(1)

Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (4) представлява основният правен инструмент за предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С посочената директива се установява всеобхватна правна рамка, която Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета (5) укрепи допълнително чрез мерки за справяне с възникващите рискове, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма, и чрез повишаване на прозрачността по отношение на действителните собственици. Въпреки постигнатото при прилагането на тази правна рамка, опитът показва, че следва да бъдат въведени допълнителни подобрения, за да се ограничат по подходящ начин рисковете, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма, и да се откриват ефективно престъпните опити за злоупотреба с финансовата система на Съюза за престъпни цели.

(2)

Основните установени предизвикателства във връзка с прилагането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849, с които се налагат задължения на задължените субекти, са липсата на пряка приложимост на правилата, определени в посочените разпоредби, и разпокъсаност на подхода на национално равнище. Макар че тези правила са съществували и са търпели развитие в продължение на три десетилетия, те все още се прилагат по начин, който не съответства напълно на изискванията на един интегриран вътрешен пазар. Поради това е необходимо правилата по въпроси, обхванати понастоящем от Директива (ЕС) 2015/849, които могат да бъдат пряко приложими от съответните задължени субекти, да бъдат уредени в регламент, за да се постигне желаното единство на прилагането.

(3)

Настоящият нов инструмент е част от всеобхватен пакет, насочен към укрепване на уредбата на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ). Настоящият регламент, Директива (ЕС) 2024/1640 на Европейския парламент и на Съвета (6) и регламенти (ЕС) 2023/1113 (7) и (ЕС) 2024/1620 (8) на Европейския парламент и на Съвета заедно ще съставляват правната рамка, уреждаща изискванията в областта на БИП/БФТ, които трябва да бъдат изпълнявани от задължените субекти, и които ще бъдат в основата на институционалната уредба на Съюза в областта на БИП/БФТ, включително създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП).

(4)

Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват в международен контекст. Мерките, приети на равнището на Съюза, без да се вземат предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничено въздействие. Ето защо приетите в тази област мерки на Съюза следва да бъдат съвместими с действията, предприети на международно равнище, и поне също толкова строги. При определяне на действията на Съюза следва да продължи да се обръща специално внимание на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) и на инструментите на други международни органи, действащи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. За повишаване на ефикасността на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съответните правни актове на Съюза следва по целесъобразност да бъдат приведени в съответствие с Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF през февруари 2012 г. („преразгледаните препоръки на FATF“) и следващите изменения на такива стандарти.

(5)

След приемането на Директива (ЕС) 2015/849 неотдавнашните промени в уредбата на Съюза в областта на наказателното право допринесоха за засилването на превантивната дейност и на борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета (9) доведе до общо разбиране на престъплението изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления. В Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (10) бе дадено определение за финансовите престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които също следва да се считат за предикатни престъпления по отношение на изпирането на пари. С Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (11) бе постигнато общо разбиране на престъплението финансиране на тероризма. Тъй като тези понятия понастоящем са изяснени в наказателното право на Съюза, вече не е необходимо в правилата на Съюза в областта на БИП/БФТ да се дават определения за изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или за финансиране на тероризма. Вместо това, уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ следва да бъде напълно съгласувана с уредбата на Съюза в областта на наказателното право.

(6)

Хармонизирането в съответната област на наказателното право дава възможност за солиден и последователен подход на равнището на Съюза към предотвратяването на изпирането на пари и свързаните с него предикатни престъпления, включително корупцията, и борбата с тях. Същевременно посоченият подход гарантира, че държавите членки, които са възприели по-широк подход към определението за престъпни дейности, представляващи предикатни престъпления по отношение на изпирането на пари, могат да продължат да прилагат такъв подход. Поради тази причина, в съответствие с Директива (ЕС) 2018/1673, всеки вид криминализирано съгласно националното право наказуемо участие в извършването на предикатно престъпление за изпиране на пари, също следва да се разглежда като престъпна дейност за целите на посочената директива и на настоящия регламент.

(7)

Технологиите непрекъснато се развиват, като предлагат възможности на частния сектор за разработване на нови продукти и системи за обмен на средства или стойност. Макар това да е положително явление, то може да породи нови рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, тъй като престъпниците постоянно успяват да намират начини да се възползват от уязвимите места, за да укриват и придвижват незаконно придобити средства по цял свят. Доставчиците на услуги за криптоактиви и платформите за колективно финансиране са изложени на риск от злоупотреби с нови канали за придвижване на незаконно придобити пари и са в добра позиция да откриват такива движения и да ограничават рисковете. Ето защо приложното поле на законодателството на Съюза следва да бъде разширено, така че да обхваща такива субекти, в съответствие със стандартите на FATF по отношение на криптоактивите. Същевременно напредъкът в иновациите, например развитието на метавселената, предоставя нови възможности за извършване на престъпления и за изпиране на приходите от тях. Поради това е важно да се проявява бдителност по отношение на рисковете, свързани с предоставянето на иновативни продукти или услуги, независимо дали на равнището на Съюза или на национално равнище, или на равнището на задължените субекти.

(8)

Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, могат да играят решаваща роля като контролиращи достъпа предприятия на финансовата система на Съюза и поради това следва да предприемат всички мерки, необходими за изпълнението на изискванията на настоящия регламент, с цел предотвратяване на изпирането от престъпниците на приходите от незаконните им дейности или от финансиране на тероризма. Следва също така да се въведат мерки за ограничаване на всякакъв риск от неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции.

(9)

Определението за застрахователен посредник съгласно Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета (12) обхваща широк кръг физически или юридически лица, които предприемат или извършват дейност по разпространение на застрахователни продукти. Някои застрахователни посредници предприемат дейност по разпространение на застрахователни продукти, пълната отговорност за която се носи от застрахователни предприятия или посредници, и извършват дейности, подлежащи на техните политики и процедури. Когато тези посредници не събират премии или суми, предназначени за клиента, титуляря на полицата или ползващото се лице по застрахователната полица, те не са в състояние да извършват обстойна комплексна проверка или да откриват и да уведомяват за съмнителни сделки. С оглед на тази ограничена роля и на факта, че застрахователните предприятия или посредници, на чиято отговорност те предоставят услуги, гарантират пълното прилагане на изискванията в областта на БИП/БФТ, посредниците, които не боравят със средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (13), не следва да се считат за задължени субекти за целите на настоящия регламент.

(10)

Холдинговите дружества, които извършват смесени дейности и имат поне едно дъщерно предприятие, което е задължен субект, следва също да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент като задължени субекти. За да се гарантира последователен надзор от страна на финансовите надзорници, в случаите, когато дъщерните предприятия на холдинг със смесена дейност включват поне една кредитна институция или финансова институция, самото холдингово дружество следва също да отговаря на критериите за финансова институция.

(11)

Финансови сделки може да се осъществяват също и в рамките на една и съща група като начин на управление на финансите на групата. Такива сделки обаче не се предприемат по отношение на клиенти и при тях не се изисква прилагането на мерките за БИП/БФТ. С цел да се гарантира правна сигурност е необходимо да се отчита, че настоящият регламент не се прилага спрямо финансовите дейности или другите финансови услуги, които се предоставят от членовете на дадена група на други членове на същата група.

(12)

Настоящият регламент следва да се прилага спрямо лицата, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, когато същите участват във финансови или дружествени сделки, включително при предоставянето на данъчни консултации, защото има риск от злоупотреба с услугите, предоставяни от тези лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, с цел изпиране на приходите, придобити като облаги от престъпна дейност, или с цел финансиране на тероризма. Следва обаче да се предвидят освобождавания от всяко задължение за предаване на информация, получена преди, по време на или след съдебно производство, или в процеса на удостоверяване на правното положение на клиент, тъй като тази информация е обхваната от адвокатската тайна. Следователно правните консултации следва да останат в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато правните консултации се предоставят за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или когато упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси правен съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма. Извод за наличието на такива знания и цел може да се направи въз основа на обективни фактически обстоятелства. Тъй като правният съвет може да бъде потърсен още на етапа на извършване на носещата облаги престъпна дейност, е важно случаите, изключени от адвокатската тайна, да обхващат ситуации, при които правните съвети се предоставят в контекста на предикатните престъпления. Правните съвети, потърсени във връзка с текущи съдебни производства, не следва да се считат за правни съвети за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

(13)

С цел да се осигури зачитането на правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), по отношение на одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти, които в някои държави членки имат правото да защитават или да представляват клиент в рамките на съдебно производство или да удостоверяват правното положение на клиент, информацията, която те получават при изпълнението на тези задачи, следва да не бъде обхваната от задълженията за уведомяване. Същевременно изключенията, които се прилагат за нотариусите и адвокатите, следва да се прилагат и за посочените професионалисти в случаите, когато те упражняват правото на защита или удостоверяват правното положение на клиент.

(14)

Директива (ЕС) 2018/843 бе първият правен акт, с който се въвеждат мерки по отношение на рисковете във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, произтичащи от криптоактивите в Съюза. С нея бе разширено приложното поле на уредбата в областта на БИП/БФТ, така че да обхване два вида доставчици на услуги за криптоактиви: доставчици, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Поради бързото развитие на технологиите и напредъка в стандартите на FATF е необходимо този подход да бъде преразгледан. Първа стъпка към завършването и актуализирането на правната уредба на Съюза бе постигната с Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета (14), който установява изисквания по отношение на доставчиците на услуги за криптоактиви, които желаят да кандидатстват за разрешение да предоставят своите услуги на вътрешния пазар. Освен това с Регламент (ЕС) 2023/1113 беше разширен обхвата на изискванията за проследяване, така че те да се отнасят и за прехвърлянията на криптоактиви, извършвани от доставчици на услуги за криптоактиви, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114, и беше изменена Директива (ЕС) 2015/849, за да се изиска от държавите членки да направят въпросните доставчици на услуги за криптоактиви задължени субекти. Посочените доставчици на услуги за криптоактиви следва също да бъдат обхванати от настоящия регламент, за да се ограничи рискът от злоупотреба с криптоактиви за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(15)

Поради факта, че пазарите на уникални и невзаимнозаменяеми криптоактиви възникнаха наскоро, все още няма законодателство, регулиращо тяхното функциониране. Развитието на тези пазари е предмет на наблюдение и е важно то да не поражда нови рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които да не са подобаващо ограничени. До 30 декември 2024 г. Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно развитието в областта на криптоактивите, включително оценка на развитието на пазарите на уникални и невзаимнозаменяеми криптоактиви, подходящото регулаторно третиране на тези криптоактиви, включително оценка за това дали е необходимо и осъществимо да се регулират доставчиците на услуги, свързани с уникални и невзаимнозаменяеми криптоактиви. Ако е целесъобразно, Комисията трябва да придружи посочения доклад със законодателно предложение.

(16)

Уязвимостта на платформите за колективно финансиране по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма има хоризонтален характер и се отразява на вътрешния пазар като цяло. Към днешна дата в различните държави членки се появиха разнопосочни подходи към управлението на тези рискове. Въпреки че с Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета (15) се хармонизира подходът на регулиране спрямо платформите за колективно финансиране на стопанска дейност чрез отпускане на заеми и чрез набиране на инвестиции в целия Съюз и се въвеждат редица предпазни мерки за справяне с потенциалните рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, например комплексна проверка на платформите за колективно финансиране по отношение на създателите на проекти и в рамките на лицензионните процедури, липсата на хармонизирана правна рамка със солидни задължения в областта на БИП/БФТ за платформите за колективно финансиране поражда пропуски и отслабва предпазните механизми на Съюза в областта на БИП/БФТ. Поради това е необходимо да се гарантира, че всички платформи за колективно финансиране, включително тези, които вече са лицензирани по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503, са обхванати от законодателството на Съюза в областта на БИП/БФТ.

(17)

Посредниците за колективно финансиране, които управляват цифрова платформа с цел свързване или улесняване на свързването на финансиращи организации със създатели на проекти — например сдружения или физически лица, търсещи финансиране, са изложени на рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предприятията, които не се лицензират по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503, понастоящем или не са регулирани, или са обект на различни подходи на регулиране в различните държави членки, включително по отношение на правилата и процедурите за справяне с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Поради това на тези посредници следва да бъдат наложени задълженията по настоящия регламент, по-специално за да се избегне отклоняването на средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366 или на криптоактиви, набирани от престъпници за незаконни цели. За да се ограничат тези рискове, посочените задължения се прилагат за широк спектър от проекти, включително, наред с другото, образователни или културни проекти, и за събирането на такива средства или криптоактиви в подкрепа на по-общи каузи, например в хуманитарната област, или за организиране или честване на семейно или обществено събитие.

(18)

В Директива (ЕС) 2015/849 бе поставена целта да се ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, произтичащи от големи парични плащания (наричани също „плащания в парични средства“ или „плащания в брой“), чрез включване натъргуващите със стоки лица сред задължените субекти в случаите, когато въпросните лица извършват или получават парични плащания в размер над 10 000 EUR, като се допускаше държавите членки да въвеждат по-строги мерки. Такъв подход се оказа неефективен в светлината на недоброто разбиране и прилагане на изискванията в областта на БИП/БФТ, липсата на надзор и ограничения брой съмнителни сделки, за които е уведомявано звеното за финансово разузнаване (ЗФР). За да бъдат адекватно ограничени рисковете, произтичащи от злоупотребите с големи парични суми в брой, следва да бъде установено ограничение за целия Съюз за големите парични плащания в размер над 10 000 EUR. Вследствие на това за лицата, търгуващи със стоки, вече не е необходимо да се прилагат задълженията в областта на БИП/БФТ, с изключение на лицата, търгуващи с ценни метали, скъпоценни камъни, други стоки с висока стойност и паметници на културата.

(19)

Някои категории лица, търгуващи със стоки, са особено изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма поради високата стойност, която съдържат често малките по размер, лесни за транспортиране стоки, с които търгуват. Поради тази причина лицата, търгуващи с ценни метали, скъпоценни камъни и други стоки с висока стойност, следва да бъдат задължени да спазват изискванията в областта на БИП/БФТ, когато тази търговия представлява редовна или основна професионална дейност.

(20)

Моторните превозни средства, плавателните съдове и въздухоплавателните средства в по-високите пазарни сегменти са уязвими по отношение на рисковете от злоупотреби с цел изпиране на пари и финансиране на тероризма поради тяхната висока стойност и възможността да бъдат транспортирани. Поради това лицата, търгуващи с такива стоки, следва да подлежат на изискванията за БИП/БФТ. Възможността тези стоки да бъдат транспортирани е особено привлекателна за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма предвид лекотата, с която тези стоки могат да бъдат придвижени през или извън границите на Съюза, както и факта, че информацията за такива стоки, когато са регистрирани в трети държави, може да не е лесно достъпна за компетентните органи. За да се ограничат рисковете от злоупотреба със стоки с висока стойност в Съюза за престъпни цели и да се гарантира видимост на собствеността върху такива стоки, е необходимо от лицата, търгуващи със стоки с висока стойност, да се изисква да уведомяват за сделки, свързани с продажбата на моторни превозни средства, плавателни съдове и въздухоплавателни средства. Кредитните институции и финансовите институции предоставят услуги, които са от основно значение за извършването на продажба или прехвърлянето на собственост върху такива стоки, и от тях също следва да се изисква да уведомяват ЗФР за такива сделки. Въпреки че стоките, предназначени единствено за извършване на търговска дейност, не следва да са предмет на такова разкриване, продажбите за лична и нетърговска употреба не следва да се ограничават до случаите, в които клиентът е физическо лице, а следва да обхващат и продажби на правни образувания и правни форми, по-специално когато те са създадени с цел управление на имущественото състояние на действителния собственик.

(21)

Операторите в областта на миграцията срещу инвестиции са частни дружества, образувания или лица, които действат или взаимодействат пряко с националните органи, компетентни да предоставят права на пребиваване, от името на граждани на трета държава или които предоставят посреднически услуги на граждани на трета държава, които желаят да придобият право на пребиваване в държава членка в замяна на някакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на инвестиционни средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет. Програмите за разрешаване на пребиваване срещу инвестиции представляват рискове и уязвими места по отношение на изпирането на пари, корупцията и отклонението от данъчно облагане. Такива рискове се засилват от наличието на презгранични права, свързани с пребиваването в държава членка. Следователно е необходимо за операторите на програми за миграция срещу инвестиции да се прилагат задълженията в областта на БИП/БФТ. Настоящият регламент следва да не се прилага по отношение на програмите за гражданство срещу инвестиции, резултатът от които е придобиване на гражданство в замяна на такива инвестиции, тъй като такива програми трябва да се считат за застрашаващи основния статут на гражданството на Съюза и лоялното сътрудничество между държавите членки.

(22)

Въпреки че кредиторите по ипотечни и потребителски кредити обикновено са кредитни институции или финансови институции, съществуват посредници по потребителски и ипотечни кредити, които не отговарят на критериите за кредитни институции или финансови институции и които не бяха задължени да прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ на равнището на Съюза, но са задължени да спазват такива задължения в някои държави членки поради рисковата им експозиция на изпиране на пари и финансиране на тероризма. В зависимост от техния модел на стопанска дейност такива посредници по потребителски и ипотечни кредити може да бъдат изложени на съществени рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Важно е да се гарантира, че образуванията, които са изложени на такива рискове, са обхванати от изискванията в областта на БИП/БФТ, независимо дали се категоризират като кредитни или финансови институции. Поради това е подходящо да бъдат включени посредниците по потребителски и ипотечни кредити, които не са кредитни институции или финансови институции, но в резултат от своята дейност са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В много случаи обаче кредитният посредник действа от името на кредитната институция или финансовата институция, която предоставя и обслужва заема. В тези случаи изискванията в областта на БИП/БФТ не следва да се прилагат за посредниците по потребителски и ипотечни кредити, а само за кредитните институции или финансовите институции.

