1.   Настоящата директива насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове от тях в рамките на Съюза с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., като се вземат предвид външните климатични условия, местните условия, изискванията за качество на вътрешната среда и разходната ефективност.

2.   Настоящата директива определя изисквания по отношение на:

3.   Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка за това държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки, при условие че тези мерки са съвместими с правото на Съюза. Тези мерки се нотифицират на Комисията.

1.   Всяка държава членка изготвя национален план за саниране на сгради за осигуряване на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., с цел преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии.

2.   Всеки национален план за саниране на сгради обхваща:

Пътната карта, посочена в буква б) от настоящия параграф, включва национални цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. по отношение на годишния процент на енергийно саниране, потреблението на първична и крайна енергия от националния сграден фонд и намалението на експлоатационните му емисии на парникови газове; конкретни срокове до 2040 г. и 2050 г. нежилищните сгради да отговарят на по-ниски максимални прагове за енергийните характеристики съгласно член 9, параграф 1, в съответствие с курса за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии; както и основана на доказателства оценка на очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, включително свързаните с качеството на вътрешната среда.

Когато в националните планове в областта на енергетиката и климата вече е включен прегледът на конкретните политики и мерки, посочен в буква в), или обзорът на конкретните инвестиционни нужди, посочен в буква г), планът за саниране на сгради може да съдържа ясно позоваване на съответните части от националните планове в областта на енергетиката и климата вместо да се включва изцяло разработен преглед.

3.   На всеки пет години всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проект на своя национален план за саниране на сгради, като използва образеца, установен в приложение II към настоящата директива. Всяка държава членка представя проекта си на национален план за саниране на сгради като част от своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1999, а когато държавите членки представят проект за актуализация — като част от проекта на актуализация, посочен в член 14 от същия регламент.

Независимо от първа алинея, държавите членки представят на Комисията първия проект на план за саниране на сгради до 31 декември 2025 г.

4.   За да подпомогне разработването на националния план за саниране на сгради, всяка държава членка провежда обществена консултация относно своя проект на националния план за саниране на сгради преди предаването му на Комисията. Обществената консултация включва по-специално местните и регионалните органи и други социално-икономически партньори, включително гражданското общество и организациите, работещи с уязвими домакинства. Всяка държава членка прилага обобщение на резултатите от обществената консултация към своя проект на националния план за саниране на сгради. Тази обществена консултация може да се включи като част от обществената консултация, която се провежда съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

5.   Комисията оценява проектите на национални планове за саниране на сгради, предадени на съгласно параграф 3, по-специално по отношение на това дали:

След консултация с комитета, създаден съгласно член 33 от настоящата директива, Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки в съответствие с член 9, параграф 2 и член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

По отношение на първия проект на национален план за саниране на сгради Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки не по-късно от шест месеца след като държавата членка е представила този план.

6.   В националния си план за саниране на сгради всяка държава членка взема надлежно предвид всички препоръки, отправени от Комисията, в своя проект на национален план за саниране на сгради. Ако съответната държава членка не се съобрази с препоръка или със съществена част от нея, тя представя своите мотиви пред Комисията и ги оповестява публично.

7.   На всеки пет години всяка държава членка представя на Комисията своя национален план за саниране на сгради, като използва образеца, установен в приложение II към настоящата директива. Всяка държава членка представя националния си план за саниране на сгради като част от своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999, а когато държава членка представя актуализация, като част от актуализацията, посочена в член 14 от същия регламент.

Независимо от първа алинея, държавите членки представят на Комисията първия си национален план за саниране на сгради до 31 декември 2026 г.

8.   Всяка държава членка прилага подробни данни относно изпълнението на най-актуалната си дългосрочна стратегия за саниране или национален план за саниране на сгради към следващия си национален план за саниране на сгради, като посочва дали националните ѝ цели са били постигнати.

9.   Съгласно членове 17 и 21 от Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка включва в интегрираните си доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на националните цели, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. На всеки две години в годишния си доклад за състоянието на Енергийния съюз, предаден съгласно член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията включва общ доклад за напредъка във връзка със санирането на националния жилищен и нежилишен сграден фонд, както обществен, така и частен, в съответствие с пътните карти, предвидени в плановете за саниране на сгради, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата. Комисията наблюдава ежегодно промяната в енергийните характеристики на сградния фонд на Съюза въз основа на най-добрата налична информация от Евростат и други източници и публикува информацията чрез Обсерваторията на сградния фонд в ЕС.

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с цел постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи и, където е приложимо — по-строги референтни стойности, например изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и за сгради с нулеви емисии. Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 4. Равнищата на оптимални разходи се изчисляват в съответствие със сравнителната методологична рамка, посочена в член 6.

С оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят установяване на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи. Държавите членки могат да определят изискванията за сградните компоненти на равнище, което би улеснило ефективното инсталиране на нискотемпературни отоплителни инсталации в санираните сгради.

При установяване на изискванията държавите членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

Тези изисквания следва да са съобразени с оптималното качество на вътрешната среда с цел избягване на евентуални отрицателни последици, като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст.

Държавите членки правят преглед на своите минимални изисквания за енергийните характеристики на редовни интервали, които не надвишават пет години, и ако е необходимо, ги актуализират с цел отразяване на техническия напредък в сградния сектор, резултатите от изчислението на оптималните разходи, предвидено в член 6, и актуализираните национални цели и политики в областта на енергетиката и климата.

2.   Държавите членки могат да адаптират посочените в параграф 1 изисквания към сгради, официално защитени на национално, регионално или местно равнище като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на определени изисквания би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид.

3.   Държавите членки могат да решат да не установяват или да не прилагат изискванията, посочени в параграф 1, за следните категории сгради:

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 32 с цел допълване на настоящата директива във връзка с установяването и преразглеждането на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти.

До 30 юни 2025 г. Комисията преразглежда сравнителната методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на новите сгради и съществуващите сгради, в които се извършва основен ремонт, и на отделните сградни компоненти. Тези равнища трябва да са в съответствие с националния курс, определен в националните планове в областта на енергетиката и климата, представени на Комисията съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Сравнителната методологична рамка се установява в съответствие с приложение VII и в нея се прави разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

2.   Държавите членки изчисляват равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, като използват установената в съответствие с параграф 1 сравнителна методологична рамка, както и съответните параметри, като климатични условия и практически достъп до енергийната инфраструктура, и сравняват резултатите от посоченото изчисление с действащите минимални изисквания за енергийните характеристики. При изчисляването на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики държавите членки могат да вземат предвид ПГЗ за целия жизнен цикъл.

Държавите членки докладват на Комисията всички входящи данни и допускания, използвани за изчисленията на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики, както и резултатите от изчисленията. За тази цел държавите членки използват образеца, предвиден в приложение III към Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията (29). Държавите членки актуализират и представят тези доклади на Комисията на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години. Първият доклад за изчисленията въз основа на преразгледаната методологична рамка съгласно параграф 1 от настоящия член се представя до 30 юни 2028 г.

3.   Ако от резултата от проведеното в съответствие с параграф 2 сравнение следва, че действащите в дадена държава членка минимални изисквания за енергийните характеристики са по-малко задоволителни от гледна точка на енергийната ефективност от съответстващите на равнищата на оптимални разходи минимални изисквания за енергийните характеристики с над 15 %, съответната държава членка коригира в срок от 24 месеца от предоставянето на резултатите от сравнението действащите минимални изисквания за енергийните характеристики.

4.   Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите членки напредък за достигане на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики.

1.   Държавите членки гарантират, че новите сгради са сгради с нулеви емисии в съответствие с член 11:

До влизането в сила на изискванията по първа алинея, държавите членки гарантират, че всички нови сгради са най-малко сгради с близко до нулево потребление на енергия и отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени в съответствие с член 5. Когато публични органи възнамеряват да заемат нова сграда, която не е тяхна собственост, те си поставят за цел сградата да е с нулеви емисии.

2.   Държавите членки гарантират, че ПГЗ за целия жизнен цикъл се изчислява в съответствие с приложение III и се посочва в сертификата за енергийните характеристики на сградата:

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за изменение на приложение III с цел установяване на рамка на Съюза за изчисляване на национално равнище на ПГЗ за целия жизнен цикъл с оглед на постигането на неутралност по отношение на климата. Първият такъв делегиран акт се приема до 31 декември 2025 г.

