Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута — TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на електронен адрес: https://unece.org/status-1958-agreement-and-annexed-regulations

Правило на ООН № 167 — Единни разпоредби относно одобряването на моторните превозни средства по отношение на тяхната пряка видимост [2024/1065]

Дата на влизане в сила: 8 юни 2023 г.

Настоящият документ е създаден единствено като средство за документиране. Автентичният и правно обвързващ текст е: ECE/TRANS/WP.29/2022/140/Rev.1.

СЪДЪРЖАНИЕ

Правило

Въведение

Обхват

Определения

Заявление за одобрение

Одобряване

Спецификации

Процедура на изпитване

Изменение на типа превозно средство и разширяване на одобрението

Съответствие на производството

Санкции при несъответствие на производството

10.

Окончателно прекратяване на производството

11.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобрение, и на органите по одобряване на типа

Приложения

Информационен документ за одобряването на типа на превозно средство по отношение на неговата пряка видимост

Съобщение относно одобрението, отказа, разширението или отнемането на одобрение или окончателно прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение на неговата пряка видимост

Оформление на маркировките за одобрение

Пространство на оценяване

Определяне на нива на пряка видимост на превозните средства и методи на съответствие

Метод за физическо изпитване

Числен метод за изпитване

0. Въведение (за информация)

0.1.

Сблъсъци между уязвими участници в движението (УУД) и големи търговски превозни средства, които предприемат маневри с ниска скорост, като например маневри за завиване или потегляне от спряло състояние, обикновено при ниска скорост на движение. Те обикновено имат сериозни последици за УУД. В миналото безопасността на УУД в тези ситуации беше повишавана чрез подобряване на непряката видимост на водача (огледала за мъртвата зона) и чрез оборудване на камионите със странична защита срещу вклиняване. Тези сблъсъци при маневриране с ниска скорост се случват обаче все още, поради което е необходимо да се обмислят допълнителни подобрения.

0.2

Причината за този тип сблъсък може да се дължи на много фактори. УУД може да са се намирали на място, където не е било възможно да бъдат забелязани от водача през остъклените площи или огледалата. Възможно е също така те да са били видими още при настъпването на сблъсъка, но водачът да е установил присъствието им твърде късно, за да избегне сблъсъка, или изобщо да не е установил присъствието им. Това късно откриване или неоткриване може да е резултат от това, че водачът не е погледнал, погледнал е, но не е видял, или е видял, но не е преценил правилно риска.

0.3.

Премахването на този вид сблъсък може да изисква да се обмисли действие, с което да се смекчат много от тези различни причини. Едновременно с това бяха въведени други правила за използване на електронни системи с датчици за откриване на УУД в непосредствена близост до превозното средство и за информиране на водача за тяхното присъствие чрез информационен сигнал с ниско ниво на спешност (напр. светлина) и за предоставяне на предупреждения за сблъсък (напр. аудио-визуални), когато ситуацията стане по-критична.

0.4.

Информационните системи за мъртвата зона и предупрежденията за сблъсък ще бъдат най-ефективни, когато привличат вниманието на водача към опасност, която може да бъде видяна и бързо установена като действителна заплаха. В много ситуации на сблъсък с УУД с голям брой превозни средства с конструкция, която предхожда настоящото правило, УУД няма да се виждат пряко през предното стъкло или през страничните стъкла на превозното средство. Голям брой УУД ще се виждат в огледалата, но доказателствата сочат, че това не е достатъчно, за да се предотвратят всички сблъсъци.

0.5.

Видимостта в огледалата може да бъде много полезна, но при нея се наблюдават няколко ограничения в сравнение с пряката видимост. Човешкото зрително възприятие се е развило на базата на две основни зони на зрение. Фовеалното (централното) зрение е областта с висока разделителна способност, намираща се в центъра на зрителното поле, която се използва за виждане и разпознаване на обекти. Периферното зрение се отличава с много по-малка детайлност, но е много чувствително към движение и използва засичането на движението, за да привлече бързо вниманието и да насочи фовеалното (централното) зрение върху заплахата. В контекста на настоящото правило то представлява собствената система на природата за предупреждение за сблъсък. Изображенията в огледала са малки и е възможно да не показват достатъчно движение, за да се задейства периферното зрение. Те трябва да бъдат съзнателно и активно следени от водача. Огледалата позволяват само ограничено възприемане в дълбочина. Изображенията от изпъкнали огледални лещи може да бъдат изкривени, особено по краищата, а огледалата за мъртвата зона може да бъдат разположени в позиции, които не са интуитивни, с неочаквана ориентация на обекта. Така например на водача може да се наложи да погледне нагоре към линията на покрива на превозното средство, за да види изображение, което гледа надолу към горната част на главата на велосипедист, намиращ се до превозното средство. Използването на добре специфицирани системи тип камера-монитор, които да заменят огледалата, може да подобри някои, но не и всички тези аспекти.

Подобряването на пряката видимост притежава значителен потенциал за подпомагане на водачите за избягване на сблъсъци, като намалява вероятността зоните около превозното средство да не се виждат нито при пряка, нито при непряка видимост. По този начин може да се подобри способността на водача да реагира бързо, когато УУД се виждат при непряка видимост.

0.6.

Следователно с настоящото правило на ООН се изискват търговски превозни средства, които да отговарят на определени минимални стандарти за пряка видимост с цел да се увеличи в максимална степен вероятността водачът да разпознае и да реагира бързо на присъствието на УУД в критични ситуации по време на маневриране с ниска скорост. То е предназначено и за увеличаване в максимална степен на ефективността на информационните системи за мъртвата зона и предупрежденията за сблъсък.

0.7.

При определени обстоятелства обаче ще бъде значително предизвикателство за производителите на превозни средства да осигурят добра пряка видимост, без да компрометират други важни експлоатационни характеристики, като комфорта и благосъстоянието на водача, високата мощност/охлаждането за транспорт с голяма товароподемност или големия пътен просвет за повишена проходимост. Данните категорично сочат, че мнозинството от потенциално значимите сблъсъци при маневриране в непосредствена близост се случват в големите градове и много малко по главните междуградски пътища. При това положение в самото правило се определят различни нива на ефективност за различните подкатегории превозни средства въз основа на критерии, за които се счита, че е много вероятно да бъдат показателни за възможността да бъдат използвани редовно в градски райони и при отчитане на определени експлоатационни ограничения. Все още се проучва възможността за вероятната необходимост от даден вид съобразени изисквания по отношение на особено предизвикателни превозни средства.

