(1)

В член 9а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 от Европейския банков орган (ЕБО) се изисква да създаде и поддържа в актуален вид централна база данни за събраната по силата на член 9а, параграф 1, буква а) от посочения регламент информация. В резултат на това определянето на начина, по който информацията трябва да се анализира и предоставя на докладващите органи – поверително и според принципа „необходимост да се знае“, както се изисква в член 9а, параграф 3 от посочения регламент, е неразривно свързано с определянето на начина на създаване на тази централна база данни.

(2)

Необходимо е да се уточнят съответните ситуации, при които могат да възникнат слабости. Надзорът включва всички съответни дейности, без да се засягат националните правомощия, на докладващите органи, които се извършват по силата на секторните законодателни актове, и следователно е разнообразен. Поради това, съответните ситуации следва да бъдат уточнени според надзорните дейности на всеки докладващ орган.

(3)

Съществеността на дадена слабост следва да се определи първоначално общо, а впоследствие – това определение да се доуточни с неизчерпателен списък с критерии. Такова определяне и списък с критерии са необходими, за да се постигне, от една страна, еднообразен подход при прилагането на това общо определение, а от друга – да се гарантира, че с оглед на специфичния контекст са обхванати всички съществени слабости по смисъла на общото определение.

(4)

С цел съобщаването в базата данни на слабостите от страна на докладващите органи да става на ранен етап, определението на „съществена слабост“ следва да обхваща слабостите, които не само разкриват, а и биха могли да доведат до значително неспазване на приложимите изисквания във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ), дори ако такова неспазване все още не е настъпило. Това е оправдано и от факта, че органите, които не разполагат с осведомеността и експертния опит в областта на БИП/БФТ на надзорните органи, определени като компетентни съгласно Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (2), следва да съобщават информацията в базата данни максимално добросъвестно.

(5)

За да се определи видът на предоставяната информация е необходимо да се разграничат общата информация, информацията за съществените слабости и информацията за предприетите мерки.

(6)

При определянето на елементите на изискуемата обща информация следва да се обърне специално внимание на субектите от финансовия сектор с трансгранична дейност, в т.ч. тези, които са част от група, за която е създадена колегия. С цел да се осигури съпоставимост на подаваната информация, органите за БИП/БФТ следва като част от тази обща информация да съобщават на ЕБО и рисковия профил по отношение на БИП/БФТ на субекта от финансовия сектор, като използват общи категории.

(7)

В рамките на предоставяната обща информация пруденциалните органи следва да съобщават заключението си от съответната оценка на риска при всеки надзорен преглед и при друг подобен процес с отношение към риска, който е налице при субекта от финансовия сектор, от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и всяка отрицателна окончателна оценка или отрицателно решение по заявление за лиценз, продиктувани от риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(8)

С цел да се отчетат различните предвидени в Директива (ЕС) 2015/849 правомощия на органите за БИП/БФТ на държавата по произход и на приемащата държава е необходимо да се поясни, че както първите, така и вторите следва да докладват на ЕБО за съществените слабости, които са установили при изпълнението на съответните си правомощия. Необходимо е също така да се поясни, че мерките, предприети от органа за БИП/БФТ на приемащата държава, следва да се подават в базата данни независимо от това дали отделно е уведомен органът на държавата по произход.

(9)

Необходимо е ЕБО да може ефективно да изпълнява своята ръководна, координационна и надзорна роля за насърчаване на целостта, прозрачността и сигурността на финансовата система и за предотвратяване на използването ѝ за изпиране на пари или финансиране на тероризма, като прилага пълноценно, но и диференцирано, всичките си предвидени в Регламент (ЕС) № 1093/2010 правомощия и инструменти. Поради това, за целите на анализа на подадената в базата данни информация, ЕБО следва да може да комбинира информацията, с която разполага от други източници. ЕБО следва да се стреми да използва тази информация за изпълнението на всички свои задачи, посочени в Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(10)

При анализа на подадената в базата данни и предоставена на разположение на докладващите органи информация настоящият регламент следва да предвиди сътрудничество с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, доуточнен в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) и член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4). По-специално следва да се уточни, че информацията, поискана от ЕБО от тези органи или другояче получена от тях, може да се използва, когато е целесъобразно, за целите на анализа, както и че ЕБО следва да предоставя тази информация на ЕОЗППО и ЕОЦКП по собствена инициатива или по тяхно искане.