4.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 2 за сгради, за които към датите по параграфи 1 и 2 вече са подадени заявления за разрешение за строеж или равностойни заявления, включително за промяна на предназначението.

5.   До 1 януари 2027 г. държавите членки публикуват и съобщават на Комисията пътна карта, в която подробно се описва въвеждането на максимално допустими стойности за общия кумулативен ПГЗ за целия жизнен цикъл на всички нови сгради и се определят цели за новите сгради от 2030 г. нататък, като се предвижда постепенна тенденция за намаляване, както и максимално допустими стойности, определени подробно за различните климатични зони и типове сгради.

Тези максимално допустими стойности трябва да са в съответствие с целите на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата.

Комисията отправя насоки, предоставя данни относно съществуващите национални политики и предлага техническа подкрепа на държавите членки по тяхно искане.

6.   Във връзка с новите сгради държавите членки разглеждат въпросите за оптималното качество на вътрешната среда, адаптирането към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, и достъпността за хора с увреждания. Държавите членки също така разглеждат въпроса относно поглъщането на въглерод, свързан със съхранението на въглерод във или върху сградите.

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени съгласно член 5, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо.

Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като друга възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти.

2.   Освен това държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо.

3.   По отношение на сградите, в които се извършва основен ремонт, държавите членки насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. По отношение на сградите, в които се извършва основен ремонт, държавите членки обръщат надлежно внимание на качеството на вътрешната среда, приспособяването към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и достъпността за хората с увреждания.

1.   Държавите членки установяват минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради, гарантиращи, че тези сгради не превишават определения максимален праг за енергийните характеристики, който е посочен в трета алинея и се изразява чрез числен показател за потреблението на първична или крайна енергия в kWh/(m2.г.), до посочените в пета алинея дати.

Максималните прагове за енергийните характеристики се определят въз основа на нежилищния сграден фонд към 1 януари 2020 г., като се използва наличната информация и в зависимост от случая — статистически извадки. Държавите членки изключват от използваните като база нежилищни сгради тези, които освобождават от прилагането на изискванията съгласно параграф 6.

Всяка държава членка определя максимален праг за енергийните характеристики така, че 16 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 16 %“). Всяка държава членка определя също така максимален праг за енергийните характеристики така, че 26 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 26 %“). Държавите членки могат да определят максималните прагове за енергийните характеристики спрямо националния нежилищен сграден фонд като цяло или отделни типове или категории сгради.

Държавите членки могат да установят праговете на равнище, съответстващо на определен клас на енергийни характеристики, при условие че те отговарят на трета алинея.

Минималните стандарти за енергийни характеристики гарантират, че всички нежилищни сгради са под:

Спазването на праговете при отделните нежилищни сгради се проверява въз основа на сертификати за енергийните характеристики или, когато е целесъобразно, чрез други налични средства.

В своите пътни карти, посочени в член 3, параграф 1, буква б), държавите членки определят конкретни графици, съгласно които нежилищните сгради трябва да отговарят на по-ниски максимални прагове за енергийните характеристики до 2040 г. и 2050 г., в съответствие с курса за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии.

Държавите членки могат да установят и публикуват критерии за освобождаване на отделни нежилищни сгради от прилагането на изискванията на настоящия параграф, въз основа на очакваното бъдещо предназначение на същите сгради, сериозни затруднения или при наличие на неблагоприятна оценка на разходите и ползите. Всички подобни критерии трябва да са ясни, точни и строги и да гарантират равното третиране на нежилищните сгради. При установяването на тези критерии държавите членки дават възможност за предварителната оценка на потенциалния дял на обхванатите нежилищни сгради и избягват освобождаването от прилагането на изискванията на несъразмерно голям брой нежилищни сгради. Държавите членки също така докладват критериите като част от своите национални планове за саниране на сгради, представени на Комисията съгласно член 3.

Когато държавите членки установяват критерии за освобождаване от прилагането на изискванията съгласно осма алинея, те трябва да постигнат равностойни подобрения на енергийните характеристики в други части на нежилищния сграден фонд.

Когато цялостното саниране, необходимо за постигане на праговете за енергийните характеристики, посочени в настоящия параграф, има неблагоприятна оценка на разходите и ползите за дадена нежилищна сграда, държавите членки изискват за тази нежилищна сграда да бъдат изпълнени най-малко онези индивидуални мерки за саниране, които имат благоприятна оценка на разходите и ползите.

До степента, в която националният нежилищен сграден фонд или част от него е сериозно повреден от природно бедствие, дадена държава членка може временно да коригира максималния праг за енергийните характеристики така, че енергийното саниране на повредените нежилищни сгради да замени енергийното саниране на други нежилищни сгради с най-лоши характеристики, като същевременно гарантира, че подобен процент от нежилищния сграден фонд преминава енергийно саниране. В този случай държавата членка докладва корекцията и прогнозната ѝ продължителност в своя национален план за саниране на сгради.

2.   До 29 май 2026 г. всяка държава членка изготвя национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд в съответствие с националната пътна карта и целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., съдържащи се в националния план за саниране на сгради на държавата членка, и с цел преобразуването на националния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се изразява като намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд за периода 2020—2050 г. и определя броя или разгънатата застроена площ на жилищните сгради и обособените жилищни части от сгради, които да се санират годишно, включително броя или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради и обособени жилищни части от сгради с най-лоши характеристики.

Държавите членки гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд:

Държавите членки гарантират, че най-малко 55 % от намалението на средното потребление на първична енергия, посочено в трета алинея, се постига чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки могат да отчитат намаление на потреблението на първична енергия, постигнато чрез саниране на жилищни сгради, засегнати от природни бедствия, като земетресения и наводнения, към дела, постигнат чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики.

В усилията си за саниране с цел постигане на изискваното намаление на средното потребление на първична енергия за целия жилищен сграден фонд държавите членки въвеждат мерки, като например минимални стандарти за енергийните характеристики, техническа помощ и мерки за финансова подкрепа.

В усилията си за саниране държавите членки не освобождават в несъразмерна степен от прилагането на изискванията жилищните сгради или обособените жилищни части от сгради, отдавани под наем.

Държавите членки докладват в националните планове за саниране на сгради използваната методика и събраните данни за оценка на стойностите, посочени във втора и трета алинея. В рамките на оценката на националните планове за саниране на сгради Комисията наблюдава постигането на определените стойности, посочени във втора и трета алинея, включително броя на сградите и обособените части от сградите или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики, и при необходимост отправя препоръки. Тези препоръки могат да включват по-широко използване на минималните стандарти за енергийните характеристики.

Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се позовава на данни за националния жилищен сграден фонд въз основа, в зависимост от случая, на статистически извадки и сертификати за енергийните характеристики.

Ако средният дял на потреблението на енергия от изкопаеми горива в жилищните сгради е по-нисък от 15 %, държавите членки могат да коригират равнищата, определени в трета алинея, букви а) и б), за да гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд до 2030 г. и на всеки пет години след това е равно на или по-малко от национално определена стойност, получена от линейното намаление на средното потребление на първична енергия от 2020 г. до 2050 г., в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии.

3.   Освен за потреблението на първична енергия, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да установят допълнителни показатели за потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за експлоатационните емисии на парникови газове, генерирани в килограми еквивалент на CO2/(m2.г.). За да се гарантира намаляване на експлоатационните емисии на парникови газове, минималните стандарти за енергийните характеристики трябва да са съобразени с член 15а, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

4.   В съответствие с член 17 държавите членки осигуряват подкрепа за спазването на минималните стандарти за енергийните характеристики чрез всички посочени по-долу мерки:

5.   Когато дадена сграда се санира с цел спазване на минимален стандарт за енергийни характеристики, държавите членки гарантират спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти съгласно член 5 и — в случай на основен ремонт — на минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради съгласно член 8.

6.   Държавите членки могат да решат да не прилагат минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2, за следните категории сгради:

7.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират прилагането на минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително подходящи механизми за мониторинг и санкции в съответствие с член 34.

При установяването на системата от санкции държавите членки вземат предвид финансовото положение и достъпа до подходяща финансова подкрепа за собствениците на жилища, по-специално за уязвимите домакинства.

8.   До 31 март 2025 г. Комисията, в подкрепа на прилагането на настоящата директива и като взема надлежно предвид принципа на субсидиарност, представя анализ, по-специално по отношение на:

Въз основа на този анализ Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно ефективността и целесъобразността на финансовите инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградите, по-специално на тези с най-лоши характеристики.