0.8.

В правилото се признава, че предоставянето на възможност за пряка видимост на която и да е част от УУД може потенциално да помогне на водача да разпознае присъствието му и да избегне сблъсък. По-специално се счита, че иновации като стъкла в долните панели на вратите, които помагат да се видят намиращи се до превозното средство УУД на височина около кръста, могат да бъдат полезни. Поради тази причина с правилото се изисква видимост на минимален обем пространство около превозното средство, а не просто видимост на показател, представящ височината на главата, или зона на пода, какъвто е случаят с други правила относно видимостта. Използването на метод за пространствено оценяване предоставя по-голяма гъвкавост на отрасъла за иновации в предоставянето на минимално необходимото зрително поле.

0.9.

Макар че методът за пространствено оценяване и обхванатите от него зони за оценяване произтичат от геометричните условия и инсталирането на устройства за непряка видимост за големи камиони, по-специално огледала от класове V и VI, обхватът на настоящото правило в неговата „долна“ част включва и превозни средства от категории M2 и N2 , произтичащи от превозни средства от категории M1 и N1. Тези превозни средства отговарят или скоро ще трябва да отговарят на изискванията на Правило № 125, което се отнася за пряката видимост на водача. Поради това, за да се избегне дублирането на правилата, по отношение на тези превозни средства следва да се предостави възможност да се използва съответствието с Правило № 125, за да се отговори на изискванията на настоящото правило. За въпросните превозни средства обаче, които не произлизат от M1 или N1, тъй като тези превозни средства обикновено не са оборудвани с устройства за непряка видимост от класове V и VI и тъй като определените позиции на точката на очите за големи камиони може да не са представителни за тези превозни средства, се предлага допълнителното включване на алтернативен метод за оценяване. Като се отбелязва, че поради сравнително ниското положение на седалката превозните средства в тази категория значително надскачат изискванията на настоящото правило и тъй като в статистическите данни за произшествията във връзка с тях не се подчертават повишени рискове, свързани с пряката видимост, използването на опростен алтернативен метод се счита за оправдано.

1. Обхват

1.1.

Настоящото правило се прилага във връзка с одобряването на превозни средства от категории M2, M3, N2 и N3 по отношение на тяхната пряка видимост с цел намаляване във възможно най-голяма степен на мъртвите зони, съобразено с нуждите на конкретния тип превозно средство и експлоатацията, за която е предназначено.

1.2.

Изискванията на настоящото правило са формулирани за превозни средства, разработени за дясно движение или за ляво движение. Изискванията се прилагат според случая.

2. Определения

За целите на настоящото правило:

2.1.

„Пряка видимост“ означава полето на видимост от точката на очите на водача, което може да се вижда без помощта на устройства за непряка видимост, като например огледала или камери.

2.2.

„Тип превозно средство по отношение на пряката видимост“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на такива важни аспекти, като:

а)	търговското наименование или марката на производителя;

б)	размерите и формите на компонентите на конструкцията на превозното средство, разположени пред вертикална равнина, разположена на 1 000 mm зад точката на очите на водача (E2) и перпендикулярна на надлъжната равнина на превозното средство;

в)	разстоянието по оста X между точката на петата пред педала на газта и най-предната точка на превозното средство;

г)	броят, размерът, формата или местоположението на прозрачните площи на превозното средство, разположени пред вертикална равнина, разположена на 1 000 mm зад точката на очите на водача (E2) и перпендикулярна на надлъжната равнина на превозното средство;

д)	нивото на пряка видимост, определено от таблицата в приложение 5, в обхвата на което ще попадне превозното средство.

2.3.

„Точка на очите на водача“ или „точка E“ означава точка, представляваща средната точка между центровете на лявото и дясното око на водача. Определени са три отделни точки на очите. E2 е предната точка на очите, E1 е лявата точка на очите, а E3 е дясната точка на очите. Всяка точка се определя с помощта на тримерната координатна система. E2 се определя чрез отместване от точката на петата пред педала на газта 1 163,25 mm по оста Z и 678 mm назад по оста X. Положението на E2 по оста Y е във вертикална равнина, успоредна на средната надлъжна равнина и минаваща през центъра на седалката на водача. Точките E1 и E3 се определят чрез завъртане на 60°, съответно наляво и надясно, около точката P.

Фигура 1

Определение за точки E

2.4.

„Прозрачна площ“ означава тази площ от предното стъкло на превозно средство или друга остъклена повърхност, ако е монтирана, която позволява не по-малко от 70 процента светлопропускливост, измерена в посока, перпендикулярна на повърхността, с изключение на всяка площ на непрозрачно затъмняване с нанесени точки.

2.5.

„Пространство на оценяване“ означава обемът пространство около предната част на превозното средство, където видимостта на част от уязвимия участник в движението ще се счита, че допринася за измерването на ефективността на пряката видимост на превозното средство. Геометрията на пространството на оценяване се определя в приложение 4.

2.6.

„Преграда за видимостта“ означава всяка постоянно монтирана част от конструкцията на превозното средство или от вътрешността на кабината на водача, която би закрила линията на видимост, преминаваща от която и да е от трите определени точки E към която и да е част от пространството на оценяване.

2.7.

„Линия на видимост“ означава права линия, представляваща линията на видимост на водача от точката на очите до целева точка или под всякакъв конкретен определен ъгъл в рамките на тримерната координатна система.

2.8.

„Гранична линия за пряката видимост“ означава пресечната точка на повърхност с линия на видимост, която е разположена по допирателна към първата преграда за видимостта, която би попречила на тази линия на видимост (напр. колоната A, долния ръб на предното стъкло, кормилното колело, чистачките на предното стъкло и др.). Вж. фигурата в приложение 7 за илюстрация на процеса.

2.9.

„Общо видимо пространство“ означава обемът пространство, който се вмества изцяло в пространството на оценяване, което е видимо чрез линии на видимост, проектирани от една от точките E чрез граничните линии за пряката видимост. То представлява сумата от видимите пространства на страната откъм тротоара, пред превозното средство и страната откъм платното на превозното средство.

