни луминесцентни лампи за общо осветление бяха включени в списъка, за да бъдат забранени, в Решение MC-4/3, прието на четвъртото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията, проведено от 21 до 25 март 2022 г., и за тях бяха определени дати за постепенно извеждане от употреба в Решение MC-5/4, прието на петото заседание на Конференцията на страните, проведено от 30 октомври до 3 ноември 2023 г. Тези решения бяха подкрепени от Съюза с решения (ЕС) 2022/549 (7) и (ЕС) 2023/2417 (8) на Съвета.

(14)

Тъй като е целесъобразно да се забрани износът от Съюза на останалите лампи с добавен живак във възможно най-кратък срок и тъй като някои от тези лампи понастоящем не са обхванати в част А от приложение II към Регламент (ЕС) 2017/852, с оглед осигуряване на последователност, те следва да бъдат включени в него, за да се забрани тяхното производство и износ от датите, посочени в приложение III към Директива 2011/65/ЕС, и не по-късно от най-амбициозните дати, включени в Решение MC-4/3. Освен това могат да бъдат постигнати значителни съпътстващи ползи чрез постепенното премахване на износа на лампи с добавен живак възможно най-скоро, като се има предвид, че безживачните алтернативи са по-ефективни от енергийна гледна точка и следователно биха предотвратили отделянето на тонове емисии на CO2.

(15)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския Съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(16)

Поради това Регламент (ЕС) 2017/852 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 10 се изменя, както следва:

2)

Член 18 се изменя, както следва:

3)

Член 19 се изменя, както следва:

4)

Приложение II се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.