1.   Държавите членки гарантират, че всички нови сгради се проектират така, че да имат оптимален потенциал за генериране на слънчева енергия въз основа на слънчевото греене в даденото местоположение, и да дават възможност за последващо разходоефективно инсталиране на слънчеви технологии.

2.   При инсталирането на оборудване за слънчева енергия върху сгради се прилагат процедурата за издаване на разрешение за инсталирането на оборудване за слънчева енергия, посочена в член 16г от Директива (ЕС) 2018/2001, и процедурата чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, посочена в член 17 от същата директива.

3.   Държавите членки гарантират разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия, ако това е технически подходящо и икономически и функционално осъществимо, както следва:

В своите национални планове за саниране на сгради, посочени в член 3, държавите членки включват политики и мерки относно разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия във всички сгради.

4.   Държавите членки установят и оповестяват публично критерии на национално равнище за практическото изпълнение на задълженията, посочени в настоящия член, и за евентуално освобождаване от тези задължения за конкретни типове сгради, като вземат предвид принципа за технологична неутралност по отношение на технологиите, които не генерират никакви емисии на място, в съответствие с оценения технически и икономически потенциал на инсталациите за слънчева енергия и характеристиките на сградите, обхванати от това задължение. Държавите членки също така вземат предвид структурната цялост, зелените покриви, както и изолацията на таваните и покривите, когато е целесъобразно.

За да се постигнат целите на настоящия член и да се вземат предвид въпросите, свързани със стабилността на електрическата мрежа, държавите членки включват съответните заинтересовани страни при установяването на критериите, посочени в първа алинея от настоящия параграф.

При транспонирането на задълженията, посочени в параграф 3, първа алинея, дадена държава членка може да използва измерването на приземната застроена площ вместо полезната застроена площ на сградите, при условие че държавата членка покаже, че това води до равностойно количество инсталирана мощност на подходящи инсталации за слънчева енергия в сградите.

5.   Държавите членки въвеждат рамка, осигуряваща необходимите административни, технически и финансови мерки в подкрепа на внедряването на слънчева енергия в сградите, включително в комбинация с технически сградни инсталации или ефективни централни отоплителни системи.

1.   Никоя сграда с нулеви емисии не трябва да е източник на никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Когато това е икономически и технически осъществимо, всяка сграда с нулеви емисии трябва да има капацитет за реагиране на външни сигнали и за адаптиране на своето потребление, производство или съхраняване на енергия.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии отговаря на определен максимален праг.

Държавите членки определят такъв максимален праг на търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии с оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи, установени в последния национален доклад за оптималните разходи съгласно член 6. Държавите членки преразглеждат максималния праг при всяко преразглеждане на равнищата на оптимални разходи.

3.   Максималният праг на търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии е най-малко 10 % по-нисък от прага за общото потребление на първична енергия, установен на равнището на държавите членки за сгради с близко до нулево потребление на енергия към 28 май 2024 г.

4.   Държавите членки могат да коригират максималния праг на търсене на енергия на дадена сграда с нулеви емисии за санираните сгради, като същевременно спазват съответните разпоредби за оптималните разходи, а когато са установени прагове за санирани сгради с близко до нулево потребление на енергия — изискванията по параграф 3.

5.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че експлоатационните емисии на парникови газове на сграда с нулеви емисии отговарят на максималния праг, установен на равнището на държавите членки в техните национални планове за саниране на сгради. Този максимален праг може да бъде определен на различни равнища за нови и санирани сгради.

6.   Държавите членки съобщават на Комисията своите максимални прагове, включително описание на методиката за изчисляване за всеки тип сграда и съответната външна климатична обстановка, в съответствие с приложение I. Комисията прави преглед на максималните прагове и препоръчва тяхното адаптиране, когато е целесъобразно.

7.   Държавите членки гарантират, че общото годишно потребление на първична енергия на нова или санирана сграда с нулеви емисии се покрива чрез:

Когато изпълнението на изискванията, посочени в настоящия параграф, е технически и икономически неосъществимо, общото годишно потребление на първична енергия може да бъде покрито и от друга енергия от енергийната мрежа, която отговаря на критериите, установени на национално равнище.

1.   До 29 май 2026 г. държавите членки въвеждат схема от паспорти за саниране въз основа на общата рамка, посочена в приложение VIII.

2.   Схемата, посочена в параграф 1, се използва доброволно от собствениците на сгради и обособени части от сгради, освен ако държавата членка не реши да я направи задължителна.

Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че паспортите за саниране са финансово достъпни, и обмислят предоставянето на финансова подкрепа на уязвимите домакинства, които желаят да санират своите сгради.

3.   Държавите членки могат да разрешат паспортът за саниране да се изготвя и издава заедно със сертификата за енергийните характеристики.

4.   Паспортът за саниране се издава както в цифров, така и в подходящ за отпечатване формат, от квалифициран или сертифициран експерт след посещение на място.

5.   При издаването на паспорта за саниране на собственика на сградата се предлага обсъждане с експерта, посочен в параграф 4, за да се даде възможност на експерта да обясни най-добрите стъпки за преобразуване на сградата в сграда с нулеви емисии достатъчно време преди 2050 г.

6.   Държавите членки се стремят да осигурят специален цифров инструмент за подготовка и, когато е приложимо, актуализиране на паспорта за саниране. Държавите членки могат да решат да разработят допълнителен инструмент, позволяващ на собствениците и управителите на сгради да правят симулация на проект на опростен паспорт за саниране и да го актуализират след извършване на саниране или замяна на сграден компонент.

7.   Държавите членки гарантират, че паспортът за саниране може да бъде качен в националната база данни за енергийните характеристики на сградите, създадена в съответствие с член 22.

8.   Държавите членки гарантират, че паспортът за саниране се съхранява или може да бъде намерен чрез цифровия дневник на сградата, когато такъв е наличен.

1.   С оглед на оптимизирането на потреблението на енергия на техническите сградни инсталации държавите членки, като използват енергоспестяващи технологии, установяват изисквания относно инсталациите по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка, контрол и, когато е целесъобразно, хидравличното балансиране на техническите сградни инсталации, които са монтирани в новите или съществуващите сгради. При установяване на изискванията държавите членки вземат предвид проектните условия и типичните или средните експлоатационни условия.

Установяват се изисквания за нови технически сградни инсталации и за подмяната и модернизацията на съществуващи технически сградни инсталации, като тези изисквания се прилагат, доколкото е технически, икономически и функционално осъществимо.

Държавите членки могат да установят изисквания, свързани с емисиите на парникови газове или с вида гориво, използвано от топлогенераторите, или с минималната част от енергията от възобновяеми източници, използвана за отопление на равнището на сградата, при условие че тези изисквания не представляват необоснована пазарна пречка.

Държавите членки гарантират, че установените от тях изисквания за техническите сградни инсталации съответстват най-малко на последните равнища на оптимални разходи.

2.   Държавите членки могат да определят специфични изисквания за техническите сградни инсталации, за да се улесни ефективното монтиране и експлоатация на нискотемпературни отоплителни инсталации в нови или санирани сгради.

3.   Държавите членки изискват новите сгради, ако това е технически и икономически осъществимо, да бъдат оборудвани с устройства за саморегулиране за отделно регулиране на температурата във всяка стая или когато е оправдано, в специално определен отоплен или охладен участък на обособената част на сградата и, когато е целесъобразно, с хидравлично балансиране. Монтирането на тези устройства за саморегулиране и когато е целесъобразно — хидравлично балансиране, в съществуващи сгради се изисква, когато се подменят топлогенератори или охлаждащите генератори, ако това е технически и икономически осъществимо.

4.   Държавите членки установяват изисквания за въвеждането на подходящи стандарти за качеството на вътрешната среда в сградите с цел поддържане на здравословен вътрешен микроклимат.

5.   Държавите членки изискват нежилищните сгради с нулеви емисии да бъдат оборудвани с измервателни и контролни устройства за наблюдение и регулиране на качеството на вътрешния въздух. В съществуващи нежилищни сгради монтирането на такива устройства се изисква, ако е технически и икономически осъществимо, когато в дадена сграда бъде извършен основен ремонт. Държавите членки могат да изискват такива устройства да бъдат монтирани в жилищни сгради.