2.9.1.

„Видимо пространство на страната откъм тротоара“ означава частта от видимото пространство, която може да бъде видима чрез линия на видимост, спусната от точка E1 при ляво движение или E3 при дясно движение, към задната част на колоната A от страната на превозното средство откъм тротоара, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно извън борда отвъд равнината на страната на превозното средство откъм тротоара.

2.9.2.

„Видимо пространство отпред“ означава частта от видимото пространство, която може да бъде видима чрез линия на видимост, спусната от точка E2 между колоните A на превозното средство, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно пред предната равнина на превозното средство.

2.9.3.

„Видимо пространство на страната откъм платното“ означава частта от видимото пространство, която може да бъде видима чрез линия на видимост, спусната от точка E3 при ляво движение или E1 при дясно движение, към задната част на колоната A от страната на превозното средство откъм платното, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно извън борда отвъд равнината на страната на превозното средство откъм платното.

2.10.

„Мощност на двигателя“ означава максималната полезна мощност, както е определена в Правило № 85 на ООН.

2.11.

„Кабина със спално отделение“ означава тип кабина, която има отделение зад седалката на водача, предназначено за спане.

2.12.

„Дневна кабина“ означава вид кабина, която не е кабина със спално отделение.

2.13.

„Тримерна координатна система“ означава координатна система съгласно определението в допълнение 2 към приложение 1 на Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3). В тази геометрична система надлъжната ос на превозното средство е обозначена като ос X, страничната ос е оста Y, а вертикалната ос е оста Z.

2.14.

„Модел за определяне на точка „Н“ означава тримерен механизъм за определяне на точката „H“ съгласно определението в приложение 1 на Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3).

2.15.

„Точка R“ означава базовата точка на седене съгласно определението в точка 1 от приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3).

2.16.

„Точка на петата пред педала на газта“ означава най-ниската точка в пресечната точка на петата на ходилото и пода на превозното средство, като обувката е разположена върху ненатиснат педал на газта.

2.17.

„Точка „P“ означава точката, около която се върти главата на водача, когато наблюдава обектите в хоризонталната равнина, разположена на нивото на очите. Тя се намира на 98 mm зад E2 по оста X.

2.18.

„Колесна формула“ означава код във формата AxB, където A представлява общият брой позиции на колела, налични на превозното средство, а B представлява общият брой позиции на колела, в които се прилага теглителна сила от силовото задвижване на превозното средство. Така например, 6x2 представлява 3-осно превозно средство с колела, разположени от всяка страна на оста (шест позиции на колела) с една задвижваща ос (две позиции на задвижващи колела). В основните характеристики са включени разширените колесни формули, като се вземат предвид допълнителни подварианти. Заместването на число с X означава, че Х представлява произволно число. Например 10xX включва всяка конфигурация на осите с пет оси.

2.19.

„Предна равнина на превозното средство“ е равнината, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство, и се допира в най-предната му точка, без да се вземат предвид проекцията на устройства за непряка видимост и всяка част от превозното средство, която е на повече от 2,0 m над земната повърхност.

2.20.

„Страна откъм тротоара“ е дясната страна на превозното средство при дясно движение или лявата страна на превозното средство при ляво движение.

2.21.

„Равнина на страната на превозното средство откъм тротоара“ е равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и допирателна към най-външната му точка откъм тротоара, разположена в посока напред от позиция, намираща се на 1,0 m зад базовата точка на очите на водача, без да се вземат предвид проекцията на устройства за непряка видимост и всяка част от изпитваното превозно средство, която е на повече от 2,0 m над земната повърхност..

2.22.

„Страна откъм платното“ е лявата страна на превозното средство при дясно движение или дясната страна на превозното средство при ляво движение.

2.23.

„Равнина на страната откъм платното“ е равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и допирателна към най-външната му точка откъм платното, разположена в посока напред от позиция, намираща се на 1,0 m зад базовата точка на очите на водача, без да се вземат предвид проекцията на устройства за непряка видимост и всяка част от изпитваното превозно средство, която е на повече от 2, 0 m над земната повърхност.

2.24.

„Изпитвано превозно средство“ е превозното средство, което е подложено на изпитване.

2.25.

„Предвиден ъгъл за монтиране на кабината“ означава възможното ъглово преместване около напречната ос и ъгловото преместване около надлъжната ос на пода на кабината спрямо хоризонтална равнина, като кабината се намира в нейното номинално проектно състояние.

2.26.

„Точка V2“ означава точка, чието положение в отделението за пътници се определя като зависимо от вертикална надлъжна равнина, минаваща през средата на предвиденото положение на седалката на водача и във връзка с точка „R“ и проектния ъгъл на облегалката на седалката, като тази точка се използва за проверка на съответствието.

2.27.

„Колона A“ е всяка опора на тавана, която се намира пред вертикалната напречна равнина, разположена на 68 mm пред точка „V“ и включваща непрозрачни части, като уплътненията на предното стъкло и рамките на вратите, които са закрепени към такава опора или разположени в непосредствена близост до нея.

2.28.

„Превозни средства от категории N2 и M2, произхождащи от M1 или N1 “ означава тези превозни средства от категории N2 и M2 които в частта, разположена пред колоните B, имат същата обща конструкция и форма като по-рано съществуващо превозно средство от категория M1 или N1.“

2.29.

„Поясна линия“ означава долният край на прозрачната площ, измерен в хоризонталната равнина, обхващащ полето на видимост зад предното стъкло.

3. Заявление за одобрение

3.1.

Заявлението за одобряване на типа на превозно средство по отношение на неговата пряка видимост се подава от производителя на превозното средство или от негов упълномощен представител.

3.2.

То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и включва по-специално следното:

3.2.1.

Описание на типа превозно средство по отношение на характеристиките по точка 2.2 заедно с чертежи с размери и документацията, посочена в приложение 1. Посочват се числата и/или символите, които определят типа превозно средство. Образец на информационен документ е показан в приложение 1.

3.3.

На техническата служба, която провежда изпитванията за одобряване, се предоставя превозно средство, представително за подлежащия на одобряване тип превозно средство.

4. Одобряване

4.1.

Ако типът превозно средство, представен за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точка 5 по-долу, за този тип превозно средство се издава одобрение.

4.2.