(11)

Необходимо е да се уточни как информацията се предоставя на докладващите органи. В член 9а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 общо се посочва, че ЕБО предоставя информация на докладващите органи поверително и според принципа „необходимост да се знае“, а член 9а, параграф 3 от същия регламент се отнася конкретно до мотивираните искания. И двете разпоредби се отнасят до начина на предоставяне на информацията на докладващите органи. За целта следва да се посочат и конкретните елементи на мотивираното искане, което докладващите органи трябва да отправят до ЕБО.

(12)

С цел да се избегне неоправдано бреме и дублиране на информацията се приема, че органът за БИП/БФТ, който подава информация за дадена мярка, подава за тази мярка и уведомлението, посочено в член 62 от Директива (ЕС) 2015/849. Също така е необходимо от органа за БИП/БФТ или за пруденциален надзор, който подава информация в централната база данни, да се изиска да посочва в съобщението си дали вече е подал уведомление по силата на член 97, параграф 6 от Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(13)

С оглед на ефективността на централната база данни за БИП/БФТ като инструмент в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е необходимо докладващите органи своевременно да подават в нея съответната информация, а самата информация да бъде с високо качество. За целта информацията за съществените слабости и предприетите мерки следва да се предоставя без ненужно забавяне, а докладващите органи – да отговарят без ненужно забавяне на всяко искане от страна на ЕБО, отправено след анализ на качеството ѝ. Също така докладващите органи следва постоянно да бдят за точността, пълнотата, полезността и актуалността на тази информация, а информацията за съществените слабости следва да се предоставя независимо от тази за евентуалните предприети в неин отговор мерки.

(14)

С цел да се постигне своевременност и оттам – постоянно, систематично и ефективно наблюдение и оценка на съществуващите при финансовите системи на Съюза рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, информацията следва да се подава, а и да се иска – на английски език. Същевременно, с цел да се избегне нецелесъобразно бреме и прекомерни разходи за докладващите органи, когато придружаващите документи не са налични на английски език, те следва да се подават на оригиналния им език с резюме на английски език.

(15)

Когато схема за гарантиране на депозитите се управлява от частен субект, определеният орган, който упражнява надзор върху нея, следва да задължи въпросния частен субект да го уведомява за установените в хода на управлението му съществени слабости.

(16)

Участващите докладващи органи са много, а и периодичността, с която те предоставят информация, може съществено да се различава сред тях, тъй като поради надзорните си отговорности някои е вероятно да съобщават за съществените слабости и мерките в областта на БИП/БФТ по-рядко от други; с оглед на тези обстоятелства, а и за постигането на оперативна и разходна ефективност както за докладващите органи, така и за ЕБО, в архитектурата на базата данни следва да бъде внедрен поетапен подход. По този поетапен подход достъпът до базата данни за някои докладващи органи следва да бъде пряк, а за други – непряк.

(17)

Всички участници в обмена на информация следва да бъдат задължени да спазват служебна тайна и поверителност. В тази връзка следва да се предвидят специални разпоредби за начина, по който информацията може да бъде допълнително съобщавана при запазване на поверителността.

(18)

Когато информацията, която се подава, иска, споделя или предоставя на разположение, се отнася до физическо лице, тя следва да се обработва по целесъобразност. За тази цел е необходимо да се уточни обработваната информация за физическите лица.

(19)

С оглед на ефикасността на базата данни и анализа на съдържащата се в нея информация и оттам – на ефективността на инструмента в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, ЕБО следва да може да комбинира при анализа си предоставяната му по силата на настоящия регламент информация с друга налична информация, събрана от него при изпълнението на задачите си в рамките на своя мандат, за съществени слабости при дадени субекти от финансовия сектор, които ги излагат на риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Когато комбинираната информация съдържа лични данни, тези данни следва, за да могат да служат за съответните цели, да попадат в категориите данни, изброени в приложение II. Комбинирането на лични данни следва да бъде изключение, а обработването им – само с оглед на целите на настоящия регламент. Комбинирането на данните може да се наложи с цел: i) да се осигури точност и пълнота на данните, които компетентните органи получават; или ii) да се позволи на ЕБО да включи в своята база данни съответна информация от същото естество като подадената от компетентните органи, но получена по други канали – например при разследвания на потенциални нарушения на правото на Съюза по силата на член 17 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Сведенията, отнасящи се до подозрение за престъпление или до присъда на клиент, действителен собственик, член на ръководния орган или лице на възлов пост, може да бъде признак за липса на честност, почтеност или риск от ИП/ФТ. Те могат да указват съществена причина или фактор за съществени слабости в управлението на даден субект от финансовия сектор, неговите пригодност и благонадеждност, притежатели на квалифицирани дялови участия, модел на стопанска дейност или операции. Поради това, личните данни, посочени в приложение II, могат да включват сведения, отнасящи се до подозрение или присъда за престъпления.

В базата данни могат да се съдържат само сведения за съществените слабости. Съгласно настоящия регламент съществените слабости са свързани само със съществени пропуски в спазването на някое от изискванията във връзка с БИП/БФТ, поради което обработването на данните съгласно регламента се ограничава до сериозните нарушения на изискванията във връзка с БИП/БФТ, т.е. до необходимото и целесъобразното.

При обработването на личните данни за целите на прилагането на настоящия регламент следва да се съблюдава съюзната уредба на защитата на данните, в т.ч. принципите на обработване – законосъобразност, добросъвестност и прозрачност, ограничаване в рамките на целта, свеждане на данните до минимум, точност, ограничаване на съхранението, цялостност и поверителност, както и отчетност.

(20)

За обработването на лични данни се прилага нормативната уредба на защитата на данните, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(21)

ЕБО, ЕОЦКП, ЕОЗППО и докладващите органи следва да определят съответните си отговорности като съвместни администратори на лични данни посредством договореност помежду си, както е посочено в член 26 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 86 от Регламент (ЕС) 2018/1725, доколкото тези отговорности не са определени от приложимото съюзно или национално право.

(22)

В изпълнение на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 бе проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който на 24 януари 2023 г. отправи официални коментари.

(23)

Предвид допълващия характер на мандата, посочен в член 9а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за дефиниране на слабостта и на нейната същественост, определянето на съответните ситуации, при които може да възникне слабост, на вида информация и на практическите аспекти на събирането ѝ, както и предвид мандата, посочен в параграф 3 от същия член, за определяне на начина, по който събраната информация следва да се анализира и предоставя въз основа на принципа „необходимост да се знае“ и на принципа на поверителност, съответните спецификации следва да бъдат включени в един регламент.

(24)

С член 9а от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на ЕБО се възлага събирането на информация за предприетите от докладващите органи мерки в отговор на установените съществени слабости. Тези мерки следва да се разбират като надзорни и административни мерки, санкции и глоби, в т.ч. превантивни или временни мерки, предприети от докладващите органи в хода на надзора, както е посочено в член 2, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) 1093/2010, в член 2, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) 1094/2010 и в член 2, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) 1095/2010.

(25)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на представения от ЕБО на Комисията проект на регулаторни технически стандарти.

(26)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, въз основа на който е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тези стандарти потенциални разходи и ползи и поиска становището на създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Група на участниците от банковия сектор,

1)

„докладващ орган“ означава всеки от органите, посочени в точки 2 — 7 от настоящия член, както и Единният съвет за преструктуриране;

2)

„орган за БИП/БФТ“ означава органът, на който е възложено да следи за спазването на Директива (ЕС) 2015/849 от страна на субект от финансовия сектор;

3)

„пруденциален орган“ означава органът, на който е възложено да следи за спазването, от субектите от финансовия сектор, на пруденциалната уредба, установена с някой от законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и с национален акт за транспониране на посочените в тези членове директиви; тук се числи и Европейската централна банка – по отношение на въпросите във връзка със задачите, възложени ѝ с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (8);

4)

„компетентен орган за платежните институции“ означава органът, посочен в член 22 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (9);

5)

„орган по етичните делови практики“ означава органът, на който е възложено да следи за спазването, от субектите от финансовия сектор, на етичните норми или изискванията във връзка със защитата на потребителите, установени с някой от законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и с национален акт за транспониране на посочените в тези членове директиви;

6)

„орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10);

7)

„определен орган“ означава определен орган по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11);

8)

„изискване във връзка с БИП/БФТ“ означава изискване за субектите от финансовия сектор във връзка с предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, наложено по силата на някой от законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и по силата на национален акт за транспониране на посочените в тези членове директиви;

9)