6.   Държавите членки гарантират, че когато се монтира дадена техническа сградна инсталация, се извършва оценка на цялостните енергийни характеристики на изменената част или когато е целесъобразно — на цялата изменена инсталация. Резултатите се документират и предават на собственика на сградата, така че да бъдат винаги на разположение и да могат да се използват за проверка за установяване на съответствието спрямо минималните изисквания, установени съгласно параграф 1, и за издаването на сертификати за енергийните характеристики.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират оптимизирането на енергийните характеристики на дадена техническа сградна инсталация, когато тя бъде модернизирана или подменена.

Държавите членки насърчават съхраняването на енергия от възобновяеми източници в сградите.

Държавите членки могат да предоставят нови стимули и финансиране, за да се насърчи преминаването от отоплителни и охладителни инсталации, използващи изкопаеми горива, към отоплителни и охладителни инсталации, които не използват изкопаеми горива.

7.   Държавите членки се стремят да заменят самостоятелните котли, захранвани с изкопаеми горива, в съществуващите сгради в съответствие с националните планове за постепенно премахване на котлите, захранвани с изкопаеми горива.

8.   Комисията отправя насоки във връзка с определението на котел, работещ с изкопаеми горива.

9.   Държавите членки установяват изисквания, за да гарантират, че когато това е технически и икономически осъществимо, нежилищните сгради са оборудвани със следните системи за сградна автоматизация и управление:

10.   Системите за сградна автоматизация и управление трябва да са в състояние:

11.   Държавите членки установяват изисквания, чрез които да гарантират, че считано от 29 май 2026 г., когато е технически, икономически и функционално осъществимо, новите жилищни сгради и жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, разполагат със следното:

Държавите членки могат да изключат еднофамилните къщи, в които се извършва основен ремонт, от изискванията, установени в настоящия параграф, когато разходите за инсталиране надвишават ползите.

12.   Държавите членки установяват изисквания, за да гарантират, че когато това е технически и икономически осъществимо, нежилищните сгради с полезна номинална мощност за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатични и вентилационни инсталации, както следва:

Автоматичните устройства за управление на осветлението трябва да са подходящо зонирани и да могат да засичат присъствие.

1.   По отношение на новите нежилищни сгради с повече от пет паркоместа за автомобили и на нежилищните сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от пет паркоместа за автомобили, държавите членки гарантират:

Първа алинея се прилага, когато:

Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване и инфраструктурата за полагане на кабели, посочени в първа алинея, буква б), са оразмерени така, че да позволяват едновременното и ефективно използване на необходимия брой зарядни точки и да подпомагат, когато е целесъобразно, инсталирането на система за управление на натоварването или зареждането, доколкото това е технически и икономически осъществимо и оправдано.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а), за нови административни сгради и административни сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на най-малко една зарядна точка за всеки две паркоместа.

2.   По отношение на всички нежилищни сгради с повече от 20 паркоместа за автомобили, до 1 януари 2027 г. държавите членки гарантират:

При сгради, притежавани или ползвани от публични органи, държавите членки гарантират предварително окабеляване за най-малко 50 % от паркоместата за автомобили до 1 януари 2033 г.

Държавите членки могат да отложат изпълнението на това изискване до 1 януари 2029 г. за всички нежилищни сгради, които са били санирани през двете години преди 28 май 2024 г., за да се съобразят с националните изисквания, установени в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2010/31/ЕС.

3.   Държавите членки могат да адаптират изискванията за броя на паркоместата за велосипеди в съответствие с параграфи 1 и 2 за специфични категории нежилищни сгради, до които обичайно нямат достъп велосипеди.

4.   По отношение на новите жилищни сгради с повече от три паркоместа за автомобили и жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от три паркоместа за автомобили, държавите членки гарантират:

По отношение на новите жилищни сгради с повече от три паркоместа за автомобили държавите членки гарантират и инсталирането на най-малко една зарядна точка.

Първа и втора алинея се прилагат, когато:

Чрез дерогация от първа алинея, държавите членки могат, въз основа на оценка от страна на местните органи и като се вземат предвид местните характеристики, включително демографските, географските и климатичните условия, да адаптират изискванията за броя на паркоместата за велосипеди.

Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване, посочено в първа алинея, буква а), е оразмерено така, че да позволява едновременното използване на очаквания брой зарядни точки на всички паркоместа. Когато в случай на основен ремонт не е възможно да се осигурят две паркоместа за велосипеди за всяка обособена жилищна част от сграда, държавите членки осигуряват толкова паркоместа за велосипеди, колкото е целесъобразно.

5.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член за конкретни категории сгради, когато:

6.   Държавите членки гарантират, че зарядните точки, посочени в параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, са способни да осигуряват интелигентно зареждане и, когато е целесъобразно, двупосочно зареждане, и че се експлоатират въз основа на комуникационни протоколи и стандарти, които не са предмет на права на собственост и които са недискриминационни, по оперативно съвместим начин и в съответствие с всички европейски стандарти и с делегираните актове, приети съгласно член 21, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2023/1804.

7.   Държавите членки насърчават операторите на зарядни точки, които не са публично достъпни, да ги експлоатират в съответствие с член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1804, когато е приложимо.

8.   Държавите членки предвиждат мерки за опростяване, рационализиране и ускоряване на процедурата за инсталиране на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради, по-специално на сдружения на съсобственици, и за премахване на регулаторните пречки, включително свързани с процедурите за издаване на разрешителни и одобрения от публичните органи, без да се засягат правните уредби в областта на собствеността и наемните правоотношения на държавите членки. Държавите членки премахват пречките пред инсталирането на зарядни точки в жилищни сгради с паркоместа, по-специално необходимостта да се получи съгласие от наемодателя или съсобствениците за частна зарядна точка за собствено ползване. Искане от наематели или съсобственици да им бъде разрешено да инсталират инфраструктура за презареждане на паркомясто може да бъде отхвърлено само ако са налице сериозни и законни основания за това.

Без да се засяга правната уредба на държавите членки в областта на собствеността и наемните правоотношения, те оценяват административните пречки по отношение на прилагането на инсталирането на зарядна точка в сграда с множество обособени жилищни части в сдружение на наематели или съсобственици.

Държавите членки гарантират наличието на техническа помощ за собствениците на сгради и наемателите, които желаят да инсталират зарядни точки и да осигурят паркоместа за велосипеди.

По отношение на жилищните сгради държавите членки обмислят въвеждането на схеми за оказване на подкрепа във връзка с инсталирането на зарядни точки, предварително окабеляване или осигуряване на инфраструктура за полагане на кабели на паркоместата в съответствие с броя на електрическите лекотоварни превозни средства, задвижвани с акумулаторна батерия, които са регистрирани на тяхна територия.

9.   Държавите членки осигуряват съгласуваност на политиките за сградния фонд, за активна и екологосъобразна мобилност, за климата, енергията и биологичното разнообразие и за градско планиране.

10.   До 31 декември 2025 г. Комисията публикува насоки за противопожарна безопасност в паркингите.

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива във връзка с незадължителна обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Определянето се основава на оценка на способността на сграда или обособена част от сграда да адаптира своето функциониране към нуждите на обитателя, по-специално по отношение на качеството на вътрешната среда, и на енергийната мрежа и да подобрява своята енергийна ефективност и цялостни характеристики.

В съответствие с приложение IV незадължителната обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление съдържа:

2.   До 30 юни 2026 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпитването и прилагането на показателя за подготвеност за интелигентно управление въз основа на наличните резултати от националните фази на изпитване и други съответни проекти.

Като взема предвид резултатите от доклада, до 30 юни 2027 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива с изискването за прилагането на общата схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление в съответствие с приложение IV по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 290 kW за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатизационни и вентилационни инсталации.

3.   След като проведе консултации със съответните заинтересовани страни, Комисията приема акт за изпълнение, в който се конкретизират техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 1 от настоящия член, включително график за необвързващ етап на изпитване на национално равнище, и се пояснява допълващата връзка на схемата със сертификатите за енергийните характеристики, посочени в член 19.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3.

4.   Ако е приела делегирания акт, посочен в параграф 2, до 30 юни 2027 г. Комисията приема акт за изпълнение, в който се конкретизират техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 2, по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 290 kW за отоплителни инсталации, климатизационни инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатизационни и вентилационни инсталации.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3.