Съответствието на изискванията от точка 5 се проверява с процедурата за изпитване, определена в точка 6, но провеждането ѝ не трябва да се ограничава до тези условия на изпитване.

4.3.

На всеки одобрен тип превозно средство се присвоява номер на одобрението. Първите две цифри от него (00 за настоящото правило в първоначалния му вариант) обозначават серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения, внесени в настоящото правило към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява същия номер на друг тип превозно средство по смисъла на точка 2.1 по-горе.

4.4.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко издаване, отказване или отнемане на одобрение в съответствие с настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 2 от настоящото правило.

4.5.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен съгласно настоящото правило тип, на видно и леснодостъпно място, посочено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрението, която се състои от:

4.5.1.

Окръжност, ограждаща буквата „Е“, следвана от:

а)	отличителния номер на държавата, издала одобрението; (1) и

б)	номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението отдясно на окръжността, указана в настоящата точка; или

4.5.2.

Овал, ограждащ буквите „UI“, следван от уникалния идентификатор (UI).

4.6.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко други правила на ООН, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрение по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, предписан в точка 4.5 по-горе. В този случай номерът на правилото на ООН и номерът на одобрението, както и допълнителните символи, се поставят във вертикални колони вдясно от символа, предписан в точка 4.5 по-горе.

4.7.

Маркировката за одобрение трябва да е ясна, четлива и незаличима.

4.8.

Маркировката за одобрение се поставя в близост до табелката с данни на превозното средство или върху тази табелка.

5. Спецификации

5.1. Общи изисквания

5.1.1.

Видимото пространство се определя количествено съгласно процедурите, определени в точка 6.

5.1.2.

Когато превозното средство е оборудвано с повече от две колони A, тогава производителят на превозното средство може да избере кои две колони да формират границите между видимото пространство на страната откъм тротоара, отпред и на страната откъм платното.

5.2. Изисквания към експлоатационните показатели

5.2.1.

Превозните средства се причисляват към едно от следните три нива в съответствие с таблицата с критерии, съдържаща се в приложение 5:

5.2.1.1

Ниво 1: превозни средства, които често пътуват в градски райони;

5.2.1.2

Ниво 2: превозни средства, които понякога пътуват в градски райони, но имат специфични експлоатационни ограничения;

5.2.1.3.

Ниво 3: превозни средства, които рядко влизат в градски райони.

5.2.2.

Превозните средства от всяко ниво трябва да постигат видими пространства над допустимите норми, свързани с това ниво, както е посочено в таблица 1.

5.2.2.1.

За превозните средства, които отговарят на критериите, посочени в точка 2 от приложение 5, се счита че отговарят на съответното ограничение, без да се извършва количествено определяне на видимото пространство, както е определено в точка 6.

Таблица 1

Минимални стойности на видимото пространство

	Минимално пространство (m3) на пряка видимост
	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3
Видимо пространство на страната откъм тротоара	3.4	Не е посочено	Не е посочено
Видимо пространство отпред	1,8	1,0	1,0
Видимо пространство на страната откъм платното	2.8	Не е посочено	Не е посочено
Общо видимо пространство	11,2	8,0	7,0

5.3.

Ако може да се докаже, че причината, поради която дадено превозно средство не може да изпълни ограничението за отпред, е поради новаторскa конструкция, например, когато колоните A са по-близо една до друга, отколкото при конвенционална конструкция, тогава може да се счита, че превозното средство отговаря на изискванията, ако удовлетворява всички други приложими граници в допълнение към следното изискване. Това се доказва чрез разполагане на пет изпитвани обекта на еднакво разстояние между равнините на страните на превозното средство откъм тротоара и откъм платното. Изпитваните обекти се преместват в надлъжната равнина, докато се разположат така, че горната част на обекта да е видима само от точка E2, през всяко стъкло/остъклена площ. Изпитваният обект e стълб с височина 1,40 m и диаметър 30 mm. Марката, представляваща рамо на УУД, е разположена с 0,130 m по-близо до превозното средство в надлъжната равнина, отколкото центъра на стълба. Изчислява се средното разстояние в надлъжната равнина между предната равнина на превозното средство и марката за рамо за всеки стълб, когато той е едва видим. За изчисляване на средната стойност за всеки изпитван обект, при който марката за рамо лежи зад предната равнина, се използва разстояние от 0,0 m. Средното разстояние е по-малко или равно на:

5.3.1.

Ниво 1: 1,65 m

5.3.2.

Ниво 2: 1,97 m

5.3.3.

Ниво 3: 1,97 m

6. Процедура наизпитване

6.1. Условия на изпитване

6.1.1.

Изпитването се провежда върху равна, суха асфалтова настилка или бетонна конструкция.

6.1.2.

Температурата на околната среда трябва да е между 0 °С и 45 °С.

6.1.3.

Изпитването се извършва при условия на видимост, които ясно позволяват целите, използвани за количествено определяне на зрителното поле, да бъдат правилно наблюдавани от камера за видима светлина.

6.2. Условия, свързани с превозното средство

6.2.1.

Изпитваното превозно средство е най-неблагоприятният случай на превозно средство от своя тип по отношение на пряката видимост.

6.2.2.

Изпитваното превозно средство се оценява с точка на петата пред педала на газта, разположена на височина от земната повърхност не по-малка от средната точка между височината, на която производителят е изчислил, че би била при ненатоварено шаси с кабина (без каросерия) и тази, на която производителят е изчислил, че би била, когато превозното средство е натоварено до своя технически допустим проектен максимум.

6.2.2.1.

Точката на петата пред педала на газта се измерва в съответствие с Препоръчителна практика SAE J1100, версия 2009 г., при която се използва модел за определяне на точка „Н“. Когато моделът за определяне на точка „Н“ е разположен в точка R, ъгълът на стъпалото (A46) трябва да е най-малко 87°. За превозни средства, при които вертикалното разстояние от точка R до петата (H30) е по-голямо от 405 mm, педалът на газта може да бъде натиснат според указаното от производителя. Ако се използва натиснат педал, стъпалото трябва да е легнало равно върху педала на газта.

6.2.3.

Кабината на превозното средство трябва да е разположена под предвидения ъгъл за монтиране.

6.2.4.

Кормилното колело трябва да е разположено в центъра на възможния диапазон, като се вземат предвид всички оси за регулиране.

