(1)

При създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Съюзът следва да осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници, да развива обща политика по въпросите на убежището и миграцията, контрола на външните граници и връщането и да предотвратява неразрешените движения между държавите членки, на основата на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, като наред с това тази политика трябва да бъде справедлива спрямо гражданите на трети държави и лицата без гражданство и да зачита изцяло основните права.

(2)

Целта на настоящия регламент е да се рационализират, опростят и хармонизират процедурите на държавите членки чрез установяване на процедура на границата за връщане. Тази процедура следва да се прилага за гражданите на трети държави и лицата без гражданство, чиято молба е била отхвърлена в рамките на процедурата на границата за предоставяне на убежище, предвидена в Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричана по-долу „процедура на границата за предоставяне на убежище“).

(3)

За държавите членки, които не са обвързани с Регламент (ЕС) 2024/1348, позоваванията в настоящия регламент на разпоредби от Регламент (ЕС) 2024/1348 следва да се разбират като позовавания на равностойните разпоредби, които те евентуално са въвели в националното си право.

(4)

По отношение на третирането на лицата, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, държавите членки са обвързани със задължения съгласно международните правни актове, по които са страни.

(5)

Висшият интерес на детето следва да представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, които е възможно да засягат ненавършили пълнолетие.

(6)

Много молби за международна закрила се отправят на външната граница или в транзитна зона на държава членка, включително от лица, задържани във връзка с незаконно преминаване на външната граница, т.е. в самия момент на неразрешено преминаване на външната граница или в близост до тази външна граница след преминаването ѝ, или от лица, свалени на брега след операция по търсене и спасяване. За да се установи самоличността и да се извърши проверка за сигурност и проверка на здравословното състояние на външната граница, както и за да бъдат насочени засегнатите граждани на трети държави и лица без гражданство към съответните процедури, е необходимо да се извършва скрининг. След скрининга гражданите на трети държави и лицата без гражданство следва да бъдат насочени към подходящата процедура за предоставяне на убежище или за връщане или да им бъде отказано влизане. Поради това следва да бъде въведен етап преди влизането, състоящ се от скрининг и процедури на границата за предоставяне на убежище, доколкото е приложимо, и за връщане. Следва да има непрекъснати и ефикасни връзки между всички етапи на съответните процедури за всички незаконно пристигащи.

(7)

Влизането на територията не се разрешава, когато кандидат няма право да остане, когато той не е поискал да му бъде позволено да остане за целите на процедурата по обжалване съгласно Регламент (ЕС) 2024/1348 или когато съд е решил, че на кандидата не следва да се позволи да остане до получаване на резултата от такава процедура по обжалване. В такива случаи, за да се гарантира приемственост между процедурата за предоставяне на убежище и процедурата за връщане, процедурата за връщане също следва да се провежда в контекста на процедура на границата за срок не по-дълъг от 12 седмици. Този срок следва да се изчислява от момента, в който кандидатът, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече няма право да остане или вече не му е позволено да остане.

(8)

За да се гарантира равното третиране на всички граждани на трети държави и лица без гражданство, чиято молба е била отхвърлена в рамките на процедурата на границата, когато държава членка е решила да не прилага разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), съгласно предвидената в посочената директива съответна дерогация, по отношение на гражданите на трети държави и лица без гражданство и не е взела решение за връщане на съответния гражданин на трета държава, третирането и нивото на закрила на съответния кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство следва да са в съответствие с разпоредбата на Директива 2008/115/ЕО относно по-благоприятните разпоредби по отношение на граждани на трети държави, изключени от приложното поле на посочената директива, и да са равностойни на тези, приложими за лицата, спрямо които е постановено решение за връщане.

(9)

При прилагане на процедурата на границата за връщане следва да се прилагат определени разпоредби на Директива 2008/115/ЕО, тъй като с тях се уреждат елементи на процедурата на границата за връщане, които не са посочени в настоящия регламент, по-специално разпоредбите относно определенията, по-благоприятните разпоредби, забраната за връщане, висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние, риска от укриване, задължението за съдействие, срока за доброволно напускане, решението за връщане, извеждането, отлагането на извеждането, връщането и извеждането на непридружени ненавършили пълнолетие, забраните за влизане, гаранциите в очакване на връщането, задържането, условията на задържане, задържането на ненавършили пълнолетие и на семейства и извънредните ситуации. За да се намали рискът от неразрешено влизане и движение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и лица без гражданство, за които се прилага процедурата на границата за връщане, следва да бъде определен срок за доброволно напускане. Този срок за доброволно напускане следва да бъде определен само при поискване и не следва да надвишава 15 дни, нито да дава право на влизане на територията на съответната държава членка. Съответните лица следва да предадат на компетентните органи всеки валиден документ за пътуване, с който разполагат, за времето, необходимо, за да се предотврати тяхното укриване. Разпоредбите относно връщането, установени в настоящия регламент, не засягат правото на преценка на държавите членки по всяко време да решат да издадат отделно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой по хуманни, хуманитарни или други причини, на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхна територия.

(10)

Когато незаконно пребиваващият гражданин на трета държава или лице без гражданство не се върне или не бъде изведен в рамките на максималния срок на процедурата на границата за връщане, процедурата за връщане следва да продължи съгласно предвиденото в Директива 2008/115/ЕО.