1.   Държавите членки гарантират, че собствениците, наемателите и управителите на сгради могат да имат пряк достъп до данните за техните сградни инсталации. С тяхно съгласие данните се предоставят на трети лица в съответствие с действащите приложими правила и споразумения. Държавите членки улесняват пълната оперативна съвместимост на услугите и обмена на данни в рамките на Съюза в съответствие с параграф 5.

За целите на настоящата директива данните за сградните инсталации включват най-малко всички вече налични данни, свързани с енергийните характеристики на сградните компоненти, енергийните характеристики на строителните услуги, проектния жизнен цикъл на отоплителните инсталации, когато е налично, системите за сградна автоматизация и управление, датчиците, измервателните уреди, устройствата за измерване и управление и зарядните точки за електромобилност, и са свързани с цифровия дневник на сградата, когато е наличен.

2.   При установяването на правилата по отношение на управлението и обмена на данни, като вземат предвид международните стандарти и формата за управление при обмена на данни, държавите членки или когато държава членка е предвидила това, определените компетентни органи спазват приложимото право на Съюза. Правилата за достъп и евентуалните такси не трябва да представляват пречка, нито да създават дискриминация за трети лица по отношение на достъпа до данните за сградните инсталации.

3.   Не се начисляват допълнителни разходи на собственика, наемателя или управителя на сградата за достъп до техните данни или за искане за предоставяне на техните данни на трето лице при спазване на действащите приложими правила и споразумения. Държавите членки отговарят за определянето на съответните такси за достъп до данни от други отговарящи на условията субекти, като например финансови институции, агрегатори, доставчици на енергия, доставчици на енергийни услуги и национални статистически институти или други национални органи, отговарящи за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика. Държавите членки или, ако е приложимо — определените компетентни органи, гарантират, че таксите, начислявани от регулираните субекти, които предоставят услуги, свързани с данни, са подходящи и надлежно обосновани. Държавите членки насърчават споделянето на съответните данни за сградните инсталации.

4.   Правилата относно достъпа до данни и съхраняването им за целите на настоящата директива са в съответствие с приложимото право на Съюза. Обработването на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (30).

5.   До 31 декември 2025 г. Комисията приема актове за изпълнение, в които се конкретизират изискванията за оперативна съвместимост и недискриминационни и прозрачни процедури за достъп до данните.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.

Комисията изготвя стратегия за провеждане на консултации, в която се определят целите на консултациите, целевите заинтересовани страни и дейностите по консултациите за изготвянето на актовете за изпълнение.

1.   Държавите членки предоставят подходящо финансиране, мерки за подкрепа и други инструменти, които са в състояние да преодолеят пазарните пречки, с оглед да осигурят необходимите инвестиции, определени в националните им планове за саниране на сгради, с цел преобразуване на сградния им фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

2.   Държавите членки гарантират, че подаването на заявления и процедурите за публично финансиране са опростени и рационализирани, за да се улесни достъпът до финансиране, по-специално за домакинствата.

3.   Държавите членки оценяват и когато е целесъобразно, отстраняват пречките, свързани с първоначалните разходи за саниране.

4.   При разработването на схеми за финансова подкрепа за саниране на сгради държавите членки вземат предвид използването на основани на приходите параметри.

Държавите членки могат да използват своите национални фондове, когато такива фондове са създадени съгласно член 30 от Директива (ЕС) 2023/1791, за да финансират специални схеми и програми за саниране с цел подобряване на енергийната ефективност.

5.   Държавите членки предприемат подходящи регулаторни мерки за премахване на неикономическите пречки пред санирането на сгради. По отношение на сградите с повече от една обособена част тези мерки могат да включват премахване на изискванията за единодушие по отношение на структурите за съсобственост или даване на възможност структурите за съсобственост, да бъдат преки получатели на финансова подкрепа.

6.   Държавите членки използват по най-добрия разходоефективен начин наличното национално финансиране и финансиране, установено на равнището на Съюза, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата, Кохезионния фонд, InvestEU, приходите от търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (31) и други източници на публично финансиране. Тези източници на финансиране се разпределят по начин, съобразен с курса за постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г.

7.   За да подкрепят осигуряването на инвестиции, държавите членки насърчават ефективното разработване и използването на създаващи благоприятни условия финансиране и финансови инструменти, като например заеми за енергийна ефективност и ипотеки за саниране на сгради, сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, финансови схеми за плащане според икономиите, фискални стимули, например намалени данъчни ставки върху дейностите и материалите за саниране, схеми за данъчно облагане, схеми за фактуриране, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране, фондове, насочени към саниране със значителен минимален праг на целеви икономии на енергия и стандарти за ипотечните портфейли. Те насочват инвестициите в енергийноефективен публичен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат относно записването на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в сметките на държавното управление.

Държавите членки могат също така да насърчават и опростяват използването на публично-частни партньорства.

8.   Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя информация за наличното финансиране и финансовите инструменти в достъпна форма и по прозрачен начин, включително чрез цифрови средства.

9.   Създаващите благоприятни условия финансиране и финансови инструменти могат да включват заеми за саниране или гаранционни фондове за саниране с цел подобряване на енергийните характеристики, включително в комбинация със съответните програми на Съюза, когато е приложимо.

10.   До 29 май 2025 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива, чрез изготвяне на всеобхватна рамка за портфейла, предназначена за доброволно използване от финансовите институции, която подкрепя заемодателите да насочват и увеличават обема на отпусканите заеми в съответствие с амбицията на Съюза за декарбонизация и съответните цели в областта на енергетиката, за да насърчи ефективно финансовите институции да увеличат обемите, предвидени за саниране с цел подобряване на енергийните характеристики. Действията, определени във всеобхватната рамка, обхващат увеличаването на обема на заемите за енергийно саниране и включват предложени гаранции за защита на уязвимите домакинства чрез решения за смесено финансиране. В рамката се описват най-добрите практики за насърчаване на заемодателите да набележат и да предприемат действия по отношение на сградите с най-лоши характеристики в портфейлите си.

11.   Държавите членки улесняват обединяването на проекти, за да се създадат условия за достъп на инвеститорите и за пакетни решения за потенциалните клиенти.

Държавите членки приемат мерки, които насърчават кредитните продукти в областта на енергийната ефективност за саниране на сгради, като „зелени“ ипотеки и „зелени“ кредити, обезпечени или необезпечени, и гарантират, че те се предлагат широко и по недискриминационен начин от финансовите институции, че са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции, както и инвеститорите получават информация относно възможностите за участие във финансирането на подобряването на енергийните характеристики на сградите.

12.   Държавите членки въвеждат мерки и финансиране за насърчаване на образованието и обучението, за да гарантират, че има достатъчно работна сила с подходящо ниво на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор, което по-специално е насочено към МСП, включително към микропредприятият, когато е целесъобразно. Обслужването на едно гише, създадено съгласно член 18, може да улесни достъпа до такива мерки и финансиране.

13.   Когато е целесъобразно и при поискване, Комисията предоставя на държавите членки помощ за утвърждаването на национални или регионални програми за финансова подкрепа, целящи подобряване на енергийните характеристики на сградите, особено на съществуващите, включително като осигурява подкрепа във връзка с обмена на най-добри практики между отговорните национални или регионални органи или организации. Държавите членки гарантират, че тези програми се разработват по такъв начин, че да са достъпни за организации с по-малък административен, финансов и организационен капацитет.

14.   Като вземат надлежно предвид уязвимите домакинства, държавите членки обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийните характеристики и намаляване на емисиите на парникови газове при саниране на сградите с целевите или постигнатите икономии на енергия и подобрения, определени от един или няколко от следните критерии:

15.   От 1 януари 2025 г. държавите членки престават да предоставят финансови стимули за инсталирането на самостоятелни котли, захранвани с изкопаеми горива, с изключение на тези, избрани за инвестиции преди 2025 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241, с член 7, параграф 1, буква з), точка i), трето тире от Регламент (ЕС) 2021/1058 и с член 73 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (32).

16.   Държавите членки стимулират основното саниране и поетапното основно саниране с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа. Когато преобразуването на дадена сграда в сграда с нулеви емисии е технически и икономически неосъществимо, санирането, водещо до намаляване с най-малко 60 % на потреблението на първична енергия, се счита за основно саниране за целите на настоящия параграф. Държавите членки стимулират мащабни програми, насочени към голям брой сгради, по-специално сградите с най-лоши характеристики, например чрез интегрирани програми за районно саниране, и които водят до общо намаляване с най-малко 30 % на потреблението на първична енергия с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа в съответствие с постигнатото равнище на характеристиките.