6.2.5.

Устройствата за непряка видимост (когато е приложимо) се регулират, така че да отговарят на полетата на видимост, изисквани по Правило № 46 на ООН.

6.2.6.

Седалки за пътници (ако са монтирани):

6.2.6.1.

За превозни средства, при които може да бъде посочен набор от конструкции на пътнически седалки, избраната за оценката седалка е по преценка на производителя.

6.2.6.2.

Ако положението на седалката е регулируемо, седалката за пътници се поставя в най-ниското си задно положение с ъгъл на облегалката 18° спрямо вертикалата.

6.2.6.3.

Когато избраната седалка за пътници е сгъваема, превозното средство може да бъде оценено със седалката в положение за използване (разгъната) или в сгънато положение (прибрана) по преценка на производителя. По време на цялата оценка се прилага едно единствено избрано положение на седалката.

6.2.6.4.

Когато подлакътниците са регулируеми, те могат да бъдат в положение за използване (разгънати) или в сгънато положение (прибрани) по преценка на производителя.

6.2.6.5.

Облегалките за глава трябва да са в най-ниското положение, подходящо за нормална употреба при експлоатация. Те не трябва да са в положение, предвидено единствено за прибирането им, когато не се използват.

6.3. Количествено определяне на видимото пространство

6.3.1.

Видимото пространство може да се определи количествено непряко чрез определения в приложение 6 метод за физическо изпитване. При този метод се измерва дължината на линиите на мрежата в множество равнини като заместител на обема и се използва математическо преобразуване. Разрешава се допуск от 0,10 m3, за да се отчете фактът, че този метод не съответства идеално на всички конструкции. В тази стойност не се отчитат допустимите грешки при измерването, когато се изпълнява методът за физическо изпитване, или производствените допуски в конструкцията на изпитваното превозно средство.

6.3.2.

Като алтернатива, видимото пространство може да се определи количествено директно чрез числен метод за изпитване, както е определено в приложение 7, или чрез всеки числен метод, за който производителят може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че дава резултати, които са поне толкова точни, колкото методът, определен в приложение 7.

6.4.

В приложение 7 се предоставят подробности за кабина от обобщен тип и предложени стойности на допуски, представляващи примерен метод, който може да се използва, по преценка на производителя и органа по одобряване, за да се демонстрира точността на числените методи.

7. Изменение на типа превозно средство и разширяване на одобрението

7.1.

Органът по одобряване на типа, който е одобрил типа превозно средство, бива уведомяван за всяко изменение на типа превозно средство съгласно определението по точка 2.1 от настоящото правило. Тогава органът по одобряване на типа може:

7.1.1.

да прецени, че направените изменения нямат неблагоприятно отражение върху условията за издаване на одобрението, и да издаде разширение на одобрението;

7.1.2.

или да прецени, че направените изменения имат отражение върху условията за издаване на одобрението, и да поиска извършването на допълнителни изпитвания или проверки, преди да издаде разширение на одобрението.

7.2.

Потвърждението или отказът за одобрение, в които се посочват измененията, се съобщават съгласно процедурата по точка 4.4 по-горе на договарящите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.3.

Органът по одобряване на типа трябва да информира останалите страни по Спогодбата за разширението, като за целта използва съобщението, чийто образец е даден в приложение 2 към настоящото правило. За всяко разширение той определя сериен номер, който се нарича „номер на разширението“.

8. Съответствие на производството

8.1.

Процедурите относно съответствието на производството трябва да съответстват на общите разпоредби, определени в член 2 и приложение 1 към Спогодбата от 1958 г. (E/ECE/TRANS/505/Rev.3), и да отговарят на следните изисквания:

8.2.

Всяко превозно средство, одобрено по настоящото правило, трябва да бъде произведено така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията на точка 5 по-горе.

8.3.

Органът по одобряване на типа, който е издал одобрението, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всеки един производствен обект. Нормалната честота на тези проверки е веднъж на две години.

9. Санкции при несъответствие на производството

9.1.

Одобрението, издадено по отношение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да се отнеме, ако не са спазени изискванията по точка 8 по-горе.

9.2.

Ако страната по Спогодбата отнеме издадено от нея одобрение, тя трябва незабавно да уведоми за това останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, като им изпрати съобщение по образеца от приложение 2 към настоящото правило.

10. Окончателно прекратяване на производството

Ако притежателят на одобрението напълно прекрати производството на тип превозно средство, одобрен в съответствие с настоящото правило, той трябва да уведоми за това органа по одобряване на типа, издал одобрението, който на свой ред уведомява останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, чрез съобщение по образеца от приложение 2 към настоящото правило.

11. Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобряване, и на органите по одобряване на типа

Договарящите се страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобряване, и на органите по одобряване на типа, които издават одобренията и на които трябва да се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отнемане на одобрение.

(1) Отличителните номера на договарящите се страни по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.6 — https://unece.org/transport/standards/transport/vehicle-regulations-wp29/resolutions.

Приложение 5

Определяне на нива на пряка видимост на превозните средства и методи за осигуряване на съответствие

Определянето на нивата на пряка видимост се извършва съгласно таблица 1 по-долу.

Таблица 1

Определяне на нива на пряка видимост на превозните средства

Ниво на пряка видимост	Бруто тегло (в тонове)	Изпълнение на шасито	Колесна формула	Мощност на двигателя (kW)	Тип на кабината	Категория на превозното средство
Ниво 1	≤ 7,5	Всички	Всички	Всички	Всички	N2, N2G
	> 7,5	Всички	Всички	Всички	Всички	N2
	Всички	Всички	Всички	Всички	Всички	M2
	Всички	Всички	Всички	Всички	Всички	M3
	≤ 16	Всички	4x2 6x2; 6x4 8x2; 8x4	Всички	Всички	N3
	> 16	Съчленено	4x2	Всички	Дневно	N3
			4x2	< 265	Спално отделение	N3
			6x2	Всички	Дневно	N3
		Несъчленено	4x2	Всички	Дневно	N3
			4x2	< 265	Спално отделение	N3
			6x2	Всички	Дневно	N3
			6x4 8x2 8x4	Всички	Дневно	N3
			6x4 8x2 8x4	< 350	Спално отделение	N3
Ниво 2	> 7,5	Всички	4x4	Всички	Всички	N2G
	≤ 16	Всички	4x2 6x4 8x4	Всички	Всички	N3G
	> 16	Съчленено	4x2	Всички	Дневно	N3G
		Съчленено	4x2	< 265	Спално отделение	N3G
		Несъчленено	4x2	Всички	Дневно	N3G
			4x2	< 265	Спално отделение	N3G
			6x4 8x4	Всички	Дневно	N3G
			6x4 8x4	< 350	Спално отделение	N3G
Ниво 3	> 16	Съчленено	4x2	≥ 265	Спално отделение	N3, N3G
			6x2	Всички	Спално отделение	N3
			6x4 8x2 8x4	Всички	Всички	N3, N3G
		Несъчленено	4x2	≥ 265	Спално отделение	N3, N3G
			6x2	Всички	Спално отделение	N3
			6x4 8x2 8x4	≥ 350	Спално отделение	N3, N3G
	Всички	Всички	4x4 6x6 8x6 8x8 10xX	Всички	Всички	N3, N3G