(11)

Когато кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство, които са били задържани по време на процедурата на границата за предоставяне на убежище, предвидена в Регламент (ЕС) 2024/1348, вече нямат право да останат и не им е било позволено да останат, държавите членки следва да могат да продължат задържането с цел предотвратяване на влизане на територията и с цел провеждане на процедурата за връщане, в съответствие с гаранциите и условията за задържане, предвидени в Директива 2008/115/EО. Кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не са били задържани по време на такава процедура на границата за предоставяне на убежище, които вече нямат право да останат и на които не е позволено да останат, следва също така да може да бъдат задържани, ако съществува риск да се укрият, ако избягват или възпрепятстват връщането или ако представляват риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност. Задържането следва да е за възможно най-кратък срок и то не следва да надвишава максималната продължителност на процедурата на границата за връщане. Когато незаконно пребиваващият гражданин на трета държава или лице без гражданство не се върне или не бъде изведен в този срок и процедурата на границата за връщане престане да се прилага, следва да се прилага Директива 2008/115/ЕО. Максималният срок на задържане, определен от посочената директива, следва да включва срока на задържане, прилаган по време на процедурата на границата за връщане.

(12)

Процедурата на границата за връщане следва да улесни, в условията на криза по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1359 на Европейския парламент и на Съвета (6), връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави или лица без гражданство, чиято молба е била отхвърлена в контекста на криза по процедурата на границата за предоставяне на убежище, които нямат право да останат и на които не е позволено да останат, като осигури на компетентните национални органи необходимите механизми и достатъчно време за надлежно провеждане на процедурите за връщане. За да може да се реагира на ситуации на криза по ефективен начин, следва да е възможно процедурата на границата за връщане в ситуация на криза да се прилага и по отношение на кандидати, граждани на трети държави и лица без гражданство, спрямо които се прилага процедурата на границата за връщане, чиято молба е била отхвърлена преди приемането на решение за изпълнение на Съвета съгласно Регламент (ЕС) 2024/1359, с което се декларира, че дадена държава членка е изправена пред ситуация на криза, и които нямат право да останат и на които не е позволено да останат след приемането на такова решение.

(13)

В съответствие с член 72 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), настоящият регламент не засяга изпълнението на задълженията на държавите членки по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

(14)

С цел да се осигури съгласувано прилагане на разпоредбите относно процедурата на границата за връщане, предвидени в настоящия регламент, към началото на неговото прилагане, следва да се разработят и приложат планове за изпълнение на равнището на Съюза и на национално равнище, в които да се установят пропуските и оперативните стъпки за всяка държава членка.

(15)

Прилагането на настоящия регламент следва да подлежи на редовна оценка.

(16)

Целта на политиката на Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ИУГВП), създаден като част от Фонда за интегрирано управление на границите с Регламент (ЕС) 2021/1148 на Европейския парламент и на Съвета (7), е да се гарантира стабилно и ефективно европейско интегрирано управление на външните граници, включително чрез предотвратяване и откриване на незаконна имиграция и ефективно управление на миграционните потоци. Разрешаването на финансирането на подкрепа по този инструмент за действия за солидарност в контекста на Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета (8) ще допринесе за постигането на целите на Регламент (ЕС) 2021/1148. Поради това Регламент (ЕС) 2021/1148 следва да бъде изменен.

(17)

Следва да бъде възможно мобилизирането на ресурсите на ИУГВП и на други съответни фондове на Съюза (наричани по-долу „фондовете“) в подкрепа на усилията на държавите членки да прилагат Регламент (ЕС) 2024/1351 в съответствие с правилата, уреждащи използването на фондовете, и без да се засягат други приоритети, подкрепяни от фондовете. В този контекст държавите членки следва да могат да използват разпределените средства по съответните си програми, включително сумите, предоставени след междинния преглед. Следва да бъде възможно предоставянето на допълнителна подкрепа по съответните тематични механизми, по-специално на онези държави членки, на които може да се наложи да увеличат капацитета си на границите.

(18)

Регламент (ЕС) 2021/1148 следва да бъде изменен, за да се гарантира пълно участие на бюджета на Съюза в общите допустими разходи за действия за солидарност, както и за да се въведат специални изисквания за докладване във връзка с тези действия като част от съществуващите задължения за докладване относно изпълнението на фондовете. Посоченият регламент следва също така да бъде изменен, за да се даде възможност на държавите членки да осигурят финансови вноски за ИУГВП под формата на външни целеви приходи.

(19)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се установи процедура на границата за връщане, да се предвидят специални временни правила, за да се гарантира, че държавите членки са в състояние да се справят със ситуации на криза, и да се позволи финансирането на подкрепата съгласно Регламент (ЕС) 2021/1148 за действия за солидарност в контекста на Регламент (ЕС) 2024/1351, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата и последиците на настоящия регламент може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(20)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(21)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (9); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(22)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (11).

(23)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (13).

(24)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (15).

(25)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“). По-специално, целта на настоящия регламент е да се осигури пълното зачитане на човешкото достойнство и да се насърчи прилагането на членове 1, 4, 8, 18, 19, 21, 23, 24 и 47 от Хартата,