„3.   Член 2, параграфи 1 и 2 не се прилагат за предоставянето на финансови средства или икономически ресурси, необходими за своевременното доставяне на хуманитарна помощ или за подпомагане на други дейности в подкрепа на основни човешки потребности, когато тази помощ и други дейности се извършват от:

а)	Организацията на обединените нации (ООН), включително нейните програми, фондове и други образувания и органи, както и нейните специализирани агенции и свързани организации;

б)	международни организации;

в)	хуманитарни организации със статут на наблюдатели в Общото събрание на ООН и членове на тези хуманитарни организации;

г)	двустранно или многостранно финансирани неправителствени организации, участващи в плановете на ООН за реагиране за хуманитарна помощ, за реагиране при бежански кризи, други призиви на ООН или хуманитарни групи, координирани от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси;

д)	организации и агенции, които са получили сертификат за хуманитарно партньорство от Съюза или които са сертифицирани или признати от държава членка в съответствие с националните процедури;

е)	специализирани агенции на държавите членки;

ж)	служители, получателите на безвъзмездни средства, дъщерните дружества и партньорите по изпълнението на субектите, посочени в букви а)—е), докато и доколкото действат в това си качество.

4.   Без да се засяга параграф 3 и чрез дерогация от член 2, параграфи 1 и 2, компетентните органи на държавата членка могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при условия, каквито сметнат за подходящи, след като са установили, че предоставянето на тези финансови средства или икономически ресурси е необходимо за гарантиране на своевременното предоставяне хуманитарна помощ или за подпомагане на други дейности за задоволяване на основни човешки нужди.

5.   Ако в срок от пет работни дни от датата на получаване на искането за разрешение по параграф 4 съответният компетентен орган не вземе решение за отхвърляне на искането, не поиска информация или не издаде уведомление за удължаване на срока за разглеждане, разрешението се счита за предоставено.

6.   Съответната държава членка уведомява другите държави членки и Комисията за всяко разрешение, предоставено съгласно параграф 4, в четириседмичен срок от предоставянето на такова разрешение.

7.   Параграфи 3 и 4 се преразглеждат най-малко на всеки 12 месеца, или по спешно искане на държава членка, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност или Комисията вследствие на съществена промяна в обстоятелствата.

8.   Параграф 3 се прилага до 22 февруари 2025 г.“.