Допустимост за използване на алтернативното доказване на съответствие

2.1.

В зависимост от избора на производителя, за превозните средства от категории M2 и N2, които не са оборудвани с огледала от клас V или VI съгласно Правило № 46 на ООН, се счита че отговарят на изискванията, когато е изпълнено поне едно от условията, определени в точка 2.1.1 или 2.1.2:

2.1.1

Когато се измерва съгласно описаната в точка 2.1.1.1 процедура вертикалното разстояние на поясната линия от земната повърхност е по-малко от 1 450 mm или вертикалното разстояние между поясната линия на превозното средство и точката на очите е по-голямо от 260 mm. В тези случаи превозното средство трябва допълнително да отговаря на разпоредбите на точка 2.1.1.2.

2.1.1.1.

Определяне на височините на поясната линия:

седалката се регулира спрямо точката R, както е определено от производителя.

Позицията на точката на очите V2 спрямо точката R се установява с помощта на разстоянията, описани в таблици 2 и 3 от точка 2.2.

Без каквито и да е допълнителни корекции на височината на седалката, седалката трябва да бъде преместена от положението на точка R до средната точка между най-предното и най-задното положение при пътуване. Ако това положение попада между два зъба на плъзгащото устройство, се използва зъбът, който е по-назад. Точката на очите се премества колинеарно спрямо седалката — от точка R до средно положение.

Измерването се извършва в равнина, перпендикулярна на надлъжната посока на превозното средство и минаваща през тази точка на очите.

Външната височина на поясната линия е нейното вертикално разстояние от земната повърхност. Ако някоя от частите по-долу, за която е в сила изключение, се пресича с поясната линия в тази равнина, височината на поясната линия се оценява на следващото задно положение, от което има безпрепятствена видимост.

Вътрешната височина на поясната линия е нейното вертикално разстояние до точката на очите. Ако някоя от частите по-долу, за която е в сила изключение, се пресича с поясната линия в това положение на равнината, височината на поясната линия се оценява на следващото задно положение, от което има безпрепятствена видимост.

При измерване на разстоянията на поясната линия се изключват:

а)	неподвижните или подвижните отвори;

б)	разделителните прегради на страничните стъкла;

в)	външните радиоантени;

г)	устройства за непряка видимост, покриващи задължителното поле на непряка видимост;

д)	вградени или печатни проводници, изпълняващи ролята на радиоантена, които не са по-широки от 0,5 mm;

е)	вътрешни или външни ръчки;

ж)	части, монтирани във вътрешността на кабината на водача, като седалки или конзоли

Всички остъклени части, покрити с площи с нанесени точки, се считат за непрозрачни.

2.1.1.2.

Цилиндричен предмет с височина 1 200 mm и диаметър 300 mm, разположен в пространството, ограничено от вертикална равнина, разположена на 2 000 mm пред превозното средство, вертикална равнина, разположена на 2 300 mm пред превозното средство, вертикална равнина, разположена на 400 mm от страната на водача на превозното средство, и вертикална равнина, разположена на 600 mm от противоположната страна на превозното средство, трябва да бъде поне частично видим, когато се наблюдава непосредствено от V2 (вж. фигура 1), независимо от това къде във въпросното пространство се намира, освен ако е закрит от мъртва(и) зона(зони), образувана(и) от колоните A, чистачките на предното стъкло или кормилното колело.

Ако седалката на водача се намира на централното място за управление на превозното средство, цилиндричният предмет с височина 1 200 mm трябва да се разположи в рамките на пространство, ограничено от вертикална равнина, разположена на 2 000 mm пред превозното средство, вертикална равнина, разположена на 2 300 mm пред превозното средство, вертикална равнина, разположена на 500 mm от страничната част на превозното средство (вж. фигура 2).

Фигура 1

Заглавие на фигурата

Фигура 2

Заглавие на фигурата

2.1.2.

Счита се, че превозните средства от категория M2 и N2, произхождащи от M1 или N1, одобрени съгласно Правило № 125 на ООН, отговарят на изискванията за пряка видимост.

2.2.

Местоположение на точката V2

2.2.1.

Местоположенията на точката „V2“ по отношение на точката „R“, както са определени от координатите XYZ в триизмерната координатна система, са показани в таблица 2 и таблица 3 по-долу.

2.2.2.

В таблица 2 са посочени основните координати при проектен ъгъл на облегалката на седалката 25°.

Таблица 2

Местоположение на точка V2 за проектен ъгъл на наклона на облегалката 25°

Точка „V“	X	Y	Z
V2	68 mm	-5 mm	589 mm

2.2.3.

Корекция за проектни ъгли на наклона на облегалката на седалката, различни от 25°.

В таблица 3 са показани допълнителните корекции, които трябва да се направят за координатите Х и Z за всяка точка V, когато проектния ъгъл на облегалката на седалката не е 25°.

