(1)

Равенството и недискриминацията са признати като основни ценности на Съюза в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда съответно Съюзът да насърчава равенството между мъжете и жените и да се бори с дискриминацията, основана на пол, във всички свои дейности. Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на недискриминация и правото на равенство между жените и мъжете в членове 21 и 23. Съюзът вече прие няколко директиви за борба с дискриминацията.

(2)

Целта на настоящата директива е да се определят минимални изисквания за функционирането на органите за насърчаване на равното третиране (наричани по-нататък „органи по въпросите на равенството“), за да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира тяхната независимост, така че да се засили прилагането на принципа на равно третиране, произтичащ от директиви 2006/54/ЕО (3) и 2010/41/ЕС (4) на Европейския парламент и на Съвета.

(3)

Директива 2006/54/ЕО забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация, по отношение на условията на труд, включително заплащането, и по отношение на професионалните социалноосигурителни схеми.

(4)

Директива 2010/41/ЕС забранява дискриминацията между мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица.

(5)

Съдът постановява, че обхватът на принципа на равно третиране на мъжете и жените не може да бъде ограничен до забраната на дискриминация, основана на факта, че дадено лице е от един или друг пол. С оглед на неговата цел и на характера на правата, които той цели да защитава, той се прилага също и по отношение на дискриминацията, свързана с промяната на пола на дадено лице. (5)

(6)

С директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС от държавите членки се изисква да определят един или повече органи за насърчаване на равното третиране, включително за анализа, мониторинга и подкрепата за равното третиране на всички лица без дискриминация на основанията, обхванати от съответната директива. Тези директиви изискват от държавите членки да гарантират, че правомощията на тези органи включват предоставянето на независима помощ на жертвите, провеждането на независими проучвания относно дискриминацията, публикуването на независими доклади и отправянето на препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията. Те също така изискват от държавите членки да гарантират, че задачите на тези органи включват обмен на информация със съответните европейски органи, като например Европейския институт за равенство между половете.

(7)

Директиви 2000/43/ЕО (6) и 2004/113/ЕО (7) на Съвета предвиждат също определянето на органи по въпросите на равенството за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране на всички лица без дискриминация на основанията, предвидени в съответната директива.

(8)

Всички държави членки са определили органи по въпросите на равенството съгласно директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Въведена беше разнообразна система от органи по въпросите на равенството и бяха установени добри практики. Много органи по въпросите на равенството обаче са изправени пред предизвикателства, по-специално по отношение на ресурсите, независимостта и правомощията, необходими за изпълнението на техните задачи.

(9)

Директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС оставят широка свобода на преценка на държавите членки по отношение на структурата и функционирането на органите по въпросите на равенството. В резултат на това са налице значителни разлики между органите по въпросите на равенството в държавите членки, що се отнася до техния мандат, правомощия, структура, ресурси и оперативно функциониране. Това от своя страна означава, че защитата срещу дискриминация се различава между отделните държави членки.

(10)

За да се гарантира, че органите по въпросите на равенството могат ефективно да допринасят за прилагането на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС чрез насърчаване на равното третиране, предотвратяване на дискриминацията и предоставяне на помощ на всички дискриминирани лица и групи за достъп до правосъдие в рамките на Съюза, е необходимо да се установят минимални стандарти за функционирането на тези органи. Минималните стандарти, установени в настоящата директива, вземат предвид Препоръка (ЕС) 2018/951 на Комисията (8), като се основават на някои от нейните разпоредби и на препоръчания в нея подход. Те се основават и на други съответни инструменти, като например преработената Обща политическа препоръка № 2 относно органите по въпросите на равенството, приета от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), и Парижките принципи във връзка със статута на националните институции по правата на човека, приети от Организацията на обединените нации, които са приложими по отношение на националните институции за правата на човека.

(11)

Същите минимални стандарти за функционирането на органите по въпросите на равенството по отношение на въпросите, обхванати от Директива 79/7/ЕИО (9) на Съвета, Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО на Съвета (10) и Директива 2004/113/ЕО, са предвидени в Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета (11).