(23)

С цел да се гарантира последователен подход е необходимо да се изясни за кои правни образувания в сектора на инвестициите се прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ. Макар че предприятията за колективно инвестиране вече попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2015/849, необходимо е съответната терминология да се съгласува със съществуващото законодателство на Съюза в областта на инвестиционните фондове, а именно директиви 2009/65/ЕО (16) и 2011/61/ЕС (17) на Европейския парламент и на Съвета. Тъй като фондовете може да се учредяват без правосубектност, в приложното поле на настоящия регламент е необходимо да бъдат включени и лицата, които ги управляват. Изискванията в областта на БИП/БФТ следва да се прилагат независимо от формата, в която дялове или акции в даден фонд се предоставят за закупуване в Съюза, включително когато дялове или акции се предлагат пряко или непряко на инвеститори, установени в Съюза, или се пласират на такива инвеститори по инициатива на лицето, управляващо фонда, или от негово име. Тъй като както фондовете, така и лицата, управляващи фондове, попадат в обхвата на изискванията за БИП/БФТ, е целесъобразно да се поясни, че следва да се избягва дублиране на усилията. За тази цел мерките за БИП/БФТ, предприемани на равнището на фонда и на равнището на управляващото го лице, не следва да бъдат едни и същи, а следва да отразяват разпределението на задачите между фонда и управляващото го лице.

(24)

Дейностите на професионалните футболни клубове и футболните агенти са изложени на рискове от изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления поради редица фактори, присъщи на футболния сектор, сред които популярността на футбола в световен мащаб, наличието на значителни суми, парични потоци и финансови интереси, разпространението на презграничните сделки и в някои случаи — непрозрачните структури на собствеността. Всички тези фактори излагат футбола на възможни злоупотреби от страна на престъпници за узаконяване на незаконни средства и по този начин превръщане на този спорт в уязвимо място по отношение на изпирането на пари и свързаните с него предикатни престъпления. Сред основните области на риска са например сделките с инвеститори и спонсори, включително рекламодатели, и трансферите на играчи. Поради това професионалните футболни клубове и футболните агенти следва да въведат строги мерки за борба с изпирането на пари, включително извършване на комплексна проверка на клиента по отношение на инвеститорите, спонсорите, включително рекламодателите, и на други партньори и контрагенти, с които сключват сделки. За да се избегне непропорционална тежест за по-малките клубове, които са по-малко изложени на риск от престъпна злоупотреба, държавите членки следва да могат, въз основа на доказан по-нисък риск от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления и от финансиране на тероризма, да освободят някои професионални футболни клубове, изцяло или частично, от изискванията на настоящия регламент.

(25)

Дейностите на професионалните футболни клубове, които се състезават в най-горните дивизии на своите национални футболни първенства, са изложени в по-голяма степен на по-високи рискове от изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления в сравнение с футболните клубове от по-долните дивизии. Например водещите футболни клубове извършват по-значими финансови сделки, като трансфери на играчи и сделки за спонсорство на висока стойност, може да имат по-сложни корпоративни структури с множество нива на собственост и е по-вероятно да участват в презгранични сделки. Тези фактори правят водещите клубове по-привлекателни за престъпниците и дават повече възможности за укриване на незаконни средства. Поради това държавите членки следва да могат да освобождават от изискванията професионални футболни клубове от най-горната дивизия само в случаи на доказан нисък риск и при условие, че оборотът на тези клубове за всяка от двете предходни години е по-малък от 5 000 000 евро или равностойността на тази сума в националната валута. Същевременно рискът от изпиране на пари не се определя единствено от дивизията, в която се състезава даден футболен клуб. Клубове от по-долни дивизии също могат да бъдат изложени на значителни рискове от изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления. Поради това държавите членки следва да могат да освобождават от изискванията на настоящия регламент футболни клубове от по-долни дивизии, по отношение на които има доказан нисък риск от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или от финансиране на тероризма.

(26)

С настоящия регламент се хармонизират мерките, които трябва да бъдат въведени с цел предотвратяване на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма на равнището на Съюза. Същевременно, в съответствие с основания на риска подход, държавите членки следва да могат да налагат допълнителни изисквания в ограничени случаи, когато са изправени пред специфични рискове. За да се гарантира, че такива рискове са ограничени по адекватен начин, задължените субекти, чието главно управление се намира в друга държава членка, следва да прилагат такива допълнителни изисквания, независимо дали извършват дейност в тази друга държава членка, като се ползват от свободата на установяване, или от свободата на предоставяне на услуги, при условие че разполагат с инфраструктура в тази друга държава членка. Освен това, за да се изясни връзката между посочените свободи на вътрешния пазар, е важно да се изясни кои дейности са равнозначни на установяване.

(27)

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, освен ако не е изрично определено в секторното законодателство, не е необходимо установяването да бъде под формата на дъщерно предприятие, клон или представителство, а може да представлява офис, управляван от собствения персонал на задължения субект или от лице, което е независимо, но е упълномощено да действа постоянно от името на задължения субект. Съгласно това определение, което изисква действителното осъществяване на стопанска дейност на мястото на установяване на доставчика, наличието само на пощенска кутия не е установяване. Аналогично, офисите или друга инфраструктура, използвана за спомагателни дейности, като например само вътрешни за дружествата операции, ИТ центрове или центрове за данни, управлявани от задължени субекти, не представляват установяване. И обратното, дейности като предоставяне на услуги за криптоактиви чрез терминални устройства за АТМ представляват установяване, като се има предвид ограниченото физическо оборудване, необходимо за операторите, които обслужват клиентите си главно чрез интернет, какъвто е случаят с доставчиците на услуги за криптоактиви.

(28)

Важно е изискванията в областта на БИП/БФТ да се прилагат пропорционално и налагането на всяко изискване да е съразмерно с ролята, която задължените субекти могат да изпълняват в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. За тази цел следва да бъде възможно държавите членки, съобразно основания на риска подход на настоящия регламент, да освобождават от изискванията в областта на БИП/БФТ определени оператори, когато дейностите, които те извършват, пораждат ниски рискове по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и когато дейностите са с ограничен характер. За да се гарантират прозрачност и последователност в прилагането на такива освобождавания в целия Съюз, следва да се установи механизъм, позволяващ на Комисията да проверява необходимостта от освобождаванията, които предстои да бъдат одобрени. Комисията следва също така ежегодно да публикува тези освобождавания в Официален вестник на Европейския съюз.

(29)

Един съгласуван набор от правила за вътрешните системи и механизми за контрол, който се прилага за всички задължени субекти, които осъществяват дейност на вътрешния пазар, ще засили спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ и ще направи надзора по-ефикасен. За да се гарантира подходящо ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и на рисковете от неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции, задължените субекти следва да разполагат с рамка за вътрешен контрол, състояща се от основани на риска политики, процедури и механизми за контрол и ясно разделение на отговорностите в рамките на организацията. Съобразно основания на риска подход в настоящия регламент тези политики, процедури и механизми за контрол следва да бъдат пропорционални на естеството на стопанската дейност, включително рисковете и сложността ѝ, и с размера на задължения субект, и да съответстват на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправен този субект, включително, за доставчиците на услуги за криптоактиви, сделките със самостоятелно хоствани портфейли.

(30)

Подходящият основан на риска подход изисква задължените субекти да установяват присъщите рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции, пред които са изправени поради своята стопанска дейност, за да ги ограничават ефективно и да гарантират, че техните политики, процедури и механизми за вътрешен контрол са подходящи за овладяване на тези присъщи рискове. При тези си действия задължените субекти следва да отчитат особеностите на своите клиенти, на предлаганите продукти, услуги или сделки, включително, за доставчиците на услуги за криптоактиви, сделките със самостоятелно хостван адрес, съответните държави или географски зони и използваните канали за дистрибуция. В светлината на развиващия се характер на рисковете, такива оценки на риска следва редовно да се актуализират.

(31)

С цел да се подкрепи последователен и ефективен подход към установяването на рисковете, засягащи стопанската дейност на задължените субекти, ОБИП следва да издаде насоки за минималните изисквания относно съдържанието на оценката на риска за цялата стопанска дейност и допълнителните източници на информация, които трябва да бъдат взети предвид. Тези източници могат да обхващат информация от международни органи, определящи стандартите в областта на БИП/БФТ, например докладите за взаимна оценка на FATF, и други достоверни и надеждни източници, предоставящи информация относно типологиите, нововъзникващите рискове и престъпната дейност, включително корупцията, сред които доклади на организации на гражданското общество, медии и академични среди.

(32)

Целесъобразно е да се отчитат особеностите и нуждите на по-малките задължени субекти, както и да се осигури третиране, което отговаря на техните специфични потребности и на естеството на тяхната стопанска дейност. Това може да включва освобождаването на определени задължени субекти от изискването за извършване на оценка на риска, когато е налице добро разбиране за рисковете, присъщи на сектора, в който правното образувание осъществява своята дейност.

(33)

FATF разработи стандарти, с чиято помощ юрисдикциите да установяват и оценяват рисковете от евентуално неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, и да предприемат действия за ограничаване на тези рискове. Тези нови стандарти, въведени от FATF, не заместват, нито подкопават съществуващите строги изисквания към държавите да прилагат целеви финансови санкции, за да спазват съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), свързани с предотвратяването, премахването и пресичането на разпространението на оръжия за масово унищожение и неговото финансиране. Тези съществуващи задължения, въведени на равнището на Съюза с решения 2010/413/ОВППС (18) и (ОВППС) 2016/849 на Съвета (19), както и с регламенти (ЕС) № 267/2012 (20) и (ЕС) 2017/1509 на Съвета (21), продължават да бъдат обвързващи за всички физически и юридически лица в Съюза. Предвид специфичните рискове от неприлагане и заобикаляне на целевите финансови санкции, на които е изложен Съюзът, е целесъобразно оценката на рисковете да бъде разширена, така че да обхване всички целеви финансови санкции, приети на равнището на Съюза. Основаното на оценка на риска естество на мерките за БИП/БФТ, свързани с целеви финансови санкции, не премахва нормативно установеното задължение на всички физически или юридически лица в Съюза за замразяване и непредоставяне, пряко или непряко, на средства или други активи на посочени в списъци лица или образувания.

(34)

За да се гарантира, че рисковете от неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции се ограничават по подходящ начин, е важно да се определят мерки, които задължените субекти да са длъжни да изпълняват, включително мерки за проверка на клиентската им база в списъците на лицата или образуванията, посочени съгласно целевите финансови санкции. Изискванията, наложени на задължените субекти съгласно настоящия регламент, не отменят нормативно установеното задължение на всички физически или юридически лица в Съюза за замразяване и непредоставяне, пряко или непряко, на средства и други активи на физически лица или образувания, по отношение на които се прилагат целеви финансови санкции. Освен това изискванията на настоящия регламент нямат за цел да заменят задълженията, свързани с проверката на клиентите по отношение на прилагането на целеви финансови санкции съгласно други правни актове на Съюза или съгласно националното право.

(35)

С цел да се отразят последните развития на международно равнище, с настоящия регламент трябва да бъде въведено изискване за установяване, разбиране, управление и ограничаване на рисковете от потенциално неприлагане или заобикаляне на целевите финансови санкции на равнището на задължения субект.

(36)

Включването в списъци или посочването на лица или образувания от СС на ООН или от Комитета по санкциите на ООН се интегрират в правото на Съюза с решения и регламенти, приемани съответно на основание член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които на тези лица и образувания се налагат целеви финансови санкции. Процесът на приемане на тези актове на равнището на Съюза изисква да се провери съответствието на всяко посочване или включване в списъка с основните права, предоставени съгласно Хартата. Между момента на публикуването от ООН и момента, от който започва прилагането на актовете на Съюза, с които се транспонират вписванията в списъци или посочванията на ООН, с цел да се даде възможност за ефективно прилагане на целевите финансови санкции, задължените субекти следва да водят регистри за средствата или другите активи, които държат за клиенти, включени в списъците или посочени съгласно финансовите санкции на ООН, или за клиенти, притежавани или контролирани от включени в списъци или посочени лица или образувания, относно всеки опит за сделка, както и за сделки, извършени за клиента, например с цел задоволяване на основни нужди на клиента.

(37)

Когато преценяват дали клиент, който е правен субект, се притежава или контролира от лица, посочени съгласно целеви финансови санкции, задължените субекти следва да вземат предвид насоките на Съвета относно прилагането и оценката на ограничителните мерки (санкции) в областта на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза и най-добрите практики за ефективно прилагане на ограничителните мерки.

(38)

Важно е задължените субекти да предприемат на равнището на своето ръководство всички мерки за прилагане на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол и да прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ. Макар че за лице, отговорно за прилагането на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект следва да се определи член на ръководния орган, отговорността за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ следва да се носи в крайна сметка от ръководния орган на субекта. Това възлагане на отговорност следва да не засяга националните разпоредби относно съвместната гражданска или наказателна отговорност на ръководните органи. Задачите, свързани с ежедневното прилагане на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект в областта на БИП/БФТ, следва да бъдат възлагани на лицето, отговорно за спазването на изискванията.

(39)

Следва да бъде възможно всяка държава членка да предвиди в националното си право, че задължен субект, за който се прилагат пруденциални правила, изискващи назначаването на лице, отговорно за спазването на изискванията, или ръководител на вътрешната одитна функция, може да възложи на тези лица функциите и отговорностите на лице, отговарящо за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ и вътрешната одитна функция за целите на БИП/БФТ. При по-висок риск или когато размерът на задължения субект го оправдава, следва да бъде възможно отговорностите за механизмите за контрол на спазването на изискванията и за ежедневното изпълнение на политиките и процедурите на задължения субект в областта на БИП/БФТ да се възлагат на две различни лица.

(40)

За ефективното прилагане на мерките в областта на БИП/БФТ е жизненоважно също служителите на задължените субекти, както и техните представители и разпространители, които имат роля в това прилагане, да разбират изискванията и вътрешните политики, процедури и механизми за контрол, установени в субекта. Задължените субекти следва да установяват мерки, включително програми за обучение, в това отношение. Когато е необходимо, задължените субекти следва да предоставят основно обучение относно мерките в областта на БИП/БФТ на всички, които имат роля в прилагането на такива мерки. Това включва не само служителите на задължените субекти, но и техните представители и разпространители.

(41)

Физическите лица, на които се поверяват задачи, свързани със спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ от страна на задължен субект, следва да бъдат подлагани на оценяване на техните умения, знания, експертен опит, почтеност и поведение. Изпълнението от служителите на задачи, свързани със спазването на уредбата в областта на БИП/БФТ от страна на задължения субект, по отношение на клиенти, с които те имат близки лични или професионални отношения, може да доведе до конфликти на интереси и да застраши почтеността в системата. Такива отношения могат да съществуват към момента на установяването на деловите взаимоотношения, но могат да възникнат и след това. Поради това задължените субекти следва да разполагат с процедури за управление и преодоляване на конфликти на интереси. Тези процедури следва да гарантират, че не се допуска служителите да изпълняват задачи, свързани със спазването на уредбата в областта на БИП/БФТ от страна на задължения субект, по отношение на такива клиенти.

(42)

Възможно е да има ситуации, при които физически лица, които биха отговаряли на критериите за задължени субекти, предоставят услугите си вътрешно на предприятия, чиито дейности не попадат в обхвата на настоящия регламент. Тъй като тези предприятия не действат като контролиращи достъпа предприятия на финансовата система на Съюза, е важно да се поясни, че тези служители, например юристите на предприятието, не са обхванати от изискванията на настоящия регламент. Аналогично, физическите лица, извършващи дейности, които попадат в обхвата на настоящия регламент, не следва да се считат за задължени субекти сами по себе си, когато тези дейности се извършват в качеството им на служители на задължен субект, например когато става дума за юристи или счетоводители, наети в юридическа или счетоводна фирма.

(43)

Последователното прилагане на политиките и процедурите в областта на БИП/БФТ в рамките на групата е от ключово значение за стабилното и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в рамките на дадена група. За тази цел предприятието майка следва да приеме и да изпълнява политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата. От субектите в рамките на една група следва да се изисква да обменят информация, когато споделянето ѝ е от значение за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Споделянето на информация следва да се извършва при достатъчно предпазни мерки по отношение на поверителността, защитата на данните и използването на информацията. ОБИП следва да има задачата да изготвя регулаторни стандарти, в които да се определят минималните изисквания за процедурите и политиките в рамките на група, включително минимални стандарти за обмен на информация в рамките на група, и критериите за идентифициране на предприятията майка за групите, чието главно управление се намира извън Съюза.

(44)

С цел да се гарантира ефективното прилагане на изискванията в областта на БИП/БФТ, когато няколко задължени субекта са пряко или непряко свързани помежду си и представляват или са част от група субекти, е необходимо да се даде възможно най-широкото определение за група. За тази цел задължените субекти следва да спазват приложимите счетоводни правила, които позволяват структури с различни видове икономически връзки да се разглеждат като групи. Въпреки че традиционната група включва предприятие майка и неговите дъщерни предприятия, други видове групови структури са също толкова релевантни, например групови структури, съставени от няколко субекта майки, притежаващи едно дъщерно предприятие, които в член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22) са наречени субекти, дълготрайно свързани с централен орган, или финансови институции, които са членове на една и съща институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от същия регламент. Всички тези посочени структури са групи съгласно счетоводните правила, поради което следва да се считат за групи за целите на настоящия регламент.

(45)

Освен групите съществуват и други структури, като мрежи или партньорства, в които е възможно задължените субекти да споделят общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията. С цел да се гарантира равнопоставеност между всички сектори, като същевременно се избегне тяхното претоварване, ОБИП следва да определя случаите, при които за тези структури да се прилагат сходни политики в рамките на група, като се зачита принципът на пропорционалност.