Таблица 3

Корекции на точка V2 за различни ъгли на наклона на облегалката

Ъгъл на облегалката на седалката (в°)	Хоризонтални координати Δx	Вертикални координати Δz	Ъгъл на облегалката на седалката (в °)	Хоризонтални координати Δx	Вертикални координати Δz
5	- 186 mm	28 mm	23	-18 mm	5 mm
6	- 177 mm	27 mm	24	-9 mm	3 mm
7	- 167 mm	27 mm	25	0 mm	0 mm
8	- 157 mm	27 mm	26	9 mm	-3 mm
9	- 147 mm	26 mm	27	17 mm	-5 mm
10	- 137 mm	25 mm	28	26 mm	-8 mm
11	- 128 mm	24 mm	29	34 mm	-11 mm
12	- 118 mm	23 mm	30	43 mm	-14 mm
13	- 109 mm	22 mm	31	51 mm	-18 mm
14	-99 mm	21 mm	32	59 mm	-21 mm
15	-90 mm	20 mm	33	67 mm	-24 mm
16	-81 mm	18 mm	34	76 mm	-28 mm
17	-72 mm	17 mm	35	84 mm	-32 mm
18	-62 mm	15 mm	36	92 mm	-35 mm
19	-53 mm	13 mm	37	100 mm	-39 mm
20	-44 mm	11 mm	38	108 mm	-43 mm
21	-35 mm	9 mm	39	115 mm	-48 mm
22	-26 mm	7 mm	40	123 mm	-52 mm

Приложение 6

Метод за физическо изпитване

При метода за физическо изпитване се изчислява видимото пространство, като в 8 хоризонтални равнини, образуващи сечения в пространството на оценяване, се построяват проекции на зоната, която се вижда от трите точки E. Изгледът от всяка точка E се осигурява от камера, монтирана на определеното място. За построяването на проекция на зоната, която може да се види от всяка точка E, се анализира видимостта на калибриран обект маркер, разположен върху линиите на мрежата в рамките на зоната на оценяване, съответстваща на всяка точка на очите. Получената видима зона се мащабира, за да се определи количествено видимото пространство.

Фигура 1

Пример за видими линии, установени за страничното стъкло на водача

1. Зона на оценяване

1.1.

Зоната на оценяване се определя от 8 равнини, успоредни на земната повърхност (равнина X—Y) с отмествания по височина, определени в таблица 1 по-долу и ограничени от пространството на оценяване, както е определено в приложение 4.

Таблица 1

Височина на равнините на зоната на оценяване

Означение	Височина над земната повърхност (mm)
A	200
B	400
C	600
D	800
E	1 000
F	1 200
G	1 400
H	1 600

2. Мрежа на зоната на оценяване

2.1.

Мрежата на зоната на оценяване се формира от поредица от линии, успоредни на средната надлъжна равнина на превозното средство (X) и перпендикулярни на средната надлъжна равнина на превозното средство (Y), разположени на интервали от 100 mm, ограничени от зоните на оценяване, определени в точка 1.1.

Фигура 2

Разделяне на зоната на оценяване в мрежа

3. Видима дължина на линията

3.1.

Общата видима дължина на линиите е дължината на линиите на мрежата, съдържащи се изцяло в зоната на оценяване, която е видима от една от точките E. Тя е сумата от видимата дължина на линиите към всяка страна, както е определено в точки 3.2, 3.3 и 3.4.

3.2.

Видимата дължина на линиите на страната откъм тротоара е дължината на линиите на мрежата, които са видими в равнината на оценяване от точка E1 за дясно движение или E3 за ляво движение и през всяка прозрачна площ, разположена назад от колона A от страната на превозното средство откъм тротоара, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно отвъд равнината на страната на превозното средство откъм тротоара. Дължината на линиите, измерена от точка E1 или E3, включва само линии, които са перпендикулярни на средната надлъжна равнина на превозното средство.

3.3.

Видимата дължина на линиите отпред е дължината на линиите на мрежата в рамките на зоната на оценяване, които са видими в равнината на оценяване от точка E2 и през всяка прозрачна площ, разположена между колоните A на превозното средство, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно пред предната равнина на превозното средство. Дължината на линиите, измерена от точка E2, включва само линии, които са успоредни на средната надлъжна равнина на превозното средство.

3.4.

Видимата дължина на линиите на страната откъм платното е дължината на линиите на мрежата в рамките на зоната на оценяване, които са видими в равнината на оценяване от точка E3 за дясно движение или E1 за ляво движение и през всяка прозрачна площ, разположена назад от колона A от страната на превозното средство откъм платното, където зрителното поле от седалката на водача ще попада предимно отвъд равнината на страната на превозното средство откъм платното. Дължината на линиите, измерена от точка E3 или E1, включва само линии, които са перпендикулярни на средната надлъжна равнина на превозното средство.

3.5.

Определението за видима дължина на линиите е показано на фигура 3 до фигура Figure 5 по-долу.

Фигура 3

Използване на линиите на мрежата за оценка на различни зрителни полета от всяка страна въз основа на пример, предназначен за ляво движение

Фигура 4

Видима дължина на линиите от всяка страна, съответстваща на пресечната точка на линиите на видимост, спуснати от точките E и зоната на оценяване въз основа на пример, предназначен за ляво движение

Фигура 5

Видими дължини на линиите от всяка страна въз основа на пример, предназначен за ляво движение

4. Постановка на процедурата за физическо изпитване

4.1. Устройство за оценяване

4.1.1.

Зрителното поле от всяка от точките на очите E1, E2 и E3 се оценява с помощта на подходящо устройство, монтирано в съответната точка на очите.

4.1.2.

Устройството може да бъде приемник, напр. камера с достатъчно поле на видимост, за да се даде възможност всички прозрачни площи да бъдат видими от дадена страна от съответната точка E.

4.1.3.

Възможно е също така устройството да бъде излъчвател (напр. лазер), който разчита на приемник върху обекта маркер (вж. точка 4.3), за да се установи линия на видимост.

4.2. Разполагане на устройството за оценяване в точките на очите

4.2.1.

Устройството за оценка се разполага в точките E1, E2 и E3.

4.2.2.

Методът, използван за постигането на това, трябва да бъде едновременно точен и надежден, така че грешката на позициониране да бъде сведена до минимум.

4.2.3.

Това може да се постигне, например, чрез използване на апаратура за физическо изпитване като тази, показана на фигура 6 по-долу.

Фигура 6

Пример за изпитвателна апаратура, подходяща за разполагане на камери в определените точки на очите E1, E2 и E3

4.3. Маркиране на мрежата за оценяване

4.3.1.

