(1)

Чехия представи своя проект на актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на 23 октомври 2023 г.

(2)

Поради късното представяне на проекта на актуализирания национален план на Чехия в областта на енергетиката и климата Европейската комисия разполагаше с ограничено време, за да изготви своята оценка в срок, позволяващ настоящата препоръка да бъде приета шест месеца преди крайния срок за предаване на окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата, както се изисква в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(3)

В член 3 и приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999 („Регламента за управлението“) се определят елементите, които трябва да бъдат включени в актуализираните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. През декември 2022 г. Комисията прие насоки за държавите членки относно процеса и обхвата на изготвяне на проектите и окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата (3). В насоките са набелязани добри практики и са очертани последиците от неотдавнашните политически, правни и геополитически промени в политиките в областта на енергетиката и климата.

(4)

Във връзка с плана REPowerEU (4) и като част от циклите на европейския семестър за 2022 г. и 2023 г. Комисията постави силен акцент върху свързаните с енергетиката и климата реформи и инвестиционни нужди на държавите членки, за да се укрепят енергийната сигурност и финансова достъпност чрез ускоряване на екологичния и справедлив преход. Това е отразено в докладите за Чехия за 2022 г. и 2023 г. (5) и в препоръките на Съвета към Чехия (6). Държавите членки следва да вземат предвид най-новите специфични за всяка държава препоръки в окончателните си актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(5)

Препоръките на Комисията по отношение на изпълнението на националните цели съгласно Регламента за разпределяне на усилията (7) (РРУ) се основават на вероятността държавите членки да спазят целите за 2030 г., като се вземат предвид правилата за използване на възможностите за гъвкавост съгласно РРУ.

(6)

Препоръките на Комисията относно улавянето, използването и съхранението на въглерод (CCUS) имат за цел да се направи преглед на планираното внедряване на тези технологии на национално равнище, включително да се получи информация за годишните обеми на CO2, които се планира да бъдат уловени до 2030 г., разделени по източници на уловения CO2, идващ от инсталации, обхванати от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), или от други източници, като биогенни източници или директно улавяне от въздуха; за планираната инфраструктура за транспортиране на CO2; и за потенциалния вътрешен капацитет за съхранение на CO2 и обемите за инжектиране на CO2, които се планира да бъдат налични през 2030 г.

(7)

Препоръките на Комисията относно изпълнението съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (9) (Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство — „Регламент за ЗПЗГС“) се отнасят до изпълнението от страна на държавата членка на правилото „без дебит“ за периода 2021—2025 г. (период 1) и нейната национална цел за периода 2026—2030 г. (период 2), като се вземат предвид правилата, уреждащи използването на възможностите за гъвкавост, както е определено в посочения регламент. В препоръките на Комисията се взема предвид и фактът, че през период 1 всяко превишение на емисиите съгласно Регламента за ЗПЗГС ще бъде автоматично прехвърлено към разпределеното количество емисии съгласно РРУ.

(8)

За да може адаптирането към изменението на климата да подпомогне по подходящ начин постигането на целите в областта на енергетиката и смекчаването на изменението на климата, от съществено значение е да се идентифицират потенциалните опасности, свързани с изменението на климата, както и да се анализират уязвимостите и рисковете, които могат да засегнат съответните области, население и сектори. В препоръките на Комисията относно адаптирането се разглежда степента, в която Чехия е включила в актуализирания си НПЕК цели за адаптиране, отчитащи климатичните рискове, които биха могли да попречат на Чехия да постигне общите и конкретните цели на Енергийния съюз. Без конкретни политики и мерки за адаптиране — планирани и изпълнени — постигането на целите в измеренията на Енергийния съюз е застрашено. Управлението на водите при променящите се климатични условия изисква особено внимание поради рисковете от прекъсване на електроснабдяването, тъй като наводненията, високите температури и засушаванията оказват въздействие върху производството на енергия.