17.   Без да се засягат националните им икономически и социални политики и правната им уредба в областта на собствеността, държавите членки предприемат мерки по отношение на принудителното напускане на имоти от уязвими домакинства, причинено от несъразмерното увеличение на наемите след енергийно саниране на тяхната жилищна сграда или обособена жилищна част от сграда.

18.   Финансовите стимули са насочени приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791.

19.   Когато предоставят финансови стимули на собствениците на сгради или обособени части от сгради за саниране на отдадени под наем сгради или обособени части от сгради, държавите членки се стремят финансовите стимули да са от полза както за собствениците, така и за наемателите. Държавите членки въвеждат ефективни гаранции, по-специално за уязвимите домакинства, включително чрез предоставяне на подкрепа за наемите или чрез налагане на горни граници за увеличаване на наемите, и могат да стимулират финансови схеми за справяне с първоначалните разходи за саниране, като например схеми за фактуриране, схеми за плащане според икономиите, сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, както е посочено в член 2, точка 33 и член 29 от Директива (ЕС) 2023/1791.

1.   Държавите членки, в сътрудничество с компетентните органи и когато е целесъобразно — със заинтересовани страни от частния сектор, гарантират създаването и експлоатацията на структури за техническа помощ, включително чрез приобщаващи звена за обслужване на едно гише за енергийните характеристики на сградите, насочени към всички участници в санирането на сгради, наред с другото, собствениците на жилища и административните, финансовите и икономическите участници, като МСП, включително микропредприятията.

Държавите членки гарантират наличието на структури за техническа помощ на своята територия, като създават най-малко едно звено за обслужване на едно гише:

Държавите членки могат да определят звената за обслужване на едно гише, създадени съгласно член 22, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2023/1791, като звена за обслужване на едно гише за целите на настоящия член.

Комисията предоставя насоки относно създаването на тези звена за обслужване на едно гише в съответствие с член 22, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791.

2.   Структурите за техническа помощ, създадени съгласно параграф 1:

3.   Звената за обслужване на едно гише, създадени съгласно параграф 1:

1.   Държавите членки предвиждат необходимите мерки с цел въвеждането на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите.

Сертификатът за енергийни характеристики включва енергийните характеристики на сградата, изразени чрез числен показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.г.), и еталонни стойности, като например минималните изисквания за енергийните характеристики, минималните стандарти за енергийни характеристики, изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и изисквания за сгради с нулеви емисии, за да се даде възможност на собствениците или наемателите на сградата или на обособената част от сграда да сравнят и оценят нейните енергийни характеристики.

2.   До 29 май 2026 г. сертификатът за енергийни характеристики трябва да съответства на образеца в приложение V. В него се посочва класът на енергийните характеристики на сградата в затворена скала, като се използват само буквите от „А“ до „G“. Буква „А“ съответства на сградите с нулеви емисии, а буква „G“ съответства на сградите в националния сграден фонд, които са последните сред тези с най-лошите характеристики към момента на въвеждането на скалата. Държавите членки, които към 29 май 2026 г. вече означават сградите с нулеви емисии като „А0“, могат да продължат да използват това означение вместо „клас А“. Държавите членки гарантират, че останалите класове (от „B“ до „F“ или когато е използван „А0“ — съответно от „А“ до „F“) имат подходящо разпределение на показателите за енергийни характеристики сред класовете на енергийните характеристики.

Държавите членки могат да определят клас на енергийните характеристики „A+“, съответстващ на сгради с максимален праг за потребление на енергия, който е най-малко с 20 % по-нисък от максималния праг за сгради с нулеви емисии, и които сгради произвеждат на място повече енергия от възобновяеми източници годишно от общото годишно потребление на първична енергия. За съществуващи сгради, санирани до клас „A+“, държавите членки гарантират, че ПГЗ за целия жизнен цикъл се оценява и посочва в сертификата за енергийните характеристики на сградата.

Държавите членки, които са преобразували своите класове на енергийните характеристики на или след 1 януари 2019 г. и преди 28 май 2024 г., могат да отложат преобразуването на своите класове на енергийните характеристики до 31 декември 2029 г.

3.   Държавите членки осигуряват общи визуални характеристики на сертификатите за енергийни характеристики на тяхна територия.

4.   Държавите членки гарантират качеството, надеждността и ценовата достъпност на сертификатите за енергийни характеристики.

Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че сертификатите за енергийни характеристики са финансово достъпни, и обмислят оказването на финансова подкрепа на уязвимите домакинства.

Държавите членки гарантират, че сертификатите за енергийни характеристики се издават в съответствие с член 20, параграф 1 и от независими експерти въз основа на посещение на място, което може, когато е целесъобразно, да бъде извършено чрез виртуални проверки. Сертификатите за енергийни характеристики са ясни, леснодостъпни, налични в машинночетим формат и в съответствие с образеца в приложение V.

5.   Сертификатът за енергийни характеристики включва препоръки за разходоефективно подобрение на енергийните характеристики и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове и подобряването на качеството на вътрешната среда на сграда или на обособени части от сграда, освен когато сградата или обособената част от нея вече отговаря най-малко на клас на енергийните характеристики „A“.

Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат:

6.   Когато държавите членки са предвидили паспорт за саниране, който да се изготвя и издава заедно със сертификата за енергийните характеристики съгласно член 12, параграф 3, паспортът за саниране заменя препоръките съгласно параграф 5 от настоящия член.

7.   Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да съдържат прогнозна оценка на икономиите на енергия и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове. Те могат да съдържат оценка на диапазона на сроковете на възвръщаемост или на съотношението разходи и ползи през икономическия жизнен цикъл и информация относно наличните финансови стимули, административна и техническа помощ, както и финансовите ползи, които като цяло са свързани с постигането на референтните стойности.

8.   Препоръките трябва да включват оценка на това дали отоплителните инсталации, вентилационните инсталации, климатичните инсталации и инсталациите за топла вода за битови нужди могат да бъдат приспособени за работа при по-ефективни температурни настройки, като например нискотемпературни излъчватели за отоплителни инсталации с вода, включително необходимата концепция за отоплителната мощност и изискванията за температура и дебит.

9.   Препоръките включват оценка на оставащия експлоатационен срок на отоплителните инсталации или климатичните инсталации. Когато е целесъобразно, в препоръките се посочват възможните алтернативи за подмяна на отоплителната инсталация или климатичната инсталация в съответствие с целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., като се вземат предвид местните обстоятелства и обстоятелствата, свързани с инсталацията.

10.   В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът или наемателят на сградата или на обособената част от сграда да получи по-подробна информация, включително във връзка с разходната ефективност, на направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки. Оценката на разходната ефективност се основава на набор от стандартни условия, като например оценка на икономиите на енергия и на базисните цени на енергията, както и на предварителна прогноза за разходите. Освен това в него се съдържа информация за мерките, които да бъдат предприети за изпълнение на препоръките, информация за контакт със съответните звена за обслужване на едно гише и, когато е приложимо, за възможностите за получаване на финансова подкрепа. На собственика или наемателя на сградата или на обособената част от сграда може да се предостави друга информация по свързани въпроси, като енергийни одити или стимули от финансово или друго естество, както и възможности за финансиране, или съвети за повишаване на устойчивостта на сградата на изменението на климата.

11.   Сертифицирането на обособени части от сгради може да се основава на:

12.   Сертифицирането на еднофамилни къщи може да се основава на оценка на друга представителна сграда с подобни конструкция и размер и със сходни реални енергийни характеристики, ако съответствието може да бъде удостоверено от експерта, издаващ сертификата за енергийни характеристики.

13.   Срокът на валидност на сертификата за енергийни характеристики не може да надвишава 10 години. Държавите членки гарантират, че когато се издава сертификат за енергийни характеристики под клас „C“, собствениците на сгради се приканват да се обърнат към звено за обслужване на едно гише, за да получат съвети относно санирането при настъпване на по-ранното от следните събития:

14.   Държавите членки осигуряват опростени процедури за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики, когато само отделни компоненти са модернизирани чрез единични или самостоятелни мерки.

Държавите членки осигуряват опростени процедури за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики, когато са въведени мерки, посочени в паспорта за саниране, или когато се използва цифров близнак на сградата, други сертифицирани методи или данни от сертифицирани инструменти за определяне на енергийните характеристики на сградата.