„мярка“ означава всяка надзорна и административна мярка, санкция и глоба, включително превантивна или временна мярка, предприета от докладващ орган в отговор на слабост, която се счита за съществена съгласно член 3;

10)

„клон“ означава място на стопанска дейност, което представлява правно зависима от субект от финансовия сектор структура и което пряко извършва всички или някои от извършваните от въпросния субект от финансовия сектор операции, без значение дали седалището или главното му управление се намира в държава членка или в трета държава;

11)

„субект от финансовия сектор майка“ означава субект от финансовия сектор в държава членка, на който друг субект от финансовия сектор е дъщерно дружество или който притежава участие в такъв субект от финансовия сектор и който сам по себе си не е дъщерно дружество на друг субект от финансовия сектор, лицензиран в същата държава членка;

12)

„субект от финансовия сектор майка от Съюза“ означава субект от финансовия сектор майка, установен в държава членка, който не е дъщерно дружество на друг установен в държава членка субект от финансовия сектор;

13)

„колегия“ означава колегия от надзорни органи, както е посочена в член 116 от Директива 2013/36/ЕС, колегия за преструктуриране или европейска колегия за преструктуриране, както е посочена в членове 88 и 89 от Директива 2014/59/ЕС, или колегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

а)

общата информация, посочена в член 5 от настоящия регламент;

б)

информацията, посочена в член 6 от настоящия регламент, за съществените слабости;

в)

информацията, посочена в член 7 от настоящия регламент, за предприетите мерки.

а)

вида съществена слабост съгласно член 2, параграф 1;

б)

причината, поради която докладващият орган смята слабостта за съществена;

в)

описание на съществената слабост;

г)

съответната ситуация, както е посочена в приложение I, в която е възникнала съществената слабост;

д)

времевата динамика на съществената слабост;

е)

произхода на информацията за съществената слабост;

ж)

изискването във връзка с БИП/БФТ, за което се отнася съществената слабост;

з)

вида засегнати от съществената слабост продукти, услуги или дейности, за които е лицензиран субектът от финансовия сектор;

и)

дали съществената слабост засяга самия субект от финансовия сектор, негов клон, агент или разпространител, както и трансграничното ѝ въздействие;

й)

дали информацията за съществената слабост е била съобщена на колегия, създадена за групата, към която принадлежи субектът от финансовия сектор, а ако все още не е съобщена – причината за това;

к)

за органите за БИП/БФТ на приемащата държава – дали информацията за съществената слабост е била съобщена на органа за БИП/БФТ на държавата по произход или, когато е приложимо, на централното звено за контакт, посочено в член 45, параграф 9 от Директива (ЕС) 2015/849, а ако все още не е съобщена – причината за това;

л)

дали съществената слабост изглежда присъща на самия дизайн на съответния продукт, услуга или дейност;

м)

дали съществената слабост изглежда свързана с дадено физическо лице – клиент, действителен собственик, член на ръководния орган или служител на възлов пост, в т.ч. причините, поради които докладващият орган смята, че това физическо лице изглежда свързано със съществената слабост;

н)

известната на докладващия орган информация за контекста или средата на съществената слабост, включително:

а)

съществената слабост, за която е предприета мярката, и, когато е приложимо, актуализация на предоставената по силата на член 6 информация;

б)

датата на налагане на мярката;

в)

вида на мярката, вътрешния ѝ референтен номер и връзка към нея, ако е публикувана;

г)

пълна информация за юридическите и физическите лица, на които е наложена мярката;

д)

описание на мярката, в т.ч. правното ѝ основание;

е)

статуса на мярката, в т.ч. дали е обжалвана;

ж)

дали и как е била публикувана мярката, в т.ч. причините за евентуално анонимно публикуване, забавено публикуване или непубликуване;

з)

цялата информация за отстраняването на съществената слабост, за която се отнася мярката, в т.ч. планираните или предприетите действия за това отстраняване, както и съответните допълнителни обяснения на процеса по отстраняване и план-графика на отстраняването;

и)

дали информацията за мярката е била съобщена на колегия, създадена за групата, към която принадлежи субектът от финансовия сектор, а ако все още не е съобщена – причината за това;

й)

за органите за БИП/БФТ на приемащата държава – дали информацията за мярката е била съобщена на органа за БИП/БФТ на държавата по произход, а ако все още не е съобщена – причината за това.