(9)

Препоръките на Комисията по отношение на амбицията в областта на възобновяемата енергия се основават на формулата, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999, която на свой ред се основава на обективни критерии, и на основните политики и мерки, които липсват в проекта на актуализирания НПЕК на Чехия, като идеята е да се даде възможност на Чехия да постигне своевременно и икономически ефективно своя национален принос към обвързващата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници от поне 42,5 % през 2030 г., която ще бъде увеличена на 45 % с колективни усилия съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Препоръките на Комисията се основават и на приноса на Чехия към специфичните цели съгласно членове 15а, 22а, 23, 24 и 25 от посочената директива, както и на свързаните с тях политики и мерки за бързото ѝ транспониране и прилагане. Препоръките отразяват също така значението на разработването на всеобхватно дългосрочно планиране за внедряването на енергията от възобновяеми източници, и по-специално на вятърната енергия, за да се повиши видимостта за европейската производствена промишленост и операторите на мрежи в съответствие с европейския пакет за вятърната енергия (11).

(10)

Препоръките на Комисията по отношение на националния принос към енергийната ефективност се основават на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (12) относно енергийната ефективност; както и на формулата в приложение I към посочената директива и на свързаните политики и мерки за нейното прилагане.

(11)

В препоръките на Комисията се обръща специално внимание на общите и конкретните цели и приноса, както и на свързаните с тях политики и мерки за изпълнение на плана REPowerEU с оглед бързото прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива. В тях са взети предвид извлечените поуки от прилагането на пакета „Да пестим газ за безпроблемна зима“ (13). Препоръките отразяват необходимостта от засилване на устойчивостта на енергийната система с оглед на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета (14) за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета (15) относно сигурността на доставките на газ и в съответствие с Препоръката на Комисията относно съхраняването на енергия (16).

(12)

В препоръките на Комисията се взема предвид необходимостта от ускоряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар, за да се засилят възможностите за гъвкавост и да се повишат правата и защитата на потребителите. В препоръките на Комисията също така се отчита значението на оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност в съответствие с изискванията на член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и Препоръка (ЕС) 2023/2407 (17) на Комисията.

(13)

Препоръките на Комисията отразяват значението на осигуряването на достатъчно инвестиции в научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия, за да се стимулира тяхното развитие и производственият капацитет в областта, включително подходящи политики и мерки за енергоемките отрасли и други производства, както и необходимостта от повишаване на квалификацията на работната сила в контекста на промишлеността с нулеви нетни емисии, за да се консолидира силна, конкурентоспособна и чиста икономика в рамките на Съюза.

(14)

Препоръките на Комисията се основават на поетите в рамките на Парижкото споразумение ангажименти за постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива, както и на значението на постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

(15)

Препоръката на Комисията относно нуждите от инвестиции следва нейната оценка за това дали проектът на актуализиран план съдържа общ преглед на нуждите от инвестиции за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса за всички измерения на Енергийния съюз; дали в него се посочват източниците на финансиране, като се разграничава между частни и публични източници; дали в него се определят инвестиции в съответствие с плана за възстановяване и устойчивост на Чехия, териториалния план за справедлив преход на Чехия и специфичните за държавата препоръки за периода 2022—2023 г., отправени в рамките на европейския семестър, както и дали в него е включена солидна макроикономическа оценка на планираните политики и мерки. НПЕК следва да осигури прозрачност и предвидимост на националните политики и мерки, за да се подкрепи инвестиционната сигурност.

(16)

Препоръките на Комисията отразяват решаващото значение на провеждането на обширни регионални консултации, както и на приобщаващи консултации на ранен етап във връзка с плана, включително ефективно участие на обществеността с достатъчно информация и срокове, в съответствие с Орхуската конвенция (18).

(17)

Препоръките на Комисията относно справедливия преход отразяват оценката на това дали в плана на Чехия са определени достатъчно задълбочено съответните социални въздействия, въздействията върху заетостта и уменията, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката, и дали са очертани подходящи съпътстващи политики и мерки за насърчаване на справедлив преход, като същевременно се допринася за насърчаването на правата на човека и равенството между половете.

(18)

Препоръките на Комисията към Чехия се основават на оценката на проекта на нейния актуализиран НПЕК (19), която е публикувана заедно с настоящата препоръка.

(19)

Чехия следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки при разработването на окончателния си актуализиран интегриран НПЕК, който трябва да бъде представен до 30 юни 2024 г.

(20)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейския закон за климата) Комисията има задължението да оценява съответствието на националните мерки с целта за неутралност по отношение на климата, както и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата. Комисията извърши оценка на съответствието на мерките на Чехия с тези цели (20). Представените по-долу препоръки са съставени въз основа на споменатата оценка. Чехия следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки и да предприеме последващи действия по тях в съответствие с Европейския закон за климата.