(12)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на действията на органите по въпросите на равенството в областите, обхванати от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Минималните изисквания, посочени в настоящата директива, следва да се отнасят само до функционирането на органите по въпросите на равенството и не следва да разширяват материалното или персоналното приложно поле на тези директиви.

(13)

Настоящата директива се прилага за органите по въпросите на равенството, когато се борят с дискриминацията, обхваната от Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета (12), по силата на позоваването в член 15 от посочената директива на член 20 от Директива 2006/54/ЕО, който се заменя с настоящата директива.

(14)

Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета (13) следва да се счита за lex specialis по отношение на Директива 2006/54/ЕО само относно въпросите, обхванати от нея. Настоящата директива не следва да засяга по-специфичните разпоредби за органите по въпросите на равенството, съдържащи се в Директива (ЕС) 2023/970.

(15)

При насърчаването на равното третиране, предотвратяването на дискриминацията, събирането на данни относно дискриминацията и подпомагането на жертвите в съответствие с настоящата директива е важно органите по въпросите на равенството да обръщат особено внимание на комбинираната дискриминация, разбирана като дискриминация, основана на комбинация от пол и които и да било други основания за дискриминация, закрепени в директиви 79/7/ЕИО, 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2004/113/EО.

(16)

Държавите членки следва да определят един или повече органи, които да упражняват правомощията, предвидени в настоящата директива. Държавите членки могат да разделят правомощията между няколко органа по въпросите на равенството, например като възложат на един орган предотвратяването на дискриминацията, насърчаването на равното третиране и подпомагането на жертвите на дискриминация, а на друг — функциите по вземане на решения. Настоящата директива следва да не засяга правомощията на инспекциите по труда или други правоприлагащи органи, както и автономността и ролята на социалните партньори.

(17)

Органите по въпросите на равенството могат ефективно да изпълняват своята роля само ако са в състояние да действат напълно независимо, без да са подложени на външно влияние. За тази цел държавите членки следва да вземат редица мерки, които допринасят за независимостта на органите по въпросите на равенството. Органите по въпросите на равенството, които упражняват правомощията, предвидени в настоящата директива, могат да бъдат част от министерство или друга организационна единица, при условие че са налице необходимите гаранции, за да се осигури изпълнението на техните задачи независимо от политическо, финансово, религиозно или друго влияние. По-специално, при изпълнението на своите задачи и упражняването на своите правомощия органите по въпросите на равенството следва да запазят своята независимост по отношение на всяко външно влияние, било то пряко или непряко, като се въздържат от търсене или приемане на инструкции от когото и да било. В съответствие с целите на настоящата директива и в рамките на приложимата правна рамка органите по въпросите на равенството следва да могат да управляват собствените си финансови и други ресурси, включително като подбират и управляват своя персонал, и да могат да определят своите приоритети. Членовете на персонала, които заемат длъжности, свързани с вземането на решения или управлението, независимо дали са постоянни или временни, като например ръководителя или заместник-ръководителя на органа по въпросите на равенството и когато е приложимо, членовете на управителния съвет, следва да бъдат независими, квалифицирани за заеманата от тях длъжност и подбрани по прозрачна процедура. Прозрачността на тази процедура може да бъде гарантирана например чрез публично публикуване на обявленията за свободни работни места.

(18)

Държавите членки следва да гарантират, че вътрешната структура на органите по въпросите на равенството, като например вътрешната им организация и процедури, позволява независимото и, когато е целесъобразно, безпристрастно упражняване на различните им правомощия, чрез установяване на подходящи гаранции в случаите, когато органите по въпросите на равенството са натоварени с потенциално противоречащи си задачи, особено когато някои от тези задачи са свързани с подкрепа за жертвите. Органите по въпросите на равенството следва в частност да действат безпристрастно при извършването на проверка или преценката на даден случай, особено когато органът по въпросите на равенството притежава правомощия за вземане на обвързващи решения.