Мрежата за оценяване се определя на земната повърхност с всякакви подходящи средства (напр. постоянни маркировки на пода, подвижна подложка, подходящо подравнена спрямо превозното средство, лазерна проекция върху пода или използване на изпитвателен стенд с подвижни компоненти и вградени точни измервания и управление).

4.3.2.

Мрежата за оценяване се транспонира на необходимата височина чрез използване на подходящ обект маркер. Например, твърд вертикален стълб с диаметър 30 mm, монтиран перпендикулярно на земната повърхност. Точките, представляващи необходимите височини на всяка от равнините на оценяване, трябва да дават възможност да се установи със сигурност, че ще бъдат видими от съответната точка на очите (напр. цвят с висок контраст или светлинен източник с голям светлинен поток за засичане в зрителното поле на камера в точката на очите или приемник с висока точност за лазерен лъч, генериран от точката на очите).

4.3.3.

Основата на обекта маркер следва да бъде проектирана и конструирана така, че осевата му линия да може лесно и точно да се подравнява с мрежата за оценяване и да се движи ефективно около мрежата.

5. Процедура за оценяване

5.1.

Оценката се състои в преместване на обекта маркер по всяка линия от мрежата за оценяване и определяне на дължината на всяка линия, която се вижда от съответната точка на очите (E1, E2 или E3).

5.2.

Оценката се повтаря, така че видимата дължина на линията на страната откъм тротоара, видимата дължина на линията отпред и видимата дължина на линията на страната откъм платното да могат да бъдат установени поотделно.

5.3.

Определя се работният ред за оценката (напр. отпред назад, отляво надясно) и постепенно се оценява за видимост пълната дължина на всяка линия на мрежата.

Фигура 7

Определяне на работния ред, по който да се преминава през линиите на мрежата за оценяване въз основа на пример, предназначен за ляво движение

5.4.

Обектът маркер се разполага във възможно най-отдалечената точка на съответната мрежа за оценяване, на първата подходяща линия от мрежата. Например, за мрежата за оценяване отпред това може да е долният ляв ъгъл на подложката.

5.5.

Маркерът се подравнява в основата на обекта маркер с линията на мрежата.

Фигура 8

Пример: Подравняване на опростен обект маркер с предварително маркирани линии на мрежата върху земната повърхност

5.6.

За всяка съответна линия в зоната на оценяване се определя дължината на линията, за която маркировките, представляващи всяка височина на зоната на оценяване, са видими от съответната точка на очите:

5.6.1.

За всяка съответна височина за оценяване се записва разстоянието от края на мрежата на зоната на оценяване до обекта маркер, при което може да се види съответната височина. За тази цел може да се използва таблица 2. Ако обектът маркер е на края на зоната на оценяване, разстоянието, което трябва да се запише, е нула.

5.6.1.1.

Това маркира началото на първата видима дължина на линия за тази линия на мрежата.

5.6.1.2.

Преместете маркера по линията, докато достигне точката, в която съответната височина на равнината на оценяване все още е видима, но предстои да бъде скрита от конструкцията на превозното средство (вж. фигура 9). Запишете това разстояние в таблица 2.

5.6.1.3.

Това маркира края на първата видима дължина на линия за тази линия на мрежата.

5.6.1.4.

Ако обектът маркер достигне края на линията на мрежата, преди да се скрие, разстоянието се записва от края на зоната на оценяване до обекта маркер, разположен в края на линията на мрежата.

Фигура 9

Разполагане на обект маркер за определяне на отрязъците от линиите на мрежата, в които е видима височината на равнината на оценяване

5.6.2.

Ако маркерът на съответната височина на равнината на оценяване не се вижда, обектът маркер се мести по линията на мрежата до точката, в която се вижда височината на равнината на оценяване, или докато се достигнат границите на зоната на оценяване:

5.6.2.1.

Ако височината на равнината на оценяване стане видима, в таблица 2 се записва разстоянието от края на мрежата на зоната на оценяване до обекта маркер.

5.6.2.2.

Ако горната част на обекта маркер не се вижда по цялата линия на мрежата, в таблица 2 се записва „нула“ и се преминава към следващата линия на мрежата.

5.6.3.

За някои линии на мрежата може да има няколко видими дължини за една и съща линия на мрежата. За всеки видим сегмент се записва разстоянието от края на зоната на оценяване до началото на всяка видима линия и от края на зоната на оценяване до края на всяка видима линия.

5.6.4.

В някои случаи ще се вижда цялата линия на мрежата. В този случай няма нужда да се записват измервания, просто се записва „пълна“ или подходящата дължина, напр. 2 000 mm отпред, 2 000 mm от страната откъм платното или 4 500 mm от страната откъм тротоара.

5.6.5.

След приключване с оценката на една линия на мрежата, се преминава към следващата.

5.6.6.

Процесът се повтаря за всяка линия на мрежата за всяка зона на оценяване, като се работи от единия край до другия.

5.6.7.

Трябва да се оцени пълният обхват на всяка зона (вж. фигура 10).

Фигура 10

Използване на зоните на мрежата за оценяване въз основа на пример, предназначен за ляво движение

5.7.

След като бъдат записани всички видими дължини на линиите, всяка от видимите дължини на линиите на страната откъм тротоара, отпред на превозното средство и на страната откъм платното се изчислява, както следва:

Таблица 2

Образец за резултата

Зрително поле	Линия на мрежата	Видима част 1			Видима част 2			Видима част N			Обща видима дължина за една линия
Зрително поле	Линия на мрежата	Начало	Край	Дължина	Начало	Край	Дължина	Начало	Край	Дължина
Страна откъм тротоара	1
	2
	n
	Общо видима дължина на линията на страната откъм тротоара
Отпред	1
	2
	n
	Общо видима дължина на линията отпред на превозното средство
Страна откъм платното	1
	2
	n
	Обща видима дължина на линията на страната откъм платното

6.1. Изчисляване на видимото пространство

6.1.1.

Видимата дължина на линията на страната откъм тротоара (mm) се преобразува във видимо пространство на страната откъм тротоара (mm3), както следва:

6.1.2.

Видимата дължина на линията отпред на превозното средство (mm) се преобразува във видимо пространство отпред (mm3), както следва:

6.1.3.

Видимата дължина на линията на страната откъм платното (mm) се преобразува във видимо пространство на страната откъм платното (mm3), както следва: