ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2024/600 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 2023 година

относно проекта за актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Испания, обхващащ периода 2021—2030 г. и относно съответствието на мерките на Испания с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата

(само текстът на испански език е автентичен)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 9, параграф 2 и член 14, параграф 6 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

Препоръки относно проекта на Испания за актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК), обхващащ периода 2021—2030 г.

(1)	Испания представи своя проект на актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на 28 юни 2023 г.

(2)

В член 3 и приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999 („Регламента за управлението“) се определят елементите, които трябва да бъдат включени в актуализираните национални планове в областта на енергетиката и климата. През декември 2022 г. Комисията прие насоки за държавите членки относно процеса и обхвата на изготвяне на проектите и окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата (3). В насоките са набелязани добри практики и са очертани последиците от неотдавнашните политически, правни и геополитически промени в политиките в областта на енергетиката и климата.

(3)

Във връзка с плана REPowerEU (4) и като част от циклите на европейския семестър за 2022 г. и 2023 г. Комисията постави силен акцент върху свързаните с енергетиката и климата реформи и инвестиционни нужди на държавите членки, за да се укрепят енергийната сигурност и финансова достъпност чрез ускоряване на екологичния и справедлив преход. Това е отразено в докладите за Испания за 2022 г. и 2023 г. (5) и в препоръките на Съвета към Испания (6). Държавите членки следва да вземат предвид най-новите специфични за всяка държава препоръки в окончателните си актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(4)	Препоръките на Комисията по отношение на изпълнението на националните цели съгласно Регламента за разпределяне на усилията (7) (РРУ) се основават на вероятността държавите членки да спазят целите за 2030 г., като се вземат предвид правилата за използване на възможностите за гъвкавост съгласно РРУ.

(5)

Препоръките на Комисията относно улавянето, използването и съхранението на въглерод (CCUS) имат за цел да се направи преглед на планираното внедряване на тези технологии на национално равнище, включително да се получи информация за годишните обеми на CO2, които се планира да бъдат уловени до 2030 г., разделени по източници на уловения CO2, идващ от инсталации, обхванати от Директива 2003/87/ЕО (8), или от други източници, като биогенни източници или директно улавяне от въздуха; за планираната инфраструктура за транспортиране на CO2; и за потенциалния вътрешен капацитет за съхранение на CO2 и обемите за инжектиране на CO2, които се планира да бъдат налични през 2030 г.

(6)

Препоръките на Комисията относно изпълнението съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (9) (Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство — „Регламент за ЗПЗГС“) се отнасят до изпълнението от страна на държавата членка на правилото „без дебит“ за периода 2021—2025 г. (период 1) и нейната национална цел за периода 2026—2030 г. (период 2), като се вземат предвид правилата, уреждащи използването на възможностите за гъвкавост, както е определено в посочения регламент. В препоръките на Комисията се взема предвид и фактът, че през период 1 всяко превишение на емисиите съгласно Регламента за ЗПЗГС ще бъде автоматично прехвърлено към разпределеното количество емисии съгласно РРУ.

(7)

Без конкретни политики и мерки за адаптиране — планирани и изпълнени — постигането на целите в измеренията на Енергийния съюз е застрашено. Управлението на водите при променящите се климатични условия изисква особено внимание поради рисковете от прекъсване на електроснабдяването, тъй като наводненията, високите температури и засушаванията оказват въздействие върху производството на енергия.

(8)

Препоръките на Комисията по отношение на амбицията в областта на възобновяемата енергия се основават на формулата, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999, която на свой ред се основава на обективни критерии, и на основните политики и мерки, които липсват в проекта на актуализирания НПЕК на Испания, като идеята е да се даде възможност на Испания да постигне своевременно и икономически ефективно своя национален принос към обвързващата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници от поне 42,5 % през 2030 г., която с колективни усилия ще бъде увеличена на 45 % с колективни усилия съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Препоръките на Комисията се основават и на приноса на Испания към специфичните цели съгласно членове 15а, 22а, 23, 24 и 25 от посочената директива, както и на свързаните с тях политики и мерки за бързото ѝ транспониране и прилагане. Препоръките отразяват значението на разработването на всеобхватно дългосрочно планиране за внедряването на енергията от възобновяеми източници, и по-специално на вятърната енергия, за да се повиши видимостта за европейската производствена промишленост и операторите на мрежи в съответствие с европейския пакет за вятърната енергия (11).

(9)

Препоръките на Комисията по отношение на националния принос към енергийната ефективност се основават на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (12) относно енергийната ефективност; както и на формулата в приложение I към посочената директива и на свързаните политики и мерки за нейното прилагане.

(10)

В препоръките на Комисията се обръща специално внимание на общите и конкретните цели и приноса, както и на свързаните с тях политики и мерки за изпълнение на плана REPowerEU с оглед бързото прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива. В тях са взети предвид извлечените поуки от прилагането на пакета „Да пестим газ за безпроблемна зима“ (13). Препоръките отразяват необходимостта от повишаване на устойчивостта на енергийната система с оглед на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета (14) за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета (15) относно сигурността на доставките на газ и в съответствие с Препоръката на Комисията относно съхраняването на енергия (16).

(11)

В препоръките на Комисията се взема предвид необходимостта от ускоряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар, за да се засилят възможностите за гъвкавост и да се повишат правата и защитата на потребителите. В препоръките на Комисията също така се отчита значението на оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност в съответствие с изискванията на член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и Препоръка (ЕС) 2023/2407 (17) на Комисията.

(12)

Препоръките на Комисията отразяват значението на осигуряването на достатъчно инвестиции в научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия, за да се стимулира тяхното развитие и производственият капацитет в областта, включително подходящи политики и мерки за енергоемките отрасли и други производства, както и необходимостта от повишаване на квалификацията на работната сила в контекста на промишлеността с нулеви нетни емисии, за да се консолидира силна, конкурентоспособна и чиста икономика в рамките на Съюза.

(13)	Препоръките на Комисията се основават на поетите в рамките на Парижкото споразумение ангажименти за постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива, както и на значението на постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

(14)

Препоръката на Комисията относно нуждите от инвестиции следва нейната оценка за това дали проектът на актуализиран план съдържа общ преглед на нуждите от инвестиции за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса за всички измерения на Енергийния съюз; дали в него се посочват източниците на финансиране, като се разграничава между частни и публични източници; дали в него се определят инвестиции в съответствие с плана за възстановяване и устойчивост на Испания, териториалния план за справедлив преход на Испания и специфичните за държавата препоръки за периода 2022—2023 г., отправени в рамките на европейския семестър; както и дали включва солидна макроикономическа оценка на планираните политики и мерки. НПЕК следва да осигури прозрачност и предвидимост на националните политики и мерки, за да се подкрепи инвестиционната сигурност.

(15)

Препоръките на Комисията отразяват решаващото значение на провеждането на обширни регионални консултации, както и на приобщаващи консултации на ранен етап във връзка с плана, включително ефективно участие на обществеността с достатъчно информация и срокове, в съответствие с Орхуската конвенция (18).

(16)

Препоръките на Комисията относно справедливия преход отразяват оценката на това дали в плана на Испания са определени достатъчно задълбочено съответните социални въздействия, въздействията върху заетостта и уменията, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката, и дали са очертани подходящи съпътстващи политики и мерки за насърчаване на справедлив преход, като същевременно се допринася за насърчаването на правата на човека и равенството между половете.

(17)	Препоръките на Комисията към Испания се основават на оценката на проекта на нейния актуализиран НПЕК (19), която е публикувана заедно с настоящата препоръка.

(18)	Испания следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки при разработването на окончателния си актуализиран интегриран НПЕК, който трябва да бъде представен до 30 юни 2024 г.

Препоръки относно съответствието с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата

(19)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейския закон за климата) Комисията има задължението да оценява съответствието на националните мерки с целта за неутралност по отношение на климата, както и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата. Комисията извърши оценка на съответствието на мерките на Испания с тези цели (20). Представените по-долу препоръки са съставени въз основа на споменатата оценка. Испания следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки и да предприеме последващи действия по тях в съответствие с Европейския закон за климата.

(20)

Необходими са силни стратегии и планове за адаптиране, за да се гарантира, че обществената, политическата и икономическата подготвеност ще напредва стабилно в съответствие с Европейския закон за климата и ще изпреварва свързаните с климата въздействия. За да подпомогне държавите членки при актуализирането и прилагането на всеобхватни национални стратегии, планове и политики за адаптиране, през юли 2023 г. Комисията прие набор от насоки (21).

(21)

Най-уязвимите общности са тези с повишена вероятност да бъдат засегнати от изменението на климата. Неравномерната експозиция и уязвимост спрямо последиците от изменението на климата на различни региони и социално-икономически групи влошават съществуващите неравенства и уязвимост. Справедливата устойчивост следва да намали неравномерната тежест на климатичния риск и да гарантира справедливо разпределение на ползите от адаптирането.

ПРЕПОРЪЧВА НА ИСПАНИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ СЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ:

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА АКТУАЛИЗИРАНИЯ НАЦИОНАЛЕН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999

Да допълни информацията относно съществуващите и планираните политики и мерки, включително в сектора на селското стопанство, които се очаква да допринесат за постигането на националната цел за парниковите газове съгласно РРУ. Да определи ясно техния обхват, срокове и, когато е възможно, очаквано въздействие за намаляване на емисиите на парникови газове, включително за мерките в програмите за финансиране на Съюза, като например общата селскостопанска политика.

Да определи количеството на емисиите на CO2, които могат да бъдат уловени годишно до 2030 г., включително източника. Да предостави подробна информация за начина на транспортиране на уловения CO2. Да определи общия капацитет за съхранение на CO2 и наличните обеми за инжектиране към 2030 г.

Да определи конкретен маршрут за постигане на националната цел за ЗПЗГС, както е определена в Регламент (ЕС) 2018/841. Да включи допълнителни мерки в сектора на ЗПЗГС с подробно описание на сроковете и обхвата им, с количествена оценка на тяхното очаквано въздействие, за да се гарантира, че поглъщанията на парникови газове са ефективно съгласувани с целта на ЕС за 2030 г. за нетно поглъщане от -310 MtCO2 еквивалент и със специфичната за държавата цел за поглъщане от -5 309 ktCO2 еквивалент, както е определено в Регламент (ЕС) 2018/841. Да предостави ясна информация по какъв начин публичните средства (както средствата на Съюза, включително фондовете по общата селскостопанска политика, така и държавните помощи) и частното финансиране чрез схеми за въглеродно земеделие се използват последователно и ефективно за постигане на националната цел за нетно поглъщане. Да предостави информация за състоянието и напредъка, който трябва да бъде постигнат, за да се гарантира подобряването до по-високи нива/специфични географски набори от данни за мониторинга, докладването и проверката, в съответствие с част 3 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999.

Да определи допълнителни политики и мерки за адаптиране с достатъчно подробности, за да се подпомогне постигането на националните общи и конкретни цели и приноси на Испания в рамките на Енергийния съюз. Да обърне специално внимание на управлението на водите при променящите се климатични условия поради рискове от прекъсване на електроснабдяването, тъй като наводненията, високите температури и засушаванията оказват въздействие върху производството на енергия.

Да представи прогнозните траектории и дългосрочен план за внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници през следващите 10 години с перспектива до 2040 г. Да включи ориентировъчна цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници до 2030 г.

Да разработи допълнително подробни и количествено определени политики и мерки, които са в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, по начин, който дава възможност за своевременно и икономически ефективно постигане на националния принос на Испания към обвързващата цел на Съюза за дял на енергията от възобновяеми източници от 42,5 % през 2030 г. По-конкретно, да представи подробности относно технологиите за енергия от възобновяеми източници, за които планира да определи „зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ с по-бързи и по-прости процедури. Да включи цел за биогоривата от нови поколения и възобновяемите горива от небиологичен произход (RFNBO) в транспортния сектор, както и минималното равнище на RFNBO през 2030 г.

Да включи информация за кривите на доставките на биоенергия с разбивка по изходни суровини и информация за произхода на суровината, за търсенето на биоенергия и за устойчивостта. Да включи оценка на вътрешното предлагане на горскостопанска биомаса за енергийни цели през периода 2021—2030 г. в съответствие със засилените критерии за устойчивост от Директива (ЕС) 2018/2001, както е изменена. Да включи оценка на съгласуваността на прогнозираното използване на горскостопанска биомаса за производство на енергия със задълженията на Испания в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841, както е изменен, особено за периода 2026—2030 г., заедно с националните мерки и политики за осигуряване на тази съгласуваност. Да включи допълнителни мерки за насърчаване на устойчивото производство на биометан, като се имат предвид потенциалът на Испания за производство на устойчив биогаз/биометан, нейният профил на потребление на природен газ и съществуващата инфраструктура, както и използването на ферментационни продукти и приложенията на биогенен CO2. Да проучи по-подробно как съществуващите съоръжения за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от биогаз ще бъдат включени в бъдещите планове за декарбонизация.

Да представи, доколкото е възможно, прогнозираните срокове на стъпките, водещи до приемането на законодателни и незаконодателни политики и мерки, насочени към транспониране и прилагане на разпоредбите на изменената Директива (ЕС) 2018/2001, по-специално за мерките, посочени в предходните точки.

Да включи национален принос към енергийната ефективност при крайното енергийно потребление към обвързващата цел на Съюза за крайното енергийно потребление за 2030 г. в съответствие с член 4 и приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 или равностоен на коригирания ориентировъчен национален принос, който Комисията ще представи на всяка държава членка до 1 март 2024 г. съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива. Да включи националния принос за енергийна ефективност по отношение на първичното енергийно потребление към ориентировъчната цел на Съюза за първично енергийно потребление в съответствие с член 4 и приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791. Да посочи размера на намалението на енергийното потребление, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, с разбивка по сектори, и разгънатата използваема застроена площ на отопляваните и/или охлажданите сгради, собственост на публични органи, които трябва да бъдат санирани годишно, или съответните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат осъществени.

10.

Да включи актуализирано ниво на амбиция за осигуряване на високо енергийноефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г. Да включи междинни етапни цели за 2030 г. и 2040 г., както и сравнение на тези етапни цели с най-новата дългосрочна стратегия за саниране.

11.

Да обясни допълнително как Испания възнамерява да насърчи намаляването на търсенето на газ и да разработи подробни политики и мерки за постигане на тази цел до 2030 г. Да определи подходящи мерки относно диверсификацията и дългосрочните доставки на ядрени материали, гориво, резервни части и услуги, както и за дългосрочно управление на ядрените отпадъци. Да оцени адекватността на нефтената инфраструктура (рафинерия, запаси от нефт) с оглед на очаквания спад в търсенето на нефт и преминаването към по-нисковъглеродни алтернативи.

12.

Да предложи по-подробни общи и конкретни цели, по-специално относно реакцията на потреблението, за да се подобри гъвкавостта на енергийната система с оглед на оценката на нуждите от гъвкавост. Да развие по-конкурентни пазари на дребно и да повиши степента на оправомощаване на потребителите на пазара на дребно.

13.

Да предостави допълнителни подробности относно съществуващите и потенциалните мерки за справяне с енергийната бедност. Да завърши подхода за справяне с проблемите на енергийната бедност, като включи конкретни измерими цели и подробности за финансовите ресурси за изпълнението на описаните политики, както се изисква от Регламент (ЕС) 2018/1999, от гледна точка както на социалната политика (финансова достъпност), така и на структурните енергийни мерки, особено по отношение на достъпа до енергийна ефективност, санирането на сгради и енергията от възобновяеми източници и с оглед на широкия обхват на социалната тарифа за уязвимите потребители. Да обясни как се предвижда да бъдат внедрени мерките за енергийна ефективност, използвани в рамките на Схемата за задължения за енергийна ефективност за намаляване на енергийната бедност.

14.

Да изясни допълнително националните цели в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността с оглед внедряване на чисти технологии, като установи сценарий за емисиите за 2030 г. и 2050 г. за подпомагане на декарбонизацията на промишлеността и прехода на предприятията към кръгова икономика с нулеви нетни емисии. Да предложи политики и мерки за насърчаване на разработването на проекти с нулеви нетни емисии, включително такива, които са от значение за енергоемките отрасли. Да опише предвидима и опростена регулаторна рамка за процедурите за издаване на разрешителни и по какъв начин ще бъде опростен достъпът до национално финансиране, когато е необходимо. Да предостави подробни политики и мерки за цифровизация на енергийната система, развитие на уменията, свързани с чистата енергия, и улесняване на отворената търговия за гъвкави и устойчиви вериги за доставка на ключови компоненти и оборудване с нулеви нетни емисии.

15.

Да конкретизира реформите и мерките за мобилизиране на частните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на енергетиката и климата. Да предостави цялостен и последователен преглед на нуждите от частни инвестиции като цяло и по сектори, като допълни подхода от горе надолу за цялата икономика с оценка от долу нагоре за всеки конкретен проект с оглед на петте измерения на Енергийния съюз. Да включи разбивка на общите инвестиционни нужди с допълнителна информация относно източниците на финансиране на национално и регионално равнище и на равнището на ЕС, както и относно частните финансови източници, които трябва да бъдат мобилизирани. Да добави кратко описание на вида на схемата за финансова подкрепа, избрана за изпълнение на политиките и мерките, които се финансират от публичния бюджет, и използването на инструменти за смесено финансиране, като се използват безвъзмездни средства, заеми, техническа помощ и публични гаранции, включително ролята на националните насърчителни банки в съответните схеми. Да разгледа също така икономически ефективното прехвърляне на емисии към други държави членки в съответствие с РРУ като източник на финансиране. Да предостави солидна оценка на макроикономическото въздействие на планираните политики и мерки.

16.

Да обясни по-подробно как и в какъв срок Испания възнамерява да премахне постепенно субсидиите за изкопаеми горива.

17.

Да предостави по-подробна информация за социалните последици, последиците за заетостта и уменията или други въздействия върху разпределението от прехода в областта на климата и енергетиката, както и за планираните цели, политики и мерки в подкрепа на справедливия преход. Да посочи формата на подкрепа, въздействието на инициативите, целевите групи и заделените ресурси, като вземе предвид препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (22). Да включи, доколкото е възможно, повече елементи, които да осигурят адекватна аналитична основа за изготвянето на бъдещ социален план за климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета (23), включително указания за това как да се оценят предизвикателствата и социалните въздействия върху най-уязвимите от системата за търговия с квоти за емисии за изгарянето на горива в сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори, както и да се определят потенциалните бенефициери и съответната политическа рамка. Да обясни по какъв начин политическата рамка, определена в НПЕК, ще допринесе за изготвянето на социален план за климата на Испания и как ще бъде осигурена съгласуваност между двата плана.

18.

Да предостави ясен и по-подробен преглед как процесът на консултации е дал възможност за участие на всички съответни органи, граждани и заинтересовани страни, включително социалните партньори, в изготвянето на проекта и окончателния вариант на актуализирания план, включително информация относно графика и продължителността на различните консултации. Да представи обобщение на мненията, изразени от различните участници по време на консултациите, и обобщение на начините, по които те са били взети предвид.

19.

Да гарантира, че ролята на регионалното сътрудничество в рамките на Групата на високо равнище за взаимосвързаност в Югозападна Европа е отразена по подходящ начин в окончателния актуализиран НПЕК. Да продължи усилията за подписване на двустранни споразумения за солидарност, гарантиращи сигурността на доставките на газ, със съседните държави (Франция и Португалия).

ОТНОСНО СЪОТВЕТСТВИЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ МЕРКИ С ЦЕЛТА ЗА НЕУТРАЛНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КЛИМАТА, КАКТО И С ГАРАНТИРАНЕТО НА НАПРЕДЪК В ОБЛАСТТА НА АДАПТИРАНЕТО СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119

Да интегрира съображенията за адаптиране към изменението на климата в ключови уязвими сектори и да предприеме мерки за преодоляване на пропуските и пречките при адаптирането.

Да ангажира групите заинтересовани страни, които са особено уязвими за въздействията, дължащи се на изменението на климата, в разработването и прилагането на политиката за адаптиране на Испания. Да документира процесите и резултатите от съответните консултации.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2023 година.

За Комисията

Kadri SIMSON

Член на Комисията

(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1.

(3) Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (OB C 495, 29.12.2022 г., стр. 24).

(4) COM(2022) 230 final.

(5) SWD(2022) 610 final, SWD(2023) 609 final.

(6) COM(2022) 610, Препоръка за препоръка на Съвета; COM(2023) 609 final, Препоръка за препоръка на Съвета.

(7) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26), както е изменен с Регламент (ЕС) 2023/857 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 111, 26.4.2023 г., стр. 1).

(8) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(9) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г., и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа (ОВ L 107, 21.4.2023 г., стр. 1).

(10) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82), изменена с Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (ОВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj).

(11) Съобщение относно европейския план за действие в областта на вятърната енергия (COM(2023) 669 final от 24.10.2023 г.) и Съобщение относно постигането на амбициите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници в морето (COM(2023) 668 final от 24.10.2023 г.).

(12) Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1).

(13) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Да пестим газ за безпроблемна зима“ (COM/2022/360 final).

(14) Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017 г., стр. 1).

(16) Препоръка на Комисията от 14 март 2023 г. относно „Съхраняването на енергия — основа за декарбонизирана и сигурна енергийна система на ЕС“, C/2023/1729 (ОВ C 103, 20.3.2023 г., стр. 1).

(17) Препоръка (ЕС) 2023/2407 на Комисията от 20 октомври 2023 г. относно енергийната бедност (ОВ L, 2023/2407, 23.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2023/2407/oj) .

(18) Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. („Орхуската конвенция“).

(19) SWD(2023) 913.

(20) Доклад за напредъка на действията на ЕС в областта на климата за 2023 г., COM(2023) 653 final, и Работен документ на службите на Комисията относно оценка на напредъка в областта на адаптирането към изменението на климата в отделните държави членки съгласно Европейския закон за климата, SWD(2023) 932.

(21) Насоки на Комисията относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки (ОВ C 264, 27.7.2023 г., стр. 1).

(22) Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 35).

(23) Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 1).