1.   Държавите членки гарантират, че цифров сертификат за енергийни характеристики се издава за:

Изискването за издаване на сертификат за енергийни характеристики не се прилага, когато за съответната сграда или обособена част от сграда е налице валиден сертификат, издаден в съответствие с Директива 2010/31/ЕС или в съответствие с настоящата директива.

Държавите членки гарантират, че при поискване се издава версия на хартиен носител на сертификат за енергийни характеристики.

2.   При строеж, при основен ремонт или при продажба или отдаване по наем на сграда или на обособени части от сграда, или при подновяване на договор за наем на сгради или на обособени части от сгради държавите членки изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или наемателя.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, при продажба или отдаване под наем на сграда преди построяването ѝ или основния ѝ ремонт държавите членки могат да поискат от продавача да представи оценка на бъдещите енергийни характеристики на сградата; в този случай сертификатът за енергийните характеристики се издава не по-късно от завършването на строежа или санирането и отразява действителното състояние на сградата.

4.   Когато сгради или обособени части от сгради са обявени за продажба или за отдаване под наем, държавите членки изискват те да имат сертификат за енергийни характеристики, а показателят за енергийните характеристики и класът, посочен в сертификата за енергийни характеристики на сградата или на обособената част от сграда, в зависимост от случая, да бъде отбелязан в обявите във и извън интернет, включително на уебсайтовете на портали за търсене на недвижими имоти.

Държавите членки извършват извадкови проверки или други видове контролни действия, за да гарантират спазването на тези изисквания.

5.   Разпоредбите на настоящия член се прилагат в съответствие с приложимите национални правила относно съсобствеността или общата собственост.

6.   Държавите членки могат да изключат категориите сгради, посочени в член 5, параграф 3, букви б), в) и д) от прилагането на параграфи 1, 2, 4 и 5 от настоящия член. Държавите членки, които до 28 май 2024 г. са взели решение да изключат от прилагането на задълженията по настоящия член жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване, могат да продължат да го правят.

7.   В съответствие с националните правила се взема решение относно евентуалното значение, ако има такова, на сертификатите за енергийни характеристики в рамките на съдебни производства.

8.   Държавите членки гарантират, че всички издадени сертификати за енергийни характеристики са качени в базата данни за енергийните характеристики на сградите, посочена в член 22. Качените файлове съдържат пълния сертификат за енергийни характеристики, включително всички необходими данни, необходими за изчисляване на енергийните характеристики на сградата.

1.   Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че когато сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 20, параграф 1, е заета от публични органи или се посещава често от граждани, сертификатът за енергийни характеристики е изложен на видно място, ясно забележимо за посетителите.

2.   За нежилищна сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 20, параграф 1, държавите членки изискват сертификатът за енергийни характеристики да е изложен на видно и ясно забележимо място.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не включват задължение за излагане на препоръките, съдържащи се в сертификата за енергийни характеристики.

1.   Всяка държава членка създава национална база данни за енергийните характеристики на сградите, която позволява събирането на данни за енергийните характеристики на отделните сгради и за общите енергийни характеристики на националния сграден фонд. Тези бази данни могат да се състоят от набор от взаимносвързани бази данни.

Базата данни позволява събирането на данни от всички относими източници, свързани със сертификатите за енергийни характеристики, инспекциите, паспорта за саниране, показателя за подготвеност за интелигентно управление и изчисленото или измереното потребление на енергия на обхванатите сгради. За попълването на базата данни може да се събират и данни за типовете сгради. Могат да се събират и съхраняват също така данни както за експлоатационните, така и за съпътстващите емисии, и за общия ПГЗ за целия жизнен цикъл.

2.   Агрегираните и анонимизирани данни относно сградния фонд се оповестяват публично в съответствие с правилата на Съюза и националните правила за защита на данните. Съхраняваните данни са машинночетими и са достъпни чрез подходящ цифров интерфейс. Държавите членки осигуряват лесен и безплатен достъп до пълния сертификат за енергийни характеристики на собствениците, наемателите и управителите на сгради, както и на финансовите институции по отношение на сградите в техните инвестиционни и кредитни портфейли, а с разрешение на собственика — и на независими експерти. За сгради, предлагани за отдаване под наем или продажба, държавите членки осигуряват достъп до пълния сертификат за енергийни характеристики за потенциални наематели или купувачи, които са получили разрешение от собственика на сградата.

3.   Държавите членки гарантират, че местните органи разполагат с достъп до съответните данни за енергийните характеристики на сградите на тяхна територия, което се изисква за улесняване на изготвянето на планове за отопление и охлаждане, включително до оперативните географски информационни системи и свързаните с тях бази данни, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки осигуряват подкрепа на местните органи да получат необходимите ресурси за управление на данни и информация.

4.   Държавите членки оповестяват публично информация за дела на сградите в националния сграден фонд, обхванати от сертификати за енергийни характеристики и агрегирани или анонимизирани данни за енергийните характеристики, включително за потреблението на енергия и, където е приложимо, ПГЗ за целия жизнен цикъл на обхванатите сгради. Публичната информация се актуализира най-малко два пъти годишно. Държавите членки предоставят анонимизирана или агрегирана информация на разположение на публични и научноизследователски институции, като например националните статистически институти, при поискване.

5.   Най-малко веднъж годишно държавите членки осигуряват прехвърлянето на информацията в националната база данни към Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Държавите членки могат да предават информацията по-често.

6.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на общи образци за предаване на информацията на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Първият такъв акт за изпълнение се приема в срок до 30 юни 2025 г.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3.

7.   С цел да се осигури съгласуваност и последователност на информацията, държавите членки гарантират, че националната база данни за енергийните характеристики на сградите е оперативно съвместима и интегрирана с други административни бази данни, съдържащи информация за сградите, като например националния сграден кадастър или поземления регистър и цифровите дневници на сградите.

1.   Държавите членки предвиждат необходимите мерки за въвеждане на редовни инспекции на достъпните части на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации, включително на комбинации от такива инсталации, с полезна номинална мощност над 70 kW. Полезната мощност на инсталацията се основава на сумата от номиналните мощности на топлогенераторите и охлаждащите генератори.

2.   Държавите членки могат да установят отделни схеми за инспекция на инсталациите в жилищните и в нежилищните сгради.

3.   Държавите членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност на инсталацията, като вземат предвид разходите за провеждане на инспекциите на инсталацията и прогнозните икономии от разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспекцията. Инсталациите се инспектират най-малко на всеки пет години. Инсталации с генератори с полезна номинална мощност над 290 kW се инспектират най-малко веднъж на всеки три години.

4.   Инспекцията включва оценка на генератора или генераторите, циркулационните помпи и когато е целесъобразно — компонентите на вентилационните системи, системите за разпределение на въздуха и водата, системите за хидравлично балансиране и системата за управление. Държавите членки могат да включат в схемите за инспекции всички допълнителни сградни инсталации, посочени в приложение I.

Инспекцията включва оценка на коефициента на полезно действие и на оразмеряването на топлогенератора и климатичния генератор или генераторите и техните основни компоненти, съотнесени към нуждите на сградата, като при нея се вземат предвид способностите на инсталацията да оптимизира характеристиките си при типични или нормални експлоатационни условия, при използване на наличните енергоспестяващи технологии и при променящи се условия, дължащи се на разлики в начина на използване. Когато е от значение, при инспекцията се оценява възможността инсталацията да работи при различни и по-ефективни температурни настройки, като например при ниска температура за отоплителни системи с топлоносител вода, включително чрез проектирането на отоплителната мощност и изискванията за температура и дебит, като същевременно се гарантира безопасната ѝ експлоатация. Когато е приложимо, инспекцията включва основна оценка на осъществимостта за намаляване на използването на изкопаеми горива на място, например чрез интегриране на енергия от възобновяеми източници, промяна на източника на енергия или замяна или адаптиране на съществуващите инсталации.

При наличието на вентилационна инсталация се прави оценка и на нейното оразмеряване и възможностите ѝ да оптимизира характеристиките си при типични или средни експлоатационни условия, които са от значение за конкретното и текущото използване на сградата.

Когато в инсталацията или в изискванията на сградата не са внесени промени след инспекция, извършена съгласно настоящия член, държавите членки могат да изберат да не изискват повторна оценка на оразмеряването на основния компонент или оценка на експлоатацията при различни температури.