(46)

Има обстоятелства, при които клонове и дъщерни предприятия на задължени субекти са разположени в трети държави, в които минималните изисквания за БИП/БФТ, включително задълженията по отношение на защитата на данните, не са така строги, както уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ. В такива случаи и за да се предотврати напълно използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и да се гарантира най-висок стандарт на защита на личните данни на гражданите на Съюза, тези клонове и дъщерни предприятия следва да спазват изискванията в областта на БИП/БФТ, установени на равнището на Съюза. Когато правото на трета държава не позволява да се осигури спазване на тези изисквания, например поради ограничена способност на групата за достъп до, обработване и обмен на информация поради недостатъчно равнище на защита на данните или поради правото в областта на банковата тайна в тази трета държава, задължените субекти следва да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че клоновете и дъщерните предприятия, разположени в тази държава, ефективно се справят с рисковете. На ОБИП следва да бъде възложена задачата да разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които тези допълнителни мерки да бъдат описани конкретно, като се зачита принципът на пропорционалност.

(47)

Задължените субекти биха могли да възлагат задачи, свързани с изпълнението на определени изисквания в областта на БИП/БФТ, на доставчици на услуги. При правоотношения, свързани с възлагане на дейности на договорна основа между задължени субекти и доставчици на услуги, които не са задължени да спазват изискванията в областта на БИП/БФТ, задължения за БИП/БФТ за тези доставчици на услуги възникват единствено по силата на договора между страните, а не по силата на настоящия регламент. Ето защо отговорността за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ следва да продължи да се носи изцяло от задължения субект. Задълженият субект следва по-специално да гарантира, че когато на доставчик се възлагат услуги за целите на идентифициране на клиент от разстояние, се спазва основаният на риска подход. Процеси или договорености, допринасящи за изпълнението на дадено изискване по настоящия регламент, при които обаче самото изискване не се изпълнява от доставчик на услуги — например използване или придобиване на софтуер на трета страна или осигуряване на достъп на задължения субект до бази данни или услуги за проверка, не се считат за възлагане на дейности на външни изпълнители.

(48)

Възможността да се възлагат задачи на доставчици на услуги позволява на задължените субекти да решават как да разпределят ресурсите си с цел спазване на настоящия регламент, но не ги освобождава от задължението да разберат дали предприеманите от тях мерки, включително тези, възложени на доставчици на услуги, водят до ограничаване на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма и дали тези мерки са подходящи. За да се гарантира, че има такова разбиране, окончателните решения за мерките, които имат отражение върху прилагането на политиките, процедурите и механизмите за контрол, следва винаги да се вземат от задължения субект.

(49)

Фактът, че надзорникът е уведомен за споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители, не означава приемане на това споразумение. Информацията, съдържаща се в това уведомление, и по-специално в случаите, когато на външни изпълнители се възлагат критични функции или когато задълженият субект системно възлага функциите си на външни изпълнители, може обаче да бъде взета предвид от надзорниците при оценката на системите и механизмите за контрол на задължения субект, както и при определянето на неговия профил на остатъчен риск или при подготовката за инспекции.

(50)

С оглед на ефикасното функциониране на взаимоотношенията, свързани с възлагането на дейности на външни изпълнители, е нужно допълнително да се изяснят условията, при които се извършва това възлагане. ОБИП следва да има задачата да разработи насоки относно условията, при които могат да се възлагат дейности на външни изпълнители, както и ролите и отговорностите на съответните страни. С цел в целия Съюз да се осигури последователен общ надзор върху практиките за възлагане на дейности на външни изпълнители, в насоките следва също да се пояснява по какъв начин надзорниците да вземат предвид тези практики и да проверяват спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ, когато задължени субекти прибягват до такива практики.

(51)

Изисквания за извършването на комплексна проверка на клиента са от основно значение, за да се гарантира, че задължените субекти установяват, проверяват и наблюдават деловите си взаимоотношения с клиентите по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които те представляват. Точното идентифициране на потенциалните и съществуващите клиенти и проверката на идентификационните им данни са от основно значение за разбирането на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с клиентите, независимо дали те са физически, или юридически лица. Задължените субекти следва също да разберат от чие име или в чия полза се извършва сделката, например в случаите, когато кредитни институции или финансови институции предоставят сметки на упражняващи юридическа дейност лица, по които последните получават или държат средства на техен клиент съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366. В контекста на комплексната проверка на клиента лицето, в полза на което се извършва дадена сделка или дейност, не означава получателя или бенефициера по сделката, която се извършва от задължения субект за неговия клиент.

(52)

Необходимо е да се постигне единен и висок стандарт на комплексна проверка на клиента в Съюза въз основа на хармонизирани изисквания за идентифициране на клиентите и проверка на идентификационните им данни и чрез намаляване на националните различия, за да се даде възможност за равнопоставеност в рамките на вътрешния пазар и за последователно прилагане на разпоредбите навсякъде в Съюза. В същото време от основно значение е задължените субекти да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента по начин, основан на риска. Основаният на риска подход не означава, че на задължените субекти може да се предоставя неограничена свобода на действие. Този подход включва вземането на решения въз основа на обективни данни с цел предприемане на по-ефективни мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени Съюзът и лицата, извършващи дейност на негова територия.

(53)

Организациите на гражданското общество, които извършват благотворителна или хуманитарна дейност в трети държави, допринасят за постигането на целите на Съюза за мир, стабилност, демокрация и просперитет. Кредитните институции и финансовите институции играят важна роля, за да се гарантира, че тези организации могат да продължат да работят, чрез предоставянето на достъп до финансовата система и на важни финансови услуги, които позволяват насочването на финансиране за развитие и хуманитарна помощ към развиващи се райони или зони на конфликт. Въпреки че на задължените субекти следва да е известно, че дейностите, извършвани в рамките на определени юрисдикции, ги излагат на по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, сама по себе си дейността на организациите на гражданското общество в тези юрисдикции не следва да води до отказ от предоставяне на финансови услуги или до прекратяване на такива услуги, тъй като основаният на риска подход изисква цялостна оценка на рисковете, породени от индивидуалните делови взаимоотношения, и прилагането на подходящи мерки за ограничаване на специфичните рискове. Въпреки че кредитните институции и финансовите институции запазват свободата си да решават с кого да встъпят в договорни отношения, те следва също да отчитат централната си роля за функционирането на международната финансова система и за създаването на условия за движение на средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, или на криптоактиви, с оглед на важните цели за развитие и хуманитарни цели, които си поставят организациите на гражданското общество. Следователно такива институции следва да използват гъвкавостта, която основаният на риска подход позволява, за да ограничават по пропорционален начин рисковете, свързани с деловите взаимоотношения. При никакви обстоятелства не следва да се изтъкват съображения, свързани с БИП/БФТ, за да се обосновават търговски решения по отношение на потенциални или съществуващи клиенти.

(54)

Задължените субекти следва да идентифицират действителния собственик и да предприемат разумни мерки за проверка на идентификационните му данни като използват надеждни документи и източници на информация. Справката в централните регистри на действителните собственици (наричани по-нататък „централните регистри“) позволява на задължените субекти да гарантират съгласуваност с информацията, получена в процеса на проверката, и следва да не бъде основният източник за целите на проверката от страна на задължения субект. Когато задължените субекти установят несъответствия между информацията в централните регистри и информацията, която получават от клиента или други надеждни източници в хода на комплексната проверка на клиента, те следва да съобщят за тези несъответствия на субекта, отговорен за съответния централен регистър, за да може да бъдат предприети мерки за отстраняване на несъответствията. Този процес допринася за качеството и достоверността на информацията, съхранявана в посочените регистри, като част от многостранен подход за гарантиране, че информацията в централните регистри е точна, подходяща и актуална. В случаи с ниска степен на риск и когато действителните собственици са известни на задължения субект, следва да бъде възможно задължените субекти да позволяват на клиента да съобщава за несъответствия при установяване на незначителни разлики, състоящи се в грешки от типографско или подобно техническо естество.

(55)

Рисковете, пораждани от чуждестранни правни образувания и чуждестранни правни форми, трябва да бъдат ограничавани по подходящ начин. Когато правно образувание, учредено извън Съюза, изрична доверителна собственост (express trust) или сходни правни форми, управлявани извън Съюза, или чийто доверителен собственик или лице, заемащо равностойна длъжност, пребивава или е установено извън Съюза, предстои да встъпят в делови взаимоотношения със задължен субект, вписването на информацията за действителния собственик в централния регистър на държава членка следва да бъде условие за встъпването в делови взаимоотношения. Въпреки това, за правните образувания, учредени извън Съюза, изискването следва да се прилага само при наличие на средно висок или висок риск от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, когато този риск е свързан с категорията на чуждестранното правно образувание или сектора, в който то извършва дейност, или при наличие на средно висок или висок риск от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, когато този риск е свързан със сектора, в който задълженият субект извършва дейност. Регистрацията на информацията за действителния собственик следва да бъде условие за продължаване на деловите взаимоотношения с правно образувание, учредено извън Съюза, и в случай че деловите взаимоотношения започнат да се свързват със такъв средно висок или висок риск след установяването им.

(56)

Процесът на установяване на делови взаимоотношения или осъществяване на необходимите стъпки за извършване на случайна сделка започва, когато клиентът изрази интерес към закупуване на продукт или получаване на услуга от задължен субект. Услугите, предлагани от брокери на недвижими имоти, включват оказване на помощ на клиента при намирането на имот за покупка, продажба, наемане или лизинг. Тези услуги започват да придобиват значение за целите на БИП/БФТ, когато има ясни признаци, че страните са готови да пристъпят към покупка, продажба, наемане или лизинг, или с предприемането на необходимите стъпки за подготовката на такава сделка. Това може да бъде например моментът, в който е направена оферта за покупката или наемането на имота и тя бъде приета от страните. Преди това не би било необходимо да се извършва комплексна проверка на който и да е потенциален клиент. Аналогично, би било непропорционално да се извършва комплексна проверка на клиента по отношение на лица, които още не са изразили интерес към закупуване или наемане на конкретен имот.

(57)

Сделките с недвижими имоти са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. За да се ограничат тези рискове, по отношение на операторите, занимаващи се с недвижими имоти, които посредничат при покупката, продажбата и отдаването под наем на недвижимо имущество, следва да се прилагат изискванията на настоящия регламент, независимо от тяхното наименование или основна стопанска дейност или професия, включително и по отношение на строителните инвеститори, когато и доколкото посредничат при покупката, продажбата и отдаването под наем на недвижимо имущество.

(58)

Анонимността, свързана с някои продукти за електронни пари, ги излага на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Съществуват обаче значителни разлики в сектора и не всички продукти за електронни пари са носители на едно и също ниво на риск. Например при някои продукти за електронни пари с ниска стойност, например предплатени карти за подаръци или предплатени ваучери, може да има нисък риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. За да се гарантира, че наложените на сектора изисквания са съизмерими с риска при него и на практика не възпрепятстват неговото функциониране, следва да бъде възможно, при определени обстоятелства с доказано нисък риск и при строги условия за ограничаване на риска, тези продукти да бъдат освободени от определени мерки за комплексна проверка на клиента, например идентифицирането и проверката на клиента и на действителния собственик, но не и от наблюдението на сделките или на деловите взаимоотношения. Надзорниците следва да могат да разрешават такова освобождаване само след проверка на доказано нисък риск, като вземат предвид съответните рискови фактори, които трябва да бъдат определени от ОБИП, и по начин, който ефективно ограничава всякакъв риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма и изключва заобикалянето на правилата в областта на БИП/БФТ. Във всеки случай всяко освобождаване следва да бъде обвързано със строги ограничения по отношение на максималната стойност на продукта, използването му изключително за закупуване на стоки или услуги, и при условие че съхраняваната сума не може да бъде заменена с друга стойност.

(59)

От задължените субекти не следва да се изисква да прилагат мерки за комплексна проверка на клиенти, извършващи случайни или свързани сделки под определена стойност, освен при наличие на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Макар че прагът от 10 000 EUR или равностойността на тази сума в националната валута се отнася до повечето случайни сделки, задължените субекти, които осъществяват дейност в сектори, свързани с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, или извършват сделки, свързани с такъв риск, следва да бъдат задължени да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента за сделки с по-ниски прагове. За да се определят секторите или сделките, както и подходящите прагове за тези сектори или сделки, ОБИП следва да разработи предназначени за целта проекти на регулаторни технически стандарти.

(60)

Има специфични ситуации, при които за целите на комплексната проверка на клиента клиентът не се ограничава до лицето, което извършва сделка със задължения субект. Така е например, когато в сделка с недвижим имот участва само един нотариус. В такива случаи, за да се гарантира, че се извършва адекватна проверка на сделката с цел откриване на евентуален случай на изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или случай на финансиране на тероризма, задължените субекти следва да разглеждат както купувача, така и продавача като клиенти и да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на двете страни. Настоящият регламент следва да включва списък на такива ситуации, при които клиентът не е или не се ограничава до прекия клиент на задължения субект. Този списък следва да допълва разбирането за това кой е клиентът в дадена типична ситуация и не следва да се разглежда като изчерпателно тълкуване на понятието. По същия начин деловите взаимоотношения не следва винаги да са обвързани с договорни отношения или друг официален ангажимент, в случай че услугите се предоставят многократно или за определен период от време, така че да е налице елемент на продължителност. Когато националното право не допуска задължени субекти, които са държавни служители, да встъпват в договорни отношения с клиенти, въпросното национално право не следва да се тълкува в смисъл, че на тези задължени субекти е забранено да третират поредица от сделки като делови взаимоотношения за целите на БИП/БФТ.

(61)

Въвеждането на ограничение за големите парични плащания на равнището на Съюза ограничава рисковете, свързани с използването на такива плащания. Същевременно задължените субекти, които извършват сделки с парични средства под посочената граница, остават уязвими по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, тъй като представляват входна точка във финансовата система на Съюза. Поради това е необходимо да се изисква прилагането на мерки за комплексна проверка на клиента с цел да се ограничат рисковете от злоупотреба с парични средства. За да се гарантира, че мерките са пропорционални на рисковете, пораждани от сделки на стойност под 10 000 EUR, тези мерки следва да бъдат ограничени до идентифицирането и проверката на клиента и действителния собственик, когато се извършват случайни сделки с парични средства в размер най-малко 3 000 EUR. Това ограничение не освобождава задължения субект от прилагането на всички мерки за комплексна проверка на клиента, когато има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, нито от уведомяване на ЗФР за съмнителни сделки.

(62)

Някои модели на стопанска дейност се основават на делови взаимоотношения на задължения субект с търговец за предлагане на услуги по иницииране на плащане, по линия на които на търговеца се заплаща за предоставянето на стоки или услуги, а не с клиента на търговеца, който дава разрешение на услугата по иницииране на плащане да инициира единична или еднократна операция към търговеца. При такъв модел на стопанска дейност клиентът на задължения субект за целите на правилата за БИП/БФТ е търговецът, а не клиентът на търговеца. Следователно по отношение на услуги по иницииране на плащане мерките за комплексна проверка на клиента следва да се изпълняват от задължения субект спрямо търговеца. При други финансови услуги, попадащи в обхвата на настоящия регламент, включително когато те се предоставят от един и същ оператор, определянето на клиента следва да се извършва в зависимост от предоставяните услуги.

(63)

Хазартните дейности се различават по естество, географски обхват и свързаните с тях рискове. За да се гарантира пропорционално и основано на риска прилагане на настоящия регламент, следва да е възможно държавите членки да идентифицират услугите в областта на хазарта, свързани с нисък риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, например държавни или частни лотарии или управлявани от държавата хазартни дейности, и да решат да не прилагат към тях всички или някои от изискванията на настоящия регламент. Предвид потенциалните презгранични последици, до които могат да доведат националните изключения, е необходимо да се гарантира последователно прилагане на строг, основан на риска подход в целия Съюз. За тази цел Комисията следва да има възможност да одобрява решенията на държавите членки или да ги отхвърля, когато изключението не е оправдано от доказан нисък риск. Във всеки случай не следва да се предоставя изключение за дейности, свързани с по-висок риск. Такъв е случаят с дейности като казина, хазартни игри онлайн и спортни залагания онлайн, но не и когато хазартни дейности онлайн се управляват от държавата, независимо дали чрез пряко предоставяне на тези услуги или чрез регулиране на начина, по който тези услуги в областта на хазарта се организират, осъществяват и администрират. Предвид рисковете за общественото здраве или от престъпна дейност, които може да са свързани с хазарта, националните мерки, регулиращи организацията, осъществяването и управлението на хазарта, имат потенциала, в случай че действително преследват цели на публичната политика, обществената сигурност или общественото здраве, да допринесат за намаляване на рисковете, свързвани с тази дейност.

(64)

Прагът от 2 000 EUR или равностойността на тази сума в националната валута, приложим за доставчиците на услуги в областта на хазарта, се счита за достигнат независимо от това дали клиентът извършва една сделка, възлизаща най-малко на тази сума, или няколко по-малки сделки, общата стойност на които достига тази сума. За тази цел доставчиците на услуги в областта на хазарта следва да могат да отнасят сделки към даден клиент дори преди да са проверили идентификационните му данни, за да бъдат в състояние да определят дали и кога посоченият праг е бил достигнат. Поради това доставчиците на услуги в областта на хазарта следва да разполагат със системи, които да позволяват сделките да бъдат отнасяни към определени клиенти и наблюдавани, преди да се приложи изискването за извършване на комплексна проверка на клиента. При казината или други места за хазартни игри може да е непрактично да се проверяват идентификационните данни на клиента при всяка сделка. В такива случаи следва да бъде възможно клиентът да се идентифицира и идентификационните му данни да се проверяват при влизането в игралните помещения, при условие че са въведени системи, чрез които сделките, извършвани в игралните помещения, включително покупката или обмена на хазартни жетони, могат да се отнесат към този клиент.

(65)

Въпреки че в известна степен хармонизира правилата на държавите членки в областта на задълженията за идентифициране на клиента, Директива (ЕС) 2015/849 не установява подробни правила по отношение на процедурите, които следва да спазват задължените субекти. Предвид решаващото значение на този аспект за предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма е подходящо, в съответствие с основания на риска подход, да бъдат въведени по-конкретни и подробни разпоредби относно идентифицирането на клиента и относно проверката на идентификационните му данни, независимо дали става въпрос за физически или юридически лица, правни форми, като например доверителна собственост (тръстове), или правни образувания, имащи правоспособност съгласно националното право.

(66)

Развитието в областта на технологиите и напредъкът на цифровизацията дават възможност за сигурно идентифициране и проверка на идентификационните данни на потенциални и съществуващи клиенти от разстояние или по електронен път и могат да улеснят извършването на комплексна проверка на клиента от разстояние. Решенията по отношение на идентифицирането, установени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (23), дават възможност за сигурни и надеждни средства за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни както за потенциални, така и за съществуващи клиенти, и могат да улеснят извършването на комплексна проверка на клиента от разстояние. Електронната идентификация, предвидена в посочения регламент, следва да се взема предвид и да се приема от задължените субекти във връзка с процеса на идентифициране на клиента. При наличие на подходящи мерки за ограничаване на риска използването на такива средства за идентифициране може да намали нивото на риск до стандартно или дори ниско. Когато клиентът не разполага с такава електронна идентификация, например поради естеството на статута му на пребиваване в дадена държава членка или поради пребиваването му в трета държава, проверката следва да се извършва чрез съответните квалифицирани удостоверителни услуги.

(67)

С цел да се гарантира, че уредбата в областта на БИП/БФТ предотвратява навлизането на незаконно придобити средства във финансовата система, задължените субекти следва да извършват комплексна проверка на клиента, преди да встъпят в делови взаимоотношения с потенциални клиенти, съобразно основания на риска подход. Въпреки това, с цел да не се забавя ненужно нормалното осъществяване на стопанската дейност, задължените субекти следва да могат да събират информация от потенциалния клиент по време на установяването на делови взаимоотношения с него. Кредитните институции и финансовите институции следва да могат да получават необходимата информация от потенциалните клиенти след установяването на деловите взаимоотношения, при условие че не се инициират операции, докато процесът на комплексната проверка на клиента не бъде успешно приключен.

(68)

Процесът на извършване на комплексна проверка на клиента не се свежда до идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни. Преди да встъпят в делови взаимоотношения или да извършат случайни сделки, задължените субекти следва също така да оценят целта и характера на деловите взаимоотношения или случайната сделка. Преддоговорната или друга информация за предлагания продукт или услуга, която се предоставя на потенциалния клиент, може да спомогне за разбирането на тази цел. Задължените субекти следва винаги да могат недвусмислено да преценят целта и характера на потенциалните делови взаимоотношения или случайна сделка. Когато предлаганият продукт или услуга дава възможност на клиентите да извършват различни видове сделки или дейности, задължените лица следва да получават достатъчно информация за намерението, с което клиентът смята да използва това взаимоотношение.

(69)

С цел да се осигури ефективността на уредбата в областта на БИП/БФТ, задължените субекти следва да извършват редовно преглед на информацията, получавана от техните клиенти, в съответствие с основания на риска подход. Стопанските отношения вероятно ще се променят, заедно с положението на клиента и дейностите, извършвани от него чрез деловите взаимоотношения, които се променят с течение на времето. За да се поддържа цялостно разбиране на рисковия профил на клиента и да се извършва съдържателна проверка на сделките, задължените субекти следва редовно да преразглеждат информацията, получена от техните клиенти, в съответствие с основан на риска подход. Тези прегледи следва да се извършват периодично, но следва също така да бъдат задействани и от промени в съответните обстоятелства на клиента, когато фактите и информацията сочат потенциална промяна в рисковия профил или идентификационните данни на клиента. За тази цел задълженият субект следва да взема предвид необходимостта от преглед на досието на клиента вследствие на съществени промени, като например промяна в юрисдикциите, с които са сключени сделки, в стойността или обема на сделките, при искания за нови продукти или услуги, които се различават значително по отношение на риска, или вследствие на промени в действителните собственици.

(70)

По отношение на многократни клиенти, за които наскоро са били проведени мерки за комплексна проверка на клиента, следва да бъде възможно мерките за комплексна проверка на клиента да бъдат изпълнени чрез получаване на потвърждение от клиента, че информацията и документите, съхранявани в отчетността, не са се променили. Този метод улеснява прилагането на задълженията в областта на БИП/БФТ в случаите, когато задълженият субект е уверен, че отнасящата се до клиента информация не се е променила, тъй като задължените субекти са длъжни да гарантират, че предприемат подходящи мерки за комплексна проверка на клиента. Във всички случаи полученото от клиента потвърждение и всички промени в съхраняваната информация за клиента следва да се документират.

(71)

Задължените субекти биха могли да предоставят повече от един продукт или услуга в рамките на едни делови взаимоотношения. При тези обстоятелства изискването за редовно актуализиране на информацията, данните и документите не е насочено към отделния продукт или услуга, а към деловите взаимоотношения в тяхната цялост. Задължените субекти са тези, които трябва да преценят, в рамките на гамата от предоставяни продукти или услуги, кога се променят съответните обстоятелства на клиента или кога са изпълнени другите условия, водещи до актуализиране на комплексната проверка на клиента, и да пристъпят към преглед на досието на клиента във връзка с деловите взаимоотношения в тяхната цялост.

(72)

Задължените субекти следва също така да изградят система за наблюдение с цел откриване на сделки, които могат да събудят съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма. За да се осигури ефективността на наблюдението на сделките, дейността на задължените субекти по наблюдението следва поначало да обхваща всички услуги и продукти, предлагани на клиентите, и всички сделки, които се осъществяват от името на клиента или се предлагат на клиента от задължения субект. Не е необходимо обаче всички сделки да се проучват една по една. Интензивността на наблюдението следва да бъде подчинена на основания на риска подход и да бъде организирана съгласно точни и относими критерии, като се вземат предвид по-конкретно характеристиките на клиента и свързаното с тях ниво на риска, предлаганите продукти и услуги и съответните държави или географски зони. ОБИП следва да разработи насоки с цел да се гарантира, че интензивността на наблюдение на деловите взаимоотношения и на сделките е уместна и съразмерна с нивото на риска.

(73)

Прекратяването на деловите взаимоотношения, когато мерките за комплексна проверка на клиента не могат да бъдат спазени, намалява излагането на задължения субект на рискове, породени от евентуални промени в профила на клиента. Възможно е обаче да има ситуации, в които прекратяването следва да не се извършва поради цели от обществен интерес. Такъв е случаят например с животозастрахователните договори, при които задължените субекти, когато е необходимо, следва като алтернатива на прекратяването да предприемат мерки за замразяване на деловите взаимоотношения, включително като забранят всякакви допълнителни услуги за този клиент и задържат изплащането на сумите на бенефициерите, докато не бъдат изпълнени мерките за комплексна проверка на клиента. Освен това някои продукти и услуги изискват задълженият субект да продължи да държи или да получава средствата на клиента съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, например в контекста на отпускането на заеми, платежните сметки или приемането на депозити. Това обаче следва да не се разглежда като пречка пред изискването за прекратяване на деловите взаимоотношения, което може да бъде постигнато, като се гарантира, че не се извършват сделки или дейности за клиента.

(74)

С цел да се осигури последователно прилагане на настоящия регламент, ОБИП следва също така да има задачата да изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за комплексна проверка на клиента. С тези регулаторни технически стандарти следва да се установява минималният набор от информация, която следва да се получава от задължените субекти, за да встъпят в нови делови взаимоотношения с клиенти или да оценят съществуващите такива, съобразно нивото на риска, свързан с всеки клиент. Освен това с проектите на регулаторни технически стандарти следва да се осигурява достатъчно яснота, за да могат участниците на пазара да разработват сигурни, достъпни и новаторски средства за проверка на идентификационните данни на клиентите и за извършване на комплексна проверка на клиента, включително и от разстояние, като същевременно се зачита принципът на технологична неутралност. Тези конкретни задачи са в съответствие с ролята и отговорностите на ОБИП, предвидени в Регламент (ЕС) 2024/1620.

(75)

Хармонизацията на мерките за комплексна проверка на клиента ще допринесе за постигането на съгласувано и винаги ефективно разбиране на рисковете, свързани със съществуващ или потенциален клиент, независимо от това къде в Съюза е поставено началото на деловите взаимоотношения. Тази хармонизация следва също така да гарантира, че информацията, получавана при извършването на комплексна проверка на клиента, няма да се използва от задължените субекти за прилагане на практики на избягване на риска, които биха могли да доведат до заобикаляне на други правни задължения, и по-конкретно на установените в Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (24) или Директива (ЕС) 2015/2366, без да се постигнат целите на Съюза в областта на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. За да може да се осъществява правилно надзорът върху спазването на задълженията относно комплексната проверка на клиента, е важно задължените субекти да водят отчетност за предприетите действия и информацията, получена в процеса на извършване на комплексната проверка на клиента, независимо дали са установили нови делови взаимоотношения с него и дали са подали уведомление за съмнителна сделка, след като са отказали да установят делови взаимоотношения. Когато задълженият субект вземе решение да не встъпва в делови взаимоотношения с потенциален клиент, или да прекрати делови взаимоотношения, или да откаже да извърши случайна сделка, или да приложи алтернативни мерки за прекратяване на делови взаимоотношения в отчетността за комплексната проверка на клиента следва да се съдържат основанията за това решение. Това ще даде възможност на надзорните органи да преценят дали задължените субекти са настроили правилно своите практики в областта на комплексната проверка на клиента и как се развива рисковата експозиция на субекта, а също така ще спомогне за създаване на статистически данни за прилагането на правилата за комплексна проверка на клиента от страна на задължените субекти в целия Съюз.

(76)

Подходът към прегледа на съществуващите клиенти в настоящата уредба в областта на БИП/БФТ вече е основан на риска. При все това с оглед на повишения риск от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма, който съпътства някои посреднически структури, е възможно този подход да не позволява своевременно откриване и оценка на рисковете. Поради това е важно да се гарантира, че се осъществява и редовно наблюдение над ясно определени категории съществуващи клиенти.

(77)

Сам по себе си рискът е променлив по природа, а променливите величини, поотделно или в съчетание, могат да увеличават или намаляват потенциалния риск, като по този начин влияят върху целесъобразността на равнището на превантивните мерки, като например мерките за комплексна проверка на клиента.

(78)

В случаи с ниска степен на риск задължените субекти следва да могат да прилагат мерки за опростена комплексна проверка. Това не е равносилно на освобождаване от изискването или на отсъствие на мерки за комплексна проверка на клиента. Това представлява по-скоро опростен или съкратен набор от мерки за проучване, който обаче обхваща всички компоненти на стандартната процедура за комплексна проверка. В съответствие с основания на риска подход, задължените субекти следва въпреки това да могат да понижават честотата или интензивността на проучването на своя клиент или на сделката, или да разчитат на подходящи допускания по отношение на целта на деловите взаимоотношения или използването на прости продукти. С регулаторните технически стандарти за комплексна проверка на клиента следва да се определят конкретните опростени мерки, които задължените субекти могат да прилагат при случаи с по-нисък риск, установени при оценката на риска на равнището на Съюза, извършена от Комисията. При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти ОБИП следва да обръща надлежно внимание на запазването на социалното и финансовото приобщаване.

(79)

Следва да бъде отчетено, че определени случаи са свързани с по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Въпреки че идентификационните данни и стопанският профил на всички клиенти следва да бъдат установени при редовното прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента, съществуват случаи, при които са нужни особено строги процедури за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни. Ето защо е необходимо да се установят подробни правила за тези мерки за разширена комплексна проверка, включително специални мерки за разширена комплексна проверка за презграничните кореспондентски отношения.

(80)

Презграничните кореспондентски отношения с институция респондент от трета държава се характеризират с трайност и повторяемост. Освен това не всички презгранични кореспондентски банкови услуги се характеризират с едно и също ниво на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Ето защо интензивността на мерките за разширена комплексна проверка следва да се определя чрез прилагане на принципите на основания на риска подход. Основаният на риска подход обаче следва да не се прилага, когато се взаимодейства с институции респонденти от трета държава, които нямат физическо присъствие там, където са учредени, или с нерегистрирани и нелицензирани субекти, които предоставят услуги за криптоактиви. Предвид високия риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма при институциите фантоми, кредитните и финансовите институции следва да се въздържат от създаване на каквито и да било кореспондентски отношения с такива институции фантоми, както и с партньорски структури в трети държави, които позволяват техните сметки да се използват от институции фантоми. За да се избегне злоупотреба с финансовата система на Съюза за предоставяне на нерегулирани услуги, доставчиците на услуги за криптоактиви следва също да гарантират, че техните сметки не се използват от интегрирани борси, и следва да разполагат с политики и процедури за откриване на такива опити.

(81)

В контекста на изпълнението на своята функция по общ надзор надзорниците биха могли да установят случаи, в които нарушенията на изискванията за БИП/БФТ от страна на институциите респонденти от трета държава или слабостите в прилагането от тяхна страна на изискванията за БИП/БФТ пораждат рискове за финансовата система на Съюза. За да се намалят тези рискове, ОБИП следва да може да отправя препоръки към кредитните институции и финансовите институции в Съюза, за да ги информира за становището си относно недостатъците на тези институции респонденти от трети държави. Тези препоръки следва да се издават, когато ОБИП и финансовите надзорници в Съюза са съгласни, че нарушенията и слабостите, съществуващи в институциите респонденти от трета държава, има вероятност да повлияят на рисковата експозиция на кореспондентски отношения на кредитните институции и финансовите институции в Съюза, и при условие че институцията респондент от трета държава и нейният надзорник са имали възможност да изразят становището си. За да се запази доброто функциониране на финансовата система на Съюза, кредитните институции и финансовите институции следва да предприемат подходящи мерки в отговор на препоръките на ОБИП, включително като се въздържат от установяване или продължаване на кореспондентски отношения, освен ако могат да въведат достатъчно ограничаващи мерки за справяне с рисковете, породени от кореспондентските отношения.

(82)

В контекста на мерките за разширена комплексна проверка не е необходимо получаването на одобрение от висшето ръководство за установяването на делови взаимоотношения винаги да предполага получаване на одобрение от съвета на директорите. Следва да бъде възможно такова одобрение да се предоставя от лице, притежаващо достатъчно познания относно рисковата експозиция на правното образувание по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция.

(83)

С цел защита на правилното функциониране на финансовата система на Съюза от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове, за да определя третите държави, чиито недостатъци в националните режими в областта на БИП/БФТ представляват заплаха за интегритета на вътрешния пазар на Съюза. Динамичното естество на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма от източници извън Съюза, което се улеснява от постоянното развитие на технологиите и средствата, с които разполагат престъпниците, изисква бързо и непрекъснато адаптиране на нормативната уредба по отношение на третите държави, за да се предприемат ефикасни мерки по отношение на съществуващите рискове и да се предотвратява възникването на нови рискове. Като основа за своята оценка Комисията следва да взема предвид информацията от международни организации и определящи стандартите органи в областта на БИП/БФТ, като публични изявления на FATF, взаимни оценки или подробни доклади за оценка, или публикувани доклади за последващи действия, и да адаптира оценките си съобразно съдържащите се в тях промени, когато е целесъобразно. Комисията следва да предприема действия в срок от 20 дни от констатирането на недостатъци в уредбата за БИП/БФТ на трета държава, които представляват заплаха за интегритета на вътрешния пазар на Съюза.

(84)

Третите държави, „по отношение на които има призив за действие“ от съответната организация, определяща международните стандарти, а именно FATF, показват съществени стратегически недостатъци с устойчив характер в своите правни и институционални уредби в областта на БИП/БФТ и в тяхното прилагане, което е вероятно да породи висок риск за финансовата система на Съюза. Устойчивият характер на тези съществени стратегически недостатъци, отразяващ липсата на ангажимент за справяне с тях или трайното несправяне с тях от страна на съответната трета държава, са сигнал за повишено ниво на заплаха, произтичаща от тези трети държави, което налага ефективни, съгласувани и хармонизирани ответни действия за ограничаването ѝ на равнището на Съюза. Следователно от задължените субекти следва да се изисква да прилагат пълния набор от налични мерки за разширена комплексна проверка на клиента спрямо случайните сделки и спрямо деловите взаимоотношения, свързани с тези високорискови трети държави, с цел да се управляват и ограничават съдържащите се в тях рискове. Освен това високото ниво на риск обосновава прилагането на допълнителни специфични ответни мерки или на равнището на задължените субекти, или от държавите членки. При такъв подход биха се избегнали различията в определянето на съответните ответни мерки, което би изложило на рискове целостта на финансовата система на Съюза. Когато държавите членки установят специфични рискове, които не са смекчени, те следва да могат да приложат допълнителни ответни мерки, като в този случай те следва да уведомят Комисията за това. Когато Комисията прецени, че тези рискове са от значение за вътрешния пазар, тя следва да може да актуализира съответния делегиран акт, за да включи необходимите допълнителни ответни мерки за ограничаване на тези рискове. Когато Комисията счита, че тези ответни мерки не са необходими и подкопават правилното функциониране на вътрешния пазар на Съюза, тя следва да бъде оправомощена да реши, че държавата членка ще прекрати конкретната ответна мярка. Преди да започне процедурата за това решение, Комисията следва да предостави възможност на съответната държава членка да представи становището си относно преценката на Комисията. Предвид техническите знания и опит на експертите в ОБИП, той може да предоставя важна информация на Комисията с оглед определянето на подходящите ответни мерки.

(85)

Слабостите по отношение на спазването на изискванията на правната и институционалната рамка в областта на БИП/БФТ, както и слабостите в нейното прилагане в трети държави, които са обект на засилено наблюдение от FATF, могат да бъдат използвани от престъпниците. Има вероятност това да представлява риск за финансовата система на Съюза и е нужно този риск да бъде управляван и ограничаван. Ангажиментът на посочените трети държави да предприемат действия по отношение на установените слабости, макар да не отстранява риска, обосновава ответни действия за ограничаването му, които не са толкова строги, колкото приложимите по отношение на високорисковите трети държави. Когато такива трети държави поемат ангажимент да предприемат действия за справяне с установените слабости, задължените субекти следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка спрямо случайните сделки и деловите взаимоотношения, когато става въпрос за физически лица или правни образувания, установени в тези трети държави, като мерки бъдат съобразени с конкретните слабости, установени във всяка трета държава. Такова подробно определяне на мерките за разширена комплексна проверка, които да бъдат прилагани, също така би гарантирало, съгласно основания на риска подход, че мерките са съразмерни с нивото на риска. За да се гарантира такъв последователен и съразмерен подход, Комисията следва да може да определя кои специални мерки за разширена комплексна проверка са нужни за ограничаване на специфичните за всяка държава рискове. Предвид техническите знания и опит на експертите в ОБИП, той може да предоставя полезна информация на Комисията с оглед определянето на подходящите мерки за разширена комплексна проверка.

(86)

Държавите, които не са публично определени като обект на призиви за действие или на засилено наблюдение от FATF, може все пак да представляват конкретна и сериозна заплаха за интегритета на финансовата система на Съюза, която може да се дължи или на слабости в спазването на изискванията, или на съществените стратегически недостатъци с устойчив характер в техния режим в областта на БИП/БФТ. За да се смекчат специфичните рискове, които не могат да бъдат смекчени чрез мерки, приложими за държави със стратегически недостатъци или държави със слабости в спазването на изискванията, Комисията следва да може да предприема действия при извънредни обстоятелства, като идентифицира такива трети държави въз основа на ясен набор от критерии и с подкрепата на ОБИП. Според нивото на пораждания риск за финансовата система на Съюза Комисията следва да изисква прилагането или на всички мерки за разширена комплексна проверка и специфични за съответната държава ответни мерки във връзка с високорисковите трети държави, или на специфични за съответната държава мерки за разширена комплексна проверка във връзка с трети държави със слабости в спазването на изискванията.

(87)

С цел да се гарантира последователното идентифициране на трети държави, които представляват конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза, като същевременно не са публично определени като обект на призиви за действие или на засилено наблюдение от FATF, Комисията следва да може да определя, чрез акт за изпълнение, методиката за идентифициране при изключителни обстоятелства на такива трети държави. Тази методика следва да включва по-специално начина на оценяване на критериите и процеса на взаимодействие с тези трети държави и на участие на държавите членки и на ОБИП в подготвителните етапи на това идентифициране.

(88)

С оглед на това, че може да има промени в уредбите на третите държави в областта на БИП/БФТ, установени съгласно настоящия регламент, или в тяхното прилагане, например в резултат от поет от държавата ангажимент за преодоляване на установените слабости или от приемане на съответни мерки в областта на БИП/БФТ за справяне с тях, които промени биха могли да изменят характера и нивото на рисковете, произтичащи от тях, Комисията следва редовно да извършва преглед на определянето на тези специални мерки за разширена комплексна проверка с цел да гарантира, че те продължават да бъдат пропорционални и подходящи.

(89)

Потенциални външни заплахи за финансовата система на Съюза произтичат не само от трети държави, а може също така да възникват по отношение на специфични рискови фактори, отнасящи се до клиента или до продуктите, услугите или механизмите на доставка, които се наблюдават по отношение на конкретна географска зона извън Съюза. Ето защо е необходимо да се определят тенденциите, рисковете и методите, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, на които могат да бъдат изложени задължените субекти от Съюза. ОБИП е в най-добра позиция да открива всякакви възникващи типологии на изпирането на пари и финансирането на тероризма с източник извън Съюза, за да наблюдава тяхното развитие с цел да предоставя насоки на задължените субекти от Съюза относно необходимостта от прилагане на мерки за разширена комплексна проверка, насочени към ограничаването на такива рискове.

(90)

Взаимоотношенията с физически лица, които изпълняват или са изпълнявали важни обществени функции в Съюза или в международен план, и особено лица от държави, където корупцията е широко разпространена, могат да изложат финансовия сектор на съществени репутационни и правни рискове. Международните усилия за борба с корупцията също оправдават необходимостта да се обърне специално внимание на такива лица и да се приложат подходящи мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лицата, на които е поверено или е било поверено до изпълняват важни обществени функции, както и по отношение на лицата на висши длъжности в международни организации. Ето защо е необходимо да се определят мерки, които задължените субекти следва да прилагат по отношение на сделките или деловите взаимоотношения с видни политически личности. С цел улесняване на основания на риска подход на ОБИП следва да бъде възложена задачата да издава насоки за оценяването на нивото на рисковете, свързани с определена категория видни политически личности, техните семейства и лицата, известни като близки техни сътрудници.

(91)

Рисковете, свързани с лицата, на които е поверено или е било поверено да изпълняват важни обществени функции, не се ограничават до националното равнище, а могат да съществуват и на регионално или на общинско равнище. Това е особено вярно на местно равнище за гъсто населените райони, като например градовете, които наред с регионалното равнище често управляват значителни публични средства и достъп до критични услуги или разрешения, което води до риск от корупция и свързано с нея изпиране на пари. Поради това е необходимо в категорията на лицата, на които е поверено или е било поверено да изпълняват важни обществени функции, да се включат ръководителите на регионални и местни органи, включително обединения на общини и метрополни региони с най-малко 50 000 жители. В същото време следва да се признае, че географията и административната организация на държавите членки се различават значително и държавите членки следва да могат да определят, когато е целесъобразно, по-нисък праг, който да обхваща съответните местни органи въз основа на риска. Когато държавите членки решат да определят по-ниски прагове, те следва да съобщят тези по-ниски прагове на Комисията.

(92)

Членовете на административните, управителните или надзорните органи на предприятия, контролирани от държавата или от регионални или местни органи, също могат да бъдат изложени на рискове от корупция и свързано с нея изпиране на пари. Като се има предвид размерът на бюджета на тези предприятия и управляваните средства, тези рискове са особено сериозни по отношение на висшите ръководни кадри в предприятия, контролирани от държавата. Рискове могат да възникнат и по отношение на предприятия със значителен размер, контролирани от регионални и местни органи. В резултат на това висшите ръководни кадри в предприятия, контролирани от регионални или местни органи, следва да се считат за видни политически личности, когато тези предприятия се определят като средни или големи предприятия или групи съгласно определението в член 3 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25). Въпреки това, като се отчитат географските и административните организационни различия, както и правомощията и отговорностите, свързани с тези предприятия и техните висши ръководни кадри, държавите членки следва да могат да изберат да определят по-нисък праг на годишния оборот въз основа на риска. В такъв случай държавите членки следва да уведомяват Комисията за това решение.

(93)

За определянето на видните политически личности в Съюза държавите членки следва да изготвят списъци, указващи конкретните функции, отговарящи на условията за важни обществени функции в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби. Държавите членки следва да изискват от международните организации със седалище на тяхната територия да изготвят и актуализират списъка с важни обществени функции в рамките на съответната международна организация. На Комисията следва да се възложи задачата да състави и публикува списък, който следва да важи в целия Съюз, на лицата с поверени важни обществени функции в институциите или органите на Съюза. За да се гарантира хармонизиран подход към установяването на важни обществени функции и уведомяването за тях, Комисията следва да може да определя, чрез акт за изпълнение, формàта, който да се използва за уведомленията от държавите членки, и следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове за допълване на категориите важни обществени функции, определени в настоящия регламент, когато те са общи за всички държави членки.

(94)

Когато на клиентите вече не е поверена важна обществена функция, те може въпреки това да представляват по-висок риск, например поради неофициалното влияние, което все още могат да упражняват, или защото предходната и настоящата им функция са свързани. От основно значение е задължените субекти да вземат предвид тези продължаващи рискове и да прилагат една или повече мерки за разширена комплексна проверка дотогава, докато не бъде преценено, че физическите лица вече не представляват риск, и при всички случаи не по-малко от 12 месеца след като спрат да изпълняват важна обществена функция.

(95)

Застрахователните дружества често нямат клиентски взаимоотношения с ползващите се лица по застрахователните полици. Те обаче следва да могат да идентифицират случаите с по-висок риск, например когато приходите по полицата са в полза на видна политическа личност. С цел да се установи дали е така, в застрахователната полица следва да бъдат включени разумни мерки за идентифициране на ползващото се лице, все едно това лице е нов клиент. Следва да бъде възможно такива мерки да се предприемат в момента на изплащането или в момента на прехвърляне на полицата, но не по-късно.

(96)

Близките лични и професионални взаимоотношения може да бъдат обект на злоупотреба за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това мерките по отношение на видните политически личности следва да се прилагат и по отношение на членовете на техните семейства и лицата, известни като близки техни сътрудници. Правилното идентифициране на членовете на семейството и на лицата, известни като близки техни сътрудници, може да зависи от социално-икономическата и културната структура на държавата на видната политическа личност. На този фон ОБИП следва да има задачата да издава насоки относно критериите, които следва да се използват за определянето на лицата, които следва да се считат за близки сътрудници.

(97)

Отношенията с членове на семейството, с които видни политически личности биха могли да злоупотребят, обхващат не само отношенията с родителите и потомството, а могат да включват и тези с братя и сестри. Това важи особено за категориите видни политически личности, които заемат висши длъжности в централното държавно управление. Въпреки това, като признават съществуващите на национално равнище различни социално-икономически и културни структури, които могат да повлияят на потенциала за злоупотреба с отношенията между братя и сестри, държавите членки следва да могат да прилагат по-широк обхват за определянето на братята и сестрите като членове на семейството на видни политически личности, за да се намалят по подходящ начин рисковете от злоупотреба с тези отношения. Когато държавите членки решат да прилагат по-широк обхват, те следва да съобщят на Комисията подробностите за този по-широк обхват.

(98)

Изискванията по отношение на видните политически личности, членовете на техните семейства и лицата, известни като техни близки сътрудници имат превантивен, а не наказателен характер и не следва да се тълкуват в смисъл, че тези видни политически личности, членовете на техните семейства или близките им сътрудници участват в престъпна дейност. Отказът от делови взаимоотношения с дадено лице само въз основа на определянето му като видна политическа личност или член на семейството или лице, за което е известно, че е близък сътрудник на видна политическа личност, противоречи на буквата и на духа на настоящия регламент.

(99)

Като се има предвид уязвимостта на програмите за разрешаване на пребиваване срещу инвестиции по отношение на изпирането на пари, данъчните престъпления, корупцията и избягването на целеви финансови санкции, както и свързаните с това потенциални значителни заплахи за сигурността на Съюза като цяло, е целесъобразно задължените субекти да извършват като минимум специална разширена комплексна проверка по отношение на клиенти, които са граждани на трети държави и които са в процес на кандидатстване за право на пребиваване в държава членка в рамките на тези схеми.

(100)

Предоставянето на индивидуализирани услуги по управление на активи на физически лица с високо равнище на имуществено състояние може да изложи кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление на специфични рискове, включително на рискове, произтичащи от сложния и често персонализиран характер на тези услуги. Поради това е необходимо да се определи набор от мерки за разширена комплексна проверка, които следва да се прилагат най-малко, когато се счита, че при тези делови взаимоотношения има висок риск от изпиране на пари, неговите предикатни престъпления или финансиране на тероризма. При определянето дали даден клиент притежава имущество на стойност най-малко 50 000 000 EUR или равностойността на тази сума в националната или в чуждестранна валута, се вземат предвид финансовите и инвестиционните активи, включително паричните средства и паричните еквиваленти, независимо дали се държат като депозити или в спестовни продукти, както и в инвестиции като акции, облигации и взаимни фондове, дори когато те се държат съгласно дългосрочни споразумения с този задължен субект. Освен това следва да се вземе предвид стойността на недвижимото имущество на клиента, с изключение на неговото частно жилище. За целите на това определяне не е необходимо кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление да извършват или да изискват точно изчисляване на общото имуществено състояние на клиента. Вместо това тези субекти следва да предприемат мерки, за да установят дали даден клиент притежава активи на стойност най-малко 50 000 000 EUR или равностойността на тази сума в националната или в чуждестранна валута във финансови или инвестиционни активи или под формата на недвижимо имущество.

(101)

С цел да се избегнат повтарящите се процедури за идентифициране на клиента, е целесъобразно да се позволи на задължените субекти при спазване на подходящи предпазни мерки да разчитат на информация за клиентите, събрана от други задължени субекти. Когато задължен субект разчита на друг задължен субект, крайната отговорност за комплексната проверка на клиента следва да се носи от задължения субект, който е избрал да разчита на комплексната проверка на клиента, извършена от друг задължен субект. Задълженият субект, на когото се разчита, следва също така да продължи да носи отговорността си за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ, включително на изискването за уведомяване за съмнителни сделки и за съхраняване на отчетността.

(102)

Въвеждането на хармонизирани изисквания за БИП/БФТ в целия Съюз, включително по отношение на политиките и процедурите в рамките на групата, обмена на информация и разчитането на комплексната проверка на друг субект, позволява на задължените субекти, извършващи дейност в рамките на дадена група, да използват в максимална степен съществуващите системи в рамките на тази група в случаите, засягащи едни и същи клиенти. Тези правила позволяват не само последователно и ефективно прилагане на правилата за БИП/БФТ в рамките на групата, но и да се извлекат ползи от икономиите от мащаба на равнище група, например като се даде възможност на задължените субекти в групата да разчитат на резултатите от процесите, приети от други задължени субекти в групата, за да изпълнят изискванията за идентифициране и проверка на клиентите си.

(103)

За да може да се разчита на ефикасното функциониране на мерките, изпълнявани от трети страни, е нужно допълнително да се изяснят условията, при които може да се разчита на тях. ОБИП следва да има задачата да разработва насоки относно условията, при които може да се разчита на трети страни, както и относно ролите и отговорностите на съответните страни. С цел да се осигури последователен общ надзор върху практиките за разчитане на трети страни в целия Съюз, в посочените насоки следва да се изяснява и по какъв начин надзорниците следва да вземат предвид тези практики и да проверяват спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ, когато задължени субекти прибягват до такива практики.

(104)

Понятието за действителна собственост бе въведено с цел да се повиши прозрачността на сложните дружествени структури. Необходимостта от достъп до точна, актуална и подходяща информация за действителния собственик е ключов фактор при проследяването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своите идентификационни данни зад такива непрозрачни структури. Понастоящем държавите членки са длъжни да гарантират, че търговските и другите правните образувания, както и изричната доверителна собственост и други сходни правни форми получават и разполагат с годна, точна и актуална информация за своите действителни собственици. Степента на прозрачност, налагана от държавите членки, обаче е различна. Правилата са обект на различни тълкувания и това води до различни методи за идентифициране на действителните собственици на даден правен субект или правна форма. Това се дължи, наред с другото, на несъгласуваните методи на изчисляване на косвената собственост на даден правен субект или друга правна форма, както и на различията в правните системи на държавите членки. Това е спънка пред постигането на прозрачността, която бе поставена като цел. Ето защо е необходимо да се пояснят правилата, за да се постигне съгласувано определение за действителен собственик и за прилагането му в рамките на целия вътрешен пазар.

(105)

Прилагането на правилата за идентифициране на действителните собственици на правните образувания, както и на другите правни форми, може да доведе до въпроси във връзка с изпълнението, когато съответните заинтересовани страни са изправени пред конкретни казуси, особено в случай на сложни корпоративни структури, при които критериите за участие в собствеността и контрол съществуват едновременно, или за целите на определянето на непряката собственост или контрол. За да се подпомогне прилагането на тези правила от правните образувания, доверителните собственици или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходни правни форми, и задължените субекти и в съответствие с целта за хармонизиране, която се преследва с настоящия регламент, следва да бъде възможно Комисията да приема насоки за определяне на начина, по който да се прилагат правилата за идентифициране на действителните собственици в различните случаи, включително чрез използването на примери за възможни казуси.

(106)

Смисленото идентифициране на действителните собственици изисква да се установи дали се упражнява контрол с други средства. Установяването на наличие на дялово участие или на контрол чрез дялово участие е необходимо, но не е достатъчно и не изключва необходимостта от проверки за установяване на действителните собственици. Проверката дали физическо лице упражнява контрол с други средства не е последваща проверка, която да се извършва само когато не е възможно да се установи дялово участие. Двете проверки, а именно тази за наличие на дялово участие или на контрол чрез дялово участие и тази за контрол с други средства, следва да се провеждат успоредно.

(107)

Притежаването на 25 % или повече от акциите или правата на глас или друго дялово участие по принцип доказва действителната собственост на корпоративното образувание. Дяловото участие в собствеността следва да обхваща както правата на контрол, така и правата, които са значителни от гледна точка на получаването на полза, например правото на дял от печалбата или други вътрешни ресурси или ликвидационното салдо. Възможно е обаче да има случаи, при които рискът от злоупотреба с определени категории корпоративни образувания за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма е по-висок, например поради конкретните сектори с по-висок риск, в които тези корпоративни образувания извършват дейност. В такива случаи са необходими засилени мерки за прозрачност, за да се разубедят престъпниците да създават такива образувания или да проникват в тях чрез пряка или непряка собственост или контрол. За да се гарантира, че Съюзът е в състояние да ограничи по подходящ начин тези различни равнища на риск, е необходимо на Комисията да бъдат предоставени правомощия да определя категориите корпоративни образувания, за които следва да се прилагат по-ниски прагове за прозрачност на действителната собственост. За тази цел държавите членки следва да информират Комисията, когато определят категориите корпоративни образувания, които са изложени на по-високи рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Държавите членки следва да могат да посочат в тези уведомления по-нисък праг на собственост, който според тях би намалил тези рискове. Това определяне следва да бъде постоянно и да се основава на резултатите от оценка на риска на равнището на Съюза и от национална оценка на риска, както и на съответните анализи и доклади, изготвени от ОБИП, Европол или други органи на Съюза, които имат роля в предотвратяването, разследването и наказателното преследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Този по-нисък праг следва да бъде достатъчно нисък, за да се смекчат по-високите рискове от злоупотреба с търговски дружества за престъпни цели. За тази цел този по-нисък праг по принцип следва да не бъде определен на повече от 15 % от акциите или правата на глас или друго дялово участие. Възможно е обаче да има случаи, в които въз основа на оценка, отчитаща риска, по-висок праг би бил по-пропорционален за справяне с установените рискове. В тези случаи Комисията следва да може да определи прага между 15 % и 25 % от дяловото участие в собствеността.

(108)

Поради сложния си характер многопластовите структури на собственост и контрол затрудняват идентифицирането на действителните собственици. Понятието „структура на собственост или контрол“ има за цел да опише начина, по който дадено правно образувание се притежава или контролира непряко или по който правната форма е непряко контролирана в резултат на отношенията, които съществуват между правните образувания или договорености на множество нива. За да се гарантира последователен подход в рамките на вътрешния пазар, е необходимо да се изяснят правилата, които се прилагат за тези случаи. За тази цел е необходимо да се оцени едновременно дали някое физическо лице има пряко или непряко дялово участие с 25 % или повече от акциите или правата на глас или друго дялово участие и дали някое физическо лице контролира прекия акционер с 25 % или повече от акциите или правата на глас или друго дялово участие в търговското дружество. В случай на непряко дялово участие действителните собственици следва да бъдат идентифицирани, като се умножат дяловете във веригата на собственост. За тази цел всички акции, притежавани пряко или непряко от едно и също физическо лице, следва да се съберат. Това изисква да се вземе предвид дяловото участие на всяко равнище на собственост. Когато 25 % от акциите или правата на глас или друго дялово участие в търговското дружество са собственост на акционер, който е правно образувание, различно от търговско дружество, действителният собственик следва да се определя, като се вземе предвид специфичната структура на акционера, включително дали някое физическо лице упражнява контрол върху акционер чрез други средства.

(109)

Идентифицирането на действителния собственик на корпоративно образувание в случаи, в които акциите на корпоративното образувание се държат в дадена правна форма или когато се държат от фондация или подобно правно образувание, може да бъде по-трудно с оглед на различното естество и различните критерии за идентифициране на действителните собственици в правните образувания и другите правни форми. Поради това е необходимо да се определят ясни правила за справяне с тези случаи на многопластова структура. В такива случаи всички действителни собственици на правната форма или на сходно правно образувание, като например фондация, следва да бъдат действителните собственици на корпоративното образувание, чиито акции се държат в правната форма или от фондацията.

(110)

Необходими са общо разбиране на понятието за контрол и по-точно определяне на средствата за контрол, за да се гарантира последователното прилагане на правилата в целия вътрешен пазар. Контролът следва да се разбира като ефективна способност за налагане на волята на търговското дружество при вземането на решения по съществени въпроси. Обичайното средство за контрол е мажоритарен дял от правата на глас. Позицията на действителния собственик може да бъде установена и чрез контрол посредством други средства, без да има значително или някакво дялово участие. Поради тази причина, за да се установят всички физически лица, които са действителни собственици на дадено правно образувание, контролът следва да бъде идентифициран независимо от дяловото участие в собствеността. Контролът по принцип може да се упражнява с всякакви средства, включително правни и неправни средства. Тези средства могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали се упражнява контрол чрез други средства, в зависимост от конкретното положение на всяко правно образувание.

(111)

Непряката собственост или контрол могат да бъдат определени чрез множество връзки в една верига или чрез множество отделни или взаимосвързани вериги. Връзка в една верига може да бъде всяко физическо или юридическо лице или правна форма. Отношенията между връзките могат да се състоят от дялово участие или права на глас или други средства за контрол. В такива случаи, когато собствеността и контролът съществуват едновременно в структурата на собствеността, са необходими специални и подробни правила за идентифициране на действителните собственици, за да се подкрепи хармонизиран подход към идентифицирането на действителните собственици.

(112)

С цел гарантиране на истинска прозрачност правилата относно действителната собственост следва да обхващат възможно най-широк кръг от правни образувания и правни форми, създадени или учредени на територията на държавите членки. Това включва корпоративните образувания, които се характеризират с възможността да се притежава дялово участие в тях, както и други правни образувания и правни форми, сходни на изричната доверителна собственост. Поради различията в правните системи на държавите членки тези широки категории обхващат множество разнообразни организационни структури. Държавите членки следва да изпращат на Комисията уведомление със списък на видовете правни образувания, при които действителните собственици се идентифицират съобразно правилата за идентифициране на действителните собственици при корпоративните и други юридически образувания.

(113)

Специфичното естество на някои правни образувания, като например асоциациите, профсъюзните организации, политическите партии или църквите, не води до смислено идентифициране на действителните собственици въз основа на дялово участие или членство. В тези случаи обаче може да е възможно висшите ръководни служители да упражняват контрол върху правното образувание чрез други средства. В такива случаи тези служители следва да бъдат докладвани като действителни собственици.

(114)

С цел да се гарантира съгласуваност в идентифицирането на действителните собственици на изрична доверителна собственост и сходни правни образувания, например фондации, или сходни правни форми, е необходимо да бъдат установени хармонизирани правила по отношение на действителната собственост. От държавите членки следва да се изисква да изпратят на Комисията уведомление със списък на видовете правни образувания и правни форми, сходни на изричната доверителна собственост, при които действителните собственици се идентифицират съобразно идентифицирането на действителните собственици в случай на изричната доверителна собственост и сходни правни образувания или правни форми. Комисията следва да може да приема, чрез акт за изпълнение, списък на правните форми и правните образувания, регламентирани от правото на държавите членки, които имат структура или функция, сходна на изричната доверителна собственост.

(115)

Попечителските тръстове дават на своите попечители свобода на преценка по отношение на разпределението на активите на тръста или на получените от тях ползи. От самото начало за такива не се определят бенефициери или клас бенефициери, а по-скоро група от лица, от които попечителите могат да избират бенефициерите, или лицата, които ще станат бенефициери, ако попечителите не упражнят правото си на преценка. Както се отчита при неотдавнашния преглед на стандартите на FATF по отношение на правните форми, с тази свобода на преценка може да бъде злоупотребено и да се даде възможност за прикриване на действителните собственици, ако на попечителските тръстове не се наложи минимално равнище на прозрачност, тъй като прозрачността относно това кои са бенефициерите ще бъде постигната само след упражняване на правото на преценка на попечителите. Поради това, за да се гарантира подходяща и последователна прозрачност за всички видове правни форми, е важно при попечителските тръстове да се събира информация и относно обектите, по отношение на които е оправомощен попечителят, както и относно поемащите по подразбиране лица, които биха получили активите или ползите, ако попечителите не упражнят правото си на преценка. Има случаи, в които обектите на правомощие или поемащите по подразбиране лица не могат да бъдат идентифицирани индивидуално, а само като клас. В тези случаи следва да се събира информация за класа, както и информация за отделните лица, които са избрани от този клас.

(116)

Характеристиките на изричната доверителна собственост и сходните правни форми в държавите членки се различават. За да се гарантира хармонизиран подход, е целесъобразно да се установят общи принципи за определянето на такива форми. Изричната доверителна собственост е доверителна собственост, създадена по инициатива на учредителя. Доверителна собственост, създадена със закон или която не произтича от изричното намерение на учредителя да я създаде, следва да бъде изключена от обхвата на настоящия регламент. Изричната доверителна собственост обикновено се създава под формата на документ, например писмен акт или писмен доверителен инструмент, и обикновено отговаря на бизнес или лични нужди. Правните форми, подобни на изричната доверителна собственост, са договорености без правосубектност, които са сходни по структура или функции. Определящият фактор не е посочването на вида правна форма, а изпълнението на основните характеристики на определението за изрична доверителна собственост, а именно намерението на учредителя да постави активите под управлението и контрола на определено лице за конкретна цел, обикновено от стопанско или лично естество, като например в полза на бенефициерите. За да се гарантира последователното идентифициране на действителните собственици на правните форми, подобни на изричната доверителна собственост, държавите членки следва да изпратят на Комисията уведомление със списък на видовете правни форми, подобни на изричната доверителна собственост. Това уведомление следва да бъде придружено от оценка, обосноваваща идентифицирането на някои правни форми като подобни на изричната доверителна собственост, и поясняваща защо други правни форми са били счетени за различни по структура или функция от изричната доверителна собственост. При извършването на тази оценка държавите членки следва да вземат предвид всички правни форми, уредени съгласно тяхното право.

(117)

Във връзка с някои видове правни образувания като фондации, изрична доверителна собственост и сходни правни форми не е възможно да се идентифицират отделни бенефициери, тъй като те все още предстои да бъдат определени. В такива случаи информацията за действителните собственици вместо това следва да включва описание на класа бенефициери и неговите характеристики. Веднага щом бъдат определени бенефициери в рамките на класа, те са действителните собственици. Освен това съществуват специфични видове юридически лица и правни форми, при които съществуват бенефициери, но тяхното идентифициране не е пропорционално по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с тези юридически лица или правни форми. Такъв е случаят с регулираните продукти, като пенсионни схеми, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета (26), и такъв може да бъде случаят например при схеми за финансова собственост или участие на служителите, или правни образувания или правни форми с нестопанска или благотворителна цел, при условие че рисковете, свързани с такива юридически лица и правни форми, са ниски. В тези случаи идентифицирането на класа бенефициери следва да бъде достатъчно.

(118)

Пенсионните схеми, регулирани от Директива (ЕС) 2016/2341, са регулирани продукти, които подлежат на строги надзорни стандарти и представляват нисък риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Когато такива пенсионни схеми са създадени под някаква правна форма, бенефициерите са служители и работници, които разчитат на тези продукти, свързани с трудовите им договори, за управлението на пенсионните им доходи. Поради специфичния характер на пенсионния доход, който носи нисък риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, няма да е пропорционално да се изисква идентифициране на всяко от тези ползващи се лица, а идентифицирането на класа и неговата характеристика следва да са достатъчни за изпълнение на задълженията за прозрачност.

(119)

За да се гарантира съгласуваност в идентифицирането на действителните собственици на предприятията за колективно инвестиране, е необходимо да бъдат установени хармонизирани правила относно действителната собственост. Независимо дали предприятията за колективно инвестиране съществуват в държавата членка под формата на правно образувание с юридическа правосубектност, като правна форма без правосубектност или под каквато и да е друга форма, подходът за идентифициране на действителния собственик следва да бъде съобразен с тяхната цел и функция.

(120)

За съгласуван подход към режима на прозрачност на действителната собственост също така е необходимо да се гарантира, че в рамките на целия вътрешен пазар се събира една и съща информация за действителните собственици. Целесъобразно е да се въведат точни изисквания относно информацията, която следва да се събира във всеки от случаите. Тази информация включва минимален набор от лични данни за действителния собственик, информация за естеството и степента на притежаваното действително участие в правния субект или правната форма и информация за правния субект или правната форма, които са необходими, за да се гарантира адекватното идентифициране на физическото лице, което е действителният собственик, и причините, поради които това физическо лице е било идентифицирано като действителен собственик.

(121)

Ефективната рамка за прозрачност на действителните собственици изисква информацията да се събира по различни канали. Този многостранен подход включва информацията, притежавана от правния субект или доверителния собственик на изрична доверителна собственост или от самите лица, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, информацията, получена от задължените субекти във връзка с комплексната проверка на клиента, и информацията, съхранявана в централните регистри. Кръстосаната проверка на информацията по линия на тези стълбове допринася да се гарантира, че всеки стълб разполага с подходяща, точна и актуална информация. За тази цел и за да се избегнат несъответствия, породени от различните подходи, е важно да се определят категориите данни, които следва винаги да се събират, за да се гарантира, че информацията за действителните собственици е подходяща. Това включва основна информация за правното образувание и правната форма, която е предварителното условие, позволяващо на самото образувание или правна форма да разбере своята структура, независимо дали чрез собственост или чрез контрол.

(122)

Когато правните образувания и правните форми са част от сложна структура, яснотата относно тяхната собственост или структура на контрол е от решаващо значение, за да се установи кои са техните действителни собственици. За тази цел е важно правните образувания и правните форми ясно да разбират взаимоотношенията, чрез които са непряко притежавани или контролирани, включително всички междинни стъпки между действителните собственици и самото правно образувание или правна форма, независимо дали въпросните отношения са под формата на други правни образувания и правни форми или на отношения с упълномощени лица. Определянето на структурата на собственост и контрол позволява да се установят начините, по които се установява собствеността или може да се упражнява контрол върху дадено правно образувание, и следователно е от съществено значение за цялостното разбиране на позицията на действителния собственик. Поради това информацията за действителния собственик следва винаги да включва описание на структурата на взаимоотношенията.

(123)

В основата на ефективната уредба в областта на прозрачността на действителната собственост е познаването от правните образувания на физическите лица, които са техните действителни собственици. Следователно всички правни образувания в Съюза следва да получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици. Тази информация следва да се съхранява за срок от 5 години и самоличността на лицето, отговарящо за съхранението на информацията, следва да бъде обявена в централните регистри. Този срок за съхраняване е равен на срока за съхраняване на информация, получена при прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ, като например мерките за комплексна проверка на клиента. С цел да се осигури възможността за извършване на кръстосана проверка и да се потвърди информацията, например чрез механизма за съобщаване за несъответствия, е оправдано да се гарантира, че съответните срокове за съхраняване на данни са съгласувани.

(124)

За да се гарантира, че информацията за действителните собственици е актуална, правното образувание следва да актуализира тази информация незабавно след всяка промяна и следва периодично да я проверява, например при представянето на финансовите отчети, при други повтарящи се взаимодействия с публичните органи. Срокът за актуализиране на информацията следва да бъде разумен с оглед на възможни сложни ситуации.

(125)

Правните образувания следва да вземат всички необходими мерки за идентифициране на своите действителни собственици. Възможно е обаче да има случаи, в които да не може да се установи физическото лице, което в крайна сметка притежава дадено образувание или упражнява контрол върху него. В такива изключителни случаи, при условие че всички средства за идентификация са изчерпани, следва да бъде възможно да се подаде уведомление за служителите на висше ръководно равнище вместо за действителните собственици, когато на задължените субекти се предоставя информация за действителните собственици в процеса на комплексната проверка на клиента или когато се подава информацията към централния регистър. Въпреки че висшите ръководни служители са идентифицирани в такива случаи, те не са действителните собственици. Правните образувания следва да водят отчетност за действията, предприети за идентифициране на техните действителни собственици, особено когато разчитат на тази мярка за крайни случаи, която следва да бъде надлежно обоснована и документирана.

(126)

Трудностите при получаването на информацията следва да не бъдат основателна причина за избягване на усилията за идентифициране и вместо това да се прибягва до докладване на висшето ръководство. Поради това правните образувания следва винаги да са в състояние да обосноват съмненията си относно истинността на събраната информация. Тази обосновка следва да бъде пропорционална на риска за правното образувание и сложността на неговата структура на собственост. По-специално документацията за предприетите действия следва да се предоставя своевременно на компетентните органи, когато бъде поискана, и при отчитане на риска следва да бъде възможно да включва решения на съвета на директорите и протоколи от техните заседания, споразумения за партньорство, доверителни актове, неформални договорености за определяне на правомощия, равностойни на пълномощни, или други договорни споразумения и документация. В случаите, когато липсата на действителни собственици е очевидна по отношение на конкретната форма и структура на правното образувание, обосновката следва да се разбира като препратка към този факт, а именно, че правното образувание няма действителен собственик поради специфичната си форма и структура. Такава липса на действителни собственици може да възникне, когато например няма дялово участие в правното образувание или когато правното образувание не може в крайна сметка да бъде контролирано по друг начин.

(127)

С оглед на целта при определяне на действителната собственост, която е да се гарантира ефективна прозрачност на юридическите образувания, е пропорционално определени образувания да бъдат освободени от задължението да идентифицират действителния си собственик. Такъв режим може да се прилага само за образувания, за които идентифицирането и регистрацията на техните действителни собственици не са от полза и при които подобно равнище на прозрачност се постига чрез средства, различни от действителните собственици. В това отношение публичноправните организации на държавата членка следва да не бъдат задължени да определят своя действителен собственик. С Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27) бяха въведени строги изисквания за прозрачност за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар. При определени обстоятелства с тези изисквания за прозрачност може да се постигне режим на прозрачност, равностоен на правилата за прозрачност на действителната собственост, определени в настоящия регламент. Такъв е случаят, когато контролът върху дружеството се упражнява чрез права на глас и структурата на собственост или контрол на дружеството включва само физически лица. При тези обстоятелства не е необходимо да се прилагат изисквания за действителните собственици за такива допуснати до борсова търговия дружества. Освобождаването на правните образувания от задължението да определят своя собствен действителен собственик и да го регистрират следва да не засяга задължението на задължените субекти да идентифицират действителния собственик на даден клиент, когато извършват комплексна проверка на клиента.

(128)

Нужно е да се гарантира равнопоставеност между различните видове правни форми и да се избегне злоупотребата с изричната доверителна собственост и правните форми, които често се наслояват в сложни структури, за да се прикрие още повече действителната собственост. Следователно доверителните собственици на всякаква изрична доверителна собственост, управлявана административно в държава членка или с място на установяване или с местопребиваване в държава членка, следва да отговарят за получаването и съхраняването на подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици относно изричната доверителна собственост и за разкриването на техния статут и предоставянето на тази информация на задължените субекти, извършващи комплексна проверка на клиента. Всеки друг действителен собственик на изричната доверителна собственост следва да подпомага доверителния собственик при получаването на такава информация.