(19)

Когато органът по въпросите на равенството е част от многомандатен орган, като например омбудсман с по-широк мандат или национална институция по правата на човека, вътрешната структура на такъв многомандатен орган следва да гарантира ефективното упражняване на специфичния мандат в областта на равенството.

(20)

Чрез съответните си национални бюджетни процедури държавите членки следва да гарантират, че органите по въпросите на равенството получават достатъчно ресурси, включително квалифициран персонал, подходящи помещения и инфраструктура, за да изпълняват всяка от задачите си ефективно, в разумен срок или в сроковете, определени от националното право. Получаването на достатъчно ресурси е от съществено значение за тяхното ефективно функциониране и изпълнението на задачите им. Важно е, когато на органите по въпросите на равенството са предоставени нови правомощия, държавите членки да гарантират, че техните финансови и други ресурси продължават да им позволяват да изпълняват задачите си и да упражняват ефективно своите правомощия.

(21)

Важно е разпределението на финансовите ресурси да остане стабилно, да се планира на многогодишна база и да позволява на органите по въпросите на равенството да покриват разходи, които могат да бъдат трудни за предвиждане, като например в случай на увеличаване на броя на жалбите, на разходите, свързани със съдебни спорове и на използването на автоматизирани системи. От ключово значение е да се обърне внимание на възможностите и рисковете, свързани с използването на автоматизирани системи, включително изкуствен интелект. По-специално органите по въпросите на равенството следва да разполагат с подходящи човешки и технически ресурси. Тези ресурси следва по-конкретно да позволяват на органите по въпросите на равенството да използват автоматизирани системи в работата си, от една страна, и да оценяват тези системи по отношение на спазването на правилата за недискриминация, от друга страна. Когато органът по въпросите на равенството е част от многомандатен орган, следва да се осигурят ресурсите, необходими за изпълнението на неговия мандат в областта на равенството.

(22)

Органите по въпросите на равенството, заедно с други участници, например социалните партньори и организациите на гражданското общество, играят ключова роля в предотвратяването на дискриминацията и насърчаването на равенството. С цел да се преодолеят структурните аспекти на дискриминацията и да се допринесе за социалните промени, органите по въпросите на равенството следва да бъдат оправомощени да извършват дейности за предотвратяване на дискриминацията на основанията и в областите, попадащи в обхвата на директиви 2006/54/EО и 2010/41/ЕС, и за насърчаване на равното третиране. Тези дейности могат да включват обмен на добри практики, приемане на позитивни мерки и интегриране на принципа на равенство във всички действия на публичните и частните субекти, както и предоставянето на подходящо обучение, информация, съвети, насоки и подкрепа на тези субекти. От съществено значение е също така органите по въпросите на равенството да комуникират със съответните заинтересовани страни и да участват в обществения дебат.

(23)

Освен предотвратяването на дискриминацията, основна задача на органите по въпросите на равенството е да предоставят помощ на жертвите на дискриминация. Под жертви следва да се разбират всички лица, които считат, че са били подложени на дискриминация, както е посочено в член 4 от Директива 2006/54/ЕО или в член 4 от Директива 2010/41/ЕС, независимо например от техния социално-икономически статус, политически възгледи, възраст, здравословно състояние, националност, статут на пребиваване, език, цвят на кожата, ниво на грамотност, пол, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или полови характеристики. Всяко лице може да бъде жертва на дискриминация, основана на пола, и следва да се ползва от помощта на органите по въпросите на равенството на ранен етап, независимо дали е установена дискриминация. Тази помощ следва винаги да включва най-малко предоставянето на основна информация на жалбоподателите, включително информация относно това дали разглеждането на жалбата ще бъде приключено или дали съществуват основания за по-нататъшни действия по нея, освен ако жалбата не е подадена анонимно. Държавите членки отговарят за определянето на условията, при които органът по въпросите на равенството ще информира жалбоподателите, като например сроковете на процедурата или процесуалните гаранции срещу повтарящи се жалби или жалби, които представляват злоупотреба.

(24)

За да се гарантира, че всички жертви могат да подадат жалба, следва да е възможно подаването да се извършва по различни начини. Съгласно Препоръка (ЕС) 2018/951 подаването на жалби следва да бъде възможно на език по избор на жалбоподателя, който е общоговорим в държавата членка, в която се намира органът по въпросите на равенството. С цел да се въздейства върху една от причините за недостатъчното подаване на сигнали, а именно страхът от репресивни мерки, органите по въпросите на равенството следва да информират жертвите за приложимите правила за поверителност.

(25)

За да се предложи възможност за бързо, достъпно, извънсъдебно уреждане на спорове, държавите членки следва да предвидят възможността страните да потърсят алтернативен начин на уреждане на споровете, предлаган от самия орган по въпросите на равенството или от друг съществуващ компетентен субект. При избора на друг компетентен субект е важно да се вземат предвид трайно създадените субекти и да се гарантира, че лицето(ата), което(които) отговаря(т) за процеса на преструктуриране, е(са) независимо(и), безпристрастно(и) и притежава(т) необходимия експертен опит. Извънсъдебното решаване на спорове е по-вероятно да доведе до успешен резултат, когато това се извършва със съгласието на страните. Възможността да потърсят независима консултация или да бъдат представлявани или подпомагани от трета страна, като например социалните партньори, също може да бъде от полза за страните на всеки етап от алтернативното разрешаване на техния спор. В случай че подобна процедура приключи без решение, например защото една от страните отхвърля резултата от нея, страните не следва да бъдат възпрепятствани да действат по съдебен път. Държавите членки следва да определят условията на процедурата за алтернативно разрешаване на спорове в съответствие с националното право и практика.

(26)

Когато органите по въпросите на равенството имат подозрения за евентуално нарушение на принципа на равно третиране, установен с директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС, те следва да могат да извършват проверки, по-специално след подаването на жалба или по своя инициатива.

(27)

Доказателствата са от ключово значение, за да се определи дали е извършена дискриминация, като често жертвата не разполага с тях. Поради това органите по въпросите на равенството следва да имат възможност за достъп до информацията, необходима за установяване дали е извършена дискриминация, и за сътрудничество с други компетентни органи, които могат да включват съответните публични служби, като инспекциите по труда или инспекторатите по образованието, и социалните партньори. Държавите членки следва да създадат подходяща рамка за упражняването на тази компетентност в съответствие с националните правила и процедури. Държавите членки могат да възложат на друг компетентен орган, в съответствие с националното право и практика, извършването на проверки. За да се избегне дублиране на процесите, такъв компетентен орган следва да предоставя на органа по въпросите на равенството, при поискване от негова страна, информация относно резултатите от проверката, когато процесът приключи.

(28)

Органите по въпросите на равенството следва да могат да документират своята оценка на жалбата въз основа на събраните доказателства. Държавите членки следва да определят правното естество на тази оценка, която може да бъде необвързващо становище или обвързващо решение. И в двата случая в документа следва да се посочат мотивите за оценката и да са включени, когато е целесъобразно, мерки за отстраняване на всяко установено нарушение на принципа на равно третиране и за предотвратяване на бъдещи нарушения, като се отчита различното естество на становищата и решенията. За да се гарантира ефективността на работата на органите по въпросите на равенството, държавите членки следва да приемат подходящи механизми за последващи действия във връзка със становищата и изпълнението на решенията.

(29)

С цел повишаване на осведомеността за извършваната от тях работа, правото в областта на равенството и правото, свързано с дискриминацията, органите по въпросите на равенството следва да имат възможност да публикуват поне резюмета на становищата и решенията си, които считат за особено важни.