(21)

Въпреки че нетните емисии на парникови газове в Съюза (включително от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) и с изключение на международния транспорт) показват като цяло устойчива тенденция към намаляване, която в общи линии съответства на линейната траектория за постигане на целта на Съюза в областта на климата от -55 % до 2030 г. и на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., темпът на намаляване на емисиите трябва да се ускори и действията на държавите членки са от съществено значение. Напредъкът в държавите членки не е еднороден, с редица секторни предизвикателства и слабости, които трябва да бъдат отстранени без по-нататъшно забавяне. Оценката, основана на наличната информация, показва, че напредъкът на Чехия към постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата изглежда недостатъчен. Надеждните дългосрочни стратегии са крайъгълният камък за провеждането на икономическата трансформация, необходима за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата.

(22)

Ефективното адаптиране в необходимия мащаб и във всички изложени на риск сектори се нуждае структура за управление и координация с ясни правомощия и политическа подкрепа на високо равнище. Тази структура може да включва междуведомствена работна група или комитет. Политиките за адаптирането следва да се съсредоточат върху области или сектори, които са особено уязвими към изменението на климата, или чиито дейности са от ключово значение за устойчивостта на други сектори, или които са от съществено значение за националната икономика или общественото здраве. Необходимо е да се реагира приоритетно на въздействията и рисковете, които се очаква да засегнат критична инфраструктура или системи с дълъг жизнен цикъл, или които се очаква да засегнат системите необратимо, като се вземе предвид взаимодействието със социално-икономическите промени или други неклиматични фактори. Финансирането на адаптирането може да се осигури чрез различни финансови инструменти на ЕС. Съображенията, свързани с устойчивостта спрямо изменението на климата, следва да бъдат поставени на преден план, когато държавите членки разработват своите национални планове в рамките на съответните фондове на ЕС. Не следва да има каквито и да е разходи, които да вредят на адаптирането, т.е. да увеличават уязвимостта на бенефициерите или на други лица. Нуждите от инвестиции за адаптирането към изменението на климата нарастват и това нарастване ще се ускори през следващите десетилетия. Подобреното финансиране следва да бъде придружено от достатъчен капацитет и експертен опит, необходими за администрирането, както и за изпълнението, за да се гарантира качеството на разходите и капацитета за усвояване и да се избегне неправилно адаптиране. В допълнение към публичното и частното финансиране могат да се проучат и инструменти за иновативно финансиране чрез сътрудничество с частния сектор и финансовите институции.

(23)

Най-уязвимите общности са тези с повишена вероятност да бъдат засегнати от изменението на климата. Неравномерната експозиция и уязвимост спрямо последиците от изменението на климата на различни региони и социално-икономически групи влошават съществуващите неравенства и уязвимост. Справедливата устойчивост следва да намали неравномерната тежест на климатичния риск и да гарантира справедливо разпределение на ползите от адаптирането. Способността на системите да се приспособяват към изменението на климата е ключова характеристика за избягване или смекчаване на потенциална вреда, за оползотворяване на възможности и за справяне с последиците. Физическите въздействия на изменението на климата се разрастват с по-бързи темпове от очакваното. Напредъкът по отношение на капацитета за адаптиране е необходим на всички равнища на управлението, както и в публичния и частния сектор, и изисква повишаване на осведомеността относно уязвимостта и рисковете. Частните заинтересовани страни са движещи сили на промяната, като предоставят информация, ресурси, капацитет и финансиране. Местното равнище на управление разполага с компетенции, които могат да въздействат върху устойчивостта спрямо изменението на климата в по-широк план. Подготовката и прилагането на политики за адаптация на поднационално равнище е от съществено значение.

(24)

Природосъобразните решения предлагат ефикасни и икономически ефективни възможности за адаптиране и смекчаване на изменението на климата, ако внедряването им се стимулира чрез стратегически рамки, политики и финансиране. Те могат да се изпълняват самостоятелно или да се интегрират в други мерки за адаптиране и смекчаване, съчетани с по-технологични или инфраструктурни решения. При изпълнението трябва да се отчитат сложността на екосистемите и прогнозираните последици от изменението на климата, местният контекст, свързаните интереси и ценности, както и социално-икономическите условия,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

1.

2.

3.

4.

5.