(129)

Естеството на правните форми и липсата на публичност относно техните структури и цели поставят особена тежест върху доверителните собственици или лицата, заемащи равностойни позиции в сходни правни форми, да получат и съхраняват цялата необходима информация относно правната форма. Тази информация следва да дава възможност за идентифициране на правната форма, активите, които се намират в нея или се управляват чрез нея, както и всеки представител или доставчик на услуги на доверителната собственост. За да се улеснят дейностите на компетентните органи по предотвратяването, разкриването и разследването на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, е важно доверителните собственици да актуализират тази информация и да я съхраняват за достатъчен период от време, след като престанат да изпълняват функциите си на доверителни собственици или на равностойни лица. Предоставянето на основен обем информация относно правната форма на задължените субекти е необходимо освен това, за да им се даде възможност да установят напълно целта на деловите взаимоотношения или случайната сделка, включваща правната форма, да оценят адекватно свързаните рискове и да приложат съизмерими мерки за ограничаване на тези рискове.

(130)

Предвид специфичната структура на определени правни форми и необходимостта да се гарантира достатъчна прозрачност относно тяхната действителна собственост, такива правни форми, сходни на изричната доверителната собственост, следва да бъдат задължени да спазват изисквания относно действителната собственост, равностойни на тези, които се прилагат за изричната доверителна собственост.

(131)

С договореностите за номинално лице може да се осигурява възможност за прикриване на самоличността на действителните собственици, защото номиналното лице може да извършва действия в качеството на директор или акционер на правно образувание, докато номиниращото лице невинаги се разкрива. Възможно е тези правни форми да правят структурата на действителната собственост и контрола неясни, ако действителните собственици не желаят да разкрият своята самоличност или ролята си в тях. Ето защо е нужно да се въведат изисквания за прозрачност с цел да се избегне възможността от злоупотреби с тези правни форми и да се предотврати укриването на престъпници зад лица, които извършват действия от тяхно име. Връзката между номинираното лице и номиниращото лице не се определя от това дали оказва въздействие върху обществеността или върху трети страни. Въпреки че номиналните акционери/съдружници, чието име фигурира в публични или официални регистри, формално ще имат независим контрол върху дружеството, от него следва да се изисква да разкрие дали те действат по нареждане на друго лице въз основа на частна уговорка. Номиналните акционери/съдружници и номиналните директори на правните образувания следва да поддържат достатъчно информация за самоличността на своето номиниращо лице, както и за всеки друг действителен собственик на номиниращото лице, и да ги разкриват, както и техния статут, на правните образувания. Същата информация следва да се предава и от правните образувания на задължените субекти, когато се прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, и на централните регистри.

(132)

Нужно е да бъдат ограничавани рисковете, произтичащи от чуждестранни правни образувания и чуждестранни правни форми, с които се злоупотребява, за да бъдат използвани като канали за вливане на средства във финансовата система на Съюза. Тъй като стандартите за действителната собственост, установени в трети държави, може да не са достатъчни, за да позволяват същото равнище на прозрачност и навременна разполагаемост на информацията за действителните собственици, както в Съюза, е необходимо да се осигурят подходящи средства за идентифициране на действителните собственици на чуждестранни правни образувания или чуждестранни правни форми в особени случаи. Поради това от правните образувания, учредени извън Съюза, и изричната доверителна собственост или сходните на нея правни форми, управлявани извън Съюза или чиито доверителни собственици или лица, заемащи равностойна длъжност, пребивават или са установени извън Съюза, следва да се изисква да оповестяват своите действителни собственици, когато извършват дейност в Съюза, като встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект от Съюза, като придобиват недвижимо имущество в Съюза или някои стоки с висока стойност от задължени субекти, намиращи се в Съюза, или като им се възлага обществена поръчка въз основа на процедура по възлагане на обществена поръчка за стоки, услуги или концесии. Възможно е да има различия в рисковата експозиция в отделните държави членки, включително в зависимост от категорията или вида на дейностите, извършвани от задължените субекти, и от привлекателността за престъпниците на някои недвижими имоти на тяхна територия. Поради това, когато държавите членки установят случаи с по-висок риск, те следва да могат да предприемат допълнителни ограничаващи мерки за справяне с тези рискове.

(133)

Изискванията за регистрация на чуждестранни правни образувания и чуждестранни правни форми следва да бъдат пропорционални на рисковете, свързани с тяхната дейност в Съюза. Предвид отворения характер на вътрешния пазар на Съюза и използването от чуждестранни правни образувания на услугите, предлагани от задължени субекти, установени в Съюза, много от които са свързани с по-ниски рискове от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, е целесъобразно изискването за регистрация да се ограничи до правни образувания, които принадлежат към високорискови сектори или извършват дейност в категории с по-висок риск или които получават услуги от задължени субекти, извършващи дейност в сектори, свързани с по-висок риск. Частният характер на правните форми и пречките пред достъпа до информация за действителните собственици в случай на чуждестранни правни форми оправдават прилагането на изискване за регистрация, независимо от степента на риска, свързан със задължения субект, предоставящ услуги на правната форма, или със сектора, в който функционира правната форма, когато е приложимо. Позоваването на оценката на риска на равнището на Съюза съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640 следва да се разбира като позоваване на оценката на риска, издадена от Комисията съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2015/849 до първото публикуване на доклада съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(134)

С оглед на насърчаването на спазването на изискванията и гарантирането на истинска прозрачност относно действителната собственост е необходимо да се осигури принудително изпълнение на изискванията относно действителната собственост. За тази цел държавите членки следва да налагат санкции в случай на нарушаване на тези изисквания. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да не надхвърлят необходимото за насърчаване на спазването на изискванията. Санкциите, въведени от държавите членки, следва да имат равностоен възпиращ ефект в целия Съюз върху нарушенията на изискванията относно действителната собственост. Следва да бъде възможно санкциите да включват например глоби за правните образувания и доверителните собственици или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, налагани за неспособността да съхраняват точна, подходяща и актуална информация за действителните собственици, заличаване на правни образувания, които не спазват задължението за притежаване на информация за действителните собственици или за предоставяне на информация за действителните собственици в рамките на определен срок, глоби за действителните собственици и други лица, които не сътрудничат на правно образувание или доверен собственик на изрична доверителна собственост или лице, заемащо равностойна длъжност в подобна правна форма, глоби за номинални акционери/съдружници и номинални директори, които не спазват задължението за оповестяване, или частноправни последици за неоповестени действителни собственици като забрана за плащане на печалби или забрана за упражняване на права на глас.

(135)

С цел да се осигури последователен подход към осигуряването на прилагането на изискванията за действителните собственици в рамките на вътрешния пазар, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за определяне на категориите нарушения, подлежащи на санкции, и лицата, отговорни за такива нарушения, както и на показатели за степента на тежест и на критерии за определяне на размера на санкциите. Освен това, за да подкрепи определянето на този размер и в съответствие с целта за хармонизиране, която се преследва с настоящия регламент, следва да бъде възможно Комисията да приема насоки, определящи базовите суми, които да се прилагат за всяка категория нарушения.

(136)

За съмнителните сделки, включително опитите за извършване на сделки, и за друга информация, отнасяща се до изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, следва да бъде уведомявано ЗФР, което следва да изпълнява ролята на единно централно национално звено за получаване и анализиране на уведомленията за съмнения и за предоставяне на компетентните органи на резултатите от своя анализ. За всички съмнителни сделки, включително опитите за извършване на сделки, следва да се подават уведомления, независимо от размера на трансакцията, а посочването на наличието на съмнения следва да се тълкува като включващо подозрителни сделки, поведение и модели на сделки. Възможно е предадената информация да включва и информация, основаваща се на отделни прагове. За да се подпомогне откриването на подозрителни елементи от задължените субекти, ОБИП следва да издаде насоки относно показателите за подозрителна дейност или поведение. Предвид променящата се рискова среда, тези насоки следва да се преразглеждат редовно и следва да не предопределят издаването от ЗФР на насоки или показатели относно рисковете от и методите за изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на национално равнище. Добросъвестното разкриване на информация пред ЗФР от задължен субект или от служител или директор на такъв субект не следва да съставлява нарушение на никое ограничение за разкриване на информация и не следва да води до търсене на отговорност от никакъв вид от задължения субект или неговите директори или служители.

(137)

Задължените субекти следва да установят всеобхватни режими на уведомяване, които включват всички съмнения, независимо от стойността или предполагаемата тежест на свързаната престъпна дейност. Те следва да са наясно с очакванията на ЗФР и следва, доколкото е възможно, да адаптират своите системи за откриване и аналитични процеси спрямо ключовите рискове, засягащи държавата членка, в която са установени, и когато е необходимо, да дават приоритет в своя анализ на справянето с тези ключови рискове.

(138)

Сделките следва да се оценяват въз основа на информация, която е известна или която следва да бъде известна на задължения субект. Това включва съответната информация от представители, разпространители и доставчици на услуги. Когато съответното предикатно престъпление не е известно или видно за задължения субект, ролята на идентифицирането и уведомяването за съмнителни сделки се изпълнява по-ефективно чрез съсредоточаване върху откриването на съмнения и бързото подаване на уведомления. В тези случаи задълженият субект няма нужда да уточнява предикатното престъпление, когато уведомява ЗФР за съмнителна сделка, ако то не му е известно. Когато тази информация е налична, тя следва да бъде включена в уведомлението. Като контролиращи достъпа предприятия на финансовата система на Съюза, задължените субекти следва също така да могат да подават уведомление, когато знаят или подозират, че средствата са били или ще бъдат използвани за извършване на престъпни дейности, като например закупуването на незаконни стоки, дори ако информацията, с която разполагат, не показва, че използваните средства произхождат от незаконни източници.

(139)

Разликите между държавите членки в задълженията за уведомяване за съмнителни сделки може да увеличат трудностите при спазването на изискванията за БИП/БФТ, изпитвани от задължените субекти, които имат трансгранично присъствие или дейност. Освен това структурата и съдържанието на уведомленията за съмнителни сделки се отразяват на възможностите на ЗФР да извършва анализ и на естеството на този анализ, а също така влияе на способностите на ЗФР да си сътрудничат и да обменят информация. С цел да се улесни спазването от задължените субекти на техните задължения за уведомяване и да се даде възможност за по-ефективно функциониране на аналитичните дейности и сътрудничеството на ЗФР, ОБИП следва да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, определящи общ образец за уведомленията за съмнителни сделки, който да се използва като единна основа в целия Съюз.

(140)

ЗФР следва да могат бързо да получават от всеки задължен субект цялата необходима информация, свързана с техните функции. Техният безпрепятствен и бърз достъп до информация е от изключително значение, за да се гарантира, че паричните потоци може да бъдат правилно проследявани и че незаконните мрежи и потоци може да бъдат откривани на ранен етап. Нуждата на ЗФР да получат допълнителна информация от задължените субекти, основаваща се на съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма, може да е породена от предходно уведомление за съмнителна сделка, подадено до ЗФР, но може и да има други източници, като например собствен анализ на ЗФР, разузнавателни данни, предоставени от компетентните органи, или информация, с която разполага друго ЗФР. Поради това при изпълнение на своите функции ЗФР следва да могат да получават информация от всеки задължен субект, дори без да има предходно уведомление. По–специално, отчетността за финансовите сделки и преводи, извършени чрез банкова сметка, платежна сметка или сметка за криптоактиви, са от решаващо значение за аналитичната работа на ЗФР. Въпреки това, поради липсата на хармонизация, понастоящем кредитните институции и финансовите институции предоставят на ЗФР отчетността за сделките в различни формати, които не са лесно използваеми за анализ. Като се има предвид трансграничното естество на аналитичните дейности на ЗФР, различията във форматите и трудностите при обработването на отчетността за сделките пречат на обмена на информация между ЗФР и на изготвянето на презгранични финансови анализи. Поради това ОБИП следва да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя общ образец за предоставянето на отчетност за сделките от кредитните институции и финансовите институции на ЗФР, който да се използва като единна основа в целия Съюз.

(141)

Задължените субекти следва да отговарят на всяко искане за информация от ЗФР във възможно най-кратък срок и във всички случаи в рамките на 5 работни дни от получаването на искането или на всеки друг по-кратък или по-дълъг срок, наложен от ЗФР. В обосновани и спешни случаи задълженият субект следва да отговори на искането на ЗФР в рамките на 24 часа. Тези срокове следва да се прилагат за искания за информация, които се основават на достатъчно ясно определени условия. Всяко ЗФР следва също така да е в състояние да получи информация от задължените субекти по искане, отправено от друго ЗФР в Съюза, и да обмени информацията със запитващото ЗФР. Исканията към задължените субекти се различават по своето естество. Например сложните искания може да изискват повече време и да обуславят удължаване на срока за отговор. За тази цел ЗФР следва да могат да предоставят удължени срокове на задължените субекти, при условие че това не оказва отрицателно въздействие върху анализа на ЗФР.

(142)

По отношение на определени задължени субекти държавите членки следва да имат възможност да определят подходящ орган за саморегулиране, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално уведомяване на орган за саморегулиране представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за уведомяване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот.

(143)

Нотариусите, адвокатите, другите лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти следва да не бъдат задължавани да предоставят на ЗФР или на орган за саморегулиране всяка информация, получена от някой от техните клиенти или придобита по отношение на него, в процеса на удостоверяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на задачите си при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително предоставяне на консултации за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали информацията е получена или придобита преди, по време на съответното производство или след него. Въпреки това подобно изключение следва да не се прилага, когато упражняващото юридическа дейност лице, одиторът, външният счетоводител или данъчният консултант взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато правните консултации се дават за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или когато упражняващото юридическа дейност лице, одиторът, външният счетоводител или данъчният консултант знае, че клиентът търси правен съвет за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Извод за наличието на такова знание и цел може да се направи въз основа на обективни фактически обстоятелства. Правните съвети, потърсени във връзка с текущи съдебни производства, не следва да се считат за правни съвети за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. В съответствие с основания на риска подход държавите членки следва да могат да установяват допълнителни случаи, при които освобождаването от изискването за уведомяване не се прилага, предвид високия риск от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, свързани с определени видове сделки. При определянето на такива допълнителни случаи държавите членки трябва да гарантират спазването по-специално на членове 7 и 47 от Хартата.

(144)

По изключение задължените субекти следва да могат да извършват съмнителни сделки, преди да информират ЗФР, в случаите когато е невъзможно въздържане от извършването или има вероятност то да осуети действията по преследване на бенефициерите на операция, за която се подозира, че е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма. До това изключение обаче следва да не се прибягва по отношение на сделките, към които се отнасят поети от държавата членка на ЗФР международни задължения за незабавно блокиране (замразяване) на средства или други активи на терористи, терористични организации или лица, финансиращи тероризма, съгласно съответните резолюции на СС на ООН.

(145)

Поверителността по отношение на уведомяването за съмнителни сделки и по отношение на предоставянето на друга имаща отношение информация на ЗФР е от основно значение, за да се даде възможност на компетентните органи да замразят и изземат активи, потенциално свързани с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма. Съмнителната сделка не е признак за престъпна дейност. Разкриването на факта, че е подадено уведомление за съмнение, може да навреди на репутацията на участващите в сделката лица и да застраши извършването на анализи и разследвания. Ето защо задължените субекти и техните директори и служители, или лица в сходно положение, включително представители и разпространители, не следва да информират въпросния клиент или трето лице, че на ЗФР се предоставя, ще бъде предоставена или е била предоставена информация, независимо дали пряко или през органа за саморегулиране, или че се извършва или може да бъде извършен анализ за целите на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма. Забраната за разкриване следва да не се прилага при специални обстоятелства, например по отношение на разкриване пред компетентните органи и органите за саморегулиране, когато изпълняват надзорни функции, или разкриване за целите на правоприлагането, или когато разкриването се извършва между задължени субекти, които принадлежат към една и съща група.

(146)

С цел да не бъдат открити, престъпниците прехвърлят незаконните облаги през множество посредници. Ето защо е важно да се позволи на задължените субекти да обменят информация не само между членовете на групата, но в определени случаи също и между кредитните институции и финансовите институции и други субекти, които работят в рамките на мрежи, като се вземат надлежно предвид правилата за защита на данните. Извън рамките на партньорство за обмен на информация разрешеното разкриване между определени категории задължени субекти в случаите, включващи една и съща сделка, следва да се извършва само по отношение на конкретната сделка, която се извършва между тези задължени субекти или се улеснява от тях, а не по отношение на свързани предходни или последващи сделки.

(147)

Обменът на информация между задължените субекти и, когато е приложимо, компетентните органи, може да увеличи възможностите за откриване на незаконни финансови потоци, свързани с изпиране на пари, финансиране на тероризма и облаги от престъпна дейност. По тази причина задължените субекти и компетентните органи следва да могат да обменят информация в рамките на партньорство за обмен на информация, когато считат, че този обмен е необходим за спазването на техните задължения и изпълнението на техните задачи в областта на БИП/БФТ. Обменът на информация следва да подлежи на строги гаранции, свързани с поверителността, защитата на данните, използването на информацията и наказателния процес. Задължените субекти следва да не разчитат единствено на информацията, получена чрез обмена на информация, за да правят заключения относно риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с клиента или сделката, или за да вземат решения относно установяването или прекратяването на делови взаимоотношения или извършването на сделка. Както се посочва в Директива 2014/92/ЕС, безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и развитието на модерна, социално приобщаваща икономика все повече зависи от универсалното предлагане на платежни услуги. Поради това достъпът до основни финансови услуги не следва да се отказва въз основа на информацията, обменяна между задължените субекти или между задължените субекти и компетентните органи или ОБИП.