5.   Техническите сградни инсталации, изрично обхванати с договорен критерий за енергийните характеристики или със споразумение с договорено равнище на подобряване на енергийната ефективност, като например договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат, или такива, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор и следователно подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, се освобождават от прилагането на изискванията, установени в параграф 1, при условие че цялостното въздействие на подобен подход е равностойно на въздействието от прилагането на параграф 1.

6.   Когато цялостното въздействие е равностойно на въздействието от прилагането на параграф 1, държавите членки могат да решат да предприемат алтернативни мерки, като оказване на финансова подкрепа или консултиране на ползвателите във връзка с подмяната на генератори, други промени в инсталацията и алтернативни решения за оценка на характеристиките, коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на тези инсталации.

Преди да приложи алтернативните мерки, посочени в първа алинея от настоящия параграф, всяка държава членка представя пред Комисията доклад, с който удостоверява, че въздействието на тези мерки е равностойно на въздействието на мерките, посочени в параграф 1, включително по отношение на икономиите на енергия и емисиите на парникови газове.

7.   Сградите, които съответстват на член 13, параграф 10 или 11, се освобождават от прилагането на изискванията, установени в параграф 1 от настоящия член.

8.   Държавите членки въвеждат схеми за инспекции или алтернативни мерки, като например цифрови инструменти и контролни списъци, за да удостоверят, че извършените строителни и ремонтни дейности отговарят на проектираните енергийни характеристики и са в съответствие с минималните изисквания за енергийните характеристики, определени в строителните правилници или равностойни разпоредби.

9.   Държавите членки включват обобщен анализ на схемите за инспекции и резултатите от тях като приложение към националния план за саниране на сградите, посочен в член 3. Държавите членки, които са избрали алтернативните мерки, посочени в параграф 6 от настоящия член, включват обобщен анализ и резултатите от алтернативните мерки.

1.   Доклад за инспекция се изготвя след всяка инспекция на отоплителна инсталация, вентилационна инсталация или климатична инсталация. Докладът за инспекцията съдържа резултата от инспекцията, проведена в съответствие с член 23, и включва препоръки за ефективно от гледна точка на разходите подобрение на енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация.

Тези препоръки може да се основат на сравнение между енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация и тези на най-добрата инсталация, която може да бъде създадена чрез използване на енергоспестяващи технологии, както и на инсталация от подобен вид, за която всички съответни елементи съответстват на параметрите на енергийните характеристики, изисквани съгласно приложимото право. Когато е приложимо, препоръките включват резултатите от основната оценка на осъществимостта за намаляване на използването на изкопаеми горива на място.

В доклада за инспекцията се посочват всички проблеми, свързани с безопасността, открити по време на инспекцията. Авторът на доклада обаче не се счита за отговорен във връзка с откриването или посочването на такива проблеми, свързани с безопасността.

2.   Докладът за инспекцията се предава на собственика или наемателя на сградата или на обособената част от сграда.

3.   Докладът от инспекцията се качва в националната база данни за енергийните характеристики на сградите съгласно член 22.

1.   Държавите членки гарантират, че издаването на сертификати за енергийни характеристики на сгради, въвеждането на паспорти за саниране, оценката на подготвеността за интелигентно управление, инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации се осъществяват по независим начин от квалифицирани или сертифицирани експерти, които работят като самонаети лица или са наети на работа в публични органи или частни предприятия.

При сертифицирането на експертите съгласно член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791 се отчита тяхната компетентност.

2.   Държавите членки предоставят на разположение на обществеността информация относно обучението и сертифицирането. Държавите членки осигуряват на разположение на обществеността редовно актуализирани списъци на квалифицирани или сертифицирани експерти или редовно актуализирани списъци на сертифицирани дружества, които предлагат услугите на такива експерти.

1.   Държавите членки гарантират подходящо равнище на компетентност на специалистите в областта на строителството, които извършват комплексни дейности по саниране, в съответствие с член 3 и приложение II към настоящата директива и член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791.

2.   Когато е целесъобразно и осъществимо, държавите членки осигуряват схеми за сертифициране или равностойни квалификационни схеми на разположение за доставчиците на комплексни дейности по саниране, когато това не е уредено от член 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 или член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791.

1.   Държавите членки гарантират, че в съответствие с приложение VI са въведени системи за независим контрол върху сертификатите за енергийни характеристики, както и върху паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации. Държавите членки могат да въведат отделни системи за контрол на сертификатите за енергийни характеристики, паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации.

2.   Държавите членки могат да делегират изпълнението на задълженията по въвеждането на системата за независим контрол.

Ако държавите членки решат да направят това, те осигуряват въвеждането на системите за независим контрол в съответствие с приложение VI.

3.   Държавите членки изискват сертификатите за енергийни характеристики, паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите, посочени в параграф 1, да бъдат предоставяни на компетентните органи или организации при поискване.

1.   Държавите членки подготвят и провеждат информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността. Те предприемат необходимите мерки за информиране на собствениците и наемателите на сгради или на обособени части от сгради и всички съответни участници на пазара, като например местните и регионалните органи и енергийни общности, относно различните методи и практики, които служат за подобряване на енергийните характеристики. По-специално държавите членки предприемат необходимите мерки за предоставяне на съобразена с нуждите информация на уязвимите домакинства. Тази информация се предоставя на разположение и на местните органи и организациите на гражданското общество.

2.   По-специално, държавите членки предоставят информация на собствениците или наемателите на сгради относно сертификатите за енергийни характеристики, тяхната цел, разходоефективни мерки и, когато е целесъобразно, финансови инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградата и за подмяна на котлите, захранвани с изкопаеми горива, с по-устойчиви алтернативи. Държавите членки осигуряват тази информация посредством достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като например съвети относно санирането и звената за обслужване на едно гише, създадени в съответствие с член 18, като обръщат особено внимание на уязвимите домакинства.

По искане на държавите членки Комисията ги подпомага при провеждане на информационните кампании за целите на параграф 1 и на първа алинея от настоящия параграф, като те могат да бъдат предмет на програми на Съюза.

3.   Държавите членки осигуряват подходящи насоки и обучение, включително за слабо представените групи, на отговорните за прилагането на настоящата директива лица. В подобни насоки и обучение се разглежда въпросът за значението на подобряването на енергийните характеристики; те позволяват проучване на оптималното съчетание на подобренията на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове, употребата на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони. Такива насоки и обучение могат да обхващат и структурни подобрения, адаптиране към изменението на климата, противопожарна безопасност, рискове, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняване на опасни вещества, включително азбест, емисии на замърсители на въздуха (включително фини прахови частици), качество на вътрешната среда и достъпност за хората с увреждания. Държавите членки се стремят да въведат мерки в подкрепа на обучението на местните и регионалните органи, общностите за енергия от възобновяеми източници и други имащи отношение участници, като например ръководени от гражданите инициативи за саниране, с цел насърчаване на постигането на целите на настоящата директива.

4.   Комисията непрекъснато подобрява услугите по осигуряването на информация, по-специално уебсайта, който е създаден, за да служи за европейски портал по въпросите на енергийната ефективност на сградите, насочен към гражданите, професионално заетите в областта и публичните органи, за да подпомага усилията на държавите членки за осигуряване на информация и повишаване на осведомеността. Информацията на посочения уебсайт може да включва препратки към съответното право на Съюза, както и към националните, регионалните и местните правила, препратки към уебсайтовете в рамките на портала ЕСROPA, които съдържат националните планове за действие в областта на енергийната ефективност, препратки към наличните финансови инструменти, както и примери за най-добри практики на национално, регионално и местно равнище, включително по отношение на звената за обслужване на едно гише, създадени в съответствие с член 18 от настоящата директива. В контекста на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (33), Социалния фонд за климата и Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията продължава да предоставя услуги по осигуряването на информация и ги подобрява с цел да улесни използването на наличните финансови средства чрез предоставяне на помощ и информация, включително в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, чрез Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище на заинтересованите страни, включително националните, регионалните и местните органи, относно възможностите за финансиране, като отчита последните промени в регулаторната рамка.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегираните актове, посочено в членове 6, 7, 15, 17 и 31, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 28 май 2024 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 6, 7, 15, 17 и 31 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 6, 7, 15, 17 или 31, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да бъде удължен с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (34).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 1, 2, 3, 5 — 29 и 32 и приложения I, II, III и V — X, до 29 май 2026 г. Те незабавно представят текста на тези мерки и таблица на съответствието на Комисията.

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 17, параграф 15, до 1 януари 2025 г.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.