(30)

Органите по въпросите на равенството следва да имат право да действат в съдебни производства, за да допринасят за гарантиране на спазването на принципа на равно третиране, установен в директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Тези съдебни производства могат да се провеждат в съдилища или еквивалентни органи, които разглеждат въпроси на равното третиране и дискриминацията, в съответствие с националното право и практика. Националното право и практика относно допустимостта на исковете, и по-специално всяко условие за законен интерес, не могат да се прилагат по начин, който може да накърни ефективността на правото на действие на органите по въпросите на равенството. Правомощията за извършване на проверки и вземане на решения и правото на действие в съдебни производства, предоставени на органите по въпросите на равенството съгласно настоящата директива, се очаква да улеснят практическото прилагане на действащите разпоредби на Директива 2006/54/ЕО, отнасящи се до тежестта на доказване, и на директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, отнасящи се до защитата на правата. При условията, предвидени в настоящата директива, органите по въпросите на равенството ще могат да доказват факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, като по този начин изпълняват условията, предвидени в член 19 от Директива 2006/54/ЕО. Поради това подкрепата, оказвана от органите по въпросите на равенството съгласно настоящата директива, ще улесни достъпа до правосъдие за жертвите. Следва да е възможно органите по въпросите на равенството да решават по кои случаи да участват в съдебни производства, така че да допринасят за правилното тълкуване и прилагане на законодателството в областта на равното третиране.

(31)

Когато органите по въпросите на равенството имат правомощието да вземат обвързващи решения, те следва да бъдат оправомощени да действат като страна в производства по изпълнение или съдебен контрол на тези решения. Органите по въпросите на равенството следва също да могат да представят становища пред съда, например чрез даване на експертно мнение, в съответствие с националното право и практика.

(32)

Правото на органите по въпросите на равенството да действат в съдебни производства може да приема различни форми при различните национални правни рамки. Ето защо държавите членки следва да изберат, в съответствие с националното право и практика, една или повече форми на действие на органите по въпросите на равенството: да действат от името на една или няколко жертви или в подкрепа на една или няколко жертви, или да започнат съдебно производство от свое име.

(33)

Органите по въпросите на равенството следва да могат да действат от името или в подкрепа на жертвите, когато е приложимо с тяхното одобрение, което да позволява на жертвите да имат достъп до правосъдие в честите случаи, когато процедурните и финансовите бариери или страхът от виктимизация ги възпират. Когато действат от името на една или няколко жертви, органите по въпросите на равенството представляват жертвите пред съда. Когато органите по въпросите на равенството действат в подкрепа на една или няколко жертви, те участват в съдебни производства, образувани от жертвите, в подкрепа на иска.

(34)

Борбата с някои случаи на дискриминация е затруднена от факта, че няма жалбоподател, който сам да поиска разглеждане на случая. В решението си по дело C-54/07 (14), заведено от името на орган по въпросите на равенството, Съдът потвърди, че дискриминация може да бъде установена дори при липсата на идентифицирана жертва. Поради това, с цел водене на борба с дискриминацията в обществен интерес държавите членки следва да имат опцията да предвидят възможността органите по въпросите на равенството да действат от свое име при определени случаи на дискриминация, например предвид големия брой или тежестта на случаите или предвид необходимостта от правно изясняване, като всяко от тези обстоятелства може да бъде индикация за това, че дискриминацията е структурна или системна. В съответствие с националното право и практика държавите членки следва да могат да предвидят, че в такива случаи на дискриминация е необходимо наличието на идентифицирано лице или образувание в качеството на ответник.

(35)

За да се гарантира зачитането на индивидуалните права, държавите членки следва да допълнят правомощията на органите по въпросите на равенството с подходящи процесуални гаранции, които гарантират подходяща защита на правото на поверителност и на общите принципи на правото, като правото на справедлив процес, правото на защита и правото на съдебен контрол върху обвързващи решения, включително когато органът по въпросите на равенството действа като страна или от името на страна в съдебни производства. Държавите членки могат например да осигуряват поверителност на свидетелите и лицата, сигнализиращи за нередности, което е важен способ за насърчаване на подаването на сигнали за случаи на дискриминация.

(36)

Разпоредбите на настоящата директива относно правото на органите по въпросите на равенството да действат в съдебни производства не променят правата на жертвите или на сдруженията, организациите или другите юридически лица, осигуряващи зачитането на правата на жертвите, които в съответствие с критериите, определени в националното право, имат законен интерес да гарантират спазването на директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, както е предвидено в тези директиви, включително когато тези жертви, сдружения, организации или други юридически лица участват в съдебни или административни процедури, или и в двете.