(148)

Спазването на изискванията на настоящия регламент подлежи на проверки от надзорниците. Когато задължените субекти обменят информация в рамките на партньорство за обмен на информация, тези проверки следва да включват и спазването на условията, установени в настоящия регламент за този обмен на информация. Въпреки че надзорните проверки следва да се основават на риска, те следва да се извършват във всички случаи преди започването на дейностите на партньорството за обмен на информация. Партньорствата за обмен на информация, които включват обработването на лични данни, могат да доведат до висок риск за правата и свободите на физическите лица. Поради това преди началото на дейностите на партньорството следва да се извърши оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (28). В контекста на надзорните проверки надзорниците следва да се консултират в съответните случаи с органите за защита на данните, които са единствено компетентни да се произнасят относно оценката на въздействието върху защитата на данните. Разпоредбите за защита на данните и всички изисквания относно поверителността на информацията за съмнителни сделки, които се съдържат в настоящия регламент, се прилагат за информацията, обменяна в рамките на партньорство. В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 държавите членки следва да могат да запазят или да въведат по-конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на посочения регламент, за да се предвидят по-специални изисквания във връзка с обработването на личните данни, обменяни в рамките на дадено партньорство за обмен на информация.

(149)

Въпреки че партньорствата за обмен на информация дават възможност за обмен на оперативна информация и лични данни при строги гаранции, този обмен не следва да заменя изискванията съгласно настоящия регламент за уведомяване на компетентното ЗФР за всяко съмнение. Поради това, когато задължените субекти установят съмнителни дейности въз основа на информация, получена в рамките на партньорство за обмен на информация, те следва да уведомят за това съмнение ЗФР в държавата членка, в която са установени. Информацията, която показва съмнителна дейност, подлежи на по-строги правила, които забраняват нейното разкриване, и следва да се обменя само когато това е необходимо за целите на предотвратяването и борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, и при спазване на гаранциите за защита на основните права, поверителността на работата на ЗФР и интегритета на разследванията на правоприлагащите органи.

(150)

По отношение на обработването на лични данни за целите на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. Борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма е призната от всички държави членки като съображение от значим обществен интерес. Задължените субекти следва да обърнат специално внимание на принципите, които изискват личните данни, обработвани в процеса на спазване на техните задължения за БИП/БФТ, да бъдат точни, надеждни и актуални. За целите на спазването на настоящия регламент задължените субекти следва да могат да приемат процеси, които дават възможност за автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране, както е посочено в член 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. При това изискванията, посочени в настоящия регламент, за защита на правата на лицата, които са обект на такива процеси, следва да се прилагат в допълнение към всички други съответни изисквания, установени в правото на Съюза относно защитата на личните данни.

(151)

От съществено значение е привеждането на уредбата в областта на БИП/БФТ в съответствие с преразгледаните препоръки на FATF да се извърши при пълно спазване на правото на Съюза, по-специално правото на Съюза в областта на защитата на данните и защитата на основните права, заложени в Хартата. Определени аспекти от прилагането на уредбата в областта на БИП/БФТ включват събирането, анализа, съхраняването и обмена на данни. Такова обработване на лични данни следва да бъде позволено при пълно спазване на основните права и само за целите, определени в настоящия регламент, както и за извършване на комплексна проверка на клиента, постоянно наблюдение, анализиране и уведомяване за съмнителни сделки, идентифициране на действителния собственик на юридическо лице или правна форма, определяне на видните политически личности и обмен на информация от страна на кредитните институции и финансовите институции и други задължени субекти. Събирането и последващото обработване на лични данни от задължените субекти следва да бъдат ограничени до необходимото с оглед спазване на изискванията за БИП/БФТ, като личните данни следва да не бъдат допълнително обработвани по начин, който е несъвместим с тази цел. По-конкретно, следва да бъде строго забранено по-нататъшното обработване на лични данни за търговски цели.

(152)

Обработването на определени категории чувствителни данни, както е определено в член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, може да породи рискове за основните права и свободи на субектите на тези данни. За да се сведат до минимум рисковете обработването на такива данни от задължените субекти да доведе до дискриминационни или пристрастни резултати, които оказват неблагоприятно въздействие върху клиента, като прекратяване или отказ за встъпване в делови взаимоотношения, задължените субекти не следва да вземат решения единствено въз основа на информацията, с която разполагат, относно специалните категории лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, когато тази информация не е от значение за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, породени от дадена сделка или отношения. По подобен начин, за да се гарантира, че интензивността на комплексната проверка на клиента се основава на цялостно разбиране на рисковете, свързани с клиента, задължените субекти не следва да основават прилагането на по-високо или по-ниско равнище на мерки за комплексна проверка на клиента единствено въз основа на чувствителните данни относно клиента, с които разполагат.

(153)

Преразгледаните препоръки на FATF показват, че за да могат да оказват пълно съдействие и да изпълняват бързо исканията за информация от компетентните органи за целите на предотвратяването, откриването или разследването на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, задължените субекти следва да съхраняват в продължение на най-малко 5 години необходимата информация, получена посредством мерките за комплексна проверка на клиента и отчетността за сделките. С цел да се избегнат различните подходи и да бъдат изпълнени изискванията за защита на личните данни и за правна сигурност, този срок на съхранение следва да бъде определен на 5 години от приключването на деловите взаимоотношения или случайната сделка. Възможно е да има случаи, в които функциите на компетентните органи не могат да бъдат изпълнени ефективно, ако съответната информация, с която разполагат задължените субекти, бъде заличена след изтичане на срока на съхранение. При тези обстоятелства компетентните органи следва да могат да изискват от задължените субекти да съхраняват информация в зависимост от конкретния случай за по-дълъг срок, който не следва да надвишава 5 години.

(154)

Когато терминът „компетентни органи“ се отнася до органи на разследването и на наказателното преследване, той следва да се тълкува като включващ Европейската прокуратура по отношение на държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура.

(155)

Случаите на предоставяне на информация от ЗФР играят решаваща роля за откриването на ранен етап на евентуални престъпни дейности от компетентността на Европейската прокуратура или Европейската служба за борба с измамите (OLAF), или във връзка с които Европол и Евроюст могат да предоставят оперативна подкрепа на ранен етап в съответствие със съответните си мандати и да подкрепят бързи и ефективни разследвания и наказателни преследвания. Информацията, която ЗФР обменят с Европейската прокуратура и OLAF, следва да включва основания за съмнението, че може да бъде извършено или е било извършено престъпление от съответните компетентности на Европейската прокуратура и OLAF, и да бъде придружена от цялата съответна информация, с която разполага въпросното ЗФР и която може да подкрепи действия, включително съответната финансова и административна информация. Когато Европейската прокуратура и OLAF изискват информация от ЗФР, също толкова важно е ЗФР да могат да споделят цялата информация, с която разполагат във връзка със случая. В съответствие с приложимите разпоредби в техните учредителни правни инструменти Европейската прокуратура и OLAF следва да информират ЗФР за стъпките, предприети във връзка с разпространената информация, и всички съответни резултати.

(156)

За да се осигури подходящо и ефикасно правораздаване през периода между влизането в сила и началото на прилагането на настоящия регламент, както и с цел да се даде възможност за неговото гладко взаимодействие с националното процесуално право, информацията и документите, отнасящи се за висящи съдебни производства за целите на предотвратяването, откриването или разследването на евентуални случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато тези производства са висящи в държавите членки към датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да се съхраняват за срок от 5 години след тази дата, като следва да бъде възможно този срок да бъде продължен за още 5 години.

(157)

Правото на достъп до данните на субекта на данните се прилага по отношение на обработваните за целите на настоящия регламент лични данни. При все това достъпът на субекта на данните до всякаква информация, свързана с уведомление за съмнителни сделки, би нарушил сериозно ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това може да е оправдано въвеждането на изключения и ограничения на това право в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679. Субектът на данните има право да поиска публичен орган за надзор съгласно член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 да извърши проверка на законосъобразността на обработването на данни, както и право да използва средствата за правна защита, предвидени в член 79 от посочения регламент. Този орган може да действа също така служебно, когато това е предвидено в Регламент (ЕС) 2016/679. Без да се засягат ограниченията на правото на достъп, надзорният орган следва да може да информира субекта на данните, че е извършил всички необходими проверки, както и за резултата по отношение на законосъобразността на въпросното обработване на данни.

(158)

Задължените субекти биха могли да прибягват до услугите на други частни оператори. Уредбата в областта на БИП/БФТ следва обаче да се прилага само по отношение на задължените субекти и цялата отговорност за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ следва да продължи да се носи от задължените субекти. С цел да се гарантира правната сигурност и да се избегне възможността някои услуги да бъдат непреднамерено включени в приложното поле на настоящия регламент, е необходимо да се изясни, че лицата, които просто преобразуват документи на хартиен носител в електронни данни и действат по договор със задължен субект, както и лицата, които предоставят на кредитни или финансови институции единствено системи за съобщения или други помощни системи за целите на преводите на средства, както са определени в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, или системи за клиринг и сетълмент, не попадат в приложното поле на настоящия регламент.

(159)

Задължените субекти следва да получават и съхраняват подходяща и точна информация относно действителната собственост и контрола върху юридическите лица. Тъй като с акциите на приносител собствеността се дава на лицето, което притежава удостоверението за акции на приносител, те дават възможност на действителния собственик да остане анонимен. С цел да се гарантира, че с тези акции няма да се злоупотребява за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, дружествата, различни от тези, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар или чиито акции са издадени като включващи участието на посредник, следва да преобразуват всички съществуващи акции на приносител в поименни акции, да ги обездвижат или да ги депозират във финансова институция. Освен това варанти на акции на приносител следва да бъдат разрешени единствено във форма с участието на посредник.

(160)

Анонимността на криптоактивите ги излага на рискове от злоупотреба с тях за престъпни цели. Анонимните сметки за криптоактиви, както и други анонимизиращи инструменти, не дават възможност за проследимост на прехвърлянето на криптоактиви и затрудняват установяването на свързаните сделки, които могат да породят съмнение, или прилагането на адекватно равнище на комплексна проверка на клиента. С цел да се гарантира ефективното прилагане на изискванията за БИП/БФТ по отношение на криптоактивите, е необходимо да бъде забранено предоставянето и попечителството на анонимни сметки за криптоактиви или сметки, позволяващи анонимизирането или повишеното маскиране на сделки от доставчици на услуги за криптоактиви, включително чрез монети за повишаване на анонимността. Забраната не се прилага за доставчиците на хардуер и софтуер или за доставчиците на самостоятелно хоствани портфейли, доколкото те не притежават достъп до тези портфейли с криптоактиви или контрол върху тях.

(161)

Използването на парични плащания на големи суми е свързано с висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като този висок риск не бе ограничен в достатъчна степен от изискването спрямо лицата, тъгуващи със стоки, да се прилагат правилата за борба с изпирането на пари, когато извършват или получават парични плащания в размер на 10 000 EUR или повече. В същото време разликите в подходите между държавите членки уронват равните условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар в ущърб на предприятията, разположени в държави членки с по-строги механизми за контрол. Следователно е необходимо да се въведе ограничение в рамките на целия Съюз на големите парични плащания, което да бъде в размер до 10 000 EUR. Държавите членки следва да могат да приемат по-ниски прагове и допълнителни по-строги разпоредби, доколкото те преследват легитимни цели от обществен интерес. Като се има предвид, че уредбата в областта на БИП/БФТ се основава на регулирането на частностопанския сектор на икономиката, ограничението не следва да се прилага за плащания между физически лица, които не действат в професионално качество. Освен това, за да се гарантира, че ограничението за целия Съюз не създава непреднамерено пречки лицата, които не използват или нямат достъп до банкови услуги, да извършват плащания или предприятията да депозират приходите от дейностите си по сметките си, плащанията или депозитите, направени в помещенията на кредитни институции, платежни институции или институции за електронни пари, също следва да бъдат освободени от прилагането на ограничението.

(162)

Паричните плащания или депозитите, направени в помещенията на кредитни институции, доставчици на платежни услуги и доставчици на електронни пари, които надвишават прага за големи парични плащания, не следва по подразбиране да се считат за показател за съмнение за изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма. Уведомяването за такива сделки позволява на ЗФР да оценява и установява модели, свързани с движението на парични средства, и макар тази информация да допринася за оперативните или стратегическите анализи на ЗФР, естеството на основаното на прагова стойност разкриване ги различава от уведомленията за съмнителни сделки. За тази цел основаното на прагова стойност разкриване не заменя изискването за уведомяване за съмнителни сделки или за прилагане на мерки за разширена комплексна проверка в случаи на по-висок риск. Следва да бъде възможно ЗФР да изискват уведомленията да бъдат изготвяни в определен срок, което може да включва периодичното подаване на обобщени данни.

(163)

Може да има случаи, при които форсмажорни обстоятелства, като например тези, причинени от природни бедствия, водят до широкоразпространена загуба на достъп до платежни механизми, различни от парични средства. В тези случаи държавите членки следва да могат да спрат прилагането на ограничението за големи парични плащания. Такова спиране е извънредна мярка и следва да се прилага само когато е необходимо в отговор на изключителни надлежно обосновани случаи. Невъзможността за достъп до финансови услуги не представлява валидно основание за спиране на ограничението, когато това се дължи на неспособността на държава членка да гарантира, че потребителите имат достъп до финансова инфраструктура на цялата ѝ територия.

(164)

Комисията следва да оцени разходите, ползите и въздействията от коригирането на ограничението за големи парични плащания на равнището на Съюза с оглед на това допълнително да се подобри равнопоставеността на предприятията и да се намалят възможностите на престъпниците да използват парични средства за изпиране на пари. При тази оценка следва в частност да се помисли за най-подходящото равнище на хармонизирано ограничение за паричните плащания на равнището на Съюза предвид действащите понастоящем ограничения за паричните плащания в множество държави членки, възможността за прилагане на такова ограничение на равнището на Съюза и въздействието на такова ограничение върху статута на еврото на законно платежно средство.

(165)

Комисията следва да оцени също и разходите, ползите и въздействията от понижаването на прага от 25 % за идентифицирането на действителните собственици, когато се упражнява контрол посредством дялово участие. В оценката следва по-специално да се вземат под внимание поуките от опита на държавите членки или третите държави, въвели по-ниски прагове.

(166)

Рисковете, свързани със стоки с висока стойност, могат да включат и други стоки, които са лесно преносими, като облекла и аксесоари за облекла. Поради това Комисията следва да оцени необходимостта от разширяване на обхвата на задължените субекти, за да се включат лицата, търгуващи с такива стоки с висока стойност. Освен това, като се има предвид, че с настоящия регламент се въвежда за първи път на равнището на Съюза задължително основано на прагова стойност разкриване на информация във връзка с някои стоки с висока стойност, Комисията следва да оцени, въз основа на опита, натрупан при прилагането на настоящия регламент, необходимостта от разширяване на обхвата на стоките, които подлежат на основано на прагова стойност разкриване, и от хармонизиране на формàта за такова разкриване, като се отчита използването на основано на прагова стойност разкриване от ЗФР. И накрая, като се имат предвид рисковете, свързани със стоките с висока стойност в зоните за свободна търговия, Комисията следва да оцени необходимостта от разширяване на обхвата на информацията, за която трябва да се подава уведомление от операторите, които търгуват и съхраняват стоки с висока стойност в тези зони за свободна търговия.

(167)

С цел да се осигури последователност в прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с: определянето на високорисковите трети държави, третите държави със слабости в спазването на изискванията и третите държави, представляващи конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза, както и на ответни мерки или на специални мерки за разширена комплексна проверка за ограничаване на рисковете, произтичащи от такива трети държави; идентифицирането на допълнителни случаи на по-висок риск за Съюза и свързаните мерки за разширена комплексна проверка; установяване на общите допълнителни категории на важни обществени функции; установяване на категориите корпоративни образувания, свързани с по-висок риск, и свързаните с това по-ниски прагове за целите на установяването на действителната собственост чрез дялово участие; определяне на категориите нарушения на изискванията за прозрачност за действителната собственост, за които се предвиждат санкции, и на лицата, носещи отговорност за тях, на показателите за класифициране на размера на тежест на тези нарушения и на критериите, които да се вземат предвид при определянето на размера на санкциите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (29). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(168)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема регулаторните технически стандарти, разработени от ОБИП, в които се определят минималните изисквания за политиките, процедурите и механизмите за контрол в рамките на цялата група, включително минималните стандарти за споделяне на информация, критериите за идентифициране на предприятието майка и условията, при които от структури, които споделят общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията, се изисква да прилагат политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата; или в които се определя видът на допълнителните мерки, включително минималните действия, които трябва да се предприемат от групите, когато правото на трети държави не позволява прилагането на политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата и на допълнителни надзорни действия; или в които се определят задължените субекти, секторите и сделките, които са свързани с по-висок риск и осъществяват случайни сделки с ниска стойност, съответните прагове за стойността, критериите за установяване на случайни сделки и делови взаимоотношения и критериите за установяване на свързаните сделки за целите на извършването на комплексна проверка на клиента; или в които се определя информацията, необходима за извършването на комплексна проверка на клиента. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти с делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с член 49 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

(169)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да определи методиката за идентифициране на третите държави, представляващи конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза, да определя формàта за изготвяне и съобщаване на списъците на държавите членки с важни обществени функции и да идентифицира видовете правни образувания и видовете правни форми, сходни на изрична доверителна собственост, уредени от правото на държавите членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (30). На Комисията следва също така да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да взема решения за прекратяване на специални допълнителни национални ответни мерки.

(170)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ОБИП, в които се определя форматът, който да се използва за уведомяване за съмнения и за предоставяне на отчетността за сделките, както и формàтът, който да се използва от ЗФР за докладването на информация до Европейската прокуратура. Комисията следва да приема тези технически стандарти за изпълнение с актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 53 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

(171)

С настоящия регламент се зачитат основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и свободата на стопанска инициатива.

(172)

В съответствие с член 21 от Хартата, с който се забранява дискриминацията на каквото и да било основание, задължените субекти следва да извършват оценки на риска в контекста на комплексната проверка на клиента без дискриминация.

(173)

При изготвянето на доклад за оценка на прилагането на настоящия регламент Комисията следва да отдели дължимото внимание на зачитането на основните права и принципи, признати в Хартата.

(174)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на това действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(175)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и прие своето становище на 22 септември 2021 г. (31),