(37)

Ефективността на работата на органите по въпросите на равенството зависи също от предоставянето на пълен достъп до техните услуги на групите, изложени на риск от дискриминация. Във Второто проучване на Европейския съюз в областта на малцинствата и дискриминацията, проведено от Агенцията за основните права на Европейския съюз, 71 % от членовете на етнически или имигрантски малцинствени групи съобщиха, че не знаят нито една организация, предлагаща подкрепа или съвети на жертвите на дискриминация. Ключова стъпка в подкрепа на такъв достъп е държавите членки да гарантират, че хората знаят правата си и са наясно със съществуването на органи по въпросите на равенството и услугите, предлагани от тях. Това е особено важно за групи в неравностойно положение и групи, чийто достъп до тази информация може да бъде възпрепятстван, например поради техния несигурен икономически статус, възраст, увреждане, ниво на грамотност, гражданство или статут на пребиваване, или липса на достъп до онлайн инструменти.

(38)

Следва да бъде гарантиран равен достъп за всички до услугите и публикациите на органите по въпросите на равенството. За тази цел следва да бъдат идентифицирани и да се преодолеят потенциалните пречки пред достъпа до услугите на органите по въпросите на равенството. Услугите следва да бъдат безплатни за жалбоподателите. Без да се засяга автономността на регионалните и местните органи, държавите членки също така следва да гарантират, че услугите на органите по въпросите на равенството са на разположение на всички потенциални жертви на цялата тяхна територия, например чрез създаването на местни служби, включително мобилни офиси, използването на инструменти за комуникация, организирането на местни кампании, сътрудничество с местни делегати или организации на гражданското общество или чрез доставчици на услуги, с които е сключен договор.

(39)

За да се гарантира достъпът на хората с увреждания до всички услуги и дейности на органите по въпросите на равенството, е необходимо да се осигури достъпност в съответствие с изискванията, определени в Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (15), и да се осигурят разумни улеснения в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), приета на 13 декември 2006 г. Ето защо органите по въпросите на равенството следва да гарантират физическа и цифрова достъпност, като предотвратяват и премахват евентуалните пречки пред хората с увреждания при достъпа им до предоставяните от органите по въпросите на равенството услуги и информация, и да осигуряват разумни улеснения, като предприемат нужните и подходящи изменения и корекции, когато това е необходимо във всеки конкретен случай.

(40)

Предоставянето на възможност на органите по въпросите на равенството за редовна координация и сътрудничество на различни равнища, в дългосрочен план, е от ключово значение за взаимното обучение, съгласуваността и последователността и може да разшири обхвата и въздействието на тяхната работа. Органите по въпросите на равенството следва да си сътрудничат в съответните си области на компетентност с други органи по въпросите на равенството в същата държава членка, както и с публични и частни субекти на местно, регионално, национално, международно равнище и на равнище на Съюза, като мрежи на органите по въпросите на равенството на равнище на Съюза, организации на гражданското общество, органи за защита на данните, социалните партньори, инспекторати по труда и образованието, правоприлагащи органи, агенции, отговорни на национално равнище за защитата на правата на човека, национални статистически бюра, органи, управляващи фондовете на Съюза, национални звена за контакт по въпросите на ромите, органи за защита на потребителите и национални независими механизми за насърчаване, защита и мониторинг по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

(41)

Органите по въпросите на равенството не могат да изпълняват ролята си на експерти в областта на равното третиране, нито да допринасят за интегрирането на принципа на равенство между половете, ако с тях не бъдат провеждани консултации своевременно в хода на процеса на изготвяне на политики по въпроси, свързани с правата и задълженията, произтичащи от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Поради това държавите членки следва да установят процедури, за да гарантират своевременното провеждане на консултации, и следва да предоставят възможност на органите по въпросите на равенството, когато преценят за необходимо, да правят препоръки и да ги публикуват навреме, така че да бъдат взети предвид.

(42)

Данните за равенството са от решаващо значение за повишаването на осведомеността, изострянето на чувствителността към проблемите, количественото определяне на дискриминацията, показването на тенденции във времето, доказването на съществуването на дискриминация, оценяването на прилагането на законодателството в областта на равенството, демонстрирането на необходимостта от позитивни мерки и даването на принос за изготвянето на политики, основани на доказателства. За постигането на тези цели органите по въпросите на равенството могат да допринасят за разработването на данни относно равенството, например като организират кръгли маси, обединяващи всички заинтересовани субекти. Те следва също да събират и анализират данни за собствената си дейност, да могат да провеждат проучвания и в съответствие с националното право да имат достъп и да използват статистическа информация, свързана с правата и задълженията по силата на директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС. Личните данни, събирани от органа по въпросите на равенството, следва да бъдат анонимизирани или, когато това не е възможно, псевдонимизирани.

(43)

Органите по въпросите на равенството следва да приемат работна програма, в която се определят техните приоритети и бъдещи дейности и която им позволява да гарантират съгласуваността на различните си направления на работа с течение на времето и да вземат мерки във връзка със системните проблеми на дискриминацията, попадащи в обхвата на техния мандат, като част от дългосрочен план за действие.

(44)

В допълнение към публикуването на годишен доклад за дейността органите по въпросите на равенството следва редовно да публикуват доклад, включващ цялостна оценка на положението по отношение на дискриминацията, попадаща в обхвата на техния мандат, в държавите членки, както и други доклади, свързани с дискриминацията.

(45)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на задълженията на държавите членки за докладване по отношение на функционирането на органите по въпросите на равенството, определени съгласно настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да състави и да обновява списък на съответните показатели, въз основа на които следва да се събират данни. Тези показатели не следва да служат за целите на класирането или издаването на конкретни препоръки към отделни държави членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(46)

Настоящата директива определя минимални изисквания, като предоставя на държавите членки възможността да въведат или запазят по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не следва да служи като основание за влошаване на завареното положение във всяка държава членка.

(47)

Всяко обработване на лични данни от органи по въпросите на равенството съгласно настоящата директива следва да се извършва в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (17). Държавите членки следва да гарантират, че задачите на органите по въпросите на равенството са ясно определени в закон, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Органите по въпросите на равенството следва да обработват лични данни само доколкото това е необходимо за изпълнение на техните задачи съгласно настоящата директива. Лицата, чиито лични данни се обработват, следва да бъдат информирани за правата си като субекти на данни, включително за средствата за правна защита, с които разполагат на национално равнище.

(48)

Когато изпълнението на задачите на органите по въпросите на равенството изисква обработването на специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки следва също така да гарантират, че националното право зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните, в съответствие с член 9, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2016/679. Тези гаранции следва да включват например вътрешни политики и мерки за гарантиране на свеждането на данните до минимум, включително чрез анонимизиране на личните данни, когато е възможно; прилагане на псевдонимизация и криптиране на лични данни; предотвратяване на неразрешен достъп и предаване на лични данни; гарантиране, че личните данни не се обработват по-дълго, отколкото е необходимо за целите, за които се обработват.

(49)

Настоящата директива надгражда правилата, установени в директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, като въвежда по-строги стандарти за функционирането на органите по въпросите на равенството. Поради това разпоредбите относно органите по въпросите на равенството в директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС следва да бъдат заличени.

(50)

Настоящата директива цели да гарантира функционирането на органите по въпросите на равенството съгласно минимални стандарти с цел да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира тяхната независимост, така че да се засили прилагането на принципа на равно третиране. Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива, която е ограничена до определянето на минимални стандарти, не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(51)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (18) и прие своето становище на 2 февруари 2023 г. (19),

a)

приемат работна програма, в която се определят техните приоритети и бъдещи дейности;

б)

изготвят и предоставят на разположение на обществеността годишен отчет за дейността, включително относно годишния бюджет, персонала и финансите; и

в)

най-малко на всеки четири години публикуват един или повече доклади с препоръки относно положението във връзка с равното третиране и дискриминацията, включително потенциални структурни въпроси, в своята държава членка.